Текст
С11Ш1ШЕН
РЕЧНИК
НА БЪЛГАРСКИЯ
E3UK
проф. д-р ВЪРБАН ВЪТОВ
SCORPIO
СКОРПИО
проф. д-р Върбан Вътов
ΟίηΟΉΏΙΜΈΗ
РЕЧНИК
ΉΑ
БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ЗА УЧЕНИЦИ
SCORPIO
СКОРПИО
София
NON SCHOLAE SED VITAE DISCIMUS
УЧИМ НЕ ЗА УЧИЛИЩЕТО, А ЗА ЖИВОТА
(латинска сентенция)
© © © ©
Ж ИК „СКОРПИО ВИ“ ЕООД, 2019
Издателска къща СКОРПИО,
художествено и графично ■ оформление на книжното тяло, 2019
проф. д-р Върбан Вътов, автор, 2019
SCORPIO GRAPHIC DESIGN, Анелия Славова, корица, 2019
проф. д-р Върбан Вътов
ΟΙΙΉΟΉΙΙΜΈΉ
РЕЧНИК
Ή А
ЬЪЛГАРСКИЯ
E3UK
ЗА УЧЕНИЦИ
SCORPIO
София
Скорпиончето "TC е
винаги с вас!
Изданието е обект на авторско и търговско ■ право и се защитава . от
нормите на закона.
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ.
Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана,, раз¬
множавана и предавана под печатна, електронна, механична, фотокопирна или
каквато и да ' е друга записваема форма без изричното писмено съгласие на
Издателска къща СКОРПИО. Забранява се използването на всякакви цитати
за вестници, списания, радио- или телевизионни предавания или за публични
четения без официално писмено разрешение от страна на Издателска къща
Издателска къща СКОРПИО
благодари за · пълното юридическо и правно обслужване,
за · защитата . на авторското право и интелектуалната собственост
на · международна · адвокатска кантора Iliev Law Office.
www.iliev-bg.com
Издателството на тези,
които успяват
СКОРПИО
ISBN 978-954-792-830-5
УВОД
I. ОСНОВНИ ЗНАНИЯ ЗА ЛЕКСИКАЛНАТА СИНОНИМИЯ
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
1. Синонимите в лексикалната система
На лексикално равнище системността в организацията на човеш¬
кия език особено ярко се проявява в синонимните отношения между
лексикалните му единици.
1.1. Същност на лексикалната синонимия. В основите на лекси¬
калната синонимия лягат отношенията на тъждество или близост между
семемите (отделните конкретни значения) на различни лексеми. Тези
отношения занимават още античните учени и върху тяхното изследване
е натрупана богата научна литература, но и до днес дискусионни ос¬
тават много от въпросите на лексикалната синонимия, в това число и
най-основните - за нейната същност, граници и прояви.
Традиционните определения представят синонимите ■ като близки
или тъждествени по значение лексеми, които по различен начин назо¬
вават едно и също понятие, но се различават помежду си по смислови
оттенъци, по стилистична окраска или и по двете едновременно! Съ¬
ществуват и · други схващания за синонимията. Някои езиковеди при¬
емат като критерий за синонимност тъждеството на всички елементи
в смисловата структура на думите2, други смятат, че ' синонимите са
думи, в значенията на които се запазват всички семантични признаци,
към които във всеки от синонимите се добавят допълнителни, нямащи
различителна функция3.
Най-често при отделянето на синонимите се изхожда от три кри¬
терия:
а) тъждественост или близост на значенията;
б) еднопонятийност;
в) взаимозаменяемостар.
1 Фомина, Μ. И. Современный русский язык. Лексикология. Μ., 1978, с. 79.
2 Бережан, С. Г. О критериях синонимичности в лексике. - Науч. докл.
висш, школ, Филолог, науки, 1967, кн. 4, с. 54.
3 Косовский, В. И. Общее языкознание. Учение о слове и словарном сос¬
таве · языка. Минск, 1974, с. 79.
_6_
Колкото и да са относителни, тези критерии в крайна сметка
дават възможност да се установят · вярно синонимните отношения в
лексиката. -
1а. Примерна проверка на критериите 'за синонимностар.
Нека например да анализираме смисловите отношения между лек-
семите страх, уплаха, боязън,.. опасение, ужас и шубе в следните
изречения:
(D · . Тя тичаше по стълбите, по коридорите, по · двора чак -
тичаше и викаше, обезумяла от страх и отчаяние.. След
минута навън се трупнаха хора и шепнешком обсъждаха
страшната смърт на Доки (Г. Райчев).
(2) Стоян потрепери от изненада и уплаха: пред- него· стоеше
стар,.навъсен турчин (Д. Талев).
(3) Сега., в стаята му, великият войвода ·почувствува и ня¬
каква боязън от богомила, а това го угнетяваше (Д. Та-
лев).
(4) Христо веднага разбра какво беше се случило, и изтръп¬
на: опасенията му се сбъднаха с ужасна точност (Ст.
Марков).
(5) Децата тревожно се свиваха в полите на майките си.
Много от тях заедно с майките си пищяха в ужас.(К.
Ламбрев)4.
(6) Остави го това твое приятелче,' не виждаш ли, че го.е шубе
от мадамите (разг. реч).
Общото в семантиката на всички тези лексеми е душевно състо¬
яние, породено от чувство за някаква заплаха, но. във всяка една от
тях .това общо значение се допълва с нови доуточняващи признаци, а
именно:
(а) · в . страх: ‘състояние на безпомощност пред нещо враждеб¬
но, което може да навреди или унищожи човека’;
(б) в уплаха:‘състояние на беззащитност и безпомощност пред
нещо враждебно, което изведнъж възниква’;
(в) . » боязън: ‘несигурност от осъзнато безсилие пред нещо не¬
известно, неочаквано’, а също и стилистична отнесеност към книжния
пласт лексика, т.е. стилистично качество „ книжовност “;
4 Примерите и тълкуванията на синонимите тук и по-нататък са взети от:
Димитрова, С. Μ., А. Спасова. Синонимен речник на съвременния български
книжовен език. С., 1980.
_Ί
(г) в . опасение, ‘чувство на безпокойство, породено от предусе¬
щане, че нещо неприятно, нередно момее да се случи или■ че момее
да стане не както трябва',
(д) в ужас-, ‘състояние, което парализира волята на човека,
породено от мсестока и груба постъпка',
(е) в шубе, *несигурност от отсъствие на увереност в собстве¬
ните си сили и възможности’, а също така и стилистична отнесеност
към жаргонната лексика, т.е. стилистично качество „Мсаргонност“.
Употребата на всяка една от тези лексеми ■ в конкретния контекст е"
строго мотивирана и трудно можем да останем верни на контекста, ако
заменим която и да е от тези лексеми в съответния контекст с другите
лексеми, напр. страх с боязън, с уплаха, с опасение. Все пак в други
случаи такава замяна е възможна, напр. страх може да се замени с
ужас, а боязън със страх, но това се отразява естествено на смисло¬
вата страна на изречението. Не е възможно обаче във втория пример
уплаха да се замени с някоя от другите лексеми.
Онова, което поставя лексеми като: страх, уплаха, боязън, опа¬
сение, ужас, шубе в синонимии отношения и връзки една към друга,
си остава общата им (тъждествена или близка) предметно-понятийна '
отнесеност, а това, което прави конкретния синоним единствено възмо¬
жен или предпочитан в определен контекст, са неговите допълнителни
признаци - семантични или стилистични.
1.16. Втора практическа проверка - на критериите за синоним-
ностар. Например, ако анализираме синонимния ред мързеливец, ле¬
нивец, лентяй, мързелан, мързел, 'хайлаз<ин>, дембел<ин>, канап,
канапчия, ще открием, че общото в предметно-понятийната отнесеност
на съществителните мързеливец, ленивец, лентяй е, че те означават
‘мързелив човек', но в същото . време всяка от трите лексеми синони¬
ми конкретизира това понятие от различна страна с допълнителния си
семантичен признак, който носи:
(а) мързеливец - с ‘който не обича и няма мселание да рабо¬
ти',
(б) ленивец - с ‘който избягва всякакво напремсение, свързано
с трудово участие',
(в) лентяй - с ‘който е вреден за обществото’.
В други от лексемите синоними със същото общо значение до¬
пълнителният различителен признак може да е от стилистично ес¬
тество, напр.:
(г) мързелан, мързел, канап и канапчия - означават същото, ко¬
ето и мързеливец, но в засилена степен, като съдържат и определени
_8_
стилистични свойства: ' мързелан · е· със· -стилистична -отсянка - има
разговорен ■ характер,■ ъ мързел - разговорно-ироничеи, канап · и ·ка-
напчия - жаргонен.
Допълнителните -признаци могат да са и· семантични, и стилис¬
тични, напр. ·при хайлаз<ин> и дембел<ин>.
(д) ··' при хайлаз<ин> смисловата отсянка е ‘несериозен, и безот¬
говорен пред обществото човек, който бяга от работа, ■ прекарва
времето си в безделие’, а стилистичната - пренебрежителпост и
употреба в разговорната реч,
(е) същите стилистични отсенки има и ·синонимът дембел<ин>,
но те се съчетават с допълнителен · смислов признак ‘който не работи
нищо, ■ само лежи, яде и чака ■ наготово от околните без чувство
за срам и- неудобство’.
1.2.Обхват на синонимните отношения в лексиката. Макар
че синонимните отношения и връзки · са силно развити в лексикалната .
система и са едни от семантичните единици в семантичното поле, те
не обхващат всички лексикални ·единици. В тях не участват собствените
имена, - а и някои групи лексеми като числителните имена, жителски
названия, терминологична лексика, някои конкретни названия от би¬
та и др.
2.Синонимия ц многозначност
Като вътрешносистемни семантични отношения в лексикал¬
ната · система многозначността и синонимията са тясно свързани,
тъй като лексемата влиза в синонимии отношения с конкретните
си · лексикални значения, т.е. основна единица в синонимното отно¬
шение · е семемата.
А това означава, че една многозначна лексема може да влезе в
синонимии отношения с множество други лексеми посредством от¬
делните си семеми (отделни · значения), напр. прилагателното бурен
(според „Речник· на българския език“) има в семантичната си структура
9 семеми · (отделни значения):
(а) с петата . си семема ‘който е свързан с ярък, буен външен
израз на чувства, мисли, настроение, преживяване; разгорещен’
прилагателното влиза в синонимии отношения и връзки с лексемите
необуздан, неудържим, пламенен, стремителен, буен., гневен, силен,
напр.: бурни чувства,' необуздани■ чувства, неудържими чувства, пла¬
менни чувства, буйни чувства, силни чувства и т.н.
_9_
(б) седмата . по ред е ‘който е изпълнен. с битка, · бунт, -рево¬
люция9 и с нея прилагателното е в синонимии отношения с . лексемите
размирен, смутен, неспокоен, напр.: бурна епоха, размирна епоха.,
смутна епоха, неспокойна епоха.
Следователно многозначната лексема може да има различни си¬
ноними в речта в зависимост от това, с - какво лексикално значение е
осмислена в контекста.
3. Синонимии редове
Синонимните отношения и връзки обединяват лексемите сино¬
ними в групи с обща смислова основа, наричани в лексикологията
синонимии редове.
3.1. Смислова основа на синонимния ред. За смислова основа на
синонимния ред служи общото значение, което обединява лексемите
синоними в една парадигма. Например:
• общото значение ‘който не проявява милост, снизхождение
и състрадание' е смислова основа за синонимния ред - жесток, без¬
пощаден, безмилостен, безжалостен;
• общото значение ' ‘който проявява или при който се проя¬
вява ненормално удоволствие да се подлагат на мъчения други’
е смислова основа на друг синонимен ред, воден от същото при¬
лагателно - жесток, зверски, свиреп, кръвожаден, садистичен,
варварски;
• общото значение ‘който не проявява съчувствие, отзивчи¬
вост и милост’ е смислова основа на синонимния ред - безсърдечен,
бездушен, безчувствен., коравосърдечен, безжалостен, безмилостен,
жестокосърдечен книж., жесток:, безчовечен, суров- прен., неумолим,
немилостив, ' студенокръвен прен., студен прен. ·
3.2. Доминантен синоним. В синонимния ред обикновено една
от лексемите, чието значение е . най-близо до смисловата основа на ре¬
да, се . откроява като водеща, затова . се нарича доминантен (основен,
опорен) синоним.
. Доминантният синоним е задължително лексема от неутралния
пласт на речника, която семантично най-пълно обхваща семантичната
основа на реда и е стилистично неутрална. Той изпълнява ролята на
своеобразен организатор на синонимния ред, около който се групират
останалите лексеми синоними, затова води реда. ·
10
В разгледаните по-горе синонимии редове такава роля изпълняват
прилагателнте жесток и безсърдечен. Останалите синоними в редовете
освен основното· значение изразяват и допълнителни смислово-стилис¬
тични отсенки.
Лексикалните единици,, които участват в синонимните редове,
водени от различните значения на един и · същ доминантен синоним,
можем да приемем, че съставят синонимно гнездо.
3.3. Структурни организация на синонимния ред. Структурно
синонимният ред се изгражда най-малко, от две лексеми и има отворен
характер - може да· се попълва с нови членове благодарение на пре¬
носната употреба на думите, на новообразуваните и заетите от други
езици думи, както и да настъпват изменения, свързани със семантичната
структура на отделните синоними.
Членовете на синонимния ред задължително се намират в сино¬
нимии връзки както с доминантния синоним, така и помежду си. Това
изискване е особено важно за включването на многозначните лексеми
в синонимния ред.
Така например съществителните дар, подарък:, награда, дарение,
лепта, армаган, завещание, чеиз, зестра, дарба:, надареност, нак¬
лонност, заложба, талант, дарование, способности, благо’,. благос¬
ловия, милост се намират в синонимии отношения и връзки с отделни
значения на съществителното дар (с негови различни семеми), което
определя и участието му в различни синонимии редове.
а) Едни от тях, като подарък и армаган, са синоними помежду
си и едновременно с това са в синонимии връзки с една от семемите
на дар, ето защо те образуват един синонимен ред с общо значение
‘нещо, дадено на някого в знак на добри чувства’ - подарък:, дар,,
армаган.
б) Други, като дарение и лепта, също се намират в синонимии
връзки помежду си и същевременно са синоними на втора семема от
смисловата структура на дар. Те оформят втори синонимен ред с общо
значение ‘материални ценности, подарени от някого, обикновено
с благотворителна цел’ и съставят втори синонимен ред - дарение,
лепта книж., дар.
в) Трети, като чеиз и зестра, с общо значение ‘материални цен¬
ности, които невестата донася на■ мъжа си, когато се омъжва’,
изграждат самостоятелен синонимен ред - зестра:, чеиз, дар остар. и
диал., в който дар участва с трета негова семема.
г) Четвърти, като дарба, дарование книж., заложба, надареност,
способности, наклонност, талант, с общо значение ‘вродена склон-
11 _
ноет за някакъв вид творческа изява9, са - синоними помежду ' си ' и
. същевременно - са в - синонимии връзки -с -четвърта семема на дар, заед¬
но с която образуват четвърти синонимен . ред, воден от доминантния
синоним дарба.
д) Съществителното награда не се намира в синонимии. връзки с
останалите изброени лексеми, освен с пета семема на дар, с която го
обединява общо значение ‘почетен дар за заслуги или за отличие9,
ето защо заедно с него то представя пети синонимен ред - награда, дар.
е) С останалите, съществителни - благо? благословия, милост,
благодат, съществителното дар влиза в синонимии отношения -с шесто
свое значение, като общата смислова основа на реда, воден от благо¬
дат, е ‘дадено от Бога добро9.
3.4. Еднородност на синонимния ред. Синонимният ред обеди¬
нява лексеми от един и същи лексико-граматически клас, т.е. - само
съществителни, само прилагателни, само глаголи, само наречия и т.н.,
които могат да бъдат непроизволни и производни, еднокоренни или
разнокоренни, напр.:
• съществителни: картина - + (произведение на изобразителното
изкуство), рисунка, платно прен., изображение прен. книж.;
• прилагателни: горещ - ♦ (който излъчва силна горещина) жа¬
рък, зноен, палещ, парещ, огнен,
• глаголи· изчезвам - ♦ (не съм налице, няма ме) губя се, .изпа¬
рявам се разг., пропадам, потъвам прен. разг.;
• наречия: мълчаливо - ♦ (без да се говори) мълком, мълчешка¬
та, мълчешком и т.н.
По изключение в глаголните синонимии редове могат да участват
и звукоподражания, напр. чупя - ♦ (правя нещо на отломъци) счупвам.,
ломя, разбивам, троша, натрошавам, прас, тряс.
Дискусионен е въпросът дали еднородността на синонимния ред
може да се нарушава, като в него се включват фраземи.
Вярно е, че фраземите образуват свои синонимии редове, напр.
фраземният синонимен ред с общо значение ‘който няма средства
за съществуване9 включва фраземите: гол и бос, гол като пишов, гол
като сокол, гол като тояга, гол като тъпан, с празни джобове, в хам¬
бара му мишки играят и др.
Лексемите със същоТо значение от своя страна оформят синони¬
мен ред: беден, нищ старин., безимотен, безпаричен.
Можем да приемем, че двата синонимии реда се взаимопроник-
ват и образуват една по-широка синонимна група. Затова при нуж¬
да от експресивно изразяване на съответното значение свободно се
_12_
прибягва. до фразеологизъм, напр.: Взех те гол - и с бащиния ми имот
стана човек. Такъв си остана цял 'живот. - беден и -нещастен.■ Вър¬
нал се· ' вкъщи - гол като тяга-(Р. Босилек).
Следователно лексемният синонимен ред допуска в своя състав
не само лексеми, но и · фраземи, · стига те да имат семантика, която да
съответства на ' общото значение ' на синонимния ред, - напр. в синоним¬
ния ред с общо значение ‘в - никое - време’ влизат наречията: - никога,
нивга, никогаш и фраземите: на - куково- лято, на куковден, на марта
в сряда, -на свети Мук, на . върба, на конски Великден, когато си видя
тила - (врата, гърба) без огледало, догодина по това време и т.н.
Синонимните връзки и отношения между лексемите в синонимния
ред имат поначало устойчив характер, - нерядко · те се запазват и при
производните от тях лексеми, напр.:
• синонимен ред - на прилагателни: - ♦ - (който без страх се излага на
опасности) смел, храбър, -безстрашен, неустрашим книж., мъжест¬
вен, - - сърцат нар., юначен, дързък, - дръзновен книж., героичен, сербез
разг., куражлия разг.; '
• синонимен ред. на съществителни: - ♦ (безстрашно 'и ' смело
държание) смелост, храброст, 'безстрашие, - неустрашимост книж.,
мъжество, мъжественост, сърцатост - нар., дързост, дръзнове-
ност книж., дръзновение, юначество, 'героизъм, - геройство, сер-
безлък нар., кураж.
Вижда се, че' производните оттези лексеми· съществителни запазват
синонимните си връзки и отношения · и · образуват нов · синонимен ред, ·
съответстващ на синонимния ' ред · при ' прилагателните.
4. Видове синоними
Ако при отделянето на синонимите като изразители на едно от
важните семантични · отношения в лексиката се търси онова общо,
което · ги обединява и представя . тяхна обобщена същност, за нуждите
на типологичното им разчленяване от значение · са различаващите ги
особености.
Без да навлизаме в доказателствена ' илюстрация, ще кажем, че ·
в лексикологията няма общоприета класификация на синонимите.
За да бъде обективна една такава класификация, тя трябва да се
опре на единни признаци. Такива могат да се търсят · в различията
между синонимите.
Като се изхожда от различията между синонимите, могат да се
отделят следните отношения между тях:
_13_
а) отношения, основаващи се - на -отсъствие на каквито и да са раз¬
личия между лексемите · синоними;
б) отношения, основани на съществуващи различия в лексикалните
значения на лексемите синоними, които могат да· бъдат:
- различия в допълнителни смислови признаци; .
- различия в допълнителни стилистични признаци;
- различия · по степен · на съвременност;
- различия по сфера ца употреба;
- различия по съчетаемост с различни · лексеми.
Въз основа на посочените два главни· вида отношения· · в · лексико¬
логията може да се открие най-общото им - поделяне на два типа аб¬
солютни и · относителни синоними.
4.1. Абсолютни синоними. Преди всичко трябва ·.да · се ·отговори
на· въпроса съществуват ли в езика синоними, между които вън· · от. тех¬
ните форми да няма · каквито и · да са · различия. За такива синоними· в
езикознанието се използва терминът абсолютни синоними.
Отношенията между . абсолютните · синоними би · · трябвало да се
основават на пълна еднаквост във всичко извън тяхната форма, · а · кон¬
кретизирано това означава:
- тъждество в семантичното им · съдържание;
- тъждество във взаимозаменяемостта им;
- тъждество в дистрибуцията · и съчетаемостта им;
- тъждество в стилистическите им . признаци;
- тъждество в употребата и разпространението им.
Разбирана по този начин, абсолютната синонимия с право се отрича
от много езиковеди, тъй като се смята, че езикът не търпи излишества.
Ако поради някакви причини на даден етап от развитието · на · речника
в него се окажат две или повече лексеми, които са напълно тъждестве¬
ни, системата регулира така отношенията им, че между тях се развиват
някакви, различия. '
Най-популярните примери за абсолютни синоними, които се сре¬
щат в езиковедската литература, са от типа: лингвистика - езикознание,
префикс - представка, суфикс - наставка. Но дали имаме основание
да говорим за пълно тъждество между тях по всички изброени по-го¬
ре признаци? Едва ли, защото лингвистика, префикс и суфикс имат
по-слабо и по-ограничено разпространение, и то предимно в строго
научния стил.
До същите изводи бихме стигнали, ако анализираме отношенията
между синоними като: анемия - малокръвие, авария - повреда,, ме¬
ланхолия - тъга, абсурдно - безсмислено и др. под. Не е трудно да
Δ
_14_
определим предпочитанията си към една от лексемите в тези двойки
според ситуацията, целите и стила на изказването - мало- кръвие е - по-
слабо разпространена и се възприема като по-народна дума, авария
се е специализирала за означаване на по-голяма повреда, меланхолия
е с повече - книжен характер от тъга, както и абсурдно - в сравнение с
безсмислено.
За кратко време такива двойки лексеми действително могат да бъ¬
дат напълно изравнени, но това не става така - често, нито пък е особено
разпространено явление, напр. в научния стил сега напълно тъждест¬
вени са термините називна и номинативиа, в деловия стил - активен
и деен и- някои други от този тип.
4.2. Относителни синоними. По отношение на абсолютните
синоними всички останали синоними трябва да се разглеждат като
относителни, т.е. такива са всички синоними, които имат помежду си
някакви различия - в семантичното си · съдържание, в статистическите
си свойства, в заменимостта си, в дистрибуцията и съчетаемостта си,
в употребата и разпространението си и т.н.
Относителните синоними могат да бъдат с тъждествено или с
близко · значение, а различията помежду им да са семантични, стилис¬
тични, семантико-стилистйчни и ' стилно-функционални (по . стилна
принадлежност, по сфера на употреба, по актуалност, по дистрибуция).
Въз основа на тези различия те могат да се подразделят на три
вида - · семантични (смислови), стилистични, семантико-стилистични.
5. Семантични (смислови синоними)
Определянето на този вид синоними като семантични (смислови)
има за основание характера на различията между тях, а именно това,
че те се различават помежду си по' смислови оттенъци.
Семантичните синоними са лексеми от неутралната лексика. Спо¬
ред руския езиковед A. А. Реформатски те се съотнасят „с различни
понятия и по този начин чрез названието разкриват разни свойства на
даден . предмет“5.
Задължителен елемент на тяхното значение е присъствие на такъв *
допълнителен смислов признак (оттенък), който да ги разграничава от
останалите названия на същата реалия от действителността чрез друго
5 Реформатский, А. А. Введение в языковедение. Μ., 196Ί, с. 91.
__ 15 _
понятие, т.е. тяхната семантика се състои от централна част, която е
обща за всички синоними в реда, и от периферийна част, специфична
за всеки отделен синоним от реда.
Именно периферийната съставка придава индивидуалния облик на
W
този вид синоними, на нея се основава понятийното разграничаване и
тя е определяща при избора на един или друг синоним от реда, напр. за
синонимния ред- походка, вървеж, вървене общото значение е ‘начин
на ходене, - на вървене’ и то изгражда централната част от значенията
на първите два синонима. На тази степен те са недиференцирани.
Диференциацията им се осъществява от диференциращите семан¬
тични признаци, заложени в периферните части на семантиката им:
• в походка диференциалният признак е ‘изразен главно в дви¬
жението, в Стойката на фигурата’ - Тя вървеше е лека и плавна
походка (И. Йовков);
• във вървеж · и вървене ~ ‘свързан повече с пристъпването - и
бързината, с която се извършва’ - Бавен - беше вървежът му, бавен
- и говорът (Г. Райчев).
Според · това, дали лексемите влизат в синонимии отношения
с основните си . семеми (основни значения), или с производните,
смисловите синоними се · представят в две подвидови разновиднос¬
ти - истински семантични (смислови) и - идеографски семантични
(смислови) синоними6. *
5. I. Истински семантични (смислови) синоними. Такива са лек¬
семите, които влизат в синонимии отношения помежду си със своите
основни семеми (т.е. с основните си значения). От такъв характер са
както различията между синонимите в разглеждания синонимен ред,
така и в реда: зрител, очевидец, свидетел, наблюдател, имащ общо
значение ‘лице, което гледа или вижда нещо’ и допълнителни ди¬
ференциални признаци от смислово естество, като следва:
• за зрител - ‘само зрително възприема, но не участва’;
• за очевидец - ‘сам е присъствал и може да опише и възпроиз¬
веде случилото се’;
• за свидетел - ‘може да докаже истинността на случилото
се, защото сам е присъствал на събитието и може да му даде пре¬
ценка от свое гледище’;
• за наблюдател - ‘следи развоя, без да се намесва’.
6 Мутафчиев, Р. Синонимите в българския . език. - Изв. на Инст. за бълг.
език. Кн. VI. С., 1959, с. 47-48.
_16_
Особена разновидност на истинските семантични - синоними са гра-
дуалните синоними. Те означават един и същи признак, но в различно
степенувано наличие в предметите, напр. х (който е с много големи
размери, извънредно голям) огромен, грамаден, гигантски прен., ис¬
полински, великански, кралимарковски прен., колосален книж., тита¬
ничен, извънмерен книж., чудовищен рядко, а (който излъчва силна
горещина) жарък, зноен, горещ, палещ, парещ, огнен и др. от този вид.
5.2. Идеографски семантични (смислови) синоними. Те се реа¬
лизират, когато синонимното отношение между две думи от неутралния
пласт на речника е между основната семема - на едната и производна
семема на другата. Такива са например синонимните отношения меж¬
ду: хляб и работа, каша и бъркотия, гол и беден, хищник и грабител,-
глава и ръководител, загасва и стихва, при които първите лексеми от
двойките - са употребени с преносни значения.
Една от разновидностите на този вид синоними са контекстуал¬
ните. Те се пораждат в индивидуалната езикова практика, като сино¬
нимните им отношения и връзки не съществуват вън от конкретния
контекст, защото са породени единствено от него. Те са преди всичко
характерни за художествения стил, напр.: ...дълбоките пазви иа доло¬
вете... (Ив. Вазов), пазви - проломи.
Семантичните синоними във всичките си разновидности назовават
близки, но все пак различни понятия, затова нерядко при определяне
границите и’ обхвата на синонимните редове съществуват колебания и
различни решения. Достатъчно е в това отношение да се съпоставят
синонимните речници на българския език: Л. Нанов „Български сино¬
нимен речник“ (в различни издания, IV, 1963, първо - 1958) - БСР (1);
Л. Нанов и А. Нанова. „Български синонимен речник“, 1987 г. - БСР
(2); Μ. Дабева „Речник на българските синоними“, 1930 г. - РБС;
Μ. Димитрова и А. Спасова „Синонимен речник на съвременния бъл¬
гарски книжовен език“, 1980 - СРСБКЕ. Ето например как е представен
съставът на един синонимен ред в тези речници:
- БСР (1): грохот, тътнеж, тънтеж, екот, кънтеж, пукот,
бумтеж, боботене, тътен, шумотевица;
- БСР · (2): грохот, бумтеж, тътнеж, тънтеж, тътен;
- СРСБКЕ: грохот., бумтеж, тътнеж, тънтеж, тътен.
В двата тълковни синонимии речника друг - синонимен ред е пред¬
ставен също с различен състав:
- РБС: опасност, риск, заплаха, рискованост, съдбоносност,
угроза;
- СРСБКЕ: опасност., заплаха, угроза.
-.17 —
6. Стилистични синоними
В отличие от семантичните синоними стилистичните имат тъж¬
дествено семантично съдържание, означават едно и също понятие, но
се различават помежду си по стилистичните си свойства. Ако първият
вид синоними са задължително лексеми от неутралната лексика, то
този вид синоними са стилистично маркирани лексеми.
Стилистичните синоними имат две измерения - според сполуч¬
ливия израз на В. А. Звегинцев - „смислово“ и „стилистично“. „При
това - пише той - едното предполага другото: за да могат да се проявят
техните стилистични качества, ние сме длъжни отначало да ги сведем
към „смислови“ единства“7.
Определяща роля при тяхното функциониране като синоними имат
стилистическите им качества, които могат да се представят като:
а) емоционално-експресивна · обагреност;
б) стилно-функционална диференциация;
в) различна актуалностар. ....
На тяхна основа стилистичните синоними се разслояват на три
подвида - експресивни, функционални, архаични.
6.1. Експресивни синоними.. Като експресивни синоними могат
да бъдат определени синонимите, които принадлежат към един и съ¬
щи функционален стил, но имат различни емоционални и експресивни
отсенки.
Например в разговорния стил:
- със значение ‘лесен начин, лесно средство за постигане на не¬
що’ се използват експресивните синоними на леснина: леснотия (със
стилистични значения за лекомисленост, повърхностност, с недоо¬
ценка), сгода (с чувство на закана), чалъм' (ироничност);
- ям има стилистични синоними: плюскам (грубо), лапам■ (иро¬
нично);
- корем има стилистични синоними: търбух (пейоративно, ■ гру¬
бо), тумбак (презрително, присмехулно), шкембе (иронично, подиг¬
равателно).
Вътрешностиловата синонимия е особено силно развита в разго¬
ворния стил.
73вегинцев, В. А. Теоретическия и прикладная лингвистика. Μ., 1968, с. 141.
18-
6.2. Функционални синоними. Те са стилистични синоними, които .
принадлежат на различни функционални стилове и поради това могат
да бъдат · определяни като функционални.
Към тази разновидност на стилистичните синоними се отнасят
лексемите, които назовават едно и също понятие, но са се специали- '
зирали за употреба в различни стилове, напр. поток и ручей означават
едно и също - малка, обикновено планинска буйна и бърза рекичка,
но докато първата лексема е стилистично неутрална, то втората има
предимно поетична употреба: Един бистър поток слиза из една тес¬
нина и сладко ромоли (Ив. Вазов). Сред замрели в сън ели / звучен
ручей ромоли (Н. Лилиев).
Други такива примери: поглед (неутр.) и взор (поет.); подарявам
(неутр.), дарявам (худ. стил) и харизвам (разг.); знаме (неутр.), флаг
(книж.), байряк (нар.), пряпорец (търж. книж.) и др.
Като по-специални разновидности на функционално ограничените
стилистични синоними могат да се разглеждат: ’
а) професионално-терминологичните синоними: абсцес - загноя-
ване, акцент - ударение, префикс - представка ' и т.н.;
б) синоними от чужд произход, които функционално се ограни¬
чават по употреба, напр.: акуратно - внимателно, апел - възвание,
аргумент - довод, фиаско - неуспех, генерация - поколение, удачен
- сполучлив, угроза - - заплаха, аспирация - домогване, консенсус -
съгласие и т.н.;
в) териториално ограничени (диалектни) синоними, които са ду¬
ми от живата народна диалектна реч, имащи в книжовния език пълни
съответствия. Чрез тяхната употреба се внася битов колорит в речта,
правят се характеристики на герои в художествените творби, напр.:
кюмбе - печка, шпор - печка, компир - картоф, любеница - диня,
бацам - целувам, благост - сладост и т.н.;
г) - социално ограничени синоними (жаргонни, сленгови), напр.:
морук - баща, скивам - гледам, бройкам - следя, гепам - крада.,
мариз - бой, лъжа - будалкам, връзвам, извозвам, метвам, ментя;
пиян - анестезиран, гипс, гипсиран, къркан, матрос, наквасен, на-
къркан, напоркан, нафиркан, казак и т.н.
6.3. Архаични синоними. Наричат се още синоними с различна
актуалностар. Обикновено едната от лексемите синоними е остаряла,
а другата е съвременна. Те са думи от остарялата лексика, на чието
място днес функционират други - съвременни лексеми, напр.: волник
- доброволец, аероплаи - самолет, авиатор - пилот, тат - крадец,
стид - срам, пища — храна, столина - маса, одежда — дреха и т.н.
_19_
Една част· от архаичните синоними намират приложно· поле· в ху¬
дожествения стил. Ив. Вазов напр. в одата· „Паисий“ · си е послужил · с
архаичните синоними бран, пища, конец, людье вместо съвременните
му лексеми война, храна, край, хора и чрез тяхната употреба е постиг¬
нал особена приповдигнатост на чувствата и емоционално въздействие
върху читателя.
7. Семантико-стилистични синоними
Като семантико-стилистични се разглеждат синонимите, които
означават близки понятия и същевременно се разграничават · по сти¬
листични качества, т.е. при тях · съществуват и смислови, · и стилистични
различия.
Ако анализираме· например синонимите от реда t (ходя безцелно от
едно място на друго) скитам, скитам се, бродя., блуждая книж., рея се
книж. ирон., лутам се разг., шляя се разг., развявам се разг, неодобр.,
скиторя разг, неодобр., скитосвам разг, неодобр., хойкам нар. неодобр.,
миткам нар. неодобр., пилея се разг., шматкам се жарг., развявам се
разг, неодобр., ще открием, че всички те имат общо значение ходя без¬
целно, което смислово се обогатява във всеки от отделните синоними с
допълнителен смислов признак и същевременно при някои от тях при¬
добива стилистично оцветяване или специализиране по следния начин:
- скитам., скитам се - ‘без ■ да избирам посока и да се задържам
па едно място'. Вечер рядко се застоявах вкъщи ... Скитах безцелно
по улиците (С. Кралевски);
- лутам се - ‘обикалям· дълго, докато намеря нужната посо¬
ка или място'. Доста се лутаха, ■ докато намерят пътя за дола (А.
Гуляшки);
- блуждая - ‘ходя', без да мога да намеря вярната посока или
без цел', книж.-поет.: Отбелязани с кобно безсилие, 1 ний блуждаем
далечни, без път... (Н. Лилиев);
- бродя - ‘потайно из скрити места'. Били размирни години.,
по планините бродели всякакви хора ... (А. Дончев);
- шляя се - ‘безработа, за да си прекарам времето’; разг.: Той
обикновено се ' шляеше без работа (Т. Харманджиев);
- развявам се - ‘лекомислено ходя по разни места, като си губя
безцелно■ времето’; разг., неодобр.: Не му се работи, по цял ден се
развява из улиците.
- скиторя и скитосвам - ‘прекарвам времето си в безцелно
ходене, вместо да се заема с полезни неща’; разг, неодобр.: Къде
скиториш да харчиш пари? (X. Русев);
_ 20 _
- миткам - и хойкам - ‘ходя нагоре-надолу без работа9; пар.,
неодобр., укор...Много хойкаш, сине, ама не е на добро (Μ. Мар-
чевски).
Както се вижда, синонимният ред включва семантичните синони¬
ми ' скитам, лутам се, бродя и семантико-стилистичните блуж¬
дая., шляя се, развявам се, скиторя, скитосвам, миткам, хойкам,
шматкам се, пилея се, които освен семантически различия съдържат
и различни стилистически наслойки.
s
8. Източници за възникване на синонимите
В синонимните · отношения пряко рефлектира една от най-същест¬
вените особености на лексикалната система - нейната динамика. Като
знакове на реалните от действителността лексикалните единици бързо
отразяват промените в чисто прагматичните ни отношения с тях. Ние
се стремим да опознаем все по-дълбоко - и по-широко света около нас,
откриваме нови и ’ нови свойства и особености на предметите и явле¬
нията в него’ и им даваме - словесно изражение.
Ето защо синонимните отношения са динамични микросистеми,
в които непрекъснато протичат процеси на възникване на синонимии
връзки и отношения между лексикалните - единици, на засилване, от¬
слабване или постепенно оТмиране на вече съществуващи синонимии
отношения.
Конкретните източници за възникване на синоними в езика са
различни, но - основна роля се пада на развитието на преносни значения
в лексемите, на словообразуването, - на чуждите заемки, на диалектната
лексика, на активизираната пасивна лексика в речника, на стилистич¬
ното- разслояване и маркиране на съществуващите лексикални - средства.
8.1. Многозначността като синонимен източник- Най-голя-
ма роля в пораждането на синоними играе развитието на многознач¬
ността.
Новите преносни значения, представящи новоопознати реалии от
действителността или осмислящи по различен начин вече словесно
обозначени реалии, въвличат лексемите в нови синонимии връзки и
отношения с останалите лексикални единици в системата. А в езика
непрекъснато възникват нови лексикални значения или оттенъци на вече
съществуващите и по този начин синонимните отношения в лексиката
се разширяват, усложняват и задълбочават.
На - тяхна основа са се развили и най-широко представените в - езика
синоними - идеографските, напр. преносните значения на лексемите:
_21 _
- гасна, чезна, отивам си ги правят синоними - на умирам,
- слънчев, светъл, лъчезарен - на радостен;
- студен, хладен - на въздържан;
- крехък, нараним, деликатен - на чувствителен и т.н.
8.2. Словообразуването като - синонимен източник. Друг
богат източник на синоними са словообразувателните възможнос¬
ти на езика.
Съществуващите словообразувателни средства в един език позво¬
ляват едно и също или близки значения да се представят с различни
лексикални единици, чрез различен мотивиращ признак, напр.: · · стъпало
и ходило, писател и творец,, изследван и изследовател, ловджия и
ловец, зидар и строител и т.н.
8.3. Заемките от чужди езици като синонимен източник. Ва¬
жен източник за възникване на синоними са и заемките от други езици.
Когато такива заемки се окажат близки по значение на домашни лек¬
семи, те се включват в синонимните им редове.
Значимостта на тези синоними се определя от тяхната угвърденост
в речника. Така са се появили синоними като: абсурден на безсмислен,
натурален на естествен, беля на пакост, тост на наздравица, ава¬
рия на повреда, бас на облог, мерси на благодаря и т.н. Употребата
на този вид стилистични синоними трябва да бъде много внимателна
и с усет за мярка.
8.4. Диалектната лексика като синонимен източник. Понякога
източник на синоними може да бъде и диалектната лексика. Народните
говори съдържат неоценимо лексикално богатство, което . за съжаление
остава твърде слабо използвано в книжовната езикова практика както
поради това, че не се познава достатъчно, така . и поради факта,. че стои
извън книжовната норма. Добрите майстори на словото обаче намират
възможности да преодолеят тези ограничения.
Ето някои примери за такива стилистични синоними: излак на
кладенец, сгледа на годеж, бърканица на мътеница, разбой на стан,,
благ на сладък, кусам на ям, живина, живинка на животно, -тетин
на свако, спроти на според, тимаря на грижа се, търча - на - бягам.,
изник на изгрев, драговам на обичам и мн. др.
8.5. Остарялата лексика като синонимен източник. Благодатен
източник на стилистични синоними е и остарялата лексика в . речника,
т.е. лексемите, които са преминали в пасивните пластове в резултат от
_ 22 _
отпадане · на реалните и от практическия живот на хората, · от изоста¬
вянето им по различни причини или просто поради остаряването им.
Тези лексеми крият в себе си много ценни стилно-изразителни
възможности и затова нерядко се използват в художествения стил.
Архаични синоними санапр.: чад кадим, вискъ висота, тук на
мазнина, леп на хубав, битва на битка, двери на врата, забвение на
забрава, убог на беден, яко на като, лето на година, ложе на легло,
конец на край., бран на война., твърд на крепост и мн. др.
8.6. Сленговата лексика като синонимен източник. Твър¬
де често в разговорния стил се използват синоними от сленга, от
жаргона. Със своята ярка, остроумна и духовита образност те бързо
проникват в непринудената жива разговорна реч и понякога започват
да се схващат като разговорни думи. От такова естество например
са синонимите:
- на автомобил - сапуниера, осмак, москве;
- на блъсканица - гювеч;
- на безплатно ~ аванта;
- на богат ~ баровец;
- на глупост - тъпизъм, алабализъм;
- на зле - тъпо, шибано;
- на измама - номер, минавка, мента;
- · на · красив - жесток, световен, гот, готин, шик, сладък,
щурм т.н.
8.7. Синоними възникват в езика и като последица от стилистично
разслояване и маркиране на лексемите, напр.: зъркели и очи,, плям¬
пам и говоря, опявам и натяквам, мискинин и мръсник, балама и
наивник и т.н.
Синонимите са неоценимо богатство на езика, което при умело
използване позволява в речта да · се постигне точност, нюансираност в
предаването на мисълта, изразителност и въздейственост при предс¬
тавянето на чувствата и настроенията.
Колкото по-богати са синонимните редове, колкото по-широки са
техните граници, толкова по-големи са изразителните и изобразител¬
ните възможности на езика, толкова по-широки са възможностите за
творческо използване на · речниковите му средства8.
8 Повече вж. у: Пернишка, Ем. Лексикалните синоними в художествения
стил. С., 1989.
-23 —
9. Използване на синонимите в речта
Употребата на синонимите в речта се определя от семантйческите
и стилистическите им функции.
9.1. Семантични функции на синонимите. Най-важните семан¬
тически функции на синонимите са заместването и уточняването.
а) Заместителната функция на синонимите произтича от самата
същност на синонимията като езиково явление. Тя се заключава в спо¬
собността им да се взаимозаменят, когато са семантически тъждестве¬
ни. Тази функция най-пълно се проявява в употребата на абсолютните
синоними или близките до тях, напр.: Ситуацията в държавата е
много усложнена ... при такова положение най-важното е да се
запази гражданският мир ... Гражданският мир и спокойствието
могат да се съхранят само при условие, че ... (пер. печат).
б) Уточняващата функция на синонимите е най-важна в речта. Тя
се проявява при разкриване на представяната реалия в нейната мно¬
гостранна същностар.
Тъй като думите, назовавайки една реалия, обикновено се опират на
частични нейни свойства, при необходимост в речта реалията многост¬
ранно да бъде представена се налага да се използват няколко синонима,
чиито несъвпадащи семи от различни страни подхождат номинативно
към нея, напр. дотягвам - омръзвам, попипам - похвана - поварам:
Дотегна му този живот, а виждаше,- че и на другите започваше да
омръзва ... (Г. Караславов); Дядо Йоцо приближи към него, премес¬
ти си шапката под лява мишница, взе му ръката, побара сукнения
ръкав; похвана медните копчета по гърдите му и екселбантите;
попила с трепетна ръка сребърните плетени сполети па рамената
му, па се повдигна, та ги целуна (Ив. Вазов).
9.2. Стилистически функции. Стилистическите свойства на
синонимите, макар да са от по-различно качествено естество, си вза¬
имодействат със семантическите. Различията ог прагматично, експре¬
сивно и функционално-стилово естество на стилистичните синоними
им предопределят две най-важни стилистични функции - стилоорга-
низираща и оценъчна.
а) Стилоорганизиращата функция на стилистичните синоними се
проявява в - подбора на думи, които стилово маркират текста - разго¬
ворни, книжни, тържествени, поетични и - т.н., например подборът на
синонимите красни вм. красиви, деви вм. девойки, невинни вм. неж¬
ни, втъкнете вм. закинете, клик вм. вик, кършен вм. гъвкав, звучен
вм. изразителен, треперейки вм. вълнувайки се, сладко вм. унесено,
_ 24 _
слишам вм. слушам., чувам, фъркам вм. стремя се, въздишам вм.
съпреживявам, ведно вм. заедно, тиха вм. спокойна, жалний вм.
тъжен отнася следния текст към поетичния стил: .
Попейте ми, красни македонски деви,
Попейте ми ваште невинни припеви.,
Втъкнете си китки, пратете ми клик
на вашия кършен и - звучен язик.
Треперейки сладко, аз ще да ви слишам
и - към - вас ще фъркам и ще да въздишам
ведно с тиха Струма, ведно е мътний Дрин,
ведно, с ека жалний, що праща Пирин.
(Ив. Вазов, „Братя Миладинови“).
б) Оценъчната функция се основава на съдържащите се в стилис¬
тичните синоними експресивно-изразителни компоненти, напр.: Отец
Гедеон беше пълен, тумбест, тулчест, валчест, блажен като
пълен шарлаганов мех (Ив. Вазов). И наистина главното, което по¬
разява ... ' в Русия, е безкрайността, грамадността на всичко, - що я
съставлява: степи безконечни, пространства необятни, кръгозори
безпределни, планини гигантски (Ив. Вазов).
„Нашият език - пише И. Райнов - е богат с· колоритни,' изразител¬
ни, мелодични и внушаващи думи, неизползувани още достатъчно. За
едно и също понятие имаме „брадва“ и „секир а“, че дори и „топор“, но
колко различни настроения навяват тия думи, като ги повторим някол¬
ко пъти поотделно и се унесем в настройния тон, що иде от тях! · Като
че ли секирата дроби на късове, брадвата разсича на две, а топорът
с един мах довършва.
Иде пролет, гората „се разлиства“ (пластично), „раззеленява се“
(обагрено), „развива се“ (двигателно).
Иде последният час на човека, той е „покойник“ (уважение),
„мъртвец“ (установява се факт), „труп“ (грубо, физиологично), „ум¬
рял“ (битово), „предал богу дух“ (сухо, църковно), „свършил“ (късо),
„заминал“ (просто), „склопил очи“ (невярно: други склапят очите на
мъртвия), „отишъл във вечността“ (ораторско), „псовисал“ (презри¬
телно), „хвърлил плочите“ (подсмивно), „платил на попа“ (глумаво)
(Н. Райнов, Сб. Писателят и словото).
В това знаменателно изказване'на Н. · Райнов чудесно са илюстри¬
рани различните функции, · с които на практика се използват синонимите
в речта. С уточнителна функция тук са примерите от втория синонимен
ред, както и някои от синонимите в третия синонимен ред. Със сти¬
листични функции пък са по-голямата част от синонимите в последния
синонимен ред.
_25_
II. ЛЕКСИКОГРАФСКО ВЪВЕДЕНИЕ ·
КЪМ СИНОНИМНИЯ РЕЧНИК
1. Цели и задачи на речника
Българският книжовен език има хилядолетна история. Като
наследник на старобългарския. книжовен език, създаден в средата на
IX век, той е изиграл изключително важна роля не само за · развитието
на българската духовна култура и литература, но и· за съхраняването
и извеждането на българщината през многото векове бездържавие, в
които българските земи са били под чуждо владичество.
Всичко, което българинът е постигал като познавателен опит, ду¬
ховно и материално завоевание през хилядолетното си · съществуване,
е оставало вградено в лексиката и фразеологията на българския език.
Думите и фраземите, които ние днес използваме, са истински малки
светове, в които живеят смислите и стилистичните · отсенки, вложени в
тях от безброй поколения наши предходници.
Съвременният българин трябва да умее да се · възползва от тези
невероятни духовноизразни съкровища, завещани му от дедите. Ключ
към тях са разнообразните речници, сред· които особено важна роля
имат синонимните речници.
Целта · на предлагания синонимен речник в е да . се предостави на
малките и големите ученици, на студентите и на всички българи, които
искат речта им да бъде точна, изразителна и богата, достъпен сино¬
нимен справочник. В него са подбрани синонимии редове, включващи
лексикални и фразеологични единици с най-широка употреба и с · най-
голяма · честотаост в речта.
Синонимният речник е замислен да решава няколко основни задачи.
Първо, да отвори духовните очи на любознателния млад · бъл¬
гарин за тънките смислови нюанси и стилистични· възможности на
думите и фраземите, като го въведе в разкошните цветни градини на
българското слово и му предостави възможност да подбира такива
словесни цветове, които най-пълно и съвършено ще · представят из¬
разното му намерение.
Второ, при подбора на изразните средства говорещият и пише¬
щият да се съобразява с функционалните и стилистични дадености на
думите и фраземите - с тяхната стилова принадлежност, стилистични
и експресивни възможности.
Трето, едновременно с всичко това да се получават и други ,важни
сведения:
__26 _
- за произхода на езиковата единица и за вида й в езика източник,
когато тя - е заета, - целта е да се формира усет за чистота на езика, да
се даде възможност на говорещия или пишещия да направи свой избор,
отчитащ факторите домашно - чуждо;
- за произносителния й вид по отношение на ударението, като се
подпомага усвояването на книжовната про- - износителна норма.
Четвърто, включването на фраземи дава възможност да се подпо¬
могне усвояването на най-широко използваните експресивно-образни
изразители на съответните значейия, като се формира и усет за тяхна¬
та употреба - при какви случаи и в кои речеви ситуации е оправдана
тяхната употреба.
2. Обхват на речника
Синонимният речник включва в словника си около -10 090 ези¬
кови единици, от които над 8880 са лексеми, 1295 са фраземи. Като
доминантни синоними са изведени 1915 лексеми, водещи повече от
3500 синонимии реда.
При изготвянето на речника са използвани тълковните речници на
българския език, излезли през последния половин век, както и посоче¬
ните по-нататък синонимии речници.
3. Синонимии речници
Синонимните речници имат много важно значение както за
езиковедската теория, така и за непосредствената речева- практи¬
ка. Те правят видими едни от наи-важните системни отношения в
речниковата система - отношенията на тъждественост и близост
между значенията на лексикалните единици, които ги правят взаи-
мозаменими.
Предназначението на тези речници е да разкрият, систематизират
и представят синонимното богатство на езика на лексикално равнище
и да предоставят достъпни справки относно възможностите на думите
за взаимозаменимостар.
Синонимните речници систематизират и представят лексиката
по синонимии гнезда, по синонимии редове. За заглавие на реч¬
никовата статия се извежда доминантният синоним - дума от сти¬
листично неутралния пласт на лексиката, която най-пълно предава
семантичната основа на синонимния ред. Практиката при подредбата
на синонимите в реда (в гнездото) е да става в последователност:
_27 _
неутрален синоним, разговорен синоним, синоним с ограничена и
преносна употреба и накрая синоними от пасивната лексика (ар¬
хаизми, неологизми, диалектизми), но това невинаги е спазвано в
настоящия речиник.
Синонимните речници могат да бъдат изработени като тълкува¬
телни или като нетълкувателни в зависимост от целите, които си поста¬
вят техните съставители. В българската лексикография са изработени
речници и от двата типа.
3.1. Тълкувателни синонимии речници
Българският език разполага с два тълкувателни синонимии реч¬
ника на лексеми и един на фраземи.
3.1.1. Синонимен речник на Μ. Дабева
Мариана Евт. Дабева „Речник на българските синоними“ (1930¬
1934, 718 с.). Построен на азбучно-гнездовия принцип, Речникът разк¬
рива част от синонимното богатство на българския език. Включени са
около 1700 думи. Подборът им е направен сред по-често срещаните в
книжовния език. Авторката уточнява, че при разпределянето на думите
в синонимии гнезда особено внимание е обръщала и на точния смисъл
на словния корен.
Речниковата статия структурно се · изгражда от три части. В пър¬
вата част се формулира общата смислова основа на синонимния ред,
втората част разкрива диференциалните, частните признаци на всеки
от синонимите. Определенията авторката е извличала сама на основата
на задълбочен семантичен анализ. В повечето случаи те са много спо¬
лучливо формулирани и са ценен принос в изучаване на лексикалната
семантика. В третата част се изнасят илюстративни примери за всеки
от синонимите, подбрани от народното творчество и от произведени¬
ята на най-добрите български писатели.
Ето как например е представено едно синонимно гнездо:
Внезапно, ненадейно, неочаквано
В основата на тия синоними се съдържа идеята за действия, които
са свързани с изненада за противната страна.
Частният признак на внезапно е, когато нещото е дошло ведна¬
га, изневиделица; на ненадейно - когато нещото е дошло безнаде-
зен; на неочаквано - когато нещото е станало, когато го не чакаме.
Съществената разлика между ненадейно и неочаквано е тая, че
ненадейното е нещо извънредно, което стои вън от всякаква пред¬
видливост и се дължи на причини неизвестни, когато неочакваното
__ 28
е предвиждано, само изненадата- е в това, че- то е дошло не тогава,
когато- - сме - го очаквали.
Внезапно: В море от мрак и светлина внезапно кипнала вълна ще
грабне нежно дух ранен. (П. К. Яв .1., 129). Замахнаха и двамата един връз
друг, па внезапно пуснаха ножовете и ,се хванаха за гушата. (Ив. В., XIV,
'ТТ).Едно стадо от овце, нападнато внезапно от вълци, - не би представля¬
вало по-страшно зрелище. (K. В., I, 53). И глас тайнствен внезапно чух на
твоя глас подобен. (Ст. Мих. I, 35).
Ненадейно: Като се свести от гръ2мовния удар, който го устрели
ненадейно, Радоил влезе в опустялата стая.. (Ив. В. XIV, 74). Един ден бях
останал - сам - в■ стаята, дето бях имал урок, когато ненадейно влезе при
- мене един гражданин. (К. В., · 18). Съвсем ненадейно женски глас ме повика
по име. · (П. · К. Яв. II, 18).
Неочаквано: А първомайсторът, навсякъде - отлъчен, неочаквано пред
тях■ с- укор застана злъчен. (Π. П. Сл., II, 34). Неочаквано пристигнала
ужасна■- телеграма. (Ал. К., III, 55). Но една ' пролет баба Марга се помина
съвсем, ненадейно и неочаквано. (Ел. Пел., II, 6).
■ X*
3.1.2. Академичен синонимен речник
Милка Димитрова, Ана Спасова „Синонимен речник на съвре¬
менния български книжовен език“ (1980,733 с.). Речникът е значително
по-богат от първия речник - обхваща 1 643 синонимии реда, в които
участват около - 5 000 синонима. Той е нова смела крачка в семантич¬
ния - анализ на българската лексика с оглед да се разкрият синонимните
отношения в нея.
Постройката на речниковата статия следва модела на предходния
речник,· но тук диференциалните признаци се съдържат в дефинициите
към всеки един от синонимите. По този начин разтълкуваните значе¬
ния непосредствено се онагледяват от илюстративния материал, но
пък липсва онзи обобщен съпоставителен анализ, който е ценен при
първия речник.
Анализът на синонимните отношения в този речник е по-задълбо-
чен и детайлен. Прави се от позициите на съвременната научна теория
за лексикалната синонимия. По-широката лексикална база, от която
се изхожда при определянето на синонимните редове, и съвременните
принципи на семантичен анализ, приложени в този речник, в редица
случаи са довели до по-сполучливи решения, до изчистване и детай¬
лизиране на синонимните редове, до по-пълното им представяне и
аргументиране чрез тълкуване и примери.
_29_
За да проличи общото и различното в подхода на двата · тълку¬
вателни синонимии речника, ще приведем как са представени сино¬
нимите от вече изнесеното синонимно гнездо при илюстриране на
първия речник:
ИЗВЕДНЪЖ, отведнъж, внезапно
изведнъж: без никакви предварителни признаци за настъпване на нещо,
рязко и бързо. Кучето изведнъж скокна, хвърли се към него и радостно за¬
маха с опашка, А. Каралийчев, Приказен свят. Изведнъж' овцете наоколо се
разбягаха подплашени. Елин Пелин, Щъркови гнезда.
отведнъж: има значение на изведнъж, но обикн. в противоречие с · това,
което· е станало досега. И както отведнъж се бе разпалил, така ■ отведнъж
се сгуши на мястото си, дори съвсем оклюма глава. Й. Вълчев, · Стъпала
към небе. Повдигна шапката, си, тропна с тоягата си и тръгна..;■ Но от¬
веднъж се спря, като че бе забравил нещо. Елин · Пелин, Под манастирската ·
лоза. Гърмежите отведнъж спряха. И. Йовков, Чифликът край границата.
внезапно: без да се има предвид, бързо, в ·един миг. Как настъпи ■ това
не помня. Не помня точно и часа. Но всичко като че доде внезапно, неочак¬
вано, И. Йовков, Разкази, II. Наоколо притъмня, светна се и ■гърмaт.'продaни
небесата. Дъждът плисна■ внезапно. Ем. Станев, Иван Кондарев. Беше се
отбил в едно кафене,.... но видя как Лина,..., мина някак крадешком, гузно и
внезапно реши да я проследи. Μ. Грубешлиева, Пред прага,. Прилиижи. тихо
до вратата и внезапно я отвори. П. Славински, · Претворена земя.
НЕОЧАКВАНО, ненадейно, · непредвидено, внезапно, изневиделица
неочаквано: без да се очаква. Но всичко дойде тъй бързо и тъй неочак¬
вано, че никой не знаеше още какво да мисли и какво да приказва. Й. Йовков, ·
Вечери ·в Антимовския хан. Неочаквано откъм селото, на пътя, който води
към Генкова чешма, се появи човешка фигура. К. Ламбрев, Средногорски
партизани.
ненадейно: без да се очаква, без да се надява (че нещо ще стане). Защо ·
си идеше той сега в това работно време и -така ненадейно. Елин Пелин,
Гераците. Тъй светват човеку очите, кога ненадейно намери нещо загубено.
Т. Влайков, Дядовата Славчова унука. Ненадейно, без да почука, влезе Митко,
цял измокрен. Μ. Марчевски, Митко Палаузов.
непредвидено: без да се е мислило до момента (в който става действието).
Завърна се в къщи непредвидено не го очакваха толкова рано...
внезапно: отведнъж и без да се очаква. Тоя дядо Й.оцо... беше имал зло-
честината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата
30
си година. Ив. Вазов, Видено и чуто. Тоя път атаката започна внезапно, с
всички родове оръжие. Л. Стоянов, Холера... «
изневиделица: - без никак да се е мислило, допускало (откъде идва, в кой
момент се появява, става нещо). Има разговорен характер. Употребява се
обикн. за нещо неприятно, лошо. Той рече да замахне втори път, но някой
изневиделица го удари по лицето,.. и го зашемети.. Д. Ангелов, На живот
и смърт...
3.1.3. Фразеологичен синонимен речник
Една от последните ценни придобивки но българската лексикогра¬
фия е „Фразеологичен синонимен речник на българския език“ (Ани
Нанова, . 2005). Този речник е пръв по рода си в нашата лексикография,
един много ценен лексикографски справочник, от който българският
език остро се нуждаеше. Той предлага богати възможности за синонимен
подбор от богатите фразеологични редове. В него са включени около
10 000 фразеологични единици, които влизат в синонимии отношения
със своите значения. Както посочва съставителката · на речника, от него
освен свободните словосъчетания са изключени още · глаголно-имен-
ните съчетания, които описателно представят глаголното съдържание,
крилатите фрази и пословиците, но са включени някои фразеологизми
от преходен тип.
Синонимните редове се водят от доминантен синоним, като члено¬
вете на синонимния ред при заемане на азбучното им място се препращат
към доминантния синоним, „освен варианти и синоними, получени
по вариантен път, синонимните- редове включват и фразеологични
единици, които са еднакви или близки по значение на фразеологизма-
доминанта и на - другите членове на реда и се синонимизират с тях“
(Увод, с. 9). В синонимния ред фразеологичните варианти се посочват
като самостойни. Речникът има две части - в първата част се предс¬
тавят по азбучен фразеологичните редове, а във втората част азбучно
са подредени лексемите, синоними на фразеологизми, с препратка към
съответния синонимен ред. В края на речника е приложен и показалец
на лексемните компоненти във фразеологичните единици.
Ето два примера от речника:
ВДИГАТ МИ СЕ / ВДИГНАТ МИ СЕ АКЦИИТЕ - Добивам по-голямо
самочувствие от постигнати успехи или от отправени към мене хвалби и похва¬
ли. Откакто я направиха шеф на редакцията, много ù се вдигнаха акциите.
- - качват ми се / качат ми се акциите · покачват ми се / покачат ми се
акциите · повдигат ми се / повдигнат ми се акциите · пораства ми / порасне
ми работата · порастват ми / пораснат ми ушите · растат ми ушите
_31_
ВЯТЪР И МЪГЛА - Нещо несериозно, маловажно, незначително.
Употребява се и като възклицание за нещо, което не заслужава внимание.
Важното е да сме живи и здрави, всичко останало е 'вятър и мъгла.
- празна работа · вятър работа · от лукаваго книж. · от лукавия книж.
Синонимните редове на лексемите и фразеологизмите често се
пресичат и в ролята на доминантен синоним в тези случаи застава
лексема.
В синонимии редове се включва по-голямата част от фразеоло¬
гизмите в българския език, така от 487 фразеологизми със значение на
наречие 417 влизат в - 86 синонимии реда.
Богатството на синонимния ред се определя не само от това,
каква значимост в живота се отрежда на означаваното понятие, но и
в каква степен то ангажира в емоционално-експресивен и оценъчен
план човешките отношения. Затова фразеологичните синонимии ре¬
дове са често много по-богати на езикови единици отколкото словни¬
те. Това е основание и оправдание за включването на фразеологични
синоними -към синонимните словни гнезда в представяния речник.
„ Често - пише А. Нанова - -фразеологичната синонимия е много
no-разгърната от лексикалната. При някои значения впечатлява
големият брой на фразеологичните единици,, които съставят си-
нонимния ред. Например със значение „никога“ те са 57 (вж. на
куково лято/ със значение „изплашвам се“ - 67 (еж- изкарвам си
/ изкарам си ума,), със значение „смъмрям, скарвам се“ - 67 (вж.
дръпвам / дръпна калая някому); със значение „умирам “ - 113 (вж.
предавам / предам Богу дух/.
Ето например състава на синонимния ред със значение ‘много
слаб, прекалено мършав съм'°: броят ми се кокалите; четат ми се реб¬
рата; четат ми се кокалите; <само> кожа и кокала» съм; торба кокали
съм; едно.джезве, кокали съм; <една> мръвка месо съм; живи -мощи съм;
стомахът ми е залепен (залепнал) за гръбнака; коремът ми е залепнал на
гърба; като вейка съм; като-клечка съм; като кука съм; като чироз съм;
като скелет съм; като щиглец съм; изтънели ми са ушите; просветнали
ми са ушите; светнали ми са ушите; светят ми ушите; вестник да че¬
теш през ушите ми; вятър свири между краката ми; като през кюнец съм
9 Вж. Нанова, А. Фразеологичен синонимен речник на българския език.
С, 2005, с. 9. '
10 Нанова, А. Цит. съч., с. 45.
_32_
минал; - едва ми кожата костите - държи диал.; на гаргите селям давам
диал.; с джинбиз да търсиш месо, - не мож<еш> хвана диал.; ям скачки диал.
Към този синонимен ред могат да се добавят още: в зобилница да
ме поберат диал.; да ме духнеш, ще падна; душа за - две пари нямам; за един
юмрук душа нося; една шепа душа нося; като че са ме мачки цицали диал.;
като- (сякаш) че е от гроб съм изваден (излязъл); като пастърма съм; по¬
ловин свят съм; през пръстен преминала; снован, па - не въчен съм диал.; · со
моч правен диал.; сякаш са ме кучета дърпали диал.
Λ Λ Нетълкувателни синонимии речници
Този вид синонимии речници предоставят възможност за бързи
справки · при подбор на близкозначни или равностойни смислово ду¬
ми в ежедневната практика, без да разясняват общото и различното
между синонимите от синонимния ред. Същевременно те могат и да
подвеждат, ако добре не се познава начинът, по който са групирани
думите в една речникова статия. Българският език има два по-важни
такива речника.
3.2.1. Синонимен речник на Л. Нанов
Любен Нанов „Български синонимен речник“ (I. изд. 1950, V.
прераб. и доп. изд. ·1968).
Речникът включва около 17 000 заглавни думи (книжовни, диа¬
лектни, остарели), около които са оформени синонимии редове. Това
води до излишни многократни повторения на синонимии редове и до
противоречия с утвърдената лексикографска практика, която държи
доминантният синоним да · бъде дума от неутралната лексика.
Въпреки тези си уязвими страни, речникът на Л. Нанов беше осно¬
вен синонимен справочник в широката езикова практика в продължение
на повече от 30 години.
Когато водещата дума е многозначна и участва в различни сино¬
нимии редове с отделните си значения, разграничаването на синоним¬
ните редове технически се осъществява с двойна чертица //. Ако тази
особеност не се отчита, подборът на необходимата дума може да се
окаже осъществен извън границите на синонимния ред и това води до
езикови грешки.
За илюстрация ще приведем две речникови статии, едната от които
е със синоними от примерите за предходните речници:
внезапно - ненадейно, изневиделица, непредвидено, изведнъж, бързо,
тутакси, незабавно, на часа, завчас, мигновено, стремително, светкавично
/I неочаквано, незабелязано, мълком, неусетно.
-33-
обстановка - уредба, наредба, мебелировка, мебели, покъщнина // раз¬
положение, позиция., ■ място, месторазположение, обстоятелства, условия,
среда, обкръжение, ■ ситуация, положение, атмосфера (прен.).
3.2.2. Синонимен речник на Л. Нанов и Ана Нанова
Любен Нанов, Ани Нанова „Български синонимен речник“ (1987),
преработено, обновено и усъвършенствано издание на предходния
речник.
Словникът на речника е увеличен с над 30% нови заглавни думи,
но чрез използваната система за препратки обемът на речника е нама¬
лен, тъй като са избегнати · многократните повторения на синонимии
редове. Освен това за доминантни синоними основно са изнесени думи
от неутралната лексика.
По-високата научна стойност на речника, съобразен със съвре¬
менните разбирания за лексикалната синонимия, както и подобрената
лексикографска техника правят · речника · много удобен справочник в
ежедневната практика.
Ето как са представени двете речникови статии от предишния
речник:
неочаквано - ненадейно, непредвидено, внезапно, изневиделица ■ (разг'.),
изведнъж, случайно като гръм ■ от ясно небе (разг.).
обстановка - среда,, положение, ситуация., обстановка, условия, ат¬
мосфера прен., климат прен., обкръжение книж., окръжениеЦ вж. н'аредба2.
4. Структура на речника
4.1. Синонимите, изведени в Речника, са представени в гнезда
(групи), съставени от минимум две думи.
4.2. В синонимното гнездо влизат думи · от една и съща лекси-
ко-граматическа категория (само съществителни, само глаголи, · само
прилагателни и т.н.) и фраземи, които изразяват същото понятие. Под¬
бирани са такива· езикови· единици, които имат най-широка употреба в
живата съвременна речева практика, като основната част от тях · са от
съвременния книжовен речник.
Думи и фразеологизми от специалната, диалектната и жаргонната
лексика се включват само в случаите, когато имат наложила се по-ши¬
рока употреба.
34
От остарялата лексика и фразеология се дават такива · единици,
които имат употреба в класическите за българската литература произ¬
ведения и могат да се използват със стилистични цели днес.
4.3. Синонимното гнездо се води от основна дума - доминантен
синоним, която шрифтово се откроява с по-едри букви след пореден
номер и знак 0. В синонимното гнездо се обособяват синонимии · редове,
т.е. думи и фраземи, които означават едно и също понятие.
4.4. Синонимните редове знаково се отбелязват посредством знак
л, след който в скоби с обикновен шрифт се дефинира най-общата
смислова основа на реда. Следва изреждането на синонимите от реда,
т.е. на единиците, означаващи съответното значение:
- макар да е в много случаи трудно постижимо, приЪодреждането
на синонимите в реда най-общо се следва принципът на постепенното
отдалечаване - смислово и стилистично;
- в края на синонимния ред след знак · се поставят фраземите,
означаващи същото понятие.
4.5. Многозначната дума обикновено се отнася с отделните си
семеми (значения) към различни синонимии редове:
- семемите, с които тя се реализира като доминантен синоним,
получават тълкувателно представяне, като смислова основа на сино¬
нимния ред, маркиран знаково с ♦;
- семемите, с които водещата синонимното гнездо дума не се осъ¬
ществява като доминантен синоним, а е редови член в синонимния ред
на друг доминантен синоним, се препращат посредством бележка вж.
Доминантният синоним, към който е препратката, се изписва с малки
букви шрифт курсив болд. Пример:
гладувам - ♦ (продължително време не си дояждам) недояждам
си, недохранвам се, · опъвам уши от глад разг., в корема ми жаби кур-
катддзг.. хляб нямам да ям уазг.. точа чамсакъз уазг. ; ♦ (живея в бедност
и мизерия) вж. мизерствам [ио лат.}
4.6. ' Думите и фраземите, които участват като редови членове в
синонимните редове, се разполагат в общия азбучен ред на заглавните
думи заедно с основните думи, водещи синонимии гнезда, като се по¬
сочва доминантният синоним, към · чийто синонимен ред се отнасят.
Формално това става като:
- думите се изписват с малки букви с черен шрифт;
35
-фраземите следват след - отделящия ги знак ·, - изписани със спе¬
цифичен шрифт подчертан болд.
4.7. Думите синоними се изписват с нормативно утвърденото при
изговора им ударение.
4.8. Всички думи, които водят началото си от чужди езици, се
придружават от бележка в квадратни скоби, уточняваща произхода им:
- при редовите членове на синонимните гнезда се маркира само
произходът им;
- при заглавните думи в квадратните скоби се представя и - чуждо-
езиковата форма, с която те са генетически - свързани - или от - която ’ са
производни, изписнвана с курсив и размер 11. Пример:
аванс [фр. avance] - ♦ (предварително изплатена част от сума)
предплата, капаро [ит.], пей [тур.] нар.
4.9. Стилова характеристика. Указателите за стиловата ха¬
рактеристика на - синонимите се изписват с курсив след· ' бележката за
произхода, ако към думата има такава бележка.
4.10. Експресивно-стилистическа характеристика. Експресив¬
но-стилистическите особености на синонимите се отбелязват също с
курсив.
4.11. В речника са използвани следните бележки и съкращения:
англ. - английски
ант. - антична
ар. - арабски
арх. - архаична
библ. - библейски
биол. - биология ·
бот. - ботаника
вер. - вероятен -
вж. - виж
воен. - военна
генет. - генетика
геогр. - географски
_36_
гр. - гръцки
грубо
диал. - диалектен, диалектно значение
евр. - еврейски
езикозн. - езикознание
жарг. ~ жаргоннен, жаргонно значение
ирон. - иронично
исп. - испански
ист. - исторически
«w. - италиански
книж:. - книжно, книжовна дума
клат. - късно латински
лат. - латински
литерат. - литетатуроведски
мед. - медицина
мор. ~ морски
муз. - музика
назид. - назидателно
нар.. - народна дума
ново - нова дума, ново значение
нем:. - немски
неодобр. - неодобрително ·
нгр. - новогръцки ·
плат. - ново латински
остар. - остаряла дума
перс. - персийски
подигр. - подигравателно
поет.. - поетична
полинез. - полинезийски
полит. - политически
пол. - полски
презр. - презрително
пренебр. - пренебрежително
прен.. - преносно значение
простонар. - простонародно
просторен. - просторечно
псих.. - психологична
разг. - разговорно
разш. - разширено значение
религ. - религиозно
ритор. - риторично
руг. - ругателно
рус. - руски
собств. - собствено име
срвеклат. - средновековно латински
спец.. - специално
спорт.. - спортно -.
срвиснем.. - средновисоко немски
старин. - старинна дума
стевр. - староеврейски
стесн. - стеснено значение
стоп.. - стопански
тамил. - тамилски
техн. ~ технична
тур!. - турски
умал. - умалително
физ. - физична
философ. - философски
фр. - френски
хим. - химична
циг. - цигански
църк. - църковно
църклат. - църковнолатински
шег. - шеговито
юрид. - юридически
_38_
3.12. В речника са използвани сгедните знаци:
Ф - за отбелязване на доминантния синоним
♦ - за отбелязване на синонимен ред;
[ ] - за посочване произхода на заета дума;
( ) - за представяне общото значение на синонимния ред;
< > - за ограждане на факултативен елемент във фразеологизъм
или дума;
• - отделяне на фраземите.
A
a - ♦ вж. ама [тур.] разг..
абдал [тур. aptal от ар.] простонар. - ♦ вж. глупак
1. О абзац и абзЙЦ [нем. Absatz] книж. - ♦ (текст между два
нови реда) откъс, пасйж [фр.]; ♦ (празно място пред нов. ред) новорёдие,
отстъп; ♦ езикозн. (надизреченска синтактична единица) · синтак¬
тично цяло книж.
2. Ф абитуриент [нем. Abiturient по лат.] - ♦ (ученик, който
завършва средното си образование) зрелостник, матуритант [лат.]
остар.
3. 0 абонат [от ит. abbonato] - ♦ (лице, което получава нещо сре¬
щу предплащане) подписник, спомоществовател остар.
4. О абориген [лат. aborigines] книж. - + (местен, първоначален
жител на дадено място) туземец, кореняк, автохтон [гр.] книж.
5. Ф абсолЮтен [по лат. absolutus] книж. - ♦ (съществуващ сам
по себе си, независимо от нещо друго) безусловен, безотносителен;
♦ (проявяващ се в най-чист и съвършен вид) съвършен, пълен прен.·,
♦ (неограничен от нищо) пълен прен., безусловен, неограничен
абсолютно [по лат. absolutus] книж:. - ♦ вж. напълно
6. ф абсОЛЮТЙЗЪМ [фр. absolutisme] книж. - ♦ полит, (държавен
строй с неограничена еднолична върховна власт) самодържйвие книж.,
автокрация [гр.] книж., автократйзъм [гр.] книж., единовластие книж,
самовластие остар».
7. ф абсорбирам [по лат. absorbeo] - ♦ спец,, (за вещество - пое¬
мам нещо в себе си) поглъщам, всмуквам, попивам; ♦ (усвоявам нещо)
асимилирам [фр.], усвоявам
8. Ф абстрактен [по лат. abstractus] книж. - ♦ (получен чрез
абстракция, чрез мисловно отражение) отвлечен, неконкретен; ♦ (осно¬
ваващ се само на теоретични разсъждения) теоретичен [по гр.] кнйжен;
♦ (основаващ се изцяло на измислени, неподкрепени от реалността
идеи) умозрителен, метафизйчен [по гр.] трансцедёнтен [от лат.] книж.
абстрахирам
_ 40 _
9. <> ·абстрахирам [по лат. abstraho] книж:. - Ф (мислено отде¬
лям· същественото от несъщественото) извлйчам, отделям
абсурд [лат. ·absurdus] книж. - ♦ вж. безсмислица
абсурден [от лат.] книж:. - Ф вж. безсмислен
абсурдност [по лат.] книж. - ф вж. безсмислица
10. 0 абсцёс [лат. abscessus] мед. - Ф (събиране на гной на огра¬
ничено · място под· тъканите) гнойник, гноясване, цирей
авангарден [от фр. avant-garde] - Ф прен. вж. челен
11. 0 авйнс [фр. avance] - Ф (предварително изплатена част от сума)
предплата, капаро [ит.], пей [тур.] нар., Ф {спорт. - предимство при състе¬
зание) преднина, предймство, преимущество книж., авантаж [фр.] спорт.
авантаж [фр. avantage] ' - ф книж. рядко вж. предим-стоо,
♦ спорт, вж. аванс [фр.]
авантюра [фр. aventure] - ♦ вж. приключение *
< авантюрйзъм [по фр. aventure] - ф вж. безразсадствх
авантюристичен [по фр. aventure] - ф вж. безразсъден
12. · 0 авйрия [от ар. чрез нгр. άβαρίο] - ф (сериозна повреда на
техническо средство) повреда, засёчка; ♦ прен. разг,, (внезапно настъ¬
пила · житейска неудача) вж. неуспех
авиатор [фр. aviateur] остар. - ♦ вж. летец
авойри [фр. avoir] разг. прен.. - Ф вж. пари
13. ύ автентичен [от гр. αύϋεντικός] книж. - Ф (основан на пър¬
воизточници) йстински, същйнски, същ, действителен, достоверен,
оригинален [от клат.], първообразен книж., йзворен прен., първойзво-
рен, · първойзточников; ф вж. неподправен
14. 0 автентичност [от гр. αύϋεντικός] книж. - Ф (качествена
характеристика, произтичаща · от първообразността на нещо) истин¬
ност, неподправеност, оригиналност [от клат.], първообразност, досто¬
верност, йзворност, първойзворност
автобиография [гр. αύτο + βιοσ 4- γράφω] - ♦ вж. биография
[.лат:.]
автократйзъм [от · гр. αύτοκρατής] книж. - ♦ вж. абсолютизъм
[фр·] книж.
автокрОция [от гр. αύτοκράτεια] книж. - ♦ вж. абсолютн-зъм
[фр·] книж.
_41 _
агент
15. 0 - автомагистрала [от нем.] - ♦ (автомобилен път с две и
повече платна за еднопосочно движение) автострада [ит.] аутобан [нем.],
магистрала [нем.] разг., · първокласен път книж.
16. 0 автоматичен [фр. automatique по гр.] - ♦ прен. (извърш¬
ващ се без активно участие на волята) несъзнателен, машинален [фр.],
механичен [фр.], автоматйчески [фр.]
автоматйчески [фр. automatique по гр.] - ♦ вж. автоматичен [от фр.]
17. 0 автономен- [от гр. αυτόνομος] - ♦ (самостоятелно решаващ и
действащ) незавйсим, самостоен, самостоятелен, вж. и самостоятелен
18. 0 автономия [от гр. αυτονομία] - ♦ (узаконено право на са¬
мостоятелни решения и действия) - самоуправление, самоупрйва, неза-
висймост
19. 0 автономност [от гр. αυτόνομος] - ♦ (статут на ' самостоя¬
телни решения и действия) самостоятелност, незавйсимост
20. 0 автор [лат. auctor] - ♦ (създател на някакво творение) съз¬
дател, творец, писател, -съчинйтел остар. вж. и създател;,♦ разг, (из¬
вършител на нещо, обикновено недобро) вж. извършител книж.
21. 0 авторитет [лат. auctoritas, -atis] - ♦ - (общопризнато - значе¬
ние, влияние, сила) влияние, престйж [фр.] книж. тежест прен..', ♦ (лице
с общопризнато влияние и приноси в дадена област) капацитет [лат.]
прен., светило прен., корифей [рус. - от лат.] прен.
22. 0 авторитётен [по лат. auctoritas] - ♦ (ползващ се с влияние
сред другите) влиятелен, сйлен прен., тежък прен. разг., мастйт [рус.]
книж., престижен [от фр.] книж..', ♦ (изхождащ от лице, известно ка¬
то добър специалист в дадена област) компетёнтен [лат.], меродавен;
♦ (който се основава на ползващ се с обществено доверие източник)
вж. достоверен’, + вж. важен
23. О автори'тётно [по лат. auctoritas] - ♦ (с доверие, с престиж)
престйжно [по фр.], вИжно, тежко прен., влиятелно
авторитётност- [по лат. auctoritas] - ♦ прен. вж. достоверност
автострйда [ит. autostrada] - ♦ вж. двтомагистрдла [от нем.]
автохтон [гр. αύτόχυων] книж. - ♦ вж. абориген [лат.]
24. О агёнТ] [от лат. agens] - ♦- - (лице,- което представя някаква ор¬
ганизация, институция) представител; ♦ (лице, което провежда, защи¬
тава - интересите на някого) посредник, проводник прен., оръдие прен.,
агент
_ 42 _
♦ (таен сътрудник на полицейска институция или чужда държава)
шпионин [ит.], доносник, разузнавач, съгледвач остар., информатор
[лат.], копой жарг.
25. 0 arCH'T [от лат. agens] книж. - ♦ (който възбужда или причи¬
нява някакво явление) причинител, възбудител
26. О агенция [нем. Agende] - ♦ (представителство на предприя¬
тие, организация и др.) представителство, офис [фр.], кантора [нем.]
27. 0 агитирам [по лат. agito] - ♦ (разпространявам и разяснявам
определени идеи сред другите хора) пропагандирам [от лат.], популя¬
ризирам [от лат.] проповядвам, разяснявам; ♦ разг, (старая се да убедя
някого в нещо) вж. убеждавам
28. 0 · агонизирам [гр. άγωνιςομαι} книж.. - ♦ (изживявам пред¬
смъртни мъки) издъхвам, умирам, отивам си прен., прирйтвам прен. грубо,
♦ бера душа разг., на смъртно легло съм разг., пътник съм разг., отлита ми
душата разг., отивам на оня свят разг., плашам си дълговете разг.
2*. 0 arpàpeH [от лат. agparius] - ♦ (който е свързан с обработката
и ползване на земята) земеделски
30. агресивен [по лат. aggressio] - ♦ · (имащ завоевателна цел)
завоевателен, експанзивен [фр.] грабителски; ♦ (който се държи напада¬
телно, войнствено) нападателен, войнствен, настъпателен, враждебен;
♦ хим. (който действа разрушаващо) разяждащ, разрушаващ
агрёсия [лат. aggressio] - ♦ вж. nanadènue, ♦ вж. нашествие
31. 0 ад [от гр. Άδης] - ♦ (мястото в отвъдния свят, където се мъ¬
чат душите на грешниците) пъкъл нар., преизподня старин., джендем
[тур.] простонар., тартар [гр.]; · ♦ прен.. (крайно мъчително душевно из¬
живяване) мъчение, страдание
32. ф адаптирам [по лат. adapto] книж:. - ♦ (променям нещо та¬
ка, че да се нагоди към друго нещо) приспособявам, пригаждам разг.,
* пригодявам, нагаждам
адаш [тур. adaş] разг. - ♦ вж. съименник
адекватен [от лат. adequatus] книж. - ♦ вж. еднакъв
адекватно [от лат. adequatus] книж. - ·♦ вж. еднакво
адет [тур. adet от ар.] простонар. - ♦ вж. навшк.,
♦ вж. обичйй', ♦ разг. вж. нрав
аджемйя [тур. acemi от ар.] разг. - й вж. неопитен
_43_
Й3бучеи
администратор [лат. administrator] - ♦ вж. управник
администрация [лат. administrate] - ♦ (ръководство на пред¬
приятие) вж. ynpàea, ♦ вж. власт
адмирИция [от лат. admiratio] книж. - ♦ вж. възхищение - :
33. ф адрес [фр. adresse] - ♦ (указание за местонахождението и ли¬
цето, на което се - изпраща дадена пратка) местоназначение книж., мес¬
тонахождение книж.', ♦ (писмено поздравително послание) послание,
обръщение, · тържествен адрес книж.
34. 0 адресант [нем. A dressant] - ♦ (лице, което изпраща пратка¬
та) подател, изпращач
35. 0 адресат [нем. Adressat] - ♦ - (лице, за което е предназначена
. пратката) получател; - ♦ (лице, към което е отправено, насочено нещо
за възприемане) възприемател
36. ф адресирам [фр. adresser] - ♦ (отправям нещо към някого)
отправям, предназначавам, насочвам
аеробус [фр. aerobus] - ♦ вж. самолет
aeporàpa [фр. derogare] - ♦ прен. вж. летище
аеродрум [гр. άήρ + δρόμος] - ♦ вж. летище
аеронавт [гр. άήρ + ναύτης] книж. - ♦ вж. летец
аероплан [фр. aeroplane] - - ♦ вж. самолет
37. 0 аеростат [фр. aerostat по гр.] - ♦ (летателен апарат, напъл¬
нен с лек газ) балон [фр.], дирижабъл [фр.]
38. ф азбучен - ♦ прен. (който е най-прост, първоначален) основен,
елементарен [лат.]
• аз коля, - аз беся разг. - ♦ вж. всесилен, ♦ вж. своеволнича
айляк [тур. aylak] простонар. - ♦ вж. свободен
айфон [англ.] — вж. телефон [фр.]
акламйции [от лат. acclamatia] книж. - - ♦ вж. овдции [лат.]
акламйрам [нем. akklamicren] книж. - ♦ вж. приветствам
• ако го разпъдиш от вратата, то се навира през прозорците
разг. - ♦ вж. натрапник
• ако ше и турско да стане разг. - ♦ вж. непременно
• ако яйцето се стрижеше, той шеше да го бръсне разг. -
♦ вж. скъперник
активен
-44-
акт [лат. actum] книж. - ♦ вж. постъпка
39. О активен · [лат. activus] - ♦ (който живо, енергично· действа)
деен, действен книж., деятелен книж.,'енергичен [лат.] дееспособен
книж., предприемчив
40. О актуален [от лат. actualis] - ♦ (отговарящ на настоящия мо¬
мент) съвременен, модерен [фр.]; ♦ ' (извършен навреме) своевременен,
навременен; ♦ (станал много популярен в настоящия момент) злободневен,
нашумял; ♦ (нетърпящ отлагане) животрептящ, назрял, наболял
актуализирам [от фр. actualiser]· - ♦ вж. осъвременявам
41. 0 акумулирам [от лат. accumulo] - ♦ (натрупвам, събирам
нещо, на едно място) натрупвам, събирам, съсредоточавам
42. 0 акуратен [от лат. accuratus] - ♦ (който е грижлив, точен и
изпълнителен в · работата си) точен, прецизен [лат.] книж., изряден,
стриктен [лат.] книж., пунктуален [срвеклат.] книж. рядка, изпълните¬
* ч ч . . 5
лен, изправен, старателен, прилежен; ♦ вж. точен
43. 0 -‘акушерка [фр. accoucheur] - ♦ (специално подготвена жена,
която помага при бременност и раждане) баба нар..
44. 0' · акуратно [от· лат. · accuratus] - ♦ (с точност, с прилежание и
старание) старателно, грижливо, точно, прилежно, прецизно [от лат.]
45. О акцёнт [лат. accentus] - ♦ езикозн. (открояване на сричка в
думата при изговор) ударение; ♦ (изговорно повлияване по чуждоезиков
навик) произношение, изговор; ♦ прен.. (смислово открояване на нещо
в речта) подчертаване, наблягане
46. 0 акуратно · [от лат. accuratus] - ♦ (с точност, с прилежание и
старание) старателно, грижливо, точно, прилежно, прецизно [от лат.]
акцентирам [по лат. accentus} - ♦ вж.. подчертавам,
♦ вж. изтъквам
акъл [тур. akÿl от ар.] разг.. - ♦ пренебр. ъ-ж., ум,
♦ разг. прен. вж. съвет
• акъла му сече (реже) като бръснач разг. - ♦ вж. възприемчив
акъллйя [тур. akıllı] простонар. - ♦ вж. умен
ала разг. - ♦ вж. ама [тур.] разг.
аламинут [фр. alaminute] - ♦ вж. веднага
аларма [фр. alarmé] - ♦ вж. тревога, ♦ разг. вж. глъчка,
♦ разг. вж. шум
45 аматьор
алармирам [от - фр. alarmer] - ♦ вж. предупреждавам
4Ί. 0 алегоричен [гр. άληγορικός] - ♦ (който съдържа иноска¬
зание, алегория) иносказателен книж., символичен [гр.] книж., па¬
раболичен [гр.] книж. рядко
48. 0 алегория [гр. άληγορία] - ♦ (вид поетически образ· с иноска¬
зателен смисъл, · при който чрез конкретен образ се , представя отвлечено
понятие) иносказание книж., парабола [гр.], сймвол [гр.], ·притча- книж.
49. 0 алегро [ит. allegro] муз. - ' ♦ (за означаване на темпо) бързо, живо
прен., вйсело, игриво, вйва [ит.] муз., виваче - [ит.] муз., скерцо- [ит.] муз.
50. 0 ален [от · тур. а!] - ♦· (наситеночервен · цвят)· яркочервён,
червен, кървавочервен, пурпурен [от лат.] книж. - поет., багрен рядко,
багров рядко
51. Ф алеет [по тур. а!} - ♦ · (цвят, · който клони · към наситеночервен)
възчервен, червеникав
52. 0 алкохол [през нем Alkohol от ар.] - ♦ (течност, получена
чрез дестилация на растителни плодове) спирт - [лат.], · млякоот бясна
крава диал., огнена вода - жарг. ирон.
алманах [нем. Almanach от ар.] - ♦ вж. · антология · [гр·]
алогйзъм - [по гр. αλογισμός] - ♦ вж. безсмислица
53. 0 алтернатива [фр. alternative] - · ♦ (необходимост · да · се из¬
бира само една от две възможности) дилема [гр.], избор
• алфата и омегата книж. ~ ♦ вж. същина
54. 0 алчен - ♦ (който е ненаситен за материални блага) ненаситен,
лаком, жйден прен., гладен прен..
55. 0 йлчност - ♦ (силно желание за притежаване на материални
блага) ненаситност, лакомия разг., жадност прен., жажда прен..
алЮзия [фр. allusion] книж. - ♦ вж. намек
56. 0 ама [тур. ата от ар.] разг. - ♦ (за синтактическа връзка на ·
противопоставяне или съпоставяне) но, а, ала, обйче
57. 0 амалгама - [фр. amalgame от ар.] - ф прен.. (смесица от раз¬
лични неща) смес, смесица *
58. 0 аматьор [фр. amateur] книж:. - ф (лице, което се занимава с
нещо като любител) любител, дилетант [ит.] книж., непрофесионалист,
лаик [фр.] книж.
амбалаж
_46 _
59. 0 им6илИж [фр. emballage} - ♦ (опаковка на стока) опаковка,
обвивка
60. 0 амбициозен- [лат. ambitiosus} - ♦ (който силно се стреми да
се самодокаже) честолюбив, самолюбив; ♦ (който агресивно пре-следва
целите си) напорист
61. 0 амбиция [лат. ambitio} - ♦ (силно желание за постигане на не¬
що) порив -[рус.], стремеж, желание; - ♦ (силно изострено честолюбие)
честолюбие, самолЮбие
62. 0 амнистйрам - [по гр. αμνηστία} - ♦ прен. (опрощавам
някого, като отменям полагащото му се наказание) помилвам, оп¬
рощавам
аморален - [лат. а + moralis} - ♦ вж. неморален
аморалност [от лат. а + moralis} - ♦ вж. неморалност
амортизиран [от нем. amortisieren} - ♦ вж. вехт
аморфен [фр. amorhe от гр.] - ♦ вж. безформен
амулет [фр. amulette от ар.] - ♦ вж. талисман [фр.]
инИли [лат. annalis} - ♦ вж. летопис
Амур [лат. Amor} мит. - ♦ вж. Купидон [фр. по лат.] мит.
63. 0 анЙЛИЗ [гр. άνάλνσις] - ♦ (метод на проучвателски подход
чрез разлагане на цялото на съставните му части) изследване, издирва¬
не, проучване, разчленяване; ♦ (разглеждане на цяло откъм изгражда¬
щите го части и свойства) разбор, коментар [лат.]
64. 0 анализирам [по нем. analysieren} - ♦ (изучавам нещо, като
го разлагам на съставните му части).изследвам, изучавам, проучвам,
издирвам, вж. и изследвам; ♦ (обсъждам, разисквам някакъв въпрос)
коментирам [по нем.]
аналог [гр. ανάλογος} книж. - ♦ вж. подобие
аналогичен [от фр. analogique по гр.] - ♦ вж. подобен
аналогия [гр. άναλογία} - ♦ вж. подобие; ♦ вж. сходство
65. 0 анйрхия [гр. άναρχία} - ♦ (отсъствие на държавна власт)
безвластие, междуцарствие; ♦ разг, (нарушаване на установения ред)
безредие, безпорядък книж., xàoc [лат.] книж., бъркотйя нар., нераз¬
бория нар.; ♦ разг, (отсъствие на какъвто и да е порядък и дисциплина)
стихййност [по гр.], разпуснатост, дезорганизйраност [по фр.] книж.,
безплановост, хаотичност [рус. от лат.] книж. .
_ Μ _
антипатия
анахронизъм [фр. anachronisme по гр.] книж. -
♦ вж. отживёлица
ангажимент [фр. engagiment] книж. - ♦ вж. задължёние
66. Ф ангажирам [фр. engager] - (наемам някого за извършване
на някаква работа) наемам, уславям нар., привличам прен.,, ♦ (предва¬
рително заемам, запазвам нещо) запазвам, заемам, - резервирам [фр.];
♦ (натоварвам някого с определено задължение) задължевам,
натоварвам прен., нагърбвам прен..
• ангел небесен книж. - ♦ вж. невинен, ♦ вж. добър
ангелски [от гр. άγγελος] - ♦ прен.. вж. добър, ♦ вж. благ
* ·\ . ч
ингел-хранйтел прен. книж. - ♦ вж. закрилник
67. 0 анекдот [гр. άνεκδοτο] - ♦ (кратък остроумен шеговит раз¬
каз) виц [нем.]; ♦ рядко (измислена случка) измислица, небивалица
68. 0 анемичен [от нлат. anemicus] - ♦ (който е последица от бо¬
лестно състояние) малокръвен; ♦ прен.. книж. (силно изтощен) слаб,
безжизнен, бездеен, изпит; ♦ прен. (лишен от вътрешната си същност)
безкръвен, слаб, измъчен прен.
69. О анкёта [фр. enquête] - ♦ (организирано разследване на нещо)
разследване, обследване книж, ♦ (събиране на сведения по предвари¬
телно съставен въпросник) допитване, проучване, сондйж [фр.] прен.
книж.
аномален [от гр. ανώμαλο] книж. - ♦ вж. ненормален
70. ф анонимен [от гр. ανώνυμο] - ♦ (който е с необявено име)
таен, скрит; ♦ (който е от неизвестен автор) безименен, неизвестен,
незнаен, непознят
анормален [фр. anormal] - ♦ вж. ненормален
антагонизъм [фр. antagonisme по гр.] книж. - ♦ вж. борба
антагонист [от фр. antagoniste] книж. - ♦ вж. противник
антйнта [фр. entante] полит. - ♦ вж. съюз
антипатичен [фр. antipatique по гр.] - ♦ вж. неприятен
71. 0 антипйтия [от гр. άντιπαθεία} - - ♦ (чувство на неприязън
или отвращение) неприязън книж., неприязненост книж., омраза,
ненйвист, вражда, враждебност, недобропелатеэство,- недружелЮбие,
недружелЮбност, вж. и омраза
антипод
_ 48 _
72. 0 антипод [фр. antipode от гр.] - ♦ прен.. (пълна противопо¬
ложност) противоположност, полюс [гр.] прен.
73. О антитёза [от гр. άντίύεσιξ] - ♦ литерат. (стилистични фигу¬
ра, чрез която се съпоставят рязко противоположни образи и понятия)
противопоставяне
антйчен [лат. antiquus} - ♦ вж. ·старинен
74. 0 антология [гр. άνϋολογία] - ♦ прен. (сборник от различни
творби) сборник, сбйрка, алманах [ар.]
75. Ф антракт [фр. entracte] - ♦ (време между две действия в теат¬
рално представление) пауза [лат.]
76. 0 антре [фр. entrée] - ♦ (входно помещение в самостоятелно
жилище) преддверие, коридор [ит.], входник рядко
антураж [фр. entourage] книж. - ♦ вж. свита
ΊΊ. ф анулирам [от лат. annullo] - ♦ прен.. (премахвам, обезсил¬
вам · валидността на нещо) отменям, унищожавам, обезсйлвам книж.,
премахвам
апартамент [от ит. appartamento] - ♦ вж. жилище
78. Ф апатйчен [фр. apatique] - ♦ книж. {който остава безучастен)
безучастен, безчувствен, безразлйчеи, равнодушен, студён прен., хладен
прен., индиферентен [лат.] книж., невъзмутйм, незаинтересован, глух
прен., хладнокръвен;·♦ прен. (който е лишен от жизненост) безжйзнен,
вял книж., безстрастен книж., отпуснат
79. ф апатЙЧНОСТ [от фр. apatique] книж. - ♦ (състояние на неза-
интересуваност и безразличие) безразлйчие, отпуснатост, безчувстве¬
ност, безжйзненост .книж., вялост книж., ♦ вж. равнодушие
апатия [нлат. apathia] - ♦ вж. равнодушие
апаш [фр. apache] - ♦ вж. крадец
80. 0 апел [фр. appel] книж. - ♦ (писмен призив за нещо) възвйние,
обръщение, прокламация [лат.] манифест [нем.], позив; ♦ вж. зов
81. 0 апелйрам [по нем. appellieren] книж. - ♦ (отправям призив)
призовавам, приканвам, зовО, подканям
апликация [по лат. applicatio] книж. - ♦ вж. добдвка
82. ф аплодирам [от фр. applaudir] - ♦ (пляскам с ·ръце в знак на
одобрение) ръкопляскам; ♦ прен. (с възгласи давам израз на добрите
си чувства към някого) привётствам
49
арестувам
аплодисменти [фр. applaudissement} - Ф вж. овации [лат.]
83. 0 anorèiî [от гр. άπόγαιον] - Ф прен. книж.. (най-висока точка
на развитие) разцвет, кулминация [нем.], връх прен., зенит [фр.] прен..
апогрйф -[гр. άπόγρφον} книж. — Ф вж. препис
84. 0 апокалиптичен [от гр. Врпкблхрфйкът} книж. - Ф npèu.
(който всява голям страх) страшен, - ужасяващ; Ф прен. (който не може
да бъде обяснен с разума) загадъчен, мистичен [от гр.]
85. 0 апология [гр. άπολογίά\ книж. — ф (възторжена възхвала на
нещо) възхвала; ф (страстна защита на нещо) защита
апоплёксия [нлат. apoplexis от гр.] мед. - ф вж. удар разг.
86. ф апостол [гр. απόστολο^ - Ф прен.. книж. (лице, което всеот¬
дайно работи за - някаква идея) деец, деятел книж., трибун [лат.] книж.,
Ф прен. книж. вж. ' радетел книж.
87. 0 апостроф [гр. άπόστροφο^ - Ф прен. книж:. (кратко възра¬
жение или -бележка по нечие изказване) забележка, реплика [фр.]
88. Ф апострофирам [фр. apostropher} - ф (прекъсвам говоренето
на някого с остра забележка) репликирам [от фр.]
апотеоз [гр. άποϋέωσις} книж. - Ф вж. прослдва
априори [лат. a prior} книж. - ф вж. предварително
аранжировка [фр. aranger} книж. - ф вж. наредба
89. 0 арбитър [лат. arbiter} - ф спорт, (лице, което ръководи ня¬
какво спортно състезание) съдия; ф книж. вж. посрёдник
аргатин [по нгр. άργάτης} нар. - Ф вж. слугд
apro [фр. argot] езикозн. - ф вж. жаргон [фр.]
аргумент [лат. argumentum} книж. - ф вж. довод [рус.]
аргументация [от лат. argumentatio} - книж. - Ф вж. обосновка
аргументйрам [нем. argumentieren от лат*.] - Ф вж. обосновдвам
аргументировка [от лат. argumentatio} - Ф вж. обосновка
арена [лат. (h)arena} - Ф прен.. вж. поприще книж.
90. О арестувам [рус. от нем. Arest} - Ф (задържам някого - под стра¬
жа) задържам, затварям, запирам нар., зикопчИвим жарг,, окошарвам
жарг., опандизвам жарг., · прибирам на топло разг,, натиквам -в- кау¬
ша разг., задържам под стража книж., щраквам -му белезниците разг.·,
поставям белезници разг., поставям зад решетките разг.
аромат
_^5О_
аристократичен [фр. aristocratique] - ♦ вж. благороден
арлекйн [ит. arlecchino] книж. ~ ♦ прен. вж. палачо [ит.]
армаган [тур. armağan] нар. - ♦ вж. подарък
армия [фр. armée] - ♦ вж. войска
• арнаутска чушка (пиперка) разг. - ♦ вж. сприхав
арогантен [лат. arrogans]' книж. - ♦ вж. нахален
арогантство [от лат. arrogans] книж. ~ ♦ вж. нахдлство
91. 0 apOMÙT [гр. άρωμα] - ♦ (приятна миризма) ухйние, бла-
гоухйние, благовоние книж. оста].. парфюм [фр.]
92. 0 аромйтен [от гр. άρωμοϊ] - ♦ (който излъчва приятна мириз¬
ма) ароматичен [фр.], благоуханен, уханен, благовонен книж. остар,
дъхав поет., добромиризлйв остар. книж., миризлив, дъховйт рядко,
душйст [рус.] книж. остар.
ароматйчен [фр. aromatique] - ♦ вж. ароматен [от гр.] '
артефакти [нлат. artefactum] арх. - ♦ вж. остйнки
93. 0 артикул [лат. articulus] - ♦ (отделен вид търговска стока)
стока; ♦ вж. · изддлие
94. О артикулация [нлат. articulatio] - ♦ езикозн. (учленителни
движения при образуването на говорните звукове) учленение, произнйся-
не, произношение, звукопроизнасяне, звукообразуване, изговаряне
95. 0 артикулирам [фр. articuler от лат·.] - ♦ езикозн. (изговарям
говорен звук) учленявам, произнйсям, изговарям, звукообразувам
архайзъм [от гр. αρχαϊσμός книж. - ♦ вж. отживелица
архайчен [от гр. άρχαϊός] - ♦ старинен
архайчески [от гр. άρχαϊός остар. - ♦ вж. старинен
архетип и архитип [по гр. αρχητύπος книж. -
♦ вж. първообраз
архиепйскоп [сргр. αρχιεπίσκοπος църк. - ♦ вж. архиерей
[ергр.] църк.
архиерарх [сргр. άρχιιεπάρχης църк. - ♦ вж. архиерей [сргр.]
църк.
96. 0 архиерей [сргр. άρχιερεύς църк. - ♦ (висш християнски
духовник изобщо) архиерарх [сргр.]. църк., архиепйскоп [сргр.] църк.,,
епйскоп [сргр.] църк, екзарх [сргр.] църк., митрополйт [сргр.] църк:.,
владйка църк., патрийрх [гр.] църк..
_ 51 _
аспирация
асиметричен [по гр. άσνμμετρία] - ♦ вж. несъразмерен
асиметрйчност [по гр. άσνμμετρία] - ♦ вж. несъразмерност
асиметрия [от гр. άσνμμετρία] - ♦ вж. несъразмерност
97. 0 асимилация [лат. assimilatio] - ♦ полит, (поглъщане
на една народност от друга) претопяване прен.·, ♦ езикозн. (упо-
добяване на един звук с друг съседен еднотипов) уподобяване;
♦ книж. (пълно усвояване на познания, идеи, схващания) усвоява¬
не, възприемане
98. 0 асимилирам [от фр. assimiler] - ♦ полит., (претопявам,
поглъщам друга народност) претопявам прен.,, + -езикозн. (уеднаквя¬
вам един звук със съседния му) уподобявам; ♦ книж. (пълно усвоявам
някакво познание, идеи, схващания) усвоявам, възприемам; ♦ вж. аб¬
сорбирам [по лат.]
аскер [тур. asker от ар.] остар. — ♦ вж. войскг,, ♦ вж. войник
99. О аскет [от гр. . άσκητής] - ♦ (човек, който по религиозни
убеждения се отрича от земните блага, за да постигне нравствено усъ¬
вършенстване и се доближи до Бога) отшелник, пустйнник, постник,
пустинослужйтел църк., изпостник църк., подвижник църк.
100. 0 аскетйчен [по гр. άσκητής] - + (който е свойствен на ас¬
кета или произтича от аскетизма) аскетйчески [по гр.], отшелнически,
пустйннически, - постнически; ♦ прен.. (който се отличава с въздържание
и уединение) уединен, въздържан
аскетйчески [по гр. άσκητής] - ♦ вж. аскетичен [по гр.]
асонанс [фр. assonance] литерат. - ♦ вж. съзвучие
101. 0 асоцийция [от лат. associo] - ♦ спец,, (група, съединение от
еднородни неща) съединение, свързване; ♦ книж. (обединение на хо¬
ра по идейна или стопанска линия) сдружение, дружество, лйга [фр.]
книж. остар., компания [клат.], корпорация [срвеклат.]
102. 0 аспект [от лат. aspectus] книж. - ♦ (изходна точка, от която
се възприемат или разглеждат йещата) гледище, · гледна точка книж,
♦ (външен вид) вж. изглед
103. 0 аспирнция [от лат. aspiratio] - ♦ книж. (стремеж към нещо,
домогване)· домогване, претенция [по лат.] попълзновение старин.,
ламтеж, стремёж; ♦ спец, (всмукване, изтегляне на въздух) всмукване,
изтегляне прен., ♦ езикозн. (особен придихателен звук) придихкние,
прйдъх
атеизъм 52
астрален [лат. astralis} книж. - ♦ вж. звезден,
♦ прен. вж. тдйнствен
астронавт [от нем. Astronaut} - ♦ вж. космонавт [по гр.]
атавистичен [от фр. atavisme} - ♦ прен. (който е връщане към
нещо отдавна отживяно) вж. примитивен
итИки [фр. attaque} - ♦ вж. нападение, ♦ прен. книж.
вж. нападка
104. 0 атеизъм [фр. ateismo} книж. - ♦ (отрицание на божественото
начало) безбожие, безбожничество, безверие
атеист [фр. atheiste} - ♦ вж. безбожник
105. 0 атестат [от лат. attestatum} - ♦ (документ за придобити пра¬
ва или образование) свидетелство, дйплома [лат.]; ♦ (документ, който
дава оценка) атестйция [фр.], характеристика [фр ], преценка, оценка
атестация [фр. attestation} - ♦ вж. атестат [лат.]
106. О атмосфера [от гр. ατμός + σφαίρα] - ♦ разг,, (въздушното
пространство като условия) въздух; ♦ прен.. (душевно-психологическа
даденост) настроение, нагласа, дух, климат [фр.]; ♦ прен.. (обстоя¬
телствени дадености) среда, обстоятелства, обстановка, обкръжение
книж., окръжение книж., положение, ситуация [лат.] книж., вж. и
обстановка
аутобйн [нем. A utobahn} - ♦ вж. автомагистрала [от нем.]
107. 0 афект [лат. affectus} - ♦ книж:. (състояние на засилена нервна
напрегнатост, намиращо израз в изнервени реакции) възбуда, възбужда¬
не, раздразнение, ядосаноет; ♦ книж. (състояние на крайна нервна въз-
буденост, в което се губи контрол над постъпките) помрачение книж.,
изстъплеиие
афектация [от лат. affectatio} книж. - ♦ вж.- възбуда
108. 0 афектирам- се - [от фр. affectar} книже. - - - -♦ - (изпадам в
силна нервна възбуда) нервирам се, раздразнявам се, възбуждам - ce,
• излизам от (из. извън, вън от) кожата си (себе си) разг., изпадам в
ярост разг., изправям се на нокти и зъби разг., причернява ми пред
очите разг.
афектираност [от фр. affectatio} книж. - ♦ вж. възбуда
афера [фр. affaire} - ♦ вж. мошèпичестβо [рус.]
аферист [фр. affairiste] - ♦ вж. измамник
_ 53 _
баба
109. 0 афинитет [лат. affinitas] - ♦ прен. книж:. (вътрешно сродс¬
тво) сродство, родство, сходство, блйзост; ♦ прен. книж. (предразпо¬
ложеност към · нещо) вж. склонност
афиш [фр. affiche] - ♦ вж. реклама [по лат.]
110. О афиширам [фр. afficher] - ♦ прен.. (изкарвам открито на
показ) изтъквам, покйзвам, - демонстрирам [нем.]
111. О афоризъм [гр. афорюрю] книж. - + (кратко изречение, из¬
разяващо житейска мъдрост) сентенция [лат.] литерат., мъдрост, гнома
[от гр.] литерат., · крилата мисъл книж., крилата Фраза книж:.
йхкане - ♦ прен. вж. окаиване
ахмйк - [тур. ahmak от ар.] разг, презр. - ♦ вж. глупак
ачигьоз [тур. açikgös] простонар. - ♦ вж. отракан
' . Б . .
112. О баба - ♦ (майка на- бащата или на майката) бйбичка у мал,
старица, бабка у мал, 6a6è разг, пренебр., бабишкел разг, пренебр,
бабушкера (бабишкера, бабишкёр) разг, пренебр., бабеса жарг., бабёт
жарг., бабетйна рядко пренебр., дъртуша разг. - пренебр., дъртачка
разг, грубо, ♦ нар. (жена, която изражда деца) вж. · акушерка [фр.];
♦ нар. (майката на съпругата) вж. тъща, ♦ прен. ирон, (безхарактерен,
безволев мъж) вж. мижитурка, ♦ - прен. ирон, (страхлив човек) вж.
страхливец ,
бабаджаи [тур. babacan] разг. - ♦ вж. здравеняк
бабайт (ин) [тур. babayiğit] разг, остар. - ♦ вж. · здравеняк
бабанка [тур. по · babacan] разг. - ♦ ·вж. здравеняк
бабе разг, пренебр. - ♦ вж. баба
бабеса жарг. - ♦ вж. баба
бабет - жарг. - ♦ вж. баба
бабетйна рядко пренебр. - ♦ вж баба
• бабешки приказки разг. - ·♦ вж. измислица
• бабини деветини разг. - . ♦ вж. отживелица, ♦ вж. · измислица,
♦ вж. безсмислица
бавене. — 54 —
бабичка умал. - ♦ вж. 6à6a
бабишкел разг, пренебр. - ♦ 6à6a
бабишкера, бабишкер разг,,пренебр. - + вж. 6à6a
бабка умал. - о вж. 6à6a
бабушкёра разг, пренебр. - ♦ вж. 6à6a
бавеж рядко -» ♦ вж. ôàeeue
бавен - ♦ (който се придвижва затруднено, с малка скорост)
вж. трюмав,, ♦ (който е със забавени реакции, действа
без бързина) вж. муден, ·♦ вж. флегматичен [от лат.]
113. 0 бйв<ене - ♦ (действие, което е съзнателно проточено във вре¬
мето) забавяне, бавеж· ряд ко, протакане, разтакаване, мотаене разг.
114. ф 6àBHO - ♦ (с малка скорост, с проточено времетраене) полека,
полекичка, едва-едвй разг., ♦ (със забавени реакции) вж. мудно
115. 0 ба^ВЯ, - ♦ (удължавам времетраенето на нещо) задържам,
забавям; ♦ (задържам, преча на нещо да стане бързо) протакам,
отлагам, маяряЭко, помаймам рядко, разтакавам, разтакам, размайвам,
разтягам
116. 0 60вя2 - ♦ (грижа се за · някого) забавлявам, занимавам, гледам
прен.
6àrpa - ♦ вж. цвят2
багрен рядко - ♦ вж. ален [от тур.]
багров рядко - ♦ вж. ален [от тур.] .
багря - ♦ вж. оцветявам
бадева [тур. badâva от перс.] простонар. - ♦ вж. напрОзно
баданосвам [по тур. badana от ар.] жарг. - ♦ вж. лаская
база [от гр. βάσις] - · ♦ вж. основа
базилика [лат. basilica от гр.] - ♦ вж. храм
базирам се [от гр. βάσις] - ♦ вж, основавам се
баир [тур. bay ir] - ♦ вж. рид
байганьовски - ♦ вж. дебелашки пренебр.
байрак [тур. bayrak] остар. простонар.. - ♦ вж. знаме
бактйсва ми [от тур. bıkmak]■ разг. - ♦ вж. омръзва ми
бал [фр. ba] - ♦ вж. развлечение
балабан [тур. balaban] разг, остар. - ♦ вж. едър
55 _
банкрутирам
6Илими [от циг. baiamo} разг, пренебр. - ♦ вж. глупдк;
♦ вж. наивник
баламосвам [по циг. baiamo} разг. - ♦ вж. лъжа
баламосвам се [по циг. baiamo} разг. - ♦ вж. залъгвам,
♦ вж. втелявам се разг.
биламурник [от циг. baiamo} разг, пренебр. - ♦ вж. глупак
117. 0 - билИнс [от фр. balance през рус.] - ♦ спец,, (система от по- .
казатели, които характеризират към определен момент състоянието
на неща, намиращи се - в постоянно изменение) равносметка; ♦ остар.
(състояние на покой, постигнат от уеднаквеност на противоположни
сили) равновесие, уравновесяване
118. 0 билинсйрим [от фр. balancer} книж. - ♦ (привеждам в рав¬
новесно състояние) уравновесявим; ♦ прен.. (постигам, уеднаквяване
чрез добавяне) вж. компенсирам [по нем.]
билкИн - [тур. balkan} разг. - ♦ вж. планина
балон [фр. ballon} - ♦ вж. аеростат [фр.]
балтия [тур. balta} диал. - + вж. брадва
119. 0 банИлен [от фр. banal} - ♦ (лишен от своеобразие, оригинал¬
ност и новота) обикновен, тривийлен [лат.]- книж., ординарен [от лат.]
книж., неоригинален, безсолен прен. разг., безинтересен; ♦ (омръзнал и
втръснал от честа употреба) изтъркан разг., изтрит разг., плосък прен.
разг., ♦ вж. шаблонен [нем.] прен.
120. 0 бИнда [от ит. banda} - ♦ (организирана група за престъпна
дейност) шИйка [рус.], тийфИ [тур.] прен., сбйрщина; ♦ разг, (музикален
състав) състИв прен., група [от ит.] прен., рокгрупа
121. 0 бандйт [от ит. bandito} разг. - ♦ (лице, занимаващо се с прес¬
тъпна дейност чрез насилие) разбойник, гИнгстер [англ.], борче разг,
ново, мутра [ит.] разг, ново
122. 0 бИници - ♦ (тестено ястие от разточени кори с различен
пълнеж) млин нар., бюрек [тур.] нар., зелник нар., спанИчник [по нгр.]
нар., пйлник нар., тйквеник нар.
банкет [рус. банкет от нем.] - ♦ вж. пир
банкрут- [фр. bannqueroute} книж. - ♦ вж. крах [нем.] прен.
123. О банкрутйрим [по нем. bankrotteren} книж. - + (губя иму¬
ществото, състоянието си поради несъстоятелност) - фалйрам [от ит.],
баснословен
_ 56 _
разорявам се; ♦ прен. (претърпявам пълен житейски неуспех, губя мате¬
риалното си благополучие, изпадам в нищета) провалям се, про-падам
прен., опропастявам се, закъсвам разг., загазвам прен. разг.
; - -бар -[англ· ·bar] - ♦ вж. ресторант [фр.]
бара - ♦ вж. eàda
барабар [тур. barabar от перс.] разг. · - ♦ вж. здедно
барам разг. - ♦ вж. пипам
бариера [фр. bariére] - ♦ вж. преграда, ♦ прен. пречка
барутлйя [тур. barutlı] разг. - ♦ вж. сприхав
бас [тур. bahis от ар.] разг. - ♦ вж. обзалагаме
1241; О' баснословен книж. - ♦ разг,, (невероятно голям) неи-
ч . „ \ *
моверен, невероятен, изключителен
баста! [ит. basta] - ♦ вж. стига!
бесня книж. - ♦ вж. измислица
125. О баща - ♦ (родител спрямо децата си) татко, тате, тато нар.,
отец книж. остар., тейко диал., морук [арм.] жарг., родител, nanà [фр.]
разг.,'♦ прен. вж. осиоейтел
• башин и майчин <син> разг. - ♦ вж. здравеняк
• башино огнище поет. - ♦ вж. родина .
бащиния нар. - ♦ вж. родина
бйя разг. - ♦ вж. мърморя
баялдисал [от тур. bayılmak] простонар. - ♦ вж. примрял
126. 0 - бдителен - ♦ (който е с изострено внимание) · внимателен,
предпазлив, наблюдателен, буден прен., зорък книж., осторожен [рус.]
книж. рядко, вж. и внимдтелен, · и на гърба си имам - очи разг., и на
задника си имам очи разг, грубо, и на тила си имам очи разг.
127. 0 бдя - ♦ (следя внимателно, с напрегнато внимание) · следя,
внимавам, пезя, · държа очите си отворени разг., отварям си очите.
<на четири> разг.’, ♦ (стоя буден, бодър ствам) вж. буду вам
128. 0 6è6e [фр. bébé] - ♦ (новородено дете докъм едногодишна
възраст) пеленаче, кърмаче разг., сукалче разг., новородено
бегло - ♦ вж. повърхностно
129. О бегьл - ♦ (едва уловим, с кратка продължителност) кратък,
бърз прен., мимолетен [рус.]; ♦ прен. · (който е незадълбочен, не обхваща
-51 _
бедствие
подробностите) повърхностен, незадълбочен, · · · отгоре-отгоре разг., от
птичи ·поглед разг., по диагонала разг.
130. О бедй - ♦ (злощастно събитие с тежки, неблагоприятни после¬
дици) нещастие, злополучие книж., злочЕстХе нар., злочестинО нар.,
злощастие· книж., несрета нар., нОпост разг., вж. и бедствие, · удар на
съдбата книж., ♦ (състояние на изпитания и неволи) тегло прен., неволя,
нужда, затруднение; ♦ (стоварили се неочаквани неблагополучия) неприя¬
тност, зло, злинО, пйкост нар., поразия нар., беля [тур.}разг.
131. 0 бёден -♦ (нямащ · средства за съществуване) нищ старин, бе¬
зимотен, безпарйчен, гол прен., сиромОх нар., · гол и бос разг., гол като
сокол разг., гол като тояга разг., гол като тъпан разг., гол като пишов
разг., няма риза на гърба си разг., с празни джобове разг., в хамбара му
мишки играят дозг.;· ♦ (издаващ бедност) снромйшкн нар., бедняшки, ·
мизерен [от лат.]; , ♦ (отличаващ се с недостиг) вж. оскъден,■ ♦ прен. (от¬
личаващ се с ограничения) вж. ограничен, ♦ прен,. вж. нещастен
• беден · духом книж. - ♦ вж. ограничен
132. 0 бёдност - ♦ (живот в условия на оскъдица, · без необходи¬
мите средства за съществуване) беднота, беднотйя разг., оскъдица,
нищета книж., мизерия [лат.] книж., недоймък книж., немотйя нар.,
сиромашйя нар., безпарйчие, голотйя прен.
беднотО - ♦ вж. бедност
беднотйя разг. - ♦· вж. бедност
133. <> бедняк - ♦ (човек, лишен от средства за съществуване) · си-
ромОх нар., парий [тамил.] прен. книж., голтйк разг, ■ пренебр., голчо
разг, пренебр., · социално слаб книж. ново, гладна, въшка разг.,·
♦ вж. лумпен [нем.] книж.
бедняшки - ♦ вж. беден
бедоносен - ♦ вж. пакостлив
134. 0 бедро - ♦ (горна, месеста част на крак) кълка, бут [тур.] разг.
бедствам - ♦ вж. мизерствам
135. О бедствие - ♦ (голямо злощастно събитие, засягащо много
хора) беда, нещОстие, нОпаст нар., катастрофа [лат.] прен., катаклйзъм
[гр.], потоп, наводнение, злополука, · удар на съдбата книж., боже на¬
казание книж., напаст божия разг.
бедя - ♦ вж. клеветя
бежанец - ♦ вж. изгнаник
безбожник
58 _
безапелационен [от фр. appdation] книж. - ♦ вж. категоричен
[от гр.]; ♦ вж. безвъзвратен
безбожен - ♦ вж. нечестив, ♦ прен.. вж. безсъвестен '
безбожие - ♦ вж. атеизъм [фр.] книж.
136. О безбожник - ♦ (лице, което не вярва в Бога) атеист [фр.],
безвёрник, безверен остар., неверник; ♦ (човек, който няма срам и
чест) безчестник, нечестивец
безбожничество - ♦ вж. атеизъм [фр.] книж.
безболезнено прен.. - ♦ вж. безпрепятствено
безбрежен поет. - ♦ вж. безкрбен
безброден поет.. - ♦ вж. безкраен
137. 0 безброен - ♦ (който не може да бъде преброен, няма чет)
безчетен книж., безчйслен книж., неизброим книж., несметен книж.,
неизчислим, · колкото пясъка в морето книж.
безброй - ♦ вж. много
безбурен - ♦ (несмущаван от буря) вж. тих, ♦ прен. поет..
(преминаващ без тревоги и беди) вж. безметежен
книж.·, ♦ прен. (преминаващ в безгрижие и спокойствие)
вж. идили-чен [фр.] прен..
безверен остар. - ♦ вж. нечестив
безверец остар. - ♦ вж. безбожник
безверие - ♦ вж. атеизъм [фр.] книж.
безвёрник - ♦ вж. безбожник
безветрен - ♦ вж. тих
безвкусен - ♦ вж. блудкав
безвкусици - ♦ вж. кич [нем.]
безвластие - ♦ вж. анархия [гр.]
безводие - ♦ вж. суша
безволев - ♦ вж. безхарактерен
безволен - ♦ вж. безхардктерен
Д38. 0 безврсдСН - ♦ (непричиняващ вредно въздействие) бе¬
зопасен, безобиден, невинен прен.
139. 0 безвъзвратен - ♦ (който не може да бъде върнат, възстано¬
вен, поправен) невъзвратим, непоправим, невъзстиновйм, необратйм;
__59 —
бездеен
♦ (който не подлежи на отмяна) неотменйм, категоричен [от гр.],
окончателен, безапелационен книж.
безвъзвратно - ♦ вж. завинаги
безвъзмездно - ♦ - вж. даром
• без вяра нар. - ♦ вж. недоверчив
безгласен - ♦ (за човек - неказващ нищо) вж. мълчалив,
♦ (който не издава звукове) вж. беззвучен, ♦ (който не
може да говори) вж. безмълвен книж.
• безгласна буква разг, пренебр. - ♦ вж. нищожество
безглйсно - ♦ вж. мълчаливо, ♦ вж. тихо
безграничен - ♦ вж. безкраен
140. <> безгрешен - ♦ (който не допуска грешки) безпогрешен,
точен, непогрешим книж. прен., ♦ (който не е виновен) невинен;
♦ (който няма грехове) вж. праведен
141. 0 безгрижен - ♦ (при който няма грижи, ограничения и при¬
теснения) волен, охолен, спокоен, безпечен книж. поет., беззаботен
книж. рядко, ♦ (който не отдава значение на възможни неблагопри¬
ятни последици) нехаен; ♦ (който не се задълбочава) вж. лекомислен,
♦ (преминаващ в спокойствие и разбирателство) вж. идиличен [фр.] прен.
142. 0 - безгрЙЖНО - ♦ (без тревоги и вълнения) беззаботно книж.,
волно, · като птичка небесна разг., като божа птичка разг., без да си
го слагам на сърце разг., без да зная грижи разг., с леко , сърце разг.,
♦ вж. лекомислено
безгръбначен прен. пренебр!. - ♦ вж. раболепен книж. презр.
• безгръбначно животно разг. руг. - ♦ вж. угодник
• без да зная грижи разг. - ♦ вж. безгрижен
• без да му мисля разг. - ♦ вж. лекомислено
143. 0 бездарен - ♦ (който е лишен от дарби и талант) посредствен,
♦ без искра божия книж., ♦ (който е създаден без дарба) посредствен,
невзрачен книж., слаб прен., ♦ (който е лишен от способности)
вж. неспособен
• без да си го слагам на сърце разг.. - ♦ вж. безгрижно
• · без да си кривим душата разг. - ♦ вж. наистина
144. 0 бездеен - ♦ (който е с нагласа да не предприема нищо)
пасивен [от лат.] книж., инертен [от нем.] книж., недеен, неинициативен
безделник
_60_
книж., непредприемчйв, отпуснат; ♦ (който не се подвижва) не¬
подвижен, сковйн прен. ; ♦ прен.. (който е слабосилен) вж. анемичен [от
нлат.] '
бездёйствам книж. - ♦ вж. безделнича, ♦ вж. въздържам се
бездействие - ♦ вж. застой
145. О · 'безделник - ♦ (лице, което прекарва времето си, без да
върши нищо полезно) лентяй, пройдоха рядко, хаймани [тур] разг,
неодобр., непрокопсаник разг, неодобр., нехранимайко нар., панта [от
гр.] разг,, · инженер по улиците разг., мамин (о) син (синче) разг.,
♦ вж. мързеливец
146. 0 безделнича - ♦ (прекарвам времето си, без· да върша
нищо полезно) мързелувам, бездействам книж., излежавам се разг.,
хайманувам [от тур.] разг, неодобр., лентяйствам, хайлазувам [от тур.]
разг., · лежа по гръб разг.. клатя си краката риза, поенебр., лапам му¬
хите разг., броя звездите разг., кръстосвам (меря, мета) улиците разг.,
кръстя ръце разг.
бездиханен книж. поет. · - ♦ вж. мъртъв
бёздна поет. - ♦ вж. дълбочинд
147. 0 бездомен - ♦ (който няма свое жилище, свое семейство)
безпрйютен книж., безподслонен книж., клошОр [фр.] прен., блуден
книж., ' · живее като куче под стряха разг., покрив над главата си няма
разг., керемида над главата си· няма разг., + вж. безпризорен · [рус.]
бездушен - ♦ вж. безсърдечен, ♦ вж. неотзывчив,
♦ рядко вж. мъртъв
бездушие - ♦ вж. безсърдечие, ♦ вж. неотзивчивост;
♦ вж. жестокост
t
бездушност - ♦ вж. безсърдечие
бездъждие книж, - ♦ вж. суша
безжалостен - ♦ вж. безсърдечен; ♦ вж. жесток
безжизнен книж. - ♦ вж. мъртъв; ♦ вж. апатичен [фр.]
книж,; ♦ вж. неизразителен; ♦ вж. анемичен [нлат.]
безжйзненост книж. - Ф вж. апатичност [от фр.]
беззаботен книж. рядко - Ф вж. безгрижен
беззаботно книж.. - ♦ вж. безгрижно ·
беззаветен - ф вж. всеотдаен
_61 _
безинтересен
148. 0 беззаконие - ♦ (отсъствие на -законност)- безправие,
безпрИвност рядко-, - ♦ - - (потъпкване на всякакви закони) произвол,
своеволие, безчйнство книж., насилие; ♦ остар. (престъпване на хри¬
стиянския морал) вж. грях
беззаконствам рядко - ♦ вж. -безчинствам
149. О беззащитен - ♦ (който не може да се защити) слаб," безпомо¬
щен прен., безсилен прен., незащитен
150. О - беззвучен - ♦ (при който не се чува никакъв звук и шум)
безглИсен, безшумен,- безмълвен- книж., ням прен:, ♦ (който е силно
приглушен, едва чуващ се) тих, глух прен., слаб прен,
беззвучно - ♦ вж. тихо
беззлобен- - ♦ вж. незлоблив
безизкуствен книж. - - ♦ вж. естествен
безйзразен - ♦ вж. неизразителен
151. 0 безизходен - ♦ (за който - няма изход, разрешение)- нераз-
решйм; ♦ (за мъчително чувство - който не може да - изчезне) непре-
одолйм; ♦ прен. (от който - няма спасение и отърваване) безнадежден,
отчаян прен.
152. О беЗИЗХОДИЦЗ - ♦ (критично състояние - или положение - без -
изгледи за благоприятен изход) безизходност, безнадеждност - книж.,
безпътие, безпътица, безпътност рядко, лабирйнт [лат.] преп.■" . отчаяние,
• задънена улица разг., омагьосан кръг книж., лабиринта на Минота-
въра книж.
безизходност - ♦ вж. безизходица
безйменен - ♦ вж. анонимен [от гр.]
безимотен - ♦ вж. ôèdeu
153. 0 безинтересен - ♦ (който не предизвиква, не буди - интерес)
неинтересен, сухпрен., еднообрИзен, безцветен прен., изтрйт прен. разг.,
плосък прен. разг., вж. и еднообразен; ♦ (омръзнал - и втръснал от честа
употреба) вж. банален [фр.]; ♦ (лишен от своеобразие, оригиналност и
новота) вж. банален [фр.]
• без искра божия книж. - ♦ вж. бездарен
безкомпромисен [по лат.] - ♦ вж. - принципен [по лат.]
безконечен книж. - ♦ вж. безкраен; ♦ вж. постоянен
безкраен
_62_
154. ф безкраен - ♦ (който е необхватим) безпределен книж., безг¬
раничен, безбрежен поет., иеоЫтенпоет., необхвйтен книж., безмерен
книж., неизмерим книж., необозрим поет., безброден поет., - необгледен
поет., ♦ (който трае необикновено дълго, продължително) безконечен
книж., нескончаем книж., вечен
безкръвен - ♦ вж. анемичен [от нлт.]; · ♦ вж. бледен
безлйк поет.. - ♦ вж. безличен
155. 0 безличен - ♦ (който не изпъква всред останалите по ка¬
чества, възможности или изяви) безлик поет., невзрачен книж.,
посредствен, незабележйтелен, незабележим, сив прен., безцветен прен,,
србдностатистйчен книж.
безлйчие книж. · - ♦ вж. нищожество
156. 0 безлюден - ♦ (в · който не обитават хора) необитаем, - не¬
населен; ♦ (в който няма условия за живот) пуст, - пустинен, див прен.,
глух прен..·, ♦ (който е изоставен от обитателите си) обезлюден, запустял,
опустял
безмерен книж. - ♦ вж. безкраен
безмесен - ♦ вж. вегетариански [по срвеклат.]
157. 0 безметежен книж. - ♦ (който протича без смутове) безбурен
прен. поет., спокоен, тих, мирен, безпроблемен; ♦ вж. тих
безмйлостен - ♦ вж. безсърдечен, ♦ вж. жесток
158. 0 безмълвен книж. - ♦ · (който не· може да проговори) ням
прен., безгласен, безсловесен книж., ♦ вж. мълчалив, ♦ вж. беззвучен,
♦ вж. безответен книж., ♦ вж. тих
безмълвие -книж. - ♦ вж. мълчание, ♦ вж. тишина
безмълвно книж. - ♦ вж. мълчаливо, ♦ вж. тИхо
159. О безнадежден - ♦ (който отнема всякаква надежда за ус¬
пешен изход) обезсърчйтелен, обезкуражйтелен, песимистичен [фр.];
♦ прен,. (който не подлежи на промяна) непоправйм, отчаян прен.,
♦ (от който няма спасение и отърваване) вж. безИзходен прен.
160. О бсзнадеждност книж. - ♦ (състояние на отсъствие на
надежда) отчаяност, отчаяние, песимйзъм [фр.] книж., ♦ (критично
състояние, положение без изгледи за благоприятен изход) безизходица
безнадзорен книж, - ♦ вж. безпризорен [рус.]
_63_
безответен
161. ' 0 безнрОвствен - · ♦ (който е лишен от чувство за чест и
почтеност) безчестен, нечестен, непочтен, неетйчен, вж. и нечестив',
Ф (който нарушава обществените норми) вж. неморален, Ф вж.
развратен', Ф вж. разюздан
безнравственост - ф вж. неморалност
безобиден - Ф вж. 6e3epèden, ф вж. кротък
162. 0 безоблачен - ♦ (по който няма облаци) ясен, ведър, вед-
ролйк прен. поет., ведроок прен,. поет., ф прен. (който е останал неза¬
сегнат от разочарования) непомрачен, честит
безобразен - Ф вж. грозена Ф вж. възмутителен, Ф вж. от¬
вратителен
163. 0 безобрйзие - Ф (крайно неприлична и нередна проява, коя¬
то предизвиква силно неодобрение) безчйнство книж., свинщина прен.
неодобр., безсрамие разг., маскарлък [тур.] нар., презр.
безобрззнича - Ф вж. безчйнствам книж.
164. б безогледен - ф (който не се съобразява с нищо и с никого)
брутален [клат.] книж., безскрупулен, безцеремонен
безок - ф вж. сляп
безопйсен - ф вж. 6e3epèden
безоснователен книж:. - Ф вж. безпричинен
безоснователно книж:. - ф вж. безпричинно
165. О безотвётен книж. - Ф (който · не откликва, не отговаря)
ням, безмълвен книж., глух прен.
безотговорен - ф вж. безсъвестен
безотлагОтелен - Ф вж. неотложен
безотносйтелен - ♦ вж. абсолютен [лат.]
безотрОден книж. - Ф вж. тъжен
безочие - ♦ вж. безсрдмие, Ф вж. нахалство
безочлив - ♦ вж. безсрамен, Ф вж. нахдлен
безочливост - ф вж. безсрамие, Ф вж. нахалство
безпОметност книж. - Ф вж. забрава
безпйметство книж. - Ф вж. забрдва
безпарйчен - ф вж. беден
безпаричие - Ф вж. бедност
безпокоя
_64_
безпечен книж:. поет. - ф вж. безгрижен
безплИнов - ф вж. стихиен [от гр.]
безплйновост - ф вж. анархия [гр.]
безплатно - ♦ вж. даром
безплоден - Ф вж. напразен
безплодно - Ф вж. напразно
безплътен - Ф вж. ефирен [от лат.] книж. прен.
безпогрешен - ф вж. безгрешен, Ф вж. eèpen, Ф вж. точен
безподобен - Ф вж. единствен
безподслонен - Ф вж. бездомен
безпокоен - Ф вж. неспокоен
безпокойствие - ♦ вж. тревога
безпокойство - Ф вж. тревогах Ф вж. неспокойство
166. 0 безпокоя - ф (причинявам грижи- и притеснения) главоболя,
обезпокоявам, притеснявам, закИчам, задявам разг., · не давам мира
разг., не оставям на мира разг., + (нарушавам спокойствието или за¬
ниманията на някого) - преча; Ф вж. тревожа
167. 0 безпокоя - се -- ♦ (изпитвам чувство на безпокойство и тре¬
вога за нещо) тревожа се, - притеснявам се, кахъря се - [от тур.], опасявам
се, вълнувам се, боя се, · стяга (свива) ми се душата (сърцето) разг.,
не ме свърта (сдържи) на едно място разг., не мога да си намеря място
разг., нещо ме - човърка разг., сърцето ми замири разг., душата (сърце¬
то) ме боли разг., върти ме отвътре (извътре) разг.
168. ф безполезен - Ф (който не допринася полза) ненужен, непот¬
ребен, излишен, лишен книж., Ф (който не дава резултат) вж. напразен,
Ф вж. ненужен, ф вж. безсмислен
безполёзно - ф вж. напразно
169. 0 безпомощен - ф (който не е в състояние да се справи с
нещо) безсилен прен., слаб; ♦ прен.. (който - не може да се защити) вж.
