Автор: Стойчева Е. Генова Д. Платникова Р. Андонова Ц.
Теги: речник българския език немски
ISBN: 954-9640-24-8
Год: 2000
Текст
Над 120 000 думи
БЪЛГАРСКО-НЕМСКИ
РЕЧНИК
А~Н
Новият немски
правопис
Таблица на
неправилните и
модални глаголи
ИЗДАТЕЛСТВО
гл. ас. Е. СТОЙЧЕВА, ас. Д. ГЕНОВА, Р.
ПЛАТНИКОВА, ас. Ц. АНДОНОВА
БЪЛГАРСКО
НЕМСКИ
РЕЧНИК
ПЪРВО ИЗДАНИЕ
ИЗДАТЕЛСКА къщА^еси
-2000-
Всички права върху българското издание са запазени за ИК”ВЕСИ”.
Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или
предавана под никаква форма или начин, електронен или механичен,
включително фотокопиране, записване или чрез каквито и да са системи
за съхранение на информация, без писменото разрешение на ИК “ВЕСИ”
© Е. Стойчева, Д. Генова, Р. Платникова, Ц. Андонова, 2000 г.
© ИК “ВЕСИ”, 2000 г.
© Alan GROUP, оформление и дизайн на корицата, 2000 г.
http://go.to/vesi
email: 5mgnjup@inet.bg
ISBN 954-9640-24-8
БЪЛГАРСКО
НЕМСКИ
РЕЧНИК
А-Н
ПЪРВО ИЗДАНИЕ
Първи том
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА^еСИ
-2000-
Съдържание
Съдържание
4
Предговор
Указания за използване на речника
Условни съкращения и знаци
А
Б
В
Г
Д
Е
Ж
3
И
Й
К
Л
М
Н
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ И МОДАЛНИТЕ
ГЛАГОЛИ
ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА
....5
.... 6
....8
.. 10
.. 30
... 88
139
174
225
241
251
301
358
359
431
462
519
601
615
5
Предговор
Предговор
Липсата иа обширен Българо-немски речник на пазара е една от основните причини
за създаването на настоящия. Словестното му богатство (над 120 000 думи) ще бъде полезно
за българи, изучаващи немски език, студенти, учители и преводачи.Тук ще намерите не само
основният словесен и фразеологичен фонд на българския и немски език, но също така и
редица редки и специализирани термини.
Фразеологията е неделима част от настоящия речник. Тя се явява допълнение,
необходимо за по-задълбоченото вникване в значението на заглавните думи, а на отделни
места онагледява и тяхното свързване с други думи и изрази.
Значението на отделната дума е подчертано с илюстрация в подходящи примери и
характерни изрази от фолклорното ни богатство.
Речниковото съдържание е съобразено с измененията и състоянието на немския
език, като е отразен новият немски правопис. В речника са включени новообразувани думи
и изрази, създадени под натиска на настъпващите в българския и немски език промени.
Ето защо считаме, че настоящият речник ще бъде полезен не само за всички, които
изучават немски език, но и за тези, които искат да усетят и уловят духа и красотата иа
съвременната немска реч.
От издателите
I
Указание за изпозване на речника
6
Указания за използване на речника
Заглавните български думи са напечатани с получерен шрифт и са
дадени в азбучен ред.
След всяка главна дума е отбелязана граматическата й характеристика.
Немските съществителни са дадени с означение на рода (m-мъжки род, f-женски род, л-
срсден род).Следва окончание за родителен падеж, единствено число за мъжки и среден
род и окончание за родителен падеж, множествено число за всички съществителни. За
имената от женски род родителен падеж единствено число не се дава (като ненужен).
Ако в множествено число съществителното име има две форми, окончанията са отделени
посредством наклонена черта (/). Във всички от случаите, пред съответното окончание
стои т ире (-). Ако съществителното в множествено число има преглас, това е отбелязано
със знака т. Съществителни, които се употребяват само в множествено число, сс
обозначават чрез съкращението pl. За тях заглавната дума е дадена в множествено число.
Пример:
сърце-Hcrz n, -ens, -еп (чети: das Herz, des Herzens, die Herzen)
човек-Mann m, -es, -rer (чети: der Mann, des Mannes, die Männer)
Глаголите се характеризират със съкращенията 1г.(прсходни), intr.
(непреходни), mod. (модални), imp. (безлични) и гсП. (възвратни). Силните, модалнитс,
спомагателните и неправилните глаголи са обозначени със звездичка (*), а основните им
форми, както и някои особености по сирежението им са дадени в края на речника. След
съкращението inlr. чрез h. или s. сс обозначава с кой спомагателен глагол сс спряга
съответният глагол в миналите сложни времена.
Пример: verkrauten inlr. s.
При непреходните глаголи се дава обикновено и граматическа формула, обозначаваща
рекцията на игагола (обикновено поставена в скоби). Рскцията е означена с главни
начални букви на съответния падеж, който глаголът управлява (G- за Genitiv, А- за
Akkusativ и D- за Dativ)
Пример:
чакам-liaiTen inlr. h. (G или auf e-n, etw.)
Когаго българското прилагателно на немски се превежда с първата част
на сложна дума, това с оказано в речника с тиренце след определящата дума.
Пример:
домашеи-Haus-
При предлозите, непосредствено след отбелязаните съкращения на
падежите (G, А или D), се означава и рекцията им.
Пример:
горд-stolz auf А
Всички съответстващи на българската дума немски значения образуват
група. Те са разделени посредством запетая (,). Различните значения иа думата образуват
различни групи, номерирани с арабски цифри. Всеки самостоятелен израз е отделен с
точка и запетая (;).
Пример:
легепда-1. Heiligenbuch п, Heiligengeshcichte f, Sage f, -n (das ist zur Sage geworden това e
станало легенда; es geht die Sage има предание, носи се легенда)2. Aufdruck m, -(e)s, -е
7
Указание за изпозване на речника
(на географска карта, картини, илюстрации), Beschriftung f, ~еп (на карти), Legende f, -n
(и за карта), Signatur f, -еп (нахарти)
Там където немската и българската дума се покриват напълно, се дават
допълнителни пояснения, които доуточняват смисъла и значението на немскта дума.
Пример:
царица-1. Ballkönigin f (на бала) (рядко), Zarin f, -nen, Bienenkönigin f (царица), Königen f, -
nen 2. Dame f, -n (шах.) 3. Drohnenmütterchen n (пчелна, произвеждаща само търтеи),
Weisel f, -n (на пчелен кошер)
Условни съкращения и знаци
8
Условни съкращения и
шах.-
шахматно
швейа-
швейцарски иазраз
знаци
шег-
шеговито
юр.-
юридически израз
ашт-
анатомия
А
Akkusativ
вииителен падеж
архит-
архитектура
D
Dativ
дателен падеж
астр,-
астрономия
d-e
deine
биол.-
биология
d.h.
das heißt тоест; т.е.
бот.-
ботаника
d-m
deinem
вет,-
ветеринарно дело
d-n
deinen
остар.-
остаряла дума
d-r
deiner
orniam.-
отглаголно
d-s
deines
пенор.-
псйоративно
e-e
eine
печ.-
печатарско
e*m
einem
подигр.-
подигравателно
e-n
einen
поет.-
поетичен
e-r
einer
презр.-
презрително
e-s
eines
прен.-
преносен смисъл
etw.
etwas
нещо, нщ.
пренсбр,- пренебрежително
f
femininum
женски род
разг.-
разговорно
s-m
seinem
рсл.-
религия
s-n
seinen
ссл.-сп-
селскостопански термин
s-r
seiner
сиорг-
спортно
s-s
seines
стр.-
строителство
s-e
seine
студ.-
студентски израз
u.
und
и
СЬ1ф,-
съкратено
usw
und so weiter
и така нататък
тсшр-
театрално дело
G
Genitiv
родителен падеж
текет.-
текстилство
h.
haben
спряга се с haben
тсхн.-
техника
m
maskulinum
мъжки род
тьрг-
ТЪрГОВИЯ
m-e
meine
укир,-
укорително
nv-m
meinem
умал-
умалително
m-n
meinen
учен.-
ученически израз
m-r
meiner
фам.-
фамириарно
m-s
meines
физ.-
физика
N
Nominativ
именителен падеж
филос.-
философия
n
neutium среден род
фопг-
фотография
s.
sein
спряга се със sein
хидр.-
хидрология
z.B.
zum Beispiel
например, напр.
хим.-
химия
църк,-
църковно
г в немския текст означава, че множественото число на думата се образува с преглас, напр.:
аванс-Abschlag т, -(6)8, ?е (чети: der Abschlag, des Abschlages или des Abschlags, die
Abschläge)
* означава, че глаголът е силен, напр.:
надам-fallen* intr. s. (чети: силен неправилен глагол, спряга се със sein). Спрежеиието на
силните глаголи виж в приложението, поместено в края на речника.
9
Условни съкращения и знаци
... замествах част от изпусната част в текста.
() включват букви (думи), които могат да се изпуснат при допустимо двояко четене,
напр.:
фазан-Fasan ш, -(e)s,~(e)n (чети: der Fasan, des Fasanes или des Fasans, die Fasasen)
лаборатория-Labor n, -s, -s/e (чети: das Labor, des Labors, die Labors или die Labore)
1.2. C арабски цифри са означени различните значение на една и съща дума, напр.:
лабириит-1. Irrgarten ш, Ingebaude n, Irrgebüsch п, Irrgang ш, -es, *е 2. Gewirr(e) n, -(e)s (прен.),
Labyrinth n, -s, -е (и в ухото), Bogengang m (на ухо) (анат.)
~ замества съответната немска дума, използвана в изразите и примерите,
непосредствено след нея.
а
10
А
a-auch conj. (~ ich war jung и аз бях млад ;
Karl kommt nicht, Anton - nicht Карл няма
да дойде, нито пък Антон ; ein ehrlicher
und ~ geschickter Mann почтен, а също
така и сръчен човек ; das Kleid ist schön,
aber - teuer роклята е хубава, но и скъпа;
~ nicht schlecht и това не е, не би било
зле), sondern (er zahlte nicht in bar, ~ mit e¬
r Tratte той плати не в брой, а с трата ;
nicht nur ~не само, но и), aber, und
аба-1. Wolf m, -s, -fe, handgewebter grober
Wollstoff m, -s, -e, Beiderwand f 2. Umhang
aus solchem Stoff
абаджия-Schncidcr m, -s, -
абажур-Glaskugd f, Glaslocke f (стъклен),
Kranz m, -es, -e, Lampenschirm m,
Lichtschirm m, -es, -e, Schirm m, -es, -e
абак-l.Plinthe f, -n (на колона, статуя)
2.Siilenpiattc f (архит.)
абака-Säulenplalte f (архит.)
абаиос-EbenhoIz n
абатски-äb lisch adj.
абагстпо-Abtei f, -en
абдикация-Thronentsagung f, Abdankung f,
-en, Abdikation f, -en
абдикирам-abdanken tr., auf den Thron
verzichten, abdizieren tr.
аберация-Abweichung f, -en
абисинец-Äthiopier m, -s, -
Абисииия-Athiopien n
абисински-äthiopisch adj.
аблактация-Ablaktation f, -en
аблан-Ranunkelstrauch m (бот.)
аблатив-Ablativ m, -s, -е(грам.)
абонамент-1.Abonnement n, -s, -s 2.Anrecht
n, -s, -е (в театър, концерт), Miete f, -n (в
театър), Platzmiete f (в театър)
3.Zeitungsgeld n (за вестник)
абопат-l .Abonnent m, -en, -en, Anrechtler m,
-s, -e 2. F emsprechteinehmer m (телефонен)
абонирам ce-abonnieren tr. intr. h (auf etw. A)
абоииране-Abonnement n, -s, -s
аборт-1.Abort m, -s, -е (мед.), Abtreibung f, -
en (мед.) 2.Fehlgeburt f, Kindesabtreibung
f, Verwerfen n,-s
абортивен-abortiv adj.
абортирам-abortieren intr. h
абразия-Abrasion f, -en
абревиатура-Abkürzung f, -en
a6p>ixT-Abricht(hobel)maschine f (техн.)
абсида-l .Apsis f, -siden (архит.) 2. Asside f, -n
(на планета) (остар.)
абсолютен-rein (- singen пея чисто ; die
Wohnung - halten държа жилището чисто
; ein Kleid rein(e) machen почиствам дреха
; sich D das Gesicht - waschen измивам се
лицето ; die Straße ~ fegen измитем
улицат\ ; ein -es Blatt Papier чист лист
хартия; mit -en Händen c чисти ръце; aller
Sünden ~ бе звсякакви грехове ; ~e Tiere
жергвени животни ; etw. ins -e schreiben
преписвам нещо на чисто ; e-m die
Wahrheit sagen казвма на някого смата
истина ; die Luft ist - няма опасност,
naokolo е чисто; е-е -е Weste haben нямам
корливи ризи ; ~cn Mund halten държа си
езика, пазя тайна), absolut adj.,
schlechthinnig (unbeschränkter Herrscher
абсолютен владетел)
абсолютизъм-AbsoIutismus m, -s,
Selbstherrschaft f
абсолютно-absolut adj., effektiv adj.,
schlechterdings, schlechthin, durchaus, ganz
(er hat gar kein Recht той няма абсолютно
никакво право)
абсолютизъм-absolutismus m, -
абсолютност-Absolutheit f, -en (филос.)
абсорбер-Absorber m, -s, - (техн.)
абсорбирам-absorbieren tr. (газ, топлина,
лъчи), annehmen* tr. (Farbe - попива,
поема боята (за плат)) (хим.), anziehen*
tr. (e-n Geruch von etw. ~ приемам дъх,
умирисвам се от нщ.), aufnehmen* tr.
(Wasser nimmt Salz auf водата поема
солта) (хим.), einsaugen* tr. refl.,
resorbieren tr.
абсорбнране-l.Absorption f, -en, Resorption
f, -en 2 Aufnahme f, -n (биол.)
11
автоматичен
абстрактен-abstrakt adj.
абстрактност-Dürre f, -n (прен.), Abstraktheit
f
абстракцня-Abstraktion f, -en
абстрахирам ce-abstrahieren intr. h von etw.
(понятия, принципи, закони), absehen* tr.,
wegdenken* tr. refl.(etw.)(oT нещо),
abstrahieren tr., abziehen* tr.
абстрахиране-Abstraklion f. -en,
Abstraktionsvermögen n
абсурд-Wahnwitz m, Widersinn m, Absurdität
f, -en
абсурден-absurd adj., sinnwidrig, sinnwidrig,
widersinnig
абсурдност-Absurdität f, -en
абсцес-Abszess m, ...esses, ...esse (мед.),
Eiterbeuel f (мед.)
абсциса-Abszisse f, -en (мат.)
авангард-Vedettc f, -n (конен), Avangarde f, -
n, Vortrupp m, -s, -s, Vorhut f, -en
аванс-Abschlag m, -(e)s, -re, Vorgabe f,
Vorschuß m, Avance f, -n
авансирам-aufrücken intr. s. (er ist zum
Obersten aufgcröckl том е повишен в чин
полковник ; der Schüler rückte in die
nächste Klasse auf ученикът премина в
следващия клас), vorschießen* tr.(e-m е-е
Summe)(cyMa), vorslrecken tr., avancieren
intr. s., vorslrecken tr., einen Vorschuß
geben*, befördert werden, aufrücken intr. s.
(в службата)
авансиране-Aufstieg m, -s, -e
авансцена-Vorbühne f, Proszenium n, -s, -ien,
Vorderbühne f, -n
аванта-Schnapp m, -es, -e
авантюра-Eskapade f, -n, Abenteuer m, -s, -
авантюрист-Hochstapler m, Abenteuer m, -s
аваитюристичен-abenteurlich
(Abenteuerroman авантюристически
роман)
авариен-havariert adj., wrack adj.
авария-l.Havarie f, -n 2.Seeschaden m
(морска) 3.Spillagc f, -n (на стока от влага
вследствие лоша опаковка), Panne f, -n
(автомобилна), Seeschaden m, -s (корабна)
aei-yp-Augur m, -en (ист.)
Август-August m (мъжко име)
август-August m, -s, - (месец)
авгуспшец-Augustiner m, -s, ~
августовски-augusteisch (епоха) (ист.)
авиатор-Flieger m, -s
авиационен-fliegerisch adj.
авиация-l.Flugwesen n, 2.Fliegerei f, -en
(воен.) 3.Seeluftstreilkräfte pl. (военно¬
морска) 4.Tiefflieger m (щурмова),
Luftfahrt f, Flugtechnik f, -en,
Luftstreitkräfte pl.
авизирам-ankünden tr. (трата) (търг.),
ankündigen tr. (трата) (търг.)
авизо-Ankündigungsschrciben n (търг.),
Anzeige f, -n (търг.)
авитаминоза-Manfelkrankhcit f
авлига-Рfingstvogcl m (зоол.), Pirol m, -s, -c
(зоол.)
авоари-l.Haben n, -s, 2.Loroguthabcn n (на
банка) 3.Guthabcn pl. (тьрг.)р, Hat n (търг.)
4.Habenbestände pl.
Аврора-Aurora f (мит.)
Австралия-Australien n
Австрия-Österreich n
автентичен-echt adj. (~cs Dokument
автентичен документ), authentisch,
verläßlich, glaubwürdig
автептичност-Echthcit f, -en
автобиографи че и-а u tob iograp Irisch,
selbstbiographisch
автобиография-Sclbstbiographic f,
. Autobiographie f, -ie
автобус-Aulobus m, -ses, -se, Bus m, -scs, -sc
автовлак-Sattclschleppcr m
автограф-Selbslschrift f
aBTOÄiwaKT-Sclbstgelehrle(r) m
автожир-Hubschrauber m
автоклав-Kocher m, -s
автократ-Selbstherrscher m
автократнчен-selbstherrlich
автокрация-Eigenmacht f
автомат-l.Fcrnsprechselbstwählanlagc f
(телефонен) 2.Gasautomat m (за светилен
газ) 3.Münzfernsprecher m (телефонен)
4.Selbstgeber m, Automat m, -en, -en
автоматичен-selbsttätig, zwang(s)läufig
автоматически
12
(движение) (техн.), automatisch
автоматически-Sclbst-, zwang(s)läufig
(движение) (техн.), automatisch
(Maschinenpistole автоматическа пушка)
автоматичност-Zwangsläufigkeit f, - (техн.)
автомобил-1. Wagen m, -s,
Personenkraftwagen m 2.Landaulelt n, -s, -
е (лек) 3.Mietauto n (наемен) 4.Kabrioletl
n, -s, -c (със сгъваем покрив), Klappdecker
m (кабрииолст) 5.Polizeiflitzer m
(полицейски) 6.Tourenwagen m
(екскурзионен) 7. Zubringer m, -s (до
главна линия) S.Zweisitzer m (двуместен)
9.Tut-Tut n (детски говор). Automobil n, -
s, -c, Auto n, -s, -s
автономен-cigengcmacht adj., selbslsländlig
(страна), autonom, selbständig, unabhängig
автоиомня-Selbslvcrwaltung f
aBTOiiOMHOCi-Selbstsländigkcit f
автоплуг-Tragpflug m
автонортрег-Sdbslbildnis n, -ses, -sc
автор-1 .Schreiber m, -s (на писмо, учебник),
Täler in, -s, Verfasser m, -s 2.Drängcr m, -s
(от “Бурите устреми”), Autor m, -s, -oren
2. Urheber m, -s (на деяние)
авторизирам-ermächtigen tr.
авторитет- (.Geltung f, -cn, 2.Gewährsmann m
3. Ansehen n, -s (in großem ~ stehen радвам
се на голяма почит; sein - geltend machen
използвам авторитет а си; sich ein ~ geben
давам си важност), Autorität f, -en
авторитетен-maßgebend (Machtwort
авторитетна дума)
авторски-Autoren-, Urheber- (Urheberrechte
авторски права)
авторство-Verfasserschaft f, •
автоспусък-Selbslauslöser m (фот.)
автостоп-Fahrsperre f (жп.)
автострада-Rollbahn f (военна)
автоцистерна-Tankwagen m
araiia-Liebesmahl n (у християните)
агент-1. Agent m, -en, -en, Geheimpolizist m
(таен) 2.Geschäftsträger m (търг.) 3.Agens
n, -, ...enzien (хим.) 4.Häscher m, -s
(полицейски), Kiberer m, -s,
Kriminalbeamte(r) m (таен, цивилен
полицейски) 5.Lieger m, -s, - (на фирма)
6. Lockspitzcl m, Polizcisplitzel m (таен),
Resident m, -en, -cn, Spieß m, -es, -е (таен)
7. Versicherungsvertreter m
(застрахователен) 8. Vertreter m, -s, -, Spion
m, -s, -e, Spitzel m, -s
areiiTKa-Werdedame f (за рекламиране на
стоки) (търг.)
агентство-l.Agcntie f, -п 2.Agentur f, -en
(търг.)
агентура-Agcntur f, -en (търг.), Generalagentur
f (главна) (търг.)
агеиция-Agentur f, -en, Vertretung f (търг.)
агитатор-l. Agitator m, -s, ...oren, Volkslribun
m 2. Wahlagent m (при избори) 3. Aufklärer
m, -s, - (в ГДР) (полит.)
агитаторски-agitatorisch adj.
агитационен-agitaloriscli, aufklärisch
агитация-I.Agitation f, -cn (полит.)
2.Aufklärung f, -en (в ГДР) 3.Sichlwerbung
f (нагледна), Sichtwerbung f (нагледна)
4.Werbeaktion f, Werbung f
апибрнгада-l.Agitationseinsatz m (полит.)
.Aufklärungstrupp m (в ГДР)
агитирам-agitieren intr. h
anmca-Agitationseinsutz m, -es, -re
агитпункт-Aufklärungslokal n (в ГДР)
(полит.), Aufklärungsstelle f (в ГДР)
(полит.)
агиттабло-Sichtwerbung f, -en
агломерат-Agglomerat n, -s, -е (минер.)
аглутинация-Agglutination f, -en (езикозн.)
anie-Lamm n, -s (lammfromm кротък като
агне)
агнешки-Lamm- (Lammfell агнешка кожа)
апюстик-Agnostiker m, -s, - (филос.)
агиостицизъм-Agnostizismus m, - (филос.)
агностичеи-agnostisch adj.
агня ce-lammen intr. (за овца, коза)
агония-Agonie f, -en, -en, Todeskampf m
агорафобия-Platzangst f (мед.), Platzfurcht f
(мед.)
arpapeu-agrar adj.
аграфа-Haarspange f, Spange f, -n
агрегат-1.Aggregat n, -(e)s, -е (техн. от
машина) 2. Maschinensatz m
13
адски
3.TrockenmiUe1 п (сушилен)
агреман-Agrement n, -s, -s (съгласие за
назначаване на дипломат)
агресивен-aggressiv adj., angreiferisch adj.
(дух, човек, статия), angriffig adj.,
angriffslustig adj.
arpeciiBiiocT-Aggressivitat f, -en, Angriffslust
f
агресня-Aggression f, -en, Angriff m. -s, -e
агресор-1.Aggressor m, -s, ...oren 2.Angreifer
m, -s, - (полит.)
агрикулгура-Agrikultur f (селско стопанство)
агроном-Agronom ш, -en, -en, Landwirt m, -
s, -e, Diplomlandwirt m
arpoiioMHMeii-agronomisch adj.,
landwirtschaftlich (landwirtschaftliche
Fakulta;t агрономически факултет)
агрономия-Ackcrbaulehre f, Agronomie f,
Agrarwissenschaft f,
Landwirtschaftswissenschaft f
агрубял-verarbeilct (от работа)
агъице-Schnuck m, -s, -е (гальовно
обръщение към деца), Schnuckelchen n, -
s (гальовно обръщение към деца),
Schnucki n, -s, -s (гальовно обръщение
към деца)
ад-Höllc f, -n (zu Hölle fahren отивам в ада ;
e-m das Leben zur Hölle machen
превръщам живота на някого в ад), Inferno
n, -S
aAaniiiiHcicii-lranalpin(isch)
Адам-Adam m, -s, - (seit ...s Zeiten от
намтивека ; разг. der alte ... regt sich
първородният, старият порок се обажда;
den alten ... ablegen, abslreifen поправям
се, отказвам се от порочните си
склоннности)
адамити-Adamilen pl. -еп (секта)
адантср-Tonabnehmer m (техн.)
адаш-NamensveUer m, -s, -п
адвентист-Adventist т, -еп, -еп (секта)
адвербиален-adverbialisch adj. (грам.)
адвокат-Advokat m, -еп, -еп, Afteradvokal т
(дребен, нечестен), Anwalt m, -(e)s, -те/- с,
Fürsprecher in, -s (швейц.), Rechtsanwalt
m, Rcchlsbeisland m, Winkeladvokat m
(дребен, загубен) (разг.), Winkeladvokat m,
-s (разг.)
адвокатски-anwaltich adj.
адвокатство-Advokatur f, -en, Anwaltschaft f,
-en
адвокатствувам-als Advokat tätig sein
адвокатура-Advokatur f, -en, Anwaltschaft f,
-en
адвокатче-Winkeladvokat m (разг.)
адвокат-шашармаджия-Rabulist m, -en, -en
адекватен-adäquat adj.
Аден-Aden n
аджамия-Kiekindicwelt m, -s, -s (разг.)
Алис Абеба-Zddis Abeba n
адмннистративен-admi nistrat iv adj.,
Verwaltungs- (Verwaltungszentrum
администратичен център)
админнстратор-Administrator m, -s, Verwalter
m, -s
адмннистрация-l.Administration f, -en,
Verwahltung f 2.Militärverwaltung f
(военна) 3. Staatsverwaltung f (държавна),
Verwaltungsbehörde f, -n
aAMiiiiiiCTpiipaM-vcrwalten tr.
адмнрал-Admiral m, -s, -e
адмиралine-Admiralitäl f, -en
адмиралтейство-AdmiraIität f, -en,
Admiralsstab m
адмнрация-Bewundcrung f
адмирнрам-vewundcrn tr.
адрес-1. Adresse f, -n (an d-e ~ на твой адрес
; per ~ А чрез адрес ; er ist an die falsche ~
gekommen сбъркал е адреса), Anschrift f,
-en, Aufschrift f, -en 2. Dankadresse f
(благодарствен) 3. Deckanschrift f
(условен, c шифър) 4. Drahtnaschrift f
(телеграфен), Kurzanschrift Г(телеграфен)
5.Telegrammadresse f (телефонен)
ö.Überschrift f 7.Vpradresse Г(предишен)
адресант-Empfänger m, -s, -, Adressat m, -cn,
-en
адресен-Adreß- (Adreßbuch адресна книга,
Meldekarte адресна карта)
адресирам-adressieren tr. (an A)
адски-höllenmäßig adj., höllisch adj.,
infernal(isch) adj., teuflisch adj., verflixt
адсорбция
14
adj., verteufelt adj. (ein -er Kelr ! голям
дявол!)
адсорбцня-Adsorption f, -cn (физ.)
адусацня-l. Gastempern n (метал.)
2.Glühfrische n (техн.)
адхезия-Adhäsion f, -cn
адхезнята-Adhäsionskraft f (силата на
адхезията)
адютапт-l. Adjutant m, -cn, -cn 2.PLalzadjutant
m (комендантски) (воен.)
aet еперация-Dcgcncration f, -cn
аеробомба-Aerobombc f (воен.)
aepo/(H!iaMii4eii-windschlüpfig
аеродрум-Flughafcn ш, Luftschiffhafen m, -s,
-r, Luftschiffhalle f, Flugplatz m, -es, -re
аероплан-l.Acroplan m 2.Viersitzer m, s-
(четиримсстсн), Flugzeug n, -es, -e
aepoiipiicTaiiiiiue-Flughafcn m
aepociiiiMKa-Schrägaufnahme f (перпективна)
(авиац.), Luftaufnahme f, -n
аеростат-l.Aerostat m (авиац.), Freiballon m
(за свободни полети) (авиац.) 2.LuftbaII m,
-cs, -i-e, Luftballon m, -s, -s
аеростатика-Luftgleichgewichtslchre f
ажио-Agio n, -s, -s (търг.), Aufgeld n, -s (търг.),
Aufzins in, -es, -en (търг.)
ажиотаж-l .Agiotage f, -n (орсовба
спекулация) 2.Wechsclarbitrage f (търг.)
ажур-1 .Durchbruch(s)arbeit f 2. Hohlnaht f(npn
шев), Ajourarbcit f, Hohlsaum m, -s, -i-c
ажур-auf dem laufenden, bis zum laufenden
Tage (seine Arbeit ist bis zum laufenden Tag
in Ornung той е ажур в работата си)
ажуреи-а jour [ажур], durchbrochen part. adj.
(~e Strümpfe ажурени чорапи)
ажуртаж-Richtcn n, -s
аз-ich (ich für meine Person лияно аз), Ich n, -
s (моето лично аз) (er vergißt nie sein Ich
той не забравя никога своето аз ; sein
zweites Ich второто му аз)
азбест-Asbest m, -(e)s (минер.)
азбука-1.Schrift f, -en (die gothische, slawische
- готическото, славянското писмо)
2.Klopfalphabet n (морзова),
Morsealphabet п(морзова) 3. Alphabet n, -
s, -e, ABC n, -
азбучен-alphabetisch (alphabetisches
Verzeichnis азбучен указател)
азбучиик-Qucllcnanzciger m
Азербайджан-Ascrbaidshan n
азиатец-Asiat m, -cn, -cn
a3iiaTcicn-asiatisch adj.
азимут-RichtungswinkcI m
Азия-Асиен н
азмацук-Kerbcl m, -s (бот.)
азот-Stickslofif m (хим.)
азотен-stickstoffhaltig (Salpetersäure азотна
киселина)
азотест-stickstoffhaltig
азотиране-Salpelerung f, -en (техн.)
азотист-stickstoffhaltig
азурит-Kupferlasur m (минер.), Lasur f, -en,
Lasur m, -s
азърбанджанец-Aserbaidschaner m, -s, -
азърбанджански-aserbaidschanischa adj.
азът-Sein n, Selbsthcit f, -
аивация-Flieger pl. (разг.)
аир-KaImus m, -, -sc (бог.)
Айзенах-Eisenach n
айран-Molkensaucr n, Sauermilch mit Wasser,
Buttermilch f
айскафе-Eiskaffee m
Айфел-Eifel f (планинско плато в Западна
Германия)
айхвам-justieren tr.
айхване-Justierung f
академик-Akademiker m, -s, Mitglied einer
Akademie der Wissenschaft
академичен-akademisch
академнчески-akademisch
академия-l.Kriegsakademie f (военна)
2. Kunstakademie f (художествена)
3. Pepiniere f, -n (за военни лекари в
Берлин), Akademie f, -ien
акар-Gallmilbe f (лозов) (зоол.)
акари-Milbe f, -n
акация-Goldregen m (жълта) (бот.), Robinie
f, -n (бяла) (бот.), Schotendorn m (бот.),
Wunderbaum n (бот.), Akazie f, -ien
аквамарнн-Aquamarin m, -s, -е (минер.)
акварел-Aquarell n (жив.), Aquarellbild n
(жив.), Wasserfarbe f, -en
i
15
актриса
акварелист-Aquarellmaler m
аквариум-Aquarium n, -s, -rien
акведук(т)-Капа1Ьгйске f, Aquädukt m, -s, -e
(римски) (ист.)
акламация-zuruf ш
акламирам-zujauchzen intr. h. (e-m) (някого)
ако-ja (wenn er ka kommt ако изобщо дойде),
so (du wirst die Folgen spüren, so du
weiterhin lügst ако продължаваш да
лъжеш, ще почувстваш последиците ; ег
beklagte s-n Sohn als tot, so er doch lebte
той полакваше сина си, докато всъщност
той беше още жив), sofern (-es möglich
sein wird доколкото е възможно), wenn (в
условни изречения) (wenn das Wetter
günstig ist, werden wir wegreisen ако
времето е благоприятно, ще отпътуваме;
wenn man reich ist, hat man nur zu viel
Freunden ако си богат, имаш прекомерно
много приятели; wenn er mich verständigt
hätte, so wäre ich sofort kommen ако ми
беше съобщил, щях веднага да дойда ;
wenn ich könnte, würde ich Ihnen helfen ако
можех, бих Ви помогнал), wo (wo ich nicht
irre ако не се лъжа ; wo möglich ако е
възможно) (разг.)
акомодацня-Anpassung Г, -еп (биол.)
акомпанимент-Klavierbegleitung Г(на пиано)
акомпаиирам-sekundieren intr. h. D tr. (на
някого), begleiten tr. (auf D) (на пиано)
акорд-l.Dreiklang m (основен) (муз.),
Grundakkord m (основен) (муз.), Verding
m, -es, -e, Zusammenklang m (муз.), Akkord
m, -cs, -e, Stücklohn m
акордеоп-Knaulschkommode f,
Quetschkommode f, Schifferklavier n,
Zugharmonika f, Ziehharmonika f, -ken,
Handharmonika f, Akkordeon n, -s, -s
акорди-Aufklang m, -s, *e (първите) (на
композиция) (и прен.)
акордирам-stimmen tr. (музикален
инструмент)
акордист-Akkordeonspieler т,
Handharmonikaspieler т
акордьор-K.lavierstimmer т (на пиано)
акостнрам-l.anlegen intr. h. (за кораб,лодка)
2.ansegeln tr. (за платноход)
акостиране-Landung f, -еп (на кораб)
акредитив-Kreditbrief m
акробат-1.Artist m, -еп, -еп (в кабаре)
2.Drahtsielkünstlcr m (на въже) 3.Gaukler
m, Luftspringer m 4.SchIangenmensch m (в
цирк, който се извива като змня)
5.Stehendreiter m
акробат-въженграч-SeiItänzcr m
акробатика-Artistik f
акробатски-artistisch adj.
акробатство-Artistik f
акселбанд-Achselband n, Achscl/schnur f,
...träger m
аксиалеи-achsrecht adj.
аксилареи-achsclsländig adj. (бот.),
winkelständig
аксиома-l.Erfahrungssatz m (емпирична)
2.Grundsatz m (маг.), Axiom n, -s, -e
акт-1.Anklageakt m (обвинителен) (юр.),
Anklageakte f (обвинителен) (юр.),
Anklageschrift f (обвинителен) (юр.)
2. Aufzug m, -s, -re (на драма) (театр.)
3. Eigentumstitel m (нотариален) (юр.)
4. Geschlechtsakt m (полов) 5.Gnadeakt m
(на милосърдие) 6.Grundbrief m
(нотариален) 7.Handlung f, -en 8.Realakt
m (реален) 9.Tolenschein m (смъртен)
10.Verzweiflungsakt m (на отчаяние)
11 .Willcnsakt m (волев), Akt m, -es, -c, Tat
f, -en, akte f, -n, Gcburlskunde f, -n (за
раждане) (eine Polizeistrafe verhängen
съставям акт)
актив-Aktiv n, -s, Parteiaktiv n, -s (партиен),
Aktivvermögen n, -s, Aktivposten m, -s,
Verdienst n, -es, -c
активен-schwunghaft adj., tatkräftig adj.,
werktätig adj., wirksam adj., aktiv, tätig
aKTiiBHCT-Gewcrkschafl(l)er m, -, Jungaklivist
m (млад), aktivist m, -e, -en
активност-Tatkraft f, Tätigkeit f, Wirksamkeit
f, Aktivität f
актиния-1 .Meernesscl f 2.Seeanemone f
(зоол.) 3.Seerose f (бот.)
актовен-lätig
актриса-Diva f, -s (известна) (театр.).
актуален
16
Schauspielerin f, -nen
актуалеи-gegenwartsnahc adj., zeitnah(e)
актуалпост-Zeitnähe f
актьор-1.Schauspieler n 2. Vagant m, -en, -en
(странстващ)
актьорнича-schauspielen intr. h. (разг.)
актьорски-darstellerisch adj., schauspielerisch
adj.
акула-Hai m, -en, -е (зоол.), Haifisch m (зоол.),
Hammer m, -s (даден вид) (зоол.),
Katzenhai f (малка) (зоол.), KofTerfisch m,
Seehund m (котешка)
акумулатор-Encrgicspcicherm (ел.), Speicher
m, -s
акумулация-Zusammenballung f, -en
акумулирам ce-zusammenballen refl.
(капитал), speichern tr.
акумулиране-Speichcr m, -s (на енергия),
Zusammenballung f, -en (на капитал)
акуратен-ängstlich adv. (mit dem Bezahlen, mit
der Antwort ist cs nicht so ~ не е твърде
нужно да се бърза с плащането, с отговора
(фам.), genau adj. (er ist sehr-то йе много
акуратен), minuziös adj., pinsclhaft adj.
(прекомерно), pinsclig adj. (прекомерно),
pünktlich adj., sorgfältig adj.
акуратиост-Ängstüchkeit f, -en, Genauheil f,
Pünktlichleit f, Punktualitäl f (строга),
Sauberkeit f, -, Sorgfalt f, -
акустика-Klanglchre f, Schallehre f, Tonlehre
f
акустичен-hörsam
акустичност-Hörsamkeit f
акушер-Entbinder m, -s, Geburtshelfer m
акушерка-Hcbamme f, -n, Kindermutter f,
Madam f, -en, Muhme f, -n, Wehfrau f,
Wehmutter f
акушерскн-Geburtshilflich adj.
акушерство-Enlbindungskunst f, Geburtshilfe
f
акуширам-entbinden* tr.
акцент-Nachdruck m, -s, - (mit - подчертано),
Tonfall m
акцепт-Annahme f, -en (на менителница)
(търг.), Annahmevermerk m (търг.)
акцептнрам-annehmcn* tr. (менителница)
(търг.)
акцептиране-Annahme f, -en (на
менителница) (търг.), Annahmeerklärung f
(търг.)
акциз-l.Schnitz m 2.Tranksteuer f (върху
напитки) 2.Kartenstempel m (върху
картоигрането) 3.Aufschlag m, -s, -c
(остар.)
акцнонср-Anteilbesitzer m (търг.)
акцне-Verbrauchssteuer f
акция-1 .Anteilschein m (търг.),
Dividendenbogen m (гьрг.), Kampagne f, -
n 2.Massenaktion f (масова)
3.Säubcrungsaktion f (за прочистване)
4.SammIung f, -en (за събиране напари,
предмети) 5.Werbcaktion f (по вербуване
на войници) 6. Aktion f, -en, Tat f, -en (eine
aktion für elw. cinleiten предприемам
акция за нещо).
акъл-Grips m (фам.) (s-n - zusammennehmen
събирам си акъла), Vcrstehstc f, - (фам.),
Vcrstchstcmlich m, -s (фам.)
акьр-Acker m, -s, - (мярка= около 5500 кв.
м)
ала-aber, doch (съюз), und (засилващо) (aber
und was für ein Sturm ала каква буря)
алабаш-Kohlrabi m (бог.), Kohlrübe f
(подземен) (бот.), Wrucke f, -n (бот.),
Wruke f, -n (бот.)
алаброс-Igelkopf m (фризура)
аларма-lürm m, -s (напразна) (разг.), Trara n,
-s, - (разг.)
алба-Meßrock m, Tagelied n
албадин-GlanzbIende f (мииер.)
албаидит-Manganblende f, Manganglanz m, -
es, -e
Албания-Albanien n
албннизъм-Weißsucht f (мед.)
албино-'Weißling m, -s, -e
албииос-Kakerlak m, -en, -en
албум-l.Denkbild n 2.Gästebuch m (за гости)
3.Markenalbum n, -s, bem (за пощенски
марки) 4.Skizzenbuch n (на художник) 5.
album n, -s, -ben
албумип-Eiweiß n, -(e)s, -e
алвеола-Lungenbläschen n
17
амалгирам
алгебра-Algebra f
алгебричеи-algebrisch
алгебрически-algebrisch
алебарда-Hellebarde f, -n (воен.)
алегоричен-verblümt
ален-hochrot adj., kanllrot adj., rot adj. (~es
Blut алена ктъв; ~e Rübe червено цвекло
; ~ werden поруменявам ; ~ im Gesicht
werden зачервявам се ; ~ werden vor Wut
почервенявам от гняв ; e-n ~en Kopf
bekommen пламвам до уши ; ~e Augen
зачервени очи ; sich die Augen ~ weinen
очите ми се зачервяват от плач ; der ~е
Hahn aufs Dach setzen запалвам къщата;
der~e König менструация; der~e Meister
червеният палач ; ~e Ruhr дезинтерия ;
-er Glaskopf хематит ; k-n ~en Pfennig
mehr haben не ми остана пукната пара),
Scharlach m, -s, -е (плат), Scharlachfarben
adj., scharlachfarbig adj.
ajieiio-Scharlach in, -s, -е (цвят)
алея-l.Gang m, -(e)s, Gänge 2.Radfahrbahn f
(за колоездачи) 3.Richlweg m (където се
поставят мрежи) 4.Wildbahn f (за дивеч в
ловен район) 4. allec f, -п
Алжир-1 .Algerien п (страна) 2. Algier п (град)
алилия-Hallcluja n, -s, -s
алитерация-Stabreim m (лит.), Alliteration f,
-en '
алкохол-Spril m, -s, -e, Weingeist m, alkohol
m, -es, -e
алкохолен-alkoholisch
алкохолизъм-Trunk m, -es, -re, Trunksucht f
алкохолик-Trinker m, -s, -, Alkoholiker m, -s
Алма-Ата-Alma-Ata n (столицата на
Казахстанската съветска република)
алманах-Jahrbuch n, Literalurkalendcr m
ало-ЬаПо(Ь) (за повикване и на телефон)
алое-Agave f, -п (бот.) (Agave vivipara, Agave
amcricana)
алонж-Wcchsclanhang m (на менителница)
(търг.)
Ални-l.Algäucr Alpen pl. (Алгойски) 2.Aplen
pl. •
ajiriHiieyM-Slcinwerk n
ajiiiiiiiim.M-Berg.steigen n, -s, Alpinistik f
алнинист-Hochtourist m, Kletterer m,
Bergsteiger m
алрауна-Galgenmännlein n (мит.),
Hechemännchcn n, Mandragora f, -goren,
Mandragore f, -goren
Алстер-Alster f (река)
Алтай-Altai m
алтернатива-Doppclfall m
алтериатнвен-abwcchsclnd adj. (~-e Reime
кръстосани рими)
алтернативно-ab wechselnd adj.,
abwcchs(e)lungsweisc adj., wechselweise
adj.
алтиметьр-Höhenmesscr m (техн.)
алтруизъм-Mcnschcnfrcundlichkcit f,
Menschenliebe f, Altruismus m,
Nächstenliebe f
алтруист-Mcnschenfreund m
алтьнче-Goldmilzkraut n (бот.)
алхимик-Adept m, -cn, -en, Goldmacher in
(ист.)
алчен съм-geizen intr. h
алчен-crpicht adj. (aufs Geld ~ sein алчен съм
за нари), geizig adj. (за пари), geldgierig
adj. (за пари), gcldsüchtig adj. (за пари),
gewinnsüchtig adj., gierig adj., habgierig
adj., habsüchtig adj., happig adj.,
heißhungrig adj., raffgierig adj.
алчест-kreisrund adj.
алчност-Gewinnsucht f, Gier f, Gierigkeit f,
Habgier f, -, Habsucht f, Happigkeit f,
Heißhunger m, Länderdurst m (за чужди
страни), Raffgier f, Raubgier f (за
плячка)
алюр-Gagart f, Gang m, -(e)s, Gänge
Аляска-Alaska n
ама-aber, doch
ама че-auch conj. (усилващо) (ich weiß ~ gar
nicht, wo er bleibt и аз не знам, къде се
бави ; das ist aber ~ zu ärgerlich ама че
неприятно исшо)
амазонка-Mannwcib n, -cs, -er
амалгама-1 .Anquickung f (техн.), Quickgold
п (златна) (техн.) 2.Schwcfclquecksilber n
(сярна) (хим.)
амалгнрам-anquickcn tr. (техн.)
Аман
18
Аман-Amman п (столица на Йордания)
аматсорство-Kunslliebhaberei Г (в
изкуството)
аматьор-Kunstlicbhabcr ш
амауроза-Schönblindhcit 1' (вот.)
амбалаж-EmbalIage f, -n, Verpackung f, -cn
aM6imii03en-chrgcizig adj., ehrsüchtig adj.,
hochfliegend adj. (прекомерно),
hochstrebend adj.
амбиция-Ehrbcgierde f, Ehrdurst m, Ehrgefühl
n, Ehrsucht f, Ehrgeiz m, -cs
амбразура-I .Scharte f, -n (пет.)
2.Schießscharte f (соен.)
3.Windschulzkasten т(на доменна пещ)
aM6p»ia'A*-Kupp(e)lung f, -en,
Kupplungsfußhcbel m
амбрози я-Gölte rspcisc f
амбряж-Scheibenkupplung 1
амбулан!ствам-ко1рогйсгсп Ir.
амбулаторня-Rcvicr n, -s, -e
амшш-Kanzcl f, -n
амгажирам-wcgnchmcn* Ir. (място за
мебели)
амеба-Kammerling m, -s, -е (зоол.),
Wcchsellicrchcn n (зоол.), Testazcen pl.
(черупчести) (зоол.), Amöbe, -n
Америка-Amerika n, Nordamerika n (Северна)
aivicpiiicaii-Züchen m, -s (текст.), Nessel n, -s,
Nesselluch n, -s
ами-auch conj. (като израз на съмнение)
(често ненреводпмо) (kann ich mich -
darauf verlassen? ами мога ли да разчитам
на това?; wirst du mir - folgen? ами ще ме
последваш ли?; wenn er nur - zu Hause ist
само да е в къщи; wenn ich - ihn nur sehen
darf поне де мога да го видя), ja
(неопределено) (das ist ja gar nicht schwer
ами това никак не е трудно), sondern (er
zahlte nicht in bar, - mit e-г Tratte той плати
не в брой, а е трата ; nicht nur -не само,
но и)
амин-amen, Amen n, -s
aMiiiioii-Schafhaut f (анат.)
амнистирам-amnestieren tr., e-m die Strafe
erlassen*
амиистия-Generalpardon m (обща) (юр.),
Amnestie f, -icn, Straferlaß m, -lasses, -lasse
амоияк-Riechsalz n (хим.), Ammoniak n, -s
амортизатор-Dämpfer m, -s
амортизация-Abschreibung f, -en (търг.),
Tilgung f, -cn
амортизирам-abschreibcn* tr. refl.,
modifizieren tr., tilgen tr.
амортизирапе-Mortifikation f, -en
аморфен-gestaltlos adj.
аморфпост-Gcslaltlosigkeit f
амнер-Атрсге n, -s
амшипуда-Schwingungsweile f (на трептене)
(физ.), Amplitude f, -n .
амнлоа-Hcld m, -cn, -en (взеатьр), Rollenfach
n (на артист) (тсатр.)
амнлое-Scntimentale f, -n (любовно, за жена)
амнула-Ampulle f, -п
ампутнрам-ablöscn tr. refl. (крайник),
abnehmen tr. (мед.), wegschnciden* tr.
Амстердам-Amsterdam n
амулет-TaIisman m, -s, -c
Амур-Amur m (река)
амфибня-Amphibic f, -n, Lurch m, -s, -c
амфора-Kratcr m, -s (античен съд)
ana6aiiTiier-Wicdcrtäifcr m
aiiaruoc-Meßdiener m
aiianioc-Ministrant m, -en, -en
анакдот-Pikantcrie f, -n (пикантен)
аналси-Aficr...
аналн-Annalen pl, (~ c-r wissenschaftlicher
Gesellschaft, e-r Akademie годишници на
научно дружество, на академия), Jahrbuch
п
анализ-1.Gewichtsanalyse f (количествен)
2. Vektoranalyse f (векторен) (мат.)
3. Zergliederung f, Analyse f, -n
аиализатор-Zerglicdcrer m, -s
анализирам-sondern tr. refl. (понятия),
spezifizieren tr., zcrgledern tr., analysieren
tr.
аналитичен-analytisch
аналогичен-ahnlich adj., analogisch, analog
аиалогия-Ähniichkeit f, -en, Entsprechung f,
-en (das findet keine - in unserer Zeit за това
няма аналогия в наше време), Analogie f,
-п
19
анкета
аналой-Lesepunkt n, -s, -e, Chorpult n, -s, -e
аиархичеи-gesetzlos adj.
аиархия-Gesetzlosogkeit f
aiiacoii-Anis m, -es, -е (бот.), Pimpemel m, -s,
-е (бот.), Pimpinelle f (бот.)
аиатема-Kirchenbann m
аиатемосвам-verdamrnen tr. (verdammt !
проклятие!; Gott verdammt mich! господ
да ме убие ! dieser verdammte Kerl ! този
проклетник!; verdammter Mist! мръсотия
!)
анатомня-Anatomic f, -n
AiiBepc-Antwerpen n
ангажимент-Engagcmcnt n, -s, Verbindlichkeit
f, -en, Verpflichtung f (eine Verpflichtung
eingchen поемам ангажимент), Anstellung
f
ангажирам-anstellcn tr.
ангажирам ce-cngagieren tr. reih, dingen* tr.,
reservieren tr., versetzen tr. (еп)(някого да
ме чака) (фам.), verpflichten rcfl.
ангажнране-Inanspruchnahme f (на време,
сили), Vorbestellung f (предварително),
Werbung f, -сп (за работа)
ангарня-Fron f, -cn, Fronarbeit f, Fronfuhr f,
Handdienst m (ръчна, без коне, кола),
Herrenarbeit f, Herrcndicnsl in, Hofdienst
m, Lcibfrone f, Pferdedienst m (е коне),
Pflugdienst m, Robot f, -en ; m, -es, -e,
Scharwerk n (пет.), Spanndienst m (c кола),
Zwangsdienst m (ист.), Frondienst m, -es, -
c
ангел-i.Engel m, -s, Lichtbotc m 2.Meerengel
m (морски) 3. Schutzengel m (хранител)
ангел-нзтребител-Würgengel m
ангелски-engelhaft adj., Englisch adj. (рел.)
ангел-хранител-Schutzangcl m
ангелчета-Pulle f, -n (като украса)
анпша-l. Angina f,-/...ncn (мед.), Halsbräune
f, Halsentzündung f (мед.), Herzbräunc f
(пекторис) (мед.), Inlett n, -s, -е (плат),
Mandelentzündung f 2. Inlet n, -s
aiiriiiiap-Arlischockc f, -n (бот.)
англез-Anglaisc f, -n (танц.)
aiirjiiiHcicii-cnglisch adj. (die englische Sprache
английски език)
англикански-anglikanisch adj. (църква)
англист-Anglist m, -en, -cn (специалист по
английска филология)
аиглицизъм-Anglizismus m, -, ...men
(езикозн.)
anniimaiiiiii-Engländcr m, -s
Англия-England n
aiimoaMepiiKaiieu-Anglo-Amcrikancr m, -s, -
англоамериканскн-angloamerikanisch adj.
англоман-Anglomanc ni, -n, -n
англомаиия-Anglomnnic f, -, Engländcrling m,
-s, -e
англосаксонец-Angclsachsc m, -n, -n (ист.)
англосаксонски-angclsüchsiscli adj. (das
Angelsächsische англосаксонски език)
(остар.)
англосаксонство-Angclsachsenlum n
(характер и бит на англосаксонците,
типичното за тях)
англосаксонците-Angclsachscnlum п
Ангола-Angola п (в Западна екваториална
Африка)
ангросист-Großhändler m, rossist m, -en
(търг.), Kaufherr m
ангстрьом-Angströmcinhcit f (светлинна
мярка) (физ.)
ангъч-Erdgans f (бял) (зоол.)
андвесеносг-Kippc f, -n
Анди-Anden pl.
анекдот-Anckdotc f, -n
анексирам-annektieren tr. (полит.), cingiicdcm
tr., einverleibcn tr. rcfl.
анекснране-Anncxion f, -cn
aiieKciifl-Anncktierung f, -en (полит.),
Annexion f, -cn (полит.), Einverleibung f, -
en
анемограф-Windschrcibcr m
анемометър-Schalenkrcuz in, Windmesser m
анжамбман-Versbrechung f
aiiiiJiiiii-Anilin n, -s, -е (хим.)
aiiiiMii3bM-Animismus m, -, - (мит.),
Geisterglaube in (мит.)
Анкара-Апкага n
aincep-Schlauder f, -n (на шлисова връзка)
(стр.)
анкета-Enquctc f, -n, Erhebung f, -cn,
анкетирам
20
Ermill(e)!ung f, -en, Leserumfrage f, -n
(между читатели), Rundfrage f,
Untersuchung f
анкетирам-nachforschcn intr. h. (e-rSache D),
untersuchen tr.
анкетьор-der mit der Untersuchung
Beauftragende
аикърна-Grundplattc f (техн.)
aiuiacep-Anlaßwidersland m (ел.), Anlasser m,
-s, Starter m, -s
анод-Anode f. -n (ел.)
auo.Majteii-anomal adj.
аномалия-Abnormilät f, -en, Anomalie f, -n
aiioiia-Rahmapfcl m (бот.)
aiioiiiiMeii-anonym adj. (писмо, статия,
критик) (das Werk ist ~ erschienen
съчинението излезе без името иа автора)
aiioiiHMiiiiHT-Anonymus m,... mi
aiiomiMiioci-Anonymität f, -en (die ~ wahren
запазвам тайна ra, анонимността)
анорак-Апогак m, -s, Schlupfjacke f
анормален-abnorm adj.
aiiiiapiin-Dienslzwang m
анрсфнле-Entrcfilct n, -s
ансамбъл-Ensemble n, -s, Komplett n, s, -s
(рокля и палто или жакстчс от един плаз),
Kulturcmsemblc п (художествен),
Zusammcnspicl n,Tanztruppe f, Baletlruppe
Г
антагоинзъм-Antagonismus m,
Gegensätzlichkeit f, Gegnerschaft f,
Klassengegensatz m (класов)
антагоннст-Antugonist m, -en, -en,
Gegenspieler m, Widerpart m, Widersacher
m
антагонисти чеи-antagonistisch adj.,
gegensätzlich adj.
Антарктида-Antarktis f
аптарктнчеп-antarktisch adj.
антедатирам-zurückdatieren tr. (писмо,
документи)
антена-1 .Antenne f, -e 2.Dipolantenne f
(двуполюсна) (рад.), Empfangsluftleiter m
(приемна) (рад.) 3.Hochantenne f (висока)
4. Mehrfachantenne f (многоканална)
5. Rechtantenne f (насочена)
6.Richlstrahlenantennc f (c насочено
действие)
антена-змей-Drachenantenne f (рад.)
антефатирам-vordatiercn tr.
антецедент-Antezedes n, ...denzien
aimi...-anli...
антибнотик-Anbiotikum n, -s, ...ka (мед.)
aiiTiirepMaiiCKii-antideutsch adj.
aimiAeroiiamioiieii-kiopffest
антндот-Gegenmittel n
aimiMMiiepHaHiiCTHHeii-antiimpcrialislisch
adj. (das antiimperialistische Lager лагерът
на антнимпериализма)
антика-Antike f, -n, Kabinettstück n,
Tausendsasa m, -s, Tausendsassa m, -s,
altertümlicher Gegenstand, Pfiffikus m, -, -
küsse (за човек)
антиквар-Antikensammlcr m, Antiquar m, -s,
-c, Atiquitätcnhändler m, -s, -
антикварен-antiquarisch adj. (интерес,
наклонности) (рядко)
антиквариат-Antikenhandlung f,
Antikenladen m, Antiquitütcnhandlung f,
Antiquitätenladen m
aiiTHKBapcKii-antiquarisch
aiiTiiKJiepiiKaHeii-antiklerikal adj.
aiiTHKOHC'nrryuiioiieii-vefassung.swidrig
антилопа-Antilope f, -n (зоол.), Springbock m
(скоклива) (зоол.), Gabelbock m
(американска) (зоол.)
aimiMiiJiiiTapii3bM-Antimilitarismus m
антимон-Antimon n, -s (хим.)
aimtMOiiHT-Grauspießglanz m (минер.)
aiiTHMOHOB-antimonhaltig adj.
антиномня-Antinomie f, -n (филос.)
антипатичен-antipathisch adj.
антипатия-Abneigung f, -en (gegen e-п, clw.),
Antipathie f, -n, Widerwille(n) m (gegen e¬
n, etw.)
антипод-Gegenfüßler m (ocrap.)
аитисемит-Antisemit m, -en, -en
антисемитизъм-Anlisemilismus m
антисемитски-antisemitisch adj.
антисептичен-faulniswirdig adj.
аитисоциален-antisozial adj.,
gesellschaftswidrig adj.
21
апарат
антистрофа-Gegensatzm (лит.), Gegenslrophe
f (лиг.)
антитеза-Antithese f, -п (и филос.), Gegensatz
m (филос.)
aiiTiiTenmeii-antithetisch adj.
aiiTHTOKCHii-Antikörper m, -s
аитифашист-Antifaschist m, -en, -en
антифашизъм-Antifaschismus rn
антнфашисткн-antifaschistisch adj.
aiiTiixpiicT-Antichrist m, -s
aimmap-Gegcnkeiscr m
aimimiioioii-Antizyklone f, -n
aimimiKJioii-Hoch n, -s, -s
aiiTiimniamia-Vorwcgnalime f
aiiTifmiiiiipaM-antizipicrcn tr.
aimmiiniipaiie-Antizipation f
античен-antik adj., klassisch adj. (das
klassische Altertum антична древност),
altertümlich
античност-Antikc f, Altertum n, -s
aimiiiiaMÜbp-Vbrzimmer n
антология-Anthologic f, -n, Sammelband m
аптракс-Milzbrand m
антракт-Entreakt m, -s, -е (театр.),
Zwischenakt m, Pause f, -n
антрацит-Anthrazil n, -s, -e, Glanzkohle f,
Kohlenblende f
антре-l.Diele f, Flur m, -(e)s, -c, Vorgericht n,
Vorkost f, -, Vorraum m, Vorsaal m,
Vorzimmer n 2.Entree n, -s (готв.)
3.Windfang m (пред входна врата) (стр.),
Eingang m
аитредьо-l. Einsatz m, -es, Einsätze,
Einsatzslreifcn m 2.Zwischcnsatz m (в
бродерията)
антренознт-Lagerhaus n (търг.), Lagerraum m,
Stapel m, -s, Stapelplatz in, Zollniederlage f
(митнически) (търг.), Zollspeicher m,
Speicher m, -s
aiirpiixpiic-Widcrchrist m (църк.)
антрме-Zwischcncsscn n
aiiTpoiiojior-Anlhropolog(c) m, -en, -en
антронологичен-anlhropologisch adj.
антропология-AntliropoIogie f
аитропоморфизъм-Anthropomorphi.smu.s m
антропофаг-Anlhropophage m, -n, -n
аитураж-Trabant m, -en, -en, Umgebung f, die
Kreise um e-n
анулирам-annullieren tr., auflieben* tr. (закон,
наредба, забрана, договор) (е-е Verlobung
-развалям годеж ; aufgeschoben ist nicht
aufgehoben отложено не значи отменено),
entkräften tr., widerrufen* tr.
анулиране-Annullicrung f,
Rückgängigmachung f
anyc-l.Aflcr m, -s, - (анат.) 2.Weidloch n (на
дивеч) (лов.)
Аихалт-Anhalt n, -s, - (град в Германия)
aimyr-Trainingsanzug m (сиорг.)
аншоа-Anchovc f, -n, Anchovis f, Anschovis
f, Sardelle f, -n
анюитет-Annuität f, -en (търг.), Zeitrente f
(търг.)
aopiicr-Aorist n, -(c)s, -е (грам.)
аорта-Aorta f, ..ten (мед.), große
Körperschlagader f, -n, Hauptschlagader f,
-n
ананаж-Apanagc f, -n
апарат-1 .Apparat in, -s, -e (ohne - просто,
лесно; без церемонии), Gerät n, -(e)s, -c,
Abtreibeapparat m (дестилационен апарат)
3. Apparat m, -s, -c (изборен,
административен, учрежденски) (разг.)
4. Aufnahmcapparat m (фотографичсскн,
филмов), Aufnahmegerät n
(фотографичсскн, филмов) 5.Erzschcidcr
m (обогатителен) (мин.) ö.Hcizapparat in
(отоплителен) 7.Hektograph m
(уможитслсн) 8.Hörapparat m (слухов, за
недочуващи) 9.Kinematograph m, -en, -en
(кинопрожекционен) 10. Klopfer m, -s
(морзов, приемател) 11 .Lärmapparal m (за
тревога) (восн.), Lancicrrohr n (торпеден)
(воси., мор.) 12.Lichbildwcrfer m, -es, -c
(прожекционен) 13. Lichtbildapparal m, -
cs, -е (фотографски), Lichtbildgcrät n, -cs,
-е (фотографски) 14.Melder in, -s (за
съобщения) 15.Morseapparat m (морзов)
16.Plätter m, -s (за сплесквано на тел)
17.Saucrsloff(atmungs)gerät n
(кислороден) (мед.) 1 S.Selbstschrcibcr m
(самопишещ) (техн.) 19.Sprachapparal m
апаратура
22
(говорителен) 20.Tauchgerät п (дихателен,
на водолаз) 21 .Tischapparat m (подвижен
телефонен, за маса) 22.Torikamera f
(звукозаписващ) 23.Typcndruckapparal in
(телеграфен) 24.Vortrockner in (за
предварително сушене) 25.Weckapparat m
(за консерви)
aiiaparypa-Apparat m, -s, -e (ohne ~ просто,
лесно; без церемонии), Apparatur f, -en
анартамент-Appartcmcnt n, -s, -s,
Kleinwohnung f (малко),
Vierzimmerwohnung f (четиристаен),
Wohnung f, -en (Dreizimmcrzohnung
тристаен апаршмент)
aiiarmien-apathisch adj.
aiiaTiiMHOci-Lustlosigkeit f
апатня-Apathic f
анач-Apuchc in, -n, -n (индианско племе)
aiiaiii-Apache m, -n, -n, Gauner m, -s., Dieb
m, -cs, -c Taschendieb m, -es, -c, Spitzbube
m, -n, -n
airaiiuibK-Gauncrtum n
анел-Anrufung Г (unter - aller Heiligen като
призовава всички светни; ~dcs Gerichtes
обръшанс към съда), Apell in, -s, -c, Aufruf
in, -s, -e (ein ~ an das Volk апел към
народа), Aufrufung f, -en
апела rop-Rcv ident in, -cn, -cn
анелацня-Appcll m, -s, -c (iop.), Appellation
f, -en (~ cinlegen обжалвам, подавам
апелативно обжалване) (юр.)
апелирям-appcllicrcn intr. h. (an e-n ~) (към
нкг.) (n iop.), aufrufen* zu D
апендикс-Appendix in, -es, ...izes (анат.)
аненднциг-Appendizitis f (мед.)
Aneiiiniii-Apcnin m, -s, -en
aiiepuTiiB-Aperilif in, -s, -s (питие)
аперцепция-Apperzeption f, -en (псих.)
аперциинрам-apperzipieren tr. (псих.)
апетнт-Appetit m, -s, -e (etw. macht, regt den
~ an НЩ. отваря апетита ; auf etw. A ~
haben прияжда, яде ни се нщ. ; etw.
verschlägt e-m den ~ нщ. прави нкм. да
преседне, пресича му апетита; an etw. D
~ finden нщ. започва да ни се услажда; е-
m den - an etw. D verderben, benehmen
убивам нкм. апетита, желанието за нщ.),
Eßbegier f, Eßlust f, Wolfshunger m (вълчи)
апетитен-appetitlich adj. (и разг. за момиче),
einladend pari. adj. (~e Fruchte апетитни
плодове), lecker adj., pikant adj. (coc,
ядене, анекдот, виц, лице, дама)
aiieTinTiocr-Schmackhaftigkeit f
аиитметика-Rcchncn n, -s, -
апл iiKaiypa-Fingcrsatz m (муз.), Griff m, -(c)s,
-е (муз.)
аплнкация-АррПкаНоп f, -cn (ръкоделие),
Applikationsstickerei f, -en (ръкоделие),
Aufnäharbeit f
анлике-Applikation f, -en (ръкоделие),
Applikationsstickerei f, -en (ръкоделие)
аилодирам-Bcifall klatschen (e-m),
applaudieren tr.
aiuiOMMCMeiiTii-Applaus m, -es, (-c),
Beifallklatschen n, -s
апломб-Aplomb m, -s
anoreu-Erdfeme f(aßerp.), Gipfel m, -s (прел.),
Höhe f, -n (er ist auf der Höhe той е в апогея
си), Höhepunkt m, Hochmiüelaller n (na
средновековието), Hochzie t f, Krönung f,
Mittag m, -s, -e, Mittagshöhe f, Apoga;um
n,-äen
аиодиктичеп-apodiktisch adj.
апокалинснс-Apokalypse f (библ.)
anoKaniiTiiHen-apokalyptisch adj. (die
apokalyptischen Reiter конниците от
апокалипсиса ; apokalyptische Gesichte
предсказващи гибел видения, откровения)
апокрифен-арокгурЬОзсЬ) adj. (и прен.)
аиокрифи-Apokryph n, -s, -en обикн. pl. (и
прен.) (църк.)
анолитичеи-apolitisch adj., unpolitisch
аиолитичиост-GIeichgültigkeit gegenüber der
Politik
аиологет-Apologet m, -cn, -en
апология-Apologie f, -n (вие.)
апология-Schulzrede f
Анолои-Musengott m
анолоновскн-apollinisch adj.
аиоплексия-Apoplexie f, -n (мед.), Herzschlag
m (e-m Herzschlag erliegen порази го
апоплексия), Himschlag m (мед.)
23
арена
аноплектик-Apoplektiker ш, -s
аноилектичен-apoplektisch adj.
апортирам-apportieren Ir. (за куче)
анортиране-Apport m, -s, -е (от куче)
апостол-1.Sendbote m (библ.), Sender m, -s
(библ.) 2.Apostel m, -s (и прен.),
Freiheitsapostel m (на свободата), Jünger
m, -s
аностолическн-apostolisch adj.
апостолскк-apostelhart adj.
anocTOJicTBO-Apostelamt n, Aposteltum n, -s,
Apostolat n, -s, -e, Jüngerschaft f
апостроф-Apostroph m, -s, -e, Häkchen n, -s,
Haken m, -s (грам.), Auslassungszeichen n,
-s
апострофирам-apostrophicrcn tr.,
dazwischenrufen* inlr. h, e-m ins Wort
fallen*, Zwischenrufe machen
аиострофиране-Zwischcnrede f, Zwischenruf
m
анотеоз-Apolheose f, -n
апофизнс-Fortsatz m (анат.)
анретнрам-apprcUcrcn Ir. (плат) (текст.)
апретирам-sleifcn tr. rcfl., zurichlen
tr.(njiaTOBe, кожи) (техн.)
апретура-1.Appretur f, -en (текст.) 2.Steifc f,
n
апретьор-Zurichtcr m, -s (техн.)
анрил-АргП m, -s (e-n in den ~ schicken
пращам нкг. за зелен хайвер)
anpiiopeii-apriorisch adj. (филос.)
апробацкя-Saatenancrkennung f
aiipono-apropos adv.
апрош-Angriffsgrabcn m (воен.),
Anmäherungslinie f (воен.)
апспда-Hauptnische f
аптека-1.Apotheke f, -n 2.Feldapolhekc f
(походна) (воен.)
аптекар-Apolheker m, -s, Pflastcrkochcr m,
Pharmazeut m, -en, -cn, Pillendreher n
aineicapcKii-apothckarisch adj., Apolhckcr-
антекарство-Pharmazie f, -
антечка-Apothckc f, -n (ръчна),
Arzneischränkchen n, Reiseapotheke f (за
път)
ap-Ar n/m, -s, -e (100 kb. m.)
арабин-l.Araber m, -s 2.Saudi-Araber m
(саудски)
Арабия-Arabien n
арабски-arabisch adj., das Arabische (език)
aparoiiiiT-Sprudelstcin m (минор.)
арак-l.Arrak m, -s (питие) 2.Reisbrannlwcin
m
аранжирам-arrangieren tr. (музикално
произведение), einrichten tr. (муз.),
instrumentieren tr., sparlicrcn tr. (по-стари
композиции в модерна партитура),
zustutzen tr.
apairaiipoBKa-Arrangcmcnt n, -s (муз.)
apan-Rappe m, -n, -n
apaiiiiii-Mohr m, -en, -en (c-n ~cn bleichen
wollen мъча се да направа черното бяло)
арбалет-Armbrusl f (лък) (ист.)
арбитраж-Arbitrage f, -n, Schiedsspruch m, -
es, Te
арбнтражсн-schicdsrichtcrlich
арбнтър-l.Arbiter m, -s, Merker m, -s,
Schicdsmunn m, -er, Schiedsrichter m
2.Kamp Trichter m (спорт.)
apianni-Hofarbeiter m
apreiiirr-GIascrz n (мпнер.), Glanzcrz n
(минер.)
apro-Argot n, -s, -s
apron-Argon n, -s (хим.)
аргумент-l .Argument n, -s, -e
2.Erkenntnisgrund n (за присъда) (юр.),
Beweisgrund m, -es, -rc
аргумептация-Argumcntation f, -cn, Schlußart
f, Beweisführung f
apryMeimipaM-argumcnticrcn inlr. h.,
Beweisgründe anführen (für), begründen tr.
Арденнте-Aldcnncn n
ареал-Areal n, -s, -c
арена-1 .Arena f, ...ncn (и прен), Kampffeld n,
Lautbahn f, Manege f, -n, Plan m, -s, -re (auf
den ~ treten явявам се на арената, на
сцената ; auf den ~ rifen извиквам на
преден план, на предна линия), Sand m, -
es, -е (ост) 2.Schauplatz m (der ~ der
Handlung мястото на действието ; vom ~
abtreten слизам от сцената, умирам)
(тоатр.) 3.Stcchbahn Г(за турнир) (ист.).
аренда
24
Tumicrbahn f (на турнира), Turnierplatz m
(натурнира)
аренда-1.Лггепс1е f, -n 2.Erbbcsland m
(наследствена), Erbpacht f (наследствена),
Kolonat n, -s, -е (наследствена) 3.Lch(c)n
n, -s, Leibpacht f, Zins m, -es, -en
арендатор-Landsassc m, Lokatar m, -s, -e,
Meier m, -s, Staatspüchler m (на държавен
имот), Pächter m, -s
арендаторнте-Meicrschafl f, -cn
арендаторство-Meicrschaft Г, -en
ареометьр-Spindcl f, -n
арест-Arrcst m, -s, -e (im ~ sein задържан съм),
Dunkelhaft f (в тъмен карцер),
Einschließung f, -en (домашен, казармен),
Gcfungnishaft f, Gewahrsam m, -(c)s, -e,
Haft f, -, Isolicrhafl f (единичен),
KascmcnaiTcst m (казармен), Kasten m, -s
(помещение), Lallenkammer f (воен.),
Pfändung f, Polizeiwache f (локал),
Quartierarrest in (домашен), Verhaftung f,
Verwahrung f
apecraii r-Arreslant m, -cn, -cn, Häftling m, -s,
-e, Verhaftele(r) m, -n, -n
арестаитски-Hüftlings-
арестувам-arrcticren tr., cinspcrren tr. rcfl.,
cinspinncn(lr. (фам.), cinzichcn* tr., fangen*
tr., festhaltcn* tr., fcslnehmcn* tr., festsetzen
tr., gefangennchmen* tr. trnb.,
gefangensetzen tr. trnb., inhaftieren tr.,
pfänden in, sperren In (e-n) (e-n Vogel in
den Käfig ~ затварям птичка в кафез),
verhaften tr.
арестуван-dingfest adj. (e-n - machen
арестувам нкг.), gefangen pari, adj.,
verhaftet adj.
арестуране-Anhaltung f, -cn, Arrestation f, -
en, Arrestlegung f, -en, Arretierung f,
Festnahme f, Gefangennahme f, -n, Haft f, -
, Verhaftung f
аржемтинец-Argentinicr m, -s, -
аржентински-argentinisch adj.
apiiBitcT-Aufschößling m, -s, -e
ариергард-Arrieregarde f, -n (воен.), Nachhut
f, -en
ариец-Aricr m, -s, -
аризнрам-аи(norden tr. (хитл.)
apniicKit-arisch adj.
аристократ-Aristokrat m, -en, -en, Snob m, -
s, -s, Standesperson f, Adlige m, -n, -n,
Edelmann m, -es, -leule
аристократизъм-Aristokratismus m
аристократичеп-arislokratisch adj. (и прен.),
distinguiert adj., edel adj., hcrmschafllich
adj., vornehm adj., feudal adj., ad(e)lig adj.
(произход)
apiiCTOKpaTii4iiocT-Vornehmheot f, -
аристократскн-aristokratisch adj. (и прен)
аристокрации-Adcl m, -s, -, Aristokratie f, -
n, Geburtsadel m (родова), Geldadel m
(парична), Geschlechtsadel m (родова),
Hochadel m (висша), Hochfinanz f
(парична), Standesadcl m (висша),
Verdienstadcl m (службена)
аритметшса-Arilhmetik f, -cn, Rechenbuch n
аритметичен-arithmetisch adj. (arithmetische
Reihe аритметична прогресия)
аритметически-rechnerisch adj.
аритмометър-Rcchcnmaschinc f
ария-Arie f, -n
арка-1 .Ehrenbogen m (триумфална),
Ehrenpforte f (триумфална) 2.Fächerbogcn
m (мрежеста, ветрилообразна) (архит.)
3. Kielbogen m (островърха)
4. Kleeblattbogen m (детелиновидна)
5. Korbbogen m (елипсовидна)
6. Kreuzbogen m (кръстовидна)
7. Lanzettbogen m 8.Pfeilerbogen n (върху
стълбове) (архит.), Rundbogen m (архит.),
Schwibbogen m, Bogen m, -s,
Triumphbogen m (триумфалната)
аркада-l.Arkade f, -n (архит.), Halle f, -n
2. Kreuzgang m (около манастирски двор)
3. Laube f, -n, Laubengang m 4.Zwergarkade
f (удребнена, в романския стил) (архит.)
аркадски-arkadisch adj.
аркебуза-Наксп m, -s (воен.), Hakenbüchse f
(воен.), Arkebuse f, -n (воен.) (ист.)
Арктика-Arktis f
арктичен-arktisch adj.
арлекин-Harlekin m, -s, -e
арлекинада-Hanswurstiade f, -enp
25
артикули
Harlekinade f
армаган-Markt m, -es, -re (от панаир)р
Messegeschenk n (от панаир)р Mitbringsel
np Schwänchen n, -s, Geschenk n, -es, -
арматура-l. Armatur f, -en (техн.) 2.Einlage f,
-n (на бетон) (стр.) 3.Kabelarmatur f
(кабелна) (техн.)
армепец-Armcnier m, -s, -
Армения-Armenien n
арменка-Armenierin f, -nen
арменски-armenisch adj.
армея-Saucrkohl m, -s, Sauerkraut n, -s,
Sauerkohlbrühe f
армирам-armieren tr. (стр.)
армировка-Eiscneilage f (в стоманобетон)
(стр.)
армия-1. Abeilerarmee f (работническа) (през
Октомврийската революция),
Angriffsarmce f (ударна) (воен.), Armee f,
-п (die Rote ~ червената армия),
Einschließungsheer п (обсадна), Feldarmee
f (действаща) 2.Heer п, -es, -е (Heer und
Flotte армия и флот), Heilsarmee f (на
спасението), Hilfsheer п (резервна),
Hilfstruppe f (резервна), Kaderarmee f
(кадрова), Linie f, -n (действаща),
Linientruppen pl. (действаща), Volksarmee
f (народна), Volksbefreiungsarmee f
(народоосвободителна)
apiiayTiiii-Albanicr m, -s, Querkopf m, -cs, ч-е
ариика-Arnika f, -s (и като лекарство) (бот.),
Wohlverleih m (бот.)
арогантеи-anmaßcnd part. adj. (anmaßendes
Benehmen дръзко държане ; ~ auflrcten
държа се дръзко, самонадеяно), anmaßlich
adj., anmaßungsvoll adj., arrogant adj.,
aufgedunsen adj., dreist adj., hochfahrend
adj., hochnäsig adj., insolent adj.,
schnoddrig adj., überheblich adj., übermütig
adj.
aporaimiocT-Hochnäsigkeit f, Insolvent f,
Schnoddrigkeit f, Überheblichkeit f, -en,
Übermut m, Arroganz f, -en
аромат-Anhauch m, -s, - (наслоен), Aroma n,
-s, -s/-ta, Duft m, -(e)s, Düfte
ароматен-düftereich adj., gewürzig adj.
ароматизирам-aromatisieren tr.
ароматичен-aromatisch adj., gewürzig adj.,
würzhaft adj., würzig adj., wohlriechend
apiia-ungeschältcr Reis m, -es
арпаджик-Saatzwiebel f, -n
арпеджо-Arpeggio n, -s, ...gien (муз.)
арсен-1. Arsen n, -s (хим.) 2.Schrcbcnkobalt m
(самороден)
арсенал-Arsenal n, -s, -е (воен.), Rüsthaus n
(воен.), Rüstkammer f (воен.),
Rüslungsschmiedc f, Waffcnhallc f,
Waffenhaus n, Zeugamt n (воен.), Zeughaus
n
apcemiK-Arsenik n, -s, Rattengift n, Giftmehl
n (ocrap.)
арсенов-arsenhaltig adj., arsenig adj.
арсенонирит-Glanzcrz n (мннер.)
артезиански-artesisch adj.
артел-Artel n, -s, -s (икон.)
артернален-artcricll adj., arteriös adj.
артернн-Kranz m, -cs, -гс (околовръстните, на
сърцето)
артсриосклероза-AdervcTkaltung f (мед.),
Arterienverkalkung Г(мсд.), Arteriosklerose
f (мед.)
артернотомия-Artcricnöffnung f (мед.)
артерия-Achseladcr f (анат.) (раменна), Ader
f, -n (e-n zur... lassen, e-m die ... schlagen,
öffnen пускам нкм кръв), Arterie f, -n,
Pulsader f (анат.), Schlagader f (нат.),
Verkerhsweg in (съобщителна),
Wirbclschlagadcr f (гръбначна,
вертебрална) (анат.)
артикул-Artikel m, -s, - (gangbarer ~ търсен
артикул, който се търси на пазара) (търг.),
Geschenkarlikel m (подходящ за подарък)
(търг.), Handelsartikel m (търговски),
Massenartikel m (масов), Modeartikel m
(моден), Vcrbrauchsartikel m (за
потребление), Verbrauchsgegenstand m (за
потребление), Vcrsandartikel m
(предназначен за изпращане)
артикулация-Artikulation f, -en (грам.),
Lautbildung f, Lautung f
артикули-Herrenartikel m (мъжки) (търг.),
Kurzware f, -n (дребни, за шев) (търг.),
артикулирам
26
Modeware f (модни), Putzwaren pl. (модни)
артикулирам-artikulieren lr. (artikulierte Rede
членоразделна реч)
артикул и pan-Lautung f
артилернйски-arlillcristisch adj.
артилерист-Artillcrist m, -en, -en
артилерия-Artillerie Г, -n (boch.), Fcmartillcric
f (дългобойна), Fernkampfartillerie f
(далекобойна) (восн.), Flakartillerie f
(зенитна) (восн.), Fußartillcrie f (тежка)
(воен.), Zerstörerabwehrartillcric f (против
разрушения) (воен.)
артисвам-übrig bleiben* intr. s.,
Zurückbleiben* intr. s.
артист-Arlist m, -cn, -cn, Darsteller m, -s,
Kontorsionist m, -cn, -en (цирков, c гъвкаво
тяло като змия), Künstler m, -s,
Kulissenreißer m (който се стреми към
външни ефекти), Mime m, -n, Mimus m,
..men, Nachcmpfinder m, -s,
Schmierenkomödiant m (посредствен),
Spieler m, -s, Schauspieler m, -s
артистичен-künstlerisch
артистка-Schauspielerin f, -nen, Sängerin f, -
nen, Künstlerin f, -nen
артншок-Artischockc f, -n (бот.)
артрит-Arthritis f (мед.)
арфа-Aolsarfc f, -n (еолова) (мит.), Harfe f, -
n, Psalter m, -s (старинна), Saitenspiel n,
Windharfe f (Еолова) (муз.)
арфенист-Harfcnist m, -en, -en, Harfenspieler
m
арфист-Harfist m, -en, -en, Minstel m. -s
архаизирам-archaisieren intr. h.
арханзъм-Archaismus m, ...men (грам.)
архаичен-archaisch adj. (фауна, флора)
(геолог.)
архангел-Erzengel m (рел.)
apxanrejiOBÄen-Michaeli(s) n, -s, Michaelistag
m
археолог-Archäologe m, -n, -n,
Altertumsforscher m, -s
археологичен-archäologisch adj.
археология-Archäologie f, Altertumskunde f,
Spatenforschung f
архив-Archiv n, -s, -е (като сбирка от
исторически документи и като
периодично издание), Dcpositorium п, -s
архива-Archiv п, -s, -е (самото помещение)
архнвар-Archivar m, -s, -е
архивен-archivalisch adj.
архивистика-Archivistik f
архиволт-Haupt n, -cs, -е (на арка)
apxiieiiiicKon-Erzbischof m (църк.)
архнехнскония-Erzbistum n (църк.)
apxiieiiiicKii-crzbischöflich
apxiiMouieiiiiK-Erzgauncr m
архипелаг-Archipel m, -s, -e, Inselwelt f,
Inselgruppe f
архнпредател-Erzvcrräter m
архитект-Architekt m, -en, -en, Baumeister m
архитектоннка-Architektonik f, Aufbau m, -
s, -e/-ten (der ~ des menschlichen Körpers,
des Romans строежът на човешкото тяло,
на романа)
apxnTeKTOiui4eif-archilcklonisch adj.
архитектура-Archilektur f, -en,
Innenarchitektur f (вътрешна), Raumkunst
f (вътрешна) (архит.)
архитектурен-architektonisch adj.,
städtebaulich
apxuTiiii-Architypus m, -, ...typen
архитрав-I.Durchzug m, -(e)s, Durchzüge
(архит.) 2.Hauptbalken m (crp.)
apxoiiejiar-lnselmeer m
apuniii-Eichelle f (маркиран, точен) (остар.)
apbUi-Ans(c) f, (e)n
ас-1 .Ass n, Asses, Asse (карт.), Herzes n (карт.)
2.Daus n, -es, 3.SchcII(en)as n (c цвят na “
звънчета “)
асаисьор-Ascenseur m, -s, -e, Aufzug m, -s,
-re, Fahrstuhl n, Lastenaufzug m (товарен),
Lifl m, -s, -s
асентика-Asepsis f (мед.), Aseptik f (мед.)
асептичен-aseptisch adj., keimfrei adj.
acepTopen-assertorisch adj. (съждение)
(фипос.)
асигнация-Anweisung f, -en (вид
менителница) (e-e ~ auf 1000 Mark бох,
ордер за 1000 марки) (търг.),
Anweisungsschein m (търг.), Assignation f,
-en (икон.)
27
астролаб
асиметрия-Asymmctrie f, -n
аснмилативен-assimilatorisch adj.
аснмилаторски-assimilatorisch adj.
асимилация-1.Angleichung f, -en (хим.)
2. Assimilation f, -en (езикозн.)
3. Assimilation f, -en (биол.) (и полит.)
4. Assimilation f, -en (псих.)
5. LautangIcichung f, -en
асимилирам-assimilieren tr. (звук) (езикозн.),
assimilieren Ir. (храна) (биол.), verarbeiten
tr. (der Magen kann das nicht ~ стомахът
не може да смели това; neue Eindrücke ~
асимилирам нови впечатления)
aciiMiuuipaiie-Aufnahme f, -n (биол.)
асиндетон-Asyndclon n, -s, ...deta
acnpneu-Assyr(i)er m, -s, - (ист.)
асирийскн-assyrisch adj.
Асирия-Assyricn n
асистент-Assislenl m, -en, -en,
Sprechstundenhilfe f (в рпиемен час на
лекар)
асистент-режисьор-Regicassistcnt m
асистеитство-Assistenz f, -cn
асистнрам-assisticrcn inlr. h. (e-m)
аскет-Asket m, -cn, -cn
аскетизъм-Askcse f, Aszesc f, Asketik f
аскетика-Asketik f
аскетичен-asketisch adj.
аскетство-Askcsc f, Aszcse f
асладиик-lntcstatcrbe m (законнен, не ио
завещание)
аслаиче-Fraucnflachs m (бот.)
аслъ-auch conj. (като упрек, израз на
недоволство или иронично) (често
непреводимо) (du kannst [aber] ~ nie den
Mund halten аелъ ти никога не можеш да
си държиш устата ; du mußt [doch] ~
immer dabei sein ти пък аель винаги се
месиш в такива работи ; warum läßt er
mich ~ nicht zufrieden? защо пък не ме
остави на мира? ; das fehlte ~ noch! само
това не липсваше!)
асма-Нсскс f, -n, Rcblaube f, Weinlaube f,
Rcbengela;ndcr n, -s
асматичеи-herzschächlig (кон), pustig adj.
aco-As n, Asses, Asse (карт.)
acoiianc-Assonanz f, -en (непълна рима)
(лит.), Halbreim m (лит.)
асортимеит-Assortiment n, -s, -c
(комплектуван по видове магазини)
(търг.), Sortiment n, -s, -e, Auswahl f (reiche
Auswahl богат асортимент)
асортнрам-assortieren tr. (ein wohl assortiertes
Lager добре асортиран. комплектуван,
попълнен магазин, склад) (търг.)
асоциален-asozial adj.
асоциативен-assoziativ adj. (ненх.)
асоциация-1 .Assoziation f, -cn (псих.)
2.1deenassoziation f (на идеи)
асоциирам-assoziieren tr. (представи) (псих.)
aciiaparyc-Asparagus m (вид аспержа) (бог.).
Spargelgrün п (бот.)
аспект-1.Aspekt m, -(e)s, -e 2.Aspckt m, -(e)s,
-е (на глагола) (грам.) Konjuklion f, -en,
Schein m, -es, -e
аспержа-Spargel m, -s
аснидистра-Schildblumc f (бот.)
аспирант-Anwürtcr m, -s (auf clw. А) (за
служба), Aspirant m, -cn. -en (в научен
институт, виеше учебно заведение)
acuiipaiiTypa-Aspirantur f, -en
аснирация-Aspiralion f, -en (остар.)
аеиирирам-aspiricrcn tr. (auf ctw. ~) (за нщ.)
acnpii-Silbcrblatt n (бот.), Silbcrblatl n (бот.)
aciiyp-1.Safflor m, -s, -c, Saflor m, -s, -c
2.Spomblalt n (жълт) (бот.)
acrap-Kralzpulz m
acTeiiiiK-Asthcniker m, -s, - (мед.)
acTeiiiiH-Aslhcnic f, -n (мед.)
астероид-Astcroid m, -s, -cn (астр.), Planetoid
m, -en, -en
астигматизъм-Astigmatismus m, - (физ. мед.),
Stabsichtigkeit f, - (мед.)
астигматичен-astigmatisch adj. (физ.)
астма-Asthma n, -s (мед.), Atembeschwerde f,
-n
астматик-Asthmatiker m, -s, - (мед.)
астра-Aster f, -n (бот.)
астраган-Astrachan m, -s, -s, Perseancr m, -s
астрален-astral adj.
астри-Stcmblumcn pl. (бот.)
астролаб-Winkelscheibe f
астролабий
28
астролабий-Astrolabium n, -s, ...abien
(прибор) (астр.)
астролабия-Winkelschiebe f
acтpoлoг-Astrolog(e) m, -en, -cn, Sterndeuter
m
астрологичен-astrologisch adj.
астрология-Slerndeuterei f
астронавт-Astronaut m, -en, -cn
acTpouaBTiiKa-Aslronautik f,
Wellraumschiffahrt f
астронеф-Weltraumschiff n
acrpoiiOM-Slernkundigc(r) m, Astronom m, -
en, -cn
acTpoiiOMii'ieii-astronomisch adj. (и прен.
разг.)
астрономия-Himmclskunde f, Sternkunde f,
Astronomie f
acrpocKon-Sternsucher m
астрофизика-Aslrophysik f
Асунсьон-Asuncion n (столица на Парагвай)
асфалт-Asphalf m, -s, -e, Erdharz n (минер.),
Erdpech n (минер.), Erdtecr m (нсфгов)
(минер.)
асфалтирам-asphaltieren tr.
асфалтов-usphaltisch adj.
ат-Rasscpfcrd n, -es, -e, Hengst m, -es, -e
атавизъм-Alavismus m, -s, -men,
Erbbedingtheil f
атавистичен-alavislisch adj., erbbrdingt adj.
атака-1.Anfall m, -s, -re, Angriff m, -s, -e (der
~ auf die Festung атаката на крспосгга ;
zum ~ Vorgehen започвам настъпление)
(восн.), Anlauf m, -(e)s, -re, Ansturm m, -s,
-j-e, Attacke f, -n (воен.) 2.Attacke f, -n
(мед.) 3.Frontangriff m (фронтална)
(воен.), Gasangriff m (е отровни снаряди)
(восн.), Gasübcrfall m (внезапна, газова)
(воен.), Hauptsturm m (генерална) (воен.)
4.Kavallerieangriff m (конна) 5.RollangrifT
m (във фланг) (воен.) ö.Tiegangriff m (от
бръснещ полет) 7.Zackenangriff m (е
вклиняване на няколко участъци) (воен.),
Zangenangriff m (от два фланга) (воен.)
атаксия-Zuckfuß m (вет.)
атакувам-anfallen* tr. (воен.), angreifen* tr.
(er wird scharf in der Presse angegriffen
остро го нападат във вестниците; das Übel
bei der Wurzel ~ пресичам корените на
злото), anreilen* intr. s. (gegen е-п ~) нкг.)
(воен.), anrennen* intr. s. (gegen e-e
Stellung - атакувам позиция) (воен.),
cinstürmcn intr. s, herangehen* intr. s. (an
c-m, elw.) (някого, нещо), vorstoßen* intr.
s., votstürmen intr. s. (воен.), attackieren tr.
атакуващпят-Angreifer m, -s, - (восн.)
аташе-Attachc m, -s, -s, Militärattache m
аташирам-attachicrcn tr. .
атеизъм-Alhcismus m, Gottlosigkeit f
атеист-Alheist m, -en, -en, Gottesleugner m
атенстичен-goltlos adj., atheistisch
ателие-Atelicr n, -s, -s (на художник, шивач,
фотограф), Foto n, -s (фотографско),
Werkslättc f (в завод), Werlstatt f (в завод)
атемора-Grützbcutcl m (мед.)
атемпо-а tempo adv. (муз.)
атеитат-Attcnlat n, -s, -e (ein ~ begehen,
verüben извършвам покушение),
Mordanfall m, Mordanschlag m, Anschlag
m, -s, -re (auf A)
атентатор-Attentäter m, -s, -
атестация-Personalberichl m (восн.),
Qualifikationsattest n, Zeugnis n, -scs, -sc
(и училищно) (e-m ein Zeugnis ausstellcn
издавам на някого атестация)
Атина-Athen n
атиничен-atypisch adj.
атичен-altisch adj. (attische Bildung
класическа, гръцка образованост ;
attisches Salz изтънчена духовитост)
атлаз-Allas m, -ses, -se (текст.)
атлазен-atlassen adj., Allas-
атлант-Gebälkträger m (crp.)
Атлантида-Atlantis f
Атлантик-Atlantik m
атлас-Atlant m, -en, -en (подпорна мъжка
фигура) (архит.)
Атлас-Atlas m, ...asses (мит.)
атлас-AtIas m, ...asses, ...anten (разг. ...asse)
(reorp.), Atlasband m (географски) (том),
Handatlas m (портативен, ръчен).
Kartenwerk n
атлет-AthIet m, -en, -en, Kraftmensch m,
29
афоризъм
Ringkämpfer m (спорт.), Athletiker m, -s
aTjieTHKa*-Athletik f (спорт.), Leichtathletik f
(лека)
атлетичен-athletisch adj.
атлетически-athletisch
атмосфера-Atmosphäre f, -n (и прен.),
Atmosphäre f, -n (като мярка за налягане)
(техн.), Dunstkreis m, Flair n, -s (прен.),
Gewitterluft f (натегната) (прен.), Luft f,
■re, Lufthülle f, Luftkreis m, -es, -e, Luftraum
m, -cs, -re
атмосферен-atmosphärisch adj. (и прен.),
Luft- (Luftdruck атмосферно налягане)
атом-Atom n, -s, -е (хим.) (Atomzerfall
разпадане на атома)
атомен-atomar adj. (оръжие, ракета,
въоръжаване) (фнз.)
aTOMH3bM-Alomismus m, - (фнлос.), Atomistik
f (филос.)
атом и ст-Atom forscher m (физ.)
атомистичен-atomistisch adj.
атонален-atonal adj. (муз.)
атракция-Atlraklion f, -cn
атрибут-Altribut n, -s, -e
атрибутивен-altributiv adj.
атришок-Erdschockc f
атрофирам ce-dcgenerieren intr. s
атрофия-Alrophic f (мед.), Degeneration f, -
cn, Gehirnschwund m (на главния мозък)
(мед.), Hirnschwund m (мозъчна) (мед.),
Muskelschwund m (мускулна), Schwund m,
-s
аудненцня-Audicnz f, -en
ауднтория-Auditorium n, -s, ...rien
(слушатели, помещение), Hörerschaft f, -
cn, Hörsaal m, Korona f, -, Zuhörerschaft f
аукцион-Auktion f, -en (in - geben продавам
на търг)
аула-Aula f, ...len
aypa-Aureole f, -n
aypa-1. Heiligenschein m
(iTbpK.)2.Mandelg]orie f, Mandorla f, ..len
аурипигмент-Arsenblende f (минер.),
Gelbglas n (минер.)
ауринигмент-Rauschgclb n
аускултнрам-anklopfen tr. (ocrap.)
аут-Äus n, -s, -s (спорт.), Linksaußen m (ляв)
аутопсия-Leichenöffnung f
аутострада-Autobahn f, -en
ауфтакт-Auftakt m, -s, -е (муз.)
ауфщрих-Aufstrich m, -s, -е (муз.)
Афганистан-Afghanistan n
афганнстанец-Afghane m, -n, -n
афгаиистанскн-afghanisch adj.
афезис-Anlauf m, -(e)s, 4-e (на колона) (архит.)
афект-Affekt m, -s, -c, Gemütsbewegung f
(псих.)
афектация-Wortkünstelei f (на стила)
афектиран-geschraubt adj. pari.
афектираиост-Krampf m, -s, -fe
афенпинчер-Arfenpinscher m (кучешка
порода)
афеит-Krankenhcilsstoff m
афера-Affäre f, -n, Handel m, -s, Sache f, -n
(c-e wichtige — важна работа ; sich in
fremde ~n mischen меся се в чужди работи
; er macht s-c ~ gut той си гледа работата
добре ; sich aus der - ziehen измъквам се
or аферата ; was sind sad für - n ? какви ca
тези глупости ? ; das ist c-c tolle ~ !
знаменита работа ! ; e-c unangenehme -
наприятна работа; mach k-c ~n ! не думай!
; das sind k-c ~n ! не е редно !; das ist so e-
e ~ ! това ми е един случай !),
Schwindelgeschäft п (фам.), Anlegcnhcit f
афернст-Hochstaplcr m
афикс-Affix n, -es, -е (грам.)
афинитет-l.Wahlvcrwandschaft f 2. Affinität f,
-en (хим.)
афион-Mohnsaft m
афнф-pfuschcrig, pfuschig
афши-Affichc f, -en, Ankünd(ig)ung f, -en,
Maucranschlag m, Plakat n, -s, -e, Zettel m,
-s, Anschlag m
афншнрам-anschlagcn* tr.
афлоримент-Tagegang m (мин.)
афльоримеит-Aurschluß m, ...usscs, ...üssc
(мин.)
афоресвам-cxkpmmunizicren tr.
афоресваие-Exkommunikation f, -cn
афорнзми-gcdankcnspänc pl.
афоризъм-Aphorismus in, ... men (лит.).
афористичеп
30
Gedankensplitter m, Gnome f, -n (лит.),
Lehrspruch m, Sentenz f, -en,
Weidmannsspruch m (лоджийска)
афористичен-aphoristisch adj. (лит.),
formelhaft adj., spruchhaft adj.
афористичност-Formclhaftigekit f, -en
афорня-SprachIosigkeil f, - (мед.)
афрстнрам-heuern tr. (кораб)
Африка-Afrika n
афрнкаиец-Afrikancr m, -s, -
африкански-afrikanisch adj.
ax!-haha (за удивление)
ах-hui (при радост, изненада, отказ), ja (като
възклицание) (cs schneit ja! ах, как вали! ;
ja, das ist Fritz! ах, това бил Фриц!)
axa-ja (като възклицание) (ja, das ist Fritz аха,
това бил Фриц; ja so аха добре; ja so, das
wußte ich nicht аха, не го знаех)
axaa!-soso!
ахат-Achal m, -(e)s, -е (минер.), Augenachat
m (минер.)
ахващане-Wcltbegriff n (за света)
ахесц-Achäcr m, -s, -
axeiicKii-achäisch adj.
ахелий-Sonncnfcrnc f
ахкам-ah und oh rufen
ахкапе-Ach n, -s, -(s)
ахмак-Depp m, -s, Kamuffel f, -n, Kretin m, -
s, -s, Krcline f, -n, Pimpf m, -cs, -e, Schaute
f, -n, -n, Dummkopf m (er spielt den
Dummen прави се на ахмак)
ахмамашки-pinselhaft adj., pinselig adj.,
dumm, dämlich
axnariHii-Kumpan m, -s, -e, Spießgeselle m
ахромпзия-Achromasie f, -n
ахроматизъм-Achromatismus m, -, -
ахроматичеп-achromatisch
ахроматически-farbenlos adj.
ахтерлик-Achlcrliek n (мор.)
ахтерпик-Piek f, -en (на кораб) (aufe-n e-n —
haben имам зъб на някого)
ашладисвам-pforfen tr., veredeln tr.
ашлама-veredelter Baum, Frucht eines
veredelten Baumes
Ашхабад-Aschchabad n
Б
баба-1 .Großmutter f, Großmama,
Jammerlappen m (разг.), Kindermutter f,
Memme f, -n, Wehmutier f, Alle f, -n, alles
Mütterchen n 2.Pelz m, -es, -е (Меца) 3.
Hebamme f, -n 6. Kräuterfrau f, -en,
Kräulerhexe f, -n
бабаит-Eisenbeißer m
6a6aiiTi(ii-Feuerfresser m (прен.)
бабалък-Schwiegervater m
бабаика-Brauschc f, -n, Beule f, -n, Eisenbeißer
m
бабе-RunkunkeI f. -n
бабенце-Runkunkel f, -n
баберки-Nachernte f, -n
баберкуване-Ährenlese f (селск.)
бабешKit-weibisch (Altweibergeschwätz
бабешки приказки)
бабин-großmüllcrlich, der Droßmutter gehörig
(altwcibersommer бабени девстини)
бабичка-Hutzel f, -n (съсухрена), Mültervhcn
n, -s, Schnurre f, -n (съсухрена) (разг.), Alte
f, -n, altes Weib n, -es, -er
бабнще-Reff n, -es, -e, -Vettel f, -n
бабка-l.Knagge f, -n (стр.) 2.Lippe f, -n,
3.Reitstock m (техн.)
бабой-Berisch m, -(e)s, -е (зоол.),. Barsch m, -
cs, Barsche (зоол.)
бабушка-Rötiing m, -s, -е (зоол.)
баваж-Zotterei f, -en (фам.)
Бавария-Bayern n
баварка-Raupc f, -n (техн.)
баварски-bajuwariseh adj. (ист.), bay(e)risch
adj., bajuwarisch adj. (ист.) (остар.)
бавачка-Kinderfrau f, Kindermädchen n (за
деца), Kinderwärterin f, Muhme f, -n,
Wiegefrau f
бавеж-Säumis f, -se, Verzögung f, -en,
Aufhalten n, -s
бавен-gemächlich adv., bedächtig adj. (mit
bedächtigen Schritten c бавни крачки),
betulich adj., betulich adj, geruhig adj.,
31
база
dickblülig adj., lässig adj., langsam adj.,
pomadig adj., ruh(e)selig adj., säumig adj.
(ein -e-r Schuldner длъжник, който мъчно
плаща), sacht adj. (~e! полека!; nur man ~
! само без бързане ! ; immer ~e voran !
каран си полекичка !), sachtchen adj. (~с!
полека !; nur man ~! само без бързане !;
immer ~е voran ! карай си полекичка !),
sachte adj. (~е! полека !; nur man ~ ! само
без бързане !; immer ~е voran ! карай си
полекичка !), saumhaft adj. (ein -е-г
Schuldner длъжник, който мъчно плаща),
saumselig adj., schleppend adj.
(възстановяване на сили), schncckig adj.
(като охлюв), schwer adj., schwerblütig adj.,
träge adj.
бавене-Ansland m, -(c)s, -re, Arbeilsstreckung
f, Druckscrei f, -cn (разг.), Geleier(e) n, -s,
Gezauder n, -s, Säumis f, -se, Zögerung f, -
cn, Säumen n, -s, Verzögerung f, -cn,
Wartung f, Pflege f (на дете)
бавник-Haudcrer m, -s
бавно-gemach adv., gemütlich adv. (er ging ~
weiter той продължи по-бавно пътя си)
бавност-Bedächtigkcit f, Gemächlichkeit f,
Lässigkeit f, -en, Langsamkeit f, -en,
Säumigkeit f, Sachthcit f, Saumseligkeit f, -
en
бавя-verzögern Ir., aufhallen* Ir.
бавя ce-anslehcn* intr. h. (s.) (cs wird lange ~,
bis... ще мине много време, докато ...; с-
с Summe steht noch an една сума стои още
открита, неуредена), bleiben* intr.,
drucksen intr. h, fackeln intr. h (man word
nicht lange ~ няма сълго да се бавя),
pumpcln intr. h. (при работа), säumen intr.
h. (в работата), temporisieren intr. h.,
trödeln intr. h., verweilen refl., verziehen*
intr. h., weilen intr. h., zaudern intr. h. (mit
ctw.) (c нещо), zögern intr. h. (mit der
Antwort zögern бавя се c отговора), kindcln
1г.(дстс)
багаж-l.Bagagc f, Effekten pl., Gepäck n, -s, -
e, Franchise f (свободен), Handgepäck n, -
s, -е (ръчен) 2.Bcilasl f (собствен, на
моряците) 3.Luflspcrrc f (въздушен)
4.Marschgepäck n, -cs (войнишки)
багажеи-Gepäck- (Gepäckaufgabe багажно
отделение)
багажник-Gepäckbrücke f (автом.),
Kofferbrücke f (на автомобил),
Gcpäckhaltcr m, -s, Gepäcknetz n, -es, -c
(във влак)
Багдад-Bagdad n
багер-1 .Bagger m, -s, Bccherkcttc f (верижен)
2. Eimerbagger m (кофичен) (техн.)
3. Hafenräumer m (пристанищен) (мор.)
4. Löffelbager m (лъжичен)
5.Schaufelradbagger m (роторен) (мин.),
Abraumbagger m (мин.)
багерист-Baggerluhrer m
багра-Farbe f, -n (die ~n beißen sich багрите
не си подхождат), Haupt färbe f
багрен-purpurn adj.
багреница-Kaisennanlcl m (царска мантия),
Puipurmantcl m
багри-Auge n, -s, -n (кръгли) (на крилата на
пеперуда)
багрнлен-Farb-, Färb- (Farbstoff багрилно
вещество)
багрило-1.Farbe f, -n 2.Küpcnfarbstoff m
(кюпово) 3. Färbstoff m
багря-färben tr.
бадана-Kalkanslrich m, Tünche f, -n (стр.)
бадапосвам-kälkcn tr., kalken Ir., tünchen tr.,
weißen tr.
бадем-Knackmandcl f (c черупка),
Krachmandel f (c черупката), Mandel f, -n,
Mandelbaum m (дърво)
баджапак-Schwagcr m, -s (wir sind Schwäger
шуреи и зет сме)
бадмиитон-FcdcrbalI m (спорт.)
баеие-Blulscgcn m (за кръвоспиране)
база-l.ArtikuIalionsbasis f(артикулационна)
(езикозн.) 2.Basis f pl. Basen (auf dieser
Basis können wir nicht mehr arbeiten на тая
база не можем да работим повече)
3.Boden m, -s 4.Fliegerhorst m (въздушна)
(авиац.) 5.Flottenstützpunkt m
(военноморска) 6-Fulterbasis f (фуражна)
(сел.-ст.) 7.Grundlage f (основна)
8.Grundscile f (мат.) 9.Horst m, -es, -e
базалт
32
(въздушна) lO.Luflstützpunkl m, -cs, -c
11. Rohstoffbasis f (суровинна) (икон.)
12. Rückhalt ш (воен.) 13.Seestürzpunkt m
(военноморска) 14. Base f, -n, Stützpunkt
m, -s, -e, Flottenstützpunkt m
(военноморска)
базалт-Basalt in, -(e)s, -е (мннер.)
базар-Basar m, -(e)s, -е (благотворителен),
Wohltätigkeitsbasar m (благотворителен)
базилнск-Basilisk m, -en, -en (мит.)
базилка-Basilika f (като ctiui на църква)
базирам (ce)-gründen rcfl. (seine Ansicht
gründet sich auf Tatschen неговото мнение
се базира на факти), basieren tr. intr. h (auf
den Fakten basieren базирам се на
фактите), fußen intr. h (auf festem Boden ~
базирам се на здрави основи)
баир-Hügd m, -s, Berg m, -cs, -e, Kamm m, -s,
■rC
Байкал-Baikalscc m
байоиет-Bajonett n, -(e)s, -е (воен.),
Seitengewehr m (воен.)
баГфак-Fahnc f, -n
байрактар-Falmenlräger m, -s
байраче-Fälmchen n, Fähnlein n, -s
байц-l.Beize f, -n 2.Reservage f, -n
(предпазен) (техн.)
банцвам-abbeizen tr. (техн.), beizen tr.,
einbeizen tr.
байцване-Beize f, -n (сел.-ст.)
байцувам-beizen tr.
байцувач-Beizer m, -s (техн. метал.)
бака-Feldkessel m, -s, -
бакалавър-Bakkalaurcus m
бакалнн-Grcisler m, -s, Krämer m, -s,
Kolonialwarenhändler m, -s,
Heringsbändiger m (разг.), Kaufmann m, -
s, -leute (разг.), Kramer m, -s, Pfeffersack
m, Tütendreher m
бакалия-Gemischtwaren pl., Krämerei f, -en,
Kram m, -s, Lebensmittelgeschäft n
бакалница-KramIaden m, Kaufmannsladen m,
-s, Kolonialwarengeschäft n, -es, -
бакалничка-Butike f, -n, Kleinkram m (разг.),
Krambude f, Kramladen m
бакборд-Backbord n, Backe f, -en
бакелит-Bakclit n, -s, -е (техн.)
бакенбард-Backenbart m, Bartkotelette n
бакенбарди-Kaiserbart m (при бръсната
брада), Kotelellen pl., Fräse f, -n (вид)
бакла-Feldbohne f (полска) (бот.),
Pferdebohne f (бот.), PufTbohne f (бот.),
Saubohne f (бот.)
бакпулвер-Backpulver m (готв.)
бактериален-bakteriell adj.(MCA.)baktcreill
adj. (мед.)
бактерин-ОагтПога f (в червата) (мед.)
бактернолог-Bakteriologe m, -n, -n (мед.)
6aKTepiionorii4eii-bakcriologisch adj.
(Bazillenkrieg ба!Стериологична воина,
bakteriologisches Institut
бактериологически институт)
бактернология-Bakteriologie f (мед.)
6aKTepiioycTOil4iiB-baktericnbeständig adj.
бактерия-1.Bakterie f, -n (мед.) 2.Eiterpilz m
(гнойна) (бот.) 3.EssigpiIz ni (на оцетнала
ферментация) 4.Gärungserreger m, Keim
m, -s, -c 5.Stabstierchen n (зоол.)
Бакхус-Weingotl m (мит.)
бакшиш-Bakschiach n, -cs, -e, Biergeld n,
Douceur n, -s, Servis m, -es, -es, Sperrgeld
n, Trinkgeld n, Schmiergeld n (подкуп)
бакщаг-Backstag m (мор.)
бакър-Kupfer n, -s, Kupferkessel m, -s,
Kupfergefäße n, Kupfergeschirr n, -s
бакърджия-Kallschmied m, Kupferschmied m,
Pfannschmied m
бакърен-kupfern
бал-Abiluriententag m, Ball m, -(c)s, Bälle (auf
den Ball gehen отивам на бал), Hofball m
(в дворец), Kostümball m (костюмиран),
Maskenball m (маскен), Redoute f, -n (c
маски), Reunion f, -en, Schrumm m, -s, -e
(inen), Tanzfest n, Zensur f, -en,
Tanzvergnügen n, -s, -
бала-Ballen m, -s zu (Ballen packen опаковам
на бали), Rolle f, -n (e-e - Tuch, Band,
Geldstücke, Draht един топ плат, едно
топче панделка, една ролка монети, един
кан гал тел)
балаванка-Ganz f, -п (метал.)
балада-Ballade f, -п (пит.)
33
балоиче
баладен-balladenhaft adj. (лит.)
баладичеи-balladenhaft adj.
балалайка-Balalaika f, -s
балама-Pudel m, -s
баламиит-Schossstein m (минер.)
баламосвам-aufbinden* tr. (e-m elw. ~) (e-m
c-n Bären ~ излъгвам нкг. ; er läßt sich D
nichts ~ не можеш да го излъжеш) (разг.),
einschmieren tr.
баланс-Abschlußrechnung f, Balance f, -n,
Bankabschluß m, Bilanz f, -en, Bruttobilanz
f (предварителен) (търг.), Eröffnungsbilanz
f (начален) (търг.), Gegengewicht n,
Handelsbilanz f (търговски),
Jahresbcstansrechnung f (годишен),
Kassenübersicht f (касов), Rohbalanz f
(брутен) (търг.), Schlußrechnung f (търг.),
Wochenausweiß m (седмичен търговски)
(търг.), Zahlungsbilanz f (платежен) (икон.)
(die Bilanz ziehen съставям баланс),
Handelsbilanz f (търговски)
балансе-Schwebcschritl m (танц)
балансирам-aufrcchnen ir./intr. h. (сметка) (e-
e Summe gegen e-e andere ~ балансирам
една сума c друга; das Gute gegen das Übel
~ правя равносметка на доброто и злото),
ausbalancieren tr. (техн.), balancieren tr. (der
Junge balanciert einen Ball auf einem Finger
момчето балансира топка c един пръст),
saldieren tr. (сметка), wippen inlr. h.
баласт-l.Ballast m, -(e)s, -e 2.Beilast f
(страничен) (мор.) 3.Bettung f, -en
4.Gedächniskram m (за паметта)
балатум-Balatum n, -s (техн.)
балвамка-Zain m, -cs, -e
балвапка-Floß n, -es (техн.), Gußstück n
балданхип-Traghimmel m (при религиозна
процесия)
балдаран-Wulschicrling m, -s, -е (бот.)
балдахим-Thronhimmel m (над трон)
балдахин-Baldachin m, -s, -e, Betthimmel m,
Himmel m, -s, Ziborium n, -s, -ien (каменен,
над олтар)
балдъза-Schwägcrin f, -ncn
бален-ballinäßig adj. (ballmäßif gekleidet
бално облечен)
балерипа-Ballerina f, ...innen, Ratte f, -n,
Tänzerin f, -nen
балет-Ballett n, -s, -s (танцова група, танц),
Spitzentanz m, -es
балета-Planchette f, -n (на корсет)
балетен-Balett- (Balettkunst балетно изкуство
; Balettschule балетна школа)
балет-майстор-Ballctlmeistcr m
балирам-packen tr., bündeln tr.
балистика-Ballistik f (воен.), Wurflehre f
(воен.)
балистичен-ballistisch adj.
Балкан-Balkan m (планина), Gebirge n, -s,
Balkangebirgc n, -s
Балканите-Balkan m (полуостров),
Balkanhalbinsel f
балкаиджии-Gcbirglcr m, -s
балкаики-Gcbirgs-, Berg- (Gcbirgsdorf
балканско село ; Balkanvölkcr балкански
народи ; Balkanhalbinscl балкански
полуостров)
балкон-Balkon m, -s, -s, Galerie f, -n (дълъг)
(стр.), Heuboden m (най-горен в театър),
Rang m, -cs, -re (в театър), Söller m, -s (вид
стариннсн), Topp n, -s, -е (последен в
театър)
балконче-l.Bugkanzcl f(носова, на самолет)
2.Trompctcrgang m (на кула) (стр.)
бал-маске-Mummcnschanz m, Mummerei f, -
cn
балнеографня-Balneographie f
балнеолечеиие-Badekur f
балнеолошя-Bäderkunde f
балнеотерания-Balncolherapie f
балои-l.Ballon m, -s, -s (einen Ballon
aufsteigen lassenn пускам балон)
2.Fesselballon m (привързан o земята)
(воен.) 3.Pilotballon m (опитен, за
определяне на вятъра) 4.Rcfistcrballon m
(сондажен) 5.Sonde f, -n (за атмосферни
явления) ö.Vcrsuchsballon m (опитен) 7.
Luftballon m (детска играчка)
балонзайде-Ballonscidc f (текст.)
балон-сонда-Rcgistcrballon m
балоиче-Ballon m, -s, -s (детско), Luftbad m,
-es, -s-e, Luftballon m, -s, -s
балотаж
34
балотаж-Bullotagc f, -n, Kugelung f, Stichwahl
f (между двама)
балотирам-balloticren Ir.
балсам-Balsam m, -s, -e
балсамирам-balsamieren Ir., einbalsamicrcn
lr., mumifizieren tr.
балсамиране-Mumifiziereung f
балсамов-balsamisch adj.
балтиец-ВаЦс m, -n, -n
балтийски-baltisch adj.
балтон-Winctrmanlcl m, -s, -,
Herrcnwintermantel m
балустрада-Baliistradc f, -n
баля-ВаПсп m, -s (като мярка, за хартия, за
плат)
бам-kling
бамбук-Bambus m, -scs, -se (бот.)
бамбуков-Baubus- (Baubusohr бамбукова
пръчка)
бамя-Eibisch m, -cs, -с (бог.), Wetterrose 1'(бот.)
баналеи-abgclcicrl pari, adj., banal adj.,
gcmcinplälzig adj., abgedroschen, platt
баиализирам-banalisicrcn tr
баналност-Banalital f, -cn, Gemeinplatz m
Gaiian-Bananc f, -cn (бот.), Pisang m, -s, -c
BaiincoK-ßagkok n (столица на Тайланд)
баид-Band n, -(e)s, Bänder (стр.)
баида-Banda f, Bande f, -n, Chor n, -s, Clique
f, -n, Diebbande f, Hetze f, -n, Korps n,
Kotcrie f, -n, Räuberbande f
(разбойническа), Racket n, -s, -s
(изнудвани). Schmiere f, -n, Schweinsvolk
n, Zunft f, -fe (разг.)
бандаж-Bandage (мед.), Bauchbinde f (за
корем) (разг.), Bruchband n (за херния)
(мед.), Reifen m, -s
баидажнст-Bandagist m, -en, -en
банделир-Bandelicr n, -s, -е (остар. воен.)
бапдера-Gießturm m (стр.)
баидерол-Banderole f, -n, Kreuzband n (като
пощенска марка), Stempelstreifen m,
Tabaksteuer f (за цигари, марки)
баидит-Bandit m, -en, -en, Bravo m, -s, Brigant
m, -en, Raubmörder m
бандитски-diebisch adj.
бандфилтьр-Zwischenkreis m (рад.)
баин-Bad n, -(e)s, Bäder (минерални),
Badeeinrichtungen pl. (всечки лечебни, на
даден курорг), Badeort m pl. (минерални),
Badeort m pl. (морски), Seebad n (морски),
Slahlbad n (железни минерални), Thermen
pl. (обществени, в древен Рим)
Gamma-Blätterteigkuchen m, -s, -
баика-ßank f, -cn (търг.) (ein Konto bei der
Bank haben имам пари в банката),
Bankgeschäft n, Bodcbkreditbank f
(земеделска), Genossenschaftsbank f
(кооперативна), Kreditbank f (кредитна),
Schwinclbank f (мошеническа),
Wcchselbank f (разменна) (търг.)
банкаброш-Vbrspinnmaschine f
банкер-Bankherr m, Bankier m, -s, -s
банкер-спекулапт-Animierbankicr m
банкег-l .Bankett n, -s, -e (Bankett geben давам
банкет) 2.Bankett n, -s, -е (на шосе)
3. Bankette Г, -n (на основни стени) (стр.)
4. Ehrcnmahl п (при честване), Festessen n,
Galaessen n (тържествен), Gastmahl n
(остар.)
банкиота-Banknote f, Blauer m, -n (от 100
марки), Geldschein m, Kassenanweisung f,
Kassenschein m, Schein m, -cs, -c,
Bankschein m, Papiergeld n
банкнотн-Blüte f, -n (фалшиви)
банков-bankmäßig adj., Bank- (Einlage ванков
влог; Wankwesen банково дело)
банкрут-Bankbruch m, Bankrott m, -s, -e
(Bankrott anmelden обявявам банкрут),
Bruch m, -(e)s, Falliment n, -s, -e, Konkurs
m, -s, -c, Krach m, -s, -e
банкрутирал-bankbrüchtig adj. (търг.),
kapores adj., kaputt adj.(dic Firma ist kaputt
фирмата е банкрутирала), pleite adj. (~
gehen, machen фалирам)
банкрутирам-abwirtschaften intr. h,
kaputtgehen* intr. s. (die Firma ist
.kaputtgegangen фирмата банкрутира),
verludern intr. s., -verlumpen intr. s.
банпик-Wischer m, -s (воен.)
бански-Badeanzug m, -s, -re (костюм)
баиски-Bade- (Badeanzug бански костюм ;
Heilbad бански курорт)
35
бариера
Баиско-Bansko n
баициг-Bandsäge f (техн.)
баня-Bad n, -(c)s, Bäder (das Bad wärmen
затоплям си банята ; ein Bad installieren
инсталирам, правя баня), Badeanlage f
(обществена), Badeanstalt f (обществена),
Badchaus n (постройка) (das Badehaus ist
im Rcmontc-банята е в ремонт),
Badezimmer n (im Badezimmer ist cs
jemand в банята има някой, банята е
заета), Bleichbad п (белилна) (техн.),
Dampfbad п (парна), Dunslbad п (парна),
Duschbad п (с душ), Härtebad п (каляваща)
(техн.), Moorbad п (кална), Sauerbad п
(кисела) (техн.), Schlammbad п (кална),
Schwitzbad п (парна), Sitzbad п (седяща),
Solbad п (солна), Stahlbad п (стоманена),
Thermalbad п (топла, минерална), Vollbad
п (за цялото тяло)
банялжня-Badeineisler m, Bader т
(притежател на баня; прислужник в баня),
Badewärler m
баобаб-Baobab m, -s, -s (бот.)
баптист-Baptist m, -cn, -en (секта)
бар-l.Bar f, -s, 2.Bar n, -s, -s (метеор.)
3.Bierausschank m, Stehbierhalle Г(за пиене
на крак), Trinkhalle f (за писне на крак)
бара-Bacli m, -(e)s, Bäche
барабан-1.Bunge f, -n 2.Drcschkaslcn m (на
вършачка) (ссл.-ст.) 3.Federgehäuse n
(техн.), Gerbfaß n (дъбилен) (техн.),
Haspelbaum m (на подемна макара)
(техн.), Kabeltrommel f (за навиване на
кабел) (техн.) 4.Revolver m, -s (на
автоматичен тъкачен стан), Rolltrommcl Г
(цилиндричен), 5.RummalpoU m (вид)
(муз.) ö.Schärtrommcl f (на сновачка,
сновпло) (техн.) Seiltrommel f (за въже)
7. Tambour m, -s, -е, Trommel Г, -n (die ~
schlagen бия барабанс, зънана ; die große
~ für: clw. rühren бия барабан за нещо.
разпространявам нещо наляво и надясно)
8. Werbetrommel f (за вербуване на
наемници) (восн.) 9.Winde 1', -п (на
кладенец) (техн.)
6npa6aiieii-Troinmcl- (Trommelfeuer
барабанен огън)
барабаиене-Getrommcl n, -s (разг.)
барабанчик-Schlagzcuger m (муз.), Tanbour
m, -s, -е, Trommelschläger m, Trommler m,
-s,-
барабаня-klaviercn intr. h. (c пръсти по нещо)
(разг.), trommeln intr. h. (mit den Fingern
an die Tür ~ барабаня c пръсти но вратата
; cs trommelt барабанът бис)
бараж-l.Damm m, -cs. Dämme 2.Gasspenc f
(газов) 3.Sperrung f, -cn 4.Staudamm n,
Staucnlage f, Sperre f, -n, Talsperre f, -n
барака-1 .Baracke f, -n (и прен. за лошо
жилище) 2.Bauhütte f (временна, при
постройка) (стр.) 3.Bretterbude f
(дъсчена), Bruchbude f, Bude f, -cn (~n
bauen, aufstcllcn строя, издигам бараки),
Holzschuppen m (за дърва), Molzverschlag
m (дървена), Lagcrhülle f (в лагер) (восн.),
Marktbude f (пазарска), Meßbube f (na
панаир), Remise f, -n (за коли), Wohnlaube
f (градинска, пригодена за временно
живеене), Würfclbrclt п (за шра на зарове),
Schuppen m, -s, -
барам-antatschen Ir. (обл. псиор.), fummeln
intr. h Ir. (несръчно), tatschen Ir. (фам.)
барачка-Krambude f, Kramladen m
барвам-anfassen tr., snrühren Ir., berühren tr..
belasten tr.
баргоп-Slang m, -s, -s
бардак-Hurcnhaus n
бардама-Bardamc f
бардски-bardisch adj.
барелеф-Basrclief n, -s, -s/-e (нзк.), Flachrelief
n (изк.)
барета-1.Barett n, -s, -c 2.SchilTcrmützc f
(моряшка)
баретка-Barctl n, -s, -c, Kappe f, -n
бариера-1.Absperrung f, -en 2.Bahnschranke
f (жи.), Bahnsticgspcrrc f (на* изхода на
перон) (жп.) 3.Barre f, -n. Barriere Г, -n,
Fallbaum m, Grendel m, -s 4.Hafcnbaum m
(пристанищна), Hafcnkcllc f (верига за
затваряне на пристанище) 5.Hebebaum m,
Schlagbaum m, Schranke f, -n (die ~ii am
Bahnübergang бариера на ж.п прелез ; е-
бариера
36
in, c-r Sache -n setzen ограничавам няког o
; sich D k-c ~n auflcgcn нс зная граници ;
in den ~n des Gesetzes в рамки те па закона
; sich in ~n hallen пазя мярка ; vor die ~n
treten явявам се пред съд ; vor die -n
fordern призовавам на съд ; vor den ~n
stehen отговарям пред съда), Sperrbaum m,
Sperre f, n (durch die - gehen минавам през
бариерата), Sperrung f. -en, Wegeschranke
f, Zollschranke f (митническа), Hürde f, -n
бариера-въртслсжка-Rollbnum in (на път)
барнй-Bariuin n. -s (xhm.)
барикада-l .Barrikade f, -n (Barrikaden
cinrichtcn издигам барикади; auf die
Barrikaden gehen отивам на барикадите)
2.Wagenburg f (от коли)
барикадирам (ce)-barrikadicrcn Ir.rci'l.,
verbarrikadieren Ir. rcfl., verrammeln Ir. refl.,
sperren tr. (ein Falnrad, Auto ~ заключвам
колело, кола; c-m den Weg ~ префаждам
пътя на няког о ; e-n aus dem Hause ~
за гварям вратата пред някого; das Gehalt
- налагам запор на заплатата)
барит-Baryl in, -s, -е (мниер.), Schvvcrcrde f
(мннер.), Schwerspat m (ссрнокнссл)
(минор.)
барнтон-Barilon m, -s, -е (певец, муз.
инструмент). Bariionist in, -en, -en (певец)
бпричка-Laubc f, -n (лятна)
баркарола-Barkarolc f, -n
баркас-Bnrkassc f, -n (лодка на воен. кораб)
(мор.), Haspel f, -n, in, -s
баровец-Pinkcl m, -s
баровски-duftc adj. (e-e ~ Kluft баровски
дрехи)
барограф-Barograph in, -en, -en
барок-Вагоск n, -s, -е (архит.), Barokslil m, -s
(етил)
бароков-Ьагоск adj. (архит.) (ein barocker Bau
постройка в бароков стил)
барометър-1.Barometer n (das Barometer
ablcsen отчитам барометъра ; das
Barometer fallt, steigt барометърът спада,
качва се) 2.Gefäßbarometer п (тръбен,
живачен) 3.Luftdruckmesser m, Wetterglas
n
GapoiT-Baron m, -(c)s, -c, Freiherr m,
Reichsfreiherr m (подчинен na
императора), Standesherr m
баронсса-Buroncsse f, -en, Baronin f, ...ncn,
Freifrau f, Frciiii f, -nen
бароне i BO-Baronat n, -s, -c
баргиера-Sockcnhaltcr in (мъжка)
барут-KnaIlpulvcrn (гърмящ), Kraul n. -s, тог
(Kraul und Lod барут и сачми), Pulvern, -
s (Pulver riechen мирише ми на барут; sein
Pulver verschießen изгърмявам си бару та
напразно). Pulvcrkorn п (на зрънце),
Schießpulver n (er hat das ~ nicht erfunden
не му сече пипето), Schwarzpulvcr n (за
стрелба)
бархет-Barchcnl in, -s, -c, Manchester m, -s, -
бархетен-barchen adj.
Барцелона-Вагееюпа n
бас-1.Baß m (глас на певец) (Baß singen пея
бас), Baßstimme f (муз.), Brummbass in
(дълбок) (муз.) 2. Werre f, -n, Welle f, -n (c¬
e Welle cingehcn хващам cc па бас ; die
Welle hallen поддържам бас ; was gilt die
Welle ? за какво е басът ?)
басейн-1. Bassin n, -s, -s, Becken n, -s, Behälter
m, -s 2. Bergbaurevier n (минен) 3.Darsena
f (на морско пристанище)
4.Einbruchsbecken n (образуван чрез
срутване) (геол.) 5. Einzugsgebiet п (речен)
ö.Erzrcvicr п (руден) (мин.) 7.Hallcnbad n
(зимен, в покрито помещение),
Hallcnbcckcn п (зимен, в покрито
помещение) S.Kläranlagc f (филтър за
избистряно на отпадъчната вода)
9.Klürbassin п (филтър за избистряно на
отпадъчната вода) 10.Klärbecken п
(филтър за избистряме на отпадъчната
вода) 11.Kohlenbecken m (каменовъглен)
Reservoir n, -s, -е 12.Schwimmhalle f
(закрит), Schwimmstadion n (плувен)
басейнче-Planschbcckcn n (за деца)
басирам ce-wclten intr. h. (mit c-m um, auf
etw.) (е някого на Heiuo)(Um 200 Mark
weiten басирам се на 200 марки), eine
Wette eingchen* intr. s., abschlic:en* tr.
басист-Baß m, Baßsänger m, Bassist m, -en, -
37
бая си
сп (певец)
баск-Baske ш, -п, -п
баскетбол-Baskeltball in (спорт.), Korbball in
(спорт.), Basketballspiel n, -s, -е (игра)
басма-Kaüun m, -s, -e, Überdruck m,
Baumwollstoff m, -s, -e
басмеи-baumwollcn, kattunen (Katunklcid
басмсна рокля)
6aciieiniK-Fabclbuch n (лит.)
басии-Gcfabcl pl.
баснописец-Fabeldichlcr m
басиословеи-fabelhafl adj. (~ Summen
баснословни суми), märclicnhaft adj.,
phantastisch adj.(e-c ~c Geschindigkeit
нсвъображаема бързина ; ein ~cr Abend
знаменита вечер), sagenhaft adj.,
unglaublich
басня-Fabel f, -n (лит.), Fabelei f, -cn, Ticrfadel
f, Märchen n, -s (нрсн.) (erzähl’ uns keine
Märchen не ни разправяй басни)
баста-Abnähcr m, -s, Bügelfalte f (изгладена),
Falle f, -n
бастилня-Zwingburg f (воен.), Zwinger m, -s
бастиои-Bastion f, -en (воен.), Bollwerk m
(воен.), Vormauer f
бастнчка-Biesc f, -n (на дамска дреха)
бастичиост-Schwulst m, -cs, -c
бастрад-Buslrad m, -s, -e
бастръхвам-aufslräuben intr. h.
бас-туба-Hclikon n, -s, -s
бастун-Bambusslock m (бамбуков), Jagdsluhl
m (със столче), Knotcnslock m (груб,
възловат), Krückenslock m, Spazierslock m,
Srab m, -s, -re (Ranken an Stäbe binden
вържа лози ; hinter Stäben зад решетките,
в тъмница ; den ~ ergreifen тръгвам да
странствам)
баталион-Ва1аШоп п, -s, -е
батальои-Jägerbataillon п (стрслков)
батарея-1 .Batterie Г, -п (воен.и за
преувеличаване) (eine Batterie von
schmutzigen Tassen цяла батарея от
мръсни чаши, цяла камара)
2. Molorbaltcrie Г (моторизирана)
3. Flakbattcric f (зенитна,
противовъздушна) (воен.)
батерия-1. Batterie f. -п (ел.техн.)
2.Heizbatterie f (отоплителна, в
радиотехниката) 3.Kcssclbatterie f
(мортирна) (воен.) 4.Puffcrbatlcric
f( бу ф е р н а а ку м ул атор н а) (е л.)
5.Sonnenbatterie f (слънчева)
0|>ii3.)6.StabbaUeric Г (пръчковидна) (ел.)
7.Vermcssungsbaltcric f (топографска)
(воен.)
батика-Balik m, -s, -еп (текст.-техника,
продукт)
батнст-Batisl m, -s, -с (текс т.-тъкан)
батнста-Tarlatan m, -s, -е (сгьклсна)
батисфера-Tiefsce m
батьор-Schlagmasehinc Г (текст.)
6ay!-wau! (подражание на кучешки лай)
бау-Wauwau m, -s, -е (-s) (за куче на детски
език)
бахар-Pimcnt т, -п, -е
бацил-1 .Baklcrei f, -п (мед.) 2.Bazille Г,
Krankenhcilscrreger т, Tuberkclbazillus ш
(туберколозен), Bazillus m, -llen
бацилен-bazillar adj.
бaцllлo!loclгreл-Baklcгicnlägcг m (мед.)
6aiuKiipeii-Baschkirc m
башкирски-basclikiriseh adj.
баща-Valcr m, -s, -r (er ist der ganze ~ ! цял
бащичко е ! ; er ist s-m - wie aus dem
Gesicht geschnitten ! отрязал главата на
баща си, много си приличат ; geistiger
Vater духовен баща ; von Vater auf den
Sohn от бащата на сина), Versorger in, -s
бащни-cltcrlich adj., väterlich adj., Vater¬
Vaterhaus бащина къща)
6aimiiiiiH-Valcr!and n, Vaterrebe n, -s
Gaimiiioiipaneii-vaterrechtlich adj.
GaiiuiiicKii-huusvälcrlich adj., väterlich adj.,
Vatcr-
öamiiiicTBO-Ellcrnschafl f, Vaterschaft f
6aH-besprcchen*tr.rcfl. (c-e Krankheit
besprechen бая на болест), Zaubersprüche
hersagen
баядерка-Bajadcrc f, -n
баяие-Bcsprcchen n
бая си-vor sich hin brummein, brabbeln (нещо
под носа)
ваян
38
баяч-Mcdizinmann m
бдение-Wache f, -n, Wacht f, -en, WalTcnwache
f (нощно, на благородник), Wachen n, -s,
Leichcnwachl Г(ирн мъртвец), Totenwache
f (край ковчега на покойник), Vigilic f, -n
(среднощно)
бдителен-achtsam adj., wachsam, aufmerksam
блнтелност-Wachsamkcil f, - (revolutionäre
Wachsamkeit революционна бдителност)
бдя-wachen intr. h., wachbleibcn* intr. s.,
überwachen tr. (auf А) (за нещо) (die
Regierung überwacht die Einhaltung der
Gesetze правителството бди за
изпълнението на законите)
бдящ-wach adj.
бсбе-Ankonimling in, -s, -с (новородено), Baby
n, -s, -s, Bebe n, -s, Kind n, -cs, -er, Kleinkind
n, -es,-er
бебешки-kindisch (Kinderwäsche бебешко
бельо ; Babysprache бебешки език)
бебче-Tili n, -s, -s
бегач-Flicgcr m, -s (на къси разстояния),
Kurzstreckler m (на къси разстояния),
Läufer m, -s, Lederhaul (чер) (зоол.),
Mittclslreckenläifcr m (на средно
разстянне), Mittelstreckler m (на средно
разстояние), Puppenräuber m (златен)
(зоол.), Renner m, -s, Schnelläufer m
(състезател), Sprinter m, -s (на къси
разстояния)
бегачн-l.Laufkäfcr pl. (зоол.), Laufvögel pl.
(птици) (зоол.) 2.Sandlaufkäfer pl.
(подскачащи) (бот.) 3.Schnellkäfer pl.
(зоол.)
бегач-състсзател-Sehellüufer m
беглец-Dcscrtcur in. -s, -e, Durchbrenner m, -s
(фам.), Durchgänger m, -s, Flüchtling m, -
s, -e, Überläufer m, -s (воен.). Flüchtige m,
-n, -n
бегло-diagonal adj. (разп), überher adj., flüchtig
бегом-im Laufschritt
бсгония-Begonie f, -n (бот.), Schicfbratt n
(бот.)
бегъл-flüchtig adj., huschelig adj., huschligadj.,
rusch(c)lig adj., skizzenhaft adj. (ein
flüchtiger Blick бегъл поглед)
беда-Bcdrängnis f, -sc, Drängnis f, -sc, n, -ses
(пост.), Elend n, -(e)s, Jammer m, -s,
Kalamität f, -en, Slcrbcnsnit f (страшна),
Zores m (фам.), Unglück n, Unheil n, -s
беден-ärmlich adj., arm adj. an D(~ und reich
бедни и богати ; ~ an Wäldern беден на
гори ; armer Kind клетото дете ; ein armer
Teufel клетник ; armer Schlucker беден
човечец), armselig adj., bedürftig adj.,
bettelarm adj., dürftig adj., elend adj.,
kärglich adj., karg adj., kennlnisarm
adj.(откъм знания), knapp adj.(дoxoд,
заплата), a nnmcrlich adj.
беднея-verarmen intr. s.
бедннчко-ärmlich, armselig
бедничьк-bcschcidcn adj.
бедният-der Arme!
бедно-karg (ein karges Leben führen живея
бедно), ärmlich, armselig
бедност-Annlichkeit f, Annut f, Bettelannut f
(просяшка), Dürftigkeit f, Geistesarmut f
(духовна), Mittellosigkeit f, Magerkeit f
беднота-Miscre f, -n
беднотия-Armut f, Blöße f, -n, Armseligkeit f
бедняK-Ärmling m, -s, -e, Armenhäusler m (в
приют за бедни) (остар.), Einlieger in, -s
(приет срещу прехрана), Hungerleider in
(краен), Schwartehals m (фам.), Armer m,
-s, armer Mann
бедняшки-ürmlich adj.
бедрен-lumbal adj.
бедро-Schcnkcl m, -s (unterer ~
подбедреница), Schinckcn m, -s (фам.),
Oberschenkel m, -s
бедствен-kläglich adj.(das Haus befand sich in
e-m kläglichen Zustand къщата cc
намираше в бедствено състояние),
bedürftig, elend (Notlage бедствено
положение)
бедствие-Drangsal f, -e, n, -s, Elend n, -(c)s,
Geißel f, -n, Heimsuchung f, -en, Jammer
m, -s, Landplage f (обществено), Plade f, -
n (народно) (ein jeder hat s-c - всеки си
носи бремето; Bettler können zur ~ werden
просяците могат да станат истинска
напаст), Unglück n, Katastrophe f, -n
39
безгласен
бедствувам-darben intr. h, notleiden* tr.,
durchhungern refl.
бедуин-Beduine m, -n, -n
бедя-verleumden tr., anschwärzen tr., anklagen
tr.
бежанец-Flüchlling m, -s, -e, Refugie m, -s, -s
бежешком-in vollem Lauf
бежов-beige adj., rohrfarben adj., rohrfarbig
adj., sandfarben adj., sandfarbig adj.
без-leer, abgerechnet adj. pari., minus, sonder
A, D (~ Fehl(er) без грешка; ~Zweifel без
съмнение), vaterlos (баща, осиротял), ohne
A (ohne dich gehe ich nicht без тебе не
отивам), weniger (5 weniger 2 ist 3 5 без 2
е 3), vor (за час) (zehn Mcnuten vor zwei
Uhr два часа без десет минути)
безалкохолен-alkoholfrei
6e3aiieHamioiieii-perem(p)torisch adj.,
unwirderruflich
безбожен-frcvlerisch adj., gottesvergessen adj.,
gottlos adj., lästerlich adj., lastervoll adj.,
religionslos adj., ruchlos adj. (постъпка),
verrucht adj., verwerflich adj.
(unvcrsachämtc Preise безбожни цени)
безбожие-Atheismus m, Goltesverachtung f,
Gottlosigkeit f, Ruchlosigkeit f
безбожиик-Atheisl m, -en, -en, Frevler m, -s,
Gottesleugner m, Gotlesverächter m,
Gottlose m, -n, -n, Schandkerl m, -s, -e
(прен.)
безбожничество-Golllosigkcit f
безбожиост-Religionslosigkeit f, -
безболезнен-schmerzlos (mach’s kurz und ~ !
без много церемонии !, безболезно)
безболезненост-Schmcrzlosigkcit f, -
безбрачен-chclos adj.
безбрачие-Agamie f, Ehelosigkeit f, Zölibat n,
-s,-
безбречен-uferlos, grenzenlos
безброен-zahllos, unzählig
безброй-zahllos, unzählig
безверен-ungiüubig, andersgläubig
безверие-Irreligiosilät f, Unglauben m, -s,
Glaubcnslosigkcil f
6e3BepiiitK-Gollcsleugncr m
безветен-glanzlos adj. (upen.)
безветрен-wi ndsti 11
6e3BeTpne-Flaut(e) f, -en (мор.), Kalme f, -n,
labbere Kühlte, Windstille f
безвкусен-abgeschmackt adj., deplaciert adj.,
fad(e) adj. (e-n ~en Geschmack im Munde
haben безвкусно ми е в устата), faul adj.
(ein~er Witz безвкусна шега),
geschmacklos adj., geschmackwidrig adj.,
insipid(c) adj., kitschig (за художествено
произведение), platt adj. (стихове, шеги,
поезия, произведение), schal adj.
безвкусне-Fadhcil f, -en
безвкусица-Abgeschmacktheit f, -en,
Edelkitsch m (претенциозна), Fadheit Г, -
en, Geschmacklosigkeit f, -en,
Geschmackverirrung f, Plattheit f, -en (на
произведение, книга), Schmarren m, -s (das
geht ihn c-n ~ an това не му влиза в
работата)
безвласген-machtlos adj.
безводен-wasscrlos adj., wasserarm (wasscrlose
Wüste безводна пустиня ; wasserarme
Gegend безводна област)
безводие-Wassernot f
безводност-Willenlosigkcit f, -
безволев-willenlos adj.
безволен-willenlos adj.
безвреден-harmlos adj., unschädlich, harmlos
безвредност-Unschädlichkcil f, -en,
Harmlosigkeit f, -en
безвъзвратен- unwiederbringlich,
unwiderruflich (ein unrettbar verlorener
Mensch безвъзвратно пропаднал човек)
безвръзвратно-rcltungslos adj.
Безвъзвратност-Unwicdcrbringlichkeit f,
Unwiderruflichkeit f
безвучен-laullos adj.
безвъздушен-luftlcer adj. (luftleerer Raum
безвъздушно пространство)
безвъзмезден-unentgeltlich, ohne
Gegenleistung, kostenlos, umsonst
безгазов-gasfrci adj.
безгласеи-still (c-c ~c Ncignung, Liebe
иензказана любов ; die stille Woche
страстната седмица ; der stille Freitag
разпети петък ; ein ~er Glas leeren пея
безграничен
40
мълчаливо за покойник ; sich ~ wundern
чудя се на себе си ; sei — ! мирно !; sich -
verhalten стоя спокойно), stimm los, wortlos
(eine Null безгласна буква)
безграничен-abgrundlicf adj. (доверие),
endlos adj., grenzenlos adj., schrankenlos
adj.
безграничност-Schrankenlosigkcit f. -cn,
Grenzenlosigkeit f
безгрешен-intakt adj., sündenlos, frei von
Sünden
6e3rpeuii!OCT-Sündeniosigkeit f
безгрижен-burschikos adj., flott adj. (~ und
lustig leben живея си без1рижно и весело),
gedankenlos adj., lässig adj., leichtblütig
adj., leichtherzig adj., leichtlebig adj.,
sorglos adj., sorgenlos, sorgenfrei,
unbekümmert
безгрижие-Fahrlüssigkcit f, -cn (лекомислено),
Leiehrsinn m, Sorglosigkeit f, -,
Sorgenlosigkcit f, Unbekümmertheit f,
Glcihgültigkcit f
безгрижност-Sichcrlieit f, -en, Sorglosichkeit
f
безгръбначен-wirbellos
бездарен-talentlos, unbegabt
бездарннк-Stümpcr m, -s
бездарност-Talentlosigkeit f
бездеен-bcschäftigungslos adj., beschaulich
adj., inaktiv adj., inert adj., müßig adj.,
müßiggängerisch adj., tatenlos adj., untätig
бездейност-Beschaulichkeil f, Tatenlosigkeit f,
безделен-müßig adj.
безделие-Lottcrei f, -en, Müßiggang m
безделиик-Asphaltspucker m (фам.), Bummler
m, -s, Eckensteher m, Herumlungerer m,
Herumständer m, Lotterm, -s, -, Lotterbube
m, -n, -n, Lotterknecht m, -es, -e,
Müßiggänger m, Schlaraffe m, -n, -n (разг.),
Tunichtgut ra, -es, -е (разг.), Nichtstuer m, -
s, Tagedieb m, -s, -e
безделиича-herumlungern intr. h.,
herumtreiben* refl., lottern intr.,
müßiggehen* intr. s.
безделничене-Hudelei f, -en
бездетен-linderlos
бездетство-Kinderlosigkeit f
бездимен-rauchlos
бездиханен-entseelt adj.
безднаг1. Abgrund m, -(e)s, -re, Kluft f, -i-e (die
Kluft der Klassengegensätze бездната на
класовите противоположности)
2.Meeresabgrund m (морска) 3.Schlund m,
-cs, -i-e 4.Spalt m, -es, -e (ein tiefer ~
zwischen zwei Weltenanschauungen
дълбока бездна между два мирогледа)
5.Wasserschlund m (водна)
бездомен-heim los adj., obdachlos, ohne Haus
und Hof
6e3AOMiniK-Heimatlose(r) m, Obdachlose m, -
n, -n
бездушен-gefühllos adj., geistlos adj., gemütlos
adj., geschäftsmäßig adj. (ирен.), ledern adj.,
platt adj. (стихове, шеги, поезия,
произведение), seelenlos adj., entseelt,
leblos (мъртав), gefühlslos (безчувствен)
бездушие-Geistlosigkcit f, Gciulslosigkeit f,
Gleichgültigkeit f
бездушиост-Gefühllosigkeit f, Gemütlosigkeit
f
бездъжден-regenarm adj.
бездънен-abgrundtief adj., bodenlos adj.,
grundlos adj., abgründig
бездънност-Grundlosigkeit f
бездярен-geisllos adj.
безжалостен-lieblos adj., mitIeid(s)los adj.,
unbarmherzige rbarmungslos
безжизнен-fahl adj., leblos adj., mausetot adj.,
saftlos adj., tot adj. (~e Bäume изгухнали
дървета ; e-e ~e Zeit мъртъв сезон ; -es
Schweigen гробно мълчание ; -es Metall
окислен метал ; für: ~ gelten смятат ме за
умрял)
безжизненост-Leblosigkeit f
безжичен-drahtlos adj.
беззаветен-aufopfernd
беззаконен-gesetzlos adj., ungesetzlich,
gesetzwidrig
беззаконие-Gesetzlosigkeit f, Gesetzwidrigkeit
f
беззакоиност-Gcsetzlosigkeit f
41
безметежен
беззащитеи-schirmlos adj., schutzlos adj.,
wehrlos adj.
беззащнтност-Schutzlosigkeit f,
Wehrlosigkeit f, -
беззвучен-klanglos adj., tonlos adj.
беззвучност-Klanglosigkeit f
безземен-Iandlos
безземлеи-landlos
беззъб-zahnlos adj.
беззъбие-Zahniosigkeit f
безндеен-gcdankenarm adj., ideenarm (nicht
kommunistische Kritik безидейна критика)
безндейност-Gcdankenarmut f, Ideenlosigkeit
f, Mangeln an Gedankengehalt
безизкуствен-einfältig adj., einfach adj.,
kunstlos adj.
безизкуственост-Einfalt f, Kunstlosigkeit f
безизходен-ausweglos
безизходица-Ausweglosigkeit f
безимен-namenlos, unbekannt, unbenannt,
anonym (Ringfinger безимен пръст)
безнменен-anonym adj. (das Werk ist ~
erschienen съчинението излезе без името
на автора), unbekannt, unbenannt
безпмотен-bcsitzlos adj., güterlos adj.,
vermögenslos adj., landlos
безимотност-Bcsilzlosigkcit f
6e3inrrepeceit-fad(e) adj., platt adj. (стихове,
шеги, поезия, произведение), reizlos adj.,
trocken adj. (реч, лекция) (ein -er Reter
безинтересен човек), uninteressant,
nichtinlcrcssant, gegenstandslos
безиитерестност-Platthcil f, -cn
безир-Firnis m, -ses, -se
безкасов-bargeldlos adj. (търг.) (Überweisung
безкасово плащане)
безкласов-klasscnlos
безкомпромисен-intransitiv adj.
безконечен-endlos adj.
безконечник-Schneck m, -s, -cn (техн.),
Schnecke f, -n (техн.)
безконечност-Endlosigkcit f (endlos, bis ins
Unendliche до безконечност)
безконтролен-unkontrolliert, unbeaufsichtig
безконтролност-Unkonrollicrthcit f, das
Fehlen jeder Aufsicht
безкончаемост-Endlosigkeit f
безкор-rindenlos adj.
безкористен-selbstlos adj., uneigennützig
безкорнстие-Uneigennützligkeit f,
Selbstlosigkeit f
безкористност-Selbstlosigkeit f, -
безкотвен-ankerlos adj. (мор.)
безкраен-abgrundtief adj. (доверие), endlos
adj., ewig adj. (~e Höhe безкрайни висини),
grenzenlos ajd., himmelisch adj.,
Himmelwert adj., langatmig adj.,
mordsmäßig adj. (ein -er Radau ужасна
врява; - betrunken нарязал се като казак),
vast adj., unendlich
безкрай-ohne Ende, unendlich, endlos
безкрайно-überaus adv.
безкрайност-Endlosigkcit f, Grenzenlosigkeit
f, Langatmigkeit f, Maßlosigkeit f,
Unendlichkeit f (gleich unendlich равно на
безкрайност)
безкрити чен-u n kri t isch
безкритично-blindlings adv., kritiklos (ein
unkritischer Geist безкритичен ум ; sie
nahm alles kritiklos hin тя приема всичко
безкритично)
безкрунулен-skrupellos adj.
безкръвен-blutlos, blutleer, unblutig, marklos,
ohne Mark und Knochen (blutleere Lippen
безкръвни устни ; ein unblutiger Sieg
безкръвна победа ; marklosc Dichtung
безкръвна поезия)
безлистеи-blattlos adj., cntblätcrt
безлихвен-zinsfrei adj., zinslos
безличеи-impcrsonal adj., unpersönlich,
charakterlos (unpersönliches Verb безличен
глагол ; ein Mensch ohne Persönlichkeit
безличен човек)
безличие-Mangcl an Individualität
безлюден-menschenleer adj.
безлюдност-Menschleere f
безмерен-maßlos adj., grenzenlos
безмерност-Maßlosigkcil f
безмесен-flcischlos adj.
безметален-mctallos adj.
безметежен-gemächlich adj., geruhig adj., still
adj. (~ liegen лежа мирно ; -er Wein
без.л temejicnoan
42
непенливо вино ; -е Wässer gründen tief
тихата вода бряг рони), wunschlos adj.
безметежиост-Geruhsamkcit f
безмилостен-erbarmungslos adj.,
unbarmherzig
безмислици-Mumpitz m, -es, -
безмитен-zollfrei (внос)
безмитност-Franchise f
безмозъчен-gchirnlos adj.
безмоторен-ohne Motor (Segelflugzeug
безмоторен самолет ; Segelfliegen
безмоторно летене)
безмълвен-baumstill adj., lautlos adj., still adj.
(e-c ~c Neignung, Liebe неизказана любов
; die stille Woche страстната седмица; der
stille Freitag разпети петък ; ein -er Glas
leeren пея мълчаливо за покойник ; sich
- wundem чудя се на себе си; sei -! мирно
!; sich - verhalten стоя спокойно), wortlos
adj., schweigsam, stumm
безмълвне-Lautlosigkcit f, Schweigen n, -s, -
безнадежден-hoffnungslos adj., rettungslos
adj., trostlos adk. (ein -er Fall печален
случай ; c-c ~e Zukunft отчайващо
бъдеще), verzweifelt adj.
безналежност-Hcillosigkeit f,
Hoffnungslosigkeit f, Trostlosigkeit f, -
безпадзорен-unbeaufsicluigl
бенаказан-ungcstraft, straflos
безналичен-bargeldlos adj. (търг.)
безначален-gcsetzlos adj.
безначалие-Gesetzlosigkeit f
безнравствеи-immoralisch adj., liederlich adj.,
sittenlos adj., unsittlich
безнравственост-Liedcrlichkeit f, -en,
Sitteniosigkeit f, -en, Unsittlichkeit f
безобиден-harmlos adj.
безобидност-Harmlosigkeit f
безоблачен-wolkenleer adj., wolkenlos adj.
безоблачност-WblkenIosigkeit f
безобразен-leidig adj., saumäßig adj. (e-e ~e
Wirtschaft цяла свинщина ; -es Wetter
мръсно време ; das ist - gearbeitet това e
безобразно направено ; -es Gluck луд
късмет), schändlich adj. (време, цена),
schauderhaft adj., scheußlich adj. (време),
unanschaulich, nicht bildhaft
безобразен-mißgestaltet, häßlich, schleußlich,
abschleulich, unverschämt
безобразне-Saucrci f, -en (вулг.),
Schändlichkeit f, -, Schandtat f,
Schauderhaftigkcit f, -, Scheißerei f, - (вулг.),
Unverschämtheit f, Frechheit f (der Gipfcr
der Frechheit върхът на безобразието ;
Scheußlichkeiten verüben върша
безобразни)
безобразннк-Höllcnbrand m, Saukerl m (вулг.),
Saumagen m (фам.), Schandbubc m,
Schandfleck in (der - der Familie позорното
петно на семейството), Schandkerl m
(фам.), Frechling m, -s, -e
безобразница-Schandwcib f, freche Person
безобразнича-schändlich benehmen refl.
безобразност-Schauderhaftigkeit f, -,
Scheußlichkeit f, -en, Unschaulichkcit f
безогледен-bedenkenlos adj., brüsk adj. (~cs
Auftreten- езогледно държание),
rücksichtslos adj., schnöd(e) adj. (-es Geld
презрян метал- парите; -er Undank черна
неблагодарност)
безогледност-Bedenkenlosigkcit f,
Rücksichtslosigkeit f, -
безопасен-gefahrlos adj., leicht adj., sicher adj.
(den -sten Weg gehen вървя по най-
сигурния път ; s-s Lebens nicht - sein ne
съм сигурен за живота си ; ich bin m-r
selbst nicht ~ не съм сигурен в себе си ; -
ist - колкото по-сигурно, толкова по-
добре), gefährlich
безопасно-sicher (ein sicherer Ort безопасно
място)
безопасност-1.Gefahrlosigkeit f, Geborgenheit
f, Sicherheit f, -en (sich in - befinden
намирам се в безопастност; etw. in -
bringen слагам нщ. на сигурно място)
2. Betriebssicherheit f (на движението)
(жп.), Verkehrssicherheit f (на движението)
3. Weltsicherheit f (международна),
Ungefährlichkeit f
безотговорен-verantwortungslos adj., nicht
verantwortlich (für)
безотговорност-Verantwortungslosigkeit f, -
43
безпомощен
безотечествен-heimallos adj., staatenlos adj.,
vaterlandlos adj., wurzellos adj.
6e30i'e4ecTBeiiHic-Hcimatlosc(r)m
безотечественост-Staatenlosigkcit f,
Wurzellosigkeit f
безотрадеп-aschgrau adj. (пейзаж) (ирен.),
freudiglos adj., trostlos adj. (ein ~er Fall
печален случай; c-e ~e Zukun ft отчайващо
бъдеще)
безотрадпост-Freudiglosigkcit f, Trostlosigkeit
f,-
безочие-Frcchhcit f, -cn, Schamlosigkeit f,
Unverschämtheit f
безочлив-schamlos adj., schnoddrig adj.,
unverschämt
безочлнвост-Schamlosigkcil f, -
безпаметен-bewußtlos adj., unsinnig
(unsinnige Bosheit безпаметна злоба ; sic
liegt bewußtlos da тя лежи безпаметна)
безпаметство-Bewußtloskcit f,
Fassungslosigkeit f
6e3iiapii4iie-Dal!cs m, Geldnot Г
безиаршен-parteilos
безнартиен-Parlcilose m, -n, -n
безнартннност-Parlcilosigkcil f
безнлаиов-planlos adj.
безнлановост-PlanIosigkeil f, -
безнлатен-frci adj. (~e Station безплатна
квартира и храна), gebührenfrei adj.,
kostenfrei adj., kostenlos adj., unentgeltich
безплатно-gratis adv., So (Wohnung hat man
hier so квартирата тук е безплатна ; ich
bin so gegangen аз минах гратис), umsonst
бсзплатност-KostenIosigkeit f
безилоден-stcril adj., taub adj. (орех, клас) (~
blühen цъфти, без да върже плод ; -cs Fi
неоплодено яйце ; ~es Metall метал без
блясък), unfruchtbar, fruchtlos
безнлодие-Fruchtiosigkeil f
безнлодност-Fruchtlosigkcit f, Sterilität f, -
безплътен-clfcnhaft adj., körperlos adj.,
schattenhaft, schemenhaft
безновратен-unwicdcrbringlich
безногрешен-fchlcrfrci adj., korrekt adj., sicher
adj. (den ~slcn Weg gelten вървя по най-
спгурппя път ; s-s Lebens nicht ~ sein ne
съм сигурен за живота си ; ich bin nt-r
selbst nicht - не съм сигурен в себе си ; ~
ist ~ колкото по-сигурно, толкова по-
добре), unfehlbar, fcherlos
безногрешност-Unfchlbarkcit f, Richtigkeit f,
Genauigkeit f
безподобен-beispiellos adj., einzig adj.,
einzigartig adj., klassisch adj.,
unvergleichlich, ohnegleichen (eine
Frechheit ohnegleichen безподобно
нахалство)
безнодобно-sondcrglciclicn adv.
безнодобност-Einzigkcit f, -cn,
Unvergleichlichkeit f
безнокоеп-haspclig adj., ruhelos adj., unruhig
безнокоиствне-Gczappci n, -s, Unruhe f,
Aufregung f
безнокойство-Ängstlichkcil f, -en, Angst f, ч-е
(~ um sein Kind безпокойство, тревог а за
детето си), Bangheit f, -cn, Bangigkeict f, -
cn, Belästigung f.-cn, Beunruhigung f, -en,
Sorge Г, -n (in ~ um c-n sein загрижен съм
за някого ; das macht mir ~ това ми вдъхва
безпокойство), Unruhe f, Aufregung I
(verzeihen sie die Störung извинете за
безпокойството)
безпокоя (ce)-beunruhigcn Ir. refl. (ich
beunruhige mich über die Prüfung безпокоя
се за изпита), ängstigen tr. refl. (sich um c-
n ~) (за пкг.), sorgen inlr. h. rcll. (um e-n.
elw.) (sich krank, zu Tode - поболявам cc
от 1рижи)
безпокоя-beängstigen tr., belästigen tr.,
derangicrcn In, kümmern tr. refl. (das soll
mich nicht kümmern това няма да мс
безпокои), molcstiercn ln
безполезен-fruchtlos adj., müßig adj.,
vergeblich adj., zwecklos adj., nutzlos,
unnütz
безнолезно-1сег adv., vergebens adv.
безполезност-Vergebl ich keil f, -, Nutzlosigkeit
f
безнолов-geschlcchlslos adj., ungeschlechtlich
(ungeschlechtliche Fortpflanzung
безполово размножаване)
безномощен-aufgcschmisscn adj. (~ sein
безпомощност
44
намирам се в беда, за^бен съм) (разг.),
eiend adj., hilflos adj., rallos adj.
6e3iioM0ii(iiocT-Hilflosigkcit f, Ratlosigkeit f,
Verlassenheit f, Makellosigkeit f
безпорядък-Lolterwirlschaft f,
Lumpenwirtschaft f, Rabuse f, Verhau m,
-es, -е (ужасен), Verwirrung f, Wirtschaft f,
-en, Wust m, -cs, -e, Unordnung f,
Durcheinander, Wirrwarr m, -s
безпорядъчен-liederlich adj., regellos adj.,
unordentlich
безнорилъчиост-Licderlichkcit Г, -cn,
Regellosigkeit f, -
безночвеп-keincn festen Boden unter den
Füßen habend, unhaltbar (unhaltbare
Behauptungen безпочвени твърдения)
безпощада-Erbarmungslosigkcit f, -en
6e3Homa;ieii-crbarmungslos adj., scharf adj.
(ein -es Urteil строга, жестока присъда ;
- durchgreifcn строго стягам
дисциплината ; е-п - an lassen отнасям се
строго с някого ; unter -er Bewachung под
засилена охрана ; ein Scharfer люг
началник, стражар), schonungslos adj.
бсзиощадиост-Sclionuiigslosigkeit f,
Erbamungslosigkeit f
безнравен-cnlrcchlcl pari., rechtlos adj.
бсзнраине-Rcchllosigkcil f, -, Gesetzlosigkeit
f, Willkür f
безнрактичност-Monslrosilül f, -cn
безнределсн-grenzcnlos adj., Maßlos adj.
безнределносг-Grcnzcnlosigkcit f
безнредметен-gcgenstandlos adj., überflüssig
бсзиредмстност-Gegcnstandlosigkcit f
безнрекословеп-widerspruchslos, unbedingt
6c3iipcicoc.'iOBeuocT-Widcrspruchslosigkcil f,
Unbedingtheit f
безнрешггствен-gtalt adj. (прен.), ungehindert,
ohne Hindernis
6e3iipeiiflTcrBeiioer-Reibungdiosigkcil f, -
безпрецедентен-nie dagewesen, unerhört,
präzedenzlos
6e3iipii3opeii-vcrwahrtlost
безнримерен-beispiellos adj., unvergleichlich
безпримереи-cinzig adj.
6e3iiptiMepno-sondergleichen adv.
6e3iipiiMepnocr-Einzigkeit f, -en
безири liHitiieii-gesinnungsJos adj.,
prinzipienlos
6e3iipiiimiii(iiocT-Gcsinnungslosigkeit f,
Haltungslosigkeit f
безнришпсгвен-rcibungslos adj., sachlich adj.
(~ bleiben оставам безпристрастен),
desinteressiert adj., impassibcl adj.
без пристрастен- unparteiisch,
unvorcingckommcn
безнристрастне-Unpartcilichkcit f,
Unvoreingenommenheil f
6e3iipii4iineii-grundlos, ohne Ursache
6e3iipii4iiiiiiocT-Grundlosigkeit f
безприютеп-obdachlos
бсзнроснетен-falb adj., finster adj., lichllos,
düster, unaufgeklürt, ungebildet
безиросветност-Finstcrkeit f, Unbildung f,
Mangel m an Bildung
безирите! вен-hcmmungslos
безпътен-liederlich adj., loit(c)rig adj., wüst
adj. (живот), unsittlich, ausschweifend, *
ohne sittlichen Halt
безнътица-Unsilllichkcil f, moralische
Haltlosigkeit f
безнътник-Loltcr m, -s, -, Lotterbube m, -n, -
n, Loltcrknechl m, -es, -e
безпътствам-lottcrn inlr.
безиьтство-Gclumpe n, -s, Libcrtinage f,
Liederlichkeit f, -cn, Lollerrei f, -cn,
Wüstheit f
безработеи-arbcilslos adj., beschäftigungslos
adj., stellenlos adj., stellungslos
6e3pa6oTeii-Arbcitsiosc(r) m, -n, -n,
Erwerbslose(r) m, -n, Stempelbruder m
(разг.)
безработица-Arbcitslosigkeit f,
Erwerbslosigkeit f, Stellenlosigkeit f, - (на
даден човек)
безрадостен-freudiglos adj., grau adj. (прен.),
freudlos
безрадостност-Frcudigloisigkeit f
безразборен-wahllos adj., wild adj. (wildes
Parken безразборно гариране на
автомобили)
безразборио-durchetnander adv. (alles lag ~
45
безсмислица
всичко лежеше безразборно), kunlcrbund
adv.
безразборност-Wahllosigkeit f
безразличен-desinteressiert adj., egal adj. (mir
ist alles - все ми е едно), indifferent adj.,
indolent adj., sauegal adj. (напълно),
wurschig adj., wurstig adj., gleichgültig (cs
ist mir gleich безразличо ми c)
6e3pa3Jiii4iic-Desinlcresse n.-s, Indifferenz f, -
cn, Lässigkeit f, -cn, Laxheit f, Wurstigkeit
f, - (разг.), Gleichgültigkeit f
бсзразлично-cincrlci adj.
безразсъден-aberwitzig adj., töricht adj.,
unvernünftig, unüberlegt, besinnungslos adj.
(besinnungsloser Zorn бсзрасъдсн гняв),
blind adj., leichtsinnig adj., sinnlos adj., toll
adj. (wie - като луд ; ein -er Mensch
побеснял човек; e-e ~e Kuh луда крава; -
sein auf ctw. А луд съм по нещо ; e-n -
machcn подлудявам някого; ein -er Einfall
щура пдея)
безразсъдпост-Bcsinnungslosigkeit f, -en,
Unvernunft f, Unüberlegtheit f
безразсъдство-Abcrwitz m
безразумносг-Vcrnunfllosigkeil f, -
безрасъдно-törichcrweise adv.
безрасъдсгво-Tbllheil f, -cn, Vcrnunftlosigkcit
Г,-
бсзредеи-kraus adj., lalschfüßig adj., latschig
adj., regellos adj., tumultuarisch adj., wirr
adj., wüst adj., zuppig adj., unordentlich,
unregelmäßig, verwirrt
бсзрелие-Durchcinandcr n, -s,
Lumpcnwirtschafi f, Sauwirtschaft Г(вулг.),
Schlachlgclümmel n, Spuk m, -s, - (auf dem
Dachboden treiben Geister ihren ~ на тавана
трополят духове ; mach k-n - ! не вдигай
щум !; nun mach mal nicht soviel - um die
Angelegenheit не вдиган толкова шум
около тая работа ; s-n - mit c-m treiben
дразня някого), Wüstheit f, Unordnung f,
Wirrwarr m, -s
безреднца-Тumull m, -cs, -c, Unordnung f, -
en, Durcheinander n, -s, Wirrwarr m, -s
безредицн-Wirrcn pl., Unruhen pl.
безредност-Rcgcllosigkeit f, -
безрезервен-rückhaltlos adj., vorbehaltlos adj.
безрезервност-Rückhaitlosigkcit f
безрезултатен-erfolglos adj., ergebnislos adj.,
fruchtlos adj. (ирен.), rcsuilallos adj.,
wirkungslos adj.
безрезултатност-Erfolglosigkeil f, -cn,
Fruchtlosigkeit f, Wirkungslosigkeit f
безронотен-klaglos adj., demütig, wortlos
бсзронотно-ohnc zu murren
безруден-erzlecr adj.
безрък-armlos adj.
безсеменнс-samcnlos adj.
безсилен-erschlafft pari, adj., kraftlos adj.,
machtlos adj., marklos adj., matt adj., stillos
adj., ohnmächtig, nicht imstande zu (Worte
vermögen nicht zu думите са безсилни да)
безсилие-1.Asthenie f, -n (мед.)1тро1спг f, -
en 2.Krafllosigkcit f, Machtlosigkeit f,
Marasmus m, -, ..smen, Schwäche f, -n 3,
Ohnmacht f
безснстемен-rcgcllos adj., systemlos, nicht
systematisch, planlos (planloses Lesen
безепетемно четене)
6e3CiiciCMiiocT-Rcgellosigkeil f, -
безскрунулен-gewisscnlo.s adj., skrupellos
6e3CKpyiiyjiiiocT-Ge\vissenlosigkeil f,
Skrupellosigkeit f
безславен-glanzlos adj. (npen.), rühmlos adj.
безследен-spurlos adj
безследно-spurlos adv.
безсловен-sprachlos adj., wortlos adj.
безсловност-Spraehlosigkeit f, -
безсмислен-abgeschmackt adj. (изказване),
absurd adj., blödsinnig adj., eitel adj.,
gegenslandlos adj., insipid(e) adj., müßig
adj.. quatsch adj., sinnlos adj., wahnsinnig
adj., zwecklos adj.
безсмнсленост-Zwccklosigkeit f, -
безсмислие-Absurditäl f, -en, Eitelkeit f, -en
6e3CMiiaiiiua-Blödclci f, -en, Blödsinn m.
Blödsinnigkeit f, Edclqualsch m (сташна),
Humburg m, -s. Quatsch m, -es, - (- reden
говоря глупости ; das ist ja - ! зова c
глупост и половина ; mach nicht solchen -
! не върши такива глупости ! ach - !
глупост !mit Sauce дрън-дръи-ярииа).
безсмислици
46
Widersinn m, Kill m, -s, -c (du redest ganz
schönen Kitt ама кактм безсмислици
говориш)
6e3CMMCJiimit-Koks m, -cs, -c
безсмъртеи-unsterblich
безсмъртие-I mmorlali tat Г, Unsterblichkeit f
безсмъртниче-Immorlcllc f, -п (бог.)
безсмъртност-Unsterblichkeit f
безснежен-schnecfrci adj.
безсолен-geistlos adj., platt adj. (стихове,
шеги, поезия, произведение), schal adj.,
ungesalzen, salzlos, abgedroschen
безсолност-Geistlosigkeit f, Plattheit f, -en
безсочен-sagllos adj.
6e3Ciiiipeii-pcrpeluell adj., pcrpctuierisch adj.,
rastlos adj., unaufhörlich, ununterbrochen
безснирио-ohne Ablaß m
6c3ciiitpnocT-Rusllosigkcil f, -
безсиореи-bündig adj., entschieden part. adj.,
fraglos adj., unstreitig, unbestreitbar
6c3ciiopiiocT-Fraglosigkeit f
6e3cpaMen-kodd(e)rig adj., schamlos,
unverschämt, polizeiwidrig adj.
безсрамие-ßodcnlosigkcitf, Schamlosigkeit f,
-en, Unverschämtheit f
безсрамник-Schandbubc m, Schandkerl m
(фам.), Unverschämte m, -n, -n, Frechling
m, -s, -e
безсрамница-schamlose, unverschämte Person
безсрочсн-frisllos adj., unbefristet (Urlaub auf
unbestimmte Zeit безсрочен отпуск)
безстидеи-schamlos
6e3CTOiiancnieii-herrenlos adj. (животно, вещ,
имот)
6e3CTonaiicTBenocT-Hcrrcnlosigkeit f
безстрастен-affektlos adj., apathisch adj., lässig
adj., leidenschaftsfrei adj., leidenschaftslos
adj.
безстрастие-LeidcnschaftsIosigkeit f, Apathie
f, Lässigkeit f, -en
безстрашен-furchtlos adj., herzhaft adj.,
impassibcl adj., kalt adj. (прен.),
löwenherzig adj., tapfer adj. (~ halten държа
се храбро), todesmutig adj. (пред лицето
на смъртта), wagemutig adj.
безстрашис-Furchtlosigkeit f, Hezzhaftigkeit f,
-, Wagemut m, Unerschrockenheit f
безсъвестен-gewissenlos adj., nicht
gewissenhaft
безсъвестност-Gcwissenlosigkeil f
безсъдържателен-ubgcdroschcn pari, adj.,
flitlerhaft adj., gedankenarm adj.,
gedankenleer adj., gchalllecr adj., gehaltlos
adj., platt adj. (стихове, шеги, поезия,
произведение), inhaltslos, inhaltsarm
безсъдържателноет-Plalthcit f, -en,
Inhaltslosigkeit f
безсъзнание-Besinnungslosigkeit f, -, Koma n,
-s,-
безсъмнен-fraglos adj.
безсънеи-schlallos (нощ), schlummcrlos adj.
безсъние-Sch laflosigkeit f, -
6e3Cbpjje4en-gefi:hllos adj., herzlos adj., lieblos
adj., stiefmütterlich adj. (- behandeln
третирам мащенски)
безсърдечие-Gcfühllosigkcit f, Herzlosigkeit f,
-, Lieblosigkeit f, -en
безсьзнанне-Bcwußtlosigkcit f
безсъюзен-asyndctisch adj. (фам.)
безтактнчен-indezcnt adj.
безтегловен-gcwichtlos adj.
безтегловност-Schwcrclosigkcit f, -
безтемнераментен-kalt (прен.)
безукорен-einwandfrei adj., fleckenlos adj.,
makellos adj., mustergültig adj., musterhaft
adj., tadellos adj., vorwurfsfrei adj., integer
adj.
безукоризненост-Flcckenlosigkeit f,
Mustergültigkeit f, Musterhaftigkeit f
безукорнизиен-flcckcnlos adj.
безукорност-Flcckenlosigkeit f, Tadellosigkeit
f,-
безумен-aberwitzigadj., hirnverbrannt adj., toll
adj. (wie - като луд ; ein -er Mensch
побеснял човек; e-c~c Kuh луда крава; ~
sein auf etw. А луд съм по нещо ; e-n ~
machen подлудявам някого; ein -er Einfall
щура идея), wahnwitzig adj., wahnsinnig,
irr, unvernünftig, törich (ein irrer Blick
безумен поглед)
безумец-Wahnwitzige m, -n, -n
безумие-Abcrwitz m, Tollheit f, -en, Wahnsinn
47
безчинство
m, Wahnsinn m, Wahnwitz m, Irrtum m, -s
безупречен-einwandfrei adj., fehlerfrei adj.,
intakt adj., klaglos adj., korrekt adj.,
makelfrei adj., makellos adj., sauber adj.,
tadellos adj., vorwurfsfrei adj.
6e3ynpe4iiocT-Fairneß f, Integrität f,
Tadellosigkeit f, -, Fehlerlosigkeit f
безусловен-absolut adj., bedingungslos adj.
(предаване, подчинение), kategorisch adj.,
schlcchthinnig adj., voraussetzungslos adj.
безусловно-absolut adj., unbedingt
безусловиост-Absolutheit f, -en (филос.),
Bedingungslosigkeit f, -en, Unbedingtheit
f
безуснешен-crflolglos adj., vergeblich
6e3yciieiuiiocT-ErfolgIosigkeit f, -en,
Vergeblichkeil f
безумство-Wahnsinn m, -s, Irrsinn m, -s
безумствувам-toben tr.
безутешен-trostlos (er ist ~ über s-n Mißerfolg
отчаен е от неуспеха си), untröstlich
безутешност-Trostlosigkeit f, -, Unlrösllichlcit
f
безучастен-anteillos adj., desinteressiert adj.,
teilnahmslos adj.
безучастие-Antcillosigkcil f, Indifferenz!, -en,
Teilnahmslosigkeit f, -
безформен-difform adj., formlos adj., gestaltlos
adj., klobig adj.
безформеиост-Formlosifkeil f, -en,
Gestaltlosigkeit f
безхарактерен-charakterlos adj., hailungslos
adj., schwammig adj.
безхарактерност-Charakterlosigkeit f,
Haltungslosigkeit f
безхитростен-arglos adj. (er ging ~ auf den
Vorschlag ein той се съгласи c
предложението, без да подозира нщ.)
безцветен-farbenlos adj., farblos adj.
безцветност-Farblosigkcit f
безцелен-gcgcnslandlos adj., müßig adj., ziellos
adj. (ein zielloser Mensch безцелен човек),
zwecklos adj.
безцелност-Zicllosigkcit f, Zwecklosigkeit f, -
безценен-kostbar, unschlagbar
безцеиица-Schandgcld n, Schleuderpreis m,
Schundpreis m, Spottgeld n, Spottpreis m
(zu Schleuderpreisen kaufen купувам на
безценица)
безценност-Kostbarkeit f
безцеремонен-brüsk adj., burschikos adj.,
formlos adj., leger adj., rücksichtslos adj.,
ohne Umstände, unhöflich
безцеремонност-Burschikositäl f, -en,
Formlosigkeit f, -en, Rücksichtslosigkeit f,
-, Unmanierlichkeil f, Familiarität f
безчестен-bübisch adj., ehrlos adj.,
ehrvergessen adj., infam adj., lumpicht adj.,
lumpig adj., schimplich adj., schändlich
безчестие-Ehrlosigkeit f, Lumpigkeit f, -en,
Schande f, -n (cs ist c-c - срамота c; ~ über
dich ! засрами ec !; er hat sich mit ~ beladen
станал е за срамота ; etw. bereicht mir zur
~, macht mir - нещо ме позори; s-m Namen
~ machen опетнявам името си ; s-e Familie
- machen засрамвам семейството си ;
mach’ mir k-c - vor den Leuten ! да нс мс
засрамиш пред хората ! ; etw. zu s-r ~
gestehen признавам нещо за свой срам ;
zu s-r ~ sei es gesagt за негов срам трябва
да кажем ; Schmach und ~ срам и позор ;
e-n mit Schimpf und - fortjagen изгонвам
някого най-иозорно ; ein Mädchen in ~
bringen обезчестявам момиче),
Schimpfkeit f, -, Unchcre f
безчестннк-Bubc m, -n, ehrloser Mensch,
Schandkerl m, -s, -e
безчестиица-Schandweib n, -es, -er
безчестност-Schmach f, - (e-m c-c ~ antun,
bereiten, zufügen нанасям позор на някого
; - und Schande срам и позор), Ehrlosigkeit
f
безчестя-besudeln tr. (прен.), schänden tr.,
schände anlun* (e-m)
бсзчетен-unzählig, unendlich, viel
безчинства-Mätzchcn n, -s
безчннствам-liauscn intr. h., spuken intr. h.
(dieser Gedanke spukt in s-m Kopf тая
мисъл обърка главата му), wirtschaften intr.
h.
безчинство-Bubenstreich rii, Spuk m, -s, - (auf
dem Dachboden treiben Geister ihren ~ на
безчинствувам
48
тавана трополят духове ; mach к-п ~ ! не
вдигай щум!; nun mach mal nicht soviel ~
um die Angelegenheit не вдигай толкова
шум около тая работа ; s-n ~ mit e-m
treiben дразня някого), Ausschreitung f, -
еп, Gewalttätigkeit f, -cn (Gewalttätigkeiten
verüben върша бсзчинства)
безчинствувам-hauscn intr. h.,
Gewalttätigkeiten verüben
безчислен-zahllos adj., unzählig, unendlich,
viel
безчовечен-entmenscht part. adj., inhuman adj.,
unmenschlich
безчовечност-Inhumanität f, Unmenschlichkeit
f
безчувствен-dickfellig adj., dumpf adj.,
empfindungslos adj., fühllos adj., gefühllos
adj., hartherzig adj., kalt adj. (прен.),
kaltschnäuzig adj., kaltschnäuzig adj.,
sinnlos adj., sinnlos adj., unempfindlich,
bewußtlos, abgebrüht part. adj.,
besinnungslos adj., taub adj. (пръсти, ръце)
(der Arm ist mir — geworden ръката ми
изтръпна; das macht mir den Kopf ganz -
това съвсем ми наду главата)
безчувственост-1.Abgebrühtheit f, -en,
Dumpfheit f, Empfindungslosigkeit f,
Gefühlsmangel m, Gemütlosigkeit f
2. Taubheit f, - (на крайник), Torper m (мед.)
3. Unempfindlichkeit f, Bewußtlosigkeit f
безчувствие-Gcmütlosigkcil f
безшумен-baumstiII adj., geräuschlos adj.,
lautlos adj., still adj. (e-e ~e Neignung, Liebe
неизказана любов ; die stille Woche
страстната седмица ; der stille Freitag
разпети петък ; ein -er Glas leeren пея
мълчаливо за покойник ; sich ~ wundem
чудя се на себе си; sei -! мирно !; sich ~
verhalten стоя спокойно)
безшумност-Geräuschlosigkeit {
безядреи-kemlos adj.
Бейрут-Beirut п
бек -Back m, -s (остар. спорт.)
бекар-Aufhebungszeichen п (муз.), Auflösung
f, -еп (муз.), Auflösungszeichen п (муз.),
Quadrat n, -es (муз.)
бекас-Bekassc f, -n (зоол.), Eulenkopf m (вид)
(зоол.), Habergeiß f, Schnepfe f, -n (зоол.),
Schnepfcnfisch m (морски) (зоол.)
бекасина-Bekassine f, -n (зоол.)
бекил-Schleifspom m (авиац.), Sporn m, -s
бекон-Bache f, -n (остар.), durchwachsener
Räuchersprcck m, -s
бекхенд-Backhand f (спорт.),
Backhanddschluss (силен, при тенис)
бекяр-Einmüßler m, -s (със собствено
домакинство) (швейц.), Junggeselle m, -n,
-n
бекяр-einschichtig adj.
бекярин-Einspäner m (uicn), Junggeselle m, -
n, -n
бел-Grabscheit m (сел.-ст.)
беладона-ToIlkirsche f (бот.)
белгиец-Belgier m, -s
белгнйка-BeIgierin f, -nen
белгийски-belgisch
белгия-Abziehstein m, Belgien n
Белград-Belgrad n
белег-1.Zeichen n, -s (rote Bangen sind ein
Zeichne von Gesundheit червените бузи са
белег за здраве ; das ist ein gutes Zeichen
това е добър белег ; dies alles ist ein
Zeichen dafür, dass всичко това е белег на
това, че ; die Zeichen der Zeit verstehen
разбирам характерните белези на
времето), Zug m, -s, -j-e, Gepräge n, -s, Mal
n, -es, -e, Merkmal m, -s, -e, Merkzeichen
n, Schmarre f, -n, Signum n, -s, -na, Moment
n, -s, e (das - der Farbe am Bild краската
като характерен елемент на картината)
2. Charakterislikum n, -s (отличителен),
Kennzeichen п (отличителен), Attribut п, -
s, -е (отличителен),
Ähnlichkeitskennzeichen п (на прилика)
3. Geschlechtsmerkel п (полов) (биол.)
4. Artkennzeichen п (видов), Artcharakter m
(видов) 5.Blutmal п (от рождение),
Mittermal п (по рождение) ö.Bletternarbe
f (от едра шарка), Pocke (от шарка) (мед.),
Pockennarbe f (от шарка), Todeszeichen п
(на смърт), Schramme f, -п (от рязка), Hieb
m, -s, -е (от удар от сабя), Schmiß m, -isses,
49
белосвапе
-isse (от рана), Wundmal п (от рана),
Brandfleck m (от изгорено), Brandmal п (от
изгорено), Durchzeichen п (на бузата),
Feucrmal n (4epBCH)7.Abzeichen n, -s
(светло петно по кожата на животно),
Kennung f (също и на зъбите на коня),
Point m, -s, -е (характерен
pacoß)8.Bundzcichen п (монтажен) (стр.)
9. Narbe f, -п (от рана)
бележа-brennen* Ir., einbrennen* Ir., lachen tr.
(дърво за сечене), platzen tr. (чрез рязване
дърво), vermerken tr., zinken tr. (карти c
тайни знаци) (карг.)
бележит-eminent adj., bemerkswert, bedeutend
(ein denkwürdiger Tag бележита дата)
бележка-1 .Bon m, -s 2.Fußmole f (под
линията) (печ.) 3.Garantieschein m
(гаранционна), Gewährschein m
(гаранционна) 4.Kassenzettel m (касова)
5.Kassiber in, -s (тайна)
ö.Quarticranwcisung f (за настаняване)
7. Randbemcrkung f (на полето на книга)
8. Randnotiz f (кратка), Schein m, -es, -c,
Vermerk m, -es, -e, Vorbemerkung f
(предварителна), Vorstellung f, Zettel m, -
s 9.Zensur Г, -cn (на ученик)
10. Zulassungsschcin m (за допускане)
11. Zwischenbemerkung f (подхвърлена,
странична, второстепенна) 12. Zettel m, -
s (amtliche Bestätigung служебна бележка)
бележки-Aufzcichnung f, -cn, Marginalien pl.
бележник-l.AbrcßbIock in, -s, -s, Agenda f,
...den, Agende f, -n, Diarium n, -s,
Gedächnisbucli m, Loscblallbuch n,
Memorandum n, -s, ..den, Mcmorial(c) n. -
s, -c, Schrcibblock m (блоков), Taschenbuch
n, Terminkalender m (за уговорени дати)
2.Vorincrkbuch n (търг.) 3.Zensurbuch n (на
ученик)
белезпшсав-wcißiich adj.
белез1111!савоси11ьо-тйисгЬ1аи adj.
белсзиици-Handcisen n, Schelle f, -n,
Handfesseln f, Handschellen f
белемннт-BIilzsinlcr m (мпнер), Doncrkcil m
(мииср.), Rabenstein in (черен) (мпнер.),
Wctleistein m (мпнер.)
белеие-Blciche f, -(n), Bleichen n, -s
бслетаж-BeIctage f, -n (ocrap.)
белетнст-Tänzer m, -s, Erzähler m, -s
белетрист-Romanschriflslcllcr m, -s,
Unterhaltungsschriftslcllcr m, -s
белетристика-Schönschrifttum n,
Unterhallungsschrifttum n, -s
белетр нчен-bcl ctrist isch, u n lerha I lend
белещ ce-schilf(c)rig (кожа)
белея-bleichen* inlr. s., weiß werden (за коса)
белея ce-weiß erscheinen* tr., schimmein tr.,
weißlcuchten tr.
бели се-ab lösen refl.
Белиз-Bclizc n (столица иа Британски
Хондурас)
белнла-Bruchkraut n (бот.)
бслило-Bleiweiß n (оловно), Kremser Weiß n
(оловно)
белииа-l. Weiße f, -n 2. Chlor n, -s,
Chrolwasscr n
беличие-Charaklcrlosigkcil f
белка-Marder m, -s, -
белкож-Blaßgcsicht n
белобрад-graubärlig adj., wcisbärlig adj.
белова-Reinschrift f, Schönschrift f (ins reine
schreiben преписвам на белова)
беловлас-eisgrau adj.
белогвардеец-Weißgardist m (ист.)
бело!ЪЗкаЛ\^ксЬ1сЬсп n (зоол.)
белодробен-Lungcn-, lungen adj., pulmonal
adj. (Лундснтубсркулоса belodrobna
tubcrkoloza)
бeлoкoж-Weißc(r) in
белокож-wcißhüutig
белокожа-Weiße f
белокос-eisgrau adj., weißhaarig
белокръвне-Lcuchümic f, Leukämie f,
Weißblütigkeit f (у кокошките) (вег.)
белопръсннца-Schlier in, -s, - (мпнер.),
Kalkmergel m
белорусии-Weißrusse m
Белорусия-Belorußland n
белосвам-kälkcn tr., kalken tr., weißen tr.,
tünchen tr.
белосвам ce-pudcln rel'I. (разг.)
белосваие-Tünchcn n, -s, Kalken n, -s
белоснежен
50
белоспежеи-sclmccwciß
белота-Weiße f, -n
Белт-Bclt m (двата пролива между датските
острови)
бел тък-Eiweiß n, -(e)s, -е (на яйце) (Eiweiß
zu Schnee schlagen разбивам белтъци на
сняг)
белтъчеи-Eiwciß- (eiwcißhallige Nahrung
белтъчна храна)
белтьчииа-Eiwciß n, -(c)s, -с
белушка-Milchslcrn m
бельо-1. Leinen n, -s 2.Kinderzeug п (детско)
3.Trikolage Г, -п (от трикотаж), Weißkram
m, Wasche f, Leibwäsche f, Unlerwäschc Г
(долно), Bettwäsche f (чаршафи и др.)
беля (ce)-schülen Ir. refl. (ein Ei ~ беля яйце ;
Kartoffeln ~ беля картофи; Nüsse ~ лющя
орехи ; die I laut schält sich кожата се бели
; sich aus den Kleidern ~ събличам се ; wie
aus dem Ei geschält като изваден от
кут ийка)
беля-Beschcrung f, -en, Malheur n, -s,
Mißgeschick n, -s, -e (e-m clw. cinbrockcn
вкарвам някого в беля ; er hat ctw.
angerichtcl направил е беля ; mir ist etw
(ein Malheur) passiert случи ми се беля ;
zum Unglück за беля), Zorcs m
беля-schleißen* lr. (кора на дърво), bleichen
1г, schlälen lr. (ein Ei schälen беля яйце),
abpcllcn (r. refl. (салам, картофи, портокал)
белязаи-gczcichnct pari. adj. gekennzeichnet
белянка-Blcichc f, -(n)
бемка-SchminkpflästcrcIien n (изкуствена)
бемол-As n, - (ла бемол) (муз.), Beizeichen n
(муз.), Erniedrigungszeichen n (муз.), Ees
n (муз.), Versetzungszeichen n (муз.),
Vorsetzung f
Бенелюкс-Bcnclux f, Bcncluxstaaten pl.
6eii3iin-Brandzeug n, Brennstoff m, Schnaps m,
-es, -гс (за моторни коли), Sprit m, -s. -e
(разг.), Benzin n, -s, -e
беизииомер-Meßuhr f
6eii3iiiiociaimiin-Tankstellc f
6eii30CTaiimiH-Zapfstelic f
бенка-Pflästerchen n, -s (изкуствена) (мед.),
Schönheitsfleck m, -s, -en
бент-i .Arche f, -n 2.Buschbelt n (техн.), Damm
m, -cs, Dämme, Fangdamm m 3,Fluldeich
m (резервен) (хидр.) 4.Krippcndamm m
(плетен) 5.Mühlendamm m (воденичен)
ö.Schlag m, -es, -s-c (от оплетени фашини)
7.Schleusenwehr n 8.Schutzdamm m
(защитен), Schulzwehr f, Staudamm m,
Stauwehr n, Wehr n, -s, -e
бера-ablcscn* lr. (плодове), eitern intr. h s imp..
klauben lr, (класове, зърна), lesen tr. refl.
(фозде), pflücken tr. (цветя, ягоди) (c-n
Strauß, Blumen zum Strauß ~ късам, бера
цветя за букет ; Lorbeeren ~ обирам
лаврите), sammeln lr. intr. h. (Pilze, Käufer
~ бера гъби, билки ; für c-n, etw. -
събирам) нари, дарения) за някого, за
нещо ; gesammelte Werke събрани
съчинения ; er hat lange daran gesammelt
той дълго време събира ; seine Kräfte zu,
für ctw. - събирам сили за нещо ; s-c
Gedanken ~ събирам мислите си),
schwären intr. h. (der Finger ist geschwärt
прьегьт набира)
берберии-Badcr in (остар.;сдноврсмснно и
фелдшер и бръснар), Pulzbcutel m (за
бръснар) (шег.)
бсрберинца-Badcrei f (остар.)
бергамот-Bergamoltc Г, -п (бот.)
берзеркер-Bcrscrk m, -s(mht.)
бсрн-бсри-Bcribcri f, -5(мед.)
берил-Bcryll m, -s, -е (мннер.)
бернтба-Blumcnlcsc f (на цветя), Ernte f, -n,
Lese f, -n, Lesczcil f, -en, Nachernte f, -n
(втора), Tee-Ernte f (на чан), Vorlcsc f
(предварителна)
Берлии-Bcriin n
берлииа-ВсгГшс f, -n, Bcrlincrblau n
6epjiuiicKii-bcrlin(cr)isch adj.
бсрлиичашш-ВсгГшсг m, -s
берлкнчаика-ВсгНпспп f, -nen
берма-Absutz m, -cs, -re, Bankette f, -n (на
насип, на окоп), Benne f, -n (воен.)
Берн-Bern n
берпардинер-Bemhardiner m, -s (монах)
бесарабец-Bcssarabicr m, -s
бесарабеки-bcssarabisch adj.
51
библиотека
беседа-Plauderei f, -еп (кратка популярна),
Vortag m, -s, -5-c
беседвам-konversieren intr. h., plaudern tr.
(von, über A)
беседваие-Ansprache f, -n (австр.),
Konversation f
беседка-Gartcnhaus n, Gartenlaube f, Laube f,
-n, Tempel m, -s
6ecen-phrenetisch (~cr Beifall френетически,
бурни ръкопляскания), rabiat adj., rasend
adj. (e-n - machen вбесявам някого ; -er
Schmerz нетърпима болка ; ~e Eifersucht
луда ревнивост ; -е Schnelligkeit бясна
скорост; - verliebt sein влюбен лудо), toll
adj. (wie - като луд ; ein -er Mensch
побеснял човек; е-е -е Kuh луда крава; -
sein auf ctw. А луд съм по нещо ; е-п ~
machen подлудявам някого; ein-er Einfall
щура идея), tollwütig adj., wcibertoll adj.
(по жени), wutkrank adj. (куче)
бесилка-Galgcn m, -s (das wird ihn noch an
den - bringen това ще го окачи на
бесилката), Hochgericht n, Kniegalgen m
(във формата на буква Г), Schncllgelagen
m (приспособена за издигане и спускане
на обесения), Wippgclagcn п (за
изтезаване, при която лицето се издига
със скрипсц и веднага се спуска надолу)
(нст.)
бесило-Galgcn m, -s (das wird ihn noch an den
- bringen това ще го окачи на бесилото),
Rabenslein ш
беснея-antoben tr. (с думи срещу нкг.),
berserkern inlr.h, kälbern intr. h. (разг.),
kalbern intr. h. (разг.), kollern intr. h. s., rasen
intr. h. (im Fieber ~ буйствам в треска ;
vor Liebe - лудея от любов ; vor Zorn -
беснея от гняв), loben intr. h. (er tobte den
ganzen Tag той бупува целия ден ; gegen,
wider c-n, etw. ~ беснея срещу някого; vor
Schmerz - вия от болка), tollen intr. h. s.
бесниче-Fingcrhut m (бот.)
беснувам-rascn intr. h. (im Fieber—буйствам
в треска; vor Liebe - лудея от любов; vor
Zorn - беснея от гняв), wüten intr. h. (über
ctw. A, gegen c-n, etw.) (vor Schmerz, Zorn
wüten беенувам от болка, от гняв)
беснуваие-Raserei f, -
беснурка-Habichtkraut п (бот.)
бесгселър-Beslscllcr m
бесуване-Geilheil f, Rammelei f, -cn
беся-hängen tr., henken tr.
беся ce-erhängen rcfl., aufhängen rell.
бетипг-Beting m, -s, -e/f, -en (мор.)
бетон-1.Beton m, -s, 2.Gnßbelon m (течен)
(стр.), Gußmörtel m (стр.),
3.Schlackenbeton m (шлаков),
4.Schlcudcrbeton m (центрофугиран),
5.Teerbeton m (катралсн) (стр.), ö.Torkrct
m, -s (торкретиран)
бетопеи-aus Beton, Bclon-
бетоиирам-bctonicrcn tr.
бетонобъркачка-ßclonmischmaschinc f (стр.)
бехка-Musche f, -n
бечковцн-Holzkäfer pl. (зоол.)
бечувствеп-bewußtlos adj., gcmütlos adj.
бешамел-Bcchamellunkc f (сос) (готи.)
би-vielleicht (може би), wenn (ако), falls (ако)
(suchst du vielleicht jemand да не би да
търсиш някого ; der erste muß ich sein,
wenn auch nur die erste Null глава да съм.
ако ще би и лукова)
биатлои-Biathlon n, -s
бнбаи-KauIbarsch m (зоол.)
бибер-Biber m, -s (текст.)
биберон-1.Luller m, -s, Lutschbeulcl m
2.Sauger m (гумен) 3.Saugflaschc f(uinine),
Trinkflasche f-n (шише) 4.Schnullcr m, -s
(за залъгванс), Tröster m, -s, Schnuller m, -
s (за залъгване)
бнбипМЩ, lut! (за автомобил)
6i^'ieiicKii-biblisch adj.
библнограф-ßüchcrkenner m
библиографня-Bibliographic f-n,
Bücherkunde f, Literaturnachweis m,
Material n, -s
библиографски-bibliographisch adj.
библиоман-Büchcrnar.r m
6n6niiOManiia-Büchcrsucht f
библиотека-1. Bibliothek f, -cn, Bücherei f,
Büchcrhalle f (обществена), Buchvcrlieh m
(заемна), Freihandbücherei f (на
библиотекар
52
самообслужване). Leihbibliothek Г,
Leihbücherei f, Volksbücherei f
(обществена), Werkbücherei f (заводска) 2.
Bücherschrank m, -s, -re (шкаф)
библиотекар-BibIiolhckur m, -s, -e,
Büchcrwurt m
библнотековсдение-Bibliolhckwisscnscliuft f
6»i6.riH0ieK03iiamie-Bibliothckswissenschari f
бнблиофнл-Bibliophile m, -n, Bücherfreund m
Гшблнн-Bibcl f, -n, Frbbibcl f (фамилна),
Schrift f, -en, die Heilige Schrift
GliGpiiiiKa-PFcifcnslrauch ш (бот.)
бива да-mögcn mod. (като съгласие) (er mag
gehen, wenn er will гои може да тръгне
ако иска; diemal mag cs so hingchcn този
път иска чака да мине; die Leute mögen
reden, was sie wollen носа хората говорят,
каквоюсн искат), müssen* mod. (das muß
du nicht tun не трябва да вършиш това ;
das mußte nicht kommen това не трябваше
да става), topp!, dürfen* mod. (ich darf nicht
ausgehen аз ие бива да излизам),
durchdürfen tr. (hier darf keiner durch никой
не бива да преминава оттук), können mod.
tr. (das kannst du tun бива, можеш да io
направиш)
бивак-Biwak n, -s, -e, Feldlager n, Lager n, -s
fumaicyвам-lagcrn intr. (büch.)
бнвам-ausbrcnncn* intr. s. (опожарен)
(отвътре) (die Wohnung ist ausgebrannt
жилището отвътре е напълно опожарено),
sein* intr. s. (ich denke, alse bin ich мисля,
следователно съществувам ; er ist nicht
mehr няма го вече. не е жив ; - oder nicht
- да бъдеш или да не бъдеш; es war einmal
имало едно време ; kann ~ може би ; laß
ihn - не чо закачан)
бивннк-Hauer m, -s (на глиган)
бивол-Bülfel m, -s, Büffclochs т, Wasserbüffel
т, -s, -
биволар-Büffclhirt т, -еп, -еп
биволица-Büffelkuh Г, -гс
биволски-Büffel- (Zähigkeit биволско
търпение)
бивуциса-Aalbaum m (бот.) (горски нокът),
Frauenholz п (бот.), Heckenkirsche f(6or.),
Marlerholz n, Röluholz п (бот.)
бивш-ehemalig adj., verflossen adj., vergangen
adj., vormalig adj., weiland adj.(weiland
Präsident der Akademie бивш председател
на академията)
бигамии-Doppclchc f, Zwcitwcitberei f, -
биговам-falzen tr. (техн)
бнговане-Fal/.arbcit f (псч.)
биде-Bidct n, -s
бидоп-Kanislcr m, -s
бие-Blende f, -n
бие-bubbcrn intr. h (силно), puppern intr. h.
(силно), schlagen intr. h. s. (за барабан) (das
Herz, der Puls schlägt сърцето, пулсът бис
; cs schlägt elf Uhr часовникът бие 11 ; cs
schlug Miltemacht удари полунощ ; er
weiß, was die Glocke geschlagen hat тон
знае добре, накъде отива работата ; с-е
Stunde schlagt идва часът ; nun schlägt es
dreizehn ! ама това вече е прекадено ! ;
die Welle schlägt ans Ufer вълната се удря
о брега; Schnee schlägt ans Fenster снегът
удря но прозореца; auf den Boden ~ удрям
се в земята; mit dem Kopf auf den Stein ~
удрям си i лавата в камък; die Tinte schlägt
durchs Papier мастилото преминава през
хартията; cs ist mir in den Leib geschlagen
удари ме в стомаха ; in die Höhe ~ качвам
се нагоре ; das schlägt nicht in mein Fach
това не е по моята специалност), stechen*
intr. h. s. (на нещо) (diese Farbe sticht ins
Rötliche тоя цвят бие на червеникаво)
биела-Blcucl m., -s, Kurbclstangc f, Pleuel m,
-s, Pleuel stränge Г, Triebstange f (техн.)
биелка-Kolbenslangc f (техн.)
биеиале-Biennalc f, -n
6iieue-l.Ader(n)schtag m (на пулса),
Pulsschlag m (на пулса) 2.Anprali m, -s, -e
(на вълни), Wogenprall m (на вълни)
3.Gehau(e) n, -s, -е (разг.) 4.Herzklopfen n
(на сърцето), Herzschlag m (на сърцето)
5.Schamade f, -n (на барабани за отбой)
6-Schlag m, -es, -re (на часовник, сърце)
(~ neun точно в девет; auf den ~ kommen
идвам на минутата ; e-n - warten чакам
един момент) 7.Stäupung f (публично, c
53
бинокъл
пръчка) 8.Trommelschlag m (на барабан)
биещ ce-schlagend adj. (за нещо)
бижу-Juwel n, -s, -en, Kleinod n, -s, -е,
Schmuck m, -cs, Schmuckstück n
бижур-Königsrose f (бот.)
бнжутер-Juwelier m, -s, -e
бнзап-Bcsan m, -s, -е (мор.)
бизанмачта-Besanmast m (мор.), Jagermast m
(мор.)
бнзон-Bison ш, -s, -s (зоол.), Büffel m, -s,
Buffalo m, -s (американски) (зоол.), Wisent
in, -s, -е (европейски) (зоол.)
бик-l. Auer m, -s/-n (див) (зоол.), Aucrochs m
(див) (зоол.), Auerwild n (див) (зоол.)
2.Bisamochsc m (мускусен) (зоол.) 3.Bullc
m, -n, Fasclochs m, Hengst in, -es, -c,
Hornochse m 4.Pfingstochse m (накичен за
изкарване на лятна паша, по петдестннца)
5.Rohrdommel f (воден) (зоол.) ö.Slier m,
-s, -е (den ~ bei den Hörnern packen хващам
бика за рогата) 7.Zuchtsticr m (за разплод)
6iiiciiiiii-Dikini m, -s
бикоборец-Sticrfcchtcr m, Stierkämpfer m
бикоглав-slicrköpfig
бикоглавство-Starrköpfigkeit f, Starrsinn m,
-s
бнлабнален-bilabial adj. (грам.)
биле-Hundsapfcl m (старо) (бот.),
Schmalzkraut n (коче) (бот.), Skabiose Г, -n
(краставо) (бот.), Tollkirsche f (лудо) (бот.),
Wolfskirschc f (обикновено старо) (бот.),
Zypressenkraut n (кипарисово) (бот.). Kraul
n, -гСГ
билет-Billell n, -(e)s, Einlaßkarte f (входен),
Eintrittskarte f, Enllassugsschein m
(уволнитслен) (воен.), Fahrkarte f (пътен),
Fahrschein m, Fehler m, -s (непечеливш),
Flugsclicin m (за пътуване със самолет),
Freikarte f (безплатен), Gewinnlos n
(печеливш), Jagdschein m (ловен), Karte
f, -n (входен, пътен) (er wurde ohne Karte
angclroffcn хванаха го без билет), Laufpass
m (уволнитслен), Los n, -cs, -е (лотариен),
Meldezettel m (адресен), Platzkarte f (за
запазено място) (ж.п), Rückfahrkarte f (за
отиване и връщане) (ж.п), Rundfahrkarle
f (обиколен) (ж.п), Rundreisekarte f
(обиколен), Schniltbillet (с намалена цена)
(ж.п), Tip m, -s, -s (лотариен), Wehrpass m
(военен), Zuschlagkarte f (допълнителен,
за бърз влак) (eine Fahrkarte lösen вадя
билет)
бнлиард-Billoardc f, -п
билидъвче-Schmachllocke Г (разг.)
бнлииа-Byline f, -п (лит.)
6i^iinrBiicTH4eii-zwcisprachig (население,
държава)
билнон-Billton 1', -сп
билка-Arzneikraut п (лековита) (мед.),
Feldkraul п (полска) (бот.), Harnkraut п
(ннкочогонна) (мед.), Heilpflanze f
(лечебна), Hustcnkniul п (против кашлица)
(мед.), Hustenwurz f (против кашлица),
Ruhrkraut п (против диария) (бот.).
Schlafkraut п (сънотворна), Wurz f, -en,
Zaubcrkraul n (вьлшебна)
бнлкар-DürrkräulIer in, Wurzelinann m pl. -kt,
Kräutcrsammlcr in, Kräulerhündler m
бнлки-Micrc f, -n (каранфплови)
било-l.Dachfirst m(na покрив)(стр.), First in,
-cs, -е (стр.), Grat in, -(c)s, -е (стр.),
Gralbalken in (стр.) 2. Himmel in, -s (мин.)
З.Катт m, -s, -к (па планина, на бент, на
вал) 4.Schcilel m, -s (im - stehen стоя на
зенита)
било-sei es (sei es hier oder da било тук, било
та ; sei cs ein Mann oder eine Frau мъж
било, жена било)
билярд-Biliard n, -s (игра). Billardtisch m
(маса)
бим-kling
бима-Qucrbalkcn m (мор.)
бнметалнзъм-Biinclallismus m, -s (икон.).
Doppelwährung f (икон.)
бнморфизъм-Doppelgcslallung f (бнол.)
бннарси-biiiarisch adj.
бинлик-ВаПоп m, -s, -s
бииокъл-Augcnglas n, Binokel n, -s,
Doppelglas n, Feldstecher m, Fernglas n,
Glas n, -cs, Gläser, Guckfenster n (нар.),
Kieker m, -s, Perspektiv n, -s, -е (малък),
Tricdcrbinokcl n (призматичен, за група).
би и ом
54
Fernstecher m, -s (за театър)
бниом-Binom n, -s, -с (мат.)
бипт-Binde f, -п
бинтовам-verbinden* 1г. (рана), wickeln tr.
(при изкълчване)
биогенеза-Biogcncse f, -п
бногенетичен-biogcnetisch adj.
бног раф-Biograph ш, -сп
биографичен-biographisch adj.
бltopaфичecки'biogгцphisch
биографин-Biographic f, -n,
Lebensbeschreibung f, Lebensbild n,
Lebcnsgeschichte Г
биографскн-biographisch adj.
бноксалат-Klccsalz n (клапсв) (xhm.)
6nojior-Biolog(e) m, -n, -n
биологнчен-biologisch adj.
биологически-biologisch
биологии-Biologic f
биоложки-biologisch, Biologcn-
биогичсн-biolisch adj.
биофизнка-Biopliysik f
биохимик-Biochimiker ni, -s, -
биохимичен-biochemisch adj.
6iioxHMi«4ecicii-biochemisch
биохимии-Biochcmic 1
биилап-Doppcldcckcr m (авиац.), Zweidecker
ni
бннолареи-bipolar adj.
биноларносг-Bipolarität f
бнра-Bier n, -(e)s, -e, Blonde f, -n (светла,
берлинска), Bräu n, -s (от една варка),
Braunbier n (черна, малцова), Braune n, -
n, Flaschenbier n (на бутилки), Frauenmilch
f (силна, черна), Gerstensaft m (предвзето),
Halbbier n (тънка, слаба), Jungbier n (в
процес на ферментиране), Lack m, -(e)s, -
е (лоша) (фам.), Lagerbier n (отлежала),
Märzen n, -s (мартенска), Märzenbier n
(мартенска), Malzbier n (малцова),
Mumme f, -n (черна), Stangenbier n (във
висока чаша), Weißbier n (светла), Weiße
f, -n (светла берлинска), Würze f, -n
(сладка)
бирвряя-Bierausschank m, Bierhaus n,
Bierlokal n, Bräu n, -s, Gartenlokal n (c
градина), Ratskeller m
бирема-Bircmc f, -n (ист.)
бирен-Bicr- (Bierhefe бирена мая ;
Bierbrauerei бирена фабрика)
Бирма-Birma n
бирманец-Bimanc m, -n, -n
бирмански-birmanisch adj.
EiipMiiiiraM-Birmingham n
бирник-Einnchmcr m, -s, Rezeptor m, -s, -oren,
Steuereinnehmer m
бирничество-Rczeptur f, -cn
бнр.хале-Bierhaus n
бисексуаност-BisexuaIität f
бнсектриса-Winkelhalbiercndc f
бисер-l.Kasernenhofblüte f (подофицерски,
казармен) (шег.), Kathederblüte f
(профссорски) 2.Perle f, -n (~cn aufreihen
нижа бисери; ~n fischen ловя бисери ; ~n
der Kunst, Musik, Dichtung бисери на
изкуството, музиката, поезията ; es wird
ihm keine ~ aus der Krone fallen, wenn er
dies tut няма да му се урони престижът,
ако направи това; ~n vor die Saue werfen
хвърлям бисери на свинете ; unsere -
домашната ни помощница) 3.Stilblütc Г
(езиков) 4. Wasserperle f (изкуствен)
бисерен-perlen adj., Perlen-, aus Perlen,
glaßnzend, leuchtend
бисерка-Perlgras n (бог.)
бисквит-Biskuit m, n, -s, -e, Hippe f, -n
(плосък), Plätzchen n, -s (плосък), Plätzlein
n, -s, - (плосък), Wurmkuchen m (против
глиеги) (вет.)
бисквити-Keks m, -es, -c, Spekulatius m
(хрупкави), Springerle n, -s (коледни)
бисквитка-Pfiaslcrslein m
бисмут-AschbIei n (ocrap.), Bismul n, -(e)s
(хим.), Wismat m, - (хим.)
бисмутов-wismuten adj.
бнстрота-Kralheit f
бистря-kannegießen intr. h. (политика), klären
tr.
бистури-Einschnittmesser m (хирургически
нож) (мед.)
бистър-hell adj. (вода) (ein heller Blick бистър
поглед), klar adj. (klares Wasser бистра
55
благ
вода), kristallen adj. (кристално),
kristallisch adj. (кристално), kristallklar adj.
(кристално), lauter adj., rein adj.
бит-i .Baucrart f (селски), -Bauernwesen n
(селски) 2.Familienwesen n (семеен)
3.Griechentum n, -s (елински) 4.Hauswascn
n (домашен) 5.Kloslcrsland m, Landesari f
ö.Klosterwcsen n (манастирски),
Mönch(s)tum n, -s, - (мастирски,
калугерски), Mönchswesen n (мастирски,
калугерски) 7.Volksleben n (народен)
8.Zigeuncrtum n, -s (цигански) 9.
Lebensweise f, -n
бит-malsch adj.
битак-Trödclmarkl m
битие-Dasein n, -s, Leben n, -s, Sein n, -s, -
би iTiero-An und für sich sein n (само за себе
си) (филос.), Anundfürsichsein п, -s (само
за себе си) (филос.)
бнпса-Kampugnc f, -n, Kampf m, -cs, -те,
Schlacht f, -cn (in die ~ bleiben падам на
бойното поле; in die - ziehen потеглям на
бой ; е-е ~ liefern давам сражение),
Waffengang ш
битов-volkstümlich adj., Lebens-
(Lebensbedingungcn битови условия)
6inooiiiicareJicTBo-Genrcmclcrci Г(лит.)
бнт-иазар-Klcidcrmarkt m, Ramschmarkl m,
Trödelmarkt m
битумеи-Bcrglcer m (минер.)
бифтек-Bccfstcak m, -s, -s (iwb.), Rindstick
n
бицеис-Bizcps m, -es, -е (анатом.)