беззащитен
170. Ф безпомощно - Ф (с безсилие да се излезе от някаква ситуа¬
ция) безцелно, безсмислено, · като муха без глава разг, неодобр.
безпорядък книж. - ф вж. анархия [гр.]; ф вж. безредие
безпорядъчно - Ф вж. разбъркано
_65 _
безпричинно
безпощйден - ♦ вж. жесток
безпощадност - ♦ вж. жестокост
безправие - ♦ вж. беззаконие-, ♦ вж. робство
безправност рядко - ♦ вж. беззаконие
безпределен книж. - ♦ · вж. безкраен
безпредметен книж. - ♦ вж. ненужен, ♦ вж. безсмИслен
безпрекословен книж. - ♦ вж. категоричен [от гр.]
171. 0 безпрепятствено - ♦ (без пречки, без спънки) лесно, леко, .
гладко прен., безболезнено прен., свободно прен., . по мед и масло разг.,
<като> по вода разг., като стой, та гледай разг.
172. 0 безпризорен [рус. бесспризорный] - ♦ (този, който живее
без свой дом и семейство) бездомен, безнадзорен книж.
173. V безпристрастен - ♦ (който се ръководи от стремеж За
непредубеденост и справедливост при решаването · на нещо) обектйвен ·
[по срвеклат.], справедлив, непредубеден книж., · меря с един <и съш>
аршин разг., меря с една мярка разг., меря с един кантар разг., меря
със същата мярка разг. ; ♦ (който не взема страна, остава неангажиран
с лично отношение) неутрален, незаинтересован
174. 0 безпричинен - ♦ (за който няма причина и основание)
неоснователен книж., необосновян книж., неоправдян,- немотивйран
175. 0 безпричинно - ♦ (без причина, без основание) неосновател¬
но' книж., необосновано книж., безоснователно книж., немотивйрано
книж., неоправдано, хей-така разг., току-тъй разг., . за нишо и - никакво
разг, за едното нищо разг., за щяло и нещяло разг.
безприютен книж. - ♦ вж. бездомен
безпроблемен - ♦ вж. безметджен
безпроблемно - ♦ вж. лесно
безпросветен поет. - ♦ вж. тъмен прен.
безпътен - ♦ ъж. развратен, + вж. неморален, ♦ вж. разюздан
безпътие - ♦ вж. безизходица
безпътица - ♦ вж. безизходица
безпътност - ♦ вж. немордлност', ♦ рждко вж.' безизходица
безпътство - ♦ вж. разврдт
безрадостен - ♦ вж. тъжен
безразсъден
_66_
безразличен - ♦ вж. безчувствен,, ♦ вж. апатичен [фр.];
♦ вж. равнодушен
безразличие - ♦ вж. равнодушие, ♦ вж. апатичност [от фр.]
безразлйчиост - ♦ вж. равнодушие
176. 0 безразсъден - ♦ (недобре обмислен) неразумен, необ¬
мислен, непромйслен; ♦ (излизащ извън здравия разум и благоразумие)
неблагоразумен,· безумен, лекомйслен, ' авантюристйчен [по фр.]
безразсъдност - ♦ вж. безразсъдство
177. 0 безразсъдСТВО - ♦ (поведение и постъпки, противни на
здравия разум) безразсъдност, неблагоразумие, безумие, безумство,
неразумност, необмйсленост, лекомйслие, лудост, авантюрйзъм [по
фр.], глупост, · с всичкия си акъл разг, неодобр.
безрёден - ♦ вж. разстроен
178. О безрёдие - ♦ (отсъствие на ред и порядък) безпорядък
книж, бъркотйя, неразборйя нар., безрёдица, разбърканост, хаос [лат.]
книж., Вавилония разг., галимОтия [фр.] разг., ♦ вж. андрхия [гр.]
безрёдица - ♦ вж. безредие, ♦ вж. бунт
безредно - ♦ вж. разбъркано
безрезултатен - ♦ . вж. напразен
безрезултатно - ♦ вж. напразно
179. · 0 безсилен-♦ (отпаднал и с изтощени физически сили) нёмо-
щен, отпОднал, слаб, изтощён, изнемощял, изнурен книж., грохнал,
обезсйлен, уморён, · душа за две пари няма разг., да го духнеш, ше
падне разг., душа под наем носи разг., живи моши книж.; ♦ прен. (който
не е в състояние да се справи с нещо) вж. безпомощен, ♦ прен. (който
не може да се защити) вж. беззащитен
безсйлие - ♦ вж. отпддналост
безскрупулен - ♦ вж. 6e3ozaèden, ♦ вж. безсъвестен
безслОвен - ♦ вж. позорен, ♦ вж. жалък
безсловёсен книж. - · ♦ вж. безмълвен
.безсловесно книж. - ♦ вж. мълчаливо
• без сметка разг. - ♦ вж. разточителен
180. 0 безсмйслен - ♦ (който е лищен от смисъл, няма логично
съдържание) абсурден [от лат.] книж., несмйслен, глупав, нелеп, не-
логйчен, неразумен; ♦ (който· няма разумно основание) безцелен, без¬
6Ί __
безсрИмие
полезен, безпредметен книж.,- излишен, ненужен; ♦ (който е ' лишен от
сериозност) вж. безсъдържателеи; ♦ (от който няма необходимост)
вж. ненужен
безсмислено - ♦ вж. безпомощно
безсмислие - ♦ вж. безсмислица
181. 0 безсмислица - - ♦ (нещо, което противоречи на здравия
разум) безсмислие, абсурд [лат.] книж., абсурдност [по лат.] книж.,
нелепост, нелепица, глупост, нелогйчност, алогйзъм [по гр.] книж,,
нонсенс [фр.] книж., идиотщина [по гр.] разг., идиотйзъм [по гр.], ди-
вотйя разг., бълнуване прен. разг., галимётия [фр.] книж, дрънканица
разг, пренебр., · врели-некипели разг.. дрън, дрън ярина разг, ’ пренебр..
бабини деветини разг.
182. 0 безсмъртен - ♦ (който съществува вечно) вечен, всевечен
книж., нетленен поет, неумйращ, непреходен книж.; ♦ ритор, (който
остава като вечен спомен и пример) незабравйм, незаличйм, неувяхващ
поет., непомръкващ книж.
безсмъртие - Ф вж. небитие книж.
безсолен - ♦ прет. разг. вж. банален [фр.]
безспйрен - ♦ вж. постоянен
безспокойство - ♦ вж. неспокойство
183. 0 безспорен - - (който не се налага да се доказва поради
очевидността му) несъмнен, очевйден, безсъмнен; ♦ (който не може
да бъде оспорен) неопровержйм книж., необорйм, неоспорим, явен
184. 0 безспорно - . - (без каквото- и да е съмнение) несъмнено,
очевйдно, безсъмнено, явно, безусловно книж., определено, положйтел-
но, · не ще и дума разг, няма две мнения книж., дума да няма разг,
като бял ден е ясно разг.
185. 0 безсрИмен - ♦ (който е без чувство за срам и свян) безстйден
книж. остар., безочлив, безсъвестен, нИгъл книж., цинйчен [по лат.],
• дебели ми са очите разг.; ♦ вж. нахален; ♦ вж. неприличен; ♦ вж.
вулгарен [от лат·.]
186. 0 безсрамие - ♦ (отсъствие на чувство за срам и приличие)
безстйдство книж:. остар., безочие, безочлйвост, цинйчност - [по лат.]
книж., цинйзъм [лат.] книж., нйглост книж.; ♦ вж. нахалство; ♦ разг.
вж. безобрйзие
безсъвестен
_ 68 _
безстйден книж. остар!. - ♦ вж. безсрамен, ♦ вж. нахален
безстйдство книж. остар. - ♦ вж. безсрамие
безстрастен книж. - ♦ вж. апатИчен [фр.] прен.
безстрйстност книж. рядко - Ф вж. равнодушие
безстрашен - ♦ вж. смел
безстрашие - ♦ вж. смелост
187. 0 безсъвестен - ф (който не проявява съвест и отговорност ·
в делата си) недобросъвестен, несъвестен, безотговорен; ♦ (който не
съблюдава нравствено-етичните норми за съвест и чест) нечестен,
безчестен, безсъвестен, непочтен, безскрупулен, безбожен; ♦ вж.
безсрдмен
188. 0 безсъдържйтелен - ♦ (който е лишен от сериозни съдър¬
жателни стойности) повърхностен, празен прен., безсмйслен, блудкав
прен., кух прен., плосък прен. разг.
безсъмнен - ♦ вж. безспорен
безсъмнено - ♦ вж. безспорно
безсънен - ♦ вж. буден
189. О безсърдечен - ♦ (който не проявява съчувствие, отзивчи¬
вост и милост) бездушен, безчувствен, коравосърдечен, безжалостен,
безмйлостен, местокосърдечен книж., жесток, безчовечен, суров прен.,
неумолйм, немилостйв, студенокръвен прен., студен прен.
190. 0 безсърдечие - ♦ (бездушно, · безчувствено, коравосърдеч-
но отношение) безсърдечност, безчувствие, безчувственост, безду¬
шие, бездушност, коравосърдечие, коравосърдечност, безчовечие,
безчовечност, суровост, немилостйвост, неумолймост, хладина прен.,
ч . '
студенина прен.', ♦ вж. жестокост
безсърдечност - ♦ вж. безсърдечие, ♦ вж. жестокост
191. О безукорен - ♦ (който е напълно порядъчен и не може да
бъде укорен) безупречен, безукорйзнен книж., изряден; ♦ (който е без
каквито ида е недостатъци) идеален [от фр.], отлйчен, съвършен, пре¬
възходен
безукорйзнен книж. - ♦ вж. безукорен
безумен - ♦ вж. луд, Ф вж. безразсъден
безумие - ♦ вж. безразсъдство, ♦ вж. лудост
безумство - ♦ вж. безразсъдство, ♦ вж. лудост
— 69 _
безценен
безупрёчен - ♦ вж. безукорен
безусловен - ♦ вж. абсолютен [лат.]; ♦ вж. категоричен [от гр.]
безусловно книж. - ♦ вж. безспорно, ♦ вж. несъмнено;
♦ вж. напълнo; ♦ вж. непременно книж.
192. 0 безуспешен - ♦ (който е приключил без успех) неуспёшен,
несполучлйв, неблагополучен, неудОчен [рус.] книж., ♦ (чието извърш¬
ване не довежда до резултат, до полза) вж. напразен
безучастен - ♦ вж. равнодушен, ♦ вж. апатичен {от фр.]
безучОстие книж. - ♦ вж. равнодушие
безучйстност книж. - ♦ вж. равнодушие
193. 0 безформен - ♦ (който няма ясно изразени очертания и
форма) неоформен, аморфен [фр.] книж., неочертан прен.
194. 0 безхарйктерен - ♦ (който не проявява характер, който
лесно се поддава на чуждо влияние) безволев, безволен, слабохаракте¬
рен, слабоволев, слабоволен, мекушОв, непостоянен, мръхльо жарг,
• милостива (мека) Гана (Мария) разг., Генко Гинкин разг, води се
(ходи) по чужд акъл разг.
195. 0 безхйтростен книж. - ♦ (който се проявява в истинската
си същност, без да се престорва) непресторен, неподправен, чисто¬
сърдечен, простосърдёчен, открит, прям, йскрен, невйнен, · с . открита
душа разг., с открито сърце разг,
196. ф. безцветен - ♦ (който е без цвят, не е оцветен) неоцветен,
необагрен книж., ♦ (който е изгубил цвета си) обезцйетён, избелял;
♦ прен. (лишен от изразителност) вж. неизразителен, ♦ прен. (който
не се откроява сред останалите по качества, възможности или . изяви)
вж. безличен, ♦ прен. (който не буди, не предизвиква интерес) вж. бе-
зинтерёсен
безцелен - ♦ вж. безсмислен
безцёлно - ♦ вж. безпомощно
197. ф безценен - · ♦ (който е с много голяма ценност) · скъп, скъ¬
поценен, драгоцёнен поет., рядък прен.; ♦ (който е с неоценимо значе¬
ние) неоценйм, ценен; ♦ прен. (който е обичан, високоценен) вж. лю6Им
безцеремонен - ♦ вж. нахален; ♦ вж. безогледен;
♦ вж. фамилидрен [от лат.]
безцеремонност - ♦ вж. нахалство; ♦ вж. фамилидрност
[по лат.]
безчйнствам
70 _
безчестен - ♦ вж. позорен, + вж. безсъвестен,
♦ вж. безпрдβстβеи
безчестие - ♦ вж. позор; ♦ вж. непочтЬюст; ♦ вж. низост
безчестник - ♦ вж. безбожник
безчестност — ♦ вж. uenoumènocm
безчестя — ♦ вж. срамя
безчетен книж. - ♦ вж. безброен
безчйнен книж. - -♦ вж. неприличен; ♦ вж. разюздан
198. 0 безчйнствам книж. - ♦ (грубо нарушавам обществените
норми, върша своеволия, насилия и злйнй) злодейнича, злодействам
книж., беззаконствам рядко, издевателствам, свирепствам, вилнея,
безобрИзнича, върлувам, беснея, бесувам разг., · разплаквам дете в
майчина утроба разг., коля и беся разг.
199. 0 безчйнство книж. - ♦ (грубо насилие и произвол) насилие,
злодеяние книж., изстъпление, ексцесия [лат.] книж., вакханалия [лат.]
книж., нейстовство [рус.] книж. остар., зулум [тур.] нар. остар.; ♦
(крайно неприлична и нередна проява) вж. безобразие; + (нарушаване
на всякакви обществени норми) вж. беззаконие
безчйслен книж. - ♦ вж. безброен
безчовечен - ♦ вж. безсърдечен
безчовечие - ♦ вж. безсърдечие; ♦ вж.- жестокост
безчовечност - ♦ вж. безсърдечие; ♦ вж. жестокост
200. 0 безчувствен - ♦ (лишен от способност да преживява чув¬
ства) нечувствителен, закоравял, дебелокож прен. пренебр., · хайван
гиби - нар. неодобр., нищо няма - къща гори разг., като лед разг.;
♦ (лишен от физическо усещане на студ, болка и др.) вж. вцепенен;
♦ (който не се трогва от молбите й желанията на другите) вж. неот-
зивчив; ♦ (който може да бъде суров и безжалостен към другите) вж.
безсърдечен; ♦ вж. равнодушен; + вж. апатичен [фр.] прен.
201. 0 безчувственост - ♦ (студено, безразлично отношение към
някого или нещо) ’ безчувствие, нечувствйтелност, дебелокожие прен.
пренебр., закоравялост; ♦ вж. равнодушие; ♦ вж. безсърдечие; ♦ - вж.
неотзивчивост; ♦ вж. жестокост; ♦ вж. апатцчност [от фр.] книж.
безчувствие - ♦ вж. безсърдечие; ♦ вж. жестокост
безшумен - ♦ вж. тих; ♦ вж. беззвучен
~п _
бивак
безшумно - ♦ вж. тИхо
бейски прен. нар. - ♦ вж. богат
202. 0 б0лег - ♦ (знак за разпознаване) знак, нишан [тур.] нар.,
♦ (следа, оставена от физическо или духовно въздействие) отпечйтък,
следа, диря, улика; ♦ вж. признак·, 4 вж. показател
бележит - ♦ вж. виден, ♦ вж. забележИтелен
бележка - ♦ вж. записка, ♦ вж. оценка, ♦ вж. укор·
белезници [тур. bilezik] - ♦ вж. окови
беля [тур. bela от ар.] - ♦ вж. беда, ♦ вж. пакост нар.
• белязан от Бога разг. - ♦ вж. даровит
белялйя [тур. belâlı] разг. - ♦ вж. пакостлИв
бера - ♦ вж. късам .
• бера душа разг. - ♦ вж. умирам, ' ♦ вж. агонизИрам
берекет [тур. bereket от ар.] нар. - ♦ вж. благодОт
' берекетлйя [тур. bereketli] нар. - ♦ вж. плодороден
203. 0 беседа книж. - ♦ (достъпно устно изложение на някакъв
проблем пред група хора) сказка, лекция [лат.] книж.; ♦ вж. разговор
беседвам книж. - ♦ вж. разговарям
меседваме - книж. - ♦ вж. разговор
бесен - ♦ прен. вж. неудържим, ♦ прен,. вж. бърз, ♦ прен..
вж. стремителен, ♦ прен.. вж. палав, ♦ прен.. вж. буен,
♦ прен.. вж. ядДсан, ♦ прен.. вж. яростен
• бесен н в червата разг. - ♦ вж. палав
беснея - ♦ вж. буйствам, ♦ вж. бушувам, ♦ вж. разг, лудува,
♦ вж. безчИнствам
бесовски старин. - ♦ вж. езИчески
бесувам разг. - ♦ вж. безчинствам, ♦ вж. разврдтнича
бетонйрам [фр. bétonner] прен.. - ♦ вж. заздравявам
• бетон съм разг. - ♦ вж. непоколибйм
204. 0 бивак [фр. bivouac по нем.] - ♦ (място за почивка и нощуване,
обикновено под открито небе) стан, лагер [нем.], стоянка [рус.] остар.,
табор [тур.] остар.
бивш [рус. бывший] - ♦ вж. предИшен
• бие го парата разг. - ♦ вж. богат
биография
_72_
биенйле [по· лат. biennalis] - ♦ вж. изложба
бижу [фр. bijou] книж. - ♦ вж. скъпоценност, ' ♦ вж. накит,
♦ прен. разг. вж. изящен
бикоглОв разг, пренебр. - ♦ вж. упорит
билабийлен [лат. bilabialis] езикозн. - ♦ вж. двуустнен
• бил (влизал) · и в сито (голямо, малко· сито) н в решето (голямо.
малко решето) разг. - ♦ вж. опитен
205. 0 биогрйфия [лат. biographia] - ♦ (описание на живота на
някое лице) животопйс книж., животоописание оста].; житиепйс ряд¬
ко, житие остар., битие разг., жигие-битие книж., ♦ (кратко служебно
съчинение, в което лицето описва житейския и професионалния си път) ·
автобиография [гр.], CV (сй-вй)
206. 0 бисер - ♦ (скъпоценен камък, образуващ се в мидените
черупки) перла [фр.], мОргарит [гр.] нар. '
бйрхале [нем. Birhalle] - ♦ вж. кръчма
бистро [фр. bistro] книж. - ♦ вж. ресторант [фр.]
207. б бистър - ♦ (за течност - в който няма мътилка) йрозрОчен,
чист, кристален прен., кристОлночист книж., ♦ (за очи, поглед - който
е незамъглен) ясен, светъл прен., чист; ♦ прен. (за ум, мисъл - който
действа бързо и точно) схватлйв, точен; ♦ прен. (за глас, смях - който
е звънлив, ясен) вж. звънлИв
208. 0 · бит - ♦ (начин на живеене) живот, битие книж.; ♦ (устано¬
вени традиции и обичаи)обичОи, нрави
бйтва остар. - ♦ вж. битка
209. О битиё книж. - ♦ (съществуването· като такова) живот, съ¬
ществуване, съществувйние; ♦ философ, (съществуващата обективна
даденост) реОлност [от срвклат.], действйтелност; ♦· вж. бит; ♦ вж.
биография [лат.]
210. 0 битка - ♦ (сблъскване между противници) сражёние, бой,
схвйтка, стълкновёние, бйтва поет., бран старин.; + вж. борба
• битолски просяк разг. - ♦ вж. нахален
бичувам прен. - ♦ вж. порицавам книж.
211. 0 бйя - ♦ · (нанасям удари на човек или живота^ за да го боли)
удрям, налагам разг., шибам, пердОша [по тур.] ряза., пляскам, шамаросвам
[от тур.] разг., тупам разг., блъскам разг., бъхтя разг., млатя нар., лупам
_73_
Благовещение
разг., дъня нар. грубо, пера [от тур.] жарг., дерИ нар. грубо,, кютеча [по
тур.] жарг., тепам жарг., тимаря [по тур.] нар., джасам жарг., · сменям
фасадата на някого разг., троша кокалите- на някого разг., правя на кайма
(кюфте, пастърма, пихтия, тъпан) някого разг., отупвам праха <от гърба>
на някого разг, ирон., ♦ ' вж. туптя, ♦ разг. вж. побеждавам
• бия барабана разг. - ♦ вж. обявявам, ♦ вж. осведомявам
• бия (блъскам) си ангелите разг. - ♦ вж. мъча се
• бия (блъскам) си главата разг. - ♦ вж. мъча се
• бия в очи разг. - ♦ вж. изпъквам
• бия дузпата жарг. ' - ♦ вж. изпъждам
• бия камбаната разг. - ♦ вж. обявявам
• бия отбой разг. - ♦ вж. капитулирам [по нем.]
• бия тъпана разг. - ♦ вж. обявявам
212. 0 благ - ♦ (който се отличава с добота и сърдечно отношение)
добър, добродушен, добросърдечен книж., мил, нежен, ласкав, ангелски
прен., вж. и добър, · имам меко (златно) сърне разг., ♦ вж. незлобив,
♦ вж. нежен, ♦ вж. мил, ♦ прен. вж. кротък
благат поет. - ♦ вж. щастлив
благинИ нар. - ♦ прен. вж. доброта
213. 0 благо, - ♦ (желаното от човека- благополучие) добро, благо¬
получие, щастие; ♦ вж. благодат
214. 0 благо2 - ♦ (с кротост, с доброта) кротко, мйло, меко, прия¬
тно, нежно, · со кротне. со благо разг.
Благовестие - ♦ вж. Благовещение
БлИговец - ♦ вж. Благовеиение
215. О Благовещение - ♦ (християнски празник на 25 март, посве¬
тен на Христовото възкресение) БлИговец, Благовестие
благовонен - книж. остар. - ♦ вж. ’ароматен [от гр.]
благовоние книж. - ♦ вж. аромат [гр.]
благовъзпйтан книж. - ♦ вж. учтив
благовъзпйтаност книж. - ♦ вж. любезност
благоговение книж. - ♦ вж. почит
благодИрен - ♦ вж. признателен, ♦ вж. благодатен
благодИрност - ♦ вж. признателност
благодаря
_ 74__
216. О благодаря - Ф (етикетна формула — изказвам признание за
извършена ми услуга или помощ) мерей [фр.], сполай нар.. · жив да си
разг., да те поживи Господ разг., Бог здраве да ти дава разг.
217. О благодйт - ♦ (изобилие, от блага, ·получени от природата)
плодородие, изобилие, берекет [тур.] нар.. спор2 нарг, Ф (дадено от Бога
добро) благор благословия, дар, мйлост
218. Ф благодатен - Ф (даващ изобилни плодове) плодороден, пло¬
доносен; ф (от който има придобивки, полза) ползотворен, плодотворен,
благодарен; ♦ прен. (който въздейства живително) благотворен, жи¬
вотворен; ф религ. (който е свързан с Бога) · благословен
219. О благоденствам книж. - Ф (живея материално подсигурен
и спокоен живот) добрувам нар., охолствам, блаженствам, рахатувам
[по тур.] разг.. · живея си живота разг., живея като нар (парче) -рдзг.;
♦ вж. преуспявам
220. 0 · благоденствие - -Ф (материално подсигурен и щастлив
живот) благополучие, благосъстояние книж.. добруване нар., добро-
честина нар. остар.. доброчестие остар.. охолство; Ф вж. преуспяване
221. <> благодетел - Ф (лице, което прави благодеяния, материал¬
но подпомага някаква обществена дейност) покровйтел, меценат [лат.],
спонсор [англ.]
222. ф благодеяние - Ф (голямо добро, направено за другите хора)
добрина, добро нар., мйлост, хайр [тур.] остар. простонар.
благодумен книж. остар. - ф вж. красноречИв
благодушен - ф вж. добър,' ф вж. кротък, Ф вж. незлобИв
благодушие - Ф вж. добротд
223. О благозвучие - Ф (приятно съчетание на звукове) бла-·
гозвучност, звучност, мелодйчност; Ф вж. съзвучие
благозвучност - ф вж. благозвучние. Ф вж. съзвучие
благонадежден - Ф вж. eèpeu
благополучие - Ф вж. благоденствие, Ф вж. преуспявне*,
Ф вж. благо,’. ф остар. вж. сполука
224. 0 благоприятен - ф (който създава добри условия) под¬
ходящ, удобен, - сгоден нар., Ф (който дава одобрителен отзив за не¬
що или някого) положйтелен, одобрителен, благосклонен, добър;
75 _
блажёнство
♦ (който има добри последици) благотворен, ползотворен; ♦ (който
проявява благоразположение) вж. благосклонен
благоразположен книж. - ♦ вж. благосклонен
благоразумен - ♦ вж. умен
благоречйв книж. остар. - ♦ вж. красноречИв
225. 0 благороден - ♦ (който се ръководи от виеоконраветвени
принципи) високоетйчен книж., етйчен [от гр.], високоблагороден
книж., ♦ (на който са присъщи най-висши нравствени добродетели)
добродётелен, високонравствен книже., етйчен [по гр.], почтён; ♦ (който
отразява душевна красота и възвишеност) възвйшен, извисен, ' издйгнат
рядко, ♦ (който действа безкористно, благородно, в интерес ·на други¬
те) великодушен, рйцарски [от срвеклат.] прен., кавалерски [по ит.],
джентълменски [по англ.]; ♦ (който има аристократичен произход или
обноски) аристократйчен [от фр.]; , ♦ разг, (за цвят - който се отличава
с изящество) изящен, мек прен.
226. Ф благосклонен - ♦ '(добре настроен към някого) благораз¬
положен книж:., доброжелйтелен; ♦ (изразяващ одобрение) одобрйтелен,
благоприятен
благословен - ♦ вж. благоддтен
благословйя - ♦ вж. благоддт
блёгост остар. - ♦ вж. доброта
благосърдёчие книж. остар. - + вж; доброта
благосъстояние книж. - ♦ вж. богатство, ♦ вж. благоденствие
227. ф благотворен - ♦ (който оказва добро въздействие) бла¬
гоприятен, плодотворен, плодоносен прен., ползотворен, полёзен;
♦ (който въздейства живително) . вж. благодатен
благоухая - ♦ вж. ухая
благоуханен - ♦ вж. ароматен [от гр.]
благоухОние - ♦ вж. аромат [гр.]
блажен - ♦ вж. щастлИв
блаженствам - ♦ вж. наслаждавам се, ♦ вж. благоденствам
228. Ф блажёнство - ♦ (виеше наслаждение и щастие) щОстие,
опиянение, нирвана [санскр.], доброчёстие нега [рус.]; ♦ (ду¬
шевна удовлетвореност) наслада, наслаждёние книж., удовлетворение
книж., задоволство, доволство!
бледен
_ 76
блИзня - ♦ вж. изкушавам
блед - ♦ вж. бледен
229. О бледен - ♦ (лишен от руменина и свежест) блед, бледолик
поет., безкръвен, восъчен прен., восъчнобледен, восъчноблед, · като
платно рдзг.. като восък разг.', ♦ прен. (който не изпъква с някакво ярко
изразено качество) вж. неизразителен.', ♦ вж. неясен
бледолик поет. — ♦ вж. бледен
бленувам - ♦ вж. мечтая
бленуван - ♦ вж. мселдн
230. ф блестя - ♦ (излъчвам или отразявам светлина) лъщя, сияя,
светя, грея, искря, вж. и светя, ♦ прен. (ярко се откроявам) вж. изпък¬
вам
231. - 0’ блестящ - ♦ (който излъчва, отразява светлина или има
блясък) бляскав, лъскав, лъщящ, искрящ, светъл, искрист поет.,
лъчйст, искрометен поет..', ♦ (който изпъква с яркостта си) ярък, ос¬
лепителен; ♦ прен. (който е свързан с голям успех, сполука) бляскав; ♦
прен. (който се отличава с богатство и - великолепие) вж. великолепен,
♦ вж. разкошен
232. 0 блестящо - ♦ (с великолепие, с разкош) богИто прен., вели¬
колепно, разкошно, бляскаво; ♦ прен. (с голям успех) вж. отлично
• ближа (лижа) праха (калта) от подметките (ботушите) разг.
- ♦ вж. угоднича
• ближа (лижа) ръцете разг. - ♦ вж. угоднича
близко - ♦ вж. 6лИзо
233. 0 близо - ♦ (на недалечно разстояние) близко, наблизо,
наблйзко, недалеч, недалеко нар., досИм разг., · на една педя разг.,
на една крачка разг., на елин хвърлей <камък> разг., на един хвър¬
лей място разг., на две крачки разг., под носа ми разг.,' на един лакът
място разг., ♦ разг, (с малка разлика до посочвания брой) вж. приб¬
лизително
234. 0 блЙЗОСТ - ♦ (неголяма отдалеченост по място) съседство; ♦
прен. (отношение на духовна връзка) интймност [по лат.], приятелство,
другИрство; ♦ (отношение на подобие) вж. сходство, ♦ (отношение на
вътрешно сродство) вж.- афинитет [лат.] прен.
235. 0 блЙЗЪК - ♦ (който е свързан с някого по чувствена линия)
приятелски, интимен [от лат.], сърдечен; ♦ (който се намира неда¬
_П _
блудкав
лече) вж. съседен, ♦ (който по време е неотдалечен) вж. скорошен,
♦ (който има прилика) вж. подобен
бликам - ♦ вж. извИрам
блок, [нем. Block] - ■ ♦ прен. вж. сгрдда
блок2 [фр. bloc] ~ ♦ полит, вж. съюз
236. 0 блокирам [нем. blockieren] - ♦ разг, (не мога да си спом¬
ня нещо · поради силно затормозяване · на паметта) · затормозявам се,
изключвам разг., · изскача ми от главата нещо разг., ♦ (правя· блокада)
вж. обкръждвам
блуд книж. остар.. - ♦ вж.разврдт
блуден книж. - ♦ вж. развратен] ♦ поет., вж. бездомен
237. ф блудкав - ♦ (който е с неприятен вкус) безвкусен, неа-
петйтен; ♦ прен. (лишен от истински съдържателни стойности) вж.
безсъдържателен
блудодействам книж. остар.. - ♦ вж. развршп-нича
блудодейство книж. остар. - + вж. разврат '
блудствам книж. - ♦ вж. развратнича
блудство книж. остар. - ♦ вж. разврат
блуждая книж.. - ♦ вж. скитам, ♦ прен. вж. рея се
блъскам - ♦ вж. бутам, ♦ разг. вж. бИя
блъскам се разг. - ♦ вж. мъча се
• блъскам (бия, бъхтя) си - главата (ангелите) разг. - ♦ вж. мисля
• блъскам (бия, чукам) си главата с два камъка разг. -
♦ вж. съжалявам
• блъскам си- ума разг. - ♦ вж. мисля
блъснат разг. - ♦ вж. луд, ♦ вж. налудничав
блюдо прен. - ♦ · вж. ястие
блюдолизец книж. презр. - ♦ вж. угодник книж.
блюдолизнича книж:. - ♦ вж. угоднича
блян поет.. - ♦ вж. мечта
бляскав - ♦ вж. блестящ, ♦ вж. великолепен,· ♦ вж. изящен,
♦ вж. разкошен
бляскаво - ♦ вж. блестящо
блясък
_78_
238. <> блясък - ♦ (силно, ярко светлинно излъчване) · светлинО,
сияние; ♦ (светлинно · отражение от гладка повърхност) отблясък, лъс-
кавинО, лъскавост, лустро [ит.] разг., гланц [нем.]; ♦ вж. зарево [рус.];
♦ прен. вж. великолепие, ♦ прен. вж. разкош
боОз [тур. boğaz] разг. - ♦ вж. пролом
239. ф Бог · - ♦ религ. (създател · и първотворец на всичко) господ,
всевишният, създОтел, всемогъщият рядко, всемилостйвият рядко,
първотворёц, творёц, провидёние, Отёц, Христос; ♦ (при многобо-
жието — едно от свръхестествените безсмъртни същества, на което е
подвластна някаква природна сила или област на живота) божество;
♦ прен. вж. кумИр
240. 0 богат - ♦ (който притежава големи материални ценности)
състоятелен, заможен, имотен, обезпечен, паралия [тур.] разг., · бие
го парата разг., въшкав (червив, гъбясал) с пари разг,, мери парите
си с кантар (с крина) разг., текат му парите из ръкавите (крачолите)
разг, ирон., не си знае парите разг;, ♦ (който живее в презадоволеност)
охолен, презадоволен, · бёйски прен. нар;, ♦ (който съдържа в себе си
много голямо количество от нещо) вж. изобилен, ♦ (който · впечатлява
с външната си пищност) вж. разкхшен; ♦ прен. (който е с ценни, ·същ¬
ностни качества) вж. съдържателен, ♦ вж. · плодороден
богатея - ♦ вж. преуспявам .
богОто - ♦ прен.. вж. блестящо .
241. 0 богОтство - ♦ (съвкупност от големи материални блага)
благосъстояние книж., състояние; ♦ (притежание на големи материал¬
ни блага) благосъстояние книж., имотност, заможност; ♦ прен. (висока
житейска подсигуреност) охолство, доволство книж., ♦ прен. (нещо
много ценно) цённост, скъпоценност; ♦ прен. вж. изобилие, ♦ прен. вж.
великолепие,,♦ прен. вж. разкош, ♦ вж. съкровище
• Бог здраве да ти дава разг. - ♦ вж. благодаря
• бог знае къде (откъде) разг. - ♦ вж. далече
богоугоден книж. - ♦ вж. праведен
боготворя книж. - ♦ вж. обичам
бодвам прен.. - ♦ вж. обиждам
бодигард [англ, bodyguard] - ♦ вж. телохранител
242. 0 бодлЙВ -· ♦ (по който има бодли, тръни) трънлйв, шйпест
рядко; ♦ прен. (който обижда, засяга) вж. язвИтелен
_Ί9_
болен
243. 0 бодрост - ф (състояние на жизненост, енергичност и опти¬
мизъм) - жизнерадост, жизненост, вителност [от лат.] книж., оптимйзъм
[фр.], ведринИ прен., - свежест прен.
244. 0 бодър - ♦ (изпълнен с оптимизъм и - настроение) опти¬
мистичен [от фр.], ведър прен., весел, неунйващ книж., жйзнерйдостен;
♦ (изпълнен с енергия и жизненост) вж. жизнен
бодърствам книж. - ф вж. будувам
боец - Ф вж. войник
• божа душица разг. - Ф вж. добър
• божа кравичка (кравица) разг. ~ Ф вж. добър
• боже наказание книж. - ф вж. бедствие
божествен прен. - Ф вж. прекрасен, Ф вж. виртуозен [по ит.]
прен..
божество - Ф вж. Бог, Ф вж. кумир
• божи дар разг. - Ф вж. дарба
• божи пръст книж. - Ф вж. възмездие книж.
245. ф бой] - ф (нанасяне на удари върху йякого, за да го боли) побой,
пердах [тур.] разг., опердешване разг., тупаница разг., лобут просто-
нар. й жарг., кютек [тур.] жарг., шамйрене [по тур.] разг., лупаница
разг., · дървен господ разг, ирон., наместване на кокалите разг, ирон.,
♦ (въоръжено сблъскване) вж. битаа, Ф вж. борбд
»
бой2 [тур. boy] разг. - Ф вж. ръст
бокИл [фр. boca] - Ф вж. чаша
246. ф боклук [тур. bokluk] - ф (изхвърляни битови и стопански
отпадъци, нечистотии) смет, отпйдъци, нечистотйи; Ф прен.. пренебр.
(негодно, некачествено нещо) брак [нем.]
бол разг. - Ф вж. много
болежка нар. - Ф вж. болка
болезнен - ф вж. мъчителен, Ф вж. парлив прен,,
Ф вж. болен прен..
247. 0 0ОЛСН - ф (който е в болестно състояние) нездpàв, нераз¬
положен, вирйн<лйв> -[тур.] диал., · на легло разг,, ф (който е последица
от преболедуване) болезнен, болнйв; ф прен. (който е предизвикан от
душевно страдание) измъчен, изстредал; Ф прен. (който е извън грани¬
ците на нормалното състояние) болезнен, неестествен, ненормйлен
болка
_ 80 _
болея - ♦ вж. радея книж.
• - боли - ме сърцето за някого или за нещо разг. -
♦ вж. съжалявам, ♦ вж. тъжа
248. 0 - болка - ♦ (физическо усещане от увреждане или от забо¬
ляване на - живата тъкан) страдание, болежка нар., ♦ прен. вж. мъка;
♦ прен. вж. скръб, ♦ прен. вж. огорчение, ♦ прен. вж. покруса
болнев - ♦ вж. болен
249. 0 болница - ♦ (лечебно заведение с болнични легла) лечебни¬
ца, клиника [от лат.], лазарет [от ит.] воен., санаториум [от лат.] мед.,
диспансер [англ.] мед. '
• боля си главата разг. - ♦ вж. старая се
бомба [ит. bomba] разг. прен. - ♦ вж. сензация [фр. от клат.] ·
книж.
бомбастйчен [ит. bombastique] - ♦ вж. пресилен
250. ф борба - ♦ (стълкновение - на две противоположни нача¬
ла) сблъсък, сблъскване, конфлйкт [лат.], антагонизъм- [фр.] книж.,
♦ (надпреварване) конкуренция [.лат.], състезание, надпревара; ♦ (воен¬
но стълкновение) бйтка, бой
борец - ♦ ъж.раДдтел книж., ♦ вж. бунтовник
борч [тур. borç] разг. - ♦ вж. Дълг
борче разг, ново - ♦ вж. бандИт [от ит.]
251. 0 6oct - ♦ (който е с голи ходила) босокрйк, босоног, необут;
♦ прен. разг, (който е неподготвен в дадена област) вж. неосведомен
бос2 [англ. Zcw.s’j - ♦ вж. лиДер', ♦ вж. началник
босокрак - ♦ вж. бос
' босоног - ♦ вж. бос
• бостанско плашило разг. - + вж. грозен
босяк разг. - ♦ вж. лумпен [нем.] книж:.
ботур диал. - ♦ вж. пън
боя [тур. boya] - ♦ вж. цвят2
боядйсвам [от тур. boyamak] - ♦ вж. оцветявам
боядйсан [от тур. boyamak] - ♦ вж. оцветен
боязлйв - ♦ вж. страхлив, ♦ вж. малодушен
боязън книж. - ♦ вж. страх
-81 _
брожение
252. 0 боя Cß- - ♦ (изпитвам опасения, страх) страхувам- се, плИша се,
опасявам се, треперя прен,., стряскам се разг., · примирам от страх разг,,
треперят ми гащите (мартинките) разг., не ми стиска разг., трепери ми
сърцето разг., шубе ме е жарг., страх ме е разг:, ♦ вж. безпокоя се
253. 0 браво [ит. bravo] - ♦ (възклик за одобрение) отлйчно, пре¬
възходно
254. 0 брйдва - ♦ (желязно сечиво за сечене и цепене . на дърва)
секйра, балтия [тур.] диал.,'топор [тур.] нар., манйра диал, наджйк [тур.]
диал.
бразда - ♦ прен.. вж. граница, Ф прен.. вж. межда
брак [нем. Brack] ~ ♦ вж. боклук [ту}'прен. пренебр.
бран старин. - ♦ вж. битка, ♦ вж. война-
бранйтел книж. - ♦ вж. закрилник
брИнник старин. - ♦ вж. войник
бранш [фр. branch] - ♦ вж. отрасъл
255. 0 браня - ♦ (отбивам нападение на неприятел) защищИвам, от¬
бранявам; - ♦ (пазя някого от - някаква опасност или от нещо лошо) пйзя,
закрйлям, предпйзвам, · - вземам под крилото разг., държа фронта
книж:, ♦ (твърдо поддържам и отстоявам каузата си) вж. отстоявам
бриз [фр. brise] мор. - ♦ вж. полъх -
бреме - ♦ вж. товар прен,, ♦ вж. .тегоба рядко
. брилянт [фр. brillant] - ♦ вж. диамант [нем.]
бродя - ♦ вж. скитам
256. 0 брожение книж. - ♦ (обществена проява на недоволство)
вълнение, ропот, кипеж прен.
• - броя звездите разг. - ♦ вж. бeздèлнuчa
• броят му се кокалите <ребрата> разг. - ♦ вж. мършав
брутален [клат. brutalis] книж. - ♦ вж. безогледен,
♦ вж. вулгарен [от лат.]; ♦ вж. груб
• бръмбари му - хвърчат в главата разг. - ♦ вж. глупав
бръмкало - разг, пренебр. - ♦ вж. бъбривец
• бръсна без сапун разг:. - ♦ вж. лъжа
брътвя разг, пренебр. - ♦ вж. говоря
бръщолевя пренебр.. ~ ♦ вж. говоря
брюнёт
_82_
257. О брюнёт [фр. brunette] - ♦ (мъж с· тъмна коса и очи) чернокос,
черноок
бряг - ♦ прен. поет. вж. предел
будалО [тур. budala от ар.] разг, пренебр. - ♦ вж. глупак
будалкам [по тур. budala от ар.] разг, грубо - ♦ вж. залъгвам,,
♦ вж. лъжа
будалкам се [по тур. budala от ар.] жарг. - ♦ вж. подигравам се
будалосвам се [по · тур. budala от ар.] разг. - ♦ вж. втелявам се
разг,.
258. О буден - ♦ (който бодърства, не спи) безсънен; ♦ прен. (който
е природно интелигентен и любознателен) интелигёнтен, умен, лю-
бознйтелен; ♦ прен. (който постоянно е напрегнат, готов да действа)
вж. бдителен', ♦ прен. (който бързо схваща) вж. с:хватлИ^(^·, ♦ прен. вж.
внимателен
будител книж. - ♦ вж. възрожденец
259. 0 будувам - ♦ (стоя буден) бодърствам книж., бдя, · не зат¬
варям очи разг., не мигвам за секунда разг.
будя - ♦ (прекъсвам съня на някого) вж. събуждам', ♦ прен..
(предизвиквам появата на нещо) вж. пораждам, ♦ прен..
(вселявам духовни сили у някого) вж. вдъхвам прен.
260. 0 буен - ♦ (който е изпълнен с голяма енергия и й дава свобо¬
ден изблик) темпераментен [от лат.], плОменен, огнен прен., разпОлен
прен., разгорещен; ♦ (който се движи с голяма скорост и с неудържима
сила) стихиен [от гр.], бурен, вйхрен поет., неудържим, бёсен прен.,
стремителен, лудешки, главоломен, неукротйм, · кръвта му ври (кипи,
играй) разг., ♦ вж. неваздържaн'; ♦ прен. вж. пламенен, ♦ вж. тучен
261. <> буйствам - ♦ (държа се невъздържано и немирно) лудея
прен., лудувам, беснёя, щръклея разг.
букай · [тур. bukağı] нар. - ♦ вж. окови
262. 0 буквОлен - ♦ (който съвсем точно възпроизвежда нещо)
дословен книж., текстуОлен [по лат.] книж., точен, · точ в точ книж.
263. ф буквйлно - ♦ (точно така както си е) дословно книж., тек¬
стуално [по лат.] книж., точно, мотамот [лат.], · дума по дума разг.,
буква по буква кнИж.
• буква по буква книж. - ♦ вж. буквално
буквояд - ♦ вж. бюрократ [фр.]
_83
бунтувам ce
буквоядец - ♦ вж. бюрократ [фр.]
букет, букетче [фр. bouquet] прен.. - ♦ вж. кИтка
булевард [фр. boulevard] - ♦ вж. път
264. 0 булка - ♦ (млада жена, която се омъжва) младоженка,
невеста нар. '
бум [англ, boom] книж. - ♦ вж. сензация [фр. от клат.] книж.
бумтеж - ♦ вж. грохот
бумтене - ♦ вж. грохот
буна остар. - ♦ вж. бунт
бунак [тур. bunak] разг, презр. - ♦ вж. глуи«к
бунар [тур. рипаг] диал. - ♦ вж. кладенец
265. 0 бунт - ♦ (стихиен израз на масово недоволство срещу власт
или · установен ред) размирици, смут, - безредици, междуособици, - метеж
книж., буна остар:, ♦ (организирана въоръжена борба срещу потисни-
ческа власт) вж. въстание, ♦ прен, (израз на негодувание и недоволство
от нещо) вж. протест
266. 0 бунтйр - ♦ (човек, който дава израз на нетърпимостта си
към установените порядки) недоволник, размирник, смутйтел; ♦ (чо¬
век, който участва във въоръжена борба) вж. бунтовник
бунтарски - ♦ вж. размирен
бунтовен - ♦ вж. размИрен
267. 0 бунтовник - ♦ (човек, който се е вдигнал на бунт,, на бор¬
ба) борец, въстаник, революционер [лат.], хайдутин [тур.], бунтар,
размирник, четник
268. ф бунтувам - ♦ (подбуждам към бунт) буня нар.. революци-
онизйрам [от рус.], размирявам, · сея размирици книж, сея смутове
книж., ♦ (подтиквам към недоволство) подстрекавам, размирявам,
разбунтувам, · мътя (размътвам) главата (акъла, ума) рвзг., мътя
(размътвам) водата рвзг. ·
269. 0 бунтувам се - ♦ (вдигам се на бунт) възбунтувам се, раз¬
бунтувам се, въставам,- · вдигам се на бунт книж,. вдигам знамето
книж,, вдигам се на оръжие книж., ♦ (изпитвам силно недоволство)
негодувам, възмущйвам се, недоволствам; < (изразявам силно недо¬
волството си) протестйрам [по лат.], негодувам, роптая, · надавам вой
разг, надигам - глава разг.
буря
_84_
буля нар. - ♦ вж. бунтувам
бурен - ♦ вж. неудържим, ♦ вж. буен, ♦ вж. разгорещен,
♦ прен. вж. размирен
270. 0 буря · · · - ♦ (силен, бурен вятър) вихър, вихрушка, хОла [гр.],
урагОн [фр.], спрйя нар., ♦ вж. виелица, ♦ вж. стихИя [гр.]
бут [тур.] разг. - ♦ вж. бедро
271. 0 бутам-♦ (напирам със сила върху нещо или някого, като го
карам да се движи) тикам, тласкам, блъскам; ♦ разг, (докосвам · с ръка
нещо) вж. пипам, + (повалям със сила нещо на земята) вж. събдрям,
♦ (разграждам нещо) вж. разрушдвам
бутик [фр. boutique] - ♦ вж. магазИн [фр.]
272. ф буква - ♦ (нещо наедрява обемно) набъбва, шупва, надува
се, кабардйсва [тур.]
бухтёж - ♦ вж. грохот
бухтене - ♦ вж. грохот
• бучинишено сърце разг. - ♦ вж. страхлИвец
273. Ф бушувам - ♦ (проявявам се с голяма скорост и сила) беснёя,
вилнея, разразявам се, развйхрям се; ♦ прен. (давам израз на силни
чувства и страсти) разгОрям се, кипя прен., клокоча прен., вря прен.
бъбля - ♦ вж. мърморя
бъбрйв - ♦ вж. приказлИв
274. 0 бъбривец - ♦ (човек, който много обича да приказва) ·
бърборко разг., бъбрйца разг., бърборОн разг., бъбрйвко разг., бръмкало
разг, пренебр., дърдорко разг., дърдорОн разг., дрънкОло разг, пренебр.,
плямпОло разг, пренебр., дъдрйца нар., · устата му мели като водени¬
ца ·разг.. роден (правен) на воденица разг., разпрана уста разг., празна
воденица' оазг.. има голяма уста разг., не му· спира езика разг., дълъг
му е езика разг., воденично кречетало разг.
бъбрйвко разг. - ♦ вж. бъбривец
бъбрйца разг. - ♦ вж. бъбривец
бъбря - ♦ вж. мърморя, ♦ вж. говоря
275. 0 бъдеще - ♦ (предстоящото време и живот) бъднинО книж.,
бъдност книж., бъдещност книж. остaр,; предстояще книж., грядуще
ритор., · утрешният пен · книж.
бъдещност книж. - ♦ вж. бъдеще
— 85 _
бързо
бъднинй книж. - ♦ вж. бъдеще
бъдност книж. - ♦ вж. бъдеще
бъзикёч жарг. - ♦ вж. шегобиец
бъзикня жарг. - ♦ вж. шега
бъзлйв разг, пренебр. - ♦ вж. страхлйв
бъзлйвец разг, _ пренебр». - ♦ вж. страхливец
бъзльо разг, пренебр. - ♦ вж. страхливец
бълнувам - ♦ прен.. вж. фантазирам [от нем. по гр.];
♦ прен. вж. мечтая
бълнуване - ♦ прен. разг. вж. безсмислица
бърборйн разг. - ♦ вж. ’бъбривец
бърборко разг. - ♦ вж. бъбривец
бърборя - ♦ вж. мърморя, ♦ вж. говоря
бърдо - ♦ вж. рш) -
бърже - ♦ вж. бързо
276. 0 бърз и бръз - ♦ (движещ се с голяма скорост) скоростен,
стремителен, шеметен, вж. и стремителни, ♦ (който е изпълнен с
движение, с действие) интензйвен [нем.], динамйчен [гр.], напрёгнат;
♦ (който действа безразсъдно с неудържима бързина) стремглИв, гла¬
воломен книж., лудешки, бёсен прен., вихрен препя, ♦ (който се извър¬
шва на мига) светкИвичен, мълниеносен, мигновен, моментИлен- [по
лат.]; ♦ (който няма търпение) нетърпелйв, припрян; ♦ (който действа
с лекота и бързина) - вж. пъргав, ♦ вж. експедитивен [от фр.] книж.,
♦ (който не търпи отлагане) вж. неотложни, ♦ прен. вж. бегъл
бързата - ♦ вж. бързо
бързей - ♦ - вж. поток
бързешкИта- - ♦ вж. бързо
бързешком - ♦ вж. бързо
277. 0 бързо - ♦ (с голяма бързина) бърже, бързешком, бързешкИта,
бързата, скоро, скорострёлно разг., светкИвично, мълние-носно, · като
светкавица разг., като мълния разг., ♦ (за- кратко време, без бавене)
вж. ведидая, ♦ вж. игриви, ♦ муз. вж. алегро [ит.]
бързопрёходен - ♦ вж. краткотраен
бъркам нар. - ♦ вж. преча
• бъркам в касата - (хазната) разг. ~ ♦ вж. крада
бюрократ
_86_
• бъркам в кацата с меда рвзг. · - ♦ вж. краДв
• бъркам с пръст в раната на някого разг. - ♦ вж. обИждам
бъркотия нар. - ♦ вж. анврхия [гр.]; ♦ вж. безредие
бъхтя разг. - ♦ вж. бИя >
бъхтя се рвзг. - ♦ вж. мъча се
бюрек [тур. börek] нар. - ♦ вж. баница
278. ф бюрокрйт [фр. bureaucrate] - ♦ (служител, който създава
голям формализъм в работата си) канцеларйст [от ит.] прен. пренебр.,
формалйст [фр.], буквояд, буквоядец
279. 0 бяг - ♦ (бързо придвижване с тичане) бягане, бяганица разг.,
тйчане, препускане рвзг.., тйчаница разг., търчане нар.
бягане - ♦ вж. бяг
бяганица рвзг. - ♦ вж. бяг
бяс - ♦ прен, вж. яд' ♦ прен, вж. ярост' · ♦ вж. дявол нар.
бясно - ♦ разг. вж. стремително
в- ■
Вавилония [по гр. βαβυλών] разг. - ♦ вж. безредие
вагаб0нт(ин) [от лат. vagabundus] разг. неоДобр. -
♦ вж. лумпен [нем.] книж.
280. 0 ВЙДЗ - ♦ (течаща по малък прокопан канал вода) бара, вйдн-
ца, вадичка, вадище Диал.' ♦ (малка естествена рекичка) вж. поток
вадица - ♦ вж. ввДа
вадичка - ♦ вж. ввДа
вйдище диал. - ♦ вж. ввда
• вадя душата (душичката. душицата) нв някого разг. -
♦ вж. мъча
• вадя (изваждам, изтеглям) с кука (ченгел) думите (приказките)
от устата му рвзг. - ♦ вж. неразговорлИв
• вадя (изкарвам) душата на някого разг. - ♦ вж. досвждам
87 _
вали
• вадя приказка (приказки) за някого разг. ~ ♦ вж. клеветя
• вадя си хляба от■ (е) нещо разг. - ♦ вж. прехрвнвам- се
281. 0 вйжен - ♦ (който е от голямо, съществено, решаващо зна¬
чение) глевен, основен, основополегащ, съществен, първостепенен,
капитален [по лат.] книж., кардинален [по фр.] книж., решаващ,
значителен, центрелен [по клат.], възлов, жизнен; ♦ (който изразява
достойнство, увереност, самочувствие) авторитетен [по лат.], влияте¬
лен; ♦ (който заема високо обществено положение и е с авторитет и
влияние) вж. високопоставене, ♦ (който си придава голямо значение и
се държи горделиво, надменно) вж. еаДмеиее'> ♦ вж. сериозен [по клат.]
282. 0 вйжнича - ♦ (държа се надменно, гордо) големея се, па-
радйрам [фр.], гордея се, емча се разг, ерча се разг, надувам се разг,
перча се разг., пъча се рвзг, перя се разг, фукам се рвзг, изхвърлям се
рвзг, изцепвам се жарг., тежкаря се жарг, курназя се [по тур.] жарг.,
дуя се рвзг, · държа се на голямо разг, давам (раздавам) го тежко
рвзг, виря си главата рвзг, виря нос разг, - виря опашка разг, хвър¬
ча (изхвърлям се) нависоко рвзг., гледам извисоко (отвисоко, отгоре)
рвзг,, продавам чалъми (фасони) рвзг, вдигам (чупя) стойки жарг.
• важна клечка разг. - ♦ вж. високопоставен
вежно - ♦ вж. авторитетно · [по лат.]
ч « _ Ч ~
вейкам се рвзг. - ♦ вж. окдйвам се
вейкане разг. - ♦ вж. окДйване, ♦ вж. жвлба
вакантен [от лат. vacans] - ♦ вж. свободен
ваканция [от фр. vacance] - ♦ ·вж. отпуск
вакханелия [лат. bacchanalia] книж. - ♦ вж. безчИнство
283. 0 ВЯЛИ - ♦ (природно явление, при което от небето падат водни
капки, снежинки или град) дъждй диал., превалява, ръмй, преръмява,"
лее се, пролйва се, ромолй поет, росй, пършолй Диал, снежй, сйпе се,
прехвърча прен.
валог - ♦ вж. долинв
валута [по ит. valuta] разг, прен,, - ♦ вж. napìi
велчест - ♦ вж. объл
вандалезъм [от нем. Wandalism] - ♦ вж. вврварство [по гр.]
вандалски [от нем. Wandalen] - ♦ прен. вж. вврварски [по гр.]
ванделщина [от нем. Wandalen] - ♦ вж. eàpeapcmeo [по гр.]
варварйзьм
_ 88
284. О варварЙЗЪМ [от гр. βαρβαρισμός] '- ♦ езикозн. (заимствана
дума или израз, образувани по чужд образец, несвойствен на даден език)
ч . \
чуждица; ♦ вж. варварство
285. О вОрварски [от гр. βάρβαρος] - ♦ (който · културно е изоста¬
нал) див, некултурен, невежествен, вандалски [нем.] прен..', ♦ (който е
присъщ на културно и духовно примитивен човек) вж. жесток
286. 0 · · вОрварство [по гр. βάρβαρος] - ♦· (безогледно унищожава¬
не на културни ценности) варварщина [по гр.], вандалщина [по нем.],
вандалйзъм [по нем.], варварйзъм [от гр.]; ♦ вж. жестокост
вйрварщинО [по гр. βάρβαρος] - ♦ вж. eàpeapcmeo [по гр.];
♦ вж. жестокост
вйрдя разг. - ♦ вж. охранявам ,
287. 0 вариант [от фр. variant] книж. - ♦ (разновидност на нещо)
вариация [фр.] книж., разновйдност, видоизменение ··
варийция [от фр. variation] книж. - ♦ вж. вариант [фр.]
ч ч - . '
вариклечкорязг. - ♦ вж. скъперник
288. 0 вОя - ♦ вж. (изработвам, създавам художествено произведе¬
ние от глина, камък и др.) скулптйрам [от нем.], моделйрам [от фр.]; ♦
прен. (изграждам художествен образ) извййвам, сътворявам
289. О · вглеждам 'сё - ♦ (насочвам поглед към нещо и съсредо¬
точено · го гледам) взйрам се, заглеждам се, втрёнчвам се, вторёчвам
се, · впивам очи (поглед) разг., изяждам с очи разг., пия с очи разг;,
♦ прен. (съсредоточавам вниманието и мислите си върху нещо с цел
да проникна в неговата същност) вж. задълбочавам се
вглъбён книж. - ♦ вж. задълбочен, ♦ вж. сериозен [по клат.]
, вглъбявам се книж.. - ♦ вж. задълбочавам се
• в гората расъл разг. - ♦ вж. неучтИв; ♦ вж. примитивен
• в гори тилилейски разг. - ♦ вж. далече
• в действителност книж. - ♦ вж. наИстина
• в джендема разг. - ♦ вж. дaлèчe
• в Диарбекир разг. - ♦ вж. далече
290. 0 ВДЙГЯМ - ♦ (премествам нещо от по-ниско положение на по-
високо) издигам, повдйгам, приповдйгам, дйгам разг.;, ♦ (привеждам
нещо в изправено положение) изпрОвям, възпрйвям; ♦ разг, (построявам
нещо) вж. построявам; ♦ прен. разг, (помагам на някого да оздравее)
вж. излекувам
'89 вдъхновение
• вдигам бяло знаме разг. - ♦ вж. капитулирам [по нем.]
• вдигам гири жарг. - ♦- вж. κάραΜ се
• вдигам (издигам)- глас разг. - ♦ -вж. възмущавам се
• вдигам гълъбите жарг. upon - ♦ вж. отивам си
• вдигам завесата книж. - ♦ вж. покдзвам
• вдигам знамето книж. - ♦ вж. бунтувам се
• вдигам (изправям) на крака разг. - ♦ вж. излекувам
• вдигам на балон разг. - ♦ вж. noduepàeoM се
• вдигам пара разг. - ♦ вж. ядосвам се
• вдигам (повдигам) духа - на някого разг. - - ♦ вж. насърчавам
• вдигам ръце разг. - ♦ вж. отчдйвам се
• вдигам се на бунт -книж. - ♦ вж. бунтувам се
• вдигам се на оръжие книж. - ♦ вж. бунтувам се
• вдигам си багажа разг. - ♦ вж. отивам си
• вдигам си чукалата жарг. пренебр. - ♦ вж. отивам си
• вдигам (чупя) стойки жарг. - ♦ вж. в(1жнича
• вдигам шум разг. - ♦ вж. обявявам
291. <> ВДИШВам - - ♦ - (поемам дъх) вдъхвам, дъхам
292. 0 вдлъбнат - ♦ (който е вдаден навътре) хлътнал, вдълбан,
вкопИн, изкорубен разг.
вдълбан - ♦ вж. вдлъбнат
вдълбочавам се - ♦ вж. задълбочавам се
вдълбочен - - ♦ вж. задълбочен
вдървен - ♦ вж. вцепенен
293. 0 ВДЪХВам - ♦ прен. (вселявам духовни сили) внушавам,
вселявам книж., всявам, будя прен., ♦ (поемам дъх) вж. вдишвам
294. 0 ВДЪХНОвён - ♦ (който е обхванат - от - душевен подем или
е създаден в състояние на такъв подем) въодушевен, възторжен, па¬
тетичен [по гр.] книж., ентусиазйрин [по фр.], крилат прен., окрилен
прен. книж.
295. 0 ВДЪХНСЮение - ♦ (състояние на душевен подем) - въоду¬
шевление, ентусиИзъм [фр.], проникновёние книж., окриленост книж.,
възторженост, муза [гр.]; ♦ вж. въодушевление
'вдъхновйтел
_90_
296. 0 ВДЪХНОВЙТСЛ - ♦ (човек, който е инициатор за добри дела)
подбудител, инициатор [клат.],- инспиратор [лат.] книж.; ♦ разг, (човек,
който подтиква към лоши дела) вж. подстрекдтел
297. 0 ВДЪХН0ВЯВЗМ - ♦ (предизвиквам състояние на душевен
подем) въодушевявам, окрилявам книж., инспирйрам [по лат.] книж.,
възпламенявам прен., запалвам прен, приповдйгам прен, ентусиазйрам
[по фр.], екзалтйрам [по фр.] книж, · давам криле книж, разпалвам
кръвта разг., възпламенявам сърцата (душите} книж.
вдявам жарг. ирон. - ♦ вж. разбирам
вегИн [по нлат. vegeta] - ♦ вж. вегетарианец [срвеклат.]
298. 0 вегетарианец [по срвеклат. vegetarins] - ♦ (човек, който се
храни с растителни храни и не яде месо) веган [по нлат.]
299. 0 вегетирийнски [по срвеклат. vegetarius] - ♦ (който се хра¬
ни само с растителни храни или е свързан с храни от такъв произход)
растителен, постен, безмёсен
вегетйрам [от лат. vegeto] - ♦ прен. вж. живуркам
300. ф веднага - ♦ (незабавно, без да се бави) тутакси, незабавно,
X XX /»X /»X X 5 .
моментално, мигновено, мйгом, бързо, набързо, завчас, тозчас, ала¬
минут [фр.] разг., сега, спешно, одмадмал., · на часа разг.. на минутата
разг, докато мигна разг., докато се обърна разг, за нула време разг,
на мига разг, докато разбера разг,
ведно поет. - ♦ вж. заедно
ведринИ - ♦ вж. прохлада; ♦ прен, вж. бодрост
ведролйк - ♦ прен. поет вж. безоблачен
ведроок - ♦ прен. поет. вж. безоблачен
301. 0 ведър - ♦ (за въздушно явление - който е приятно прохладен
и свеж) прохлИден, свеж; ♦ (който е без облаци и мъгла) вж. безобла¬
чен; ♦ прен. (който изразява или съдържа бодрост, жизнерадост) вж.
бодър; ♦ прен. (който е изпълнен с настроение и радост) вж. весел
вее - ♦ вж. духа
вежлйв - ♦ вж. учтив; ♦ вж. мил; ♦ вж. внимателен
вежлйвост - ♦ вж. любезност
вейка - ♦ вж. клон
велелепен старин. - ♦ вж. великолепен; ♦ вж. изящен;
♦ вж. разкошен
_91 _
величествен
велелепие старин. - ♦ вж. великолепие
велемъдър старин, - ♦ вж. мъДър
веление старин, - ♦ вж. звповеД *
велеречив старин, - ♦ вж. красноречив
велзевул [чрез гр. βελίεβούλ от евр.] книж. - ♦ прен. книж.
вж. ·лицемер·, ♦ вж. дявол [гр.]
велзевулски [по гр. βελίεβούλ] книж. - ♦ вж. коварен
велзевулство [по гр. βελίεβούλ] книж, - + вж. лицемерие]
♦ вж. коварство
велзевулщина [по гр. βελίεβούλ] книж. - ♦ вж. лицемерие
302. <> велик - ♦ (който има изключително голяма обществена
значимост) слйвен, прославен, голям; ♦ (който е в най-висока степен
изявен като авторитет в някаква област) крупен, мастит [рус. от стб.];
♦ (който се ползва с изключително голяма известност и слава) вж. славен
303. 0 великЙН - ♦ прен. (човек с изключително високи духовни
и интелектуални качества, оказал изключително благотворно влияние
в дадена обществена област) нсполИн [рус.] книж,, г^йнт [гр.] прен,,
титан [гр.] прен. книж, колос [гр.] прен, книж.
ч . \
великенскн - ♦ вж. огромен
великодушен - ♦ вж. благороден·, ♦ вж. щяДър
великодушие - ♦ вж. човечност
304. О великолепен - ♦ (който е необикновено красив) разкошен,
блестящ, бляскав, пИщен [рус.], велелепен старин., изящен книж., вж. и
прекрасни', ♦ (който е много красив, необикновено съвършен и нежен)
вж. изящен
305. О великолепие - ♦ (необикновена достолепна красота и раз-
кошност) велелепие старин,· изящество, блясък прен., разкошност,
разкош, пйщност [рус.], богатство, лукс [фр.]; ♦ вж. красоте, ♦ вж. разкош
великолепно - ♦ вж. отлиное, ♦ вж. блестящо
ч · . \ · ■
величав книж. ~ ♦ вж. величествен
величая - ♦ вж. възвеличввам книж., ♦ вж. възхвалявам
306. О величествен - ♦ (който предизвиква удивление и прекло¬
нение с внушителния си вид) величав книж, внушителен, грандиозен
[фр.] книж, импозантен [фр.] книж.' ♦ (който е изключителна проява
на духовна извисеност) възвишен, извисен, сублймен [от лат·.]
верен
_92_
». *
величие - ♦ вж. слава
величина - ♦ разг. вж. · размер
веля диал. ··· вж. говоря
Ч - \
венцеславя книж. - ♦ вж. възхвалявам
307. О вёрен - ♦ (изпълнен с чувство на привързаност и преда¬
ност към някого или нещо) предан, привързан, довёрен, неизменен;
♦ (който е с доказана и изпитана стойност) изпитан, надежден, бла¬
гонадежден, сигурен; ♦ (който е точен, без отклонения) точен, без¬
погрешен, вж. и безпогрешен] ♦ · (който не · съдържа грешка) правилен,
безпогрешен, достоверен; ♦ (на който може да се вярва) · вж. правдив]
♦ вж. лоялен [фр.] книж.
Ч - X
вериги - · ♦ вж. окови
• · · верината ше разплача разг, грубо -*♦ вж. отмъщавам
Ч Ч - X
вероизповедание - ♦ вж. религия
308. О · вероломен - ♦ (който грубо нарушава договорености, уго-
ворености, клетви) предОтелски, изменнически; ♦ (който действа със
зла умисъл и с измама) вж. коварен .
ч . X
вероломство - ♦ · вж. .. ковдрство
309. 0 вероятен - ♦ (който се .предполага да съществува или да се ,
осъществи) допустим, възможен, потенциален [от лат.] книж., пред¬
полагаем, хипотетичен [от гр.] книж., евентуален [от фр.]; ♦ (който
изглежда най-близък до действителното положение) вж. правдоподобен
вероятност - ♦ вж. Изглед
вертолет [рус. вертолёт] - ♦ вж. самолет
верую книж. - ♦ прен.. вж. мироглед
310. О весел - ♦ ' (който по · характер е жизнерадостен) жизнерёдос-
тен, бодър, ведър прен., игрив; ♦ (който изразява радост, хубаво
настроение) рОдостен, · отреден книж.] ♦ прен. (който с вида си пре¬
дизвиква радостно' настроение)· приветлив, приятен, засмян прен.]
♦ прен. (който предизвиква смях)‘смёшен, комИчсн [от фр.] книж., ху-
мористйчен [по фр.], шеговит, вж. и смешен] ♦ прен. вж. бодър
веселие - ♦ вж. pàdocm] ♦ вж. удоволствие
весело - '♦ вж. игриво] ♦ вж. алегро [ит.] муз.
веселя - ♦ вж. забавлявам
веселя се - ♦ вж. рддвам се
_ 93
вехт
311. 0 вест - ♦ (нещо, което - се съобщава като новост) съобщение,
известие, новинё, хабер [тур.] нар.;.- ♦ (съобщение, което - се. прави из¬
вестно на хората) вж. информация [фр.]
ветви остар. поет. - -♦ вж. клон
вето [лат. veto] юрид. - ♦ вж. забрана -
ветрее - ♦ вж. духа
х . ч
ветрец - ♦ вж. полъх
X ж 4
вехна прен. - - ♦ вж. линея
312. С вехт - ♦ (който е употребяван продължително и е - износен)
стар, износен, овехтял, амортизйран [от нем.], - изтъркан, · изпял сй
песента разг., изял си хляба разг., взел-дал разг,; ♦ остар. (създаден, ’
появил се преди много време) вж. старинен; ♦ ' остар. -(съществувал
много отдавна) вж. някогашен; ♦ остар. (отдавна- отживял - времето си)
вж. отживял
вечен - ♦ вж. - безсмъртен; ♦ вж. безкраен; ♦ разг. вж. неиз-
' ' ж ' Ч ' ■
менен; ♦ вж. постоянен
ч . '
вечерее - ♦ вж. мръква
вечеринка - ♦ вж. развлечение
Ч . Ч
вечно - ♦ вж. винаги
в^е^ннг- ♦ поет. - вж. ueôumuè книж.
вещ, - -♦ вж. предмет
вещ2 - ♦ вж. опитен; ♦ вж. изкусен
вещание ритор. - ♦ вж. предсказание
вещИя книж. - ♦ вж. предсказвам
веществен - ♦ вж. материален [от лат.]
вещество - - ♦ вж. субстанция [от лат.]
вещина - - ♦ вж. умение; ♦ вж. опитност
вживявам се - ♦ прен. разг:, вж. задълбочавам се
взаимовръзка - ♦ вж. обусловеност книж.
взаймозавЙсимост книж. - ♦ вж. обусловеност книж.
взаймообусловеност книж. - ♦ вж. обусловеност книж.
• взел-дал разг. - ♦ вж. вехт
вземам - ♦ разг. вж. завладявам; ♦ разг. вж. обсебвам
• вземам в ръце (в ръцете си) книж. - ♦ вж. разпореждам се
взискйтелен
94 _
. • вземам главата на някого рвзг. - ♦ вж. убИввм
• вземам за канарче някого жарг. - ♦ вж. подигрдвам се
• вземам за чиста монета нещо книж, - ♦ вж. наИвен
• взема ми се акъла (ума) разг, - ♦ вж. влюбвам се,
♦ вж. смвйвам се
• вземам - мярката на някого разг. - ♦ вж. убИввм
• вземам на (за) мезе някого рвзг, - ♦ вж. подигрвввм се
• вземам под крилото си някого рвзг. - + вж. брвня
• вземам преднина рвзг, - ♦ вж. побеждавам
• вземам пример от някого рвзг, - ♦ вж. поДражввам
• вземам си двете пари рвзг. - ♦ вж. отквзвам се
• вземам си очите разг. пренебр. - ♦ вж. отИвам си
• вземам си шапката рвзг. пренебр, - ♦ вж. отИвам сит,
♦ вж. отквзвам се
• вземам страната на някого разг. - ♦ вж. поДкрепям
• вземам терк (интифа) рвзг. - + вж. подражавам
• вземам (удържам) връх рвзг. - ♦ вж. побежадвам
• вземам ума (акъла) на някого разг. - ♦ вж. смайвам',
♦ вж. влюбвам се
• вземам (хвашам) си пътя разг. . - ♦ вж. отИвам си '
взИрам се - ♦ вж. вглеждам се
313. 0 ВЗИСКаттлен - ♦ (предявявам претенциозни изисквания)
придирчИв, претенциозен [от лат.]; ♦ (предявявам големи и строги
изисквания) строг, придирчИв, крнтйчен [от лат.] ’
взор поет. - ♦ вж. поглеД
взятка [рус. взятка] остар. - ♦ вж. подкуп
пива [ит. viva] муз, - в вж. алегро [ит.] муз.
вивйче [ит. vivace] муз. - + вж. алегро [ит.] муз,
314. 0 ВИД - ♦ (външен изглед на нещо) външност, вънкашност
остар.' йзглеДр облик книж., фасон [фр.]; ♦ вж. сорт [от фр.]; ♦ вж.
форма [от лат.]
виделее се - ♦ вж. зазорява се
виделина нар. - ♦ вж. светлина
' .... *
вйдело нар. - ♦ вж. светлина
_ 95 _
визирОм
315. 0 вИден - ♦ (който изпъква над другите с високите си· качест¬
ва, дарба, обществена популярност) голям, бележит, изтъкнат, . прочут,
именит, знаменит, прославен, забележителен, личен нар.
Ч . \
видение - ♦ вж. призрак
316. 0 ВЙДИМ - ♦ (зрително възприемаем) зрим, забележИм, осезОем
книж., различИм, възприемаем; ♦ (ясно изразен) явен, очевИден,
флагрОнтен [от нем.] книж.', ♦ (само външно изразен) вж. привИден
вИдимо - ♦ вж. привидно
317. О видоизменён - ♦ (който е с изменен вид или облик)
променен, изменен, преобразен, модифицИран [по пат.] ' книж., тран¬
сформиран [по лат.] книж. '
318. О ВИДООЗМенёние - ♦ (изменение на вида, облика на нещо)
изменение, преобразование, преображённе, промяна, трансформация
[лат.] книж., метаморфоза [лат.] книж., модификация [лат.] книж..','
♦ вж. eapuàum [фр.]
319. ф видоизменям - ♦ (изменям, променям вида, облика на
нещо) нзмёням, променям, преобразявам, препрОвям, трансформирам
[по лат.] книж., модифицИрам [по лат.]
• видя · парите, че се смее разг. ирон.. -, ♦ вж. наивен .
• видях и патих разг. - ♦ вж. преживявам
320. 0 виёлнца - ♦ (много силен зимен вятър, придружен обикно¬
вено със снеговалеж) фъртуна, буря, хОла [гр.], спрйя нар.
321. 0 вИждам - ♦ (зрително възприемам) глёдам, съглёждам,
съзИрам, зървам, забелязвам; ♦ (изживявам, свидетел съм на събития)
вж. преживявам, ♦ (става ми ясно нещо) вж. разбирщг, ♦ (спохождам
някого) вж. посещаваме, ♦ разг. вж. узнавам
, , • виждам <бял> свят разг. - ♦ вж. зардждам се
• виждам се в чудо разг;. - ♦ вж. смайвам се
•· виждам сметката (работата) на някого разг. - ♦ вж. убИвам
виждане - ♦ вж. схвдщане
• византийски номера книж. - ♦ вж. измама
внзантййщнна - ♦ вж. κοβάραηιβο', ♦ вж. лицемерие
322. О визирам [нем. visieren] книж., - ♦ (имам за пример, насоч¬
вам вниманието към нещо или някого) соча, посочвам, · имам предвид
книж.
вик
_9б _
визйта {от фр. visite} книж. - ♦ вж. посещение
визия [лат. vzszo] книж. прен. - ♦ вж. схващане
323. 0 ВИК - ♦ (отривист възглас) крясък, пйсък, клик книж.
поет., врясък, вопъл книж.; ♦ (шум от много гласове) вж. глъчка;
♦ прен. вж. зов
324. 0 ВИКам - ♦ (надавам викове) крещя, кряскам, пищя, дера се
разг., ревИ, врещя разг., · дера (надувам) гърло (гърлото - си) разг., викам
(пишя. крешя. рева) до бога разг., зинал съм като недоклан вол разг,
оревавам света (орталъка) разг., извряка ми се пъпа нар.; ♦ разг. (изра¬
зявам гласно недоволство от нещо) вж. κάραΜ се. ♦ (изразявам гласно
това, което мисля) вж. казвам. ♦ разг. (наричам, именувам нещо или
някого) вж. наричаш; ♦ разг. (отправям покана към- някого) вж. кСня
• викам (пишя, крешя. рева) до бога разг. - ♦ вж. викам
ч _ \
викане - ♦ вж. глъчка
виканица разг. - ♦ вж. глъчка
вишея - ♦ вж. бушувам, ♦ вж. безчинствм; ♦ вж. своеволнича
вйла [лат. villa} - ♦ вж. сграда
325. ф ВИНЯ - ♦ (постъпка, която има неприятни последствия) про¬
винение, грешка, прегрешйние, грях, простъпка книж.. кабахИт [тур.] нар.
326. 0 вйниги - ♦ (всеки път, при всеки случай или по всяко време)
всякога, всякогаж нар., сявга нар.. всегда книж. остар.; ♦ (неизменно,
без промяна) неизменно,- вечно, постоянно,- всякога
327. О винётка [ит. vinetia} - ' ♦ (рисунка за украсяване на книга или
страница в началото или в края й) орнамент [лат.]; ♦ (винетка с името
на притежателя на книгата) екслйбрис [лат.]
виолет [фр. violet} книж. рядко - ♦ вж. лилдв [фр.]
виолетов [от фр. violet} - ♦ вж. лилав [фр.]
вирин<шйв> [тур. viran} диал. - ♦ вж. болен
• вирвам (вдигам) си носа разг. - ♦ вж. възгордявам се
• вирвам (навирвам. надигам) нос (глава) разг. -
♦ вж. възгордявам се
ч Ч
вироглйв - ♦ вж. непослушен
328. 0 виртуозен [по ит. virtuoso} прен. - ♦ - (който до съвършенст¬
во владее някаква професионална дейност или изкуство) мИйсторски,
съвършен, божествен прен. артистйчен прен.
_97_
високопоставен
• виря нос рвзг. - ♦ вж. ввжничв
• виря опашка рвзг,- - '♦ вж. ßàжнuчa
• виря си главата рвзг, - ♦ вж. ввжнича
вие поет. - ♦ вж. ueôè
висина - ♦ вж. небе·, ♦ вж. рид
висине поет. - ♦ вж. небе
високоблагороден книж. - ♦ вж. благороден
внсокоетйчен книж, - ♦ вж. благороден
внсококйчествен книж, - ♦ вж. доброкачествен
вискомерен - ♦ вж. надменен
329. О ВИСОООмёрие - ♦ (голямо самочувствие и самомнение)
надменност, претенциозност [по лат·.]
внсоконрйвствен книж, - ♦ вж. благороден
330. 0 високопоставен - ♦ (който заема важно служебно или
обществено положение) важен, високостоящ, знатен, · -от голямото
добрутро рвзг., важна клечка рвзг, от върховете рвзг, от високите
етажи на властта книж.
X · X . . Ч Ч
високостоящ - ♦ вж. eucoKonoctnaeeH·
високотемпературен книж, - ♦ вж. топъл
висотй - ♦ вж. рид
височннй - ♦ вж. рид", ♦ вж. ръст
витален [лат. vitalis] книж, - - ♦ вж. жИзнен
витйтост [от лат. vitalis] книж, - ♦ вж. бодрост
X . ч
внтйя - ♦ вж. рея се
вйхрен поет, - ♦ вж. буен; ♦ вж. неуДържИм, ♦ вж. бърз;
♦ вж. поривИст
х . Ч
вйхрено поет, - ♦ вж. стремшпелно
вйхром поет, - ♦ вж. стремително
вихрушка - ♦ вж. буря
вйхър - ♦ вж. буря: ♦ прен. вж. разгвр
виц [нем. witz] - ♦ вж. анекДот [гр.] ·
вкаменен - ♦ прен. вж. вцепенен
_98_
вкйрвам
331. 0 вкОрвам - ♦ (вмествам · в нещо друго) вмъквам, втйквам,
въвйрам, пъхвам, завйрам; ♦ (придвижвам нещо да влезе някъде)
въвёждам, вмъквам; ♦ прен. (причинявам въвличане на някого в нещо
недобро) вж. въвлИчам
• вкарвам (пускам) мухи (бръмбари) в главата разг. . -
♦ вж. подстрекавам
вкопОн - ♦ вж. вдлъбнат
• ' в корема ми жаби куркат разг. - ♦ вж. гладувам
вкочанен - ♦ вж. вцепенен
х . X
вкратце остар. - ♦ вж. накрйтко
вкупом - ♦ вж. здедно
332. Ф владение - ♦ (собствен обширен имот) имение, имот;
♦ (право на собственост) притежОнне, собственост
владелец юрид. - ♦ вж. собственик
333. Ф владётел - ♦ ·(лице, което властва, управлява) господОр,
влОстник, управник, властелИн старин, поет., властйтел старин, поет.,
наместник; ♦ (върховен господар в страната) цар, крал [по собств. лат.],
княз, монОрх [от гр.], нмперОтор [лат.], султйн [тур.], падишах [тур.];
♦ (лице, което е притежател) вж. собственик
владйка църк. - ♦ вж. архиереи [сргр.] църк.
владёя - ♦ вж. лритеждвам; ♦ вж. властвам
334. Ф влак - ♦ (превозно средство от скачени вагони, теглено по
релси от локомотив) трен [фр.] остар., желёзница разг., теснолинёйка
335. Ф власт - ♦ (политическо управление на държава) режйм
[фр.], управление; ♦ (органи на държавно управление) упрйва, адми¬
нистрация [лат.]; ♦ (силно въздействие на нещо върху някого) влияние,
въздействие, внушение
властОр [от нгр. βλαστάρι] бот. - ♦ вж. стрък
336. Ф властвам - ♦ (разпореждам се с някого или с нещо, подчи¬
нявам го на волята си) господствам, господОрствам, владёя
властелйн старин, книж. - ♦ вж. владетел
337. Ф влОстен - ♦ (който изразява или съдържа повеля за подчи-
няване) заповеднически, заповеден, повелителен книж., влОстническн;
♦ (който налага потискащо подчинение) деспотйчен [от гр.], тиранйчен
[от гр.] прен.
99 _
влюбвам се
властнтел старин, книж:. - ♦ вж. владетел
властник - ♦ вж. управиин, ♦ вж. владетел
влйстннчески - ♦ вж. властен ·
• влашки циганин рвзг. ·· ♦ вж. лъжец
вледеняващ - ♦ вж. студен
338. О влечение - ♦ (стремеж, влечение към нещо) склонност,
нагласа, наклонност, любов прен,· слабост, страст, предразположение;
♦ (любовен стремеж към някого) симпатия [по гр.], любов, страст;
♦ (нагласа за нещо) вж. склонност
влечуго - ♦ рвзг, пренебр. вж. угодник книж.
Ч . \ ■
влизам - ♦ вж. прониквам
• влизам вътре рвзг. ~ ♦ вж. звдлъжняввм
• влизам (попадам, улавям се, хвашам се) в капана (примката,
клопката, уловката) рвзг. - ♦ вж. лъжа се
• в лицето (очите) рвзг. - ♦ вж. ясно
влияние - ♦ вж. власт, ♦ вж. авторитет [лат.];
♦ вж. внриıèнин· ♦ вж. ефект [от гр.] книж.
влиятелен - ♦ вж. авторитетен [от лат.]; ♦ вж. ввжен
влиятелно - ♦ вж. aemopumèmno [от лат.]
339. 0 ВЛОГ - ♦ спец. (вноска от пари или други ценности) депозит
[ит.]; ♦ прен.- книж. вж. прИнос
340. 0 ВЛЪХВЙ! - ♦ (древно название на лице с голяма духовна сила
и власт) мъдрец, магьосник, гадйтел
влъхва2 остар. и диал. - ♦ вж. крадец
341. 0 влюбвам се - ♦ (бивам завладян от силно чувство на лю¬
бов, на обич към друг човек) увлИчам се, хлътвам рвзг, лапвам разг,
♦ глътвам (захапвам, налапвам. лапвам) въдицата рвзг, загубвам (из¬
губвам) си акъла (ума)- разг.. взема мн се ума (акъла) рвзг, ляга (пада)
ми на сърцето (душата) рвзг, хвърлям (турям) мерак рвзг, грабна мн
сърцето рвзг.
• влязъл в архивите книж. - ♦ вж. отживял
ч . '
вмъквам - ♦ вж. вкарвам
внезапен прен,. - ♦ вж. крут [рус.]
внезапно - ♦ вж. извеДнъж: ♦ вж. ненадейно
внимИвам
_100_
внйквам - ♦ вж. задълбочавам се
вникване - ♦ вж. npo3pènue
342. 0 ВНИМЯВам - ♦ (съсредоточавам съзнанието си, за да въз¬
приема нещо) съсредоточйвам се, концентрйрам се [по фр.] книж:;,
• (действам предпазливо, съобразително) преценявам, опйпвам разг,
• отварям си очите <на четири> разг.. опичам си ума (акъла) разг,
отварям си зъркелите разг, грубо; ♦ вж. бдя
343. 0 ВИИМаТСЛСн - ф (който се приема със съсредоточеност,
с внимание) съсредоточён, концентрйран [по фр.]; ♦ (който е учтив и
деликатен в обноските си) учтйв, вежлйв, любезен, мил, галантен [от
фр.] книж, деликатен [от лат·.]; ♦ (който проявява предпазливост) пред-
пазлйв, бдйтелен, буден прен, зорък, осторожен [рус.] книж. рядко,
вж. и бдителен; Ф (който стига до най-малките подробности) грижлйв
прен., щИтелен книж., подробен; ф (който проявява такт ’ в отношенията
си) вж. тактичен [от гр.]; Ф вж. мил
внимйтелно - Ф вж. грижливо
внимателност рядко - Ф вж. тактичност [по гр.]
344. 0 ВН0С - Ф (внасяне на стоки от други страни) импорт [лат.]
345. 0 внушавам - ф (настойчиво насаждам в нечие съзнание
нещо) втълпявам, набйвам прен.. разг, · набйвам в главата разг;.
Ф - (предизвиквам да се появи у някого чувство, убеждение) вж. вдъхвам
346. 0 внушйвам СИ - ф (убеждавам себе си, че нещо съществу¬
ва, истина е или че трябва да стане) втълпявам си, въобразявам си,
• набивам си в главата разг.
347. 0 внушение - - Ф (художествено-естетическо въздействие на
творба) въздействие, влияние; Ф мед. (психическо въздействие чрез сло¬
во върху съзнанието на човека с лечебна цел) хипноза [нлат.], сугёстия
[лат.] мед,; Ф (силно въздействие и влияние на нещо върху някого) ’ вж.
власт '
внушителен - ф вж. величествен
воаяж [фр. voyage] - ф вж. пътуване; Ф вж. екскурзия [от лат.]
вовеки старин. - Ф вж. завинаги
• во веки веков книж:. старин. - Ф вж. завинаги
водИч — Ф вж. предводител; Ф вж. лидер [англ.]
• воденично кречетало разг. - ф вж. бъбривец
_ 101 _
вопъл
X ж i
водещ книж:. - ♦ вж. челен прен..
• води се (ходи) по чужд акъл разг. - ♦ вж. безхарактерен
водител книж. - ♦ вж. предводител
водоскок - ♦ вж. (фонтан [от ит.]
вожд - ♦ вж. предводИтел; ♦ вж. лИдер [англ.]
воин - ♦ вж. войник
войвода рядко ~ ♦ вж. предводИтел
. Λ~Λ \ *
348. 0 воина - ♦ (въоръжена борба между държави, народи, об¬
ществени сили) бран старин., рат ·старин.
к> Х . а- К
воннигйн истор. ~ ♦ вж. войник
349. 0 · ВОИНИК - ♦ (лице от редовия състав на войската) боёц,
воин книж.. ритхр.; войниган истор., войнуган истор., войнук истор.,
брйнник старин.', войскар остар., солдйт [от ит.] книж. остар., солдйтин
[от ит.] книж. остар., аскер [тур.] остар., волонтйр · [фр.] остар.
войнствен - ♦ вж. агресИвен [от лат.]
войнство книж. остар». - ♦ вж. войскд
войнугйн истор. - ♦ вж. войник
А* X . А. X
войнук истор. - ♦ вж. войник
350. ф ВоИски · - ♦ (организирана въоръжена човешка маса, под¬
готвена за водене на война) армия [фр.], войнство книж. остар., аскёр
[тур.]· остар., · въоръжени сили книж.
А* X . AZ X
войскар остар. - ♦ вж. войник
волен - ♦ вж. свободен; ♦ вж. безгрИжен
волно - ♦ вж. безгрИжно
волнодумен книж. - ♦ вж. демократичен [от гр.]
волонтйр [от фр. volontaire] остар. - ♦ вж. войнИк
X X . . \
волю-неволю - ♦ вж. насила
X . \
воля - ♦ вж. желание
воня - ♦ вж. миризма [гр.]
351. 0 ВОПЪЛ [от рус. воплъ] книж. - ♦ (жалостно простенване)
стенание, плач, стон книж., ридание книж., хленч; ♦ (жалостен повик)
вж. · вик .
восъчен - ♦ прен,. вж. бледен
восъчноблед - ♦ вж. бледен
враг
_ 102 _
восъчнобледен - ♦ вж. · блеДен
• в пакет ·разг. - ♦ вж. звеДно
• впивам очи (поглед) разг. - ♦ вж. вглеждам
• в последна (крайна) сметка разг. ~ ♦ вж. нвИстинв
впоследствие книж, - ♦ вж. после
• в (по) адамово облекло (одеяние) разг. шег. - ♦ вж. гол
• в последна (крайна) сметка разг. - ♦ вж. наИстина
• в прав текст казвам книж. - ♦ вж. напрДво
впрягам се - ♦ разг. вж. яДосввм се
352. 0 враг - ♦ (лице, което има враждебно отношение, изпитва
силна омраза към някого) неприятел, противник, душманин [тур.] нар.,
♦ (лице, което мисли и вещае зло на някого) зложелател, недобро-
желател, злонамерник, зломйсленик осстар, книж,, злокобник нар.’,
♦ (причинител на вреди, злйни на някого или на нещо) злочйнник ос¬
. · ч ч ч ч \
тар. книж., злосторник, злотворец, проклетник, поразник оивл.
врагувам - ♦ вж. мразя;
353. 0 враждй - ♦ (неприязнено отношение) йраждебност, зло-
желателство, недоброжелателство, неприязън, неприязненост книж.,
♦ вж. омраае: ♦ вж. внтипвтия [тр]
354. 0 враждебен - ♦ (който изразява или е изпълнен е недобро-
желателно отношение) неприязнен книж, зложелателен, злонамерен,
злоумишлен, недружелюбен, студен прен., неприятелски рядое, ♦ вж.
агресИвен [от лат.]
враждебност - ♦ вж. вражде, ♦ вж. омраае,
♦ вж. антипвтия [гр.]
враждувам - ♦ вж. мрйзя
вран нар. поет, - ♦ вж. черен
врйнен - ♦ вж. черен
вранест диал. - ♦ вж. черен
355. ф вратовръзка - ♦ (дълга платнена притурка към костюма,
завързана на възел около врата) връзка разг, папийонка [фр.]
вред нар,. - ♦ вж. навсякъде
356. ф ВРеДа - ♦ (нанесени поражения) зйгуба, щета, поражение,
пакост, зарар [тур.] Диал.'· ♦ (накърнени интереси) ущърб книж., на¬
кърняване
— 103 _
връзка
вреден - ♦ вж. отрицàmллна: ♦ вж. пакостлив
вредом разг, - ♦ вж. навсякъде
357. 0 вредя - ♦ -(нанасям щета, създавам пречки, неприятности
на някого) навредя, навреждам, пакостя, ощетявам, · мътя водата на
някого разг. подливам вода на някого разг, правя мръсно на някого
разг, правя сечено на някого разг.
• врели-некипели разг. ~ ♦ вж. измислица, + вж. безсмислица
врело диал. - ♦ вж. извор
врещя разг. - ♦ вж. викам
• вривам се в огън разг. - ♦ вж. засрдмвам се
358. 0 вроден - ♦ (който съществува от рождение) естествен,
природен, самороден рядко
връв - ♦ вж. връзка ’
\ . ъ
връзвам - ♦ разг. вж. лъжа
връзва ми се разг. - ♦ вж. прилича ми
• връзвам на празни ясли някого разг. - - ♦ вж. лъжа
• връзвам си езика <на фльонга> разг. - ♦ вж. млъквам
• връзвам тенекия на някого разг. - ♦ вж. лъжа
връзва се разг. - ♦ вж. подхожда
359. 0 връзка - ♦ (средство за връзване) връв, вързйло нар,
вързалка диал., ♦ (свързани на едно място няколко еднородни не¬
ща) сноп, вързоп, китка прен.-, ♦ (обединително отношение) ’спойка,
единение; ♦ (отношение на взаимна зависимост) вж. oôycnoeèuocm
книжа, ♦ (отношение, чрез което^се поддържа близост) вж. контСкт
[лат.]; ♦ разг. вж. вратовръзка
• връз тупан бренало разг. - ♦ вж. ненужен
« '
• връстник с белите орли (с орлите) разг. - ♦ вж. пяκoцaшиа:>
♦ вж. стар
връх - ♦ вж. шеие,[тур.] пара. ♦ вж. ocmpuà', ♦ прен. вж. ллИш
[фр>.]; ♦ прен. вж. апогей [гр.]; ♦ вж. кулминация [лат.] книж:.
връчвам книж. - ♦ вж. ддвам
• връщам го с лихвата (лихвите) разг. - ♦ вж. отмъщавам
• връщам го тъпкано на някого разг. - ♦ вж. отмъщдвам
връщане - ♦ вж. ’ движение
вря
_ 104 _
360. 0 вря · - ♦ · (за · течност - от нагряване започвам да клокоча)
кипя, · клокоча, къкря; ♦ прен. (за психическо състояние - проявявам
се бурно, силно) вж. бушувам
* . Ч
врява - ♦ вж. глъчка
• · врял и кипял разг. - ♦ вж. опитен
врясък - ♦ вж. вик
всевечен книж;. - ♦ вж. безсмъртен
всевишният - ♦ вж. Бог
ч . Ч
всевластен книж. - ♦ вж. всесилен
ч А ч
всевъзможен - ♦ вж. всякакъв
ч Ч
всевъзможни - Ф вж. всякакви
ч . ч .
всегдй книж. остар. - ♦ вж. винаги
■ ■ Ч · Ч
всегдйшен книж. - ♦ вж. постоянен
вседневен рядко - ♦ вж. всекидневен
• в (с) <една> капка вода бих удавил някого разг. - ♦ вж. мрдзя
• все и вся книж. - ♦ вж. всесИлен
361. 0 всекнднёвен - ♦ (който става всеки ден) ежедневен, ка- ·
тадневен нар., вседневен рядко, ♦ (който е станал привичен, обичаен)
вж. делничен, ♦ (който се повтаря винаги в · един и същи вид) вж. ед¬
нообразен
362. 0 ВССлёна - ♦ (цялата материална действителност) всемир
книж., космос [гр.] книж., свят! рядко, всесвет рядко, мир, мироздание
книж., ♦ вж. свят.!
вселявам книж. - ♦ вж. вдъхвам
всемилостйвият рядко ~ ♦ вж. Бог
всемир книж. - ♦ вж. вселена, ♦ вж. свят1
всемйрен книж. - ♦ вж. глобален {фр·.·] книж.
Ч Ч
всемогъщ книж. ~ ♦ вж. всесилен
всемогъщият рядко - ♦ вж. Бог
всемощен поет. - ♦ вж. всесилен
всеобемащ книж:. - ♦ вж. всеобхватен
всеобемен книж. - ♦ вж. всеобхвдтен
363. ф всеобхватен - ♦ (който включва в себе си всичко) всео¬
бемен книж., всеобемащ книж., всеобхвйщащ книж.., всестранен
_ 105 _
всякакъв
всеобхващащ книж:. - ♦ вж. всеобхватен
всеобщ - ♦ вж. глобален [фр.] книж, .
364. ф ВСеОТДатн - - ♦ (който се отдава на нещо ·безрезервно и изця¬
ло) самоотвержен, беззаветен, пожертвователен, самопожертвователен
книж, себеотрицателен книж, рядко
всесвет рядко - ♦ вж. вселена
всесвстски книж:, - ♦ вж. глобвлен [фр.] книж,
365. 0 всесйлен - ♦ (който има неограничена мощ, сила и власт)
всемогъщ книж., всемощен поет,· всевластен книж. пълновластен,
• все и вся книж., аз коля, аз беся рвзг., и хляба, и · ножа са · в мене разг.
366. 0 всестранен - ♦ (който се отнася до всички страни, до всички
особености на · нещо) многостранен, разнострйнен, универсален [от лат·.];
♦ (който обхваща нещо от всичките му страни и части) вж. цялостен:
♦ (който включва в себе си всичко или всички) вж. всеобхватен, ♦ вж.
глобален [фр.] книж.
всецял книж, рядко - ♦ вж. цялостен: ♦ вж. цял
всецяло книж. - ♦ вж. напълно, ♦ вж. изДъно прен,.
всмуквам - ♦ вж. абсорбирам · [от лат.] спец.
всмукване - ♦ · вж. аспирвция [лат.] спец,
• в стари съсъди наливам жива вода книж. библ. -
♦ вж. възстановявам
встъпление книж, - ♦ вж. увоД
всуе книж, остар. - ♦ вж. напразно
всъде книж. - ♦ вж. навсякъде
всъду остар. - + вж. навсякъДе
* .4
всъщност - ♦ вж. наистина
всявам - ♦ вж. вдъхвам
367. 0 всякакви — ♦ (за хора - · без да са · изобщо подбирани по
някакъв признак) всевъзможни, · от· кол и <от> въже разг, всякая
всячина книж. пренебреж.
368. 0 всякакъв - ♦ (който е най-разнообразен по вид и качес¬
тво) всевъзможен, разнообразен, разновйден, различен, рйзен разг.,
• какъвто и да е рвзг.
• всякая всячина книж. пренебр, - ♦ вж. всякакви
_ 106 _
втелявам ce
Ч ж. '
всякога - ♦ вж. винаги
всякогаж нар. - ♦ вж. винаги -
всякъде разг. - ♦ вж. навсякъде
ч А Ч
втйсвам - ♦ разг, ирон, вж. загдзвам разг.
369. 0 втелявам се разг, -- ♦ (давам си вид, че не разбирам, и
правя това, което е ненужно или не трябва да се прави) преструвам се,
занасям се разг., баламосвам се [от тур.] разг. халосвам се [по гр.] разг.,
будалосвам се [по тур.] разг, · правя се на две и половина (на три и
половина) разг., правя се на дръж ми шапката жарг, правя се на тапа
(на ампе) жарг, правя се на утрепан жарг.. правя се на ибрямбашия
разг, правя се на ударен (халосан) разг,
втйквам - ♦ вж. вкарвам
• в тон е книж. - ♦ вж. подхожда
— * ' *
• втора природа книж. - ♦ вж. навик
вторачвам се - ♦ вж. вглеждам се
втори - ♦ вж. друг
ч . Ч
вторичен - ♦ вж. маловажен
\ . X
второстепенен - ♦ вж. маловажен
втренчвам се - ♦ вж. вглеждам се
ч . ч
втръсва ми се - ♦ вж. омръзва ми
втурвам се - ♦ вж. побягвам
ч Ч
втълпявам - ♦ вж. внушавам
х . X
втълпявам си - ♦ вж. внушавам. си
370. 0 вулгйрен [от лат. vulgaris} - ♦ (който предизвикателно и
безсрамно не зачита обществените норми за морал и нравственост)
безсрамен, циничен [от лат.] книж, брутален [от клат.] книж, нагъл,
• цапнат в устата разг, устата му,като - гериз диал, грубо’.- ♦ (който съ¬
държа, изразява грубост, простотия) просташки, груб
• в хамбара му мишки играят разг. - ♦ вж. 6èdeu
входник рядко - ♦ вж. антре [фр.]
371. 0 вцяпянЯн - ♦- (за живо тяло - който е станал неподвижен,·
застинал в едно положение, поради студ, страх и - т.н.) вдървен, вка-
мснсн прен, вкочанен, скован, схванат, безчувствен, неподвижен, пара-
лизйран [от гр.] прен, препариран [от лат.] прен. разг, · - като гръмнат
разг, като препариран разг, като истукан разг.
_107 _
възвеличавам
въбел диал. - ♦ вж. клдденец
въведение книж. - ♦ вж. увод
X .4
въвеждам - ♦ вж. вкйрвам
Ч . Ч ·
въвйрам - ♦ вж. вкарвам
X . ч
въвличам - ♦ вж. вкарвам
въвод книж. остар. - ♦ вж. увод
въдворяване - ♦ вж. заточение
въжделен книж. - ♦ вж. желан
въжделение книж. - ♦ вж. жeлàнue'; ♦ вж. мечта
възбрана - ♦ вж. забрана
372. 0 възбуда - ♦ (психологическо състояние на нервна напрег¬
натост, на подем), възбуждение, вълнение, треска пренн', ♦ (нервна
напрегнатост, намираща израз в раздразнени и нервни реакции) раз¬
дразнение, ядосаност, нервност, вж. и афдкт [лат.]; ♦ (състояние на
неспокойствие и оживеност) оживление, трескавост; ♦ (състояние на
засилен психически подем, проявяващ се в страстно отстояване на
нещо) разпаленост, възбуденост, разгорещеност; ♦ (крайна степен на
въодушевена реакция) екзалтйция [от лат.] книж., 'екзалтйраност [от
лат.] книж., афектйраност [от фр.] книж., афектация [фр.]
възбуден - ♦ вж. разгорещен
възбуденост ‘ - ♦ вж. възбуда
възбудител - ♦ вж. агент2 [от лат.]
възбуждам се - ♦ вж. афектИрам се [от фр.]
възбуждане - ♦ вж. афект [лат.]
възбуждйние - ♦ вж. възбуда
възбунтувам се - ♦ вж. бунтувам се
възвание - ♦ вж. апел [фр.] книж., ♦ вж. зов
373. 0 възвелнчййам книж. - ♦ (превъзнасям, възхвалявам ня¬
кого или нещо) величая книж., славя, възславям ]ито].; прославям,
възнйсям рядко, превъзнасям, идеализирам [от фр.], · пея осанна (али-
луя) на някого книж., превъзнасям до небесата някого разг., издигам
(поставям) на пиедестал някого книж.
възвеличйване книж. - ♦ вж. прослава
възвишен - ♦ вж. благороден, ♦ вж. идеален [от фр.];
♦ вж. свещен книж. прен.
възглас
108 _
възвишен - ♦ вж. вилOчиатвие .
възвишение - ♦ вж. рие, ♦ вж. могИла
възвръщане - ♦ вж. възраждане
374. 0 възглас - ♦ (високо и силно изразено чувство или одобрение
с кратък звуков израз) възклицйние, възклик; ♦ вж. зов
възглед - ♦ вж. схващаше’· ♦ вж. мнение
възглух - ♦ вж. глух
възголемявам се - ♦ вж. възгордявам се
375. ф ВЪЗГГОДЯВам се - ♦ (започвам да се държа горделиво,
надменно) възголемявам се, заголемявам се, надувам се рвзг., ' гла¬
возамайвам се, · подгордявам се нар,· заперчвам се рвзг., · вирвам
(навирвам, надигам) нос (глава) рвзг., вирвам (вдигам) си носа рвзг.
порастват ми ушите разг. надувам перки жврг.
въздаяние книж, остар. - ♦ вж. възмезДие: ♦ вж. отплата
въздёйствие - ♦ вж. внушение, ♦ вж. власт: ♦ · вж. ефект
[от гр.] книж,
ч . Ч
въздишам - ♦ прен. вж. мечтая
въздух - ♦ · вж. атмосфера [от гр.]
въздухоплаветел оствр. - ♦ вж. летец
въздушен - ♦ вж. ефирен [от гр.] книж. прен,
• · въздушни кули книж. - ♦ вж. илюзия [фр.]
въздушнолек поет. - ♦ вж. ефирен [от лат.] книж. прен,
въздържам - ♦ вж. ЗаДържам, ♦ вж. спирам
376. 0 - въздържам се - ♦ (овладявам желанието · си да направя
нещо, не си позволявам · да го сторя) възпирам се, ·сдържам се, ов¬
ладявам ·се, обуздавам се, удържам се, · стисвам зъби (устни) разг.'
♦ (отказвам се ·да участвам в нещо, което тече в· момента) пасувам [от
фр.] рвзг.. бездействам, · правя си пас разг,
въздържан - ♦ вж. сДържан, ♦ вж. аскетичен [от гр.]
възжелевам книж. - ♦ вж. пожелавсми, ♦ поет. вж. мечтвя
възземам се - ♦ вж. съвземам се
въззив книж. остар. ' - ♦ вж. · зов
въззрение книж, ряДко - ♦ вж. схввщвне
ч .4
възклик книж, — ♦ вж. възглас
_ 109 _
възнаграждение
ч ж. '
възклицйние - ♦ вж. възглас .
възкрйтък - ♦ вж. къс2
ч \
възкресявам - ♦ вж. съживявам
възкъс - ♦ вж. къс2
\ . V
възлагам - - ♦ вж. поръчвам
възлов - ♦ вж. важен
възлюбена книж. - + - вж,' любима
377. 0 възмездие книж. - ♦ (наказание- за извършена простъп¬
ка, злина) наказание, отмъщение, разплата, въздаяние книж. остар..
♦ божи пръст книж,; ♦ остар, вж. отплдта
възмездявам книж. остар. - ♦ ■ .вж. възнаграждавам;
♦ вж. компенсирам [от нем.] книж.
възмогвам книж. - ♦ - вж. превъзмогвам
възмогвам се книж, - ♦ вж. забогатявам
378. 0 възможен- - ♦ (който може да се осъществи, да стане) осъ¬
ществим, изпълним, постижим, достижим, реализуем [по фр.] книж.;
♦ (който се предполага да съществува - или да се осъществи)- вж. ве¬
роятен
възможност - ♦ вж. изглед 2
възможности - ♦ вж, ресурси [фр.] ' книж:.
379. 0- възмутйтелен - ♦ (който е несправедлив и предизвиква
възмущение) скандален [по фр.], безобразен
380. ф възмущИвам се - ♦ (изразявам раздразнението си от - неп¬
равда, -несправедливост или непочтеност) негодувам, недоволствам,
роптая, протестирам [по лат.], · надавам вой книж.. вдигам (издигам)
глас разг.; ♦ вж. бунтувам се; + вж. негодувам; ♦ вж. недоволствам
381. 0 възмущение - ♦ (изразено силно раздразнение от неправ¬
да, несправедливост или непочтеност) негодувание, негодуване, не¬
доволство, роптание, ропот, протёст; ♦ вж. npomècm
382. 0' възнаграждавам - ♦ (давам нещо на някого като награда
за извършено от -него добро дело) награждавам, възмездявам книж:,
остар.; ♦ вж. компенсирам [от -нем.] книж.
383. 0 възнаграждение - ♦ (заплатена парична сума за положен
труд) заплата, хонорар [лат.], плйта остар.; ♦ книж, остар. вж. отплата;
♦ вж. компенсация [нем.] книж.
възнамерявам
-.ПО-
384. О възнамерявам - ♦ (имам намерение, замислям да осъщес¬
твя нещо) замйслям, мйсля, смятам, планирам [от нем.], проектирам
[от нем.], кроя, · правя <си> сметката разг., имам кроежи книж., имам
намерение книж., имам <си> едно на ум разг., имам <си> на ум нещо
разг.
възнасям рядко - ♦ вж. възвелича^ам, ♦ вж. възхвалявам
• възнасям (вдигам) до небесата някого книж. - ♦ вж. възхвалявам
възниквам - ♦ вж. зараждам се
възникване - · · вж. зараждане
възобновявам - ♦ вж. възстановявам
възобновяване - ♦ вж. обнова
'възпирам - ♦ вж. задържам, ♦ вж. спирам
възпирам се - ♦ вж. въздържам се,
х \
възпитан - ♦ вж. учтив
възпламенявам - ♦ прен.. вж. вдъхновявам
възпламенявам се - ♦ прен. вж. горещя се
• възпламенявам сърцата (душите) книж. - ♦ вж. вдъхновявам
X \
възпоменание книж. - ♦ вж. спомен
възпоминания книж. - ♦ вж. мемоари [фр.]
възправям - ♦ вж. вдИгам
X . X
възправям се - ♦ прен,. вж. въставам
X _ X
възпрепятствам книж. - ♦ вж. преча
възприемйем - ♦ вж. видим
385. О ВЪЗПринмам - ♦ (приемам нещо с духовна стойност) ус¬
воявам, научавам, асимилирам [от фр.]; ♦ вж. разбИрам
възприймане - ♦ вж. асимилдция [лат.] книж.
възприемател - ♦ ·вж. адресат [нем.]
386. 0 възпрнемчИв - ♦ (който лесно и бързо схваща) схватлйв,
събуден, · сече му акъла ·(ума, главата, мозъка) разг., сече му пипето
(кратуната, тиквата) разг, пренебр., акъла му сече (реже) като бръснач
разг.
възпротивявам се - ♦ вж. въставам, ♦ вж. противопоставям се
възраждам - ♦ вж. съживявам
-Ill-
възхищение
387. <> ВЪЗрЙждане -♦ - (възвръщане на предишното си състоя¬
ние - след период на упадък) съживяване, възвръщане, вж. и- обнова;
♦ (като собствено име - епоха на културен и идеен подем в евро¬
пейските страни през XIV-XVI в., а у нас през XVIII-XIX в.) ре-
несйнс [фр.]
388. '<0 ВЪЗражёние - ♦ (изразено несъгласие или отхвърляне на
нещо) несъгласие, опровержение; ♦ юрид. вж. контестация [лат.]
ч X
възразявам - ♦ вж. противопоставям се
възродйтел книж. остар,. - ♦ вж. възрожденец
389. 0 ВЪЗроЖдёнец - ♦ (просветен или политически деец през
епохата на Възраждането) будител, възродйтел книж. остар.
» ■
ч , X
възслава ритор. - ♦ вж. просеавц
ч , X
възслйвям ритор. - ♦ вж. възвеличдвам
390. 0 възстановявам - ♦ (привеждам нещо в първоначалния му
вид) обновявам, подновявам, възобновявам, реконструйрам [от лат·.],
реновйрам [от лат.] книж., реставрирам [от лат.], · наливам ново вино
в стари (вехти) мехове книж. библ. в стари съсъди наливам жива вода
книж. библ.
възстановяване - ♦ вж. поправка; ♦ вж. обнова
възторг - ♦ вж. възхищение*; ♦ вж. въодушевлНиеа;
♦ вж. фурор [по - лат.]
ч ' . \
възторгване - ♦ вж. възхищение
възторжен - ♦ вж. вдъхновен
възторженост - ♦ вж. вдъхновение '
възтържествувам книж. - ♦ вж. побежддвам
възхвала - ♦ вж. прослава, ♦ вж. апология [гр.]
391. 0 възхвалявам - ♦ (изключително много хваля и превъзна¬
сям някого) величая, възнасям рядко, превъзнасям, венцеславя книж.,
славословя книж., · пея дитирамби книж. възнасям (вдигам) - до не¬
бесата някого книж. _
ч ' \
възхйта поет. - ♦ вж. възхищение
ч X
възхитен - ♦ вж. очарован
възхитителен - ♦ вж. прекрасни; ♦ вж. очаровдτелеп
392. 0 ВЪЗХИЩСНИС - ♦ (силно чувство на изживяно удовлетворе¬
ние, свързано и с естетическа наслада) възторг, възторгване, възхйта
вълне
_112_
поет., удивление, екстаз [от фр.] книж,, адмирация · [от лат.] книж., ♦
вж. фурор [по лат.]
възход - ♦ вж. подем
възчервен - ♦ вж. à)iecm [по тур.]
393. 0 ВЪЛНТ - ♦ (прииждаща на тласъци издигната водна маса)
талйз остар, псиm.^, ♦ прен. вж. изблик
вълнение - ♦ вж. възбуда; ♦ вж. òpoweiiue; ♦ вж. чувство,
♦ вж. грИжа
394. 0 вълнувам се - ♦ (намирам се под властта на изживява¬
ни силни чувства и преживявания) тръпна прен.· · трепка ми сърцето
(сърчицето) разг., треска ме тресе рвзг., пял треперя рвзг., не мога · да
си намеря· място разг.; ♦ вж.· безпокоя се
'а '
вълнуващ - ♦ вж. трогателен
395. 0 -вълшебен - ♦ (който притежава чудодейни свойства и си¬
ли) магически [по гр ], чудотворен, чудодеен, чародеец; ♦ (който силно
очарова) вж. прекрасен; + (в който стават чудеса) вж. прИказен
вълшебник - ♦ вж. магьосник [по гр.]; ♦ вж. чароДей
вълшебница - ♦ вж. чародейка
вълшебство - ♦ вж. чуДо
вън - ♦ вж. навън
вънка рвзг, - ♦ вж. навън
вънкашност оствр, - ♦ вж. виД
външен - ♦ вж. привИДен
външно - ♦ вж. привИдно
външност - ♦ вж. виД; ♦ вж. форма [от лат-.]
въображйем - ♦ вж. мним; ♦ вж. илюзорен [от лат.] книж.;
♦ вж. измамен 2
396. .ф въображёние - ♦ (способност за произволни мисловнооб-
разни построения и видения) фантйзия [гр.]; ♦ вж. илюзия [фр.]
въобразявам си - ♦ вж. фвнтвзИрам си [от нем. по гр.];
♦ вж. внушавам си .
въодушевен _ ♦ вж. вдъхновен
397. ф ВЪООушевлёние - ♦ (силна · душевна възбуденост, предиз¬
викана от възторжени чувства, които подтикват към смели и енергични
-113 _
вървя .
действия) патос [гр.] книж., възторг, вдъхновение, ентусиазъм [фр.],
екзалтйция [лат.] книж., екзалтйраност [от фр.] книж., пламенност,
плам прен., жар прен., страст прен.
въодушевявам - ♦ вж. вдъхновявам
• въоръжени сили книж, - ♦ вж. войска
398. <> въпреки - ♦ ' (без оглед на някакви обстоятелства) въпреки
че, макйр, макйр че, помймо нар., против, · пряко желанието разг.
■ ч - '
въпреки че - Ф вж. въпреки
399. 0 въпрос - Ф · (отправено запитване, на което се чака отго¬
вор) питане, запитване; ф (предмет на обсъждане) тема [гр.], проблем
[гр.]; Ф (въпрос за писмена разработка или за устен изпит) · тема [гр.];
♦ (особен, тежък случай, заплетен въпрос) казус [лат.] юрид.', Ф (поре¬
ден номер в някакво изложение) вж. точка
400. 0 вървёж - Ф (движение с ходене, с крачене) вървене, ходене,
ход, крачене; Ф · (начин на вървене) вж. походка
вървене - ф вж. вървеж', Ф вж. походка
върви ми разг. - Ф вж. щастлИв', Ф вж. прилича ми
401. 0 върволица - Ф (движещи се в редица едно след друго
множество живи същества) върволяк разг., низ, редица, ред, керван;
♦ прен. (за мисли, спомени и др. под. - следващи един след друг) вж.
поток прен.
върволяк · разг. - Ф вж. върволица
402. 0’ вървя - ♦ (с преместване на краката си се движа в" една по¬
сока) ходя, крйча, пристъпвам; · Ф разг, (за облаци и др. под.) движа се,
нося се; Ф прен. (за време) протичам
• вървя нагоре разг. - Ф вж. преуспявам
• вървя по стъпките (следите) разг. - ф вж. подражавам
• вървя срещу (против) течението книж. - Ф вж. противопо¬
ставям се
• вървя (ходя) по петите разг. - Ф вж. преследвам', ф вж. следя
• вързан съм в ума и ръцете разг.. - ф вж. неспособен
вързалка нар. - Ф вж. връзка
вързало диал. - Ф вж. връзка
■ ч * - X .. ·
вързоп - ♦ вж. връзка
върл - ♦ вж. непримирИм
въставам
_114_
върлувам - ♦ вж. безчйнствам
• върти ме отвътре (извътре) разг. - ♦ вж. безпокоя се
въртоглав и въртоглав рвзг, - ♦ вж. нвлудничвв
• въртя на шиш (на ръжен) някого рвзг.
• въртя опашка разг. - ♦ вж. угоднича
върша - ♦ вж. превее: ♦ вж. работя
вършйтел книж. - ♦ вж. извършИтел
403. Ф въставам - ♦ (възправям се против нещо) опълчвам се,
възправям се прен., възпротивявам се, противопоставям се, · тръгвам
срещу (против) течението книж.: ♦ (вдигам се на бунт) вж. бунтувам се
404. 0 в^тйнне - ♦ (организирана въоръжена борба срещу потис-
ническа власт) бунт, революция [по лат.]
въстаник - ♦ вж. бунтовник
• върти ме отвътре (извътре) рвзг, - ♦ вж. безпокоя се
вътрешен - ♦ вж. интимен [по лат.]
вътрешност - ♦ вж. cpeda
• в чаша (чашка, гаванка) да го изпиеш рвзг, - ♦ вж. красИв
• въшкав (червив, гъбясал) с пари рвзг, ~ ♦ вж. богвт
вчерашен - ♦ рвзг. пренебр, вж. неопитен
вял книж, - ♦ прен. вж. неизразителне' ♦ вж. апвтИчен
[от фр.]
вяло - ♦ вж. лениво
вялост книж, - ♦ вж. апатИчност [по фр.]
вяра - ♦ вж. надежде: ♦ вж. религия [от лат.]
вярване - ♦ вж. houhîpuh:· ♦ вж. рееИгия [от лат.]
вярно - ♦ вж. наистина
405. 0 вярност - ♦ (силна преданост и привързаност) прйданост,
привързаност; ♦ (съответствие с действителността) вж. docmoeèpHocm
вятър - ♦ вж. стихИя [гр.]
• вятър · го вее (носи) <на бяла кобила> рвзг, ирон, - .
♦ вж. лекомИслен
вятърничав - ♦ вж. лекомислен
_ 115_
гальовен
Г
гавазин [тур. kavaz от ар.] жарг. - ♦ вж. телохранител
гавра [от гр. γαύρος] - ♦ вж. подигравка
гйвря се - ♦ вж. подигрдвам се
гага [тур. gaga] диал. - ♦ вж. човка
гад нар,. - ♦ вж. мсивдтно
гадание - ♦ вж. предсказдние
s . '
гадател - ♦ вж. влъхва!
гадая книж. - ♦ вж. предсказвам
гаден - ♦ вж. отвратителен; ♦ вж. неприятен; ♦ вж. подъл;
♦ вж. низък
гадже [циг. гаджо] жарг. - ♦ вж. любима
гадина нар, - ♦ вж. животно
гадост - ♦ вж. низост
газя - ♦ вж. тъпча; ♦ прен,. вж. потискм; ♦ разг. вж. угне¬
тявам; ♦ разг. вж. карам се; ♦ вж. потъпквам
галйнтен [от фр. galant] - ♦ вж. учтив; ♦ вж. внимателен;
♦ вж. мил
галантерия [от фр. galanterie] разг. - ♦ магазин [фр.]
галйнтност [от фр. galant] книж. - ♦ любезност
галатен [от тур. galat] диал.. - ♦ вж. мръсен
гален - ♦ вж. гальовен; ♦ вж. нежен
галеност - ♦ вж. гальдвност
галиматия [фр. galimatis] книж. - ♦ вж. безсмислица; ♦ разг,
вж. безредие
406. О галоп [от - фр. galop] - ♦ (конски бяг) тръс, кариер [от фр.]
галош [от фр. galoche] - ♦ прен, разг, пренебр. вж. глупак
галфон [вер. от ит. gagliojffone] разг. пренебр. - ♦ вж. глупдк
407. 0 гальовен - ♦ (който е нежен и ласкав в отношенията си към
другите или изразява такова отношение) нежен, ласкав, гален, любве¬
обилен книж.; ♦ вж. нежен
гальовност
_116 _
. 408. О гальВвност - ♦ (отношение на нежност, ласкавост и топло-
та към другите) нёжност, ласкавост, галеност, любвеобйлност книж.,
топлота
гангстер [англ, gangster] - ♦ вж. бандИт [от ит.]
гарнирам [от фр. garnir] книж. - ♦ вж. украсявам
гасна прен. ~ ♦ вж. линея
гатанка ~ ♦ вж. загадка '
гега - ♦ вж. тояга
генйзйс [лат. genesie от гр.] книж. - ♦ вж. произход
генерйлен [от лат. generals] книж. - ♦ вж. цялостен
генерализация [нем. Generalisation от лат.] книж. -
♦ вж. обобщение
генерализирам ·[по фр. généraliser от лат.] книж. -
♦ вж. обобщавам
генерация [лат. generatio] книж. - ♦ вж. поколение
409. О ГёнерИрам [по лат. genero] техн., биол. - ♦ (предизвиквам
появата на нещо) произвеждам, предизвиквам
410. О гённй [лат. genius] - ♦ (изключителна творческа надареност;
човек с такава надареност) феномен [гр.] книж.
• Генко Гинкин разг. - ♦ вж. бдзхардкmдрен
геняжарг. ~ ♦ вж. крадд
герйн [от гр. γερανός] диал. - ♦ вж. клЯденец
гердан [тур. gerdan от ар.] - ♦ вж. огърлица
411. 0 героИзъм [от гр. ήερως] - + (изключителна смелост и себе¬
отрицание) геройство, подвиг; ♦ вж. смелост
героичен · [от гр. ηερως] - ♦ вж. смел
геройство [от гр. ηερως] - ♦ вж. героизъм; ♦ вж. смелост
412. 0 · ГЙбел книж. - ♦ (неестествена, преждевременна или на¬
силствена смърт) погубване, смърт, погибел старин.; ♦ прен. (пълно
унищожение, разруха, причинени от някаква неотвратима сила) разруха,
крушение книж. остар., пйгуба рядко, катастрофа [лат.], разсипия,
съсипйя, разорение, вж. й катастрофа [лат.]
413. О гИбелен книж. - ♦ (който причинява или води към насил¬
ствена смърт или унищожение) пагубен, смъртоносен, унищожителен,
губителен книж., фатйлен [от лат.], катастрофален [от лат.]
_ 117_ гладен
гигант [гр. Γίγας -αντος] - ♦ прен. вж. великвн
гигантски [от гр. Γίγας,-αντος] - ♦ прен. вж. огромен
гиздав нар. - ♦ вж. красив
гиздавёлка нар. поет, - ♦ вж. хубввИца '
s X
гиздавина нар,. - ♦ вж. красота
к - X . ■
гйздавост нар. - ♦ вж. красота
гиздйло нар. поет. - ♦ вж. накит.
гиздосйя нар,, поет. - ♦ вж. красоте, > вж. хубввИца
414. 0 гйздя - ♦ (с красиви нови дрехи пременям някого) пременям,
глася нар., кипря нар.· докарвам2 рвзг. издокйрвам рвзг. контя [по
гр.] рвзг. изконтвам рвзг., наконтвам рвзг. труфя · [по нгр.] нар.,
♦ (придавам красив външен вид) вж. украсявам
гимнастика [гр. γυμναστική] ~ ♦ вж. спорт [англ.]
гйна - ♦ вж. умИрвм -
глава - ♦ прен, рвзг, вж. ум
главатйр - ♦ вж. преДвоДИтел
главен - ♦ вж. ввжен
главоболя - ♦ вж. безпокоя
415. 0 главозамайвам се - ♦ (губя способността трезво да
преценявам възможностите и качествата в резултат на възгордяване)
самозабрйвям се, · намерил съм, че (та) съм премерил рвзг:. хвърча
нависоко разг., + вж. възгорДявам се
главозамайване книж. - ♦ прен.. вж. самозабравяш
главоломен книж. - ♦ вж. буен, ♦ вж. бърз
гл.вно рвзг. пренебр. - ♦ вж. геупвк
глаголствам книж. ирон. - ♦ вж. говоря
глаголя старин. - ♦ вж. говоре, ♦ вж. квзвам
416. 0 глад - ♦ (състояние на ненахраненост, на недохраненост)
гладуване, недояждане, недохранване, гладорйя рвзг., недоймък прен.
книжс., ♦ прен. (страстно желание за нещо) жажда прен., потребност,
нужда, вж. и потребност, ♦ прен. (недостиг на нещо) вж. недостиг
417. 0 гладен - ♦ (който· системно не си дояжда, гладува) не¬
дохранен, ненахранен, · сит като просек разг. ирон.· стържат му чер¬
вата (стомаха) рвзг., червата му свирят рамазан рвзг. стомахът му е
празен рагг., ♦ прен, (който изразява алчност) вж. вечен
гладко
_111_
418. 0 глйдко - ♦ прен. (за изразяване на мисъл - - без запъване)
ясно, точно, логично, · <като> по вода разг.; ♦ прен, (без да среща
затруднения) вж. безпрепятствено
• гладна въшка нар. - ♦ вж. беден
гладорйя нар,. - ♦ вж. глад
419. 0 гладувам - ♦ (продължително време не си дояждам) не-
дояждам си, недохранвам се, · опъвам уши от глад разг, в корема
ми жаби куркат разг,, хляб нямам да ям разг, точа - чамсакъз разг.;
♦ (живея в бедност и мизерия) вж. мизерствам [по лат.]
гладуване - ♦ вж. - глад
глёдък - ♦ прен,. вж. плавен, ♦ вж. равен
гламав разг. пренебр. - ♦ вж. глупав
гламчо разг, пренебр. - ♦ вж. глупак
гланц [нем. Glanz] - ♦ вж. блясък
гласоподаватели - ♦ прен.. вж. електорат [фр.] полит.
глася нар. - ♦ (правя някой да има хубав вид, кича ' го) в
ж. гИзДя нар. '
глася се нар, - ♦ вж. каня се
гледам - ♦ вж. виждам; ♦ прен,. вж. бавя2
• гледам извисоко (отвисоко, отгоре) някого разг, - ♦ вж. важнича
• гледам изпод вежди някого разг. - ♦ вж. сърдя се
• гледам накриво някого разг, - ♦ вж. сърдя се; ♦ вж. мрдзя
• гледам на кръв някого разг. - ♦ вж. сърдя се
• гледам начумерено някого разг, - ♦ вж. сърдя се
гледище - ♦ вж. аспект [лат.]; ♦ вж. схващане; ♦ вж. мнение
420. ф Глёдка - ♦ (това, което се открива пред погледа на някого,
обикновено като гледа от високо място) йзглед, панорама [фр.], пейзаж
[фр.], картина [ит.], ландшафт [нем.] книж.; ♦ (необикновен обект за
наблюдение) вж. зрелище
глезотия разг. - ♦ вж. прищявка
глезотя се разг, пренебр. - ♦ вж. превземам се
глезя се - ♦ вж. превземам се
421. <> глобИлен [от фр. globale] книж, - ♦ (който е с обща валид¬
ност) общ, всеобщ, всестрйнен, универсйлен [по лат.]; ♦ (който се отнася
до целия свят) световен, всесветски книж,, всемйрен книж,
_ 119 _
глух
• глождя подлогите на някого разг. - ♦ вж. злословя
• глозгам (глождя, гриза, ям) цървулите на някого' разг. -
♦ вж. злословя
глума остар. книж.. - + вж. шега
422. 0 глупав - ♦ (който е ограничен умствено) гламав разг, пре-
едбр., тъп прен., тъпоумен, тъпоглав, празноглав, плиткоумен, ску¬
доумен книж., издухан жарг., изплйскан жарг., · умен в краката разг,
ирон., умен като гъска разг. ирон., с кокоши ум разг. под игр., няма ум
за пет пари разг., бръмбари му · хвърчат в главата разг., има бръмбари
(мухи) в главата разг., няма акъл (ум, мозък) в· главата разг., ритнат
в главата разг, ирон., пробила му се главата от ум разг, ирон., пра-
вен-недоправен разг., от акъл главата му се пука разг., зелен откъснат
разг., ♦ (който е лишен от разумно основание) вж. безсмислен,· ♦ (който
трудно съобразява, не се досеща) вж. недосетлИв
423. ф глупйк - ♦ (умствено ограничен или трудно съобразяващ
човек) глупец рядко, празноглавец разг, ирон., тъпак разг, руг., будала
[тур.] разг, прендбр.; балама [циг.] разг.. прендбр.] баламурник [по циг.]
разг, л]дедб]., ахмак [тур.] разг, презр., бунак [тур.] разг, презр., тъ-
панар разг, руг., галфон [ит.]р<7зг. пренебр., дръвник разг, презр., главно
разг, пренебр., гламчо разг, лрднебр.; галош [фр.] разг, прдедбр.] патка
прен. разг, руг., гъска прен. разг, руг., пън разг, пренебр., тиквеник
разг, руг., ръб разг, прдндбр.,. тьпунгер разг, презр., чвор жарг. ирон.,
шмйтка жарг. пренебр., абдал {тур.] простонар., тапир [фр.] разг., дурак
[рус.] разг, презр., · дървена глава разг, пренеб].; празна глава (кра¬
туна, чутура) разг, nренеб],, на баламите вода носи разг., под носа му
порасло, в главата му непосеяно разг.
\ . X
глупец - ♦ вж. глупак
глупост - ♦ вж. безразсъдство,, ♦ вж. безсмислица
424. О глух - ♦ (който няма слух или недочува) глуховат, възглух;
♦ прен. (който не се трогва, не откликва на другите) вж. неотзывчив,
♦ прен. (който не откликва, не · отговаря) вж. безответен книж.,
♦ прен. (който е изпълнен с мълчание) вж. тих, ♦ прен. (който се на¬
мира на запустяло, затънтено място) вж. затънтен,, ♦ прен. (в който
не обитават хора) вж. безлюден
• глуха доба разг. - ♦ вж. полунощ
глуховат - ♦ вж. глух
\ . X
глухота - ♦ прен.. вж. тишина
глъчка
_120 _
глъб поет. - ♦ вж. Дълбочина, ♦ вж. недрв роет.
глъбина поет. - ♦ вж. Дълбочина; ♦ вж. недра поет..
глъбине рядко - ♦ вж. Дъебочинд
• глътвам (захапвам, налапвам. лапвам) въдицата рвзг. -
♦ вж. веюбввм се; ♦ вж. лъжа се
• глътвам (прехапвам. поглъщам) си езика рвзг. -
♦ вж. м^л^Ь^1^<^1^.р', ♦ вж. смвйввм се
ч ’ . Ч
глътка - ♦ вж. гърео
глъч - ♦ вж. глъчсн; ♦ вж. шум
425. <> глъчка - ♦ (шум от едновременно високо говорене, от мно¬
го гласове или сърдито високо говорене) глъч, гьлчйва, врява, вик,
виканица разг., викане, гмеж книж:. поет., олелия нар., гюрултия [тур.]
рвзг., аларма [фр.] рвзг, дандания [от тур.] рвзг, джангър ·[тур.] жарг,
♦ вж. шум ■
гмеж книж. поет.. - ♦ вж. мнòжuссmср; ♦ вж. глъчка
гневен - ♦ вж. яДосан; ♦ вж. яростен
ъ . У
гневлив - ♦ вж. сприхав
гневност - ♦ вж. нервност
гневя се - ♦ вж. яДосвам се
426. 0 - гнет - ♦ (душевна потиснатост, предизвикана от изживявано
мъчително чувство или мисъл) угнетение книж, угнетеност, потйс-на-
тост, потискане, тормоз [рус.]; ♦ вж. тегове; ♦ вж. терор [лат.] прен,
♦ вж. робство
ч . \
гнетя - ♦ вж. угнетявам
ч . X
гнетящ книж:. - ♦ вж. мъчителен
гнойник - ♦ вж. абсцес [лат.] мед.
гном [нем. Gnom] книж. - ♦ прен.. вж. dwydwè [тур.]
гнома [от гр. γνώμη] еитервт. - ♦ вж. афоризъм [от гр.]
гноясване - ♦ вж. абсцес [лат.] меД.
гнусен - ♦ вж. стврдтùmлиен, ♦ вж. неприятне; ♦ вж. поДее;
♦ вж. нИзък
ч ж Ч
гнусотйя - ♦ вж. низост
гняв - ♦ вж. яД; ♦ вж. ярост
говор - ♦ вж. език; ♦ вж. Изговор; ф · вж. диалект [лат..]
говорйтел - · ♦ вж. ДИктор [лат.]
121 _
голям
427. О говоря - ф (с реч изразявам своите мисли) казвам,
приказвам, думам нар, глаголя- старин,, хортувам диал., веля диал.,
вж. - и казвам, ф (говоря много за незначителни неща) бърборя, бъбря,
бръщолевя пренебр., дърдоря разг. пренебр., дрънкам разг. пренебр.,
брътвя разг, пренебр., гьлча нар., ломотя разг. пренебр,, дудна разг, пре-
небр., плещя разг. пренебр.. глаголствам книж. ирон,, многоглаголствам
книж. ирон., цлямпам разг. ирон. шпрехам [по нем.] жарг., парльотя
[по фр.] жарг., · чеша - си езика разг, пренебр., мели ми ченето разг,
ирон,, мели ми воденицата разг., мелят ми устата разг. ирон.. меля
като воденично кречетало разг, ирон., меля (тропам, хлопам, дрънча)
като вятърна празна) мелница (воденица) разг. неодобр.; ♦ разг, вж.
разговарям
годен - ♦ вж. способен, ф вж. използваем
гозба - ♦ вж. ястие
голгота [от евр. през гр. γολγςϋά] - ♦ прен. книж, вж. страдание
428. 0 ГОЛ - ♦ (без дрехи) съблечен, расъблечен, разголен, необ¬
лечен, обнажен, наг остар., · гол-голеничък разг, в (по) адамово
облекло (одеяние) разг, шег., както го е майка ' родила разг. прен.,
♦ прен. вж. беден
• гол-голеничък разг. - ♦ вж. гол
големея се - ♦ вж. важнича
големина - ♦- вж. размер
• големи - яйца жарг. - ♦ вж. нехая
• гол и бос разг,. - ♦ вж. беден
• гол като пишов разг. - ♦ вж. беден
• гол като сокол разг. ~ ф вж. беден
• гол като тояга разг. - ♦ вж. беден
• гол като тъпан разг,. - ♦ вж. беден
голотйя - ♦ прен. вж. бедност
голтйк разг;, пренебр. - ♦ вж. бедняк
голчо разг. пренебр.. - ♦ вж. бедняк
429. О ГОЛЯМ - ♦ (който е с - размери над обичайните) едър, едро¬
габаритен, крупен книж.,' грамйден; ♦ (който е прославен) вж. велик.
♦ (който изпъква със своите качества)· вж. виден, ♦ (който има значи¬
телен обем) вж. обемист
• голям праз жарг. - ♦ вж. нсхСя
гора
_ 122 _
гоня - ♦ вж. ладя, ♦ вж. преследвам, ♦ прен.. вж. стремя се;
♦ разг. вж. ухажвам
430. О ropà · - ♦ (олесена земна площ) лес книж., дъбрава, кория
[тур.] нар., ормйн [тур.] диал. остар., дебри [рус.] книж., лонгоз [гр.]
диал, ♦ старин, вж. планина
горд - ♦ вж. надменен, ♦ вж. честолюбив
горделйв - ♦ вж. надменен
гордея се - ♦ (държа се високомерно, надменно) вж. важнича
гордост - ♦ вж. честолюбие
• горе-долу разг. - ♦ вж. приблизИтелно
горест поет. - ♦ вж. скръб, ♦ вж. покруса
горестен поет. - ♦ вж. скръбен
горещ - ♦ вж. топъл, ♦ вж. жарък, ♦ прен. вж. пламенен
431. О горещя Се - ♦ (лесно и бързо бивам обхванат от силни
чувства) паля се разг., разпалвам се, възпламенявам се прен;, ♦ (давам
външен израз на силните си изживявания, в които влагам нервност)
нервирам се, ядосвам се
горчйв - ♦ прен.. вж. скръбен
• горчивата чаша разг. - ♦ вж. страдание
ч X
горчивина - ♦ вж. огорчение
Ч X
горчйлка - ♦ вж. огорчение
"ч X
горък - ♦ вж. нещастен
господ - ♦ вж. Бог
господар - ♦ вж. владетел
господёрнича разг. - ♦ вж. разпореждам се
ч -X
господйрствам - ♦ · вж. властвам
господствам - ♦ вж. властвам
господство - ♦ вж. надмощие
гостйлница - ♦ вж. ресторант [фр.]; ♦ вж. кръчма
гостуване рядко - ♦ вж. посещение
ч .4
готвено - ♦ вж. ястие
готвя - ♦ разг. вж. обучдвам, ♦ прен. вж. организИрам [фр.]
' . X
готвя се - ♦ вж. каня се ■
ч X ·
готовйн - ♦ вж. мързеливец
_ 123 _
грешен
гощавка - ♦ вж. пир; ♦ вж. трапеза [гр.] разг. прен,
• грабвам (вземам) очите разг. - ♦ вж. смайвам
грабител - ♦ вж. крадец
грабйтелски - ♦ вж. агресивен [от лат.]
• грабна ми сърцето разг. - ♦ вж. влюбвам се
грабя - ♦ вж. крада
• град го бил разг, пренебр. - ♦ вж. грозен
• градя (строя) въздушни кули книж. - ♦ вж. фантазирам
[от нем. по гр.]
грамада - ♦ вж. куп
грамаден - ♦ вж. огромен; ♦ вж. -голям
грана остар. поет, - ♦ вж. клон
грандиозен [от фр. grandiose} - ♦ вж. величествен
грандоман [рум. grandoman фр.] - ♦ вж. надменен
432. < грИници - ♦ (разделителна линия между държави) предёли
книж, · гранична линия книж,;.+ (ивица необработвана земя, която
служи за разделителна линия между две съседни ниви) сйнор [гр.], межда
нар, слог нар, браздё; ♦ (допустима норма) вж. предел; ♦ вж. междд нар.
• гранична линия книж,. - ♦ вж. граница
гранка остар. поет.. - ♦ вж. клон; + вж. стрък
гранула [лат. granulum} книж, - ♦ вж. таблетка [фр.] мед.
грйпав - ♦ вж. груб
грйтис [лат. gratis} жарг, - ♦ вж. даром
грациозен [от лат. gratiosus} - ♦ вж. изящен; ♦ вж. елегантен
[от фр.]; ♦ вж. пластичен [от гр.]
грациозност [от лат· gratia} - ♦ вж. грация [лат.];
♦ вж. пластичност [от гр.]
433. 0 грИция [лат. gratia} - ♦ - (изящество в движения и форма)
грациозност [от лат.], изящество книж.. изйсканост, елегантност [от
фр.], красота; ♦ вж. пластичност [от гр.]
греховен книж.. - ♦ вж. грешен
грехопадёние книж. - ♦ вж. грях
434. О грёшен, - ♦ (който съдържа грях) греховен книж, неправе¬
ден, нечестйв, неблагочестйв
грешка
_· 124 · _
грешен - ♦ (който съдържа грешка, неправилност)
вж. неправилен
435. 0 rpèniKa - ♦ (неправилност в действия, мисли, постъпки)
неточност, неправилност, погрешка, опущение книж., ♦ (допусната
вина, прегрешение) вж. винср, ♦ (допуснато неправилно тълкуване) вж.
недоразумение
грея - ♦ вж. òbUt^ìi· ♦ вж. блестя
436. 0 грижа - ♦ (чувство на неспокойствие и вълнение) тревога,
вълнение, мъка, · страдание, дерт [тур. от перс.]; ♦ прен, вж. задължение
ч А 4
грижа се - ♦ вж. старая се
437. 0 грижлив - ♦ (който полага грижи, старае се) усърден,
старателен, прилежен, ревностен, съвестен, грижовен книж.' ♦ (който
подхожда с голяма внимание) вж. внимателен
438. 0 грижливо - - ♦ (с грижа, със старание) прилежно, старателно,
внимйтелно, грижовно книж., ♦ (с точност, · с прецизност) вж. акуратно
[от лат.]
ч . X
грижовен книж. - ♦ вж. гримсейв
ч . X
грижовно книж. - + вж. грижливо
• гриза подметките на някого рвзг. - ♦ вж. злословя
439. · 0· · грозен - ♦ (чийто външен вид отблъсква, в противоречие е
с естетичността) неугледен, отблъскващ, безобразен, уродлйв, урунгел
жарг., · наглед като тиква на плет рвзг., бостанско плашило разг.,
маймун суратлъ разг, подигр.. плюнката си да не хвърлиш на него разг.
грубо, град го · бил разг. пренебр.' ♦ вж. отвратителен, ♦ книж. прен.
вж. страшен
громол - ♦ вж. грохот
громолене - ♦ вж. · грохот
грохнал - ♦ вж. безсилен
440. 0 rpOXOT - ♦ (продължителен силен гръмлив шум) бумтеж,
бумтене, бухтеж, бухтйне, тътен, тътнеж, тътнене, тьнтеж, громол,
громолене, кънтеж, кънтене, ехтене
441. О груб - ♦ (изработен недобре) rpànas, недодялан прен., не¬
обработен, недообработен, неизпйпан разг, неизкусурен рвзг, недо-
изкусурен рвзг.' ♦ (с първична, с примитивна изява) · примитивен [от
лат.], първичен, първобитен; · ♦ (несъобразен с нормите на приличието)
125 _
гъвкав
обиден, неприличен, непристоен; ♦ (който се отнася с другите без вни¬
мание и такт) нетактйчен, неделикатен, недодялан прен..,·· в гората
расъл разг, ♦ (който проявява невъзпитание) вж. неучтив, · (който е
без обноски, куртура и възпитание) вж. дебелашки пренебр^ ♦ (който
е безцеремонен и жесток) вж. брутален [от клат.]; ♦ (който се отнася
цинично, безсрамно) вж. вулгарен [от лат.] '
442. 0 група [от ит. gruppo през фр.] - ♦ (съвкупност от неща, обе¬
динени въз основа на общи свойства) категория [гр.], клас [фр.], разред;
♦ прен. вж. банда [от ит.]
443. 0 ■ групирам [от фр. grouper} - -+ (обединявам в една съвкуп¬
ност) сгрупйрам, обединявам, събйрам, съединявам, съсредоточйвам
444. · 0 гръбнОк - ♦ (гръбначен стълб) спина [лат.] анат.
• гръм от ясно небе разг. - ♦ вж. изненада
• гръм посред бял ден разг. - ♦ вж. изнендда
грядуще ритор. - ♦ вж. бъдеще
445. 0 грях - ♦ (нарушение на религиозно-етичните норми)
прегрешение, грехопадение книж., беззаконие остаря ♦ вж. вина
губйтелен книж. - ♦ вж. гИбелен
губя - ♦ вж. прахосвам
446. 0 губя Сё - ♦ (преставам да се виждам) изчезвам, чезна, стопя¬
вам се прен., изгубвам се прени, ♦ (не съм налице, няма ме) · изчезвам,
изпарявам се разг., пропадам, потъвам прен. разг., · провалям се · (по¬
тъвам) вдън земя разг., хваша · (изяжда) ме · липсата жарг.
гуляй - ♦ вж. пир
гутатор [по лат. gutta] мед. - ♦ вж. капкомер
447. 0 ГЪВКаВ - ♦ (който лесно се превива) жйлав, ·еластйчен [от
гр.], разтеглйв; ♦ (който е с голяма подвижност) пъргав, подвйжен;
♦ прен. (който умело използва обстоятелствата и лесно се · справя със
затрудненията) ловък, умел прен., ♦ вж. пластИчен [от гр.]
гъвкавост · - ♦ вж. пластичност [от гр.]
гъвък поет. - ♦ вж. пластичен [от гр.]
• гък не казвам разг. - ♦ вж. мълча
\ . 4
гъделйчкам - ♦ прен. вж. ласкдя
гълчй нар. - ♦ вж. карам се; ♦ вж. говоря
ч ж X ■
гълчава - ♦ вж. глъчка
гърло
__126_
гъмжило - ♦ вж. множество
гърлен - ♦ вж. дебел
448. 0 гърло - ♦ (телесен хранопроводен орган на човек или жи¬
вотно) глътка, фаринкс [гр.] анат.
гърч - ♦ вж. спдзма [лат.] мед.
гърчав нар. - ♦ вж. мършав; ♦ вж. слаб
гъска - ♦ прен. разг. руг,, вж. глупак
гътвам разг. - ♦ вж. събарям
гътвам се разг. - ♦ вж. умирам
гюрултия [тур. gurultu} разг. - ♦ вж. глъчка; ♦ вж. шум
гявол жарг. - ♦ вж. хитрец
гяволия нар, - ♦ вж. хИтрост
• дава жито за слама нар. - ♦ вж. наивен
449. 0 дйвам - ♦ (поднасям нещо на някого, за да бъде взето с ръка)
подавам, предавам, връчвам книж., поднасям; ♦ (поднасям нещо на
някого като подарък) подарявам, дарявам, - поднасям; ♦ (предоставям
нещо на някого да го притежава и ползва) - предлйгам, предоставям;
♦ разг. (преотстъпвам нещо срещу пари) продйвам, предлагам; ♦ (за
някаква забавна дейност) уреждам, устройвам; ♦ прен, (за плодоро¬
дие) раждам, плодонося; ♦ (за качествено обновяване или усилване)
порйждам, придавам
• давам акъл на някого разг. - ♦ вж. уча
• давам един зъб на някого разг, - ♦ вж. скарвам се
• давам криле на някого книж. - + вж. вдъхновявам.
♦ вж. насърчавам
• давам (показвам, посочвам) пътя на някого разг. -
♦ вж. изпъждам; ♦ вж. пъдя ,
• давам (придавам) си вид книж. - ♦ вж. преструвам се
• давам (раздавам) го тежко разг. - ♦ вж. важнича
_ 127 _
далечина
девам се разг. - ♦ вж. капитулИрам [от нем.]
• давам си и залъка от устата разг. - ♦ вж. пестя
• давам ум на някого рвзг, - ♦ вж. поучвввм
• давам хляб<а> в ръцете на някого разг. - ♦ вж. обучввам
дйвен старин, поет. - + вж. старинен
давление книж. - ♦ вж. натиск
ч * ч
дйвнашен остар. - ♦ вж. някогашен
• да го духнеш, ше падне разг. - ♦ вж. безсилен
• да го помиришеш, носът ти окапва разг. - ♦ вж. зъе
450. 0 дйдвност книж. - ♦ (изначално съществуващото) пър-
вйчност, изначалност, начало; ♦ (реално съществуващото) вж.
действИтелност
далавера [от ит. · през тур. dalavera} разг. -
♦ вж. мсшееuчuатво [рус.]
далавераджия [от ·ит. през тур. dalaveraci} разг. -
♦ вж. измвмник
далёко - ♦ вж. двлече
далеч - ♦ вж. далече
451. О далече - · ♦ (на голямо разстояние от някъде или от някого)
далеч, далеко, надалече, надалеко, надалеч, далёче-далече, някъде
си нар, · бог знае · къде (откъде) рвзг.. през девет земи и морета разг.,
през девет земи (села, царства) в десета (десето) рвзг., докъдето ти
стига окото разг., в гори Тилилейски разг, в Диарбекир рвзг, зад де¬
вет морета разг, в джендема разг., на майната си жарг, три дена път
с камили жарг, накрая на света рвзг.
далече-далече - ♦ вж. далече
452. 0 далечинй - ♦ (отдалечено разстояние от нещо) от¬
далеченост, раздалеченост, далечнина остар. книж., разстояние;
♦ (място на отдалечено разстояние) далнинй поет.
далечнина оствр. книж, - ♦ вж. далечинд
далнинё поет. - ♦ вж. далечинД
далновиден [от рус. далновиднмй} книж. ·. · вж. преДвидлИв
• дама на сърцето книж. - ♦ вж. любима
дамга [тур. damga} разг. - ♦ вж. клеймо [рус.] книж:.
дамлй [тур. damla} разг. - ♦ вж. удар разг.
данни
_ 128 _
дандания [от тур. dan dun] разг. - + вж. глъчка
• да не види бял ден разг. - ♦ вж. кълнд
453. О дЭнни [от рус. данные] книж. - ♦ (точни сведения, с които
може да се съди за съществуването или истинността на нещо) сведе¬
ния, факти [лат.], доказателства; ♦ (вродени качества, които притежава
човек за някаква изява) заложености, качества ,
да опустее - ♦ вж. кълна
дар - ♦ вж. подарък, ♦ вж. награда; ♦ вж. дарба; ♦ вж. да¬
рение; ♦ остар. и диал. вж. 3ècmpa; ♦ вж. благоддт
454. 0 ДЙрба - ♦ (вродена способност за някакъв вид творческа изя¬
ва) дар, дарование книж., заложба, талент [лат.], надареност, одареност,
способности, даровитост, · искра· божия разг., божи дар разг.
455. О дарение - ♦ (материални ценности, подарени от някого, ·
обикновено с благотворителна цел) дар, лепта [гр.] книж.
дарование книж. - ♦ вж. ддрба
456. 0 · дарОВЙТ - ♦ (който има някаква дарба) надарен, талантлив
[от лат.], способен, озарен рядко, одарен рядко, · белязан · от Бога разг,
с божа искрица разг., озарен свише книж.
даровитост - ♦ вж. дарба
457. О даром - ♦ (без възмездяване, без пари) безвъзмездно,
безплетно, гратис [лат.] жарг, муфта [тур. от перс.] разг.
дарявам - ♦ вж. подарявам; ♦ вж. давам
да се не вйдй разг. - + вж. кълна
• да си признаем разг. - ♦ вж. наИстина
даскал [нгр. δάσκαλος] разг, пренебр. - ♦ вж. учИтел
• да те поживи Господ разг. - ♦ вж. благодаря
• да ти върви по вода разг. - ♦ вж. сполука
даяня нар. - ♦ вж. търпя
движа се - ♦ вж. вървя разг.
458. · <> движений-♦ (преместване в пространството) придвйжва-
не, преместване, отиване, връщане, пътуване, достигане; ♦ (изменение
в състоянието на нещо) вж. развитие
• двоелика лопата разг. - ♦ вж. лицемер
_ 129 _
дебел
459. О двойствен - ♦ (съчетаващ в себе си две същини, две начала)
двояк, двулик; ♦ (скриващ истинската си същност) вж. двуличен
460. 0 дворец - ♦ (разкошна голяма труднодостъпна сграда, в
която живее владетел) палат [лат.], чертог старин, поет. зймък [пол.],
сарай [тур.] нар., резиденция [клат.]
двоумене - ♦ вж. колебдние
461. 0 двоумя се - ♦ (не мога да взема еднозначно решение как да
постъпя) колебйя се, раздвоен съм, двоя се рядко, · на два акъла Съм
разг, стоя на кръстопът разг., чудя се кой път, да хвана разг, почесвам
се по главата разг. ирон..
двояк - ♦ вж. -двойствен
двоя се рядко - ♦ вж. двоумя се
двузнечен - ♦ вж. двусмИслен
двулйк - ♦ вж. двойствена; ♦ вж. двуличен
462. О двуличен - ♦ (който проявява или съдържа неискреност,
притворност и лицемерие) нейскрен, лицемерен, двулйк, - притворен
книж. престорен, двойствен, фалшйв [лат.] книж, фарисейски [по- стевр.]
кнцж, йезуйтски [църк-лат.] книж, · едно му <е> на езика, - <а> друго
<му е> на сърцето разг, двуликият Янус [от лат.] книж, неодобр.
• двуликият Янус [от лат. Janus bifronos] книж. неодобр. -
♦ вж. двуличен
двулйчие - ♦ вж. лицемерие
двулйчник - ♦ вж. лицемер
двулйчност - ♦ вж. лuцeмеpue
463. <> двусмислен - ' ♦ (който може да се разбира по различно)
двузначен, неопределен, неясен, смътен
двусмйслие - ♦ вж. двусмислица
464. 0 двусмислица - ♦ (дума, която може да се разбира с едно
или друго значение) двусмйслие, екивок [фр.] книж.
двуустнен езикозн, - ♦ вж. билабиален - [лат.]
дебати [фр. débats} книж. - ♦ вж. разисквания
465. О дебёл - ♦ (за човек или животно - който има много тлъсти-
ни) пълен, охранен, шйшкав, - тлъст ^одобр. угоен неодобр,. месест,
тантурест ’ нар, набйт разг, · не го лови кантара разг, лъснал (загла¬
дил) косъма разг, ще му се пукне шкембето разг, ирон.; - ♦ (за глас -
• дебелак
_ 130 _
който е с нисък тон) плътен, гърлен; ♦ (за предмет - който е с голямо
напречно сечение) вж. обемИст
466. 0 дебелйк рвзг. - ♦ (много пълен мъж) дебелан рвзг, де-
белйнко рвзг., дебелйнчо рвзг.., дундьо рвзг. ирон,· шишко рвзг., шкем-
белйя [по тур.] разг. подигр.
дебелан разг. - ♦ вж. дебелак
дебеланко разг, - ♦ вж. Дебелвк
дебеланчо разг. ■ - · ♦ вж. дебелвк
46Ί, 0 ··дебелашки пренебр. - + (който е присъщ за прост, некул¬
турен човек) просташки пренебр., груб, недодялан рвзг.. байганьовски,
некултурен, невъзпитан
• дебели ми ·са очите рвзг. - ♦ вж. безсрамен
дебелоглав премвр. - ♦ вж. упорИт
дебелокож прен, пренебр.. - ♦ вж. безчувствен
дебелокожие прен. прuнuбр. - ♦ вж. безчувственост
дебелоок рвзг. - ♦ вж. нахдеен
дебелойчие рвзг. - ♦ вж. нахалство
дебна - ♦ вж. следя
дебри [рус. Дебри} книж.. - + (непроходими гъсти гори)
вж. горд; ♦ прен.. (труднодостъпни за познание вътрешни
измерения на нещо) вж. недра поет.
дева поет. остар. - ♦ вж. девойка
• девета (десета, седма) дупка на кавала (дудука) рвзг, -
♦ вж. ненужен; ♦ вж. нищожество
девица - ♦ вж. девойка
468. <> девойка - ♦ (неомъжено лице от женски пол) момйче, мома,
моме Диве., девйца, девойче, дева поет, остар.
девойче - ♦ вж. девойка .
469. 0 девствен - ♦ (който не е имал полови сношения) целомъ¬
дрен, невйнен пррн.. непорочен прен.; ♦ прен. (който е непокътнат от
човек) непокътнат, недокоснат; ♦ прен. (който е останал чист, непок-
варен) вж. невйнен
девственост - ♦ вж. невинност
дегенерйран [по нем. degenerien от лат.] книж. - ♦ вж. уродлИв·
деградйция [фр. degradation} книж. - ♦ вж. упадък
_131_
делба
дедукция [лат. deduktio] филос. - ♦ вж. извод
470. 0 деен - ♦ (който действа енергично) деятелен книж., действен
книж., енергичен [гр.], предприемчив, инициатйвен [от нем.], деес¬
пособен книж., вж. й активен [от лат.]
дееспособен книж. - ♦ вж. деен, ♦ вж. активен [от лат.]
471. О Дёёц - ♦ (лице, което върши активна дейност · в някаква об¬
ществена облает) · деятел книж., функционер [нем.], труженик [рус.]
книж.', + вж. апостол [гр.]
дезинтереейрам се [от фр. desinteresser] книж. - ♦ вж. нехая
дезорганизйраност [от фр. desorganiser] книж:. -
♦ вж. андрхия [гр.]
дезориентация [от фр. desorientationi] книж. - ♦ вж. заблуда
дезориентйране [от фр. desorienter] книж:. - ♦ вж. заблуда
дейност - ♦ вж. dèücmeue
действам - ♦ вж. работя
действане - ♦ вж. dèücmeue
472. 0 действен книж. - ♦ (който дава желания резултат)
ефектйвен [по клат.] книж., сполучлив., удачен [рус.]; ♦ вж. деен, ♦ вж.
актИвен [лат.] книж.
473. 0 действие - ♦ (вършене на нещо) действане, дейност, дело,
рйбота; ♦ · (отделен самостоен акт) вж. постъпка
действителен - ♦ вж. реален [от ервеклат.]; ♦ вж. автентичен
[от гр.] книж.', ♦ вж. същински
дсиствйтслно - ♦ вж. наистина
474. 0 деЙСТВЙтелНОСТ - ♦ (реално съществуващото) даденост
книж., реалност [от ервеклат.], обектйвност [ервеклат.]; ♦ вж. природа
декларация [фр. declaration] - ♦ вж. изявление, ♦ книж. остар..
вж. заявление книж. .
декорйрам [от фр. dœcorer] книж. - ♦ вж. украсявам
декрет [фр. dœcret] - ♦ вж. указ', ♦ прен. вж. заповед
декретйрам [фр. décréter] прен. - ♦ прен. вж. заповядвам
475. 0 Дёлба - ♦ (поделяне на общо притежавано нещо) делйтба,
подялба, деление, разпрелялба, дСлсж; ♦ прен. поет. вж. съдба
дележ - ♦ вж. делбд
деликатен
_ 132 __
деление - ♦ вж. делба
476. О дяликйТЯн [от лат. delicatus] - ♦ (който е с нежен, изящен- и
приятен външен вид) нежен, - изящен, изтънчен, фин [ит.]; ♦ (за душевна
нагласа) вж. нежна; ♦ вж. (за устроеност) изящна; ♦ (за отношение)
вж. впцмцmeлп^ı; ♦ вж. (за подход) тактИчен [по гр.]
деликатност [по лат. delicatus} - ♦ вж. тактИчност [по гр.]
делйтба - ♦ вж. делба
477. О делничен - ♦ (който е станал привичен, обичаен) обикновен,
привичен, обичаен, всекидневен; ♦ (досадно повтарящ се в еднообра¬
зен вид) вж. еднообразен
478. О дело - ♦ (нещо, създадено в резултат на извършена зна¬
чима обществена дейност) творение книж, рожба прен., плод прей.,';
♦ вж. действиа; ♦ юрид, вж. процес [лат.]; ♦ книж, остар. вж. творба
делови - ♦ вж. експедитИвен [от фр.] книж,
деля - ♦ вж. късам
демаскйрам [от фр. démasqher] книж, - ♦ вж. изобличавам
дембел(ин) [тур. tembel от перс.] разг. неодобр. - ♦ вж. мързеливец
демек нар, - ♦ - вж. сиреч книж,
демоде [фр. démodé] разг. - ♦ вж. отживял
демодиран [от фр. démodé] - ♦ вж. отживял
479. 0 демократичен [от гр. δημοκρατικός - ♦ (който е с разкре-
постяващ дух) свободомйслещ, либерален [от лат.], волнодумен книж,
разкрепостен книж.
демон [гр. δαίμον] - ♦ вж. дявол [нгр.]
демонстрация [от лат. demonstratio] - ♦ прен. книж, вж. проява
демонстрйрам [от нем. demonstrieren] - ♦ вж. показаам;
♦ вж. афишИрам [по фр.] прен.
480. 0 деморализация [лат. démoralisation] 'книж, - ♦ (морален
упадък) разложение, поквара, развращение, упйдък
деморализиран [от фр. demoralizer] книж, - ♦ вж. корумпиран
[от нем.]; ♦ вж. неморален ж
ΚΛ . \
• ден да мине, друг да дойде разг. - ♦ вж. лекомислено
• ден до пладне разг. - ♦ вж. къс2
депозит [от ит. deposito] - ♦ вж. - влог
_ 133
деформирам
депортация [от лат. deportatio} полит. - ♦ вж. заточение
депресия [фр. depression} книж, - ♦ вж. потИснвтост
дера - ♦ вж. къссм ; ♦ нср, грубо вж. бия; ♦ разг. вж. кдрам се
• дера (надувам) гърло (гърлото си) рвзг. - ♦ вж. вИкам
ч . X . X
дера се разг. - ♦ вж. викам; ♦ вж. певчв
дервент [тур. dervent от перс.] остар.. Диал.. - ♦ вж. пролом
деребей [тур. derebey} разг. - ♦ вж. потисник
деребействам [по тур. derebey} разг. - ♦ вж. своеволнича
дерт [тур. dert от перс.] рвзг. - ♦ вж. грИжа
деспот [гр. δεσπότης] - ♦ вж. потИсник
деспотизъм [по гр. δεσπότης] - ♦ вж. тирания [гр.]
деспотичен [по гр. δεσπότη] - ♦ вж. тираничен [от гр.];
♦ вж; влдстен
деструкция [от лат. destructio] книж, - ♦ вж. разрушение
481. О детайл [фр. detail] книж. - ♦ (малка съставна част на нещо)
елемент [лат.], подробност, съставка; ♦ вж. поДробност
детййлен [от фр. detail] книж. - ♦ вж. поДробен
детайлно [от фр. detail] книж. - ♦ вж. поДробно
дете - ♦ вж. рожба; ♦ вж. невръстен
детински - ♦ прен, вж. лекомислен; ♦ вж. наивен
• дето седне, дето стане разг. - ♦ вж. навсякъде
• дето ше рече рвзг. - ♦ вж. сИреч
дефект [от лат. defectus} - ♦ вж. неДостС/ойк
дефектен [от лат. defectus] - ♦ вж. неДобър
дефиле [фр. defilé] геогр. - ♦ вж. пролом
482. б дефинирам - [от лат. cdefınitio} книж. - ♦ (сбито определям
същността на нещо) определям, формулирам [по лат.] книж.
дефиниция [лат. definitio} - ♦ вж. определение
дефицит [лат. deficit} книж. - ♦ вж. недостиг
483. О деформирам [фр. déformer от лат.] книж. - ♦ (повреждам
чрез изкривяване или обезформяне нещо или някого) изкривявам, обе¬
зобразявам, осакатявам
деформиран [от фр. deformer} книж:. - ♦ вж. изопачен
джудже
_134_
дечко жарг. - ♦ вж. wiaddw
деяние книж. - ♦ вж. постъпка
деятел книж. - ♦ вж. деец; ♦ вж. апостол [гр.]
деятелен книж. - ♦ вж. деен; ♦ вж. активен [от лат.];
♦ вж. жив
джамбуре [англ, jamboree] разг. прен. - ♦ вж· развлечение
джанабет [тур. canabet от ар.] разг, грубо - ♦ вж. зъл
джангър [тур. cingar] жарг. - ♦ вж. глъчка
джасам жарг. - ♦ вж. бИя
ч ч . \
джаста-праста разг. - ♦ вж. повърхностно .
джебчйя [по тур. ceb] - ♦ вж. крадец
джендем [тур. cenhennem от ар.] остар. простонар. -
♦ вж. ад [гр.]
джендемосвам [по тур. cehennem от ар.] разг, грубо - ♦ вж. пъдя
джентълменски [от англ, gentleman] - ♦ вж. благороден
джепосвам [по тур. ceb] разг. - ♦ вж. кради·
джиесем [англ. G5M] - ♦ вж. телефон [фр.] ·
джинс [тур. cins от ар.] нар. - ♦ вж. произход
484. О джуджё [тур. cüce] - ♦ (човек с неестествено ·дребен ръст)
лилипут [англ.] книж., · пигмей [гр.], гном [нем.] прен. книж., дребосък
разг., малчо разг., · педя човек разг., една (две) педя от земята разг.
485. Ф ДИалёкт [лат. dialectus] езикозн. - ♦ (териториална разно¬
видност на един език) наречие, говор, · местен говор езикозн.
диалог [гр. διάλογος] книж. - ♦ вж. разговор
486. ф ДИамЙНТ [нем. Dianant от гр.] - ♦ (скъпоценен камък с най-
голяма твърдост) брилянт [фр.], елмаз [тур.] нар.
див ·- ♦ прен,. вж. примитивен, ♦ прен.. вж. безлюден; ♦ прен.
разг. вж. неудържим; ♦ прен. вж. вдрварски [по гр.]
дивен - ♦ вж. прдкрасде; ♦ вж. очарователен
дивотйя разг. - ♦ вж. невежество; ♦ разг. вж. безсмИслица
• див петел разг. - ♦ вж. дпърничав
дивя - ♦ вж. смайвам
дйгам разг. - ♦ вж. вдИгам; · ♦ вж. крада
диктИтор [лат. dictator] - ♦ разг. вж. потИсник
_ 135 _
дисонанс
диктаторски- [от лат. dictator} - ♦ вж. тиранИчен [от гр.]
диктйторство [от лат. dictator} - ♦ вж. тирания [от гр.]
487. О дЙКтор [по лат. dictor} - ♦ (лице, което чете пред микрофон
текстове и други съобщения) говорител, радиоговорйтел, спикер [англ.],
щпйкер [англ.] остар.
дикция [лат. dictio} - ♦ вж. Изговор
дилбер [тур. dilber от перс.] нар., остар. - ♦ вж. красив
дилема [гр. δίληημά} - ♦ вж. алтернатИва [фр.]
дилетант [ит. dilettante} книж. - ♦ вж. - аматьор [фр.]
• дим да ме няма разг. - ♦ вж. побягвам
динамичен [от гр. δυναμικός} прен. - ♦ вж. напрегнат;
♦ вж. бърз
динамично [по гр. δυναμική} книж:. - ♦ вж. напрегнато
дип [от тур. dip} разг. - ♦ вж. много
диплома и дйплом [лат. diploma по гр.] рядко -
♦ вж. атестат [лат.]
дипломатичен и дипломатически [от фр. diplomatique по гр.]
- ♦ вж. тактИчен - [от гр.]
дипломатйчност [по фр. diplomatique от гр.] -
♦ вж. тактИчност [от гр.]
директен [от лат. directus}, - ♦ вж. пряк
директйва [фр. directive} - ♦ вж. напътствие
директно [от лат. directus} - ♦ вж. направо
дирижабъл [фр. dirigablé} - ♦ вж. aepocmàm [фр.]
дйря - ♦ вж. 6Слсг
488. О ДИСКрртен [от фр. dicret} книж. - ♦ (непривличащ внима¬
нието на другите) незабележйм; ♦ (пазещ се в тайна от другите хора)
вж. повершпелен
дискусия [лат. discussio} книж. - ♦ вж. разИсквания
489. О - ДИСОНрнс [лат. dissonans} книж. - ♦ (звукова несъгласува¬
ност, създаваща неблагозвучност) неблагозвучие, неблагозвучност,
несъзвучие, несъзвучност, какофония [гр.] книж., дисхармония [гр.];
♦ прен. вж. противоречие
диспансер [англ, dispensary} мед, - ♦ вж. болница
диспозйция - [от лат. dispositio} книж, - ♦ вж. разположение
_136__
дисциплина
диспропорционален [фр. disproportion от лат.] книж, -
♦ вж. несъразмерен
диспропорционалност [от фр. d.ìsproportìoH} книж. -
♦ вж. necbpa3Mèpuocm
диспропорция [от фр. disproportion} книж. '- _
♦ вж. несъразмерност
диспут [лат. disputé} - ♦ вж. cnopt
дистанцирам се [по лат. distantia} - ♦ вж. отбягвам
дистанция, [от лат. distantia} книж, - ♦ вж. межДинв
дистрибутор [от лат. 'distributus} търг. - ♦ вж. посредник
дисхармония [от гр. δίς + άρμονίά] книж. - ♦ вж. джонвнс [лат.]
490. О'· ДИСЦИПЛЙНЗ! [лат. disciplina} - ♦ (спазването на определен
ред и правила от всички членове на един колектив) ред, порядък
дисциплйна2 [лат. disciplina} - ♦ (учебен предмет) вж. предмет
дйшам прен, - ♦ вж. живея
дишане - ♦ вж. Дъх
дишащ - ♦ вж. жив
• длъжки ми са ръпете рвзг. - ♦ вж. крадД
длъжност - ♦ вж. служба
днес - ♦ вж. сегд
днешен - ♦ вж. сегашен
доблест - ♦ вж. честност
491. 0 добавка - ♦ (допълнително приложено, присъединено нещо)
прибавка, притурка, приложение, апликация [по лат.] книж,
добйче - ♦ вж. животно
добрина - ♦ вж. доброте: ♦ вж. благодеяние
• добрият самарянин книж. библ.. - ♦ вж. миеостИв
добро - ♦ вж. бсгоДеяние: ♦ нвр. вж. блвго1
добродетелен — - ♦ вж. · благороден
добродушен - ·♦ · вж. кротък, ♦ вж. незлобив,·· .♦ вж. добър,
♦ вж. благ
добродушие - ♦ вж. Добротд
добродушност - ♦ вж. Доброте
доброжелателен - ♦ вж. благосклонен
_ 137 _
доверявам
492. О доброкачествен - ♦ (който има добри · качества) висо¬
кокачествен книж, първокичествей, качествен, добър, екстра [лат.] разг.,
Марков [по нем.], · от класа книж., един път разг., за милиони разг.
добромиризлйв остар. книж.. - + вж. ароматен [от гр.]
добросъвестен - ♦ вж. съвестен’, ♦ вж. лоялен [фр.] книж.
добросъвестност - ♦ вж. честност
добросърдечен книж. - ♦ вж. добър·, ♦ вж. благ
добросърдечие книж. - ♦ вж. доброта
добросърдечност книж. - ♦ вж. доброта
493. <> доброта - ♦ (душевно благородство и добро отношение
към другите хора) добрина, добродушие, · добродушност, добросърдечие
книж., добросърдечност книж., човСчност, човещина, благост остар.,
благина прен. нар., благосърдечие книж. ос^ар., благодушие, ·кротост,
мекота; ♦ вж. човечност
доброчестие остар. - ♦ вж. блαгoдèнcmβue
доброчестине нар. остар. - ♦ ‘ вж. благоденствие '
добрувам нар. - ♦ вж. благоденствам
добруване нар. - + вж. благоденствие
494. 0 добър - ♦ (за човек - който е с мек и отзивчив характер)
благ, благодушен, добросърдечен книж., добродушен, мекосърдечен,
мек прен., ангелски [от гр.] прен., · божа душица разг., божа кравичка
(кравица) разг., златно сърце разг., ангел небесен разг.’ ♦ (за предме¬
ти) вж. дхбрхкàчествен; ♦ (който дава положителна характеристика
на някого или на · нещо) вж. благоприятен
495. О довеждам - ♦ (накарвам някого да дойде, като го · водя)
докервам, довлйчам разг., домъквам разг., ♦ разг. прен. (ставам при¬
чина за нещо да се случи) вж. причинявам
довека нар. - ♦ вж. завинаги
доверен - ♦ вж. верен
доверйтелен - ♦ вж. поверителен
доверчйв - ♦ вж. наивен
496. 0 доверявам - ♦ (съобщавам на някого неща от лично естест¬
во или такива, които не грабва да се знаят от други хора) поверявам,
споделям, открйвам, разкрйвам, посвещавам, · изливам си душата
разг., откривам (отварям, разтварям) душата (сърцето) си разг.
довлйчам - ♦ разг. вж. doeèotcdaM
довод
_138_
497. О ДОВОД [рус. довод] - - ♦ (разсъждение, мисъл, която се при¬
вежда за доказателство на нещо) аргумент [лат.] книж., доказйтелс-
тво, обосновка, мотивировка [рус. от фр.], факт [лат.], съображение; .
♦ (разумно основание) резон [фр.] книж.
доволство, - ♦ вж. задоволство; ♦ вж. блаженство;
♦ вж. удоволствие
дов0лство2 книж, - ♦ вж. богатство .
догйдка - ♦ вж. предположение
догадлив нар. - ♦ вж. съобразителен
догаждам се - ♦ вж. досещам се
дргаждйч разг. - ♦ вж. угодник книж,
договйряне - ♦ вж. cдееκa; ♦ вж. сговор■ нар.
498. О договор - ♦ (писмено оформено споразумение) контрйкт
[лат.], пакт [лат.]; ♦ (постигнато писмено или устно споразумение между
две страни, с което се определят взаимните им задължения и права по
определен въпрос) вж. съглашение
договореност - ♦ вж. споразумение
• догодина по тикви разг. ирон. - + вж. нИкога
• догодина по това време разг. ирон, - ♦ вж. нИкога
• до дупка разг. - ♦ вж. докрай
• до дъно разг. - ♦ вж. издъно; ♦ вж. напълно
доджам разг. - ♦ вж. досаждам '
\ ж '
додява ми разг. - ♦ вж. омръзва ми
499. О дознйние [рус. дознание] юрид. - ♦ (предварително ад¬
министративно разследване на престъпни деяния, което се извършва
обикновено преди следствието) разследване, следствие юрид.
• до игла разг. - ♦ вж. докрай
доказателства - ♦ вж. данни
500. <> докизЙТЯлство - ♦ (нещо, което доказва, потвърждава
достоверността или съществуването на друго нещо) потвърждение,
свидетелство; ♦ (факти, обстоятелства, които косвено свидетелстват за
извършено престъпление) улика [рус.], · черно на бяло разг,; ♦ вж. довод
докаран разг.'■ - ♦ вж. пременен
докйрвам, - ♦ вж. довеждам; ♦ прен. разг. вж. причинявам
докарвам2 разг. - ♦ вж. гИздя
_ 139
доносчик
докарвам се разг. - ♦ вж. угоднича
• докато мигна рвзг. - ♦ вж. веДнвга
• докато разбера рвзг, - ♦ вж. веДндга
• докато се обърна рвзг. - ♦ вж. веДнОго
докачам рвзг. - ♦ вж. обИжДам
докачение оспср, - ♦ вж. обида
докачителен остар, - ♦ вж. обиден
501. <> ДОКЛАД [рус. Доклад} - ♦ (научно изложение по определен
проблем) съобщение, изложение, реферет [лат.]
докосвам - ♦ вж. пипам .
502. О ДОКраи - ♦ (до изчерпването на нещо) изцяло, напълно,
съвсем, · до дупка рвзг.. до шушка разг,, до свитка рвзг. до троха разг,.
до игла разг., до петак рвзг., до стотинка разг., до · последна капка кръв
книж., от à до я книж.
• докъдето · ти стига окото разг. - ♦ вж. Далече
долен - ♦ прен.. вж. подъл, ♦ прен. вж. нИзък
503. О долина ' - ♦ (вдлъбната земна част между две височини или
по течението на река) падина, котловина, валог
долнопробен - ♦ вж. поДъе
дом - ♦ вж. жилище
504. · О ДОМЙшен - ♦ (който става или се намира у дома) къщен,
семеен, фамйлен [по лат.]
• дом Божий църк, ~ ♦ вж. храм
• дом Господен църк. - ♦ вж. храм
• домогване ·- ♦ вж. аспирСция [от лат.] книж.
домочадие нар. - ♦ ·вж. семейство
домъквам - ♦ разг. вж. ДовежДам
донасям -· ♦ рвзг. прен. вж. причинявам
доносник· - ♦ вж. Доносчик [рус.]; ♦ вж. клеветник:
♦ вж. вгент1 [от лат.]
s . · \
доноснича - ♦ вж. клеветя
505. О ДОНОСЧИК [рус. доносчик} - ♦ (лице, което прави доноси за
другите хора) доносник, шпионин [ит.]; ♦ вж. клеветник
Ч Ч
допада ми - ♦ вж. харесва ми
_ 140 _
досада
•- до петак разг. - ♦ вж. докрай
допир - ♦ вж. контакт [лат.]
допитване - ♦ вж. анкета [фр.]; ♦ вж. референдум [лат.]
• до последна капка кръв книж:. - ♦ вж. докрай
допотопен разг. - ♦ вж. отживял
допускане - ♦ вж. предположение; ♦ вж. толеранс [фр.] книж.
ч . Ч
допустим - ♦ вж. вероятен
допустимост - ♦ - вж. толеранс [фр.] книж.
506. 0 досйда - ♦(неприятно чувство на отегчение, неудоволствие
или скука) отегчение, скука [рус.], тягост книж, рядко. теготй книж,.
неудоволствие
досаден - ♦ вж. еднообразни; ♦ ’ вж. скучна; ♦ вж. неприятен
досадлив - ♦ вж. скучен
Ч . . Ч
досадник - ♦ вж. натрапник
507. 0 досйждам - - ♦ (предизвиквам раздразнение у някого с
натрапчивостта си или с нетактичността си) отегчйвам, омръзвам,
дотягам, додявам разг, опротивявам, · идва ми до гуша от някого
или от нещо разг., вадя (изкарвам) душата на някого разг.
досам разг. - ♦ вж. блИзо
• до свитка разг. - ♦ вж. докрай
досег -- ♦ вж. контакт [лат.]
досетка' диал.. - ♦ вж. предположение
досетлйв - ♦ вж. съобразИтелен
508. О досещам се - ♦ (идва ми на ум) сещам се, разбирам,
догаждам се, хрумва ми; ♦ (внезапно, неочаквано - осъзнавам, разбирам
нещо) просветлява ми, осенява ме, озарява ме
досещане - ♦ вж. предположение
дословен книж. - ♦ вж. буквален
дословно книж. - ♦ вж. буквално
доста - ♦ вж. много
достатъчно! -- ♦ вж. стига
достйгане - > вж. движиние
Ч . Ч
достижйм - - ♦ вж. възможен
_ 141_
дребнав
509. О достоверен - ♦ (на · който може да се вярва, който не под¬
лежи на съмнение) сигурен, верен, Истински, автентйчен [гр.] книж.,
авторитетен [от лат.] книж.; + вж. автентИчен [от гр.] книж; ♦ вж.
верен
510. 0 достоверност - ♦ (обобщена качествена характеристи¬
ка, произтичаща от достоверен) Истинност, сйгурност, вярност, ав¬
тентИчност [от гр.] книж., авторитетност [от лат.] прен. книж.
достоен книж. - ♦ вж. справедлИв■
достойнство - · ♦ вж. чест; ♦ вж. честолюбие
достолепие старин. - ♦ вж. честолюбие
• до стотинка разг. - ♦ вж. докрай
Ч . "ч ' · '
достояние - · ♦ вж. имот
досущ остар!. - ♦ вж. напълно
• до троха разг. - ♦ вж. докрай
дотягам - ♦ вж. досаждам
ч . \
дотяга ми - ♦ вж. омръзва ми
V . Л
дохожда - ♦ вж. настъпва
дочувам - ♦ вж. узнавам
• до шушка разг. - ♦ вж. докрай
драг - ·♦ разг. вж. любИм
драговам диал. - ♦ вж. обИчам
драговане диал.. - ♦ вж. любов
драгост - · ♦ вж. pàdocm
драгоценен поет. - ♦ вж. безценен
драгоценност поет.. - ♦ вж. скъпоценност
дрйзня се - ♦ вж. ядосвам се
драже [фр. dragée] мед. ~ . вж. таблетка [фр.] мед. '
драматйчен [от гр. δραματικοί] - ♦ прен.. вж. нещастен
дранголник разг, пренебр. - ♦ вж. затвор
драсвам разг. - ♦ вж. побягвам
• драсвам (удрям, тегля) кибрита разг. - ♦ вж. ·запдлвам
дребен - ♦ вж. малък; ♦ вж. незначителен
511. 0 дребнйв - ♦ (който придава значение ·на дреболии) ·тес¬
ногръд, ограничен, посредствен, еснйф [тур. от ар.] пренебреж.
друг
_142_
• дребна риба разг, - ♦ вж. нищожество
дреболия - ♦ вж. поДробност
дребосък разг. - ♦ вж, джудже [тур.] ·
X \
древен - ♦ вж. старинен
дрезгавина - ♦ вж. сумрак
дрехи - ♦ вж. облекло
дрипи разг. неодобр, - ♦ вж. облекло
дрипльо разг. ^одобр, - ♦ вж. лумпен [нем.] книж,
дрон [англ, drome} - ♦ вж. самолет
512. б друг - ♦ (който не е като останалите) разлйчен, различаващ
се; ♦ (който настъпва, идва по ред) следваш, втори; ♦ (който е остана¬
лият от два еднакви предмета) втори
другар - ♦ вж. спътник
другарство - ♦ вж. близост, ♦ вж. дружба
другаруване - ♦ вж. дружба
ч \
. другопланетен нов, - ♦ вж. извънземен
513. 0 другояче - ♦ (по друг начин) инак, иначе, обратно, проти¬
воположно, противно
514. 0 дружба - ♦ (отношение на взаимна привързаност, доверие
и преданост) приятелство, другарство, другаруване, общуване прен,,
контактуване [лат.]· прен,. любов
дружелюбие - ♦ вж. сърдечност
дружелюбност - ♦ вж. · сърдечност ·
дружество - ♦ стоп. вж. сДружение; ♦ полит. ■ ъж, съюз;
♦ вж. асоциация [от лат.] спец,.
дружно - ♦ вж. здедно
дружност - ♦ вж. еДиноДействие книж:.
друм [от гр. δρόμυς] нар. поет. - ♦ вж. път
друмник [от гр. δρόμοι] нар. поет. — ♦ вж. пътник
, дръвник - ♦ прен.. пренебр, рвзг, вж. геупвк
дръзновйн книж. - ♦ вж. смее
дръзновение книж, - ♦ вж. смелост ·
дръзновеност книж, - ♦ вж. смелост
• дрън, дрън ярина разг, пренебр. - ♦ вж. безсмислица
_ 143 _
духа
дрънкало - ♦ разг. пренебр,. вж. бъбривец
дрънкам - ♦ разг, пренебр. вж. говоря
• дрънкам като <празна> воденица разг, неодобр. -
♦ вж. приказлИв
дрънканица разг. пренебр. - ♦ вж. безсмЦслица
• дръпвам (тегля) един калай разг. - ♦ вж. скарвам ce
х . Ч
дръпнат - ♦ разг. вж. опърнтчав
дрязги [рус. дрязги] книж, - ♦ вж. - неразбирателство
дряновица - ♦ вж. тояга
дряновица - ♦ вж. тояга
дубликйт [по лат. duplex] книж. - ♦ вж. прСпис
дувар [тур. duvar от перс.] разг. - ♦ вж. cmeuà
дулцинея [от исп. Dulcinea] - ♦ прен. шег, вж. любИма -
дудна разг. пренебр, - ♦ вж. говоря
X Ч
дума - ♦ вж. - слово
• дума да няма разг. - ♦ вж. безспорно
думам нар. - ♦ вж. говоря; ♦ вж. казвам .
• дума не продумвам разг. - ♦ вж. мълчб ·
• дума по дума разг. - ♦ вж. буквално; ♦ вж. подробно
• думите ми с ченгел .да вадиш разг. - ♦ вж. мълчалив
дундьо разг. ирон. -' ♦ вж. дебелак
дурйк [рус. дурак] разг. руг. - ♦ вж. глупак
515. 0 Дух - ♦ (безсмъртното нематериално начало у човека, съста¬
вящо същността на живота му) душа; ♦ прен. (психическо състояние
на човек, обикновено като нравствена сила, като готовност да дейс¬
тва) самочувствие; ♦ религ, (безплътно, свръхестествено същество,
добро или зло, което може да приема различен образ) вж. призрак;
♦ ирен, ’(душевно-психологическа даденост) вж. атмосфера [гр.]
516. 0 Духа - ♦ (за вятър - движение на вятъра) ветрее, вее, повява,
лъха, полъхва, подухва ,
духвам - ♦ разг. вж. отивам си; ♦ вж. побягвам
• духвам (плюя) си на краката разг. - ♦ вж. отивам си;
♦ вж. побягвам
• духвам под опашката разг. грубо - ♦ вж. изпъждам; ♦ вж. пъдя
духовен - ♦ вж. интелектуален [от лат.]
духовит
_ 144
517. О духовит - ♦ (който проявява или е изпълнен с остроумие,
забавност) остроумен, забавен, занимателен
духовник - ♦ вж. üepèü [гр.] 'цаpκ..] ♦ вж. · калугер· [гр.]
душа - ♦ вж. дух
• душа давам разг. - ♦ вж. xapèceaM [от гр.]
• душа за две пари няма разг. - ♦ вж. безсИлен
• душа под наем носи разг. - ♦ вж. безсилен
• душа под нокът нося разг. - ♦ вж. линея
• душата ми е в (зад, на) зъбите разг. - ♦ вж. лиеèя
• душата ми се е закрепила под ноктите разг. - ♦ вж. лие^я
• душата (сърнето)· ме боли разг. - ♦ вж. безпокоя се
душйст [рус. душистый] книж. остар). - ♦· вж. архмдтее [гр.]
душйтел - ♦ вж. потисник
душмйнин [тур. düşman ут перс.] нар. - ♦ вж. враг
дуя се разг. - ♦ вж. важнича
дъбрава - ♦ вж. горМ
дъдрйца нар. - ♦ . вж. бъбрИвец
дъждй диал.. - ♦ вж. валИ
дълбинй поет. - ♦ · вж. дълбочина
дълбок - ♦ вж. проникновен книж.
дълбоко - ♦ вж. навътре
518. О · дълбочинй - ♦ (значително отдалечено от повърхността на
нещо разстояние) глъбина поет., дълбина поет., глъб поет., глъбине
рядко, бездна поет., недра поет.
519. 0 ДЪЛГ - ♦ (сума или нещо друго, което се дължи на някого)
задължение, борч [тур.] разг., ♦ (нравствена отплата, която дължи чо¬
век на другите) вж. задалжèнид
• дълъг му е езика разг. - ♦ вж. бъёриецц,, вж. устат
дънер - ♦ вж. пън
дъня нар. грубо - ♦ вж. бИя
• дървена глава разг, пренебр. ~ ♦ вж. глупМк
• дървен господ разг. ирон. - Ф вж. бой
• дървен философ разг, пренебр. - ф вж. ycmàm
• дърво и камък се пука разг. ~ Ф вж. студ
_ 145 _
дъх
дърворезбар - ♦ вж. резбдр
дърдоран рвзг. - ♦ вж. бъбривец
дърдорко рвзг. - ♦ вж. бъбрИвец
дърдоря разг. пренебр.. - ♦ вж. говоря
520. 0 държйва - ♦ (териториална, народностна и административ¬
на цялост) страна, земя, родина; ♦ (страната, от която човек произхожда,
страната на родовите му корени) вж. родина ,
• държа (имам) под око някого или нещо разг. - ♦ вж. следя
• държа исо рвзг. - ♦ ·вж. подкрепям
521. 0 Държание - ♦ (начин на отнасяне с другите) обноски, ма¬
ниери [от фр.], поведение
• държа очите си отворени разг. - ♦ вж. бдя
• държа се - на голямо рвзг. - ♦ вж. вджничв
• държа се на дистанция от някого или · от нещо книж, -
. ♦ вж. отбягвам
• · държа се настрана (настрани, по-далеч) от нещо рвзг,. -
♦ вж. отбягвам
• държа се на <почетно> разстояние от някого книж, -
♦ вж. отбягвам
• държа си езика зад зъбите рвзг, - ♦ вж. мъечд
• държа страната на някого рвзг. - ♦ вж. подкрепям
• държа фронта книж. - ♦ вж. брДня
• държа (чета) конско <евангелие> на някого рвзг. -
♦ вж. кдрсм се
ч . . к « \
дързост - ♦ вж. смелост, ♦ вж. нахалство
ч . . \ .
дързък - ♦ вж. омuлı:) ♦ вж. нахален .
дърпам - ♦ вж. тегля t ■
• дърпам (тегля, опъвам) упппе на някого рсзг, - ♦ вж. скарвам се
jwpi нар.. - ♦ вж. стар
дъртак разг. подигр. - ♦ вж. старец
дъртачка разг, пренебр. - ♦ вж. бдбс
дъртуша рсзг. пренебр. - ♦ вж. бдбс
522. 0 ДЪХ - ♦ (вдишване на въздух) дйшане, солук [тур.] остар.
нср.·, ♦ вж. миризмв [гр.]
дъхав поет. - ♦ вж. ароматен [от гр.]
дявол
_ 146 _
дъхам - ♦ вж. ухая; ♦ вж. вдИшвам
дъховйт рядко - ♦ вж. ароматен [гр.]
дъхтя поет.. - ♦ вж. ухая
дюкян [тур. dükkân от ар.] остар, - ♦ вж. магазин [фр. от ар.]
дюс [тур. düz] разг, - ♦ вж.- равен
\ \
дявам - ♦ вж. слагам
523. 0 ДЯВОЛ [нгр. διάβολος] - ♦ (според религиозните поверия - зъл
дух) сатана [гр. от евр.], демон [гр.], бяс нар, чорт [рус.] разг, рядко,
изкусител книж.. луцифер [лат.], мефистофел [нем.] прен. книж,. вел-
зевул [гр. от стевр.], тартор [гр.]; ♦ прен.. разг. вж. хитрец
дял - ♦ вж. част; ♦ вж. клон прен.; ♦ поет., вж. съдба,;
♦ вж. точка
• дялам треските на някого разг. - ♦ вж. кдрам се
• дяволите мътят у някого диал. - ♦ вж. потаен
V - \
дяволия - ♦ вж. хитрост
дядка - ♦ вж. старец
дядо - ♦ вж. старец
дякон [гр. διάκονος] църк, - ♦ üepèü [гр.] църк,
_ Е
евентуален- [от фр. eventueß - ♦ вж. вероятен
евентуалност [от фр. eventue] - ♦ вж. цзглед2
еволюция [лат. evolutio] книж. - ♦ вж. развИтие
егида [гр. αίχδος] книж. прен. - ♦ вж. закрила
524. 0 егоизъм [от лат. egoismus] книж. - ♦ (самовлюбеност,
преувеличаване значимостта на собственото си аз) себичност книж.
себелюбие книж.. егоцентрйзъм [фр.] .
525. 0 егоист [фр. egoiste] - ♦ (човек, който абсолютизира личните
си интереси и не се интересува от интересите на другите)- себелюбец,
егоцентрйк - [от фр.] книж.
_147
единство
егоцентрйк [от фр. egocentrique] - ♦ вж. егоИст [фр.]
егоцентрЙзъм [от фр. egocentrismé] книж. - вж. егоИзъм [лат.]
526. <> едвЙ - ♦ (съвсем бавно, с мъка) едвйм, едвй-едва разг..
• с триста зора разг., с триста мъки рагг.'. ♦ (в съвсем слаба степен)
едвам, слабо, леко, излеко, излеком нар; ♦ (преди съвсем малко вре¬
ме) вж. току-що
едва-едва разг. - ♦ вж. едвш. ♦ вж. бдвно
X X
едвам - ♦ вж. едва
• едва свързвам двата края разг. - ♦ вж. мизерствам [по лат.]
X . X
едвй-що разг. - ♦ вж. току-що
едйкт [лат. edictum] - ♦ вж. указ
• един вид разг. - ♦ вж. наИстина
527. 0 единён - ♦ (за група хора _ който мисли и действа еднакво
с другите) единодушен, солидарен [фр.], сплотСн, монолйтен [по лат.];
♦ (който в единство съставя едно цяло) унитарен [фр. от лат.], обединен
' единение книж. - ♦ вж. единство., + вж. връзка ■
единйчен - ♦ вж. отделен
едйнност книж..- ♦ вж. едИнство
единовластие книж:. - ♦ вж. абсолютИзъм· [фр.] книж.
единоглйсие книж;. - ♦ вж. единодушие., ♦ вж. едИнство
528. О единодёЙСТВйе книж. - ♦ (пълна съгласуваност и единство
в действията) задружност, дружност, съгласуваност; ♦ вж. единство
единодушен - ♦ вж. едИнен
529. 0 единодушие книж. - ♦ (пълно единство, съгласие в мисли¬
те, чувствата и действията) единогласие книж.., сдиномислис книж..
едйнство; ♦ вж. едИнство
единомислиекниж. - ♦ вж. единодушие книж.'. ♦ вж. единство
• един път разг. - ♦ вж. красиш'. ♦ вж. доброкачествен книж.
530. 0 единствен - ♦ (който е изключителен, неповторим) непов-
торйм, уникален [по лат.] книж., безподобен, неподражаем, изключйте-
лен
едйнствено - ♦ вж. екс^з^^ [фр.] книж.
531. · О единство - ♦ (сплотеност, задружност, неделимост на
интереси и цели) единение книж., едйнност, сплотСност книж.. еди¬
еднйкво
_ 148 _
нодействие книж.' единомислие, единогласие книж.. единодушие,
солидарност [от лат.] книж, монолитност [от лат.] книж.
• една (две) педи от земята рвзг. - ♦ вж. джудже [тур.]
532. 0 еднакво - ♦ (по един и същ начин) равно, идентично [от
фр.] книж., адекватно [от лат.] книж., · не по врат, а по шия разг.
не грош, а четиридесет пари Диве., не в тикви, а в кратуни разг.,
♦ (в същата степен) вж. нврдвно
еднаквозвучащ · - ♦ вж. омофон [фр.], езикозн,
533. 0 еднакъв - ♦ (който е един и същ с друг) адекватен [лат.]
книж. тъждествен [рус.] книж, равнозначен, рйвен, идентйчен [фр.]
книж., съответстващ; ♦ вж. същ. ♦ вж. pàeeu
• една шепа душа разг. - ♦ вж. мършав
534. 0 едновременно - ♦ (ставащо в едно и също време с друго)
заедно, същевременно, наведнъж, успоредно, синхронно [от гр.] книж.
наедно шар.' ♦ вж. нареД
едновремешен разг. - ♦ вж. някогашен. ♦ вж. старинен
s . X
- еднодневен - ♦ вж. краткотраен
• едно джезве кокали рвзг. - ♦ вж. мършав
• едно за главата, друго за краката рсзг. - ♦ вж. разбъркано
\ . X
едноименник - ♦ вж. съшеuееuк
• едно към кесим рвзг. - ♦ вж. напосоки
• едно му [е] на езика, lal друго 1му е! на сърцето шазг. - ♦ вж. Дврлùчие
• едно на друго рвзг. - ♦ вж. приблизително
• едно на ръка разг. - ♦ вж. непременно
535. ф · еднообразен - ♦ (за живот· и под. - който не се променя,
протича по един и същ начин) монотонен [от гр.] книж., всекидневен,
сив прен,. скучен, отегчителен, досаден, безинтересен, делничен, про¬
заичен [по лат.] прен,, всекидневен; ♦ вж. безинтересен
• · едно пиленце ми прошепна рвзг. - ♦ вж. узнавам
едностранчив - ♦ · вж. ограничен. ♦ вж. субектИвен [от лат.]
едрогабаритен - ♦ вж. голям, + вж. масИвен [фр.]
536. 0 едър - ♦ (за ръст на човек - който е висок) снажен, балабан
[тур.] разг, остср.: ♦ вж. масИвен [фр.]; ♦ вж. голям
ежби - ♦ вж. неразбирателство. ♦ вж. свсДа
ежедневен - ♦ вж. всекидневен
_ 149 _
екскурзия
537. 0 язик - ♦ (способност за говорене) реч, слово; ♦ езикозе. (на¬
чин на изразяване) стил; ♦ - (говорна дейност) говор
538. ф езикознИние - ♦ (наука за езика) лингвистика - [фр.], ези-
кословие остар. книж.
езикословие остар,. книж, - ♦ вж. езикознание
539. ф езически - ♦ (който се отнася до вярване в много богове)
идолопоклоннически книж.. идолопоклонски остар,. книж, бесовски
старин.
540. 0 як - ♦ (отглас на някакво звучене) екот, ечене, ехтеж, ехтене;
♦ вж. - отзвук
541. О еква - ♦ (за звуково проявление — разнася се в пространст¬
вото) проечйва, проехтява, разнйся се
екзактен [по лат. exactus] книж. - ♦ вж. точен
екзалтйция [от лат. exaltatio] книж. - ♦ вж. възбуда;
Ф вж. въодушевление
екзалтйрам [от фр. exalter] книж. - ф вж. вдъхновявам
екзалтйраност [от фр. exalter] книж:. - Ф .вж. възбуда;
Ф вж. въодушевление
екзарх [сргр. - εξαρχος] църк, - Ф вж. apxuepèü [сргр.] църк.
екзистенция [по срвеклат. existentia] книж, - ф вж. живот
екзистйрам [фр. exister от - лат.] книж:. - Ф вж. живея
екивок [фр. équivoque] книж, - Ф вж. двусмИслица
екйп -[фр. equipe] - Ф вж. отбор! .
έκοτ - ф вж. ек
542. 0 ексклузйвно [фр. exclusive] книж. - ф '(което е единствено,
изключително, специално) изключйително, едйнствено, специално [от
лат.], извънредно
екскурзиант [по лат. excursio] _Ф вж. турЦст [фр.]
543. 0 екскурзия [от лат. excursio] - ф (развлекателна разход¬
ка сред природата до недалечно място) - йзлет, разходка, обиколка;
ф (пътуване с опознавателна и развлекателна цел до далечни - места)
пътешествие, пътуване, воаяж [фр.] книж.
екслйбрис [лат. ех libris] книж, - Ф вж. винетка [ит.]
експанзйвен [фр. expansif] книж, - ф вж. агресИвен - [от лат.];
♦ вж. невъздържан
_ 150 _
експйшия
544. Ф експйнЗИЯ [от лат. expansio] книж. - ♦ (агресивно проявяван
стремеж към все по-голямо разрастване и уголемяване) разширяване,
разпространение
545. Ф експеримёнт [от лат. experimentum] книж. - ♦ (опитна
проверка на нещо) опит, проба
експедИрам [от лат. expedio] разг, грубо - ♦ вж. пъдя
546. ■ 0 екпедитивен [от фр. expéditif] книж. - ♦ (който бързо и
лесно се справя с работата си) сръчен, деловй, бърз
експозйция [лат. expositio] книж. ~ ♦ вж. изложба
експорт [англ, export по лат.] - ♦ вж. Износ
експропрйрам [от фр. exproprier] жарг. - ♦ вж. крадМ
екстаз [фр. extase] книж. - ♦ вж. възхищение
екстра [от лат. extra] разг. - ♦ вж. доброкачествен
екстремен [от лат. extremus] книж. - ♦ вж. прекален
ексцесия [лат. excessus] книж. - ♦ вж. безчйнство
еластИчен [по гр. ε'λαστικός] - ♦ вж. гъвкав; ♦ вж. пластИчен
[от гр.]
547. Ф елегОнтен [от фр. elegant] - ♦ (който се отличава с изис¬
каност, стилност и красота) кокетен [от ' фр.], шик [фр.], шикозен [рус.
от фр.], изискан, изящен книж. грациозен’[от лат.], · като (сякаш) от
кутия изваден разг.
елегантност [от фр. elegant] - ♦ вж. грдция [лат.];
♦ вж. изИсканост
елегйчен [от гр. ελεγειακός] - ♦ прен,. вж. тъжен
548. Ф електорйт [фр. électorat] полит, прен. - ♦ (хората като участ¬
ници в избори, като гласоподаватели) гласоподаватели, избирйтели
електорален [фр. électorale] книж. - ♦ Изборен
549. Ф елемент [лат. element] - ♦ (съставна, градивна част на нещо)
съставка, компонент [лат.] книж.; ♦ вж. подробност
елементйрен [от лат. elementarius] - ♦ вж. ^задълбочен;
♦ вж. ограничен. ♦ вж. дзбучен.
♦ вж. примитИвен [от лат.]
550. Ф елиминйрам [фр. éliminer] книж. - ♦ (не позволявам на
някого или нещо да участва в някаква проява) отстранявам, изклЮчвам
♦ м
_ 151 _
епитет
551. О влИт [фр. elite] - ♦ (най-подбраната част от определена
обществена група) цвя^ прен,, каймак [тур.] прен, разг., връх прен.,
• солта на земята книж. каймака на обществото книж,
елйтен [от фр. · elite} - ♦ вж. отбрСн
елмйз [тур. elmas от ар.] нар. - ♦ вж. диамСнт [нем.]
ембйрго [от исп. embargo} юрид. - ♦ вж. забрСна
552. О емблёма [гр. έμβλημά} - ♦ (символичен образ на някакво
понятие) символ [гр.], знак
емблематичен [по лат. emblema} книж. - ♦ вж. показателен
емигрант [по лат. emigrans} - ♦ вж. изгнвник
емоция [фр. emotion} книж, - ♦ вж. чувство
емоционален [от нем. emotional} книж, - ♦ вж. чувствителен.
♦ вж. нежен
емча се разг,. - ♦ вж. важнича
емфаза [гр. έμφασα} книж, - ♦ вж. изmЪkваеu
енергичен [по гр. ενέργεια чрез рус.] - ♦ вж. dèen;
♦ вж. актИвен [от · лат.]
енергично [по гр. ένέργιεα} книж, - ♦ вж. напрегнато
енигма [гр. άινιγμα} книж, рядко - ♦ вж. загСдка
ентусиазирам [по фр. enthousiasme} - ♦ вж. вдъхновявам
ентусиазиран [по фр. enthousiasme} - ♦ вж. edbXHoeèu
ентусиезъм [от фр. enthousiasme} - ♦ вж. въодушевление;
♦ вж. вдъхновение
епигонство [по гр. επίγονος,от рус.] - ♦ вж. подражание
епиграф [от гр. επιγραφή} книж, - ♦ вж. мото [ит.]
епизод [фр. episode} - ♦ вж. случка
553. О епизодичен [по фр. épisodique} книж, - ♦ (който се случва
рядко, от време на време) случаен, рядък, незначителен, инцидентен
[по лат.] книж,, непредвиден
554. О епилог [гр. επίλογος} - ♦ прен, книж, (завършек, край на
нещо) край, завършек, заключение; ♦ вж. послеслов -
епископ [сргр. επίσκοπος] църк. - ♦ вж. apxuepèü· [сргр.] църк.
555. О епитёт [гр. έπίϋετον} - ♦ (художествено определение) опре¬
деление; ♦ рсзг, ирон, (дума или израз, с които се окачествяват хора
по техни недостатъци) · вж. прякор '
èpec
_ 152
епйчен [от гр. επικός] - ♦ вж. повествователен; ♦ прен, вж. славен
епоха [лат. epocha от гр. ] - ♦ вж. период [фр.]
епохелен [по лат. epocha от рус.] - ♦ вж. забележИтелен
èpa [от клат. aera] - ♦ вж. период [фр.]
556. ó èpec -[гр. αίρεσις] религ. - ♦ (лъжливо религиозно учение, от¬
клонение от официалното религиозно учение) разкол църк,, секта [от
лат.] църк, сектантство [по лат.] църк.
èpoc [гр. - ερω] мит. - ♦ вж. Купидон [фр. по лат.] мит.
еротйзъм [от гр. ερως -ωτος] книж. - ♦ вж. еротика [гр.]
557. О’ еротика [гр. ερωτικό] книж. - ♦ (много силна любовна
чувствителност) еротйзъм [от гр.], чувственост, сладострйстие, сласто¬
любие книж.
ерча се разг. - ♦ вж. важнича
еснйф [тур. esnafот ар.] пренебреж, - ♦ вж. дребнав
есенция [лат. essentia] - ♦ прен, лтш/с. - (най-главното, най-съ¬
щественото в съдържанието на нещо) вж. - същина
558. О естёствен - ♦ (създаден от природата без човешко вме¬
шателство) природен, натурален [лат.], първйчен; ♦ (обусловен от
закономерното развитие на нещата) закономерен, нормален [лат.];
♦ (за човешки обноски — непринуден и сърдечен в отношенията си
към другите) непринуден, непресторен, непревзет разг., безизкуствен
книж,, + (за човешки качества — даден от природата) вж. вроден;
♦ вж. свободен; ♦ вж. неподправен
естество книж. - ♦ вж. природа; ♦ вж. същина
еталон [фр. etalon] - ♦■ прен. вж. пример; ♦ вж. стандарт
559. О етЙП [фр. etape] - ♦ книж. (някаква продължителност от
време, свързана с определена качествена характеристика, в протичане-,
то на нещо) фаза [гр.], стадий [гр.] - книж., период [фр.], момент [лат.];
♦ прен. вж. период [гр.]
560. О Ятика [от гр. ήϋική] - ♦ (система от нравствени правила)
морал [лат.], етйчност [от гр.], нравственост
561. О ятйчян [от гр. αίΰικός] - ♦ (който се отличава с добри и
чисти нрави) нравствен, морален [от лат.], почтен, порядъчен книж.;
♦ вж. благороден; + вж. коректен [от фр.]
етйчност [по гр. αίΰικός] - ♦ вж. етика [гр.]
_ 153 _
жаден
562. О ётнос [от гр. εϋνος] книж. - ♦ (общност от хора, свързани
с родови отношения, · общ език и обща територия) народ, народност,
нация [от лат.], племе
563. О · ефект [от · лат. effectus] книж. - ♦ (силно въздействие върху
някого или нещо) въздействие, влияние; ♦ (резултат или следствие от
действието на някаква сила) последица
ефективен · [по клат. effectivus] книж. - ♦ вж. действен
ефикасен [фр. eficase от лат.] книж. - ♦ вж. успешен
ефимерен [от гр. εφηρος] книж. — ♦ вж. краткотрМен
564. 0 ефирен [от гр. αςύηρ] 'книж. прен. - ♦ (който е много лек и
безплътен) безплътен, въздушен, въздушнолик поет., лек
ехйден [от гр. εχιδνα] - ♦ вж. язвИтелен
ехо [от гр. ηχώ] - ♦ вж. отзвук
ехтеж - ♦ вж. грохот, ♦ вж. ек
ехтене - ♦ вж. ек
I
ечене - ♦ вж.. ек
ч .
ешмедеме нар. шег. - ♦ вж. пир
_____ . ж
жад поет. - ♦ вж. мсМмсдм
565. 0 · Жаден - ♦ (който изпитва нужда да пие) жадуващ, зажаднял,
загорял разг.’, ♦ прен. (който изпитва силно желание за нещо, към което
се стреми) жадуващ, зажаднял, копнеещ, загорял разг., петимен · [гр.]
нар.,, ♦ прен. вж. Млчен
ч . X
жадност - ♦ прен. вж. алчност
жадувам - ♦ прен. вж. мечтМя .
ч . ' X
жадувай - ♦ прен. вж. желдн
жадуващ - ♦ вж. жаден
жйжда
_ 154 __
566. О жйжда - ♦ · (усещане на потребност да се пие) жад поет,.;
♦ прен. вж, жееСние; ♦ прен. вж. вечност; ♦ прен, вж. глад прен.
жал - ♦ вж. състрадание; ♦ вж. скръб
567. 0 жйлба - ♦ (изразяване на висок глас на скръбно чувство)
оплакване, вайкане рсзг; ♦ (предявено писмено или устно искане) оплаква¬
не, искане, тъжба остср; ♦ (чувство на скръб, тъга, мъка) вж. скръб
жалвам се разг. - ♦ вж. опедквам се
жален - ♦ вж. тъжен
жалея - ♦ вж. тъжа
жаловен нар, - ♦ вж. скръбен;. ♦ вж. остар, тъжен
жаловнт - ♦ вж. скръбен; ♦ вж. тъжен
жйлост - ♦ вж. скръб; ♦ вж. състрадание *
жйлостен - ♦ вж. скръбен
568. 0 жалък - ♦ (който буди съжаление, състрадание) окаян, клет,
нещастен, злочест, страдалчески, скапан ·жарг., · жив да го оплачеш
рсзг,; ♦ вж. безславен; ♦ вж. незначителен; ♦ вж. плачевен; ♦ вж. смешен
жаля - ♦ вж. тъжа; ♦ вж. щадя
жаля се нар. ~ ♦ вж. оплаквам се
жандармерист [по фр. gendarme] - ♦ вж. поеицСй [нем.]
жар - ♦ прен.. вж. въодушевление; ♦ прен.. вж. разпалиеоат
569. 0 жаргон [фр../argon] езикозн. - ♦ (говор, характерен за някаква
социална група) социолект [лат.], сленг и сланг [англ.], арго [фр.]
570. 0 жарък - ♦ (който излъчва силна горещина) зноен, горещ, ггарещ,
пйлещ, огнен, прижурещ, парлив, изпепеляващ, изгарящ, прегарящ;
♦ прен. (който е изпълнен с дълбоки силни чувства) вж. плСменен
жегвам прен, - ♦ вж. обИждам
жежък - ♦ вж. топъл
571. 0 желйн - ♦ (който силно се желае, очаква и мечтае) жадувай прен.,
въжделён книж:., многоочакван, многожелан книж.. мечтан, бленуван
572. 0 желйние - ♦ (духовен стремеж към осъществяването на
нещо) копнеж, копнение поет. жажда прен.., въжделение книж,, воля,
охота рвзг., мерак [тур.] нар,. ищ.х [тур.] нар; ♦ (духовно оформила се
потребност от нещо) вж. искане; ♦ вж. амбИция [лат.]
ч . Ч
желая - ♦ вж. искам
железница рвзг. - ♦ · вж. веак
_ 155 _
живея
жест [лат. gestus] - ♦ прен,. вж. постъпка
573. О жесток - ♦ (който не проявява милост, снизхождение и съст¬
радание) безпощаден, безмилостен, безжалостен; ♦ (който проявява
или при който се - проявява ненормално удоволствие да се подлагат
на мъчения други) зверски, свиреп, кръвожаден, садистичен [по фр.],
варварски.[по гр.]; ♦ (който съдържа, изразява отсъствие на съчувствие,
състрадание) вж. безсърдечен
574. 0 жесТОКОСТ - ♦ - (отсъствие на милост, на снизхождение и
състрадание) жестокосърдечие книж, безчовечност, безчовечие, без-
пощадност, безсърдечие, безсърдечност, коравосърдечност, кораво-
сърдечие, варварство [по гр.], варварщина [по гр.], злосърдечие книж.;
♦ (отсъствие на съчувствие и състрадание) бездушие, безчувствие,
безчувственост; ♦ (жестоко отношение, доставящо ненормално болез¬
нено удоволствие) вж. садизъм [фр.]
жестокосърдёчен книж. - ♦ вж. безсърдечен
жестокосърдечие книж. - ♦ вж. жестокост
575. : ЖИВ - ♦ (който живее) съществуващ преп, дишащ; ♦ (който е
изпълнен с жизнена енергия) жизнен, темпераментен [от лат.], деятелен,
пъргав, · огън и пламък разг.; ♦ прен. вж. пъргав; ♦ прен. вж. игрив;
♦ прен. вж. образен
• жив да го оплачеш разг. - ♦ вж. жСлък
• жив да си разг. - ♦ вж. благодаря
• живее като куче под стряха разг. - ♦ вж. бездомен
живец нар, - ♦ вж. същина
576. О живея - ♦ (съществувам като биологически организъм)
съществувам, поминувам, жив съм, дишам прен, екзистйрам [фр. от
лат.]- книж.; ♦ (прекарвам живота си някъде) обитавам, населявам, пре-
бивйвам; ♦ (живея без духовни интереси, без идеали и стремежи) вж.
жцвуркм; ♦ (заработвам средства за храна и живот) вж. прехранвам се
• живея като нар (парче) разг. - ♦ вж. благоденствам
• живея си живота разг. - ♦ вж. благоденствам
• живи моши книж. - ♦ вж. безсилен
• жив <или> мъртъв разг. - ♦ вж. непременно '
живина нар. - ♦ вж. животно
жИво - ♦ прен.. вж. игриво; ♦ прен. вж. алегро [ит.] муз.
живописен - ♦ вж. цветист
живот
_ 156 _
577. <> ЖИВОТ - ♦ (съществуване като живо състояние) съществува¬
не, съществувание книж; ♦ вж. ôumuè книж; ♦ вж. бит
животворен - ♦ вж. блазхддтдн .
животйна нар. ~ ♦ вж. животно; ♦ вж. същество
животйнка нар.. - ♦ вж. животно
578. 0 ЖИВОТНО - · ♦ (живо същество) живина нар., животйна нар., жи-
вотйнка нар., гадйна нар.; гад нар.; ♦ (домашно животно)· добиче, скот
животоописание остмр. - ♦ вж. биография [лат.]
животопЙс книж. - ♦ вж. биография [лат.]
животрептящ книж. - ♦ вж. актуален [от клат.]
животувам нар). - ♦ вж. живуркам
жив съм - ♦ вж. живея
• жив-умрял разг. - ♦ вж. примрял
579. 0 живуркам - ♦ (живея без духовни интереси, · без идеали и
стремежи) вегетйрам [от лат.] прен, животувам нар.
жигосвам книж. - ♦ вж. порицавам книж.
ч ч .4
жизнедеятелен - ♦ вж. жизнен
580. 0 жизнен - ♦ (изпълнен с енергия, бодрост и деятелност)
бодър, жизнедеятелен, свеж прен,., витйлен [от лат.] книж;;; ♦ вж. жив;
♦ вж. игрИв; ♦ вж. вМжен
Ч . ч
жизнено - ♦ прен. вж. игриво
жйзненост - ♦ вж. бодрост
жизнерйдост - ♦ вж. бодрост
жизнерадостен - ♦ вж. бодър; ♦ вж. весел
ч .4
жилав - ♦ вж. гъвкав
жйлвам прен. - ♦ вж. обИждам
581. 0 жилище - ♦ (постройка, която служи за живеене) дом, къща,
апартамент [от ит.], квартйра [нем.], покои книж, стряха прен., огнИще
прен., покрив прен.
• житейско правило книж. - ♦ вж. прИнцип [лат.]
житие остмр. - ♦ вж. биография · [лат.]
житие-битие книж. - ♦ вж. биография [лат.]
житиепйс рядко - ♦ вж. биогрдфия [лат.]
жребий - ф прен. поет. вж. съдба
жур [фр.уошг] разг. - 4 вж. paзβлeчèеue
• жъна успехи книж. - ♦ вж. преуспявам
_ 157_
заблуждавам ce
3
забйва остар, - Ф вж. развлечение; ' Ф вж. удоволствие
582. 0 забйвси - ♦ (който предизвиква интерес и занимателност)
занимателен, увлекателен, интересен [по фр.], любопитен, чудноват,
куриозен [от лат.]; ♦ вж. духовит; ф вж. смСшсн
забавление - ф вж. развлечение
583. 0 забавлявам - ф (занимавам някого с интересни и приятни
неща) развлИчам, веселя, развеселявам, · поддържам настроението
разг.; Ф вж. бавя 2
забавям - ф вж. бавя1
забйвяне - ♦ вж. бавене
забатйчвам разг, - Ф вж. загазвам разг.
забвение старuе. - Ф вж. забрава
забележим - ♦ вж. вЦдим
584. 0 забяляжитялян - ♦ (който се откроява със -своята изклю¬
чителност) паметен, знаменателен книж,. изключителен, бележит;
ф - (който се отличава с особено голямото си обществено значение)
’ епохален [от лат.], исторически [по лат.]; ф (който се отличава, ’ изпъква
с големите си постижения в дадена област) вж. виден
забелёжка - ♦ вж. апостроф [гр.]; ф вж. укор
забелязвам ~ Ф вж. вИждам
585. 0 заблуда - Ф · (лъжлива, погрешна представа, схващане или
мнение) заблуждение, заслепение, подвеждане, дезориентация [от фр.],
дезориентиране [от фр.], мистификйция [от фр.] книж:.; Ф вж. измама;
Ф вж. илюзия [от фр.]; Ф вж. недоразумение
заблуден - Ф вж. излъган; ф вж. объркан
заблуждавам - ♦ вж. залъгвам; ♦ вж. лъжа
586. 0 зиблуждйвим ся - Ф (създавам си лъжлива представа,
по-грешно мнение, схващане за нещо) подвеждам се, полъгвам се, из-
лъгвам се, измамвам се, · тръгвам по акъла на някого разг, хващам
се на ума (акъла) на някого разг, ходя по чужд акъл - раза., хващам
(улавям) се на въдицата разг.; ♦ вж. лъжа се
заблуждение - ф вж. заблуда; ♦ вж. недоразумение; ■
Ф вж. илЮзця [фр.]
забогатявам
_158_
587. О забогатявам - ♦ (ставам богат) замогвам се, възмогвам се
книж,. обогатявам се, опарйчвам се разг., преуспявам, разбогатявам
рядко, · хващам златния дявал за опашката рвзг., правя пари рвзг..,
отели ми се вола разг. изправям се на краката· си рвзг,. напълвам си
джоба разг., натрупвам капитал книж. пипвам парата разг, трупам
богатства разг.
забогатяване - ♦ · вж. преуспяване
заборчевам - ♦ вж. заДлъжнявм
заборчёя - ♦ вж. задлъжнявам
588. <> забрйва - ♦ (състояние на заличени спомени) забвение ота-
рин,. безпёметност книж, безпаметство книж.' ♦ вж. захлас
589. ф забравям се - ♦ (преставам да забелязвам нещата около се¬
бе си под влияние на някакво силно преживяване) унасям се, захласвам
се, прехласвам се, увличам се, заплёсвам се рвзг.. · остават ми очите
в някого или в нещо рвзг,
590. 0 забрана - ♦ (непозволяване да се върши нещо) възбрана,
запрещёнке книж. остар,, запрёта книж, остар., вето [лат.] юрид,,
ембарго [исп.] юрид, табу [полинез.] прен.
591. О забранён - ♦ (за който няма позволение да стане) непоз-
волён, неразрешен, недопустйм, запретен
забутан - ♦ разг. вж. затънтен
забъркан - ♦ вж. сложен. ♦ вж. заплетен
забърканост - ♦ вж. смут
забърсвам - жарг. вж. краДв
завалям - ♦ вж. събдрям
завёки рядко - ♦ вж. зввИнаги
завземам - ♦ вж. завладяваш. ♦ вж. обсебвам, ♦ вж. присвоявам
• завива (завъртява. замайва) ми се свят рсзг. - ♦ вж. смСйвсм се
завиделява се рядко - ♦ вж. звзорявв се
592. 0 завинаги - ♦ (за вечни времена) навеки поет, вовеки
старин, довёка нрр. завёки рядко, завсегде поет, · во веки веков
книж, за (на) вечни времена книж., ♦ (без възможност за обратимост)
окончателно, безвъзвратно
X . \
завйрам - ♦ вж. вкарвам
_ 159 _
загазвам
593. 0 завйсимост - ♦ (отношение, при което е налице подчи-
няване на чужда воля) · подчиненост, подчинение, субординация [лат.]
книж; ♦ (причинна връзка между две явления) вж. обусловеност
594. 0 завладявам . - ♦ (завземам със сила населена територия)
завоювам, покорявам, завземам, вземам разг., · заемам, превземам,
заграбвам, · окупйрам [от нем.]
завоевател - ♦ вж. поробИтел
завоевателен - ♦ вж. агресИвен [от лат.]
завоювам - ♦ вж. завладявам
ч . t '
завсегда поет. ~ ♦ вж. завинаги
завчас разг. - ♦ вж. веднага; ♦ вж. набързо
ч \
завързан - ♦ разг. вж. сложен
• завързвам възел разг. - ♦ вж. пестя
завъртявам разг. прен. - ♦ вж. извъртам разг. прен.
завършване - ♦ вж. край
завършек - ♦ вж. епилог [гр.] прен.. книж.; ♦ вж. развръзка;
♦ вж. край
завършен - ♦ вж. цялостен; ♦ вж. точен
завяхвам - * вж. пос^рвам
595. 0 загйдка - ♦ (нещо неразбираемо, неразгадаемо) · тййна,
енИгма [гр.] рядко, мистерия [гр.], секрет [лат.], гатанка
загадъчен - ♦ вж. тдйнствен; ♦ вж. апокалиптичен
. [от гр.] прен.
загадъчност - ♦ вж. тайнственост
596. 0 ЗОгйзвам - ♦ прен. разг, (изпадам в тежко, затруднено
или объркано положение) закъсвам разг.., забатачвам разг., хлътвам
разг., втйсвам разг, ирон, · онапвам я (го) разг., оплесвам я (го) разг.,
хлътвам (затъвам) с двата крака разг, обърквам (оплитам, сбърквам.
заплитам) конните разг., спукана ми е работата раг..^ отивам на ки¬
но жарг; + разг. вж. провалям се; ♦ прен. разг. вж. банкрутИрам [от
нем.] прен. книж.
Ч '
загатвам - ♦ вж. намеквам
загатване - ♦ вж. намек
загащвам разг. - ♦ вж. обкръждвам
_160 _
загивам
597. 0 загивам - ♦ (падам убит) падам прен, умирам, · оставям
(слагам) си костите (главата) книж, оставям си кокалите разг, отивам
по дяволите разг.; ♦ прен, разг. (изгубвам се като личност) пропадам,
погубвам се, затривам се разг, · отивам по дяволите разг., отивам си
на вятъра разг., ставам зян разг.
598. <> заглЙвие - ♦ (изведено в началото- на текста наименование)
наслов книж., заглйвка, титул [лат.]
заглавка - ♦ вж. заглавие
заглеждам ce - ♦ вж. вглеждам се
599. 0 ЗЙГОВОр - ♦ (тайна договореност между ограничен кръг хо¬
ра, обикновено за постигане на някакви политически цели) съзаклятие
книж, конспирйция [лат.], комплот [фр.] книж,
заглушавам - ♦ прен. вж. сподавям
600. 0 заГОВОрник - ♦ (участник в съзаклятие, в заговор) съза¬
клятник книж.. конспиратор [от нем.]
заголемявам се - ♦ вж. възгордявам се
загорял - ♦ разг. вж. жаден.
заграбвам - ♦ вж. завладявам; ♦ - вж. присвоявам; - ♦ вж.
обсебвам
загрйждам - ♦ вж. обкръждвам
заграждение - ♦ вж. преграда
4 ж- '
загрйжен - ♦ вж. разтревожен
загриженост - ♦ вж, тревога
загрявам - ♦ жарг. вж. разбИрам
загуба - ♦ вж. вреда
• загубвам (изгубвам) се акъла (ума) разг. - ♦ вж. влЮбвам се
• загубвам (губя, - изгубвам) ума и дума разг. - ♦ вж. смайвам се
601. 0 зад - ♦ (за означаване на мястото, намиращо се отвъд ня¬
какво пространство) отвъд, оттатък
задача - ♦ прен. вж. поръчение; ■ ♦ прен. вж. задължение
• зад девет морета разг. - ♦ вж. далече
задигам - ♦ разг. вж. крада
задйрям нар. - + вж. ухажвам
задкулйсен - ♦ вж. подмдлен
_161 -
задържам
602. О задлъжнявам - ♦ (влизам в борчове, в дългове) за-
борчёвам, заборчёя, · влизам вътре разг.
задминавам - ♦ вж. изпреварвам
задоволеност - ♦ вж. задоволство ,
603. 0 задоволство - ♦ (приятно чувство на удовлетворение от
постигнато желание) доволствоудовлетворение книж. задоволеност,
удовлетвореност; ♦ вж. блаженство ,
• зад решитките рвзг. - ♦ вж. затвор
задружно - ♦ вж. здеДно
. задружност - ♦ вж. единодействие книж.
задръжка - ♦ вж. ηρέπκο
задушавам - ♦ прен. вж. п^о^о^1^<^1^1^./н,) + прен. вж. споддвям
■ ' ж ' ' ' .
задушевен - ♦ вж. искрен
задълбавам - ♦ рвзг. вж. задълбочавам се
604. 0 задълбочавам се - ♦ (отдавам се изцяло на нещо) вдъл-
бочавам се, вглъбявам се книж., углъбявам се книж., съсредоточавам
се, концентрирам се [от фр.] книж. потапям се рвзг,, вживявам се прен,
разг.; ♦ (съсредоточавам вниманието и мислите си върху нещо с цел да
проникна в неговата същност) вниквам, задълбёвам рвзг., прониквам,
вглеждам се прен..
605. О задълбочён - ♦ (който е изцяло отдаден на нещо) вдъл-
бочён, вглъбен книж,, углъбён книж,. · съсредоточён, концентриран · [от
фр.] книж,; ♦ (който прониква в същността) вж. проникновен книж,;
♦ вж. сериозен
задължавам - ♦ вж. ангажИрам [от фр.]
606. О задължёцив - ♦ (поета отговорност да бъде изпълнено
нещо) дълг, ангажимент [фр.], грижа прен.., отговорност прен., задача
прен.;; · ♦ вж. дълг
задължителен - ♦ вж. нужен
• задънена улица рвзг. - ♦ вж. безизходица
607. 0 задържам - ♦ (с усилие временно възпирам развоя на не¬
що) възпйрам, спирам, въздържам, удържам; ♦ (заставям някого да
остане за известно време някъде) вж. бввяр ♦ (задържам под стража)
вж. ·дреотрвам [от нем.]
• задържам под стража книж:, - ♦ вж. ·ареоτрвам [от нем.]
зеедно
_ 162 _
ч » Ч .
задъхвам ce - ♦ вж. уморявам ce
задявам разг. - ♦ вж. безпокоя; ♦ разг. вж. флиртувам [от англ.]
задявка нар. - ♦ вж. uieza
608. 0 ЗЗСДНО - ♦ (всички наедно, общо) вкупом, накуп, наедно
нар..· дружно, задружно, съвмСстно книж., ведно поет., барабар [тур.]
разг., общо, · съвкупно книж., колектИвно [от клат.], · в пакет разг.,
рамо до рамо разг., ръка за ръка разг·.; ♦ (нарсд с друго нсщо) редом,
нарСд, наравно; ♦ (заедно с друго) · вж. едновременно
• за едно<то> нищо разг. - ♦ вж. безпричИнно
заемам - ♦ вж. завладявам; ♦ вж. ангажИрам [от фр.]
ч .4
заемам сс - ♦ вж. почвам
зажаднял - ♦ вж. жаден
• за живо и за умряло пия разг. - * вж. пИя
609. 0 заздравявам - ♦ (правя нсщо да бъдс здраво, устойчи¬
во) закрепвам, укрепвам, установявам, стабилизйрам [по лат.], ·за¬
твърдявам, консолидЙрам [рус. от лат.] книж., бетонйрам [фр.] прен.
610. 0 зазорЯва се - ♦ (започва да става светло, настъпва дсн) съ-
зорява сс рядко, развиделява се, разсъмва сс, разсъмва разг., виделее·
се, завидслява сс рядко, · пуква сс зората поет.
ч . \
зазоряване - ♦ вж. разсъмване
611. 0 закалён - ♦ (който с придобил физическа или духовна из¬
дръжливост) кален, изпйтан, изпСчен разг., издръжлйв, тренйран [по
англ.] спорт, · минал (преминал) прсз огън и вода разг., минал (пре¬
минал) прсз сито и решето разг.
612. 0 закОна - ♦ (проявено или изразено намерение да се причини
зло на някого) заплаха, заканване, заплашване, сплашване
ч .4
заканвам сс - ♦ вж. плаша
заканване - ♦ вж. закана
закйчам - ♦ вж. безпокоя
ч · Ч
закйчка - ♦ · вж. шегм
Ч \ .
закачлйв - ♦ вж. игрив
613. 0 закачлИвО - ♦ (с доброжелателно остроумие, с шега) ше¬
говито, дяволИто; ♦ вж. игрИво
и Ч Ч
заклеймявам книж. - + вж. порицавам книж.
заклет - ♦ вж. непримирим
_ 163 — залез
заключение - ♦ вж. послеслов книж.; ♦ вж. епилог [гр.];
♦ вж. - извод, ♦ вж. оценка; ♦ ъж, развръзка
614. <> закон - ♦ (законодателно уредено предписание) норма,
правило, канон прсе.; · законодателен акт книж. нормативен акт
книж.; ♦ (неписано предписание, което се спазва в някакъв човешки
колектив) обичай, традиция - [лат.] книж.
• законодателен акт книж. - ♦ вж. закон
законност - ♦ вж. правда
V . X
закономерен - ♦ вж. естествен
s . X
закопавам се - ♦ разг. вж. провалям се
закопчавам - ♦ жарг.' вж. арестувам [по’нем.]
615. 0 закоравял -♦ прен. (който трудно се поддава на въздейст¬
вие) непоправйм, закоренял, изпечен разг.; ♦ прен. (който не се поддава
на чувствата си) вж. безчувствен .
закоравялост - ♦ вж. безчувственост
\ X ·
закоренял - ♦ вж. закоравял прен..
закрпвам - ♦ вж. заздравявам
616. 0 закрила - ♦ (проява, действие, което - предпазва от нещо
неприятно, опасно или дава сигурност, защита) защйта, покровителство,
охрйна, крило прен., щит прен., закрйлничество, егйда [гр.] книж. прен.
617. 0 закрилник - ♦ (лице, което защищава, закриля) бранйтел
книж.. покровйтел, защитник, застъпник, ангел-хранйтел прен. книж.
закрйлничество - ♦ вж. закрила
закрйлям - ♦ вж. браня
к . X
закрйт - ♦ вж. прикрит
\ . X
закръглен - ♦ вж. кръгъл
закъсвам - ♦ разг. вж. загазвам прен, разг,.; ♦ вж. провалям
се разг..; ♦ вж. банкрутИрам [по нем.] прен..
s . X
закътан - ♦ вж. прикрит
залавям се - ♦ вж. почвам
залёжи - ♦ вж. ресурси [фр.] книж.
618. 0 - зйлез - ♦ (за небесни тела - скриване от погледа зад хори¬
зонта) зйник поет,, залязване, заход нар, поет.; ♦ прен, (движение към
западане, към изчезване) вж. упадък
залъгвам
_164
• заливам се от смях рвзг. - ♦ вж. смея се
залинявам - ♦ вж. посървам
залйсвам - ♦ вж. залъгвам
залйтам - ♦ рвзг. вж. харесвам [от гр.]
X X
заличавам - ♦ прен.. вж. премахвам
заложба - ♦ вж. Ддрба
заложености - ♦ вж. двнни
залудо нср. - ♦ вж. напразно
619. 0 залъгвам - ♦ (говоря неистини, за да избегна неприятнос¬
ти или за да усмиря някого) заблуждавам, баламосвам [от циг.] рвзг.
будйлкам [от тур.] рвзг. · замазвам очите на някого рвзг. хвърлям
прах (пепел) в очите нв някого рсзг; ♦ (отвличам вниманието на няко¬
го от нещо, за да го успокоя или да разсея подозрението му) залйсвам,
X' . X
заплесвам разг,;. + вж. еъжс
х . X
зйлък - ♦ вж. хапка
х X
залягам разг. - ♦ вж. старая се
залязване - ♦ вж. зйлез ■
• замазвам очите рвзг. - ♦ вж. залъгвам
X о . X V
замайвам - ♦ вж. смайвам
X . X
замайвам се - ♦ вж. смайвам се
• замайва (завива, завъртява) ми се главата разг. ~
♦ вж. смайвам се
замах - ♦ вж. рвзмвх
• за милиони разг, - ♦ вж. Доброкачествен книж.
заминйвам - ♦ вж. отивам си
замйслен ·- ♦ прен. вж. разтревожен; ♦ вж. сериозен [по клат.]
замйслям - ♦ вж. възнамерявам
зймисъл книж. - ♦ · вж. идея [гр.]; ♦ вж. намерение; ♦ вж. цел
X . X
замлъквам - ♦ вж. млъквам
замогвам се - ♦ вж. забогатявам
заможен - ♦ вж. богСт '
заможност - ♦ вж. богатство
заморявам се - ♦ вж. уморявам се
замотан рвзг. - ♦ вж. заплетен: ♦ вж. сложен
165 _
запалвам
Ч Ч
замъглен · - ♦ вж. неясен
замък [пол. zamak] ист. - ♦ вж. дворец
ч . Ч
замълчавам - ♦ вж. млъквам
Ч - ч
замърсявам - ♦ вж. мърся .
• за (на) вечни времена книж. - ♦ вж. завИнаги
занасям сс рмзг. - ♦ вж. втелявам се разг.; ♦ вж. флиртувам
[от англ.]
зандан [тур. zindan от перс.] остмр. нюдобр. - ♦ вж. затвор
620. О зансмарён - ♦ (за който не се полагат никакви грижи, не · сс
поддържа) изоставен, неподдържан, запуснат нар., · оставен на произ¬
вола на съдбата разг.; ♦ вж. нехМен
ч . Ч
зансмарявам - ♦ вж. нехая
зансмявам - ♦ вж. млъквам;· ♦ вж. умълчмвам се
ч . Ч
зйник поет. - ♦ вж. залез
• за никъде нс съм (не ставам) разг. - ♦ вж. стар
занимавам - ♦ · прен.. вж. бдвя2
занимавам сс - ♦ вж. правя; + вж. работя
занимйние - ♦ вж. рМбота
занимателен - ♦ вж. духовит; ♦ вж. забавен
• за нишо и никакво разг. - ♦ вж. безпричИнно
• за · нула време -ддзг. - ♦ вж. веднМга
занятие - ♦ вж. работа
заобикйлям - ♦ вж. обкръждвам; ♦ вж. криволИча
заоблен - ♦ вж. объл
западане - ♦ вж. упадък
621. 0 запОзв^ам - ♦ (правя нещо да продължи да съществува) опйзвам,
съхранявам ·книж, увардвам разг., епйcτрям нмр.; ♦ (предварително оси¬
гурявам право да сс ползвам от нещо) вж. ангажирам [от фр.]
запазен - ♦ вж. недокоснат
622. ф запалвам - ♦ (предизвиквам горене на нсщо) паля, под¬
палвам, · наклаждам разг., · драсвам (удрям, тсгля) кибрита на не¬
що разг.; ♦ прен. (предизвиквам, пораждам някакво силно чувство)
вж. вдъхновявам ,
• запалвам фитила разг. - ♦ вж. подстрекавам
_ 16ά_
записка
заперчвам се разг. - ♦ вж. възгордявам се
запйрам нар. - ♦ вж. спирам; ♦ вж. арестувам [от нем.]
запаси - ♦ вж. ресурси [фр.] книж.
623. О зЙПИСКа - ♦ (кратък записан текст на листче хартия) бележка
записки - ♦ вж. мемодри [от фр.]
запитване - ♦ вж. въпрос
заплйта - ♦ вж. възнаграждение
624. О Заплаха - ♦ (опасност, възможност за поява на нещо не¬
приятно, лошо) опйсност, -угроза - [рус.] книж.; ♦ (проявено или заявено
намерение да се причини зло на някого) вж. закана
ч \ '
заплйшвам - ♦ вж. плаша
заплйшване - ♦ вж. закана
заплащам - ♦ вж. плащам
заплесвам разг. - ♦ вж. залъгвам
заплесвам се разг. - ♦ вж. забравям се
625. О заплетен - ♦ (който се характеризира с обърканост, препле-
теност) объркан, забъркан, замотан разг. омотан, оплетен; ♦ прен.
(който е усложнен) вж. сложен
626. Ф ЗЗПОВед - ♦ (нареждане да се изпълни нещо) повеля, пове¬
ление, нареждане, наредба, разпоредба, декрет [фр.] прен., веление старин.
заповеден - ♦ вж. влдстен; ♦ вж. категорИчен [от гр.]
заповеднически - ♦ вж. властен; ♦ вж. категоричен - [от гр.]
627. О заповядвам - ♦ (давам разпореждане, заповед) повелявам
книж., нареждам, разпореждам, постановявам, декретйрам [фр.] прен.;
♦ вж. разпореждам се
ч \
започвам - ♦ вж. почвам
започване - ♦ вж. старт [англ.] прен..
• за права бога разг. - ♦ вж. напразно'
запрета книж. ос-тар, - ♦ вж. забрана
запретен - ♦ вж. забранен
запрещение книж, остар. - ♦ вж. забрана
запуснат нар. - ♦ вж. занемарен
запустял - ♦ вж. безлюден
запущам нар, - ♦ вж. нехая
_ 167 _
засрамвам ce
628. 0 Зараждам ce - ♦ (започвам да съществувам) възниквам,
пораждам се, раждам се, появявам се, · появявам се на· <бял> свят
рсзг,, виждам <бял> свят рвзг., идвам (ида) на тоя свят рвзг.
629. V · зараждане - ♦ (начало на съществуване на нещо) възниква¬
не, пораждане, поява, произход
630. ф заразен - ♦ (който разпространява заболяване) заразйтелен,
прихватлйв, прилепчйв, инфекциозен [от нлат.]
заразйтелен - ♦ вж. зардзен
s . Ч '
заран - ♦ вж. сутрин
зарар [тур. zarar от ар.] диае. - ♦ вж. вредд
631. 0 зарево [рус. зарево] книж. - ♦ (отблясък от ярка светлина)
сияние, заря, озарёние оотар., светлина, блясък
X . Ч
зарйст поет. - ♦ вж. лъчист ■■
X . ч
зарйчане - ♦ вж. кеетвв
заробйтел рядко - ♦ вж. поробител
X . ч
зародиш - ♦ вж. HamèHKu
X . \
заръка нср. - ♦ вж. поръчение
4 А Ч
заръчвам нвр. - ♦ вж. поръчвам
заря - ♦ вж. зарево
X . Ч
засвидетелствам книж, - ♦ вж. показвам
заседание - ♦ вж. събрание
засечка - ♦ вж. неуспех·. ♦ вж. авврия [чрез нгр. от ар.]
засйлвам - ♦ рвзг. вж. преувеличавам
заслепение - ♦ вж. помрачение, ♦ вж. заблуда
• заслужавам си го разг. назид. - ♦ вж. пдДс ми се
заслужен - ♦ вж. справедлИв
• засмели ми са се дрехите на гърба рвзг - ♦ вж. щвстеИв
632. ф засмян - ♦ (с · усмивка на лице) усмйхнат, ухйлен рсзг:,
♦ прен, (който изразява радост, добро разположение) вж. весел
заспал - ♦ прен. вж. ленив, ♦ прен. вж. флегматичен [от лат.]
633. ф заерймвам - ♦ (правя така, че някой да почувства неудоб¬
ство, срам) сконфузвам [по лат.], смущавам
634. ф засрамвам се - ♦ (изпитвам чувство на срам) посвенявам
се, сконфузвам се [по лат.], изчервявам се прен.. · вривам се в огън
засрймсн
_ 168 _
разг., потъвам (провалям сс) в земята (вдън земя) разг., очите ми кап¬
ват от срам разг., пускам си божура жарг.
635. 0 засрОмен - ♦ (който с доведен в състояние да изпитва неу¬
добство, срам) посрамен, сконфузен [по лат.],· · с подвита опашка разг.,
като (сякаш) мокра кокошка разг.
застйвям - ♦ вж. принуждавам
636. 0 застой - ♦ (спиране на движение, действие, развитие за из¬
вестно врсме) бездействие, инСрция [лат.], летаргия [нлат. от гр.] прен.
застъпник - ♦ вж. закрилник', ♦ вж. молител
засуха нар. - ♦ вж. суша
засягам прен. - ♦ вж. обИждам
затварям - ♦ разг. вж. арестувам [от нем.]
• затварям (зашивам) си устата разг. - ♦ вж. млъквам
637. 0 затвор - ♦ (място за излсжаванс на присъди) тъмнИца книж,
дранголник разг, пренебр., карцер [лат.], зандйн [тур.] остар.. неодобр.,
тюрма [рус.] остар., кафСз [тур. от ар.] Жарг, · на топло разг., зад ре¬
шетките разг.
затворен - ♦ прен.. вж. едрмзговхрлйβ] ♦ прен. вж. самовглъбен
затвърдявам - ♦ вж. заздравявам
затихвам - ♦ вж. умълчавам се
затйчвам сс - ♦ вж. побягвам
затишие - ♦ вж. тишина
• за този (онзи, оня), дсто· (шо) духа (все) разг. - ♦ вж. напразно
затормозявам сс - ♦ вж. блокИрам [от нем.] разг.
638. О заточёниё - ♦ (принудително, обикновено по политически
причини, пребиваване на отдалечено място, без право на напускане)
изгнание книж.; прокуда нар. поет., въдворяване, депортация [от лат.]
полит.
639. ф заточеник - ♦ (лице, косто с на заточение или с осъдено на
заточение) изгнаник, прокудсник нар. поет., каторжник
• за тоя, дсто (шо) клати гората разг. - ♦ вж. напразно
затрйвам нмр. - ♦ вж. убИвмм
затрйвам сс разг. - ♦ вж. загивам прен. разг.
затрогвам сс - ♦ вж. трогвам се
— 169 —
звание
ч X
затрогващ - - ♦ вж. трогателен
затруднение - - ♦ вж. пречкащ ♦ вж. беда
затруднявам - ♦ вж. преча
\ . X
затулен нар. - ♦ вж. прикрит
640. 0 затънтен - ♦ (който се намира на забутано място) забутан
разг., отдалечен, глух прен.
ч X
заучавам - ♦ вж. научавам
захващам - ♦ вж. почна .
захвърлен - - ♦ разг. вж. самотен
641. 0 захлйс - ♦ (състояние на пълна отдаденост на някакво чув¬
ство, при което нищо друго не се усеща) прехлйс, забрава, унес, само-
забрйва, захласване, прехласване, унесеност, опиянение, омая поет..
транс [фр.] книж.
захласвам се - ♦ вж. забравям се
захласване - ♦ вж. захлас
ч - X
заход нар. поет, - ♦ вж. залез
зачатък - ♦ вж. наченки; ♦ вж. йзτочеик
зачемеря се диал. - ♦ вж. посървам
заченки - ♦ вж. наченки ; ♦ вж. Източник
зачитам - ♦ вж. уважавам
• за чудо - и приказ разг. - ♦ вж. красив; ♦ вж. приказен;
♦ вж. прекрасен
642. 0 защита - ♦ (бранене на някого или нещо със сила) отбрана;
♦ вж. закрИла; ♦ прен. вж. апология [гр.]
ч ж ч
защитник - ♦ вж. закрилник
защищйвам - ♦ вж. браня; ♦ вж. отстоявам; ♦ вж. подкрепям
• за щяло и нещяло разг. - ♦ вж. безпричЦнно
643. 0 заявка - ♦ (конкретно формулирано искане) искане, поръчка
644. О Заявление книж. - ♦ (писмено оформено искане към офи¬
циален орган) - молба, просба книж. остар. прошение книж. остар:;
♦ остар. вж. декларация [фр.]; ♦ вж изявление
заядлив - ♦ вж. язвИтелен
645. 0 Звание - ♦ (йерархическо положение в служебен план) ранг
[нем.],- чин, степен, титла [от лат.]
звънлив
_ 170 _
звезда - ♦ прен.. вж. съдба
звездар диве.. и жарг, - ♦ вж. лъжец
звезден - ♦ вж. встрСлен [от лат.] книж.
зверски - ♦ вж. жесток
звёрство - ♦ вж. ссДИзъм [от фр J
звукообразувам - ♦ вж. артикулирам [от фр.]
звукообразуване -, ♦ вж. артикуедция [от нлат.]
звукопроизнасяне - ♦ вж. артикуедция [от нлат·.]
ч * X
звучен - ♦ вж. звънлив
звучност - ♦ вж. благозвучие
646. 0 ЗВЪНЛЙв' - ♦ (за глас, смях и др. под - който е ясен, силен, при¬
ятен · за слуха) звънък поет., кръшен нср,. мелодичен, звучен, бистър прен.·,
♦ (който издава силен, отчетлив звук) звънък π^τ.. ясен прен., чист ' прен,
звънък поет.. · - ♦ вж. звънлив
здание - ♦ вж. сгрДДс
647. 0 здрав - ♦ (който издържа на външни въздействия) траен,
масивен [фр.], надёжден, сигурен, солиден [фр.], · като камък здрав разг,,
като кремък зДрсв рсзг.' ♦ вж. незасегната ♦ вж, устойчив. ♦ вж. сИеен
648. 0 здравеняк - ♦ (здрав, силен мъж) мъжага разг. юначага,
юнак,. левент [нгр.] нср. поет.. бабёнка [тур.] рвзг. бабаджан [тур.]
разг., бабайт(ин) [тур.] рвзг. ·, бащин и майчин <син> разг. майчин
син разг.
■ . X
. · здрави гаши рсзг. шег, - ♦ вж. смелост
здравина - ♦ вж. сила
здравомйслещ книж:, - ♦ вж.' умни: ♦ вж. мъдър
здрач - ♦ вж. сумрак
здрачевини - ♦ вж. сумрак
здрачине поет.. - ♦ вж. сумрак
зевзек [тур. zevzek} разг. - ♦ вж. шегобИец
649. 0 зелён - ♦ (който не е узрял) незрял, недозрял; ♦ прен. разг,
(който няма натрупан опит) вж. неопитен
• зелен· откъснат разг. - ♦ вж. глупав
зелник нср. - ♦ вж. бСница
земеделски - ♦ вж. аграрен [от лат.]
171__
злосзйчсн
зсмстрссСнис - ♦ вж. катаклйзъм [гр.] книж.; ♦ вж. трус,
♦ вж. стихИя [гр.]
ч .
земетръс - ♦ вж. трус
землище - ♦ вж. поле
• зсмно кълбо книж. - ♦ вж. свят1
зсмя - ♦ разг. вж. почва книж.; + вж. mepèu [фр.]
зснйт [фр. zénith от ар.] - ♦ прен. вж. апогей [гр.]
650. О зестра - ♦ (материални ценности, които невестата донася
на мъжа си, когато се омъжва) чсйз [тур.], дар остар. с диал.; прикя
нар.., придйн диал.
зид - ♦ вж. cmeuà
зймник - ♦ вж. Изба
• зинал съм като нсдоклан вол разг. - ♦ вж. вИкмм
зйрка разг. - ♦ вж. пукнатина
• златни уста разг. - + вж. красноречив
• златно сърнс разг. - ♦ вж. добър
златоуст · нар. поет; - ♦ вж. красноречив
злина - ♦ вж. бедй
• зли<те> езици разг. - ♦ вж. клеветник
зло - ♦ вж. бедм
злоба - ♦ вж. ожесточение
злобен - ♦ вж. зъл
злободнСвСн - ♦ вж. актуален [от клат.]
651. 0 · зловёщ - ♦ (който предизвиква или носи зло, нсщастис)
злокобсн, кобсн старин, подm;, прокобсн книж.; мрачен прен.
зловонис - ♦ вж. миризмМ [гр.]
злодейнига - ♦ вж. безчйнствмм
злодействам книж. - ♦ вж. безчйнствам
злодсйнис книж:. — ♦ · вж. безчйнство .
злодумен - ♦ вж. злоезйчен
злодумство - ♦ вж. злословие
652. ф ЗЛОеЗИЧен - ♦ (който говори със зла умисъл) злоуст рядко,
злоумсн, злорсчйв, злореч рядко
злословие
_ 172 _
злоезйчие - ♦ вж. злословие
зложелйтел - ♦ вж. враг
зложелателен - ♦ вж. враждебен
зложелателство - ♦ вж. вражда
злокоба книж, - ♦ вж. проклятие
злокобен - ♦ - вж. зловСщ
злокобник диал. - ♦ вж. враг'
зломйсленик остар. книж, - ♦ - вж. враг
злонамерен - ♦ вж. враждебен
злонамерник - ♦ вж. враг
злонрав - ♦ вж. зъл
злонрйвен - ♦ вж. зъл
злополука - ♦ вж. катастрофа [от лат.]; ♦ вж. бедствие;
♦ вж. нещдстие
ч ■ „ X
злополучен книж, - ♦ вж. нещастен
злополучие книж, - ♦ вж. беда
злорад - ♦ вж. язвителен
злореч рядко - ♦ вж. злоезйчен
• · · ч . ' ■ X
злоречив - ♦ вж. злосзйчсн
злоречйвост - ♦ вж. злословие
злоречие - ♦ вж. злословие
653. <> ЗЛОСЛОВИе - ♦ (лоши думи, клевети против някого) зло-
думство, злоречие рядко. злоезйчие, злоречйвост
654. О ЗЛОСЛОВЯ - ♦ (говоря -със зъл умисъл, с недоброжелателство
лоши неща против някого, обикновено в негово отсъствие) одумвам,
сплетнича, - клеветя, клюкарствам, интригантствам [по'фр.], сквернос¬
ловя -книж.. хуля, · глозгам (глождя, гриза, ям) цървулите на някого
разг, глождя подлогите на някого разг, повдигам кокалите на някого
разг., гриза подметките на някого разг, вадя приказка (приказки) за
някого разг.
злост - ♦ вж. ожесточение
злосторник - ♦ вж. враг
злосърдечие - ♦ вж. жестокост
злотворец - ♦ вж. враг
173 _
зняние
злоумишлен - ♦ вж. враждебен
злоуст рядко - ♦ вж. з^ез^ен -
ч . Ч . \
злочест - ♦ вж. нещастен', ♦ нар, вж. жалък
злочёстие нср. - ♦ вж. · беДд
злочестина нар. - ♦ · вж. беДд
злочйнник остср. книж. - ♦ вж. враг
злощастен книж. - ♦ вж. нещастен
злощастие книж, - ♦ вж. 6edà
' злъч - ♦ вж. ожесточение
\ * ч
злъчен - ♦ вж. язвителен
знак - ♦ вж. белее. ♦ вж. признак. ♦ вж.. знамение прен.'
♦ вж. емблема [гр.]
знаков - ♦ вж. показвтееен
655. 0 Знаме - ♦ (едноцветно или многоцветно платно, като отли¬
чителен знак· на държава, организация, войскова · част и др. под.) флаг
[англ.] · книж,, пряпорец соmар.: байрак [тур.] остср. πрсоτоеар.. стяг
старин.
знаменателен книж. - ♦ вж. звбееежИтееен "
656. 0 знамение - ♦ (необикновено явление, обикновено природно,
което предвещава бедствие) предзнаменование книж.. полйчба нар,.
лйчба нар.:, ♦ прен. (признак, който показва, свидетелства за нещо) знак,
предзнаменовйние книж.. предвестие ·рядко, · знамение на времето
книж. бибе,
• знамение на времето книж, бибе, - ♦ вж. · знамение
знаменйт - ♦ вж. слСвен·: ♦ вж. вИден
знаменйтост рядко - ♦ вж. · слдва
657. 0 Знание - ♦ (усвоени сведения за нещо) познание, инфор¬
мация [лат.]; ♦ прен. вж. светеинд
знатен - ♦ вж. високопоставен
ч ' * . Ч ■
значение - ♦ вж. смисъл
ч Ч
знйчи - ♦ вж. сиреч книж,
значйм - · ♦ вж. сериозен [по клат.]
значителен - ♦ вж. вджен, ♦ вж. осезателен книж.,
♦ вж. сериозен [по клат.]
зная
_ 174_
658. § ЗИЯЯ - ♦ (познавам, ориентиран съм в нещо много добре)
разбИрам, наясно съм, чат съм жарг.; ♦ вж. умея
зноен - ♦ вж. жМрък; ♦ вж. топъл
659. 0 ЗОВ - ♦ (обръщение, молба към някого за нещо) повик кнсж..
прйзив, вик прен., въззив книж. остар., възглас, апел [фр.], възвйнис,
цокана, повИкванс
зовй нар. - ♦ вж. каня; ♦ вж. наричам', * вж. апелирам [по нсм.]
зографйсвам [по нгр. ίογραφίζω] - ♦ вж. рисувам
зор [тур. zor от перс.] разг. - ♦ вж. усилие %
зора - ♦ вж. сутрин
зорък книж. - ♦ вж. бдителен; ♦ прен. вж. внимшпелен
660. О зрёлищё - ♦ прен. (нс особено приятно събитие, косто се
разиграва прсд погледа на някого) гледка разг., ссйр [тур.] нар.; сцена
[гр.] прен.
зрСлостник - ♦ вж. абитуриент [нсм. по лат.]
зрим - ♦ вж. вИдим
661. 0 зрйтсл - ♦ (човек, който · глсда, наблюдава нсщо) наблю-
дйтсл, очсвйдсц, свидетел; ♦ разг, (човек, който глсда без определе¬
на цел, от любопитство) зяпач разг, пренебр, · зяпльо разг, неодобр.,
ссирджйя [тур.] разг, неодобр. '
зрял - ♦ прен.. вж. мъдър
зубкам разг. ирон. - ♦ вж. зубря разг. ирон.
662. О зубря разг. - ирон. - ♦ (механически уча, заучавам наизуст
някакъв текст без разбиране) кълва разг, ирон., зубкам разг, ирон.;
кълцам жарг. ·
зулум [тур. zulum от ар.] нар. остар. - ♦ вж. безчИнство
• зъб не обелвам разг. - ♦ вж. мълчМ
663. 0 ЗЪЛ - ♦ (който има лош, проклет характер) злонрйв, злонравен,
злобен, лош, лошав нар, проклет, урсуз [тур.] нмр. ^одобр.; джанабСт [тур.
от ар.] разе’. грубо, опак нар., · пепелянка (змия) му с плюла в устата разг.,
мед купува, мъст продава разг., о зелен бор да сс хванс, и той ще изсъхне
разг., у море да го хвърлиш, и морето ще го изхвърли разг., яхнал с на оса
разг., да го помиришеш, носът ти окапва разг; * вж. непримирим
зървам - ♦ вж. виждам
зяпач разг, прдедб)р, - * вж. зрИтел
зяпльо разг, неодобр. - ♦ вж. зрИтел
_ 175 _
игриво
ц
ибрикчйя [тур. ibrikçi] разг. грубо - ♦ вж. угодник
664. 0 ЙВИЦЯ [по тур. j^z’ı^] - ♦ - (тясно дълго очертание) лента [по
лат.] прен., лйния [лат.], черта, резка
• игла да хвърлиш, няма къде да падне /;азг. - ♦ 0ж. . множество
игнорйрам [по нем. ignorieren от лат.] книж. - ♦ вж пренебрегвам
йго - ♦ вж. робство
• играя роля<та> разг. - ♦ вж. преструвам се
• играят ми очите разг. - ♦ вж. флиртувам [от англ.]
665. О игрйв - ♦ (който е изпълнен с жизнена енергия, много подви¬
жен) пъргав, подвйжен, жив ^^2. жйзнен, чевръст нар., пйлав, скоклйв,
закачлйв; ♦ (който е по характер жизнерадостен) вж. eècea
666. О игриво - ♦ (с бързина, с подвижност) жйво прен.. подвйжно,
бързо, чевръсто нар.., пъргаво; ♦ (със закачка) закачлйво, палаво; ♦ (с
настроение, с бодрост) весело, жйзнено; ♦ вж. алегро [ит.] муз.
игрословие - ♦ вж. каламбур [фр.]-
игрословица - ♦ вж. каламбур [фр.]
игумен [сргр. ηγουμενεία] църк:. - ♦ вж. калугер [гр.] църк:.
ч . X
йдва - ♦ вж. настъпва
• идва ми до главата разг. - ♦ вж. пдтя
• идва (дохожда) ми до гуша от някого или от нещо разг. -
♦ вж. омръзва мц; ♦ вж. досажда ми
• идва (дохожда) ми дотука разг. - ♦ вж. омръзва ми
• идва (дохожда) ми до козирката жарг. - ♦ вж. омръзва мц
• идва (дохожда, достига) ми до ушите разг. - ♦ вж. узнавам
• идвам (ида) на тоя свят разг. - ♦ вж. зараждам се
• идва ми до главата разг. - ♦ вж. патя
• идва ми на ум<а> нещо разг. - ♦ вж. хрумва ми
• идва ми отръки разг. - ♦ вж. сръчен
• идва ми сърне на място разг. - ♦ вж. съвзСмцм се
• идвам на себе си разг. - ♦ вж. съвземам се
идеал
176 _
667. О идеал [фр. idea] - ♦ (висша благородна цел) цел, стремлённе
книж,. сстремёж; ♦ (най-добър, съвършен образец за нещо) съ¬
вършенство; ♦ (мечтано, трудно осъществимо желание) вж. мечтв
668. 0·· идеален [от фр. ideai] - ♦ (който притежава качества, съот¬
ветстващи на представите за съвършенство) съвършен, превъзходен,
перфектен [от дат.] книж,, отличен; ♦ (който се отличава с възвишеност,
с пълно безкористие) възвйшен, неземен поет..: ♦ (който притежава
само положителни качества) вж. безукорен
идеализирам [от фр. idéaliser] - ♦ вж. възвееичдвам
• иде ми отръки рвзг. - ♦ вж. умея
идентйчен [от фр. identique] книж. - ♦ вж. еднакъв, ♦ вж. същ
идентично [от фр. identique] книж, - ♦ ·вж. еДндкво
669. О идея [от гр. ιδέα] - ♦ (общо понятие, мисъл за нещо) мйсъл,
съждёние книж,. понятие, концёпт [лат.] книж.' + (основна мисъл, на
която е подчинена определена реализация) замисъл книж.. концепция
[от лат.]; ♦ (основно, определящо положение, принцип в системата
от възгледи) схващане, разбИране, предстйва; ♦ (творчески замисъл)
хрумване; ♦ вж. мотИв [фр.]; · ♦ вж. мИсеене
670. б йДйЛИЧен [фр. idyllique от гр.] - ♦ прен, (в който непокътнато
се пази чистата първичност на изначалните традиции) патриархален
[по гр.], пасторален [от гр.]; ♦ прен. (който е изпълнен със спокойствие
и безгрижие) идилйчески [от фр.], спокоен, безгрйжен, безбурен прен.
идилйчески [от фр. idyllique] - ♦ вж. идилИчен [ог фр.] прен,.
идиотИзъм [от гр. Ιδιωτισμό] - ♦ вж. безсмИсеица
идиИтщина· [по гр. Ιδιωτισμό] разг, - ♦ вж. безсмислица
Идол [от гр. είδωλον] - ♦ вж. кумир
идолопоклоннически книж. - ♦ вж. езически
идолопоклонски остср.. книж, - ♦ вж. езически
671. 0 Йзба - ♦ · (приземно помещение в къща, използвано за съхра¬
нение на зимнина или за · склад) зймник, мазе [тур. от ар.], пондило диал..
остар. ·
избива остар. - ♦ вж.· избавление
избавител - ·♦ вж. спасител
672. 0 избавление ·книж. - ♦ (спасение от някаква беда, зло,
опасност) · избава остар., спасение, отърваваие; ♦ (отхвърляне на нечия
власт) освобождение, освобождаване
_ΛΊΊ _
извадка
избавям - ♦ вж. спасявам .
избелял - ♦ вж. безцветен
избивам - ♦ вж. убивам, ф прен. вж. появявам се
• избивам си бръмбарите ’ (тоя бръмбар) от главата разг. -
♦ вж. отказвам се
• избиват ми бушоните разг. - + - вж. ядосвам се
избирам - Ф вж. предпочИтам
избиране - ф вж. Избор
избирателен - Ф вж. Изборен
избиратели - Ф прен. вж. електорДт [фр.] полит.
673. 0 Из6лик - Ф (спонтанна буйна проява на нещо) излияние
книж, прилив прен., порив [рус.], избухване рядко. вълнй прен.
674. 0 избор - ♦ (отделяне, предпочитане на едно от две или повече
неща) избиране, подбор, отбор; ф вж. алтернатива [фр.]; Ф вж. селекция
[от лат-.] книж.
675. 0 изборен - ф (който се отнася до общественото мероприятие
по избиране на народни представители) - избирателен, електорален [фр.]
книж.
избран - ♦ вж. отбран
избрйница - ♦ вж. любИма
избухвам - ♦ вж. ядосвам се
избухване рядко - ♦ вж. Изблик
избухлив - ♦ вж. сприхав
избухливост - ф вж. нервност
• избърсвам сълзите на някого книж, - ♦ вж. утешавам
избягвам - ф вж. побягвам; ♦ вж. отбягвам
676. 0 извИдки - ф (кратко извлечение от цялостен текст) из¬
влечение книж.., откъс, откъслек, пасаж [фр.] книж,. подборка
• извеждам / изведа на преден план книж. - ♦ вж. подчертавам
• изваждам (измъквам) от (из) калта разг, - ♦ вж. спасявам
• изваждам на показ разг. - ♦ вж. покдзвам
• изваждам наяве разг. - ♦ вж. показвам ■
• изваждам (показвам) на - бял свят нещо разг. - ♦.вж. покдзвам
извайвам - ♦ вж. вая прен.
изваян - Ф вж. изящен
изведнъж
_ 178 _
677. О· ИЗВСДНЪЖ - ♦ (за един миг) отведнъж, внезапно, мигновСно, ·
мИгом, · с един замах (удар) разг, като с вълшебна (магическа) пръчка
разг., като по махване· на вълшебна (магическа) пръчка разг.., като с
магически (вълшебен) жезъл разг.; ♦ (неочаквано· бързо) вж. ненадейно
678. О извёстие - ♦ (писмо, записка с всст) съобщение, уве¬
домление книж., ♦ (съобщение за нсщо) вж. вест
известност т ♦ вж. слава
известявам - ♦ вж. осведомявам; ♦ вж. обявявам
изветрял разг. прен. - ♦ · вж. оглупял
извеян разг. прен. - ♦ вж. оглупял .
• извивам врата разг. - ♦ вж. убивам
извйквам - ♦ разг. вж. каня
• извиквам на (за) живот книж. - ♦ вж. създМвам
679. О ИЗВИнёние ■ - ♦ (прощаване на някакво провинение) прошка,
опрощСнис; ♦ (оправдаване · за някаква постъпка) оправдание, нрощаванс
680. О извинете - ♦ (етикетна формула за деликатно и възпитано
обръщение към някого) прощавайте, простСтс, моля, пардон [фр.]
извинявам - ♦ вж. оправдМвам
681. 0 ИЗВЙрам - ♦ (за течности - изливам сс на . тласъци от него¬
лям отвор) изтйчам2, блйкам, струя, шуртя; ♦ прен. вж. появявам се
извисен - ♦ вж. благороден; ♦ вж. свещен книж. прен.;
♦ вж. велИчествен
682. <> ИЗВИСОКО разг. - ♦ (от голяма височина) отгоре, отвисоко
извлсчСнис книж. - ♦ вж. извМдка
извлйчам - ♦ вж. абстрахИрам [по лат.]
683. · ф Извод - ♦ (мисловно заключение въз основа на нещо) умо¬
заключение книж., заключение, обобщение, поука, силогйзъм [гр.]
книж., дедукция [лат.] филос.
s . \
извозвам - ♦ разг. вж. лъжа
684. 0 ЙЗВОр - ♦ (място, · където извира вода) Източник остар.,
кладенец, кайнак диал., врсло ди^с^л..; ♦ прен. (писмсн документ, от
който сс черпят данни) Източник; ♦ книж. (място, от което се добива,
получава или тръгва нещо) вж. Източник
Изворен - ♦ прен.. вж. автентИчен [от гр.] книж..
_.179 —
изговор
йзворност - ♦ прен, вж. автентичност [от гр.] книж,
λ . ч А ч
извратен - ♦ вж. ненормален; ♦ вж. изопачен
\ . ч
извращйвам - ♦ вж. изопачавам
• извряка ми се пъпа нар. - ♦ вж. викам
685. Ф Извънземен - ♦ (който е от друга планета) другопланетен
ново, инопланетен ново.- космически [по гр.]
извънмерен книж, - ♦ остар. вж. прекален; ♦ вж. огромен -
извънреден - ♦ вж. необикновен
извънредно - ♦ вж. екслузИвно [фр.] книж.
• извън себе си разг, - ♦ вж. ядосан
686. ф извъртам разг. прен. - ♦ (мъча се всячески да избегна казва¬
нето - на истината) усуквам разг, прен, шикалкавя разг., извъртявам разг,.
завъртявам разг, прен.; ♦ (предавам нещо другояче, невярно, не така както
е) вж. изопачавам; ♦ (отбягвам да изпълня нещо) вж. клинча разг,
ч .4
, извъртявам разг. - ♦ вж. извъртам разг. прен,.
извършвам се - ♦ вж. протичам прен.
687. 0 извършител книж. - ♦ (лице, което върши или е извърши¬
ло нещо) вършйтел книж., автор [лат.] разг.
* ч
изгарящ - ♦ вж. жарък
йзглед, - ♦ вж. вид; ♦ вж. гледка; ♦ вж. изражение
688. 0 изглед2 - ♦ (възможност, вероятност за - осъществяване на
нещо) перспектйва [срвеклат.] прен.. аспект [лат.] книж, вероятност,
евентуалност [по фр.], възможност, шанс [фр.] книж.
ч . Ч
изгнание книж. - ♦ вж. заточение
689. 0 изгнаник - ♦ (човек, който е принуден да напусне родината
си, да живее в странство) бежанец, емигрант [лат.], изселник, преселник;
♦ (човек, който по политически причини е- въдворен да живее на далеч¬
но - място без право да се връща) вж. заточеник
690. 0 изговарям - ♦ (изричам със звучащо слово нещо) изрйчам,
произнасям, изказвам, казвам, издумвам нар,; ♦ вж. артикулИрам [от
фр.] книж.
изговаряне - ♦ вж. изговор; ♦ вж. артикулИране [от нлат.]
691. 0 ИЗГОВОр - ♦ (начин на произнасяне на нещо) произношйние,
произнасяне, артикуляция [нлат.], дйкция [лат.]; ♦ (самият акт на из-
изгода
_180
говаряне) изговаряне, изричане; ♦ рядко (речева дейност) говор, реч;
♦ (особености в изговора на думите) вж. ακμέηη [лат.]
692. 0 изгода - ♦ (придобитото от нещо като полза) облйга, полза,
интерес [лат.] рвзг., файда [тур.] рвзг., кяр [тур.] нар. печалба разг.
авантаж [фр.] книж,, сметка, келепир [тур.] рвзг.
X . \
изгоден - ♦ вж. износен 2
изгонвам - ф вж. изпъжДвм
изгора нар. - ♦ вж. любима
• изгоря ми душата (душичката, сърцето, джигера) рвзг. -
♦ вж. Иска ми се '
изготвям - ♦ вж. изработвам
изграждам - ♦ вж. πсоτpoяа(ем' ♦ прен, вж. създавсми: ♦ прен.
вж. основОвам
X . V
изгрявам - ♦ прен.. вж. появявам се
изгубвам се - ♦ прен,. вж. губя се
693. 0 издавам - ♦ (правя чрез печата нещо достояние на общест¬
вото) печатам, отпечатвам, публикувам [по лат1.], обнародвам
издайник - ♦ вж. преДшпее
издайнически - ♦ вж. предСтеески
издИйничество - ♦ вж. предателство
издевателствам - ♦ вж. аuзчùнcm(iем' ♦ вж. подигрдвам се
издигнатини - ♦ вж. могиев
издевателство книж. - ♦ вж. подигрдвка
694. 0 издёлие - ♦ (машинно или ръчно произведен продукт)
произведёние, продукт [от клат.], артикул [от лат.] книж.. фабрикат
[от лат] книж.
издигам - ♦ вж. вдигам. ♦ рвзг. вж. построявам
• издигам (вдигам) глас разг. - ♦ вж. недоволствам
• издигам (поставям) на пиедестал книж. - ♦ вж. възвееичдвам
ъ . \
издигам се ~ ♦ прен. вж. преуспявам
издигнат ряДко - ♦ вж. благороден
■ X - ч
издигнатини - ♦ вж. могила
издирвам - ♦ вж. изследвам, ♦ вж. анализирам- [по нем.]
издирване - ♦ вж. внвеиз · [гр.]
^181 _
йзИсканост
издокаран - ф вж. пременен
издокйрвам разг. · · · вж. гиздя разг.
издръжлйв - ♦ вж. 3M^f^iL^èH‘; ♦ вж. здрав
■ к . X
издръжливост - ♦ вж. сила
издумвам нар. - ♦ вж. изговдрям
издухан - ♦ жарг.. вж. глупав
издълбоко - ♦ вж. издъно
издънвам сс разг. -прен. - Ф вж. провалям се; ♦ вж. късам прен.
издънка - ♦ вж. стрък, ♦ вж. наследник
695. 0 ИЗДЪНО - ♦ (из основи, от цялата дълбочина) основно, корен¬
но, издълбоко, радикално [от клат.], · до дъно разг, из основи книж.,
♦ прен. (в най-висока степен) изцяло, всецяло книж., напълно
издържам - ♦ вж. търпя
ч . X
издържам сс - ♦ вж. прехранвам се
X . X
издържиност - ♦ вж. изисканост
издъхвам - ♦ вж. умирам, ♦ вж. агонизИрам .[по гр.]
изеднаквявам — ♦ вж. уеднаквявам
изсдник - ♦ вж. потисник
х . X
изживелица - ♦ вж. отживелица
X . '
изживявам - ♦ вж. преживявам
• изживял (отживял) си времето разг. - ♦ вж. отживял
ч ч . X
иззидвам и иззиждам - ♦ вж. построявам
' \ ж X
изигран разг. - ♦ вж. излъган
а
изйскан - ♦ вж. елегантен [от фр.]; ♦ вж. изящни., ♦ вж. из-
тънчеи;l ♦ вж. ясен прен.
696. 0 йзИсканост - ♦ (проява на вкус и съвършенство) изт¬
ънченост, финСс [фр.], изящество, изящност книж., издържаност,
елегантност [по фр.]; ♦ вж. грдция [лат.]
изйскванс - ♦ вж. условес; ♦ вж. Искане
ч X
изказ книж. - ♦ · вж. изречение
изказвам - ♦ вж. изговарям, ♦ вж. разказвам
х . X
изказване - ♦ вж. изявление
• · изкарвам (изваждам) го от носа на някого разг. -
♦ вж. отмъщавам
изкусен
_182
• изкарвам си ’ акъла разг. - ♦ вж. изплашвам се
• изкарвам си ангелите разг. - ♦ вж. изплашвам се
• изкарвам прехраната си разг. - ♦ вж. прехранвам се
• изкарвам хляба си разг. - ♦ вж. прехранвам се
изклйнчвам разг. - ♦ вж. клинча разг.
изключвам - ♦ разг. вж. блокЦрам [по нем.];
♦ вж. елиминИрам [фр. от лат.] книж.
изключйтелен - ♦ вж. пеобuκнòсен; ♦ вж. забееежcùmесин;>
♦ вж. едìiнcmсен‘- ♦ вж. баснословен разг,
изключително - ♦ вж. екслузИвно [фр.] книж.
изковавам - ♦ прен. поет. вж. създдвам
изконен книж. - ♦ вж. изначален
изконтвам разг:. - ♦ вж. гИздя разг.