бич-Gcißcl Г, -n. Karbatsche f, -n, Katze f, -n,
Knute f, -n (c възли), Peitsche f, -n
бнче-Bullcnkalb m
бичкия-Bogcnsügc f (извита), Bocksäge f,
Spannsäge f
бнчувам-geißcln tr., kasteien rcfl.(тялото си),
morlifiz.iercn Ir., peitschen Ir.
бпчуиапе-Kaslciungf, Stäupe f, -n (публично),
Stäupung f (публично), Staupe f, -n
(публично)
бия ce-balgcn Ir. (за деца), fechten* intr. h
(Säbel - бием се със саби), hcnimschlagen*
tr. rcll. (sich mit e-m, elw.), holzen rcfl.,
kämpfen intr. h. (für, um etw.) (за нещо),
katzbalgen refl., raufen intr. h. rcfl. (sich mit
e-m) (c някого), schlagen intr. h. s. (c
някого) (c-e Schlacht ~ водя сражение),
schlagen rcfl. (sich an die Brust - бия се в
гърдите ; sich D elw. aus dein Kopf ~
избивам нещо из главата : die Kinder
schlagen sich um den Ball децата cc бияг
за топката ; sich mit c-m - дуслирам cc c
някого), schnaccballcn intr. h. (със снежни
топки)
бия-anläulcn tr. (камбана за църковна служба)
(остар.), auflallen* intr. s. (на очи) (das fiel
ihm sehr auf това му направи голямо
впечатление), aufschlagen* intr. h./ s. (но
11щ.), besiegen tr., bleueln tr., bleuen tr.,
bolten tr. (ссл.-ст.), buttern tr. (масло),
hämmern intr. h. (das Blut hämmert in den
Adern кръвта бис в жилите), hauen* intr.
h., hauen* tr. rcfl., hervorstechen* intr. h.
(на очи), jagen tr. (зайци, бекаси, лъвове),
karbatschen tr. (c камшик), klatschentr. (c¬
m klatschen бия някого ; Fliegen klatschen
бия мухи), klöppeln tr., knuten tr. (c
камшик), läuten tr. (камбана), matschen tr.,
rauben intr. h. (на игра на карти), schlagen*
tr. (e-m, e-n ins Gesicht ~ удрям някого в
лицето ; e-m ein Loch in den Kopf ~
разбивам главата на някою ; Wunden *~
нанасям рани; den krummen Nagel gerade
~ нзчувкам крив гвоздей ; с-п Rekord ~
бия рекорд ; den Teig - хвърлям тесто),
stäupen tr. (публично, с пръчка), tippeln
intr. h. s. (пъг), trumpfen intr. h. (gegen c-n)
(някого c коз, цакам), überstimmen tr. (при
гласуване), verbuttern tr. (масло на мляко),
vcrklopfcn tr. refl., verkloppen tr. rcfl.
бияч-Schläger m, -s (техп.)
бпячка-Fliegenklappe f (за убиване на мухи),
Klatsche f, -n (за мухи)
благонпдсжпост-Bcwährhcit f, -cn
благ-fromm adj., gütig adj., mild adj., sanft adj.
(~ wie ein Lamm крогък каго агне; c-n -cn
Zwang ausüben упражнявам лек. тактичен
натиск; ein -er Blick кротък, нежен пог лед
; etw. auf die -c Tour, auf die Sanfte
благодат
56
versuchen опитвам нещо е добро; ein -cs
Lüftchen лек ветрец; -е Hände нежни ръце
; ein -cs Blau нсжносиньо ; -er Schlaf
сладък, лек сън), sanftmütig adj.
благадаг-Bergscgen m (мин.)
6jiui ar-fröhlich adj.
бла| o-Besle n, -n (für allgemeine Beste handeln
действам за общото благо), Erdengul п
(земно), Gemeinwohl п (общо), Gut п, -(c)s,
Güter, Kommunität f, -en (общо,
обществено), Kulturgut n (културно),
Sachgul n (веществено), Wohl n, -s, -
(душевно, земно) (das Wohl der Untertanen
блаюго на поданиците ; das geschah nur
zu d-m Wohl това етана само за твое
благо), Wohlfahrt f (die öffentliche
Wohlfahrt общественаго благо)
бллншерен-rcchtglaubig
ßjiaroHfpiiocr-Rcchtgliiubigkcit f
благовест-Frohbolsehafl f
ujiaionecniv-Frohhotschafl f
Gjiui oneu-Mariü Verkündigung f
6.'iainnemeiiiie-Mariä Berkündigung f
6jiaronujieiiiie-Gnadc f, -n (in ~n stehen
ползвам се е нечие благоволение), Gunst
f, Herablassung f, -en, Huld f,
Wohlgefallen n (Friede auf Erde und den
Menschen ein Wohlgefallen мир по земята
и па хората благоволение), Wohlwollen п
благополяйам-gcnjhcu inlr. h (er geruhte, es
zu tun благоволи да го направи),
herablassen* tr. (да върша нещо),
hcrbeilassen* red. (sich zu ctw.), vergönnen
tr., die Güte haben
благовонен-wohlriechend
благовоння-Räucherwerk n (църк.)
благовъзпитан-ЬсЬаисп pari. perf. adj., dezent
adj., gesittet adj., sittig adj., wohlerzogen
adj., wohlgesittet adj.
благовъзпитание-Gesittung f
благоговеен-ehrfürchtig adj., heilig adj.,
wohlchrwürdig adj. (за духовник),
andächtig
благоговей HCTBO-Wohlehrwürden f (титла на
обръщане към духовник) (Eure
Wohlchrwürden Ваше благоговейство)
благоговенме-Dcvotion f, -cn, Ehrfurcht f,
Erbauung f. -en (набожно), Andacht f
благоговей-Andacht, Ehrfurcht empfinden*
(vor D)
благодарен-dankbar adj. (ich bin dir dafür sehr
- много съм ти благодарен за това),
erkenntlich adj., lohnenswert adj.
благодарение на-dank prp. c D (- meinen
Flcißc благодарение на усърдието ми; -
eures guten Willens благодарение на
вашата добра воля)
благоларсние-Danksagung f (църк.),
Habedank m (пост.)
благодарение-vermöge G (на)
благодарност-Dank m, -(e)s (schönen, vielen,
besten ~! много благодаря! големи
благодарности!; e-m den besten - sagen
благодаря сърдечно нкм.), Dankbarkeit f,
-cn, Danksagung f, -cn, Erkenntlichkeit f, -
en, Habedank in (пост.)
благоларствен-Danksagungs- (Dankbrif
благодарствено писмо)
благодаря-bedanken refl.tr. (ich bedanke bei
dir für die Hilfe благодаря ти за помоща),
danken intr. h (danke schön! благодаря
много!)
благодат-Segcn m, -s (das bringt ihm — това
му носи благополучие ; der reiche -der
Felder обилната жетва; auf s-e Arbeit ruht
kein - работата му не е благословена ;
dabei ist kein - от това няма никаква полза
; c-m zum - gereichen нося на някого
благодат), Wohltat f (die Wohltat e-s Bades
genießen наслаждавам cc на благодатта на
банята ; der Regenist e-e wahre Wohltat
дъждът c истинска благодат)
благодатен-scgcnsreich adj.
благоденствие-Wohlstand m
благоденствувам-in Wohlstand leben
благодетел-Gönner m, -s, Wohltäter m
благодетелен-mildtätig adj., wohltätig adj.
благодетелност-Mildtätigkeit f, Wohltätigkeit
f
благодеянне-Guttat f, Liebeswcrk n, Wohltat
f (e-m e-e Wohltat erweisen нравя на някого
блашдеянне)
57
благоразумно
благожелателство-Gunst f
благозвучен-euphonistisch adj., harmonisch
adj., wohlklingend adj., wohllautend adj.
благозвучие-Euphonie f, -n, Konsonanz f, -en,
Wohlklang m, Wohllaut m
благонадежден-sichcr adj. (den ~sten Weg
gehen вървя по най-сигурния път ; s-s
Lebens nicht ~ sein не съм сигурен за
живота си ; ich bin m-r selbst nicht ~ не
съм сигурен в себе си ; — ist ~ колкото по-
сшурно, толкова по-добре), verläßlich adj.,
verlässig adj., zuverlässig adj. (служащ,
куриер)
благонадежпост-Sichcrhcit Г, -en (на
преценка, вкус), Verläßlichkeit f, -,
Zuverlässigkeit f, -
блатна мерен-fromm adj. (~er Wunsch добро
намерение; ~er Betrug благонамерсна
лъжа), gutgemeint adj., wohlgesinnt adj.,
ehrsam adj.
благонравен-siltig adj., wohlgesittet adj.,
zimperlich adj., züchtig adj.
благонравне-Gcsiltung f, Sitte f, -n (auf gute
—n hallen държа на благоприличието),
Zucht f, -
блаюобразен^о11^с51а11(с1) adj.
благообразне-Wohlgestalt f
благоножелавам-bcglückwünschen tr.
благоножелание-Wunsch m, -es, ч-с (beste
Wünsche zum neuen Jahr най-хубави
благопожелання за новата година),
Glückwunsch m, -es, -е
благонолучеи-gcdcihlich adj., glücklich
благонолучие-Hcil n, -s, Segen m, -s (das
bringt ihm ~ това му носи благополучие ;
der reiche -der Felder обилната жетва; auf
s-c Arbeit ruht kein ~ работата му не е
благословена; dabei ist kein - от това няма
никаква полза ; c-m zum ~ gereichen нося
на някого благодат), Wohlergehen п,
Wohlfahrt f (die öffentliche Wohlfahrt
общественото благополучие), Wohlleben
n, Glück n, -s, Erfolg m, -s, -e
блarollpllЛlIчell-anständig adj. (човек, жена,
общество, xapaicrcp), dezent adj., ehrbar
adj., ehrbar adj., schicklich adj., sittsam adj.
(die Sittsame spielen правя се на скромна)
блaгoIlpllличlle-Anständigkcit f, Anstand m,
-(e)s (~ haben притежавам добри маниери
; den - verletzen нарушавам
благоприличието), Dekorum n. -s
(външно) (das - wahren спазвам външно
благоприличие), Ehrbarkeit f, -en,
Konvenicnz f, -cn, Mores pl. (warte, ich
werde dich - lernen ! ще те науча аз теб на
ред!), Schicklichkeit f, Sitte f, -n (auf gute
-n halten държа на благоприличието),
Sitlsamkcit f, -Zucht f, -
благонристосн-siltsam adj. (die Sittsame
spielen правя се на скромна),
wohlanständig adj., wohlziemend adj.
благопристойност-Ehrbarkcit f, -en,
Sittsamkcit f, -, Wohlanständigkcit f
благонритствам нщ-befördern Ir.
благоприяген-fördcrlich adj., gedeihlich adj.,
günstig adj. (das Klima ist dem
Pflanzenwuchs ~ климатът е благоприя ich
за растителността), hold adj., vorteilhaft
adj., zuträglich adj. D (климат, въздух,
храна)
блaioирнятност-Zuträglichkeil f, - (na
климат)
благоирнятствам-bcgünsligcn tr. (die Fahrt
des Schiffes wurde vom Winde begünstigt
попътният вятър благоприятстваше за
плаването на кораба), fördern tr.
блпгопрпятстващ-iördcrlich adj.
благоравен-gcsittcl adj.
благоразположен-frohgelaunt adj., geneigt
adj. pari., gewogen adj., gnädig adj., günstig
adj., gutgesinnt adj., jovial adj., wohlgesinnt
adj.
благоразиоложение-Affcktion f, -cn, Gunst f,
Huld f, -, Jovialität f
благоразположеност-Gcwogcnhcit f
благоразумен-besonnen adj., einsichtig adj.,
klug adj., Tätlich adj., verständig
благоразумие-Bcsonnenhcit f, Einsicht f, -cn,
Klugheit f, -, Rätlichkeit f, -, Verständigkeit
f
благоразумно-klüglich adj., klugerweise adj.,
vernünftigerweise adj., weislich adj..
благороден
58
wohlweislich adj.
ujiaiop<wcu-ad(c)lig adj. (характер, нрав),
aristokratisch adj. (n iipcn.), brav adj.(sieh
-- halten държа се благородно), edel adj.,
edelmütig adj., fein adj., großdenkend adj.,
hochgeboren adj., lohnend adj., vornehm
adj., wohlgeboren adj.
благородие-VVohIgcboren n (Euer
Wohlgcborcn Ваше благородно)
6jiaropo;iiiiiK-Adlige(r) in, -n, -n, Aristokrat m,
-en, -en, Chavalicr m, -s, Dorljunker m
(дребен, поземлен). Edcling m, -s. -c,
Edelmann m, Hcit m. -n, -cn, Kavalcr m. -s,
-e, Schilderherr m
ruiaiopo/inima-Edeldame f, Ed dir au f
6.'iai opo;iiiiimi-Add m, -s, -, Adelstand m
6jiaiopo;iiiii4ecicn-ad(e)lig adj., edel adj. (aus
dem - en Stamm sein от благородническн
род съм), edelmannisch adj., feudal adj.
бл:и opoHiiiiMccTno-Arislokratio f, -n,
Sehildamt n (пет.)
блаюродс! no-Adel m. -s, - (... der Gesinnung
благородство на убежденията, на
характера), Edelmut in, Edelsinn m,
Erhabenheit f, -cn (iipcn.), Vornehmheit f,
Aristokratie f, -n
благосклонен сьм-begülistigen Ir.
6jiai ocKJioiieii-aneklioiiierl adj., frcundlieh adj.
(бплб.), gewogen adj., gnädig adj., günstig
adj., hold adj., huldreich adj., huldvoll adj.,
leutselig adj., wohlgefällig adj., wohlgeneigt
adj., wohlgcwogcn adj., wohlwollend adj.,
zugeneigl adj., zugetan
блачocKJioiiiiocT-Bcgünstigung f, -cn,
Geneigtheit f, Gewogenheit f, Gnade f, -n
(~ vor c-m finden бивам благосклонно
приет от нкг.), Gönnerschaft f,
Wohlgewogenhcit f, Wohlwollen n,
Zuneigung f, -en, Gunst f
благославям-cinsegnen tr.. gesegnen tr.,
segnen tr. refl. (полята, децата) (der Himmel
segne dich ! небето да те благ ослови ! mit
Kindern reich gesegnet благословен c
много деца ; gesegneten Leibes, in
gesegneten Umständen бременна ;
gesegnete Mahlzeit ! наздраве !)
благословен-segensrcicli adj., wohl adj. (wohl
dem hochbeglückten Haus, wo das ist kleine
Gabe да е благословен щастливият дом,
където се дава тоя малък дар), gesegnet,
segensreich
блаюсловня-Ehesegcn ш (на брака), Segen m,
-s (den - erteilen, geben, sprechen
благославям; den ~ über c-n, clw. sprechen
благославям някого ; s-n ~ zu ctw. geben
давам си съгласите за нещо), Segenssprueh
m, Segenswunsch m
благословявам-wcihen tr. (младоженци)
ÖJiaiocr-Milde f, -, Sanftheit f, -, Sanftmut f,
Güte f
благосъстояние-Schcinblüle f, Wohlstand m
благогворсн-bükömmlich adj. (храна,
климат), heilsam adj., wohltätig adj.,
wohltuend adj. (тишина, свежест, тошшна)
благотворителен-mild adj., wohltätig adj.,
Wohltälikeils- (zu wohltätigen Zwecken за
бла1 отворнтелпи цели)
блаютворптелност-исЬс^спз! in, -es, -е,
Milde f, -, Wohltätigkeit f
благотворно-wohl adj. (das Klima hier
bekommt mir wohl тукашният климат ми
се отразява благотворно)
благото-Menschenwohl п (на човечеството)
благоус rpoeii-wohlgconict
благоусгроивам-mit Angaben versehen
благоустронство-Slädlsplanung f (на
градовете)
блаюутробие-Bauch in, -(c)s, Bäuche (шсг.)
блаюухаен-wohlriechend adj.
блигоухаещ-balsamisch adj., a:thcrisch adj.
благоухаиен-düflcreich adj., duftig adj.,
wohlriechend
благоухание-Balsnm m, -s, -е (нрен.), Gcdüfl
n, -(e)s, -e, Wohlgeruch m
благочестив-fromm adj. (~cr Wandel
благочестив живот), goUesfürciuig adj.
(ocrap.), gottselig adj. (ocrap.)
благочестивец-Frömmler m, -s (лицемерен)
благочсстивост-GotlscIigkcil f
благочестие-Frömmigkeit f
блажа-siw Fasten brechen*
блажен-beseligt adj., fett adj., gottselig adj.,
59
бледолик
selig adj. (~e Tage блажени дни ; e-n ~
preisen облажвам някого ; in ш-ш Staat
kann jeder nach s-r Fasson - werden в моята
страна всеки може да постигне
блаженство по собствен път), wonnig adj.,
wonniglich adj.
блаженоночив-hochselig adj.
блажеионочивши-scUg adj. (meine ~e Mutclr
покойната ми майка; ~cn Angedenkens да
му бъде свята паметта)
блаженства-Scligreisung f, Seligkeit f,
Glückseligkeit
блажеиство-Erdenselichkeit f (земно),
Gottseligkeit f, Herrlichkeit f, -cn (mit aller
Herrlichkeit vorbei тогава се свърши
цялото блаженство), Seligkeit f, -en,
Wollust f, Wonne f, -n (in Wonne
schwimmen тъна в блаженство)
блазе-wohl (wohl ihm блазе му)
блазиран-blasicrt adj.
блазиеие-Reizung f, Versuchung f, Verführung
f, Verlockung f
блазпещ-schmcichclnd adj.
блазпя-vcrsuchcn tr., verlocken tr. (der Gedanke
ist verlockend мисълта ме блазни)
блазня ce-schmeicheln inlr. h. (sich D mit ctw.)
(от нещо) (sich mit der Hoffnung ~ лаская
се от надеждата, че), riczcn tr. (das kann
mich nicht ~ това не може да ме
заинтересува ; das reizt mich nicht не ме
привлича ; cs reizt mich, ihn zu ärgern
прави ми удоволствие да го ядосвам)
блам-Bloßstellung f, Blamage f, -n
бламирам-с-n blamieren, bloßstcllen*, e-n
absetzen
бламирам ce-bloßstcllcn tr. rcfl.
бламиране-BIoßstcllung f
блаика-Blanko n, -s, -s, Formular n, -s, -c,
Rohling m, -s, -e, Rohstück n (техн.)
бланков-blanko adj. invar.
бланширам-blanchiercn tr. (готв.)
бласкуи-Polei m, -s, -s (бот.)
бластодерма-Kcimhaut f
бластома-Keimstoff m (биол.)
бластула-Kcimbiäschcn n
бласък-Blink m, -(c)s, -c
блатар-Weih m, -s, -е (зоол.), Weihe i, -n
(зоол.)
блатен-sumpfig, morastig
блатист-limös adj., limos adj., moorig adj.,
morastig adj., pfülzig adj., sumpfig
(Sumpfflanze блатно растение ;
Sumpffieber блатна треска)
блатия-Weidcrich m, -s, - (бот.)
блатннче-Schlangcnholz n (бот.)
блатняк-Drachcnschwanz m (бот.),
Schlangcnholz n (бот.)
блато-Fenn n, -(c)s, -c, Moor n, -s, -c (ein
verrufenes ~ опасно тресавище ; ins ~
geralcn попадам в мочурище ; ~ stechen,
das ~ urbar machen вадя торф от
мочурище), Morast m, -cs, те (im ~
slcckcnblcibcn затънал съм в т инята; im
waten разправям мръсот ии), Pfuhl m, -s, -
c (ein sinkencr - вонящо блато ; der - der
Sünde блатото на греха; der feurige, ewige
~ огнена геена), Torfmoor n (i орфено)
благясвам-vcrsumpfen inlr. s.
блатясване-Versutnpfung f
блег-Indikation f, -en
блед-blaß adj., bleich adj. (der bleiche Tod
бледоликата смърт), küscblcich adj. (като
платно), kreidig adj.(като тебешир),
leichenblaß adj., leichenfahl adj., matt adj.
бледен-abgcdroschcn part. adj., blaß adj. (~
werden бледнея), fahl adj., falb adj., farblos
adj., geislcrblcich adj., totenblaß adj.
(смъртно), totenbleich adj. (смъртно)
бледнеене-Verblassen n, -s, Verbleichen n
бледнея-crblasscn intr. s (пред нкг.), verblassen
intr. s. (за човек) (die Errinerungcn
verblassen спомените бледнеят)
бледнниа-Blässc f, Totenblässe f (смъртна)
бледност-Blässe f, Bleiche f, -n, Fahlheit f,
Farblosigkeit f, Totenblässe f (смъртна),
Bleichheit f
бледпота-Blässc f, Bleiche f, -n, Bleichheit f
бледожьлт-fahl adj. (остар.), fahlgelb adj., falb
adj.
бледожьлто-кафяв-chamois adj.
бледолик-blaßgcsichlig adj.
блсдолнк-Blcichgesicht n
бледорозов
60
бледорозов-zartrosa adj.
бледосин-zartblau, blaßblau
бледоснньо-blaßblau adj.
бледословне-Geschwälz n, -cs
блеене-Gcblükc n, -s, Blöcken n, -s
блейвам-blöckcn tr., hin- und wieder blocken
tr.
блен-Bilse f, -n (бот.)
бленда-1 .Blende f, -n 2.Diaphragma n, -s
(фот.), Springblende f (скачаща, на
обектив) (фот.)
бленувам-dröseln Ir., himmeln intr. h. (към
небето), (räumen tr. (von ctw.)
бленувам-ersehnt, erträumt
блесва-aufzucken intr. h. (светкавица) (и
мрем.), blecken intr. h (ненадейно),
durchblitzen tr.
блесвам-aufglänzcn intr. h./s., auilcuchten intr.
Ii./s., blicken intr. h (за оп»н, сигнал)
блсспаие-ЛиЛсис1Нсп n (~ der Leuchtkugel
блссваис, систване на ракета)
блескапина-Glanz m, -cs, Schimmer m, -s
блескам ce-rabalzen intr. h. (при работа)
блескам-robolcn intr. h. (разг.)
блссна-Blinkcr m, -s (за риболов), Springer m,
-s (па въдица)
блестене-Glanz m, -es, Schimmer m, -s
блести-glasten intr. h imp. (пост.), leuchten
intr., spielen intr. h. (за багри) (dieser Stoff
spielt ins Grünliche тоя плат бие на зелено)
блестя-blinken intr. h, blinkem intr. h
(униформа), blitzen intr. h s, brennen* intr.
h, brillieren intr. h, glänzen intr. h, perlen
intr. h. (като бисер) (Tränen pcltcn in uhren
Aigen сълзи блестяха в очите й; der Wein
perlt in Glase виното искри, пени се в
чашата ; Tau perlt auf der Rose росата
блести като бисер на розата; der Schweiß
perlte auf der Stirn, die Stirn perlte von
Sweiß на челото блестяха капки пот; die
Rede perlt речта се лее ; perlende Töne
леещи се звуци; perlendes Lachen кръшен
смях ; perlende Koloratur звънлива
колоратура), scheinen* intr. h. (die Sonne
scheint warm слънцето топли), schimmern
intr. h. (за скъпоценни камъни), spiegeln
intr. h. (alles spiegelt всичко блести тука;
die spiegelte Eisfläsche блесналата ледена
повърхност)
блестящ-blendedvveiß adj., blendend part. adj.,
blink adj., blitzblank adj. (от чистота),
glänzend adj. part., glanzvoll adj., illuster
adj., silberhell adj. (като сребро)
блех-Achscnblechn, -s, Gürtelschnalle f, -n
блещукам-blimken intr. h, blinkem intr. h
(звезди), flackern intr. h, flimmern ilr. h,
schimmern intr. h. (за светлина) (es
schimmert mir vor den Augen междслес се
пред очите ми)
блещукане-Flimmcr m, -s, Geflimmer n, -s,
Gcfunkcl n, -s, Schimmer m, -s (на
скъпоценни камъни, звезди)
блещя-glänzen intr. h (прен.)
блещя ce-die äugen aufreißen* (от очудванс),
die Augen rollen (от гняв)
блея-bähen intr.(3a овца), blöken intr. h
ближа-belecken tr., lecken tr. rcfl., schlecken
tr. intr. h. (etw., an ctw. D) (разг.)
ближен-Brudcr m, -s
ближен-паЬ(е) (an, bei), unweit G
блнжният-Mitmcnsch m
блнзалце-Pistill n, -s, -е (бот.), Stigma n, -s, -
ta (бот.)
блнзане-Gclcckc n, -s, Leckerei f, -n (фам.)
блнзка-Hinterblicbende f (на покойник,
останал след смъргга му)
блнзкн-Anhang m, -s, -re (е-е Witwe ohne ~
вдовица без семейство, близки), Leute pl.
близко-nahe (an, bei), unweit G
близкоизточен-nahöstlich
близна-Fadenbruch m (текст.)
близиак-Dioskurc m, -n, Mehrling m, -s, -c,
Zwilling m, -s, -e (die siamesischen
Zwillinge сиамски близнаци; die Zwillinge
съзвездието Близнаци)
близиачка-Zwillingsschwesler f, -n
близнацн-Zwillingsgeschwister pl. (брат и
сестра), Zwillinge pl.
близия-Zwillinge gebären, verdoppeln refl.,
bestauden refl.
близо-hart (das Hotel steht hart am Wege
хотелът се намира близо до пътя),
61
блокиране
hierncben (до нещо), zunächst (до)
(zunächst dem Pfeiler близо до стълба),
nahe (an, bei), kurz vor (es war kurz vor der
Ernte беше близо пред жетва)
близост-Fühlung f, Intimität f, Vertrautheit f,
Volksverbundenheit f (до народа),
Zusammengehörigkeit f, Nähe f
6jiii3bK-Angehörigc(r) m, -n, -n (meine
Anghöirgen близките, домашните ми; die
Angehörigen eines Staates, e-s Betriebs,
Vereins поданиците на държава,
персоналът на предприятие, членовете на
дружество)
близък-anliegend adj. (eng - прилепнал), eng
adj., familiär adj. (~cn Freund близък
приятел), intim adj., lebensnah adj. (до
живота), vertraut adj. (приятел) (mit c-m
auf ~cm Fuße leben живеем е някого като
близки приятели), verwandt
adj.„volksverbunden adj. (до народа), nah,
nahgelegen, benachbart
блика-auffunkcln inlr. h. (за духовитост),
springen* inlr. s. h. (за вода, извор) (Blut
springt aus der Wunde кръв бликва от
раната ; der springende Punkt най-важната
точка), spritzen inlr. s. h. (das Blut spritzt
aus der Ader кръвта блика от жилата ;
Funken ~ искри пръскат; cs spritzt пръска
дъжд), überschäumen intr. s. (за течност)
бликпм-brodeln intr. h s, quellen* intr. s. (за
вода) (aus dem Kater quillt Lava лава
изтича от кратра ; Tränen quolcn ihm aus
den Augen сълзи бликаха от очите му; vor
Zorn quollen ihm fast die Augen aus dem
Kopfe очите му щяха да изкочат от гняв),
sprudeln intr. h. (die Quelle sprudelt aus dem
Felsen изворът блика от скалата ; s-c
Lippen sprudelten Witze пускаше виц след
виц), übersprudeln inlr. s.
бликане-Gcsprudcl n, -s
бликащ-kraflslrotzcnd adj. (от сила),
überschwänglich adj.
бликва-aufschicßen* inlr. s. (за струя),
aufsprudeln intr. s. (вода, извор,
жизнерадост) (и ирсн.), springen* intr. s.
h. (за вода, извор) (Blut springt aus der
Wunde кръв бликва от раната ; der
springende Punkt най-важната точка)
блнквам-aufspritzen intr. s., entströmen inlr. s
(der Wunde entströmt Blut от раната блика
кръв)
бликваие-Aufvvallung f, -cn (на радост,
въодушевление)
блмндаж-Blcnde f, -п (восн.), Blendung f, -cn
(boch.), Blendwerk n (восн.), Deckwerk n
(восн.)
блнпдирам-blcnden tr. (восн.), bombenfest
machen, panzern tr. (Panzerwagen
блиндиран автомобил)
блнц-Blilzgcrät n (фот.)
блнцпартия-Blitzparlic f (шах.)
блок-l.Block m, -(e)s, Blöcke, Wohnblock m
(жилищен) 2.Bramme f, -n (от сурово
желязо) 3.Briefblock m (е хартия за писма)
4. Eisblock m (леден), Eisscholle f (леден)
5. Felsblock m (каменен, със скала)
ö.Häscrblock m (от къщи) 7.Irrblock m
(сратнчекп) 8.Katzenkopf m (котвен,
дървен) (мор.) 9.Komplex m, -es. -c (or
здания) lO.Monolith m, -es, -cn (каменен)
11 .Zcichenblock m (рисува!елен)
блокада-Blockade f, -n, Blockierung Г, -en,
Einschließung f, -cn, Hafensperre f (na
пристанище), Handelssperre f (търговска),
Kontinentalsperre f (континентална),
Sperre f, -n (c-c - über die Einfuhr von
Gefrierfleisch verhängen обявявам забрана
на вноса на замразено месо ; die ~ über
elw. verhängen обявявам блокада на нещо
; ~ des Verkehrs преустановяване на
съобщенията), Abspcrung f, -en
блокнрам-abricgeln tr. rcl'l., abschnüren tr..
absperren tr. rcfl., arretieren tr. (подвижна
част на машина) (техн.), blocken tr. (жн.
линия), blockieren tr. (жн.), erschließen *
tr. refl., sperren tr. (ein Fahrrad, Auto ~
заключвам колело, кола ; e-m den Weg -
преграждам пътя на някого ; c-n aus dem
Hause - затварям вратата пред някого; das
Gehalt - налагам запор на заплатата),
zemieren tr. (крепост) (воен.)
блокирапс-АЬзрст^ Г, -cn, Arretierung f(na
блок-карнетка
62
подвижна част на машина) (техн.),
Blockierung f, -en, Einschließung f, -en,
Sperre f, -n (e-e ~ über die Einfuhr von
Gefrierfleisch verhängen обявявам забрана
на вноса на замразено месо ; die - über
ctw. verhängen обявявам блокада на нещо
; ~ des Verkehrs преустановяване на
съобщенията)
блок-карпетка-Durchschreibeblock m
блоков-Wohn- (Wohnblock блокови жилища)
блокфлеита-Blockflöte f (муз.), Plockglöte f
блокхаус-Blockhaus п (воен.)
блокче-Ricgel m, -s (шоколад)
6noKiiipii<|n>Kapilalschrift f
блонднн-Flachskopr m (свеглорус), Blondkopf
m, -es, -re
блоид11ика-В1опйс f, -n, Blondine f, -n
блуден-licdcrlich adj., ausschweifend,
lasterhaft, verderbt (der verlorene Sohn
блудният син)
блудкав-abgeschmuekt adj., abgestanden pari,
adj. (вино, бира), abständig adj. (ястие,
питие), fad(c) adj. (e-n ~cn Geschmack im
Munde haben блудкаво ми е в устата), fahl
adj., (lau adj., geschmacklos adj., insipid(c)
adj., kitschig adj.(за художествено
произведение), labb(c)rig adj. (ястие,
питиета), laff adj., langweilig adj., platt adj.
(стихове, шеги, поезия, произведение),
quabbelig adj., quabblig adj. (като пихтия),
saftlos adj., schal adj.
блудкавииа-Fadheit f, -en
блудкаво-разнежен-schmalzig adj. (глас)
блудкавост-Abgeschmacktheit f, -en, Fadheit
f, -en, Plattheit f, -en, Schalheit f,
Wässerigkeit f, - (прен.)
блудкаш-Kitsch m, -es
блудинк-Buhlcr m, -s, Hurer m, -s, Libertin m,
Wüstling m, -s, -e
блудница-Hure f, -n, Schandhure f (вулг.),
Mensch n, -es, -er, Dirne f, -n, Hure f, -n
блуцствам-buben intr. h, huren intr. h.
блудство-Hurrei f, -en
блудствувам-huren intr. h.
блуждаещ-gauklend part. adj., irr(e) adj.
блуждая-biestern tr., gauklen intr. h s,
gespenstern intr. h, irren intr. h. refl.,
schwärmen intr. h., schweifen intr. s. (durch
die Stadt, durch Feld und Wiesen ~ скитам
из града, по поля и ливади л in die weite
Feme - скитам по света; s-e Blicke ~ lassen
погледът ми блуждае)
блуза-Bluse f, -en, Pijacke f, -n (синя,
матроска), Kittel m, -s (за мъже)
блъсва ce-zufliegcn* intr. s. (за врата)
блъсвам ce-anfahren* intr. s. h. (в нещо,
карайки кола) (der Wagen ist an die
Boardkante angefahren колата се блъсна в
бордюра), anlaufen* intr. s. (gegen etw., c-
n ~) (в, o нкг) etwas läuft gegen das Gesetz
an нщ. е в разрез със закона), anrcmpeln
tr. (нарочно в нкп), anrennen* intr. s. и tr.
(в нщ.) (от бързане) (gegen die Vernunft -
действам в разрез със здравия разум ; mit
dem Knie - блъсвам си коляното),
anstoßen* intr. h. (в нщ.) (mit den Gläsern,
mit c-m auf etw. А ~ чукам се c нкг. за нщ.
; angestoßenes Obst набити плодове),
aufprallen intr. s. (o нщ.) (падайки),
aufsetzen intr. h. (при кацане) (das Flugzeug
setzte zu hart auf самолетът се блъсна
силно при кацането) (авиац.)
блъсвам-abstoßen* tr. refl., anradcln tr. (c
колелото), anreiten* tr. (e-n, etw. ~) (нкг.,
нщ.) (яздейки), anstoßen* tr. (нкг.,
топката), aufbumsen tr. (нщ.) (на земята,
масата) (разг.), einfahren* tr., einlaufen* tr.
red., rammen tr. (кораб), schubsen tr. (разг.),
stauchen tr. (sich den Ann - навяхвам си
ръката)
блъсваие-Abwurf m, -(e)s, -c, Aufprall m, -s, -
(e), Aufschlag m, -s, vc (на камък), Staucher
m, -s (разг.)
блъскам (ce)-aufstoßen* intr. h./s. (o нщ.) (mit
dem Fuß ~ блъскам се c крака си), rennen*
tr. refl. (e-n etw. zu Boden, überden Laufen
~ повалян някого, нещо на земята, при
бягане; sich D die Füße wund ~ пребивам
си краката при тичане ; sich außer Atem,
müde ~ задъхвам се от тичане ; e-m das
Schwert in den Leib ~ забивам на някого
меча в тялото)
63
Сияе вам
блъскам ce~abschuftcn rcfl„ abstrampcln lr.
(фам.), anprallcn inir. s. (gegen ctw., c-n ~)
(в hui, в Hier.), anscgcln lr. (в подводна
скала), auffahren* intr. s. (за кола), drängeln
inlr. h, nachdrängen inir. s. rcfl. (c-m),
rackern inir. h.
блъска м-ап fahren* lr. (е кола) (der Fuhrmann
hat den Wagen angefahren каруцарят
блъсна колата си при каране), bimsen tr.,
bleuen tr., bocken inir. h, bullern inir. h,
drängen lr. teil., hämmern inir. h. (an die Tür
hämmern блъскам по вратата), holzen roll.,
kniendem inir. h. (главата cu). lecken inir.
(е крака), locken inir., nachdringen ■' intr. s.
(e-m) (си път ), pudcln tr., rätseln inir. h. (cu
главата да отгатна нещо), rabanleren inir.
h. (при работата си), rabanzen inir. h. (при
работата cu). rabaslcrn intr. h. (при
работата си), rammeln intr. h. (gerammelt
voll натъпкано), rempeln (r. (някого), ruffen
tr.. schocken tr., schrecken intr. h. (внезапно)
(мор.), schuppen lr., tüfteln inir. h. (главата
си), zerbrechen* lr. (sich D den Kopf über
eivv. A zerbrechen блъскам си главата над
пешо), zermartern tr. re fl. (sieh den Kopf
zermartern блъскам cu главата), zustoßen*
tr. (c-n dem Elend) (някого към мизерия)
блъсканс-АпргаН in, -s, -e, Gedrängel n, -s,
Gcgenschlag m, Knall in, -s, -f c (die Tür mit
e-m Knall zuwerfen затварям вратата е
блъскане), Knuff m, -es, -те (ласо. е юмрук)
(разг.), Plackerei f. -en, Puff m, -s, -f-cAc,
Puffer m, -s, Putsch in, -es, -c, Rackerei f, -
en. Schupp in, -s. Stauche f, -n, Staucher
in, -s (разг.), Tüftelei f, -en (разг.),
Wellenschlag m (па вълни)
блъскан ица-Drängclci f, -en, Di ückcrci f, -en,
Gedränge n, -s, Gemenge n, -s, Getümmel
n, -s, Gewühl n. -(e)s, Rabatz m, -es, -,
Rempelei f, -en, Trubel m, -s, - (sich in den
- mischen смесвам се е навалицата)
бльскотия-Gcwühl n, -(c)s, Rummel in. -s. -
(ich mache den ~ nicht mehr mit ue ще ec
излъжа де се хвана пак нп хорото),
Runimclei f, -en
бльснат-vcrkhipst (фам.), verdreht, verrückt
блъсък-Ruek m, -cs. -c (in. mit c-m auf c-n
- на един мът ; mit c-m ~ war er oben c
един скок тон cc намери горе ; c-r Sache
e-n ~ geben подтиквам нещо ; sich c-n -
geben засилвам cc ; ein - ging durch die
Menge тълпата пот репна ; mit ~ und Zuck
със замах)
блъф-Bluff m, -s, -e, Humbuvg m, -s
блъфирам-bhiffcn tr.
блъфпраис-ШиГГ n, -s, -c
блюдо-Aufschnittplatlc f (плоско) (е мешано,
месо,салам н др.)(готв.), Essen п,-s, Gang
m, -(e)s, Gänge, Gericht n, -s, -e. Platte f. -n
(schwedische, gemischte ~ шведско блюдо,
блюдо със смесено ядене ; е-е kalte -
auftragen сервирам студено ядене ; die -
putzen омптам чинията, дим да ме няма),
Schale f, -n (die ~ s-s Zorns über c-n
ausgießcii изливам гнева сн върху иякчно
; die - senkt sich zu s-n Gusten блюдото na
везните се накланя в негова полза),
Schüssel f, -и (като част о меню).
Schwedenplatte Г(шведско), Waagschale I*
(на везни)
ö.'Hü'Hwiiric'H-Spcichellecket ш, Seharweii/el m.
-s. Schranze m, -n, Tellerlecker m (pan.)
блюдолнзнича-schrazcn intr. h.
6.>iio.*io.'iii3fi!f4eeTiio-Scharwcnzclci f, -,
Tcllcrlcckcrci f(разг.)
блюстител-Siltenrichlcr m (на добрите
нрави), Tugendwächlet m (на нравите)
(разг.)
блякам-flitnmcrn intr. h
блип-Chimärc f, -n, Phantasie f, -n (s-e ~ die
Zügel schießen lassen давам свобода, воля
на фантазията си), Traum m. -cs, -re,
Traumbild n, -es, -er
блясва-zucken intr. h. (за светкавица)
блясвам-аи (blenden inir. h. (за фар.
прожектор, лампа), aulblickcn intr. h.
(метал) (рядко), au (blinken intr. Ii . (e
прекъсване), aulblilzcn inir. h. (внезапно)
(ein Scheinwerfer, c-c Taschenlampe blitzt
auf фар блясва, фенер свет ва; in ihm blitzte
ein verwegener Gedanke auf през ума му
премина светкавично лудешка мисъл).
блясваме
64
aufschimmem intr. h./s. (звезда, луна),
aufstrahlen intr. h. (прожектор, фар,
огледало), erglänzen intr. s
блясваие-SiIberblick m (внезапно)
бляскав-brillant adj., eklatant adj., glanzvoll
adj., prunkvoll adj., glänzend
бляскавост-Glanz m, -es, Pracht f
бляскам-funkeln intr. h, leuchten intr., schillern
intr. h. (в различни оттенъци) (in allen
Farben - преливам се във всички цветове),
schimmern intr. h. (за скъпоценни камъни)
бляскаие-Flimmer m, -s
бляскащ-funkelnd adj. pari., licht adj.
блясък-Auge n, -s, -n (на скъпоценен камък,
иа коприна), Blick m, -(e)s, -е (на сребро,
злато), Durchschein m, -(c)s, -е, Eklat m, -
s, Feuer n, -s, Firnis m, -scs, -sc (външен),
Flitter m, -s (лъжлив, външен), Flitterglanz
m (фалшив, външен), Gefunkel n, -s, Glanz
m, -cs, -e, Glast m, -es, -е (пост.), Helle f, -
n, Herrlichkeit f, -cn (alle Herrlichkeiten der
Welt всичкият бласък на света), Pomp m,
-s, -, Schiller m, -s, Schimmer m, -s (на
скъпоценни камъни, звезди),
Schimmcrglanz m (трепкащ), Schmelz m, -
cs, -е (мек) (пост.), Solenniläl f, -en,
Sonnenschein m (слънчев), Staat m, -es, -
cn (das ist nur zum -е това е само за показ
; - machen контя се ; in vollem - в гала
облекло; das macht - това дава разкошен
вид; mit ctw. - machen парадирам c нещо
; es ist ein wahrer -, wie sie ihre Kinder
erzogen hat възпитала е дацата си ; unser
Fest war wirklich ein - ! тържеството ни
беше знаменито ! ; sich in - werfen
наконтвам се), Staffage f, -n (празен)
боа-Воа f, -s (зоол.), Kneifer m, -s (змия),
Königsschlange f (змия) (зоол.),
Riesenschlange f
боабаб-Affenbrolbaum m (Adansonia digitata)
(бот.)
боб-Bohne f, -n (бот.), Feigblatter f (жълт)
(бот.), Feuerbohne f (шарен), Pferdebohne
f (чер) (бот.), Schminkbohne f (бот.),
Stacheldraht m (зелен), Wolfsbohne f
(вълчи) (бот.)
бобина-Abstimmspule f (настросчна .... на
радиопредавател), Aufsteckspule f
(сменяема) (сл.), Bobine f, -n, Drosselspule
f (дроселна) (сл.), Einsatzspule f
(филмова), Garnspule f, Honigwabcnspule
f (плетена, за радиоприемник) (рад.),
Spule f, -n, Wcberspule f (текст.)
бобиньор-Spulcr m, -s
боботя-brummen, summen tr.
бобсли-Bobslcigh m, -s, -s (спорт.), Viererbob
m (четпримсстсн) (спорт.)
бобър-В iber m, -s (зоол.)
бог-Gott m, -cs, Götter (~es Wort predigen
проновядам божието слово; ein Diener -es
раб божи), Herr m, -n, -cn, Herrgott m,
Logos m (Hilf dir selbst, so hilft dir Gott
бог дава, ала в кошара не вкарва ; lieber
Gott боже милостиви ; Vcrgclt’s dir Gott
дал бог добро ; Gott vergeh ihm seine
Sünden бог да го прости)
богат-arlcnrcich adj. (на видове,
разновидности) (флора, фауна),
bombenreich adj. (баснословно) (разг.),
dick adj. (~е Gelder haben рина пари с
лоната), chrenreich adj. (на почести),
ergiebig adj., findig adj., fündig adj. (мин.)
(-machnen откривам рудна жила), humos
adj. (на чернозем, за почва), ideenreich adj.
(на идеи, откъм идеи), kornreich adj. (па
жито), qullcnreich adj. (откъм извори),
reich adj. (човек, реколта, опит) (-werden
забогатявам ; in -ein Maße богато ; - und
arm бедни и богати ; е-е -е Anzahl
значително число), rcichartig adj.
(програма), Sagenreich adj. (с легенди),
sinnig adj. (на идеи), sinnig adj. (на идеи),
steinreich adj. (много), tatenreich adj. (c
дела), tatenvoll adj. (c дела), überreich adj.
(извънредно), vitaminreich adj. (на
витамини), wildreich adj. (на дивеч)
богаташ-Geldprotz m (надут), Geldsack m,
Reiche(r) m, -n, -n, Scheinwerfer m (който
пръска парите си) (шег.)
богатство-Fülle f, Reichhaltigkeit f, -,
Reichtum m, -s, -rer, Schütz m, -es, -t-e
(Schätze sammeln натрупвам богатство ;
бодваие
die Schätze e-s Landes богатствата на една
страна ; Die Schätze des Bodens
подземните богатства ; ein riecher ~ von
Kunstwerken цяла съкровищница от
творби на изкуството ; ein - von
Erfahrungen богат опит ; e-n ~ haben
изкопавам имане; nach e-m -graben копая
за имане; sie ist ein wahrer ~тя няма цена),
Sinnigkeit f, - (на идеи), Sprachschatz m
(словестно), Thesaurus m, -, -ren (словно),
Wortschatz m (словесно)
богиия-Göttin f, -nen
богоборец-Himmelstrümcr m
6oro6opiiecKii-himmclslürmend
богобоязлив-gottesfürchtig adj. (ocrap.)
боговдъхиовеи-goUbegeistert adj.
боговластие-GottcsIicrrscliaft f
богодържавие-Gotlesstaat m
богомолец-Betbmdcr m (лицемерен), Beter m,
-s, Kirchengänger m, Kirchgänger m
богомолка-l .Betschwester f (ревностна)
2.Fang(hcu)schrecke Г (зоол.),
Gottesanbeterin f (зоол.), Kirchschwalbe f
(развностна) (зоол.)
богомолци-Gcmcindc pl.
öoroiiojoöeii-göttergleich adj.
6oioiioMa3an-gollbegnadct adj. (остар.),
auserwählt
6oroiiOMa3anocT-Gol(csgnadcntum n (пет.)
Богородица-Gcbcncdcitc f (църк.),
Multcrgotles f, Pieta f, -n (скърбяща над
тялото на Христа) (църк.),
Schmerzensmutter f (рел.)
богородиче-Bcrgminze f (бот.)
боюродичка-Asler f, -п (бот.), Gartenaster f
(бот.)
6oi ocnoB-Gotlcsgelchrle(r) m,Theolog(c) m, -
en, -cn
богословие-Gotlesgelahrtheit f, Theologie f, -
n
богословскн-lhcologiscli adj.
богослужение-Dicnst m, -(c)s, -е (църк.),
Gottesdienst m, Kult m, -es, -c (ein reich
ausgcbiidelcr Kult богослужение c голяма
обредност), Mysterienspiel n (на секта),
Liturgie f
Богота-Bogota n (столица на Колумбия)
боготворен-vergöttern
боготворене-Apothcose f, -n
боготворение-Himmclci, -cn
боготворя-anhimmcln tr.
богоугоден-gottgefällig adj. (рядко)
богоугодпост-Gottgetälligkcit f
богохулеи-blasphcmisch adj., frevel adj.,
gotteslästerisch adj., lästerlich adj.
богохулник-FIucher m, -s (бнбл.),
Gotteslästerer m, Goltesverächlcr m,
Lästerer m, -s
богохулствам-lästern (r.
богохулство-Blasphcmic f, -n, Fluch m, -(e)s,
Flüche (библ.), Gotteslästerung f,
Gollcsverachlung f
богочеловек-Gotlmcnsch m (Христос)
Богоявленнс-Drcikönige pl. (църк.),
Epiphania f, ...nien (църк.), Erscheinung f,
-en (църк.), Hohncujahr n (празник).
Königstag m
бод-l.Fischgrälcnstich in (“рибена кост”)
2.Hintcrslich m (заден) 3.Kclimstich m
(килимен) 4.Kettenstich m (синджпреи)р
Tambuierstich m S.Knotenstich m (възлов)
ö.Kreuzstich m (кръсчсн) 7. Plattstich in
(плосък) B.Rippenslich m (кръстосан)
9.Zicrslich m (украситслсн) lO.Pick m. -s,
-e, Point m, -s, -s
бода-anstcchcn* ln, durchstechen* intr. h trnb.,
piken tr., spießen Ir. (an, auf ctw.) (на вила,
кол), stacheln tr., stechen* intr. h. s. (за
остър предмет), stechen* tr. rcfl. (c-n in den
Ami — убождам някого по ръката ; sich с-
n Dom in die hand ~ убождам си ръкаi а c
търн ; e-m das Messer in die Brust ~
забождам нож в гърдите на някого; Wein
aus dem Faß - вадя вино ог бъчвата за
проба ; stechende Schmerzen бодежи ;
stechende Augen остри очи)
бодакам-sichcln intr. h.
бодакане-Gcstrichc n, -s (разг.)
бодвам-piekcn tr. (bei ihm pickt cs нс c c
всичкия си), pickscn tr., pikieren tr.,
stechen* tr.
бодваие-Einstich in, -s, -c, Pick in, -s, -c
бодеж
66
болеж-Biß m, -...isses (болка), Seitenstechen n
(в страната) (мел ), Stechen n, -s, -, Stich
m, -es, -e (~c in der Seite, in der Brust
бодеби в хълбоците, в 1ърдите) (мед.)
бодеие-Gcstrichc n, -s
бодил-l.Dorn m, -s, -en/ Dörner, Esclsdistl i‘
(магарешки) (бот.) 2.Rauhkarde f (за
кардираме) (техн.) 3.Slachcl m, -s, -n (der
- der Schnalle езиче на тока ; c-n -
entfernen изваждам бодил, жило; der-des
Reue жилото ма разкаянието; wider den -
locken ритам срежу ръжена)
бодкаджииски-ruppig (sich - benehmen ценя
косъма)
бодкаджия-Lauscr m, -s
бодли-Feder f, -n (па таралеж) (лов.),
Kälberzahn f (ма кристали), Pfriem m, -s, -
е (по някои листа и стъбла), Pfrieme f,-n
(но някои листа и стъбла), Pfriemen m, -s
(но някои листа и стьбла), Zacke f, -n
бодлив-spinös adj., stachelig adj. (er ist ganz ~
потънал е в бодли, нсобръснат c), stichclig
adj., dornig
6ojuiiiBica-Stichling m, -s, -е (зоол.)
6o/uioico/Kii-K.rinoide m, -s, -n (зоол.),
Stachelhäuter pl. (клас) (бот.)
бодрост-Frische f, Rüstigkeit f, -, Zackigkeit f,
-, Munterkeit f, Lebensmut m
бодър-forsch adj., frisch adj., keck adj., kregel
adj., munter adj., quick adj., rüstig adj.,
lebhaft (frisches Aussehen бодър дух)
бодърствам-wachen inlr. h., wachliegen* intr.
s.
бодърстване-Wache f, -n, Wacht f, -en
бодърствувам-aulbleiben* intr. s. (die ganze
Nacht ~ цяла нощ бодърствувам (разп),
aufsitzen* intr. h./s.
боеви-kämpferisch adj., scharf adj. (~e Patrone
боеви патрони ; - schießen стрелям c
боеви патрони, стрелям точно, действам
безогледно) (воен.)
боек-flott adj., freudig adj. (остар.)
боен-Kriegs-, Kampf- (Schlachtfeld бойно попе
; Kriegskamerad боен другар ; Munition
бойни припаси), kämpferisch, kampflustig
(Feuertaufe бойно кръщене)
боеснособен-kumpfnihig
боец-Fcchtcr m, -s, Frontkämpfer m (на
фронта), Kamfcr m, -s, Krieger m, -s,
Wehrmann m pl. -гсг(от запаса), Frontsoldat
m, -en, -en
божек-Bcttler m, -s (нар.)
божествеи-göltcrglcich adj., göttisch adj.,
himmelisch adj., herrlich
божественост-Gotlhcit f, -en
божество-Golt m, -es, Götter, Gottheit f, -en,
Götze m, -n, -n, Abgott in, -s, -^er
божи-götlisch adj., Gottes- (Gottes Hilfe е божа
помощ ; jeden Tag, den Gott werden laßßt
всеки божи ден ; Marienkäfer божа
кравичка; Religonsunterrichl божи закон)
божигробче-Bcrgminzc f (бот.)
божичко-herrje (за удивление или уплаха),
herrjemine (за удивление, уплаха,
състрадание), jemine (при уплаха,
оплакване), du lieber Gott!
божур-Königsblume f (бот.), Trollblume f
(планински) (бот.), Pfingstrose f, -n, Päonie
f, -n
боза-PIempe f, -n (за гънка бира, рядко кафе)
бозайиик-RüsscImaus f (воден насекомомден)
(зоол.), Säuger m, -s (зоол.), Säugetier n
(зоол.)
бозайиици-Dickhäutcr m, -s (дебслокожн)
(зоол.), Mammalia pl.
бозайпнче-Saugcr m, Säugling m, -s, -e
бозая-saugen* tr. rcfl. (за кърмаче), zutschen
inlr. h.
боздугаи-Flegcl m, -s (истл воен.), Keule f, -
n, Kolben m, -s
боздугаиче-lgelkolbcn m (бот.), Igclkopf m
(бот.)
бозка-Brust f, Brüste, Zitze f, -n
бозки-Gesäuge n, -s, pl.
бои-Masreungf (на дърво)
бой-1 .Dresche f, -n, Durchbruchsschlacht f (c
пробив на фронта), Erdkampf m (на
земята, сухоземен) (воен.), Faustkampf m
(с юмруци), Gefecht n, -(e)s, -e, Gehau(e)
m, -s-, е- (разг.), Größe f, -n, Handgemenge
n (ръкопашен) (ins Handgemenge kommen
влизам в ръкопашен бой), Haue f, -n, Hieb
67
болей
m, -s, -e (Hiebe bekommen ям бой), Kampf
m, -es, -5-e, Keile f, -n (es setzt Keile ще
падне бой ; Keile kriegen ям бой) (разг.),
Keilerei f, -en, Kloppe f, -, Plauze f, -n,
Rauferei f, -cn, Schlägerei f, -cn, Schmiß m,
-isses, -isse, Treffen n, -s, -, Waffengang m,
Wische f, -n 2.Mannshöhe f (човешки),
Matsch m, -cs, -e, Menschengröße f
(човешки) 3. Prügel f
бойка-Gilbkraut n (жълта) (бот.)
бойкост-Schncidigkeil f, -, Kampfbereitschaft
f, Kampflust f
бойкот-Ächtung f, -en, Boykott m, -s, -c (den
Boykott verhängen обявявам бойкот)
бойкотирам-boykolliercn tr., mit Boykott
belegen tr.
бойлер-Boilcr m, -s, Heißwasserspeicher m,
Kessel m, -s, Warmwasserspeicher m, -s,
бойник-Rammbär m (на трамбовка),
Rammblock m (на трамбовка), Ramme Г, -
n (на трамбовка), Schießscharte Г(воси.)
бойиица-Schai te f, -n (hct.), Schießscharte f, -
n
бойници-Wchrzahn m (на глиган) (лов.)
бокал-Römcr m, -s (от зелено стъкло), Becher
m, -s, Pokal m, -s, -c, Kelch m, -es, -e, Schale
f, -n
боклук-Brühe f, -n, Dreck m, -(c)s, FegscI n, -
s, Kehricht m, -s, Mist m, -es, -e, Mistzeug
n, Plunder m, -s, Scheiße f, - (in der - sitzen
запазил съм в батака; c-n durch die - ziehen
нацанвам някого; ja -! да имаш да вземаш
!) (вулг.), Schund m, -s, -, Schwindel m, -s,
Kehricht m, -s, Müll m, -s (Kehrichteimer
кофа за боклук), Schmutz m, -es, Trödel m,
-s, Plunder m, -s (räumt diesen Trödel weg
приберете този боклук ; diese Ware ist
Plunger тази стока е боклук)
боклуча-vcrunrcinigcn tr.
боклучийски-МйП- (Müllwgcn боклучийска
кола)
öoicjiyMiin-Müllfahrer m
боклуци-Kalzcndreck m (излишни неща),
Trödel m, -s, -
бокс-1. Bucht f, -cn, Schlagring m, Boxen n, -
s, Boxsport m, -s, Fauslkampf m, -s, tc 2.
Boxkalf n, -s, -s (кожа)
боксер-Вохсг m, -s (порода)
боксин-Boxin n, -s
боксирам ce-bocken intr. h (c глава)
боксиране-Boxerci f, -en, Schattenboxen n (без
противник) (спорт.)
боксувам ce-boxcn intr. h (спорт.), mahlen intr.
боксуваие-Boxcrci f, -cn, Riemcnschlüpfung
f (чехи.)
боксьор-Bombcr m, -s (тежка категория, -
Boxer m, -s
боледувам-kränkeln intr. h. (често), kranken
intr. h. (an clw.) (er krankt an schwerer
Blutarmul той боледува от тежка анемия),
krank sein, leiden'1' (an einer Krankheit)
боледуваие-Kränkclci f, -n (постоянно),
Siechtum n, -s, - (продължително)
болеж-Schmcrz m, -es, -en (ein körperlicher,
seelischer ~ физическа, душевна болка ;
liefen ~ über etw. A empinden изпитвам
дълбока болка ; sich s-m - hingeben
отдавам се на мъката си ; sie erwartete ihn
mit -en тя го очакваше разтревожена ; er
war stumm vor ~ гой беше онемял от
горест ; hast du sonst noch -cn ? имаш ли
други желания ?)
болежка-Schmcrz m, -es, -cn (ein körperlicher,
seelischer ~ физическа, душевна болка ;
tiefen - über etw. A empinden изпитвам
дълбока болка ; sich s-m - himicbcn
отдавам се на мъката си ; sic erwartete ihn
mit -cn тя го очакваше разтревожена ; er
war stumm vor - той беше онемял от
горест ; hast du sonst noch -cn ? имаш ли
други желания ?)
болезнен-hart adj. (загуба), leidvoll adj.,
schmerzhaft adj. (рана, загуба) (e-c -e
Krankheit мъчителна болест; die ~e Stelle
болното място), schmerzlich adj. (мъка.
загуба) (~ vin etw, berührt sein болезнено
съм засегнат от нещо), schmerzvoll adj.,
weh(c) adj., krankhaft, kränklich
болезиеност-Krankhaftigkeit f,
Schmerzhaftigkeit f, Schmczrlichkeit f
болен-Blutcr m, -s, Scheinkranker m (мним)
болен
68
болен-böse adj., krank adj. (човек, тяло, зъб,
душа) (krank am Magen болен от стомах;
auf den Tod krank смъртно болен),
licbcskrang adj, (от любов), revierkrank adj.
(нуждаещ се от амбулаторно лечение),
rotzig adj. (от сап), ruhrkrank adj. (от
дизентерия), schlimm adj. (c-n ~en Finger
haben имам болен пръст), seekrank adj. (от
морска болест), siech adj., sterbenskrank
adj. (на умиране), todkrank adj. (смъртно),
tuberkulosekrank adj. (от туберколоза),
wch(e) adj. (e-n vveh(c)en Finger haben
имам болен пръст)
болеро-Воюго m, -s
болест-Krankheil f (an welcher - ist er
gestorben ? от каква болест е починал?,
Gebrechen и, -s, Leiden n, -s,
Anslockungskrankheit f (заразна),
Atomkrankheil f (лъчева) (мед.), Basedow
m, -s (базедова), Bergkrankheit f
(планинска), Bergmannskrankheit Г
(рударска) (мин.), Berufskrankheit f
(професионална) (мед.), Beschwerde f, -
n, Blasenleiden n (на пикочния мехур)
(мед.), Ekzem n, -s, -е (кожна) (мед.),
Entwicklungskrankheit f (на пубертетната
възраст) (мед.), Erbkrankheit f
(наследствена), Erbübel n (наследствена)
(мед.), Erdkrebs m (на иглолистните
дървета), Faul über n (мързелашка) (шсг.),
Frauenleiden n (женска), Gallenleiden n (на
жлъчката) (мед.), Gcmütskranheit f
(душевна), Grind m, -(e)s, -е (no
растенията), Großfleckenkrankheit f (пета)
(мед.), Höhenkrankheit f (планинска)
(мед.), Mutterbeschwerde f (на матката),
Schlafkrankheit f (сънна), Schlafsucht f
(сънна) (шег.), Schulkrankheit f
(симулирана), Seekrankheit f (морска),
Weinkrankheit f (по лозите),
Zuckerkrankheit f (захарна)
болестен-krankhaft adj. (състояние)
болести-Braunfäule f (някои, но растенията),
Rostkrankheiten pl. (но растенията,
причинен^ от гъбички)
6ojiecTiioiiocme;i-iCrankcnheilslrägcr m (мед.)
боли-schmerzen inlr. h. tr (etw. schmerzt нещо
боли; mir, mich schmerzt der Kopf главата
ме боли ; es schmerzt mich, dass., болно
ми c, че.. ; cs schmerzt mich in der Seele
боли ме чак душата), ziepen intr. h. (при
чесане), cs tut weh (der Zahn lut ihm weh
зъбът го боли)
болнвиец-Bolivicr m, -s
боливийски-bolivisch adj.
Боливия-Bolivien n
болнзнен-cmpfindlich adj.
болка-Lciden n, -s, Schmerz m, -cs, -en (ein
körperlicher, seelischer ~ физическа,
душевна болка ; tiefen ~ über etw. A
empinden изпитвам дълбока болка ; sich
s-m - hingeben отдавам се на мъката си ;
sie erwartete ihn mit ~en тя го очакваше
разтревожена ; er war stumm vor ~ той
беше онемял от горест; hast du sonst noch
~cn ? имаш лн други желания ?),
Steinbeschwerde f (от камъни в
бъбреците), Weh(e) п, -s, -
болки-Bauchgrimmen п (коремни) (мед.),
Bauchweh п (в корема) (мед.), Darmjammer
m (в червата) (мед.), Darmreißen п (в
червата) (мед.), Geburtswehen pl.
(родилни), Grimme pl. (коремни) (нар.),
Kindcriiölc f (родилни), Magenbeschwerde
f (в стомаха), Milzstachen п (откъм
далака), Reißen п (ревматични, в ставите),
Rückenschmerz m (в гърба), Wehe f, -п
(родилни) (in die Wehen kommen, die
Wehen bekommen получавам родилни
болки)
болнав-bröckelich adj., kränklich adj.,
krankhaft adj., miesepetrig adj., morbid adj.,
piepend adj., piepig adj., piepsig adj.,
schwächlich adj., siech adj., siech adj.
болиавост-Kränklichkeit f, Krankhaftigkeit Г,
Morbidität f, Morbität f, -
болнигледач-Krankenpflegcr m,
Krankenwärter m
болник-BesserIing m, -s, -е (на оздравяване)
болница-Klinik f, -en, Krankenanstalt f,
Krankenhaus n, Ganison(s)lazarett n
(гарнизонна), Hospital n, -s, -e, Irrcnahus n
69
бонвиван
(за душевноболни), Irrenanstalt f (за
душевноболни), Pesthaus m (за чумави),
Siechenhaus п (особено за неизлечимо
болни)
болиичав-kränklich adj.
болничавост-Kränklichkcit f
болничен-klinisch adj., Kranken-
(Krankenzimmcr болнична стая)
6oHiio-weh(e) adj. (mir ist weh nach der Heimat
болно ми c за родината)
болногледач-Pflegcr m, -s
болиогледачка-Krankenwärlerin f, -nen
болнувам-sicchcn inlr. h., siechen intr. h.
болт-Bolzcn m, -s, Kloben m, -s (на панта на
врата, прозорец), Ringschraube f (с ухо, с
халка) (техн.), Schäkel m, -s (U-образсн)
(техн.), Schäkclbolzcn m (U-образен)
(техн.), Schlicßbolzcn m (анкърен) (техн.),
Schloßholz n (в процеп на кола),
Schraubenbolzen m (с нарез) (техн.),
Spannagel m (застсгачсн съединителен, на
кола) (техн.), Stift m, -cs, -е (sich c-n ~
einzichen забива ми се треска)
болт-скобка-Schükc! m, -s, Schäkelbolzcn m
болус-Rölcl m, -s
болчина-Wchwch n (място, къдсто боли)
болшевизьм-Bolschcwismus m
болшевик-Bolschewik m, -cn
6ojiiniiiiCTBO-Gros n, Mehrheit f, -cn
боляри-Adclstand m
бoляpиlI-Adligc(г) m, -n, -n, Boijar m, -en
болярка-Bojarin f, -nen
болярство-Adelstand m
бомба-Bombe f, -n, A-Bombe f (атомна),
Abwurf/bombe f, ...geschoß n (самолетна),
Ankcrkugcl f (закотвяща се запалителна)
(восн.), Atombombe f (атомна),
Baklcrienbombe f (c бактерии) (восн.),
Brandbombe f (запалителна) (восн.),
Brandgeschoß n (запалителна),
Eierhandgranate f (яйцевидна) (восн.),
Fliegerbombe f (самолетна) (восн.),
Flügelbombe f (c крила), Gasbombe Г
(газова) (восн.), Handgranate f (ръчна)
(восн.), Stielhandgranate f (ръчна, c
дръжка) (восн.), Thermitbombc f
(запалителна), Wasserstoffbombe f
(водородна) (воен.)
Бомбай-Bombay n
бомбарда-Bombarde f, -n (остар.)
бомбардир-Bombardicr m, -s (восн.)
бомбардирам-bcschießcn^r., bombardieren
tr., Bomben abwerfen
бомбардировач-Bombcnnugzcug n (авнац.),
Bomber m, -s (авнац.), Düsenbomber m
(реактивен), Großkampfflugzeug m
(многомоторен) (авнац.), Kampfflugzeug
n (авнац.), Riesenbomber m (свръхтсжък)
(воен.), Zerstörer m, -s (изтребител)
бомбарднровка-Bombardcment n, -s,
Bombenangriff m, -s, -e, Luftangriff m, -s, -
c
бомбардон-Bomburdc f, -n (муз.)
6oM6acTii4eii-bombasli.sch adj., schwülstig
adj., schwülstig adj.
бомбастнчност-Bonibast m, -es, Schwulst in,
-cs, -re, Wortsehwulst m (на етил)
бомбе-Bombc f, -n, Eiersieder m (ujci.), Kappe
f, -n (на обувка), Melone f, -n
бомбен-Bombcn-
бомбиер-Wcrfer m, -s
бомбичка-Knallcrbsc f (малка, за нлашене).
Petarde f, -n (книжна), Schreckladung f (за
паника)
бон-Anweisung f, -cn (вид менителница) (c-c
~ auf 1000 Mark бох, ордер за 1000 маркн)
(търг.), Anweisungsschein m (гьрг.), Bon
m, -s, Gutschein m, Kassenanweisung f
(касов), Schatzanweisung f (съкровищен)
(икон.), Schatzschein m (съкровищен)
(икон.), Scrip m, -s, -s (от облигации)
(търг.), Tausender m. -s (банкнота от 1000)
бона-Воппс f, -n (остар.), Kinderfräulcin n
бонбон-Brustbonbon m (против кашлица)
(мед.). Karamel m, -s, -е (карамелов),
Karamelle f, -n (карамелов), Knallbonbon
m (гърмящ), Sahnebonbon in (“ лакта “),
Zuckerchen n, -s, Zuckerl n, -s,
Lulschbonbon m, -s, -s
бонбоннсра-Bonbonnierc f, -cn
бонбончета-Zuckcrcrbsc f (дребни)
6oiißiißaii-Bonvivanl m, -s (тсатр.), Lebemann
боне
70
m pl. -miinncr
боие-Haubc Г. -n (на жени, особено в
миналото), Kopfhaube f
бонн гет-Boniläl f, -en (ссл.-ст.)
бонификацин-ВошПкагюп f, -en
бонка-Scnfkraut n (бот.)
бор-1 .Bor n, -s (mim.) 2.Föhre f, -n (бял) (ooi.),
Kiefer f, - (ooi.), Kienbuuni ni,
Weimutskiefer f (аснмутов) (ooi.),
Weymouthskiefer f (Gor.)
oopa-Bora f, -s (вятър)
боравеие-nanlicrung f, Manipulation f, -en
uopauH-hanleln intr. h. (mit etw.), manipulieren
ti intr., behaiuleln Ir., belassen refl. (mit),
beschäftigen refl. (mit)
боракс-Вогах m (mim.)
борба-Bckämpfung f, Berserkergang m
(яростна, бясна), Daseinskampf m (та
cbmecinyuaiHie), Lxislcnzkampf m (та
съшест вуване), l'austkampf m (юмручна),
l'reiheitskampf m (та свобода), Julien n, -s
(джудо), Kampf m, -es, -re (ein Kampf auf
Leben und Tod борба на живот и смърт ;
Kampf bis aufs Messer борба до бон с нож,
па живот н cMi»pi ; der Kampf ums Dasein
борбата та съществуване ; der Kampf
gegen die Verbleifung der Atombombe,
gegen den Krig борбата против
разпространението на атомна бомба,
против войната), Klassenkampf m
(класова), Kulturkampf m (между
държавата и католическата църква през
1872-80 I од.), Lohnbewegung f, -en (за
повишение на заплатата), Ringen п, -s, -
(спорт.), Ringkampf m (спорт.),
Schädlingsbekämpfung f (срещу
вредители), Schalldämpfung f (с шума на
голям град), Spiegelfechterei f, -en
(привидна), Steuer f, -n (zur ~ der
Mückenpiagc в борба c комарите),
Stierkampf m (c бикове), Todeskampf m
(мъчителна, със смъртта),
Verbrechensbekämpfung f, - (c
престъпността), Widerstreit m
боргис-Borgis f (печ.)
борд-Back f. -en;-(e)s, -e, Bord m, -s, -c (мор.),
Bordseile f (мор.), Breitseite f (мор.),
Kimme f, -n, Vorstoß m (на дреха, пагон)
бордей-Bordcll n, -s, -c, Höhle f, -n (за лошо
жилище)
бордеро-Schlußnoto f(na борсов посредник),
Schlußschein m (търг.)
бордюр-Abschluß m,. ..usses, ...üssc (натаиег),
Abschlußborte f, Abschlußkanle, Bandslcin
m, Bord m. -s, -e, Bordkante f (на тротоар),
Bordüre f, -n, Borte f, -n (на дреха).
Linfassung 1', -en, Kante f, -n (на тротоар),
Pleueieuse f. -n (траурен) (на пликове,
писма), Rand m, -es, -ror
бордюрн-Besai/ pl. (на дрехи, обувки)
борсрче-Impfbuhrer m (вакцинационно)
(мед.)
борец-Bckämpfcr m, -s, Fechter m, -s,
Friedenskämpfer m (за мир),
Mäßigkeiisapostcl m (против алкохола),
Matador m, -s, -е (c бикове), Ringkämpfer
m (спорт.), Schwinger m, -s,
Widerstandskämpfer m (от
сънрот ивптелною движение)
борина-Kicn m, -s, -е (бот.), Kienspan m,
Schleiße f, -n
боричвакне-Katzbalgcrci f, -cn
боричкам cc-balgen tr. (paar.) (balgende Kinder
боричкащи се деца), hcrumbelgen refl.,
herumschlagcn* tr. refl. (sich mit c-m, etw.),
kampeln red. (заедно c някого), katzbalgen
refl., ränkcln intr. h., rangeln intr. h., rangen
intr. h.
боричкале-Balgcrci f, -en, Gebalge n, -s,
Geraufe n, -s
боркиня-Kämpfcrin f, -nen
бормашина-Bohtkurbe Г (ръчна) (техи.),
Bohnnaschine f, -n
Bopiieo-Britisch-Nordborneo n (Британски
Северен)
боров-föhren adj., kiefern adj., kienig adj*.
боровинка-Bärentraubc f (дива) (бот.),
Blaubeere f (бот.), Heidelbeere f, -n (черна)
(бот.), Kronsleere f (вид) (бот.), Sandbeere
f (дива) (бот.), Schwarzbeere f (бот.),
Steinbeere f, Waldbcere f (горска)
борса-Arbeitsamt n (на труда),
71
бохча
Arbeitsnachweis m (на труда), Börse f, -n
(търг.), Effektenbörse f (фондова) (търг.),
Kampfbörse f (спортна) (спорт.),
Kapitalmarkt m (финансова, капиталова),
Kulisse f, -n (свободна), Nachbörse f, -n
(свободна), Schleichhandel m (черна),
Stellennachweis m (трудова),
Stellenvermittlung f (трудова), Stcnpelslelle
f (трудова) (разг.), Winkelbörse f (черна)
борсук-Daehs m, -es (зоол.)
борт-Lee f, Leeseite f
борч-Schu Id f, -en
борче-Zahnbohrer m (на зъболекар)
борчески-kämpferisch adj., militant adj.
борчове-Läpperschiidcn pl. (дребни)
борш-шчи-Labskaus n, -, - (моряшка гоетба)
борщанга-Drchspindel f (техн.)
боря ce-angehen* intr. s. (gegen e-n, etw. ~ c
нкг.) (Sie müssen dagegen ~ Вие трябва да
поведете борба срещу това), ankämpfen
intr. h. (gegen e-n, etw. ~) (срещу враг, е
умора, лошо построение), anslrcben intr.
h. (wider, gegen etw. А ~) (против нщ.),
bekämpfen tr., bestehen* tr. (Armut und Not
kann ich bestehen мога да се боря с
беднотията и нуждата), bewerben* геП.
(sich um jds. Freundschaft bewerben боря
се за нечие приятелство), cnlgcgenwirkcn
intr. h, fechten* intr. h, kämpfen intr. h. (für,
um etw.) (за нещо) (auf Leben und Tod
kämfen боря се на живот и смърт ; ums
Dasein kämpfen боря се за съществуване),
pullen intr. h., ringen* intr. h. геП. (gegen e¬
n, etw. mit e-m, etw.) (срещу някого, c
нещо) (mit den Tränen ~ едва сдържам
сълзите си ; nach etw. ~ боря се да
достигна нещо; nach Worten ~ мъча се да
намеря думи; um etw. ~ боря се за нещо;
die Hände ~ кърша ръце ; c-n zu Boden ~
събарям мякого на земята ; sich wie ein
Wurm ~ вия се като червен), stehen* intr.
h. s. (für e-n, etw.) (in der Not müssen wir
alle füreinander ~ в нужда трябва да се
подкрепяме един друг), steuern inlr.Ji. (с-
r Sache D) (c-m Übelstand ~ премахвам
злнна), widerstreiten* intr. h.
бос-barfuß (auf dem bloßen Fuß на бос крак ;
auf diesem Gebiet ist er nicht beschlagen той
е бос в тази област)
босилек-Basilikenkraut n (бот.)
Босна-Bosnien n
босоног-barbeinig adj.
босота-Barfüßigkeit f, Unwissenheit f
бостан-Gemüsegarten m, -s, Melonenfeld n, -
s, -er
бocтalIДЖliя-Gemüscgärtncг m, -s,
Melonenbaucr m, -s
бостанджнйски-Gartcn- (Vogelscheuche
бостаиско плашило)
Босфор-Bosporus n
ботаннк-Botanikcr m, -s, -
ботаиика-Botanik f, Pflanzen lehre f,
Pflanzenkunde f
6oTanii4eii-bolanisch (botanischer Garten
ботаническа градина)
6oTanii4ec!cu-botanisch adj.
ботинка-Schnceschuh m, Pclzsticfel m, -s,
Stiefel m, -s
6oiyiu-Bärcnsliefcl m, Bcinleder n (кончов),
Fuchtel f, -n (unter der - stehen намирам
се под ботуш), Langschäfter m (c висок
конч), Schaftstiefel m, Stiefel m, -s (er
arbeitet immer den alten ~ той си работи
както си знае ; e-n ~ zusammenrden
наговарям цял кун глупости ; s-n ~
schnarchen хъркам здравата), Wasserstiefel
m (непромокаем)
ботушн-Kanoncnsticfel m (високи),
Kommißstiefel pl. (казионни), Reitstiefel pl.
(за езда), Siebenmcilenslicfl pl.
(великански), Treter m, -s
ботушки-Läusekreul n (601.)
бохем-Bohcme m, -s, -s
бохемец-Böhme m, -n (ист.)
бохеми-Bohemc pl.
Бохемия-Böhmen n (пет.)
бохемски-böhmisch adj. (пет.)
бохемство-Bohcmc f
бохем-хуложник-Bohemc m, -s, -s
Бохум-Bochum n
бохча-Tuch n, -cs, -j-er, Einschlagtuch n, Bündel
n, -s, -
боцвам
72
боцвам-pickcn Ir. (bei ihm pickt cs не e c
всичкия си), picksen (r.
боцка-ziepen intr. h. (при чссане)
боцмап-Boolmann m, Maat in, -s, -e
боя ce-bcfürclitcn Ir, ängstigen tr. rcl'l. (sich
um c-n ~) (за нкг.), bangen inlr.h imp. rcfl.
(es bangt mir vor dem Tode боя се ог
смърта), befahren tr. refl., fürchten tr. rcfl.
(für e-n ~ боя cc за нкг.), scheuen tr. rcfl.
(das Licht des Tages - боя се да се покажа
на бял свят ; sich vor e-m ~ огсснявам се
от някого; gebranntes Kind scheut das Feuer
парен каша духа), -zagen intr. h.
боя-Farbe f, -n (~ hallen не избелявам),
Anilinfarbe f (анилинова), Anstrich m, -(c)s,
-e (der erste - иълва боя), Deckfarbe f
(непрозрачна) (жив.). Berggrün n (зелена),
Dunkel n, -s (тъмна), Eierfarbe f (за
великденски яйца), Erdl'arbc f (естествена,
минерална), Erzfarbe f (бронзова),
Farbeniafcl f(na плочки), Krapp färbe f (от
брош), Krem f, -s (за обувки), Küpe f, -n
(за боядисване), Lcinfarbc f (туткална),
Leuchfarbe f, -n (светеща), Pcrlwciß n
(бяла), Rubin m, -s, -е (рубинова),
Sclimclzfarbe f (за стъклопис, лакова),
Schwärze f, -n (черна), Schwarz n, -en, -
(черна) (gern - tragen обичам да нося
черни дрехи ; - steht ihr gut черният цвят
и отва ; е-е Frau in ~ жена в траур),
Türkischrot п (чеврвсиа памучна),
Tuschfarbe f (водна) (разг.), Vorstreichfarbe
f (за грундиране), Farbstoff m, -s, -е,
Ölfarbe f (блажна)
бондасвам-mustcrn tr. (gemusterte Stoffe
десениране платове ; c-n Kopf bis Fuß ~
оглеждам внимателно, вземам мярка)
бояджийинца-Färbc f, Färberei f, -en
бояджийскн-Färbcr-
бояджийство-Färbe f, Färberei f, -en
бояджия-Anstreicher in, -s, Färber m, -s,
Kleckser m, -s (за лош художник), Maler
m, -s, Schmierer m, -s, Tüncher m, -s,
Wollfärber m (на вълна, вълнени изделия)
боядисвам ce-mausern intr., schminken tr. rcfl.,
färben rcfl. (ich färbe mir die Haare
боядисвам си косата)
боядисвам-abfärben intr. h (дреха при пране),
anmalcn tr. (разг.), anpinseln tr. (разг.),
anschwärzen tr. (черно), anslrcichen* tr.
(къща, врата, ограда), blenden tr. (кожа, c
тъмен цвят), durchfärben tr., färben tr.,
gelben intr. s rcfl. (в жълто), klotzen tr.
(плат), kollern tr. (c охра кожи), malen tr.,
mannein intr., schmitzen tr. (кожи), tünchen
tr., uberfärben tr., übermalen tr. (повторно),
verblauen tr. (в синьо), weißen tr. (в бяло)
боядисваис-Anmahingf, Anstrich in, -(c)s, -c,
Färbung f, -en, Schwarzfärberei f, -n (c чер
цвят), ritzmalcrei f (ширицово), Tinklion
f, -en
боязлив-ängstlich adj., scheu adj. (das
Mädchen ist noch ~ момичето е още
срамежливо), verängstigt adj., zaghaft adj.
боязливост-Ängstlichkeit f, -cn,
Schüchternheit f, -, Zagheit f, Zagnis f, -nissc
бон Jbii-Angsl f, -i-с (vor ~ от страх; - vor e-m
haben стахувам се от нкг.; e-m ~ cinjagcn,
c-n in - versetzen изплашванм икг.; in allen
Ängsten sein изпитвам смъртен страх),
Ehcschcu f (от брак), Menschenfurcht f,
Furcht f, Schauder m, -s (ein ~ ergreift nich
нзтърпвам от ужас ; mit frommem - c
благоговеен трепет), Scheu f, - (~
empfinden, ctw. zu tun стеснявам cc да
направя нещо ; ohne ~ mit c-m sprechen
съвсем спокойно разговарям c някого)
бояк-schncidig adj.
бояливост-Zaghafligkeil f
боянка-Schötcrich m, -s, -c (бот.),
Schotendoltcr m / n (бот.)
боящ ce-hundescheu adj. (от кучета),
wasserscheu adj. (от вода)
брава-1.Schloß n.-osscs, -rsser (die Tür fiel ins
- вратата се затвори ; e-m ein ~ vor den
Mund haben мълчалив съм) 2,Blindschloß
n (скрита секретна), Schnapper m, -s
(секретна), Schnappschoß n (секретна),
Sicherhcitsricgcl m (секретна),
Sicherheitsschloß n (секретна) S.Breitbcil
n (широка) 4.Bundaxt f (дюлгсрска)
5.Baskülenverschluss m (вид на прозорец)
73
бракувам
(стр.) 6.Spannschloß п (затегателна)
(техн.) 7.Zahlenschloß п (секретна, с
цифри)
брада-l.Bart ш, -(e)s, Bärte (sich einen Bart
stehen lassen оставям си брада; den Bart
ablegen остигвам си брадата; in den Bart
sprechen мърморя си под носа; прен. der
Barl war früher als der Mann остаря, но
умът му не дойде), Bartanflug m (едва
набола), Jugcnbart ш (еврейска), Rauhbart
ш (четинеста), Vollbart m (дълга), Rilbart
m (червена) 2.Bart m, -(c)s, Bärte (на ключ),
3. Bart m, -(c)s, Bärte (от лишей на дърво)
4. Bocksbart m (козя), Gamsbart m (на дива
коза), Hafcnnark n (козя) (бот.), Hafermilch
f (козя) (бот.), Schafampfer m (козя) (бот.),
Ziegenbart m (козя)
брадавица-Wimmcr m, -a, Warze f, -n
брадавичав-warzig
брадат-bärtig adj. (bärtiger Mann брадат мъж),
bebartet adj. (рядко)
брадата-BartfIechtc f (но брадата) (мед.)
брадва-l.Beil n, -s, -c, Haue f, -n 2.Beilblatt n
(без дръжката) 3.Bohnaxl f (техн.)
4. Donnerkeil m (праисторическа,
каменна), Kclt m, -s.-c (праиегоричсска)
5. Doppelaxt f (c два остриета) ö.Hackbcil
n (за кълцанс), Hackeiscn n 7.Hammeraxt f
(като чук), Hammerbeil n (като чук)
8. Queraxt f (c напречно сечение)
9. Rcißciscn n (за дялане, за заглаждане на
греди) (техн.) lO.Richlbcil п (коларска)
11.Waldhacke f (бъчварска) (техн.),
Zimmeraxt f (дърводелска) (техн.),
Zwerchaxt f(c напречно острие) (стр.), Axt
f,*c
брадвнчка-Handbeil n
брадица-Hafcrmark п (бот.), Hafermilch f
(бот.)
браднчка-Doppclkinn n (двойна), Kinn n, -s,
-е (анат.), Kinnbart m
брадясвам-sich D c-n Bart wachsen lassen*,
Fasert) bekommen* (за царевица)
бразда-Furche f, -n (~ im Wasser ziehen браздя
водата), Gewende n, -s (за обръщане на
плуга) (сел.-ст.), Riß m, -sscs, -sse (c-n ~
bekommen пуквам се ; das gab mir e-n ~
това ме стресна ; sich vor den ~ stellen
излизам в защита на нещо),
Saatfurchef(ccMCHHa), Schälfurche f (при
подмятане на стърнище), Schmiß m, -isscs,
-isse (разг.), Rinne f, -n (за напояване)
браздн-Schlag m, -cs, -re (на воденично
камъни)
браздичка-Rille f, -n
браздя (ce)-furchcn tr. refl.
бразнлец-BrasiIiancr m, -s
Бразилия-Brasilien n
бразилски-brasilisch adj., brasilianisch
брак-l.Ehc f, -n (e-e - schließen сключвам
брак), Ehebund m, Brack n, m, -s, -s,
Ehestand m, Geldhcitrat f (но сметка),
Kameradschaftsehe f (по другарство,
свободен, нерегистриран), Konnubium n,
-s, -bien, Konvcnienzhciral f (no
съображение, интерес, без любов),
Mariage f, -n, Mesalliance f, -n (неравен),
Mißheirat f, -en (неравен), Mischehe f
(смесен), Scheinehe f (фиктивен),
Vernunftheirat f (но разум и по сметка),
Winkclehc f (таен), Zivilehe f
(граждански), Bett n, -(e)s, -cn (oc rap.) 2.
Schund m, -s, - (лоша стока), Ausschuß m,
-usscs, Brack m, -s
бракопер-Hcckjägcr m, Lump m, -cn, en,
Wilddieb m, Wilderer m, -s, Wildschütz m
бракониерствам-scliwarzgehcn* intr. s.,
Wilddieben intr. h., wildern intr. h.
бракониерство-Jagdfrcvcl in, Wilddieberei f,
-en
бракоразвод-Ehcscheidung f
бракоразводси-Eheschcidungs-
бракоспособиост-Ehcfächigkeil f
бракосъчетавам-kopulieren Ir., trauen Ir. refl.
(in der Kirche - lassen венчавам се в
църквата), vermählen tr. (refl.)
бракосъчетаване-KopuIation f, -en,
Vermählung f, -en
бракосъчетание-Bcilagcr m (прен.),
Trauhandlung f, Trauung f, -cn,
Eheschließung f, Vcrhcliehung f, -cn
бракувам-abtakcln tr. (c-e abgetakelte
бракуван
74
Primadonna изпяла песента си, залязла
примадона; abgetakeltes Frauenzimmer
изпяла песента си жена), ausbrackcn tr.,
brackcn tr.
бракуван-brackig adj., wrack adj.
бракувач-Wracker m, -s (особено на
развалени херинги)
брамин-Brahminc m, -n
бран-Kampf m, -es, -i-c, Krieg m, -cs, -e
брана-Doppclscheibeneggc f (двойна,
дискова) (ссл.-ст.), Egge f, -n (сел.-ст.),
Gclenkegge f (членеста) (ссл.-ст.),
Schcibccgge Г(дискова), Schlichte f, -n
Бранденбург-Brandenburg n
бранденбургскн-mürkisch
браие-Blülcnlcsc f (на цветя), Lese f, -n,
Weinlese f, -n, Ernte f, -n, Obsterble f, -n
бранен-vergänglich adj.
бранител-Schülzcr m, -s, -, Verteidiger m, -s
бранинде-Anwuchs m, -cs, -т-e, Gehege n, -s
(лееои.), Pflanzung f, -n, Schonrevier n
(лесов.), Schonung f, -cn
6paiiiiiiic-Berscrk m, -s (яростен), Kämpe in, -
n, -n, Recke m, -n, -n, Weigand m, -s, -e
брантня-Schnurrc f, -n (разг.),
Schreckschraube f (дърта) (фам.), Vettel f,
-n
бранувам-eggen tr.
бранш-Bankfach n (банков), Branche f, -n,
Geschäftszweig m (търговски), Zweig m, -
cs, -e, Fach n
браня (ce)-vcrtcidigen tr. refl., entwehren refl.,
erwehren refl. (sich der Aufdringlichkeit e¬
s Menschen kaum ~ können мъчно мога да
се браня, отърва от натрапничеството на
нкп), verwahren refl., wehen tr. refl. (sich
gegen e-n, etw) (sich seiner Haut, seines
Lebens wehen браня кожата, живота си)
браня-abdccken tr. (спорт), abschleppen tr. refl.
(изорана нива), eggen tr, schützen tr. (e-n,
etw. vor e-m) (ein vor, wegen Wind ~
geschützter Platz нясто, защитено от
вятър), verfechten tr. (право), verwehren tr.
брас-Brasse f, -n (мор.), Pferd n, -s, -е (за
задържане на ветрилото) (мор.)
браслет-Arm band n
брат-Brudcr m, -s (lieblicher - роден брат),
Blutbruder m (кръвен), Halbbruder m
(несъщ, доведен, природен),
Herzensbruder m (скъп), Milchbruder m
(млечен), Schwippschwager m (на шурей,
зет) (разг.), Vatersbruder m (на баща),
Vollbruder m (роден)
6paTiiMeiiife-Vcrbrüdcrung f
братнмя ce-verbrüdem refl. (mit.)
брат и cecrpa-Geschwisterpl. (sie sind ~ те ca
брат и сестра)
братов-Bruder-
братовчед-Cousin m, -s, Geschwisterkind n
(рядко), Vetter m, -s, - (Vetter ersten Grades
първи братовчед)
братовчедка-Basc f, -n, Cousine f, -n, Kusine
f, -n, Muhme f, -n, Geschwisterkind n
(рядко)
братовчедкн-Bascdcnschaft f, -en (всички)
братоубиец-Brudermördcr m, -cs, -
браюубннство-Brudermord m, -es, -e
братски-brüderlich adj., geschwisterlich adj.
(Brudergruß братски поздрав)
братство-Brüderlichkeit f, Brudcrgcmein(d)e f
(на хернхутери) (рсл.), Bruderschaft f
(мирско, у католиците), Konventikel n, -s
(извънжърковно сектантско), Sodalilät f,
-en
братя-Gebrüdcr pl., Halbgeschwister pl. (и
сестри, конто нс са родни, а приведени,
доведени)
братяевам-bcstockcn refl. (бот.)
брауер-Braumeister m
брахи под-Armfüßer m (зоол.)
брахицефал-Breitschädel m
брачен-ehelich adj., konjugal adj., matrimonial
adj., Ehe- (Ehepaar брачна двойка ;
Ehelebcn брачен живот)
брашлян-Efeu m, -s, Eppich m, -(e)s, -е (бот.)
брашнен-mehlicht adj., mehlig adj., Mehl-
(mehlige Hände брашнени ръце; Mehlbrei
брашнена каша)
брашио-Kaiserauszug m (най-финно бяло),
Kartoffelmehl п (картофено), Kemmehl п
(най-финно бяло), Mehl п, -s, Sago m, -s
(палмово), Thomasmehl n (томасово)
75
бродирам
брашнянка-Mehlbeere f, -n
брашпил-Bratspill n (мор.)
бреза-Birke f, -n (бот.)
брезак-Birkicht n, -s
брезент-Persenning f, -en, Plane f, -n (на кола),
Prcscnning f, -en, Schierluch m, Spritzdecke
f, Zeltbahn f (и на палатка), ZcllslolT m
брезентов-aus Zcktlcinwand
брезов-biikcn adj.
6peii-Lufl f, -i-e
брскипя-Mchlbccrc f
брскшш-Vogclbccrbaum m (бот.)
брекча-Grauwackc Г (пссъклива),
Quarzbrockenfcls m (кварцова)
бреме-Aufbürdung f, Arbeitslast f (за работа),
Ballast in, -(c)s, -c (прен.) (sich D Ballast
aufladen нахлузвам cu бреме), Belastung
f, -en, Berglast 1', Beschwerde f, -n, Bürde f,
-n, Druck m, Erdenlast f (земно) (прен.),
Kreuz n, -cs, -c, Last 1', -en, Pladc f, -n (ein
jeder hat s-e - всеки си носи бремето ;
Bettler können zur - werden просяците
могат да станат истинска напаст),
Sorgenlast Г (на грижите), Überlast f
бременна-dick adj., schwanger adj. (~ werden
забременявам ; ~ sein в напреднала
бременност съм ; mit großen Plänen ~
gehen изпълнен съм c големи планове),
trächtig adj.(3a животно)
бременност-Schwangerschaft f, -en,
Trächtigkeit f, - (за животно)
бремзберг-Brcmsbcrg m (мин.) (жп.)
брендн-Brandy m, -s
Бренер-Brcnncr m (проход)
бретонсц-Bretonc m, -n
брехтя-röhren inlr. h. (за елен)
брецел-Brczcl Г, -n (готв.), Kringel m, -s
6peni-Bresche Г, -en (воен.), Durchbruch m, -s,
Durchbrüche (воен.)
бриг-Logger m, -s, Lugger m, -s
брнгада-Arbcilscinsatz in, Aufbaubrigadc f
(строителна, възстановителна), Brigade Г,
-n, Pflug in, -s, -е (но торфища),
Qualilätsbrigadc f (за отлично качество),
Reparaturkolonne f (ремонтна),
Traklorbrogade f (тракторна).
Trümmerkolonne f (за разчистване от
развалини), Zugmannschafl f (влакова)
(ж.п)
бригадир-Brigadicr in, -s (сел.-ст.), Vorarbeiter
m, -s, Werkmeister m
6piiraaupcKH-Brigadicr-
бригаднрство-Brigadenbewegung f. -en
брндж-Bridge n
брнджъор-BridgespieIer m. -s
брнз-Brisc f, -n
брнзантен-brisanl adj. (воен.)
брикет-Brikcll n. -(c)s, -s, Eierbrikett n
(яйцевиден), Lohballen m
брикегнрам-brikcllicien Ir.
брилянг-I.Brillant m, -en 2.Brillantine Г(за
хастар) 3.Solitär in, -s, - (поставен сам в
клетка)
брнлянтен-brillant, Brillant- (Brillantring
брилянтен пръстен)
брнлянгнн-Bnllanlme Г
бримка-1 .Auge п, -s, -п (при плетене) 2.Bucht
f, -en (па иалубно въже) (мор.),
3.Lauflnaschc Г(изпусната при плетене).
Masche f, -n, Schlupfe f. -n, Stäbchen n (c
една наметка, па една кука)
бримкалжиика-Rcpn.ssicrcrin Г, -neu
бримки-Kringel m, -s (в прекомерно усукано
въже)
бринчица-Ricgc! in, -s (напречна)
бриоза-Moosstierchen pl.
бритаиец-Brilc т, -п
британка-ВгШп f, -nen
британски-britisch adj.
брич-Rcithosc f (за езда), Breeches pl.,
Sporthose f
бричка-Krümpcrwagcn m, Phacl(h)cn m, -s, -
s, Kutschwagen m, Britschka f, -s
6pii4-iiaiiTaHoii-Brccches pl.
брод-Furt f, -en
бродене-Wandern n, -s, Herumstrcichen n, -s
бродерня-Brodcric f, -n, Plattstickerei f (c
плосък бод), Rclicfslickcrei f (пълнена),
Stickerei f, -en, Stickwcrk n,
Tamburinstickcrei f (на гергев), Tapisserie
f, -n (на кръстчета)
броднрам-brodicrcn tr., cinstickcn Ir., ketteln
бродиран
76
tr. (синджирен бод), mustern lr. (gemusterte
Stoffe десениранс платове ; c-n Kopf bis
Fuß - оглеждам внимателно, вземам
мярка), sticken tr., tanburieren tr. (еннжирен
бод)
бродиран-gestickt, Stickerei- (mit Blumen
bestickt бродиран c цветя)
бродирачка-Stickerin Г, -nen
бродя-geistern intr. h (като призрак),
gespenstern intr. h, schweifen intr. s. (durch
die Stadt, durch Feld und Wiesen ~ скитам
из града, по поля и ливади л in die weite
Feme - скитам по света; s-e Blicke ~ lassen
пог ледът ми блуждае), vagabundieren intr.
S-, wandern intr. s., umherschweifen intr. s.
броднга-Lundstrcichcr m, -s, Stolch m, -s, -e
броеиица-Roscnkranz m (молитвена)
броец-Rcchncr m, -s
брожепие-Gärung f, -en (прен.), Unruhe f
броител-Rechncr m, -s, Zählapparat m
(апарат), Zähler m, -s
брой-Anzahl f (e-c große ~ von голям брой,
множество), Auftrieb m, -(e)s, -е (на
добитъка, продаван на пазар) (икон.),
Drehzahl f (на оборотите), Einzelnummer
m (отделен), Gesamtzahl Г (общ), Kopfzahl
f (на хората), Seitenzahl f (на страници,
на многостсн), Tourenzahl f (на
оборотите), Viehbestand in (наличен на
добитъка), Vielzahl f (голям), Wechselzahl
f (на скоростите на моторна кола),
Würfelfall m (на хвърлени точки на зар),
Zahl f, -en (ohne Zahl безброй ; sie waren
20 an der Zahl те бяха 20 на брой),
Zeitlupentempo п (на снимки в секунда)
брой-bar adj. (nur gegen bar само срещу пари
в брой; in barem Geld bezahlen заплащам
в брой)
бройка-Exemplar n, -s, -е
брокат-Brokat m, -s (текст.), Goldbrokat m
(текст.)
Брокен-Brocken m (връх)
бром-Brom n, -s (хим.)
бромов-Вгош- (Bromsalze бромови соли)
бронебоен-panzerbrechend
броневак-Soldat, Offizier in den Panzertruppen
бронелафет-Schirmlafette f (воен.)
бропеносен-gcpanzert, Panzer-
броненосец-Gürteltier n (зоол.), Panzerschiff
m, -cs, -c
бронз-Brokatfarbc f, Bronze f, -n, Erz n, -es, -
e, Goldbronze f, Muschclgold n (златист)
броизнрам-bronzieren tr., brünieren tr.
бронзов-bronzen adj., ehern adj., erzen adj.
бронирам (ee)-bcwchren tr. rcfl., panzern (r.
брононосец-Linienschiff n, -c
бронх-Bronchie f, -n (анат.)
бронхн-Bronchien pl.
бронхиален-bronchia! adj. (мед.)
бронх ит-Bronchialkatarrh m (мед.), Bronchitis
f (мед.)
6poiixoiiiieBMOiiiiH-Bronchopncumonie f
(мед.)
броня-Bcwchrung f, -en, Brünne f, -n,
Eisenatmicrung f (желязна) (техн.),
Harnisch m, -cs, -e (den Hämisch an legen
свалям бронята), Küraß in, -ses, -ssc
(воен.), Ringpanzer m, Rüstung f, -en
(boch.), Schild in, -es, -е (костна, на
костенурка, рак), Stahlhemd п (воен.),
Panzer m, -s, -
броунниг-Browning m, -s
брофировач-Sticker m, -s
брош-Färbcrröle f (бот.), Krapp m, -s, -е (бот.),
Röte f, - (бот.)
брошнрам-broschicren tr., einheften tr., heften
tr. (книга, приласка), holtändern intr. h.
(книга със залепен гръб),
zusammenheften* tr. (книга)
броширане-Broschur f, -en
брошка-Anstecknadel f, Brosche f, -n,
Brustnadel f, Busennadel f (остар.),
Gewandnadel f, Granatbrosche f
Оранатова), Klipp m, -s, -s, Schmucknadel
f, Tuchnadel f (за прибождане на кърпа),
Vorstecknadel f
брошура-Beiheft n, Broschüre f, -n,
Dreigroschenheft n (е булевардно
съдържание), Flugschrift f, Kursbuch n (c
разписание на влакове, самолети)
брошурка-Anleitungsblatt п (с наставления,
указания), Anleitungsheft п (с наставления,
77
бръснарница
указания), Traktätchen п (разг.), Traktatlein
п (разг.)
броя ce-mitzählen intr. h. (kleine Spenden
zählen auch mit и малките дарения се
броят), zählen intr. h. (die Eins zählte
hundert единицата се брои за сто; das zählt
nicht това не се брои)
броя-aufzählen tr. (пари), mitzählen Ir. (заедно
с другото) (die Kinder mitgezählt
включително децата), rechnen Ir. (alles ins,
für andere gerechnet едно на друго ; nicht
gerechnet без да се смята), zählen Ir. (von
1 bis 20 zählen броя от 1 до 20 ; das Volk
zählen броя населението ; e-m die Bissen
im Munde zählen броя хапките на някого)
брояч-Mcßuhr f, Rechner m, -s (машина),
Tourenzähler m (на оборотите), Zähler m,
-s (уред), Zähluhr f, Zählwerk n
бррр-hurr (при бързо движение)
брудершафт-Brüderschafl f
бруля-heumterschlagen* Ir. (плодове), zausen
Ir. (der Wind zaust die Baumkronen вятьрът
брули клоните на дърветата)
брус-Abziehstcin m, Schleifstein m,
Schmirgelfeile f, Wetzstein m (за точене)
брусиица-KinderbIattem pl. (мед.)
брусовка-Arm feile Г(пила) (техн.), Vorfeile f
(техн.)
бруствер-Bank f, Bänke (boch.), Brustwehr f
(воен.)
брутален-brutal adj., gewalttätig adj., grob adj.
(~ werden ставам брутален), heftig adj.
(дума), martialisch adj, roh.
бруталнзирам ce-verrohncn intr. s.
брутализираие-Vcrrohnung f
бруталност-Brutalitüt f, -cn, Gewalttätigkeit f,
Roheit f, -cn, Wüstheit f
брутен-bruUo (Bruttogewicht брутно тегло ;
Gehalt ohne Abzüge брутна заплата)
бруто-brutto adv. (търг.)
бруто-доби в-Brutloertag m (икон.)
бръкбар-Müllcr m, -s (брашнян)
бръквам-wühlen tr. (in D) (in die Tasche
greifen бръквам в джоба)
бръмбазък-Quaek n, -s, -s
бръмбар-Bohrkäfcr m (мебелен) (зоод.),
Dungkäfer m (торен) (зоол.), Esel m, -s
(разни), Grille f, -n (разг.), Käfer m, -s
(зоол.), Kartoffelkäfer m (картофен,
колорадски) (зоол.), Koloradokäfer m
(картофен) (зоол.), Maikäfer m (майски),
Mehlkäfer m (брашнен), Mistkäfer m
(торен), Raupenjäger m (бегач) (зоол.),
Schwarzkäfer m (брашнен) (зоол.)
бръмбар-гробар-Totengräbcr m (зоол.)
бръмбарн-Blatthom n, pl (зоол.), Deckflügler
pl. (твърдокрили) (зоол.), Motte f, -n (er
hat die ~n муха му е влязла в главата),
Mucke f, -n (~n haben имам капризи),
Raupe f, -n (~n im Korf haben имам
бръмбари в главата ; e-m ~n in den Kopf
setzen пускам на някого бръмбари в
тавата), Wasserkäfer pl. (водни) (зоол.),
Wurm m, -s, ч-er (Würmer im Kopfe haben
имам бръмбари в главата)
бръмбар-плавач-GcIbrand m (зоол.)
бръмбар-рогач-Feuerkäfer m (зоол.)
бръмбарчс-Frauenträne f (бог.), Ragwurz f
(бот.)
бръмбовнден-küfcrarlig adj.
бръмча-ansummcn tr. (нкм. насреща, около
нкг.), brummen intr. h, schnarren intr. h.
(стан), schwirren intr. h. s.
6pbM4aiie-Gcschwirr(e) n, -(e)s, Gcbrumm(e)
n, -(e)s (на пчела), Gcsumm(e) n, -(e)s,
Gesurre n, -s
бръмчи-schnurren intr. h. (чекрък, вретено)
бръмчило-Mühlc f, -n (за самолет),
Muckepicke f, -n (на мотоциклет)
бръика-Bindcglicd n, Kettenglied n, Glied n, -
cs, -er (на верига), Ring m, -cs, -e
бръсна (ce)-rasiercn tr. rcfl. (sich - lassen
бръсна се при бръснар)
бръсиа-barbicren tr. (разг.) (einen über den
Löffel barbieren измамвам нкг.)
бръснар-Bader m (селски), Barbier m, -s, -c,
Bartkratzer m (лош) (фам.пспор.),
Bartkünsllcr m (шсг.), Bartputzer m, Raseur
m, -s, -c, Scherer m, -s, Verschönerungsrat
m (шсг.)
бръснари и ца-Budcrci f, Barbier laden m,
Barbierstube f
бръснарство
78
бръсиарство-Baderei Г (остар.),
Friseurgewerbe, -s
бръсиат-glaU rasiert
бръснач-Rasiermcsscr n, Rasierklinge f, -n
бръспеие-Rasur f, -cn
брътвеж-Babbelci f, -cn (разг.), Bafel m, -s
(разг.), Blödheit f, -cn (глупав), Fabelei f, -
cn, Faselei f, -cn, Gefasel n, -s (разг.),
Geplappern, -s, Gesüusel n, -s(pa3r.), Latsch
m, -cs, -e, Latsche f, -n, Mumpitz m, -es, -,
Quatscherei f, Schleim m, -cs, -е (разг.),
Schnack m, -es, Schwabbclci f, -en (фам.),
Schvvadronage f, -cn (фам.), Scliwafelci f, -
cn (фам.), Seich m, -s, - (разг.), Tratsch m, -
cs, - (разг), Wischwusch m (фам.), Zinnober
m, -s (npen.)
брътвсжн-Kohl m, -cs, Schnickschnack m, -
cs, - (pan .)
брътвене-GcfascI n, -s (pan.), Scliwafelci f, -
en (фам.)
брътвя-bnbbcln inlr. Ii (глупости) (разг.
псПор.), mären tr. (приказки), quasseln inlr.
h., schwabbeln intr. h., schwabbern intr. h.,
schwefeln Ir. (разг.), shcwafeln tr. inlr. h.
бръчка-Fallc f, -n (die Stirn in ~n ziehen
сбръчвам си челото), Fitze f, -n (диал.),
Furche f, -n, Runzel f, -n (но лицето, по
кожата) (~n bekommen сбръчквам се; der
Apfel hat ~n ябълката е спаружсна),
Schrumpel f, -n
бръчкам (ce)-krausen tr. refl.
бръшляи-Efcu m, -s
бръщолевеие-Kribskrabs tn
бръщолевепия-Krimskrams m
бръщолевя-babbeln intr. h (разг. пейор.),
blödeln intr. h, dämcln inlr. h, klappern intr.
h., lallen intr. (за малки деца)
брюква-Kohlrübc f (бот.)
брюпет-brünett adj.
брюиетка-Вгаипе f, -n
брюнирам-garben tr. (техн.)
бряг-Bank f, Bänke, Gegenufer n (отсрещен),
Gestade n, -s (поет.), KlifT n, -s, -е (стръмен,
скалист морски), Küste f, -n (морски),
Meeresstrand m, Staden m, -s
бряст-Bergulme f (планински) (бот.),
Flicgenbaum in (бот.), Rauchlindc f (бот.),
Rüster f, -n (бот.)
брястов-rüstcrn adj.
буба-Scidcnraupc f (копринена), Käferchen n,
-s
бубар-Seidenraupenzüchter m, -s
бубариик-Scidcnraupcrei f, -cn
бубарство-Scidenzucht f
бубнконф-Bubikopf m
бубикоиф-Herrcnschnitt m (фризура)
буболечка-Käfcrchcn n, -s, Lämmchen n, -s, -
буболяк-Bachbohne f, -n (бот.), Schlingbaum
m (бот.)
бубон-Pestbeule f (чумен)
буботя-bollcrn inlr. h, rattern intr. h. (за
каргечница, кола)
бубря-schnäppcrn inlr. h.
буцала-Dämcl m, -s, Depp m, -s, Grülzkopf m
(фам.), Kumuffcl f, -n, Teekessel m, Tepp
m, -s, -s
Будапеща-Budapest n
бударнца-Hohlzahn m (бот.)
буден-aufgcwcckt pari. adj. (човек, дух),
geweckt adj., geweckt adj. pari., munter adj.,
wach adj. (~ sein буден съм), wcltoffen adj.
(ум)
будене-Aufwachen n, Wecken n, -s, -
будещ-jammererregend adj. (жалост),
mißverständlich adj. (недоумение),
nachdenklich adj. (размисъл), nachdcnksam
adj. (размисъл), vertrauenerweckend aaaadj.
(доверие) (die Sache sieht nicht sehr ~ aus
работата не вдъхва доверие), zugkräftig
adj. (интерес)
буди-berühren tr. (das berührt mich angenehm
това буди у мен приятни чувства)
буднзъм-В uddhismus m (рел.)
будилник-Wecker m, -s (den - stellen нагласям
будилника), Weckeruhr f (den - stellen
нагласям будилника)
будиски-buddihisüsch adj.
будист-Buddhist m, -en (рел.)
будител-Erwecker m, -s
будка- Bude f, -en (die - zumachen затварям
будката), Führerhaus n (на машинист),
Gaukelbude f (на фокустник), Kantioniere
79
буквоедски
f, -п (милиционерска), Kiosk m, -s, -e
(вестникарска), Kollektion f (за лотарийни
билети), Kram m, -s, Schilderhaus n (за
пост, часови), Spielbude f (c лотария),
Trafik f, -en (за цираги), Verkerhsturm m
(за милижионер), Wetterhütte f
(метеорологическа), Zeitungskiosk m (за
вестници), Zeitungsstand m (за вестници)
будкаджия-Budiker m, -s, Trafikant m, -en, -
cn
будност-Aufgewecktheit f, Gewecktheit f,
Welloffcnhcit f
будоар-Boudoir n, -s
будозер-Bulldozer m, -s (тсхн.)
будувам-wachen intr. h.
будуване-Wache f, -n, Wacht f, -en
будя ce-aulwachen intr. s. (aus dem/vom/ Schlaf
~ събуждам се от сън) (и ирен.)
будя-aufrufcn* lr. (спомени), auftrommeln intr.
h. (с барабан), barmen tr. (състрадание),
lächeln intr. (чрез усмивка), mißfallen intr.
(недоволство), purren intr. h. (вахта) (мор.),
wachrufen* tr., wecken tr. (das Interesse des
Publikums wecken будя интерес у
публиката)
буен-draufgängerisch adj., fröhlich adj. (~e
Saaten буйни посеви), geil adj., glühen dadj.
part., heftig adj. (вятьр, страсти, болки),
rassig adj., schnittig adj. (кон), lumulluarisch
adj., turbulent adj., vehement adj., violent
adj., wild adj. (деца, нрави, буря, море,
сражение, пламъци, времена, фантазия,
страст, смях) (seid nicht so wild не бъдете
толкова буйни)
буза-Backe f, -n (dicke Backen haben имам
дебели, пухкави бузи ; mit vollen Backen
csses ям c пълни бузи, дъвча, че ми пращят
ушите), Hängebacke f (увиснала)
бузест-dickbackig adj., vollwangig adj.
бузн-Plusterbacken pl. (издути, пълни)
бузички-Apfclbäckchen pl. (червени, пълни)
буй-Boje f, -n
буйно-bunt adv.
буйност-Gcilheit f (ссл.-ст.), Impetus m,
Leidenschaftlichkeit f, Turbulenz f, -cn,
Vehemenz f, Violenz f, -
буйствам-berserkern intr.h, rasen intr. h. (im
Fieber - буйствам в треска ; vor Liebe -
лудея от любов ; vor Zorn ~ беснея от
гняв), toben intr. h. (er tobte den ganzen
Tag той бупува целия ден; gegen, wider e¬
n, etw. ~ беснея срещу някого; vor Schmerz
~ вия от болка)
буйстване-Getobe n, -s
буйстващ-tobsüchtig adj.
буйство-Raserci f, -, Tobsucht f, - (in — fallen
изпадам в буйство), Turbulenz f, -cn
бук-Buchc f, -n (бот.), Eichenbuche f (вид)
(бот.), Heister m, -s, Rotbuche f (бог.)
букаи-Bcinschcllen pl. (за крака), Fessel pl.,
Fußeisen n
буква-Litera f, Schriftzcichen n, Type Г, -n,
Anfangsbuchstabe m (начална), Buchstabe
m, -ns, -n (auf den ~n genau буквално),
Chiffre f (тайна), Druckbuchstabe m
(печатарска), Drucklcttcr f (нсч.),
Großbuchstabe m (главна), Kapitälchen n
(главна латинска, употребена като малка),
Kapilalbuchslabc m (главна), Letter f, -n
(печатагска), Majuskel f, -n (главна),
Minuskel f, -n (малка), Typenkopf m (от
пишеща машина)
буквален-buchstäblich adj., buchstabengetreu
adj., wörtlich adj. (превод), wortgetreu
adj.(пpeвoд)
буквално-verbotcnus adj., wortwörtlich adj.
буквалност-Wörllichkcit f
буквам-aufschicßen* intr. s. (nach dem warmen
Regen schießt die Saat auf слсд топлия
дъжд посевите букват ; er ist hoch
aufgeschossc той е израсъл много на
височина), aufschprießen* intr. s., sprießen*
intr. s. h. (за растение), wuchern intr. h. (за
растителност)
буквар-Abc-Buch n, Fibel f, -n
букви-Charaktcr pl., Flammenschrift f (огнени)
(библ.), Schriftzeug n (за стопяване)
буквоед-Haarspaltcr m, Kalmäuser m, -s,
Klauber m, Rabulist m, -en, -en, Schul fuchs
m (разг.), Silbcnslccher m, Silbensiecher m,
Wortklauber m
буквоедски-rabulistisch adj.
буквоедствам
80
буквоедствам-klauben intr. h.
буквоедство-Kalmäuserci f, -en, Klauberei f, -
en, Legismus m, Rabulisterei f, -en,
Schuldfuchserci f (разг.), Wortklauberei f
буквоедствувам-klaubcn intr. h.
буквоядец-Buchstabcnmensch m, Quackeler
m, -s, Quackler m, -s, Tüftler m, -s
буквоядство-Buchstäbelei f, -en (остар.)
букет-l.Blume f, -n, Blumenstrauß m, Bukett
n, -(e)s, -e, -s, Garbe f, -n 2.Aroma n, -s, -s/
-ta (на вино), Bouquet n, -s (на виното),
Köper m, -s (на виното), Weinblume f (на
виното) 3.Flammenblume f (601.)
букла-Locke f, -n
буков-buchig adj., Buchcn-
букоед-scholastisch adj.
буколически-bukolisch adj.
букса-1.Buchse f, -n (жп.) 2.Doppelbuchse f
(двойна) (ел.) 3.Kupp(e)lung f, -en
4.Lagerbüchse f (смазочна)
буксин-Buckskin m, -s (текст.)
буксир-Schleppdampfer m (мор.), Schleppzug
m (морски, тракторен), Trecker m, -s
буксирам-bugsieren tr. (мор.), verholen tr.
(кораб) (мор.)
буксуване-Schlcudcm n (на колелата)
була-Bulle f, -n, Bannbulle f;Bannbrief m (за
отлъчване) (църк.), Türkin f, -nen
буламач-Fraß m, -es, -е (фам. грубо),
Hundefraß m, Hundeiressen m, Mansch m,
-es, -e, Saufraß m (вулг.), Schlangenfraß m
(за ядене) (фам.)
булгар-Schrotkorn n
булгур-Graupe f, -n, Haferschrot n (овесен),
Kälberzähne pl., Perlgraupen pl. (най-
ситен), Weizcngrünze f
булдог-Bulldogge f (куче)
булевард-Bouicvard m, -s, Ringstraße f
(околовръстен), Allee f, -n
булимня-Freßsucht f (мед.), Heißhunger m
(мед.)
булка-Braut f, Bräute, Hochzeitin f, Kalle f, -
n, junge Frau f, -en
було-1 .Brautschleier m, Macht f, -e 2.Darmnetz
n (чревно) (анат.), Gekröse n, -s (анат.),
3.Schleier m, -s (alles wie durch e-e grauen
~ sehen виждам всичко като през мъгла ;
der ~ der Vergessenheit булото на забравата
; den ~ nehmen подстригвам се като
калугерка), Verhüllung f, -en
булчнп-Braul- (Hochzeitskleid булчина рокля)
булчински-bräutlich adj.
бульои-Bouillon f, -s, Brühe f, -n, Brühsuppe f
(готв.), Fleischbrühe f (готв.), Kraftbrühe f
(силен), Sod m, -s, -e
буля-Schwägerin f, -nen
бумерапг-Bumcrang m, -s, Kehr(t)wicderkeule
f
бумкам-bummcrn tr.
бумтеж-Gedonner n, -s (продължителен),
Dröhnen n
бумтене-Gctose n, -s
бумти-rollen intr. h. (der Donner rollt
гръмотевицата тътне)
бумтя-bullcm intr. h (за огън), dröhnen intr. h,
rattern intr. h. (за картечница, кола)
буна-Auflehnung f, -en (поет.), Buhne f, -n
(направляваща течението, напречна)
(хидр.), Traverse f, -n (напречна)
бунгало-Bungalow m, -s
бундесвер-Bundcswehr f
бундесгаг-Bundeshaus n
буннка-Bilsc f, -n (бот.), Bilsenkraut n (бот.)
бунмще-Abladcort m, Abladeplatz m,
Dunggrube f (сел.-ст.), Kehrichthaufen m,
Kotgrube f, -n, Misthafen m, Mislstältc f,
Schundgrube f
бункер-1 .Bunker m, -s (воен.) 2.Garherd in (за
англомерация) (метал.) 3.Kohlenbunkcrn
(за въглнща в кораб) 4.Schutzraum m
(воен.) 5. Unterstand m, -s, -rE 6. Reservoir
n, -s, -e
бунт-Aufbruch m, -s, *e (~ der Nation
повдигане, въставане на нацията, народа),
Auflehnung f, -en, Aufruhr m, -(e)s, -e (das
ganze Land gerät in ~ цялата страна
въстава), Empörung f, -en, Erhebung f, -en,
Rebellion f, -en, Revolte f -n, Aufstand m,
-s,-fe
бунтар-Aufrührer m, -s, ~, Empörer m, -s,
Rebell m, -en, -en
бунтарски-aufstülzigadj., aufwieglerisch adj.,
81
буртиг
empörerisch adj., empörungssüchtig adj.,
rebellisch adj.
буитарство-Aufrührerei f, -en
бунтовен-aufrührerisch adj.
6yiiT0BiiiiK-Aufständische(r) m, -n, -n, Empörer
m, -s, Insurgent m, -en, -en, Rebell m, -en, -
cn, Rebell m, -en, -en
бунтовнически-rebellisch adj.
бунтувам ce-aufbäumen tr. rcfl., aufstehen*
intr. h./s., meutern intr., rebellieren intr. h.
(gegen c-n, ctw.), revoltieren intr. h. (gegen
e-n etw.) (срещу някого, нещо)
бун гувачка-Wirkmaschine f (техн.)
бунчук-Schctlcnbaum m (муз.)
6yp-Afrika(a)nder m, -s, - (в Южна Африка)
буравчик-Zwickbohrcr m (техн.)
бургграф-Burggraf m (ист.)
бургннка-Zahnbohrc f (зъболекарска
стоманена)
бургня-Bankbohrcr m (техн.), Bohrciscn n
(техн.), Bohrer m, -s, Glasbohrer in
(елмазена) (техн.), Krauskopf m,
Kronenbohrer m (елмазена) (ел.),
Löffelbohrcr m, Lochsäge f, -n,
Schlangcnbohrer m (спирална) (техн.),
Schneckenbohrer m (спирална) (техн.),
Setllbohrer m (нагласясма) (техн.)
бургуиди-Burgunden pl. (ист.)
Бургундия-Burgund n
бургур-Schrol m, -es, -e
буре-Bicrfaß n (за бира), Faß n, ...sscs,: sser,
Liigel n, m, -s (c овални дъна, за риба, за
добитък), Lagerfass п (бира в пивоварна),
Pipe f, -п (продълговато, за вино),
Pulverfaß п (с барут), Füßchen n, -s, -
бурелом-Windbruch m (лссов.)
бурен-bewegt adj. part. (прен.) (bewegte Zeilen
бурни времена), chaotisch adj., elementar
adj., gcwitl(e)rig adj. (es ist - heile днес
мирише на буря), heftig adj. (вятър,
страсти, болки), phrenelisch adj. (~cr
Beifall фрснетичсски, бурни
ръкопляскайия), scharf adj. (борба, бой,
нападение) (~с Getränke силни напитки ;
-er Gang, Ritt, Trab силен ход, езда, тръс;
-er Widerstand упорита съпротива ; с-г
Auflassung ~ cntgcgcntrelen енергично се
противопоставям ; ctw. aufs schärfste
verurteilen най-остро осъждам нещо; ctw.
~ betonen подчертавам силно ; hier geht
es ~ her тука се води ожесточена борба ;
e-m ~ zusetzen нападам някого ; е-с -е
Sache опасна работа ; er macht ihm ~е
Konkurrenz тнй го конкурира
ожесточено), turbulent adj., vollhandig
adj.(BpcMe), wild adj.(деца, нрави, буря,
море, сражение, пламъци, времена,
фантазия, страст, смях), stürmiieh
бурен-Wildnis f, -sc, Wuchcrpflanze f (бот.),
Klcetcufel m (лафусничав) (бот.), Kraut n,
-s, -rer, Unkraut n, -s, -rer
6ypenoceii-gewiß(e)rig adj. (es ist ~c Luft
въздухът мирише на буря),
gewitlerschwangcr adj.
буренясвам-verunkrauten intr. s., wuchern intr.
h. (за растителност), mit Unkraut
überwachsen* intr. s.
бурепясвапе-Verunkrautung f
бурета-Fustage f, -n (празни) (търг.)
буржоа-Bourgeoisic f, -n, Bürger m, -s,
Kleinbürger m (дребен)
буржоазен-bürgerlich adj., gulbürgerlich adj.
буржоазия-Großbourgcosic f (едра),
Bourgeoisie f, -n, Bürgertum n, -s
буржоазност-Bürgerlichkeil f
бурн-Äquinoktialslürme pl. (по време на
равноденствие)
буркам ce-mciigen Ir. rcfl.
буркан-Einkochglas n (за консерви),
Einmachglas n (за консерви) (разг.),
Glashafcn m (стъклен) (ocrap.), Krause f
(за консерви), Weckglas n (консервен)
бурлак-Lcinzichcr m, Trcid(e)lcr m, -s
бурлачене-Lcincnzug m
бурлеска-Burleske f, -n
бурлескен-bui'lcsk adj. (тсатр.)
бурма-Rahmeisen n (за завинтване на стягаща
рамка) (техн.), Schraube f
бурност-Hcfligkcit f
6ypcicn-afrikaans(ch) adj. (език), burisch adj.
бурсук-Grimbart m, -(e)s
буртнг-Rand m, -es, -bcr (мор.)
буртик
82
буртик-LRüslcf, -п (нрепазна мярка)
2.Rüslleinc 1' (въжен) (мор.)
Бурунди-Burundi л (африканска република)
буря-Donncrwctler n, Freudensturm m (от
радост), GcvviUer n, -s (гръмотевична) (ein
~ sieht am Himmel надвиснала е буря),
Hagel weiter п (с градушка), Püsterich m, -
s, -e, Schnecslurm m (снежна), Wetter n, -s,
- (ein Weller zieht sich zusammen буря се
издига; Wind und Wetter бури и ветрове),
Weltcrslurm m, Blizzard m, -s, -s (снежна,
метеор.), Buran m, -s ((л епна)
бусика-Schmicle Г, -n (бог.)
бусола-Bussole f, -np Richtkreis m (воен.)
бустрофедон-Furchcnschrift Г, -cn (исч.)
бут-Bug m, -(e)s, -c (преден), Kalbskeule f
(челешкп), Kalbsschlcgel m (телешки),
Keule Г, -n (па животно), Schenkel m, -s
(unterer ~ нодбедреница), Schinken m, -s
(свински) (gekochter ~ жамбоп ; bei c-m
e-n ~ im Salz haben имам да уреждам
сметки с някого ; mit der Wurst nach dem
- werfen гледам да постигна нещо с малко
труд ; den ~ nach der Wurst werfen давам
миогою за малко), Schlegel m, -s
буталка-BuUcrfaß m, Rührfaß n (съд),
Schlagmaschine f (за масло)
буI ало-Kolbcn m, -s, Piston n, -s, -s (на помпа)
(техи.), Plunger m, -s(na помпа), Plunscher
m, -s (на помпа), Pumpenkolben m (на
номна), Stempel m, -s (на помпа, на каче
за малело), Zugstange f (техн.)
буталце-Stcmpel m, -s (на спринцовка)
бутам ce-nachdrüngen inlr. s. refl. (e-m)
бутам-angrcifen* Ir. (wer Pech angrcifl,
besudelt sich които гази калта ще се
оцапа), anrühren tr. (etw., e-n ~) (и прен.),
anstoßen* tr. (нкг., топката), berühren tr.,
drängen tr. refl. (e-n zur Seite - избутвам
нкг. настрана), einschieben* tr.,
herunterreißen* tr. (чаша, стъкло),
hindrängen tr. refl. (към нещо), markein
intr., rücken intr. h. (näher ~ доближавам
се; nicht von der Stelle - не помръдвам от
мястото си ; daran ist nicht zu ~ ! това e
безспорно !; rücke! омитай се! ; e-m auf
den Pelz - слагам някого на тясно),
schieben* tr. refl. (e-n Karren - бутам
количка ; den Hut in den Nacken ~ килвам
шапката назад; die Hände in die Taschen ~
пъхвам ръце в джоба ; etw. beiseite -
отмествам нещо настрана ; Brot in den
Ofen ~ мятам хляб във фурната ; Kegel -
играя на кали ; alle neune ~ събарям и
деветте кеглн ; die Schuld auf e-n, etw. ~
прехвърлям вината на друг; etw. von sich
~ гледам да махна нещо от себе си ; der
muß immer geschoben werfen него винаг и
трябва да го бутат ; Dienst ~ дежуря ;
Wache - карауля), tatschen tr. (фам.), tippen
intr. h. refl. (c-m auf due Schulter ~ тупвам
някого по рамото ; sich an die Stirne ~
удрям се по челото), zuschicben* tr. (c-m
etw.) (към някого)
бутане-Gcschicbc n, -s (разг.), Schrub m, -s,
•re (e-m e-n ~ geben плискам, бутам някого
; mit e-m ~ наведнъж; ein ~ Kegel деветте
си кегли наедно)
бутаинца-Gcscliiebc n, -s (разг.), Rempelei f,
-cn
бутафорня-Schaupackung Г(във витрина)
бутвам-anschmieren tr. (лоша стока) (фам.
пейор.), heumterreißen* tr. (чаша, стъкло),
tippen intr. h. refl. (e-m auf due Schulter -
тупвам някого по рамото; sich an die Stimc
- удрям се но челото), verrücken tr.,
vorrücken tr, vorschieben* tr. (etw.) (нещо
пред нещо друго), wegschupsen tr. (на
страна) (фам.), zuschieben* tr. (den Riegel
zuschieben бутвам резето, мандалото),
zuschtzen (e-m etw.) (na някого някоя
неприятна, досадна работа) (разг.),
Zuspielen (e-m etw. Zuspielen уж случайно
бутвам някого), zustccken tr. (e-m etw.)
(нещо скришом на някого)
бутване-Schupp m, -s, -
бутилка-1.Buddel f, -п (разг.), Buttel f, -n,
Flasche f, -n 2.Gasflasche f (за газ) (техн.)
3.Schlegel m, -s (бирена), Schnapsbulle f
(c ракия) (разг.)
бутирометер-GaIaktomctcr m
бутни-колнба-Bummelfritze m, Tranlampe f,
83
бъбрене
Trödelbuhe f (фам.), Trödelliese f (разп)
бутни-колибка-Schleppsack ш (фам.)
бутон-Knopf ш, -es, те (на звънец),
Knopfschalter ш (прекъсвач), Taste f, -n,
Klingel knöpf m, -s, Schalter m, -s
6yroii-npeicbCBa4-Knopfschalter m
бутче-Froschschenkel ш (жабешко) (готв.)
буфант-Puff m, -s, -fe/-c, Puffe f, -n, Pump m,
-s, -e
буфер-Dämpfer m, -s, Kissen n, -s, Puffer m, -
s (ж.п)
6yx!-rapp!
бух-klapp
бухал-Hausunke f (зоол.), Kalmäuser m, -s
(разп), Uhu m, -s, -s
бухалест-kolbig adj.
бухалка-BlcucI m, -s, Flegel in, -s (за очукване
на житото) (сел.-ст.), Keule f, -п (спорт.),
Klöppel m, -s (за вършеене), Schwinge f, -
n (за лен, коноп), Schlägel m, -s, -
бухам-bleueln tr. (c бухалка), pochen tr. (e-n
aus Schlaf - събуждам някого c тропаис),
bauschen inlr.h rcfl., ersprießen* intr. s,
schreien* tr.
бухванс-Bums m, -s, -e
бухлат-buschig adj.
бухнал-bauschig adj. (bauschige Ärmel
бухнали ръкави), wulstig adj.,
aufgebauschcn, aufgegangen
бухналост-Bausch m, -(c)s, Bäusche
бухнат-pludrig adj., puffig adj.
бухта-Buchtel f, -n (готв.), Dampfnudel f
(готв.)
бухтало-Taps m, -es, -е (разг.)
бухтеж-Brauscn n, -s, Tosen n, -s
бухтя-brausen tr, donnern tr., tosen tr.
буца-l .Batzen m, -s, Beule f, -n, Erdenkloß m
(пръст), Erdklumpen m (пръст, земя),
Erdscholle f, KIös m, -es, те (земя) (mir
war’s als hätte ich e-n Kloß in der Kehle
струваше ми се, че имам буца в гърлото
си), Klump m, -s, те, Klumpatsch m, -es,
те, Klumpe f, -n, Klumpen m, -s 2.Knotcn
m, -s (мед.)
буцсст-kröpfig adj., kropfig adj.
буча-brausen intr. h (der Wind — вятърът бучи),
dröhnen intr. h, spicken tr. (den Speck ~ не
зная мярка), tosen intr. h. (tosender Beifall
бурни аплодисменти), spießen tr. (auf A),
tosen tr. (за вода),
бучарда-Zahneisen n (каменарски чук)
бучеие-Flutgclöse n (на водите), Gcbraus(c) n,
-es, Getöse n, -s, Wogengetöse n (на вълни)
бучи-brummen intr. h (за самолет), sausen intr.
h. (вятър) (es saust mir in den Ohren, die
Ohren ~ mir ушите ми бучат ; der Kopf
saust mir главата ми се наду)
бучиииш-EngcIwurz f (бот.), Luflwurz(cl) f,
Schierling m, -s, -е (бот.), Wutschicrling m,
-s, -е (бот.)
бучка-l.Knolle f, -n, Knollen m, -s, Morchel f,
-n 2.Quabbc f, -n (мастна, в човешко или
животинско тяло) 3.Würfelzucker ш
(захар)
бушмен-Buschmann m pl. Buschmänner
бушои-Sicherung f, -en
бушприт-Biigsprict п (мор.)
бушува-hausen intr. h. (за буря), kochen intr.
h. (die See kocht морето бушува)
бушувам-branden intr. h, kampieren intr. h.,
rasen intr. h. (im Fieber-буйствам в треска
; vor Liebe - лудея ог любов ; vor Zorn -
беснея от гняв), toben intr. h. (er tobte den
ganzen Tag той бупува целия ден ; gegen,
wider c-n, elw. ~ беснея срещу някого; vor
Schmerz - вия от болка), wallen intr. h.,
wogen intr. h. (der Platz wogt von Menschen
площадът приличаше на бушуващо море),
wüten intr. h.
бушуване-Aufruhr m, -(c)s, -e (die Sec ist in -
морето бушува ; der - des Herzens
бушуването на сърцето) (и прен.), Getöse
n, -s, Wallung f, -cn
бъблн-murmeln tr. (за река, човек)
бъбрек-Nierc f, -п
бъбрене-Gcbabbbcl n, -s (разг.), Gemurmel n,
-s, Geplapper n, -s, Geplauder n, -s,
Geschnatter n, -s, Geschwätz(c) n, -s,
Plauderei f, -en (приятно),
Plauderstündchen n (час на приятелско
бъбрене), Plausch m, -es, -е (приятно,
интимно), Schnack m, -es, -i-c, Schwatz m,
бъбречен
84
-cs, -с (интимно) (auf c-n - на приказки)
бъбречен-Nicrcn-
бъбрив-gcschwüizig adj., plappcrhaft adj.,
plappcrig adj., plaudcrhaft adj., schnackig
adj., schnatt(c)rig adj., schwalzhaft adj.,
zungenfertig adj.
бъбрнвец-Fabulant m, -en
бъбрнвко-Schmuscr in, -s, Schinuskopf,
Schmuspclcr m
бъбрнвос r-Klalschhaftigkcit f,
Plapperhalligkeil f, Worlmuchcrei f,
Zungenfcrligkcil f, -
бъбрица-Klatschbasc f (разг.), Klatschbüchsc
f, Klatsche f, -n. Mauldrescher f, Mond in, -
es, -e (der -4iiminl zu, ab лупата расте,
намалява ; das - cs Sichel лунният сърп ;
die Rakete hal den - erreicht иакстата
достигна Лупат а ; den ~ anbcllcn лая на
месечината, ругая на вя!ъра ;du bist wohl
auf dem ~ ? къде ec занасяш? in den —
gucken оставам е нръсг в уста ; d-c Uhr
geht nach dem ~ часовннкь! ти е закъсал;
hat der - c-n I lof, so gibt es schlecht Weller
има ли месецът харман, щс сс развали
времезо ; zwei -е sind schon vergangen
вече изминаха 2 месеца; er hal c-n ~ топ c
плешив ; so ein trauriger ~! ама че скучен
човек!), Plapperer m, Plauderer m, -s,
Plauderlicse f, Plaudermalz m, Plaudcrmaul
n, Plaudertasche f, Quackelliesc f,
Ouackelsussc f, Quatschliese f, Ratsche f,
Raffel f, Ratsche f, -n, Schnaltcrguns f
(фам.), Schnalterin f, Schnatterliese f,
Schwätzer m, -s (разг.), Schwabbclfrilze m
(фам.), Schvvabbclmeier m (фам.),
Wortemacher m, Worlmaeher m (разг.),
Zungendrescher m (разг.)
бъбря cii-schwälzen intr. h. Ir. refl. (интимно)
(der schwatzende Bach бъбривия! поток),
schwatzen intr. h. tr. rcfl. (интимно) (der
schwatzende Bach бъбривият поток)
бъбря-klappcm intr. h. (разг.), klö(h)ncn intr.
h. (c удоволствие), plaudern intr. h. (mit e¬
m, über etw.) (непринудено, забавно),
schäkern intr. h. (mit e-m) (закачливо),
schlabbern intr. h. tr. (фам.), schmusen intr.
h. (mit c-m) (фам.), schnacken intr. h.,
trätschen intr. h. (разг.), tratschen intr. h.
(разг.)
бьдещ-dcrcinslig adj., kommend adj. (die
kommende IZreinissc бъдещите събития),
kündig adj. (kündige Geschlcchcr, Zeilen
бъдещи поколения, времена), morgig
adj.(iiOKO.ncHitc), spät adj. (in ~cn Zeilen в
бъдещи времена, в далечно бъдеще)
бьдеще-Folgc f, -n (die ~ wird es lehren
бъдещето ще покаже), Futur n, -s, -е
(време) (грам.), Weiterentwicklung f,
Zukunft f, - (ruhig in die Zukunft selten,
blicken гледам спокойно на бъдещето; für
die Zukunft за в бъдеще)
бъдещето-Morgcn n
Бъдни вечер-Christabcnd m (църк.)
бъз-Attich m, -s, -е (бот.), Flieder m, -s (череп)
(бог. разг.), Holunder m, -s (бот.)
бъзвам-hinhaucn”' intr. h.
бъзла-Angsthase in, -n, -n
6b3JiiiB-l'cig(c) adj., feigherzig adj.,
memmenhaft adj., memmisch adj., ängstlich
бъзливец-Angslhasc m, (разг. шсг.),
Angstmeier m (фам.)
бъзливост-Feifhcit f
бъзльо-Memme Г, -n, Hasenherz n, -cns, -en
6b3Jiio6eii-Liebhabcr m, -s, -
бъзови и a-Ackcrholundcr m (бо г.) (Sambucus
ebulus), Allich m, -s, -е (бог.)
бьзупек-Allich m, -s, -е (бог.)
бъзунче-fraucnlränc f (бот.)
бълболеие-Gcmurmcl n, -s
бълболя-blubbcrn intr. h
бълботя-sprudeln intr. h. (за дете) (die Quelle
sprudelt aus dem Felsen изворът блика от
скалата ; s-e Lippen sprudelten Witze
пускаше виц след виц)
бълбукам-blubbern intr. h, raunen tr. intr. h. (за
поточе)
бълбукапе-Gcplätschcr n, -s
бълвам-daherdonncrn tr. (Flüchte ~ бълвам
проклятия),erbrechen* intr. h refl., geifern
intr. h (отрова), kälbern intr. h,, kalbern intr.
h., kotzen intr. h., qualmen intr. h. (дим),
sprudeln tr. (вода, пяна, обиди) (s-e Lippen
85
бързей
sprudelten Witze шискаше виц след виц)
бълваие-Speierei f, -
българин-Bulgare ш, -п
българист-Bulgarist ш, -еп
България-Bulgarien п
българка-Bulgcrin f, -nen
български-bulgarisch adj.
българщнна-Bulgarcntum n, -s
бълдаран-Kerbcl m, -s (бот.)
бълнувам-faseln intr. h, irrcrcdcn intr. h.,
phantasieren intr. h. (du phantasierst wohl?
хем говориш безмпелнци?)
бълнуваие-1.Faselei f, -cn, Ficbertraum m,
Gefasel n, -s, Irrede n, -s, Traumgespinst n
2.Ficbcrwahn(sinn) m (мед.)
бълха-1. Erd floh m (тревна) (зоол.), Sandlloh
in (пясъчна) (зоол.) 2.Floh m, -(e)s, Flöhe,
Knicker in, -s
бъннкам-fuinmcln intr. h. tr.
бърборене-Gcgackcr n, -s, Gerede n, -s,
Gelralsch(e) n, -(e)s, Plappcrei f, -cn (на
дете), Psalm m, -s, -cn (монотонно),
Schmus m, -es, - (~ reden, machen
залъгвам), Schwatzerei f, -cn (разг.)
бърборка-Plaudcrlicse f, Plaudermalz m,
Plauderniaul n, Plaudertasche f, Fabulant m,
-en
бърборко-Klalschbrudcrm (разг.), Seichbcutel
m (разг.), Schwätzer m, -s
бърбори-babbeln intr., daherbringen * tr., fabeln
tr., gackern intr. h, käsen intr. h., kakeln intr.
h., kaudern intr. h. (неразбрано), klappern
intr. h., klö(h)nen intr. h., plappern intr. h.,
plaudern intr. h. (mit c-m, über etw.) (mit e¬
m, über etw.) (тайна) (nicht aus der Schule
~ ! само да не си издрънкал нещо !),
schnattern intr. h. (разг.), schwabbern intr.
h.
бърдо-1.Berggrat in, Kamm m, -s, e, Leseblalt
n, Lescbrclt n 2.Gcschirrblatt n (текст.), Ried
n, -es, -е (текст.), Schärblalt n (текст.),
Schaft m, -es, -i-c (на тъкачен стан),
Webblatt n (на стан) (текст.) 3. Hügel m, -s
бърдуче-Sccrosc f (бот.)
бърз-atemlos adj. (много), befriedert adj.part.,
behendig adj., dringend part. adj., eilfertig
adj., eilig adj., expreß adj., fix adj., flink adj.,
flüchtig adj., gängig adj., geschwind adj.,
hastig adj., hurtig adj., pfeilgeschind adj.
(като стрела), pfeilschnell adj. (като
стрела), rakelenschnell adj. (като ракета).
rapid(e) adj., rasch adj. (работа, помощ,
решение) (ein -er Kopf пъргав ум ; er eilte
~ herbei тох избърза насам), schlank adj.
(пласмент на стока), schleunig adj., schnell
adj.(Koii, куриер, движение) (möglichst ~
по възможност по-скоро ; ~c Divisien
моторизирана дивизия; mach -! побързай
! ~ entschlossen без да му мисля много),
schrcibferlig adj. (в писането), schusselig
adj.
бързай-mach schon !, na !
бързайте-hurra
бързам-beeilen rcfl. (beeile dich побързай),
beilegen tr., bürsten tr., dnhcrcilcn intr. s (er
kommt dahergceill идва бързо), dahincilen
intr. s, eilen intr. s, hasten intr. h.
(неспокойно, нервно), hetzen intr. s.
(много) (wir mußten sehr hetzen, um den
Zug zu erreichen трябваше много да
бързаме, за да сварим врака), hincilcn intr.
s. (за някъде), hinmachen intr. h. (mache hin
побързай), hinwcgcilcn intr. s. (да си отида,
да замина), jachen intr. s., jagen intr.h.,
nachcilcn intr. s. (след някого), pfcilcn intr.
s., sputen refi. (spule dich ! побързай !),
tummeln rcil. (tummle dich ! побързам !).
voranmachen intr. h., vorauscilcn intr. s.,
zucilcn intr. s. (c-r Sache D, auf c-n, etw.)
(към някого нещо), zurückcilcn intr. s. (да
се върна)
бързаие-Gchclzc n. -s. Hast f, Hatz f, -cn
(припряно), Hetze f, -n (прекомерно,
припряно), Hetzerei f, -en (прекомерно),
Hlzjagd f (прекомерно), Husch m, -cs, -c,
Jagd f, -cn, Rage f, - (in der ~ hat sie den
Schirm stehen lassen в бързината си е
забравила чадъра; das ist jetzt die ~ това е
най-новата мода сега), Übereile f
(прекомерно)
бързей-Kalarakt m, -s, -е, Schnelle f, -n,
Wasserschncile f, Schromschncllc f, -n,
бързешком
86
Strudel m, -s
бързешком-rasch, schnell
бързиiia-Affen/lempo n, ...zahn m (лудешка)
(e-n... drauf haben карам лудешки бърже),
Atemlosigkeit f, -en (главоломна,
шеметна), Behendigkeit f,-cn, Blitz(es)cile
f (светкавична), Blitzeseile f (светкавична),
Eile f, -n, Eilfertigkeit f, Eiligkeit Г, Flinkheit
f, -cn, Flüchtigkeit f, -cn, Geschwindheit f,
Geschwindigkeit f, -cn, Hast f (in wilder
Hast c лудешка бързина), Hastigkeit f,
Hurtigkeit f, Rapiditül f, Rasanz f
(светкавична), Raschheit f, -, Saus m, -es, -
(im in vollem - c вихрена бързина ; er
kann im - heran той долетя като
вихрушка), Schleunigkeit f, Schnelligkeit f,
бързо-bald adj. (er kann die Aufgaben sehr bald
machen той може да направи много бързо
упражненията), eilends adv., flottweg adv.,
hastig adj., pktzlich adj. (nur nicht so - !
само не така бързо !; los, ein bisschen - I
хайде, по-бързо !), wutsch adj., zuck adj.
бьрзовар-Tuuchsicdcr m
бързокрак-leichlfüßig adj.
бързол ei-Segler m, -s (зоол.), Turmschwalbe
f (300Л.)
бързоиог-schncllfüßig adj.
бързорек-schncllzüngig adj.(pa3r.)
бързоходец-Läulcr m, -s, Schnelläufer m
бъркалка-Rührkelle f, -n, Quirl m, -s, -c
бъркам-mären tr., maischen tr. (грозде),
mischen tr., rühren tr. rcfl. (Blei, Teig ~
бъркам каша, забърквам тесто), sprudeln
tr., verwechseln tr. (две неща, лица) (du
verwechselst ich mit meiner Schwester ти
ме бъркаш със сестра ми)
бъркане-Vcrwcchs(e)lung f (на едно нещо с
друго)
бъркаиица-Ragout n, -s, -s
бъркач-Speisbub m (на хоросан) (стр.)
бъркачка-Mischungstrommel f, Quirl m, -es,
-e, Rührwerk n (техн.), Wirbel m, -s
бъркотия-Charivari n, -s, Durcheinander n, -s
(ein wüstes ~ страшна бъкотня), Fitz m, -
es, Gemenge n, -s, Gemengsel n, Getümmel
n, -s, Gewirr(e) n, -(e)s, Kribskrabs m,
Kuddelmuddel m, -s, Lumpenwirtschaft f,
Mcngscl n, -s, Rabatz m, -es, -, Rabuschc f,
Rabuse f, -, Rapuse f, - (in die ~ geben
прежалвам нещо ; etw, geht in die - нещо
влиза в чужди ръце; ergeht in die - загубва
cc), Schlamassel m, -n, -s (фам.), Schurrmurr
m, -s, Tanz m, -es, -re (e-m c-n - machen
правя на някого сцена), Tohuwabohu п, -s,
-s, Trubel m, -s, - (sich in den ~ mischen
смесвам се c навалицата), Verwickelung
f, -en, Verwirrung f, Wirre f, -n, Wirrnis f, -
sc, Wirrsal n, -s, -c, Wirrwarr m, -s, Wust m,
-es,-e
бърлога-Ваи m, -s, -len/-e (на звяр) (der Fuchs
in seinem Bau лисицата е в бърлогата си),
Kessel m, -s (на лисица, язовец), Loch n, -
s, T-cr
бърна-Labbe f, -n, Lippe f, -n
бьрпест-Iippig adj.
бърникам-knaupcln intr. h., kramen intr. h. (in
etw. D), markein tr.
6bpp!-schnur! (бръмчене на чекрък)
бърсалка-Abstreicher m, -s, -, Abstrich m, -
(c)s, -c, Ablrcber m, -s, -, Aufwischcr m, -s,
Aufwischlappen m, Wisch m, -es, -c,
Wischlappen m, Ablrcber m, -s, - (за
обувки), Aufnehmer m, -s, - (за дъски)
(диал.), Putzer m, -s (парцал), Putzluch n
(за прах), Schabber in, -s (корабна) (мор.),
Stäuber m, -s (за прах), Tintenwischer m (за
пера), Wedel m, -s (от пера), Wischer m, -s
(и на предпазно стъкло при дъжд)
бърча (ce)-furchen tr. refl.
бърча-rümpfen tr. (die Nase über etw. A - муся
се за нещо; den Mund ~ свивам уста като
презрение)
бърша-wischen tr. (sich D den Mund, die Nase
wischen бърша си устата, носа; sich D die
Tränen aus den Augen wischen бърша си
сълзите от очите)
бътерфлай-Schmelterüngsschwimmen п
(спорт.)
бъхлю-Flohbeutel m (разг.)
бъхтене-Schinderei f, -
бъхтя ce-abschuften refl., schanzen intr. h.
87
бяг
(фам.), scharwerken intr. h. (разг.)
бъхтя-rackern intr. h.
бъчва-Faß n, ...sses, ::sser, Kasten m, -s (за
дебела жена), Lieger m, -s, - (за вода),
Ligger m, -s, - (за вода), Rolle f, -n (авеац,),
Schoßfaß n (където тече гореща бира),
Tonne f, -n (das ist aber е-е ~ ! цяла бъчва
!), Wassertonne f (за вода), Weinfaß n (за
вино)
бъчвар-Böttcher m, -s, Rolbindcr in
6b4Bapiiima-Bölterci f
бъчварство-Bötterci f
бъчоика-Faß n, ...sscs, ::sscr
бюджет-Budgcl n, -s, Etat in, -s (държавен,
данъчен) (den ~ überschreiten превишавам
бюджета), Haushalt m (на община,
държава), Haushaltpaln in, Staatshaushalt
m (държавен), Wchretat m (военен)
бюджетен-etatmäßig adj.
бюджето-npocicT-Budgctvorlagc f (iikoh.),
Soll-Etat m, -s, -s
öiojieTiiii-Bullelin n, -s, Bankausweis m
(периодичен, за състоянието на банкта)
(търг.), Handelsbericht m (търговски),
Börsenbericht m (борсов), Heeresbericht m
(за военните действия), Hörbcrichl m (по
радиото), Krankenbericht m (за
състоянието на болен), Kriegsbericht in (за
военните действия), Kursbericht in
(борсов), Kurszettel in (борсов),
Schlußschein in (борсов) (търг.),
Tagesbericht in (дневен), Tagesprogramm n
(спортен), Wetterbericht m
(метеорологични), Wittcrunsbcricht n
(метеорологически), Wochenbericht in
(седмичен)
6i0Jicriina-Absliminungszcttel in, Walilzeltcl
m, Tageszcttcl m
бюргер-Klcinbürgcr in
бюркратизираие-Verbeamtung f, - (разг.)
бюро-1 .Büro n, -s, Kantor n, -s, -c, Dienstraum
in, Schreibstube f, Schreibtisch m, Pull m, -
cs, -е (е наклонена плоскост), Sekretariat
n, -s, -e 2. Annoncebüro n (за обяви),
Annoncenexpedition f (за реклами,
рекламно) 3.Arbeitsvermittlung f (за
посочване на работа), Stellennachweis m
(посредническо, за намиране на работа),
Stellenvermittlung f (посредническо, за
намиране на работа) 4.Erkundigungsbüro
п (осведомително), Korrespondenzbüro п
(информационно, за пресата)
5.Fremdenverkehrsbüro п (туристическо)
ö.GcschüflsslcIle f (търговско) 7, Meldeamt
п (адресно) S.Rciscbüro п (пътническо),
Verkehrsbüro n (пътническо),
Verkehrsbureau n (пътническо)
9. Bestattungsinstitut n (погребално)
10. Rezeption f, -cn (приемателно)
1 l.Tauschstllc f (за размяна) 12.Verleih in,
-es, - (за даване под наем)
13.Wehrmeldeamt п (наборно) (восн.),
Wcrdcburcau п (за рскрутираие) (восн.)
бюрократ-Bürokrat m, -cn, Bonze m, -n
(самозабравил ec, тесногръд, висш),
Schreiberseele f (разг.)
бюрократнзация-Vcrbcantung f, - (разг.)
бюрократнзъм-KanzIcihcrrschafl f
6iopoKpaiii4en-administraliv adj., beamtenhaft
adj., bürokratisch adj.
6iopoKpaTii4ecKii-bürokratisch adj.
6iopoKpaTii4iiocT-Bonzcntum n, -s
(педантична)
6iopoKpaTimiiia-Beam(cnwirtschaft f,
Bcamlcnzopfm (iicüop.), Bürokratismus m
бюрокрацин-Beamlcnhcrrschart f,
Bcamtentrolt m (чиновническа),
Beamtcnwcscn n, Bcamtcmvirtschafl f,
Bürokratie f, -n, Gamaschendienst m
(военна), Rcgicrcrei f, -
бюст-l.Büste f, -n 2.Galionsfigur f (на носа на
кораб) 3.Halbbild n (жив.), Herme f, -n
(скулптура) (изк.) 4.KIeidcrbüstc f (за
дрехи), Schneiderpuppe f (шивашки)
бюфет-Ваг f, -s, Büfct n, -(c)s, -e (kaltes -
студен бюфет), Geschirrschrank m
(кухнснсскп), Kredenz f, -en, Schenklisch
m (в локал)
бюфетче-Scrvitcur in, -s, -е (малко), Scvantc
f, -n (малко)
бюфетчик-Büfcllicr m, -s
бяг-Flucht f, -en/ Flüchte (die ~ ergreifen удрям
бяга се
88
го на бяг), Lauf m, -s, -re
бяга ce-laufen Ir. rcfl.
бягам-durchlaufen* inlr. s trnb., fliehen* inlr.
s, flilzen inlr. s (разг.), krauen inlr. s., laufen
inlr., schwänzen lr. (от лекция), socken inlr.
s. (фам.), sprinten inlr. h. (на къси
разстояния)
бягане-Daucrlauf m (продължително)
(спорт.), Eilbotenlauf m (щафстно)
(спорт.), Jimiorcnrcnncn m (състезателно,
за юноши), Läufcrci f, -cn, Lauf m, -s, -rc,
Marathonlauf m (маратонско),
Mitlelslreckcnlauf m (на средно
разстояние), Schaulaufen n (показно)
(спорт.), Sladtflucht f (от града към
селото), Staffel f, -п (щафстно) (спорт.),
Staffel lauf m (щафстно) (спорт.), Vorlauf
m (квалификационно), Zeitrennen n (110
време) (спорт.)
бягащ-flüchtig adj. (-werden побягвам)
Flucht f, -cn/ Flüchte (den Feind in die -
schlagen обръщам неприятеля в бягегво),
Gedankenfluchl f (на идеи) (мед.),
Idcenfluchl f (иа идеи, представи),
Kapitalflucht f (на капиталите в
странство), Landflucht m (от селата към
фада), Steuerflucht f(na облагаем капитал
в чужбина) (нкон.), Weltflucht f (от света)
бял-blcndcndweiß adj. (ослепително),
blütenweiß adj., kreidig adj. (като тебешир),
weiß adj .(цвят, бельо, платно, хляб, коса,
хартия) (sic ist ganz weiß тя е съвсем бяла
(за коса) ; der weiße Tod бялата смърт- ;
die weiße Frau бялата жена; der weiße Fluß
бяло течение ; die weiße Fahne hissen
вдигам бяло знаме (в знак на предаване);
weiße Mäuse бели мишки; das Weiße Meer
Бяло море ; das Weiße Haus Белият дом
(САЩ); clw. schwarz auf weiß haben имам
нещо черно на бяло ; e-rn das Weiße im
Auge zeigen гледам някого c бялото на
очите си; weiß wie е-е Kalkwand бял като
платно (от ужас)
бял-Weiß n, -es, - (цвят)
бялвам-weiß werden, weiß leuchten,
schimmern tr., weiß abheben* refl.
бялка-Bilch f, -е (сънлива) (зоол.), Hermelin
n, -s, -е (сибирска) (зоол.), Marder m, -s,
Steinmarder m (зоол.), Hausmarder m, -s
бнр-liüfct n, -(e)s, -e
бис-Berserkerwut f, Furor m, -s, Hundswut f
(кучешки), Koller in, -s, Rappel m, -s (c-n
- haben бръмчи ми главата ; e-n ~
bekommen побеснявам), Raserei f, -, Teufel
m, -s (wie der - дяволски ; das - soll sic
holen ! да ги вземе дяволът ! ; der ~ ist in
ihn gefahren дяволъс е влязъл в него; dich
reitet wohl der - ? да не ис нещо мръднал
? ; zum ~ ! по дяволите ! was - ficht dich
an ? какви дяволи са те прихванали ?; den
~ davon wissen хабер си нямам ог това ;
ich werde dir den ~ tun ! ще го направя,
когато си видиш ушите без огледало !),
Tobsucht f, - (in ~ fallen изпадам в
буйство), Tollheit f, -en, Tollwut f, Wut f, -
(мед.), Zerstörungswut m (за разрушение)
6aciia-mann(s)loll adj. (за мъже)
В
в-1. auf ргр. D (когато липсва движение) (~
dem Schlosse sein в замъка съм ; er ist ~
der Schule, ~ der Universität той учи в
училище, следва в университета) 2. in (с
D при пребиваване, престои или
движение вътре в нещо ; с А при
движение към даден предмет, за да се
влезе вътре) (im Garten в градината, in der
Heimat sein в родината съм; sich im Kreise
herumdrehen въртя се в кръг; ins Zimmer
treten влизам в стаята) 3. innerhalb G (за
място) (innerhalb des Parks вътре в парка)
4. per (~ Jahr, ~ Monat на, за година ; на,
за месец, месечно; ~ Adresse на адрес; ~
Post по пощата; ~ Bahn по влака; ~ Achse
с кола; - Stück за, на парче; ~ Kasse при
89
важен
плащане в брой; gesucht ~ sofort търси се
спешно ; - Fuß пеша ; Lieferung ~ sofort
доставка веднага) S. zu D (zur Stadt gehen
отивам в града ; е-ш zu Füßen slrürzen
падам на някого в краката ; von Haus zu
Haus от къща в къща ; das Blut steigt zu
Kopfe кръвта нахлува в главата) 6. um, an
D (за време) (um 10 Uhr в 10 часа ; am
Montag в понеделник) 7. (след глаголи за
движение)- glauben an А, befördern zu D
8. (представка) ein-, hinein
Вавилон-Babel n, Babylon n
Вавилоиия-Babylonicn n (ист.)
Вавилонски-babylonisch (der Turmbau von
Babel вавилонското стълпотворение)
вагабонтин-Vagabund m, -en, -en, Gauner m,
-s, Lump m, -en, -en
вагабонтски-gauncrisch, lumpenhaft
вагант-Vagant m, -en, -en
вагина-Vagina Г, -inen (анат.)
вагоп-Wagen m, -s, Waggon m, Anhänger m, -
s, - (добавъчен, прикачен), Frachtwagen m
(товарен), Kipplore f (c обръщаща се
платформа), Kübelwagen m (вид товарен),
Kühlwagen m (хладилен), Kurswagen m
(директен), Lastwagen m (товарен) (ж.п),
Lore f, -n (товарен), Pullmannwagcn m
(иулманов, c всички удобства) (ж.н),
Sammelladung f (груиажен) (ж.п),
Schlafwagen m (спален) (ж.п),
Sicherheitswagen m (след локомотива),
Viehwagen m (за животни), Wagenladung
f (натоварен)
вагоиетка-Lorc f, -n, Förderhund m (мин.),
Grubenhund m (минна), Hund m, -es, -e
(рударска) (мин.), Kipper m, -s (c
обръщасм кош), Kippkarren m (c
обръщаема каросерия) (техн.),
Muldenkipper m (коритовидна),
Schrolwagen in (за шрот) (техн.), Wippe f,
-n (обръщаща се) (диал.)
вагон-нлатформа-Drehscliemelwagen m
(жп.), Gcslellwagen m (жи.)
Baron-pecTopaiiT-Spcisewagen m (жп.)
Baroii-micTepiia-Eiscnbahnkessclwagcn m
(жп.), Tankwagen m
вагряпка-Gußofen m
вагус-Vagus m (анат.)
вада-Abfluß m, ...usse, ...üsses, Abflußrinne f
(отводна вада), Gerinnsel n, Graben m, -s,
Mühlbach m, Rösche f, -n, Wasserlauf m,
Wassegraben m, -s, Bewässerungsgraben m,
-s, Rinnsal n, -s, -e, Bächlein n, -s
(естествена)
вадемекум-Vademekum n, -s, -s
вадене-Entnahme f, -n, Extraktion f, -en (на
зъб) (мед.), Torfstich m (на торф)
ваденка-Abziehbild n
вади очи-Augengift n (много дребен шрифт)
(разг.), Augenpulver п (много дребен
шрифт) (разг.)
вадичка-Fließ n, -cs, -е, Gerinne n, -s, Rinne
f, -n, Rinnsal n, -es, -e
вадута-Vedute f, -n
вадя-abklatschcn tr. (коректурен лист),
abplaggen tr. (чимове), entsteinen Ir.
(костилки), herlcilen tr. (заключение),
kujonieren tr. (душата на някого), lösen re.
refl., plaggcn tr. (чимове), rammen intr. h.
(въглнща c машина), schließen intr. h.
(заключение) (von dir schließt du auf die
andere но себе си съдиш за останалите ;
daraus kann man ~, daß., от това може да
се заключи, че..), schlußfordern intr. h.
(заключение), siechen* tr. rcfl. (торф,
чимове), triezen tr. (душата) (фам.), winden
tr. (Wasser aus dem Brunnen winden вадя
вода от кладенеца), ziehen* tr. (c-n Zahn
ziehen вадя зъб), zücken tr. (die Brieftasche
zücken вадя кесията)
ваемам-cntlchncn tr.
важа-gellen* intr. h (das gilt auch für dich това
важи и за тебе), zählen intr. h. (die Eins
zählte hundert единицата важи за сто; das
zählt nicht това не важи)
важеи-folgenschwcr adj., gewichtig adj.,
gravitätisch adj., lebenswichtig adj., mausig
adj., relevant adj., schwerwiegend adj.,
überagend adj. (извънредно), weittragend
adj. (решение), wesentlich adj., wichtig adj.
(мотив, решение, съвещание, новина,
писмо, закон, личност, пост) (е-е wichtige
важещ
90
Miene annchmen вземам важно изражение
; sich wichtig machen правя се на важен ;
sich wichtig nehmen давам си важност ;
sich D ungemein wichtig Vorkommen
струва ми се, че съм много важен), würdig
adj.(държане, походка)
важещ-gültig adj.
важи-1аиГсп inlr. (за договори)
важнича-аигаизсИсп intr. s. (angerauscht
kommen пристигам шумно, важно),
aufplustcrn tr. гсП. (разг.), großtun* inlr. h
Imb., kramen inlr. h. (mit elw.), schrauben
rcfl., schwänzen inlr. h., sich ein Air [äp]
geben, spreizen rcfl., wegmachen tr.
важннчащ-Wichtigtuer m, wichtigtuerisch adj.
важничене-Уогпс11т1исгс1 f, -, Wichtiglucrei
f, -en
важнос!-Ansehen n, -s (in großem - stehen
радвам се на голяма почит; sein ~ geltend
machen използвам авюрптета сп; sich ein
- geben давам си важност), Gewicht n, -
(c)s, -c, Gewichtigkeit Г, Gravität f, Krampf
m, -s, -re, Relevanz f, -en, Tragweite f,
Vornehmheit f, Wichtigkeit f, - (sich große
Wichtigkeit zuspechcn приписвам си
г оляма важност)
ваза-Vase f, -n
вазелин-Vaselin n, -s, -
вазичка-Väschcn n, -s, -
вазомоторен-vuscnmolorisch adj.(нерви)
(анат.)
вазоиодобсн-vase nförm ig adj.
Bait!-jcrum!
вайкам ce-jammcrn inlr. h. (über elw.) (за
нещо), lamentieren intr., reuen Ir. imp. (es
reut mich разкапвам се ; die beleidigenden
Worte ~ mich разкайвам се за обидните
думи ; mien Geld reut mich разкапвам се
за парите ; cs reut ihn der Strafe разкапва
се за наказанието)
вайкаие-Gebarmc n, -s, Gejammer n, -s,
Geseire n, -s, Gewimmer n, -s,
Jammergeschrei n, Lamentation f, -en,
Lamento n, -s, -s (разг.)
Ваймар-Weimar n
вайслигенде-Weißliegende n (геол.)
вакантен-frei adj. (e-n ~er Platz вакантно
място), ledig adj., vakant adj., offen
ваканции-Fcrien pl. (in die - gehen излизам
във ваканция), Hitzeferien pl. (поради
голяма жега), Vakanz f, -en (незаето
място), Urlaub m, -s, sommerferien pl.
(лятна)
вакса-Schuhkrcm m, Wichse f, -n, Schuhputz
m, -cs
ваксаджня-Schuhputzer m
ваксам-pulzen tr., wichsen tr.
ваксвам-schwärzen tr. rcfl. (ctw.) (mit Kohle
~ изписвам c въглен ; der Rauch hat die
Mauer geschwärzt от пушека е почерняла
стената)
ваксина-Lymphe f, -n, Vakzin n, -s, -c,
Schulzpocken pl. (против шарка) (мед.),
Impfstoff m, -es, -e
ваксинация-Vakzination f, -en
ваксиннрам-vukzinicren tr., impfen tr. (gegen)
BaKCiiiiiipaiie-Schutzimpfung f (предпазно)
вакснрам-wichsen tr. (обувки)
вакуум-Leer n. -s, Leere f, Leerheit f, Saugzug
m (tcxh.), Vakuum n, -s, -kua
вакууманараг-Vakuumapparat m (tcxh.)
вакуумен-Vakuum..
вакханка-Mänadc f, -n
вакцина-Scliutzgift n
вакцннация-Pockcnimpfung f (против
шарка) (мед.), Schluckimpfung f
(безинжекцнонна)
BaKuiiiiiipaM-cinimpfen tr., impfen tr. (e-n
gegen elw.)
вакцииираие-Impfung f, Impzwang m
(задължително)
вал-GrcnzwaIl m, Antriebswelle f (двигателен)
(техн.), Flügelwelle f (на крило),
Krcuzwcllc f (карданов), Kugel fang m (на
стрелбище) (воен.), Kurbelwelle f
(колянов), Kurtine f, -n (съединителен,
между два бастиона), Spindel f, -n (на
машина), Übersetzung f (предавателен),
Vorgelege n (преводен) (техн.),
Vorgelegewelle f (на предавката) (техн.),
Wall m, -es, *e (воен.), Welle f, -n (на
машина) (техн.), Zugwelle f (рабовещ само
91
валяк
на разтягане) (техн.)
вале-Valet m, -s, -s (карт.)
валеж-Regenfall rn (от дъжд), Regen ш, -s
валежн-Wasserniederschläge pl.,
Niederschlage pl.
валенка-Filzschuh m
вaлelгnIOcт-Aloлrligkcit f, -en (хим.), Valenz
f, -en (хим.), Wertigkeit f, -en (хим.)
валенция-Valenz f, -en (хим.), Wertigkeit f (на
атоми)
валериана-K.atzengemaander rn (бот.),
Katzenkraut n (бот.), Spiek m, -s, -e, Spicke
f,-n
валз-Walze f, -n
вали-hageln imp. (град), hcreinschneien imp.
(сняг) (cs schneit zum Fenstr herein вали
сняг през прозореца), regnen tr. (es regnet
вали дъжд; cs regnet wie aus Eimern вали
като из ведро; cs regnete Ohrfeigen валяха
укори), schlackern 1г.(лапавнца), schloßen
tr. (град), schmaddern intr. h. (мокър сняг),
schneien intr. h. (сняг) (cs schneit вали сняг
; sie sind mir auf einmal ins Haus geschneit
изтърсиха ми се изведнъж в къщата ; es
hat ihm in die Bude, Hütte geschneit случоха
му се неприятности)
валиден съм-gcllen* intr. h (das gilt auch für
dich това е валидно и за тебе), geltend adj.
part. (nach geltendem Recht според
валидните закони), gültig adj., kurant adj.
(за монети)
валнден-perfekt adj.(~ werden псализира се;
des Geschäft ist ~ geworden сделката се
слючн), rechtsgültig adj. (правно), statthaft
adj., stichhaltig adj., valid adj., vollgültig
adj., gültig
валидиост-Gangbarigkeit f, Geltung f, -en,
Geltungsdauer f, Gesetzeskraft f (на закона),
Gültigkeit f, Kraft f, -re, Rcchlsgülligkcil f
(правна) (юр.), Statthaftigkeit f, -,
Stichhaltigkeit f, Vollgültigkeit f, - (пълна),
Wirkung f, -en
валирам-аЬпагЬсп tr.
валня-Wali m, -s, -s
валма-Raufwolle f
валмо-Flausch m, -cs, -c, Flocke f, -n
валог-Gesenke n, -s (reorp.)
валонец-Wallone m, -n, -n
валонски-wallonisch (език)
валорнзация-Aufwertung f (икон.),
Valorisalion f, -en
валоризирам-aufwerten tr. (чрез наредба след
инфлация) (икон.), valorisieren tr.
валс-Abklatschwalzer ш (със сменящи се
играчи), Hopser m, -s, Walzer m, -s
валсирам-walzen intr. h. (c дама), Walzer
tanzen
валсувам-walzen intr. h. (c дама)
валута-Devisen pl., Edelvaluta f (благородна,
скъпа) (икон.), Goldwährung f (златна)
(икон.), Moneten pl., Sorte f, -n (чужда),
Valuta f, -len, Volute f, -n (орнамент,
особено в барок), Währung f, -en
валц-Rolle f, -n, Walze f, -en
валцдрат-Runddraht m (техн.)
валцувам-rollen tr. refl. (метал) (техн.),
walzen tr. (метал, ламарина, каучук)
валцувачка-Richlbank f (техн.)
валчсст-knäuciig adj., kugelgleich adj.,
kugelrund adj., rund adj.(~c Arme, Hände,
Backen закръглени ръце, бузи ; -e Zahlen
кръгли числа ; ~е Schultern заоблени
рамене ; ~с Augen machen опулвам очи ;
sich dick und - essen напълнявам от много
ядене ; es geht alles mit mir - всичко се
върти пред очите ми)
вальор-Valeur f, -п (търг.)
валяк-Ackerwalze f (полски валяк),
Auftragswalze f (мастилен) (псч.),
Dampfwalze f (парен), Docke f, -n (за
гладене на бслъо), Drahtwalzc Г(прокатен)
(метал.), Drehrolle f (техн.), Gartcnwalze
f, Kleltenwalze f (бодлив), Mangel f, -n,
Modul m, -s, -n (за щампосванс), Molette
f, -n (за отпечатване на орнаменти),
Reckwalze f (прокатен), Rolle f, -n,
Schanzkorb m (от фашини),
Schollenbrecher m, Stelze f, -n (със срязани
жлебове) (техн.), Torus m, -, -ri, Walze f, -
n, Walzenapparat m (бояджийски), Welle
f, -n (техн.), Wellrad n (на кладенец),
Zackcnwalze f (назъбен) (техн.), Zylinder
валям се
92
m
валям ce-stäubcn tr. rcfl. (за кокошки),
an walzen lr. (c валяк), eimvalken lr. (техн.),
filzen tr., wälzen lr. rcfl.
валяне-Walke f, -n (на сукно)
вамп-Vamp m, -s, -s (разг.)
BaMiiiip-Fcg(e)tcufcl m (мит.), Vampir m, -s, -
s (zum - werden вамппрясвам) (зоол.)
вана-Glasliafen m (lexn.), Herd m, -es, -c (na
металургична пещ) (метал.), Schale f, -n
(за фотообработка), Sitzbad n (за седяща
баня), Wanne f, -n
ваналнй-Vanndin n, -s, - (хим.), Vanadium n, -
s, - (хим.)
иаплалин-Wandalc m, -n, -n
Bainiajiiuiiiia-Zcrstörungswut m
ванилин-Vanillin n, -s, - (хим.)
ваннли}|-Vanille Г, - (плод, подправка,
растение)
вансвам-iiirbcn tr.
вар-Kulk m, -s, -e (gelöschter Kalk гасена вар),
Kalklösche f (газена), Löschkalk m (гасена)
парак-Flitlergold n, Fliltcrsilbcrn (сребърен),
Goldbiult ii, Goldschaum m, Rauschgold n
(златен), Rauschsilber n (сребърен),
Schaumgold n, Wischgold n, Blattgold n, -
cs
ßapaiiT-Gcwährschein m
парварнн-ВагЬаг(е) m, -cn, -en
варварски-barbarisch
варда-Achtung f, Bahn frei!
варварство-Wildheit f, Barberei f
вардалям ce-rangcn inlr. h. refl.
вардалям-ntngcln intr. h. refl.
Вардар-Wardar m
вардя-hütcn tr. (vor), behüten tr., wachen tr.
(über A, D), bewachen tr. (auf A),
achlgeben* lr. (auf A)
варел-Faß n, -sscs, -sser, Heringsfaß n (c
херинги), Metallfaß m, Pipe f, -n (за вино)
eapeiie-Schnapsbrennerei f (на ракия), -Sod m,
-s, -е (еднократно)
Bapeno-Gcsoltene(s) n, -n (готв.)
вариане-Lesart f
вариант-Variante f, -n, Version f, -en
варианта-Variable f, -n (мат.)
вариации-Vuriation f, -cn
вариво-Hülscnfruchl f
вариете-Variete n, -s, -s
варннрам-variicrcn intr. h. tr.
Bapuiipaiic-Abvvechs(e)lung f, -cn
вариклечко-Erbscnzähler m
варило-Schmclzc f, -n (tcxii.)
вариола-Schwarzblattern pl., Blattern pl.,
Pokkcn pl.
варирам-ubwandeln tr. rcfl.
вариращ-variabel
парнсвам-tünchcn lr.
варицела-Windpocken pl. (смфизематозна)
(мед.)
варня-Fäustcl n, -s (мин., стр.)
варка-Nachcn m, -s, Sod m, -s, -е (еднокрашо
варене)
ßapinma-Kalkbrcnncrci f (за печене на вар),
Kalkgrube f (за гасснс на вар), Kalkhütlc Г
(за печене на вар)
DapoBHK-Fascrknlk m (влакнест) (мннер.),
Grobkalk п (едрозърнест) (геол.), Kalk in,
-s, -с, Kalkstein in, Malm m, -es
варовит-kalkhaltig, kalkig
uapoBiiTOCT-Hürte f, -n (die Harte des Wassers
варовитостта на водата)
вароподобен-kalkartig
варосвам-kälken tr., kalken lr.
варосване-Schlämmung f
варусвам-kälken lr. (почвата)
Варшава-Warschau n
варя-aufsiedcn tr., dünsten lr. (на пара) (готв.),
klcngen tr. (семена от шишарки), kochen
tr. (яйца, кафе), lüttem inlr. (нърцуца),
sieden* tr. (вода, яйца, картофи, кафе)
(Salz, Zucker ~ рафинирам сол, захар; ein
weich gesottenes Ei рохко яйце)
васал-Dienstmann m (ист.), Geolgsmann m
(ист.), Lehnsmann m pl. ..leute, Lehnsträger
m, Vasall m, -en, -en
васален-tributär (княжество), vasailisch
васали-Gefolgschaft pl. (на феодал) (ист.)
васалнте-Dienslmannschaft f, pl.
ват-Watt n, -s, - (мярка) (ел.)
вата-Watte f, -n (mit Watte füttern подплатявам
c вата)
93
вдигам се
ватаж-Wattverbrauch m (на електрически
уред) (ел.)
ватали-Wcberladc f (текст.)
ватерлиния-Wasserlinie f (мор.)
вати-Maifeld n, -es, -er, Wattenmeer n (геогр.)
BaniKan-Valikan m
BaTiiKaucKii-vatikanisch
Ватиканът-Kirchenstaat m
ватирам-wattieren tr. (дреха)
ватмаи-Fahrer m, -s, Führer m, -s, Wagenführer
m, Straßenbahnfahrer m
ватметър-Waltmcter in (ел.)
ват-час-Wattstunde f (ел.)
вафла-Waffel f, -n
вахта-1.Quartier n, -s, -е (като време на
дежурство, като пост м като част от
екипаж на ност) 2.Quarticrsvolk п
(дежурна) (мор.) 3.Wache f, -n, Wacht f, -
en
Baui-Ihr
Ваша-Ihre
Ваше височест uo!-Sirc
Baute евличество-Eurc Majastät
Bauiininoii-Washington n
ваипп e-Eurigen pl. (близките)
Baiuo-Ihr
вая-aus dem Steine, in Steine hauen*, meißeln
tr.
ваятел-Gcstallcr m, -s, Bildhauer m
ваятелски-gcstal torisch adj.
ваятелство-Plastik f, -
вбссявам-с-п wild machen, in Wut bringen*
tr.
вбетонирам-cinbclonicrcn tr.
вбивам (ce)-cinprängcn tr. reif,
вбивам ce-rammen tr. (в друг кораб)
B6iißaivi-cinhämmern tr. (в главата нщ.),
cinkeilen tr., einschlagen* tr., einsloßen* tr.,
keilen tr. refl. (клин), zwängen tr. refl.
вбиване-Einschiag in, -s, Einschläge
вбнвач-KciIcr m (на клинове)
вглеждам ce-ansehcn* tr., anslarrcn (r.
вглъбен-versonnen
вглъбепие-Mcdilation f
вглъбеност-Sammlung f, -en (paar.),
Versonnenheit f, -, Versunkenheit f, -
вглъбявам ce-einkehren intr. s, meditieren intr.,
sammeln refl. (прен.)
вглъбявам ce-verrinnerichen tr. refl.
вглъбяване-Einkehr f, -en, Sammlung f, -cn
(разг.), Verinnerlichung f, -
вгиездявам-einbauen tr, einmaucn tr.
вграждам-einbauen tr. (техн.), einmauem tr.
вграждане-Einbau m (crp.)
вгръбеност-Verinnerlichung f, -
вгъвам ce-einspringcn* intr. s
вгъвам-einbiegen* tr, eindrückcn tr
вгьнатост-Einbruchtung f, -cn
вдавам ce-ausbuchlcn intr. h. (навътре) (като
залив) (e-c ausgebuchtclc Küste бряг c
много гънки и заливи), einspringen* intr.
s, hingeben* refl., hinausragen tr. (in A),
nachgeben* tr.
вдавам-einbicgcn* tr, cinziehcn* tr. refl.
вдаден-verlieft
вдатина-Ausbuchlung Г, -cn (на граница,
фронтова линия)
BHeTinieii-kindisch (старец)
вдетннявам ce-kindisch werden
вдига ce-rauchen intr. h. (за мъгла) (die Höhen
~ мъгли се вдигат от иисиншс)
вдигам-heben* tr.,aufhebcn* tr, forlräunien tr,
wegräumen tr. (den Tisch abräumen вдигам
масата), errichten tr. (къща), aufwigeln tr.
(c-n Aufstand machen вдигам бунт ; Lärm
machen вдигам шум ; Geschrei erheben
вдигам вой ; in die Luft sprengen вдигам
във въздуха; e-n Schüler aufrufen вдигам
ученик ; die Achseln zucken вдигам
рамене)
вдигам cc-abhebcn intr. refl. h, aufrollcn intr.
s. (der Vorhang rollt auf завесата се вдига),
empören refl., erheben* refl., raffen tr. refl.,
aufblickcn intr. h. (поглед) (nach clw. ~)
(към нщ.) (ich blicke zu ihm auf гледам го
c уважение, възхищавам се от него),
aufbringen* tr. (c-n Bau, e-n Kranken -
издигам сграда, вдигам болен на крака),
auflieben* tr. (заседание) (die Tafel ~
ст авам от трапезата), auflicben* tr (товар)
(clw. vom Boden - вдигам нщ. от пода ;
den Kopf, die Augen ~ повдигам си
вдигаме
94
главата, очите), aufwerfen* tr. (нагоре) (е-
е Fahne - развявам знаме ; den Kopf ~
вирвам глава), aufziehcn* tr. (тежест,
мрежа, котва, платна, завеса, мост, шлюз)
(den Schlagbaum - вдигам бариерата),
emporrichten tr., erheben* tr. (das Glas ~
вдигам чаша), haseliercn intr. h. (голям
шум), heben* tr. rcfl. (тежести, торба,
котва) (die Hand zum Schwur heben вдигам
ръка за клетва ; ein Kind aufd Pferd heben
вдигам дете на коня ; das Glas heben
вдигам чаша), hieven tr. (котва c макара)
(мор.), los/ankem tr. (котва), polstern intr.
h. (голяма дандания) (der Wagen polstert
über die Brücke колата трополи през моста
; ins Zi mmer - втурвам се c тропот в стаята
; auf dem Boden polstert cs на тавана
трополят духове)
вдигаме-krawallcn intr. h. (шум)
вдигане-Hub m, -s, -re, Sprengung f
вдигачка-Ankcrspill n (котвена) (мор.),
Ankcrspillc f (котвена) (мор.), Ankerwinde
f (котвена) (мор.), Fördermaschine f(Texn.),
Kippwagen m (техн.), Winde f, -n (техн.)
вдишвам-einatmcn tr., cinzichcn* tr. rcfl.,
hauchen tr.
вдишвапе-Atcmholcn n, Inspiration f
вдлъбнат-cingebeult adj., konkav (леща),
plankonkav (от едната сграна, от другата
плосък), verlieft
вдлъбнатина-Einbruchtung f, -еп, Einbeulung
f, -сп, Höhle f, -n, Höhlung f, Kaar n, -s, -e
(в скала), Kar n, -s, -е (в скала), Körbchen
n, -s (в задните крака на пчела), Maar п, -
s, -е, Schlagloch п (по шосе, път),
Vertiefung f, -е, Wahnkante f (на греда)
вдлъбпатост-Konkavität f
вдовец-Witwentum m, -s, Witwer, -s
вдовица-Witfrau f, Witib f, Witwe f, -n
вдовство-Witwenslan m, Witwerschaft f,
Witwerstand m
вдругиден-übermorgen
вдухвам-einblasen* tr., Verblasen* tr. refl.,
hineinwehen tr. (за вятър)
вдухваие-Gebläse n, -s
вдълбава ce-einbohren refl.
вдълбавам-aufstcchen* tr. (гравьорска плоча)
(изк.), cinbohrcn tr., ritzen tr. (s-n Namen in
die Rinde ~ изрязвам си името в кората на
дърво), treiben* tr., verliefen tr. rcfl.
вдълбаване-Talfahrt f(c руднична машина)
вдълбочавам ce-cindringen* intr. s,
hincindenken* refl. (sich in etw. А) (в
нещо), hineinlesen* refl. (sich in e-n Autour
hincinlescn вдълбочавам се в автор),
vcrrinncrichcn tr. rcfl., vertiefen tr. refl. (sich
in ein Buch ~ вдълбочавам се в книга)
вдълбочавам-senken tr. (шахта)
вдълбочеп-abgründig adj.
вдълбоченост-Verlicflhcit f
вдън-in der Tiefe, in den Tiefen, zutiefst (in D)
(in den Tiefen des Waldes вдън горите)
вдървен-klamm (от студ), kreuzsteif (в
кръста), stäbchenslcif (съвсем), steif (e-n
~en Hals haben имам схванат врат ; recht
- in s-r Meinung haben упорствам на
мнението си), starr
вдървеност-Erstarrungf, -cn, Starre f, Steifheit
f
вдървесинивам ce-verholzcn intr. s.
вдървявам ce-erstarren intr. s (erstarrte Finger
вдървени пръсти), versteifen tr.
вдървяване-Versteifung f
вдъхвам-cinhauchcn tr., einzichen* tr. refl.,
hauchen tr., einflößen tr. (чувства), cinatmcn
tr.
вдъхвам-militarisieren tr. (военен дух)
вдъхновен-gcislcrfüllt adj., schwunghaft,
begeiestert, inspiriert
вдъхновение-Eingcbung f, -cn, Elan m, -s,
Inspiration f, Begeisterung f
вдъхновнтел-Ansti fler m, -s, Drahtzieher m
(таен, скрит), Hintermann m (задкулисен)
вдъхиовнтека-Muse f, -n (на поет)
вдъхновявам-inspmeren tr.
вдявам-durchfädeln tr. tmb., durchziehen”1 tr.
trnb., einfädeln tr. (конец), einziehen* tr.
refl., fädeln tr.
вдяваие-Geschirreinzug m (в нищел ката)
(текст.)
вдялвам-einschnciden* tr. refl., einkerben tr.,
kerben tr. (in A)
95
вектор
вдясно-rechts (-der Wolga вдясно от Волга ;
- stehen стоя отдясно; er steht sehr weil -
той е много десен в убежденията си; nach
- надясно ; - um ! надясно ! ; halten Sie
sich - ! вървете все вдясно ! man wußte
kaum noch, was - und was links war не се
знаеше кой кум, кой сват)
вегетарианец-Vcgctatier m, -s
BererapitaiiCKii-vcgatarisch
вегетарианство-Vegetarismus m
вегетативен-vcgatativ, Wachstums- (vegetative
Fortpflanzung вегетативно размножаване)
вегетация-Vegalalion f, -, Wucherung f, -cn
(мед.)
вегетирам-dahinlcbcn intr. h, dahinvcgeticrcn
intr. h, vegetieren intr. h., wachsen* intr. s.
Ведите-Wcda in, -s, -den /-s (на индуситс)
(лпт.)
веднага-а lempo adv. (разг.), flugmüde adv.,
schnurstracks, sofort, sogleich,
spornstreichs, gleich
ncAiiarauieii-sofortig
ведно-zusammen, mitsamt D
веднъж-einst adv., einmal
ведомост-Listc f, -n, Verzeichnis n, -scs, -sc,
Pcrsonalvcrzcichnis n, Gehaltslisle f
ведомствен-ressortmäßig
ведомство-Dicnstzweig m, Ressort n, -s, -s (zu
jds ~ gehören намирам се под ведомството
на някого), Staatsbehörde Г, Behörde f, -n,
Amt n, -es, -fer (einem Ministerium
unterstellt под ведомството на някое
министерство)
ведрина-Klarheit f, Sercnität f, -, Screnität f, -
, heiteres Wetter, Heiterkeit f, Frische f (на
духа), Morgengymnastik f
ведро-Eimcr m, -s, Kübel in, -s (дървено) (cs
gißt wie mit Kübeln дъжд се лее като из
ведро), Küfer f, -n, Schein m, -s (sein licht
unter den - stellen скромнича; es gießt mit
—n вали като из ведро)
ведрост-Frohcit f
ведър-frisch adj., froh adj. (mit -ein Mut c
ведро настроение), heiter, klar (небе,
време)
вее-wchcn intr. h. (вятър, буря, нов дух) (es
weht ein scharfer Wind вее суров вятър ;
mit dem Tuche wehen вся е кърпичка)
веене-Geflattcr n, -s
веещ-auflandig adj. (от морето към сушата)
(вятър)
вежда-Augenbraue f, Braue f, -n
вежлив-aufmerksam adj. (er ist sehr - gegen
sie тон е много внимателен, вежлив към
нея), galant adj., höflich, sillig
вежлнвост-Galantcric f, -n, Höflichkeit f,
Politesse f, -n, Rücksichlnchmcn n,
Zuvorkommenheit f, -, Aufmerksamkeit f
вездесъщ-allgegenwärtig
веза-stickcn tr.
Везер-Weser f
везир-Vezier m, -s, -c, Wesir in, -s, -e
везирство-Wesirat n, -s, -c
везмо-Stickerei f, -en, Slickwerk n
везна-1 .Liegehalle f, -n (от лицев вие)
2.Standwaage f (спорт.), Waage f, -n
(спорт.) 3.Waageknien n (колянна)
везни-1 .Drehwaage f (торзионнн) (фнз.)
2.Gcldwaagc f (сарафски) 3.Goldwaage f,
pl. (златарски) 4.Hangwaagc f (във вие)
(спорт.) 5Justierwaagc f (контролни, за
монети) 6.Küchenwaage f (кухненски)
7. Waagc f, -n (die -schal:gl aus стрелката
на везните се наклонява ; clw, auf der -
wägen меря нещо на везни ; e-m die -
halten на едни везни сме е някого, мога да
се меря е него ; jedes Wort auf die - legen
меря си думите на аптскарски везни)
8. Waage f, -п (съзвездие)
везя-stickcn tr.
венка-Rankc f, -n, Reis n, -es, -er, Zweig in, -
es, -e
венкн-Abholz n, -es, -fer (изсечени вейки),
Weidenband n (от върба, конто са на
вързоп)
век-Jahrhundert n, Sükulum n, -s, la, Zeitalter
n, Ewigkeit f
векове-М ittclaltcr п (средни)
вековен-jahrhundcrlcalt, jahruhndcrlclang,
säkular, ewig
вектор-1. Vektor m, -en, -cn 2.Richlungsgcradc
f (tcxh.) 3.Zeiger m, -s (мат.)
векторен
96
векторен-vektoriell (мат.)
векувам-cwig leben
велелепен-hcrrlich
Bejiejieiiiie-Herrlichkeit f, -en, Pomphaftigkeit
f.-
велемощен-großmächtig adj. (поет.)
велзевул-Beclzcbub m, -s
велик-groß adj. (der Große Ozean Великият
океан)
великан-Gigant m, -en, Heunc m, -n, -n, Hüne
m, -n, -n, Riese m, -n, -n (er ist durchaus
kein ~ гой съвсем не е атлет; ein ~en Geist
духовен великан; ein~en Arbeitskraft sein
имам огромна работоспособност)
велнкапка-Ricsin f, -nen
велнкански-hüncnhafl, pyramidal, riesenhaft,
titanenhaft, titanisch
Великден-Auferstehung f (църк.),
Aufcrstehungsfesl n (църк.), Ostern f, -n
велнкденски-Oslcr-, österlich (Osterei
великденско яйце)
великденче-Ehrenprcis m (бот.), Gamander m,
-s (вид) (бот.), Veronika f, - (бот.)
Великобритаиии-Großbritannicn n
ВСЛ иKo6pirraiicKit-großbri (anisch adj.
BejiiiKoytyuieii-cdelmülig adj., generös adj.,
großgesinnt adj., großherzig adj., großmütig
adj., hochherzig, weitherzig
великодушие-Edelmut m, Generosität f, -cn,
Großherzigkeit f, Großmut f (~ üben
проявявам великодушие), Großsinn m,
Hochherzigkeit f
великолепен-fabelhaft adj. (das ist ja ~ ! това
е великолепно !), genial adj., göttisch adj.,
großartig adj., herrlich, klassisch, köstlich,
magnifik, pfundig (ein -er Kerl чудесен
човек; des ist~! знаменито!), phantastisch
(e-e ~e Geschindigkeit невъображаема
бързина; ein -er Abend знаменита вечер),
prunkvoll, wunderbar
великолепне-Gepränge n, -s, Herrlichkeit f, -
en, Pomp m, -s, Staat m, -es, -en (das ist
nur zum —c това е само за показ; ~ machen
контя се; in vollem - в гала облекло; das
macht ~ това дава разкошен вид; mit etw.
~ machen парадирам с нещо ; es ist ein
wahrer ~, wie sic ihre Kinder erzogen hat
възпитала е дацага cn ; unser Fest war
wirklich ein - ! тържеството ии беше
знаменито ! ; sich in ~ werfen наконтвам
се)
вел и колепно-königl ich
великомощсн-großmächlig adj.
великонемскн-großdcutsch adj. (ист.)
великоруски-großrussisch adj.
велнчав-fcicrlich adj., hehr, majestätisch,
erhaben
величавост-Großartigkcit f, Hoheit f, -en (die
Hoheit der Natur величавостта на
природата), Majastät f, -en, Erhabenheit f
величаене-Anpreisung f, -en, Apotheose f, -n,
Verherrlichung f, -cn
величая-anprcisen* tr. (e-m seine Ware ~ хваля
стоката си икм.), erhöhen Ir. refl., feiern Ir.,
hochpreisen* tr., rühmen tr. (c-m, etw. ~
хваля некого, нещо ; e-n als edel, e-n
Helden, etw. als edel - славя некого като
герои, хваля нещо като благородно ; е-п
е-г Sache wegen - славя някого за нещо),
verherrlicchn tr.
велнчествеи-crhaben adj., gewaltig adj.,
großartig adj., hehr (образ, фигура),
majestätisch
велнчественост-Erhabcnheit f, -en, Hehre f, -
, Hehrheit f, -
велнчество-Majcslät f, -cn
велнчие-Erhabenheit f, -en, Gewaltigkeit f,
Größe f, -n, Großartigkeit f, Hoheit f, -en,
Majestät f, -en
величина-l.Ansatzgröße f (диференциална)
(мат.), Durchschnitt m, -(e)s, -е (средна) 2.
Klasse f, -n (ein Künstler erster Klasse
художник от първа величина), Format n, -
(e)s, -e, Größe f, -n (e-e unbekannte ~
неизвестна величина) 3. Inhalt m, -s, -e
(маг.) 4.Zahlengröße f (числена)
BuiMO)Ka-Adligc(r) m, -n, -n, Würdentanger m
велможи-Adelstand m
велосииед-Fahrrad n, Rad n, -es, -rer (ich fahre
~ карам колело), Velo n, -s, -s, Veloziped n,
-es, -e, Zweirad n
велоси недист-RadbalIer m, Radfahrer tn
97
верен
велосинед-състезател-Steher m, -s
велосипедч-Holländer ш, -s (детско
триколсйно)
велур-1.Rauchleder п (черен) (техн.) 2.Samt
m, -cs, -е 3.Velour m, s-, -е (плат, кожа),
Wildleder n (от кожа на благороден дивеч)
велурен-samten
вепа-Ader f, -n (e-n zur... lassen, e-m die ...
schlagen, öffnen пускам нкм кръв),
Drossclader f (вратна) (анат.), Krampfader
f (разширена), Pfortader f (портна) (анаг.),
Vene f, -n (анат.)
вендета-VendeUa f, -tten
веиди-Wenden pl.
вендка-wcndin f, -nen
вендскн-wcndisch
Венера-Venus f (мит.)
венерическп-vcneisch
венец-1.Kranz in, -es, -rc (Kranz winden вия
венец ; c-n Kranz am Grabe niederlegen
полагам венец на гроба), Krönung f, Krone
f, -n (на най-възвишеното, най-красиво го,
най-съвършсиото), Gewinde n, -s, Ring in,
-es, -e (schwarze ~e um die Augen черни
кръгове около очите ; е-е Wohnung im ~
tauschen правя верижна смяна на жнлшцс)
2.Zahnfleisch п (на зъб) (анат.) 3. Kamm
m, -s, -i-с (от зъбци на зъбчато колело)
(техн.)
венецнанскн-vencdisch
Венеция-Venedig п
Венецуела-Venezuela п
венецуелец-Venezolaner m, -s, Venezueler m,
-s
венецуелскн-vcnezucl isch
венозен-venös
вентил-KIappc f, -n, Ventil n, -s, -e
вентила rop-Durchlüfter m, -s, Entlüfter m, -s,
Fächer m, -s, Gebläse n, -s (вдухващ), Lüfter
m, -s, Lüftung f, -cn, Luftröhre f, Pulsator
m, -s, -oren, Pulsalormaschine f, Ventilator
m, -s, -cn, Windladc f (мин.)
вептилацин-Durclilüftung f, -en, Lüftung f, -
cn, Ventilation f, -
Bcm iunipaivi-vcnliliercn Ir., lüften Ir.
Bciri'03-Windmonat m
вентрилоквист-Ventriloquist m, -cn, -en
вентуза-Scrröpfkopf m, -s, 4-c
BeimexBaneiiiiH-Gelobhudel n, -s, pl., Loblied
n, -es, -er, Lobpreisung f
венчавам-kopulieren tr., trauen tr. refl. (in der
Kirche - lassen венчавам се в църквата),
Tauzeuge sein
венчавам ce-traucb lassen“ refl., verheiraten
refl.
венчаване-Kopulation f, -cn
венчавка-Trauhandlung f, Trauung f, -cn,
Hochzeit f
веичален-Trauungs- (Trauring венчален
пръстен)
венче-I.Korolla f, -n (бот.), Korollc f, -n (бог.)
2.Kränzchcn n, -s 3.Kranz m, -cs, ч-с (на
цвят), Krone f, -n (на цвят)
венчелистче-Kroncnblatt n (бот.), Pctal n, -s,
-c, Pclalum n, -s, -..talcn
веранда-Vcrandc f, -n
вербувам-anhcucrn tr. (моряци) (мор.),
anwerben* tr. (привърженици на някаква
кауза, работници, войници), heuern tr.
(моряци), rekrutieren tr. refl. (восн.),
werben* tr. (e-n für elw.)
вербуване-Anwcrbung f, Werbung f, -cn (за
работа)
вербувач-Schlcppcr m, -s (конто води канени
на съмнителни заведения). -Werber m, -s
(конто събира работници)
вердикт-Wahrspruch m (на съдебни
заседатели)
верен-anhänglich adj., fehlerfrei adj., getreu
adj. (s-m Versprechen ~ верен на
обещанието си), korrekt, pflichtgclicu (на
дълга си), pflichttreu (на дълга си), recht
(ist das - Weg nach dem Alcxandcrplatz ?
това ли c пътят към Алсксандсрнлатц ?
der ~e Weg ans Ziel zu kommen правилният
път, за да се постигне целта ; ist das der -
Schlüssel ? това ли е ключът ? ; auf der
~cn Spur sein на правилна следа съм ; aus
dem *“Cn Gleise kommen отклонявам се от
правия път ; komme ich ~ hier ? na
правилен път ли съм ? ; ~ daran sein иа
нрав път съм ; mir ~ ist ако не се лъжа ;
верига
98
etw. ins -e Licht setzen поставям нещо в
правилна светлина; nicht ~ im Kopfe sein
не съм с всичкия си ; das geht nicht mit
~en Dingen zu това е дяволска работа),
redlich (човек) (ein -er Blick открит поглед
; es ~ mit e-m meinen желая на някого
доброто; sich - ins Zeug legen залавям cc
добросъвестно), richiggchcnd (за
часовник), richtig (die Maschine, die Uhr
geht - машината работи правилно,
часовникът върви вярно; ~! вярно !; etw.
~ machen уреждам нещо ; mach’s ~ !
оправи го ! ; nichts Richtiges können не
зная нищо свясно ; tue das Richtige !
поскъпвай както трябва !; zwischen ihnen
ist etw. nicht ~ между тях нещо не е в ред
; das geht nicht ~ тук има нещо тъмно ; cs
ist hier nicht ~ тук бродят духове; mit c-m
~ werden разбирам се c някого; es ist nicht
ganz ~ mit ihm не е c всичкия си), sicher
(den ~stcn Weg gehen вървя по най-
сигурния път ; s-s Lebens nicht - sein не
съм сигурен за живоза си ; ich bin m-r
selbst nicht ~ не съм сигурен в себе си ; ~
ist ~ кол кого по-сигурно, толкова по-
добре), treffsicher, treu (любов, приятел,
куче) (c-n ~ sein верен, предан съм на
някого ; s-m Eid ~ bleiben оставам верен
на клетвата си), treugesinnt,
verfassungstreu (на конституцията), wahr,
zutreffend
вернга-1 .Gei f 2.Gelenkgetreibe n
(кинематична) (техн.), Gelenkkette f
(членеста) (техн.) 3.Höhenzug m (от
планини, хълмове, възвишения) 4.Kette f,
-n, Kreis m, -es, -e 5.Kettenantrieb m (на
велосипед) 6.Schützenlinie f (стрелкова)
(воен.)
Bepiira-öapiiepa-Hafenkette f (за затваряне на
пристанището)
вериги-Eisen pl., Fessel f, -n (e-n in ~n schlagen
слагам нкм. вериги), Fußeisen n (за крака)
верижка-Kette f, -n, Kettel n, -s
веризъм-Verismus m (в Италия около 1900
r.)
веристичен-veristisch
вермахт-Wehrmacht f (на фашистка
Германия)
вермут-Wermut m, -s, Wermut m, -s
вернисаж-Vorbcsichligung f
Bepiioiio4aiiiiK-Untertan m, -s, -cn
BepiioiKutaiiimecicii-untertantig
всроизповедавеи-konfessionell
вероизноведапие-Konfcssion f, -cn, Bckentnis
n, -ses, -se
вероломен-abslrünnig adj. (s-r Partei, s-m
Versprechen, s-m Glauben ... sein, werden
съм изменник, изменям на партията,
нарушавам обещанието си, отсъпвам от
вярата си), heimtückisch, meineidig,
perfid(e), treubüchig, treulos, verräterisch
вероломпик-Trcubrcchcr m
вероломно-hinterrücks
вероломност-Trculosigkcit f
вероломство-Hcimtücke f, Perfidie f, -n,
Treubruch m, Verrat m, -es, -
вероотсгъниик-Apostal m, -en, -en, Dissident
m, -en, Lapsus m, Renegat m, -en, -cn
вероотстъпннчество-Aposlasie f, -n
веротьринмост-Toleranz f, Duldung f
Bepoyneinie-Religionsuntcrrichl m, -s
вероятен-mutmaßlich (der ~e Täter
вероятният извършител ; es waren - drei
Mann били са вероятно трима души),
plausibel, scheinbar, vermutlich,
wahrscheinlich, höchstwahrscheinlich,
mutmaßlich (der ~e Täter вероятният
извършител ; es waren - drei Mann били
са вероятно трима души)
вероятно-schätzungsweise, schon (die Sache
wird ~ gelinden работата все ще успее),
vermutungsweise, voraussichtlich
вероятност-Vermutung f, -en (aller - nach no
всяка вероятност), Wahrscheinlichkeit f, -
en
верпен-Pinte f, -n
Bepcaiui-Versailles n
версия-Version f, -en (на факт, събитие),
Fassung f, -en
верста-Werst f, -cn (мярка)
вертебрален-vertebal
вертеп-Kaschemme f, -n, Schlupfwinkel m,
99
вестникар
Höhle f, -n, Lasterhöhle f, -en
вертикал-Vertikale f, -n (мат.)
вертпкала-Vertikale f, -n (мат.)
вертикалеи-scheitelrecht, senkrecht (e-e ~e
Linie, e-e Senkrechte ziehen, fällen вдигам,
спускам перпендикуляр ; das ist ~ това e
чудесно), vertikal
вертикален-vertikal
верумашина-Schleifrnaschine f (техн.)
верую-Kredo m, -s, -s, Glaubensbekenntnis n,
-ses, -se, Credo n, -s
верующ-gläubig
весел-aufgedreht pari, adj., aufgeknöpft pari,
adj., aufgekratzt part. adj. (разг.), aufgeräumt
adj. (разг.), farbenfroh adj., fidel adj. (ein
-es Haus веселяк човек), flott adj. (~es
Leben fuhren водя весел живот), freudig
adj., fröhlich adj. (e-e ~e Miene zeigen
показвам cc весел), froh adj. (mit ~em Mut
c весело настроение), frohgemut adj.,
gesellig adj., gespaßig adj. (диал.), heiler
(лице, нрав, настроение, компания) (in
heiterer Stimmung sein във весело
настроение съм), herzensfroh, jovial,
kreuzfidel, kurzweilig, leichtherzig,
leichtlebig, munter (das Kind ist - geworden
детето се събуди ; die Nacht über - sien
цяла нощ бодърствувам; ~е Farben светли
цвегове ; ~und zufrieden весел и доволен
; bleiben Sie gesund und ~! останете живи
и здрави !), pläsicrlich, pudelnärrisch,
seelenvergnügt (много), spritzig,
vergnüglich (настроение), vergnügt
(morgen wollen wir uns e-n ~en Tag machen
утре ще се веселим), wohlgemut
веселба-Fröhlichkeit f, Lustbarkeit f,
Belustigung f, Fest n
веселие-Fidelitas f, Fröhlichkeit f, Gaudium n,
-s, Kurzweil f, Mordsgaudi(um) n (голямо),
Polsterabend m (c голяма дандания в
навечерието на сватба), Lustigung f
весело-hoch
веселост-Aufgeräumlheit f, -en, Fidclilas f,
Freudigkeit f, Fröhlichkeit f, Froheit f,
Frohsinn m, -(e)s, Heiterkeit f, Jovialität f,
Scrcnität f, -, Serenitäl f, -, Spaß m, -cs, 4-c
(s-n ~ haben забавлявам се ; e-m viel ~
wünschen желая на някого весело
прекарване ; das hat ihm diebischen ~
gemacht това му достави страшно голямо
удоволствие ; e-m den ~ verderben
развалям удоволствието на някого)
веселя-lclzcn tr. refl., erheitern tr., belustigen
tr.
веселя ce-vergnügen refl.
веселяк-Клорр m, -s, lustiger Bursche,
Spaßvogel m, -s, Schelm m, -es, -e (der ~
guckt ihm aus dem Auge по очите личи, че
е дявол ; den ~ im Nacken haben голям
шмекер съм)
веселяшки-fröhlich adj., Rud(c)rcr m, -s
весло-Ricmcn m, -s (sich in die - legen залавям
се за работа ; — auf! вдигай греблата ! ;
ich habe mich sehr in die - gelegt доста
гребах), Ruder n, -s (sich in die - legen
загребвам здраво), Trumpf m, -es, -rc
Becjioiiorif-Rudcrfüßlerm (раковидии) (зоол.)
весг-Mär f, -cn, Märe f, -n, Zeitung f, -cn, Kunde
f, Bolshcaft f, -en
весталка-Vcrslalin f, -nen
вестгот-Wcslgole m
вестн-Tagcsbericht m (дневни),
Tagcsnachrichlen pl. (дневни)
вестибюл-Diele f, -n, Schaltcrraum m, Vestibül
n, -s, -e, Vorhalle f, Vorzimmer n
вестител-Melder m, -s, Bote m, -n, -n
BCCTHiiK-Journal n, -s, -c, Klatschblatt n
(клюкарски), Morgenblatl n (утринен),
Revolverblatt n (булеварден), Schandblalt
m (от жълтата преса), Witzblatt n
(хумористичен), Zeitung f, -en (e-e Zeitung
halten получавам вестник ; ich bin auf die
Zeitung abonniert абониран съм за вестник
; was bringt die Zeitung какво пише
вестникът; c-n Artikel in die Zeitung setzen
напечатвам статия във вестник; das stand
in der Zeitung това го пишеше във
вестника; von der Zeitung kommen идвам
от редакцията на вестника ; die Zeitung
kassieren инкасирам абонамент за
вестници), Tageszeitung f (всекидневник)
вестпикар-Zeitungsmann m, Zeitungsschreiber
вестникарски
100
m, Zeitungsverkäufer m, -s, -
вестиикарски-Zcitungs-
вестннкопродавач-Kamclott m (уличен)
вестникопродавец-Zeitungsnriann rn
вестииче-Winkelblättchen n (локално,
незначително) (разг.)
вестфалски-westfälisch
вести вам ce-erscheincn* tr., sich sehen lassen*
Beiepau-Hnudcgen m (ист.), Veteran m, -en, -
en
Beicpiiiiajieii-ticrärztlich
Berepmiap-Tierarzt m, -cs, -re
Be iepiiiiapeii-velerinür, tierärztlich (Tierkunde
ветеринарна медицина)
вего-Velo n, -s, -s (sein ~ cinlcgcn налагам
вето)
вегреи-Icicht, luftig, Wind- (Windmühle
ветрена мелница)
ветрец-Lüflchcn n, -s, Luft f, -re, leichter wind
ветрен ce-flaUcrn Ir., wehen tr. (знаме),
auslüften lassen4'
ветрил пик-zugiger Raum
ветри ло-Fäclicr m, -s
ве i рилообразен-fächerförmig adj.
встробран-Windschutzscheibc f
ветрове-Angclwind m (главните : северен,
южен, източен или западен)
вегровнт-vollhandig, windig (ден, време),
zugig
вотроюи-Fasclhans m, Fink(e) m, -en (зоол.),
Firlefanz m, -cs, -c, Holdrio n, -s, -s,
Lauchdistcl f (бот.), Luftikus m, -ses, -se,
Windbeutel m (разг.)
ветрогонство-Firlefanzcrci f, -en (разг.)
ветромер-Windmesser m
ветроноказател-Daclifahne f, Flügel m, -s
(мачтов), Kirchenfahne f (на камбанария)
(църк.), Turmhahn m (във форма на петел
на кула), Verklicker m, -s, Windfahne f,
Wetterhahn m, -s, ^-e
ветроход-Schlup f, -en (едномачтов, c две
ветрила) (мор.), Segelschlitten m, -s, -,
Segelboot n
ветроходец-Segler m, -s
ветрушка-Rötctlfalke (зоол.), Turmfalke m
(зоол.)
ветрушко-Maucrfalk m
ветря-sömmcrn tr., sommern intr. h.
веха-Wende m, -n, -n (поворотна) (мор.)
вехиа-dorrcn intr. s, kümmern intr. h., siechen
intr. h., siechen intr. h.
вехт-antiquarisch adj., alt
вехтозавстен-alttcstamentarisch
BexTopnn-Gelumpc n, -s, pl., Gerümpel pl., Kaff
n, -s, Krimskrams m, Maschpoke f, -,
Mischpoche f, -, Plunder m, -s, Rummel m,
-s, - (etw. im ~ kaufen купувам
джунджурии), Schwindel m, -s, Trödel m,
-s, Trödelei f, -en, Zimt m, -s (фам.)
вехтория-Dreck m, -(e)s, Kracher m, -s
вехтошар-Klcidcrtrödlcr m, Krcmplcr in, -s,
Plundermatz m, Trödler in, -s
вехтошарство-Trödclfiandel m
вече-schon (müßt ihr denn - gehen ? нима
трябва вече да си ходите ?)
вечен-ewig adj. (für ~е Zeilen за вечни
времена; auf ~ навеки; für ~ завинаги),
immerwähred (immerwährener Kalcdcr
вечен календар)
вечер-Abcnd ni, -s, -е, abends (morgen утре
вечер ; von morgens bis abends от сутрин
до вечер ; spät abends късно вечер ;
Heiligenabend бъдни вечер)
вечерен-abcndlich, Abend- (abendliche Kühle
вечерна прохлада ; Abenddämmerung
вечерен здрач; Abcndgumnasium вечерна
гимназия)
вечеришса-Abcndgcscllschaft f, Soire f, -n,
Untcrhallungsabend m, bunter Abend,
Tanzvergnügen n, -s
вечери и K-Abendlufl f, Abend wind m (западен
вятър), Frauenveilchen n (бот.)
вечерница-l.Abcndstcrn in ZKicfcrschwärmcr
m (борова) (зоол.), Weinschwärmer m
(лозова) (зоол.)
вечерия-Abendandacht f (църк.), Vesper f, -
en (zur ~ läuten бия за вечерня)
вечеря-Abendbrot n, Abenddessen n,
Abendmahl n, Abendmahlzeit f, Essen n, -
s, Souper n, -s, -s, Zabig tn
вечерям-soupieren intr. h., zu Abend essen*
вечно-immerdar
101
вземам
вечност-Ewigkeit f, -en (von ~ zu ~ през
вековете; in die ~ eingehen преселвам се
във вечността)
вещ-abgründig adj. (познавач, лице), erfahren
adj., expert adj., fachgemäß adj. (e-e Frage
~ behandeln разглеждам даден въпрос
вещо), fachkundig adj., fachmännig adj.,
gekonnt adj. pari., kriegskundig (във
военното дело), kundig G, rechtsgelehrt (в
правото)
вещ-Sache f, -n (bewegliche ~n движммости;
unbewegliche ~n недвижимост ; alte ~n
стари неща; e-m in die -n halfen помагам
на някото да сс облече; es gab gute ~n zum
Abendrot имаше хубави неща за вечеря ;
scharfe ~п ракия, пикантсрии; bring diese
~n zur Post отнеси тези неща до пощата;
s-c sieben ~n packen събирам си
партакешите, обирам си крушите)
Beman-vcrlicisc:nt tr., künden Ir.
вещен-dinglich adj.
вещсства-l.Eiweißkörper pl. (белтьчиннн)
2. Gcwürzsloffe pl. (ароматични)
3. Vegalabiclen pl. (растителни)
веществен-materiell, stofflich, körperlich,
dinglich, sachlich (materielle Beweise
веществени доказателства)
веществено-КопкгеШт n, -s, -ta
вещественост-DingIichkcit f, Körperlichkeit f,
Leiblichkeit f
всщество-Dcrivat n, -s, -е (производно)
(хим.), Duftsloffm (благоуханно), Farbstoff
m (багрилно), Gehirnmasse f (мозъчно)
(анат.), Gerbstoff in (дъбилно) (техн.), Hörn
m, -es, -rer (рогово), Keimstoff m
(зародишно), Keratin n. -s (рогово).
Klebstoff m (лепливо), Knopper f, -n
(дъбилно), Krankenheitssloffm (болестно),
Materie f, -n, Reizstoff m (раздразващо),
Riechstoff m (благовонно), Schadstoff m
(вредно), Tränksloff m (импрегниращо),
Tiockcnmittel n (сушилно), Stoff m, -c, -e
вещи-Habsciigkeit f, -en, Kram m, -s (дребни),
Schulgerät n (училищни), Wertstücke pl.
(ценни), Zeug n, -es, -e (sein Zeug in
Ordnung halten държа вещите си в ред)
вещина-Fertigkeit f, -cn, Gcübhcil f,
Tüchtigkeit f, -
вещица-Нехе f, -n (и като ругатня), Kröte f, -
n, Muhme f, -n, Teufelsweib n, Vettel f, -n
вея cii-fachcln tr.
вея-wcdeln inlr. h. tr. (mit etw.) (c ветрило) (e¬
m die Fliegen vom Gesicht - вся на някого
мухите от лицето), zuflächcn tr. (e-m etw.)
(на някого) (c-m Luft zuflächcn вея на
някого хлад)
веялка-Kornfcgcnmaschinc f, Kornschwinge Г,
Worfelmaschine f (ссл.-ст.)
веяние-Slrömung f, Richtung f
вживявам ce-cinfühlcn rcfl., cinwohncn rcfl.,
nachempfinden * tr. (в чужди чувства) (das
stimmt nicht aus des Dichters eigenem
Erleben, das ist nachempfunden това не c
изживяно от самия пост, нс дава израз на
лични чувства)
B/KUBHBane-Einl’ühlung f
взаимен-gcgcnscitig adj., reziprok,
wechselseitig
взаимно-einander pron., wcchselwicsc
BsaiiMiiocT-Gcgeiiscitigkeil f, Reziprozität Г,
Wechselseitigkeit f, -
взаимодействие-Wechselwirkung f
взаимоотношение-Wechsel Verhältnis n,
Wechselbeziehung, gegenseitige Beziehung
взаимоотношения-Wechselbeziehung Г
взаимопомощ-gegenseitige HiIfc
взвод-Zug m, -s, -fc (boch.)
вземам ce-aufschwingen* tr. rcfl. (наир. за
орел) (пост.)
вземам-abholcn tr. (ich werde dich von der
Bahnhof morgen - утре ще тс взема от
гарата), abpressen tr. (c-m etw. ...) (чрез
насилие), abpumpen tr. (нари на заем),
annchmcn* tr. (e-c Gewohnheit ~ усвоявам
навик; Vemun 11- вразумявам сс; konkrete
Gestalt - добивам конкретен образ),
anschen* tr. (за нщ.) (e-n für jemand anderen
~ вземам нкг. за друг, сбърквам ; etw. als
richtig, falsch ~ считам нщ. за правилно,
погрешно), aufstecken tr. (дадено
изражение) (с-е Amtsmiene ~ приемам
строго изражение), ausborgen tr. (sich D
вземане
102
ctw. ~) (в заем) (sich D е-п - наругавам
здравата нкг.) (разп), dingen* tr. (на
работа), ein bekommen* tr., einnehmen* tr.,
Anschlägen* tr., fortnehmen* tr. (ich habe
m-n Sohn von der Schule fortgenommen
взех сина си от училище), haben* tr. (das
hat er aus Goethe това е взел от Гьоте),
herbekommen* tr. (wo soll ich das
herbekommen? откъде да взема това?),
hemehmen* tr. (отнякъде) (nicht wissen, wo
Geld hemehemn не знам откъде да взема
пари), los/steuem intr. (курс), maßnehmen
intr. (мярка), mitnehmen tr., mitspielen intr.
h. (участие), mitwirken intr. h. (in, bei, an
elw.) (участие) (in c-m Theatherstück ~
играя в драма; die Mitwirkenden
участващите в представлението),
verabschieden refl. (sich von, bei c-m) (си
сбогом c някого), vergreifen* refl.,
verwechseln tr. (eins ist dem anderen) (едно
вместо друго по погрешка), Vorbeugen intr.
h. (c-r Sache D) (предпазни мерки срещу
нещо), wassern intr. h. (вода, за локомотив)
(ж.п), wegnehmen* tr., zapfen tr. (кръв),
zuhalten* intr. h. (auf elw. А) (направление
къмнякъде), zukaufen tr. (още карти и
пулове при домино), zulegen tr. (sich D
elw.) (си нещо) (sich e-e Geliebte zulegen
вземам си приятелка), zurücknehmen* tr.
(обратно)
вземапе-Durchnahme f, -n, Entnahme f, -n,
Forderung f, -en (търг. юр.),
Gegenforderung f (насрещно), Guthaben n,
-s (търг.), Haben n, -s, Kenntnisnahme f (за
сведние), Machtergreifung f (на власт), Puff
m, -s, ?e/-e (в заем, на вяра), Stellungnahme
f (на становище), Übermannung f (на
връх), Verabschiedung f (на сбогом с
някого), Verwechselung f (на едно нещо
вместо друго по погрешка), Wiedemahme
f (обратно), Zurücknahme f (обратно)
вземания-Dubiosen pl. (несигурни) (търг.),
Ausstande pl.
взиядам-einmauem tr.
взнждане-Einbau m (стр.)
взискателен-anspruchsvoll adj., eigen adj.,
heiklig, wählerisch
взискателиост-Genauheit f, Strenge f
взлом-Zerbrechung f, Einbruch m, -s, ?e
(Einbruchdiebstahl кражба c взлом)
взор-Aufschlag m, -s, -гс (внезапен), Blick m,
-es, -e
взрив-ExpIosion f, -en, Petarde f, -n (воен.),
Schuß m, -sses, -rsse, Zerwürfnis n, -ses, -
se, Sprengschlag m, -s, -re, Sprengstoff m
(веществото)
взривач-Schießer m, -s (мин.)
взривен-explosiv adj.
взривообеопасен-explosionssicher adj.
B3piiBoouacen-explosionsgefährdet adj.
взривява ce-springen* intr. s. h. (за мина) (c¬
e Mine ~ lassen взривявам мина ; alle
Minen ~ lassen пускам в ход всички
средства ; ein paar Flaschen - lassen
разпускам се, черпя няколко бутилки
вино)
взривявам-aufsprcngen tr. (врата), schießen*
tr. (мин.), sprengen tr. (die Bank - иборам
всички пари от банката ; die Sitzung -
налагам вдигане на заседанието)
взривявапе-Gesprenge п, -s, Schießen п, -s
(das ist zum ~ да си умреш от смях),
Sprengung f
взятка-Lese f, -n, Stich m, -es, -e (alle ~e
machen събирам всички взягкн) (карт.),
Trick m, -s, -s (евтьх шестата при вест)
(карт.)
вмадукт-Talbrücke f, Talüberführung f (през
долина) (техн.), Überbrückung f, Viadukt
виандот-Wyandotte n, -s (кокошка)
вибообразен-gabelig adj.
вибратрр-RütÜer m, -s
вибрация-Schwingung f, -en, Vibration f, -cn
вибрирам-schwingen* intr. h., vibrieren intr.
h., zittern intr. h. (vor e-m, etw.) (за тон)
вибробегои-Rüttelbeton m (стр.)
вивери-Schleichkatzen pl. (зоол.)
вивисекция-Vivisektion f, -
внг-Whig m, -s, -s (в Англия)
вигеайзеп-Wiegeeisen n
вигилия-Vigilie f, -n
вигоп-вълна-Vigognewoüe f
103
виене
вкд-Air п, -s, -s [äp], Ansehen n, -s (външен)
(e-n vom - kennen познавам нкг. по
външност ; die Sache hat ein anderes ~
bekommen работата взе друг вид),
Anstrich m, -(e)s, -е (външен) (sich D e-n —
von etw. geben давам си вид на нщ.), Art f,
-еп (solche - Leute такъв вид хора ; er ist
е-е — Gelehrter той е един вид учен)
2. Aspekt m, -(e)s, -е (на глагола) (грам.)
3. Aufmachung f, -еп (хубав), Farbe f, -п,
Fasson f, -s, Form f, -en (e-r Sache D e-e ~
geben придавам вид на нщ.), Gattung f, -
en, Genre n, -s, Gesicht n, -(e)s, -er /-e,
Person f, -en (на човек) (e-e unansehnliche
- незначителен човек ; klein von ~ sein
малък на вид съм), Schein m, -es, -e
(външен) (~ und Wirklichkeit илюзия и
дейатвителност ; den äußeren - retten,
wahren запазвам виншния си вид ; den ~
erwecken давам вид, че; sich den — geben
давам си вид, че; etw. nur zum - tun върша
нещо само привидно; dem ~е nach на глед
; mit e-m gewissen - der Berechtigung c
някакво привидно право), Schlacht f, -en,
Schlag m, -es, -re (ein Mensch s-s -es човек
от неговия сорт; Leute von gleichen ~e от
един дол дренки; das ist mach m-m - етова
ми е по сържето ; auf solchen ~ така)
4.Sorte f, -п (на стока) (beste ~ най-доброто
качество; e-e gangbare - вид, който много
се търси)
вида-FÖrderspirale f (техн.), Schecke f, -п
(техн.), Schneck m, -s, -еп (техн.)
впдеи-ehrsam adj., eminent adj., reputierlich
видение-Erscheinung f, -en,
Geistererscheinung f, Gesicht n, -(e)s, -er/-
e, Holde f, -n, -n (призрачно), Holdin f, -
nen (призрачно), Vision f, -en
видим-crsichtlich adj., fadenrecht adj. (~e
Gründe видими причини), handgreiflich,
merkbar, perzeptibel, schaubar, sichtbar
(свят) (ich bin noch nicht—не съм за пред
хората), visabel
видимо-zusehends
видимост-Sicht f, - (heule ist gute - днес има
добра видимост; außer ~ kommen скрива
се от поглед ; in - fommen показва се ;
etw. ist in - нещоможе да се види ; in
heutiger ~ от днешното становище ; ein
Plan auf lange ~ план за продължително
време), Sichtbarkeit f, -, Sichtbarkeit f, -
видня-Frischherd m (метал.), Garherd m
(метал.)
видоизменение-Abart f, -en, Modifikation f, -
en
видоизменям ce-abwandeln tr. rcfl.
видонзменям-abarten intr (биол.),
modifizieren tr.
вндонзменяие-Variation f, -en
видообразуване-Artbildung f
видра-Fischotter m, f (зоол.), Sceotter in
(морска) (зоол.)
видя-sehen* intr. h. (um zu müssen wir
schauen за да видим, трябва да гледаме ;
klar - имам силни очи ; in den Spiegel -
гледам в огледалото ; e-n nur vom Sehen
kennen зная някого само от виждане ; -
Sie mal! ето, вижте !; sehe ich recht ? да
не би да се лъжа ?; auf etw. А ~ внимавам
на нещо, държа на нещо ; nur auf s-n
Vorteil - гледам само интересите си; nicht
aus den Augen - können не мога да гледам
от умора ; zum Fenster hinaus, aus dem
Fenster - глем през, от прозореца ; ins
Licht - гледам към светлината ; c-m ins
Gesicht - гледам някого в лижето ; ins
Glied - пазя равнение ; das Fenster seht
nach vom прозорецът гледа към улицата;
nach den Kindern - наглеждам деца ; zu
Boden - свеждам очи)
вие ce-aufranken intr. s. rcfl. (нагоре) (sich um
etw. ~) (бръшлян, лоза), wirbeln intr. s. rcfl.
(за пушек) (der Rauch wirbelt über das Dach
пушекът се вие над стряхата ; es wirbelt
mir свят ми се вие)
вие-ihr
Bne-Sie (учтива форма)
вцелица-Gestöber n, -s, Schneegestöber n,
Schneetreiben n, -s, Schneesturm m, -s, -i-c
виене-1.Geheul n, -(e)s, Geheule n, Gewinde
n, -s 2.Schwindel m, -s (на свят) (den -
haben свят ми се вие ; den - bekommen
Виешпяп
104
завива ми се свят), Schwindelgefühl п (на
свят)
Виептяи-Vientiane п
Biieimaiiiiu-Wicner ш, -s
Виетнам-Vietnam п
виетнамец-Vietnamese m, -n, -n
виетнамски-vietnamesisch, vietnamisch
Виегяи-Wicngtschan n (столица на Лаос)
виещ ce-kringelig (на иръстенчета)
mrad-vide (за препратка)
внждам-crblickcn tr., ersehen* tr. (ich ersehe
aus dem Brief, daß... от писмото виждам,
че...), erschauen tr., sehen* intr. h. (um zu
~, müssen wir schauen за да видим, трябва
да гледаме ; klar ~ имам силни очи ; in
den Spiegel ~ гледам в огледалото; e-n nur
vom Sehen kennen зная някого само от
виждане ; - Sic mal ! ето, вижте ! ; sehe
ich recht ? да нс би да сс лъжа ?; auf ctw.
А - внимавам на нещо, държа на нещо ;
nur auf s-n Vorteil - гледам само
интересите си ; nicht aus den Augen ~
können не мога да гледам от умора ; zum
Fenster hinaus, aus dem Fenster- глем през,
от прозореца ; ins Licht ~ гледам към
светлината ; e-m ins Gesicht ~ гледам
някого в лижето; ins Glied - пазя равнение
; das Fenster seht nach vom прозорецът
гледа към улицата ; nach den Kindern ~
наглеждам деца ; zu Boden - свеждам
очи), sehen* tr. refl. (някого, нещо) (-cn
nicht vor Augen ~ können не мога да търпя
някого ; s-e Lust, Freude an etw. - гледам
на нещо c радост ; er wird nirgens gern
gesehen никъде не могат да го търпят; das
habe ich kommen - аз очаквах това; etw. ~
lassen показвам нещо ; se sieht es gern,
wenn .. приятно му c, когато..)
виждане-Anschen n, -s (- kostet nichts
гледането е безплатно), Augenschein m
(със собствени очи) (wie der - lehrt както
можем да сс убедим със собствени очи ;
der - trügt погледът лъже; sich durch den
- überzeugen убеждавам се, като видя
лично), Schau f, -еп (die mystische -
мистично откровение), Wiedersehen п
(повторно) (auf Wiedersehen ! довиждане
0
виждащ-hellsichtig (ясно)
виза-Durchreisevisum п (транзитна),
Einreisevisum п (входна), Sichtvermerk m
(за паспорт), Sichtvermerk т(за паспорт),
Visum п, -s, -sen (на паспорт)
визави-Gcgcnmann in, Gegenüber n, -s,
Visavia n, vis-a-vis
византиец-Byzanlincr m, -s
BinaimiHCKii-byzanlinisch
Византия-Byzanz n (пет.)
внзаитолог-Hcllcnist m, -en, -cn
Bii3aiiTOJionifl-Byzantologie f
визигот-wcstgotc m
Biniionep-Schaucr m, -s
визирам-anvisieren tr. (воен.), visieren intr. h.
(auf ctw. A), visieren tr. (паспорт), zielen
intr. h. (auf ctw. А) (нещо, някого)
визпращ-zicicnd
визирка-Visicrinstrumcnt m (техн.)
внзнта-Sitzungf, -en, Visitenkarte f (визитна),
Besuch m, -cs, -e
визнтацня-Visitation f, -cn (мед.)
внзьор-Visicrinstrument n (гехн.),
Winkclsuchcr m (ъглов) (фот.)
вик-Auf ruf m, -s, -e, Locker in, -s, Ruf m, -
es, -c (ein gellender — иронизптелен рнк ;
der - des Nachtswächters провикванс на
нощния пазач), Schlachtruf m (боси),
Schrei m, -s, -e (ein gellender -
пронизнтслен вик ; der - der Möwen
крясъкът на чайките ; e-n — unterdrücken
сподавям вик; der letzte - най-иослсдната
мода), Zeter n, -s (за помощ) (ein Zeter
ausslimmen бадавам вик за помощ), Zuruf
m
викавнца-Gcnjfc n, -s
викам-johlen intr. h.f rufen* intr. h. tr. (c-n, nach
e-m ~ викам някого ; e-m - извиквам
някого; e-n bei, mit s-m Namen - извиквам
някого по име ; das Volk zu den Waffen -
призовавам народа на оръжие; die Glocke
gufl zum Essen звънецът бис за ядене; den
Redner zur Sache - извиквам оратора да
се отклонява от темата ; e-n zu sich -
105
виновен
повиквам някого при себе си; der Wächter
ruft пазачът се провиква ; die Pflicht ruft
дългът зове; um Hilfe ~ викам за помощ;
das kommt wie gerugen това е добре дошло
; e-m etw. ins Leben ~ съживявам нещо
отново ; e-m Beifall ~ изразявам гласно
одобрението си към някого; sich heiser-
преграквам от викане ; man ruft ihn Rudi
викат му Руди), schreien* intr. h. (aus
vollem Halse - викам колкото мога; über
ctw. А оплаквам се от нещо ; um Hilfe -
викам за помощ ; vor Weh — крещя от
болка ; schreidendc Farben крещящи
цветове er schreit, als ob er am Spieße stärke
крещи кагго че ли го колят ; das ist zum
Schreien просто да пукнеш от смях),
vcrlngcn lr. (du wirst am Telephon verlangt
викат те но телефона)
пнкане-Gepollcr n, -s, Geschrei n, -(c)s,
Polserei f, -en, Zuruf m (към някого)
внкариат-Vikariat n, -es, -e
викарин-Vikar m, -s, -e
внкач-Rufcr m, -s
BiiiCHiiiTi-wikingcr pl.
викове-Gcbrüll pl., Gcjauchze n, -s (радостни),
Gejohl(c) pl. (пиянски)
BiiicropiiaiicKii-viktorianisch
вкла-l.Furkc f, -n, Gabel f, -n (сел.-ст.),
Hcuforkc f, Heugabel f 2.Gartenhaus n,
Landhaus n, Landsitz m, Villa f, -len
виласт-WiIajet m, -s, -e
вилатура-Lasur f, -cn, Lasur m, -s, Lasurblau
n
вилест-gabelförmig adj., gegabelt adj. pari.
вилзаие-Einreise f (в чужда страна)
внлица-Gabel f, -n
BiiJiiiHica-Gartenhaus n, Wochenendhaus n (за
неделна почивка)
вилка-Gabel f, -n (техн.), Kloben m, -s
вилнеещ-wütend
вил пея-hausen intr. h., rasen intr. h. (im Fieber
- буйствам в треска; vor Liebe - лудея от
любов; vor Zorn — беснея от гняв), toben
intr. h. (er tobte den ganzen Tag той бупува
целия ден; gegen, wider e-n, etw. - беснея
срещу някого ; vor Schmerz - вия от
болка), tollen intr. h. s., wogen intr. h., wüten
intr. h. (über etw. A, gegen e-n, ctw.)
вилообразен-gabelförmig adj.
вилужеи-gabclig adj. (бот.)
виме-Euter n, -s
вимнел-Wimpel m, -s (знаменце)
вина-Feh! m, -s, Schuld f, -en (alle - räscht sich
auf Erde за всяка вина има възмездие; с-с
schwere - begehen извършвам голямо
престъпление), Schuld f, -en (die ~ an etw.
D tragen имам вина за нещо; an wem liegt
die - ? кой е виновният ?; sich ctw. zu -en
kommen провинявам се в нещо ; wer hat
schuld daran ? кой е виновен за това ?),
Verschulden n, -s, -
Biiiiani-egal adj., hin und hin, immer (er bleibt
immer und ewig arm той си остава винаги
беден ; er ist nicht immer zu Hause той нс
винаги сие в къщи), je (das ist von je so
това винаги е било така), jederzeit, jeweils
(в дадено време), stets, ständig
Biuiap-Weinbaucr m, Wcinhandlcr m, -s
вннарннца-Weltwirtschaft f
винарски-Wcin-
BiiiiapCTBO-Weinbau m, Wcinkcllerci f, -cn,
Kellerei f, -en
BiiiiaiiKamtn-Vindkation f, -cn
виндкесел-Windkesscl m (техн.)
Binieii-Wcin- (Weinessig винен оцет ;
Weinstein винен камък; Weinsäure винена
киселина)
винервайс-Wienerwciß п (боя)
винетка-Lciste f, -n, Vignette f, -n, Zierleiste f
(исч.)
винкел-Richtmaß n, Winkcleisen n (мярка),
Winkel m, -s
Biiiio-Rebcsaft m, Traubensaft m (поет.), Wein
m, -s, -e (spritziger Wein щипещо вино ;
offener Wein наливно вино; der Wein steigt
ihm in den Kopf виното му се качва в
главата)
винобой-Kcrmesbccrc f
виноват-schuldig (an D), schuld (an D) (er ist
daran schuld той е виновен за това),
schuldbewußt (гузен)
BiiiioBeii-schuld (an ctw. D) (du bist an allem -
виновник
106
ти си виновен за всичко), schuldhaft,
schuldig (an dieser Tat sind viele ~ мнозина
са виновни за това деяние ; e-n für -
erklären, ~ sprechen признавам някого за
виновен ; des Todes - sein заслужавам
смъртно наказание ; sich ~ bekennen
признавам се за виновен)
виновник-Schuldiger m, -s, Täler ш, -s,
Urheber m
виноподобен-weinig
виночериец-Erzschenk m (ист.), Schenk m, -
en, -en (ист.), Weinschenk m
BiuiT-Aufsiizschraube f (затегатслен) (техн.),
Aufspannschraube f (за затягане) (техн.),
Daumenstock m (крилат) (техн.),
Kopfshcraube f (техн.), Schraube f, -n (die
~n anziehen затягам винтове ; die ~
wackelt, ist los, locker винтът е разхлабен
; elw. steht auf ~n нещо не е стабилно ; in
s-m Kopf ist e-e ~ los едната му дъска
хлопа)
винтер-Senkrcise f (за риболов)
вниторез-Gewindebohrer ш (техн.),
Schneidbohrer m (техн.)
вннтяга-Апогак m, -s, Windjacke f
винч-Aufzug т, -s, ч-е (техн.), Drehkran m
(въртящ се) (техн.), Einsatzkran m
(удължителен), Förderkran m (техн.),
Handwinde f (техн.), Hebewinde f (за
вдигане на големи товари), Keffer m, -s,
Kran m, -s, -re, Lademast m (мор.)
винче-Schminkwurz f (бот.)
виня-beschuldigen e-n einer Sache G
виола-Viola f, -len
виолетка-Veilchen n, -s
виолетов-violett, veilchenblau
виолетовосин-veilchenblau
виолнна-Violine f, -n
виолоиист-Geiger m, -s, Violonist m, -en, -en
виолончелист-Violoncellist m
виолоичело-Kniegeige f (муз.), Violoncello)
n, -s, -s
випуск-Jahrgang m (ученици)
вир-Tumpel m, -s, Stromstille f, -n (в река),
Weiher m, -s (воденичен)
вираж-Tonbad n, Wendekreis m (автом.)
вирвам-aufwerfen* tr. (нагоре) (e-e Fahne ~
развявам знаме; den Kopf ~ вирвам глава)
вирея-gedeihen* intr. s (за растения, деца),
wachsen* intr. s. (за растения)
вирмеит-Skonto m, -s, - (търг.)
вириат-hocherhoben
вироглав-halsstarrig, stätig, statisch, stätsch,
aussässig, trotzig, bockig.
вироглавец-Trotzkopf m, -es, *e, Querkopf m
вироглавство-Trotz m, -es, Bock m, -s
виртуоз-Klavierkünsller m (пианист), Musiker
m, -s, Virtuose m, -n, -n, Meister m, -s
виртуозен-virtuos, meisterschaft
виртуозност-Virtuosität f
вирулентен-virulent
вирулептпост-Virulenz (мед.)
вирус-Virus m, -ren
Biic-Schwebe f, - (спорт.)
Висбаден-Wicsbaden n
виси-schlappen intr. h. (за дреха)
висилка-Reck n, -es, - (спорт.)
BiiCHiiit-Höhe f, -n (Ehre sei Gott in der Höhe
слава до висините)
вискоза-Viskose f, - (хим.)
вискозен-viskos, zägflüssig, zähhart
внскозност-Voskosität f, -, Zähigkeit f, -
Висла-Weichsel f
висок-groß adj. (ein ~er Mann висок човек;
für sein Aller ist das Kind ~ за възраста си
детето е високо), haushoch (като къща),
himmelhoch (до небето), hoch (ein hoher
Gipfel висок връх ; so hoch wie der
Kirchturm висок колкото църковна кула ;
10 Meter hoch висок 10 метра; das ist mir
zu hoch това ми е на много висок стил),
kniehoch (до коленете), lang (за човек), laut
(глас), turmhoch (като кула), wolkenhoch
(до облаците)
високо-hellauf
високоговорител-Lautsprecher m
висококачествен-hochwertig, lohnintensiv
високомереи-adelsstolz adj. (аристократично
високомерен), hochmütig, aufgeblasen pari,
adj. (разп), dünkelhaft adj., eingebildet adj.,
hoffitrtig, übermütig
BHCOKOMepue-Anmaßung f, -en, Elgcndünckl
107
витален
m, Einbildung f, -en, Hochmut m, Hoffart f,
Selbstüberhebung f
високонемски-hochdeutsch (език)
високопарен-emphatisch adj., hochtragend,
kothurnartig, kothumhaft
високопарност-Geschraubtheit f,
Hochtrabenheit f, Schwulst m, -es, ч-е,
Wortschwulst m (на стил)
високонланински-hochgebirgs-
високоповдигач-Hubstapler m
Високоподобие-Hochehnvürden (обръщение
към протестантски духовник),
Hochwürden m (Euer Hochwürden Ваше
видокоподобие)
високопоставен-hoch, hochgestellt
(личност), hochstehend
високопочитаем-hochachtbar
Високосен-Schalt- (Schaltjahr високосна
година)
високостеблен-hochstämmig
високоуважаваи-hochgeachtel, hochverehrt
(особено в писмо)
високоустременост-Hochsinn m
висота-Höhe f, -n
висотометьр-Höhenmcsser m (техн.)
височайш-hoch (auf Höheren Befehl no
височайша заповед)
височество-Fürstlichkeit f, Hoheit f, -en
(титла)
височииа-Abtrag m, -(e)s, ч-е, Anhöhe f, -n,
Erhebung f, -en, Fallhöhe f (на падането),
Flughöhe f, Höhe f, -n (die Höhe des Hauses,
des Hügels височината на къщата, на
хълма; die Höhe e-s Tones височината на
тон), Höhenlage f, Hub m, -s, ч-е (на
повдигане, на прилив), Tonhöhe f (на тон)
Buer-Whist n, -s, - (карт.)
вксулка-ABhängsel n, -s, - (и за украшение)
(рядко), Eiszapfen m (ледена), Klunker f, -
n, Troddel f, -n, Quaste f, -n, Träne f, -n
(сълзовидна, прозрачна), Zapfen m, -s
(ледена)
висулки-Leuchtergehänge n, -s, - (на
лолюлей), Quastenbehang m (на завеси,
пердета)
висш-hoch (im höchsten Grade във висша
степен ; der Reiter ritt die Hohe Schule
ездачът яздеше висша езда), höher, oberst
(Hochschule виеше училище ; höhere
Mathematik висша математика ; gute
Gesellschaft виеше общество ; höhere
Instanz по-висша инстанция)
висши ст-Person mit akademischer Bildung,
Akademiker m
вися-antichambrieren intr. h. (дълго пред
вратата на големец), hängen* intr. h. (an
etw. D) (на нещо) (die Wasche hängt auf
der Leine прането виси на въжето ; der
Verbrecher hängt sm Galgen престъпникът
виси на бесилката), heraushängen* intr. h.
(знаме) (das Hemd hängt aus der Hose
ризата виси от панталона),
heraushanegen* intr. h. (das Hemd hangt aus
der Hose ризата виси от панталона), lappen
intr. (за дрехи), schweben intr. h. s. (Töne
~ im Raum звуци се носят в
пространството ; im siebenten Himmel ~
намирам се на седмото небе; in Gefahr ~
намирам се в опасност), schweben intr. h.
s. (между две възможности) (zwischen
Furcht und Hoffnung - мятам се между
страха и надеждата; ein Lächeln schwebte
um ihre Lippen една усмивка пробегна по
усните й ; das Verfahren schwebt noch
процесът още не е свършил), Überhängen*
intr. h. (над нещо), überhangen* intr. h. (над
нещо)
висящ-anhängig adj. (процес) (е-е Klage, е-е
Sache vor Gericht- machen подавам жалба
до съда, завеждам дело; е-е Untersuchung
gegen е-п ~ machen възбуждам следствие
срещу нкг.; mit е-г Schuld ~ werden дават
ме под съд за дълг) (юр.), dahingestellt
part., hängig (процес), schwebend,
schwebend (мост) (~er Schritt лека стъпка),
stehend
вит-gewunden, geschweift, schlank, rank
витае-hauchen intr. h., planen intr. h. (за хищни
птици), walten intr. h. (über etw. A, D) (ein
Unstern waltet über diesem Unternehmen
зла участ витае над това начинание)
витален-vital
витализьм
108
витализьм-Vitalismus m
виталиост-LebensfülIe f, Lebenskraft f
виталност-Vitalität f, -
витамин-VUamin n, -s, ~e, Wirkstoff m (биол.)
витаминен-vitaminhaltig
витаминоза-Reformkosl f
витаминозен-vitaminhaltig
витая-geistern intr. h, gespenstern intr. h,
Horsten intr. h., schwärmen intr. h.,
schweben intr. h. s. (Töne - im Raum звуци
cc носят в пространството ; im siebenten
Himmel ~ намирам се на седмото небе ;
in Gefahr - намирам се в опасност)
витаят-spuken intr. h. (духове) (ein Fremder
spukt seit einiger Zeit im Städtchen един
чужденец се мярка от известно време в
градчето; in diesem Schlosse spukt es в тоя
замък бродят духове)
витня-Rhctor m, -s, -oren, Rhetoriker т, -s,
Schönredner m, Sprecher m, -s, -
внтка-Windung f, -en (техн.)
витло-Klemmc f, -n, Schiffsschraube f
(корабно) (мор.), Schraube f, -n (die ~n
anziehen затягам винтове ; die ~ wackelt,
ist los, locker винтът е разхлабен ; etw.
steht auf ~n нещо не е стабилно ; in s-m
Kopf ist e-e - los едната му дъска хлопа),
Stellschraube f, Triebschraube f (корабно),
Wasserschraube f (архимедово) (техн.)
Витоша-Witoschagebirge n
Birrpiuia-Vitrine f, -n (за, c украшения),
Schufenster n, -s (на магазин), Schaukasten
m, -s, -r
витриол-Vitriol n, -s, -
витяз-Rccke m, -n, -n, Weigand m, -s, -e
Biixpen-atem(be)raubend adj. (бързина),
atemlos adj., stürmisch, wirbelnd, ungestüm
вихров-turbulent
BiixpoM-mit Windeseile
вихрушка-Drache m, -n, Gestiebe n, -s,
Gcwirbel n, -s, Windsbraut f, Wirbel m, -s,
Wirbelstrum m, Wirbelwind m
вихьр-Gewirbel n, -s, Wirbel m, -s, Wirbelstrum
m, Sturmwind m, -es, -e, Sturm m, -es, -re
(im Wirbel des Tanzes във вихъра на танца)
виц-Humor m, -s, Kraz:tzchen n, -s, Witz m, -
es, -e (Witze reißen разправям вицове; laß
d-e faulen Witze престани c тия плоски
вицове)
Bime..-vize
вицекрал-Statthalter m, -s
вицекралство-Statthalterei f, -cn
вицове-Witzerci f, -cn (плоски)
Biniia ce-ragen intr. h.
вншегласие-Stimmcnmchrhcit f
Biimiia-Sauerkirsche f, -n, Weichselkirsche f
(горчив вид)
Biiuiiian-Schatlenmorellc f (бот.)
вишнев-kirschrot
вншновка-Kirsch n, Kirschwasscr n,
Kischgeist m, Kirschlikör m, -s
вншня-Marellc f, -n, Sauerkirsche f (бог.),
Weichsel f (бот.), Weichselkirsche f (бот.)
вия (ce)-aufringeln tr. refl. (коса, дим),
aufschlingcn* tr. и refl. (нагоре), schlingen*
tr. refl. (sich um etw. увивам cc около нещо
; sic schlag die Arme um ihre Knie тя
обгърна коленете си с ръце; Blumen zum
Kranz ~ вия цветя на венец; das Haar zu е-
m Knoten ~ свивам косата си на кок ; ein
Tanz schlingt извива се танц), kreisen intr.
h. (das Flugzeug kreiste über der Stadl
самолетът кръжеше над 1рада), krengeln
refl., krümmen refl. (sich wie ein Wurm
krümmen вия cc като червей), ranken intr.
h. refl. (нагоре), ringeln intr. h. refl.,
schlämgcrn refl., schrauben tr. refl.,
schweben intr. h. s. (Töne - im Raum звуци
се носят в пространството ; im siebenten
Himmel ~ намирам се на седмото небе ;
in Gefahr - намирам се в опасност),
wabern intr. h., winden Ir. refl. (змиорка,
змия, бръшлян) (sich vor Schmerzen
winden вия се от болка ; ein Bach windet
sich durchs Tal поточе се вие през
долината; sich wie ein Aal winden вия cc
кагго змиорка)
вия си-cinnisten refl. (гнездо)
вия-anheulen tr. (e-n) (към men), drehen tr. гсЛ.,
heulen intr. h. (за куче, вълк) (mit den
Wrlfen mußman heulen когато си c вълци,
ще виеш), horsten intr. h. (гнездо), jaulen
109
включително
intr. h. (за куче), miefen inlr., quiecken intr.
h. (от смях) (es ist zum Quiecken да се
пукнеш от смях), winden* tr. (венци,
гирланди) (Blumen zum Kranz, zur
Girlande winden вия цветя на венец,
гирланда от цветя ; ein Tuch um etw.
winden вия кърпа около нещо ; Garn auf
die Winde winden вия прежда на
мотовилка)
вкамепел-fossil adj. (геол.)
вкаменелост-Fossil n, -s, -ien, Versteinerung
f, -en
вкаменен-starr (mir sind die Finger ~ vor Kalte
пръстите ми вкочанясаха от студ ; -es
Papier дебела хартия ; - vor Staunen
слисан ; ein -er Charakter твърд характер
; da bin ich einfach ~ просто изумен съм)
вкамененост-leilfossil n, Petrefakt n, -s, -..ta,
Zopf m, -cs, тС (бездушна)
вкаменявам ce-slarren intr. h. (от студ)
вкаменявапе-Pctrifikation f, -cn
вкаменялост-Starrheit f, -
вкарвам-einbohrcn tr., einfügen tr., cinführcn
tr., einlassen* tr., einnötigen tr. (c усилие),
einpeitschen tr. (нкм. нщ. с камшика),
hineinreiten* tr. refl. (в неприятно
положение) (schön haben Sie mch
hineingcrilten добре ме вкарахте),
kalhclcrisieren tr. (кате!ър) (мед.), lackieren
tr. ; lacken ; lackmeicm tr. (фам.)(е-п)
(някого вътре), zwängen tr. refl. (едва-едва)
вкарване-Einsalz m, -cs, Einsätze, Infus n, •
cs, -е (на течност под кожата, във вените)
(мед.), Infusion f, -cn (на течност под
кожата, във вените) (мед.)
вкисвам cc-aufstoßen* intr. h./s.
(aufgestoßener Wein вкиснато вино),
versauern inlr. s. (ставам кисел)
вкисвам-säuern tr.
BKiiCBaiie-Essiggärung f
вкисване-Versauerung f (на настроението)
вкиспат-aufstößig adj., sauer (ein bißchen -
киселичък; saure Kirschen вишни ; saurer
Wein кисело вино ; saure Trauben кисело
грозде; saure Milch прокиснало мляко; ~
werden вкисвам cc; etw. schmeckt - нещо
киселее; in den sauren Apfel beißen müssen
принуден съм да преглътна горчивия хап
; gib ihm Saures! тегли му един бой! ; -
reagieren правя кисела физиономия ; das
wird dir - aufstoßen това ще ти излезе
солено)
вклещвам-einklemmcn tr.
включвам ce-einschalten refl.
вклгочвам-aufnehmen* tr. (в протокол, във
вестник, в списание, в книга) (das Stück
wurde in den Spielplan aufgenommen
пиесата бе включена в репертоара),
dazwischenschalten tr., einarbeiten tr. refl.,
einbacken* tr. (геол.), einbauen tr.,
einbeziehen* tr., cingemcinden tr.,
eingliedem tr., einordnen tr. (ein Fach ins
Programm - включвам предмет в
програмата), einrechnen tr. (в сметката),
einverleiben tr. refl., erfassen tr., implizieren
tr. (в нещо, в себе си), mitnehmen tr. (в
план), mitreden tr., registrieren tr. (регистри
на орган), schalten tr. (ток) (schnell -
схващам бързо ; langsam - бавно
загрявам), schließen* tr. refl. (etw. in sich
А) (в себе cn) (dieser Weg schließt viele
Gefahren in sich този нът крие много
опасности), verplanen tr. (неправилно, в
план)
включване-Einschließung f, -сп,
Hintereinanderschaltung f
(последователно), Inkorporation f, -cn (в
една цялост), Kaskadcnschaltung f
(каскадово, последователно),
Reihenschaltung f (последователно),
Selbstanschluß (автоматично) (сл.)
включват ce-ineinandergreifen* inlr. h. (едно
в друго)
вклгочен-einbcgriffen pari, adj., immanent (в
нещо, в дадена сфера на съществуването),
inbegriffen (das Porto ist nicht inbegriffen
пощенските разходи не са включени),
miteinbegriffen
включенне-Einsprengling m, -s, -е (минер.)
включително-inbegriffen part. adj.,
einschließlich prp. G adj., implizite,
inklusive G (inklusive der Fracht
вкопчвам (се)
110
включително наелото), miteinbegriffen,
zusamt D (zusamt mit ihm включително
него)
вкопчвам (ce)-einkrallen tr. refl.
вкопчвам ce-anklammem tr. refl. (в нщ.) (das
Kind klammerte sich an die Mutter an детето
се вкопчи в майка си; sich an е-е Hoffnung
(an)klammern улавям се за някаква
надежда), ankrallen tr. refl. (sich an etw. D.f
А. ~) (c ноктите), festklammem refl.,
klammern refl. (sich an etw.) (o нещо),
verbeißen* refl. (sich in etw. А) (здраво) (die
Hunde hatten sich ineinander verbissen
кучетата се бяха захапали едно друго)
вкопчен-krampfhaft, krampfig
вкоравявам ce-verhärten intr. s. refl. (sich
gegen die Stimme der Menschlichkeit ~ не
искам да се вслушам в гласа на
човечеството ; ein verhärtetes Gemüt
закоравяла душа)
вкоравявам-absteifen tr. (яка на дрехи)
BKopciieii-eingefleischt adj., festgewurzelt adj.
(~e Meinung вкоренено мнение),
wurzelhaft
вкоренявам ce-anwurzeln intr. s. refl. (wie
angewurzelt dastehen стоя като закован),
einsetzen tr. refl., ein wachsen* intr. s,
einwurzeln intr. s, verwurzeln intr. s. (in etw.
D)
вкоренявам-verpflanzen tr. (идеи, култура)
вкорепяваие-Veipflanzung f, -en (на идеи,
култура някъде другаде)
вкостеняване-Konsolidation f, -еп (на калус)
вкосгенял-knöchem, starr (mir sind die Finger
- vor Kälte пръстите ми вкочанясаха от
студ ; -es Papier дебела хартия ; - vor
Staunen слисан ; ein -er Charakter твърд
характер ; da bin ich einfach - просто
изумен съм)
вкочанелост-Verklammung f, -
вкочаиен-starr (mir sind die Finger - vor Kalte
пръстите ми вкочанясаха от студ ; -es
Papier дебела хартия ; ~ vor Staunen
слисан; ein -er Charakter твърд характер
; da bin ich einfach — просто изумен съм)
вкочаиеиост-ErstanTtng f, -en
вкочанявам ce-absterben* intr. s, erfrieren intr.
s (meine Finger sind erfroren пръстите ме
си вкочаниха), erstarren intr. s (erstarrte
Finger вкочанени пръсти)
вкочаняваие-Totenstrarre f (на труп)
вкочанясал-klamm (от студ), steif (е-п -сп
Hals haben имам схванат врат; recht ~ in
s-г Meinung haben упорствам на мнението
си)
вкочанясалост-Steifheit f, Steifigkeit f
вкочанясвам ce-starren intr. h. (от студ),
verklammen intr. s. (от студ)
вкочанясвам-klammen tr.
вкочанясваие-VerkIammung f, -
вкупом-zuhauf (zuhauf kommen пристигаме
вкупом), zusammen, auf einen Haufen, auf
einmal
вкус-Gaumen m, -s (ирен.) (e-n feinen - haben
имама тънък вкус), Geschmack m, -(e)s,
Geschäcke, Geschäcker (Wasser hat keinen
~ водата е без вкус; nach meinem ~ no
вкуса ми; das ist nicht mein ~ това не е по
моя вкус), Geschmack(s)sinn m (псих.),
Gusto m, -s
вкусвам-kosten tr. (die Speise kosten вкусвам
яденето), gustieren tr., gnießen* tr.,
schmecken tr. (нещо), verkosten tr.,
versuchen tr. refl. (питие, ядене)
вкусен-deJikat adj., lecker, schmackhaft (c-m
etw. - machen увещавам някого),
wohlschmeckend
вкуспо e-munden intr. h. D
вкусотия-Leckerbissen m
вкьщи-daheim adv. zu hause
вкючвам-durchschalten intr. h (телефонен
пост)
влага-Feuchtigkeit f (dieses Haus hat feucht в
тази къща има влага; das wird ihm lange
vothalten ще му държи влага дьго време)
влагалище-l.Gßterhof m (жп.) 2.Scheide f, -
п (анат.), Vagina f, -inen (анат.)
влагам-anlegen tr. (пари), aufwenden* tr. (и
слаб) (пари, енергия) (alle seine Kräfte -
влагам всички сили), aufziehen* tr.
(тенденция), deponieren tr., einbetten tr.,
einfügen tr., einlassen* tr. (техн.), einlegen
ш
властник
tr., einschießen* tr. (пари в банка),
hineinstecken tr. (Geld in ein Unternehmen
hineinstecken влагам пари в предприятие)
влагане-Einsatz m, -es, Einsätze, Kapitalanlage
f (на капитал)
влагомер-Feuchtemesser m, Hygrometer n
влагометър-Wetterhäuschen n (физ.)
владее-walten intr. h. (über elw. A, D) (ein
Unstern waltet über diesem Unternehmen
зла участ владее това начинание)
владеене-Haltung f, -еп
владеещ-textfest (текста)
владелец-Gebicter m, -s
владение-Vollbesitz т, Besitz т, -es, -е,
Machtbericht т, -s, Hoheitsgebiet п, -es, -е
владения-Hausmacht f (на монарх)
владетел-Dynast m, -еп, Gebieter т, -s, Herr
т, -п, -еп, Herrscher т, -s, Kriegsherr т
(главен, на воюваща страна), Machthaber
m, Mogul m, -s (особено в Индия), Munt f,
- (феодален), Schloßherr m (на замък),
Souverän m, -s, -e, Besitzer m, -s
владетелка-Herrin f, -nen
владея ce-halten* intr. h. (ich muß an mich
halten трябва да се владея)
владея-führen tr. (den Degen ~ владея добре
сабята), gebieten* intr. h (seinen
Leidenschaften ~ владея страстите си),
herrschen intr. h. (über e-n, etw.) (über
Länder herrschen владея страни), könen
mod. tr. (er kann gut Deutsch той владее
немски добре), regieren tr. intr. h.
владика-Bischof m, -s, -re
владичество-Fremdherrschaft f (чуждо)
владичество-Herrnschaft f, -en (unter s-e
Herrnschaft под негово владичество),
Plulokratie f, -n (на богаташите)
влажен-feucht adj. (~e Augen влажни очи; das
geht dich e-n ~en Dreck an това не ти влиза
в работата), klamm (пране), quellig
влажност-Feuchtigkeit f
влак-Eisenbahn f, -еп (разг.), Personenzug m
(пътнически), Güterzug (товарен),
Gegenzug m (насрещен) (жп.), Schnellbahn
f (S-Bahn) (електрически, в градовете),
Zug m, -s, -fe (der Zug hält auf freier Strecke
влакът спря на открито поле ; den Zug
erreichen стигам навреме за влака)
влакпен-aus Fasern, Faser-
BnaKiiecT-fas(e)rig adj., fibrös adj., behaart
влакно-Faden m, -s, Fäden (k-n trocknen ~ am
Leibe haben мокър съм до кости), Faser f,
-n
влакиодаен-wollig (Faserpflanze
влакнодайно растение)
влакънце-Fase f, -n, Haar n, -es, -е (на вълна)
влас-Wolle f, -n (на сукно, плат)
власат-haaricht, haarig, wollig
власагтка-Schafgras n (бот.)
влас en нца-Haarhemd n (на каещ се грешник)
власиика-Fussel f, -n, Härchen n, -s, -,
Fäserchen n, -s, -
власинкн-Tentakel m (лепливи, на
насекомоедни растения) (бот.)
власт-Gewalt f, -еп (etw. steht in meiner ~ нщ.
е в моята власт), Hausrecht n, Herrlichkeit
f, -en, Hcrmschaft f, -en (die Hermschaften
sich reißen заграбвам властга), Legislative
f, -n, Macht f, -re, Munt f, - (оискунска на
главата на семейството), Regiment п, -cs,
-е (das ~ fuhren управлявам ; der Winter
fuhrt ein mildes - зимата е мека ; bei ihm
hat die Frau das ~ при него командва
жената), Ruder n, -s (das ~ fuhren държа
кормилото в ръцете си, управлявам ; aus
dem ~ laufen не се подчинявам на
кормилото; ans ~ kommen идвам на власт
; e-n ans ~ bringen поставям някого на чело
на управлението), Stelle f, -n,
Verfügungsgewalt f (überetw.) (за)
властвам-herrschen intr. h. (über e-n, etw.)
властване-Gcschlcchterwescn n (на родовата
аристокрация)
властвувам-herrschcn intr. h. (über e-n, etw.)
властелин-Fürst m, -en, Gewalthaber m,
Herrscher m, -s
властен-gebieterisch adj., herrisch, machtvoll
(die Recht haben zu властен съм да)
власти-l.Aufsichtsbehörde f (контролни)
2.Kriegsbehörde f (военни) 3.Zollbchördc
pl. (митнически)
властиик-Machthaber m, -s
властнически
112
властаически-rcchtaberisch, machhaberisch
властолюбив-hcrrschsüchtig
властолюбие-Herrschsucht f
влах-Walachc m, -n, -n, Rumäne m, -n, -n
Влахня-Walachei f
влача ce-anspazicren intr. s. (anspaziert
kommen задавам се бавно), fortschleppen
rcfl., krüppeln intr. h. (като хром),
schleifen* intr. h., schleppen intr. h., zockeln
intr. h. (фам.), zotteln intr. s. (фам.)
влача-durchzichen* tr. trnb., cinschleppen tr.,
schlampen intr. h. (краката си) (фам.),
schleichen1* intr. s. refl. (краката си, за
болен), schleifen tr. rcfl. (по земята) (das
Fischcmclz - влача рибарската мрежа по
дъното; er wurde с-е Stecke weit gcschcift
гой беше влачен на известно разстояние;
е-п Топ - провлачвам тон), schleppen Ir.
(die Beine kaum ~ können едва влача
краката си; Netze-тегля рибарски мрежи
; den Wagen aus dem Kot- извличам колата
от калта; das Feld, die Wiese - прибирам
сеното на купи ; die Worte - провлачвам
думите ; e-n vor den Richter - завличам
някого пред съдията)
влачсне-Geschleppe п, -s, Grobzug m
(дарачно) (текст.), Schlepperei f, -
влачи ce-schleppen tr. refl. (процес)
влачка-Ackcr/schleppe, ...schleife, ...schlichte
f
влашец-Eschlauch m (бог.)
влашки-walachisch
вледенен-eisig, eiskalt
вледенявам ce-gefrieren* intr. s, vereisen intr.
s.
влека ce-schleppen intr. h., schlunzen intr. h.
(разг.)
влека-schleppen tr. (die Beine kaum ~ können
едва влача краката си ; Netze - тегля
рибарски мрежи; den Wagen aus dem Kot
- извличам колата от калта; das Feld, die
Wiese - прибирам сеното на купи ; die
Worte - провлачвам думите ; e-n vor den
Richter - завличам някого пред съдията),
ziehen* tr.
влекало-SchIcpptau п (мор.), Motorschlepper
m, Motorzugmaschine f, Schleppdampfer m
(мор.), Tauer m, -s (c вериги) (мор.),
Trecker m, -s
влекач-Schleppdampfer m, -s, Schlepper m, -s
влесгител-GcwaIthaber m, Gewalthaber m
влече ме-ziehen* tr. (es zieht mich in die Berge,
an die Sec нещо ме влече към планината,
към морето)
влеченне-Disposition f, -en, Drang m, -(c)s,
Hang m, -s, -5-e, Liebhaberei f, -en (für elw.),
Schwäche f, -n (für etw.) (e-e — für Musik
haben имам слабост към музиката),
Schwachheit f, -cn (bilde die k-e -en ein
само не си прави илюзии), Schwarm ni, -
s, -rc (dieses Mädchen, Musik ist mein ~ това
момиче е моята любот, пристрастен съм
към музиката; e-n - für ein Mädchen haben
влюбен съм в момиче), Trieb m, -es, -с (den
-zu etw. in sich spüren чувствам влечение
в себе си към нещо ; ich habe k-n, nicht
den geringsten - dazu нямам никакво
желание за това), Vorncigung f (към нещо),
Zug m, -s, -rc (dem Zug s-s Herzens
влечението на сърцето), Zuneigung f, -cn,
Neigung f
влечугарски-kricchcrisch
влечугарство-Kriecherci f, -en
влечуги-Kriechlier (клас), Wurm m, -s, -г-ег
(като общоупотребително име)
влечуго-1.Kriecher m, -s (за подмазвач)
2,RepliI n, -s, -е (зоол.), Saurier m, -s (от
мсзозойската ера) (зоол.), Kriechtier n
(зоол.)
влива ce-zufließcn* intr. s. D (за вода, река)
вливам (ce)-crgießen* tr. reif,
вливам ce-einflicßen* intr. s, einmünden intr.
h s (за река), einströmen intr. s, fließen* intr.
(der Fluß fließt in der See реката се влива в
морето)
вливам-eingießen* tr.
влнваие-Einflu m, ...usses, ...üssc, Einguß m,
Einmündeung f, -en
вливат ce-ineinanderfließen* intr. s. (един в
ДРУГ)
влизам-eindrängeln tr., einfahren* intr. s,
eingchen* intr. s, einlasscn* rcfl. (sich in e-
пз
вместо
е Streitigkeit ~ влизам в спор), einziehen*
intr. s, hereinziehen* intr. s. (das Regiment
zieht zum Tor herein полкът влиза през
портата), mitzählen intr.- h. (в сметката)
(kleine Spenden zählen auch mit и малките
дарения се броят)
влизане-Emfahrt f, -en, Einlaß m, ...lasses,
...lasse, Einlauf m, -s, Einläufe, Einmarsch
m, -es, Einmärsche, Eintritt m, -s, -e, Einzug
m, -s, Einzüge (тържествено), Entlassung
f (в оставка), Inkrafttreten n, -s (в сила на
закон, постановление)
влизат-ineinandergreifen* intr. h. (едно в
друго) (техн.)
влияе-verfangen intr. h. (върху някого)
влнянне-Einfluß m, ...usses, ...üssc,
Einwirkung f, -cn, Geltung f, -en, Influenz
f, -en (физ.), Wirkung f, -en (m-e Worte
hatten k-e Wirkung думите ми нямаха
влияние)
влияния-Tageseinflüsse pl. (атмосферни)
влиятелен-einflußreich adj., viclvermögcnd
влияя-cinwirken intr. h, wirken intr. h. (auf e¬
n, etw) (на, върху някого, нещо) (die
Arznei hat schnell gewirkt лекарството
повлия бързо ; aus der Feme wirken влияя
отдалеч ; die Musik auf sich wirken lassen
оставям се под влиянието на музиката ;
das wirkt auf die Nerven това влияе на
нервите ; wirkende Ursache влияеща
причина)
влог-Einschuß m, ...usses, ...üsse (търг.),
Geldeinlage f (паричен), Einlage f, -n,
Beitrag m, -cs, -re (Sparkassenbuch влогова
книжка)
вложен-einliegend part. adj., inliegend (вътре
в нещо), mündelsicher (при абсолютна
гаранция)
вложеиия-AnlagemiUei pl.
вложител-Einlcger m, -s, Einzahler m, -s
влошавам (ce)-verschlechtcrn tr. refl.,
verschlimmern tr. refl. (състояние,
положение)
влошавам-vcrbösern tr. (шсг.), verschlimmern
tr., verschlechtern tr.
влошаване-AbfalI m, -s, ve, Vcrschlechtung
f, Verschlimmerung f (на състояние,
положение), Wetterstutz m (на времето)
влъхва-Magier m, -s, Magiker m, -s
влюбвам се-vergaffen refl. (sich in ctw. A, e¬
n) (в нещо, по някого), verknallen tr. refl.
(sich in e-n - влюбвам се до уши),
verkrachen refl. (in e-n) (в някого), verlieben
refl. (sich in e-n, etw.) (в някого, нещо) (bis
über die Ohren verliebt sein влюбен съм до
уши; e-m verliebte Blicke zuwerfen гледам
някого влюбено), vcmarren refl. (sich in
etw., in e-n) (до полуда в нещо, някого),
verschießen* refl. (sich in e-n влюбвам се
в някого)
влюбен-verliebt, verschossen (фам.)
влюбена-verliebt
влюбеност-Verliebtheit Г, -еп
влязъл-rcchlskräftig (в законна сила)
BMaiiiia4en-flnimeligadj., manisch, titelsüchtig
(на тема титли), versessen (auf etw.) (по
нещо), verbohrt
вманиячсиост-Versessenheit f (auf clvv.) (за
нещо)
BMeiiflBaM-inkriminicrcn tr. (във вина),
verargen tr. (c-m etw.) (някого, нещо в
грях), verdenken tr. (c-m, ctw.) (на някого
нещо), zurechnen tr. (c-m ctw.) (някого за
нещо), zuschreiebn* tr. (c-m, e-r Sache ctw.)
(вина, причина), zurechnungsfähig
вменяемост-Zurcchnungsfahigkcit f
вмесвам-einbacken* tr. (гогв.), einkneten tr. (в
тесто), einmengen tr. reif, (в шц.)
вмесване-Eingriff m
вмествам ce-hineingchen* intr. s., cinschaltcn
tr.
Вместилище-Каиш m, -cs, -re (lichter ~
габарит; umbauter - кубатура на здание)
вместимост-Aufnahmeiahigkcit f,
Fassungsraum m, Gehalt m, -(e)s, Kapazität
f, -en, Raum m, -es, ve (lichter - габарит;
umbauter ~ кубатура на здание),
Rauminhalt m, Schiffsraum in (на кораб)
(мор.)
вместо-anstatt prp. G, anstelle pip. (G или c
von), stall (~ meiner вместо мен ; ~ dessen
вместо това)
вмешателствам
114
вмешателсгвам-übcrgreifcn* intr. h. (auf etw.)
(in fremde Befugnisse ~ навлизам,
намесвам се в чужди права, власт)
вмешателство-Dazwischenkunfl f,
Einmengung f, -en, Einmischung f, -en,
Übergriff m, -es, -e (ein ~ in ein fremdes
Gebiet вмешателство в чужда област; ~е
von Vorgesetzten превишаване на власт от
началници), Zugriff m
вмешателствувам ce-übcrgrcifen* intr. h. (auf
etw.) (in fremde Befugnisse ~ навлизам,
намесвам се в чужди права, власт)
вмирисвам ce-verderbcn* itr. s., riechen* nach
clw.
вмъквам ce-einbrechen* intr. s h, cindrängcln
tr. (чрез натискане), stehlen* lr. rcfl.
вмъквам-dazwischcnscliallen tr., cinfügcn tr.,
cinlasscn* tr. (c-c kleinere Röhre in e-e
grössere ~ вмъквам по-тънка тръба в по-
широка), cinlcgcn lr. (е-с Arie in e-c Oper
- вмъквам ария в опера), einschalten lr.
вмъкване-Einschub m, -(c)s, Einschübe
пмятане-Einschub m, -(c)s, Einschübe
внасям-abändern (промени, поправки),
abfüren tr. (суми, данъци, дългове),
anzahlen tr. (първа вноска) (търг.),
cinbringcn* tr., einbringen* lr., einführen tr.,
cinjagen tr., cinschießcn* tr. (пари в банка),
eintragen* tr., verseuchen tr. (епидемия),
veruneinigen tr. (раздор), vorkontieren tr.
(предварително ло сметка),
zusammenschießen* tr. (заедно c някого
ДРУО
внасяие-Einzahlung f, -en, Verklauselung f (на
много клаузи)
внедрявам-cinführen tr.
Biie3aiieu-jäh(e) (ein jäher Sturz der Temperatur
внезапно спадане на температурата),
plötzlich (решение, обрат, събитие),
schlagartig
виезаппо-jählings, schwuppdiwupp!, plötzlich
виезанност-Jähe f, -, Jähheit f, Plötzlichkeit f,
вниквам-durchschauen tr. (в душата, мислите
на нкп), hineindenken* refl. (sich in etw.
А) (в нещо) (sich in e-e Rolle hineindenken
вниквам в някаква роля)
BiiiiKBaiie-Einsicht f, -en
винмавам-achtcn intr h (auf c-n, etw., jemands
c-r Sache ...), achtgeben* intr. h (auf e-n,
etw.) (auf das Kind... внимавам за детето,
пазя, наглеждам детето^еЬсп sie acht -
внимавайте), aufmerken intr. h. (auf etw. A
~) (за нщ.), aufpassen intr. h. (auf etw. A ~)
(за нщ.) (die Schüler müssen in der Schule
~ учениците трябва да внимават в
училище), aufschcn* intr. h. (зорко),
zusammennehmen* refl. (nimm dich
zusammen! внимавай !), zusehen* intr. h.
BiniMsnme-Warschau! (ири опасност), Acht f
(außer aller ... lasse не обръщам никакво
внимание; aus der ... lassen, außer acht
lassen не обръщам внимание, изпускам из
пред вид; gib ... внимавай; s-c Gesundheit
in... пазя здравето си), Achtung f, -en (für,
gegen c-n, vorc-m), Aufmerksamkeit f, -cn
(c-r Frage - schenken отделям внимание
ма даден въпрос), Augenmerk n,
Entgegenkommen n, -s, Hauptaugenmerk n
(главно), Rücksicht f, -en (mit, ohne ~ auf
c-h, etw. c, без оглед на някого, нещо ; -
auf c-n, etw. nehmen вземам под внимание
; in jeder ~ във всяко отношение),
Rücksichtnahmen п, Vorsicht f, -,
Zuvorkommenheit f, -
BiiiiMarejieit-achlsam adj., aufmerksam adj. (~
zuhören слушам внимателно; c-n auf etw.
~ machen нровлнчам нкм. вниманието
върху нщ.), gründlich adj. (er ist in allem
sehr ~ той във всичко е много внимателен),
konziliant, rücksichtsvoll, schonend (mit c¬
m ~ umgehen отнасям се c някого
предпазливо ; e-m, etw. ~ bc»bringen
съобщавам на някого нещо предпазливо),
schonsam, vorsichtig, zuvorkommend
(gegen e-n)
внимателност-Aufmerksamkeil f, -en
Biioc-Imporl m, -es, -e, Einfuhr f, Beitrag m, -s,
-t-е, MilgHedsbeitrag m (членски)
Biioceu-Einfuhr- (Einfuhrhandel вносна
търговия)
впосител-Dcponcnt m, -en, Importeur m, -s, -c
115
воднинство
(търг.), Einfuhrhändler m, -s, Einzahler m,
-s
вноска-Abzahlung f, -en, Abzahlungsrate f
(търг.) (частична срещу дълг) (etw. auf...
kaufen купувам нщ. на изплащане),
Einschuß m, ...usses, ...üsse (търг.),
Matrikularbeitrag m, Quote f, -n, Rate f, -n
(in ~n zahlen плащам на части ; etw. auf
~n kaufen купувам на изплащане), Zahlung
f (e-c Zahlung leisten плащам вноска)
вноска-лял-Einlage f, -n (на съдружник)
(търг.)
внук-Enkel m, -s, Enkclsohn m, Großkind n,
Kinderkind n, Enkelkind n, -es, -er,
enkelchen n, -s
внуче-Tochterkind n (от дъщеря)
внучка-EnkeUochter f, Großkind n, Enkelin f,
-nen
внушавам си-einbildcn tr.
внушавам-cinblasen* tr. (прсн.), einflüstern tr.
(тайно), eingeben* tr. (мисли), eingießen*
tr. (прен.), einhauchen tr., einjagen tr.,
cinpflazen tr. reif, (прен.), einprängen tr.
refl., einreden tr., c insprechen* tr., gebieten*
tr. (Achtung - внушавам почит), gewinnen*
tr. (e-m etw. ...), impfen tr., inspirieren tr.,
zublasen* (e-m etw.) (на някого нещо)
внушаване-Einflüstcrung f, -en, Impfung f
внушаващ-herzbeklemmend (страх,
безпокойство, грижа), respektabel
(респект)
внушение-Anrcgung f, -en (e-e ~ zu etw. geben
давам подтик за нщ.), Einbildung f, -en,
Eingebung f, -cn, Insinuation f, -en
(клеветническо), Inspiration f, Einfluß m,
-usses, -üsse
внушител-Einbläser m, -s
внушителен-eindrucksvoll adj., imposant,
stattlich, trutzen, wuchtig (ein wuchtiges
Denkmal внушителен паметник ; е-е
wuchtige Persönlichkeit внушителна
личност), bedeutend
внушителност-SlaUlichkeit f, Wuchtigkeit
U-
воал-HüIIe f, -n, Machet f, -re, Schleier m, -s
(alles wie durch e-e grauen - sehen виждам
всичко като през мъгла ; der - der
Vergessenheit булото на забравата ; den -
nehmen подстригвам се като калугерка),
Voile f, -n
воален-schleierhaft
воалнран-flau adj., schleierhaft
воал-опашка-Schleier in, -s (на воални
червени риби) (зоол.)
вода-Wasser п, -г, Gewässer pl. (cin G las Wasser
чаша вода)
водач-1.Fahrer m, -s (на превозно средство),
Fremdenführer m ZFührer m, -s, Haupt n, -
es, -rer 3.Führung f, -en (техн.),
Geradführung f, -en (техн.) 4.Leilhammcl
m, Wegweiser m
водачество-Ägide f, Führerschaft f, Führung
f, -en
водачнте-Führerschaft pl.
водевнл-Farcc f, -n, Vaudeville n, -s, -s
воден-wäßrig, wässerig, wasserhaft, Wasscr-
(Wasserweg воден път, Wassersport воден
спорт)
водене-Führung f, -en, Haltung f, -en (die
Haltung c-s Tagebuchs воденето на
дневник), Leitung f, Lenkung f
воденица-Mühlc f, -n, Pfahimühlc f (върху
колове), Wassermühle f, Zwickmühle f
(двойна, при игра на дама)
воденичар-MülIcr m, -s
воденнчка-Kaffccmühlc f, -n (за кафе)
водещ-führend adj. pari. (~c Männer водащн
личности)
води-Gewässcr pl. (събир.), Hoheitsgewässer
pl. (териториални), Tagewasser n
(повърхностни)
водило-Führung f, -cn (техн.), Geradführung
f, -cn (техн.)
водим-lcibar
водистост-Wässerigkeu f, - (мед.)
водител-Fuhrcr m, -s
водителство-Führung f, -en
водица-Pumpenheimcr m (бистра) (шег.)
водка-Wodka d, -, Wodki m, -s, -s
воднинство-Vetter(n)schaft f (между
братовчеди) (wir stellten unsere - fest
установихме, че сме братовчеди)
воднист
116
BOfliiHCT-schlabb(e)rig
воднист-wäßrig, wässerig
водобран-Wasserschenkel ш (стр.)
водовъртеж-Gestrudel n, -s, Walm m, -s, -e,
Wasserwirbel m, Wirbel m, -s, Slrudel m, -s
вододел-Schcide f, -n, Wasserscheide f (reopr.)
водоем-Rescrvoir n, -s, -c, Sammelbecken n,
Staubecken n, -s
водоизместване-Wasserverdrängung f
водоизместимост-Tonnage f, - (мор.),
Wasserverdrängung f
водолаз-Taucher m, -s, Wassertaucher m
Водолей-Wassermann m (съзвездие) (астр.)
водолечебиица-WasscrhcilanslaU f (мед.)
водолечение-Hydropalhic f, Hydrotherapie f,
Wasserkur f
водолечител-Hydropath m, -cn, -en (мед.)
водолечителек-liydropalliisch
Bo;4oniinmi-Wasscrlinic Г (мор.)
водолюба-Schwancnblume f (бот.)
водомср-Mcßuhr f
водомер-Wassermesser m, Wasseruhr f,
Wasserzähler m
водомерка-WasserIäuicr m (зоол.)
водонагревател-Vowärmer m (техн.)
водоносен-Wasserträger m
водонад-Kaskadc f, -n (на много тераси),
Katarakt m, -s, -c, Staubbach m (йъдсто
водата се разбива на прах)
водоной-Trämkc Г, -п (zur ~ führen водя на
водопои)
водоприемник-Vorfluter m
водонровод-Leitung f, Lutte f, Wasserleitung
f (стр.)
водопроводчнк-Rohrleger m,
Wasserinstallateur m
водоравен-wasserpaß, wasserrecht, horisontal,
waagerecht
водораздел-Wassescheide f (reopr.)
водорасла-Seetang m (саргасова) (бот.)
водорасли-RotaIgen pl. (червени), Seetang m
(вид морски кафяви) (бог.), Tang m, -s, -e
(кафяви)
водорасло-Alge f, -n, Wasserpflanze f, -n
водород-Hydrogen n, -s (хим.), Wasserstoff m
(хим.)
водосамолет-лодка-Flugboot n (авиац.)
водосбор-Flußgebiet n (речен)
водоскок-Fontäne f, -n, Springbrunnen m
водоснабдяване-Wasserversorgung f
водосток-Ablaß in, ...lasses, ...lasse, Ablauf m,
-(e)s, -re
водохидролечение-Wasserheilmethode f
(мед.)
водохраиилище-Rescrvoir n, -s, -c,
Staubecken n
водя-abwärts treiben, durchführen tr. trnb. (през
някъде), Führen tr. (icn Kind an der Hund ~
водя дете за ръка; e-n den nächsten Weg -
водя нкг. по най-близкия път; die
Korrespondenz - водя кореспнденцията; c-
n guten Wandel - водя порядъчен живот),
irreiuhren tr. (неправилно), irrclcitcn tr.
(неправилно), korrespondieren intr. h.
(преписка), leiten intr., leiten tr., lenken tr.,
mitführen tr. (със себе си), modulieren tr.
(от една тоналност към друга), plänkeln
intr, h, (дребна престрелка), rechten intr.
h. (дела, спорове) (mit c-m, über elw. A),
replizieren intr. h. (словесна престрелка),
steuern tr., trampen intr. h. (скитнически
живот), verhandeln intr. h. (mit e-m über
elw.) (преговори c някого за нещо),
vorbeiführen tr. (покрай) (er führte uns an
dem Museum vorbei той ни поведе покрай
музея), weiterführen tr. (по-нататък),
zuführen intr. h. (auf elw. А) (за улица, път),
zurückführen tr. (обратно)
водялка-Schaffäule f (у овците) (вст.)
водянка-l .Froschbiß m (бот.) 2. Wassersucht f
(мед.)
воеиачалник-Heerfühler m, -s, Feldherr m, -
n, -en
Boeiieii-Militär m, -s, -s (професионален),
Soldat m, -en, -en (unter die -en gehen
вземат ме войник; er ist bei den -en войник
e)
Boeueii-Kriegs-, Heer- (Wehrpflicht военна
повинност)
воеини-Kommis m, -ses, -, Kommiß m, -ses, -
, Militär n, -s
BoeiiiiouaH&niiHK-Feldheer m (остар., boch.)
117
волност
BoeiiiioiuieiiiiUK-Kriegsgefangene(r) m
военнол рестьини к-Kriegsverbreche ш
воеиолюбив-kriegslustig
воешцина-Militär п, -s
вожд-Führerm, -s, Häuptling ш, -s, -е, Anführer
rn
вождовете-Führerschaft pl.
возене-Gefahre n, -s (постоянно) (разг.),
Schlittenfahren n (на шейна c коне)
возя ce-fahren* intr. s (mit der Straßenbahn ~
возя cc c трамвай; Rollschuh ~ возя се,
пързалям се с летни кънки), kahnen intr.
h. s. (c лодка), kahnfahren* intr. s. (на
лодка), anfahren* tr. (дърва, въглшца)
(Wein, Zigaretten - поднасям вино, пури)
(фам.), fahren* intr. s (Karussel - возя се
на въртележка), frachten tr. (стока), karren
tr. (особено c ръчна количка), rollen tr. refl.
(нещо на колела) (die Augen, mit den
Augen ~ въртя си очите)
Вони-Recke m, -n, -n, Krieger m, -s
вошце-Pflugbalkcn m, Pflugbaum m
Boii-Gebelfer n, -s, Geheul n, -(e)s, Heulen n, -
s, Geschrei n
войвода-Häuptling m, -s, -c, Wojwod(e) m, -n,
-n
войводство-Wojwodschaft f, -en
BOHii-Kämfcr m, -s, Kämpe m, -n, -n, Krieger
m, -s, Soldat m, -en, -en (unter die ~en gehen
вземат ме войник; er ist bei den ~en войник
e)
война-Heerfahrt f, Heerzug m, Kampagne f, -
n, Krieg m, -es, -e (der Große Valerländlische
Krieg Великата отечествена война ;
funden Krieg rüsten готвя се за война ; in
den Krieg ziehen отивам на война; e-m den
Kieg erklären обявявам война на някого ;
der Krieg zu Lande, zur See, in Luft война
но суша, по море, по въздух; kalter Krieg
студена война; Krieg bis aufs Messer винна
на живот и смърт), Tanz m, -es, -f-e (e-m e¬
n ~ machen правя на някого сцена),
Bürgerkrieg m (гражданска)
BofiiiHK-Gemcine(r) m, -n, Knecht m, -es, -e,
Krieger m, -s, Krümper m, -s (набързо
обучен), Legionär m, -s, -e, Mann m, -es,
■rer, Soldat m, -en, -en (unter die -en gehen
вземат ме войник; er ist bei den -en войник
e), Wehrmann m pl. -rer
вонник-колач-Schanzer m, -s (на окопи)
(воен.)
BofniiiHH-Mannschaft f, -en
вониичица-Rauke f, -n (бот.)
войнишки-soldatcnhaft, soldatisch,
militärisch, Soldalen-
войиствен-geharnischt adj. (прен.),
kämpferisch, kampflustig, kriegslustig,
martialisch, streitbar, kriegerisch
воннственост-Kampflust f
войнство-Himinclshccr n (небесно)
вонска-Агтсс f, -n (die Rote - червената
армия), Entsatz m, -cs, Entsätze
(освобождаваща), Heer n, -es, -e (im Heer
dienen служа във войската), Hccrschar f,
Herrbann m (свикана), Kommis m, -scs,
Macht f, -re, Miet(s)truppc f (наемна),
Militär n, -s, Phalanx f, -..angen (елитна),
Truppe f, -n (воен.), Waffe f, -n (bei welcher
- hast du gedient ? в кон род войски сн
служил ?)
войскар-Kriegcr m, -s
BoilcKOBii-militärisch
вокал-Vokal m, -es, -e (i-рам.)
вокален-vokalisch (грам.)
вокализация-Vokalisation f, -
вокализирам-vokalisicrcn tr.
вол-Heuochse m (едър), Ochse m, -n, -n,
Mastochse m (угоен), Zugochs m
(впрегнат)
волан-Volant m, -s, -s (на дрехи, на
автомобил)
BOJiaiuoK-Volapük n, -s, - (международен език)
волев-Wiilcns-, willcnsslark
волеизявление-Willenserklärung f
волепбол-Volleybail m, -s (спорт.), Handball
m, -es, -s-e
волен-frei adj., ungebunden (freiwillige Hilfe
волна помощ)
волиодумец-Frcidcnker m, Libertin
волнодумствам-freigeistcrn intr. h
волнодумство-Freigeisterei f, -en
волност-Frcihcit f, -en, Kathederblüte f
волован
118
(порфссорска, от катедрата) (шег.),
Maskenfreiheit f (на маскиране),
Ungebundenheit f
волован-Vol-au-vent m, -s
воловар-Rindcrhirt ш, -cn, -cn
воловодец-Würger m, -s (бот)
волт-Volt n, -cs
волтаж-Span nung f, -cn
волтаиер-Voltaampcre n
волтижнровка-Kunstrcitcn n
полтижьор-Voltigcur m, -s, -c
волтизирам-voltigiercn inlr. h.
волтметър-Voltmeter n
волтов-voltaisch
волтомегър-Уо1 tameter n
волуга-Rollcnschneckc f (архит.)
волуитарнзъм-Voluntarismus m, -
волута-Schneck m, -s, -en (орнамент)
(архит.), Schnecke f, -n (орнамент) (архит.)
воля-Ral m, -es, Räte, Ratschläge (es ist nicht
ctw. zu tun не c за препоръчване ; der
lustige - дворцов шут), Sinn m, -es, -e (auf
s-m ~ bestehen държа на намерение то си;
cs gehl nicht alles nach unserem ~ на всичко
става кат искаме), Wille т, -s, -n (er soll
s-n Willen haben нека да бъде волята му;
wieder s-n Willen против волята му ; c-m
zu Willen sein изпълнявам нечия воля ;
snach s-m Willen handeln действам по
волята си), Willen m, -s, - (er soll s-n Willen
haben иска да бъде волята му; wieder s-n
Willen против волята му ; e-m zu Willen
sein изпълнявам нечия воля ; snach s-m
Willen handeln действам по волята си)
вонещ-stinkend
воиещица-Tolcnkäfer m (къщна)
воня-anstinkcn* tr, (c-n) (нкм. насреща) (das
stinkt mich an до гуша ми дойде) (грубо,
фам. пейор.), dunsten inlr. h, riechen* inlr.
h. (nach etw. ~ мириша на нещо ; gut ~
хубаво мириша; aus dem Munde ~ мирише
на усга ; an etw. D ~ помнрисвам нещо;
da kannsr du dran ~ ! ще му усетиш
миризмата)
воия-Gcstank m, -(e)s, Pestduft m
вонящ-aasig adj., mcfitisch
Boniteur-kraß
вопли-Gcjammer n, pl, Jammer m, -s,
Jammergeschrei n
вонъл-Jammcrruf m, Klage f, -n (der Mutter
Klage über den Tod des Kindes вопълът на
майката за смъртта на детето), Klageschrei
m, Lamentation f, -en, Weh(e) n, -s, - (Weh
und Ach вопли и жалби), Wehklage f
восък-Wachs n, -es, -e, Siegellack m (червеи)
восъчен-wächsern, wachs- (Wachskerze
восъчна свещ)
вот-Votum n, -s, -ten / -ta
вотнрам-voticrcn inlr. h. (für e-n, etw.)
вощеница-Kcrzc f, -n
воювам-kriegen intr. h., Krieg führen (gegen
A), bekriegen tr., kämpfen tr. (mit, für gegen)
воюване-Kricgführung f
воюващ-k ric gfüh rend
вперен-starr (за поглед)
виервам-anslarrcn tr. (очи)
внечагвам (ce)-einprängcn tr. rcfl.
впечатлен ne-Effckt m, -(e)s, -c, Eindruck m, -
s, Eindrücke, Gesamteindruck m (общо),
Impression f, -en, Totaleindruck m (общо)
впечатлш елеп-aUlzicrcbar adj., empfindlich
adj., sensibel, empfänglich
впечатлителност-Scnsibililät f,
Empfänglichkeit f
впива ce-einbcißen* refl. (за животно)
впивам (ce)-einkrallcn tr. rcfl.
впивам ce-ansaugcn* Ir. rcfl. (за пиявица),
einschneiden* intr. h, festsaugen* refl.,
verbeißen* refl. (sich in etw. А) (здраво) (die
Hunde hatten sich ineinander verbissen
кучетата се бяха захапали едно друго)
внивам-hämmern tr, heften tr. (поглед)
вписвам (ce)-einschreibcn* tr. refl.
вписвам ce-cinzeichnen refl.
вписвам-einreihen tr. (в списъците),
eintragen* tr., erfassen tr, (книж.),
inskribieren tr. (в списък), registrieren tr.,
einschreiben* tr.
вписваие-Einschreibung f, -en, Eintragung f, -
en, Inskription f, -en, Katalogisierung f (в
списък)
впиянчен-versoffcn
119
вратичка
впиянченост-VersofTenheit f, - (разг.)
внлитам-durchflechten* tr. tmb., einflechten*
Ir., einhäkeln tr., cinschlingen* tr.,
einspinnen* tr. refl., einstricken tr.,
tambulieren tr. (коса между тюл и мрежа),
verweben* tr. (in die Erzählung sind kleine
Lieder verwoben в разказа са вплетени
малки песни)
впойвам-cinlöten tr. (техн.)
вноследствие-hinlerdrcin, späterhin, in der
Folge, danach, später
впрочем-sonst (wenn ich ~ cs haben wollte ако
впрочем исках да го имам), übrigens,
al I erdi ngs, jcdoch, doch •
виръсквам-einspritzen tr., spitzen tr. (in A)
внряг-Gcspann n, -(e)s, -e
впрягам-anjochcn tr. (в хомот), anspannen tr.
(коне, кола), ansträngen tr. (коне),
daranmachen refl. trnb. (нкг. в работа),
einjochen tr., einschirren tr. (кон),
einspannen In, jochen In (в хомот, ярем),
schirren tr. (кон.) (Tiere an den Wagen ~
впрягам животни в кола ; den Wagen ~
впрягам колата), spannen tr. refl. (die Pferde
vor den Wagen ~ впрягам конете в колата;
doe Ochsen ins Joch, aus, von dem Pflug ~
слагам ярема на воловете, разпрягам ги
от плуга), Vorspannen tr.
впускам ce-abcnlcuren intr. h, eingehen* intr.
s (в подробности), einlassen* refl.,
ergehen* refl., los/slürzen intr., vorslürzen
intr. s., zuschicßcn* intr. s. (auf c-n) (юьм
някого), los/slürmen intr.
врабец-SpcrIing m, -s, -c, Spatz m, -en, -en
врабче-Spatz m, -cn, -en (die ~cn schilpen
врабчетата чуруликат ; ~ im Kopfe haben
вирнал съм си носа ; wie ein ~ essen ям
като коте), Sperling m, -s, -c
враг-Feind m, -(e)s, -e (sich D e-n zum ~
machen правя нкг. мой враг), Gegner m, -
s, Klassenfeind m (класов)
вражда-Fcinde f, -n (mit e-m in ~ liegen
враждувам c нтг.), Feindschaft f, -en,
Feindseligkeit f, -en, Hader m, -s
враждебеи-animos adj., antagonistisch adj.,
arbeiterfeindlich adj. (на работи и чеството),
feindlich adj. (gegen e-n ~ gesinnt sein
настоен съм враждебно срещу нкг.),
feindschaftlich adj., feindselig adj. (~e
Gesinnung gegen e-n hegen настоен съм
враждебно към нкг.), hostil, spinnc(n)fcind
(до смърт)
враждебпост-Animosität f, -, Feindschaft f, -
cn, Feindseligfkeit f, -en, Gegnerschaft f,
Gehässigkeit f, -en, Widrigkeit f
враждувам-hadern intr. h. (mit c-m), einander
feind sein
вражески-feindlich adj., feindschaftlich adj.,
gegnerisch adj.
вражи-feindlich adj.
вразумявам-zur Vernunft bringen*
вразумявам се-zur Vernunft kommen*
врян-rabenschwarz (кон)
Bpaiia-Dohlc f,-n, Galgenvogel m (зоол.)Кгй1ю
f, Rabenkrähe f (черна) (зоол.), Racke f, -n
(полска) (зоол.), Saatkrähe f (полска,
посевна) (зоол.), Sallelkrähc Г (сива)
враствам ce-einwachsen* intr. s
врат-Genick n, -(c)s, -c, Hals m, -cs, -rc (c-n
bloßen Hals открит ми е вратът ; streifer
Hals схванат врат), Kragen m, -s (er packte
ihn am Kragen хвана го за врата), Nacken
m, -s
врата-Pfortc f, -n, Tor n, -cs, -е (на замък,
плевник), Tür f, -cn (die ~ zum Haus, in
den Keller, auf den Hof вратата за къщата,
избата двора ; tritt zur - ein ! влез през
вратата! an die — klopfen чукам на вратата
; ihm stehen alle -en offen всички врати са
отворени за него ; sich е-с ~ offenhalten
оставям сн една вратичка; vor der ~ stehen
стоя иред вратата ; c-m die ~ weisen
показвам на някого вратата ; zwischen ~
und Angel на бърза ръка ; mach’ die - von
draußen zu ! да се махаш !), Flügeltüren
(двукрилни)
враггар-Pförtncr m, -s, Schließer m, -s, Tormann
m, Torwart m (спорт.), Türhüter m,
Türsteher m
вратига-Rainfam m (бот.), Wurmkraul n (бот.)
вратичка-Durchlaß m, ...asses (за
преминаване), Einlaß m, ...lasses. ...lasse,
вратник
120
Feuertür f (на печка), Hintertür f (задна, от
неудобно положение) (е-е Hintertür
offenlassen оставям си вратичка), Tür f, -
en (die ~ zum Haus, in den Keller, auf den
Hof вратата за къщата, избата двора; tritt
zur ~ ein ! влез през вратата ! an die ~
klopfen чукам на вратата ; ihm stehen alle
-en offen всички врати са отворени за него
; sich е-е ~ offenhalten оставям си една
вратичка ; vor der - stehen стоя пред
вратата ; c-m die - weisen показвам на
някого вратата; zwischen - und Angel на
бърза ръка ; mach* die - von draußen zu !
да cc махаш!)
вратник-Hoftor m,.-es, -e
вратня-Hoftor m, -es, -e
вратовръзка-Halsbinde f, Krawatte f, -n,
Masche f, -n, Plastron m, -s, -s (широка),
Schlips m, -cs, -e (e-n auf den - tretten
настъпвам някого по мазола ; e-n am -
kriegen пипвам някого за яката; das haut
e-n auf den - такова чудо нс е бивало !; du
kriegst eins auf den - ! ще те цапна по
мутрата! с-п hinter den -gießen гаврътвам
едничко) (разг.)
вратца-Arbcitsloch п (на шахтна пещ) (техн.)
врач-Afterarzl m, Quacksalber т, -s, Wahrsager
т, -s, Hexenmeister т, -s, Kräuterdoktor т,
-s, -en
врачка-Wahrsagerin f, -nen
врачувам-wahrsagen tr., weissagen tr.
врач-шарлатаинн-Heckcnarzt m
вред-überall
вреда-Abbruch m, -es, -re, Abtrag m, -(e)s, -i-e,
Eintrag m, -cs, Einträge, Schaden m, -s, -r
(mehr - als Nutzen повече вреда, отколкото
полза; - anrichten причинявам вреда; das
ist kein - für ihn няма да е загуба за него;
e-m - bringen нося вреда на някого ; -
nehmen повреждам се ; - an s-e Seele
nehmen пострадвам душевно ; е-ш, с-г
Sache zu - във вреда съм на някого, нещо
; weg mit - ! счупеното настрана !; als er
sich den - besah., когато помисли какво
беше станало.. ; durch - wird man klug
парен каша духа), Verderblichkeit f, -
вреден съм-schaden intr. h. (e-m) (etw. schadet
der Gesundheit вреди на здравето ; das
schadet nichts това не вреди ; was schadet
das ? какво лошо има в това ? ; es kann
nicht ~, ihm zu schrieben няма да c лошо
да му се пише ; diese Geschichte hat ihm
beim Chef sehr geschadet тая история
много му навреди пред шефа; das schadet
ihm gar nichts ! пада му се ! ; es schadet
fast gar nichts това не е толкова лошо, едва
ли има вреда от това)
вреден-abträglich adj. с D (das wäre s-r
Gesundheit ... това би било вредно за
здравето му), gemeinschädlich adj. (за
обществото), schädlich
вредител-Schädling m, -s, -е
вреднтелност-Schädlichkcil f, -
вредиост-Abträglichkcit f, -en, Schädlichkeit
f,-
вредом-übcrall
вредоиосен-schädlich
вредя-anhaben* (hkm) (man kann ihm nichts -
нищо не можеш му стори ; e-m etw. -
wollen имам зъб на нкг.), schaden intr. h.
(e-m) (etw. schadet der Gesundheit вреди
на здравего ; das schadet nichts това не
вреди ; was schadet das ? какво лошо има
в това ?; es kann nicht ihm zu schrieben
няма да c лошо да му се пише ; diese
Geschichte hat ihm beim Chef sehr
geschadet тая история много му навреди
пред шефа ; das schadet ihm gar nichts !
пада му се!; es schadet fast gar nichts това
не е толкова лошо, едва ли има вреда от
това)
вреяедам-einreihen tr., einordnen tr.
вреждам ce-einreihen refl., anslellen rcfl.
врезка-Ruderdolle f (за гребло) (мор.)
врекльо-Schreier m, -s
врели-цекипели-Zimt m, -s
време-Frist f, -en (zu dieser — сега, по това
време), Gegenwart f (сегашно) (грам.),
Imperfekt n, -es, -е (минало свършено),
Jahreszeit f (годишно), Jetztzeit f
(сегашно), Muße f, - (свободно) (während
m-r - през свободноот ми време; mit, in -
121
връзвам
спокойно, без бързане; Zeit ind ~ zu etw.
haben имам достатъчно време за нещо),
Perfekt n, -s, -е (минало неопределено),
Plusquamperfekt n, -s, -е (минало
предварително), Regen wetter n
(дъждовно) (er sieht aus wie 3 Tage -
начумерил се е като черен облак), Weile f,
-п (известно) (е-е kleine, kurze Weile
кратко време ; das währte ein Weile това
трая известно, малко време; Weile haben'
имам време; warte ein Weilchen! има още
време !; Zeit und Weile mit etw. verlieren
губя си времето c нещо), Wetter n, -s, -
(слънчево, мрачно, променливо) (hoffen
wir auf gutes Wetter да cc надяваме на
хубаво време ; was für Weiter bringen ?
какво е времето ?), Witterung f, -en
(хладно, топло, променливо) (die
Witterung schlägt um времето се променя
; die Unbinden der Witterung несгодите на
лошото време), Zeit f, -en (die Zeit vergeht,
drängt времето минава, напира ; die Zeit
verpassen пропускам времето; sich D Zeit
gönnen давам си време; sich D Zeit zu etw.
nahmen намирам време за нещо ; sich D
die Zeit mit etw. vertreiben убивам си
времето c нещо ; alle Zeiten за всички
времена ; е-с kurze Zeit lang за кратко
време ; alles hat s-e Zeit всичко си има
време; damit hat Zeit има време за това;
we ist höchste Zeit крайно време е; etw. ist
an der Zeit време е за нещо; auf kurze Zeit
за късо време ; außer der Zeit не в
определеното време; in all der Zeit haben
wir sie nicht gesehen през цялото време не
я видяхме ; mit der Zeit с времето ; von
der Zeit an от това време; von Zeit zu Zeit
от време на време ; vor geraumer Zeit
преди много време ; zur Zeit, als no
времето, когато ; zu rechter Zeit в
подходящо време)
времепа-Lauft m, -s, i-e, Vergangenheit f, -
(минали), Zeitlauf m pl. läuf(t)e
временен-einslwcilig adj., endlich adj.,
temporal, tcmporcll, transitorisch, vorläufig
(мярка), vorübergehend, zeitig, zeitweilig
(отсъствие, забавяне)
временно-einstweilen adv., vorläfig
времетраепе-Оаиег f, Reaktionszeit f (на
реакция) (хим.), f, Zeitdauer f
врене-Gärung f, -en, Sod m, -s, -e (na kiselo)
(~ haben имам киселини; der ~ brennt mich
ври ми на кисело), Sodbrennen п (на
кисело) (~ haben имам киселини ; der ~
brennt mich ври ми на кисело)
врение-Kochen n, -s, Sieden n, -s (Siedepunkt
точка на врението)
вреслнв-quarrig
вретено-Drehspindel f (разточено) (техн.),
Spindel f, -n (die ~ schnurrt вретеното
бръмчи ; über die ~ verwandt роднина по
жена), Halm m, -s, -е (бот.)
вретеице-SpindeI f, -п (на клас)
вретеня-spindcln intr. s. (за растение)
врещене-Gemeckcr n, -s
врещя-anmcckem tr. (нкм.) (фам.), meckern
intr., quarren intr. h., röhren intr. h. (диал.)
врн-wellcn intr. h. (вода)
вричам ce-gelobcn tr. rcfl.
вроден-angestammt adj. (характер, нрав,
добродетел), kongenital, angeboren
връба-Flechtweide f (кошничорска) (бот.)
връбница-Palmsonntag in, -s, -c
връв-Schnur f, -re (Perlen an e-r ~ aufreihen
нанизвам перли на връв ; nach der ~ по
нрава линия ; bei der ~ bleiben спазвам
мярката; cs am Schnürchen haben зная си
урока на пръсти ; das geht alles wie am
Spürchen всичко върви като по вода; über
die - hauen карам през просото; von der ~
leben ям готови пари), Zug m, -s, -s-е,
Bindfaden m, -s, Nadelschnur f (пъпна)
връзва-köpfen intr. h. (глави, за зелка)
връзвам си-vornehmen* tr. (sich D etw.)
(престилка, маска)
връзвам-anpfählen tr. (на кол), aufknüpfen tr.
и rcfl. (das Haar ~ връзвам косата нагоре),
aufschlingcn* tr. (възел нагоре), garben tr.
(снопи), knoten tr. (възел), koppeln tr.
(кучета, коне едно за друго), kröscln tr.
(жлеб), krösen tr. (жлеб), remonlicren intr.
h. (цвят повторно) (бот.), schlingen* tr. rcfl.
връзване
122
(възел» кърпа около врата), scisen tr. (на
възел късо корабно въже) (мор.),
überbinden* tr. (бинт), verknoten tr. (с
възел), versetzen tr. (е-п) (някого да ме
чака) (фам.), vorbinden* tr. (sich D etw. ~
връзвам си нещо отпред)
връзваие-Knüpfung f, -cn, Kopp(e)lung f, -en
връзка-l.Fühlung f 2.Gclcnkband n (анат.),
Gelenkverbindung f (ставна) (анат.)
3.Klammcrband n (техн.) 4.Kommunikation
Г, -en, Konnex in, -cs, -c (mit c-m in Konnex
kommen влизам във връзка c някого; dem
Konnex verlieren загубвам връзка)
5.Kopula f, -s, -ä (грам.) 6. Kordeon m, -s, -
s, Ligament n, -s, -c, Verband m, -es, -re,
Verbindung f, -cn, Verbund m, -es, -c,
Verbundenheit f, -, Verhältnis n, -scs, -se
(любовна) (ein ~ mit c-m Mädchen haben
имам любовна връзка c момиче)
врънкало-Quälgeist m
пръикам-drängcln intr.h, drcmmcln intr. h,
dressieren tr. (разг.), löchern tr., plagen tr.
(die Kinder ~ die Mutier den ganzen Tag
um Kuchen децата врънкаг маПка си цял
ден за кайк)
връикаис-Drängelci Г, -cn, Quengelei Г
връстннк-Atcrsgcnosse т, -п, -п
връх-1.Apex т, -е 2.Ausbund т, -(e)s, -гс (на
добро нлн лошо) (~ an Schönheit
съвършснна, висша красота; ~ von Torheit
олицетворение на глупостта ; — voc
Frechheit връх на нахалството) 3.Endc п, -
s, -n 4.FeIsengipfcl m (скалист)
5.Fingerkuppe f (на пръста) (анат.),
Fingerspitze f (на пръст) 6.Giebel n, -s
(поет.), Gipfel m, -s, Höhe f, -n, Nabel m, -
s, -, Pik m, -s, -s (остър високопланински)
(геогр.), Point m, -s, -s 7.Scheitcl m, -s (на
ъгъл) (im - stehen стоя на зенита) (техн.),
Scheitelpunkt m (на ъгъл) (мат.)
връхеи-gipfelständig adj. (бог.)
връхлетява-zusammcnschlagenS intr. s. (das
Unglück schlägt über ihm zusammen
нещастиего го връхлетя)
връхлетявам-aufschießcn* intr. s. (der
Raubvogel schoß auf die Beute auf
грабливата птица се спусна върху
плячката си), herabschießen* tr. (auf e-n)
(за птица), los/slürmcn intr., los/stürzen intr.,
platzen intr. s. (die Nachricht platzte in umser
friedliches Gespräch новината връхнетя
върху нас като бимба всред мирния ни
разговор)
връхлстяване-Ansprung m, -(c)s, -гс (на диво
животно)
връхлита-anfallen* 1г. (за болссгг) (вие.)
връхлитам-dreinfahrcn* intr. s (разг.),
überfallen* tr. (ненадейно) (ein Land ~
нахлувам в страна; der Schlaf überfiel mir
сън ме налегна ; die Nacht hat uns
übcrgcfailcn нощта ни свари)
връхче-Endc n, -s, -n, Zipfel m, -s (оспровърхо,
на кърпа, покривка на маса, боне, шапка,
дреха, ухо)
връхчета-Zackc f, -п (на кристали)
пръчвам-abgcben* tr. refl., einhändigen tr.,
ein liefern tr., cinreichcn* In, cxhibicrcn tr.,
insinuieren tr. (съдебно документ),
übcrcichcn tr. (e-m etw.) (па някого нещо),
zusLcllcn tr. (писмо, сметка, призовка)
връчване-Abgabc f, -n, Insinuation f, -cn
(съдебно, на документ), Überreichung f (e¬
m etw.) (на някого нещо), Zustellung f (на
писмо, жалба, призовка)
Bpbiiiinöa-Drusch m, -(c)s, -е (ссл.-сг.)
връща ce-zurückfallcn* intr. s. (за имот) (das
Haus fallt an den alten Besitzer къщата cc
връща на стария собственик)
връща ce-zurückfluten intr. s. (обратно, назад)
(die Brandung flutete zurück прибоят cc
върна назад)
връщам ce-hcimfahren* intr. s. (в родината),
heimgehen* intr. s. (в дома), heimkommen*
intr. s. (дома си, в родината), kehren intr. s.
(in die Heimat kehren връщам cc в
отечеството си), wiederkehren intr. s. (от
пътуване) (e-e so günstige Gelegenheit kehrt
nie wieder такъв благоприятен случай нс
се връща), wiederkommen* intr. s.,
zurückeilen intr. s. (бързо), zurückfahren*
intr. s. (c влак, кораб, кола), zurückgehen*
intf. s. (назад) (Waren zurückgehen връщам
123
стоки; weit in der Geschichte zurückgehen
връщзм назад в историята), zurückkehren
inlr. s. (zu etw.) (към природата, към
първата си любов, към темата) (nach
Hause zurückkehren връщам се в къщи)
връщам-heimholen Ir., herausgeben* tr.
(обратно съхранени стоки, ценности,
дрехи, остатък от пари) (er konnte nicht
herausgeben той не можеше да върне),
reaktivieren tr. (на акривна служба),
remittieren tr., renumerien tr. (платена
сума), repatrieren tr. (поданството на
някого), restaurieren tr., retournieren tr.,
rückvergüten tr. (обратно сума),
wiedergeben* tr. (e-m etw.) (книга, нещо
назаем, свобода) (können Sic mir
wiedergeben можете ли да ми върнете
дребни), wiedergewinnen* tr. (загуба,
загубено) zurücktun* tr. (назад, настрана),
zurückversetzen tr. refl. (назад) (e-n Schüler
zurückversetzen връщам ученик в по-
долен клас), zurückverweisen* tr. (обратно
законопроект в комисия) (полит.),
zurückwerfen* tr. (назад) (e-n um, auf Jahre
zurückwerfen връщам някого с години
назад)
връщаие-Abgnbc f, -п, Gegengruß m (на
поздрав), Geldrückgabe f (на пари),
Heimfahrt f (в родината, в къщи), Heimfall
m (на имение на сюзерена) (ист.),
Heimgang m (в дома, родината), Heimkehr
f (в къщи, в родината), Heimkunft f (в
дома, родината), Heimreise f (в дома, в
родината), Heimwg m (към къщи), Hergabe
f, -п (на пари), Remission f, -еп (назад на
пратка), Renumcralion f, -еп (на платена
сума), Retour f, -, Retribution f, -cn,
Rückerstattung f (на сума, дълг), Rückfahrt
f (обратен път), Rückfall m (на имение на
сюзерена), Rückführung f, Rückreise f,
Rückstau m (в комин), Wiederkunft f,
Zollvergütung f (на временно събрано
мито), Zurückgabe f (на книги, пари),
Zurücksetzung f, -еп, Zurückversetzung f
(назад)
вря-kochen intr. h. (das Wasser hat gekocht
всекидневен
водата завря), sieden* intr. h. (das Wasser,
der Topf, das Blut siedet водата,
тенджерата, кръвта кипи; vor Wut ~ кипя
от яд)
BpHBa-Gejohl(e) n, -s, Geschrei n, -(e)s,
Gestänker n, -s, Hallo n, -s, -s (ein großes
Hallo erhob sich голяма врява се вдигна),
Kindergeschrei п (детска), Klamauk m, -s
(mach doch nicht so viel Kiamauck не
вдигай такава врява за нищо), Krach m, -
s, -е (die Schüler machen Krach учениците
вдигат врява), Krawall in, -s, -e, Lärm m, -
s (разг.), Radau m, -s, -, Randal in, -s, -e,
Skalndal m, -s, -e, Tamtam n, -s, -s, Tumult
m, -es, -e
вряз-Ritz m, -es, -e, Ritze f, -n
врязвам ce-einschneiden* intr. h, cinschnitzen
tr., graben* refl., eingraben* tr., einkerben
tr. (резки), einstigen tr.
врязвам-cinschncidcn* tr. refl.
врязвапе-Einschnitt m, -s, -c, Kerbe f, -n, Klaue
f, -n (стр.), Schram ni, -s, -fc (дълбоко, в
пласт) (минер.)
врякам-бциакеп tr.
врякаие-GcheuIc п, -s
врял-kochcndhciß, sicdclhciß
вряскам-anmeckcm tr. (нкм.) (фам.)
врящ-kochend, kochensheiß, sicdclhciß,
sicdclheiß
Bce-immcr(cr wird immer reicher топ става все
по-богат; immer noch всс още), schon (die
Sache wird ~ gelinden работата все ще
успее), fortwährend
всебласловена-hochgeachtct
всевластен-allgewaltig
всевъзможсн-alle möglich
всезнаещ-überklug
всезнашсо-Gerncklug m, -s, -e
всензвестен-ruchbar (~ werden разчува се)
всеки-jcdcr (jeden Tag всеки ден), jedermann
(das ist nicht jedermanns Geschmack това
не е по вкуса на всеки), jeglicher,
männiglich
всекидневен-täglich (das ~c Leben
делничният живот ; das ist e-e -c
Erscheinung това е постоянно явление),
всекидневие
124
alltäglich
исекидиевие-Dagewescnhcit f, -en, Alllag m,
-s
всекидневна-Alltags-
всекиднсвни к-Tageszeich n u ng f
всекидневиост- Halm m, -s, -е (бот.),
Alltäglichkeit f
вселеиа-Kosmos m, Schöpfung f, -cn (die
Herren der ~ господарите на света) (библ.),
Weltall л, Weltbau m, Weltraum m,
Weltraum m, Makrikosmos m, All n,
Universum n, -s
вселявам-cinflößen tr., erwekken tr. (чувство)
всемир-Wellall n, Weltraum m
всемирен-weltumfassend, Welt-
BceMoi'biit-allmächlig
всемоплцество-АПтасМ f
всенароден-allgemein, Volks-
всеобхватеп-abgründig adj. (знание),
allumfassend, universal
всеобщ-durchgehend pari, adj., allgemein
(Weltgeschichte всеобща история)
всеотдаен-hingebungsvoll, restlos
(преданост), gelandegängig adj. (воен.),
hingehend, aulordnungsvoll
всеотдайиост-Hingabe f (an A)
Bceciuieii-allmächtig
всеел авен-hochberuhmt
Bcecrpaneii-allscitig, vielseitig
всесъюзен-Unions-, Allunions-
(Allunionskonfcrenz всесъюзна
конференция)
всеходност-Geländegängigkcit f
всецяло-restlos
всеяден-allesfrcssend (Allesfresser всеядно
животно)
всичане-Klaue f, -n (наклонено) (стр,),
Verblattung f, -en (на дьрвени материали)
всички-ganz adj. (die -en Leute всичките,
хората), gesamt adj. (alle ~ всички вкупом),
in corpore (заедно), sämtlich (das ist -er
Besitz това е цялото му имущество ; -е
Anwesenden всички присъстващи ;
Goethes ~е Werke пълно издение на
съчиненията на Гьоте), alle
всичко-insgesamt, alles
вследствие-infolgedessen (на това), infolge G
вслушвам ce-aufhorchen intr. h., erhören tr.,
folgen intr. s (s-m Rat ~ вслушвам се в
съвета му), hören tr. (в нещо), lauschen tr.,
zuhören intr. h. D
всмуква ce-cinsickcrn intr. s
всмуквам ce-ansaugen* tr. refi. (за пиявица),
einsaugen* tr., aufsaugen tr.
всмуквам-absorbieren tr., ansaugen* tr.
(въздух, вода, масло), einsaugen* tr. refl.,
einzichen* tr. refl., resorbieren tr.
всмукване-Absorption f, -en, Infiltration f, -
en (на чужд елемент в органическа тъкан)
всред-in D (in der Natursein всред природата
съм), inmitten G (inmitten dieser Leute
всред тези хора), medial, mitten (~in der
Stadt в средата на града ; ~in der Nacht
посред нощ; - durch die Scheibe schießen
улучвам целта право в средата; -unter
ihnen weilen намирам се всред тях;~т der
NoL kommt Hilfe в най-голямага беда идва
помощ;~т der Arbeit в разгара на
работата), mittendrunter (тях), zwischenciп,
unter D, in А
вставка-Infix n, -cs, -е (грам.), Zwickel m, -s
(клннонидна, на рнза, на негата на чорап
или ръкавица)
всгавям-cinlassen* tr. (техн.), einsetzen tr.
встрани-seitab, Seiten-, zur Seite, seitlich (von)
встрастеи-versessen (auf clw.) (към нещо)
встрастеност-Vcrsessenheit f (auf etw.) (за
нещо)
встъпвам-antreten* lr. (в длъжност) (die
Erbschaft - встъпвам във владение на
наследство), einfallen* intr. s (муз.),
einsetzen intr. h (муз.) (nach der Rede setzte
die Musik ein след словото започна
музиката), einlrcten* intr. s
встъпваие-Antritt m, -(c)s, -е (в длъжност,
наследство), Einsatz m, -es, Einsätze (муз.),
Einstand m, -s, Einstände (тържествено, в
длъжност), Eintritt m, -s, -e
встьплеиис-Ansatz m, -es, -re (при говорене,
свирене), Einleitung f, -en, Einsatz m, -cs,
Einsätze (муз.)
всявам-erregen tr., verbreiten tr. (страх,
125
втъкавам
паника)
всяка-jede, jedwede
всяко-jedes, jedwedes
всякога-immer, jederzeit
всякак-auf jede Weise
всякакъв-jederlei
всякога-immer, jederzeit
всякогашен-irnmerwährend, ständig
всякъде-überall
всплка-Windfege f, Wurfmaschine f
BTajieii-taillicrt (дреха, рокля)
вгалявам-tailliercn tr. (дреха)
втасва-arbeiten inlr. h. (за тесто), aufgelien*
intr. s. (тесто)
втасвам-gären* inlr. h s refl., treiben* rcfl.,
aufgelien* inlr. s. (за тесто), fetig werden
втвърденост-Slarrhcil f, -
втвърдява ce-abbinden* intr. h, erharschen intr.
s, eisen intr. s h, erhärten intr. s, erstarren
inlr. s, starren inlr. h. (от студ), verhärten
intr. s. refl. (sich gegen die Stimme der
Menschlichkeit ~ не искам да cc вслушам
в гласа на човечеството ; ein verhärtetes
Gemüt закоравяла душа), verharschen intr.
s. (за сняг)
втвърдяване-Abbinden n, Erektion f, -cn,
Verhandlung f (за сняг)
втечнявам-kondensieren tr. (пара),
verflüssigen tr. (техн.)
втечияваие-Kondcnsation f, -en (на газове),
Kondensierung f (на пара)
втечнявапе-Lcquefaktion f, -cn, Verflüssigung
f
втнквам-einprcsscn tr., einschicben* tr.,
einzwängen tr., hineinstecken tr., stecken lr.
in A
втича ce-zufließen* inlr. s. D, einfließen* inlr.
s, einmünden intr. h s (за река), einsirömen
intr. s, fließen* intr. s, münden tr. in A
втичане-EinfIuß m, ...usses, ...üsse, Einlauf m,
-s, Einläufe (на вода в язовир) (хидр.),
Einmündung f, -en, Zufluß m
вгорачвам ce-anstarren tr., starren auf A
BTOpn-zweiälterste(r) (по възраст), zweite (am
Zweiten des Monats на второ число на
месеца ; die zweite Rolle spielen играя
втора роля ; aus weiter Hand wissen зная
нещо от втора ръка), zweitgeboren (но
рождение), zweithöchsl (по височина)
вторнчен-sckundär
BTopiiiiK-Dienstag п (~ abend във вторник
вечерта)
второ-1. zweitens 2. (като представка) zweit¬
, zweiter-
второгодник-Rcpelcnl m, -en, -en
второкачествен-zweitklassig, zweiter Güte,
zweiter Qualität
второкласен-zweiter Klasse, für die zweite
Klasse
второразреден-zweitklassig
второстененен-inferior, minder, sekundär,
zweitrangig
вторчвам ce-ansticrcn tr. (в нкг., нщ.) (фам.)
втренчвам ce-ansticrcn tr. (в нкг., нщ.) (фам.),
linsen intr.
втренчен-starr (за поглед), stier
втрещен-vcrdattcrl, wie vom Donner, vom
Schlag gerührt
втрнвам-cinrciben* Ir., reiben* in A
втрисам-Ficbcr haben
втръсвам-ankotzen tr. (es kotzt mich an
втръсва ми се, гади ми се) (вулг.)
втръсване-Ekcl m, -s
втулка-Futler n, -s (техн.), Hülse f, -п (техн.),
Ring m, -es, -c, Spund m, -s, -i-е, Tülle f, -n
(техн.)
втурвам ce-daherslürmen intr. s. draufgehen*
inlr. s trnb., drauflosgehen* intr. s,
einbrechen* inlr. s h, cinslürmcn intr. s h,
hercinbrcchcn* inlr. s. (ненадейно), los/
stürmen intr., platzen intr. s. (ненадейно)
(die Nachricht platzte in iiniscr friedliches
Gespräch новината връхнетя върху нас
като бимба всред мирния ни разговор),
sprengen intr. h. (die Reiter sprengten aus
dem Tor конниците препускаха извън
портата; über e-n Graben ~ прескачам ров
c кон ; gesprengt kommen пристигам c
галоп)
втурване-Sprcngung f
втькавам-durchweben* tr., durchziehen* tr.,
cinwirkcn tr. (текст.), cinwcben* tr.,
втькмявам
126
verweben* tr.
втъкмявам-einpassen Ir. (техн.)
втълпявам си-wähnen tr. refl.
втъллявам-einbleuen lr., eindrillen tr. (hkm.
нщ. в главата), einflüstern tr., einimpfen tr.,
einjagen tr., einpauken tr., einpeitschen tr.,
einpflanzen tr. refl. (прен.), einreden tr.,
eintrichtem tr. (пейор.)
BTTuinHBaiie-Einflüsterung f, -en
вуище-Grendel m, -s (сел.-ст.)
вуйна-Großtante f (на родителите), Tante f, -
n (gib der - die Hand ! дай ръка на
леличката!; was ist denn das für е-е ~! що
за женище е това ?)
вуйчо-Onkel m, -s, -
вулгарен-gemein adj., gewöhnlich adj.,
kommun, pöbelhaft, vulgär, wüst
вулгарност-Gemeinheil f, -cn, Gewöhnlichkeit
f (разп), Pöbclhaftigkcit Г, -
вулия-Pulverbeutcl m (за барут)
вулкан-Fcuerberg m, Vulkan m, -s, -e (ein
tätiger - действащ вулкан)
Byjiicaiiii3amiH-Vulkanisation f
вулканизирам-vulkanisieren tr., schwefeln tr.
(каучук), vulkanisieren tr. (техн.)
Bynicaiiiniipaiie-Schwefelung f (на каучук),
Vulkanisierung f
BynicaiiiiHeii-vulkanisch
вулканнзъм-Vulkanismus m
вулканичен-eruptiv adj., vesuvisch
вулканфибър-Fiber Г, -n (материал)
вход-Einfahn f, -en, Eingang m, -(e)s, Eingänge,
Eingangshalle f, Einlaß m, ...lasses, ...lasse,
Eintritt m, -s, -e, Zugang m, Zutritt m, -s, -
(freier Zutritt свободен вход ; kein Zutritt
тук няма вход ; Zutritt verboten вход
забранен)
входен-Eingangs-, Eintritts-
входящ-eingehend, einlaufend (laufende
Nummer входящ номер)
Bueneiieii-abgestofben, klamm (от студ), steif
(e-n ~en Hals haben имам схванат врат ;
recht ~ in s-r Meinung haben упорствам на
мнението си)
BueneiieiiocT-Erstarrung f, -en, Steifheit f,
Steifigkeit f
вцепенявам ce-erstarrcn intr. s (прен.) (ich war
vor Schreck erstarrt бях вцепенен от страх)
вчера-gcslern
B4epauien-gestrig(cr) adj., früherer, ehemaliger
(ich bin nicht von gestern не съм вчерашен)
вчесвам-kämmcn tr., bürsten tr.
вчовечавам-vermenschlichcn tr.
вчовечаване-VermcnschIichung f
вшивам-ein heften tr., cinnähen tr. refl.
във-auf prp. D (когато липсва движение) (~
dem Schlosse sein в замъка съм ; er ist ~
der Schule, ~ der Universität той учи в
училище, следва в университета)
въведение-Auftakt m, -s, -е (прен.),
Einführung f, -en, Eingang m, -(e)s,
Eingänge, Einleitung f, -cn, Immission f, -
en (в служба, имот), Vorschule f, -n (в
наука), Vorspiel п (муз.)
въвежда ce-aufkommen* intr. s. (ein starker
Nordwind kam auf появи се силен северен
вятър; е-е neue Mode, neue Sillen kommen
auf излиза нова мода, възникват нови
нрави)
въвеждам-anleiten tr. (в работа), aufbringen*
tr. (мода), einarbeiten tr. refl., cinfiihrcn lr.,
einleilen tr., cinsetzen tr., cinwciscn* tr.,
inaugurieren lr., installieren lr.
въвеждане-Einführung f, -cn, Exposition f (в
действието), Immission f, -cn (в служба,
имот), Inauguration f
въвличам-hincinziehen* lr., hincinschlcppn lr.,
ziehen* tr., schlappen tr. (in A)
въглеводород-Kohlen wassergas n,
Kohlenwasserstoff m
въгледвуокис-Trockencis n (твърд),
Kohlenoxyd n, -s
въглекисел-kohlcnsauer
въглекопач-Häuer m, -s
въглен-Milzbrand m, Mucker m, -s (покрит),
Reißkohle f (рисувателен), Schleicher m, -
s (покрит), Tierkohle f (животински)
(мед.), Glut f, -en (es fallt Glut aus dem Ofen
падат въглени от печката)
Bbme№4icii4ica-Kohlenfaden m (от ел. крушка)
въглеокис-Kohlengas п (хим.), Kohlenoxyd п
въглерод-Kohle f, -л (чист), Kohlenstoff m,
127
възбудеиост
Temperkohle f (отгревен) (техн.)
въглехидрат-Kohlenhydrat n, Raffinose f, -n
въглнща-Erdkohle f (лигнитни), Faserkohle f
(влакнести) (минер.), Flammkohle f
(пламъчни, каменни) (мин.), Förderkohle
f (тувенан) (мии.), Grus m, -cs, -е (дребни),
Harzkohle f (мазни, лъскави), Hausbrand
m (за домашна употреба), Kännelkohlc f
(каменни), Kohle f, -n (anstehende Kohle
нсизкопани въглшца), Magerkohle f
(постни), Meilerkohle f (дървени),
Moorkohle f (торфени), Schlammkohle f
(кафяви каменни) (мин.), Sinterkohle f
(полумазни)
въглнщар-Köhler m, Kohlenbrenner m
въгли щарпи ца-Kohlcnbrcnncrei f
въдворявам-stiften tr., Ordnung schaffenS
въднца-Angel f, -n ; (остар.) m, -s, -n (die ~
auswerfen хвърлям въдицата), Darge g, -n
(c метална рибка за примамка), Drilling
m, -s, -c (тривърха), Fischangel f,
Grundangel f (дънна), Wurfangel f
(обикновена), angeihaken m, -s (anbei ßen
захапвам въдицата; auf etvv.A hercinfallcn
хващам се на въдицата)
въдичар-AngIcr m, -s, Rutenfischcr m
въдичарство-Angelei f, Angelsport m, -s
въдя ce-heckcn tr. (предимно за животни),
vermehren rcfl.
въдя-fortpflanzen rcfl., züchten tr.
въжар-Reepcr m, -s, Recpschlägcr m, Seiler m,
-s
въжарница-Dreherei f, -cn, Seilerei f, -cn
въжарство-Scilerci f, -en
въже-Ende n, -s, -n (мор.), Gei f, Longe f, -n,
Seil n, -es, -e (auf dem - tanzen играя върху
въже; mit c-m an e-m, am gleichen - ziehen
върша c някого бощо дело ; sich am ~
fuhren lassen оставям да ме водят за носа),
Tau n, -es, -е (дебело), Strick m, -cs, -е,
Strang m, -cs, -re (на камбана), Wäscheleine
f (за пране)
въжекграч-Gauklcr m, Seiltänzer m,
Schwindler m
въжделение-cstrebung f, Trachten n, -s
вьженце-Schnur f, -s-e (Perlen an c-r ~ aufreihen
нанпзвам перли на връв ; nach der ~ по
права линия ; bei der ~ bleiben спазвам
мярката; es am Schnürchen haben зная си
урока на пръсти ; das geht alles wie am
Spürchen всичко върви като по вода; über
die - hauen карам през просото; von der ~
leben ям готови пари)
въжеировод-Longc f, -п
въжета-Liek n, -s, -е, Tauwerk п (корабни)
(мор.)
въз-1. aufprp. А (при направление 1сьм дадена
цел) (sich ~ den Stuhl setzen сядам на стола
; die Teller ~ den Tisch setzen слагам
чиниите на масата ; - den Bahnhof, ~ die
Jagd, — die Post gehen отивам на гарата,
на лов, на пощата; aufs Land gehen отивам
на село ; das Fenster geht ~ die Straße
прозорецът гледа към улицата), auf ргр.
D (при престой или движение на едно
място) (~ c-m Stuhl sitzen седя на стол ; ~
dem Lande wohnen живея на село ; das
SchifT lahrl ~ der Sec корабът плава но
морего; ~ dein Wege nach X но ньтя за X
; ~ der Bühne на сцената; - dem Bahnhof,
~ dem Ball, - Besuch, - der Hochzeit, -
Post, ~ Urlaub, ~ der Wache sein на гарата,
на бала, па посещение, на свазбата, на
пощата, в отпуск, на пост ; ~ c-m Bein
hinken куцам с единия крак ; ~ der Geige,
- dem Klavcir spielen свиря на цигулка,
пиано) 2. (като представка) auf-, liinauf-
(за направление)
възбог-himmelan, hoch hinauf, himmelhoch
възбрана-Bcschlag m, -s (mit Beschlag belegen
слагам възбрана)
възбуда-АЛск1 m, -s, -е (голяма) (im... handeln
действам във възбудено състояние, при
силна възбуда), Anreizung f, Erektion f, -
en (полова), Erregung f, -cn, Gereiztheit f
възбуден-angeregt pari, adj., animos adj.,
aufgeregt adj., echauffiert pari., erregt pari,
adj., überreizt (болезнено), überspannt,
wirs, wirsch, zipfelig
възбудеиост-Animositüt f, -cn, Aufgeregtheit
f, Erregtheit f, Übcrreizhcit f (прекомерна)
(мед.)
възбудим
128
възбудим-erregbar adj., reizbar (за тъкан)
(биол.), reizsam (нервно)
възбудимост-Reizbarkeit f, Reizsamkeit f, -
(нервна)
възбудител-Erreger m, -s, Krankenheitserreger
m(болестен)
възбудителен-anregend part. adj. (действие,
питие, средство) (ein anregendes Gespräch,
Buch увлекателен, интересен разговор,
книга)
възбужда-hervorbringen* tr.
възбуждам ce-cchauffiercn refl.
възбуждам-anrcgen tr. (апетит,
кръвообращение), anreizen tr. (нерви,
страсти, чувства), aufbringen* tr.
(aufgebracht sein кипнал съм) (нрен.),
aufregen tr. (das Meer ist aufgeregt мирето
е развълнувано; das ganze Haus ~ вдигам
в тревога цялата къща), aufrühren Ir. (die
Leidenschaften ~ възбуждам страстите ;
alle Geschichten ~ ровя стари истории),
dopen tr. (чрез допинг) (спорт.), enegen tr.
refl., erwecken tr., reizen tr. (гняв) (e-n zu
elw. ~ предизвиквам някого към нещо; in
gereiztem Tone sprechen говоря c
раздразнен тон ; auf e-n sehr gereizt sein
много съм ядосан на някого)
възбужда 1 ie-Anregung f, -en, Gaumenkitzel in
(на апетита), Überreiz m (прекомерно),
Aufregung f, -en, Empörung f, -en, Erregung
f, -en
възбуждащ-appetitanregend adj. (апетит)
възбунтувам ce-auflehnen tr. refl.
възбунтуване-Auflchnung f, -en
възбуняване-Auflehnung f, -en (поет.)
възбял-weißiich
възвание-Aufruf m, -s, -e (ein ~ an das Volk
апел към народа), Appel m, -s, -e
възварявам-abkochen tr. (яйца, картофи),
ansieden* tr., wellen tr. (вода), wällen tr.
възвеличавам-verherrlichen tr., erhölen tr.
възвеличаваие-Verherrlichung f, -en
възвестител-Ankündiger m, -s, -, Künder m, -
s, Verkündiger m, -s, -
възвестявам-abkanzeln tr. (от амвона),
ankünden tr. (за предстоящо мероприятие,
тържество, концерт) (e-m s-n Besuch ~
съобщавам нкм., че ще го посетя),
ankündigen tr. (за предстоящо
мероприятие, тържество, концерт) (e-m s-
п Besuch ~ съобщавам нкм., че ще го
посетя), heben* tr. refl., künden tr.,
verkünden tr.
възвирам-aufsieden tr., aufsprudeln intr. s.,
aufwallen intr. h./s. (Wasser wallt beim
Kochen auf водата кипва при варене),
aufkochen tr.
възвисявам ce-crbaucn tr. refl.
възвисявам-erquicken tr. refl.
възвисяваие-Erquickung f, -en
възвисяващ-herzerhebend (душата)
възвишавам ce-cmporragcn intr. s, ragen intr.
h., steigen* intr. s. h. (auf etw. A) (ins Auto
~ качвам се в колата; Tranen steigen ihr in
die Augen очите й се напълниха със сълзи
; das Blut steigt ihr ins Gesicht тя почервеня
; der Wein steigt ihm in den Kopf виното го
удря в главата; zu Pferde ~ възсядам коня)
възвишавам-erheben* tr. (die Kunst erlicht den
Menschen изкуството възвишава човека)
възвишаване-Erhebung f, -en, Steigen n,
Steigerung f, -en
възвишен-erhaben adj., feierlich adj., gehoben
part. adj., hehr (момент) (поет.), weihevoll
възвишенне-Anhöhe f, -n, Erderhöhung f,
Erhabenheit f, -en, Erhebung f, -cn,
Erhöhung f, -en, Höhe f, -n (като могила,
хълм), Steigen n
възвишеност-Erhabenheit f, -en, Hehre f, -
(поет.), Hehrheit f, -
възвратен-reflexiv (глагол), rückbezüglich
(глагол, месгоимение), rückzielend (грам.).
Rückwanderer m
възвръщам-restaurieren tr., zurückführen tr.,
zurückgeben* tr. (seine Gesundheit
wiederherstellcn възвръщам здравето си)
възвръщане-Heimfahrl f (в родината, в
къщи), Rückwanderung f (в родината),
Wiedemahmc f, Zurückführung f
възглавница-Kissen n, -s, Polster n, -s,
Kopfkissen n
възглавиички-Polsterung f, -en (на мека
129
възжелание
мебел)
възглавявам-ап der Spitze stehen* (G, von)
възглавяване-Führung f, -en
възглас-Freudcnmf ш (радостен)
възглсд-Ansicht f, -en (derselben - sein, e-e ~
teilen споделям мнение ; diese ~ konnte
sich nicht durchsetzen този възглед не можа
да се наложи), Auffassungsweise f,
Anschauung f
възгледи-Gcsinnung f, -cn pl.
възгордявам ce-überheben* refl., stolz tun*,
hochmütig werden
възграиав-rauhlich
въздавам-zollen tr. (дан на някого) (Dank
zollen въздавам на някого благодарност)
възцебел-völiig, vollschlank
въздействам-abfärbcn in Ir. h (auf c-n ...),
cinwirken intr. h, zünden intr. h.
въздействащ-eindrucksvoll adj.
въздснствне-ECfekt m, -(e)s, -e, Eindruck m, -
s, Eindrücke, Einfluß m, ...usses, ...üssc,
Einflußnahme f, Einwirkung f, -en,
Tiefenwirkung f (дълбоко), Wirkung f, -en
(m-e Worte haltern k-c Wirkung думите ми
нямаха въздействие; е-с Wirkung ausüben
упражнявам въздействие)
въздействувам-wirkcn auf А
въздигам ce-cmporhallcn* intr. h,
emporsleigen* intr. s, erheben* Ir., errichten
tr.
въздигане-Erhebung f, -en (в степен) (мат.)
въздишам-seufzen intr. h. (nach, um ctw., nach
c-m) (unter e-m Druck, unter dem Joch ~
пъшкам под тормоз, под ярема ; vor
Kummer- въздишам от мъка), seufzen intr.
h. (nach, um ctw., nach e-m) (unter c-m
Druck, unter dem Joch - пъшкам под
тормоз, под ярема ; vor Kummer -
въздишам от мъка)
въздншане-Geseufzc п, -s
въздишка-Ächzer m, -s, Seufzer m, -s (der
letzte Seufzer последното издиханпе)
въз/дишкн-Geseufze pl.
въздух-Luft f, -re (frischer Luft чист въздух)
въздуховдухвател-Gcbläse n, -s (метал.)
въздухомер-Windmesscr m
въздухонагревател-windcrhitzer m
(кауперов) (техн.)
въздухообразен-luftartig, luftförmig
въздухоплаване-Acronautik f, Luftfahrt f,
Flugwesen n, -s
въздухоплавател-Acronaut m, -cn, -en
въздухонлавателеи-acronaulisch adj.
въздухопровод-Lutlc f, Windleitung f (техн.)
въздушен-dunig adj. (като воал), clfenhaft
adj., hingehauchl, luftig, Luft- (Luftdruck
въздушно налягане ; Fliegeralarm
въздушна тревога ; Luftangriff въздушно
нападение ; Luftpost въздушна поща ;
Fliegertruppe въздушни войски)
въздълъг-länglich
въздържам (cc)-halten* tr. rcfl.
въздържам ce-en(hallcn* rcfl. (ich kann mich
der Tränen nicht ~ нс мога да здържа
сълзите си; sich des Alkohols—въздържам
се от алкохол), erwehren rcfl., mäßigen tr.
refl., müßigen геЛ. (sich c-s Dinges),
zurückhalten* rcfl. (mit s-m Urteil
zurückhallen въздържам се да дам
преценка)
въздържан-mäßig, zurückhaltend, beherrscht
въздържапе-Hallung f, -cn, Zurückhaltung f
въздърж:шие-Еп1Ьа11яаткси f, -cn, Mäßigkeit
f, Mäßigung f, Zurückhaltung f
въздържаност-Enthallsamkcil f, Rückhalt m,
Zurückhaltung f, Beherrschung f
въздържател-Abstincnt m, -cn, -cn,
Antialkoholiker m, -s, Guttcmpler m,
Mäßigkeitsfreund m, Temperenzler m, -s
въздържатслеи-Tcmpercnz-
въздържащ ce-cnthaltsam adj.
въздъхвам-aurscufzen intr. h.
възел-Adcr/knolen m, ...kröpf m, Gelenk n, -s,
-e (6ot.), Kink f, -cn; n, -s, -en, Knoten m, -
s (e-n Knoten knüpfen връзва възел ; e-n
Knoten aufmachen развръзвам възел),
Marlschlag m, -es, -e
възелче-Klunkcr f, -n (в тъкан)
въземам ce-schwingcn* tr. rcfl. (die große
Klappe - говоря на едро; aus dem Sattel -
скачам от коня)
възжела11пе-СсШ81(с) n, -(c)s, -c
възжълт
130
възжьлт-gelblich adj.
въззелеи-grö nlich
възземване-Aufschwung m, -s, -rc (~ des
Gcdankes полет на мисълта)
възкачвам ce-ansteigen* intr. s. (обикновено,
постепенно) (der Berg steigt steil, sanft an
планината се издига стръмно, постепенно
; der Weg steigt an пътят възлиза нагоре),
aufsteigen* intr. s. (wir sind aufs Pferd, auf
den Wagen aufgestiegen качихме се на
коня, на колата), emporsteigen* intr. s,
steigen* intr. s. h. (auf etw. A) (ins Auto -
качвам cc в колата ; Tränen steigen ihr in
die Augen очите ü се напълниха със сълзи
; das Blut steigt ihr ins Gesicht тя почервеня
; der Wein steigt ihm in den Kopf виното го
удря в главата; zu Pferde ~ възсядам коня)
възкачваие-Anslieg ш, -(e)s, -е, Steigen п,
Steigerung f, -en
възкнсел-säuerlich, säurig
възклик-Ausruf m, -s, -e
възкликвам-aufjauchzen intr. h., aufjubeln
intr. h., ausrufeil*
възклнцание-Empfindungslaut in (грам.)
(Ausrufezeichen възкллцатслен знак)
Възкресение-Auferslehung f (църк.),
Aufcrslehungsfcst n (църк.)
възкресява-verlebendigen tr.
възкресявам-auferwccken tr., auferwecken tr.
(нщ„ нкг.) (в паметта), aufstören tr.
(спомени) (прен.), wachrufen* tr.
(спомени)
възкръгьл-rundlich
възкръсвам-auferstehen* intr. s. (von den
Toten ~ възкръсвам от мъртвите),
ersteh(e)n* intr. s
възкръсване-Wiederaufleben n
възлага ce-zufallen* intr. s. (e-m)
възлагам-auferlegen tr. (е-ш) (нкм. нщ.) (e-e
Srafe, Lasten - налагам наказание,
натоваравам е бреме, данъци, задължения
; sich D keinen Zwang ~не се стеснявам,
не се ограничавам), aufgeben* tr. (гатанка),
aufhaben* tr. (die Schüler haben Arbeiten
auf на учениците са дадени упражнения)
(разг.), auftragen* tr. (e-m etw. ~) (нкм.
нщ.)> kommittieren tr. (поръчка на
комисионер) (търг.), Übersoll reiben' tr.,
zuteilen tr. (e-m etw.) (работа, роля, задача),
zuwenden* tr. refl. (поръчки)
възлагане-Aufcriegung f
възлагащ-Kommittent m, -cn, -en (поръчка на
комисионер, на посредник)
възлест-knolig
възлиза-anlaufen* intr. s. (auf etw. А. ~) (na
одиколко си)
възлизам-anstcigcn* intr. s. (обикновено,
постепенно) (der Berg steigt steil, sanft an
планината се издига стръмно, постепенно
; der Weg steigt an пътят възлиза нагоре),
aufgehen* intr. s. (der Berg geht steil auf
планината се издига стръмно; der Vorhang
geht auf завесата се вдига ; ein Feuer, der
Rauch, der Nebel geht auf огънят пламва,
пушекът, мъглата се вдига), machen tr.
възлизане-Ansticg m, -(c)s, -e, Aufgang m, -s,
•fc (mitten im ~ des Lebens тъкмо във
вузхода на живота)
възликувам-aufjauclizen intr. h., auljubcln
intr. h.
възлняиие-Trankopfer n (ein ~ darbringen
правя възлиянне)
възлов-zentral
възловат-knotenförmig, knotig, knorrig
възловатост-Knotigkeil f
възл io6en-herza I ler 1 i ebst
възлюбеи-Нсг2аИсгПс81с(г) m, -n, -n,
Herzblättchen n (като гальовна дума),
Herzblatt n (като гальовна дума)
възлгобена-HezallerJiebstc f, -n
възмах-Aufschwung m, -s, -e-e (до опора) (на
китките) (спорт.)
възмездие-Lohn m, -es, -re, Retorsion f, -cn,
Revanche f, -n, Wiedcrvergeltung f,
Vergeltung f, Entgelt n, -s
възмогвам ce-durchringen* refl. trnb.,
emporhaltcn* intr. h
възможен-denkbar adj., denklich adj.,
erdenklich adj., etwaig adj. (кннж.),
eventuell adj., möglich (~, aber nicht
wahrscheinlich възможно, но невероятно
; alias Mögliche bedenken обмислям всичко
131
възпитавам
възможно; wo ~ ако е възможно), tunlich
(ich bitte tunlichst noch heute zu antworten
моля да отговорите още днес)
възможно e-können tnod. tr. (es kann sein, daß
er stirbt, er kann sterben възможно е той да
умре)
възможност-Denkbarkcit f, Eventualität f, -cn,
Gelegenheit f, -en, Handgriff m, Möglichkeit
f, -en (k-e ~ sehen не виждам възможност
; nach - по възможност; ist cs die -! нима
е възможно !), Tunlichkeit f, -
възможности-Vermögen n, -s
възмутен-entrüstet, empört (über A)
възмутителен-empörend adj., haarsträubend,
hagebüchen, hanebüchen, hanebüchen
възмущавам ce-aufbegehren inlr. h. (gegen c-
n, etw. ~) (от нкг.), aufhalten* tr. refl. (sich
über etw. ~) (от нщ.), muckcm inlr. h.
възмущавам-empören tr., entrüsten tr. refl.
възмущепие-Empörung f, -en, Entrüstung f, -
en
възмъжавам-бшаппЬаг werden
възмъжаване-Entwicklungsjahrc pl.
възмъжал-mannbar
възмъжалост-Mannbarkeit f -
възнаграждавам-danken tr., entlohnen tr.,
lohnen tr. refl., vergüten tr. (e-m etw.)
(някого) (sie ließen dafür: etw. ~ за това те
поискаха малко възнаграждение),
belohnen, bezahlen tr.
възнаграждение-Entgclt n, -(e)s, Entlohnung
f, -cn, Entschädigung f, -en, Gehalt n, -s,
Heuer f, -n, Löhnung f, -en, Lohn m, -es,
tc, Lohndurchschnitt m (средно),
Remuneration f, -en, Sold m, -es, -e (~
nehmen постъпвам на военна служба ; in
~ nehmen взимам на служба), Verdienst m,
-es, -, Vergütung f, -en, Bezahlung f
възнак-rücklings (e-n ~ angreifen нападам
някого откъм гърба; Hang ~ тилен вне)
възнамерявам-denken* intr. h (auf Böses ~
възнамерявам да направя нщ. лошо),
gedeneken* inlr. h (was ~ Sie zu tun ? какво
възнамерявате да правите ?), meinen tr.,
planen In, tentieren tr., Vorhaben* tr. (was
hast du für heute abend vor ? какво
възнамеряваш да правиш тази вечер ? ;
er hat viel vor той възнамерява много да
работи), beabsichtigen tr.
възнасям (ce)-erbauen tr. refl.
възнасям ce-auffahren* intr. s. (рел.)
възнасям-erhöhen tr. refl., heben* tr. refl.
възнесение-Himmel fahrt f (Христово)
възииквам-aufkommcn* intr. s. (ein starker
Nordwind kam auf появи се силен северен
вятър; e-e neue Mode, neue Sitten kommen
auf излиза нова мода, възникват нови
нрави), auftauchen intr. s. (Zweifel tauchen
auf възникват съмнения) (прен.),
entspinnen* refl., crslch(c)n* intr. s,
erwachsen* intr. s
възникване-Enlslchcn n, -s (im ~ begriffen
намиращ се в стадий на възникване),
Genese f, -n, Werden n, -s, -
възобновен-crncut part. adj.
възoбlIoвellнe-WicdcraufШhrung f (на пиеса)
възоб110В1ггел-Егпеи(сг)сг m, -s
възобновявам-aufbaucn tr. (разрушен град.
стар градска част), auffrischen tr.
(Erinnerungen - възкресявам спомени),
aufnehmen* tr. (c-c Diskussion ~ влизам в
дискусия ; die Bank nimmt die Zahlungen
wieder auf банката възобновява
плащанията), erneu(r)n tr. refl.,
reassumieren tr. (процес), regenerieren tr.,
wicdcraufnchmcn* tr.
възналси-cntzündct
възналенне-Entzündung f, -cn (мед.)
(Lungenentzündung възпаление на белия
дроб)
възпалителеи-Entzündungs-
възналявам ce-cntzündcn refl.
възпирам ce-abhallen* tr. refl.
възпирам-aufhallcn* tr. (прииждаща вода,
беглец) (die Tränen - сдържам си сълзите
; ein Baum hielt s-n Fall auf едно дърво го
задържа да не падне), hemmen tr. (ход на
машина), inhibieren tr., zurückhaltcn* tr.
refl. (чувствата си) (c-n vor e-111 übereilten
Schritt zurükchallen възпирам някого от
прибързана стъпка)
възннтавам-nufcrzichcn* tr., erziehen* tr.,
възпитавали се
132
Hofmeistern tr. (като домашен учител),
ausbilden tr. (чувства)
възпитавам ce-ausbilden refl.
възпитан-artig acij. (дете), salonfähig,
wohlerzogen
Bb3im raiine-Erziehung f, -en, Kinderstube f
Bb3iiiiTaiuiK-Aufzögling m, -s, -e, Eleve m, -
n, :gling m, -s, -c (на училище, учител,
пансион), Zögling m, -s, -c, Schüler m, -s
Bb3iurrami4Ka-Elcvin f, -nen (остар.)
възннтател-Erzichcr m, -s, Hauslehrer m,
Hofmeister m, Mentor m, -s, -oren,
Waisenpficgcr m (на сираци), Zuchtmeister
m (строг)
въз питате леи-erziehe risch adj., erziehlich adj.
възпитател ica-Hortncrin f, -nen (в детска
градина)
възпитателски-crzichcrisch adj.
възпламеннтел-Entzünder m, -s
възпламеиитсле1г>сп12йп0Нс11 adj.
възпламенявам ce-aufflammen intr. s. (das
Aufflammcn der Leidenschaften
пламвансто на страстите) (прен.)
възнламенявам-durchglühcn tr. (von
Bcgcislrung durchglüht пламнал от
възторг), abbrennen* tr., entflammen intr. s
refl., entzünden tr. refl., schlagen intr. h. s.
(за пушка) (schlagende Wetter рудничен
паз), zünden intr. h. (zündende Worte
възпламеняващи думи)
възнламепяваие-Entzüiulung f, -en,
Perkussion f, -en (на експлозив при удар)
възпламеняемост-Е^ПаттЬагкси f,
Flammbarkeit f
възползвам ce-nutzen tr., ausnutzen tr. (von
der Gelegenheit Gebrauch machen, die
Gelegenheit benutzen възползвам се от
случая)
въз110ме11анне-Се0асЬп1в п, -scs, -sc,
Erinnerung f, -en, Gedenken n, -s
възпрепятствам-hi ndern tr., verhindern tr. (c-
n an D ctw.) (на някого да направи нещо)
(ich bin Kommen verhindert
възпрепятстван съм да дойда, нещо ми
пречи да дойда ; dienstlich verhindert
служебно възпрепятстван), wehen tr. (e-m,
e-r Sache) (на някого за нещо)
възиреиятстваие-Hinderung f
възпреиятствие-Verhinderung f
възпрепятствувам-hindern tr.
възпрепнтству ване-Hi nderung f
възирнемам-perzcplibcl, aufnehmen* tr. (das
Kind nimmt leicht auf детето възприема
лесно ; e-m ctw. gut, übel, als Beleidigung
~ схващам нщ. от нкг. в додър, в лош
смисъл, като обида), aufnehmen* tr. (с-е
Sprache nimmt Fremdwörter auf даден език
възприема чужди думи), perzipicren tr.
възнриемаие-AssimiIation f, -cn (биол.) (и
полят.), Aufnahme f, -n, Rezeption f, -cn
възирнемателеп-pcrzcptorisch
възирпемлив-rezcpliv
възприемчив-aufnahmefähig adj. (vor
Müdigkeit bin ich nicht mehr ~ от умора не
мога повече да възприемам), empfänglich
adj., gelehrig adj.
възириемчнв-zugewandt (allem Schönen
zugewandt възприемчив за всичко)
възприемчивост-Aufnahmcfäliigkeit f,
Empfänglichkeit Г, Gelehrigkeit f,
Rezcptivilät f
възприет-angenommen pari. adj. (дете)
възнриятие-Pcrzeption f, -cn,
Sinnenwahrnchmung f (сетивно),
Wahrnehmung f
възпронзвеждам-nachbildcn tr. (даден образ),
reproduzieren tr., wiedergeben-*
възиронзвеждапе-Nachbildung f, -cn,
Wiedergabe f (на съдържание, идеи)
възпроизводство-Rcproduklion f, -cn
възиротивявам ce-aufsetzcn tr. refl.,
aufslrüubcn tr. refl.
възпъика-Knagge f, -n, Rast f, -n
възпявам-ansingen* tr. (любимата,
родината), singen* intr. h. tr. (ihn singt das
Tal за него пее долината) (пост.), besingen*
intr. h.
възраждам ce-crsteh(c)n* intr. s,
Wiederaufleben intr. s., wieder geboren sein
възраждапе-Wiedergeburt f, Renaissance f
възражеиие-Einrede f, -n (ohne alle - без
всякакво възражение), Einsprache f, -n,
133
възхищавам се
Einspruch m, Einwand m, -s, Einwändc,
Einwendungf, -en, Einwurf m, -s, Einwürfc,
Gegenantort f, Gegenbemerkung f,
Gegenrede f, Remonstration f, -en,
Vorstellung f, Widerrede f (ohne Widerrede
без възражение), Widerspruch m (auf
heftigen Widerspruch stoßen срещам силни
възражения ; ohne Widerspruch без
възражения)
възразявам-abstimmen inlr. h über etw. A,
dawiderreden intr. h, einwenden* tr.,
cinwcrfcn* tr., entgegnen intr. h,
gegenhallen* Ir., meckern intr., rekurrieren
intr. h., Widerreden intr. h., widersprechen*
intr. h. (на твърдение, мнение), Einwände
machen
възразяваие-Einwendung f, -en
възрасг-LcbcnsaIter n, Aller n, -s (älterer Mann
човек на възраст)
възрастен-adult adj., erwachsen part. adj., alt
Bb3pacTen-Erwachsene(r) m, -n
възродеи-wiedergcboren
Bb3ponTaBaM-aufmuck(s)cn intr. h. (gegen e-n
~) (против нкг.) (разг.)
възсив-gräulich adj., grell adj.
възставам-aufstchen* intr. h./s.
възстаике-Gcsellenaufstand m (на калфите)
(ист.)
възстановнтел-Егпеи(ег)ег m, -s
възстановявам ce-crholcn refl.,
rekonvaleszieren tr. inlr. h. (мед.),
wiederaufkommen* intr. s., wieder aufbauen
tr., restaurieren tr.
възстановявам-егпеис(г)п tr. refl., hcrslellcn
Ir. (здраве, повреда), regenerieren lr.,
rekonstruieren tr., renovieren tr., retablieren
tr., wiedcrhcrstelen tr.
възстаиовяване-АиГЬаи m, -s, -e/-len, Ausbau
m, -(e)s, -e, Konjektur f, -en (на развален
или неподдаващ се на четене текст въз
основа на догадки), Rekonstruierung f,
Rekonvaleszenz f, - (мед.), Renovation f, -
en, Reparation f, -en, Restauration f, -en,
Retablissement n, -s, -s, Wiedergutmachung
f, Wiederherstellung f
възстуден-källl ich
възсъздавам-ncu schaffen* lr., umgcstaltcn tr.
възсяда-aufsitzen* intr. h./s. (отгоре) (за
корниз, зъбчато колело, скоба)
възсядам-aufsitzen* intr. h./s. (er hat sie hinten
- lassen той я взе отзад (на мотора, на
коня), sitzen* inlr. h. refl. (auf sein Pferd ~
вьзсядам коня си)
възсядане-Aufsilz in, -cs, -, Schleppung f, -cn
възтесен-ctwas eng, knapp
възтопъл-lau (вятър), laulich (вятър)
възторг-Enthusiasmus m, Entzückung f, -en,
Freudenrausch m, Wonnetaumel m,
Begeisterung f, Entzücken n
възторгвам ce-schwärmcn intr. h. (für ein
Mädchen, c-n Maler, ein werk ~ увлечен
съм от момиче, възхищавам се от
художник, творение ; er schwärmt dafür
това е неговата страст)
възторжен-exaltiert adj., schwunghaft,
überschwänglich (прекомерно), begeistert,
entzückt
възторженост-Überschwcnglichkcil f
(прекомерна)
възтержествувам-triumphicren über A
възторфеи-aiimoorig adj. (почва, ливада)
(сел- ст.)
възтрожен-schwungreich
възфухоплаване-Luflschiffahrt f
възхвала-Ruhm m, -cs, -e (~ ernten,
davontragen жъна слава, обирам лаври ;
zu ~ und Ehre gelangen достигам слава и
почести ; mit s-m ~ die Welt erfüllen
славата ми се носи по цял свят; sich mit ~
bekleckern не заслужавам бог знае каква
слава), Verherrlichung f, -cn
Bb3XBajniTen-Verhcrrlicher m, -s
възхвалявам-anprcisen* tr. (e-m seine Ware
~ хваля стоката си нкм.), feiern tr., loben
lr. refl., lobpreisen lr., rühmen tr. (e-m, etw.
~ хваля некого, нещо ; e-n als edel, e-n
Helden, etw. als edel ~ славя некого като
герой, хваля нещо като благородно ; е-п
e-r Sache wegen ~ славя някого за нещо)
възхитителен-cntzückcnd pari, adj.,
hinreißend, köstlich, bewunderswert
възхищавам-ce-aufschauen intr. h. (zu c-m ~)
възхищавам
134
(от нкг.)
възхищавам-entzücken tr., begeistern tr.
възхшцение-Entzückiing f, -en
възход-Aufgang m, -s, -fe (mitten im ~ des
Lebens тъкмо във вузходц на живота),
Aufschwung m, -s, -re (~ des Handels подем
ма търговията), Aufsteigung f, -cn, Aufstieg
m, -s, -c
възходищ-aufsteigcnd adj.
възхождам-cmporsteigcn* intr. s
възцарява ce-eintrctcn* intr. s. (тишина)
възцарнвам-с-п auf den Thron erheben*
възчер-schwärzlich
вьзчервеи-rötlich
възшествие-Rcricrungsantriu m (на престола)
(полит.)
вълк-Graubcin n, Graurock m, Seebär m
(морски, за кален моряк) (разг.), Wolf m, -
s, -re (ein reißender Wolf хищен вълк; ein
Rudel Wölfe глутница вълци; junger Wolf
вълче; wenn man vom Wolfe spricht, so ist
er nicht weil за вълка говорим, а тон в
кошарата)
вълколаи-Werwolf m (мит.)
вълмо-Zoltc f, -n, Zottel f, -n
вълиа-WelIe f, -n (der See wirft hohe Wellen
езерото прави високи вълни ; die Wellen
brechen sich вълните се разбиват ; auf
Welle 30,5 m empfangen приемам на вълна
30, 5 ; die Welle der Begeisterung gehen
hoch вълните на възторга се издигат) (мор.
фнз. рад.), Wellenberg m (гипшека), Woge
f, -n (brandende Wogen разбиващи се в
брега вълни ; die Wogen schlagen übers
Schiff вълните заливат кораба), Flutf, -en,
See f, -n (голяма) (schwere ~ тежко
вълнение ; lange ~n дълги вълни ; volle ~
прилив; tiefe ~ отлив) 2. Wolle f, -n (Wolle
von Kaninchen заешка кожа)
вълнен-wollen (плат, костюм, чорапи), Woll-
Bbjiiieiine-Aufregung f, -en, Aufruhr m, -(e)s,
-c (die Sec ist in ~ морето бушува; der -
des Herzens бушуването иа сърцето) (и
прен.), Dünung f, -en (мъртво) (мор.),
Emotion f, -en (душевно), Erregung f, -en,
Gemütsbewegung f (душевно), Gewoge n,
-s, Grundsee f (мъртво) (мор.), Krawall m,
-s, -c, Röhring f, - (~ empfinden изпитвам
умиление ; - erwecken будя умиление),
Tumult m,-es,-e, Wallung f, -en (in-gcraten
изпадам в силно вълнение)
вълнепия-Wirrnis f, -sc, Wirrsal n, -s, -c
вълиесг-wollig
BbJiiiii-Gcwogc pl., Kräsclung f (леки), Schwall
m, -s, -c (стръмни, c малък интервал)
вълнист-wellig (welliges Gelände вълниста
местност), wollicht, wollig
вълнмца-Dottcr in, n, -s (бо г.)
вълиодавси-wollig, woll tragend
вълнолом-Molef, -n, Molo n, -s, -e, Schlag m,
-cs, -rc (на кораб), Wchrdamm m,
Wellenbrecher m (мор.)
вълнообразен-wellenartig, wellig, wogig
вълнообразносг-Welligkeit f
вълноиредачннца-Wollspinnerei f
вълиорез-Schlag m, -cs, -fc (на кораб), Steven
m, -s
вълнува ce-aufwailcn intr. h./s. (за море)
вълнувам ce-aufvvallcn intr. h./s. (прел.),
fluten intr. s imp. (река), wallen intr. h.
(море, извор, нара, кръв, чувства) (das
Getreide wallt посевите се възлиуват; mit
wallender Brust c развълнувани гърди),
wogen intr. h.
вълнувам-aufrcgcn tr. (das Meer ist aufgeregt
Miipero е развълнувано; das ganze Haus -
вдигам в тревога цялата къща), aufrühren
tr. (die Leidenschaften ~ възбуждам
страстите ; alte Geschichten ~ ровя стари
истории), erregen tr. refi.
вълнуваме ce-krawallcn intr. h. (на шумна
тълиа)
вълиуване-Gcwoge n, -s, Wallung f, -cn (на
море)
вълнуващ ce-wogig
вълнуващ-rührend
вълча ce-wölfen intr. h.
вълчанка-Wolf m, -s, -?e (мед.)
вълче-Welf m, -s, -e
вълчешки-wölfisch
вълчи-Wolf-
вълчнца-Wölfin f, -en
135
въпреки
вълшебен-feenhaft adj., himmelisch, magisch,
verwunschen (поет.), zauberhaft,
zauberisch, märchenhaft (Zauberstab
вълшебна пръчка; verwunschenes Schloß
вълшебен замък)
вълшебипк-Magier m, -s, Magiker m, -s,
Zauberer m, -s
вълшебница-Fec f, -n
вълшебнича-vorzaubern tr.
вълшебство-Zauber m, -s, Zauberhkraft f
вън-draußen adv. (sie wohnen - те живеят
извън града), hinaus (от нещо) (zum Haus
hinause вън от къщата), heraus, außer d (er
stand draußen той стоеше вън)
вън-вътре-türaus, türein
вънка-draußen adv. (er war viel - той прекара
много време навънка)
външен-extern adj., forensisch adj., formal adj.,
äuscre, Außen- (äusere Hülle външна
обвивка; Ministerium des Äußeren външно
министерство [ Außenhandel външна
търговия)
BbiiiuiiocT-Air n, -s, -s [äp], Ansehen n, -s (e-n
vom ~ kennen познавам нкг. по външност
; die Sache hat ein anderes - bekommen
работата взе друг вид), Habitus m, Person
f, -cn (на човек) (e-e unansehnliche -
незначителен човек ; klein von - sein
малък на вид съм), Arußere n, -ren
въображаем-fingiert part. adj., ideell,
illusorisch, putativ
въображелие-Einbildung f, -en,
Einbildungskraft f (псих.), Imagination f, -
cn, Phantasie f, -n (s-c - die Zügel schießen
lassen давам свобода, воля на фантазията
си)
въобразвям cii-einbilden tr., ausdenken* tr.
refl. (das Unglück läßt sich gar nicht-това
нещастие човек изобщо не може да си
представи), denken* intr. h, dünken* inlr.
h refl., überheben* refl., vorstellen tr. (sich
D etw.), wähnen tr. refl.
въобразяване-Einbildung f, -en, Oberhebung
f
въобще-irgend, überhaupt (ich kann ihm ~ nicht
mehr glauben въобще не мога повече да
му вярвам)
въодушевеи-enlhusiastisch adj., hingerissen,
schwungreich
въддушевление-Elan m, -s, Schwung m, -es,
•re (на мисълта, фантазията) (~ haben имам
размах; das Bild hat - картината има мощ
; das hat - той има порив), Verve f, -
въодушевлявам-hinrcißen* tr. (sic waren von
seinen Worten hingerissen бяха
въодушевени от думите му),
enthusiasmieren tr., mitfortreißen tr.
въоражаем-ideal
въоръжавам (ce)-waffncn tr. refl., bewaffnen
tr., rüsten tr., aufrüsten tr., sich bewaffnen
mit elw.D
въоръжавам ce-aufrüsten inlr. h. (воен.),
rüsten intr. h. (um die Wette - надпреварвам
се във въоръженията), bewaffnen refl. mit
D
въоръжавам-rüsten tr. refl.
въоръжаване-Atomaufrüstung f (c атомни
оръжия), Kriegsrüstung f
въоръжеи-kriegstüchtig, reisig (кон, конник),
bewaffnet (mit bewaffnetem Auge c
въоръжено око)
въоръжеиие-Rüslung f, -en, Wehr f, -cn
въпиеш-flagrant adj., himmelschreiend
(неправда)
въплатен-cingcflcischl adj.
въплащавам-einkörpcrn tr.
нънлътен-lcibhaftig
въплъщавам ce-einflcischcn refl.
въплъщавам-materialisieren tr. refl.,
personofozieren trän., vcrkörpcln tr.,
verkörpeln tr.
въплъщаваие-Matcrialisalion f, -cn,
Materialisierung f
въилъщепие-Flcischwcrdung f (библ.),
Inbegriff m, -s, Menschwerdung f
(Христово), Verkörperung f, -cn
въпрекп-dcnnoch conj. adv. (er gibt sich alle
Muhe und kann — nicht fertig werden той
полага всички усилия и въпреки това нс
може са смогне, trotz G (~ des Regens
въпреки дъжда; - allem въпреки всичко),
ziwider D(dem Befehl der Verordnung
въпрос
136
zuwider въпреки заповедта ; das ist d-m
Versprechen wider въпреки обещанието
ти)
вънрос-Frage f, -n (e-c - an e-n stellen
поставям HKM. въирос), Sache f, -n (die -
ist die, daß .. работата c там, че..; das ist
eine andere - това е друго нещо; das ist c¬
e - fiir sich това е отделен въпрос ; in ~n
des Geschmacks но въпросите на вкуса ;
bei der- bleiben придържам се към темата
; ganz bei der - sein внимавам, работя
внимателно; sich an die — und nicht an die
Worte halten държа се o съществеността,
а не o думите; nicht bei der - sein разсеян
съм ; das tut nichts zur ~ няма значение за
тази работа)
въпросен-fraglich adj., hypothetisch,
quästioniert (die betreffende Person
възпросното лице)
вънроси-Fragerci f, -cn (безкрайни)
вънросител en-fragend adj. pari., interrogativ
(Fragezeichen въпросителен знак)
вьнроснтелиа-Fragczcichen n (грам.)
Bbiipocuiiic-Enqucte f, -n, Fragebogen m
върба-Weidc f,. -n (бот.), Trauerweide f
(плачеща)
върбак-Wcidengcslrüuch n, -s, -e
върбалак-Weidlicht n, -s, -c
върбиика-Eisenkraut n (бот.), Verbene f, -n
(бот,)
върбица-Weiderich m, -s (бот.)
върбов-wieden
върбовка-Weidenröschen n (бот.)
върварка-Schnürnadcl f (игла)
вървеж-Auftritt m, -(c)s, -e (ich kenne seinen
- познавам стъпките му), Fortgang m,
Gang m, -(e)s, Gänge (aufrechter - изправен
вървеж), Geschäftsgang m (на работа),
Fahrt f (на влак)
върви-gedeihen* intr, s, gehen* imp. (wie
geht's ? как сте ?), klcckem intr. h. (едва-
едва), machen refl., werden* intr. s. (добре)
(der Kranke wird wieder болният върви на
добре)
върволица-Rattenschwanz m, Treck m, -s, -s,
Wolkenzug m (облаци), Zugm, -s, *e, Reihe
f,-n
вървя cii-dahinschleichen* intr. s
вървя-dahergehen* intr. s, fahren* intr. s (за
превозно средство) (der Zug fahrt schnell
влакът върви бързо), folgen intr. s (e-m auf
Tritt - вървя HKM. по петите), fortlaufen*
intr. s (покрай нщ.), fortschreiten* intr. s,
gehen* intr. s (die Zeit geht времето върви;
die Ware geht gut стоката върви добре; es
geht gut vom Fleck добре върви; das wird
schwer - ще бъде трудно), hergehen* intr.
s. (близо до, наред c) (nebeneinander
hergehen вървим непосредствено един до
друг), hingehen* intr. s. (an etvv. D hingehen
вървя покрай нещо; über clw. A hingehen
вървя над нещо), karren intr. h. (бавно),
nachfolgcn intr. s. (e-m) (след някого) (c¬
m im Amt - наследявам нечий пост,
ставам приемник; e-m im Tode - умирам
след някого), rückwärtsgehen intr. s. (назад)
(es geht mit ihm s-r Kunst rückwärts върви
му назад), tappen intr. h. s. (пипнешком)
(im Dunklen - опипвам пътя си в тъмното
; ins Wasser - цопвам във водата),
verlaufen* intr. s. (в определена посока)
(zwi Gebirgszüge - parallel nach Süden две
планински вериги вървят успоредно на
юг), zurückgehen1, intr. s. (назад, за цени,
приходи), zuschreiten* intr. s. (напред),
zutreten* intr. s. (auf e-n) (въм някого)
въргалям ce-sielcn refl. tr. (в тинята)
вържа-knüpfen tr. refl. (мрежа, дантела)
вързан-linkisch, täppisch, tappig, gebunden
(unbeholfener Mansch вързан човек
вързапак-Tölpei m, -s
вързвам-knebeln tr. (c колче)
вързване-Kncblung f (c колче)
вързоп-Konvoiut n, -s, -е (от ръкописи или
печатни книги), Wisch m, -es, -е (слама
като знак - указание на локал, заведение),
Bündel п, -s
върл-scharf (ракия), bösartig, böse, hetig,
leidenschaftlich, steil
върлина-Laban f, -n, Srab m, -s, tc (Ranken
an Stäbe binden вържа лози ; hinter Stäben
зад решетките, в тъмница; den - ergreifen
137
върша
тръгвам да странствам), Stange f, -п (на
пика, знаме) (die Turnübung an den ~n
гимнастически упражнения на върлината
; den Kahn mit der - abstoßen отблъсквам
лодката c върлината; das kostet e-e ~ Geld
това струва камара пари; е-е lange ~ много
време; е-е — angeben говоря на едро)
върлшца-Steinkohle f (каменни) (мин.)
върлувам-grassieren intr. h (за болест), wüten
tr. (епидемия), rasen Ir.
въртеж-Gcwirbel n, -s, Schlendcrgang m
(отпуснат), Drehung f, -en, Rotation f,
Wirbel m, -s, Trubel m, -s
въртележка-l.Drehkäfer m (зоол.)
2. Drehkreuz n 3.Karusell n, -s, -е (c кончета
и подобни, по панаири), Ringelspiel n,
Brummkreisel m, -s
въртелн-Drehcrei pl.
въртелe-Drchung f, -en, ^adlauf m, Rotation
f, Rundlauf tn
върти ce-laufen intr. (филм), schwaien intr. h.
(на котва, за кораб), schwajen intr. h. (на
котва, за кораб), wirbeln intr. h. refl. (за
пушек) (der Rauch wirbelt über das Dach
пушекът се върти над стряхата)
въртипон-Ackerkamillc f (бот.) (бела рада-
Anthemis aevensis), Kuhauge n (бот.)
въртоглав-kollcrig (кон), querig, verdreht
въртоглавне-Taumelkrankheit Г(на овците)
въртоглавост-Drehkranheit f (вет.)
въртолет-Schraubcnflugzeug n (авиац.)
въртошнйка-wcndchals m (зоол.)
върти (ce)-wälzcn tr. refl.
въртя ce-kreiseln intr. h. (около оста си),
kreisen intr. h., krengeln refl., quirlen in(r.
s., rotieren intr. h. (около оста си),
scharwenze(I)n intr. h. (около някого)
(разг.), schwirren intr. h. s., schwojen intr.
h. (на котва, за кораб) (мор.), züngeln intr.
h. (като език)
въртя-drehen tr. refl., durchdrehen tr. trnb.,
kurbeln tr. (ръчка, дръжка), scharwenze(I)n
intr. h. (опашка на всички страни) (разг.),
zwiebeln tr. (e-n in der Prüfung zwiebeln
въртя някого на изпит) (фам.)
врътящ ce-linksläufig (наляво), rechüäufig
(надясно), wirbelhaft (вихрено, лудо),
wirbelig (вихрено, лудо) (е-е wirbelige
Bewegung вихрено движение)
върховеи-hoch, oberst, Ober- (oberster
Gerichtshos върховен съд)
върху-auf ргр. А (при направление към
дадена цел) (sich — den Stuhl setzen сядам
на стола ; die Teller - den Tisch setzen
слагам чиниите на масата;—den Bahnhof,
~ die Jagd, ~ die Post gehen отивам на
гарата, на лов, на пощата; aufs Land gehen
отивам на Село ; das Fenster geht ~ die
Straße прозорецът гледа към улицата), auf
ргр. D (при престой или движение на едно
място) (~ е-ш Stuhl sitzen седя на стол ; -
dem Lande wohnen живея на село ; das
Schiff fährt ~ der See корабът плава по
морето; - dem Wege nach X по пътя за X
; ~ der Bühne на сцената; - dem Bahnhof,
- dem Ball, - Besuch, ~ der Hochzeit, -
Post, - Urlaub, ~ der Wache sein па гарата,
на бала, на посещение, на сватбата, на
пощата, в отпуск, на пост ; - c-m Bein
hinken куцам с единия крак; - der Geige,
- dem Klaveir spielen свиря на цигулка,
пиано), über А (направление, движение
към дадена цел) (das Bild - das Sofa
hängen окачвам картината над канапето ;
die Decke - den Tisch breiten постилам
покривката над улицата; - sich А nahmen
понасям нещо върху себе си), über D, А
върша-ästen intr. h. (тежка работа), asten intr.
h. (тежка работа), durchmachen tr. trnb.
(нщ. без прекъсване) (bis zum Abend -
работя непрекъснато до вечер та), kaudem
intr. h. (верижна тьрговмя),кипке1п intr. h.
(контрабандна работа), machen tr.,
schalten tr. intr. h. (работа) (er hat viel zu -
той има много работа; ich habe heute viel
geschafft мног работа свърших днес ; sic
machte sich im Zimmer zu - тя си
намираше работа в стаята; c-r, clw. macht
mir viel zu—някой, нещо ми отвори работа
; mit e-m, etw. zu - haben имам работа c
някой, нещо ; was hast du damit zu - ?
какво общо имаш c това ? ; das schafft !
вършан
138
това спори !; schafft euch! иозаиретнетс
се !), spuken* inlr. h. (глупости) (dieser
Gedanke spukt in s-m Kopf тая мисъл
обърка главата му), tun* tr. (was tust du ?
какво правиш ? ; s-e Arbeit ~ върша си
работата ; das tut nichts това нищо не
означава ; e-m etw. zu ~ geben давам на
някого да върши нещо ; sich etw. zu ~
machen създавам си работа, да върша
нещо ; gesagt-gelan рсченои-сторено),
verrichten tr. (работа) (s-e Andacht ~ чета
молитвата си ; s-e Notdurft ~ ходя по
нужда)
вършач-Drescher m, -s
вършачка-Dreschmaschine f (сел.-ст.),
Dreschsatz m
иьршееие-Drusch m, -(e)s, -е (сел.-ст.)
вършене-Verrichtung f, -en (на работа)
вьршея-dreschcn* tr.
вър1иииа-Кс18 n, -es, -er, Reisig n, -s, -,
Rcisigholz n
вършннак-Abholz n, -cs, ч-сг, Fallholz n
вършитба-Ausdrusch m, -s, - (сел.-ст.) (обл.)
въси-Dannzoltc f (чревни) (анат.)
въставам-auflchnen tr. reil., empören refl,,
erheben* refl., aufslchcn* inlr. s.
въставанс-Auflehnung f, -cn
въстапал-aufständig adj., aufständisch adj.
въстаиие-Aufstand m, -s, -re (c-n ~ machen,
unterdrücken вдигам, потушавам
въстание), Erhebung f, -en, Volkserhebung
f(народно)
BbCTaititK-Aufsländische(r) m, -n, -n, Insurgent
m, -en, -en
въстяновявам-egalisieren tr. (спорт.)
въся-rümpfen tr. (die Nase über etw. A - муся
се за нещо; den Mund ~ свивам уста като
презрение)
вътор-Faustkröse f (техн.), Gargel m, -s
вътре-darein adv., dahinein adv., drin adv.,
hinein (ich kann nicht das Huas hinein не
мога да вляа вътре в къщата), in D, А,
innen, innerhalb G, innerlich, intus, mang,
mank, drinnen, herein (drinnen war es warm
вътре беше топло ; komm herein влез
вътре)
вътрешен-innerlich, inner (innerer Hör
вътрешен двор ; ein inneres Leiden
вътрешна болка), innerdienstlich, intern
(interne Angelegenheiten вътрешна
работа), inwendig (der inwendige Mensch
вътрешният човек), licht
вътрешно-innerlich
вътрешиогермаиски-innerdeutsch
вътрешнозаводски-innerhelricblich
B'bTpeuiiioiiojiimi4ecKfi-inncrpolitisch
вътрешност-Hcrz n, -ens, -en (ins Herz e-s
Landes eindringen прониквам във
вътрешността на страна), Inland n, -s, - (на
страна), Innere п, -es, - (ins Innere des
Landes Vordringen прониквам във
вътрешността на страната), Interieur n, -
s, -е, Krümel m, -s (на хляба), Krume f, -n
(на хляб)
вътрешности-Darm m, Gedärm n, -(c)s, -c, pl.
вътък-l.Durchschuß in (техн.) 2.Einschlag m,
-s, Einschläge (текст.) 3.Einschlagcgam m,
Einschuß m, ...usses, ...üsse, Eintrag m, -cs,
Einträge, schußgam n (текст.)
въшка-Filziaus f (срамна) (зоол.),
Kanncsinschildlaus f (кърмъзова) (зоол.),
Kermcsschildlaus f (кърмъзова) (зоол.),
Kopflaus f (космсна), Laus f, ч-е
въшкав-vcrlaust
въшки-SchiIdcrläuse f (щитоносни) (зоол.)
въшлив-iausicht, lausig, verlaust
въшлясвам-vcrlausen inlr. s.
вьшлясъл-verlaust
вял-flau adj. (mir ist ganz - zumute съвсем ми
е вяло настроението), lässig, 1аГ1‘ (прен.),
1аЬт(разг.), langweilig, lappicht, lappig, laß,
lasch, lau, laulich, los, ledern, lustlos,
matsch, saftlos, schlaff (кожа, бузи) (e-c ~
gespannte Saite разхлабена сгруна ; ihre
Arme fielen ~ herab ръцеге й се отпуснаха
безсилно), schwunglos
вялост-Flauheit f, Lässigkeit f, -cn, Lahmheit f
(прен.), Laßheit f, Laschheit f, -en,
Lustlosigkeit f, Schlaffheit Г, -
вяра-Religion f, -en, Vertrauen n, -s, - (zu etw.,
zu e-m) (в нещо към някого) (e-m ~
schenken оказвам на някого доверие, вяра
139
гадаене
; e-n ins ~ ziehen доверявам на някого ;
ein Wort im ~ gesagt между нас казано)»
Zutrauen n, -s (zu е-ш), Zuversicht f,
Glaube m, -ns (an A)
вярвам-denken* intr. h, schwören intr. h. (auf
elw.) (в нещо), trauen intr. h. (е-ш, e-r Sache)
(на някого, в нещо) (ich traute kaum m-n
Augen не вярвах на очи те си; er traut leicht
той е доверчив), vermeinen In (погрешно),
vertrauen intr. h. (c-m, e-r Sache) (на някого
в нещо), glauben tr. (an A)
вярващ-fromm adj., wundergläubig (в чудеса)
вярно-wirklich, richtig, wahr
вяриост-Anhänglichkeit f, -en, Ergebenheit f,
-en, Gesinnungstreue f (на убежденията),
Gesinnungstüchtigkeit f, Manstreu f
(мъжка), Richtigkeit f, - (damit hat es s-e ~
това е вярно ; es wird schon s-e - haben
това ще да е така), Treue f, - (на превод),
Treue f, - (eheliche ~ съпружеска вярност
; e-m ~ schwören кълна се на някого във
вярност ; c-m die ~ halten оставам верен
на някого ; m-r Treu ! чссна дума 1),
Verläßlichkeit f, -, Wahrheit f
вятьр-Lufl f, -re, Wind m, -s, -e (Winde und
Wetter ветрове и бури ; dicht beim Winde
segeln отивам на остър вятър ; unter dem
Winde segeln плавам c попътен вятър; e¬
m Wind vormachen правя на някого вятър,
занасям го ; in den Wind reden говоря на
вятъра), Südwind m (южен), Nordwind m
(северен) (in die Luft reden говоря на
вятъра; von Zeit zu Zeit от дъжд на вятър).
Wundrose f (червен, поради иролежки)
(мед.)
вятърен-Wind- (Windmühle вятърна
мелница)
вятьрличав-faseligadj., flatterhaft adj., luftig,
quackelhaft, quackelig, quackelig, windig
(младеж), leichtfertig, unbeständig
витърничавост-Fips in, -es, -e,
Flatterhaftigkeit f, Quackelei f, -en,
Windbeutelei f, -en (разг.)
вяхиа-dahinwelkcn intr. s trnb.
Г
ra-quak (за гарван, птица)
габардии-Gabardine m, -s ; f (текст.)
габел-Gabel f, -n (шах.)
габър-Hagebuche f (бял) (бот.), Hombaum m
(бял) (бот.), Weißbuche f (бял) (бот.),
Hreinbuche f, -n, Weißbuche f, -n
габъров-hagebüchcn, hainbuchen
габърче-Heftzwccke f, Pinne f, -n, Reißnagel f
габърче-Rcißstift m, Reißzwecke Г, Zwecke f,
-n
гавот-Gavollc f, -n
гавра-Gespötl n, -(c)s, Spott m, -cs, - (beißender
~ сарказъм ; - mit ctw. treiben подигравам
се c нещо ; wer den Schaden hat, braucht
Ihr den - nicht zu sorgen битият плаща),
Verhöhnung f, -en, Hohn m, -s
гаврене-Verhöhung f, -en
гаврътвам-hinstürzcn tr. (бързо) (mehrere
Gläser hinunterstürzen, няколко чаши),
hinunlergicßen* tr. (чашка), kippen tr.
(чашка) (разг.), zischen tr. (c-n zischen
гаврьтвам една бира) (фам.), zwitschern tr.
(ракия) (разг.)
гавря ce-hohnüffen tr. (е някого), hohnlachcn
intr. h. (c нещо), hohnsprechen* intr. h. (e¬
m, e-r Sache) (c някого, нещо), verhöhnen
tr. (c някого)
rara-Eidcrvogcl m (зоол.), Schnabel m, -s, -5-
(redc doch, wie dir der ~ gewachsen ist !
говори си естествено ! ; das ist nicht für:
s-n ~ това не е лъжица за неговата уста ;
halt den ~ ! дръж си устата !) (разг.)
rarpii-Hahncnfuß m (за лош почерк) (разг.)
гал-Bcstie f, -n, Biest n, -(e)s, -er, Ekel m, -s
(разг.), Gewürm n, -(e)s (прен.), Gezcifcr
n, -s, Hundsapfel m, Miststück n, Rabenaas
n, Rabenbraten m, Vieh n, -cs, -, Gelier n, -
s, Ungeziefer n, -s, wilde Tiere, Vieh n, -s
(за човек)
гадаеис-Bleigang m (по фигури от олово),
Eingcwcidcschau f (ио вътрешностите на
гадател
140
животно) (ист.), Kartenlegen п (на карти),
Punktierkunst f (по точки), Handlcsen п (по
ръцете), Wahrsagen n, -s
гадател-Augur m, -en, Deuter in, -s, Magier ш,
-s, Magiker m, -s, Wahrsager in,
Zeichendeuter m
гадая-deuten tr, raten* intr. h. refl. (ein Rätsel
~ разгадавам гатанка ; an etw. D, auf ctw.
A - мъча се ; auf c-n, elw. - досещам се;
-e mal ! отгатни ! ; nach dem Verfasser ~
мъча се да се сетя за автора ; c-m, ctw. zu
~ aufgeben задавам на някогог гатанка,
създавам на някого труд), wahrsagen tr.,
rätzcln intr. h. (Träume deuten гадая
сънища)
гаден-ekel adj., garstig adj. (sei nicht so ~ не
бъди толкова гаден), gehässig adj. (остар.),
häßlich (häßliche Worte гадни думи),
krätzig, mies, mistig, schäbig (so ein -er
Kerl! подлец такъв! ; er hat sich ~
bekommen той се държа подло), schmierig
(ein ~cs Lachen г аден смях ; ein -er Kerl
мърляв обект; sich - benehmen проявявам
се като скъперник), schon(c)Iig (фам.),
schofel (фам.), widrig, wüst
гадене-Brcchrciz in (мед.), Ekel m, -s, Übelkeit
f
гадже-Schickse f, -n, Schickscl n, -s, Spritze f,
-n (разг.)
гади ми ce-ekeln refl. imp.
гадина-Biest n, -(e)s, -er, Schleicher m, -s
(хитра) (разг.), Tier n, -es, - (~c halten,
pflegen държа, гледам животни ; das — in
dem Menschen животинската природа в
човека ; ein großes ~ важна птица),
Viehzeug n, Ungczieher n, -s (паразит)
гадност-Garsligkeit f, Widrigkeit f
гадове-Geschmeiß pl., Gezücht pl.
гадост-EkeI m, -s, Ekelhaftigkeit f, Greuel m, -
s, Häßiichkeitf, Mistigkeit f, Molch m, -s, -
e, Schäbigkeit f, -, Schändlichkeit f, -,
Schandtat f, SchnÖdheit f, -en, Schnödigkeit
f, -en, Schwärze f, -n
газ-Flüssigas n (течен), Ätzgas n (разяждащ)
(воен.), Erdgas n (земен), Ferngas n
(доставен по газопровод), Feuergas n
(излитащ при горене), Füllgas л (подемен)
(авиац.), Gas n, -es, -e (~ geben давам газ),
Gaze f, -n (текст.), Giftgas n (отровен)
(воен.), Kampfgas n (боен отровен) (воен.),
Knallgas n (гърмящ), Kraftgas n
(двигателен, моторен), Lachgas n (райски,
смехотворен), Leuchtgas n, -s, -c
(свстилен), Reizgas n (сълзотворен).
Schlagwetter n (рудничен) (мин.),
Schleierflor m (текст.), Schwad m, -en, -en
(задушлив минен), Schwadern m, -s
(задушлив минен), Schwaden m, -s
(задушлив минен), Tränengas n (слъзлив),
Zechengas n (коксов)
газ-генератор-Gasgcncrator m, -s, -en,
Petroleum n, -s
газела-Gascl n, -s, -e, Gazelle f, -n (зоол.)
гязена-Tiefgang m (на кораб) (Schiffe bis 10
m ~ кораби, газещи до 10 метра)
газене-Plansch m, -es, -е
газениче-Fukzcl f, -n, Tranlampe f, Tranfunzel
f,-n
газещ-tiefgehcnd (дълбоко)
газирам-imprägnieren tr. (вино), karbonisieren
tr.
газираие-Imprägnicrung Г (на вино)
газификация-Vcrgasung f
газифнцирам-vcrgascn tr.
газобегоп-Gasbelon m (crp.)
газов-Gas- (Gasrohre газова търба; Gasmaske
газова маска)
газове-Bcrgschwadcn m (задушлнви) (мин.),
Blähung f, -cn, Hüttenrauch m (от доменна
пещ) (метал.), Rauchgas п (димни,
отработени), Röstgasc pl. (отпадъчни),
Wind m, -s, -е (в червата) (e-n Wind
fahrenlasscn пускам газове, пръдвам)
(вулг.)
газоем-Gasbehälter m
газомер-Gasuhr f, Gaszähler m, Meßuhr f,
Gasmesser m, -s, -
газометър-Gasometer m
газоненронусклнв-gasdicht adj.
газообразен-gasförmig adj., gasig adj.
газоиазител-Gasbehältcr m
газопровод-Zulcitung f, -en, Gasleitung f, -cn
141
галиции
газопромивач-Rieseler m (техн.)
газочистител-Gasreiniger m (техн.)
газя-anschnarren tr. (подчинен) (войн.),
pladdern intr. h., Schlittenfahren* inlr. s. (mit
c-m) (някого), stapfen intr. h. s., waten intr.
h. s. (in D, durch etw.) (в, през нещо) (im
Kote waten казя в калта ; im Blut waten
газя в кръв, проливам много кръв)
гайда-Bockpfeife f (муз.), Dudelsack m,
Hummel f, -n, Sackpfeife f
гайдар-Sackpfeifer m, Dudelsackpfeifer m, -s,
гайдрон-Schlepptau n (авиац.)
гайка-Aufiiängcr m, -s, - (на дреха),
Flügelmutter f (крил на) (техн.),
Hohlgewinde n (вътрешно набраздена)
(техн.), Kroncnmullcr f (коронна), Lasche
f, -n (на колан), Lehrmutter f (калнброва),
Mater f, -n, Mutter f, •=-, Mutierschraube f,
Rändclmuttcr f (техн.), Schraubenmutter f,
-n (на винт) (техн.), spannmutclr f
(затягаща) (техн.)
гайтан-Gimpc f, -n, Litze f, -n, Schnur f, -re
(Perlen an c-r ~ aufreihen нанизвам перли
на връв ; nach der ~ по права линия ; bei
der - bleiben спазвам мярката ; es am
Schnürchen haben зная си урока на ирьстн
; das geht alles wie am Spürchen всичко
върви като по вода; über die ~ hauen карам
през просото ; von der - leben ям готови
пари)
гайтапджия-Wirkmeister m
гайтаника-Kuhwcizcn in (бот.),
МоЬгепвеизсн м
гаканица-Gcgackcr n, -s
гал-Ga liier m, -s (ист.)
галактика-Galaxis f (астр.)
галактнт-Galaklil m, -s, -c (минер.)
галалнт-Gulalilh m, -(e)s, -е (техн.)
галантен-galant adj., ritterlich
галантерия-Galantcricware f, Putzwaren pl.
галантност-Galanlerie f, -n, Ritterlichkeit Г
галваинзация-Galvanisation f, -cn (мед.)
галваиизирам-galvanisiercn tr. (техн. физ.)
галиаиизъм-Galvanismus m (физ.)
галвапнчеи-galvanisch adj. (техн.)
ranBaininecKii-galvanisch adj. (техн.)
галвапометьр-Galvanometer m (физ.)
галваноиластнка-GaIvanoplasitk f (техн.)
галваноскон-Galvanoskop n, -s, -c (физ.)
галваностегия-Galvanisation f, -en (техн.),
Galvanoplastik f (техн.)
галванОстереотин-Galvano n. -s, -c (печ.)
raABaiiOTexiiiiKa-Galvanolcchnik f
галваиотипия-Galvanotypic f (псч.)
галеас-Galeasse f, -n (мор.)
гален-verwöhnt, verzärtelt (Schoßkind des
Glücks галено дете на съдбата), zärtlich,
schmeichelnd (думи)
галене-Einschmeichclung Г, -cn, Gcschmus(c)
n, -s, Koserei f, -en, Liebkosung f, -cn
галеник-l.Vcrzug in, -cs, - 2.Bleiglanz m
(мииср.) 3. Schoßkind п (дете)
галеница-Verzug m, -es, -
iBneiiiimi-Hätschclci f, -cn (постоянни)
галеннче-Verzug m, -es, -
галсон-Galcone f, -n (мор.)
галера-Galcassc f, -n (c гребла и гафелни
платна) (мор.), Galeere f, -п (ист. мор.),
Galeotc f, -n (малка, лека) (мор. ист.)
галерия-1.Auflauf m, -es, -те (минна) (мин.)
2.Boldersammlung f (художеет вена) З.С1юг
m, -s (за органа в църква) 4.1£ingangsstollcn
in (входна, на мина) (мин.) 5.Empore f, -n
ö.Gulcric f, -n (für die ~ sprechen говоря за
галерията) 7.Gcmäldegalcrie f (картинна),
Heuboden in 8-Pull m, -cs, -е (в укрепление
c наклонен покров)
галега-Hundckuchcn m (за кучета), Zwieback
in, -s, -re, (geriebene) Semmel
галещ ce-zutulich (особено за дете)
галещ-cinschmcichclnd adj. pari.,
schmeichelnd
галий-Gallium n, -s (хим.)
галнлейскн-galiläisch adj.
i алилеянип-СаШйсг m, -s (библ.)
галим ce-kosen intr. h. (mit c-m) (c някого, за
влюбени)
галимания-Wischwasch m (фам.)
галнматня-GaIimalhias m (ncfiop.)
галнцизъм-Gallizismus m, ...men (езнкози.)
галицин-GalImückcn (зоол.)
галмай
142
галман-Galmci m, -s, -е (хим.)
галон-Borte f, -n, Galon m, -, Goldborte f
(златен), Goldtresse F (златен), Tresse f, -11
галопирам-bordieren tr., galonieren tr.
галоп-Galopp m, -s, -e/-e (~ reiten яздя в
галон), Hopser m, -s, Kanter m, -s (лек)
(спорт.)
галонирам-anpreschen intr. s. (angeprescht
kommen пристигам в галон, като хала),
ansprengen tr. (e-n), galoppieren inir. s h,
kantem intr. s. (леко), sprengen intr. h. (die
Reiter sprengten aus dem Tor конниците
препускаха извън портата ; über e-n
Graben - прескачам ров c кон ; gesprengt
kommen пристигам c галон)
галопираие-Löwcngang m, -cs, -e-c (на
усноредка), Sprengung f
галотаиин-Gallus m (техн.)
галош-Galosche Г, -n, Gummischuh m,
Überschuh m
галс-Hals m, -cs, -re (на платноходка), Schlag
m, -es, -re
галски-gallisch adj. (ист.)
галушка-Schöberl n, -s (в супа)
галфон-Laffc f, -n, Lappe m, -n, -n
гальовск-einscIimeicheJnd adj. pari., liebreich,
schmeichelnd (sic bat ihn ~ тя го помоли
ласкаво ; ~с Winde галещи ветрове ; -е
Hoffnungen, Träume мамещи надежди,
сънища), zärtlich
гальошюст-ZärlHchkeit f
галя ce-cinschmcicheln refl., schmeicheln intr.
h. (e-m) (sich geschmeichelt fühlen, daß.,
чувствам се поласкан, че..; mit e-m ~ галя
някого), schmeicheln tr. refl. (e-m etw. ins
Ohr ~ галя слуха на някого ; e-m, etw. aus
den Händen ~ чрез ласкателство изтръгвам
нещо от ръцете на някого ; die schöne
Musik schmeichelte sich in unser Ohr
хубавата музика галеше ушите ни)
галя-hätscheln tr., herzen tr., karessieren tr.,
zärteln tr., streicheln tr., liebkosen tr. (dem
Ohre schmeicheln галя слуха)
гама-1.Farbenabstufung f(Ha краските), Leiter
f, -n (муз.) 2.Skale f, -n (муз.), Tonleiter f
(муз.) 3. Stufen leiterf, -n 4. Farbenskala f
(от цветове)
гамаш-BeinwickcI in
гамаши-Gamasche f, -n (обикновено pl.)
гамаши-навивки-Wickclgamaschen pl.
гамба-Gambe f, -n (муз.)
гамбит-Gambil n, -s, -е (шах.)
гамен-Gamin m, -s, Gassenbube m, Bengel m,
-s, -, Lümmel m, -s, Straßenlunge n
гаменски-ruppig
гаменче-Bolic f, -n, Laubub(o)m, Lausejunge
m, Lausckerl m, Lauser m, -s
гамеищина-Dummjungenstrcich m, Rüpelei f,
-en, Ruppigkcit f
Гана-Ghana n (в Западна Африка)
rana-Radeseuchc f, Staupe Г, -n (вст.)
гапаец-Ghancsc m, -n
raiiaiicKii-glihanesisch adj.
Ганг-Gangcs m (река)
raiirjinii-Ganglion n, -s (анат.)
raiirpeiia-Brand m, -(e)s (мед.), Gangrän n, -
(e)s, -е (мед.), Gasbrand in (шзова) (мед.),
Mortifikation f, -cn
гангренозеи-brandicht adj. (мед.), gangränös
adj. (мед.)
гаигстер-Gangster m, -s, Verbrecher m, -s
raiiairrupaiie-Sichcrung f, -cn, Sicherung f, -
en
rapa-Bahn f, -en (разг.) (von der Bahn abholen
вземам, посрещам (нкг.) от гарата; zur
Bahn bringen изпращам, придружавам до
гарата; auf der Bahn warten чакам на
гарата), Bahnhof m, Bestimmungsbahnhof
m (крайна) (жп.), Durchgangsbahnhof m (c
транзитни линии) (жп.), Insclbahnhof m (c
перон в средата, между две линии),
Kopfbahnhof m (начална или крайна),
Kopfstation f (начална, крайна),
Personenbahnhof m (за пътници),
Rangierbahnhof m (разпределителна),
Sackbahnhof m (челна) (ж.п), Station f, -
en (der Zug hält auf jeder ~ влакът спира
на всяка гара), Versandbahnhof m
(отправна), Verschiebebahnhof m
(разпределителна), Güterbahnhof f
(сточна)
гараж-Вох f, -en (за отделна кола).
143
гарнизон
Einstellhalle f, Einstellraum m, Garage f, -
n, Wagenhalle f
гараит-Bürge m, -en, -n, Garant m, -en,
Gegenbürge n (на поръчител) (търг.),
Gewährsmann m, Wechselbürge m (за
менителница) (e-e Bürgschaft übernahmen
ставам гарант)
гарантирам ce-hallen* refl. (c някого)
rapairrnpaM-bürgen intr. h (für e-n ~
г арантирам за нкг.), dafiirstehen* intr. h,
decken tr. refl., einstchen* intr. s, garantieren
Ir. (garantierte Qualität гарантирано
качество), gewährleisten tr., gursprechcn*
intr. h trnb., gutsagen intr. h trnb., haften intr.
h. (für elw., е-п) (за нещо, някого) (mit s-m
Leben ftir ctw. haften гарантирам c живота
си за нещо), schwören intr. h. (auf etw.) (за
нещо), stehen* intr. h. s. (für e-n, elw.) (in
der Not müssen wir alle füreinander ~ в
нужда трябва да се подкрепяме един
друг), verbürgen tr. refl. (c-m etw., sich für
ctw., e-n) (на някого за нещо), verpflichten
tr. refl. (sich für e-n) (за някого), zusichern
tr. (e-m, etw.)
rapaimipaii-sichcr (den ~stcn Weg gehen
вървя по най-сигурния път ; s-s Lebens
nicht — sein не съм сигурен за живота сн ;
ich bin m-r selbst nicht ~ не съм сигурен в
себе си ; ~ ist ~ колкото по-сигурно,
толкова по-добре) (verbürgte Qualität
гарантирано качество)
rapaimca-Bürgin f, -nen
rapanmioiieii-Garantic- (Garantieschein
гаранционно удостоверение)
гаранцня-Bürgschaft f, Deckung f, -en,
Delkredere n (за кредитирана сума) (търг.),
Garantie f, -n (da gebe ich dir meine ~ darauf
давам ти гаранция за това),
Gegensicherheit f (насрещна),
Gewähleistung f, Gewähr f, Gutsagung f,
Haft f, -, Haftsumme f (парична), Kaution
f, -cn (парична), Kreditunlerlagc f (реална),
Pfand n, -s, -er (и при игра) (etw. als, zum
- geben давам нещо като гаранция ; etw.
als - zurücklassen оставям нещо като залог
; das ~ verfallt залогът пропадна ; das ~
der Liebe дете на любовта; sein Wort zum
~ geben гарантирам с думите си ; ~ег
spielen играя игра със залози),
Sicherheitsleistung f, Sicherheitsleistung f,
Sicherstellung f, -, Sicherstellung f, -, -
Währschaft f
гарван-Galgcnvogel in (зоол.), Kolkrabe m
(гробар) (зоол.), Krächzer m, -s, Rabe m, -
n, -n (sic stehlen wie die ~n крадат като
свраките ; die gelben ~n жълтици ; ein
weißer ~ бяла врана), Taps m, -cs, -c (разг.)
гарвап-гробар-Kolkrabe m (зоол.)
rapra-Krähef, Mandclkrähc (синя), Sattclkrähe
f (шарена) (blinden Lärm schlagen плаша
гарги)
гаргара-Gurgeln n (mit ctw. gurgeln нравя
гаргара c нещо)
гарги-Geschmicrc n, -s (за лошо, разкривено
писмо) (разг.), Geschreibe n, -s (нечетливо
писмо), Klaue f, -n (за лош почерк) (du
schreibst aber e-c schöne Klaue какви гарги
си надраскал), Krakel f, -n (за лош почерк),
Pfote f, -n, Schmiererei f, -cn (лошо,
нечетливо писане)
Гарда-Gardascc m, Handkorb in (спорт.), Steg
m, -s, -c
гардероб-Ablegeraum m, -zimmer n,
Atilbewahrungsraum m (жп.), Garderobe f,
-n, Gepäckablage f (жи.), Kleiderablage f
(в театър, концертна зала), Klcidcrschrank
m
гардеробиер-Gardcrobicr m, -s
rap;iepo6iiepKa-Gardcrobc(n)lrau f,
Garderobiere f, -n, Klcidcrbcwahrcrin f,
Klcidcrfrau f
гардеробиа-Ankleidckabinclt n (на артист),
Anklcideraum m (на артисти) (тсатр.),
Ankleidezimmer n (на артисти) (тсатр.),
Toilette f, -n (в театър)
гардипа-Wolkcngardinc f (вълнообразна)
rapiipsiM-cinslcllcn tr. refl., parken tr.
гармоид-Korpus f
rapiiinon-Besatzung f, -cn (boch.), Garnison
f, -en (boch.), Standort m (boch.),
Standquartier n (boch.), Waffenplatz m
(boch.)
гарнизонен
144
rapiiHsoneii-Garnisons-
гарнирам-anrichtcn (г. (ядене) (готе.), belege
tr., besetzen tr., dressieren tr. (готв.),
einfassen tr. (периферията), garnieren tr.,
staffieren tr., staffieren tr.
rapiiupaii-bcschnürl adj. (c шнур, ширит)
rapuiipaiie-Auflage f, -n (готв.)
гариитура-Anrichung f, Auflage f, -n (на
ядене) (готв.), Beilage Г(кьм ядене), Berte
f, -n (тантелсна), Besatz m, Besetzung f, -
en, Einfassung f, -en, Einsatz m, -es,
Einsätze, Garnierungf,-en, Garnitur!, -cn,
Hulbcsatz ш (на шапка), Mahlgang m, -es,
-i-с (за мелнична инсталация), Plcuereuse
f, -n (траурна, на рокли), Puff m, -s, -rc/-e
(бухната), Puffe f, -n (бухната, на дреха,
ръкав, рокля), Putz m, -es, -e, Salz m, -es,
-rc (ein ~ Waren един асортимент стоки),
Wollkralze f (иглена, за вълна), Zubrot n
(зеленчукова, на ястие), Zugemüse n
(зеленчуци), Zuspeise f
гарота-Garrolte f, -en (ист.)
raceiie-Löscliarbeit f (на пожар)
raciMiiiiiic-Löschhorn n
гасило-Zigarcttenlöter m (за цигари)
гаснтел-Löschhütchcn n
raciia-dahinsiechen intr. s, verdämmern inlr. s.
(в здрача), erlöschen intr. s., verlöschen inlr.
s.
гастолирам-gasticren intr. h
гастрол-Gasllorre f, -n
гастролирам-ein Gastspiel geben
гастроиом-l.Feinschmecker m, -s, - 2.
Feinkostgeschäfl n, -es, -e
гастрономкя-Feinschmcckerei f
racTpiiT-Magenkatarrh m (катарален)
гастричеи-gastrisch adj.
гастрол-Abstecher m, -s, -, Gastrolle f,
Gastspiel n (ein ~ geben гастолмрам)
(театр.)
гастроиом-Feinschmecker m, Gastronom m, -
en, Genießer m, -s, Lecker m, -s, Schlecker
m, -s (разг.)
гастроиомичен-gaslronomisch adj.
гастрономия-Gastronomie f, Schleckerei f, -
en (разг.)
гастроиомски-kulinarisch
гастрономство-Leckerei f, -n
гася-löschen tr (Kalk löschen гася вар).
гатанка-Rätsel n, -s (ein ~ lösen отгатвам
гатанка; etw. ist, bleibt е-m zum - нещо e,
сиостава загадка за някого ; e-m zum ~
werden ставам загадка за някого ; in ~n
sprechen говоря със загадки), Rebus m, -
sc, Salzbuchsc f, Scherzrätscl n (шеговита)
rarep-Blockgattcr n (техн.), Brellmühle f,
Gatter n, -s (техн.), Gattersäge f, Sägegatter
n (дъскорезен) (техн.), Sägemühle f
гатерист-Gatlcrführer m (техн.)
гаубнца-Haubitze f, -n (boch.)
rayjiaürep-Gauleitcr m (хиглер.)
rayc-Gauß n (физ.)
гаучваляк-GaulschwaIzc f (техн.)
гаучо-Gaucho m, -s
raymipeca-Gautschprcsse f (техн.)
гаф-Воск m, -(e)s
гафел-Gaffel f, -n (мор.)
гаце-Sicbtuch n
гашиил-Haspcl f, -n; m, -s (в кожарството)
гащат-federfüßig adj. (птица)
гащета-Badehose f (бански), Turnhose f
(спортни), Kniehose f, -n, Unterhose f, -n
(долни)
гащи-Bcinkleid pl., Hose f, -n, Unterhose f, -n
(долни)
гвамалец-Gualcmaltekc m, -n
гвардеец-Gardist m, -en (boch.)
гвардия-Gardc f, -n, Leibgarde f, -n
Гватемала-Guatemala n
гватемалски-guatemaltekisch adj.
гвачка-FichtcnspargeI in
гваш-Guasch f, -cn (жив.)
гвелф-Guelfe m, -n (ист.)
гвслфски-welfisch
Гвнаиа-Britisch-Guayana m (Британска),
Französisch-Guayana n (Френска), Guinea
n, Porlugiesisch-Guinca n (Португалска)
гвоздей-Kloben m, -s (c кука), Pflock m, -s, -t-c
(дървен), Schloßnagel m (на брава),
Spannagel m (който съединява предната и
задната част на кола), Sporn m, -s (осгьр)
(der ~ e-s Schiffes таран на брониран
145
геолог
кораб), Stift in, -es, -e (sich e-n - einziehen
забива ми се треска), Täcks m, -es, -e
(метален или дървен), Täks m, -cs, -c
(метален или дървен), Täcks m, -es, -e
(метален или дървен), Nagel m, -s, -r
гвоздейка-Acker/schlcppe, ...schleife,
...schlichte f
гвоздейче-Blauzwecke f (късо c широка
глава), Pinne f, -n
где-wo, wobei (wobei ist er stehen geblieben
где де сиря той), wohin (за посока) (wohin
* soll ich cs legen где да го сложа)
гдето-wo (das Land, wo ich geboren bin
страната, гдето съм роден), wohin,
woselbst
гевезе-zim perlich
гевсзене-Manicr f, -n, Zimperlichkeit f, -
гсвгир-Sieb n, -cs, -c, Durchschlagtn, -s, vc
геврек-BeugcI n, -s, Kringel m, -s
rera-Hirtcnstab m, Srab m, -s, -re (Ranken an
Stäbe binden вържа лози; hinter Stäben зад
решетките, в тъмница ; den - ergreifen
тръгвам да странствам)
rceiia-Gchenna ri, -п (библ.)
reecT-Gccsl f, -cn (rcorp.)
гездо-Кюакс f, -n (гнойно, в косг)
гезенк-Gescnk n, -(c)s, -c (мин.), Senke f, -n
i ейзер-Gciscr m, -s (rcoip.)
reiiiiia-Gcisha f, -s
гел-GeI n, -s-e (xhm.)
l ejioTima-Guillotinc f, -n
гема-Gcmmc f, -n
i еминация-Gcmination f (езикозн.)
гемия-Bock m, -(e)s (плоска), Boot n, -s, -c,
Dau f, -en (мор.), Hukboot n (голяма,
морска) (мор.), Huker m, -s (голяма,
морска) (мор.), Kahn m, -s, -гс (стара)
(фам.), Laslkahn m, Seiner m, -s (рибарска)
(мор.), Tranlampe f (тежка), Treckschiffn
(теглена c въжета), Treckschute f (теглена
c въжета)
гемс-Gems m, -es, -е (мин.)
reii-Gcn n, -s, -е (биол.)
reiieanonmeii-gcnealogisch adj.
i eiieaJionmecKii-gcnealogisch adj.
генеалогня-GcncaIogie f, -n,
Geschlechterkunde f, Mannesstamtn m, -es,
•fe (по мъжка линия), Familienkunde f
геиезис-Genese f, -n
геиерал-Gcneral m, -s, -e/-re
генералбас-Gcneralbaß m (муз.)
генерален-kapital, Generals- (Gcneralstab
гебералсн щаб ; Generallinie генерална
линия ; Gcberalprobc генерална
репетиция)
rciiepiunnamifl-Gcncralisation Г, -cn
генерал изпра м-verallgemeinern intr. h. Ir.
генералнсимус-Gcncral issimus m
геиералигет-Gcncraüläl f, -cn (boch.)
reiiepaji-JiefiTeiiaiiT-Gcncrallculmint m (воен.)
генерал-иолковник-Feldze'ugmeistcr m
(boch.), Generaloberst m (boch.)
reneparuBcii-gcncrativ adj.
геиератор-DoppcIschlußgcncrator m (за прав
ток c последователни н паралелни
намотки) (сл.), Erzeuger m, -s (техн.),
Generator m, -s (техн.)
генерацня-Gcncralion f, -cn
генетнка-Gcnctik f, Vererbungslehre f
генетпчеи-gencLisch adj.
reiieTiniecicii-genclisch adj.
гениален-genial adj.
reiu^iiocr-Gcnialilät f
remiH-Genic n, -s, Genius in, Ingenium n, -s, -
nien (като способност), Kraftgcnic n
(мощен творчески самоитсп, от епохата
на “бурните устреми”)
reiioM-Gcnom n, -s, -е (биол.)
Pcuya-Gcnua п
геобиология-Gcobiologic f
геоботаника-Gcobotanik f
географ-Erdkundlcr m, Geograph m, -cn
география-Erclbcschrcibung f, Erdkunde Г,
Geographie f, -n, Länderbcschrcibung f (на
отделните cipaiiii), Länderkunde f (на една
страна)
географски-erdkundlich adj., geographisch
adj., (länderkundlich, geodätisch adj.
гсодезня-Gcodäsic f, Mcßkundc f,
Vermessungskunde f
геод изнст-Vcrmcssu ngsi ngen icur m
reojior-Geologc m, -n
геологичен
146
геологичен-geologisch adj.
геологически-geologisch adj.
геология-Erdbildungslchre f, Erdgeschichte f,
Geologie f, -n
геоложкн-gcologisch adj.
геомаития-Punkticrkunst f
геометрида-Spanncnmcsser m (зоол.)
геометричен-geometrisch adj.
геометрически-gcomclrisch adj.
гсомегрия-Fomienlehre f (мат.), Geometrie f,
-n
геофизика-Gcophysik f
reoueiiTpn4eii-geozentriscli adj.
геиам-ganfen lr. (rap.)
геиард-Gcpard m, -(c)s, -е (зоол.)
гепефт-Schicbung f, -cn (разг.)
генчнлък-Besitzwechscl n (шег.)
гепя-abstaubcn, abstäben tr., klauen tr., kratzen
tr., mausen tr., spritzen intr. s. h. (разг.)
repaii-Galgenbrunncn m, Ziehbrunnen m
герак-Habichl m, -s, -e
герб-Slcmpel m, -s, Wappen n, -s, -
гергев-Stickrahmcn m (за бродиране),
Tamburin n, -s, -e, Rahmen m, -s
repriiiia-Georgine f, -n (бот.)
гердан-l .Halsband n (на куче), Halsung f, -en
(на куче) 2.Kette f, -n, Halskette f, -n
repiiJin-Guerilla f, -s, -rillen
repManeu-Deutsche(r) m, -n, Fritz m,Germane
m, -n (ист.)
repMaiiiniipaM-germanistercn tr.
гермак изгьм-Germanismus m (езикозн.)
герман ин-Gcrmani um n, -s (хим.)
гермаискн-dcutsch, germanisch
германнст-Gcrnianist m, -cn, Deutschkundler
m, -s
герман itCTtiKa-Germanislik f, Deutschkunde f
repMaHiiCTimeii-germanistisch adj.
Германия-Deutschland n
repMaiiKa-Deutsche(r) f, -n
германогласен-dcutschsprachig adj.
гермаиоедец-Deutschenfresser m
гермаиофоб-Deulschenfresser m
германофобскн-antideutsch adj.
германски-deutsch adj., germanisch adj.,
rcichsdcutsch
repMaiicTBO-Gcrmanenlum n, -s (ист.)
германците-Deutschtum n
repManuuHia-Deutschheil f, Deutschtümelei f,
-cn, Germanentum n, -s (ист.)
героизъм-Heldentum n, Heroismus m,
Heldenmut m, -s
герония-Heroin f, -nen, Heroine Г, -n, Heldin
f, -nen
repoiiHoii-hcldenhaft, heidenmäßig, heroisch,
heldenmütig
героически-heroisch
repoü-Hcld m, -en, -en (и на поетическо
творение) (ein tragischer Held герой в
трагедия ; der Held des Tages герой на
деня), Heros m, -n, -n, Löwe m, -n, -n,
Salonlöwe m (салонен), Seeheld m
(морски), Titelheld m (чисто име носи
книга), Wortheld m (на думи)
геройскн-hcldcnmäßig, heldenmütig,
heldenhaft
геронство-Hcldcntum n, Heldentat f
repynanB-Gcrundiv(um) n, -s, -c / (.. va) (грам.)
геруидий-Gerundium n, -s, ..dien (грам.)
герундиум-Genindium n, -s, ..dien (грам.)
гетн-Schuhschiner in
гето-Gctlo n(m), -se f, -n (обикновено pl.)
1-ешефг-ип5аиЬегез Geschäft
гешефтар-Sch icber m, -s, Geschäftemacher m,
-s, Spekulant m, -en, -en
гешефтарсгво-Schicberei f, -en
гибел-Abgrund m, -(e)s, -re, Ruin m, -s, -,
Verderb m, -s, - (sie ist ein ~ für ihn тя e
гибел за него), Verderben n, -s, -,
Verhängnis n, -ses, -sc
гибелен-böse adj., verderblich, verhängnisvoll
(за последица), pernziös (болест),
Verhängnis
гибелиост-Verderblichkeit f, -
гибон-Gibbon m, -s (зоол.)
Гибралтар-Gibraltar n (град)
гигават-Gigawatt n (en.)
riiraiiT-Gigant m, -en, Riese m, -n, -n) er ist
durchaus kein ~ той съвсем не е атлет; ein
~en Geist духовен великан ; ein ~en
Arbeitskraft sein имам огромна
работоспособност)
147
глава
niraiiTCKii-gigantenhaft aclj., Riesen,
riesengroß, riesenhaft, riesisch, gigantisch,
riesig, ungeheuer
гидия-Draufgänger m, -s (нар.)
гиздав-artig adj. (ein artiges Häuschen ушедна,
кокетна къщичка) (остар.), schmuck
(момиче, униформа) (sich ~ machen контя
се, пременям сс), zier, zicrllich, hübsch
гиздене-Anputz m, -es
гиздя (ce)-aufputzcn tr. refl., putzen Ir. (refl)
ГНЗДЯ ce-anpulzen tr. refl. (обл.), schmücken
tr. refl., schönmachen refl.
гиздя-aufschmücken tr., putzen tr.
гик-Gickbaum m (мор.)
гилда-Gilde f, -n (ист.)
гилдия-Gilde f, -n (ист.), Kaufmannsgilde f
(търговска)
гилза-Buchse f, -n (техн.), Hülse f, -n (на
патрон, снаряд), Patronenhülse f,
Pappmundstück n, -s, -re (на цигара)
гилотина-Fallbeil n, Guillotine f, -n
гилядогласеи-tausendstimmig
riiM»ia3najieii-gymnasial
riiMiia3iiCT-Gymnasialschü]er m, Gymnasiast
m, -en, Quartaner m, -s (от трегн клас на
старата гимназия)
riiMiia3iin-AufbauschuIe Г (реална) (в
Германия), Gymnasium n, -s, sien,
Knabenshule f (мъжка), Realgymnasium n
(реална), Zeichcnschulc f (художествена)
rriMiiacTiiK-Gymnast m, -en, Gymnastiker m, -
s, Turner m, -s, Turnsportler m, Sportler m,
-s
гимнастика-Alemgymnastik f (дихателна)
(спорт.), Ausdrucksgymnastik f
(художетевена) (спорт.), Bodenturnen n
(земна) (спорт.), Denksportaufgabe f (на
ума), Geräteturnen n (уредна),
Gcrätgymnaslik f (спортна, уредна)
(спорт.), Gymnasik f, Heilgymnastik f
(лечебна), Krankengymnastik f (лечебна),
Kunstturnen n (художествена), Turnen n, -
s, Turnkunst f
гимпастици-Tumcrchafl f, -en
пшиастическн-turneriscli, Turn- (Turnhalle
гимнастически салон)
пша-dahinschwinden* tr., hinsiechen inlr. s.,
verderben* intr. s. (an ihm ist ein Maler
verdorben от него щеше да стане добър
художник ; ein verdorbenes Genie
пропаднал гении), verschmachten intr. s.
niiirep-Krebsdistel f
гинекей-Gynäkeion n, -s, -keien (ист.)
riiiieKiift-Gynäzeum n, -s, -zecn (ист.)
гииекалог-Frauenartz m, Gynäkologe m, -n
гииекалогически-gynäkologisch adj.
niiieKonoriin-Frauenheilkunde f, Gynäkologie
f
гинеций-Gynäzcum n, -s, -zeen (бот.)
riiiic-Fraucncis n (вид), Gips in, -cs, -e
niuciipaM-gipsen tr. (мед.), ruhigslellcn tr,
vergipsen tr. (разг.), cingipscn tr., e-n
Gipsverband anlegcn
гипсобетон-Gipsbclon m (стр.)
гипсов-gipsen adj., Gips-
гипсувам-gipsen tr. (техн.)
nipa-Hantel
nipriiiia-Dahlic f, -n (бот.)
nipeBiiK-Gcwichllicbcr m (спорт.)
гирн-Hantcl f, -n
riipnaiiÄa-Gcwindc n, -s, Girlande f, -n,
Blumengewinde f, -n, Fcslon n, -s
гирлянди-BIumcnwcrk n (архит.)
гише-Fahrschalter m (билетно),
Gepäckannahme f (за багаж) (жи.),
Güterabfertigung f (за приемане на стоки)
(жп.), Karlen Schalter m (за билети), Kasse
f, -n (an der Kasse zahlen плащам на
гишето), Schalter m, -s, Zahlstelle f
глава-Büste f, -n, Haupt n, -cs, -rer
(обикновено само за хора и като мярка за
едър добитък) (gesenkten Hauptes с
наведена глава; dem Verbrecher das Haupt
abschlagcn отсичам тавата на престъпник
; graues Haupt беловласа глава ; uns zu
Häuptcn откъм главите; 10 Haupt Vieh 10
глави добитък), Hauptstück п (на книга),
Hausherr m (на семейство), Hausmann m
(на семейството), Hausvater m (на
семейството), Januskopf m (c две лица),
Kalbskopf m (телешка), Kapitel n, -s (на
книга), Katzenkopf m (котешка), Kopf m.