• из (от) корен разг. - ♦ вж. напълно -
изкоренявам - ♦ прен. вж. премахвам
изкорубен разг:. - ♦ вж. вдлъбнат
изкривен - ♦ разг. вж. изопачен ~
изкривявам - ♦ вж. деформирам [фр.] книж.
697. 0 изкусен - ♦ (който се отличава с изключително умение и
вещина) умел, - майсторски, вещ2; ♦ (който е много опитен, много сръ¬
чен) опитен, изпечен прен.; ♦ вж. òπumен; ♦ вж. сръчен
изкусйтел книж:, - ♦ вж. съблазнитлл; ♦ вж. дявол [игр.]
изкуство - ♦ вж. умение
изкуфял разг. - ♦ вж. оглупял
698. . 0 ИЗКушявам - ♦ (привличаТй и подмамвам с вида си, с ка¬
чествата си) съблазнявам, блазня, примамвам
изкушение - ♦ вж. съблазън
s . Ч
излагам - ♦ вж. показвам; ♦ прен,. вж. срамя
йзлак диал.. - ♦ вж. клдденец
излежавам се - ♦ разг. вж. бeздèлнuчa
излеко - ♦ вж. едва
излеком нар. - ♦ вж. edeà
699. § излекувам - ♦ (довеждам до пълно оздравяване) изцеря¬
вам ецр., изцелявам книж., вдйгам прен, разг, · вдигам (изправям)
на крака разг.
__ 183 _
измОма
излет - ♦ вж. екскурзия [от лат.]
излетник - ♦ вж. турИст [фр.]
• изливам си гнева (яда) разг. — ♦ вж. скврвам се
• изливам си душата разг. — ♦ вж. доверявам
излизам - ♦ разг. вж. появявам се
• излизам едни гърди напред книж. - ♦ вж. побежДДвам
• излиза ми душата (душицата) рвзг, - ♦ вж. уморявам се
• излиза ми крива сметката разг. - ♦ вж. лъжа се
• излизам на глава разг. - ♦ вж. превъзмогвам
• излизам от (из, извън, вън от) кожата си (себе си) рвзг. -
♦ вж. яДосвам се; ♦ вж. сфектИрсм се [по фр.]
излитане - ♦ вж. старт [англ.] прен,
изличавам - +прен, вж. премдхввм
излишен - ♦ вж. ненужен; ♦ вж. безполезен; ♦ вж. безсмислен
700. 0 излйшество - ♦ (нещо, което е свръх необходимото, пре-
голямо изобилие) излишък, изобилие, обилие, разточителство, раз-
точИтелност
излишък - ♦ вж. излишество
излияние книж. - ♦ вж. изблик
701. 0 изложба - ♦ (нареждане, излагане на художествени изделия
или предмети) изложение, експозиция [лат.], биенале [по лат.]
изложение - ♦ вж. изложба; ♦ вж. ДокевД [рус.]
702. 0 излъган - ♦ (който е останал с неосъществени · надеж¬
ди) измамен, изигран рвзг, изхитрен; ♦ (който е въведен в заблуда)
подведен,заблуден
излъгвам се - ♦ вж. заблуждвввм се
измайсторявам рсзг. - ♦ вж. изработвам
703. 0 измЙма - ♦ (съзнателно извършено заблуждаване на някого
с · користна цел) лъжа, заблуда, мистификация [фр.] книж, машинация
[фр.], шмекерия [рум.] рвзг., шйшма [тур.] рвзг., шашарма [тур.] разг,
минЙвка рвзг, номер [лат.] рвзг. шарлантанйя [по фр.] нар.. шарлоп
[тур.] остер, мента [тур.] жарг.. * византийски номера книж, шмен-
ти-капели жарг. ирон.; ♦ (невярно възприемане на нещо) вж. иеЮзия
[фр,]; ♦ вж. фокуС) [нем.]
измамен _ 184
измамвам сс - Ф вж. змблуждМвам се
ч . X
измамен j - ф вж. излъган
704. · 0 ИЗМЙмен - Ф (който с плод на въображението) измамлив,
въображаем, нереален, · недействителен
ч . X
измемлив - ф вж. изададн2
705. Ф · измамник - Ф (лице, косто си служи с измама) лъжец, шар¬
латанин) [фр.], ментарджия [тур.] разг., мошСник [рус.], далавераджия
[от тур.] разг., афсрйст [фр.]
измймничество - Ф вж. aхшдничдство [рус.]
изменен - Ф вж. видоизме^ни
изменСнис - ф вж. всдоизмдеèесе'; Ф вж. развИтие
ч . X
измснлив - Ф вж. непостоянен ·
изменник - Ф вж. предМтел
измСннически - ф вж. л]дддmелскıı; Ф вж. вероломен
изменничество - Ф вж. предателство
изменчив - Ф вж. непостоянен', Ф вж. превратен
изменям - ф вж. видоизменям
ч . X
измерение - ф вж. размер ·
Ч X
изминавам - Ф вж. преминавам
измислен - ф вж. аеuа; Ф вж. илюзорен [от лат1.] книж.
706. 0 ИЗмИсЛИЦа - Ф (нереално, измислено нсщо) басня книж,,
небивалица, съчинение разг, рядко, измишльотина разг, фантасмаго¬
рия [фр.] разг, фантазия [от гр.] разг. . бабини дсвстини разг., бабсшки
приказки разг., врели-нскипели разг, приказки от 1001 нощ разг.', Ф
вж. анекдот [гр.]; ф вж. утопия [лат.]
измйслям си - ф вж. фантазИрам (си) [от нем. по гр.]
измИтам сс разг, грубо - ф вж. отИвам си
\ . X
измишльотина разг, - Ф вж. измислица
изморявам сс - Ф вж. уморявам се
ч . X
измръзвам - ф вж. настивам
измудрям разг, - ф ъж. - фантазИрам (си) [от нсм. по гр.]
707. 0 измъквам се - Ф (успявам да се махна, да избягам отня¬
къде или от някого) изплъзвам сс прен., изскубвам сс прен., изтръгвам
сс прен, изнйзвам сс прен, · изнизвам сс (изхлузвам сс) като мокра
връв разг; ф· разг. вж. отИвам си; Ф разг. вж. клИнча разг.
_ 185 _
изненада
Μ . X
• измъквам се по английски жарг. - ♦ вж. отивам си
измъчвам - ♦ вж. потискам, ♦ вж. угнетявам., ♦ вж. мъча
• * . X
измъчвам се - ♦ вж. мъча се
708. ф измъчен - ♦ (който много е страдал, преживял е неуспехи
и разочарования) изстрадал, изтерзан книж,. изтормозен, потиснат,
угнетен, страдалчески книж,. многострадален книж., . с клюмнала
глава рсзг.' ♦ прен. вж. асеен', ♦ прен, вж. анемИчен [от лат.]
измяна - ♦ вж. изневяра: ♦ вж. предателство
\ · . X
измитам се - ♦ прен. разг. вж. отказвам се
• изнасям (изкарвам, изваждам) непраните (кирливите) ризи
разг. - ♦ вж. изобеичввам
709. Ф изначален· книж, - ♦ (който съществува от самото начало)
изконен книж., предвёчен, стародавен остср., ♦ вж. постоянен
изначалност - ♦ вж. даденост
изневиделица рвзг. - ♦ вж. ненадейно
710. 0 изневяра - ♦ (нарушаване на вярност към някого) измяна;
♦ вж. предателство
X . X
изнепен - ♦ вж. нежен
изнемога поет, - ♦ вж. отпадналост
- изнемогвам - ♦ вж. мизерствам [по· лат.]
изнемощение книж, - ♦ вж. отпаДналост
изнемощял - ♦ вж. безсилен .
изнемощялост - ♦ вж. отпадналост
711. ф ИЗНенйда - ·♦ (нещо, което се случва, без да се очаква)
сюрприз [фр.] книж, неочакваност, непредвйденост, ненадёйност,
• гръм от ясно небе разг., гръм посред бял ден рсзг.' ♦ (чувство, по¬
родено от нещо, което се е случило неочаквано, ненадейно) учудване,
удивление, почуда поет., изумление, вж. и изумление
\ . X
изненадан - ♦ вж. изумен
X . X w
изненадвам се - ♦ вж. смайвам се
изнизвам се - ♦ прен, вж. преминавам, ♦ прен. вж. измъквам се
• изнизвам се (изхлузвам се) като мокра връв · рвзг. -
♦ вж. измъквам се
х . . X
изниквам - ♦ прен.. вж. появявам, се
Износ
186 _
• изниквам като- (сякаш че) из (от, изпод)’ земята разг. -
♦ вж. появявам се
712. 0 ИЗНОС - ♦ (изнасяне на стоки или други материални ценности
в чужбина) експорт [англ.]
износен! - ♦ вж. вехт
713. 0 ИЗНОСен2 - - ♦ (който отговаря на нечии интереси) изгоден,
приемлив ,
изнуда книж. - ♦ вж. нзuyдвнсе: ♦ вж. натиск
714. 0 изнудване - ♦ (принуждаване чрез заплаха, заставяне да
се върши, даде или признае нещо) изнуда книж., шантйж [фр.], рекет
[англ.]; ♦ вж. ншписк
изнурен книж. - ♦ вж. безсилен
изнуреност книж, - ♦ вж. отпадналост
715. 0 изобилен - ♦ (наличен в много голямо количество) обилен,
неизчерпйем, непресушйм прен., неизтощйм прен:. ♦ (съдържащ в себе си
неща в много голямо количество) богат, пребогат; ♦ вж, разточИтелен
716. ф изобилие - ♦ (голяма наличност от нещо, много повече, от-
колкото е нормално) обилие, обйлност, изобйлност, неизчер-паемост,
богатство, щедрост, благодат, · и от пиле (птиче, птичка) мляко разг.,
рог на изобилието книж., каквото ти душа поиска (посака) разг.: ♦ вж.
излИшество
изобилно - ♦ вж. много
изобйлност - ♦ вж. изобилие
717. 0 изобличИвам - ♦ .-(с факти, с доказателства разкривам
пред други хора неморалността или престъпността на някого, обикно¬
вено в негово присъствие) разобличавам, демаскйрам [по фр.] книж.,
развенчавам, · смъквам (свалям, снемам) маската на някого разг.,
изнасям (изкарвам, изваждам) непраните (кирливите) ризи на· някого
разг. показвам истинския лик на някого разг.
718. О изображение книж. - ♦ (художествено пресъздаден образ
на човек или събитие върху някаква материя) образ, лик поет. фйгура
[лат.]; ♦ (възпроизвеждане, пресъздаване на нещо) изобразяване, пре-
създйване; ♦ прен, вж. картина [от ит.]
изобразявам - ♦ вж. рисувам
изобразяване - ♦ вж. изображеНнее: ♦ вж. обрисовка
187 изплашвам ce
изобретателен - ♦ вж. съобразителен
изобретСние - ♦ вж. иновМция [лат.]
изобщо - ♦ вж. Инак
изографисвам [по нгр. · ζογραφίζω] остмр, - ♦ вж. рисувам
изолйран - ♦ вж. отделе*; ♦ вж. самотен
719. 0 изопачОвам - ♦ (предавам нещо другояче, · нсвярно, нс та¬
ка както с) преиначавам, извращавам, извъртам, обръщам, изчйнчвам
жарг., изкривявам, · на черното викам бяло, а на бялото - черно разг.
720. · 0 изопачён - ♦ (който сс представя, предава или тълкува
нсвярно, превратно) прсиначСн, превратен, изкривСн разг., извратСн,
деформИран [от фр.] книж.
• из основи книж. - ♦ вж. издъно
изоставен - ♦ вж. занемарен; ♦ вж. сммòmен; ♦ вж. нехМен
изоставям - ♦ вж. нехая
721. .0 ИЗОСТанал - ♦ (който с останал в развитието си) недоразвит,
неразвит; ♦ (времето на който с отминало) вж. отживял
\ . X
изостаналост - ♦ вж. невежество
• изпадам в ярост разг. - ♦ вж. афектирам се [от фр.]
изпарявам сс - ♦ прен. разг. вж. губя се;- ♦ прен, разг.
вж. отИвам си
s * X
изпепеляващ · - ♦ вж. жарък
изпечен - ♦ разг,, вж. закоравял прен, ; ♦ прен.. вж. закален;
♦ прен. вж. опитен; ♦ прен,. вж. изкусен
• изпивам кръвта (кръвчицата) разг. - ♦ вж. убИвам
\ . X
изписвам - ♦ ъж. рисувам
изпит - ♦ вж. анемИчен [от нлат.]; ♦ вж. мършав
изпит прен.· - ♦ вж. изпитание
изпИтан - ♦ вж. верен; ♦ вж. закален
722. 0 ИЗПИТЙНИС - ♦ (преодолявано трудно препятствие) трудност;
♦ (преодолявано опасно препятствие) опасност, премСждис; ♦ (провер¬
ка на възможностите на някого при затруднени обстоятелство) Изпит
прен., проверка, проба, страдание; ♦ вж. стрαддесд
изпИтвам - ♦ вж. преживявам; ♦ вж. чувствам
723. 0 изплйшвам се - ♦ (внезапно изпитвам или трепвам от
уплаха или от нсщо неочаквано) трСпвам, сСпвам се, стряскам сс,
изповед
_ 188 _
• изкарвам си акъла разг., изкарвам си ангелите разг.. отива ми сър¬
цето в петите разг., кръвта (кръвчицата) ми застива <в жилите> разг.
• - изплезвам език разг. - ♦ вж. уморявам се
изплйскан - ♦ жарг, вж. глупав
изплувам - ♦ прен, вж. появявам се
X .4.4
изплъзвам се прен. - ♦ вж. клинча разг.', ♦ вж. измъквам се
724. 0 ЙЗПОВеД - ♦ (откровено разкриване на собствените мисли,
чувства, преживявания) признание, самопризнание, откровение книж.
изповедание - ♦ вж. религия [лат.]
725. 0 използвИем - ♦ (който може да - се - използва) годен, упот¬
ребим, пригоден, приложим
използване - ♦ вж. употреба
изпостник църк. - ♦ вж. аскет [гр.]
изпрйвен - ♦ вж. акуратен [от лат.]
изправям - ♦ вж. вдигам
• изправям се на краката си разг. - ♦ вж. забогатявам
• изправям се на нокти <и зъби> разг. - - ♦ вж. ядосвам се;
♦ вж. афектирам се [по фр.]
изпраскан жарг:. - ♦ вж. пременен
• изпращам на смърт разг. - ♦ вж. убИвам
изпращач - ♦ вж. адресант [нем.]
726. 0 изпревИрвим - ♦ (излизам пред -друг при движение или
работа) надминавам, задминавам, преварвам, надпреварвам, · удрям
в (о) земята някого разг,, слагам в малкия си джоб някого разг.
727. 0 ИЗПЪЖДам - ♦ (заставям някого да се махне отнякъде)
про-пъждам, изгонвам, прогонвам, прокуждам нар,, изхвърлям разг,
разпъждам, - натйрвам разг. грубо, - изрйтвам разг, грубо,- отлюспвам
разг., вж. и пъдя, · показвам (посочвам) вратата на някого разг.., да¬
вам (показвам, посочвам) пътя на някого разг., духвам - под опашката
на някого разг. грубо. изхвърлям като мръсно коте някого разг. грубо,
изхвърлам като парнал някого разг. грубо, виждам петите на някого
разг, бия дузпата на някого жарг.
728. 0 ИЗПЪКВам - ♦ (правя силио впечатление с качествата, по¬
стъпките, фигурата си и т.н.) откроявам се, очертавам се, отделям - се,
блестя прен., · хвърлям се (набивам се) в очите разг. бия в очи разг.
— 189 _
изрод
Ч . V
изпълним - ♦ вж. възможен
изпълнителен - ♦ вж.· акуратен [от лат.]
• изпял си песента разг. - ♦ вж. отживял. ♦ вж. вехт.
♦ вж. стар
729. 0 изработвам - ♦ (произвеждам, направям с работа нещо)
направим, изготвям, прйвя рвзг., създавам, сътворявам книж, майсторя
[от лат.] разг, измайсторявам рвзг, · произвеждам, фабрикувам [по лат·.];
♦ (съставям, измислям нещо) съставям, изготвям
изравнявам - ♦ вж. уеднаквявам
• изравнявам (сравнявам) със земята рвзг. - ♦ вж. премдхвам
730. О изражёние - ♦ (външно изразено върху лицето психичес¬
ко състояние) йзраз, мимика · [фр.], физиономия [фр.] . книж, изглед;
♦ (изречено нещо) вж. израз
731. 0 Йзраз - ♦ (съчетание от думи с определено цялостно осмис¬
ляне) поговорка, пословица, изражение, фраза; ♦ вж. фразеолог^ъм,
♦ вж. изречение, ♦ вж. изрсжёние: + вж. проява
изразителен - ♦ вж. образен
изразявам - ♦· вж. покдзвам
Ч . \
изрйствам - ♦ прен, вж. появявам се
израстък - ♦ вж. стрък
732. О изречение езикозн. - ♦ (езиково оформена единица съоб¬
щение) · фраза [гр.] книж.. израз, · изказ книж.
изрисувам - ♦ вж. рисувам
изригвам разг. грубо - ♦ вж. · изпъждам
изрйчам - ♦ вж. кдзвсм' ♦ вж. изговврям
изрйчане - ♦ вж. изговор
изрйчен - ♦ вж. категорИчен [от гр.]
733. 0 ЙзрОД - ♦ (лице, което е с физическа обезобразеност) урод,
обезобразён, нерода рядко, Квазимодо [от лат?.] книж. прен. рвзш.
изродён - ♦ вж. уродлИв
изряден - · ♦ вж. акуратен [от лат.]; ♦ вж. безукорен
изрядко - ♦ вж. нерядко
Ч - \
изселник - ♦ вж. изгнаник
х . X
изскачам - ♦ прен. вж. появяввм · се
изслСдвам
_ 190_
• изскача ми от главата · нещо разг. - Ф вж. блокИрам
изскубвам сс прен, - Ф вж. измъквам се
734. О · ИЗССЮДвам - ф (подлагам нсщо на наблюдение, на проуч¬
ване) изучавам, издИрвам, проучвам, анализйрам [по нем.]
изследване - Ф вж. мнМлсз [гр.]
изстИвам - Ф вж. настИвам
изстрадал - Ф вж. измъчен; Ф вж. болен
изстъпление - Ф вж. безчИнство; Ф вж. афект [лат.]
изтеглям - Ф вж. тегля!
изтегляне - Ф прен. вж. аспирдция [от лат.] спец,.
изтСжко - Ф вж. мудно
изтезавам - Ф вж. мъча
изтерзан книж. - Ф вж. измъчен
изтичам! - ф вж. преминдвмм
\ - ч
изтичам2 - Ф вж. извирам
изтормозен - ф вж. измъчен
735. 0 ИЗТОЧНИК - Ф (място, от което се започва, получава или
тръгва нсщо) първойзточиик, начало, Извор книж. зачатък, зачСнка,
наченка; Ф книж. (писмсн документ, от който се черпят данни) вж.
Извор прен.
Източници - ♦ ъж. ресурси [фр.] книж.
изтощавам сс - Ф вж. уморявам се
изтощСн - ф вж. безсилен
изтощСнис - · Ф вж. отпадналост
изтребвам - ф вж. убИвам
■ \ . · ч
изтривам - ф прен. вж. премахвам
• изтривам (заличавам) от лицето на земята книж. -
♦ вж. премахвам
изтрит - ф разг. вж. банМлен (от фр.]; Ф прен, рмзг. вж. безин-
mepeceu
изтръгвам - Ф прен. вж. премахвам
• изтръгвам (изскубвам) из (от) корен разг. - Ф вж. премМхвмм
• изтръгвам от ръцете (ноктите, лапите) разг. - Ф вж. спасявам
изтръгвам сс прен.. - Ф вж. измъквам се
_ 191 _ изумруд
736. 0 изтъквам - ♦ (правя нещо да се открои, да се. очертае, да
се забележи) подчертавам, наблягам, отбелязвам, откроявам, натърт¬
вам прен, акцентирам [по лат.] книж,, · · подчертавам дебело рвзг,
подчертавам с дебела черта (линия) книж, слагам акцент (ударение)
книж.' ♦ вж. афишИрам [от фр.] прен,
737. <> изтъкване - ♦ (изразително изговаряне с подчертаване и
открояване) подчертаване, натъртване прен., открояване, емфаза [гр.]
книж.
изтъкнат - ♦ вж. вИДен
изтълкувам - ♦ вж. обяснявам
738. 0 йЗТЪНЧСН - ♦ (в който се проявява усет за съвършенство
и естетичност на формите и изявите) префинен, фин [фр.], изйскан
♦ вж. изящен, ♦ вж. ·деликатен [от лат.]
изтънченост - ♦ вж. изисканост
изтъркан - ♦ рвзг. вж. банален [от фр.]; ♦ вж. рвзг. шабло¬
нен [от нем.] прен., ♦ вж. вехт
изгьркулвам се - ♦ прен, рвзг. вж. преминавам
739. О ИЗумён - ♦ (който е силно изненадан и учуден) см.ян, удивен,
слйсан, поразён, изненадан, шашнат [по тур.] разг., сащйсан [от тур.]
разг., шашардйсан [от тур.] рвзг, · като ударен с мокра кърпа (мокър
парцал) по главата рвзг, като треснат рвзг, като паднал от небето
рвзг., не вярвам на очите си рвзг, не вярвам на ушите си резг.
740. 0 изумление - ♦ (извънредно силно учудване) удивление,
учудване, почуда поет, смайване, слйсване, изненада, вж. и изненада
741. О изумруд [перс, zumurud през рус.] - ♦ (скъпоценен минерал
със зелен цвят) смарагд [гр.] остар.
изумявам - ♦ вж. смайвам
изумявам се - ♦ вж. смайвам се ■
изучйвам - ♦ вж. изслеДвам. ♦ вж. аналИзирам [по нем.]
изфирясвам πренuар. или шег. - ♦ вж. побягвам
изхабен - ♦ вж. лош
изхвърлям - ♦ разг. вж. изпъжДам
• изхвърлям като мръсно коте някого разг, грубо - ♦ вж. изпъжДам
• изхвърлям като парцал някого рвзг, грубо - ♦ вж. изпъжДам
изхвърлям се разг. - ♦ вж. важнича
изявление
_ 192 _
изхйтрен - ♦ вж. излъган
х , X
изхранвам се - ♦ вж. прехранвам се
изцелявам книж. - ♦ вж. излекувам
изцепвам се жарг. - ♦ вж. важнича
изцерявам нар'. - ♦ вж. излекувам
изцяло - ♦ вж. докрай; ♦ вж. издъно преп,; ♦ вж. напълно
изчайчвам жарг. - ♦ вж. изопачавам
изчезвам - ♦ вж. губя се; ♦ разг. вж. отНвам сн
изчервявам се - ♦ прен. вж. засрамвам се
изчерпйтелен - ♦ вж. подробен; ♦ вж. цялостен
изчерпателно - ♦ вж. подробно
изява - ♦ вж. проява
742. О изявление книж, - ♦ (официално изказване на отговорно
лице по -обществено значим въпрос) изказване, декларация [от фр.],
заявление книж.
• изяждам душицата (душата, главата, главицата) на някого
разг. - - ♦ вж. убИвам
• изяждам с очи някого или нещо разг. - ♦ вж. вглеждам се
• изял си хляба разг. - ♦ вж. вехт; ♦ вж. стар
изяснявам - ♦ вж. обяснявам
743. 0 изящен - ♦ (който с външната си форма доставя удоволст¬
вие и естетическа наслада) красив, великолепен, фин [лат.], бижу [фр.]
прен. разг., изискан, изтънчен, изваян, грациозен [от лат.], велелепен
старин.. бляскав, деликатен [от фр.], съвършен; ♦ вж. нСжсн; ♦ вж.
великолепен; ♦ вж. деликатен [от фр.]; ♦ вж. елегантен [от фр.]; ♦ вж.
благороден разг.
изящество книж. - ♦ вж. великолепие; ♦ вж. изисканост;
♦ вж. красота; ♦ вж. грация [от лат.]
изящност книж. - ♦ вж. изисканост; ♦ вж. красота
• и името си не мога да кажа разг. - ♦ вж. смайвам се
икономисвам -[по гр. | ικονομήσω] - ♦ вж. пестя
илач [тур. ilâç] диал. и жарг:. - ♦ вж. лекарство
744. 0 ИЛЮЗИЯ [от фр. illusion] - ♦ (възприемане в измамен, въоб¬
ражаем вид на нещо реално) измйма, мираж [фр.] прен, въображение,
193 t ймс
заблуда, заблуждение, химСра [гр.] прен.; . въздушни кули книж., саг
пунси мсхур разг. .
745. 0 илюзорен [от лат. illisorus} книж. - ♦ (който с въображаем,
недействителен) въображаем, недействителен, неосъществим, измйс-
лсн, нсйстински, · нереален, химСрсн [гр.] книж.
илюстрйция [от лат. illustration} прен, - ♦ . вж. прИмер
• има бръмбари (мухи) в главата разг. - ♦ вж. глупав
• има голяма уста разг. - ♦ вж. бъбрИвец
• има дебела (корава) глава разг. - ♦ вж. упорИт
• * Ж '
имам - ♦ вж. притежавам
• имам арменски уста разг. ирон. - ♦ вж. устМт разг.
• имам голямо чснс разг. - ♦ вж. устМт разг,.
• имам дар слово разг. - ♦ вж. красноречИв
• имам златни ръце разг. - ♦ вж. сръчен
• имам змийски език разг. - ♦ вж. язвйтелен
• имам зъб на някого разг. - ♦ вж. мрМзя
• имам кросжи книж. - ♦ вж. възнамерявам
• имам меко (златно) сърнс разг. - ♦ вж. благ
• имам намерение книж, - ♦ вж. възнамерявам
• имам на ум нещо разг. - ♦ вж. възнамерявам
• имам остър сзик разг. - + вж. язвйтелен
• имам предвид книж. - ♦ вж. визИрам
• имам <си> сдно на ум разг. - ♦ вж. възнамерявам
• имам уста като хамбар разг, пренебр, - ♦ вж. ycmàm
иманс нмр. - ♦ вж. съкровище
• има-няма рмзг. - ♦ вж. приблизИтелно
746. 0 Ймс - ♦ (дума или словосъчетание, с които сс обозначава
нещо) название, наименование книж.', ♦ прен, вж. чест
имСнис - ♦ вж. владение
имснйт - ♦ вж. славен; ♦ вж. вИден
имснйтРст рядко - ♦ вж. слМвм
именувам книж. - ♦ вж. наричам
• името си нс мога да кажа разг. - ♦ вж.. уморявам се
имот
— 194 _
имидж [англ, image] книж, - ♦ вж. престиж [фр.]
имитация [лат. imitatio] - ♦ вж. подражание ·
имитирам [от фр. imiter] - ♦ вж. поДражавам: ♦ вж. подпрдвям
имитиран [от фр. imiter] - ♦ вж. подправен
, имитйране [от фр. imiter] - ♦ вж. подражание
иморален [фр. immoral] книж, - ♦ вж. неморален
Ί4ΪΊ. О ИМОТ - ♦ (земя, сгради, вещи, като, притежание на някого)
имущество, владбние, собственост, достояние, притежание вж. и владение
имотен - ♦ вж. богдт
имотност - ♦ вж. богатство
император [лат. imperator] - ♦ вж. владетел
импозантен [фр· imposant] книж. - ♦ вж. величествен
импорт [лат. importo] - ♦ вж. внос
импровизйрано [ит. improvisare] - ♦ вж. набързо
импулс [лат. impulsus] - ♦ вж. подтик
импулсйвен [от лат. impulsus] книж, - ·♦ вж. невъздържан
импулсйрам [от лат. impulsus] - ♦ вж. насърчавам .
имущество - ♦ вж. имот
• и на гърба си имам очи разг. - ♦ вж. бдИтелен
• и иа задника си имам очи разг, грубо - ♦ вж. бдйтелен
748. 0 Йнак - ♦ (при всички · други обстоятелства) поначало, по
прйнцип, обикновено, изобщо; ♦ (по друг начин) вж. другояче
• и на мравката път дава (струва, не минава) разг, - ♦ вж. не¬
злобив, ♦ вж. кротък
• и на мравката път не минава рвзг. - ♦ вж. кротък
инйт [тур. inat от ар.] рвзг, - + вж. упорИт
• и на тила си имам очи рвзг. - ♦ вж. бДИтелен
йначе - ♦ вж. инак-. ♦ вж. другояче
инвазия [лат. invasio] книж. - ♦ вж. нашествие
индивид [нем. individuum от лат.] книж.. - ♦ вж. лИчност
индивидуален [клат. individualis] книж.. - ♦ вж. чвстен
индиректен [от лат. indirectus] книж, - ♦ вж. косвен
индиферентен [лат. indifferentis] книж. - ♦ вж. рсвнoДyшен‘,
♦ вж. апатИчен [от фр.]
_ 195 _
интелигёнтен
инертен [от нем. inert] книж.. - ♦ вж. бездеен
инерция [лат. inertia] - ♦ вж. застой
инжектирам [фр. injeiter] - ♦ прен, разг:. вж. подстрекавам
• инженер по улиците разг. - ♦ вж. безделник
749. 0 инициатива [от лат. initium] книж. - ♦ (начало, подбуда
за някаква дейност) почин, начинание; ♦ (способност за самостоятел¬
ни действия) предприемчивост, отрйканост разг, разтропаност разг,
оправност разг.
инициативен [рус. инициативный от нем. initativé] - ♦ вж. деен
инициатор [клат. initiator] - ♦ вж. вдъхновИтел
750. 0 иновИция [лат. innovatio] книж. - ♦ (нещо, което е ново¬
появило се) нововъведение, новост, новинка, откритие, изобретение;
♦ (нова езикова единица) неологйзъм [лат.] езикозн, оказионалйзъм
[фр·] езикозн,
инок църк:. - ♦ вж. калугер [гр.] църк:,
инопланетен ново - ♦ вж. извънземен
иносказание кннж, - ♦ вж. алегория [гр.]
иносказателен книж. - ♦ вж. алегорИчен [от гр.]; ♦ вж. ме¬
тафоричен [от гр.]
инсинуация [лат. insinuatio] книж, - ♦ вж. сплетня
инспиратор [лат. inspirator] книж. - ♦ вж. вдъхновНтел;
♦ вж. подстрекател
инспирйрам [от лат. inspire] книж. - ♦ вж. вдъхновявам;
♦ вж. подстрекйвам
инструкция [лат. instructio] - ♦ вж. напътствие
инструмент [лат. instrumentum] - ♦ вж. оръдне
инсултйрам [от лат. insulto] книж, рядко - ♦ вж. хуля
интелект [лат. intellectus} книж, - ♦ вж. - ум
751. 0 интелектуален [от лат. intellectualis] - ♦ (който е свързан с
умствената дейност на човека) умствен, мисловен, разсъдъчен; ♦ (който
се отнася до духовната дейност изобщо) духовен, културен [от лат.]
752. 0 интелигентен [от лат. intelligents] - ♦ (който има образова¬
ние и е с духовни интереси) образован, просветен, учен нар., културен
[от лат.]; ♦ (който е с развит интелект) умен, разсъдлйв, схватлйв;
♦ вж. буден прен. ,
интимен
_ 996 _
интензйвен [нсм. intensiv] - ♦ вж. напрегнат; ♦ вж. бърз
интерес [лат. interest] - ♦ разг. вж. изгода
интсрСссн [фр. interessant] - ♦ вж. забМвен
интерпретация [лат. interpretatio] - ♦ · вж. коментМр [лат.]
интсрпрстйрам [от лат. interpreto] - ♦ вж. коментИрам
753. 0 интимен [фр. intime по лат·.] - ♦ (който с дълбоко личен)
съкровен, лИчен, вътрешен; ♦ (който с свързан с някого по чувствена
линия) вж. близък; ♦ (който сс държи интимно, · бсзцерсмонно, като с
близък, без официалности) вж. фааслиардн [от лат.]
интимничете [от рус. по лат. intimus]. - ♦ вж. фааuлuàрнхсm
[от лат..]
’ интймност [по лат. intimus] ~ ♦ вж. блИзост
интрИга [по лат. intrico] - ♦ вж. сплетня
интригант [фр. intrigant] ~ ♦ вж. клеветник
интригантствам [от фр. intrigant] - ♦ вж. злословя
интровертен [по лат. intro 4- verto] псих. - ♦ вж. сммовглабее
инфекциозен [от лат. infectio] - ♦ вж. зарМзен
информатор [лат. informator] - ♦ вж. агёнт1 [от лат.]
754. О информация [по фр. information] - ♦ (съобщение, което
дава сведения за нсщо) сведение, справка; ♦ (съобщение, което прави
сведения известни на хората) съобщение, новине, всст; ♦ (научни дан¬
ни) вж. зеднид
информирам [от фр. informer] книж:. - ♦ вж. осведомявам
информйрам се [от фр. informer] - ♦ вж. узнавам
инцидент [лат. incidentis] - ♦ вж. случка
инцидентен [по лат. incidentis] книж, - ♦ вж. епизодичен
[от фр.] книж.
• и от пиле (птиче, птичка) мляко разг.' - ♦ вж. изобилие
иронизйрам [фр. ironiser] - ♦ вж. подигрМвам се
ирония [лат. ironia] - ♦ вж. подигрМвкм
755. 0 ироничен [фр. ironique] книж. - + (който съдържа тънка
насмешка, подигравка) насмсшлйв, подигравателен, присмехулен
756. ф Йскам - ♦ (имам желание, потребност да получа) желая,
рача нар., ща нар., ламтя, · правя си устата разг.
_ 197
йскрен
757. О иска МИ ce - · ♦ (имам голямо желание за нещо) ще · ми се
рвзг, жадувам прен, « пей давам раза.. изгаря ми душата (душичката,
сърцето, джигера) за нещо рвзг, лежи ми на душата (сърцето) някой
или нещо рвзг, окото ми бяга (се гледа) рвзг. '
758. 0 искане - ♦ (душевно оформила се потребност от нещо)
желание, щёние остер, прийскване, пощявка, порёвка Диал, ♦ резг.
(настояване да се осъществи нещо) изискване, настояване, претёнция
[от лат.] книж, ♦ (конкретно заявено нещо) вж. заявка, ♦ вж. жвебе
• искра божия рвзг. - ♦ вж. дСрба
759. 0 Йскрен - ♦ (който открито изразява мислите и чувствата си,
без да ги крие) прям, откровён, открйт, чистосърдечен, непресторен,
простосърдёчен, безхйтростен прен. книж, простодушен книж, остар.
(който изразява, излъчва сърдечност, дълбока искреност и топлота)
задушевен, сърдечен, проникновён; ♦ вж. бизхйτрооτие .
искреност - ♦ вж. сърдечност
искрйст поет, - ♦ вж. блестящ
искромётен поет, - ♦ вж. блестящ
искря - ♦ вж. блестя
искрящ - ♦ вж. блестящ
исполйн [рус. исполин} книж, - ♦ вж. великан·
ъ . X
исполински - ♦ вж. огромен
истерйчен [от лат. histericus} - ♦ вж. нервен
\ . X
Истина - ♦ вж. наистина
Истинен остар. - ♦ вж. правДИв
Истинност- ♦ вж. достоверност, ♦ вж. автентичност
[от гр.] книж,
Истински - ♦ вж. неподправен, ♦ вж. правдив. ♦ вж. същински.
♦ вж.реален [от лат.]; ♦ вж. автентичен· [от гр.] книж.. ;
♦ вж. достоверен
исгорйчески [от лат. historicus} - ♦ вж. забележИтелен
история [лат. historia} - ♦ вж. летопис, ♦ разг. вж. случка
• и хляба, и ножа са в мене разг. - ♦ · вж. всесилен
ищОх [тур. iştah} нар. - ♦ вж. жеевние
иереи
198 _
·* *■
н ■
йезуит [от църклат. Jesuita] - ♦ прен, презр, вж. лицемер
йезуитски [по църклат.] - ♦ прен. книж. вж. двуличен;
♦ вж. коварен
йезуйтство [по църклат.] книж. - ♦ вж. лицемерие
йезуйтщина [по църклат.] книж. - ♦ вж. лицемерие
760. О ЙереЙ [гр. ίερεύς] църк, - ♦ (православен свещеник) свещеник,
поп [гр.], дякон [гр.], протойерей [гр.], духовник
кабалистйчен [от нем. ' kahbalistik] - ♦ прен. вж. таинствен
кабардйсва [тур. kabarmak] разг. - ♦ вж. бухва-
кабаре [фр. cabaret] - ♦ вж. ресторант [фр.]
t кабахйт [тур. kabahat от ар.] диал.. - ♦ вж. вина
кавалерски [по ит. cavaliere] - ♦ прен. вж. благороден
кавга [тур. kavga от перс.] разг.' - ♦ вж. свада
кадем [тур. kadem] разг, - ♦ вж. сполука
кадърен [тур. kadir от ар.] нар. - ♦ вж. способен
• кадя тамян на някого разг. - ♦ вж. лаская
• кажи го разг. - ♦ вж. приблизйтелно
• кажи-речи разг. - ♦ вж. приблизИтелно
761. О кйзвам - ♦ (съобщавам нещо с реч) говоря, изрйчам,
приказвам разг, вйкам разг. думам нар. хортувам днал,, продумам,
река, глаголя старце, вж. и говоря, · отварям уста<та си> разг.;
♦ вж. изговарям; ♦ разг. вж. наричам; ♦ разг. вж. осведомявам; ♦ разг.
вж. поръчвам
казйно [ит. cazino] - ♦ вж. ресторднт [фр.]
казус [лат. casus] юрид. - ♦ вж. въпрос
_199 _
калугер
каймак [тур. kaymak] - ♦ прен, разг. вж. елИт [фр.]
• каймака на обществото книж. - ♦ вж. елит [фр·]
кайнак [тур. kaynak] диал.. - ♦ вж. Извор
• каквото и да стане разг. ~ ♦ вж. непременно
• каквото ти душа поиска (посака) разг. - ♦ вж. изобИлие
• как да с разг. - ♦ вж. едбpèжхo; ♦ вж. повърхностно
какофония [гр. κακοφωνεία] книж. - ♦ вж. дисонанс [лат.]
• както го майка родила разг. - ♦ вж. гол
• както <му> лойде разг. - ♦ вж. рaзба>pκнхo;) ♦ вж. при¬
близИтелно; ♦ вж. напосоки
• какъвто и да с разг. - ♦ вж. всякакъв
кал - ♦ прен. вж. нИзост
калабалък [тур. kalabihk от ар.] простонар, - ♦ вж. множество
калайдисвам [нгр. καλαίδιζω] - ♦ разг, вж. кМрам се
762. 0 каламбур [фр. calambour] - ♦ (остроумна двусмислица) иг-
рословис, игрословица
калС [тур. kale от ар.] - ♦ вж. Kpenocm
калеко [от гр. καλός] диал. - ♦ вж. свМко
кален - ♦ вж. закален
калйбър [фр. calibre] - ♦ разг. вж. размер
келпав [тур. kalp от ар.] рмзг. - ♦ вж. недобър
калпазан<ин> [тур. kalpzan от ар.] разг. - ♦ вж. негодник
калъп [тур. kalip от ар.]· - ♦ прен. вж. шаблон [нсм.]; ♦ вж. ндчин
763. 0 калугер [гр. καλόγερο] - ♦ (замонашил сс духовник) монах
[гр.] църк, инок цъ^рк., игумен [сргр.] църк,, духовник
келям - ♦ вж. мърся
камара [нгр. καμάρα] - ♦ вж. куп
каматен [по гр. καματερό] диал. - ♦ вж. красИв
• камсн претковения книж:. - ♦ вж. пречка
• камък да стиснс (хване), вода ще пуснс разг. - ♦ вж. силен
• камък за (на) препъване книж. -' ♦ вж. пречка
канаве [от фр. canaves] - ♦ прен, вж. основа
канап [тур. · ктмр от ар.] жарг. - ♦ вж. мързеливец
каня 200 __
канапчйя [по тур. ктар от ар.] жарг, - + вж. мързелИвец
кандардйсвам [тур. kandırmak] разг. - . ♦ вж. убеждавам
канон [сргр. κανών] - ♦ прен.. вж. закон
кантора [нем. Kontor от лат.] - ♦ вж. агенция - [нем.]
канцелярист [ит. cancellaristo] - ♦ прен. пренебр. вж. бюро-
Kpàm [фр.]
764. О КЯНЯ - ♦ (призовавам· някого да дойде) приканвам, повиквам
разг·, извйквам разг,, вйкам разг, призовавам книж., зове, привйквам
765. 0 каня се - ♦ (възнамерявам да извърша нещо) готвя се,
тъкмя се нар, глася се нар, стягам се нар, подготвям се, възнамерявам,
• слагам си на ум<а> (в ума) нещо разг.
капйн [тур. kapan] прен:. - ♦ вж. уловка
s . *
капвам разг. ~ ♦ вж. уморявам се
капаро [от ит. саррагга] - ♦ вж. аванс [фр.]
капацитет [лат. capacitas] - ♦ прен,. вж. aemopumèm [лат.]'
капитйл [лат. capitalis] - ♦ прен. вж. ценност
капитален [от лат. capitalis] книж. - ♦ вж. важен
766. ф капитулирам [от нем. kapitulieren] - ♦ прен. (отстъпвам
пред - нечия воля, сила, пред трудности) отстъпвам, -предавам се, давам
се разг., примирявам се, клякам разг, огъвам- се разг, · вдигам бяло
знаме разг, свивам байрака разг, свивам (свалям) знамената книж,,
бия отбой разг, слагам оръжие разг.
капище [праб.] - ♦ вж. храм
Ί6Ί, 0 кипкомёр - ♦ (уред за поемане на течности и дозираното
им пускане на капки) пипета [фр.] мед, пипетка [фр.] мед., гутатор [по
лат.] мед.
капрйз [от - фр. caprice] - ♦ вж. прищявка
768% 0 кИрим 0 се - ♦ (говоря сърдито на някого) ругая, хокам,
вйкам, гълчй нар, мъмря, кастря разг, газя - разг, дера разг, ка-
лайдйсвам [игр.] разг, навиквам нар, опявам разг·,- конфузя [от лат·.]
разг, · държа (чета)- конско <евангелие> разг, правя на бъзе и коп¬
рива разг., правя равен със земята разг, правя на мат и маскара ’разг,
строявам в две редици разг, кълцам (чукам, трия, меля) сол на глава¬
та разг., дялам треските - на някого разг, вдигам гири жарг, вдигам
джабала жарг.
_ 201 _
категоричен
караница разг. - ♦ вж. свдДа
карауля [от тур. karaul\ - + вж. охранявам
кардинален [по фр. cardina] книж, - ♦ вж. вджен
кариёр [от фр. carriuré] - ♦ вж. галоп [фр.]
карикатура [ит. caricatura} - ♦ прен. вж. пародия [гр.]
769. 0 картина [ит. cartina] - ♦ (произведение на изобразително¬
то изкуство) рисунка, платно прен,, изображение прен, книж.' ♦ прен.
(литературно или музикално изображение на нещо) вж. обрисовка.
♦ (кът от природата, който се открива пред погледа) вж. глеДка
картинен [от ит. cartina] - ♦ вж. образен. ♦ вж. цветИст
карцер [от лат. career] - ♦ ·вж. затвор
кастря рвзг, - . ♦ вж. карам се
катаднёвен нар. - + вж. всекиДневен
770. 0 катаклЙЗЪМ [гр. κατακλυσμό] книж, - + (рязък прелом в
природата под влияние на стихийно бедствие) потоп, наводнение, зе¬
метресение; ♦ прен, (сериозно произшествие с ' неприятни последици)
вж. сътресение: ♦ вж. беДствие
каталясвам [от гр. καταλύσω] разг, - ♦ вж. уморявам се
771. 0 катастрофа [лат. catastrophe] - ♦ (нещастен случай· с човеш¬
ки жертви) произшествие, злополука; ♦ (неочакван прелом, който води
до разруха, до гибел) · крушёние книж, остар., разруха, упадък, гибел
книж. вж. · и гИбее книж).' ♦ прен. (неочаквано · нещастие, събитие с
трагични последици) вж. ôèàcmeue. ♦ вж. крах [нем.] прен.
катастрофйлен [по лат. catastrophe] - ♦ вж. гИбелен книж,
772. 0 категоричен [от гр. κατηγορικός] книж, - ♦ (който е из¬
разен с най-голяма определеност) решителен, ясен, окончателен,
• отсичам · <го> като с нож (с брадва) разг.' ♦ (който не търпи въз¬
ражение) безпрекословен книж,, безапелационен книж, безусловен,
изричен, недвусмислен, повелителен книж, заповеден, заповедничес¬
ки; ♦ вж. уверен, ♦ вж. безвъзврСтен
категория [гр. κατηγορία] - ♦ вж. група [ит.]
• като агънце разг. - ♦ вж. кротък
• като ангел книж:. - ♦ вж. невИнен
• като божа птичка разг. - ♦ вж. безгрижно
• като бял ден ясно е рвзг, - ♦ вж. безспорно
катсгорйчсн
_202_
• като всйка разг. - ♦ вж. мършав
• като вода под плява съм разг. - ♦ вж. потаен
• като воденичен камък на врата нм някого разг. - ♦ вж. товМр
• като восък разг. - ♦ вж. бледен
• като гръмнат разг. - ♦ вж. вцдЛдлЛе
• като гръм от ясно небс разг. - ♦ вж. HeuadèüHo
• като двс и две четири разг. - ♦ вж. HenpeMehHo
• като изневиделица разг. - ♦ вж. Henadeüno
• като истукан разг. - ♦ вж. вцепенен
• като камък здрав разг. - ♦ вж. здрав
• като капка разг:. - ♦ вж. крмсИв
• като картина разг. - ♦ вж. красив
• като клечка разг. - ♦ вж. мършав
• като кон за (на) зоб се надявам разг. ирон, - ♦ · вж. уповавам се
• като конска муха разг, не-одобр. - ♦ вж. нахМлен
• като кремък здрав разг. - ♦ вж. здрав
• като кукла разг. - ♦ вж. красив
• като кукувица разг. - ♦ вж. самотен
• като лед разг. - ♦ вж. безчувствен
• като муха бсз глава рмзг, - ♦ вж. безпомощно
• като мухи на мсд разг. - ♦ вж. Hacmbpeeuo
• като мълния разг. - ♦ вж. бързо
• като · на барабан разг. - ♦ вж. набързо
• като на длан разг. - ♦ вж. ясно
• като на игра разг, - ♦ вж. лесно
• като от небето разг. - ♦ вж. ненадейно
• като паднал от небето разг, - ♦ вж. изумен
•· като пастърма разг. - ♦ вж. мършав
• като платно разг. - ♦ вж. бледен
• <като> по вода разг. - ♦ вж. безпрепятствено·, + вж. глйдко
• като по махване на вълшебна (магическа) пръчка рмзг. -
♦ вж. изведнъж
• като препариран разг. - ♦ вж. вцепенен
203 2_ категоричен
• като псета на мърша разг. - ♦ вж. настървено
• като птичка небесна - разг. - ♦ вж. безгрИжно
• като пуяк (пуйка) разг, нрои, - ♦ вж. надменен
каторжник - [рус. каторжник; - ♦ вж. заточеник
• като светкавица разг. - ♦ вж. бързо
• като с вълшебна (магическа) пръчка разг. - ♦ вж. изведнъж
• като сиамски близнаци разг. - ♦ вж. неразделен '
• като стой, та гледай разг,. - ♦ вж. nècuo; ♦ вж. безпрепятствено
• като с- (чрез) вълшебен (магически) жезъл разг. - ♦ вж. из¬
веднъж
• като (сякаш) мокра кокошка разг. - ♦ вж. засрамен ’
• като (сякаш) от кутия изваден разг. - ♦ вж. елегантен [фр.]
• като треснат разг. - ♦ вж. изумен
• като ударен с мокра кърпа (мокър парцал) - по главата разг.
♦ вж. изумен
• като хамово<то> семе книж. - ♦ вж. навсякъде
• като чироз разг. - ♦ вж. мършав
катурвам разг. - ♦ вж. събарям
кафана [от сръб.] остар. - ♦ вж. кръчма
кафез [тур. kafez от ар.] жарг. - ♦ вж. затвор
кафене [от тур. kahvehane] разг. - ♦ вж. кръчма
кафетерия книж, остар. - ♦ вж. кръчма
кахърен [тур. kahir от - ар.] нар. - ♦ вж. разтревожен
кахъря се [от тур. kahorlanmak; нар. - ♦ вж. безпокоя се
качества - ♦ вж. дднни
кйчествен - - ♦ вж. доброкачествен
кйчество - ♦ вж. признак·, ♦ вж. сорт [от фр.]
ч . X
кая се - ♦ вж. съжалявам
Квазимодо [отлат. quazimodo; книж:. прен. разн. - ♦ вж. изрод
квартира [от нем. cuartier; - ♦ вж. жИлище
квалифициране [от лат. qualifizieren; - ♦ вж. развитие
келепйр [тур. kelepir; разг. - + вж. изгода
келеш [тур. keleş от перс.] разг, ~ ♦ вж. нищожество
кйтка
_204_
кспазя [от· тур. kepaze от псрс.] разг. - ♦ вж. срамя
керван [тур. kervan от перс.] - ♦ вж. върволИца
• · керемида над главата си няма разг. - ♦ вж. бездомен
кеф· [тур. ·kuyif от ар.] разг. - ♦ вж. настроение; ♦ вж. удо¬
волствие
• · ксф ми с разг. - ♦ вж.· xapècea ми [по гр.]
кибритлйя [от тур. kibritli от ар.] нар. - · ♦ вж. спрИхав
\ X
кикотя сс - ♦ вж. смея се
кинкалерия [фр. quincaillerie] разг. - ♦ вж. магазин [от фр.]
*·. . X
кинти жарг. - ♦ вж. napu
' кйпвам прен. - ♦ вж. ядосвам се
• кипва ми келя разг. - ♦ вж. ядосвам се
кипСж - ♦ прен.. вж. разгар); ♦. прен, вж. брожение книж.
кйпря нар. - ♦ вж. гИздя нар,
кйпър нмр. - ♦ вж. красив
кипя - ♦ · прен, вж. вря; ♦ прен, вж. бушувам
кирлйв [по тур. kir] разг. - ♦ вж. мръсен
• кисел като арнаутин (оцст) разг. - + вж. спрИхав
кискам сс - ♦ вж. смея се
\ . X
китен - ♦ вж. цветист
773. 0 кИтка - ♦ (снопче подбрани и подредени цветя) букст [фр.],
букстчс; ♦ прен. (подбрана група от песни) букст [фр.]; ♦ разг, (кра¬
сиво цъфтящо растение) цвете; ♦· прен. (снопче от стръкове растения)
вж. връзка
китя нар. - ♦ вж. украсявам
ΊΊ4. 0 КИЧ [нсм. Kitsch] - ♦ (бездарно, банално художествено произ¬
ведение или изобщо издслис) безвкусица
кича - ♦ вж. украсявам
775. 0 клйдеиец - ♦ (изкопан и иззидан източник за вода, чсрпсна
с кофа) · въбсл диал.; йзлак диал., геран [гр.] диал., бунар [тур.] диал.,
стубсл нар., стубла нар.; ♦ вж. Извор
клан [от келт, dann] разг. - ♦ вж. произход
клас [лат. classis] - ♦ вж. група [ит.]
• клатя си краката разг, nрендбр. - ♦ вж. безделнича
205 _
клон
клауза [срвеклат. clausa] книж, - ♦ вж. уговорка
клевета - ♦ вж. сплетня', ♦ вж. прен. памфлет · {англ.] книж.
ΊΊ6. 0 клевётник - ♦ (човек, който клевети някого, който създава
интриги) интригант [фр.], клюкар, сплетник, доносник, доносчик [рус.],
хулйтел, · зли<те> · езици резг.
ΊΊΊ. 0 клеветя - ♦ (неоснователно обвинявам някого) бедя, ' набедя,
наклеветя, ковладя рвзг, натопя разг, прен, доноснича прен, клепя
рар.\ ♦ (говоря със зла умисъл, с недоброжелателство · лоши неща про¬
тив някого, обикновено в негово отсъствие) вж. злословя
778. 0 клеймо [рус. клеймо] книж:. - ♦ (нанесен мърху нещо или
някого знак, белег, отпечатък с определено значение) щемпел [нем.]
книж. печат, дамга [тур.] рагг.\ ♦ прен. (злепоставяща постъпка, по-
ведшние, действие) вж. Позор
клипя - ♦ вж. клеветя
клет - ♦ вж. рuщàcmе^ı', ♦ вж. жвлък
ΊΊ9. 0 клетва - ♦ (тържествено обещание в името на нещо скъпо
за изпълнение на нещо) обет, оброк остар,, зарйчане; ♦ (клетва за зло)
вж. проклятие
клик книж, поет, ~ ♦ вж. вик
клймат [фр. climat от лат.] - ♦ вж. атмосфера [гр.];
♦ · вж. обстановка
клйника [от лат. clinicus] - ♦ вж. болница
780. . 0 клйнча ■ рвзг. - + (измъквам ·се от изпълнението на нещо)
изклйнчвам, манкйрам [от фр.] книж,, кръшкам разг., измъквам се
прен, извъртам, изплъзвам се прен.
клип [англ, clip] - ♦ вж. реклама [по лат.]
клисура [гр. κλεισούρα] - ♦ вж. пролом
клише · [фр. cliche] - ♦ вж. шаблон [нем.]
клишйран [фр. clicher] - ♦ ·вж. шаблонен [от нем.]
клокоча - ♦ вж. вря; ♦ прен. вж. бушувам
781. 0 КЛОН - ♦ (страничен · израстък от ствол на дърво) клонка,
вейка, вётва остар. поет, грйна· и гранка саτaр. поет, съчка;
♦ прен. (разклонение на нещо основно, цяло) част, дял, отдёл, раздел;
♦ (отделна институция към предприятие или учреждение) филиал [фр.];
♦ вж. отрдсъе книж.
книжнина
206 _
клонка - ♦ вж. клон
клопка прен. - ♦ вж. уловка
клоун [англ, clown] - ♦ вж. палачо [ит.]
клошар [фр. clochard] прен,. - ♦ вж. бездомен
клмйгам жарг, - ♦ вж. ям
кльопйчка жарг, - ♦ вж. ястие
ч . X .
кльощав - ♦ вж. мърнав
клъв книж, - ♦ вж. човка
ч . \
клъвка - ♦ вж. човка
клювка днал. - ♦ вж. човка
клювница диал. - ♦ вж. човка
ч . V
клюка - ♦ вж. сплетня
ч X
клюкар - ♦ вж. KtieeèmuuiK
ч . ' X
клюкарствам - ♦ вж. злословя
• клюмвам (увесвам) глава разг. - ♦ вж. отчайвам се
ч . X
клюмнал - ♦ вж. омърлушен
клюн - ♦ вж. човка
клюница диал. - ♦ вж. човка
кликам - ♦ разг. вж. капитулИрам [по нем.]
книжен - ♦ вж. абстрактен [от лат.] книж,
782. 0 КНЙЖНИНа - ♦ (съвкупност от писмени паметници на един
народ) литература [лат.], книжовност, писменост, словесност остар.
\ ж X «.
книжовност - ♦ вж. книжнина
княз - ♦ вж. владетел
коалйция [фр. coalition по лат.] - ♦ вж. съюз
кобен старин,, поет.. - ♦ вж. злoβèщ ,
783. 0 коварен - ♦ (който под маската на привидна доброжела¬
телност скрива зла и хитра умисъл) лукйв, йезуитски [от църклат.],
велзевулски [по гр.], вероломен, подъл, перфиден [по фр..] книж.
784. <> ковИрство - ♦ '(вероломна подла постъпка) подлост, верол¬
омство, лукавство, лукйвост, -лукившина, велзевулство [по гр.] книж,.
макиавелйзъм [фр.] книж, перфйдност [по фр..] книж, византййщина,
• юдина целувка книж., целувката на Юда книж.
ковладя разг. - ♦ вж. клеветя
_207 _
колебание
• когато върбата роди дренки (грозде) разг, ирон, - ♦ вж. нИкога
• когато ми цъфнат налъмите разг. ирон. - ♦ ·вж. никога
• когато на кьосето поникнат мустаци рмзг. ирон, - ♦ вж. нИкога
• когато си видя тила (врата, гърба) без огледало рмзг, ирон, -
♦ вж. никога
• когато си видя ушите <бсз оглсдало> разг. ирон. -
♦ вж. нИкога
• когато стрижат бръмбарите разг. ирон. - ♦ вж. нИкога
кодош [тур. kudos] жарг,. - ♦ вж. шегМ
• кожа и· кости разг. - ♦ вж. мършав
коз [тур. koz] - ♦ прен,. разг. вж. предИмство книж,
козни [рус. козны] - ♦ вж. сплетня
• кой знае от кои времена разг. - ♦ вж. някогашен
кокСтен [фр. coquette] - ♦ вж. елегантен [фр.]
кокитйрам [фр. coqueter] книж:. - ♦ вж. флиртувам [от англ.]
кокйтнича [фр. coqueter] книж. - ♦ вж. флиртувам [от англ.]
кокошкар · разг.. - ♦ вж. крадёц
785. 0 . колаборйция [фр. collaborationr] книж. - ♦ (действие на ·
сътрудниченс, съдействане) сътрудничество, съдСйствие, съучастие
колйй [тур. kolay] нар,. - ♦ вж. начин
786. 0 колебание - ♦ (състояние на несигурност при вземане на
X Ч Ч Ч Ч V
решение) двоуменс, несигурност, съмнение, нсвяра, недоверие
колебая сс - ♦ вж. двоумя се
колеблйв - ♦ вж. непостоянен:, ♦ вж. несигурен
колсктйвно [клат. collectivus] - ♦ вж. заедно
колиС [фр. collier] книж. - ♦ вж. огърлИца
колизии [фр. collision] книж. - ♦ вж. сблъсък
• колкото за очи разг. - ♦ вж. привидно
• колкото искаш разг. - ♦ вж. много
• колкото пясъка в морето разг. - + вж. безброен
• колкото <ти> душа иска разг. - ♦ вж. много
• колкото <ти> душа сака диал.. - ♦ вж. много
• колкото щеш разг. - ♦ вж. много
_ 208 _
коментйр
s .
коловоз нар.. - ♦ вж. път
колоритен [по лат. colorito} - ♦ вж. цветИст
.колос [по гр. κολοσός] книж.. - ♦ вж. великан
колосйден [от фр. colossale} книж, - ♦ вж. огромен
• коля и · беся рдзг. - ♦ вж. аuзчlıнcmaем', ♦ ъж, разпореждам се
коляно прен.. - ♦ вж. произход
командвам [от фр. commander} - ♦ разг. вж. разпореждам се
• командвам парада книж, - + вж. разпореждам'се
787. 0 коментар [лат. comentarium} - ♦ (представяне на обществе¬
но значими факти и явления с елементи на лична преценка) тълкуване,
трактовка [по лат.] книж, интерпретация [лат.]; ♦ вж. анвеиз [гр.]
788. 0 коментирам [по нем. kommentarien} - ♦ (разкривам съ¬
държанието на нещо) тълкувам, обяснявам, интерпретирам [от лат.];
♦ (обсъждам, разисквам някакъв въпрос) вж. анализирам [от лат.]
комичен [фр. comique} книж. - ♦ вж. смешни:, ♦ вж. eècee
компания [клат. compania} - ♦ вж. ссоцидция [лат.];
♦ вж. сдружение стоп.
компаньон [фр. compagnon} книж. - ♦ вж. спътник
789. 0 КОМПенсЙЦИЯ [клат. compomatio} книж. - ♦ (придобивка
или обезщетение в замяна на нещо, което някой е следвало да получи)
възнаграждёние, обезщетение; ♦ вж. отплвте
790. 0 компенсирам [нем. kompensieren} книж. - ♦ (давам нещо
вместо друго като обезщетение) обезщетявам, възмездявам книж, въз¬
награждавам; ♦ (възстановявам или заменям нещо отчасти) балансирам
[от фр.] прен, навйксвам
компетёнтен [по лат. competens, -entis} - ♦ вж. авторитетен
[от лат·.]; ♦ вж. опитен
комплициран · [от нем. komplizieren} книж. - ♦ вж. сложен
комплот [от фр. complot} книж. - ♦ вж. заговор
компонент [по лат. componente} книж. - ♦ вж. елемент [лат.];
♦ вж. част
791. О КОМПЮТЪр [англ, computer} - ♦ (електронноизчислителен
апарат, който по заложена програма може да извършва с голяма бър¬
зина сложни математически, логически и текстови операции _ аналогов
компютър, дигитален компютър, персонален компютър); преносими
_ 209 _
контестация
(портативни) компютри: ноутбук [англ.], лйптоп [англ.], ултрабук [англ.],
таблет [англ.]
комфорт [англ, comfort от лат.] - ♦ вж. разкош
комфортен [от англ, comforto] книж. - ♦ вж. уютен [рус.]
конвенция [от лат. conventio] юрид, - ♦ вж. съглашение
конвулсия [от нлат. convulsio] мед. - ♦ вж. спазма [лат.] мед,
конгрес [лат. congressus] - ♦ вж. събрание
конец книж, сτцрце, - ♦ вж. край
конкрётен [от лат. concretus] - - ♦ вж. материален [по лат.]
конкретизирам [по фр. eneretisier] - ♦ вж. уточнявам
792. О КОНКуррНЦИя [от срвеклат. concurentìo] - ♦ (борба в съпер¬
ничество с другите за постигане или утвърждаване на нещо) съперни¬
чество, надпревара, надпреварване, съревновение; ♦ вж. борбъ
• конска муха разг, - ♦ вж. натрапник
консолидирам [рус. консолидировать от лат.] книж. -
♦ вж. заздравявам
консонанс [от лат. consonans] книж, - ♦ вж. съзвучие
конспиративен [от лат. conspiratio] - ♦ вж. подмолен
копспиратор [нем. Konspirator по лат.] - ♦ вж. заговОрник
конспирация [от лат. conspiratio] - + вж. здговор
констатирам [фр. constater от ' лат.] книж. - ♦ вж. установявам
конструкция [лат. constructio] книж,, - ♦ вж. строеж
793. О КОНТАКТ [от лат. contactus] - ♦ (непосредствена физическа
връзка между две неща) допир, досег, връзка, съприкосновёние книж.;
♦ прен, (общуване, взаимоотношения с някого) контактуване [от лат.],
сношение, отношение, общуване, връзка
контактен [от лат. contactus] - ♦ разг, вж. общИтелен
контактуване [от лат. contactus] - ♦ вж. .дружба;
♦ вж. контакт [от лат.]
794. О КОНТеСТТЦИЯ [от лат. contestant] книж, - ♦ (оспорване, въз¬
ражение за неправилен избор или неправилно решение)- възражение
юрид., ' протест, оспорване
контра [лат. contra] разг. - + вж. срещу
контракт [от лат. contractus] книж, - ♦ вж. договор
контестация
_ 210 _
контраст· [от ит. contrasto] - ♦ вж. противоположност
контрИрам [от лат. contra] - ♦ вж. противопостдвям се
контури [фр. contur] - ♦ вж. очертания
контя [по гр. кънфет] разг. - ♦ вж. гйздя разг.
конфедерация [от лат. confoederatio] - + вж. съюз
конфекция [фр. confection] - ♦ вж. облекло
конференция [ервеклат. conferentia] - ♦ вж. събрание
конфлйкт [от лат. conflictus] - ♦ вж. борба; ♦ вж. противо¬
речие; ♦ вж. сблъсък; ♦ вж. скарване
конфуз [от лат. confusus] книж:. - ♦ вж. смущение
конфузия [от лат. confusio] η ♦ вж. смущение
конфузя [от лат. confusio] разг. - ♦ вж. καραΜ се
концентрирам [от фр. concentrer] книж:. - ♦ вж. съсредоточавам
концснтрИрам сс [от фр. concentrer] книж:. - ♦ вж. задълбо¬
чавам се; ♦ вж. внимавам
концснтрйран [от фр. concentrer] книж. - ♦ вж. задълбочен;
♦ вж. веиаатдлде
концепт [лат. conceptus] книж, - ♦ вж. udèn [гр.]
концепция [от лат. concepcio] ' книж. - ♦ вж. схвМщане;
♦ вж. идея [гр.] .
кончИна старин. - ♦ вж. смърт
кооперация [нем. Kooperation] - ♦ вж. магазИн [ит.]
копслс жарг. - ♦ вж. aлaдèж
копие [от срвсклат. copia] - ♦ вж. npènuc
копИрам [по фр. copier] - ♦ прен, вж. подраждвам
копйранс [по фр. copier] - ♦ прен, вж. подраждние
копнеещ - ♦ вж. жаден прен.
копнеж - ♦ вж. желание; ♦ вж. мечта
копнение остар. поет. ~ ♦ вж. желание; ♦ вж. мечта
копнея - ♦ вж. мечтая
копой [рум. copoi· от унг.] прен.. - ♦ вж. агентJ [лат.]
кор диал.. - ♦ вж. прякор
корав - ♦ вж. твърд t
коравосърдечсн · ♦ вж. безсърдечен .
_111 · _
космонавт
коравосърдёчие - ♦ вж. безсърДечие; ♦ вж. Жестокост
коравосърдёчност - ♦ вж. безсърДечие; ♦ вж. жестокост.
795. О корёктен [фр. correct] книж. - ♦ (който е честен и почтен в
отношенията си с другите) почтён, чёстен, етичен [от гр.], лоялен [от
фр.] книж,, точен; ♦ вж. учтив '
корёктност [от фр. correct] - ♦ вж. честност
корёкция [лат. correctio] книж.. - ♦ вж. попрввка
796. О корём - ♦ (част от тялото на човек или животно) стомах
[нгр.] енат, търбух нср. грубо, тумбИк нар, грубо, шкембё [тур.] разг.
поДигр., тулум [тур.] нар.
корен - ♦ рсзг. вж. · произход
коренно - ♦ вж. издъно
кореняк - ♦ вж. абориген [лат,]
коридор [ит. corridore] - ♦ вж. aumpè [фр.]
корифёй [рус. корифей от лат.] прен, - ♦ вж. авторитет· [лат.]
кория [тур. koru] нар. - ♦ вж. горд
корпорёция [от срвеклат. corporatio] - ♦ · вж. cдpyжèнııe:>
♦ вж. асоцидция [от лат.] спец..
кортёж [ит. corteggio] книж, - ♦ вж. свита [фр.]
797. 0 корумпиран [по нем. korrumpieren от лат.] книж. - ♦ (който
приема подкупи, продава се) подкупен, продёжен; ♦ (който е загърбил
чест и морал, стигнал е до морална развала) поквёрен, порочен, демо¬
рализиран [от фр.] книж,
ч . \
коря нар. - ♦ вж. натяквам разг.
798. 0 косвен. - ♦ (който непряко се отнася към нещо) нёпряк,
обиколен, опосрёдствен, индиректен [лат.] книж.
космически [от гр. κόσμο] - ♦ вж. извънземен
799. 0 космонавт [по гр. κόσμος + ναύτη] - ♦ (лице, което извър¬
шва полет в космоса) астроневт [нем.]
космос [гр. κόσμος] - ♦ вж. вселена
• костелив орех рвзг. - ♦ вж. ееоmсmъπчUв
кося се нар. - ♦ вж. ядосвам се
котловинё - ♦ вж. долинд
кошмёр [от фр. cauchemar] - ♦ прен, разг. вж. ужас
кощунство
_212 _
кошмарен - [от фр. cauchemar; - ♦ прен. вж. странен
800. 0 КОЩУНСТВО - ♦ (подигравка с нещо много тачено) све¬
тотатство книж, оскверняване книж.
801. 0 крадИ - ♦ (присвоявам нещо чуждо) присвоявам книж,,
грабя, пипам разг, задигам разг, свивам разг., отмъквам разг, обирам,
плячкосвам разг, тарашя прен. разг, дигам разг, пребарвам разг,
попйпвам разг, джепосвам [по- тур.] разг,, гепя жарг, тафя жарг.,
забърсвам жарг, експроприйрам [от фр.] жарг., · лява ръка, десен
джоб разг,, бъркам в касата (хазната) разг, купувам от денонощния
жарг., бъркам в каната с меда разг, длъжки ми са ръцете разг.
802. 0 крадец - ♦ (човек, който върши кражба) апаш [фр.] разг.,
джебчйя [от - тур.], грабител, обирач рядко, обйрник остар, кокошкар
разг., тат стцрие, влъхва2 остар., и днал.
краен - ♦ вж. npeKaaèu
803. 0 край - ♦ (завършек на нещо) свършек, свършване, завърш¬
ване, завършек, конёц книж, старuе, окончание езикозн,, финал [лат.],
• финалната права спорт.', ♦ вж. предел', ♦ вж. епилог [гр.] книж, пран.;
♦ прен. вж. смърт; ♦ вж. развръзка
крайност - ♦ вж. противоположност
• крайъгълен камък книж. - ♦ вж. същина
крал [по собств. лат. Carolus] - ♦ владетел
кралимарковски - ♦ прен,. вж. огромен
крамолй нар, - ♦ вж. свада
красавец - ♦ вж. хубавец
красавица - ♦ вж. хубавИца
красен остар. - ♦ вж. красив
804. 0 красЙВ - ♦ (който буди възхищение с изключително хубавия
си външен вид) хубав, красен остар, ненагледен, гйздав нар, каматен
[погр.] диал,, кйпър нар, дилбер [тур.] нар. остар, лйчен нар, · сочи
да го изпиеш разг, един път разг, като капка разг, като картина разг,
като кукла разг,, за чудо и приказ разг, в чаша (чашка, гаванка) -да
го изпиеш разг.; ♦ вж. изящен
краска кннж. - ♦ вж. цвят2
805. 0 красноречив - ♦ (който умее да говори ясно, убедително
и изразително) сладкодумен, сладкоречйв, велеречйв старин, благо-
__213 _
крехък
рсчИв книж. остар., благодумсн книж. остар., златоуст нар. поет,;
• мед му сс · лес ·(капе) от устата разг., златни уста разг., ссчс (играе,
работи) му ченето разг., имам дар слово книж.; ♦ (който убеждава)
убсдйтслсн
806. О красота-♦ (съвкупност от физически характеристики, които
предизвикват висока естетическа наслада и възхищение у човека при зри¬
телното или слуховото им възприемане) хубост, прСлсст, великолСпис
книж., красотия остар., хубосйя нар., хубавина нар,, гиздавия нар,
гйздавост нар., гиздосйя · нар., изящество книж,, изящност книж.;
♦ вж. ■ грация [лат.]
красотйя остар. - ♦ вж. Kpacomà
Ч ж X
крася - ♦ вж. украсявам
кратковремеисн - ♦ вж. къс2
краткотресн - ♦ вж. късг
кратък - ♦ вж. бегъл
807. О крах [нем. Krach} прен. - ♦ (пълсн провал и неуспех в нсщо)
разорение, пропедане, катастрофа [от лат.], банкрут [фр.] книж., фалит
[от ит.]; ♦ вж. ueycnèx
Ч ж X
крача - ♦ вж. вървя
кречсне - ♦ вж. вървеж
крСдо [лат. credo] книж. - ♦ вж. мироглед
\ Ж X
крепител - ♦ вж. опора
ч ж · X
крепкост книж. - ♦ вж. сйла
808. 0 KpènoCT - ♦ (укрепен пункт, снабден със специални отбра¬
нителни съоръжения) твърд2 старин,, твърдина стмрин., кале [тур.]
остар., цитадеса [ит.] книж.; кула, пйрга [гр.] остмр., укреплСние
Ч Ж X
крепък книж, - ♦ вж. силен
* ж '
крехкав - ♦ вж. крехък
809. 0 крехък - ♦ (който лссно сс троши) крехкав, чуплив,
трошлйв, ломлйв, стъклен прен·.; · рохко яйце разг., стъклен 'багаж
разг.; ♦ прен. вж. нежен
ч . X
крещя - ♦ вж. викам
'кривак разг. - ♦ вж. тояга -
крйвица нар. - ♦ вж. недостатък
• криво дърво · разг. - ♦ вж. о^рнипав
криволича
_114 _
810. 0 криволича - ♦ (движа се със заобикаляния, като се про¬
вирам покрай препятствия) лъкатуша, заобикалям, лавирам [нем. от
хол.] прен.
крилат - ♦ прен.. вж. вдъхновен
• крилата мисъл книж. - ♦ вж. афоризъм [гр.] книж.
• крилата фраза книж, - ♦ вж. афоризъм [гр.] книж.
ч . · Ч '
крило - ♦ прен, вж. звкриев
кристален - ♦ прен, вж. бистър
кристйлночист книж. - ♦ вж. бистър
ч ' ■
критика - ♦ вж. укор
811. 0 критикувам [от гр. κριτική] - ♦ (разкривам и изтъквам
грешките, недостатъците на някого или на нещо) осъждам, укорявам,
упрёквам, обвинявам, порицйвам книж, · чуквам по носа някого рагг;
натривам (нажулвам) носа на някого рвзг.
критичен^ [от гр. κριτική] - ♦ вж. опасен
критИчен [от лат. critica по гр.] - ♦ вж. взискателен
Ч ' Ч «Z
крия се - ♦ вж. спотайвам се
Ч Ч
кроежи разг.. - ♦ вж. намерение
крокй [фр. croquis] худ. - ♦· вж. скИцв [нем. по гр.]
ч ч
кротвам - ♦ вж. успокоявам се
кротко - ♦ вж. беДго2
кротост - ♦ вж. Добротй
ч . Ч
кротувам ~ ♦ прен.. разг. вж. спотайвам се
812. 0 кротък - ♦ (за човек - разбран, със спокоен нрав, отстъпчив)
незлобйв, добродушен, благодушен, мек прен, благ прен,. безобйден,
• и · на мравката път не минава рвзг., и на мравката път прави (струва)
рвзг., муха не може да убие разг.; ♦ (който е с тих, спокоен характер)
мйрен, хрйсим [нгр.] нар, смирён, послушен, тих, · като агънце рвзг.,
с грънци да го товариш разг; ♦ вж. спокоен
ч . ч
кроя - ♦ вж. възнамерявам
ч Ä Ч
крупен книж. - ♦ вж. голям
813. <> крут [рус. крутой] - ♦ за завой (който · изведнъж и рязко про¬
меня посоката си) остър прен.. рязък прен., внезапен прен.
крушение [рус. крушение] книж. - ♦ вж. катастрофе [лат.];
♦ прен. вж. гибел прен.; ♦ сотср. вж. неуспех
_ 215 _
кулминация
кръвен - ♦ вж. роден
ч . Ч
кръвожаден - ♦ вж. жесток
кръвожадност - ♦ вж. садИзъм [фр.]
• кръвта (кръвчицата) ми застива <в жилите> разг. -
♦ вж. изплашвам се
• кръвта му ври (кипи, играй) разг, - ♦ вж. буен; ♦ вж. nцецв
• кръгла нула разг. - ♦ вж. нищожество
кръглест - ♦ вж. кръгъл
814. 0 кръгъл-♦ (който има формата на кръг или кълбо) кръглест,
объл, закръглен, окръглен рядко
• кръстен - дявол диал, - ♦ вж. хитрСц
кръстовище - ♦ вж. кръстопът
• кръстосвам (меря, мета) улиците разг. - ♦ вж. скитам;
♦ вж. безделнича
815. 0 кръстопът - ♦ (място, където се пресичат пътища) кръсто¬
вище, пресечка, кръстопътище рядко
кръстопътище рядко - ♦ вж. кръстопът
кръстоска - ♦ вж. хнбрнд [по лат.]
• кръстя ръце разг. - ♦ вж. безделнича
816. 0 кръчма - ♦ (заведение, в което се сервират спиртни напитки
и ястия) пивница, механа [тур.], гостйлница, кафене [тур.] разг., таверна
[гр.], кръчмарница дице., питиепродавница остар,, хан [тур. от перс.]
остар,, бйрхале [нем.], кафана [от сръб..] остар.. кафетерия книж, ос¬
тар, кафеджййница нар,, остар., трактйр [рус.] книж. остар.
кръчмарница диал, - ♦ вж. кръчма
кръшен нар, - ♦ вж. звънлив; ♦ вж. пластИчен [фр.]
кръшкам разг. - ♦ вж. клинча разг,
ч . Ч
кръщавам - ♦ вж. наричам
кряскам - ♦ вж. викам
крясък - ♦ вж. вик
кукла [нгр. - κούκλα] - ♦ разг. вж. хубавНца
ч - ч
кула - ♦ вж. крепост
817. 0 кулминИция [нем. Kulmination] книж, - ♦ (върхов стадий
в развоя на нещо) връх прен, апогей [гр.]; ♦ вж. апогей [гр.]
кумИр
_ 216 _
културен [от лат. culture] - ♦ вж. интелигентен [от лат.]; ф вж. инте¬
лектуален [от лат.]
• Кума Лиса разг. - Ф ' вж. хuтрèц
818. <> кумйр - ♦ (статуя . или образ на божество, почитано от
езичниците) Идол [гр.] прен, бог прен,; божество, фетИш [фр.] прен.;
♦ прен. вж. пример
819. О куп - ♦ (струпани на едно място един върху друг голямо ко¬
личество предмети) купчина, купище, грамада, камара [игр.], планини
прен; ♦ прен. вж. множество
820. О Купидон [фр. Kupidon по лат·.] мст. - ♦ (у древните рим¬
ляни - бог на любовта, изобразяван като дстс с колчан, лък и стрсли)
Амур [лат.] мит., Ерос [гр.] мит..
купище · - ♦ вж. куп
821. О куплёт [от фр. couplet] лuсдpaнı. - ♦ (няколко стиха, обра¬
зуващи сдна структурна цялост в стихотворение) строфа [гр.], чети-
ристйшис, шестстйшис, оссмстйшие, тсрцИна [ит.] литерат., октйва
[лат.] литерат.
купон [фр. coupon] жарг. - ♦ вж. развлечение
• купувам от денонощния жарг:. - ♦ вж. крадм
купуване разг. - ♦ вж. пазаруване [по тур. от псрс.]
• купува те и те продава разг. - Ф вж, умен
купчина - ♦ вж. куп .
курйж [фр. courage] - Ф вж. смелост
куражлия [по фр. courage] нмр. - Ф вж. смел
куратор [лат. curator] книж, - ♦ вж. наставник
куриозен [по лат. curiosus] книж,. - Ф вж. забавен
курнйз [тур. kurnaz] разг. - ф вж. надменен
курназя сс [по тур. kurnaz] жарг. - + вж. вМжнича
курс [нем. Kurs от лат.] - Ф вж. посока; Ф вж. насока
куртоазия [фр. courtoisie] книж. - Ф вж. любезност
кусур [тур. kusur от ар.] разг. - ф вж. недостатък
кух - ♦ прен, вж. безсъдържателен
822. О куче - ♦ (домашно животно, използвано за пазач на дома
или като · домашен любимец) кученце умал., кучка, псс, псс нар.
_ 217 _
къс
кученце у мае. - ♦ вж. куче
• кучешки · студ разг. - ♦ вж. стуД
кучка - ♦ вж. куче
кьорав [тур. kör] разг. грубо - ♦ вж. сляп
къкря - · ♦ вж. вря .
кълбест - ♦ вж. объл
кълбовиден - ♦ вж. объе
кълва - ♦ разг,. ирон, вж. зубря рвзг. ирон,.
кълвун Диве. , - ♦ вж. човка
кълка - ♦ вж. беДро
кълн - ♦ прен, вж. яйченни
823. 0 кълна - ♦ (изричам клетви за нещастие, за зла съдба на ня¬
кого или нещо) проклинам, прокълна, пустосвам, да опустее, да се не
види, проклет да е, · · · да не види бял ден рвзг.
кълцам - ♦ жарг,. вж. зубря разг. ирона, ♦ вж. късам
• кълцам (чукам, трия, меля) сол на главата рсзг. - ♦ вж. кдрсм
се’, ♦ вж. натяквам рвзг.
към - ♦ вж. приблизИтелно
кънтеж - ♦ вж. грохот
кънтене - ♦ вж. грохот
кър [тур. kır] разг. - ♦ вж. поле
кървавочервен - ♦ вж. веен [от тур.]
къркам· жарг. - ♦ вж. пия
кърмаче - ♦ вж. 6è6e [фр.]
къртовски - ♦ вж. непосилен
• кърша (чупя) ръце (пръсти) разг,. - ♦ вж. окдйвам се
къс! - ♦ вж. част
824. 0 КЪС2 - ♦ за време (между чието начало и край протича малко
време) кратък, непродължителен, краткотраен, · кратковременен книж., ·
мимолетен книж, · ден до пладне разг.’, < за дължина (който е с малка
дължина) малък, кратък, възкъс; ♦ прен. за реч (който се отличава с
краткост и точност) стёгнат, сбит, възкратък, лаконичен [фр.] книж.’,
♦ за стил · (който е изразителен, кратък, ясен, както в каменните надпи¬
си) лапидёрен [от лат.] еиперет.
късам
_218 _
825. 0 късам - ♦ (правя нещо на парчета) дера, раздирам, разкъ¬
свам, деля, ръфам, цепя, кълцам, фъкам; ♦ (събирам плодове, ’ цветя
от растенията) бера, откъсвам, шмуля, ошмулвам; ♦ прен. -(получавам
слаба оценка на изпит) провйлям се, издънвам се разг. прсе,, пропадам,
• отивам по дяволите разг,
• късам (деля, отделям) от залъка си разг, - ♦ вж. пестя
• - къса (топи) ми се сърцето разг. ~ ♦ вж. мъча се; ♦ вж. тъжС
късмет [тур. kismet от ар.] - ♦ вж. сполука; ♦ вж. върви ми
късметлия [от тур. kısmetli] разг, - ♦ вж. щастлИв
късче - ♦ вж. част
кътам нар. - ♦ вж. пестя .
къща - ♦ вж. сграда; ♦ вж. жилище
къщен - ♦ вж. домашен
кютек [тур. kütek] жарг. - ♦ вж. бой
кютеча [от тур. kütek] жарг, - ♦ вж. бИя
кютук [тур. kütük] нар. - ♦ вж. пън
кяр [тур. kar от перс.] разг. - ♦ вж. изгода
лабилен [фр. labile; книж. - ♦ вж. непостоянен
лабиринт [лат. labyrinthus от гр.] - ♦ прен.. вж. безизходица
• лабиринта на Минотавъра книж, - ♦ 'вж. безизходица
лавина [нем. Lawine от клат.] - ♦ прен, вж. поток
лавирам [от хол. laveeren] прен,. - ♦ вж. криволича
лавка [рус. лавка] - ♦ вж. магазИн [фр.]
лавра [гр. λαύρα] църк,. - ♦ вж. манастир
лаври [лат. laurus] - ♦ прен. вж. слава; ♦ вж. триумф [лат.]
• лавров венец кннж. - ♦ вж. триумф [лат.]
лагер [нем. Lager] - ♦ вж. бивак [фр.]
_ 219 _
лаская
лазарет [от ит. lazzaretto} воен, — ♦ вж. болница
лазур [от срвеклат. lazurium}.поет, - ·♦ вж. ne6è
лазурен [по срвеклат. lazurium} поет, - ♦ вж. небесносИн
• лазя (влача се. пълзя) по корем разг. - ♦ вж. угоднича
лаик [фр. laique от гр.] книж, - ♦ вж. аматьор [фр.] книж:.
лакей [от фр. laquais} - ♦ вж. ceycà\ ♦ презр. вж. угодник книж.
лакёйнича [по фр. laquais} книж, - ♦ вж. угоднича
лаксйнически [по фр. laquais} книж, - ♦ xx. paôoAeneu книж,
презр. .
лаком - ♦ вж. елчен
лакомия рвзг. - ♦ вж. алчност
лаконичен [фр. laconique от лат.] книж, - ♦ вж. къс2
лакърдия [тур. lâkırdı} диве. - ♦ вж. дума
ламтёж - ♦ вж. аспирация [лат.]
ламтя - ♦ вж. искам
ландшафт [нем. Landschaft} книж. - ♦ вж. глèдκa
лйпам разг. ирон,. - ♦ вж. ям
• лапам мухите разг. - ♦ вж. безделнича
ч .4
лапачка жарг. - ♦ вж. ястие
лапвам - ♦ разг. вж. влюбвам се
лапидарен [лат. lapidarius} еитерат. - ♦ вж. къс2
ч . '
лапнимуха разг. - ♦ вж. наивник
лапнишаран разг. - ♦ вж. наивник
лИптоп [англ, laptop}. - ♦ вж. компЮтър [англ.]
ларж [фр. large} разг. - ♦ вж. щеДър
ч . X ,
ласка - ♦ вж. милувка
ласкав - ♦ вж. ♦ вж. сежнн', ♦ вж. мгет, ♦ вж. благ
ч . X
лескавост - ♦ вж. гaльавеосm
ласкател книж, - ♦ вж. угодник книж,
826. 0 ЛЯСКНИ - ♦ (користно обсипвам с хвалби някого, за · да изв¬
лека изгода) хвёля, гъделйчкам прен., чёткам жарг,. · баданосвам [по
тур.] жерг, · правя четки жарг, правя вятър разг, кадя тамян рвзг,
ластёр [нгр. βλαστάρ} - ♦ вж. стрък
лсгСнда
_ 220 _
латентен [по лат. latentus] книж. - ♦ вж. скрит
лаф [тур. laf от · перс.] жарг, - ♦ вж, разговор; ♦ вж. слово книж,
лафя [по тур. laf от псрс.] жарг, - ♦ вж. разговарям
лсвинт [игр. λεβέντης, нар. поет, - ♦ вж. здравеняк
легилизйрим [фр. légaliser] книж. - ♦ вж. утвърждМвмм
827. 0 легёнда [срвсклат. · legenda] - ♦ литерат, (фантастично-при¬
казно повествователно произведение, в основата на което стои дейст¬
вително събитие или историческа личност) предание, сказание книж,·
поверие, мит [гр.]; ♦ прен. вж. мълвМ
легендарен [по срвсклат. legenda] - ♦ прел, вж. славен
леден - ♦ вж. cmydèn
лее ce - ♦ вж. вали
• · лежа · на · смъртно легло разг. - ♦ вж. умИрам
• лсжа на това ухо (ушсние) разг. - ♦ вж. уповавам се
• лежа· по гръб разг. - ♦ вж. безделнича .
.» ·лежи · ми на · душата (сърцето) разг. - ♦ вж. xapècea ми [от
игр.]; ♦ вж. иска ми се
лскг - ♦ вж. ефирен [от лат.] книж. прен,
лск2 нар. · · · вж.· лекМрство
828. 0 лскЙрство - ♦ (лечебно · средство) лек нмр,. медикамент
[лат.] мед.; цяр нар., илИч [тур.] ·диал.. с жарг.
леко - ♦ вж. безпрепятствено; ♦ вж. edeà; ♦ вж. лесно
ч . \ '
лековит - ♦ вж. лекомислен
лековито - ♦ вж. лекомислено
Ч '
лековерсн - ♦ вж. наивен
829. 0 лековИт - ♦ (който има свойство да лекува) лечебен,
целебен, целИтелен, оздравителен
830. 0 лекомИслен - ♦ (който не обмисля добрс това, косто
върши, или с несериозен в постъпките и · поведението си) несериозен,
безгрИжен, безразсъден, необмИслсн, вятърничав, повърхностен,
лековет, незадълбочен, дстйнски прен., хлипешки прен., фриволен
[фр. от лит.] книж., леконревсн, » · вятър го все (носи) · <ни бяла коби¬
ли> разг, ирон., нс му тсжи гливити (уми, икъли) разг.; ♦ вж. наИвен;
♦ вж. безразсъден
_221_
летец
831. 0 лекомислено - ■ ♦ (без задълбочаване, - без обмисляне и
сериозност) безгрижно, - несериозно, незадълбочено, повърхностно,
необмислено, лековато, фриволно [фр. от лат·.] книж, леконревно,
• с - лека ръка разг,, без да му мисля разг,, ден да мине, друг да дойде разг,
лекомислие - ♦ вж. безразсъдство
\ X
леконравен - ♦ вж. лекомислен
леконравно - ♦ вж. лекомислено
лекоподвйжен - ♦ вж. пъргав
лексема езикозн. - ♦ вж. слово книж.
лектор [лат. lector] - ♦ вж. преподавател
лекция [лат. lectio; книж. - + вж. беседа книж.
ч . X
лелин - ♦ вж. свако
832. 0 ленив - ♦ (който не обича да се . труди) мързелив; ♦ (който
е отпуснат, движи се бавно, мудно) отпуснат, заспал прен. вж. и муден
ч . X
ленивец - ♦ вж. мързеливец
833. 0 ленЙВО - ♦ (вършене на -нещо без - желание) мързеливо, мър-
зешката, вяло; ♦ вж. мудно
лента [по- лат. lintea] - -♦ вж. Ивица - [но тур.]
лентяй - ♦ вж. бeздèлнu^κ]. + ; вж, мързелИвец
лентяйствам - ♦ вж. безделнича
лепка - ♦ разг. пренебр. вж. натрдпннк
лепта [гр. λεπτά] книж, остар.■ - ♦ вж. -сршюс', ♦- вж. дарение
лес книж:.. - ♦ вж. гора
834. 0 леснинй - ♦ (лесен начин, лесно средство за постигане на
нещо) деспотия разг. сгода разг., чалъм [тур.] разг. цйка - разг. колай
[тур.] нар.’, ♦ вж. начин
835. Ф лесно - '♦ (без мъка, без усилие- и ’ трудности) леко, без- -
проблемно, · като на - игра разг, като стой, та гледай разг.\ ♦ вж. без¬
препятствено
леснотйя разг. — вж. леспипц
летергия [нлат. -letahargia от гр.] прен. - ♦ вж. застой
836. О летец - ♦ (лице, чиято професия е да управлява самолети)
пилот [фр.], въздухоплаветел остар, аеронйвт [гр.] спец, авийтор [фр.]
остар.
летИщс
_222 _
837. 0 летйще - ♦ (специално подготвено и оборудвано място, от
което излитат и кацат самолети) исродрум [гр.], aeporàpa [фр.] прен.
838. 0 летопИс - ♦ (историческо описание на минали събития)
анали [лат.], хроника [гр.], история [лат.]
• летя в облаците разг. - + вж. мечтМя
лечСбен - ♦ вж. лековИт
лечСбници - ♦ вж. болница
• лея сълзи разг. - ♦ вж. пляча
лйбе нар. поет. - ♦ вж. любима
либерален [по лит. liberalis] - ♦ вж. демократичен [от гр.]
лИга [фр. lique] книж, остар. - ♦ вж. сOрyждесд; ♦ вж. съюз;
♦ вж. асоциМция [от лат.] спец,
лигИвя сс разг, неодобр. - ♦ вж. превземам се
839. О лйдер [ингл, leader] книж. - ♦ (човек, който се откроява в
някакви групи хора като водач) водач, ръководител, водйтсл, шеф [фр.],
бос [ингл.]
• лижа кракити (подметките, ботушите) разг. - угоднича
лик поет, - ♦ вж. изображение книж.; ♦ вж. лице
ликвидирам [от нем. liquideren] - ♦ вж. премахвам; ♦ вж. убИвам
ликувам · - ♦ вж. радвам се ·
840. ♦ ЛИЛЯВ [фр. lilas от ир.] - ♦ · (който с с цвят, примсс от син
и червен) виолетов [фр.], виолет [фр.] книж, рядко, тсмснужен поет.;
морав нар,, светломорав, чсрвсникавосйн ,
лилипут [англ. Lilliput] книж. - ♦ вж. джудже [тур.]
лимит [лит. limitis] - ♦ вж. предел
лингвИстики [фр. linguistique] - ♦ вж. езикознание
841. 0 линея - ♦ (губя постепенно физическите си сили) слабея,
отпадам, гасна поет.; съхни прен., вСхна прен., крея, топя · сс прен.,
чезни прен. .
842. ф лИния [от лит. linea] - ♦ (тънка ·дълга следа) чертИ, щрих
[нсм.] книж; ♦ прен. (тясно и дълго очертание, разделящо някаква по¬
върхност) Ивица [от тур.]; ♦ прен, (слсдвин определен начин ни мислене,
дсйствинс, постъпване) насоки, вж. и насока
лйпси [нгр. λιψός] разг. - ♦ вж. недостиг
— 223 —
лИчност
лиричен [от гр. λυρικός] - ♦ вж. нежен; ♦ вж. романтИчен
[от фр.]
лисица - ♦ разг. прен, вж. хитрец
листовка - ♦ вж. реклама [по лат.]
литература [лат. litteratura] ~ ♦ вж. кнИжнина
843. 0 лице - ♦ (предна част на човешката глава) лик поет., образ,
физиономия [фр.], сурат [тур.] разг, неодобр,, муцуна [нгр.] разг, мутра
[ит.] разг. неодобр.; ♦ (човешко същество) човек; ♦ (предна страна
на сграда или външен изглед на нещо) фас [фр.], фасйда [фр.]; ♦ вж.
лИчност
844. Ф лицемёр - ♦ (злонамерен човек, показващ се като любезен
и добронамерен) двулйчник, фарисеи [от стевр.] книж, прен., йезуит
[църклат.] прен, презр, хипокрйт [гр.] книж., тартюф [фр.] книж, прен.,
велзевул [по гр.] прен. книж. · двоелика лопата разг, след дявола
върви и богу се моли разг.. отпреде маже, отзад драше разг, отпреде
ти лиже, отзаде ти гроб копае разг, двуликият Янус книж,
лицемерен - ♦ вж. двулИчен
845. О лицемёрие - ♦ (проява - на притворна добронамереност, зад
която се крие злонамереност) двулйчие, притворство книж, нейскре-
ност, лицемерност, двулйчност, фалш [нем.], фалшйвост [по нем.]
книж., фарисейство [по стевр.] книж,, фарисейщина [по стевр.] книж,,
йезуйтщина [по църклат.], йезуйтство [по църклат.] книж., велзевулшu-
на [по гр.], велзевулство [по гр.], византййщина
лицемерност - ♦ вж. лицемерие
лйчба нар. - ♦ вж. знамение
лйчен - ♦ вж. частен; ♦ вж. виден; ♦ вж. красив; ♦ вж. интимен
846. 0 ЛИЧНОСТ - ♦ (човек като социална единица) лице, особа
нрон. индивйд ’[лат.] книж. субйкт [лат.] книж., човек, персона [лат.]
книж. ирон.
лйшен книж, - ♦ вж. PeinoneeaH; ♦ вж. ненужен
лобут простонар, и жарг. - ♦ вж, бой
• лови морето в шепа разг. - ♦ вж. самонадеян
ловкост - ♦ вж. умение
ловък - ♦ вж. спитен; ♦ вж. съвкав; ♦ вж. сръчен
логйчен [по гр. λογικός] - ♦ вж. смИслсн
лош
_224_
логично [по гр. λογικός] - ♦ вж. гедено
логос [гр. λόγος] фиеос. - ♦ вж. . слово книж,
локйл [фр. loca] - ♦ вж. pecmopanm' [фр.]
ломлйв - ♦ вж. крехък
ломотя разг. - ♦ вж. мърморя·, ♦ вж. говоря
ломя - ♦ вж. чупя
лонгоз [гр. λόγγος] Диве. - ♦ вж. горд
лоно книж. старин. - ♦ вж. неДрв
847. 0 ЛОШ - ♦ (който е некачествен) недоброкачествен, ло¬
шокачествен, негоден, развален, · оставям си ръцете в нещо разг:,
♦ (който няма положителни качества, без особена стойност е) вж. недо¬
бър", ♦ (който има лош, зъл характер) вж. зъе
лошав нар. - ♦ вж. зъе
лошокИчествен - ♦ вж. лош; ♦ вж. зъе
848. 0 лоялен· [фр. loyal от лат.] книж. - ·♦ (верен на някого) верен,
добросъвестен, почтин; · ♦ вж. коректен [от фр.] · книж:, ♦ вж. съвестен
лоялност [по фр. loyal от лат.] книж:. - ♦ вж. uècmnocm
849. 0 луд - ♦ (който е с увреден ум) умопобъркан книж, не¬
нормален, побъркан, умопомрачён книж, безумен, невменяем книж..
откачён жарг., смахнат рвзг., блъснат рвзг., чалнат [от тур.] жарг,
ударен рвзг, шакнат duce, мръднал рвзг, · не е с ума (акъла) си
разг, не е с · всичкия си рвзг., хлопа му дъската рвзг, мърда му чивията
рвзг, ударен (блъснат) в главата рвзг, откача централно рвзг, чарко¬
вете му не са в ред разг.' ♦ (който трудно се контролира) необуздан,
непредвидим, налудничав, · луда глава рвзг.: ♦ рвзг. вж. пдеев;
♦ рвзг. вж. неудържим
• луда глава рвзг, - ♦ вж. луд
лудетина - ♦ вж. палавник
лудешката рвзг. - ф вж. стреми-теено
лудешки - ♦ вж. Ллърз; Ф вж. Луен' ф вж. стремИтелно
лудёя разг. - ф вж. судувмм' Ф вж. буйствам .
лудо - Ф вж. отремUτеeео
850. 0 лудост - ф (състояние на умопобърканост, на безумие-
безумие, безумство, ненормёлност, побърканост, умопомраченост
книж, умопомрачёние книж, невменяемост книж., смахнатост рвзг,
чалнатост [от тур.] разг, откачёност разг:, ф вж. безрсзсъдство
_ 225 _
лъжа
851. 0 лудувам - ♦ (проявявам буйност, невъздържаност в пове¬
дението и държанието си) палувим, нсмйрствам, бсснСя разг., щурея
разг., лудея разг; ♦ вж. буйствам
. лукИв - ♦ вж. ковМрен
лукавост - ♦ вж. коварство
* X
лукавство - ♦ вж. коварство
'
лукивщини - ♦ вж. Koeapcmeo
• лукова глави разг. - ♦ вж. нищожество
лукс [фр. luxe] - ♦ вж. великолепие; ♦ вж. разкош
луксозен [по лит. luxus] - ♦ вж. скъп
852. О лумпен [нем. Lumpen] книж. - ♦ (отхвърлен, крайно про¬
паднал от нормалното общество човск) вигабонт(ин) [от лит.] рмзг, не-
одобр,, нсхранимИйко ^одобр,, дрйпльо нехдхбр,; босяк разг,, бедняк,
отрепки прен. презр, ■
* . X
луна - ♦ вж. месец
лупим разг. - ♦ вж. бия; ♦ вж. туптя
лупвам разг. - ♦ вж. падам
лупаница разг. - ♦ вж. бой
лустро · [ит. lustro от лат.] разг. - ♦ вж. блясък
лугам сс разг. - ♦ вж. скитам
луцифер [лит. Lucifer] - ♦ вж. дявол [нгр.]
• лъвско сърце книж, . - ♦ вж. cмèлocm·
s . X
лъготя разг. - ♦ вж. лъжа
лъджи [тур. ılıca] остар. - ♦ вж. тдрмм [лит.]
х X
лъжа - ♦ вж. измама
853. ♦ лъжа - ♦ (съзнателно казвам неистини) мамя, заблуждИвам,
залъгвам, извозвам рмзг., лъготя разг., мотИя разг., билимосвам · [по циг.]
разг., будалкам [по тур.] разг, грубо, мСнтя [по тур.] жарг,, връзвам
разг., метвам разг., пързИлям разг., прекарвам жарг., · мснтосвам жарг,
• спсстя-вим (икономисвам) истината разг., прашим (изпращим) за зс-
лсн хайвер някого разг.; връзвам тенекия разг.; прашим ди пасе някого·
жарг., връзвам на празни ясли някого разг., на черното викам (казвам)
бяло разг., подхльзвим (хързулвам) ни динена кора някого разг., пращим
на кино от 6 до 4 някого жарг., скаран съм с истината разг., бръсна бсз
сапун някого рмзг,, продавам киссли (зелени) краставици на някого разг.
лъжа ce
_226_
854. 0 лъжа се - . - (създавам си невярна представа, погрешно мне¬
ние за нещо) мамя се, заблуждавам се, прекарвам се разг., хващам се
разг. · глътвам (захапвам, лапвам. надвивам) въдицата разг, излиза
ми крива сметката разг, оставам на зелено разг, оставам на сухо разг,
влизам (попадам, улавям се, хвашам се) в капана (примката, клопката,
уловката) разг.
855. § лъжец - ♦ (човек, който говори неистини) лъжлйвец остар,
и диал, лъжльо разг, лъжовник остар, ц диал,, лъжко остар, лъх2
диал, звездар диал,. и жарг, ментарджия [тур.] разг, тьрчй-лъжй разг,,
мента [тур.] жарг, · влашки циганин разг., ♦ вж. измамник
лъжко остар,. - ♦ вж. лъжСц
лъжлйв - ♦ вж. фалшИв [по лат.] книжа, ♦ вж. мним
лъжлйвец остар). и диал. - ♦ вж. лъжец■
лъжльо разг. - ♦ вж. лъжец
лъжовник остар. и днал.. - ♦ вж. лъжец
лъкатуша - ♦ вж. криволича
• лъсвам (обръщам, метвам, хвърлям) петалата (петалите) разг.
грубо - ♦ вж. умИрам .
лъскав - ♦ вж. блестящ
лъскавина - ♦ вж. блясък
лъскавост - ♦ вж. блясък
• лъснал (загладил) косъма разг, - ♦ вж. дебел
лъх, поет., - ♦ вж. полъх
лъх2 диал. - ♦ вж. лъжец
лъха - ♦ вж. духа
ч . . X
лъчезерен поет. - ♦ вж. лъчист
856. 0 ЛЪЧИСТ - - ♦ (който излъчва блясък, като израз на вътрешна
красота) лъчезарен поет, зарйст поет, светозарен поет, светлозарен
поет, сияен, светлозрачен книж, поет, слънчев прен.: ♦ вж. блестящ
лъщя - ♦ вж. блестя
лъщящ - ♦ вж. блестящ '
любвеобйлен книж, - ♦ вж. гальовен
любвеобйлност книж, - ♦ вж. зцльдвност
любезен - ♦ вж. внимателен, ♦ вж. рчтив, ♦ вж. мил
_227 _
любов
857. 0 ЛЮб0зНОСТ - < (проява на добри обноски) учтивост,
вежливост, благовъзпйтаност, куртоазия [фр.] книж., галйнтност [от
фр.] книж.
858. 0 любим - ♦ (който е обичан, който е високо ценен) обичан,
скъп, мил, драг рвзг.. свиден поет, ненагледен, безценен прен., ♦ (с
който е свикнал някой и го предпочита) вж. преДпочИтан
859. 0 любима - ♦ (обичана жена) избраница, възлюбена книж,
приятелка рвзг, изгора нар, либе нар. поет., симпИтия [по гр.] рвзг.
uрсе, дулцинея [исп. по лат.] прен, шег., гадже [циг.] жарг, · дама на
сърцето книж.
любител - ♦ вж. аматьор [фр.] книж.
860. 0 любов - ♦ (силно чувство на · преданост и влечение към
някого или нещо) обич, севдй [тур.] нар, чувства прен, страст прен.,
драговане duae, мерак [тур. от ар.] ^ταρ., ♦ (отношения на взаимна
привързаност, доверие и предваност) вж. Дружба, ♦ (стремеж, влече¬
ние към нещо) вж. влечение
любознателен - ♦ вж. буден прен..
любопйтен - ♦ вж. забавен
любувам се - ♦ вж. · рвдвам се
любя нср. - ♦ вж. обИчам
лют - ♦ прен. вж. парлИв прен,
лютя се нар. - ♦ вж. ядосвам се
• лява ръка, десен джоб рвзг. - ♦ вж. крсДд
• ляга (пада) ми на сърцето (душата) разг. - ♦ вж. влЮбвем се
магазин
_228_
М
• маам гащи жарг. - ♦ вж. скИтам
маг [гр. μάγος от перс.] поет,. - ♦ вж. магьосник [по гр.]
861. 0 магазин [фр. magazin] - ♦ (помещение, в което се извършва
продажба на стоки непосредствено на потребителите) кооперация [нем.]
остар., маркет [англ.] прен, супермйркет [англ.], тёхномйркет [англ.],
мол, продйвница остар,. дюкян [тур.] остср, лавка [рус.], бутик [фр.],
оказион [фр.], кинкалёрия [фр.] рвзг, галантёрия [фр.] разг.
магистрала [нем. Magistrate по лат.] - ♦ вж. Свтомагистраес
[от нем.]
магичен и магически [по гр. мбгйкьт] - · вж. τСШесτвен;
♦ вж. вълшебен
магия [нгр. μάγιΟ]- ♦ вж. чудо
862. О магьосник [по гр. μάγος] - ♦ (човек, който върши магии)
маг [гр.] поет, вълшебник, чародей; ♦ прен. (човек, който обайва
с думите си, с личните си достойнства) вълшебник, чародёй прен.,
♦ вж. влъхва,
магьосница [от гр. μάγος] - ♦ прен, вж. чародейка
мазё [от тур. mağaza по перс.] - ♦ Вж. изба
мёзен - ♦ прен, разг. вж. раболепен книж.
мазник рвзг. - ♦ вж. угодник книж.
мИзня се разг. - ♦ вж. угоДничв
• мазоли (пришки) ми излязоха на устата рдзг. - ♦ вж. омръзвс ми
863. 0 майка - ♦ (родителка · спрямо децата си) мема, мейче ряДко,,
мамка Диве,, майчица умее, мёмичка умел, мамина диве, мёминка
умее, матер остар, и диае.
• майката (майчинита, мамата) ше разплача (разплаках) ,рдзг.
грубо - ♦ вж. отмъщдвам
• маймун суратлъ рсзг. поДигр, - ♦ вж. грозен
майстория [чрез гр. μαϊστωρ от лат.] - ♦ вж. умение
майсторлък [чрез гр. μαϊστωρ от лат.] рвзг. - ♦ вж. умение
майсторски - ♦ вж. изкусен; ♦ вж. виртуозен [по ит.] прен,
майсторство [чрез гр. μαϊστωρ от лат.] - ♦ вж. умСтие;
♦ вж. опитност
_229 _
мИлък
майсторя [по лат. magister чрсз гр.]^0/^. - ♦ вж. изработвам
майтИп [тур. maytap] рмзг. - ♦ вж. шегМ
майтапчия [по тур. maytap] рмзг. - ф вж. шегобиец
мийтИпя сс [по тур. maytap] нар. разг. - Ф вж. подигравам се
мИйчс рядко. - Ф вж. майка
• майчин син разг. - Ф вж. здравеняк
мИйчица умал. - ♦ вж. майка
макар - ♦ вж. въпреки
макар чс - ♦ вж. въпреки
макиавелйзъм [фр. machiavellismé] книж, - ф вж. ковМрство
максима [клат. maxima] книж. - ♦ вж. прИнцип [лат.]
864. <> маловажен - ♦ (който нс от съществено значение) нс-
същСствсн, второстСпенсн, незначителен, нсвИжсн, вторйчен; ф вж.
малоценен
миловръстсн книж, рядко - Ф вж. малолетен
865. 0 малодушен - ♦ (които с нерешителен, страхлив) · сла¬
бодушен рядко, боязлйв, плах, нерешителен, страхлив
милокръвсн - · ♦ вж. анемИчен [нлат.]
866. О малолётен - Ф (който нс с достигнал · определената от
законите възраст зи получаване ни пълноценни граждански права) не¬
пълнолетен, миловръстсн рядко
867. О малоцёнен - Ф (който няма голямо значение) незначителен,
маловИжсн, · пукната пара нс струвам разг.
малтретйрам [фр. maltraiter] книж, - Ф вж. мъча
868. 0 малък - ♦ (който с с неголеми размери) дребен, сйтсн, мик¬
роскопичен [нлат.] прен., миниатЮрсн [фр.] книж,; неголям; ♦ (който нс
игрис важна роля) вж. незначителенн', ♦ (който не с голям по години)
вж. невръстен
мИлчо нмр, разг. - ♦ вж. джуджд [тур.]
мама - Ф вж. майка
мИминка умал. - Ф вж. майка
• мамин син (синче) разг. - Ф вж. безделник
мИмица диал.. ~ Ф вж. м^йка
мамичка умал. - Ф вж. майка
230 _
манастИр
мамка диал. - ♦ вж. майка
мамя - ♦ вж. лъжа
мамя се - ♦ вж. лъжа се
манйра днал:. - ♦ вж. брйдва
869. <> манастИр [гр. μαναστήρ] - ♦ (уединено общежитие с черква
и други сгради за монаси и монахини) обИтел книж. скит [гр.] остар.,
лавра [гр.] църк. остар.
мангйзи [циг. мангиси] жарг. - ♦ вж. парН
• манда поща разг, нрон, - ♦ вж. муден
мйнджа [ит. mangia] разг. - ♦ вж. ястие
манджам жарг. - ♦ вж. ям
манджйря жарг. - ♦ вж. ям
870. 0 маниер [фр. maniere] книж. - ♦ (начин на вършене) прийом
[рус.], похвйт, способ, привИчка; ♦ (начин на поведение) вж. държание
' маниернича [по фр. maniere] книж, - ♦ вж. превземам се
манифест [нем. Manifest от лат.] - ♦ вж. апел [фр.]
манифестация [от - лат. manifesto] книж. - ♦ прен.. вж. проява
манкйрам [фр. manquer] книж:. - ♦ вж. клИнча разг.
марангоз [гр. - μαρανγκός от венец.] остар. - ♦ ъж, резбар
маргарит [игр. μαργαρίης] нар. - ♦ вж. бНсер
маркет [англ, market] прен, - ♦ вж. мцзцзнн [фр.]
Марков [от нем. Marke] - ♦ вж. доброaàчсствсп
маса [от лат. massa] - ♦ вж. множество
маси [лат. massa] - ♦ прен. вж. народ
871. 0 масивен [по фр. massif] - ♦ (който е голям и плътен) плътен,
едър, едрогабаритен, набИт; ♦ (който издържа на на външни въздейст¬
вия) вж. здрав
маскарлък [тур. maskarlik] нар. презр. - ♦ вж. безобрйзие
мастит [рус. маститый от стб.] - ♦ вж. aemopumèmen [по лат.]
матер остар,. и днал. - ♦ вж. майка
872. 0 материален [от лат. materia] - ♦ (който - има реално същес¬
твуване) веществен, предметен, реелен [срвеклат.], конкретен ’[лат.],
• от плът и кръв книж.
_ 231 _
мсждинИ
873. ф матёрия [лат. materia] физ. - + (физически състав ни те¬
лата и предметите) вещество; ♦ (тъкано изделие) тъкан, плит; ♦ вж.
субстанция [от лит.]
матинС [фр. matinée] - ♦ вж. развлечение
874. 0 МЙТОВ [фр. mat от ар.] - ♦ (през който не сс виждат ясни об¬
рази) нспрозрИчсн, тъмен; ♦ (през който сс виждат полудени образи)
полупрозрачен
матуритйнт [лат. maturitans] остар., - ♦ вж. абитуриент [нсм.]
мИцим - ♦ вж. мърся
мачкам - ♦ вж. тъпча, ♦ вж. потискам, ♦ разг, вж. угнетявам
А. . \
махам сс - ♦ вж. отивам си
машинИлсн [фр. machina] - ♦ вж. автоматичен [фр.]
машинИция [фр. machination] - ♦ вж. измама, ♦ вж. фокус, [нсм.}
мащИб ·[нсм. Maszsab] книж. - ♦ вж. размер
мищИбност [от нсм. Maszsab] книж. - ♦ вж. размах
мИя рядко - ♦ вж. бМвя,
мсгаломИн [нлат. megaloman] прен, - ♦ вж. надменен
. мегдан [тур. meydan по ар.] нмр. - ♦ вж. площМд
медикамСнт [лат. medicamentum] мед, - ♦ вж. лекарство
• мед купува, мъст продава разг. - ♦ вж. зъл
• мед ми капс в - (на) душата разг. - ♦ вж. радвам се
• мед му сс лес (капс) от устата разг. - ♦ вж. красноречив
875. 0 межда нар, - ♦ (гранична бразда между ниви) синор [гр.],
слог нар., браздИ; ♦ вж. грдницм
876. 0 междини · - ♦ (разстояние между нсщи) разстояние,
дистИнция [от лат.] книж.
междуособици - ♦ вж. бунт
междуцарствие - ♦ вж. анархия [гр.]
мек - ♦ прен. вж. кротък, ♦ прен, вж. добър;
♦ прен, вж. благороден
мсксре [по тур. mekkâré] разг, грубо - + вж. угодник
мСко - ♦ вж. блдго2
мекосърдсчсн - ♦ вж. добър
мскотй - ♦ вж. добротМ
мемойри
_ 232 _
мекушйв - ♦ вж. безхарактерен
меланхоличен [фр. melancoligue от гр.] - ♦ вж. скръбен',
♦ вж. тъжен
меланхолия [от гр. μελαγχολία] книж, - ♦ вж. скръб;
♦ вж. потИснатост
мёлез [тур. melez] - ♦ вж. хибрИД [лат.]
• мели ми воденицата разг,. - ♦ вж. говоря
•· мели ми ченето рвзг. - ♦ вж. говоря
мелодйчен [фр. melodigue] - ♦ вж. звънеИв
мелодйчност [по фр. melodigue] - ♦ вж. Леагозучиее',
♦ вж. съзвучие .
• меля като воденично кречетало разг. ирон. - Ф вж. говоря;
Ф вж. приказлйв
• · мелят ми устата рвзг, ирон. - ♦ вж. говоря
• меля (тракам, хлопам, дрънча) като ветрена (празна) мелнипа.
(воденица) разг, πриниар. - ♦ вж. говоря; ♦ вж. приказлйв
877,... 0 мемоари [фр. mémoires] - ♦ (написани спомени от участ¬
ник или съвременик на отминали събития) спомени, зйписки, възспо-
менания
менлйв рядко - ♦ вж. непостоянен
мента [по тур. mantar] жарг. - ♦ вж. лъжещ ♦ вж. измдма
ментарджия [тур. таШагсэ] разг. - ф вж. лъжцц\
♦ вж. измвмник
ментё [по тур. mantar] разг. - ♦ вж. поДпрСвен
ментя [по тур. mantar] жарг. - ♦ вж. еъжа
ментор [по гр. Μέντωρ] книж, - ♦ вж. настввник
ментосвам [по тур. mantar] - ♦ вж. лъжа
мера [тур. тега от ар.] нср. - ♦ вж. пдсище
мерак [тур. merak от ар.] нср, - ♦ ·вж. ж^ее^г^не^; ♦ вж. любов
мерзйвец [рус. мерзавец] книж:. руг. . - ♦ вж: негодник
мерзост [рус. мерзость] книж, - ♦ вж. нИзост
мёрзък [рус. мерзкий] книж. - ♦ вж. поДъл·, ♦ вж. низък
• мери парите си с кантар (крина) разг. - ♦ вж. богДт
меродавен - ♦ вж. авторитетен [от лат.]
мерсй [фр. merci] - ♦ вж. благодаря
_ 233 _
мечта
• меря ’думите (приказките) си на грам разг. - ♦ вж. мълчалНв
• меря (кръстосвам) улиците разг. - ♦ вж. безделнича
• меря с един <и съш> аршин разг. - ♦ вж. безпристрастен
• меря с един кантар разг. - ♦ вж. безпристрастен
• меря с една мярка разг:. - ♦ вж. безпристрОстен
• меря със същата мярка разг. . - ♦ вж. безпристрастен
месест - ♦ вж. дебел
878. Ф - месец - ♦ (най-близкото небесно тяло до Земята, неин спът¬
ник) лунй, месечина imp.. месечинка поет, месечко поет.
месечина и месечИна нар. - ♦ вж. месец
месечинка и месечника поет. - ♦ вж. месец
месечко поет., - ♦ вж. месец
месИя [гр. μεσίας] - ♦ прен. вж. спасНтел
• местен говор езикозн, - ♦ вж. диаликт [лат.] езикозн,
местоназначение книж. - ♦ вж. адрес [фр.]
местонахождение книж:. - ♦ вж. адрес [фр.]
метаморфоза [лат. metamorphosis] книж, - ♦ вж. видоизменение
метафизИчен [от срвеклат. metaphysica] - ♦ вж. абстрактен
[лат.] книж,
879. 0 метафоричен [от - гр. μεταφορά] - + (който съдържа мета¬
фора, основава се на асоциация по сходство) преносен, иносказателен
книж,. фигуратИвен [фр.] книж, образен
s *4
метвам разг, - ♦ вж. лъжа
метеж книж. - ♦ вж. бунт
метежен- книж,. - ♦ вж, размирен
метод [лат. methodus от гр.] - ♦ вж. начин
мефистофел [нем. Mephistopheles] - ♦ прен, книж:. вж. дявол [нгр.]
механа [тур. mehane от перс.] разг. - ♦ вж.ресторант [фр.];
♦ вж. кръчма
механИчен [от фр. mecanistigue] - Ф вж. автоматичен [фр.]
• мехлем ми капе на сърцето разг. - Ф вж. рддвам се
меценйт [по лат. собств, Maecenas, -atis] - ♦ вж. благодетел
880. О мечтй - ♦ (въображаем образ на силно желано и привлека¬
телно нещо) мечтание, блян поет., копнеж, копнение поет, сън прен,
въжделение книж,, идеал [фр.]
ч . ч ’
мечтан - Ф вж. желан
мсчтея
_234_
мсчтйние - ♦ вж. мечтМ
мечтИтелен - ♦ вж.·романтичен [фр.]
881. 0 мечтОя - ♦ (стрсмя се мислено към нсщо силно привле¬
кателно, желано и трудно постижимо) бленувам, копнея, жадувам
прен., възжслИвам подm., фантазйрам [от нем. по гр.], бълнувам прен.,
въздИшам прен,· · летя в облаците разг,; ♦ вж. фантазИрам [от нсм.
по гр.], · изгаря ми душата (душичкита) за нещо разг.
882. ф МИГ - ♦ (съвссм кратко врсмс) мигновСнис книж., момСнт
[лат.], минута [фр.]
мигновен - ♦ вж. бърз
мигновение книж.'- ♦ вж. миг
мигновено - ♦ вж. веднага; ♦ вж. изведнъж
мйгом - ♦ вж. веднага; ♦ вж. изведнъж
883. Ф МИЖИТурка разг, - ♦ (незначителен, дребнав и боязлив чо¬
век) поплЮвко разг, лрдеебр., шушумИга разг,, мухльо прен. разг., 6à6a
прен, разг.
мизерен [по лат. miser] - ♦ вж. оскъден; ♦ вж. беден; ·
♦ вж. незначителен; ♦ вж. плачевен; ♦ прен. вж. нИзък
мизерия [лат. miseria] - ♦ книж,. вж. бедност; ♦ рмзг. вж. низост
884. Ф мизёрствам [по лит. miseria] - ♦ (живея в лишения и немо¬
тия) мизсрувим [по лат.], бедствам, гладувам прен., изнемогвам, · ям
хляб и сод разг., свивам · каиша разг, стягам колана (каиша, пояса)
разг., едва свързвам двата края разг.
мизсрувим [по лат. miseria] - ♦ вж. MUìèpcmeaM
микроскопичен [от нлат. microscopium] - ♦ прен.. вж. малък
885. О МИЛ - ♦ (който с обноските си буди приятно чувство) любезен,
внимателен, галИнтсн [фр.] книж.; учтйв, всжлйв, привстлйв, лИскив,
непсн, благ; ♦ вж. любИм; ♦ вж. внимателен; ♦ вж. нежен; ♦ вж.
приятен; + прен. вж. свИден
милСя - ♦ вж. радея книж, ~
милиционер [рус. по · лит. militia] - ♦ вж. полицаИ [нсм.]
мйло - ♦ вж. блдго2
миловиден - ♦ · вж. приятен
мйлост - ♦ вж. благодеяние; ♦ вж. благодат;
♦ нар. вж. състрадание
- 235 _
мироглед
886. 0 МИЛОСТИВ - ♦ (който е добросърдечен и проявява съчувс¬
твие към другите) милосърден, състрадателен, · добрият самарянйн
книж. библ.
• милостива (мека) Гана (Мария) разг, - ♦ вж. безхарактерен
ч ■ '
милосърден - ♦ вж. милостив
\ '
милувка - ♦ вж. ласка
мИмика [фр. mimigue по гр.] - ♦ вж. изражение
мимолетен [рус. мимолетный] книж, - ♦ вж. бегъл
минавам - ♦ вж. ррс!мuнвцам'‘, ♦ вж. протичам
• минава ми през главата разг. - ♦ вж. преживявам
* * '
минавка разг. - 4 вж. измама
мИнал - ♦ вж. предИшен
• минал (преминал) през ’ огън и вода разг. - ♦ вж. опитни',
♦ вж. закален
• минал (преминал) през сито и решето разг. - ♦ вж. опитни',
♦ вж. закален
миниатюрен [от фр. miniature] кннж. - ♦ вж. мдлък
мИнус [по лат. minus] - ♦ прен. разг, вж. недостатък
минута [фр. minute] - ♦ вж, мнг
миньорен [по фр. mineur] - ♦ прен, вж. тъжен
мир - ♦ книж. вж. вселена} ♦ книж. вж. свят“, ♦ книж. вж.
тишинда', ♦ нар. вж. разбирателство
миреж [фр. mirage] - ♦ прен. вж. илюзия [фр.]
мИрен - ♦ вж. спокоен} ♦ вж. безметежни:, ♦ вж. кротък}
♦ вж. тнх
миризлив [по гр. μύρισμα] - ♦ вж. ароматен [гр.]
887. 0 миризма [гр. μύρισμο] - ♦ (физическо свойство на вещес¬
тво, възприемано от обонянието като приятно или неприятно) мИрис,
смрад, дъх, воня, зловоние; ♦ (приятна миризма) вж. аромат [гр.]
мИрис - ♦ вж. миризма [гр.]
мировъзрение книж, остар. - ♦ вж. мироглед
888. 0 мироглед - ♦ (съвкупност от възгледи и представи за све¬
та) светоглед, светоусещане, мировъзрение книж:. остар. верую прен.
мислене
__236__
книж., крёдо [лат.] книж., световъзприятие книж., световъзприёмане
книж.
мироздание книж. - ♦ вж. eceAeua
мирясвам - ♦ вж. успокоявам се
мисия [от лат. missio] - ♦ вж. поръчение
889. 0 мислене - ♦ (действие на ума, на разума, пораждащо ми¬
съл) размишление, размисъл, разсъждение; ♦ (продукт от действието
на ума, на разума) мисъл, идея [гр.]
• мисли, че всичко, то хвърчи, се яде шазг. ирон, - ♦ вж. лашенн',
♦ вж. неопитен
мисловен - ♦ вж. интелектуален [лат.]
890. 0 МЙСЛЯ - ♦ (чрез разсъждаване си изяснявам нещо, за да взема
решение) разсъждавам, размишлявам, обмислям, мъдрувам, умувам,
• блъскам си ума рвзг., блъскам (бия, бъхтя) си главата (ангелите)
Лагг.', ♦ ·вж. възнамерявам
мистериозен [от гр. μυστήριον] - ♦ вж. тайнствен
мистёрия [гр. μυστήριον] книж, - ♦ вж. загадаа;
♦ вж. тайнственост
мистериозност [от гр. μυστήριον] книж, ~ ♦ вж. тайнственост
мистика [гр. μυστικός] - ♦ вж. тайнственост
мистификеция [от фр. mystification] книж. - ♦ вж. зсбмуда’,
♦· вж. измСма
мистичен [от гр. μυστικός] книж. - ♦ вж. тCйнcmuен·,
♦ вж. апокалиптИчен [гр.]
мистичност [от гр. μυστικός] - ♦ вж. тдйнственост
мисъл - ♦ вж. мlссeıеиe:) ♦ вж. udèn [гр.]; ♦ ьж, разум
мит [от гр. д ννος] - ♦ вж. легенда [срвеклат..]
митарство остср. - ♦ вж. страдание
миткам нар. ееоДсбр. - ♦ вж. скИтам
митрополит [сргр. μητροπολίτης църк. - ♦ вж. apxuepèü
[сргр.] църк.
• миша душа рвзг. - ♦ вж. страхливец
млад - ♦ прен. вж. неопитен
_ 237 _
многообразен
891. Ф МЛЯДеж - ♦ (млад мъж) момчС, Юноша, момък нар, младок
разг., дСчко жарг., копеле жарг, подрИстващ книж., пубср [лат.] разг.
• млад и зслсн разг. - ♦ вж. неопитен
млидоженка - ♦ вж. булка
младок рмзг. - ♦ вж. младеж', ♦ вж. стрък
млИтя нар. - вж. бИя
млин нмр. - ♦ вж. бдница
892. Ф млъквам - ♦ (преставам · ди говоря) замлъквим, замъл-
чИвам, смълчйвим сс, занемявам, онемявам, · затварям (зашивам) си
устата разг., връзвам си езика <на фльонга> разг., глътвам (прсхапвим.
поглъщам) си езика разг., слагам (турям) си катинар (кофар, китансн)
ни устати разг, преглъщам (прсхапвим, поглъщам) си думите разг.,
събирам (свивам, стискам) · си · устата (сзика) разг, грубо
• мляко от бясна крива диал.. - ♦ вж. алкохол [ар.]
893. О мнёние - ♦ (схващане по дадсн въпрос) становище, схвИща-
нс, глСдище, разбиране, възглед, убеждение, позйция [лат.] прен,
твърдение; ♦ вж. схвМщане
894. Ф МНИМ - ♦ (който с измислен, недействителен) въображйем,
недействителен, нереален, фиктИвен [фр.] книж,, неИстински, из¬
мислен, лъжлйв, привйдсн
мнителен - ♦ вж. недоверчИв
мнйтслност - ♦ вж. ueòoeèpue
895. 0 МНОГО - ♦ (в голяма наличност, в изобилие) безчет, безброй,
бол простонар, нсобхвИтно, нсизброймо, изобИлно, доста, дип [тур.]
разг., · колкото искаш разг, колкото <ти> душа иска разг, колкото
<ти> душа сака диал.
X . X
многоглиголствам книж. ирон. - ♦ вж. говоря
к X
многожслан книж. - ♦ вж. желан
многолИк поет. - ♦ вж. многообразен
• много ми с зор разг, пренебр. - ♦ вж. нехМя
896. 0 многообразен - ♦ (който с с множество различни форми
и проявления) многолИк поет, разнообразен, ризнолИк поет, мно¬
гостранен, разнострИнсн
х ж X
многоочакван - Ф вж. желан
X -А. '
многострадален книж,. - * вж. измъчен
множество 238
многострйнен - ♦ вж. многообразен. ♦ вж. всестранен
897. О множество - ♦ (голямо количество от нещо) куп, маса [лат.];
♦ (много хора, струпани на едно място) навалица, тълпй, гъмжИло,
наплив, гмеж книж, поет. мравуняк преН., стълпотворение книж.
народ разг, калабалък [тур.] простонар, сборище, сонм ’ старт,, Тумба
[гр.] диал, ордия [тур.] остар. разг, · игла да хвърлиш, няма къде да
падне разг, яйце да хвърлиш, няма къде да падне разг.
мога - ♦ вж. умея
898. 0 МОГЙла - ♦ (малко земно възвишение) хълм, тепе [тур.] разг..
възвишение, издигнатшна, тумба [гр.] диал.
* * ' . *
могъщество - ♦ вж. сила
модел [фр. mode] - ♦ вж. образец’. ♦ прен., вж. пример
моделИрам [от фр. modeler] - ♦ вж. вая
модерен [фр. moderne] - ♦ вж. актуален [от клат.]
модернизИрам [фр. moderniser] - ♦ вж. осъвременявам
модификация [по лат. modificatio} книж, - ♦ вж. видоизменение
модифицИрам [по лат. modificò] аннж. - ♦ вж. видоизменям
модифициран [по лат. modifico] κ^μ, - ♦ вж. видоизменен
модус [лат. modus] аниж, - ♦ вж. начин '
модър поет.. - ♦ вж. небесносин
мозък - ♦ разг. вж. ум
, молба - ♦ вж. заявление книж,
• молитвен дом книж:. - ♦ вж. храм
899. 0 молител - ♦ (лице, което се застъпва за някого или нещо)
застъпник, ходатай [рус.]
мо'ля - ♦ вж. извинете
мома - ♦ вж. девойка
моме диал. - ♦ вж. девойка
момент [от лат. momentum] - ♦ вж. миз. ♦ вж. етап [фр.]
моментален [по лат. momentum] - ♦ вж. бърз
моментйлно [по лат. momentum] - ♦ вж. веднага
момИче - ♦ вж. девойка
момче - Ф вж. младеж
момък - Ф вж. младеж
_239__
мошеничество
монарх [от гр. μόναρχο] - ♦ вж. владетел
монах [гр. μονάχος] - ♦ вж. калугер [гр.]
монолитен [по лат. monolihos] книж, - ♦ вж. едИнен
монолитност [по лат. monolithus] книж. - ♦ вж. едИнство
монотонен [от гр. μονότονος] книж, - ♦ вж. еднообразен
морав нср. - ♦ вж. еилСв [фр.]
морава нср. - ♦ вж. поляна
морал [от лат. moralis] - ♦ вж. èmuna [гр.]; ♦ прен, вж. поука
морален [от лат. moralis] - ♦ вж. етИчен [от гр.]
• морето му до коляно рвзг. ирон. - + вж. самонадеян
. · морски вълк рвзг. - ♦ вж. опитен
морук [арм. през тур. moruk]■ жарг. - ♦ вж. бсщд
ч . Ч
моря нар. - ♦ вж. угнетявам
ч . \
моря се нср. - ♦ вж. мъча се
мостра [ит. mostra] - ♦ · вж. образец
мотамот [лат. mot a mot ] разг. - ♦ вж. буквално
мотаене - ♦ рсзг. вж. бдвене
ч . ч
мотая - ♦ разг. · вж. еъжс
900. 0 МОТЙВ [фр. motif] книж. - ♦ (повод да се предприеме или из¬
върши нещо) основание, повод, подбуда, подтик; ♦ еиперет, (основен
предмет на художествена творба) тема, идёя
мотивирам [от фр. motiver] - ♦ вж. обосновавам
мотивировка [рус. от фр. motiver] - ♦ вж. обосновка. ♦ вж. ДовоД
901. 0 МОТО [ит. motto] - ♦ (изречение, пословица, цитат, поставяни
в началото на съчинение като изразители на ключова идея в него или ·
за посвещение) епиграф [гр.]
мошИник [рус. мошенник] - ♦ вж. измамник
902. ф мошеничество [рус. мсшuеuчесmвó\ - ♦ (непочтени дела,
свързани с измама) афёра [фр.], измймничество, далавера [тур.] рсзг,
шарлатанство разг.
мощ - ♦ вж. сИев
Ч Ч
мощен - ♦ вж. силен
мощи
_240_
903. О МОЩИ - ♦ (изсъхнало тяло или останки от тяло на мъртъв
човек, почитани ' като свещени) релИкви [лат.], труп остар,, · тленни
останки книж,
мравуняк - ♦ преп. вж. множество
мраз - ♦ вж. студ
мразовйт - ♦ вж. студен
904. <> мрЗзя - ♦ (не обичам, изпитвам враждебни чувства) не¬
навИждам, врагувам, враждувам, протйвно -ми е, не понасям, · в (с)
<една> капка вода бихудавил някого разз, с плюнка бих удавил ня¬
кого разг, мразя и в червата някого разг., имам зъб на някого разг,
гледам накриво някого разг,
мрак - ♦ прен, рядко вж. невежество; ♦ вж. тъмнинО
мрачева диал. - ♦ вж. тъмнина
мрачен - ♦ вж. тъмен; ♦ прен:. вж. песимистИчен [от фр.];
♦ прен.. вж. зловещ; ♦ вж. усоен
мрачина - ♦ вж. тъмнина
мрачнее - ♦ вж. мръква
мръднал - ♦ вж. луд
905. 0 - мръква - ♦ (настъпва вечер) мръква се, свечерява се,
смрачава - се, вечерее, стъмва се, стъмнява се, мрачнее
Ч . .4
мръква се - ♦ вж. мръква
мрънкам - ♦ вж. мърморя
906. ф мръсен - ♦ (който не е чист) нечйст, омърлен, оцапан,
галйтен [тур.] днал.. кирлйв [по тур.]разг.; ♦ разг. прен. вж. неприлИчен
\ V
мръсотйя - ♦ прен. разг. вж. ннзост
мръхльо жарг. - ♦ вж. безхардатерен
мръщя се - ♦ вж. сърдя се
907. 0 муден - ♦ (който действа много бавно, несръчно, непохват¬
но) - бавен, - пйпкав разг., туткав разг. ленйв, флегматйчен [по лат.],
• тежка гемия разг.. манда поша разг.
908. 0 МУДНО - ♦ (без бързане, сръчност и умение) бавно, туткаво·
разг, пйпкаворазг,. ленйво, флегматйчно [от лат.], тежко прен.. изтйжко
муза [гр. μούσα] - < прен.. вж. вдъхновение
мурафет [тур. mur afet от ар.] разг. - ♦ вж. уменне
-241 _
мълва
909. .<> мургав - Ф (който с с тъмна кожа или с чсрни очи) смугъл
нар., тъмнокож, черноок
мускИ [тур. muska от ар.] нар. - Ф вж. талисман [фр. от ар.]
муся сс - Ф вж. сърдя се
мутра [ит. mutria] разг. - Ф вж. бандИт [ит.] ; ♦ вж. лиця
муфта [тур. müft от перс.] рмзг. - ♦ вж. Одром
• муха нс можс ди убис разг. - ♦ вж. кротък
мухльо [нгр. μούχλα] презр. - Ф вж. мижитурка
мухлясал· [нгр. μουχλιάζω] - Ф прен, вж. отживял
муцуна [нгр. μουτσούνα] разг. - Ф вж. лице
мъгляв - ♦ вж. неясен
мъдрСц - Ф вж. влъхва t
мъдрост - Ф вж. афоризъм [гр.] книж.