главатар
148
-s. v (den Kopf beugen прекланям глава ;
mit dem Kopf nicken комвам c глава ; von
Kopf bis Fuß от глава до пети ; sich den
Kopf über etw. zerbrechen блъскам си
глвата c нещо ; e-m den Kopf waschen
иасапунисвам си главата; ich wußte nicht,
wo mir der Kopf stand беше ми се замаяла
главата; den Kopf vollhabcn надула ми се
е главата), Krauskopf m (с къдри), Krone
f, -п (разг.), Landesbischof ш (на
националната църква), Mohrenkopf m (на
негър), Mordskerl m (луда), Pfeilervorkopf
m (мостова), Quadratschädel m
(четвъртита) (разг.), Rammskopf m (извита
отпред, конска), Revolverkopf m
(револверна, на струг) (техн,), Rücken m,
-s (на клин), Schädel m, -s (ein kahler ~
плешива глава ; ein holer ~ куфалница ;
ein diker - дебела глава; mir brummt der ~
плават ми бучи ; eins auf den ~ bekommen
цапват ме ио главата, смачкват ми фасона
; sich D den ~ einrennen пуквам се главата
при блъскане, строшавам си главата от
упоритост ; mit dem ~ durch die Wand
wollen вироглав съм, не признавам
никакви пречки), Familienoberhaupt n, -es,
-rer (на семейство), Kohlkopf m (зеле)
главатар-Führcr m, -s, Häuptling m, -s, -e,
Hauptmacher m, Hauplmann m, Leithammel
m, Rädelsführer m (на заговор),
Räuberhauptmann m
главатарство-Hauplmannschaft f
главен-groß adj. (грам.) (ein Wort- schreiben
пиша дума c главна буква), kapital (за
роля), Haupt-, hauptsächlich (Haupteingang
главен вход; Hauptsatz главно изречение)
главина-Nabe f, -n, Radnabe f (на колело)
главица-Knäuel m, -s (бот.), Knaul m, -s, ^e
главичка-Beinkopf m (на кост) (анат.), Eichel
f, -n (на мъжки полов орган), Igelkopf m
(ежова) (бот.), Kopf m, -s, -r (на винт,
гроздей, топлийка), Kuppe f, - (на гвоздей,
игпичка, кибритена клечка)
главпив-mßig (жито)
главница-KapitaI п, -s, -Пеп
главннят-hauptsächllich
главно-vornehmlich
главнокомапдващ-Bannerhcrr m (ист.),
Feldhaurtmann m,
Höchstkommandiercnde(r) m, -n, -n,
Kriegsbefehlshaber m, Kriegsherr m
главното-Pointe f, -n, Hauptsache f, -n
главня-Brand m, -(c)s, Brand m, -(c)s (no
житата) (бот.), Brandpilz m (бот.), Brenner
m, -s (сел.-ст.), Feuerbrand m,
Gelreidebrand m (житна) (сел.-ст.),
Kornbrand m (житна), Radekrankheit f (110
пшеницата), Rost m, -cs, -, Ruß m, -es, -
(болест по житата)
главияв-brandicht adj. (бот.)
главоблъскане-TüflcIci f, -cn (разг.)
maBo6nbCKaiiima-Geduld(s)spiel n (шег.),
Puzzle n, -s, -s
главобол-Kopfschinerz m, Kopfweh n
главоболие-Brummschädel m, Hudelei f, -cn
(mit der Geschichte haben wir stets große
Hudelei c тая история имаме винаги
главоболия), Kopfschmerz m, Kopfweh n,
Schererei f, -n (e-m ~en machen създавам
на някого главоболия; viel ~ mit etw. haben
много се мъча с нещо) (разг.), Trödel m, -
s, - (ich habe den ganzen - sau дотегна ми
от цялата тази разправия, история)
главоболия-Wirtschaft f, -cn
главогръдме-KopIbnist f (при паяци, раци)
(зоол.)
maß03aiviailBaiie-Schwindel m, -s (den ~
haben свят ми се вие ; den ~ bekommen
завива ми се свят)
главозамайвам (ce)-zu Kopfe steigen* intr. s.,
den Kopf verdrehen (der Erfolg ist ihm zu
Kopfe gestiegen успехът му го главозамая)
главоломен-halsbrecherisch, kopfzerbrechend
(работа), rasend (rasende Eile главоломна
бързина)
главоломно-köpflings
главоиоги-КорГГйр(1)ег pl. (зоол.)
главорез-HaIsschneider m, Kehlabschneider m,
Kopfabschneider m, Schahchter m, -s,
Schlachter m, -s, Henker m, -s, -, Bluthund
m, -es, -e
главоскок-Kaisersprung m (във водата)
149
глас
(спорт.)
гл авоч-Kau Ifrosch m (зоол.), Kaulkopf m
(зоол.), Kaulquappe f (зоол.)
главуи-Köhlerkraut n (бот.)
главупест-kolbig
главявам-ingen tr. (слуга)
главявам се-vermieten refl.
главяваие-Vermietung f
глаг-Standerm, -s (риъгьлен или назъбен)
глагал-Tätigkeitswort n, Verb n, -s, -n (грам.),
Verbum n, -s, -ba (грам.), Vollverb n
(главен) (грам.), Zeitwort n
глаголеп-verbal, zcitwörtlich
глад-Hunger m, -s (и като бедствие) (Hungers
sterben умирам от глад; im Land herrscht
Hunger в страната цари глад), Hungersnot
f (бедствие), Kohldampf m, Mordshunger
m (ужасен), Landhunger m, -s (за земя)
гладач-Abbügler m, -s, Bügler m, -s, Plätter
m,-s
гладачка-Büglerin f, -nen
гладачка-Drehrollc f (валячна) (техн.)
гладачница-Bügelanslalt f, Plältanstall f, -en
гладеи-heißhungig (много), hungrig (nach etw.)
(Hunger haben гладен съм ; Hangertod
гладна смърт ; auf nüchternen Magen на
гладно сърце)
гладиатор-Gladiator m, -s, -oren (ист.)
гладик-Rauhbank f (дълъг) (техн.),
Schlichthobel m (техн.)
глади лка-Glanzhammer m (техн.)
гладиола-Gladiole f, -n (бот.)
гладич-Schlichthobel m (техн.)
гладко-plano (особено за географски карти),
reibungslos
гладкост-Ebenheit f, -en, Reibungslosigkeit f,
-, Schlüpfrigkeit f, Glätte f
гладник-Nimmersatt m, -s, -e
гладшща-HungerbIume f (бот.)
гладувам-darben intr. h, durchhunngem refl.
tmb. (sich A durchs Studium ~гладувам, за
да следвам), hungern intr. h.
глядък-aalartig adj. (гладък като змиорка),
aalglat adj. (гладък като змиорка), blank
adj., blank adj., eben adj,, flüssig adj.,
ganzrandig adj. (бот.), glatt adj. (ctw. ~ feilen
изглаждам нщ. c пила), plan, platt (чело,
покрив, керемида) (~ drücken сплесквам;
~e Füße плоски ходила ; e-n
niederdrucken сплесквам някого ; e-n ~
schlagen правя някого да омекне ; das ~с
Land равнината, селото ; auf dem ~еп
Lande wohnen живея на село ; ~ auf dem
Bauche liegen лежа по корем ; sich ~ auf
dem Erde legen пльосвам се на земята),
plattig (за скала), reibungslos (без
търкания), schlangenglatt (като змия),
schlicht (за- коса) (sie trägt ihr Haar ~ тя
носи косата си гладко сресана),
schlicf[e)rig, schmucklos
гладя-abstreichcn* intr. h an etw., aulbügeln tr.
(блуза, дрехи), bestreichen* tr., bügeln tr.,
kalandern tr. (техн.), liebeln intr. (mit D)
(куче), mangeln tr., plätten tr. (бельо) (da
war ich (aber) geplättet ама че бях слисан),
rollen tr. refl. (на валяк), glätten tr., glatt
streichen* tr.
глазирам-glacicrcn tr. (готв.), glasieren tr.
глазура-Anguß m, Angußfarbe f (цветна) (на
каменинови изделия), Auflage f, -n (готв.),
Eisspiegel m (захарна) (готв.), Glasur f, -
en, Guß m (готв.), Kuvertüre f
(шоколадена), Schmelz m, -es, -c, Spiegel
m, -s (на сладкиш), Überguß m, Zuckerguß
m (захарна)
гламав-dumm, blöd
гламавщниа-BIödheit f, -en
гламол-Mol n, -s, -s
гланц-Glanz m, -es, -е (прен.), Politur f, -en
глаицов-GIanz- (Glanzpapier гланцова
хартия)
глас-Ruf m, -es, -e (auf den ersten - erscheinen
явявам се при първо повикване; der ~ der
Glocke zur Schule зъвнецът на училище ;
dem - des Herzens гласът на сърцето),
Singstimme f (годен за пеене),
Slentotstimme f (гръмлив), Volum n, -s, -
ten / -ta, Wahlstimme f (избирателен),
Stimme f, -n (laute Stimme висок глас; laut
lesen чета на висок глас; was die Stimme
herhäll кол Koto ми глас държи ;
zweistimmig на два гласа), Klang m, -cs,
гласен
ISO
•fc, Ton m, -s, -j-e (на камбана, звънец)
гласен-laut (Vokal гласен звук ; Stimmband
гласна струна)
гласн-laulen intr. h.
гласнс-Glads m, -s (воен.)
гласиа-Kürzc f, -n (къса) (грам.), Selbstlaut m
(грам.), Sonant in, -cn, -cn (грам.), Vokal
m, -s, -c
гласно-laut, öffentlich
гласност-Öffenllichkeit f, -en (an die
Öffentlichkeit bringen давам гласност)
гласов-Stimmen- (stimmbegabt sein имам
гласови данни)
гласовит-mit schöner, starker Stimme
гласол-Inchoati v n, -s, -е (начинателен) (грам.)
гласонодавам-slimmen intr. h. (für, gegen),
abslimmen intr. h. (über A)
гласоподавател-WÜhler m, -s
iviaciiaiiiip-Glaspapicr n, Sandpapicr n
гласувам-abslimmen intr. h über etw. A,
ballotieren tr. (c избирателни топки),
kugeln intr. s. (c топки при балотаж),
votieren intr. h. (für e-n, etw.), votieren tr.
(закон), wählen tr., stimmen intr. h. (für,
gegen) (ein Vertrauensworl abgeben
гласувам доверие)
гласуване-Volksentscheid m (народно),
Abstimmung f, -en, Stimmenabgabe f, -n (на
гласоподавател), geheime (öffentliche)
Abstimmung f (танно/явно)
глася ce-ansetzen intr. h. (да правя нщ.) (zum
Sprung, zum Schreiben, zum Sprechen ~
глася се да скоча, да пиша, да говоря),
wollen* mod. (es will Nacht weiden гласи
се да се мръкне)
глася-besagen tr., brauen tr. refl., heißen* intr.
h. (diese Stelle im Text heißt това място в
текста гласи), machen tr., schniegeln tr. refl.
глашатан-Ausrufer m, -s, Rufer m
гледам ce-bespiegeln refl. (в огледалото),
betrachten refl.
гледам-abwarten tr. D (дете, болен), affen intr.
h (втренчено, любопитно), anhimmeln tr.
(c възхищение, влюбено, захласнато),
ansehen* tr. (e-n, etw., sich D etw.)
(представление, картини, изложба) (e-n
über die Schulter ~ поглеждам нкг.
пренебрежително; e-n groß ~ поглеждам
нкг. невинно, учудено ; c-n von oben bis
unten - измервам нкг. c очи ; ich muß mir
die Sache mal etwas näher ~ трябва да cc
занимая по-основно c тази работа),
anstaunen tr. (c удивление), aufschauen intr.
h. (zu e-m) (c уважение, c възхищение)
(към нкг.), aufschen* intr. h. (zu e-m) (c
уважение, c възхищение на нкг.),
ausblickcn intr. h. (nach c-m, etw. ~) (към
нкг., нщ.), ausblicken intr. h. (в далечината,
към бъдещето), begaffen tr., begutachten
tr. (изпитателно), beiseitesehen* tr. tmb.
(настрана), bestaunen tr. (учудено),
betrachten tr.refl., betreuen tr., blicken intr.
h (aus seinen Augen blickt Verachtung очите
му гледат c презрение), blinzeln intr. h (c
полуотворени очи), dreinschauen intr. h
(разг.) (betrübt ~ гледам печално),
durchblicken intr. h tmb. (през отвор),
durchschauen intr. h trnb. (през нщ.),
durchsehen* intr. h trnb., fixieren tr.
(втренчено), gönnen tr. (със задоволство),
gucken intr. h, hallen* tr. refl. (някого добре,
зле) (e-n knapp halten гледам някого
оскъдно), heften tr. (втренчено),
herabsehen* intr. h. (надолу, отвисоко, c
презрение), hcrausschaucn intr. h. (навън,
през прозореца), himmeln intr. h. (в екстаз),
hinwegsehen* intr. s. (über clw. A)
(отгагьк), hüten tr. refl. (за дете), karten intr.
h. (na карти), kartenlegcn (на карти), kicken
tr. (разг.), liebäugeln intr. (mit e-m)
(любовно), miesmachen intr. (черно на
нещата), mißgönnen tr.
(недоброжелателно), nachblickcn intr. h. e¬
m (след някого), pflegen tr. refl. (die Nägel,
das Haar, den Bart, die Haut, sein Äußteres
~ грижа се за ноктите, косата, брадата,
кожата, външността си; s-n Bauch - добре
си похалвам ; -en hegen und ~ полагам
особени грижа за някого), schauen tr. (auf
etw., e-n - съзерцавам; um zu sehen, muß
man - зада видим, трябва да гледаме; nach
allen Seiten ~ гледам ма всички страни ;
151
глиган
aus dem Fenster ~ поглеждам през
прозореца ; du mußt um dich ~ трябва да
се огледаш наоколо ; in die Zukunft ~
гледам в бъдещето ; Gott ~ съзерцавам
бога ; zu tief ins Glas geschaut haben
пкхиал съм; trau, schau, wem! отваряй си
очите!), schauen Ir. (schau, daß du fertig
wirst! гледай да успееш! ; schau, schau!
гледай ти !), schielen intr. h. (изкосо),
schwarzsehen* fr. (черно на нещата) (разг.),
sehen* intr. h. (um zu ~, müssen wir schauen
за да видим, трябва да гледаме ; klar ~
имам силни очи ; in den Spiegel ~ гледам
в огледалото ; e-n nur vom Sehen kennen
зная някого само от виждане; ~ Sie mal!
ето, вижте ! ; sehe ich recht ? да не би да
се лъжа ?; auf etw. А ~ внимавам на нещо,
държа на нещо; nur auf s-n Vorteil ~ гледам
само интересите си ; nicht aus den Augen
~ können не мога да гледам от умора; zum
Fenster hinaus, aus dem Fenster ~ глем през,
от прозореца ; ins Licht ~ гледам към
светлината ; c-m ins Gesicht ~ гледам
някого в лижето; ins Glied ~ пазя равнение
; das Fenster seht nach vorn прозорецът
гледа към улицата ; nach den Kindern ~
наглеждам деца ; zu Boden ~ свеждам
очи), starren intr. h. (auf e-n, etw.)
(втренчено) (ins Leere ~ гледам празното
пространство), stieren intr. h. (втренчено),
zuschauen intr. h. (e-m e-r Sache) (e-m bei
der Arbeit zuschauen гледам някого при
работата му), Zusehen* intr. h. (e-m) (beim
Wettrennen Zusehen гледам
надбягванията), Zusehen* intr. h. (sehen Sie
zu, daß Sic nicht fallen ! гледайте да не
паднете!)
гледан-wohlgepflegt (за градина, парк)
гледанe-Ansehen n, -s (~ kostet nichts
гледането е безплатно), Aufsicht f, -
(отгоре), Gerichtsverhandlung f (на дело)
(юр.), Haltung f, -en, Hut f, -, Kartenlegen
n (на карти), Krankenpflege f (на болни),
Pflege f, -n (e-m ~angedrcihen lassen грижа
се за някого ; in ~ sein намирам се под
нечии грижи ; e-n Kranken in - nehmen
поемем грижите за болен; der Gesundheit
грижа за здравето ; ~ der Wissenschaften
поддържане на науките), Schau f, -en,
Wesensschau f (феноменологично,
интуитивно)
гледач-Pfleger m, -s, Wahrsager m, -s (врач)
гледащ-vorausschauend (в бъдещето)
гледец-Männchen n, -s, Stern m, -es, -е (анат.)
гледжосвам-glasicrcn tr., überglasen Ir.
гледичия-Schotcndom m (бот.)
гледище-Gesichlspunkl m, Moment n, -s, -c
(das ist ein neues ~ in der Verhandlung това
c ново обстоятелст во в разискваният),
Standpunkt in (das kommt auf den ~ an
зависи от гледната точка; auf dem ~ stehen
заемам становището; ihm s-n - gründlich
klarmachen давам му да разбере; von s-m
~ nicht abgehen не променям становището
си)
гледка-Ansichl f, -en (и снимка на град,
паметник) (die vordere ~ e-s Hauses лице,
фасада на къща), Ausblick m, -s, -е (~auf
etw. D) (към езеро, планина (ein schöner -
красива гледка), Blick m, -(c)s, -c,
Draufsicht f (отгоре), Durchsicht f, -cn (през
пролука), Fernblick m (в далечината),
Fernsicht f (в далечината), Jammerbild n
(жалка) (er ist ein wahres Jammerbild той e
жалка гледка), Landschaftsbild n,
Perspektive f, -n, Rundblick m (от всички
страни), Schau f, -en. Schauerbild n
(ужасна), Schauspiel n, Anblick m, -s, -c
гледна точка-Blickpunkt n
глезаиа-Zimpcrlicse f, -n (разг.)
глезеп-Fesscl f, -n, Fußknöchel m (анат.),
Huflcrone f (Конски), Knöchel m, -s (анат.)
глезен-verwöhnt, verzogen
глезене-Pimpclei f, -en, Zärtelei f, -en (разг.)
rjie3eiiiimi-Hätschclci f, -en (постоянни)
глезла-Pimpcllicse f, -n, Schmeichelkätzchen
n, Schmeichelkatze f
глезя-hätscheln tr., verwöhnen Ir.
глезя ce-zicrcn refl.
глеч-Glasur f, -en, Schmelz m, -es, -c,
Zahnschmerz m, -es (на зъбите)
глиган-Basse m, -n, -n, Eber m, -s, Einläufer
гпижлив
152
m, -s (живеещ отделно от стадото) (лов.).
Hauer m, -s, Keiler ni (лов.), Schwarzkittel
m, Wildschwin n
ГЛИЖЛ11 B-schonsam
гликоза-Glykosc f, Traubenzucker m, -s
глина-Bcrgfclt п (мимер.), Decklehm m (за
моделиране), Fellton m (мазна), Feuerton
m (огнеупорна), Gcscicbclchni m
(напоена) (геол.), Kalkmcrgel m
(варовита), Lehm m, -s, -е (пясъчна), Letten
m, -s (пластична), Lößlchm in, -cs, -e
(льосова), Loherde Г (дъбилна),
Modellicrton in (за скулптури), Schlier m,
-s (варовита) (минер.), Schluff m, -es, -re,
Tegel m, -s, -е (варовита), Töpfcrlon in
(грънчарска), Ton m, -cs, -c, Tonart f,
Tonstück n (къс), Walkcrde f (бита),
Walkcperde f (бита), Weller m, -s (за лули)
глииен-irdcn, tönern, Ton- (Tongelaß глинен
съд)
глпнсст-anlehmig adj. (слабо ~), klitschig,
lehmig, tonartig (Lehmboden глинест
почва)
i JiHiiecnwci,jiT-erdlalil adj.
гли iioGcroii-Tonbeton m
глиномесачка-Tonschncidcr m (техн.)
iviHiHHio;to6eii-loiKirlig
i jiiiiiT-Gemmen Г, -n
niucr-Bnuchwunn m (коремен) (мед.),
Darnnvurm m (чревен) (мед.), Madenwurm
in, -cs, -rer, Spulwurm m (дълъг, чревен)
(зоол.), Wurm m, -s, -rer (Würmer abtreiben
изкарвам глисти), Fadenwurm m, -s, -t-cr
iviucbop-Tragflüchcnboot n, Tragflügelboot n
iHimepiiH-Glyzerin n, -s
глнцн-Gewan'n, -(e)s (лов.), Wehrzahn in (на
глиган) (лов.)
глоба-Bußc f, -n (top.) (eine ~ aufcrlegcn
налагам глоба), Bußgeld n, Geldbuße f
(парична), Geldstrafe f (парична),
Jägerrecht n (за грешки на ловец), Pön f, -
en (парична). Pönale n, - (парична),
Reugeld n, Reukauf m, Strafgeld n
глобален-gesamt adj.
глобус-Ball m, -s, Bälle, Glasglocke f,
Gtaskugcl f, Globus m, -s, -sc
глобявам-schätzen Ir., e-m e-c Geldbuße
auferlcgcn
глог-Hagcdorn m (бог.), Mchlbcere f, -n,
Stechdom m (бот.), Weißdom m (бот.)
Глогота-Kalvarienbcrg m (бнбл.)
глождн-hecheln tr. (е-п) (някого), knaupeln intr.
h. (кокал), nagen intr. h. (an D)
глок-Rotdom m (червен) (бог.)
г.чоса-Scholie f, -n (към стар писател),
Scholien n, -s, -lien (към стар писател)
глоси-Marginahen pl.
глума-Gaudium n.-s
глуменс-Gaudium n, -s
глумеи-Schalk in, -es, -re (ihm sitzt der ~ im
Nacken топ е голям шегобиец ; dabei
guckte ihm der ~ aus den Augen при това
очите му гледаха дяволито), Schalksnarr
m
глунав-abgcsehmackt adj., affig adj.,
belemmert pari., bescheuert pari, adj., blöd
adj., blödsinnig adj., dickstirnig adj., doof
adj., dumm adj. (~cs Zeug machen нравя
myiiocTii; er will mich - machen пека да
ме накриви на глупак; ein -es Gesicht
machen приемам глупава физиономия),
dußig adj., einfältig adj., fad(e) adj. (~es
Zeug reden говоря глупости), faul adj.
(cin-cr Witz глупава шега), fies adj. (ein
-er Kerl глупав човек), gänsig adj. (каго
гъска), gimpclhafl adj., hirnlos, hohl,
idiotisch, insipid(e), kariert, kreuzdumm,
lächerlich ; lachschaft ; lachbar (разг.),
läppisch (детински) (разг.), mordsduinin
(безкрайно), quatsch, quatschig, simpel,
simpel, sinnlos, stieselig, läppisch, lappig,
töricht, wahnsinnig
myiiaBii'ibic-mädchcnhnfl
глунаво-lölichcrwcisc
глунак-Abddcrit in, -en, -en (ирен.), Affe m, -
n, -n (du... глупак) (ругатня), Bähschaft 1
(разг.), Blödian m, -s, -e, Brummochse m,
Büffel m, -s (ругатня), Bulterclf in, Dämel
m, -s, Dalk m, -s, -e, Depp m, -s, Dussel in,
-s (фам.), Dussclkopf m, Einfaltspinsel in
(разг.), Erznarr m (кръгьл), Esel m, -s
(разг.), Gnitzkopf m (фам.), Hohlkopf m,
153
гяътвам
Holzkopf mt Hornochse m, Ignorant m, -en,
-cn, Kaffer m, -s, Kalbskopf m, Kamuffcl f,
-n, Klotzkopf m, Kohlkopf m, Kretin m, -s,
-s, Kretine f, -n, Lappe m, -n, -n, Laps m, -
es, -e, Maske f, -n, Mondkalb n, Mondkind
n, Mops m, -es, -i-c, Pimpf m, -cs, -e, Pinsel
m, -s, Pomuchclskopp m, Roß n, -sses, -ssc,
Schildbürger m (разг.), Schote m, -n, -n
(разг.), Schwachkopf m, Stoeßel m, -s,
Teekessel m, Tepp m, -s, -s, Teufel in, -s,
Tor m, -cn, -en, Trottel m, -s, Dummkopf m
глуначе-Dummcrchcn n, -s
глуиачка-Törin f, -nen
iJiynaiUKii-dämlich adj., dußig adj., pinselhaft,
pinselig, -trottelhaft, dumm
rjiyiiaiiunia-Dämelci f, Dußigkeil Г, -en,
Tölpelei f, -en
i jiyiieu-Dummerjan in (разг.), Fex m, -s, -c; -
cn, Geck m, -cn (обл.), Tor m, -en, -cn
rjiyiieiiiKii-erzdumm adj.
глуиея-verdummcn inlr. s.
глунопат-bicdcr adj., bicdcrmünnlich adj.,
dämlich adj., depp adj., dümmlich adj.,
einfältig adj., -kariert, lappichl, lappig,
täppisch, lappig
глуиост-В lödsinn m, Bockmist m, Dusselei f,
-en (фам.), Faden m, -s, Fäden (er hat e-n -
някаква глупост му е дошла на ума),
Fadheit f, -cn. Faxe f, -n (~ machen върша
глупости), Fratze f, -n, Gimpclei f, -cn,
I lumburg m, -s, Kaffee m, -s, -c, Lappalie Г,
-n (фам.), Pinscrci f, -cn, Quark m, -cs, -s,
Quatsch m, -cs, - (~ reden говоря глупости
; das ist ja - ! това е глупост и половина ;
mach nicht solchen ~ ! не върши такива
глупост ! ach - ! глупости !; ~ mit Sauce
дрън-дрън-ярина), Schnack m, -cs, rc (das
ist, cs ist damit ganz anderer ~ това е съвсем
друго нещо; ein lustiger ~ весела негорим),
Schwabenstreich in, Simplizität f, -,
Simplizität f, -, Sottise f, -n, Torheit f, -en,
Dummheit f
rjiyiiocTH-BIcch n, -(o)s, -e (rede kein ~ ! не
дрънкай глупости), Dälichkcitcn pl.,
Firlefanzerei f, -en, Käse m, -s, - (mach doch
keinen Käse не дрънкай глупости), Kakclci
f, -en, Kien m, -s, -e (rede doch keinen Kien
я не говори глупости), Kilt in, -s, -e (du
redest ganz schönen Kilt ама какви
глупости говориш), Koks m, -es, -e, Lari fari
n, -s, -s (разг.), Mist m, -es, -e, SchnuiTc f, -
n (разг:), Zicke f, -n (Zicken machen правя
глупости), Zinnober m, -s (прен.)
глуичо-Affenschwanz m, Dümmling m, -s
(разг.), Dummerchen n, -s, Dummcijan m
(разг.), Fratz in, -cs, -c, Geck in, -cn (обл.),
Mätzchen n, -s, Matz in, -cs, -fc
глугеп-Glulcn n, -s (хим.), Kleber in, -s (разг.)
глутнн-Glutin n, -s (хим.)
rJiyriiima-Rotte Г, -n, Rudel n, -s (ein ganzes -
Kinder цяла сюрия деца)
глух-dumpf adj., hohl, klanglos, taub (auf c-m^
Ohr - sein глух съм е едното ухо; er ist ein
Tauber, sic ist c-c Taube глух е, г луха c ;
gegen alle Bitten - sein глух съм към
всички молби ; sich taub stellen правя си
оглушки), still, einsam
iviyxap-Bergfasan m (зоол.), Auerhahn in, -s,
■rC
iviyxapica-Aucrhennc f, -n
глухарче-Bultcrblumc f (Gor.), Hundblume Г
(бог.), Löwenzahn m, -cs, tc, Pfaffeiiblalt
n, Pfaffcnblume f, Pfaffcndistel f
глухошш-laubstumm
1лу.\01ишост-Taubstummheit f, -
глухога-Schwerhörigkcil Г, -, Taubheit f, - (bist
du mit ~ geschlagen ? i и да ис си нещо
оглушал 7), Stille f, Einsamkeit f
глушина-Vogelwickc f (влакнеста) (бол.),
Vogelwickc f (птича) (бог.), Lolch m, -s, -e
uiyimiima-Taumellolch in (отровна)
глъб-Fugc f, -n
глъбпна-Inncrlichkeit f (душевна), Tiefe f, -n
(die -- der Ohnmacht бсзмсриостга па
безсилието ; in der - des Gartens навътре
в градината ; die ~n des Meeres глъбини
на морсто; in den ~n der Seele в глъбини rc
на душата)
i'jibGiiiiii-Inncrstc n, -n
глътвам-aufschlucken tr. (залък) (и прен.)
(разг.), hinschluckcn Ir. (c-c Pille
hinschlucken глътвам хап), verschlucken tr.
глътвапе
154
refl. (залък, костилка) (kein Wort
herausbringen können глъгвам си езика)
глътвапе-Zug m, -s, -j-e
глътка-GurgeI f, -n, Mundvoll m, Schluck m, -
es, -е/ *e (вода, кафе) (c-n - nehmen, .tun
сръбвам, отпивам една глътка), Schlund
m, -cs, -fe, Schnaps m, -es, -i-e, Trunk m, -es,
-rc, Zug m, -s, -i-e, Khle f, -n, Gurgel f, -n
(гърло)
глъхна-verstummen intr. s.
глъч-Gcschrei f, -(c)s, Keiferei f, -en,
Klingklang m
глъчка-Hallo n, -s, -s (разг.), Jubel m, -s
(весела), Rumor m, -s, Spektakel m, -s,
Lärm m,-s, Geschrei n,-s, Stimmengewirr
n, -s
гмсж-Gctrcibe n, -s
гмурвам ce-gründcln intr. h, tauchen intr. h. s.
refl. (die Sonne taucht ins Meer слънцето
потъва в морето; in die Menge - загубвам
се в тълпата ; aus dem Wasser - показвам
се над водата ; mir der Hand ins Wasser ~
потапям си ръката във водата), tunken refl.,
cinlauchcn intr. s, ins Wasserspringen*
iTuypeu-Sügcr m, -s (иотогшлк) (зоол.),
Schlaghalm m (качулат) (зоол.), Taucher m,
-s (зоол.)
riiaiic-Gncis m, -cs (минер.)
гневен-grimmig adj. (er sicht - aus той
изглежда много гневен), wirs, wirsch,
zornig
гпевлив-ärgerlich adj., reizbar, zornmütig
niCBjiiiBOCT-Jähzornigkeit f
гневя ce-eifcrn intr. h, hadern intr. h. (mit e-m)
(mit dem Schicksal hadern гневя се на
съдбата), erzürnen tr. (über, gegen A)
гневя ce-zürnen intr. h. (e-m, mit e-m, auf e-n,
über, um ctw. А) (на някого за нещо)
гнездилка-Vogelhäuschen n
гнездо-Adlerhorst m (орлово), Agentennest n
(шпионско), Apfelgehäuse n (семенно) (на
ябълка) (бог.), Aufsatzgehäuse п (на
мерника) (воен.), Gestände n, -s (лов.),
Gestäude n, -s (орлово) (лов.), Hecke f, -n,
Horst m, -cs, -е (високо, недосегаемо, на
хищни птици), Kerngehäuse п (семенно)
(бог.), Klatschnest п (клнжарско) (разг.),
Kobel m, -s (иа катерица), Krähennctz п (на
врана), Lagerschalc f (лагерово) (техн.),
Pfanne f, -n (на цаиф, на кремъклия пушка
за запалката) (etw. auf der - haben готов
съм за стрелба, на езика ми е новината ;
etw. Pulver auf die - schütten наливам,
сърбам си), Vogelnest n, Wespennest n (на
оси) (in ein Wespennest greifen разбугвам
гнездо на оси), Zapfenlager п (цапфено)
(техн.)
гнездов-Nelz- (Nelzpflanzcvcrlahrcn гнездово
засяване)
гнет-Bcdrückung f, -cn, Druck m, Zwang m, -
s, Unterdrückung f, -en
гнетя-bcdrängen Ir., bedrücken tr., deprimieren
tr.
гнетящ-dumpf adj., herzbeklemmend, vveh(e)
(чувство)
гнндн-Täscliclkraut n, -cs, - (бабини) (бот.)
ruueiic-Bcmfraß m (na костта) (мед.), Fäule f,
-n, Fäulnis f, Pulrefaktion f, Pulrcszcnz f,
Verwesung f
гниещ-rotfaul (в сърцевината на дърво)
гнил-brüchtig adj., faul adj. (-es Fleisch гнило
месо), matsch, muffig, mulmig (-es Weller
несигурно време; ~c Sache гнила работа),
mulstcrig
пшлец-Astlaule f (червен) (болест) (лссов.),
Edcllaule f (благороден, по гроздего) (сел.-
ст.), Hdeireife f (но гроздето), Faulbrut f
пшлост-Fäule f, -n, Fäulnis f, Vcrfaulheit f, -,
Verrottung f, -
гнил остен-faulig adj.
гнилота-Modcr m, -s, -, Morschheit f, -, Muff
m, -es, -re, Pulreszcne f
гпилоч-Matsch m, -es, -e, Maische f, -n
niiffl-faulen intr. h, modern intr. h. (das Holz
modert дървото гние; modernes Gebein
тлеещи кости, останки на мъртвец),
mulslem intr. h., verfaulen intr. s., vermodern
intr. s., verwesen intr. s., vermodern intr. s.
moeii-eiterig adj., geschwürig adj., purulent,
schwang, eitrig
moii-Eitef m, -s, Jauche f, Materie f, -n
пюйница-Eiterbialler f (мед.)
155
говоря
пгом-Gnom ш, -еп (мит.), Heinzelmännchen n
(мит.), Hutzelmännchen n, Puck m, -s,
Rumpelstilzchen n, -s, Troll m, -es, -e
(мит.), Wicht m, -es, -e, Wichtel m, -s,
Wichtelmännchen n, Wichtel mann m pl.
Wichlelmänner
гиома-Gnome f, -n (пит.)
riioMiiic-Gnomiker m, -s (пит.)
шосеология-Erkenntnisthcorie f (фллос.)
niocTHK-Gnosliker m, -s (рел. филос.)
i iiocTiiica-Gnostik f (рел. филос.)
гпостицизьм-Gnostizismus m (рел. филос.)
niocTimeii-gnostisch adj.
пюя-cilcrn inlr. s h imp., schwären inlr. h. (за
рана, пръст, цирей), vereitern inlr. s.
гноясал-wüsl
гноясвам-eitern inlr. s h imp., vereitern intr. s.
(die Wunde ist vereitert раната е гноясала),
verschwüren* inlr. s.
гиоясвапе-Verschwärung f
rnyc-Ekel m, -s
riiyceii-affrös adj.. ekel adj., ekelerregend adj.,
schnöd(e) (~cs Geld презрян метал- парите
; -er Undank черна нсблагодариост),
schwarz (~c Hände мръсни ръце ; ~ Nägel
траурни нот и ; sich - ärgern страшно се
ядосвам)
гнуслив-hcikel
гиусота-Ekcl m, -s, Schmutzigkeit Г,
Abscheulichkeit Г
riiycoTiiH-Ekcl m, -s, Ekclhaftigkeil f, Unflat
m, -s
гнуся cc-ekcln rell imp. (vor D)
гпяв-Bosheil f, -cn (er weiß sich vor - nicht zu
lassen той на може да се владее от гняв),
Grimm m, -(e)s, Groll m, -(e)s, Ingrimm m,
-s, Rage Г, - (in ~ kommen разгневявам qc;
c-n in - bringen накарвам някого да
побеснее ; in — sein настръхнал съм),
Tropenkoller m (тропически) (мед.), Wut
f, - (rot vor Wut почервенял от гняв ; vor
Wut kochen, platzen кипя от гняв), Zorn
m, -es, - (ctw. aus, im, vor Zorn tun нравя
нещо от гняв)
Гобн-Gobi f (Пустиня)
гоблеи-Bildtcppich m, Gobelin m, -s
говеда-Vieh n, -es, -
говедар-Schweizer m, -s, Vichknecht m,
Kuhhirt m, -en, -en, Rinderhirt m, -cn, -cn
говедарка-Vichmagd f
говедаринк-Kuhslall m, -s, -re
говедо-Fasclvich n (за разплод), Hammel m,
s, -r (за глупак, ругатня), Heuochse m,
Hornvieh n (ругатня), Rammcl m, -s, Rind
n, -cs, -er, Rindvieh n (за ругатня),
Schnittling m, -s, -е (наскоро скопено),
Viehkcrl m, Hornticr n, -s, -e
говежди-rindern
говея-fastcn intr. h.
roBop-Bauchrcden n (на вентрилоквпет),
Dialekt m, -s, -e, Idiom n, -s, Kauderwelsch
n (неразбираем), Mundart Г, Sondersprache
Г(отделен, на отделна област), Sprache f,
-n (er hat durch c-n Schlagenfall die -
verloren топ загуби говора си
впоследствие на удар ; nicht recht mit der
~ heraus wollen не ми се казва нищо ;
heraus mit der -! говори !), Vortragskunsl f
(художествен), Zunge f, -n (поет.).
Sprechen n, -s, Mundart f, -cn
roBopene-Gclcier(c) n, -s (бездушно,
монотонно), Leicirci f, -cn (бездушно),
Sprachchor m (в хор)
говорещ-polyglott (много езици),
polyglottisch (много езици), rcdcfcrlig
(плавно)
говорещ-Sprcchcr in, -s, - (на събрание)
говори ce-hcißcn* imp. (der Präsident kommt
morgen, heißt cs говори се, че президентът
щял да дойде утре), sprachen* rcfl. (cs
spricht sich schwer in diesem Saal трудно
се твори в тая зала), verlautbaren intr. s.,
verlauten intr. s. (cs verlautet, daß., чува
се, говори се, чс..)
говорилия-Quassdbudc f
говорител-Ansagcr m, -s (рад.), Koryphäe m
(в античен театър), Speaker m, -s, Sprecher
m, -s, -, Wortführer m (от името нададена
група)
говоря cii-dahinrcden intr. h
говоря-ablesen* tr. (по доклад), absprechen*
inlr h über ctw., ansagen tr. (etw. im
годеж
156
Rundfunk ~ предавам нщ. по радиото)
(разг.), aufschneiden* intr. h. (небивалици),
beiseitesprechen* tr. trnb. (настрана)
(театр.), besprechen* tr.refl., brummein intr.
h (под носа си), draufreden intr. h (бързо и
без да му мисля), duzen tr. (нкм. на “ти”),
cinhetredcn intr. h (безотговорно), handeln
intr. h. (von, über etw.) (за нещо-
съчинение, писател), haspeln tr.
(припряно), hinreden tr. (без да
разсъждавам), jüdcln intr. h. (c еврейски
акцент), kanzeln intr. h. (като
проповедник), kaudern intr. h.
(неразбрано), kauderwelschen intr. h.
(неразбираемо чужд език), lallen intr.
(неразбрано, от страх, парализа), leiem tr.
(монотонно), los/lasscn In, mauscheln intr.
(като евреин), mitreden tr., morden
(повалено чужд език), morden intr. tr. h.
(повалено чужд език), rätseln intr. h. (със
загадки, недомлъвки), radebrechen tr.
(лошо, завалсно), reden tr. intr. h. (zu, mit
e-m von etw., über etw. A - говоря на
някого, c някого за нещо ; einige Worte -
говоря няколко думи ; kein Wort - не
казвам ни дума ; e-m etw. aus dem Sinn -
избивам на някого нещо от главата ; e-m
das Wort - говоря в полза на някого ; ег
läßt mit sich - разбран човек е ; viel von
sich - machen вдигам шум около себе си ;
wie ein Buch ~ говоря като по книга ; in
den Wind — говоря на вятъра; -de Künste
изкуство на словото ; sich heiser -
ирсфаквам от говорене), sächseln omtr. h.
(със саксонски акцент), sagen tr. (c-m die
Wahrheit, s-e Meinung - казвам на някого
истината, мнението си ; e-m unverblümt
s-e Meinung-открито казвам недоствието
си; um die Wahrheit zu - право да си кажа
; er sagte k-n Wort той не каза нито дума;
was sagst du dazu ? какво ще кажеш за това
?; wem sagst du das ? на кого ги разправяш
тези неща ? ; wie gesagt както казахме ;
sagen wir .. да речем ..; du zueinander -
говорим си на ти ; gesagt-getan речено-
сторено; das sagt alles това показва всичко
; was Sie nicht sagen ! не думайте ! ; das
sagt dir dein Gefühl това ще ти го подскаже
чувството ти ; mit Verlaub zu - с
извинение; das hat viel zu sagen това има
голямо значение; Sie haben mir gar nichts
zu - ! нямате право да ми заповядвате ! ;
es ist nicht zu - не може да се изкаже; ich
will nichts gesagt haben все едно, че пе съм
го казал това ; das kann ich dir sagen
уверявам те; laß dir das gesagt sein ! имай
го пред вид !; unter uns gesagt между нас
казано; im Vertrauen gesagt поверително),
spinnen* intr. h. (небивалици) (du spinnst
wohl ! говориш небивалици !) (разг.),
sprechen* intr. h. (frei - говоря свободно;
frei von der Leber - казвам си го направи;
mit e-m—говоря c някого; lür e-n - говоря
в нечия полза ; im, über den Rundfunk -
говоря по радного ; von e-m - говоря за
някого ; über c-n Dichter - говоря з
апнеател ; er sit gut, schlecht auf dich zu -
той гледа добре на теб, не иска и да чуе за
теб), telephonieren intr. h. (mit e-m) (но
телефона c някого), verstehen* tr. re fl.
(Deutsch - зная, говоря немски ; verstehst
du kein Deutsch ? не разбираш ли немски,
от дума ?), welschen intr. h. (чужди езици)
годеж-Ehcvcrsprcchcn п, Sponsalicn pl.,
Verlöbnis n, -scs, -sc, Verlobung f, -en (c-e
- rückgängig machen развалям годеж),
Vorfeier f
годежар-Freicr m, -s, Freimann m
годен-ankerfesl adj. (за държане на козва
(дъно)), anstellig adj. (за работа),
anstellungsfähig adj. (за назначение),
befähigt adj., besserungsfähig adj. (за
изправление), betriebsfähig adj. (за работа,
експлоатация), brauchbar adj. (-cs Pferd
годен кон), dienlich adj., dienstfähig adj.
(воен.), fähig adj. (zu allem - годен за
всичко), geeignet adj. part., heiratsfähig (за
женитба), kapabe, koscher, kriegstüchtig (за
военна служба), kriegsverwendungs fähig
(за военна служба), lagerfähig (за
съхраняване, лагеруване), perfcklibcl,
schlachtreif (за клане), seetüchtig (за
157
голф
морско плаване), tauglich (zu etw.) (за
нещо), trinkbar (за пиене), tüchtig (sehr ~
in s-m Fach sein много съм добър, кадърен,
свестен в специалността си ; er hat etw.
Tüchtiges gelernt научил е нещо много
добре, свясно), verwendbar, verwertbar,
waffenfähig (за военна служба), wehfahig
(за военна служба), wehrhaft (да носи
оръжие)
годен и к- В räuti gam ш, -s, -е, Verloble(r) m, -n,
-n
годеница-Braul f, Bräute, Verlobte f, -n, -n
годеници-Braullcule pl., Brautpaar m
годеничество-Brautschaft f
година-Jahr n, -es, -e (anderthalb Jahre година
и половина; jedes Jahr всяка година ; mit
7 Jahren на 7 години; seit Jahr und Tag от
години; ich fühle meine Jahre чувствам си
годините), Laub n, -s, Schuljahr n, -es, -e
(учебна)
юдни и-Sommer m, -s (paar.)
годишен-jährlich (jährliches Einkommen
годишен доход), Jahres-
годишник-Jahrbuch n, Jahresfest n, Jahrestag
m, Jahrgang m (на списание и под.),
Jubelfeier f, Jubelfest n, Todestag m (от
смъртта на някого)
годишио-Jahres- (Jahreszeit годишно време)
годишиик-Jahrbuch n, -s, -rer
годишшша-Jahrestag m, -cs, -c, Jahrgang m, -
s, -re (на списание)
годиост-Anstelligkeit f, Bcfähiging f, -en,
Bewährheil f, -en, Bewährung f,
Brauchbarkeit f, Ehetauglichkeil f (за брак),
Eignung f, -en, Fähigkeit f, -en,
Kriegsverwendungsfähigkeit f (за военна
служба), Schick m, -es, -e (den rechten ~
für etw. haben годен съм за някаква
работа), Tauglichkeit f, -, Tüchtigkeit f„
Wehrhaftigkeit f, - (за носене на оръжие),
Wehrhaftigkeit f, - (за отбрана)
годявам ce-verloben tr. refl. (sich mit e-m) (за
някого)
гозба-Gerichl n, -s, Schwarzsauer n (от гъши
дреболии и гъша кръв), Speise f, -n, Essen
n, -s
гол-bar adj. (bar und bloss гол-голсничък),
baumlos adj. (степ, местност), blank adj.
(auf dem ~en Boden на голата земя), bloß
adj., hüllenlos, kahl (планина, хълм, скала)
(kahle Ausrede голо извинение),
mutlernackt, pudelnackt, rattengrau, nackt
гол-Тог n, -es, -e (ein ~ machen вкарвам гол)
(спорт.), Goal n, -s (спорт.)
голгота-Golgatha n (рел.), Schädclställc
(библ.)
големан-Gcmegroß m, -es, -e, Großtuer m,
Möchtegern m, -s, -e, Tulilanlchcn nm -s
(подигравател но)
големаиски-großspurig adj.
големаиство-Großmannssucht f
големанщина-Großspurigkcil f
големец-Bonze m, -n (важен, партиен),
Großkopfelc m (диал.), Matator m, -s, -e,
Gewaltige m, -n, -n, Notabein pl.
големея ce-großtun* intr. h tmb.
големиiia-Größc f, -n (in natürlicher ~ в
естествена големина; die — des Übels
големината на злото), Höhe f, -n,
Mittelmaß n (средна), Raum m, -cs, -re
(lichter ~ габарит; umbauter - кубатура на
здание), Rechtswerl m (на абсцисата)
(мат.), Regelgröße f (нормална), Schriftgrad
m (на шрифта), Sehriftkcgel m (на букви)
голеничък-pudelnackt
голина-Waldblöße f
голншарчо-Picpvogel m (пискливо)
голобрад-bartlos adj.
голобрадко-Kahlkinn n
гологлав-barhaut adj., barhäuptig
гологлавче-Kugclblumc f
гологръд-mit offener Brust
голосемснен-nachtsamig
голословен-unbegründet (c-c bloße
Bcahuptung голословно твърдение)
голота-Blöße f, -n, Kahlheit f, -, Nackheit f
голотия-Blöße f, Düftigkeit f (бсдностня)
голтак-Habenichls m, -cs, -e
голтаци-Bcttelpack n, pl., Beltclvolk n
голф-Golf n, -s (спорт.), Glofhose f, -n
(панталон)
голф-нанталон-Knickcrbocker pl., Golfhose
голям
158
f,-n
голям-arg adj. (много) (ein arger Fehler ужасна
грешка) (разг.), bedeutend adj.
(bedeutendes Bauwerk голяма,
забележителна сграда), derb adj.,
empfindlich adj., erwachsen pari, adj., grob
adj. (~e See голямо вълнение), groß adj.
(wenn ich erst ~ bin когато стана голям;
die größere Hälfte по-голявата част; das
Kind wird nicht - werden това дете няма
да живее; auf ~е Fahrt gehen тръгвам на
голямо пътуване; es ist etw. Großes am
Werk големи работи стават; ~c Augen
machen учудвам се), heidenmäßig, hell
(heller Jubel голямо лнкуване ; in hellen
Haufen на голямм тълпи),
Himmelschreiend (в голяма степен), hoch
(ein hoher Gewinn голяма печалба ; hohe
Zahlen големи числа ; c-e hohe Strafe
голямо наказание), hübsch (ein hübsches
Stück Geld голяма сума пари), kapital,
mega.., Mega.., mordsmäßig (ein -er Radau
ужасна врява; ~ betrunken нарязал се като
казак), respektabel (порядъчно), sonderlich
(твърде) (das ist keine ~e Leistung това не
е някое особено поспижснис; cs ist nichts
-es daran в това няма нищо особено; etw.
nicht ~ gern haben не обичам нещо твърде
особено), stattlich, tüchtig (~ arbeiten
здравата, доста работя ; -er Stück Geld
доста пари), übergroß (прекомерно),
überragend (много), ziemlich (число, обем)
гонада-Kcimdrüse f (полова жлеза) (анат.)
гонач-Treiber m, -s
roitr-Gong т, n, -s, Tamtam n, -s, -s
гондола-Gondel f, -п (мор.), Zelle f, -n (на
аеростат, дирижабъл)
гоидолпер-Gondolierc m
roiie-hctzen tr. (дивеч на лов)
гонен-Vcrfolgte(r) m, -n, -n
roiieiie-Jagd f, -en (Jagd auf Verbrecher гонене
на престъпници)
гонение-Verfölgung f, -en
roiieiiima-Fangspiel n, Greifen n, -s,
Haschemann m, Haschen m, Haschen n, -s,
Haschens n, Hasch-haschspiel n, Haschkater
m, Zeck n, -es, - (детска игра), Fangen n, -
s
гошюмегьр-Goniomcter m (маг.), Stell winkel
m (техн.)
гонитба-Jagd f, -en (die Jagd nach dem Glück
гонитба на щастието), Verfolgung f
гоннтел-Schcrgc m, -n, -n, Vergolger m, -s
гоика-Kesscllreiben n (към един център),
Kreisjagd f (към един център)
гоичия-Hetzcr m, Klopfer m, -s, Treiber m, -s
гоня ce-gcilen intr. h
гоня-daherjagen tr., jagen intr.h . (nach clw.)
(слава, авантюра) Jagen tr. (der Wind jagt
die Wolken вятърът гои облаците ; die
Kinder jagen einander децата cc гонят),
treiben* tr. (den Ball - тласкам топката ;
Wild ~ гоня дивеч c хайка ; sich ans Land
vom Winde - lassen оставям cc вятърът
да мс носи ; c-n aus dem Haus ~ изгонвам
някого от къщи; etw. zu weit - прекалявам
c нещо), wehen tr. (вейки), verfolgen tr.
ropa-Hozl m, -es, - (zu Holze fahren отивам в
гората), Wald m, -cs, -rer (der - schweigt
гората c безнмълвна ; durch - und Feld
schweifen скитам през гори и поля ; ein -
von Fahnen г ора от знамена), Forst m, -cs,
-c / f, -n
гора-тресавнще-Bruchwaid ni
горва-Schaumkraut n (бот.),
Wiesenschaumkraut n (ливадна) (бог.)
roproiia-Gorgo f, -onen (мит.)
горгоноподобеи-gorgonenhafl adj. (ми г.)
горд-sclbslbewußt, troztig (пост.), stolz (auf A)
гордеене-Übcrhcbung f
горделив-hochfahrcnd, übermütig, stolz,
überheblich
горделнвост-Eingebildethcit f, Übermut m
гордея ce-aufblähen tr. rcfl., überheben* rcfl.,
stolz sein auf A
rope-oben (weiter oben no-rope; zu oberst най-
горе ; wie oben erwähnt както е казано no-
iope)
горе-долу-ganz adv. (sic war - freundlich, aber
... тя беше горе-долу любезна, но ...),
halbwege, halbwegs, lala! (разг.), leidlich,
so (es mochten so 300 gewesen sein трябва
159
горя
да са били около 300 ; es war so um
Mitternacht беше към полунощ; ich habe
so e-e Ahnung имам някакво предчувствие
; das reicht nur so eben едва стига), soso!,
ziemlich (so ziemlich in m-m Alter rope-
долу на моята възраст)
гореизложен-оЬеп erwähnt
гореказан-oben erwähnt
ropejnca-ßrenner m, -s (техн.), Bunsenbrenner
m, Gasbrenner m (газова) (техн.),
Schneidbrenner m (резачна) (техн.),
Schnittbrenner m (оксиженова, за рязане
на метали) (техн.), Schweißbrennr m
(завартчна) (техн.), Feuerung f
гореи-dcr, die das obere
юреио-Abbrand m, -es,
гореспоменат-ersterwähnt adj., erstgenannt
adj., vorbesagt, vorbezeichnet, vorerwähnt,
vorgedachl, vorgemeldet, vorgenannt
Горест-Gram m, -(e)s, Harm m, -s, Herzeleid,
Trübsal f, -e
горещ-brühhciß adj., flehentlich adj. (~e Bitte
гореща молба), heiß (вода, супа, време,
въздух, климат, кръв) (ein heißer Wunsch
горещо желание ; heißer Gebet гореща
молитва ; mir ist heiß горещо ми е),
inbrüstig, inständig (молитва), scharf
(борба, бой, нападение) (~с Getränke
силни напитки; -er Gang, Ritt, Trab силен
ход, езда, тръс ; -er Widerstand упорита
съпротива; e-r Auffassung - entgegentrelcn
енергично се противопоставям ; etw. aufs
schärfste verurteilen най-остро осъждам
нещо ; clw. - betonen подчертавам силно
; hier geht es - her тука се води ожесточена
борба; e-m - zusetzen нападам някого; е-
е -е Sache опасна работа; er macht ihm -е
Konkurrenz тий го конкурира
ожесточено), sehnlich (желание)
горещнна-GIul f, -en, Hitze f
горещиик-Günscl m, -s (бог.), Heumonat m (за
юли)
горещо-höllenhciß
горещя ce-eifern inlr. h, ereifern refl. intr. s,
erhitzen refl.
гори-fl ackern inlr. h (es flackert in s-n Augen
пламъчета горят в очите му)
гориво-Brennsloff m, Dieselöl п (дизелово),
Feuerung f, Kraftstoff m (за моторни коли),
Brennmaterial n, -s, -e
горила-Gorilla m, -s (зоол.)
горист-bewaldcl pari, adj., waldig, waldreich
горицвет-Fcucrrose f (бот.)
горнчка-Busch m, -cs, Büsche, Gehölz n, -es,
-c, Hag m, -es, -c, Hölzchen n, Holz m, -es,
-, Holzung f, -en, Horst m, -cs, -c, Tannichl
n, -es, -е (слова)
ropKo!-weh(e), bitterlich adv.
горипло-Brennofen m (техн.), Feuerprobe f
(npen.), Herd m, -cs, -е (мотал.)
горнище-Latz m, -cs, -fc (на престилка)
i'opiioaBCTpiien-Landlcr m, -s
горски-forstlich adj., Wald-, Forst-
горски-Hegcr m, -s (стражар), Waldhütlcr m
горча-bitter schmecken intr. h., bitter sein
горчив-bitter adj. (cs ist -er Emst това c
горчивата истина), bitterlich adj. (npcti.),
gallig adj.
горчииина-Biltcrkeit f, -en, -Bitternis f, -sc
горчивка-Bittcr m, -s, Bitterling m, -s, -c
(зоол.), Enzian m, -(c)s, -c, Magenbitter m
(ракия), Wermut m, -s
горчнво-bitteiiich adv.
горчивче-Bittcrklce m (бот.), Bohnenbaum m
(бот.)
горчилка-Bittcrnis f, -sc, Bitterkeit f, -en,
Bitternis f, -sc
горчица-Möslrich m, -s, Mostert m, -s,
Mostrich m, -s, Sanf m, -es, - (s-n - dazu
geben и аз си казвам думата за нещо ; er
muß übcall s-n - dazu geben трябва
навсякъде да се обажда, където не го
питат ; e-n langen - über etw. А machen
много дърдоря за нещо)
горък-arm adj. (armer Kind клетото дете; ein
armer Teufel клетник ; armer Schlucker
беден човечец), bitter adj., elend adj.,
jämmerlich, kläglich
горя-beizen lr. (мед. рана), brennen* intr. h (der
Ofen will nicht — печката не ще да гори;
aufs Wiedersehen - горя от нетърпение за
предстоящата ни среща; sein Zorn brennt
горяло
160
гневът му гори), feuern intu h tr., flammen
tr., flammen intr. h (flammende Augen
горящи очи), glühen intr. h (c червена
светлина) (die Berge - im Abendlicht
планините горят, озарени са, в червено от
залязващото слънце), giuten intr. h, lodern
intr.
горяло-Schlackc f, -n (метал.)
горяшш-Gcbirglcr m, -s
госиод-GoU m, -cs, Götter (weiß - един господ
знае), Herr m, -n, -cn (der ALler des Herrn
олтарът на Господа), Herrgott m (der liebe
Gott дядо господ)
господа-Herrnschaft f, -en (nur für
Hcrrnschaftcn само за господа)
госиодар-Behcrrscher m, -s, Brotheer m,
Dienstherr m, Fürst m, -en, Gebieter m, -s,
Herr m, -n, -en (ich bin der Herr dieses
Hauses аз съм господарят на тази къща),
Hcrmschaft Г, -cn (die Hcrmschaft ist nicht
zu Hause господарите не са в къщи),
Herrscher m, -s, Lohnherr m, -n, -cn, Meister
m, -s, Schloßherr m (на замък), Seigneur
in, -s, -s
l OCHOMapii-Dicnstherrschafl f, pl.
госиодарка-BuiglVau f(на замък), Frau f, -en
(oci ap.), Frauchen n, -s (на куче, Herrin f, -
nen
господарлък-Hcrrcnlum n
госнодарски-fcuclal adj., herrisch,
hcrrnschaftlich, hochherrschafllich, Hcrrcn-
господ|111-Нс1т m, -n, -en (meine Damen und
Herren дами и господа; Herr Rat господин
съветник), Modelten m (облечен винаги по
модата)
господ и и чо-Mosjö m, -s, -s
госиодствам-bchcnschcn tr.rcfl., bevogten tr.,
dominieren intr. h (e-e dominierende
Stellung haben имам господстващо
положение), benschen intr. h., thronen intr.
h. (на трон) (Hoheit thronte auf ihrer Stirn
царственото величие бе изписано на
лицето и), vorherrschen intr. h., vorwallen
intr. h.
господство-Botmäßigkeit f, -en, Herrentum n,
Herrlichkeit f, -en, Herrschaft f, -en.
Kastenherrschaft f (на една каса),
Klassenherrschaft f (класово),
Kunkcrhcrrschaft f (на нрускитс юнкери),
Regiment n, -cs, -e (das ~ führen
управлявам ; der Winter fuhrt ein mildes ~
зимата е мека ; bei ihm hat die Frau das -
при него командва жената), Vorherrschaft
f, Weltherrschaft f (световно)
госиодсгпувам-herrschen intr. h.
госножа-Damc f, -n, Frau f, -cn (gnädige ~
уважаема госпожо), Lady f, -s
госпожица-Dumc f, -n, Fräulein n, -s, Jungfer
f, -n, Mamsell f, -en
госпожнце-Mademoiscllc!
госножо-Madam f, -cn, Madame f
Гост-Besuch m, -(e)s, -c (mein Besuch ist wieder
fort гостът ми си отиде), Daucrgast in (за
продължително време), Ehrengast m
(почетен), Freund in, -(e)s, -c, Gast m, -(e)s,
Gäste, Hausfreund m (редовен па дадено
семейство), Schlafgast m (за нощувка),
Tischgast m (на обяд)
rocT-jiiipiireiiT-Gastdirigent m
гостен-Gast- (Gastzimmer госта стая)
гостен iiii-Gast m, -(o)s, Gäste
гостенче-Ankommling m, -s, -е (разг.)
roern-Besuch m, pl. (zu Besuch gehen отивам
на гости), Millagsgcscllsehaft f (на обяд)
rocTiiJiiiima>Einkchr f, -en, Gasthaus n,
Gaststätte f, Gastwirtschaft f, Restaurant n,
-s, -s, Speischaus n, Tunnel m, -s (в
подземие), Wirtschaft f, -en, Wirthaus n
гостнлннчар-GasLwirt m, Restaurateur m, -s,
-c, Speisewirt m, Wirt m, -s, -
rocTiuiini4apKa-Wirlsfrau f
гостител-Gasigcber m
rocTiia-Gcsellschaftszimmcr n
гостолюбив-gaslfrei adj., gastfreundlich adj.
гостолюбне-GasLfrcihcil f, Gastfreundlichkeit
f
l ocroiipiieMeii-gaslfrci adj., gastfreundlich adj.,
gastlich adj., wirtlich
rocToiipiieMiniK-wirt m, -s, - (на паразити),
Wirtstier n (животно, но което живеят
паразити) (зоол.)
гостоприемшща-Gasthaus n, Karawanserei m
161
готов
гостопрпемство-Gastfreiheit f,
Gastfreundlichkeit f, Gastfreundschaft f,
Gastlichkeit f, Gastrecht n, Hospitaütät f
гот-dufte adj. (e-e ~ Sache гот работа), Gote
ш, -n (ист.), schick (das war ~ von ihm това
беше готино от негова страна)
готварски-kuHnarisch, Küchen-, Koch-
(Küchenmesser готварски нож; Kochbuch
готварска книга)
готварство-Kochkunst f
готвач-Koch ш, -s, -i-e, Küchenbulle ш,
Küchenmeister m (главен)
готвачка-Köchin f, -nen, Küchenfee f
готвя (ce)-vorbcreitcn tr. ref I. (sich für, auf etw.
А ~ готвя се за нещо ; bereiten Sie sich auf
e-e Überraschung! гответе се за изненада
!)
готвя ce-aufinachen tr. refl. (за нщ.) (wir haben
uns endlich aufgemacht, euch zu besuchen
най-после се наканихме да ви посетим),
rüsten refl. tr. (sich zum Gehen, zur Abreise,
für den Kampf - готвя се за отпътуване, за
боя), wollen* mod. (ich woltc gerade
abreisen тъкмо се готвех да тръгна)
готвя ci(-menagieren tr.
готвя-abknutschcn tr. (на открито, при излет),
bekochen tr., kochen tr., radiokochen intr.
h. (чрез диелектично нагряване),
vorbereiten refl.
готика-Backsteingotik f (тухлена) (архит.),
Gotik f (изк.)
готически-gotisch adj. (архит.)
готов съм-bereilstehen* intr. h trnb.
roTOB-backfertig adj. (за печене) (der Kuchen
ist schon backfertig сладкишът вече е готов
за печене), baureif adj. (за строене) (места,
терени), bereitwillig adj., betriebsbereit adj.
(за работа, за експлоатация), betriebsfertig
adj. (за пускане в експлоатация),
entschlossen pari. adj. (ich bin zu allen ~
готов съм на всичко), fertig adj. (ich bin -
готов съм; das Essen ist ~яденето е готово;
прен.; ich bin mit m-m Buche bald ~ скоро
ще свърша книгата си; wir werden bald mit
der Flasche ~ werden скоро ще изпием
бутилката; mit dem Menschen wird man nie
- c тоя човек не можем се разбра; е-п ~
machen убивам нкг.; ~ Geige spielen владея
цигулката), gefaßt adj. pari., gemacht adj.
pari., gewärtig adj. (jedes Winks ~ готов да
се съобрази с първия даден знак), haftbar
(да гарантира), hilfreich (да помога),
hilfsbereit (да помага), kampfbereit (за
бой), kampffertig (за война, борба), klar (за
тръгване) (klar Schiff корабът е готов),
kriegsbereit (за водене на война),
marschbereit (за поход), marschfertig (за
тръгване), militant (за борба), perfekt (~
werden реализира се ; des Geschäft ist ~
geworden сделката се слючи), rauflustig
(да налита на бой), reisefertig (за път) (sich
- machen приготвям за път), ringfertig (за
борба), spruchreif (за решение) (die Sache
ist - предстои присъда по делото), fertig
roTOBan-Schlaraffe m, -n, -n (разг.),
Schmaritzcr m, -s, Faulpelz m, -es, -e
готованец-Krippenrcitcr m
roTOBaiicKii-schmarotzerisch
FOTOBaiiCTBO-Schmarolzcrlum n, -cs, -
roroBiiocT-Bcrctwilligkeit f, Willfährigkeit f,
Willigkeit f, Bereitschaft f
готово!-гс!
roTCKit-golisch adj. (ист.)
гофрирам-gaufrieren tr. (техн.), tollen tr.
гощавам-abfüttern tr., auftafcln intr. h. (остар.),
bewirten tr. (mit), ein Essen geben*
гощавка-Bewirtung f, -en, Essen n, -s,
Hebeschmaus m (при полагане билото на
сграда), Letze f, -п (прощална), Taufessen
n (при кръщене), Gastmahl n, -s, -rer, Mahl
n, -s, -fer
гоя-aufmästen tr. (прасенца, петлета), kröpfen
tr. (птици), mästen tr.
гоя ce-Fctt ansetzen
грабвам- wegnehmen* tr. (e-m etw. vor der
Nase, intcr die Hände wegnehmen грабвам
нещо под носа, от ръцете на някого),
dahinraffen tr., erraffen tr., fortreißen* tr.,
hinraffen tr., raffen tr., rappsen tr., rapschen
tr., rapsen tr., reißen* tr. refl. (e-n an den
Haaren ~ дръпвам някого за косата ; etw.
an sich - грабвам нещо; die Macht an sich
грабваме
162
— загребвам властта ; e-m etw. aus dem
Mund — изтръгвам от някого нещо ; е-п
durch die Menge ~ повличам някого през
тълпата ; c-n mit in den Verderben -
повличам някого в гибелта ; e-n in die
Höhe ~ издигам някого нависоко; sich um
etw. ~ блъскам се за нещо; sich um е-п -
убиваме се да ухажваме някого ; е-п vor
das Haus - изкарвам някого пред къщата;
e-n, etw. zu Boden - повалям някого, нещо
на земята; es reißt mich zu e-m, etw. нещо
ме тегли към некого, нещо ; Witze -
пускам шеги; Grimassen ~ правя гримаси
; Kulissen - проигравам), ergreifen* lr.,
weglischcn lr. (e-m etw. - трабвам от някого
нещо ; e-m die besten Bissen - грабвам на
някого най-хубавите парчета; e-m etw. vor
dem Mund, vor der Nase - грабвам на
някого нещо под носа) (разг.), wegraffen
tr. (der Tod hat ihn weggerafft смъстта го
(рабна), wegschnappen lr. (c-m clw. vor die
Nase wegschnappen грабвам нещо под
носа на някого)
грабваие-Raff in, -es, -е, Raffung f, -n, Raub
m, -cs, - (c-n ~ begehen извършвам грабеж
; - an e-m, etw. begehen обирам някого ;
auf- ausgehen тръгвам да грабя; das Haus
wurde ein - der Flammen къщата стана
жертва на пламъците), Reißen n
грабеж-Plüderung f, -en, Raff m, -cs, -e, Rapuse
f, - (in die ~ geben прежалвам нещо ; etw,
gehl in die - нещо влиза в чужди ръце; er
geht in die - за^бва се), Raub m, -es, - (c-
n - begehen извършвам грабеж; - an e-m,
etw. begehen обирам някого ; auf ~
ausgehen тръгвам да грабя ; das Haus
wurde ein - der Flammen къщата стана
жертва на пламъците), Raubtat f
грабеи-Läuscharkc f (шсг.)
грабител-Entfuhrer m, -s, Räuber m, -s (er ist
unter die ~ gefallen попадна между
разбойници), Wegelagerer m (по
пътищата)
грабителскн-räuberisch, raffgierig
rpa6irrejiCTBO-R:uberei f, -en
граблив-dicbisch adj., räuberisch, Raub-
(Raubvogel граблива птица)
грабница-grab n, -(e)s, Gräber
грабя-mardcrn tr., plüdcrn tr. (c-n Baum ~
обирам без позволение дърво ; den
Christbaum - плячкосвам коледно дърво;
e-n Dichter — ограбвам идеи на писател),
rauben inlr, h.
грабясване-Nachdurst m, -es, - (слсд
пиянство)
грава-Türschloß n (на врата)
гравнметьр-Gravimctcr m
гравирам-ätzen tr., aufgraben'11 lr., cinälzcn tr.
(чрез химикал), eingraben* lr.,
einschleilen* tr. (на стъкло), gravieren tr.,
radieren lr. (на метална плоча), stechen* tr.
rcfl. (печати, монограми) (in Slahl ~
гравирам на стомана ; wie gestochen
schreiben редя буквите като мъниста)
гравиране-Ätzung f, -en (техн. изк.),
Slcinschneidekunst f (на скъпоценни
камъни)
гравитацня-Anzichung f, -en (физ.),
Gravitation f, Massenanziehung f,
Schwerkraft f (физ.)
гравитира,м-gravitieren inlr. h
гравьор-Bildstcchcr m, Graveur m, -s, -c,
Holzschneider m, Kupfcrslcehcr in (на мед),
Radierer m, -s, Siecher m, -s, Steinschneider
m (на скъпоценни камъни), Artzcr m, -s, -
гравьорство-Radicrkunst f, Siechen n, -s, -
гравюра-Älzung f, -en, Blatt n, -(e)s, Blätter,
Gravierung f, -en, Gravüre f, -n (изк.),
Radierung f, -en, Stich m, -cs, -c
град-l. Platz m, -cs, -re (das einzige Lederhaus
am ~e единствената кожарска фирма u
града ; c-e Ware vom - weg kaufen,
verkaufen купувам, продавам стока на
самото място e-n - belegen заемам мяс го
; ist hier noch ein - frei? има ли тук
свободно място ?; bitte, - nehmen !; моля,
седнете ! ; auf dem Sofa ~ nehmen сядам
на креслото; е-п - in Berlin suchen търся
работа в Берлин ; der rechte Mann am
rechten -е човек на подходящо място),
Stadt f, -j-e (die innere ~ центърът на фада
; die Ewige - Рим ; die Verordnung geht
163
грам-молекула
von der ~ aus нареждането идва от
общината) 2. Hagel m, -s (es hagelt вали
град)
градация-Gradation f, -en, Klimax f, -n
град-градииа-Garlenstadt f
градеж-Aufbau m, -s, -e/-len, Bau m, -s
градене-Zimmerung f, -en
градивен-aufbauend adj. (дейност, критика),
Aufbau-, Bau-
градивен-bildend part. adj.
градиент-GefäI l(e) n, -(e)s (мат.), Gradient m,
-en (мат.)
граднна-Garlen m, -s, Gärten, Gemüsegarten
m (зеленчукова), Kindergarten m (детска),
Tiergarten m (зологическа), Tierpark m
(зоологическа), Zoo m, -s, -s
(зоологическа), Park m, -s, -s
гралинар-Gärtncr m, -s
rpaÄiiiia-pa3cafliniK-Gärtncrei f, -en
град im ap-iien н и пер ист-Baumgärlncr m
гралинарски-gärtnerisch adj.
градииарствам-gärtnem intr. h
градинарство-Gärtncrei f, -en (сел.-ст.),
Gartenbau m, Gartenwirtschaft f (сел.-ст.),
Schmuckgartenbau m (декоративно)
гради11ар-художник-Кип5^г(псг m градче-
Krähwinkel m (затънтено, еснафско)
градинка-Würzgartcn m (домашна
зеленчукова)
градппка-iiapK-BahnhofsanIage f (пред гара)
градирам-abslufcn tr. refl., gradieren tr.,
graduieren tr., staffeln tr. (по степени) (das
Gehalt der Beamten ist meistens nach
Dienstjahren gestaffelt чиновническите
заплти най-вече се градират по
прослужени години)
граднраие-Gradierung f, -en
градирия-Gradierwcrk п (техн.), Riesel türm m
граднровка-Gradierung f, -en
градобнтшша-HageIschadcn m, Hagclsciilag
m
градонлаииране-Städteplanung f
градоустройствен-städtebaulich
фадоустройстпо-Stüdtsbau m
град-паметиик-Gedenkstältc f
градски-bürgerlich adj., städtisch, Stadt-
градуирам-graduieren tr.
градуиран-zentesimal (на 100)
градунровка-Teilung f
градус-Böschungsgrad m (на наклона),
Breitengrad m (географска ширина)
(reorp.), Grad m, -es, -е (мат. физ. геогр.),
Länsengrad m (на дължина)
градусиик-SkaIc f, -n
градушка-Hagd m, -s, Schütte f, -n (силна),
Hagelschauer m, -s, Hagelschlag m, -s, -rc
градче-Drccknest n, Marktflecken m, -s, -,
Nachbarort m (съседно)
градя-aufbauen In (auf etw. D, А ~) (върху нщ.)
(den neuen Staat ~ построявам новата
държава) (и ирен.), bauen ln (ich habe auf
dich gebaut какво ли не градех на теб),
mauern, zimmern tr., cinrichtcn tr.,
einzaunen tr.
гpaждalIllIl-Bürgeг m, -s, Bürgermann m,
Ehrenbürger m (почетен), Freibürger m
(свободен), Reisdenzlcr m (столичен),
Schildbürger m (пълноправен),
Staatsangehörige^) m, Städter in, -s
ipawAaiiiiii-Koiiiieiioceii-Spicßbürgcr m
ipa'/KyiaiiHK-Typiici-Salonlirolcr m
граж/данка-Bürgerfrau f
граждански-bürgerlich adj., weltlich, zivil..,
Bürgcr-
гражданственост-Bürgerlichkcit f
гражданство-Bürgcrschait f, Bürgertum n, -s,
Heimalrccht n, Zivil n, -s, -
грайпфрут-Pompclmusc f, -n
грайфер-grcifcrm, -s(tcxh.), Klaue f, -n (тех.)
гракам-gackern intr. h
ipaM-Gramm n, -s, -e
грамада-Berg m, -(e)s, -c, Haufen m, -s, Stapel
m, -s, Wucht f, -en
грамаден-enorm adj., gewaltig adj.,
großmächtig adj. (men), mächtig, massig,
Mega.., inega.., riesig, riesengroß, ungeheuer
граматик-Grammatiker m, -s, Grammatik f, -
cn, Sprachlehre f, grammatisch adj.
граматически-grammalisch adj.
грамкалория-Grammkalone f (фнз.)
грам-мол-Grammol n, -s (хим.)
грам-молекула-Grammol n, -s (хим.)
грамове
164
грамове-Gewiclit n, -(e)s, -е
грамота-BuIle f, -n (папска), Charta f, -n,
Instrument n, -s, -e, Rolle Jf, -n, Urkunde f, -
n, Doplom n, -s, -e
грамотен-schrcibkundig
грамофон-Abspiclgcräl n, Grammophon n, -
(e)s, -e, PLallenspicler m, Sprechmaschine
f, Wimmerkasten m (раздрънкам)
грамофонеи-Grammophon- (Schallplatte
1рамофонна плоча)
rpau-Gran n, -s, -e
грапат-Granal m, -(e)s, -c, Karbunkel m, -s,
Karfunkel m, -s (благороден)
rpaiiara-Granale f, -n (doch.), Kanonenkugel f
(boch.), Karkasse f, -n (запалителна)
(воен.), Kugel f, -n, Sprenggeschoß n
(фугасна) (воен.), Sprcngkugcl f (boch.),
Wurfgeschoß n (гранатохвъргачна) (воен.),
Wurfgranate f (за гранатохвъргачка)
(восл.), Handgranate f, -п (ръчна)
грапатохпъргачка-Granatenwcrrer m (воен.),
Handgranatenwerfer m (boch.)
граиаца-Rufwcilc Г(на чуваемостта) (er war
in ~ той можеше да бъде чут)
гранд-Grandc m, -n
грандиозсн-crhabcn adj., grandios adj.,
großangclgt adj., großartig adj.,
monumental, phantastisch (c-e ~c
Gcschindigkcil псвьображасма бързина;
ein -er Abend знаменита вечер)
rpniuuio3iiocT-Großarligkcil f
грапдоман-Gcmegioß m, -cs, -c, Himfatzke m
rpaiirtOMaiiiHi-Cäscrenwalm m, Fimmel m, -s
(разг.), Größcnwahn(sinn) m
i paiiitB-barsch adj. (масло, сирене), ranzig
(шзннна)
гранпт-Granit m, -(e)s
rpoiiiiTCii-graniten adj.
rpauima-Loheichc f, Begrenztheit f, -cn,
Gemarkung f, -en, Grenze f, -n (alles muß
s-e ~n haben на всичко има граница),
Grenzscheidung f, Landesgrenze f
(национална), Linie f, -n, Mark f, -en,
Markscheidef, Markung f, Rain m, -es, -e,
Scheide f, -n (rcorp.), Scheidelinie f,
Schneegrenze f (на вечните снегове),
Schranke f, -n (die ~n am Bahnübergang
бариера на ж.н прелез; e-m, с-г Sache ~n
setzen ограничавам някого; sich D k-e ~n
audegen не зная граници ; in den ~n des
Gesetzes в рамките на закона ; sich in -n
hallen пазя мярка; vor die ~n treten явявам
се пред съд; vor die ~n fordern призовавам
на съд; vor den ~n stehen отговарям пред
съда)
граиича-angrcnzen intr. h. (c ищ.), anliegcn*
inlr. h. (c нщ.) (an ctvv. -) (c парцел и гюд.),
ansloßen* intr. h. (c нщ.), grenzen intr. h,
rainen inlr. h. (an е-п) (c някого)
граиичар-Grenzcr m, -s, Grünc(r) m, -en,
Grenzsoldat m, -en, -cn
rpaiiiPiaT-zusammcnsloßen* intr. h. (нмвп,
градини)
rpaiiiiHcne-Anliegcn n, -s
граннчещ-angrenzcnd adj. (за земя) (die
angrenzenden Länder съседните страни),
anliegend adj. (eng - прилепнал), anstoßend
pari. adj.
граиичи-zusammenliegen* intr. h. (за едно е
нещо друго - ниви, градини)
rpaiiKa-Gcbindc n, -s (текег.)
гранка-Rebc Г, -п
грапулации-FleischWucherung f, pl. (мед.),
Flcischwärzchen п (мед.), Granulation Г, -
en (мед.)
гранулнрам-graniercn lr. (техн.), granulieren
tr. (метал, техн.), körnen intr. h., zerkörnen
tr.
rpaiiyjnipan-gckörntndj. (техн.), graniert adj.
pari., körnig
гранулираие-Granulalion f, -cn (техн.),
Körnung f
гранулит-Granulil m, -(c)s, -е (минер.)
rpaityjiboseii-granulös adj.
гранче-Dockc f, -п (текегг.), Fitze f, -n, Schnalz
m, -cs, -c, Schneller m, -s, Zahl f, -en
(прежда)
ipana-Egge f, -n (сел.-ст.)
грапав-borkig adj. (като кора), bucklig adj.
grob adj. (~e Hände грапави ръце), hart
(harte Verse грапави стихове), holp(e)rig,
humpeltg, humplig, kratzig, rauh (~e Hände
165
гребеиче
грапави ръце ; ein -er Stein недодялан
камък ; -е Gegend планинска неравна
местност ; aus dem Rauhen грубо
изработен), rumpelig
гранавина-НаПс f, -n
грапавост-Rauhcil f, -
грани-eggen tr.
гратис-Freikarte f, gratis adv.
гратисчия-Freiberger m (шег.)
rpaTi^iiicamiH-Gratifikation f, -cn
граф-Graf m, -en
графа-Rubrik f, -en, Spalte f, -n
график-1.Graphiker m, -s (изк.)
2.Personenvcrkehr m (пътнически) (ж.п),
Zeichner m, -s, Zeitplan m
графнка-Gebrauchsgraphik Г (приложна),
Graphik f, -cn, Schwarzweißkunst f(ii3K.)
графипи-Grärin f, -nen, Kontcß f, -sse (млада),
Kontcsse f, -n (млада)
графит-ßlcicinlagef, Blcistifteinlagc f, Graphit
m, -(e)s, -e, Mine Г, -n, Reißblei n
графичен-graphisch adj., zeichnerisch
графически-graphisch adj.
rpяфoJIOГ-Graplюlog(e) m, -(e)n, Schriftdeuter
m
графология-Graphologie f
графскм-graflich adj.
графство-Grafschaft f, -en, Grafwürdc f,
Komitat m, -s (като унгарска
административна област), Graftum n, -s
rpax-Bolstercrbsem pl., Erbse f, -n, Kemerbse
f (зелен), Kicherling m, -s, -е (пунски)
(бот.), Kriecherbse f (пълзящ) (бот.),
Krollerbse f (зрял), Löffelerbsen pl.,
Saaterbse f (бот.), Schote f, -n (зелен) (бот.),
Zuckererbse f (млад, зелен)
грахулка-Knolle f, -n, Knollen m, -s
грацнозен-anmutig adj. (движения),
anmutsreich adj., anmutsvoll adj., graziös
adj., zier, zierlich
грацнозиост-Lieblichkeit f, -cn, Zierlichkeit f,
грацня-Anmut f, Grazie f, Holde f, -n, -n,
Holdin f, -nen, Huld f, -
грача-krähen intr. h. (за гарга), krakeln inlr. fi.
ipanene-Gckrächzc n, -s
грачи-krächzen intr. h. (за гарван)
грачулх-Klaue f. -n (за лош почерк)
грашнца-Esparselte f (бог.)
грбоница-Grabgewölbc n
греба-anrudem intr. h. (започвам да греба),
ausbaggem tr. (c багер), keilen tr., pullen
intr. h., rudern intr. s. (е весла, c ръце при
плуване) (mit e-m um die Wette ~
състезавам се c някого по гребане ; wir
sind eine große Stecke gerudert изминахме
c гребане голямо разстояние; beim Gehen
mit den Armen - размахвам ръце при
ходене ; sich müde ~ изморявам се от
гребане), schaufeln tr. intr. h., schöpfen tr.
(aus der Quelle ~ черия от извора; der Kahn
schöpft Wasser лодката започва да се
пълни с вода ; aus dem vollen ~ черпя с
пълни шепи ; Hoffnung, Mut, Verdacht -
черпя надежда, кураж, усъмня вам се ;
Trost ~ получавам утеха ; Geduld ~
въоръжавам се с търпение ; Atem, Luft —
поемам дъх)
гребалка-Schaufel f, -n
rpeöaiie-Achterrennen n, Anriß m, ...isses,
...issc (усилено) (спорт.), Rudersport m
(спортна дисциплина)
гребач-l.Füllc f ZKlaue f, -n (техн.) 3.Krätzer
m, -s, Kratzer m, -s
гребен-Grat m, -(e)s, -e, Hahnenkamm m (на
петел), Homkamm m (рогов), Kamm m, -
s, -s-c (за ресане и като украшение, на
планина, на птици, на вълна) (enger, weiter
Kamm чест, рядък гребен), Kammgebirge
п (планински), Kammgrind m (бял, у
кокошките), Knicstreichc Г (ситен, за
вълна), Korallenpilz m (кокоши) (бот.),
Lauser m, -s (за въшки), Staubkamm m
(много гъст), Wellenberg m (на вълна),
Wogenberg m (на вълна), Wollkamm m (за
решене на вълна) (текст.), Zahnplattc f
(техн.)
rpe6eiiOBii;ieu-kammähnlich, kammartig
гребенообразен-kammähnlich, kammartig
гребепочесалка-Känimcr m, -s (машина)
(техн.)
rpeöemie-Aufstcckkamm m (за забождане)
гребец
166
гребец-Bootgast m (мор.), Rud(e)rer ш, -s,
Skuller m, -s (спорт.), Harke f, -n, Rastel n,
-n, Rechen m, -s
греблo-Rieinen m, -s (sich in die ~ legen
залавям се за работа ; ~ auf ! вдиган
греблата ! ; ich habe mich sehr in die ~
gelegt доста гребах), Schlepper m, -s (за
събиране на изостанали класове)
греда-Balkcn m, -s (прсн.) (den Splitter im
fremden Augen sehen, aber des Balkens im
eigenen nicht gewahr werden виждам
сламката в чуждото око, но не виждам
гредата в своето), Bolzen m, -s
(вертикална) (стр.), Pfosten m, -s
гредоред-Balkenlage f (стр.), Einschub m, -
(e)s, Einschübe (стр.)
грезден-Zapfcn m, -s
грендср-WegeschäI gerät n (за строеж на
пътища)
rpemca-BeUflasche f
гренпфут-Grapcfruit f, -s (бог.)
греиадир-Grcnadier m, -s, -c (остар.)
грепландсц-Grönländcr m, -s
Гренландия-Grönland n
грехонаденпе-Fall m, -(c)s, Fälle (библ.)
rpeiua-danebcnbcnchmen* refl., fehlen intr. h
(вие.), irren intr. h. refl. (irren ist menschlich
да грешиш е човешко), versehen* tr. refl.
(etw.), sündigen intr. h. (gegen)
грешен-fehlerhaft adj., frevelhaft adj., irrig
rpeuiica-Abwcgigkcit f, -en, Bock m, -(e)s,
Erratum n, -s, -la, Fehl m, -s, Fehler m, -s (~
über ~ machen правя фешка след грешка),
Fehlleistung f, Flüchtigkeitsfehler m (от
бързина), Gediichnisfehler m (на паметта),
Gmndirrtum m (основна), Irre f, -n, Irrtum
m, -es, -rer (großer Irrtum голяма грешка;
seine Irrtum einschen осъзнавам грешката
си ; e-n Irrtum begehen правя грешка),
Irrung f, -en, Justizirrtum m (съдебна),
Kapitalfehler m (капитална, голяма),
Lapsus m (при писане, говорене),
Messefehler m (при измерване)^ Mißgriff
m, -s, -e, Pudel m, -s (особено при игра на
кегли, при плетене), Rechenfehler m (в
пресмятането), Sau f, -rc/-en, Schnitzer m,
-s (езикова) (грам.), Schrcibfeheler m
(правописна), Sprachfehler m (езикова),
Sprachschnitzer m (езикова) (разг.),
Stichfehler m (в гравирането),
Teilungsfehler m (в деленето) (мат.),
Toppfehlcr m (на машинопис), Versehen n,
-s, Versprechen n, -s (на езика)
rpeuiKii-Korrigenda pl. (печатни)
rpeiuiiiiK-Büßcr m, -s (каещ се), Sünder m, -s
грея (ce)-sonncn tr. refl. (sich in s-m Glück, an
s-m Ruhme ~ наслаждавам се на щастието
си ; von der Freundschaft Blick gesonnt
стоплен от приятелски поглед)
rpeH-bescheinen*tr.,brennen* intr. h, scheinen*
intr. Ь.(за слънце, луна) (die Sonne scheint
warm слънцето топли)
грива-Haarbusch m, Helmbusch m (на шлем),
Kammhaar n, Lamm n, -s, -гсг(мор.), Mähne
f, -n, Schaumkrone f (бяла, на вълна)
грнвест-mähnig
rpiiBii-Kalzenpfolen pl. (на морски вълни)
гривна-Arm band n, Armring m, Armspange f,
Band n, -(e)s, Bänder, Granatarmband n
(гранатова), Ring m, -cs, -e, Schlagring m
(техн.), Spange f, -n (за ръка)
гривяк-Ringcltaube f (зоол.)
грижа ce-bekümmern tr. refl. (sich um etw.
bekümmern фижа се за нщ.), achten intr h
(auf e-п, etw. ..., jemands e-г Sache ...),
annehmen* tr. refl. (sich jds., e-r Sache ~)
(за нщ., нкг.), besorgen tr. (die Wirtschaft,
das Haus besorgen водя стопанството,
грижа се за реда вкъщи), bestellen tr.,
hegen tr. (за някого), hüten tr. refl. (задето),
kümmern refl. (sich um etw., e-n) (за някот o,
нещо) (ich kümmere mich nicht daran не
се фижа за това ; kümmere dich nicht um
Dinge, die dich nichts angehen не се фижи
за неща, които не се отнасят до теб),
pflegen tr. refl. (die Nägel, das Haar, den
Barl, die Haut, sein Äußteres ~ фижа се за
ноктите, косата, брадата, кожата,
външността си ; s-n Bauch ~ добре си
похаивам ; -en hegen und - полагам
особени фижа за някого), remonlieren intr.
h. (за задоволяване нуждата от коне във
167
гробар
войската), schauen tr. (nach etw., e-m ~
грижа се за нещо, някого; sie pflegt nach
mir zu ~ тя обикновено се грижи за мен ;
nach dem Rechten ~ грижа се за ред),
sorgen intr. h. refl. (für e-n, etw.) (dafür laß
mich — оставете тази грижа на мен),
verpflegen tr. (за нечия храна), versorgen
Ir. refl. (etw.) (за домакинството, за
кухнята)
грижа-Bekümmernis f, -se, Fürsorge f,
Gcdankc(n) m, -ns, -n, Gesundheitspflege f
(за здравето), Hege f, Herzbeklemmung
f, -en, Krankenfürsorge f (за болните),
Kriegsbeschädigtenfürsorge f (за
инвалидите от войната), Kummer in, -s (e¬
n Kummer haben имам грижа ; Kummer
macht alt vor den Jahren от грижн бързо се
остарява), Mühe f, -n, Pflege f, -n (e-m ~
angedreihen lassen грижа се за някого ; in
~ sein намирам се под нечии грижи ; е-п
Kranken in ~ nehmen поемем 1рижите за
болен; der Gesundheit грижа за здравето;
~ der Wissenschaften поддържане на
науките), Sorge f, -n (in ~ um e-n sein
загрижен съм за някого ; das macht mir ~
това ми вдъхва безпокойство), Tierpflege
f, -n (за животните), Verwaltung f (за
нещо), Vorsorge f, -
грижеие-Hut f, -
грижи-Betreuung f, Mühsal f, -e, Pflege f, -n
(e-m ~ angedreihen lassen грижа се за
някого ; in — sein намирам се под нечии
грижи ; e-n Kranken in ~ nehmen поемем
грижите за болен ; der Gesundheit грижа
за здравето ; ~ der Wissenschaften
поддържане на науките), Sorge f, -n (du
hast viel ~ und Mühe damit gehabt много
грижи си положил за това ; laßt das m-e ~
sein оставете аз да се грижа за това)
грижлив-achtsam adj.„ bedacht adj. (auf etw.
bedacht sein грижа се за нщ.; auf seinen
Vorteil bedacht грижещ се за интересите
си), betulich adj., fürsorglich adj., gründlich
adj., pfleglich (die ~e Behandlung eor
Maschine старателно гледане на машина),
pflegsam, sorgfältig, sorglich, vorsorglich
грижливо-bedächtig adv., säuberlich (cs war
fein ~ eingepackt беше грижливо
опаковано ; etw. fein ~ anfassen хващам
нещо много внимателно)
грижливост-Betulichkeit f, -en,
Fürsorglichkeit f, Gründlichkeit f, Sorgfalt
f„ Sorglichkcit f, Sorgsamkeit f, -
грижовен-pfleglich (die -^e Behandlung cor
Maschine старателно гледане на машина)
грижовпост-Sorgsamkcit f, -
гриза-knabbern intr. h., knaupeln intr. h.
(нокти), knuspern intr. h.
грнзач-Bisamratle f (американски) (зоол.)
rpineiie-Zchrung f
гризу-Ferch m, -s, -е (мин.), Schlagwetter n
(мин.)
гризя-kauen tr., zehren intr. h. (an c-m, cwt.)
(някого, нещо)
грнм-Schminkc f, -n (~ auftragen, auflgcn
слагам червило, грим ; s-c Höflichkeit ist
nur ~ неговата учтивост е само маска),
Weiß n, -es, - (бял)
гримаса-Faxe f, -n (~n schneiden правя
гримаси), Flunsch m, -es, -c (e-n - machen
правя гримаса), Fratze f, -n (~n schneiden
правя гримаса), Gesicht n, -(c)s, -er /-c,
Grimasse f, -n (~n schneiden правя
гримаси), Mucke f, -n (~ machen
гримаснича)
гримирам (ce)-verschöncn tr. refl.,
verschönern tr. refl., anmalen tr. refl.
rpuMiipaiie-Vcrschöncrung f
rpiiu-Grippe f, -n (мед.), Influenza f, -en
rpiic-Grieß m, -es, -e
гриф-Brell n, -es, -er (на цигулка) (муз.),
Doppelgriff m (двоен) (муз.). Greif m, -s, -
en (миг.), Greifer m, -s (техн.), Griff m, -
(e)s, -е (муз.), Griffbrett n (муз.), Wirbclbrctt
n (на струнен инструмент) (муз.)
грифон-Greif m, -s, -cn (мит.), Griffon m, -s, -
e
гроб-Begabnis n, -scs, -se, Begräbnisstätte f,
Gemeinschaftsgrab n (общ), Grab n, -(e)sm
Gräber, Grabhügel m, Grabstätte f, Gruft f,
Grüfte (пост.)
гробар-Aaskäfcr m
гробар
168
гробар-Totengräber m
гробище-Friedhof m„ Gottesacker m,
Gräberfeld п (археол.), Kirchhof m,
Totenacker ш (поет.)
гробпица-Begabnis n, -scs, -se, Felsengrufi f
(в скалите) (ист.), Grabstätte f, Gruft f,
Grüfte, Hügelgrab m (могила), Krypta f, -
tcn (под олтар), Kryple f, -n (под олтар),
Lcichenackcr m, Leichengewölbe n,
Leichenhalle f
гробпица-паметник-GedenkstäUe f
гробовио-grabesstill aclj.
гробокопач-Totengräber ш
rpor-Grog m, -s, -c
гроги-groggy adj. (спорт.)
грозд-Traube f, -n
грозд e-Aron(s)stab m, -s, -е (змийско) (бот.),
Bärentraube pl. (мечо) (бот.), Beermelde f
(змийско) (бот.), Einbeere f, -n (вранско)
(бот.), Leistenwein ш, Maisch rn, -es, -e
(смачкано), Maische f, -n (смачкано),
Träubel n, -s, - (кукувиче) (бот.), Traube f,
-n (die ~n hängen e-m zu hoch “ кисело e
гроздето казала лисицата), Wein ш, -s, -
e (Wein lesen бера грозде)
гроздо-Traubcn..
гроздобер-Lcsc f, -n, Schciding ш, -s, -,
Traubenlese f, Weinernte f, Weinlese f
(Weinlese halten нравя гроздобер),
Wcinlesczcit f
гроздоберяч-Wimmer rn, -s, Winzer m, -s
гроздов-Traubcn..
гроздовиден-razemios (цвят), traubenförmig,
traubig
гроздолечеиие-ТгаиЬепкиг f
грозен-arg adj. (ein arger Fehler ужасна
грешка) (разг.), gräßlich adj., häßlich (лице,
жена), schiech, schrecklich
грозинк-Schcusal n, -s, -e
грозница-Schcusal n, -s, -e
грозно-arg adv. (за усилване) (ärger als je по-
лошо от всякога ; e-m - mitspielen
напакостявам строшно нкм.) (разг.)
грозота-Graßlichkeit f, Häßlichkeit f,
Scheußlichkeit f, -en
грозотия-Graßlichkeit f, Meerkatze f, Scheusal
n, -s, -e
грозя-verunstalten tr., bedrohen tr.
грозящ-imminent
громав-plump
rpoMKO-zwerchfelierschütternd
(zwerchfellerschütternd lachen смея cc
громко)
громък-hell (за глас), hochtönend (фраза),
überlaut, zwerchfellerschütternd
гронпца-Kresse f, -n (бот.)
rpoca-Gros n, -ses, -se (търг.)
гросмайстор-Großmcistcr m (шах.)
гротеска-Groteske f, -n (муз. изк.)
гротескен-bizarr adj., fratzenhaft adj., grotesk
adj.
гротмачта-GroßmasL m (мор.)
грохвам-abjagcn refl. (от тичане, от работа),
zusammenbrechen* intr. s. (сратец),
zusammenklappen intr. s. (от умора,
изтощение) (разг.)
грохнал-abgekämpft adj. (отработа), hinfällig,
klapp(e)rig, erschöpft
грохиалост-Hinfalligkcit f, Kaduzität f
Грохот-Donner m, -s, Gedonner n, -s, Gedröhn
n, -s, Gckrach n, -s, Gestampfe n, -s (на
машина), Grollen n, -s, Krach in, -s, -e (das
Haus stürzte mit c-m Iculen Krach Къщата
се събори c голям грохот). Krachen m, -s
грош-Groschen m, -s (das ist kein ~ wert това
не струва и пукнат грош)
груб-bäurisch adj., borstigadj., brutal adj., derb
adj., drastisch adj., gröblich adj. (~e
Beleidigung груба обида, grob adj. (~c
Hände груби ръце; ~ werden ставам груб;
in ~en Umrissen в груби линии, черти),
hagebüchen, hanebüchen, harsch, heftig
(дума), hemdsärmelig, herrisch, klobig,
klotzig, knorrig, knuffig, kotzengrab (за
човек), krumm, küppelhaft, lieblos,
lümmeihaft, massiv, pöbelhaft, puffig, rauh
(~e Hände грапави ръце ; ein -er Stein
недодялан камък; ~e Gegend планинска
неравна местност; aus dem Rauhen грубо
изработен), rüde, rustikal, sackgrob (като
хамалин), saugrob (като хамалин) (~
werden нагрубявам някого като хамалин)
169
грък
(фам.), schroff, wüst
грубер-Grubber го, -s (сел.-ст.)
грубиян-Bauer m, -n(s), -n, Erzflegel m, Filz
m, es, -e, Flegel m, -s (пейор.), Grobian m,
-s, -e, Knebel in, -s, Knorr in, -en, -en,
Knorren m, -s, Knote in, -n, -n
rpyöiiHiuui-Bauerflegel in, Gemütsmensch m
(ирон.)
грубиянски-fläzig adj., flegelhaft adj., grob
adj: (e-n - anfahren нагрубявам нкг.)
грубиянство-Flegelhaftigkeit f
грубоват-deftig adj., rauhbeinig
грубоватост-Rauheit f, -, Barschheit f, -en
грубост-Brutalität f, -cn, Derbheit f, Grobheit
f, -en, Grobschlächtigkeit f, Lieblosigkeit f,
-en, Plumpheit f, -en, Pöbelhafligkeil f, -,
Rauheit f, -, Roheit f, -en, Saftigkeit f, -
(цветиста), Sottise f, -n
грубости-Deullichkeiten pl.
грудест-knollig
грудка-Knolle f, -n, Knollen m, -s,
Wurzelknollen m (коренова) (бот.)
грузннец-Grusinier m, -s
rpy3nncicu-grusinisch adj.
Грузия-Grusien n
грунд-Grund m, -(e)s, Grunde (техн.)
грундирам-grondieren Ir. (техн.)
груидировка-Älzgrund m (на плоча за
гравиране) (изк.)
rpyn-Grupp in, -s (търг.)
rpyna-Backschaft f, -en (работна) (unsere
Backschaft hat viele Strafen нашата
работна група има много наказания, Chor
in, -(e)s, Chorus in, -se, Denomination f
(религиозна), Gruppe f, -n, Kameradschaft
f, -en (другарска), Korporalschaft f, -en (във
взвод), Kreis m, -es, -е (обществена),
Laienkunstgruppe f (за художествена
самодейност), Mannschaft f, -en,
Mitlautfolge Г (съгласни), Riege f, -n
(гимнастическа) (спорт.), Rudel n, -s (ein
ganzes ~ Kinder цяла сюрия деца), Schar
f, -en, Schub m, -s, -e (mit dem erstem
-hineinkommen влизам c първата група),
Triebwerk n (витломоторна) (техн.), Trupp
m, “Sj -s
rpyne-Schleifer ro, -s (орнамент) (муз.)
групето-Doppelschlag m (муз.)
групирам (ce)-gruppieren Ir. refl.
групирам ce-assoziieren tr. refl.
rpynupaue-Gruppierung f, -en,
Mannschaftsaufstellung f
групировка-Gruppierung f, -en
групичка-Schwarmfähnlein n (от
фанатизирани сектанти)фанатик-
Schwanngeist m
групов-gruppenweise adj.
грулово-gruppenweise adv.
rpyx-hölzern (звук)
грухане-Gcgrunze f, -s
грухтене-Gegrunzc f, -s
грухтя-grunzen intr. h tr.
грухчо-Grunzer m, -s (шег.)
гръб-Ast m, -cs, ч-c (c-n ~ haben гърбат съм ;
sich D e-n ~ lachen превивам се от смях)
(разг.), Buckel m, -s, Eselsrückcn m (на
магаре), Fußspann го (находилото) (anат.),
Hucke f, -n, Katzenbuckel m (котешки,
гимнастическа фигура) (спорт.), Rücken
m, -s (на нос, книга) (e-m im - sitzen
седнал съм зад някого ; c-m den — kehren
обръщам на някого гръб; dem Feinde den
- zeigen обръщам гръб на неприятеля; с-
n brieten - haben имам широк гръб; den -
steif halten не се чупя ; c-m den - steifen
подкрепям някого; e-n krummen - machen
чупя си гърба ; dir juckt wohl der - ? май,
че е сърби гърбът за бой), Rückseite f
гръбен-dorsal adj.
гръбнак-Rückgral n (der Plan ist das - unserer
Wirtschaft планът е гръбнакът на
стопанстово ни ; kein - haben
безгръбначен съм)
гръбначен-spinal (-е Kindcrlähmnung детски
паралич), vertebral
гръбначиомозъчеп-zcrebrospinal
гръд-Brust f, Brüste, Büste f, -n (женска),
Busen m, -s, Schneebrust f (снежнобяла),
Brustkorb ro, -s, -re
гръден-Lungen.., lungen..
гръдоболеи-brustkrank adj.
грък-Gricchc m, -n
гръклян
170
гръклян-Griebs m, -es, -е (разг.), Gurgel f, -n,
Kehle f, -n
гръм-Donner m, -s (~ und Blitz гръм и
светкавица), Donnerschlag m, Lachsalve f
(от смехове), Schlag m, -es, -re (kalter ~
гръм, които не причинява пожар ; die
Nachricht war ein ~ ins Kontor тази новина
дойде като гръм от ясно небе)
гръмва-knallen intr. h. (за пушка), los/gehen
intr.
гръмвам-abbrennen* tr., abfetten tr. (c пушка),
aufrauschen intr. h./s. (музика, оркестър,
аплодисменти) (прен.), knallen tr., los/
brennen tr., platzen intr. h. (c трясък),
schlagen intr. h. s. (за пушка) (schlagende
Wetter рудничен газ)
гръмко-hellauf
гръмовержец-Donnerer m, -s (мит.)
гръмоглассн-brcitmäuiig adj.
гръмоносеп-fulminant adj.
гръмоотвод-Ablciler m, -s, -, Blitzableiter m,
Wctlcrstange f
гръмопредпазител-Blilzschutz m (en.)
гръмотевмца-Donncr m, -s (der ~ rollt
гръмотевицата буботи), Donnerschlag m,
Gedonner n, -s, Kracher m, -s, Schlag m, -
cs, -re (kalter ~ гръм, който не причинява
пожар ; die Nachricht war ein - ins Kontor
тази новина дойде като гръм от ясно небе)
гръмотрън-Hauhechcl Г (бот.), Stachelkraut п
(бот.)
гръмък-laut (смях)
гръичпр-Drehcr ш, -s, Töpfer ш, -s
грънчартща-Töpferei f, -en
гръичарство-Töpferei f, -cn
гръцки-griechisch adj.
гръцмул-Gurgcl f, -n (разг.), Kehle f, -n
грядущн-kommcnd
грях-Böse n, -ш, Erbsünde f (наследствен,
първороден) (библ.), Fehl m, -s, Laßsünde
f, -n (простим) (църк.), Missetat f, -n,
Schuld f, -en (alle ~ räscht sich auf Erde за
всяка вина има възмездие; е-е schwere ~
begehen извършвам голямо
престъпление), Schwachheitssünde f
(малък, поради слабост на вярата),
Todsünde f (смъртен), Versündigung Г,
Sünde f, -n
гуанако-Guanako n, -s, -е (зоол.)
ryano-Guano m, -s
гуаяк-Franzoscnholz п (бот.), Guajakbaum in
(бот.)
губене-Scndfall m (на тона при предаване)
(рад.), Verhängung f, -сп(на форма от
внссне, за дрехи), Zeitvergeudung f (на
време)
губерка-Sacknadel Г
губериатор-Gouverneur m, -s, -с (рядко),
Resident ш, -en, -en, Statthalter т, -s
губериаторство-StaUhaIlerei f, -cn
губещ-Verlierer m, -s
губи ce-abgchen intr. s
губи ce-verlaufen intr. s. (die Spur verläuft im
Sande днрята се губи в пясъка)
губител-Verderber m, -s
губителство-Würgerci f, -cn
губя (ce)-verlicren* Ir. rcfl. (den Willen, die
Lust ~ изгубвам воля, желание), rammeln
intr. h. rcfl. (едно в друго), vcrlorengehen“
intr. s.
губя-irrewcrden* intr. s. (an c-m) (вяра в
някого), mucken intr. h. (самообладание)
(die Sache muckt, es muckt mit der Sache
работата е еиек, закучва се; nicht gemuckt
! млъкни !), tändeln intr. h. (времето си),
verbummeln tr. (поради разсеяност),
verhängen tr. refl. (форма от увисване) (edr
Anzug hat sich verhängt костюмът c
норвиснал), verplappern refl. (времето си
в приказки) (разг.), versitzen* tr. (Zeit ~
губя времето си в стоене), verspielen intr.
h. (du hast verspielt ! ти загуби !),
verstehen* tr. (s-e Zeit губя времето си в
стоене) (разг.)
гувернантка-Воппе f, -п, Kinderfräulein п
гугая-schmälen intr. h. (auf е-п, etw.) (някого)
гугкам-turteln intr. h.
iyraa-Gugel f, -n, Kapuze f, -n, Kogel f, -n
(старинна), Kugel f, -n
гугука-rucksen intr. h. (за гълъб)
гугукам-angirren tr. refl. (hkm.) (sie girrten sich
an гугукаха си), flöten intr. h tr., girren intr.
171
гъботворки
h, gurren intr. h
гугукане-Gegirre n, -s
гугутка-Türkentaube f (дворна)
гузеи-schuldbelaclen
гузност-Schuldbewußtsein n
гука-rucksen inlr. h. (за гълъб)
гукам-girren intr. h, gurren intr. h, haulen intr.
h. (за птици в любовен период), krähen
intr. h. (за бебе), turteln intr. h.
ryjiaü-Schlemmerei f, Gelage n, -s
гулаш-Gulasch n, m, -s (готв.)
гулдеи-Florin m, -s, -e/-s, Gulden m, -s (ист.)
гулеш-l.Grundel f, -n (бог.) 2.Schmerle f, -n
(зоол.), Schmerling m, -s, -е (зоол.)
гулия-Topinambur m, -s, -e
гуляджимство-Schmauserei f, -en
гуляджия-Schlcmmcr m, -s
гуляепе-GcschwcIge n, -s, Kneiperei f, Völlerei
f,-
гуляй-Gelage n, -s, Geschweige n, -s, Kneipe
f, -n (на студенти), Kommers m, -es, -е (на
студенти по особен случай), Meistcressen
п, Pichelei f, -сп, Sauferei f, -en, Sauser m,
-s, Schlamp m, -es, -е (разг.), Schmaus m, -
es, -e, Schmauserei f, -en, Trinkgelage n,
Zecherei f, -en, Zechgelage n, -s
гуляйджннскн-sclilemmerisch
гуляйджия-Bachusbruder m, Bummler m, -s,
Kalandsbruder m, Kneipbruder m,
Schwärmer m, -s, Schwelger m, -, -Zecher
m, -s
■уляя-ЬесЬсгп intr.h, durchzcchen intr. h trnb.,
hofieren intr. h. (e-m), kneipen itr. h., lumpen
intr., picheln intr. h., pokulieren intr. h.,
schlampampen intr. h. (разг.), schlemmen
intr. h., schmausen intr. h. tr., schwelgen intr.
h., schwiemeln inlr. h. s., seidein intr. h.
(разг.), zechen inlr. h.
гума-l.Gummi m, -s 2,Gummireifen m (автом.)
3.Radiergummi m (за молив), Tintengummi
m (замастило), Autoreifen m (за
автомобил)
ryMir-Gummieiastikura n
гумигут-Gummigult n
гумирам-gummieren Ir., kautschutiercn Ir.
гумнсмоли-Gummiharze pl. (техн.)
гумно-Drcschboden m
гумоза-Gummifluß m (бот.)
гурбет-Fremde f (нар.)
гургулнца-Frauentaube f (зоол.), Turteltaube
f (зоол.)
гургулнца-смехурка-Lachtaube f (зоол.)
гурдо-Riet n, -es, -е (текст.)
гурел-Augenbutter f, Butter f, Käse m, -s, -
густатор-Vrtkoster m, -s, -
гутаперча-Guttapercha f
гутатор-Pipette f, -n (мед.), Tropfenzähler m
гуша ce-beuteln intr. h refl., drucken rcfl.,
schmiegen tr. refl. (sich A an e-n, etw. A)
(sich in die Ecke ~ сгушвам се в ъгъла)
гуша-Druse f, -n, Gurgel f, -n (разг.), Kropf m,
-es, -гс (мед.)
гушав-kröpfig, kropfig
гушевица-Hühnerbiß m (бот.)
гушест-kröpfig, kropfig
гущер-Drache m, -n (хвъркат) (зоол.),
Eidechse f, -n, Ringelcchse f (змиевиден)
(зоол.)
гущерн-Echscn pl. (зоол.)
гьба-l. Schwamm m, -s, -5-c (den - ausdrücken
изстисквам сюнгера ; mit dem - etw.
abwischen изтривам нещо c 1ъбата ; ~
darüber 1 ни дума повече за това !).
Badeschwamm m (за баня) 2.Bauchpilz m
(пърхутка) (бот.), Fungus m (бот.), Giftpilz
m (отровна), Kicherling m, -s, -е (ядлива)
(бот.), Lohblüte f, Pilz m, -cs, -c (madiger ~
червива гъба ; in die ~c gehen отивам за
гъби, пропадам в дън-земя) (бог.), Spongic
Г,-п
гъбар-Buchcsche f
гъбест-spongiös, schwammig, porös
1ъбичка-1.Schwamm m, -s, -re (за наквасванс
на пощенски марки), Schwammnäpfchen
п (за бюро, за мокрене при лепене)
2.Schwimmer m, -s (коркова)
гъбички-1.Kahmhefe Г (плесенни) (бот.)
2.Soor m, -s, -е (в устата) (мед.)
гьбообразеп-pilzig
гьбоподобеи-pilzig
гъботворка-Großkopf m (бот.)
^6oTBopKii-Trägspinncr pl. (зоол.)
гъбясвам
172
гъбясвам-kahmen inlr. h.
гьвкав-aalglat adj., berührigadj., biegsam adj.,
bildsam adj., elastisch adj., flexibel adj.,
gcfügigi adj., gelenkig adj., gertenschlank
adj., geschmeidig adj., grazil adj., kregel,
schmeidig, schmiegsam (ein -er Charakter
мек характер), schwank, vcrsatil
гъвкавост-Bicgsamkcit f, Elastizität f,
Gefügigkeit f, Gelenkigkeit f,
Geschmeidigkeit f, Plastizität f, -,
Schmiegsamkeit f, -
гьга-Schwibbogen m (готическа островърха)
1Ъ1лица-КогпкаГсг m (зоол.), Komwurm m
(зоол.)
rbiTieue-Genäsel n, -s
гьгрпца-Galandcr in, -s (житна) (зоол.)
гьдел-Kitzcl m, -s
n>/tejiitB-kitz(c)Iig
гьдсливост-Kitzligkcil f
гьделнчкам-ЬскШсгп tr. (биол.), kitzeln Ir.,
kribbeln tr., schmeicheln inlr. h.
(честолюбието) (c-m) (sich geschmeichelt
fühlen, daß., чувствам се поласкан, че.. ;
mit c-m ~ галя някого)
iT>/icjiii4Kai!e-Gaumenkilzcl m (на апегита)
гъделичкащ-кгаЬЬ(е)^, schmeichelnd
(честолюбието)
гъдличкам-krabbcln intr. h.
гъдулар-Picdlcr m, -s
гьдулка-Brettncdcl f, Fiedel f, -n (разг.)
гъз-Arsch m, -(c)s, -е (вулг.)
гькам-gackscn intr. h (прен.)
гьквам-muckcn intr. h. (die Sache muckt, cs
muckt mit der Sache работата е еиек,
закучва се; nicht gemuckt! млъкни !)
1ъл-к1иск (при пиене)
гълбнна-Bauch m, -(e)s, Bauche, Grund m, -
(c)s, Gründe (поет.)
гьлголя-gurgeln inlr. h
гьлта-корреп intr. h. (въздух)
гьлтам-arzncien intr. h. (церове) (остар.),
fressen* rell. (ich werde dich nicht - няма
да те глъ тна), herunterbringen* tr. (разг.),
hinschluckcn tr., hinterbringen* tr. (erkennte
k-n Bissen hinlcrbringen той не можеше да
глътне залък), hinteressen* tr.,
hintcrschlucken tr., kröpfen tr., schlingen*
tr. (sieh voll ~ на л an вам се), schlucken tr.
inlr. h. (er hat viel ~ müssen много нещо
трябва да преглътне; Geld - гълта пари ;
den Gewinn - лепвам печалбата),
verlangen* refl. (въздух), würgen tr. (едва)
гълта iie-Hintcrbringungf, Luflschnappcn п (на
въздух)
гьлтач-Degenschluckcr m (на ножове),
Feuerfresser m (на огън), Schlundkopf m
(анат,). Schlundröhre f (анат.)
гълтеннца-Gclbsucht f (мед.)
гълтеничав-gclbsüchlig adj.
гьлча-angießen* tr., anmurren tr. (нкм.) (разг.),
anschnarren tr., anwetlcm tr. (разг.), bullem
inlr., kollern intr. h. s., polstern intr. h.
(шумно) (der Wagen polstert über die
Brücke колата трополи през моста ; ins
Zimmer ~ втурвам се c тропот в стаята ;
auf dem Boden polstert cs на тавана
трополят духове), schellen* tr. inlr. h. (auf
e-n, elw. — ругая някого, нещо; mit c-m ~
карам се c някого ; über elw. А - гълча за
нещо), tadeln tr. (c-n wegen elw.) (an allem
etw. zu ~ finden все ще намеря някакъв
недостатък), zanken inlr. h. rcfl., zetern inlr.
h. (за помощ)
гълчене-Сскс1Г(е) n, -s, Geschimpf(c) n, -s,
Gezanke n, -s, Gezeter n, -s, Polserei f, -cn
гълъб-Taube f, -n, Tauber m, -s (мъжки)
гълъбар-Taubcnzüchtcr m
rurb6apiiiiK-Sciilag m, -cs, fe, Taubcnschlag
m (hier geht’s zu wie in e-m ~ ! тук е цял
хан !)
гьлъби-Taubenpaar n (двойка- гълъб и
гълъбица) ■
гълъбнца-Täubin f, -nen, Taube f, -n
гъмжа-kribbeln intr. h. (im Ameisenhaufen
kribbelt und krabbelt es в мравуянка 1ъмжи
от мравки ; auf dem Jahrmarkt kribbelt cs
von Menschen на панаира гъмжи от хора),
schwärmen intr. h., wiebeln inlr. h.
гъмжащ-wuselig, wusselig
гъмжи-wimmeln intr. h. (Platz wimmelt von
Menschen площадът гъмжи ог хора)
гьмжило-Getrieb en, -s, Getreibc n, -s,
173
гърмящ
Gewimmel n, -s, Gewühl n, -(c)s, Heer n, -
cs, -e, Kribskrabs m, Schwarm m, -s, *e (ein
- von Anbetern куп обожатели ; ein ~
kleiner Kinder сюрия деца)
гьика-l.Beuge f 2.Bodenfalte Г (на земята),
Bodenwelle f (на терен) (геогр.) 3.Bruch
in, -(c)s, Brüche 4.Deckfalte f (от нагъване
на земната повърхност) (геол.) 5.Faltc f, -
n (in ~en legen нагъвам), Faltung f, -en
6.Flocke f, -n (образувана при тенане на
плат) (текст.) 7.Furchc f, -п (die ~п der Hand
гънките на ръката) 8.Hirnwindung f
(мозъчна) (анат.) 9. Kniff m, -s, -е (на плат)
lO.Krürnpel f, -п (от смачкване)
11 .Krumpcl f, -п (от смачкване)
^p6an-bucklig adj., höckerig
гърбат-bucklig adj., höckerig
гърбач-Geißclrute f, Knute f, -n, Schlinge f, -n
(бог.)
гьрбнна-Buckcl m, -s, Hucke f, -n, Ranzen in,
-s. Reif n, -es, -c (bei c-m noch clw. im -
haben не съм си разчистил сметки гс с
някого напълно)
n>p6ima-Asl in, -cs, -те (c-n ~ haben 1ърбат
съм ; sich D c-n - lachen превивам сс от
смях) (разг.), Buckel m, -s, Höcker m, -s
(на камила, забу и др.), Knaß in, -es, -c,
Knast m, -cs, -e, Kresse f, -n (бот.),
Pfefferkraul n (широколистна) (бог.),
Rücken m, -s (иа земен пласт), Verdruß in,
-sscs, -üsse
гьрбкще-Landrückcn n (геогр.)
гърбонлупка-Rückenschwimmer m (зоол.)
п»рбушко-Кгиттс(г) m, -n
гърбя ce-buckcln intr. h
гъртря-gurgeln intr. h, kaudem intr. h. (за
пуяк)
Пфда-Brust f, Brüste (flache - плоски 1ърди),
Mainmc f, -n
гърдест-busig adj., vollbrüstigl
гърди-Brusl f, Brüste (e-n an s-c ~ zeihen
притискам нкг. o гърдите си; an ~ stehen
изправени гърди срещу гърди),
Brustkasten m (разг.), Busen m, -s,
Gänsebrust f (иа гъска) (готв.), Hühnerbrust
f (птичи, от рахит) (мед.)
гьркння-Griechin f, -neu
гъркомаиия-Grakomanic f
гъркофил-РИПЬсПспе m, -n, -n
^pneu-guttural adj. (грам.), kehlig (език, звук,
диалект)
гьрличе-Bccrmeldc f (бот.), Schminkbccre f
(бот.)
гърло-Gurgel f, -n, Hals m, -es, -re (e-n
schlimmen Hals haben, der Hals tut mir weh
боли ме гърлото), Kanal ni, -s, те (шсг.),
Kehle f, -n (mich schmerzt die Kehle боли
ме гърлото ; aus voller Kehle schreien
крещя c вее гърло ; immer e-c trockene
Kehle haben все ми е пресъхнало гърлото),
Krater m, -s, Rachen m, -s (c-m den - stopfen
натъпквам на някого 1ърлото ; halt den -!
събиран си устата !), Schachteinfahrt (на
рудник) (мин.), Schlund m, -cs, -re, Tubus
m, -ben (на стъклен съд)
гьрля-апhäufeln tr. (картофи, тютюн) (mit
Erde - заравям) (ссл.-стои.), aufhäufcln tr.
(тютюн), behäufeln tr. rcfl., häufeln tr.
(тютюн)
гърмеж-Вüchscnknall m, Detonation f, -cn,
Mündungsfeuer f (дулсн), Schuß m, -sscs,
-rssc (e-n ~ abfeuern, tun давам изстрел ;
ein blinder - изстрел c халостни патрони
; ein - ins Schwarze удар в целта; weil vom
- sein вън от опасност съм; auf den ersten
- trcITcn улучвам при първия изстрел)
1ърмсжи-Оскпа11с n, pl., Kanonendonner ш
(тоиовни) (воеи.), Schießerei f, -cn
гьрмеие-Krachcn m, -s
гърми (ce)-knallen intr. h.
гьрмн-donncrn imp. intr. h (es donnert гърми;
das Geschütz donnert оръдието (ърми),
knallcrn intr., rollen intr. h. (der Donner rollt
гръмотевицата тът не), schmettern intr. h.
(тромпет)
1ърмоля-гиттс1п intr. h. s.
гьрми-ballcm intr. h (непрекъснато), blaffen
intr. h, buchsen tr. (разг.), krachen intr, h.
(die Kanonen krachten оръдията гърмяха)
гьрмящ-rollcnd (-e Sec разбунено море ; ~c
Wagen движещи сс коли ; das -е Matcriel
подвижен състав)
гърне
174
гърне-Hafen m, -s, Pfanne f, -n (леярско),
Schalldämpfer m (ауспуфно) (техн.), Topf
m, -es, те (e-n ~ ansetzen слагам
тенджерата на огъня ; ein ~ КаГГее кана
кафе; den ~ anbrennen lassen оставям да
загори ; jeder ~ findet s-n Deckel за всяко
момиче- мъж)
Гърция-Griechenland п
гьрч-Gefaßkrampf m (съдов) (мед.), Krampf
m, -s, -те, Krampus m, -ses, -se,
Verkrampfung f, -en
гърча ce-krümmcn tr. refl. (sich vor Schmerzen
krümmen гърча се от болка), winden tr refl.
(змиорка, змия, бръшлян) (sich vor
Schmerzen winden гърча се от болка; sich
wie ein Aal winden гърча се като змиорка),
zusammenkrümmen refl.
гьрчеие-Krümmung f, -en, Zuckung f, -en
гърчея ce-griccheln intr. h
гъсар-Gänschirt m
rbcapiniK-Gänsestall m
гъсеница-l.Raupe f, -n (на танк) (техн.)
2.Raupenkette f
гьсеиици-Wurm m, -s, -rer (като
общоупотребителио име)
гьсепичав-raupig
гъска-Gans f, Gänse (dumme ~ тъпа гьска-за
жена), Hagelgans f (дива) (зоол.),
Ringelgans f (черна пръстенчата) (зоол.),
Saatgans f (посевна) (зоол.), Spickgans f
(пушена)
гьсок-Gänserich m, -s, -e, Ganter m, -s
гъст-buschig adj., dichtgedrängt adj., dickadj.
(~cs Blut гъста кръв; ~er werden сгъстявам
се, съсирвам се), eng adj., gedrängt adj.
pari., konsistent, sämig (сос, сипа) (etw. ~
einkochen сварявам нещо, докато се
свари), scherflüssig, seimen, seimicht, steif
(каша), voll (~es Haar гъста коса),
zägflüssig
гьстак-Dickicht n, -(e)s, -e, Dickung f, -en,
Reisig n, -s, -, Reisigholz n, Wildnis f, -se
гьсталак-Binsicht n, -(e)s, -е (от тръстика),
Dickicht n, -(e)s, -e, Dickung f, -en, Gestrüpp
n, -(c)s, -е (непроходим), Knacks m, -es, -
e, Reisig n, -s, Reisigholz n, Röhricht n, -
s, -е (тръстиков)
гьстичък-dickiich adj.
гъстомер-Dichtigkeitmesser m
гъстота-l. Bevölkerungsdichte f (на
населението) 2.Densität f, -cn (хим.)
3.Dichte f, -n, Dicke f, -n, Zähigkeit f, -
гьстотечси-zägflüssig, zäh
гьшарка-Gänsckresse f (бот.)
гьозум-Krauseminze f (бот.)
гьои-Bodenledcr n, Kernleder n (здрав),
Pfundlcdcr n, Sohlenleder n, Vacheleder n
(тънък)
гьотев-goethisch adj.
гьотевски-goethisch adj.
noiic-Gösch f, -cn; m, -es, -е (мор.)
поле-Kanonenkugel f, Kugel f, -n, Koffer m, -
s
пом-Bulgc f, -n
поме-Ansitz m, -es, -е (лов.), Aufliütlc f, -n
(лов.), Krähcnhülle f, Kur f, -en (за зайци),
Rabenhültc f (лов.)
порултаджия-Radaumacher in
Д
да-Ja n, -s, - (За съгласие) (e-e Frage mit Ja
beantworten отговарям на въпрос c да),
wenn (в оптативни изречения) (wenn er
doch käme ! ex, да дойде !), zu (c Infinitiv)
(ich beeile mich, Ihnen Glück zu wünschen
бързам да ви пожелая щастие; zu kommen
versprechen обещавам да дойда; mich zu
belügen ! мене да излъжеш !), doch
дава-spielen intr. 11.(отсенки) (за багри) (dieser
Stoff spielt ins Grünliche тоя плат бие на
зелено), überschlagen* intr. s. (превес)
даван-los
давам ce-hergeben* tr, refl. (sich zu etw.) (на
разположение), plagen tr. refl. (много труд)
(er plagt sich redlich mit dem Jungen той
175
давам се
полага големи усилия за момчето),
aufsetzen tr. (вид изражение) (ein anderes
Gesicht — приемам друго изражение,
давам си друг вид), abgeben* tr. refl.
(писмо, подарък-den ante! bei der
Garderobe ...), ablegen tr. refl. (сметка,
признание, отчет), abstatten tr., abtakcln tr.
(оставката си), abwerfen* tr. (печалба,
облага, лихва) (diese Arbeit wirft wenig ab
гази работа не е доходна), abwimmeln tr.
(пътя нкм), ankurbeln tr. (тласък) (die
Wirtschaft ~ раздвижвам стопанството)
(прен.), ansingen* intr. h. (тон), ansteuem
tr. (направление към нщ.) (e-n Hafen ~
отправям кораб към пристанище ; den
Leuchtlunn - вземам, държа посока към
фара) (мор.), an weisen* tr. (наставления,
напътствия, указания, инструкции),
anzahlen tr. (капаро), aufdrehen intr. h.
(скорост, газ, нара), aufführen Ir.
(доказателства), aufklopfen intr. h. (сигнал
за започване) (der Kapellmeister klopft auf
капслмаисторът почуква за започване)
(муз.), aufkommen* intr. s. (обезщетение)
(за нщ.), auflauschcn intr. h. (ухо),
aufmachcn tr. (вид) (на стока) (разг.),
aufmöbcln tr. refl. (сили нкм.), aufprägen
tr. (отпечатък на нщ.) (c-m Werk den
Stempel seines Geistes - налагам на
творение отпечатъка на духа си),
aulpressen tr. (отпечатък на нщ.) (e-m Werk
den Stempel seines Geistes ~ налагам на
творение отпечатъка на духа си),
aufschwänzcn tr. (подтик) (прен.),
ausblasen* tr. (форма на стъклото чрез
духаие) (техн., bankctticrcn intr. h (банкет),
banketlieren intr. h (угощение), baronisieren
tr. (баронска титла) (ист.), behausen Ir.
(подслон), beislcllen tr. (на разположение),
belangen tr. (под съд) (юр.), bescheiden*^,
(отговор) (e-n abschlägig bescheiden давам
нкм.отрицателен отговор), bieten* tr. refl.
(ich biete ihm mein Trost предлагам, давам
му утехата си), bringen* tr., einlegcn tr. (c¬
ii Gang beim Essen ~ давам допълнително
блюдо при ядене), ergeben* tr. (das Feld
ergibt eine reiche Ernte нивата дава богата
реколта), ermächtigen tr. (право), formen
tr. refl. (форма), geben* tr. (Gas—завам газ;
Kontra ~ възразявам, контрирам; sich D
Mühe ~ давам си труд; e-m recht - давам
нкм. право, намирам, че е прав; Unterricht
~ давам уроци; der Ofen gibt viel Wärme
печката дава много топлина; die Kerze gibt
schlechtes Licht свещта дава лоша
светлина; ein Mensch, der etwas auf sich
gibt човек, конто държи на достойнството
си; ich kann es nicht so von mir ~ не мога
да се изразя добре; ctw. gibt zu denken нщ.
ни кара да си помислим), gewähren tr. (е-
m Obdach ~ давам нкм. подслон),
herausgeben* tr. (продукти, припаси),
herbergen tr. (подслон, квартира),
hercinwinken tr. (ма някого знак да влезе),
hergeben* tr. refl. (gib’s mal her я го дай),
henücken tr., hingeben * tr. refl. (милостиня,
живота си), pumpen tr. (e-m ctw.) (на
някого нещо на вяра), quittieren Ir.
(разписка) (er quittierte mir die Rechnung
той ми даде разписка, че е получил
сумата), reichen tr. (c-m Kranken das
Abendbrot-давам вечерята на болен; die
Wange zum Kusse поднасям бузата си за
целувка ; dem Säugling die Brust ~ давам
на кърмачето да суче; c-m nicht das Wasser
- können не мога да обърна чехъла па
някого), remunerieren tr. (като
възнафаждснис), rczepticrcn tr. (рецепта),
säugen tr. (на дете да смуче), salarieren tr.
(заплата), schlacken intr. h. (шлака)
(метал.), schlampen intr. h. (нсскопосна
работа) (alles schlampt an ihm всичко виси
отнето) (фам.), schmieren tr. (на партньора
си голяма карта при взятки) (карт.),
schrumpfen intr. h. s. refl. (фира) (der Apfel,
das Tuch schrumpft ябълката се спарушва,
сукното се свива ; das Geld. Kapital
schrumpft парите се топят, капиталът
намалява), schütten tr. (добив), schwören
intr. h. (клетва), signalisieren intr. h. tr.
(сигнал), signalisieren intr. h. tr. (сигнал),
spenden tr. (Beifall - ръкопляскал« ; den
давам
176
Segen ~ благословя), stärken 1г. rcfl. (сила)
(die Arbeit stärkt die Glieder работата
засилва крайниците ; sich mit Speise und
Trank - подкрепям се c ядене и пиене),
starten tr. (знак да започне), stellen tr. геП.
(на разположение), tragen* tr. (плод,
зърно, за дърво, нива)
давам-tun* tr. (резултат) (das tut’s това ще
подейства, ще има ефект; was tul’s ? какво
пречи ?), überarbeiten intr. h.
(свръхнормсна работа) (разг.), überlassen*
tr. (c-m etw.) (е-т ctw. freiwillig ~
отслъивам нещо на някого доброволно),
validieren tr. (валидност на нещо),
verabfolgen tr. (ctw. an e-n ~ lassen
нареждам на някого да се предаде на
някого), veranlassen tr. (e-n zu etw.) (на
някого повод) (die Gründe, die mich dazu
~ причините, които ме карат да направя
това; ich sehe mich veranlaßt zu.. виждам
се принуден да ..), verbilden tr.
(неправилна насока), verborgen tr. (на
заем), vermieten tr. геП. (под наем) (Zimmer
zu ~ дава се стая йод наем), vermitteln tr.
(ein getreues Bild der Vorgänge ~ давам
вярна картина на събитията), verpachten
tr. (под наем), versprechen* tr. (sich e-m,
mit e-m) (думата си на някого),
vorausgeben* intr. s. (аванс) (спорт.),
vorgeben* tr. (аванс), weggeben* tr.
(другаде, за да cc облекча) (sein Kind in c¬
e Pension - давам детето си на пансион),
wiedergutmachen tr. (възмездие за
провинение, простъпка), wiedervergelten*
tr. (възмездие), winken intr. h. (e-m) (знак
c ръка, пръст, глава, очи, кърпичка) (dem
Kellner winken давам знак на келнера да
дойде), winken tr. (e-n zu sich) (знак)
(Stillschweigen winken давам знак за
мълчание), zeitigen tr. (Früchte zeitigen
давам плодове), zeugen intr. h. (von etw.,
für, gegen e-n) (показания за нещо, за,
против някого), zünden intr. h. (e-m) (на
някого да разбере), zubultem intr. h. (от
джоба си) (разг.), zugestehen* tr. (e-m etw.)
(право на някого), zulassen* tr. (e-n zu etw.)
(достъп на някого за нещо) (e-n zur
Prüfung zulassen давам достъп на някого
до изпит), zumessen* tr. (e-m etw.)
(припадащото се), Zurückschlagen* intr. s.
(auf etw. А) (услонения, отражение, за
болест) (die Krankheit schlägt auf die Lunge
. zurück болестта дава усложнения в белия
дроб) (мед.), Zusagen tr. (e-m etw.)
(обещание на някого), zuschießen* tr.
(допълнително) (разг.), Zuschlägen* tr. (с-
m etw.) (на търг), zuteilen tr. (e-m etw.)
(като наряд), zuteilen tr. (e-m etw.) (работа,
задача, роля)
даван-rezeplfrei (без рецепта)
давапе-1 .Abgabe f, -n 2. Applikation f, -en (на
лечебно средство) 3.Auftragserteilung f (на
поръчка) (търг.) 4.Bereitstellung f (на
разположение) S.Einbürgcrung f, -en (на
поданство) 6.Eingabe f, -n (книж.)
7. Lieferung f, -en, Stärkung f (на сила)
8. Überlassung f
даващ-sch atlenspandend (сянка), tonangebend
(тон)
давление-Druck m (auf A), Gewissenzwang m
(морално), Zwang m, -es, -
давност-Veijährung f (etw. ist verjährt нещо
има давност)
давя-ersticken tr. (das Unkraut erstickt die
Saatpflanzen плевелите давят посевите),
ertränken tr., erwürgen tr. (душа),
beklemmen tr.
давя ce-ertrinken* intr. s., vcrschlukken rcfl. (an
D), ersticken intr. s., würgen refl. (за
животни)
дадаизъм-Dadaismus m (лит.)
дадаиня-Zimt m, -s
даден-gegeben part. adj. (es ist mir nicht
gegeben, große Reden zu halten не ми е
дадено да държа големи речи), abgemacht
дадено-abgemacht!
AajenocT-Gegabcne(s) n, -п (мат.), Gegebenheit
f,-en
AaAeiiorro-Gegabene(s) n, -n
дажба-l.Dosis f, ..sen 2.Gabe f, -n (мед.)
3.Ration f,-en (die eiserne ~ неприкосновен
запас от храна), Verpflegungssatz m, -es,
177
далнобойпост
•i-e
дажденне-ZoIl m, -s, *e
даждие-Steuer f, -n (~n auferlegen налагам
данъци; die ~n senken наналявам данъци)
даже и-auch conj. (~ ein Kind mag das einsehen
дори и едно дете може да разбере това)
даже-ja (за усилване на казаното) (das
ersichere ja schwöre ich даже се кълна ;
Hunderte, ja Tausende стотици, даже
хиляди), sogar (ja - на това отгоре), selbst
да йре-Schel lentrommel f (муз.), Tamburin n, -
s, -e
дакел-Dachshund m, Dackel m, -s, Schliefer m,
-s (лов.), Teckel m, -s
дактил-Daklylus m, -ylen
дактилен-daklylisch
дактплоградия-Maschinenschrieben n
дактилоскопия-Daktyloskopie f
далавера-Massematten pl., Schiebung f, -en
(разг.), Schwindelgaschaft n (фам.),
ungcsauberes Geschäft, Machenschaft pl.
далак-MiIz f, -en
далдърма-Biegling m, -s, -c
далеко-fem adv. (von e-m - sein далеко съм
отнкг. jvonnah und-от близо и от далеко)
далекобоеи-wchtragcnd
далекобойиост-Tragwiete f
далекоглед-Augenglas n, Ausblickglas п,
Feldstecher m, Fernglas п, Fernrohr n, Kieker
го, -s, Krimstecher m
далекоглед-übersichtig, weitsichtig (мед.)
далекогледство-Femsicht f (рядко) (мед.),
Übersichtigkeit f, Weitsichtigkeit f, - (мед.)
далекоизточен-fernöstlich adj.
далекомер-Entfemungsmesscr m, Telemeter n,
-s
далеконис-DruckteIcgraph m
далекопровод-Fernleilung f (ел.),
Überlandleitung f (ел.),
Hochspanungsieitung f, -en
далеч-fem adv. (-von der Heimat далеч от
родината), himmelwert, spät (в бъдещето)
(in -en Zeiten в бъдещи времена, в
далечно бъдеще), weg (weit - von der
Straße далеч от улицата ; die Hände -
ръцете далеч), weit (ein weiter Weg
далечен път ; ein weiter Abstand далечно
разстояние ; e-e weite Reise далечно
пътуване ; 2,Meilen weit далеч 2 мили ;
sich weit vom Schuß halten държа се далеч
от нещо; wir haben nicht weit nach Hause
не е далеч от къщи; es weit kommen lassen
оставям нещата да отидат далеч), weitab
(оттук, оттам), weitaus (за усилване),
weltverloren (от света)
далече-weit, fem(e) (der Sommer war noch fern
лятото беше далече ; bei weitem nicht
далече не ; etw. steht mir fern далече съм
от нещо ; weit kommen отивам далече)
далечен-dumpf adj., entfernt adj. pari, adv.,
entlegen adj., fern adj. (der Feme Osten
далечният изток; in -en Zeiten в далечното
минало), fernliegend adj., grau adj.,
himmelwert, hoch (hoch oben im Norden в
далечния север), weit (ein weiter Weg
далечен път ; ein weiter Abstand далечно
разстояние ; e-e weite Reise далечно
пътуване ; 2 Meilen weil далеч 2 мили ;
sich weit vom Schuß halten държа се далеч
от нещо; wir haben nicht weit nach Hause
не е далеч от къщи; es weit kommen lassen
оставям нещата да отидат далеч),
weitcrläufig (роднина) (sie sind weitläufig
miteinander verwandt тс са далечни
роднини), weltenfern, weltfern
(извънредно)
далечина-Erdenfeme f (много голяма), Feme
f, -n (das steht noch in weiter ~ това е още
много далече), Sichtweite f (на видимост),
Sichtweite f(Ha видимост), Weite f, -n (die
Weite des Weges далечината на пътя),
Weile n, -n, -, Entfernung f, -en
далечност-Weite f, -n, Weitläufigkeit f, - (на
роднинство)
дали-wieweit (ich weiß nicht, wieweit er sich
irrt не зная, дали той (реши), ob (съюз)
далня-Dahlie f, -п (бот.), Georgine f, -n (бот.)
далматика-DaImatika f (църк.)
далматинец-Dalmatincr m, -s
Далмация-Dalmatien n
далнобоен-wciUragend (оръжие) (воен.)
далиобоиност-Wurfwcite f (воен.)
далновиден
178
AaAiioBiiAeii-weUbiickcnd, weitsichtig
далновидност-Weitblick m, Weitsichtigkeit f,
далтонизъм-Farbenblindhcit Г (мед.)
дама-Balldame f (в балетен тоалет), Dame f, -
n (die ~ spielen държа се като важна дама),
Damespiel n (игра), Edeldame f
(придворна), Ehrendame f (почетна,
придворна), Hofdame f (придворна),
HofTTräuIein n (придворна), Kammerdame
f (придворна), Königin f, -nen (карт.), Lady
f, -s, Modedame f, -n (следяща модата),
Mondäne f, -n (светска), Mühlef, -n (игра),
Püppchen n, -s (наконтена)
дамаджаиа-Ballon m, -s, -s, Glasballon m (за
киселина), Korbflasche f
Дамаск-Damaskus n
дамаска-Damast m, -es, -е (текст.)
дамачен-damastcn adj.
дамга-Brandmal n
дамгосвам-aufbrcnncn* tr. (c-n, e-m etw. ~),
brandmarken in, brennen* tr., einbrennen*
tr.
дамичка-Dämchcn n, -s (ирон.), Püppchen n,
-s (наконтена)
дамски-Damen-
дан-Zoll m, -s, -re, Tribut m, -s, -c (Tribut
entrichten отдавам дан)
дангалак-Flaps m, -es, -е (фам.), Kerl m, -s, -
е (ирон.), Lackel m, -s, Lümmel m, -s,
Lulatsch m, -es, -e, Range f, -n ; m, -n, -n,
Schlaks m, -es, -е (фам.), Bangel m, -s, -
дандаиня-Afrcnspektakel m, Bumbum m, -s,
Charivari n, -s, Eklat m, -s, Getöse n, -s,
Gewese n, -s, Hallo n, -s, -s (разг.), Klamauk
m, -s (mach doch nicht so viel Klamauck не
вдигай такава дандания за нищо), Klimbim
m, -s, Krach m, -s, -e (die Schüler machen
Krach учениците вдигат дандания),
Krawall m, -s, -e, Qualm m, -es (Qualm
machen вдигам дандания), Rabatz m, -es, -
, Rummel m, -s, - (ich mache den ~ nicht
mehr mit не ще се излъжа де се хвана пак
на хорото), Rummelei f, -еп, Spektakel m,
-s, Tamtam n, -s, -s, Trara n, -s, - (разг.),
Wesen n, -s, - (viel Wesens aus, mit, von e-
m, etw., um c-n, etw. machen вдигам голяма
дандания около, за някого, нещо),
Wirtschaft f, -еп, Zirkus in, -, -se (mach doch
ja k-n Zirkus я, не вдигай дандания) (разг.),
Geschrei п, -s, -
Дания-Dänemark п
данни-Anhalt m, -s, -е (defür habe ich k-n ~ за
това нщ. нямам данни), Arbcitsunterlagcn
pl., Befund m, -s, -е (констатирани) (nach
Befund според констатираните данни),
Bewerlungsunterlagcn p., Datum n,
Erhebung pl., Flugleistungcn pl.
(летателни), Material n, -s,
Materialiensammlung f, Personalien pl. (за
личност), Realien pl. (за науката),
Sportveranladung f (за спортист),
Tätigkeitsnachweis m (за работа),
Teilergebnis n (непълни), Angaben pl.
дано-lioffentlich, wenn (в оптативнн
изречения) (wenn er doch käme дано да
дойде)
дансниг-Dicle f, -n, Tanzfläche f
дантела-Gabelarbcit f (плезена на игленка),
Klöpperarbeit f (брюкселска), Knüofarbeil
f (вързана), Zwirnspitze f (от конци)
Дапцнг-Danzig n
данък-Abgaben pl., Abzug m, -(e)s, -re, Auflage
f, -n, Besitzstcucr f (върху имуществото),
Blutzoll m (кръвен), Brandsteuer f (за
пострадалите), Einkommensteuer f (върху
дохода), Erbsteuer f (върху наследство)
(икон.), Gebäudcstcucr f (върху сградите)
(шсон.), Gelall(e) п, -(e)s, -е (поземлен),
Last f, -cn, Schatz m, -es, -fe, Steuer f, -n
(~n auferlegen налагам данъци ; die ~n
senken намалявам данъци), Tribut m, -cs, -
e (e-n ~ aufcrlegcn налагам данък ; der
Mode den - zollen плащам данък на
модаг a), Zoll m
данъконлатец-Steucrkrafl f, Steuerzahler m,
-s
даиъцн-Schoß m, -osses, -osse
данъчен-Steuer-
дар-Gabe f, -n (e-e ~ Gottes дар божи),
Liebesgabe f, -n, Segen m, -s (das bringt ihm
~ това му носи благополучие ; der reiche
179
двадесетореп
-der Felder обилната жетва; auf s-e Arbeit
ruht kein ~ работата му не е благословена
; dabei ist kein - от това няма никаква
полза; е-ш zum - gereichen нося на някого
благодат), Spende f, -n (es gingen reiche ~n
ein постъпиха богати дарения),
Sprachfertigkyiu f, - (слово), Geschenk n, -
s, -e, Begabung f, -en (für)
дара-Тага f, -ren
дарак-Durchzug m, -(e)s, Durchzüge (за лен),
Feinhechel m (гъст, ситен), Hechel f, -n (за
лен, коноп), Hechelkamm m (техн.), Kratze
f, -n, Krempel f, -п (текст.),
Krempelmaschine f, Lumpenwolf m (за
парцали), Reißwolf m (техн.), Wolf m, -s,
-i-e
даракчинница-KrempcIwcrkstatt f, -f-en
даракчик-Krcmplcr m, -s
дарба-Bcgabung f, -en (ich habe keine
Begabung für Musik нямам музикална
дарба), Gabe f, -n (von der Natur mit guten
~n ausgestaltct надарен от природата c
големи дарби), Ingenium n, -s, -nien, Pfund
n, -s, -e (mit s-m -e wuchern използвам
разумно състоянието, таланта си ; sein -
vergraben заравям, погребвам таланта си),
Sehergabe f (пророческа), Talent n, -es, -е
(~ zu etw. haben имам талант, дарба за
нещо)
дарби-Geistesgaben pl. (духовни, умствени)
дарвииизьм-Darwimismus m
Дарданелите-Dardanellen pl.
дарен-bedacht adj.
дарение-Dotation f, -en, Schenkung f, Spende
f, -n (es gingen reiche -n ein постъпиха
богати дарения), Stiftung f, -cn, Weihe f, -
n (жертвено), Weihgabe f (на църква),
Zuwendung f, -en
дарптел-Erbaucr m, -s, Geber m, -s, Schenker
m, -s, Spender m, -s, Stifter m, -s
дармоед-Schlaraffe m, -n, -n
дармоедски-schlaraITisch (разг.)
дарование-Begabung f, -cn, Gabe f, -n
даровит-bcgabt adj. (für), talentiert
даром-uncntgcltlich, umsonst (безплатно)
дарохраиителпнца-ТаЬсгпакс! m, -s,
Weihbrotbehälter m, Ziborium n, -s, -icn
даря-beteilen tr., spenden tr. (Beifall -
ръкопляскам ; den Segen - благословя)
дарявам-bcscheiden* tr., dotieren tr., schenken
tr. (e-m etw.) (das habe ich geschenkt
bekommen това ми е подарък ; e-m Kind
das Leben ~ раждам дете; sie schenkte sich
ihm ganz тя му се отдаде изцяло; c-m s-e
Freundschaft-ставам приятел на някого),
segnen tr. refl. (полята, децата) (der Himmel
segne dich! небето да те благослови ! mit
Kindern reich gesegnet благословен c
много деца ; gesegneten Leibes, in
gesegneten Umständen бременна ;
gesegnete Mahlzeit! наздраве!), stiften tr.,
verleihen* tr., beschenken tr., begaben tr.
даряване-Vcrleihung f
даскал-Schuimeistcr m, Magister m, -s, -
даскалски-lehrcrhaft, lehrhaft,
schulmeisterlich
даскал mniia-Schulmcistcrci f
даскалък-Schulmcietcrei f
даскаля-doziercn intr. h, hofmeistern tr.,
meistern tr., schulmeistern tr.
дата-Datum n, -s, -ten, Eingangsoatum n (на
пристигане на стока) (търг.), Jahreszahl f,
Termin m, -s, -c (der letzte - крайният срок
; е-п - stellen определям срок, дата),
Verhandlungstermin m (на насрочено дело)
датив-Dativ m, -s, -ten, Wcmfall т (грам.)
датирам-daticrcn tr., nachdaticren tr. (c късна
дата) (cs datiert, stammt aus датира от)
датски-dänisch adj.
AaT4aiiiin-Dänc m, -n, -n
датчанка-Dänin f, -nen
дафииа-Lorbcer m, -s
дафиа-Kcltcrhals m (бот.)
дача-Datschc f, -n, Landhaus n, Landsitz m
два-zwei (zu zwei(cn) два по два; mit beiden
Händen c двете ръца)
двадесет-zwanzig, Zwanzig f, - (числото)
двадесети-zwanzigst
двадесетннка-Duodcz n, -es (псч.),
Zwanzigstel n, -s
двадесет ократен-zwanzigl'ach
двадесеторен-zwanzigfüch
двадесеторка
180
двадесеторка-Zwanzig f, - (за трамвай 20)
двадесетостеи-Ikosacder п, -s,
Zwanzigflach пег ш (мат.), Zwanzigflacher
m (мат.)
дваж-zweimal
двайсетте-zwangigcr (in den zwanziger Jahren
в двайсетте години, между 20 и 30 п)
двама-beide num. (cs kann beides geschehen
и едното и другото може да стане), zwei
(zweien Herren dienen служа на двама
господари ; zu zwei(cn) двама по двама),
zweit (zu zweit по двама)
двамата-beide num. (einer von beiden един от
двамата; alle beide и двамата; wir beiden
ние двамата; du hast unter beiden die Wahl
имаш да избираш между двамата)
двамнпа-sclbandcr (sic geht ~ бременна е),
zweisam, zweit (zu zweit по двамина)
двамца-zwcisam
дваиадесет-zwölf, Zwölf f, -en (число)
дванадесетгодишен-zwölfjährig
;iBaiiaAeceTii-Zwölf(c)
/maiiaAeceTiiiiKa-Zwölflel n, -s, -
дванадесетократен-zwölfiach, zwöll'cckig
дванадесетоъгълпшс-Zwölfcck n (мат.)
двдояк-bcidcrlci adj.
две-zwei
jlBcrojiiiiiieii-zweijährig
двсста-zweihundcrt
двете-beide num. (beide seine Augen и двете
му очи; ihre beiden Brüder двамата и братя)
двнгател-Anlaßmotor m (топлинен ~ като
анласер) (техн.), Aufschlagwasser n
(воден) (в електростанция),
Betriebsdampfmaschine f (парен) (техн.),
Beweger m, -s, Düsenantrieb m (реактивен),
Hebel m, -s, Kraftmaschine f, Motor m, -s, -
oren (den ~ anlassen, abstellen пускам,
спирам мотора ; der Wettbewerb ist der ~
unseres Aufbaus моторът е двигателят на
нашето строителство), Treiber m, -s,
Triebfeder f (техн.)
двигателен-antreibend pari, adj., motorisch
движа (ce)-bewcgcn tr. refl. (der Preis bewegt
sich zwischen 50 und 60 Marie цената се
движи между 50 н 60 марки), regen Ir. refl.
(kein Glied ~ können не мога да помръдна
ни ръка, ни крак; es regt sich kein Blatt не
трепва нито лист ; red’ dich endlich
помръдни се най-после; das Herz regt sich
сърцето се вълнува; er hat nicht geregt hc
се обади никакъв, не помръднала плати;
k-n Finger ~не помръдвам пръст), rühren
Ir. refl. (kein Glied ~ können ме мога да
помръдна ; etw, von dr Stelle ~ помествам
нещо ; cs rührt kein Lüftchen не полъхва
вегрец; rührt euch! свободно!; er hat dabei
k-n Finger gerührt не си мръдна пръста за
това), bewegeb refl., ergehen* refl., fahren*
intr. s (за превозно средство) (derZug fahrt
schnell влакът се движи бързо), fluten intr.
s imp. (на потоци, вълни) (das Volk flutete
durch die Stadt потоци хора се движеха по
улиците на града), hangeln intr. h. (във вие,
на висилка, стълба, въже) (спорт.),
hcrzichen* 1г. (насам), kreisen intr. h. (в
кръг), kreuzen intr, h. (в зигзаг), laufen intr.,
nachbewegen refl., rollen intr. h.
(автомобил) (Tranen rollten über ihre
Wangen сълзи се търкаляха но (праните
й), rücken intr. s. (ins Feld, an die Front,
gegen den Feind ~ потеглям на бойното
поле, на война, срещу врага), schieben*
tr. refl. (die Menge schob sich durch die
Türen тълпата се буташе през вратите),
schleichen* intr. s. refl. (дебнешком) (ums
Haus ~ дебна около къщата ; ins Haus ~
промъквам се в къщата; sich an den Feind
- промъквам се до врага ; nach Beute ~
дебна за плячка), spindcln tr. refl.
(спираловидно), steuern intr. s. (nach etw.)
(wir sind nach Stettin gesteuert взехме
напралвение към Щетин), tanzen intr. h.
(auf dem Seile ~ играя повъже ; mir tanzt
alles върти ми се всичко пред очите; nach
jds Pfeife ~ играя по свирката на някого ;
aus der Reihe—играя по своему; mit tanzt
das Herz vor Freude играя ми сърцето от
радост), treiben* refl. (към определена
цел), verkehren intr. h. (за превозно
средство) (der Autobus vcrkehrrcgclmäßig
alle 15 Minuten auf dieser Strecke автобусът
181
двор
сс движи редовно на всеки 15 минути по
тази линия), wieseln intr. h. (много бързо),
würgein intr. h. (тромаво), züngeln intr. h.
(като език)
движа-antreiben* Ir. (машина), bearbeiten tr.,
betreiben* tr., betreiben* tr. (техн.), klappen
tr. (насам-натам c хлопванс), spielen tr.
(нанякъде) (e-m ein Brief, etwas in die Hand
~ незабелязано тиквам на някого писмо,
нещо в ръката ; e-m etw. aus der Tasche ~
зимъквам нещо незавелязано от джоба на
някого ; etw. in die Länge - протаквам
нещо), treiben* tr. (машина)
движен-handbctriebcn (ръчно), motorisch (c
мотор)
движеине-l.Begängnis n, -ses, -sc, Fahrt f, -
en, Fluß in, -usses, -üsse, Bewegung f, -en
(Bewegung an der frischen Luft движииис
на чист въздух; in Bewegung setzen пускам
в движение), Gang m, -(e)s, Gänge (-der
Gestirne движение на небесните тела; der
Motor ist in - моторът е в движение; das
ist der - der Welt така се движи света; etw.
in - bringen пускам нщ. в движение; die
Dinge ihren - gehen lassen оставям нещата
да си се движат сами), Getriebe n, -s, Lauf
m, -s, -т-с, Motion f, -en (sich - machen
раздвиждам се), Regung f, -en, Rollen n, -
s, - (ins ~ kommen започвам да се
търкалям, тръгвам на работа), Schuß m, -
sscs, vssc (бързо) (im - ein намирам се в
разгар), Spiel n,-s,-е (на вълните) (das -
der Kräfte движението на силите ; das ~
rühren засвирвам на арфа), Treiben n, -s, -
, Zug m, -s, -re 2.Beinschcre f (на краката)
3.Betrieb m (голямо) (разг.), Hochbetrieb
m (голямо) 4.Eiscnbahnbetrieb m (жп.),
Fährverkehr m (на влаковете)
5.Scilcnmarsch in (флангово) (восн.)
6.Verkehr m, -es, - (улично, трамвайно,
железопътно) (auf den Straßen
hcrrschtslarker, lebhafter- но улиците цари
голямо, оживено движение; der - auf der
Linie ist regelmäßig движението по тази
линия е редовно ; der - der Autobusse
wurde neu geregelt разписанието на
автобусите е сменено) 7.Wcchsclbcwegung
f (реципрочно) (физ.), Wellenbewegung f
(вълнообразно) (физ.)
движещ ce-bcweglich adj., rollend (-е Sec
разбунено море ; -с Wagen движещи се
коли; das -е Materiel подвижен състав)
движи се-an treiben intr. s. (за облаци, лодка,
ледени блокове), spielen intr. h. (mit etw.)
(mit s-m Gedanken - занимавам сс c нечия
мисъл ; um Geld ~ играя на пари ; in der
Lotarrie - играя на лотария ; des Kurzen ~
късо го режа; e-e Mine ~ lassen взривявам
мина ; s-c Augen -lassen разхождам си
очите нанякъде; alle Mittel—lassen пускам
в ход всички средства ; Geld - lassen
опитвам се да подкупя)
лвижим-bewegbar adj., beweglich adj.
(bewegliches Eigentum движима
собственост)
ABmiciiAiocT-Bcwcgbarkcit f, Effekten pl.
двоен-doppelt adj. (der Stoff liegt - платът има
двойна ширина), gezweit adj. (бот.),
zweifach, zwiefältig, zwiefach
двоеточне-DoppcIpunkl in, Kolon n, -s, -s
двойка-l.Augenpaar n (очи) 2.Doppcl m, -s
3. Doppelskuller m (спорт.) 4.Ehepaar n
(съпружеска) 5.Liebespaar n (любовна)
ö.Pinsch m, -s (като оценка). Pintscher m, -
s (като оценка) 7.Zwillingspaar n
(близнашка) 8.Z\vei f, -n. Paar n, -s, -e
двойиик-Doppclgänger m, -s, -
двойпо-doppcll adj.
двойност-Zwcihcil f, -cn
двойнствен-doppelzüngig, hinterhältig,
unaufrichtig
ABOHiiCTBeiiocT-Achselträgcrci f,
Unaufrichtigkeit f
двойствен-doppclgcsichtig adj., doppelt adj.
двойственост-Doppclgcsichtigkeil f,
Doppelheit f, -cn, Doppelspiel n, Duplizität
f, -en, Zweideutigkeit f, -
двокнс-ICohlcnsäure f (въглероден)
двор-LHof in, -cs, те (im, auf dem Hof spielen
нгря на двора)2.Hofhaltung f
(владстслски)З.Hofstaat m (царски)
4. Hühncrhof m (птичи, заден) 5.Kurie f, -n
дворен
182
(папски) 6.Münzamt п (монетен),
Münzstätte f (монетен)
двореп-Hof- (Hoftor дворна врата)
дворец-Hof m, -es, -f-e (Erzieher bei Hofe
възпитател в княжевския дворец),
Hofhaltung f, Pfalz f, -en (императорски
средновековен), Schloß n, -osses, -össer
(Schlösser in die Luft bauen строя
въздушни кули), Serai m, -s, -s,
Zauberschloß n (вълшебен), Palast m, -es,
tc, Pionierpalast m, -cs, т-е (на пионерите)
дворооктавен-zweigeslrichen (муз.)
дворцов-höfisch, Hof-
дворянп-Adcl m, -s, -, Adelstand m, Edelblut
n
MBopHiiHii-Adlige(r) m, -n, -n, Edelmann m,
Herr m, -ii, -en, Krautjunker m (опростял),
Landadclmann m (провинциален),
Schilderherr m, Standesherr m,
Standesperson Г
дворника-Edcldame f, Edelfrau f (ист.),
Kanonisse f, -n (в метох), Kanonissin f, -
nen (в метох), Slifldame f (в метох)
ABopHiicKii-ad(c)lig adj., edel adj., feudal adj.
дворнпство-Adel m, -s, -, Adelstand m,
Aristokratie f, -n, Gebutsadel m
(наследствено), Junkertum n, -s, Landadel
m (селско, провинциално), Landsitz in
двоумение-Bcdenkcn n, -s (ich habe lange
Zeit Bedenken getragen дълго се двоумих)
двоумя ce-schwanken intr. h. (zwischen zwei
Entschlüssen ~ колебая се между две
решения ; k-n Augenblick ~ не се
поколебавам ни за миг), zögern intr. h.,
unentschlossen sein
двояк-doppelt adj., zwiefach (Doppelsinn
двояк смисъл)
двоякост-Zweiheit f, -en
двубон-Einzelkampf m, Holmgang m (на
осамотен остров), Materialschlacht f (на
материални средства), Zweikampf m, -es,
т-с
двубърнен-bilabial adj. (грам.)
двувалептен-zweiwertig (хим.)
двувалентиост-Zweiwcrtigkeit f, - (хим.)
двувластие-Doppclherrschaft f
двугласен-zweistimmig (пеене)
дву гръб-zweihöckerig
двуделен-binarisch adj. (зоол.), gezweit adj.
(бот.), zweilappig (бот.), zweiteilig
двудневен-zweitägig
двудомен-zweihäusig (растение)
двуезичен-zweisprachig (надгшс. население),
zweizüngig
двуетажен-zweistöckig
двуженец-Bigamisl m, -en
двуженство-Bigamie f, -n, Zwcilweiberei f, -
двузвездие-Doppelsteme pl. (авегр.)
двузъбец-Zweizack m
двуколка-Gig n, -s/f, -s, Karre f, -n, Karren m,
-s, Karriol n, -s, -е (лека), Karriole f, -n
(лека), Zweiradwagen m
двуконеи-zwcispännig
двукоиптен-zweihuftig
двукрак-zwcibeinig
двукратен-doppelt adj., zweifaltig, zweifach,
zweimalig
двукратно-zweimal
двулетка-Biennium n, -s
двулнстеи-zwciblättrig (бот.)
двуличен-doppclzüngig adj., falsch adj. (~cr
Freund двугшчен приятел), zweizüngig
двуличие-Achselträgerei f
AByniiHiiuic-Achsclträger m, Doppelzüngler m
двумачтов-Zwei- (Zweimaster двумачтов
кораб)
двумесечен-zweimonatig, zweimonatlich
двумесечие-Bimcstcr n, -s
двуместен-zweisitzig (Zweisitzer двуместна
кола)
двуметров-zwei Meter hoch
двуног-zweibcinig
двуокис-Diohyd n, -s, -c (хим.)
двуосен-zweiachsig
двуостър-zweischneidig
двуплошник-Doppcldccker m (авиац.)
двуилоишик-Zweidcckcr m
двунолов-bisexuell adj., einhäusig adj. (бот.),
zweigeschlechtig (бот.), zwitt(e)rig,
zwitterhaft, doppelgeschlechtlich
двуполовост-Bisexualität f
двуполюсен-bipolar adj., Bipolarität f
183
дебелашки
jBynoco4eii-zweig(e)Ieistig (линия) (ж.п)
двураменен-zweiarmig (полюлей)
двуреден-zweireihig, zweizeilig (бог.)
двуроден-zweigeschlechtig (грам.)
двуръчен-zweihändig
двуседмичен-zweiwöchentlich,
vierzahntäglich
nByceMeiioaenen-zweikeimblättrig(6oT.)
двусмислен-doppeldeutig adj., doppelsinnig
adj., mehrdeutig, mißverständlich, pythisch,
schlüpfrig, verfänglich (въпрос), vieldeutig,
zweideutig (виц, думи), zwitt(c)rig,
zwitterhaft
двусмисленост-Doppelspiel n, Pikanteric f, -
n (пикантна), Verfänglichkeit f, -en,
Vieldeutigkeit f, Zwittcrhaftigkeit f,
Zwittrigkeit f
двусмислие-Vieldeuigkeit f
двусмислица-Doppelhcit f, -en, Doppelsinn m
двустаен-Zweizimmcr-(Zweizimmerwohnung
двустаен апартамент)
двусричеп-zwcisilbig
двустишен-zweizei lig
двустишие-Distichon n, -s, -dien (лит.),
Zweizeiler m (лит.)
двустранен-bilateral adj., doppelseitig adj.,
zweiseitig
двустранпост-DopeIgesichtigkeit f,
Doppelheit f, -en
двутомен-zwcibändig
двуформен-dimoiph adj. (биол.)
двуцветен-zweifarbig, doppelläußg adj.
двуцевка-Doppclflintc f, -n
двуцилнпдров-zweizylindrig
двуцифрен-zweiziffcrig (zweistellige Zahl
двуцифрено число)
двучасов-zweistündig (реч, лекция),
zweistündlich
двучлен-Binom n, -s, -e
двучленен-binarisch adj. (мат.), zweigliederig
(и зоол., мат.), zweigliedrig (zweiköpfige
Familie двучленно семейство)
де-ja (отегьпително), ma, na (na, komm schon!
че ела де!; na, wird es bald? е, вс го бъде
ли скоро? ; na, so höre doch endlich damit
auf! ex, че престани иаи-послс c това! na
ja, git! е, добре, добре! ; na, so scjlimm
wird;s nichr gewesen sein! хайде, не може
да е толкова лошо !; па! па! хм! хм!; па,
schon, wenn du willst., е, добре, щом
искаш...; па, wer das glaubt? кой ли ще го
повярва това ? ; па пи? как така? ; па, so
was! я виж ти!; па, denn nicht! ех, тогава
няма! ; па, ich danke! благодаря, няма
нужда!; па, siehst du? виждаш ли сега? ;
па, also! е, видя ли? ; па, was willst du? е,
та такво искаш? ; па, bist du fertig? готов
ли си?; па, warte! чакай!; па, die werden
stauen! ех, има да се чудят!; па, und ob! и
още как!), wo (wo ist er düchgekommen де
е минал той)
дебаркирам-landcn tr., dcbarkicren tr.,
ausschiffen tr.
дебаркнране-Landung f, -en (ма войски)
дебати-Debatte f, -n (in die ~ eingreifen
намесвам се в дебатите), Worlkampf m
дебатирам-dcbatlicrcn tr.
дебел-belcibl adj., blockig adj., dick adj. (-er
Bauch дебел корем; zwei Finger ~ дебел
два пръста; ~e Ohren haben недочувам; ein
-es Fell haben дебела ми е кожата), feil adj.
(das Brot ist ~ gestrichen хлябът е дебело
намазан), grob adj. (-er Faden дебел
конец), mächtig, massig, stark (~er Rauch
гъст дим ; -er Band дебел том), voll,
vollkommen, wulstig (устни), zöllig (един
цол, един пръст)
дебел ак-1 .Filz m, -es, -е, Fläz m, -cs, -c (фам.),
Flegel m, -s (иейор.), Grobsack m (разг.),
Runks m, -cs, -e, Rustikus in, -, -se, Tölpel
m, -s, Tollpatsch m, -cs, -c 2.Hauslauch m
(покривен) (бот.), Hauslauf m (покривен)
(бот.)
;teGenan-Dicke(r) m, -n, Fladen m, -s,
Dickwanst m, -s, tc
дебелана-01скс(г) f, -n, Maschine f, -n, dickes
Weib
дебелаико-Dicksack m, Dick(cr)chen n, -s
(интимно) (шеп)
дебелашки-fläzig adj., grob adj. (er ist - wie
Bohnenstroh голям дебелак, грубиян),
klotzig, plump (wie konntest du das so -
дебедащина
184
sagen как можа да кажеш такава
простащина!), tölpelhaft
дебелащниа-Plumpheit f, -en, Tölpelei f, -en
дебелец-Dachwurz f (бот.), Donnerbart ш (бог.)
дебелея-dick werden, Fett ansetzen
дебелииа-Dicke f, -n, Fettheit f, Fettleibigkeit
f, Mächtigkeit f, Stärke f, -n,
Wohlbelebigkeit f
дебеличък-dicklich adj., mollig (~e Beinchcn
e-s Kindes закръглени крачка на дете)
дебелобьрнест-dickmäulig adj.
дебелоглав-bockbcinig adj., dickköpfig (er hat
einen harten Kopf дебелоглав c)
дебелоглавец-Dickkopf m
дебелокож-dickfrelig adj., dickhäutig,
dickfellig
дебелокож-Dickhäuter m, -s
дебелокрак-Dickbein n
дебеломер-Rachcnlchrc f (техн.)
дебел ooK-abgcbrüht part. adj., frech
дсбелоочне-Abgcbrühtheit f, -en
дебит-l.Soll n 2. Debet m, -s (търг.) 3.
Quellschüttung f (на извор на секунда),
Schüttung f (на извор)
дебитор-Debitor m, -s, -oren, Schuldner m, -s
деблокирам-cdblockicren tr. (търг.), entsetzen
tr.
деблокиране-l.Entsatz m, -es, Entsätze (воен.)
2.Freigabe f (жп.)
дебна-anstehcn* intr. h. (s.) (от засада) (лов.),
auflauem Intr. h. (e-m) (нкг.), aufmerken intr.
h. (e-m), aufpassen intr. h. (e-m) (нкг.) (обл.),
belauern tr., beschleichen*tr., bespitzeln tr.,
fahnden tr. intr. h, lauern intr. (удобен
случаи), linsen intr., luchsen intr., lugen intr.,
spannen intr. h. (auf etw.) (за котка) (ich
spanne auf etw., ob es geschieht следя c
напрежение дали нещо ще стане; auf das
Erscheinen e-s angekündigten Buches -
очаквам c нетърпение излизането на
обявена книга), stellen intr. h. (лов.),
wegelagern intr. s. (по пътищата за обир)
дебиене-Aufpaserei f, -en, Lausche f, -n,
Späherei f, -en
дебиешком-verstohlen, heimlich
дебнещ-lauernd
дебраика-Sanikel m, -s (бот.)
дебри-Waidcsdickkicht n, -s, Waldestiefen pl.
(поет.) .
дебуше-Absatzgebiet n
дебуширам-debouchieren intr. s (воен.),
münden intr. h. (in etw. A
дебют-Debüt n, -s, erstes Auftreten
дебютант-Debütant m, -en
дебютирам-debütieren inrt. H, zum ersten Mal
auftreten
Дева-Jungfrau f
девалвация-Abwcrtung f, -cn (икон.),
Devalvation f, -en (икон.)
девалвирам-abwerten tr. (икон.)
девер-Mannsbruder m, es, f, Schwager m, -s
(wir sind Schwäger шурей и зет сме)
девеснл-Bärcnfuss m (бот.)
девет-neun
деветдесет-neunzig
деветини-Schnurre f, -п (бабини) (разг.),
Wippchen n, -s (бабини), Zimt m, -s
(бабини) (разг.)
деветнадесет-neunzehn
девиация-Abweichung f, -en
девиз-Dcvisc f, -n, Motto n, -s, -s, Überschlag
m, Wahlspruch m
девнзи-Devisen pl., Zahlungsmittel in
ausländischer Währung
девица-Jungfer f, -n, Jungfrau f, Mädchen n, -
s, -
девически-mädchenhaft, Mädchen-
девойка-Jungfer f, -n, Jungfrau f, Mädchen n,
-s, Magd f, -rc, Maid f, -en, Teenager m, -s,
junges Mädchen
девойче-Backfisch m (рядко) (шег.), Ding n, -
er, Dirnd(e)I n, -s, Flapper m, -s
(подрастващо), Mädel n, -s, Zieraffe m
(префърцунено) (разг.)
девствеи-jungfräulich, keusch, unberührt
(Urwald девствена гора)
девствена-wild (природа, местност) (е-с
wilde Gegend девствена местност)
девствеиик-Jungfrau f
девственнца-Jungfrau f
девственост-Ehrc f, -cn, Jungfernschaft f,
Jungfernlum n, Jungfräulichkeit f,
185
дейност
Keuschheit f, Magdtum n, -s, Tugend m, -s
(на момиче) (разг.), Viiginilät f, -
девство-Jungfernschaft f
дегазирам-entgasen tr.
дегазация-Enlgiftung f
дегенерация-Entartungf, -en, Degeneration f,
Mißartung f
дегенерирам-abarten intr., ausarten inlr. s. (in
A, zu etw. ~) (ausgeartete Sillen извратени
нрави ; ausgearteter Sohn непрокопсан
син), degenerieren intr. s, entarten intr. s refl.
дегизирам-verkleiden tr.
Aeni3iipane-Mummenschanz m, Mummerei f,
-en
детра-Gerberfett n (техн.)
деградация-Degradalion f, -en
деградирам-degradieren tr., entweihen tr.,
entwürdigen tr. refl., herabkommen* intr. s.
деградирапе-Abstieg m, -s, -e, Degradation f,
-cn
дегустатор-Kostcr m, -s, Schmecker m, -s
дегустация-Gcschmacksprüfung f, Verkostung
f, -en
деди-Vater m, -s, -r (das Land unserer Väter
страната на прадедите ни; er wurde zu s¬
n Väter versammelt той се пресели при
дедите сн, умря)
дедуктивен-dedukliv adj.
дедукция-Deduktion f, -en (филос.)
деен-atlkräflig, betriebsam adj., energisch adj.,
geschäftig adj., lebendig, wirksam, aktiv,
tätig (tätigen Anteil nehmen вземам дейно
участие)
дееспособен-dispositionsfähig adj.,
leistungsfähig, geschäftsfähig
дееспособност-DispositionsfahigkcU f (iop.),
Geschäftsfähigkeit f (iop.),
Handlungsfähigkeit f (за извършване на
правно валидни действия),
Leistungslähifkeit f, Spannkraft f (die ~ der
Truppen бойният дух на войската) (прен.)
деец-Funktionär m, -s, -е, Gewerkschaftler m,
-s, Schulmann in, -rer (по просветата), Wirt
m, -s, - (стопански), Wirtschaftler m, -s
(стопански)
дежурен-Aufsicht f, - (иа гара, в училище,
библиотека) (разг.)
дежуреп-aufsichtführend adj. (учител),
aufsichthabend adj., diensthabend adj.,
wachthabend (рота) (воен.), diensttuend,
vom Dienst
дежурсгво-Deckdienst m (на палубата) (мор.),
Dienstbereitschaft f, Sanitätsdienst m (на
санитар), Tagesdienst m (дневно),
Truppendienst m (по частта) (воен.),
Wochendienst m (седмично), Dienst m, -
es, -e, Nachtdienst m (нощно), Nachtwache
f (нощно)
дезабийе-Morgenkleid n
дезавуирам-desavouieren tr.
дезертирал-fahnenflüchlig adj.
дезертирам-deserticren intr. h, überlaufen* intr.
s. (zum Feind ~ дезертирам, избягвам при
неприятеля), fahnenflüchtig werden
дезертиране-Descrtion f, -en
дсзертьор-Deseteur m, • -s, -e,
Fahnenflüchtige(r) m, Flüchtling m, -s, -c,
Überläufer m, -s (воен.)
дезертьорство-Fahnenflucht f, Feldflucht f
(воен.)
дезиптегратор-SchIeudermühle f (техн.)
дезнитересирам се-das Interesse verlierenж
(an D), gleichgültig werden (gegen)
Ae3iii^eicnipaM-desinfizicren tr.
дезинфектор-Dcsinfektor m, -s
дезинфекцирам-аизЬе^гсп tr. (рана) (мед.),
desinfizieren tr., entseuchen tr. (мед.)
дезиифекция-Dcsinfcktion f, -cn,
Desinfizierung f, -cn
дезорганизация-Desorganisation f, -cn,
Zcrrülung f
дезоргаинзнрам-dcsorganisicrcn tr., die
Ordnung erschüttern
деизъм-Dcismus m (филос.)
деист-Dcist m, -en (филос.)
деиност-Bclätigung f, -en, Betriebsamkeit f,
Funktion f, -en, Geschäftigkeit f, Tätigkeit
f, -cn, Tun n, -s, - (sein ~ und Lassen, sein -
und Treiben неговият начин на живот,
неговото поведение ; das war sein ~ това
беше негово дело), Wirksamkeit f, -en (rege
Wirksamkeit entfalten развивам оживена
действам
186
дейност), Wühlarbeit Г (подривна),
Zerstörungsarbeit f (по разрушения,
подривна)
действам-befruchten 1г. (плодотворно,
благоприятно), betreiben* tr.,
durchschlagen intr. h tmb. (радикално),
enlgegenarbeilen intr. h (против),
funktionieren intr. h, gutlun* intr. h tmb.,
handeln intr. h. (nicht reden, sondern
handeln не приказвайте, а действайте),
kooperieren intr. h. (задружно), schusseln
intr. h. (припряно) (разг.), verfahren* intr.
s. (mit e-m, gegen e-n zu Strang - постъпвам
прекадено строго c някого ; man verfahrt
wie folgt постъпва се по следния начин),
Vorgehen* intr. s. (streng-действам строго
; vorsichtig - действам внимателно),
walten intr. h., weben* intr h. (обикновено
в комбинация c leben и wirken) (alles, was
lebt und webt всичко, което живее и
действа), wirken intr. h. (auf e-n, etw) (na,
върху някого, нещо) (die Arznei hat schnell
gewirkt лекарството действа бързо ; aus
der Feme wirken действам отдалеч ; die
Musik auf sich wirken lassen оставям се под
действието на музиката; das wirkt auf die
Nerven това действа на нервите; wirkende
Ursache действаща причина), wohltun*
intr. h. (благотворно) (das tut e-m wohl това
действа на човека благотворно),
zugreifen* intr. h. (енергично),
Zusammenwirken intr. h. (заедно c някой
друг), Zusammenwirken intr. h. (с някой
друг), zuwiderhandeln intr. h. D (противно
на нещо) (dem Gesetz, e-m Befehl, Verot,
s-n Pflichten zuwidcrhandeln действам
противно на закона, една заповед,
забрана, в разрез на задълженията си)
действаие-ZuwiderhandIung f (против нещо)
действащ-gültig adj., perkutan, spontan (по
порив), wirksam, wohlbekömmlich (добре,
за храна)
действен-schlagkräftig, werktätig, wirksam,
aktiv
действие-Agendc f, -n, Betrieb m, -(e)s, -c,
Dauerbetrieb m (непрекъснато),
Feuerwirkung f (на огъня) (восн.),
Gültigkeit f, Handlung f, -en (Zeit und Ort
der Handlung време и място на
действието), Kraft f, -гс (ein Gesetz in Kraft
setzen привеждам закон в действие),
Mißgriff m, -s, -е (несполучливо),
Rcchtschreib(ungs)reform f (правописна),
Rechtshandlung f (правно),
Richtungswirkung f (направляващо),
Rückwirkung f (обратно), Tätlichkeit f, -en
(нападателно), Tiefenwirkung f (дълбоко),
Verfahren n, -s, Vorgehen n, -s, Vorgriff m
(прибързано), Willkür f, - (но собствена
воля), Wirksamkeit f, -en (rege Wirksamkeit
entfalten развивам оживено действие),
Wirkung Г, -cn, Zuwiderhandlung f (против
нещо), Zwangshandlung f (натрапливо)
(мед.), Tat f, -cn, Akt m, -es, -e, Aufzug m,
-s, -re, Einwirkung f, -cn
действителен-cdU adj., effektiv adj., eigentlich
adj., faktisch adj., real, rccl, tatsächlich,
wahr, wcscnhafl, wirklich, gültig (Aktiv
действителен залог)
действителио-blutig adj. (за усилване),
freilich adv., schon (das ist ~ richtig, aber.,
това е действително, но..), wahrhaftig,
wirklich (er kommt wirklich той
действително ще дойде; ich weiß wirklich
nicht, wo er ist аз действително не знам,
къде е той), wohl (със следващо aber,
allein) (die Botschaft hör’ich wohl, allein
mir fehlt der Glaube действително слушам
вестта, само че ми липсва вярата ; er ist
wohl reich, aber geizig той действително е
богат, обаче и скъперник), zwar (zwar ist
er reich, aber sehr geizig действително той
c богат, но е много стиснат ; das Buch ist
zwar gut geschrieben aber arm an Gedanken
книгата действително c c издържан стил,
ала бедна откъм идеи), auch conj. (при
отрицание) (~ nicht einer нито един),
tatsächlich, in der Tat
деиствителност-Rcalilät f, -, Sein n, -s,
Tatsächlichkeit f, Wirklichkeit f (leal und
Wirklichkeit идеал и действителност ; in
die Wirklichkeit umsetzen претворявам в
187
делба
действителност), Wirksamkeit f, -en
действия-Tun n, -s, - (sein - und Lassen, sein
- und Treiben неговият начин на живот,
неговото поведение; das war sein ~ това
беше негово дело), Zusammenwirkung f
(съвместни)
действува-anstecken intr. h. (заразително,
прнхватливо) (напр. смях)
дейсгвувам-agicrcn tr. intr. h, arbeiten intr. h.
(die Maschine arbeitet nicht машината не
работи, не върви ; die Lunge, das Herz ~
белите дробове, сърцето работят,
функционират нормално ; gegen clw. ~
противодействувам на нщ.), handeln intr.
h. (nicht reden, sondern handeln не
приказвайте, а действувайте), verfahren*
intr. s. (mit e-m, gegen e-n zu strong -
постъпвам прекадено строго c някого ;
man verfahrt wie folgt постъпва се по
следния начин)
действуващ-wirksam
декабрист-Dekabrist тп, -еп (ист.)
декада-Dckade f, -п
декадентен-dckadent adj.
декадентство-Dekadenz f
декаедър-Zehnflächner m, -s, Zehnflach n, -
es, -e
декалитьр-Dekaliter n, -s
декаметър-Kelte f, -n (мярка)
декан-Dekan m, -s, -e
декаиат-Dekanat n, -s, -e
декантирам-dekantiercn tr. (хим.)
декаитувам-abklüren tr. refl.
декар-Dekar n, -s, -e, 10 Ar m, -s, -e
декарбонирам-enlkohlen tr. (хим.)
деквалификвцня-Dequalifikation f,
Ausschuß m (спорт.)
AeKBaAi^iimipaM-disqualifizicrcn tr.,
ausschlicßen* tr.
декември-Dczembcr m, -s
декемврийски-Dczcmber-
декламаторски-dcklamatorisch adj.
декламация-Rezitation f, -cn, Deklamation f,
-cn, Sprachchor m (хорова)
декламирам-deklamieren tr., rezitieren tr.,
vortragen* tr., aufsagen tr. (стихотворение)
декларация-Erklärung f, -en, Deklaration f, -
en, Meldung f, Regierungserklärung f, -en
(правителствена), Schriftlichkeit f, -
(писмена) (юр.), Steuererklärung f
(данъчна), Vennögcnsnachweis (за имотно
състояние), Zollinhaltseklärung f
(митническа)
декларирам-anmelden tr. и refl. (за нщ.) (s-n
Besuch ~ съобщавам за идването си ;
Konkurs ~ обявявам фалит ; Waren beim
Zollamt-декларирам стоки в митницата
; ein Patent - патентувам нщ. ; е-е
Krankheit meldet sich an обацда се
болежка), deklarieren tr.
деклариране-Wertangabe f (на стойност)
декласиран-deklassiert part.
деклииатор-DckIinator m, -s, -oren
деклинация-Abweichung f, -cn, Deklination
f, -en
дековилка-Sch malspurbahn f, -en, Feldbahn f
декокт-Abkochung f, -cn, Absud m, -(e)s, -c
(мед.), Dekokt n, -s, -е (мед.)
деколче-Aussch n i tl m, -s, -e, Halsausschnitt m
(на рокля, риза, дреха)
деколтирам-dekolletieren tr.
декор-Bühnenbild п (театр.), Versatzstück n
(подвижен)
декорагар-Dckorateur m, -s, -c a
декоративен-dekorativ (Zierstrauch
декоративен храст)
декорация-Dckoration f, -en, Schmuck m, -s
декорацин-Bühncnbild n, -es, -er
декорирам-dekorieren tr., ausschmücken tr.
декори-Dckoralion f, -en (театр.)
ACicopnpaM-dekoricre tr., kaschieren Ir.
декорираие-Dckoration f, -en
декрет-Dckrct n, -s, Erlaß m, ....asses, ...assc
декстрин-Slarkcgummi m
дектувам-diktieren tr.
дела-Dinge f, pl., Tun n, -s, - (sein - und Lassen,
sein - und Treiben неговият начин на
живот, неговото поведение ; das war sein
— това беше негово дело)
делба-Aufteilung f, -еп, Teilung f, -cn,
Erbteilung f, -cn (на наследство), Los n, -
es, vc (поет.)
делегат
188
AejjeraT-DcIegiertc(r) m, -n, Deputierle(r) m, -
n, Fricdcnsunlcrhändlcr rn (на мирнн
преговори), Verordnete(r) m, -n, -n,
Abgeordnete ш, -n, -n
делсгация-Abordnung Г, -en, Delegation f, -
en
делегирам-delegieren Ir., abordnentr. (in A)
дележ-Auftcilung 1', -en, Teilung f
делене-Division f, -en (мат.),
Gcsellschansrcchnung Г (пропорционално,
на число) (мат.), Gradeinteilung Г (на
градуси), Kariokincsc Г (непряко
клетъчно), Karyokincse Г (непряко
клетъчно), Spaltung f, -en (биол.), Teilung
Г, Zellteilung Г(на клетката)
деление-Teilung f, -en, Einteilung f, -en,
Gradteilung f (на термометър), division f,
-en
дели ce-aufgehcn* intr. s. (без остатък) (alle
geraden Zahlen gehen durch zwei geteilt auf
всички чезни числа се делят на две без
остатък) (мат.), zerfallen* intr. s.
делнкатсн-dclikat adj., dezent adj., diffizil adj.
(das ist c-e ~e Sache това c деликатна
работа), empfindlich adj., feinfühlend adj.,
heikel, heiklig, rücksichtsvoll, schwächlich,
sinnig, sinnig, taktvoll, verfänglich
(въпрос), zart (кожа, мелодия, чувство),
zartfühlend
деликатсс-Dclikatessc f, -en, Leckerbissen m,
Leckerei f, -n
деликатесн-Feinkost f
деликатно-leis, leise
деликатиост-Dclikalesscf, -en, Feinfühligkeit
f, Finesse f, -n, Schwächlichkeit f,
Sensibilität f, -, Sinnigkeil f, -, Sinnigkcit f,
-, Verfänglichkeit f, -en, Zartheit f
делим-leilbar (число), trennbar
делимо-Dividend m, -en (мах.)
делимост-TeiIbarkeil f, Trennbarkeit f, -
делириум-Delorium n, -s, Säuferwahnsinn m
(мед.)
лелитба-Teilung f, -en, Einteilung f, -en
делител-Divisor m, -s, -oren (магг.), Teiler in, -
s (мат.)
делкредере-Delkrcdcre n (търг.)
делиик-Arbcilstag m, Werktag m, Wochentag
m, Alllag m
делиичен-wcrktaglich, alltäglich (Wochentag
делничен ден)
Aejiuii4iiocT-Alltäglichkcil f
дело-Angelegenhcit f, -en (verschiedene
Angelegenheiten regeln уреждам разпи
работи ; in welcher ~ reist er ? по каква
работа пътува той ?), Fall in, -(e)s, Fälle
(юр.), Handlung f, -en, Lebenswerk n,
Rcchlsfall in, Sache f, -n (für die gute ~
kämpfen боря се за доброто дело ; die ~
der Arbeiterklasse каузата на
работническата класа; die - des Friedens
делото на мира ; mit c-m gemeinsame -
machen върша общо дело c някого ; е-е
anhängig machen завеждам дело ; in ~n
Müllergegn.. поделото на Мюлср против
..), Tat d, -en (elw. durch die - beweisen
доказвам нещо на дело ; с-с grosse ~
vollbringcn извършвам велико дело ; ein
Mann der човек на делото ; in der -
действително), Talhandlung f, Tun n, -s, -
(sein ~ und Lassen, sein ~ und Treiben
неговият начин на живот, неговото
поведение ; das war sein ~ това беше
негово дело), Verfahren n, -s (gerichtliches
- съдебно дело), Werk n, -s, -е (ein
schwieriges Werk трудно дело)
делови-bclriecbsam adj., geschäftsmäßig adj.,
sachlich, tätig
деловит-talcnfroh, energisch, tatkräftig
деловитост-Bctricbsamkcit f
деловодител-Bucjführer m, -s, Archivar m, -s,
-c
деломо-Tcilungszah! f (мат.)
делта-Delta n, -s (reoip.)
делфни-Braunfiscli in (зоол.), Delphin in, -s, -
е(зоол.), Meerschwein n, Schweinsfisch m,
Schwertwal m (зоол.), Tümmler m, -s
(зоол.)
Делхи-Delhi n
деля (ce)-teilen re fl. (число, плячка,
наследство) (elw. unter sich А ~ поделяме
си нещо; hier teilt sich der Weg тук пътяг
се разделя ; mit geteilten Gefühlen със
189
депеша
смесени чувства), schiefem inlr. h., abteilen
tr.
дсли-achteln tr. (на осем части), dividieren Ir.
(мат.), kabeln tr. (чрез жребий), repartieren
tr. (пропорционално), teilen refl. (ctw. mit
e-m) (стая, легло) (e-e Ansicht ~ споделям
възглед), vierteilen tr. (на четири), vierteln
tr. (на четири)
jieiviaror-Dcmagog(e) m, -en, Völksbegiucker
m, Wühlhubcr m (разг.)
демагогия-Demagogie f, -n
демагожки-dcmagogisch adj.
демаскирам-demaskieren tr. refl.
демаскирам-entlarvcn tr. refl.
дембелашки-schlaralTisch (разг.)
деменция-Dcmcnlia Г
демилитаризирам-entmilitarisicrcn tr.
демпмодепка-Halbweltdamc f, Halbwelllerin
f
;jtCMo6iiJiii3iipain-deinobilisiercn tr., abrüsten tr.
демобнлнзация-Dcmobilisicuning f
AeiMo6iniii3i(paM-dcmobilisicrcn tr.
дсмокраг-Dcmokrat m, -cn
демократизирам-demokratisieren tr.
демократичен-dcmokratisch adj., leutselig
демократическл-demokralisch adj.
демокрация-Demokratic f, -n,
Volksdemokratie f (народна),
Volksherrschaft f
демон-Dämon m, -s
демоннзъм-GcistergIaube m (мит.)
демониneii-diimonisch adj.
демоничност-Оатоте f, -n
демонски-dämonisch adj.
демЬнстрант-Dcmonstrant m, -en
демонстратнвен-dcmonstraliv adj.
демопстрагор-Demonslralor m, -s, Vorführer
m, Vorturner m (по гимнастика)
демоистрация-Demonstration f, -cn,
Demoslraliomszug m (полит.),
Massenaufmarsch m, Vorführung f
демонстрирам-demonstrieren tr. intr. h,
vorführen tr., vorkehren tr., vorlun* tr (c-m
ctw.) (на някого нещо), vorturnen tr.
(спортни упражнения)
демонтнрам-ausbaucn tr. (техн.), demontieren
tr., abmontieren tr.
демоитиране-АЬЬаи m, -s, -e, Ausbau m, -(e)s,
-e/-ten (техн.), Demontage f, -n
демобилизирам-demobilisieren tr., zersetzen
tr., cnlmultigen tr.
деморализация-Dcmoralisation f, -cn,
Entsittlichung f
деморализирам-demoralisieren tr.,
entsittlichen tr.
демормация-Verformung f, -cn
ден-Tag m, -cs, -e (am ~e през деня ; bei ~c на
светло ; am heutigen -е днес ; guten - !
добър ден !; den ganzen - през целия ден
; nächster ~e тези дни ; alle—е всеки ден ;
c-s achöncn -es един прекрасен ден; heule
über acht -е след седмица ; von ~ zu ~ ог
ден на ден ; - für - ден за ден ; bei - und
Nacht ден и нощ; cs wird ~ съмва се; bis
in den hellen ~ schlafen спя до късно, до
пладне; unter-s през деня; sich D c-n guten
- machen изкарвам си един чудесен ден)
Aei[aiypajiii3iipaM-dcnaluralisiercn tr.
денатурирам-dcnaluricrcn tr.
денацнопализирам-йспаИопаНкюгсп tr.
денацификация-ЕптаИтсапк^с f (полит.)
дендн-Dandy m, -s
дендрит-Dcndrit in, -en (анат.)
дендрология-GehölzkuiKle f (jiccob.)
денк-Ballcn m, -s
деноиощие-Tag m, -es, -e
деноиснрам-aufkündcn tr. (договор,
спогодба) (den Waffenstillstand ~
дсноисирам примирието), aufkündigen tr.
(договор, спогодба) (den Waffenstillstand
- дсноисирам примирието), kündigen lr.
(ctw.)
дснонсиране-Aufkündigung f, -en (на
договор), Kündigung f
денонснраис-Kündigung f (ira договор)
ленсиметьр-Dichligkcilmcsser m
дентал-Zahnlaul m (грам.)
деитнн-Zalmbein n (на зъб) (анат.)
денувка-Rasttag ni (воен.)
денудация-Dcnudation f, -cn (геол.)
денят-Schlacliüag m (на битката)
дсиеша-Dcpeschc f, -en
deminamop
190
депилатор-Haarenlfemer m
дено-Ablage f, -en, Depot n, -s,
Lokomotivschuppen m, -s, -
депозирам-deponieren Ir., einbringen* tr.,
hinterlegen tr.
депозиране-Н, interlegung f, -en (на сума,
предмет на разположение на кредитор)
депозит-Depositen pl. (търг.), Depot п, -s,
Einlage f, -п (търг.), Vorratshaus п
AenoiieiiT-Deponent m, -en
депортация-Dcportation f, -en
депортирам-deportieren tr.
депресия-Depression f, -en, Abwärtsbewegung
f, Gedrücktheit f, Tief n, -s, -s (reorp.),
Wettersturz m (силна барометрична)
депримирам-deprimicrcn tr.
депримираност-Tiefsinnigkcit f, -
депутат-Abgeord nete(r) m, -n, -n, Deputierte^)
m, -n, Repräsentant m, -en, -en,
Verordnete(r) m, -n, -n, Volksbeauftragte(r)
m (народен), Volks vertrater m,
Werktätigendcpulicrte(r) m (на трудещите
се)
депутатка-Abgeordnelc f, -n, -n
депутация-Abordnung f, -en, Deputation f, -
en
дера ce-katzbalgen гсП.
дера-reißen* ür. refl. (плат), schinden* tr. intr.
h. (животно) (sich D das Bein ~ одирам си
крака), schleißen* tr. (чистя пера за
перушина), schwarten tr. (кожа)
дерайлирам-entgleisen intr. s
дерайлиране-Entgleisung f, -en,
Zugentgleisung f (на влак)
дерач-Feldmeister m (в кланица),
Kaltschlächler m, Racker m, -s, Schinder m,
-s (на животни)
дерби-Derby n, -s (спорт.)
AepBitui-Derwisch m, -s, -e
дере-Schlucht f, -en, Gebirgsbach m, -s, -re
дереие-Reißen n (на плат)
дерзая-erkühnen refl.
дериват-Abkömmlingm, -s, -e (xum.), Derivat
n, -s, -е (хим.)
дерпвацпя-Scitenabweichung f (воен.)
дерка-Riß ш, -sses, -sse (e-n ~ bekommen
пуквам се ; das gab mir c-n ~ това ме
стресна ; sich vor den - stellen излизам в
защита на нещо)
дермагин-Dermetin m, -s, -е (техн.)
дермагголог-Hautarzt m
дермягология-Dermatologie f (мед.)
десапт-Fallschirmlandung f (парашутен)
(воен.), Landung f, -en, Truppenlandung f,
-en, einfall m, -s, fe
десантен-Landungs-
Десау-Dessau n
десен-Dessin n, -s, Muster n, -s (nach e-m -
arbeiten работя по образец ; sich ein - an
e-m nehmen вземам някого за образец; ein
-echter Freundschaft пример за истинско
приятелство ; das — von e-m Schüler
примерен ученик ; neue - entwerfen
създавам нови модели ; das - e-r Tapete
шарката на тапет; -ohne Wert мостра без
стойност ; - zusammenslellen правя
колекция от мостри), Musterung f, -en
десен-recht (ръка, крак) (-er Hand вдясно),
Rechts-, rechtsgerichtet (партия)
Aeceinipaii-gemuslert adj. part.
десенировач-Musterzeichner m
десенировка-Mustcrung f, -cn
десеньор-Dessinateur m, -s, -е (текст.)
десерт-Dcssert n, -s, Mehlspeise f, Nachtisch
m, -s
десет-zehn (die zehen Finger десетте пръста;
zu zehnen sein десет сме; dei zehn Gebote
десетте божии заповеди), zehnt
десетак-Zehner m, -s
десетата-zehnte
десетаче-Zehner m, -s
десетгодишен-zehnjährig
десетдневен-zehntägig
десетилетие-Dezennium n, -s, Jahrzehnt n,
Zehner m, -s (от 10 до 20 години, за
възраст)
десетина-Dekadik f (мат.)
десетинка-Zehntel m, -s
десетица-Zehn f, -en, Zehner m, -s
десетичен-dekadisch adj.
десетият-zehnte
десетка-Ahn f, -en
191
детски
десето-zehntens (при изброяване)
десетобой-Zehnkampf m (спорт,)
ÄeceTOKpaKM-Zehnflüß(I)er pl. (зоол.)
десетократен-zehnfach, zehnmalig
десетолетие-Jahrzehnt n, -s, -е
десеторен-zehnfach
десеторка-Zehn f, -en, Zehner m, -s
десетостен-Dckaedern, -s (мат.), Zehnflächner
m, Zehnflach n, -es, -e
десетото-zehnte
дссетохиляда-Myriede f, -n (~n von Sternen
безброи звезди)
десетоъгълен-zehneckig
десетоъгьлник-Zehneck n
десетчасов-zehnstündig
дескретен-dezent adj.
дескриптивен-darstellend (darstellende
_ Geometrie дескриптивна геометрия)
деспнца-Rcchte f, Segenshand f (благодатна)
десничар-Rcchtshändlcr m, Anhänger m
десничарски-recht (-er Hand вдясно),
rechtsgerichtet (партия)
дecиоходен-rechtsgänglich (винт)
леснот-Despol m, -en, Gewaltherrscher m,
Rcchtaber m, -s, Zwingherr m
деснотизъм-GcwaItherrschafl f,
Willkurherrschaft f, Zwangsherrschaft f
деснотнчен-despotisch adj., tyrannisch,
willkürlich
деспотически-rcchtaberisch ■
десиотичност-Rcchtaberei f, -en,
WillkürJichkeit f
деснотски-depotiscli adj.
деспотство-Depotie f, -n, Zwingherrschaft f
(като форма на управление)
дестилат-DestiIlat n, -s, -е (хим.)
дестилатор-Brennkolbcn m (в ракиджийница)
(техн.)
десгилация-DestilIation f, -en
дестилирам-das Destillat abziehen* lr.,
destillieren tr. (хим.)
дестилирам-übersiedn* tr.
jiecmiiiipaiie-Dcsli Nation f, -en
дссулфрам-entschwefeln tr, (хим.)
десятка-Zehn f, -en, Zehner m, -s
десягьк-Dczem m, -s, Komzehnt n, Zchentgeld
n (в нари, в натура) (ист.), Zehentkorn п (в
пари, в натура), Zehnt m, Zehnte m, -n, -n
детайл-Arbeitsstück n (техн.), Detail n, -s,
Einzelheit f, -en, Einzelteil m (отделен)
(техн.), Element n, -(e)s, -c, Formstück n
(фасонен) (техн.)
детайлирам-detailieren tr., spezifizieren lr.
дете-Bub m, -n, Ding n, -er, Ehepfand n, Kind
n, -es, -er (von Kind auf от дете ; er ist ein
Berliner Kind той е берлинско дете ; ein
Kind der Liebe извънбрачно дете; sei kein
Kind не бъди
детектив-Detektiv m, -s, -c, Kibercr m, -s,
Polizeispitzel m
детектор-Anodenglcichrichter m (аноден)
(ел.), Detektor m, -s, Kohärer m, -s
детелина-Bittcrklce m (водна) (бот.),
Botterklce m (горчива) (бот.), Fieberklee m
(водна, горчива) (бот.), Gclbklcc n (вълча)
(бот.), Hasenpfötchen n (бог.), -Klee m, -s
(бот.), Kleefutter n (бот.), Rotklee m (бог.)
детелнновиден-klecblallförmig
детенце-Multcrsöhnchcn n, Söhnchen n, -s
(разглезено), Zuckcrkind n (сладко)
neTepftiifiiaiiTa-Dctcrminante f, -n
AeTcpMiiiiiipaM-dctcrminicrcn tr.
AeTepMiiiiiici-Determinist m, -en
детероден-genital adj.
детеубийство-Kindermord m
дете-урод-Wcchsclbalg m
дете-чудо-Wundcrkind n
детешар-Kindernarr m
детешарство-Kindcriicbe f
ACTiiiicKii-affig adj., kindisch (държане,
нелепост), pueril, schülerhaft, spiclrisch,
kindlich
детипсгво-Kindheit f
детиищшш-Daiberci f, -en, Kinderei f, -en
(разг.), Knabenstreich m, Kakelei f, -en,
Puerilitälen
детиня ce-dalbern intr. h
детоиация-Ое1ола1юп f, -cn
детоннрам-abpuffcn intr., detonieren nilr. h,
absetzen tr. rcfl., entthronen lr.
детски-kindcrtümlich, kindhafl, kindlich
(възраст), Kindcrzcil f, Kindheit f, Magdtum
дефанзива
192
n, -s, Kinder- (Kinderheim детски дом)
дефанзива-Defensive f, -n
дефект-Defekt m, -s, -e, Fehlstelle f (техн.),
Gehörfehler m (на слуха) (мед.), Kink f, -
en ; n, -s, -en (на въже), Mangel m, -s, -r,
Manko n, -s, -s, Minus n, Schwäche f, -
n (jeder Mensch hat s-e ~n всеки си има
слабости; vor ~ Umfallen падам, припадам
; nur k-e ~ zeigen ! не проявявай слабост
!), Sprachfehler m (в говора), Slichfehler m
(в гравирането), Webfehler m (в тъкан),
Fehler m, -s, Schaden m, -s, -r, Geburtsfehler
m(природен)
дефектен-defekt adj., fehlerhat adj.,
halbschürig, mangelhaft, schadhaft (e-e ~e
Stelle скъсано място; ein -er Zahn наяден
зъб ; ~ werden повреждам се)
дефектност-Mangelhaftigkeit f,
Schadcnhaftigkeit f, -
дефмле-Bcrgenge f, Defileen, -s, Durchpaß m,
Hohlweg m, Schlucht f, -en, Engpaß m, -
asses, -ässc
дефилирам-aufTahrcn* intr. s. (c кола) (mit
Wagen im Festzug ~ дефилирам в
тържествено шествие), aufmareshieren
intr. s., aufreiten* intr. s. (на кон), aufziehen*
intr. s. (воен.), defilieren intr. s,
Vorbeimärschen intr. s. (an der Tribüne ~
дефилирам пред трибуната)
дефнлнрапе-АиПаЬг! f, -en (тържествено),
Aufmarsch in, -es, -i-е (тържествено),
Defilee n, -s, Vorbeimarsch m
дефинирам-bestimmen tr., definieren tr., e-n
Begriff bestimmen
дeфlllIИЦIlя-Begгiffsbesimmung f, -en,
Determination f (точна), Definition f, -en
дефнцит-Defizit n, -s, Differenz f, -en, Fehl m,
-s (геолог., iiKOH.), Fehlbetrag m, Manko n,
-s, -s, Milder n, -s, Minus n, -, -,
Steuerausfall m (на данъци)
дефлация-Deflation f, -en
дефлорация-Defloration f, -en
дефлорирам-deflorieren tr.
деформация-Formänderung f, -en, Verzerrung
f
деформирам-deformieren tr., verbilden tr.,
verformen tr.
деформнрапе-Defomation f, -en
дефтнн-Moleskin m, -s, -s
деца-Brut f, Halbgeschwister pl. (братя и
сестри, които не са родни, а доведени,
несъщи), Nachbarskinder (съседски)
децата)
децата-Ehesegen m (от брака)
децемвнр-Zehner m, -s
децентрализация-Aufgliederung f, -en
дециграм-Dczigramm п, -s, -е
децимал-DezemaIwaagc f
децимален-dekadisch adj.
дециметьр-Quadratdezimeter n (квадратен)
(разг.)
дечурлига-Blage f, pl., Kroppzeug n (фам.),
die Kleinen, das kleine Volk ■
дешифрирам-dcschiffriercn tr., enträtseln tr.,
entziffern tr., herausbringen* tr.,
herausmachen tr.
дешифровка-Deschiffricrung f, -en
деяние-Tat d, -en (etw. durch die ~ beweisen
доказвам нещо на дело ; е-е grosse -
vollbringen извършвам велико дело ; ein
Mann der човек на делото ; in der ~
действително), Willkür f, - (произволно),
Handlung f, -en
деянмята-Apostelgecshichte f (на апостолите)
(книга от новия завет) (библ.)
деятелиост-Tätigkeit f, -en, Wirksamkeit f, -
en
джавкам ce-keifen intr. h.
джавкам-ankläffen tr. (по нкг.), blaffen intr. h,
kläffen intr. h. (за кученце), klaffen intr. h.
(за кученче)
джавкане-Gebelfer n, -s, GebIaffe n, -s,
Gek!ä£f(e) n, -s, Kläfferei f, -en
джаз-Jazz m
джазов-Jazz- (Jazzkapelle джазов оркестър)
Джакарта-Djakarta n
джам-Fenslerscheibe f, -n
джамбазин-Roßkamm m, Täuscher m, -s
джамджия-Glaser m, -s
джамия-Moschee f, -n
джанка-Mirabelle f, -n
джапам-quatschen intr. h. (в калта)
193
диамант
джасвам ce-uberschlagen* intr. h.
джаул-Jouie n, -s, -s (мярка) (физ.)
джаф-klaff
джвакам-quatschen intr. hf (в калта)
джеб-Tasche f, -n (etw. in die ~ stecken слагам
нещо в джоба ; die Faust in der ~ machen
свивам скрито юмруци ; die Hände in die
~n stecken не работя; e-n in die ~ stecken
слагам някого в джоба си ; etw. wie s-e ~
kennen познавам нещо кагго пръстите на
ръката си)
джсбен-Taschen..
джебчия-Beutelmarder ш (разг.),
Beulelschneidcr m, Taschendieb m
джемпър-Jumpcr m, -s
джептлемеи-Gentlemann m, -s
джереме-Blage f, -n, Bubi m, -s, Put n, -s, -e
(за дете), Quälgeist m
джеремета-Kröte f, -n (разг.)
джибра-Schlempe f, -n
джибри-Druse f, -n, Seihe f, -n, Seiher m, -s,
Traubenabfall n, Treber pl.
джигер-Plauze f, -n (es tüchtig auf der ~ haben
гърдите ми хич ги няма)
джнро-Umsatz m, -cs, -*-с,
Übertragungsvermerk m, -s, -e, Giro n, -s, -
s
джи ii-Genever m, -s, Gin m, -s
джинджифи л-Ingwcr m, -s
джип-Jccp m, -s, -s
дж и pairr-Wechsel gebe r m (на менителница)
(търг.)
джоб-Sack in, -cs, 4-e, Schubsack m, Tasche f, -
n (etw. in die ~ stecken слагам нещо в
джоба ; die Faust in der ~ machen свивам
скрито юмруци ; die Hände in die ~n
stecken не работя ; e-n in die - stecken
слагам някого в джоба си ; etw. wie s-e ~
kennen познавам нещо като пръстите на
ръката си)
джобер-Jobber m, -s
джобче-Wcslentasche f (на жилегка)
джоджен-Pfcrdcminz f (див) (бот.), Minze f
джолан-dickes Bein, Wadenstück n, -s, -e
джонгалн-Gcstcll p|.
джош-Schiencnstoß m (ж.п)
джувка-Masche f, -n
джудже-Gezwcig n, -s, Gnom m, -en (мит.),
Hutzelmännchen n, Knirps m, -es, -e,
Knöppchen n, Knopf m, -es, -re, Knopp m, -
s, Liliput n,-s, Pups m, -es, -e, Purzel m, -s
(за ниско подвижно човече),
Quarkmännlein л (планинско), Wichtel m,
-s, Wichtelmännchen n, Zweig m, -es, -e
джуджета-Gezwerg pl., Zwergvolk n
джудо-Juften n, -s
джумбуш-Heidenspaß m (знаменит)
джунгла-Dschungel m, n, -s
джуиджурии-Kaff n, -s, -e, Klimbim m, -s,
Krempel m, -s, Nippen pl., Nippsachen pl.,
Kinderlitzchen n, -s
джунджурия-Kitt m, -s, -e (was kostet der
ganze Kilt колко струва гази джунджурия),
Kram m, -s
джуркам-quirlen tr.
джуфка-Schlcife f, -n
дзука-Binsc f, -n (бот.), Krötenbinsc f (бог.)
дзън-klingkling
днабет-Diabeles m (мед.), Harnruhr f (мед.),
Zuckerruhr f (мед.)
диабетик-Diabctikcr m, -s
диаболичеи-diabolisch adj.
днапюза-Diagnose f, -n (мед.)
диагонал-Diagonule f, -n (маг.), Schräglinie f,
Qucrlinie f, -n
niiaronajieii-diagonal adj., quer
nnaroiiajiiio-übcrcck(s) (в ъгъла)
Aiiai'paMa-Charaktcrislik f, -cn (мат.),
Diagramm n, -c, Schaubild n, Sichtwerbung
f, Sichtwerbung f
диадема-Diadem n, -s-, e, Reif m, -es, -c,
Schapcl m, -s (накит за глава), Schappel m
(накит за главата)
диалект-Dialekt m, -s, -c, Mundart f
AiiajieKTcii-dialektisch adj., mundartig
(Dialektworl диалектна дума)
диалекти ica-Dialcklik f, -s
;uiajieia ii4eii-idiomatisch, dialektisch
дпалог-Dialog m, -(e)s, -c, Gespräch n, -(c)s, -
c, Wechselgcspräch n, Zwiegespräch n
iuiajionineu-tlialogiscli adj.
днамаит-Diamant m, -en, -en
диамантен
194
AifaMaiiTeii-diamanten adj. (Diamantring
диамантен пръстен)
AiiaMaimin-Diamantin n, -s
диаметрален-diametral adj.
диаметричен-diametrisch adj.
диаметьр-Durchmesser m, -s (мат.),
Durchschnitt m, -(e)s, -е (рядко),
Erddurchmesser m (земен), Lichte f, -n
(вътрешен), Lichtweitc f, -n (вътрешен),
Lumen n, -s, -mina (на тръба), Rohrweite f
(на тръба)
диапазон-Diapason m, n, -s, Tonstufe f (муз.),
Wellenbereich m (на вълните) (рад.)
;uiano3iiTiiB-Diaposiliv n, -s, -е (фот.),
Durchsichtsbild n
диария-Diarrhöe f, -n (мед.), Dünnpfiff m
(вулп), Durchfall m, -(e), Durchfälle (мед.),
Durchmarsch m, -(e)s, Durchmärsche
(разг.), Schnellkathrie f (шсг.)
дпаскон-Diaskop n, -(e)s, -e
диатомит-Rotrten stein m (минер.)
диафрагма-Blcndc f, -n (на микроскоп,
фотоапарат), Diaphragma n, -s (анат.),
Irisblcnde f (ирисова) (фот.), Zwerchfell n
(аиат.)
дпп-scheu (за живот но) (die Pferde werden ~
конете се подплашват; mach mir nicht die
Pferde ~! не ми плаши хората с приказки
!), wild (животно, свиня, лоза, круша,
роза) (viele Pflanzen wachsen wild много
растения растат в диво състояние ; е-е
wilde Gegend дива местност ; der Wilde
дивакът), wüst, ungcschiffcn, unwissend,
scheu
дивак-Waldmensch m (разг.)
диван-Diwan m, -s, -e, Liegesofa n, Sofe n, -s,
-s, Ruhebett n
диване-Querkopf m, -es, -t-e, Dumm köpf m
дивачка-'Wildling m, -s, -е (дърво) (ein zahmes
Peis auf e-n Wildling pfropfen присаждам
питомно клонче на дивачка)
дивашки-wild, roh
диващииа-Wildheit f
дивен-wunderbar, erstaunlich
днвеитерия-Blutruhr f (c кръв) (мед.)
днвергепция-Divergcnz f, -en (фнз.)
диверсапт-Divcrsant m, -en (полит.), Saboteur
m, -s, -e, Friedensstörer m, -s
диверсия-Diversion f, -en (полит.),
Sabotageakt m, -s, -e, Ablenkungsmanöver
n, -s
дивеч-DamwiId n (рогат) (лов.), Federwild n
(пернат) (лов.), Großwild n (едър), Wild n,
-s, - (hohes Wild едър дивеч)
дивечкн-Fcldobst n
дивея-verwildern tr., verbauern inlr. s.
дивидеит-Dividende f, -n (търг.),
Verhältnisanteil m, Gewinnanteil m, -s, -e
дивизия-Division f, -en (воен.)
дивисил-Klauc f, -n (бог.), Laserkraul n (бял)
(бот.)
дивост-WiIdheit f, Menschenscheu f
дивота-Wildheit f, Menschenscheu f
дивотии-Kitl m, -s, -e (du redest ganz schönen
Kitt ама какви дивот ии говориш)
дмвотин-Fralzc f, -n, Wildnis f, -se, Flegelei f,
-en, Grobheit f, -en, Unsinn m, -s, Dummheit
f, -cn
днвче-Garlcnbibcmcllc f (бот.)
дивя ce-bcstaunen tr., staunen intr. h. (über c-
n, ctw.) (da staust du ! чудно ти е, нали ? ;
staunend billige Ware удивително евтина
стока), wundern refl. (sich über ctw., e-n)
(lassen Sie sich nicht wundem, wenn не cc
дивете, ако)
дивя-erstaunen tr., verblüffen tr.
дига-Damm m, -cs, Dämme, Deich m, -s, -c,
Vorland n, Wehrdamm m
дигам ce-aufbrodcln intr. s. (за пари, пламъци)
дигам-aufhaken tr. (c кука), aufheben* tr.
(нагоре) (товар) (etw. vom Boden ~ вдигам
нщ. от пода ; den Kopf, die Augen -
повдигам си главата, очите), aufziehen* tr.
(тежест, мрежа, котва, платна, завеса,
мост, шлюз) (den Schlagbaum - вдигам
бариерата), krakcelcn intr. h. (скандал),
skandaliercn intr. (скандал) (разг.)
диги-Ku nstbauten pl.
дидактика-Didaktik f, -en
дидактичен-didaktisch adj.
дидактически-Iehr.., lehrhaft (поезия)
днез-Bcizcichen n (муз.), Diese f, -n (муз.),
195
диоптрия
Doppelkreuz п (двоен) (муз.), Fis п (фа)
(муз.), Ктеиг n, -es, -е (муз.),
Versetzungszeichen п (муз.), Vorsetzung f,
Erhöhungszeichen n, -s
днереза-Diärese f, -n
днега-Diät f (~ halten-спазвам диета), Landtag
m, Lebensordnung f, Milchkosl f (млечна)
днететика-Ernährüngskunde f
дпзажио-Disagio b, -s (търг.)
днзслмотор-Dieselmotor in (техн.)
дизептерия-Bauchfluss m (мед.), Blutzwang
m, Darmruhr f (мед.), Dusenterie f, -n,
Magenruhr f
диктат-Diktat n, -s, -e
днктатор-Di ktator m, -s, -...oren
днктаторски-diktatorisch adj. (~ au fl re len
държа се диктаторски)
диктатура-Diktatur f, -en, Militärdiktatur f
(военна), Diktat n, -(e)s, -e
днктовка-Diklat n, -s, -e
диктофон-Diktergerät n
дшаувам-ansagen Ir. (писма) (неолог. търг.),
diktieren tr.
дикцня-Diktion f, -en, Vortrag m, -s, -re (ein
schöner ~ хубава дикция), Vortragsart f
дилаф-Feuerzange f, Kohlenzange f,
Schürzange f
днлема-Dilemma n, -s
дилетански-laicnhaft
днлетанство-Kunstliebhaberei f (в
изкуството), Laientum n, -s
дилетант-DiIettant m, -en, Kunstliebhaber m
дилетаит-самодеец-Liebhabcr m, -s, -
днлстантствуваие-Baslelci f, -en
дилувиалеи-diluvial adj.
днлувий-Diluvium n, -s (геол.)
дилянка-Katzengemander m (бот.),
Kaizenkraut n (бот.), Rapunze f, -n
днм-Dampf m, -(c)s, Dämpfe, Dunst pl., Qualm
m, -es, Rauch m, -es, - (der ~ beißt in die
Augen димът ми дими в очите; Fleisch in
den - hängen окачвам месо за опушване;
in ~ aufgehen изгарям; hinter e-n steigt ein
~ auf лъже та дим се вдига), Schmauch m,
-es, -е (гъст)
днметър-Dimeter m, -s
дими-dunsten intr. h imp.
днмитровче-Aster f, -n (бот.), Herbstaster f, -
n
димник-Rauchfang m
AiiMitmia-Rauchgald n (данък)
димогод-Rauchkanal m
димообразен-rauchig
димоотвод-Abzugsrohr n (техн.)
димопоглъщател-Rauchverzclircr m (техн.)
димосмукател-Brodcnfang m
димоуловител-Rauchabscheidcr m (техн.)
днмоход-Rauchabzug m, Feuerzug m (техн.)
димя-kohlen intr. h. (при горене), qualmen intr.
h., rauchen intr. h. (за комини) (bis e-m der
Kopf raucht, daß cs nur sc raucht работя, та
дим се вдига ; es raucht in der Stube в
стаята пуши ; heute raucht's днес ще има
разправии ; es raucht hinter e-m лъже, та
дим се вдига ; eine Pfeife — пиша лула ;
kalt ~ пуша с незапалсна цигара ; stark -
пуша много), schwelen intr. h.
димящ-dämpfig adj., qualmig
дниамика-Dynamik f, Kraftlchrc f, Schwung
m, -s, Triebkraft f, -re
дниамит-Dynamit n, -(e)s
динамичен-dynamisch adj.
дннамически-dynamisch adj.
динамо-Dynamo m, -s (ел.)
дииамометър-Dynamomclcr n, -s (ел.)
дипастичен-dynastisch adj.
дниастия-Dynastic f, -n, Fürstenhaus n, Haus
n, -cs, -rer (das Haus Habsburg
хабсбургската династия),
Herrschergeschlecht n, Kaiserhaus n
(царска)
днпозавър-Dinosauerier m, -s (зоол.) (геол.)
днпче-Bcchcrblume f (бот.), Brauncllcn f, pl.,
Wiesenknopf m (бот.)
днпя-Melonc f, -n, Wassermelone f, Zilrulle f,
-n (бот.)
диод-Diode f, -n (рад.)
диодеза-Sprcngcl m, -s
диодон-Kugelfisch m (зоол.)
;iiioi[iiciiücKii-dionysisch adj.
диоптер-Dioptrie Г, -n (остар.)
диоитрня-Dioptric f, -n (физ.)
диоскур
196
дноскур-Dioskure ш, -п
диоцеза-Dckanat n, -s, -е
днпла-FaIte f, -n (in ~en legen надиплям),
Knitter m, -s (смачкана), Knitterfalte f
(смачкана), Krakel f, -п (смачкана)
AiiiMeiie-Faltcnschiag m, Wurf m, -es, тс (на
ГЪНКИ)
динли-Gefältcl n, -s, pl.
динлом-Diplom n, -s, -e, Ehrenurkunde f, -n
(почетен)
дишюма-Diplom n, -(c)s, -c, Ehrenurkunde f,
-n (почетна)
AiiiiJioMaiiT-Diplomanl m, -cn
динломат-Diplomat m, -en
iiiHiJiOMaTiiMecKii-diplomatisch adj.
AiiiuioMaTiiniioer-Staatsku nst f
динломатски-diplomatisch adj.
дипломации-Diplomatic f, -en
HHHJiOMiipaM-diplomicren Ir.
дннлоиия-Doppelschen n (мед.)
дииля-faltcn tr. rcfl., kräseln tr. rcfl., fälteln tr.
дирек-Ваит m, -(e)s, Bäume, Pfahl m, -s, -rc
(e-n ~ einschlagen забивам кол ; ein ~ im
Fleische нещо като трън, което не дава
мира ; in seinen vier Rfahlen в къщата си,
в своя дом), Pfeiler m, -s (etw. durch ~
stürzen, sichern подпирам нещо със стълб
; die Sowjetunion ist der stärkste ~ im Kampf
um den Frieden Съветският съюз е най-
могъщата опора в борбата за мир), Pfosten
m, -s (подпорен, страничен), Ständer m, -s
(стр.)
днректен-direkl adj.
директива-Anweisung f, -cn, Richtlinie f,
Direktive f, -n
директиви-Weisung f, -cn
днректор-Boß m, -sscs, -sse, Direktor m, -s,
Faktor m, -s, ...toren (на търговско
предприятие в колонните), Leiter m
директорнн-Dircktoriiim n, -s (ист.)
директорка-Chefin f, -nen, Direktice f, -n,
Waisenmutter f (на сиропиталище)
директорски-direktorial adj.
дмректорство-Dircktorat n, -s
дирекцня-Direktion f, -en, Direktorat n, -s,
Leitung f, -en
дпреие-Gcrichtsvcrfahren f (съдебно) (юр.),
Recherche f, -n
дирещ-ratsuchend (съвет)
дири-Schweiß m, -es, - (кървави) (лов.)
днригепт-Dirigcnl m, -en, Kantor m, -s, -oren
(на черковен хор), Stabführer m (муз.),
Kappclmeister m
AiipiireitCTBO-musikalischc Leitung
дирижабъл-GroßluflschifTn (воен.), Luftschiff
n, -cs, -e, Starrluftschiff n (от твърда
система)
дирнжирам-bewirlschaftcn tr., dirigieren tr.,
lenken tr., staatlich bewirtschaften
дмря-fahndcn tr. intr. h, forschen intr. h, suchen
tr. (nach)
днря-Gcläuf n, -s, -c, Fußtapfen m, -s, Spur f, -
en (e-m auf der ~ sein rra следите на някого
съм; с-п auf die richtige ~ bringen показвам
на някого истинските дири)
дисаш-Knappsack m, Quersack m, Doppclsack
m, -s, -re
дисекция-Seklion f, -cn (gerichtliche -
съдебна аутопсия) (мед.), Zergliederung f,
Leichenöffnung f, -en
дисертация-Disscrtation f, -cn, Doktorarbcil f,
Inauguraldissertation f (докторска)
дисидснт-Dissident m, -en
AiiciiMiiJiamifl-Dissimilalion f, -en (грам )
(биол.)
AiicitMiuiiipaM-dissimiliercn tr. (биол.) (грам.)
диск-Sonnenscheibe f (слънчев), Wurfscheibe
f (спорт.), Schiebe f, -n, Diskus m, -, -se
днскант-Diskant m, -(c)s, -е (муз.), Sopranist
m, -en, -en (иевец)
диcквaлlIфliкaцllя-Abjudikation f, -cn,
Aberkennung f, Disqualifikation f, -en
днскцалнфнцирам-disqulinticren tr. (спорт.)
дисковидеи-scheibenfönnig, scheibig
дискоит-Diskont m, -s, -е (търг.), Skonto m, -
s, -s
дискотека-Plattenarchiv n (муз.)
дискоуказка-Ziellöffel f (воен.)
дискредитирам-hrabsetzen tr.
дискретен-verschiegcn (човек)
дискретнрам-vcrrufen* tr.
днскрегност-Beichtgeheimnis n (църк.),
197
длъжен съм
Verschwiegenheit f, -
«ncKpiiMiiiiamiH-Rassendiskrimination f
(расова)
дискус-Kichenkollekte pl. (църк.), Kollekte f,
-n
дискусня-Wechselrede f, Diskussion f, -en,
Erörterung f, -en, Aussprache f, -n
дискутнрам-durchdiskutieren tr. trnb.
(основно), diskutieren tr., erörtern tr.
днслокация-Dislokation f, -en (воен.)
дисонаис-Dissonanz f, -en (муз.), Kakophonie
f, -n, Mißlaut m, Mißton m, Mißklang m, -s,
•re
дисоцнация-Dissozialion f, -en
Aiiciiaiicep-Trinkcrhcilstälte f (за алкохолици),
Ambulatorium n, -s, -rien
диспсисия-Dyspepsie Г, -n (мед.), Dispersion
f, -en (физ.) (хим.) (мат.)
дпсиечер-Dispalschcr m, -s, Fahrdienstleiter m,
-s, Betriebsrcglerm, -s
диспозиция-Disposilion f, -en
диснонент-Disponent m, -en
диснропорцня-Mißverhällnis n
днспут-Disput m, -s, -e, Streit m, -es, -c
дистанцирам ce-dislanzieicn rcfl. (sich von e¬
m ~ дистанцирам се от нкг.)
дистанцня-Abstand m, -(e)s, -Distanz f, -en (~
halten спазвам дистанция)
днсхармоничеп-disharmonisch adj.,
mißtönend, mißlönig
дисхармония-Disharmonic f, Mißton m,
Uneinigkeit f
днсциилина-Disziplin f, -en (auf - halten
държа на дисциплината), Gcfängniszucht
f (затворническа), Mannszucht f, -en, Moral
f, Schulzuchl f(uiieoncKa), Zucht f, - (strafe
Zucht строга дисциплина ; in Zucht und
Ordnung halten поддържам дисциплина ;
das ist ja e-c schöne Zucht ама чс
дисциплина)
AiicuHiiJiixiiapeii-disziplinarisch adj.
AücmiiHiiiiinpaM-diszipliniercn tr. rcfl.,
eindrilien tr.
днтирамб-Dithyrambe f, -n, Trimm m, -es,
диференциал-Diffcrential n, -s, -е (маг.),
Differentialgetriebe n (автом.),
Differenzialwasserschloß n
(диференциален, уравнителен) (хидр.)
диференциален-differential adj. (мат.),
differenziell adj., unterschiedlich
Ai^epeimiipaM(ce)-diffcrenziercn tr.
дифракция-Beugung f,-en (физ.), Diffraktion
f (физ.)
дифтерит-Diphlhcritis f
дифтерия-piphllierie f (мед.), Halsbräune f,
Pips m, -cs, - (по птиците) (c-n ~ haben
чалнагг съм) (вст.), Rachenbräune f (мед.)
дифтонг-Diohtong m, -(s)e, -е (грам.),
Doppellaut m (грам.)
дифузия-Diffusion f (хим.) (физ.)
диханне-Alem m, -s (пост.), Lufthauch in,
Pncuma n, -s, -, Puste f, Hauch m, -s
диша ce-almen tr. refl. (auf den Bergen atmet
sich leichter на гшанииата се диша много
леко)
дишам-atmen intr. h. (за живея) (frei, tief -
дишам свободно, дълбоко ; solange ich
atme докато живея; alles Atmende всичко
живо), durchatmen intr. h (дълбоко),
hauchen tr. (alles, was Leben haucht всичко,
що диша живот), jappen intr. h. Japsen intr.
h., prusten intr. h. (шумно), schnaufen intr.
h.
дишаие-Atcm m, -s (—holen поемам си дъха;
etw. benimmt mir den - шц. ме задушава;
außer - kommen запъхтявам се ; in -em -
на един дъх ; in - halten държа в
напрежение ; nicht zu - kommen не мога
да си отдъхна), Atmung f, -cn, Respiration
f, -, Zug m, -s, тС
дишащ-kurzatmig (много тежко)
дишла-Gabcldcichen f, Schere f, -n (за един
кон)
длаб-Fugc f, -n, Kehle f, -n, Riefe f, -n (техн.),
Schlitz m, -cs, -c (техн.), Versatz m, -cs, -re
(къс, в греда)
длаи-Handflächc f (wie auf der flachen Hand
като на длан)
длета-Stcmmzcug n (техн.)
длето-Bcißel m, -s, Flachciscn n, Gehrcisen n,
Meißel m, -s
длъжен съм-sollen* mod. (du sollst dein Vater
длъжен
198
und Mutter ehren почитай баща си и майка
си ; du sollst nicht stehlen на трябва да
крадеш; das sollte шап niemals tun никога
не би трябвало да се върши; wie soll man
nicht lachen ? как да не се смееш на това
?)
длъжен-schuldig (е-m schuldig bleiben
оставам длъжен на някого), verpflichtet
(jeder Burger ist verpflichtet всеки
гражданин е длъжен да)
длъжник-Debitor m, -s, -огеп,
Gesamtschuldner т (общ),
Korrealschuldner т (общ), Kridar т, -s, -е
(в несъстоятелност), Kridatar m, -s, -е (в
несъстоятелност), Restant m, -еп, -еп
(закъснял), Schuldieger m, -s, Schuldner m,
-s
длъжпост-Anslellung f, -en, Bürgermeisteramt
n (кметска), Ehrenamt n (почетна),
Kirchenamt n (църковна), Lehramt n (на
учител), Lehrstelle f (учителска),
Schcnkamt n (на виночерпец) (ист.), Stelle
f, -n (sich um ~ bewerben кандидатствам
за място; s-c ~ verlieren загубвам службата
си), Vertrauensstellung f (отговорна), Amt
n, -es, -rcr, Posten m, -s, -, Dienst m, -es,
Pflicht f, -cn
длъжностен-amtlich, Amts-, Dienst -
(Amtperson длъжностно лице)
диевалеи-Tagcsdicnsthabcndc m, -n, -n
дневен-täglich (das ~c Leben делничният
живот ; das ist c-e -e Erscheinung това e
постоянно явление), Tage(s)- (Tageslohn
дневна заплата; Tagesordnung дневен ред)
днсвка-Rastlag m (воен.)
дневна-Wohnzimmer n
дневннк-Meinorandum n, -s, ..den,
Memorial(c) n, -s, -e, Tagebuch n,
Klassenbuch n (в училище)
дневно-täglich (Medizin dreimal ~ cinnehmen
вземам лекарство три пъти дневно ; 8
Stunden ~ arbeiten работя 8 часа на ден)
Днепър-Dnepr m
днес-dato adv. (търг.), heute (heute früh днес
сутринта; von heute an от днес нататък),
heutigentags, heutigestags, Heutzutage
днешен-heutig (bis auf den heutigen Tag до
днещия ден das heutige Geschlecht
днешното поколение), jetzig
Лин-Tag m, -cs, -e (s-c ~e sind gezählt дните
му са преброени; noch in unseren ~en още
в наше време)
до-auf prp. А (за време) (~ e-n Augenblick за
един момент; ~ kurze, lange zeit за кратко,
дълго време; ~ morgen за утре; ~ nächsten
Winter до, за идната зима ; er wird - den
Abend erwartet очакват го вечерта ; -
einmal изведнъж; - die Minute da sein тук
съм точно на минутата ; vcirtcl - 5 Uhr
четири часът и четвърт ; es gehl ~ 9 Uhr
часът е към 9; auf jeden Fall на всяка цена,
във всеки случай; ~ der Reise, ~ dem Ritt,
— der Flucht през време на пътуването,
ездата, бягството), daneben pron. adv. (das
Haus, ~ der Baum къщата, до нея дървото),
über А (за време) (~ 3 Wochen слсд 3
седмици ; ~ Nacht bleiben оставам през
нощта ; den Besuch ~ Weihnachten
behalten задържам гостите си за Коледа ;
~ kurz oder lang по-късно или по-дълго)
доайен-Doyen m, -s, Senior т, -s, -oren
доба-Nachtzcil f
добавка-Exkurs m, -es, -c, Zulage f, -n, Zusatz
m, -es, vc, Zuschlag m, -s, -гс (в пари) (der
Schnellzug kostet Zuschlag за бързия влак
се плаща добавка)
добавкн-Sachbezügc pl. (към заплатата в
натура)
добавъчен-ergänzend adj., zusätzlich
добавям ce-dazukommcn* inlr. s
добавям-anhängen tr. (към книга, писмо),
beifügen tr., beigeben* tr„ ergänzen tr.,
hinzugeben tr, zulegcnt r. (beim Wiegen 50
Gramm zulegen добавям 50 грама при
теглене), zuschreiben* tr. (в писмо) (ich
habe noch einige Wrte zuzuschrcibcn имам
да добавя още няколко думи), zusclzcn tr.
(Wasserzusetzen добавям вода), zutun* tr.
refl. (Milch zum Kaffee zutun добавям
мляко в кафето)
добермаи-Dobermann m, -s (зоол.)
добив-l.Anfall m, -s, -re (стои.)
199
добро
2. Arbeitsgewinn п (мин.) 3. Ausbeute n (die
Zeche liefert reiche ~ рудникът дава богат
добив) 4.Bodenertrag ш (от земята) (икон.),
Brennkultur f (на работна земя чрез
изгаряне на горски площи), Drusch m, -
(e)s, -е (от вършитбата),
Durchschnittsertrag m (среден) (сел.-ст.),
Eisenbeigbau m (на желязна руда) (мин.),
Eisengewinnung f (на желязо) (метал.),
Erdrüsch m, -(e)s (от вършитба), Ertrag m,
~(c)s, -е (икон.), Gasausbeute f (на газ),
Gewinn m, -(e)s, -e, Kohlenbau ш (на
каменни въглнща), Lösung f, -en, Verhieb
m, -s
добивам-abbauen tr. refl., abzwingen* tr.
(насила) (ich mußte mir ein Lächeln ...
трябваше насила да се усмихна),
annehmen* tr. (е-е Gewohnheit - усвоявам
навик; Vernunft ~ вразумявам се; konkrete
Gestalt ~ добивам конкретен образ),
aufleben intr. s. (наново желание),
ausbeuten tr. (печалба от нщ.), bauen tr.
(мин.), bauen tr. (сел.-ст.), durchsehen* intr.
h trnb. (поглед за нщ.), einlegen tr.,
erarbeiten tr., erbauen tr., ergattern tr.,
erhalten* tr., erheucheln tr., erwandern tr.
(знания чрез пътуване) (ich erwanderte mir
die Kenntnis m-r Heimat опознавам родния
си край като го пропътувам), erzielen tr.,
gebären* tr., gewinnen* tr. (die Oberhand ~
добивам надмощие), gewinnen* tr. (c-m
etw. ...), herausschlagen* tr. (печалба),
hütten intr. h. (метали от руда), rennen* tr.
(Eisen - добивам желязо на огнище или в
малка пещ)
добнваие-Gcwinnung f, Verhau m, -es, -е (на
руда, въглища), Verwahrlosung f (на
занемарен вид)
добирам ce-ankommen intr. s. (до нкг.) (komm
an! ела по-близо!; es ist zu hoch, ich kann
nicht - много е високо, не мога да го
спи на ; bei ihm ist nicht anzukommen не
можеш се приближи до него) (разг.),
aulTischcn tr. (до нщ.) (разг.), beikommen*
intr.s (diesem Orte ist nicht beizukommen
до тази местност не може да се добереш),
ergründen tr., herankommen* intr. s. (до
някого, нещо) (man kann nicht an ihn
herankommen човек не може да се добере
до него), aufschwingen* tr. refl. (с големи
услилия до решение) (sich zu e-m Brief ~
наканвам се да напиша писмо) (разг.)
добитък-Vieh n, -s, Hornticre pl. (рогат),
Kleinvieh п (дребен)
добиче-Rind n, -es, -er
доблест-Zivilcourage f (гражданска),
Heldenmut m, -s, Mul m, Rechtschaffenheit
f (er hatt den anstand zu sagen той имаше
смелостта да каже), Wackerhcit f
доблестеп-licldenmütig, männlich, mannhaft,
männlich, mutig, rechlshaffcn, wacker
доближавам (ce)-annähern tr. refl. (и прен.),
aufkommen* intr. s. (ein Schiff kommt
einem anderen auf кораб застяга друг)
(мор.)
доближавам-anrückcn tr. (шкаф до стената),
aulkommen* intr. s. (с постижението си
победителя) (спорт.), beikommen* intr. s,
nähern tr. (er näherte seinen Mund dem Ohre
той доближи устата до ухото),
zusammcnslellcn tr., zusammcnrxken tr.,
nahestchen* D, ähnlich sein
добре-hübsch, munter (das Kind ist - geworden
детето се събуди ; die Nacht über ~ sien
цяла нощ бодърствувам; -e Farben светли
цветове ; -und zufrieden весел н доволен
; bleiben Sic gesund und -! останете живи
и здрави !), recht (~ handeln добре
постъпвам), schlau (sich ganz - fühlen
чувствам се чудесно, добре) (разг.), wohl
(das Klima hier bekommt mir wohl
тукашният климат ми се отразява добре;
wohlgeruhl добре сте си починали ; sich
wohl fühlen чувствам се добре), wohl (за
усилване) (sehr wohl много добре)
добрина-Gütc f, Gute(s) п, -п
добро-Bcsle п, -п (ich habe cs für dein Bestes
getan направих го за твое добро), Gutc(s)
n, -n (~s mit Bösem vergelten отвръщам на
доброто c лошо; alles Gute всичко хубаво),
Heil n, -s (das ist zu s-m Heil това е за
негово добро), Wohl n, -s, - (das geschah
доброволен
200
nur zu d-m Wohl това стана само за твое
добро), wohlgeraten (ein wohlgeratenes
Kind добро дете)
доброволен-freihändig adj., freiwillig adj.
Äo6poBoneu-Freiwillige(r) m, -n
доброволност-Frciwilligkeit f
добродетел-Kardinaltugend f (главна,
основна), Tugend m, -s (e-e - üben
проявявам добродетел) (разг.)
добродетелен-tugend haft
добродетелност-Tugcndhafligkeit f, -
добродушен-bieder adj., ehrlich adj., gutmütig
adj.
добродушие-Gutmütigkcit f
доброжелание-Wohlwollen n, -s, Gunst f
доброжелател-Gönncr m, -s, guter Freund m
доброжелателен-wohlgemeint, wohlmeinend,
wohlwollend
доброжелателство-Gunst f, Wohlwollen n
доброжелетел-Daumcndrücker m
доброкачествен-aufrichtig adj., gutartig adj.
(мед.), schwer
доброкачествеиост-Aufrichligkeit f, -en
(остар.) (търг.), Bonität f, -en (ссл.-cT.JGüte
f ’
добронамерен-gulgcmcint adj.
добросъвестеи-gcwissenahrt adj., gutgläubig
adj., redlich (човек) (ein -er Blick открит
поглед ; es - mit e-m meinen желая на
някого доброто ; sich ~ ins Zeug legen
залавям се добросъвестн), wacker
добросъвестно-treulich
добросъвестиост-Gewissenhaftigkeit f,
Redlichkeit f, -
добросърдечен-guthcrzig adj.
добрисърдечне-Gulherzigkcit f, Herzensgute
f, Seelengute f
добросърдечност-Gutherzigkeit f
добросъседски-nachbarisch
доброта-Gütc f, Herzensgute f (истинска,
голяма)
добряк-Biedermann m, Gemütsmensch m
добър-best adj. (das kommt in den besten
Familien vor това може да се случи и в най-
добрите семейства), brav adj., fromm adj.,
gütig adj., gut adj. (~cn Morgen добро утро;
-en Abend добър вечер; ~e Nacht лека
нощ; ein -es Auskommen haben добре съм
материално; прен. ein -er Kopf умен
човек; das ist mein —er Emst не се шегувам;
e-n -en Kampf kämpfen боря се за
справедлива кауза), herzensgut, kerngut,
rauchbar (за пушене), seclcn(s)gut,
seelengut (извъндредно), tüchtig (sehr - in
s-m Fach sein много съм добър, кадърен,
свестен в специалността си ; er hat etw.
Tüchtiges gelernt научил е нешо много
добре, свясно)
доварявам-gar kochen tr.
доведеи-zugebracht (zugebrachte Kinder
доведени деца)
доведеник-Stiefsohn m, -s
доведеиица-Stictochter f, -r
довеждам-aufbringen* tr. (до разцвет) (e-n
Bau, e-n Kranken - издигам сграда, вдигам
болен на крака), bringen* tr., durchfuhren
tr. trnb. (до край), durchkämpfen trnb. tr.
(нщ. до победен край, до победа), einholcn
tr., herbringen* tr., herholen tr. (отнякъде),
herleiten tr., mitbringen, zuführen tr. (e-m
etw.) (dem Kaufmann Kunden zuführen
довеждам клиенти на търговец ; dem
Freunde e-e Braut Zufuhren довеждам
годеница на приятеля си)
довеждаие-Zuführung f, -en
доверен-vetraut, zuverlässig (Bevollmächtige
доверено лице)
доверне-Anvcrlrauung f, Traute f, -, Vertrauen
n, -s, - (zu etw., zu e-m) (в нещо към някого)
(e-m - schenken оказвам на някого доверие
; e-n ins ~ ziehen доверявам на някого; ein
Wort im - gesagt между нас казано),
Zutrauen п, -s (zu e-m)
доверител-Auftraggeber m, Klient m, -en, -en
доверчив-arglos adj. (er ging - auf den
Vorschlag ein той се съгласи c
предложението, без да подозира нщ.),
gutgläubig adj., vertrauend, vertrauensselig,
vertrauensvoll, zutrauensvoll, zutraulich,
zutulich
доверчивост-ArgIosigkcit f, Gutgläubigkeit f,
Kredulität f, -en, Vertrauensseligkeit f,
201
дозировачка
Zutraulichkeit f, -
доверявам (ce)-anverlrauen tr. rcfl. (е-ш etw.
~) (hkm.) (c-m ein Kind ~ предавам,
поварявам дете на нечии грижи), mittcilen
refl., vertrauen inlr. h. (e-m, elw.)
доверявам-anlrauen tr., entdecken tr.
довиждаие-Adicu [адйо]
довлнчам-einschleppen tr., heranschleppn tr.,
herbeischleppcn tr.
довлякъл ce-dahergelaufen part.
довод-Argument n, -s, -e, Beweisgrund m,
Entseheidungsgrund in (решаващ)
довозвам-anfahren* tr. (дърва, въглища)
(Wein, Zigaretten ~ поднасям вино, пури)
(фам.), bis ans Ende fahren, den Rest
fahren*
доволен-befriedigend adj., behaglich adj., fidel
adj., heilfroh (след преминала опасност),
slbstgenügsam (от себе си), vergnügt
(morgen wollen wir uns e-n ~en Tag machen
утре ще се веселим), wohlgefällig,
wunschlos, zufrieden (mit e-ш etw.) (от
нещо) (mit s-m Los zufrieden sein доволен
съм от жребия си; mit nichts zufrieden sein
от нищо не съм доволен)
доволство-Behagcn n, -s (an etw. Behagen
finden намирам удоволствие в нщ.),
Selbstgenügsamkeit f, - (от себе си),
Wohlgcfühl n, Zufriedenheit f
довтасвам-aufgehen* intr. s.
довчера-bis gestern
довчерашен-gestrig
довършвам-fertigmachen tr. trnb. (разг.),
schlichten tr. (техн.), beenden tr.,
aufbrauchen tr.
довявам-heranwehen tr.
дог-Dogge f, -n
догадка-Konjektur f, -en, Vermutung f, -en (e-
e ~ fallen подхвърлям догадка)
догаждам ce-weghaben* tr.
догаждам-wegbekommen* tr.
догаря-herunterbrennen* intr. s. (свещ),
verglimmen* intr. s., verglühen intr. s.
догарям-ausbrennen* inlr. s., verlöschen intr.
s., verlodem intr. s. (поет.)
догасвам-vcrlöschen intr. s., verlodem intr. s.
(поет.)
догдето-soweit (~ das Auge reicht догдето
стига окото ; ~ ich davon weiß доколкото
зная)
догма-Dogma n, -s, -men, Lehre f, -n,
Lelirmemug f, Lehrsatz m
догматизъм-Buchstabenglaubcn m (църк.),
Dogmatosmus m
догматик-Dogmatiker m, -s
догмагака-Dogmatik f, -en
догматичен-dogmatisch adj.
договарям ce-lraktieren inlr. h. (mit e-m) (c
някого), vertragen* refl. (sich mit e-m) (c
някого)
договарящ ce-verlragschließcnd (страна)
договор-Konkordat n, -s, -e, Kontrakt m, -s, -e,
Manlellarif in, Scheinvertrag m (фиктивен).
Verding m, -es, -c, Verkommnis n, -ses, -sc,
Vertrag m, -es, *e, Verwahrungsvertrag m
(за съхранение), Werkvertrag m (трудов)
договорен-kontraktlich, kontraktmäßig,
konventional, konventionell, Vertrags-,
vertragsmäßig
договорител-Kontrahent m, -en, -en
договорно-kontraktlich, kontramäßig
догодина-übers Jahr, nächstes Jahr
догонвам-aufjagen tr. (ein Segelboot ~
догонвам платноходка) (мор.), cinholen tr.,
nachfahren * intr. s. (e-m) (някого c кола,
влак)
догоре-bos oben, bis zum Rande
дограмаджия-Bauschreincr m
додекаедър-Dodekaeder n, -s (мат.)
додавам-zusteuem tr. (сума) (разг.)
додекаедър-Zwölfflächncr m, Zwölfflach n
додявам-anhauen* tr. (hkm.), belästigen tr.,
belagern tr. (c молби, въпроси) (разг.)
доен-melk, Melk- (melkende Kuh дойна крава)
доехтявам-dahcrbrausen intr. h
дож-Doge m, -n (ист.)
доживотен-lebenslänglich (затвор)
дожнвявам-erleben tr.
доза-Dosis f, ..sen, Einzelgabe f (мед.), Gabe f,
-n (мед.)
дозирам-dosieren tr.
дозировачка-Ableilmaschine f
дозировка
202
дозировка-Dosierung f, -en
дознание-Verhör n, -es, -e, Verklarung f, -cn
(за параходна злополука), Vorverhör n
(предварително)
доизтрям-abbrcnnen* intr. (свещ)
мопзглабдам-policrcn tr., nacharbeiten tr.,
überbessern Ir.
ЛОИ31 раждам-ausbaucn Ir.
лоизкънвам ce-ausbadcn intr. h.
донзлекувам-nachbchancJcln tr.
доизносвам-aurschleppen tr. (дреха) (разг.)
;tOH3iiiuißaM-übcrbcsscrn tr.
донзнилявам-аЬгшЬсп* tr.
;toit3iiitiiBaM-bcssern tr. intr, nacharbeiten tr.
лоизнинпам-nachbcsscrn tr.
доизработвам-auiarbeitcn tr.
доизчуквам-polslcrn tr. (бакърсни съдове)
(техн.)
доизиждам-aufcssen* tr.
донка-Kinderain me f, Säugammc 1'
док-1 .Dock n, -s (auf- legen поставям на док)
(мор.) 2.Drcll m, -s, -е (текст.), Drillich m,
-s, -е (текст.) 3.Kricgswcrft f (военен)
4,Segellueh n, Trockendock n (cyx)
доказаиост-Bewälirhcit Г, -en
доказатслен-dokunicnluriscii adj.
доказателство-Bcwährung f, Beweis m, -sc, -
e (c-n Beweis geben давам доказателство),
Dokument n, -s, -e (ein - s-r Schande
доказателство за позора му) (прен.),
Erkenntnisgrund п (за присъда) (юр.),
Freundschaftsbeweis m (за приятелство),
Indizienbeweis m (по улика), Moment n, -
s, -e (das ist ein neues ~ in der Verhandlung
това е ново обстоятелство в
разискванията), Rechtsbewies m (правно),
Rcprobation F, -en (насрещно), Sachbcweis
in (веществено) (юр.), Talbeweis m (чрез
факти), Vernunftbeweis m (умозрително),
Zeugnis n, -ses, -se (и училищно) (e-m ein
Zeugnis ausstelien издавам на някого
доказателство)
доказвам-betätigen tr. rcfl., beurkunden tr.,
bewähren refl. (остар.), beweisen* tr. refl.
(das beweist gegen ihn това говори против
него), bezeugen tr., dartun* tr.,
demonstrieren tr. intr. h (нагледно),
dokumentieren tr., erweisen* tr. refl., zeigen
tr. (zeige, was du kannst докажи, какво
можеш)
доказвапе-Idcntilätsnachwcis m
(автстичността чрез документ)
доказуем-bclcgbar adj., beweisbar adj.
доказуемост-Bcweisbarkcil f
докаран-geleckt, geschniegelt adj., schnieke
докарва-anspülcn tr. (зарека, море) (das Meer
spült Treibgut an морето изхвърля отломки
от корабокрушения)
докарвам ce-cinschmeicheln refl. (пред нкг.),
radfahren* intr. s. (на началството),
schlankmachcn intr. h. (разг.), schniegeln tr.
refl., schünmachen refl., schönlun* intr. h.
(mit e-m), schustern intr. h., schwänzen intr.
h. (um etw.) (фам.), zieren refl.,
zurcchtmachen tr. refl. (за жен, adjustieren
tr., anfahren* tr. (дърва, въглища) (Wein,
Zigaretten ~ поднасям вино, пури) (фам.)
докарвам-anrolten tr. (с влак, кола) (машини,
стоки) (der Fuhrmann rollt Bierfässer an
коларят докарва бурета с бира),
antransporticren tr. (с кола) (материали,
мебели) (неолог.), aufmachen tr. (die
Schauspielerin war als Fledermaus
aufgemacht актрисата беше костюмирана
като прилей) (разг.), aufputzen tr. (преи.),
bringen* lr., einbringen* tr., cinücfem tr„
einschleifen tr. (c шепни дървен материал),
gcstellen lr. (остар.), herbeiführen tr.
(нещастие, гибел), herbringen* tr..,
herleiem tr. (монотонно), herlei len tr.
(Wasser, Elektizität herleiten докарвам вода,
електричество), hcrzichen* tr., kalibrieren
lr. (точния калибър), schallen lr. (etw. auf
den Boden - занасям нещо на тавана ;
Pakete auf die Post ~ занасям колети до
пощата ; schaff mir den Kerl zur Stelle !
доведи ми човека тук!; schaff uns was zu
essen l намери ни нещо за ядене !; etw.
auf die Seite ~ поставям нещо на страна;
sich D etw. vom Halse - махвам нещо от
тавата си; etw. aus der Weit - заличавам
нещо от света), zulciten tr.
203
документ
докарване-Aufimchung f, -cn, Kalibrierung f
(на точен мерник), Tuerei f, -en (разп),
Ziererei f, -
докато-indem (indem sie sich kämmte, sah sic
inden Spiegel докато се решеше, тя се
оглеждаше в огледалото), so (du wirst die
Folgen spüren, so du weiterhin lügst ако
продължаваш да лъжеш, ще почувстваш
последиците; er beklagte s-n Sohn als tot,
so er doch lebte тон полакваше сина си,
докато всъщност той беше още жив),
solang (ich werde für m-e Schwester sorgen
~ sic krank ist ще се грижа за сестра си
докато е болна ; ~ das Wetter schön ist
докато трае хубаво време), solange (ich
werde Шг m-e Schwester sorgen ~ sic krank
ist ще се грижа за сестра си докато е болна
; ~ das Wetter schön ist докато трае хубаво
време), während, weil (das Eisen
schmieden, weil cs noch warm ist кови
желязото, докато е горещо), wohingegen
докачам ce-vcrübcln tr. (e-m ctw.) (от нещо)
докачам-beleidigen tr.
докер-Dockarbeitcr m, Docker m, -s, Schauer
m, -s pl. Schauerleute (мор.)
доклад-Bericht m, -(e)s, -c (Bericht erstatten
докладвам), Expose n, -s, -e, Geheimschrift
f (таен), Jahresbericht m (годишен),
Meldung f, Rapport m, -es, -e (sich zum ~
melden явявам се на рапорт), Referat n, -
es, -e, Tatsachenbericht m, Vortrag m, -s, * e
докладвам-abstatlcn tr., berichten tr. intr. h,
melden tr., rapportieren lr. (e-m etw.),
referieren intr. h. (über etw. A)
докладванс-Berichterslatlung f, Meldung f
доклади и K-Berich Lerstülter m, Redner m, -s,
Referent m, -en, -en
AOicnaA'iHK-Vortragende^) m
доколко-inweit (inweit kann man diesem
Mensch glauben доколко може да се вярва
на този човек), inwiefern (inwiefern kann
man diesem Mensch glauben доколко може
да се вярва на този човек)
доколкото-inweit, inwiefern, onsofern
(onsofern es mich berührte, konnte ich nichts
dagegen einwenden доколкото де касаеше
до мене, аз не можах да възразя), sofern
(~es möglich sein wird доколкото c
възможно), soviel (~ ich verstanden habe
доколкото разбрах ; nimm, - du willst
вземи, кол Koto желаеш), soweit (~ das
Auge reicht догдето стига окото ; ~ ich
davon weiß доколкото зная), wieweit (до
каква степен), wofern
докосваем-antastbor adj.
докосваемост-Antaslbarkcit f
докосвам сс-ап greifen* tr. (до нщ.) (wer Pech
an greift, besudelt sich който гази калта ще
се оцапа (поел.), aufstreifen intr. h. (до
нщ.), rühren intr. h. (an etw. A, D)
докосвам-angreifen* tr. (wer Pech angreift,
besudelt sich който гази калта ще сс оцапа
(поел.), anrühren tr. (etw., e-n ~) (и прен.),
anstreifen intr. h., antasten tr. (и прен.),
antippen tr., antupfen tr. (c един пръст, е
гъбичка и пр.), berühren lr., berühren tr.
(etw.mil den Fingern berühren докосвам
нщ. c пръсти), bestreichen* tr., betupfen tr.,
hinlähren* intr. s. (über etw.) (леко) (mit der
Hand über ctw. hinfahren докосвам леко
нещо c ръка), rühren tr. (струните) (die
Trommel ~ бия барабана ; die Harfe -
свиря на арфа) (муз.), schrammen intr. h.
s. (an c-n, ctw) (някого, нещо), tangieren
tr., tippen intr. h. refl. (e-m auf duc Schulter
- туивам някого по рамото ; sich an die
Stirne ~ удрям се но челото), tupfen tr.
(леко)
докосваие-Anrührung f, Antastung f,
Berührung f, -en
доктор-Doktor m, -s, Ehrendoktor m (почетен)
докгорат-Doklorcxamen n
докторувам-doktem intr. h, herumdoktern intr.
h. (по домашен начин)
доктрина-Doktrin f, -cn, Kirchcnlehrc f
(църковна), Lehre f, -n
AOKTpuiieii-doktrinär adj.
доктрипер-Doktrinär m, -s, -e
докувам-docken lr. (мор.)
докумеит-Dokumenl n, -s, -e, Fälschung f
(подправен), Identitätsnachweis m (за
идентичност), Kaufbrif m (за покупка),
документален
204
Kaution f, -en (за имотно състояние,
необходим за разрешение на женитба),
Kcrbzeltcl m (в два екземпляра, нагодени
чрез назъбване да прилягат един към
друг), Rcchnungsbelcng m (оправдателен),
Rolle Г, -n, Scheiiiebricf m (за развод),
Schein m, -es, -е, Schenkungsurkunde f (за
дарение), Schenkungsbrief m (за дарение),
Schrift f, -en, Schriftstück n
докумснтален-archivalisch adj.,
dokumentarisch adj.
документация-Bauanschlag m
(проектосметна) (crp.), Bauvoranschlag in
(поректосметна) (crp.)
документи-Archivaklen pl. (архивни),
Archivalien pl. (пазени в архива),
Rcchlsallcrtümcr pl. (юридически)
jtoicyivieiniipaM-bcurkundcn Ir.
/lOicyMeimipaiie-Idcnlitälsnachwcis in (на
самоличност)
дол-Tobcl m, -s, Wolf(s)schlucht f (вълчи)
долавям-abfangcn* tr. геП. (поглед, дума),
abhören Ir., abhorchen Ir. (нечия тайна),
ablauschen tr. (c-m etvv....), abspüren tr. (e¬
m elw.), auffangen* tr. (тонове, думи),
auffischcn tr. (новина) (разг.), aufhaschen
tr. (обл.), aufschnappen inlr. s. (случайно)
(новина) (die Kinder schnappen oft manches
auf, was sie nicht hören sollen децата често
дочуват неща, които те не бива да слушат)
(разг.), einfangen* tr. (ирсн.), erhaschen tr.,
erlauschen tr. (чрез подслушване),
vernehmen* tr. (wie man vernimmt както
се чува, долавя; sich - lassen обаждам се,
вземам думата), wahrnehmen* tr.
долагам-berichten tr. intr. h, melden tr., melden
tr., petzen inlr. h., zutragen* tr. rcfl. (клюки)
долагаие-Anmeldung f, -en, Berichterstattung
f
долаи-Gantcr m, -s, Spind m
долан-мрежа-FIicgenschrank m
долапче-Вгеппге m, -s (запечене на кафе),
Kaffeebrenner m (за печене на кафе)
долен-bübisch adj., elend adj., erbärmlich adj,
(er ist ein -er Wicht той е долен мошеник),
hundsgemein, infam (ein infamer Verdacht
долно подозрение), lausig, lumpicht,
lumpig, miserabel, mistig, pöbelhaft,
schnöd(c) (-cs Geld презрян метал- парите
; -er Undank черна неблагодарносг)
долерит-Dolerit m, -s (минор.), Graustein m
(минер.)
долетява-anschwirren intr. s. (стрела)
долетявам-dahcrbrauscn intr. h, ein fliegen* tr.
(за самолет), heransprengen inlr. s. (в галоп)
доливам-angicßen* tr. (вода, бульон) (готв.),
auffullen Lr. (вино), aufgießen* tr. (Öl -
наливам газ в лампата), zufüllen tr.,
zugießen* tr.
долниа-Bördc f, -n (reorp.), Delle f, -n
(безводна), Eichcnrgund m (c дъбова гора),
Erdental n (на мъки и страдания) (поет.),
Hochtal п (планинска), Jammertal п (на
скръбта), Qucllgrund m, Rosenwasscr n
(розова), Tal n, -es, -rer (zu ~ kommen
соускам се в долината ; über Berg und -
wandern странствам през планини и
долини; sich zu Tod und ~ segeln потъвам)
дол пика-Vertiefung f, -en
долитам-wurrlcn intr. h. (периодически),
zuftiegen* intr. s.
долитане-Ei nflug m
долмен-Großsteingrab n (археол.), Hünenbett
n, Hünengrab m
долнище-Lagerstock m (на руден пласт)
(геол.)
долнокачествеи-pupig, minderwertig, von
schlechter Qualität
долиопробеи-minderwerlig, gemein
долове-Geklüft n, pl.
доловнм-greifbar adj., hörbar (за слуха),
perzcptibcl, spürbar, vernehmbar (за слуха),
vernehmlich (за слуха), wahrnehmbar,
merklich
доловимост-Hörbarkeit f
доломит-Bitterkalk m (минер,), Braunspat m
(минер.)
доломнт-Dolomit m, -(e)s, -е (минер.)
долу-hinunter (hinunter mit dir марш долу),
unten, nach unten
долуизложеното-folgend part. adj.
долуозпачен-nachbezeichnet
205
домошар
/lOJiyno/uiiicaii-Untcrzcichnclc in, -п, -п
долупоменат-nachbcnannt
долусномеиат-nachbcnannt
долчинка-TaIung f, -cn
дом-Dach n, -(c)s, Dächc, Daheim n, -s,
Dauerheim n (за продължителен престой),
Dirnenhaus n (публичен),
Entbindungsanstalt f (родилен),
Erziehungsanstalt f (изправителен),
Feierabendheim n (старчески), Forsthaus n
(горски), Fremdenheim n (за чужденци),
Haus n, -cs, -rer (tu, als ob du zu Hause wärst
чувствай се като у дома), Hausstand in,
Heim n, -es, -e, Heimwesen n,
Jugendherberge f (за млади туристи),
Kaiserhaus n (императорски),
Kinderbewahranstall f (детски), Wohnhaus
n (жилищен), Zuhause n, -s
дома-daheim adv.
дoмalCllll-GastГrcund in, Gastgeber m,
Hausmann in, Hausvater m, Platzmeister m
(на игрище) (спорт.), Schaffner m, -s,
Schalter in, -s, Wirt m, -s, - (den Wirt spielen
играя на домакин)
AOMaiciiiiii-Wirtsleutc pl. (при поканено
общество)
домакиика-Mamseil f, -еп, Wirtschafterin f, -
nen
домакинствам-hausen intr. h., Haushalten*
inlr. h., wirtschaften intr. h. (an e-m Gute
wirtschaften домакинствам имение)
домакинство-Haus n, -es, -rer (на семейство)
(die Frau verwaltet das Haus жената
управлява домакинството), Haushalt m,
Haushaltung f, Hauswesen n, Hauswirtschaft
f, Junggesellnwirlschaft f (ергенско),
Lotterwirtschaft f (в безредие), Wirtschaft
f, -en (e-m die Wirtschaft führen водя
домакинството на някого)
домакниствувам-hauscn intr. h., haushalten*
intr. h.
д ома KinicTByBaiie-Haushal hing f
домакиия-Beschließerin f, -nen, Frau f, -cn,
Hausehre f, Hausfrau f, Hausmutter f
домакунстваие-Haushaltung f
домат-Licbcsapfel m, -f, Tollapfcl in, Tomate f,
-n
домашен-häuslich (häusliche Arbeiten
домашни работи), hausgemacht, hcimlig,
innerdienstlich, selbslgebacken, Haus-
(Häuslichkcit домашна обстановка,
Haustier домашно животно)
домилива ми-Schnsucht bekommen* (nach)
домииаита-Dominantc f, -n (муз.)
AOMiiiiiiKaiieu-Dominikancr m, -s
HOMUiiiioii-Dominion n, -s
домниирам^опишегеп intr. h, emporragen
intr. s
домиио-Domino m, -s (костюм), Domino n, -s
(игра)
домнслям-ausdenken* Ir. (докрай), denken* tr.
re fl.
домиуиравнтел-Hausmcister m
домовладмка-Нсгг m, -n, -cn
домогвам ce-angeln intr. h. и tr. (до нщ.) (nach
etw. ~) (разг.), anslrebcn tr. (до нщ.),
aspirieren tr. (auf etw. ~) (до нщ.), aufslreben
intr. h., bewerben* refl., erlisten tr., haschen
tr. (до нещо), hcranmachen refl. (an c-n) (до
някого), los/arbeiten intr., reflektieren intr.
h. (auf etw. А) (за нещо), trachten intr. h.
(nach etw.) (до нещо) (e-m nach dem Leben
~ каня се, стремя се да отнема живота на
някого; ~, etw. zu tun стремя се да направя
нещо ; sein Sinnen und Trachten geht nur
auf Gelderwerb мисли само как да се
домогне до печалба на пари), werben* intr.
h. (um e-n, etw.) (до някого, нещо) (um
Gunst werben домогвам се до нечие
благоволение)
домогване-Bcstrcbung f, -en
дoмoIIaчaлIIllк-Hausveгtraucnsmann т
домопритежател-Haushcrr m, Haussasse m
домосед-einhausig adj., häuslich
домосел-Носкег m, -s, Kalmäuser m, -s,
Teekessel m, A:pfelbrater m, -s (разг.)
домоуправнтел-Hausmeier m, Hausverwalter
m, Kastellan m, -s (на замък, на големи
домове)
домофои-Tursprcchanlage f
домочядие-Hausgemeinschaft f
домошар-А:рГе!Ьга1ег m, -s (разг.)
домувам
206
домувам-hausen intr. h.
домъквам-zuschlcppen lr. (c-m ctw.) (тайно)
домъкнал ce-duhcrgclaufcn pari.
Дон-Don ni
доиаждам-zusclzcn lr. (нари) (разг.)
донаси-gcrcichen imr. h
донасям-antragcn* tr., anzcigen lr. (ирсд
властите) (e-n Diebstahl - подавам
заявление за извършена кражба ; e-n bei
der Polizei - подавам заявление в
полицията против нкг.), bringen* lr. (s-e
Tochter an den Mann ~ омъжвам дъщеря
си; clw. an den Tag - изкарвам нщ. на бял
свят; auf die Beine ~ изправям нкг.на
крака; in Gang ~ привеждам в движение
;c-n ums Leben ~ погубвам нкг.; zum
Abschluß ~ приключвам нщ.),
daherbringen* tr., cinflüslcrn lr., cinlicfern
lr., cinlragen* lr., heimbringen* lr. (в къщи),
herbeischalTcn tr., herbringen* lr., hcrholcn
lr. (отнякъде), hinterbringen* lr. (тайно),
holen tr. (hole die Bulcr aus der Küche
допеел маслото от кухнята), schaffen tr.
(etw. auf den Boden ~ занасям нещо на
тавана ; Pakete auf die Posl - занасям
колети до пощата; schaff mir den Kerl zur
Stelle ! доведи ми човека тук!; schaff uns
was zu essen! намери ни нещо за ядене!;
clw. auf die Seite ~ поставям нещо на
страна ; sich D clw. vom Halse - махвам
нещо от главата си ; ctw. aus der Well ~
заличавам нещо ог света), zuluhren tr. (e¬
m ctw.), zurückbringen* tr. (обратно),
Zusammentragen* tr. (на куп)
донасяпе-Zuröhrung f, -en
донесение-Anzeige f, -п (пред власти) (clw.
zur - bringen, - erstatten донасям,
докладвам за нщ.), Meldung f, Relation f,
-cn (писмено)
доижуан-Courmacher m, Schürzenjäger m
(разг.)
/loiiociiiiK-Zuträger in, -s
доносннча-anpetzen tr. (разг.), denunzieren tr.,
hinlerbringen* tr., petzen intr. h., verpetzen
tr. (някого), zutragen* tr. refl.
доносиичсне-Anschwürzcrei f, -en
доиосиичество-Denunziation f, -cn, Zuträgerei
f, Zwischenträgerei f
допосчик-Denunziunl m, -cn, Hinterbringer m,
Kalfakter m, -s, Kalfaktor m, -s, Melder m,
-s, Pelze f, -n, Zubläser m, -s, Zwischenträger
m
донякъде-bedingt adj. (clw. ist nur bedingt
richtig това донякъде е вярно),
cingermaßen adv., ganz adv. (sic war ~
freundlich, aber ... гя беше донякъде
любезна, но...), halbwegc, halbwegs, soso!
дообрабовам-übcrarbcitcn tr., abrunden,
abründen tr. refl., bearbeiten tr. (теект),
polieren tr. (съчинение) (c-n Aufsatz ~
дообработвам статия), schlichten lr. ( гехн.)
дообработване-Übcrarbcitung f
дообработка-Schlichlung f (фина) (техн.)
доокоиавам-schröpfcn tr.
допада (Mii)-zusagcn intr. h. (ctw. sagt c-m zu)
(книга, вино)
допада ми-bchagen inlr.h и refl.
допадам-gefallen* intr. h (dieser Mensch gefällt
mir nicht този човек ис ми допада),
konvenieren intr. h. (e-m)
допечатвам-durchdrucken tr. trnb.
допилял ce-dahcrgelaufen* pari.
доннр-Anknüpfung f, -en, Fühlung f, Kontakt
m, -s, -e, Tuchführung f (непосредствен)
допирам ce-anstchen* intr. h. (s.) (до нщ.) (die
Blätter stehen dicht an листата са гъсто,
плътно наредени), aufstreichen* intr. h.
(леко), lehnen intr. (an c-m, clw.), rühren intr.
h. (an elw. A, D)
допирам-aufstreifen intr. h. (до нщ.), grenzen
intr. h
доннране-Berührung f, -en
доиирателен-tangcntial
допирателна-Berührungsfläche f(MaT.),
Berührungslinie f (мат.), Brührende f, -n,
Tangente f, -n (мат.)
допиращ ce-angrenzend adj. (за земя) (die
angrenzenden Länder съседните страни)
дописка-Bericht m, -(e)s, -e, Zeitungsbericht
m (във вестник)
дониски-Berichterstattung f pl.
AoniicmiK-Berichlerstatler m, Reporter m, -s,
207
досаден
Zeilungsbcrichlcrstatlcl m
допитвам ce-befragen tr., konsultieren Ir. (до
някого)
jlouiiTBaiie-KonsuUierung f, Volksbefragung f
(до народа)
доплащам-drauflcgcn tr. (разг.), draufzahlcn tr.
tmb., vollmachen tr., zuzahlen tr.
доплащане-Zubuße f, Zuzahlung f
доилитам-abslrickcn tr. (кука)
AOiioToiieu-voewcUlich, vorsintflutlich
лоирииасям-bcistcucm tr.(zu etw. beisteuern
допринасям за нщ.), bewirken tr.
доиринасяие-Zuslcuer f, -
донуск-Toleranz f, -
донускам-ankören tr. (мъжки добитък за
разплод) (ссл.-ст.), annehmen* tr. (etw. als
war ~ приемам нщ. за вярно), dulden tr.
допускам-fingieren tr., lassen mod., leiden tr.,
rechnen inlr.h. (mit e-n Ereignis ~ допускам
събитие; mit solchen Unfällen muß man ~
трябва да се очакват такива злополуки),
setzen tr. (~ wir den Fall да приемем, че),
setzen tr. (~ wir den Fall да приемем, че),
vermeinen tr. (погрешно), vennulen tr. (das
ist, steht zu - това е твърде вероятно, това
трябва да се предположи, да се очаква),
voraussetzen tr., zugeben"- tr., zulassen4, tr.
(e-n zu etw.) (e-n zur Prüfung zulassen
допускам някого до изпит ; Wertpapiere
zum Börsenhandel zulassen допускам
ценни книжа на борсата ; das kann ich auf
k-n Fall zulassen не мога да допусна това
по никакъв начин)
доиускане-Admission Г, -en, Annahme f, -en
(на мисъл) (in, unter der ~, daß ... ако
приемем, допуснем, че ...), Einlaß m,
...lasses, ...lasse, Hilfssatz m (хипотетично,
при доказателства), Setzung f, -en (като
действително), Setzung f, -en (като
действително), Zulaß m, -sses, -, Zulassung
f, -en
допустим-annehmbar adj., denkbar adj., läßlich
(за грях), stalthall, zulässig
допусгимост-Annchmbarkeitf, Dankbarkeit f,
Läßlichkeit f, -en, Statthaftigkeit f, -,
Zulässigkeit f
донълвам-auffüJlen tr. (вино),
vervollständigen tr., vollmachcn tr. (брой)
доиълзявам-ankricchen* intr. s. (angekrochen
kommen приближавам се нълзешком)
допълнение-Addenda pl., Anhängsel n, -s, -
(кратко, към статия, книга), Anhang m, -s,
-=-e (в книга, договор), Ergänzung f, -cn,
Komplement n, -s, -c, Satzergänzung f
(грам.), Verhältnisergänzung f (предложно)
(грам.)
донълнителен-addilional adj., ergänzend adj.,
komplementär, zusätzlich
доиълнителио-cxtra adv., hinterher
доиълнявам-zuiullcn tr., ergänzen tr.
доразвнвам-ausbildcn tr. (идея, план,
система)
доралия-Aprelfuchs m (кон c петна)
дорасъл-gewachscn (за руда, метал) (с-г
Aufgabe nicht gewachsen sein не съм
дорасъл за дадена задача)
доресг-apfcJbraun adj. (кон с кръгли нетна)
дорзалеи-dorsal adj.
дори u-auch conj. (~ ein Kind mag das cinschcn
дори и едно дете може да разбере това),
ja (за усилване на казаното) (das versichere
ja schwöre ich дори и се кълна; Hunderte,
ja Tausende стотици, дори хиляди), mal,
schon (~ der Name wirkte дори самото име
подейства), sogar (ja ~ на това отгоре)
дориец-Doricr m, -s (исг.)
дорийски-dorisch adj.
дори-Walzdorn m, Zahndom m (зъбовиден
пробивачеи)
дорипк-Fräsdorn m (техн.)
досада-Ärger m, -s (über etw. A) (aus ~ от яд;
e-m zum ~ etw. tun правя нщ. на пук нкм.,
за ад ядосвам нкг. ; seinen ~ an e-m
auslassen изливам си яда на нкг. ; viel ~
haben имам много ядове ; etw. macht mir
viel - нщ. ми създава много ядове),
Mißbehagen n, -s, Mißmut m, -s, -,
Mißvergnügen n, -s, Überdruß m, Verdruß
m, -sses, -üssc
досаден-ärgerlich adj. (etw. ist - нщ. e
неприятно) (разг.), aufdringlich adj.,
bedauerlich adj. (за случка), beschwerlich
досадник
208
adj. (diese Arbeit ist mir beschwerlich тази
работа ми е досадна), lästig, langstielig,
langweilig, leidig, sekkant, verdrießlich,
vorlaut
досадник-Laster n, -s
досадно-vorwitzig
досадиост-Läsligkeit f, Langstieligkeit f, -cn,
Langweiligkeit f, -en
досаждам-anödcn tr. (e-n) (c плоски шеги,
бърборене) (разг.), belästigen tr.,
belemmern tr., husten tr. (c кашляне),
molcsticren tr., plagen tr. (die Kinder ~ die
Mutter den ganzen Tag um Kuchen децата
врънкат майка си цял ден за кайк),
tribulieren tr. (с непрестанни молби),
verdrießen4' tr. (das hat ihn sehr verdrossen
това му развали настроението, от това той
се ядоса)
досварявам-überkochen tr.
досег-Berührung f, -en, Fühlung f
досега-anher adv. (ocrap.), annoch (остар.),
bisher adj.
досег a-bislang adv., seither
досегащсн-bishcrig adj., seitherig, vorherig
досетливост-Wilz m, -es, -e
досие-Dossicr n, -s
дословеп-buchstablich adj., wörtlich (превод),
wortgetreu (превод)
дословио-vcrbotcnus, Wort für Wort,
wortwörtlich
досмешаване-Lachlust f
доснехи-Rüstung f, -en (воен.)
доста-anständig adv. (sie haben sich -
eingerichtet доста добре, прилично са се
наредили; sich mal - satt essen порядъчно
се наяждам ; es regnet ganz - хубаво си
вали), besser adj. (остар.) (ein besserer Herr
досга поставен господин), brav adj., ganz
adv. (cs schmeckt ~ gut доста вкусно е),
genug adv. (er hat - geschlafen доста e
спал), höchlich, mehrer, redlich, schön (за
усилване) (manch -es Mal доста пъти; das
wird ein -es Grüße сърдечни поздравления
; bitte-моля; ein-er Alter почтена възраст
; es wird ~ gucken има да се чуди; der Wein
ist - kalr виното c просто кристално ; er
wird sich - hütenw, а доста да си помисли
; - ruhig пази тишина; da sind wir - daran
хубаво я втасахме; da kennst du ihn -! не
го знаеш каква естока! ein -er Trost хубава
утеха!), tüchtig (~ arbeiten здравата, досга
работя ; -er Stück Geld доста нари),
ziemlich (ziemlich jung sein досга съм
млад)
доставаям cn-bezichen* tr. (Waren aus
Deutschland beziehen доставям си стоки
от Германия)
досгавнм-1 ieferbar, loco
досгавка-Anlieferung f, Direktbezug in (пряка)
(икон.), Pflichtablieferung f
(задължителна), Teillieferung f (частична)
(търг.)
досгавчик-Bczugsquelle f(Tbpr.), Hoflieferant
m, -s, -e, Lieferant m, -en, -cn
доставям си-anschaffcn tr. (e-m, sich D etw.
~), halten* tr. refl. (дадена стока), anlicfem
tr. (стоки, материал, зеленчук) (неолог.)
достпвям-aufbringen* tr. (Geld, Kapitalien -
намирам пари, капитали ; Verständnis für
etw. - проявявам разбиране), auflreiben*
tr. (след дълго търсене) (пари, книга)
(разг.), beschaffen tr., cinliefcm tr., ergötzen
tr. refl. (радост), gestellen tr. (остар.),
herbeischaffen tr., herholen tr. (отнякъде),
liefern tr, (e-m, an e-n etw.), machen tr.,
Stellen tr. refl-, verproviantieren tr. refl.
(провизии), verschaffen tr. (sich S e-m etw.)
(на някого нещо), versorgen tr. refl. (c-n,
sich mit etw.) (нещо на някого, на себе си),
zuführen tr. (c-m etw.), zulcgcn tr. (sich D
etw.) (си нещо) (sich e-n Artikel zulcgcn
доставям си артикул), zustcllen tr. (писмо,
сметка, призовка), zuwenden* tr. refl. (e¬
m etw.) (на някого нари)
доставяне-Anlieferung f, Botezustcllung f
(чрез разносвач), Lieferung f, -en,
Zustellung f (на писмо, жалба, призовка)
достатьчeii-genügend adj. part.» hinlänglich,
hinreichend (средство* пари, плат),
reichlich (es ist - Platz има достатъчно
място ; vor - Jahresfrist преди повече от
година), sattsam (etw. ist uns - bekannt
209
дотавям
нещо ми е достатъчно известно; das haben
wir ~ erötert това сме изисквали до
насита), basla intj. (basta! mehr kann ich
nicht достатъчно! повече не мога)
достатъчно-genug adv. (er hat ~ geschlafen той
сиа достатъчно)
достатъчиост-HinlängIichkeit f,
Zulänglichkeit f, -
достига-beziffern rcfl.
достигам-durchkommcn* inlr. s trnb. (цел),
durchringen* refl. trnb., erkennnen* tr. rcfl.
(до познание) (die Wahrheit ~ достигам до
познание на иегината), erlangen tr., erleben
tr., erreichen tr. (das Ufer ~ достигам до
брега), gelangen intr. s, heranreichen inlr.
h. (an etw.) (до нещо), holen tr.
достига м-reichen intr. h., aufschwingen* tr.
refl. (до нщ.) (sich zum Millionär ~
докарвам я до милионер)
достижение-Errungenschafl f, -en
достижнм-erschinglich adj.
достижимост-Erreichbarkeit f, Erstcigbarkeit
f
достоверен-bombenfest adj., quellenmäßig,
sicher (den ~sten Weg gehen вървя но най-
сигурния път ; s-s Lebens nicht - sein ие
съм сигурен за живота си ; ich bin m-r
selbst nicht ~ не съм сигурен в себе си ; ~
ist ~ колкото по-сигурно, толкова по-
добре), verläßlich, verlässig, zuverlässig
(новина, известие)
достоверност-Echtheit f, -cn, Richtigkeit f, -
(damit hat es s-e ~ това е вярно ; es wird
schon s-e — haben това ще да е така),
Sicherheit f, -en, Sicherheit f, -en,
Verläßlichkeit f, -, Zuverlässigkeit f, -
достоен-bewunderungswert adj. (за
вдъзхщценис) (s-r Mut ist
bewunderungswert усилието му е достойно
за възхищение), nachahmenswert (за
подражание), nachahmungdswert (за
подражание), nacheifernswert (за
подражание), schätzenwert (за уважение),
venerabel (за почит), verdienstlich (за
похвала), vereherungswert,
verehcrungs würdig (за уважение),
vertrauenswüdrig (за доверие), würdevoll,
würdig (des Thrones, Lobes, der Ehre
würdig достоен затропа, похвала, честта)
достоннства-Doktorwürde f (на докторат)
достоннство-Ehref, -cn, Gebühr f, -cn, Gravität
f, Meisterwürde f, Trefflichkeit f, -, Vorzug
m, ürdc f, -n (mit Würde auflrctcn държа се
c достойнство ; bar aller Würde без
всякакво достойнство), Zarentum n, -s
(царско), Würdigkeit f, -
достопочетен-chrsam adj.
достоиочетиост-Ehrbarkcit f, -en
достопочтен-achtbar adj., achtcns/wcrt, -
würdig adj., achtungs/wert, -voll, -würdig
adj., ehrwürdig adj., lobcsam, lobesan,
reputierlich, respektabel, venerabel,
wohlachtbar
достопочтеиа-matronenhafl
достоиочтеиен-lobhudlcr
ДОСТОПОЧТСНОСТ- Anständigkeit f,
Ehrwürdigkeit f, Respektabilität f, -
достьн-Eingang m, -(e)s, Eingänge, Einlaß m,
-lasses, -lasse (~ finden намирам достъп;
~begchren искам достъп; sich D ~ schaffen
получавам достъп), Luftzug m, -cs, vc (на
въздух), Zugang m (der Zugang zum Bau
достъпът към постройката ; k-n Zugang
zu e-m habm нямам достъп до някого)*
Zulaß m, -sses, -, Zulassung f, -en, Zutritt
m, -s, - (freier Zutritt свободен достъп)
достьиен-aufgcknöpft part. adj., befahrbar adj.
(за пътуване), eingängig adj., erschwinglich
adj. (das ist für mich nicht ~ това не c
достъпно за мен), gangbar adj. (за цена),
wegsam (страна, местност, гора, планина),
zugänglich (планина, местност, човек) (das
Museum ist jedem zugänglich музеят е
достъпен за всеки)
достъпност-Erreichbarkcit f, Ersteigbar kei t f,
Verständlichkeit f, -, Wegsamkeit f (на
местност), Zugänglichkeit f, -
досягам-anrühren tr. (etw., e-n ~) (и прен.),
' berühren tr., rühren tr. (струните) (die
Trommel - бия барабана ; die Harfe -
свиря на арфа) (муз.)
дотавп м-schaffcn tr. (etw. auf den Boden ~
дотам
210
занасям нещо на тавана ; Pakete auf die
Post - занасям колети до пощата ; schaff
mir den Kerl zur Stelle ! доведи мм човека
тук !; schaff uns was zu essen ! намери нн
нещо за ядене ! ; ctvv. auf die Seite ~
поставям нещо на страна; sich D etw. vom
Halse ~ махвам нещо от главата си ; etw.
aus der Welt - заличавам нещо от света)
дотам-dahin adv. (ist es noch weit bis ~? има
ли още много път дотам?), bis dorthin, bis
dann
дотеглив-vorlaut
дотичвам-anrenncn* intr. s. (angcrannt
kommen пристигам тичешком)
дотогава-dahin adv. (es ist nich viel Zeit bis ~
има още много време дотогава)
дотук-daher adv., soweit (es ist ~ richtig дотук
е вярно ; es geht ihm ~ gut засега тон е
сравнително добре)
дотъкмявам-schlichlcn tr. (техн.)
дотягам-verdrießen* Ir. (das hat ihn sehr
verdrossen това му развали настроението,
от това той се ядоса), zusetzen intr. h. (с-
m) (e-m mit Bitten stark zusetzen дотягам
на някого е молбите си)
дотягаие-Übcrlruß m
доубнваие-Fangschuß in (на ранен дивеч)
(лов.)
дофтасвам-aniandcn intr. s. (разг. шег.)
доход-Einkommcn n, -s, Rente f, -n (in - sein
получавам пенсия, рента ; in - gehen
пенсионирам cc)
доходеп-cinbringlich adj., ergiebig adj.,
ertragreich adj., fruchttragend adj.,
gewinnbringend adj., gewinnreich adj.,
lohnend, lukrativ, rentabel
доходи-Bczug m, pl., Einkommcnsverhältnissc
pl.
доходност-Einträglichkcit f, Ergiebigkeit f, -en,
Ersprießlichkeit f, Rentabilität f, -,
Wirtschaftlichkeit f, -
дохождам-ankommcn intr. s. (wir sind glücklich
zu Hause, in Sofia angekommen
благополучно [си] дойдохме,
пристигнахме в София), anreisen intr. s. (е-
е angereiste Person пришелец),
daherkommen* intr. s, kommen* intr. s.
дохождаие-Ankunft f, -5-e (die ~ eines Sohnes
anzcigcn съобщавам за ражда него на син)
доцеит-Dozcnt т, -еп
доценгура-Dozcntur f, -еп
дочаквам-abwarten tr. (удобния момент),
erharren tr.
дочеи-drcUcn adj. (разг.), zwillichen
дочувам-auffangcn* Ir. (тонове, думи),
aufschnappen intr. s. (случайно) (новина)
(die Kinderschnappen oft manches auf, was
sic nicht hören sollen децата често дочуват
неща, които те не бива да слушат) (разг.),
erlauschen tr., vernehmen* tr. (wie man
vernimmt както се чува, долавя ; sich ~
lassen обаждам се, вземам думат а)
дощява ми ce-gelüstcn intr. h imp.
доя-melken tr.
дояч-Mclker m, -s, Milchner m, -s
доячка-Milchmagd f, Milchnädchen n
драбничък-l'ipsig adj.
лрабролюбне-Gcldsucht f
дравнявам-gegcnhallcn* tr.
драг-best adj., lieb
драга-Baggcr m, -s, Brunnenbohrer m (за
копаене иа кладенци), Dragge f, -n,
Schaufelbagger m (техи.)
драгирам-draggen intr. h
драговолеи-gulwillig adj.
драговолиост-GutwilligkcH f
драгост-Frcudc f, -n
драгоценен-wertvoll (човек, книга, качество,
картина)
драгун-Dragoner m, -s (воен.)
дразнеи-Reiz m, -es, -e (das Licht übt e-n ~
aufs Auge aus светлината дразни окото ;
e-n - zum Husten, Lachen haben, fühlen
дразни ме кашлица, напушва ме смях)
дразнеие-Äfferei f, -en, Affektion f, -еп (мед.),
Aufregung f, -еп, Aufreizung f, Erregung f,
-en, Häkelei f, -en, Reizung f, Schur f,
Sinnenriez m (на сетивата), Sinnenriez m
(на сетивата), Überreiz m (прекомерно),
Verärgerung f, Vexation f, -en, Vexiererei f,
-en
дразиещ-rcizcnd
211
дращя
дразиител-Erreger m, -s
дразня ce-aufregen tr. refl. (sich über etw., e-n
~) (от нщ., нкг.), ereifern refl. inlr. s
дразня-äffen Ir., ärgern tr. (e-n durch, mit etw.
~) (ihn ärgert die Fliege an der Wand и най-
малкото нщ. го ядосва, дразни ; sich D die
Schwindsucht an den Hals ~ разболявам се
от ядове), ätschen tr., affizieren tr.
(сетивата), aufziehen* tr. (нкг.), beleidigen
tr. (das Ohr beleidigen дразня ухото),
frotzeln tr. (обл. разг.), fuchsen tr., hänseln
tr., irritieren tr., kitzeln tr., kränken tr. refl.
(sic kränkt sich über alles тя се дразни от
всичко), krauen tr., kribbeln tr., purren intr.
h., reizen tr. (арстмта, любопитството),
schrauben tr. refl. (e-n) (някого), verärgern
tr. (das hat ihn verärgert това го раздразни)
дранф-Trcibschlag m (при тенис, хокей)
(спорт.)
драка-Klopffechter m, Kratzbürste f,
Krüppelbaum m, Quarre f, -n (за свадлива
жена), Reibeeisen n, Zange f, -n, Zankgeist
m (разг.), Zankteufel m (страшна) (фам.)
дракон-Dinosauerier m, -s (зоол.) (геол.),
Drache m, -n, Lindwurm m, Meerdrachen
m (морски)
драконовски-drakonisch adj.
драма-l.Drama n, -s, -men ZMusikdrama n
(музикална) 3.Riltcrspiel n (из рицарски
живот) (театр.) 4.Rührstück п (сълзлива)
5.Schauspiel n 6.Schuldrama п (школска)
(лит.) 7.Volksstück n (битова)
драматизация-Bühnenbcarbeitung f,
Dramatisierung f, -en
драматизирам-dramatisieren tr. intr. h
драматизираие-Dramatisierung f, -en
драматизъм-Dramatik f
драматичен-dramatisch adj.
драмятичност-Dramatik f
драмагург-Dramatikcr m, Dramaturg m, -en
драматургия-Dramalurgie f, -n
дранголник-Випксг m, -s
драперия-Draperie f, -n, Gehänge n, -s,
Überhang m (над прозорец)
драниарм-drapiercn tr., falten tr. refl., raffen
tr. (плат)
драпирап-kreppig
драпираие-FaItenschIag m, Raffung f, -n (на
плат)
драпнровка-FaItenschlag m
драса-holpern intr. h.
дрпспам-anreißen* tr. (кибрит, запалка) (обл.),
anstreichen* tr. (ein Streichholz ~ драсвам
клечка кибрит) (обл.), wischen inlr. s. (zur
Tür hinaus wischen драсвам през вратата
навън) (разг.)
драсване-Fcderstrich m (с перото)
драска-RUz m, Ritze f, -n
драскало-Rcibfiäche f (на кибрит)
драскам-kakeln inlr. h., krickeln tr., kritzeln
intr. h., schrammen tr. (кожата)
лраскане-Geschreibe n, -s (постоянно),
Schriftzug m (c перо)
драсканнца-Elaborat n, -(c)s, -c, Gekleckse n,
-s, Kritzelei f, -en, Schmiefalie f, -en (фам.)
драскашщп-KIcekserci f, -en (разг.), Krickelei
f, -en, Schmicragc f, - (фам.), Schmirakcl n,
~s (фам.), Schreiberei f, -en, Schrieb m, -s, -
e
драскач-Di lettant m, -en, Federfuchser m
(разг.), Schmock m, -es, -e, Skribent m, -en,
-en, Skribler m, -s, skritzler m, -s,
Tintenkleckscr m (разг.)
драскачетво-Federfuchscrei f (разг.)
драскачи-Federvieh pl. (презр.)
драскотииа-Kratz m, -es, -e, Kratzer m, -s, Ratz
m, -es, -e, Ratzer m, -es, Riß m, -sses, -sse
(e-n ~ bekommen пуквам се ; das gab mir
e-n -това ме стресна; sich vor den - stellen
излизам в защита на нещо), Ritz m, -es, -
e, Ritze f, -n, Schramme f, -n, Schürf m, -cs,
*e (по кожата)
драскотя-beschmicren tr. refl., kritzeln intr. h.
драскулкн-Gckritzel n, pl., Klaue f, -п(за лош
почерк), Krähenfuß m, Kritzelei f, -en
драстичен-drastisch adj.
дращещ-kratzig
дращя-klauen intr. h., klecken intr. h., klecksen
intr. h., ratzen intr. h., scharren inlr. h. tr. (der
Hund scharrt an der Tür кучето дращи на
вратата ; die Studenten - mit den Füßen
студентите търкат c караха по пода в знак
дреб
212
на неодобрение; das Halz von den Bäumen
~ остъргвам смолата от дърветата),
sprucken intr. h. (за котка) (der Ofen spruckl
печката пращи)
дреб-Kämmling m. -s, -c
дребен-bcschcidcn adj., eng adj., fiseig adj.,
geing adj. (das ist nicht meine ~ste Sorge
това не е най-дребната ми грижа), gering
adj. (лов.), hauchdünn, klein (ein kleines
Kind дребон дете ; im kleinen verkaufen
продавам на дребно), knapp, knirpsig (каго
джудже), lappichl, lappig, leicht, lumpicht,
lumpig, winzig (за човек, животно,
колочсство)
дребнав-engherzig adj., förmlich adj.,
klcindcnkcnd, kleinlich, scholastisch,
lipp(c)lig
дребпаво-lächcrlich ; lachschaft; lachbar
(смешно)
дрсбиавост-Gcnauheit f, Haarspalterei f,
Kleinheit f, Kleinheit f, Kleinigkeitskrämerei
f, Kleinlichkeit f
npeOiiauimiiia-MikroIogic f
лребмобуржоазеп-klcinbürgcrlich
дребнодържйвне-Kleinslaatcrci f
дребпозърненост-Feinkömigkeil f
дрсбнозърнест-rcinkörnig adj.
дребия-trappeln intr. h., zuckeln intr. s. (разг.)
дреболни-Klcinkram m (mit solchem
Kleinkram beschäftigte ich mich nicht c
такива дребилни не се занимавам), Kuttel
f, -n, Kuttclflecke f, Minuzien pl.,
Quisquilien pl., Sauer n, -s (заешки или
гъши, варени в оцет), Schnurralicn pl.
(непотребни) (шеп), Schwindel m, -s
дреболиПка-Tand m, -es, -
дреболия-Bagatellc f, -n (wegen einer Bagatelle
за нищо и никаква дреболия), Bettel m, -s,
Dreck m, -(e)s (sich um jeden ~ kümmern
занимавам се c всяка дреболия), Firlefanz
m, -es, -е (разг.), Fitze f, -n, Flitlertand pl.
(лъскава), Häppchen n, -s, Hudel m, -s
(нищожна), Kram m, -s, Lumpcnhandel m,
-es, -r, Lumperei f, -en, Lumpigkeit f, -en,
Pfifferling m, -s, -e (keinen - auf etw. A
geben пет пари не давам за това ; ет
kümmert sich nicht c-n ~ хич не го с сия,
не ю интересува ; keinen - wert sein не
струва и пет пари), Quark m, -es, -с (sich
über jeden Quark aufregen тревожа се за
всяка дреболия), Sächelchen п, -s, Sachlcin
п, -s, Tand m, -cs, -, Wenigkeit f, -cn, Wink
m, -s, -e
дребосък-Flapper m, -s, Knöppchen n, Murks
m, -cs, -e
дребосъци-Кгорр/cug n (фам.), Minizien pl.
дрсбосьче-Dingclchcn n, -s, Knirps m, -es, -e,
Knopf m, -es, -, Knopp m, -s, Malz m, -es,
-f-e, Murkel m, -s, Quack n, -s, -s, Steppke
m, -s, -е (фам.), Wicht m, -cs, -c (и гальовно
за дете)
дребосъчество-Zwcrghuftigkeit f
древен-antik adj. (das sicht recht ~ aus това
изглежда доста архаично)
дрсднаут-Drcadnoughl m, -s (мор.) (восн.)
Лрезгав-blechcm adj.(глас), heiser, helldunkel
(светлина, осветление), rauh (е-п~еп Hals
haben гърлото ми е пресипнало)
дрезгавина-DämmcrHcht п, Grau п
дрезгавост-Heiserkcit f, Rauheit f, -
дрезгавочервен-knallmt
дрезина-Draisinc f, -cn (жи.), Eisenbahn fahrrd
n (жп.)
дрейф-Drift f, -en (мор.)
дренфувам-abtrciben* intr. s
дрелка-Bohrkurbe f (техн.), Drillbohrer m
(техн.)
дремане-Gedösc n, -s
дремка-Schläfchen n, -s (ein ~ machen
поспивам си)
дремлив-dösig adj.
дремя c>i-schlummcn intr. h,
дремя-dämmern intr. h, dösen intr. h, duseln
intr. h
дренаж-Dränage f, -n, Dränierung f, -en,
Entwässerungsanlage f (хидр.)
дрепирам-dränen tr., entwässern tr., abfüren tr.
(кучета)
дресирам-abtragen* tr. refl. (птица за лов),
bändigen tr., dressieren tr., longieren tr.,
schulen tr. refl. (животно) (спорт.)
дресиране-Falknerei f, -en (на соколи) (лов.)
213
друго
лрссирано-hadcnrcin (за поблагородсн дивеч)
дресировач-Drcsscur m, -s, -е, Schulreiler т
(на коне) (спорт.)
дреснровка-Drcssur f, -сп
дресьор-Tierlegrer т (на животни)
дрсха-Gewand п, -(e)s, Gewänder, Hülle f, -n
(лрсн.), Kleid n. -es, -er (Kleider machen
Leute дрехите правят човека), Klubweste
f (къса), Kostüm n, -s, -e, Rock m, -cs, -т-с,
Sack m, -es, т-с (от зебло) (in ~ und Asche
gehen посипвам си главата c пепел),
Wattenrock m (ватирана мъжка)
дрехарство-Bcklcidungsgcwerbc n
дрехи-Klcidung f, Loden m, -s, -, Tracht f, -n
(отдадена епоха), Traucrkleid n (жалейни),
Vermummung f, -cn (sic waren unter ihrer-
kaum zu erkennen те бяха така завити е
дрехи, че едва се познаваха)
дрешка-Bcttjacke Г (за спане), Fähnchen
(евтина, стара, износена)
дриблирам-dribbeln intr. h (спорт.)
дриблираие-Dribbling n, -s (спорт.)
дрнбъл-Dribbling n, -s (спорт.)
дрнк-Leichcnwagen m
дрипа-Fetzen m, -s, Hader m, -s, Hudcl m, -s,
Lumpen m, -s
дрипав-abgelumpt adj. pari., abgerissen part.
adj., lausicht, lausig, lumpicht, lumpig,
schof(e)lig (фам.), zerlumpt
дрипавка-Feste f, -n (бот.), Pippan m, -s, -
(бот.)
дрипавост-Lumpigkeit f, -en
д рипва и e-Reißen n (силно)
дрипи-BeUcl m, -s, Bettclkram m, Dreck pl.,
Gelumpe n, -s, pl., Klamotten pl., Loden m,
-s, Lumpenkram m, Plunder m, -s, Zimt
m, -s (фам.)
дрипльо-Plötcr m, -s, -Sehnurrer m, -s (разг.),
Schundkerl m, Schundpack m, Lump m, -
en, en
дрискам-scheißen* intr. h. tr. (auf ctw. - плюя
на нещо; ich werde ihm etw. -! да има да
взема!) (вулп)
ApiicKaiiima-Schcißerei f, - (вулп)
дриелъо-Schcißcr m, -s (вулг.), Scheißkerl m
(вулг.)
дроб-l .Bruch m, -(e)s, Brüche (маг.), Bruchzahl
f (мат.) 2.Lcbcr f, -n (черен), Lunge Г, -n
(бял), Plauze f, -n (бял) (cs tüchtig auf der ~
haben гърдите ми хич ги няма)
дробене-Gebröckcl п, -s
дробове-Brüsle f, pl.
дробя-bröckeln tr., brocken Ir., einbrocken tr.,
krümeln tr. (хляб и др.), verschroten tr.
(зърнени храни)
дрога-Droge f, -n
дрогсрия-Drogengcschäfl n, Drogerie f, -n
дрогист-Drogcnhändlcr m
дрождп-Gelägcr n, pl.
дрождове-GciÜgcr n, pl.
дрозд-Drosscl f, -n (зоол.), Kram(me)tsvogel
m (хвойнов) (зоол.), Misteldrossel f
(имелов), Rohrdrosscl f (блатен) (зоол.)
дроздове-Beercnfrcsscr pl. (зоол.)
дронда-Transüsc f, -n (фам.)
дропла-Тгарре f, -n (зоол.)
дрорянство-Erbadel m (наследствено)
дросел-Drossel f, -n (ел.)
друг-sonstig (още, някой) (s-e ~n Verhältnisse
sind gut иначе работите му са в ред), weiter
(преговори, проучвания, думи, поръчки)
другаде-sonstwo (някъде), woanders,
woandershin
другар-Bursche m, -n, Freund m, -(e)s, -e (sich
e-n zum ~e machen спечелвам нкг. за
другар), Gefährte m, -n, Geselle m, -n,
Kamerad m, -cn, -cn, Kampfgenoß m (боен),
Lebensgefährte m (в живота), Saufbruder
m (но пиянство), Schicksalsgefährte m (no
съдба), Schulfreund m (от училище),
Sodale m, -n, -n
другарка-Genossin f, -neu
другар-моряк-Maat m, -cs, -e
другарска-kameradschaftlich
другарски-freundschaftlich adj., kameradisch,
kollegial, kollegiaüsch
другарство-Freu ndschaft f, -en, Kameradschaft
f, -en, Kameradschaftlichkeit f, -
друго-sonst (още) (~ jemand ? има ли още
някой ? ; willst du — noch was ? имаш ли
други желания ? wer - als er ? кой освен
него ?; es kommt - keiner никой друг няма
друговерец
214
да дойде; er denkt, er ist - wer въобразява
си, чс с кой знае какво)
друговерец-Dissidcnt т, -еп
другоезнчси-fremdsprachig adj.
дружа-verkehren intr. h. (mit e-m) (c някого)
дружба-Freundschaft f, -cn (dicke - тясна
дружба-ирон.), Kameradschaft f, -en,
Zweigespann n (тясна, между двама)
(ирсн.)
дружелюбен-freundlich adj. (kein sehr ~es
Gesicht machen не се показвам много
дружелюбен), gesellig adj., herablassend,
jovial, soziabcl
дружелюбие-Freundschaftlichkeit f,
Geselligkeit f, Jovialität f,
Menschenfreundlichkeit f
лружелгабмост-Frcundlichkcit f
дружески-frcundshaftlich adj., gütlich adj.
дружествен-genossenschaftlich adj.,
gesellschaftlich adj. (търг.)
дружество-Genosscnschaft f, -en, Gesellschaft
f, -cn (търг.), Handelsgesellschaft f
(търговско) (offene Handelsgesellschaft
събирателно търговско дружество),
Kompanie f, -n, Soizelät f, -en,
Tempere nzgescllschaft f (въздържателно),
Verein m, -cs, -e, Vereinigung f,
Verkehrsverein m (за туризъм),
Vcrschöncrungsvcrein m (за разхубавяване
на село, град и околностите му),
Wohitäligkcitsvcrein m (благотворително)
дружина-Haufen in, -s (ein Haufen zu 4
Fähnlein една дружина от 4 роти), Manipel
m, -s, Schar f, -en
друза-Druse f, -n (минер.), Kristalldruse f
(кристална) (минер.)
друпд-Druide m, -n (ист.)
друмнпк-Pilger m, -s (поет.), Pilgrim m, -s, -e
(поет.)
друсам ce-quabbeln intr. h
друсам-rütteln tr. intr. h. (etw., an etw. D) (e-n
aus dem Schlaf - раздрусвам някого, за да
го събудя; der wagen rüttelt колата друса;
der Wind rüttelt an den Fensterläden вятърът
блъска по капаците на прозорците ;
Getreide - пресявам зърно; daran ist nicht
zu ~! това си остава неоспоримо !)
друсане-Gcrütlel n, -s, Gerumpel n, -s,
Geschüttel n, -s (разг.)
друсвам ce-schütteln tr. rcfl.
друсвам-verdonnem tr. (c-n zu etw.) (на някого
наказание), verknacken tr. (наказание) (den
haben sic 5 Jahren verknackt друснаха му
5 години затвор за наказание)
ApbBiuc-Bauerflegel m, Baucrntrölpcl m
(презр.), Block m,-(e)s (за посичаис), Bulle
m, -n (uier.), Haublock m (за сечене на
дърва), Holzklotz ш (за недодялан човек),
Klotz m, -es, -re (ein grober Klotz голям
дръвник), Klotzkopf m, Knochen m, -s,
Knorr m, -en, -en, Knorren in, -s. Knote m, -
n, -n, Lümmel m, Pomuchelskopp m,
Rammel m, -s, Rekel m, -s, Richtblock m
(за посичане), Runks m, -es, -e,
Schlachtbank f, Stießcl m, -s (за човек),
Tölpel m, -s
дръвце-Eberrautc f (боже) (бот.)
дръвче-Hegereis n (запазено, оставено при
сеченето)
дръвчета-Aufschlag m, -s, -те (на мрежа,
примка) (лов.), Wuchs m, -s, :с
(подрастващи)
дръгльо-Flederwisch m, -es, -е
дръгиа ce-schubben tr. refl., schubbcm tr. rcfl.
Apb»l-sosa
дръжка-Angreifer m, -s, -, Besenstiel m (на
метла), Gelaß n, -es, -е (на сабя) (восн.),
Grill m, -(e)s, -e, Handgriff m (на съд), Heft
n, -cs, -е (на нож, инструмент), Helm m, -
es, -е (на чук, брадва, кормило), Henkel
m, -s (на съд, кошница), Hater m, -s, Kiel
in, -s, -е (на птиче перо), Stiel m, -es, -e
(на съд, инструмент) (der - des Messers
дръжката на ножа; zu dieser Hacke finden
wir schon noch e-n - ще намерим отговор
на този въпрос; der Axt e-n ~ suchen търся
му колая ; den ~ umdrehen обръщам
дебелия край)
дръзвам-erd reisten refl., vermessen* refl. (sich
etw. zu tun) (да направя нещо)
дръзко-kecklich, kühnlich, vermessentlich
дръзновен-kcckvermesscn (човек, дума)
215
дубликат
дръзиовение-Frcvclmut rn, Kühnheil f,
Vermessenheil f, -cn, Verwegenheil Г, -cn
дрън-дръи-LappaIic f, -n (фам.)
дрънкалка-Blech n, -(c)s, -е (ирон.),
Kindcrklappcr f (детска), Klapper f, -n
(детска), KnaiTe f, -n, RafTcl f, -n (играчка),
Raspel f, -n, Rassel f, -n, Schlotter f, -n
(детска), Schnarre f, -n
jipbiiKajiiiiiiia-QuassclbucIc Г, Quasselei f, -cn
дръикало-Klappcnnaul n (за бъбрив човек)
(разп), Knarre f, -n, Kommode f, -cn (старо
пиано), Matz m, -es, -re, Plauderer m, -s,
Quatschkopf m, Qualschmichcl m,
Schwätzer m, -s (разг.), Seichbeulel m (разг.)
дрьикам-dümcln intr. h, daherbringen’" tr,
fabeln tr, faseln intr. h, kaudern intr. h.
(неразбрано), klatschen intr. h. (über c-n),
klimpern intr. h. (auf clw. D), labern intr.,
los/werden intr., plaudern intr. h. (mit c-m,
über etw.) (mit c-m, über etw.) (тайна) (nicht
aus der Schule ~! само да не си издрънкал
нещо!), quackeln intr. h. (глупости), raffeln
intr. h., schmusen intr. h. (mit e-m)
(глупости) (фам.), schwätzen intr. h. tr. refl.
(in den Tag, ins Gelage, ins Blaue hinein ~
говоря на вятъра) (фам.), schwabbeln intr.
h. (празни работи), schwadronieren intr. h.,
schwafeln tr. intr. h., schwatzen intr. h. tr.
refl. (глупости) (in den Tag, ins Gelage, ins
Blaue hinein ~ говоря на вятъра) (фам.),
trätschen intr. h. (разг.), tratschen intr. h.
(разг.), vorguasseln tr. (фам.), vorgualschcn
tr. (фам.)
дрънкане-Bimmelci f, -en (разг.), Faselei f, -
en, Gedöhn n, -s, Gedudel n, -s (разг.),
Geklappern, -s, Gelcier(c) n, -s (бездушно,
монотонно), Gequackel n, -s, Gerassel n, -
s, Gestümper n, -s (на пиано) (разг.), Klatsch
m, -es, -e, Leicrei f, -en, Quackelei f, -en,
Rassclei f, -n, Schwatzerei f, -en (разг.)
дръикаиица-Klapperei f, -cn
дръикапици-Geseiche n, -s (разг.), Larifari n,
-s, -s (разп), Rederei f, -en, Schnickschnack
in, -es, - (разп), Tratsch m, -es, - (разг.)
ApbHKaut-klapp(c)rig
дрънкулка-Lamctte f, - ; n, -s (фам.),
Flillcrland pl.
дрънча-bimmeln intr. h, klimpern intr. h. (auf
etw. D), klirren intr. h. (чаши, шпори, саби,
вериги), pimpern intr. h., rasseln intr. h.
(оръдие, вериги) (mit dem Säbel ~ дрънкам
оръжието), scheppern intr. h.
дрънчене-Gcklirr n, -s, Gerassel n, -s, Rassclei
f, -en
дръпвам ce-zurückfahrcn* intr. s. (от страх)
дрънвам-abdrücken tr. rel'l. intr. h (спусъка на
пушка), cinzichen* tr. refl., reißen* tr. refl.
(c-n an den Haaren - дръпвам някого за
косата; etw. an sich ~ грабвам нещо ; die
Macht an sich ~ заграбвам властта ; e-m
etw. aus dein Mund ~ из тръгвам от някого
нещо ; e-n durch die Menge ~ повличам
някого през тълпата ; e-n mit in den
Verderben - повличам някого в гибелта ;
c-n in die Höhe ~ издигам някого нависоко
; sich um etw. — блъскам се за нещо; sich
um e-n ~ убиваме се да ухажваме някого;
e-n vor das Haus ~ изкарвам някого пред
къщата ; c-n, etw. zu Boden ~ повалям
някого, нещо на земята ; cs reißt mich zu
e-m, etw. нещо ме тегли към некого, нещо
; Witze ~ пускам шеги; Grimassen ~ правя
гримаси ; Kulissen ~ проигравам),
vorziehen* tr., wcgzichen* tr. refl.
(настрана), zülpen intr. h. (пия) (разг.),
zurückziehen* tr. refl. (назад)
дръпвапе-Zug m, -s, -re (ein kräftiger Zug
енергично дръпване c веслата)
дрямка-Luller m, -s, Schlummer m, -s, -
дрян-Hartricgcl m (бот.), Homkirsche f (бот.),
Korneibaum m (бот.), Liguster m, -s, -
(птичи), Rainweide f (птичи) (бот.),
Röhrweide f (птичи) (бот.)
дрянка-Dörling m, -s, -e, Herlitze f, -n,
Kornelkirsche f (бот.), Komclle f, -n (бот.)
дуализъм-Dualismus m (филос.)
дуба-Gerbergrube f (техн.), Gerbfaß n (техн.),
Versenke f, -n
дубле-beidrecht adj.
дубле-Dublce m, -s, -c
дублета-Dublette f, -n
дубликат-Duplikat n,-s, -e, Zweitausfertigung
дублирам
216
f, -en
дублирам-doppeln ln, dublieren In (карт.)
дубльор-Doppelgängcr m, Doppclspieler m,
Double m, -s
дубльорка-Doublc n, -s
дудукаие-Gcdudel n, -s (paar.)
дуел-Ducll n, -s, -c, Ehrenhandel rn (поради
накърнена чест), Einzelkampf m,
Holmgang m (на осамотен остров), Mensur
f, -cn, Schlägermensur f (студентски c
ралири)
дуелнрам ce-duelliercn refl.
дуслираие-Fcchlcrci f, -cn (постянно)
дуелиращ ce-Duellanl m, -cn
дуелист-Klopffcchlcr m
дуеня-Anstandswauwau m (възрастна
придруцнтелка на младо момиче) (шег.),
Wauwau m, -s, -е (-s) (разг.)
дует-Duett n, -s, -е (муз.). Duo n, -s (муз.),
Zweigesang m (муз.)
дужина-Jägcrbalaillon n (стрелкова)
дузсп герия-Ruhr f, -
дузипа-Dutzend n, -s, -e
дукат-Dukaten m, -s
дулирам ce-fcchlcn* intr. h (Säbel -дуслирамс
се със саби)
дуло-Fcucrschlund m (на
opъднc)Luufmündung f (на оръдие)
(воен.), Mund т, -cs, -е, Rohrmündung f
(на оръдие) (воен.)
дума-Vokabel f, -еп (отделна, в даден език)
(~п lernen уча думи от чужд език ; der
Lehrer fragt die ~n ab учителят изпитва
думите в час по чужд език), Wort п, -s, -гег
(отделна) (Wörter prägen създавам нови
думи; mit e-m Wort с една дума; das Wort
erstickte ihm im Munde, blieb im Munde
stecken думата замръзна в устата му; das
Wort liegt mir auf der Zunge думата ми се
върти на езика; das Wort ist mir entschlüpft
изтървах думата, изплъзна ми се думата;
vor Angst k-s Wortes mächtig sein не мога
дума да проговоря от страх), Wort n, -s, -е
(като част на израз) (packende Worte
затрогващи думи ; geflügelte Worte
крилати думи ; er hört aufs Wort той
разбира от дума ; cs war mit k-m Wort
davon die Rede и дума не може да сгана ;
ein Wort gab das andere от дума на дума;
c-m das Wort dem Munde nehmen вземам
на някого думата от устата; das Wort haben
имам думата ; ums Wort bitten, sich zum
Worte melden моля за думата ; hast du
Worte имаш ли думи за това)
думам-rcdcn Ir. intr. h. (zu, mit e-m von etw.,
über etw. А ~ говоря па някого, c някого
за нещо ; einige Worte ~ говоря няколко
думи; kein Wort ~ не казвам ни дума; c-m
etw. aus dem Sinn ~ избивам иа някого
нещо от главата; e-m das Wort ~ говоря в
полза на някого; er läßt mit sich ~ разбран
човек е ; viel von sich ~ machen вдигам
шум около себе си; wie ein Buch ~ говоря
като по книга ; in den Wind ~ говоря на
вятъра; ~dc Künste изкуство на словото;
sich heiser - преграквам от говорене),
sagen tr. (e-m die Wahrheit, s-e Meinung ~
казвам на някого истината, мнението си ;
c-m unverblümt s-e Meinung ~ открито
казвам нсдоствнсго си ; um die Wahrheit
zu ~ право да си кажа ; er sagte k-n Wort
той не каза пито дума; was sagst du dazu ?
какво ще кажеш за това ? ; wem sagst du
das ? на кого ги разправяш тези неща ? ;
wie gesagt както казахме ; sagen wir.. да
речем ..; du zueinander - говорим си на
ти; gesagt-getan речсно-сторено; das sagt
alles това показва всичко ; was Sie nicht
sagen ! не думайте ! ; das sagt dir dein
Gefühl това ще ти го подскаже чувството
ти; mit Verlaub zu - с извинение; das hat
viel zu sagen това има голямо значение ;
Sic haben mir gar nichts zu ~! нямате право
да ми заповядвате !; es ist nicht zu ~ не
може да се изкаже; ich will nichts gesagt
haben все едно, че не съм го казал това ;
das kann ich dir sagen уверявам те; laß dir
das gesagt sein ! имай го пред вид!; unter
uns gesagt между нас казано; im Vertrauen
gesagt поверително), sprechen* intr. h. (frei
- говоря свободно ; frei von der Leber ~
казвам си го направо ; mit e-m - говоря c
217
духовен
някого ; für c-n ~ говоря в нечия полза ;
im, über den Rundfunk-говоря по радиото
; von e-m - говоря за някого ; über с-п
Dichter ~ говоря з аписатсл ; er sit gut,
schlecht auf dich zu - той гледа добре на
теб, не иска и да чуе за теб)
думбазнн-Geldsack m (разг. фам.),
Großkopfele m (диал.)
думбазки-großspuiig adj.
думи-Ausdruck m, -s, -i-e, Phrase f, -n (надути)
(sich in ~n ergehen фрасьорствам ; ~n
drechseln, machen кова фрази), Schlußwort
n (заключителни)
думкам-bullern intr. h (an elw. А - думкам на
нщ.), bumsen intr. h
ÄyMKane-Gebums(c) n, -(e)s, Gcpauke n, -s
Дунав-Donau f
дундест-pummclig
дундичка-PummeI f, -n
дунка-Durchstoß m, -cs, -e, Einwurf m, -s,
Einwürfe, Fluchtbau m (лисича), Fuchsbau
m (лисича), Grube f, -n, Höhlung f, Kuhle
f, -n, Leck m, -s, -e, Loch n, -s, -fer, Loch n,
-s, -5-er, Riß m, -sses, -sse (e-n ~ bekommen
пуквам се ; das gab mir e-n - това ме
стресна; sich vor den - stellen излизам в
защита на нещо), Schlupfloch n
дупча-knippscn tr. (билет), markieren tr.,
rädeln tr.
дупчеие-Markicrung f
дунчест-löchcrig
дуичица-Masche f, -n (на мрежи)
дурак-Kretin m, -s, -s, Kretine f, -n
дурин-Beschäikrankheit f (вет.)
дурхширам-durchschießen* tr. (печ.)
дурхшус-Durehschuß m (печ.)
дух-Esprit m, -s, Feuergeist m (пламенен),
Freiheitsgeist m (свободолюбив), Geist m,
-es, -er (in e-m gesunden Körper wohnt ein
gesunder - вздраво тяло, здрав дух),
Genius m, Gespenst n, -(e)s, -er, Habergeiß
f (нощен), Hausgeist m (домашен),
Hölclngeist in (пъклен), Logos m, Mahr m,
-s, -e, Mandragora f, -goren, Mandragore f,
-goren, Mut m, -es, - (kühner - смел дух;
frischer - zur Tat свж дух за дело ; -
aulbringen събирам смелост; den - sinken
fassen пада ми духа; nur ~! смелост!; die
Sache wird schon schicfgchcn работата
отива на зле ; froher - весело сърца ;
getrosten -cs sein спокоен съм ; in
trunkenem - в състояние на опиянение ;
seid gutes —es бъдете весели; wie ist Ihnen
zu -е ? как се чувствате? mir ist traurig zu
-е тъжно ми e; mir ist schwer zu -е тежко
ми е на душата), Pncuma п, -s, -,
Quarkmännlein п (планински, джудже),
Schrat in, -s, -е (горски) (мит.), Schratt m, -
s, -е (горски) (мит.), Spukgeist m, Tröster
m, -s, Verfassung Г, -en (на войските)
(воен.), Volksgeist m (народен),
Wassergeist m (воден), Wassermann m
(воден), Weltsinn m (светски), Wesenheit
f, Widersacher m (зъл), Widerspruchsgeist
m (на противоречие), Wirtschaftlichkeit f,
- (стопански), Zeitgeist m (на времето),
Zerstörungsgeist m (на разрушение)
духа-hericnziehcn* intr. s.
духало-Balg m, ~(e)s, Bälge, Blasebalg m
(техн.), Fächer m, -s, Gebläse n, -s (метал.),
Pfeife f, -n (стъкларско), Püsterich m, -s, -e
духам-anhauchen tr. (студените си ръце)
(angehauchte Farben въздушно леки,
прозрачни цветове ; rosig angehauchte
Wangen порозовели, поруменели бузи),
blasen* intr. h (es bläst aus e-m kalten Loch
духа студен вятър), blasen* tr. intr.,
durchblascn* intr. h (през нщ.), durchwehen
intr. h tmb., hauchen tr. (на нещо), hauchm
intr. h., pusten tr. intr. h., pusten tr. intr. h.,
wehen intr. h. (вятър, буря, нов дух) (es
weilt ein scharfer Wind духа суров вятър;
er weiß genau, woher der Wind weht знае
точно, накъде духа вятърът, как е
положението)
духач-Btäscr m, -s, Blechbläser т (муз.),
Holzbläser т (на дървен инструмент)
(муз.)
духащ-raum (отзад й косо за вятър)
духове-Gemüt pl. (die aufgeregten - beruhigen
успокоявам развънуваните духове)
духовен-geistig adj., geistlich adj., inner (das
духовенство
218
innere Auge духовното око), mental
духопеиство-Gcisllichkcil f, Kapitel n, -s (при
катедрала), Klerisei 1', -
духовнт-gcistreich adj., geistvoll adj., pointiert,
spaßhaft, witzig
духовитост-Bonmol n, -s, Esprit m, -s,
Gassenwitz m (просташка), Geist in, -es, -
er, Spaß m, -es, -fc (zum - на шега ; -
bciscilc ! остави шегата настрана ! ; ohne
-! не се шегувам !; ich mache doch bloß -
ама аз само се шегувам; mach k-c -е ! не
се шегувай !; das ist für ihn nur ein - това
за него е дреболия, играчка), Witz m, -cs,
-е (ein sprühender Witz бликаща
духовитост), Witzigkeit f, -
духовниic-Geistliclie(r) m, -n, Kleriker m, -s
(католически), Leutpriester m, -s, -
(мирски), Pfarrer m, -s, Regular m, -s, -e
(от орден), Scclcnhirt (църк.)
духовинчески-gcisllich adj.
духовлост-Gcistigkcit f, Sinn m, -cs, -e, Sinn
m, -cs, -c, Treppenwitz m (късно разбрана)
(разг.)
духом-geistig adv.
душ-Brausc f, -n (c-c - nehmen вземам душ),
Brausebad n, Dusche f, -n (e-e kalte - студен
душ), Schauer m, -s, Sprilzbad n
душа-anricchen* tr., anschnüffeln tr., anwittern
tr., ausbaldowern tr. (обл. разг.)(нрен.),
beriechen* tr., beschnüffeln tr.
душа-Brust f (iipcii.), Busen m, -s (нрен.) (im
- tragen нося нщ. в душата си), Gemüt n, -
(e)s, -er (ein Mensch ohne - човек без
душа), Hcringsseele f (еснафска), Herz n, -
ens, -cn (das Herz auf der Zunge gaben
каквото ми е на душата, това ми е на езика
; aus tiefstem Herzen от дълбочините на
душата ; sich in sein Herz hinein schämen
срамувам се до дъното на душата си),
Herzblut n (das Herzblut hergeben давам си
душата), Innere n, -es, - (mein Inneres
душата ми), Menschenseelc f (човешка),
Mut m, -es, - (kühner - смел дух ; frischer
- zur Tat свж дух за дело ; - aufbringen
събирам смелост; den ~ sinken lassen пада
ми духа; nur -! смелост!; die Sache wird
schon schicfgchcn работата отива на зле ;
froher - весело сърца ; getrosten -cs sein
спокоен съм ; in trunkenem ~ в състояние
на опиянение ; seid gutes -cs бъдете
весели ; wie ist Ihnen zu -е ? как cc
чувствате? mir ist traurig zu -е тъжно ми е
; mir ist schwer zu -е тежко ми е иа
душата), Psyche f, -п, Schwarte f, -n (npeu.),
Seele f, -n (die - des Gerechten душата иа
праведника; s-e - dem Teufel verschreiben
продавам душата си на дявола ; an der -
Schaden leiden пропада, погубва се душата
ми), Sinn m, -es, -е (edler - благородна
душа ; stolzen -cs е горд дух ; froher -
весел нрав)
душевадец-Trcibcr m, -s
душевадиик-Quälgcist т
душевен-inner (der innere Mensch душевният
мир на човека), innerlich (der innerliche
Zustand e-s Menschen душевното
състояние на човек)
душевен-psychisch, seelisch, Seclen-
душевноболен-lrrcnhäuslcr m
душевпост-Gcmül n, -(e)s, -er
душегрейка-Sedcnwürmcr m (дреха) (шсг.)
душегрижа-Seclsorgc Г(църк.)
душегубец-Wüiger m, -s (поет.)
душегубство-Würgcrei f, -en
душен-föhnig adj., gewitterschwül adj,, schwül
(mit ist ~ zumute, ums Herz тежко ми е на
сърцето), stickig
душене-Gewürge n, -s .
душенастир-Seelsorgcr m
Ayuiecnaceiiiie-Sectcnneil n (църк.)
душссиасителеп-saibungsvoll.
душител-Freihcitswürgcr m (иа свободата)
души-sichem inlr. h. (за дивеч) (лов.)
душителство-Würgcrci f, -en
душнца-Herzchcn n, -s, Krämerseele f (дребна,
еснафска), Schreiberseele f (дребна, суха)
(разг.)
душичка-Herzchen n, -s
душмапин-Reißteufel m (на дрехите иа дете)
дуишнк-Kellerloch п (на изба), Schieber m, -s
(на комин)
душност-SchwüIe f, -n
219
дълбок
дходси-einträglich adj., Eichef, -n, Eichenbaum
m (бот.), Lohciche f (бял), Stieleiche f
(летен) (бот.)
дьб-Eiche f, -n
дъбеи-ritgar (c растителни дъбилни средства),
weißgar (до бяло)
дъбене-Garc f (техн.), Gannachen п (техн.),
Gerberei f, -en, Gerbung f, Rotgerberci f
(растително) (бот.), Versenke f, -n (на дуба)
дъбилня-Gerberei f, -en, Loligerberei f
дъбител-Schwitze f, -n
дъбов-eichen adj.
дъбрава-Eichenhain m, Gehölz n, -es, -e, Hag
m, -es, -e, Hain m, -s, -е (поет.)
дьбравник-Wasserhanf m (бот.)
дъбя-beizen tr. (техн.), gerben tr., ledern Ir.
(фам.), lohnen tr.
дъвка-Fadenkraut n (бяла) (бот.), Filzkraut n
(бяла) (бот.)
дъвка-Kaugummi n
дъвча-kauen tr. (hoch kauen дъвча насила, без
охота), muffeln intr. h. (мъчително), muffen
intr. h. (мъчително), mummeln intr. h.
дъга-Blendarkade f (apxirr.), Bogen m, -s, -
Buge! m, -s, Daube f, -n (за бъчва),
Flammenbogen rti (пламъчна), Gängel m, -
s (на дървена люлка), Gewölbebogen m (на
свод) (архит.), Himmelsbogen, Kreisbogen
m, Kringel m, -s, Regenbogen m, Regengalle
f(непълна небесна), Sinus m, Winkelboden
m (на ъгъл) (мат.)
дъговидеи-bogig adj.
дъго цвете и-regenbogenfarben,
regenbogenfarbig
дъдря-quasscln intr. h.
дъжд-Regen m, -s, - (das Barometer steht auf ~
барометърът показва дъжд; vom ~ in die
Traufe kommen от трън, та на гпок ; vor
dem ~ unters Dach kommen спасявам се в
последната минута ; er macht ~ und
Sonnenschein той е всичко), Regenguß m
(пороен)* Regenschauer m (краткотраен
проливен)* Rieselregen m (ситен), Schauer
m, -s (краткотраен), Schlagregen m
(пороен), Spritze rm, -s (слаб), Sprühregen
m (ситен), Staubregen m (ситен),
Sternschnuppenfall m (от падащи звезди),
Tauregen m (ситен)
дъжделнв-rcgncrisch
дъждец-Gestäub n, -(e)s (ситен), Staubregen
m(ситен)
дъждобраи-Regenschirm m
дъждовал-Regner m, -s
дъждовен-regcnschwanger, regenschwer,
regnerisch
дъждовит-rcgnerisch
дъждовник-Salamanderm, -s (e-n~ reiben пия
наздравица) (зоол.)
дъждомер-Regcmnesser m
дъждоносеи-rcgcnschwanger, rcgenschwcr
дъждосвирец-Sandhuhn f (пясъчен) (зоол.),
Triel m,-cs,-е (зоол.)
дълбаене-Bohrung f, -en, Erdbohrung f (със
сонда) (мин.), Sonde f, -n (пробно)
дълбапе-Wiihlerei f, -en
дълбач-Beitel m, -s (техн.за дълбане на дърво)
дълбая-bohren intr. h, einhauen* tr., graben*
tr. intr. h, mären tr., wühlen tr. (земята,
почвата, дупка) (der Fluß wühlt sich D ein
neues Belt реката си дълбае ново корито)
дьлбей-Fuge f, -п, Kimme f, -п (в дъга на
бъчва), Riefe f, -п (техн.), Schlitz in, -es, -
е (техн.)
дьлбина-Tiefe f, -п (die - der Ohnmacht
безмерностга на безсилието *, in der-- des
Gartens навътре в градината ; die ~п des
Meeres глъбини на морето ; in den ~п der
Seele в глъбините на душата)
дълбиномер-Tiefenmesser m (мор.)
дълбок-abgründig adj., abgrundtief adj.,
bergetief adj., dunkel adj., knietief (до
колене), tief (вода* пропаст, сняг, причина,
въздишка, сън, траур, тишина) (--е Wege
потънали в кал улици ; ~е Blicke
проницателни погледи ; ~es Gefühl
дълбоко чувство; in ~er Tfcaüer в дълбок
траур ; im -en Walde в дълбоката гора ;
von hoch oben bis—unten от най-горе до
най-долу; e-m zu ~ in die Augen schauen
влюбвам се в някого; das ging bei ihm nicht
- не го засегна твърде), tiefgehend (рана),
tiefgreifend
дъябошмисп епост
220
abJiöoKOMucjienocT-Tici'sinnigkcil f, -
дьлбоколшслещ-sinnig
дълбокоучеи-hochgclchrL
дълбочииа-ТкГе Г, -n (die - der Ohnmacht
бсзмсрностга па безсилието ; in der - des
Gartens навътре в градината ; die ~n des
Meeres глъбини ua морето ; in den -n der
Seele в глъбините на душата), Tiefsinn m,
Tiefsinnigkeil f, -
дълбочини-i.Innerse n, -n 2.Ticfsee m
(морски)
дълг-Pflichl Г, -cn (s-c - tun изпълнявам си
дълга ; es war nur m-c ~ аз само си
изпълнявах дълга; nach ~ und Schuldigkeit
както задължава дългът ; auf - und
Gewissen но дълг и съвест; ein etw. zur -
machen вкамепявам нещо в дълг ; es mit
den -cn nicht so genau nehmen миого-
много не се старая), Schuld f, -en (-cn
machen правя дългове; e-e verjährte - дълг,
минал в давност; in -en stecken потънал
съм в дългове ; in jds. - stehen длъжник
съм на някого ; die — der Natur bezahlen
умирам), Schuldigkeit f, Sollen n, -s, -
(cs ist schwer, das - mit dem Wollen in
Hinklang zu bringen трудно е да се приведе
в хармония дългът c желанията)
;jViro-lang(e) (за време)
дълг ове-Klappcrschuld f (насъбрани дребни),
Kriegsschulden pl. (военни)
дълнжечиост-Daucr Г
AbJiroitiMiiuieu-langiährig, vieljägrig
дълголетен-langlebig
дълголетис-Langlebigkeit f, -cn
дьлюочакваи-cndlich adj.
дългосрочен-lamgsichtig (търг.), langfristig
дългоушко-Langohr n (за магаре) (шег.),
Schlappohr n (за заек) (разг.)
дългуч-Schlaks m, -cs, -е (фам.)
дължа ce-bcruhcn intr. h (das beruht auf meiner
Mut това се дължи на моите усилия),
kommen* intr. s. (von etw.) (на нещо) (seine
Krankheit kommt vom Trinken болестта му
се дължи на пиенето)
дължа-danken Ir. (das danke ich ihm дължа на
него това), schulden Ir. (c-m Geld—дължа
на някого нари), sollen* tr. (was soll ich
Ihnen für den Kaffee ? какво Ви дължа за
кафето ?), verdanken tr. (e-m etw.) (на
някого нещо)
дължим-gcbülircnd adj., gebührlich adj.
(остар.), pflichtgemäß, pflichlmäßig,
pflichtschuldig (mit pflichtschuldigster
ergebenheit c наи-голяма
11рсдаи0ст)норма-РШс1)1$о11 л
(установена), schuldig (den -cn Betrag
дължимата сума ; mit -er Hochachtung c
най-голямо уважение)
дължимо го-Gebühr f, -en
дьлжина-Lüngc f, -n, Pferdelänge f (er ist um
c-e ~ voraus тон надбяга, надпревари c
една конска дължина) (спорт.), Quantität
f, -cn (на гласна, сричка), Stapel m, -s (пи
памучна нишка), Stapelplatz m (на
памучна нишка), Tageslänge f (на деня),
Wellenlänge f (на вълна) (рад.)
дължината-ВгиичсКс f
дължнпен-longtludinal
дьлкобомислеи-ticfginnig
дълъг-lang, mcilenlang (една миля),
meilcnwcrt (безкрайно), meterlang (в
метри), spannenlang (една педя), überlang
(прекомерно), zollang (един цол)
дъмга-SchandfIcck m (иа престъпник)
дъшшш-Dumping n, -s (търг.), Lohndumping
п
дънер-Baumslumpf m
дъмо-Boden m, -s, Grund m, -(c)s, Gründe ,
дърва-Gchölz pl., Holz m, -es, - (за горене)
дървар-Holzfällcr m
дървен-bockbeinig adj., brettern adj., hölzern
(предмет, дръжка), steif (c-n -en Hals
haben имам схванат врат ; recht - in s-r
Meinung haben упорствам на мнението
си), steifleinen
дър веиист-ho izig
дървегшда-Bettwanze f, Tapetenfrunder f
(разг.)
дървеиост-Steifhcit f, Steifigkeit f
дървеияк-Flaps m, -es, -е (фам.), Holzklotz m
(за недодялан човек), Knebel m, -s, Knollen
m, -s, Knüppel m, -s, Tölpel m,-s, Tollpatsch
221
държа са
in, -cs, -с, Torkel m, -s
дьрвешш1ки-101рс1ЬаП
дървесииа-Holz m, -cs, - (дървен материал),
Holzstoff m (в хартиеното производство),
Schlei flmlz n (целулозна)
дървета-Gchölz pl., Horst in, -cs, -е (група),
Klafterholz n (метрови), Laubholz n
(широколистни), Überständer pl.
(надстонни), Windbruch m (повалени)
(лссов.)
дърво-Baum m, -(c)s, Bäume (ein vrdorrlrc
Baum изсъхнало дърво; der Baum ist
eiengegangen дървото изсъхна; разг. das
geht über die Bäume това минава всякакна
ipamma; zwischen Baum und Borke stecken
напечено ми c), Blauholz n (камисшово)
(бот.), Braunholz n (бразилско,
пернамбуково), Buchenholz n (буково),
Chrislbaum m (коледно), Drachenbaum m
(драконово), Drosselbeere f (самодивско)
(бот.), Ebenbaum m (абаносово), Eberesche
f (самодивско) (бот.), Edelholz n (фино),
Eichenholz n (дъбово), Fallbaum m (на
което кацат птиците), Farbholz п (от което
се добива боя), Galgcnholz п (от бесилка),
Gummibaum m (каучуково), Holz n, -es, -
(Holz zu Brettern дърво за дъски ; Holz
sägen режа дърва), Klipper m, Zierbaum m
(декоративно)
дърводелец-Bauschrciner m, Tischmeisler in,
Zimmerling m, -s, -e, Zimmermänn m pl. -
leute (стр.), Zimmermcisler m, -s (майстор)
(стр.)
дърводелски-Zimmer..
дърводелствам-zimmcrn tr.
дърводелство-Tisch lerei f, -cn, Zimmerei Г. -
en, Zimmerarbeit f
дърволазка-Baumläufer m (зоол.), Klette Г, -
n (зоол.)
дьрволяк-Abholz n, -es, -rer, Fallholz n,
Gehölz n, -es, -e
дьрвоподобеп-baumartig adj.
дървоиробивач-Borwunn m (зоол.)
дървопробивач-Weidcnbohrcr m (миризлив)
(зоол.)
дърворезба-Bildschneidckunstf, Schnitzerei f,
-cn
дърворсзшша-GaUcrwcrk n (техн.)
дървояд-Holzbohrer m, Holzwurm m (зоол.),
Klopfkäfer m (зоол.)
дървоядснрекс-HoIzwcspc f (зоол.)
дърдавец-HcckcnschnaiTC f (ливаден) (зоол),
Ralle f, -n (воден) (зоол.), Schrecke Г, -n
(ливаден) (зоол.), Wiesenknarre f (ливаден)
(зоол.)
дърдорене-Babbclci f, -cn (разг.), Gebabbel n.
-s (разг.), Gequassel n, -s, Geschwafel n, -s,
Gclratsch(c) n, -(e)s, Plapperci f, -cn (без
край), Quatscherei f, Salbaderei f, -cn
дърдорнца-Rätschc f, -n, Ratsche f, -n,
Revolverschnauze f
дърдорко-Fasclhans m, Plapperer m, -s,
Quackeler in, -s, Quackclfritzc m, Quackler
m, -s
дърдорлпв-plauderhafl
дърдоря-dahcrschwatzcn intr. h, plappern intr.
h., schnattern intr. h. (като кречетало)
(разг.), schwatzen intr. Ii. tr. rcfl. (in den Tag,
ins Gelage, ins Blaue hinein - говоря на
вятъра) (фам.)
държа ce-anhängcn tr. refl. (за нкг., нщ.) (das
Kind hängt sich an die Mutter an детето се
държи (здраво) за майка си), anhallen* tr.
refl. (sich an etw. D. или А. ~) (здраво в
нщ.) (sich am Geländer ~ държа се за
перилото ; sic hält sich fest an mich an тя
се държи здраво за мси), auffuhren tr. refl.
(имам такова и такова държане) (sich
unhöflich ~ държа се неучтиво), behandeln
tr. (einen schlecht behandeln държа се зле
с икг.), bewegen refl. (sich frei in der
Gesellschaft bewegen държа се свободно
в обществото), gebärden refl. (sich wie ein
Kind ~ държа се като малко дете; sich wild
~ буйствам; sie gebärdete sich wie eine
Wahnsinnige тя се държеше като
обезумяла), geben* refl. (gib dich so, wie
du bist дръж се тъкъв, какъвто си),
hohnsprechen* intr. h, (e-m, e-r Sache)
(предизвикателно, небрежно,
презрително), kaspern intr. h. (като
палячо), klplzen intr. h. (дебелашки).
държа
222
kommen* intr. s. (e-m) (c някого) (er kam
mir frech той се държа нахално с мен ;
wenn Sic mir so kommen ако се държите
така с мен ; so lasse ich mir nicht kommen
не позволявам да се държат така с мен),
künsteln intr. h. (неестествено), mißhandeln
tr. (зле), pöbeln intr. h. (вулгарно,
прос+ашкн, нахално), repräsentieren intr.
h. (както трябва), runksen intr. h.
(дебелашки), stellen refl. (sich krank ~
преструвам се на болен; sich als ob man
e-n nicht sähe преструвам се, че не виждам
някого ; er stellt sich nur so дава си вид на
такъв), verhallen* refl. (смело, пасивно)
(verhaltet euch still! стойте мирно!; gegen
mich, mir gegenüber hat er sich immer
anständig ~ спрямо мен винаги се е
отнасял, държал рпилично, почтено),
wildern intr. h. (като див, за растение,
животно)
държа-anhalten* Ir. refl. (die Schnur, den
Maßstab ~ държа връвта, метъра, при
мерене), anlicgen* intr. h. (на нщ.) (sich D
ctvv. angelegen sein lassen вземам нщ.
присърце), anzichcn* intr. h. (здраво) (за
гвоздеи, въже, обръч и др.) (der Leim zieht
an лепилото хвана ; der Mörtel zieht an
хоросанът стяга), aufbehallen* tr.
(отворен) (er kann die Augen nicht - очите
му се затварят) (разг.), aufhaben* tr.
(отворен) (den Mund, den Laden ~ устата
ми, магазинът ми са отворени) (разг.),
bauen tr. (изпит), beharren intr.h (bei seiner
Meinung beharren държа твърдо на
мнението си), darhallen* tr., erhalten* tr.
refl. (в ред), feslhalten* tr. (здраво), haben*
tr. (den Fisch im Netz haben държа рибата
в мрежата), halten intr. h. (здраво) (der
Zweig hält клонът се държи здраво),
halten* intr. h. (auf elw.) (на нещо) (auf dute
Sitte, Zucht halten държа на добрите
нрави, дисциплина), halten* tr. refl. (e-n
bei der Hand halten държа някого за ърката
; den Zügel straff, lose halten държа юздите
опънато, отпуснати; denselben Weg hallen
държа един и същ път), kurahaltcn* tr.
(строго), plaudern intr. h. (mit e-m, über
elw.) (популярна, забавна беседа), pochen
intr. h. (упорито на нещо) (auf sein Recht
- настоявам на правото си), verbeißen*
refl. (sich in etw. А) (здраво) (die Hunde
hatten sich ineinander verbissen кучетата се
бяха захапали едно друго), verbohren refl.
(sich in etw. А) (здраво на нещо) (er hat
sich in diese Ansicht verbohrt хванал се e
здраво за това мнение), verheimlichen tr.
(c-m etw.) (нещо в тайна от някого),
vorslrecken tr. (протегнат), zuhaben* tr.
(нещо затворено) (магазин, дюкян, очи),
zuhallen* intr. h. (aufetw. А) (направление
към някъде), Zusammenhalten Ir. (наедно)
(das Faßband hall das Faß zusammen
обръчът държи бъчвата),
Zusammenhalten* intr. h. (здраво, добре)
(die geleimten Bretter halten gut zusammen
слепените дъски се държат добре ; treu
Zusammenhalten държим сплотено един за
ДРУГ)
държава-Macht f, -гс, Reich n, -cs, -е (dsa
Romanische ~ Римската империя ; das
Reich der Mitte Китай ; das ~ der Schatten
подземното царство ; das himmlische ~
царството небесно; das ~ der Wissenschaft
свепгьт на науката ; das ~ der Mineralien
неорганическият свят), Staat m, -cs, -en
(von ~s wegen от страна на държавата)
държавен-Landes.. ;landes.., Reichs.., staatlich
държави-Randstaaten pl. (граничещи c море
или океан)
държавица-Duodezstaal m
държавиик-Staatsmann pl. - männer
държавнически-staatsmännisch
държавннчество-Staatskunst f
държало-Schaft m, -cs, -re (на сечиво)
дьржане-Air n, -s, -s [8p], Attitüde f, -n (към
Hkn), Aufltihrung f, -en, Auftreten n, -s, -
(ein sicheres ~ самоуверено, сигурно
държане), Bchaben n, -s, Betragen n, -s,
Demarche f, -n, Form f, -en, Gebärde f, -n,
Gebaren n, -s, Gebarung f, -en, Gehaben n,
-s, Haltung f, -en (tapfere Haltung храбро
държане), Kontcnce f, -, Lebensart f
223
дъх
(светско), Lcbcnswcndel m, Manier f, -n,
Mißhandlung Г, Tour f, -cn (aufdie krumme,
dumme ~ reisen опитвам нещо по нечест ен
начин като се нравя на глупав; auf diese ~
nicht! не но този начин !), Verhalten n, -s
(gegen, gegenüber, zu), Verhalten n, -s
(gegen, gegenüber, zu), Verhaltensweise f,
Well f, -en (изтънчено) (ein junges Mädchen
in dei Welt cinführcn въвеждам младо
момиче в изтънченото държане ; die
vornehme Welt знатно общество с
изтънчено държане; ein Mann von Welt
човек c изтънчено държане), Wesen n, -s,
WohlverhaUen n (добро)
държание-Gcbnrung f, -en
държаика-Kebsfrau f, Kebswcib n, Konkubine
f, -n, Mätresse f, -n
държател-Verwahrer m, -s, - (на депозит)
държащ-zeremoniös (на формата,
външността, церсминннте)
държелнв-mobi], rüstig, weidlich
държелнвост-Rüsligkeit f, -
държене-Haltung f, -en
държи ce-halten* refl. (град прн обсада)
дързост-Anmaßung f, -en, Drau fgängertum n,
-s, Dreistigkeit f, -en, Frechheit f, -en,
Insolvent f, Keckheit f, -cn, Kühnheit f, -,
Schnoddrigkcit f (разг.), Tollkühnheit f,
Übermut m, Vermessenheit f, -en,
Verwegenheit f, -en, Vorwitz m
дързък-anmaßend part. adj. (anmaßendes
Benehmen дръзко държане ; ~ auftrelen
държа се дръзко, самонадеяио), anmaßlich
adj. (остар.), anmaßungsvoll adj.,
burscliikos adj., draufgägerisch adj., dreist
adj., frech adj. (e-m - kommen държа се
дръзко c нкг.), frcislich adj., kühn, mausig,
schnoddrig, übermütig, vermessen,
verwegen, vorlaut
дърлеЦе-Gestänker n, -s, Keiferei f, -cn,
Reiberei pl.
дърлещ ce-keiflg, kcifisch
дърля ce*beißen* refl., blaffen inlr., kabbeln
inlr. h. refl.
дърляне-Kabbalei f, -en
дърмои-Reiter m, -s
дърмоии-rültern intr. h., schwarten lr. (фам.)
дъроделец-Tischlcr ni, -s
дърпам ce-kampeln refl. (заедно c други),
spreizen refl.
дърнаш-anholcn tr. (мор.), anziehen* tr. (към
себе си) (шнур на звънец, камбана, юзди)
(die Tür ~ притварям вратата), herziehen*
lr., hinauftreiben* lr. (нагоре),
hinauszichcn* tr. (навън), hincinzichcn* lr.
(вътре в нещо), hinterzichcn* tr. (нещо
назад), hinziehen* tr. (към нещо), reißen*
inlr. h. (an etw. D) (der Hund reißt an der
Kette кучето се дърпа от веригата), rupfen
tr. (an etw. D) (c-n an den Haaren ~ скубя
някого за косата), vorziehen* lr., zausen tr.
(някого), zerren tr. (e-n aus dem Belt zerren
дърпам някого от леглото ; an der Glocke
zerren дърпам звънеца), ziehen* tr. (кола.
лодка, трактор) (ein Los ziehen дърпам
лотариен билет), zupfen tr. refl., zuzichcn*
tr. (за да затворя)
дъриаие-Reißcn n, Zug m, -s, -гс (на мрежа)
дъриапица-Balgcrci f, -cn
Mbppl-ralsch!
дъртак-Knacker m, -s, Knast m, -es, -c (ein aller
Knast стар дъртак), Knaster m, -s, Knochen
m,-s
дърча-mümmcln intr. h.
дърчин-Kanccl m, -s, -e, Zimt m, -s, -
дърък-trotzig (поет.)
дъска-Block m, -(c)s (за притискане на
краката при изтезания), Breit n, -es, -er (ein
schwankendes - клатеща се, нестабилна
дъска), Brille f, -п (на тоалетна), Bügelbrett
п (за гладене), Diele f, -n, Laden m, -s, *e
(разг.)
дъскорезиица-BrettmühIe f, Sagemühle f
дъсчен-brettern adj.
дъсчица-Führungsleiste f (направляваща)
(техн.), Reibebrett n (за заглаждане на
мазилка), Riemen m, -s (за паркет)
дъх-Лпhauch m, -s, - (ein - von Kummer следа
от горест) (прен.), Atem in, -s (-holen
поемам си дъха ; etw. benimmt mir den —
нщ. ме задушава ; außer — kommen
запъхтявам се; in -cm - на един дъх; in -
дъхам
224
hallen държа в напрежение ; nicht zu ~
kommen не мога да си отдъхна),
Ausdünstung f, -еп, Ausdunstung f, -еп,
Beigeschmack m (es hat einen schlechten
Beigeschmack има лош дъх), Eishauch m
(леден), Geruch m, -(c)s, Gerüche (dieser
Tee hat е-п ~ този чай има някякьв дъх),
Hauch m,-s, -е (забележителен), Lufthauch
m, Pncuma n, -s, Pusle f, Schnaufer m, -s
(er hat k-n ~ gemacht не може да си поеме
дъх) (разг.), Stich m, -cs, -с (на яйца, мляко)
(das Essen hat е-п ~ яденето понамирисва
; du hast wohl c-n ~ май нещо си мръднал),
Stichflamme f (на бъчва, на пиян), Zug m,
-s, -re
дъхам-an hauchen tr. (срещу шсг.) (angehauchte
Farben въздушно леки, прозрачни цветове
; rosig angehauchte Wangen порозовелн,
поруменели бузи), atmen intr. h. (die Nelken
— duftig карамфилите лъхат аромат)
(пост.), atmen tr. (die Welt atmete Schönheit
от света лъхаше красота) (вие.), behauchen
tr. (einen Spiegel behauchen дъхам на
огледалото), hauchen intr. h.
дъхвйм-anhauehen tr. (hkm.) (angehauchte
Farben въздушно леки, прозрачни цветове
; rosig angehauchte Wangen порозовелн,
поруменели бузи)
дъщеринскн-töchternch
дъщеря-Tochler f, -г
дюбел-Dübel m, -s
дюза-Anlaßdüsc f, -n (авиац.), BrennstofFdüse
f (на кабуратора) (автом.), Düse f, -n
(техн.), Form f, -еп (техн.), Winddüse f
дюкер-Düker m, -s (мелиор.)
дюкян~Васкеге1 f, -еп (хлебарски), Geschäft
n, -(e)s, -e, Handel m, -s, Kaufladen in,
Kramerei f, -cn (бакалски), Laden nt, -s, -re,
Magazin n, -s, -e
дюкяпче-Кгат m, -s
дюля-Quitte f, -n
дюна-Dünc f, -n (reorp.)
дюс-glatt adj.
дюстябяи-Plattfuß m
дюшек-Auflagcmatratze f, Auflegematratze f,
Bettpfühl m, Bettsack m, Matratze U -n,
Polster n, -s
дюшече-Polstcr n, -s
дявам ce-hinkommen* intr. s. (wo ist m-c Uhr
hingekommen? къде се е дянал часовникът
ми?)
дявам-hinlun* tr. (нещо) (ich weiß nicht, wo
ich cs hintun не зная къ де да го дяна)
дявам-verkramen tr. (нещо някъде)
дявол-Aas n, -cs, -rer, Antichrist m, -s, Bader
m, Daus m, -es, Deibel m, -s, Erbfeind m,
Fliegengott m, Henker m, -s (в клетви,
ругатни) (zum Henker! по дяволите! ;
scher* dich zum Henker върви по дяволите
; der Henker soll es holen! дявол да го
вземе!), Lügenfürst m, -cn, -en, Luzifer m,
-s, Malefizkerl m, -es, e, Meerfrosch m
(морски), Pfeifer m, -s, Rattenkönig m,
Scli lau köpf m (голям) (разг.), Schlaumeier
m (голям) (разг.), Schlingel m, -s (разг.),
Tausend m, -s (ci der - ! брех, какво чудо
!), Teufel m, -s (wie der ~ дяволски ; das ~
soll sic holen! да ги вземе дяволът!; der ~
ist in ihn gefahren дяволъе е влязъл в него
; dich reitet wohl der ~ ? да не ис нещо
мръднал ? ; zum ~ ! но дяволите ! was —
fleht dich an ? какви дяволи еа те
прихванали ? ; den ~ davon wissen хабер
си нямам от това; ich werde dir den ~ tun
! ще го направя, когато си видиш ушите
без огледало !), Tcufelin f, -nen (женски),
Teufelskerl m, Wechsclbalg m (ругатня за
непослушно дете)
дявол-жеиа-Teufelin f, -nen
дяволии-Mülzchen n, Wippchen n, -s
дяволит-durchtreibcn adj., eulenspiegclhaft
adj., lose, luftig, muttwillig, schalkhaft,
schelmisch, verschmitzt
дяволито-clfisch adj.
дяволитост-Mutwille, Schalkhaftihkeil f,
Schalkheit f, -cn, Schelmerei f, -en,
Verschmitztheit f
дяволица-Teufdin f, -nen
дяволия-D u rchlrei be n hei t f, -en,
Eulenspiegelei f, -en, Finesse f, -n (тънка),
Fund m, -(e)s, -e, Malice f, -n, Mutwille m,
PfifFm, -s, -e (er kennt den-знае мучалъма
225
евакуация
; Kniffe und -е хитрини, шмекерии,
шашми; den ~ heraushaebn зная му цаката
; modischer ~ осминка от литър),
Satanslücke f, Schclmstreich m (c която
изигравам някого), Schlauheit f, -en (разг.),
Spuk m, -s, - (es ist ~ dabei тук има нещо
дяволско), Teufelei f, -en
дпвол-момиче-Tcufclsmädcl n
дявол-момче-Tausendsasa m, -s
дяволски-diabolisch adj., höllisch,
infernal(isch), spukhaft, teufelsmäßig,
teuflisch, verdammt, verwünscht
дяволче-Äschen n, -s, - (разг.), Racker m, -s,
Teufelsjunge m (разг.)
дявол-човек-Pfiffikus m, -scs, -se
дяволщпиа-Teufelei f, -en
дяволът-ArgeCr) m, -n, -n, Böse m, -n,
Gottseibeiuns m (разг.), Voland
дядав-großväterlich adj.
дядо Коледа-Knecht Ruprecht, Weinachtsmann
m, pl. -j-er
дядо-А1т(с) m, -s(cn), -en, Greis m, -es, -e
(разг.), Großvater m
дякон-Diakon m, -s, -en
дякописа-Kunonisse f, -n, Kanonissin f, -nen
дял-Anteil m (n), -(e)s, -е (от нщ., в нщ.) (~
am Gewinn, an der Erbschaft, an der
Regierung участие в, дял от печалбата,
наследството, управлението), Artikel m, -
s, - (на договор и пр.), Beitrag m, -(e)s,
Beitäge, Beitragsquote f (изискуем),
Besprechungsteil m (за критики),
Bodenanteil m (в общата земя) (сел.-ст.),
Bruchteil m, Kote f, -n, Kreis m,-es, -е (при
класификация), Kux m, -es, -е (от мина,
от рудник), Lappen m, -s (на орган), Los n,
-es, -e, Quote f, -n, Teil m, -es, -e (gleiche
-е равни части; ein gut- голяма част; ein
gut - Frechheit голяма доза нахалство; sein
- beitragen давам своя дял ; ich für mein ~
що се отнася до мен; er hat das bessere¬
gewählt той избра по-добрия дял), Teilhabe
f, Verhältnisanteil in (пропорционален (
дялам-апЬаиеп* tr., behauen* ln, hauen * tr.,
koramieren tr. (някого) (разг.), pudeln tr.
(някого), quadem intr. h. (камък на квадри),
stauchen tr. (някого) (фам.), zuhaucn* tr.
(камъни, дърва)
дялане-Wischer m, -s (разг.)
дялба-Erbteilung f (на наследството), Teilung
f
дялвам-anhauen* tr. (със сскира) (за
маркиране на дървета за отсичане)
дялкам cif-basleln tr.intr.h
дялкам-kalfatem tr. (разг.), pusseln tr., pusseln
tr., schnitzen tr. intr. h. (фигури от нещо)
(etw. in Holz - изрязвам нещо в дървото ;
etw. aus Holz - издялквам нещо от дърво;
geschnitzte Möbel украсени с резба
мебели)
дялкаие-Bastelei f, -en, Schnitzelei f, -cn
дясно-rechts
E
e(e)-na (na, komm schon! че ела де!; na, wird
cs bald? е, ве го бъде ли скоро? ; na, so
höre doch endlich damit auf! ex, че
престани най-после c това! na ja, git! e,
добре, добре!; na, so scjlinim wird;s nichr
gewesen sein! хайде, не може да е толкова
лошо!; па! па! хм! хм!; па, schön, wenn
du willst., е, добре, щом искаш...; па, wer
das glaubt? кой ли ще го повярва това ? ;
па пи? как така? ; па, so was! я виж ти!;
па, denn nicht! ех, тогава няма! ; па, ich
danke! благодаря, няма нужда!; па, siehst
du? виждаш ли сега?; па, also! е, видя ли?
; ла, was willst du? е, та такво искаш?; па,
bist du fertig? готов ли си? ; па, warte !
чакай!; па, die weiden stauen! ех, има да
се чудят! ; па, und ob! и още как!, sein*
intr. s; (was soll das - ? какво значи това ?)
ебоиит-Hartgummi n (техн.), Ebonit n^ res
Ебро-Ebro m (река)
евакуация-Evakuation f, ‘■en,
евакуирам
226
Verwundetcnabschub m (на ранен),
Räumung f, -cn, Aussiedlung f, -cn
евакунрам-abtransporticren tr. (воен.)
(ранени), evakuieren tr., aussiedeln lr.
еваигелие-Evangclium n, -s, ...lien,
Kapuzinade f, -n (конско) (разп), Zigarre f,
-n (e-c Zigarre bekommen ям калая)(разп),
Zigarre Г, -n (конско) (разг.)
еваигелнст-Evangclist m, -cn, Lulcraner m, -s
еваигелски-cvangclisch adj.
еваишелнзъм-Luthertum m, -s
eßieiiinca-Eugcnetik f
еветуален-ctwaig adj. (книж.), eventuell adj.,
geselzlenfalls adv.
евеитуално-cnctucll, vielleicht, unter
Umständen
евеигуалиосг-Eventualilät f, -en (für alle Fälle
за всяка вероятност)
eniuicirren-evident adj.
свкалннт-Euknlyplus m (бот.)
евиух-Eunuch m, -en, Kastrat m, -en, -en
свшпоирам-cvoluicrcn inlr. s., entwickeln refl.
eBOJUomioneii-Evolutions-
еволюции-EnnvickIung Г, -cn (биол.),
Entwicklungsgeschichte Г(биоя.), Evolution
Г, -cn
eBOiepiiHCii-csotcrisch adj. (рсл.)
евренн-НсЬгасг m, -s, Israelit m, -en, -e, Jude
m, -n, -n
eßpciiica-Jüdin Г, -nen
еврейскн-jüdisch adj., mosaisch adj., hebräisch
еврейсгво-Hcbräcrlum m, -s, Judentum n, -s
еврейче-Schicksc Г, -n (момиче)
Епроиа-Еигора n
свроиееи-Abcndlandcr m, Europäer m, -s
европейски-europäisch adj., abendländisch
евроиий-Europium n, -s (xhm.)
евтин-billig adj.adv. (billige Preise ниски цени;
billig werden поевтинявам), Spottbillig
(извънредно), wohlfeil adj., reiswert,
wohlfeil (wir sind leicht davongekommen
евтино се оттьрвахме)
свтиния-billigc Preise, Billigkeit f
евфемнзъм-Euphcmismus m, ...men
егейскн-ägäisch adj.
erep-Jagcr m, -s, Leibjäger m
eiTwa-Ägide f, schütz m, -cs, Obhut f
Enuiei-Ägyplen n
епшетски-ägyplisch adj.
eniimuniii-Ägyplcr m, -s, -
сгоизъм-Egoismus m, Eigennutz m, Ichsucht
f, Selbsthcil f, -, Selbstliebe f, Selbstsucht f
eixmcr-ScIbslüng m, -s, -c, Egoist m, -cn, -cn,
Selbstsüchtiger m
eioiicni'ieii-egoistisch adj., eigennützig adj.,
selbstsüchtig
eroiieirrpimeH-egozentrisch adj.
егрек-Schafhüide f, -n
Едата-Edda f, -den (лит.)
едва-erst adv. (ich habe ihn ~ gestern gesehen
едва вчера го видях), kaum (ich kann kaum
noch zur Bahn едва имам време да стигна
за влака ; er rührte sich kaum той едва
помръдна; sich kaum zurückhaltcn едва се
сдържам)
едва-едва-kaum (er rührte sich kaum той
помръдна едва-едва), kümmerlich (sich
kümmerlich nähren едва-едва
преживявам), mau
едвам-kaum (sich kaum zurückhaltcn едвам се
сдържам)
еделвайс-Edclwciß n (бот.)
сди-irgcnd
едикак-irgend wie
едикакъв-irgendcin, irgend was
едикога-irgcndwann, irgcndcinmal
еднкой-irgendjcmand (an dem und dem Tag на
едикойси ден)
едшсолко-so und so viel
едикт-Edikl n, -(e)s, -c
e«H»i-ein(cr) (der eine weint, der andere lacht
един плаче, друг се смее; einer nach dem
anderem един по един ; alle bis auf den
letzten Mann всички до един ; nur einmal
само един път; eines Tages един ден)
едннадесет-clf num.
единадесети-der elfte
едннадесетица-Elf f, -en
единадссетократен-elfcrlei adj.
единадесегократно-Е1Яас11С n, -n
едииак-Einticr n
едннен-cinhcillich adj., einig adj., einträchtig
227
едрозърнест
adj., integral
едннеине-ЕшНсй f, -cn, Einigung f, -cn
еднница-ЛгЬск f, -en (за работа) (физ.), Einer
m, -s (мат.), Einheit f, -cn, Eins f, -cn,
Geldeinheit f (парична, монетна) (нкон.),
Gewichtseinheit f (за тежести),
Grundeinheit Г (основна), Kampfeinheit f
(боева) (воеи.), Krafteinheit Г(като мярка),
Point m, -s, -s, Volumecinhcit f (за обем)
(физ.)
eAiiiiiweii-cinzcln adj. adv., lose, singulär,
singulär, vereinzelt, Einzel-
единност-Einlicit i‘, -cn
еднноборстпо-Zweikampl' m, -s, -re
сдшюдеиствие-Ei ntracht f
единодушен-einheitlich adj., einhellig adj.,
einmütig adj., einstimmig adj. (er wurde ~
gewählt топ бе избран единодушно),
einträchtig adj., geschlossen adj. part.,
übereinstimmend
едннодушне-Einigkcit f, -en, Einmütigkeit f, -
en (cs herrschte volle ~ in dieser Sache
цареше пълно единодушие по тази
работа), Geschlossenheit f,
Übereinstimmung f, -cn
eAiiuoMiicjiiie-Gcsinungsgleichhcit f,
Einstimmigkeit f
едшюначалие-Einzclleitung f
едииоточка-Einzelzclle f
едипочка-Einzelhaft f
едииствен-cinig adj., einzig adj., allein(ig)
(Einzahl единствено число)
едниствено-sondcrglcidicn (по рода си)
eAiiiicTBeiiocT-SinguIarität f, -en, Singularität
f, -cn
едииство-Einheil f, -en, Einheitlichkeit f, -en,
Einigkeit f, -en, Eintracht f,
Übereinstimmung f, -en
еднаж-einmal adv., einst
еднакво-auf dleiche Weise, gleichfalls* gleich
(gleich groß еднакво голям)
еднаквозвучещ-1ютопут
еднаквост-Ebenbürtigkeit f (на съсловието, на
произхода) (ист.), Ebenheit f, -en,
Konkordanz f, -en
еднакъв-adäquat adj., egal adj., identisch,
wesensgleich (по характер), gleich,
derselbe, gleichbedeutend
едиапл acTOB-ei »schichtig adj.
едшшороден-cingeborcn adj. (бнбл.)
едничък-ci nzig,allein(ig)
сдио-cins (mir ist’s gleich все ми е едно ; ich
habe Verschiedenes zu besorgen имам да
добавя едно друго ; cs war einmal имало
едно време)
сдноактов-einaklig adj.
едпоатомен-cinatomig adj.
еднобедрен-cinschenkclig adj.
еднобожие-Monothcismus m
еднобразие-Eintönigkcit f, -cn
eAiio6pa4cu-monogam(isch)
еднобрачие-Einchc f, Monogamie f
едновалснтен-einwcrtig adj. (xhm.)
ед нова JieimiocT-Ein Wertigkeit Г, -en (xhm.)
едноверец-Glaubensgcnosse m, -n, -n
едновременен-simultan (~ spielen играя
едновременно шах на няколко дъски),
gleichzeitig
едновременно-daneben pron. adv., zugleich,
zumal (alle zumal всички едновременно)
едновременност-Simultaneität f,
Glcichzeittigkeit f
eAiiOBpeMemen-ehemalig(c), früher(c),
altertümlich
едноглассн-einstimmig
едпогласие-Einstimmigkcit f
едногласов-cinstimmig adj., homophon
едногодишен-einjährig adj., jährig
emion»p6-einhöckerig adj. (зоол.)
еднодневен-ephemer adj., eintägig
еднодневка-EintagsfUege f (зоол.), Ephemere
f, -n (зоол.), Brotbeutel m, -s
еднодръвка-Einbau m, -(e)s (ист.)
едноетажен-eingeschossig adj., einstöckig
едиожеиство-MonQgamie f
еднозвучен-gleichklingend, gleichlautend,
eintönig
еднозначеи-einsteliig adj. (мат,),
gleichbedeutend
едрозърнест-derb adj. (минер.), grobkörnig
adj., großkörnig adj., rösch, schatfkörpig
(пясък, сняг)
едноименен
228
e/uioiiMeiieii-glcichnamig
eixiioimeiiiinK-Namensvetter in
едноклетьчен-einzcllig adj. (биол.)
едноколсен-einspurig, eingleisig
e;iiioicoiieii-cinspännig
еди окоп итен-cinhufig adj., ganzhuiig adj.
(зоол.)
eAiioKoiiimui-Pfcrd n, -s, -c (семейство в
зоологията)
еднокрак-cinbcinig adj.
еднократен-einmalig adj.
еднократност-Einmaligkcil f, -cn
едиокрнл-cinflügclig adj.
еднокръвеи-von gleichem Blute,
blutsverwandt (leiblicher Bruder
еднокръвен брат)
едполшгген-cinblatlig adj.
едполнчен-aus einer Person bestehend, einer
Person angehörig
едномачтов-cinmastig (Einmaster едномачтов
кораб)
едномесечен-einmonatig adj., einsitzig adj.
едноместен-einsitzig
едноме гров-cin Meter lang, meterlang
едиоминутен-cinc Minute dauernd
ejjHOMHHMiciiiiK-Glcichgesinnte m, -n, -n,
Gesinnungsgenosse m, -n, -n
едпомншленицн-Anliang m, -s, -5-e (s-e
Philosophie gewinnt viel ~ философията му
печели много последователи) (прен.)
едномоторен-ei nmotorig
еднонеделеп-ein wöchig
еднообразен-einerlei adj., einförmig adj.,
eintönig adj., glatt adj. (печ.), leblos,
monoton, einheitlich, gleichförmig
еднообразие-Einerlci n, -s, Einförmigkeit f, -
en, Leblosigkeit f, Leiergang m
еднообразност-Eintönigkeil f, -en
едноок-einäugig adj.
едноосновен-cinbasLg adj, (хим.)
едноилемеиен-vom gleichen Stamme
еднонлощннк-Е^есксг m, -s (авнац.),
Hochdecker m (висококрилен)
еднонолов-eingeschlcchtig adj.
eaiionoHioceii-einpolig
едноносочен-einbahnig adj., einspurig adj.
еднопроходин-Kloakcnlicic pl. (зоол.)
еднораменен-cinschcnkclig adj.
емнореден-cinzcilig adj., einheitlich adj.,
cinschlächtig adj., homogen
еднородеи-glcicharlig, homogen, einheitlich
еднородност-Homogcnitül f
еднорък-cinarmig adj., einhändig adj.
елноседмнчен-cinwöchig adj.
едносеменен-cinsamig adj. (бог.)
e/tiiocpirieii-cinsilbig adj., maulfaul,
monosyllabisch, wortkarg
едносрнчност-Einsilbigkcit g, Wortkargheit f
едностаеи-Einzimmcr- (Einzimmerwohnung
едностайно жилище)
ejiiiocne6jieii-cins(iclig adj. (бот.)
едностранен-einscilig adj.
едиостранчив-cinseUig adj., beschränkt
едностранчивост-Einsciligkeit f, -cn,
Beschränktheit f
едноструисн-cinsaitig
CAiiOTii4uiiKOB-cinmänn(cr)ig adj. (бог.)
еднотомен-einbändig adj.
едноутробен-von derselben Mutter stammend,
leiblich
едноух-cinohrig
еднофазен-einphasig adj. (сл.)
едноцветен-cinbluinig adj. (бог.), monochrom,
monochromatisch, einfarbig, einblütig
едноцевеи-cinläufig
едноцевка-Einlüufcr m, -s, -
едноцилиндров-einzylindrig adj. (техн.)
eaitomHßpeii-cinslcIlig adj.
едно цолов-einzöllig adj.
едночасов-cinstündig
едночеруичест-einschalig adj. (зоол.)
едночлен-Мопот n, -s (мат.)
euuo4Aeiieii-ciiiglicd(e)rig.
едрея-größer werden
едрнна-Dicke f, Leibesfülle f, Größe f
едро-еп gros (er redet wie ein Großmaul говори
на едро ; Grossist търговия на едро)
едрозърнест-derb adj. (минер.), grobkörnig
adj., großkörnig adj., rösch, scharfkörpig
(пясък, сняг)
eapocr- Dicke f, Leibesfülle f, Größe f
едър-grob adj. (ein ~es Sieb едро сито),
229
езотеричеп
grobschlächtig adj., groß adj. (-es Geld едри
пари), groß adj. (in ~en Zügen в едри
щрихи), scharfkörpig (пясък, сняг),
vierschrötig
eel-ja! (като възклицание)
еж-Igcl m, -s
ежа се-das Haar sträuben, sträuben refl., die
Krallen zeigen
ежба-Hadcr m, -s, Streit m, -cs, Zwist m, -cs,
Zwietracht Г
ежби-Slrcitigkcilcn, Zwistigkeiten
ежевка-Licsch n, -cs, -c
ежегоден-jährlich, alljährlich, jedes Jahr
ежециевен-alltdglicli, jeden Tag, täglich
ежелиевпе-Alltag m, -s
ежедиевник-TagcblaU n, Tageszeitung Г
ежедневно-tagtäglich
ежемесечно-allmonatlich, jeden Monat,
monatlich
ежеминутен-jede Minute, in der Minute,
allaugenblicklich, fortwährend
еженеделен-ailwöchcnllicli, jede Woche,
wöchentlich
ежеседмичен- allwöchentlich, jede Woche,
wöchentlich
ежоглавка-KugeldisleI f (бот.)
езда-Herrcnsitz m, Ritt m, -es, -e (in e-m ~
наведнъж), Reiten n
ездач-Kunstrcitcr m, Reiter m, -s, Sonntagsreilcr
m (лош) (шег.), Slehcndreitcr m (в цирк),
Voltigeur m, -s, -е (в цирка)
ездаческк-reitcrlich
ездачка-Reiterin f, -nen
ездач-скакач-Springcr m, -s
ездене-Ritt m, -es, -e (in e-m ~ наведнъж)
ездешком-schnttlings
ездншком-reitings
ездови-reitcrlich (Reitpferd ездови кон)
езера-Binncngcwässer n (във вътрешността на
страната), Binnen wasser n, pl. (вътрешни)
езерен-See-, ieich-
езеро-See m, -s, -e, Binnensee m (вътрешно,
голямо, затворено), Landseein (вътрешно),
Satu weiher m (c бараж), Stausee m
(язовирно), Teich m, -es, -е (изкуствено),
Weiher m, -s (поет.)
езсрце-Kolk m, -s, -е (дълбоко), Teich m, -cs,
-c (малко), Tümpel m, -s, Weiher m, -s
(изкуствено)
език-l.Sprache f, -n (er kann, beherrscht
mehrere ~n той владее няколко езика ;
geworene-възвишена реч), Tochtersprache
f (произлязъл от друг език), Volkspsrache
f (народен), Weltsprache f (международен),
Zeichensprache f (c мимики, на глухи)
2.Zungc f, -n (e-e belegte Zunge обложен
език; mit der Zunge schnalzen цъкам c език
; e-c spitze Zunge haben имам остър език;
ein warnendes Wort schwebt mir auf der
Zunge думата ми се върти на езика ; die
Zunge war ihm ausgerutscht изтърва му се
сзикът)(мед.)
езиков-sprachlich, Sprach- (Sprachgefühl
езиков усет)
езиковед-Linguist m, -сп, -сп, Sprachforscher
m, Sprachwissenschaftler m
ез и коведск и- linguistisch,
sprachwissenschaftlich
e3iiK03iiaiiiie-Linguislik f, Sprachwissenschaft
f
сзиче-l.Barl m, -(c)s, Bärte (на ключ) 2.FaIle
f, -n (на брава), Fallspcrre Г (на брава),
Klinke f, -n (на брава), Knagge f, -n (на
брава), Riegel m, -s (на брава) (hinter
Schloß und - bringen затварям зад
решетките; unter Schloß und - под ключ;
den - vorschieben зарезвам врата, пускам
резето ; e-r Sache е-п - vorschicbcn
поиречвам на нещо), Zünglein n, -s, -,
Züngelchen n, -s, Zunge f, -n (на везнн),
Zäpfchen n, -s
езичен-lingual adj., Zungen-
езически-heidisch adj.
езичество-Hcidenschaft f, Heidentum n, -s
езнчннк-Heidc m, -h
езичшша-Heidin f
езичиици-Heidenschaft f, Heidentum n, -s
езопов-äsopisch adj. (басня)
езоповскн-äsopisch adj. (духовитост,
мъдрост)
езотерик-Esotcriker m, -s (pen.)
езотеричеи-gcheim adj.
езуит
230
езуит-Jesuit m, -en, -en, Heuchler m, -s,
Doppelzüngler m, -s
езунтски-hcuchlcrisch, jesuitisch
езунтство-Jesuilerd f, Heuchelei f
езуитщина-Hcuchelci f
eii-hallo(h) (за повикване и на телефон), he
(за повикване)
ендетизъм-Eidclik Г(нсих.)
ейдетнчеп-eidctisch adj. (псих.)
ек-Echo n, -s, Schall m, -cs, т-с (der - der
Trompeten звукът, ехтеж на тромпетите ;
es sit alles leerer- всички е празна работа),
Widerhall m, -es, -e, Nachhall m
екарнсаж-Abdcckerci f, -en
еква-aufklingcn* intr. h./s. (музика, гласове)
(и прен.)
Еквадор-Ekuador n
еквадорец-Ekuadorianer m, -s
еквам-anschallen intr. h. (gegen etw. ~),
erschallen41 intr. s
e кватор-Äq u ato r m, -s, Erdglcichcr m, Linie f,
-n
екватормален-äquatorial adj.
еквивалеит-Äquivulcnt n, -(e)s, -e, Wertersatz
m
eKBUBajieiiTcn-aquivalcnl adj., gleichwertig
екшталентпост-Äquivalcnz f, -en, Gegenwert
m
еквилибрист-BalancekünslIcr m
eKuifnn6pi(CT-Equilibrist m, -en
екер-Winkelmaß n (за измерване),
Winkeispicgel m (огледален)
екзактен-cxakt, präzis
екзалтация-Exaltation f, -en, Überspanntheit
f, -en
екзалтивност-Übcrspannthcil f
екзалтирам-schwärmen intr. h. (für ein
Mädchen, e-n Maler, ein werk ~ увлечен
съм от момиче, възхищавам се от
художник, творение ; er schwärmt dafür
това е неговата страст)
екзалтиран-exaltiert adj., phantastisch (с-е-е
Geschindigkeit невъображаема бързина;
ein -er Abend знаменита вечер),
überschwänglich, überspannt
екзалтнрапосг-Bcsessenhcit f, Schwärmerei f,
-en, Überschwenglichkeit f
екзалтнчен-schwärmeriscli
скзамплнр-Dublclte f, -n (втори)
екзарх-Exarch m, -en (църк.)
eiaapxiificicH-cxarchisch, Exarchais
екзархия-Exarchat n, -s. -е (църк.)
екзекватура-Excquatur n, -s
екзектирам-cxekulicrcn tr.
екзекутивен-exekutiv adj., Volistreckungs-
екзекутнрам-hinrichlcn tr., richten tr. (c-n mit
dem Schwerte - посичсм някого ; sich
selbst - самоубивам cc, zehnten tr. (на
всеки 10 души един)
екзекутор-Exckutor m, -s, Schuldbitc m,
Vollzieher m, -s
екзекуторски-ехеки torisch adj.
екзекуцня-Exekution f, -en, Hinrichtung f, -
en, Zwangsvollstreckung f (от съдия-
изпълнител) (iop.), Ausführung f
екзема-Ekzem n, -s, -е (мед.), Hautflechlc f
(мед.), Hautausschlag m, -es, -rc
екземпляр-ExcmpIar n, -s, -c, Freiexemplar n
(авторски, безплатен), Freistück n
(беплатен) (печ.), Kuriosität f, -en (рядък),
Modell n, -s, -е (образцов), Pflichtexemplar
n (от печатно произведение), Type f, -n,
Wiegcndruk m (от най-старите печатни
книги), Stück п, -cs, -е
eic3HCTeim»Kuieii-existenliclI adj.
eK3ifCTeimiiaHii3bM-Exislentialismus m
(филос.)
eK3iiereimMiiiniMyM-Existenzminimum n
eic30i'aMUfl-Exogamie f
екзостаза-Ganglion n, -s (мед.)
екзотеричеи-exotcrisch adj.
екзотермичеи-cxothemi adj.
екзотнка-Exolik f
екзотичеи-cxolisch adj.
екзотически-cxotisch adj.
екзотнчпост-Exotik f
екни-l .Belegschaft f, -en (икон.) 2.Belegschafl
f, -en (мин.) 3.Damcramnnschaft f (женски)
4.Equipe f, -n (спорт.) 5. Ausrüstung f,
Ausstattung f, Mannschaft f, -en
екипаж-Besatzung f, -en, Crew m, -s (мор.),
Equipage f, -n (на кораб), Mannschaft f, -
231
екаиоадирам
cn, Schiffsmannschaft Г (на кораб) (мор.),
Sccvolk п (на кораб)
екшшрам-агписгсп tr., cquipicrcn tr. гсП.,
rösten tr. rcfl., staffieren tr., ausrüsten Ir.,
ausstutlen tr.
CKiiiiiipaiie-Bquipagc f, -n (boch.)
eiciiiiiipoBKa-Armierung f, Aufrüstung f, -cn,
Equipage f, -n, Rüstung f, -cn (boch.),
Ausstattung f
eicjieicniBcii-eklektisch adj.
eicjiep-Eclair n, -s (готв.)
eioieTiiK-Eklcklikcr m, -s
eicjiora-Eklogc f, -n (jiht.), Hirtcngcdiclil n
економка-Hausdame fp Haushülcrin f, -nen
CKOcc-Schotlen in, -s
екосез-Hopser m, -s
екостоза-Übcrbcin n (мед.)
eicor-Gclön n, -s, Echo n, -s, -s, Widerhall m, -
s
екран-Bildflächc f, Breiteinwand f (широк),
Lcinwandschinn (в кино), Schirm m, -cs, -
e, Filmlcinwand f, Bildwand f
екраиизация-Verfilmung f
eicpaiinpaivi-abschinnen* tr. rcfl.
etccl-runda! (при пиене)
екскаватор-Exkavator m, -s, ...oren, Tiefbagger
m (кофен), Bagger m, -s, Baggermaschine f
екскременти-Entlccmng pl.
екскурз-Abschweifung f, -cn
екскурзиапт-Tourist in, -en, -cn, Ausflügler m,
-s
eiccKyp3iiaiiTii-Rciscgcsel Ischaft f
екскурзия-Abstecher m, -s, -, Bergpartie f (в
планината), Gesellschaflsrcisc f (групова),
Ausflug m, -s, -re, Wanderung f, Reise f
екскурзовод-FrcmdenlÜhrcr m
екслиоатацкя-Bclreibung f, -en
ексиандер-Expander m, -s
eKcnainiiBcii-cxpansiv adj.
eKCiiainiiBiiocT-Expansivitäl f
ексианзия-Ausbrcitung f, -en, Expansion f, -
cn
екснедирам-ablcrtigen tr., abtrumpfen Ir.
(разг.), befördern Ir., bestätigen tr. refl.
(търг.), versenden* tr.
екснедирпне-Abfcrtigung f, -en, Abgang in, -
(c)s, -re, Güterabfertigung f (на стоки),
Spedition f, -en (търг.)
eKciie;iimiueii-cxpcdiliv, rührig
CKCiieiuiTHBiiocr-Rührigkcil f
ексиедигор-Bcfördercr m, -s, Bestätiger m, -s
(търг.), Bcstätler(cr) m, -s, Expedient m, -
en, Frachter m, -s, Rollfuhrunternehmer m,
Spediteur m, -s, -е (търг.), Transporteur in,
-s, Verlader m, -s, -, Versender m, -s
експеднторство-Bcslüttcrci f, -cn
CKCiie/umiioneii-Expeditions-, Spcditions-,
Abfcrligungs-
eKciie;iiimifl-Abfcrligung f. -cn.
Ahfertigungsslellc f (багажно бюро).
Aufgabeamt n, Aufgabeort m,
Ccrsandabtcilung f (на фирми),
Eiscnbahnbefördcrung f, Expedition f, -cn,
Forschungsreise f (научна),
Güterabfertigung f (на стоки),
Güterbeförderung f, Jagdzug m (ловна),
Spedition f, -cn (търг.), Versand m, -cs, -
(на стоки), Versendung f, -en, Zug m, -s, -re
eKciieimnpBaivi-vcrscndcn* tr.
CKciiepiiMetiT-Expcrimcnl n, -(e)s, -c, Versuch
m, -s, -c
eKCiiepiiMeirrajieii-cxpcrimcnlal adj.,
Versuchs-, Expcrimcntal-
експериментнрам-схрспmontieren tr.,
Versuche anstcllcn
ексиерт-Expcrte m, -n, Gutachter m, -s,
Sachkenner m, Sachverständige(r) m, -n, -n
CKCiiepT-i^j)OJior-Schriftsachvcrständigc(r)
m
екснертпза-Bcgutachtung f (eine Sache zur
Begutachtung vorlegcn представям нщ. за
експертиза), Besichtigung f, die ... einer
Erklärung, eines Gutachtens, Expertise f, -
n, Gutachten n, -s,
Sachverständigengutachten n, Knallen intr.
h. (in die Luft knallen ексилоадира във
въздуха)
експлоаднрам-abpüffcn intr. $, auffliegen*
intr. s. (във въздуха) (das Pulverlagcr flog
auf барутният погреб хвръкна във
въздуха) (и прен.), bersten* intr. s, platzen
intr. s. (der Dampfkessel ist geplatzt парният
експлоататор
232
котел експлоадира ; er platzt aus allen
Ecken ще се пукне от дебелина; vor Zorn,
Ärger, Wut, Meid beinahe ~ пукам се от
фняв, яд, ярост, завист; jetzt platzt mir aber
der Kragen 1 сега вече търпението ми се
изчерпи; vor Lachen—ще се пукна от смях
; da war er geplatzt осуети cc), schlagen intr.
h. s. (за пушка) (schlagende Wetter
рудничен газ), zerplatzen tr. (за фаната п
под.)
експлоататор-Ausgeicr m (ругатня),
Ausbeuter m, -s, Blutaussauger m,
Exploiteur m, -s, -c, Leuteplacker m,
Leuteplager m
експлоататорски-ausbeutcrisch adj.,
wucherhaft, wucherisch
ексилоатацнонен-Betricbs
екснлоатация-Ausbcutung f, -en (die
Abschaffung der - des Menschen durch den
Menschen премахване на експлоатацията
на човека от човек), Bahnbetrieb ш (на
железопътна линия), Betrieb m, -(e)s, -е
(den Betrieb aufnehmen започвам
експлоатация), Dauerbetrieb m
(непрекъсната), Eisenbahnbetrieb m (na
железниците) (жп.), Exploitation f, -en,
Gangbau m (чрез прокарване на галерии)
(мин.), Hochbetrieb m (на въздушна
линия), Maschinenbetrieb m (на машина),
Querbau m (диагонална, напречна) (инж.),
Raubbau m (безогледна), Waldbetrieb m (на
гора), Wucher m, -s
екснлоатнрам-abbauen tr. refl. (мина),
ausbeuten tr. (ein Bergwerk - експлоатирам
мина), bauen tr. (мии.), exploitieren tr.,
krebsen intr. h., krepieren intr. s., rauben intr.
h. (рудно находище)
екснлоднрам-detonicrcn intr. h, explodieren tr.,
zerknallen intr. s.
експлоднрва-hochgehen* intr. s. (експлузив)
експлознв-Sprenglautm (грам.), Sprengmittel
n, Sprengstoff m
експлозива-Knacklaut m (гласилкова) (фам.)
експлозивен-brisant adj., explosiv adj.,
zerknallbar, explosiv, Spreng-
експлозиви-Tcnuis f, -nues (беззвучни)
(фам.)
екснлозия-Explosion f, -en, Zcrknall m,
Detonation f, Sprengung f
ексиозе-Expose n, -s, -e, Denkschrift f, -cn,
Bericht m, -cs, -c, Darlegung f, -cn
експозицня-Exposilion f
екснонат-Schaustück n (в музей),
Ausstellungsgegenstand in, -es, те, Exponat
n,-es, -e
eKcnoiteirr-Anzeiger m, -s (маг.), Hochzahl f
(мат.)
eKciiouiipaivi-ausstellcb tr., exponieren tr.,
belichten tr.
ексноинране-Exposition f (фот.)
ексиорт-Export m, -(e)s, -е (търг.), Ausfuhrt f,
-cn
експортация-Expropriation f, -en
експортен-Export-, Ausfuhr-
екснортирам-cxportieren tr., ausführen tr.
експортьор-Exporleur m, -s, -e
екснрес-BIitzzug m, Expreß m, -esscs, -esse
експрес-аиализ-Rohanalysc f (техн.)
експресен-Ехргер-
експресивен-expressiv adj., ausdrucksvoll
експресноинзъм-Ausdruckskunst f (лит.)
eKciipeciioiiiicT-Exprcssionist m, -cn
експресиошщъм-Expressionismus m (изк.,
лит.)
експронрнацни-Entcignung f
ексиропринрам-cnlcignen tr.
екстаз-Ekstase f, -n, Entzückung f, -cn,
Schwärmerei f, -en, Verzücktheit f,
Verzückung f, -en, Wonnetaumel m
екстензивен-extensiv adj.
екстернат-Extcrnat n, -(e)s, -e
екстерннрам-abschicbcn* tr., verbannen tr.,
ausweisen* tr.
екстернн paiie-Landesvcrweisung f
екстирпатор-Exstiprator m (сел.-ст.)
екстра-piekfein, schnafte, todschick
(издокаран), extra, besonders
екстравагантен-extravagant adj., überspannt
екстравагантиост-Extravaganz f, -en,
Sonnenstich m (uien), Überspanntheit f
екстрадация-Extradition f, -en
екстрадирам-ausHcfern tr.
233
електрон
екстрадиция-Auslicferung f
екстракт-Absud tn, -(e)s, -e, Extrakt m, -es, -
e, Auszug m, -es, -re
екстракцня-Exreaktion f, -cn (хим.)
екстрат-Esscnz f, -cn, Extrakt m, -s, -c
ексхаустор-Absauger m, -s, -
ексцентршс-Exzenter in, -s (техн.)
ексцеитрнка-Exzentrik f (театр.)
ексцентрнцитет-Exzcnlrizität f, -cn техн.)
ексцентричен-exzentrisch, überspannt,
extravagant adj., exzentrisch adj.,
phantastisch (e-e -e Geschindigkeit
нсвъображаема бързина ; ein —er Abend
знаменита вечер), überschraubt,
überspannt, verschroben
сксцентричност-AuffäIligkeit f, -en,
Exzentrizität f, -cn, Überspanntheit f, -
Verdrehtheit, f-en, Verschrobenheit f, -en
ексцес-Exzeß m, ...zesses, ...zesse,
Ausschweifung f
ектеиия-Kyrie eleison n, -s (църк.), Leis m, -
es, -e(n), Leise f, -n
ела-Edeltanne f (сребриста) (бог.), Eibe f, -n
(отровна) (бот.), Schwarzerle f (черна),
Tänning m, -s, -е (млада), Tanne f, -n
(червена) (бот.), Taxus m (отровна) (бот.),
Weißtanne f (бяла) (бот.)
Елада-Helias n (ист.)
еластичен-elastisch adj., federhart adj. (за
стомана), federig adj., geschmeidig adj.,
schmeidig
еластичиост-EIastizität f, Federhärtc f (на
стомана), Federkraft f (техн.), Federung f-
cn, Schwungkraft f, Spannkraft f (die - der
Truppen бойният дух на войската) (прен.),
Springkraft f
Елба-Elba f (остров), Elbe f
Елбрус-Elbrus m
елда-Buchweizen m (бот.), Heidekorn n (бот.)
елеватор-Becherwerk n, Doppelhebewerk n
(двукамерен, корабен) (хидр.), Elevator m,
-s, Hebewerk n (за плавателни съдове),
Komaufzugmaschine f, Puschelkunst f
елегантен-damenhaft adj., elegant adj., fesch
adj. (разг.), feudal adj. (разг.), flott adj.,
hochherrschaftlich (жилище), schick,
schnittig (das Auto ist ~ gebaut колата има
елегантна форма), tosschick (страшно),
fein
елегантиост-Eleganz f, Schick in, -s, - (sic hat
~ тя се облаче шик)
елегичен-clcgisch adj., wehmütig
елсгия-Elegic f, -n (лит.), Klagegedicht n (Лит.)
елей-SalböI n (църк.)
елек-Brust f (ocrap.), Koller in, -s (кожен),
Kollctt n, -s, -е (къс кожен), Mieder n, -s,
Leibchen n, -s, Weste f, -n
елекгризация-Elektrisicrung f
електризирам-elektrisieren tr.
елетрика-EIcktrizität Г
ejieKTpi^iiKauiiH-Elektrillzierung f
електрифнцирам-verkraflen tr.,
elcktrivizicren tr.
електрифициране-Verkraftung f
електричен-clektrisch adj.
електрически-elektrisch adj.
електричество-Berührungsclekrizität f
(контактно) (физ.), Elektrizität f,
Harzclektrizität f (негативно),'
Luftelektrizität f (атмосферно)
електробус-Elektrobus m
електрогенератор-Schweißaggrcrzt n (c
двигател) (ел.)
електрод-EIektrode f, -n (ел.), Steucrelektrodc
f (управляващ) (ел.)
електродвнгател-Elektromotor m, -s, -loren
електродобив-Stromzeugung f
електроенергия-Kraflstrom m
ejiCKTpo3iiaiine-Elektrik f
eHeKrpoiumiiiiep-Elcktroingenieurm
елсктрокар-Dicselkarrcn m (жп.),
Elektrokarren m (жп.)
електрокомбанн-Elcktromähdreschcr m
електролнза-EIeklrolyse f, -n (физ.)
електролнт-Elektroly t m (физ.)
електромагнит-Elcktromagnet m
електромср-Elektrizilätszähler m, Stromzähler
m
eneicrpoMexaiiiiK-Elektromechaniker m, -s
електромотор-Antriebselektromotor m
(задвижващ), Elektromotor m
електрон-EIektron n, -s, -en (ел.)
електронен
234
електронен-clcktronisch adj.
електроиика-Elcklronik f
oJieiCTpoHpoBO/i-Freilciliing Г (въздушен) (ca.),
Leitung f
cJicicrponpoBoanuK-EIcktrizilälsIciler m
caeicTpoiipoMiiHiJieiiocT-cleklrolcclinische
Industrie
електросвредел-Elcktrobohrcr in (ca.)
електроскои-Elcktroskop n, -s, -e
електростанцни-Elcklrizitäl.swcrk n,
Flußwerk n (речна) (ea.), Kraftwerk n
еаектростомана-Elektroflußslahl m (метал.),
Elektriker in, -s
електросъоръженне-clckt rische Ausrüstung f
ejieicrротсхник-Elcktrolcchnikcr m
eaeia poTCHiiKa-Elektroleclinik f
слектротехнически-cicklrolcchnisch
електропшня-Galvanotypic f (псч.)
ejieicrpoxiiMiia-Elcklruchcmic f
електроцентрала-Abzweigungsstation f
(възлова), Atomkraftwerk n (атомна) (ea.),
Großkraftwerk n (голяма), Übcrlandwcrk n
(далсконроводна електрическа) (са.),
Zentrale f, -cn
елемеит-Zcllc f, -n, Bestandteil m, Element n,
-(e)s, -c (ca., xiiM.), EIcmcntarstofTm (mim.),
Grundstoff in (хим.), Halblciterclcment n
(полупроводников), Moment n, -s, -c (das
~der Farbe am Bild краската като
характерен елемент на картината),
Trockenelement п (сух) (са.)
елементарен-elementar adj., einfach,
grundlegend
cjieMeimi-Lumpcngcsindcl n (декласирани)
елеи-Löfllcr in, -s, Mönch m, -s, ч-с (без рога),
Plalzhirsch m (най-силният на поляната на
разгонване) (лов.), Remitier п (северен)
(зоол.), Rothirsch ш (благороден) (зоол.),
Zehnender m (с дссстовърхи рога),
Zwölfender m, -s (е но 6 разклонения на
рогата) (лов.), Hirsch in, -n, -n
еленн-EdcIwild n, pl. (лов.), Klauncnvvild n
еленов-Hirsch-
еленче-Hirschkalb n, Kalb n, -es, ч-г
елен-шестак-Scchsender m, -s
ejiecTiiMiiocT-SchncIlkraft f
ejiei poMiiiiaMiuca-ElekUodynamik Г
елефапт11азнс-Е1еГап11а^18 Г(мед.)
елече-Lcibchcn n, -s, Schlüte f, -n (дамско),
Schluttc f, -n (дамско)
Елзас-Elsaß n
елизнум-Elysium n, -s
елизия-Elision f, -en (грам.)
e.'iiiKciip-Elixicr n, -s, -e, Magenlropfen m
(стомашен), Hcillrank m, -cs, ч-с
елнмпнацин-Eliminalion f, -cn
e.'iiiMiiiiiipaM-climiliieren tr., wcgschaffcn tr.
(недоразумения)
елиминиране-Valerschaftsausschluß in (na
бащинство)
елнн-Gricchc m, -n, Hellene in, -n, -n
ejiiiiiii-McIlencntum n, -s
ejnimi3bM-Gräzi.smus m, ..men (езикозп.),
Hellenismus m
cjiiiiiiicr-Grüzisl m, -en, Hellenist m, -cn, -cn
(MiiiiiucTiHieif-hcllcnistisch
елинка-Helleniii f
елииофнл-Philhellcne in, -n, -n
e.'iiiiicKH-liellenisch
cJiiiiiCTBO-Hellentum n, -s
елииса-Ellipsc f, -n (маг.)
ejiiiiicoBiiAcii-ellipsenförmig adj., elliptisch adj.
(мат.)
елинсонд-Ellipsoid n, -es, -c
елшпичен-elliplisch adj. (грам )
елисейски-elysisch adj.
елит-Elite f, Auswahl f, Auslese Г
елиген-Elilc-, auscrlescn-
елигри-Flügcldcckcl pl. (зоол.)
елмаз-Glasschncidcr in, Diamant m, -en, -en
елмазеи-diamantcn
слмазов-diumanlen
елф-Elf m, -en (мит.)
елфа-Elfc f, -n (миг.)
елха-Erlc F, -en (бот.), Tanne f, -n,
Wcihnachtsbaum n (коледна),
Ncujahrslanne f (новогодишна)
елха-Schwarzcrlc f (бог.), Tanncnbaum m
(новогодишна)
елхов-Erlcn-, Tannen-
елша-Erlc f, -en (бот.)
елшак-Erlcngebüsch n
235
енергично
емайл-1.Lasurblau n 2.Schmält m, -s, -e
3.Schmelz m, -cs, -е (и на зъб) (техн.)
4.Schmelzglas n
еманлирам-schmallcn Ir., schmelzen Ir.
емайлов-Emaillc-
емапация-Етапабоп f, -cn
eMaiiuiiiiamia-Emanzipation f, -en, Befreiung
1', Gleichberechtigung f
еманципирам ce-cmanzipicrcn tr. (refl.)
ембарго-Embargo n, -s, Hafensperre f, Sperre
f, -n (c-e ~ über die Einfuhr von
Gefrierfleisch verhängen обявявам забрана
на вноса на замразено месо ; die ~ über
clw. verhängen обявявам блокада на нещо
; - des Verkehrs преустановяване на
съобщенията)
емблема-Abzeichcn n, -s, Attribut n, -s, -е,
Emblem n, -s, Hoheitszeichen n (за
суверенитет на държава), Wahrzeichen n,
Sinnbild n
емболия-Embolie f, -n (мед.)
ембрио-Kcim m, -s, -e, Keimling m, -s, -c
ембриолог-ЕтЬгуо1с^(с) m, -cn, -cn
ембриологня-embryologie f
ембрион-Embryo m, -s, -onen
ембрнопалеи-cmbryonal adj.
емвам-daranmachcn refl. trnb., nehmen* tr.,
ergreifen* tr., zugreifen* tr., schellen* tr.
емигрант-Emigrant m, -cn, Rcfugic m, -s, -s,
Auswanderer m, -s
емигрантскн-Emigmnten-, Auswanderer-
емиграция-Emigralion f, Auswanderung f
емигрирам-emigrieren intr. s, auswandern inlr.
s. (nach)
емигрнраие-Тгеск m, -s, -s
еминцинпрам (ce)-emanzipiercn tr. refl.
емнсар-Emissär m, -s, -e, Verhändlcr m, -s
емисиоиеи-Emission- (Emissiobank
емисионна банка)
емисия-l.Emission f, -cn 2.Radiosendung f
(рад.) 3.Sendung f, -en
eMiiTiipaM-begaben*refl.
eMomionaneii-emolional adj,, gefühlsmäßig
adj.
емоцноналност-Gcmüt n, -(c)s, -er
емоция-Emoliöh f, -en, Erlebnis n, -ses, -se
емни ризъм-Erfah ru ngswesen n, Empirismus m
eMiinpiiK-Empirikcr m, -s
емннрнчеп-empirisch adj., erfahrungsmäßig
емпнрически-cmpirisch adj.,
erfahrungsgemäß adj.
eMiiiipii4iiocT-Enipiric f
eMTiiipiifl-Empiric f
CMiipiiMe-Druckstofrm (текст.), Überdruck m
eMiipoimo-Impromplu n, -s, -s
Емс-Ems ii
емулзия-Emulsion Г, -cn (xiim.), Schmälze f, -
n (за омасляване на вълна)
емфаза-Nachdruck m, -s, - (mit-подчертано)
емфантичен-nachdrücklich
смфаитичност-Nachdrücklichkcit f, -
en^aTH4cii-cmphatisch adj., schwungreich
емфне-Schnipflabak m, Tabak m, -es, -c (~
baucn, rauchen бера, пуша тютюн),
Tabak(s)dosc f
емфпзема-Windgeschwulst f (мед.)
еидогамия-Endogamic f, -n
еидоцветен-einfarbig adj.
eiiererjiica-Energetik f (фнз.)
eiieipeTiiHeii-energetisch
енергетнчески-cncrgetisch
еиергетнчен-cnergctisch adj. (физ.)
eiicpniueii-cncrgisch adj., entschieden pari. adj.
(er ist e-c —c Rcpson той c енергична
личност), entschlossen part. adj., flott adj.
(ein -er Bursche енергично момче), kräftig,
krafterfüllt, kraftvoll, regsam, rührig (~ sein
работя, тичам), scharf (протест) (~e
Getränke силни напитки ; -er Gang, Ritt,
Trab силен ход, езда, тръс; -erWiderstand
упорита съпротива ; e-r Auffassung —
entgegentreten енергично сс
противопоставям ; elw. aufs schärfste
verurteilen най-остро осъждам нещо; etw.
- betonen подчертавам силно ; hier geht
es - her тука се води ожесточена борба ;
с-ш - zusetzen нападам някого ; е-е -е
Sache опасна работа ; er macht ihm -е
Konkurrenz тий го конкурира
ожесточено), schlagkräftig, schneidig,
tatkräftig, wuchtig, zügig
eiicprn4iio-bcstimmt adv. (категоричен)
енергии пост
236
енергичносг-Enlscliicdcnheil f, Mumm m, -s,
- (k-n—naben нямам мъзга в костите; k-n
rechten ~ zu ctw. haben не ми се иска
нещо), Regsamkeit f, -, Rührigkeit f„
Sclineicligkeil f, -
еиергия-Arbcitsstrom m (за индустриални
цели) (си.)* Arbeitsvermögen п (кинетична)
(физ.), Energie f, -n, Krall f, -i-c, Lebenskraft
f. Schneid m, -es, -e, Schwungkraft f,
Spannkrall f (die ~ der Truppen бойният дух
на войската) (прен.), Tatkraft f,
Zustandsenergie f (потенциална) (физ.),
Wucht f, -en (кинетична) (техи.), Energie
f, -icn, Kraft f, -re, Wärmeenergie f
(топлинна), Tatkraft f (у човека),
Lebenskraft f (жизнена)
енерфичен-markig
ензим-Wirkstoirm (биол.)
енигма-Rälscl n, -s
сингматичеи-гаЬсПшК
EiiiiccH-Jcnissci m
eiiiiMapiiii-Jaiiilschar m, -s
етслитика-Enklilika f, -ken, Enklitikon n, -s,
-ken
сиклитикон-Anhängewörtchen n (грам.),
Anhängewort n (грам.)
енориаш-Pfarrkincl n
eiiopiiaiuii-Gemcindc pl.
eiiopuitcKii-gcmeindlich adj., Kirschspicl-,
pfarreilich
eiiopit я-Gcmeinde f, -n, Kirchspiel n, Pfarrei f,
-n, Pfarrgcmeinde f, Pfarrsprengcl m,
Pfründe f, -n (e-e fette ~ доходно място)
ентелехии-Entdcchic f, -n (фнлос.)
emepiiT-Dünndarmentzündung f (мед.)
ентодукция-Етгее n, -s (муз.)
ептомолаг-Eiitomologc m, -n
ein омологня-Entomologie f, -n (зоол.)
einpoiiiiH-Entmpic f, -n (физ.)
ентусиазирам (ce)-begeistern intr. s. (rcfl.)
(von, für)
ентусиазнран-enlhusiasmieren tr.,
enthusiastisch adj.
ентусиазъм-Arbeitsenthusiasmus m (трудов),
Arbeitsschwung m (трудов), Enthusiasmus
m, Schaffensfreude f (творчески),
Schaffenslust f (творчески)
еитусиаст-Enthusiast m, -cn, Schwärmer m, -s
енцефалит-Gcliirncntzündung f (мед.)
eimiiKJiiiica-Enzyklika f, ...ken
спцнклонедист-Enzyklopadist m, -cn, -cn
cimiiicjioiHVtimeii-cnzyklodädisch
енцнклонедия-Enzyklopädic f, -n,
Rcallcxikon n (реална), Sachwörlcrbuch n
(реална)
енчец-Goldrulc f (бог.)
Еньовден-Johannistag m
eniOB«ie-Kleb(e)krautn (бог.), Labkraut n (бог.),
Rote f (бог.)
еоцен-Eozän n, -s (геол.)
енархия-Bistum n, -s, Dekanat n, -s, -e, Diözese
f, -n, Kirchsprcngcl m, Pfründe f, -n (c-e fette
- доходно място), Sprengel m, -s
еииглот-Atcmblatt n (анат.), Kehlkopfdcckcl
m (анат.)
eiuiruionic-KchldcckcI m (анат.)
епигон-Epigonc m, -n
енигонсгво-Epigonenlum n, -s
еннграма-Epigramm n, -s, -c, Sinngedicht m
(лит.), Sinngedicht m (лиг.)
ениграф-Epigraph n, -s, -e, Motto n, -s, -s
енидемнчеи-cpidemisch adj.
еиндемия-Epidcmic f, -n (мед.), Landslcrbcn
(повсеместна), Schweißscuchc f (потна)
(мед.), Schweißsucht f (потна) (мед.),
Seuche f, -n (die ~ des Rock’ n’ Roll
епидемията na рок енд рола; das ist ja die
reinste ~! та това е цяла холера!), Pest f, -
en (трозна)
енндерма-Epidcrmis f, ...men (анат.)
епидиаскон-Bildwerfer m, Epidiaskop n, -s, -
е (техи.), Episkop n, -s, -е (техн.)
енизод-Episodc f, -n
епнзодичен-cpisodisch
einiK-Epikcr m, -s (лит.)
еника-Epik f
einiicypeeu-Epikureer m, -s, Genießer m, -s,
Genußmensch m, Lebemann m pL.männcr
епикуренски-epikurerisch adj., genießerisch
adj.
еникурейци-Phäakcn pl (безгрижни)
еннлепсия-Epilapsic f (мед.), Fallsucht f
237
ерцхерцог
(мед.), Kränke f, -, Schwcrcnol f (мед.)
eiiiuieiii iiic-EpiJeptikcr m, -s, Fallsüchtige m
em^eirrii'ieii-fallsüchlig adj. (мед.),
epileptisch
еинлог-Epilog m, -s, -е (лит.), Schwanz m, -
cs, те, Nachwort n, -cs, -c, Schlußwort n, -
cs, -e
eiiiiCKoii-Bischof m, -(c)s, Episkop n, -s, -c,
Weihbischof ш (викарисн) (църк.)
eiuicKOii-Ki»i3-Fürstbischof in (ист.)
CiiiiCKOiiCKii-bischöflicIi adj., episkopal adj.
eiuiCKOiicTBo-Bischoramt n (църк.),
Bischofsstuhl m (църк.), Diözese f, -n,
Episkopat n, m, -s, -е (църк.)
еннтаф-Grabschrilt f
епитафия-Epithaph n, -s, -e
епител iiii-Epit hei n, -s, -e, Riechepithel n)
обонятелен) (анат.)
emner-Bcinamc m (към името), Beiwort n
(лит.), Epitheton n, -s, ...ta (лит.)
eiinriiMiiH-Bußslrarc Г (църк.), Kirchenbußc,
Kirchenslrafc f
епифора-Epiphora f (лит.)
eiiimeiiTbp-Epizentrum n, -s, ...Iren
еиичен-cpisch adj. (лит.), erzählend
eiiiiuecKii-episch adj., erzählend
еиолет-Achsclband n, Achselschnur f, ...träger
m, Schulterstück n (воен.), Epaulctte f, -n,
Epaulctt n, -cs, -e
еиолети-Raupe f, -n (от метални шнурове)
епопея-Ерорбе f, -n, Epos n
eiioc-Epos n, ...pen, Epik f, Tierepos n (за
животни) (лит.), Heldengedicht n, -es, -c,
epische Dichtung
епоха-Abschnitt m, -(c)s, -e, Aurignacien n, -s,
- (ориняшка) (старокаменна епоха)
(праист.), Bronzezeit f (бронзова)
(лраисг.), Denkzeit f (важна,
забележителна), Epoche f, -n (~ machen
откривам нова епоха), Glanzzeit Г (на
разцвет), Jungsteinzeit f (новокаменна),
Kohlenzcitf (каменовъглена), Ritterzeit f
(на рнцарството), Solutreen n, -s, -
(солютреенска), Weltalter n, Zeitalter n
епохален-bahnbrechend adj., epochal adj.,
epochemachend adj.
еируветка-RcagcnzgIas n (хим.)
epa-Ära f, Ären, Mesolitliikum m (каменната),
Mesozoikum n, -s (мсзозонска), Moustcricn
n, -s, - (мустсрииска), Steinzeit f (каменна),
Wcltallcr n, Zeitabschnitt m, -cs, -c (vor
unserer Zeitrechnung преди нашата сра)
србнн-Erbium n, -s (хим.)
epr-Arbcil f, -cn (физ.), Erg, -s, -(s) (фнз.)
eprcii-Einspänncr m, Garcon m, -s, Hagestolz
m, -en, -en (стар) (прон.), Junggeselle m, -
n, -n, Krauter in, -s
epreiiu-Kunkelhof m (на ссдяика)
ергеи-свагбар-ВпшййЬгсг m
ергепски-Junggcscllcn-
epreiicrBO-Junggcsellensland m, Ehelosigkeit
f
ергенувам-als Junggeselle leben
ергограф-Ergograph m, -en
Ереван-Jerewan n
epec-Häresie f, -n, Irrglaube m, Irrlehre f,
Ketzerei f, -cn, -Pseudodoxic f
еретик-Hürctikcr m, -s, Irrgläubige(r) m, Ketzer
m, -s
сретически-kctzcrhafl, ketzerisch
еретичност-Ketzerhaftigkcit f
ерзац-BchcIf m, -s, -e, Ersatz m, -cs,
Lückenbüßer m
сризинел-Gcsicbtsrosc f (на лицето) (мед.)
ерика-Rchhcidc f (бог.)
еркер-Chörlcin n, -s, Erker m, -s (стр.)
еродирам-erodicrcn tr. (геол.)
ерознвен-Erosions-
ерозня-Bodcnabragung f (геол.), Deflation f, -
en (вследствие на вятъра) (reorp.), Erosion
f, -cn (геол.)
еротика-Erotik f, Sinnlichkeit f, Sinnlichkeit f
еротнчен-crotisch adj., Liebcs-
ep оти ч но -H и icaiiTei l-l aszi v
еротнчиост-Erotik f, Schwüle f, -n,
Sinnlichkeit f, Sinnlichkeit f
ерудиция-Erudition f, -en, Gelehrsamkeit f,
Gelehrtheit f
epyimmen-eruptiv adj.
ерупцня-Eruption f, -en, Ausbruch m, -es, -re
Ерусалим-Jerusalem n
ерцхерцог-Erzherzog m, -s, 4-e
ерцхерцогство
238
ерцхерцогство-Erzhcrzoglum m
ece-Essay m, -s (лит.)
есеист-Essauist m, -en (лит.)
eceii-Herbst m, -es, -e, Spätherbst m (късна),
Vorherbsl in (ранна)
eceiicii-herbsllich (растение, настроение)
есенция-Агота n, -s, -s/-ta (ароматична)
(готв.), Essenz f, -cn, Geist m, -es, -er
(xiiM.), Inbegriff m, -s, Köper m, -s (на
виното)
eceipa-Stör rn, -s, -e
ескаватор-Bagger m, -s, Schaufelbagger in
(техн.)
сскада-Kricgsgeschwandcr n (военна), Eskader
f, -n, Geschwader n, -s (восн. мор.),
Kommodore m, -s (временно командващ)
(мор.), Schulgcschwadcr n (учебна) (мор.)
ескадра-Eskadcr f, -s, Geschwader n, -s
ескадрсн-Gcschwandcr-
ескадрнла-Bombcngcschwader n (въздушна,
от бомбардировачи) (авиац.), Jagdstaffel f
(изтребителна, ловджийска),
Schulfcschwadcr п (мор.), Staffel f, -n,
Flicgcrstaff f, -n
ескадрон-Schwadron Г, -cn (восн.), Eskadron
f, -en
сскадронеи-Eskadrons-
ескалатор-Fahrtreppe f, Rolltreppe f
ескарн-Böschung f, -en (восн.), Rückwand f *
восн.)
ccKiiivioc-Eskimo m, -(s)
ескимоски-eskimoisch adj., Eskimo-
ecKopr-öegleitmannschafl f, Begleitung f, -en
(воен.), Eskorte f, -n (воен.), Schutzwache
f, Sicherheitsgeleit n, Sichcrhcitsgclcit n,
Geleit n, -cs, -e, Schutzgcleit n, -es, -e
ескортира м-bedecken ir.rcfl., eskortieren tr.,
geleiten tr.
ескилоатирам-ЬсЬаисп tr. (мина)
eciiarutiiiia-Philislerei f, -en
есиапофски-speißig
еснаф-Abddcrit m, -en, -en, Banause m, -n, -n,
Biedermann m (иейор.), Biedermeier m, -s,
Brauinnung f (иивоварски), Bürger m, -s,
Gaffel f, -n (ocrap.), Gewerk n, -(e)s, -e,
Gilde f, -n (ист.), Gildebruder m (ист.),
Handwerk n (занаятчийски),
Handwerkszunft f, Kalmäuser m, -s,
Kleinbürger m, Philister m, -s, Schildbürger
m (paar.), Sodalität f, -cn, Spießbürger in,
Zeche f, -n, Zunft f, -i-c, Zunft f, -s-c (paar.)
есиафин-Bürgcrmann in, Krähwinkler in,
Krämergeist m, Pfahlbürger m
еснафски-biedermänlich adj., bicdcrmeicrlich
adj., bürgerlich adj., hausbacken,
kleinbürgerlich, krämerhaft, philisterhaft,
spießbürgerlich
еснафщина-ВапаизспСит n, -s, Kalmäuserei
f, -en (разг.), Krähwinkelei f,
Spießbürgertum n, -cs, Spießertum n,
Philistertum n, -s
еснадрон-Haudegen m
еснафка-Bürgcrfrau f
eciiepamo-Espcranto n, -s
ecrep-Ester m, -s (хим.)
ecreci BCH-echt adj., einfaltig adj., einfach adj.,
gediegen adj. (минер.), gewachsen part. adj.,
kunstlos, schlicht (der ~c Mann aus der
Volke обикновеният човек от народа),
natürlich, naturgemäß, Natur-, verständlich,
ungezwungen
естествеиик-Naturwisscnschaftlcr m, -s, -
естествено-freilich adv., selbstredend,
selbstverständlich
естествеиост-Einfalt, Kunstlosigkeit f,
Schiichheit f, -, Natürlichkeit f,
Ungezwungenheit f
сстество-Beschaffenhcit f, -cn, Charakter m, -
s, Natur f, Wesen n, -s, -, Beschaffenheit f,
Art f, -cn
ecrecTBosiiaiuie-Naturkunde f
естествопзнитател-Naturforscher m, -s
ecrecreri-fonce adj.
есгет-Ästhct m, -en, -en, Schöngeist m
естетик-ästhetikcr m, -s
естетнка-Äslhetik f (филос.)
естетицизъм-Ästhelizismus m, -
естетичен-ästhetisch adj. (ästhetisches Gefühl
усет за красивото)
естетически-ästhetisch
естоиец-Estc m, -n
Естонпя-Eslland n
239
ефект
сстсшка-Estiii f, -ncn
ecTOHCKii-cstländisch aclj., estnisch adj.
естрада-Bühnc f, -n, Ehrenbühne Г (за
чествано лице), Estrade f, -n,
Kleinkunstbühne f, Empore f, -n
естраден-Estnide-
етаж-Elage f, -n, Geschoß n, ...schosses,
...schosse, Heuboden m (горен), Imperiale
f, -n (горен, на колас места), Sohle f, -n,
Souterrain n, -s. -s (избен), Treppe f, -n (wir
wohnen drei ~n hoch живеем на третия
етаж), Stockwerk n, -cs, -e, Stock m, -es, -t-c
етажен-Elagcn- (Etagenheizung етажно
отопление)
егажеркп-Abstcllbrcit n (малка), Blumenbrett
n (за саксии), Bücherregal n (за книги),
Drehständer m (въртяща се), Eckbrett n
(ъглова), Etagere f, -n (рядко), Gestell n, -
(e)s, -c, Regale f, -n, Ständer m, -s,
Bücherbrett n, -cs, -er, Regal n, -s, -c
етажсрка-стслаж-Slcilugc Г, -n
erajioii-Bilmctallismus m, -s (двоен) (нкон.),
Goldwährung f (нкон.), Goldkermvährung
f (златен) (нкон.), Goldmünzfuß m (златен)
(нкон.), Etalon m, -s, -s, Eichmaß n, -aßes,
aße. Vergleichmaß n
етамии-Etamin n, -s (текст,)
етаи-Etappe f. -n, Vorstufe f (подготвителен),
Vorwahl f (първи)
етанеи-Elappcn- (per Etappe по етапен ред)
етер-Äther m, -s (физ,), Äther m, -s (хим. мед.),
Himmclsluft f
cTepeii-älherisch
erepif4eii-a:therisch adj. (хим.)
етериит-Asbcstmörlcl m (cip.), Älcrnit n, -es
етика-Arbcitsgcsinnung f (трудова),
Arbeitsmoral f (трудова), Berufsethos
(професионална), Ethik f, Herrenmoral f
(господарска), Hinterhausmoral f
(пролетарска), Sittenlchre 1'
етикет-Etikett n, -(c)s, -c, Etikette f, -n,
Flaschenschild n (на бутилка),
Gebrauchszettcl m (на лекарство) (мед.),
Hofzwang m (дворцов), Klebezettel m (за
залепване), Schild n, -cs, -er, Sittenzwang
m, Zettel m, -s
етикетче-Anhängcadrcssc f (c адрес) (на
багаж), Anhängeschild n (c адрес) (на
багаж)
етнкецня-Etikclte f, -n, Form f, -cri,
Konvcnienz f, -cn, Siltcnzwang m, Hofsillc
f, -n
етикнрам-elikcUicrcn Ir.
eriiMOJior-Elymologc m, -n, -n
CTiiMOJioriiueii-ctymologisch adj.
етнмолопш-EtyinoIogic f, -n, Volksetymologie
f (народна), Worlbildungslchre f,
Wortkunde f
етнопец-Athiüpicr m, -s, -
Етиопия-Äthiopien n
eniuHCKii-älhiopiscIi adj.
етнчен-clhisch adj.
етнчсски-ctliiscli adj.
eniiineii-elhnisch adj.
етннчески-cthnisch adj.
етиограф-Elhnograph m, -en, Volkskundler m
етиографичеи-cthnographisch adj.
ехиография-Elhnogrüphic f, Folklor f(ocrap.),
Volkskunde f
етнографски-elhmographisch adj.,
volkskundlich
eriioaor-Ethnolog(c) m, -en
етиологн чески-eth nologisch adj.
етнология-Ehnologie f, Volkkunde f,
Völkerkunde f
ептложки-völkcrkündlich
ero-hier (hier ist das Geld ero парите ; dieser
hier ето този), da (da bin ich сто ме ;
deswegen eio защо ; da kommt ja Jahann
ето че иде Иван)
eiaiioriHi-Verhallcnsforschung f
eroc-Ethos n
етърва-Schwägcrin f, -nen
етьрвнн-dcr Schwägerin gehörig
етюд-Etüdc f, -n (муз.), Studie f, -icn, Skizze f,
##
-n, Übungsstück n, -es, -e
еф-Schallöffnung f (на цигулка), Schalloch n
(на цигулка)
ефедра-Mccrträubchen n
ефект-EfTckl m, -(e)s, -e, Farbenwirkung f (на
багрите) (жив.),, Geschoßwirkung f (на
снаряд) (bock.), Klangwirkung f (звуков),
ефектен
240
Knallefekt m (силен) (разг.), Kraftwirkung
f (динамичен), Leistung Г (на машина),
Thealercflfckt ш (сценичен), Tiefwirkung f
(в дълбочина) (воен.), Wirkung f, -cn (etw.
tut s-e Wirkung нещо има ефект),
Wirkungskraft f (на действието)
ефектен-effektvoll adj., knallig, werklich,
wirkungsvoll, wirksam
ефектив-Bestand m, -es, -s-c, Stärke f, -n
ефективи-Effcklivstand pl. (воен.),
Kriegsstärke f (във военно време)
ефективност-Wirksamkcit f, -en
ефектиост-Attraklion f, -en, Mache f
ефемеренер-Ьетсг adj.
ефемисгичен-cuphcmislisch adj.
ефес-Gefäß n, -es, -е (воен.), Korb m, -s, -s-c
(на сабя), Säbelkorb m (на сабя) (воен.),
Stichblatl n (на сабя)
ефикасен-effektiv adj., kräftig, sicherwirkend
(средства), sicherwirkend (средства),
werklich, wirksam (средство, лекарство,
мерки)
ефнкасност-Feucrwirkung f (на стрелбата),
Wirksamkeit f, -en
ефимереи-сркстег^зсЬ), vergänglich, eintätig
ефир-Älhcr m, -s (поет.)
ефирен-clfenhaft adj., zart (нишки, тъкан),
ätherisch adj.
ефнрност-Zarlhcil f, Dufligkeit f
ефор-Ephor m, -en
ефория-Ephorat n, -(c)s, -e
ефрентор-Brigadier m, -s, Gefreite(r) m, -n
(воен.), hui (при радост, изненада, отказ),
je (при колебание) (je nun, damit muß man
sich abfinden ex, сега това трябва да се
нринири човек)
ех-na (na, komm schon! че ела де!; па, wird es
bald? е, ве го бъде ли скоро? ; па, so höre
doch endlich damit auf! ex, че престани
най-после c това! na ja, git! е, добре,
добре!; na, so scjlimni wird;s nichr gewesen
sein! хайде, не може да е толкова лошо!;
па! па! хм! хм!; па, schon, wenn du willst.,
е, добре, щом искаш...; па, werdas glaubt?
кой ли ще го повярва това ? ; па пи? как
така?; па, so was! я виж ти!; па, denn nicht!
ех, тогава няма!; па, ich danke! благодаря,
няма нужда! ; па, siehst du? виждаш ли
сега? ; па, also! е, видя ли?; па, was willst
du? е, та такво искаш? ; па, bist du fertig?
готов ли си? ; па, warte ! чакай!; па, die
werden stauen! ех, има да се чудят! ; па,
und ob! и още как!)
ехмден-anzüglich adj. (anzügliche Reden
язвителни подмятания; - werden
подмятам), arglistig adj., boshaft adj.,
dreckig adj. (~es Lachen ехиден смях),
hämisch, heimtückisch, giftig, schadenfroh,
hinterlistig, tückisch
ехидност-Arglist f, -en, Argiistigkcit f,
Boshaftigkeit f, -en, Bosheit f, k-en,
Heimtücke f
exiiii-Echinus n, -s (архит.)
exo-Echo n, -s, Hall m, -es, -e, Widerhall m, -
es, -e
exojior-EchoIot n (мор.)
ехтеж-Schall m, -es, -s-e (der ~ der Trompeten
звукът, ехтеж на тромпетите ; es sit alles
leerer - всичко c празна работа), Widerhall
m, -es, -e
ехтене-Hall m, -cs, -c
ехти-brummen inlr. h
ехтя-brausen intr. h, dröhnen intr. h, schallen
intr. h. (etw. schallt mir noch in den Ohren
нещо още ми звучи в ушите ; in diesem
Raum schallt alles в това помешенис
всичко кънти ; der Ruf schallte durch die
Nacht викът отекна в нощта ; das schallt
mir in die Ohren кънти ми в ушите ;
schallendes Gelächter гръмък смях ;
schallender Beifall шумно ръкопляскане),
widerhallcn tr., erschallen* intr. s. ertönen*
intr. s., sausen tr. (за буря)
ецвам-ätzen tr. (техн. текст.), abälzen tr.
(метал), abbeizen tr. (метали), cinätzen tr.,
wegälzen tr., wegbeizen tr., zerätzen tr.
еча-brauscn intr. h, sausen tr., ertönen intr. s.,
widerhallen tr.
ечемик-Bartgerste f (брадат) (бот.), Blattgerste
f (двуреден), Gerste f (бот.), Gerstenkorn n
(мед.), Hagel m, -s (на окото), Hagelkorn n
(на окото), Roggengras n (пясъчен) (бот.),
241
жажда
Sandhafer m (пясъчен) (бор.)» Taubkorn n
(миши) (бот.), Werre f, -n (на око),
Zeilengerste f (четириреден) (бот.)
ечемнчеп-Gcrsten-
ечп-brummcn intr. h, schmettern intr. h.
(тромпет)
еш-gleich, passend, paarig, Gegenstück n, -es,
-e (zu)
emapii-Schärpc f, -n
сшафод-Richlbühne Г, Hochgericht ш, Schafott
n, -es, -e, Brulgerüsl n, -es, -e
ешелон-Echclon m, -s (воен.), Hintertreffen n
(най-заден, на боен ред), Staffel f, -n
(воен.), Transport m, -es, -е (военен), Welle
f, -n (на бойно разположение) (воен.)
ешелонирам-slülTeln tr. (der linke Flügel war
tief gestaffelt лявото крило бе
ешелонирано в голяма дълбочина) (воен.),
gliedern tr.
ешелонираие-Staffclung, -еп (на войските),
Tiefengliederung f (в дълбочина) (воен.)
Ж
жаба-1.Brustbräune f (гръдна) (мед.),
Herzbräune f (гръдна) (мед.) 2. Grasfrosch
m (зоол.), Rohrfrosch m (зелена) (зоол.),
Kröte f, -п (крастава) (зоол.), Wasserflut f
(водна) (зоол.), Frosch m, -(e)s, Frösche,
Laubfrosch m (дървесна)
жаба-акушерка-Feßler m, -е (европейска)
(зоол.)
жабка^1.Рго5сЬ m, -(e)s, Frösche (муз.) 2.Таюп
m, -s, -s (на лък) 3. Klammer f, -n (техн.)
жабо-Einsalz m, -es, Einsätze, Jabot n, -s, -s
жабожлъчка-Froschlöffel m (бот.)
жабри-Kieme f, -n (зоол.)
жабурияк>1. Wasserlinse f, -n (бот.),
Entengrütze f 2. sumpfiges Gewässer
жабуриясвам-verkrauten intr. s., verschilfen
intr. s.
жага-Schrotsäge f (техн.)