мъдрувам - Ф вж. мисля
910. 0 МЪДЪр - Ф (който има много знания, опит и ум) умсн, прс-
мъдър старин,, вслемъдър старие., зрял прен., разумен, здраво-мИслсщ
книж. ,
мъжйга разг, - Ф вж. здравеняк .
ч ж ч
мъжди - Ф вж. светя
мъжествен - ф вж. смел
мъжественост - ф вж. cмeлocm
ч . Ч
мъжество - Ф вж. cмeлocm
• мъжко сърце разг. ~ Ф вж. смелост
911. Ф мъка - Ф (силно физическо или духовно страдание)
мъчение, страдйнис, терзйнис книж., болка прен,; томление поет;
Ф вж. грИжм; Ф.вж. тъгМ; Ф вж. и страдание; Ф (душевна болка от
обида, разочарование) вж. огорчение; Ф (значително усилие) вж, усИлие;
Ф вж. тегоба; Ф вж. скръб; ♦ вж. покруса
912. 0 МЪЛВЯ - Ф' (непроверена, преувеличени, изопачена информа¬
ция, която сс разпространява сред хората ' по устсн път) слух, партСнка
[рус.] жарг, спускИвици жарг., легСнда [ервеклат.] прен,
х . ■ X ·
мълвсж - Ф вж. шепот
х . X ·
мълком - ф вж. мълчаливо
мълниеносен - Ф вж. бърз '
мълниеносно - Ф · вж. бързо
мълча
_242 _
913. О МЪЛЧЙ - ♦ (не произнасям никакъв звук) немея, трая си,
• зъб не обелвам рвзг, дума не продумвам рвзг., гък не казвам рвзг.,
ни гък, ни мък разг, слагам (турям) си катинар (катанен. кофар) на ус¬
тата разг, мълча като гроб рвзг.. мълча като пукал разг. презр, държа
си езика зад зъбите рвзг, трайко се правя разг.: ♦ вж. спотдйвам се
• мълча като гроб рсзг. - ♦ вж. лг
• мълча като пукал рвзг, презр. - ♦ вж. мълчд
914. V мълчалив -♦ (който не е изразен с думи) безмълвен книж,
безгласен, · думите ми с ченгел да вадиш разг, меря думите (приказ¬
ките) си на грам рвзг.. педя думите си рвзг.. скъп <съм> на приказки
рсзг.' ♦ вж. неразговореИв
915. 0 мълчаливо - ♦ (без говор, без глас) безмълвно книж,
безгласно, безсловёсно книж,, мълком, мълчешката, мълчешком
916. 0 мълчание - ■ ♦ (отсъствие на говорене) безмълвие книж.'
♦ прен, поет, (отсъствие на какъвто и да е звук, шум) вж. тишинд
Ч '
мълчешката - ♦ вж. мълчаливо
мълчешком - ♦ вж. мълчаливо
Ч . '
мъмря - ♦ вж. карам се
мъни жарг. - ♦ вж. пари
мъничък - ♦ вж. малък, ♦ вж. къс2
ч '
мънкам - ♦ вж. мърморя
• мърда му чивията рвзг. - ♦ вж. луд
s . \
мързел - ♦ рвзг. ирон. вж. мързеливец
ч . '
мързелан рсзг. - ♦ вж. мързеливец
мързелив - ♦ вж. ленив
917. <> мързеливец - ♦ ■ (мързелив човек) ленивец, лентяй,
мързелан рвзг., мързел рвзг. - ирон, хайлазин [тур.], рвзг. пренебр.^,
дембел(ин) [тур.] рсзг. ^оДобр, канап [тур.] жарг., канапчйя [тур.]
жарг, поседелко дисе,. готовая, бездёлник
'ж 4
• мързеливо - ♦ вж. лениво
мързелувам - ♦ вж. бcздèлеuчa
ч \
мързешката - ♦ вж. лениво
мъркам разг. - ♦ вж. мърморя
ч . '
мърлям - ♦ вж. мърся
__243__
мъча ce
. 918. 0 мърморя - ♦ (говоря неясно, неразбрано) мрънкам, мънкам,
бърборя, бъбря, бъбля, ломотя разг,, мъркам разг., ♦ (говоря дълго и
досадно) опявам разг., бИя разг., натяквам разг., · чсти конско <свин-
гелис> разг., ♦ прен. (изразявам недоволство) вж. недоволствам
s . - \ ·
мърсотя - ♦ вж. мърся
мърсувам разг. ~ ♦ вж. развратнича
919. 0 мърся - ♦ (правя нсщо да стане нечисто) замърсявам, папам,
цапотя, мацам, мърсотя, нацИпам, омърсявам, плСскам, оплСсквам,
скверня, пстня, калям, окИлвам, накалям, · мърлям диал., омърлям Ои-
ал.
920. <> МЪртвёц - ♦ (умрял човек) покойник, труп, усопший църк.,
почйналият, покойният, умрелият, мъртвият
мъртвило - ♦ вж. тишина
мъртвият - ♦ вж. мъртвец
921. 0 мъртъв - ♦ (който с умрял) · бездиханен книж. ' пост.,
бсзжйзнсн книж, бездушен рядко
X . \
мърцини нар,. - ♦ вж. напразно
922. 0 мършав - ♦ (който е телесно много слаб, изпит) слаб,
кльощав, сух, постйл нар., гърчав нар., изпйт, съсухрсн, хърбав жмрг.,
• кожа и кости разг., като клечка разг., като вейка разг, като пастър¬
ма разг., като чироз разг., една шепа душа разг, едно джсзвс кокали
разг., броят му сс кокалите (ребрата) разг., светят му ушите разг.
X - \
мъстя книж.. - ♦ вж. отмъщавам
• мътя (размътвам) водата рмзг. - ♦ вж. бунтувмг, ♦ вж. преча,
♦ вж. вредя
• мътя (размътвам) главата (акъла, ума) рмзг. - ♦ вж. бунтувам
923. 0 мъча - ♦ (причинявам болка, страдание на някого) измъч¬
вам, изтезИвам, малтретирам [фр.], · въртя на шиш (на ръжен) някого
разг., разпъвам на кръст някого книж., ♦ (не давам спокойствие, покой
ни някого) тормозя, · нс дивам мири на някого разг, видя душата (ду¬
шицата) на някого разг., ям душата на някого разг., ♦ вж, угнетявам,
♦ вж. потИскам
924. 0 мъча се - ♦ (изпитвам мъка, страдание) измъчвам сс, стрйдам,
тсрзея сс книж., тормозя сс книж., мъчно ми с, · пеки сс на огън рмзг.,
къса (топи) ми сс сърцето разг., бия (блъскам) си главата раз,.,· ♦ (пола¬
гам усилия, напрягам сс, трудя сс) трепя · сс разг·., бъхтя сс разг, блъскам
мъчИтелен
_244
се разг, моря се ицр,, потя се прен. разг,, съсИпвам се, разчеквам се разг..
• разпъвам се на четири разз, опъвам (тегля) каиша разз, потя се <и>
под езика разз, превивам кръст разз, не изправям кръст - разг., бия
(блъскам) си ангелите разг., Ф вж. старая се; Ф вж. патя
мъчен разг. - Ф вж. сложен
мъчение - Ф вж. мъка; Ф вж. страдание; Ф вж. ад [гр.]
мъченИк - Ф вж. страдалец
925. 0 мъчителен - ф (който предизвиква болка, страдание)
болезнен, страдалчески; ф (който носи силни душевни терзания)
тягостен, угнетйтелен книж.. гнетящ канж,. угнетяващ; Ф (който не
може да се понася) вж. непоносИм
X · . ч
мъчно- ми е - Ф вж. мъча се
х . \
мъчноподвйжен - ф вж. тромав
X . X .
мъчнотйя - Ф вж. пречка
мяза ми диал. - Ф вж. прилНча ми
X \
мярка - Ф вж. размер
_ н
• на баламите вода носи разг. - Ф вж. глупак
набег аннж. - Ф вж. uanadènue
набедя - - Ф вж. клеветя
набелязвам - ф вж. onpeдèлям -
набйвам - ф прен, разз, вж. внушавам
• набивам (си) в главата разг. - Ф вж. внушавам;
Ф вж. внушавам сн
набйрам - Ф вж. натрупвам
набИт - ф вж. масНвен [фр.]; Ф вж. дебел
наближава - ф вж. настъпва
наблйзко - Ф вж. блНзо
_245
нйвик
наблизо - ♦ вж. блИзо
наблюдавам - ♦ вж. следя
наблюдател - ♦ вж. зрител' ♦ вж. свиДетее
наблюдателен - ♦ вж. бдИтелен
наблягам - ♦ вж. изтъквам. ♦ вж. подчертСввм
наблягане - ♦ вж. акцент [лат.]
наболял - ♦ прен, вж. актуСеен [от клат.]
наброска худ, - ♦ вж. скИцс [нем. по гр.] ·
наброявам - ♦ рвзг. вж. певщам
набъбва - ♦ вж. бухва
набърже разг. - ♦ вж. набързо. ♦ вж. повърхностно
• на бърза ръка рвзг. - ♦ вж. повърхностно, ♦ вж. набързо
926. V набързо -· ♦ (без бавене) набърже рвзг.., завчас, веднйга
рвзг.' ♦ (без предварителна подготовка) неподготвено, импровизира¬
но [от ит.], набърже разг. веднйга, урболешката нар.. · на бърза ръка
рвзг., надве-натри разг., на крак разг, като на барабан рвзг.' ♦ вж.
повърхностно. ♦ вж. небрежно
наваксвам рсзг. - + вж. компенсИрам [по нем.] книж,
навалица - ♦ вж. множество
наведнъж - ♦ вж. еДновременно
навей поет, рядко - ♦ вж. полъх
навеки· поет, - ♦ вж. завинаги
навестявам - ♦ вж. посещавам
навивам рвзг. - ♦ вж. убежДОвам
• навивам пружината (бурмата) на някого рсзг. -
♦ вж. поДстрекавам
927. 0 н.вик - ♦ (проява, превърнала се във втора природа на чове¬
ка) привичка, адег [тур.] простонар, обичай, табиет [тур.] простонар,
практика [гр.], · втора природа книж.
навиквам, нср. - ♦ вж. карам се; ♦ вж. скарвам се
навиквам2 - ♦ вж. свиквам
• навирам (въвирам. вкарвам, натиквам) в кози рог разг. -
♦ вж. скдрвам се .
• навирам (въвирам, тикам) в очите на някого рсзг. -
♦ вж. натяквам
навсякъде
_246_
• навирам (завирам, вкарвам, въвирам, натиквам) вмиша дупка
някого разг. - ♦ вж. скарвам се
\ . X
навлизам - ♦ вж. прониквам *
нйвлек (навляк) разз. прсuебр. - ♦ вж. натрапник
ч . X
навличам - ♦ прен, разг. вж. причинявам
• на водата малко вино туря разз. - ♦ вж. скъперник
• на воденица съм роден разз, неодобр,. - ♦ вж. приказлив
наводнение - ♦ вж. ôèdcmeue. ♦ вж. катаклизъм [от гр.];
♦ вж. стнхНя [гр.]
навред - ♦ вж. навсякъде
навредя - ♦ вж. вредя
навреждам - ♦ вж. вредя
навременен - ♦ вж. актуален [по клат.]
• на Връбница в сряда разг, нрон. - ♦ вж. нИкога
навсъде остар. - ♦ вж. навсякъде
• на всяка - крачка (стъпка) разз. - - ♦ вж. навсякъде
• - на всяка цена разз:. - ♦ вж. непременно
928. 0 навсякъде - ♦ (по всички места) навред, вред, вредом
разз.. всякъде разз, всъде остар, навсъде остар., всъду остар,
• наляво и надясно разг, под - дърво и камък разг, под плет и над плет
разг., под път и над път разг., на път и кръстопът разз, дето седне,
дето стане разз, под листо и камък разз, надлъж и шир (нашир) разг,
като хамово (то) семе книж.
929. - 0 навън - ♦ (на открито) вън, навънка разз, отвън, вънка
разз, отвънка разз, · под открито небе разг, на чист въздух разз.
навънка разг. - ♦ вж. навън
• на върба разг. нрон. - ♦ вж. никога
ч X
навъсен - ♦ вж. намръщен
930. -0 навътре - ♦ (по посока на вътрешността) дълбоко, на-
дълбоко
• на вятъра разз, - ♦ вж. напразно
наг сmарuu. - ♦ вж. гол .
нагаждам - ♦ вж. адаптНрам [по лат.] ; ♦ вж. нареждам
Ч . X
нагиздвам - ♦ вж. украсявам
_247_
надежда
наглёса - ♦ вж. атмосфера [гр.]; ♦ вж. влечение
ч . \
нагласен разг. - + вж. пременен
нагласявам - ♦ вж. нарежДам
наглед - ♦ вж. привИДно
наглёден - ♦ вж. образен
• наглед като тиква на плет разг. ирон, - ♦ вж. грозен
н.глост книж, - ♦ вж. безсрДмие] ♦ вж. нахалство
Ч '
нагорещен - ♦ вж. топъе
931. О Нагрйда - ♦ (почетен дар за заслуги, постижение или успех)
дар, приз [фр.]; ♦ вж. отплСта
награждйвам - ♦ вж. възнаграждавам
• на гръсти плашило разг, - ♦ вж. ненужен
• на гръцките календи книж. ирон, - + вж. нИкога
нОгъл книж. - ♦ вж. безсрамен. ♦ вж. вулгарен [от лат.];
♦ вж. нвхдлен
ч - Ч
нагълчивам нар. - ♦ вж. скарвам се
нагърбвам - ♦ вж. ангажИрам [от фр.]
• надавам вой рсзг, - ♦ вж. недоволстваме. + вж. възмущавам се
надалёко - ♦ вж. Далече
надалеч - ♦ вж. далече
надалёче - ♦ вж. Далече
надарён - ♦ - вж. даровИт
надарёност - ♦ вж. ДСрбс
• на два акъла съм рвзг. - ♦ вж. Двоумя се
• на две крачки разг. - ♦ вж. беИзо
• на две магарета сено не мога да разделя разг, πрuнuар. -
♦ вж. неспособен
• надве-натри разг, - ♦ вж. повърхностно. ♦ вж. набързо
надвивам - ♦ вж. побежДдвсм
надделявам - ♦ вж. превъзмогвам. ♦ вж. побежайвсм
932. О надёжда - ♦ (очакване, уповаване на нещо хубаво, добро)
упование, вяра, очакване
надежден - ♦ вж. верен: ♦ вж. сериозен [по клт.]; ♦ вж. зДрав
надменен
_ 248 _
ниджИк [тур. · nacak] диал.. - ♦ вж. тояга, ♦ вж. брМдвм
• надигам глава разг. - ♦ вж. бунтувам се
• надлъж и шир (нишир) разг. - ♦ вж. навсякъде
933. 0 надменен - ♦ (който се отнася към другите или се държи
с високомерие, с неоправдано чувство за превъзходство) високомерен,
надут разг., гордслйв, горд, вИжсн, напсрсн разг., курнИз [тур.] разг.,
напСрчсн разг, самомнйтслсн, нафукин разг., гриндомИн [рум. по фр.],
мегаломйн [нлт.] прен., непристъпен, · наперен като петел разг., от
паря по-голям разг., като пуяк (пуйка) разг, подсгр.; хванал бога за
шлифери разг.
* . ч
нидмогвим - ♦ вж. превъзмогвам
934. ♦ надмощие - ♦ (прояви на някакъв вид ·превъзходство)· пре¬
възходство, превес книж.; първенство книж.. господство, хегемония
[гр·] книж., преднина разг.
надохождам рядко нмр. - ♦ вж. приИждам
надпревИри - ♦ вж. конкуренция [срвсклат.]; ♦ вж. борба
надпреварвам - ♦ вж. изпреварвам
надпрсварване - ♦ вж. №№0%^^^ [срвеклат.]
• на драго сърцс рмзг. - ♦ вж. присърце; ♦ вж. охотно
• надувам гайдата разг. срон, - ♦ вж. плача
надсмИвам сс - ♦ вж. подuгрМвaa се
надувам - ♦ разг. вж. преувеличавам
• надувам перки жарг. - ♦ вж. възгордЯвмм се
надувам сс разг. - ♦ вж. вОжнича, ♦ вж. възгордЯвам се
надува сс - ♦ вж. бухва
• на думи разг. - ♦ вж. прсвсдно
надут - ♦ разг. вж. надменен, ♦ вж. пресИлен
надълбоко - ♦ вж. навътре
• надълго и нашироко разг. - ♦ вж. подробно
• на (в) дъното стоя (съм) на нещо разг. - ♦ вж. подстрекавам
надъхвам · - ♦ вж. подстрекОвам; + вж. раздухвам
• надявам усмирителна риза на някого кнсж. - ♦ вж. усмирЯвМ-м
• на един ликът място рмзг. - + вж. блИзо
• на един хвърлей (камък) разг. - ♦ вж. близо
_249_
наистина
• на един хвърлей място разз. - Ф вж. блНзо
• на една крачка разг:. - Ф вж. блНзо
• на една педя разг. - Ф вж. блНзо
наедно нар. - Ф вж. заедно. Ф вж. едновременно
наежен разг. - Ф вж. настръхнал
\ . У
наелектризйран - ♦ прен. вж. разгорещен
наемам - ф вж. ангажНрам [от фр.]
нажален - ф вж. скръбен '
назад - ф вж. ресто [лат.]
назадничав - Ф вж. отживял
название - Ф вж. Име
935. 0 наздрйвица - Ф (благопожелание, съпроводено с пиене на
вино) тост [англ.] книж. напИвка рядко
назидавам - Ф вж. поучавам
назидание книж, - ф вж. поука
назовавам книж, - ф вж. наричам
назрял - Ф вж. актуален [от клат.]
936. 0 наивен - ф (който проявява простодушие, доверчивост) до¬
верчИв, лековерен, простодушен, детИнски пры,, · некосена ливада
жарг. нрон., видя парите, че се смее разз. поднгр.. мисли, че всичко,
що хвърчи, се ялъразг, нрон..- дава жито за слама нап, вземам за чиста
монета нещо книж.
937. <> наивник - ф (наивен, човек, когото лесно мамят) балама
[тур.] разг, прен., лапнИшаран разг.. лапнймуха разз.. хапльо разг, пре¬
небр., · некосена ливада жарг, нрон.
наименувам книж, - Ф вж. нарНчам
ч . '
наименование книж, - ф вж. име
938. 0 наистина - Ф (за потвърждаване или вмятане на уточнение,
че нещо е наистина така) всъщност, действИтелно, вярно, Истина, · в
последна (крайна) - сметка разг., един вид разз.. ни повече, ни по-малко
разз,. чисто и просто разг., в действителност книж,. да си признаем
разг., - без да си кривим душата разг.
наказание - Ф вж. възмездие aицж.. Ф вж. сдпацця [лат.]
Ч Ж 4 ·
накалям - Ф вж. мърся
накарвам - Ф вж. принуждавам
накит
_ 250 _
939. 0 накит - ♦ (нещо, което служи за украса) украшение, бижу
[фр.], труфйло [по нгр.] нар, гиздйло нер. поет.
накарвам се - ♦ вж. скарвам се
к Ч
накастрям - ♦ рвзг,. вж. скарвам се
s . 5
накичвам - ♦ вж. украсявам
* - ч
наклеветя - ♦ вж. клеветя
\ . ч
наклаждам рсзг. - ♦ вж. запоявам
наклонност - ♦ вж. склонност, ♦ вж. влечение
наколенка жарг,. - + вж. угодник книж,
• на конски Великден разг. ирон. - ♦ вж. нИкога
наконтвам разг, - ♦ вж. гИздя нср.
• на крак рвзг. - ♦ вж. набързо
940. ф накратко - ♦ (за казване на нещо - в съкратен вид) накъ¬
со, вкратце остар,, сбйто, съкратено, · с една дума книж, с две думи
разг., с една реч книж.
• на края на света разг. - ♦ вж. делёче
• на кръстопът съм рсзг. - ♦ вж. Двоумя се .
• на куковден разг. ирон. - ♦ вж. нИкога
• на куково лято разг. - ♦ вж. нИкога
накуп - ♦ вж. здедно
накърнявам прен. - ♦ вж. обИждам
накърняване - ♦ вж. epeòà '
накъсо - ♦ вж. накратко
налйгам разг. - ♦ вж. бИя
налагам се - ♦ вж. побежДдвам
• на легло разг. - ♦ вж. болен
належащ· - ♦ вж. нужен
• наливам акъл в· главата на някого разг. - ♦ вж. поучавам
• наливам знания в главата на някого книж. - ♦ вж. уча
• наливам масло в огъня разг. · - ♦ вж. раздухвам
• наливам ново вино в стари (вехти) мехове книж, бибе. -
♦ вж. възстановявам
- ч ~ ' ■
наливам се разг. - + вж. пия
• наливам се като бъчва рвзг. - ♦ вж. пИя
251 _
намерСнис
• наливам ум в главата на някого разг. ~ ♦ вж. уча
• наливам (турям, подливам) масло в (ни) огъня разг. -
♦ вж. подстрекавам
наложителен - ♦ вж. нужен
941. <> налудничав - ♦ (койтох обхванат от лека лудост) смИхнат
разг., блъснат разг., халосан [от гр.] разг., шашав [тур.] разг., чалнат
[от тур.] разг. пСрнат разг., · нешо му мърда (хлопа) разг. хлопа му
едната дъски разг. ударен (блъснат) в главата разг., чивията му мър¬
да разг., ♦ (който трудно сс контролира и с склонен на необмислени и
крайни постъпки) въртоглИв разг. псрушИн [тур.] разг. шИнтав разг.
πέρκο жарг. · Перко Наумов жарг.’, ♦ вж. луд
налютСн нмр.. - ♦ вж. ядосан .
• наляво и надясно разг. - ♦ вж. навсякъде
• налягам си парцалите разг. ~ ♦ вж. спотайвам се
• на майната си простонар. - ♦ вж. далСчс
• ни мирти в сряди разг. - ♦ вж. нИкога
намИхан жарг. - ♦ вж. самонадеян’, ♦ вж. нахМкан разг.
942. О немск [рус. намёк} - ♦ (казано · нсщо по заобиколен начин,
така чс другият сам ди сс доссти) зигИтванс, подхвърляне, подмятане,
недомлъвки, алЮзия [фр.] книж. нимСквине
943. О намёквам - ♦ (казвам нсщо по заобиколен начин, така чс
дригият ди се досети) зигИтвим, подхвърлям, подмятам, · правя си
устата разг.
♦ ч
надменност - ♦ вж. високомерие
944. О намерёние - ♦ (планирани замисли, които човек смята да
постигне) зИмисъл, кроежи · разг. помисъл, план [фр.], προέκτ [лат.];
♦ вж. цел
• намерил съм, чс (та) съм премерил разг. -
♦ вж. главозамайвам се
нимсрки нар,. - ♦ вж. напосоки
ч .4
намествам - ♦ вж. слагам
• наместване ни кокилите разг. срон. - ♦ вж. бой
нимСстник · ♦ вж. владетел
• на миги разг. - ♦ вж. веднМгм
ч . '
наминавам - ♦ вж. посещавам
намръщен
_ 252
• на минутата разг. - Ф вж. веднага
ч X
намирам - ф вж. установявам
945. ф намръщен - ф (който е недоволен ’ и сърдит) навъсен,
намусен, напушен разг,, посърнал, сърдИт
намусен - ф вж. намръщен
нанадолнище - Ф вж. стръмнина
наниз - ф вж. огърлица
• на око разг. - Ф вж. приблизително
наобикйлям - Ф вж. посещавам
946. 0 наопаки - Ф (не така, а иначе; обратно- на онова, което е или
се твърди) обратно, напротив, · от краката за главата разг,, от задната
врата разг.
нападателен - Ф вж. агресИвен [от лат.]?
947. - О иападение - Ф (връхлитане, настъпване срещу противник)
атака [фр.], щурм [нем.], пристъп, удар, - небег книж., настъпление,
офанзИва [фр.] книж-. ф (завоевателен акт) агресия - [лат.]
948. Ф напйдка - Ф (нахвърляне със слоесни укори) обвинение,
хула, ругатня, атака [фр.] прен. книж.. · удар под кръста разз.
напаст разг. - Ф вж. беда; Ф вж. ôèdcmeue
• напаст божия нар. - Ф вж. ôèdcmeue .
наперен разг. - Ф вж. HadMCHeH; Ъ вж. нахокан разз.'
наперчен разг:. - Ф вж. HadMèneH. Ф вж. нахокан разз.
• наперен като петел разг. - ф вж. надменен
напйвка рядко - Ф вж. назОравнца
наплесквам - ф вж. мърся
ч X
наплив - ♦ вж. множество
наподобявам - Ф вж. подражавам
напокон - и напокон Онал, - Ф вж. после
напор - Ф вж. натиск ·
• на поразия разг. - Ф вж. напразно
напорИст - ф вж. амбициозен [от лат.]
949. Ф напосоки - ф (без много да му мисля, с налучкване) наслуки,
приблизително, намерки нар.. · едно към кесим разз., както <му>
дойде разз. '
_ 253
напрёгнато
X Ч Ч
направление книж. - Ф вж. посока; Ф вж. пасока
950. О направо - Ф (без посредничеството на някого или нещо)
npàoo, пряко, директно [от лат.], непосрёдствено, · в прав текст каз¬
вам книж, право в лицето разг.
направим - ф вж. изработвам
• направим на бъзе и коприва разг. - Ф вж. скСрвсм се
• направим на мат и маскара разг. - ♦ вж. скдрвам се
• направим· на сол и пипер рвзг. - Ф вж. npeMàxeaM
• направим (превръщам, разбивам) на прах и · пепел разг. -
Ф вж. премахвам
• направим със земита равен рвзг. - ф вж. скврвам се
951. Ф напризен - Ф (които е без полза, без резултат) безрезултйтен,
безполёзен, безплоден, безуспешен, ялов· разг.; Ф вж. ненужен
• на празни обороти разг. - Ф вж. напразно
952. О напрйзно - Ф (без резултат, без успех) безполезно, безре¬
зултатно, безплодно, ялово рвзг, напусто нар, нахйлост нар, залудо
нср, всуё книж. остар, мърцина нар, бадева [тур.] πросmоеaр, · на
вятъра рвзг, за този (онзи, оня), дето (що) духа (вее) рвзг, за вятъра,
дето духа (вее) рвзг., за тоя, дето (що) клати гората рвзг, на празни
обороти рвзг, на поразия разг, за права бога разг, по небесните (бес¬
ните) врани рвзг, туй за туй рвзг.
953. 0 напрёгнат - ф (който е изпълнен с напрежение) усилен,
интензйвен [от нем.], динамичен [от гр.] прен, трёскав, нервен; Ф вж.
бърз; Ф вж. упорен
954. О напрёгнато - Ф (с голямо напрежение, динамика и енергич-
ност) енергично [по гр.] книж, припряно, динамично [по гр.] книж.,
усилено, · та дим (пушек, пара, дреб) се дига рвзг. ирон.
к . Ч
напредвам - Ф вж. преуспявам
напредък - ф вж. nodèM; Ф вж. преуспяване; ф вж. ръст
напрежение · - Ф прен.. вж. натиск
напротив - Ф вж. наопаки; Ф вж. срещу
• на пръсти разг. - Ф вж. mìixo
ч * ч
напускам - Ф вж. отивам си
напусто - Ф вж. напразно
напущен разг. - Ф вж. намръщен
напълно
_254_
• напълва ми сс сърцето разг. - ♦ вж. рМдвмм се
• напълвам си джоба разг. - ♦ вж. забогатявам
955. < напълно - ♦ (в пълна стспсн) изцяло, всецяло, съвсем, бе¬
зусловно, ибсолЮтно [от лат.] книж., съвършено, докрИй, досущ остмр.,
окончИтслно, · сто ни сто разг,, от игла до конец разг,, открай докрай
разг.. от алфата до омсгити книж., до дъно разг., из (от) корсн разг.;
♦ вж. докрай; ♦ вж. издъно прен,
х . . Ч ‘ Ч
напън - ♦ вж. усилие; ♦ вж. натиск
напътвам - ♦ вж. · поучавам
\ . ч
напътване - ♦ вж. напътствие
• на път и кръстопът разг. - ♦ вж. навсякъде
напътствам - ♦ вж. поучавам
956. О напътствие - ♦ (съвст как да сс постъпи) наставлСние,
указание книж.; упътване, напътване, съвет, инструкция [лат.], ди¬
ректива [фр.]; ♦ вж. ум прен.
• напявам без патрахил разг. - ♦ вж. натяквам
957. ф · нирИвно - ♦· (на ривни начала) еднИкво; ♦ вж. наред, ♦ вж.
заедно
958. О нарёд - ♦ (един до друг, на една редица) рСдом нар., нарИвно,
успоредно, паралелно [по фр.], едновременно; ♦ вж. заедно
нареждам - ♦ вж. заповядвам
\ . ч
нареждане - ♦ вж. поръчение
X . Ч '
нараняване - ♦ вж. pana
X . ·
нарастване - ♦ вж. ръст
959. ф наредби - ♦ (разполагане ни нсщо сред другите нсща)
подрСдба, аранжировка [фр.] кнсж.; ♦ (нареждане да се извърши нсщо)
вж. заповед; ♦ вж. разположение
960. О нарёждам - ♦ (слагам нсщо на подходящото му място)
подреждам, нагласявам, нагИждим, натъкмявим, стъкмявам; ♦ (давим
нареждане да се извърши нсщо) вж. заповядвам
нарСжданс - ♦ вж. зМповед
наречие - ♦ вж. диалект [гр.]
961. ф наричам -♦ (давим име) назовавам книж,; именувам книж,,,
наименувам книж.; 'кИзвим разг., вйкам разг., зовИ нар., кръщавам
_ 255 _
наскоро
962. О народ - ♦ (жителите на една страна) население, маси [по
лат.]; ♦ разг. вж. множество; ♦ вж. - ндцня [лат.] ; ♦ вж. Стнос [гр.]
народност - ♦ вж. нация [лат.]; ♦ вж. етнос [гр.]
963. О нарочно - ♦ (с предварителен замисъл, с определена цел и
намерение) умИшлено, преднамерено, съзнйтелно, целенасочено, пла¬
номерно, обмИслено
X . \
наругавам - ♦ вж. скарвам се
наръчник - ♦ вж. помагало; ♦ вж. указател
964. Ф нарЯдко - ♦ (на големи интервали от време) рядко, изря-
дко, · от дъжд на вятър разг,, от време на време разг.
х \
нарязвам - ♦ разг. вж. скарвам се
• нарязвам като горчива (кисела) краставица разг. -
♦ вж. cKàpeaM се
965. О насаме разг, - + (без да присъства друг) уединёно, · очи в
очи разг., очи срещу очи разг. на четири очи разг.
• на свети Мук разг. нрон. - ♦ вж. нИкога
• на свиня звънец разг. - ♦ вж. ненужен
• на свиня кладенчива вода разг. - ♦ вж. ненужен
• на седмото (деветото) небе книж. - ♦ вж. щастлНв
населёние - ♦ вж. народ
X . \
населявам - ♦ вж. жuβèя
966. О насИла - ♦ (против волята и съгласието на някого) насилстве¬
но, принудително, волю-неволю, ща не ща
насИлие - ♦ вж. беззаконие; ♦ вж. безинн-ство; ♦ вж. натиск;
♦ вж. терор [лат.] прен.
насИлник - ♦ вж. потНсник
насИлнически - ♦ вж. тираничен [от гр-]
насйлничество - ♦ вж. тнранНя [от гр.]
X . \
насилствено - ♦ вж. насила
967. О наскоро - ♦ (преди не много време) неотдйвна, скоро,
недйвна нар., · преди време разг. .
наслада - ♦ вж. удоволствие; ♦ вж. блаженство
наслаждйвам се - ♦ вж. радвам се; ♦ вж. блаженствам
наслаждение книж, - ♦ вж. удоволствие; ♦ вж. блаженство
наследник
_256_
968. ф наследник - Ф (човек, чиито- родови корени водят началото
си от някого) потомък, издънка, продължител
наследници - ф вж. поколение
W X . X
наслов книж. - ф ·вж. заглавие
X . X
наслуки - Ф вж. напосоки
насмешка - Ф вж. поДигрСвка
насмёшлив - ф вж. ироничен [фр.] книж.
• на смъртно легло съм разг. - Ф вж. агонизИрам [от гр.]
969. 0 насока - ф прен. (следване на определена последователност)
направлёние, посока, линия [от лат.], курс [нем.], ориентир [по ·лат.];
Ф вж. еиния [от лат.]
населявам - Ф рвзг:. вж. скарвам се
970. 0 насочвам - ф (давам насока, отправям някого към нещо)
отправям, устремявам; Ф вж. сДресИрам [от фр.] книж.; Ф вж. onpcДèлям
насрёщен - Ф вж. противоположен
х . X
настева - Ф вж. настъпва
971. 0 настивка - Ф (словообразувателна морфема, стояща след
корена) суфикс [лат.]
X . X .
наставление - Ф вж. · кв^п^ъ^п^^^тви^:, Ф вж. ум прен.
X . X
наставлявам - ф вж. поучавам
X . X
наставник · - ф вж. учител
972. 0 настивам - Ф (разболявам се от студ) изстивам, простудя-
вам се, простивам, · измръзвам
973. 0 настойник - ф (лице, което · е определено да се грижи за ня¬
кого, като заместник на неговите родители) опекун, попечител, куратор
[лат.] книж, ментор [гр.] книж.
974. 0 настойчив - Ф (който проявява упоритост, настойчивост)
упорит, настоятелен, постоянен
• X X· . X
настойчивост - Ф вж. търпение
настоятелен · - Ф вж. настойчив
X . · X - '
настоящ книж. - ф вж. сегашен
• на страната на някого съм рсзг, - ф вж. поДкрепям
_257_
нИтиск
975. О настроёние - ♦ (психологическо, емоционално състояние)
разположение, кеф [тур.] разг., ♦ вж. атмосфера [гр.] прен.
976. · 0 настръхнал - ♦ (силно възбуден) наСжен, неспокоен,
подскрежен диал,
настъпателен - ♦ · вж. агресИвен [от лат.]
977. 0 настъпва - ♦ (приближава се нещо към настоящето) настИва,
Идва, дохожда, ниближИви
• настъпвам по мазола някого разг, - ♦ вж. обИждам
настъплСнис - ♦ вж. нашествие; ♦ вж. uanadènue
978. 0 настървен - ♦ (който с раздразнителен и с готов да се нах¬
върли) стръвен, хйщсн; ♦ вж. яростен
настървение - ♦ вж. ожесточение
979. 0 настървено - ♦ (с голяма стръв) стръвно, хйщно, · като
мухи наемел разг., като псста ни мърши разг.
ч X ж X
настървеност - ♦ вж. хжесточeнııе·, ♦· вж. ярост
насъбйрим - ♦ вж. · натрупвам
• ни сърце<то>· ми с някой или нещо разг. - ♦ вж. обИчам
980. 0 насърчОвам - ♦ (поощрявам някого с думи) окуражИвам,
поощрявам, обнадеждавам, окрилявам книж., подтиквам, подбуждам,
стимулйрам [от лат.], импулсйрам [от лат.], · давам криле на някого
книж.; вдигам (повдигам) духа на някого разг.
• ни сърцс<то> ми с някой или нещо разг. - ♦ вж. обСчмм
насърчение - ♦ вж. подтик
насъсквам - ♦ прен. вж. поОстреклвам
Ч . X
насъщен - ♦ вж. нужен
• натиквам в· кауша остмр. разг. - ♦ вж. арестувам [от нсм.]
Ж X
• на топло разг. - ♦ вж. затвор
натопя разг. прен. - ♦ вж. клеветя
натйрвам разг, грубо - ♦ вж. ιμΟλ, ♦ вж. изпъждам
981. 0 НЙТИСК - ♦ (упражнен физически напън) напор, напън,
тласък, напрежение прен.; ♦ прен. (упражнено духовно насилие)
давление книж., принуда, принуждение, насилие, изнудване, изнуди
нитовИрвам - ♦ прен. вж. ангажИрам [от фр.]
натрйпник
_258_
982. <> натрапник - ♦ (човек, който се натрапва) досадник,
нахалник, лепка разг, пренебр,, навлек (нйвляк) разг, пренебр., · кон¬
ска муха разг, ако го разпъдиш от вратата, то се навира през прозореца
разг. ти го не пускаш в селото, той пита де е поповата къша разг, нрон,
• натривам (натъпквам) мутрата на някого разз, . грубо -
♦ вж. скарвам се; ♦ вж. критикувам
• натривам (нажулвам) носа на някого разз, - ♦ вж. скарвам се,
♦ вж. критикувам
• натривам (натърквам) сол на главата на някого разз, -
♦ вж. скдрвам се
натрошавам - ♦ вж. чупя
983. ф натрупвам - ♦ (трупам на едно място) струпвам, скла¬
дИрам; ♦ (събирам в голямо количество) набирам, насъбйрам, трупам,
събИрам; ♦ вж. акумулирам [от лат.]
• натрупвам капитал книж. - ♦ вж. забогатявам
натруфвам нар. - ♦ вж. украсявам
натруфен - ♦ вж. пременен
• на трън задоен разз, - ♦ вж. сприхав; ♦ вж. нервен.
натура [лат. natura] - ♦ вж. природа; ♦ вж. нрав
натурален [от лат. naturalis] - ♦ вж. естествен, ♦ вж. неподправен
натъкмен - ♦ вж. пременен
натъкмявам - ♦ вж. нарежОам
натъртвам - ♦ прен. вж. изтъквам
натъртване прен. - ♦ вж. изтъкване
984. 0 натяквам - ♦ (постоянно упреквам някого за нещо) укоря¬
вам, коря нар.. упреквам, опявам разг., · кълцам (трия, чукам, търкам,
меля) сол иа главата на някого разг., напявам без патрахил разз., ям
душата на някого разз., навирам (въвирам. тикам) в очите на някого
разг.; ♦ вж. мърморя
натякване - ♦ вж. укор
наука - - ♦ вж. предмет
985. 0 научавам - ♦ (усвоявам чрез учение) заучавам, усвоявам,
овладявам; ♦ вж. възприемам; ♦ вж. узнавам
\ - Ч
научйвам се - ♦ вж. узнавам
нафукан разг. - ♦ вж. нцдмспеп
259 начелник
986. О нахИкан разг. - ♦ (който се държи дръзко, гордо, самоуве¬
рено) самонадеян, самоуверен, оперен разг, наперен, напёрчен рвзг.,
намахан жарг, сербез [тур.] разг., ♦ вж. отрСквн, · ♦ вж. нахален,
♦ вж. yeèpen: + вж. самонадеян
987. О нахален [рус. нахалный] - ♦ (който проявява безсрамие и
самоуверена дързост) безочлив, арогантен [от лат.] книж., н.гъл книж,
дебелоок разг, тепегьоз [тур.] рсзг,, перделйя [тур.] разг, 6озцоромонон,
нахакан разг, безсрамен, безстИден книж. остср.. дързък, · битолски
просек рвзг., ти го плюеш в очите, пак не мига розг.. с корави (дебели)
очи разг,, с дебела кожа разг.,, като конска муха рвзг. ^оДобр.
нахалник - ♦ вж. натрапник
нахалност - ♦ вж. нахалство
нахалост нар. - ♦ вж. непразно
988. · <> нахалство - ♦ (безочливо държание, постъпка) нахалност,
арогантност [от лат.] книж, безочие, безочливост, дързост, наглост
книж, дебелоочие рвзг., тепегьозлук [тур.] рвзг, безсрамие, безце-
ромониост, безстйдство книж. остср.
нахлувам - ♦ вж. прониквам
нахлуване - ♦ вж. нашествие
находчив - ♦ вж. съобразителен
нахоквам - ♦ вж. скарвам се
Ъ . \ ■
нахълтвам - ♦ вж. прониквам
нахълтване - ♦ вж. нашествие
X . X
. наципвам - ♦ вж. мърся
националност [по лат. natio. -onis} - ♦ вж. ндция [от лат.]
989. 0 нация [от лат. natio] - ♦ (исторически създала се общност от
хора, свързани от общ език, култура, традиции, населявана територия,
икономически живот и др.) народ, народност, националност [по лат·.];
♦ вж. èmuoc [гр.]
990. 0· началник - ♦ (човек на ръководна длъжност) ръководител,
началство, шеф [фр.], бос [англ.], · от голямото добрутро рвзг. ирон.
начало - ♦ вж. Източник, ♦ вж. dàdeHocm' ♦ вж. прИнцип
[лат.]; ♦ вж. увод; ♦ · вж. старт [англ.] прен,.
X . X
началство - ♦ вж. началник
• на часа рвзг. - ♦ вж. веДнОго
начевам рвзг. - + вж. почвам
начСнки
-260-
-991. 0 начёнки - ♦ (началните, първите прояви ни нещо) зиченки,
зародиш, зачатък, кълн· прен.
• на черното викам (казвам) бяло разг. - ♦ вж. лъжа;
♦ вж. изопачавам
начетен - ♦ вж. опитен
ничесвим - ♦ рмзг. вж. скарвам ce
• на четири очи разг. - ♦ вж. насаме
992. 0 начин - ♦ (подход за извършване на някаква работа) способ,
метод [гр.], похват, прийом [рус.] книж:., моще [лат.] книж.; средство, път
прен, лсснинИ разг, чалъм [тур.] нмр, калъп [тур.] нар., колай [тур.] нар.
X Л X
начинеещ - ♦ вж. неопитен
х ' . X
начинание - ♦ вж. инициатива
• на (чист) въздух разг. - ♦ вж. навън
993. 0 нашествие - ♦ (въоръжено нахлуване на неприятел)
нахлуване, нахълтаи^, настъпление, инвИзия · [лат.] книж, агресия
[лат.], нападение
нашироко - ♦ разг. вж. подробно
• на шкодралите от времето диал. - ♦ вж. някогашен
нашумял - ♦ вж. актуален [от клат.]
наясно съм - ♦ вж. зноя
X ' . X
нсакуратен - ♦ вж. нехаен ·
неангажиран - ♦ вж. свободен
нсакуретно книж. - ♦ вж. небрежно
нсапстйтсн - ♦ вж. блудкав
994. 0 небё - ♦ (въздушното пространство над зсмдта) небосвод
книж, небосклон, небо нар., висинИ поет, висине поет, вис поет,
лазур [срвсклат.] поет, ' · · небесна шир книж, нсбсссн простор книж,
небесен - ♦ разг. вж. небесносин
. • нсбсссн простор книж. — ♦ вж. небе
• нсбссни шир книж. - ♦ вж. небе
995. 0 небесносин - ♦ (който с с цвета ни небето) светлосйн,
лазурен [от срвеклат.] поет, небесен разг, модър поет..
небйвал - ♦ вж. необикновен
нсбйвилица - ♦ вж. измИслица; ♦ вж. анекдот [гр.]
_261 _
невежество
996. 0 небитие книж: - ♦ (отсъствие на - преходност) вечност поет,
нетленност поет., безсмъртие
неблагозвучие - ♦ вж. дисонанс [лат.]
неблагозвучност - - ♦ вж. дисонанс [лат.]
неблагонадежден - ♦ вж. нспцдсждин^, ♦ вж. подозрНтелен
неблагополучен - ♦ вж. безуспешен
неблагополучие - ♦ - вж. neycnèx
неблагоприлйчен книж, - ♦ вж. неприлИчен
неблагоприятен - ♦ вж. отрицателен
неблагоразумен - ♦ вж. безразсъден
неблагоразумие - ♦ вж. безразсъдство
неблаготворен - ♦ вж. отрицателен
неблагочестйв - ♦ вж. грешен
небо нар,. - ♦ вж. neôè
небосвод книж, - ♦ вж. небе
небосклон - ♦ вж. небе
небрёжен - ♦ вж. нехаен
997. О небрежно - ♦ (без старание) немарлйво, нехайно, набързо,
неглиже [фр.] книж, неакурйтно книж, ·- как да е рдзг.. - през куп за
грош разз. - през пръсти разг.":- ♦ вж. повърхностно
небутнат - ♦ вж. недокоснат.
X \
неважен - ♦ вж. маловажен
неведом кннж, - ♦ вж. таинствни", ♦ вж. неизвестен
998. 0 невеж - ♦ (който няма познания, не е образован) невежест¬
вен, прост, необразован, непросветен, неук; ♦ вж. неосведомен '
невежествен - ♦ вж. невеж",' ♦ вж. варварски [от гр.]
999. ф невежество - ♦ (отсъствие на знания и просветеност) просто-
тйя, незнйние, дивотйя., необразованост, непросветеност, изостаналост,
неграмотност прен,, мрак прен. рядко. тъмнина прен, ряОко
невежлйв - ♦ вж. неучтив
неверен - ♦ вж. испрцвıлсен^, ♦ вж. фалшНв [от лат.] книж.
неверие - - ♦ вж. недоверие
неверник - ♦ вж. безбожник
невидим
_262_
• неверник (неверен) Тома книж. - ♦ вж. неДоверчИв
невероятен - ♦ вж. неправдоподобен; ♦ вж. стрвнен,
♦ вж. баснословен разг.
невесел - ♦ вж. тъжен
невёста нар. - ♦ вж. булка
X X
• не вземам от дума разг. - ♦ вж. непослушен, ♦ вж. упорит
невзрачен книж. - ♦ вж. безличен, ♦ вж. безДСрен
1000. Ф невйдим - ♦ (който не може да се види) незрйм поет,, не¬
забележим, недоловим, неуловйм, ноосозОом книж.' ♦ вж. скрит
невйждан - ♦ вж. необикновен
• не вижда по-далеч от нос. си разг. - ♦ вж. ограничен
1001. 0 невинен - ♦ (който о чист, неопорочен) безгрешен, не¬
порочен, непокварён, девствен, целомъдрен книж,, чист · прен, не-
опетнён, · ангел небесен книж, света вода ненапита рвзг, ирон,,
като ангел книж.' ♦ прен. вж. 6e3epèden; ♦ вж. аезхUτрссmен книж.'
♦ вж. безгрешен прен.
1002. <> невЙННОСТ - ♦ (качествена характеристика, произтичаща
от отсъствие на поквареност) непорочност, непокварёност, чистот.,
дёвственост, целомъдрие книж.. целомъдреност книж,
невменяем книж, - ♦ вж. луд
невменяемост книж, - ♦ вж. луДост
1003. 0 невнимателен - ♦ (който не е съсредоточен, внимателен)
разсёян, несъсредоточён, неконцентрйран книж., отнесен прен, завёян
разг, пренебр.·. + (който действа без да проявява предпазливост) неп-
редпазлйв, неосторожен [рус.] книж, рядко. · отнесен от вихъра разг.'
♦ вж. нехаен; ♦ вж. неучтИв '
невнятен книж, рядко - ♦ вж. неясен
неволник нар. - ♦ вж. страдалец
неволя - ♦ вж. беДд
ч . X
невредим - ♦ яж,.незасегнат
1004. <> невръстен - ♦ (който е още в детска възраст) · м.лък, не¬
пълнолетен, дете
• не в тикви, а в кратуни рвзг. - ♦ вж. еДнакво
невъзвратйм - ♦ вж. безвъзвратен
_ 26^3
негодник
1005. 0 невъздържан - ♦ (който нс може да си въздържа чувствата)
необуздан, буен, нссдържан, скспинзИвсн [от фр.] книж., импулсйвсн
[от лат.] кнсж.; ♦ вж. сприхав „
нсвъзмутйм - ♦ вж. спокоен; ♦ вж. равнодушен;
♦ вж. апатичен [от фр.]
нсвъзмутймост - ♦ вж. равнодушие
невъзпитан - ♦ вж. неучтив; ♦ вж. неприлИчен;
♦ вж. ОебелМшки пренебр. '
нсвъзстановйм - ♦ вж. безвъзвратен
нсвяра - ♦ вж. колебание
• нс вярвам на очите си разг. - ♦ вж. изумен
• нс вярвам на ушите си разг. - ♦ вж. изумен
нега [рус. нега] - ♦ вж. блаженство
негативен [от лат. negatio] книж, - ♦ вж. отрицателен
нсгИция [лат. negatio] книж. - ♦ вж. · отричане
нсглижС [фр. négligé] кнсж. - ♦ вж. небрежно
негоден - ♦ вж. лош
1006. 0 негодник - ♦ (човск, постъпващ недостойно, лошо, нечес¬
тно) негодяй [рус.] книж, калпизИн<ин> [тур.] нар,, хубостник нар,
ирон, подлен, мсрзИвсц [рус.] книж. руг, нИкиквец разг, пренебр,
• сукин син книж. руг.
негодувам - ♦ вж. възмущавам се; + вж. недоволствам;
♦ вж. бунтувам се
нсгодуванс - ♦ вж. възмущение; ♦ вж. протест
негодувание - ♦ вж. възмущение; ♦ вж. протест
негодяи [рус. негодяй] кнсж. - ♦ вж. негодник
• нс го лови кантари разг. - ♦ вж. дебел
неголям - ♦ вж. малък
неграмотност - ♦ прен, вж. невежество
• нс грош, а четиридесет пари диал. -■ + вж. еднакво
• нс давим мира-разг. - ♦ вж. безпокоя; ♦ вж. мъча
• нс дивам пет пари разг. - ♦ вж. нехМя
недаяня ■ нар, - + вж. наскоро
нсдйвнашсн рядко - · ♦ вж. скорошен
неделИм
_264_
нёдалеко нар. - ♦ вж. блНзо
нёдалеч - ♦ вж. блНзо
недалёчен - ♦ вж. съседен ’
недвусмислен - ♦ вж. категорИчен [от гр.]
недёен - ♦ вж. бездеен
недействителен - ♦ вж. мним; ♦ вж. илюзорен [от лат.] книж.;
♦ вж. измдмен
неделикйтен - ♦ вж. груб
1007. 0 неделим - ♦ (който не- може да се раздели) неразделен, не¬
разделИм, неразрИвен книж,
недоброжелател - ♦ вж. враг
недоброжелателен - ♦ вж. враждебен
недоброжелагелство - ♦ вж. вражда; ♦ вж. антипатия [от гр.]
недоброкачествен - ♦ вж. лош
недобросъвестен - ♦ вж. безсъвестен
недобросъвестност - ♦ вж. непочтеност
1008. О недобър - ♦ (който няма положителни качества, който е без
особена стойност) лош, некачествен, непълноценен, дефектен - [лат.],
кйлпав [тур. от ар.], · не е цвете за мирисане разг. пукната пара не
струва разг:.; ♦ вж. върл; ♦ вж. отрицдтелен
1009. Ф недоверие - ♦ (отсъствие на доверие) съмнение, по¬
дозрителност, недоверчйвост, мнйтелност, скептицйзъм [от нем.]
книж,, скептйчност [по гр.] книж. невёрие; ♦ вж. колебание
1010. ф недоверчйв - ♦ (който не сё доверява) мнителен, подозрйте-
лен, скептйчен [от гр.] книж,. · неверник (неверен) Тома книж. без
вaрaнаp.. след като сё ръкува, брои си пръстите разг.
недоверчйвост - ♦ вж. uedoeèpue
недоволник - ♦ вж. бунтар
1011. 0 недоволствам - ♦ (давам израз на неудовлетворение и
несъгласие) възмущавам се, негодувам, бунтувам ’ се, протестйрам [по
лат.], роптая, мърморя прен. ръмжа прен.. разг, · издигам (вдигам)
глас разг, надавам вой разг.; ♦ вж. сърОя се
недоволство - ♦ вж. възмущение; ♦ вж. - протест
недогадлйв нар. - ♦ вж. неОосетлив
_265_
недостиг
недодялан - ♦ разг,, вж. груб', ♦ рмзг. · вж. ОебелМтки гренбрр.:,
♦ прен.. вх-примитИвен
недозрял - ♦ вж. зелен
цедоuзкусурац разг. - ♦ вж. груб
недоИмък книж:. - ф вж. nèdnocm', ♦ вж. гдOòcmuг';· ♦ прен.
вж. глад
1012. 0 недокоснат - ♦ (който с останал незасегнат в своята изна¬
чална даденост) непйпнат, нсбутнат, нспобутнат, непокътнат, нсни-
кърнен, незасегнат, запезен, · с пръст нспобутнат раззгл ♦ вж. dèecmeeu
прен.
недоловИм - ф вж. невидим', ф вж. неясен
недомлъвка · - ♦ вж. намек
недообработен - ф вж. груб
нсдообризованост - ф вж. невежество
нсдооценявам книж. - ф вж. пренебрегвам
недопустим - ♦ вж. забранен
' ж ' ■
недоразвит ·- ф вж. изостанал
1013. О недоразумёниё - ■ ♦ (погрешно, неправилно разбиране)
грешка, заблуда, погрешка, заблуждение; ♦ вж. неразбсрМтелство
1014. ф недосетлив - ф (който не проявява досстливост, съобра-
зителност) несъобразйтелен, глупав, нсдогадлйв нар.
1015. О недостётък - ф (отрицателно качество, нсщо неправилно)
недъг, дефект [лат.], кусур [гур.] разг,, слйбост, мйнус [лит.] прен. разг.,
кривици нар, порок, · трески зи дялане разг.
нсдостИтъчност - Ф вж, недостиг
1016. ф недостиг - ф (отсъствие на достатъчно количество от нещо)
недоимък книж, лйпса [нгр.] разг, дефицит [лат.] книж, глад прен,
нсдостИтъчност, оскъдност, оскъдица
недостоен - ♦ вж. гдлрuлuчен^, ♦ вж. позорен
нсдохрйнвам сс - ♦ вж. гладувам
нсдохрИнвинс - ♦ вж. глад
нсдохрИнен - ф вж. глОаен
нсдояждам си - ф вж. гладувам
нсдояждине - ♦ вж. глад
недр.
_266_
1017. О недра поет. - ♦ · (това, което е дълбоко под повърхността)
лоно книж. старин,., глъб поет, глъбинй поет.. п.зви прен, дёбри
[рус.] прен., утроба прен, скут прен.' ♦ вж. ДълбочинС
недружелюбен - ♦ вж. враждебен
недружелюбие - ♦ вж. антипатия [гр.]
недружелюбного - ♦ вж. антипатия [гр.]
недъг - ♦ вж. неДостатък
недълъг - ♦ вж. къс2
• не е с всичкия си разг. - ♦ вж. еуд
неестествен - ♦ вж. странен. ♦ вж. ненормален,
♦ вж. болен прен,
• не е с ума (акъла) си рвзг. - ♦ вж. еуд
неетйчен - ♦ вж. безнрСвствен
неетйчност - ♦ вж. непочтеност
• не е цвете (китка) за мирисане разг. - ♦ вж. зъл, ♦ вж. недобър
1018. О нежен - ♦ (който е ласкав и мил в отношенията си към дру¬
гите) ласкав, гален, гальовен, мил, благ, вж. и гальовни, ♦ (който е
деликатен, фин) деликатен [по лат.], фин [ит.], префйнен, изящен, вж.
и дилuкшnие [по лат.]; ♦ (който е лесно нараним) · крехък, изнИжен,
чувствителен, · расъл в саксия разг, расъл под стъклен похлупак рсзг.'
♦ · (който е изпълнен с чувствителност) лирйчен [от гр.], чувствйтелен,
емоционален {от нем.]; ♦ вж. мил
нёжно - ♦ вж. блдго2
ч \
нежност - ♦ вж. гае^ъ^ав^ост
незабавно ~ ♦ вж. ведндга
незабележйм - ♦ вж. невиДим. ♦ вж. Дискретен [от фр.]
книж., ♦ вж. безличен
незабележйтелен - ♦ вж. безлИчен
1019. 0 незабравим - ♦ (който оставя трайни следи в паметта)
незаличйм, неизличйм, неизгладйм книж, паметен, трйен; ♦ вж. без¬
смъртен ритор,
ч . X
незавиден - ♦ вж. плачевен
незавйсим - ♦ вж. автономен [от гр.]; ♦ вж. гвобоДнн,
♦ вж. самостоятелен
незавйсимост - ♦ вж. автономия [гр.]; ♦ вж. автономност
[от гр.]
_267_
незначителен
1020. 0 незадълбочсн - ♦ (който ие засяга, не представя същ¬
ността на нещо) елементарен [от лат.], повърхностен, плитък прен.
посрёдствен; ♦ вж. бегъл; ♦ вж. - лекомИслен
незадълбочёно - ♦ вж. повърхностно; ♦ вж. лекомИслено
незаёт - ♦ вж. свободен
незаинтересован - ♦ вж. безпристрастен; ♦ вж. апатИчен
[от фр.]
незаинтересованост - ♦ вж. равнодушие
незаличИм - ♦ вж. незабравим, ♦ вж. безсмъртен ритор,
незапознат - ♦ вж. неосведомен
незапълнен - ♦ вж. празен
1021. 0 незасегнат — ♦ (чиято цялост ё ненакърнена) невредйм,
здрав, чИтав нар. непокътнат; ♦ вж. недокоснат
• не затварям очи разз, - ♦ вж. будувам
незащитен - ♦ вж. беззащИтен
нездрав - ♦ вж. болен
незёмен - ♦ прен, поет. вж. идеален [от фр.]; ♦ прен. поет:.
вж. прекрасен
1022. 0 незлобЙВ - ♦ (който ё благ, добър по характер) беззлобен,
добродушен, благ, благодушен, · и на мравката път дава (струва) разг..
и на мравката път не минава разг.; ♦ вж. кротък
незнаен - ♦ вж. анонНмен [от гр.]
• не знае назад разз, - ♦ вж. неρτстъпчUв
ч . X
незнание - ♦ вж. невежество
1023. 0 незначителен - ♦ (който ё твърде малък по размери, ко¬
личество или съдържание) нищожен, дребен, малък, нИкакъв разз.
пренебр., мизёрен [от лат.], жалък, · нищо и никакъв разг. нишо и
половина разг.; ♦ вж. малоценен; ♦ вж. маловажен
незначИтелност - ♦ вж. подробност ’
• не зная мярка на устата си разз. - ♦ вж. ycmàm
• - не зная на земята ли съм, на небето ли съм разз. -
♦ вж. щастлНв
• не зная на кой Аллах се кланям разг. - ♦ вж. объркан
незрйм поет, - ♦ вж. невИдим
неизбежен
_268_
х ж Ч
незрял - ♦ вж. зелен
нсзрящ - ♦ вж. сляп
1024. О неизбёжен - ♦ (който непременно щс сс случи) неминуем,
нспредотвритИм, нспремСнсн, нспреодолйм
нсизбСжност - ♦ вж. nрддоnрдддлднхат '
неизбройм кнсж. - ♦ вж. безброен
неизброймо - ♦ вж. много
1025. О неизвестен - ♦ (който остави непознат, прикрит) непоня¬
тен, неведом книж., теИнствсн; ♦ (който с от неизвестен автор) вж.
анонИмен [от гр.]
неизгладИм книж,. ~ ♦ вж. незабравИм
неизказин - ♦ вж. неизразим
нсизкусурен разг. - ♦ вж. груб
нсизличИм - ♦ вж. незабравИм
X .
1026. О неизмёнен - ♦ (който с неподвластен на времето) постоя¬
нен, вСчсн разг., · нспромснлйв; ♦ вж. верен
неизменно - ♦ вж. винаги
неизмерим книж. - ♦ вж. безкраен
нсизпИпан разг. - ♦ вж. груб
• нс изправям кръст разг. - ♦ вж. мъча се
• нс изпускам от очи разг. - ♦. вж. следя .
1027. 0 неизразим - ♦ (който не можс ди се изрази, да се прсдадс
с думи) неизказан, нсизрСчсн, непразен, прсмълчен
X . Ч
нсизразен - ♦ вж. неизразим
1028. О неизразителен - ♦ (лишсн от изразителност) безйзразсн,
безжИзнен книж.; безцветен прен., блед прен,, бледен ■ nрде, вял прен.
х . X
нсизречсн - ♦ вж. неизразим
■ х ж '
нсизсушен - ♦ вж. пресен
X . Ч
нсизсъхнил - ♦ вж. npècen
нсизтощйм - ♦ вж. неуморен"; + прен, вж. изобилен
нсизчсрпИсм - ♦ вж. изобилен
нсизчсрпесмост - ♦ вж. изобилие
неизчислйм - ♦ вж. безброен
_269_
неизразителен
неизяснИм рядко - Ф вж. необяснИм
неимоверен - ♦ вж. баснословен рсзг.
неинициатИвен ·книж, - ♦ вж. безД^ен
неинтересен · - ♦ вж. безинтересен
неинформиран книж.. - ♦ вж. neoceedoMèu
не искам и да зная рвзг. - ♦ вж. нехвя
нейскрен - ♦ вж. двуличен
нейскреност - ♦ вж. еш^(^м^ерие
нейстинен книж, - ♦ вж. фалшив [от лат·]
нейстински - ♦ вж. фалшИв [от лат.]; ♦ вж. мним;
♦ вж. илюзорен [от лат.] книж.
нейстовство [рус. неистовство] книж, остср. -
♦ вж. безчИнство
некадърен · - ♦ вж. неспособен
некачествен - ♦ вж. недобър
некомпетентен книж. - ♦ вж. неосведомен
неконкретен - ♦ вж. абстрактен [от лат.] книж,
неконцентриран книж, - ♦ вж. невнимателен
некоректен - ♦ вж. неучтив
некоректност - ♦ вж. непочтеност
некосена ливада жарг,. ирон, - ♦ вж. наивен
некрасйв - ♦ прен.. вж. неприеИчен
некулгурен - ♦ вж. вдрвсрски [от гр.]; ♦ вж. ДебееСшки.пренебр,
нелегален [рус. нелегальный по лат.] - ♦ вж. поемДеен
нелеп - ♦ вж. безсмИслен
нелепица - ·♦ · вж. безсмислица
нелепост - ♦ вж. безсмИслицс
χ ~ ч
неловкост - ♦ вж. смущение
нелогичен - · · ♦ вж. безсмислен
нелогйчност - ♦ вж. безсмИслица
нелюбёзен - · · вж. неучтИв
нелюдймост книж, ряДко - ♦ вж. неприветлИвост
\ . ч
немарлив - ♦ вж. нехаен
неморален
_ 270_
немарлИво - ♦ вж. небрежно
немаря нар, - ♦ вж. нсхСя
• не ме бива за - нишо разз. - ♦ вж. неспособен
• не ме е грижа разг. пренебр. - ♦ вж. нехОя
• не ме интересува разз, - ♦ вж. нехая
• не ме свърта (сдържа) на едно място разг, - ♦ вж. безпокоя .. се;
♦ вж. неспокоен
немея - ♦ вж. мълча
• не мигвам за секунда разз. - ♦ вж. будувам
• не ми ё чиста работата разз, - ♦ вж. подозрИтелен
• не ми е чист косъма разг. - ♦ вж. подозрИтелен
немилостИв - ♦ вж. безсърдечен
немилостйвост - ♦ вж. безсърдечие
неминуем - ♦ вж. неизбежен
немирен - ♦ вж. палав
немйрник - ♦ вж. палавник
немйретвам - ♦ вж. лудувам
• не ми спира езика (устата) разз. неодобр. - ♦ -вж. приказлИв
• не ми стиска разз, - ♦ вж. боя се
• не мога да вържа две магарета на едно разг. пренебр. -
♦ вж. песпосOбеп
• не мога да повярвам на очите (ушите) си разг. -
♦ вж. смайвам се
• не мога да се държа на краката си разг, - ♦ вж. уморявам се;
♦ вж: линия
• не мога да си намеря място разз. - ♦ вж. вълнувам се;
♦ - вж. безпокоя се
1029. 0 неморален - ♦ (който няма морал, който ё порочен)
безнравствен, аморйлен [лат.], непорядъчен книж,, покварён, безпътен,
порочен, деморализйран [от фр.], разложен прен. разз,, иморален [фр.]
книж. '
1030. 0 неморалност - ♦ (отсъствие на морал в поведението) без¬
нравственост, аморалност [от лат.], порочност, поквйра, непорядъчност
книж,, безпътност, разложеност разз.
-2 7^1 _
ненужен
нсмотивИран книж:. - ♦ вж. безпричИнен
немотивирано книж:. - ♦ вж. безпрсчСнно
немотИя нмр. - ♦ вж. бедност
нСмощ - ♦ вж. отпадналост
немощен - ♦ вж. безсилен
• нс му спира сзики разг. - ♦ вж. бъбрСвец
• нс му стига пипето разг. - ♦ вж. oepanunèn
• нс му тежи главата (уми, акъли) разг. - ♦ вж, лекомИслен
• не му увира главата (акъла, уми, тиквата, кратуната, чутурата)
<с три кола лърва> разг:, ^одобр. - ♦ вж. упорИт
ненавиждам - ♦ вж. мразя
нснйвист - ♦ вж. гмразма', ♦ вж. антипатия [гр.]
нснаглСдсн - ♦ вж. грасвв', ♦ вж. любсм
1031. О ненадежден - ♦ (на който нс можс ди сс разчита) нссйгу-
рсн, неблагонадежден
1032. О ненадё^о - ♦ (без да се очаква, без да с предвидено)
нсо-чйквино, · непредвидено, внезапно, изневидСлица разг., изведнъж,
случИйно, · като гръм от ясно небе разг, като изневиделица разг, като
от · нсбсто разг.
нснадеиност - ♦ вж. изненМОа
цецαкЪрцан - ♦ вж. недокоснат', ♦ вж. цял
ненаселен - ♦ вж. безлюден
ненаситен - ♦ вж. алчен
ненаситност - ♦ вж. алчност
нснахрйнен - ♦ вж. гладен
^наченат - ♦ вж. цял
1033. О ненормален - ♦ (който сс отклонява от нормалното)
анормален [от фр.] книж, питологйчсн [от нлат.] книж, извратСн; ♦ (кой¬
то противоречи ни общовалидното) нссстСствсн, аномален [от гр.] кнсж,
нсрСдсн, неправилен, противоестествен; ♦ вж. njod; ♦ вж. болен прен.
нснормелност - ♦ вж. лудост
1034. 0 ненужен - ♦ (който не с нужен) непотребен, безполезен,
безпредметен книж, излИшсн, лйшен книж., бсзсмйслен, напрИзсн,
• девети (десста, седми) дупка ни кавали (дудука) разг, пето колсло
.необикновен
__272 _
книж., на гръсти плашило разг., на свиня кладенчова вода рвзг, на
свиня звънец рвзг, връз тупан брецало рвзг.
необОгрен книж. - ф вж. безцветен
необвързан - ф вж. самостоятелен
необглёден поет.. - Ф вж. безкраен
необезпокояван - ф вж. спокоен
необектйвен - ф вж. пристрастен' Ф вж. субективен [от лат.]
необигр.н - ф вж. неопитен
1035. О необикновён - Ф (който се отличава от другите, който не е
като другите) особен, неповторйм, изключйтелен, извънреден, небйвал,
невиждан, нечуван, феноменален [фр. от гр.]; Ф (който е необичаен,
отличава се с чудачество) вж. cmpànen
необитОем - Ф вж. безлЮДен
ноо6ичйон - ф вж. стрДнен
необлбчен - ф вж. гол
необмйслсн - ф вж. безразсъден, Ф вж. еекомИсеен
необмйслено - Ф вж. лекомИслено
необмйсленост - Ф вж. безразсъдство
необорйм - Ф вж. безспорен
необозрйм поет,. - Ф вж. безкраен
необоснован книж, - Ф вж. безпричИнен
необосновано книж, - ф вж. безпричИнно
необработен - ф вж. груб .
необразован - Ф вж. невеж
необратйм - Ф вж. невъзврстИм
необузд.н - ф вж. неуДържИм.. Ф вж. луД; Ф вж. невъздържан
необут - ф вж. бос .
необхвОтен книж, - Ф вж. безкрСен
необхватно - Ф вж. много
необходйм - Ф вж. нужен
необходймост - ф вж. потребност
необщителен - ф вж. неразговорчИв
необщйтелност - Ф вж. неприветлИвост
_273_
неосведомен
1036. 0 необясним - ♦ (който не може да бъде обяснен) непоня¬
тен книж,, неразбиреем, неизяснйм рядко, неразгадаем, неясен;
♦ вж. пшйнствен
необятен поет. - ♦ вж. 6e3Kpàeu
неограничен - ♦ вж. абсолЮтен [от лат.]
неодобрение - ♦ вж. укор
неодобрителен - ♦ вж. отрицателен
■ . неодялан - ♦ прен. вж. груб
неологезъм [лат. neologismo^] езнкозн, - ♦ вж. иновация [лат.]
X \
неопетнен - ♦ -вж. невинен
1037. 0 неопитен - ♦ (който няма опит, който едва започва нещо)
неумел, необигран, начинаещ, аджемйя [тур.] разз., зелен прен. разг,,
млад прен,. вчерашен разг. пренебр., новоизлюпен прен. нрон.. · млад
и зелен разг., с мляко по устата разг. нрон.. с жълто по устата разз.
ирон,, мисли, че всичко, шо хвърчи, се яде разг. ирон,
неоправдан - ♦ вж. безпричИнен
неоправдано - ♦ вж. безпричИнно
неопределен - ♦ вж. двусмНслен
• нёопровержИм кннж, - ♦ вж. безспорен
неорганизйран - ♦ вж. стихНен [от гр.] .
неорганизйрано - ♦ вж. разбъркано
неоригинален - ♦ вж. банален [от фр.]
. неориентйран - ♦ вж. объркан
1038. О неосведомен - ♦ (който не ё в течение на нещо, не знае, не е
информиран) иеинформйран книж. некомпетентен книж,. несве-дущ
книж.. незапознат, непосветен, невеж, бос прен. разз, неподготвен
прен.
неосветен - ♦ вж. тъмен прен.
неосезеем книж. - ♦ вж. невНдим
неоснователен - ♦ вж. безпричИнен
неоснователно книж, - ♦ вж. безпричИнно
неоспорйм - ♦ вж. безспорен
• не оставам длъжен разг:. - ♦ вж. отмъщдвам
• не оставям на мира разг. - ♦ вж. безпокоя
неотзивчйв
__ 274 _
неосторожен [рус. неосторожный] книж. рядко -
♦ вж. невнимателен
неосъществим - ♦ вж. илюзорен [от лат.] книж,
неотдавна - ♦ вж. наскоро
ч . \
неотдавнашен - ♦ вж. скорошен
1039. 0 неотзивчйв - ♦ (който не се трогва, не откликва на други¬
те) бездушен, студен прен., безчувствен, неуслужлив, глух прен,
1040. 0 не0ТЗИВЧЙВОСТ - ♦ (отсъствие на отзивчивост) безчувстве¬
ност, бездушие, студенинИ прен, неуслужливост
1041. 0 неотложен - ♦ (който не търпи отлагане) спешен [рус.],
срочен, бърз, безотлагателен
неотлъчен - ♦ вж. неразделен
неотменим - ♦ вж. безвъзвратен
1042. 0 неотстъпчЙВ - ♦ (който проявява упоритост и не остъпва)
упорит, неумолим, непреклонен, · костелив орех рвзг, не знае назад
рвзг.
неоформен - ♦ вж. безформен
неоцветен - ♦ вж. безцветен
неоценим - ♦ вж. безценен
неочОквано - ♦ вж. ненаДейно
неочакваностс- ♦ · вж. изненада·
неочертОн - 4 прен, вж. безформен
непйпнат - ♦ вж. неДокоснат.
непланомерен - ♦ вж. стихИен [от гр.]
непобутнат - ♦ вж. неДокоснат
• не по врат, а по шия рвзг. - ♦ вж. · еДнакво
неповторИм - ♦ вж. еДИнствен, ♦ вж. самобитен,
♦ вж. необикновен
непогрешйм книж, - ♦ вж. безгрешен', ♦ вж. правеДен
неподатлив - ♦ вж. устойчив
неподвИжен - ♦ вж. вцепенен.' ♦ вж. безд^ен
неподготвен - ♦ прен, вж. неосведомен
неподготвено · - ♦ вж. набързо
_275_
непоносим
\ ж X
неподдържан - ♦ вж. занемарен
* х
неподкупност - ♦ вж. честност
1043. 0 неподпрйвен - ♦ - (който пази природното си естество)
естёствен, натурален [от лат.], чист прен.; ♦ (който пази същностните
си свойства) йстински, автентИчен [от гр.] книж.; ♦ вж. безхНтростен
книж.; ♦ вж. самобНтен
неподпрйвеност - ♦ вж. - автентичност [по гр.] книж,
неподражаем - - ♦ вж. едНнствен
непозволен - ♦ вж. забранен
er
непознат - ♦ вж. анонНмен [от гр.]
непокварен - ♦ -вж. невИнен
ч ж X
непоквареност - ♦ вж. невинност
непоклатИм - ♦ вж. непоколебим; + ' вж. устойчив
1044. 0 непоколебим - ♦ (който действа, без да се колебае, твър¬
до) твърд, непоклатим, несъкрушйм, несломИм, · бетон съм разг.;
♦ вж. смел
1045. 0 непоколебимост - - ♦ (отсъствие - на колебание) твърдост,
непреклонност, неумолймост; ♦ вж. смСлосп
непокорен - ♦ вж. непослушен
непокътнат - ♦ вж. недокоснат; ♦ 'вж. незасегнат;
♦"вж. цял; ♦ вж. dèecmeen прен.
непомрачён - ♦ вж. безоблачен прен..
непомръкващ книж, - ♦ вж. безсмъртен ритор.
не понасям - - ♦ вж. мразя
1046. 0 непоносим - ♦ (който не може да бъде изтърпян) мъчите¬
лен, нетърпИм, тежък, убийствен прен.
непонятен книж, - ♦ вж. необясним; ♦ вж. тайнствен;
♦ вж. неизвестен
непоправИм - ♦ вж. безвъзвратен; ♦ прен. вж. бс^зицдèждсп;
♦ вж. закоравял прен,
непорочен - ♦ прен. вж. невИнен; ♦ прен.. вж. девствен
непорочност - ♦ вж. невинност
непорядъчен кннж, - ♦ вж. неморален
\ . X
непорядъчност книж:. - ♦ вж. -неморалност
непосветен - ♦ вж. ueoceedoMèn.
нспосйлен
_ 276 _
1047. О непосилен - ♦ (който не е по силите ни · човека) тсжък,
труден, къртовски, нечовешки, свръхчовешки, убийствен
104& 0 непослушен - ♦ (който с с непокорен характер) непокорен,
вироглйв, · нс вземам от дума разг, нй<то> сс води. ни<то> , сс кира
рагг.:, ♦ вж. галав
непослушник рмзг. - ♦ вж. палавник
нспосредсн книж, - ♦ вж. пряк
непосредствен - ♦ вж. пряк
непосредствено - ♦ вж. направо
1049. О непостоянен -г ♦ (който често сс мени) промснлйв, про-
мснчйв, измснчИв, измснлйв, мснлйв рядко, нсустановСн, нестабилен,
колеблйв, нсустоИчйв, лабйлен [фр.] гнсж.\ ♦ вж. гезхаракm]pен\
♦ вж. npeepàmeu
непотребен - ♦ вж. ненужени', ♦ вж. безполезен
нспохвИтсн - ♦ вж. неспособен
непочтен - ♦ вж. гдзcаβecmен', ♦ вж. безнрМвствен
105Ö. О непочтёност - ♦ (отсъствие · на почтеност, ни честност)
нсчестност, бсзчестност, бсзчестис, недобросъвестност, нсстйчност,
нскорСктност
нспочтйтслсн - ♦ вж. гбйднн; ♦ вж. неучтИв
1051. 0 неправдоподобен - ♦ (който не отговаря на действител¬
ността) невероятен, парадоксален [от фр.] книж,
неправеден - ♦ вж. грешен.t
1052. 0 неправилен - ♦ (който с погрешен) погрешен, неверен,
ч ч X
неточен, греше^; ♦ вж. ненормален
неправилност - ♦ вж. грешка
■ Ч . · '
непревзет - ♦ разг. вж. естествен
нспрсдвйдсн - ♦ вж. епизодИчен [от фр.] книж.
непредвйдсно - ♦ вж. HeuadeÜHO
нспрсдвйдсност - ♦ вж. изненада
нспрсдвидйм - ♦ вж. луд
непредотвратим - ♦ вж. неизбежен
ч . X
непредпазлив - ♦ вж. невнимателен
нспредприсмчйв - ♦ вж. 6e3dèen
_ 277 _
непримирим
нопродубедон книж. - ♦ вж. безпристрдстен
непреклонен - ♦ вж. неотстъпчив .
непреклонност - ♦ вж. непоколебимост
ч ч
непрекъснат - ♦ вж. постоянен
непременен - ♦ вж. неизбежен
1053. Ф непремённо - ♦ (въпреки всички пречки) обезателно [рус.]
книж, безусловно, сигурно, · на всяка пена разг,, сто на сто рвзг, ед¬
но · на ръка разг, като две и две четири разг., каквото и да стане разг,
жив <или> мъртъв разг, ако ще и турско да стане разг.
непреодолим - ♦ вж. безизходен', ♦ вж. неизбежен
непрестанен - ♦ вж. постоянен
* * ' * '
непросторон - ♦ вж. естествен', ♦ вж. нскрен',
♦ вж. безхUтрсстен книж,
нопросушйм - ♦ прен.. вж. изобКеен
непреходен кеиж. - ♦ вж. безсмъртен; ♦' вж. постоянен
ч . Л
нопроцизен - ♦ вж. нехаен
1054. О неприветливост - ♦ (проява на нежелоние за · общуване)
необщИтелност, нелюдИмост книж. рядко
ч . \
неприказлив - ♦ вж. ^разговорешв
неприкрит - ♦ вж. открит
1055. Ф неприличен - ♦ (който не отговоря на изискванията за при¬
личие) непристоен кеиж, неблагоприлИчен книж, безчйнен кеиж,
невъзпитан, недостоен, некросйв крен.; ♦ (който о отблъскващо безсра¬
мен) вулгОрен [от лат.], ноцОнзурон, циничен [от лат.] книж, бозсрймон,
мръсон прен, разг·, · цопнат в устаторагг.', ♦ (който ·предизвиква срам)
сромен, сромотен рагг.', ♦ вж. груб
1056. ф непримирим - ♦ (който не допуска никакво примирение,
нито пък каквато и до о възможност за отстъпки) зоклёт, отявлен, зъл,
върл
непринуден - ♦ вж. нстестенн; ♦ вж. свободен
непринуденост - '♦ вж. сърдечност
нопристоон книж, - ♦ вж. неприличен; ♦ вж. груб', ♦ вж. обиден
неприязнен книж. - ♦ вж. неприятен', ♦ вж. βpaжДèбcн
- неприязненост кеиж. - Ф вж. нражСд; ♦ вж. омрааа;
♦ вж. антипвтия [от гр.]
неприятен
__278 _
неприязън книж, - ♦ вж. вражда; ♦ вж. ол^зя; ♦ вж. №-
типятня [от гр.]
неприятел - ♦ вж. враг; ♦ вж. протНвннк
неприятелски - ♦ рядко вж. враждебен
1057. 0 неприЯтен - ♦ (който отблъсва със свойствата си) протИ¬
вен, отвратителен, гнусен, гаден, сквёрен книж., отблъскващ; ♦ (който
предизвиква неприязнено отношение, не се харесва) антипатичен [от
фр.], протйвен, несимпатИчен, неприязнен; ♦ (който предизвиква отег¬
чение) тягостен, досаден
неприятност - ♦ вж. беда
непродължителен - ♦ вж. къс2
непрозрачен - ♦ вж. матов [от фр.]
непрокопсаник разз. неодобр. - ♦ вж. безделник;
♦ вж. палавник
непроменлив - ♦ вж. неизменен
непромйслен - ♦ вж. безразсъден
X . \
непропорционален книж, - ♦ вж. несъразмерен
непропорционалност книж, - ♦ вж. несъразмерност
непросветен - ♦ вж. невеж
непросветеност - ♦ вж. невежество
непрофесионалист - ♦ вж. аматьор [фр.]
непряк - ♦ вж. косвен
непълен - ♦ вж. фрагментарен [по дат.] прен.
непълнолётен - ♦ вж. невръстен; ♦ вж. малолетен
X . λ
непълнота - ♦ вж. празнота
непълноцёнен - ♦ вж. недобър
X · . *
нерад поет.. ■ - ♦ вж. тъжен
нерадостен - ♦ вж. тъжен
• не разбира от дума разз. - ♦ вж. Опъ^ничав
нерадосг поет. - ♦ вж. скръб
неразбираем - ♦ вж. необяснИм
1058. 0 неразбирателство - ♦ (отсъствие на разбирателство и
съгласие) разногласие, несъгласие, недоразумение, дрязги [рус.] книж.
търкания разг. ёжби, · хър мър разз. .
279 _
нСрвност
нсразборйя нар. — ♦ вж. анМрхия [гр.]; ♦ вж. безредие нмр.
нсризбрИн - ♦ вж. дпъ^^ичав
неразвит - ♦ вж. изостанал', ♦ вж. хилав
неразгадаем - ♦ вж. необясним; ♦ вж. тайнствен
1059. 0 неразговорлйв - ♦ (който нс обича да разговаря) мълчалив,
иеприказлйв, нсразговорчйв, нсобщйтслсн, несловоохотлив книж,
затворен прде., темерут [тур.] разг.; · вадя (изваждам, изтеглям) с кука
(ченгел) думите (приказките) от устата му разг., ударен в устата рмзг.
ч ' Ч
неразговорчив - ♦ вж. едрaзговорлйв
1060. 0 нераздёлен - ♦ (който нс се разделя, постоянно с с някого
или нещо) нсразлъчсн, неотлъчен, · като сиамски близнаци книж.,
♦ вж. неделсм
нсриздслйм - ♦ вж. неОелИм
нсразлъчсн - ♦ вж. неразделен
неразположен - ♦ вж. болен
нсразрсшСн - ♦ вж. забранен
неразрешим - ♦ · вж. безизходен
нсразрйвен книж. - '♦ вж. неделИм
неразумен - ♦ · вж. безразсъден; + вж. безсмИслен
нсризумност - ♦ вж. еезрмзсъOствх
1061. О нервен - ♦ (чиято възбуденост стига до нсочакнани преходи
от смях в сълзи) нсуравновссСн, истсрйчсн [от лат.] книж, · на трън
задосн разг:, ♦ вж. спрсхав; ♦ вж. напрегнат
нсрвйрам сс - · ♦ вж. ядосвам се; ♦ вж. афсктИрам сс [от фр.];
♦ прен. вж. горещя се
нсрвйрин - ♦ вж. ядосан
1062. 0 нёрвноСТ - ♦ (повишена нервна раздразнителност) раз¬
дразнителност, нервозност, спрИхивост, гнСвност, избухлйвост;
♦ вж. възбуда
нсрвозност - ♦ вж. нервност
нереален - ♦ вж. мним; ♦ вж. илюзорен [от лат.] книж.;
♦ вж. измамен;
нсрсалност - ♦ вж. утопия [нлат.]
ч . ч
нсрсдсн - ♦ вж. ненормален
несигурен
_ 280 _
ч X
норошен - ♦ вж. открит
нерешИтелен - ♦ вж. малодушен", ♦ вж. несКгурен
норода рядко - ♦ вж. КзроД
носводущ книж, - ♦ вж. неосведомен
^сговорен - ♦ вж. дпърнкчав
несдържон - ♦ вж. невъзДържан
X · ж ' ■
несериозен - ♦ вж. лекомислен
несериозно - ♦ вж. лекомислено
• но со седи носрощо ми рвзг, - ♦ вж. ядосан
1063. 0 несигурен - ♦ (който не о уверен, сигурен) неуверен, не¬
решителен, колеблИв; ♦ ·вж. ненадежден
носйгурност - ♦ вж. колебание
• но си знае парите разг. - ♦ вж. богдт
несиметричен - ♦ вж. несъразмерен
ч . X
несиметричност - ♦ вж. несъразмерност
ч . ' X
несимпатичен - ♦ вж. неприятен
нескончОем книж, -Л вж. безкрден
несловоохотлИв [рус. несловоохотливый] книж, -
♦ вж. ^разговореШв
несломйм - ♦ вж. непоколебим
несметен кеиж. - ♦ вж. безброен
носмйслон - ♦ вж. безсмКслен
носмутим - ♦ вж. спокоен
несмущовон - ♦ вж. спокоен
s . X
неспирен - ♦ вж. постоянен
1064. 0 неспокоен · ♦ (който изпитва вълнение, безпокойство,
тревога) безпокоен, розвълнувон,· тревожен, тръпен, трепотон, · не мо
свърта · (сдържа) но одно място рвзг, седя <кото> но тръни рвзг, седя
<кото> но игли рвзг., седя <кото> но въглени рагг.', ♦ вж. рсзмтрнн*,
4· ♦· вж. нвстръхнае
неспокойствие - ♦ вж. неспокойство
1065. 0 неспокойство - ♦ (състояние но тревожност, липса но
спокойствие) неспокойствие, смущёнио, тревога, тревожност, бозс-
поктйстат
_881 _
несъразмерност
несполука - ♦ - вж. ueycnèx
- несполучлИв - ♦ вж. безуспешен
1066. 0 неспособен - ♦ .(който' няма способности) некадърен,
бездарен, непохватен, несръчен, ♦ с две леви ръце - разг.. никакъв ме
няма разз., не ме бива за нищо разг. на две магарета сено - не мога да
разделя разг. не мога да вържа две на едно разг. пренебр.. вързан съм
в ума и ръцете разг.
несправедлив - ♦ вж. пристрастен #
несрета нар. - ♦ вж. бедд .
несретен нар. - ♦ вж. нещдстен
несръчен - ♦ - вж. неспособен
нестабилен - ♦ вж. непостоянен
несъвестен - ♦ вж. безсъвестен
ресъвпадение - ♦ вж. противоречие
несъглйсие - ♦ вж. противоречес, ♦ вж. неразбирателство',
♦ вж. възражение
несъгласуваност— ♦ вж.· npomueopènue
несъзвучие - ♦ вж. дисонанс [лат.]
несъзвучност - ♦ вж. дисонанс [лат.]
несъзнйтелен - ♦ вж. автоматНчен [от - фр.]
несъкрушйм - ♦ вж. пспвкоеебИа
. • не съм на себе си разг. - ♦ вж. ядосан
несъмнён - ♦ - вж. безспорен
несъмнено - ♦ вж. безспорно
несъобразйтелен - ♦ вж. недосетлЧв -
\ - λ
несъответствие - ♦ вж. противоречие
1067. 0 - несъразмерен - ♦ (в който отсъства съразмерност) неси-
метрйчен, асиметрйчен [по гр.], непропорционален книж,, диспропор¬
ционален [фр.] книж. нехармонйчен прен.
1068. 0 несъразмерност - ♦ (лишеност от съразмерност) неси-
метрйчност, асиметрйчност [по гр.], асимётрия [от гр.], нехармонйчност
прен. непропорционалност книж:. диспропорционалност [по фр.] кннж..
диспропорция [от фр.] книж.
несъсредоточен - ♦ вж. невнимателен
нсудържйм
_282_
несъществен - ♦ вж. маловажен
нетактичен - ♦ вж. груб
нСтбук [англ, netebook] - ♦ вж. компютър [англ.]
нетленен поет.. - ♦ вж. безсмъртен
нстленност поет. - ♦ вж. neôumuè
ч А X
неточен - ♦ вж. неправилен
неточност - ♦ вж. грошкм
X . '
нетърпим - ♦ вж. непоносим
х . X
неуверен - ♦ вж. несигурен
неувяхващ поет, - ♦ вж. безсмъртен рит.ор,
неувяхнал - ♦ вж. пресен
X . '
неугледен - ♦ вж. грозен
нсудича [рус. неудача] книж, - ♦ вж. neycnèx
неудачен кнсж. - ♦ вж. безуспешен
неудоволствие - ♦ вж. ОосМОа
1069. Ф неудържим·- ♦ (който няма мяра в изблика ни прекомер¬
ната си енергия, чувства и страсти) необуздан, неукротИм, бурен, буен,
бессн πрде, луд прен, рмзг, вИхрсн поет, див прен, лудешки, разюздан
разг.
* X
нсук - ♦ вж. невеж
неукротйм - ♦ вж. неудържим', ♦ вж. буен
нсуловйм - ♦ вж. невидим·. ♦ вж. неясен ”
ч А X
неумел - ♦ вж. неопитен
X . '
неумерен - ♦ вж. прекаден
неумйращ - ♦ вж. безсмъртен
неумолйм - ♦ вж. безсърдечен', ♦ вж. едоmamъпчUв
нсумолймост- ♦ вж. ı^длхкхлeбuматn^, ♦ вж. безсърдечие
1070. 0 неуморен - ♦ (който не сс уморява) нсуморИм, неизтощИм
\ . X
неуморим - ♦ вж. неуморен ·
неунйващ книж. - ♦ вж. бодър
Λ X
неуравновесен - ♦ вж. uèpeeu
X ' . X
неуслужлив - ♦ вж. неотзсвчив
X . X
нсуслужливост - ♦ вж. неотзсвчивост
_283_
нечестИв
1071· 0 Heycnèx - ♦ (неувенчано с успех начинание) несполука,
неблагополучие, неудача [рус.] книж.. провйл, авария [чрез нгр. от
ар.] прен, разг., поражение, крах [нем.], крушение [рус.] кннж. остар.
фиаско [ит.] книж,, засечка разг.
неуспёшен - ♦ вж. безуспешен
\ . .4
неустановен - ♦ вж. непостоянен
\ - X
неустойчив - ♦ вж. непостоянен
неустрашим книж. - ♦ вж. смел -
неустрашймост книж, - ♦ вж. смелост-
неутрален - ♦ вж. безпристрастен
1072. О неучтИв - ♦ (който не проявява любезност и учтивост)
невежлИв, невъзпитан, нелюбезен, невнимателен, груб, некоректен,
непочтителен, · в гората расъл разг.
1073. О HexàeH - ♦ (който или за който не се полагат грижи)
небрежен, немарлйв, занемарен, неакуратен, невнимателен, непрецйзен,
изоставен; ♦ вж. безгрИжен
нехайно - ♦ вж. небрежно .
Ч X
нехармонйчен - ♦ прен. вж. necbpaaMcpen
нехармонйчност - ♦ прен:. вж. несъразмерност
1074. ф HeXàH - ♦ (не ме е грижа, не се интересувам) немаря нар., де-
зинтересйрам сё [от фр.] книж,. занемарявам, изоставям, пренебрегвам,
запущам нар..- · . не мё ё грижа ' разг.. не ме интересува разз., не давам
пукнат грош разз., не давам пет пари разз., много ми е зор разз. пре-
небр., не искам и да зная разг, пренебр.., отпускам му края разг,. пука
ми жилетката жарг. пука ми разз. големи яйца -жарг. голям праз
жарг.
нехранй^^йкош^ф^. - ♦ вж. безделник; ♦ вж. лумпен [нем.] книж:.
\ . X
нецензурен - ♦ вж. неприличен
нечестен - ♦ вж. безсъвестен; ♦ вж. безнравствен
1075. О нечестйв - ♦ (който осквернява религията) безбожен,
безверен пстар.; ♦ (който е отдаден на порока) порочен, безнравствен;
♦ вж. zpèuieut
нечестйвец - ♦ вж. безбожник
нечестност - ♦ вж. непвчтeност
нечйст - ♦ вж. мръсен
нощОстон
_ 284_
нечистотия - ·♦ вж. боклук [тур.]
ч \
нечовешки - ♦ вж. непосилен
нечуван - ♦ вж. необикновен
нечувствителен - ♦ вж. безчувствен
нечувствИтолност - ♦ вж. безчувственост
нечут - ♦ вж. тих
ночуто - ♦ вж. тихо
1076. 0 нещйстен - ♦ (който има зла съдбо) злощёстен книж, зло¬
получен кеиж, злочёст нар., носретон нар, · роден в черон петък рвзг,
с чорен повой (пояс) го повила майка му разг., + (който по съдба о зо
оплаквано) клот, бёден, горък, страдалец; ♦ (който изживява сполете¬
ли го злощастни драми ) трагичен [от гр.], дромотичон [от гр.] прен..'
♦ вж. жвлък
нещастие - ♦ вж. 6edà; ' ♦ вж. ôèdcmeue
нещестник - ♦ вж. страДвлец
• но ще и дума рвзг. - ♦ вж. безспорно
• но що и дума да чуо разг. - ♦ вж. Дпърничав
• нешо мо човърка рсзг, - ♦ вж. безпокоя се
• нешо му мърда (хлопа) рсзг. - ♦ вж. налудничав
1077. <> неясен - ♦ (който е със· смътна видимост) смътен, блёдон,
зомъглИн, мъгляв; ♦ (който о едва доловимо загатнат) смътен, не¬
доловим, неуловим, невнятен книж, рядко, ♦ вж. необяснИм', ♦ вж.
двусмИслен
нйвга нср. поет. - ♦ вж. нКкоге
ниво - ♦ вж. равнище
• ни гък, ни мък рвзг. - ♦ вж. мълчд
• ни жив, ни мъртъв разг. - ♦ вж. примрял
_ .4
• ни жив, ни умрял рвзг. - ♦ вж. примрял
низ - ♦ прен.. вж. върволица, ♦ прен.. вж. поток
низкопоклонен книж, - ♦ вж. paаoлèнcн кнкж.
низкопоклонник книж. - ♦ вж. угодник
1078. 0 НИЗОСТ - ♦ (отвратително безчестна, крайно подла постъп¬
ка) подлост, падение, безчёстио, мерзост кеиж, гОдост, гнусотИя рсзг,,
мръсотия разг, мизёрия [лат.] рвзг, кал прен, свйнщина прен, ^оДобр.
низш· - ♦ вж. примитИвен
_ 285 _
нищожество
1079. 0 НИЗЪК - ♦ (който с отвратително безчестен и подъл) долен,
мерзък книж, мизерен, презрян, гнусен, гИден, подъл, · от най-долна
проба разг.
нИкиквсц разг, презр. - ♦ вж. нищожество; ♦ вж. негодник
никакъв - · ♦ разг, пренебр. вж. незначИтелен
• никакъв ме няма разг. - ♦ вж. неспособен
1080. 0 нйкога - ♦ (в никое врсмс, никой път) нйвга нмр. поет,
нйкогиж емр., · ни куковден разг, ирхе., на куково лято разг, ни върби
разг, ирхе, ни свети Мук разг, ирон, ни Връбница в сряда разг, срон,
на марта в сряда рмзг. ирое, на конски Великден разг, срон, на гръц¬
ките киленди книж. срон, догодина по това време разг. ирон, догоди¬
на по тикви разг, срон, по просяна жътва разг, ирон., когато върбата
роди дрснки (грозде) разг, ирхе, когато на кьосето поникнат мустаци
разг, срхе, когато си видя ушите <без огледало> разг, ирон, когато
си видя · тила (врата, гърба) бсз огледало разг, ирон, когато· стрижат
бръмбарите разг, ирон, когато ми цъфнат налъмите разг. срон.
никогаж нмр. - ♦ вж. никога
нимб [лат. nimbus} релсг. - ♦ вж. ореол
• ни сс води, ни сс кара разг. - ♦ вж. дп^^ничав
• ни повече, ни по-милко разг. - ♦ вж. наИстина
нирвИна [санскр. nirvana} книж:. - ♦ вж. блаженство
\ ч
нискочел - ♦ вж. ограничен
• нисък му с тавана жмрг. - ♦ вж. ограничен
• ни<то> сс води, ни<то> сс кара разг. - ♦ вж. непослушен
нишИн [тур. nisan ' от перс.] - ♦ вж. белег
нищ старин. - ♦ вж. ôèàeii
нищстИ книж, - ♦ · вж. бедност
1081. 0 нищожество - ♦ (крайно безличен човек) безлйчие кнсж,
пигмей [гр.] прен, срон, нула прен. срон, нИкиквец разг, презр, отрепка
разг, лрсзр., келеш·[тур.] разг, руг., · кръгла ,нули разг, плдндбо, лукова
глава рмзг, дребни риба разг, безгласни буква разг, пренебр, девета
(десета, седма] дупка на кавала (дудука) разг,; нишо и половина разг.
• нишо и никакъв разг. - ♦ вж. незначИтелен
* . ч
нищожен - ♦ вж. незначителен
• нишо и половини разг. - + вж. нищждaтво
номер
_286 _
• нищо нямо ~ къща гори разг. - ♦ вж. безчувствен
но - ♦ вж. смС [тур,] · разг.
нов - ♦ прен.. вж. npèceu
новини - ♦ вж. вест; ♦ вж. информвция [фр.]
новинка - ♦ вж. иновация, [лат.] кеиж..
нововъведение - ♦ вж. иеоввция [лат.] книж.
новоизлюпен разг. крон. - ♦ вж. неопитен
новорОдие - ♦ вж. дбзац [нем.]
новородено - ♦ вж. бебе [фр.]
новост - ♦ вж. иновСция [лат.] книж, -
1082. 0 номер [от лот. numerus] - ♦ (означен с число размер, голе¬
мина на някакво изделие) размОр, големини; ♦ разг. вж. шегд; ♦ разг.
вж. измСмс; ♦ рвзг. вж. фоку^ · [нем.]
нонсенс [фр. nonsens] книж. - ♦ вж. безсмКсеицс
норма [от лат. norma] - ♦ вж. закон; ♦ вж. cmandàpm
нормилон [лат. normalis] - ♦ вж. естествен
• нормативен окт книж. - ♦ вж. закон
носия нср. - ♦ вж. облекло
• нося дяволчота в пазва<та си> разг. - ♦ вж. nomàeu
нося со - ♦ вж.· pèa се; ♦ вж. вървя разг.
ноутбук [англ, notebook] - ♦ вж. компЮтър [англ.]
1083. 0 нрав - ♦ (съвкупност от типични психически свойство у
• човека, отразяващи се в проявите и поведението му) хорйктер · [гр.],
темперомёнт [лат.], натура [лат.], адёт [тур,] разг, табиёт [тур.] разг.
нрави - ♦ вж. бит
нриви ми се - ♦ вж. xapècea ми [от игр.]
нравствен - ♦ вж. етКчен [от гр.]
нравственост - ♦ вж. Utukc [гр.]
нужда - ♦ вж. nompèôHoem; ♦ вж. беДС; ♦ вж. глаД прен..
1084. 0 нужен - ♦ (който трябва на някого) необходим, потребен,
насъщен, належащ, задължителен, наложителен
нула [по лот. · nullus] - ♦ прен. крон. вж. нищожество
нюх кеиж. рядко - ♦ вж. усет
_287 _
някогашен
1085. 0 нЯкогашен - ♦ (останал от - много отдавнашно време) ед-
новремешен разг,, староврёменен, старовремен, старовремешен, отколе¬
шен нар.. отдавнашен, стародавен книж, встар.. стар, дйвнашен остар.,
вехт остар., · от времето на дядо ми разз., на шкодралите от времето
диал., от време оно разз., кой знае от кои времена разг., връстник на
белите орли разз., от незапомнени времена разг.; ♦ вж. предИшен
някъде си разг. - ♦ вж. далече
ням - ♦ прен. вж. безмълвен книжн; ♦ прен, вж. беззвучен;
♦ прен. вж. бсзвтветеп книж, ; ♦ прен. вж. тих
• няма акъл (ум. мозък) в главата разг. - ♦ - вж. глупав
• няма две мнения кннж. - ♦ вж. безспорно
• няма риза на гърба си разг. - ♦ вж. 6èden
• няма ум за пет пари разг:. - ♦ - вж. глупав
0
обегрен - ♦ вж. оцветен
обагрям - ♦ вж. оцветявам
обаче - ♦ вж. цмЦ [тур.] разг,
обаян - ♦ вж. очарован
обаяние - ♦ вж. очарование
обаятелен - ♦ вж. очарователен
обаятелност - ♦ вж. очарование
обвИвка - ♦ вж. амбалаж [фр.]
обвинение - ♦ вж. пaпàдaa; ♦ вж. укор
обвинявам - ♦ вж. критикувам
обглед - ♦ вж. обзор
обграждам - ♦ вж. о6кръж6вцм
обединён - ♦ вж. едНпен
обединёние - ♦ вж. съюз; ♦ вж. сдружение
обединявам
_ 288
1086. 0 обединявам - ♦ (създавам единство между хора е близки
идеи, интереси и др. такива) сплотявам, съединявам; ♦ (обединявам в
една съвкупност) вж. групИрам [фр.]
обезверен - ♦ вж. омърлушен
обезателно· [рус. обaязаmелaно'\ книж. - ♦ вж. непременно
обезверявам сс - ♦ вж. отчайвам се
обезкуражавам се - 4 вж. отчайвам се
обсзкуражИтслсн - ♦ · вж. безнадежден
обезлюден - ♦ вж. безлюден
обезнадеждвим се - ♦ вж. отчОйвам се
обезобразен - ♦ вж. Сзрод
обезобразявам - ♦ вж. деформИрам [фр.] кнсж,
обезпечен - ♦ вж. богдт
обезпокоен - ♦ вж. разтревожен
обезпокоявам - ♦ вж. безпокоя
• обесвам (провссвим, увесвам) нос разг. - ♦ вж. отчдйвам се
обезсИлвам книж, - ♦ вж. анулирам [от лит.]
обезсилвам сс - ♦ вж. уморявам се .
обсзсйлсн - ♦ вж. безсИлен
1087. 0 обезсмъртявам - ♦ (давим вечен живот ни нещо, правя го
безсмъртно) увековечйвам, прослИвям
обезсърчИвам сс - ♦ вж. отчайвам се
обезсърчителен - ♦ вж. безнадежден
обезцвстен - ♦ вж. безцветен
обезщетение - ♦ вж. компенсация [клат.]
обезщетявам - ♦ вж. компенсИрам [от нсм.]
обект [лат. obiectus} - ♦ вж. предмет
обсктИвсн [срвсклат. obiectivus] - ♦ вж. реМлен [срвсклат’.];
♦ вж. безпристрдстен
обектИвност [по срвсклат. obiectivus}. - · ♦ вж. действИтелност
• обелвам очи разг, - ♦ вж. припОдам
обемси рядко - ♦ вж. обемист
_229_
обИждам
1088. 0 обемйст - ♦ (който ё голям по размери, -по обем) дебёл,
голям, обемен ряОко
обесник разг. - ♦ вж. палцвнча
обет - ♦ вж. клетва
1089. 0 обзалйгане - ♦ (сключена уговорка между лица .за познава¬
не изхода от нещо, при което губещият се задължава по някакъв начин)
бас [тур. от ар.] разз., облог нар,
1090. 0 обзор - ♦ (последователно цялостно преглеждане на нещо
с оглед на неговото оценяване) преглед, обозрение книж, обглед
обигран - ♦ вж. опитен;* вж. отрцкап разг,
обиграност - ♦ вж. опитност
1091. 0 обйда - ♦ (думи или постъпки,- които незаслужено огорчават,
оскърбяват) оскърбление, докачение остар,, унижение
1092. . О обиден - ♦ (който съдържа, нанася обида, оскърбление)
оскърбИтелен, докачйтелен остар,, непочтИтелен, ругателен, непри¬
стоен; ♦ вж. груб
1093. 0 обЙЖДЗМ - ♦ (с думи или с постъпки предизвиквам у някого
чувство за накърнено достойнство) оскърбявам, докачам разз,. унижавам,
уязвявам, засягам, жегвам прен,, накърнявам прсп., · бъркам с пръст в
раната на някого разз·, настъпвам по мазола някого разг.; ♦ вж. хуля
обикалям - ♦ разг. вж. посещавам
обИквам - * вж. обНчам
обикновён - ♦ вж. банален [фр.]; ♦ вж. Делничен '
обикновено - ♦ вж. Ннаа
обиколен - ♦ вж. косвен
обиколка - ♦ вж. екскурзия [по лат.]
обИлен - ♦ вж. изобилен; ♦ вж. разточителен
обИлие - ♦ вж. изобИлие; ♦ вж. нзлЧшество
обйлност - ♦ вж. изобилие
обИрам - ♦ вж. крадд
• обирам (събирам) си крушите разг. пренебр^, - ♦ вж. отНвам сч
• обирам (прибирам, вдигам, събирам) си партакешите (парца¬
лите, дрипите, дърмите, такъмите, чуковете) разг, пре-
небр. - п вж. отНвам сч
обичай
_290_
обирОч ряДко - ♦ вж. крадец
обИрник остар. - ♦ вж. крадец
обитавам - ♦ вж. живея
обител книж. - ♦ вж. мснсстКр [гр.]
• обиио на ухото рвзг. - ♦ вж. поука
обичОен - ♦ вж. делничен
1094. 0 обичай - ♦ (утвърдила ·се с точение на времето привична
порядка) традиция [лат.], род, одот [тур.] nрсоτ()нcp:. ♦ разг. вж. ндвкк;
♦ вж. бит. ♦ вж. закон
1095. 0 обйчам - ♦ (изпитвам сърдечна привързаност) любя нср.,
обожйвам книж.. боготворя книж., милёя нар. крее.. обиквам, драговам
Диае, · но сърпе<то> ми о някой разг.. лежи ми но сърце<то> някой
разг;, ♦ вж. харесвам [от нгр.]
• обичам чашката рвзг. - ♦ вж. пйя
обИчан - ♦ вж. любИм
1096. 0 обкръжавам - ♦ (от всички страни обхващам нещо)
обгрОждам, окръжавам, загрОждом, зообикОлям; ♦ (обграждам неприя¬
тел, зо до го изолирам от външни връзки и да · го принудя до се продаде) ·
обсОждам, блокйром [от нем.], зогащвом рвзг.
обкръжение книж:. - ♦ вж. обстановка, ♦ вж. атмосфера [гр.]
облага - ♦ вж. изгоДа
обладОвам книж. - ♦ вж. притежавам·
обладИтел книж, остср. - · ♦ вж. собственик
област прен, - ♦ вж. поприще
1097. 0 облекло - ♦ (това, коото . човек облича) дрёхи, одёжди
книж,, одеяние книж,. премяна, дрешки, носИя еср, рухо еср. остар,
конфекция · [фр.], · тоалет [фр.]; ♦ (вехти дрохи) дрйпи разг, парцОлки
рвзг. ирон.
облекчавам со - ♦ вж. олеква ми
облекчение - ♦ вж. ycnoKoèuue
облик книж,· - ♦ вж. вид, ♦ вж. форма [от лат.]
облог еср. - ♦ вж. обзалагаш
обмйслоно - ♦ вж. нарочно
_ 291 _
обосновки
1098. О обмислям - ♦ (мисля в подробности зи нещо, зи ди вземи
решение) объсждим, размйслям, разсъждИвим, премйслям, промйслям,
• прехвърлям прсз уми си нещо разг,, прекарвам прсз главата си нещо
рагг.', ♦ вж. гр^1^е^1^:вмм1‘, ♦ вж. мИсля
обнадеждавам - ♦ вж. насърчавам
обнИжсн книж, старин, - ♦ вж. гол
обнародвам - ♦ вж. сзддвам
1099. 0 обнова - ♦ (възвръщане новия вид на нсщо) обновлСнис
книж, обновяване, подновяване, възраждане книж., възобновяване,
възстановяване, реконструкция [от штат.] книж, реновация [лат.] книж.
обновление книж:. - ·♦ вж. обнова
обновявам - ♦ вж. възстановявам
обновяване - ♦ вж. обнова
обноски - ♦ вж. държание
1100. 0 обобщавам - ♦ (обединявам мислено нсща въз основа
на общите им свойства) сумйрам [от нсм.] прде,, синтезйрам [от нем.]
книж., гснсрализИрам [от фр.] книж., рсзюмйрам [от фр.] книж.
обобщаване - ♦ вж. обобщение
1101. О обобщёниё - ♦ (мисловно обединяване на· нсща въз основа
на общите им свойства) обобщаване, синтСз [нсм. от гр.], синтсзйринс
[по нем.] книж, генерализация [от нем.] книж, резюме [фр.] книж:,
♦ вж. сзвод
обогатявам сс - ♦ вж. забогатявам
ободрителен - ♦ вж. разхлаOИтдлдн
ободрявам сс - ♦ вж. αавзèмαм се
обожавам кнсж. - ♦ вж. гбсчам; ♦ вж. харесвам [от нгр.]
обожател - ♦ вж. почитател
обозрение кнсж, - ♦ вж. обзор
1102. О обосновавам - ♦ (подкрепям с факти, с доказателства)
аргумснтйрам [от лат.] книж, мотивйрам [от фр.] кнсж.
1103. 0 обосновка - ♦ (превеждане на доказателства, на факти за
нещо) мотивировки [от фр.] кнсж, иргументИция [от лит.] книж, ар-
гументировка [от лит’.] книжк, ♦ вж. довод
обособён
_292_
1104. 0 обособен анчж. - Ф (който- е отделен и оформен като са¬
мостоятелно нещо) отдёлен, самостоятелен, самостоен ряОао
обособявам аннж, - ф вж. отОелям
образ - Ф вж. изображение книж:. ; Ф вж. лнцС, *
Ф вж. форма [от лат.]
1105. 0 образен - ф (който има нагледен характер) нагледен,
картИнен [от ит.], изразИтелен, релёфен [по фр.], пластИчен [от гр.], жив
прен,., фигуративен [по лат.] аниж.; Ф вж. цветНст, Ф. вж. метафорИчен
[от гр.]
1106. О образец - ф (нещо, по което могат да се произвеждат или
поръчват други подобни неща) модёл [фр.], тип [лат.], прототип [фр.],
терк [тур.] разг.. мостра [ит.]; Ф прен. вж. прЧмер
образован - Ф вж. интелигентен [от лат.]
образовение - Ф вж. просвета .
обретен - Ф вж. противоположен
обратно - ф вж. наопаки', Ф вж,рСсто [лат.]; ф вж’другояче
1107. 0 обречен - ф (който е определен за някого) предопределён,
орИсан [от гр.] нар., Ф (който неминуемо - ще загине) осъден, орИсан [от
гр.]
обреченост - Ф вж. предопредслепост
1108. 0 обрисовка ' - Ф (описание, характеристика, използвани
от автора) описание, характеристика [по гр.], картИна [от ит.] прен.,
изобразяване, разкриване прен, .
оброк остар. - Ф вж. клетва
обръгвам - Ф вж. свНквам
обръщам - ф вж. събарям, ф вж. wonanàeoM
·. обръщам (давам) гръб разг. - Ф вж. пренебрегвам
• обръщам чашите разг. - Ф вж. пНя
обръщёние - ф вж. адрес [фр.]; Ф вж. апел [фр.]
обсаждам - ф вж. обкръжОвам
1109. 0 обсебвам - ф (завземам нещо чуждо) присвоявам, - завзёмам,
вземам, узурпИрам [по лат.] книж,- загребвам, отнёмам, вж. и присвоя¬
вам. · слагам (турям) в джоба си разз, слагам (турям) ръка разз.
обследване кннж:. - Ф вж. анкета [фр.]
_ 293
объл
1110. О обстановка - ♦ (условията, даденостите, в крито нещо съ¬
ществува) средО, положОнио, · ситуОция [фр.], обстоятелства, условия,
атмосфера [гр.] прен, климат [фр.] прен., обкръжение книж, окръженио,
вж. и атмосфера · [гр.] прен.
обстоен книж, - ♦ вж. поДробен
обстойно книж· - ♦ вж. поДробно
обстоятелство - ♦ вж. обстановка. ♦ вж. атмосфера [гр.]
обстоятелствено кеиж. рядко - ♦ вж. подробно
обсъждам - ♦ вж. обмИсеям
обсъждано - ♦ вж. разИсквания
обуздавам - ♦ вж. усмирявам
обуздевам со - ♦ вж. възДържсм се
1111. 0 обусловеност книж. - ♦ (наличие на причинно 'зависимост)
зависимост, взаимозависимост книж, 'връзка, взаимовръзка,, свърза¬
ност, · взаимообусловеност кеиж, причйнност
1112. · 0 обучОвом - ♦ (предавам знания, умения на някого) · уча,
подготвям, школувам (по гр.), готвя рвзг, образовам кеиж,,. · отварям
очите на някого рвзг, наливам знания в главата на еякого кеиж.. да¬
вам хляб<а> в ръцете нс някого рвзг.
обучёнио - ♦ вж. просвета
обхождам - ♦ вж. посещОвам
1113. 0 обширен - ♦ (който заема голямо пространство) просто¬
рен, широк, ширтkттбхветон, неизбродИм, нетбхвàтен, необятен,
прострёнон, · неограничен; ¥ вж. поДробен
обширно - ♦ вж. поДробно
общ - ♦ вж. глобвлен [фр.] кеиж.
1114. 0 общителен ■ - ♦ (който лесно се сприятелява и установява
връзки с другите хора) отворен разг, контектен [о;т лат.] разг., ♦ вж.
приказлив
общо - ♦ вж. зведно
общуване - ♦ вж. Дружба. ♦ вж. коетвкт [лат.] 'прен.
1115. 0 · объл - ♦ (който о с форма но кълбо, топка) · вёлчест, къл-
бо-вйден, кълбест, топчест, заоблен, сферичен [от гр.]; ♦ (който е с -
формата на кръг) вж. кръгъл
объркан
_294_
1116. 0 объркан - ♦ (който не знае със сигурност как да постъпи
или кого · да слуша) неориентИран, зиблудСн, ошашИвсн разг., · нс зная
на кой Аллах сс кланям разг.; ♦ вж. заплетен
обърканост - ♦ вж. паника [лат.]; ♦ вж. смут ,
• обърквам (оплитам, сбърквим, заплитам! конците разг. -
♦ вж. загдзвам
объркване - ♦ вж. ηάηιικα [лат.]; ♦ вж. смут
обяви - ♦ вж. реклама [по лат.]
1117. 0 обЯБЯВЯМ - ♦ (публично известявам нсщо) разгласявам,
оповестявам, съобщавам, разтръбявам, провъзгласявам, прогласявам,
известявам, прокламирам, · бия барабана разг., бия тъпана разг., уд¬
рям камбаната разг, вдигам шум рмзг.
1118. ф обяснявам - } (със слово правя нсщо да станс ясно,
разбираемо) разяснявам, изяснявам, пояснявам, осветлявам прен,
тълкувам, изтълкувам, разтълкувам, · хвърлям светлини книж.,
♦ вж. коментИрам
1119. ф ОВЙЦИИ [лат. ovatio] книж, - б (продължителни възторжени
възгласи и приветствия) аплодисменти [фр.], икламИции [от лат.] книж,;
ръкопляскиния
ч .
овехтял - ♦ вж. вехт
ч . \
овладявам - ♦ вж. научавам
овладявам сс - ♦ вж. въздържам се
ч \ ·
овошки - ♦ вж. овощия
1120. ф ОВОЩИЯ - ♦ (дървесни плодоносия) плодовС, фрукти [лат.],
овошки
1121. 0 оглед - ♦ (установяване ни фактите за състоянието ни нсщо)
проверки, преглед, рсвИзия [лат.]
1122. ф оглупял - ♦ (който е изгубил до известна степен умствените
си способности) изветрял разг. прен, изкуфял разг, извеян разг. прен.
огнсн - ♦ вж. жарък; ♦ прен, вж. буен
• огнени вода жмрг. срон. - ♦ вж. алкохол [нем. от ар.]
огнИще - ♦ прен. книж:. вж. средище; ♦ прен.. вж. жилище
1123. Ф огорчёние - ♦ (силна душевни болка, причинена от някого
или нещо) горчивинй, горчйлка, мъки, болки прен.
_295_
ожесточение
1124. О ОГррничён - ♦ (който ё с малки възможности) бёден прен..
оскъден; ♦ (за човек - който е с оскъдни душевни способности и инте¬
реси) тесногръд, едностранчйв, елементарен [от лат.], простоват, нис-
кочел, · не вижда по-далеч от носа си разг,, нисък му е тавана жарг,,
не му стига пипето разз., беден духом аннж.; ♦ вж. дребнав
1125. ф ограничение - ♦ (действие по намаляване, съкращаване)
съкращаване, реструкция [по лат.] книж., редукция [по лат.]- кннж,
1126. 0 огромен - ♦ (който е с много големи размери, извънредно
голям) грамаден, гигантски [от гр.] - преu,. исполИнски [от рус.], ве-
ликйнски, кралимарковски прен.,, колосален [от фр.] книж,, титанИчен
[по гр.] книж,, извънмерен книж. чудовищен рядко
огъвам се - ♦ разз. вж. капитулНрам [по нем.]
• огън и пламък книж, - ♦ вж. пламенен; ♦ вж. жив прен.
1127. <> Огърлица - ♦ (украшение, носено на шията) колие [фр.]
книж., гердан [тур.], наниз
одарен ряОко - О вж. даровИт
одареност - ♦ - вж. дарба
одеяние кннж, остар. - ♦ вж. облекло
одисея [от гр. οδύσσεια] прен, - ♦ вж. саНтане
одма диал,. - ♦ вж. веднага
одобрИтелен - ♦ вж. благосклонен; + вж, благоприятен
одумвам - - ♦ вж. злословя
ожалване - ♦ вж.. окцuвцпс
ожесточен - ♦ вж. яростен -
1128. О ожесточение - ♦ (изпълненост с яростна, злобна настърве¬
ност) настървение, озверение, озлобение, ожесточеност, настървёност,
озвереност, озлобеност, злоба, злост, злъч, язвИтелност; ♦ вж. ярост
ожесточеност - ♦ вж. ожесточение; ♦ вж. ярост
оживен - ♦ вж. разгорещен
оживлёние - ♦ вж. възбуда
оживявам - ♦ вж. съживявам
озарен - ♦ вж. дцрввНт
озарёние - ♦ остар, вж. зарево [рус.] книж,
• озарен свише кннж, - + вж. даровНт '
окИйвам ce
— 296 _
озарява ме · - ♦ вж, досещам се .
озверен - ♦ вж. яростен
озверение - ♦ вж. owcecmouènue
озвереност - ♦ вж. ожесточение
оздравйтелсн - ф вж. лековИт
• о зелен бор да сс хване, и той ще изсъхне разг. - ' + вж. зъл
озлобеност - ♦ вж. ожесточение
озлобенис - ♦ вж. ожесточение
оказионалйзъм [фр. occasionalisme] дзскхзн, - ♦ вж. иновация
• [лит.] книж,
1129. 0 окОйвам сё - ф · (давим глиссн израз ни · недоволство или
съжаление, мъки, нсщастис) оплеквим сс, вайкам сс разг, тюхкам
сс разг, хленча прен, · кърши (чупя) ръцс (пръсти) разг, оплаквам
(проклинам) си дните разг, посипвам си главата с пепел разг.
1130. 0 окййване - ♦ (изразяване ни терзанията и страданията си
пред другите) вайкане разг., оплакване, ожелванс, тюхкине разг., охка-
нс прен., ехкинс прен.
ч \
окелям - ♦ вж. мърся
океян - ♦ вж. жаъкк·, ф вж. плачевен
ч . \
оклюмнал - ♦ вж. омърлушен
око - ♦ разг. вж. поглед
1131. 0 ОКОВИ - ♦ (железни приспособления за ограничаване движе¬
нията на ръцете или краката на лица, опасни зи другите хора) всрйги,
бслсзнйци [тур.], пренги [от ит.] нмр, букай [тур.] простонар., синджйр
[тур. ог перс.] гар.', ♦ прен. вж. робство
• ококорвам (опулвим, облсшвим) очи разг, - ф вж. смайвам се
около - ♦ вж. приблизИтелно
окончателен - ф вж. безвъзвратни', ♦ вж. категоричен [по гр.]
окончетелно - ♦ вж. завингси', ♦ вж. напълно
окопитвам сс - ♦ вж. осъзнавам се
• окото ми бяга (сс гледа) разг. - Ф вж. Иска ми ■ се
• окото ми все в чашката разг. - ♦ вж. пИя
окошервам жарг. - ♦ вж. арестувам [от нем.]
окреска книж, - ♦ вж. цвят2
_ 297 __ олеква ми
окрилОн поет. - Ф вж. вдъхновен -
окрилёност книж. - ф · вж. вдъхновение
окрилявам книж. - Ф вж. вдъхновявам; Ф вж. насърчввам
окръглен рядко - Ф вж. кръгъл
окръжавам - Ф вж. обкръждвам
окръжИнио книж. - Ф вж. обстановка; Ф вж. атмосфера [гр.]
октёво [лат. oktava]. литерат. - Ф вж. куплет
окупОт-ор [по лот. occupo] - Ф вж. поробИтел
окупирам [по нем. okkupieren от лат.] - ф· вж. завоЮвам;
Ф вж. завлаДяввм
окуражёвом - Ф вж. насърчДвам
1132. О олёква МИ - Ф (става ми по-спокойно на душата, получавам
спокойствие) успокоявам се, отдъхвам си, облекчавам со, · пада (сваля
со) воденичен камък (планина) от гърба (плещите, раменете) ми рвзг.,
пода (сваля се, смъква со) тежко бромо от раменете (гърба, площите)
ми рвзг., светва (съмва) ми пред очите рвзг, пада ми камък от . сърце¬
то разг, отпуска ми со сърцето рвзг, олеква ми на душата (сърцето)
разг.
• олеква ми но душата (сърцето) разг. - Ф вж. олеква ми;
Ф вж. успокоявам се
олелия нср. - Ф вж. глъчка; Ф вж. шум·
олицетворение кеиж, - Ф вж. ·въплъщение кеиж·.;
Ф вж. сКмвол [гр.]
омагьосан крее·. - Ф вж. очарован
омаен - Ф вж. очарователен
омайник поет.. - Ф · вж. чародей
омОйницо поет,. - Ф вж. чсроДейкс
омаиност - Ф вж. очарование
тмалтвαжевαм - ф вж. npeHeôpèeeaw.
Ч '
омоломощевам со - Ф вж. уморявам, се
омолявом - ф вж. уморявам, се*
омая поет·. - Ф вж. захлас; Ф вж. очарование
ч . V
омаян - ф вж. очарован
омйтам со разг. грубо - Ф вж. отИвам ск
омофон
_298_
омогрйф[фр. homographe] езикозн, - ♦ вж. омофон [фр.] езнаозн.
омотйн -г ♦ вж. заплетен
1133. О омофон [фр. homofone] езиκвзи, - ♦ (дума, съвпадаща по зву-
чеж и произнасяне с друга дума) еднаквозвучащ; ♦ (дума, съвпадаща
по писмена форма с друга дума, но различаваща се по звуков състав)
омогрйф езиквзн,
1134. ф омраза - ♦ (чувство на силна вражда, на зложелателство към
някого) ненавист, неприязън аннж:., неприязнен^ст книж,. враждебност,
вражда, антипйтия [гр.], вж. и цнтнпцтия [гр.]
омръзвам - ♦ вж. досаждам
1135. О омръзва МИ - ♦ (става ми досадно, тягостно) дотяга ми,
додава ми нар,. втръсва ми се, отщява ми се разг., пИсва ми жарг,,
бактйсва ми [от тур.] разз., · идва (дохожда) ми до гуша разг,, идва
(дохожда) ми дотука разз., идва (дохожда) ми до козирката жарз.,
писва ми главата разз., мазоли (пришки) ми излязоха на устата- разг,
ом)>рлен - ♦ вж. мръсен
омърлушвам се - - ♦ вж. пвсървцм
1136. 0 омърлушен - ♦ (с понижено самочувствие и настроение)
клюмнал, оклюмал, обезверён, · с провесен нос разг.
омърлям днал, - ♦ вж. мърся
\ . X
омърсявам - ♦ вж. мърся
оневинявам - ♦ вж. ohpaeòàeaM
онемявам - ♦ вж. млъквам; ♦ прен., вж. умълчавам се
ч . V
опйзвам - ♦ вж. запазвам
- опак разз. - ♦ вж. опър^ичав
опаковка - ♦ вж. амбалаж [фр.]
опандйзвам жарг. - ♦ вж. арестувам [от нем.]
опарйчвам сё разг, - ♦ вж. забозатявам
1137. ф ОПЙСён - ♦ (който може да предизвика беда) рискован
[от фр.], критйчещ [от лат.]; ♦ (който застрашава другите) страшен;
♦ (който върши пакости) вж. - пакостлНв
опасёние - ♦ вж. страх
опйсност - ♦ вж. рнск [фр.]; ♦ вж. заплаха; ♦ вж. изпитание
опасявам се - ♦ вж. боя се; ♦ вж. безпокоя , се
__299_
оплИквим ce
опсрдИшванс разг. - ♦ вж. бой
опекун - ♦ вж. настойник
опёреп разг. - ♦ вж. самонадеян; ♦ вж. нахйъaн разг.
ч . \
опечален - ♦ вж. тъжен
опйпвам - ♦ рмзг. вж. внимМвам
опйрам · сс - ♦ прен., вж. основавам се; ♦ разг. вж. противо¬
поставям се; ♦ вж. уповйвам се
описИнис - ♦ вж. обрисовка
ч - . Ч
описвам прен, - ♦ вж. разкйзвам
опит - ♦ вж. експеримент [лат.] книж,
1138. - О опитен - ♦ (който е много добре подготвен и осведомен в
дадена област) вещ2, изкусен, компстСнтен [от лит.] книж, ничСтсн;
♦ (който с обигран и с голям опит в някаква облает) вещ2, обигрИн,
отрекин, печен разг, изпСчсн разг,.изкусен, ловък, рутинйрин [по
фр.] книж, школуван [от гр.], · врял и кипял разг, минал (преминал)
прсз сито и решето разг, бил (влизал) и в сито (голямо, малко сито) и
решето (голямо, малко решето) разг, от стара коза яре раз?., ·от стара
крава теле разг, стара кримки (вълк) разг, морски вълк разг., минал
(преминал) прсз огън и вода разг, стрелян (гърмян) заек разг.; ♦ вж.
практИчен [от гр.]
1139. ф ОПИТНОСТ - ♦ (способност, натрупана от богат опит) всщинИ,
обигрИност, мййсторство, рутйна [фр.]
• опичам си ума (акъла) разг. - ♦ вж. внимавам
, опиянСнис - ♦ вж. блaжèнcmβo; ♦ вж. захлйс
Ч \
оплаквам - ♦ вж. тъжа
1140. О оплаквам Се - ♦ (изказвам си страданията на някого) жИля
сс еар;; тъжИ сс нар, плача сс емр, жИлвим сс разг.; ♦ (давам глассн
израз на недоволство или съжаление, мъка, нещастие) вж. окайвам се
• оплаквам (проклинам) си дните разг. - ♦ вж. окдйвам се
оплИквинс - ♦ вж. окййвмне; ♦ вж. жМлбм
г
• оплссквам я (го) разг. - ♦ вж. загМзвам
оплетен - ♦ вж. заплетен; ♦ прен.. вж. сложен
• оплитам (обърквам, омотавам) сс като петел (пиле, пате) в
кълчища разг. - ♦ вж. смМйвам се
оповестявам - ♦ вж. обявявам
опора
_300_
1141. 0 опора - ♦ (нещо, което служи за поддържане) · подпора, стълб
прен., крепйтел; ♦ крее. (поддръжка или помощ, на която човек се упо¬
вава) вж. помощ. ♦ прен. вж. основа
тпосредствеи - ♦ вж. косвен
1142. 0 ОПрЯВДЙВОм - ♦ (намирам за простими провиненията и
прегрешенията но някого) извинявам, оневинявам
оправдание - ♦ вж. извинение
оправен нар·. - ♦ вж. отрСкенрвзг.; ♦ вж. практИчен [от гр.]
тправност - ♦ вж. инициатива [лат.]
1143. ύ определение - ♦ (обяснение, което разкрива същност¬
та на нещо) дефиниция [по лат.], формулировка [по лот.] книж.;
♦ вж. · enumèm · [гр·]
определено - ♦ вж. ясно; ♦ вж. безспорно
1144. 0 ОПредСлям - ♦ (накратко указвам нещо) набелязвам,
посочвам, насочвам; ♦ вж. · дефинКрем [по лат.]; ♦ вж. уточнявам.,
♦ вж. установявам
оприличавам - ♦ вж. уподобявам
оприличаване - ♦ вж. уподобяване
опровержение - ♦ вж. възражение
опропостявом со - ♦ вж. проввлям се, ♦ вж. банкрутИрам
[по ном.] прен. кеиж.
тпрттивяβам - ♦ вж. ДосвжДам
опрощИвом - ♦ вж. амнистКрам [по гр.]
ч X
опрощение - ♦ вж. извинение
оптимизъм [от фр. optimisme} - + вж. боДрост
оптимистичен [от фр. optimisme} - ♦ вж. боДър
\ . X
опустошение - ♦ вж. разрушение
опустял - ♦ вж. безеЮден
ч . \ .
опущение книж, - ♦ вж. грешка
ч Х
опъвам - ♦ вж. тегля!
• опъвам (тегля) каиша рсзг. - ♦ вж. мъча се
опъвам со рсзг, - ♦ вж. противопоставям се
• опъвам уши от глад рсзг. - ♦ вж. гладувам
опък нср. - ♦ вж. зъе
ч . X ч
опълчвом со - ♦ вж. противопоставям се, ♦ вж. въставам
_ 301 _
осведомЯвам
1145. 0 опърничав - ♦ (който ё несговорчив, несъгласяващ се лес¬
но с другите) своеволен, своенравен, несговорен, опак разз., дръпнат
разг.. неразбрйн, терсене [тур,] разг., чепат прен, разг. · ни сё води,
ни се кара разг. див - петел разг. криво дърво разг. от нищо не взема
разг. не разбира от дума разг,, ти го караш в пътя, то върви в трънето
разг. ти го караш по чаира, то бяга по баира еице. отпред боде, отзад
рита Дицл. не ще и дума да чуе разз.
опявам разг. - Ф вж. мърморя; Ф вж. карам се;
ф прен. вж. натяквам разг:.
1146. 0 организИрам [фр. organiser] - Ф (извършвам подготвител¬
на работа за осъществяване на нещо) устройвам, уреждам, подготвям,
провёждам, готвя прен. подсигурявам; ф вж. основавам
ордия [тур. oròu] остар, разг. - Ф - вж. множество
• оревавам света (орталъка) разг. - Ф вж. вНкам
1147. ф ореол [лат. aureolus] - Ф (светлинно окръжение около нещо)
сияние, нимб [лат.] релие.; Ф вж. слава
оригинйяен [от клат. originalis] - Ф вж. автентИчен [от гр.]
книж. ; Ф вж. самобИтен
оригиналност [от клат. originalis] ~ Ф вж. автентИчност [от
гр.] книж.
ориентИр [рус. от лат. oriens] - Ф прен, книж:. вж. пцсвкц;
Ф вж. посока
орис [от гр. όρίςω] нар. поет. - Ф вж. съдба
орИсан [от гр. όρίςω] нар. - ♦ вж. обречен
орисИя [от гр. όρίςω] нар. - Ф вж. съдба
орман [тур. orman] нар, остар, - ф вж. гора
орнамент [лат. ornamentum] - Ф вж. винетка [лат.]
1148. Ф оръдие - Ф (средство, предмет, с който се извършва някаква
работа) сечиво, инструмент [лаг.]; ф прен. вж. агент! [лат.]
осакатявам - ф вж. ОеформНрам [фр.] кннж,
1149. Ф осведомявам - ф (давам сведения на - някого за нещо) уве¬
домявам аниж., кйзвам разг. известявам, съобщавам, информирам [от
фр.] книж. · бия барабан<а> разз.
осведомявам се - ф вж. узнавам
освежИтелен - Ф вж. разхлцдЧтслен
оссзйтслсн
_302_
осветлявам - ♦ прен. вж. обяснявам
ч . X
освирспял - ♦ вж. яростен
освободител - · ♦ вж. спасител
освобождевам - ♦ вж. спасявам
освобождйвинс - ♦ вж. избавление книж,
освобождение · - ♦ вж. избавление книж.
оссзИсм книж,. - + вж. всОим
1150. 0 осезателен - ♦ прен, книж. (който · с твърде забележим)
ч ч Х
чувствителен прен,; значителен; ♦ вж. сетивен
Ч X
оссмстишие - ♦ вж. куплет
осснява мс - ♦ вж. хрумва ми; ♦ вж. досещам се
осквернявинс - ♦ вж. кощунство
1151. 0 оскъден - ♦ (който с в крайно недостатъчно количество)
скъден остар., беден, мизерен [от лат.], убог старин.., ограничен
оскъдица - ♦ вж. бедност, ♦ вж. недостиг
оскъдност - ♦ вж. недостиг
оскърбителен - ♦ вж. обИден
оскърбление - ♦ вж. обСда
оскърбявам - ♦ вж. обИждам; ♦ вж. хуля
1152. ф ОССанявам - ♦ (измразявам със слана) попИрвам прен.
ч Х
осленям сс - ♦ вж. уповавам се
ослспИтелен - ♦ вж. блестящ
осмйвам - ♦ вж. подсгрдвам се
1153. О основа - ♦ (долна опорна част ни нсщо) фундамент [лат.]
книж, темел [тур.] нар .; ♦ (изходни опорни начала . ни нсщо) беза [гр.],
устои книж, опора прен, почва книж.; ♦ прен. (водещите линии в не¬
що) канаве [фр.] прен.; скелет [от гр.] прен.
1154. О ОСНОВВВам - ♦ (полагам начало ни нсщо) учредявам,
създИвам, изгрИждам прен, организИрам [от фр.], сформйрим [от лат.]
книж, формйрам [по фр.] книж, · полагам основите книж, полагам
началото книж.
1155. 0 основявам се - ♦ (имам за изходно начало нещо) базйрам
сс [по гр.], опйрам сс прен, почйвам прен. ,
основенис - ♦ вж. мотИв [фр.]
_303_
останки
1156. 0 основйтел - ♦ (човек, който участва в създаването на не¬
що обществено значимо) основоположник кеиж, родоначалник крее,
създОтел, учредител [рус.], баща крее,, потриОрх [гр.] кеиж.
основен - ♦ вж. взбучен; ♦ вж. вджен; ♦ вж. цялостен
основно - ♦ вж. изДъно
основополагащ - ♦ вж. важен
основоположник книж. - ♦ вж. основател
особа - ♦ крон. вж. лИчност
особен - ♦ вж. стрДнен; ♦ вж. необикновен;
♦ вж. показателен
особеност - ♦ вж. признак
особняк - ♦ вж. скИца [нем.] рвзг.
оспорване - ♦ вж. контествция [лат.] книж.
• оставам боз душа рсзг. - ·♦ вж. уморявам се
• оставам на зелено рвзг. ' - ♦ вж. лъжа се
• оставам но сухо рвзг. - ♦ вж. лъжа се
• ■ остават ми очите рсзг, - ♦ вж. харесвам [игр.]; ♦ вж. записвам се;
♦ вж. забрввям се
• оставен на произвола на съдбата разг. - - ♦ вж. занемарен
* . ч
оставям - ♦ вж. слагам
• оставям на място рвзг. · - ♦ вж. убИвам
• оставям настрана нещо· разг. - ♦ вж. пренебрегвам
• оставям се (отказвам со) от този морок разг. - ♦ вж. откСзвсм се
• оставям си кокалите рвзг. - ♦ вж. загИвам
• оставям си ръцете в нещо рсзг. - ♦ вж. еош
• оставям (слагам) си костите (главата) книж, - ♦ вж. загКвам
1157. 0 останки - ♦ (животински и органични остатъци от истори¬
чески епохи) остОтъци, реликти [лат.] книж.; ♦ (праисторически оръдия
от камък или кости) артофОкти [нлат.] врх.
остарял - ♦ вж. отживял
остатъци - ♦ вж. останки
осторожен [рус. осторожный} книж. ряДко - · ♦ вж. бДитееен;
♦ вж. внимОтелен
Ч ч
острец нар. - ♦ вж. ocmpue
острие
_ 304 _
1158. 0 острие - ♦ (тънка заострена част на нож, меч и др. под.)
острИло, острец нар.,, връх
острило - ♦ вж. острие
остроумен - ♦ вж. ОуховНт
\ . ч
остен разз, - ♦ вж. тояга
остър - ♦ прен. вж. парлНв прен,; ♦ прен. вж. язвЧтелен;
♦ вж. крут [рус.]
• остър ми е езика-раза. - '♦ вж. язвИтелен
1159. 0 осъвременявам - ♦ (правя нещо да - стане съвременно)
актуализИрам [от фр.] книж., модернизИрам [от фр.]
осъден - ♦ вж. oôpènen
осъждам - ♦ вж.- порицавам книж.; ♦ вж. критикувам
осъзнавам - ♦ вж. разбИрам
осъзнавам ce - ♦ вж. Cb63eMa.M ce
осъществим - ♦ вж. възможен
• от à до я книж. - ♦ вж. Докрай
• от акъл главата му се пука разз. ~ ♦ вж. глупав
• от алфата до омегата книж, - ♦ вж. напълно
отбелязвам - ♦ вж. изтъквам; ♦ вж. поДчертавам
отбивам се - ♦ вж. посещавам
• отбивам удара (ударите) разг, - ♦ вж. противопоставям се
отбИрам нар, ~ ♦ вж. умея
отблъскващ - ♦ вж. -неприятен; ♦ вж. отвратЧтелен;
♦ вж. грозен
1160. О отблЯсък - ♦ - (сияние от отразена светлина) отражение;
♦ вж. блясък
1161. 0 Отб0р1 - ♦ (спортен колектив) тим [англ.] спорт., екип [фр.]
спорт. състев спорт..прен.
отбор2 - ♦ вж. Чзбор
1162. О отбрен - ♦ (който е избран, взет е - по избор измежду други
еднородни неща) подбран, избран, елИтен [от фр.] кннж.
отбрана - ♦ вж. защИта
отбранявам - ♦ вж. брОня
_ 305 _
отговор
1163. 0 отбягвам - ♦ (стремя сс ди нс правя нещо, да не общувам с
някого) страня, избягвам, чуждя сс, дистанцирам сс [по лат.], · държа
сс настрана (настрани, по-далеч) от нещо рмзг., държа сс на (почетно)
разстояние от някого книж,; държи сс на · дистанция от някого книж.
отваря ме разз. - ♦ вж. прилйчм ми
• отварям очите на някого разг. - ♦ вж. обучавам
• отварям си зъркелите рмзг, грубо - + вж. внимМвмм
• отварям си очите <на чстири> рмзг, - ♦ вж. весaмβаat; · ♦ вж. бдя
• отварям уста<ти си> разг. - ♦ вж. кМзвам
• отварят ми сс очитс разг. - ♦ вж. разбИрам
отведнъж - ♦ вж. изведнъж
Ч - X
отвски старин. - ♦ вж. старинен
ответ книж. поет. - ♦ вж. отговор
• от високите етажи на властта книж, - ♦ вж. високопоставен ·
Ч . '
отвисоко - ♦ вж. извисоко разг.
отвлечен - ♦ вж. абстрактен [от лат.] кнсж,
отворен - ♦ вж. открит; ♦ рмзг. вж. отракан рмзг., ♦ разг.
вж. общителен
1164. 0 отвратйтелен - ♦ (който с неприятен, буди отвращение)
неприятен, противен, отблъскващ, гаден, гнусен, сквСрен книж,
грозен, безобразен, ужИссн разг,
• от времс на врсмс рмзг. - ♦ вж. нарядко; ♦ вж. понякога
• от времс оно разг,. - ♦ вж. някогашен .
• от времето ни дяла Адами (дяди Ноя) рмзг.. - ♦ вж. старинен
• от времето на дядо ми рмзг. - ♦ вж. някогашен
отвъд - ♦ вж. зад
отвъден - ♦ вж. оттдтъшен; ♦ вж. предишен
ч X
отвън - ♦ вж. навън
отвънка рмзг. - ♦ вж. навън
• от върховете разг. - ♦ вж. високопоставен
ч . X
отглас - ♦ вж. отзвук
1165. 0 ОТГОВОр - ♦ ' (ответна реакция на нещо казано или сторено)
отвСт книж. поет,, отклик книж. рядко, отзвук рядко, отзив остар.
отговорност - ♦ прен.. вж. задължение
отделен
«Ж
• от голямото добрутро рвзг. крон, - ♦ вж. вксокопоствеес'
♦ вж.начвлник
• от гората сякаш иде (идва) рсзг, пренебр, - ♦ вж. примитИвен
отгоре - ♦ вж. извисено рвзг.
• отгоро-отгоре рвзг. - ♦ вж. повърхносто*' ♦ вж. бегло
отдОва ми со рвзг. - ♦ вж. умея
Ч ’ ж '
отдавнашон - ♦ вж. някогашен
Ч . '
отдалечен - ♦ вж. затънтен
отдалеченост - ♦ вж. даеечинв
Ч . ■
отдел - ♦ вж. клон прен,
1166. <> отдёлен - ♦ (който но о съединен с друго, не о част от цяло)
единИчон, изолиран, откъслечен, чОстон книж.' ♦ вж. обособен
1167. 0 ОТдёлям - ♦ нар. (отлъчвам один от друг) отлъчвам кеиж:.
роздОлям, розлъчвам книж.' ♦ (вземам, турям настрана нощо или част
от нещо цяло) обособявам книж.' ♦ вж. сбстрехИрем [от лат.] кеиж.
отделям се - ♦ вж. изпъквам
Ч . >
отдушник - ♦ прен. рвзг, вж. утеха
отдОляне - ♦ вж. селекция [от лат.] книж.
1168. <> отдръпвам СС - ♦ (отказвам се от досегашната си съпри¬
частност към нещо) оттеглям се, отмъквам се, отстранявам со
• от дъжд на вятър рвзг. — ♦ вж. нарядос. ♦ вж. понякога
• от дълбоко древност книж, - ♦ вж. старКнен
отдих [рус. отДых] - ♦ вж. почКвке
_ отдъхвам - ♦ вж. откочквем ск
отдъхвам си - ♦ вж. откочквем си, ♦ прен.. вж. олеква ми
• от дядо Адамово време разг. - ♦ вж. старКнен
отегчавам - ♦ вж. ДосажДам
отегчение - ♦ вж. docàda
отегчителен - ♦ вж. скучес. ♦ вж. еДнообрСзен
Ч '
оток - ♦ вж. отзвук
• · отели ми се вола рвзг. - ♦ вж. звасгвτЯввм
отёц книж, остар!. - ♦ вж. бащд
ОтИц - ♦ вж. Бог
отечество - ♦ вж. родКев
_ 307 _
отивам си
1169. 0 отживёлица - ♦ (нещо, което е отживяло своето време)
архаИзъм [от гр.] книж,. анахронизъм [от гр.] книж., изживелица,
• бабини деветини разз.
1170. 0, ОТЖИВЯЛ - ♦ (който е остарял, не е съвременен) остарял,
стар, изостанал, вехт остар,. старомоден, мухлясал прен., плесенясал
прен,, допотопен разг,, демодиран [от фр.], демодё [фр] разз., назадничав,
• изпял си песента разз. изживял (отживял) си времето разг. влязъл
в архивите кш^нж,
• от задната врата разз. - ♦ вж. наопаки
1171. 0 отзвук - ♦ прен, (отзив за нещо) отглас, отклик аннж,.
отзив, резонанс [от фр.] книж.. ёхо [от гр.], отражение, отек; ♦ рядко
вж. отговор
отзив - ♦ вж. отзвук; ♦ вж. препоръка; ♦ остар,. вж. отговор
• отивам във вечността книж. - + вж. умИрам
отива ми разз, - ♦ вж. прнлнча ми
• отива ми сърцето в петите разг, - ♦ вж. изплашвам се
• отивам на кино разз, - ♦ вж. загазвам; ♦ вж. провалям се
• отивам на оня свят разз. - ♦ вж. умирам
• отивам по дяволите разг, - ♦ вж. загНвм; ♦ вж. провалям се;
♦ - вж. късам
1172. 0 ОТЙвам СИ - ♦ - (напускам мястото, където се намирам)
тръгвам си, заминавам, напускам, махам сё, омйтам се разг. грубо,
измйтам се разг, грубо. изпарявам сё разг, чроп., измъквам се разз.,
отлитам разз,, изчезвам разз., духвам разг., чупя се жарг. офейкам разз,.
• плюя си на петите разг. вдигам си багажа разз. вземам си шапката
разз,, обирам (събирам) си крушите разг. невдобр., вдигам си чукалата
жарг, пренебр., обирам (прибирам, вдигам, събирам) си партакешите
(парналите, дърмите, такъмите, чуковете) разг. пренебр,. вдигам гълъ¬
бите жарг. ирон.. вземам- (хвашам) си пътя разг. духвам (плюя) си на
краката разз. измъквам се по английски жарг. вземам си очите разг.
пренебр.; ♦ прен, вж. умИрам; ♦ прен. вж. агонизИрам [по гр.]
• отивам си на вятъра разз, - ♦ вж. загЧвам
• отивам си от тоя свят разз, - ♦ вж. умНрам
• отивам при свети Петър разг:. - ♦ вж. умИрам
отйване - ♦ вж. Движение
• от игла до конец разг. - ♦ вж. подробно; ♦ - вж. напълно
откОзвам ce
_ 308 _
1173. 0 откОзвам се - ♦ (отмятам сс от първоначалното · си реше¬
ние) отрИчам сс, отмятам сс рмзг., измятам сс прен, разг,. · взсмим
си двете пари рмзг, избивам си бръмбарите (тоя бръмбар) от главата
рмзг, оставям (отказвам) сс от този мсрак разг., вземам си шапката
рагг.; ♦ (отказвам сс от вършенето на нещо) отстъпвам, · бия отбой
рмзг, вдигам ръцс разг, предавам калето (крепостта) разг.
отказване - ♦ вж. отричане
• откакто свят светува рмзг. - ♦ вж. старИнен
• от камъка вода ще изстиска разг. - ♦ вж. сИлен
• откачи централно жарг. - ♦ вж. луд
откичСн жарг, - ♦ вж. луд
откичСност - ♦ рмзг. вж. лудост
• от класа книж. - ♦ вж. доброкачествен
отклик книж. - ♦ вж. отзвуг, ♦ рядко вж. отговор
ч ' - х
отколешен нар!. - ♦ вж. някогашен
• от кол и <от> въже рмзг. - ♦ (зи хора) вж. всякакви
• открий докрай разг. - ♦ вж. подроби*, ♦ вж. напълно
• от краката за главата разг. - ♦ вж. ·наопаки
открИвам - ♦ вж. доверявам
• откривам (отварям, разтварям) душата (сърцето) си разг. -
♦ вж. доверявам
1174. 0 Открит - ♦ ·(който с с осигурен достъп за всички) отворен;
♦ прен. (който явно, нсскрито сс проявява) явен, неприкрит, публичен
[по лат.]; ♦ прен, (който не с получил решение) нерешен; ♦ прен, вж.
безхИтростен книж; ♦ прен, вж. сскрен
откритие - ♦ вж. иновдция [лат.] кнсж,
\ . \
открито - ♦ вж. ясно
открйтост - ♦ вж. сaрaèчеост
ч . \
откровен - ♦ вж. искрен
откровСнис книж. - ♦ вж. Изповед
откровСност - ♦ · вж. сърдечност
откроявам - ♦ вж. изтъквам
откроявам сс - ♦ вж. изпъквам
ч . \
открояване - ♦ вж. изтъкване
откъс - ♦ вж. сзвадмг, ♦ вж. Мбзмц [нсм.]; ♦ вж. част
__309 _
отмъщавам
* . X .
откъсвам - ♦ вж. късам
откъслек -· ♦ вж. кзвДдка
откъслечен - ♦ вж. отДёлен; ♦ вж. фрагментарен [по лот.]
прен,
отлагам - ♦ вж. бСвя\
отлика - ♦ вж. разлика
Ч . \ . . X
отлитам - ♦ разг. вж. отивам си; ♦ прен, вж. преминавам
• отлита ми душата рсзг. - ♦ вж. егонКзирам [от гр.]
отличен - ♦ вж. безукорен; ♦ вж. идеСлен [от · фр.]
X k '
отличие - ♦ вж. разлика
отличителен - ♦ вж. различителен; ♦ вж. ·πоkвзшπuлuн
1175. 0 ОТЛИЧНО - ♦ (по · възможно най-добрия начин) блестящо
прен., превъзходно, прекрасно, чудесно, великолепно; ♦ вж. брДво [ит.]
отломка - ♦ вж. част
отломък - ♦ вж. част
отлъчвам книж. - ♦ вж. отДелям
отлюспвом - ♦ разг, вж. изпъждам
отмалявам - ♦ вж. уморявам се
отмолялост - ♦ вж. отпДДнаеост
ч X
отмарям - ♦ вж. почивам
отменям - ♦ вж. прекратявам; ♦ вж. внулИрам· [от лот·.]
отмерен - ♦ вж. плавен
отминавам - ♦ вж. преминавам
отминал - ♦ вж. ПредКшен.
ч X
отмора кеиж. - ♦ вж. почивка
ч . X
отморявам се кеиж, - ♦ вж. отпочйввм ск
отмъквам - ♦ рвзг. вж. крадд.
отмъквам со - ♦ вж. отДръпвам се
1176. 0 отмъщавам - ♦ (отвръщам подобаващо за сторено ми зло)
мъстя кеиж., плащам разг, разплащам со рвзг, · разчиствам (уреж¬
дам, виждам, очиствам) си сметките с някого рвзг, не оставам длъжен
рвзг, връщам го тъпкано разг., връщам го с лихвата (лихвите) на ня¬
кого рвзг., изкарвам (изваждам) го от носа на някого рвзг, веринато
ще разплача не някого разг, грубо. майката (майчицата, момата) ще
отпадналост
_ 310 _
разплача (разплаках) на някого разз, грубо, фамилията (соя) ще раз¬
гоня на някого разг. грубо
отмъщение - ♦ вж. възмездие книж,
отмятам се - ♦ вж. отказвам се
• от най-долна проба разз. ~ ♦ вж. mβд)&л, ♦ вж. еНзък
отнапред - ♦ вж. преДварИтелно
• от незапомнени времена разг. - ♦ вж. старинен;
♦ вж. някогашен
отнемам - ♦ вж. обсебвам
• отнесен от вихъра разз. - ♦ вж. невнимателен
• от нищо не - взема разз. - ♦ вж. дпъреичав
отношёние - ♦ вж. контакт [от лат.]
отпедам - ♦ вж. лчнен; ♦ вж. уморявам се ‘
отпаднал - ♦ вж. безсНлее
1177. 0 отпадналост - ♦ (състояние на изтощение) отмалялост,
пре-малялост, изнемощялост, изнемощение книж, слабост, безсИлие,
немощ, изнемога поет. притома поет,, изнуреност кенж.. изтощение
отпедъци - ♦ вж. боклук [тур.]
отпечатвам - ♦ вж. изОДвам
отпечатък - ♦ вж. белег
1178. 0 отплйта - ♦ (действие, постъпка, като заслужен отговор на
нещо сторено) награда, възнаграждение аннж, остар. ревенш [фр,]
кннж,, компенсация [от лат.] книж. въздаяние кенж;. остар. възмездие
аниж, остар.
• от плът и кръв книж, - ♦ вж. материален [от лат.];
♦ вж. редлее
отпочйвам - ♦ вж. отпочйвцм сч
1179. 0 ОТПОЧЙвам СИ - ♦ (възстановявам силите си) отпочйвам,
отморявам се кенж. отдъхвам, отдъхвам си, почйвам -си, почйвам,
сядам- - прен. разз. · подвивам (подгъвам) крак разз. поемам си дъх
разз.
отправям - ♦ вж. пцıсòчаам; + вж. адресЧрам - [по фр.]
1180. 0 - отпрйтка - ♦ (бележка, с която читателят се препраща към
допълнителен източник) препрЯтка, отпращане
V \
отпращане ~ ♦ вж. отпрдтка
_111
отрйчане
• отпред боде, отзад рита. разг. - ♦ вж. дпърнсчав
• отпрсдс маже, отзад драшс разг, - ♦ вж. лицемер
• отпрсдс ти лиже, маже, отзадс ти гроб копас разг. -
♦ вж. лицемер
• от птичи поглед разг. - ♦ вж. бегъл
1181. 0 отпуск - ♦ (временно освобождаване от служебни задълже¬
ния за почивка) отпуска разг,, вакИнция [фр.], почйвкИ прен,
отпуски рмзг. - ♦ вж.. отпуск
• отпуска ми сс сърцето рмзг. - ♦ вж. олеква ми;
♦ вж. успокоявам се
• отпускам му крия разг, - + вж. нехМя
отпускане - ♦ вж. релмксМция [нлат.] мед,
отпуснат - ♦ вж. безОсен; ♦ вж. мпатИчен [от фр.];
♦ вж. ленив; + вж. флегматИчен · [от лат.]
отпуснатост - ♦ вж. апатйчеост [от фр.]
отпъждам - ♦ вж. пъдя
отрИди [рус. отрада} книж. - ♦ вж. рМОост
отраден кнсж, - + вж. весел
отражение - ♦ вж. отблясък; + вж. отзвуу,
1182. О отрИкИн разг, - ♦ (който е станал опитен и лско се справя с
всичко, с което се захваща) отворен рмзг,, обигран, нахекан разг., опра¬
вен нар.; ачигьоз [тур.] простонмр,, разтропан рмзг.; ♦ вж. опитен
отрИкиност - ♦ вж. инициатИвм [лат.]
1183. 0 Отрасъл книж, - ♦ (дял, част, клон от някаква област) клон
прен,, бранш [фр.], сСктор [лат.]
отрепка прен. презр, - + вж. нсщожеестоо; + вж. лумпен
[нсм.] кнсж,
отрицание - ♦ вж. отрйчмне
1184. 0 отрицателен - ♦ (който води до лоши резултати) негативен
[от лат.] книж., неблагоприятен, неблаготворен, нСдобър, врсдсн;
♦ (който нс съдържа одобрение) неодобрителен
отричам сс - ♦ вж. хскйзвмм се
1185. 0 ОТрИЧане^ - ♦ (отхвърляне, непризнаванс ни нсщо) от¬
рицание, откИзвинс, нсгИция [лат.] книж,
отстоявам
_ 312 _
отровен - ♦ прен.. вж. язвителен
отрязвам - ♦ вж. пресичам
X . '
отсичам - ♦ вж. пресичам
• отсичам <го> кото с нож (с брадва) рсзг, - ♦ вж. категорКчен
[лат.]
X . *
отскачам - ♦ рвзг. вж. посещавам
• от стара коза яре рвзг. - ♦ вж. опитен
. X
• от стара крава теле рвзг. - ♦ вж. опитен
1186. Ф отстоЯвам - ф (твърдо поддържам и отстоявам каузата си)
брОня, защищавам, · държа фронта кеиж.
отстранявам - ♦ вж. ееиминИрам [фр. от лот.] книж.
отстранявам се - ♦ вж. . отДръпвам се
отстъп - ♦ вж. Дбзац [нем.]
отстъпвам - ф вж. капитулКрам [от нем.]; ♦ вж. отквзвам се
отстъпка - ♦ вж. толервнс [фр.] кеиж.
отстъпник - ♦ вж. преДДтее
отстъпчйвост - ♦ вж. толерДнс [фр.] книж.
• от сърцо <и душа> разг. - ♦ вж. охотно рсзг, - ♦ вж. прКсърце
оттатък - ф вж. заД
оттатъшон - ♦ вж. отвъДен
оттёглям се - ♦ вж. отДръпвам се
• отупвом праха <от гърба> на някого рвзг. - ♦ вж. бКя
• от .царя по-голям рвзг. - ♦ вж. надменен
1187. <> отчййвам се - ♦ (губя всякаква надежда, изпадам в отчая¬
ние) · обозворявом со, обезнодёждвом се, обозсърчОвом со, обезкуражавам
со, унивам, · падам духом кеиж, обесвам (провесвам, увесвом) нос
рвзг., попарва мо сланата рвзг, клюмвам (увесвом) глава рвзг, вдигам
ръце рвзг.
отчаян - ф прен·. вж. безКзхоДен пренс, + крее·, вж. безнаДежДен
отчаяние - ф вж. безизходица книж.' ♦ вж. безнадеждност
. отчаяност - ♦ вж. безнадеждност кеиж:.
отчет - ф .вж. равносметка прен,.
отшелник - ♦ вж. аскет [гр.]
отшелнически - ф вж. аскеТичен [от гр.]
_313_
оценка
отщява ми се разг, - ♦ вж. омръзва · ми
отъждествявам книж, - ♦ вж. упоДобявам
отьждествяване - ♦ вж. уподобяваме
V . X
отървйвам - ♦ вж. спасявам
отърваване - ♦ вж. избавление аниж,
\ . X
отявлен - ♦ вж. непримирим
офанзИва [фр. offensive} книж, - + вж. нападение
офейкам [от нгр.] разг. - ♦ вж. побягвам
оферта [лат. ' ofertus] книж, - ♦ вж. предложение
офис [фр. office] - ♦ вж. агенция [нем.]
ч . . X
охкам - ♦ вж. cmena
ч . X W
охкане - ♦ прен, вж. окейваее
охолен - ♦ вж. богОт; ♦ вж. безгрЧжен; ♦ вж. свободен
охолствам - ♦ вж. благоденствам
. охолство - ♦ вж. богатство; ♦ вж. благоденствие
. ч * . X
охота разз, - ♦ вж. желание
1188. О ОХОТНО - ♦ (с удоволствие, с радост, с искрено желание и
готовност) прйсърце, · на драго - сърце разг. от - сърце <и душа> разз.
с <душа и> сърце разг.
ч X
oxpàna - ♦ вж. закрила
охранен - ♦ вж. Дс6Сл
ч . X
охранител - ♦ вж. телохранител
1189. ф охранЯвам - ♦ (служа за охрана, пазя някого или нещо от
чуждо посегателство) пазя, вардя разз.. карауля [от тур.]
ч X
оцйпан - ♦ вж. мръсен
• опапвам я (го) разз, - ♦ вж. зазазвам разз,
1190. О ОЦВВтён - ♦ (на който ё придаден цвят) обагрен, боядИсан
[от тур.], пигментиран [от фр.] кеиж.
1191. ф оцветявам - ♦ (придавам цвят на нещо) обагрям, багря,
боядИсвам [от тур.], пигментирам [по фр.] кеиж.
1192. Ф оценка - ♦ (бележка за успех на учащ се) бележка; - ♦ прен.
(мнение за качествата на някого или -нещо) . преценка, атестат [от лат.],
заключение
_ 314 _
очарован
очИкване - ♦ вж. надежда
1193. 0 очарован - ♦ (който ·с силно впечатлен и завладян от качес¬
твата на някого или нещо) омйян, обИян, възхитен, пленен, омагьосан
прен.
1194. 0 очарование книж. - ♦ (излъчвана от качествата на нс¬
що или някого силна привлекателност и плснитслност) обаяние, чар
книж.; прСмсст, омИя поет, обаятслност, очаровИтслност, чировност,
омИйност, пленйтелност рядко, шарм [фр.] книж. рядко
1195. 0 очарователен - ♦ (който предизвиква очарование) обая¬
телен, омИен, чаровен, възхитйтелен, пленителен, прСлестсн, дйвСн,
шармйнтсн [от фр.] книж.
очароватслност - ♦ вж. очарование книж.
очсвИдсн - ♦ вж. всдсм-; ♦ вж. безспорен
очсвйдсц - ♦ вж. свидетел; ♦ вж. зрИтел
очсвйдно - ♦ вж. безспорно
очертавам сс - ♦ вж. изпъквам
1196. 0 Очертания - ♦ (крайните видими линии от формата на да¬
лечни предмети) контури [фр.], силует [фр.]
• очи в очи разг. - ♦ вж. насаме разг.
• очи срсту очи рмзг. - ♦ вж. насаме разг.
очИствам - ♦ разг. вж. убИвам
• очите ми капват от срам рмзг. - ♦ вж. засрàмвам се
• очите ми са обърнати към някого рмзг. - ♦ вж. цчоебеам се
ошипивсн рмзг, - ♦ вж. объркан
ч . К
ошмулвим разг, - ♦ вж. късам
ощетявам - ♦ вж. вредя
__311_
пйкост
T
пйгуба рядко - ♦ вж. гИбел крен.
пОгубен - ♦ вж. гИбелен книж,
• пада (сваля се) воденичен камък (планина) от гърбя (площите,
раменете) ми разг. - ♦ вж. олеква ми
1197. 0' пйдом - ♦ (губя опора и со повалям на земята) тупвам,
лупвом разг.: ♦ вж. сривам се: ♦ крее. вж. загивам
• подам духом книж. - ♦ вж. отчдйвем се
. ч
• пода ми камък от сърцето разг. - ♦ вж. олеква ми
1198. Ф пйда МИ се рвзг. - ♦ (заслужил съм си нещо) полОго ми се,
слОдва ми се, · хак ми о рвзг. незид., заслужавам си го рвзг. незид,
• подам като гръм от ясно небо разг. - ♦ вж. смСйвам
пИдом си рвзг. - ♦ вж. харесва ми [нгр.]
• пада (сваля се, смъква со) тежко бреме от ромонете (гърба,
плещите) ми разг. - ♦ вж. олеква ми '
подёние - ♦ вж. позор, ♦ вж. низост
подинО - ♦ вж. доекнв
подинтах [тур, padişah от перс.] - ♦ вж. владетел
пазар [по тур. pazar от порс.] рсзг. - ♦ вж. пазаруване [по тур.
от перс.]
1199. 0 пазарувано [по тур. pazar от перс.] - ♦ (правено но покуп¬
ки, купувано на различни стоки и продукти) купувано, пазйр [по тур. от ·
порс.] разг., шопинг [англ.] кеиж.
ч А Ч
пазач нар. - ♦ вж. телохранител
пОзви прен. - ♦ вж. неДрд поет,
пОзя - ♦ вж. браня, ♦ вж. охранявам, ♦ вж. бдя, ♦ вж. уважавам
пай [тур. pay] - ♦ вж. част
X . Ч
пакостен - ♦ вж. пакостлив
1200. 0 nàKOCT евр. - ♦ (непреднамерено действие, причинило не¬
приятна вреда) беля разг, поразия нар.' ♦ (неблагоприятна . последица
за нещо, превърнала го в негодно зо употреба) вж. ввредСт, ♦ вж. беда
пакостлив
_316 - _
1201. О паКОСТЛВВ - ♦ (който постоянно върши пакости, - бели)
пекостен, бедоносен, проклет, белялИя [тур.] разг., вреден, опесен
пакостник - ♦ вж. пецaβинк
пакостя нар. - ♦ вж. вредя
пакт [лат. pactum] полвт. - ♦ вж. съглашение*; ♦ вж. Договор
1202. О пйлав - ♦ (който ё немирен, необуздан) немИрен, луд разг.,
бесен прен. разг., непослушен, вж. и немИрен, · бесен и в червата разг.,
кръвта ми ври (кипи, играй) разг., сякаш че са го държали на въже
разг.; ♦ (който ё изпълнен с жизнена енергия) вж. игрНв
1203. 0 палавник - ♦ (немирно, палаво дете) немирник, пакостник,
непослушник разз, лудетина, обесник разг.. непрокопсаник разз.
палаво - - ♦ вж. игриво
палат [лат. palatium] - ♦ вж. deopèi] ; ♦ вж. сграДа
палата [лат. palatum] - ♦ вж. сграДа
1204. О - палйтка - ♦ (подвижен брезентов или платнищен заслон за
престой сред природата) шатра, шатрйло остар., шетър остар., чадър
[тур. от перс.] остар.
пйлещ - ♦ вж. жарък
палувам - ♦ вж. луДувам
паля - ♦ вж. запалвам
паля сё - ♦ разг. вж. горещя се
1205. О палячо [ит. pagliaccio] - ♦ (смешник в цирка) клоун [англ.];
♦ разш. (човек, който в живота се прави на клоун) смешник, шут [рус.],
арлекин [ит.] прен. книж.
памет - ♦ вж. спомен
пеметен - ♦ вж. незабравим*; ♦ вж. забележИтелен
паметлйв - ♦ нар. вж. умен
1206. О памфлет [англ, pamphlet] книж. - ♦ (кратко хапливо сати¬
рично произведение) пасквйл [от ит.] книж.; ♦ прен. (груба, оскърби¬
телна клеветническа нападка в печата) вж. клевета
панегирйк [лаа, panegyricus от гр.] анчж. - ♦ прен., вж. прослава
1207. 0 пйника [лат. panicus] - ♦ (внезапен, неудържим страх, водещ
до безконтролност в поведението и реакциите) суматоха [рус.], смут,
объркване, обърканост; ♦ вж. тревога
__311_
пародия
пинорема [фр. panorama] - ♦ вж. гледка
пйнти [от гр. παντού] разг. - ♦ вж. бдзOèлник
пипИ [фр. papa] разг. - ♦ вж. бмщд
папагàлш^ица [по гр. παπαγάλος, от ар.] разг, лреедбр. -
♦ вж. подражание
папийонки [фр. papillon] - ♦ вж. вратовръзка
1208. 0 пОплач - ♦ (безредно множество от всякакви хора) сгин,
сбИрщина, тълпИ
парабола [от гр. παραβολή] - + литерат. вж. алегория [от гр.]
пириболИчен [по гр. παραβολικό^ книж. - ♦ рядко вж. мле-
горСчен [от гр.]
параграф [фр. paragraphes от клат.] - ♦ вж. точка
парадйрам [от фр. parade] - ♦ вж. важнича
пирадоксИлсн [фр. paradoxale по гр.] книж, - ♦ вж. непрмв-
, 0хпх00едн; ♦ прен. вж. ' стрМнен
парИклис [гр. παρακλήσιον] — ♦ вж. храм
пиралСл [фр. parallele от гр.] кнсж. - ♦ прен. вж. сравнение
паралелно [по фр. paroliere от гр.] - ♦ вж. napèd
парализа [лат. paralysis от гр.] мед. - ♦ вж. удар разг.
парализиран [от гр. παραλύω] - ♦ прен. вж. вцепенен
паралйя, [от тур. paralısini] диал. - ♦ вж. трапеза [гр.]
пиралйя2 [тур. parali] рмзг. - ♦ вж. богат
• · пари нс · свърти разг. - ♦ вж. разточителен
пардон [фр. pardon] - ♦ вж. извинете
пИрещ - ♦ вж. жМрък ; ♦ вж. топъл
1209. 0 парй [от тур. para · от перс.] - ♦ (финансово покупателно сред¬
ство) финИнси [лат.] разг. прде., авоИри [фр.] рмзг. прен., валута [по ит.]
разг, прен, кйнти жарг., мингйзи [циг.] жарг.; мъни жарг,
пИрий [тамил, paraiyen] - + прен, книж. вж. бедняк
1210. О парлйв - ♦ прен. (за чувство - което с дълбоко, силно, като
. чс ли пари) остър прен., болСзнсн прен, лют пренг, ♦ вж. жарък
парльотя [от фр. parler] жарг. - ♦ вж. говоря
1211. 0 пародия [от гр. παρωδία] книж. - ♦ (несполучливо окари¬
катурено подражание) карикатура [от ит.] пренг, ♦ вж. подражание
318 _
пасище
партенка [рус. партенка] жарг. - ♦ вж. мълвС
парфюм [фр. parfum] - ♦ вж. сромвт [гр.]
порцалки разг, ирон, - ♦ вж. облекло
парцёл [фр. porcele] - ♦ вж. mepèn [фр.]
парч<3 [от тур. parça от перс.] - ♦ вж. част
пасОж [фр. passage] книж, - ♦ вж. извадка' ♦ вж. Сбзац [ном.]
пасожёр [фр. passager] - ♦ вж. пътник ,
пОсбищо - ♦ вж. пСсите
пасивен [от лат. passivus] книж, - ♦ вж. безДеен
1212. 0 пйсищо - . ♦ (местност извън селище, къдото пасе добитък)
пОсбищо, морО [тур. от ар.] еар.. паша нар., совёт [тур.] диае.
пасквил [от ит. pasquiito] книж, - ♦ вж. памфлет, [англ.] кеиж·.
пасторален [от лот. pastoralis] - ♦ вж. иДиеИчен [от фр.]
пасувам [фр. passer] - ♦ рсзг. вж. въздържам се
t патетичен [от гр. рбнзфйкът] книж. - ♦ вж. вДъхновен
• пати (тегли) ми главата разг. - ♦ вж. пдтя
X . >
патка - ♦ прен. разг. руг. вж. геупдк
патологичен [нлат. pathologicus] кеиж, - + прен, вж. ненор-
мСлен
пйтое [гр. πανος] кеиж. - ♦ вж. въодушевление
потриОрх [гр. πατράχχη] кеиж, - ♦ вж. архиепврх [оргр.]
църк.'. ♦ вж. сснововCτеe
патриархален [по гр. πατριάρχη] - ♦ вж. иекейчен [от фр.]
патриот [фр. patriote] - ♦ вж. роДолюбец
1213. О пЯтя - ♦ (преживявам нещастия, страдания) стрёдам, мъча
со, тегля нар, · пати (тегли) ми главата разг, сърбам (ям) попорато
разг, идва ми до главата разг.
пауза [лат. pausa по гр.] - ♦ вж. антрдкт [фр.]
к >
паша нар, - ♦ вж. паекще
педагог [от гр. παιδαγωγό] - ♦ вж.·учител
• подя човек рвзг. - ♦ вж. джудже [тур.]
пой [тур. ·pay] нар, - ♦ вж. аввнс [фр.]
• пей давам рвзг. - ♦ вж. Иска ми се разг.
пейзаж [фр. paysage] - ♦ вж. гледка
_ 319 _
песимистичен
пенявя cè жарг. - ♦ вж. яОосвам се
пеня се разг. - ♦ вж. ядосвам се
• пека се на огън разг, - ♦ вж. мъча се
пеленйче разг, - ♦ вж. бебе [фр.]
• пепелянка (змия) му ё плюла в устата разг. - ♦ вж. - зъл
пера [от тур. perdah от перс.] жарг. - ♦ вж. бйя
пердах [тур. perdah от ар.] разз, - ♦ вж. -бой
пердаша [от тур. perdah от перс.] разз, - ♦ вж. бЧя
перделйя [тур. perdeli от перс.] разз. - ♦ вж. - нахален
1214. 0 период [фр. periode по гр.] - - ♦ (голям отрязък от историчес¬
кото време) епоха [лат.], èpa [клат.]; ♦ (определен срок от време, през
който е протекло развитието на някакъв- процес) стадии [гр.], етап [фр.]
прен., фаза [гр.]
перко жарг. - ♦ вж. налуДничав
• Перко Наумов жарг, - ♦ вж. налудничав
перла [фр. perle] - ♦ вж. бвсер
перманентен [лат. permanens. -entis] книж, - ♦ вж. постоянен
пернат разг. - ♦ вж. налуДничав
пернато - ♦ вж. сърдвто
персона книж, - ♦ нрон. вж. лИчност
персонален [от нлат. personalis] - ♦ вж. частен
перспектИва [срвеклат. perspektiva] - ♦ прен. вж. Нзглед2
перушен [тур. perusan от перс.] разг. - ♦ вж. налуДничав
перфектен [от лат. perfectus] книж, - ♦ вж. иДеален [по фр.]
перфиден [фр. perfide] книж, - ♦ вж. коварен
перфйдност [от фр. perfide] книж, - ♦ вж. ковОрство
перча се разз. - ♦ вж. важнича
перя се разг. - ♦ -вж. важенча
пес - ♦ вж. куче
песимйзъм [фр. pessimisme от лат.] книж, - ♦ вж. безна-
deMOnocm
1215. 0 пёсимистИчен [от фр. pessimiste] - ♦ (който - е проникнат
от черногледство, от безверие) мречен, черноглед книж:.; ♦ вж. без¬
надежден
пестя
_220_
1216. 0 пестя - ♦ (заделям настрана пари или други ценни неща,
за да стигат или ди ги ими в случай ни крайна нужда) спестявам, ико-
номйсвим [по гр.], кътам еар.; скътвам нар., · късам (отделям) от за¬
лъка си рмзг, слагам (заделям турям) настрана рмзг, завързвам възел
рмзг, давам си и залъка от устата рагг.', ♦ вж. щадя
• пст за четири разг. - ♦ вж. повърхностно
петимсн [гр. έπινυμέω] нар.. - ♦ вж. жйОен
пстно - · прен. вж. позор
пстня - ♦ вж. мърся
• псто колело книж. - ♦ вж. ненужен
псчИл книж. - ♦ вж. скръб
печИлба - ♦ разг,, вж. изгода
печИлен - ♦ вж. скръбен*', ♦ вж. тъжен
печИт - ♦ вж. клеймо [рус.] книж.
Ч '
печсн - ♦ разг. вж. опитен
• пся осинна (илилуя) · книж:. - ♦ вж. вазвеличавaa
• пся дитирамби книж:. - ♦ вж. възхвалявам
ч .4
пивници - ♦ вж. кръчма
пигмей [гр. πυγμαίο] - ♦ вж. джудже [тур.]; ♦ прен.. ' срон.
вж. нищожество
пигмснтйрим [от фр. pigmenter] книж. - ♦ вж. оцветявам
пигментиран [по фр. pigmenter] книж, - ♦ вж. оцветен
пиетет [от лат. pietas] кнсж. - ♦ вж. почит
ч \
пилея - ♦ вж. прахосвам
ч . \
пилея сс рмзг. - ♦ вж. скитам
пилшрйм [от ит. pellegrino] - ♦ вж. поклонни*. ♦ прен, вж. пътник
пйлник нмр. - ♦ вж. бйница
пилот [фр. pilote] - ♦ вж. летец
пилюли [лат. pilula] мед. - ♦ вж. таблетка [фр.] мед,
пинтйя [тур. pinti] рмзг, пренебр. ~ ♦ вж. скъперник
1217. 0 пйпам - ♦ (докосвам или хващам нсщо с пръсти, с ръка)
докосвам, бИрам разг., бутам рагг., ♦ рмзг. вж. крадМ
• пипвам пирита· рдзг. - ♦ вж. забогатявам
пйпс разг, лреедбр. - ♦ вж. ум
_ 321 _
пламенен
пипета, пипетка [фр. pipette] мед. - ♦ вж. капкомер
пйпкав разг. - ♦ вж. муден
пйпкаво разг, - ♦ вж. мудно
1218. 0 пир - ♦ (богата, изобилна гощавка) пиршество, банкет,
угощёние, гощавка, - гуляй, ешмедеме нар. шег,
пйрга [гр. πύργος] остар. - ♦ вж. крепост
пиршество - ♦ вж. пир
писател - ♦ вж. автор [лат.]
х Ч
пйсва ми -жарг. - ♦ вж. омръзва ми
• писва ми главата разг. - ♦ вж. вмрЪзвц мн
пйсменост - - ♦ вж. книженна
пйськ - ♦ вж. вик
пйтане - ♦ вж. въпрос
* . X
питиепродевница остар!. - ♦ вж. кръчма
пйщен [рус. тарный] кнчж, - ♦ вж. разкошен; ♦ вж. великолепен
пйщност [от рус. пнщеостъ] кннж, - + вж. разкош;
♦ вж. великолепие
х ' X
пищя - ♦ вж. викам
1219. 0 - ПИЯ - ♦ (употребявам спиртни напитки) пиянствам, попййвам,
чёрпя сё, почерпвам се, налйвам сё, посръбвам, поркам жарг., къркам
жарг., · обичам чашката разг., наливам се като бъчва разз..- за живо
и за умряло пня разг., окото ми все в чашката разг.
• пия с очи разз. - ♦ вж. вглежДам се
X А ч
пиянствам - ♦ вж. пня
1220. 0 плавен [рус. плавней] - ♦ (който протича отмерено, глад¬
ко) отмерен, равномерен, ритмйчен [от фр.], ревен прен.. гладък прен.;
♦ вж. пластйчен [от гр.] ; ♦ вж. равен
плевност - ♦ вж. пластвчеост [по гр.]
плакет [от хол. plakkaat] - ♦ вж. реклама [по лат.]
плам поет. - ♦ - вж. разпОзленост; ♦ вж. въодушевлОнне
1221. 0 плйменен поет. - ♦ (който ё изпълнен със силни, страстни
чувства) буен, жерък, стрестен, горещ прен., разпален прен,. · огън и
пламък анчж,.; ♦ (който ё до крайност отдаден на нещо) ревностен,
стрестен
план
_ 322 _
V Ч
пламония - ♦ вж. светя
пламенност - ♦ вж. въодушевление' ♦ вж. разпСленост
1222. О план [фр. pian от лат.] - ♦ (предварително обмислен начин за
извършване на нещо) проект [нем.], предначертание; ♦ (предварително
набелязана система от мероприятия за постигане на нещо) прогрОма
[гр.]; ♦ вж. Hoeepènue
плОнор [фр. planeur] - ♦ вж. самолет
1223. О планини - ♦ (много голямо и високо земно възвишение)
болкОн [тур.] разг, горО старин. (Света гора, Средно гора); ♦ прее,
вж. куп
плацицар - ♦ вж. турКст
планирам [от нем. planieren] - ♦ вж. възнамерявам
планомерен - ♦ вж. систимен
пластика [фр. plastique по гр.] - ♦ вж. пластичност [по гр.]
1224. О пластичен [от гр. πλαστικός] - ♦ (който со отличава с голя¬
ма еластичност) гъвкав, гъвък поет., еластичен [по гр.], кръшен нар.'
♦ (който в движенията си о красив, хармоничен) грациозен [от лат.],
плйвон; ♦ вж. образен
1225. <> пластичност [по гр. πλαστικός] - ♦ (състояние от пластичен)
плОстико [фр.],. грОция [лат.], грациозност [от лат.], плИвност, гъвка¬
вост
плот - ♦ вж. материя [лат.] физ.
плОто Hùp. - ♦ вж. възнаграждение
платно - ♦ трен. вж. картИна [от ит.]
плах - ♦ вж. малодушен. ♦ вж. страхеИв
плач - ♦ вж. вопъл кеиж:.
1226. 0 ПлПча - ♦ (от някакво чувствено преживяване очите ми се
наливат със сълзи; сълзи· капят от очите ми) ровО ^одобр, ридОя книж,
просълзявам со, хлипам, · хълцам, хлОнча, цивря нар., скимтя рвзг.. под-
смърчом рвзг, дера со разг, крее., · лея сълзи разг, роня сълзи рвзг,
проливам, сълзи рвзг, надувам гайдата разг. крон.
плача со нср. - .♦ вж. оплаквам се
1227. О плачёвен -♦ прен. (който буди състрадание) окОян, жйлък,
мизОрон, нозавйдон; ♦ крее. вж. скръбен
_ 323 _
плодороден
1228. О njlàllia - ф (стремя сс ди породя страх) зиплИшвим, заканвам
сс; ф прен, вж. тревожа
плаша сс - ♦ вж. боя се
ч . '
плашлив - ф вж. страхлив
1229. О плИщим - ф (дивам пари зи извършена работа) заплащам,
разплИщам сс, наброявам разг; ♦ прен. вж. отмъщавам
• плашам си дълговете разг. - ф вж. умирам:, ♦ вж. агонизирам
1230. О плИщиния - ♦ (парични разходи) разноски, рИзходи, харч
[тур. от ар.]
плсбисцйт [лат. pleblsclf] - ф вж. peifiepèndyM
племе - ф вж. èmnoc [гр.]
ч . ч
пленен - ф прен.. вж. очарован
ч . 4
пленителен кнсж. поет. - ф вж. прекрасен:
ф вж. очарователен
плснИтелност рядко - ♦ вж. очаровМние
пленум [лит. plenum] - ♦ вж. събрание
плесенясал - ♦ прен, вж. отживял
X . '
плескам - ф вж. мърся
плещя рмзг. πрдедбр. - ф · вж. говоря
плиткоумен - ♦ вж. глупав
плйтък - ♦ прен,. вж. ^задълбочен
плод - · ♦ прен. вж. meopènue; ♦ прен. вж. дело
плоден рядко - ♦ вж. плодороден
ч . '
плодове - ♦ вж. овощия
плодовит - ♦ вж. плодороден
плододетен кнсж, - ♦ вж. плодороден
плодоносен - ♦ прен. вж. плодороден; ♦ вж. прен, благодатен;
♦ прен,. вж. благотворен
плодонося - ♦ вж. дМвам прен.
1231. 0 плодороден - ф (който дива изобилие от плодове) плодоно¬
сен, плодовит, плоден рядко; плододИтен книж., бсрскетлйя [тур.] нар.,
богйт прен..; ♦ прен. вж. благодатен
плодородие - ♦ вж. благодМт
плодотворен - 4 вж. благодМтен; ♦ вж. благотворен
площйд
_ 324 _
плосък - ♦ вж. равен; ♦ прен, разг, вж. банален [фр.]*, ♦ прен. разз, вж.
безинтересен'. ♦ прен, разз:. вж. безсъДържателен
площ - ♦ вж. mepèn [фр.] ·
1232. 0- площад - ♦ (просторно място в селище, където в особени
случаи се събира населението) мегдан [тур. по ар.] нар,, стыда старче.
плътен - ♦ вж. Эебёл;· ♦ вж. масввен [фр.]
• плюнката си да не хвърлиш на него разг. грубо - ♦ вж. грозен
плюс - [лат. plus] - ♦ прен:. вж. - преОНмство
плюскам разг. грубо - ♦ вж. ям ’
• плюя си на - петите разг. - ♦ вж. побягвам
плямпам разг. пренебр. - ♦ вж. говоря
плямпало разг. пренебр. - ♦ вж. бъбривец
пляскам - ♦ вж. бвя
плячкосвам - ♦ разз:. вж. краДа
1233. 0 побеждавам - ♦ (налагам се със сила над някого) надделя¬
вам, надвИвам, бИя разз,. възтържествувам книж.. преборвам разг,.
повалям прен,, налагам се, - · вземам (удържам) връх - разз, удържам
победа книж.. вземам преднина разг.. излизам едни- гърди напред
аннж.; ♦ прен. вж. превъзмогвам
побой - ♦ вж. бой
поборник книж. ряОко - ♦ вж, радетел
побъркан - ♦ вж. луд .
побърканост - ♦ вж. лудост
1234. 0 побЯгвам - - ♦ (с бягане се отдалечавам от някъде) избяг¬
вам, затйчвам се, хуквам, втурвам се, офейквам [от нгр.], изфирясвам
пренебр, или шеa., духвам разз., драсвам разг,, · духвам (плюя) си на
краката разз.. плюя си на петите разг., дим да ме няма разг,- повалям;
♦ вж. събарям; ♦ прен. вж. побежДавам
повдйгам - ♦ вж. вОНгам
• повдигам кокалите разг. - ♦ вж. злословя
поведение - ♦ вж. Държание
повей поет. - ♦ вж. полъх
повеление - ♦ вж. заповед
повелителен книж. - ♦ вж. властен; ♦ вж. категорИчен [от гр.]
_ 325 _
поглед
повеля - · ♦ вж. зДповеД
повелявам книж. - ♦ вж. заповядвам
1235. О поверие - ♦ (тълкуване на . някои случки като проява на
свръхестествени предзнаменования) вярване, суовёрио; ♦ вж. легенда
[срвеклат.]
1236. ф поверителен - ♦ (който не трябва да се знае от другиго
освен от лицето, но което се съобщава) тйон, секрОтен [по лат.], до¬
верителен, дискрётон [фр.] кеиж,
поверявам - ♦ вж. Доверявам
1237. 0 полестволйтелен - ♦ (който съдържа разказ, . повествувано)
разказвателен, епичен · · [от. гр.]
1238. 0 повествование кеиж. - ♦ (разказ за някакви събития, случ- *
ки) рОзказ, разказвано
повик книж. - ♦ вж. зов
повиквам - ♦ разг. вж. каня
повиквано - ♦ вж. зов
повод - ♦ вж. мотКв [фр.]
Ч . Ч
повратен - · ♦ · вж. преломен.
повреда - ·♦ вж. свСрия [чроз нгр. от ар.]
повродИн - ♦ вж. еош
повърхностен - ♦ прен, вж. HesadwiôouèH' ♦ прен.. вж. бегъл.
♦ прен.. · вж. безсъДържДтелен: ♦ прен.. вж. лекомислен
1239. <> ПОВЪРХНОСТНО - ♦ (без задълбочаване) незадълбочИно,
небрежно, бегло, набързо, набържо разг,. · отгоре-отгоре рсзг,. надво-натри
рсзг.. през куп зо грош рсзг,. през пръсти рсзг.. джосто-просто рсзг, как да
е рсзг,. но бързо ръка рвзг,. пот . зо четириног.; ♦ вж. лекомислено
ч .4
повиване - ♦ вж. полъх
повяхвом - ♦ вж. посървим
погазвам - ♦ вж. потъпквам
погибол старке. - ♦ вж. гИбее кеиж.
ч . Ч .
погивам - ♦ вж. умирам
1240. Ф поглед - ♦ (насоченост на зрителното . възприятие) взор
поет,, око рвзг, · · хвърлям ·едно око разг:, Ф прен. вж. схввщане
поглъщам - ♦ вж. абсорбКрам [по лат.] спец.
подОрък
_326_
х .4
поговорки - ♦ вж. израз
погрешен - ♦ вж. неправилен
. погрешка - ♦ вж. epèuiKa, ♦ вж. недоразумение
погром книж. - ♦ вж. nopaMeMe
погубвам - ♦ вж. убИвам
погубвам сс - ♦ прен. вж. загИвам
погубванс - ♦ вж. гИбел книж,
подИвим - ♦ вж. дМвам
• подивим ръка разг. - ♦ вж. подкрепям
подавам сс - ♦ вж. появявам се
1241. 0 ПОДарЪК - ♦ (нещо, дадено на някого в знак иа добри чувс¬
тва) дар, армагИн [тур.] еар., сюрпрйз [фр.] книж.', ♦ (нещо, дадено на
някого зи спомен) вж. сувенИр [фр.]
1242. 0 подарявам - ♦ (дивим нсщо безвъзмездно, като израз на.
добра воля) дарявам, хирйзвим [от нгр.]; ♦ вж. Одвам
полетел - ♦ вж. адресант [нсм.]
подбив нар, - ♦ вж. подигравка, ♦ вж. шегд
подбор - ♦ вж. Избор;· ♦ вж. селекция [от лат.] книж,.
подборка - ♦ вж. извМОка
подбрйн - ♦ вж. отбран
подбуда - · ♦ вж. подтик, ♦ вж. мотИв [фр.]
подбудйтсл - ♦ вж. вдъхновител, ♦ вж. подстрекОтел
подбуждам - ♦ вж. подстрекавам··, + вж. насърчавам',
♦ вж. провокирам [по лит.
подбуждане - ♦ вж. подтик
X . Ч
подведен - ♦ вж. излъган
подвСждам сс - ♦ вж. заблуждавам се
подвеждане - ♦ вж. заблуда
• подвивам (подгъвам) крак рмзг. - ♦ вж. отπхчUваа сс
подвиг - ♦ вж. героСзъм [по гр.]
подвижен - ♦ вж. пъргав, ♦ вж. гъвкав, ♦ вж. игрив
подвижник църк, - ♦ вж. аскет [гр.]
X . '
подвижно - ♦ вж. игриво
_327_
подкрепЯм
подгордявам се нар, - ♦ вж. възгордявам се
подготвям - ♦ вж. обучавам; ♦ вж. организврам [по фр.]
подготвям се - ♦ вж. каня се
поддръжка - ♦ вж. - помощ
• под дърво и камък разз. - + вж. навсякъОе
поддържам - ♦ вж. подкрепям
• поддържам настроението разг. - ♦ вж. забавлявам
1243. О ПОДрМ - ♦ (бърз възход) възход, напредък, прогрес [по лат.],
растеж, разцвет, просперитёт [по лат.] кннж,, процъфтяване, преуспяване
подемам - ♦ вж. - почвам
• по диагонала разг. - ♦ вж. бегло
к . Ч
подигравам - ♦ вж. срамя
1244. 0 подигравам се - ♦ (отнасям се несериозно и обидно, взе¬
мам на присмех) надсмИвам се, присмйвам се, осмйвам, подсмйвам се,
иронизйрам [по фр.], будалкам се [по тур.] жарг.. поднасям разг, из¬
девателствам книж,. гавря се, майтапя се [по тур.] нар, разг,. · вземам
на (за) мезе разг, правя - си гаргара -.жарг., вземам за канарче жарг,
вдигам на балон разг.
подигравателен - ♦ вж. иронИчен [фр.] аннж,
1245. 0 подигрйвка - ♦ (обидно несериозно, присмехулно отно¬
шение) насмешка, прИсмех, подбив нар.., присмехулство, - присмйвка
ряОко. ирония [лат.], сарказъм [гр.] книж,. гавра [гр.], издевателство
аниж.
подканям - ♦ вж. апелврам [по нем.] аннж,
подкачвам - ♦ вж. почвам
подкладка кннж, - + вж. поОтик
подклаждам - ♦ - прен. вж. - подстрекавам
• подклаждам сдърва под> огъня разз. - ♦ вж, раздухвам
подкокоросвам разз. - ♦ вж. поОстреайвам
к . ч
подкрепа - ♦ вж. помощ
х . . Ч
подкрепление - ♦ вж. помощ
1246. О ПОДКррПЯм - ♦ (оказвам помощ, насърчавам, защитавам)
подпомйгам, поддържам, защитавам, насърчавам, покровйтелствам,
толерйрам [по лат.], · вземам страната на някого разз, на - страната
подкуп
_ 328 __
на някого съм рвзг., подавам ръка не някого рвзг,, протягам ръка на
някого рвзг., удрям <едно> рамо нс някого рвзг., държа исо рвзг,
държа страната на някого рвзг.
1247. О подкуп - ♦ (дар зо незаконно услуга) рушвет [тур. от ар.],
взятка [рус.] остер.
подкупен - ♦ вж. корумкИран [по ном.]
подлёц - ♦ вж. негодник
• подливам вода на някого рвзг. - ♦ вж. npèna
подлизурко разг. - ♦· · вж. угодник
подлизурством - ♦ вж. угоДниче
подлост - ♦ вж. низост, ♦ вж. коварство
• под - листо и камък разг. - + вж. нсвсякъДе
подмОзвам со разг. - ♦ вж. угоДниче s
подмозвОч разг. - + вж. угодник книж,
подмемко - ♦ вж. примамка
подмйлквом со разг. - ♦ вж. угоднича
1248. ф ПОДМОЛен - ♦ ■ (който действа или се върши скрито, потайно)
скрит, · задкулисен, тОен, прикрйт; ♦ (който со върши · тайно, с цел да
со подкопаят устоите но официалната власт) подривен, тОен, конспи¬
ративен [от лат.], нелегален
подмятам - ♦ вж. намеквам
подмятано - ♦ вж. намек
поднОсям - ♦ вж. Ддвсм ; ♦ разг. вж. поДигравам се
• поднебосна шир поет. - ♦ вж. cenmt
подновявам - ♦ вж. възстановявам
подновяване - ♦ вж. обнова
. · под носа ми разг. - ♦ вж. беКзо
• под носа му порасло, в главата му непосеяно разг. - ♦ вж. глупак
подобава ми - ♦ вж. кркеКча ми
1249. О ПОДОбен■ - ♦ (който е сходен, прилича но друг) . сходен, ана¬
логичен [по фр. от гр.], сроден, близък, прилИчен, съответстващ
1250. 0 подобие - ♦ (приблизителна еднаквост) съответствие,
сходност, сходство, аналог [гр.] книж, аналогия [гр.]; ♦ вж. схоДство
подобрявам - ♦ вж. преобразувам
_ 329 _
подражОвам
подозйрим - ♦ вж. съмнявам се
подозрение - ♦ вж. съмнение
1251. 0 подозрйтслсн - ♦ (който предизвиква съмнения^ подозре¬
ния) съмнйтслсн, тъмсн прен., неблагонадежден, · нс ми с чист косъма
рмзг, нс ми с · чиста работата раз,.; г (който проявява недоверие) вж.
недоверчИв
подозрителност - ♦ вж. недоверие
• под открито нсбс рмзг. - ♦ вж. навън
х . X *
подочувам - ♦ вж. узнавам
\ . X
подпалвам - ♦ вж. запалвам
подписник - ♦ вж. мбонМт [ит.]
• под плет и над плет рмзг. - ♦ вж. навсякъде
подпомагам - ♦ вж. подкрепям
X . X
подпора - ♦ вж. опора
1252. 0 подправен - ♦ (който нс с истински, а с користно променен)
фалшифициран [по лат.], фалшИв [по лат.], имитИран [от фр.], мснтС
[по тур,] рмзг.
1253. § подпрИвям - ф (правя нещо ди наподобява друго нсщо)
фалшифицИрим [по лат.], имитИрим [по фр.]
• под път и над път рмзг. - ♦ вж. навсякъде
1254. 0 ПОДрржание - ♦ (неоригинално творенс, създаване по чужд
образец) подражИтслство, имитация [лат.], имитйранс [по фр.], копиране
[по фр.], пародия [от гр.] книж., спигонство [по гр.] кнсж,; папагалщини
[по · гр.] пренебр. .
1255. 0 подражавам - ф (действам или се държи подобно на ня¬
кой друг) имитйрам [по фр.], копИрим [по фр.], наподобявам, · вземам
пример от някого разг,, вървя по стъпките (следите) на някого разг,,
вземам терк (интифа) рмзг.
подрижатслство - ♦ вж. подражание
подрйстващ книж. - ♦ вж. MAadèwc '
подрСдба - ♦ вж. uapèdôa
подрсдСност - ♦ вж. ред
подреждам - ф вж. нареждам
подрйвсн - ♦ вж. подмолен
подробен
_ 330 _
1256. 0 подробен - ♦ (който обхваща или представя изцяло нещо
с всичките му подробности) изчерпателен, детайлен [от фр.] кннж.,
обстоен книж., пълен, обшИрен; ♦ вж. вннацтсесн
1257. ф подробно - ♦ (с подробности, с тънкости, изцяло) изчерпател¬
но, детайлно [от фр.] аниж., обстойно кнчж., обшйрно, нашироко рцза,
обстоятелствено анчж. рядао, пространно, · надълго и нашироко разг,,
открай докрай разг. от игла до конен разг. дума по дума разз:.
1258. 0 Подробност - ♦ (малък, дребен елемент от нещо) детайл
[фр.] книж,. тънкост прен. елемент [лат.]; ♦ (дребно нещо, което не
заслужава внимание по- своята значимост в цялото) дреболйя, незна¬
чителност
подсигурявам - ♦ вж. органчзНрам [фр.]
подскрйжен Овал. - ♦ вж. настръхнал
подслон - ♦ вж. прибежище
подсмйвам се - ♦ вж. поОчгравам се!
подсмърчам - ♦ вж. плача
подсторвам нар. - ♦ вж. поОстрекОвам; ♦ вж. разОухвам
подсторник нар, - ♦ вж. подстрекбтел
1259. 0 ПОДСТрркавам - ♦ (подтиквам към злосторство) подбуждам,
подучвам, насъсквам прен,, инспирйрам [от лат.] книж,. инжектйрам
[от фр.] прен. разз., подсторвам -разг., надъхвам, подкокоросвам разз,
шилосвам разз,. подклаждам прен., · пускам (пущам, хвърлям) фити¬
ли разг., запалвам фитила разз. навивам пружината (бурмата) разг.,
на (в) дъното стоя (съм) разг. наливам (турям, подливам) масло в (на)
огъня разз., пускам конска муха под опашката разг. вкарвам (пускам)
муха (бръмбар) в главата разз, пускам (турям) бълха в ухото разг.: ♦
вж. бунтувам; ♦ вж. разДухвам
1260. ф ПОДСТрркйтел - ♦ (човек, който подтиква към злосторство)
подбудйтел, подсторник нар. инспиратор [от лат.] кнвж.. вдъхновйтел
разз,. провокатор [от лат.]
• под сурдинка разг:, - ♦ вж. твхо
1261. ф ПОДРИР - ♦ (насърчение към вършене на някаква работа)
подбуда, подбуждане, насърчение, подкладка книж., тласък прен.,
стймул [лат.], импулс [от . лат.]; ♦ вж. мотНв [фр.]
подтйквам - ♦ вж. насърчбвам; ♦ вж. провокНрам [по лат·.]
подухва - ♦ вж. духа
_331 _
пожелОвам
Ч ж. X
подухвине - ♦ вж. полъх
подучвам - ♦ вж. подстрекМвам
подхващам - ♦ вж. почвам
ч . X
подхвърлям - ♦ вж. еам.екваа
ч . X
подхвърляне - ♦ вж. намек
• подхлъзвам (хързулвам) ни динена кора рмзг. - ♦ вж. лъжа
подходящ - ♦ . вж, благоприятен; + вж, уместен
1262. 0 подхожда - ♦ (за наличие на съответствие, на прилика - съ¬
ответства) прилИчи, · хирмонйра [по фр.] прен, връзва сс разг, · в тон
С книж.
подхожда ми - ♦ вж. прилйчм ми .
подценявам - ♦ вж. пренебрегвам ■
1263. 0 подчертавам - ♦ прен. (смислово откроявам нещо) изтък¬
вам, наблягам, акцентИрам^ [по лит.] книж., отбелязвам, вж. и изтък¬
вам, · слагам акцент книж., подчертавам дебело книж, подчертавам
с дебела черта (линия) книж., извеждам на преден план книж.
• подчертавам дебело кнсж, - ♦ вж. изтъквам; ♦ вж. подчер-
тМвам прен.
• подчертавам с дебели черти (линия) кнсж. - ♦ вж. изтъквам;
♦ вж. поОчертМвам прен,
подчертаване - ♦ вж. акцент [лат.]; ♦ вж. изтъкване
\ . X
подчииание - ♦ вж. зависимост
■ * ж X ‘
подчиненост - ♦ вж. зависимост
1264. 0 ПОДЪЛ - ♦ (който в постъпките си с безчестен, безнравствен
и вероломен) низък, мерзък книж.,' гнусен, долен прен., гидсн, долноп¬
робен, вж. и низък, · от най-долна проба разг.; · ♦ вж. ковМрен
подялба - ♦ вж. Оелбд
• по един калъп (тертип) рмзг. - ♦ вж. шаблонен [от нем.]
X г
• поемам си душа<ти> разг. - ♦ вж. почивам
• поемам си дъх разг. - ♦ вж. отпочИвам си; ♦ вж. почИвам
пожйр - ♦ вж. стихИя [гр.]
1265. ф пожелОвам - ♦ (обземи ме желание зи нещо) пойсквам,
възжелйвам.
пожертвовИтслен - ♦ вж. всеотдаен
поздрав
__332_
1266. 0 поздрав - Ф (изказно благопожолание) поздравление, привёт,
привИтствие книж., поклон рядко
поздравление- ф вж. поза^рвс. Ф вж. честитас. Ф вж. адрес [фр.]
поздравявам - ф вж. npueèmcmeeM', Ф вж. честитя
позив - ф вж. апел [фр.]
позирам [фр. poser] - ф прен, вж. npee3èMaM се
позиция [лат. · pasttio] - Ф вж. nojioMceHua·. Ф прен, вж. мнение.
ф крее. вж. схввщаее
познание - Ф вж. знание
1267. 0 ПОЗОр - Ф (срамно излагане, опетнено чест) безчестие,
подёнио, срам, срамотО, розйл [тур.] рвзг... петно крее., клеймо [рус.]
прен.
1268. 0 позорен - Ф (който е изпълнен с безчестие и срам) недо¬
стоен, срИмон, безчИстен, срамотен нарс. Ф (който о завършил с униже¬
ние и позор) безславен, унизителен
% ч
позоря - Ф вж. срамя
s . '
поисквам - Ф вж. пожелавам
1269. 0 показйтел - Ф (признак зо степента на развой) признак,
бёлог, указОтол ря0оо· Ф вж. прИзнск
1270. 0 показателен - ф (от който може да се съди зо нещо)
характерен [по гр.], типичен [по гр.], отличителен, особен, присъщ,
свойствен; Ф (който е външен признак, предвестник но нещо) зна¬
менателен, симптоматичен [по гр.] книж., знОков, емблематичен [по
гр.] кеиж, символичен [по гр.] книж.
1271. 0 показвам - Ф' (посочвам къде се намира нещо) соча,
посочвам, укОзвом кеиж:. рядос. Ф (изкарвам с обяснения наяве нещо)
продстОвям; Ф (излагам но обществен показ нещо) излОгом, продо-
монстрИрам, домонстрИрам [от нем.], · изваждам на показ нещо рвзг,
изваждам наяве нещо рвзг, изваждам (показвам) на бял свят нещо
рвзг, изкарвам налице нещо рагг.', Ф (давам публичен израз но нещо)
изразявам, проявявам, розкрйвам, демонстрИрам [от нем.], засвидетел¬
ствам книж., Ф (разкривам нещо неясно или неизвестно) разбулвам
прен, розкрйвам, · вдигам завесата кеиж, изваждам на бял свят разг,
Ф вж. сфишКрам [от фр.] прен.
• показвам (посочвам) вратата разг. - Ф вж. изпъжДам
К л. Ч
показвам со - Ф вж. появявам се
_ 333 _
покруса
• показвам истинския лик разг. - ♦ вж. изобличМвмм
к W к
покайвам сс - ♦ вж. съжалявам
покани · - ♦ вж. зов
поквИра - ♦ вж. ндмхрммлнстр; ♦ вж. деморализация [фр.] кнсж.
поквйрен - ♦ вж. развратни·, ♦ вж. корумпИран [от нсм.]
X . X
покои - ♦ вж. жилище
покои - ♦ вж. тишина
покойник - ♦ вж. мъртвец
покойният - ♦ вж. мъртвец
поклон - ♦ рядко вж. поздрав
1272. 0 ПОКЛОННИК - ♦ (странстващ богомолец) пилигрИм [от лат.];
♦ (лице, което високо цени и дълбоко почита някого) вж. почитател
1273. О поколёнйё - Ф (хората от дадено време) генерИция [лат.]
кнсж.·, ♦ (продължителите· ни своите родители) наслСдници, потомци
покорйтсл - ♦ вж. поробИтел
покорявам - ♦ вж. завладявам
1274. 0 покрив - ♦ (най-горната част на сграда) стряха; ♦ прен. вж.
жилище
покривало - ♦ вж. покров
• покрив над главата си няма рмзг. . - ♦ вж. бездомен
• покрит въглен съм рмзг. - ♦ вж. потаен
1275. 0 покров - ♦ (платно, с което сс покрива мъртвец) савИн [нгр.],
покривИло
покровител - ♦ вж. закрытк*; ♦ вж. благодетел
покровИтслствим - ♦ · вж. подкрепям
X '
покровителство - ♦ вж. закрила.
1276. 0 покруса - ♦ (силно душевно смущение) мъки, · горсст поет.,
болки прен., съкрушение остер.·, ♦ вж. скръб
• покупко-продажба разг. - ·♦ вж. сделка
х · . X
покъртвам сс - ♦ вж. трогвам се
покъртсн - ♦ вж. развълнуван
по-късно - ♦ вж. после
покъртителен - ♦ вж. трогателен
поле
_ 334 _
ч X X
полагам - ♦ вж. слогам
полага ми се - ♦ вж. nàda мн се
• полагам началото книж, - ♦ вж. основОвам
• - полагам основите книж. - ♦ вж. основавам '
• полагам усилия книж. - ♦ вж. старая се
1277. ф ПОлё - ♦ (обширно равно пространство, земя извън- населено
място) кър [тур^.рлзг., зёмлище; ♦ прен. вж. попрчще кннж.
полезен - ♦ вж. благотворен
полёка - ♦ вж. бавно .
полекичка - ♦ вж. 6àeno
полемика [фр. polémiqué от гр.] - ♦ вж. спор i
полза - ♦ вж. изгоДа
ползване - ♦ разг, вж. ynompèôa
ползотворен - ♦ вж. благотворен', ♦ вж. благоприятен',
♦ вж. благодатен
полинявам - ♦ вж. посървам
политИчен [от гр.] - ♦ вж. тактвчен [от гр.]
1278. О ПОЛИЦИЙ [нем. Polizei] - ♦ (въоръжен пазител на обществения
ред) стражйр встцр,, милиционер [рус. по лат.] встар., жандармерИст
[по фр.], фанте [ит.] жарг.
полИчба нар!. - ♦ вж. знамение
1279. О ПОЛОЖЖНИе - ♦ (заемано място спрямо нещо друго) позИция
[лат.] кннж., разположёние; ♦ вж. състояние", ♦ вж. обстановка',
♦ вж. атмосфёра [от гр.]
положИтелен - ♦ вж. благоприятен
положИтелно - ♦ вж. безспорно
ч . X
полудрямка - ♦ вж. просънвца
\ X
полужив - ♦ вж. примрял
полумрак - ♦ вж. сумрак
полумъртъв - ♦ вж. примрял
ч - X
полусън - ♦ вж. просънвца
1280. Ф ПОЛУНОЩ - ♦ (средата на нощта) среднощ, · първи петли
разг] глуха доба разз.
_335
помпозен
полупрозрачен - ♦ вж. мвтов [фр.]
получател - ♦ вж. сДресдт [ном.]
полъгвам се - ♦ вж. заблужДввем се
1281. 0 ПОЛЪХ поет. - ♦ (леко повяване) лъх! поет,' полъхвоне,
повой поет,, нОвой поет., ряДко, повяване, подухване, свожник поет.
ряДко. ветрец, бриз [фр.] мор.
полъхва - ♦ вж. Духа
полъхвано - ♦ вж. поеъх
полюс [от гр. πόλος] - ♦ вж. πрсτuвсπо.eсжносm' ♦ вж. ен-
τκπόα [фр. ' от гр.]
ч ж '
полюсен - ♦ вж. противоположен
1282. 0 ПОЛЯНЯ - ♦ (малко равнина без дървета в гора или планина)
морОва еар,, рудинО еар, равнище
1283. 0 помогОло - ♦ (допълнително помощно ръководство) пос¬
обие, наръчник
помИйвам рядко - ♦ вж. бввз^
• по мед и масло рвзг. - ♦ вж. безпрепятствено
помен нср. - ♦ вж. спомен
помилвам - ♦ вж. амнистИрам [но гр.]
Ч · '
помимо нср·. - ♦ вж. въпреки
помина се - ♦ вж. умрирем
поминувам разг. - + вж. живея
поминувам со разг. - ♦ вж. прехранвам се
помйнък - ♦ вж. рдбота
• помирисвом босилека жарг, ирон, - ♦ вж. умИрам-
помислям си - ♦ вж. хрумва ми
помисъл книж, - ♦ вж. намерение
X . '
помитам - ♦ прен. вж. премахвам
• помитам по пътя си рсзг. - ♦ вж. кремвхвам
1284. 0 ПОМОЩ - ♦ (оказана подкрепа за нешо) подкрепа, действие,
поддръжка, подкроплОние остар., опора
1285. 0 помпозен [фр. pompeux] кеиж. - ♦ (който о приповдигнат
и тържествен) тържИствон, шумен, разкошен
помрачение
_336 _
1286. ф помрачёнйё книж. - ♦ ·(състояние на временно умствено
разстройване) заслепение, умопомрачение; ♦ вж. афект [лат.]
понастоящем кнсж. - ♦ вж. сега
понасям - ♦ вж. търпя
по начало - ♦ вж. инак
пондило диал. остмр. - ♦ вж. Сзба
• по небесните (бесните) врани разг. - ♦ вж. напразно
поник спец. - ♦ · вж. стрък
Ч . Ч .
понявга поет. - ♦ вж. понякога
1287. О ПОНЯКОГа - ♦ (нс винаги, а от врсмс ни време) понявга поет.,
понякогаж еaр., споридИчно [от фр.] книж., ссгйз-тогйз нар., чИт-пИт
[тур·] разг,; · от врсме на време разг.,, от дъжд на вятър рмзг.
X . . ч
понякогаж нар. - ♦ вж. понякога
понятие - ♦ вж. идея [гр.]
X . ч
поощрявам - ♦ вж. насърчавам
поп [гр. παπλάς] - ♦ вж: üepèü [гр.] църк^.
\ . ч
попарвам - ♦ вж. осшнявам
• попарва мс сланата рмзг, - ♦ вж. пос^рвам, ♦ вж. отчМавам се
. · по петите съм разг. - ♦ вж. преследвам
попечител - ♦ вж. настойник
попйвам - ♦ вж. абсорбирам [по лат.] спец.
• попивателна хартия разг. - + вж. умен
попиивам - ♦ вж. пая
попйпвам - ♦ вж. краОа·
поплювко ··разз. лрдеебр. - ♦ вж. аиасстурkм разг.
1288. О поправка - ♦ (отстраняване, премахване на грешка) поправя¬
не, корекция [лат.] кнсж.; ♦ (отстраняване ни повреди или преустрой¬
ване) възстановяване, ремонт [фр.], репаратура [нсм.] книж.
X ч
попревянс - ♦ вж. поправка
' · X .4 · .
по принцип - ♦ вж. инак
1289. ф попрйЩё книж, - ♦ (област, в която професионално сс ре¬
ализира човек) полС прен., арена [лат.] лрдн., област прен.,■ сфера [гр.]
прен.
• по просяна · жътва разг. ирон. - ♦ вж. нИъозм
_ 337 _
поробител
1290. 0 популЯризирам[по лат. popularis}]*(правя нещо- да стане
общоизвестно и достъпно) разпространявам, пропагандирам [по лат.];
♦ вж. агитИрам [по лат.]
популярност [от лат. popularis] - * -вж. слЦвц-
попъланованuе старчн. - ♦ вж. ’ аспирОцчя [от лат,] аннж,
' 1291. 0 пораждам - ♦ (ставам причина да се появи нещо) пре¬
дизвиквам, причинявам, създавам, будя прен,, събуждам прен..;
♦ вж. причиняем; ♦ вж. Оввам
пораждам се - ♦ вж. зарОжОам се
пораждане - ’ ♦ вж. зараждане
1292. О ПОражёнИё - ♦ (претърпян пълен неуспех във военни
действия или - в някаква друга дейност) погром книж.. разгром аннж.;
♦ вж. неуспех; ♦ вж. epedà
поразен - ♦ вж. изумен
поразия нар. - ♦ вж. пдкост нар,', ♦ вж. беОв
поразник Овал, - ♦ вж. враг
поразявам - ♦ вж. смайвам
поразявам се - ♦ вж. смайвам се
• порастват ми ушите разз, - ♦ вж. възгордявам се
порсвка Дццл, - ♦ вж. Искане
1293. 0 порив [рус. порнв] кннж. - ♦ (силен душевен стремеж, ус¬
трем към нещо) устрем, стремеж, стремление книж.; ♦ вж. Чзблчк;
♦ вж. амбвцвя [лат.]
1294. 0 - ПОрИВЙТР - ♦ (който става бързо, буйно, силно) стремите¬
лен, устремен кннж.. вйхрен прен.. шёметен прен.
1295. - 0 порицавам книж, - ♦ (не одобрявам и остро осъждам не¬
що сторено) осъждам, заклеймявам книж,. бичувам книж,, жигосвам
аннж.; ♦ вж. критикувам [по гр.]
порицение - ♦ вж. укор
* .4
поркам жарг, - ♦ вж. пия
порода - ♦ вж. произход
порой - ♦ прен,. вж. поток
1296. 0 поробител - ♦ (народ или човек, който отнема свободата
на някого) - завоевател, окупатор [от лат.], покорйтел, заробйтел ряОко
поръчвам
_3^^8
порок - ♦ вж. недоствтък
порочен - ♦ вж. развратен' ♦ вж. корумкКрен [нем.]; ♦ вж.
ч . ч
нечестив. ♦ вж. неморален
порочност - ♦ вж. неморСлност
поръчка - ♦ вж. заявке
1297. 0 поръчвам - ♦ (възлагам но някого да направи нещо)
Ч X X ■
възлагам, заръчвам нар., казвам рвзг.
1298. О поръчёние книж. - ♦ (възложено задача) задача, мисия
[лат.]; ♦ (възложено изпълнение на нещо) нареждано, заръка еср,
порядък книж, - ♦ вж.рег); ♦ в-ж^рещим [фр.]; ♦ вж. Дисци-
пеинв! [лат.]
порядъчен книж, - ♦ вж. caècmeH' ♦ вж. етИчен [от гр.]
порядъчност книж.. - ♦ вж. честност
порязаница нар. - ♦ вж. филИя [нгр. дим.]
X . ч
посвонявам со - ♦ вж. засрамвам се .
посвощОвам - ♦ вж. доверявам
посодИлко дивен. - ♦ вж. мързелИвец
1299. 0 посещавам - ♦ (ходя при някого, зо до се видя с него) на-
вестявом, спохождам нср, обикалям разг, цатбикелям, виждам рвзг,
отбивом се, · отскИчам разг, номи^вам, обхождам
X . ч
посещавано - ♦ вж. посещение
1300. 0 посещёние кеиж. - ♦ (кратко пребиваване някъде като
проява но внимание) посещаване, визита [фр.] книж, сссоCывъ.е'е]ядк()
. ч
• посипвам си главата с пепел рвзг. - ♦ вж. съжалявам,
♦ вж. окДйвам се ■
послОнио - ♦ вж. аДрес [фр.]
1301. 0 после - ♦ (след известно време) по-късно, сётне еар.,
впоследствие.книж., нИпокон диве.
последица - ♦ вж. последствие, ♦ ·вж. ефект [от гр.] кеиж.
последователен прен.. - ♦ вж. принципен [лат.]
1302. 0 ПОСлёдствие - ♦ (нещо, което следва от друго) послёдица,
слёдствие, розултИт [лат.], сетнинё еар.
1303. 0 послеслов кеиж. - ♦ (заключителна част но съчинение)
епилог [гр.], послесловие остар.. заключёние
__ 339 _
постоянен
послесловие хстар. - ♦ вж. послеслов книж.
пословици - ♦ вж. изрмз
послушен - ♦ вж. кротък
пособие - ♦ вж. помагало
1304. 0 ПОСОКа - ♦ (линия, по която се насочва нещо) направление
книж., странИ, курс [от нсм.], ориснтйр [от лат,] книж. прен.;, ♦ вж.
насока
посочвам - ♦ вж. показвам, + вж. определям; ♦ вж. всзСрам
[нсм.] прен.
• посочвам вратата рмзг. - ♦ вж. пъдя
посрамсн - ♦ вж. засрамен
1305. 0 ПОСррДНИК - ♦ (лице, което улеснява хода на отношенията
между различни страни) арбитър [лат.] ънсж.; + (лице-посредник, което
сключва от имсто и зи смстка на доверителя му сделки по продажба на
стоки в своята страна) представител, дистрибутор [лат.] търг., ♦ вж.
агент t [лат.] .
посредствен - ♦ вж. бездарен, ♦ вж. безлИчен, ♦ вж. неза-
0албхчèн, ♦ вж. Дребнав
посръбвим рмзг. - ♦ вж. пИя
пост [от нарлит. postum] - ♦ вж. служба
поставям - ♦ вж. слагам
• поставям белезници разг. - ♦ вж. арестувам [от нсм.]
• поставям зид решетките рмзг. - ♦ вж. арестувам [от нсм.]
постил нар. - ♦ вж. мършав
постановявам - ♦ вж. заповядвам
постановление - ♦ вж. указ
постен - ♦ вж. вегетариански [от срвсклат.]
постижение - ♦ вж. сполука
\ . X
постижим - ♦ вж. възможен
постник - ♦ вж. аскет [гр.]
постнически - ♦ вж. аскетичен [по гр.]
1306. 0 постоянен - ♦ (който трае, съществува бсз да свършва) нспрс-
стансн, непрекъснат, нсспИрсн, безспирен, трИсн, безконечен книж, вСчсн,
бсзкрИсн, непреходен, перманентен [лат.] кнсж., вссгдешсн, изнИчалсн;
построЯвам
_340_
♦ (който ё неподвластен на времето) вж. нснзмСнсн; ♦ (който проявява упо¬
ритост, настойчивост) вж. настойчив; * (който се извършва в определен
порядък и последователност) вж. системен
постоянно - ♦ вж. всякога; ♦ вж. винаги
ч А
постоянство - ♦ вж. търпение
постройка - ♦ вж. сгрйОв
1307. ф построЯвам - ♦ (довеждам докрай изграждането на нещо)
изграждам, съграждам, издИгам рвзг,, вдИгам рвзг,, съзйждам нар.
иззйдвам, иззйждам
1308. 0 постъпка - ♦- (действие, извършено от някого) дёйствие,
деяние кНвж., акт [лат.] книж.. жест [лат.] прен,
1309. ф ПОсТррам - - ♦ (изгубвам бодрото си състояние и свежия си
вид) повяхвам, полюшвам, залинявам, завяхвам, омърлушвам се, за-
чемеря се Oцце., · попарва ме сланата разз,
посърнал - ♦ вж. намръщен .
• по сърне ми ё разг. - ♦ вж. xapècea мн [нгр.]
1310. 0 потаен - ♦ (който ё скрит, не се вижда, крие се) скрит,
прикрйт, стаен, спотаен, -· тиха вода съм разг,, - като вода под плява
съм разг,, дяволите мътят в мене рвзг., нося дяволчета в пазва<та си>
разз,; ♦ вж. прнкрйт; ♦ вж. твйнствен
потайвам се - ♦ вж. спотайвам сс
ч «Л - Ч
потайност - ♦ вж. тййнственост
потйпям се - ♦ прен. разз:, вж. задълбочавам сс
потвърждавам - ♦ вж. утвържОввцм
потвърждёние - ♦ вж. Доказателство
потекло - ♦ вж. провзхоо
потенциелен [от лат. potentials'] книж. - ♦ вж. вероятен
потйр [сргр. ποτηριον] църк. - ♦ вж. чвша
1311. 0 потискам - ♦ (с тежестта си натискам нещо) газя, мачкам,
тъпча; ♦ прен, (предизвиквам у някого душевна потиснатост) угнетявам,
измъчвам, мъча, терзая - книж., притеснявам, задушавам прен:;; ♦ прен.
(притеснявам някого, -не му давам възможност да живее свободно) вж.
угнетявам; ♦ прсн. (сподавям някакво чувство у себе си) вж. споДввям
потйскане - ♦ вж. гнст
потйснат - ♦ вж. измъчен
_ 341 _
поука
1312. 0 потиснатост - ♦ съсстояние на душевно угнотонио) депресия
[Фр·] кеиж, угцотèцтст, униние, угнетение кеиж.. меланхолия [гр.];
♦ вж. гнет
1313. 0 ПОТИСНИК - ♦ (човек, който погазва човешките права но
някого, но му дава възможност до живое свободно) угнотитол кеиж,,
насилник, тиранин [от фр.], диктОтор [лат.], деспот [гр,], сатрап [от фр.],
изОдник, душйтол кеиж.. притоснИтел кекж,, доробОИ [тур.] рвзг.
потИснически - ♦ вж. тирееКчен [по гр.]
потИсничество - ♦ вж. тиранКя. [гр.]; ♦ вж. терор [лат.] прен,
1314. 0 ПОТОК - ♦ (малка бързотечна река) бързей, ручей; ♦ прен.
(непрекъснато движение на нещо в голямо количество) порой крее.,
лавИно [нем.] прен.. низ прен,, върволИца прен.·, ♦ вж. рекс2
потомци - ♦ вж. поколение
потомък - ♦ вж. наследник
потоп - ♦ вж. бедствие’, ♦ вж. катскеИзъм [гр.]
потребен - .♦ вж. нужен
1315. 0 потребност - ♦ (изпитвана вътрешна необходимост да се
получи нещо) нужда, нообходИмост, глад прен,
1316. 0 потрес - ♦ . (дълбоко разтърсващо душевно проживявано)
разтърсвано, потърсвано, потръс дкае,
потръс диве. - ♦ вж. потрес
1317. 0 потушавам - ♦ прен. (насила усмирявам обществено
вълнение) потъпквам, смОзвам, · удавям (потопявам) в кръв книж.'
♦ крее, ряДко вж. споДдвям
потъвам - ♦ прен, разг. вж. губя се
• потъвам (провалям со) в земята (вдън земя) рсзг, -
♦ вж. засрвмвам се
1318. 0 потъпквам - ♦ (не зачитам нощо) погОзвам, гОзя прен..,
♦ вж. потушСвам
потърсвано - ♦ вж. потрес
потя со - ♦ прен. рвзг. вж. мъча се
• потя со <и> под езика рсзг. - ♦ вж. мъча се
1319. 0 поука - ♦ (изрод, заключение въз основа на изживяно, из¬
страдано) поучение, назидание книж., урок крее., морйл [лат.] прен.,
♦ обица на ухото разг.' ♦ вж. ум крее. ; ♦ вж. КзвоД
поучавам
_342
1320. 0 поучОвам - ♦ (давам съвсти ни някого за добро) настав¬
лявам [рус.], назидИвам книж, уча, упътвам, напътствам, напътвам,
• наливам акъл <в главата> на някого разз·; дивим ум нм някого рмзг,;
учи ни ум <и разум> на някого разг.
поучение - ♦ вж. поука
похвИт - ♦ вж. начин; ♦ ъж, умение; ♦ вж. маниер [фр.] книж.
похватен - ♦ вж. сръчен
1321. 0 ПОХОДКа - ♦ (начин на ходене, на вървснс) вървенс, вървСж,
ход
ч X
похождение - ♦ прен. вж. приключение
1322. 0 почва книж. - ♦ (горният пласт на земята, ни който виреят
растенията) пръст, земя разг.;, ♦ прен, разг. вж. основа
1323. 0· почвам - ♦ (слагам началото на нещо) започвам, захвИщим,
залИвям, пристъпвам, подемам, подкИчвим, подхващам, начСвам разг,
хвИщам, заСмам сс .·
почерпвам сс рмзг. - ♦ вж. пия
• почесвам сс по главата разг. срон. - ♦ вж. Двоумя се
1324. 0 ПОЧЙВЗМ -г ♦ (възстановявам силите си) отдъхвам, отмйрям,
разпускам прен, вж. и отпочивам сс, · поемам си ду.ша<та> разг.,
поемам си дъх<и> разг.; ♦ прен. (имам за изходно начало нсщо) вж.
основавам се; ♦ прен. (разделям се с живота) вж. умирам
Ч · - X
почивам си - ♦ вж. отпочивам си
почйванс - ♦ вж. почИвка
1325. 0 ПОЧИВКа - ♦ (възстановяване ни силите след умора) почйви-
нс, отдих [рус.], отмора книж.; ♦ ,прен. вж. · отпуск
• почин - ♦ вж. инициатИва [лат.]
ч X
починалият - ♦ вж. мъртвец
1326. 0 ПОЧИТ - ♦ (чувство на дълбоко уважение и проява на такова
чувство) уважение, почитание, благовение книж, пиетет [лат.] книж,
преклонение, рсспскт [фр.] книж, ; ♦ вж. престиж [фр.] 'книж.
ч Ä X
почитам - ♦ вж. уважавам
\ . А *
почитание - ♦ вж. почит
1327. 0 почйтОтел - ♦ (лице, което високо цени и дълбоко почита
някого) поклонник, обожИтсл, цснитсл, фен [англ.]
_ 343 _
праведен
почтен - ♦ вж. свСстен; ♦ вж. съвестен; ♦ вж. корСктен [от
фр.]; ♦ вж. благороДен; ♦ вж. етвчсн [от гр.]
почтеност - ♦ вж. necmuocm
почтИ - ♦ вж. приблизНтслно г
почуда поет, - ♦ вж. изумление; ♦ вж. изненаДа
пощявка нар. - - * вж. искане
поява - - ♦ вж. зарджОане
1328. 0 поЯвЯвам се - ♦ (излизам наяве) явявам се, излИзам разз,.
показвам се, подавам се, изскачам прен,, избИвам прен.. изниквам
прен,, изплувам прен,. изгрявам прен,, израствам прен,. цъфвам прсн,
разз,. · изниквам като (сякат че) из (от. изпод) земята разг.; ♦ прсн.
(в нарастващо количество се натрупвам) извИрам прен., приИждам;
♦ вж. зервмсОам сс
• появявам се на <бял> свят рвзг, - * вж. зервжОам сс
пояснявам - ♦ вж. обяснявам
прав - ♦ вж. правОНв
1329. 0 правда - ♦ (действие, съответстващо на истината и закон¬
ността) справедлИвост, правдине нар,. законност, правосъдие рвзг..
превоз ряОко
1330. ф правдйв - ♦ (който съответства на истината) верен, йстин-
ски, 'Истинен остер.. прав, достоверен
правдива нар, - ♦ вж. прввОа
правдоподобен - ♦ вж. вероятен
1331. 0 праведен - ♦ (който няма грехове) безгрешен, богоугоден
кннж.. непогрешИм книж.. свят2
праведник църк:. - ♦ вж. ceemey
• правен-недоправен рвзг, - ♦ вж. глупав
правилен - ♦ вж. вСрсн; ♦ вж. цслссъобрйезсн
правилник - ♦ вж. статут [от срвеклат] кнвж,
правило - ♦ вж. првнцип [от лат.]; ♦ вж. закон
правО] - ♦ вж. неправо
право2 ряОко - ♦ вж. прввОе
• право в липето на някого рвзг, - ♦ вж. неправо
праволинеен - ♦ вж. прСнципсн [по лат.]
правосъдие - ♦ рвзг, вж. прввОе
правя
_344_
1332. О прОвя - ♦ (проявявам някаква дейност) занимавам се, върша,
работя; ♦ рвзг. вж. изработвам', ♦ · вж. работя
• правя въртел<и> рвзг, - ♦ вж. преча
• правя вятър на някого разг. - ♦ вж. лаская
• правя (давам) си труд рвзг. - ♦ вж. стердя се
• правя кисело физиономия (лице) разг. - '♦ вж. сърдя се
• провя мили очи не някого рвзг. - ♦ ьж. угоднича
• правя ' мръсно на някого рвзг. - ♦ вж. вреДя
• правя на бъзе и коприва някого рвзг. - ♦ вж. ндрам ' се
• правя но кайма (кюфте, пастърма, пихтия, тъпан) някого рсзг.
- ♦ вж. бКя
• провя но мот и маскара някого разг. - ♦ вж. кдрам се
• правя от влакно руно разг. - ♦ вж. креувеличСвам
• провя от едно сто рвзг. - ♦ вж. преувееичввам
• правя от иглата черясло рвзг. - ♦ вж. преувееичДвам
• правя от мухата (бълхата, мравката) слон (бивол) разг. -
♦ вж. преувеличавам
• правя от сламката (шушката) планина (греда) разг. -
♦ вж. креувеличСвам
• правя пари рсзг. - ♦ вж. забогатявам
• правя (продавам) фасони разг. - ♦ вж. сърДя се
■ · правя ровен със земята някого рсзг.. - ♦ вж.. карам се
правя со - ♦ разг. вж. преструвам се
• правя се но две и половина (три и половина) разг. -
♦ вж. втелявам се рвзг.
• провя се на дръж ми шапката жарг. - + вж. втелявам се рсзг,
• правя се на ибрямбашия рвзг. - ♦ вж. втелявам се разг.
• правя се на тапа (ампе) жарг, - ♦ вж. втелявам се разг.
• провя се но ударен (халосан) рвзг. - ♦ вж. втелявам се разг.
• правя со но утрепан жарг. - ♦ вж. втелявам ■ се рвзг.
• правя сочено не някого разг. - + вж. вреДя
• правя. си гаргара с някого жарг. - ♦ вж. поДкгрдвам се
• правя си пас рвзг. - ♦ вж. възДържсм се
• правя .<си> сметката разг. - ♦ вж. възнамерявам '
_ 345 _
прахосвам
. X . X
• правя си устата разг. - Ф вж. сскмм; Ф вж. намеквам
• правя физиономии разг. - Ф вж. сърОя се
• правя чсрсн живота на някого разг. ·- Ф вж. · угнетявам
• правя черни дните на някого разг, - Ф вж. угнетявам
• правя четки на някого жарг. - Ф вж. лмсъМя
t
1333. 0 прадеди - ♦ (минали поколения, от които човск води произ¬
хода си) прИотци, дсдй, прсдцй .
1334. 0 Празен - ♦ (в който няма нищо) незапълнен, свободен прен.;
♦ прен. вж. безсаOаpжàтелее
• празна воденица рмзг. - ♦ вж. бъбрСвец
• празна глава (кратуна, чугура) разг, лрдеебр. - · вж. глупак
празнина - ♦ вж. празнота
празноглав - ♦ вж. глупав
призноглавец рмзг. срон.. - ♦ вж. глупак ..
признодумство - ♦ вж. фразъXрство [по гр.]
празнословис - ♦ вж. фрαзаXрство [по гр.]
1335. 0 празнотй - ♦ (това което нс достига, за· да бъдс нсщо ця¬
лостно) празниий, нспълнотИ, пропуск
прИктика [гр. πρακτική] - ♦ прен.. вж. навик
1336. ф Практичен [от гр. πρακτική] - ♦ (който умее да сс справя
с нещата) оправен рмзг., опитен; ♦ (който с подходящ, удобен) удобен,
сгодсн разг.·, ♦ нехOхбр. (който умее да се възползва от обстоятелства¬
та, зи да се устрои) пресмстлИв, пробйвсн разг.’, ♦ вж. целесъобразен
принги [прсз · тур. pìranga от ит.] нар. - ♦ вж. окови
прИотци · - ♦ вж. npàòedu
праформа книж:, - ♦ вж. първообраз
1337. Ф прахосвам - ♦ лрсн. (напразно хабя нещо, което имам) хабя,
пилСя, разсипвам прен.; губя, · хвърлям пари ни вятъра рмзг., хвърлям
пари наляво и надясно разг,; хвърлям си парите на улицата разг.
прихосничсскй - ♦ вж, разточИтелен,
• пришам (вкарвам) в' · гроба някого разг. - + вж. убивам
• прашим да пасс някого жарг. - ♦ вж. лъжа
• прашим (изпращам) за зслсн хайвер някого разг. - ♦ вж. лъжа
• прашим ни кино от 6 до 4 някого жарг. - + вж. лъжа .
-346
превземам ce
• прашам (изпращам) на онзи свят някого рвзг, - ♦ вж. убНвем
пребарвам рвзг. - ♦ вж. креОв
пребивавам - ♦ вж. жився
пребогйт - ♦ вж. изобилен
преборвам рвзг. - ♦ вж. побежДавам
превалява - ♦ вж. валв
преварвам - ♦ вж. изпреварвам
превёс книж, - ♦ вж. наДмощис
превземам - ♦ вж. завлвО-чвам
1338. О превземам се - ♦ (държа се неестествено, за да правя впе¬
чатление) преструвам се, позИрам [от фр.] прсн,, театралнича [от гр.]
книж, невOобр,, маниернича [от фр.] книж,, лигавя се рвзг. невдвбр,,
глезотя се рвзг. nеоOвбр., глезя се
• превивам кръст равг. - ♦ вж. мъча сс
• превивам се от смях рвзг:, - ♦ вж. смёя сс
1339. О превратен - ♦ (за живот, съдба - който носи изненади) из-
менчйв, непостоянен; ♦ вж. преломен; ♦ вж. изопачСн
1340. ф превъзмогвам - ♦ (с усилия надвивам някаква трудност)
преодолявам, спрйвям се, надмогвам, възмогвам книж, ряОао. наддел¬
явам, побеждйвам, · излизам на глава рвзг,
превъзнасям - - ♦ вж. възхвалявам; ♦ вж. възвелвчавам
• превъзнасям до небесата резг, - ♦ вж. възвелвчЦввм
превъзходен - ♦ вж. иОсОлсп [от фр.]; ♦ вж. безукорен
превъзходно - ♦ вж. отлНчно; ♦ вж. браво
превъзходство - ♦ вж. наДмощис
\ . ч
прегарящ - ♦ вж. жарък
преглед - ♦ вж. обзор; ♦ вж. оглсО
• преглъщам (прехапвам, поглъщам) си думите разз, -
♦ вж. млъквам
1341. 0 преграда - ♦ (материално приспособление за отделяне на не¬
що) бариёра [фр.], заграждение, препятствие кннж,.; ♦ прсн, вж. прСчка
ч . Ч
прегрешение - ♦ вж. вина; ♦ вж. грях
предевам - ♦ вж. Оввам
•- предавам богу дух книж, - ♦ вж. умИрам
_347
предел
• предавам калето (крепостта) разг. - ♦ вж. откСзвсм се
предавам се - ♦ вж. кепитуеИрам [от нем.]
ч . X
предан - ♦ вж. верен
предание - ♦ вж. легенда [срвеклат.]
4 ж X
преданост - ♦ вж. вярност
1342. 0 предател - ♦ (човек, който о изменил но нещо) изменник,
издОИник, юда [евр.] крее., отстъпник, роногОт [лат.] книж. · юдин
син рвзг.. Юда Искариотски рвзг.
1343. 0 предателски - ♦ (който é свързан с предателство или о
присъщ но предател) изменнически, издОИнически; ♦ вж. вероломен
1344. Ф предателство - ♦ (вероломна измяна на някого или нещо)
изменничество, измяна, изневяра, издайничество
продвОрдвам разг. - ♦ вж. кредкСзвам ’
1345. ф предварително - ♦ (преди до стане нещо, изпреварващо)
отнапред, априори [лат.], предходно, преждевременно
предвёстие рядко - ♦ вж. знамение. прен,.
ч X
предвечон - ♦ вж. изначален
предвещёвом кеиж. - ♦ вж. преДскСзвам.
продвощОнио кеиж. - ♦ вж. преДсказДние
1346. 0 предвидлив - ♦ (който умее да предвижда нещата) дал-
свиден [рус.] кеиж.. прозорлив, проницателен; ♦ вж. съобразителен
предвиждам - ♦ вж. кредскдзвам
1347. 0 предводител - ♦ (човок, който води, предвожда хора) вожд,
водОч, водител кеиж., главатар, ръководител, войвода рядко
предговор - ♦ вж. увод
проддвИрио - ♦ вж. антре [фр.]
1348. 0 предел - ♦ (граница между две състояния, положения)
граница, край, бряг прен, поет.' ♦ (допустима норма) лимит [лат.];
♦ вж. граница
ч А X
прадон - ♦ вж. челен прен.
предзнаменование кеиж. - ♦ вж. знамение
• преди време разг. - ♦ вж. наскоро
предидущ книж, - + вж. креДИшен
_ 348 _
предймство
предизвестявам - ♦· вж. преДупрежОМвам
предизвиквам - ♦ вж. пораждам; ♦ вж. причинявам; ♦ вж. про-
вокСрам [по лат.]; ♦ вж. генерИрмм [по лит.] техн. ■ биол.
1349. 0 предймство - ♦ (превъзходство в нсщо) преимущество
книж., коз [тур.] прен. рмзг, плюс [лат.] прен.;, ♦ (по-благоприятно
положение от другите) привилегия [от лат.], прсдпочитИние, авантИж
[фр.] книж. рядко; ♦ вж. аванс [фр.]
предисловие книж, - ♦ вж. увоД
1350. 0 предйшен - ♦ (който с бил по-преди) предходен, бивш
[рус.], някогашен, прежен книж, стар прен, прсдИдущ книж, реншсн;
♦ (който с бил в друго врсмс, в друг свят) мИнал, отмИнал, отвъден
предлИгам - ♦ вж. Ддвмм
предложение - ♦ вж. offìèpma [лат.]
1351. 0 предмёт - ♦ филос. (обективно съществуваща материални
даденост) вещо рсИлия [срвеклит.]; ♦ (изработено от човека изделие)
вещ,; ♦ (нещо, към косто с насочена някаква човешка дейност, мисъл,
внимание) обСкт [лат.], тема [гр.]; ♦ (научен отрасъл, изучаван в учебно
заведение) дисциплина [лат.], науки
предметен - ♦ вж. материален [от лат.]
предназначавам - ♦ вж. адресИрам [от фр.]
предназначен - ♦ вж. npedonpedeAèn
предназначение - ♦ вж. преДопреДеление
X . '
преднамерен - ♦ вж. целенасочен
преднамерено - ♦ вж. нарочно
предцαчсртацие книж. - ♦ вж. план [фр.]
прсднинИ - ♦ вж. аванс [фр.]; ♦ разг. вж. надмощие
1352. ф предопределён - ♦ (който отнапред с определен) предназ¬
начен; ♦ (който се с появил с определена мисия) призван; ♦ вж. обречен
1353. 0 предопределёнйе - ♦ (нагласата към нсщо) призвИнис,
предназначение; ♦ вж. предхпреаелеехст;, ♦ вж. съдба
1354. ■ 0 предопределёноСТ - ♦ (фатална определеност от бога, от
съдбата) неизбежност, предопределение, обречсност
прсдостИвям - ♦ вж. Довам
прсдохранявам книж. - ♦ вж. преДпазвам
_ 349 _
предсказвам
1355. 0 предпазвам - ♦ (вземам предварителни мерки, за да опазя
от нещо лошо, нежелано) предвардвам рвзг., предохранявам кннж,.;
♦ вж. брОня
предпазлйв - ♦ вж. внчмОтелен; ♦ вж. бОвтелен
предплата - ♦ вж. аванс [фр.]
X . X
предполагаем - ♦ вж. вероятен
предполйгам - ♦ вж. съмнявам се
1356. ф предПОЛОжёние - ♦ (недоказана мисловна конструкция)
допускане, догадка, хипотеза [гр.], презумпция [лат.] книж., досещане,
досетка Овал.
X . X
предпоставка - ♦ вж. условие
1357. 0 предпочИтам - ♦ (намирам за по-приемливо, по-добро)
избИрам; ♦ вж. харесвам [нгр.]
1358. 0 предпочйтан - ♦ (който много се търси и се харесва повече
от другите) любИм, харесван [от нгр.], търсен
предпочитание - ♦ вж. прсдИмство
предприемчив - ♦ вж. Осем; ♦ вж. актНвсн [лаг.]
предразположение - ♦ вж. склонност; ♦ вж. влсчсннс '
■ ' Ж Ч
предразположеност - ♦ вж. склонност
предразсъдък - ♦ вж. прсОубсжОСннс
предрйчам - ♦ вж. предекдзвам
предрйчане - ♦ вж. прсдсказвнчс
1359. 0 предсказание - ♦ (предречено нещо, което ще се случи)
пророчество, предвещание книж., предрйчане, предсказателство аннж.,
прорицйние старин., вещйние ритор,, гадание
предсказателство кннж. - ♦ вж. предсказание
1360. ф предскйзвам - ♦ (предричам, предварително казвам какво
ще стане в бъдеще) предрйчам, пророкувам, предвйждам, предвещавам
книж,, прогнозйрам [от гр.], прорицйвам старин,, гадая книж., вещая
книж.
представа - ♦ вж. схвЦщене; ♦ вж. чООя [от гр.]
представител - ♦ вж. агент, [от лат.]
представителство - ♦ вж. цгснцня [от нем.]
представка
_ 350 _
1361. 0 'представка езикозе, - ♦ · (словообразувателна морфема,
стоящо пред корена в думата) прёфикс [лат.] езикозн.
представям - ♦ вж. показвам
предстоящо книж. - ♦ вж. бъдеще
■ ч . X
предстоящ - ♦ вж. скорошен
1362. ф предубеждение - ♦ (подхождане към нещо с предвари¬
телно съставено отрицателно мнение) предразсъдък
предуводомявом кеиж, - ♦ вж. креДупреждДвам
1363. 0 продупреждОвом - ♦ (предварително съобщавам) пре¬
дизвестявам, продуведомявам книж., ♦ рвзг, (напомням, давам знак
да се внимава) сигнализИрам [от ном.] прен., олормйром [от фр.] крее,,
• бия тревога рвзг.
предусловие - ♦ вж. условие
предходен - ♦ вж. креДИшен
предходно - ♦ вж. преДварИтеено
предщИ - ♦ вж. npàdedu
прождоврИмонно - ♦ вж. предварително
прИжон книж. - ♦ вж. креДИшен
преживелица - ♦ вж. случка
1364. 0 преживявам - ♦ (животът ми протича и ме прави свидо-
тел и участник на случки и събития) изживявам, вйждом, претърпя¬
вам, изпйтвам, · видях и потих разг. минава ми 'проз главата разг.'
♦ вж чувствам
преживявано - ♦ вж. чувство
презадтвтлец - ♦ вж. богДт
празглава рвзг. - ♦ вж. стремИтелно
• проз довот земи и морета рвзг. - ♦ вж. далече
• през девет земи (села, царства) в десето (десето) рвзг. -
♦ вж. далече
• проз джам сирено лиже (ближе) разг. - ♦ вж. скъперник
прозйрам - ♦ вж. пренебрегвам
• през куп зо грош рвзг, - ♦ вж. повърхностно. ♦ вж. небрежно
• през пръсти рвзг. - + вж. повърхностно·, ♦ вж. небрежно
Ч . 5
презрян - ♦ вж. низък
презумпция [лат. praesumptio} кеиж. - ♦ вж. предположение
, 351 _
преломен
преизподня старин. - ♦ вж. мд [гр.]
преимущество книж. - ♦ вж. аванс [фр.]; ♦ вж. предИмство
преиначавам - ♦ вж. изопачавам
прсиначен - ♦ вж. изопачен
1365. О прекалён - ♦ (който далсч надминава общоприетата нор¬
ма) прекомерен книж, крИен, екстремен [от лат,] книж., неумерен,
извънмереи книж. остар.
прскИрвам - ♦ жарг.' вж. лъжа
• прекарвам прсз главата си нещо разг. - ♦ вж. обмИслям
прекарвам сс - ♦ разг. вж. лъжа се
прекатурвам разг. - ♦ вж. събарям
преклонение - ♦ вж. почит
ч - * ' ·
прекомерен книж, - ♦ вж. прекален
прекосявам - ♦ вж. преминДвам
1366. 0 прскрйссн - ♦ (който с извънредно хубав или притежава
необикновено ценни качества) прСлестен, чудСссн, всликолСпсн, въз¬
хитителен, чуден, пленителен поет, книж., дИвсн, прйкизсн, божествен
прен., нсзСмсн прен.. поет., рИИски прен., вълшСбен, · за чудо и приказ
разг.
4· . '
прекрасно - ♦ вж. отлично
1367. 0 прекратявам - ♦ (преставам да върша нещо или турям крий
на нещо) преустановявам книж.. отмСням, прекъсвам, спйрам рмзг,
прсстИвим, · турям (слагам, поставям) кръст разг, спускам (пускам,
удрям) kепсиците разг.. слагам (турям, поставям) точка рмзг.
прекъсвам - ♦ вж. лрдкpamBаaм· ♦ вж. пресИчам
прелест - ♦ вж. красота.-, ♦ вж. очарование
прелестен - ♦ вж. лрдκpàдеа·> ♦ вж. очарователен
прелом -· ♦ вж. развитие
1368. ф преломен - ♦ (с който сс извършва рязка промяна) повратен,
преврИтсн
прелъстител - ♦ вж. с^блазнител
прелъстяване - ♦ вж. съблазън
прелюдия [фр. prelude} - ♦ книж:. прен.. вж. увоД »
премалялост - ♦ вж. отпадналост
премахвам
_ 352_
1369. О премахвам' - ♦ (провя нещо повече да не съществува, от¬
странявам го) унищожавам, ликвидирам [от ном.], изкоренявам крее.,
заличОвам крее., изличёвам крее., изтрйвам прен., изтръгвам прен.,
помитам прен., · изтривам (заличавам) от лицето на земята кеиж.,
изтръгвам (изскубвам) из (от) корен рвзг. помитам по пътя си рвзг.
изравнявам (сравнявам) със земята рвзг., направим на сол · и пипер разг.,
направим (превръщам, разбивам) на прах и попел разг.; Ф вж убОвам;
Ф. вж. внуеИрам [от лат.]
премеждие - Ф вж. изпитание
1370. О променен - ♦ (празнично облечен) нагласен рвзг. докОрон
разг, издокОрон разг, нотъкмён разг., изпрОскан жарг, натруфен рвзг.
ееодобр.
промёням - Ф вж. · гКзДя
промёствано - ф вж. движение
1371. 0 преминавам - Ф (движа се през някакво място) минОвом,
прекосявам, пресичам; Ф (движа се от някъде или покрай нещо)
изминОвом, · минавам, изтйчвам, отминавам, изнйзвам се прен, из-
търкулвам се прен. рвзг, отлИтам прен:, ф вж. протИчам
премислям - ф вж. обмИслям
промъдър старше. - Ф вж. мъДър
* ч
премълчан - ф вж. неизразим
промяна - Ф вж. облекло
1372. 0 пренебрегвам - Ф (оставям без нужното внимание, не зо-
читом в достатъчно степен) игнорирам [от нем.] кеиж, подценявам,
нодттценЯβам кеиж, омаловажавам; Ф (отхвърлям с открито незачи¬
тане нещо) презИрам, · обръщам (давам) гръб рвзг, оставям настрана
нещо разг., ф вж. нехдя
прИния остар. книж·. - Ф вж. сп^о^р^1' ф вж. разКсквания
преносен - ♦ вж. метафорИчен [от гр.]
преображение - Ф вж. видоизменение
прооброзён - Ф вж. видоизменен
преобразование - ф вж. преустройство*. ф вж. видоизменение
1373. 0 преобразувам - ф. (придавам друг вид но нещо) променям,
реформйрам [лат.] книж,. трансформИрам [лат.] книж, преформатирам
[по лот.] книж.' Ф (променям към по-добро) преобразявам, усъ¬
вършенствам
_ 353 _
преслёдвам
преобразявам - ♦ вж. виДоизмсням
\ ч
преодолявам - ♦ вж. превъзмогвам
препарйран [от лат. ргасрого] - ♦ вж. прен. разг. вцспснен
препирня - ♦ вж. спор!
1374· <> препис - ♦ (текст, преписан от друг текст) копие [срвеклат.],
дубликйт [по лат.] кннж., апограф [гр.] книж.
к А Ч
препитавам се - ♦ вж. прехранвам сс
1375. 0 препоръка - ♦ (благоприятен отзив за някого) отзив, ре¬
комендация [от фр.] книж, референции [от нем.] книжм, * вж. въвст:
♦ вж. ум прен.
преподавйтел - ♦ вж. учнтслл: ♦ вж. лектор [лат.]
преправям - ♦ вж. виДоизмсням
X ж ' ч
препратка - ♦ вж. отпратке
препускане - ♦ разг. вж. бяг
X .4
препятствам аннж. - ♦ вж. преча -
препятствие книж. - ♦ вж. прёчкм, * вж. прсгрЦОе
пререкание - - ♦ вж. спор!
• X . Ч
преръмява - ♦ вж. велн
прерязвам - ♦ вж. пресечем
X' . \
преселник _ ♦ вж. изгнаник
1376. О прёсен - ♦ (който не е изгубил още свежестта си) свеж, сочен,
неувяхнал, неизсъхнал, неизсушен; ♦ (който току-що ё приготвен, по¬
лучен) нов, свеж; ♦ прен. вж. скорошн*: ♦ вж. прохлвОсн
х . ч
пресечка - ♦ вж. кръстопът
X - ч
пресйлвам - ♦ вж. преувеличавам
1377. 0 пресИлен - ♦ (за думи, изрази и др. - който цели да произ¬
веде неоправдано силен ефект) надут, бомбастйчен
1378. 0 пресичам - ♦ (с рязане разединявам нещо) прерязвам, от¬
рязвам, отсйчам, прекъсвам; ♦ вж. премuнцвца
1379. О - преслёдвам - ♦ (следвам неотстъпно или търся някого
или нещо, за да го хвана) гоня, следя, · вървя (ходя) по петите рвзг,,
по петите съм разг., ♦ вж. ухцЖвцмм: ♦ прен, вж. стремя сс
пресметлйв - ♦ невДвбр. вж. практвчсн [от гр.]
пресмятам - ♦ прен.. вж. преценявам
престйж
_354_
прсстИвим - ♦ вж. прекратявам
престарял - ♦ вж. стар
1380. 0 ■ престйж [фр. prestige от лат.] книж. - ♦ (добро име, влия¬
ние, авторитет, с които се ползва някой в обществото) тачене, почит,
реномС [фр.] книж., репутИция [фр.] книж., Имидж [ингл.] книж.;
♦ вж. авторитет [от лат.] ·книж;,' ♦ вж. чест книж.
прсстйжен [от фр. prestige] - ♦ вж. авторитетен [по лат.]
прсстйжно [от фр. prestige] - ♦ вж. aemopumèmuo [по лит.]
прссторвам се нар. - ♦ вж. преструвам се
1381. 0 .преструвам се - ♦ (дивим си вид,· че правя, чувствам,
изпитвам или мисля нсщо) прссторвам сс нмр., прйвя сс разг, си¬
мулИрам [от · нем.] книж., · дивим (придавим) си вид книж.. играя ро-
ля<та> рмзг, разигравам (изигравам, играя) комедия (комедии) разг.;
♦ вж. втелявам. се; ♦ вж. пфевзМмам се
пресъздаване - ♦ вж. изображение
пресяване прен. - ♦ вж. ceAèKiìWi [от лат.] книж,
претеглям - ♦ прен. рмзг. вж. преценявам
• претеглям ни кантари <си> рмзг. - ♦ вж. преценявам
претенциозен [по лит. praetendo] книж. - ♦ вж. взискателен
прстснциозност [по лаз, praetentio] книж:. - ♦ вж. високомерие
претенция [по яат. praetentio] - ♦ вж. мспсрМция [лат.]; ♦ вж. Искане
претопявам - ♦ прен.. вж. асимилИрам [по фр.]
претопяване - ♦ прен, вж. · мсимилМция [по лат.]
прстрепвам нмр·. - ♦ вж. убИвам
претърпявам - ♦ вж. преживявам
1382. 0 преувелйчйвам - ♦ (представям · нсщо в неточен вид, ка¬
то го пресилвам) пресИлвам, раздувам рмзг, надувам рмзг., зисИлвим
разг., · правя от мухата (бълхата, мравката) слон (бивол) рмзг., правя
от сламката (шушката) планина (греда) разг, правя от едно сто разг,
правя от влакно руно· разг, правя от иглата чсрясло рмзг.
1383. 0 преуспЯвам - ♦ (постигам големи успехи) напредвам,
издйгам сс, просперйрам [по лат.] книж, процъфтявам, · вървя на¬
горе рмзг, жъни успехи разг.; ♦ · (натрупвам материални блага) бла¬
годенствам, богатея, вж. и забогатявам, · трупам богатства рмзг.
_355_
преча
1384. 0 преуспяване - ♦ (постигане но големи житейски, успехи)
процъфтяване, напредък, просперитет [лат.] книж.' ♦ (постигане на за¬
виден материален статус) благоденствие, благополучие, забогатяване;
♦ вж. подем
преустановявам кеиж, - ♦ вж. прекратявам
1385. 0 преустройство - ♦ (промяна, обнова на съществуващото
устройство на нещо) преобразование, реорганизация [фр.], реформа
[фр.], реконструкция [лат.] кеиж, трансформация [лат.] кеиж.
прёфикс [лот, praefixum} езикозн, - ♦ вж. преДстдвка езикозн,
профИнон [от wr.fìno} - ♦ вж.. нежен·, ♦ вж. изтънчен
преформатирам [по яат, formatum} книж, - ♦ вж. преобразувам
• прохапвам си езика разг. - ♦ вж. смдйвам се
• прехвърлям проз ума си нещо разг. - ♦ вж. обмИсеям
* .4
прехвърча прен. - ♦ вж. вели
прехлас - ♦ вж. захлас
прохлИсвам со - ♦ вж. забрСвям се
прохласвано - ♦ вж. захлас
1386. 0 прехранвам се - ♦ (доставям, печеля средство зо храна
и живот) пропитОвом со, поминОвам со разг. изхранвам се, издържам
со, живея прен,, . вадя си хляба от (с) нещо рвзг. изкарвам си хляба
рвзг. изкарвам прехраната си разг.
преценка - ♦ вж. оценка, ♦ вж. етестдт [лат.]
1387. Ф преценявам - ♦ (критично обмислям, подлагам на прецен¬
ка) съобразявам, пресмятам прен,, обмислям, разсъждавам, претеглям
прен, нср,, · претеглям на кантара <си> разг., ♦ вж. внимДвам
прецизен [от лат. praecisis} книж. - ♦ вж. скурдтен [от лат..];
♦ вж. точен
прецизирам [фр. préciser} книж:. - ♦ вж. уточнявам
прецизно [от лат. praecisus} - ♦ вж. скурвтно [от лот.]
1388.. Ф прёча - ♦ (създавам затруднения и противодействам за
осъществяването на нещо) спъвам, бъркам еар. препятствам книж,;
възпрепятствам кеиж, противодействам, затруднявам, саботйром [от
фр.], · правя въртел(и) рвзг. мътя (размътвам) водата рвзг. · слагам
(поставям, турям) прът в колесницата рвзг., слагам (поставям, турям)
прът в спиците (колелото, колелата) книж. подливом вода разг;
♦ вж. безпокоя
пречка
_ 356_
1389. ♦ прёчка - ♦ (нещо, което създава затруднения и противодейс¬
твие - за осъществяване на някакво действие, начинание или намерение)
преграда прен., бариера [фр.] прен,, препятствие книж,, спънка, задръ¬
жка, затруднение, трудност, мъчнотИя, · прът в ’колелото рвзг., камен
преткновения книж., камък за (на) препъване книж,
пречуквам рвзг, - ♦ вж. убНвам
прибевка - ♦ вж. Ообввке
прибежище - ♦ вж. убСжнщс
• прибирам на топло ' рвзг. - ♦ вж. арестувам [от нем.]
1390. 0 Приблизително - ♦ (не съвсем точно, но близко до това)
почтИ, блИзо разг,, около, към, намерки нар.. · кажи-речи рвзг,, горе-
долу рвзг. кажи го разг.: * (предполагаемо, усреднено, в тези граници)
средно, усреднено, · на око рвзг., има-няма рвзг,, едно на друго рвзг..
я има, я няма рвзг. както дойде разг.; ♦ вж. напосоки
привет - ♦ вж. позОрев
приветлИв - ♦ вж. вёсел прсн,', ♦ вж. мил
привествие книж, - ♦ вж. позДрав
1391. 0 приветствам книж, - м (посрещам с радост я възторг)
поздравявам, акламйрам [от нем.] книж,. . стискам ръката (десница¬
та) кннж.'. ♦ вж. аплоДИрам [от фр.]
1392. ф ·привйден - — (който само така изглежда) външен, вИдим,
фиктИвен [по фр.] книж., формйлен [от лат.]; ♦ вж. мним
привидение - ♦ вж. призрак
1393. ф привЙДНО - ·· ♦ (само външно така изглеждащо) наглед,
външно, вИдимо, формално [по лат.], фиктИвно -[по фр,] книж.. . на
думи рвзг., <колкото> за очи рвзг,
привИквам} - ♦- вж. квня
* ж * λ
привйквам2 - ♦ вж. свиквам
привилегия [ттл privilegium} - ♦ вж. преОвмство
привИчен - ♦ вж. Делничен
привИчка - ♦ вж. есвчк; > вж. маниер [фр.] книж.
привлекателен - ♦ вж. приятен
привлИчам - ♦ вж. ангажИрам [от фр.]
привързан - ♦ вж. вСрен
привързаност - ♦ вж. вярност
_ 357 __
прййждам
пригИждим разг. - ♦ вж. мДаптИрмм [по лат.]
пригоден - ♦ вж. използвДем
пригодйвам - ♦ вж. аДаптИрам [по лат.] .
придИвам - ♦ вж. ДМвам
ч . '
придан - ♦ вж. зестра
придвИжванс - ♦ вж. Движение
придирчив - ♦ вж. взискателен
придихйнис езикозн. - ♦ вж. аспирМция [лат.] езикозн.
ч . к
придружител - ♦ вж. спътник
придумвам нар. - ♦ вж. убеждавам
прйдъх езикозн. - ♦ вж. аспирМция [лат.] езикозн.
ч . \
приемлив - ♦ вж. износе^
прижурящ - ♦ вж. жмррък; ♦ вж. топъл
приз [фр. prix] - ♦ вж. награда
призвИн - ♦ вж. преДопреДелен
призвИнис - ♦ вж. преДопреДеленсе
прйзив - ♦ вж. зов; ♦ вж. апел [фр.]
1394. 0 прИзнИк - ♦ (отличителни особеност) бСлсг, знак, симптом
[гр.] кнсж.; ♦ (показател зи нсщо) показател, бСлсг, указател ряДко;
♦ (вътрешно свойство) свойство, особеност, кИчество; · ♦ вж. показател
признание - ♦ вж. ИзповеД
1395. 0 прйзнателен - ♦ (който признава и помни сторените доб¬
рини) благодарен
1396. 0 признателност - ♦ (чувство на личностна задължсност за
сторени добрини) благодИрност
призовИвам кнсж. - ♦ вж. кМня; ♦ вж. апелИрам [по нем.]
1397. <> прйзрак - ♦ (неясен образ) сянка прен., видение; ♦ (въоб¬
ражаемо задгробно същество) привидСние, дух, таласъм нар,· фантом
[фр. от гр.] книж.
1398. 0 приИждим - ♦ (за хора - идват един след друг много) стйчам
сс, нидохождам нар. рядко; ♦ вж. появявам се
прийсквинс - ♦ вж. Искане
прийом [рус. прийом] книж:. - а вж. ндчин ; ♦ вж. ·маеиир
[фр.] книж.
приказен
_358_
приказвам резг. - ♦ вж. казвам; ♦ вж. говоря; ♦ вж. разго¬
варям .
1399. 0 прИказен - ♦ (който е измислен, плод е на фантазията, при¬
същ ё на приказките) вълшебен, фантастИчен [от гр.], фантастИчески
[от гр.], · за чудо и приказ разг.; ♦ вж. прскрвсен
прйказка - ♦ нер, вж. разговор; ♦ вж. слово аннж,
• приказки от 1001 нош разз. - ♦ вж. измНслица
1400. 0 приказлИв - ♦ (който обича да говори) разговорлйв, раз-
говорчйв ряОко. словоохотлйв [рус.] книж., бъбрйв, речовйт нар.
общИтелен, сладкодумен, · не ми спира езика (устата) рвзг. nсвOвбр,,
меля като воденично кречетало резг;. нсодобр. дрънкам като <праз¬
на> воденица рвзг. нсвOвбр. на воденица съм се родил рвзг. ^оДобр.;
♦ (който говори неприлични неща) хлевоуст нер. нсвДобр,, · цапнат в
устата разз, неодобр.. - устата му като гериз Очел. грубо
прикйнвам - ♦ вж. апелНрам [по нем.]; ♦ вж. квня
1401. 0 приключение - - ♦ (лекомислена любовна връзка) авантюра
[фр.], похождёние прен.
• приковавам на позорния стълб някого кнчж, - ♦ вж. пори-
цввем
1402. 0 прикрит - ♦ (който ё на такова място, че е трудно видим)
скрит, закрйт, закътан, потаен, затулен нер. притулен Нер. прикътан
нер,, скътан нер,.; ♦ вж. поДмОлен
прикътан нар, - ♦ вж. прикрит
прикя нер, - ♦ вж. зестра
прилежен - ♦ вж. грчжлвв; ♦ вж. акурвтсн [от лат.]
прилежно - ♦ вж. грижлвво; ♦ вж. акуратно [от лат.]
прилепчйв - ♦ вж. зервзен
прИлив - ♦ прсн, вж. Нзблчк
прйлика - ♦ вж. сходство
прилйча - ♦ вж. поОхожОе
х \
1403. 0 прилича МИ - ♦ (съответства на външния ми вид (за облек¬
ло, цвят я др.) или на поведенческите ми характеристики) подхожда ми,
отйва ми разг., стой ми рцзa., отваря ме рвзг. мяза ми Овал., приляга
ми рвзг. подобава ми, вървИ ми рвзг.. връзва ми се разг., · прилича
ми като звънче на свинче рвзг, чрон.
_ 359 _
принос
• прилича ми като звънче на свинче разг. ирон, -
♦ вж. кркеИча ми
приличен - ♦ вж. поДобен
приложИние - ♦ вж. употреба. ♦ вж. ДобСвна
ч . ч
приложим - ♦ вж. използваем
приложимост - ♦ вж. употреба '
прилошОво ми - ♦ вж. крикСДсм
прилъстяване. остар. - + вж. събедзън
приляга ми разг. - ♦ вж. прилича ми
_ ч . Ч
прималял - ♦ вж. примрял
примамвам - ♦ вж. изкушавам
1404. ф примамка - ♦ (нещо, с което се примамват животни при
ловене) подмимка, стръв; ♦ вж. съблазън
1405. Ф пример - ♦ (нещо, което служи зо подражание) образИц,
еталон [фр.] прен,, модел [фр.], кумир прен.·, ♦ (отделен случай, който
со привежда зо доказателство, за пояснение на нещо) илюстрация [от
лат.] прен, ■
примирам - ♦ вж. крипСДам
• примирам от страх разг. - ♦ вж. бДя се
примирявам се - ♦ вж. кскктуеКрсм [от нем.] ; ♦ вж. търпя
1406. Ф примитивен [лат. primitivus} - ♦ (който по устройство о
остатък от едно далечно минало) първобитен, първичен, прост, низш,
атавистичен [от фр.]; ♦ (който по устройство никак ' но о сложен) еле¬
ментарен [от лат.], прост, · фосулско работа рвзг, крон., просто като
бобена чорба разг., ♦ прен, (който о изостанал духовно) див прен.. недод¬
ялан трее.. отавистйчон. [от фр.] прен.. . в гората расъл рсзг, пренебр,,
от гората сякаш идо (идва) разг, пренебр.: ♦ прен. разг. вж. груб
1407. Ф примрял - ♦ (който о доведен . до състояние · на припадък)
припаднал, прималял, баялдйсол [от тур.] простонар:, + прен, (който о
изплашен до смърт) полумъртъв, полужйв, · жив-умрял рсзг., ни жив,
ни умрял разг., ни жив, ни мъртъв рвзг.
1408. Ф принос - ♦ (нещо ново, което се внася в · развитието на ня¬
какво дело) влог прен, книж.. лепта [гр.] книж. остар.
ч t
принуда - ♦ вж. натиск прен,
принудителен - ♦ вж. наСИла
прйнуждавам
-360-
1409. 0 принуждИвим - ♦ (правя така, чс някой пряко волята и
желанието си да извърши нещо) зистИвям, никИрвам
Ч - Ч
принуждение - ♦ · вж. натиск прен.
1410. 0 прЙНЦИП [лат. principium} книж. - ♦ (основно изходно и
ръководно начало в · някаква дейност) начало, прИвило, мИксими [лат.]
книж., · ръководно начало книж., житейско правило книж.
1411. 0 прйнцйпен [по лат. principium} - ♦ (който сс придържа към
възгледите и убежденията си) принципиален [по лат.] книж., последовате¬
лен лрде·, праволинСен кнсж. прен., безкомпромисен [по лат.] книж,
принципиален [по лат. principium} кнсж. - ♦ вж. прИнципен
[по' лат.]
1412. 0 прйпОдам - ♦ (стави ми лошо, губя съзнание) прилошИва
ми, примйрам, колабИрам [от лат.] меД,, · обелвам очи разг.. причер¬
нява (притъмнява) ми пред очите рмзг.
припаднал -. ♦ вж. примрял
1413. 0 припйдък - ♦ прен. (силен изблик на чувства) прйстъп
приповдйгам - ♦ вж. вДИгам; ♦ прен. вж. вДъхновявам
прйпор Диал. - ♦ вж. стръмнинО
. Ч . Ч
припряно - ♦ вж. напрегнато
прирйтвам - ♦ прен. грубо вж. умСрам, Ъ прен, грубо вж. аго¬
низИрам [по гр.]
1414. 0 прйрода - . ♦ (реално съществуващата даденост) натура
[лат.], дсйствИтелност, естество книж.
природен - ♦ вж. естдссвде; ♦ вж. epodèu
1415. 0 присвоявам - ♦ (вземам по незаконен или непочтен начин
чужда собственост зи себе си) обсСбвам, зигрИбвим, зивзСмам, узурпйрам
[от фр.] книж., · слагам (турям) ръка разг.; ъ книж. вж. краДМ
прискърбсн - ♦ вж. скръбен
прискърбис - ♦ вж. скръб
прислужник - ♦ вж. слуга
прйсмсх - ♦ вж. поДигравкм
присмехулен - ♦ вж. ироничен
присмсхулство - ♦ вж. поОигрмвка
присмйвам сс - ♦ вж. поДигравам се
_ 361 _
притежавам
присмйвка ряОко - ♦ вж. поДигравка
приспособявам - ♦ вж. адаптирам [от лат.]
присторен - ♦ вж. ОвулИчсн
1416. <> пристрйстен - ф (който проявява несправедливо предпо¬
читание) необектйвен, несправедлив; ♦ вж. субектНвен ’[от - лат.]
прИстъп - ♦ вж. прнпцодъм, ф вж. напаДСние
пристъпвам - ♦ вж. вървя', ♦ вж. почвам
прйсърце - - ♦ вж. охотно
X . '
присъщ - ♦ вж. показателен
притайвам се - ♦ вж. спотайвам сс
притворен книж:, - ♦ вж. ОвулИчсн
X . V
притворство книж, - ♦ вж. лицемерие
притеглям - ♦ вж. тёгля,
1417. 0 притежйвам - ♦ (собственик съм на нещо) владея, ймам,
обладавам книж,, своя нар.
притежйние - ♦ вж. владНнсм; ♦ вж. имот
притежател - ♦ вж. собственик
притеснение - ♦ вж. смущенсм; ♦ вж. тревога
притеснйтел книж:. - ♦ вж. потвсник
притеснявам - ♦ вж. бсзпокяЛ; ф вж. потвскам прен.
притеснявам сс - ♦ вж. безпокоя сс
притйхвам - ♦ вж. умълчввам сс
притома пост, - ♦ вж. отпадналост
притулен нер,. - ♦ вж. прчкрвт
притурка - - ♦ вж. ДобОвке
прИтча книж. - ♦ вж. алегория [гр.]
приумица - ♦ вж. хрумване
X ' Ч
приучавам се - ♦ вж. свиквам
X - Ч
прихватлйв - ф вж. заразен
•- причернява ми пред очите рвзг. - ♦ - вж. афектирам се [от фр.]
• причернява (притъмнява) ми пред очите разг. - ♦ вж. при-
пООам
причинйтел - ♦ вж. егёнт2 [лат.] книж.
причйниост - ф вж. обусловеност
причинявам
_ 362 _
1418. 0 причинявам - ♦ (ставом причина до се появи, да стане)
продизвйквам, порОждом, създОвом, навличам крен, разг., докОрвом
крен. разг,, донасям прен, разг,' довОждом прен. разг., вж. и кордждам
\ - ч
причудлив - ♦ вж. странен
прищява ми со - ♦ вж. хрумва ми
1419. 0 прищявка - ♦ (необосновано желание до се направи или
получи нещо) каприз [фр.], хрумване, глезотия рвзг.
приют [рус. приют} прен, - ♦ вж. убèжищu
приятелко - ♦ разг·, вж. любКма
приятелски - ♦ вж. блКзък
приятелство - ♦ вж. блИзост, ♦ вж. Дружба
1420. 0 приятен - ♦ (който со нрави на околните) симпатичен [по гр.],
мил,. миловиден, привлекателен; ♦ вж. весел прен. ; ♦ вж. уЮтен [рус.]
приятно - ♦ вж. блвго
• приятно ми о книж. - ♦ вж. xapècea ми [по нгр.]
проба - ♦ вж. експеримент [от лот.] книж.'. ♦ вж. изкитвние
пробивен разг. - ♦ неоДсар. вж. практИчее [от гр.]
• пробило му со е главата от ум рвзг. - ♦ вж. глупав
проблём [гр. πρόβλημά} - ♦ вж. въпрос
проблясва ми прен, - ♦ вж. хрумва ■ ми
пробуждам - ♦ вж. събужДам: ♦ прен. вж. съживявам
\ - Ч
провал - ♦ вж. ueycnex
1421. 0 провалям се - ♦· (претърпявам пълен неуспех) пропадам,
опропостявам со, рухвам прен, закопавам со разг.. издънвам се разг,
загИзвам разг, закъсвом рвзг, * отивам по дяволито разг, хлътвам (за¬
тъвам) с двата крака рвзг., отивам на кино жарг·.: ♦ вж. банкрутИрам
[по нем.] прен. книж., ♦ вж. късам прен.
• провалям. (потъвам) со вдън земя разг. - ♦ вж. губя се
провеждам - ♦ вж. организКрам [по фр.]