жаден-begehrlich adj., begierig adj (nach Ehre
begierig жаден за почести),
beifallheischend adj. (за аплодисменти,
ръкопляскания), beutegierig adj., durstig
adj., erpicht adj, geizig adj. (за пари),
geldsüchtig adj. (за пари), gierig adj.,
happig, heißhungrig (за нещо), hungrig
(nach clw.), lechzen intr. (nach etw.)
(глагол), lobbegierig (за похвали),
lobgierig (за похвали), rachgierig (за мъст),
schaulustig (за зрелище), tatendurstig (за
дела), vergnügungssüchtig (за
сазвлсчсиия), versessen (auf etw.) (за
нещо)
жадмея-schmachlen intr. h. (nach e-m Trompen
Wasser-жадувам за капка вода; das Land
schmachtet nach Regen замята жадува за
дъжд; vor Hunger - изнемогвам от глад)
жадност-Begehrlichkeit f, -cn, Gierigkeit f,
Happigkeit f, Lobbegier(de) f(за похвали),
Begier f
жадувам-dürsten intr. h imp. (es dürstet mich
жаден съм), ersehnen tr. (die Ferien -
жадувам за ваканцията), geilen intr. h,
geizen intr. h, gieren intr. h, hungern intr.
h. (nach Liebe hungern жадувам за любов),
lechzen intr. (nach etw.), schmachten intr.
h. (nach e-m Trompen Wasser ~ жадувам
за капка вода ; das Land schmachtet nach
Regen замята жадува за дъжд; vor Hunger
- изнемогвам от глад), sehnen refl. (sich
nach etw., e-m) (sich aufs Land - копнея
по селото, да отада на село; sehne mich,
es sehnt mich nach etw. копнея по нещо),
verlangen tr. (nach etw.) (нещо), Durst haben
жадуващ-durstig adj., rachedüstend (мъст),
rachedurtig (мъст), sehnsüchtig,
schnsuchtvoll
жажда-Begier f (Begier nach Ruhm жажда за
слава), Betätigungsdrang m (за работа),
Beutegier f, Brand m, -(e)s, Durst m, -es,
Ehrdurst m (за слава), Eroberungslust f(3a
завоевания), Genußsucht f (за наслада),
Gier f, Goldgier f (за злато), Höllenbrand
жакерия
242
m (страшна), Hunger ш, -s (Hunger nach
Geld жажда за пари), Kampflust f (за
борба), Landhunger m (за земя),
Lembegier(de) f (за учене), Mordsdurst m
(ужасна), Rachedurst m (за мъст),
Rachgier f, - (за мъст), Ruhmbegier f (за
слава), Ruhmbcgierlc f (за слава),
Schaulust Г(за зрелище), Tatendurst m (за
дейност), Vcrgnügunssucht f (за
развлечения), Verlangen n, -s, - (ein ~
erfüllen изпълнявам желание ; ein großes
- nach etw. haben, hegen, tragen имам,
изпитвам голямо желание за нещо ; cs ist
mein sehnlichstes ~, zu моето нан-голямо
желание c, да), Wissensdurst m (за знания),
Wissenstrieb m (за знания)
жакерия-Uaucraufstand m (ист.), Jacqucric f
жакет-Jackc f, -n, Jakctt n, -s, -c, Übcrlackc f
жакетче-Jackc f, -n (женска дреха)
ж а кой-Jockey m, -s, -s
жал ми e-dauem Ir, imp. (das arme Kind dauert
mich жал мм е за бедното дете)
жал-жсЬ(с) (mir ist weh nach der Heimat жал
ми е за родината)
жал-Lcid n, -s, Jammer m, -s, Trauer f, Wehmut
f (jemand tut mir leid жал ми е за някого;
ich bedauere ihn жал ми е за неш)
жалба-Ach n, -s, -(s), Berufungsklage f
(апелативна), Besitzklage f (за владение)
(юр.), Eheanfechtung f (за анулиране на
брак) (юр.), Gegenklage f (насрещна)
(юр.), Kassationsbeschwerde f
(касационна), Klage f, -n (der Mutter Klage
über den Tod des Kindes жалбата на
майката за смъртта на детето),
Lamentation f, Querel(e) f, -cn,
Restilutionsklage f (за ревиция на решено
дело), Vorklagc f (по-предишна), Leid n, -
s
жалби-Wehgeschrci n
жален-bertüblich adj., jämmerlich, kläglich
(das Haus befand sich in e-m kläglichen
Zustand къщата се намираше в жалко
състояние), tränenschwer (за молба),
tränenvoll (за молба)
жалея-betrauen tr., trauern tr. (um etw.)
жалко-jämmcrschade, schade (-daß, cs ist
daß., жалко, че.. ; cs ist - um diesen
Menschen жалко за този човек ; dafür ist
mir dieser Stoff zu ~ жал ми е да упо требя
този плаг за това ; dafürist mir mein guter
Name zu - не ми се ще да рискивам
доброто си име за това)
жалкост-Klüglichkcit f, Verächtlichkeit f, -
жалобеи-kläglich
жал cmeii-jümmcrlicli
жаловит-jämmerlich, traurig, kummervoll
жалон-Absteckpfahi m, Plock m, Bake Г, -n
(на землемери), Meßlatte f, Messefahne f
жалонпрам~аЬ5(сс11сп” tr., abstcckcn tr.
жалосг-Erbarmen n, -s, Jammer m, -s
жалостив-mitleidig, weichherzig, wcichmütig,
wehmütig
жалузи-Jalousic f, -n
жалъкчнтп adj. (sein armes Leben жалкою му
съществувание), annselig adj. (просяк),
barmherzig adj. (ocrap.), bedauernswert
adj., elend adj., erbärmlich adj., jämmerlich
(ein jämmerliches Machwerk жалко
произведение), kümmerlich, lamentabel,
lausicht, lausig, lumpicht, lumpig,
mieserig, miserabel, ruppig (ein -er Hund
куче краставо!), schäbig (die ~cn Reste
waren für uns за нас останаха трохите ; er
fand c-n ~en Dinst намери някаква мизерна
службица), schnüd(e) (~cs Geld презрян
метал- парите ; ~er Undank черна
неблагодарност), schof(e)lig (фам.),
schofel (фам.), verächtlich (ein ~cr Kerl
жалък човек)
жаля-bctraucrn tr., schonen tr. refl. (die
Munition nicht - ! не пести муницията ! ;
kein Glcd in e-r Sache - не жаля парите за
някаква работа), sparen tr. (сили, живот)
(spart mir den Anblick! пощадете ме с тая
гледка ! ; spare d-e Worte ! нямам нужда
от думите ти), trauern inlr. h. (um e-n, um,
über etw. A) (über e-n Verlust ~ жаля за
някаква загуба), bedauern tr., bemitleiden
tr., Trauer tragen* tr. (für etw.)
жамбои-schinken m, -s, -
жандарин-Polizeier m, -s, Teckel m, -s
243
желание
жаидарм-Gendarm m, -en
жапдармерия-Gendannerie f, -n (рядко)
жанр-Genrc n, -s, Genremalerei f (битова
живопис) (Gcnreild жанрова картина)
жаиров-genrehafl adj. (Genrebild жанрова
картина)
жанач-Pinslcr m, -s
жар-Brund m, -(c)s, Brünsligkcit f, -cn,
Dichlerfeucr n (творчески), Feuer n, -s (das
~ ist ausgegangen жарта е изгаснала),
Glühe f, Glühhitze f (техн.), Glut f, -en
жарав-glulig adj. (поет.)
жарава-GIut f, -en (прен.), Kohlenglut f,
flackernde Glut
жарга-Zurge f, -n (на маса, стол)
жаргон-Argot n, -s, -s, Bergsprache f
(миньорски), Diebssprache f (апашки),
Gaunersprache f (апашки), Idiom n, -s (на
дадено съсловие), Jargon m, -s, -s,
Kasernenhofblüte f (подофицерски,
казармен) (шег.), Kundensprache f
(тарикатски)
жардиниера-Blumenständer m, Blumentisch
m, Jardiniere f, -n, Tischaufsalz m
(декоративна)
жарн-glasten intr. h iinp. (поет.), gluten intr. h
imp.
жарко-knallig
жароустойчив-hitzcbcständig
жарсе-Charmeuse f (текст.), Jesey m, -s
жартиер-Strumpfband n, -s, -rer
жарък-glühend adj. part., heiß (време, въздух,
климат, кръв)
жаря-brennen* intr. h (die Sonne brenntauf der
Erde слънцето жари по земята)
жасмнн-Jastnin m, -s, -e, Pfeifenstrauch m
(див) (бог.)
жега-AfTenhitze f (фам.), Backhitze f (като в
пещ) (draussen ist« Backhitze навън е
горещо като в пещ), Bombenhitze f
(непоносима) (разг.), Brand m, -(e)s,
Bullenhitze f (като в пещ) (разг.), Glühhitze
f, Glut f, -en, Gluthitze f, Hitze f,
Sonnenhitze f
жегване-Stich m, -es, -e (das wird ihm e-n ~
geben това ще го заболи)
жежа-crhitzcn tr, brennen* tr.
жежък-glühheiß adj., hagebüchen,
hainbuchen, heiß
жезъл-Bischofsstab m (владишки) (църк.),
Hirtenstab m (владишки), Krummstab m
(владишки), Marschall(s)stab in
(маршалски), Schlangenstab m (със змия),
Stab in, -s, -i-с (на владика, на маршал),
Zauberslab m (магически), Szepter n, -s
жезълче-Stäbchcn n
жезълът-Aiskulapstab m (на Ескулап, символ
на медиците, медицината)
желаещ-badelustig adj. (да се къпе), ehelustig
adj. (да се жени), heiratslustig (да се жени),
kauflustig (да кули нещо)
желазпичка-Achtcrbahn f (в увеселителен
парк)
желан-begehrswert adj., erwünscht pari, adj.,
lieb, willkommen (гост, повод, случай)
(seien Sie mir willkommen бъдете добре
дошли, желани сте)
желание-Animo п, -s, - (dazu habe ich kein ~
това не ми се ще; - für Brathuhn, für die
Berge haben обичам печена кокошка,
планината) (австр. разг.), Arbeitslust f(за
работа), Begehren n, -s (was ist Ihr
Begehren? какво е вашето желание?),
Begier f (силно) (er brennt vor Begier dich
zu sehen гори от желание да те види),
Begier f (страстно), Betrieb m (остар.),
Desiderat n, -s, Gefallsucht f (да си
харесвам), Herzenswunsch m (съкровено),
Kauflust f (за купуване), Kitzel m, -s
(силно), Lernbegier(de) f (за учене),
Leselust f (за четене), Reiselust f (за
пътуване), Sangslust f (за пеене),
Schaulust f (да се види нещо), Sehnsucht
f, - (горещо) (die - nach der Heimat
носталгия; vor ~ vergehen топя се, чезна
от копнеж ; mit ~ erwarten очаквам с
нетърпение), Sinn m, -es, -е (auf s-m ~
bestehen държа на намерението си; es geht
nicht alles nach unserem ~ на всичко става
както искаме), Wunsch m, -es, f e (mein
sehnlistcr Wunsch най-съкровекото ми
желание ; haben Sie noch e-n Wunsch ?
желания
244
имаге ли още желалия ; auf s-n Wunsch
по негово желание; ganz, je nach Wunsch
напълно според желанието; das gehl über
alle m-e Wünsche това надминава
всичките ми желания)
желания-WoHc ш, -s, -п (voll guten Wollcns
sein пълен съм с добри желания ;
Menschen guten Wollcns хора с добри
желания ; den festen Wollen haben, mich
zu andern «имам твърдото желание да се
поправя ; Wollen für die Tat nehmen
приемам доброто желание вместо дело ;
das ist beim besten Wollen nicht möglich
въпреки най-доброто мн желание това не
бе възможно ; trotz besten Wollcns ist hier
michtszu lernen въпреки най-доброто (ми)
желание, тук нс може да сс научи нищо)
желателен-erwünscht part. adj., lieb, Tätlich,
wünschenswert
желатин-Gclatinc f
жслатинен-gallertartig adj.
желая-Ьс1сЬ1сп*1г. (предвзето), begehren tr.
(er hat alles, was das Herz begehrt той има
всичко, което душата желае), crwünschen
Ir., herbeiwünschen tr. (e-n elw.) (на някого
нещо), mögen mod. (ich möchte rauchen
бих искал да пуша; das möchte ich doch
einmal sehen xa да видим, ще видим дали
ще станс; ich möchte erfahren бих искал
да науча), sehnen refl. (sich nach clw., c¬
m) (sich aufs Land ~ копнея по селото, да
отида на село ; och sehne mich, cs sehnt
mich nach etw. копнея uo нещо),
übel wollen* intr. h. (e-m) (на някого зло),
vergönnen tr. refl. (e-m etw.) (на няког о
нещо от сърце), verlangen tr. (nach etw.)
(нещо), wollen* intr. h. (er kann schon,
wenn er will той може, стига само да желае
; er wollte mit der Sprache nicht recht heraus
тон не желаеше да го каже наираво),
wollen* mod. (davon will ich nichts wissen
нс желая нищо да зная за това; wir wollen
nichts mit ihm zu tun haben не желаем да
имаме нищо общо с него; ich habe es tun
wollen желаех да го направя ; zu wem
wollen Sie ? при кого желаете да отидете
?). wünschen tr. (e-m etw.) (c-m alles Gute
wünschen желая на някого най-доброто ;
gute Besserung wünschen желая скорошно
оздравяване ; glückliche Reise wünschen
желая добър път ; ich wünsche, wohl zu
speisen желая добър апетит).
желс-Gallcrt n, -(e)s, -e, Gelee n, -s
железар-Bauschlosscr m (при постройка),
Zeugschmied m (на инструменти),
Eisenschmied m, -cs, -e
железарни-Eiscnwaren pl.
железар-ковач-Zeugschmicd m (на
инструменти)
железарство-Schmiedehandwcrk n, -s, -c
желсзен-chcrn adj., eisenhaltig adj., eisern adj.,
eisern, Eisen- (eiserne Disziplin желязна
дисциплина)
железница-Bartnlkc f (бог.), Bergbahn f
(планинска), Bimmelbahn f (локална)
(разг.), Dampfroß n. Drahtseilbahn m
(въжена), Eisenbahn f, -cn (разг.),
Gebirgsbahn f (планинска), Hängebahn f
(въздушна, въжена), Hochbahn f
(надземна градска), S-Bahn f (градска),
Schwebebahn f, Seilbahn f (въздушна,
въжена), Stadtbahn f (градска),
Standseilbahn f (въжена, по реели),
Zahnradbahn f (зъбчата)
железничар-Bahnbeamler m, Bahner m,
Eisenbahner m, -s
железиичарите-Eiscnbahncrschaft f
железничарство-Eisenbahnerschafl f
Äejie3i!0iivreii-Eisenbahn-
железобетои-Eisenbcton m (стр.), Stahlbeton
m (стр.)
железолеярна-Eisengießcrei f (метал.)
железолеярпнца-Eisenschmclzliütte f (метал.)
железца-Stoßeisen n, Stoßplatte f (на обуща)
железце-Keder m, -s (за обувки),
Sohlenschoner m (за подметка)
желесъобразен-sinnvoll
желесъобразност-Zwcckmäßigkeit f, -
желирам-gclatiniercn intr. s, gelieren intr. s h
желтушка-Jakobskraut n (бот.),
Jakobskreuzkraut n (бот.)
желъд-Buchecker f (буков), Eichel f, -n
245
жерав
3Kejui30-Aufraulicisen п (за кардирано) (текст.),
Barteisen и (за къдрене на брада),
Bewchrungseisen п (арматурно) (стр.),
Brandeisen n, -s (за дамгосване),
Bügelstalil m (в ютия), Erzn, -cs, -е (поет.),
Faulbruch m (грошливо) (метал.),
Forellenciscn п (вид сурово), Frischeisen
п (крично), Ganseisen п (кюлче) (мор.),
Haarciscn п (кожарско, за остъргване),
Puddcleisen п (пудлингово), Rahmeisen п
(рамково) (техн.), Renneisen п (меко,
ковко), Schmiedeisen m (ковано),
Schnabeleisen п (за къдрене на коси),
Schrot in, -es, -е (старо), Stabeisen п (на
прътове), Walzeiscn п (валцувано),
wcichciscn п (меко)
желязо-чемберл ик-Bandeisen п (метал.)
жека-Frau f, -en (junge ~ млада жена),
Frauenbild n, Huldin f, -nen
(очарователна), Huschei f, -n (работеща
немарливо), Junggesellin f, -nen
(неомъжена, упражняваща професия),
Karline f, -ц (някаква си), Lachs m, -cs, -e
(устата), Lebedame f (светска), Megäre f,
-n (зла), Muhme Г, -n (лека), Persönchen n
(симпатична), Persönlein n (симпатична),
Person f, -en (някаква) (презрително),
Pfarrerin f, -пеп(на пастор), Pfarrfrau Г(на
пастор), Pflegemittcr f (c хранениче),
Plättbrett n (c гърди като дъска), Raffel f, -
n (зла), Repräsentantin f, -nen
(изпълняваща ролята на домакиня),
Schleppsack in (лека) (разг.), Sicke f, -n,
Sicke f, -n, Sie f, -s. Sie f, -s, Sieke f, -n,
Sicke f, -n, Totenfrau f (която подрежда
мъртъвци), Transuse f, -n (отпусната,
мудна) (фам.), Weib n, -s, -er (и като
съпруга) (ein tolles Weib буйна жена; mit
Weib und Kind c жена си и децата си; zum
Weibe nehmen вземам за жена) (разг.)
жена-бърборнца-Schwatzbasc f (разг,)
жена-мъж-Mannweib n, -es, -er
жена-сатаиа-Teufdm f, -nen
жена-сатана-ТеиГе^еШ n
жена-тартюф-Quisscl f, -n
жена-фелдфебел-Dragoncrweib n
Женева-Genf n
женен-chclich adj.
женн-Frauenslcutc pl.
жение-Abriß in, ...risscs, ...risse
жепитба-Einhcirat f, -cn (при която мъжът
отива заврян зет), Heirat f, -en, Mariage f,
-n, Verehelichung f, Verheiratung f, -en,
Vermählung f, -cn
жеиите-Fraucnscliafl f, -en
жelllIx-Bcwcrbcrm,-s, Freier m,-s, Freiwerber
m, Werber in,-s
женица-Frauchcn n, -s
женичка-Dämchen n, -s (ирон.), Weibchen n,
-s (sie ist nur ein Weibchen тя е само една
женичка)
женпще-Bcsen m (презр.), Frauensperson f
(разг.), Frauenzimmer n (разг.), Weibsbild
n, Weibsen n, -s, Zobel n i. -s (презр.)
жемкар-Fraucnmann m, Jui.“fernknechl n,
Löffel m, -s, Mädchcnhengsl m,
Mädchenjäger m, Schürzenjäger m (разг.)
женомразец-Misogyn m, -s, -e, Weibfeind m
женория-Frauenslculc pl., Frauenzimmer pl.,
Weibervolk n (разг.)
женска-Basc f, -n (разг.), Besen m, Sicke f, -
n (на птици), Sicke f, -n (на птици), Sic f,
-s (на птици), Sieke f, -n (на птици),
Weibchen n, -s, -er (при животните)
женски-feminin adj., frauenhaft adj., fraulich
adj., weibisch, weiblich (глас, линия, род,
рима, облекло, прическа) (echt weiblich
чисто по женски ; Erbfolge in weiblicher
Linie наследственост по женска линия)
жеиского-Wcibtum n, -s, -
жеиствеи-feminin adj., frauenhaft adj.',
fraulich adj., weiblich
женственост-Frauenhaftigkeit f, Fraulichkeit
f, Weiblichkeit f, -
жептствеп-cffeminiert adj.
жеиурия-Basedenschaft f, -en (пейор.)
жеичо-Weibling m, -s, -е (разп)
женя (ce)-vermählen lr. refl. (e-n, sich mit e¬
m)
женя ce-ehelichen tr. (поет.), heiraten Cr.
жерав-Gauklcr m (момински) (зоол.), Kranich
m, -s, -е (зоол,.)
жертва
246
жертва-Beutc f, -п (прен.) (er fiel s-m Haß zur
Beule стана жертва на омразата му),
Blutopfer п (кръвна), Menschenopfer n
(човешка), Schuldopfcr n (изкупителна,
поканна), Todesopfer n (на епидемия,
злополука), Totenopfer п (принесена в
памет на мъртвец) (ист.), Opfer n, -s (sich
zum Opfer bringen принасям се в жертва)
жертвам ce-dargebcn* refi. (sich zum Opfer-
принасям се в жертва)
жертвам-bluten intr. h refi. (кръвта си),
hingeben* tr. геП. (живота си)
жертвепик-Gotzenaltar m, Opfelaltar m, -s
жертвоприношеиие-МеРорГег n, Opfergabe
f
жертвувам ce-aul'opfern tr. refi. (c-m etw.
sich für c-n, etw. ~) (aufopfernde Liebe
пожертвувателна любов), hingeben* tr.
геП. (живота си), opfern refi.
жест-Ausdrucksbewegung f (исих.), Gebärde
f, -n, Geste f, -n
жecтllкyлaцIlя-Ausdrucksbewegung f (исих.),
Gebärdcspicl n, Gestikulation f, -cn
жестикулирам-gestikulieren intr. h, mit den
Händen agieren
жестове-Gcbärdenspicl n, pl.
жесток-barbarisch adj. (barbariach behalten zu
jmd. отнасям се жестоко c нкп), bitter adj.
(das ist—това е жестоко), entmenscht part.
adj., grausam adj., hartherzig, herb (съдба),
kannibalisch, lieblos, tierisch
жестоко-jämmerlich (jämmerlich geprügelt
werden ям жесток бой)
жесгокост-Grausamkeit f, -en, Greuel m, -s,
Greueltat f, Härte f, -n, Lieblosigkeit f, -
en, Roheit f, -cn, Tierquälerei f (към
животните)
жетоп-Marke f, -n, Münze f, -n,
Rechcnpfcnning m, Speilmarke f (за игра)
жетон-Zah lm\pfennig n
жив-angeregt part. adj. (разговор), aufgeweckt
part. adj. (човек, дух), beweglich adj.,
farbig adj. (npcH.), fix adj., flink adj., flott
adj. (ein -er Bursche живо момче), frisch
adj., guick, gwschwind adj., hurtig,
landschaftlich, lebend, lebendig,
lebensvoll, -lebhaft, leichblütig,
leichtherzig, leichtlebig, quirlig, rege (~
werden раздвижван cc ; - machen
пробуждам; -er Geist буден дух), regsam
жнвак-Merkur m, -s, Quecksilber n, -s, -,
Quecksilberstein m (самородсн), Quirl in,
-cs, -е (за подвижен човек) (ein richtiger-
sein не се задържам на едно място),
Zappelphilipp m (фам.)
живачен-quecksilbern
живеене-ln-dcn-Tag-Hincinlcbcn n, -s (от днес
за утре), Zehrung f (от нещо)
живеещ-angesessen adj. (нададено място, на
постоянно местожителство), beheimatet
adj., lebend, sässig, schnellcbig
(интензивно), wohnhaft
живепиче-Scharboekkraut n (бот.)
живея-anwohnen intr. h. (e-m) (близо до, в
съседство с нкп), baronisicren tr. (като
барон, без да работя), bewohnen tr.,
darben intr. h (в нищета), domizilliercn intr.
h, durchschwindeln refi. trnb. (чрез
измами), durchsclauchen trnb. refl. (на
чужда сметка), einliegen* intr.s h (при
нкп), einwohnen intr. h (на кваргира),
hausen intr. h. (в дадена квартира, дом),
leben intr. refl., logieren intr., mäßigen tr.
(умерено), mcnagicren tr. (умерено),
schwiemcin intr. h. s. (безпътно), sitzen*
intr. h. refl. (die alten Slawen saßen im
Weichselgebiet старите славяни са
живеели в областта на Висла), wohnen
intr. h. (в жилище, град, на морето, в
хотел) (bei den Eltern wohnen живея при
родителите си ; in welcher Straße wohnst
du ? на коя улица живееш ? ; im drittem
Stock wohnen живея на третия етаж ;
möbliert wohnen живея в мебелирана стая
; bei c-m wohnen живея при някого),
wüsten intr. h. (безпътно), zehren intr. h.
(von ewt.) (от нещо) (von den alten Vorräten
zehren живея от старите запаси ; vom
Ruhm zehren живея със спомените), zelten
intr. h. (в палатка), zigeunern intr. h. (no
чергарскн, цигански), Zusammenleben intr.
h. (заедно е някого)
247
живот
живннка-Gcticr n, -s
MiiiBineiicii-bclcbencl part., erquickend adj.
pari., labend
жнво-rioUwcg adv.
живовлек-Angcrkraut n (бот.), Flohsame m
(бот.), Hirlenflöte f (бот.), Wcgcblatl m
(бот.), Wegebreil m (бот.), Wegerich m, -s,
-е (бот.)
жнводерче-BcrgeIslcr f (зоол.)
жнволииа-Bingclkraut n (бот.)
жнвопис-Aquarcllmalcrei f (акварелна),
Bi Idnismalcrci f (портретна), Buchmalerei
Г (миниатюрна) (жив.), Deckenmalerei f
(таванна, плафонна), Dekorationsmalerei
f (декоративна). Dosenstück n (110
табакерите), Feinmalcrei f(миниатюрна),
Flachmalerci f (декоративна),
Freilichtmalerei f, Freskomalerei f
(стенолисна, фрескова), Genremalerei f
(битова, жанрова) (жив.), Kleinmalerci f
(миниатюрна), Malerei f, -en,
Miniaturmalerei f (миниатюрна),
Schmelzmalerei f (порцеланова),
Slaffelmalerei f (кавалетна), Tafelmalerei
f (кавалетна), Temperamalereo f
(темперна), Tiermalerei f
(анималнстична), Wachsmalerei f (на
восък), Wassermalcrci f (акварелна)
жнвоинсен-НМсггек!! adj., malerisch,
pittoresk
живоиисец-Dekorationsmaler m (на декори),
Kunstmaler m, Maler m,-s
живост-Aufgcweckliieit f, Beweglichkeit f, -
en, Frischef, Hurtigkeitf, Lebendigkeit!,
Lebhaftigkeitf, Quickheit!,-, Regsamkeit
f, -, Rührigkeit f, -
живот-Dascin n, -s (ins ~ rufen създавам
живот),.Existenz f, -en, Fortleben n
(задгробен), Gemütsleben л (душевен),
Herzblut n (das Herzblut hergeben давам си
живота), Kopf m, -s, * (s-n Kopf aufs Spiel
setzen рискувам живота си ; es geht an
Kopf und Kragen касае се за живота; bei
m-m Kopfe късна се в живота си), Leben
n, -s, Leib m, -(e)s, -er, Mönchcrei f
(монашески), Schäfertum n, -s,
Schandlcbcn n (позорен), Schattendasein
n (незабелязан). Schraffcnlcbcn n
(дебелашки) (разг.), Treiben n, -s, - (като
поведение, действия, постъпки, прояви),
Vagabundentum п, -s, - (скитнически),
Wirtschaftsleben п (стопански),
Wirtshauslcbcn п (по кръчми и заведения),
Zigeuncrtum п. -s (цигански)
жнвотворен-belcbcnd part. (belebendes
Wasser животворна вода), lebenspendend
животворящ-lebenspendend
живот1шскн-апппаН(5сЬ) adj. (инстинкт,
наслади) (за хора) (прен.), animal i(sch)
adj. (тор), tierisch, viehisch (tierischen
Ursprungs животински произход ;
Tierbcstand животински състав)
животншцииа-Tierheit !, -
животнн-Huflicre pl. (копитни, като разред)
(зоол.), Kaltblüter m, -s (студснокръвни)
(зоол.), Karnivore m, -n, -n (месоядни)
(зоол.), Klaunevieh n (копитни) (зоол.),
Pflanzcnfesser m (тревопасни) (зоол.),
Schwebentieren pl. (в плактона) (мор.),
Spaltfüßcr pl. (c раздвоени крака) (зоол.),
Wiederkäuer pl. (преживни) (зоол.),
Wirbeltiere pl. (гръбначни) (зоол.),
Zweihufer pl. (двукопитни) (зоол.)
жи вотните-Gclier pl.
животии-циетя-DIumenüerc pl.
животио-BeidIeber m, -s (замноводно) (зоол.),
Beutler m, -s (двуутробно) (зоол.), Biest
n, -(e)s„ -er, Bock m, -(e)s (мъжко,
четириного), Brandopfer n (принесено в
жертва чрез изгаряне) (ист.), Braten m, -s
(за печене), Fabelwesen п (от басните,
приказките), Gasttier п (паразитно)
(зоол.), Geltling m, -s, -е (скопено, ялово),
Getier n,-s, Haustier п (домашно), Impftier
n (имунизирано, за получаване на
ваксина), Junge п, -п, -п (малко), Kletterer
m (катерливо), Kuh f, -t-e (женско бозаещо
копитно), Mohr m, -en, -cn (c черна кожа)
(e-n ~en bleichen wollen мъча се да направя
черното бяло), Polyphag(e) m, -n, -n
(всеядио), Raubtier n (хищно), Rotauge n
(c червени очи), Rüde m, -n, -n (мъжко),
животновъд
248
Saubiest п (мръсно, за ругатня), Saumtier
п (товарно), Schilderträger m (c
щитовидна черупка), Stänker m, -s
(смрадливо) (фам.), Tiern, -es, - (~e halten,
pflegen държа, гледам животни ; das ~ in
dem Menschen животинската природа в
човека ; ein großes ~ важна птица),
Versuchstier n (опитно), Viech n, -s, er- (и
като ругатня), Waldtier n (горско, диво),
Wassertier n (водно), Wickclschwanz m (c
увиваща се около дърво опашка), Wildling
m, -s, -е (неопитомено), Winterschläfer m
(прекарващо зимен сън), Wühler m, -s
(което се заравя), Zoophyt m, -s, -cn (като
расгение) (зоол.), Zugtier п (впрегнато),
Zweifüßler m (двуного)
животпопъд-Tierzüchtcr m, Viehzüchter m
жнвотновъдство-Tierzucht f, Viehzucht f
животогледач-Tierpfleger m
ЖИbotooписаниe-Lebensbeschreibung f,
Lebensbild n, Lebenslauf m
живототворящ-belebend part.
жнвотувам-dahindämmern intr. s h,
daliinleben inr. h
животът-Pflanzenleben n (на растенията) (ein
- führen вегетирам)
живущ-wohnhaft
жиг-Zeichen n, -s
жигер-Jiggcr m, -s
жи госвам-aufbrcnnen* tr. (c-n, e-m etw. ~),
aufspießen tr. (paar.), brandmarken tr.
жигосвам-brandmarken tr., verketzern tr. (zu
s-n Lebzeiten verketzert, nach dem Tode
verehrt приживе охулен, след смъртта си
тачен)
жизиен-blutreich adj., frisch adj, lebensfähig,
lebensprühend, stig, vital, lebensnotwendig,
Lebens- (Lebenskräfte жизнени сили ;
Lebensraum жизнено пространство)
жизменост-РпЗсЬе f, Lebensfähigkeit f,
Lebensfülle f, Rüstigkeit f, Sonnigkeit
f„ Vitalität f, -, Lebenskraft f, Lebensmut
m, -s
жизиерадост-Daseinsfreude f, Jovialität f,
Lebensfreude f, Lebensgefuhl n, Lebenslust
f
жизllepaдocтt‘Il-dascinsfrcudig adj., jovial,
lebensfroh, lebenslustig, leichtblütig,
leichtherzig, leichtlebig, sonnig (човек,
дете), lebensfreudig
жизиесиособен-cxislcnzfähig adj.,
lebensfähig, lebenskräftig
ЖllЗllecиocoбIlOCт-Lcbcпsfähigkcil f
жизнеутвърждаващ-1еЬелЬ^аНепй
жнкльор-Anlaßdüse f, -n (авиац.),
Vergaserdüse f (иа карбуратор) (автом.)
жила-Ader f, -n, Bergader f (рудна) (мин.),
Bleigang m (оловна) (мин.), Durchsetzer
m, -s (рудна, пресичаща друга но-стара),
Einzelgang m (единична) (геол.),
Eisengang m (от желязна руда) (мин.),
Erzader f (рудна), Erzgang m (рудна),
Flechse f, -n (анат.), Gang m, -(e)s, Gänge
(рудна) (мин.), Gangerz n (орудена) (мин.),
Gefäß n, -es, -е (бот.), Geslein(s)gang m
(рудна) (мин.), Goldader f(златна) (мин.),
Kammer f, -n (рудна) (мин.), Kiesader Г(от
пирит), Lagergang m (рудна, паралелна
на скалния слой), Qucllader Г (водна),
Quergang m (напречна), Rasenläufcr m
(къса рудна, на повърхноста) (мин.),
Sehne f, -n (sich D e-e ~ zerren разтягам се
сухожилие) (анат.), Tagegang m (жпизо до
земната повърхност), Trum m, -es, -е
(тънка рудна) (мин.), Ziemer m, -s (волска,
за бон)
жилав-ausdauernd adj. (за растения), flechsig
adj., lederhart, ledern, rüstig (старец),
sehnig, scimen, seimicht, zäh (месо),
zähhart, zählebig (за човек)
жилавнка-Вгат m, -s (бот.), Kochenschmalz
n
жилаво-Kleister m, -s
жилавост-Zähigkeit f, -
жилест-ай(е^, äd(e)rig adj., flechsig adj.,
geädert adj., sehnicht, sehnig
жилетка-Gilet n, -s, Jacke f, -n, Weste f, -n,
Wolljacke f (вълнена)
жилище-Behausung f, -en, Einsiedelei f, -en,
Logis n, Wohnungf,-en
жилищен-Wohnungs-, Wohn- (Wohnblock
жилищен блок ; Versammlung der
249
жители
Hausgemcinnungsbau жилищна
конференция ; Wohnungsbau жилищно
строителство)
жилка-Adcr f,-п, Blattader f(бог.), Einschlag
m, -s, Einschläge, Flader f, -n, Luftgefäß
(на лист), Maser f,-n (в дърво), Rippe f, -
n (на опаката страна на лист), Schliere f, -
п (дефект на стъбло)
жилки-Dendrit ш, -еп (по минералите),
Maserung f (на дърво)
жилкуване-Äderung f, -
жило-Drahtauslöser m, Eiterpropf in (на
цирей), Stachel m, -s, -n (der ~ der Schnalle
езиче на тока ; e-n ~ entfernen изваждам
бодил, жило ; der - des Reue жилото на
разкаянието ; wider den ~ locken ритам
срежу ръжена)
жиля-beißen* intr. h, stacheln tr., siechen* intr.
h. s., stechen* tr. refl. (durch und durch
gestochen изпожилен)
жираит-Girant rn, -еп (търг.), Indossant m, -
en,-en
жирафа-Giraffe f, -n (зоол.)
жиро-BIankogiro n (бланково), Giro n, -s
(търг.), Indossament n, -es, -е (на чек,
менителница)
жирокомнас-Gyrostat m, -en (мор.)
жнросвам-girieren tr. (търг.), indossieren tr.
жнросване-Giro n, -s (търг.), Indossament n,
-es, -e
жнроскоп-Gyroskop n, -s, -e, Kreisel m, -s,
Kurskreisel m
жнта-Ährenfruchte pl., Getreide pl.,
Getreidearten pl. (бот.), Halmfrüche pl.
(бот.), Zerealienpl.
житар-Kornhändler m, Getreidehändler m, -s
житенскн-dicseitig adj., irdisch, Lebens¬
Lebenserfahrung житейски опит)
жител-Bewohner m, -s, Dörfler m (селски),
Einwohner m, -s, Erdbewohner m (на
земята), Freisasse m (свободен),
Großstädter m (на голям град), Inländer m,
-s (местен, на дадена страна), Inwohner
m, Jenaer m,-s (на Йена), Kleinstädter m
(на малък град)
жителн-Bewohnerschaft f, pl.,
Einwohnerschaft pl.
жителка-Fränkin f, -nen (на областта
Франкония), Einwohnerin f, -nen
жителство-Ansässigkcit f, Wohnsitz m, -es,
Wohnrecht n, -s
жнтен-Weizen- (Weizenähre житен клас)
житие-Heiligcnbuch n (на светец),
Heiligengeschichte f (на светец),
Heiligenleben n (на светец), Legende f, -n
(на светец)
Ж11тие-битие-Р11П1£1епип1 n, -s (на бивш
студснт-член на кооперация)
житиета-Hagiographic (, -
житница-Kornhaus n, Kornkammer f (die
Dobrudscha ist die Kornkammer Bulgariens
Добруджа е житницата на България),
Komkellcrm (подземна), Kornlager m
жито-Brotkorn n, Korn m, Weizen m, -s
жица-Draht m, -(e)s, Dreidraht m (трижилна),
Eiscngam n (здрава, усукана), Freidraht m
(гола) (ел.), Kabelader f (в кабел) (ел.),
Leitungsdraht m, Teleraphendraht m
(телеграфна)
жичка-Faden m, -s, Fäden, Glühfaden m
(нажежена) (ел.)
жлеб-Einkehle f, -n (стр.), Einkehlung f, -en
(crp.), Falz m, -es, -е (стр.), Fuge f, -n,
Hohlkehle f (стр.), Kehle f, -n, Riefe f, -n
(техн.), Rille f, -n, Rinne f, -n
жлебосвам-kandeln tr., kehlen tr., kimrnen tr.,
kröseln tr., krösen tr.
жлебосване-KehIung f
жлебуване-Einkehlung f, -en (crp.)
жлеза-Drüse f, -n (анат.), Glandel f, -n,
Innersekretionsdrüse f
(вътрешносекретна), Schilddrüse f
(щитовидна) (анат.), Schleimdrüse f
(слизеста) (анат.), Schweißdrüse f (потна)
(анат.), Talgdrüse f (мастма) (анат.),
Thymusdrüse f (тимусна) (мед.),
Tränendrüse f (слъзна), Zirbeldrüse f
(шишарковидна) (анат.)
жлезист-drüsticht adj.
жлъч-Galle £ -n (Gift und—sein блъвам жлъч),
Gehässigkeit f, -en, Geifer m, -s (лрен.)
жлъчен-bilios adj., gallsüchtig adj., gehässig
жлъчка
250
adj., gehörig adj. (прсн.), giftigadj. (прсн.)
(ein --er Blich жлъчен поглед)» scharf (~e
Säflc im Körper люта кръв ; e-n - machen
насъсквам някого, въздуждам някого; auf
clw. A sein, -hinter ctw. her sein жаден съм
за нещо; e-n - haben имам зъб на някого),
verbissen
жлъчка-Gallc f, -n (bitter wie - горчив като
жлъчка), Wegwarte f (синя) (бот.),
Zichorie f, -n (синя) (бог.)
жлъчност-Galligkeit f, Gailsucht f,
Verbissenheil f, -
жобер-Jobbcr m, -s
жокеп-Rcitcr m, -s, Jockei m, -s, -s
жошл н pa,м-jonglieren inlr. h.
жонгльор-Gcschickliclikcilskünstlcr m,
Jongleur m, -s, -e
жошльорство-GaukeIci Г, -cn, Gaukelspiel n
жоржет-Gcorgctlc f, m (текст.)
жребец-Bcdcckcr n, -s (разплоден) (сел.-ст.),
Beschäler m, -s (разплодник) (ссл.-ст.),
Deckhengst in (разплоден) (сел.-ст.),
Fasclhcngst m, Gaul m, -(c)s, Gäule (диал.),
Gestiilhengst m (за разплод) (сел.-ст.),
Kapphengst m (скопен), Schälhengst m (за
разплод), Wallach m, -es, -е (скопен),
Zuchthengst m (разплодник)
жpeбeц-paз!IлoдIlI!lc-Springllengst m,
Zuchthengst m
жребнй-Los n, -es, -e, Schicksal n, -s, -e (die
Macht des ~s силата на съдбата; c-n s-m -
überlassen оставям някого на произвола
на съдбата ; vom - heimgesucht werden
сполита ме лоша съдба)
жребпа-lrächlig (кобила, магарица)
жребче-Fohlen n, -s, Hengstfohlen n,
Hengstfüllen n
жребя ce-fohlcn intr. h tr.
жрец-Augur m, -en (римски) (ист.),
Götzenpricster m (на идол), Lama m, -s, -s
(тибетски, будистки), Magier m, -s,
Magiker m, -s, Salier m, -s (ист.)
жужа-ansummcn tr. (нкм. насреща, около
мкг.), brummm intr. h
жужене-Ое5итт(е) n, -(e)s, -e
жуля-kratzen intr. h. (die neue Wolljacke kratzt
новата вълнена блуза жули), reiben* tr.
refl. (яка), scheuem tr. (ctw. mit Sand -
търкам нещо c пясък ; die Wand -
подпирам стената), schubben tr. refl.
жумеика-Vcrslcckspic! n
жумичка-Vcrstcck n, -cs, -c, Vcrsleckspiel n
жуна-Gau m, -(c)s, -е (ист.)
жуиел-Fcucr (Feuer und Schwefel огън и
жупел)
жур-Kaffeekränzchen n (c кафе), Kränzchen
n, -s, Jour m, -s, -s, Empfangstag m, -es, -e
(Gesellschaften besuchen ходя пожуровс)
жури-Gericht n, -(o)s, -e, Jury f, -s, Merker m,
-s, Preisrichlcrausschuß m, -usscs, üssc
журнал-Gcdaclmisbueh m (търг.), Journal n,
-s, -e, Mcmorial(e) n, -s, -e, Modc(n)zcitung
f (за мода), Modczcitung f (моден),
Wochenblatt n (седмичен), Wochenschrift
f
журналпст-Journalist m, -cn, -cn, Publizist m,
-cn, -en, Zeitungsmann m,
Zeitungsschreiber m
журналисти-Journaillc f (в жълта преса,
безпринципни)
журналнстика-Jounialismus m, Journalistik
f, - (наука), Publizistik f,
Zeitungswissenschaft f (като наука)
журналнстнчен-joumalistisch, publizistisch
журналистнчески-journalislisch
журфикс-Jourfix m
жьлна-Grünspccht m (зоол.)
жълт-dottergelb adj., gelb adj., quittegelb (като
дюля), wachsgclb (като восък)
жълтеннкав-gclblich adj.
жълтенн каво-кафяв-semmcl vossig
жълтеница-Gallsucht f (мед.), Ikterus m
(мед.), Gelbsucht f
жьлтеничав-bilios adj. (мед.), gailsüchtig adj.
(мед.)
жълтея-gilben intr. s, gelb werden, vergilben
tr.
жълтея ce-gclb leuchten, gelb schimmern tr.
жьлтнна-GeIbc f, Gelbheit f
жълтица-Goldfuchs m, Goldstück n (остар.),
Löwenzahn m, -es, *e
acbjrro-Gelb(c) n, -(e)n
251
забава
жьлтозелеи-geibgrün
жълто клюнче-Gelbschnabcl ш (зоол.)
жълтоуст-Gelbschnabel m
жьлточервеи-rolgeld
жьлтуга-ßram m, -s (бог.), Färberginster ш
(бог.), Ginster ш,-s (бот.)
жьлтурка-Goldammer f, -п (зоол.)
жьлтурче-ВutterbIume f (бот.), Feigwurz f
(вид) (бот.), Scharbockkraul п (бот.),
Sumpfdotterblume f, -n
жьлтък-Dolter m, n, -s, Eidotter m, Eigelb n,
-(e)s,-e, Gelb(e) n,-(e)n
жьлтьчеи-dotterig adj.
жьлъд-Ecker f, -n, Eichel f,-n, Mccreichelf
(morski)
жьлъди-Mast f, -en (като кърма)
жъна-anhauen* Ir. (започвам да ~) (нива) (обл.
ссл.-стоп.), bindern tr. inlr. h (сел.-ст.; със
сноповръзвачка), einemlen tr., ernten tr.,
hauen* tr. (c коса), mähen tr., schneiden*
tr. refl. (e-n Zweig vom Baum ~ отрязвам
клон от дървото ; sich die Haare - lassen
подстригвам си косата ; sich die Nägel ~
режа си ноктите; Propfen-изрязвам тапи
; etw. in Stücke ~ нарязвам нещо на
парчета ihm wurde der Finger geschnitten
срязаха му пръста ; das Kind mußte
geschnitten werden трябва да оперират
детето; е-с fein geschnittene Nase изящно
изрязан нос; er ist e-m Vater wie aus dem
Gesicht geschnitten одрал е кожата на баща
си), sicheln tr. (със сърп)
жътва-Ernlef,-n, Kornernte f(житна), Schnitt
m, -cs, -e (e-n großen, dulen ~ machen
прибирам добри пари от сделка), Mahd f
(zur Enlezeit по жъртва ; die Ernte
einbringen прибирам жътвата)
жьтвар-Erntcarbeiterm, Mähder tn,-s, Mäher
m, -s, Schnitter m, -s, Sensenmann n pl.
■rer
жътварка-l. Binderin f, -nen (сел.-ст.),
Erntemaschine f (сел.-ст.),
Getreidemähmaschine f (сел.-ст.) 2.
Schnitterin f, -nen
жьтварскн-Erntc-
жътвеи-Ernle-
3
за-auf prp. А (за време) (~ e-n Augenblick за
един момент; — kurze, -lange zeit за кратко,
-дълго време; ~ morgen за утре; ~ nächsten
Winter до, -за идната зима ; er wird ~ den
Abend erwartet очакват го вечерта ; ~
einmal изведнъж; ~ die Minute da sein тук
съм точно на минутата ; vcirlel ~ 5 Uhr
четири часът и четвърт ; cs geht ~ 9 Uhr
часът е към 9; auf jeden Fall на всяка цена,
-във всеки случай; ~ der Reise, - dem Rill,
~ der Flucht през време на пътуването, -
ездата, -бягство-го), daran pron. adv. (ich
bin nicht schuld ~ не съм риновен за това),
für prp. (~ sich behalten задържам нщ. за
себе си; ~ und wider за и против; - с-п
handeln действам вместо нкг.; ~ c-n sein
на страната на икг. съм; ~ с-п Ausländer
spricht er vorzügilich Deutsch за чужденец
тон говори отлично немски; ~ heute ist es
zu spät за днес е много късно ; Schritt ~
Schritt стъпка но стъпка ; er will - sich
bleiben иска да бъде, -да ост ане сам; ich ~
in-с Person аз лично), über (ein Buch ~
Käfer книга за, -относно бръмбарите), von
(D) (es ist - Vorteil für uns Има
преимущества за нас), zu D (Stoff zum
Anzug плат за костюм ; zum Beispiel
nehmen да вземем за пример; etw. zu s-m
Beste tun правя нещо за негово добро; zur
Erholung за почивка ; zum Heiraten zu alt
много стар за женене; er ist zum Schaden
geboren тон е роден за творческа работа)
заангажирвам-beanspruchcn tr. (внимание,
интерес)
забава-Abcndunterhaltungf, Darbietung f, -cn,
Ergötzen n, -s, Vergnügen n, -s (sie nahm an
allen Vergnügungen dieses Winters teil тя
участваше във всички развлечения,
увеселения, забави през тази зима; zu с-
m ~ gehen отивам на забава, увеселение),
Vergnügung f, -en
забавачница
252
забавачшта-Horl т, -s,'-e, Kindergarten ш,
Kleinkinderschule f, Spielschule Г
забавен-drollig adj., ergötzlich adj., gelungen
part. adj., gesellig adj., juxig, komisch,
kullig, kullirig, launig, pläsierlich,
pudeliiärrisch, putzig, schnakisch, schnurrig
(ein -er Kerl забавен чудак), skurril,
spaßhaft, spaßig, zcitkürzend
забавител-Verzögerer m, -s
забавлеиие-Kurzwcil f, Vergnügen n, -s (das
ist ihm ein - това му доставя удоволствие,
развлечение, забавление; sein - an etw. D
haben, -finden изпитвам удоволствие,
развлечение, забавление от нещо; zum -
reisen пътувам за удоволствие,
развлечение, забавление), Zeitvertrieb m,
Zerstreuung f, -en (sich D Zerstreuung
verschaffen намирам си забавление)
забавлявам ce-verluslicren rcfl.
забавлявам-crfölzen tr. rcfl.
забавиост-Drolligkeit f, Schnurrigkeit f, -en,
Spaßhafligkcit f, -
забавим (ce)-verzögern tr. rcfl.
забавям ce-säumcn intr. h., verplaudern refl.
(е приказки), versäumen tr. rcfl., zögern intr.
h. (mit der Zahlung zögern забавяме c c
плащането)
забавям-abbrcmsen tr. (хода), beidrehen tr.
(хода си) (мор.), beilegen tr. (хода на кораб)
(мор.), hemmen tr. (вървеж, -крачка, -ход
на машина) (s-n Lauf, -Schritt hemmen
забавям вървеж, -крачките си),
hinausziehen* tr. red. (разг.), hinhallen* tr.,
hinziehen* tr. (процес, -решение),
retardieren tr. intr. h. (ein retardierdendes
Moment забавящ момент)
забавяие-Aufcnlhall m, -s, -c (ohne - без
забавяне), Hemmung f, -en (ход на
машина, крачка, вървеж), Säumnis f, -se,
Verzögerung f, Zögerung f, -en
забавящ-dilatorisch adj., hemmend
забвение-Vergcsen n, -s, Vergessenheit f, (sich
bemühen, -etw. in - zu bringen мъча се да
залича спомена за нещо)
забележим-ansichtig adj. (- werden
забелязвам ; man wird seiner nicht - не
можеш го видя, не се показва), auffällig
adj. (ясно), auffallend part. adj. (ясно)
(auffallende Farben очебийни цветове),
merklich, sichtlich, sichtlich, spürbar
забележнтелен-anmerkenswcrt adj.,
denkwürdig adj., exzellent adj.,
hervorragend (личност, писател), markant,
merkbar, merkwürdig, phänomental,
schenswürdig
забележителност-Kuriosuin n, -s, -sen,
Merkwürdigkeit f, Sehenswürdigkeit f, -en
(die -en der Stadt забележителността на
града)
забележка-1.Anmerkung f, -en (в книга) (mit
Anmerkungen versehen снабден c
коментар, -забележка) 2.Arroganz f, -en
(нахална, -арогантна) 3.Einwurf m, -s, -
Einwürfe, Verweis m, -es, -e, Vorstellung f
забележки-Geslrichc pl. (язвителни)
забелязвам-absehen* tr., anmerken tr. (e-in
etw. -) (нщ. у нкг.) (e-m s-n Ärger, -schlechte
Laune, -Unruhe - забелязвам, виждам у
нкг. яда, лошото му настроение,
безпокойството му), ansehen* tr. (e-m etw.
~) (man sieht ihm den Trunkenbold an личи,
-че е пияница), anspüren tr. (c-m etw. ~)
(нщ. у нкг.), aufmerken tr., aufzeichnen tr.,
erblicken tr. (hier erblickte ich großen Fehler
тук забелязах голяма грешка), erinnern tr.,
erkennen* tr. refl. (da erkann er, -daß er
betrogen war тогава забсляза, че беше
излъган), gewahren tr., innehalben* tr.,
merken tr., missen tr. (липса), sehen* tr. refl.
(някого, -нещо) (-en nicht vor Augen ~
können не мога да търпя някого; s-e Lust,
-Freude an etw. ~ гледам на нещо c радост
; er wird nirgens gern gesehen никъде nc
могат да го търпят; das habe ich kommen
- аз очаквах това; etw. ~ lassen показвам
нещо ; se sieht es gern, -wenn .. приятно
му е, -когато ..), sichten tr. (суша, -кораб)
(мор.), sichten tr. (суша, -кораб) (мор.),
vermerken tr., vermissen tr. (липса),
wahmehmen* tr.
забелязване-S ichtung f (на суша, -кораб)
(мор.), Sichtung f (на суша, -кораб) (мор.)
253
заболяч
забетонявам-einbetonieren tr.
забива ce-einbohren refl.
забивам ce-einkrallen tr. refl., aufstecken tr.
(фирма, -знаме) (Kerzen ~ поставям свещи
; sich ein Ziel ~ поставям си цел ; с-ш ein
Licht über etw. А ~ отварям нкм. очите за
нщ.)
забивам-bohren 1г. refl., durchtreiben* tr. tmb.,
cingraben* tr. (колове), einklopfen tr.,
einschlagen* tr., eintreiben* tr., keilen tr. refl.
(клин), pfählen tr., pflanzen tr. (er pflanzte
die Fahne auf den Wall той заби знамето
на вала), pilotieren tr. (кол), schlagen* tr.
(ans Kreuz ~ разпъвам на кръст ; e-n in
Bande ~ оковавам някого във вериги),
treiben* tr., verbeißen* refl. (sich in etw. A)
(здраво зъби в нещо) (die Hunde halten sich
ineinander verbissen кучетата се бяха
захапали едно друго)
забиваие-1.Einschlag ш, -s, -Einschläge
2.Schmcltcrball m (на топка) (спорт.)
забирам-eitern intr. s h imp.
заблестявам-cnlglühcn intr. s, erglänzen intr.
s
забло-Sacktuch n
заблуда-Abweg m, -(c)s, -e, Abwegigkeit f, -
en, Entgleisung f, -en, Irre f, -n, Irrtum m, -
es, -j-cr (großer Irrtum голяма заблуда ;
seinen Irrtum einschen осъзнавам заблудата
си), Irrung f, -en, Irrwahn m, Täuschung f, -
cn (sich e-г ~ über etw. A hingeben правя
си илюзия за нещо; е-е ~ aufrechtcrhallen
поддържам илюзия), Verirrung f, -en,
Vorspiegelung f, Wahn m, -s, -
заблудсн-abgesprcngt, irr(e), Veriecle(r) m, -n,
-n
заблуждавам ce-abirren intr. s, brennen* tr.
refl. (стащно много) (da brennst du dich
много се заблуждаваш, мамиш),
fehlgehen* intr. s, inen intr. h. refl. (ich habe
mich geint заблудих се), täuschen refl. (sich
in c-m, etw., über etw. A, c-n) (ich habe mich
in ihm sehr getäuscht много се излъгах в
него)
заблуждавам-gaukeln tr., irreführen tr.,
irrclcitcn Ir., irrcmachen tr. (er wird mich
nicht irremachen той не ще ме заблуди),
lügen intr., täuschen tr. (e-n mit, -durch etw.)
(някого c нещо) (getäuschte Hoffnungen
измамени надежди ; der Schein täuscht oft
външността често лъже ; sich leicht ~
lassen лъжа се лесно; wenn ich mich nicht
täusche.. ако не се лъжа..), trügen* tr.
заблуждаваие-Betrug m, -(e)s, Irrung f, -cn
забогатявам-gesundmachcn refl. trnb.
забождам-anhcflcn tr. (etw. an etw. А, рядко
D) (обява) (Preise ~ поставям прикачвам
цени (на стоките), annadcln tr. (с карфица,
-игла), anstcckcn tr. (с карфица), auflicAcn
tr. (с топллийки), aufstcckcn tr. (фирма,
знаме) (Kerzen ~ поставям свещи; sich ein
Ziel ~ поставям си цел ; c-m ein Licht über
etw. А - отварям нкм. очите за нщ.),
bespicken tr., cingraben* tr., fcslhcflcn tr.,
heflen tr. (e-m e-n Orden an die Brust heflen
забождам на някого орден на гьрдигс),
stecken tr. refl. (sich D die Haare ~ забождам
си косите ; e-m c-n Ring an den Finger -
пъхам пръстен на пръст а на някого ; sich
D с-с Blume ins Haar ~ забождам цвете в
косата; die Hände in die Taschen ~ пъхам
ръцете в джобовете; die Hände in fremde
Taschen - крада ; ein Haus in Brand ~
подпалвам къща ; Geld zu sich ~ вземам
нари със себе cn ; Kapital in ein geschäl t ~
влагам капитал), vorstcckcn tr. (на пред),
zuheftcln tr. (c топлийки), zuheften tr. (c
топлийки), zusammcnstcckcn tr. (c
топлийки), zustcckcn tr. (c топлийки)
забои-Betricb m (мин.). Feldort m (мин.), First
in, -es, -е (таваноотстъисн) (мин.),
Fischwehr n
забойчик-Ganghäucr m (мин.)
заболявам-erkranken intr. s
заболяване-Affektion f, -cn (мед.),
Bagatcllkrankheit f (леко) (wegen einer
Bagatcllkrankhcit bleibe ich nicht im Bet
sichen заради нищо и никакво заболяване
няма да остана в леглото)
заболяемост-Morbidität f, -, Morbität f, -
заболял-angekränkelt part. adj. (леко) (von des
Gedankcs Blässe ~ залинял c бледия цвят
забрехтявам
254
на мисълта (прен.))
забрехтявам-melden rcfl.
забрава-Vcrgcscn n, -s, Vergessenheit f, (sich
bemühen, -etw. in ~ zu bringen мъча се да
залича спомена за нещо), Verschollenheit
f
забравен-vergeßlich, vcrscnollen (in~en Zeiten
в забравени времена), weltvergessen (от
света)
забравил-pnichtvcrgcsscn (забравил дълга
си)
забравям ce-vcrplappem геП. (в приказки)
(фам.)
забравям-hängcnlassen* tr. (den Mantel
hüngenlassen забравям си палтото),
licgenlassen tr. (предмет), steckcnlassen* tr.
(ключ в ключалка), slehcnlassen* tr. (e-n
Bart ~ пускам си брада ; die Suppe ~
осгавям супата да изстине ; sie hat den
Besucher ~ тя не обърна внимание на
посетителя ; c-n ~ lassen оставям някого
да стои), verbrummeln tr. (среща, -
обещание), vcrdusscln tr. (etw.) (фам.),
verlernen tr. (нещо научено) (sie halte das
Lachen verlernt тя беше отвикнала да се
усмихва), verschwintzen tr. (die Angst ist
verschwitzt страхът c забравен), versieben
tr. (фам.)
забравяне-Pnichtvcrgcssenhcil f (на дълга),
Vergeßlichkeit f, -en (лесно)
•jaGpauniu-vergeßlich (лесно) (ich bin—лесно
забравям)
забрадка-Kopftuch n (за глава), Stauche f, -n
забраиа-l.Ächlung f, -en 2.Enlziehung f, -en
(мед.) 3.Fischverbot n (за риболов)
4.1nlcrdikt m, -es, -e, Verbot n, -es, -e
e забра iien-apokryph(isch) adj. (текег, -книги)
(църк.), verboten
забранявам-entziehen* tr. (dem Kranken
entzieht man Tabak und Alkohol на болния
забраняват цигари и алкохол), inhibieren
tr., sperren tr. (внос, износ, кредит) (das
Telephon ~ блокирам телефона),
verbieten* tr. (e-m den Mund~забранявам
на някого да говори ; e-m das Haus -
забранявам на някого да влезе в къщата
ми; etw. bei Strafe ~ забранявам нещо под
страх на наказание), verwehren Ir. (c-m
etw.) (на някого нещо)
забременявам-empfangen* tr., konzipieren tr.
забременяване-Empfangnis f, Konzeption Г
забулвам (ce)-verhüllen tr. refl., vermummen
tr. геП. (c шал, -плащ)
забулвам ce-vcrschleiem tr. refl. (за небе)
забулвам-verhängen tr.
забулване-Vcrhängung f, -en, Verhüllung f, -
en, Verschleierung f(3a небе)
забулен-duftig adj. (в лека мъгла), schleierhaft,
verhangen
забутвам-versieben tr. (фам.)
забутване-Verlegung f
забучавам-aufbrausen intr. h./s. (море),
aufrauschen intr. h./s. (море, вълни,
дървета), ertosen intr. s., erbrausen intr. s.
(лес, море)
забушувам-aufbrausen intr. h./s. (море),
aufrauschen intr. h./s. (море, вълни,
дървега)
забъркан-abstrus adj., kraus
забъркаи-labirinthisch
забърканост-Fassungslosigkeit f,
Komplikation f, -en, Verzwicktheit Г, -cn
забърквам ce-irrewcrden* intr. s.
забърквам-anmachcn tr. (etw. mit etw. ~)
(Kalk, Salat-забърквам вар, нравя салата
; Wein ~ подправям вино), anmengen tr.
(разг.), anmischen tr., anquirlcn tr. (брашно,
яйце в яденето) (штв.), anrühren tr. (Farben
~ смесвам бои ; е-е Suppe mit Ei -
застройвам супа с яйце), anteigen tr.
(тесто) (Kuchen, -Brot ~ забърквам тесто
за кейк, -хляб), einrühren tr., irremachen
tr., komplizieren tr., zusammenbrauen tr.
(каша), zusammenrühren tr.
забьркване-Bestürzung f, -cn
заварваM-antreffen* tr. (c-n zu Hause ~
сварвам нкг. в къщи), betreffen* tr. (рядко),
trefen* tr. refl. (wann sind Sie zu - ? кога
може да ви намери човек в къщи ?),
überkommen* tr. (по традиция), vorfinden*
tr. refl.
заварка-Gasschweißung f (газова) (техн.),
255
завивам
Schweißung f, -en (техн.)
заварявам-aniölen ln, anschweißen tr. (техн.),
anslählcn tr. (стомана към нщ.),
aufschmelzen* tr. (на нщ. чрез разтапяне),
aufschweißen 1г. (на нщ.), belegen tr. (със
стомана) (техн.), schweißen tr. (метални
късове) (техн.), verschweißen tr. (техн.),
zusammenschweißen tr. (метални късове)
(техн.), zuschmelzen* tr.
заваряване-Lichlbogenschweißung f, -en
(дъгово), Schweißung f, -en (техн.)
заведение-1.Anstalt f, -en (възпитателно, -
лечебно) 2.Etablissement n, -s
(увеселително) 3.Gasrstätlc f (питейно)
4.Hei!anstalt f (лечебно) 5.Hochschulc f
(виеше учебно) ö.Kallwasseranslalt f (за
лечение със студена вода) 7.Pension f, -en
(учебно c пансион) (das Kind in - geben
давам детето си на пансион) 8.Saftbudc Г,
-Saftladen m 9.Wirtscliaft f, -en
aaBeAeiiiiH-Gaststüticnbctricb m, -pl. (за
общсствино хранене)
завеждам-bestellen tr., buchen tr. (по книга),
einklagcn tr. (иск) (iop.), fortbringen* In,
fuhren (r. (ans Ziel ~ довеждам до целта ;
ein Amt-завеждам служба), hinbringen*
tr.
завеждам-versehen* tr. refl. (служба),
zurückführen tr. (обратно)
завеждане-Verwaltung f
завеждащ-Verkaufsstellcnlcitcr m (магазин)
(търг.)
завербувам-anwcrben* tr. (привърженици на
някаква кауза, -работници, -войници),
keilen tr. refl. (е-п) (някого)
заверка-l.Bcglaubigung f, -en, Bestätigung f
2.Beurkundung f, -en (нотариална),
Rekognition f, -en (юр.) 3.Teslat n, -cs, -e
(на студентска книжка)
заверявам-attestieren tr., beglaubigen tr.,
bestätigen tr. refl., erkennen* tr. refl. (търг.),
gutschreiben* tr. trnb., konsignicrcn tr.,
kreditieren tr. (e-m e-e Summe) (на някого
сума), schreiben* tr. intr. h. (сметка) (e-m
etw. zugute - заверявам на някого сметката
с нещо; c-m c-n Betrag auf die Rechnung -
задължавам някого със сума) (търг.),
testieren tr., visieren tr. (паспорт)
заверяване-Bcgiaubigung f, -en
завеса-1.Rauchschleier m (димна) (воси.)
2.Übcrhang m, Vorhang m, -es, ~rc (der ~
geht hoch завесата се вдига ; der - teilt
sich завесата cc отваря), Zugvorhang m
(която се тегли)
завет-Testament n, -es, -e (das Alle, -Neue -
старият, -новият завег) (църк.),
Vcrmächnis n, -ses, -se, Windschatten m
заветен-sehnlich (желание)
завещавам-bedenken* tr., legieren tr. (c-m
etw.), testieren tr., übcrmaclien tr., vergeben
tr., vcrmachern tr. (e-ш etw.) (на някого
нещо)
завещанне-Legal n, -s, -e, Testament n, -cs, -c
(sein - machen правя завещанието си ; er
dich erwischt, kannst du ruhig dein - machen
ако те пипне, има да патиш), Vermächtnis
n, -ses, -sc, Vorausvcrmäclilnis п
(предварително)
завещател-StifcLcr m, -s, Testator т, -s, -oren
завждам ce-häkcln tr. refl. (дребнаво)
завземам-cinnchmcn* tr. (восн.). wegnehmen*
tr. (крепост, -позиция)
завземаие-Einnahmc f, -n (восн.), Wegnahme
f (воен.)
завива cc-köplcn intr. h. (за зелка)
завивам (ce)-cinmummc(l)n tr. refl., zudcckcn
tr. refl.,zusammcnzichcn* tr. refl. (die Decke
um sich zusammenzichen завивам cc c
юргана), einspinnen* refl., huscheln intr. h.
s., ringeln intr. h. refl. (коса), rollen tr. refl.
(Geld - правя пари на фишек; das Haar zu
Locken - навивам косата си на букл и; Teig
-точа тесто ; с-п - налагам някого)
завивам-abbicgen* intr. s, biegen* intr. s (der
Weg biegt um den Berg пътят завива зад
реката), cinhüllcn tr. reif., einlcnken intr. h,
cinschlagen* tr., einschwenken intr. h (c
фланг), cinwickeln tr. refl., hüllen tr. refl.
(in, -um etw.) (sich in s-n Mantel hüllen
завивам cc в палтото си), kurven intr. h. (c
кола) (разг.), ringeln tr. (на пръстен),
schwenken intr. h.
завиване
256
завиване-Zusainmenziehung f
завивачка-SprtngwurmwickIr ш (лозова)
(зоол.)
завивка-Bett n, -(e)s, -en, Bettdecke f,
Daunendecke f (пухена), Deckbett n
(пухена), Federdecke f (пухена), Plumcau
n, -s, -s (пухена)
aaBiiiiarii-immerdar
завмитвам-anmonticren Ir. (антена, лампа,
колело) (техн.), anschrauben tr., aufdrehen
tr. (на нщ.), aufschrauben tr. (etw. auf etw.
~) (на нщ.), aufspannen tr. (ein Werkstück
in der Maschine ~ завинтвам предмет за
обработване), eindrehen tr. (техн.),
cinschraubcn tr., hinaufschrauben tr.
(нагоре), schrauben tr. refl. (etw. an ewt. A)
(clw. fester, -loser ~ затягам, разслабвам
нещо ; in die Höhe ~ повишавам ; die
Bedingungen in dci Höhe ~ поставям по-
тежки условия), zudrehen tr. (ключ, -кран),
zusammenschrauben tr., zuschrauben tr. (das
Glas zuschnauen завинтвам капак на
буркан)
завинтване-verschrauben tr.
завирам ce-vcrkricchcn* refl.
завирам-aufkochcn intr. h. (die Suppe - lassen
оставям супата да кипне ; er kocht rasch
auf топ кипва бърже) (и прен.)
завнрхушка-Flühlcrche f (планинска) (зоол.)
зависи-ankommen intr. s. (es kommt auf Sie
an от Вас зависи ; es kommt auf e-n. etw.
an зависи от нкг., -нщ.; hier kommt cs bloß
aufs Geld an тук въпросът е само до пари
; es kommt mir sehr darauf an много държа
на това, много е важно за мене ; darauf
soll cs nicht ankommen не бнва това да
бъде причината), liegen intr. s.
зависим-abhängig adj., angewiesen part. adj,
(само в auf e-n, -etw. - sein завися от нкг.
нщ.) (auf с-е kleine Rente ~ sein имам само
една малка пенсия ; auf sich selbst ~ sein
надявам се само на себе си), hörig
завнснмост-Abhängigkcil f, -еп, Bedingtheit
f, -еп, Hörigkeit f, Zusammenhang m
завист-Scheelsucht f, -
завнстлнв-cifcrsüchtig adj., scheelsüchtig
зпвися-abhängcn intr. h s (das hängt von mir
nicht ab това не зависи or мене), anslehcn*
intr. h. (s.) (auf e-n, -etw. ~) (от нкг., -нщ.)
(австр.), beruhen intr. h (das beruht auf
Ihnen това зависи от Вас), hängen* intr. h.
(an etw. D) (от нещо) (es hängt an c-r
Kleinigkeit зависи от една дреболия)
завит-ringelig (на колелца)
завладявам-aufbringcn* tr. (вражески
кораби) (e-n Dieb ~ задържам крадец)
(мор.), bezwingen* tr., durchkriechen* tr.,
einnehmen* tr. (boch.), erobern tr.,
erstürmen tr, fesseln tr. (Aufmerksamkeit ~
завладявам вниманието на нкг.),
festbannen tr., hinnehmen* tr., übermannen
tr.
завладяваие-Bcsitzergreifung f, Hinnahme f,
-n (воен.), Übcrmannung f
завличам-hinraffen tr, schneuzcun tr. refl. (e¬
n um Geld ~ завличам някого c нари)
(фам.)
завод-Bctricb m, -(e)s, -c, Fabrik f, -cn (in die
~ gehen отивам в завода), Werk n, -s, -e
заводнявам-überfluten tr. (der Markt ist von
neuen Erfindungen überflutet пазарът e
наводнен от нови изобретения)
заводскн-bclricblich adj., Betriebs,
betriebsweise adv., werkseigen
заводскостопански-bclriebswirlschafllich adj.
завоеваиие-Erningenschaft f, -cn, Erwerb m,
-(e)s, -e
завоевател-Eindringling m, -s, -e, Eroberer m,
-s, Konguistador m, -еп, -еп (на
американски земи)
завой-Bcuge f, Biegung f, -cn, Bogen m, -s (die
Slaße macht dort einen ~ улицата прави
там завой), Haarnadelkurve f (остър),
Kehre f, -n, Kchrschlcife f (голям), Knie n,
-s (на път, -река), Krümme f, -n, Krümmung
f, -en, Kurve f, -n (das Auto flog aus der
Kurve автомобилът изхвръкна на завоя),
Schleife f, -n, Schwenkung f, -en (в
политика, -убеждения), Serpentine f, -n,
Serpentine f, -n, Wende f. -n, Windung f, -
en
завоювам-erobern tr.
загадка
завоюване-Wegnahme; f (воен.)
завръз-Ansatz m, -es, *e (сел.-ст.),
Samenansatz (на семе) (бот.)
завръзвам-bündeln tr. (на връзки, снопи),
körnen intr. h. (зърна за жито), schnallen
tr. (den Ranzen vom Leibe ~ свалям
раницата от гърба си; sich den Leibriemen
enger ~ стягам каиша, -ограничавам се)
завръзване-Kömung f
завръзка-Knoten m, -s (в драма),
Verwick(e)lung f, -en
завръмгачка-SchnörkeI m, -s (в почерк)
заврънкулка-SchnörkeI m, -s (в почерк),
Schnörkclzug m (при писане)
завръикулкн-Gcschnörkcl pl.
завръптулка-Schriflzug m (на подпис)
за врътя вам-ein drehen tr. (техн.)
завръщане-Rückkelir Г, Rückmarsch in,
Zurückkunl't f
завчера-vorgcslcm
завчерашен-vorgeslrig
завързан-verzwickt (c-c ~c Geschichte
завързана история)
завързвам (ce)-anspinnen* tr. refl.
завързвам ce-schliercn intr. s. (за корабно въже
при навиване) (мор.)
завързвам-anknoten 1г. (нщ.) (с възел),
anknüpfen tr. (търговски връзки, -разговор,
-познанство, -любовни връзки) (нрен.),
ankoppeln tr. (кучета) (лов.), ankratzen tr.
(е-п) (познанство) (с нкг.) (разг.),
ankuppcln tr. (an etw. А. ~) (кучета) (лов.),
anschnüren tr., aufbinden* tr. (e-m, -c-r
Sache etw. ~; etw. auf etw. D ~) (върху нщ.)
(dem Pferd den Mantelsack ~ завързвам на
коня дисагите), aufbinden* tr. (нагоре)
(Reben, -das Haar ~ завързвам лози, косата
си), feslbindcn* tr. (здраво), festschnürzen
tr., schnüren tr. refl. (sein Bündel ~ стагам
си багажа ; ein Paket, ein Faden um ein
Paket ~ завръзвам пакет c канап; ein Glied
~ стягам крайник ; sich ~ стягам се c
корсет ; Angst schürte ihm die Kehle zu
страх стягаше гърлото му), schürzen tr.
(възел) (die Lippen - свивам устни
надменно ; im Drama den Knoten ~
заплитам завръзката в драма)
завързване-Küofung f, -cn, Schürzung f (na
възел)
завъртам (ce)-hcrumdrchen tr. refl. (den
Schlüssel zweimal herumdrehen два пъти
завъртам ключа)
завъртам ce-anlaufcn* intr. s. (машина, -
колело) (~ lassen пускам в движение нщ.)
завъртам-abdrchen tr. refl. (кран), drehen tr.
refl., kurbeln tr. (ръчка, дръжка), zudrehen
tr. (за затваряне), zurückdrehen tr. (назад)
завъртане-Wende f, -n (на къшеи) (спорт.)
завъртвам-hcrumbringcn* lr.
за въртул ica-Vc rsen ü rkc I u ng f
завъргулки-Klaue Г, -n (за лош почерк)
завъртявам-vcrdrchen tr. (c-m den Kopf ~
завъртявам на някого главата)
завъртян-vcrsdinörkclt (подпис, -орнамент)
завършва-schließen intr. h. (за драма,
действие, реч, доклад) (damit schließt der
erste Akt с това приключи първо действие)
завършвам-abjagen Lr. intr. refl. h (лов),
abkellcn In, beschließen*^., durchlaufen* ln,
enden intr. h, ferligmachcn tr. tmb.
3aBbpiiiBane-Abschluß m, -usses, -üssc
завършване-Vollendung f
завършващ-Schluß-
завършек-Bcschluß m, Ende n, -s, -n. Finale
n, -s, Rand m, -es, -i-cr
завършен-abgeschlossen part. adj. (mein Brief
ist nicht noch -писмото ми още не е
завършено), fertig adj. (разг.), gemacht adj.
part., geschlossn adj. pari., rund (etw. ~
machen закръглем, -завършвам нещо),
schlicht (изделие) (техн.), schlüsselfertig,
vollendet
завършеиост-Perfcktion f, -en, Ründc f,
Rundung f
завършил-gclcmt (учението), matur (средно
образование), schulentlassen (училище)
завършък-Abschluß m, -.usses, -.üssc
загадка-Rätscl n, -s (ein ~ lösen отгатвам
гатанка; clw. ist, bleibt e-m zum — нещо e,
-си остава загадка за някого ; c-m zum -
werden ставам загадка за някого ; in - n
sprechen г оворя със загадки)
загадъчен
258
загадъчен-rätselhaft (явление, човек),
schleierhaft
загадъчиост-Rätsclhafligkeil f, -
загазвам-festl'ahrcn* refl., reinfallen* intr. s.,
wegkommen* intr. s. (ich bin bei etw.
schlecht weggekommen злезагазих c нещо)
(разг.)
загазване-Aufsitzcr m, -s, Rcinfall m
загарям-cinbrenncn* intr. s
загасва-verglimmcn* intr. s.
загасвам-ausbrcnnen* intr. s. (ein
ausgebrannter Vulkan изгаснал вулкан),
ersterben* intr. s, ersticken lr.
загасивам-ausblasen* tr. (осветление, -висока
пещ, -свещ, -фенер), erlöschen* intr. s
загасям-dämpfen tr.
загатвам-anspiclen intr. h., geimnissen intr. h
(за тайни неща)
загатващ-gcheimlucrisch adj.
загвоздям-aul'nageln tr.
загивам-bleiben* intr. s, draufgehen* intr. s
trnb. (за добитък), eingehen* intr. s, fallen*
intr. s, fallen* intr. s, hingehen* intr. s.,
kuputtgehen* intr. s. (разг.), totscgcln lr,
verderben* intr. s. (an ihm ist ein Maler
verdorben от него щеше да стане добър
художник ; ein verdorbenes Genie
пропаднал гений), vergehen* intr. s. (vor
Hunger, -Durst ~ умирам от глад. жажда)
3anniaji-Gefallcnc(r) in, -n (във войната)
загинсовам-eingipsen tr. (техн.)
заглавие-Aufschrift f, -en, Kopf m, -s, -r (на
вестник, фирма, дата и адрес на търговско
писмо), Titel m, -s (das Buch erschien unter
dem - книгата излезе под заглавие ; ich
komme nicht auf den ~ не си спомням
заглавието), Titelei f, -en, Titelkopf m,
Überschrift f, Zeilungskopf m (на вестник)
загладен-blank adj., geleckt
заглаждам-abslreichen* tr. (den Schaum vom
Bier... заглаждам пяната на бира), bürsten
tr, feinschleifen* tr. trnb., fugen tr. (фуги)
(техн.), schlichten tr. (спор), schlichten tr.
(техн.), verspachteln tr. (c маджун),
verwischen tr. refl. (очертания)
заглаждане-1. Richten n, -s 2.Schlichtung f (на
спор)
заглухвам-verschllcn intr. s. (за звук, глас)
заглушавам-betäuben tr. (sich durch Arbeit zu
betäuben suchen мъча се да заглуша
съвестта си чрез работа), bewuchern tr.,
dämpfen tr, durchwuchcm tr, ersticken tr.
(das Unkraut erstickt die Saalpflanzcn
плевелите заглушават посевите)
заглушител-l. Dämpfer m, -s
2.Geräuschdämpfcr m (техн.)
заглъхва-verebben intr. s., verschweben intr.
s. (звук)
заглъхвам-abklingen* intr. s (за звук),
verhallen intr. s., verklingen* intr. s., verdien
intr. s. (за гръм), verstimmen intr. s.,
vertonen intr s. (за тон), vertoben intr. s.
(буря)
заглъхнал-klanglos
загнездвам ce-einnisten refl.
загнивам-faulcn intr h
загинване-Karies f (на зъби, -кости)
загиил-fauk adj. (~ werden загнивам)
загноявам-vcreitcrn intr s.
загнояване-Hiterbildung f (мед.), Eiterung f, -
en
заговарване-Anspruch m, -(e)s, -f-e (ocrap.)
заговарям-anrcmpeln lr. (грубо икг.),
ansprechen* lr. (икг.), los/sprechcn tr.
заговор-Konspiration f, -en, Verschwörung f, -
en
заговорвам-anhaucn* tr. (момиче) (фам.
грубо), anquasseln tr. (нкг. безцеремонно)
(фам. грубо), anquatschen tr. (нкг.
безцеремонно) (фам. грубо), anreden tr. (е-
п)
заговорите-Verschwörer т, -s,
Verschworene(r) т, -п, -п
заговорнича-konspinercn intr. h.,
verschwören* refl.
загори-тенджера-Plaudcrtasche f
загорял-brandicht adj., sonnenverbrannt (от
слънце)
загорялост-Bräune f, -n
заготовка-Arbeitsstück n (техн.), Rohling m,
-s, -e, Rohstück n (техн.), Werkstüvk n
заготовчнк-Vorarbciter m, -s
259
загьвам (се)
заграбвам-abemten tr. (при жътва), erbeuten
tr., raffen tr.
заграбване-Raffung f, -n
заграбено-Raff m, -es, -e
заградител-MinenIeger rn (minen)
заградка-Schlag m, -es, -rt (дървена)
заграждам (ce)-verbarrikadieren tr. refl.,
befrieden tr.
заграждам-begrenzen tr., eindämmen tr. (c
бент, -дига), eindeichen tr., einzäunen tr.,
koppeln tr., pfählen tr. (c колове)
заграждане-Einfricdigung f, -en
Загреб-Agram n
загребвам-eindecken tr. (лозите) (сел.-ст.)
загребващ-toefschürfend (дълбоко)
загрижвам ce-bekümmern tr. refl.
загрижен съм за-besotgen tr. intr. h
загрижеи-bang adj. (bang um etw. sein
загрижен съм за нещо), besorglich adj.,
besorgt adj.pari., pfleglich (die -e
Behandlung eor Maschine старателно
гледане на машина)
загрнжеиост-Bcsorgnis f, -sc, Sorge f, -n (in ~
um c-n sein загрижен съм за някого ; das
macht mir-това ми вдъхва безпокойство)
загрпзвам-anknabbern tr. (разг.)
загрозявам-vcrschandcln tr. (фасада, изглед,
площад) (разг.), verunstalten tr., verunzieren
tr.
загрозяване-Vcrschandclung f, Verunstaltung
f, Verunzierung f
загрубявам-vergröbern intr. s. refl.
загрубял-abgebrüht pari. adj.
загрубялост-Abgebrühtheit f, -en
загръщам (ce)-vemiummen tr. red. (c шал, -
плащ)
загръщам-einhüllen tr. refl., einwickeln tr. refl.,
hüllen tr. refl. (in, -um etw.) (sich in s-n
Mantel hüllen загръщам се в палтото си),
Zurückschlagen* tr. (назад)
загрявам ce-erhilzcn refl., heißlaufen* intr. s.
refl. (от бързо движение)
загрявам-kapicrcn tr. (разбирам) (фам.)
загряване-Heißlaufcn n (от бързо движение)
(техн.)
загуба-Abgang m, -(c)s, -re, Absterben n, -s,
Einbuße f, -n, Eintrag m, -es, -Einträge,
Entgang m, -(e)s, -Entgängc, Quistc f, -n,
Schaden m, -s, * (mit - verkaufen продавам
на загуба ; der - beläuft sich auf загубите
възлизат на; der ~ traf ihn hart тая загуба
беше тежък удар за него ; das soll dein -
nicht sein това няма да бъде в твоя вреда).
Schlappe f, -п (разг.), Verlust m, -cs, -с
загуба-ZcitverIust in (на време)
загубва ce-verrieseln intr. s. (за вода),
verschweben intr. s.
загубвам (се)-verlieren* tr. refl. (den Willen. -
die Lust - изгубвам воля, -желание)
загубвам ce-abbleiben* intr. s, verirren refl.
(sich auf etw. D), verjagen refl. (на лов),
verlaufen refl., vcrschwärmcn refl. (за рояк
пчели), verschwinden* intr. s.,
wegkommen* intr. s. (mein Ring ist mir
weggckoinmcn пръстенът мм се изгуби)
загубвам-abfallcn intr. s (следата), einbüßen
tr. (цялотоси състояние), hergeben* tr. refl.
(sie hat drei Söhne hergeben müssen тя
трябваше да загуби трима сина), kommen*
intr. s. (um etw.) (нещо) (ums Leben
kommen загубвам живота си), lassen tr.
refl., verblättern tr. (страницата) (c-e Seite
im Buch - загубвам страница в книгата),
zusetzen tr. (пари) (bei c-m Geschäft viel
Geld zusetzen загубвам много пари при
някоя сделка)
загубваие-Schwund m, -s, Verwirkung f
загубен съм-dahinsein* intr. s
загубен-hm, hinüber, rcttlos (кораб), sachfallig
(дело) (юр.), verfehlt, verloren
загубено-futsch adj. (etw. ist ~ нщ. е загубено)
загуби-Dürrschäden pl. (поради суша)
загубилчгг(е) (доверие), sprachlos (ума и
дума) (~ werden онемявам ; er blieb -
остана гръмнат; jetzt bin ich aber -! ccia
вече онемявам от удивление ; über etw., -
e-n ~ sein загубвам ума и ума), verdonnert
(ума и дума), vcrgeisterl (ума и дума),
verstört (ума и дума)
запъвам (ce)-einmumme(l)n tr. refl.,
zusammenzichen* tr. refl. (den Mantel um
sich zusammenzichen загьвам се c палтото
загъвам
260
Cll)
загьвам-ein packen tr. rcf]., ei nsch lagen* tr.,
hüllen tr. (in, um clw.), mummen tr. refl.
загьваие-Einpackung f, -en,
Zusammenziehung f
загьрлям-bchäufeln tr. refl. (сел.-ст.)
загьрмявам-aufrauschen intr. h./s. (музика,
оркестър, аплодисменти) (прен.)
зад-dahinter pron. adv. (er öffnete die Tür, -
niemand stand ~ той отвори вратата, никой
не стоеше зад нея)
задава ce-aufziehcn* intr. s. (ein Gewitter zieht
auf, Wolken ziehen auf задава се, вдига cc
буря, явяват се облаци ; die Strcne ziehen
am Himmel auf появяват се звезди по
небето) (и прен.)
задавам-aufgcbcn* tr. (урок, задача),
aufkriegen 1г. (домашни упражнения) (за
ученик) (разг.)
задавим ce-crstickcn tr. (vor Lachen - задавям
се от смях), würgen intr. h. refl.
зад аден o-Au fgab c f, -cn (за домошна работа)
задатък-Anzali!ung f, -cn, Dienslpfennig m,
Dinggcld n, Draufgabe f, -n, Draufgeld n,
Handgeld n
задача-1 .Aufgabe f, -en (sich etw. zur ~ machen
поставям си нщ. за задача) (и прен.),
Misson f, -cn 2.Rechnung f, -en (no
смятане) (die ~ gehl nicht auf задачата не
излиза)
задвижва ce-anspringcn* intr. s. (за мотор, -
машина) (техн.)
задвижвам ce-anlaufen* intr. s. (машина, -
колело) (~ lassen пускам в движение нщ.),
ankurbeln 1г. (чрез ръчка) (мотор, машина,
трактор, автомобил) (разг.)
задвижвам-anlassen* tr. (воденица,
автомобил, мотор) (техн.), anreißen* tr.
(мотор) (техн.), anstcllcn tr. (машина, -
отопление, газ, ток, грамофон) (das Radio
~ отварям радиото ; das Wasser — пускам
водата) (техн. рад. ел.), antreiben* tr.
(машина) (техн.)
задвижване-Antrieb m, -(c)s, -е
заден-Achtcr..., After..., hinter(e) (hinteren
Bänke задните чинове; die hinteren Linien
задните линии), rückwärtig (помещение)
заднгам-abbiegen* tr., abstauben, -abstäben tr.,
buchsen tr. (разг.), e-m etw. abtragen* tr.
refl., entwenden* tr., eskamoticrcn tr.,
gripsen tr. (разг.), klammem L (разг.)
задимен-dunstig adj., haaricht, haarig, qualmig,
rauchig
заднмявам-cinncbcln tr. (boch.), vernebeln tr.
(воен.), vollrauchen tr. (стая)
задимявапе-Vernebelung f (boch.)
задирям-beläsligen tr. (разг.)
задкавказки-transkontinental
задкаспийскн-transkaspisch
задлъжкявам-vcrschulden intr. s. refl.
задлъжняване-Verschuldung f
задлъжнял-schuldenbelastet, überschuldet
задлъжнялост-Überschuldung f (прекомерна)
задминавам-überrunden tr. (c 1 рунд)
заднешком-rücklings (e-n ~ angreifen нападам
някого откъм гърба; Hang ~ тилен вие)
задник-Hintere m, -n, -n (e-m den Hinteren voll
hauen нашарвам задника на някого),
Hintern т, -s, Podex т, -es, -е
задоволителен-befriedigend adj.
(befriedigende Antwort задоволителен
отговор), begrüßenswert adj., genügend adj.
part., leidlich, zulänglich
задоволство-Befriedigung f, -cn, Behagen n, -
s, Genugtuung f, -en, Zufriedenheit f, -
задоволявам ce-begnügcn refl. (sich mit clw.
begnügen задоволявам cc c нщ.), beruhigen
tr. refl., bescheiden* tr. refl. (sich mit dieser
Arbeit beschcicdcn задоволявам се c тази
работа), beschränken refl., zufriedengeben*
refl. (sich mit etw.)
задоволявам-abfinden* tr. refl., befriedigen tr.,
büßen tr. (остар.), decken refl. tr. (den
Bedarf der Kundschaft ~ задоволявам
нуждите на клиентите), entgegenkommen*
intr. s, entsprechen* intr, -h, genügen intr. h
(jds. Wunsch ~ задоволявам нечие
желание), genugtun* intr. h tmb., saturieren
tr. (ein Staat ist satuiert дадена държава c
задоволена от всичко), überbefriedigen tr.
(напълно), verglühen intr. s.,
zufriedenstellcn tr.
261
задължавам
задоволяване-Abgeltung f, -en, Stillung f,
Zufriedenstellung f
задоворявам ce-mäßigen tr.
задомявам ce-heiraten tr., verehelichen refl.
задравата-tapfer (~ arbeiten раборя здраво)
задрасквам-kanzellieren tr.
задрачава ce-schummem
3anpa4eibschumm(e)rig
задремвам-einnicken intr. s (разг.),
einschlummem intr. s
задруга-Genossenschaft f, -en
задружен-gemein adj. (mit solchen Menschen
will ich mich nicht ~ machen няма да се
унижа да дружа с такива хора), gemeinsam
adj., gemeinschaftlich adj. (sich ~ in teilen
задружно си делим нщ.), koiledialisch,
kollegial, kollektiv, kooperativ
задружно-miteinander, zusammen (wie
arbeiten zusammen ние работим задружно)
задружност-Gemeinsamkeit f
задръжка-Hemmnis n, -ses, -sc (морална, -
обществена, -душевна), Hemmschuh m
(морална, обществена, душевна),
Hemmung f, -en (морална, обществена,
душевна) (an Hemmungen leiden страдам
от задържки)
задрънквам ce-verplappern refl. (и
закъснявам) (фам.)
задръствам-aufstauen tr., verschlammen tr.
refl., verstopfen tr. (канал) (der
Straseinverkchr ist verstopft движението e
задръстено)
задръстване-Aufstauung f (~ des Verkehrs
задръстване на движението),
Verschlämmung f(Ha реки, канали),
Verstopfung f (на канал)
задрямвам-einduseln intr. s
задуплив-stickig
задух-1 .Asthma n, -s (мед.), Alcmbcklemmung
f (мед.), Atemnot f (мед.),
Atmungsbeschwerde f (мед.),
Bruslbeschwerbe f (мед.) 2.Bruthitze f,
Dampf m, -(e)s, -Dämpfe
задуха-Schwöle f, -n
задушавам ce-erstickcn intr. s (das Kind ist an
c-m Kern erstickt детето се задуши от една
костилка), schmoren intr. h. (in der Hitze ~
пържа се в жегата ; laß ihn ruhig etw. ~ !
остави го да се поизлоти !), sticken intr.
s., würgen intr. h. refl.
задушавам-abtöten tr. refl., aufdünsten tr.
(ядене) (готв.), dämpfen tr., dampfen tr.
(готв.), drosseln tr., dünsten tr. (готв.),
ersticken tr. (das Gas erstickte die
Schiefenden газът задуши спящите),
ertöten tr. (прен.), tot küssen tr. (някого c
целувки), würgen tr., zuschnüren tr.
задушаване-Erstickcn n (der Saal war zum ~
voll залата беше претъпкана до
задушаване)
залушвност-Trauthcit f, -
задушевен-gemütlich adj. (cs war sehr ~ беше
много задушевна атмосфера), innig,
inniglich, seclcnvoll, traulich, vertraulich
задушевност-Gcmüllichkcit f, Innerlichkeit f
задушен-bcklemmcnd adj., dumpf adj.,
dumpfig adj., föhnig adj., gewitterschwül
adj., schwül (mit ist - zumute, -ums Herz
тежко ми е на сърцето)
3aAyiueno-Gcschmorle(s) n, -п (месо)
задушлив-föhnig adj.
задушшща-Scelentag m (църк.), Totenfest n
(църк.)
задълбавам (ce)-grabcn* refl.
задълбочавам ce-grübeln intr. h, schürfen intr.
h.
задълбочавам ce-verscnkcn tr. refl. (in etw.)
(в нещо), vertiefen tr. refl. (s-c Kenntnisse
- задълбочавам знанията си)
задълбочен-gründlich adj., tiefgründig,
tiefschürfend, tiefsinnig
'Задълбоченост-Innerlichkcit f, Tiefsinnigkeit
f, -, Vertieftheit f
задължавам (ce)-verpflichten tr. refl. (e-n zu
etw. ~ задължавам някого за нещо ; dazu
bin ich nicht verpflichtet не съм задължен
да направя това ; e-m zu großem Dank
verpflichtet sein задължен съм на някого)
задължавам ce-engagiercn tr. refl.
задължавам-aufliegen* intr. h. (e-m) (нкг.)
(das liegt ihm auf това му е задължение ;
er liegt ihm den ganzen Tag auf тоя цял ден
задължаване
262
му е в тежест, додява му) (обл. прен.),
debitieren tr. (по сметка) (търг.), schreiben*
tr. intr. h. (е-ш etw. zugute ~ заверявам на
някого сметката с нещо ; e-m e-n Betrag
auf die Rechnung—задължавам някого със
сума) (търг.), verbinden* tr. refl.
задължаваие-Debet m, -s (търг.)
задължаващ-verbindlich
задължен съм-sollen* mod. (du sollst dein
Vater und Mutter ehren почитан баща си и
майка си ; du sollst nicht stehlen на трябва
да крадеш ; das sollte man niemals tun
никога не би трябвало да се върши ; wie
soll man nicht lachen ? как да не се смееш
на това ?)
задължен-beitragspflichtig adj. (да плаща
членски внос), haftbar (да гарантира),
pfleghafl (да работи ангария), pflichtig,
tributär (с лихви), tributpflichtig (с данъци),
zchnpflichtig (с десятък)
задължение-1 .Auflage f, -п (особено при
дарение и завещание) (юр.) 2.Bürgcrpflicht
f (на гражданина) 3.Buchzwang in (за
водене на счетоводни книги) 4.Debet m, -
s (търг.) 5.Dicnstobliegcnheit f (служебно)
6. Ehrenpflicht f (на чест)
7. Einzelverpflichtung f (индивидуално)
8. Engagemcnt n, -s, Last f, -en, Pflicht f, -
en (e-n in Eid und - nehmen вземам от
някого клетва за вярна служба ; wir aber
stehen in des Kaisers - нпс обаче сме на
служба на императора), Pflicht f, -en (s-c
~ tun изпълнявам си дълга; es war nur m¬
e ~ аз само си изпълнявах дълга ; nach ~
und Schuldigkeit както задължава дългът
; auf - und Gewissen по дълг и съвест; ein
etw. zur - machen вкаменявам нещо в дълг
; cs mit den -en nicht so genau nehmen
много-миого не се старая), Schuld f, -en
(~en machen правя дългове ; e-e verjährte
~ дълг, -минал в давност; in -en stecken
потънал съм в дългове ; in jds. - stehen
длъжник съм на някого ; die - der Natur
bezahlen умирам), Schuldigkeit f,
Verpflichtung f, -en (c-e - eingehen поемам
задължение ; s-n -en nachkommen
изпълнявам задълженията си ; e-m hohe
-en auflegen възлагам на някого големи
задължения)
задължепия-Pflichtkrcis m (служебни)
задълженост-Pflichtigkeit f, -
задължителен-bündig adj., pflichtgemäß,
pflichtmäßig, verbindlich
задължителност-Zwang m, -es, -,
Zwangsläufigkeit f, -
задълноченост-Tiefsinn m
задъивам ce-versacken intr. s. refl.
задънване-Versackung f
задържа ce-halten* refl. (das Wetter wird sich
halten времето ще се задържи), halten*
refl. (месо, -мода), abhaltcn* tr. refl.,
behaupten tr. refl. (за курс, цена),
hängenblcibcn* intr. s., rütteln tr. intr. h.
(неподвижно във въздуха, за граблива
птица)
задържам-abbremscn tr., abstoppen tr.,
anhalten* tr. refl. (кола, коне) (e-n Freund
auf der Straße - спирам приятел ма улицата
; den Atem - задържам си дъха), an-ctieren
tr., arretieren tr. (подвижна част на машина)
(техн.), auffangen* tr. (пробив, атака) (с-п
Hieb - парирам удар), auflialtcn* tr. (нкг.)
(отнемам, ангажирам му времето) (е-п
unnütz mit elw. ~ на вятъра губя времето
нкм.), aufhalten* tr. (прииждаща вода,
беглец) (die Tranen ~ сдържам си сълзите
; ein Baum hielt s-n Fall auf едно дърво го
задържа да не падне), bannen tr. (на едно
място) (прен.) (einen auf die Platte bannen
правя фотографска снимка на нкг.),
behalten* tr.refl. (den Hut auf dem Kopf
behalten не свалям шапката с.и; einen im
Amt behalten задържам нкг.на служба; den
Gast behalten задържам госта; elw. bei(fur)
sich behalten премълчавам нщ.; etw. im
Auge behalten не изпускам нщ. от очи),
behaupten tr.refl. (die Stellung behaupten
задържам позицията си), hinhalten* tr.
(den Gegner hinhalten задържам
противника), vorenthalten* tr. (e-m, -etw.)
(някого, нещо), zurückbchalten* tr. (c-n Teil
des Geldes zurückbchalten задържам част
263
зазижОсш
от парите), zurückhalten* tr. rcfl. (дъх),
Zusammenhalten tr. (наедно) (das Faßhand
hält das Faß обръчът задържа бъчвата)
задържан-dingfest adj., verhaftet
задържан-УегЬаАе1е(г) m, -n, -n
задържане-Arrest in, -s, -e (im ~ sein задържан
съм), Arretierung f, Festnahme f,
Gefangnishaft f, Haft f, -, Haltung f, -en,
Kaptur f, -en, Verhaftung f, Verwahrung f,
Vorcnlhaltung f
задържаният-Arrestant m, -en, -en
задъхан-atemlos adj. (от бързина)
задъхвам ce-atmen intr. h., keuchen intr. h.,
schnaufen intr. h.
задъхващ се-dämpfig adj., kurzatmig,
pflaumen intr. h., verschlucken tr. rcfl.
задявам-anhauen* tr. (момиче) (фам. грубо),
ankrallen tr. (c-n) (нкг. за нщ.) (разг. обл.),
anöden tr. (фам.), belästigen tr.,
scharmulzieren intr. h. (момиче), zusetzen
intr. h. (e-m) (e-m mit Bitten stark zusetzen
задявам някого c молбите си)
задявка-Schäkerei f, -en
заедно c-samt D (~ und sonders всичко, -
всички без изключение, -до един ; sie
wurden ~ ind sonders verhaftet бяха
арестуване всички до един), zusamt D
заедно-beieinander adv., beisammen adv. (sie
wohnen beisammen те живеят заедно),
hierbei (c настоящето), zugleich (zugleich
mit ihm заедно c него), zusammen,
zuzüglich G (c) (zuzüglich des Portos заедно
c пощенските разноски)
заездвам-anrcitcn* intr. s. (започвам да яздя)
заек-Hase m, -n, -n
заеквам-murksen intr. h.
3aeKuaue-Geslammcl(e) n, -s (на дете),
Gestotter n, -s (разг.)
заем-Anleihe f, -en (e-e ~ bei e-m machen
заемам пари от нкг. ; е-е — aufnehmen
сключвам заем), Borg m, -s, Darlehen n, -
s, Kredit m, -es, -e, Vorschuß m
заемам ce-annehmen* tr. refl. (sich jds., -c-r
Sache ~) (c нщ.), vornehmen* tr. (sich D etw.
zu tun) (c нещо) (nimm dir nichts vor не cc
заемай), zukommen* intr. s. (auf etw.) (c
нещо) (wir kommen noch auf diesen
Vorschlag zu ние ще се заемем още с т ова
предложение)
заемам-beziehen* lr_, abborgen tr. (j-m clw.),
anleihen* tr. (bei e-m Geld ~ заемам нари
от нкг.), annehmen* tr. (за държане) (с-с
feindselige, -unterwürfige Haltung ~ ставам
враждебен, -покорен), besetzen tr. (hier ist
alles besetzt тук всички места са заети),
cinnehmcn* tr., entleihen* tr., rangieren tr.
(място) (dieser Grund rangiert an erster
Stelle тая причина стои на първо мяс то ;
vor e-m im Dienstalter - имам повече
служба от някого)
заемане-Borg m, -s, Vcrlaih m, -cs, -,
Verleihung f
заемател-Entlcihcr m
заемач-Entlchner in, -s, Entleiher m
заемащ-raumsoarend (малко място), sperrig
(много място)
заемка-Entlehnung f, -en
заемодавец-Krcdilor m, -s, -oren, Verleiher m,
-s
заемодател-Darlcihcr m, -s, Verleiher m, -s
заемообразно-borgwcis adj., leihweise
заесенява cc-hcrbsten intr. h., herbste!n imp.
зает-berufstätig adj., beschäftigt adj. (ein sehr
beschäftigt Arzt много зает лекар),
geschäftig adj. (постоянно), vielbeschäftigt,
vollbeschäftigt (напълно)
заетост-Gcschäftigkcit f (постоянна)
заехтявам-erbrauscn intr. s
зазвучава-aufklingen* intr. h./s. (музика,
гласове) (и прен.)
зазвучавам-anklingen* intr. h.(s.), erschallen*
intr. s
зазвъитявам-anklingcn* intr. h. (s.), ertönen
intr. s
заздравя ва-abhcilcn intr. s, anhcilen intr. s. (за
рана), verheilen intr. s.
заздравявам-begründen tr. (основата) (стр.)
заздравяване-Gcsundung f
заземя ване-1. Ableitung f, -en 2.Erdableilung
f (ел.) 3.Erdung f, -en (ел.-рад.)
зазидам-vermauern tr.
зазнждам-zumauern tr.
зазиждане
264
зазиждане-Vermau(e)rung f
зазимявам-ein wintern tr. refl.
зазорява ce-dammern intr. h (der Morgen
dämmert съмва се, -зазорява се; jetzt
dämmerte bei mir сега започва да ми се
просвстлява)
зазоряване-Dämmerung f, Morgenrot n,
Tagesanbruch m
зазяпвам се-vergaffen refl. (sich in etw. A, -e¬
n) (в нещо, -по някого)
заимствам-abborgen tr. (j-m etw.), abgucken
tr. (e-m etw.), ablernen tr. (e-m etw.) (начин
на работа), entlehnen tr., übernehmen* tr.
refl.
заипйтен-verstockt
за инатя вам ce-aufstemmcn tr. Refl,
kaprizieren refl. (sich auf etw.) (за нещо),
versteifen tr. refl. (sich aud etw. А) (за нещо)
заинатяване-Versteifung Гзаблуждавам се-
versleigcn* refl. (при качване) (du hast dich
zu hoch verstiegen амбициите ти са твърде
високо)
3aiiHTepecoBaiiocT-Intcrcssicrtheilf
заинтересувам-interessieren tr. (mich
interessiert die Frage интересува ме
въпроса ; an c-m Geschäft interessieren
интересувам се от сделка), interessiert,
spannen tr. refl. (die Augen auf c-n ~
насочвам c напрегнато внимание очите си
към някого ; die Ohren ~ наострям уши ;
s-c Forderungen zu hoch ~ предявявам
прекомерни искания ; ich bin gespannt, -
was daraus wird много съм любопитен, -
какво ще излезе от това)
заиитересуваност-Interessierthcit f
заискрявам-entglühcn intr. s
зайгерувам-seigcrn tr.
занка-Zibbe f, -n
занкаджия-Winkeladvokat m, -s (разг.)
Зайо-Баио-Lampc m, -s
зайчарник-Buchl f, -en
зайче-Hase m, -n, -n (питомно), Kaninchen n,
-s (питомно) (зоол.), Karnickel n, -s
зайчина-Kronwickel f (бот.)
закаленост-Härtc f, -n (на стоманата)
закалка-Wasserhärlung f (във вода) (техн.)
закалявам ce-ertüchtigen tr. refl. (das Wandern
ertüchtigt die Jugend туризмът закалява
младежта)
закалявам-abgiühcn tr. (метал),
durchtrainieren tr. tmb. (c тренировка),
festigen tr., härten tr., stählen tr. refl.,
überhärten tr.
закаиа-Drohung f, -en
заканвам ce-drohen intr. h (mit Finger ~
заканвам се c пръст)
закарвам-bringen* tr. (auf die Bahnehof ~
изпращам нкг. ма гарата), cindockcn tr.
(кораб на док) (мор.), fortfahren* tr.,
hintertreiben* tr. (назад, отзад), ienscheren
tr. (кораб на мястото му) (мор.), schaffen
tr. (etw. auf den Boden - занасям нещо на
тавана ; Pakete auf die Post ~ занасям
колети до пощата; schaff mir den Kerl zur
Stelle! доведи ми човека тук !; schaff uns
was zu essen ! намери ни нещо за ядене!;
etw. auf die Seite ~ поставям иещо на
страна ; sich D etw. vom Halse - махвам
нещо от главата си ; etw. aus der Welt ~
заличавам нещо от света), zurückfahren*
tr. (обратно c кола)
закача-аи{laufen* intr. s. (дъното) (за кораб)
(мор.)
закачал Ka-Gardcrobc(n)stünder m, Hängscl n,
-s (за дрехи), Haken m, -s (den Hut an den
Haken hängen закачам шапката на
закачалката)
закачалка-рамка-Bügel m, -s
закачам (ce)-anhäkeln tr. refl. (в нщ. c
кукичка) (die Tür ~ затварям вратата c
кукичка)
закачам ce-juxen intr. h., schrauben tr. refl. (e¬
n) (е някого)
закачам-äffen tr., anhaken tr. (an etw. A. ~) (c
кука) (das Boot ~ залавям лодката е кука, -
за да я изтегля), ankoppeln tr. (машина за
мотор), ankuppcln tr. (an etw. А. ~)
(машина за мотор), anlenken tr. (с панта, -
шарнир) (врата на автомобил, -моторен
капак) (техн.), anpflaumen tr. refl. (нкг.)
(подигравам) (фам.), aufstecken tr. (фирма,
-знаме) (Kerzen ~ поставям свещи ; sich
265
заключение
ein Ziel — поставям си цел; e-m ein Licht
über elw. А ~ отварям нкм. очите за нщ.),
flachsen tr., hängen* tr. refl. (an etw. A) (den
Spiegel an die Wand hängen закачвам
огледалото на стената), hänseln tr., haken
tr. (c кука), purren inlr. h., schäkern intr. h.
(mit e-m) (някого), veräppeln tr. (разг.),
verhaken tr. refl. (c кука), vexieren tr.
закачапе-Genecke f, -s, Geschäker n, -s
закачвам ce-anhängen tr. refl. (das Kind hängt
sich an die Mutter an детето се държи
(здраво) за майка си), behaften tr.,
anhängen tr. (e-m etw., etw. (an elw. A/ D)
~) (etw. an e-n, e-m Haken ~ окачвам нщ.
на кука; (den Hörer) ~ затварям телефона)
закачвам-auihakcn tr. (c кука)
закачка-Flachs m, -es, Pflaume f, -n, Rechen
m, -s, Schäkerei f, -en, Scherzwort n
закачки-Gcncckc pl., Gescäkcr pl., Getändel
pl., Gewilzel pl.
закачлив-lose, mullwillig, schabcrnackisch,
schalkhaft, schelmisch, spritzig
закачливост-Schalkhaftigkeit f, -, Schalkheit
f, -en, Schelmerei f, -en
закипява-aufsprudcln intr. s. (вода, извор, -
жизнерадост) (и прен.)
заклевам ce-beschwörcn* tr, huldigen intr. h.
(във вярност на владетел), schwören tr. refl.
(c-n Eid ~ давам клетва), verschwören*
refl., verschwören* tr. (etw.) (чс няма да
направя нещо)
заклевам-beeiden tr. (beeide es mir закълни
ми се за това), vereiden tr. (чиновник, -
войници, -свидетели) (er wurde auf sein
Amt vereidigt той положи клетва за
службата си), жереидиген тр. (чиновник,
-войници, -свидетели) (er wurde auf sein
Amt vereidigt той положи клетва за
службата си)
заклеване-Beschwörung f, -сп, Eid m, -(e)s, -
с, Vereidigung f, Verpflichtung f, -cn
заклсймявам-anprangen tr. (публично),
brandmarken tr., stempeln tr. (някого) (-cn
zum Verräter ~ заклеймявам някого като
предател), verdammen tr.
заклеймяваие-Achlung f, -cn (- der
Atomwaffe заклеймяване на атомното
оръжие), Stempelung f (на някого),
Verketzerung f, -en
заклет-abgesagt adj. part., abgeschworen,
eingeschworen adj.
заклещвам-einkeilen tr., cinklemmen tr.,
festklemmen tr.
заклинам-bannen tr, beschwören* tr.,
besprechen* tr. refl., heraufbeschwören* tr.
(да се явят духовете), zitieren tr. (духове)
3aKAiiuaiiiie-Beschwörung f, -cn, Segen m, -s,
Zauberspruch m, Zauberwort n
заклинател-Ваппсг m, -s, Beschwörer m, -s
заклннателство-Bcschwörcrci f, -cn
заклинвам-апксПсп tr., keilen tr. refl.,
verkeilen tr. refl. (техн.)
заклиням-fctskcilcn tr.
заключавам-entnehmen* tr., folgern tr.
заключалка-Schloß n, -osses, -t-sscr (die Tür
fiel ins ~ вратата cc затвори; c-m ein - vor
den Mund haben мълчалив съм), Verschluß
m, -Schlusses, -schlösse
заключвам (ce)-abschließcn* tr. refl.,
absperren tr. Refl, (einschlicßen* tr. refl.
заключвам-einricgcln tr. refl. (c резе),
induzieren tr. (от опита, -опитно),
schließen* tr. refl. (dieser Schlüssel schließt
gut този ключ заключва добре ; der
Schlüssel schließe zu mehreren Türen
ключът става на много врати), sperren tr.
(ein Fahrrad, -Auto - заключвам колело, -
кола; e-m den Weg - преграждам пътя на
някого ; c-n aus dem Hause ~ затварям
вратата пред някого; das Gehalt - налагам
запор на заплатата), verschließen* tr. refl.
(стая, -врата, -пари, -припаси) (sich in sein
Zimmer — заключвам cc в стаята си ; s-e
Gedanken in sich - заключвам мислите си
само за себе си), zuschlcudem tr. (врата, -
шкаф)
заключенис-Bcfund m, -s, -е, Folge f, -n,
Folgerung f, -en, Konsequenz f, -en (die
Konsequezen ziehen тегля заключения),
Schluß m, -usses, -üsse (e-n falschen -ziehn
вадя погрешно заключение),
Schlußforderung f, -en, Trugschluß m
заключителен
266
заключителен-final adj., Schluß-
заковавам-anhämmern tr. (c чук), annageln tr.
(c гвоздеи) (дъска, -табела) (er stehl da wie
angcnagelt той стои като закован),
aufschlagen* lr. (dem Pferde Hufeisen ~
подковавам кон), einnageln tr. (c гвоздеи в
нщ.), cintreibcn* tr., festnagcln tr., schlagen*
tr. (ans Kreuz ~ разпъвам на кръст; e-n in
Bande ~ оковавам някого във вериги),
zwecken tr. (c клечки) (техн.)
закован-festgewurzelt adj. (er stand wie - той
сгоеше като закован)
заколвам-abslcchen* tr. (животно), murksen
intr. h., schlachten tr. (човек)
заколване-Abschlachtung f, -en, Abstich m, -
(c)s, -e
заколен ие-Absch lach tu ng f, -cn
закоп-Geselz n, -es, -e, Recht n, -cs, -e (die ~e
studieren следвам право ; Doktor der ~e
доктор по право ; wider das ~ handeln
вървя срещу закона; ~ sprechen раздавам
правосъдие ; von ~s wegen по закон; e-m
~ sprechen признавам някого за невинен;
nach ~ und Billigkeit по право u
сиавсдливост), Salz m, -es, ^-c (der ~ von
der Erhaltung der Energie законът за
съхранение на енергията ; der ~ vom
zureichenden Grunde принципът на
достатъчното основание)
закоиалателство-Lcgislalur f, -cn
законеи-bcschlußlahig adj., eh(c)haft adj.,
gesetzlich adj., legal, legilun, loyal, rechtlich
(искане), rcchtmäßog (брак), Rechts..,
rcchtsbesländig, statthaft
закоиник-Gcsetzbuch n (top.),
Gesetzsammlung f, -en, Kodex m, -es,
Zivilgesetzbuch n (граждански)
3aKoiiiinmi-Rechtsaltertümcr pl. (старши)
закоипо-lcgaliter
закониородеи-eheleiblich adj. (остар.)
закоинороденост-ЕНеНсНкеИ f
законност-Beschlußiahigkeit f, Gesetzlichkeit
f, Legalität f, Legitimität f, -en, Rechtlichkeit
f, Rechtmäßigkeit f, -
3aicoiioBeaeiiiie-Gesetz(es)kunde f
законодател-Gesctzgcber m
законодателен-gesetzgebend adj.,
gesetzgeberisch adj., legislativ, legislatorisch
законодател ство-Gesetzgcbu ng f
закономерен-gesetzmäßig adj.
3aKOiiOMepiiQcr-Gcstczmäßigkeil f
законопроект-Beschlussvorlagc f,
Gesetzentwurf m, Vorlage f, -n
законосъобразен-gesetzmäßig adj.
закопавам (ce)-vergraben* tr. rcfl. (sich in die
Bücher ~ заравям се в книгите; sein Pfund
- погребвам, крия дарбите си)
законавам-eingraben* tr., einscharren tr. rcfl.,
verscharren tr.
закоштзам-schleudem tr. (etw. zu Boden ~
захвърлям нещо на земята ; der Strum
schleuderte das Dach der Laube in den
Garten бурята запрати покрива в
градината)
закопчавам-anhakcn tr. (an etw. А. ~) (c кука)
(das Boot - залавям лодката c кука, -за да
я изгегля)
закопчавам-anknöpfen tr. (etw. an etw. ~) (o
нщ.), durchknöpfen tr. trnb. (от горе до
долу), einknöpfen tr., fcslschnallcn tr.,
hcfteln tr. (c гелеии копчета), knöpfen lr.,
schnallen tr. (den Ranzen vom Leibe ~
свалям раницата от гърба си ; sich den
Leibriemen enger — стягам каиша, -
ограничавам се), zu knöpfen tr., zumachen
lr. (куфар, дреха, панталон), zuschnallcn lr.
(дреха, раничка, колан)
закончалка-GürlclschnalIc f, Schloß n, -osses,
•rsscr (die Tür fiel ins ~ вратата се затвори
; c-m ein ~ vor den Mund haben мълчалив
съм), Schnalle f, -n, Spange f, -n
закоравял-eingewurzelt adj. part., hartgesotten
(грешник, -престъпник), hartnäckig,
verstockt (грешник)
закоравялост-Verstocklhcit f
закоренявам-verwurzcln intr. s. (in etw. D)
закостенявам-verknöchern intr. s. (ein
verknöcherter Bürokrat закостенял
бюрократ)
закостепяване-Verknöcherung f, -en
закостенялост-Schlendrian m, -es, -e (immer
nach dem alten - verfahren карам си по
267
закръглям
старому; am alten ~ festhalten придържам
се към обичая) (разг.), Starrheit f, -,
Verknöcherung f, -en
закостял-knöchem
закотвеи-ankerfcst adj.
закотвям-ankern tr. (кораб), muren tr. (c
двойна котва), verankern tr. (мор.)
закотвяне-Vcrankcrung f
закренвам-anhängcn (r. (e-m clw., -etw. (an
etw. А/ D) ~) (etw. an c-n, -e-m Haken ~
окачвам нщ. на кука ; (den Hörer) ~
затварям телефона), anheilen tr. (откъсната
глава, ръка на кукла) (шег.), anklammcm
Ir. (etw. an etw. ~) (за нщ.) (c щипка, -
скоба), anlcnken tr. (c панта, шарнир)
(врата на автомобил, моторен капак)
(техн.), annadeln tr. (с карфица, игла),
einbohren tr., festigen Ir., feslmachen tr. tmb.
(ein Boot am Ufer ~ закрепвам лодка за
брега), fixen tr. inlr. h, schrauben tr. roll,
(etw. an ewt. A) (etw. fester, -loser - затягам,
разслабвам нещо ; in die Höhe -
повишавам ; die Bedingungen in dei Höhe
~ поставям по-тежки условия), sichern tr.
re fl. (летва c гвоздей) (sich beim
Bergsteigen durch ein Seil ~ закрепвам се
c въбе при изкачване на планина),
verfestigen tr. (края на конец, -за да не се
разнищи), zürnen inlr. h. (на палуба)
закрепване-Verankerung f
закренвям-verankcm tr. (техн.)
закрепен-angel fest adj. (рядко)
закрепявам-klammern tr. (c щипки, -
габърчета)
закрепям-anmachcn tr., ansiegcln tr. (нщ. c
восъчен печат), bannen tr., befestigen
tr.refl., fcststclicn lr., häkeln tr. rcfl., pinnen
tr. (c габърчета), verstechen* tr. (e-n Faden
~ закрепям края на конец)
закривам (ce)-cinwühlen tr. rcll., verhüllen tr.
rcfl.
закривам-bedecken tr. refl. (das Gesicht mit
den Händen bedecken закривам лице c
ръце), entziehen* tr. refl., maskieren lr. refl.,
überdecken tr., verdecken tr. (s-c Schuld ~
позулвам вината си ; ein verdeckter Gang
покритход, -коридор, -галерия), zubauen
tr. (изглед чрез пристройка), zuhängen lr.
(със завеса)
закриване-Schluß m, -usses, -üssc (на
изложба, -сезон)
закрила-Bewahrung f, Burg f. -cn, Hort m, -s,
-e. Hu f, (in, -unter jds. Hut stehen намирам
се под нечия закрила ; in guter Hut sein
намирам се под добра закрила), Schirm m,
-es, -c (sich in jds - begeben поиставям cc
под нечия закрила ; - und Schutz gegen
Wind und Wetter защита, -заслон срещу
вятър), Schutaz m -Schutz m (e-n in s-n ~
nchmen вземам някого под своя закрила ;
intcr dem ~е der Nacht под закрилата па
нощта ; - vor dem Regen подслон от
дъжд), Zuflucht f, -
закрнлник-Bcschirmcr nt, -s, Beschützer m, -
s, Heger m, -s, Pfleger m, -s, Schirmer m, -s,
Schirmherr m, Schirmvogt in
закрилничество-Schinnherrschafi f
закрилям-behüten tr., beschirmen tr.,
bewahren lr. refl., bschützcn tr., schützen tr.
(e-n, -etw. vor c-m) (ein vor, -wegen Wind ~
geschützter Platz нясто, -защитено от
вятър)
закритне-В lende f, -п (восн.)
закръглен-behäbig adj., drall adj., geschlossen
part. adj., konzinn (стил), rund (~e Arme, -
Hände, -Backen закръглени ръце, -бузи ;
~e Zahlen кръгли числа ; -c Schultern
заоблени рамене ; -e Augen machen
опулвам очи ; sich dick und - essen
нанълнявам от много ядене ; es geht alles
mit mir ~ всичко се върти пред очите ми),
rundlich (фигура), voll (~cs Gesicht
закръглено лице), vollkommen, vollschlank
закръгленичък-mollig (~e Beinchcn e-s Kindes
закръглени крачка на дете)
закръгленост-Bchäbigkcit f, -cn, Ründc f, Rund
n, -cs, -e (das - der Erde, -des Himmels
земното кълбо, -небосводът), Rundlichkcit
f, Rundung f
закръглявам-vollmachcn tr.
закръглям ce-bauchcn tr.refl.
закръглям-abrundcn, -abründen tr. rcfl.,
закупвач
268
arrondieren tr. (имение), aufrunden tr.
(нагоре) (число, -сума), runden tr.
закупвач-Ап kiifcr m, -s, -
закунувам-ankaufcn trM aufkaufen tr. (в
голямо количество) (търг.), einkaufen tr.
refl., erfassen tr. (сел.-ст.)
закупуване-Ankauf m, -(c)s, -e, Schwänze f,
(стоки в големи количества със
спекулативна цел)
закупчнк-Ankäfer m, -s, -, Aufkäufer m, -s, -
(търг.), Einkäufer m, -s, Erfasser m, -s
закусвалня-Schnellimbiß m
закусвам-frühslückcn intr. h tr. untrnb., jausen
inlr. h. (слсд обяд), kollationieren tr.
закусвам-verspem intr. h. (след обяд)
закуска-Bissen ш, -s (разг.), Imbis m, -isses, -
isse, Jause f, -n (следобедна), Kollation f, -
cn, Lunch m, -cs, -e, Vesperbrot n (филия
гляб за следобедна закуска),
Zwischenmahlzeit f (следобедна)
закуски-Schwcdenplatte f (пикантни, -на
разлага чиния)
закучвам ce-hakcn intr. h. (an elw. D)
закълчищвапе-Bcsatz m (на взрив) (техн.)
закърнен-verkrüppell
3aiCbpi(efiiie-Rückbildungf, Verkrümmerung f,
закърненост-Verkrüppelung f, Verkrüppelung
f
закърнявам-verkümmern intr. s. (за орган)
закърн лл-rückgcbi Idet
закърнвам-anhaucn* tr. (нкг.) (фам.),
anpumpen tr. (нкг.) (вземам заем) (фам.),
anzapfen tr. (положението, -вземам заем),
flicken tr., pflastern tr. (кръпка, -ямичка на
обувка, -дреха) (die Schuhe mit Riestern
(be)pflastern залепвам ямички на
обувките), platzen tr., placken tr.
закърнване-Pflasterung f, Puff m, -s, ve/-c,
Pump m, -s, -е (заем) (разг.)
закърточвам ce-einnisten refl. (воен.)
закъсвам-anreißen* tr. (започвам да късам)
(хартия, -плат)
закъсване-Placker m, -s (единично)
закъснение- Verzögerung f, Verspätung f, -en,
Verzug m, -es, -
закъснявам-plackem intr. h. (е изстрела си
пей залпов огън), retardieren tr. intr. h. (ein
retardierdendes Moment забавящ момент),
versämen tr. refl., verspäten refl. (sich um
c-e Stunde ~ закъснявам c един час), weilen
intr. r.(warum weilt er so lange ? защо
закъснява толкова ?)
закъсня Bai ie-Retardati on f, -en, Versäumnis f,
-se
закъснял-spät (das ~e Mittelaller късното
средновековие; zu '-er Stunde в късен час
; ein -er Nachkomme e-s allen Geschlechts
лъсен потомък на стар род ; -е Reue
закъсняло разкаяние ; zur -en, -in -er
Nacht, - in der Nacht късно през нощта; -
am Tage към края на деня ; wie - ist es ?
колко е часът ? ; es ist reichlich - доста
късничко е ; ein paar Minuten und es wäre
zu - gewesen още няколко минути и щеше
да е вече късно; die Uhr geht fünf Minuten
zu - часовникът изостава c пет минути)
закъснял-Spätling m, -s, -c, verspätet (роза,
пеперуда), zurück (елиптично)
закътапост-Geborgenheit f
закътиявам-vcrkrüppeln intr. s. tr.
залог-Medium n, -s, -dien (на глагол)
зала-Halle f, -n, Lokal n, -s, -e, Saal m, -cs, -
Säle
залавя (ce)-häkcln refl. (като c кукички)
залавя-zugreifen* intr. h. (котва) (мор.)
залавям ce-anfangen* tr. (за нещо) (e-n Prozeß
- започвам, завеждам процес ; es auf clw.
- започвам нещо с оглед на определена
цел), angreifen* tr. (е-е Sache - залавям се
за нщ.; greife die Arbeit richtig, -geschickt
an! подхвани правилно, -умело работата!),
anklammern tr. refl. (за нщ.) (das Kind
klammerte sich an die Mutter an детето се
вкопчи в майка си ; sich an е-е Hoffnung
(an)klammern улавям се за някаква
надежда), aufgreifen* tr. (о нщ.) (ein Wort,
-е-е Äußerung - залавям се о, -вземам
повод от дума, -изказване), behafien tr.,
beigehen* intr. S, dahinterklemmen refl.,
klammern refl. (sich an etw.) (o нещо) (sich
an ein Wort klammem залавям се за дума),
269
залесяване
los/arbeiten inlr. (за работа), mäkeln inlr.,
verbeißen* refl. (sich in etw. А) (здраво c
нещо) (die Hunde hatten sich ineinander
verbissen кучетата се бяха захапали едно
друго)
зялавям-abfangen* tr. refl., abfassen lr.
(крадец), außangen* tr. (писмо, пратка c
оръжия, куриер), aufgreifen* tr. (изпусната
нишка)
залавяне-Betretungsfall m (на
местопрестъплението) (канц.) (im
Betretungsfall при залавяне на
местопрестъплението)
залагам-besetzen tr. (на карта), einsetzen tr.,
lombardieren tr., setzen tr. (alles auf e-e Karte
~ залагам всичко на една карта ; auf ein
Pferd ~ залагам на кон ; aufs falsche Pferd
- направил съм си криво сметките),
verpfänden tr. (sein Haus ~ залагам къщата
си; sein Wort — залагам честната си дума),
wetten inlr. h. (mit e-m um, -auf etw.) (на
нещо) (auf ein Pferd wetten залагам на кон)
залагане-Einsalz in, -es, -Einsätze, Setzung f,
-cn, Setzung f, -en, Verpfändung f, -en,
Versatz m, -cs, -fe
залайва-laulen (за куче)
залбаид-Harnisch m, -es, -e, Mantel m, -s, -r,
Salband n (геол.)
заледеп-übcreisl
заледявам ce-frieren* intr. h, vereisen inlr. s.
заледявам-vereisen lr.
заледяване-Vereisung f
залеж-l.Belt n, -(e)s, -en (въглищен) (мин.),
Erzlager m (руден), Erzvorkommen n
(руден) (мин.), Ganze f, -n (мин.)
2. Kohlenlager n (каменовъглен)
3. Kreidelager m (тебеширен) 4.Lager n, -s
(геол. млн.)
залежавам-siechn intr. h.
залежи-LagerstaLUcr pl., Vorkommen n, -s
залез-Sonnenuntergang m (на слънце)
залепва ce-anpappen intr. s. (сняг),
klebcnbleiben* intr. s. (за репей, -
нечистотия) (die Fliegen bleiben am Leim
kleben мухите се залепват за лепилото)
залепва-zusammenklcppcn intr. h.
залепвам (ce)-ankleben tr. refl. (etw. an etw.
~) (sie klebt sich an mich an залепила се е
за мене, не мога да се отърва от нея),
verkleben tr. refl. (ein Loch im Fenster -
залепвам хартия на дупка на прозорец)
залепвам ce-anrostcn inlr. s. (о друг ръждясал
предмет), ansetzen tr. refl. (за рояк),
behaften tr., hängenblciben* intr. s.
залепвам-апкleben intr. h. (здраво) (die Klette
klebt dem Kleide an репеят се лепи на
роклята; das klebt nicht an това не държи,
не залепва) (и лрен.), ankleistern tr. (с
лепило) (разг.), anleimen tr. (крак на стол),
anpappen tr. (афиш, плакат) (обл.),
anpichen tr. (със смола), anpicken tr.
(австр.), ansicgeln tr. (нщ. с восъчен печат),
aufbackcn* intr. s. (auf etw. D ~) (при
печене), aufkitten tr. (c маджун), aufkleben
tr. (мушамичка, -марка), auflcimen tr.,
aufsilzcn* inlr. h7s. (за пръчката), cinklcbcn
tr. (Marken in ein Album -залепвам марки
в албум), cinkleistern tr. (c лепило),
einleimen tr., fcslbackcn* inlr. h s tmb. (при
печене), fcstklebcn tr., haßen intr. h. (an e¬
m, -etw.) (за някого, -нещо) (das Pflaster
haßet nicht auf der Wunde мушамичката
не е добре залепнала за раната), kleben
intr. h.(dic Zunge klebt mir am Gaumen
езикът ми залепва o небцето), kleben lr.
(an, -auf etw. A) (e-n Zettel an die Mauer
kleben залепвам афиш на стената), placken
tr., überkleben tr. (върху нещо)
залепване-Verklebung f
залепнал e-anhaßen intr. h. D. (das Pflaster
haftet der Haut an мушамичката c
прилепнала, -залепнала o кожата)
заленям-afTichicren tr. (афиш), kleben tr. (an,
-auf etw. A) (Marken auf e-n Brief kleben
залепям марки на писмо), pßastern tr. (c-c
Wunde - залепвам пластир на рана ; das
Gesicht - поставям бенка на лицето)
залесен-bebuscht adj., bcwaldedt pari. adj.
залесявам ce-bewalden tr. refl.
залесявам-aufforslcn tr./inlr. h., aufholzen tr.
(лесов.), bestocken tr. refl.
залесяване-Aufforstung f, Beforstung f, -en,
залив
270
Bewaldung f, -cn
залив-Bucht f, -en, Busen m, -s (reorp.), Golf
m, -(e)s, -е (морски) (reorp.), Haflfn, -es, -
е (плитък предустиен), Meerbusen m
3ajiiiBa-übcrfliese:n* tr.
заливам ce-brühen refl.
заливам-fluten Ir., überfluten tr. (der Markt ist
von neuen Erfindungen überflutet пазарът
е наводнен от нови изобретения),
übergießen* tr. (Bachwerk mit e-m
Zuckerguß - заливам сладкиш c глазура),
überschwemmen tr.
заливам-zugicßcn* tr. (дупка) (техн.)
заливач-Kesselflicker m
заливка-Fugcnausguß m (на фуги) (техн.)
залнзаи-gelcckt adj.
зализаносг-Gelccktheit f
залниял-morbid
залисан-tranig
залмсаност-Vcrspieltheit f, (в игра на дете)
залисня-Treibcrci f, -cn.
залист-Zungcnkraul n (бот.)
залитам-antaumeln intr. s. (angetaumelt
kommen пристигам залитайки), anwanken
intr. s. (angewankt kommen залитам към
нкг.), erem intr. h, Schwiemeln intr. h. s.
залитам-taumeln intr. h. s. (vom Stuhl zum Bett
~ пристъпвам, -олюлявайки се от стола
към леглото ; er taumelte zu Boden той
политна и падна; vor Freude ~ замаян съм
от радост), torkeln intr. h. s. (за пиян)
залнтаие-Schlagseilc f (на пиян) (er hat, -zeigt
~ кандилка се)
зллитащ-schwiemlig
заличавам ce-erlöschen* intr. s, verlöschen intr.
s. (за нещо писано)
залнчавам-ablöschen tr. (писано), ausbuchen
tr. (пера по книгите) (търг.), löschen tr.,
radieren tr. (c гума), tilgen tr. (грях, -вина)
(e-n Posten im Schuldbuch - зачертавам
едно перо в тефтера на дългове),
verwischen tr. refl. (следи, -граници)
залнчаване-Rasur f, -en
заличим-tilgbar
залог-Depot n, -Einsatz m, -es, Einsätze, Genuß
m, -nera (на глагол) (грам.), Haft f, -,
Haftsumme f, Hinterlage f, Kaution f, -en
(паричен), Leideform f (страдателен),
Pfand n, -s, -er (и при игра) (elw. als, -zum
- geben давам нещо като гаранция ; elw.
als - zurücklassen оставям нещо като залог
; das - verfallt залогът пропадна ; das -
der Liebe дете на любовта; sein Wort zum
~ geben гарантирам c думите си ; -er
spielen играя игра c залози), Satz m, -es,
■re (при хазартна игра), Sicherstellung f, -,
Sicherstellung f, Versatz m, -es, *c,
Versatzung f, -en
заложба-An läge f, -en (zu etw.) (за музика, -
изкуство) (прен.), Veranalagung f, -en (zu
etw.)
заложби-Adcr f, -n
заложеи-fangisch adj.
заложим-versetzbar
заложник-Gcisel m, -s, -c, Pfandbürger m
заложничесгво-Gciselschaft f
залоствам (ce)-abricgeln tr. refl.
залоствам-dagegenstemmen tr. refl.,
fcstklemmcn tr., verrammeln tr. refl. (врата),
verriegeln tr. (c резе)
залн-Lage f, -n (boch.), Salve f, -n (c-e ~
abfeicm давам залп) (воен.)
залутвам ce-abslreifcn intr. s
залъгалка-Finlc f, -n
залъгвам-hinhallen* intr. s. (c-n mit
Hoffnungen hinhallen залъгвам някого c
надежди), vertrösten tr. refl. (e-n auf elw.
А) (някого е надежда) (e-n auf später -
утешавам, -залъгвам някого c надежда),
vorflunkern tr. (e-m etw.) (някого),
vorgaukeln tr. (e-m etw.) (някого c лъжи),
vormachen tr. (разг.), wcismachcn tr. (e-m
etw.) (някого) (das mußt du c-m anderen
weismachen залъгвай някой друг ; mir
machst du das nicht weis не можеш да ме
залъгваш), windbeutein intr. h. (разг.)
залъгваме-Vertröstung f (c надежда)
залъгваиия-Flausen pl., Versprechungen pl.,
Winkelzüge pl.
залък-Bissen m, -s (sich den - Munde
absprechen късам от залъка си; ein harter-
корав залък), Brocken m, -s, Happ m, -s, -
271
заминавам
е, Happen m, -s (k-n Happen Brol von e-m
annehmen не приемам и залък от него)
залъче-Häppchcn n, -s
залюлявям ce-emporschwingen* refl.
залягам-anstrengen tr. и refl. (angestrengte
Arbeit напрегната работа), bestreben refl.,
betreiben4' tr., dahinterknien inlr. s, rühren
tr.
замазвам-übcrschmicrcn tr., verkleistern tr.
(разг.), verschmieren tr. (пукнатина),
verwischen tr. refl. (очертания)
замазване-Vertuschung f (на грешка)
замазка-] .Eisenkitt m (желязна) (техн.)
2.Maslik m, -s
замайвам-bestricken tr., betäuben (r.
замайвам-cinnehmcn* tr. (остар.)
замайване-Taumcl m, -s (ein ~ befiel ihn
главата му се замая; im ~ sein замаян съм),
Torkel m, -s
замайващ-sinnberauschend, sinnberückend,
sinnbelörend, sinnverwirrend, wirbclhaft,
wirbelig
замаскирвам-blendcn tr. (воен.)
замах-lmpctus m, Schneid m, -es, (er hat - y
него има размах) (разг.), Schwung m, -es,
-7-e (на мисълта, -фантазията) (~ haben
имам размах; das Bild hat ~ картината има
мощ; das hat ~ топ има порив), Verve f, -,
Wuppdich m, -s, -s (im Wuppdich c един
замах), Zug m, -s, -re (da ist Zug drin в това
нещо има замах)
замахвам-haschen tr. (за да хвана), los/
schlagen inlr., zuslcchcn* inlr. h. (auf e-n)
(към някого със сабя, -иож)
замахване-Schwung m, -cs, -re (clw. in ~
bringen поставям нещо в движение ; in -
kommen засилвам се ; mit c-m ~ c един
тласък)
замачгояност-Verblendung f, -en
замаян-beduselt adj. (von dem vielen Reden
ganz beduselt съвсем замаян от многото
приказки), dämlich adj., dösig adj., dumm
adj. (der Lärm macht mich ganz ~ шумът
просто ме замайва), dumpf adj.,
eingenommen pari, adj., rammdösig (dabei
kann man ja-werden просто да полудееш),
schwiemlig, vergeistert, wüst
замаяност-Dumpllieit f, Dusel m, -s, Duselei
f, -cn, Eingenommenheit f
замбак-Feucrlilie (жълт) (бот.)
замбо-Zambo m, -s, -s
заменим-abkömmlich adj., ersetzbar adj.
заменяем-crsclzbar adj. (техн.)
заменяемост-Ersctzbarkcit f
заменям-aufwiegen* tr. (clw. mit Gold -
заплащам равностойността на .нщ. в
злато), ersetzen tr. (er ersetzte ihm den Vater
тон замени баща му), lauschen tr. (mit c-m
ctw. - давам на някого нещо в замяна: sic
tauschten ihre Rollen размениха си ролите)
замервам-befeuern tr. (със снежни топки)
3aMepHM-beschmcissen*lr. refl, bewerfen4' tr.
замесвам-cinbackcn* tr. (готв.), cinknclcn tr.,
säuern tr. (c квас), entspringen* inlr. s
замествам-ersetzen tr. (er ersetzte ihm den
Vater той замести баща му), vertreten* tr.
(някоог в служба)
заместване-Vertretung f, -cn
замсстващ-kommissurisch (временно),
kommissioncll (временно, -в по-висока
служба), stellvertretend
заместим-ersetzbar adj.
замеспшост-Ersetzbarkeit f
заместнтел-Ersatz m, -cs, Ersatzmittel n,
Lückenbüßer m, Persipan m, -s
(маршшанов)
заместник-! .Stellvertreter m 2. Vertreter m, -s,
(в служба) 3.Vervvescr m, -s (на владетел)
заместник-ректор-Konrcklor m, -s, -oren
замесгннчество-Vertrclung f, -cn
замечтан-entrückt adj., traumverloren,
traumversunken, versonnen, verträumt
3aMeirraitocT-Enlrückungf, -cn, Versonnenheit
f, -, Verträumtheit f, Träumerei f, -cn
заминавам си-davonzichcn* intr. s, hinfahren*
intr. s.
заминавам-аЬГаЬгеп intr. s, abgehen inlr. s,
abgehen intr. s (за влак, за писмо), fahren*
intr. s (ins Gebirge-заминавам на планина
; an die Sec ~ заминавам на море),
fortfahren* intr. s. forlgchcn* inlr. s,
fortkommen* inlr. s, fortziehen* intr. s,
заминаване
272
machen intr., vereisen intr. s. (sie sind ins
Gebirge vereist заминали са за планината
; dieses Jahr können wir nicht ~ тая година
не можем да пътуваме, -да заминем
никъде)
заминаване- Abgang m, -(c)s о. pl., Abreise
f, -n, Fortgang m, Weggang m, -cs, -c,
Weggehen n, Wegzug m
замира-schwinden* intr. s. (sein Mut schwand
куражът му спадна), verebben intr. s.
замирам-abklingen* intr. s (за звук), ersterben*
intr. s (das Wort erstarb auf s-n Lippen
думата замря на устните му), flauen intr. h
(търг.), vergehen* intr. s., verhallen intr. s.,
verklingen* intr. s. (за звук), verschallen intr.
s. (за звук, глас), verschallen intr. s. (за звук,
глас), vertonen intr. s. (за тон)
замирисвам-vcrdumflen intr. s. (и амухъл)
замислен-bedenklich adj. (sein Auge blickt
bedenklich очите му гледат замислено),
gedankenvoll adj., grüblerisch adj.,
nachdenklich, sinnig, vergrübelt, versonnen
замисленост-Nachdcnklichkeil f, -
замислим ce-denken* intr. h (das gibt sehr zu
~ това кара човек да се замисли),
hindenken* intr. h. (за нещо отдалечено)
(wo denkst du hin? за какво мислиш?)
замислям-anlegen tr. (план на нщ.) (das
Drama, -Bild ist breit angelegt драмата, -
картината е широко сложена, -широко
замислена), brüten 1г., dichten intr. h (auf
elw. ~), konzipieren Ir. (худ. идея), sinnen*
tr. (sein Verderben - кроя гибелт а му; was
sinnst du ? какво кроиш ? mein Sinnen und
Trachten помислите ми)
замисъл-Konzeption f
замлшце-Fcldmark f
замлъквам-verstimmen intr. s.
заможен-begütert adj., gemacht adj. part.,
gutbürgerlich adj., reichbegütert (много),
vermögend, wohlhabend
заможност-Wohlhabcnheit f
замотавам-bestrickcn tr. (в мрежите си)
замразен-tiefgekühlt (дълбоко)
замразявам ce-einfrieren* intr. s, einfrosten tr,
eisen tr.
замразяване-Gcfricrgründung f (на почви)
замръзва-bestehen* intr. h (за течности)
замръзвам-durchfricren* intr. s trab.,
einfrieren* intr. s, einwinlem tr. refl., eisen
intr. s h, erfrieren intr. s, erstarren intr. s
(draußen - die Tropfen навън капките
замръзват), frieren* intr. h, gefrieren* intr.
s, starren intr. h. (от студ), vereisen intr. s.,
verfrieren* tr., zufrieren* intr.s . (за река,
вода)
замръзнал-klamm (от студ), starr (mir sind die
Finger ~ vor Kälte пръстите ми
вкочанясаха от студ ; -es Papier дебела
хартия ; - vor Staunen слисан ; ein -er
Charakter твърд характер ; da bin ich
einfach - просто изумен съм)
замръзналост-Starrheit f, -
замрялост-Erstorbenheit f
замелям ce-grübeln intr. h
замургавявам-bräuncn intr. h refl.
замургавил-brau»gebrannt adj.
замшев-sämisch (кожа)
замъглен-blind adj., diesig adj., trüb(e)
замъгленост-Trübheit f, -, Trübnis f, -se
замъглява ce-anlaufen* intr. s. (за стъкло, -
метал)
замъглявам-trüben tr. (kein Wölken trübte den
Himmel ннто едно облаче ме замъгляваше
небето), verdunkeln tr. refl., vernebeln tr.
замъгляване-Trübung f, -en, Vernebelung f
замъждуквам-enlglimmen* intr. s
замък-Burg f, -cn, Herrenhaus n, Herrenhof m,
Schloß n, -osscs, -össcr (Schlösser in die Luft
bauen строя въздушни кули),
Wolkenkuckkucksheim n (въздушен),
Zauberschloß n (вълшебен), Zwingburg f
(укрепен) (воен.)
замъквам-entführen tr., kalucn tr.
замърсеност-Schmulzigkeit f, -
замърсявам ce-schlämmen refl.
замърсявам-beschmutzen tr.(man besemutzt
die Welt in jeder Minute човек замърсява
свет а във всяка минута), einsauen tr. (вулг.),
klecken intr. h., kleckern intr. h. (особено
при ядене) (разг.), versauen tr. (като свиня)
(разг.), verschmutzen tr. intr. s.,
273
занимавам се
verunreinigen tr. (води, въздух, места)
замърсявапе-Verunreinigung f
замътен-blind adj.
замътненост-Trübheit f, -
замътияваие-Trübung f, -en
3aMHii-dus(c)lig adj.
замяиа-l.Ersatz m, -es 2.Wechsel m, -s (на
играчи) (спорт.)
зананред-fernerhin adv., fortab adv., kündig
(bitte das kündig zu beachten моля занапред
да съблюдавате това), weiterhin, weiters
запася-schleudern intr. h. (като дефект)
(автом.)
занасям ce-dröscln tr., foppen tr., spinne* intr.
h. (du spinnst wohl ! mah ‘e ne]o ti c
mrydnalo!) (разг.)
занасям-abbringcn* tr., ankohlen tr. (нкг.),
anpflaumen Ir. refl. (нкг.) (подигравам)
(фам.), anulken tr. (нкг.) (фам.), flachsen tr.,
hänseln tr., hinbringen* tr. (die Bücher zu e¬
m hinbringen занзсям книгите на някого),
hinlcrbringen* tr. (назад), löffeln tr.,
mitnehmen tr., mystifizieren tr., veräppeln
tr. (разг.), verhohenpipcln tr. (някого)
(фам.), verknacken tr. (някого) (разг.),
veruzen tr. (някого) (разг.), vormachen Ir.
(разг.), weghalten* tr. (другаде), wegheben*
tr. refl. (другаде), weismachen tr. (e-m ctw.)
(някого) (das mußt du e-m anderen
weismachen занасяй някой друг ; mir
machst du das nicht weis не можеш да ме
занасяш), Windbeuteln intr. h. (разг),
zulragcn* tr. refl. (e-m etw.) (на някого
нещо)
занасяие-Äffcrci f, -en, Fopperei f, -en,
Himmelei f, -cn (по някого), Kälberei f, -en
(разг.)
занаят-Н and werk n (ein Handwerk treiben
занимавам се е някакъв занаят),
Beschäftigung f, -en, Gewerbe n, -s, Gewerk
n, -(c)s, -e, Metier n, -s, -s
занаяти-Hausfleiß m, Kleinkunst f
(художествени), Kunstgewerbe n
(художсствеии)занесия-Ка1Ьсге1 f, -cn
(разг.)
заиаятчни-Wcrkicule pl.
занаятчийски-gewerblich adj., handwerklich,
tüft(e)lig
занаятчийство-Handwerk n
заиаятчия-Handwcrkcr m, Landsassc m,
Schuster m, -s (Gevatter - und Scheider
дребни хорица ; se ein ~ ! ама че
некадърник ! ; auf ~s Parren хаджи
пешовата)
занемарен-arg adj. (etw. liegt im Argen нш. e
много занемарено, -в безпорядък е),
vcrwahrtlost (дете, -градина)
заиемареност-Verkommenheit f, -
занемарително-slicfmütlcrlich (~ behandeln
третирам мащсискм)
занемарявам ce-verlolterii intr. s.
занемарявам-vcrnachlässigen tr. (рана, -
работа), verschlampen tr. (фам.),
verwahrlosen tr.
занемаряване-Vcrlottcrung f,
Vernachlässigung f, Verwahrlosung f
занемявам-vcrstimmcn intr. s.
занемял-sprachlos (~ werden онемявам ; er
blieb - остана гръмнат ; jetzt bin ich aber
~! сега вече онемявам от удивление; über
ctw., -e-n - sein загубвам ума и ума)
занесен-abwesend part. adj. (...er Blick - чужд,
-блуждаещ поглед), dämlich adj., dösig adj.,
eingenommen part. adj., geistesabwesend
adj., selbstvergessen, tranig
занесеност-Abwesenheit f, -en, Duselei f, -cn,
Gicstesabwcscnheit f
занешком-achlcraus, -achtern adv.
занзибарец-Sansibarer m, -s
заник-Lebcnsabend in (на живота),
Sonnenuntergang m (пост.)
занимавам ce-bcfummeln tr., bearbeitn tr. (ein
Geschäft bearbeiten занимавам се е дадена
сделка), befassen refl. (er befasst sich gern
mit Musik той обича да се занимава с
музика), beschäftigen tr. refl. (sich mit Kunst
beschäftigen занимавам се е изкуство)
занимавам cc-betätigcn tr. refl. (sich
künstlerisch betätigen занимавам се е
изкуство), betreiben* tr., dürchpflögen tr.
(основно е нещо), eingehen* intr. s,
kümmern refl. (sich um etw., -c-n) (за
занимавам
274
някого, -нещо) (ich kümmere mich nichl
daran не се занимавам с това ; kümmere
dich nicht um Dinge, -die dich nichts
angehen не се занимавам c неща, -които
не се отнасят до теб), pflegen tr. (der Garten
ist dut gepflegt градината е добре
подредена ; ein gepflegtes Äußere(s)
изискана външност), pflegen* tr. intr. G
(усилено c нещо) (e-s Atmcs, -Dienstes ~
отдаден съм на службата; der Freundschaft
mit e-m ~ поддържам приятелски връзки
c; Rat(s) mit e-m - съветвам се е някого ;
des Rechts ~ раздавам правосъдие ;
Umgang mit e-m ~ поддържам връзки c
някого ; Unterhendlungen ~ преговарям ;
zu sagen ~ обикновено казвам), püsseln tr.
(c дреболии), pusseln tr. (c дреболии),
Vorhaben* tr. (c нещо) (jetzt haben sie s-n
Fall vor сега cc занимават c неговия
случай), zukomnien* intr. s. (auf etw.) (c
нещо) (wir kommen noch auf diesen
Vorschlag zu ние ще се занимаем още с
това занимание)
3aniiMaBaM-befangcn*tr. (sich mit
etw.bcfangcn занимавам се с нщ.), bewegen
ir.rcfl. (allerci Ideen bei sich bewegen
занимават ме всевъзможни иден)
занимаващ cc-kunslbcflissen (с изкуство),
ränkesüchtig (с интриги)
3aiiiiMajii!H-Hausaufgabenzimmer п (в
училище)
3aiiiiManiie-Beschüftigung f, -en,
Beschäftigungsart f, Hobby n, -s, -s
(любимо), Licblingsarbeit b (любимо),
Spazialitäl f, -en (любимо)
занимання-Tädelei f, -n (суетни, -
несериозни)
занимателен-interessant (разказ, роман),
kurzweilig
заннтвам-annicten tr. (etw. an etw. ~)
занитвам-vernielcn tr.
заница-Sehioch n
заикер-Senkcr m, -s (свредел)
заичеиие-Tragweite f
заиятне-Beruf m, -s, -e, Beschäftigung f, -en,
Erwerb m, -(e)s, -e, Erwerbszweig m,
Geschäft n, -(c)s, -c, Gewerbe n, -s,
Hantierung f, Kriegsspiel n (полеви, -на
висши офицери)
занятия-Schule f, -n (mittlere ~n средни
училища ; in, -auf der ~ sein съм, -уча в
училище ; in dei, -zur ~ gehen ходя на
училище ; er will später zur ~ той след
това иска да стане учител ; ~ halten
преподавам; die-aus училището свърши
; heute fällt die ~ aus днес няма да учим ;
neben die ~ gehen, laufen бягам от
училище)
занятчии-Handwerk п (събирателно)
заобикалям-begrenzen tr., drumrumkommen*
intr. h tmb., heruinfahren* intr.s . (um etw.)
(нещо c кола) (um ein Kap herumfahren
заобикалям нос), herumkommen* intr. s.
(нещо) (um e-n Vorsprung herumkommen
заобикалям нос)
заоблачава ce-bcziehen* refl., trüben tr.
(небето)
заоблачава(м) се-wölken tr. refl., wölken intr.
h.
заоблачавам ce-bcwölkcn refl.
заоблачаване-Bewölkung f
заоблачен-wolkicht, wolkig
заоблаченост-Trübhcit f, -
заоблен-rund (~c Arme, -Hände, -Backen
закръглени ръце, -бузи; -c Zahlen кръгли
числа; -е Schultern заоблени рамене; -е
Augen machen опулвам очи; sich dick und
- essen напълнявам от много ядене ; es
geht alles mit mir ~ всичко се върги пред
очите ми), rundlich (брадичка)
заобленост-Rundlichkcit f, Rundung f,
Wölbung f, -en
заоблям ce-schwimgen* refl.
заоблям-runden tr., walzen tr. (чрез нилене)
заобляне-Bauchung f, -en
заоравам-аЬаскегп tr. (част от съседната
нива), anpflügen intr. h., einnackern tr. refl.
(сел.-ст.), zuackem tr. (към нивата си)
заострен-pointiert
заострям ce-zuspitzen refl. (кол, -обелиск)
заострям-poinlicrcn tr. (шега), überspitzen Ir.
(прекомерно), zuspitzen tr.r efl. (дърво, -
275
запалвай
думи,-вицове)
запад-Abend m, -s, -е, Abenddkost f, -
Abendbrot n, -Abendlang n, West, Westen
m, -s, (im Westen gelegen разположен на
запад ; Im Wetsen Deutschland в западна
Германия), Westen m, -s, (западните части
на света)
запада-zurückgehen* intr. s. (das Geschäft ist
zurückgegangen фирмата западна)
западам-аЬЬаиеп intr. (физически),
daniederliegen* intr. htmb., herabkommen*
intr. s., herunterkommen* intr. s. (разг.),
verfallen* intr. s., zurückkommen* intr. s.
(in s-m Geschäft zurückkommen
търговията ми запада), zusammenfallen*
intr. s. (за сграда)
западапе-Fall m, -(e)s, -Fälle, Rückgang m,
Verfall m, -es,
западен-westisch (раса), westlich (westliche
Länge западна дължина)
занадно-wcstlich (westlich von München
западно от Мюнхен ; westlich des Rheins
западно от Рейн)
западиоевропейскн-abcndlündisch adj.
западноримскн-wcströmisch (das
weströmische Reich западно римска
империя)
западняк-Abend länder m, West m, -s, (поет.)
3flnaAiorsanaA-Westsüdwest(en) m
запазва ce-halten* refl. (месо, -мода) (die
Wurst hält sich саламът се запазва)
запазвам (ce)-erhalten* tr. refl.
запазвам ce-sichern tr. refl. (правото, -
мястото)
запазвам-aufbehalten* tr. (за по-късно),
aufbewahren tr. (плодове) (etw. zum
Andenken - пазя, -cyхраня вам нщ. за
спомен), aufhalten* tr. (място, -ваканция),
aufheben* tr. (храна) (etw. vor e-m - пазя,
скривам нщ. от нкг.), aufrechtcrhalten* tr.
tmb. (реда) (alte Sitten, -Gewohnheiten ~
запазвам стари нрави, навици),
ausbedingen* tr. (sich D etw. ~) (за себе си),
behalten* tr. геП. (ein Geheimnis bei sich
behalten запазвам тайна ; die Oberhand
über einen behalten запазвам надмощие
над нкг.), behalten* tr.refl. (в добро
състояние) (das Gemälde hat seinen Wert
behalten картината запази цснноста си),
behaupten tr.refl. (die Stellung ~ запазвам
позицията си), behüten tr. (einen von
Schaden behüten запазвам нкг.от напаст, -
вреда), beibehalten* tr. (seine Lebensweise
beibehaltcn продължавам да живея по
същия начин), besetzen tr., bewahren tr.
refl. (er hat sich s-e Ehre rein bewahrt запази
честта си чиста), bewahren tr. refl., einlegcn
tr. (плодове), freihalten* tr., konservieren tr.,
reservieren tr. (стая в хотел, -билет),
schützen tr. (c-n, -etw. vor e-m) (ein vor, -
wegen Wind ~ geschützter Platz нясто, -
защитено от вятър), Vorbehalten* tr.,
Vorbehalten* tr. (sich D etw.) (правото си
за нещо) (alle Rechte ~ всички права
запазени), wahren tr. (тайна, -интереси),
weglun* tr. (стока за клиенти) (bitte, -tun
Sie mir für heute abend ein Kilo Kirschen
weg моля, -запазете ми за днес вечерта
кило череши), zurücklcgcnlr. refl.,
zurückstcllcn tr. (стока), zurücktun* tr.
(стока)
запазване-Aufbewahrung f, -cn, Bewahrung f,
Erhaltung f, -cn, Haltung f, -cn, Hege f, -
заназване-Konscrvicrung f, Vorbehalt m,
Wahrnehmung f
запазен-reserviert (място), sicher (den -sten
Weg gehen вървя по най-сигурния път; s¬
s Lebens nicht ~ sein не съм сигурен за
живота си ; ich bin m-г selbst nicht ~ не
съм сигурен в себе си; ~ ist - колкото по-
сигурно, толкова по-добре), windfrei (от
вятър), wohlbehalten (добре)
запалвам ce-entbrennen* intr. s, verkrachen
refl. (sich in e-n) (по някого), verspilzen refl.
(sich auf etw. А) (по нещо), zünden intr. h.
(за кибрит, барут)
заиалвам-anheizen tr. (печка, -котел),
anreißen* tr. (кибрит, запалка) (обл.),
brennen* intr. h, einheizen intr, h (печка),
entzünden tr. refl.
запалваме-Anzündung f, Entzündung f, -en
запалвач-Anzünder m, -s
запаленост
276
запалеиост-Püschel f, -n, Puschel f, -n,
Steckenpferd n (das ist sein ~ на тази тема
е побъркан ; jeder hat sein ~ всеки си е
башка луд) (разг.)
заналител-Entzünder m, -s
запалителен-entzündbar adj., entzündlich adj.,
feuergefährlich adj., verbrennlich, zündbar
запалка-l.Anzünder m, -s, Feuerzeug n
2.Aufschlagzünder m (на удар) (восн.),
Brander rn, -s (воен.) 3.Brennzünder m (за
взривове) (техн.), Pistole f, -n (техн.)
запаметявам-memorieren tr.
запарвам-aufbrühen tr., aufgießen* tr. (Tee -
запарвам чай), brühen tr. refl.
запарваие-Aufguß m, -üsses, -üsse
запас-Vorrat m, -s, -re
запасвам-angürtcn tr. (меч), anschnallcn tr.
(сабя)
заиасен-Ersatzmann rn (восн.)
запасен-inaktiv (воен.), wohlversorgt (добре)
занаси-Bestand rn, -pl., Winterbedarf ш (за
зимата)
запасявам ce-cindccken tr. refl., hamstern intr.
h. (прекомерно и незаконно), vorsehen*
refl. (mit etw.), versorgen intr. h. (für elw.)
(c нещо)
запачва (ce)-erheben* refl.
запевчик-Kantor m, -s, -oren (на черковен
хор), Vorsänger m
заледява ce-eisen intr. s h
запек-1.Bauchzwang m (мед.),
Darmverstopfung f (мед.) 2.Konstipation f,
-cn
запетая-Beistrich m (грам.), Komma n, -s, -s
запечатвам ce-einbrennen* refl., eingraben*
refl., einprängen refl., haftenbleiben* intr.
s. (в паметта)
запечатвам-bleien tr. (c пломба), verbleien tr.,
versiegeln tr. (колет, -писмо, -стая) (meine
Lippen sind versiegelt устата ми е
запечатана), zusiegeln tr.
3ane4aTBaue-Versieg(e)!ung f
запилявам ce-verkrümein tr. refl.
запирам-einbuchten tr., einpferchen tr.,
einsperren tr. refl., eintun* tr. (разг.),
gefangennehmen* tr. trnb., sperren tr. (e-n)
(e-n Vogel in den Käfig ~ затварям птичка
в кафез)
заиирапе-Einbruchlung f, -еп, Gefängnishaft
f, Haft f, (zu zwei Wochen Haft verurteilt
осъден на две седмици запиране),
Haflstrafe f
запис-Schreib ung f, -en
записвам (ce)-einschrcibcn* tr. refl.
записвам ce-anmelden tr. и refl. (в училище, -
курс), einzeichnen refl., vormerken tr. (sich
D etw.) (за изпълнение, за сведение)
записвам cii-aufschreiben* tr. (sich D etw. -)
(адрес, -имена)
записвам-anschreiben* tr. (~ lassen купувам
на кредит, -на вересия), aufmerken tr.,
aufnehmen* tr. (ein Protokoll - съставям
протокол ; den Tatbestand ~ записвам
фактическото положение, -
произшествието ; ein Telegramm -
приемам телеграма), aufschreiben* tr. (e¬
n) (за учител, -полицай) (нарушители)
(разг.), aufschreiben* tr. (мисли, -събития,
-стихове), aufzeichnen tr. (си), erfassen tr.
(книж.), immatrikulieren tr. (за студент)
(sich immatrikulieren lassen записвам се за
студент), inskribieren tr. (за студент),
schreiben* tr. intr. h. (e-m etw. zugute -
заверявам на някого сметката с нещо ; е-
m e-n Betrag auf die Rechnung -
задължавам някого със сума) (търг.),
verzeichnen tr. refl., zeichnen tr. (заем,
акции, сума при подписка) (etw. in ein
Buch zeichnen записвам нещо в книга)
3aiiiicBane-Einschreibung f, -en, Eintragung f,
-en, Vereichnung f, Zeichnung f, -en
заниска-ВШеи n, -(e)s, Zettel m, -s
заииски-Aufzeichnung f, -cn
запитвам-gragen tr. (sich heiser - преграквам
от запитвания; darf ich dich etw. ~? мога
ли да те запитам нщ.?), nachfragen intr. h.
(bei e-m - питам някого ; e-r Sache -
разследвам нещо, -интересувам се от
нещо)
запнтваие-Nachfrage f, -п (на стока) (es
besteht - in, -nach etw. има търсене на
нещо ; danke für die - благодаря Ви за
277
заплювам
интереса) питане-Nachfrage f, -п (на
стока) (es besteht ~ in, -nach etw. има
търсене на нещо ; danke für die ~
благодаря Ви за интереса), Rundfrage f
запитвач-Fragerm, -s
залича ce-festfahren* intr. s
залича-verstopfen tr. (etw.) (verstopft sein
имам запек) (мед.)
запичам-anrösten tr.
заличане-Verstopfung f
запламтявам-entglühen intr. s
запланувам-einplanentr. (неолог.), planen tr.,
verplanen tr. (погрешно)
заплаиуване-Aufplanung f, -en
заллата-Besoldung f, -en, Bezahlung f, -cn,
Bezug m, -pl., Bruttogahalt n (брутна),
DienstbezQge pl., Dienstlohn m, Gage f, -n,
Gehalt n, -s, Heuer f, -n, Löhnung f, -en,
Lohn m, -es, -re, Lohndurchschnitt m, Salär
n, -s, -e, Sold ш, -es, -e (~ nehmen
постъпвам на военна служба; in ~ nehmen
взимам на служба), Verdienst m, -es, -
заплаха-Bedrohung f, -en, Drohnis f, -se, -n, -
ses, -se (поет.), Drohung f, -en
заплашвам-bedrohen Ir. (mit dem Tode
bedrohen заплашвам нкг.сьс смърт),
drohen intr. h (dem Tode ~ заплашвам със
смърт), eindringen* intr. s
заллашване-Bcdrohung f, -cn, Drohung f, -
cn
заплашващ-besorglich adj., imminent,
toddrohend (със смърт)
заплашителен-bedrohlich adj., gefahrdrohend
adj.
заплащам- wiederersetzen tr. (разноски,
задължения), aufwiegen* tr. (еднаква
стойност) (etw. mit Gold - заплащам
равностойността на нщ. в злато),
bestreiten* tr. (die Kosten des Haushalts
bestreiten заплащам сметките за
домакинството), bezahlen tr. refl. (er
bezahlte die Karten drei Tage später тон
заплати билетите три дни по-к,ъсно),
entgelten* tr., entlohnen tr. (нкм.), erstaltem
tr., frankieren tr. (пощенска такса),
honorieren Ir. (хонорар), löhnen tr., lohnen
tr., regeln tr. (дългове) (die Rechtschreibung
~ установявам правописни правила ; in
geregelten Verhältnissen leben живея при
уредени условия; Versicherungsschäden ~
заплащам застраховка срещу щети)
заплащам-remunerieren tr., vergüten tr. (c-m
etw.) (загуба, вреда), wiedererstatten tr.
(разноски, задължения)
заплащане-Bezahlung f, -en (etw.gegen
Bezahlung machen правя нщ.срещу
заплащане), Entgelt n, -(e)s, Vergütung f, -
en
заилеиявам-fesseln tr. (Aufmerksamkeit -
запленявам вниманието на нкг.)
заплес-Gaffer m, -s (фам.), Guckindieluft m, -
s
занлесвам ce-vergaffen refl. (sich in etw. A, -
e-n) (в нещо, -по някого), vergucken refl.
(sich in e-n, -ein Mädhcn ~ заплесвам се
по някого, -по момиче), verknallen tr. refl.
(sich in e-n ~ заплесвам cc в някого),
verschießen* tr. refl. (sich in c-n заплесвам
се по някого)
заплетеп-vertrackl (е-е ~е Sprache! заплетен,
опак език), verzwickt, weitläufig (die Sache
ist weitläufig разботата c много заплетена),
wirr
заплетсиост-Komplikation f, -en, Verflechtung
f, Verflochtenheit f, Vertracktheit f, (разг.),
Verzwicktheit f, -en
заплита ce-vcrhaspeln refl. (езикът ми при
говорене)
заплитам (ce)-verstricken tr. refl. (в мрежа) (е-
n, -sich in etw.) (някого, -себе си в нещо),
verwirren tr. refl.
заплитам ce-festfahren* refl., verwickeln tr.
refl. (прежда)
заплитам-bestricken tr., einschachteln tr.
(прен.), flechten* tr. refl. (Blumen zu e-m
Kranz ~ заплитам, -вия венец), verfangen*
refl. (sich in etw. D), verfitzen tr. (pan),
verflechten* tr. refl. (c-n in etw. А) (някого
в нещо) (ich bin in diese Sache verflochten
заплетен съм в тази работа), verhaspeln tr.
заплитаие-Verstrickung f, -en
заилювам-angeifern tr., anspeien* tr. (фам.),
заповед
278
bespeilen* tr.
заиовед-Befehl m, -s, -e (einen Befehl geben,
auslassen давам, издавам заповед; laut
Befehl съгласно заповедта), Entscheidung
f, -en, Gebot n, -(e)s, -e (die zehn - десетте
заповеди), Geheiß n, -es, Minislerialerlaß
m
заповеднически-befchlerisch adj.,
gebieterisch adj., herrisch, imperativ(isch)
заповедиичество-Botmaßigkeit f, -en
заповядвам-anordnen tr., anschaffcn intr. h.
(австр.), anweisen* tr. (e-n ~, etw. zu tun
заповядвам нкм. да върши нщ.), auflordem
tr. (die Polizisten forderten alle auf, -die
Hände zu heben полицаите накараха
всички да вдигнат ръце; e-n zum Duell —
извиквам нкг. на дуел), befehlen* tr. (sie
befahl ihm zu gehen тя му заповяда да си
отиде), gebieten* tr. (Stillschweigen -
заповядвам да се мълчи), heißen* tr. (e-n
etw. tun heißen заповядвам на някого да
направи нещо; wer hat Ihnen das geheißt?
кои Ви е заповядал да направите това?)
3aii0A03pHii-BeschuIdigle(r) m, -n
запознавам ce-kennenlemen tr. (e-n, -etw.) (c
някого, нещо)
занознавам-zusammenführcn tr.
занознаване-Bekanntschaft f, -en, Einblick m,
Einsichtnahme f, Kenntnisnahme f (c нещо),
Vorstellung f
3aii03iiaiiCTBO-Bckanntschaft f, -en
(Bekanntschaft schließen завързвам
запознанство)
запознат c-kund G
запознат-bewandert part. adj., heimisch (добре
c нещата), holzgerccht (c лесовъдното
дело), länderkundig (c географията) (разп),
landeskundig, -landeskundlich (c
географията)
занознатост-Kennerschaft f, -, Kennertum m,
-s, -, Vertrautheit f
занокитвам-feucrn intr. h tr., hauen* tr.,
schmeißen* tr. refl. intr. h. (e-n aus dem
Zimmer—изхвърлям някого от стаята; mit
dem Gelde nur so um sich - пилея пари
наляво и надясно; sich e-m an den Hals -
мятам се на някого на врата) (разп)
запокитвам-schmettern tr. (e-n, -etw. zu
Boden, -an dei Wand, -in Stücke ~ тръшвам
някого, -нещо на земята, в стената,
разбивам нещо на парчета ; die Tür ins
Schloß - тръшвам вратата), verschleudern
tr., wegschnellen tr.
запокитваие-Vcrschleuderung f
запомва ce-sitzen* intr. h. refl.
заиомням-behaltcn* tr. refl. (das behält sich
leicht това се помни лесно; nichts von der
Vorlesung behalten нищо не запомням от
лекцията), einprängen reif., fcslhalten* tr.,
hineinlesen* refl. (sich in e-n Autour
hineinlescn запомням доре даден автор),
merken tr.
занор-Beschlaglegung f
занорирам-wegnehmen* tr.
започва-anheben* intr. h. (денят, -епохата, -
тъмнината, -нуждата) (ein Streit hub /hob/
an започна разпра, борба), anlaufen* intr.
s. (продукцията на ...) (ein Film läuft an
пускат (нов) филм), aufgehen* intr. s.
(ловен сезон след забраната) (лов.)
започвам (ce)-entspinnen* refl.
заночвам-апfangen* intr. h. (ich fange an zu
lesen, -ich fange zu lesen an започвам да
чета ; es fangt an zu donnern загърмява ;
die Schule hat wieder angefangen
училището започна пак; der Frühling fangt
an пролетта настъпва; hier fangt mein Feld
an тук започва моята нива ; er hat klein
angefaiigcn той започна от нищо, -е малко
(прен.) ; der fängt ja gut an ! показва си
рогата в самото начало (фам.) ; das fängt
ja gut an хубаво, -добре тръгна, хубаво
започва), angehen* intr. s. (wann geht das
Theater, -die Schule an? кога започва
театърът, училището?; der Offen will nicht
- печката не може да поеме ; wir wollen
damit sachte - нека не бързаме много с
това, -да го започнем бавничката (разг.);
ein angehender Gelehrter, -Maler начинаещ
учен, -художник; ein angehender Vierziger
мъж в началото на четиридесетте години
; bei angehendem Morgen при зазоряване)
279
заприщвам
(разг.), angehen* intr. s. (борба) (gegen e¬
n, -etw. ~ c нкг.) (Sie müssen dagegen ~ Вие
трябва да поведете борба срещу това),
angreifen* tr. (е-е Sache ~ залавям се за нщ.
; greife die Arbeit richtig, -geschickt an!
подхвани правилно, -умело работата!),
anheben* intr. h. (да говоря, -да пея, -да
плача) (вие.), anlaulen intr. h. (с таена или
съгласна) (грам.), ansetzen intr. h. (да правя
нщ.) (zum Sprung, -zum Schreiben, -zum
Sprechen ~ глася се да скоча, -да пиша, -
да говоря), anspielen intr. h. (да играя),
anstimmen tr. (да крещя, -да вия),
ansloßen* intr. h. (да блъскам), antreten*
tr. (пътешествие) (den Urlaub ~ отивам в
отпуск), antrinken* intr. h. (да пия),
anzahlen tr. (да плащам) (търг.), anziehen*
intr. s. (да дърпам) (die Pferde ziehen an
конете потеглят), auflegen tr. (плетиво),
autstellen tr. (etw. Schlimmes ~ кроя нщ.
лошо) (обл.), beginnen* inlr.h (der Krieg
beginnt войната започва), darangehen* intr.
s, cinblcnden tr. (ново предаване),
einfallen* intr. s (за вятър), schätzenlerncn
tr. (за ценя) (im Gefängnis lernten sie den
wahren Werl der Freicheit schätzen в
затвора те разбраха истинската цена на
свободата)
започваие-Anfang m, -s, -re (im, -am, -zu(m)
~ в началото; von - an от самото начало;
- Juli в началото на юли ; ~ des Monats в
началото на месеца; im ~des Jahrhunderts
в началото на века ; im ~ war die Tat в
началото бе делото ; e-n ~ machen
започвам; er ist ~ siebzig той е в началото
на седемдесетте години), Angriff m, -s, -е
(etw. in — nehmen започвам нщ.), Anhub
m, -(e)s, (рядко), Anlauf m, -(e)s, -re (c-n
guten ~ nehmen започвам добре), Ansatz
m, -es, -re (при говорене, -свирене),
Anspiel n, -s, -е (на играта), Beginn m, -s,
Eintritt m, -s, -e, Einzug m, -s, -Einzüge (на
нов ред) (печ.), Inangriffnahme f, Vornahme
f,-n
заноявам-aniöten tr., granulieren tr. (техн.),
verlöten tr.
запрашвам-stäuben tr. (die Schar stäubte in die
Höhe дружината запраши нагоре), stauben
tr. (die Schar stäubte in die Höhe дружината
запраши нагоре)
занращам-dahinschlcudcrn tr, nachfcucm tr.
intr. h. (e-m etw.), pfeflem tr. (das Buch in
die Ecke - захвърлям книгата в ъгъла),
schleudern tr. (etw. zu Boden — захвърлям
нещо на земята; der Slrum schleuderte das
Dach der Laube in den Garten буряга
запрати покрива в градината), schmeißen*
tr. refl. intr. h. (e-n aus dem Zimmer ~
изхвърлям някого от стаята ; mit dem
Gclde nur so um sich - пилея пари наляво
и надясно ; sich c-m an den Hals - мя там
се на някого на врата) (разг.), schmettern
tr. (с-п, -etw. zu Boden, -an dei Wand, -in
Stücke - тръшвам някого, нещо на земята,
в стената, разбивам нещо на парчета; die
Tür ins Schloß ~ тръшвам вратата),
schnellen tr. (c-n um etw. ~ изигравам
някого c нещо), zuschlcudcrn tr. (e-m etw.)
запретвам (ce)-aufgürten tr. rcfl.
заиретвам-аи1кгатрс(1)п (c-n Hut - повдигам
периферия на шапка; mit aufgekrämpcllcn
Ärmeln със запретнати ръкави)
занретвам-aulkrempeln tr. (ръкави, крачоли,
пола)
запретвапе-Schürzung f (на ръкави, рокля)
запрещение-Verbot n, -cs, -е
заиридам-anspinnen* tr. (Ränke - кроя, плета
интриги)
занриказвам-anredcn tr. (e-n), ansprechen* tr.
(нкг.)
заприличвам-ähneln intr. h (e-m...), verrussen
intr. s. (на руснак), vertieren intr. s. (на
животно, на скот, на звяр) (ein vertierter
Mensch заприличал на звяр човек, жесток
човек)
заирищвам-abstaucn tr. (вода, -река), anstaucn
tr. (вода), blockieren tr., dämmen tr.,
schützen tr. (вода при мелница), spannen
tr. refl. (вода) (e-n auf die Folterbank -
държа някого в мъчителна неизвестност),
sperren tr. (ein Fahrrad, -Auto ~ заключвам
колело, кола; e-m den Weg - преграждам
заприщваие
280
пътя на някого ; е-п aus dem Hause ~
затварям вратата пред някого; das Gehalt
- налагам запор на заплатата), stauen tr.
refl. (вада, поток), zudämmen tr.
запршцваие-Aufstau m, -s, -е (хидр.), Stau m,
-s, -e (im ~ в състояние между прилив и
отлив), Stauung f
запрнщям-aufstemmcn tr. (вода)
запролетява ce-lenzen (поет.)
запръжка-Einbrenne f, -п (готв.),
Mehlschwitze f, Schwitze f, -n
занрягам-anjochen tr. (в хомот), aufschirren
tr. (кон), Vorspannen tr.
занустявам-vcrödcn intr. s., verwahrlosen inlr.
s.
заиустяваие-Verödung f, Verwahrlosung f
запустял-verwahrt
занустялост-Verlassenheit f, -
занушалка-ICork m, -s, -е (от корк), Pfropfen
m, -s (die - knallen lassen пия бутилки c
шампанско ; e-n am ~ riechen lassen
раздразвам на някого апетита ; auf dem -
sitzen нямам пукната пара, -съвсем на сухо
съм), Spund m, -s, -re, Zapfen m, -s
запушвам ce-versacken intr. s. refl. (за шлюз),
verschlacken inlr. s. refl. (c шлак)
запушвам-abslöpseln tr. (шише, -водосток),
anrauchen tr. (лула, -пура), dichten tr.,
knebeln tr. (устата на някого), zugießen*
tr. (дупка) (техн.), zuhalten* tr. (sich D die
Ohren, -die Nase zuhalten запушвам си
ушите, носа), zukehren tr. refl. (дупка със
смет), zukorken tr. (е тапа), zuspunden tr.
(бъчва), zuslöpseln Ir. (шише), zustopfen tr.
(дупка, -ушите)
заиушваие-Dichtung f-en, Verschlämmung f,
Verschlackung f (c шлак)
запъва ce-hapern imp. intr. h. (an, bei, mit elw.)
(beim Geigenspiel an e-г Stelle hapern
запъвам се на едно място при свирене на
гайда), spießen inlr. h. refl.
запъвам ce-auffahren* intr. s. (за кола),
hängen* intr. h. (за дела, работи), haken intr.
h. (an etw. D), holpern intr. h., murksen inlr.
h. (в говора), steckenbleiben* intr. s. (im
Schlamm ~ затънал съм в тинята; dr Salz
blieb mir vor Staunen im Hals — от почуда
думите ми заседнаха на гърлото ; in s-m
Vortrag ~ запъвам се в доклада си)
запъвам-kotzen intr. h. (за мотор),
verschlagen* tr. refl.
занъване-Gcslolter n, -s (разг.)
запъващ ce-hapcrig
запълвам ce-vcrsanden intr. s. (c пясък),
verschlacken intr. s. refl. (c шлак)
запълвам-fugen Ir. (фуги) (техн.), verspachteln
tr. (c маджун), zufüllen tr., zuschütten tr.
(яма), zuwerfen* tr. (etw.) (трап, -ров)
занълване-Bcrgcvcrsatzm (мин.), Bergversalz
m (мин.), Bergvorsprung f (мин.),
Fugenausguß m (на фуги) (техн.),
Versandung f (c пясък), Versatz m, -es, -ä-c
(на изчерпана мина), Verschlackung f (c
шалк), Zuwcrfung f, -cn (на ров, трап)
запълпо-total
запъияго-hapcrig
занънка-Knaggc f, -n, Rast f, -n, Riegel m, -s
(hinter Schloß und ~ bringen затварям зад
решетките; unter Schloß und ~ под ключ ;
den ~ vorschieben зарезвам врата, -пускам
резето ; e-r Sache e-n ~ vorschieben
иопречвам на нещо), Sperrwerk n, Tatze f,
-n, Vorreiber m (техн.)
запържвам cc-brutzeln intr. h
запържвам-abbrenncn* tr., anschwitzen tr.
(брашно в масло) (готв.), bräunen tr.,
schwitzen tr. (леко)
запътвам ce-zugehcn* intr. s. (auf e-n, etw.)
запъхтявам ce-ankeuchen intr. s. (angekeucht
kommen пристигам запъхтян) (фам.)
запъхтяващ се-kurzatmig
запъхтян-atemlos adj. (от бързина)
запъхтяност- Atemlosigkeit f, -еп, Geschnauft
n, -s
запявам-ansingen* intr. h, anstimmen tr.,
aufsingen* intr. h. (преди хора), einstimmen
itr. h (заедно c другите)
зар-Kubus m, -, -ben, Würfel m, -s (mit Würfeln
spielen играя със зарове)
заравям (ce)-vergraben* tr. refl. (sich in die
Bücher - заравям се в книгите; sein Pfund
- погребвам, крия дарбите еи), verklüflen
281
заробвам
refl., wühlen tr. refl. (за къртици, мишки,
червеи) (sich in der Erde wühlen заравям
се в земята)
заравям-begraben* Ir. (unter Bücher begraben
зарит в книги), eingraben* tr., einlochen tr.,
verscharren tr., zuscharren tr.
зарадвам-beglücken tr., erfreuen tr. (ich bin
darüber sehr erfreut от това съм много
зарадван), letzen tr. refl.
заради-behufs prp. G, halber G (поставяно
след управляващата дума) (der Ehre halber
заради съображения за чест ; dringender
Angelegenheiten halber заради спешна
работа), ihrethalben (нея, тях), ihretwegen
(нея, тях), infolge G (infolge seiner
Verspätung kamer wir nicht mehr zum Zug
заради закъснението му не можахме да
сварим влака), meinethalben (мен),
meinetwegen (мен), über D (обстоятелство,
причина) (~ der Sorge um s-n Freund kam
er nicht dazu, -an s-e eigene Not zu denken
покрай, заради грижите за приятеля си,
той не намери време да помисли за
собствената си беда ; ~ der Arbeit Essen
und Trinken vergessen покрай, заради
работата забравям да ям и пия), wegen D
(~ des Kindes заради детето; d-s Freundes
-заради приятеля си; ich bin deinetwegen
gekommen дойдох заради тебе), willen G
зараждам ce-auflceimen intr. s. (aufkeimendes
Talent зараждащ се талант ; auflccimendc
Liebe зараждаща се любов)
зараждане-Keimung f (за растения)
зараза-Anstcckung f, -en (sich e-e ~ holen
пипвам зараза, заразявам се), Infekt m, -
es, -e, Infektion f
заразваие-Mctallschutz in (на метали)
заразен-angckränkclt adj. (c идеи) (само
прен.), atomverseucht adj. (c радиоактивни
вещества)
заразителен-ansteckend pari. adj.,
ansteckungsfähig adj., infektiös
заразявам (ce)-anslcckcn Ir. refl. (нкг. c нщ.)
заразявам-ankränkeln tr. (er ist von diesen
Ideen angekränkelt заразен е c тези идеи)
(само прен.), infizieren tr., verpasten tr. (c
чума), verseuchen tr.
заразяване-Anslcckung f, -cn (sich c-c - holen
пипвам зараза, заразявам ec). Verseuchung
f
зараства-anheilen intr. s. (за рана), heilen intr.
s. (за рана)
зараствам-anwachscn* intr. s., cinhcilcn intr.
s, vernarben intr. s. (рана)
зарастване-Vcnvachsung f (на рапа)
зарастличе-Bcinwell m (бог.)
заргаи-Schnepfcnfisch m (зоол.)
зарево-Fcucrschein m (на пламъци)
зарегеетрирвам (ce)-anmcldcn tr. н red.
зарсгнстрирам-einregislricrcn tr., vcrzcichcnn
tr. refl.
зарегистриране-Verdehnung f
зареден-scharfgeladen (c бойни патрони)
(воен.), schußfertig (оръжие)
зарежда ce-kcimcn intr. s. (за расгсния)
зареждам-aufladcn* tr. (електрически
акумулатор) (ел.), laden tr. (оръжие),
tanken intr. h. tr. (c бензин) (c-n Füller ~
пълня стило). tcmpicrcn tr. (запалка на
време) (воен.), verladen* Ir. (восн.)
зареждапе-Aufladung f, -cn (сл.),
Kaskadcnladung f (каскадово)
зарезвам-rcigcln tr.
зарезеи-ricgclfcst
зарезявам-cinricgeln tr. refl.
зарзават-Grünzcug n, -s (пресен)
3ap3aBaT4iifuiima-Grünkramladcn m
зарзаватчня-Kruutcr m, -s
зарзала-Aprikosc f, -n (плод), Aprikosenbaum
m (дърво), Barillc f, -n (разп), Marille f, -n
зарибявам-bespannen tr. (e-n Teich bespannen
зарибявам езеро)
заринам-cindcckcn tr. (лозите) (ссл.-ст.),
cinscharren tr. refl., verscharren tr.,
zuscharren tr., zuschaufeln tr. (е лопата)
зарндавам-aufweincn intr. h.
заричам ce-vcrredcn tr. (да не направя нещо)
(man soll nichts ~ човек ме трябва да се
зарича), verschwören* refl., verschwören*
tr. (ctw.) (че няма да направя нещо)
зарлаха-Landzwang m (за реда)
заробвам-kncchtcn tr.
заробване
282
заробване-Knechtung f
зарове-Spiel n, -s, -e
зароднш-Embryo m, -s, Fötus m, -ses, -se, Keim
m, -s, -e, Keimling m, -s, -е (особено на
растение)
зародишен-embryonal adj., germinal adj.
зарнищвам-stemmen tr. refl. (вода, -река)
заря-Ашгога f (утринна), Dämmerröte f
(утринна, вечерна), Frührot n (утришна)
заряд-Elektrizilätsinhalt, Füllpulver n,
Kartusche f, -n (картечен, на оръдие),
Kernladung f (ядрен) (физ.), Ladung f, -en
(воен.), Pulverladung F(воен.), Schuß m, -
sses, -rsse (на взрив)
зарязвам-abbuchen tr., abkehren tr., ansägen
tr. (c трион) (дъска, -дърво), aufgeben* tr.
(das Amt, den Streit, -die Hoffnung ~
напускам, отказвам се от службата, от
спора, изоставям всякаква надежда),
aufstecken tr. (wir stecken diese Sache auf
зарязваме, изоставяме тази работа) (разг.),
platzen tr. (кората на дърво), sitzenlassen*
tr. (някого да чака напразно) (e-n Schüler
~ оставям ученик да повтаря класа),
vergasen tr. (с отровни газове) (воен.)
зарязваие-Aufgabe f, -en (~ c-s Amtes
напускане на служба ; ~ des Geschäftes
ликвидация на търговско предприятие ;
~ c-s Rechtes отказване от право)
засада-Hinterhalt m, -s, -е (im Hinterhalt lauem
liegen лежа в засада), Kur f, -en, Lauer f,
Lausche f, -n, Versteck n, -es, -e
засаден-bebuscht adj.
засаждам-aufforsten tr./intr. h. (гора),
aufholzen tr. (гора) (лесов.), einpflanzen tr.
reif., Anpflanzung f, -en
засаждане-Tiefpfl anzenverfahren n (дълбоко)
засвидетелствам-bekunde tr. (mein Dank
bekunden засвидетелствам моята
благодарност), besiegeln tr. (die Treue mit
s-m Blut besiegeln засвидетелствам
верността си кръвта си), beurkunden tr.
refl., bezeigen tr. refl. (e-m Achtung
bezeigen засвидетелствам нкг.уважение),
bezeugen tr., aufwarten intr. h. (e-m)
(почитание чрез визита) (остар.)
засвижвапе-Triebwwerk п (техн.)
засвирвам-anspielen tr., aufspielen tr. (zum
Tanz - засвирвам за танц)
засводява ce-wölbcn refl.
засводявам-bühnen tr., einwölben tr. (crp.),
wölben tr. refl. (die Decke c-s Saales wölben
засводявам тавана на зала), zuwölben tr.
засводяване-Тготре f, -n (чрез наддаване)
засега-derzeit adv., einstweilen adv.,
gegenwärtig adv., soweit (cs ist - richtig
дотук е вярно ; es geht ihm ~ gut засега
той е сравнително добре), vorderhand,
vorerst', vorläufig, wirklich, zunächst (daran
denke ich zunächst noch nicht засега за това
съвсем не мисля)
засегнат-angekränkelL pari. adj. (от болест)
(von des Gedankcs Blässe ~ за линял c
бледия цвят на мисълта (прен.), pikiert,
verschnupft
засегиатост-Befallm, -s, Befalle (от болести)
(за растения)
заседавам-beisitzen^intr. h mit D, tagen intr.
h.
заседаваме-konferieren intr. h.
заседаиие-Konfercnz f, -en, Rat m, -cs, Räte,
Ratschläge (~ über etw. A, -e-n halten
съвещавам се за нещо; mit c-m ~s pflegen
съвещавам се c някого; zu ~e sitzen имам
съвещание; mit sich selbst zu ~e gehen сам
съм си съветник), Sitzung f, -en (e-e ~
anberaumen насрочвам заседание), Tagung
f, -en
заседател-Saß m, -en, -en, Sasse m, -n, -n,
Schöffe m, -n, -n (съдебен) (юр.)
заседнал-eingessesen adj., seßhaft (на
постоянно местожителство) (sich ~
machen, -niederlassen поселвам се,
заселвам се ; ein -er Gast арменска
визита), seßhaft (на постоянно
местожителство) (sich ~ machen, -
niederlassen поселвам се, заселвам се; ein
~er Gast арменска визита)
заседиалост-Eingesessenheit f, Seßhaftigkeit
f, -, Seßhaftigkeit f, -
заседявам ce-verweilen refl.
засека-Baumspeite f (воен.), Holzberhau m
283
заслужено
(воен.), Verhau m, -es, -е
заселвам ce-abbauen tr. refl. (на отделно
място), ansiedeln tr. refl., einwandern intr.
s (в страната), siedeln intr. h. refl., siedeln
intr. h. refl.
заселвам-ansiedeln tr. (нкг.), besiedeln tr.,
аселвам-kolonisieren tr.
заселване-Ап$1еА(е)1ип§ f, -cn,
Durchsiedelung f, -en, Kolonisation f, -en
заселен-ansässig adj., beheimatet adj.,
eingesessen adj. (отдавна), seßhaft (на
постоянно местожителство) (sich ~
machen, -niederlassen поселвам се,
заселвам се; ein ~er Gast арменска визита)
заселник-Ansiedlcr m, -s, Kolonist m, -en, -
en, Siedler m, -s, Siedler m, -s
заселни к-колоипст-Pflanzer m, -s
засепчвам-abwedeln tr. (временно при
увеличаване), beschatten tr. (прен.),
überschatten tr.
засенчваме-Verdunklung f
засечка-Ritz m, -es, -e, Ritze f, -n
засилва ce-auflrischen intr. h./s. (за вятър) (der
Wind frischte auf задуха по-силен вятър)
(мор.)
засилвам ce-abstoßen* refl., anlaufen* intr. s.
(angelaufen kommen идвам тичешком) (и
спорт.), anschwellen* intr. s. (шум, -тон, -
тълпа)
засилвам-auffültern tr. (отслабнал човек)
(разг.), auffuttern tr. (отслабнал човек)
(разг.), bekräftigen tr., bestärken tr.,
kräftigen tr. refl., stärken tr. refl. (die Arbeit
stärkt die Glieder работата засилва
крайниците ; sich mit Speise und Trank ~
подкрепям се c ядене и писне), verdoppeln
tr. refl., verschärfen tr. refl. (борба, -
противоречие)
засилваие-Anlauf m, -(e)s, -i-c (при скок) (е-п
~ nehmen засилвам се, затичвам се)
(спорг.), Ansatz m, -es, -re, Bekräftigung f,
-cn, Kräftigung f, Stärkung f, Verschärfung
f, -en (на борба, протиречие)
засинва-zuwehen tr. (със сняг, за вятър)
засипвам ce-vcrsanden intr. s. (с пясък)
засипвам-beschütten tr. (ссл.-ст.), überschütten
tr., verschütten tr., verwehen tr. (със сняг, за
вятър, виелица), zufüllcn tr., zuschütten tr.
(яма)
3aciinBaue-Überschütlung f (c пепел, пръст),
Versandung f (c пясък), Verschüttung f
засича-spießen intr. h. refl.
засичам-anhauen* tr. (гора), anpeilen tr. (e-n
Sender ~ засичам радиостанция) (мор.
авиац.), anreißen* tr. (ствол за добиване
на смола) (лесов.), einsägen 1г.
засичане-Kreuzpeilung f (на самолет от
приемна станция)
засиявам-aufstrahlen intr. h. (лице) (прен.),
erglänzen intr. s, erstrahlen intr. s
заскобявам-ankem tr. (стр.), einklammern tr.,
klammem tr. (техи.), krampen tr.
засланявам-verblenden Ir.
заслепен-verrannt (in ctw. A)
заслененне-Bclörug f, -cn, Schwarm m, -s, *c,
Verblendung f, -en, Verrannlheit f, -
заслепявам-betören tr.
заслон-Berghütte f, Schirm m, -cs, -c
заслоявам-abschirmen* tr. refl.
заслуга-Gebühr f, -cn, Verdienst n, -cs, -c (sich
D größere um etw. erwerben имам големи
заслуги за нещо ; ctw. gereicht e-m zum -
нещо може, трябва да сс сметне на някого
за голяма заслуга, прави на някого голяма
чест)
заслуги-Berücksichtigung f
заслужава cii-iohncn tr.
заслужавам-cmten tr., geziemen intr. h refl.
(ihm geziemt die Ehre той заслужава
оказанага чест), verdienen tr. (das habe ich
nicht um dich verdient не съм заслужил
такова нещо от твоя страна ; er hat sich
um etw. verdient gemacht той има заслуги
за нещо)
заслужаващ-bestrafenswert adj. (наказание),
kennensvvert (да се знае), kreditwürdig
(кредит), liebenswürdig, tadelnswert
(упрек), verdammenswert (порицание),
verdienstlich (похвала)
заслужен-geziemend adj. part., wohlverdient
(напълно)
заслужено-verdientermaßen, verdienterweise.
заслуженото
284
wohlverdienlermaßen
заслуженото-verseh uldetermaßcn
заслужил-verdienstvoll, verdient (и като
титла) (verdienter Künstler заслужил
художник ; verdienter Meister des Sportes
заслужил майстор на спорта)
засменнят-Lacher m, -s
засмолявам-aufpichen tr., pichen tr.
засмян-vergnügt (morgen wollen wir uns e-n
~en Tag machen утре ще се веселим)
заснежава ce-zuschneien intr. s.
засиежавам-einschncicn tr. intr. s
заснежаване-Schnceverschüttung f
заснежен-beschneit adj., verschneit
заснемам-abknipsen tr. (филм докрай)
заснал-pomadig, schläfrig (ich bin ~ спи ми
се ; - werden доспива ми се ; ~ machen
накарвам да заспи ; -es Wetter сънливо
време), schlafmützig, tranfunzlig, tranig
заспалост-Schläfrigkcit f, Schlafmützerei f,
засшшам-einschlafen* intr. s, entschlafen* intr.
s (завинаги) (вие.), entschlummern intr. s
заснои-Dcckung f, -cn
засрамвам-beschämen tr. (die Güte beschämt
mich добротата ти ме кара да се заермя)
засрамваие-Beschämung f, -еп
засрамващ-beschämend pari.
заставам-anreihen tr. refl. (на редицата),
anstellen tr. refl. (в редица) (sich in der
Reihe, -an der Kasse ~ нареждам се в
редицата, на касата), aulbaucn Ir. rcfl. (der
Soldat baute sich vor dem Hauptmann auf
войникът застана мирно пред капитана),
aufpflanzen tr. refl. (sich vor e-m ~) (мирно)
(воен.), aufstellen tr. refl. (за посрещани,
зрители), hintreten* intr. s. (vor e-n) (пред
някого), Iümmeln refl., stehen* intr. h. s. (an
e-e Mauer - заставам до една стена ; auf
den Zehen ~ заставам на пръсти ; wieder
auf die Fuße zu ~ kommen пак се изправям
на крака), stellen refl. (sich an etw. A) (sich
e-m in den Weg ~ заставам на пъта на
някого), vorstellen tr. (отпред), vortreten*
intr. s. (пред нещо)
заставане-Zehenstandm (на пръсти) (спорт.)
заставка-Vigneltc f, -п
заставям-anhalten* tr. refl. (zu etw. ~) (die
Kinder zum Gechorsam, zur Arbeit, zur
Ordnung ~ подтиквам, напътствувам
децата към послушание, работа, ред),
antreiben* tr. (e-n zu etw. ~) (нкг.) (zur Eile
~ карам да бързат), zwingen* tr. refl. (e-n
zu etw.) (някого за нещо) (man kann
niemanden zur Liebe zwingen никои не
може да бъде заставен да обича)
заставяпе-Abnötigung Г, -еп
застарявам ce-vergrciscn intr. s.
застаряваме-Vergreisung f
заетива-abglühen intr. s (за нажежен метал)
застпгам-einholcn tr., holen tr.
застилам-aufdecken tr. и refl. (маса)
застой-Hypostase f, Stagnation f, -en, Stau m,
-s, -e (im ~ в състояние между прилив н
отлив)
застоявам ce-vcrwcilen refl.
застоял-abstehend (abstehendes Wasser),
dumfp adj., stehend (за вода)
3acTpaxoBaii-Vcrsichcrte(r) m, -n, -n,
Versicherungsnehmer m
застраховател-Versicherungsgeber m
застрахователен-Vcrsichcrungs-
застраховка-Versicherung f, -cn (soziale ~
социални застраховки)
застрашавам-bedrohen tr. (mein Leben ist
bedroht животът ми е застрашен),
gefährden tr.
застрашаване-Bcdrohung f, -en
застрашаващ-besorglich adj., hinfällig (да
падне, за сграда)
3acTpauien-Gefahrdcte(r) m/f, -n, -n
застрашителен-bedrohlich adj.,
gefahrdrohend adj.
застреваие-Erschicßung f, -en
застрелвам-abknallen e-n 1г.(като куче),
erschießen* tr., tolschießen* tr. (разг.)
застрелвам-zusammenschießen* tr.
застройвам-bebauen tr, legieren tr. (супи)
засгронка-Einlauf m, -s, -Einläufe (c яйце)
(готв.)
застуднване-Kältceinbruch m (внезапно),
Kältesturz m (внезапно), Kältewelle f
285
затварям се
(внезапно), Schafkälte f (по време на
стрижба)
застъклявам-verglasen tr.
застъклявапе-за стъпвам ce-dahintrsetzen tr.,
einsetzen refl. (sich für e-n ~ застъпвам се
за нкг.), ein treten* intr. s (за нкг.)
застъпвам ce-stehen* intr. h. s. (für e-n, -etw.)
(in der Not müssen wir alle füreinander ~ в
нужда трябва да се подкрепяме един друг)
застъпвам-ein treten* tr., wahrnehmen* tr.,
zutreten* tr.
застъпване-Wahrnehmung f
застьпиик-Anwalt m, -(e)s, -fe/-e (sich zum ~
e-r Sache machen ставам защитник на
дадена кауза) (прен.), Befürworter m, -s,
Beistand m, Exponent m, -cn, Fürbitter m, -
s, Fürsprecher m, -s (рядко), Schrfmacher
m, -s (на остри мерки), Verfechter m, -s,
Vertreter m, -s, -
застъиничество-Befürwortung f, -en, Fürbitte
f, -n, Mittel n, -s, Mitlleramt n, -s,
Verwendung f, -en, Mittlertum n, -s
застягам-einspannen tr. (техн.)
засукан-gedrechselt pari. adj.
засуквам-aufdrehen tr. (нагоре) (мустаци),
aufstreifen tr. (ръкав), aufwichsen tr.
(нагоре) (мустак), aufzwirbeln tr. (нагоре)
(мустаци), zwirbeln tr. intr. h., zwirlen tr.
intr. h.
засуха-Dürre f, -n
засъхвам-antrocknen intr. s. (an etw. D ~
залепвам се при засъхване)
засявам-ansäen tr. (е-е Fläche mit Weizen ~
засявам дадена площ c жито), ausdrillen
tr. (c редосеялка) (сел.-ст.), besäen tr.,
pikieren tr, säen tr. (die Eicheln lagen auf
dem Boden wie gesät земята беше
обсипана c жълтди ; etw. ist dünn gesät
рядко се намира нещо), sommern tr. (c
летница), sommern intr. h. (c летница)
засяване-Ansaat f (сел.- er.), Bodenbestellung
f (сел.-ст.), Einsäung f, -en, Einsaat f, -en
(сел.-ст.), Reihensaat m (редово), Saat f, -
en, Saatbestellung f, Wintcrbcstellung f (на
зимнина)
засявка-Bazillcnkultur f
засягя-anlangen tr. (was mich, -was diese Sache
anlangt що се отнася до меи, -до тази
работа), berühren tr, scheren* tr. refl. (etw.
schert mich нещо ме засяга ; was schert
mich das ? какво ме интересува това ?)
засягам ce-einschnappen intr. s h (разг.),
krummnehmen* tr.
засягам-affizieren tr. (органи), angreifen* tr.,
antasten tr. (и прен.), aufstreifen intr. h.,
berüren tr. (eine Frage berühren засягям
даден въпрос), betreffen* tr., hemehmen*
tr, hinwegeilen intr. s. (über etw.) (нещо
отгоре-отгоре), kränken tr. refl. (e-n an Ehre
kränken засягам честта на някого),
tangieren tr., treffen* tr. refl. (някого c шега)
(e-n an s-r schwachen Stelle — засягам
някого иа слабото му място)
засягаие-Anstoß m, -es, -гс (an etw. D ~
nehmen шокирам се от нщ.) (вие.),
Kränkung f, Tusch m, -es, -е (на топката)
(спорт.), Verunglimpfung f (на чест),
Zurücksetzung f, -en
засягащ-innerdienstlich (само службата)
засядам-aufsitzen* intr. h./s. (ein Schiff sitzt
auf корабът е заседнал ; der Wagen sitzt
auf колата е затънала), banken intr. h (мор.с
кораб), festfahren* intr. s, festkommen* intr.
s (мор.)
затаен-verhallen
затапвам-korken tr.
затваря ce-einklinken intr. s (die Tür klinkt
nicht ein вратата не може да се затвори),
schließen* intr. h. refl. (за врата, прозорец)
(die Tür schließt von selbst вратата се
затваря сама; der Deckel schließt капакът
прилепва, затваря плътно ; luftdicht
schließende Kolben херметически
затварящи бутала), zugehen* intr. s. (за
врата, прозорец) (der Koffer geht nicht
куфарът не може да се затвори), zuheilen
intr. s. (за рана)
затваря-einklinken omtr. s (за брава)
затварям (ce)-einschließen* tr. refl.
затварям ce-abkapseln refl., einschnappen intr.
s h (c щракване), klappen intr. h. (die Tür
klappte вратата се затваря), schließen* tr.
затваряне
286
refl. (за кръг, рана) (die Hand ~ свивам ръка
; e-n Bogen, -е-п Kreis ~ сключвам дъга, -
кръг; е-п Brief - запечатвам писмо ; den
Hund an die Kelte - завъзвам кучето за
веригата ; e-n an die Brust, -ans Herz ~
притискам някого го гърдите си ; e-n aus
dem Haus — затварям на някого къщата ;
e-n Vogel in den Käfig ~ затварям птица в
кафез; e-n in die Arme ~ вземам някого в
прегръдките си ; e-n, -ein Geheimnis ins
Herz—обиквам някого от сърже, -запазвам
тайна в сърцето си ; e-n mit sein Gebet ~
споделям някого в молитвите си; die Kette
vom Halse - снемам веригите от врата),
Zufällen* intr. s. (от само себе си) (е-т
fallen die Augen zu на някого се затварят
очите), zusammenziehen* tr. refl. (die
Wunde hat sich zusammengezogen раната
се е затворила), einsperren tr. refl., eintun*
tr., festselzcn tr., gefangennehmen* tr. tmb.,
gefangesetzen tr. trnb., ketteln tr. (врата, -
прозорец c верижка), klinken tr. (врата c
дръжка), pferchen tr, schließen* tr. refl.
(врата, -прозорец, устата см, магазин) (die
Hand - свивам ръка; e-n Bogen, -e-n Kreis
~ сключвам дъга, кръг ; e-n Brief ~
запечатвам писмо; den Hund an die Kette
- завъзвам кучето за веригата; e-n an die
Brust, ans Herz - притискам някого го
1ърдмте си ; с-п aus dem Haus ~ затварям
на някого къщата; e-n Vogel in den Käfig
~ затварям птица в кафез; c-n in die Arme
~ вземам някого в прегръдките си; е-п, -
ein Geheimnis ins Herz ~ обиквам някого
от сърже, -запазвам тайна в сърцето си ;
e-n mit sein Gebet ~ споделям някого в
молитвите си ; die Kette vom Halse ~
снемам веригите от врата), sperren tr. (ein
Fahrrad, -Auto - заключвам колело, -кола
; e-m den Weg - преграждам пътя на
някого ; e-n aus dem Hause ~ затварям
вратата пред някого; das Gehalt - налагам
запор на заплатата), Spünden tr., spunden
tr., verhärten tr. (sein Herz gegen e-n, -etw.
~ затварям сърцето си за някого, -нещо),
zutun* tr. refl. (очи) (kein Auge zutun не
мога да затворя очи, -не мога да заспя ;
die Augen für immer zutun затварям очи
завинаги, -умирам), zuwerfen* tr. (etw.)
(шумно прозорец, врата, капак),
zuzwängen tr. (едва-едва, насила)
заггваряне-Schluß m, -usses, -üsse (das Fenster
hat guten ~ прозорецът се затваря добре),
Sperre f, -n (e-e - über die Einfuhr von
Gefrierfleisch verhängen обявявам забрана
на вноса на замразено месо ; die - über
etw. verhängen обявявам блокада на нещо
; ~ des Verkehrs преустановяване на
съобщенията), Zusammenziehung f,
Zuwerfung f, -cn (на прозорец, врата,
капак)
затварящ-adstringent adj. (мед.)
затвор-Brummeisen п, Büttelei f, -еп,
Festungshaft f, Gefängnis n, -ses, -sc,
Gefängnishaft f, Gewahrsam n, -s, -c,
Hundcloch n, Kerker m, -s, Verschluß m, -
Schlusses, -schlösse (и на пушка), Zwinger
m,-s
затворен-abgeschlossen part. adj., exklusiv
adj., gedackt adj., gefangen part. adj.
затвореност-Gcschlosscnhcit f, Herbheit f,
Herbigkeit f
затворка-Schlicßzeug n (неч.)
3aTBOpiniK-Gcfangcne(r) m, -n, Häftling m, -s,
-e, Zuchthäusler m
затворничество-Gefangenschaft f, -en
затвор-перде-Schlitzverschluß m (фот.)
затвърдявам-befestigen tr. refl., bestärken tr.
(meine Meinung bestärken затвърждавам
мнението си), festigen tr., slabiliercn tr.,
stabilisieren tr., überhärten tr., verhärten intr.
s. refl. (sich gegen die Stimme der
Menschlichkeit ~ не искам да се вслушам
в гласа на човечеството ; ein verhärtetes
Gemüt закоравяла душа)
затегалка-Knagge f, -n, Spannfutter n (на
редица инструменти) (техн.)
затиловам-hinterdrehen tr. (техн.)
затилък-Kolbenkappe f (на приклад) (воен.)
затихва-totlaufen tr. refl. (от само себе си)
затихвам-аЬсЬЬеп intr. s, abklingen* intr. s (за
звук), flauen intr. h imp., verhallen intr. s.,
287
затръивам
verrauschen intr. s.
затнхваие-Dämpfung f
затичвам ce-anlaufen* intr. s. (angelaufen
kommen идвам тичешком) (и спорт.), eilen
intr. s, los/Iassen tr., springen* intr. s. h.
(spring mal in die Apotheke я рпибягай до
аптеката ; gesprungen kommen идвам
тичешком) (разг.), spritzen intr. s. h.
(gespritzt kommen идвам тичешката)
(разг.), zulaufen* intr. s. (auf e-n) (към
някого)
затичвапе-AnIauf m, -(e)s, -fe (при скок) (e-n
- nehmen засилвам се, затичвам се)
(сопрт.), Ansatz m, -es, -re
затишие-Kalme f, -n, Waffenruhe f (в боя)
затлачва ce-zuschlammen intr. s. (c тиня),
schlicken intr. h. refl. (за води)
затлачвам ce-vcrsanden intr. s. (c пясък),
verschlammen intr. s. (за река), verlanden
intr. s. (за езеро, река)
затлачвам-verschlämmcn tr. refl. (река,
канали,тръби)
затлачваие-Verlandung f (н арска, езеро),
Versandung f (с пясък), Verschlämmung f,
Versumpfung f (за река)
затлейва-crglimmen* intr. s
затлейвам-aufglimmen* intr. s. (светлина, -
лампа, -пура)
затлъстявам-feisten intr. s, verfetten intr. s.
затлъстяваие-Fcisle f
затлъстя лост-Fett heil f
затлявам-entglimmen* intr. s
затова-auch conj. (~ ich war jung и аз бях млад
; Karl kommt nicht, -Anton - nicht Карл
няма да дойде, нито пък Антон ; ein
ehrlicher und ~ geschickter Mann почтен, а
също така и сръчен човек ; das Kleid ist
schön, -aber - teuer роклята е хубава, но и
скъпа ; ~ nicht schlecht и това не е, не би
било зле), daher adv., deshalb adv. (ich achte
ihn - nicht затова не го уважавам),
deswegen adv., drum pronadv., so (es
dunkelt schon, so fanden wir uns nicht
zurecht вече се стьмваше, -затова не
можахме да се ориентираме)
затоплям (ce)-erwärmcn tr. refl.
затоплям-anheizen tr. (и без obj.), einklachcln
intr. h (добре) (разг.), erheizen tr., kacheln
tr. (разг.), überheizen tr. (прекомерно)
затонлнне-Bähung f, -cn, Temperaturanstieg m,
Temperaturmildrung f
заточавам-exillieren tr., verschicken tr.
(политически престъпници)
заточаване-Expatriation f, -cn, Verschickung
[(на политически затворници)
заточвам-verbannen tr.
заточениe-Exil п, -s (ins ~ gehen отевам на
заточение), Verbannung f, -cn
3aT04eiiiiK-Verbanntc(r) m, -n, -n
затрашавам-drohcn intr. h (das Haus droht
einzustürzen къщата застрашава да се
срути)
затренервам-crbcbcn intr. s h, erzittern intr. s
h
затренгявам-aufilackcm intr. s. (на езичета)
(der Aufruhr flackert wieder auf въстанието
се разгаря, пламва отново) (и прен.)
затрогвам-anrührcn tr. (прен.), rühren tr. (zu
Tränen gerührt трогнат до сълзи; das rührt
mich nicht това не ме трогва ; ein Schlag
rührte ihn той получи удар ; wie vom
Donner gerührt като ударен от гръм)
затрогващ-beweglich adj. (bewegliche Bitten
затрогващи молби), rührend
затруднение-Bredouillc f, -n (in der - sein
намирам се в затруднение), Erschwernis f,
-sc, Hindernis n, -ses, -sc, Inkonvcnicnz f, -
en, Klemme f, -n (in der Klemme sein
намирам се в затруднение), Schwierigkeit
f, -en, Verlegenheit f, -cn
затрудненост-Komplikation f, -cn
затруднявам-crschwcrcn tr., verschlagen* tr.
refl.
затрудняващ-hemmend, hinderlich
затрупан-ledig, verschneit (със сняг)
затруивам-einschncicn tr. intr. s (със сняг),
überhäufen tr. (e-n, -ctw., mit etw.) (e-n
Schreibtisch mit Papieren ~ затрупвам бюро
c книжа), verschütten tr. (er war verschüttet
беше затрупан)
затрупване-Vcrschüttung f
затрънвам-dornen tr.
затръшва
288
затръшва-zuwchen tr. (прозорец)
затръшвам-zuklappcn tr. (врата, -прозорец)
затулвам-knebeln 1г. (устата на някого),
verbauen Ir. (с постройка), verdecken tr. (s-
е Schuld ~ потулвам вината си ; ein
verdeckter Gang покритход, коридор,
галерия), verhängen tr.
затулвапе-Verhängung f, -cn
затулка-Schicber m, -s, Zapfen m, -s
затулям-verhahen* tr.
загуляне-Verbauung f (в постройка)
загурвам-verkramcn tr. (фам.), verlegen tr,
загурвапе-Verlegung f
затурям-verlcgen tr., versieben tr. (фам.)
затуряие-Verlegung f
затъва-sacken mir. s. (лодка)
затьвам-feslfahrcn* refl., stcckenblciben* inlr.
s. (im Schlamm ~ затънал съм в тинята ;
dr Salz blieb mir vor Staunen im Hals - от
почуда думите ми заседнаха на гърлото ;
in s-m Vortrag запъвам се в доклада си),
verschlampen tr. (фам.), versinken* inlr. s.
(кола)
затьквам-anslcckcn tr. (цвете)
загъмнсиие-Finlernis f, -se
загьмнява cc-dunkeln inlr. h refl.
затъмнявам-abblcnden tr., abdunkcln tr.
затъмнявам-übcrdunkcln tr. (c блясъка си),
verdunkeln tr. refl. (стая, прозорец, град)
затъмияване-AbschaUung f, -cn
затънтен-gottcsvergessen adj. (разг.),
weltvergessen (кът, село, страна),
weltverloren
затъиквам-antrelen* tr. (пръст при садене),
einlreten* tr., zulreten* tr. (дупка), verblöden
intr. s. tr. (разг.)
затъиявам-verdummen intr. s.
затъняване-Verdummung f
загъияващ-geisttölend adj.
затъпялост-VerbIödung f, -
затягам-anholen tr. (въжета) (мор.), ankeilcn
tr. (c клин), anspannen tr. (scins Käfte ~
напрягам силите си ; angespannt arbeiten
работя напрегнато), festschnallen tr.,
festschnürzen tr., klemmen tr. refl., knebeln
tr. (c колче), schnüren tr. refl. (sein Bündel
~ стагам си багажа ; ein Paket, -ein Faden
um ein Paket ~ заврьзвам пакет c канап :
ein Glied — стягам крайник; sich ~ стягам
се c корсет ; Angst schürte ihm die Kehle
zu страх стягаше !ърлото му)
затягам-schwichlcn tr. (две опънати въжета е
друго)
затягам-spannen tr. refl. (c-n auf die Folterbank
~ държа някого в мъчителна
неизвестност), zusammenziehen* tr.
затягане-Klcmmung f, Zusammcnzichung f
затягащчтИаИспй adj. (мед.)
зауиокоен-tolcn..
заучавам-unlerncn Ir. (angelernte Manieren, -
angelerntes Zeug външни, повърхностно
усвоени маниери, знания), einlernen tr.,
einstudieren tr., memorieren tr.
заушка-Mumps m, -cs, -
заушки-Zicgcnpelcr m (разг.)
заушница-Läusckraut n (бот.), Rodel m, -s; f,
-n (бот.)
зафраждение-Mincnsperrc f (минно)
захабен-vcrarbcitct (от работа)
заханва-zugrcifen* intr. h. (кова) (мор.)
заханвам-aascn refl. (за дивеч) (захапва
стръв, -примамка), anschneiden* tr.
(дивеча) (лов.), einbeißen* intr. h,
eingreifen* intr. h (техн.), verbeißen* refl.
(sich in clw. А) (здраво) (die Hunde hatten
sich ineinander verbissen кучетата cc бяха
захапали едно друго), zubeißen*
захапват ce-incinandcrgrcifcn* intr. h.
(колелата на часовников менанизъм)
(техн.)
захар-Zucker m, -s (gestoßener Zucker захар
на прах ; Zucker auf den Kuchen streuen
поръсвам кейка със захар)
захарен-Zucker-, zuckerig, zuckern
захарин-Sacharin n, -s, -
захарница-Zuckcrbüchsc f
захват-Ligade f, -n (полукръгов)
захващам ce-dahinterklemmen refl.
захващам-anfangen* tr. (работа, търговия,
нов живот) (e-n Prozeß ~ започвам,
завеждам процес ; es auf etw. - започвам
нещо c оглед на определена цел)
289
зашумявам
захващам-angreifen* tr. (е-е Sache-залавям
се занщ.; greife die Arbeit richtig, geschickt
an! подхвани правилно, умело работата!)
захващане-Inangriffnahme f
захвърлям-dahinschleudem tr., feuern intr. h
tr., hinhauen* refl. (работата), hinwerfen*
tr. refl., pfeffern tr. (das Buch in die Ecke -
захвърлям книгата в ъгъла), schmeißen*
tr. refl. intr. h. (e-n aus dem Zimmer ~
изхвърлям някого от стаята ; mit dem
Gelde nur so um sich - пилея пари наляво
и надясно ; sich e-m an den Hals ~ мятам
се на някого на врата) (разг.), schmettern
tr. (e-n, -etw. zu Boden, -an dei Wand, -in
Stucke ~ тръшвам някого, нещо на земята,
в стената, разбивам нещо на парчета; die
Tür ins Schloß ~ тръшвам вратата)
захитрял-gewitzigt adj.
захлаждане-Temperaturrückgang m
захлас-Vcmerrtheit f, -
захлупци-Salzbüchse f
захождам-manövrieren intr.
захождане-Aufschwenken n, -s, (воен.),
Einrahmung f, -en (воен.)
захриптявам ec-laufem tr. (от тичане)
зацапан-fleckig adj., verschmiert
зацапвам (ce)-anschmulzentr. refl.,
verschmutzen tr. intr. s.
зацапвам-beschmutzen tr., besudeln tr.,
schmitzcn tr., verfetten tr. (c мазнина)
зацепвам ce-eingreifen* intr. h (техн.)
зацепвяпе-Zahneingriff m (зъбно) (техн.)
зачатне-Empfängnis f
зачатьк-Anlage f, -en (die - der Kiemen ist
vorhanden зачатъкът на хрилете е налице)
(биол.), Ansatz m, -es, -те, Keim m, -s, -e,
Rudiment n, -es, -e
зачатъчен-rudimentär (~e Kenntnisse
erwerben добивам елементарни познания)
зачевам-empfangen* tr.
зачеване-Empfdngnis f, Konzeption f
3a4eKeaM~anknack(s)en tr. (счупвам) (крак на
маса, -стол, -ръка) (leicht angeknackst sein
(полу)смахнат съм) (фам.), antippen tr.
(въпрос, -тема) (разп), aufrollen tr. (ein
Problem, -e-e Frage ~ зачеквам проблем,
повдигам въпрос), aufwerfen* tr.
заченка-Rudiment п, -es, -е
зачервен-verweint (от плач)
зачервявам ce-bräunen intr. h refl. (im Herbst
~ sich die Blätter der Bäume през есента
листата на дърветата се зачервяват),
enröten intr. s, röten refl.
зачервяваие-Röstung f
зачерквам-durchstreichen* tr. trnb.
зачертавам-tilgen tr. (грях, -вина) (e-n Posten
im Schuldbuch - зачертавам едно перо в
тефтера на дългове)
зачесвам-kämmcn tr. (обстрелвам) (войн.)
зачисля в ам-angliedem tr. (воен.), einreihen tr.,
einverlciben tr. refl.
зачитам-achten tr. (законите), anlescn* tr.
(книга), anrechnen tr. (e-m etw. hoch ~
зачитам нкм. нщ. за голяма заслуга),
beachten tr. (einen Rat beachten зачитам
някой съвет), berücksichtigen tr.
зачитане-Achtung f, -en (für, -gegen e-n, -vor
e-m), Anrechnung f, -en
, Aufrechnung f, -en
зачувам ce-ertönen intr. s
зачуквам-anklopfen tr. (дъска), aufhämmern
tr., aufnagcln tr., einklopfen tr., schlagen*
tr. (ans Kreuz ~ разпъвам на кръст; e-n in
Bande ~ оковавам някого във вериги),
stiften tr. (c болтове), zu hämmern tr. (c
гвоздеи)
3aiueMereii-dus(e)ligadj., wirbelhaft, wirbelig,
wüst
зашеметявам-betäuben tr.
зашеметяване-Schwindel m, -s (den ~ haben
свят ми се вие ; den ~ bekommen завива
ми се свят)
зашеметяващ-betäubend adj. part., wirbelhaft,
wirbelig
зашивам-annähen tr.
зашивам-aufnähen tr., aufsteppen tr. (c шевна
машина) (джоб, гарнитура), einnähen tr.
refl., zunähen tr.
зашитване-Rückfragc f
зашлевявам-latschcn tr. (фам.)
зашумявам-aufbrausen intr. h./s. (море),
aufrauschen intr. h./s. (море, вълни,
защипвам
290
дървета)
защилвам-anklammem tr. (etw. an etw. ~)
(пране) (Wäsche ~ защипвам пране),
kneifen* tr., zwacken tr. (c щипки), zwicken
tr.
защита-Ägide f, Schirm m, -es, -e (sich in jds
~ begeben поиставям се под нечия закрила
; - und Schutz gegen Wind und Wetter
защита, заслон срещу вятър), Schutz m -
Schutz m (e-n in s-n ~ nehmen вземам
някого под своя закрила; inler dem ~е der
Nacht под закрилата на нощта; ~ vor dem
Regen подслон от дъжд), Verfechtung f,
Verteidigung f, -en, Vormauer f, Vorstand m,
Wehr f, -en
защитавам ce-wchen tr. refi. (sich gegen e-n,
etw) (sich seiner Haut, seines Lebens wehen
защитавам кожата, живота си)
защитавам-behaupten tr. refl. (успешно),
decken refl. tr. (воен.), eintreten* intr. s (нкг.)
защитаване-Verfechtung f, Wahrnehmung f
защитеп-Verteidigungs-, wassergeschützt (от
вода)
защнтеност-Gcborgenheit f
защитпнк-Anwalt m, -(e)s, *e/-e (sich zum ~
c-r Sache machen ставам защитник на
дадена кауза) (прен.), Apologet m, -en, -
en, Beschützer m, -s, Verfechter m, -s,
Verteidiger m, -s, Vertreter m, -s, -
защищавам (ce)-verteidigen tr. refl.
защищавам-verfechten tr. (кауза, мнение),
wahren tr. refl., wahrnehmen* tr.
3auro?-weshalb, weswegen
защото-denn conj. (ich weiß es schon, ~ er hat
es mir gesagt зная го вече, защото той ми
го каза), indem, weil (er fehlt, -weil er
verreist ist той отсъства, защото е
отпътувал ; weil es regnet, will ich nicht
ausgehen не искам да изляза, защото вали)
заъворен-hochgeschlossen (затворен)
заъглявам-ecken tr.
заявнтел-Anzeiger m, -s, Gesuchsteller m, -s
(канц.)
заявление-Antrag m, -(e)s, -re (~ auf
Ehescheidung молба за развод) (юр.),
Anzeige f, -n (пред власти) (etw. zur ~
bringen, ~ erstatten донасям, -докладвам
за нщ.), Applikation f, -en, Bewerbung Г, -
en, Eingabe f, -n, Gesuch n, -(e)s, -e,
Memorial(c) n, -s, -e, Petitum m, -s, -..tila,
Schrift f, -en
заявявам-anzeigcn tr. (пред власти те) (c-n
Diebstahl ~ подавам заявление за
извършена кражба ; e-n bei der Polizei ~
подавам заявление в полицията против
нкг.), deklarieren tr., kündigen intr. h. (че
ще напусна служба), melden tr.
заявяване-Kündigung f (че cc напуска
служба)
заяллив-kratzbürstig, spinös, spinös, zänkisch,
zankhaft
заядливост-Kratzbürstigkeit f, Zanksucht f, -
заяждам ce-anrempeln tr. (c нкг.), anstänkern
tr. (c нкг.) (фам. пейор.), beißen* refl.,
kritteln intr. h. (за дреболии), mäkeln intr.,
schurigeln tr. (разг.)
заяждам-anschneiden* tr. (дивеча) (лов.),
klemmen tr. refl. (die Tür klemmt вратата
заяжда)
заяждане-AnrcmpeIung f, Häkelei f, -e,
Klemmung f, Krittelei f, -en (дребнаво)
заяквам-erstarken intr. s
заякваие-Anwuchs m, -es, -re (на дръвчета)
(лесов.)
заякчавам-festigcn tr., kräftigen tr. refl.
заякчавапе-Kräfligung f
зваиие-Rang m, -cs, ve (~ e-s Ministers ранг
на министър; im - e-s Geheimrates stehen
нося титла на таен съветник; e-n hohen-
einnchmen заемам високо служебно
положение; den ersten ~ einnehmen заемам
пътвото място; e-n- verleihen повишавам
в чин ; e-n - verlieren понижават ме; den
-über e-m habem имам по-висок чин от
някого ; e-m den ~ streitig machen
оспорвам първенството на някого; mit е-
m um den - streiten съпернича на някого;
e-m den ~ ablaufen надминавам някого),
Rangstufe f, Titel m, -s (e-n — fuhren имам
титла ; sich den ersten - erkämpfen
извоювам си първенството; diesen - lasse
ich nicht auf mir sitzen не мога де
291
звуча
преглътна тая обида)
звезден-gesternt part. adj.
звезда-Gestirn n, -(e)s, -e, Sonne f, -n (die
blauen Gefilde mit ~n und Erden durchsät
сините небесни простори, -осеяни със
слънца и планети) (поет.), Star m, -s, -s,
Stern m, -es, -e (der fünfzackige ~
петолъчката ; in den -cn lesen гадая no
звездите ; weder Gluck, -noch ~ haben
нямам щастлива звезда), Zeichen n, -s (er
ist unter glücklichen Zeichen geboren той e
роден под щастлива звезда)
звездач-Homklee m (бот.)
звездел-Aster f, -п (бот.)
звезден-astral adj., besternt adj., bestirnt adj.,
gestirnt adj., sideral, sideral, sidcrisch,
sidcrisch, stellar, Stern-, Sternen.., sternhell
(нощ), sternklar (нощ)
звезди-Stemschnuppe f (падащи)
звездица-Slernmiere f (бот.), Vogelmiere f
(бог.)
звездпчка-Stem m, -es, -е (печ.)
звездо..-Stern..
звездоборецю-Sterndeuler m
3Be3ÄoraAaTeJi-Astrolog(e) m, -cn, -eil
звеио-Bindeglied n, Gelenk n, -s, -е (техн.),
Kettenglied n, Rotte f, -n, Trupp m, -s, -s
(воен.)
звеновод-Arbeitsgnippenleiter m (сел.-ст.)
зверилница-Tiergarten m
зверонодобен-ticrähniich
звероукротител-Domplcur m, -s, -e, Dresseur
m, -s, -e, Tierbändiger m, Zahmer m, -s
звероукротителка-Dompteuse Г, -n
зверски-bestialisch adj., tierisch
зверство-Grcuel m, -s, Greucllat f
звсрщина-Bcstialilät f, -cn
зверя ce-anstauncn tr. (разг.), beglotzen tr.
звиня-läulen tr.
звук- Muck m, -s, -е (тих, потиснат) (k-n -
tun, -sagen не казвам нито гък; ohne Zuck
und - без да мръдна и продумам), Beiklang
m (страничен) (муз.), Hall m, -cs, -e, Klang
m, -s, -re, Laut m, -s, -e, Lingual m, -s, -e,
Liquida f, Mucks m, -es, -е (тих, потиснат)
(k-n ~ tun, -sagen нс казвам нито 1ък; ohne
Zuck und - без да мръдна и продумам),
Muckser m, -s (тих, потиснат) (k-n - tun, -
sagen не казвам нито гък; ohne Zuck und
- без да мръдна и продумам), Schall m, -
es, -re (der - der Trompeten звукът, -\схтеж
на тромпетите; es sit alles leerer - всичко
е празна работа)
звуков-klanglich, lautlich
звукозаглушител-Schalldämpfcr m (техн.)
звукозаннс-Tonaufnahme f, Tonaufzeichnung
f
звукоизолатореи-schalldicht
звукоизолациоиен-sclialldämpfcnd (стенна
облицовка)
звукоизолацня-Abddichtung f, -en,
Schalldämpfung f, Schallschutz m
звукоизолиран-schallot (напълно, -за
помещение)
звукомер-Gcräuschmesscr m, Klangmesser m,
Phonometer n
звукооператор-Tonmcistcr m
звукоотпемател-Tonabnchmcr m (техн.)
звукооформител-Tonschncidcr m
звукопоглъщане-SchalIzbsorption f (фпз.)
звукокодражапие-Lautmalcrci f (чрез думи)
звуконроводен-schal leitend (физ.)
звукопроводиик-Schalllciter m (фпз.)
звукосинмател-Топагт m
звукоуловнтел-Richtungshörcr m (на
самолет) (авиац.)
звуцн-Schlmceinklang m (на шалмани) (поет.)
звуча-anhörcn tr. refl. (das hört sich gut,
schlecht an звучи добре, лошо), anklingen*
intr. h. (s.) (an ctw. A. ~) (подобно на нщ.)
(diese Melodie klingt sehr an ein Lied von
Beethoven an тази мелодия много напомня
една Бстовенова песен), ansprechen*,
durchtönen intr. h trnb. (през нщ.),
cinklingcn* intr. s (в съзвучис.-унисон)
(муз.), gellen intr. h, hallen intr. h., klingen*
intr. h., Bschallen intr. h. (etw. schallt mir
noch in den Ohren нещо още ми звучи в
ушите; in diesem Raum schallt alles в това
помещение всичко кънти; der Ruf schallte
durch die Nacht викът отекна в нощта; das
schallt mir in die Ohren кънти ми в ушите
звучен
292
; schallendes Gelächter гръмък смях ;
schallender Beifall шумно ръкопляскане),
tönen intr. h. (die Glocke tönt камбаната
звъни), tragen* intr. h. (s-e Stimme trägt sehr
gut ппасът му звучи много добре) (муз.),
zusammenklingen* intr. s. (хармонично)
звучеи-hell (за глас), klangreich, klangvoll,
sonor, volltönend, volllönnig
звучепе-Töncn n, -s, -
звучи-hören refl. (das Harmonium hört sich
ungefähr wie e~e kleine Orgel хармониумът
звучи приблизително като малък орган),
lauten intr.
звучност-Schmclz m, -cs, -e (e-e Stimme von
wunderbarem — глас c чудна, -кадифена
звучност ; - der Farben преливност на
цветовете) (поет.)
звъи!-ршк (подражание на звука на чук)
звън-Geklige п, -s, Geklingel n, -s, Geläute n, -
s, Getön n, -s, Grabgeläut(e) n (погребален),
Klang m, -s, -re
звъиепе-Geläute n, -s
звъпец-Klinge f, -n, Schelle f, -n (jeder hat s-e
- всеки си е башка луд; der Katze die ~
nicht umhängen wollen не искам да
рискувам)
звъни-kiingeln intr. h. (es klingelt звъни се),
läuten intr. (камбана)
звъпика-Hartheu n (бот.), Johanniskraut n
(бот.)
звъикане-Gebimmel n, -s (разг.)
звънлив-hell (за mac), silberhell (като сребро),
silberhell (като сребро), silbern
звънтеж-Geklinge n, -s, Geläute n, -s
звънтене-Becherklang m (на чаши) (поет.),
Geklinge n, -s, Geklirr n, -s
звъитя-bimmcln intr. h, klingen* intr. h. (die
Gläser klingen чашите звънтят), klippen
intr. h., klirren intr. h. (чаши, шпори, саби,
вериги), rasseln intr. h. (за монети) (mit
dem Säbel - дрънкам оръжието),
scheppern intr. h.
звънче-SchelIe f, -n (jeder hat s-e - всеки си е
башка луд; der Katze die- nicht umhängen
wollen не искам да рискувам)* Soldanella
f, -llen (планинско) (бот.)
звънък-hell (за глас), hochtönend
звъня-abklingeln intr. h (за кондуктор, -за
тръгване), bammeln intr. h, bimmeln intr.
h, kesseln intr. h., klingeln intr. h. (със
звънец) (bei e-m klingeln звъня на някого),
klingen* intr. h., schellen intr. h. (es schellt
звъни се ; jetzt hat e sgcschellt! до гуша
ми дойде!)
звъчи-schrillen intr. h.
звя вам-melden tr.
звякам-rauschen intr. h.
звяр-Bestie f,-n, Biest n, -(c)s, -er
здапие-Baulichkeit f, -en, Kurie f, -n (в което
се е събрал римският сенат)
здачаване-Schummerung f
здрав-baumig adj., baumstark adj. (като
дърво), bekömmlich adj., blutreich adj.,
derb adj., durchblutet part. adj., eisern adj.,
fest adj. (ctw. ~ zumachen затварям нщ.
здраво), forsch adj., gesund adj. (frisch und
- здрав и читав; e-n ~ schreiben изписвам
нкг. от болница), haltbar, heil, herzhaft,
kapital, kernfast, kerngesund (човек),
kernig, kräftig, munter (das Kind ist ~
geworden детето се събуди; die Nacht über
~ sien цяла нощ бодърствувам; ~e Farben
светли цветове ; ~ und zufrieden весел и
доволен ; bleiben Sie gesund und ~ !
останете живи и здрави!), solid, stark (ein
-er Herr могъщ господар ; ~e Nerven
здрави нерви ; in -en Tagemärchen в
усилени преходи; das ist s-e ~e Seite това
му е силата), wohl (sie ist wieder wohl тя
отново е здрава ;1nir ist wohl здрав съм ;
wohl bekomm’s наздраве ; sich’s wohl sein
lassen гледам си здравето), wohlauf (er ist
wohlauf той е здрав)
здравата-deftig adj. (e-n - verprügeln здравата
напердашвам нкг.), ehrlich adj., gehörig
adv., gründlich adv., gut adv., herzhaft (e-n
herazhaften Anlaufzu etw. nehmen здравата
се заемам за нещо), kräftig (ein kräftiges
WÖrtiein mit e-m reden мъмря здравата),
schön (за усилване) (manch -es Mal доста
пъти ; das wird ein -es Grüße сърдечни
поздравления ; bitte - моля ; ein -er Alter
293
земеделие
почтена възраст; es wird ~ gucken има да
се чудо; der Wein ist ~ kalr виното е просто
кристално; er wird sich ~ hütenu, -а доста
да си помисли; ~ ruhig пази тишина; da
sind wir — daran хубаво я втасахме ; da
kennst du ihn -! не го знаеш каква е стока
! ein ~ег Trost хубава утеха!), toll (е-е ~е
Hitze непоносима жега ; sich ~ und voll
essen натъпквам се с ядене) (за
подсилване), wacker, weidlich
здраве-Ergehen n, -s, Gesundheit f,
Wohlergehen n, Wohlsein n (zum Wohlsein
наздраве)
здравей-heil
здравейте-Servus! (поздрав)
здравен-gesundheitlich adj. (aus ~en
Rücksichten по здравни съображения)
здравеняк-Kraflmcnsch m, Pykniker m
здравеопазване-Gesundheitsdienst m,
Gesundheitsschutz m, Gesundheitswesen n
здравец-Geranium n, ~s (бог.)
здравина-Dauer f, Dauerhaftigkeit f, -en,
Derbheit f, Festigkeit f (техн.), Haltbarkeit
f, Robustheit f, Zähfestigkeit f, (на
скъсяване)
здравомислещ-gcsinnungstüchtig adj. (полит.
често ирон.)
здравословен-bekömmlich adj. (bekömmliche
Klima здравословен климат), -gesund adj.,
gesundheitsfördernd adj., heilsam,
wohlbckömmlich, zuträglich D (климат,
въздух, храна)
здравословност-Bekömmlichkeit f,
Zuträglichkeit f, -
здраен-dämmerdunkcl adj.
здрач-Dämmerlicht n, Dämmerung f,
Halbdämmer n, Halbdunkel m, Helldunkel
n, Morgendämmerung f (утринен),
Schummer m, -s, -, Schummern pl. (разг.)
здрач-Zwielicht n
здрачава ce-dämmcrn imp. intr. h
здрачаване-Eulenflucht f
здрачевина-DämmerIicht n, Dämmerung f
здрачен-abendlich, dämm(e)rig adj.,
halbdunkcl, helldunkel
здрачно«! в-dämmergrau adj.
зебло-Sack m, -es, -i-e (in ~ und Asche gehen
посипвам си главата c пепел), Sackleinen
n, Sackleinwand f
зебра-Zebra n, -s, -s (зоол.)
зебу-Zcbu m, -s, -s (зоол.)
зев-Fach n, -(e)s, -Fache (tcicct.), Rachen m, -s
(e-m den ~ stopfen натъпквам на някого
гърлото; halt den -! събирай си устата!)
Зевс-Zcus (мит.)
зее-gähnen intr. h (im Saal war gähnende Leere
залата зееше празна)
зеле-Braunkohl m (къдраво) (бог.), Grünkohl
m (зелено) (бот.), Karfiol m, -s, -е (цветно),
Kohl m, -es, -c, Kopfkohl m (на глави),
Krauskohl m (Къдраво), Kraut n, -s, 4-cr
зелен-grün adj. (-werden раззеленявам се; -
und gelb werden позеленявам)
зелен-immergrün (вечно)
зеленика-immergrün n, -s, -c (бот.)
зеленикав-grünlich adj.
зеленикаво-синьо-eisblau adj.
зеленина-BläUcrpracht f (пищна). Grün n, -s,
Grünheit f, Kraut n, -s, -rer
зелено-Grün n, -s, Grüne n, -n
зеленокрак-Rohrhuhn n (зоол.)
зелеиушка-Rötling m, -s, -e
зеленчук-Gcmüsc n, -s, Grünkram m,
Grünzeug n, -s (пресен), Kräuterwerk n,
Zugemüse n (гарнитура)
зеленчуконроизводство-Gcmüsebau m (сел.-
CT.)
зелеичуци-Vcgatabielcn pl.
зелка-Kohlkopf m, Kraut n, -s, -rer, Krautkopf
m
зелче-Sprossc f, -n (на брюкселско зеле)
земевладелец-Grundbesitzcr m, Gutbesitzer
m, Gutsherr m
земевладение-Bcsitzung f, Bodenbesitz m,
Gutsherrschaft f, Landbesitz m
земевладетел-Landbcsitzer m
земеделец-АсксгЬаиег m, Ackerer m, -s, -,
Bauer m, -n(s), -n, Krauter m, -s, Landbauer
m, Landsasse m (свободен, -дребен),
Landwirt m
земеделец-селяк-Krautcr m, -s
земеделие-АскегЬаи m, Feldbau m (сел.-ст.),
земеделски
294
Kornbau m, Landbau m
земеделски-ackerbautreibend adj.
(Bevölkerung земеделско население; ein
Ackerbau treibender Städter гражданин, -
който се занимава със земеделие), agrar
adj., agrarisch adj., Agrar-, Land..
земемер-Erdmesser m, Geodät m, -en,
Geometer m, -s, Landmesser m
земемерие-Erdmeßkunde f, Geodäsie f,
Meßkunde f
земемерски-gcodütisch adj.
земеи-dieseitig adj. (~c Wünsche зевни
желания), erdgeboren adj., irdisch, leiblich,
tellurisch, lemporcll, (наслояване),
vergänglich, weltlich, zeitlich
земеиритежател-Landbcsitzer m, Saß m, -en,
-en, Sasse m, -n, -n
земесмукачка-Saugbagger m (техн.)
земетресеиие-Erdbcbcn n, Erderschüttcrung f
земегръс-Erdbeben n, Erdzitlern n, Seebeben
n (в морето)
земетръсен-seismisch
земечериалка-Grabemaschinc Г (техн.)
земи-Flur pl., Rieselfelder pl. (напоявани c
отпадъчни води), Übersee Г
(отвъдоксански)
землен-erdig adj.
землище-Flur f, -en, Gemarkung f, -en, Mark
f, -en, Markung f, Stadtgebiet n
земляк-Landser m, -s, Landsmann m, -leule
земляика-Erdhüttc f
землячество-Landsmannschaft f
земиоводен-bcidlebig adj. (зоол.)
земноводни-Froschlurche pl. (зоол.),
Schwanzlurche pl. (опашати)
земиото-Dieseitigkeit f
земски-Iandschaftlich
земство-Landschaft f, -en
земя-Boden m, -s (festen ~ unter den Füßen
haben имам здрава земя под краката си),
Erdboden m, Erde f, -n (auf die - fallen
падам на земята ; mit beiden Beinen auf
der ~ stehen стоя здраво на краката си; е-п
unter die — bringen погребвам нкг.),
Erdkörper m, Erdkreis m, Erdreich n,
Erdscholle f, Feld n, -(e)s, -er
(обработваема), Festland n, Fundus m,
Land n, -es, -fer, Scholle f, -n (родна) (die
heimische ~ родината)
земята-Midgard m, -s, -s
зенпт-Scheitelpunkt m (aerp.), Zenit m, -es, -
зеница-Pupille f, -n, Stern m, -es, -е (анат.)
зеницата-Augapfel m (на окото) (прен.),
Augenstern m (на окото) (интимно)
зеничен-рирШаг, pupillarisch
зенкер-Versenker m, -s
зестра-Dotalion f, -en, Ehcschalz m,
Eingebrachte n, -n, Heiratsgut n, Mitgift f, -
зестрогоиец-Milgiftjäger m
зет-Schwagcr m, -s (wir sind Schwäger шурей
и зет сме), Schwestermann pl -männer,
Schwicgcrzohn m, Tochlcrmann m
зефир-Zephir m, -s, Zephyr m, -s
зея-aufklaffen intr. h. (рана, пропаст,
противоречия) (и прен.), klaffen intr. h.
3ii6ejiiin-ZibeIine f, (текст.)
зивам-klaffen intr. h.
зигзаг-Zickzack m, -es, -e
знгзагк-Zackc f, -n (островърхи, на нещо
начупено, назъбено)
3!irMauiii!ia-Sichermaschinc f, -n,
Sichermaschine f, -n
зигота-Zygotc f, -n (биол.)
знд-Haupt n, -es, -c, Mauer f, -n, Zyklopenmauer
f (от недялани камъни)
зидам-bauen tr., mauern, schroten tr. rcfl.
(грубо)
зидар-Maurer m, -s
зидария-Gemäuer n, -s, Mauerwerk n
зндарка-Spachtmeise f, -n (горска) (зоол.)
зндарство-Baufach n, Baugewerbe n, Bauzeug
n, Maurerei f, -en
зидове-Gemauer n, -pl., Mauerwerk n
знзмелен-Weingrün n (бот.)
зилове-Tschinellen pl. (муз.)
зима-Frost m, -es, -Fröste (прен.), winter m, -s
(mitten im Winter посред зима; den winter
über dableiben оставам тук през зимата)
зиме-wintersüber
3UMeibhibernaJ, winterhaft, winterlich
(облекло, -температура)
зимзелеп-Immergrün n, -s, -е (бот.)
295
злобница
зимзеяеп-Singrun n, -s, (бот.), Singrün n, -s,
(бот.), Wintergrün n (бот.)
зимпик-FlaschenkeUer ш (склад на бутилки),
Keller m, -s, Kellerloch n
зимнина-Winterbedarf m
знмоничав-frostig adj., verfroren
зиивам-aufklaffen intr. h. (рана, -пропаст, -
противоречия) (и прен.)
зирка-GuckIoch п
знфт-Bitumen n, -s (минер.), Residuum n, -s, -
duen
зифтосвам-bituminieren tr.
зкаляване-Härtung f
злак-Kraut n, -s, ч-er
златар-Juwelier m, -s, -e
златен-golden adj., goldig adj., gülden adj.
(поет.)
златист-golden adj., goldgelb adj., goldig adj.
златка-Baummarder m (зоол.), Beutelmarder
m (торбеста) (зоол.), Edelmarder m (зооп.),
Goldkäfer m (обикновена) (зоол.), Marder
m, -s
златки-Rosenkäfer pl. (зоол.)
златнокафяв-goldbraun adj.
злато-Gold n, -(e)s (von ~ essen ям от златни
чинии; lauter wie - чист като злато)
златовезан-goldgeslickt adj.
златовезба-Goldstickerei f
злагговръх-Rosenwurz f (бот.)
златокос-goldlockig adj.
златопосен-goldführend adj., goldhaltig adj.
злагготькан-golddurchwirkt adj.
златотьрсач-Goldgräber m, Goldwäscher m,
Wale m, -n, -n
злаггурче-Gänsckraut n (бот.)
зле-arg adv. (за усилване) (ärger als je по-лошо
от всякога; e-m ~ milspielen напакостявам
строшиo нкм.) (разг.), eiend adv.,
hundsmiserabel, mau, mißlich, schlecht (~es
Fleisch развалено месо ; ein -es Haus
публичен дом; ein -es Bulgarisch развален
български; ein -er Trost слаба утеха; -er
Dank черна неблагодарност; das war ein
-cs Vergnügen това не беше удоволствие;
-werden разваля се, покваря се ; es kann
e-m bei dieser Rede - werden може да ти
прилошее при тази реч; - schmecken има
лош вкус ; - sehen, hören не виждам, не
чувам ; es steht - um ihn лоша му е
работата ; mir geht es - зле съм ; wir sind
- dabei weggekommen излязохме най-
глупавите; auf e-n ~ zu sprechen не искам
да чувам за някого), schlimm (er ist - той
е зле; es steht—mit ihm лоша му е работата
; es ist das schlimmste, daß., най-лошото е,
че..; ein -er Geselle sein лош човек съм),
übel (sich - fühlen чувствам се зле; mir ist
- повръща ми се)
зленоставям-schlechtmachcn tr.
злепоставяне-Verächtlichmachung f
злнна-l.Barbenkraut n (бот.) 2.Böse n, -n,
Geißel f, -n, Mißstand m, -s, ч-е, Plade f, -n
(ein jeder hat s-e - всеки си носи бремето
; Bettler können zur - werden просяците
могат да станат истинска напаст), Übel п,
-s (von zwei ~n das kleinere wählen избирам
по-малката от две злнни ; e-m — zufugen
причинявам на някого злина ; e-m -
wehren вземам мерки срещу напаст),
Übelstand m
3niiHT-Arge(r) m, -n, -n
зло-Arg n/m, -s (kein - in etw. finden не
подозирам, -не виждам нищо лошо в нщ.
; ohne - незлоблив; ohne - sein без злоба,
-зъл умисъл, -не подозирам нищо лошо),
Leid n, -(e)s, -е, Übel n, -s (von zwei ~n das
kleinere wählen избирам по-малката от две
злини ; e-m - zu fügen причинявам на
някого злина; e-m - wehren вземам мерки
срещу напаст)
злоба-Arg n/m, -s (скрита) (kein - in etw.
finden не подозирам, не виждам нищо
лошо в нщ. ; ohne - незлоблив ; ohne -
sein без злоба, зъл умисъл, не подозирам
нищо лошо), Boshaftigkeit f, -еп, Bosheit
f, -еп (aus - от злоба), Gehässigkeit f, -еп,
Gift п, -(e)s, -е (прен.), Groll m, -(e)s,
Ingrimm m, -s, Schwärze f, -n, Verbissenheit
f,-
злобен-bitter adj., boshaft adj., gallsüchtig adj.,
gehässug adj., hämisch, malisiös, verissen
злобница-Malice f, -n
зловепен
296
зловепен-übelriechend
зловещ-finster adj. (ein ~es Gesicht зловещо
лице), schaudervoll, schauerlich, schaurig
зловиждане-Mißgunst f, -
зловонен-pestilenzialisch, pestilenzisch
зловоние-Gestank m, -(e)s
зловредеи-bösc adj., schädlich
зловредиост-Schädlichkeit f, -
злодеец-Frevler m, -s, Übeltäter m
злодей-BÖsewicht m, -s, Erzbösewicht m
(истински), Wicht m, -es, -e (ein
erbärmlicher Wicht жалък злодей)
злодейски-frevenllich adj., frevlerisch adj.,
meuchlerisch, ruchlos
злодеяние-Frevel m, -s, Freveltat f, Malefiz n,
-es, -e, Missetat f, -n, Schuld f, -en (alle ~
räscht sich auf Erde за всяка вина има
възмездие ; е-е schwere ~ begehen
извършвам голямо престъпление)
злодеяния-Übeltat f
злоезичеи-geiferig adj. (прен.)
злоезичие-Schmähsucht f
злоезичник-Geiferer m, -s, Geifermaul n
(разг.), Lästersucht f
злоезичиик-schmähsüchlig
зложелателеи-arggesinnt adj., argwillig adj.,
böseillig adj., feinseiig adj. (~e Gesinnung
gegen e-n hegen зложелателсн съм към
нкг.), mißgünstig, übelwollend
зложелател пост-Argwille m
зложелателство-Böswilligkeit f, -en, Mißgunst
f, -, Übel wollen n
злокачествен-bösartig adj. (мед.), kläglich,
pernziös, übelgeartet
злокачественост-Bösartigkeit f„-en (мед.)
злокобност-Schaurigkeit f, -
злолетпнца-Berufkraut n (бот.)
зломанерен-muttwillig
зломислен-arggcsinnt adj.
злонамераи-böswillig adj., argwillig adj.,
bösegewillt adj., boshaft adj., feindselig adj.
(~e Gesinnung gegen e-n hegen настоен съм
злонамерено към нкг.), übelgesinnt
злоиамереност-Argwille m, Böswilligkeit f, -
en
злополука-Arbeitsunfall m (трудова),
Berufsunfall m (при работа), Betriebsunfall
m (при работа), Dienstunfall m (при
изпълнение на службата), Verkehrsunfal)
m (по време на движение)
злополучно-fehl adj.
злорад-boshaft adj., hämisch, schadenfroh
злорадство-Malice f, -n, Schadenfreude f
злословен-schmähsüchtig
злословие-Afterrede f, Hechelei f, -en,
Lästerrede f, Lästerung f, -en, Verlästerung
f
злословя-afterreden intr. h, angeifern tr.
(прен.), anhängen tr. (e-m etw. ~) (sic hat
ihrer Nachbarin allerhand angehängt какво
ли не приписа на съседката си; e-m eins ~
погаждам нкм. номер, нщ., злословя по
нечий адрес), hecheln tr. (е-п) (за някого),
klatschen intr. h. (über e-n), lästern intr.
(über, auf, gegen, wider c-n, von e-m),
mffeln intr. h., verlästern tr., verrufen* tr. (no
адрес на някого), zischeln intr. h.
злост-Argheit f, Boshaftigkeit f, -en, Bosheit f,
-en (voller ~ sein изпълнен със злост)
злостен-bösartig adj.
злосторен-frevlcrisch adj.
злосторпик-Frevler m, -s, Malefikant m, -en, -
en, Malefikus m, Täter m, -s, Tunichtgut m,
-es, -е (разг.), Übeltäter m
злосторнически-frevelhaft adj.
злосторство-Fcldfrevel m (по нивята)
злоупотреба-Mißbrauch m, -s, те,
Vertrauensbrauch m (c доверие),
Verunteuung f
злоунотребител-Defraudant m, -en
злоупотребявам-hinterziehen* tr. (суми),
mißbrauchen tr., veruntreuen tr. (пари, -
залог)
злоупотребяване-Hinterziehung f (със суми)
злочест-elend adj.
злочииство-Übeltat f
злощастен-elend adj.
злояд-appetitlos adj., kiesetig (на ядене)
злъч-Galte f, -n (прен.)
змей-Drache m, -n, Lindwurm m, Wurm m, -s,
тег
змиевиден-schlangenartig
297
знания
змиевик-Schlange f, -п (техн.)
Змиеносец-Schlangenträger ш (съзвездие)
змиеукротител-Schlangenbeschwörer ш
змиешийка-Schlangenvogel m (зоол.)
змии-Wurm ш, -s, -г-er (като
общоупотребително име)
змийски-schlangenhaft
змиорка-Aal ш, -s, -с, Buntaal m (морска)
(зоол.), Spickaal ш (пушена), Zitteraal ш
(електрическа) (зоол.)
змиорки-Schleichen pl. (зоол.)
змиоркообразеи-aalartig adj. (като змиорка)
змия-Schlange f, -п (е-е junge ~ змийче ; die
alte ~ дяволът ; die ~ der Verleumdung
отровата на клеветата), Schnake f, -п (вид
водна) (зоол.), Wasscrschlange f (водна)
(зоол.)
змия-очиларка-Kobra f, -п (зоол.)
змияриик-Zehrwurzd f (бог.)
знаещ-kcnnlnisnahme, kundig G, sparchkundig
(даден език), wegkundig (пътя), weis,
wissend
знак-Abzeichen n, -s, -, Balken m, -s,
Beizeichen n (муз.), Bewährung f,
Blinkzeichen n (светлинен), Deuter m, -s,
Indikation f, -en, Kennung f, -cn, Mal n, -
es, -e, Marke f, -n, Merkzeichen n, Signum
n, -s, -na, Stelle f, -n (в число) (мат.),
Stempel m, -s (dieser Romen trägt den - der
Wahrheit в този роман има жизнена правда
; den ~ des Genies tragen нося печата на
гениалност), Zeichen n, -s (писмен,
препинателен, аритметичен, музикален)
(ein Zeichen der Zeit знак на времето; sich
D eine Zeichen machen поставям си знак;
die Zeichen setzen поставям препинателни
знаци; zum Zeichen der Freundschaft в знак
на приятелство ; im Zeichen der Friedens
под знака на мира ; ein Zeichen zum
Anfang geben давам знак c ръка ; das
Zeichen der Fabrik знак на фабриката)
знам-wissen* tr. (пътя, -средство, -най-
новото) (das weiß alle Welt това го знае
цял свят ; das Gedicht weiß ich auswendig
зная стихотворението наизуст; soviel ich
wieß доколкото знам; c-n glücklich wissen
зная, -че някой е щастлив; Bescheid über
etw. A, -in etw. D wissen зная нещо ; von
e-m nicht wissen sollen не искам да зная за
някой)
знаме-Ваппег n, -s (das Baner der Hoffnung
знамето на надеждата), Fahne f, -n (zur ~
schwören кълна се в знамето ; die ~
verlassen дезертирам), Farbe f, -n,
Feldzeichen n (boch.), Flagge f, -n (das
Schiff führt die französische - коръбът
плува под френско знаме)
3iiaMeiiaTeji-Generalnenner m (общ) (мат.),
Hauptnenner m (общ) (мат.)
знаменателен-denkwürdig adj.
3iiaMeiine-Vocbedeutung f, Wunderzeichen n,
Zeichen n, -s (ein Zeichen der Zeit знамение
на времето)
знаменит-berühmt adj., eminent adj., fabelhaft
adj. (das ist ja ~! това е знаменито!), famos
adj. (~er Kerl знаменито момче), gediegen
adj. (die Antwort war ~ ! отговорът беше
знаменит!), gelungen pari, adj., genial adj.,
götlisch adj., phantastisch (e-e ~e
Geschindigkcit нсвъображаема бързина ;
ein --er Abend знаменита вечер), toll
знаменито-königlich, kolossal
3iiaMeii]rFocT-Bcrühmlhcit f, -cn, Filmgrößc f
(филмова), Größe f, -n, Matador m, -s, -c,
Zclebrilät f
зиаменосец-Bannnertägcr m, Fahnenträger m
(воен.)
знаменце-Fähnchen n, Fähnlein n, -s
знание-Kcnntnis f, -sc (er hat gründliche
Kenntnisse in der Mathematik той има
солидни знания по математика), Weisheit
f, -en (die Weisheit der Gasse изтъркано
знание ; d-e Weisheit des grünen Tisches
бюрократическо знание ; ich bin mit
meiner Weisheit zu Ende изчерпи ми се
знанието ; er hat Weisheit in Erbpacht
gepachtet той има монопол за знанието),
Wissen п, -s, (ein reiches Wissen haben
имам богати знания ; ohne mein Wissen
без мое знание)
3iiainifl-Gclehrsamkeit pl., Wissenschaft f, -en
(er ist nicht wiet her mit s-r Wissenschaft
&
знатен
298
знанията му не са нещо особено)
знатен-fein adj., groß adj. (die~e Welt висшето
общество), hermschaftlich, hoch (von hoher
Herkunft от знатен произход), illuster,
vornehm
3iiarriiocT-Distinktion f, -en, Vornehmheit f, -
знаток-Кеппег m, -s
знахар-Aftcrarzt m, Quacksalber m, -s
знахарство-Kurfuscherei f, Kurpfuschertum n
знаци-lnsignien pl. (отличителни, -за
владетел, -за висш сановник, -за войскова
част, -за учреждение), Lautzeichen pl.
(фонетични), Moneten pl. (парични)
знача-bedeuten tr. (das bedeutet einen Schritt
dem Ziele näher това значи крачка по-
близо до целта ; was soll das bedeuten?
какво значи това?), heißen* intr. h. (“Wille
heißt auf bulgarisch “воля” “Wille” на
български означава “воля” ; das will viel
heißen това значи много)
значение-Bedeutung f, -en (die Bedeutung
eines Wortes значението на дума),
Begriffsinhalt m (на понятието), Belang m,
-(e)s, -e (ohne Belang без значение),
Erheblichkeit f, -en, Geltung f, -en,
Gewichtigkeit f, Grundbedeutung f
(основно), Sinn m, -es, -e (im eigentlichen
~e в истинския смисъл ; im weiteren ~e в
широк смисъл; das hat k-n ~ und Verstand
това няма смисъл и логика), Wert m, -es, -
e (das hat k-n Wert това няма никакво
значение ; an Wert gewinnen печеля
значение)
значи-besagen tr. (das besagt viel това значи
много), damit pron. adv., mithin, so (в
началото на главно изречение), sollen*
mod. (das soll mein Bruder sein ? това бил
брат ми ?)
значим-folgenschwer adj., lebenswichtig
значителен-ansehnlich adj. (сума, имот),
anständig adj. (er hat sein anständiges
Auskommen той има доста добро
препитание) (разг.), beachtlich adj. (сума,
количество, състояние), bedeutend adj.
(талант, художник, книга), belangvoll adj.,
beträchtlich adj., brav adj., empfindlich adj.,
erheblich adj., erklecklich adj., gewichtig
adj., gut adj., hochgewachsen, merklich,
respektabel, respcktierlich, stattlich,
weitgehend, weittragend, wesentlich
(белези, данни, признаци), ziemlich
(число, обем)
значително-bedeutend adj. (bedeutend grösser
значително ло-голям)
зиачителност-AnsehnJichkcit f, Erheblichkeit
f, -en
зиачка-Abzeichen n, -s, -, Schild n, -es, -er
зиая-heraushaben* tr. (нещо, -сведущ съм),
kennen* tr. refl. (ich kenne ihn schon lange
зная го отдавна ; er will mich nicht mehr
kennen прави се, -че не ме знае; ich kenne
meine Leute зная си хората; k-e Schranken
kennen не зная граница), können mod. tr.
(er kann gut Deutsch той знае немски ; s-e
Aufgaben können зная си уроците ; viele
Gedichte können зная много
стихотворения), mitwissen* intr. h. (um
etw.) (за нещо тайно), verstehen* tr. refl.
(Deutsch ~ зная немски ; verstehst du kein
Deutsch ? не разбираш ли немски, -от дума
?), vorauswissen* tr. (предварително),
vorherwissen* tr.
зноеи-schwül (mit ist ~ zumute, -ums Herz
тежко ми е на сърцето)
зиой-Brand m, -(e)s, Glühhitze f, Gluthitze f,
Hitze f, Schwüle f, -n, Sonnenbrand m,
Sonnenhitze f
зоб-Fressen n, -s, Furage f, -n, Futter n, -s
зобеие-Fütterung f, -en
зобя-füttern tr.
зов-Ruf m, -es, -e (auf den ersten ~ erscheinen
явявам се при първо повикване; der—der
Glocke zur Schule зъвнецът на училище;
dem ~ des Herzens гласът на сърцето)
зова-mahnen intr. (за сърна), rufen* intr. h. tr.
(e-n, -nach e-m ~ викам някого ; e-m ~
извиквам някого; e-n bei, -mit s-m Namen
~ извиквам някого по име ; das Volk zu
den Waffen ~ призовавам народа на
оръжие ; die Glocke guft zum Essen
звънецът бие за ядене ; den Redner zur
Sache - извиквам оратора да се отклонява
299
зъб
от темата; e-n zu sich ~ повиквам някого
при себе си ; der Wächter ruft пазачът се
провиква; die Pflicht ruft дългът зове; um
Hilfe — викам за помощ ; das kommt wie
gerugen това е добре дошло; e-m etw. ins
Leben — съживявам нещо отново ; е-т
Beifall ~ изразявам гласно одобрението си
към някого ; sich heiser ~ преграквам от
викане; man ruft ihn Rudi викат му Руди)
зографисан-Konterfei n, -s, -s (човек)
зографисвам-konterfeien tr.
зографня-Schilderei f, -cn (e-e Wand mit ~cn
bedeckt изографисана стена)
зодиак-Tierkrcis m, Zodiacus m (астр.)
зодня-Ticrkrrciszcichen n, Zeichen n, -s (das
Zeichen des Wilddcrs зодията на овена; er
ist unter einem glücklichen Zeichen geboren
той c роден под щастлива зодия)
зоза-Modcdämchcn n
зона-Erdgürtel п (земна) (reorp.), Erdstrich m,
Gebiet n, -(e)s, -c, Gürtel m, -s (астр. мат.),
Himmelsstrich m, Raum m, -es, ч-е
зонален-zonal, zonar
зоография-Zoographic f, -n
зоолог-Zoolog m, -en, -cn, Zoologe m, -n, -n
зоологически-zoologisch
зоология-Tierkunde f, Zoographie f, -n
(описателна), Zoologie f, -
зоопарк-Mcnagcrie f, -n, Tiergarten m, Tierpark
m, Zoo m, -s, -s
зооф|гг^оор!1у1 m, -s, -en (зоол.)
зоохимия-Ticrchcmic f
зор-Krach m, -s, -е (голям) (die Prüfung mit
Ach und Krach bestehen вземам изпита c
голям зор)
зора-Dämmerröle f, Morgendämmerung f,
Morgenrot n (утринна)
зорница-Luzifer m, -s
зорък-argusäugig adj., scharfblickend,
wachsam
зоф-Köpcr in, -s
зрак-Sonnenschein m
зреенс-Rcifung f
зрелище-Schaupricl n, Spektakel m, -s
зрелост-Abgeklärlhcit f, Gelbreife f (восъчна)
(ссл.-ст.), Geschlechtsreife f (полова),
Keimungsreife f (кълняема), Mannbarkeit
f, Maturität f, Reife f, (zur - kommen
узрявам, достигам до зрелост), Reifheit f,
Totreife f (мъртва)
3pejiocniiiK-Abiturient m, -en, -en, Absolvent
m, -en, -cn, Maturand m, -cn, -cn
зренне-Auge n, -s, -n (scharfe Augen haben
имам остро зрение; ganz/Iautcr/~ sein цял
съм се обърнал на зрение) (прен.),
Augenlicht n, Gesicht п Gesichtssinn in,
Scharfsichtigkeit f, (остро), Sehkraft f
зрея-reifen intr. s. (за плод) (das Mädchen reift
zur Jungfrau момичето става девойка; der
Gedanke reigt zum Entschluß мисълта
назрява за решение)
зрим-schaubar
зрител-Fernschcr m (на телевизионно
предаване), Schauer m, -s, Zaungast m
(отвън, -без билет) (разп), Zuschauer m, -
s
зрителен-visuell (-es Gedächtnis зрителна
памет)
зрители-Trübc f, -n (на трибуната)
3pbiiifKa-HeiTgoUsb1unic f (бот.)
зрънце-Korn n, -s, ч-е (от жито, -пясък, -сол, -
пипер) (ein Körnchen Wahrheit зрънце
истина), Tüttel m, -s
зрял-abgeklärt pari. adj. (човек, -преценка),
fertig adj. (разг.), malur, reiflich
(обмисляне, -обсъждане), zeitig
зуав-Zuave m, -n, -n
зубарчество-Kalmäuscr m, -s
зубрач-BülTclochs m, Kalmäuser m, -s
зубрачество-13üfl'eIci f, -cn, Kalmäuscrci f, -
en (разг.)
зубрепе-Büffelci f, -en
зубрид-Zebroid m, -s, -s (зоол.)
зубря-bimsen tr., büffeln intr. h (разг.),
cinochsen tr., einpauken tr.
зумпф-Schachtsumpf m (мин.)
зурла-Rüsscl m, -s (на свиня), Schnauze f, -n
(на животно) (die -voll haben до гуша ми
е дошло ; die - weil aufreißen отварям
голяма уста за хвалба ; frei nach - през
куп за грош), Schweinrüssel m (на прасе)
зъб-Zahn m, -es, ч-е (die Zähne e-r Säge, -
зъб
300
Briefmarke, -e-s Rades зъбите на трион, -
марка, -колено; Zäne bekommen поникват
ми зъби ; sich e-n Zahn ziehen lassen
изваждам си зъб; die Zän zusammenbeißen
стискам зъби ; die Zähne werden e-m lang
точи си зъбите ; e-m die Zähne zeigen
озъбвам се на някого ; bis an die Zähne
bewaffner въоръжен до зъби ; etw. hinter
den Zähnen behalten държа нещо зад
зъбите си ; in s-n Zähnen herumstochern
човъркам си зъбите; mitZänen und Klauen
със зъби и нокти; mit den Zänen knirschen
скърцам със зъби ; etw. kommt mir
zwischen die Zähne нещо влиза между
зъбите ми)
зъб-Zahnstein ш (при превръзка на зъб)
зъбар-Badcr m, Zahnbrecher m
зъбен-dental adj. (грам.) (мед.)
зъбер-Kranz m, -es, -re (на скала), Zacke f, -n
(на скала), Zinne f, -n (планински)
зъбери-Bergzinnen pl. (планински), Gefeis n,
-se, -pl., Geklipp n, -pl., Geklüft n, -pl.,
Zinne f, -n (на кула, крепостен зид)
зъбест-gezackt pari, adj., gezahnt adj., zahnig
зъбец-l.Bart m, -(e)s, -Bärte (на ключ)
2.Gabelzinke f (на вилица) 3.Knebel m, -s
(на спирачка) 4.Ruhe f, (спирален, в
затвор) 5.Tatze f, -n (на преса, вал) 6.Zacke
f, -n (на колело, корона) 7.Zahn m, -es, tc
8.Zinke f, -n (на вилица, гребло, вила, -
гребен), Zinken m, -s (на вилица, гребло,
вила, гребен)
зъби-Fänger pl. (на животно), Fang pl. (на
грабливо животно), Milchgebiß п
(млечни), Waffe f, -п (на глиган), Wolf m,
-s, те (млечни), Zahnersatz m (изкуствени)
зъб-мъдрец-Weisheitszahn m
зъбиик-Zahnkraut n (бот.)
зъбобол-Zahnreißen n (лош), Zahnschmers m,
Zahnweh n
зъболекар-Zahnarzt m
зъболекарски-zahnärztlich
зъболекарство-Zahnfach n, Zahnheilkundc f
зъболечение-Zahnbehandlung f
зъбомер-Zahnlehre f
зъботехник-Zah ntechniker m
зъбци-1 .Zahn werk п (техн.) 2.Zimie f, -n (на
кула, крепостен зид)
зъбците-Zahnung f {на зъбно колело)
зъбчат-gezahnt adj., zackig, zahnig
зьбчатка-Zahntrost ш (бот.)
зъбче-Stift m, -es, -е (от желязо) (sich e-n ~
einziehen Забива ми се треска), Widerhaken
m (техн.), Zahn m, -es, -rS
зъбчест-zahnig
зъбя ce-blecken In, fletsche tr. (vor Schmerz ~
зъбя се от болка)
зъзна-frieren* intr. h imp. (wie ein Hund ~
зъзна като куче), frösteln imp. intr. h: mich
fröstelt
зъл-arg adj. (човек, враг, болест, мисъл) (die
arge Welt коварният свят ; der arge Feind
злият дух, дяволът ; ein arger Bursche
коварен хитрец ; nichts Arges im Sinne
haben нямам лоши намерения), bissig adj.,
bösartig adj., böse adj. (der ~ Geist злият
дух), böswillig adj., giftig adj. (нрен.) (ein
-er Blich зъл поглед)
зълва-Mannsschwester f, Schwägerin f, -nen
зъмба-Punze f, -n, Punzen m, -s
зърпастец-Fauibaum m, Schwarzholz n (бот.)
3bpneii-körnig, gekörnt adj. part., graniert adj.
pari., granulös adj., kernig, körnig
зъриик-Wegcdorn m (бот.)
зъриика-Kreuzdom m (бот.)
зьрно-Bemsteinperle f (кехлибарено), Bohne
f, -n (от кафе, от какао), Brustwarze f (на
гърда), Feldfrucht f (сел.-ст.), Frucht f, -
Fruchte (рядко), Gerstenkorn n
(ечемичено), Getreidekorn n (житно),
Graupe f, -n (мин.), Hintergetreide n
(отпадъчно), Kaffeebohne f (от кафе), Kam
n, -s, -re, Mastkom n, Metallkom n (чист
метал), Perle f, -n, Reiskorn n (оризово),
Schloße f, -n (градушка), Schmachtkom n
(спечено, недоразвито)
3bpiiQBimeii-granulös adj.
зърполроизводство-Getreidebaum, Kornbau
m
зърносушилка-Komdarre f
3bpnoxpaimAiiute-Getreidegrube f (сел,-ст.),
Getreidespeicher m
301
играчка
зюмбюл-Hyazi nthe f, -n (бот.)
зяпам-anstarren tr. (по нкп), bammeln intr. h,
begaffen tr., gaffen intr. h (was gafft ihr hier
? какво сте зяпнали ?), maulaffen intr.,
schwänzen intr. h.
зяпач-Flaneur m, -s, -e, Gaffer m, -s (фам.),
Maulaffe m, Zaungast m (разг.)
зяn вам-begaffen tr. (от удивление)
зялльо-Maulaffe m, Guckindieluft m, -n
зяпиал-mundoffen
И
и-auch conj. (~ ich war jung и аз бях млад ;
Karl kommt nicht, Anton ~ nicht Карл няма
да дойде, нито пък Антон ; ein ehrlicher
und - geschickter Mann почтен, а също
така и сръчен човек ; das Kleid ist schön,
aber ~ teuer роклята е хубава, но и скъпа;
~ nicht schlecht и това не е, не би било
зле), mit, so (в началото на главно
изречение), und, sowohl als auch (die Tiere
sind sowohl dumm als auch schlau
животните са и глупави и хитри)
ибериец-Ibercr m, -s
иберис-Schleifenblume f (горчив) (бот.)
ибнс-Ibis m, -ses, -se (птица) (зоол.)
ибришим-Garn n, -(e)s, -e, Kordonettscide f,
Zwirnseidc f, Nähseide f, -n (от коприна),
Nähgarn n, -s, -е (от памук)
ива-l.Ende n, -s, -n (текст.) .Salweide f, -n
(бот.), Webekante f, -n
ивица-Saum m, -es, -fe, Streifen m, -s
игла-l.Nadel f 2. Ätznadel f (гравьорска) (изк.),
3. Aufnähnadel m (седларска) (техн.)
4. Flachnadcl f (плоска) 5.KanüIe f, -n
(инжекционна) 6.Klipp in, -s, -s
(украшение) 7.Pfeil m, -s, -е (за коса)
8.Trompctcnfisch m (морска) (зоол.)
иглар-Heftelmacher m
игленик-Zündbolzen m, Nadelkissen n, -s
(възглавничка), Nadelbüchse f, -n (кутия)
игли ка-AurikeI f, -n (бот.), Erdschlüsselblumc
f (безстъблена) (бот.), Fastenblume f (бот.),
Halbmilchlieb n, -s (дребна) (бот.),
Himmelsschlüssel m (бот.), Petcrsschlüsscl
m (бот.), Schlüsselblume f (бот.), Stift m, -
es, -е (за грамофон) (sich e-n ~ einziehen
забива ми се треска)
нглокож-stachelhäutig (Stachelhäuter
иглокожо животно)
иглянка-Haamadel f, Pfeil m, -s, -e
HruopiiapM-liegenlassen tr., ignorieren tr.,
schneiden* tr. (e-n) (някого), spotten intr.
h. G, übersehen* tr. (грешка) (das habe ich
ganz ~ това съвсем не го взех в пред вид;
c-m die Mängel ~ правя се, че не
забелязвам недостгъцитс на някого)
Hmopiipane-Ignorierung f
иго-Dicnstbarkeit f, -en, Joch n, -cs, -c (das Joch
der Fremdherrschaft abschütteln
освобождавам се от чуждо иго)
игра-Spiel n, -s, -e (das - der Katze mit der
Maus играта на котката c мишката ; ein
Spielchen machen изпълнявам една игра;
das freie ~ der Kunst свободната фантазия
на изкуството ; wer hat das ~ ? кой е на
ред да играе ? Olympische -е олимпийски
игри ; sein Leben aufs - setzen рискувам
живота си ; die Hand im ~ haben имам
пръст в тази работа), Partei f, -ien (една
игра)
играе ce-laufen intr. (филм)
играе-егет intr. h (за колело)
urpaeiie-Kolbenspielraum m (на буталото)
(техн.)
играещ-schiHemd (в преливни отблясъци)
iirpane-Gespicl(c) n, -(e)s
игрален-Spicl- (Spielfilm игрален филм)
нграч-Spielcr m, -s, Tänzer т, -s, Tipper т, -s
(на тото), Würflcr т, -s (на зарове)
играчка-Spicl n, -s, -е (sein ~ mit е-т treiben
шегувам се с някого ; die Arbeit wird ihm
zum - работата за него се превръща в игра
; er lernt alles wie im - той научава всияко
като на шега ; das ist für ihn ein - това за
играчка
302
него е играчка), Spielerei f, -en (diese
Bergtour war für ihn е-е - тоя планински
излет беше за него дреболия), Spielsache
f, Spielzeug n, Tand m, -es, -, Spielball n
(eines Spielball sein играчка съм в ръцете
на ; das ist mir ein Kinderspiel това e
играчка за мен)
играчка-човече-Petermännchen n (което само
се изправя)
играя си-spielen intr. h. (mit etw.) (mit s-m
Gedanken - занимавам се c нечия мисъл;
um Geld - играя на пари; in der Lolarric -
играя на лотария ; des Kurzen - късо го
режа; е-е Mine — lassen взривявам мина;
s-e Augen -lassen разхождам си очите
нанякъде; alle Mittel - lassen пускам в ход
всички средства ; Geld - lassen опитвам
се да подкупя)
И1рая-Ьгс11е1п intr. h (на шах, дама, табла),
darstellen rcfl. (тсатр.), falschspielen intr. h
trnb. (нечестно), filmen intr. h (във филм),
haschen tr. (на криеница), herumtanzen intr.
h. (наоколо), kabbeln intr. h. refl,
(решителен тур със зарове), karten intr. h.
(на карти), kegeln intr. h. (на кегли),
knickern intr. h. (c топчета), knöpfen tr. (c
копчета), kreiseln intr. h. (c пумпал),
mannein intr. (c топчета), mimen tr. (роля),
mitreden intr. h. (роля), pochen intr. h.
(покер), ramschen (Рамш), reifen intr. h. (c
пръстени, халки, на capco), reigen intr. h.
(хоро c песен), sandeln intr. h. (c пясък),
schillern intr. h. (c различни цветове) (in
allen Farben - преливам се във всички
цветове), spielen tr. refl. (Ball, Karten
Schach - играя на топка, карти, шах; sich
müde - уморявам се от игра), tändeln intr.
h. (mit c-m ~ играя си c някого на любовна
игра), tanzen intr. h. (auf dem Seile - играя
повъже; mir tanzt alles върти ми се всичко
пред очите ; nach jds Pfeife - играя по
свиркаш на някого; aus der Reihe - играя
по своему ; mit tanzt das Herz vor Freude
играя ми сърцето от радост), tempeln intr.
h. (хазартна игра), tragieren intr. h. (c
трагичен патос), turnen intr. h.
(гимнастика), würfeln intr. И. (на зарове),
zecken intr. h. (на гоненица)
игрн-Rasenspiele pl. (на морава, поле),
Turnspiele pl. (гимнастически)
игрив-munter (das Kind ist - geworden детето
се събуди; die Nacht über - sien цяла нощ
бодърствувам ; -e Farben светли цветове
; -und zufrieden весел и доволен ; bleiben
Sie gesund und -! останете живи и здрави
!), spielrhaft, schalkhaft, spielerisch
игрище-Kampfbahn f, Kampffeld n (спортно),
Spielplatz m (спорт.), Spielfeld m (спорт.),
Sportplatz m
игрословие-Kalauer m, -s (плоско) (разг.),
Wortspiel n
игумен-Abt m, -(e)s, -e (wie der Abt singt, so
antworten die Mönche каквото му свирят,
това играе; какьвто господарет, такива и
слугите)
liryMeuapiiima-Abtei f, -en
nryMeiiKa-Äbt(iss)in f, -en
nryMeiiCKii-übtisch adj., abteilich adj.
ида-daherbrausen intr. h, kommen* intr. s.,
nahen intr. s., licrannahen intr. s.
(наближавам)
идва ми-bci fallen* intr.s (на ум) (sein Namen
will mirnicht bei fallen името му не ми идва
на ум), zukommen* intr. s. (etw. kommt mir
zu)
идва-besinnen* refl. (нщ. на ум) (eines anderen
besinnen идва ми друг ум)
идвам-abholcn tr., ankommen intr. s. (wir sind
glücklich zu Hause, in Sofia angekommen
благополучно [си] дойдохме,
пристигнахме в София), anreiten* intr. s.
(яздейки), anziehen* intr. s. (пеша,
марширувайки) (die Truppen ziehen an
воГгските идват, настъпват), besinnen* refl.
(в съзнание, на себе си), dahergehen* intr.
s, daherkommen* intr. s (насам), dasein*
intr. s, einfallen* intr. s (за време),
einfinden* refl., einherkommen* intr. s,
folgen intr. s (auf Regen folgt Sonnenschein
след дъжд идва слънце), heabkommen*
intr. s. (надолу), hergehen* intr. s.,
herkommen* intr. s. (насам) (komm einmal
303
иероглифи
her я ела насам), Herkommen* intr. s. (от
нещо) (ich weiß nicht, wo das herkommt не
зная откъде идва това), herüberkommen*
intr. s., herziehen* tr. (насам),
hierherkommen* intr. s., kommen* intr. s.
(zum Abendbrot, Kaffee, Tee kommen
идвам на вечеря, кафе, чай), mitkommen
intr. (заедно), Vorgehen* intr. s. (на първо
място)
идваие-Ankunft f, -ье (die ~ eines Sohnes
anzeigen съобщавам за раждането на син),
Herfahrt f (с превозно средство), Hergang
m, -s (насам), Herkommen п, -s (насам).
Kommen п, -s
идеал-Denkbild п, Ideal п, -s, -е (das Ideal einer
Gattin идеалът за жена ; ein Ideal an
Schönheit идеалт за красота), Inbegriffm,
-s, Leitbild n, Wunschbild n
идеален-ideal, ideell
идеализирам-idealisieren tr., schönfarben tr.
(e-c schöngefärbte Geschichte поукрасена
история)
ндеализьм-Idcalismus m
идеалист-Idealist m, -en, -en
пдеалистнчеи-icleanstisch
идеалиост-Idcalität f
идеен-gedanklich adj., Gedanken-, ideologisch
идеи-Sinngehalt m, Sinngehalt m
ндейност-Gedankengehalt m, -es, -e,
ideologischer Gehalt
иделогически-ideologisch
иден-kommend, nächst (следващ)
iuieirni0»imipaM-identifizieren tr.
идeIrпlфlЩllpalIe-Identifizicrung f
идентичен-identisch (mit D)
идентичиост-Identilät f
идеолог-Idcologe m, -en, -en
iiAeoAonmeii-idcologisch
идеологически-ideologisch
идеология-Ideologic f, -n
ндеомотореи-ideomotorisch
ндея-Ahnung f, -en, Animus m, - (c-n ~ haben
подушвам, догаждам се) (фам.), Begriff m,
-s, -e, Einfall m,-(e)s, Einfälle, Fimmel m, -
s (фикс), Fund m, -(e)s, -s, Gedanke(n) m, -
ns, -n (ein — kommt mir дойде ми една
идея), Idee f, -n (e-e Ideeverfechten
защитавам идея ; das ist e-e Idee това c
чудесна идея), Kateride f (луда, щура),
Konzeption f, Leitgedanke m (главна),
Quinte f, -n (вятърничава), Rappel m, -s
(налудничава) (e-n - haben бръмчи ми
главата ; е-п ~ bekommen побеснявам),
Raupe f, -п (щура) (~n im Korf haben имам
бръмбари в главата ; e-m ~n in den Kopf
setzen пускам на някого бръмбари в
главата), Wurm m, -s, -fer (щура, чудата)
(Würmer im Kopfe haben имам чудни идеи
в главата), Zwangsvorstellung Г
(натрапчива) (мед.)
iiAiuiii4en-arkadisch adj., bukolisch adj.,
idyllisch
ндилия-Ekloge f, -n, Hirtengedicht n, Idyll n, -
s, -e, Idylle f, -n
идиографичеп-idcographisch
идном-Idiom n, -s
идиомаггика-Idiomalik f
ндиоматичен-idiomatisch (израз)
iiAHOcniiicpa3im-Idiosynkrasic Г, -n (мед.),
Intoleranz f, -en (за някои лекарства)
идиот-Hornochse m, Idiot m, -en, -cn, Kretin
m, -s, -s, Krctine f, -n, Trottel m, -s
идиотизъм-Idiolismus m, -se, -men
НДИОТИЯ-Verblödung f, - (мед.)
идиотски-blödsinnig adj., idiotisch, trottc;haft
идиотство-Idiote f, -n, Idiotismus m, -sc, -men
идиотщииа-Blödsinn m, Blödsinnigkeit f
идите-ldcn pl. (като календарни дни у
римляните)
иднобразен-cinheitlich adj.
идол-Götterbild n, Götze m, -n, Götzenbild n,
Idol n, -s, -e
iiAonoiio^iouiiiiK-Bilderanbcter m,
Götzendiener m
iiAOAonoKAOiiiiiiHecTBO-Bilderanbctung f,
Götzendienst m, Ido(lo)latrie f
UAonoicnoiiiiii4ecKii-abgöttisch adj.
iiAonoicnoiii!ii4ecTBO-Abgöllcrei f, -en
идолоноклонство-Götzcnanbetung f
идущ-kommcnd
иерархпя-Hicrarchc f, -icn
иероглифм-Biidcrschrifl f, pl., Hieroglyphe f,
Йехова
-ien
Иехова-Jehova
из-aus prp. D (~ den Bürgern измежду
гражданите ; e-r ~ dem Volk един от
народа), aus pip, D (излизане, изваждане
отвътре) (etw. — dem Schranke nehmen
изваждам нщ, от шкафа ; ein Schrei ~
vollem Malse вик от цяло гърло ; ~ dem
Gedächtnis verlieren забравям ; ~ dem
Kopfe wissen зная наизуст ; ~ der Mode
kommen излиза от мода), aus prp. D
(произход, източник) (die Ware kommt ~
Berlin стоката идва от Берлин ; — guter
Familie kommen от добро семейство)
изба-Kanter m, -s (склад), Keller m, -s, Kellerei
f, -en (винарска), Weinkeller m (винарска)
избавител-Befreier m, -s, Erlöser m, -s (von),
Erretter m, -s, Retter m, -s (aus)
möaBneniie-Befreiung f, -en, Errettung f, -en,
Heil n, -s, Rettung f, -en, Erlösung f
избавям (ce)-retten tr. refl. (e-n vor etw. D ~
спасявам някого от нещо ; e-n aus dem
Feuer ~ спасявам някого ог огъня ; rette
sich, wer kann! спасявай се, кой както
може!)
избавям ce-befreien tr. (sich aus einer Lage
befreien избавям се от известно
положение), davonkommen* intr. s, erlösen
tr. (von), retten tr. (aus)
избавям-erlösen tr., erretten tr., überheben* tr.
(c-n c-r Sache G) (e-n e-r Pflicht ~
освобождавам някого от задължение)
избавяие-Überhebung f
избарабаиявам-trommeln tr. (марш)
избелвам-ausblassen intr. s. (рокля, завеси,
плат), ausbleichen tr., bleichen tr., entfärben
tr., schwefeln tr. (бъчва, вълна), weißen tr.
(пране)
избелване-Bteichen n, -s (техн.), Schwefelung
f, Weißsieden n (на метални сребърни
предмети)
избелвач-BIeicher m, -s
избелява-abfarben intr. h (за цвят), abgehen
intr. s (боя), verfärben refl. (плат)
избелявам-ausbleichen* intr. s. (за цветове),
verblassen intr. s., verschießen* intr. s. (die
№
Vorhänge sich verschossen пердетата ca
избелели)
H36enHBaiie-Verfärbung f (на плат)
избелял-verblihen, verschossen, verwaschen
(от пране)
избив-Haarsalz n (на разни соли)
избива-ausbrechen* intr. s. (пот) (dem Kranken
brach der Sehweiß aus болният го изби в
пот), schwitzen intr. h. s. (навън)
пзбивам-abjagen tr. intr. refl. h (дивеча в даден
участък), abschießen* tr., ausarten intr. s.
(в нщ.), ausbrechen* tr. (стена, отвор),
herausbrechen* tr. (врата, зъб),
herausschlagen* tr. (зъби, стъкла, меч из
ръката), hinschlachten tr., massakrieren tr.,
metzeln tr., rauschen intr. h. (на клони,
листа), schlachten tr., würgen tr.,
zusammenschießen* tr. (масово),
totschlagen* tr. (убивам), ausschlagcn* tr.
(зъб) (schlag * es dir aus dem Sinn избий
си го от ума)
H36iiBaiie-Gemorde n, -s
избиванс-Metzgerei f, -en, Schweißausbruch
m (на пот)
нзбираем-schöffelbar (за съдебен заседател),
wählbar
избираемост-Wählbarkeit f, -
избирам-bestimmen tr., einschlagen* tr.,
erküren tr., erlesen* tr., ersehen* tr. (остар.),
erwählen tr. (c-n zum Präsidenten ~ избирам
нкг. за председател), heraussuchen tr.
(книги), kiesen* tr. (поет), küren tr. (поет.),
wählen tr., auswählen tr.
избиране-Wahl f, -en
избирател-Drehwähler m, Wähler m, -s,
Wahlmann m, -5-er (при втория тур)
избирателен-WahJ-
избиратели-Wählerschaft f
избнрателски-Wähler-
нзбирателиост-Selektivital f, - (на
радиоапарат)
избирач-Drehwähler m
избнстреиост-Abgcklärtheit f
нзбистрител-KIärmiUeI п(хим.)
избистря ce-aufhellen tr. (течност) (хим.),
aufklären tr. refl. (за течност) (хим.),
избухва
auflichten tr. refl. (вода), klären refl., setzen
refl. (разтвор), setzen refl. (разтвор)
избистрям (ce)-abklären tr. refl.
избистрям-abgießen* tr., abschrecken tr.,
kalken tr. (захарен сок), kalken tr. (захарен
сок), läutern tr., krären tr.
избнстряне-Klärung f, Setzung f, -en (за
разтвор)
избитьк-Überschuß ш
избледнява-abfarben intr. h (за цвят)
избледиявам-abblassen intr. s, abklingen* intr.
s (за сияние при залез), ausblassen intr. s.
(рокля, завеси, плат), verblassen intr. s.,
verlöschen intr. s. (за нещо писано),
erblasen intr. s. (за човек)
избледнял-fahl adj., verblichen
избледнялокафяв-fahlbraun adj.
нзбледиялост-FahIheit f
нзбленувам-durchträumen tr. trnb. (noch
einmal des Lebens Traum durchzuträumen
още веднъж да избленувам съня на
живота)
изблещвам-die Augen aufreißen (очи)
изблещвам ce-einen anglotzen (на някого)
изблнзвам-ablecken tr., auslcckcn tr.
изблик-Ausbruch m, -(e)s, те, Effusion f, -en,
Gefühlsart m (на чувства), Hitze f(Ha гняв),
Regung f, -en, Schuß m, -sses, -rsse (im ~
ein намирам се в разгар), Überschwang m
(прекомерен), Gefühlsausbruch m, -es, ?e
(на чувства)
нзбликва-vorguellen* intr. s. (отнякъде)
(vorguellende Augen изпъкнали очи)
избликвам-aufquellen* intr. s, emporquellen*
intr. s, entbrausen intr. s, entquellen4' intr. s
(Tränen ~ den Augen сълзи избликват от
очите), erquellen* intr, s, etnsch wellen* intr.
s, hervorbrechen* intT. s. (endlich brach es
aus ihm hervor най-носле избликна от него
дълго спотаено чувство), hervorquellcn*
intr. s., hcrvorsprundeln intr. s.
избликване-Aufquelicn n, Durchbruch m, -s,
Durchbrüche (прен.), Mofettc f, -n
изблъсквам-abdrängen tr., abdringen*,
hinausdrängen tr., zurückdrängen tr. (назад
тълпа, народ), hinausstoßen* Ir.
избождам-abstechcn* Ir., durchstechen* tr.,
vorstechen* tr. (шило за дупки),
aussiechen* tr. (око), zerstechen* tr.
(пръстите)
избор-Berufung f, -cn, Kür f, -en, Kur f, -en,
Wahl f, -cn (mir blieb k-e andere - не мм
оставаше друг избор ; c-m die - lassen
предоставям на някого избора), Auswahl
f (на асортименти)
избори-Wahl f, -en (zur - gehen преминавам
към избори ; ~cn ausschrcibcn обявявам
избори)
изборен-Wahl- (Stimmzettel m, -s изборна
бюлетина)
нзбоявам-hernennen* tr.
избраздявам-furchcn tr., zerfurchen tr.
избраи-erlcscn pari, adj., exquisit adj.
ii36paiiiiK-Auscrkorenc m, -n, -n
избраница-Auserkorene Г, -n, Erwählte f, -n
избрапувам-abeggcn tr. (нива)
избрехтяване-Trcnzcr m, -s (лов.)
озбродявам-durchwandcrn tr., durchstreifen tr.
нзброявам-aufzählcn tr. (заслуги, грешки,
държави), hcrrcchncn tr., herzählcn tr.,
spezifizieren tr. (но огделно), vorzählcn tr.,
zählen tr,
нзброяване-AufzähIung f, Enumeration f, -cn
избръмчава-abschurrcn intr. h s (масур)
избръмчавам-abschwirrcn intr. s
избръсвам-abrasicren tr., glatt rasieren tr.
избутвам-aufstöbern tr. (след търсене) (разг.),
aufireiben* tr. (след дълго търсене) (пари,
книга) (разг.), herausbeißen* tr. refl. (e-n
Nebenbuhler herausbeißen избутвам
съперник), hinausschieben* tr. (навън),
verdrängen tr., zurückschieben* tr. (назад),
hinausstoßen* tr. (bis zum Frühling schlagen
wir uns irrgendwie durch ще изкараме как
да е до пролетта)
избутване-Vcrdrängung f, -
избухва-aufschlagen* intr. h./s. и refl. (нагоре)
(пламъци), ausbrechen* intr. s. (война,
буря, пожар, епидемия), los/brcchen intr.,
springen* intr. s. h. (за мина) (c-e Mine ~
lassen взривявам мина; alle Minen ~ lassen
пускам в ход всички средства ; ein paar
избухвам
306
Flaschen ~ lassen разпускам се, черпя
няколко бутилки вино), explodieren intr. s.,
platzen intr. s. (за бомба)
избухвам-abpuflen intr. s, aufbrausen intr. hJ
s. (нрен.), aufbrennen* intr. s. (прен.),
aulTahren* intr. s. (vor Zorn ~ избухвам от
гняв), aufilammen intr. s. (das Aufflammen
der Leidenschaften пламвансто на
страстите), auffliegen* intr. s. (във въздуха)
(das Pulverlager flog auf барутният погреб
хвръкна във въздуха) (и прен.),
aufschlagen* tr. (в нщ.) (ein Gelächter ~
избухвам в смях), ausbrechen* intr. s. (ein
etw. ~) (in Zorn - избухвам в гняв ; in
Tränen ~ рукват ми сълзи) (прен.),
detonieren intr. h, entbrennen* intr. s,
entladen* rcfl. (sein Zorn wird sich über uns
~ гневът му ще избухне над нас),
explodieren tr., herausfahren* intr. s.,
hcrausplatzen intr. s. (в смях, ругатни),
hervorbrechen* intr. s., hochgehen* intr. s.
(bei dieser Nachricht ging er mächtig при
това известие тон силно избухна), kollern
intr. h. s., krepieren intr. s., los/fahren intr.,
Jos/plalzcn intr., platzen intr. s. (der
Dampfkessel ist geplatzt парният котел
екеллоадира ; er platzt aus allen Ecken ще
cc пукне от дебелина ; vor Zorn, Ärger,
Wut, Meid beinahe ~ пукам се от фняв, яд,
ярост, завист ; jetzt platzt mir aber der
Kragen ! сега вече търпението ми се
изчерпи; vor Lachen - ще се пукна от смях
; da war er geplatzt осуети се), pochen intr.
h. (в недоволство), überkochen tr.,
verpruffen intr. s. (леко) (хим.)
избухваие-Ausbruch m, -(e)s, -s-e (vor ~ des
Krieges преди избухването на войната; ~
des Vesuvs изригване на Всзувий ; ~ des
Zorns избухване на гняв; zum - kommen
избухвам), EfTusion f, -cn, Explosion f, -
en, Heftigkeit f (на гняв), Zerknall m,
Platzen n, -s
избухващ-aufbrausend adj. (aufbrausendes
Wesen избухлив нрав)
избухдив-au(brausend adj. (aufbrausendes
Wesen избухлив нрав), auffahrend adj.,
bullerig adj., cholerisch adj., entzündlich
adj., explosiv adj,, heftig (темперамент,
човек), heißblütig, hitzig, jähzornig,
koilerig, rasch, spritzig, zerknallbar
избухливост-Heftigkcit f, Jähzornigkeit f
избуява-geieln intr. h (сел.-ст.), vergehren intr.
s. (бот.)
нзбуявам-aufschießen* intr. s. (nach dem
warmen Regen schießt die Saat auf след
топлия дъжд посевите избуяват ; er ist
hoch aufgeschosse той е израсъл много на
височина), ersprießen intr. s, luxurieren intr.,
schossen intr. h. s. (за растения), sprießen*
intr. s. h. (за растение), wuchern intr. h. (за
растителност)
избуявапе-Vcigeilung f
избуял-geil adj., hochgeschossen (bhcoico)
избуялocT-Geilheit f, Geilung f
избьбрям-henplappem tr. (машинално)
избълвам-ausspeien* tr.
избърборвам-abschurrcn tr., daherreden tr.,
vergaloppicrcn rcfl. (тайна), verschwatzen
tr. refl., verschwatzen tr. refl., murmeln tr.,
ausplaudern tr. (тайна)
избърборя-vorschwatzcn tr.
избързвам-cilen intr. s, übereilen tr. refJ. (s-e
Abreise - прибързвам c пътуването си),
überhasten tr. refl., verfrühen rcfl. (c нещо),
vorauseilen intr. s., vorausgehen* intr. s.,
Vorgehen* intr. s., vorgreifen* intr. h. (c
нещо)
избърсвам-abfegen tr. (книги, мебели),
abslrcichcn* tr., ablreten* tr., abtrocknen tr.
(ръце, лице, съдове), abwischen tr. (маса,
прах, черна дъска, уста, лице) (sich D die
Tränen ... избърсвам си сълзите),
auflrocknen tr. (разляно мляко, под, кухня),
aufwischen tr. (Schmutz, das Zimmer ~
избърсвам праха, почиствам стаята),
wischen tr. (sich D die Nase wischen
избърсвам си носа ; sich D die Tränen aus
den Augen wischen избърсвам си сълзите
от очите)
избягал-landcsflüchlig (от страната)
избягвам-vermeiden* tr. (Unfälle ~ избягвам
злополуки), abwischen intr. s, ausbrechen*
307
извеждам
intr. s. (от затвора), davonziehen* nitr. s
(спорт.), durchbrechen* refl., entgehen* intr.
s, entkommen* intr. s (от нкг), entlaufen intr.
s (aus dem Haus ~ избягвам от къщи),
entreißen* intr. s, entrinnen* intr. s (dem
Tode ~ избягвам смъртта), entspringen*
intr. s (der Verbrecher ist (aus) dem
Gefängnis entsprungen престъпникът
избяга от затвора), entstürzen intr. s,
entweichen* intr. s, entwischen intr. s (der
Gefangene ist entwischt затворникът
избяга), entziehen* refl. (er entzieht sich
unserer Gesellschaft той избягва нашето
общество), fliehen* intr. s, flüchten intr. s
refl., fortlaufen* intr. s, hinauslaufen* intr.
s. (навън), meiden tr., überlaufen* intr. s.
(zum Feind ~ дезертирам, избягвам при
неприятеля), weglaufen* intr. s.
избягване-Ausbruch m, -(e)s, ic (~ des
Gefangenen избягване на затворника),
Entziehung f, -en, Vermeidung f, Flucht f, -
cn
извадка-Auszug m, -es, -re (aus)
извадкн-Lcsefrächte pl. (отчитателски книги)
нзважам-inaktivicren tr. (от употреба),
abstechcn* tr., abziehen* Ir. (мат.) (drei
abgezogen von sieben gibt vier 7-4 3; e-e
Summe am Lohn ... удържам сума от
заплатата), abziehen* tr. (пръстен, ключ),
aufkorken tr. (тапата), aufliegen* intr. h. (от
строя) (за кораб) (мор.), aufspünden tr.
(чела на буре), aufspunden tr. (чепа на
буре), ausbauen tr. (част от машина,
инсталация) (техн.), ausbohren tr. (чрез
дълбаене) (чеп, семенна част на плод) (е-
n Spund ~ изваждам тапа на буре),
ausbringen* tr. (das Boot ~ спускам лодка
във водата ; Flecke aus dem Zeug ~
изчиствам петна от плата ; ich kann die
Schuhe, die Handschuhe nicht - не мога да
си събуя обувките, да махна ръкавиците),
bergen* tr. refl. (от руини, пожар),
blankziehcn* intr. h tmb. (сабя), einziehen*
tr. refl., entkernen tr. (костилката на плод),
entkorken tr. (тапата), enlwührcn tr. (от
обращение), exmittieren tr. (от жилище),
fischen tr. (e-n aus dem Wasser - изваждам
нкг. от водата; Perlen ~ изваждам бисери),
heben* tr. refl. (съкровище от земята,
потънал кораб), herausbeißen* tr. refl.,
herausbringen* tr. (Flecke aus c-m Anzug
hcrasbringen изваждам петна от костюм),
herausholen tr., hcrauskehren tr. (на показ),
herausmachen tr., hcrausnehmen* tr. (нещо
от някъде), herausrücken tr. (Geld
herausrücken изваждам пари),
herausstecken tr. (знаме, език),
herausziehen* tr. refl., hervorsuchen tr.
(отнякъде наяве), hervorziehen* tr. (нещо
забравено, скрито), kernen tr. (костилки),
leiem tr., Schlittenfahren* intr. s. (mit c-m)
(душата на някого), vorsuchen tr
(отнякъде), wegbringen* tr., wegmachen tr.
(c-n Fleck wegmachen изваждам леке),
ziehen* tr. (den Beutel ziehen изваждан
кесията ; das Schwert ziehen изтеглям
мечта), ziehen* tr. (c-n Zahn ziehen
изваждам зъб; den Beutel ziehen изваждам
кесията), zücken tr. (меч, сабя, нож)
нзваждяпе-Abstich m, -(e)s, -c, Ausbau m, -
(c)s, -e/-ten (на парен котел, автомобилен
мотор, части от машина и под.) (гехн.),
Exmission f, -en, Wegbringung f
извайвам-bildhauern tr., blockieren tr.,
einhauen* tr., meißeln tr., hauen tr. (in
Mramor hauen извайвам от мрамор)
изванквам-aufjammern intr. h.
извалвам-abwalken tr. (тъкан)
нзвара-Maltc f, -n, Molkenciweiß n, Quark m,
-cs, -e, Quarkkäse m, Topfen m, -s
нзвардвам-auflauern tr. d, e-m auf der Lauer
liegen* lauern auf etwas (А) (нещо),
abpassen tr. (сгодно време)
нзварявам-ausbrühcn tr. (c вряла вода) (нови
съдове, ново белъо), brühen tr. refl.,
durchkochen tr., auskochen tr.
(инструменти), destillieren tr. (aus den
Pflaumen Schnaps brennen изварявам
сливите на ракия)
изведнъж-flugmüde adv., hastig, jählings,
wupp, wuppdich, auf einmal, plötzlich
извеждам-abziclicn* tr. (правила, закони),
извеждане
308
deduzieren tr. (извод), erschließen41 tr.,
folgern tr. (от нщ.), herausbekommen* tr.
(нещо c усилие), herleiten tr. (думи),
hervorholen tr., hinausftihren tr., führen tr.
(zu) (за път) (spazieren führen извеждам
на разходка), ableiten tr. (aus) (eine Regel
ableiten извеждам правило)
извеждане-1.Ableitung f, -en (на теорема)
2.Zurschaustellung f (на показ)
извезвам-aufsticken tr. (на нщ.) (цветя,
мостри), besticken tr. ,
изверг-Bestic f, -n, Wüterich m, -s, -c,
Ausgeburt f, -en, Ungeheuer n, -s
нзвестен-bckannt adj. (etw. bekannt machen
известявам за нщ.; ich werde bekannt
ставам известен; ich bin dafür bekannt,
daß... известен съм c това, че...), berühmt
adj. (berühmter Arzt известен лекар),
bestimmt adv., bewußt adj., gewiß adj.,
illuster, kund, laut, publik, reputicrlich,
ruchbar (~ werden разчува cc), sicher (ein -
c-r Freund in Berlin някой си приятел в
Берлин), stadtbekannt (на целия град),
weltbekannt (световно), wohlbekannt
(много)
ii3BCCTiic-Ankünd(ig)ung f, -en, Ansagung f,
Bescheid m, -s, -e (ich habe noch keinen
Bescheid още нямам известие), Bestellung
f, -en, Botschaft f, -en, Eröffnung f, -en,
Freudenpost f (радостно), Hiobsbotschaft
f (лошо, фатално), Hiobspost f (лошо),
Kudscliaft f, Kunde f, -n (ohne Kundheit von
c-m sein нямам известие от някого), Mär
f, -en, Märe f, -n, Meldung Г, Merke f, -n,
Mitteilung f, -en, Zeitung f, -en, Nachricht
f, -cn
извесппел-Ansager m, -s, Anzeiger m, -s, Bote
m, -n, -n
известнп-MiHeilungen f (на научен институт,
публикация)
известиост-Bckannlheit f, -cn, Berühmtheit f,
-en, Weltruf m (световна), Zelebrität f
нзвестявам-ankünden tr. (за предстоящо
мероприятие, тържество, концерт) (c-ms-
n Besuch ~ съобщавам нкм., че ще го
посетя), ankündigen tr. (за предстоящо
мероприятие, тържество, концерт) (c-m s¬
n Besuch ~ съобщавам нкм., че ще го
посетя), anmelden tr. и refl. (за нщ.) (s-n
Besuch ~ съобщавам за идването си ;
Konkurs ~ обявявам фалит ; Waren beim
Zollamt ~ декларирам стоки в митницата
; ein Patent ~ патентувам нщ. ; е-е
Krankheit meldet sich an обацда се
болежка), ansagen tr. и refl. (номера на
програмата, времето) (seinen Besuch, sich
- известявам за предстоящото си
посещение ; die Versammlung ist auf
Dienstag angesagt събранието е обявено за
вторник), anzeigen tr. (e-m etw. ~) (нкг. за
нщ.), bekanntgeben* tr. trnb. (ich gebe
meine Entscheidung bekannt известявам
решението си), eröffnen tr., künden tr.,
kundmachen tr., kundtun* tr., läuten tr. (чрез
звьнене), melden tr., signalisieren intr. h. tr.,
signalisieren intr. h. tr., benachrichtigen tr.
(von)
известяваие-Kundgabc f, Kundmachung f
изветрява-vcrdurftcn intr. s. (за мирис),
verstehen* intr. h. (за питие), verwittern intr.
s., verflüchtigen refl., abstehen* intr. s.
изветря вам-verflüchtigen tr. refl., vertrotteln
intr. s. (разг.), verfliegen* intr. s. refl.
изветрявапе-Verwitterung f
изветрял-abgestanden (abgestandener Wein),
abgestanden part. adj. (вино, бира), flau
adj., laff, plempig (за иитис), schal (бира),
verwittert, verblödet
изветрялocT-Schalheil f, - (на питие)
извехтявам-verschlcißen* intr. s.
извехтял-abgeschabt, schäbig (дреха)
извива ce-heraufziehcn* intr. s. (буря)
извивам (ce)-zusammenzichcn* tr. refl. (ein
Gewitter zieht sich zusammen буря cc
извива)
извивам ce-aufwehen intr. s. (вятър),
aufwirbeln intr. s. (нагоре като вихрушка),
wabern intr. h., züngeln intr. h. (като език)
извнвам-aufbicgcn* tr. (нагоре), ausbiegen*
tr. refl. (дъговидно), biegen* tr. refl. (e-n
Ast nach unten biegen извивам клон назад-
; der weg macht c-e Biegung пътят извива),
309
извличане
kurven intr. h. (c кола) (разг.), schweifen tr.
(навън), winden tr. (e-m etw. aus den
Händen winden извивам нещо от ръцете
на някого), wringen* tr., auswinden* tr.
(мокро пране), wenden* tr. (за очи, поглед,
глава)
извивапе-Bcugung f, -en, Biegung f, -en
извнвка-Beugc f, Biegung f, -en, Bucht f, -en,
Bucke! m, -s (на гръбнака), Gehirnwindung
f (мозъчна) (анат.), Schleife f, -n, Schnörkel
m, -s, Schweifung f, -en, Schwung m, -es,
-re, Treppenkehre f (на стълба),
Verscnörkelung f, Windung f, -en (на тръба,
канал), Gcschnörkcl pl., Rundung f, -en,
Krümmung f. -en (при река),
Ärmelausschnitl m, -s, -c (ръкавна)
нзвиквам-abrufcn* tr. refl. (e-n von etw.),
anrufen* tr. (hkm.), aufrufen* tr. (zum
Kampfe ~ призовавам за борба) (н юр.),
aufrufen* tr. (поименно) (die Schüler ~
извиквам ученици (по дневника за
изпитване), drannchmcn* tr. trnb. (разг.),
erregen tr. refl., fordern tr. (e-n auf Pistolen
~ извиквам нкг. на дуел c пистолети),
hervorrufen* tr. (да излезе отпред, да се
покаже), kontrahieren intr. h. (mit c-m)
(някого на дуел), ramschen tr. (на дуел),
zurückrufen* tr. (обратно), zuschreien* intr.
s. (e-m etw.) (на някого нещо), rufen* tr.
(zu Hilfe rufen извиквам на помощ)
извикване-Aufruf m, -s, -c, Aufrufung f, -en,
Kontrahierung f (някого на дуел), Verlesung
f (на глас), Zählappcll m (по име)
H3Biiiieiiiie-Abbittc f, -n, Entschuldigung f, -
en (като учтив отказ) (es kann nicht als
Entschuldigung gelten не може да служи
за извинение), Verzeihung f, -en (прошка)
(um Verzeihung bitten моля за извинение)
извинете-Verzeihung f (за учтивост)
извиним-entschuldbar adj., erläßlich adj.
(църк.), verzeihbar, verzeihlich
извипнтелен-verzeihlicli, entschuldbar,
entschuldigend (извиняващ)
извинявам ce-entschuldigen refl.
нзвипявам-cntsciiuldigen tr. (~ Sie! извинете
!), verzeihen* tr. (e-m etw.) (грехове) (das
kann ich nicht ~ това не мога да извиня)
нзвиняване-EnlschuIdigung Г, -сп
извира-einkochen intr. s (die Suppe ist
eingekocht супата е извряла), verkochen
intr. s.
извнрам-entbrausen intr. s, entquellen* intr. s.
cntschwcllen* intr. s, entspringen* intr. s (die
Donau entspringt im Schwarzland Дунав
извира от Шварцланд), crqucllen* intr. s,
hervorquellen* intr. s., quellen* intr. s. (за
вода) (aus dem Kater quellt Lava лава
изтича от кратра ; Tränen quolcn ihm aus
den Augen сълзи бликаха от очите му: vor
Zorn quollen ihm fast die Augen aus dem
Kopfe очите му щяха да нзкочат от гняв)
извисоко-hoch oben, in der Höhe, von oben
извисява-wipfcln intr. h. refl. (вършини, за
дърво) (пост.), aufrichten tr., erheben* tr.
(die Stimme erheben извисявам глас)
извисявам ce-cmporragcn intr. s,
aufschwingen* tr. refl. (мапр. за орел)
(поет.), aufslcigern* refl., erheben* refl.
нзвисявам-übcrhoicn tr. (ирсн.), aufrichten tr.,
erheben* tr. (die Stmmc erheben извисявам
глас)
нзвнсиване-Übcrholung f
извит-boigig adj., bulbförmig adj., gewunden
(gewundene Gänge, Pfade извити
коридори, пътеки), schraubig (спирално,
като винт) (техн.)
извитост-Schweifung f, -сп
извлечение-Exlrakt m, -s, -е, Extraktion f, -en
(хим.), Exzerpt п, -(e)s, -е
извличам-abstrahieren tr. (понятия,
принципи, закони), abzichen* tr.,
emporzichen* tr., entlocken tr., extrahieren
tr., lingicren tr. (боята и активните части)
(хим.), ziehen* tr. (с-с Wurzel aus e-r Zahl
ziehen извличам корен на число), ziehen*
tr. (e-n Nutzen, Vorteil, Gewinn aus etw.
ziehen извличам полза, изгода, печалба от
нещо ; е-с gute Lehre aus etw. ziehen
извличам добра поука), hinausschieppen
tr., schleifen tr. (aus)
извличаiie-Kubikwurzelziehcn n (на куб, на
корен) (мат.)
извод
извод-Deduktion f, -еп (филос.), Folge f, -n,
Folgerung f, -en, Rückschluß m, Schluß m,
-usses, -üsse (e-n falschen ~ ziehn вадя
погрешно заключение), Schlußforderung f,
-en, Trufschluß m (лъжлив)
изводи-Konsequenz f, -en (die Konsequenzen
ziehen вадя изводи)
извоз-Abbauforderung f (на руда), Förderarbeit
f (на руда) (мин.), Förderung f, -en (мин.),
Schachtförderung f (шахтов) (мин.),
Treiben n, -s, - (еднократен)
извозвам-ab fahren tr. (дърва от гората),
ablaufen* tr. refl. (руда), anmeiern tr. (ich
war der Angemeierte аз бях излъганият),
ausbooten tr./ intr. h./s. (пътници от кораб)
(c лодка до брега), belemmern tr.,
bescheisscn*tr., beschummeln tr.,
einwickeln tr. refl. (фам.), fordern tr. (мин.),
lackieren tr.; lacken; lackmciem tr. (фам.)(е-
n) (някого), laufen tr. refl. (c количка),
reinlegen tr., salben Ir., überfahren* tr.
извозване-Abfuhr f, Schneller m, -s
нзвозвач-Schlepper m, -s
извозен-beschissen adj. pari., gelackmeiert adj.
изволзвам-herausfahrcn* tr. (c кола)
извор-Вогп m, -s, -e, Bronn m, -(e)s, -en,
Brunnen m, -s, Quelle f, -n (die ~n der Elbe
изворите на Елба ; Nachrichten aus erster
~ сведения от самия извор; geschichtliche
~п исторически източници ; nenne d-e~n
! посочи източниците ! ; etw. an der ~
kaufen купувам нещо от извора; Sprachen
müssen an der ~ gelernt werden езици
трябва да се учат на самото място),
Quickborn m (живителен),
Schwefelbrunnen m (серен минерален),
Solquelle f (солен), Spring m, -s, -e,
Mineralquelle f (минерален)
нзворп-Ressourcc f, -n (на духовни блага)
извоювам-abkämpfen tr. (e-m etw. ...),
erfrechten*, erkämpfen tr., erringen* tr.,
erstreiten* tr., erwerben* tr. (sich sein Brot
~ извоювам си хляба), gewinnen* tr. (e-m
etw....) (победата, пари)
извратеи-pcrvers, verdorben, verfälscht,
entstellt
310
извратеиост-РегусгеШ f, -en, Vcrdrertheit f,
-en
изврятявам-verderben* tr., entstellen tr.,
verdrehen tr.
извращавам-verderben* tr., entstellen tr.
извръщам (ce)-wenden* tr. refl. (лице) (s-e
Blicke zum Himmel wenden извтъщам
погледа си към небето), weghalten* tr.
(глава), zuwenden* tr. refl. (e-m etw.) (c-m
das Gesicht zu wenden извръщам лицето си
към някого)
извращеиие-Pervesität f, Verdrehung f, -en
извън-l. übermäßig (мярката), auscrhalb,
außer D 2. draußen, außen
извъибрачеи-außerehelich
извънвременен-zeitlos
извънградски-außerhalb der Stadt
извъпмерен-übermäßig
извънреден-außerordentlich,
außergewöhnlich, sonder adj., selten (ein -er
Vogel рядка птица, за човек), Sonder-,
mäßig
ii3BbiipeAiio-bcsonders adv. (besonders
erwähnen извъредно споменавам),
fabelhaft adv. (~ billig извънредно евтино),
höllenmäßig, hoch, hoffnungslos (за
усилване), kriminal, übermäßig, vorzüglich
нзвънредиост-Besonderheit f, -en,
Übermäßigkeit f, -
извървявам-iaufen tr.
извърсдеи-exlraordinär adj.
извъртам-beugen tr. (юр.), deuteln tr. intr. h,
drehen intr. h, herumdrehen tr. refl. (e-m die
Worte herumdrehen извъртам думите на
някого), vedrehen tr.
извъртане-Fintc f, -n, Fisimatenten pl.,
Rabulisterei f, -en, Wortverdrehung f (на
думи) (1рам.)
извъртания-Mätzchen n, -s, Winkelzüge pl.,
Wippchen n,-s
извъртащ-rabulistisch
извъртване-Beugung f, -en (юр.)
извършва ce-abspielen tr. refl.
извършвам ce-abwickeln refl. (работа) (der
Verkehr auf den Hauptstraßen wickelt sich
glatt ab движението по главните улици се
311
изглед
извършва, става безпрепятствено)
извър ш вам-ausbrauen tr. (ich braue es aus
извършвам глупост) (прен. остар.),
begehend, besorgen tr., bewerkstelligen tr.,
durchführen tr. Irnb., effektuieren tr.,
handlangem tr. (второстепенна работа),
machen tr., rechnen intr. h. (аритметични
действия) (im Kopfe ~ смятам на ум ; es
sind knapp, niedrig, hoch 10 Kilometer има
най-малко (най-много) 10 километра),
schmeißen* tr. refl. intr. h. (das wollen wir
schon - ще го направим) (фам.), tun* tr.
(was tust du ? какво правиш ?; s-e Arbeit -
върша си работата ; das tut nichts това
нищо не означава ; e-m etw. zu - geben
давам на някого да върши нещо; sich etw.
zu ~ machen създавам си работа, да върша
нещо ; gesagt-getan реченои-сторено),
Oben tr. (предателство), verbrechen* tr.
(престъпление) (was hab’ ich denn nun
wieder verbrochen ? какво пак съм сгрешил
?), verrichten tr. (работа) (s-e Andacht —
чета молитвата си; s-e Notdurft ~ ходя по
нужда), versündigen refl. (sich an e-m, etw.)
(грях спрямо някого, нещо), vertun* tr.,
verüben tr. (престъпление), vollbringen* tr.
(подвиг, дело), vollfiihren tr.
извършваие-Tathandlung f (на дело),
Verrichtung f, -en (на работа)
извършител-Täter m, -s, Vollbringer m, -s
извявам-wegwchen tr.
извяхвам-abwelken intr. s
изгаря-durchbrennen* intr. s, verglühen intr. s.
изгарям ce-brenncn* tr. refl., verblühen tr. (sich
D die Hände mit heißem Wasser - попарвам
си ръцете c вряла вода), wegbrennen* intr.
s. (das ganze Dorf ist weggebrannt цялото
село изгоря)
изгарям-äschern tr., abätzen tr. (мед.)
(брадавица), abbrennen* intr. (къща),
abbrennen* tr. (бурен, брадавица),
aufbrennen* tr. (гориво), aufrauchen intr. s.
(в пушек и пламъци), ausbrennen* intr. s.,
ausbrennen* tr. (рана), durchglühen intr. s,
einäschern tr., cinbrenncn* intr. s, schwelen
intr, h„ verbrennen* intr. s. (за ядене,
вьгпища), verbrennen* tr. refl. (ръцете си,
въглища, посеви) (von der Sonne verbrannt
загорял от слънцето; ich will mir die Finger
nicht - не искам да co опаря; sich D den
Mund - опарвам си устата от нещо
горещо, изпускам се да кажа нещо),
verdorren intr. s., verfeuern tr., verheizen tr.
(топливо), wegbrennen* (рана) (мед.)
нзгаряне-Fcuertod m, Kauterisation f, -cn,
Ketzerverbrennung f (на еретици) (църк.),
Kremation f (на мъртъвци), Verätzung f, -
en (на кожата от киселини) (мед.),
Verbrennung f, -en
изгасва-löschcn intr.
изгасявам-ausblascn* tr. (осветление, висока
пещ, свещ, фенер), erlöschen* intr. s,
löschen tr, ausdrehen tr. refl. (лампа,
светилен газ) (разг.)
изгасям-ausdrücken tr. (с натискане,
смачкване) (факла, цигара), wcgklappcn 1г.
(сигнал) (ж.п)
изгладеиост-AbgescIiliffenheil f
изглаждам-obbügcln tr. (ново ушита дреха),
abfcilcn tr., abglätten tr., abglcichcn* tr,
abglciten* intr. s (c валяк), abhobeln tr. refl.
(c ренде дъска, под), abziehen* tr.,
anwalzen tr. (c валяк), auffcilcn tr (c пила),
aufglätten tr. (c ютия), aufplätten tr. (c
ютия), ausbügeln tr. (c ютия) (гънки) (и
прен.), begleichen* tr (раздор), behobeln
tr, beilegen tr (спор, конфликт), entwirren
tr. refl., feieln tr, feinschlcifen* tr. tmb.,
raspeln tr. intr. h. (Süßholz ~ въртя жените
c приказка), richten tr (спор) (immer zu -
und zu schlichten haben всс имам да
оправям нещо), schleifen* tr., schlichten tr
(техн.), überbrücken tr (противоречие),
walzen tr (техн.)
изглед-Anschen n, -s (e-n vom - kennen
познавам нкг. по външност; die Sache hat
ein anderes—bekommen работата взе друг
вид), Ansicht f, -en (и снимка на град,
паметник) (die vordere - e-s Hauses лице,
фасада на къща), Anstrich in, -(c)s, -е (sich
D e-n — von etw. geben давам си вид на
нщ.), Anwartschaft f, -en (auf etw. А) (за
изгледи
312
назначаване) (~ aufetw. стаж), Aufriß m, -
isses, -isse (ортогонален) (чертеж) (стр.),
Ausblick m, -s, -e (~ auf etw. D) (в
далечината) (ein schöner ~ красива гледка),
Bild n, -(e)s, -er, Blick m, -(e)s, -e, Gesicht
n, -(e)s, -er/-e, Perspektive f, -n, Rundblick
ш (от всички страни)
изглед и-Ausblick m, -s, -е (за бъдещето) (der
~ in der Zukunft перспект ива за бъдещето)
(прен.)
изглежда-НегаиБкотшеп* intr. s. (cs kommt
heraus, als ob ich unrecht hätte изглежда,
като че ли не съм прав), machen refl.
(добре), scheinen* intr. h. (es, etw. scheint,
daß., изглежда, че; mir scheint, daß струва
ми се, че ; er scheint mir tüchtig той ми
изглежда особен; mir scheint du hast recht
струва ми се, че имаш право)
изглеждам-ansehcn* tr. refl. (das sich gut an
това изглежда добре), erscheinen* intr. s,
lassen intr., sehen* intr. h. (ernst ~
изглеждам сериозен ; e-m ähnlich ~
приличам на някого; sich zu d-n Worten!
внимавай какво говориш!)
изглуиявам-vcrtroUcln intr. s. (разг.)
mniaiiiie-Ächtung f, -en, Aberacht f (вечно,
доживотно), Acht f, -en, Bann m, -(e)s, -c
(пост.), Deportation f, -en, Exil n, -s (ins -
gehen отивам в изгнание), Verbannung f, -
cn
изгнаник-Verbannle(r) m, -n, -n
inniaiiHiniecKii-achttällig adj.
inniiiBa-abfaulcn intr. s (клон, плод)
изгнивям-vcrfaulen intr. s., vermorschen inrl.
s., verrotten intr. s.
изгпил-mulmig (~es Weller несигурно време
; -eSache гнила работа)
изговарям-artikulieren tr. (ясно) (artikulierte
Rede членоразделна реч), betonen tr. (c
ударение), hauchen intr. h. (придихателно),
milreden tr., vorsprechen* tr. (нещо пред
някого)
изгода-Gcwinn m, -(e)s, -e, Interesse n, -s, -n,
Vorteil m
изгоден-einträglich adj., ersprießlich adj.,
kulant (цени, условия), lohnend, lukrativ,
vorteilhaft
изгодност-Ersprießiichkeit f
изгоивам-exonzisieren tr. (зъл дух) (църк.),
fortjagen tr., heraussetzen tr. (наемател), tr.
(den Feind aus dem Lande jagen изгонвам
враг от страната; e-n aus dem Hause jagen
изгонвам някого от къщи), schassen tr. (от
училище, университет), verstoßen* tr. (von
allen verstoßen изгонен от всички),
vertreiben* tr. (e-n aus dem Lande ~
изгонвам някого от страната)
изгонване-Acht f, -en, Exorzisnus m (на зъл
дух) (църк.), Expatriation f, -en (от
отечеството), Verstoßung f, Vertreibung f
ii3roiieii-Vcrtricbenc(r) m, f, -n, -n
изгора-Schatz m, -es, -г-e, Schmuspeter m (за
мъж)
нзготвям-abfassen tr. (протокол, договор,
завещание, писмо, съчинение),
fertigstcllen tr. trnb., verkochen tr.
изгравнрям-abstechcn* tr. (модел)
изгражда ce-aulbauen tr. refl.
изграждам ce-formen refl.
нзграждам-аиГЬаиеп tr. (auf etw. D, A ~)
(върху нщ.) (den neuen Staat — построявам
новата държава) (н прен.), aufbaucn tr.
(здание) (и прен.), ausbauen tr, (научна
система) (der Gelehrte baut sein Fach aus
ученият разработва специалността си),
schachten tr. (шахта), lerrassieren tr.
(терасовидно), zimmern tr.
изграждане-Aufbau m, -s, -c/-tcn (der ~ von
Zucker zu Stärke превръщането на захарта
в скорбяла) (хим.), Gestaltung Г, -еп,
Zimmerung f, -en
изгребвям-ausbaggem tr. (c багер), baggern tr.
(c багер), pfützen tr. (вода)
изгребване-Baggcrung f (c багер)
изгрев-Aufgang m, -s, -re (der - c-s neuen
Sängers появяването на нов певец) (и
прен.)
изгризвам-abkauen tr. (нокти, молив),
abknabbern tr. (нокти), aufnagen tr.,
zernagen tr.
изгрухтявам-angrunzcn tr. (нкм.) (и разг.)
изгрявам-aufgchcn* intr. s. (die Sonne gehtauf
издатък
слънцето изгрява)
изгубвам (ce)-verHeren* tr. refl. (den Willen,
die Lust ~ изгубвам воля, желание)
изгубвам ce-entschwiiiden* intr. s,
verlorengehen * intr. s., verrinnen* intr. s.
(Wasser verrinnt im Sande водата изтича,
загубва се във водата), verschwinden* intr.
s.
изгубвам-vcmarren refl. (sich in etw., in c-n)
(ума си по нещо, някого), verwirken tr.
изгубване-Verwirkung f
изгубеи-abgangig (пакет, пратка)
изгьлтвам-cinschluckcn tr., verschlingen* tr.
(разг.)
изгърмява-knallen intr. h.
изгърмявам-abknallcn tr., abschießen* tr.,
aufdröhnen intr. h. (камбана), aufüiegen*
inüv s. (mein Plan flog auf моят план се
осуети ; der Verein flog auf дружеството
бе разтурено) (разг.), detonieren intr. h,
durchfliegen* intr. s Imb. (разг.), los/brennen
tr., los/drücken tr., verknallen tr. (разг.),
verpruffen tr. (барут), verschießen* tr. refl.
издава ce-crgehcn* intr. s, überstchcn* intr. h.
(напред), vorkragen intr. h. (напред, част
на сграда)
издавам (ce)-verraten* tr. refl. (s-e Sprache
veriet s-e Herkunft говорът му издаваше
произхода му)
издавам ce-enlragen intr. s, vorspringen* intr.
s., vorstehen* intr. h.
издавам-ansagen tr. (нкг.), auflegen tr. (книга),
brunften intr. h (страстни звуци), edieren
tr., emittieren tr., erlassen* tr.,
herausbringen* tr. (нова книга, филм),
hcrausgeben* tr. (книга като редактор,
издател), herausmachen tr. (книга), leuchten
tr., pelzen intr. h., schleifen* intr. h. (звуци,
подобни на клепене на коса, за глухар в
любовен период) (лов.), schmusen intr. h.
(mit e-m) (нещо) (фам.), verabfolgen tr.
(clw. an e-n ~ lassen нареждам на някого
да се предаде на някого), verhauschen tr.
(мирис, дъх, аромат), verlegen tr. (книги),
verpfeifen* tr. (някого, нещо), Vorkommen
intr. h. (напред), verstecken tr., vorstülpen
tr. (напред), wuislen tr.
издаване-Verabfolgung f, Verlag m, -es, -c (на
книги) (ein Buch in ~ nehmen приемам
книга за издаване ; den - e-s Buches
übernehmen приемам издаването на
книга), Verlegung f (на книга), Verzinkung
f (на полицията), Wechselreiterei f
(систематично, на менителница без
покритие) (търг.), Werkspionage f (на
заводска промишлена тайна)
издаващ ce-hcrvorragcnd
издаден-erhaben adj., sperrig (напред),
vorgeschoben
издаденост-Bauschung f, -en
изда in i ик-Judas m, Klatsche f, -n, Verräter m,
-s
издайнически-verrälerisch
изданпнчество-Verräterei f, -cn, Verrat m, -es,
издаиие-Auflage f, -n (der Roman ist in c-r
neuen ~ erschienen романът излезе в ново
издание), Druck m, -s, -c, Faszikel m, -s
(периодично), Gesamtausgabe f (пълно),
Handausgabe f (наръчно), Kabinettausgabc
f (библиофилско, на книга),
Miniaturausagbe f (миниатюрно),
Morgenausgabe f (утринно), Nachdruck m,
-s, -е (стереотипно), Raubausgabe f
(откраднато без съгласието на автора),
Säkularausgabc f (по случай
стогодишнина), Selbstverlag m
(собсгвено), Taschenausgabe f (в джобен
формат), Titelaufgabe f (с променено
заглавие), Volksausgabe f (популярно)
ii3Aaiiiifl-Fachprcsse Г (специални,
периодически)
издател-Hcrausgcbcr m, Verleger т, -s,
Wechselaussteller т (на менителница)
(търг.), Wechselnder m (на менителница
без покритие) (търг.)
издателски-verlegcrisch
издателство-Buchverlag m, Kunstverlag т (на
художествени репродукции)
издатииа-Gcsims n, -es, -е (стр.), Vorsprung f
издатиии-Pcrlc f, -п (по рогата на елен)
издазък-Gesims n, -cs, -с
издебвам
314
издебвам-abfangen* tr. refl., abfangen* tr. refl.,
erlauern tr., ersehen* tr. (остар.) (e-n
Gelegenheit ~ издебвам случая), erspähen
tr. (неприятел), schnarren inlr. h. (звук “ p-
P-P “)
издействувам-ausbittcn* tr. (e-n) (някой да
бъде осводен) (e-n Schüler aus der Schule
~ издействувам ученик да бъде освободен
от занятия) (рядко)
издекламирам-hersagen tr. (нещо),
herunterleitem tr. (монотонно) (фам.),
vorleiem tr. (монотонно) (разг.)
изделие-Arbeit f, -еп (като продукт) (~ in
Marmor, Gips изделие от мрамор, гипс ;
getriebene ~ изделие от кован метал),
Erzeugnis n, -ses, -se, Homzrbeit f (рогово),
Manufakt n, -s, -е (ръчно), Werkstück n
издига ce-aufdampfen intr. s. (във вид на пара),
aufklappen intr. s. (нагоре) (капак, сгъваем
стол), aufstäuben intr. h. (като прах),
aufwallen intr. h./s. (дим, мъгла), spannen
tr. refl. (като свод, за небе, арка) (die Brücke
spannt sich über den Fluß мостът се издига
над реката), stehen* intr. h. s. (прав,
изправен, за предмети) (ich habe lange an
der Haltestelle gestanden стоях дълго на
спирката; der tisch steht im kabinett масата
стои в кабинета; die Tür steht offen вратата
стои отворена ; die Sonne steht hoch
слънцето се е издигнало нависоко ; m-e
Sache steht gut нещата ми са добре ; Geld
bei e-m - haben имам пари у някого ; mir
steht es bis an den hals до гуша ми дойде;
aud sich selbst ~ стоя на собствените си
нозе ; die ganze Welt steht auf dem Kopf
всичко се обърнало c главата надолу ; auf
festem Boden - имам здрава почва под
краката си ; es steht bei Ihnen, zu gehen
oder zu bleiben от Вас зависи да си отидете
или да останете ; der Baum steht in Blüte
дървото е потънало в цвят; das Haus steht
in Flammen къщата е в пламъци ; das in
Frage stehende Unternehmen въпросното
предприятие; das steht nicht in m-r Macht
това не е в моята власт ; unter dem
Pantoffel - намирам се под чехъл ; im
Stehen на крак), steilen intr. h. refl.
(стръмно), überstehen* tr. (над нещо)
издига-trimmen intr. h. (носа или задната си
част, за кораб)
издигам (ce)-aufsetzen tr. и refl. (ein Faß, e-n
Bau ~ изправям буре, издигам постройка
; sich ~ изправям се (в леглото))
издигам ce-anstreben intr. h. (нагоре) (за
постройка, зид) (hoch - стремя се към
висините) (и прен.), aufarbeiten tr. refl.
(чрез работа), aufgehen* intr. s. (der Berg
geht steil auf планината се издига стръмно
; der Vorhang geht auf завесата се вдига;
ein Feuer, der Rauch, der Nebel geht auf
огънят пламва, пушекът, мъглата се
вдига), aufkommen* intr. s. (aus dem Staube
- издигам се от низините), aufstreben intr.
h. (нагоре) (e-e aufstrebende Säule
издигаща се нагоре колона), aufwehen intr.
s. (прах), beherrschen tr.refl., emporragen
intr. s, emporschwingen* refl., erheben*
refl., fluten intr. s imp., heraufarbeiten refl.
(нагоре със собствени сили), heraufrücken
intr. s. (на по-горно стъпало), hervorragen
intr. s., hinaufarbeiten refl. (благодарение
на труда си), hinausragen intr. h. (hoch über
etw. hinausragen високо се издигам над
нещо), hochkommen* intr. s. (обществено,
стопански), los/kommen intr., ragen intr. h.,
schwingen* tr. refl. (die große Klappe ~
говоря на едро ; aus dem Sattel ~ скачам
от коня), steigen* intr. s. h. (auf etw. A) (ins
Auto ~ качвам се в колата; Tränen steigen
ihr in die Augen очите ft се напълниха със
сълзи ; das Blut steigt ihr ins Gesicht тя
почервеня; der Wein steigt ihm in den Kopf
виното го удря в главата ; zu Pferde ~
възсядам коня), thronen intr. h. (за дворец)
(Hoheit thronte auf ihrer Stirn царственото
величие бе изписано на лицето и),
weiterkommen* intr. s., wuchten tr. refl.
(внушително), aufschwingen* tr. refl.
(нагоре), aufschwingen* tr. refl. (чрез
работа) (sich zum Millionär ~ докарвам я
до милионер)
нздигам-anoblieren tr. (в дворянство),
издувам се
315
aulbauen (г. (здание) (и прен.), aufbringen*
lr. (e-n Bau, е-п Kranken ~ издигам сграда,
вдигам болей на крака), aufdämmen lr.
(бент) (на река), aufflihren tr. (здания,
стени, бентове), aulhaspeln tr. (с макара),
aulheben* tr. (товар) (etw. vom Boden ~
вдигам нщ. от пода; den Kopf, die Augen
~ повдигам си тавата, очите), aufholen tr.
(платна, флагове) (мор.), aufpflanzen tr.
(щик, знаме, мачта) (Geschütze ~ поставям
оръдия), aufrichten tr. (мачта), aulrüsten tr.
(скеле) (стр.), aufschlagen* tr. (палатка,
бивак), aufschrauben tr. (крик), aufstechen*
tr. (на вила, вилица), aufstellen tr. (барака,
будка, паметник'), aufwinden* tr. refl. (с
винч, макара) (торби, котва), aufziehen*
tr. (тежест, мрежа, котва, платна, завеса,
мост, шлюз) (den Schlagbaum ~ вдигам
бариерата), aufzwingen* tr. (с усилие
нагоре), erbauen tr., erhöhen lr. refl.,
errichten lr., flaggen intr. h (знаме), heben*
tr. refl. (ein Haus heben издигам къща),
heißen tr. (платно, знаме, товар),
hochhallen* tr., toppen tr. (платно, наставка
на мачта) (мор.), vorwärlsbringen* lr.
(предприятие), winden lr. (е макара,
скрипец) (Steine auf den Bau winden
издигам камъни на постройката)
изднгане-Auflahrt f, -сп (нагоре), Auftrieb m,
-(c)s, -е (на твърди тела във вода и въздух)
(физ.), Erhebung f, -еп, Errichtung f, -еп,
Hebung f, -еп (на земната кора), Steigen п,
Steigerung f, -сп
издигащ ce-hervorragend
издигнат-erhaben adj., gehoben pari. adj.
издирам-zerfetzen tr. (e-m das Gesicct
zerfetzen издирам лицето на някого)
издирвам-ermitteln tr., forschen intr. h,
nachforschen intr. h. (e-r Sache D),
recherchieren intr. h.
ii3ÄiipBane-Nachforscherung f, -en (~en
anstcllcn разследвам, правя справка)
търсене-Nach frage f, -n (на стока) (es
besteht - in, nach etw. има търсене на нещо
; danke für die - благодаря Ви за интереса),
Recherche f, -n
!t3AiipBaiiiMi-EmiiU(e)lung f, -сп (обнкн. pl.)
издихание-Hauch m, -s, -e (der letzte Hauch
последното издихание)
издишам-abatmen tr. (мед.) (въгледвуокис),
ausatmen tr. (въздух) (Luft ein- und -
вдишвам и издишвам въздух; die Blumen
atmen Duft aus цветята изпускат аромат),
hauchen tr.
издишане-Hauch m, -s, -e
издишащ-lahm (разг.)
издишване-Ausatmung f, Exhalalion f, -cn,
Exspiration f, -en
издоено-kuhwarm (токщ-що мляко)
издокаран-geschniegelt adj., landfein, staats,
todschick (екстра)
издоявам-melkcn tr.
издраскпн-schrammig
издрасквам-wegkratzen tr., zerkratzen tr.
издръжка-Erhultung f, -en
нздръжлив-daucrhaft adj., hart (на удари),
perennierend (растения), wacker, zählebig
(старец) (er ist krank, aber zählebig той c
болен, но жилав)
издръжливост-Bcständigkeil f,
Dauerhaftigkeit f, -cn, Stele f, -, Stetheit f, -
, Zähigkeit f, -
издрьнквам-dahcrrcdcn tr., dahcrschwalzcn tr.,
herauslccken tr. (слух, тайна), klatschen tr.
(тайна), plaudern intr. h. (mit c-m, über etw.)
(тайна) (nicht aus der Schule -! само да нс
си издрънкал нещо !), trommeln tr. (нещо
на пиано), verplappern refl. (фам.),
vorguasscln tr. (фам.), vorguatschcn tr.
(фам.), vorplaudcrn tr. (e-m etw.)
нздрънчавам-aufdröhncn intr. h. (камбана),
erklirren intr. s, klacken intr. s., klackscn intr.
s., klirren intr. h. (чаши, шпори, саби.
вериги)
издрънвам-heraufzichcn* tr. (нагоре),
herauszichcn* tr. refl.
издувам cc-bauchcn tr. refl.. bauschen inlr.h
refl. (das Kleid bauscht роклята се издува;
die Segel bauschen sich im Winde платната
се издуват от вятъра), beuteln intr. h (refl.),
anschwellen* intr. s. (жила), blähen refl. (за
платна), schwellen* intr. s. (пръст, крак)
издувам
316
(die Segel schwellen платната се издуват),
schwingen* refl., bauschen tr. refl.
(gebauschte Röcke издути поли)
издувам-anschwellen tr., auftreiben* tr.
(стъкло), aufwehen tr. (платна), ausbauclicn
tr. (стр.), ausbauschen tr. (crp.), blasen* tr.
intr. h (техн.), schwellen tr.
нздуване-Bauchung f, -en
издуващ ce-pludrig
издут-bauchig adj. (кана, шише), bcutclig adj.,
bulbförmig adj., konvex, wulstig
ii3Aynuia-Anschwellung f, -cn, Bauschung f, -
en, Beule f, -n, Wulst m, -cs, -5-c, Wulst m, -
es, -r-e (в основата на колона) (архнт.)
издутост-Bauchung f, -en, Bausch ш, -(e)s,
Bäusche, Schweifung f, -en
издухвам-abblasen* tr., ausblasen* tr. (дим от
цигара), blasen* tr. intr. h (beim Rauchen
Ringe in die Luft ~ при пушене издухвам
пръстснчста във въздуха), bündeln intr. h
(разг.), Verblasen* tr. refl., wegblasen* tr.
(den Rauch in großen Wolken издухвам
цели облаци дим)
издълбавам-ausbohren tr. (зъб), bohren refl.,
durchgerben tr. tmb., cinkehlen tr. (жлеб)
(стр.), cinmcißeln tr. (c длето), cinstemmen
tr., höhlen tr., kandcln tr., kannclicren tr.
(канслюри, жлебове), kehlen tr., kesseln tr.,
kimmen tr., radieren tr. (на метална плоча),
reifcln tr. (канелюри на колона), schneiden*
tr. refl. (печати, свирка) (Linien in Holz ~
издълбавам линии в дървото), senken tr.
(шахта), vertiefen tr. refl. (по-дълбоко)
издълбаваие-Abstich m, -(e)s, -e, Kehlung f,
Senkung f, -en (на шахта)
издълбаваиото-Kotze f, -
издъивам-aufstoßen* tr. (ein Faß mit dem Fuß
- издънвам буре c ритник), durchdrücken
tr. trnb., eintreten* tr.
издънка-Anwachs m, -es, Aufschößling m, -s,
-e, Reis n, -es, -er, Schoß m, -osses, -osse
(Schosse treiben пускам младоци, раста
бързо), Sproß m, -sses, -sse, Sprosse m, -n,
-n
издънки-Pfeife f, -n (тръбовидни на аспержи,
хмел)
издъио-gründlich adv.
издърдорвам-vorschwatzen tr.
издържал съм-durehsein* intr. s tmb. (изпит)
издържам-ausdauem tr. (etw. ~) (докрай) (ob
er das Maß s-s Leidens - kann дали може
да понесе докрай голямото си страдание),
bestehen* intr. h (er besteht vor uns той
издържа на нашите съмнения), bestehen*
tr. (е-е Probe bestehen издържам на
изпитание), bestchen*tr. (eine Prüfung
bestehen издъжам изпит), dauern intr. h,
durchhallen* intr. h refl. tmb. (докрай),
erhalten* tr. refl., löffeln refl., standhaften*
intr. h. D (allen Angrifen, der Kritik ~
устоявам на всички атаки, издържам на
критиката), trotzen intr. h. (e-m, e-r Sache)
(на някого, срещу нещо)
издържан-elegant adj.
нздържлив-ausdaucrnd adj.
нздържливост-Ausdauer f, -
издърпвам (ce)-enlwindcn* tr. refl.
издърпвам-abzupfen tr. (нишки),
herausreißen* tr. refl. (гвоздей от стена),
herüberziehen* tr. (към себе си),
hervorziehen* tr. (из нещо, изпод, иззад),
hinzichen* tr. (на отвърдната страна),
leiern tr., verziehen* tr. (die Fußbank unter
dem Tisch - издърпвам столчето изпод
масата), zerren tr. (e-n aus dem Bett zerren
издърпвам някого от леглото ; an der
Glocke zerren издърпвам звънеца), zücken
tr. (меч, сабя, нож)
издъхвам-mumifizieren intr., verröcheln intr.
s. (разг.), verscheiden* inrt. s. (за умирам)
издъхване-Exspiration f, -en, Mumifizicreung
f
издялвам-blockieren tr. (грубо)
нзедпнк-Schindcr m, -s
изедничество-Schinderei f, -
изжерен-kuriert
изживявам-durchleiden tr., erleben tr.,
schwemebmen* tr. (тежко)
иззад-hervor (към говорещия) (hinter dem
Vorhang hervor иззад завесата)
иззвънявам-erklingen* intr. s
изземвам-enteignen tr.
3X7
изкарвам
изземваие-Enleignung f, Expropriation f, -en
иззнждам-ausbauen tr. (особено отвътре)
(постройка) (das Dachgeschoß ~
изграждам, развивам таванския стаж),
leiben tr.
иззнмувам-durchfüttern tr.
U33iiMyBane-Winterung f
иззимявам-wintern intr. h. (сел.-ст.)
изигравам-begaukeln tr. (c магия, чар),
begaunern tr., beschummeln tr., durchspielen
tr. tmb., leimen tr.
imirpaBaiie-Aufsitzer m, -s
изиграпият-Aufsitzer m, -s
изискан-apart adj. (eine aparte Frau изящна,
интересна, финка жена), ausbündig adj.
(etw. ~ Feines нщ. изключително хубаво ;
ein ausbündiger Narr безподобен глупак)
(остар.), damenhaft adj., dislinduiert adj.,
elegant adj., erlesen pari, adj., exquisit adj.,
fein adj., gewählt adj., köstlich, pieknobcl
(много), smart, vornehm, zierlich (zierliche
Worte изискани думи)
изискапост-Eleganz f, Erlesenheit f,
Gepflegheit f, Köstlichkeit f, Vornehmheit
f, -, Zierlichkeit f, -
изисква-wollen* mod. (die Krankheit will
aufgesucht behandelt sein болеел а изисква
грижливо лекуване)
изисквам-abfordcrn tr. (e-m etw. ...),
abverlangen tr. (документи за контрол,
ключове, честна дума), anmuten tr. (e-m
etw. ~) (нщ. от нкг.) (прекомерно, без
право), ansinnen* tr. (e-m etw. ~) (от нкг.
нщ. неподобаващо, прекомерно),
beanspruchen tr. (das beansprucht viel Zeit
това изисква много време), einfordem tr.,
erheischen tr., fordern tr. (ein Kind fordert
viel Pflege детето изисква много грижи),
heischen tr. (etw. von e-m) (настоятелно),
verlangen tr. (diese Arbeit verlangt den
ganzen Menschen тая работа иска да й се
отдадеш изжяло), wollen* tr. mod. (diese
Pflanze will trockenen Boden това растение
изисква суха почва), zumuten tr. (e-m etw.)
(нещо прекалено, не по силите на някого)
(wie kannst du mir so was zumuten как
можеш да изискваш такова нещо от мен),
zurückfordern tr. (нещо обратно)
изискване-Anspruch m, -(e)s, те (- erheben
auf etw. А претендирам за нщ.; c-n in ~
nehmen ангажирам нкг.; in - genommen
sein зает съм), Erfordernis n. -ses, -sc,
Forderung f, -en, Zumutung f. -
(прекомерно, прекалено, нескромно,
дръзко) (е-е Zumutung zurückweisen
отхвърлям прекомерно изискване)
ii3iicKBaiiiiH-Tagcsfordcrungcn pl. (на деня)
изискващ-arbeitsintensiv adj. (много труд),
zeitraubend (време)
inncKyeivi-crfordcrlich adj.
изказвам ce-crklärcn refl., fassen rcfl.,
hcrausgehen* intr. s. (свободно)
изказвам-aufslcllcn tr. (твърдение,
предположение), erheben* tr. (Einspruch
gegen etw. изказвам протест против нщ.),
fallenlasscn* tr. tmb., heraussagen tr.
(открито), kondolieren intr. h.
(съболезнования), Vorbringen* tr. (молба,
желание) (Forderungen - изказвам
изисквания)
нзказваие-Ausdruck m, -s, -i-c (на възхищение,
възмущение, възбуда, благодарност,
мисъл, намерение) (s-m Dank ~ geben, s-n
Dank zum ~ bringen изразявам
благодарността си ; zum ~ kommen
изразявам се ; über allen ~ неизразим,
неописуем), Beileidsbezeugung f (на
съболезнования), Diktum n, -s, -ta,
Meinungsäußerung f, Mitleidsbezeigung f
(на съчувствие)
изкалъпвам-drcchsln intr. h tr.
imcajrbiiBaiie-Drcchsclei f, -cn
нзкалънен-gerdcchsclt adj. part.
изканервам-hcrbetcn tr. (молитва)
изкараваме-zusammcnarbcitcn tr. (чрез
задружна работа)
изкарвам-abtrcibcn* tr. (er hat ihm ein
Würmchen abgetrieben извади му душата
от работа), abwickeln tr. rcfl. (докрай
работа, война), abziehen* tr., auflahren* Ir.
(на позиция) (оръдия) (воен.), auflaufen*
tr. (руда в колички) (мин.), auflreiben* tr.
изкарване
318
(на пазар) (добитък) (икон.), ausbrennen*
tr. (чрез обгаряне) (e-n Bienenkorb ~
изпушвам, изчиствам чрез горене кошер),
ausbringen* Ir. (das Boot ~ спускам лодка
във водата ; Flecke aus dem Zeug ~
изчиствам петна от плата ; ich kann die
Schuhe, die Handschuhe nicht ~ не мога да
си събуя обувките, да махна ръкавиците),
ausbringen* tr. (метал от рудата) (Erz ~
изкарвам руда от мината ; Junge ~
излюпвам пилета), ausdocken tr. (ein SchifF
~) (кораб на док) (мор.), durchfechlen* tr.
tmb., durchfuhren tr. trnb., durchlaufen* tr.,
durchmachen tr. trnb. (училище),
herausbekommen* tr. (нещо c усилие),
herausbringen* tr., herausbringen* tr. (hob
тип стока на пазара), herausfahren* tr. (c
кола), herausholen tr. (e-n aus dem Hause
herausholcn накарвам някого от къщи; е-
m Menschen das Letzte herausholen
иакравам от някой човек максимума,
който може да даде), hcrausmachen tr.,
hcrausmachen tr. (нов продукт на пазара),
herausschlagen* tr. (печалба) (s-c Kosten
hcrausschlagen изкарвам си разноските),
hinkommen* intr. s. (wo soll ich denn da
hinkommen как ще изкарам), placieren refl.
(добре), plazieren refl. (добре), verfahren*
tr. (e-e Schicht ~ изкарвам смяна),
Vorbringen* tr. (напред), wegbringen* tr.,
wegmachen tr. (дрямка), zahnen intr. h.
(зъби), zerren tr. (etw. an die Öffentlichkeit
zerren изкарвам нещо на бял свят), ziehen*
tr. (die Pferde aus dem Stall ziehen изкарвам
конете от конюшнята; ein Schiff ans Land
ziehen изкарвам кораб на суша)
изкарва не-Auftrieb m, -(e)s, -е (~ auf die Alm
изкарване на добитъка на алпийско
пасище), Wegbringung f
изкарвящ-wurmabtreibend (глисти, за
средство, лекарство)
изкарнервам-betcn tr. intr. h
изкастрям-ausästen tr. (дърво),
beschneiden*lr.
изкачам-hcrausspringen* intr. s., vorspringen*
intr. s.
изкачвам ce-auffahren* intr. s. (aus der Grube
~ изкачвам се от мината), aufsteigen* intr.
s, emporsteigen* intr. s, erklettern tr.,
ersteigen* tr., heraufrücken intr. s. (на по-
горно стъпало), hochkommen* intr. s. (no
стълба, при някого) (könnt ihr noch e-n
Augenblick hinkommen можете ли за
малко да се изкачите при нас), kraxeln intr.
h. (с мъка), steigen* intr. s. h. (auf etw. A)
(ins Auto ~ качвам се в колата ; Tränen
steigen ihr in die Augen очите й се
напълниха със сълзи ; das Blut steigt ihr
ins Gesicht тя почервеня ; der Wein steigt
ihm in den Kopf виното го удря в тавата;
zu Pferde - възсядам коня)
изкачвам-besteigen*^., durchsteigen* tr.,
hinaufarbeilen refl. (струд), übersteigen* tr.
(планина), zuwarten intr. h.
изкачване-Anslieg m, -(c)s, -e, Aufgang m, -
s, -re (mitten im - des Lebens тъкмо във
вузхода на живота), Aufstieg m, -s, -е (в
планината), Kletterei f, -еп (на планина),
Steigen n, Steigerung f, -en
изкашлям ce-anhusten tr. (към нкг.), hüsteln
intr h., räuspern refl.
изкашлям-husten tr. refl.
изкашляне-Gcräuspcr n, -s, Hustcr m, -s
изквасвам-durchfeucliten tr, durchnässen Ir.,
durchweichen tr.
изквпчавам-aufquickcn intr. h.
изкилвам ce-überheben* tr. (от вдигане на
тежести)
••
нзкилване-Ubcrhcbung f (от вдигане на
тежести)
изкинява-übcrkaufcn* intr. s., überschießen*
intr. s., überkochen tr.
iisKiiiiHBaM-übersiedcn* intr. s., übcrsprudcln
intr. s.
изкисквам ce-aufkichern intr. h.
нзкласявам-körnen intr. h.
изкласяване-Körnung f
изклинчвам-klcmmen tr. refl.
изключваем-abstellbar adj.
изключвам-absperren tr. refl., abstellen tr,
abwimmcln tr. (Schüler, Studenten),
ausbedingen* tr. (от клаузата на договор)
319
изкупите#
(dies ausbedungen c изключение на това),
ausdrehen tr, refl. (лампа, светилен газ)
(разг.), disqualifitieren tr. (от състезание)
(спорт.), eliminieren tr., fortjagen tr.,
relegieren tr. (от университет), schalten tr.
(ток) (schnell ~ схващам бързо ; langsam
~ бавно загрявам), sperren tr. (играч)
(спорт.)
нзключваие-Acht f, -en, Dimission f, -en,
Disqualifikation f, -en (от състезание)
(спорт.), Elimination f, -en, Relegation f, -
en (от университет)
изключващи ce-inkompatibel (взаимно
лекарства)
шключен-abgespanrt part. adj. (проводник)
изключение-Abweichung f, -en(... von der
Regel - отклонение от правилото,
изключение)
изклгочиталиост-Einzigkeit f, -en
изклгочителеи-cinzig adj., einzig adj.,
einzigartig adj., exzeptionell adj.
изключително-eigens adv., lediglich
изковавам-drechseln inlr. h tr., schmieden tr.
(метал, подкова), zainen intr. h. (на пръчки,
ивици)
изковаване-Schmiedung f
нзкозирувам-wcgmachcn tr. (e-n) (за военен)
изколвам-hinschlachten Ir., massakrieren tr.,
metzeln tr., schlachten tr.
изкоп-Einschnitl m, -s, -c, Exkavation f, -en
изконавам-aufgraben* tr., ausbuddcln tr.
(картофи, камъни), buddeln intr. h
(картофи), heben* tr. refl. (съкровище от
земята, потънал кораб), schachten tr.
(шахта), senken tr. (шахта), verhauen tr. refl.
(руда, въглища), vertiefen tr. refl.
изкопаваие-Abstich m, -(e)s, -e, Exkavation
f, -en, Grabung f, -en, Verhieb m, -s
изкопаем-fossil adj. (геол.)
изкопаеми-Beibreche f (неполезни) (мин.),
Berggut n (полезни) (мин.) pl.
изкопчвам-abknöpfen tr. (e-m etw.) (нщ. от
нкг), herausbringen* tr. (тайна) (es läßt sich
nichts aus ihm herausbringen нищо, нито
дума не може да се изкопчи от него)
изкоренявам-entwurzeln tr., reuten tr., roden
tr. (дървета)
нзкореняване-Rodung f, - (на дървета)
изкормявам-schärfen tr. (дивеч) (лов.)
изкормям-aufwerfen* tr., kehlen tr. (риба)
изкорубва се-werfen* tr. refl. (за дърво, дъска)
изкорубеност-Hohlheit f, -en
изкосявам-abdachen tr., laiben tr., zuschätzen
tr.
изкрещявам-aufkreischen intr. h. (от
възмущение, ужас, болка) (и прен.),
aufschreicn* intr. h.
изкрещяване-Aufschrei m, -(c)s, -c
изкривен-gekrümmt, krumm (ein krummes
Rückgrat изкривен гръбначен стълб),
schief (der Tisch steht ~ масата е наклонена
; s-e Absätze - laufen изкривявам си
токчетата от едната страна ; die ~с Ebene
наклонена плоскост; е-е ~е Schulter haben
крив съм ; sich ~ lachen превивам се от
смях), schnell (от вятър), windschief (от
бури)
изкрпвеиост-Krümmc f, -п, Schiefe f, -п
изкривявам (ce)-krümmen tr. refl.,
verkrümmen tr. refl., verziehen* tr. refl. (den
Mund ~ изкривявам устни ; das Gesicht ~
изкривявам лице; das Gesicht des Kindes
verzog sich zum Weinen лицето на детето
се изкриви от плач), aufwerfen* tr. refl.
(дъска, дърво) (техн.), verbiegen* tr. refl.,
verwachsen* intr. s.
изкрнвявам-biegen*^. refl. (das Recht biegen
изкривявам правото, извъртам), einbeulen
tr., verbiegen* tr. refl. (прсирсгьване),
verbilden tr., verkneifen* tr. (лице) (разг.),
vertreten* tr. (обуща), verzerren tr. efl.
изкривявапе-Bcugung f, -en (юр.),
Krümmung f, -en, Krummbiegen n, -s,
Rechtsbeugung f (на закона), Verkrümmung
f, Verwachsung f, Verzerrung f
изкукуригвам-aufkrähcn intr. h.
изкупвам-absühncn tr. (грях, вина), büßen tr.,
tilgen tr. (грях, вина) (e-n Posten im
Schuldbuch - зачертавам едно перо в
тефтера на дългове), versöhnen tr. (е-е
Schuld - изкупвам вина)
изкупител-EHöscr m, -s
изкупувам
изкупувам-abbüßen tr., aufkaufen Ir. (стоки)
(търг.), ausbüßen tr. (грях, вина) (обл.),
erfassen tr. (сел.-ст.), erkaufen tr.
изкупуваие-Aufkäufcrei f, -en, Wiederkauf m
(обратно, на нещо продадено)
изкурубвам-höhlen tr.
изкусен-affektiert adj., gerissen part. adj.,
gewieft adj., kunstfertig, listig, zünftig
изкусител-Locker m, -s, Verlciter m, -s,
Versucher m, -s
изкуствен-konstruiert
изкуства-Plastik f, - (пластични)
изкуствемост-Manier f, -n
изкуствен-abgedrechselt adj. part., gedrechselt
adj. part., gekünselt adj., gemacht adj. part.,
gesucht adj. part. (s-e Vergleiche sind ~
сравненията му са изкуствени), künstlich
(цветя, око, камъним тъкани), manieriert
изкуствепост-Affektiertheit f, -en, Gesuchtheit
f, Künstelei f, -en, Manierierheit f,
Wortkünstelei f (на стила)
изкуство-Kunst f, -re (angewandte Kunst
приложно изкуство; die bildenden Künste
изобразителни изкуства; nach allen Regeln
der Kunst по всички правила на
изкуството)
H3icycTBOBeA-Kunstgclehrte(r)
тизкуствоведепие-Kunstwissenschaft f
изкустиост-Kunslfcrligkeit f, -en, Listigkeit f,
Mache f
изкуфявам-vergammeln intr. s. (разг.),
vertrotteln intr. s. (разг.)
изкуфял-trottelig
изкушавам-verleiten tr. (e-n zu etw.) (някого
да направи нещо)
изкушавам-versuchen tr. refl. (das heißt, das
Schicksal - това значи да предизвокаш
съдбата)
изкушеине-Verführung f, Verleitung f, -en,
Versuchung f, -en (führe uns nicht in ~ не
ни въвеждай в изкушение)
нзкълвавам-aufpicken tr. (от земята),
ausbeißen* tr. (e-m, sich D etw. ~) (e-n Krähe
beißt der anderen die Augen nicht aus гарван
гарван у око не вади), hacken tr.
изкълчвам-ausdrchen tr. refl. (става),
320
verrenken tr. (sich D etw.) (си нещо) (sich
den Hals nach etw. ~ изкривявам си врата
да гледам нещо ; sich die Zunge ~
изкълчвам си езика), vertreten* tr. refl. (sich
D den Fuß ~ изкълчвам си крака)
изкълчваие-Luxation f, -en, Verrenkung f
изкъпвам-abbaden tr.
изкърпвам-ausbcssem tr. (бельо, облекло,
мрежа), beflicken tr. (дрехи, обувки)
изкьрнвапе-Ausbcsserung f, -en
изкъртвам-ausbrechen* tr. (зъб, камък),
einlaufen* tr. refl., herausbeißen* tr. refl.
(sich D e-n Zahn herausbeißen изкьртвам
си зъб), herausbrechen* tr. (врата, зъб)
нзлавям-abfrischen tr. (рибата)
излагам ce-blamieren tr. refl. ((sich) vor e-m -
излагам се пред нкг.), bloßstellen tr. refl.,
vobeibenehmen* refl. (c поведението си)
излагам-abhandeln tr. (тема), anprangen tr. (на
поругание), aufbahren tr. (тленни останки),
auflegen tr. (стока за продан, списания,
вестници), aufliegen* intr. h. (за продажба,
преглед) (Bücher, Zeitschriften liegen zur
Ansicht, Waren zum Verkauf книги,
списания са изложени за преглед, стоки
за продан), ausbreiten tr. (стока, колекция,
съкровища, подаръци, възгледи, планове,
познания, резултати), breitmachen tr. (на
показ), darlegen tr., darstellen tr. refl.,
darlun* tr., entwickeln tr. refl. (идеи, план),
exhabieren tr., exponieren tr.,
kompromittieren tr. (някого), schaustellen tr.
(в изложба, витрина), sömmern tr. (на
слънце), vortragen* tr. (мнение), wagen tr.
refl. (etw. an etw. А) (на опасност)
излагане-BIamage f, -n, Zurschaustellung f(Ha
показ)
излагащ-blamabel adj.
излазнще-Aufschluß m, ...usses, ...üsse (na
жила) (мин.)
нзлайвам-aufbellen intr. h.
излайване-Laut m, -s, -е (на куче)
излапвам-auffressen* tr. (за животни, грубо
за хора и др.) (и прен.), verfressen* tr.,
verputzen tr. (ядене, пари) (фам.),
verschlingen* tr. (разг.), verschmausen tr.
321
излизам
(paar.)» verschroten tr. (шег.), verspachteln
tr. фазг.), vertilgen tr. (разг.), wegfressen*
tr. (die Ratten haben slles weggefressen
плъховете излапаха всичко)
излапвапе-Vertilgung f, -en (разг.)
излежавам ce-dehnen refl.
излежавам-aalen refl., abbrummen tr.
(наказание), abbüßen tr. (наказание),
wegmachen tr. (в затвор)
излекувам ce-heilen intr. s.
излекувам-anheilen tr. (счупено), heilen tr. (e¬
n von etw.) (болен, болест, рана),
hochbringen* tr., kurieren tr. (der Arzt hat
den Kranken kuriert лекарят излекува
болния)
излекуваи-kuriert
излекуване-Heüung f, -en
нзлет-Tour f, -en (e-e - machen правя излет;
auf die ~ gehen тръгвам на излет)
излетявам-verfliegen* intr. s. refl.,
verflüchtigen tr.
нзлечим-heilbar,kurabel ‘
излечимост-Heilbarkeit f
изливам (ce)-ergießen* tr. refl.
изливам-durchgießen* tr. tmb., gießen* tr. intr.
h (техн.), verformen tr.
изливаи-abgießsen* tr.
изливаие-Effiision f, -en, Einguß m
излиза-herausstellen refl. (sich als einen
Schwindler heraussteilen излиза, че той е
мошеник), abgehen intr. s (жлъчен камък),
abziehen* intr. s (за дим), aufgehen* intr. s.
(вярна) (за сметка, изчисление) (die
Rechnung geht restlos auf сметката,
изчислението излиза) (мат.), ausbeißen* tr.
(на открито) (за пласт) (геол.), geben* refl.
(wie es sich gibt какго излезе), gedeihen*
intr. s става-gedeihen* intr. s,
herauskommen* intr. s. (от печат, за книга,
списание) (das Werk ist in dem neuen Verlag
herausgekommen съчинението излезе в
новото издателство), Weggehen* intr. $. (за
петно) (der Flexk geht nicht mehr петното
не може да се очисти)
излнзайки-talaus (от долината)
излизам-trumpfen intr. h. (gegen е-п)
(победител срещу някого), abkommen*
intr. s (от употреба, от мода), ankommen
intr. s. (gegen e~n ~) (нкм. на среща) (разг.),
antreten* intr. s. (за двубой, състезание)
(zum Tanz - излизам да танцувам),
aufkommen* intr. s. (на бял свят) (обл.),
auftreten* intr. h./s. (на сцена, на трибуна)
(als Hamlet - играя ролята на Хамлет; zum
ersten Mal - дебютирам; er tritt nicht gern
öffetlich auf не обича да говори публично
; gegen etw. - опълчвам се срещу нщ.) (и
театр.), brechen* intr.. h, durchkommen*
intr. s tmb. (невредим, жив от опасно,
рисковано положение), durchlügen* refl.
trnb. (от трудно положение с лъжа),
entgleisen intr. s, erscheinen* intr. s,
fortziehen* intr. s, gegenübertreten* intr. s
(насреща), herausgehen* intr. s. (от, из
някъде) (der Fleck geht nicht heraus
петното не излиза), herauskommen* intr.
s. (от стаята, къщата, в тираж) (die
Rechnung kommt heraus сметката излезе
вярна ; m-e Losnummer ist
herausgekommen моят лотариен билет
излезе ; das kommt alles auf eins heraus в
края на краищата излиза едно и също),
herauslaufen* intr. s. (тичайки),
herausrücken intr. s. (напред),
hervorarbeiten refl. (на открито),
hervorbrechen* intr. s. (ненадейно) (die
Sonne bricht aus dem Gewölk hervor
слънцето излиза иззад облаците),
hervordrängen tr. refl.» hervorgehen* intr. s.
(отнякъде, от нещо) (aus dem Kampf als
Sieger hervoergehen излизам победител от
борбата), hervorkommen* intr. s. (от нещо),
hervorstürzen intr. s. (внезапно),
hervortreten* intr. s. (напред)* hinausgehen*
intr. s. (навън), hinauskommen* intr. s« (вън
от къщи, от града) (es kommt auf eins
hinaus в края на краищата излезе едно и
също), излизам от къщи ; das kommt mir
nicht aus dem Sinn не ми излиза от ума ;
aus der Mode kommen излаза от мода ;
außer sich kommen излизам от кожата си),
münden intr. b. (in etw. А) (за улица), rauben
излизане
intr. h. (на лов), scheren* intr. s. (от строя),
verkraften tr. (на глава c някого) (разг.),
Vorgehen* intr. s. (отпред) (gehen Sie, bitte,
vor моля, излезте напред), Vorkommen*
intr. s. (на дневен ред) (diese Frage kommt
heute vor този въпрос излиза днес на
дневен ред), Vorkommen* intr. s. (напред),
vortreten* intr. s. (напред), Weggehen* intr.
s. (от къща)
излизане-Erscheinen n, -s, Erscheinung f, -en,
Fortgang m, Weggang m, -es, -e
излизвам-auflecken tr.
излинял-fadenrecht adj. (~e Moral лек морал)
излита-abziehcn* intr. s, aufdampfen intr. s.
(във вид на пара)
нзлитам-abfl iegen * intr. s, dunsten intr. s h (във
вид на пара), entflattem intr. s, entfliegen*
intr. s, entweichen* intr. s (der Dampf
entweicht durch den Auspuff парата излита,
излиза през ауспуфа), starten intr. s. (за
самолет), verpruffen intr. s. (c лека
експлозия) (хим.)
излнтане-Abflug m, -s, -г-е (на самолет),
Anlüften п (на самолет) (авиац.), Aufstieg
m, -s, -е (на високо) (авиац.), Schleppstart
m (на буксир) (авиац.), Schleuderflug m
(чрез катапулт) (авиац.)
нзлншен-blind adj., müßig, überflüssig,
überschüssig
излишества-Schwelgcrci f, -cn
излишък-Mehr n, -s, -s, Mehrbetrag m, Plus n
(das ist ein ~ für ihn това е един плюс за
него ; ein ~ machen имам печалба ; ein ~
an Schelligkcil известно надмощие по
бързина), Plusbetrag m (търг.), Überfluß m
(an etw. D), Überkraft f (на сила),
Überschuß m, Überschwung m
излишъци-Freihandelsspitzen pl. (разрешени
за свободна продажба) (търг.)
излияиие-Erguß m, -usses, -üsse,
Expektoration f, -en
излияния-Gefühlserguß m
нзлнятелен-expansiv adj.
нзл ожба-Gemäldeausstellung f, Schau f, -en (e-
e ~ veranstalten уреждам изложба; etw. zur
- stellen излагам на показ ; e-e gemachte
Ruhe zur ~ tragen показвам се привидно
спокоен)
изложен съм-schaustehen* intr. h. (на показ)
изложен-zugig (на течения)
излажеиие-Abhandlungf, -еп (... über etw. А),
Aufriß m, ...isses, ...isse (сбито), Darlegung
f, -en, Darstellung f, -en, Demonstration f, -
en, Expose n, -s, -e, Exposition f, Tatbericht
m (на фактите), Tatsachenbericht m (на
факти), Übersicht f (кратко), Vorbericht m
(уводно)
изложител-Exponent m, -en, Schausteller m
излучвам-einkehlen tr. (стр.)
нзлъган-gelackmeiert adj.
излъгвам ce-danebenschießen* intr. h,
fehlgreifen* intr. h, verkalkulieren refl. (в
смятането), verkaufen tr. refl. (при
покупка) (mit diesem Teppich habe ich mich
verkauft cтози килим се излъгах, направих
грешна покупка), verspekulieren refl. (в
сметките си)
излъгвам-anlügen* tr. (икг.), aufschwindeln tr.
(e-m etw. ~) (c нщ.) (разг.), beschwindeln
tr., betrügen* tr., düpieren tr., täuschen tr. (e¬
n mit, durch etw.) (някого c нещо)
(getäuschte Hoffnungen измамени надежди
; der Schein täuscht oft външността често
лъже ; sich leicht - lassen лъжа се лесно ;
wenn ich mich nicht täusche .. ако не се
лъжа..)
излъскаи-blink adj., gewachst adj.
излъсквам-aufputzen tr., blanken tr.,
einwichsen tr., polieren tr. (мебели, метали),
wachsen tr. (c восък)
излъхвам-ausatmen tr. (прен.)
излъчва-dunsten intr. h imp. (пари)
излъчвам ce-emanieren intr. s, entslrahlen intr.
s
излъчвам-abgeben* lr. refl., abstrahlen tr.,
atmen tr. (die Welt atmete Schönheit от света
лъхаше красота) (вие.), ausatmen tr.
(прен.), flammen tr., perlen intr. h. (капки)
(die Blume perlt vonTau цветето e
обсипано c роса; Tränen ~ über ihr Gesicht
сълзи се ронят по лицето й; das Naß perlte
von denFelswänden от скалата капеше
изменчивост
вода), sondern tr. refl. (gute Ware von
schlechter ~ отделям добрата стока от
лошата; gesondert arbeiten работя отделно
; е-ш etw. gesondert senden пращам на
някого нещо в отделен пакет)
излъчване-Етапайол f, -еп, Emission f, -еп
(физ.)
излюпвам ce-entpuppen refl., entschlüpfen
intr. s (dein Ei ~ яйцето се излюпн)
излншвам-ausbrülen tr. (Junge, Eier ~
измътвам пилета)
излюпване-lnkubation f, -еп (изкуствено, на
пилета c инкубатор)
излязъл-bekenntnislos adj. (от църквата)
измазвам-lehmen tr. (с глина), putzen tr.
(къща, стени), verputzen tr. (стр.),
verschmieren tr., verstreichen* tr. (масло,
мармалад)
измайсторявам-zurechtbasteln tr. (разг.)
измама-Bauergängcrei f, Becschiß m, -e,
Betrug m, -(e)s, Blendwerk n,
Durchstecherei f, -cn, Gaukelei f, -en,
Gaukelspiel n, Gaunerstück n, Hintergehung
f, -en, Humburg m, -s, Illusion f, -en, Lüge
n, -n, Lug m, -es, -, Mumpitz m, -es, -,
Muschelei f, -en, Rauch m, -es, -, Schiebung
f, -en (das ist - ! това не е честно !),
Schindel m, -s, Schmu m, -s, - (на дребно)
(~ machen шмекерувам ; etw, - haben
изшмекерувам нещо) (разг.), Schneller m,
-s, Täuschung f, -en (sich e-r - über etw. A
hingeben правя си илюзия за нещо; е-е ~
aufrechterhalten поддържам илюзия), Trug
m, -es, -, Trugwerk n, Vorspiegelung f
измамвам-anlügen* tr. (нкг.), anschmieren tr.
(angeschmiert! излъгаха те!) (фам. пейор.),
anschwindeln tr. (e-m etw. - пробутвам
hkm. нщ.) (разг.), aufhängen tr. (e-m etw.
~), behacken tr., behummsen tr., belemmern
tr*, beschmeissen*tr., beschummeln tr.
(карт.), beschupsen tr., beschwindeln tr.,
betrügen* tr. (der Schüler betrügt ученикът
си служи c измама, ученикът мами),
düpieren tr., einseigen tr. refl. (нкг. c
ласкателство), hintergehen* lr„ leimen tr.,
pullen intr. h. (при надбягване) (спорт.),
salben tr., schuppen tr., täuschen tr. (e-n mit,
durch etw.) (някого c нещо) (getäuschte
Hoffnungen измамени надежди ; der
Schein täuscht oft външността често лъже
; sich leicht - lassen лъжа се лесно ; wenn
ich mich nicht täusche.. ако не се лъжа..),
zirkumeenieren tr.
измамване-Aufsitzer m, -s, ~
измамен-betrügerisch adj., fliltcrhat adj.,
illusorisch, trügerisch
ii3MaMei(i(HT-Aufsitzcr m, -s, -
измамлив-betrügerisch adj., gauklerisch adj.
(прен.), täuschend (e-e ~e Ähnlickeit
поразителна прилика; е-е-e Nachahmung
сполучлива имитация)
H3MaMiiiiK-Baldower m, Bauerfänger m,
Betrüger m, -s, Daumendreher m, Gauner in,
-s, Lügner m, -s, Schalk m, -cs, -5-c (ein arger
- голям дявол), Schwindclgeisl in,
Schwindelmeier m (фам.), Täuscher m, -s
ii3MaMiiii4ecKi!-gaunerhaft adj., betrügerisch
adj., fälschlich adj. (рядко), lügnerisch,
schwindlerhaft
измамничество-Betrügerei f, -en, Gaunerei f,
-en, Gaunertum n, Schwindelei f, -en
измачкан-faltig adj.
измачквам ce-knittem intr. h. refl. (за плат)
измачквам-knittem intr. h. (хартия), krümpcln
tr., krumpeln tr., versitzen* tr. (дреха от
седене), zerknautschen tr. (дреха),
zerknittern tr.
измежду-aus prp. D (~ den Bürgern измежду
гражданите ; e-r ~ dem Volk един от
народа) zwischen (c D за място и време, с
А занаправление)
H3Meiieiiiie-Abwand(e)Iung f, -cn, Veränderung
f
изменил-verschossen (цвета си)
H3MeHiiiiK-Abtrünnige(r) m, -n, -n, Judas m,
Treubrecher m, Verräter m, -s
ji3Meniiii4ecKH-bunde(s)brüchtig adj.,
treubrüchig, verräterisch
измеиничество-Abtrünnigkeit f, Treulosigkeit
f
изменчив-veränderlich
измеичивост-VeränderHchkeil f, -en
изменяш
измепяем-abdingbar adj., veränderbar,
veränderlich (величина)
изменяемост-AbdingbaFkeit f, -en,
Veränerlichkeit f, -en
изменям (се)- abwandeln tr. refl.
изменям ce-verändern tr. refl. (die Farbe ~
изменям си цвета, изчервявам се)
изменям-abändem (частично), abfallen intr. s,
verfärben refl. (цвят), verraten* tr. refl» (e¬
n» etw.) (на някого, нещо), verraten* tr. refl.
(e-n, etw.) (на няшш, нещо)
изменяне-Verfärbung f (на цвета)
измер-Ricdsperling ш (зоол.)
измервам-abstoppen intr. h (c хронометър),
anmessen* tr. (разстояние до небесно тяло)
(e-n Planeten ~ измервам разстоянието до
дадена планета) (астр.), antiefen intr. h.
(дълбочината), aufmessen* tr. (e-m etw. ~)
(постройки), durchmessen* ЦпЬ.(надълж.
и шир., по цялото протежение), loggen tr.,
loten tr. intr., messen tr. refl.
измервам-tiefen intr. h. (дълбочина c отвее),
vermessen* tr. zirkeln tr. (c пергел)
измервяие-Aufmaß n, -es, -е (стр.), Messung
f, Vermessung f
измервач-Messer m, -s
измерен-abgemessen part. adj.
измерение-Ausdchnung f, -en (die drei
Ausdehnungen der Когрегтрите измерения
на телата) (физ.), Dimension f, -en
измерим-kommensurabel, mensurabel, wägbar
измерител-То(а1геАек1оте1ег n (на пълното
пречъпване) (техн.)
измесвам-aufbacken* tr. (всичкото брашно),
durchkneten tr. (добре, тесто), verbacken*
tr. (брашно)
измества ce-verrutschen intr. s.
измествам ce-verschieben* tr. refl.
измествам-abbiegen* tr. (c по-висока цена),
ausbeißen* tr. (e-n) (съперник) (der Hahn
beißt das fremde Huhn aus петелът
пропъжда чуждата кокошка) (разг. обл.),
ausbieten* tr. (е-п) (от собственост чрез
купуване на търг), beiseiteschieben* tr.
trnb., verdrängen tr., verdrängen tr.,
verrücken tr., versetzen tr.
изместване-Verdrängung f, Verschiebung f
измет-Abhub m, -(e)s, Geschmeiß n, -es
изметен-besenrein adj.
юмиваем-abwaschbar adj.
измивам-abwaschen* tr, refl, (съдове, боя,
ръцете си, нечистотии, позор), schwabbem
tr. (с шварба палубата) (мор.), schwemmen
tr. (руда)
измиваие-Abwaschen n, s (разг.-es ist ein... с
един куршум два заека)
изминава-verstreichen* intr. s. (за време)
изминавам ce-dahingehen* intr. s
измииавам-dahmfliegen* intr. s, durchfallen*
tr. (разстояние при падане), durchlaufen*
tr., verlaufen* intr. s. (за време) (wie ist die
Sache ~ ? как мина работата ?; es ist alles
glatt ~ всичко мина гладко; die Zeit ist mir
schnell - времето мина бързо)
нзмшшвапе-Ablauf m, -(e)s, ч-е, Verlauf m, -
es, - (на време)
изминал-herum (das Jahr ist noch nicht herum
годината още ие е изминала) (разг.),
verflossen
измира-abstehen* intr. s. h.
измирам-absterben* intr. s, eingehen* intr. s,
erlöschen* intr. s, fallen* intr. s
измират-wegsterben* intr. s. (един след друг)
мзмирисва ce-verdurften intr. s. (за мирис)
измирисване-Verdurftung f (за мирис)
измислен-erlogen part. adj., fabelhaft adj.
(ocrap.)
измиел ица-Erdichtungf, -cn, Erfindung f, -en,
Fabelei f, -en, Fiktion f, -en, Latrinengerücht
n, Latrinenparole f (фам.), Mär f, -en, Märe
f,-n
измислици-Fiausen pl., Larifari n, -s, -s (разг.)
измислям oi-faseln intr. h
измислям-ausbriiten tr. (коварен план) (was
habt ihr da wieder ausgebrtitet? какво
измъдрихте пак?) (разг.), ausdenken* tr. и
refl. ((sich D) etw. ~) (e-n Plan - измислям
план), dichten tr., erdenken* tr., erdichten
tr., erfinden* tr., ergrimmen tr., erkiügen tr.,
erlügen* tr. (лъжа), ersinnen* tr., fabeln tr.,
fabulieren intr. h, fingieren tr,, hecken tr.
измисляие-Fabelei f, -en
325
излят а не
измитам ce-abfegen intr. s, abtanzen intr. s
нзмитам-abfegen tr. (прах, смет), abkehren tr.
(трохи, паяжина, смет, килим, покривка),
auffegen tr., aüfkehren tr., herauskehren tr.
(навън), wegfegen tr. (прах, смет, сняг),
wegkehren tr.
измишльотина-Ente f, -n (прен.)
измокрен еъм-durchsein* intr. s trnb.
измокрен-pudelnaß (до кости)
измокрям-durchfeuchten tr., durchnässen tr.
(до костите), durchweichen tr.,
verschwitzen tr. (от пот)
измолвам-abbeten tr. (опрощение), abbilten*
tr., ausbitten* tr. (sich D etw. vom e-m ~)
(милост, благоволение), erbeten tr.,
erbitten* tr., erflehen tr., los/binden, los/
bitten tr.
изморен-abgespannt part. adj.
изморен-entzwei adv. (прен.), matt, müde (die
Kinder haben sich - gespielt децата капнаха
от игра; das Pferd ~ reiten изморявам коня
от яздене), sterbensmatt (много)
измореност-Abgespanntheit f, -en
изморявам ce-sich D die Beine abstehen* intr.
(от стоене на крака)
изморявам-ermüden tr.
изморяване-Ermüdung f, -en
измръзвам-abfrieren* intr. s, durchfrieren* intr.
s trnb., erfrieren intr. s
измръзнал-verfroren
измъдрувам-ergrimmen tr., erklügen tr.,
hecken tr., zirkeln tr. (разг.)
H3MbApyBaii-tüft(e)lif (план)
измъдрям-ausbrüten tr. (коварен план) (was
habt ihr da wieder ausgebrütet? какво
измъдрихте пак?) (разг.)
измъквам (ce)-entwinden* tr. refl.,
herausbeißen* tr. refl. (от затруднение)
измъквам ce-abhauen intr. s, bündeln intr. h,
davonmachen refl., drücken refl.,
dünn(e)machen refl., durchrutschen intr. s
trnb., entgehen * intr. s, entgleiten* intr. s,
entschlüpfen intr. s (der Dieb ist dem
Wachtmann entschlüpft крадецът се
измъкна от полицая), entwischen intr. s (der
Vrbrecher ist entwischt престъпникът се
измъкна), entziehen* refl. (er entzieht sich
seinen Verpflichtungen той се измъква от
задълженията си), herausarbeiten refl. (sich
aus dem Schnee, aus e-r mißlichen Lage
herausarbeiten измъквам се от снега, от
неприятно положение), stehlen* tr. refl.
измъквам-abbringen* tr. (заседнал кораб),
abdrängen tr. (j-m etw.), entlocken tr. (e-m
Geld - c хитрост измъквам пари)
измъкваие-ZelIprellerei f (без плащане)
измърморвам-abschurren tr.
измърсявам (ce)-bedrecken tr.refl. (вулг.)
измърсявам-beschmieren tr. refl.,
beschmutzen tr., schwärzen tr. refl., versauen
tr. (като свиня) (разг.)
измършавявам-abhagern intr. s
измътвам-ausbrüten tr. (Junge, Eier ~
измътвам пилета), brüten tr.
измъчвам (ce)-abmarten refl. tr., placken tr.
refl., quälen tr. refl. (e-n zu Tode quälen
измъчвам някого до смърт), grämen tr. refl.,
kränken refl., laborieren intr. (разг.), plagen
tr. refl. (er plagt sich redlich mit dem Jungen
той полага големи усилия за момчето),
zermartern tr. refl.
измъчвам-abängsten refl. (от страх), bohren
tr., hernehmen* tr, hunzen tr, kasteien refl.
(тялото си), kujonieren tr., martern tr.,
mißhandeln tr., piesacken tr., schurigeln tr.
(разг.), sekkieren tr., zusetzen intr. h. (e-m)
(e-m mit Bitten stark zusetzen измъчвам
някого c молбите си), zwicken tr., zwiebeln
tr. (e-n in der Prüfung zwiebeln измъчвам
някого на изпит) (фам.)
измъчване-Folterung f, -en, Kasteiung f,
Kränkung f, Marter f, -n, Mißhandlung f,
Plackerei f, -en
измъчен-vergriimt, verhärmt (ат грижи, печал,
горест), verquält, versorgt
измяна-Treubruch m, Verräterei f, -en, Verrat
m, -es, -
измята ce-werfen* tr. refl. (за дърво, дъска)
измятам се-fl ügeln intr. h tr. (das Fenster flugelt
прозорецът се е изметнал), verbiegen* tr.
refl.
измитане-Verbiegung f
изнамирам
326
изнамирам-erfinden* tr.
изиамиране-Erfindung f, -еп
изнасилвам-mißbrauchen tr., vergewaltigen tr.
(момиче)
изнасилване-Vergewaltigung f (на момиче),
Violation f, -en
изнасям ce-fortziehen* intr. s
изнасям-darbieten* tr., exportieren tr.,
herausbringen* tr., herausmachen tr. refl.,
heraussteilen tr. refl. (резултати,
принципи), sonnen tr. refl. (на слънце -
легла, бельо) (sich in s-m Glück, an s-m
Ruhme ~ наслаждавам се на щастието си
; von der Freundschaft Blick gesonnt
стоплен от приятелски поглед),
Vorbringen* tr., vortragen* tr. (напред)
(восн.), vortragen* tr. (сказка, лекция,
доклад)
изнасяие-Pfandbruch m (на секвестирани
вещи)
изначален-elementar adj.
изиежвам (ce)-verpimpeln tr. (фам.),
verweichlichen tr. refl.
изнежвам ce-pimpeln intr. h.
изиежвам-verwöhncn tr. refl., verzärteln In,
zart ein tr.
изнежваие-Pimpelei f, -en, Verweichlichung f,
Verwöhnung f, Verzärtelung f
ii3nejKen-pimp(e)lig, verweichlicht, weibisch,
weichlich, effeminiert adj.
изнеженост-Weichlichkeit f, -, Effcminierlhcit
f
нзнемога-Ermattung f, -en
изнемогвам-ermatten intr. s tr., lechezn intr.
(nach etw.) (от жажда), schlappmachen intr.
h., verschmachten intr. s.
изнемощявам-ermalten intr. s tr.
изнемощяваие-Abbau m, -s, -e, Ermattung f,
-en
изнемощял-entnervt part. adj.
изнепада-SchneIIer m, -s, Überraschung f, -en
(zu m-г nicht geringen - за не малка моя
изненада)
изнеиадан-betroffcn part.adj. (wir waren
betroffen über ihres neuen Haar ние бяхме
изненавани от новата и коса)
изненадвам-aufheben* tr. (е-е Bande ~
разтурям, унищожавам банда), befremden
tr.refl., überraschen tr., überrumpeln tr.
lutieiiaABaut-befremdend adj.
изнервен-überreizt
изнервеност-Überreizhcit f (прекомерна)
(мед.)
изнервям-entnerven tr.
изнизвам ce-verdurften intr. s.
изиизвам-abfddeln tr.
изнизваме-Verdurftung f (разг.)
изниквам-aufkommen* intr. s. (ein starker
Nordwind kam auf появи се силен северен
вятър; е-е neue Mode, neue Sitten kommen
auf излиза нова мода, възникват нови
нрави), emporkeimen intr. s, entsprießen*
intr. s (der Erde ~ изниквам от земята),
ersteh(e)n* intr. s, erwachsen* intr. s
изиищвам ce-abfasen intr. h
нзнищвам-abfadcln tr.
нзнос-Export m, -(e)s, -е (търг.), Gesamtausfuhr
f (общ) (икон.)
износвам (ce)-abnützen tr. refl., abnutzen tr.
refl., abscheuern tr. refl.
износвам ce-abbrauchcn refl., ausdienen intr.
h. (за дрехи) (ausgedienter Rock изтъркана
дреха), zerschleißen* tr. (дреха) (das Kleid
sit zerschlissen дрехата е износена)
нзносвам-abgreifen* tr., abstrapazieren tr. refl.,
abtragen* tr. refl. (дрехи), abtreten* tr.
(обувки), abwetzen tr. (дрехи),
aufschleppen tr. (дреха) (разг.), aullragen*
tr. (рокля), durchliegen* tr. trnb.,
durchtreten* tr. trnb., schleißen* tr. (обувки),
verschleißen* tr., versitzen* tr. (дреха от
седене), vertragen* tr. (дрехи, обуща),
vertreten* tr. (обуща), verwohnen tr. (ein
Haus) (чрез обитаване)
износване-l.Abnutzung f, Abrieb m, -s, -
2. Verschleiß m, -es, - (техн.)
износен-abgegriffen part. adj. (шапка),
abgeklappert part. adj., abgelatscht part. adj.,
abgelegt, abgeschabt, durchgedreht adj.
part., schäbig (дреха), verschlissen,
verwohnt (от обитаване)
износител-Exporteur m, -s, -e
327
изомерен
износоустойчив-verscheißfest (техн.)
износоустойчивост-Verscheißfestigkeit f
(техн.)
изнудвам-abzwingen* 1г., brandschatzen tr.,
erpressen tr.
изпудване-Erpressung f, -en, Erbschleicher m
(домогващ се до наследство по незаконен
начин), Erpresser m, -s
изнудвачески-erpresserlich adj.
изнудвачество-Erpressung f, -en
изпурен-inalt
нзнуреност-Ermattung f, -en
изиурявам (ce)-aufzehren tr. и refl. (seine
Kräfte ~ изтощавам силите си) (прен.),
ermatten intr. s tr.
изиурявам ce-erschöpfen tr. refl.
нзнурявам-abmalten refl. tr., herunterbringen*
tr., verzehren tr. (за болест), zermürben tr.
нзнуряване-Verzehrung f (от болест)
нзобари-Isobare f, -n
изобилеи-kopiös
изобилие-Ergiebigkeit f, -en, Fülle f, Reichtum
m, -s, -t-er, Segen m, -s (das bringt ihm ~ това
му носи благополучие ; der reiche -der
Felder обилната жетва; auf s-e Arbeit ruht
kein ~ работата му не е благословена ;
dabei ist kein - от това няма никаква полза
; e-m zum - gereichen нося на някого
благодат), Überfluß m (an etw. D),
Überschwenglichkeit f (прекадено)
изобилства-wimmeln intr. h.
изобилствам-fließen* intr. s (er floß von
Freundlichkeiten той изобилстваше,
разтапяше се от любезности)
изобличавам-bloßstellen tr. refl., demaskieren
tr. refl., entlarven tr. refl.
изоблнчавапе-BloßsteIlung f
изображение-Abbild n, -(e)s, -er, Abbildung
f, -en, Abschattung f, -en, Beeschreibung f,
-en, Bild n, -(e)s, er, Darstellung f, -en,
Konterfei n, -s, -s, Zeichnung f, -en
нзобразител-Darsteller m, -s, Maler m, -s
изобразителен-bildend part. adj. (bildende
Künste изобразителни изкуства),
bildnerisch adj.
изобразявам-bespiegeln tr. (прен.), abbilden
tr. refl., abschildcm tr., bcschreibcn*tr. (c
думи), darstellen tr. refl., konterfeien tr.,
malen tr., schildern tr., versachlichen tr. (по-
реалистично), verstellen tr.
нзобразяване-Abschaltungf, -en, Darstellung
f, -en, Schilderung f, -en
изобретател-Enldccker m, -s, Erfinder m, -s,
Mcchanikus m, -ses, -se
изобретателен-erfinderisch adj., findig adj.,
ingeniös
изобретател nocT-Erfindungsgabe f,
Ingeniosität f
изобретение-Erfindung f, -en
изобретявам-erfinden* tr.
изобретяване-Erfindung f, -cn
изобщо-durchgängig adv., durchgehend(s)adv.,
generell adv., insgemein, irgend, überhaupt
(ich kann ihm ~ nicht mehr glauben изобщо
не мога повече да му вярвам)
изографисвам-abkontcrfcien tr.
, изоицапан-klecksig
изоклини-Isoklinc f, -n
изолатор-Berührungsschutz m (ел.), Isolator m,
-s,-oren
изолатор en-dielektrisch adj.
изолация-Abschluß m, ...usses, ...üssc,
Abschluß m, ...usses, ...üsse, Absonderung
f, -en, Dämmung f (техн.), Isolation f, -en,
Isolierung f, Luftabschluß m
(херметическа)
изолирам (ce)-abschließen* tr. refl.,
abschließen* tr. refl., absperren tr. refl.
изолирам-abdämmen tr. (чрез преграда),
abklemmen и.(чрез прищипване-ток,
маркуч, кръвоносен съд), abriegeln tr. refl.,
abschirmen* tr. refl. (шум, течение,
опасности), abschneiden* tr. (e-m etw.),
abschnüren tr., absondern tr. refl., abstellen
tr., internieren tr. (опасно болни), isolieren
tr.
изолиран-einsam adv., freistehend part. adj.
изолиране-Absperrung f, -en, Blockierung f, -
en, Isolation f, -en, Isolierung f
изолираност-Einsamkeit f, -en, Isoliertheit f
изолиращ ce-exklusiv adj.
изомереи-isomer
изоморфен
328
изоморфеи-isomorph
изопачавам-entstellen tr. (den Sinn e-s Satzes
изопачавам смисъла на фраза),
herumdrehen tr. refl. (e-m die Worte
herumdrehen изопачавам думите на
някого), verballhornen tr. (текст, дума),
verdrehen tr., verfratzen tr., verzerren tr. refl.,
zerlingen* tr. (ein Lied zerlingen
изопачавам песен от много изпълнения)
изопачаване-Rechtsbeugimg f (на закона)
нзопачаващ-rabuHsüsch
изопачител-Rechtsverdreher ш (на правото)
изопвам-aufspannen tr. (въже, струна, лък,
платна) (den Regenschirm, ein Zelt ~
разтварям чадър, опъвам палатка ; alle
Segel ~ опвам всички платна), aufziehen*
tr. (die Uhr ^навивам часовник; е-е andere
Miene ~ вземам друго изражение ; е-е
Stickerei in den Rahmen - опъвам бродерия
на гергеф), abackern tr.
изоравам-aufackem tr. (камъни), durchackem
tr., pflügen tr. intr. h. (das Schiff pflügt die
Weilen корабът цепи вълните ; die Luft,
den Sand, das Wasser — строя на пясък,
правя дупка в морето; mit fremdem KIbe
~ с чужда пита правя майчин помен ;
heimlich mit e-m - скришом кова нещо с
някого ; der Anker pflügt котвата оре,
влачим се по дъното)
изоставам-nachbleiben * intr. s., räumen tr. intr.
h. (жилище, град) (das Feld ~ напускам
полесражението ; den Sattel - свалят ме
от коня), retardieren tr. intr. h. (ein
retardierdendes Moment забавящ момент),
verlottern intr. s., verludern intr. s.
(морално), Zurückbleiben* intr. s. (за
часовник)
изоставане-Absacken n, -s, -, Tempoverlust m
изоставен-aufgelaufen part. adj. (рудник),
auflässig adj. (рудник), hilflos,
weltverlassen (от всички)
изоставям-abbauen tr. refl. (воен.), abbuchhen
tr. (надежда), ahfallen intr. s, abgehen intr.
s, ab kommen* intr. s, ablassen* intr. h (von
e-m etw. ...), abrücken tr. (гледище),
abständig werden (нщ), abstehen* intr. s h,
abtreten* intr. s, aufgeben* tr. (das Amt, den
Streit, die Hoffnung ~ напускам, отказвам
се от службата, от спора, изоставям
всякаква надежда), auflassen* tr. (мина)
(австр. обл.), aufstecken tr. (wir stecken
diese Sache auf зарязваме, изоставяме тази
работа) (разг.), beiseitelassen* tr. tmb.,
fahrenlassen* tr., fallenlassen* tr. tmb.,
hinhauen* refl. (работата), hintanlassen* tr.
(настрана), hintansetzen tr. (настрана),
hintanstellen tr. (настрана), liegenlassen tr.,
-schenken (sich D etw.) (нещо) (d-e
Entschuldigung kannst du dir ~ ! остави
тези извинения!; das kannst du dir ruhig ~
! спокойно можеш да се откажеш от това
!), sitzenlassen* tr. (някого да чака
напразно) (e-n Schüler ~ оставям ученик
да повтаря класа), stehenlassen* tr. (e-n
Bart ~ пускам си брада ; die Suppe ~
оставям супата да изстине ; sie hat den
Besucher ~ тя не обърна внимание на
посетителя ; e-n ~ lassen оставям някого
да стои), stekcnlassen* tr. (er hat ihn im
Schlamm - остави го без да му помогне;
laßdein Geld stecken ! тук парите ти не
вървят), verlassen* tr. (жена си, дежата си,
къщата си) (e-n in der Not ~ изоставям
някого в нужда; das Dorf lag ~ da селото
беше изоставено) von etw. Abstand
nehmen, von etw. abstehen* intr. s h
изоставяпе-Aufgabe f, -en (~ e-s Amtes
напускане на служба ; ~ des Geschäftes
ликвидация на търговско предприятие; ~
e-s Rechtes отказване от право), Begräbnis
п, -ses, -se (шеп) (ein Begräbnis erster
Klasse мълчаливо изчезване от
компанията), Hintanstellung f, Räumung f
изостанал-hinterstellig, restlich (стока),
rückständig (от времето), überständig,
zöpfig, zopfig, zurück (елиптично)
изостаиалост-Rückständigkek f, -, Zopf m, -
es, те
изострям (ce)-schärfen tr. refl. (ум, разум,
внимание) (sein Gefühl für Recht hat sich
geschärt чувството му за право се изостри
; e-m das Gewissen - карам някого да се
329
изпитание
опомни ; etw. schärt den Apparat нещо
въздужда апарата)
изострям-verschärfen tr. refl., zuschärfen tr.
изостряне-Verschärfung f, -en
нзостя ce-zuspitzen refl.
изотерма-Isotherme f, -n
изотзад-hinterrücks, hinterwärts
изотоп-Isotop n, -s, -e
изотопи-Plejaden pl. (всичките на един
елемент)
изохквам-aufachzen intr. h., aufstöhnen tr.
изпядам-anschwärmen tr. (в захлас) (пред нкг.)
(разг.), entfallen* intr. s, entgleiten* intr. s,
meditieren intr. (в размисъл), verelenden
intr. s. (в мизерия), verhudeln intr. s.,
verkommen* tr., verludern intr. s. (морално),
verlumpen intr. s. (морално), vorfallen* intr.
s. (за орган), wiedertun* tr. (в същата
грешка), zurückfallen* intr. s. (in deseiben
Fehler zurückfallen изпадам в същата
грешка), zurücksinken* intr. s. (повторно)
изпадане-Vorfall m (на вътрешен орган)
изпарвам-dekatieren tr. (техк.)
изпарение-Ausdünstung f, -en, Ausdunstung
f, -en, Broden m, -s, Dampf m, -(e)s,
Dämpfe, Duft m, -(e)s, Düfte (поет.),
Verdampfung f, -
изпарения-1 .Dunst pl. 2.Miasma n, -s, -smen
(заразни) 3.Schwad m, -en, -en (димни),
Schwadern m, -s (димни), Schwaden m, -s
(димни)
нзпарител-Verdampfer m, -s, Vergaser m, -s
изпарява (ce)-abdampfen intr. s h
изпарява ce-aufdampfen intr. s., verknochen
intr. s. (das Wasser ist verkocht водата се е
изпарила), abdampfen
изпарявам ce-ausdünsten intr. s. (die Erde
dünstet aus из земята излизат изпарения),
ausdunsten intr. s. (die Erde dunstet aus из
земята излизат изпарения), dampfen intr.
h (Nebel ~ мъгли се изпаряват), dunsten
intr. s h, eindusten intr. s, sieden* intr. h.,
verdampfen intr. s., verdunsten intr. s.,
verdurften intr. s., verfliegen* intr. s. refl.,
verflüchtigen refl., verpruffen intr. s. (елека
експлозия) (хим.), verrauchen intr. h.
изнарявам-ausdampfen tr., ausdünsten tr.,
ausdunsten tr., eindämpfen tr., eindampfen
tr., evaporieren tr., vaporisieren tr.,
verdampfen tr., verdünsten tr.
изпаряване-Evaporation f, -en, Vaporisation
f, -en, Verdampfung f, -, Verdünstng f,
Verdunstung f, Verdurftung f (разг.)
изпаряващ се-dämpfig adj.
изпасва-abfressen* tr.
изнасвам-abäsen tr.(3a дивеч), abaasen tr. (за
дивеч), abgrasen tr., abweiden tr., beweiden
tr.
изпечен-abgefeimt pari. adj., gerieben part. adj.,
кеРчевръст-keß, raffiniert
изпзрявам-verflüchtigen tr. refl.
изпивам-abküssen tr. refl. (сълзите на нкг.),
wegtrinken* tr. (до дъно)
изпилвам-raspeln tr. intr. h. (Süßholz - въртя
жените c приказка)
изпилявам-auffeilen tr.
изпилям-abfeilen tr.
изписвам ce-abmalen refl., malen refl.
изписвам-abbilden tr. refl., aufschreiben* tr.
(хартия, мастило), beschreiben* tr.,
konterfeien tr., überschreiben* tr.,
verschreiben* tr. refl. (sich D etw.) (книги,
апарати) (sie haben sich e-n Sänger aus B.
verschrieben изписаха си певец от Б.),
vollschreiben tr. (цяла страница)
изписваие-l.EntIassung f 2.Verschreiben п (на
книги) 3.Verschreibung f (на поръчка)
изпнт-Examen n, -s (ein-bestehen издържам
изпит; im - durchfallen провалям се на
изпит), Maturum n, -s (зрелостен),
Physikus n, -s, -..ka (първият за студенти-
медици), Reifeprüfung f (зрелостен),
Rigorosum n, -s (устен докторски),
Staatsprüfung f (държавен), Vorprüfung f
(първи, във ВУЗ)
изпитац-befahren adj., kampferprobt (в борба),
leiderprobt, zuverlässig (пушка)
изпитание-Bewähmngsprobe f, Feuerprobe f,
Freundschaftsprobe f (на приятелството),
Geduldsprobe f (на търпеливост), Qual
f, -eh, Schickung f, -en, Zugversuch m (на
опън)
I
изпитания
изпитания-Heimsuchung f, -en
изнитапост-Bewährheit f, -en, Zuverlässigkeit
f,-
изпитателеи-forschend part. adj.
изиитвам-abfragen tr., abfragen tr. (урок,
ученик), abhören tr., ableben tr. refl.
(несгоди), drannehmen* tr. tmb. (разг.),
durchkosten tr. (die ganze Bitterkeit des
Leben ~ изпитвам всичката горчивина на
живота), durchprobieren tr. trnb.,
empfinden* tr., erbarmen refl. tr.
(съчувствие), erfahren* tr. (etw. am eigenen
Leibe ~ изпитвам нщ. на собствен гръб),
erfragen tr., erleben tr., erproben tr.,
examinieren tr., forschen intr. h, haben* tr.
(Angst haben изпитвам страх; e-n Ekel vor
etw. haben изпитвам отвращение от нещо),
tentieren tr., verspüren tr. (умора, глад,
жажда)
изпитване-Karenz f, -en, Test m, -es, -s
изпитвач-Kalfakter m, -s, Kalfaktor m, -s
изпичам ce-backen intr. h.
изиичам-abbacken tr., abbraten* tr.,
abbrennen* tr. (порцелан, тухли, кафе),
ausbacken* tr. (и слаб) (и прен.), ausbraten*
tr.
изличам-ausbrennen* tr. (Ziegel ~ изпичам
тухли), backen* tr. (der Kuchen ist nicht gut
gebacken сладкишът не е добре изпечен),
durchbacken* tr. trnb,, durchrösten Ir.
(добре)
ii3nii4ane-Brand m, -(e)s
iniiHinaisaincif-aufklagend part. adj.
изиищявам-aufkreischen intr. h. (от
възмущение, ужас, болка) (и прен.),
aufschreien* intr. h.
изпищяване-Aufschrci m, -(e)s, -c
изплавам-aufkreuzen intr. s. (er kann jeden
Augenblick hier - той може всеки момент
да се изтьпанчи тука)
изплавям-verhütien 1г. (метал.)
нзклаквам-abschwemmen tr., abseifen tr.
(техн.) (от сапун), abspülen tr. (съдове,
пране), aufjammem intr. h., aufweinen intr.
h., ausbaden tr. (разг.), ausbrühen tr. (c вряла
вода) (нови съдове, ново бельо),
330
duFchspülcn tr. (основно), klagen tr. (e-m
etw.) (болки, неволя, мъка), schweifen tr.,
schwemmen tr. (руда), schwenken tr., spülen
tr. (der Fluß spült die nördliche Grenze
реката мие северната граница ; das Meer
spült das Ufer hohl морето подкопава брега
; das Wasser spült Schiffstrümmer ans Land
водата изхвърля отломъци от кораб на
брега; e-m, sich D die Gurgel ~ давам на
някого да си накваси гърлото)
изилакваие-AbspQlen n, Spülung f
изплатен-abgegollen
изплашвам ce-erschrecken* intr. s
изплашвам ce-zusammenfahren* intr. s.
изплашвам-abschrecken tr. (e-n von etw.),
aufhetzen tr. (Wild ~) (дивеч) (лов.),
aufschrecken tr., aufstören tr. (e-n aus dem
Schlaf ~ стесвам нкг. от сън), erschrecken
tr., schrecken tr., zurückschrecken tr. (e-n von
e-rTat zurückschrecken изплашвам някого
от някоя негова постъпка)
ii3nnaiueii-angstvoll adj., belemmert part.,
todbang (до смърт)
изнлащам-abbüßen tr. (грях, наложена глоба),
abgelten* tr, abspinnen* tr. refl. (дълг c
предене), abstottem tr. (на части), abtragen*
tr. refl. (търг.), abzahlen tr. (на разсрочки,
окончателно), ausbezahlen tr.
(възнаграждение, осигуровка, печалба),
bezahlen tr. refl. (er kann seine Schulden
nicht bezahlen той не може да изплати
дълговете си), tilgen tr., wiederbezahlen tr.
(задължения)
изнлащане-l .Gehaltszahlung f (на заплатите),
Zahlung f (на заплати, суми)
2.Ratenzahlung f(Ha части) 3.Rückzahlung
f (на дълг)
мзплезвам-heraustccken tr.
изплесквам-daherschwatzen tr., kleckern intr.
h. (особено при ядене) (разг.), verplappern
refl. (нещо) (фам.), planschen tr.
изплитам-abhäkeln tr. (по модел), abketten tr.,
abketteln (бримките), durchflechten* tr.
trnb., verflechten* tr. refl.
изплитане-Aufhahme f, -n (на бримка)
изплувам-aufschwimmen* intr. s. (на
331
изпотявам
повърхността), auftauchen intr. s. (der
Delfin taucht periodisch auf делфинът
изплува периодично)
изплъзвам ce-durchrutschen intr. s trnb.,
durchschneiden* refl. (лов.), durchwischen
intr. s D trnb., entfahren* intr.s, entgehen*
intr. s, entgleiten* intr. s (das Wort ist ihm
entglitten изплъзна му се думата от устата),
entkommen* intr. s (e-r Gefahr ~ изплъзвам
се от опасноста), entschleichen* intr. s,
entschlüpfen intr. s, entwischen intr. s,
herausfahren* intr. s. (es fuhr ihm so heraus
неволно му се изплъзна дума), schlängern
refl. (като змия) (sich aus e-r Affäre -
измъквам се ловко от афера), wischen intr.
s. (dem Räuber aus den Händen wischen
изплъзвам се от ръцете на разбойника)
изплъзване-l.Entgang m, -(e)s, Entgänge
2.Rücklauf т (на витло) (мор.) 3.Schlupf
in, -es, *е (техн.)
изплюсквам-verputzen tr. (ядене, пари)
(фам.)
изплющява-knallen intr. h, (камшик)
изповед-Beichte f (Beichte ablegen изповядам
се), Bekenntnis n, -ses, -se, Generalbeichte
f (пълна) (църк.)
изповедалня-Beichtstuhl m (църк.)
изповедник-Beichliger mx -s (църк.),
Beichtvater m (църк.), Bekenner m, -s (рел.)
изповедничество-Bekenntnis n
изповядвам-beichten tr. intr. h (грехове)
(църк.), bekennen* tr. (meine Schuld
bekennen изповядвам вината си)
изпогризвам-zernagen tr.
изпод-hervor (unter dem Tisch hervor изпод
масата)
изподраскан-ritzig, zerschrammt, zerschrammt
изподрасквам-bekritzeln tr. (разг.), zerkratzen
tr.
изподупчвам-zerlöchern lr.
изнодърпвам-zerraufen tr.
изпокъсвам-zerfledem tr. (книга от много
прелистване), zerpfücken tr.
използваем-verwertbar
нзползвам-abschcn* tr., gebrauchen tr.,
krebsen intr. h. (безогледно), mißbrauchen
tr. (незаконно), politisieren tr.
(политически), verwenden* tr. (etw. zu, auf
etw. A), verwerten tr. (изобретение),
wahrnehmen* tr. (грижливо нещо),
zugreifen* intr. h. (случай)
използване-Behuf m, -c, Gebrauch m, -(e)s,
Gebräuche, Mitgenuß m (общо),
Verwendung f, -en, Verwertung f (на
изобретение), Zugriff m (на случай)
използвач-Ausbcuter m, -s, ~
изиолзувам-ausbeuten tr. (ein Bergwerk ~
експлоатирам мина), beanspruchen tr.
(техн.), krebsen intr. h. (безогледно)
нзиолзуваие-Ausbcutung Г, -en (die
Abschaffung der - des Menschen durch den
Menschen премахване на експлоатацията
на човека от човек)
изполица-Halbpacht f
нзпомпвам-abpumpen tr., evakuieren tr.,
fördern tr., lenzen intr.
изпомпваие-Evakuation f, -en, Wasserhaltung
f (на рудник)
изтшадупчвам-zersleclicn*
изионажилвам-zcrstcchen* tr.
imioiiaxaiiBaM-zcrstcchcn* lr., zerstechen* lr.
нзноилесквам ce-bekleckcrn tr. refl.
изпортвам-pfuschen intr. h., verballhornen tr.
(текст, дума), verbocken tr. (разг.),
verbumfiedeln tr. (разг.), verfuhrwerken tr.,
verhudeln tr. (фам.), verkorksen lr. (фам.),
vermasseln tr., vermurksen tr. (фам.),
verpatzen tr. (работата) (фам.), verpfuschen
lr. (разг.)
нзпоскубвам-zerraufcn tr., zerrupfen tr.
изпотеп-blind adj.
изнотрошавам ce-abgehcn tr. refl.
юпотрошавам-ablaufcn* tr. refl. (краката си
от тичане подир нщ.)
изпотрошвам cn-draufgchen* intr. s trnb.
изпотьпквам-zerslampfcn lr.
изпотява ce-anlaufen* intr. s. (за стъкло,
метал), belaufen* intr. (за стъкло,
огледало)
изпотявам ce-beschlageen* refl. intr. s(3a
прозорци, чаши), schwitzen intr. h. s.
изиотявам-durchschwitzen tr. trnb.
изпотяване
изпотяване-Beschlag m, pl.
изпоцапвам-kleckem intr. h. (особено при
ядене) (разг.)
изправен-aufrecht adj. (~ gehen, sitzen ходя,
седя изправен ; die Hoffnung hält mich ~
надеждата ме крепи), gerade adj. (haltet
euch -! изправете се!), korrekt, plusterig,
stehend (-en Fußes веднага)
изправителен-korrektiv
изправност-Korrektheit f, Regularität f,
Schick m, -es, - (es muß alles s-n - haben
всичко трябва да си има място; etw. ist im
~ нещо е наред ; alles ist in Rick und ~
всичко е в ред; er hat nicht s-n richtigen -
главата му не е съвсем наред)
изправя ce-aufsetzen tr. refl. (на задните
крака) (за кон), aufwachsen* tr. (планина,
препятствие)
изправя-sterzeln intr. h. (задната си част, за
пчели)
изправям (ce)-aufrichten tr. и refl. (спорт.: den
Körper - изправям тялото; sich zum Stand
—изправям се до стоеж), aufsetzen tr. и refl.
(ein Faß, e-n Bau - изправям буре, издигам
постройка ; sich ~ изправям се (в
леглото)), aufstellen tr. и refl. (яка на палто,
коса) (der Hund, das Pferd stellt die Ohren
auf кучето, конят изправя ушите си),
aufsträuben tr. и refl., aufstQtzen tr. refl.
(подпирайки) (болен, лежащ), aufbäumen
tr. refl. (на задните си карка) (за кон),
aufbauen tr. refl. (der Soldat baute sich vor
dem Hauptmann auf войникът застана
мирно пред капитана), aufkommen* intr.
s. (aus dem Staube - издигам се от
низините), aufpflanzen tr. refl. (sich vor e¬
m ~) (пред нкг.) (разг.), bäumen refl. intr.h
(на задните си крака) (за кон)
изправям ce-bocken intr. h (на задните си
крака, за магаре), borsten intr. h refl.,
entgegenstellen tf. refl. (срещу нкг.), stehen*
intr. h. s. (an e-e Mauer- заставам до една
стена ; auf den Zehen ~ заставам на пръсти
; wieder auf die Fuße zu - kommen пак се
изправям на крака), steigen* intr. s. h. (на
задните крака, за кон)
изиравям-anstellen tr. (etw. an etw. -) (до нщ.)
(e-e Leiter — поставям стълба), aufrichten
tr. (e-n Gestürzten ~ повдигам паднал на
земята ; ein aufgerichteter Mantelkragen
вдигната яка на палто), aufstellen tr.
(мачта), ausbiegen* tr. (нщ. прегьнато),
berichtigen tr* refl. (грешка), bessern tr. intr.
h, emporrichten tr., geradebiegen* tr. tmb.,
geradelegen tr. tmb., gerademachen tr. tmb.,
geradestellen tr. trab., richtigstellen tr.,
stellen tr. refl. (etw. an e-n Ort - поставям
нещо на дадено място ; das Auto in die
Garage ~ оставям колата в гаража ; den
Wein kalt ~ слагам виното да изстива; e-e
Aufgabe - поставям задача; e-e Grenze -
поставям граница ; e-n Termin -
определям срок; e-n Zeugen — представям
свидетел; etw. an die Luft- поставям нещо
на въздух; sich auf eigene Füße - стъпвам
на собствените си крака; e-n auf die Probe
- поставям някого на изпитание; sich auf
die Zehen - вдигам се на пръсти; etw. in
Abrede - отричам нещо), zusammenstellen
tr. (едно до друго)
изправяие-AufsteHung f, -en, Ausbiegung f (на
нщ. прегьнато), Erektion f, -en, Korrektion
f, -en, Rektifikation f, -en, Richtigstellung
f, Steigen n (на задните крака, за кон),
Steigerung f, -en (на задните крака, за кон),
Zusammenstellung f (едно до друго)
изправячка-Richtmaschine f
изправящ-korrektiv
изнражнение-Exkrement n, -(e)s, -е, Mist m,
-es,-е
изпражпення-Entleerung pl., Fäkalien pl.,
Feige pl., Katzendreck m (котешки), Kötel
m, -s (на кози, мишки), Kot m, -s, Losung
f, -en (на животни), Schmelz m, -es, -е (на
сокол) (лов.)
изпразва ce-ablaufen* intr. s (вана, бъчва,
рибник), leeren tr. refl.
пзпразвам-ablassen* tr. (вана, бойлер, котел),
abziehen* tr. (e-n Teich ... изпразвам
изкуствено езеро, изпускам водата му),
ausbeuteln tr. (е-п) (нкм. кесията) (ich bin
vollständig ausgebeutelt останах без
333
изпускам
пукната пара) (обл.)> entladen* tr. refl.,
entleeren tr. refl.
изпразване-Entleerung f, Leerung f
нзпразнител-Entlader m, -s (ел.)
изпраскан-gerissen pari, adj., gewieft adj.
изпрасканост-Gewiegtheit f
изпрашен-verstaubt
изпращам-abfertigen tr., abordnen tr.
(делегат), abschickcn tr. (писмо),
absenden* tr. (писмо), abtransportieren tr.
(стоки, мебели), bannen tr. (в изгнание),
befehlen* tr., bestätigen tr. refl. (търг.),
bschicken tr. (e-e Ausstellung beschicken
изпращаам предмети на изложба),
delegieren tr., einschicken tr., einsenden* tr.,
entsenden* tr., expedieren tr., fortschicken
tr., hinausbegleiten tr. (гости), kommittieren
tr. (като пълномощник), rekommandieren
tr. (нещо препоръчано), schicken tr. refl.
(e-n, etw.) (e-n auf Reisen ~ изпращам
някого на пътешествие; e-n zum Teufel ~
плащам някого по дяволите), senden* tr.
(писмо, колет, поздрав), spedieren tr.
(стока) (търг.), übermachen tr. (стоки),
übermitteln tr. (e-m etw.) (суми,
документи), übersenden* tr. (суми, чекове),
verfrachten tr. (стока за превоз), verschiffen
tr. (по воден път), versenden* tr.,
vorschicken tr. (напред), wegschicken tr.,
zufertigen tr. (e-m etw.), zuschiclen tr. (e-m
etw.), zuwerfen* tr. (e-m etw.) (e-m e-e
Kußhand zuwerfen изпращам на някого
въздушна целувка)
изпращане-Einsendung f, -en, Expedition f, -
en, Sendung f, -en, Spedition f, -en (търг.),
Totengeleit n (на покойник), Übermittelung
f (на документи), Übersendung f (на суми,
чекове), Versand m, -es, - (на стоки),
Verschiffung f (по кораб), Versendung f (на
стоки), Voreinsendung f (предварително),
Zuschickung f (на пратка, писмо),
Zuwerfung f, -en
изпращач-Absender m, -s, -, Adressant m, -
en, -en, Beförderer m, -s, Expedient m, -en,
Folger m, -s (на мъртвец), Frachter m, -s,
Sender m, -s, Versender m, -s (на стоки)
изпращявам-knacken intr. h. (das Brett knackt
дъската изпращява), knallen intr. h.,
knickern intr. h., krachen intr. h. (das Eis hat
gekracht ледът изпращя)
изпращяваие-Knicks m, -ses, -e
изпреварвайки-vorgreiflich
изпреварвам-abhängen tr., ablaufen* tr. refl.,
abrennen* intr. s (нкг), abstauben, abstäben
tr., auflaufen* intr. s. (при състезания)
(спорт.), überholen tr. (er hat alle seine
Mitschüler überholt той изпревари
всичките си съученици), überlaufen* tr.
(при тичане), Vorfahren* intr. s. (друга
кола), vorgreifen* intr. h. (e-m, e-r Sache
D) (някого, нещо) (ohne der Zukunft - zu
wollen без да искам да изпреваря онова,
което бъдещето може да донесе ; ich
möchte Ihnen nicht - не искам да изпреваря
отговора, решението Ви), vorspringen*
intr. s. (e-m) (някого със скок),
vorwegnehmen* tr. (действия),
zuvorkommen* intr. s. (e-m, e-r Sache)
(някого, нещо) (e-m Beschluß
zuvorkommen изпреварвам решение)
изнреварване-Überholung f, Vorfahrt f,
Vorwegnahme f
изнречвам ce-behindem tr. (спорт.)
изпридам-abspinnen* tr. refl. (хурка, вълна),
verspinnen* tr. refl. (прежда, нишки)
изприказвам-vorplaudern tr. (e-m etw.)
изпробвам-durchprobieren tr. trnb., erproben
tr.
изпробваие-Kraftprobe f (на силите)
изпробваиост-Bewährheit f, -en
изпробвач-Münzwardeon m (на монети)
изпродавам-vermöbcln tr. .
изпросвам-abbetteln tr., erbeten tr., erbitten*
tr., erflohen tr., zusammenbetteln tr.
изпръхва-aufspringen* intr. s. (кожа, устни),
schuppen refl.
изпръхтяване-Schnaufer m, -s (разг.)
изпуска-schwitzn tr. (смола)
изпускам ce-fortfallen* intr. s, verplappern refl.
(за нещо), verreden refl. (казвам нещо без
да искам), verschnappen refl. (разг.)
изпускам-abatmen tr. (мед.) (въгледвуокис),
изпускане
334
abgeben* tr. refl., ablassen* tr. (вода, газ и
др.), abschlagen* tr. refl. (разстопенаруда),
abstrahlen tr., ausblasen* tr. (дим от
цигара), entgehen* intr. s, fahrenlassen* tr.,
flammen tr., fortlassen* tr., sprühen intr. h.
s. (искри) (Funken ~ nach allen Seiten искри
скачат на всички страни ; edr Diamant
sprühte in allen Farben диамантът се
преливаше във всички краски ; Feuer
sprüht aus -sn Augen огън блика то очите
му; das Werk sprüht von Geist от книгата
бликат духовитости), stechen* tr. refl.
(разтопен метал в пещ), verhauchen tr.
(мирис, дъх, аромат), verpassen tr. (влак,
случай) (е-п ~ пропускам среща с някого
; wir haben uns verpaßt разминахме се),
verschlagen* tr. refl. (sich D etw.) (нещо по
собствена вина), weglassen* tr. (дума,
израз)
изнускане-Dampfausiaß п (на пара)
изпускател-Ablaß тп, ...lasses, ...lässe
изпуснат-verwahrt
изиуфтявам-abpuffen intr. s (влак при
тръгване)
изнушвам-aufrauchen tr. (цигара),
aufschmauchen tr.
изпъвам ce-recken tr. refl. (sich dehnen und ~,
sich strecken und ~ протягам се)
изнъвам-abspeizen intr. s (в страни ръце,
крака), recken tr. (den Kopf in die Höhe ~
вдигам си главата нагоре ; den Körper ~
изпъвам се ; die Glieder ~ протягам се ;
die Hand über rtw. hin, nach etw. ~
простирам ръка над нещо ; den Hals ~
проточвам шия)
изпъваие-Handstrecken n (на ръцете),
Reckung £
нзпъждам-abtrciben* tr., abweisen* tr.,
fortlreiben* tr., schassen tr. (от училище,
университет), schwenken tr. (ученик от
училище), verweisen* tr., wegschicken tr.,
weisen* tr. refl. (e-n aus dem Hause, aus der
Stadt, aus der Schule weisen изпъждам
някого от къщи, от града, от училище),
wippen tr. refl.
изпъждане-Vertreibung f, Verweisung f
изнъква-aufwachsen* tr. (планина,
препятствие), leuchten intr., überstehen*
intr. h. (напред)
нзпъквам-abbilden refl., abheben refl. (sich
von etw....), abstechen* intr. s h gegen von
zu etw., abzeichnen refl. (sich gegen, von
etw.), aufscheinen* intr. s., brechen* intr. h,
hervorragen intr. s. (als begabter Schüler
hervorragen изпъквам като даровит
ученик), hervortreten* intr. s., hervortun*
refl. (er hatte endlich e-e Gelegenheit sich
hervorzutun най-после той имаше случай
да изпъкне), vorragen intr. h.,
vorspringen*intr. s., vortreten* intr. s.
изпъкване-Achromasie f, -n, Geltung f, -en
изпъкващ-hervorragend, markant
изпъкнал-erhaben adj., konvex, plankonvex
(от едната страна, от другата плосък),
mnderhaben (сферично)
изпъкналост-Bauchung f, -en, Bausch m, -(e)s,
Bäusche, Erhabenheit f, -en, Konvexität f
(физ.), Nabel m, -s, -, Wulst m, -es, -j-e
изпълвам ce-bevölkcrn tr. refl.