проверка - ♦ вж. оглеД, ♦ вж. изпитСеке
1422. ф провидение - ♦ (върховна сила и мъдрост, чрез която Бог
ръководи света) промисъл; ♦ вж. Бог
к _ ч
провинение - ♦ вж. вина
проводник . - ♦ прен.. вж. azeum, [от лат.]
провокатор [лат. provocator} - ♦ вж. коДстрекСтел
-3 663 -
прозренйе
1423. 0 провокйрам [по лат, provoco] - ♦ (умишлено предизвиквам
някого ди извърши или да каже нсщо) предизвиквам, подстрекИвим,
подтИквам, подбуждам
провъзгласявам - ♦ вж. обявявам
прогласявам - ♦ вж. обявявам
прогнозйрам [от гр. πρόγνωσις] - ♦ вж. преДскМзвам
прогонвам - ♦ вж. изпъжДам
прогрйма [гр. πρόγραμο] - ♦ вж. план [фр.]
продИвим - ♦ вж. ДДвам
• продавам киссли (зелснсни) краставици разг. - ♦ вж. лъжа
• продавам чалъми (фасони) разг. - ♦ вж. вджнича
продИвница остмр. - ♦ вж. магазИн [ит.]
продумам - ♦ вж. казвам
nporpèc [от лат. progresus] - ♦ вж. поДем
продИжсн - ♦ вж. корумпИран [от нем.]
продемонстрйрам - ♦ вж. показвам
продукт [по лит. productum] - ♦ вж. избёлие
продължител - ♦ вж. наслёДник
προέκτ [нсм. Projekt по лат.] - ♦ вж. план [фр.]; ♦ вж. намерение
просктИрам [по нем. projeutieren] - ♦ вж. възнамерявам
Троехтява - ♦ вж. ènea
просчИва - ♦ вж. ènea
прозайчсн [по лит. prosaicus] - ♦ прен. вж. еДнообразен
прозвище - ♦ вж. прякор
прозйрам - ♦ вж. разбирам
прозорлйв - ♦ вж. преДвиДлив; ♦ вж. npoHUKHoeèH
прозрИчен - ♦ вж. бСстър
1424. О прозрёнйё книж. - ♦ (проникване в същността на нещо)
проникновение книж.. проникновеност книж., внИкване
произведение · ♦ вж. теорб*; ♦ вж. изДе.лие
произвСждим - ♦ вж. изрмботама; ♦ вж. генерИрам [по лат.]
техн, биол.
произвол - ♦ вж. беззаконие
произход
_364_
произлИзам - ♦ вж. проезхожОам
произнасям - - ♦ вж. - взговврям; ♦ вж. - артикулИрам [от фр.]
сзчаозн.
произнасяне - ♦ вж, · изговор; ♦ - вж. артикулОция [плат.]
UЗUkвЗН.
произношение - ♦ вж. изговор; ♦ вж. цкцснт [лат.];
♦ вж. артчкулвцня [нлат.]
произтИчам - ♦ вж. произхожДам.
1425. 0 произход - ♦ (принадлежност по рождение към нещо)
произхождение остер., потекло, генезис [лат.] книж., корен рвзг., сой
[тур.] нар., род, порода, коляно, джинс [тур.] нер,, клан [от келт.] разг.;
♦ вж. зервжОане
1426. 0 произхождам - ♦ (водя принадлежността си по рождение
от някакъв род, семейство, или началото си от нещо) произлйзам, про¬
изтИчам
произхождение - остар. - ♦ вж. произход
произшествие - ♦ вж. случка; ♦ вж. катастрофа [лат.]
пройдоха ряОко - ♦ вж. безДСлник
прокламация [от - лат. proclamati)} - вж. апел ’[фр.]
прокламйрам - ♦ вж. обявявам
проклет - ♦ вж. зъл; ♦ вж. пакостлвв
проклет да е - ♦ вж. кълна
проклетник - ♦ вж. враг
проклйнам - ♦ вж. кълна
• проклинам (оплаквам) си дните рвзг. - ♦ вж. съжалявам
1427. 0 проклятие - ♦ (клетва за зло, за нещастие, за беда) прокоба
кннж,, злокоба книж.. клетва
прокоба книж, - ♦ вж. проклятие
прокобен книж, - ♦ вж. зловёщ
прокопсИя [по гр. προκύπτω] нер. рвзг, - ♦ вж. сполука
прокуда нер. поет, - ♦ вж. заточсннс
прокуденик нер. поет, - ♦ вж. заточеник
прокуждам нер. - ♦ вж. изпъжОам
ч Ч '
прокълна - ♦ - вж. кълна
_ 365 _
проникновен
прологомёни [гр. προλεγόμενον} книж, - ♦ вж. увой
• проливам сълзи разг. - ♦ вж. плвча
пролива се - ♦ вж. ввек
пролог книж. “ ♦ вж. увод
1428.. О пролом - ♦ (теснина между две височини, скали, направена от
река) клисура, дофилИ [фр.] географ... боОз [тур.] нар... тоснинО, дорвИнт
[тур. от перс.] остар. днае.
пролука - ♦ вж. пукнатина
промонОн - ♦ вж. виДоизменен
ч . Ч
променлив - ♦ вж. непостоянен
ч . Ч
променчив - ♦ вж. непостоянен
промёням - ♦ вж. виДоизменям, ♦ вж. преобразувам
промйслям ~ ♦ вж. обмКслям
промисъл кеиж. - ♦ вж. провиДение
промяна - ♦ вж. видоизмененее' ♦ вж. развКтке
1429. 0 прониквам - ♦ (навлизам навътре в нещо) навлизам,
влизам, нахлувам, нохълтвом; ♦ вж. заДълбочДвам се
1430. 0 проникновен кеиж. - ♦ (който прониква в същността)
задълбочен, същностен, дълбок, прозорлив; ♦ вж. Кскрен
проникновОнио книж. - ♦ вж. вдъхновение. ♦ вж. прозрение
ч Ч
проникновеност кеиж, - ♦ вж. npo3penue
проницателен - ♦ вж. кредвиДлИв
пропагандирам - [от лат. propaganda} - ♦ вж. популяризирам
[по лат.]; ♦ вж. егитНрем [по лат.]
пропадам - ♦ прен. вж. провалям се', ♦ прен, вж. зсгдвам прен.·,
♦ прен.. вж. губя се:', ♦ прен. вж. бснкрутКрам [по нем.]
прен, книж, ; ♦ вж. късам' прен..
пропадане - ♦ вж. крах [нем.] прен, .
проповядвам - ♦ вж. агитИрам · [по лат.]
пропуск - ♦ вж. празнота
пропъждам - ♦ вж. кзпъжДсм
прорОстък - ♦ вж. стрък
прорахевалстврие. - ♦ вж. креДскСзвам
прорицОнио старие. - ♦ вж. предсказДние
_366 _
просвета
пророкувам - ♦ вж. преОскОзвам
пророчество - ♦ вж. прсОсквзвнче
просба кннж:. остер. - ♦ вж. заявление анчж,
1431. О просвета - ♦ (получаване на научни знания) образование,
обучение, просвещение остар, ; ♦ вж. светлина прсн.
просвещение остар, - ♦ вж. просвСта;, ♦ вж. светлина прен,
просветен - ♦ вж. Интелигентен [от лат.]
просветлява ми - ♦ вж. ’ ОосСщам· сс
1432. О прослава - ♦ (възхваляване на дела и подвизи) възхвала,
възсодва ритор.. славословие аннж,. апотеоз [от гр.] прсн, кннж., въз-
величаване книж., панегирИк [лат. от гр.] книж. прсн,
прослевен - ♦ вж. слввсн‘. ♦ вж. вслвк; ♦ ’ вж. ввОсн
прославям - ♦ вж. възвеличввам·. ♦ вж. обезсмъртявем
проследявам - ♦ вж. слсОя
1433. О прословут - ♦ (който е широко известен - поради чудновати
качества) фамозен [от лат.] аниж.
проспект [по лат. prospectus} - ♦ вж. реклама [по лат.]
просперИрам [по лат. prospero} книж. - ♦ вж. преуспявам
просперитет [по лал, prosperitas} анчж. - ♦ вж. преуспяване;
♦ вж. поОСм
прост - ♦ вж. нсвсж; ♦ вж. примитЧвен [от лат.]
просташки пренебр. - ♦ вж. вулгврен [от лат.]; ♦ вж. Осбе-
■ лвшкв прснебр.
простенвам - ♦ вж. стена
простете - ♦ вж. извинете
простйвам - ♦ вж. настивам
проституирам [по лат. prostituo} - ♦ вж. разврвтнича
ч - X
простоват - ♦ вж. ограничен
простодушен книж, остер, - ♦ вж. нсарсн; ♦ вж. наивен
• просто като бобена чорба рвзг, - ♦ вж. примитивен
1434. ф простор - ♦ (обширно, свободно пространство) шир пост,,
ширина, ширинё нер.. широта
простосърдечен - ♦ вж. Нскрсн; ♦ вж. бсзхвтростен анчж,
простотия - ♦ вж. weeMecmeo
_ 367 _
протйвопостОвям се
пространно - ♦ вж. поДробно
простудявим сс - ♦ вж. настивам
ъ . '
простъпка книж. - ♦ вж. вина
■ ч . '
просълзявам сс - ♦ вж. плача
1435. 0 просъница - ♦ (състояние ни полубуден) полудрямки, по¬
лусън
протйким - ♦ вж. 6àent
протакане - ♦ вж. бавене -
1436. О протест [по лат. protesto] - ♦ (израз на негодувание и недо¬
волство) недоволство, негодувание, негодуват, роптИнис, ропот, въз¬
мущение, бунт прен., ♦ вж. възмущение; ♦ вж. контестация [лат.] юрсб.
протестИрам [лат. protesto] - ♦' вж. неДоволствам; ♦ вж. въз¬
мущавам се; ♦ вж. бунтувам се
против - · ♦ вж. въпреки; ♦ вж. срещу
противен — ♦ вж. противоположен; ♦ вж. неприятен;
♦ вж. отвратИтелен
1437. 0 протйвнйк - ♦ (лицс, което действа и сс бори срещу няко¬
го) неприятел, враг, антагонИст [от фр.], вж. и враг .
протйвно - ♦ вж. Другояче .
противно ми с - ♦ вж. мразя
противодействам - ♦ вж. противопоставям се; ♦ вж. преча
ч \
противоестествен - ♦ вж. ненормален
1438. 0 протйвоположен - ♦ (който сс разполага обратната страна
на нещо) протйвен, нисрСщсн, обрИтсн, полюссн, контрИстсн, проти¬
востоящ .
противоположно - ♦ вж. Другояче
1439. ф ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ - ♦ (коренно различие) контрИст [от
ит.], крИйност, полюс [гр.] прен..’; ♦ вж. антипоД [фр. от гр.]
1440. ф протйвопостОвям се - ♦ (противя сс, прсча на нещо) възп-
ротивявам се, противя сс, противостоя, опълчвам сс,· противодействам,
контрирам [от лат.], възразявам, опъвам сс рмзг., опирам сс рмзг.,
• удрям контра рмзг., отбивам удари (ударите) рмзг., вървя срсщу (про¬
тив) течението книж., удържам фронта книж.; ♦ вж. въставам
противопоставяне - ♦ вж. антитеза [от гр.]
противоречие
— 368 —
1441. <> противорёчие - Ф (несъβпадаце, несъответствие но духов¬
ни изяви и явления) несъответствие, несъвпадение, несъгласуваност,
дисонанс [лат.] прен., дисхармония [гр.] крее. книж.·, Ф (последица от
възникнало несъгласие) разногласие, носъглОсио, конфликт [лат.] кеиж.
противостоя - ф вж. противопоставям се
ч . s
противостоящ - ф вж. противоположен
·. . V
противя се - Ф вж. противопоставям се
1442. 0 протичам - ф прен. · (извършвам со по някакъв начин) из¬
вършвам · се, стёвам, развивам со, вървя прен., текО прен., минавам,
проминОвам
пр^т^Ирёй [гр. πρωτοιερεύ, - ♦ вж. калугер [гр.]
прототИп [фр. prototipe} книж:. ~ Ф вж. ·образец
• протягам ръка разг. - Ф вж. поДкрепям
проумявам - ф вж. разбирам
проучвам - ф вж. изслеДвам; ф вж. анслизИрам [от ном.]
проучване -. Ф вж. аевлнз [гр.]; Ф вж. анкета [фр.]
професия [лат. professio} - Ф вж. pàôoma
1443. 0 прохлада - Ф (приятна ободряващо' хладнина) хладнинО,
хлад, хладовини еар., водринИ, свежест
1444. 0 прохлИдон - ф (приятно хладен) свеж прее., чист прен,,
Ч X . Ч
просен прен., водър; Ф вж. усоен
процедура [фр. procedure} - Ф вж.ред
1445. 0 процес [лат. processus} - Ф (последователен ред от измене¬
ния, характерни за развитието на някакво явление) развитие, развой,
ход; Ф юрид. вж. дело юриД.
ч · ч
процеп - Ф вж. пукнатина .
процъфтявам - ф вж. преуспявам
процъфтяване - Ф вж. преуспявае*, Ф вж. подем
прочувствен - ф вж. трогателен
прочут - ф вж. видне. Ф вж. слСвен
прошение книж, остар, - Ф вж. молб*. Ф вж. заявление кекж,
ч . ч
. прошка - Ф вж. извинение .
прощавайте - Ф вж. извинете
прощавам се - Ф вж. сбогувам се
прощаване - Ф вж. сбогуване, ф вж. извинение
_369_
пукнатйна
1446. 0 проява - ♦ (действие, дело, като израз на нсщо) проявлСнис,
Израз, изяви, демонстрация [от лат.] прен, книж.. манифестация [от
лат.] прен, книж.
Ч . \
проявление - ♦ вж. проява
ч X "
проявявам - ♦ вж. показвам
пръв - ♦ вж. челен прен..
ч \
пръскам - ♦ разг,, вж. разпространявам
пръст - ♦ вж. почва
прът - ♦ вж. тояга ■
• прът в колелото разг. - ♦ вж. пречка
пръчка - ♦ вж. тояга
1447. 0 пряк - ♦ (който води по права линия, направо от нещо) не¬
посредствен, директен [от лат.], нспосрСдсн книж.; ♦ (който става или
с · свързан · направо, без чуждо посредничество) непосредствен, дирСктсн
[лат.], нспосрСдсн книж. -
пряко - ♦ вж. nanpaeo
• пряко желанието рмзг. ' - ♦ вж. въпреки
1448. 0 прякор - ♦ (друго, обикновено осмиващо име) прозвище,
спитст [гр.] разг. срон., кор Диал.
прям - ♦ прен, вж. искрен, ♦ прен, вж. бсзхйтростсн книж,
ч . X
пряпорсц хсmaр. - ♦ вж. знаме
псс нмр. — '♦ вж. куче
психясвам жарг. - ♦ вж. ябосвам се
псовйсвам нмр. грубо - ♦ вк, умСрам
пубср [лат. puberis} - ♦ вж. млаДеж
публикувам [по лат. rublico] - ♦ вж. сзДМвам
публичен [по лат. publicus] - ♦ вж. открИт
• пуква сс зората поет. - ♦ вж. зазорява се
• пука ми разг. - + вж. нехМя
• пука ми жилетката жарг. - ♦ вж. нехбя
• пукната пира нс струвам рмзг. - ♦ вж. недобър; ♦ вж. малоценен
1449. 0 пукнатини - ♦ (прозирни празнини в целостта на нсщо)
цепнатинИ, пролука, цСпка, процеп, разтроги поет.. зйрки рмзг.
пулсйрим [по лит. pulso] кнсж. - ♦ вж. туптя
пъдя
_ 370 _
пунктуйлен [по срвеклат. punctualis] кннж, ряОко - ♦ вж.
акуратен [от лат?.]; ♦ вж. точен
пурпурен [от лат. purpura от гр.] книж:, поет, - ♦ вж. влсн
[от тур.]
• пускам (турям) бълха в ухото на някого рвзг, - ♦ вж. поО-
стрекввам
• пускам конска муха под опашката на някого резг, - ♦ вж. поО-
стреаввам
• пускам си божура - разг. - ♦ вж. засрвмвем сс
• пускам (пущам, хвърлям) ♦итиля резг, ~ ♦ вж. поОстреавввм
пуст - ♦ вж. безлюОен
пустинен - ♦ вж. безлЮДен .
пустИнник - ♦ - вж. аскет - [гр.]
пустЙннически - ♦ вж. аскетвчсн [по гр.]
пустинослужйтел църк, - ♦ - вж. ескст [гр.]
пустосвам - ♦ вж. кълна
пустославен анчж, - ♦ вж. славолюбвв
пустословие - ♦ вж. фризворство [по гр.]
1450. 0 ПЪДЯ - ♦ (карам, заставям някого или рещо да се махне от
някъде) гоня, отпъждам, изпъждам, натйрвам рвзг. грубо, · духвам
под опашката на някого рвзг. грубо, давам (показвам, посочвам) пътя
не някого разз., посочвам вратата на някого рцзз,
пъзлйв рвзг. пренебр. - ♦ вж. стрцхлвв
пъзльо рвзг. пренебр, - ♦ вж. стрсхлввсц
пъкъл нер, - ♦ вж. аО [гр.]
пълен - ♦ вж. Дебел; ♦ вж. цялостен; ♦ вж. ебсолЮтен [от
лат.]; ♦ вж. подробен
пълновластен - ♦ вж. всевластен
1451. 0 ПЪН - - ♦ (останалата заедно с корените отрязана част от дърво)
дънер, кютук [тур.] нер., ботур Очал,; ♦ прсн, резг. пренебр, вж. глупОк
първенство аннж. - ♦ вж. неОмощие
• първи петли рвзг, - ♦ вж. полунощ
първйчен - ♦ - вж. првмитЧвсн [от лат.]; ♦ вж. естСствсн;
♦ прен.. вж. груб
първйчност - ♦ вж. ОвОсност книж,
първобйтен - - ♦ вж. примитИвсн [от лат.]; ♦ прсн, вж. груб
_ 371 _
пътуване
цървтИзвтрон - ♦ вж. автентИчен [от гр.] книж.
цървоИзвтрцтст - ♦ вж. автентИчност [по гр.] книж.
първоИзточник - ♦ вж. Източник
първоИзточников - ♦ вж. автентИчен [от гр.] кеиж.
първткαчоствон - ♦ вж. Доброкдчествен
< първокласен път кеиж:. - ♦ вж. автомагистрала [ном.]
1452. 0 първообраз - ♦ (изходна, първоначална форма, от която со
получава друга форма) архитип [по гр.], Орхетип [по гр.], прОформа книж.
първообразен кеиж. - ♦ вж. автентИчен [от гр.].книж.
първттбразцтст - ♦ вж. автентКчност [по гр.] книж.
първостепенен - ♦ вж. важен
първотворОц - ♦ вж. Бог
1453. 0 пъргав - ♦ (който о много подвижен) чевръст нар., бърз,
к X X - . ч . *
жив прен.. подвижен, локоподвижон, гъвкав; ♦ вж. игрив', ♦ вж. гъвкав
X . Ч
пъргаво - ♦ вж. игриво
пързалям - ♦ рвзг. вж. лъжа
пършоли диал.. - ♦ вж. ваеК „
1454. 0 ПЪТ - ♦ (трасе по земна повърхност в населено и извъна-
селено място, предназначено за движение на хора, машини, животни)
улица, сокак [тур. от ар.] остар. разг,, буловОрд [фр.], пътОка, друм [по
гр.] еср. поет,, коловоз нср., шосе [от фр.]; ♦ вж. · автомагистрала [по
лат.]; ♦ прен. (подход за извършвано на някаква работа) вж. ндчин
X .
пътека - ♦ вж. път
пътешественик - ♦ вж. турКст; ♦ вж. · пътник
пътешОствио - ♦ вж. пътуване; ♦ вж. екскурзия [лат.]
1455. 0 ПЪТНИК - ♦ (човек, който пътува, странства) странник,
друмник [от гр.] нср. поет., пилигрИм. [от ит.] крее.. пътошОствоник,
пасажер [фр.]
• пътник съм рсзг. - ♦ вж. егонизКрам [по гр.]
1456. 0 пътуване - ♦ (ходене по различни место с туристически
намерения) пътешествие, воаяж [фр.] прен.., ♦ вж. Движение; ♦ вж.
екскурзия [лат.]
X .4
пъхвам - ♦ вж. вкарвам
пъча се рвзг. - ♦ вж. важенча
X .4
пъшкам - ♦ вж. стена
раболёпен
_372_
Р .
1457. О раболепен книж. презр,. - ♦ (който угодничи или· с изпълнен
с угодничество) ссрвйлсн [от лат.] книж., угодлйв, угоднически, безг-
ръбнИчсн прен, пренебр., цαkайцичесkи [по фр.] книж.. низкопоклонсн
книж, мазен прен.. разг.
раболепнина кнсж, - ♦ вж. угоДнича
раболепствим книж, ~ ♦ ъж, угоДнича
1458. О работа - ♦ (производителни дейност) труд; ♦ (дейност, с ·
която човек си изкарва прехраната) занятие, занимИнис, помИнък,
профСсия [от лат'.]; ♦ вж. Действе*; · ♦ вж. функция [лат.] книж.
1459. 0 работя - ♦ (полагам труд, зи да произведа нещо) трудя сс;
♦ прен. (развивам дейност с известна цел) · зинимИвим сс, върши, прИвя,
вж. и права; ♦ (за машини - намирам сс в действие) дСйствам, функ¬
ционирам [по нем.] книж.
1460. 0 рОвен - ♦ (който с с хоризонтална повърхност без неравнос¬
ти) глИдък, равнИнсн, плосък, дюс [тур.]; ♦ (който съвпада с друг) вж.
еднакъва; ♦ прен. (който протича отмерено, постепенно) вж. плавен
равнСнис - ♦ вж. cpaenènue
равнинен - ♦ вж. рйвен
1461. Ф равнйще - ♦ (равно място) поляни; ♦ прен, (степен, висота
на обществено развитие и култура) ниво, уровсн [рус.]
рИвно - ♦ вж. еДнакво
равновСсис - ♦ вж. баланс [фр.] хстар.
1462. 0 равнодушен - ♦ (който не проявява интерес към нсщо)
бсзразлйчсн, безучастен, индиферентен [от лат.] книж, невъзмутим,
хладен прен, студен прен.; ♦ (който остава равнодушен към вълненията
и преживяванията на другите) · безчувствен, безразличен, бсзучИстсн,
студен прен.; ♦ вж. мпатИчен [от фр.]
1463. 0 равнодушйе - ♦ (безучастно отношение към някого или
нсщо) равнодушност, безразличие, безразлйчност, бсзучИстност книж,.
безчувственост, бсзучИстис кнсж, незаинтересованост, нсвъзмутймост,
безстрИстност книж:. рябко, студснинИ прен, хладинИ прен, ипатйчност
[по фр.], апатия [нлат.]
равнодушност - 4 вж. равноДушие
__373 _
разбирателство
равнозначен - ♦ вж. сОнвкъв
равномерен - ♦ вж. плевен
1464. О равносмётка - ♦ книж. (съотношение между изразходвано
и придобито)- баланс [фр.] спсц.; ♦ прен, (окончателна, обща сметка за
нещо) отчёт, смётка; ♦ вж. суме
1465. 0 рйдвам се - ♦ (изпитвам радост) веселя - се, ликувам,
тържествувам; ♦ кннж. (изпитвам наслада от нещо) любувам се, на¬
слаждавам се, · мехлем ми капе в (на) душата разг., мед ми капе на
сърцето рвзг., напълва ми се сърцето рвзг.
1466. 0 радетел книж. - ♦ (човек, който милее, радее за нещо) борёц,
рйтиик книж., поборник книж, ряОко, ревнйтел кннж. остер., апостол
[гр.] прсн, книж.. сторонник [рус.] книж.
1467. 0 радёя кннж, - ♦ (милея за нещо) милёя, болёя; ♦ вж.
старОя се
радикално [по клат. radicalis} - ♦ вж. изДъно
радиоговорйтел - ♦ вж. ОЧатор [лат.]
1468. 0 радост - ♦ (душевно вълнение от нещо хубаво, желано)
весёлиё, дрйгост, отрада [рус.] книж,. удоволствие
радостен - - ♦ - вж. - всссл, ♦ вж. щастлив
радушност кннж, - ♦ вж. сърдечност
раждам - ♦ прсн., вж. -създЦвем; ♦ прсн, вж. Оввем прсн,
раждам се - ♦ вж. зарЦжОам сс
разбйвам - - ♦ вж. чупя
• разбивам (направям) на ’ пух и прах рвзг, - ♦ вж. разрушввам
1469. 0 разбирам - ♦ (осъзнавам и схващам смисъла на нещо)
схващам, проумявам, прозйрам, осъзнавам, съзнавам, вйждам, въз-
приёмам, -загрявам жарг., свётва ми жарг., вдявам жерг, прен,, · от¬
варят ми се очите рвзг., улавям края на конците на нещо рвзг., светва
ми под шапката резг,; ♦ вж. зная; ♦ вж. ОосСщам сс; Л резг. вж. умся
разбйране - ♦ вж. схввщенс; ♦ вж. мнение; ♦ вж. иОСя [гр.]
1470. 0 разбирателство - ♦ (взаимно разбиране и съгласие)
съгласие, сговор нар., сговорност нер., мир нар.
разблуден книж. - ♦ вж. разврвтсн
разбогатявам -ряДко - ♦ вж.’ забогетявам
разбъркано
374
разбойник - ♦ вж. бандИт [от ит.]
разбор - ♦ вж. анСенз [гр.]
разбуждам - ♦ вж. събуждам
разбулвам. - ♦ прен. вж. кокСзвам
разбунтувам - ♦ вж. бунтувам
разбунтувам се - ♦ вж. бунтувам се
разбъркан - ♦ вж. разстроен
1471. 0 разбъркано - ♦ (без какъвто и да о ред) безпорядъчно,
безредно, хаотично [по лат.], разхвърляно, неорганизИрано, · както му
дойде рсзг., с главата надолу рсзг.. едно за главата, друго зо краката рсзг,
розбЪркоцтст - ♦ вж. безребие
развала - ♦ вж. pa3pyiueHue
V Ч Ч .
развален - ♦ рсзг. вж. развратен. ♦ вж. разстроен; ♦ вж. лош
1472. 0 развалини - ♦ (останки от стари, от рухнали, разрушени
сгради, селища, предмети) руини [лат.], съсипнИ, рушинй ряДко, рушо-
винИ рябко .
развенчавам - ♦ разг. вж. изобличОвам
развеселявам - ♦ вж. забавлявам
развивом со - ♦ вж. протичам
развиделяване - ♦ вж. разсъмване
ч . Ч
розвидолява со - ♦ вж. зазорява се
1473. 0 развйтие - ♦ (постепенно преминаване от едно състоя¬
ние в друго или от един етап в друг) развой, еволюция [лат.] книж..
промяна, пролом, изменение; ♦ (придобиване на по-високи качества)
усъвършенстване, квалифициране [о т лат..]; ♦ вж. процес [лат.]
развйхрям со - ♦ вж. бушувам
1474. О развлечение — ♦ (приятно занимание, прекарване но вре¬
мето за удоволствие) забйва еар., забавление, шоу [англ.]; ♦ (вечерна,
дневна или утринна забава) вечерйнко, бол [фр.], купон жарг., coapè
[фр.], матине [фр.], жур [фр.] рвзг.. торен [фр.] жарг. джамбурО [англ.]
разг, прен·.; ♦ (радостно чувство от приятно усещане или преживяване)
вж. удоволствие
развлйчам - ♦ вж. забавлявам; ♦ вж. утешдвсм
развод - ♦ вж. разрив
развои - ♦ вж. развитие
_ 375__
рОзговор
1475. 0 разврйт - ♦ (пълно разложение на морала, безпорядъчен по¬
лов живот) блудство книж. остар., блуд остар, блудодСшство книж.
остмр, безпътство, разгул книж. рябко. · Содом и Гомор книж.
1476. · 0 разврйтсн - ♦ (който живее в разврат или с изпълнен с разв¬
рат) покварен, порочен, блудсн книж., разблудсн книж, безнравствен,
развалСн рмзг, разтурен рмзг.. безпътен, содомйтски [по нсм.], разгулен,
разпътсн рмзг. рябко, ризкИпин разг, разпуснат разг., разпИсан разг.
1477. 0 разврйтнйча - ♦ (водя развратен живот) блудствам книж,
бцудодаu>cτвам книж. остар, бссувам разг, мърсувим разг, прости¬
туИрам [по лат.]
разврищСнис - ♦ вж. Деморализация [фр.] книж.
1478. 0 развръзка - ♦ (завършек на някакви заплетени история в
художествено произведение или на някакво събитие изобщо) край, завъ-
р-шек, заключение, хСписнд [англ.]
1479. 0 развълнуван - ♦ (който с обхванат от чувство · на вълнение,
умиление и съпричастност) разчувстван, разнежен, трогнат, покъртсн,
умилСн; ♦ (който ' изпитва вълнение, безпокойство, тревога) · вж. неспокоен
развявам сс разг. ^оДобр. - ♦ вж. скИтам
• развявам си задника разг, грубо - ♦ вж. скИтам
разгаИден рябко - ♦ вж. раздрънкан .
1480. 0 разгИр - ♦ (най-напрегнатият момент в развитието на нсщо)
кипеж, вихър прен.., стихйя [гр.]
ризгИрям - ♦ вж. разбухвам
ризгИрям сс - ♦ прен. вж. бушувам
разгласявам - ♦ вж. обявявам
разгневен - ♦ вж. ябосан
ризгнсвявим сс - ♦ вж. ядосвам се
1481. 0 разговОрям - ♦ (водя разговор, беседвам) говоря разг,
приказвам рмзг.. бесСдвам книж,. събссСдвам кнсж., лИфя [от тур.]
жмрг.
разговарянс - ♦ вж. разговор
1482. 0 рОзговор - ♦ (устна размяна на мисли) разтваряне, бссСда
книж, бссСдванс книж, събссСдванс книж,. диaяюс [гр.] книж,. прйкиз-
ка нар, лаф [тур.] жарг,
ч 1
разговорлив - ♦ вж. приказлив
разгорещен
_376_
разговорчИв - рядко - ♦ вж. приказлвв
разголен - ♦ вж. гол
1483. <> разгорещен- - ♦ прсн. (който ё изпълнен със силна възбу¬
да) възбуден, разпален прен., оживен, бурен, наелектризйран прсн.\
♦ вж. бусн
разгорещеност - -♦ вж. разпвлсност; + вж. възбуда
разграничение - ♦ вж. резлике
разграничителен - ♦ вж. разлнчНтелсн
разгром книж, - ♦ вж. поражСнне
разгул анчж, ряОко♦ вж. разврОт
разгулен книж, - ♦ вж. разврОтсн
ч А X
разгърнатост - ♦ вж. размах
раздалечёност - ♦ вж. Далсчинв
раздвоен съм - ♦ вж. Двоумя се
раздел - ♦ вж. клон прен.
разделям - ♦ вж. отОСлям
разденяване - ♦ вж. разсъмване
раздирам - ♦ вж. късам
раздор - ♦ вж. ceàda
раздразнен - ♦ вж. ядосан
раздразнёние - ♦ вж. ефСкт [лат.]; ♦ вж. възбуда;, ♦ вж. яд
раздразнИтелен - ♦ вж. спрвхав
раздразнителност - ♦ вж. uepenocm
раздразнявам се - ♦ вж. афсктврем сс [по фр.]
1484. 0 раздрънкан - ♦ (който ё станал негоден поради износване,
изхабяване) разнебИтен, размъкнат, разгайден ряОко
ч А X
раздувам - ♦ прен,. вж. преувеличавам
раздумвам - ♦ вж. утешавам
раздумка нар. - ♦ вж. утсхе
1485. 0 раздухвам - ♦ (усилвам, увеличавам ’ с намесата си раз¬
витието на някакъв конфликт) разпйлвам, разгарям, подстрекавам,
подсторвам, надъхвам, · наливам масло в огъня рвзг, раздухвам огъня
рвзг., подклаждам сдърва под> огъня рвзг.
• раздухвам огъня рвзг. - ♦ вж. резОухвем
_ 377 _
разкошен
1486. 0 раздяла - ♦ (напускане на близки хора) разлъка поет., раз-
лъчβоце книж.' ♦ вж. разрив прен,
разединение - ♦ вж. разкол
.разединеност - ♦ · вж. разкол
резон разг. - ♦ вж. всякакъв
• разигравам (изигравам, играя) комедия (комедии) разг. -
♦ вж. преструвам се
• разигравам си коня (кончето) разг. - ♦ вж. своеволнича
1487. 0 разисквания. - ♦ (обмен на мнения) обсъждане, дебОти
[фр] кеиж., прония книж. остар., дискусия [лат.]
разказ - ♦ вж. повествование кеиж.
1488. 0 разкИзвам - ♦ (споделям е някого нещо, което зная или
съм · видял, чул, преживял) разправям рвзг., излйгам прен., изказвам,
описвам, сподОлям
разказване - ♦ вж. noeecmeoeàuue кеиж·.
разказвателен - ♦ вж. повествователен
X «Л . '
разкайвам со - ♦ вж. съжалявам
разкопан - ♦ рвзг. вж. развратен
1489. 0 разкол - ♦ (разединение в организация) ' разцепление, розе-
динёнио, разединено^; ♦ реенг. вж. ерес [гр..реенг,
1490. ф разкош - ♦ (външен блясък) лукс [фр.], комфорт [англ.],
пИщност [рус.], великолепие, богОтство прен. блясък, салтанИт [тур.]
остср., ♦ (материално излишество, свързано с презадоволен живот)
X · X ' ' . Ч . · \
разточителство, разточитолност; ♦ вж. великолепие,, ♦ вж.. помпозен
[фр.] кеиж.
1491. 0 разкошен - ♦ (който о с външен блясък и красота) бляскав,
блестящ, пищен [рус.], великолепен, богат, велелИнон остар,, шик [фр.];
♦ вж. великолепен _
разкошно - .♦ вж. блестящо
X . X
разкошност - ♦ вж. великолепие
разкрасявам - ♦ · вж. украсявам
разкропостён книж. - ♦ вж. демократичен [от гр.]
розкрйвам - ♦ вж. Доверявам. ♦ вж. кокДзвам
разкриване - ♦ крен., вж. обрисовка
рйзлика
_378__
X . '
разкъсвам - ♦ вж. аъсам
разлагане - ♦ вж. упвОък ■
1492. О рйзлика - ♦ (налични в нещата белези, по които те се отли¬
чават едно от друго) разлИчие, отлика, отлИчие; ♦ (правено различие
между нещата) разграничение
разлИчен - ♦ вж. Оруг\ ♦ вж. всякакъв
различие - ♦ вж. розлике
различаващ се - ♦ вж. друг
различИм - ♦ вж. вНОим
1493. О различителен - ♦ (по който може да се установи разлика)
отличйтелен, разграничителен
ч . \
разложен - ♦ прен.. разз. вж. неморален
разложение - ♦ прсн. вж. упеОък; ♦ прсн.. вж. Деморализация
' [фр·] книж.
Ч . ' ·
разложеност - ♦ резг:. вж. нсморолност
разлъка пост.. - ♦ вж. резОялв
разлъчвам книж:. - ♦ вж, отОслям
разлъчване - книж. - ♦ ъж, резОяле
размайвам - ♦ вж. бввя
1494. 0 размйх - ♦ прен. (действие с широк обхват) широта, замйх,
мащабност [от нем.] книж:,, разгърнатост
размёквам се - ♦ прен. вж. трогвам сс
1495. О размер - ♦ (величина, определена с някаква мерна единица) '
измерение, мярка, мащаб [нем.]; ♦ (външната протяжност на нещо)
големина, величина разг., калИбър [фр.] разг,. формат [лат.]
1496. . 0 размирен - ♦ (който ё изпълнен със смутове, размирици,
бунт) смутен, бунтовен, бунтарски, метежен книж:,. буреносен, бурен
прсн.-, ♦ (който е изпълнен с несигурност, със смут, тревога) смутен,
тревожен, неспокоен
размирици - ♦ вж. бунт ’
размИрник - ♦ вж. бунтвр; ♦ вж. бунтовник
размирявам - ♦ вж. бунтувам
размИслям - ♦ вж. обмИслям
ч . \
размисъл - ♦ вж. мислснс
_ 379 _
разпОленост
ч X
размишление ~ ♦ вж. мислене
ч Ч
размишлявам - ♦ вж. мисля
размъкнат - ♦ вж. разДрънкан
разнИсям - ♦ разг. вж. разпространявам
ч X
разнася сс - ♦ вж. ènea
разнсбйтсн - ♦ вж. разДрънкан
разнежвам сс - ♦ вж. трогвам се
разнежен - ♦· вж. развълнуван
разновидсн - ♦ вж. всякакъв
разновИдност - ♦ вж. вариМнт [фр.] книж., ♦ вж. сорт [от фр.]
разноглИсис - ♦ вж. ндрмзбирбmллcmоа·· ♦ вж. противоречие
разнолйк поет, - ♦ вж. многообразен
разнообразен - ♦ вж. всликъв*; ♦ вж. многообразен
разноски - ♦ вж. плащания
разностранен - ♦ вж. всестранна, ♦ вж. многообразен
разобличИвам - ♦ вж. изобличОвам
разорСнис - ♦ вж. гибел, ♦ вж. крах [нсм.]' прен.
разорявам сс - ♦ вж. банкрутИрам [по нсм.]
• разпалвам - ♦ вж. разбухвам
• разпалвам кръвта рмзг. - ♦ вж. вДъхновявам
ч X
разпалвам сс - ♦ вж. горещя се
разпален - ♦ прен. вж. буен, > прен,. вж. плммeнеа; ♦ прен,
вж. разгорещен
1497. 0 разпйленост - ♦ (силно вживявине и страст) пламенност,
плам поет., жар прен., разгорсщСност, страст прен., ♦ вж. възбубм
ризпйсан разг. ~ ♦ разг. вж. развратен. ; ♦ вж. разюзДан рмзг.
• разписвам си пояси рмзг. - ♦ вж. своеволнича
• разплаквам дете в майчина утроба разг. - ♦ вж. безчUествам
разплйта - ♦ вж. възмезДие книж,
ч X X
разплащам сс - ♦ вж. лемщαм· ♦ разг. вж. отмъщавам
разполагам - ♦ вж. разпор^жбам се
ризполИгам сс - ♦ вж. разпорежДам се
разположение
_ 380 _
1498. 0 разположение - ♦ ·(заемано местоположение и подредба
в него) наредба, диспозиция [от лат.] кеиж., разпредялба; ♦ вж. по¬
ложение: ♦ прен, вж. nacmpoènue
разпорИдба - ♦ вж. здповед
разпорОждам - ♦ · вж. заповяДвам
1499. 0 разпореждам се - ♦ (нареждам, заповядвам кое как да
става) заповядвам, комОндвам [от фр.] рвзг., господарнича рвзг.. раз-
полОгам разг., разполОгам со разг., . коля и беся рвзг, командвам
парада книж., вземам в ръце (в ръцете си) нещо кеиж.
рОзпра - ♦ вж. свдба
разправия разг. - ♦ вж. сваба.. ♦ вж. скДрвсне
ч · . \
разправям - ♦ вж. разказвам
• разпрана уста рвзг. - ♦ вж. бъбривец
разпредялба - ♦ вж. Делба. ♦ вж. разположение
разпространение - ♦ вж. експДнзкя [от лат.] кеиж.
1500. 0 разпространявам - ♦ (провя нещо да се разнесе наши¬
роко) пръскам рвзг., разпръсквам разг.. разнОсям разг.. сёя крен.,
♦ вж. популяризНрам [по лат.]
ч . \
разпръсквам - ♦ вж. рcзnрссτрaнaввм
разпускам - ♦ вж. почивам
разпуснат - ♦ рвзг. вж. разврдтен:, ♦ вж. разюзден рсзг.
разпуснатост - ♦ вж. анврхия [гр.]
• разпъвам. на кръст някого кеиж. - ♦ вж. мъча
• разпъвам со но четири разг. - ♦ вж. мъча ce
розпъждом - ♦ вж. изпъждам
розпътон · разг. рядко - ♦ вж. рсзврвтен
разразявам со - ♦ вж. бушувам
розрОд - ♦ вж. група [ит.]; ♦ вж. сорт [от фр.]
1501. ф разрив прен, - ♦ (прекъсване на отношения, връзки) скъсвано
крее,, раздяла, развод
разруха - ♦ вж. упадък. ♦ прен.. вж. гИбее книж., + вж. ка-
такеКзъм [от гр.]; ♦ вж. катастрофа [по лат.]
1502. Ф разрушавам - ♦ (превръщам в развалини) руша, събОрям,
сривам, бутам, срутвам, · разбивам (направим) но . пух и прах рвзг,
сривам (сравнявам, изравнявам) със земята рвзг,
_381 _
разточителен
разрушйващ - ♦ вж. егресввен [по лат.]
1503. <> разрушение - ♦ - (разваляне, разтуряне на нещо) опус¬
тошение, деструкция [от лат.] книж, развала, разруха
разсвет кннж. ряОко - ♦ вж. разсъмване
разсеян - ♦ вж. нсвнИматслсн
разсипвам - ♦ ’прсн;. вж. прахосвам
разсипИя - ♦ вж. звбсл
разсйпнически - ♦ вж. разточИтслсн
разслабване - ♦ вж. релаксация [нлат.] - мсО.
разследване - ♦ юриО. вж. Дознание [рус.]
разстояние -- ♦ вж. Далечинв; ♦ вж. мсжДинО
1504. О разстроен - ♦ (за ред, строй — който ё с нарушен порядък)
разбъркан, развалён, безрёден
разсъблечен - > вж. гол
разсъдлИв - ♦ вж. умсн; ♦ вж. интелигентен [от лат.]
разсъдък - ♦ вж. ум
разсъдъчен - ♦ вж. интелектуален [от лат.]
разсъждавам - ♦ вж. мисля; ♦ вж. преценявам;:,
♦ вж. обмИслям ‘
ч \
разсъждение - ♦ вж. мислене
разсъмва - ♦ резг. вж. зазорява се
1505. О разсъмване - ♦ (настъпване на новия ден) разденяване,
развиделяване, зазоряване, разсвет книж. ряОко
разсъмва се - ♦ вж. зазорява сс
разсънвам - -♦ вж. събужДам
разсърден - ♦ вж. яДосен
разтакйвам - ♦ вж. бОвяц
разтакаване - ♦ вж. бЦвене
разтйкам - ♦ - вж. бавЯл
\ . ч
разтеглйв - ♦ вж. гъвкев
• разтление старнн. - ♦ вж. упвОък
1506. 0 разточИтелен - ♦ (който харчи или за който се харчи не¬
разумно) разсйпнически, - прахоснически, разхитйтелен книж, · без
_382_
разтревожен
смстки рмзг, пирИ нс свърта разг., редки са му пръстите разг; ♦ (в
който има изобилие) щСдър, изобйлсн, обИлсн
X . .4 . Ч
разточителност - ♦ вж. излишество; ♦ вж. разкош
х . Ч . Ч
разточителство - ♦ вж. излишество; ♦ вж. разкош
1507. 0 разтревожен - ♦ (който изпитва тревога) угрижен,
загрйжсн, обезпокоен, кихърен [от тур.] еар., умйслсн, зимИслен, · със
свито сърнс рмзг, със замряло сърне разг, със свита душа рмзг.
разтрога книж. - ♦ вж. пукнатина
X . '
разтропан разг. - ♦ вж. отракан разг.
ризтропаност - ♦ вж. иницимтИвм [лат.]
разтръбявам - ♦ вж. обявявам
х . Ч
разтурен - ♦ разг. вж. развратен
разтуха - ♦' вж. ymèxa
разтълкувам - ♦ вж. обяснявам
ризтушавим - ♦ вж. утешавам
X ' X
разтърсване - ♦ вж. потрес
разтягам - ♦ вж. бМвя
разузнивИч - ♦ вж. агётн, [от лат.]
1508. · 0 рИзум - ♦ (висши интелектулни дейност на човека) съзнИнис,
мйсъл; ♦ вж. ум
разумен - ♦ вж. умен; ♦ вж. смислен; ♦ вж. мъдър; ♦ вж. це¬
лесъобразен кнсж,
разхвърляно - ♦ вж. разбъркано
" Ч . Ч
разхититслен книж, - ♦ вж. разточителен
1509. ф разхладйтелен - ♦ (който разхлижди, ободрява)
разхлИждащ, освсжйтслсн, ободрйтслсн, тонизйращ
разхлИждищ - ♦ вж. разхеабйтелдн
разходи - ♦ вж. плащания
разходка - ♦ вж. екскурзия [от лат.]
разхубавявам - ♦ вж. украсявам
разцвет - ♦ вж. побем; ♦ вж. апогей [гр.]
Ч . Ч
разцепление - ♦ вж. разкол
« Ч . ч
разчеквам ·сс - ♦ разг. вж. мъчм се
• разчиствам (уреждам, виждам, очиствам) си сметките разг.
- ♦ вж. отмъщавам
— 383 —
реален
разчитам - ♦ вж. уповавам ■ се .
разчленяване - ♦ вж. андлнз [гр.]
разчувствам со - ♦ вж. трогвам се
разчувстван - ♦ вж. развълнуван
разширявано - ♦ вж. експСнзия [от лат.] кеиж.
1510. 0 разюздан - ♦ (който не зачита нравствените норми зо при¬
личие) разпуснат, разпасан разг,, ·безчйцоц, безпътен, безнравствен;
♦ вж. неудържКм
разяждащ - ♦ вж. сгресКвен [по лат.]
ч - \
разярен - ♦ вж. яростен
разяреност - ♦ вж. ярост
разяснявам - ♦ вж. обяснявам, ♦ вж. агитКрам [по лат.]
рОИски - ♦ прен.. вж. прекрдсен
• рамо до рамо разг. - ♦ вж. зСебно
1511. 0 рОно - ♦ (болезнено нарушение на плътта) нараняване,
трОвма [сргр.] мед.·, ♦ крее, (душевно страдание) вж. стреДДнке
ранг [нем. Rang] - + вж. звСние
раншен - ♦ вж. кредКшен
растеж - ♦ вж. πсбUм: ♦ вж. ръст
растителен - ♦ вж. вегетарнСнски [от срвеклат.]
рат старие. - ♦ вж. войнв
• расъл в саксия разг. - ♦ вж. нежен
• росъл под стъклен похлупак разг. - ♦ вж. нежен.
ратаи - ♦ вж. слуга
рОтник книж. - ♦ вж. раДетел книж,
рохотувам [по тур. rahat от ар.] разг. - ♦ вж. благоденствам
рационален [от лот. rationalis] - ♦ вж. смислен, ♦ вж. целе¬
съобразен книж.
ч . \
рача еар. - ♦ вж. искам
рва со поет, остар. - ♦ вж. стремя се
1512. Ό ройлон [срвеклат. reals] - ♦ (който действително съществу¬
ва) действителен, истински, · от плът и кръв книж.' ♦ (който изра¬
зява действителността, истинското стойност на нещата) обективен [от
ред
_ 384 —
срвеклат.], реалистИчен [от срвеклат.], - реалистически; ’ ♦ (който има
материална същност) материален [от лат.]
реализуем [от’ фр. réaliser] кннж, - ♦ вж. възможен
реалистИчен [от срвеклат. reais] - ♦ вж. рселсн [от срвеклат.]
реалистически [от срвеклат. reais] - ♦ вж, рселсн [от срвеклат.]
реалия [срвеклат. realia] (философ, - ♦ вж. преОмет
рейлност [от срвеклат. realis] - Ф вж. Oсйствùmеnвопм:
♦ вж. ôumue кннж..
рева неоОобр, - Ф вж. 640*. ♦ вж. плеча
реванш [фр. revanche] книж. - ♦ - вж. отплоте
ревИзия [лат. revisia] - ♦ вж. оглеО
ревнйтел аннж. остер. - Ф вж. реОетсл
рйвностен - ♦ вж. плом1еннл\ ♦ вж. грижлив
революционер [по лат. revolulió] - ♦ вж. бунтовник
революционизирам [рус. рсвв^люцивнн.зuрввeтв по лат.] -
♦ вж. бунтувам
революция [по лат. revolutio от фр.] - ♦ вж. въстЦнчс
регрес [от лат. regressus] кннж. - ♦ вж. упвОък
1513. Ф ред - ♦ (определена последователност) порядък кннж,
подредйност; ♦ (определена система от операции при изпълнението
на нещо) процедура [фр.]; ♦ вж. рсжНм [фр.]; ♦ вж. обичам: ♦ вж. Онс-
циплвна [лат.]; ♦ вж. върволИца
редИца - ♦ вж. върволИца
• редки са му пръстите разг. - ♦ вж. разточИтслсн
редовен - ♦ вж. системен [по гр.]
редом нер. - ♦ вж. зесОнм: ♦ вж. uaped
ч А X
редукция - ♦ вж. ограничение
1514. Ф - режИм [фр. regime] - ♦ (определен начин на действие) ред,
порядък книж.-, ♦ вж. влест
1515. 0 резбйр - ♦ (изкусен майстор на дърворезби) дърворезбар,
марангоз [гр. от венец.] остар.
резен - ♦ вж. филвя [нгр. дим.]; ♦ вж. част
резервирам [фр. reserver] - ♦ вж. ангажврам [фр.]
резервйран [от фр. reserver] аннж, - ♦ вж. сДържан
_ 385 _
релйгйя
резиденция [от нлат. · rezidentia] - ♦ вж.· бворёц
резйл [тур. rezil·от ар.] разг. - ♦ вж. позор; ♦ вж. срмм
резкИ - ♦ вж. Ивица [по тур.]
резон [фр. raison] кнсж, - ♦ вж. ДовоД
резонанс [фр. resonance от лат.] книж, - ♦ вж. отзвук
рсзултйт [лат. resultatum] - ♦ вж. последствие
ч - *
резултатен - ♦ вж. ycnèiueu
резюме [фр. resume] - + вж. обобщение
резюмйрам [фр. résumer] кнсж, -. ♦ вж. обобщМвам
реки, - ♦ вж. казвам
1516. 0 рекО2 - ♦ (естествен воден поток) поток, ручей
рСкст [англ, racket] - ♦ вж. · изнубване
1517. 0 реклОма [по лат. reclamo] - ♦ (мероприятие чрез словесни
или нагледни средства за предизвикване ни обществен интерес към нс-
що) обява, афйш [фр.], плакИт [лат.], проспект [от хол.], листовка, клип
[англ.]
рекомендация [фр. recommendation] книж, -· ♦ вж. препоръка
реконструйрам [по нлат.] - ♦ вж. възстановявам
реконструкция [нлат. reconstructs] книж. - ♦ вж. хенхвaı *
♦ вж. преустройство
1518. 0 релаксация [нлат. relactió] меб, - ♦ (намигане напрежени¬
ето в тслсссн орган) отпускане, разслИбванс '
рслсфен [фр. relief] - ♦ прен, вж. образен
1519. ф релйгйя [лат. religio] - ♦ (изповядвана вяра в божественото
начало на света) вяра, вярване, вероизповедание, изповсдИнис
рслИква [лат. reliquiae] - ♦ прен, вж. мощи; ♦ прен, вж. светИня
релИкти [лат. relictus] книж. - ♦ вж. останки
реминисценция [лат. reminiscentia] книж. - ♦ вж. спомен
ремонт [фр. remonte] - ♦ вж. попрМвкм
ренсгИт [ит. rinnegato] книж, - ' ♦ вж. преДМ-тел
рснссИнс [фр. renaissance] - ♦ вж. възражДане
реноме [фр. зелхттее] ' книж, - ♦ вж. чест; ♦ вж. престиж
[фр.] кнсж.
ресто
_386 _
реорганизация [фр. reorganiser] - ♦ вж. преустройство
ропаратуро [ном. Reparatur от лат.] книж. - ♦ вж. копрдвкс
реплика [фр. répliqué] - ♦ вж. апостроф [гр.] '
ропликйрам [от фр. répliquer] - ♦ вж. акострофКрам [по фр.]
репресия [фр. represion от лат.] книж. - ♦ вж.' сСнкция [лат.]
репутация [лат. reputato] книж, - ♦ вж. чест ; ♦ вж. крестКж
[фр.] кнкж.
респект [фр. respect] кеиж. - ♦ вж. почит
реставрирам [от лат. restauro] - ♦ вж. възстановявам
1520. 0 pècTO [по лат. resto] - ♦ (върни го, не го искам) обрИтно, назид
1521. 0 peCTOpÙHT [фр. restaurant] - ♦ (заведение, в което се подна¬
сят ястия, напитки, увеселение срещу заплащане) гостилница, бистро
[фр.] кеиж., казИно [ит.], бор [англ.], кабаре [фр.], локал [фр.], моханО
[тур. от перс.]
рестрикция [по лат. restructió] кекж. - ♦ вж. ограничение
1522. О ресурси [фр. ressources] кеиж. - + (източници на природ¬
ни богатства) зопОси, сродство, залОжи; ♦ (потенциални заложености)
възможности, източници
рофорОт [лат. referat] - ♦ вж. ДокедД [рус.]
1523. 0 референдум [лат. referendum] - ♦ (допитване до народа
чрез гласуване за решаване на важен държавен въпрос) плобисцит [лат.],
допитвано '
референции [нем. Referenz] кеиж. - ♦ вж. препоръка
реформа [фр. reforme} - ♦ вж. преустройство
реформирам [по лат. reformo] - ♦ вж. преобразувам
роч - ♦ вж. език, ♦ вж. изговор: ♦ вж. слово кнкж;.
· ч · А \ ·
рочовит нар. - ♦ вж. приказлив
ч * \
решаващ - ♦ вж. вамсен
решйтелон - ♦ вж. смел. ♦ вж. категорИчен [по гр.]
ч * \
решителност - ♦ вж. смелост
1524. О рея се - ♦ поет, (движа се, летя плавно в пространството)
витОя, нося со, блуждОя кеиж. прен., хвърча прее.' + вж. скКтам
1525. ф рид - ♦ (планинско възвишение) рът, рът-лИно, бърдо, хълм,
възвишИнио, байр [тур.] рвзг., височинИ, висотй, висина
_ 387 _ родина
ридание кннж. - ♦ вж. вопъл кннж,
ридая кннж, - - ♦ вж. плача
1526. 0 риск [фр. risque]. - ♦ (съзнателно излагане на възможна опас¬
ност) опасност, рискованост [от фр.]
рискован [от фр. risque] - ♦ вж. onàcen
рискованост [от фр. risque] - ♦ вж. риск [фр.]
1527. ф рисувам - ♦ (възпроизвеждам върху някаква плоскост обра¬
за на нещо със средство, което оставя следи) изрисувам, изобразявам,
изпИсвам, зографИсвам [по нгр.], изографИсвам [по нгр.]
рисунка - ♦ вж. картвна [ит.]
• ритвам кросното разг, ирон. - ♦ вж. умврем
ритмИчен [фр. rythmique по гр.] - ♦ вж. плавен
• ритнат в главата разг. ирон. - ♦ - вж. глупав
ритуал [лат. ritualis] - ♦ вж. церемония [от лат.]
рИцарски - [от срвиснем. ritter] - ♦ прсн, вж. благороден
• рог на - изобилието аннж. - ♦ вж. изобилие
робИя нер. - ♦ вж. робство
1528. 0 робство - ♦ (живот в безправие под чуждо владичество) йго,
робИя нер.. гнет, безправие, ярём прсн,, хомот прсн.. окови прсн.
род - ♦ вж. произхоД .
рода нер, - ♦ вж. роОнина; вж. ceMèücmeo
1529. ф роден - ♦ (който ё в най-близко кръвно родство) рожден, кръвен
• роден в черен петък рвзг. - ♦ вж. нещастен
• роден край кннж. - ♦ вж. роДвна
• роден на Великден рвзг, - ♦ вж. щастлНв
• роден под щастлива звезда. рвзг. - ♦ вж. щастлНв
• роден (правен) на воденица рвзг, -· ♦ вж. бъбрввец
• роден с риза рвзг, - ♦ вж. щастлНв
1530. ф родйна - ♦ (страната, от която човек произхожда, страната
на родовите му корени) отёчество, татковина поет., бащинИя нер.
• бащино огнище нер, поет,. родни предели поет,, роден край книж.
родна земя книж. родна страна кннж.
родИтел - ♦ вж. бещЦ
_ 388 _
роднйна
• родна зсмя книж. - ♦ · вж. робИна
• родна стрини книж. - + вж. робИна
1531. 0 роднйна - ♦ (човск, който има родова или ссмсйна връзка
с някого) сродник, родственик, родИ · нар.
родолюбец - ♦ вж. патриот [фр.]
родоначалник прен. - ♦ вж. основател
родство - ♦ вж. сходство; ♦ вж. афинитет [лат.] прен.. книж.
родственик - ♦ · вж. робнИна
1532. 0 рожба - ♦ (рождено чсдо) дстс, чСдо нмр.; ♦ прен, вж.
творение; ♦ прен, вж. Дело
рождСн - ♦ вж. робен
розов - ♦ · ъж, румен
рокгрупа [англ, rack + ит. gruppo] - ♦ вж. бМнба [ит.] рмзг. '
роля - ♦ вж. функция [лат.] книж.
1533. ф романтйчен [фр. romantique] книж. - ♦ (който с настроен
мечтателно) мсчтИтелсн, сантиментален [фр.], ддрйчсн [гр.]
• роня сълзи разг. - ♦ вж. плача
ропот - ♦ вж. npomècm; ♦ вж. възмущение; ♦ вж. брожение
кнсж,
роптанс - ♦ вж. възмущение
роптИнис - ' ♦ вж. възмущение; ♦ вж. npomècm
роптйя - ♦ вж. възмущавам се; ♦ вж. неДоволствам;
♦ вж. бунтувам се
ч . X
роси - ♦ вж. вали
• рохко яйпс разг. - + вж. крехък
ругателен - ♦ вж. обСДен
ругатня - ♦ ъж, . напаДка
ч ч ■ ·
ругая - ♦ · вж. карам се
ч .4
рудини нар. - ♦ вж. поляна
руйни [от лат. ruina] - ♦ вж. развалини
1534. 0 румен нар. поет, - ♦ (за човешко лице, зи човек - светло¬
червен) червен, светлочервен, розов
рутина [фр. routine] - ♦ вж. опитност
_389_
ръст
рутинИран [по фр. routine} кеиж. - ♦ вж. опитен
рухвам - ♦ вж. сривам се: ♦ прен. вж. провалям се
рухо нар. остар. - ♦ вж. облекло
ручой поет, - ♦ вж. поток ; ♦ яж, реке2
руша - ♦ вж. разрушавам
рушвёт [тур. rüşvet от ар.] рсзг. - + вж. коДкуп
рушевинИ рядко, - + вж. резвелинИ
рушинй рядко, - ♦ вж. резвелинИ
ръб - ♦ разг. πрuнuар. вж. глупСк
• ръка зо ръка разг. - ♦ вж. здебно
ръководител - ♦ вж. предвоДИтел, ♦ вж. еНдер .[англ.];
♦ вж. евчвлник ‘
• ръководни кръгово книж, - ♦ вж. връх Прен.
• ръководно начало кеиж. - ♦ вж. крИнцип.·[лат.]
ч - · '
ръководство - ♦ вж. управление
ръкопляскам - ♦ вж. аплоДИрам [от фр.] ·
ръкопляскония - ♦ вж. '' овСцик ' [лат.]
ръмжа - ♦ · прен, рсзг. вж. недоволствам '
ч . \ ‘
ръми . - ♦ вж. ввек
1535. 0 ръст - ♦ (височина но човек. или животно) височинО, бой
[тур.] разг.; ♦. (прогресивно развитие) растёж, нарОствано, нопрёдък
рът - ♦ вж. рид
рътлйна - ♦ вж. рид
ръфам - ♦ вж. късам
рядко - ♦ вж. нарядко
рядък - ♦ прен, вж. безценен'. ♦ вж. епизодичен [от фр.]
книж. прен.
рязък - ♦ вж. крут [рус.]
садизъм
-390-
с
саботИрам [от фр. saboter] - ♦ вж. прСча
саван [нгр. σάβανον] - ♦ вж. покров
1536. 0 еадЙЗЪМ [фр. sadisme] кннж, - ♦ прсн. (ненормална страст
към измъчване) жестокост, кръвожадност, свирепост, зверство
садистичен [от ^hp,.sadisme] кннж, - ♦ вж. жесток
сакрален [клат. sacralis] книж, - ♦ вж. свещСн книж, прен,
салтанет [тур. saltanat от ар.] - ♦ вж. разкош
1537. 0 сам - ♦ (при- когото няма друг) самйчък, самйн нар,. самсй
нер, пост,, сйм-самйчък резг,, -сам-самйн нер.', ♦ вж. самотен
самйн нер, - ♦ вж. сем
самйчък - - ♦ вж. сам
1538. Ф самобитен - ♦ (който има неповторим, свой собствен об¬
лик) самороден, - неповторИм, своеобразен, неподпрйвен, оригинален
[от клат.]
1539. 0 самовглъбён - ♦ (който е- с психическа нагласа за само-
изолация, за самовглъбяване) интровертен [лат.] псчх,, съзерцателен,
затворен прен.
самовластие остер. - ♦ - вж. ебсолютвзьм [фр.] кннж:,
самодържавие - ♦ вж. ебсолютвзьм [фр.] кннж,
самозаблуда - ♦ вж. самоизмама
самозаблуждение - ♦ вж. самочзмвма
ч . Ч
самозалъгваме - ♦ вж. самоизмама
самозаслепяване - ♦ вж. самоизмвма
самозабрава - ♦ вж. захлвс
самозабравям се - ♦ вж. глeввзааàйвцм се
самозабрйвянё - ♦ вж. главозамсйвемс прсн.
1540. Ф самоизмама - ♦ (мамене на самия себе си) самозаблуда,
самозаблуждение, самозалъгваме, самозаслепяване
1541. 0 самолёт - ♦ (въздушно летателно превозно средство)
аеробус [фр.], аероплан [фр.] остер.; ♦ (вертикално излитащ самолет)
хеликоптер [фр. по гр.], вертолет [рус.]; ♦ (безмоторен самолет) плйнер
[фр.]; ♦ (безпилотен летателен апарат - БЛА) дрон [англ.]
_ 391 _
сОнкцйя
самолюбйв - ♦ вж. честолюбив; ♦ вж. амбициозен [от лат.]
самолюбие - ♦ вж. честолюбие; ♦ вж. амбИция [лат.]
самомнйтслсн - ♦ вж. наДменен; ♦ вж. самонадеян
• 1542. О СамонадСян - ♦ (който твърде много вярва на собстве¬
ните си сили, възможности и способности) самоувСрсн, самомните¬
лен, нахИкан разг., опСрсн рмзг.. намйхан жарг., вж. и нахбкан рмзг,
• морето му до коляно рмзг, ирон,, лови морето в шепа рмзг,
самоотверпсн - ♦ вж. eceomdàen
самопожсртвовαтсцсн книж. - ♦ вж. eceomdàeii
самопризнИние - ♦ вж. Изповеб
самородсн - ♦ вж. самобИтен; ♦ вж. epodèu
самостоен рябко - ♦ вж. самостоятелен; ♦ вж. обособен
книж.; ♦ вж. автономен [от гр.]
1543. О самостоятелен - ♦ (който съществува и действа независи¬
мо от друг) самостоен рябко, независим, автономен [гр.], необвързан,
♦ вж. и автономен [гр.]; ♦ вж. обособен
самостоятелност - ♦ вж. автономност [от гр.]
1544. О самота - ♦ (прекарване на времето в изолация от други
човеци) самотност, усамотеност, усамотение, уединение, уединеност
1545. О самотен - ♦ (който сс намира някъдс сам) сам, усамотен,
уединен, изолИрин; ♦ (който прекарва живота си в изолация от други
хора) изоставен, изолйран, захвърлен разг, · като кукувица разг.
самотност — ♦ вж. самота
саиоув^и - ♦ вж. самонаДеян; ♦ вж. еахмkaнразг.; ♦ ъж, уверен
самбупрИва - ♦ вж. автономия [гр.]
самоуправление - ♦ вж. автономия [гр.]
самочувствие - ♦ прен.. вж. Дух
сим-самин нар, - ♦ вж. сам
разг. - + вж. смм
самсй нар. поет, - + 'вж. сам
санаториум [от лат. sanatorium] меб, - ♦ вж. болница
санкционирам [по фр. sanctionner] кнсж, - ♦ вж, утвържОмвмм
1546. 0 сОнкцйя [лат. sanctio] книж. - ♦ (наказателна мярка) на¬
казание, репресия [фр.] книж.
сблъсък — 392
сантиментален [фр. sentimental книж. - ♦ вж. чувствИтелен.
• ♦ вж. романтичен [от фр.]
• сапунон мехур разг, - ♦ вж. илюзия [фр.]
• сапунисвам главата разг, - ♦ вж. скдрвсм се
сарОИ [тур. seray от перс.] остар, - ♦ вж. Дворец
саркОзъм [гр. σαρκασμός] кеиж:. - + вж. поДигрСвке
саркастичен [фр. sarcasme .от гр.].книж. - ♦ вж. язвИтелен
сатанй [гр. σατανάς от овр.] - ♦ вж. дявол [нгр.]
сателит [фр. satellite] - ♦ вж. спътник
сотрОп [фр. satrape от порс.] - ♦ прен. вж. потКсник
сотрОпия [лат. satrapia от перс.] кеиж. - ♦ вж. тнранНя [гр.]
сотрОпски [от лат. satrapia] - ♦ вж. тирееНчен [от гр.]
сащисан [от тур. sasrtmak] рвзг, - ♦ вж. изумме
сащйсвам се [от тур. şaşırmak] рвзг, - ♦ вж. смСйвам се
сбйрко - ♦ вж. антология [гр.]; ♦ остар, вж. събрднке
сбирщина - ♦ вж. бднДа [ит.]; · ♦ вж. пдплеч
сбит - ♦ вж. ясен прен,', + вж. къс2
сбйто - ♦ вж. накрятко
сблъсквано - ♦ вж. сблъсък
1547. ф сблъсък - ♦ (остро стълкновение на сили, интереси, домог-
вания) сблъсквано, стълкновение, схвОтка, ' конфликт [лат.], колйзия
[фр.] книж., ♦ вж. борбС
• с божа искра рвзг, - ♦ вж. дсровНт
сбогувам со' - ♦ вж. крощСвсм се
сбогуване - ♦ вж. прощаване
сбор - ♦ вж. сума
сборище - ♦ вж. множество
сборник - ♦ вж. антология [гр·]
• сбърквам (обърквам, оплитам) конците рсзг. - ♦ вж. смбйвсм се
сбърквам со - ♦ разг. вж. смайвам се
CV . (сй-вй) [англ.] - ♦ вж. бйогрДфия
1548. Ф Свада. - ♦ (неприятно размяна на взаимни обвинения, воде¬
що до взаимно неприязън) разпра, раздор, · ковгО [тур.] рвзг.. розправйя
рвзг.. караница рвзг, ежби, кромоло
-393 _
светлина
1549. 0 свако - ■ Ф (съпруг на леля, тетка) лелин,- тетин, калеко [от гр.]
свалям - ф вж. събарям; ф жерг, вж. ухажвам
• свалям (смъквам) от бесилото (въжето, бесилката) - резг. -
Ф вж. спасявам
сведение - ♦ ’ вж. информация [фр.]
сведения - ф вж. Овени
свеж - Ф вж. npèceu; Ф прен., вж. -прохлОоСнл; Ф прен., вж. ee-
Оър; Ф прсн. вж. жНзнсн
свежест - Ф прен:. вж. прохладди; Ф прен., вж. боДрост
свежник ряОко. поет. - Ф вж. полъх
1550. 0 свенлив - ф (който изпитва чувство на стеснение, на срам)
срамежлИв, стеснителен, - свит, срамлив шф.
1551. О свёстен - ф (който има съвест и действа почтено) порядъчен
кннж., почтен; ф вж. смвслен
• света- вода ненапита резг, ирон, - ф- вж. нсвНнсн -
светвам - Ф жарг. вж. резбЧрем
• светая светих кннж, - ф вж. светвня
светва ми - ф вж. хрумва м^и; + вж. разбврам
• светва (съмва) ми пред очите резг, - ф вж. - олСкве ми
• светва ми под шапката резг. - ♦ вж. разбврам
1552. О еветец - ♦ (човек, провъзгласен ’ от църквата за божи угод¬
ник и праведник) светИя, светИтел, угодник църк,, праведник църк.,
чудотворец
светИло прсн, - ♦ вж. авторитет [лат.]
1553. 0. светиня - ♦ (нещо, което се пази, почита й обича като свято)
релйква [лат.], · светая светих кннж,
х . X
светител - ♦ вж. свстец .
X \ ,
светйя - ♦ вж. светец
светкавичен - ♦ вж. бърз
светкавично - ♦ вж. бързо
светлйк нер, пост, - ♦ вж. светлина
1554. 0 -светлина - ♦ (лъчиста енергия, която прави нещата види¬
ми за очите) виделина нар,, вйдело нер.,- светлйк нер. пост.; ♦ прен.
(знание, което движи човека и света към напредък)- знание, просвёта,
светя
_ 394 _
просвещение, учене, учение; ♦ (яркост) вж. блясък; ♦ (от¬
блясък от ярка светлини) вж. зарево
свстлозерен поет. - ♦ вж. лъчист
свстлозричсн книж:.· поет, - ♦ вж. лъчист
свстломорав - ♦ вж. лилмв [от фр.]
свстлосйн - ♦ вж. ueôècuocuH
светлочервен - ♦ вж. румен
световен - ♦ вж. глобален [фр.] книж.
свстовъзприятис - ♦ вж. мироглеД
светоглед - ♦ вж. анpdглèa
свстозерсн поет. - ♦ вж. лъчист
свстотетство - ♦ вж. кощунство .
светоусещане - ♦ вж. мнpdглèа
светъл - ♦ вж. блестящ; ♦ прен. вж. бСстър
1555. О свСтя - ♦ (излъчвам, пръскам светлина) блестя, грея, сияя,
пламенея, мъждй; ♦ вж. блестя
• свстявим маслото (водата) рмзг, - ♦ вж. убИвам
• светят ми ушите рмзг. — ♦ вж. мършав
х . X
свсчсрява сс - ♦ вж. мръква
1556. О прен. - ♦ (който с в най-висока степен извисен и
достоен за почит) възвйшсн, извисен, сакрИлсн [клат.]
свещеник - ♦ вж. йерей [гр.]
свйвам - ♦ разг. вж. краДМ
• свивам бийвика разг, - ♦ вж. капитулирам [по нсм.]
• свивам каиша разг. - ♦' вж. мизерствам [по лат.]
• свивам сармитс разг. - ♦ вж. скМрвам се
• свивам (свалям) знамената рмзг. · - ♦ вж. капитулирам
[по нсм.]
• свивам <си> о^IaIикa<τа> разг. - ♦ вж. спотМйвмм се
• свивам· (скривам, затварям) се в черупката си рмзг. -
♦ вж. спотМйвам се
1557. <> СВЙден поет, - ♦ · (който с много ценен за някого) мил, скъп,
ценен; ♦ (който с обичан и ценен) вж. любим
-395-
своеволнича
1558. О Свидетел - ♦ (лицо, което о присъствало на някакво случка)
очевидец, наблюдател; ♦ вж. зрКтел
свидетелство книж, - ♦ вж. доказателство, ♦ вж. атестат
[лот.]
1559. 0 СВИКВам - ♦ (придобивам новик) привИквомг, навИквом,
обръгвам, приучОвам се
• свило му со е змия в кесията рсзг. - ♦ вж. скъперник
свинщина рсзг. - ♦ прен, нисДсaр, вж. нйзост; ♦ вж. прен,
нисдсбр, безобразие
свиреп - ♦ вж. жесток, ♦ вж. яростен
свирИпост - ♦ вж. саДКзъм [фр.]
свирепством - ♦ вж. безчНнствем
свит - ♦ вж. свенеНв '
1560. 0 СВЙта [фр. suite] - ♦ (лица, придружаващи високопоставена
личност) антурОж [фр.] кеиж., кортеж [ит.] книж.
1561. 0 свободен - ♦ (който е самостоятелен в обществонополи-
тическия си живот) . нозавИсим; ♦ (за . човек - който не о зоот с коквато
и до о работа) незаОт, неангажИран, айляк [тур.] πрсоτонap.:, ♦ (за слу¬
жебен пост, работно място - който но о зает от човек) нозаОт, вакантен
[от лот.], неонгажйран; ♦ (който сом разполага със себе си и с времето
си) волен, охолен; ♦ прее, (който но изпитва стеснение) непринуден,
естествен; ♦ прее, вж. прдзен
свободно - ♦ прен.. вж. безпрепятствено
свободомйслощ - . ♦ вж. Демократичен [от гр.]
.. своеволен - ♦ вж. дкърничав
своеволие - ♦ вж. беззаконие
1562. 0 своеволнича - ♦ · (постъпвам кокто си искам, боз до се съ¬
образявам с нищо) вилнОя, доребёйствам [по тур.], · разигравам си
коня (кончето) разг, разпасвам си пояса разг., аз коля, аз бося разг.
своевременен - ♦ вж. актуален [от лот.]
своенравен - ♦ вж. дкърничав
своеобразен - ♦ вж. самобИтен
свойски - ♦ вж. фамиекврен [от лот.]
свойствен - ♦ вж. показателен
свойство -. ♦ вж. признак .
свят
_396_
свойщина нер. - ♦ вж. фамиливрност [от лат;.]
ч . \
своя нер, - ♦ вж. притежавам
свръхестествен - ♦ вж. шийнствсн
' Ч ч 5
свръхчовешки - ♦ вж. непосилен
• с всичкия си акъл рвзг. нcвOвбр. - ♦ вж. безрезсъОство
свързаност - ♦ вж. обусловеност
свързване - ♦ вж. есоцивция [от лат.]
* ж '
свършвам - ♦ рвзг. вж. умирам
свършване - ♦ вж. краи
свършек - ♦ вж. край
свян - ♦ вж. срам
1563. 4 еваТ1 - ♦ (земята и хората, които я населяват) мир - книж·.,
всемир кннж., · земно кълбо книж,. поднебесна шир пост:.; ♦ ряОко
вж. всслСне
свят2 - ♦ вж. прввсОен
сган - ♦ вж. пиплач
• с главата надолу рвзг. - ♦ вж. разбъркано
1564. 0 СГОВОр нер, - ♦ (постигнато съглашение между две или по¬
вече лица) споразумяване, уговаряне, договйряне; ♦ (добри отношения
между хората); - ♦ вж. резбирвтслство
сговорност нер, - ♦ вж. разбирвтслство
ч . Ч
сгода резг. - 4- вж, лссенни
сгоден - ♦ вж. благоприятен; ♦ рвзг. вж. практвчсн [от гр.]
1565. б сграда - . ♦ (постройка- със стени и покрив) постройка,
здание, къща, блока [нем.], вйла [лат.], палат [лат.], палата- [лат.]
сгромолясвам - ♦ вж. събврям
' Ч А '
сгромолясвам се - -♦ вж. сривам сс
сгрупйрам - ♦ вж. групврам [от фр.]
• с грънни да го товариш резг. - + вж. кротък
• с две думи разз. - ♦ вж. накрйтко .
• с две леви ръце резг. - ♦ вж. неспособен
• с дебела кожа - разг. - ♦ вж. нехвлсн
_ 397 _
сегашен
1566. 0 СД елка [рус. сДелкм] - ♦ (постигнато споразумение между
две страни по взаимоотношения от различно естество) спизарявинс,
договИрянс, покупко-продИжби
• с други думи казано рмзг. ~ ♦ вж. сИреч
1567. 0 сдружение - ♦ стоп, (организирани · в сдно производст¬
вени субекти) асоциация [от лат.] стоп., · дружество стоп,,·съюз стоп.,
обединение стоп., лИга [фр.] книж. стоп.. компИния [клат.] стоп,, кор-
пореция [срвеклат.] стоп.; ♦ полит, вж. съюз
• с <душа и> сърце /зозг. - ♦ вж. охотно
сдържам сс - ♦ вж. възДържам се
1568. 0 сдържан - ♦•(който не диви израз на чувствата и страстите
си) въздържан, рсзсрвйран [по лат.] книж.. умСрсн, спокоен, уравно¬
весен, хладен прен., вж. и спокоен
сдърпванс разг. - ♦ вж. скарване
ссбелюбсц - ♦ вж. егоСст [фр.]
себелюбис книж. - ♦ вж. егоСзъм [лат.]
ссбсотрuцатслен книж, рябко - ♦ вж. всеотДаен
ссбйчност книж:. - ♦ ' вж. егоИзъм [лат.]
1569. 0 cerà - ♦ (в този момент, когато сс говори) днес, понастоящем
книж.', ♦ вж. веДнага
1570. 0 cerànieH - ♦ (който става или съществува в момента на го¬
воренето) днешен, съвременен, настоящ книж.. текущ книж.
ч ч - \
ссгиз-тогиз нмр, - ♦ вж. понякога _ ,
• · с един замах (удар) разг, - ♦ · вж. извеДнъж
• с една дума книж. - ♦ вж. накратко
• с · една реч книж, - ♦ · вж. нмкрМтко
• седя <като> ни въглени рмзг, - ♦ вж. неспокоен
• седя <кито> на игли рмзг. - ♦ · вж. неспокоен
• седя <като> на тръни рмзг. - ♦ вж. неспокоен
ссйр [тур. seyir] нар. - ♦ вж. зрелище -
ссирджйя [тур. seyirci] разг, ндоДхбр, - ♦ вж. зрИтел
секйра - ♦ вж. брмбвм
секрет [лат. secretum] -· ♦ вж. тайна
секрСтсн [по лит. secretus] книж. - ♦ вж, поверителен;
♦ вж. тМен
селекция
_ 398 _
секта [от лат. secta] релиз. - ♦ вж. Срсс [гр.] релиз,
сектйнтство [по лат. secta} релиз, - -♦ вж. Срсс [гр.] релиз,
сёктор [лат. sector] - ♦ вж. отрасъл
1571. О селёкция [от лат. selectio] книж,· - ♦ (подбиране на неща с оп¬
ределени качества, свойства) подбор, избор, отдёляне, пресяване прсн,
семантика [лат. sémantique по гр.] - ♦ вж. смНсъл
семеен - ♦ вж. Домвшен
1572. О семёйСТВО - ♦ (родители и децата им) домочадие нвр,,
челяд, фамйлия [лат.], · семейно огнище поет,
1573. О сензация [фр. sensation от клат.] книж, - ♦ (събитие, пре¬
дизвикало повешен интерес) шум прен.- бум [англ.] книж., бомба [ит.]
резг. прсн.
сензитивен [клат. senzitivus] книж:. - ♦ вж. сетЧвен
сензорен - [клат. senzorium] книж. - ♦ вж. сстввен
сентенция [лат. sententia] литервт, - ♦ вж. афоризъм [гр.]
книж.
сепвам се - ♦ вж. изплошвем сс
сербез [тур. serbaz от перс.] разг. - ♦ вж. нахекен разг.;
♦ вж. смел
сербезлък [тур. serbazlık] резг. - ♦ вж. смСлост
сервйлен [лат. servilis] книж. - ♦ вж. раболепен кннж:.
сервйлнича [по лат. servilis] книж, - ♦ вж. угоДниче
1574. О сериозен [по клат. seriosus] - ♦ (който е значим и съществен
по съдържание) значйм, значйтелен, важен, задълбочен, надежден;
♦ (който ё вглъбен в себе си) замйслен, съсредоточен, вглъбен, строг
1575. О сетйвен - ♦ (който се долавя чрез сетивата) осезателен,
чувствен, сензорен [клат.], сензитйвен [клат.]
S А 4
сетне нер, - ♦ вж. после
сетнина нер. - ♦ вж. послСОствие
• сече (играе, работи) му ченето разг, - ♦ вж. кресноречвв
• сече му акъла (ума, главата, мозъка) рвзг, - ♦ вж. умен;
♦ вж. схватлйв; ♦ вж. възпрчемчНв
• сече му пипето като бръснач рвзг, - ♦ вж. умен
• сече му пипето (кратуната, тиквата) рвзг. пренебр. - ♦ вж.
' ж X
умен; ♦ вж. възприемчив
399 —
символ
сочиво · - ♦ вж. оръдие
сёщом се - ♦ вж. досещам се
соя - ♦ прен.. вж. разпространявам
• сея размирици кеиж. - ♦ вж. бунтувам
• соя смутово книж. - ♦ вж. бунтувам
• с женско · сърне разг. - ♦ вж. страхлКвец
• с жълто по устата разг. - ♦ вж. неопитен
сив - ♦ прен., вж. безеКчен- ♦ прен, вж. еднообразен
сигнолизиром [по ном. signalisieren} - ♦ прен. вж. предупреж-
Ддвам '
сигурен - ♦ вж. уверен:, ♦ вж. верен-, ♦ вж. docmoeèpen-,
♦ вж. збрав
сигурно - ♦ вж. непременно
сигурност - ♦ вж. docmoeèpuocm
1576. О сила - ♦ (стаена енергия в мускулите на живите същества)
мощ, крёпкост книж:, ♦ (проявление на йздържлиβтст но нещо) здра¬
винИ, якост еар., издръжливост, твърдост; ♦ (висока степен на прояв¬
ление но властна енергия) могъщество, мощ
•
1577. 0 силен - ♦ (който притежава голямо физическо или двига¬
телно сила) мощен, крёпък книж., як нар, здрав, · камък до стисне
(хване), вода що пусне разг., от камъко вода Ео изстиска лоззг.; ♦ крее.
вж. aemopumèmeu [по лат.]
силогизъм [по гр. συλλογισμός] - ♦ вж. НзвоД
силуёт [фр. silhouette] - ♦ вж. очертСния
силя се - ♦ рвзг. вж. стремя се!-, ♦ вж. старая се
1578. 0 СИМВОЛ [гр. σύμβολού] - ♦ (образ, условен знак но нещо)
олицетворОние книж., ♦ вж. алегория [гр.]; ♦ вЖ. емблема [гр.]
символичен [по гр. συμβολικός] книж·. - ’♦ вж. елегорИчен
[по гр.] ; ♦ вж. показателен
симпотИчен [по гр. συμπάνεια] - ♦ вж. приятен
симпатия [по гр. συμπάνεια] - ♦ прен,. разг:, вж. любима',
♦ вж. влечение
симптом [по гр. σύμπτωμα] книж, г- ♦ вж. прНзнак
симулирам [ном. simulieren от лот.] книж:. - ♦ вж. преструвам се
сйрОк
-400_
синджир [тур. zincir от перс.] - ♦ нар,, вж. окови
синйя [тур. sini] нар.. - ♦ вж. mpanè'ia [гр.]
сйнор [гр. σύνορον] - ♦ вж. межда·. ♦ вж. грМница
• синтактично цяло книж. - ♦ вж. Мбзац [нсм.]
синтез ·[нсм. synthese по гр.] книж. - ♦ вж. обобщение
синтезИрам [по нем. synthesieren] книж. - ♦ вж. обобщМвам
синтезИранс [от нем. synthesieren] - ♦ вж. обобщение
синхронно [от гр. σύνχρονος] книж,. - ♦ вж. еДновременно
сипе сс - ♦ вж. вмли
1579. 0 Сирак - ф (дете, чиито родители са умрели) сиротй нар.,
сирИче
сираче - ♦ вж. сирак
сирена [лат. siren] - ♦ вж. тревога
1580. 0 СЙреч книж, - ♦ (по друг начин казано) тосст, знИчи, демек
[тур. demek], · с други думи казано разг., таки ди сс кижс разг.., дето
шс рсчс рмзг.
сиромИх · нмр·. - ♦ вж. беДняк; ♦ вж. бебен ·
сиромашйя еар·. - ♦ вж. ôèduocm
сироти нмр·. - ф вж. сирак
систематичен [по гр. σύστημα] кнсж, - ♦ вж. системен [от гр.]
1581. $ системен [от гр. σύστημα] книж. - ♦ (който се извършва в
определен порядък и последователност) редовен, планомСрсн, постоя¬
нен, систсматйчсн [по гр.] книж.
ситен - ♦ вж. малък
• сит като просек разг. срон. - ♦ вж. глМбен
ситуация [фр. situation] - ♦ вж. хбссмехβκa; ♦ прен,. вж. атмо¬
сфера [гр.]
сияен - ♦ вж. лъчист
сияние - ♦ вж. 6л^я^1^1ьк1 ф вж. зарево книж:, ф вж. ореол [лат.]
сияя - ♦ вж. светя; ф вж. блестя
сказИнис книж:. - ♦ вж. легенба [срвсклат.]
скИзка - ♦ вж. бесебм книж,
скандален [по фр. · scandale от гр.] - ф вж. възмутителен
_ 401 _
скарвано
ч А \
скапан - ♦ жарг. вж. желък
• скаран съм с истината, разг. - ♦ вж. мъжа
1582. 0 скйрвом со - ♦ (сърдито говоря резки и неприятни ду¬
ми но някого по някакъв повод) нахокам, наругОвом, накарвам се,
наг^чОвам нар,, цоkастрям рвзг, скострям рвзг, смъмрям, норят-
вам разг., ночИсвам разг,, населявам разг, сконфузвам [по лот.] рвзг,
навиквам еар, · направим на бъзе и коприва някого разг., направим
но мот и москоро · някого рвзг, направим със земята равен рвзг, натри¬
вам (нажулвом) носа на някого рвзг., натривам (нотърквом) мутрата
на някого рвзг, навирам (въвирам, вкарвам, натиквам) в кози рог
някого рвзг, навирам (завирам, вкарвам, въвирам. натиквам) в мишо
дупка някого рвзг, натривам (нагър^ам) сол но главата на някого
рвзг, нарязвам като горчиво (кисело) краставица някого рвзг, дръп¬
вам (тегля) един калай на някого рвзг, дърпам (тогля, опъвам) ушите
не някого рвзг, тегля едно конско на някого разг, свивам-.-сармито на
някого рвзг., строявам в дво редици някого рвзг, скръцвам със зъби
рвзг, изливам си гнева (яда) на някого рвзг,, сапунисам· главата на
някого рвзг., давам един зъб на някого разг.
1583. 0 СКЙрване - ♦ (обтягане, разваляне но отношенията между
хоро поради .наговорени обвинения по . конкретен повод) конфликт [лот.]
книж, разправия разг, спречкване рвзг, сдърпвано рвзг, счОпквоно
рвзг.
ч . \
скастрям рвзг. ~ ♦ вж. скарвам се
сквёрон книж:.. - ♦ вж. отвратителен·, ♦ вж. неприятен
сквернословя кеиж, - ♦ вж. злословя
ч . 5
скверня - ♦ вж. мърся
скёлот [от гр. σκελετόν] - ♦ вж. основа
скептицизъм [нем. Skeptizismus от гр.] книж·. - ♦ вж. nedoeèpue
скептичен [гр. σκεπτκός] кеиж·. - ♦ вж. неДоверчИв
скоптИчност [от гр. σκεπτκός\ кеиж, - ♦ вж. неДоверне
скёрцо [ит. scherzo] муз. - ♦ вж. алегро [ит.] муз.
скИмво ми пренебр·. - ♦ вж. хрумва ми
скимвоне рвзг. - ♦ вж. хрумване
Ч Ч
скимтя - ♦ вж. пееча
скит [игр. σκήτη] остср. ~ ♦ вж. мансстНр
скИтам
402 _
1584. 0 скИтам - ♦ (ходя безцелно от едно място на друго) скИтам
се, бродя, блуждая книж.. рея се кннж, нрон,, лутам се рвзг., шляя се
рвзг., развявам се резг. невOвбр.; скиторя рвзг, невOобр,. скитосвам
рвзг. нcвOобр,; хойкам нер, нcвOвбр,; миткам нер, нсоОобр,, 'пилёя се
разг. шматкам се жарг., развявам се резг. невOобр,, · кръстосвам (ме¬
ря, мета) улиците рвзг., маам гащи жерг., развявам си задника рвзг.
грубо
ч . \
скитам се - ♦ вж. скитам
скиталчество - ♦ вж. сквтане
1585. Ф СКЙтане - ♦ (ходене от едно място на друго, без задържане
където и да е), скиталчество, странстване, одисея [от гр.] прсн.
скиторя рвзг, неоОобр, - ♦ вж. сайтам
скитосвам рвзг. невOвбр. - ♦ вж. ’скЧтем
1586. 0 СКИЦИ [нем. Skizze по гр.] хуО. - ♦ (предварителна, незавър¬
шена рисунка на нещо, което трябва да бъде нарисувано подробно)
наброска, крокй [фр.] хуО:.; ♦ прен. резг. неоОобр. (своеобразен човек)
чудйк,особняк
складйрам - ♦ вж. натрупвам
скленям - ♦ вж. убсжОввам
склон - ♦ вж. стръмнина
1587. 0 СКЛОННОСТ - ♦ (трайно влечение, разположение към не¬
що) наклонност, предразположение, предразположеност, влечение,
афинитет [лат.] прен. кннж., вж. и афнеитСт [лат.] прсн:. книж.;
♦ вж. влечение
• склапям (затварям) очи резг. - ♦ вж. умврем
• с клюмнала глава резг. - ♦ вж. измъчен
сковен - ♦ прен. вж. вцепенСн; ♦ прен. вж. бсзОесн
скоклив - ♦ вж. игрив
• с кокоши ум рвзг;. поОигр. - ♦ вж. глупев
сколесвам нар,. - ♦ вж. успявам
сконфузвам [по лат. confusus] - ♦ резг. вж. скарвам се;
♦ вж. зесрбмвем
сконфузвам се [по лат. confusus] - ♦ вж. засрамвам сс
сконфузен [по лат. confusus] - ♦ вж. засрвмсн
• с корави (дебели) очи резг. - ♦ вж. нехвлсн
-403-
скъп
скоро - ♦ вж. наскоро', ♦ вж. бързо
\ \ . х
скоропреходен - ф вж. краткотраен
скоростен - ♦ вж. бърз
скорострелно - ♦ вж. бързо
1588. ф скорошен - ф (който с станал, случил се с неотдавна) неот¬
давнашен, пресен прен, недавнашен рядкост, ф (който щс стане в близко
времс) блИзък, предстоящ
скот - ♦ вж. животно
1589. 0 скрйт - ♦ (който с недостъпен · за външно наблюдение)
тИсн» нсвйдим, сскрСтен [по лат.], латентен [по лат.] книж:, ♦ (който
с ни такова място, че с трудно видим) вж. прикрити, ♦ (който действа .
или сс върши скрито, потайно) вж. нхДмблeн', ♦ (който с с необявено
имс) вж. ♦ (който с скрит, не се вижда, крие се) вж. nournen,
♦ покрит въглен съм разг,, тиха вода съм рмзг.
1590. 0 скръб - ♦ ' (мъчително душевно изживяване) мъка, тъга,
горест лодτ,, псчИл, жИлба, жал, желост, прискърбис, покруса,
нерйдост поет, чемер бимл, болка прен., меланхолия [гр.] книж., вж.
и мъка
1591. 0 скръбен - ф (който изразява скръб) печИлсн, горестен поет,
жаловен нар, жиловйт, пличСвсн, желостен, горчйв прен, при-скърбсн;
♦ (който Изпитва скръб) тъжен, тъжовсн поет, меланхолИчсн· [фр.],
нажален
скръндза разг, еео0хбр. - · ♦ вж. скъперник
• скръпвим със зъби разг. · - ♦ вж. скбрвам се
• скубя (късам) си косите (косата) рмзг. -♦ вж. съжалявам
скудоумен книж. - ♦ вж. глупав
скука [рус.] - ♦ вж. босмбм
скулптирам [нем. skulptieren] - ♦ вж. вМя
скут - ♦ прен.. вж. неДрМ
1592. 0 скучен - ф (който причинява скука, досада) отегчителен,
доседсн, досадлИв; ♦ вж. еДнообразен
скъдсн остмр. - ♦ вж. оскъДен
1593. 0 СКЪП - ♦ (който се цени високо) цСнен, луксозен [от фр.];
♦ вж. безценни', ♦ вж. H^6ìw, ♦ прен. вж. свИДен
скъперник
— 004
1594. ф скъпёрник - ф (човек, който трепери над вещите и много
му се свиди да харчи и до дава 'но другите хора) стипца [от гр.] рсзг.
нлоДоар.: скръндзо разг. неодобр, циция разг. пренебр,, пинтИя [тур.]
рвзг. пренебр., смОткоджия рсзг. прееебр, · ' цепи косъма но две розг..
стрижо яйцето разг, стиска си кесията рвзг, свило му се о змия в ке¬
сията разг,. през джам сирено лиже (ближе) разг,. ако яйцето со стри-
жошо, .той шешо до ' го бръсне рвзг, но водата малко вино ’ туря рвзг,
трепери над .порото. (ловчето, лева, стотинката) разг, яйце да вземеш
от него, и то жълтък ' нямо рвзг.
скъпоценен - ф вж. безценен
1595. 0 скъпоценност - Ф (много скъп, . ценен предмет, обикно¬
вено накит) ценности, драгоценност поет, бижу [фр.] книж.', Ф вж.
богатство прен.
• скъп <съм> но приказки разг. - Ф вж. мълчаеНв
скъпя - ф вж. щадя
скърбя - ф вж. тъжд
• скърцам със зъби рвзг. - ф вж. яДосвам се
скъсване прее.. - Ф вж. разрив прен,
• скъсявам (съкротявом) дните разг. - Ф вж. убКвам
скътовом нср. - Ф вж. пестя
скътан нср. - Ф вж. прикрит
слаб - Ф вж. безпомощни', Ф вж. безсилни', Ф вж. беззащитни',
Ф вж. к1еавв\ Ф вж. мъриавв', Ф вж. анемИчен [от лот.];
♦ прен, вж. бездарен', Ф прен..· вж. беззвучен', Ф прен.
вж. тих
слобИя - ф вж. енеея
слОбо · Ф вж. ебвд
слобов^ев - ф вж. безхарактерен
слабоволен - ♦ вж. безхарактерен
слабодушен рядко - Ф вж. малоДушен
слабосилен - ф вж. хНлав
слОбост - ' ф вж. небосттпкк', ф вж. отпддналостг, Ф прен.
вж. влечение
слоботелосон - ф вж. хилав
слабохарактерен - ф вж. безхарактерен
-405-
слйгам
1596. 0 слава - ♦ (широка известност и всеобщо признание на ня¬
кого за големи заслуги или успехи) известност, популярност [по лат.],
знаменИтост ряОко, именИтост ряОко, лаври [лат.] прен.; ♦ (обаяние от
всеобща известност и успехи, което обкръжава някое лице или - събитие)
велйчие, ореол [лат.]; ♦ прен, (голяма победа) вж. триумф [лат.] кннж,
прен.
1597. 0 СЛЙвен - ♦ (който е всеобщо високо ценен - и известен зара¬
ди извънредно голямата си обществена значимост) прославен, велИк,
знаменИт, прочут, именИт, легендарен [от срвеклат.] прсн.. чутовен
пост., епИчен [от гр.] прен.; ♦ (който се ползва с извънредно голяма
известност и слава) вж. вслНк
1598. О славолюбив - ♦ (който ламти за слава) тщеславен книж.,
пу<τославёц кннж.
славословие аннж, - ♦ вж. прослава
славословя анчж, - ♦ вж. възхвалявам
ч \
славя - ♦ вж. възвсличевам
1599. 0 СЛЙгам - ♦ (правя така, че нещо да застане - на определено
място) поставям, оставям, турям, полагам, дявам, намествам
• слагам акцент (ударение) кннж, - ♦ вж. изтъквам
• слагам в малкия си джоб някого резг. - ♦ вж. изпревврвем
• слагам- (заделям, турям) настрана нещо рвзг. - ♦ вж. пестя
• слагам оръжие резг, - ♦ вж. капитулврем [от нем.]
•- слагам (поставям, турям) прът в колесницата кннж:. -
♦ вж. npena
• слагам (поставям, турям) прът в спиците на колелото, коле-
летата) книж, - ♦ вж. прсча
слйгам се резг, - ♦ вж. угоДнича
• слагам си на ум<а> (в ума) нещо рвзг, - ♦ вж. квея се
• слагам спирачка някому или на нещо рвзг:, - ♦ вж. спЧрам
• слагам (турям) в джоба си рвзг. - ♦ вж. обсСбвам
• слагам (турям) ръка не нещо рвзг, - ♦ вж. обсСбвм; ♦ вж.
присвоявам
• слагам (турям) си катинар (катанец, кофар) на устата резг, -
♦ вж. мълче.; ♦ вж. млъквам
• слагам (турям, поставям) точка рвзг. - ♦ вж. прекратявам
следя
406 _
• слагам юзда на някого или на нещо разг. - + вж. дсаирЯвaа
слигИи жарг. — ♦ вж. угоДник книж,
сладкодумсн - ♦ вж. красноречив; ·♦ вж. приказлив
сладкорсчйв - ♦ вж. красноречИв
сладост - ♦ лрде. вж. уДоволствие
сладострастие - ♦ вж. еротика [гр.]
сластолюбие книж, - ♦ вж. еротика [гр.]
слсдИ - ♦ вж. бèлeг
слСдва ми сс - ♦ вж. пМба ми се
слСдващ - ♦ вж. Друг
• след дяволи върви и богу сс моли разг. - ♦ вж. лицемер
следствие - ♦ вж. последствие; ♦ юриб. дознание [рус.]
1600. 0 следя - ♦ (зорко цаблюдивам действията на някого с цел
ди сс разобличи или залови в нсщо) дСбни, проследявам, наблюдавам,
• нс изпускам от очи рмзг., държи (имам) под око рмзг.; ♦ (движа сс,
вървя по следите на някого или нещо с определена цел) проследявам,
сподйрям, преслСдвам, · вървя (ходя) по петите·рäзг.: ♦ вж. ббя
• с леки ръка разг. - ♦ вж. лекомИслено
• с леко сърцс разг. - ♦ вж. безгрИжно
• след като сс ръкува, брои си пръстите рмзг. - ♦ вж. небоверчСв
сленг и сланг [англ, slang] езскозн, - ♦ вж. жаргон [фр.]
слйсан - ♦ вж. изумен
слИсвам - ♦ вж. смМйвмм
слисвам сс - ♦ вж. смайвам се
слИсване - ♦ вж. wyMerne
словесност старин, - ♦ вж. книжнина
1601. 0 СЛОВО книж. - ♦ (отделна рсчсва единица, изразяваща поня¬
тие или представа) думи, лексема езикозн., логос [гр.] филос., прйкизки
разг.. рсч разг.., лаф [тур.] рмзг., ликърдйя [тур.] бсмл.; ♦ вж. езИк
словоборство книж. - ♦ вж. спор,
слог нар, - ♦ вж. межда; ♦ вж. грМница
1602. 0 сложен - ♦ (който с труден за разбиране и разрешаване)
комплицИрин [от нсм.] книж.. усложнСн, забъркан, заплСтсн прен.,
оплетен прен,. замотИн разг.. труден прен,, мъчен рмзг,. завързан рмзг.
407 смайвам ce
1603. 0 CJljrà - ♦ (беден наемен работник, нает срещу възнагражде¬
ние да прислугва или да върши тежка земеделска работа) прислужник,
ратай, аргйтин [нгр.] нер.; ♦ прен:. пренсбр. (лице, което служи на чужди
интереси) лакей [фр.] презр., аргатин [нгр.] пренебр.
1604. 0 - служба - ♦ (отговорно административно или обществено
положение) пост [от нарлат.], длъжност; ♦ (изпълнявана дейност, пред¬
назначение) вж. функция [лат.] кннж.
слух - ♦ вж. мълвв
случаен - ♦ вж. епизоДИчсн [от фр.] кннж,
случай - ♦ вж. случка
случайно - ♦ вж. нснаДсйно
1605. 0 случка - ♦ (нещо случило се, обикновено неочаквано) случай,
събитие, епизод [фр.], инцидёнт [лат.], преживёлица, история [лат.] разг.,
произшёствие
х . ч
слънчев - ♦ прен:. вж. лъчист
1606. 0 СЛЯП - ♦ (който ё лишен от зрение) безок, незрящ, кьорав
[тур.] разг, грубо
X . Ч
смазвам - ♦ вж. прен. потушавам
1607. <> смйивам - ♦ (силно учудвам със своята необикновеност или
с нещо необикновено) удивявам, дивя,- учудвам, слйсвам, замайвам,
изумявам, поразявам, пдешвам [по тур.] разг., шашардйсвам [по тур.]
резг. шашардйсам се [по тур.], · вземам ума (акъла) на някого разз.,
падам като гръм от ясно небе рвзг., грабвам (вземам) очите резг.. хвър¬
лям в тъч - (в оркестъра) някого жерг.
1608. ф смайвам СС . - Ф (губя способност да мисля от неочаквано
силно учудване) изненйдвам се, поразявам се, стъпИсвам се, слйсвам
се, изумявам се, сбърквам се разг., замайвам се, шйшвам се [по тур.]
резг. шашардйсам се [по тур.] резг. рарарди<вам се [по тур·.] резг,
сашйсвам се [по тур.] резг,, хйхвам се жерг,, . взема ми се акъла
(ума) резг, виждам се в чудо резг, прехапвам си езика резг, глът-
вам (поглъщам) си езика рвзг, ококорвам (опулвам, облешвам) очи
разз, загубвам (губя, изгубвам) ума и дума резг, замайва (завива,
завъртява) ми се главата резг, завива (завъртява. замайва) ми се
свят резг, виждам (намирам) - се в чудо разз, уплашва ми - - се окото
резг, хвашам (улавям) се за главата резг, не мога да повярвам на
очите (ушите) си - .разг., и името си не мога да кажа резг, сбърквам
(обърквам, оплитам) конците резг, смайвам (забърквам) се като ку-
смел
_4(^8„
че в небрано лозе разг, оплитам (обърквам, омотавам) со кото петел
(пило, пате) в кълчища рвзг, стоя кото обран поп разг,, пода ми кото
гръм от ясно небо разг.
• смайвам (забърквам) со кото куче в ноброно лозе рвзг. -
♦ вж. смдйвам се
смайвано - ♦ . вж. изумление
сморйгд [гр. σμάραγδο] остар·. - ♦ вж. изумруб [от перс.]
смйртфон [онгл, smartphone, - ♦ вж. телефон [фр.]
смИхнот разг. - ♦ вж. е^уб' ♦ вж. налудничав
смОхнотост разг. - ♦ вж. лудост
смаян - ♦ вж. изумен
1609. <> смел - ♦ (който без страх се излага на опасности) хрОбър,
безстрашен, неустрашим книж, мъжествен, сърцОт нар,, юнОчен,
дързък, дръзновОн книж, героичен [от гр.], сорбоз [тур.], куражлия
[от фр.] разг.' ♦ (който изразява, съдържа самоуверено решителност)
решителен, непоколебим
1610. 0 смёлост - ♦ (безстрашно и смело държание) хрйброст,
бозстрОшио, неустрашИмост кеиж, мъжество, мъжественост, сърцОтост
нар... дързост, дръзцтвёнтст кекж,, дръзцтвОнйо книж, кураж [фр.],
юничество, героизъм [рус.], геройство [рус.], сербезлък [тур.] евр,
♦ здрави гащи рвзг. шег,, мъжко сърне рвзг, лъвско сърне книж.'
♦ . (решително и твърдо държание пред опасности) решителност, не-
поколобимост
• сменям фасадата на някого жарг, - ♦ вж. бКя
смос - ♦ вж. смесица' ♦ вж. амаегвма [фр.] прен.
1611. 0 смёсица - ♦ (събрани на едно място различни разнородни
нещо) смос, смешение остар.
.смет - ♦ вж. боклук [тур.]
смОтко - ♦ вж. равносметка' ♦ вж. изгоба
смёткаджия разг' пренебр. - ♦ вж. скъперник
смехотворен - ♦ вж. смешен' ♦ вж. весел
1612. 0 смёшен - ♦ (който възбужда смях) комичен [фр.] кекж,
забавен, хумористичен [по фр.], смехотворен, вёсел, вж. и весе-е'
♦ (който възбужда присмех, ирония) жйлък, комичен [фр.]
смешение остер. - ♦ вж. смесица
смешник - ♦ вж. пвлячо [ит.]; ♦ вж. шегобНец
_409_
смърт
1613. О смея ce - ♦ (издавим весела гласова реакция на нсщо радос¬
тно или смешно) кикотя сс, ' кИскам сс, хИля се, хихйким, · · ' заливам
сс от смях разг, превивам сс от смях разг., умирим от · смях разг.
смирен - ♦ вж. кротък
смирявим - ♦ вж. дсмиряваa
ч . \
смирявим сс - ♦ вж. успокоявам се
1614. 0 СМИСЛен - ♦ (който ими · смисъл) разумен, съдържателен,
логИчен [по гр.]; ♦ (в който ими разум и целесъобразност) разумен,
свестен, рационален [от лат.], целесъобразен; 4..ж. съдържателен
1615. ♦ СМИСЪЛ - · · (вътрешно логическо съдържание, схващано
чрез разума) значение, семантики [лат.], съдържИнис
• с мляко по устата рмзг. - ♦ вж. неопитен
X . X «
смогвам - ♦ вж. успявам
• с мозък в главата рмзг. - ♦ вж.дшен; ♦ вж. схвмтливв', ♦ · вж.
съобразителен
смрад - ♦ вж. MupuaMâ [гр.]
смразяващ - ♦ вж. cmydèn
смрачава сс - ♦ вж. мръква
ч .X
смугъл нар, - ♦ вж. мургав
1616. ♦ смут · - ♦ (объркване, суетсне сред множество нсща, пре¬
дизвикано от нсщо неочаквано) объркване, обърканост, зибърканост,
смущение; ♦ вж. смущенее', ♦ вж. паника [гр.]; ♦ прен, вж. бунт
ч . X
смутен - ♦ вж. размирен
смутйтсл - ♦ вж. бунтар
смущИвам - ♦ вж. тревожа', ♦ вж. засрамвам
1617. ♦ смущение - ♦ (състояние на душевна притсснсност и нелов¬
кост) стеснение, смут, притеснение, неловкост, конфузия [лат.] книж,,
конфуз [лат.] книж.; ♦ вж'. смут; ♦ вж. неспокойство
• смъквам (свалям, снемам) маската на някого рмзг. - ♦ вж.
изобличавам
смълчавам се - ♦ вж. млъквам; ♦ ьж■умаечавам се
• ч Л X ·
смъмрям - ♦ вж. скарвам се
1618. ♦ Смърт - ♦ (свършване на живота) умйранс, кончИна стмрин,,
край нр^<^!^.; ♦ (трагичен завършек на живота) гИбел книж, умирИлка
нар, умирачка нар.
собственик
410 _
смъртоносен - Ф вж. гНбелсн кннж,
смътен - ♦ вж. неясен', Ф вж. ДвусмИслен
смятам - ♦ вж. възнамерявам
снага - ф вж. тяло
снйжен - ф вж. - СОър
снежй - Ф вж. велН
снизходителен - ф вж. толерантен [фр.] книж.
сноп - Ф вж. връзка
сношение - - вж. контвкт [лат.]
собствен - Ф вж. чОстсн
1 coapè [фр. soiree] - Ф вж. paзβевчeнue
1619. 0 собственик - ф (лице, което ё притежател нещо) владетел,
владелец юрнО, притежйтел, стопанин, обладйтел книж, остер,
собственост - ф вж. влеоОсннсе', Ф вж. имот
совйт [тур. suvat] Оиал. - Ф вж. пвсвще '
• Содом и Гомор книж:. - Ф вж. разврат
содомИтски [от нем. Sodomìt] - Ф вж. разврвтен
сой [тур. soy] нер,. - Ф вж. провзхоО
сокак [тур. sokak от ар.] остер,, разг. - Ф вж. път
• со кротпе, со благо рвзг. - ф вж. беаго1
солдат(ин) [от ит. soldato през рус.] анчж, остер:. - ф вж. войнвк
солидйрен [от фр. solidare] - Ф вж. еОвнен
солидарност [по лат. solidus] кннж, - ф вж. еОНнство
солИден [по лат. solidos] - Ф вж. зОрав
• солта на земята книж:. - Ф вж. слвт [фр.]
солук [тур. soluk] остар. нар. - Ф вж. Оъх
сомн старин. - Ф вж. множество
сондаж [фр. sondage] - Ф прен. книж. вж. annema [фр.]
сопа [тур. sopa] разг. - ф вж. тояга
сопнато - Ф вж. сърОвто
• с орлите съм резг:. - Ф вж. стар
1620. ф сорт [от фр. sorte от лат.] - Ф (разновидност или качествена
характеристика на нещо) вид, разновидност, разред, качество
— 411 _
спирам
• с открито душа разг, - ♦ вж. безхКтростен книж,
• с открито сърцо разг. - ♦ вж. безхНтростен книж,
софра [тур. sofra от ор.] - ♦ вж. трапеза [гр.]
социолёкт [англ, sociolect] езикозн, - ♦ вж. жаргон [фр.]
• социално слаб книж. ново - ♦ вж. бедняк
* ж ' ж '
соча - ♦ вж. показвам; ♦ вж. визирам
сочен - ♦ прен.. вж. npèceH' ♦ крен, вж. цветист' ♦ вж. тучен
• с очи до го изпиеш разг. - ♦ вж. крссКв
1621. <> СИРЗМа [лат. spasmus от гр.] мед, - ♦ (болезнено свиване на
телесен ортон, но мускул) спазъм, гърч, конвулсия [от нлат.] мед·.
спазъм [лот. spasmus от гр.] мед. - ♦ вж. сквзмс [лот.] мед.
спонОчник [по нгр. σπανάκι от перс.] нср·. ~ ♦ вж. бдница
спосёние - ♦ вж. избавление книж,
1622. О спасител - ♦ (човек, който о изтръгнол някого от голямо
беда) избавител, освободител, месия [гр.] прен.
спастрям нар. - ♦ вж. закСзвем
1623. Ф спасявам - ♦ (изтръгвом . от беда, опасност, нещастие)
избОвям, отървавам, освобождавам, · изтръгвом от ръцете (ноктите,
лапите) рвзг., свалям (смъквам) от бесилото (бесилката, въжето) рвзг,
извождом (измъквам) от (из) колто рвзг.
спестявам ~ ♦ вж. пестя
• спестявам (икономисвам) истината рвзг. - ♦ вж. мъжа
специално [от лот. specialis] - ♦ вж. ексклузНвно [фр.] книж,
, спешен [рус.] - ♦ вж. неотложен
спешно - ♦ вж. веднага
спикер [онгл, speaker] - ♦ вж. диктор [лот.]
спинИ [лот. spina] днат, - ♦ вж. гръбнвк
1624. 0 . спирам - ♦ (задържам някого до не отиде някъде или до но
стори нещо) задържам, възпиром, въздържом, удържом, зопиром нар.,
• слагам спирачка някому или на нещо рвзг, ; ♦ рвзг. вж. прекратявам
спирт [лот. spiritus] - ♦ вж. алкохол [ор.]
х ж ч
сплашвано - ♦ вж. закана
X ж Ч
сплетник - ♦ вж. клеветник
X . Ч
сплетничо - ♦ вж. злословя
_ 412 _
сплетня
1625. О' сплетня - ♦ (злонамсрни слухове, приказки срсщу някого)
клюки, интрйги [по лат.], козни [рус.], клсвстИ, инсинуИция [лат.] книж.
сплин [от англ, spleen] поет. - ф вж. тъга
сплотен - ♦ вж. еДинен
сплотеност книж, - ♦ вж. еДИнство
сплотявам - ♦ вж. обеДинявам
спогодба - ♦ вж. съглашение
1626. 0 сподОвям - ♦ (не позволявам нещо да сс прояви свободно)
X Ч ч ч χ
потискам прен.. задушавам, заглушавам, потушавам рябко
сподвйжник - ♦ вж. съмИшленик
• с подвита опашка разг. - ♦ вж. засрамен
сподСлям - ♦ вж. Доверявам; ♦ вж. разказвам
сподйрям - ♦ вж. слеДя
ч « . \
спойка - ♦ вж. връзка
1627. 0 СПОКОен - ♦ (който с изпълнен със спокойствие) мйрен,
тих; ♦ (който протича в естествения си ход, без ди ими външна намеси
в него) необезпокояван, несмущИван; ♦ (който нс сс поддави на емоци¬
онални изблици, а. действа хладнокръвно) хладнокръвен, нсвъзмутйм,
нссмутйм; ♦ (чиито реакции и действия си уравновесени) сдържан,
кротък, вж. и сбържмн; ♦ вж. тих; ♦ вж. безметежен книж·;, ♦ вж.
безгрИжен; ♦ вж. ибилИчен [фр.] прен.
спокойствие - ♦ вж. тишина
сполИй нар. - ♦ вж. блмгобаря
• с половин глас разг. ~ ♦ вж. тИхо
1628. ф сполука - ♦ (постигнат със собствени сили успех) ycnèx,
постижение, кидем [тур.] разг.; ♦ (благоприятно и благосклонно под-
рсждинс на житейския ход) благополучие хсmар,, късмет [тур.], щИстис,
шанс · [фр.], прокопсйя [гр.] нмр, · да ти върви по вода рмзг.
сполучвам - ♦ вж. успявам
сполучлив - ♦ вж. уместен; + вж. dèucmeen
1629. ф СПОМен - ♦ (останали следа в паметта от възприети и прежи¬
вени нсща) възпоминание книж..· рсминисцСнция ·[лат.] книж., помен
нар, памет; ♦ вж. сувенСр [фр.] книж.
спомени - ♦ вж. мемоМри [фр.]
Ч \ 4
спомина сс - ♦ вж. · умирам
„ — 413 - справедлив
спомоществовател остер, - ♦ вж. абонат [лат.]
спонтанен [от лат. spontaneous] книж, - ♦ вж. стчхНсн [от гр.]
спонсор [англ, sponsor] - ♦ вж. блегоОСтел
1630. 0 СПОР! [рус. спор] - ♦ (разпалена словесна защита на несъв-
падащи мнения) препирня, полемика [фр.] книж., диспут [фр.] кннж.,
словоборство кннж., пререкйниё, прёние остер, книж.
спор2 нер, - ♦ вж. блвгоОЦт
спорадИчно [фр. sporadique от гр.] - ♦ вж. понякога
1631. 0 споразумение - Ф (постигнато единство по някакви
въпроси) съгласие, договореност; - ♦ вж. съзлешСнсе', ф вж. угоио^ци:,
♦ вж. сделка [рус.]
споразумяване - ♦ вж. сговор нер.
1632. О спорт ■ [англ, sport] - ♦ (физически упражнения за развитие
на организма и създаване на бодрост) фИзкултура, гимнастика [гр.]
способ - ♦ вж. ночин\ вж. маниер [фр.] аниж.
1633. ф , СПОсСОбен - ♦ (за човек - който притежава необходимите
качества за извършване на някаква дейност) годен, кадърен [тур.] нар.:,
♦ вж. Оероввт
способности - ♦ вж. вЦрба:, ♦ вж. умснис
спотаен - ♦ вж. потаен
1634. 0 СПООЯИВам се - ♦ (избягвам, крия се от публичен - показ
поради някакви причини) потайвам се, притайвам се, тая се, крИя се,
кротувам прсн, рвзг,, мълча прен., трйя си резг. · свивам - (скривам,
затварям) се в черупката си резг. свивам <си> опашка<та> резг. на¬
лягам си парцалите pà3e.
X .4
спохождам нер. - ♦ вж. посещавам
1635. Ф справедлив - ♦ (който съответства на положените усилия) -
заслужен, достоен нниж.; ♦ вж. безпристрастен
справедлИвост - ♦ вж. прввОе ·
справка - ♦ вж. информация [фр.]
х . ч
справочник- - ♦ вж. указател
χ . ч
справям се - ♦ вж. превъзмогвам
• с празни джобове- разг. - ♦ вж. бСОсн
X . ч
спречкване резг. - ♦ вж. скарване
спри! - ♦ вж. стой!
сприхав
_114__
1636. 0 сприхав - ф (който лесно се дразни и .невъздържано избух-
во) избухлив, невъздържан, гневлив, роздрознитолон, норвон, борутлйя
[тур.] рязо., кибритлйя [тур.] еар, · орноутско чушко (пиперка) рвзг,
но трън зодоон разг, кисел кото орноутин (оцет) разг.
■ X . X
сприхавост - ф вж. nepeuocm
спрйя нср·. - Ф вж. Куря, Ф вж. киелиса', Ф вж. стихНя [гр.]
• с провесен нос рвзг. - Ф вж. омърлушен
• с пръст нопобутнот рвзг. - ф вж. неДокоснат
• спукано ми е роботото рвзг. -Ф вж. зегвзвем рвзг.
спуск диве.. - ф вж. стръмнинд
спусковица жарг. - + вж. мълва
• спуском (спускам, удрям) копонцито разг. - Ф вж. прекратявам
спъвом - Ф вж. преча
спънка - Ф вж. пречка
1637. 0 СПЪТНИК - ф (лице, което придружава, съпътсво някого)
придружйтол, другйр, компоньон [фр.] кекж.: Ф (космическо тяло,
което . кръжи около плането) сотелйт [фр.]
1638. ф сравнёние - ф (съотносяне и сравняване но две нещо по
качество) съпоставко, съпостОвяне, поролОл [фр.] книж., успоредица,
равнение
сроженио - ф вж. бИткс
1639. 0 сром - Ф (чувство но смущение, стеснение и неудобство
пред някого) свян, стеснёние, стид старин., Ф прее. (позорящо по¬
стъпка) позор, бозчёстио, розйл [тур. от ар.]; Ф вж. позор
срамежлив - .ф вж. свенлив
срОмон - ф вж. неприличен, Ф вж. позорен
сромлив нар. - Ф вж. свенлив
сромото - Ф вж. позор ■
срамотен еср. - Ф вж. неприличен, Ф вж. позорен
1640. 0 срамя - ф (излагам някого но опозоряване, но присмех и
подигравки) позоря, излагам прее, безчестя, подигрИвом, кепозя [тур.
от перс.] рвзг.
1641. 0 сред à - Ф (вътрешното част но нещо) вътрешност, средний,
сърцевина, ядко прен.' ф (условията, даденостите, в които нещо същес-
_ 415 _
сръчен
твува) вж. хессмехвиa; ♦ (въздушното пространство като условия) вж.
атмосфера [гр.]
срсдинИ - ♦ вж. среДм
1642. 0 срСдище - ♦ прен. книж,. (важно място зи някакви дейност)
цСнтър [лат.], огнйще прен. книж.
• с редки (широки) пръсти разг. - ♦ вж. разточителен
срСдно - ♦ вж. приблизително
среднестатистичен книж, - ♦ вж. безлИчен
ч '
среднощ - ♦ вж. полунощ
средоточие - ♦ вж. фокус2 [от лат.]
средства - ♦ вж. ресурси [фр.] кнсж,
ч .4
средство - ♦ вж. начин
1643. 0 срещу - ♦ (противоположна насоченост или разположение)
против, напротив, контра [лат.] рмзг.
ч . ч
сривам - ♦ вж. разрушавам
1644. 0 срйвам се - ♦ (изведнъж разрушавам устроения си вид и
сс разпадам, за миг губя постигнатото) събИрям сс, срутвам сс, сгро¬
молясвам сс, рухвам, пйдам
. • · сривам (сравнявам, изравнявам) със - земята разг. - ♦ вж. рмз-
рушМвам
сродсн - ♦ вж. подобен
сродник - ♦ вж. роДнина
сродство - ♦ вж. сходство; ♦ вж. афинитет [лат.]
> ч . V
срочен - ♦ вж. неотложен ·
ч . \
срутвам - ♦ вж. разрушавам
ч ' . Ч
срутвам сс - ♦ вж. срйвам се
1645. ф сръчен - ♦ (който лесно се справя с някаква работа) ловък,
похвИтсн, изкусен, умел, · идва ми отръки разг., имам златни ръцс
разг., със златни ръце съм разг.; ♦ вж. експеДитИвен [от фр.] книж.
\ . . ч
сръчност - ♦ вж. умение
стибйлен [лат. stabilis] - ♦ вж. устойчив
стабилизйрам [по нсм. stabilizieren от лат.] кнсж, - ♦ вж.
зазбравявам ·
• ставам зян разг. - ♦ вж. загйвам
_416 _
стадо
стадий [гр. στάδιον] анчж, - ♦ вж. период [фр. по гр.]; ♦ вж.
етап [фр.]
1646. О стадо - ♦ (цяло множество говеда) черда нер., чарда нер.;
♦ (цяло множество коне) табун [рус. от тюрк.] книж.. хертеле [тур. от
перс.] нер.; ♦ (голямо стадо овце, кози) сюрйя [тур.] нер,
стан - - ♦ вж. бивОк [фр.]; ♦ нар. вж. тяло
стандартен [по англ, standard] - ♦ вж. шаблонен [по нем.]
ч . \
ставам - ♦ вж. протичам
ч '
стаен - ♦ вж. nomaeu
стакан [рус. стакан] - ♦ вж. чвше
• станал съм с , левия си крак разг. - ♦ вж. яДосен
1647. О стандарт [англ, standard] - ♦ (общоприета единица за срав¬
нение) норма [от лат.], еталон [фр.]
становище - ♦ вж. мнснис
1648. 0 стар - ♦ (който ё живял много дълго) престарял, дърт
нар., . изял съм си хляба резг. изпял съм си песента разз., за никъ¬
де не съм (не ставам) резг. връстник с белите орли (с орлите) разг.;
♦ вж. всхт; -♦ - вж. старЧнен; ♦ - вж. някогашен; + прсн. вж. прсОЧшен;
♦ вж. отживял
• стара кримка (вълк) разг, - ♦ вж. опитен
старателен - ♦ вж. грижлив; ♦ вж. екурвтен [от лат.]
старателно - ♦ вж. грижливо; ♦ вж. акуратно [от лат.]
1649. ф старая се - ♦ (полагам усилия, влагам всичко от себе - си)
стремя се, мъча се, сйля се резг. залягам резг. трудя сё нар. грИжа
се, радея кннж. · полагам усилия кннж. правя (давам) си труд резг.
боля си главата резг,
1650. 0 старец - ♦ (човек, достигнал преклонна възраст, старост)
старче, старИк, дядо, дядка, дъртак нер..поОигр.
ч . \
старик - ♦ вж. старец
1651. 0. старинен - ♦ (който ё съществувал, останал или е при¬
същ на далечна минала епоха) стар, старйнски, староврйменен, ста-
ровременски, староврёмешен, древен, дйвен старче. поет,. архайчен
[от гр.], архайчески [от гр.], антйчен [по лат.], стародйвен книж. ос¬
тар. вехт остар. едновремешен резг,, . от времето на дяда Адама
(дяда Ноя]. резг. -от памти века резг. от дълбока древност кннж.
— 417 —
стига!
от дядо Адамово време рвзг, от нозопомнони времена рвзг., откокто
свят светува кеиж.
сторински - ♦ вж. старинен
сторицо - ♦ вж. бСбс
стороврамон - ♦ вж. някогашен
X . X . X
сторовромоцоц - ♦ вж. старинен' ♦ вж. някогашен·
сторовременски - ♦ вж. старинен' ♦ · вж. някогашен
' . ' * '
сторовремешон - ♦ вж. старинен' ♦ вж. някогашен
стародавен кеиж, остар, - ♦ вж. старИнен' ♦ вж. някога¬
шен' ♦ вж. изначвлен
X . X
старомоден - ♦ вж. отживял
1652. О старт [онгл. start] прен. - ♦ (започване, начален момент но
някакво прояво) начело, започвано, тръгвоно, излитане
X X
старче - ♦ вж. старец
1653. 0 статут [от срвеклат. statutum] кекж, - + (документ, в който
со · описани основните положения в дейността но някакво организация)
прОвилник, устав
стёгнот - ♦ вж. къс2
1654. 0 стенй - ♦ (отвесно част настрада или помещение) зид, дувар
[тур. от перс.] рвзг.
1655. 0 Стёиа - ♦ (издавам стонове от някакво преживяване или
стродоние) охком, простенвам, пъшком
стенонио - ♦ вж. вопъл книж.
\ . X
степен - ♦ вж. звание
стереотипен [от фр. stereotype] книж. - ♦ вж. шаблонен
[от нем.]
стосцицйо - ♦ вж. · срам' ♦ вж. смущение
стеснителен - ♦ вж. свенлив
1656. 0 стига! - ♦ (възклицание зо израз но достатъчност) достотъч-
но!, бИста! [ит.]
стид старке, - ♦ вж. срам
стил езикозн, - ♦ вж. езКк
стимул [от лот. stimulus] - ♦ · вж. подтик
стимулирам [от лот. stimulo] - ♦ вж. насърчавам
стихиен
_ 418 _
стипци [нгр. στύψη] - ♦ разг. необхер, вж. скъперник
• стискам зъби (уста) разг. - ♦ вж. възДържам се
• стискам ръката (десницата) книж:. - ♦ вж. npueèmcmeoM
• стиски си кесията рмзг. - ♦ вж. скъперник
1657. <> Стихиен [от гр. στοιχεία] - ♦ прен. (който става без пред¬
варителна подготовка) спонтанен [от лат.], неорганизиран, безплИнов,
непланомерен; ♦ вж. буен
стихййност [от гр. στοιχέια] - ♦ вж. анбрхия [гр.]
1658. 0 СТИХИЯ · [гр. στοιχεία] - ♦ (неудържимо разразила сс природна
сила) хала [гр.], фурйя [лат.], спрйя нмр,; + (конкретно проявена сти¬
хия) наводнение, пожар, зсмстресСнис; ♦ вж. урагМн [фр.]; ♦ вж. буря;
♦ прен. (върхов момент в развоя на нсщо) вж. разгар
стИчам сс - ♦ вж. приИжбмм
• стоварвам <тежко> брсмс на плещите на някого кнсж, -
♦ вж. угнетявам
\ . X
стои · ми - ♦ вж. прилича ми
1659. 0 СТОЙ! - ♦ (команда за спиране ни място и обездвижване)
спри!, стоп! [англ.]
стоки - ♦ вж. артикул [лат.]
стомИх [нгр. στομάχι(ον)] ' анмт. - ♦ вж. корем
• стомахът му с празен . рмзг. - ♦ вж. глаДен
стон [рус. стон] книж. - ♦ вж. вопъл кнсж.
• сто на сто рмзг. ~ ♦ вж. непременно; ♦ вж. напълно
стоп [англ, stop] - ♦ вж. стой
стопИнин - ♦ вж. собственик
стопявам сс - ♦ прен.. вж. губя се
сторонник [рус. сторонник] книж, - ♦ вж. радетел книж.
• стоя като обран поп рмзг. - ♦ вж. смайвам се
• стоя на кръстопът рмзг. - ♦ вж. Двоумя се
стоянки [рус. стоянка] остар. - ♦ вж. бивМк [фр.]
х X
страдален - < вж. нещастен
1660. 0 страдйлсц - ♦ (лицс, което страда в името ни нсщо скъпо)
неволник нмр.,· нсщИстник, мъченйк, тегловник нар,
стридилчсски - ♦ вж. измъчен; <► вж. жалък; О вж. мъчителен
х X ж. X Л X
страдам - ♦ вж. мъча се; ♦ вж. пмтя; ф вж. тъжа
_419 _
страшен
1661. О страдание - Ф (силна душевна или физическа болка) мъка,
мъчйние, терзание, изпитйние, рана прсн.. митарство остер., голгота
[от евр.] прсн. анчж:.. · трънен венец кннж,, горчивата чаша резг;
Ф вж. грНжа; Ф вж. изпитвнис; Ф вж. болка; Ф прен. вж. еО [гр.]
страж прен.. - Ф вж. тслохренвтсл
Ч . Ч w
стражар остер, - Ф вж. полицай
страна - Ф вж. посока
1662. 0 стрйнен - ♦ - (който ё необичаен, отличава се с някакви чуда-
тости) чудат, чуден, чудноват, причудлИв, особен, необичаен, необик¬
новен, неестествен, невероятен, парадоксален [от фр.] прсн. книж,
ч · . Ч
странник - Ф вж. пътник
- . X
странстване - Ф вж. скитане
страст - Ф прсн.. вж. въоДушСвлсние; Ф прсн, ьж.разпвлс-
ност; Ф вж. влечение
ч . X
страстен - Ф вж. пламенен
1663. 0 страх - Ф (чувство, породено от някаква опасност) уплйха,
боязън книж.. опасение, ужас, шубё [тур. от ар.] жарг.
1664. 0 страхлив - Ф (който се страхува, бои се, плаши се) плашлИв,
боязлив, плах, - бъзлИв резг. прснебр. страшлИв нар., пъзлйв резг. прс-
нсбр; Ф вж. малоДушсн
1665. 0 страхлИвец - Ф (страхлив човек) страхлИвко нар., страхоп-
ъзлео рвзг, пренебр.. трепко нер.. пъзльо резг. прснсбр,, бъзльо рвзг.
прснебр,. бъзлйвец/разг. пренебр.. шубелйя [тур.] жарг. 6à6a прсн.. нрон.
трепёрко резг, нрон,. · бучинишено сърце резг.. със заешко сърце разг..
с женско сърце резг. миша душа рвзг.
страхлйвко нер. - Ф вж. страхливец
страх ме ё резг. - ♦ вж. боя сс
ч . Ч
страховйт - ♦ вж. стрйшен
срахопъзлЕо резг, преесбр. - ♦ вж. страхлНвсц
страхотен - Ф вж. строшен
страхотйя резг, - Ф вж. ужес
страхувам се - Ф вж. боя сс
1666. 0 страшен - Ф (който всява страх) страховйт, страхотен,
ужасен прен. резг, грозен прсн. книж. кошмарен [от фр.] прен. чудови¬
щен; Ф вж. опасен; ф вж. апокалиптИчсн [от гр.]
стромИтолно
_420_
ч . \ ‘
строшлив нар'. - ♦ вж. страхлив .
• стрелян (гърмян) заек разг, - ♦ вж. опитен
стремглав - ♦ вж. бърз
ч - X
стремглаво - ♦ вж. стремително
стромёж - ♦ вж. идеде [фр.]; ♦ вж. πсрuβ' ♦ вж. смбНция
■ [лот.]; ♦ вж. аспирация [лот.] кеиж.
стромйтолон - ♦ · вж. бърз. ♦ вж. 6^411. ♦ вж. поривКст
1667. 0 стремително - ♦ (с много голям устрем) стремглово, вйхро-
но ^βη,, вйхром πсеτ,. лудо, бясно разг, лудешкйто разг,· лудёшки,
шеметно, прёзглово разг.
стремление книж. - ♦ вж. порив’, ♦ . вж. ибеве [фр.]
1668. 0 стремя се - ♦ (насочвам усилията си към нещо, което до
постигна) цоля, прослИдвом крее,. гоня прен, рва со поет, остар., силя
се разг:, ♦ вж. старСя се
• стриже (бръсне) · яйцето разг, - ♦ вж. скъпЧрник
стрИктен книж. [по лот. strictus} - .♦ вж. акурдтчн [лот.];
♦ вж. точин: ♦ вж. виртуозен [по т·.] ■ прен.
• с триста зора разг. - ♦ вж. ебвС
• с триста мъки рвзг. - ♦ вж. чбвд
строг - ♦ вж. взискателен. ♦ вж. сериозен [по клот.]; ♦ прчн,
вж. крут [рус.]
1669. О строеж - ♦ (разположение но чостите но нещо) устройство,
строй, конструкция [от лот.] книж., структура [от лот.] книж.
строй - ♦ вж. строеж
строфо [от гр. στροφή} - ♦ вж. куплвт
• строявам в две редици разг. - ♦ вж.· кСрсм се, ♦ вж. скарвам сч
структур. [от лот.] кеиж. - ♦ вж. строеж
струпвам - ♦ вж. натрупвам. ♦ вж. съсредоточдвсм
струя - ♦ вж. извКрам
стръв - ♦ прчн,. вж. крнмДмка
ч \
стръвен - ♦ вж. настървен
ч \
стръвно - ♦ вж. настървено
1670. 0 стрък - ♦ (израстък от семе или от стебло) изрИстък, издън-
ко, филйз [тур. от гр.], грОнко, младок, лостор [нгр.], влостор [нгр.] бот.
_421 _
стъпИло
1671. О стръмнинИ - ♦ (отвесна стрина ни планина, ни земен или
скалист масив) склон, урва, стръмнИщс емр.. прйпор биал, нинадолни-
ще, спуск бимл.
стръмнйщс нмр, - ♦ вж. стръмнинМ
стряскам ce - ♦ рмзг. вж. боя се
стряха - ♦ вж. покрив#; ♦ прен.. вж. жИ^гище
стубсл нмр,.· стуб.ла нмр. - ♦ вж. кейбдндц
1'672·. О ■ СЦРД - ♦ (студено врсме) мраз, хлаб, · дърво ·и·камък сс пука·
разг., · кучешки студ рмзг.
1673. О студён ·- ♦ (който с с ниска температура) лСдсн, вледеня-
вИщ, смразяващ, мразовйт; ♦ (който не се огрява от слънце) вж, усоен;
♦ прен, вж. безсърдечен; ♦ прен, вж, равноДушен; ♦ прен, вж. вражДебен;
♦ прен, вж. апатИчен [от фр.]
студснинИ - ♦ · прен.. вж. безсърДечие; ♦ прен.. вж. неотзив-
чСвост; ♦ прен,. вж. равноДушие
студснокръвсн - ♦ прен. вж. безсърдечен
стъбло - ♦ вж. стрък
стъгда старин. - ♦ вж. площМб
, ч . ч ·
стъклен - ♦ прен.. вж. крехък
• · стъклен багаж рмзг. - ♦ вж. крехък
стъкмявам - ♦ вж. нареждам
стълб прен, - ♦ вж. опора
стълкновение - ♦ вж. сблъсък; ♦ вж. битка
ч ’а ч
стълпотворснис книж, - ♦ вж. множество
_ у . Ч
стъмви сс - ♦ вж. · мръква
стъмняви сс - ♦ вж. мръква
1674. 0 СТЪпИлО - ♦ (долна част на човешки крак, върху която сс
стъпва)·ходйло, табан [тур.] рмзг.
• стъпвам ни краката си разг. ~ ♦ вж. съвземам се
стъписвам сс - ♦ вж. смайвам се
• стържат му червата (стомаха) рмзг. - ♦ вж. глаДен
стяг стмрин. ·- ♦ вж. знМме
• стяга ми шапката рмзг. — ♦ вж. яДосвам се
• стягам колана (каиша, пояси) разг. - ♦ вж. мизерствам [по лат..]
субектИвен
_ 422 „
стягам ce нЦр, - ♦ вж. квня сс
• стяга (свива) ми се душата (сърцето) резг, - ♦ - вж. безпокоя сс
субёкт [лат. subtectum] аниж. - ♦ вж. лИчност
1675. 0 субектйвен [от лат. sbiectivus] - ♦ (който изразява лично
разбиране и отношение, без претенции за обективност) пристрйстен,
едностранчИв, необектйвен
сублймен [от лат. sublimis] - ♦ вж. вслНчествсн
субординация [лат. subordinate] кннж:, - ♦ вж. зеввсимост
1676. 0 субстанция [от лат. substantia] филос. - ♦ (неизменна основа
на всичко, което съществува) същност, материя [лат.], вещество
1677. 0 сувенйр [фр. suvenir] аннж, - ♦ (предмет за спомен) спомен;
♦ вж. поОтрък
сугестия [лат. suggestio] книж:, - ♦ .вж. внушение
сукалче разг, - ♦ вж. 6e6e [фр.]
X . \
суеверие - ♦ вж. вярвене
• сукин син книж, руз. - ♦ вж. негоДник
султан [тур. sultan от ар.] - ♦ вж. влаОСтел
1678. 0 сума - ♦ (крайна съвкупност, резултат от натрупване) сбор,
равносметка
суматоха [рус. суматохе] - ♦ вж. пвника [лат.]
сумИрам [от нем. summieren] прсн, - ♦ вж. обобщавам
1679. О Сумрак - ♦ ·(слаб мрак след залез или преди изгрев слънце)
здрач, здрачевина, здрачина пост., дрезгавина, полумрак
супермаркет [англ, supermarket] - ♦ вж. магазИн [фр.]
сурат [тур. surat] разг, неоОобр. - ♦ вж. лицс
суров - ♦ прен, вж. бсзсърДечен; ♦ прсн, вж. крут - [рус.]
суровост - ♦ вж. бсзсърОСчче
1680. 0 сутрин — ♦ (началото на деня) утро, утрин, заран, зора
суфикс -[лат. suflxus] - ♦ вж. настввка
сух - ♦ прсн, вж. мършав; ♦ прсн, вж. безинтересен
1681. б суша - ♦ (продължително време без валежи) безводие, без-
дъждие аниж,, засуха нар.
сфёра [от гр. σφαίρα] прен. - ♦ вж. поприще
423 _
събИрям
сферичен [от гр. σφαιρικός] кекж. - ♦ вж. 'объл
сформирам [от лот. formo] 'кекж. - + вж. основОвам
X . \
схванат - ♦ вж. вцепенен
схватка - ♦ вж. сблъсък. ♦ вж. бКтка
1682. ф схватлйв - ♦ (който лесно и бързо схващо и възприема не¬
що) възприемчив, буден прчн.. умон, събуден прен.. вж. и възкркчмчКв,
• сече му ума (окъла, гловото, мозъка) разг, с мозък в гловото разг.‘,
• вж. интелигентен [от лот.]; ♦ вж. бистър крее.
схвощом - ♦ вж. разбКрам
1683. Ф СХВВЩане - ♦ (изгродон подход, разбиране по даден въпрос)
възглед, розбироне, глёдищо, поглед прее., виждоне, убеждение,
възранио книж. рядко, мнение, позиция [от лот.] прен,. твърдение, идея
[гр.], представа, концепция [от лот.] книж., вйзия [лот.] книж. прен,
• гледно точко разг.' ♦ вж. идчя [гр.]; ♦ вж. мнение
схомо [гр. σχήμα] - ♦ прчн. неоДобр. вж. шаблон [ном.]
схематичен [фр. schematisme по гр.] книж. - ♦ вж.
шаблонен [по нем.]
сходен - ♦ вж. подобен
сходност - ♦ вж. подобие
1684. ф СХОДСТВО ■ - ♦ (прилика но едно нещо с друго) прилика,
подобие, онология [гр.], близост, сродство, родство, офинигет [лот.]
прен, кнкж.. ♦ вж. поДобии
сцена [гр. σκηνή] - ♦ прен.. вж. зрвлищи
X Ч
счепквано рвзг. - ♦ вж. скарвани
• с чорон повой (пояс) го повило майко му рсзг, - ♦ вж. неща¬
стен
X .4
счупвам - ♦ вж. чупя
• с широко ръко рвзг, - ♦ вж. щвДър
1685. Ф СъбРрям - ♦ (свалям ио земята нещо изправено) повОлям,
сволям, бутам, обръщам, завалям, прекотурвом разг, гътвом разг,
котурвом разг,' тръшвам рвзг.. сгромолясвом; ♦ вж. разрушдвам
събОрям со - ♦ вж. срКвам се
X . \
съмеседвом кеиж·. - ♦ вж. разговарям
събесИдвоно кеиж. - ♦ вж. разговор
съблазнИтсл
_ 424_
събйрам - ♦ вж. натрупвам, ♦ 'вж. групИрам [от фр.]; . ♦ вж.
мкумулИрмм [от лат.]
• събирам (свивам, стискам) си устата (езика) разг. грубо -
♦ вж. млъквам
• събирам си душата рмзг., - ♦ вж. съвземам се
събитие - ♦ вж. случка
1686. 0· Съблазнйтел - ♦ (човек, който съблазнява или прелъстява
някого) изкусйтсл книж., прелъстител
1687. 0 съблазнявам - ♦ (с различни примамливи прийоми и сред¬
ства сс стремя ди постигна интимни отношения с някого) прелъстявам
книж., свалям разг.; ♦ (привличам с ' вида си и с качествата си) вж. из¬
кушавам
1688. 0 съблазън - ·♦ (нсщо, което изкушава) изкушение, примИмка,
прелъстяване, прилъстявинс остар.
съблечен - ♦ вж. гол
1689. 0 Събрание - ♦ (организирано събиране ' на редови членове
за разискване и решаване на някакъв проблем) заседание, съвсщИние,
сбйрка остар..; ♦ (организирана проява на раководни органи) ' кон-
фсрСнция [срвеклат.], конгрес [лат.], пленум [лат.]
събуден - ♦ прен. вж. схвмтлив; ♦ прен.. вж. възприемчИв
1690. 0 събуждам - ♦ ·(прекъсвам съня ни някого) пробуждам, будя,
разбуждам, разсънвам; ♦ прен. вж. порожДам; ♦ прен. вж. ·съживявам
1691. 0 съвестен - ♦ (който постъпва по съвсст, честно, почтено
спрямо другите) Добросъвестен, чСстсн, почтен, лоялен [от фр.] кнсж,.,
♦ (който проявява чувство за отговорност при вършене ни нещо)
съзнателен, добросъвестен; ♦ вж. грижлив
1692. О съвет - ♦ (указание, препоръка как да сс постъпи) прспоръ-
ка, ум рмзг.. акъл [тур.] рмзг, пренебр., ♦ вж. напътствие
съвещание - ♦ вж. събрание
1693. О съвзёмам се - ♦ (излизам от състояние ни физически и
духовна · отмала, отпадналост, слабост) осъзнавам сс, окопИтвам се,
ободрявам се, възземам сс, · идвам ни · себе си рмзг., събирам си ду¬
шата рмзг, идва ми сърце на място разг. стъпвам на краката си рмзг.
съвкупно книж. - ♦ вж. заебно
съвмСстно ''книж. - ♦ вж. зМебно
-425_
съжалявам
съвременен - Ф вж. сегОшен; Ф вж. актуЦлсн [от клат.]
съвсем - Ф вж. докрай:- Ф вж. непълно
съвършен - ф вж. абсолютен [лат.]; ф вж. безукорен', Ф вж.
нзящнн', Ф вж. идсвлсн [фр.]; ♦ вж. точен; Ф вж. вир¬
туозен [по ит.]
съвършено - ф вж. напълно
съвършенство - ф вж. идсел [фр.]
съгласие - ф вж. незбн^р^О^т^(^лст^', Ф вж. споразумение
съгласуваност - ф вж. сдчноОСйствче книж,
1694. О съглашёние - ♦ (постигнато писмено или устно споразуме¬
ние между две или повече страни, с което се определят взаимните права
и задължения по определен въпрос) спогодба, пакт [нем.], конвёнция
[лат.], споразумение, договор; Ф вж. - са/Ьз
съгледвач остер. ~ Ф вж. агент t [от лат.]
съглеждам - ф вж. ввжОем
съграждам - ф вж. построявам', ф прен. вж. създавам
съгранИчен - Ф вж. съсСОсн
1695. 0 съдба - Ф (висша сила, предопределяща жизнения път на
човека) участ кннж, орис [нгр.] нар, пост,, орисИя [нгр.] нар., фата
[лат.] книж.. дял пост.. предопределение, жребий прсн, поет,, звездй
прсн., делба прсн. пост,, фортуна [лат.] прсн, книж.
съдбовен книж, търж. - Ф вж. фатален [лат.]
съдбоносен - - ф вж. фатален [лат.]
съдействие - Ф вж. помощ; Ф вж. колеборвция [фр.] анчж,
съдия - ф спорт, вж. ербЧтър [лат.]
съдържйние - Ф вж. смисъл
1696. 0 съдържйтелен - Ф (който --ё с богато, ценно - съдържание)
смИслен, богат прен:, Ф вж. смвслсн
съединение - Ф вж. асоцидция [от лат.]
съединявам - Ф вж. групврам [от фр.]; Ф вж. обсОчнявам
съжаление - Ф вж. състрадание
1697. 0 еъж<алявам - Ф (проявявам разкаяние) разкййвам се, кая се,
покййвам се, · скубя (късам) си косите (косата) резз., блъскам (бия,
чукам) си главата с два камъка разг.. - посипвам си главата с пепел резг,
съживявам
_426_
проклинам (оплаквам) си днитс рмзг.. боли ме сърцето за някого или
за нещо рмзг.
съждСнис книж, - ♦ вж. сбея [гр.]
1698. 0 съживявам - ♦ (отново възраждам нсщо) възкресявам,
възрИждам, оживявам, пробуждам прен.. събуждам прен.
съживяване - ♦ вж. възражДане
съзаклятие книж. - ♦ вж. заговор
съзаклятник кнсж:, - ♦ вж. заговорник
1699. 0 съзвучие - ♦ (съчетание на няколко звука, създаващи при¬
ятни слухови възприятия) съзвучност, благозвучност, благозвучие,
мелодйчност [от фр.], консонанс [лат.] литермт., асонйнс [фр.] лите¬
рат.
съзвучност - ♦ вж. съзвучие
1700. 0 създавам - ♦ (правя, изработвам нсщо, косто не ·с същест¬
вувало по-рано) сътворявам, изгрИждам прен,. съгрйждим прен., изко-
вавИм прен.. поет,, рИждам прен., · извиквам ни живот книж., ♦ вж.
сзрaбхmβaa; ♦ вж. поражДам, ♦ вж. причинЯвìaм; ♦ вж. основбвмм
създИнис кнсж, - ♦ вж. творенсе, ♦ вж. същество;
1701. 0 СЪЗдйтел - ♦ (човек, който с създал, сътворил нещо) творец,
Ивтор [лат.]; ♦ вж. ’Бог', ♦ вж. основател
съзерцателен - ♦ вж. еамовглъбет
съзиждим нмр. - ♦ вж. построявам
съзйрим - ♦ вж. вижбмм
съзнИвим - ♦ вж. рмзбИрмм
съзнание - ♦ вж. разум
·. . X
съзнателен - ♦ вж. съвестен
съзнателно - ♦ вж. нарочно
съзорява сс рябко - ♦ вж. зазорявм се
Ч W *
съидейник - ♦ вж. ccMeuuienuK
1702. <> съИменник - ♦ (лице със същото имс като на друго лице,
по отношение на него) сдноИменник, адИш [тур.] рмзг.
ч . \
съкратено - ♦ вж. накратко
ч . X
съкровен - ♦ вж. интимен
_ 427 _
·· съобразителен
1703. Ф Съкровище - ♦ (голямо боготство) богатство, имОно нар.
съкрушёнио остар. - ♦ вж. покруса
съмво .(со) - ♦ вж. зсзорявс си
1704. 0 съмишленик - ♦ (човек, който споделя еднакви възгледи и
убеждения с друг) съидейник кнкж, съчувствецик кнкж, сподвижник,
съпартиец
1705. 0 СЬМнёние - ♦ (допускане, предположение, че нещо . може
до се случи или че не о точно токово) подозрение; ♦ вж. нибовррве',
♦ вж. колчбвннч ■
съмнителен - ♦ вж. кобозршселен
1706. 0 съмнявам се— ♦ (имам предположение, че нещо се скрива,
премълчава) подозирам, предполагам
сън - ♦ поет., вж. мччтв
сънувам - ♦ прен.. вж. фентазИрем [от нем. по гр.]
съображение - ♦ вж. довод
1707. 0 съобразителен - ♦ (който проявяво досетливост и бързо
номиро изход при додени обстоятелсто, като отчито условиято и обсто¬
ятелството ' и действа съобразно с тях) досетлив, находчив, изобретите-
лен, предвидлив, догодлИв еср., · ума (окъло, гловото) му сече (рожо)
кото бръснач разг, с мозък .в гловото рвзг.
съобразявам - ♦ вж. прчценввмг, ♦ вж. хрумва ми
съобщовом - ♦ вж. нсвебомяамм’, ♦ вж. обявявам
съобщение - ♦ вж. вест; ♦ вж. изеестие; ♦ вж. кнформСция
[Фр.]; ♦ вж. бокеве [рус.]
съотвОтствио - ♦ вж. подобие
съответстващ - ♦ вж. подобен’, ♦ вж. иДнДкъв ·
х . Ч
съпортиоц - ♦ вж. съмишленик
съперничество - ♦ вж. конкурвнция [срвеклат..]
х Ч
съпостовко - ♦ вж. сравнение
съпоставяно - ♦ вж. cpaenenue
съприкосновение кеиж. - ♦ вж. контдкт [лот.]
• сърбам (ям) попорото рвзг. - ♦ вж. пшпя
сърдечен - ♦ вж. Кскрнн’, ♦ вж. б>еНзък
_428_
сърдечност
1708. 0 СЪрдсЧНОСТ - ♦ (проява на непринудено искрено отноше¬
ние) йскреност, откровёност, непринуденост, открйтост; ♦ (проява на
дружелюбно и доброжелателно отношение) радушност книж., дру¬
желЮбност, дружелюбие, топлота, топлинй прсн, ряОко
сърдйт - ♦ вж. яОосен; ♦ вж. - намръщен
1709. 0 СЪрдЙТО - ♦ (поведенческа или словесна реакция с недовол¬
ство) сопнато, троснато, изнёрвено, пернато нар.
1710. 0 сърдя се - ♦ (обзема ме чувство на недоволство и разд¬
разнение) муся се, мръщя - се, цупя се рвзг.. недоволствам, - чумеря се
рвзг,, « гледам накриво резг., гледам начумерено рвзг,. гледам на
кръв рвзг. гледам изпод - вежди резг, правя кисела физиономия (ли¬
це) резг, правя физиономии резг., правя (продавам) фасони резг.;
♦ вж. яОосввм се
съревнование - ♦ вж. конкуренция [срвеклат.]
сърцат нер, - ♦ вж. смел
сърцатост нар. - ♦ вж. смелост
сърцевина - ♦ вж. срсОе
• сърцето ми замира резг. - ♦ вж. безпокоя се
сърцераздирателен книж. - ♦ вж. трогателен
1711. О съсёден - ♦ (който е в непосредствена близост) блйзък,
съгранйчен, недалечен
съседство - ♦ вж. блвзост
• със заешко сърце резг. - ♦ вж. стрехлНвсц
. X
• със замряло сърце резг. - ♦ вж. разтревожен
• със златни ръце съм рвзг, - + вж. сръчен
• със свита - душа резг, - ♦ вж. разтревожен
• със свито сърце резг, - ♦ вж. разтревожен
съсйпвам се - ♦ вж. мъча сс
съсипйя - ♦ вж. гНбел
Ч - . '
съсипнй - ♦ вж. развалини
1712. Ф съсредоточавам - ♦ прсн, (събирам на едно място) кон-
центрйрам [от фр.] книж,, централизйрам [от нем.], струпвам; ♦ вж.
групврем [от фр.]; ♦ вж. екумулврем [от лат.]
съсредоточавам се - ♦ вж. зеОълбочеввм се; + вж. внимавам
' _ 429 _
същ
съсрсдоточСн - ♦ вж. зад^лбочСн, · ♦ вж. внимателен;
♦ вж. сериозен [по клат.]
състав - ♦ прен.. вж. бМнбм [ит.]; ♦ вж. прен. ■ отбор t
съставка - ♦ вж. елемент [лат.]; ♦ вж. бетбйл [фр.]
съставям - ♦ вж. сзработвмм
състезание - ♦ вж. борба
1713. 0 СЪСТОЯНИе - ♦ (положение, обстоятелства, в които се на¬
мира някой) положСние, хал [тур.] емp.‘: ♦ вж. богатство
състоятелен - ♦ вж. богшп
състрадИване - ♦ вж. 'състраДание
1714. 0 състрадйние - ♦ (съчувствие към страданието на някого)
съчувствие, съ^радИва^, жал, съжаление, жИлост, мИлост нар.
\ . X
състрадателен - ♦ вж. милостив
Ч Ч
съсухрсн - ♦ вж. мършав
сътворявам книж. - ♦ вж. съзбмвмм; ♦ вж. изработвам,
♦ вж. вМя
1715. О сътресёние - ♦ прен, (силно душевно разстройство у човс-
ка или разстройство в обществения живот от някаква неочаквани рязка
промяна) катаклйзъм' [гр.] прен., трус прен., удар прен., шок [англ.] прен.
сътрудничество - ♦ вж. kхлмбхрбция [фр.] инсж.
съумявам - ♦ вж. успявам
съучйстие - ♦ вж. ихлмборация [фр.]· книж,
съхни прен. - · ♦ вж. линея
съхранявам книж. - ♦ вж. запазвам
съчинение - ♦ вж. творба; ♦ разг, рябко вж. измИслица
съчинител остар. - · ♦ вж. · àemop {.лат.]
ч .
съчка - ♦ вж. клон
Ч X
съчувствсник - ♦ вж. съмщиленик
съчувствие - ♦ вж. састраДUеие
1716. 0 ·СЪЩ - ♦· (напълно еднакъв, общ с ' друг) еднакъв, идснтИчсн
[фр.] иниж,; ♦ вж. същСнски; ♦ вж. автентичен [от гр.] книж.
същсврСмснно - ♦ вж. еДновременно
ч \ ■
съществен - ♦ вж. важен
същество
430 _
1717. ф същество - ♦ '(живо творение) създоние, живинО, твар
същсствовОнио книж. - ♦ вж. живот'. ♦ вж. битКе кеиж.
съществувам - ♦ вж. живея
същоствувоне - ♦ вж.. живот; ♦ вж. ôumue книж.
същоствувощ прен.. - ♦ вж. жив
1718. 0 СЪЩИНа - ♦ (цой_вожнттт, основното в съдържанието но
нещо) същност, естество, хорИктер [гр.], живИц нар, есенция [лот.]
прен.ккеиж, ядко прен., · олфото и омогото кеиж, крайъгълен комък
кеиж, . центърът но тежестта кеиж.
1719. 0 СЪЩИНСКИ - ♦ (който се проявява такъв, кокъвто о, кокъвто
трябва до бъде) същ, истински, действителен; ♦ вж. автчнтНччн [гр.]
кеиж.
същност - ♦ вж. същина: ♦ вж. субстСнцня [от лот.]
s . X
същностен - ♦ вж. проникновен
1720. 0 СЪЮЗ - ♦ (обединение но хоро по общи цели или интереси)
обединение, сдружение, дружество, лига [фр.] книж. остар.·. ♦ (полити¬
ческо обединение но партии) коолиция [фр.], блок [фр.]; ♦ (обединения
но отделни организации, сдружения) конфедерация [от лот.], федерация
[от лот.]; ♦ (военно обединение но. държави) съглошИнио, ОнтОнто [фр.],
уния [рус. от лот..]; ♦ вж. cдpyжeнue
сюжет [фр. sujet] - ♦ вж. тчмс [гр.]
сюрйя [тур. sürü] нар. - ♦ вж. cmàdo ’
сюрприз [фр. surprise] кеиж. - ♦ вж. нзненбСа; ♦ вж. поДдрък
ч . X
сявга нар·. - ♦ вж. винаги
ч · . X
сядам - ♦ прен.. книж. вж. откочквем ск
• сякаш са го държоли но въже рвзг. ~ ♦ вж. · поло#
ч . X
сянко - ♦ прен.. вж. призрак
_431_
тактИчен
Т ·
табен [тур. taban] резг. - ♦ вж. стъпвло
табиет, табихет [тур. tabiat- от ар.] резг, - ♦ вж. новик; ♦ вж. нрав
таблет [англ, tablet] - ♦ вж. компютър [англ.]
1721. О таблётка [фр. tablette] меО. - ♦ (малка твърда лекарствена
дозировка, получена ’ от пресовани медикаменти, в кръгла, цилиндрична
или топчеста форма) дражё [фр.] меО.. пилюла [лат.] мед., хапче разз.
гранула [лат.]
табор [тур. tabur] - ♦ остер, вж. биввк [фр.]
табу [полинее. tabu] - ♦ прен. вж. зебрвна
табун [рус. табун от тюрк.] - ♦ вж. ствОо
таверна [нгр. ταβέρνα] - ♦ вж. кръчма
• та дим (пушек, пара, дреб) се дига резг, - ♦ вж. напрегнато
таен - ♦ вж. анонИмен [от гр.]; ♦ вж. нввcрìımeлнн^, ♦ вж. под-
мОлсн', ♦ вж. скрит; ♦ вж. твйнствсн
тейна - ♦ вж. зегеОке
1722. О ТЙЙНСТВен - ♦ (в който има нещо необяснимо, загадъчно)
загадъчен, таен, потаен пост. мистИчен [от гр.] книж.. мистериозен
[от гр.] книж.. кабалистйчен [от нем.] книж.. астрален [от лат.] прсн:.
кннж., неведом книж., необяснИм, неразгадеем, непонятен книж,,
тъмен прен.', ♦ (в който има нещо свръхестествено) свръхестествен,
магйчен [от гр.], магИчески [от гр.], стренен; ♦ вж. неизвСстен
1723. 0 тййнственост - ·- '(нещо тайнствено, загадъчно, недостъп¬
но за наблюдение и обяснение) загадъчност, нот^йного, мистёрия [от
гр.] книж., мистериозност [от гр.] книж,. мистйчност [от гр.] книж..
мйстика [гр.] прсн.
тайфе [тур. tayfa от ар.] - ♦ прсн,. вж. бвнОа [ит.]
тайфун [англ, typhoon от кит.] - ♦ вж. уразвн [фр.]
• така да се каже рвзг. - ♦ вж. свреч
1724. 0 тактичен [по гр. τακτικός] - ♦ (който умело, внимателно
постъпва или се отнася с другите) дипломатйчен [от фр.], дипломатИчес¬
ки [по фр.], внимателен, деликетен [от лат.], ’ политйчен [от гр.]; ♦ вж.
учтНв
’ такт [фр. tact] - ♦ вж. тактИчност [по гр.]
тактИчност
432_
1725. 0 тактичност [по гр. τακτικός] - ♦ (умело, внимателно отно¬
шение и обноски към хората) такт [фр.], деликатност [по лат.], внимйтсл-
ност рябио, дипломатИчност [по фр.]
х . \
талаз остмр. поет. ~ ♦ вж. вълна
талант [от гр. τάλαντον] - ♦ вж. Дмрбм
талантлИв [по гр. τάλαντον] - ♦ вж, баровСт
таласъм [тур. tilisim от ар.] нар. - ♦ вж. прИзраи
л 1726. 0 талисман [фр. talisman от гр.) - ♦ (малък предмет, за който '
' хората вярват, че им носи щастие и сполуки) амулСт [фр.], мускй [тур.]
тантурсст нмр. - ♦ вж. Дебел
тапир [фр. tapir] жарг, - ♦ вж. глупМк
тарИша рмзг. - ♦ прен, вж. краДМ
тарикИт [тур. taricat от ар.] рмзг. - ♦ вж. хитрец
тартар [гр. τάφταρο^ иниж, - ♦ вж. аб [гр.]; ♦ прен, вж. тааесем
тИртор [гр. τάρταρος] - ♦ вж. Дявол [гр.]
тиртюф [фр. Tartuffe] кнсж. - ♦ прен.. вж. еицеадр
тит старин. - ♦ вж. краДец
тате - ♦ вж. бащМ
татко - ♦ вж. бащМ
тйтковини поет.. - ♦ вж. робинм
тИто нар!. - ф вж. бмщб
тйфя жарг. - ♦ вж. крабД
X . >
тача - ♦ вж. уважавам
тИчснс - ♦ вж. престИж [фр.] книж,
тия сс - ♦ вж. потмйвам се
твар нар. - ♦ вж. същество
1727. 0 ТВОрба - ♦ (нещо сътворено с дарба) творСние книж. произ¬
ведение, съчинение, труд прен,, дСло книж, остар.
1728. Ó творение книж. - ♦ (живо същество, създание на природа¬
та) създИние, рожба прен..· плод прен.', ♦ вж. творбог, ♦ вж. Дело
творСц - ф вж. създател:, ♦ вж. ^г; ♦ вж. автор [лат.]
1729. 0 твърд, - ♦ (който не изменя формати си при натиск) корИв;
♦ прен, вж. устойчив; ф прен, вж. непоколебИм
твърд2 старин. ~ ♦ вж. Kpènocm
— 433 —
телосложоние
ч А X А X
твърдение - ♦ вж. схващнле:, ♦ вж. мечеич
твърдино - ' ♦ старин, вж. xpenocm
’ ч . X
твърдоглов разг. - ♦ вж. укорит
твърдост - ♦ вж. неπоκoлeUìMоосm:, ♦ вж. сНес
теотр0лцйчо [от гр. ύ.έατρον] - ♦ кнкж. несДсар. вж. крлвзЧмсм сч
тегло - ♦ вж. бч^е^й; ♦ вж. тчгобс
1730. О тИглИ! - ♦ (упражнявам . силово въздействие върху нещо с
дърпане) дърпом, опъвам, изпъвом, притоглям
X . '
тегля2 нср. - ♦ вж. патя
• тегля едно конско разг. - ♦ вж. скСрвам сч
• тегля куршума рвзг·. - ♦ вж. убИвам
• тегля (удрям) ножо (сотъро) рсзг, - ♦ вж. убИвам
1731. 0 тегоба рядко - ♦ (тежко душевно тбрсмсцсцтст) тогото
книж,, бреме, мъко, гнет, тегло .
jeroTà книж.- ♦ вж. тегоба ряКюо\ ♦ вж. босдбс
тОжост ~ ♦ вж. moeàp\ ♦ прен. вж. aemopumem [от лот.]
• тежко гемия рвзг·. - ♦ вж. тромвв', ♦ вж. муДчн
тежкоря со жарг. , - ♦ вж. . важенче
тИжко - ♦. прен. вж. ♦ прен.. вж. aemopumemno [по лот.]
тёжък - ♦ вж. непосилен', ♦ разг. вж. тромава:,- ♦ прен.. вж. ав-
mopumemeu [от лот'.]; ♦ вж. непоносКм
тИйко диал. - ♦ вж. баща
ч X
теко - ♦ прен. вж. протичам
• текот му порите из ръкавите (крачолите) рсзг, ирон. - ♦ вж. богат
текво ми нар. - ♦ вж. хрумва ми
токстуОлен [от лот. textus] кеиж. - ♦ вж.· букввлчн
текстуално [по лот. textus] книж:. - ♦ вж. буквално
ч А X
текущ кеиж:. - ♦ вж. сегашен
1732. 0 телефон [фр. téléphoné] - ♦ (опорот зо водене но разговор по
жичен или безжичен способ) джиосём [онгл.], смёртфон [англ.], ИИфон
[онгл.]
1733. О телосложение - Ф (очертание но външните физически фор¬
ми но човеко) тяло, фигуро [лот.], формо
телохранител
_434 _
1734. 0 телохранител - Ф (човек, който пази неприкосновеността
на високопоставена или богата личност) бодигард [англ.], гавезин [тур.]
жерг.. пазач разз,. охранител, страж прен.
1735. <> тема [гр. ϋεμα] - ♦ (предмет на разказ) сюжет [фр.]; Ф вж.
нрсдмст', Ф вж. мотвв [фр.]; ♦ вж. въпрос
темёл [гр. ϋεμελιον през тур.] нар. - Ф вж. основе
теменужен пост.. - Ф вж. лилав [от фр.]
темерут [тур. tementi от ар.] - Ф вж. неразговорлНв
темперамент [лат. temperamentum] - Ф вж. нрав
темпераментен [от лат. temperamentum] - Ф вж. бусн; Ф вж. жив
теоретичен [по гр. ϋερητικός] - Ф вж. абстрактен [от лат.] книж:.
* тепам жарг:. - Ф вж. бвя
1736. 0 Tenè [тур. tepe] нар. - Ф (издигнато над земната равнина об¬
разование) връх, могИла, хълм
тепегьоз [тур. tepegös] резг. - ф вж. нахвлсн
тепегьозлук [от тур. tepegözlük] резг, - Ф ’вж. нахалство
1737. 0 TepèH [фр. terrain] - Ф (определена землена част) площ,
парцел [фр.], земя; ф жарг. (младежка танцова забава) вж. развлечение
терзйниё книж:. - Ф вж. мъка; Ф вж. страдание
терзея книж, - ф вж. потвскам
терзая се книж. - Ф вж. мъча сс
терк [тур. terk от ар.] разг. - Ф вж. o6pa.3èti
1738. О терма [лат. thermae по гр.] - Ф (топъл минерален извор)
лъджа [тур.]
1739. О терор [лат. terror] - Ф прен. (управление, властвуване чрез
насилие и произвол) насИлие, потисничество, гнет
тёрсенё [тур. tersine] разг. - Ф вж. Опърничев
терцИна [ит. terzina] - Ф вж. куплет
теснинй - ф вж. пролом
тесногръд - ф вж. огрeнuıчèн; ф вж. ОрсбнОв-
теснолинейка - Ф вж. влек -
тетин - ф вж. свако
техномаркет [англ.] - Ф вж. магазНе [фр.]
_ 435_
тихо
• ти го караш в пътя, то върви в трънитс разг, - ♦ вж. опърничмв
• ти го караш по чаири. то бяга по баира Дсмл, — ♦ вж. опърнсчав
• ти го нс пушаш в селото, той пита дс с поповата · къша разг.
срон. - ♦ ' вж. натрМпник
• ти го плюеш в очите, пак не мига рмзг. - ♦ вж. нахален
тикам - ♦ вж. бутам
тИквеник - ♦ вж. бмнсцаг, ♦ прен. ' рмзг. руг. вж. глупМи
тим [англ, team} - ♦ вж. отборt
тимаря [от тур. tımar etmek} нмр. - ♦ прен. вж. бИя
тип [лат. tupus} - ♦ вж. образец
типйчен [по лит. typus} - ♦ вж. показшпдлен
тирИнин [фр. tyran от гр.] - ♦ прен. вж. потИсниж
1740. О тираничен [по гр. τυραννία} - + (който с основан на насилие
и произвол) деспотичен [от гр.], потИснически, насИлничсски, сатрИпскй
[от лат.], диктаторски [от лат.]; ♦ вж. властен
1741. О тирания [гр. τυραννία} - ♦ прен, (управление, основано на
насилие и произвол) дсспотИзъм [гр.], потисничество, нисйлничество,
сатрИпия [лат.] книж,. диктаторство [от лат.], тиранство [от гр.] остар.
тирИнство [от гр. τυραννία} оссмр- - ♦ вж. тиранИя [гр.]
титйн [гр. Τιτάν} - ♦ прен. вж. велижМн
титанйчен [от гр. Τιτάν} - ♦ прен.. вж. огромен
тйтли [от лит. titulus} - ♦ вж. звМнсе
тйтул [лат. titul} - ♦ вж. змглМвие
1742. ф ТИХ - ♦ (който с изпълнен с мълчание) безшумен, беззвучен,
безмълвен книж. нсчуг, ням прен,. глух прен.·, ♦ (за природно явление
- който с без полъх на вятър) безвСтрен, бсзбурсн; ♦ . прен, (който про¬
тича без сътресения) спокоен, мйрсн, бсзбурсн прен, поет,. безметежен
книж.; ♦ (който едва се чува) слаб; ♦ вж. кротък; ♦ вж. спокоен
• тиха вода съм рмзг, - ♦ вж. потаен; ♦ вж. скрст
1743. О тИхо - ♦ (едва чуто, без да се говори и вдига шум) тйхом
поет., безшумно, безмълвно книж., бсзглИсно, беззвучно, нсчуто, · под
сурдинка рмзг., на пръсти рмзг., под носа си разг. с половин уста рмзг.
тйхом поет. ■ - ♦ вж. тИхо
тйчане - ♦ вж. бяг
тйчаница разг. - ♦ вж. бяг
тишина
436 _
1744. О тишина - ♦ (пълно · отсъствие но шум, но глъчка) безмълвие
кеиж., мълчание прчн, почт,, глухото, мъртвило; ♦ (пълно спокойст¬
вие) покой, спокойствие, зотИшие, мир книж,
тлОском - ♦ вж. бутам
тлОсък - ♦ вж. ндтиск' ♦ прчн. вж. подтик
ч . Ч
тлей прчн, - ♦ вж. линия
тлъст - ♦ нчоДсбр. вж. deôea
• тленни останки кнкж, - ♦ мощи
тоолёт [фр. taillete- книж, - ♦ вж. ·оалчкeO
1745. 0 товар - ♦ прен. (непосилно духовно отговорност) тожост,
брИмо, · като воденичен комък но врата еа някого разг.
ч . Ч
тоест - ♦ вж. сирчч
тозчас - ♦ вж. вчднДга
’ · току-тъй рсзг·. - ♦ вж. бчзпркчНнно
1746. О ТОКу-ЩО разг. - ♦ (в същия момент) тъкмо, одвО, одвИ-що рсзг.
1747. 0 толерйнс [фр. tolérance}. книж. - ♦ (проявява но търпение, но
отстъпки) търпимост, допускано, допустимост, отстъпчивост, ' отстъпка
1748. 0 толорОнтен [фр. tolérant} · книж. - ♦ (който проявява търпи¬
мост към чуждото мнение, характер, религия и т.н.) търпелив, сниз¬
ходителен *
толерирам [по лот. tolero} книж. - ♦ вж. поДкрвпям
томление поет. - ♦ вж. мъка
тонизиращ - ♦ вж. разхлвжеащ
топлинИ - ♦ крие, рядко вж. сърДвчност
топлотИ - ♦ вж. сърДвчност, ♦ вж. галъДвност
топор [тур. topor от порс.] · нар. - ♦ вж. брдбва
топчест - ♦ вж. объл
1749. 0 ТОПЪЛ - ♦ (който о с повишено или високо температура)
βйсткттемnеротурец книж., прижурящ, горОщ, пИрещ, нагорещИн,
зноен, жИжък
ч ч
топя со прен. - ♦ вж. енечя
тормоз [рус. тормоз от гр.] - ♦ вж. гнчт
тормозя со [от рус. τсрмсзиτnся} кнкж. - ♦ вж. мъча се
торнадо [исп. tornado} - + вж. урагвн [фр.]
_437 _
трапеза
тост [англ, toost] книж:, - + вж. незОрввице
тотален [фр. -total] кннж, - ♦ вж. цялостен
• тон в точ аниж. - ♦ вж. буквален
• точа чамсакъз резг! - + вж. гладувем
1750. 0 точен - ♦ (който строго спазва определен ред и изисквания)
екзйктен [по лат.] книж..- стрйктен [по лат.], акуратен [лат.], пунктуален
[срвеклат.], безпогрешен, съвършен, завършен, прецйзен [фр.] аниж:.;
♦ вж. букввлен; ♦ вж. безгрСшен; ♦ вж. вСрсн; ♦ вж. акурвтсн [от лат.];
♦ вж. бЧстър прсн,.; ♦ вж. яссн прен.
1751. 0 ТОЧКИ - ♦ (пореден номер в някакъв документ, изложение
или събитие) параграф [лат.], пункт, дял, въпрос
точно - ♦ вж. буквално; ♦ вж. таурвтно [по лат.], - -♦ прсн..
вж. глаДю
1752. ф ТОЯГИ - ♦ (дебела огладена пръчка) сопа [тур.] рвзг., -пръчка,
прът, дряновица, дряновина, ♦ (овчарска тояга) гёга, ’ кривак резг., на-
джак Онал.; ♦ (коларска’ тояга) остен рвзг., шибйчка рвзг.
травма [стгр. τραΰμο]■ мсд. - ♦ вж, рент
трагйчен [от гр. τραγικός] - ♦ - вж. нещастен
традйция- [лат. traditio] аниж, - ♦ вж. прсн, закон
траен - ♦ вж. незебревЧм; ♦ вж. постоянен; ♦ вж. здрев
• трайко си правя резг.. - ♦ вж. мълче
трактйр. [рус. от лат. tracto] книж. остар, - ♦ вж. аръчме
трактовка [по лат. tracto] анчж, ~ ♦ вж. коментар - [лат.]
транс- [фр. trance] кннж, - ♦ вж. захлас
трансформация [лат. transformatio] книж, - ♦ вж. вuдвuзмc-
пСп^н^с^; ♦ вж. преустройство
трансформИрам [по лат. transforme] анчж:. - ♦ вж. виДонз-
мсням; ♦ вж. преобразувам
трансформиран [по лат. transforme] книж, - ♦ вж. видоизменСн
трαцсцёнд<uтёц [лат. transcendens] анчж. - ♦ вж. абстрактен
[от лат.] книж.
1753. 0 трапеза [гр. τράπεζα] - ♦ (ниска маса за хранене) софрй [тур.
от ар.] нер,. синИя [тур.] нер., паралИя [тур.] Онел.; < прсн. рвзг. (ястията,
които се слагат на масата) гощй^ка, ядене, храна, софра [тур.] нер, прсн,
трая - ♦ вж. търпя
тревога
_438_
трйя см ·рмзг. - ♦ · вж. спопайвмм се; ♦ вж. мълчб
1754. ф тревога - ♦ (силно душевно безпокойство) безпокойство,
бсзпокойствис, притссненснис, загрйжсност, пИники [лат.]; ♦ (сигнал за
настъпващи опасност) алИрма [фр.], сирена [лат.]; ♦ вж. едспх-кбйicтβo;
♦ вж. грИжм
1755. 0 тревожа - ♦ (създавам тревоги, вълнения, безпокойство)
безпокоя, смущавам, плеши
тревожа сс - ♦ вж. безпокоя се
тревожен - ♦ вж. размирен; ♦ вж. неспокоен
ч . X ъ,
тревожност - ♦ вж. неспокойство
трен [от 'фр. train] остар. -· ♦ вж. влми
тренйран [по англ, train] спорт. - ♦ вж. зажален
\ . X
трепвам - ♦ вж. изплашвам се
• трепва ми сърцето рмзг. - ♦ вж. трогвам се
• трепери ми сърцето разг. - ♦ вж. боя се
• трепери над парата (лсвчето, лева, стотинката) рмзг. -
♦ вж. cKwièpHuK
трсперко рмзг. срон. - ♦ вж. страхлйвец
трспСря - ♦ прен, вж. боя се
• треперят ми гашите (мартинките) рмзг, - + вж. боя се
трепетен - ♦ вж. неспокоен
• трепка ми сърцето (сърчицето) рмзг. - ♦ вж. валедвaa се
трепко нмр. - ♦ вж. страхливец
X . X
трепя сс разг. - ♦ вж. мъчм се
треска - ♦ прен.. вж. възбуба
ч X
трескав - ♦ прен., вж. напрегнат
трескавост - ♦ вж. възбубм
• трески мс трссс разг. - ♦ вж. вълнувам се
• трески зи дялане разг. - ♦ вж. неДостатък
трибун [лат. tribunus] кнсж, - ♦ вж. апостол [гр.]
тривиален [от лат. trivialis] книж, - ♦ вж. банален [от фр.]
• три дена път с камили жарг;. - ♦ вж. Далече
трик [англ, trick] прен.. - ♦ вж. фокус t [нем.]
_339_
трус
1756. О триумф [лот. triumphus} книж. . прчн, - Ф (много голям
успех или победа) тържество прчн·,, сливо прен, лаври [лот.] кеиж,
• лавров венец кеиж. *
• тровя душата на някого разг, - Ф вж. угнетявам
• тровя живото на някого разг. - Ф вж. угнетявам
тровя ce ' - Ф рвзг. вж. ядосвам ce
1757. О трогйтелен - Ф (който трогва, поражда умилително въл¬
нение) покъртителен, затрогващ, прочувствен, вълнувощ, умилон,
умилителен, сърцероздирОтолен книж.
1758. 0 трогвам се - ♦ (обхвощо ме дълбоко чувство но жолост,
умиление, вълнение) покъртвам со, разчувствам. се, затрогвам се, умиля-
вом се, разнежвам· се, розмеквом се, · трепва ми сърцето разг.
трогнат - Ф вж. развълнуван
1759. 0 тромав - ф (който се движи или действо бавно) бИвон, мъч-
цтподаИжоц, тежък рвзг, · тежко гемия рагг.', ф вж. фечгматНччн. [от
лот.]
троснато - Ф вж. сърдито
трошО - Ф вж. чупя
• троша кокалите разг. - Ф вж. бКя
трошлИв - Ф вж. . крехък
труд - Ф ъж, pàôoma’, Ф прен.. вж. творбд
труден - ф вж. репос1ечнн‘, Ф прен.. вж. сложен
трудност - Ф вж. изпитание:. Ф вж. пречка
трудя се - Ф вж. работя“, Ф нар. вж. старОя сч
труженик [рус. труженик} кекж, - Ф вж. Дечц
\ \
труп - Ф вж. ншрт^^е^ц: Ф остар·. вж. мощи
трупам - ф вж. натрупвам
• трупом богатство рсзг, - ф вж. криуспивемг, Ф вж. забогатявам
1760. 0 трус - ♦ (роздрусвоне, разтърсвано но земното повърхност)
земетръс, земетресение; ф прее., вж. cumpecenue
труфйло [по нгр. τρυφή} нар·. - ф вж. нвкнт
труфя [по нгр. τρυφάω} нар. - Ф вж. низдя“, Ф вж. рkрcсевaм
• тръгвом по окъло (ума) разг. - Ф вж. заблуждавам сч
тръгвам си - Ф вж. отИвам ск
туптя
_ 440 _
• тръгвам срещу (против) течението анчж, - ф- -вж. въставам
тръгване - Ф вж. стерт [англ.] прсн,
• трънен венец книж. - Ф вж. стрвОйние
трънлИв - Ф - вж. боОлНв
тръпен - Ф вж. - неспокоен
тръпна - ♦ прсн, вж. вълнувам сс
тръс - Ф вж. галоп [фр.]
тръшвам резг. - ф вж. събврям
туземец - Ф вж. аборигСн [лат.]
• туй за туй резг. - Ф вж. neпрOзнв
тулум [тур. tulum] нер. - Ф вж. KopèM
тумба [гр. τύμδη] Овал. - Ф вж. множество', Ф вж. могНла
тумбйк нер, грубо - Ф вж. KopèM
тупам резг. - Ф вж. туптя', + вж. бвя
тупаница разз, - Ф вж. бой
тупвам - Ф вж. пвОем
1761. 0 туптя - ф - (за сърце - ритмично се свивам и отпускам) бИя,
пулсИрам [по лат.] книж. тупам резг. лупам рвзг,
тупурдИя - ♦ вж. шум
1762. 0 турист [фр. touriste] - Ф (човек, който обича пешком или с
превозно средство да посещава близки и далечни забележителни места)
екскурзийнт [лат.], Излетник, планинар, пътешёственик
* . X ·
турям - ♦ вж. слагам
• турям (слагам, поставям) кръст резг. - Ф вж. прекратявам
тутакси - Ф вж. веОнЦга
туткав рвзг, - + вж. муОсн
туткаво - Ф вж. муОно
1763. <> тучен - ф (за зеленина, трева — който расте буйно и сочно)
сочен, буен
тщеславен анчж. - Ф вж. славолюбИв
1764. 0 Tbrà - Ф. (мрачно настроение) мъка, сплин [англ.] пвcт.;
Ф вж. саръб
тъговен нер. - Ф вж. тъжен
тъгувам - - Ф вж. тъжа
441 _
тъмнина
1765. О тъжй - ♦ (изпитвам чувство на жал по нещо непостигнито или
изгубено) тъгувам, скърбя, жйля, жалСя, оплаквам, стрИдам, жал ми с,
• боли мс душата за някого или за нещо рмзг., къса ми . сс ' сърцето рмзг.
тъжИ сс нмр. - ♦ · вж. оплаквам се
тъжби ' - ♦ остар. вж. жмлбм
тъждествен [рус. тожбественый} иниж. ~ ♦ вж. еДнакъв
1766. О тъжен - ♦ (който с обхванат или изразява чувство на жил по
нещо непостигнито или изгубено) меланхоличен [от гр.], минъорсн [по
фр.] прен, тъжовсн · поет.. тъговсн нмр,, слсгйчсн [по гр.], желсн, жаловсн
нар. жаловйт, скръбен, жИлостсн хстар.· печален, опсчалСн, нерадостен,
безрадостен, бсзотрИден книж,, нсрйд поет., нсвСсел; ф вж. скръбен
тъжовсн - ♦ поет. вж. тъжен: ♦ поет. вж. скръбен
тъкан - ф вж. материя [лат.] фсз.
тъкмо - ♦ вж. тоъу-що
тълкувам - ♦ вж. хбяснямам^, ♦ вж. коментирам
тълкуване - ♦ вж. коментМр [лат.]
тълпа - ♦ вж. аехж■ecmхo^, + вж. паплач
тъма - ♦ вж. тъмнина -
1767. 0 тъмен - ♦ прен. (който с · лишен от светлина, от познания)
мрИчен, нсосвстСн, чСрен, безпросветен поет:, ♦ вж. матов [от фр.];
ф прен. вж. поДозрителни', ♦ прен. вж. тайнствен
тъмнее - ♦ вж. мръква
1768. 0 ТЪМНИнЯ - ♦ (липса на светлина и видимост) тъмнотИ, тъмИ,
мрак, мрачини, мричсвИ бимл., тъмнИци, тйртар [гр.] книж, прен.:,
♦ · прен, (липса ни знания и просвстеност) вж. невежество
тъмнйца - ♦ вж. тъмнина', ♦ прен, вж. затвор
тъмнокож - ♦ вж. мургав
тъмнота - ♦ вж. тъмнина
тънкост - ф прен.. вж. подробност
тънтеж - ♦ вж. грохот
тъп - ф разг. вж. глупав
тъпак разг. руг;. - ♦ вж. глупак
тъпанар рмзг. руг. - ♦ вж. глупак
тъпоглав - ф вж. глупав
тъпча
_442_
тъпоумен - ♦ вж. глупав
тъпунгер рвзг. прчзр, ~ ♦ вж. глупак
тупурдия рвзг, ~ ♦ вж. шум
1769. Ф тъпча - ♦ (мачкам с кроко) гозя, мачком; ♦ прчн. рвзг. вж.
потИскам; ♦ прен, рвзг, вж. угнетявам
тъпчо се рсзг, грубо - ♦ вж. ям
търбух нар, грубо - ♦ вж. корвм .
тържествен - ♦ вж. помпозен [фр.] кекж,
• тържествен адрес кнкж, - ♦ вж. adpec [фр.]
тържество прен, - ♦ вж. триумф [лот.] кнкж, прчн,
тържоствувом' - ♦ вж. рдбвам си
търкания разг·. - ♦ вж. неразбирателство
1770. О търпение - ♦ (способност до се чака, изчаква дълго и спо¬
койно) постоянство, ностойчивост, упоритост
търпелив - ♦ вж. толчрвнтчн [фр.] книж,
търпимост - ♦ вж. толчрднс [фр.] кеиж.
1771. 0 търпя - ♦ (твърдо устоявам но нещо неприятно) понасям,
троя, издържам, примирявам со, дояня еар.
‘ търсен - ♦ вж. првдпочИтае
търчане нср, - ♦ вж. бяг
\ ч . X
търчи-лъжи разг. - ♦ вж. мъжец
ч . X
тътен - ♦ вж. грохот
\ . X
тътнеж - ♦ вж. грохот
ч . X
тьтнене - ♦ вж. грохот
1772. 0 тъща - ♦ (майко но съпругата) бабо ' нср,
тюрмО [рус. тюрвма от нем.] остар. - ♦ вж. затвор
тюхкам со разг. - ♦ вж. окДйвам се
тюхконе рвзг. - ♦ вж. оквйвене.
тягост кекж. рядко - ♦ вж. досСДс
\ ж X ж X
тягостен - ♦ вж. неприятен} ♦ вж. мъчителен
1773. 0 ТЯЛО - ♦ (човешкият организъм като цяло) снага, стон нар,,
фИгуро, телосложение, вж. и телосложение
443
уважевам
У
убеден - ♦ вж. увсрсн
убедИтелен - ♦ вж. краснорсчНв
1774. ф убеждйвам' - ♦ (уговарям, скланям някого да се съгласи с
нещо, да възприеме някаква мисъл, идея) увещавам, уговйрям, скланям,
придумвам нар., навйвам рвзг. кандардйсвам [от тур.] резг. агитйрам
[по лат.] разг.; ♦ (с продължително разговаряне се стремя да накарам
някого да повярва в истинноста на нещо, като му привеждам ’ доводи и
доказателства) - уверявам
убеждение - ♦ вж. схващане; ♦ вж. мнение
1775. Ф убежище - ♦ (място, което може да послужи за спасение, за
укритие от беда, от преследване) прибежище, подслон, приют, укрйтие
1776. Ф убивам - ♦ (насилствено лишавам от живот живо същес¬
тво) умъртвявам, - погубвам, унищожйвам, ликвидйрам [по нем.],
премахвам, избйвам, изтребвам, очйствам резг., пречупвам резг.
утрепвам нер,, претрепвам нар,, затрйвам нар.- усмъртявам ряОко.
уморявам нар,, · прашам (изпращам) на онзи свят някого рвзг. пра¬
щам (вкарвам) в гроба някого резг. вземам главата на някого резг.
изяждам душицата (душата, главичката, главата) на някого резг.
изпивам кръвта (кръвчицата) на някого резг. виждам- сметката (ра¬
ботата) на някого резг. изпращам на смърт някого резг. оставям
на място някого разз,, извивам врата на някого резг. прекарвам под
нож някого резг,, светявам маслото (водата) на някого резг. тегля
куршума на някого резг., тегля (удрям) ножа (сатъра) не някого резг.
вземам мярката не някого резг. скъсявам (съкращавам) дните на
някого резг,
убййствен - ♦ прсн., вж. нспоносИм. ♦ прсн, вж. непосилен
убог старин, -- вж. - оскъДен
1777. Ф уважйвам - ♦ (отнасям се с внимание и загриженост)
зачйтам, почйтам, тача; ♦ (спазвам някаква традиция) тйча, пазя
уважение - ♦ вж. почит
\ " ж >
увардвам рвзг, - ♦ вж. запазвам
уведомление аниж. - ♦ вж. известие
уведомявам книж, - ♦ вж. освсДомявам
увековечавам - ♦ вж. обезсмъртявам
уворен
• _444_
1778. О уверен - ♦ (който твърдо вярва, напълно о сигурен в нещо)
убоден, сигурен, категоричен [от гр.]; ♦ (който надценява с поведението
си собственото си правото) сомоувИрон, ^хИ^н разг,
увертюра [от фр. ouverture} - + прчн. кеиж:, вж. увод прен,
уверявам - ♦ вж. убчжддвам
увещёвом - ♦ вж. убчждввом
увлекателен - ♦ вж. забввчн
увличом со - ♦ вж. забравям св. ♦ прен. вж. влюбвам се
1779. О уВОД - ♦ (ноиолно встъпително част но словесно творба)
предговор, встъпление книж., въведёние кеиж,, предисловие кеиж.,
въвод кеиж. ссτaр.' пролог книж,. пролегомёни [фр.] кнкж,; ♦ прчн,
(встъпление към нещо) начало, прелюдия [фр.] прен. кеиж, увертюра
[от . фр.] прчн. кеиж.
ч - Ч -
угасвам - ♦ прчн, книж, вж, умирам
углъбИн книж. - ♦ вж. заДълбочвн
углъбявом се кеиж. - ♦ вж. задълбочавам сч
угнетен - ♦ вж. измъччн
угнетение книж, - ♦ вж. гнет; ♦ - прчн, вж. потиснатост
Ч \
угнотеност - ♦ вж. гнет; ♦ прчн. вж. потиснатост
угнетител книж. - ♦ вж. потисник
угнетателей кекж, - ♦ вж. мъчителен
1780. О угнетявам кеиж, - ♦ (жестоко потискам, но давам възмож-
пост до се живее свободно) гнетя, потИском прчн,. измъчвом, мъча,
моря еар,, газя разг, тъпча. разг, мачком рвзг., · тровя живото нс
някого розз,. ' стоворвом ' <тожко> бреме но плещите на някого кеиж,.
правя ' чорни дните на някого розз., тровя душата на някого, разг.;
♦ прчн, (предизвиквам, у някого мъчително душевно състояние) вж.
потКскам
угнетяващ - ♦ вж. мъчителен
уговарям - ♦ . вж. убвжДОвам
уговаряне - ♦ вж. сговор нср,
Ч Ч
утовороност - ♦ вж. уговорка
1781. 0 .уговорка - ♦ (предварително договореност) споразумение,
уговороност; ♦ (предварително условие) условие, клауза [срвеклат.]
угодлИв - ♦ вж. раболепен книж·.
__445_
УДар
1782. 0 угодник - ♦ иниж. (човек, който користно угажда, подмазва
сс, ласкае) ласкател иниж.. подмазвИч разг. блюдолИзец кнсж. презр.
мазнИк рмзг. влечуго прендбр, руг. догаждйч рмзг. лакСй [фр.] презр.
слагич жарг. наколенка жарг. четкаджия жарг. низкопоклонник
книж, подлизурко разг. ибрикчйя [тур.] разг, грубо, мсксре [по тур.]
рмзг. грубо, · безгръбначно животно разг, презр., мазни Гана рмзг.
пренебр)', ♦ църк. · вж. светёц
1783. 0 угодничи - ♦ (користно лаская, държи се раболепно бсз чув¬
ство за лично достойнство) подмИзвим сс разг. блюдолйзничи книж.
ссрвйлнича [по лат.], раболепнига книж. раболепствам, лакейнича
[по фр.] книж. мИзня сс рмзг. умйлквам сс, подмйлквим сс рмзг., под-
лизурствим, докИрвам сс разг. слагам сс рмзг., · правя мили очи на
някого рмзг., чупя (превивам) гръб преб някого разг. въртя опашка
рмзг., лазя (влача сс. пълзя) по корем преб някого разг. лижи (ближа)
краката (подметките, ботушите) нм някого рмзг. ближа (лижи) ръцете
на някого разг. ближа (лижа) праха (калта) от подметките · (ботушите)
нм някого рмзг.
угоднически - ♦ вж. раболепен кнсж,
угоен - ♦ необобр. вж. deôèA
угрижен - ♦ вж. разтревожен
угощение - ♦ вж. пср
• удавям (потопявам) в кръв иниж, - ♦ вж. потушавам .
угроза [рус. угроза] книж:, - ♦ вж. змплМхм
1784. <> удар рмзг. - ♦ (мозъчен удар) апоплексия [нлат. от гр.] адб,; ■ ·
парализа (лат. от гр.] меб,. дамлИ [тур.] бимл; ♦ (връхлитане, настъп- де¬
ление срещу ·противник) вж. лм/гаЭнче^; ♦ прен. (силно душевно раст-
ройство у човека или в обществения живот от някаква неочаквана рязка
промяна) вж. сътресение
ударен рмзг. - ♦ вж. луб
• ударен (блъснат) в главата рмзг. - ♦ вж. луд', ♦ вж. налуДничав
• · ударен в устата разг. - ♦ вж. нермзговорлИв
ударение - ♦ вж. акцент [лат.]
• удар ни· съдбата книж, - ♦ вж. беда.', ♦ вж. бедствие
• удар под кръста рМзг. - ♦ вж. нмпмДкм
удИчсн [рус. уДачный] - ♦ вж. либстнн’, ♦ вж, ·dèfameen
удивен - · ♦ вж. · изумен
удоволствие
_ 446 _
удивлёние - ♦ вж. изумлСние; ♦ вж. изненада; ♦ вж. възхищение
удивявам - ♦ вж. смвйвем
удобен - ♦ вж. пректНчен [от гр.]; ♦ вж. благоприятен;
♦ вж. уместен
удовлетворение книж. - ♦ вж. задоволство; ♦ вж. блаженство
удовлетвореност кннж, ■ - ♦ вж. заДоволство
1785. <> удоволствие - ♦ (радостно чувство от приятно усещане или
преживяване) наслада, наслаждение книж., кеф [тур.] резг,, сладост
прен., доволство, развлечение, забава; ♦ вж. радост
удрям - ♦ вж. бвя
• удрям в (о) земята някого резг. -' ♦ вж. чзпревЦрвам
• удрям <едно> рамо не някого разз, - ♦ вж. подкрепям
• удрям контра резг. - ♦ вж. противопоставям сс
удържам - ♦ вж. заДържея; ♦ вж. спНрем
• удържам победа аниж. - ♦ вж. побсжОдвам
удържам се - ♦ вж. възОържем сс
• удържам фронта аниж, - ♦ вж. противопостввям сс
уединен - ♦ вж. самотен; ♦ вж. аскстНчен [от гр.]
уединение - ♦ вж. семоте
уединено - ♦ вж. насаме рвзг.
уединеност - ♦ вж. самото
1786. ф уеднаквЯвам - ♦ (правя така че едно нещо да стане като
друго нещо) изравнявам, изеднаквявам, уравнявам, унифицИрам [по
лат.] книж., синхронизйрам [по гр.] книж.
1787. 0 ужас - ♦ прсн, (явление, положение, случай, който предиз¬
виква извънредно силен страх) страхотйя рвзг.. ужасйя рвзг., кошмар
пран.; ♦ вж. страх
ужасен - ♦ прсн, рвзг, вж. строшен; ♦ прсн, резг. вж. от-
вратНтслсн
ужасйя рвзг, -- ♦ вж. ужес
ужасяващ - ♦ вж. епокалиптИчсн [от гр.]
узаконявам - ♦ вж. утвържДавам
1788. ф узнавам - ♦ (добивам сведения, представа за нещо) нау¬
чавам, научавам се, осведомявам се, информйрам се [от фр.], вйждам
_447 _
ум
разг., - чувам резг., дочувам, подочувам, · идва (дохожда, достига) ми
до ушите резг., едно пиление ми прошепна резг,
узурпИрам [от фр. usurper по лат.] аниж, - ♦ вж. обсебвам;
♦ вж. присвоявам
1789. 0 указ - ♦ (законодателно постановление на най-висшия дър¬
жавен орган) постановление, декрет [от фр.], едйкт [от лат.]
\ .s
указание аниж. - ♦ вж. напътствие
укйзвам - ♦ книж, ряОко вж. показвам
1790. 0 -указЗтел - ♦ (книга с наръчни справки) справочник, наръч¬
ник; ♦ ряОко вж. прНзнак. ♦ ряОко вж. показател
1791. 0 укор - ♦ (словесно изразено недоволство, несъгласие или
обвинение спрямо някого) упрек, бележка, забележка, натякване, по¬
рицание, крИтика, обвинёние, неодобрение
укорявам - ♦ вж. критикувам [по гр.]; ♦ вж. нетяквем резг,
1792. 0 украсявам - ♦ (придавам красив вид) крася, кИча, гйздя,
кйтя нар,, труфя нер,, накйчвам, нагйздвам, разкрасявам, разхубавя¬
вам, натруфвам нар,, декорйрам [от фр.] книж.. гарнИрам [от фр.] книж.
украшение - ♦ вж. нвквт
укрепление - ♦ вж. крепост
• улавям края на конните на нещо рвзг:, - ♦ вж. разбврам
улика - ♦ вж. бслег -
улица - ♦ вж. път
1793. 0 уловка - ♦ (хитро скроена измама)- клопка прсн., капан [тур.]
прсн.. примамка; ♦ вж. фокус, [нем.]
ултрабук [англ, ultrabook] - ♦ вж. компютър [англ.]
1794. 0 ум - ♦ (психическа способност за познание и разсъждение)
разум, разсъдък, акъл [тур.] резг, прснебр,, интелёкт [от лат.] книж.,
мозък резг.. глйва прсн. разг,, пйпе разз. прснсбр.; ♦ прсн. (дадено
напътствие) съвёт, поука, препоръка, наставление, напътствие, акъл
[тур.] раза,; вж. и съвСт
• ума (акъла, главата) му сече (реже) като бръснач рвзг. -
♦ вж. съобразителен
\ . X . X
умел - ♦ вж. изкусен; ♦ вж. опитен; ♦ прсн,. вж. гъвкав;
♦ вж. сръчсн
\ . X
умелост - ♦ вж. умсннс
умен
_ 448_
1795. О умон - Ф (който изпъква с умствените си способности) розумон,
разсъдлив, благоразумен, здровомИслощ кнкж·, пометлив нар, окъллйя
[тур.] простонар., · сече му пипето (акъла) разг, с мозък в гловото рсзг.,
сече му окъла (главото, умо, мозъка) разг, сече му пипето (пипкото,
кратуното, тиквата) рсзг, прчнчбр, соче му пипето като бръснач рвзг, по-
пивотолно хартия разг, купува то и то продава разг., Ф вж. мъдър; К вж.
интвлигвнтин [от лат.]; ф вж. бубен крин.. Ф вж. схватеКв
• умон в крокото рвзг. кроен - ф вж. глупав
1796. О умёние - ф (способност до се прави нещо) вещина, изкуство,
майсторство [по нгр.], способност, майстория [по нгр.], майсторлък
[чрез гр. от лот.] рвзг, мурафет [тур. от ар.] остар, умОлост, похват,
сръчност, ловкост
• умон като гъско разг. ирон. - Ф вж. глупав
умерен - ф вж. сдържан
1797. О умёстен - ф (който приляго зо даден случай) удйчон [рус.],
сполучлив, подходящ, удобен
1798. О умён - Ф (мого, способен съм до вършо нещо) мога, зноя,
разбирам розз,. отбиром нср,, чактИсвом [от тур.] жарг, отдйво ми се
рвзг, · иде ми отръки разг.
умилен - ф вж. развълнуван
«. . . X
умилен - Ф · вж. трогателен
умилителен - ф вж. трогшпчечн
умйлквом со - Ф вж. угоднича
умилявом се - Ф вж. трогвам сч
умиралко нар, - Ф вж. смърт
1799. 0 ' умирам - ф (розделям со с живото) гина, погивом, почивом
прчн,, огонизиром [по гр.] кеиж, издъхвам, отивам си крее, помино
со, спомйно со, . прйрйтвом розг. грубо, угосвом прчн, кеиж., свършвам
разг, гътвом со разг, псовИсвом нар, грубо, · бора душо розг., ложа но
смъртно легло разг, продавам богу дух кекж., скланям (затварям) очи
разг, хвърлям топа рсзг. грубо, лъсвом. (обръщам, мятам, хвърлям)
петолото (петолите) рвзг:. грубо, ритвом кросното разг, крон, отивам
при своти Петър рвзг, отивам си от тоя свят разг,, отивам но оня свят
рвзг, отивам във вечността розг, помирисвом босилека жарг. крон,
плошом си дълговете рсзг., Ф вж. загНвам
• умирам зо нещо или зо някого разг. - Ф вж. xapecea мн [по нгр.]
__449_
умълчИвам ce
• умирам от смях разг. - ♦ вж. смея ce
умйранс - ♦ вж. смърт
умирачки нмр, - ♦ вж. смърт
умирявам - ♦ вж. усмирявмм
ч .
умисъл - ♦ вж. цел
умйслен - ♦ вж. разтревожен
ч . '
умишлено - ♦ вж. нарочно
умозаключение книж, - ♦ вж. ИзвоД
умозрйтелсн - ♦ вж. абстрактен [от лат.] кнсж,
умопобъркан книж, - ♦ вж. луб
умопомрачен иниж, . - ♦ вж. · луб'
умопомрачение - ♦ вж. noMparì^i^, ♦ вж. лубост '
умопомраченост книж, - ♦ вж. луДост
• у морс да го хвърлиш и морс шс го изхвърли разг. - ♦ вж. зъл
уморен - ♦ вж. безсилен
уморявам нар. - ♦ вж. убИвмм
1800. 0 уморявам ■ се - ♦ (чувствам · се · обезсилен, отпадам 'физически
от някаква дейност) изморявам сс, преуморявам сс, заморявам сс, капвам
разг,. каталясвам разг,, задъхвам сс прен,, изтощавам сс, омалявам, от-
милявам, отпадам, омаломощИвим сс, обезсилвам сс, · излиза ми душата
(пущината) разг,, оставам бсз· души рмзг,, изплсзвам сзик разг.. нс мога да
сс държа на краката си разг, и името си нс мога ди кажа разг,
ч Ч
умрелият - ♦ вж. Mbpmeèp
умствен - ♦ вж. uеτдлдkтдблдн [от лат.]
умувам - ♦ вж. мисля
1801. § умълчавам се - ♦ (преставам · ди говоря или да · шумя)
смълчИвам сс, затихвам, утИхвам, притИхвам, зансмявам, онемявам прен,
умъртвявам - ♦ вж. убивам
унесям сс - ♦ вж. забрбвям се
унсс - ♦ вж. захлос
унесеност - ♦ вж. захлас
унивам - ♦ вж. отчайвам се
универсален [по лат. universalis} - ♦ вж. всестранен;
♦ вж. глобален [фр.] иниж.
упадък
-450-
унижавам - ♦ вж. обвжДем ,
унижение - ♦ вж. обвде ·
унизителен - ♦ вж. позорен
уникален [по лат. unicus] книж, - ♦ вж. еОНнствсн
унИние - ♦ вж. потНснатост
унитарен [фр. unitare от лат.] - ♦ вж. сДвнен
унифицИрам [по лат. unifico] книж, - ♦ вж. усОнаквявам
униформа [от фр. uniforme] — + вж. форме [от лат.]
унищожавам - ♦ ъж, убием; ♦ вж. премахвам; ♦ - вж. енулврем
[по лат.]
унищожИтелен - ♦ вж. гвбслсн книж,
уния [рус. уния от лат.] полит. - + вж. съюз
1802. 0 упадък - ♦ (развитие към по-примитивно състояние)
разруха, разложение, регрёс [лат.] книж., деградация [фр.] кннж.,
разтлёние старин., залез прен,, западане, разлагане; ; ♦ вж. Демора¬
лизация [фр.] книж-.'. ♦ вж. катастрофе [гр.]
уптаха - ♦ вж. стрех
• уплашва ми се окото рвзг. - ♦ вж. смвйввм сс
уплетен - ♦ вж. заплетен
1803. - 0 уповавам се - ♦ (имам някого или нещо за опора, за сти¬
мул при някакво начинание) осланям се, надявам се, разчйтам [рус.],
опИрам се, · очите ми са обърнати към някого разг., лсже на това ухо
рвзг.. като кон за (на) зоб сс нвОявем разг. ирон.
унованиё - ♦ вж. наОСжДе
1804. 0 уподобЯвам - ♦ (представям нещо -подобно на друго) оп-
риличйвам, отъждествявам книж-.; ♦ езикозн. вж. есимилНрем [по фр.]
1805. 0 уподобЯване - ♦ (представяне на нещо подобно на друго)
оприличйване, отъждествявано; ♦ езuавзн, вж. еснмилвция [лат.]
1806. 0 упорен - ♦ (който изисква напрежение, усилие) напрегнат,
усИлен
1807. 0 - упорит - ♦ (който твърдо държи на своето и не отстъпва
от него дори когато не ё прав) твърдоглав разг.. дебелоглав пренебр..
бикоглйв резг, прснсбр. инат [тур.] рвзг, прснсбр,, · има дебела (ко¬
рава) глава разз,, не вземам от - дума резг., не му увира главата (акъла.
_ 451 _
уродлИв
ума, тиквата, кратуната, чутурита) <с три кола дърви> рмзг, ндоOобр;
♦ вж. неотстъпнив; ♦ вж. настойчив
упоритост - ♦ вж. търпение .
1808. О употрёба - ♦ (използване на нсщо с някаква цел) упот-
реблàнuе, използване, ползване разг; ♦ (прилагане на нсщо в някаква
област) приложСнис, приложймост
употрсбйм - ♦ вж. използваем
употребление - ♦ вж. ynompèôa
1809. <> ynpàea - ♦ (ръководен орган на учреждение) администрация
[лат.], управлСние; ♦ вж. власт
управление - ♦ вж, упрМвм; ♦ вж. власт; ♦ вж. ръковоДство
1810. 0 ynpàBHHK - ♦ (лице от властта или ръководството) адми-
нистрИтор [от лат.], влИстник; ♦ вж. владетел
упрек - ♦ вж. укор
упреквам - ♦ вж. натяквам; ♦ вж. критикувам [по гр.]
упътване - ♦ вж. наставление
уравновесен - ♦ вж. сДържан
уравновесявам - ♦ вж. балансИрам [по фр.] кнсж,
уравновесяване - ♦ вж. балМнс [фр.] остмр.
уравнявам - ♦ вж. уеДнаквявам
1811. О yparàH [фр. · ouragan] - ♦ (много силен стихиен вятър с голя¬
ма разрушителна сила) тайфун [англ,], циклон [англ.], торнИдо [исп.];
♦ вж. буря
урболёшкати нмр, - ♦ вж, набързо
урва - ♦ вж. страмесеа
уреждам - ♦ вж. организирам [по фр.]; ♦ вж. ДМвам
уровсн [рус. уровень] книж. - ♦ вж. равнище
урод - ♦ вж. Сзроб
1812. О уродлив - ♦ (който е с някакво физическо отклонение от
нормалното) изроден, дсгснсрИран [по нем.] иниж; ♦ вж. грозен
урок - ♦ прен.. вж. поука
урсуз [тур. uğursuz] нар!. - ♦ вж. зъл
урунгсл жарг, - ♦ вж. грозен
усет 452
усамотен - ♦ вж. самотен '
усамотение - ♦ вж. caMomà
усомотеност - ♦ вж. самотО
усвоявам - ♦ вж. възприемам. ♦ вж. научбвамг. + вж. абсор¬
бирам [по лот.]; ♦ вж. асимкеНрам '[от фр.]
усвояване - ♦ вж. есимиеСция [лот.] кеиж.
1813. ф усет - ♦ (вродено способност зо вярно схващано но нещо)
чувство, нюх кекж. ряДко. усёшано
усещам -. ♦ вж.· чувствам
усещано - ♦ вж. усет ;. ♦ вж. чувство
ч X X
усилен - ♦ вж. напрегнат; + ъж. ■ укорен
усилено - ♦ вж. nanpèruamo
1814. ' 0 усилие - ♦ (значително силово напрежение) мъко, зор [тур.]
розз., напън
уславям нср. - ♦ вж. внгвжИрвм [от фр.]
1815. 0 условие - ♦ (положение, обстоятелство, от коото зависи
нещо) предпоставка, предусловие, изисквано;·.♦ вж. уговорка
условия - ♦ вж. обстановка
Ч . X
усложнен - ♦ вж. сложен
1816. 0 усмирЯвам - ♦ (въздействам но някого до стоне мирен,
спокоен, тих) умирявом, 'смирявом, · укротявом, обуздавам, · ■ слагам
юзда но някого или нещо разг., надявам усмирително риза нс някого
книж,
усмирявом· се - ♦ вж. успокоявам сч
усмихнат - ♦ вж. засмян
усмъртявом рядко — ♦ вж. убИвам
1817. 0 усоен - ♦ (който не се огрява от слънце) мрИчон, прохладен,
хладен, студен
усопший църк·. - ♦ вж. мъртвец
успех - ♦ вж. сполука
1818. ф успешен - ♦ (който дава добри резултати) резултИтетон,
офикИсон [фр. от лот.] кеиж.
ч А X
успокоив.*! - ♦ вж. утешавам
_ 453 _ устойчив
1819. <> успокоЯвам се - ♦ (преставам да проявявам душевни въл¬
нения, тревоги) укротявам се, мирясвам нар,, усмирявам сё, уталожвам
се, утйхвам, кротвам, · отпуска ми сё сърцето разг,, олеква ми на
душата (сърцето) резг, ; ♦ вж. олскве ми
1820. 0 успокоёние - ♦ (отстраняване на някакво напрежение, на
възбуда) облекчение, уталожване; ♦ вж. ymèxa
успоредица - ♦ вж. cpaenènue
успоредно - ♦ вж. наред; ♦ вж. еДноврсменно
1821. 0 успЯвам-♦ (намирам начин да постигна нещо) сполучвам,
съумявам, справям се, смогвам, сколасвам нар,
усреднено - ♦ вж. приблизително
устав - ♦ вж. статут [от срвеклат] книж,
1822. 0 установЯвам - ♦ (разкривам нещо) - констатИрам [от фр.];
♦ (определям нещо) определям, намирам; ♦ вж. заздравявам
1823. 0 устЯт - ♦ (който много говори, който не може да бъде над-
думан) приказлИв, бъбрИв, словоохотлйв книж,, речовйт рвзг., · дълъг -
ми- е езика разз.., имам арменска уста разз. uрвн,; имам голямо·. - чене
резг. невOвбр,, имам уста като хамбар рвзг.. прснебр.. не зная - мярка на
устата си резг., устата ми са като воденица резг. нcоOвбр,;- устата ми
са като кречетало рвзг. неоОобр.., дървен философ рвзг, пренебр.
• устата ми са като воденица разз. нcвOобр. - ♦ вж. ycmàm
• устата - ми са като кречетало резг. ncвOобр. - ♦ вж. уствт
• устата му като гериз разз. грубо - ♦ вж. вулгарен;
♦ вж. приказлвв
• устата му мели като воденица рвзг, - ♦ вж. бъбрЧвец
устои книж. - + вж. основа
1824. 0 УСТОЙЧИВ - ♦ (който се държи здраво) стабйлен [от лат.],
здрав, непоклатйм, твърд прен,, неподатлйв
• устойчиво словосъчетание сзиаозн. - ♦ вж. фразеологвзъм
[по гр.] езикозн.
• устойчив словесен ’ комплекс сзиаозн, - ♦ вж. фрeзеолвгНзвм
[по гр.] езиаозн.
х . X ,
устрем - ♦ вж. порив
х X
устремен книж. - ♦ вж. поривист
к . V
устремявам - ♦ вж. насочвам
утвърждйвом
_454„
устройвам - ф вж. дОвсм; Ф вж. организИрам [от фр.]
устройство - ♦ вж. строеж
усуквом розг. прен.. - Ф вж. извъртам розг. прчн.
усъвършОнством - Ф вж. преобразувам
усъвършИнствувоне - Ф вж. рвзвНтич
усърден - Ф вж. грижлив
\ . - ч
уталожвам се - Ф вж. успокоявам се
уталожвано - Ф вж. ycnoKoeuue
1825. 0 утвърждйвам - Ф (давам законно сила но някакво решение)
потвърждавам, узаконявам, санкционирам [фр.], леголизиром· [фр.] книж.
1826. 0 утеха - ♦ (облекчение но тъга, мъко, неволя, розочоровоние '
чрез нещо, което обнодеждва) утешение, розтухо, успокоение, отдушник
прчн, рвзг.. роздумко ' нар.
1827. 0 утешавам - Ф (стремя се до номоля мъкото, тъгото но ня¬
кого) успокоявом, розтущ0βом, раздумвам, развличам, · избърсвам
сълзите на някого кеиж.
утешение - Ф. вж. ymexa
утихвом - Ф вж. успокоявам сч; Ф вж. умълчовам сч
1828. 0 утопия [нлат. utopia от гр.] книж. - Ф (неосъществимо меч-
то) химера [гр.] книж, фикция [лот.] кеиж, фантазия [гр.], ^реалност,
измислица
1829. 0 уточнявам - ф (провя нещо до стане по-определено, по-точ¬
но) конкретизирам [от фр.], процизиром [от фр.] книж, опродОлям,
фиксиром [от фр.] книж.
утрёпвом нср. - Ф вж. убИвам
• утрешният ден кеиж:. - Ф вж. бъбеще
утрин - Ф вж. сутрин
утро - Ф вж. сутрин
утроба - Ф прен.. вж. недрО почт·.
1830. Ф ухйжвом - ф (оказвам прекодено голямо внимание, обикно¬
вено към жено, зо до спечеля благоразположението И) преслОдвом разг,
зодйрям нар, гоня розг, сволям жарг·; ф вж. флиртувам [от англ.]
уханен - ф вж. ароматен [от гр.]
ухиние - Ф вж. оромДт [гр]]·
_455 _
уютен
1831. ♦ yxàfl поет. -♦· (издавим приятна миризма) блигоухИя, дъхам,
дъхтя поет,
ч . \
ухилен рмзг. - ♦ вж. засмян
1832. 0 уча - ♦ (предавам си опита, уменията на някого) поучИвим,
съвСтвам, наставлявам, · дивим акъл нм някого разг.,· наливам ум
<в гливита> на някого рмзз.; + вж. обучавам; ♦ вж. поучавам
• уча ни ум <и разум> някого рмзг. - ♦ вж. поучавам
участ иниж. - ♦ вж. събба
учсн - ♦ нар. вж. иетдлизднτдн [от лат.]
учсне - ♦ вж. светлина прен,
учение - ♦ вж. светлина прен,
1833. 0 учйтел - ♦ (лице, което преподава учебна материя, косто
обучава) прсподавИтсл, педагог [гр.], наставник, даскал [гр.] разг, пре-
ндбр,
учлсненис - ♦ вж. артикуляция [нлат.]
учлснявам - ♦ вж. артикулирам [от фр.]
учредител [рус. учредитель] - л вж. основател
учредявам [рус. учребитв] - ♦ вж. основовам
1834. 0 учтив - ♦ (който проявява вежливост, уважение и такт в
отношенията си с другите) всжлйв, възпИтан, благовъзпйтан книж·..
любСзен, коректен [от фр.] книж. галантен [от фр.], тактичен [от гр.];
♦ вж. внимателен; ♦ вж. мил
учтйвост - ♦ вж. любезност
учудвам - ♦ вж. смайвам
учудване - ♦ вж. изненаДа; ♦ вж. изумление
ущърб книж. - ♦ вж. epedà
1835. О уютен [рус. уютный] - ♦ (който предоставя удобства и доб¬
ро настроение) приятен, комфортен [от англ.] книж.^
уязвявам - ♦ вж. обиждам
фалшив
456 _
ф
фабрикат [по лат. fabricaius] книж. - ♦ вж. взОСлвс
фабрикувам [по лат. fabrcatus] - ♦ вж. изработвам
фаза [от гр. φάσις] - ♦ вж. период [фр.]
файда [тур. fayda от ар.] рвзг, - ♦ вж. изгоОт
факт [лат. factum] - ♦ вж. ОовоО
факти [лат. factum] - ♦ вж. ООнни
фалирам [ит. fallire} - ♦ прсн. вж. банкрутврам [по нем.] анчж,
фалИт - ♦ вж. крах [нем.] прсн,
фалш [нем./п/сг по лат.] - ♦ вж. лицемерие
1836. Ф фалшйв [по лат. falsus} - ♦ (който не съответства на ис¬
тината, на действителността) лъжлйв, неИстински, неИстинен аниж,,
неверен, неточен; ♦ вж. поОпревсн; ♦ вж. Овулвчсн
фалшИвост [по лат. falsus} книж, - ♦ вж. лuцβмèpuβ
фалшифицирам [по лет, falsified] - ♦ вж. поОпрввям
фалшифициран [по лат. falsified] - ♦ вж. поОпрввен
1837. 0 - фамилийрен [от лат. familiaris] - + (който’ се държи ин¬
тимно, безцеремонно, като с близък, без официалности) интИмен [фр.],
свойски, безцеремонен
1838. 0 фамилиарност [по лет, familiaris] - ♦ (държание -без офи-
циалности) интймничене [по фр.], безцеремонност, свойщина нар.
фамилен [по лет, familia} - ♦ вж. Оомвтсн'
фамИлия [лат. familia] - ♦ вж. семСйство
• фамилията (соя) ше разгоня резг. грубо - ♦ вж. отмъщввам
фамозен [от лат. famosus} анчж. - ♦ вж. прословут
1839. - 0 фантазирам ■ (си) [от нем. fantasieren по гр. φαντάζω} -
♦ (представям си мислено нещо, обикновено нещо хубаво, което не
съществува) въобразявам си, измйслям си, мечтая, бълнувам прен.,
измудрям резг, · ирон,, сънувам прен., · хвърча (летя, витая, живея) в
облаците книж.. хвърча по небесата книж.. градя (строя) въздушни
кули книж.: ♦ вж. мсчтея
1840. 0 фантазия [гр. φαντασία] - ♦ (способност на човешкия разум
да създава измислени образи и представи) въображение; ♦ вж. утопия
[нлат.]; ♦ рвзг, вж. измвслица
457
фсномСн
фантастичен [по гр. φανταστικός] - ♦ вж. приказен
фантастически [по гр. φανταστικό^ - ♦ вж. приказен
φaIΠΉcмabòpIffl{φpαнα.нαяgorze от гр.] - ♦ рмзг, вж. измСслица
фанте [ит. fante] жмрг, остар). - ♦ вж. полицай [нсм.]
фантом [ фр · fantôme по гр.] книж, ~ ♦ вж. прИзрмк
фИринкс [гр. φόρινγξ] мнат. - ♦ вж. гърло
фирисСй [от стсвр. parusch] - ♦ прен. кнсж. вж. лицемер
фарисейски [по стевр. parusch] - ♦ прен.. кнсж. вж. ДвулИчен
фарисСйство [по стевр. parusch] - ♦ прен. книж. вж, лицемерие
фарс^Ящи^ [по стсвр. parusch] - ♦ вж. лицемерие
фас [фр. face от лат.] - ♦ вж. лице
фасИда [фр. façadê] - ♦- вж. лице ,
фасон [ф]р./И^<^о^] - ♦ вж. виД
• фасулска работа разг. срон. - ♦ вж. примитИвен
фата [лат./öta] книж. - ♦ вж. съдба
1841. О фатйлсн [от лат./ûitaZzs] - ♦ (който има съдбоносни послед¬
ствия) съдбоносен, съдбовен книж. търж;; ♦ вж. гибелен книж.
федерация [лат. federatici] - ♦ вж. съюз
фсн [англ./т] - ♦ вж. почитател
1842. 0 фсномСн [от гр. φανόμονον] - ♦ прен, (необикновено явле¬
ние) чудо; ♦ вж. явление [рус.]; ♦ прен. вж. zèuuu [лат.]
фсном-шиИлсн [фр. phénoménalis от гр.] - ♦ вж. необикновен
фетйш [фр. fetiche от порт.] - ♦ прен. вж. кумИр
фСя [фр./ес по лит.] - ♦ прен.. вж. uapodèùKa;
♦ прен.. вж. хубавИца
фиИл, фиИла [гр. φιάλη] ант, - ♦ вж. чМша
фийско [ит. fiasco] книж, - ♦ вж. неуспех
фйгура [лат. figura] - ♦ вж. тяло; ♦ вж. телосложение;
♦ вж. форма [от лат.]; ♦ вж. изображение · .
фигуратИвсн [φμ, figuratif] кнсж. - ♦ вж. метафорИчен
[по гр.]; ♦ вж. образен
физиономия [фр. physionomie от гр.] - ♦ вж. лице; ♦ вж. изрм-
жение
фИзкултура - ♦ вж. спорт [англ.]
филия
458 _
фиксиром [фр. fixer от лот.] кеиж. - ♦ вж. уточнявам.
фиктивен [по фр. fictif от лот.] кеиж. - ♦ вж. привИдче,
♦ вж. мним
фиктивно [ПО-фр.ДТ#- от лот.] - ♦ вж. прквНбно
фикция [лот. fictio} книж·. - ♦ вж. утопия [лот.]
филантропия [отгр. φίλ + αννρωπος] кеиж. - + вж. човвчност
филджон [тур. filcan от перс.] розг. - ♦ вж. чдшс
филиал [фр. filial} - ♦ вж. кеон прен,
филйз [тур. filiz} - ♦ вж. стрък
1843. ф филЙЯ [нгр. дим. - ♦ (тънък резен хляб) порязаница
нар,. рОзон
фин [ws.fìnd} - ♦ вж. нвжен, + вж. изтънчен'. ♦ вж. изящен
кеиж. ; ♦ вж. деликСтен [от лот.]
финал [лот..ЩойZй] - ♦ вж. крой
• финалното право спорт, - ♦ вж. край
финанси [лот. /mancia} разг, прчн, - ♦ вж. napìi
финИс [фр. finesse от ит.] кнкж, - ♦ вж. изИсконост
♦логр0нтон [от нем. flagrant} кеиж. - ♦ вж. вНдим
флаг [англ, flag} кеиж, - ♦ вж. знвмч
1844. 0 флегматичен [лот. phlegmaticus} - ♦ (който о с бавни реок-
ции) бовен, тромав, отпуснат, зоспал прен,, вж. и муден
флегматично [по лот. phlegmaticus} - ♦ вж. мудно
1845. 0 флиртувом [от англ, to flirto} - ♦ (отпровям към някого леки
любовни закачки) задявам разг, ухйжвам, кокетнича кеиж.. кокотИром
кеиж.. зонисям се рвзг., · игроят ми очите рвзг,
1846. О фЙкуС·! [нем. Hokus Pokus} - ♦ (хитро скроено измомо) номер
[лот.], уловко, трик [онгл.] прен, мошинОция [фр.]
1847. 0 ф0кус2 [от лот. focus} прее. - ♦ (точка, в която се съсродото-
чово нещо) център [лот.], средоточие ·
1848. 0 фонтан [от ст. fontana} - ♦ (градинско съоръжение с водни
струи) водоскок, шадраван [тур. от перс.]
1849. 0 форма [от лот. forma} - ♦ (външен вид, външно очертание но
нещо) облик, вид, образ; ♦ само в мн. ч. (външно очертание но отдел¬
_ 459 _
фразеолог-йзъм
ни части на тялото) външност, фйгура; ♦ (екипно облекло) униформа;
♦ вж. телосложСнне
формален [лат. formalis] - ♦ - вж. приввОсн
формалИст [по лет, formais] - ♦ вж. бюрократ [фр.]
формално [по лат. formalis} - ♦ вж. привНОно
формат [от л^с^п, formatum} - ♦ вж. размСр
формИрам [фр. former от лат.] - кннж. - ♦ вж. основавам
формулирам [по лат, formal] анчж, - ♦ вж. ОсфинЧрем [от лат.]
формулировка [по лат,formula] книж. - ♦ вж. onpedeAèHue
фортуна [лат.fortune] - ♦ прсн:. книж, вж. съОбЦ
фрагмент [лет, fragmentum] кннж. - ♦ вж. част
1850. О фрагментарен [по л^с^т, fragmentum] прен. - ♦ (който ё час¬
тичен, непълен) непълен, откъслечен, фрагментен [по лат.] прен.
фрагментен [по лат. fragmentum} прсн, - + вж. фрагментарен
[по лат.] прен.
фраза [гр. φράσις] кннж, - ♦ вж. Чзраз; ♦ вж. изречСние
1851. 0 фразеллогИзъм [по гр. φάσις + λόγος] - ♦ (устойчиво съче¬
тание от две или повече думи, което ё придобило ново, единно значение,
обикновено напълно различно от значенията - на съставящите го думи)
фразема [по гр.] езuавзн.; идиом [по гр.] езukвзн., · Фразеологична
единица езuквзн,, фразеологично съчетание езикозн.. устойчиво слово¬
съчетание езuавзн., фразеологичен обрат сзнкозн,, устойчив словесен
комплекс езuквзн.
• фразеологична единица сзикозн. - ♦ вж. фразсологйзъм
• фразеологичен обрат сзиаозн, - ♦ вж. фразевлогùзъм
• фразеологично съчетание сзиаозн, - ♦ вж. фрезеологйзъм
фриволен [(^p./riole от лат.] книж, - ♦ вж. лскомвслсн
фриволно [фр. frivole от - лат.] книж. - ♦ вж. лскомНслсно
фрукти [лат./Л/лймл] - ♦ вж. овОщвя
фукам се разг. - ♦ вж. ввжеич^а
фундамент [лег, fundamentum} аниж:, - ♦ вж. основа
функционёр [нем. Funktionär от лат.] - ♦ вж. ОеСц
функционИрам [нсм, funktìneeren] аниж. - ♦ вж. работя
функция
_460 _
1852. 0 функция [лат. functìo] - ♦ (изпълнявана дейност, предниз-
начение) служба, роля, рИбота
1853. 0 фурор [по · лат. furor] - ♦ (произведено много силно впсчат-
лснис) възхищение, възторг
фурИя [лат. furia] - ♦ прен. вж. стихИя [гр.]
фъкам - ♦ вж. късам
фъртуни - ♦ вж. виелица
хабСр [тур. haber от ар.] нмр. - ♦ вж. вест
хабя - ♦ вж. прахосвам
• хабя нсрви рмзг. - ♦ вж. ябосвам ce
хайр [тур. hayìr от ар.] остмр, простонар. - ♦ вж. благоДеяние
• хайван гиби нар. ееоOхбр, - ♦ вж. безчувствен
хайдутин [тур. haydut} - ♦ вж. бунтовник
хαйцàз<ин> [тур. haylaz} рмзг, пренебр. - ♦ вж. мързелИвец
хайлазувам [от тур. haylaz} рмзг. - ♦ вж. безДелничм
хаймани [тур. haymana] разг, ^оДобр, - ♦ вж. безделник
хайманувам [от тур. haymana} разг, ндоДоер. - ♦ вж. безДелничм
• хак ми с рмзг. назсб. - ♦ вж. пмОа мс се
хил [тур. hal от ар.] разг. - ♦ вж. състояние
хала [от гр. χάλαζο] - ♦ вж, стихия [гр.]; ♦ вж. буря; ♦ вж. виелица
хИлби [нсм. Halbe} - ♦ вж. чМшм
халосан [по гр. χάλω] рмзг. - ♦ вж. налуДничав
халосвим сс [по гр. χάλω] разг.' - ♦ вж. втелявам се рмзг.
хан [тур. han от перс.] остар. - ♦ вж. кръчма
xàoc [от лит. chaos] иниж. - ♦ прен. вж. анМрхия [гр.];
♦ вж. безреДие
_661
хорёсва · ми
хаотично [от рус. хаотичный по лот.] - ♦ вж. разбъркано
хаотичност [от рус. хаотичность по лот.] - ♦ вж. анархия [гр.]
1854. О хОпкО - ♦ (късче храна, което може до се погълне наведнъж)
зйлък
хоплив - ♦ вж. язвИтчече
хопльо разг, прчнчбр. ~ ♦ вж. евКвник
хйпчо рвзг. - ♦ вж. таблетка [фр.] мчд.
харйктер [гр. χαρακτήρ] - ♦ вж. краве., ♦ вж. същинд
хороктерен [по гр. χαρακτήρ] - ♦ вж. показателен
характеристика [фр. caractéristique по гр.] - ♦ вж. отестдт
[лот.]; ♦ вж. обрисовка
1855. О харёсвам [от нгр. άρεζω] - ♦ (имам предпочитание към
нещо, от което изпитвам наслада, удовлетворение, задоволство)
обичам, предпочитам, обожавам, залитом разг, · хвърлям око но
някого или нищо разг., хвърлям (турям) мерок не някого или ни¬
що разгк, остават ми очите в някого или нещо разз., душа довом
зо нещо рвзг.
1856. О хорёсва МИ [от нгр. άρεζω] - ♦ (изпитвам удоволствие от
нещо) нрави ми се, допОдо ми, подйм си розг., · приятно ми о кеиж..
по сърно ми е разг, ложи ми но душата (сърцето) розг., кеф ми о розз.,
умиром зо нещо· или зо някого розг,
хорИсвон [от нгр. άρεζω] - ♦ вж. предпочитан
хорйзвом [нгр. χαρίζω] еср·. - ♦ вж. подарявам
хормониро [по фр. harmonier] прен, - ♦ вж. подхожда
харч [тур. harç· от ор.] рвзз. - ♦ вж. плащания
s . Ч
хохвом со жарг·. - ♦ ■ вж. ·смайвам сч
хваля - ♦ вж. лаская
• хвонол бога· зо шлифера рсзг. - · ♦ вж. nadMenen
• хвошо (изядо) ме липсата жарг·. ~ ♦ вж. губя си
хващам - ♦ вж. почвам
• хвошом златния дявол зо опашката розг, - ♦ вж. забогатявам
хвощом со - ♦ розг. вж. лъжа се
• хвошом (улавям) со за гловото розг. - ♦ вж. смайвам си
• хвошом (улавям) се но · въдицото розг. - ♦ вж. заблужДавам сч
хибрИд
_462_
• хвишам сс ни ума (акъли) нм някого разг. - ♦ . вж. заблуж-
ДОвмм се *
• хвашат мс братята рмзг. - ♦ вж. яДосвам се
• хващат мс нервите разг. - ♦ вж. яДосвам се
• хвашат (прихващат, вземат) ме дяволите рмзг. -
♦ вж. яДосвам се
• хвърлям в тъч (в оркестъра) някого жарг. - ♦ вж. смайвам
• хвърлям око на нещо или на някого рмзг. - ♦ вж. харесвам
[от нгр.]
• хвърлям прах (пспсл) в очите нм някого рмзг. -
♦ вж. залъгвам
• хвърлям светлина нм нещо кнсж, - ♦ вж. обяснявам
• хвърлям сс (набивам сс) в очите разг. - ♦ вж. изпъквам
• хвърлям топа рмзг. грубо - ♦ вж. умИрам
• хвърлям (турям) мсрик нм нещо или на някого рмзг. -
♦ вж. влЮбвам се
хвърчи - ' ♦ прен.. ъж.рея се
• хвт£рча (изхвърлям · сс) нависоко рмзг. - ♦ вж. вМжничмв,
♦ вж. главозамайвам се
• хвърчи (лстя, вития, живея) в облаците книж. - ♦ вж. фмн-
тмзИрмм [от гр.]
• хвърча по нсбссата иниж, - ♦ вж. фантазИрмм [от гр.]
хеи-тика рмзг. - ♦ вж. безпричИнно
хегемонии [гр. ηγεμονία] книж, - ♦ вж. наДмощсе
хеликоптер [фр. helicopter по гр.] - ♦ ' вж. самолет
хепиенд [англ, happy end] книж, - ♦ вж. развръзка
хергеле [тур. hergele от перс.] нмр. - · ♦ вж. стмОо
1857. О Хибрид [от лит. Hibrida] генет. - ♦ (животно или растение,
косто произлиза от кръстосване ни два индивида от различни видове,
породи, раси, сортове и т.н.) мелез [тур.], кръстоска
1858. О ХИЛав - ♦ (извънредно слаб физически) слаб, слабо-тслессн,
слабосилен, нсразвйт; ♦ вж. гърчав
хиля сс - ♦ вж. смея се -
химера [гр. χίμαιρα] ~ ♦ прен, вж. илЮзия [фр.]; ♦ вж. уто¬
пия [лат.]
_463
хИтрост
химерен [от гр. χίμαιρα] - ♦ вж. илюзорен [от лат.]
хипноза [нлат. hypnosis] - ♦ ’вж. внушСнне
хипокрйт [гр. υποκριτής книж, - ♦ вж. лицсмСр
хипотёза [гр. ύπόϋεσις] - ♦ вж. преДположСнис
хипотетИчен [от гр. ύπςϋετικός] книж, - ♦ вж. вероятен
• хитра лисица разз, - ♦ вж. хчтрСц
1859. 0 ХИТреп - ♦ (човек, който обича да надхитря другите) дявол
[нгр.] прен, · рвзг., шмекер [от нем.] резг., хитряга резг., лисИца прсн,
разз., тарикат [тур.] рвзг. гявол жарг., · Кума Лиса резг., хитра ли¬
сица рвзг.. кръстен дявол резг,
1860. ф хИтрост - ♦ (искусна остроумица или постъпка) шмекерИя
разз, дяволИя резг,, гяволйя разз,
хитряга разз, - ♦ вж. хвтрСц
хихйкам се - ♦ вж. смея сс
* Ч
хйщен - ♦ вж. настървен
ч . Ч
хйщно - ♦ вж. настървено
хлад - ♦ вж. студ; ♦ вж. прохлООе '
хладен - ♦ прсн. вж. сДържен; ♦ прен, вж. ревноОушсн;
♦ прсн, вж. апатИчен [ог фр.]; ♦ вж. усоен
хладина - ♦ прсн.. вж. бсзсърОСччс; + прсн. вж. равноОушче
хладнина - ♦ вж. прохлада
хладнокръвен - ♦ вж. спокоен; ♦ вж. епатИчен [от фр.]
хладовина нар. - ♦ вж. прохлада
Ч . Ч
хлапашки - ♦ прсн.. вж. лекомйслсн
хлевоуст нар. неоОобр, - ♦ вж. приказлвв
хленч - ♦ вж. вопъл
хленча - ♦ прсн.. вж. окойвем сс; ♦ вж. плоча
ч . Ч
хлйпам - ♦ вж. плача
• хлопа му дъската разг. - ♦ вж. луО ·
• хлопа му едната дъска рвзг. - ♦ вж. нелуОничав
хлътвам - ♦ разз, вж. влюбвам сс; ♦ разг. вж. загвзвам резг,
• хлътвам (затъвам) с двата крака рвзг, - ♦ вж. загвзвем резг.;
♦ вж. провалям сс
хром
_464_
хлътнол — ♦ вж. вдлъбнат
• хляб нямам до ям розг·. - ♦ вж. глаДувом
ход - ♦ вж. вървеж, ♦ вж. походка. ♦ вж. процвс [лот.]
ходатай [рус. ходатай} - + вж. молИтел
ходене - ♦ вж. върввж
ходило - ♦ вж. стъпало
ходя - ♦ вж. вървя
• ходя по чужд окъл розг. - ♦ вж. заблуждавам сч
хойком еср, нчсaобр. - ♦ вж. скНтсм
хоком - ♦ вж. кором се
хомот - ♦ прчн. вж. робство
хонорар [от лот. honorarium} - + вж. βnзнaгpaжДeнue
хоргувам [гр. χωρατεύω] - ♦ диве., вж. говоря. ♦ диал., вж. кОзвам
храброст - ♦ вж. смвлост
храбър - ♦ вж. смел
1861. 0' хром - ♦ (християнски молитвен дом) чёркво, чИрково нар,
църква, базилика [лот. от гр.], параклис [сргр.], · молитвен дом книж,
Дом Божий църк, Дом Господен църк., Хром Божи църк.' '♦ (езическо
светилище) капищо [пробълг.] .
• Хром Божи църк. - ♦ вж. хром
хрйсим ·[гр.] еар. - ♦ вж. кротък
хрОноно - ♦ вж. трапеза [гр.] розз. прен,.
храня се - ♦ вж. ям
Христос - ♦ вж. Бог ·
хроника [лот. chronica от гр.] -.♦ вж. енвен [лот.]
1862. 0 хрумва МИ - ♦' (изведнъж ми идва нещо ноум) скймво ми
розг. пренебр, осеняв. ме книж, тёкво ми розз, свётво- ми крен,, проб-
лясво ми прен,, прищяво ми се, помИслям си, съоброзявом, · идва ми
но ум<о> нищо рсзг.' ♦ вж. Досчщом се
1863. б хрумване—.♦Cоснaдeαцо мисъл) приумица, скИмвонорозг.;
♦ вж. 'ибвя; ♦ вж. прищявко
хубав - ♦ вж. красив' ♦ вж. ясен прен·. ’
хубовИлко нар. - ♦ вж. хубавице
хубавеляк нар. — ♦ вж. хубавец
_465
хуля
1864. О хубавец - ♦ (хубав, красив мъж) красйвсц, хубивСляк нар.
чаровник
хубавинИ нмр·. - ♦ вж. ирмсотм
1865. О хубавици - ♦ (хубава, красива жена) крисИвица, хубивелки
нар., гиздавелки нар. поет. гиздосйя нар. поет. чаровници, кукли
разг., фея [фр.] прен.
хубосйя нар, ■ - ♦ вж. красотМ
хубост - ♦ вж. крмсотМ
хубостник нар, срон, - ♦ вж. негоДник
хуквам рмзг., - ♦ вж. поб-ягвмм
хули - ' ♦ вж. напМДкм '
ч . ч
хулитсл - ♦ вж. клеветник
1866. О хуля - ■♦ (нападам с думи някого) обйждам, оскърбявам,
кИрам сс, инсултйрим [от лат.] книж. рябко, '♦ вж. злословя
хуманен [от лат. humanus]— ♦ вж. човечен
хумИнност [по лит. humanus] - ♦ вж. човечност
хумористичен [по фр. humoristique] - ♦ вж. смешен’, ♦ вж. весел
хълм - ♦· вж.рид\· ♦ вж. ment [тур.] лмр.‘, ♦ вж. могила
ч .4
хълцам - ♦ вж. плмча
хърбив жарг. - ♦ вж. мършав
• ' хър мър рмзг. - ♦ вж. неразбирателство
ц .
ч · ж ч
цаки рмзг. - ♦ вж. леснинм
цанам - ♦ вж. мърся
• цапнат в устата разг. - ♦ вж. ♦ вж. приказлДв
ч - - ч
ципотя разг,- ♦ вж. мърся
цар - ♦ вж. влаДетел
ч '
цвете - ♦ разг. вж. китка
' цветИст 466
1867. 0 цветйст - ♦ (който е богат на багри, на цветове) живописен,
кИтен; ♦ прсн. (който се отличава с ярка изразителност и образност)
образен, живописен, колорИтен [от лат.], сочен прсн.. картИнен [от ит.],
ярък прсн,
цвят! - ♦ прсн.. вж. слвт [фр.]
1868. 0 ЦВЯТ2 - ♦ (външна светлино-тонална характеристика на нещо)
6àrpa, краска книж,, окраска книж. боя [тур.] разг,, шар нар,. шарка
• педя приказките си резг, - ♦ вж. мълчалИв
1869. 0 цел - - ♦ (предварително определен замисъл) намерение,
замисъл, умисъл; ♦ вж. вОеЦл [фр.]
целебен - ♦ вж. лековвт
\ . X
целенамерено - ♦ вж. нарочно
1870. 0 целенасочен книж. - ♦ (който е- насочен към постигане
на ясно поставена цел) целеустремац книж,. преднамерен
ч . X
целенасочено - ♦ вж. нарочно
1871. 0 целесъобразен книж. - + (който отговаря на ’правил¬
но, разумно поставена- цел) разумен, прйвилен, рационален [от лат.],
практИчен [от гр.]; ♦ вж. смйслсн
Ъ . X
целеустремен - ♦ вж. целенасочен кннж,
целителен - ♦ вж. лсковшп
• целият свят ми ё крив разз, - ♦ вж. яДосте
целокупен - ♦ вж. цял
1872. 0 целомъдрен книж. - ♦ (чиято девственост е непокътната)
девствен; ♦ прен. вж. нсввнсн
ч . X
целомъдреност книж. - ♦ вж. невинност
целомъдрие книж. - ♦ вж. нсвйнност
• целувката на Юда книж, - ♦ вж. коварен
целя - ♦ вж. стрсмя · сс
ценен - ♦ вж. скъп; ♦ вж. бсзцСнен; ♦ прсн,, вж. сввОен
ч . X
ценител - ♦ вж. почитател
1873. О ценност - ♦ (материални и духовни придобивки) богатство
прен., капитал [лат.] прсн.
ч X
ценности - ♦ вж. скъпоценност
централен [от клат. centralis] - ♦ вж. ввжен
_ 467
цялостен
центролизиром [от ΗθΜ'ζζηίΓαΙί$Ϊ6^π\ - ♦ вж. с^^(^с^<^чдо^(^1^1Овсм
цОнтър [лот. centrum] - ♦ вж. срДдищи' ♦ вж. фокус2 [от лот.]
• центърът но тежестта кекж. ■ - ♦ вж. същинО
• пони косъма но две рвзг. - ♦ вж. скъперник
к '
цепка - ♦ вж. пукнатина
цепя - ♦ вж. късам
церемониал [по клот. tfc^romonial} - ♦ вж. церемония [от лот.]
1874. 0 церемония [от лот. caeremonia} - ♦ (извършване но някакъв
тържествен окт или обряд по строго определени правило и предписо-
ния) церомониол [по лот.], ритуал [лот.]
цйвря нср. - ♦ вж. плвчо
циклон [онгл, cyclone} - ♦ вж. урогвн [фр.]
цинизъм [от клот. cynismus} кекж. - ♦ вж. безсрамие
цинИчен [от лот. cynicus} кекж. - ♦ вж. вулгдрчн [от лот·.];
♦ вж. неприличен: ♦ вж. безсрамен
цинИчност [по лот. cynicus} книж, - ♦ вж. безсрдмие
цйрей - ♦ вж. абсцес [лот.] мчб.
цитодоло [ит. cuttadeila} кеиж. - ♦ вж. крвкост
ч . X
циция розг. - ♦ вж. СКъПдрнИК
цупя со разг, - ♦ вж. сърдя сч
църква - ♦ вж. храм
цъфвам - ♦ прчн. рвзг, вж. появявам сч
1875. 0 ЦЯЛ - ♦ (от който но о отнето нищо) непокътнат, ноноkърцОн,
ноночОнот; ♦ (който е в пълния си състов без изключение) целокупен,
всоцял книж. рядко
1876. 0 цЯлостен - ♦ (който обхваща нещо от всичките му страни
и части) пълен, всострОнон,. основен, генерален '[от лот.], тотОлен [от
фр.] кекж., всецял книж... изчерпателен; ♦ (който е доведен до завър¬
шеност) завършен, пълон
• цял треперя розг. - ♦ вж. вълнувам сч
цяр нср. - ♦ вж. лекарство
чародей
_ 468 __
. . Ч · ■
чадър [тур. çadır от перс.] остмр, - ♦ вж. пмлМткм
чактйсвам {тур. zakmak] жарг. - ♦ вж. умея
челнат [тур. zalmak] рмзг, - ♦ вж. · луб; ♦ · вж. налуДничав
челнатост [от тур. çalmak] рмзг. - ♦ вж. луДост·
чалъм [тур. zahm]■ нмр. - ♦ · вж. начсн; ♦ вж. лесникМ
чир иниж, - ♦ вж. очарование ·
чарде нар.· - ♦ вж. стаДо
чаровен - ♦ вж. очарователен
чаровник - ♦ вж. хубавец
чаровница -· ♦ вж. хубавИца; ♦ вж. чароДейка-
ч . \
чаровност - ♦ · вж. хчмрхвйнuе
чародссн - · ♦ вж. · вълшебен
• чарковете му нс си в ' рсд рмзг. - ♦ вж. луб'
чародеец - ♦ вж. чмроДей
1877. О · чародей - ♦ (човек, който ' върши вълшебства,· чудеса)
чародеец, чудотворец, ' ' чудодСсц, омИйник пхдс,; вълшебник, магьосник
[от гр.]
1878. 0 чародейка - ♦ прен,- (много красива· и ' обаятелна жсна)
вълшСбница, чаровница, . омеИница поет,. ' магьосница-' [от гр.] прен.
фся [фр.] прен.
чародСйство - ♦ вж. чубо
1879. 0 част - ♦ (къс от нещо цяло) къср· късче, · откъс, парче [тур.
от псрс.], парченце, отрязък, отломък, отломка, · частИца, откъслек, ·
резен, дял, · компонент [по лат.], фрагмент [лат.], пай [тур.]; ♦ (разкло¬
нение от нсщо основно, цяло) вж. клон прен,
1880. 0 · чИстен' - ♦ (който принадлежи на отделно лице) ' лИчен,
индивидуален [от клат.] ' иниж.. собствен, · персонален [от лат.]; ♦ вж. '
отбелен -
чет-пет [тур. zat pat] рмзг. - ♦ вж. понякога ·
чет съм жарг. - ♦ вж. зная
1881. 0 чаша - ♦ (стъклен, порцеланов, глинен или метален съд зи
пиене на течности — води, чай, кафе, · бира, вино, ракия и т.н.) чашка,
_ 469 __ чёрен
стакан -[рус.], бокал [фр.], халба [нем.], филджан [тур.] разг., фиал [гр.]
ант,., фийла [гр.] ент.; ♦ църк, (сребърна или златна чаша с високо
дъно за причастие) потИр [сргр.]
чашка - ♦ вж. чвше
чвор - - ♦ жарг:. ирон, вж. глупек
чевръст нер, - ♦ вж. пъргав; ♦ вж. игрвв
чевръсто нер. - ♦ вж. чгрНво
чёдо нер, - ♦ вж. рожбе
чёзна - ♦ вж. губя се; ♦ прсн,, вж. линСя
чёиз [тур. çeyiz от ар.] - ♦ вж. зестра
1882. О чёлен - ♦ прсн. (който се намира - най-отпред, - който стои
начело) прёден, пръв, водещ книж., авангарден [от - фр.] прсн,
чсляя - ♦ вж. семейство
чемер Овал, - ♦ вж. скръб -
чепат - ♦ - прсн, рвзг, вж. опърничав
чер - ♦ вж. чсрен
• червата му свирят рамазан разг, - ♦ вж, глвОен _
червён -♦ вж. -Цлсн [от тур.]; ♦ вж. румен,
червенИкав - - ♦ вж. Цлеет [по тур.]
червенйкавоейн - ♦ вж. лилав [фр.]
черда нер, - - ♦ - вж. - сттОо
1883. 0 чёрен - ♦ (който има цвят на сажди, на въглен) чер, вран
нер, пост,, вранен, вранест Овал..; ♦ вж. тъмен
• черен ми - е - светьт резг. - ♦ вж. ядосан
черква - -♦ вж. храм
чёркова нер!. — ♦ вж. храм
черноглёд книж, - ♦ вж. пссимистИчен [от фр.] аниж,
чернокос ’ - ♦ вж. брюнет [фр.]
• черно на бяло резг, - ♦ вж. Доказателство
черноок - ♦ вж. брюнСт [фр.]
черпя се - ♦ вж. пвя
черта - ♦ вж. лНння [от лат.]; ♦ вж. Ивица [по тур.]
чертог старин. пост., - ♦ вж. ОворСц
чест 470
1884. 0 чест - ♦ (съвкупност от нравствени достойнства на лич¬
ността, на които тя дължи доброто · си имс в обществото) достойнство;
♦ (името, сливата, с които се ползва човек в обществото) репутация
[лат.] книж·, ймс прен., прсстйж [фр.] книж., рсномС [фр.] книж.
чСстен - ♦ вж. съвестен; ♦ вж. коректен [от фр.]
чсстйт нар. - ♦ вж. щастлив; ♦ вж. безоблачен прен.
чсстИтки - ♦ вж. поздравление·
честитя - ♦ вж. позДравявам
1885. 0 чёстност ' - ♦ (висока нравственост, основаваща се ни чсст
и порядъчност) почтСност, порядъчност книж., добросъвестност,
коректност [по фр.], доблест, нсподкупност, лоялност [от фр.]· книж,
1886. 0 честолюбйв - ■ · (който много държи на достойнството
и чсстта си и нс търпи оскърбления и обиди) горд, симолюбйв; ♦ вж.
амбициозен [от лат.]
чсстолюбИвост - ♦ вж. честолЮбие
1887. <> честолюбие - ♦ (силно проявено чувство за чсст · и до¬
стойнство, което не позволява ди се понасят обиди и оскърбления)
гордост, достойнство, честолюбйвост, самолюбие, достолСпис старин.;
♦ вж. амбиция [лат.]
• чети конско <свингслис> на някого рмзг. - ♦ · вж. мърморя
четиристйшие - ♦ вж. куплет
чСткаджия жарг, - ♦ вж. угоДник кнсж,
четкам жарг. - ♦ вж. лмсъдя
■ V ж. V
четлив - ♦ вж. ясен прен.
чСтник - ♦ вж. бунтовник
• чеша си езика рмзг, nрееебр, - ♦ вж. говоря
• чивията му мърда рмзг. - ♦ вж. налуДничав
чин - ♦ вж. звМние
чист - ♦ вж. бистър, ♦ прен. вж. прохладен; ♦ прен. вж. не¬
подправен; ♦ прен.. вж. невСнен; ♦ прен., вж. звънлив;
♦ вж. ясен прен.
• чисто и просто рмзг. - ♦ вж. наИстина
чистосърдечен - ♦ вж. искрен; ♦ вж. безхитростен книж;.
\ X
чистота - ♦ прен., вж. невинност
чйтив нар. - ♦ вж. незасегнат
_471_
чудо
човек - ♦ вж. личност ; ♦ вж. енцв
човеколюбив книж. - ♦ вж. човвчен
човеколюбив книж. - ♦ вж. човвчност
1888. 0 човечен - ♦ (който е добросърдечен, състрадателен, ми¬
лостив към другите) човеколюбив книж., хуманен [от лот.] -
1889. 0 човечност - ♦ (отношение към другите хоро, основаващо
се но любов, доброто и разбирано) хуманност [от лот.], човеколюбив.
книж, човещина, филантропия [от гр.] кеиж.. великодушие, доброто;
♦ вж. бобротС
човощинО - ♦ вж. човвчност, ♦ вж. ДобротС
1890. 0 човка - ♦ (преден твърд крой но птичи усто) клюн, клъвко
днае, клъв кнкж, кълвун днае,, клювко диал,, клюницо диал, клювни-
цо duae, гого [тур.] днае,
чорт [рус. ччрт} рвзг. рядко - ♦ вж. дявол [нгр.]
чувам - ♦ разг. вж. узнавам
1891. 0 чувствам - ♦ (обхванат съм от някакви чувство) усёщам,
изпитвам, проживявам
чувственост - ♦ вж. еротика [гр.]
1892. 0 чувствителен - ♦ (който се поддава бързо и лесно но чув¬
ството си) · емоционален [от лот.] книж, сантиментален [от фр.] книж.'
♦ прен. вж. нчжчн' ♦ прее. вж. осезателен
1893. 0 чувство - ♦ (душевно преживяване) емоция [лот.] книж,
вълнение, преживявано; ♦ (сетивно възприятие) усещане; ♦ вж. любов'
♦ вж. усет
чудИк - ♦ вж. скКцс [ном.]
чудат - ♦ вж. стрОнен
чудон - ♦ вж. прекрасен, ♦ вж. странен
\ * X
чудесен - ♦ вж. прекрасен
чудесия разз. - ♦ вж. чубо
чудесно - ♦ вж. отлично
чудноват - ♦ вж. забСвен; ♦ вж. стрднчн
1894. 0 чудо - ♦ (необикновено явление, събитие, което нямо разум¬
но обяснение) вълшИбство, чародейство, могия [нгр.], чудосйя разг.'
♦ вж. феномен [гр.]
чупя
_472_
чудовищен - ♦ ряОко вж. cmpàiueH; ♦ прсн..вж. огромен
чудодеен - ♦ вж. вълшебен
чудодеен - ♦ вж. чароОСй
чудотворен - ♦ вж. вълшебен
чудотворец - ♦ вж. черо^ОСй; ♦ вж. светСц
• чудя се кой път да хвана разз, - ♦ вж. Двоумя сс
чуждица - ♦ вж. вервервзъм сзиаозн,
• чукам по носа някого резг, - ♦ вж. критикувам
чумеря' се резг. - ♦ вж. сърдя сс
чуплИв - ♦ вж. крехък
1895. 0 чупя - ♦ (превръщам нещо на отломки, на парчета) счупвам,
разбИвам, ломя, троша, натрошавам
• чупя (превивам) гръб резг. - ♦ вж. угоДниче
чупя се жерг, - ♦ вж. отввем сч
чутовен пост, - ♦ вж. славен
т .
1896. <> - шаблон [от нем. Schablone] - ♦ прсн, нcвOвбр. (установен,
изтъркан образец, на който сляпо се подражава) схёма [гр.] прсн, 'не-
оДобр,. щампа [ит.] прсн, нcвOобр,; клишё [фр.] прсн, нсо^^о^^:, калъп
[тур.] прсн, нсоДобр,. матрИца [нем.]
1897. 0 шаблонен [от нем. Schablone] - ♦ (който ё изработен по един
и същ образец, по шаблон) схематИчен [от гр.] книж.. - стерео-тйпен [по
фр.] книж.. стандартен [от англ.], клишйран [от фр.], · по елин калъп
(тертип) рвзг. нсоОобрр ♦ прен. (който ё лишен от индивидуални черти,
от оригиналност) изтъркан прсн.. банйлен [от фр.]
шадраван [тур. şadrıvan от перс.] - ♦ вж. фонтам [от ит.]
шайка [рус. шайке] - ♦ вж. бенОа [ит.]
шйкнат Овал., - ♦ вж. луО
шамйрене [по тур. samar] ·разг. - ♦ вж. бой
_473__
шегобйсц
шимаросвим [от тур. samar] разг. - ♦ вж. бИя
шанс [фр. chance] - ♦ вж, ■ сполука; ♦ вж. ИзглеД;
шантав рмзг. - ♦ вж. налуДничав
шантаж [фр. chantage] - ♦ вж. изнуДване
шир емр,■ - ♦ вж. цвят2
шИрка · - ♦ вж. цвят;
шарлатанин) [от фр. charlatan} - ♦ вж. измамник
шарлантанИя [по фр. · charlatan} нмр;. - ♦ вж. измммм
шарлатг^нство [по фр. charlatan} - ♦ вж. мошяничество
шарлоп [тур. şerlop] остмр, — ♦ вж. измМма
ширм [фр. charme} книж. рябко - ♦ вж. очарование
шармИнтсн [от фр. charmant] книж, - ♦ вж. очарователен
ч . X
шатри - ♦ вж. палатка
X - ' х
шатрило остмр·. - ♦ вж. палатка
шатър остар. - + вж. палатка
• шешав [от тур. şaşmak] разг. — ♦ вж. налуДничав
шишардИсан [по тур. şaşrmak} рмзг. · - ♦ вж. сзумде
шашардйсвим ' [по тур. şaşrmak} рмзг. - ♦ вж. смайвам
шишардйсвам сс . [по тур. şaşrmak} разг. - ♦ вж. смайвам се
шишарме [по тур. şaşrmak} рмзг. - ♦ вж. смайвам
шИшвам сс [от тур. şaşrmak] разг. ■ - ♦ вж. смайвам се
шашма [от · тур. şaşrmak} разг. - ♦ вж. измМма
шйшнит · [от тур. şaşrmak] разг. ~ ♦ вж. изумен
1898. 0 шега [тур. şaka] - ♦ (остроумна закачка, предизвикващи смяХ)
зикИчка, глума книж.. 'подбив нмр.. зидявка нар., мийтеп ' [тур.] рмзг.
номер [лат.] рмзг., кодош [тур.] жарг. бъзикня жарг.
шсгаджйя [от тур. şakacı] - · ♦ вж. шегобиец
1899. · 0 шегобиец - ♦ (човск, който обича и умее да сс шегува)
шегаджия [от тур.] рмзг. зевзСк [тур.] разг. мийтипчйя [по тур.] разг.
бъзикИч разг., смешнйк
шсговйт - ' ♦ вж. весел
шеметен - ♦ вж. бърз; ♦ вж. поривСст
ч . X
шеметно - ♦ вж. стремително
шепнснс - ♦ вж. шепот
шепот
474 _·
1900. 0 шёпот - ♦ (приглушен говор) шеитеж ряОко, шёпнене,
шептене, мълвеж, шушнене
шёптеж ряОко - ♦ вж. шСпот
шептенё - ♦ вж. шепот
у . '
шестстйшие - ♦ вж. куплет
шеф [фр. chef] - ♦ вж. лйОср [англ.]; ♦ вж. нечЦлннк
шйбам - ♦ вж. бвя
шибачка разг. - ♦ вж. тояга ч
шикалкавя разг:. - ♦ вж. извъртам разг. прсн.
шилосвам резг. - ♦ вж. поОстрскевем
шик [фр. chic] - ♦ вж. слегветен [фр.]; ♦ вж. разкошен
шикозен [рус. шнаозный от фр.] - ♦ вж. слсгвнтсн [фр.]
шйпест ряОко - ♦ вж. боОлНв
шир пост, - ♦ вж. простор
Ч \
ширина - ♦ вж. простор
У ж У . * Г
широта - ♦ вж. простор;, ♦ вж. размех
ч Ч
ширине нар, - ♦ вж. простор
шйшкав - ♦ вж. ОсбСл
шйшко разг. - ♦ вж. Осбслвк
шкембе [тур. ’ işkembe] резг. - ♦ вж. аорСм
шкембелйя [по тур. işkembe] разг:, - ♦ вж. ОебелОк
школувам [по гр. σχολτ] - ♦ вж. обучавам
школуван [от гр. σχολή] - 4- вж. опитен
шляя се ряОко - ♦ вж. савтам
шматка жерг. прснсбр. - ♦ вж. глупек
шматкам се жарг. - ♦ вж. сквтем
шмекер [от нем. Schmecker] разг. - ♦ вж. хитрСц
шмекерИя [рум. smecherie] резг. - ♦ вж. нзмвма; ♦ вж. хИтрост
ч ч . Ч
• шменти-капели жарг. нрон. - ♦ вж. взмема
шок [англ, chock] - ♦ прен. вж. сътресение
шопинг [англ, choping] аннж. - ♦ вж. пезерувенс [по тур. от перс.]
шосе [фр. choussee] - + вж. път
шоу [англ, show] - ♦ вж. развлечение
шпионин [ит. spione] - ♦ вж. агенту, ♦ вж. Доносчик [рус.]
_ 475 _
щастлив
шпИкер [онгл, speaker] остар. - ♦ вж. бИктор [лот.]
innpèxa.M [нем.. sprechen] жарг. - · ♦ вж. говоря.
шубИ '[тур. suphe. subhe от ор.] жарг. - ♦ вж. страх
• шубо мо о жарг·. - ♦ вж. боя сч
шубелйя [vyp.fupheli] жарг·. - + вж. страхеНвец
1901. 0 шум - ♦ прен. (оживен спор, препирня) шумотевица, оллйрмо
[фр.] рвзг, тупурдйя рвзг.., олелия нар, глъчко, глъч, гюрултия [тур.]
разз. ; ♦ вж. сензОция [фр. от клот.] книж.
шумен - ♦ вж. помпозен [фр.]. кеиж.
шумотевица - ♦ вж. шум
шупва - ♦ · вж. · ·бухва
ч . X
шуртя - ♦ . вж. извирам
шут [рус. шут] - ♦ вж. палячо [ит.]
шушнене - ♦ вж. шепот
ч X
шушумито - ♦ вж. мижитурка
щ
. X *
що нср!. ~ ♦ вж. искам
1902. О щодя - ♦ прее. (зочитом и увожовом чувството и ценностите
но някого) жоля, пестя, . скъпя
щампа [ит. stampa] > ♦ крее., вж. шаблон [ном.] прчн.
Ч ' Ч X
що не щи - ♦ вж. насила
щастие - ♦ вж. бмсженстоо; ♦ вж. беОгоt, ♦ . вж. сполука
1903. 0 Щастлив - ♦ (който имо или изживява щастие) бложйн,
честит нср, блогйт поет, · Но седмото (деветото) нобо разг.; ♦ (кой¬
то имо сполука) късметлйя [тур.] разз, честйт еср, вървй ми, · роден
под щастливо звезда рвзг, родон с ризо разз, роден но Великден разг·.;
♦ (който изживява приповдигнати чувство от конкретен успех) радостен,
• но зноя но земята ли съм, но небето ли съм рвзг, засмоли ми со со
дрехите но гърбо рвзг.
щСдър
_ 476 _
щателен [рус. щотельный] - ♦ вж. вниаМτдлее
щСдрост - ♦ вж. изобилие
1904.. ф щедър - ♦ (който дава, без ди се скъпи, от цялата си душа)
великодушен, ларж [фр.] рмзг., · с широки ръка разг.; ♦ ' прен. вж. рмз-
тхчйтдлдн
ще ми сс рмзг. - ♦ вж. искм ми се
щемпел [нем. Stempel] - ♦ вж. клеймо [рус.] книж. ■
• шс му сс пукнс шкембето рмзг. срон. - ♦ вж. Дебел
s ■ . \
щение остмр. - ♦ вж. сскане
щета - ♦ вж. epedà
щит - ♦ прен.. вж. закрИлм
• щраквам му белезниците разг. - в вж. арестувам [от нсм.]
щрих [нем. Strich] книж. - ♦ вж. лИния [лат.]
щръклея рмзг. - ♦ вж. буйствам
щурСя рмзг. - + вж. луДувам
щурм [нем. Sturm] - ♦ вж. nanadem
ία
юда [евр.] - ^прен. вж. преД^тел
• Юда Искариотски рмзг, - ♦ вж. пребс^тел
• юдина целувка иниж. - ♦ вж. коварен
• годин син рмзг. - ♦ вж. преДстел
юнИк - ♦ вж. збрмвеняк
юначага - ·♦ вж. збрмвеняк
юнИчен - ♦ вж. смел
юнИчсство - · ♦ вж. cаèлocm
юноши - ♦ вж. млаДемс
_4ΊΊ _
язвИтелен
я .
явен - ♦ вж. вИОим; ♦ вж. открвт; ♦ вж. безспорен
1905. .0 явление [рус. явление] - ♦ прсн. (изключително рядко проя¬
вяващо се нещо в обществения живот) феномен [гр.] кннж,
явно - ♦ вж. безспорно
явявам се - ♦ вж. появявам сс
1906. <0 ЯД - ♦ (силно душевно раздразнение, породено от чувство на
негодувание, гняв, възмущение) гняв, ярост, бяс прен., раздразнение,
вж. и ярост
ядене - ♦ вж. трвпСзв [гр.] рвзг, прсн.
ядка - ♦ прсн,. вж. същвнО; ♦ прен.. вж. срсОв
• яд ми капе на сърцето рвзг. - ♦ вж. яОосвам сс
ядовит - ♦ ряОко вж. язвНтелен
1907. 0 ядосан - ♦ (обхванат от чувство на яд) нервИран, гнёвен,
сърдИт, разгневён, раздразнен, разсърден, налютён евр., бесен прсн.
навъсен, - нагрочен нар..- · не се седи насреща ми разз., станал съм с
левия си крак резг.. не съм на себе си рвзг,, извън себе си съм рвзг,.
целият свят ми е крив - разг., черен ми е света рцзз,
ядосаност - ♦ вж. възбуДе; ♦ вж. афСкт [лат.]
1908. 0 ЯДЛСВам се - ♦ (изживявам чувство на недоволство', раз¬
дразнение, яд, гняв) нёрвИрам се, дразня - се, сърдя се, тровя се рвзг.,
гневя се, кося се нар., лютя се нар.. пеня се резг. впрягам се рвзг.
пенявя се жерг. психясвам жарг. · хвашат ме нервите разз. хабя
нерви резг.. хвашат (прихващат, вземат) ме дяволите резг,. скърцам
със зъби разз. кипва ми келя резг.. хвашат ме братята рвзг. излизам
от (из, извън, вън от) кожата си (себе си) резг. яд ми капе на сърце¬
то разз. избиват ми бушоните резг. изправям се на нокти <и зъби>
резг,. стяга ме шапката резг. вдигам пара резг; ♦ (обхваща ме силно
чувство на- раздразнение и яд) разгневявам се, избухвам - прен., кИпвам
прен. » кипва ми келя рвзг:; ♦ вж. горещя сс
1909. 0 язвИтелен - ♦ (който съдържа злоба, сарказъм, който обиж¬
да, засяга, наранява) хаплИв, - бодлив прен.. ехИден [от гр.], заядлИв,
злъчен, саркастИчен [от фр.] -книж. отровен прен. ядовИт, остър прсн.
злорад, · имам остър език разз. остър ми е езика рвзг. имам змийски
език разз.
ям
— 478 —
язвитолност - ♦ вж. ожесточение
• я имо, я нямо ебк колко ск рсзг. - ♦ вж. криблизКтелно
• яйно до вземеш от него, и то жъл тък нямо разг. -
♦ вж. скъпврник
• яйцо до хвърлиш, нямо къде до подне рсзг. - ♦ вж. множество
як нар. - ♦ вж. сНлее
ч . S
якост нар. - ♦ вж. сиеа
ч Ч
ялов - ♦ рвзг. вж. напразчн
к . X
ялово - ♦ рвзг. вж. напразно
1910. V ЯМ - ♦ (поемом хроно) храня со, лопом рсзг, крон., плюскам
разг, грубо, мОнджом жарг,, монджОря жарг., кльопом жарг, тъпча
се разз. грубо
• ям душото на някого рвзг·. - ♦ вж. мъча
• ям хляб и сол разз. - ♦ вж. мизерствам
яром - ♦ прчн.. вж. робство
яркочервен - ♦ вж. Олен [от тур.]
1911. О Ярост - ♦ (много силен гняв, крайно силно раздразнение) яд,
гняв, бяс крие,, розярИнтст, настървеност, ожосточИност, ожесточение;
♦ вж. яд
1912. <> Яростен - ♦ (който о обхванат или изпълнен с ярост) разярен,
гнИвон, бИсон прен., свирИп, ^вире^л, озворИн, ожесточён, ностървИн
ярък - ♦ вж. блестящ, ♦ прчн.. вж. цвитКст
1913. О Ясен - ♦ прчн. (за стне) изИскон, точен, сбит; ♦ прчн. (за
почерк) хубов, чотлйв, чист; ♦ (за време) вж. безоблачен, ♦ прчн. (за
ум) вж. бистър; ♦ прчн. (зс глас) вж. звънлив. ♦ прчн. (за отговор, по¬
зиция) вж. катвгорИчен [от гр.]
1914. О ЯСНО - ♦ (зо изразяване но становище - без до се скрива мне¬
нието, . позицията) определено, открйто, · кото но длан разг., в лицето
(очито) разг.' ♦ ' (за ночин но изразявано) вж. глОдко
1915. 0 ЯСТИе - ♦ (готвено ядене) гозба, ядоно, блюдо крен., мОнджо
[от. ит.] разг., готвено, лопОчко жарг, кльоп^^ко жорт.
• яхнал о но оса разг. - ♦ вж. зъл
_479_
проф. д-р Върбан Вътов
СИНОНИМЕН РЕЧНИК
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ЗА УЧЕНИЦИ
Коректор - Александра Танева
Корица и дизайн - Анелия Славова
Предпечатна подготовки - Анелия Славова .
Техническа редакция - Пламен Славчев
Художествени редакция - Ваня Илиева
Художествено и графично 'оформление
на книжното · тяло - Издателски къща СКОРПИО
Policy of perfectionism - SCORPIO PUBLISHING
Издателството ни тези,
които успяват
СКОРПИО
Зи · контакти:
София 1000, п. к. 1399
Търговски отдел на Издателска къща СКОРПИО:
Книжна борса СКОРПИО
тел./факс: 02/ 943-75-26, . мобилен: 0878/ 667 697, 0885/ 609 914
e-mail: scorpioborsa@mail.bg web site: www.scorpio.bg
Издателска къщи СКОРПИО:
тел./фикс: 02/ 944-27-37
e-mail: info@scorpio.bg
web site: www.scorpio.bg ISBN 978-954-792-830-5
Проф. д-р Върбан Вътов е роден през 1941 г.
Завършва специалност „Българска филология“
в Софийски университет „Климент Охридски“
(1966). Постъпва като асистент в катедра „Съ¬
временен български език“ във Великотърновски
университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1975).
Кандидат на филологическите науки (д-р) от 1977.
Хабилитира се като доцент през 1986 г. с труда „Езикът на
Софрониевитеръкописни съчинения “. Лектор по български език
в университета „Иван Франко“ в гр. Лвов, Украйна (1981-1985)
и в Московския държавен университет (2005-2008).
Декан на Филологическия факултет (1987-1990). Ръководител
на катедра (1997-2004). Професор - от 2004 г. Пенсионира се
през 2009 г. Автор е на университетски учебници по съвременен
български език, фонетика, лексикология; книги и речници.
Синонимният речник на българския език е създаден в помощ
на учениците - за да подпомага ежедневната им работа в часовете
по български език и литература, да затвърждава и обогатява по¬
знанията им в областта на съвременния български език.
Речникът съдържа около 10 090 езикови единици, от които
над 8880 са лексеми, 1295 са фраземи. Като доминантни си¬
ноними са изведени 1915 лексеми, водещи повече от 3500 сино¬
нимии реда. Замислен е да реши няколко основни задачи:
Първо, при подбора на изразните средства говорещият и пи¬
шещият да се съобразяват с тяхната стилова принадлежност,
стилистични и експресивни възможности.
Второ, да се получат сведения за произхода на езиковата
единица и за вида й в езика източник и откъде тя е заета, за
произносителния й вид по отношение на ударението.
Трето, включването на фраземи дава възможност да се под¬
помогне усвояването на най-широко използваните експресивно-
образни изразители на съответните значения, като се формира
и усет за тяхната употреба - при какви случаи и в кои речеви
ситуации е оправдана тяхната употреба.
www.scorpio.bg
ISBN 954-792-830-9
9 89547 928305
1^ л\
Издателството на тези,
които успяват
СКОРПИО
Цена: 8,99 лв.