изпълвам-beseligen tr. (c блаженство),
durchdringen* tr. (von Begeisterung
durchdrungen изпълнен от
въодушевление; von Liebe durchgedrungen
изпълнен c любов), durchkälten tr. (със
студ), durchsetzen tr., durchziehen* tr.,
erfüllen tr. (das Zimmer war ganz mit Rauch
erfüllt стаята беше изпълнена c пушек),
füllen tr. refl. (das füllt mein Herz mit
Hoffnung това изпълва сърцето ми с
надежда), kolorieren tr. (с бои), spicken tr.
(s-e Rede mit Zitaten ~ изпълвам речта си
c цитати), vergasen tr. (c газ), verklären tr.
refl. (c лъчезарност), verrußen tr. intr. s.
(със сажди), vollzeichen tr. (c рисунка)
miibJiBaiie-Durchdringung f, -en, Durchzug m,
-(e)s, Durchzüge, Kolorierung f (c бои)
изнълзявам-entkriechen* intr. s
изпълнен-arbeitsam adj. (c труд, работа)
(живот, време), bertrauensvoll (с доверие),
besessen adj., hochsinnig (c възвишени
стремежи), qualenreich (c мъка и
терзания), vereherungsvoll (с уважение),
335
изработвам
verrußt (със сажди), voll (voll(er) Freude
изпълнен c радост)
изпълнеиие-Darstellung f, -en, Erfüllung f, -
en, Folge f, -n, Folgeleistung f, Pflichteifer
m (добросъвестно, на дълг), Pflichtleistung
f (на задължение), Planvorsprung m
(предсрочно), Schlag m, -es, *e (на
музикален орнамент) (муз.), Spiel n, -s, -e
(das ~ rühren засвирвам на арфа) (муз.),
Testamenlvollstreckung f (на завещание),
Verrichtung f, -en (на работа), Vollstreckung
f (на заповед, присъда), Vortrag ш, -s, *е
(на песен) (ein Lied zum ~ bringen
изпълнявам песен), Wahrnehmung f,
Wiedergabe f (на пиеса, роля)
изпълпепост-ЕгШПЬеН f
изпълним-erfüllbar adj., tunlich (ich bitte
tunlichst noch heute zu antworten моля да
отговорите още днес)
изпълнимост-Durchluhrbarkeit f, Tunlichkeit
u-
innbniniTen-Darsteller m, -s, Dienslmann m
(на поръчения), Schlagzeuger m (на идарен
инструмент) (муз.), Vollstrecker m (на
присъда), Vollzieher m, -s, Vorlragende(r)
m (на песни, рецитации), exekutiv adj.,
exekutorisch adj., korrekt
нзпълнителеп-pflichteifrig
изпълнява ce-ei nt reffen* intr. s
изнълиявам-ableiern tr. (задължение),
aufluhren tr. (пиеса, муз. произведение),
beseelen tr. (c душа, c чувство, c душевна
дълбочина), besorgen tr. (eine Arbeit
besorgen изпълнявам дадена работа),
darbieten* tr., dastellen refl. (театр.),
durchführen tr. trnb., einlegen tr.
(допълнително), einlösen tr. (дадена дума),
entsprechen* intr. h, erfüllen tr. (e-n Wunsch
~ изпълнявам желание), erhören tr.,
genügen intr. h (seiner Pflicht ~ изпълнява
дълга си), machen tr., spielen tr. refl. (роля)
(das Theater spielt “ Don Kariös “ театърът
представя “ Дон Карлос “; den Beleidigen
~ правя се на обиден ; Geld spielt k-e Rolle
парите не играят роля), verrichten tr.
(работа) (s-e Andacht ~ чета молитвата си
; s-e Notdurft ~ ходя по нужда), versehen*
tr. refl. (служба), Vikariieren intr. h. (служба
на викарий), vollstrecken tr. (присъда),
vollziehen* tr. refl. (поръчка) (die
Todesstrafe ~ изпълнявам смъртна
присъда ; die vollziehende Gewalt
изпълнителна власт), vortragen* tr.
(песен), wiedergeben tr. (композиция),
willfahren intr. h. D (нечия воля, желание)
(der Bitte jds. willfahren изпълнявам нечия
молба), zugeben* tr. (на бис),
zuvorkommen* intr. s. (e-m, e-r Sache) (jds.
Wünschen zuvorkommen изпълнявам
нечии желания)
изпълияваие-ErfülIung f, -cn, Vornahme Г, -n
(на дадена работа), Willfahrung f (на
молба)
ii3iibiiaT-pfei!(g)erad(e) (като стрела)
изиърво-anfangs adv. (gleich - от самото
начало), erst adv. (~ die Arbeit und dann
das Vergnügen изпърво работата, пък
после удоволствието)
изпържвам-abbraten* tr., ausbraten11 tr.,
durchbralen* tr.
изнъстрям-durchweben* tr.
изпъхтяване-Schnaufer m, -s (разг.)
изкъчвам-vorstrecken tr. (корем)
изпъшквам-aufächzen intr. h.
изпявам-ableiem tr. (бездушно слово, урок),
beten tr. intr. h (като молитва), durchsingen*
tr. trnb., herleiern tr. (монотонно),
Vorsingen* tr. (e-m etw.) (на някого нещо)
изработвам-abarbeiten tr. refl. (изцяло),
abdrechseln tr. (на струг), arbeiten tr. (нщ.)
(sich D die Finger wund - разранявам си
пръстите от работа), aufarbeiten tr.,
aufarbeiten tr. (целия материал) (c-n
Haufen Briefe — обработвам цял куп
писма), ausarbeiten tr., bauen tr. (Geigen
bauen изработвам цигулки), betonieren tr.
(в бетон) (стр.), bilden tr. refl., erarbeiten
tr., erstellen tr., fertigen tr., fertigstellen tr.
trnb., herausarbeiten tr. refl. (в
подробности) (ein Relief aus dem Marmor
herausarbeiten изработвам релеф от
мрамор), nacharbeiten tr. (допълнително),
изработваме
336
nacharbeiten tr. (по образеж), Schablonieren
tr. (по шаблон), schablonisieren tr. (по
шаблон), taillieren tr. (в талия), verarbeiten
tr. (Leder zu Schuhen - изработвам кожа
за обувки), verfertigen tr., zurechtstimmen
tr., zusammenhauen* tr. (надве-натри)
(разг.)
изработваме-zusammenarbeiten tr. (чрез
задружна работа)
изработване-Arbeit f, -еп (като дейност,
занятие, поминък, служба) (gründliche -
извършвам основна, добросъвестна
работа ; е-е - übernehmen, erledigen,
ausführen поемам, изкарвам, извършвам
дадена работа; etw. in ~ haben работя нщ.
; etw. in - nehmen започвам да работя ;
sich D die - einteilen разделям си работата
; die - hinter sich bringen извършвам,
отхвърлям работа ; s-r - nachgehen ходя
си по работата; der - aus dem Wege gehen
бягам от труд, работа; k-e - haben нямам
работа; Tag und Nacht an der — sein денем
и нощем работя ; sich in die — teilen
разпределяме си работата ; man könnte
sich vor lauter - zerreißen човек би могъл
да се съдере от работа ; bis zum Hals in —
stecken потънал съм до гуша в работа ;
ich habe k-n rechten Mumm zu dieser -
никак не ми се нрави тази работа),
Ausarbeitung f, -en, Bereitung f, -en, Mache
f, Verfertigung f, -en
изработен-handgearbeitet (ръчно), kunstvoll
(изкустно), sauber (внимателно,
грижливо)
изработка-Arbeit f, -en (feine, saubere - фина,
чиста работа), Ausarbeitung f, -en,
Drahtarbeit f (от тел), Machart f, Sauberkeit
f, - (грижлива)
изравнявам (ce)-aufhcben* tr. и refl. (eins
gegen das andere компенсирам едно c
друго ; +10-10 heben sich gegeneinander
auf плюс 10 и минус 10 се унищожават
взаимно) (мат.)
изравнявам-abflachen tr. refl., abgleichen* tr.,
abgraben* tr. (насип, хълм), abstreichen* tr.
(den Scheffel ...-изравнявам крината),
abtragen* tr. refl. (височина, терен),
anwalzen tr. (c валяк), applanieren tr.,
aufrechnen tr./intr. h. (сметка) (e-e Summe
gegen e-e andere - балансирам една сума
c друга; das Gute gegen das Übel - правя
равносметка на доброто и злото),
balancieren tr., ebnen tr. refl., egalisieren tr.
(спорт.), eggen tr., einebnen tr., einwägen*
tr., flachen tr., kompensieren tr., planieren
tr., platten tr., wettmachen tr.
изравняцапе-Abtrag m, -(e)s, -re, Aufrechnung
f, -en (на задължения, компесации) (търг.),
Ebnung f, Kompensierung f, Planierung f,
Skonto n, -s, - (търг.)
изравям-aufs puren tr. (след търсене стар
ръкопис), aufstöbern tr. (след търсене)
(разг.), ausbuddeln tr. (картофи, камъни),
exhamieren tr.
изравяне-Exhumation f, -en
Израел-Israel, Israel n
израелец-Israeli m, -s
израелски-israelisch
изражда ce-abbauen intr. (сел.-ст.)
израждам (ce)-abarten intr
израждам ce-ausarten intr. s, (in A, zu etw. -)
(ausgeartete Sitten извратени нрави ;
ausgearteter Sohn непрокопсан син),
degenerieren intr. s, entarten intr. s refl.,
Zurückschlagen* intr. s, (за порода, вид)
(биол.)
израждаие-Abbartung f, Abbau m, -s, -е (сел.-
ст.), Ausartung f, -en, Degeneration f, -en,
Dekadenz f, Entartung f, -en
изражение-Miene f, -n (на лицето)
израз-Ausdruck m, -s, +e (на възхищение,
възмущение, възбуда, благодарност,
мисъл, намерение) (s-m Dank - geben, s-n
Dank zum - bringen изразявам
благодарността си ; zum - kommen
изразявам се ; über allen - неизразим,
неописуем), Beamtenmiene f (строг,
служебен), Beifallsbezeugung f, -en (на
одобрение) (unter allgemeiner
Beifallsbezeugung при общо одобрение),
Metaphrase f, -n (opisatelen), Phrase f, -n
(фразеологичен)(з1сЬ in ~n ergehen
337
изрез
фрасьорствам; ~n drechseln» machen кова
фрази) Physionomie f, -п (на лицето),
Schlagwort n, 4-ег (характерен за момента)
(immer ein ~ bei der Hand haben имам за
всичко готов отговор)
изразен-expressiv adj., zahlenmäßig (в числа)
изразим-ausdrückbar adj., sagbar (es ist nicht
~ не може да се изкаже)
израз ител-Dolmetscher m, -s (прен.)
шразителен-ausdrucksvoll adj, ausdruckvoll
adj., emphaatisch adj., expressiv adj.,,
seelenvoll, sprechend (ein -er Beweis
безспорно доказателство; ein ~ ähnliches
Porträt портрет c поразителна прилика)
изразител но ст-Ausdruck m, -s, -e-e (etw. mit,
ohne - singen, spielen пея, свиря нщ. със,
без чувство; mit — изразително)
изразходвам (ce)-aufzehren Ir. и refl.
изразходвам ce-aufgehen* intr. s. (das Papier
ist aufgegangen хартията се свърши ; viel
Geld - lassen много пари изразходвам),
draufgehen* intr. s trnb.
нзразходвам-aufbrauchen tr., aufbrennen* tr.
(гориво), aufhaben* tr. (hast du die Suppe
schon auf? изяде ли вече супата?) (разг.),
aufkochen tr. (в готвене), aufmalen tr. (бои),
aufschmieren tr. (чрез мазане), aufweben*
tr. (в тъкане), aufwenden* tr. (и слаб) (пари,
енергия) (alle seine Kräfte - влагам всички
сили), daranwenden* tr., verausgaben tr.
refl. (средства, сили) (diesen Monat habe
ich ganz verausgabt този месец
изразходвам всичките си пари, охарчих
се), verauslagen tr. (за друг), verbacken* tr.
(за месене на брашно), verbauen tr. (в
строеж), verbrauchen tr., verknochen tr.,
vermalen tr. (при рисуване), verrauchen intr.
h., verschmieren tr. (чрез мазане),
verstudieren tr. (време, пари за учение),
wenden* tr. refl. (etw. an, auf etw. A, auf e¬
n) (viel Geld wenden изразходвам много
пари, viel Kraft an etw. wenden
изразходвам много сили за нещо)
изразходване-Aufwand m, -(e)s, - (~ an Geld,
Kraft изразходване на пари, сила),
Aufwendung f, -en, Verbrauch m, -es, - (an
etw. D), Zeitaufwand m (на време)
изразявам ce-fassen refl.
изразявам-ausdrückcn tr. (мисли, чувства,
уважение) (sich klar - изразявам се ясно;
wenn ich mich so — darf ако мога така да
се изразя ; in Dollar ausgedrückl
пресметнато в долари), besagen tr.,
bezeigen refl. tr. (s-e Freude bezeigen
изразявам радостта си), darstellen tr. refl.,
eingraben* tr., fallenlassen* tr. trnb., lächeln
intr. (чрез усмивка), verdeutlichen tr., zollen
tr. (e-m Bewunderung zollen изразявам
някому възхищение)
изразяване-Ausdruck m, -s, -re (на
възхищение, възмущение, възбуда,
благодарност, мисъл, намерение) (s-in
Dank - geben, s-n Dank zum - bringen
изразявам благодарността си ; zum -
kommen изразявам се ; über allen -
неизразим, неописуем), Kräftcaudglcich m
(на силите), Meinungsäußerung f
H3paiurraiiiiu-Israelit m, -cn, -cn, Jude m, -n, -
n
израиен-wund (от търкане, жулсне) (hier ist
die wunde Stelle тук е израненого място ;
durch(s) Liegen ganz wund sein изранен
съм от лежане)
израиявам ce-einholcn tr.
нзраства-herauswachsen* intr. s. (за растения,
цвят) (aus der Erde herauswachsen израства
от земята), vergeilen intr. s. (на височина)
(бот.)
израствам-aufkommen* intr. s., aufwachsen*
tr. (auf dem Lande - отрасвам на село),
emporkommen* intr. s, emporwachsen* intr.
s, erwachsen* intr. s
израстване-Vergeilung f (на височина) (бот.)
израстьк-Gewächs n, -es, -e, Knoten m, -s
(мед.)
мзрасъл-hochgeschossen (високо),
mißwachsen (неправилно), wurzelecht (от
семе, костилка на дърво)
изревавам-aufbrüllen intr. s., aufheulen intr.
h. (за сирена, куче), brüllen tr.
изреждам-hernennen* tr.
изрез-Fuge f, -n, Schnitt m, -es, -е (в дърво)
338
изрезвач
(etw. mit e-m - öffnen отварям нещо c едно
разване; auf e-n ~ на един път)
изрезвач-Medailleur n, -s, -s (на медали)
изрезка-Schnitz m (ich gebe nicht c-n ~ darum
не давам и петак за това), Schnitzel п, -s,
Zeitungsausschnitt m (от вестник)
изрезки-Verschnitt m> -es, -
изрендосвам-abziehen* tr. (дъска)
изречеиие-Diklum п, -s, -ta, Satz m, -es, -s-e (e¬
n ~ bilden образувам изречение ; е-п -
zergliedem правя разбор на изречение),
Satzgefüge п (сложно съставно) (грам.),
Schaltsatz m (вметнато) (грам.), Schlußsatz
m (последно), Sentenz f, -еп (мъдро),
Sittenspruch m (поучително), Temporalsatz
m (обстоятелствено, за време), Vordersatz
m (приставно, предшестващо глагол)
(грам.), Wunscgsatz m (оитаггивно) (грам.),
Zeitsatz m (подчинено, за време) (грам.),
Zwischensatz m (вметнато) (грам.)
изрив-Durchbruch m, -s, Durchbrüche, Kupfer
n, -s (червен, по лицето)
изригва-ausbrechen* inlr. s.
изригвам-eruieren tr., speien'" tr. intr. h. (die
Figuren des Brunnens - Wasser фигурите
на чешмата бълват вода; Blut-храча кръв
; e-m ins Gesicht - плюя на някого в
лижето ; sich D in die Hände ~ плюя си на
ръцете)
изригвапе-Ausbruch m, -(e)s, -re (vor ~ des
Krieges преди избухването на войната; -
des Vesuvs изригване на Везувии ; - des
Zorns избухване на гняв; zum - kommen
избухвам), Effusion f, -en, Eruption f, -en,
Fumaröle f, -n (вулканично, на газове)
(геогр.), Vulkanausbruch m (на вулкан)
изрисувам-abbilden tr. refl., abnalen tr. refl. (от
натура), anmalen tr. (e-m etw. ~) (нщ. на
фигура) (der Venus e-n Bart - нарисувам
мустаци на Венера), konterfeien tr., malen
tr.
изритаи-icidgeübl
изритвам-abscharren tr., cinlreten* tr.
изричам-sagen tr. (e-m die Wahrheit, s-e
Meinung - казвам на някого истината,
мнението си; e-m unverblümt s-e Meinung
- открито казвам недоствието си; um die
Wahrheit zu - право да си кажа ; er sagte
k-n Wort той не каза нито дума; was sagst
du dazu ? какво ще кажеш за това ?; wem
sagst du das ? на кого ги разправяш тези
неща ? ; wie gesagt както казахме; sagen
wir.. да речем..; du zueinander - говорим
си на ти ; gesagt-getan речено-сторено ;
das sagt alles това показва всичко; was Sie
nicht sagen! не думайте!; das sagt dir dein
Gefühl това ще ти го подскаже чувството
ти; mit Verlaub zu - с извинение; das hat
viel zu sagen това има голямо значение ;
Sie haben mir gar nichts zu -! нямате право
да ми заповядвате ! ; es ist nicht zu — не
може да се изкаже ; ich will nichts gesagt
haben все едно, че не съм го казал това ;
das kann ich dir sagen уверявам те; laß dir
das gesagt sein ! имай го пред вид!; unter
uns gesagt между нас казано; im Vertrauen
gesagt поверително)
изричен-aisdrücklich adj. (ausdrücklicher
Befehl изрична заповед)
изрично-besonders adv. (etw. besonders
anordnen нареждам изрично), explizentc
adv.
изрод-Abart f, -en, Mißartung f, Monstrum n, -
s, -nstren
изроден-dekadent adj., mißgeartel
изронва ce-abbröckeln intr. s, abgehen intr. s
(мазилка)
изругавам-abstauben, abstäben tr., anhusten tr.
(към нкг.) (прен. фам.), ankotzen tr. (e-n),
beschimpfen tr., heumtermachen tr. (някого)
(фам.)
изрусен-erblondet adj.
изрусявам-aufhellen tr. (коса), bleichen* intr.
s, blondieren tr.
изрусяване-Blcichen n, -s
изръмжавам-anknurren tr. (e-n) (hkm.),
aufbrummen intr. h.
изрътен-zerfahren
изряден-köstlich
изрядност-Köstlichkeit f, Vorzüglichkeit f
ii3pfl3BaM-beschneiden*tr., einschnitzen tr.,
entkenten tr. (ръбове), schmiegen tr. refl. (на
339
изслушване-
откос), schneiden* tr. refl. (печати, свирка)
(Linien in Holz ~ издълбавам линии в
дървото), schweifen tr. (дъгообразно),
зрязвам-zeideln tr. (пити от кошер),
zuschneiden* tr. (с трион)
нзрязка-Sehnippel ш, ~s
изсвирвам-abfiedeln tr. (монотонно), ableicm
tr. (механично), abspielen tr. refl., anspielen
tr. (няколко такта), aufstreichen* intr. h. (на
цигулка), durchbiasen* tr. renb. (на духов
инструмент) (муз.), durchspielen tr. tmb.,
herunterspielen tr. (небрежно, набързо),
vorblasen* tr. (e-m etw.) (на някого нещо
на духов инструмент), vorgeigen tr. (e-m
etw.) (на цигулка), vorpfeifen* tr. (c уста),
Vorspielen tr. (e-m etw.) (нещо пред някого)
изсвирваие-Pfiff m, -s, -s (e-n ~ ausstoßen
свервам, изсвирвам), Trompetenstoß m (на
тръба)
изсвнстявам-abschwirren intr. s
изселвам ce-wegziehen* intr. s.
изселвам-abschieben* tr., verschicken tr.
(политически престъпници)
изселване-Wegzug m
изселник-Emigrant m, -en
изселявам-deportieren tr. (принудително)
нзеигам ce-emporkommen* intr. s (прен.)
изсипвам ce-überhcbcn* tr. (от вдигане на
тежести)
изсипвам-abkippen tr. (пръст, чакъл), bulken
tr., kippen tr. (товар, въглшца), leeren tr.
refl., schütten tr. (Getreide auf den Boden ~
насипвам жито в хамбара; Wasser in den
Wein ~ наливам вода във виното ; e-n
Eimer leer ~ изпразвам кофа ; e-n Wall ~
правя вал; s-n Zorn auf, über -en ~ изливам
яда си върху някого), verkippen tr.
(обръщайки съда с дъното нагоре),
vorschütten tr. (e-m etw. - изсипвам нещо
пред някого)
изсипване-1.Darmbruch m (мед.), 2.Leerung
f
изсиплнвче-Bruchkraut п (бот.)
изсипииче-Bmchkraut n (бот.)
изсичам-abholzen tr. (гора), abschlagen* tr.
refl. (гора), abschroten tr., abzweigen tr. refl.
(клоните на дърво), einmcißcln tr. (c
длето), hauen* tr. (стъпала в скала, дупка
в лед), holzen tr. (гора, склон)
изсичане-Abschlag m, -(e)s, -s-c, Abtrieb т, -s,
-е (на гора), Fällung f, -en (на гора),
Kahlschlag т (на гора), Kahltrieb т (на
гора), Schlag т, -es, -s-e (на гора)
ii3cica4aM-ausbrcchcn* intr. s. (ein Tiger bricht
aus dem Käfig aus тигър изскача op
клетката), brechen* intr. h, entgleisen intr.
s (извън релсите), hervorbrechen* intr. s.
(ненадейно), hervordringen* intr. s.
(напред)
изскрибуцвам-abkratzcn tr.
изскринтявам-aurkrcischen intr. h. (за врата,
вагон)
изскубвам (ce)-enlwindcn* tr. refl.
изскубвам ce-entrcißcn* intr. s
изскубвам-abzupfen tr., entwurzeln tr.
изскърцвам-aufkreisehen intr. h. (силно) (за
врата, вагон)
изслеване-Eignungsprüfung f (на годността
за дадена работа)
изслеивам-abbohren tr. (почва чрез сонда),
ablastcn tr. (чрез пипане), beackern tr.
(разг.), bestechen* tr. (мина, със сонда),
durchforschen tr., erforschen tr. refl.,
ergründen tr., forschen intr. h, nachforschen
intr. h. (e-r Sache D) (старателно), schürfen
intr. h. (старателно), tentieren tr., vorfühlcn
tr.
изследваие-Abhandlungf, -en (... über etw. A)
изследовател-Erforscher m, -s, Forscher m, -s
изслужвам-ableiem tr., abmachen tr. (година),
ausdienen intr. h. (ein ausgedienter Soldat
изкарал военната си служба войник),
erdienen tr.
изслушвам-anhörcn tr. и refl. (реч) (höre ihn
an! изслушай го!; der Vorschlag läßt sich ~
предложението не е за пренебрегване; das
kann ich nicht mehr mit - не мога повече
да търпя, да слушам това; das läßt sich ~
това се ядва), entgegennehmen* tr.,
überhören tr.
изслушвяие-Anhörung f, -en (nach - der
Parteien след изслушването на страните)
изсмивам се
340
(юр.), Entgegennahme f
изсмивам ce-auflachen inlr. h. (гръмогласно)
изсмукан-weithergeholt (от пръстите)
изсмуквам-absaugen* tr., abschöpfen tr.,
aufsaugen* tr. (der Schwamm saugt die
Flüssigkeit auf гъбата попива течността;
die Kleinbetriebe wurden durch die
Großbetriebe aufgesogen дребните
препрпиятия бяха погълнати от едрите),
bewuchern tr. (за лихвар), entlüften tr.
изсмуквател-Exhaustor m, -г, ...stören
изстеивам-aufächzen intr. h., aufstöhnen tr.
изстивам-abkühien inlr. s refl., erkalten intr. s,
kalten intr. s. (рядко), verkühlen refl. (er hat
sich verkühlt изстинал е, простудил се е)
изстисквам-ausdrücken tr. (сюнгер, цирей),
quetschen tr. refl. (etw. weich ~ смачквам
нещо на каша), wringen* tr.
изстрадал-vielgeprüft
изстрадвам-durchleiden tr.
изстрел-Büchsenschuß m, Schuß m, -sses, -rssc
(c-n ~ abfeuern, tun давам изстрел ; ein
blinder - изстрел c халостни патрони; ein
- ins Schwarze удар в целта ; weit vom -
sein вън от опасност съм; auf den ersten ~
treffen улучвам при първия изстрел),
Treffschuß m (сполучлив), Abschuß in,
...usses, ...üsse, Anschuß m, ...usses, ...üsse
(пръв ~) (den - haben откривам стрелбата,
състезанието) (лов.)
нзстрелвам-los/schießen, schnellen tr. (e-n um
etw. ~ изигравам някого c нещо), tragen*
tr., verfeuern tr. (барут, муниции),
verprufien tr. (барут), verschießen* tr. refl.
изстрелваие-Abschuß m, ...usses, ...üsse
изстрели-Rollsalve f (артилерийски) (воен.)
изстружвам-ausdrehen tr. refl. (техн.), drücken
tr. (техн.)
изстуден-gekühlt (gekühltes Bier изстудена
бира)
изстудявам-abkühlcn tr. (ядене), abschrecken
tr. (чрез прибавяне на студена вода),
durchkälten tr., kälten tr., kühlen tr. (бира,
вино, мляко), schrecken tr.
изстудяване-Kühlung f, -
изстьпление-Exzeß m, -zesses, -zesse, Pogrom
m, -s, -e
изстьргвам-abscharren tr. (кал от обувките),
abscheuern tr. refl., abstreichen* tr.,
abstreifen tr.
изсухвам-trocknen intr. s.
изсушавам ce-cinschrumpeln intr.
изсушавам-abätmen tr. (‘чрез нагряване),
abdarren tr. (техн.), abtrocknen tr. (ръце,
лице, съдове), atmen tr. (чрез нагряване)
(метал.), auftrocknen tr. (aufgetrocknete
Blumen изсушени цветя (за спомен, за
хербарий)), ausbrennen* tr., ausdörren tr.
(съвсем) (die Hitze dörrt den Boden aus
жегата изсушава почвата), ausdorren tr.
(съвсем) (die Hitze dorrt den Boden aus
жегата изсушава почвата), dörren tr.,
durchtrocknen tr. tmb., eindampfen tr. (чрез
изпарение), eintrocknen intr. s,
trockenreiben* tr. (чрез търкане), trocknen
tr. refl. (пране, дърва, растение) (sich D die
Hände - изшушавам си ръцете ; sich am
Ofen ~ lassen суша се на печката; etw. zum
Trocknen aufhängen простирам нещо да
съхне ; getroknete Pflaumen сушени
сливи), verdorren tr., welken tr.
изсушаване-Ausdörrung f
изсушеп-wasserhart (на въздух), winddürr (от
вятър)
изсърбвам-aufschlürfen tr.
изсъсквам-aufzischen intr. h./s. (ракета),
zischen intr. h. (за змия, гъска)
нзсъскване-Zisch m, -es, -e
изсьхва-abfliegen* intr. s, abstehen* intr. s h
изсъхвам-abdorren intr. s (за растения),
absterben* intr. s, abtrocknen intr. s imp. (es
ist nach dem Regen schnell wieder
abgetrocknet след дъжда пак изсъхна
бърже), auftrocknen intr. s. (die Kuh ist
aufgetrocknet кравата е секнала млякото
си), dorren intr. s, eindorren intr. s, eindusten
intr. s, eintrocknen intr. s, verdorren intr. s.,
verscheinen* inrt. s. (преждевременно, за
растения), vertrocknen intr. s.
изсъхване-1.Darre f, -n (мед.), Darrsucht f
(мед.) 2.Trockung f, Vertrocknung f,
Wurmtrocknis f (на проядени от короед
341
изтичвам
дървета)
изсъхнал-abständig adj. (за дърво), beindürr
adj., dürr adj.
изтаврезваие-Katzenjammer m (след
преголяма радост и наслада) (разг.)
изтакам-abstechen* tr.
изтакаие-Abslich ш, -(e)s, -е
нзтарзия-Marketerie f, -п
изтегам ce-räkein refl.
изтеглен-Ianggesteckt •
изтеглям ce-abziehen* intr. s (воен.)
изтеглям-abheben tr. (пари от банката),
abhebern tr. (чрез сифон-вино), ableiten tr.
refl. (секреции), abschleppen tr. rcfl.,
abschöpfen tr., abziehen* tr. (пръстен,
ключ) (Blut, den Rauch ... изтеглям кръв,
дима), aufholen tr. (на брега), aufrufen* tr.
(от обращенис) (банкноти), aufschleppen
tr. (на суша), einziehen* tr. refl., e-m Blut
abzapfen tr. (кръв), emporzeihen* tr.,
entlüften tr. (въздух), evakuieren tr.,
flottmachen tr. tmb. (кораб), heraufziehen*
tr., herausziehen* tr. refl., hinziehen* tr. (на
отвъдната страна), recken tr. (den Kopf in
die Höhe ~ вдигам си главата нагоре; den
Körper - изпъвам се ; die Glieder ~
протягам се; die Hand über rtw. hin, nach
etw. ~ простирам ръка над нещо; den Hals
- проточвам шия), vorziehen* tr. (напред),
zainen intr. h. (на пръчки), ziehen* tr. (den
Kork aus der Flasche ziehen изтеглям
тапата от шишето ; Unkraut aus der Erde
ziehen изтеглям корен от земята), zücken
tr. (меч, сабя, нож)
изтегляне-Evakuation f, -en, Reckung f, Zug
m, -s, те (на мрежа)
изтезавам (ce)-placken tr. refl.
изтезавам ce-plagen tr. refl. (er plagt sich
redlich mit dem Jungen той полага големи
усилия за момчето)
изтезавам-bohren (г., foltren tr. (ист.), kasteien
refl. (тялото си), kreuzigen tr. (плътта си),
martern tr., mißhandeln tr., plagen tr. (uns
plagt Hitze, Durst, Husten измъчва ни жега,
жажда, тад ; den plagt der Teufel, Satan
дяволът го тика), quälen tr.
изтезаваие-Folterung f, -en, Kasteiung f,
Plackerei f, -en
изтезан-vergrämt
изтезаиие-Foltcrung f, -en, Marter f, -n, Plade
f, -n (ein jeder hat s-e ~ всеки си носи
бремето ; Bettler können zur ~ werden
просяците могат да станат истинска
напаст), Tortur f, -en (es war für mich e-e ~,
dies Buch zu lesen цяло мъчение бе за мен
да чета тази книга)
изтекъл-verflossen
изтепвам-abwalken tr. (тъкан)
изтерзавам-wippen tr. refl. (за наказание)
изтерзаи-abgcmarcr, verquält
изтещявам-erdröhnen intr.
изтиквам-wegbeißen* tr. (куче, човек),
wuchten tr. refl. (големи тежести)
изтипосвам-abkonterfcien tr.
изтисквам-abquetschen tr. (e-m etw.),
durchdrücken tr. trnb.
изтича-abgehen intr. s (гной, кръв), abziehen*
intr. s (за вода, нечистотии), ausblulen intr.
h./s. (кръв) (e-e Wunde ~ lassen чакам рана
да спре да кърви ; seinen Schmerz, Zorn ~
lassen оставям да ми мине болката ядът),
herauslaufen* intr. s. (за течност, сироп)
(der Honig ist herausgelaufen медът c
изтекъл), laufen intr., leerlaufen intr.,
verfallen* intr. s. (срок), verjähren intr. s.
(давност за престъпление), verrieseln intr.
s. (за вода)
изтичам ce-wegfließen* (за вода)
изтичам-abfliegen*, ablaufen* intr. s (вода,
пясък, време, срок, полица, договор),
durchlesen* tr. trnb., entfließen* intr. s,
entquellen* intr. s, entrinnen* intr. s,
entspringen* intr. s, entströmen intr. s,
erlöschen* intr. s (срок), fließen* intr. s,
verfließen* intr. s. (за време), verrinnen*
intr. s. (Wasser verrinnt im Sande водата
изтича, загубва се във водата)
изтичане-Abfluß m, -usse, -üsses, Ablauf т, -
(e)s, -5-е, Abzug m, -(e)s, -re, Blutabgang m
(на кръв), Effusion f, -en, Verfluß m, -, -
sses (на срок), Verlauf m, -cs, - (на време)
изтичвам-entstürzcn intr. s, hinauslaufen* intr.
изтласвам
342
s. (навън), voranlaufen* intr. s. (напред)
(eine GrupeKinder lief ihnen voran една
група деца изтичаха пред тях), vorlaufen*
intr. s., wegschnellen intr. s. (много бързо)
нзтласвам-hinausdrängen tr., abdrängen tr.,
abdringen*, hervordrängen tr. (напред),
verdrängen tr., wegdrängen tr., wegdrängen
tr., zurückdrängen tr. (назад тълпа, народ)
изтласкване-Verdrängung f, -
изтласквач-Abstreifer m, -s (техн.)
изтлейвам-vermodcrn intr. s., vermorschen intr.
s.
изтлявам-verrollcn intr. s.
изток-Aufgang m, -s, -re, Morgen m, -s,
Morgenland n (близкият), Osten m, -s,
Orient m, -es
източвам-abspinnen* tr. refl., absiechen* tr.,
abzapfen tr. (вино, бира от бъчва),
abziehen* tr. (Wein, Bier - източвам и
наливам в бурета), zapfen tr.
източен-Janggcsteckt, morgenländisch
нзточник-Вогп m, -s, -e (der - des Lebens
източникът на живота), Bronn m, -(c)s, -
en, Brunnen m, -s, Brutherd in, Mutter f, -t-,
Quelle f, -n (die ~n der Elbe изворите на
Елба ; Nachrichten aus erster ~ сведения
от самия извор ; geschichtliche ~n
исторически източници ; nenne d-e ~n !
посочи източниците!; elw. an der-kaufen
купувам нещо от извора; Sprachen müssen
an der ~ gelernt werden езици трябва да се
учат на самото място)
ii3T04iiimn-Ressourcc f, -п (на духовни блага)
изтощавам ce-aufarbeiten tr. refl. (от работа),
herunterkommen* intr. s. (durch die Grippe
ganz heruntergekommen съвсем изтощен
от грипа), hinarbeiten refl. (sich nach etw.)
(от нещо)
нзтощавам-abarbciten tr. refl., abfahren tr.
(коне), angreifen* tr. (er sieht sehr
angegriffen aus изглежда много изтощен,
отпаднал), aufreiben* tr. (здраве, сили)
(aufreibende Tätigkeit, aufreibender Dienst
изтощителна работа, служба), ausbauen tr.
(рудник, нива) (мин. сел.-ст.), entkräften tr.
(ich bin entkräftet изтощен съм), entnerven
tr. (нервно), hetzen tr. (от работа),
mitnehmen tr., schwächen tr. (die Wirkung
~ намалявам въздействието; die Farben -
убивам краските; geschwächte Gesundheit
накърнено здраве ; du kannst aber e-n ~ !
ex, че си досадник !), verzehren tr. (за
болест), zehren intr. h. (an e-m, etw.) (напр.
за треска, вода) (Seelufl zehrt морският
въздух изтощава ; zehrendes Fieber
изтощителна треска), zermürben tr.
изтощаване-Zehrung f
изтощен-abgekämpft adj., abgeklappert pari,
adj., abgelebt adj. pari., abgetrieben,
abgezehrt, angeschlagen adj. (играч) (прен.
спорт.), bankrott adj.(npeH.), durchgedreht
adj. pari., groggy adj. (спорт.), hundematt,
kapores, kaputt, knüll(e), kraftlos, matt
ii3Touteiiue-Abspannung f, -en, Asthenie f, -n
(мед.), Aufreibung f, Mattheit f
нзтощеиост-Abgespanntheit f, -en,
Erschöpftheit f, Mattheit f
изтощителен-zehrend (треска, въздух)
нзтравниче-Mauerraule f (стенно)
изтрайва-stehen* intr. h. s. (solange die Welt
steht доката свят светува)
изтрайвам-bestehen* tr., durchhalten* intr. h
refl. trnb., harren intr. h. (G или auf e-n,
etw.), trotzen intr. h. (e-m, e-r Sache) (на
някого, срещу нещо)
изтрайващ-hitzebeständig (на голяма жега)
изтребвам-vertilgen tr. (паразити), würgen tr.
изтребване-Vertilgung f, -en (на паразити)
изтребител-Zcrstörer m, -s (бомбардировач)
изтребител-бомбардировач-Zerslörer m, -s
U3Tpe6iiTejieii-würgerisch
iiTrpeöneiiiie-Würgcrei f, -enn
изтреивам (ce)-abäschen refl.
изтрепвам ce-abjagen refl., abstrapazieren ref).
изгрей вам-abhetzcn tr. refl.
изтрещявам-knackcn intr. h., krachen intr. h.
изтрещяваие-Krachen m, -s
изтрива (ce)-abscheucm tr. refl.
изтривалка-Abstreicher m, -s, Abstrich m,
-(e)s, -e, Ablreber m, -s, -, Abtreber m, -s, -
(за обувки), Fußmatte f, Türvorleger m
(пред врата)
343
изтькавам
изтривам (ce)-abreiben* tr. refl.
изтривам ce-abschleifen* refl.
изтривам-ablaufen* tr. refl. (от ходене),
abreiben* tr. refl., absetzen tr. refl.,
abstreichen* tr., abtreten* tr. (sich D die
Schule, die Füße... изтривам си обувките,
краката) (от ходене, употреба-токове,
килими, праг), abwischen tr. (маса, прах,
черна дъска, уста, лице) (sich D die Tränen
... избърсвам си сълзите), aufwischen tr.
(Schmutz, das Zimmer ~ избърсвам праха,
почиствам стаята), reiben* tr. refl. (etw. zu
Pulver ~ стривам нещо на прах ; blank ~
излъсквам метал ; sich D den Schlaf aus
den Augen ~ тьркам си още сънен очите;
e-m etw. unter die Nase ~ навирам на
някого нещо в очите; sich an e-m ~ дърля
се с някого), schamfilen intr. h.,
schieftreten* tr. (от едната страна),
zerdrücken tr. (c-c Träne zerdrücken
изтривам сълза)
изтриваие-Abrieb m, -s, Rasur f, -en
изтривачка-Wischer m, -s
изтривниче-Erika f (бот.)
изтрит-abgegriffen part. adj.
изтрололявам-rasseln intr. h. (durchs Ehamen
- скъсват ме на изпит)
изтръбяваие-Trompetenstoß m
изтръгвам (ce)-herausreißen* tr. refl.
изтръгвам ce-entfahren* intr, s, entringen* tr.
refl. (ein Geheimnis - изтръгвам тайна от
нкг.)
изтръгвам-abdingen* tr. (обещание), abjagen
tr. refl. (плячка, жертва), ablisten Ir. (e-m
etw. ...) (чрез хитрост), abnötigen tr.,
abquetschen tr. (e-m etw.) (прен.),
abschöpfen tr. (пари-прен.), abzwingen* tr.
(e-m etw.) (тайна, обещание, признание),
aufreißen* tr., entlocken tr., entreißen* tr.
refl. (ich entriß ihm das Messer изтръгнах
му ножа), erpressen tr., forcieren tr.,
herausbekommen* tr. (тайна, признание),
herausbringen* tr. (тайна), herausholen tr.,
reißen* tr. refl, (e-n an den Haaren -
дръпвам някого за косата ; etw. an sich ~
грабвам нещо ; die Macht an sich ~
заграбвам властта; e-m etw. aus dem Mund
~ изтръгвам от някого нещо ; c-n durch
die Menge - повличам някого през тълпата
; е-п mit in den Verderben ~ повличам
някого в гибелта ; e-n in die Höhe ~
издигам някого нависоко ; sich um etw. -
блъскам се за нещо; sich um e-n - убиваме
се да ухажваме някого; e-n vor das Haus -
изкарвам някого пред къщата ; e-n, etw.
zu Boden - повалям някого, нещо на
земята; es reißt mich zu e-m, etw. нещо ме
тегли към некого, нещо ; Witze ~ пускам
шеги ; Grimassen — нравя гримаси ;
Kulissen - проигравам), spachteln intr. h.,
wegreißen* tr., winden tr. (e-m etw. aus den
Händen winden изтръгвам нещо от ръцете
на някого)
изтръгване-Abnötigung f, -cn, Reißen п
изтръивам-aufschaudcm intr. s. (от ужас),
erschaudern intr. s, erstarren intr. s,
schaudern intr. h. (mich, mir schaudert, cs
schaudert mich) (vor Entsetzen - ужасявам
се ; mich schaudert, wenn ich daran denke
изтръпвам от ужас като се сетя за това ;
mir schaudert vor ihm ужасявам се от него),
zusammenschau(d)em intr. s. (от уплаха)
изтръпване-Schauder m, -s (ein ~ überläuft
mich изтръпвам), Taubheit f, - (на крайник)
изтръпиал-stcif (e-n ~en Hals haben имам
схванат врат; recht ~ in s-r Meinung haben
упорствам на мнението си), taub (пръсти,
ръце) (der Arm ist mir ~ geworden ръката
ми изтръпна; das macht mir den Kopf ganz
~ това съвсем ми наду главата)
ittTpbiiiiaAOCT-Abgcstorbcnheit f, -cn, Steifheit
f, Steifigkeit f
изтръсквам-abschütteln tr.
изтуивам-abbeutcln tr.
изтупвам-abklopfcn tr. (прах, сняг, пепел),
abtreiben* tr. (e-n Schwarm ... изтупвам
рой)
изтькавам-durchwebcn* tr., weben* tr. refl.
(килими, дантели) (das Muster webt sich
schwer тази шарка се тъче трудно ; wie
alles sich zum Ganzen webt как всичко се
изтъкава на едно цяло ; der Ncbclrauch
изтъквам (се)
344
webt undeutliche Gestalten мъглата
изтькава неясни образи)
изтъквам (ce)-herausstreichen* tr. refl. (e-n,
etw., sich selbst) (нещо, някого, самия себе
си)
изтъквам ce-hervordrüngen tr. refl.,
wegmachen tr.
изтъквам-betonen tr., heben* tr. refl.,
herausheben* tr. (пасаж от книга),
herauskehren tr. (den Vorsetzten nicht
herauskehren не изтъквам, че съм
началството), hervorheben* tr., hochspielen
tr. (прекомерно нещо), marken tr.,
markieren tr., verweben* tr. (прежда)
изтькваие-Betonung f, -en, Markierung f,
Nachdruck m, -s, - (mit — подчертано)
изтълкувам-ausdeuten tr. (etw. übel ~
схващам нщ. у нкг. в лош смисъл; er hat
нзтьичвам ce-schärfen tr. refl. (ум, разум,
внимание) (sein Gefühl für Recht hat sich
geschärt чувството му за право се изостри
; e-m das Gewissen ~ карам някого да се
опомни ; etw. schärt den Apparat нещо
въздужда апарата)
ii3Tbii4BaM-verfeinern tr. refl.
изтънчен-fein adj. (~ schmecken имам
изтънчен вкус), raffiniert
изтънченост-Fcinheit f, -en, Finesse f, -n,
Politur f, -en, Raffinement n, -s, -s,
Verfeinerung f, Verfeinerung f, Welton m
(светска)
изтъиявам-veijüngen tr. refl.
изтъняване-Verdrückung f, - (на рудна жила)
(мин.)
изтънаичвам ce-aufbauen tr. refl. (der Soldat
baute sich vor dem Hauptmann auf
войникът застана мнрно пред капитана),
aufpflanzen tr. refl. (sich vor e-m ~) (пред
нкг.) (разг.)
изтънявам-abstumpfen tr. refl.
изтървавам ce-verschnappcn refl. (разг.)
нзтьргвам-abkratzen 1г.(обувки)
изтьргваие-Abrasion f, -en
изтьркан-abeschabt part. adj. (дрехи),
abgedroschen part. adj., abgegriffen part.
adj., abgeklappert part. adj. (фраза),
abgeleiert part. adj., abgespielt, abgewetzt,
banal adj. (~e Witze erzählen разказвам
изтъркани вицове), billig adj. adv. (billige
Phrasen-изтъркани фрази), durchgedreht
adj. part., durchsichtig adj. (плат),
gemeinplätzig adj., kodd(e)rig, murkelig,
schäbig (дреха), schof(e)lig (фам.), schofel
(фам.), verschlissen
изтърканост-BanaHtät f, -en, Dagewesenheil
f, -en, Schäbigkeit f, -
изтърква (ce)-abscheuern tr. refl., ab frottieren
tr. refl. (c изтривалка)
изтърквам ce-abreiben* tr. refl., abbimsen tr.
(почиствам c пемза), abreiben* tr. refl.,
abreiten* tr. refl. intr. h, abschleifen* tr. refl.,
abschmbben tr, (c четка), abtragen* tr. refl.
(дрехи), abtreten* tr, abwetzen tr. (ръжда,
дрехи), abziehen* tr., aufscheuem tr. refl.
(sich D die Haut ~ ожулвам си кожата),
durchliegen* tr. tmb., durchsitzen* tr. tmb.
(от седене), schamfllen intr. h.
изтьркване-Abrieb m, -s, -
изтърколване-Rutsche f, -n (по наклонена
площ) (техн.)
изтьркулвам ce-verollen intr. s. (за време)
изтъркулвам-abwälzen tr., aufschroten tr.
(нагоре) (буре)
изтьрнявам-ausdaucm tr. (etw. ~) (докрай)
(ob er das Maß s-s Leidens - kann дали
може да понесе докрай голямото си
страдание), ausdulden tr., durchmachen tr.
tmb., erdulden tr.
изтърсвам ce-platzen intr. s. (die Nachricht
platzte in umser friedliches Gespräch
новината връхнетя върху нас като бимба
всред мирния ни разговор)
изтьрсвам-abschütteln tr. (прах, трохи, сняг),
abstauben, abstäben tr. (прах), abstreichen*
tr., ausbeuteln tr. (покривка, килимче,
бърсалка) (австр.), schütteln tr. refl.
изтърсване-Plump m, -es, -е (на земята),
Plumper m, -s (на земята), Plumps m, -es, -
е (на земята)
изтягам ce-dehnen refl., hinlümmeln refl. (в
легло), rekeln refl.
изтягам-aalen refl.
345
изхрапавм (се)
изтягане-RekeIei f, -en
изудмвам-herplappem tr. (машинално)
изумен-Baff intj. (Baff sein изумен съм),
bestürzt part., betroffen pari, adj., entgeistert
pari, adj., konsteriert, platt (da bin ich ~
изумен съм)
изуменост-Sprachlosigkeit f, -
изумленне-Bestürzung f, -en, Betroffenheit f
изумленне-Erstaunen n, -s, Verblüffung f, -
нзумруд-Smaragd m, -es, -е (минер.)
изумруден-smaragden
изумявам-bestürzen tr.
изумявам-verblüffen tr.
изучавам-erlemen tr.
изучаващ-beflissen adj. part. mit G
изучаемост-Erlenbarkeit f
изфинен-abgeschliffen part. adj.
изфирясвам-abdampfen, abtanzen intr. s,
abzwitschern intr. s, verdurften intr. s.,
verflüchtigen tr. refl.
изфирясване-Verdurftung f (разг.), Zehrung f
(на вино)
изфучава-abbrausen intr. s, absausen intr. s
изфучавям-abschießen* tr., abschuiren intr. h
s(нанякъде)
изфучавапе-Husch m, -es, -e, Pfusch m, -s,
Pfuscher m, -s
изхабен-abgeklappert part. adj. (пишеща
машина), abgelebt adj. part., abgeschliffen
part. adj., abgespielt (от свирене),
durchgedreht adj. part., entnervt part adj.
изхабеност-Verlebheit f, - (от безпътен живот)
изхабявам (ce)-abnützen tr. refl., abnutzen tr.
refl., abschreiben* tr. refl.
изхабявам ce-abbraüchen refl., abwracken intr.
s (ein abgewrackter Mensch изхабен
изтощен човек), ausdienen intr. h. (der
Bleistift hat ausgedient моливът си изпя
песента) (разг.), verschleißen* intr. s.
изхабявам-abfahren tr. (кола), abgreifen* tr.,
abreiten* tr. refl. intr. h, abschleißen* tr.,
abtragen* tr. refl. (техн.) (съоръжение),
abwetzen tr. (нож), beanspruchen tr. (техн.),
verbrauchen tr., verknallen tr. (барут) (разг.),
vemutzen tr., verscheißen* tr., verschießen*
tr. refl., verschneiden? tr, (плат)
изхабяване-Verschleiß m, -cs, -.
Verschneidung f (на плат)
изхарчвам ce-klotzen intr. h.
изхарчване-Verausgabung f (на пари)
изхвръква-abgehen intr. s
изхвръквам-aufgehen* intr. s. (лов.),
aufstehen* intr. h./s. (die Rebhühner stehen
auf яребиците хвръкват от земята) (лов.),
aufstieben* intr. s. (подплашен) (за дивеч)
(лов.), aufsummen intr. s. (с бръмчене),
davonflattcm intr., fliegen* intr. s (фам.)
изхврълят ме-fliegen* intr. s (фам.)
изхвъргач-Abstreifer m, -s (техн.)
изхвърля-anlreiben* tr. (на брега) (дървета,
отломъци) (за река, море) (мор.)
изхвърлям-abhalftem tr. (служител), abladen*
tr. (от служба), ablagern tr. refl. (на
бунище), absägen tr. (нкг.), abwimmeln tr.
(Schüler, Studenten), anschwemmen tr. (на
брега), ausbracken tr. (бракувана стока),
feuern intr. h tr., hinausbeißen* tr. (разг.),
hinausschmeißen* tr. (навън) (фам.),
hinauswerfen* re. (нещо негодно) (e-n zur
Tür hinauswerfen изхвърлям някого през
вратата), wegwerfen* tr. (нещо
непотребно)
изхвърляие-Abgang m, -(e)s, *e
изхвърчавям-aufrauschen intr. h./s. (шумно)
(яребица)
изхвърчам-eritflattern intr. s
изхлипвам-aufschluchzen intr. h.
изхлипваие-Schluchzcr m, -s
изхлузвам ce-entgleiten* intr. s
нзхлузвам-abslreifen tr.
изхлъзвам ce-enlglcitcn* intr. s
изход-Abgang m, -(e)s, -s-e, Ausgang m, Ende
n, -s, -n, Erfolg m, -(e)s, -e
изхожда ce-misten intr. (за животно)
изхождам ce-scheißen* intr. h. tr. (auf elw. ~
плюя на нещо; ich werde ihm ctw. ~ ! да
има да взема !) (вулг.), schmeißen (за
дивеч)
изхождам-anknüpfen intr. h. (an etw. А. ~) (от
нщ.) (wollen wir an s-e Worte ~ да се
позовем на думите му)
изхрапавм (ce)-emähren tr. refl.
изхранвам
346
изхранвам-durchfüttern tr.
изхрусквам-aufknabbern tr. (шоколад,
мъстакулки)
изхълцвам-aufschluchzen intr. h.
изхълцване-Schluchzer ш, -s
изцапан-fett adj. (~e Hände изцапани ръце),
schmutzig (sich ~ machen измърсявам се;
~e Geschäfte нечисти сделки)
изцапвам ce-beklunkern re fl. (разг.),
einschmieren tr. refl.
изцапвам-beflecken tr, bekleckern tr. refl.,
beklecksen tr. (c петна), beklieren tr. (c
тебешир, c молив, c мастило), beschmieren
tr. refl., besudeln tr., einmachen tr. (разг.),
flecken tr., kleckern intr. h. (особено при
ядене) (разг.), vcrsudeln tr.
изцвилва-aufwiehern intr. h.
изцеждам-ausdrücken tr. (лимон, портокал,
сок), wringen* tr.
изцерение-Heil n, -s
изциклям-abziehen* tr. (паркет)
изцулява ce-vergeilen intr. s. (бот.)
изцяло-blutig adj. (за усилване), durchgängig
adv., durchgehend(s) adv., ganz adv. (ein
Buch ~ durchlesen прочитам книгата
изцяло), grundrichtig adj., in summa,
vollinhaltlich
изчадие-Mißgeburt f, -en, Teufelsbrut f
(адово), Wechselbalg m
изчадия-Gezücht pl., Höllenbrut f (адски),
Satansbrut f (на ада)
нзчаквам-abpassen tr. (момента), abwarten tr.
(e-e abwartende Haltung einnehmen-
изчаквам;... und Tee trinken!-спокойствие
у силна храна, трай си), erharren tr.,
temporisieren intr. h., Zusehen* intr. h. (ich
werde noch e-e Weile Zusehen ще изчакам
още малко)
изчакване-Karcnz f, -en
изчегърквам- ab kratzen 1г.(тапети, боя),
aufkratzen tr. (мазилка), wegkratzen tr.
изчезва-abgehen intr. s
изчезвам-abdampfen, abkratzen intr. s,
abschwirren intr. s, dünn(e)machen refl.,
entschwinden* intr. s, erlöschen* intr. s,
hinauspacken refl., schwinden* intr. s.,
verdämmern intr. s. (в здрача), verflüchtigen
tr. refl., vergehen* intr. s., verschwinden*
intr. s., wegblasen* tr. (er war wie
wcggeblasen той беше изчезнал), zischen
intr. h. (zische изчезвай, да те няма) (разг.)
изчезване-Abgang m, -(e)s, *е (постепенно)
(in ... kommen-излизам от мода),
Abschwung m, -s, -re, Schwund m, -s, -
изчезнал-hin
изчервил-се-schamrot (от срам)
изчервявам ce-erröten intr. s
изчерпан-vergreift (за книга, издание)
изчерпателен-erschöpfend pari, adj., förmlich
adj.
изчернвам-abbauen tr. refl. (находище),
aufbrauchen tr., erschöpfen tr. refl. (m-e
Geduld ist erschöpft търпението ми се
изчерпа), lenzen intr., aufschöpfen tr.
(проникнала вода)
нзчерпване-Ausbau m, -(e)s, -e/-ten (на
рудник, нива)
изчегквам (ce)-abbürslen tr. refl.
изчетквам-abstauben, abstäben tr., ausbürsten
tr. (палто, петно, прах)
изчислеине-Kalkül m, -s, -e, Kaikulaion f, -en
изчислим-inkalkulabel, rechnerisch
изчислява ce-beziüern refl.
изчислявам-bewerten tr., durchrechnen tr.
tmb., entwickeln tr. (мат.), errechnen tr.,
herrechnen tr., kalkulieren tr., kumulieren tr.
(гласове при избор), quadrieren tr.
(повърхнина на нещо), rechnen intr. h. (im
Kopfe ~ смятам на ум ; es sind knapp,
niedrig, hoch 10 Kilometer има най-малко
(най-много) 10 километра), rektifizieren tr.
(дължината на дъга) (мат.), veranschlagen
tr. (die Kosten wurden falsch veranschlagt
разноските бяха изчислени поглешно),
verkalkulieren refl. (погрешно), vorrechnen
tr. (e-m etw.) (нещо пред някого)
imiiciiflsaiie-Kalkulalion f, -en
изчиствам-abätzen tr., abbringen* tr.,
abstauben, abstäben tr., abstreifen tr.,
abtreiben* tr. (за лекарства) (Würmer,
Gallensteine ... изчиствам глисти, злъчни
камъни), ausbeizen tr. (c разяждащо
347
изящен
средство), säubern tr. (е-е Münze vom
Schmutz ~ изчиствам монета от
нечистотия ; das Land vom Feind ~
прочиствам страната от неприятеля ; die
Partei ~ правя чистка на партията),
schwefeln tr. (със сяра), wegfegen tr. (прах,
смет, сняг)
тчистване-Schwefelung f (със сяра)
изчитам-abbeten tr. (докрай), durchbelen tr.
tmb. (целия молитвеник)
изчишквам-abhalten* tr. refl. (дете)
изчуквам-abklopfen tr. (мазилка от стена),
aufhauen* tr. (фигури на ламарина)
(прен.), ausbeulen tr. (издути места) (на
метал, гумена топка), einhämmern tr.,
polstern tr. (бакърени съдове) (техн.),
schmieden tr., treiben* tr. (метал)
нзчукване-Schmiedarbeit f, Schmiedung f,
Treffarbeit f (на метал в студено
състоянеи)
изшивам-aufnähen tr., vernähen tr. (конци)
изшилвам ce-verdünnen refl.
изшушаваие-Trockung f (на дърва, пране,
растения)
изюдвам-verzerren tr. efl.
изява-Bewährung f
изявление-Deklaration f, -en, Erklärung f, -en
изявявам-erbieten* refl. (готовност)
изяден-vermottet (от молци)
изяждам-abessen tr. (супа ог чинията, парите-
в прен.), abzehren tr. refl. (прен.),
abzwacken tr. (e-m 2 Mark vorn Lohn, 2
Tage vom Urlaub ... изяждам 2 марки от
възнаграждението, 2 дни от отпуската),
aufatzen tr. (за птици), aufessen* tr.,
auffressen* tr. (за животни, грубо за хора
и др.) (и прен.), auffuttern tr. (разг.),
aufhaben* tr. (hast du die Suppe schon auf?
изяде ли вече супата?) (разг.), aufkriegen
tr. (едвам) (разг.), aufputzen tr. (разг.),
aufzehren tr. (alle Vorräte ~ изяждам всички
запаси), aufzwingen* tr. (c усилие),
hinterbringen* tr., verdrücken tr. refl. (das
wird er schon noch - и това ще натъпче в
стомаха си) (разг.), verfressen* tr.,
verschmausen tr. (разг.), verzehren tr.,
wegessen* tr. (e-m seinen An lei 1 - изяждам
на някого дяла, пая), wegfressen* tr. (за
животно)
изяждане-Hinterbringung f, Vertilgung f, -en
(разг.), Verzehrung f
изясшш-deulbar adj.
изяснява ce-aufgehen* intr. s. (endlich sind
ihm die Augen aufgegangen ней-после му
се отвотриха очите ; das Herz, die Seele
geht auf сърцето, душата се разкрива ; е-
m gehl ein Licht auf нкм. нщ. става ясно ;
ein Gedanke geht mir auf хрумва ми мисъл)
(прен.)
изяснявам (ce)-abklären Ir. refl. (прен.)
изяснявам ce-auiheitern tr. refl. (за време),
aufklären tr. refl. (за време) (der Himmel,
sein Gesicht kakrt sich auf небето, лицето
му се прояснява) (и прен.), aufklaren intr.
h. (за време), enlwölkcn refl. (der Himmel
cnlwölkte sich небето се изясни)
изясиявам-aufhellen tr. (въпрос, проблем,
нщ. загадъчно, престъпление), auiklaren
tr. (ein Mißverständnis, e-n Zweifel, e-e
unklare Sache im Buch изяснявам,
разяснявам недоразумение, съмнение,
обяснявам неясно място в книгата),
auflichten tr. (тайна, нщ. тъмно) (прен.),
entwirren tr. refl. (прен.) (es gelang ihm, die
politische Lage zu ~ той успя да изясни
политическото положение), hellen tr. refl.
(поет.), herausarbeiten tr. refl. (ein Problem
klar herausarbeiten изяснявам проблем),
klären tr. refl. (мнения, положение),
klarlegen tr., klarstellcn tr., richtigstellen tr.
(e-e Aussage - уточнявам изказване),
vorstellen tr.
изяспяване-Durchleuchtung f, Klärung f,
Klarlegung f, Verdeutlichung f
изящен-ästhetisch adj. (ästhetisches Gefühl
усет за красивото), apart adj. (eine aparte
Frau изящна, интересна, финна жена), edel
adj., elegant adj., exquisit adj., fein adj.,
fesch adj. (разг.), geschmackvoll adj.,
schmuck (sich - machen контя се,
пременям се), schön (e-e ~e Seele
прекрасна душа ; das ~ Geschlecht
изящество
348
красивият пол; ~е Literatur художествена
литература ; die ~en Wissenschaften
изещната словестност ; die ~е Welt
изящното общество ; es war ~ von ihm
красиво беше от негова страна ; e-s ~еп
Tages kam er един прекрасен ден той
дойде; ~ Deck machen измивам палубата
; sie ist selten ~ тя е рядка хубост ; das
Schöne красивото; e-r Dame ~ tun ухажвам
дама ; ~е Augen machen кокетнича),
werklic, zier, zierlich
нзящество-Eleganz f
изящност-Vornehm heit f, Zierlichkeit f, -
икарване-Kohlenförderung f (на въглища от
рудника)
икона-Heiligenbild n, Ikone f, -n,
Muttergottesbild n (на богородица),
Weihbild n (оброчна) (църк.), Wunderbild
n (чудотворна) (църк.)
иконоборец-Ikonoklast m, -en, -en
иконоборство-BilderstUrmerei f
иконограф-Ikonograph m, -en, -en
иконография-Ikonographie f, -
HKoiiOM-Schaffer m, -s, Schaffner m, -s,
Wirtschafter m, -s
икоиомайзер-Vorwärmer m (техн.)
икономика-Staatswirtschaft f (държавна),
Volkswirtschaft f, Wirtschaft f, -en
(социалистическа, капиталистическа)
икоиомисвам-einsparen tr., ersparen tr., sparen
tr. (die Wahrheit ~ икономисвам истината
; — Sie mir die Mühe спестете ми тоя труд
; sein Weib - кръшвам)
икономист-Volkswirtler m
икономнчеи-rätlich, wirtschaftlich (артикул)
HKOiiOMimecKif-wirtschafllich (успехи, грижи,
съображения, живот)
i(KoiiOMH4iiocT-Rätlichkeit f, -,
Wirtschaftlichkeit f, -
икономия-Ersparnis f, Raumersramis f (на
място), Zeitersparnis f (на времсХ
иконом ка-Beschließerin f, -nen, Mamsell f, -
en, Muhme f, -n, Schaffnerin f, -nen,
Schließerin f, -nen, Wirtschafterin f, -nen
(като персонал)
i!K0H0Mpa3ei4-Bilderfeind m
иконоскоп-Aufnahmeröhre f (в телевизията),
Bildfägerröhre f (рад.), Bildröhre f,
Ikonoskop n, -s, -e
иконостас-Bildcrwand f (църк.)
илдисвам-anheften tr. (etw. an etw. А, рядко
D)
илеум-Krummdarm m (на дебелото черво)
(анат.)
или-beziehungsweise adj.
илнк-Bindloch п (кръгъл), Knopfloch n
илиний-ПНпшт n, -s (хим.)
илот-Helot in, -en, -en (ист.)
илюзионен-gaukelhaft adj.
илюзиоиизъм-Gaukelei f-cn
илюзионист-Gaukler m, Illusionist m, -en, -
en, Zauberer m, -s, Zauberkünstler m, -s
илюзия-Blendwerk n, Einbildung f, -en,
Gaukelbild n, Gaukelwerk n, Illusion f, -en
(sich e-r Illusion hingeben отдаваме е на
илюзия), Phantasie f, -n (s-e ~ die Zügel
schießen lassen давам свобода, воля на
фантазията си), Phantasma n, -s, Phantom
n, -s, -e (ein ~ verfolgen преследвам, гоня
химера), Schein m, -es, -e (~ und
Wirklichkeit илюзия и действителност ;
den äußeren ~ retten, wahren запазвам
виншния си вид ; den ~ erwecken давам
вид, че; sich den - geben давам си вид, че
; etw. nur zum ~ tun върша нещо само
привидно; dem ~е nach на глед; mit e-m
gewissen ~ der Berechtigung c някакво
привидно право), Scheinbild n, Täuschung
f, -en (sich e-r ~ über etw. A hingeben правя
си илюзия за нещо; е-е - aufrechterhalten
поддържам илюзия), Trug m, -es, -,
Trugwerk n, Vorspiegelung f, Wahn m, -s, -
, Wahnvorstellung f
илюзорен-illusorisch
илюмипация-Illumination f, -en
илюмниирам-erleuchten tr., illuminieren tr.
luiiOMiiiiiipaii-illuminiert
илюстрация-Abbildungf, -en, Bilderbogen m,
Bildtafel f
илюстрация-lllustration f, -en
илгострирам-illustrieren tr. (книга),
vergegenständlichen tr. (c нещо)
349
имам
има-stehen* inlr. h. s. (прав, изправен, за
предмети) (ich habe lange an der Haltestelle
gestanden стоях дълго на спирката ; der
tisch steht im kabinett масата стои в
кабинета; die Tür steht offen вратата стои
отворена ; die Sonne steht hoch слънцето
се е издигнало нависоко; m-e Sache steht
gut нещата ми са добре ; Geld bei e-m ~
haben имам пари у някого; mir steht es bis
an den hals до гуша ми дойде ; aud sich
selbst ~ стоя на собствените си нозе; die
ganze Welt steht auf dem Kopf всичко се
обърнало c главата надолу ; auf festem
Boden ~ имам здрава почва под краката
си ; es steht bei Ihnen, zu gehen oder zu
bleiben от Вас зависи да си отидете или
да останете ; der Baum steht in Blüte
дървото е потънало в цвят; das Haus steht
in Flammen къщата е в пламъци ; das in
Frage stehende Unternehmen въпросното
предприятие; das steht nicht in m-r Macht
това не е в моята власт ; unter dem
Pantoffel ~ намирам се под чехъл ; im
Stehen на крак), bestehen* inlr. h, geben*
imp. (es gibt viel zu tun има много работа),
sein* intr. s. (ich denke, alse bin ich мисля,
следователно съществувам ; er ist nicht
mehr няма го вече, не е жив; ~ oder nicht
~ да бъдеш или да не бъдеш; es war einmal
имало едно време ; kann ~ може би ; laß
ihn ~ не го закачай), setzen tr. (es setzt
Schläge, Streit ще има бой, караница),
setzen tr. (es setzt Schläge, Streit ще има
бой, караница), spannen intr. h. (даден
размер, за крила, самолет, мост), spuken
intr. h. (духове) (ein Fremder spukt seit
einiger Zeit im Städtchen един чужденец
се мярка от известно време в градчето ;
in diesem Schlosse spukt es в тоя замък
бродят духове), walten intr. .h (über etw.
A, D) (ein Rätsel waltet hier тук има някаква
загадка)
имагинерен-imaginär (imaginäre Zahlen
имагинерни числа)
имам-aufhaben* tr. (на главата) (шапка, шлем)
(разг.), außreten* intr. h./s. (определено
държане, обноски, поведение) (bei ihm
muß man bestimmt ~ при него трябва да
се действува решително; sie tritt stolz auf
тя се държи гордо), bedeuten tr. (значение)
(das hat nicht zu bedeuten това няма
значение; das bedeutet mir viel това има
голямо значение за мен), bedigen tr. (за
предпоставка) (Erfolg bedigt Fleiß успехът
има за предпоставка прилежание),
besitzen * tr., dahaben* tr. trnb. (haben Sie
Äpfel da? имате ли ялълки?), haben* tr.
(zwei Pferde im Stalle stehen haben имам
два коня в обора си), innehaben* tr., meinen
tr. (намерение), meinen tr. (пред вид),
menstruieren intr. (менструация), mitfuhren
tr. (у себе си), mithaben tr. (у себе си),
mitreden tr. (думата), mitspiclen intr. h.
(значение), mitzählen intr. h. (пред вид)
(kleine Spenden zählen auch mit и малките
дарения се броят), raubem intr. h. (дълга
ръка), reflektieren intr. h. (auf etw. A)
(претенции), schiefliegen* intr. h. (грешка),
schmecken inlr. h. (определен вкус) (die
Speise schmeckt gut, sauer, gar nicht
яденето е вкусно, има кисел вкус, не е
вкусно ; nach etw. — има вкус на нещо ;
der Wein schmeckt nach dem Faß виното
има вкус на бъчва; dieses Gericht schmeckt
nach шеЬгтази гозба пита за още), stehen*
intr. h. s. (постоянно местожителство) (wo
stehen Sie ?къде служите ?), stellen refl.
(вид) (sich krank ~ преструвам се на болен
; sich als ob man e-n nicht sähe
преструвам се, че не виждам някого ; er
stellt sich nur so дава си вид на такъв),
teilhaben* intr. h. (an etw. D) (дял в нещо),
tragen* tr. (прочуто име), trauen intr. h. (e¬
m, e-r Sache) (вяра на някого, в нещо) (ich
traute kaum m-n Augen не вярвах на очи
те си; er traut leicht той е доверчив), trauen
refl. (смелост) (sich nicht etw. zu tun не
се решавам, нямам смелост да направя
нещо ; sich nicht an е-п ~ не смея да се
доближа до него), tun* tr. (ефект) (das tut’s
това ще подейства, ще има ефект ; was
tut’s ? какво пречи ?), verdanken tr. (нещо
имане
350
благодарение на някого), zählen Ir. (die
Stadt zählt 15 000 Einwohner градът има
15 000 жители)
имане-Schatz m, -es, те (Schätze sammeln
натрупвам богатство ; die Schätze e-s
Landes богатствата на една страна ; Die
Schätze des Bodens подземните богатства
; ein riecher - von Kunstwerken дяла
съкровищница от творби на изкуството;
ein ~ von Erfahrungen богат опит ; е-п ~
haben изкопавам имане; nach e-m -graben
копая за имане; sie ist ein wahrer-тя няма
цена), Schatzfund m
iiMaiieinreii-immanent
iiMaiieimiocT-Immanenz f
иманяр-Schatzgräber m
иматрикулация-Immatrikulation f
иматрикулирам-immatrikulieren tr.
иматрикулпране-Einschreibung f, -en
имащ-hoffähig (право на достъп в двореца),
versorgungsberechligt (право на помощ от
службата за социални грижи), wahlfähig
(право да гласува)
име-Name m, -en, Renomme n, -s (in gutem -
stehen ползвам се с хубаво име), Ruf m, -
es, -е (im -der Gelehrsamkeit stehen
ползвам се със слава ; e-n in üblen -
bringen компромен гирам някого; ein Arzt
von - лекар c име)
имел-Mistel f, -n, Riemenblume f (жълт) (бот.)
имена-Rcssource f, -n (на клубове)
HMeiiife-Gut n, -(e)s, Güter, Gutshof m, Landsitz
m, Meierei f, -en, Meierhof m
именитнв-werfall m (грам.)
имен но-eben adv., ebendaher adv. (оттам)
имерзия-Immersion f (при микроскоп)
iiMiirpaiiT-Einwand(e)rer m, -es,
Einwänd(e)rerc, Immigrant m, -en, -en
HMiirpamiH-Einwand(e)rung f, -en,
Immigration f, Zuzug m
имигрирам-einwandern intr. s, immigrieren Ir.
имитатор-Nachahmer m
имитация-Attrappe f, -n (сполучлива) (на
предмет) (като театрален реквизит, за
реклама и пр.), Dublette f, -n, Fälschung f,
Fasson f, -s, Imitation f, -en, Nachahmung
f, Nachbildung f, -en
имитирам-adern, ädern tr. (жилки) (der
Tischler ädert das Holz столарят имитира
жилки на дървения материал; schön
geänderter Marmor мрамор с хубави
жилки), imitieren tr., kopieren tr., nachäffen
tr., nachahmen tr. intr. h. (etw., e-n) (er ahmt
ihn nach подражава му), quadrieren tr. (чрез
мазилка зидария от дялан камък)
iiMimipaiie-Nachahmerei f, -en (сляпо)
имот-Besitz m, -es, Eigengut n (частен),
Erbrgund m (наследстен, родов), Gut n, -
(e)s, Güter, Habe f, - (liegende Habe
недвижимо имущество), Habschaft f,
Heimwesen n (малък), Immobilien pl.
(недвижим), Kammergut n (държавен
имперски), Kirchengut n (църковен),
Kommunität f, -en (общ, обществен),
Länderei f, -en (голям, полски), Landgut n
(селски), Liegenschaft f, -en (недвижим),
Meierei f, -en (селски), Meierhof m
(селски), Rentengut n (изплащан на
годишни вноски), Staatsdomäne f
(държавен), Staatsgut n (държавен)
iiMoren-bcgütert adj., vermögend
импераггор-Cäsar m, -aren (йст.), Imperator m,
-s, -toren, Kaiser m, -s, Kaiserling m, -s, -e
(негоден)
iiMiiepaTopcKii-im perial, kaiserisch
и.мнериал-lmperial f (шрифт)
нмпериализъм-Imperialismus m, Marinismus
m, ses (морски)
HMiiepiianiicTimeH-impeialistisch
имнерия-Empire n, -s, Imperium n, -s, -ien,
Kaiserreich n, Kaiserstaat m, Kaisertum n, -
s, Kolonialreich n (колониална), Reich n, -
es, -e (dsa Romanische - Римската империя
; das Reich der Mitte Китай ; das — der
Schatten подземното царство ; das
himmlische - царството небесно ; das -
der Wissenschaft светът на науката; das -
der Mineralien неорганическият свят),
Weltreich n (световна)
и мперски-Reichs..
имиерфект-Imperfakt n, -es, -e
имнлаитация-ЕшрПапгш^ f, -en (мед.),
351
иидептичсн съм
Implantation f
имплантирам-implantieren tr.
импозаитеи-crhaben adj., imposant
импозаитен-stattlich
импозаитпост-Statllichkeit f, -
HMnoiuipaM-bceindrucken tr., imponieren inlr.
h., repräsentieren intr. h.
имиортьор-Importeur m, -s, -е (търг.)
импоста-Kämpfer m, -s (на колона)
HMnöTeirreii-impolent
импотентиост-Impolenz f, -en
импрегнирам-anschwängern tr., imprägnieren
tr., pichen tr. (със смола), schwängern Ir.
(плат), tränken tr.
iiMiipeniiipaiie-Imprägnierung f
импресарио-Entrepreneur m, -s (театр.),
Impresario m, -s, -s, Manager m, -s
импресионизъм-Eindruckskunst f (лит.),
Impressionismus m, -ses, -
импреспя-Impression f, -en
импровизация-lmpromptu n, -s, -s (особено
музикална)
импровмзпрам-extemporicren intr. h,
improvisieren intr., phantasieren intr. h.
(муз.)
импулс-Anregung f, -en (e-e ~ zu etw. geben
давам подтик за нщ.), Anreiz m, -es, -e,
Anstoß m, -es, -re (- zu etw.) (преи.), Antrieb
m, -(e)s, -e (~ zu etw.) (äußerer, innerer ~
външен, вътрешен импулс), Drang m, -(e)s,
Impuls m, -es, -e, Schwungkraft f, Trieb m,
-es, -e (den ~ zu etw. in sich spüren чувствам
влечение в себе си към нещо; ich habe k¬
n, nicht den geringsten - dazu нямам
никакво желание за това)
импулсивен-impulsiv
ймуиеи-giftfest adj., immun
имупизация-Schluckimpfung f (c поглъщане
на ваксина)
имунизирам-immunisieren tr.
имунитет-Immunität f
имущество-Besilz m, -es, Besitzung f, -en,
Eigentum n, -s, Erbvermögen n
(наследствено), Hab n, Habe f, -, Habschall
f, Sachgut n, Vermögen n, -s, Gut n, -(e)s,
Güter
Ин-lim m (приток на Дунав)
HiiaT-Querköpfigkcit f, -, Querkopf m (за
човек), Trotz m, -cs, - (e-m zum - напук на
някого ; dem Verbot zum ~ въпреки
забраната ; aus - etw. tun нравя нещо от
инат; e-m — bieten инатя се срещу нещо)
инат-trotzig (дете)
инатчия-Trotzkopf m (предимнмо за дете)
инатя ce-bocken intr. h (ирсн.), mauen intr.
иначе-ansonsten adv. (фам.), sonst (hier ist
noch alles wie - тук всичко е както
обикновенно, по старому)
иивазия-Einfall m, -(c)s, Einfälle (восн.),
Invasion f, -en
iuiBaAiui-Invalid(e) m, -n, -n, Krümper m, -s,
Krüppel m, -s (der Unfall machte ihn
zeitlebens zum Krüppel вследствие на
злополуката той остана инвалид за цял
живот), Verschrtc(r) m, -n, -n
инвалидност-Invalidilät f, -en
инвентар-Invertar n, -s, -e
инвентаризация-Aufnahmc f, -n,
Bestandaufnahme f, Inventarisation f(n»pr.),
Inventur f, -en, Vermögcnsaufnahme f
iiiiBei(TapH3HpaM-inventarisicrcn tr.
iiiiBeimuH-Erlindung f, -en (лит.), Invention f,
-en
ииверсия-Inversion f, -en, Wortversetzung f
(грам.)
инвестирам-anlegen tr. (пари), investieren tr.
инвестиране-An läge f, -en (на капитал)
(икон.), Investition f, -en .(икон.),
Kapitalanlage f (на капитал)
инвесгитура-Belehnung f, -en, Investitur f, -
en (ист.)
инвестиции-Anlagemittcl pl.
HiiBecnmiiH-Geldanlage f (икон.)
iiiiBoniomiH-Rückbildung f
ингвер-Ingwer m, -s (подправка)
ииглация-Inflation f, -en
ингредиент-Ingrediens n, -, -ienzien,
Ingredienz f, -en
uiiiiairrpeii-lndanthren n, -es
индекс-Anzeiger m, -s (мат.), Index n, -cs, -e,
Zeiger m, -s (мат.)
индеитичен съм-decken refl. (die beiden
индетерминиран
352
Begriffe ~ sich двете понятия са
инсентични) (мат.) (филос.)
иидетерминирал-indeterminiert (от фактор)
инджирче-Schneebeere f (бог.)
индианец-indianer m, -s
индивид-Individuum n, -s, -duen
иидивидуален-besonder adj. (besondere
Wünsche berücksichtigen изпълнявам
индивидуални желания), differenziert part.
adj., individuell, markant
индивидуализирам-individualisieren tr.
иидивидуалист-Individualist m, -en, -en
индивидуалистичеи-individualislisch
индивидуалност-Eigenpersönlichkeit f,
Ichheit f, Individualismus m, Individual itäy
f, Persönlichkeit f, -en (e-e vielseitige ~
многостранна личност ; trotz s-e Jugend
ist er е-е ~ макар да е млад, тий е вече
оформена личност), Selbstheit f, -
индиго-Blaupapier n, Durchschlagpapier n,
Durchschreibepapier n, Indigo m, -s, -s
(боя), Indigoblau m, -s, -s (боя), Kohlepapier
n(хартия)
индиец-Indcr m, -s
индийски-indisch
индикаия-lndikation f, -en (мед.)
HiiAiiKaTiiB-lndikativ m, -s, -е (грам.),
Wirklichkeitsform f (грам.)
niiAiiicaTiiBito-indikativisch
индикатор-Indikator m, -s, -oren
и i< д и каго peu-indiziert
iiiiAi^epeirreit-indiffercnt (indifferentes
Gleichgewicht индиферентно равновесие),
kaltsinnig, laulich
индифереитност-Indifferenz f, -en
Индия-Indien n
индоевропеец-Indoeuropär m, -s
Индокитай-Hinterindien n
индокитайски-indochinesisch
niiAOiiesiteii-Indonesier m, -s
индонезийски-indonesisch
Индонезия-Indonesien n
индосант-Girant m, -en (търг.)
индосат-Indossat m, -en, -en
Индостаи-Hindostan
индтферентеи-lau
индузнум-Schleier m, -s (на папрати) (бог.)
индуктивен-induktiv
индуктор-Induktor m, -s, -oren (апарат)
индукцирам-induzieren tr. (ток) (физ.)
нндукция-Induktion f
индулгенция-Ablaßbrief m (църк.),
Ablaßzettel m, Indulgenz f, -en
индус-Hindu m, -s, -s
индуски-indisch
индустриален-i ndustriell
HiiflycTpHaneu-Industrielle(r) m, -n, -n,
Schwerindustrielle(r) m, -n, -n (едър)
ицдустрия-Industrie f, -n
ииервация-Innervalion f, -
инермецо-Zwischenspiel n (театр.)
инертен-energielos adj., indolent, trage
HiiepriiocT-Energielosigkeit f, Trägheit f, -
инерция-Beharrungsvermögen n (физ.),
Trägheit f, Trägmoment n (физ.)
инжекритрам-impfen tr. (e-n gegen etw.),
einimpfen tr., einspritzen tr., injizieren tr.
(мед.)
ннжекгаране-Impfung f
инжекция-Einspritzung f, -en (мед.), Injektion
f, -en, Spritze f, -n (e-e - bekommen слагат
ми инжекция) (мед.)
инжинер-Ingcnieur m, -s, -е
инжинер-земемер-Vermessungsingenieur m
инжинерство-Baufach n (строително),
Bergbaukunde f (минно), Bergbaulehre f
(минно), Bergfach n (минно)
ннициал-Anfangsbuchstabe m, Initial n, -s, -e
(начална бква на име), Initiale f, -n
(начална буква на име)
ин ициаггива-Anregung f, -en (auf unsere ~ no
наша инициатива), Intiative f, -n
инициатор-Anregcr m, -s, Initient m, -en, -en,
Veranlasser m, -s
инкапсулация-Verkapselung f, -en (мед.)
инкасатор-Einkassierer m, -s, Einnehmer m, -
s, Inkassant m, -en, -en
иикасирам-einkassieren tr., einnehmen* tr.,
eintreiben* tr., ienziehen* tr. refl.
никасирам-kassieren tr. (пари) (разг.)
инкасираие-Einziehung f, -en, Einzug m, -s,
Einzüge (търг.), Inkasso n, -s
353
интелект
инкасо-Inkasso n, -s
инквнзирам-foltem tr. (ист.)
ипквизитор-Großinquisitor m (велик)
Inquisitor m, -s, -oren, Ketzerrichter m
ииквизиция-Folterung f, -en, Inquisition f,
Ketzergericht n, Tortur f, -eh (es war für mich
e-e dies Buch zu lesen цяло мъчение бе
за мен да чета тази книга)
инклинация-Inklination f, -en
инкогнито-inkognito, Inkognito n, -s, -s
ипкорпорирам-eingemeinden tr., einverleiben
tr. refl.
iiiiKopnopHpaiie-Inkorporation f, -en
иикримииирам-inkriminiercn tr.
и икрустация-SchmeIzarbeit f (c емайл) (изк.)
иикубатор-Brutschrank m, Brutsppsrat m
(сел.-ст.), Inkubator m, -s, -oren
инкубация-Brut f, -en
ииосказателеи-verbl ümt, zweideutig
иирише-Geranie f, -n (бот.)
инсинуация- Zahlung f (на заплати, суми),
Anwurf m, -s, -i-e, Einflüsterung f, -en
HiicHiiyHpaM-einflüslern tr., insinuieren tr.
инспектирам-besichtigen tr. (воен.),
inspizieren tr., mustern tr. (gemusterte Stoffe
десениране платове ; e-n Kopf bis Fuß ~
оглеждам внимателно, вземам мярка)
ииспектиране-Musterung f, -en
ипспектор-Inspektor m, -s, -oren
инспекция-lnspektion f
инспирация-Inspiration f
инспирирам-inspineren tr.
инспициент-Inspizient m, -en, -en
инсталирам-installieren tr.
инсгалатор-Einrichter m, -s, Installateur m, -
s, -e, Richtmeister m
»(нсталация-Installation f, Leitung f,
Lichtanlage f, -n
инсталнрам-einbauen tr. (техн.), einrichten tr.
refl.
ипсталиране-Installation f
инстанция-lnstanz f, -en (съдебна,
административна и np.) (den Weg der
Instanzen durchlaufen минавам по всички
инстанции), Rechtsstufe f (юр.), Stelle f, -
n
ипстиктивеи-triebhaft, triebmäßig
HHCTHiiKT-Instinkt m, -s, -c (добър или лош)
(das Tier läßt sich von s-m Instinkt leiten
животното се води от инстинкта си), Trieb
m, -es, -е
HHCTMiiKTHBeii-instinktivinslinktmäßig
иштпуг-Anstalt f, -en, Institution f, -en
ииститутн-Gemeinschaftseinrichlungen pl.
(общестени)
институция-Ei nrichtung f, -en
инстригант-Klätscher m, Kulissenschieber m
(задкулисен)
iiiicrpyiipaM-instruieren tr.
ииструктивен-instruktiv, instruieren tr.
ипструктор-Anleiter m, -s, -, Ausbilder m, -s,
~, Instruktor m, -s, -oren
инструкции-BetricbsantciIung f (no
експлоатацията)
инструкция-Anweisung f, -en, Instruktion f,
Verhaltungsmaßregel f,
Verhaltungsvorschrift f
инструмент-Geriit n, -(e)s, -c,
Schlaginstrument n (ударен) (муз.),
Schnapper m, -s (за вземане на кръв) (мед.),
Schroteisen п (за обстъргване на кости),
Spalter m, -s (за цепене), Spiel n, -s, -e (das
~ rühren засвирвам на арфа) (муз.),
Werkzeug п, Zeug n, -es, -e
инструментален-instrumental
ииструментар-Instrumentar m, -s, -e
инструментация-Anordnung f, -en (муз.)
инсгрументи-Bauzeug pl., Rüstzeug n (das ~
zu elw. haben притежавам нужните
средства, познания за нещо)
инсуфициенция-lnsuflizienz f, -en
иисцеипрам-inszenieren tr.
интерпелирам-interpcllieren intr. h.
интарзия-Einlage f, -n (техн.), Einlegearbei f
(техн.), Intarsic f, -ien, Intasia f, -ien
иитепюл-Integral n, -s, -е (мат.)
интегрален-integral
интегралност-Ganzheit f, -en
интеграция-Integration f
иптелегеитност-MuUerwitz m (природна)
интелект-Begrjffsvermögen n (псих.),
Erkenntnisvermögen n (псих.), Intellekt m,
интелектуален
354
-cs, -е, Verstand m, -es, - (bei vollem, klarem
~ sein напълно c ума съм си ; man furchtet
für s-n ~ опасяват се да не загуби
разсъдъка си ; e-n um den - bringen
подлудявам някого; da steht e-m der-still
! умът ми не може да ги побере)
интелектуален-geistig adj., intellektuell
интелектуализъм-lntellcktualismus m
интелигент-intelligent
интелигентен-in teil igent, klug
интелигентност-Intclligenz f, -, Klugheit f, -
кител игеиция-Intelligenz f, -
интелктуалец-1п1е11екШе11е(г) m, -n, -n
ннтеидант-Intendant m, -en, -en, Kämmerer m,
-s (дворцов), Truchseß m, -sessen, -sessen
(главен дворцов), Vogt m, -es, -re
iiiiTeiiuaiiTCTBO-Intendantur f, -en (на
войската) (воен.), Intendanz f, -en
иптендашетво-Wirtschaftsamt n
интензивеи-intensiv
и нтензивност-Intensität f
liiiTeimKfl-lntention f (физ.)
интербригадист-Interbrigadist m
интервал-Absatz m, -cs, -re, Abstand m, -(e)s,
+e, Intervall n, -s, -е (и муз.), Lage f, -n
(муз.), Leertaste f (като клавиш),
Seitenabstand m (воен.), Sperrbereich m
(честотен) (физ.), Tonabstand (муз.),
Tonstufe f (муз.), Zeitabstand m (от време),
Zwischenpause f, Zwischenraum m,
Zwischenzeit f (от време)
iniTepBeiiHpaM-eingreifen* intr. h,
intervenieren intr. h.
интервент-Intervent m, -en, -en (попит.)
iiirrepBeiimia-Intervention f (полит.)
интервю-interview n, -s, -s (e-m ein Interview
geben давам интервю на някого)
интервюнрам-interviewen tr.
иитердикт-Bann m, -(e)s, -e, Interdikt n, -es, -
e
Hirrepec-Anteil m (n), -(e)s (в нщ.) (an jds.
Glück, Schmerz ~ nehmen съчувствам нкм.,
вземам участие в нечие нещастие,
съчувствам на болките му), Beste п, -п,
Eigennutz m (собствен), Interesse n, -s, -n
(културен, музикален, спортен,
стопански) (im Interesse des Dienstes
handeln действам в интерес на службата),
Spannung f, -en, Welloffenheit f (към
международни въпроси), Anteinahmc f
интересен-interessant (човек, лекция,
проблем, минало) (sich interessant machen
правя се на интересен), merkwürdig, witzig
интереси-Belang m, -(c)s, -e (s-e Belange
wahren защитавам интересите си),
Klassemnleresscn pl. (класови)
интересува-scheren* tr. refl. (etw. schert mich
нещо ме засяга ; was schert mich das ?
какво ме интересува това ?)
интересувам ce-wundern refl.
интересувам-interessieren tr., kümmern tr. refl.
(was kümmert dich die ganze Sache какво
те интересува цялата работа)
интересуващ ce-intercssiert
интерийор-Interieur n, -s, -е
интермедиум-Zwischcngesang m (муз.)
иптермецо-Intcrmezzo n, -s, -s
интернат-inter nat n, -s, -e,
Landerziehungsheim m (извънградски)
üiiTepiiamtoiian-Internationale f, -n
HiiTepiiamionajieii-international
интернирам-abschiebcn* tr., internieren tr.,
verweisen* tr.
интернист-Intemist m, -en, -en
иитерпелация-lnterpellation f (полит.),
Interpolation f (мат.)
интериоли рам-interpolieren tr.
интернретация-Interpretation f, -en, Verstehen
n, -s, -
интерпрететор-lnterpretm, -en, -n
интерпретирам-interpretieren tr.
интерференция-lnterferenz f, -en (физ.)
иитилигентност-Gescheitheit f
интимен-anheimelnd part. adj., eng adj.,
familiär adj. (~ tun интичнича), heimlich,
heimlig, intim (кръг, приятел), kosig, mollig
(~e Beinchen e-s Kindes закръглени крачка
на дете), traulich, traut, vertraulich, vertraut
интимпича-anvettem tr. refl. (sich bei e-m ~)
(обл. фам.), bevettem tr.
HiiTHMiiocT-Intimität f, Trautheit f, -,
Vertraulichkeit f, -en, Vertrautheit f
355
ирлаОски
иитоиация-Intonation f, -en
илтрига-Heimtucke f, Intrige f, -en,
Liebeshandel m, Machenschaft f, -en,
Machination f, -en, Rank m, -s, -s-e (Ränke
schmieden кова плетни; auf Ranke sinnen
измислям имтриги; Ränke und Schwänke
дяволии и лудории), Trücke f, -n,
Zubläserei f, -en
HirrpHraiiCTBa-Stankereo f, -en (фам.)
иитригаит-Brunnenvergifter m, Fickfacker m,
-s (диал.), Klatscher m, Quertreiber m,
Ränkemacher m, Schikaneur nt, -s, -e,
Schleicher m, -s (разг.), Zubläser m, -s
интригантски-byzarlinisch adj., ränkevoll
интрнгаитство-Quertreiberci f
интриги-Kabale f, -n (Kabalen schmieden кова
интриги), Ränkespiel n, Treiberei f, -en
интригувам-intrigieren intr. h., kabalieren inlr.
h., ränkeln intr. h. (на дребно), stänkern inlr.
(фам.)
интригуваие-Kunkelei f (тайно)
иитродукция-Introduklion f, -en (муз.)
интунтивен-intuitiv
иитуицня-Intuition f
инфантилен-ШапШ
ni^aimiaH3bM-lnfantilismus m, -, -men
нифаркт-Herzinfarkt m (сърдечен) (мед.),
Infarkt m, -es, -е (мед.), Lungeninfarkt m
(на бял дроб)
инфектирам-infizieren tr.
инфекциозен-ansteckend pari. adj.
инфекциозен^ nfektiös
инфекция-Ansteckung f, -en (sich e-e - holen
пипвам зараза, заразявам се), Infekt m, -
es, -e, Infektion f, Tröpfcheninfektion f
(капкова) (мед.)
инфикс-Infix n, -es, -е (грам.)
инфшштив-Infinitiv m, -s, -е (грам.)
иифитрация-Infiltralion f, -en
ifi^amioiieii-inflatorisch
инфлуенца-Grippe f, -n (мед.) Influenza f, -
en, Pferdestaupe f (конска) (вет.)
информатар-Gewährsmann m
ипформационен-informativ, informatorisch
информация-Erkundigung f, -en, Informtion
f, -en
ииформбюро-InformbOro n
информирам-berichten tr. intr. h (du bist
falsch berichtet не си информиран добре,
грешиш), bescheiden* tr., informieren tr.
инфуз-Aufguß m, -üsses, -üsse (мед.)
инфузории-Wimpertierchen pl. (зоол.)
инфузорня-Aufgußlierchen n (подтип) (зоол.),
Infusorium n, -s, -rien (зоол.)
инхалация-Einatmungskur Г(мсд.), Inhalation
f, -en
инцидеит-Auftritt m, -(e)s, -c (er halle e-n
heftigen - mit seinem Chef той имаше
бурна сцена е началника си), Beiläufigkeit
f, -en, Zwischenfall m
иицидентеи-beiläufig adj.
иозветряване-Verdurftung f (за мирис)
iniepiiT-Gelbgas n (хим. восн.), Gelbkreuz n
(воен.)
ипокрит-Hcuchicr m
ипокритство-Heuchelei f, -cn
инотека-Hypothck f, -n
инотекарен-hypothckarisch
ирадиацня-Irradition f, -cn
Ирак-Irak m
иракски-irakisch
Иран-Iran m
ifpaiieu-Iraner m, -s
ирански-iranisch
ирацнонален-irralional
iipauiioiiajui3bM-IrrationaIismus m
ирациоиалност-lrrationalität f
ирацно11ал110сти-1тпроп0сгаЬПе n, -, -bilien
иреален-irreal (мат.)
иреалиост-Irrealität f (мат.)
иред-Relter m, -s (за спасяване)
иредента-Irrcdenta f, -cn
иредентнзъм-Irredentismus m (полит.)
иредентист-lrredentist m, -en, -en (полит.)
иригатор-Irrigalor m, -s, -oren, Spülkanne f
(мед.)
иригация-Bewässerung f, -en,
Bewässerungswesen n
ирндин-Iridium n, -s
ирис-Augenbogen m (анат.), Iris f (на око),
Regenbogenhaut f (анат.)
ирладскн-irisch
ирландец
356
ирлацдец-Ire m, -n, -n, Irländer m
Ирландия-Irland n
ирландка-Irin f, -nen
иропизатор-Spöttler m, -s
иронизирам-bespötteln tr., besticheln tr.,
persiflieren tr., spötteln intr. h. (auf e-n),
stechen* intr. h. s. (nach e-m, etw.) (nach e¬
m mit e-r Nadel ~ посягам да убода някого
; in der Bibel ~ отварям на слука библията
; elw. sticht in die Augen нещо бие на очи),
sticheln intr. h. (e-n, auf e-n)
ироиизиране-Gespöttcl n, -s
ироничен-boshaft adj., ironisch
ирония-Hohn m, -es, Ironie f, -n (die Ironie
des Schicksals ирония на съдбата),
Persiflage f, Spöttelei f, -cn
исиот-Zitwer m, -s (бот.)
иск-Klagc f, -n, Regreß m, -..esses, -..esse
(обратен) (e-n ~ an e-n nehmen предявявам
обратен иск по неплатена менителница
срещу някого), Schuldklage f
иска ми ce-mögen tr. (ich mag ihn nicht не ro
искам, не го ща, не го обичам; die beiden
~ sich двамата се обичат)
искам си-einbilden tr.
искам-zumulen tr. (e-m etw.) (нещо прекалено,
нс по силите на някого) (wie kannst du mir
so was zumuten как можеш да искаш
такова нещо от мен), anhalten* intr. h. (за
нщ.) (um etw. ~) (um die Hand e-s
Mädchens, um ein Mädchen ~ искам ръката
на момиче) (вие.), anliegen* intr. h. (от нкг.)
(e-m mit etw. ~) (остар.), antragen* intr. h.
(auf etw. A ~) (нщ.) (auf Scheidung
'-подавам молба, искам развод), ausbitten*
tr. (обикновено c рефлексивен D)
(настоятелно, със строгост, със
заплашване, с подигравка), heischen tr.
(etw. von e-m) (настоятелно), melden refl.
(думата), mögen mod. (особено негативно)
(ich mag ihn nicht sehen не искам да го
виждам; wie hat er es tun - ? как е можал
да направи това ?, reinwollen* intr. h. (да
вляза), schmeicheln intr. h. (sich D) (да
вярвам) (er schmeichelt sich, ein begabter
Sänger zu sein мисли се за даровит певец),
überhalten* tr. (е-п) (повече от някого),
verlangen tr. (etw. von e-m) (нещо от
някого) (vertagt er für s-e Ware ? колко иска
за стоката си ?; du hast gar nichts zu ~! ти
нямаш право да искаш нещо 1; das ist zu
viel vertagt! много искаш !), wiederfordern
tr. (обратно), wollen* intr. h. (er kann schon,
wenn er will той може, стига само да иска
; er wollte mit der Sprache nicht recht heraus
той не искаше да го каже направо),
wollen* mod. (davon will ich nichts wissen
не искам нищо да зная за това; wir wollen
nichts mit ihm zu tun haben не искаме да
имаме нищо общо с него; ich habe es tun
wollen исках да го направя; zu wem wollen
Sie ? при кого искате да отидете ?),
wollen* tr. mod. (правото си, момиче за
жена, нечие приятелство) (Wollen Sie wien
oder Bier вино ли, шш бира искате; er will
dein Glück тон иска щастието ти ; was
willst du von mir какво искаш от мен ; du
hast gar nichts zu wollen ти няма какво да
искаш; diese Pflanze will trockenen Boden
това растение иска суха почва),
zurückfordern tr. (нещо обратно)
искане-Begehren n, -s, Forderung f, -en,
Verlangen n, -s, - (auf mein ~ по мое искане,
желание), Zumutung f, - (прекомерно,
прекалено, нескромно, дръзко) (е-е
Zumutung zurückweisen отхвърлям
прекомерно искане)
исков-klägerisch
искра-Stern m, -es, -е
искреи-aufrichtig adj. (~ gestanden откровено
казано), freimütig adj., goldecht adj., innig,
inniglich
искрене-Funkenspühen n, Gefunkel n, -s,
Schimmer m, -s (на скъпоценни камъни,
звезди)
искреност-Aufrichtigkeit f, -en, Freimut m
искри-flackern intr. h (свещ), perlen intr. h.
(Tränen pelten in uhren Aigen сълзи
блестяха в очите й; der Wein perlt in Glase
виното искри, пени се в чашата; Tau perlt
auf der Rose росата блести като бисер на
розата ; der Schweiß perlte auf der Stirn,
357
die Stirn perlte von Sweiß на челото
блестяха капки пот; die Rede perlt речта
се лее ; perlende Töne леещи се звуци ;
perlendes Lachen кръшен смях ; perlende
Koloratur звънлива колоратура), spielen
intr. h. (за багри) (dieser Stoff spielt ins
Grünliche тоя плат бие на зелено)
искрист-funkelnd part. adj.
нскрица-Schimmer m, -s (слаба, мъждивана
лампа) (der - e-r Hoffnung искрица
надежда ; in ihm ist nicht ein - von
Ehrgefühl у него няма капка чувство за
чест)
искрогаснтел-Funkcnfänger ш
искроловител-Funkenfänger ш
искрометеи-funkelnd part. adj.,
funkenspühend adj.
пскрообразуване-Funkenspühen n
искря-aufTunkeln intr. h. (звезди), aufsprühen
intr. s., aufstieben* intr. s., blitzen intr. h s
(Wut blitzte aus seinen Augen гняв искри в
очите му), funkeln intr. h, funken intr. h,
sprühen intr. h. s. (Funken ~ nach allen Seiten
искри скачат на всички страни ; der
Diamant sprühte in allen Farben диамантът
се преливаше във всички краски ; Feuer
sprüht aus -sn Augen огън блика то очите
му; das Werk sprüht von Geist от книгата
бликат духовитости)
искрящ-blink adj., funkelnd part. adj.
Исландия-Island n
ислям-Islam m, -s, Mohammedanismus m, -, -
ислямски-islamisch, islamitisch,
mohammedanisch
испапец-Spanier m, -s, Spanior m, -s, -e
Испания-Spanien n
испански-spanisch (die ~e Krankheit испански
грип; -er Pfeffer червен пипер; -er Rohr
испанско бастунче ; -e Stiefel испански
ботуш; -е Wand параван; das kommt mir
- vor това звучи на китайски)
исполин-Gigant m, -en, Hüne m, -n, -n, Riese
m, -n, -n) er ist durchaus kein ~ той съвсем
не е атлет; ein ~en Geist духовен великан
; ein -en Arbeitskraft sein имам огромна
работоспособност)
историк
исполинка-Riesin f, -nen
иснолински-gigantenhaft adj., großmächtig
adj. (шеп), hünenhaft, pyramidal, Riesen..,
riesenhaft, titanenhaft, titanisch
Истамбул-Istambul n
истанка-Überrest m
истерично-zwerchfellerschütternd
(zwerchfellerschütternd lachen смея cc
истерично)
истииа-Wahrheit f, -en (e-m die - ins Gesicht
sagen казвам на някого истината в очите;
hinter die - kommen добирам се до
истината)
истинеи-ccht adj.
истинен-wahr
iiCTiuiiiocT-Echthcit f, -en, Wahrhaftigkeit f, -
iiCTiiiiCKH-aufrichlig adj, bar adj., echt adj. (er
ist ein -er Freund той е истински приятел),
eigentlich adj., leibhaftig, leibhaftig, platt
(—e Wahrheit самата истина ; das ~c
Gegenteil тъкмо обратното ; ein -er
Widerspruch очевидно противоречие ;
eine Bitte - abschlagen отхвърлям молба
наплаво, без колебание ; vor dem Winde
вятърът точно в гърба), pur (in purem
Golde от истинско злато), recht (ein -er
Mann човек на място ; m-е -е Schwester
родната ми сестра ; -е Kinder законни
деца ; das ist е-е -е Not това е истинска
беда ; k-e~e Lust zu etw. haben нямам
голямо желание затова), regelrecht (ein -er
Reinfall здраво извозване), rein (ein -er
Tyrann истински тиранин; ein -cs Wunder
цяло чудо; ein-er Zufall чиста случайност
; es war der ~e Hohn беше истинска
подигравка; er ist e-e ~e Null той е кръгла
нула ; etw. aus -er Dummheit tun върша
нещо само от глупост), richtig (ich habe
mich - gefreut много се зарадвах), richtig
(sein -er Vater родният му баща; -e Ware
истинска стока ; — bezahlen плащам си
точно), richtiggehend, veritabel, wahr, wahr,
wahrhaft, wirklich, wurzelhaft, zutreffend
историзъм-Historismus m
историйка-Histörchen n
iicTopHK-Geschichtler m, -s, Geschichtsforscher
историограф
358
m, Geschichtsschreiber ш, Historiker m
историограф-Geschichtsschreiber m
историография-Geschichtsklitterung f
(своеволно нагласена)
исторически-epochemachend adj.,
geschichtlich adj., historisch, ideographisch
историчност-Geschichtiichkcit f
история-Affäre f, -n (e-e peinliche ~
неприятна история, работа), Geschichte f,
-n (etw. gehört der ~ an нщ. принадлежи
на историята; darüber schweigt die ~ тук
историята мълчи), Geschichtskunde f,
Handel m, -s, Historie f, -n, Mär f, -en, Märe
f, -n, Sache f, -n (e-e wichtige ~ важна
работа; sich in fremde ~n mischen меся се
в чужди работи ; er macht s-e ~ gut той си
гледа работата добре; sich aus der ~ ziehen
измъквам се от аферата; was sind sad für
~ n ? какви са тези глупости ?; das ist e-e
tolle ~ ! знаменита работа ! ; e-e
unangenehme ~ наириятна работа ; mach
k-e ~n 1 не думай!; das sind k-e ~n 1 не e
редно !; das ist so e-e ~ ! това ми е един
случай!), Naturwissenschaft f (естествена),
Naturgeschichte f (естествена)
истравниче-Besenheide f (бот.)
Истрия-Istrien n
истукан-Götze m, -n, Götzenbild n
Hcyc-Jcsus
италиаиец-ltalicner m, -s
нталиански-italienisch
Италия-Italien n
iixa!-sasa, heisa (от радост), juch!
iixiieBMOii-Ichneumon m (зоол.)
HxiieBMOini-Schlupfwespen pl. (ззол.)
ихтиозавър-Ichthyosaurus m (зоол.)
ихтиология-Ichthyplogie f (зоол.)
ицтишюст-Richtigkeit f, - (damit hat es s-e ~
това е вярно ; es wird schon s-e - haben
това ще да е така)
ишиас-lschias f (мед.)
ищец-Klägcr m, -s, Petitor m, -s, -..oren,
Bittsteller m, -s, -
Й
йегер-Jägcr m, -s
йезуит-Jesuit m, -en, -en, Jesuit m, -en, -en
йезуитски-jesuitisch
Йемен-Jemen m
йеменец-Jemcnite m, -n, -n
йемеискн-jemcnitisch
Йена-Jena n
ueiiCKH-jenaisch
йерархичен-hierarchisch (die Dienstleitcr
йерархичната стьлбичка)
йерархия-Hicrarchie f, -n, Kirchenregiment n
(църковна), Rangverhältnis n (военна)
йератнчески-hieratisch (hieratische Schrift
йератическо писмо)
йеремияда-Jeremiade f, -n
йероглиф-Hieroglyphe f, -n
йероглифи-Hieroglyphe f, -n
йероглифскп-hieroglyphisch
йеруглифи-Krähenfuß m
Йехова-Jahve m, -es, -
йоги-Jogi m
йод-Jod n, -es, (Хим.)
йоделувам-jodeln intr. h. (по тиролски)
йодлер-Jodler m, -s (вик, викове по тиролски)
йодов-Jod-
Йокохама-Yokohama п
йола-JolIe f, -п (малка едномачтова лодка)
йон-Ion п, -s, -еп
fioiiinupane-Ionisierung f
йонийскн-ionisch
йорданец-Jordanier m, -s, -s
Йордания-Jordanien n, Transjordanien n
йордански-jordanisch
йот-Jot n, -s, -s (буква j)
йота-Jota n, -s, -s (буква), Jota n, -s (гръцка
буква) (kein Jota нйто йота)
359
кадифе
К
кабала-Kabbala f (еврейско мистично
учение)
кабалист-Kabbalist ш, -еп, -сп
кабалистика-KabbaIistik f, -
кабалистичен-kabbalistisch
кабаре-Kabarelt n, -s, -е, Kleinkunstbühne f,
Überbrcttl n, -s
кабел-l.Kabel n, -s, Leitungsdraht rn 2.Trosse
f, -n (мор.) 3.Zündkabel n (за високо
напрежение) (автом.)
кабнна-1. Kabine f, -п (в кораб, самолет, баня,
на телефон), Box f, -en, Zelle f, -п
2.Bugkanzel f (носова, на самолет),
Druckkabine f (херметически затворена)
(авиад.) 3.Einzelzelle f (единична)
4.Fernsprechzelle f (телефонна),
Telephonzelle f (телефонна) 5.Führerhaus
n (на шофьора), Führerraum m (на пилота,
шофьора) 6.Kammer f, -n (мор.),
Kartenhaus n (кърмова) 7.Koffer m, -s
(бронирана)
кабинет- Kabinett n, -es, -e, Arbeitszimmer n
(работен), Dienstraum m, Herrenzimmer n
(в дом), Ministerium n, -s, -..rien,
Sprechzimmer n (на лекар)
кабинка-Fährkorb m (на подемник в мина)
каблограма-КаЬе! п, -s, Kabelbericht m,
Kabelgramm n
кабломер-Kabelmeßgerät n
кабиулвер-Treibmittel n
кабриола-Kapriole f, -n (от висша езда)
кабриолет-Kabriolctt n, -s, -e, Klappdecker m,
Tourenwagen m
кабър-Zwecke f, -n
кабьрка-Reißnagel m, -s, -r
кавак-Woll(en)baum m (бог.)
кавал-Haberrohr n, Hirtenflöte f, Querflöte n
(муз.), Rohr n, -es, -e, Rohrflöte f
кавалджия-Flötenspieler m, -s
кавалер-l,Galan m, -(e)s, -e, Herr m, -n, -en
(sie hat e-n festen Herrn тя си има
постоянен кавалер ; jeder Herr fuhrt s-c
Dame zu Tisch всеки кавалер ще води
дамата си до масата), Kavalier m, -s, -е (ein
oerfekter Kavaler aber kein Edelmann
съвършен кавалер, но не и благородник;
du bist mir ja ein Kavcler и това ми било
кавалер) 2.Ritter m, -s (на орден)
кавалерист-Kavallcrist m, -en, -cn, Reiter m,
-s
кавалерия-Kavallerie f, -n, Reiterei f, -en
кавалерскн-chavaleresk adj., kavalicr(s)mäßig
кавалерство-Riltcrlichkcit f, -
кавалерствувам-aufwarten intr. h. (на дама)
(остар.)
кавалкада-Aufzug m, -s, -rc, Kavalkade f, -n,
Rcitcraufzug m (конна)
каватшш-Kavaline f, -n
кавга-Tanz m, -cs, -e-e (c-m c-n ~ machen правя
на някого сцена), Zank m, -s, -
кавгаджнйка-Reibccisen n
кавгаджия-Krakeeler m, Raufbold m, -cs, -c,
Schcltcbold m, -cs, -e
кавги-Krickelei f, -en (постоянни)
каверна-Höhle f, -n, Kaverne f, -n, Mandel f, -
n, Schlotte f, -n (в скала)
кавериен-kavcrnös
кавички-Gänscfüßchen pl. (разг.), Häkchen n,
-s Hasenohr n, Anführungszeichen n, -s,
Anführungsstrichc m
Кавказ-Kausasicn n, Kausasus m (планина)
кавказец-Kaukasier m, -s
кавказки-kau kasisch
кавхаи-Erzkanzler m (ист.)
кагли-Spiel n, -s, -e
кадастер-Kalaster m, -s, Grundbruch n, -es, -rer
каденза-Kadenz f, -en (муз.)
кадеица-Tonfall m (муз.)
кадет-Kadett m, -en, -en (воен.)
кадети-Kadett m, -en, -en (в царска Русия)
(попит.)
кадилница-Räucherfaß п (църк.),
Räuchergefäß п (църк.), Rauchfaß п (църк.),
Weihrauchfaß п, Weihrauchkessel m,
Weihrauchschiffchen п
кадифе- Samt m, -es, -e, Riefelsamt m
(раирано), Rippelsamt m (раирано),
кадифен
360
Tripp(e)samt ш (раирано)
кадифен-samten, samtig, samtweich
кядия-Kadi m, -s, -s
кадмий-Kadmium n, -s (хим.)
кадмиране-Verkadmung f
кадолница-Rauchpfanne f (църк.)
кадран-Wählscheibe f
кадри-Kader m, -s
кадрил-Quadrille f, -n
кадров-Kader-
кадровик-Kaderleiter m, Personalchaef m, -s,
m
кадъна-Törkin f, -ncn
кадъика-l.Ackermohn m (бот.) (див мак)
(Raraver rhoeas), Klatschmohn m (бот.),
Klatschrose f (бот.), Goldfink m (зоол.)
кадър-Abeiterstamm m (постоянен
работнически) (икон.), Kader m, -s (воен.)
кадърен-befähigt adj., brav adj., fähig adj. (zu
allem ~ кадърен за всичко), tüchtig (sehr ~
in s-m Fach sein много съм добър, кадърен,
свестен в специалността си ; er hat etw.
Tüchtiges gelernt научил е нещо много
добре, свясно)
кадърност-Fähigkeit f, -en, Tüchtigkeit £, -,
Zeug n, -es, -е
кадя-räuchem tr„ weihräuchern tr., rauchen intr.
h., verräuchern tr.
каещ ce-reuevoll, reuig (ein ~er Sünder каещ
се грешник), reumütig
казак-1. Kasack m, -s, -s (женска блуза),
Kasacke f, -n (женска блуза) 2.Kosak m, -
en,-en
казан-Kessel m, -s, Pfanne f, -n (пивоварен)
казапджия-Kesselschmied m, -s, -e
казани-Pfannenstein m (пивоварни)
казаният-besagt pari. adj.
казанче-Schiff n, -es, -е (за топла вода на
кухненска печка), Wasserschiff п (на
кухненска печка)
казарма-Kaserne f, -п
казармен-kasernenhaft, Kasernen-
Казахстан-Kasachstan п
казахстаиски-'kasachisch
казашки-kosakisch
казвам ce-heißen* intr. h. (ich heiße Maria
казвам се Мария)
казвам-ansagen tr. (вие.), aufsagen tr. (наизуст)
(стихотворение), beibiegen*tr.
(предпазливо), besagen tr., heraussagen tr.
(от1фито) (sagen wir es gleich heraus да си
го кажем открито), hersagen tr. (нещо
наизуст), herunterleitern tr. (нещо
монотонно) (фам.), meinen tr., melden tr.,
mitreden Ir. (заедно c други), reden tr. intr.
h. (zu, mit e-m von etw., über etw. A ~
говоря на някого, c някого за нещо; einige
Worte ~ говоря няколко думи; kein Wort -
не казвам ни дума; e-m etw. aus dem Sinn
~ избивам на някого нещо от главата; е-
m das Wort ~ говоря в полза на някого; er
läßt mit sich — разбран човек е ; viel von
sich - machen вдигам шум около себе си;
wie ein Buch ~ говоря като по книга ; in
den Wind ~ говоря на вятъра; ~de Künste
изкуство на словото ; sich heiser -
преграквам от говорене), sagen tr. (e-m die
Wahrheit, s-e Meinung ~ казвам на някого
истината, мнението си ; e-m unverblümt
s-e Meinung ~ открито казвам недоствиего
си; um die Wahrheit zu - право да си кажа
; er sagte k-n Wort той не каза нито дума;
was sagst du dazu ? какво ще кажеш за това
?; wem sagst du das ? на кого ги разправяш
тези неща ? ; wie gesagt както казахме ;
sagen wir .. да речем ..; du zueinander ~
говорим си на ти ; gesagt-getan речено-
сторено; das sagt alles това показва всичко
; was Sie nicht sagen ! не думайте !; das
sagt dir dein Gefühl това ще ти го подскаже
чувството ти ; mit Verlaub zu с
извинение; das hat viel zu sagen това има
голямо значение; Sie haben mir gar nichts
zu ~! нямате право да ми заповядвате !;
es ist nicht zu ~ не може да се изкаже; ich
will nichts gesagt haben все едно, че не съм
го казал това ; das kann ich dir sagen
уверявам те; laßdir das gesagt sein ! имай
го пред вид!; unter uns gesagt между нас
казано; im Vertrauen gesagt поверително),
sprechen* intr. h. (frei ~ говоря свободно;
frei von der Leber - казвам си го направо;
361
какъв
mit e-m ~ говоря с някого ; für е-п -говоря
в нечия полза ; im, über den Rundfunk ~
говоря по радиото ; von e-m - говоря за
някого ; über е-п Dichter - говоря за
писател; er sit gut, schlecht auf dich zu -
той гледа добре на теб, не иска н да чуе за
теб), venreden fefl. (нещо без да искам),
verschnappen геП. (нещо, което не трябва)
(разг.), versprechen* refl. (нещо по
погрешка), vorlögen* tr. (е-ш etw.) (на
някого някаква лъжа), vorsagen tr. (e-m
etw.) (нещо пред някого)
казват-heißen* imp, (der Präsident kommt
morgen, heißt es казват, че президентът
щял да дойде утре)
казеии-KäsestQlf ш (хим.), Kasein n, -s (хим.),
Milcheiweiß п
каземат-Kasematte f, -п (в укрепление и
военни кораби)
казннр-Kasmo n, -s,-s, Kurhaus п (на курорт)
казуар-Kasuar m, -s, -е (зоол.)
казуист-Kasuist m, -en, -en
казу и стика-Kasuistik f
казуистнчен-kasuis tisch
казус-Fall In, -(e)s, Fälle (юр.), Kasus m,
Rechtsfail m
каик-Lastkahn m
каиш-Riemen m, -s, -
каншка-Riemen m, -s (der ~ am Schuh
ремъчката на обувката; sich den - enger
schnallen затягам ремъка ; reiß dich ein
bißchen am- ! понапънисе!; aus fremdem
Leder ist gut ~ scheiden по чужд гръб и
сто тояги са малко, с чужда пита помен
прави ; wenn du jetzt nicht ordentlich
arbeitest, ist der- ‘runter ще видиш, ако не
работиш както трябва 1)
кайма-Haschee n, «s, -s, Gehackte(s) n, -n,
Hackfleisch n, -s
каймак-Kern m, -s, -е (на мляко), Rahm m, -s,
- (den *? abschöpfen обирам каймака),
Rahmschnee m (разбит), Sahne f, - (er will
immer die ~ abschöpfen той иска винаги
да обира каймака), Schlagobers п,
Schlagsahne^ Schmant n
KailMa4eir-rahmig
кайме-Fleck m, -(e)s, -e/-en (тар.)
кайра-Lumme f, -n, Teiste f, -n (зоол.)
Кайро-Kairo n
кайсия-1. Aprikose f, -n (плод)
2.Aprikosenbaum m (дърво), Marelle f, -n
как-wie (wie ist das gekommen какстана това
; wie geht es dir как си; wie gefallt es Ihnen
Berlin как Ви харесва в Берлин; wie, bitte
как, моля), wo (wo wird der Herr Dorfricher
как може, господин съдия) (разг.)
кака-ältere, große Schwerster f
какавида-Puppe f, -n, Schmetterlingspuppe f,
-n
какавидирам-verlarven tr. refl.
какавидиране-l.Verlarvung f (биол.)
2.Verpuppung f (зоол.)
какаду-Kakadu m, -s, -s (зоол.)
какаиижа-gicksen intr, h
какао-1.Kakao m» -s, -s 2.Kakaobohne f
(зърно) 3-Kakaopulver n (на прах)
какафония-Katzenmusik f
каква-welche (във възюшцателни изречения
или изрази) (welche Frau каква жена)
какви-welche (във възюшцателни изречения
или изрази) (welche schünc(n) Tagen какви
хубави дни)
какво-welches (във вьзклицателни изречения
или изрази) (welch, welches Kind какво
дете ; welch trauriger Los ist ihm
beschrieben както ужасно преживяване му
е отредено ; welch Wunder какво чудо),
was
какерлак-Weißling m, -s, -е
какички-Seekanne f (бот.)
какофония-Kakophonie f, -п, Obeiklang m,
Übellaut m
както-sowie, wie (ich will cs geben, wie ihr
heischet ще го дам, както го искате ; ich
gehe gleich, wie ich bin отивам веднаг,
както съм си)
кактус-Kaktus m, -tcen
кактуси-Bischofsmütze f
какъв-weicher (във вьзклицателни изречения
или изрази) (welcher schöne Tag, welch
schöner Tag какъв хубав ден; sehet, welch
ein Mensch! вижте, какъв мъж!)
какъвто
362
какъвто-wie (schlau wie er ist какъвто ми е
хитър)
кал-Dreck m, -(e)s (e-n, ctw. in den ~ ziehen
окалвам нкг.), Klunker f, -n (топчица, по
дрехи), Kot ш, -s, Schlamm m, -es, -e (im ~
steckenbleiben затъвам в тинята ; im ~
waten газя в калта ; der ~ der Gosse
утайката в канала), Schlempe f, -n,
Schmirgel m, -s (никотинена, в лула),
Schmutz m, -es, - (e-n mit ~ bewerfen калям
някого; e-n in den ~ziehn, s-n guten Namen
in den - treten натъпквам някого в калта;
e-n mit Kübeln von ~ übergießen обливам
някого c помия), Staub m, -es, -e (der Wind
wirbelt den ~ auf вятърът повдига прах ;
diese Angelegenheit hat viel - aufgewirbelt
тая работа вдигна много шум ; ~ von den
Möbeln wischen бърша прах от мебелите
; mir ist ~ in die Augen geflogen прах ми
влезе в очите ; e-n aus dem ~ erheben
изваждам някого от калта; sich aus dem -
machen изчезвам)
кала-Kalla f, -s (цвете) (бот.)
калабриец-Kalabrese m, -п, -п
калаен-zinnern
калай-Abputzer m, -s, -, Anranzer m, -s (фам.),
Bergzinn n (самороден) (минер.), Blattzinn
n (на листове), Denkzettel m, Filz m, -es, -
е (разг.), Hering m, -es, -е (укор) (e-n Hering
erteilen ям калая), Hüttenzinn n
(технически) (метал.), Putzer m, -s, Ranzer
m, -s, Rüffel m, -s (e-m e-n - erteilen
калайдисвам някого ; den - einstecken
преглъщам си калая), Sau f, -re/-en,
Staucher m, -s (разг.), Wischer m, -s (разг.),
Zigarre f, -n
калайджия-Rastelbinder m
калайднсвам-abkanzeln tr., abkappen tr.,
abzausen tr., rüffeln tr., stauchen tr. (фам.),
verblechen tr. (стоманена ламарина),
verzinnen tr., vorbinden* tr. (sich D e-n)
(някого), zerfetzen tr. (някого)
калайдисване-Verzinnung f, Wischer m, -s
(разг.)
каламбур-Kalauer m, -s (разг.), Wortspiel n
каландур-Rollglättmaschine f (техн.)
каландър-Kalander m, -s (за изглаждане,
щампосване на платове, хартия)
калафатя-kalfatem tr. (кораб), klümeien tr.
(мор.)
калвнла-Kalville f, -п (ябълка), Kemapfel m
(ябълка), Quittenapfel m (ябълка)
калвииизъм-Kalvinismus m (рел.)
калвиннст-Kalvinist m, -en, -en (рел.),
Reformierte(r) m, -n, -n
калвшшстически-kalvinislisch
калдъръм-Katzenkopfpflaster m (от обли
камъни), Kopfpflaster n
калдъръмче-Bürzel m, n, -s (бот.)
Кале-Calais n (град)
калейдоскоп-Kaleidoskop n, -s, -c
калем-Anhänger m, -s, - (за присаждане),
Edelreis m (сел.-ст.), Griffel m, -s, Impfling
m, -es, -е (за присаждане), Kopulierreis n
(за присаждане), Pfröpfling m, -s, -е (за
присаждане), Pfropfen m, -s (за
присаждане), Pfropfreos п (за
присаждане), Rechenstifl m, Reis n, -es, -
er (за присаждане), Schreibstift m
кален-fets adj. (~e Gesundheit haben имам
калено здраве), gefeit adj. part..,
kampferprobt (в борба), kotig, leidgeprobt
(в страдания), leidgeübt (в страдания),
matschig, mistig, quatschig, schlammig,
schlick(e)rig, schlickig
календар-Kalender m, -s, Taschenkalender m
(джобен)
кал ендар-бележн и к-Vormerkkalender m
календарен-Kalcnder-
калене-Härtung f
калеиик-SchIei m, -es, -е (зоол.)
калибровам-tarieren tr.
калибромегьр-Blechlehre (техн.), Drahtlehre
f (техн.)
калибрувам-justieren tr.
калибруване-Justierung f
калибър- Größe f, -n, Fräslehre f (фрезов)
(техн.), Geschützweite f (на оръдие)
(воен.), Kaliber n, -s (воен.), Kugelmaß n
(воен.), Lehr m, -s (шублер), Lehre f, -n
(шублер), Rohrweite f (на оръдие) (воен.),
Seelendurchmesser m (на оръжие) (воен.),
363
калъф
Weite f, -n (на оръжие), Zahnlehre f
(зъбомерен)
калиграф-KalIigraph m, -en, -en,
Schönschreiber m
кал и графически Jcall igraphi sch
калиграфия-Kalligraphie f
калиев-Kali-, Kalium'
калин-Kalium n, -s (хим.)
калико-Kaliko m, -s, -s (материя)
калина-Fackelbaum m (бот.), Vogelbeerbaum
m (бот.), Eberesche f, -n
калинка-Marienkäfer m, -s, -
калифорниец-Kalifomier m, -s
калнфорнийски-k^lifomisch
Калифорния-Kalifornicn n
калкан-Bull m, -(e)s, -е (зоол.), Flachfisch m
(зоол.), Heringskönig m (зоол.), Scholle f,
-n (отсем. калканови) (зоол.), Steinbuttm,
Steinbutte f
калкулатор-KaIkulation f, -en, Kalkulator m,
-s, -oren, Rechner m, -s
калкулация-Kostenberechnung f,
Veranschlagung f, -en (предварителна),
Voranschlag m (предварителна)
калкулирам-kalkulieren tr.
Калкута-Kalkutta n
калмук-1.Ка1шйск(е) m, -s, -en (жител иа Зап.
Монголия) 2. Ackerwurz f (бот.)
калипк-Kotdeckel m, Kotblech n, Kolschüyzer
m, Schlammfänger m (техн.),
Schmutzfänger m (на кола), Schutzblech n
(на кола), Spritzblech n (на велосипед)
калозома-Puppenkäuber m (зоол.)
каломел-Augenpulver n (мед. остар.)
калориметрически-kalorimetrisch
калориметър-Kalorimeter n
калорифер-Kalorifer m, -s
калоричен-kalorisch
калоричност-Heizwert m, Kaloriengehalt m,
-S
калория-Каюпе f, -n, Kilokalorie f (голяма),
Wärmeeinheit f (за топлина)
калота-Kappengewölbe n
калоферче-Frauenmmze f (бот.)
калпав-schlecht
калпазамии-Ferkelstecher m (paar.), Hümpler
m, -s, Hud(e)ler m, -s (в работата), Kdetl
m, -en, -en (разг.), Murkser m, -s, Pfuscher
m, -s
калпак-Blasenhut m, Haube f, -n (на купол),
Kappe f, -n (на комин) (техн.), Pudelmütze
f, Teemütze f (за чайник), Pelzmütze f, -n
калначе-Windhaube f (планинарско, против
вятър)
калсифицирам-spartieren tr.
калугер-Klosterbruder m, Mönch m, -s, -s-е
калугерица-Kiebitz m, -es, -е (бот.)
калугерка-Himmclsbraut f (поет,), Klosterfrau
f, Schwester f, -n, Nonne f, -n
калугерски-mönchisch, Mönchs-
калугеря се-ins Kloster gehen*
калуза-Klausel f, -n
калфа-Geselle m, -n, Handwerksbursche m,
Handwerksgeselle m, Handwcrkskncchl m,
Junggeselle m, -n, -n (млад), Knappe m, -n,
-n (в мелница), Knecht m, ~es, -c, Knote
m, -n, -n, Kunde m, -s, -n (странстващ),
Mühlen(be)scheidcr m (старши
воденичарски), Mühlknappc m
(воденичарски), Schmicdgesclle m (на
ковач), Schneidergesell m (шивашки),
Schuhknecht m (на обущар), Webcrknccht
m (на тъкач), Zimmergesell m
(дърводелска), Zuschläger m, -s (ковашки)
калфа-тъкач-Weberknecht m
калфенство-Gesellcnschaft f, -en
калци-Gamasche f, -n (обикновено pl.)
ка л циев-Kalzi um -
калций-Kalzium n, -s (хим.)
калцинирам-kalzinieren tr. (техн.)
калцииираме-Kalzinierung f (техн.)
калцнт-Kalkspat m, Kalzit n, -s (хим.)
калцифпкация-Kalkablagerung f
калъп-Abform f, -en, Form f, -en (техн.), Fuß
m, -es, Füße
калълене-Drechselci f, -en
калъпираие-Herdformclei f (във форми на
пясък или глина) (метал.)
калъпя-künsteln intr. h. (an etw. D)
калъф-Behälter m, -s, Bezug m, -(c)s, Bez:ge,
Etui n, -s, Futteral n, -s, -e, Karton m, -s, -e
(за книга), Kissenbezug m (на
калъч
364
възглавница), Kissenüberzug m (на
възглавница), Köcher m, -s (за обею-ив),
Leder n, -s, - (на нож, сабя), Messerscheide
f (за нож), Schirmfutteral п (на чадър),
Schoner m, -s (на мебели), Schürze f, -n (на
машина) (техн.)
калъч-Fuchtel f, -n
калъчка-Fledenvisch m, -es, -e (men), Fuchtel
f,-n
каля-härten tr., klecken intr. hM stählen tr. rcfl.
калявам ce-abhärten tr. refl.
калявам-abgurten tr. (колан, ремък),
durchbildcn tr. trnb. (ein durchgebildeter
Körper едно напълно калено тяло),
ein wintern tr. refl.
калям-besudeln tr. (прен.), beschmutzen tr.
каляска-Chaise f, -n (старинна, полуоткрита),
Kalesche f, -n, Karosse f, -n, Kutsche f, -n,
Staatskarosse f (парадна), Staatskutsche f
(парадна), Staatswagen m (парадна)
кама-Dolch m, ~(e)s, -e, Eisen n, -s, Fänger m,
-s (ловджийска)
камамбер-Camembert m, -s
камапар-Taschenkrebs m (зоол.)
камара-l .Beige Г, -n, Berg m, -(e)s, -e, Bett n,
-(e)s, -en, Haufen m, -s, Haufen m, -s (einen
Haufen Holz камара дърва), Klump m, -s,
*c, Klumpatsch m, -es, +e, Klumpatsch m, -
es, -re, Klumpe f, -n 2. Abgeordnetenkammer
f (на депутатите), Deputietrenkammer f,
Haus n, -es, -rer (die beiden Häuser vertagten
sich двете камари отложиха заседанията
си) 3. Anwaltskammer f (на адвокатите)
^Handelskammer f (търговска), Kammer
f, -n (търговска, индустриална) (die erste,
zweite Kammer долната, горната камара)
камарнла-КатапПа f, -llen
камацит-Balkeneisen n (минер. метеорно
желязо)
камбана-Schelle f, -n (jeder hat s-e ~ всеки си
е башка луд ; der Katze die - nicht
umhängen wollen не искам да рискувам),
Glocke f, -n, Taucherglocke f, -n
(водолазна)
камбанария-КатралПе m, -s, -s (отделно от
църквата), Kirchturm m (църковна),
Glockenturm m, -s, -j-e
камбаиен-Glocken-
камбанка-Aglei f, -en, -en (бот.) (Campanula),
Glockenblume f, -n
камбиален-kambial
камбий-Kambium n, -s, -ien (бот)
камбио-Kambio m, -s, -bii (търг.)
Камбоджа-Kambodscha n, Khmer n
камбоджец-Kambodschaner m, -s
камбоджки-kambodschanisch
камбриум-Kambrium n, -s
камелия-Kamelie f, -n (бот.)
камелот-Kamelott in (тъкан) (текст)
каменар-Pflasterer m, -s, Steinbrecher m
камеиарен-steinern (Steinkohle каменни
въглища)
камекарче-Schmätzer m, -s (зоол.),
Steinschmätzer m (зоол.), Weißkehlchen n
(зоол.)
каменен-steinern
KaMeiii!CT-hoIp(e)rig (път, улица), humpclig,
humplig, steinicht, steinig
каменлив-steinreich
камеподелец-Sleinmetz m
каменоломка-Judenbart m (бот.), Steinbrech
m (бот.)
каменоломна-Steinbruch m
каменотрошачка-Backenbrecher in (стр.),
Brechmaschine f, Steinbrecher m
каменче-Steinbeere f (бот.)
камера-Катега f, -s (фот.), Kammer f, -n
(фотографска, сърдечна, отделение в
шкаф, в пещ), Lochkamera f, -n,
Minenkammer f (минна), Rauchkammer f
(димна), Samenkammer f (семенна) (бот.),
Spiegelpeflexkamera in
(огледалнорефлексна), Trockenkammer f
(сушилна), Ventrikel m, -s (на сърце,
мозък) (анат.), Verkehrsgericht п (съдебна,
за дела по нарушение на движението),
Windkessel m (въздушна), Windlade f
(ветрена, въздушна, на орган) (мед.),
Zählkammer f (броителна, за изчисляване
на кръвните тела) (мед.), Zelle f, -n
камердинер-Kammeraffe m (шег.),
Kammerdame f
365
канал
камериека-Kammermädchen n
камериер-Kämmerling m, -s, -е (дворцов),
Leibdiener m, Valet ш, -s, -s
камериерка-Kammermädchen n, Jungfer f, -
n, Kammerfrau f (дворцова),
Kammeikatzhen n, Zimmermädchen n, Zofe
f,-n
камертон-Diapason m, n, -s, Kammerton m,
Tonangeber m (със свирка) ‘
Камерун-Kamerun n
камерунец-Категипег m, -s
камеруиски-kamerunisch
камерхер-Kämmerling m, -s, -e, Kammerherr
m (титла)
камея-Gemme f, -n, Kamee f, -n (Украшение)
камизола-Kamisol n, -s, -е (долна дреха)
камйла-Dromedar n, -s, -е (едногърба) (зоол.),
Kamel n, -s, -e, Trampeltier n (двугьрба),
Zweihöcker m (двугьрба) (зоол.)
камина-Кат in m, -s, -e
камион-Frachrwagen m, Laslauti n, Laster m,
-s, Lastkraftwagen m (товарен), Zugwagen
m (за далечен превоз)
кампаиия-Heerzug m, Kampagne f, -n
(производствена, Изборна), Schmelzreise
f (на топлинна пещ) (нетал.),
Wahlkampagne f (предизборна),
Wahlkampf m (предизборна), Wahlschlacht
f (изборна), Winterfeldzug m (зимна)
(воек.)
камуфлаж-Schulzfärbung f
камфер-Kamfer m, -s
камфор-Kampfer m, -s
камфореп-Kampfet-
камшик-l.Drachenkrautn (бог.) 2.Fuchtel f, -
n, Geißel f, -n, Kantschu n, -s, -s (къс),
Karbatsche f, -n, Katze f, -n (кожен), Knute
f, -n (c възли), Reitpeitsche f (за езда),
Kaschmir m, -s, -n (тъкан)
камшица>1 .Totenblume f (бот.), Drachenkraut
n (бот.) 2.Geißel f, -h (зоол.)
камшичета^Шеп pt. (зоол.)
камък-Juwel o» -s, -en (скъпоценен), Stein m,
-s, -fc(rait -eh weifen замерям c камъни ;
aus e-m - besteh end монолитен ; es friert-
und Bein камък и дърво се пука от студ; —
und Bein schwören кълна се в най-святото
си), Lapis m (адски), Leichenstein m
(надгробен), Mahlstein m, -es, -e
(воденичен), Mühlstein m (воденичарска),
Rinnstein m (на канален отвор) (im ~ enden
затъвам в калта), Rohstein m (суров)
(техн.), Tolenmal n (надгробен), Verblender
m, -s (за облицоване), Wasserstein m
(вдлъбнат водоскочен, на мивка; котлен),
Wegestein m (километрически, по шосе),
Weinstein ш (зъбен), Werlstein m (за
облицовка), Zahnstein m (зъбен), Zippus
in (граничен) (ист.)
камък-отбивач-Radabwciser m (крайъгълен)
камънак-Gcstein л, -s
камъпи-Brut f (необработени, скъпоценни),
Gestein pl., Gesteinschicht pl.
камъче-Feuerstcin m (за запалка)
камъш-Rohr n, -es, -е (бот.), Schilf n, -es, -e
Kaira-Herma f, - (за боядисване), Henne f, - (за
боядисване), Kanne f, Krug m, -es, -re,
Lampette f, -n (за миене), Maß f, -n (за
бира), Maßkanne f (за бира), Pinte f. -n
(фаянсова), Topf m, -es, *e (e-n ~ ansetzen
слагам тенджерата на огъня; ein ~ Kaffee
кана кафе; den - anbrennen lassen оставям
да загори; jeder— findet s-n Deckel за всяко
момиче-мъж)
каиава-Gitterleinen п (текст.), Gitterstoff ш
(текст.), Kanevas m, -ses, -se
канаваца-Glanzleinwand f (текст.)
каиавка-Abflußrinne f, Fanggraben m
(отводнителна), Gosse f, -n, Graben m, -s,
Rigole f, -n, Rinne f, -n, Rinnstein m, Rösche
f, -n (проучвателна), Wasserfurche f
(отточна)
Каиада-Canada n
каиадец-Kanadier m, -s
канадски-kanadisch
каиал-I.Abfluß m, ...usse, ...üsses (отточен),
Abzug m, -(e)s, *e, Durchstich m, -(e)s, -e,
Fuge f, -n, Kanal m, -s, -re, Röhre f, -n
(kommunizierende ~n скачени съдове ;
durch die - gucken отивам си c празни
ръце), Schlitz m, -es, -е (техн.), Siel m, -s, -
е (за отпадъчна вода), Wassergraben m
канализация
366
(отводнителен), Zündloch п (капсулен,
възпламенителен) (воен.), Zug m, -s, те (за
тяга на печка), Zuggraben m
(отводнителен, водосточен) 2.Gang m, -
(e)s, Gänge (анат.), Gehörgang m (ушен)
(анат.), Tränengang m (слъзен) (анат.),
Wurzelkanal in (на корен на зъб) (анат.)
каиализация-Kanalisation f (стр.)
канализирам-kanalisieren tr.
каиализирапе-Kanalisalion f, Kanalisierung f
каналии-Bagage f pl. (разг.), Bürgerpack n
(градски) (презр.)
каналия-Hudel ш, -s, Hundsapfel m, Kanaille
f, -n, Lump m, -en, en, Lumpenhund m, -e,
Lumpenkerl m, -e
каиаи-Druckposten m (разг.), Schnur f, -re
(Perlen an e-r ~ aufreihen нанизвам перли
на връв ; nach der ~ по права линия ; bei
der ~ bleiben спазвам мярката ; es am
Schnürchen haben зная си урока на пръсти
; das geht alles wie am Spürchen всичко
върви като по вода; über die ~ hauen карам
през просото ; von der ~ leben ям готови
пари), Spagat m, -s, -е
канапе-Bergere f, -n, Diwan m, -s, -e, Kanapee
n, -s, -s, Lolterbetl n, -es, -en, Ruhebett n,
Sofe n, -s, -s
канара-FeIs m, -ens, -en, Klippe f, -n
канари-Geklipp n, pl.
каменист-felsig
канарскн-kanarisch (die Kanarische Inseln
Канарските острови)
капарче-Girlitz m, -es, -е (европейско, диво)
(зоол.), Kanarienvogel m (зоол.), Roller m,
-s (от Харц)
Канбера-Canberra n (столица ца Австралия)
канбре-Kammertuch n
канбрик-Kammertuch n
каигал-Kabelschuß m (на кабел) (техн.), Ring
m, -es, -e
кандардисвам-belatschern tr. (обл.),
beschmusen tr., weismachen tr. (e-m etw.)
(някого) (das mußt du e-m anderen
weismachen кандарвисвай някой друг; mir
machst du das nicht weis не можеш да ме
кандардисаш)
капдел-Kandclzucker m, Kandiszucker m
каиделабър-Апп leuch ter m, Kandelaber m, -s
канделабър-Leuchter m, -s
кандидат-Anwärter m, -s (auf etw. А) (за
служба), Aspirant m, -cn, -en (за служба и
np.), Berufsanwärter m, Bewerber m, -s,
Freier m, -s (за женитба), Kandidat m, -en,
-en (за изпит, за служба, за учебна степен),
Lehramtskandidat m (за учителско място),
Meisterschaftsanwärter m (за шампион),
Petitor m, -s, -..oren, Reflektant m, -en, -en
(за служба), Weißling m, -s, -е (шег.),
Werber m, -s (на мома, жена)
кандидатирам ce-kandidicren intr. h.
кандидатствам-bewerben* refl., kandidieren
intr. h., kompetieren intr. h. (за място)
кандидатствувам-aspirieren tr. (auf etw. ~) (за
нщ.), kandidieren intr. h.
кандидат-студент-Mulus m, ..li
кандидатура-Anwartschaft f, -en (auf etw. A),
Aufstellung f, -en, Bewerbung f, -en,
Kandidatur f, -cn
каидил-Zckerkand m, Zuckerkandis m
кандилка-Aglei f, -en, -en (бот.) (Aquilegia),
Elfenschuh m (бот.)
каидило-Zuckcrkandl n, ewige Lampe,
Nachtlicht n, -s, -er
каиела-Капее! m, -s, -e, Zapfen m, -s (на
бъчва), Zimt m, -s, -
канелка-Кгап m, -s, -j-e, Pipe f, -n
канел юра-КаппеШге f, -n
каиелюрн-Reifen m, -s (на колона)
капемоделец-Stein Hauer m
канервам-leiern tr.
канерване-Psalm m, -s, -en
каннбал-Kannibale m, -n, -n, Menschenfresser
m
канибализъм-Kannibalismus m
каиибалски-kannibalisch
канон-Капоп m, -s, -s, Kirchengesetz m,
Komment m, -s, -s (на студентски
корпорации), Rundgesang m (муз.),
Zirkelkanon m (безконечен) (муз.)
канонада-Beschießung f, -en, Kanonade f, -n
(воен.), Kanonendonner m (воен.)
канонерка-Kanonenboot n
367
капак
канони-КксЬел Satzungen pi. (църковни)
канонизирам-heiligen tr. (светец),
heilighalten* tr. (светец), kanonisieren tr.
каноиизираие-Heiligung f, Kanonisierung f
каноинк-Chorherr m (църк.), Domherr m
(църк.), Kanoniker m, -s, Kanonikus m,
Kapitular m, -s, -е (при катедрала)
каноиир-Kanonier m, -s, -е (воен.)
каионист-Kanonist m, -en, -en
канонически-kanonisch
кайон-таблица-Tabulatur f, -en (лит.)
Kaiioca-Kanossa n (Италия) (ист.)
кант-Anschrot n, -s, -е (текст.), Anschweif m,
-es, -е (текст.), Biese f, -n, Egge f, -n, Flödel
m, -s (на струнен инструмент), Kante f, -
n, Litze f, -n, Schnur f, -f-c (Perlen an e-r ~
aufreihen нанизвам перли на връв ; nach
der ~ но права линия ; bei der ~ bleiben
спазвам мярката; es am Schnürchen haben
зная си урока на пръсти ; das geht alles
wie am Spürchen всичко върви като по
вода; über die - hauen карам през просото
; von der - leben ям готови пари), Vorstoß
m (на дреха)
кантар-Brückcnwaage f (платформен,
мостов, вагонен), Schnellwaage f, Waage
f,-n
кантарида-Kantharide f, -n (зоол.)
кантарион-Aurcnkraut n (бот.), Hartheu n
(жълт) (бот.), Herrgottsblume f (жълт)
(бот.), Johanniskraut n (жълт) (бот.)
Mannsbiul m, Tausendgüldenkraut n
(червен) (бот.), Tausendgüldenkraut n
(червен) (бот.), Tausendschön n, -s, -e
(червен), Tausendschönchen n (червен)
кантарче-Federwaage f (c пружина)
кантата-Festlied n (муз.), Kantate f, -n (муз.)
кантианец-Kantianer m, -s
кантиански-кап lisch
кантилена-КапШепе f, -n (муз.)
кантниа-Kantine f, -n (в казарма, фабрика)
кантовач-Kanthaken m
каптове-Besatz p)., Einfassung f, -en
кантовски-kantisch
кантои-Bahnwärterhaus n (жп.), Kanton m, -
s, -е (в Швейцария), Stellwerk m
(стрелочен)(ж.п)
KaiiTOiiep-Bahnwärter m
кантоперка-Rollschrank m (шкаф)
Kairroiiuep-Wegwart m (по шосе)
KairroiicKif-kantional
каитор-Kantor m, -s, -oren
кантора-Büro n, -s, Geschäftslokal n (търг.),
Geschäftsstelle f (търг.),
Kommissionsgeschäft n (търговско-
комисионерска) (търг.), Kantor n, -s, -e,
Wechselgeschäfl n (на сарафин),
Wechsclhandlung f (срагска), Wechselstube
f (за смяна на пари, сарафска) (търг.)
канторство-Kantorat n, -s, -е
каицеларист-Bürogehilfe m, Kanzlist m, -en,
-en
канцелария-Büro n, -s, Geschäftsstelle f
(търговска), Kabinett n, -cs, -e, Kanzcllariat
n, Kanzlei f, -en (служебно място,
персонал), Schreiberei f, -en, Schreibstube
f, Sekretariat n, -s, -c
каицеларщииа-Bürokratismus m,
Kanzleiherrschaft f, Schreiberei f, -en
канцелерство-Kanzcllariat n (сан)
канцеитричен-konzentrisch
канцлер-Kanzler m, -s
капцона-Kanzone f, -n
канцонета-Kanzonelta f, -tten (муз.),
Kanzonctte f, -tten (муз.)
капче-Becher m, -s
канчета-Blechgeschirr n, pl. (тенекиени)
капьон-Сапоп m, -s (reorp.)
канюла-Hohlnadcl f (мед.), Kanüle f, -n
каня ce-wollen* mod. (ich wollte gerade
abreisen тъкмо се канех да тръгна)
каня-bitten* tr.intr. (e-n zu Tisch ~ каня нкг.на
обяд), laden tr. (e-n), zitieren tr. (ich habe
ihn zitiert поканих го да ми се яви пред
мен) (разг.), einladen* tr., nötigen tr.
каня ce-vorhabcn tr., anschicken refl. (etw. zu
tun)
каолин-Kaolin n, -s
капа-Blattstück n (техн.), Deckel m, -s (разг.),
Kaplakcn n, Kappe f, -n, Kapplaken n
каиак-Deckel m, -s, Klappe f, -n, Fensterladen
m, -s (на прозорец)
капан
368
Kaiiau-Atlrappe f, -n (лов.), Falle f, -n, Falleisen
n, Schlinge f, -n (in die ~ gehen улавям се в
капан; den Kopf, den Hals in die ~ stecken
слагам си главата в торбата; sich geschickt
aus der ~ ziehen измъквам се ловко от
капана)
канандура-Bodenfenster n, Dachnase f (стр.),
Lücke f, -n, Zwerchhaus n (стр.)
капарирам-anzahlen tr., beangaben tr.,
Handgeld geben
каиаро-Angeld n, -(e)s, -er (~ auf etw. zahlen
капаирам нщ.) (остар.), Anzahlung f, -en,
Draufgabe f, -n, Draufgeld n, Handgeld n,
Kaufschilling m, Weinkauf m (при
търговска сделка)
капаци-Kapsel f, -n (на часовник)
KaiiamiTer-Belastungsnihigkeit f (на полезния
товар) (ел.), Förderleistung f (на
транспортното съоръжение), Größe f, -n
(само за човек), Kapazität f, -cn, Steuerkraft
f (данъчен), Leistungsvermögen
капаче-Klappe f, -n (на джоб, плик)
каивам-abjagen refl., aufträufeln tr. (etw. ~)
(върху нщ.), auftröpfeln tr., darauftropfen
intr. h (върху нщ.), tröpfeln tr. (e-e Arznei
auf Zucker ~ капвам лекарство върху бучка
захар), zusammenklappen intr. s. (от умора,
изтощение) (разг.)
капе-Mönchskappe f (монашеско)
капе-tropfcn intr. h. s. imp. (es tropft кане дъжд
; die tropft die Nase носът ти тече)
капела-Kapelle f, -n
кяпелмайстор-KapeIlmeister m
каперси-Карег f, -п (подправка)
капещ-triefig
ката-Knallerbse f
капзичка-Zündblätlchen n
капнляр-Haargefäß п(анат.), Haarröhrchen n,
Haarröhre f, Kapillare f, -n
капилярен-kapillar
капиляри-КарШаге f, -n
капнлярпост-Haaranziehung f (физ.),
Haarröhrenwirkung f (физ.), Kapillarität f,
-(физ.)
капирам-kapieren tr. (разбирам), löffeln tr.
капитал-Fonds m (основен), Hauptgut n
(търг.), Kapital n, -s, -lien
капита лен-kapital, Kapital-, Haupt-
капитализация-Kapitalisieung f
капитализирам-kapitalisieren tr.
кан птал ти paiie-Kapital isi er u ng f
капитализъм-Kapitalismus m, -men,
Monopolkapitalismus m
(монополистически)
капиталист-Kapitalist m, -en, -en
калиталисти-Kapital n, -s, -lien
капиталисгите-Besitzklassc f, pl., Hochfinanz
f (ръководните, на дадена страна)
капитал истически-kapi talis tisch,
kapitalwirtschaftlich
KaiiHTaAOBHOxceiiite-Kapitalanlage f,
Investitionskapital n, -s, -ien
Kanrrrau-Hauptmann m, Kapitän m, -s, -е (на
кораб), Kommodore m, -, -s (старши, на
търговски кораб) (мор.), Küstenfahrer m
(на крайбрежен кораб)
KannTaii-nefiTeiiaiiT-Korvettenkapitän m
(воен.)
капитан-летец-Chefpilot m (авиац.)
капител-Kapitell n, -s, -е, Knauf m, -s, -re (на
колона), Sülcnknopf m (архит.),
Säulenabschluß n (архит.), Säulenhaupt n
(архит.)
Капитол-Kapitol n, -s (в стария Рим)
канитулации-Kapitulation f, -en (на великите
сили в Ориента, особено в Турция)
канитулация-Ergebung f, -en, Kapitulation f
(на град, войска)
капитулирам-kapitulieren intr. h., versagen
intr. h. (за машина)
капшце-Götzentempel m
капка-Perle f, -n (бисероподобна) (der
Schweiß stand in ~n auf der Stirn едри капки
пот му излязоха на челото; die ~n in Sekt
мехурчетата-пяна в шампанското),
Regentropfen m (дъждовна), Tautropfen m
(роса), Tropfen m, -s (ein ~ auf e-n heißen
Stein, ins Meer капка в морето ; hast du
noch e-n ~ Milch имаш ли още мъничко
мляко ; viele ~ machen e-n Buch капка
покапка вир става), Tupfen m, -s
капки-Anistropfen pl. (анасонови) (мед.),
369
караконджо
Baldriantropfen pl. (валерианови) (мед.)»
Beschlag ш, pl., Schweiß ш» -es, - (по
изпотен прозорец)
капкоуловнтел-Tropfenfänger ш (на устата на
чайник)
капладжа-Dinkel m, -s (бот.), Schwabenkom
n, Spelt tn, -es, - (бот.)
каплан-Kaplan m, -s, *е
каплджя-Spelz ш, -es, - (бот.)
капнал-gerädert part. adj., hundsmüde (от
умора), kapores, kaputt, müde (за сън) (die
Kinder haben sich ~ gespielt децата капнаха
от игра; das Pferd - reiten изморявам коня
от яздене), schachmatt (от умора),
schlaftrunken (за сън), todmatt (от умора),
tosmüde (от умора)
капот-Windhaube f (на самолетен мотор)
капра-Bock m, -(e)s, Kutschbock т (на
файтон) Sitzkasten m
канриз-Eigensinn m, Fips m, -es, -e, Grille f, -
n (разг.), Kaprice f, -n, Laune f, -n, Marotte
f, -n, Mucke f, -n (~n haben имам капризи),
Phantasie f, -n (s-e - die Zügel schießen
lassen давам свобода, воля на фантазията
си), Schrulle f, -n (den Kopf voller ~n haben
пълна ми е главата с бръмбари) (разг.),
barock adj., eigensinnig adj., grillenhaft adj.,
kapriziös, launenhaft, launisch, mäkelig,
schrullenhaft, schrullig, wetterwendisch,
wirbelhaft,, wirbelig, wunderlich (старик)
капризнича-inäkeln intr.
капршничене-Gemäkel n, -s
капризност-Laune f, -n (разг.),
Launenhaftigkeit f
каприор-Sparre f, -n (на покрив) (e-n - zuviel
haben едната ми дъска хлопа; e-n ~ haben
чешит съм) (стр.), Sparren m, -s (на
покрив) (e-n - zuviel haben едната ми
дъска хлопа ; e-n—haben чешит съм) (стр.)
калрично-Kapriccio п, -s, -s
капсел-Kapsel f, -п (за печене на
порцеланени, керамични изделия)
капсул-Zündhütchen п (възпламенителен, на
патрон, мина) (воен.)
капеуЛа-Arzneikapsel f (на хапчета) (мед.),
Balgkapsel ^наразпукяив плод), Bolle f,
-п (семенна) (бот.), Gelenkkapsel f (ставна)
(анат.), Kapsel f, -n (и за лекарство),
Kapselgehäuse n, Sprengkapsel f
(детонациокна)
капсулирам-abkapseln tr. refl.
каптаж-Fassung f, -en
каптирам-fassen tr.
капу-Kaplaken n, Kapplaken n
капуции-Kapuzineraffe m (зоол.)
капуционер-Kapuziner m, -s (монах)
капчица-Auge n, -s, -n (мазна) (в супата)
(готв.), Fettauge п (мазна), Sprenkel m, -s
(цветна), Träne f, -n (du hast nur e-e ~ im
Gals имаш само една капчица в чашата),
Tropfen m, -s (ein - auf e-n heißen Stein,
ins Meer капка в морето; hast du noch e-n
— Milch имаш ли още мъничко мляко ;
viele - machen e-n Buch капка покапка вир
става), Tüttel m, -s
канчук-Dachtraufe f, Traufe f, -n (vom Regen
in die - kommen от трън, та на глог)
капя-abtropfen, abtröpfeln intr. s (die Bäume
tropfen ab капе от дърветата), aufträufcln
tr. (etw. ~) (върху нщ.), auftröpfeln tr.,
auftropfen tr. (на нщ.), einträufeln tr. (мед.),
perlen intr. h. (die Blume perlt vonTau
цветето е обсипано c роса; Tränen - über
ihr Gesicht сълзи се ронят по лицето й ;
das Naß perlte von den Felswänden от
скалата капеше вода), rinnen* intr. s. (за
свещ), sickern intr. s. h., sickern intr. s. h.,
träufeln tr. (e-e Flüssigkeit un, auf e-e Wunde
- капя течност в рана), triefen intr. h. s.
(пот, вода) (die Slime, der Nacken trieft von
Schweiß челото, гърбът са окъпани в пот),
tröpfeln tr. (e-e Arznei auf Zucker ~ капвам
лекарство върху бучка захар)
карабина-Karabiner m, -s (воен.),
Luftdruckgewehr n, Zielfernohrbüchse f (c
длекоглед) (воен.)
каравел-Kraweel f, -en (товарен кораб от 16
в.)
каравеля-Karavelle f, -п (мор.)
карай-los
каракара-Geierfaike m (зоол.)
караконджо-Klopfgeist m, Purzelalp m (мит.)
караконджол
370
каракопджол-Aufhocker m, -s, - (мит.)
каракуда-Karausche Г, -п (зоол.)
каракул-Breitschwanz ш, Karakulschaf п
(овца), Krimmer m, -s (кожа), Schmasche
f, -n (вид агнешка кожа)
каракюл-Karakul m, -s, -е (кожа), Treibcl m, -
s
карам да-lassen mod.
карам ce-anpoltem tr. (нкм.) (разг.), brummen
(r. (разг.), bullern inlr. h, disputieren intr. h,
gnatzen intr. h, haben* refl. (die haben sich
aber gehabt ама че се караха), hadern inlr.
h. (mit e-m), kabbeln intr. h. rcfl., keifen intr.
h., kollern intr. h. s., krachn tr. rcfl. krakeelcn
intr. h., krickeln tr., kriegen intr. h., rügen tr.
(e-n) (c някого), schelten* tr. intr. h. (на
някого) (auf e-n, etw. ~ ругая някого, нещо
; mit e-m ~ карам се c някого; über etw. A
- хълча за нещо), schimpfen intr. h. tr. (auf,
über e-n, etw.), zackieren intr. h. (mit e-m)
(c някого), zanken intr. h. refl. (sich mit e¬
m um, über etw. A zanken карам се c някого
за нещо ; wir zanken uns untereinander
караме се)
карам-anhalten* tr. rcfl. (zu etw. ~) (die Kinder
zum Gechorsam, zur Arbeit, zur Ordnung -
подтиквам, напътствувам децата към
послушание, работа, ред), anpeitschen tr.
(с камшик) (коне), anrasen intr. s.
(лудешки) (angerast kommen долетявам c
бясна бързина), antönen tr. (да звучи),
antreiben* tr. (коне), auffordern tr. (die
Polizisten forderten alle auf, die Hände zu
heben полицаите накараха всички да
вдигнат ръце ; e-n zum Duell ~ извиквам
нкг. на дуел), aufschwänzen tr. (нкг. да се
размърда), aufzerren tr. (насила да се
изправи, да стане) (спящ, пияница),
betreiben* tr. (техн.), daherfahren* intr. s,
dahinrasen intr. s, fliegen* tr. (самолет),
hinauftreiben* tr. (нагоре), kahnfahren* intr.
s. (лодка), kaijuekeln intr. s. (бавно) (разг.),
knebeln tr. (някого да млъкне), kutschen
intr. s. (конска кола), kutschieren intr. s.
(конска кола), lenken tr., mahnen tr., radeln
intr. h. (колело), radfahren* intr. s. (колело),
rollern intr. h. (тротинетка), rudern tr. (c
гребла) (das Boot durch den Strudel -
прекарвам лодката през водовъртежа),
schien intr. h. (ски), Schwarzfahren* intr. s.
(кола без шофьорски билет), steuern intr.
s. (nach etw.) (wir sind nach Stettin gesteuert
взехме напралвение към Щетин), treiben*
tr. (den Ball ~ тласкам топката; Wild - гоня
дивеч c хайка; sich ans Land vom Winde ~
lassen оставям се вятърът да ме носи; e-n
aus dem Haus - изгонвам някого от къщи
; etw. zu weit ~ прекалявам c нещо),
treiben* Щмашина), überhasten tr. refl.
(много бързо), veranlassen tr. (e-n zu etw.)
(някого да направи нещо) (die Gründe, die
mich dazu - причините, които ме карат да
направя това; ich sehe mich veranlaßt zu...
виждам се принуден да..), Vorfahren* inlr.
s. (напред), wursteln intr, h. (по старому),
zeitigen tr. (да узрее), zufahren* intr. s. (към
някого, нещо) (der Stadt, auf das Rathaus
zufahren карам към града, градския съвет),
zutreiben* tr. (към нещо) (е-е Herde
zutreiben карам стадо на паша)
карамбол-Karambolage f, -п (при билярд)
караме ce-herumzanken refl. (постоянно)
карамел-Кагате! т, -s, -е, Karamelle f, -n
карамфил-Federnelke f (див) (бот.),
Gewürznelke f (готв.), Piment m, -n, -e
(подправка), Sandnelke f (пясъчен, див)
(бог.), Würznelke f (подправка)
караке-Gcbelfcr n, -s (прен.), Gefahre n, -s
(постоянно) (разг.), Gescheite n, -s,
Gezanke n, -s, Krachen m, -s, Lauf m, -s,
-re, Lenkung f, Raserei f, - (буйно, на
автомобил)
караница-Donnerwetter n (разг.), Gebalge n,
-s, Gestreite n, -s, Gezänk n, -s, Handel m, -
s, Keiferei f, -en, Krabbelei f, -en, Krakeel
m, -s, -e, Krawall m, -s, -e, Ramsch m, -es, -
е (между студенти, водеща до дуел), Span
m, -s, -re, Zänkerei f, -en, Zank m, -s, -,
Zankerei f, -en
Kapainmu-Hackerei f, -en (постоянни),
Krickelei f, -en (постоянни)
KapaiiTHiia-Quarantäne f, -n (e-n unter
371
каркас
Quarantäre stellen поставям някого под
карантина)
карантня-GesehIinge n, -s (готв.), Innereien
pl., Kuttel Kaldaünen pl.
карарски-karrarisch
карастрофа-Zusammenbruch m
карат-auffahren* ittlr. s. (в гъсти редици една
след друга) (за коли)
карат-Karäl n,-s, -е
кар аул-Bewachung f, -en, Ehrenformation f
(почетен), Ehrenwache f (почетен),
Fahnenwache f (при знамето),
Mannschafts wache f (ефрейторски),
Marsgast m, Mastwächer m (на мачтата),
Schilderwache f (~ stehen стоя на стража),
Schiiderwachl f (~ stehen стоя на стража),
Schmieresteher m (при задружна кражба),
Wache f, -n, Wacht f, -en (die - ausstellen,
einziehen, ablösen разставям, събирам,
сменям постовете, часовите ; die - zieht
auf караулът застъпва)
караула-Ronde f, -n
караулене-Wache f, -n, Wacht f, -en
караулка-Schilderhatis (разг.)
карауля-bewachen tr.
карафа-КагаЛГе f, -n (шише)
карач-Karrenschieber m (на количка)
каращ-antreibend part. adj.
каращиствам-manschen tr.
карбамид-HamstQff m (хим.)
карбид-Karbid n, -s, -е (хим.)
карбол-Kärbol n, -s, -
карбои-Karbon n, -s (епоха)
Kap6oiraT-Karbonat n, s, -е (хим.), Span m, -
s, -re (меден)
Карбонатен-Kohlensauer
карбояизация-Kohiung f
карбонизирам-karbonisieren tr.
Kapöopatop-Mehrfachvergaser m
(многокаменен)
карборирам-karburieren tr. (хим.)
карбункел-Karbunkel m, -s
карбуратор-Vergaser m, -s
карбюратор-spritzvergaser m (c жикльор)
карда-Karde f, -n
кардамои-Kardamom m, ^s, -en
кардан-Kompaßrose f (на компас),
Kompaßscheibe f (на компас), Kreuzgelenk
n (техн.)
карданов-kardanisch (kardanische
Aufhängung карданово окачване)
кардииал-Kardina] m, -s, -re, Rotstrumpf m
кардипален-kardinal, Kardinal-
кардиограма-Kardiogramm n, -s, -e
кapдиoJlonlя-Kardioюgie f, -
кардпрам-anrauhen tr., aufrauhen tr. (текст.),
kümmeln tr. (вълна), kämmen tr. rcfi.
(вълна) (текст.), karden tr., kardieren tr.,
kordieren tr.
кардирапе-Rauhcrei f (техн.)
кардировач-Tuchrauher m
каре-Каггее n, -s, -s (бойно разположение),
Viereck n, -s, -e
карета-Kutschc f, -n
каркатида-Karyalide f, -n
карнатида-Коге f, -n
карибиец-Karibc m, -n, -n
кариер-Karriere f, -n (спорт.)
кариера-Bruch m, -(e)s, Brüche (мин.),
Karriere f, -n (Karriere machen правя
кариера), Kreidegrubc f (за тебешир),
Laufbahn f, Schieferbruch m (за лиска),
Steinbruch m (каменна), Tagebaugrubc f
(мин.)
кариеризъм-Arrivismus m, -
кариерист-Arrivist m, -cn, -en, Karrierist m, -
en, -en, Mantelhänger m, Stellenjäger m
кариес-Karies f, Zahnfäule f (загниване на
зъби) (мед.)
KapiiKatypa-Fratzenbild n, Karikatur f, -en,
Spottbild n, Zerbild n, Zerrgestalt f
карикатурен-fratzenhaft adj., grotesk adj.,
karikaturistisch
карнкатурист-Karikaturisl m, -en, -en
карикатуря-karikieren tr.
каринтиец-Kärtner m, -s
карнокинеза-Kariokinesis f, Karyokinese f
KapHOKiiiieTHueii-kariokinetisch
кариофил-Frauenmmze f (бот.)
карнрам-karieren tr.
кариран-gewürfelt pari, adj., kariert, würfelig
каркас-Karkasse f, -n
карма
372
карма-Кагта n, -s
кармелит-Karmeliter m, -s (монах),
Karmelitergeist ш (ликьор)
кармнн-Karmm n, -s (боя)
карнабит-Blumenkohl m (бот.)
карнавал-Fasching ш, -s, -е, Fastnacht f,
Karneval m, -s, -e, Mummenschanz m,
Mummerei f, -en
карнавален-maskenhaft
карнеол-Катео! m, -s, -е (скъпоценен камък)
каро-Eckstein m (карг.), Karo n, -s, -s (карт.),
Raute f
каросерия-Karosscrie f, -n
Карпати-Karpaten pl.
карст-Karst m, -s, -е (в Югославия)
карстов-fazial adj. (геол.)
карта-Karte f, -n (и за игра) (ein Spiel Karten
тесте карте; Karten spielen иргая на карти
; alles auf eine Karte setzen залагам всичко
на една карта ; seine Karten aufdecken
откривам си картите; e-m die Karten legen
гледам на карти), Landkarte f, -n
(географска), Mitgliedsausweis m
(членска), Renonce f, -n (слаба, на играч)
(карт.), Rot n, -s, - (червена, за игра),
Stempelkarte f (на регистриран
безработен), Stichblatt п (цакаща) (карт.),
Wahlkarte f (избирателна), Wasserkarte f
(хидрографска), Weltkarte f (световна),
Zeitkarte f (абонаментна, за транспорт)
Картаген-Karthago n (ист.)
карта-формуляр-Vordruckkarte f
картезиаиец-Kartesianer m
картезиакски-kartesianisch, kartesisisch
картел- Kartell n, -s, -e, Ring m, -es, -e,
Schieberring m (престъпна организация)
картелирам (ce)-kartellieren tr.r efl.
картелиране-Kartellierung f
картер-Ghäuse n, -s (техн.), Hagel m, -s
(воен.), Hagelkugel f (воен.), Kartätsche f,
-n, Kartätschenfeuer n (стрелба) (воен.)
картечен-Maschinengewehr-
картечница-Maschinengewchr n,
Revolverschnauze f
карти-Buch n, -(e)s (от един цвят, тесте)
картнна-Bild n, -(e)s, er (ein Bild in Öl картина
c маслени бои ; ein Bild von etw.geben
давам картина на нщ.; gestelltes ВйсЬкива
картина; ein Bild von e-m Kind дете като
картина), Bild n, -(e)s, -er (театр.),
Blumenbild n (представляваща цветя)
(изк.), Blumenstuck n (изобразяваща
цветя) (жив.), Blutbild m (кръвна) (мед.),
Darstellung f, -en, Dutzendbild n
(обикновена, без особена стойност),
Farbenbild п (цветна), Gemälde n, -s,
Genrebild n (жанрова, битова) (жив.),
Gesamtbild n (обща), Jagdstück n (c ловен
сюжет), Pinselei f, -en (лоша), Schaubüd
n, Schauerbikd n (ужасяваща), Schinken m,
-s (лоша), Schlachtstöck n (изобразяваща
битка), Schmelzgemälde n (емайлова),
Seestück n (морска), Sittenbild n (битова)
(лит.), Tafelbild n (на дърво), Tierbild n
(представляваща животни), Tonbild n
(музикална), Tonmalerei f (музикална),
Totalbild n (цялостна), Vexierbild n
(скрита), Vbtivbild n (подарена на църква
по повод на обет), Wunderbild п (чудна),
Zeitbild п (на времето, епохата)
картинен-bildhaft adj., bolderreich adj.
картиии-Reisebilder pl. (пътни)
картиика-Hauchbild n (Която се огъва при
дишане върху нея)
картннност-Bildhaftigkeit f, Bildkraft f
картичка-Karte f, -n (s-e Karte bei e-m abgeben
оставям си визитната картичка у някого),
Tischkarte f (с името на госта)
картичка-проспект-Buchpaß m (рекламна,
за книга)
картограма-Kartogramm п
картограф-Kartenzeichner m, Kartograph т
картографически-kartografisch
картография-Kartenkunde f, Kartographie f,
картоиграч-Kartenspieler m, Maurer m, -s
(предпазлив), Spieler m, -s
картоиграч-моишшк-Falschspieler m
картон-l.Karton m, -s, -e 2.Leitkarte f (c
заглавна дума) 3.Steifpapier n
картонаж-Kartonage f, -n
картонен-Рарр-
373
кастратор
картонирам-kartonieren tr.
картоп-Ballrose f (бсгг.), Drosselbeere f (бот.),
Fackelbaum m (бот.), Hirschholder m (бот.),
SchneebaUenstrauch m (бот.)» Schneeball m
картотека-Kartei f, -en, Kartothek f, -en,
Kartothek f, -en, Zettelkasten m
картотекирам-kartieren tr., verzetteln tr.
(книги), zetteln intr. h.
картотекиране-Verzettelng f (на кииги),
Zettelei f, -en
картоф-Erdapfel m, Kartoffel f, -n (die
Kartoffeln zerdrücken смачквам картофите
; Kartoffeln legen садя картофи), Knolle f,
-n, Knollen m, -s. SaatkartofFel f (за садене)
картофи-BrühkartoffeIn pl. (варени в бульон)
(готв.), Dünstkartoffeln pL (задушени),
Quetschkartoffeln f (на пюре)
каруба-Höhle f, -п
карусел-RingeIstcchen п
каруца-Fuhrwerk п, Rüstwagen m (обозна
военна), Kastenwagen m, Karren m, -s
каруцар-Fuhrmann m, Hauderer m, -s,
Rollfuhrmann m, pl. -fuhrleute, Schröter m,
-s, Kutscher m, -s
карфиол-Karfiol m, -s, -e, Blumenkohl m, -s
карфица-Anstecknadel f, Bronzenadel f (от
бронз), Busennadel f (ocrap*)» Schlipsnadel
f (за вратовръзка), Vorstecknadel f
карцер-Bunker m, -s (воен.), Karzer m, -s,
Kasten m, -s (помещение) (drei Tage Kasten
bekommen наказват ме c три дни карцер)
карцинома-Rarzinom л, -s, -е
каса-Haraß m, -asses, -asse (за порцеланови и
стъклени стоки), Kasse f, ~n (an der Kasse
zahlen плащам на касата; die Kasse führen
завеждам касата), Kiste f, -n, Lade f, -n,
Rentamt n, Rentei f, -en, Safe m, -s, -e
(огнеупорна), Zahlstelle f, Zarge f, -n (на
прозорец, врата)
касае ce-ankommen Intr. s. (за нкп, нщ.) (es
kommt auf Sie an от Вас зависи; es kömmt
auf e-n. etw. an зависи от нкг., нщ.; hier
kommt es bloß aufs Geld an тук въпро сът е
само до пари ; es kommt mir sehr darauf an
много държа на това, много е важно за
мене ; darauf soll es nicht ankommen не
бива това да бъде причината), belangen tr.
(остар.), gelten1*1 imp. (es gilt eure Freiheit
касае се за свободата му), handeln refl.
(es handelt sich um e-n, etw.) (es handelt sich
um -e wichtige Angelegenheit касае се за
важна работа)
касапин-Fleischer m, -s, Schlächter m, -s*
Schlachter m, -s
касапница- Schlächterei f, -en, Schlachterei f,
-en
Kacamioiien-kassatirosch
касега-Kassette f, -n (за филм, плака)
касетирам-kassetieren tr. (таван)
касетка-Kassette f, -n (за ценности),
Kompartiment f, -en (на свод), Schließfach
n (в банка, наета), Spiegel m, -s (на таван)
касиди-SchUderkäfer pl. (зоол.)
касиер-Kassierer m, -s, Rendant m, -en, -en,
Zahler m, -s
касирам-kassieren tr. (присъда, решение)
касис-Aalbeere f (бот.), Braunbeere f (бот.)
касичка-Büchse f, -n, Sparbüchse f
(спестовен), Grubenhelm m (миньорска)
каска-Pickelhaube f, Stahlhelm m (стоманена),
Trockenhaube f (фризьорска), Tulpe f, -n
(на пруски военни) (фам.)
каскад-Ausbaustufe f (на хидростанция)
(хидр.)
каскада-Kaskade f, -п
каскади-Wasserkunst f
каекет-KHtsch m, -es, -е, Kopfbedeckung f,
Latz m, -es, *е, Müt2e f, -n, Schirmmütze f,
Wolkenschieber m (c права напред козирка)
каста-Kaste f, -n
кастанети-Klapper f, -n, Kastagnette f, -n
(муз.)
кастелан-Vogt m, -es, -f e
кастов-Kasten-
кастор-Filz m, -es, -e, Fries m, -es, -е (текст.),
Kastor m, -s (от съзвездието “Близнаци”)
кастореум-Bibergeil n (мед.)
касторица-Bilch f, -е (зоол.), Siebenschläfer
m (зоол.), Siebenschläfer m (зоол.)
кастрат-Kastrat m, -en, -en, Verscmttene(r) m,
-n, -n
кастратор-Verschneider m, -s
кастрация
374
кастрация-Entmannung f, Kastration f
кастреие-Ästung f, -en, Baumschnitt m (на
дърветата), Köpfung f (връх на дърво),
Maßregelung f, Pisser m, -s, Putzer m, -s,
Rüffel m, -s (e-m e-n ~ erteilen
калайдисвам някого ; den ~ einstecken
преглъщам си калая), Schnitt m, -es, -е (на
дървета) (etw. mit e-m ~ öffnen отварям
нещо c едно разване ; auf e-n - на един
път)
кастрирам-entmannen lr., kapaunen tr.,
kastrieren tr., reißen* tr. refl. (животни),
schneiden* tr. refl. (животно), Wallachen tr.
(жребец)
Kacrpupaiie-Entmannung f
кастря-ästen tr. (дърво от излишни клони),
ausbrechen* tr. (ссл.-ст.), kapiteln tr. (разг.),
kappen tr. (някого), köpfen tr. (връх на
дърво), koramicren tr. (някого) (разг.),
maßregeln tr., pudeln tr., rüffeln tr.,
Schlittenfahren* intr. s. (mit e-m) (някого),
schneiden* tr. refl. (храст, дърво),
schnei lein tr., sommern intr. h. (дървета)
кат-Gcschoß n, -schosses, -schosse, Stockwerk
n, -s, -e, Schicht f, -en
катаклизъм-Kataklysmus m
катакомба-Katakombe f, -n
каталепсия-Starrsucht f (мед.)
катализа-Kalalyse f, -n (хим.)
катализатор-Katalysator m, -s, -oren (хим.)
каталог-Bücherrcgister n, Bücherverzeichnis n,
Katalog m, -s, Zettelkasten m (картотека)
KaTanonniipaM-katalogisieren tr.
каталог-картотека-Zettelkasten m
каталознгираие-Katalogisierung f
каталпа-Trompetcnbaum m (бот.)
катанец-Anhängeschoß n (висящ),
Anlegeschloß m, Bolzenschloß n,
Hängeschloß n, Kastenschloß n (на ракла,
каса, сандък), Schloß n, -osses, -rsser (die
Tür fiel ins - вратата се затвори; e-m ein ~
vor den Mund haben мълчалив съм),
Vorlegeschloß n
катаплазма-Kataplasma n, -s, -men (мед.)
катапулт-Flugzeugschleuder m (авиац.),
Katapult m, -s, -e, Schleuder f, -n (авиац.),
Wurfmaschine f (воен.)
катар-Heuschnupfen m (сенен летен) (мед.),
Katarrh m, -s, -е (мед.), Luftröhrenkatarrh
m (бронхиален)
катаракт-Dämpfer m.-s, Linsenstar m
(лещовиден)
катаракт-Star m, -s, -e (e-m den - stechen
оперирам някого от перде, отварям очи
на някого) (мед.)
катарама-Buckel m, -s, Gürtelschnalle f,
Gurtschnalle f, Riegel m, -s (от плат),
Schnalle f, -n, Spange f, -n
катарзис-Katharsis f
катастрофа-Katastrophe f, -n, Verkehrsunfall
m
категоризация-Zensus m (по имущество)
категоризирам-eingruppieren lr., cinstufen tr.,
kategorisieren tr.
категоричеи-aisdrücklich adj. (ausdrücklicher
Befehl изрична заповед), determinativ adj,,
entschieden part. adj. (e-e ~e Antwort
категоричен отговор), gemessen part. adj.,
kategorisch, rein (ich verlange ~-e Sprache
искам да си кажа открито ; ~en Tisch
machen разчиствам си сметките ; ins ~е
bringen внасям ред в нещо; ins ~ kommen
наясно съм), rund (е-е -е Antwort geben
давам ясен и категоричен отговор; ein-es
Nein sagen едно категорично “не” казвам
; etw. - heraussagen казвам нещо направо
; mit-en Worten с недвусмислени думи)
категорически-kategorisch
категорнчно-rundweg
категоричност-Bestimmtheit f, -en,
Entschiedenheit f
категория-l.Gattung f, -en, Kategorie f, -n,
Klasse f, -n 2.Gewicht n, -(e)s, -е (според
теглото) (спорт.), Hlabweltergewicht n
(леко полусредна) (спорт.), Leichtgewicht
п (лека), Sonderklasse f, -n (специална)
(спорт.) 3.Staffel f, -n (на заплата) (von -
zu ~ от степен на степен; е-е höhere ~ der
Vollkommenheit по-висока степен на
съвършенство)
катедра-l.Kanze f, -п (в университет),
Katheder m, -s (професура, място за
375
каутеризирам
преподаване), Lehrstuhl ш, Lesepult n, -
(e)s, -e, Pult m, -es, -e 2.VorlesepuIt n (за
оратор, четец)
катедрала-Dom ш, ~(e)s, -е, Domkirche f,
Kathedrale f, -n, Kathedralkirchef, Münster
n, -s (голяма митрополитска)
катедърсоциалнзъм-Kathedersozialismus m
катепан-Gauführer m (ист.)
катер-Motorkuttr m (моторен), Schnellboot n
(бьрзоходен, торпеден) (мор.), Barkasse f,
-n, Kutter m, -s
катерач-Kletterer m, Alpinist m, -en, -en,
Bergsteiger m, -s
катерене-Klettcrei Г, -en, Taukletlem n (no
въже) (спорт.), Tauklimmen n (по въже)
(спорт.)
катерица-Eichhörnchen n, -s, Eichkatze f, -n
катеричка-Eichhörnchen n (зоол.),
Eichkätzchen n (зоол.), Feh n, -(e)s, -e
(сибирска) (зоол.)
катерлив-rankig
катеря ce-äufhaken intr. h. (лов.), Holzen intr.
s. (на дърво, за дивеч) (лов.), klettern intr.
h. s. (за растение), klimmen* intr. s.,
krabbeln intr. h. (in die Höhe krabbeln
катери се), kraxeln intr. h., krebsen intr. h.
(c мъка), rangeln intr. h.t rangen intr. h.
катет-Kathete f, -n (мат.)
катетер-Harnröhrchen n, Harnzapfer m,
Katheter m, -s (мед.)
катина-Tableau n, -s, -s (жива)
катинар-Schloß n, -osses, *sser (die Tür fiel
ins - вратата се затвори; e-m ein - vor den
Mund haben мълчалив съм),
Vorhängeschloß n
катион-Kation n, -s, -en (ел.)
като-..mäßig, indem (за време, начин) (wir
kleben Briefmarken, indem wir sie
befeuchten залепваме марки, като ги
навлажняваме ; indem er zrbeitete,
erweiterte er seine Kenntnisse като
работеше усърдно, той разширяваше
познанията си), wie (weiß wie Schnee бял
като сняг; ein Mann wie er един човек като
него; ich bin wie zerschlagen като разбит
съм; wie das geschah като стана това), als
(als dein Vater habe ich das Recht като твой
баща имам право)
катод-Kalhode f, -п (ел.)
катодеи-Kathodcn-
католик-Katholik m, -en, -en
католицизъм-Katholizismus m
католически-katholisch
католичество-Katholizität f
катонски-katonisch
каторга-Zuchthaus n, -cs, -rer, Strafkolonie f,
Zwangsarbeit f
каторжен-zuchthaus-, Zwangs-
каторжпик-Galccrensklave m (прен.),
Sträfling m, -s, -e, Zuchthäusler m, -s
катран-Тссг m, -cs, -e
катрапджинннца-Teerbrenncrci f (техн.)
катраиджия-Brcnner m, -s
катранел-Тесг-
катраника-Abcrraute f, -n (бот.-боже дръвце),
Eberraute f (бот.)
катранист-teerig
катраносвам-labsalben tr. (за заразване),
teeren tr.
катурвам-kippcn tr., wippen tr. refl. (e-n)
(някого)
катурване-Fall m, -(e)s, Fälle
катьр-Maulesei m, Maultier n
каубой-Cowboy m, -s
каудалеп-kaudal
кауза-Sache f, -n (für die gute ~ kämpfen боря
се за доброто дело; die - der Arbeiterklasse
каузата на работническата класа; die - des
Friedens делото на мира ; mit e-m
gemeinsame ~ machen върша общо дело с
някого)
каузален-kausal
каузалност-Kausalität f, -
каузативеи-kausativ
каустика-Kaustik f (в оптиката) (физ.)
каустичеи-kaustisch
каустичиост-Kaustizität f, Schärfe f, -п (на
Киселина)
каутеризатор-Kautcr m, -s
каутеризация-Kaustik f, Kauterisation f, -en
каутеризирам-kauterisieren tr., wegätzen tr.,
wegbeizen tr.
каучук
376
каучук-Buna n, -s (синтетичен) (техн.),
Federharz n, Gummi m, -s (вулканизиран),
Gummielastikum n, Kautschuk m, -s, -e
Kaym-Kausch(e) f, -en (техн.)
кафе-Kaffeem, -s, -е (плод, питие) (gebrannter,
gemahlter Kaffee печено, смяно кафе; zu
e-r Tasse Kaffee bitten каня на чашка кафе
; bitte, e-n Kaffee verkehrt моля едно кафе
c повече мляко ; e-n Kaffee machen правя
кафе), Kaffeeballen m (баля), Kaffeebrühe
f (помия), Korn n, -s, *е (смесено),
Milchkaffe m (c мляко), Zichorienkaffee m
(от цикория), Bohnenkaffee m (чисто)
кафеджийка-Kaffeemuhme f (разг.)
кафеджия-Kaffeewirt m
кафез-Ваиегп, m, -s, Drahtbauer m, n, Fassung
f, -en (на скъпоценен камък), Käfig m, -s,
-e, Steige f, -n (за птици), Stiege f, -en,
Vogelbauer n, -s
кафе-заместител-Kaffeeersatz m
кафене-Kaffee m, -n, -n, Kaffeeklappe f
(лошо), Tanzdiele f (c дансинг)
кафеникав-bräunlich adj., rostfarben,
rostfarbig
кафе-сладкарница-Cafe n, -s, Gaststätte f,
Kaffee m, -n, -n, Kaffeegarten m (c градина)
кафиз-Drille f, -n (въртящ се) (ист.)
кафтан-Kaftan m, -s, -е (дреха)
кафър-Kaffer m, -s (в Южна Африка), Zulu
m, -s (зулуски), Zulukaffer m (зулуски)
кафяв-braun adj.
кафяво-жълт-isabellfarben
кафяворнзец-Braunhemd n (хитл.)
кахексия-Kachexie f, - (мед.)
кахла-Kachel f, -n
кахър-Sorge f, -n, Kummer m, -s
кахърен-bekümmert part.adj., kummerschwer
каца-Butte f, -n, Küfer f, -n, Schaff n, -s, -e
кацане-1.Landung f, -en (на самолет)
2.Setzung f, -en (на птица), Setzung f, -en
(на птица)
кацар-Böttcher m, -s, Küfer m, -s
кацарница-Bötterei f
кацарство-Bötterei f
кацва-antreten* intr. s. (на примамката) (за
птици) (лов.)
кацвам-absitzen* intr. s h, anlanden intr. s.
(авиац.), aufbaumen intr. h. (на дърво)
(лов.), aufhaken intr. h. (der Vogel hakt auf
птицата кацва [ на скалата ]) (лов.),
aufsetzen intr. h. (за самолет) (авиац.),
aufsitzen* intr. h,/s. (за птици) (лов.),
bäumen itr.h, einfallen* intr. s (лов.), landen
intr. (за самолет), setzen refl (sich auf etw.
А) (за птица), setzen refl (sich auf etw. A)
(за птица), wassern intr. s. (за самолет, на
вода)
кацване-l.AnfalI тп, -s, *е (на птици, мястото
на кацването) (лов.) 2.Anwassem n, -s (на
хидроплан на вода) (авиац.) 3.Aufsprung
m, -s, *е (на парашутист)
кацелария-Dienstraum m
кацнал съм-blocken intr. h (за хищник)
кацнал-sitzen* intr. h. refl. (за птица)
качамак-Polenta f, -
качва ce-anstauen tr. refl. (вода), aufschlagen*
intr. h./ s. (за цена), aufhocken intr. h./s. (на
кола) (разг.), aufholen intr. h. (борсови
курсове, цени) (търг.), aufsteigen* intr. s.
(wir sind aufs Pferd, auf den Wagen
aufgestiegen качихме се на коня, на колата)
качвам ce-besteigen*tr., einsteigen* intr. s,
heraufziehen* intr. s. (нагоре, no
направление към говорещия), machen intr.,
schwellen* intr. s. (sein Mut schwillt духът
му се повишава), steigen* intr. s, h. (auf
etw. A) (ins Auto ~ качвам се в колата ;
Tränen steigen ihr in die Augen очите й се
напълниха със сълзи ; das Blut steigt ihr
ins Gesicht тя почервеня ; der Wein steigt
ihm in den Kopf виното го удря в главата;
zu Pferde - възсядам коня)
качвам-einschiffen tr. refl. (на кораб),
hochgehen* intr. s. (цена, море, вълни),
springen* intr. s. h. (за животни), winden
tr. (c макара, скрипец) (Steine auf den Bau
winden качвам камъни на постройката)
качване-1. Aufsteigung f, -en, Sprung m, -s, ч-е,
Steigen n, Steigerung f, -en
, Besserung f, -en 2.Bnmst f (при животните),
Hahnentritt m (оплодяване на кокошка)
каче-Kübel m, -s
377
квакане
качества-Tugend m, -s (добри)
качествеп-qualitativ (анализ, различие,
промяна), Qualitäts-
качествеиост-Güte f
качество-Eigenschaft f, -en, Güte f, Qualität f,
-en (на стока) (geringere Qualität по-ниско
качество ; Brigade der ausgeeichneten
Qualität бригада за отлично качество),
Seite f, -n (Rechnen ist s-e schwache - no
смятането не го бива; alles von der guten
~ nehmen гледам на всичко откъм хубавата
му страна) (прен.)» Sorte f, -п (на стока)
(beste - най-доброто качество ; е-е
gangbare ~ вид, който много се търси),
Spezifikum n, -s, -ka (характерно), Wahl f,
-en (Waren erster - стока първо качество),
Würde f, -n
качул-Büschel n, -s (на птица), Kopfhaube f
(на птица) (зоол.), Schopf m, -es, *е (на
птица), Töppel m, -s (на птица)
качулат-bebuscht adj. (bebuschter Vogel
качулата птица)
качулка-Anhängsel n, -s, - (mein -
половинката ми (за съпруга), опашката ми
(за дете)) (разг.), Haube f, -п (на някои
птици), Kapuze £, -n, Schopf m, -es, -s-e (на
птица)
качур-Beükraut п (бот.)
каша-Brei m, -(e)s, -e (e-n zu~ schlagen правя
нкг. на каша, на пихтия), Brühe f, -n,
Haferbrei m (овесена), Hafergrütze f (вид
булгурена), Haferschleim m (овесена),
Kartoffelbrei m (от картофи), Maisch m, -
es, -e, Maische f, -n, Quatsch m, -es,
Reisbrei m (оризова), Sauce f, -n (das ist
dieselbe -! това е същата помия), Schlack
m, -es, Schlempe f, -n, Schlempekohle f
(овъглена като фураж), Treber pL, Wirrwarr
m, -s, Durcheinander n, -s
кашав-breihaft adj, breitig.
кашавар-Küchenbulle m
KauianoT-Kaschalot(t) m, -s, -е (зоол.),
Schnabelfisch m (зоол.)
KaiuecT-labb(e)rig (за ядене) (разп), manschig,
quarkig, quatschig
кашетка-Kapsel f, -n (на шише)
каширам-kaschieren tr.
кашица-Haferschleim m (овесена),
Kinderpapp m (бебешка)
кашкавал-Belag m, -(e)s (на филия хляб), ein
Art Käse m, -s, -
кашлица-Husten m, -s (den Husten haben
имам кашлица) (мед.), Keuchhusten m
(магарешка), Schafhusten m (суха) (мед.),
Stickhusten m (магарешка)
кашлюкам-hüsteln intr. h.
кашлюрко-Räuspercr m, -s
кашлям-husten intr. h. tr.
кашляне-Huster m, -s
кашок-Landratte f (мор.), Ratte f, -n
кашуб-Kaschube m, -n, -n (славянско племе)
каюта-Hütte f, -n (на кърмата на кораб),
Kajüte f, -n
KaioT-KOMnamiR-Aufenthaltsraum m (в кораб)
(мор.)
кая ce-bereuen tr. (seine Sünden bereuen кая
се за греховете си), gereuen imp. tr., reuen
tr. imp. (es reut mich разкайвам се ; die
beleidigenden Worte - mich разкайвам се
за обидните думи ; mien Geld reut mich
разкайвам се за парите ; es reut ihn der
Strafe разкайва се за наказанието)
каяк-Kajak m, -$, -s
ква-quak (за жаба)
квага-Krakeel m, -s, -е
квадер-Quader m, -s
квадраит-Kreisviertel n (мат.), Quadrant m, -
en, -en, Richtbogen m (на мерник)
квадрят-Geviert n, -s, -e, Quadrat m, -en, -en
(единица мярка или сляп материал),
Quadrat n, -cs, -e (e-e Zahl ins Quadrat
erheben повдигам число на квадрат)
квадратен-geviert adj., quadratisch
квадратура-Krets vi erung f (на кръга) (мат.),
Quadratur f, -en (die Quadratur des Kreises
квадратурата на кръга), Flächeninhalt m, -
s
квадреатриса-Quadratrix f
квадрига-Quadriga f, -gen
KBaApuMiiion-Quadrillion f, -en (мат.)
квакам-quaken intr. h. (за жаба)
квакане-Froschgequak n
квакер
378
квакер-Quäker m, -s ‘
квакерски-quäkerisch
квалификацмя-Befahigung f, -en, Fortbildung
f, Qualifikation f, -en, Qualifizierung f,
Vorkenntnis f (за нещо) (hochqualifiziert,
fachliche Ausbildung c висока
квалификация)
квалифицирам (ce)-qualifizieren tr. refl.,
weiterbilden tr. refl. (понанатьк), fortbildcn
tr. refl.
квалифицирам-befähigen tr.
KBani^imiipaii-anstellungsfähig adj. (за
назначение), befähigt adj., gelernt,
qualifiziert (работник) (qualifiziertes
Verbrechen квалифицирано
престъпление)
квалифицираие-Qualifizierung f
кваит-Quant n, -s, -e, Quantum n, -s, -ten
кваититет-Quantitüt f, -en, Silbenmaß n (на
сричка) (лит.), Silbenmaß n (на сричка)
(лит.)
кваитувам-quanteln intr. h.
кварта-Großquart n (голяма) (печ.), Quart n, -
es (при фехтовка) (спорт.), Quarte f, -n
квартал-Quartal n, -s, -е (градски), Quartier
n, -s, -e, Sied(c)lung f, -en (нов, b
периферията на град)
квартерои-Quarteron m, -n, -n, Quarterone m,
-n, -n
квартероика-Quarteronin f, -nen
квартет-Quartett n, -es, -e
квартнра-Absteigequartier n, Aufenthalt m, -
s, -е (и храна) (bei vollem ~ c пълен
пансион), Bleibe f, -n, Bude f, -en, Logis n,
Mietwohnung f, Quartier n, -s, -е (жилище,
стая) (e-n in Quartier nehmen вземам
някого на квартира), Schlafstelle f (само
за нощувки), Wohnung f, -en (freie
Wohnung haben имам безплатна квартира
; e-m Kost und Wohnung geben давам на
някого храна и квартира)
квартираит-Einlieger m, -s, Hausbursch(e) т,
Mieter т, -s, Quartiernehmer т,
Schlafbursch(e) т (наемател на легло)
квартираит-бекярин-Zimmerherr ш
KBapTiipiiep-Quartiermacher m,
Quartiermeister m
кваргирувам-einliegen* intr. s h, logieren intr.,
zusammenliegen* intr. h. (заедно c някой)
кварц-Bcrgkristall n (чист) (минер.),
Faserquarz m (жилковиден) (минер.),
Hornstein m, Kiesel m, -s, Quarz m, -es, -e
(минер.), Quarzfluß m (цветен) (минер.)
кварцов-quarzig
кварцовиден-quarzig
квас-Gärstoff m, Hauslauch m (бабин) (бот.),
Hauslauf m (бабин) (бот.), Hefe f, -n, Sauer
n, -s (за хляб), Sauerteig m
квасня-Quassie f, -n (бот.)
квасоподобеи-hefig
квася-ansäuem tr., nässen tr.
кватериер-Quartär n, -s
кватериереи-quartär
кватроченто-Quattrocento n, -s, -
квачка-Glucke, -n
квестор-Quästor m, -s, -oren (я университет)
квесгура-Quästur f, -en
KBii-quieck!
квнетнзъм-Quietismus m, -s, -
KBiieriicT-Quietist m, -s, -
квиетисти чеи-quietistisch
KBiiK-quieck !
квиита-Dominante f, -n (муз.), Quinte f, -n (die
~ ist ihm gerissen мина му котка път; ihm
platzte die ~ гласът му мина във фалцет;
auf der letzen ~ fiedeln нв ми остава много
да живея)
квинтал-Doppelzenter m, Quintal m, -s, -e
(мярка)
KBiiiiTeceiimm-Quintessenz f, -en
квинтет-Quintett n, -es, -е (муз.)
квиптирам-quintieFen tr. (муз.)
квиитол-Quintole f, -n (муз.)
квит-quitt (wir sind — miteinander квит сме ;
etw. - sein простил съм се c нещо ; den
bin ich ~ отървах се от нещо ; - werden
разгшащам се), wett (wett sein, werden квит
сме)
квитаицня-Einzahlungsschein m, Quittung f,
-en, Quittungsbon m, Rezepiß n, -isses, -isse
(за нещо получено), Rezepisse n, -isses, -
isse (за нещо получено)
379
керпа
квнча-quiecken intr. h. (за прасе), quiecken
intr. h, (от смях) (es ist zum Quiecken да се
пукнеш от смях), quieksen intr. h. (за
прасе), quieksen intr. h. (от смях) (es ist zum
Quiecken да се пукнеш от смях),
quietschen intr. h.
квичене-Gequieke n, -s
кворум-Beeschlußfähigkeit f, Quorum n, -s, -,
Vollzahl f
квота-Bruchteil m, Verhältnisanteil m
кегел-Kegel m, -s
Keren6an-Kcge:bahn f, Kegeischub m,
Kugelbahn f, Pudel f, -n
кегла-Kegel m, -s (спорт.), Kugel f, -n
кегли-Holz m, -es, - (viel Holz werfen свалям
много кегли), Honneurs pl. (които имат
най-голяма стойност в играта)
кедров-zedcm
кедър-Zeder f, -п (бог.)
кей-Bollwerk m, Hafendamm т, Kai т, -s, -s,
Pier т, -s, -е, Quai т
кейк-Baumkuchen т, Bund n, -е,
Königskuchen т, Kuchen т, -s,
Mohnkuchen m (c маково семе), Purzel m,
-s (малък), Reibkuchen m, Weihnachtsstolle
f, -n (коледен), Weihnachtsstollen m
(коледен), Zelte m, -n, -n (малък плосък),
Zelten m, -s (малък плосък)
KeKaB-pimp(e)iig, schlapp (човек) (ich bin ~
капнал съм, сила не ми остана ; sich ~
lachen умирам от смях), vennickert
кекавост-PimpeIei f, -en, Schlappheit f, -
кеклик-Setinhuhn n (зоол.)
KeKC-(N apf)Kuchen m, -s, -
кел-Grind m, -(e)s, -e
келав-grindig
келепир-Masche f, -n, Mezie f, -n, Schanpp m,
-es, -e, Schmiß m, -isses, -isse (разг.)
келпер-КеИлег m, -s, Markör m, -s, -e, Steward
m, -s, -s (на кораб, самолет), Zählkellner
m (главен)
келиерн-Bedienungen pl.
келнер-ннкасатор-Zahlkellner m
келнерка-Bardame f (в бар), Fräulein n, -s,
Saaltochter f, Serviertochter f, Serviertochter
f, Stewardess f* -dessen (на самолет, кораб),
Stewardin f, -en (на самолет, кораб)
келиерувам-kellnem intr. h.
келт-Keltc m, -n, -n
келтски-kcltisch
келчо-Grindkopf m (ирон.)
келяв-grindig adj., grindköpfig adj.
Кембридж-Cambridge n
кемене-Fiedel f, -n (разг.)
кеменл ив-stei nig
кемер-Geldkatzc f (остар.)
кемпфер-Fensterkämpfer m (на прозорец)
(стр.)
кенар-Anschrot n, -s, -е (текст.), Anschwei f m,
-es, -е (текст.), Kante f, -n (на плат). Leiste
f, -n, Salband n (на плат) (текст.), Webkante
f (текст.)
кенгуру-Känguruh n, -s, -s (зоол.)
кеиевир-Sackleinen n, Sacktuch n,
Sakelei nwand f
кеизам-kackcn intr. h. (ходя по голяма нужда)
Кения-Kenia n
кентавър-Kentaur m, -en, -en, Zentaur m, -en,
-en
кепе-Карре f, -n
кепенк-KlappIadcn m, Fensterladen m, -s, tc
кепи-Kappi n, -s, -s, Mütze f, -n
кепче-Fülle f
керамнка-Keramik f, -en
керамичен-keramisch (keramischer Druck
отпечатване на фигури върху керамични
произведения)
кераргерит-Horncrz n, Hornsilber п
кератин-Horn m, -es, *er, Keratin n, -s
кератит-Hornhautcntzündung f (мед.)
керван-Karawane f, -n
кервиз-Kälbcrrohr п (див) (бот.), Kerbel m, -s
(див)(бот.). Markkraut n
керемнда-Dachpfannc f (crp.), Luftziegel m, -
es, -, Ziegel m, -s, Dachziegel m, -s
керемиден-Zicgel-
керемндеиочервеи-ziegel rot
керемидн-Ziegelmehl n (смлени, счукани)
керенк-Laden pl.
керкенез-Mauerfalk m, Rüttelfalke (зоол.),
Turmfalke m (зоол.)
керпа-Körner m, -s (техн.)
керозин
380
керозии-Kerosin n, -s, - (хим.)
керчетало-Mühle f, -n (за уста) (ihre - steht
nicht still не млъква)
кесар-Cäsar m, -aren (библ.)
кесия-Beutel m, -s (den Beutel ziehen вадя
кесията; aus s-m Beutel bezahlen плащам
от джоба си ; arm am Beutel c празна
кесия), Börse f, -n, Brustbeutel m (носена
до гърдите), Burse f, -n, Düte f, -n
(книжна), Fleck m, -(e)s, -e/-en (тар.),
Frottierhandschuh m (хавлиена), Geldbeutel
m, Geldtasche f, Sackei m, -s, Sack m, -es,
-re, Tabakbeutel m (за тютюн), Tabakblase
f (за тютюн), Tabaksbeutel m (за тютюн),
Tabaksblase f (за тютюн), Tasche f, -n (etw.
aus s-r - bezahlen плащам нещо от джоба
си ; die Hände auf der ~ halten стискам си
кесията ; in die eigene ~ arbeiten работя
само за себе си), Tüte f, -п (книжна)
кестен- Käste f, -n, Edelkastanie f
(облагороден), Eßkastanie f (ядим),
Kastanie f, -n (für e-n die Kastanien aus dem
Feuer holen вадя кестените от огъня
заради другиго), Marone f, -п (плод),
Maronenbau m, -es, * e, Roßkastanie f (див)
(бог.), Schwamm m, -s, *e (на кон) (вет.)
кестени-Roßtkastanien pl. (печени)
кеф-Gemach n
кефал-Dickkopf m (зоол.), Eitel m, -s (зоол.),
Elten m, -s (зоол.), Großkopf m (зоол.),
Harder m, -s (морски) (зоол.)
кефир-КеПг m, -s
кехлнбар-Bemstein m, Brack n, m, -s, -e
(нечист), Knebel m, -s (едър), Schlick m, -
es, -е (нечист)
KexnH6apeii-bernsteine(r)n adj., Bernstein-
кече-Filz m, -es, -e
кецове-Kletterschuh m, -s, -e
кибик-Kiebitz m, -es, -е (разг.)
кибнча-kiebitzen tr. (разг.)
кибрит-Hölzchen n, Reibholz n, Schwefelholz
n, Zünder m, -s, Zündhölzchen n, Zündholz
n, Streichholz n, -es, ver
кибритен-Streichholz-
кибрнтлия-kritisch, hitzköpfig
киворий-Ziborium n, -s, -ien
кивот-Bundeslade f (библ.), Lade f, -n (на
завета) (библ.)
кнзелгур-Bergmehl n (минер.), Tripel m, -s, -
(техн.)
кикимора-Schreckschraube f (фам.),
Spinatwachtel f (фам.)
кикот-Gelächter n, -s, Lache f, -n (разг.)
кикотене-Gelache n, -s
кикотя ce-kälbern intr. h., kalbern intr. h., laut
lachen
кнкс-Kicks m, -es, -е (спорт.)
кикстартер-Kickstarter m (на моторно
колело)
кнл-Kiel m, -s, -е (на кораб), Kimmkiel m
(страничен, на кораб, за намаляване на
клатенето)
кила-Darmbmch m (мед.), Eingeweidebmch m
(мед.), Hernie f, -п (мед.)
килав-brüchtig adj.
килблок-Klam ре f, -n
килвам-den Hut aufs Ohr setzen, den Hut in
den Nacken schieben (шапка)
килер-Abstellkammer f, -raum m, Kabuff n, -
s, -e, Kammer f, -n, Vorratskammer f,
Speisekammer f, -n, Besenkammer f, -n
килерче-Kämmerchen m, -s
килийка-Bienenzelle f (на восъчна пита),
Honigzelle f (на пита мед), Pfeife f, -n
(пчелна), Zelle f, -n (на восъчна пита)
килим-Perser m, -s (персийски), Perseiteppich
m (персийски), Teppich m, -s, -e (auf dem
~ sein нащрек съм), Wiesenteppich n
(зелен, от трева)
килимар-Bildweber m, Teppichwirker m,
Teppichweber m, -s
кклимарница-Wirkerei f, -en
килимарство-Teppichweberei f,
Teppichwirkelei f
килимче-Vorlage f, -n (над легло), Vorleger
m,-s (пред легло)
килифар-Brandgans f (бял) (зоол.), Erdgans f
(бял) (зоол.)
килия-Einsiedelei f, -en, Klause f, -n
(манастирска), Klosterzelle f
(манастирска), Massenzelle f (обща), Zelle
f, -n (затворническа, манастирска)
381
кипвам
кило-Kilo n,-s, -s, Kilogramm n, Scheffel m, -
s
кшговат/час-Kilowattstimde Пел.)
ки л оват-Kilowatt n (ел.)
киловат-час-Kilowattstunde f
киловолт-Kilovolt n (ел.)
килограм-Kilo n, -s, -s, Kilogramm n, -s, -s
килограмометьр-Arbeitsmesser m
килолитьр-KiloHter n
километричен-kilometrisch
километьр-Kilometer n (разг.),
Meterkilogramm n, Quadratkilometer n
(квадратен) (разг.), Zugkilometer m
(тарифен)
килопонд-Kjlopond n (физ.)
килохерц-KiIohertz n (ел.)
килсои-Kielgang m (за усилване на киля),
Kielschwein п (за усилване на киля)
ким-römischer Kümmel
кима-Kyma т, -s, Kymation n, -s
кимам-annicken tr. (нкм.)
кимвам-zunicken intr. h. (e-m Beifall,
Zustimmung zuniclen кимвам на някого в
знак на одобрение, съгласие), nicken tr.
кимйои-Fischkümmel т, Kapuzinerkraut n
(чер), Kümmel т, -s (бог.), Schwarzkümmel
т (чер)
кимограф-Kymograph т, -еп, -еп,
Kymographion n, -s
кимоно-Kimono т, -s, -s (дреха)
кинематика-Bewegungslehre f, Getriebelehre
f (физ.), Kinemathi f (физ.), Kinetik f, -
(физ.)
кинематически-kinematisch, Lichtbild-,
Lichtspiel-
кинематограф-Kinematograph m, -en, -en,
Kino n, -s, 'S, Filmkamera f, Filmapparat m,
-s, -e
кинематографнчески-kinematographisch
KiuieMarorpa^ufl-Lichtspieiwesen n, -s, -
кинетичен-kinetisch
ккнжал-Dolch m, -(e)s, -e
книо-Kino n> -s, -s, Kintopp m, -s, -re,
Lichtspielhaus n, -rer, Lichtspieltheater n
киноапарат-Катега £ -s (фог.)
киноаларатура-TonfiImvorhühmngsankagef
(за прожекция на тонфилми)
киноартист-Filmschauspieler m
киновар-Bergzinnober m (самороден)
(минер.), Zinnober m, -s
кинодейци-Fiimschaffende pl.
киноекран-Bildwand f
кннозвезда-Filmdiva f, Filmstar m
киноизкуство-Fiimkunst f
юшокадър-Rahmen m, -s
кнIIOмaтoгpaфllЯ-Ktпographie f, -n
KiiiioMaiuiiiia-Zeitlupe f (скоростна, рапидна,
за изследване на бързи процеси)
кииооператор-Kameramann т (филм.),
Filmoperateur т, -s, -е
киштреглед-FHmwoche f (седмичен),
Wochenschau f
кинопредставление-Filniaufführung f, -en
кинопродукция-Koproduktion f (съвместна)
киносиимка-Zeitraffer m (бавна,
цайтраферна, даваща при прожекция
ефект на бързо движение)
KiiiroTexiiiiKa-Filmtechnik f
кшюфилм-Schmalfilm m (тесен) (фот.)
кинтн-Blech п, -(e)s, -е, Draht m, -(e)s, Kies
m, -es, -e, Knaß m, -es, -e, Knast m, -es, -e,
Kröte f, -n (ich habe nur noch ein paar Kröten
in der Tasche имам само няколко кинта в
джоба си), Moos п, -es, -е, Schlamm m, -
es, -е (фам.), Schnepfe f, -п (разг.), Zaster
m, -s (разг.)
кипарис-Zypresse f, -n (бот.)
кипва-aufsprudeln intr. s. (вода, извор,
жизнерадост) (и прен.), überschießen* intr.
s.
кипвам-aifsieden* tr. (слагам да кипне) (обл.
австр.), aufbrausen intr. h./s. (прен.),
aufbrennen* intr. s. (прен.), aufbrodeln intr.
s. (и прен.), aufbruhen tr. (супа), auffahren*
intr. s. (vor Zorn ~ избухвам от гняв),
aufgären* intr. s. (от гняв) (прен.),
aufkochen intr. h. (die Suppe - lassen
оставям супата да кипне ; er kocht rasch
auf той кипва бърже) (и прен.),
aufschäumen intr. s. (прен.), aufwallen intr.
h./s. (Wasser wallt beim Kochen водата
кипва при варене), sieden* intr. h. (das
кипеж
382
Wasser, der Topf, das Blut siedet водата,
тенджерата, кръвта кипи; vor Wut - кипя
от яд), sieden* intr. h. (das Wasser, der Topf,
das Blut siedet водата, тенджерата, кръвта
кипи ; vor Wut ~ кипя от яд), überkochen
tr.
кинеж-Gebrodel n, -s, Rollen n, -s, - (ins ~
kommen започвам да се търкалям, тръгвам
на работа), Wallung f, -еп (на кръвта,
сърцето)
KHiieiie-Arbeit f, -en, Brause f, -n, Gärung f, -
en, Wallung f, -en (на вода), Wallung f, -en
(на кръвта, сърцето)
Kiimi-aufgärcn* intr. s., brausen intr. h, wellen
intr. h. (вода)
кипрост-Gare f (сел.-ст.)
кипря ce-schlankmachen intr. h. (разг.)
Кииър-Zypem n (остров)
кииърец-Zyper m, -s, Zypriote m, -n, -n
кипърски-zypriotisch
киия-aufstoßen* intr. h./s. (в бъчвата), bollern
intr. h, brodeln intr. h s, gären* intr. h s refl.
(der Wein hat sich klar gegoren виното
нрекипя), kochen intr. h. (bei mir kocht es
кипя от гняв ; das Blut kocht ihm in den
Adern крвта му кипи в жилите), schäumen
intr. h. (er schäumte vor Wut пенеше се от
яд), sieden* intr. h. (das Wasser, der Topf,
das Blut siedet водата, тенджерата, кръвта
кипи ; vor Wut ~ кипя от яд), sieden* intr.
h. (das Wasser, der Topf, das Blut siedet
водата, тенджерата, кръвта кипи; vor Wut
~ кипя от яд), sprudeln intr. h. (die Quelle
sprudelt aus dem Felsen изворът блика от
скалата ; s-e Lippen sprudelten Witze
пускаше виц след виц), übersprudcln intr.
s.
кипящ-brühheiß adj., kochend, siedelheiß,
siedelheiß
Kiip-Hautgries m
кираджия-Säumer m, -s
киргиз-Kirgise m, -n, -n
киргизки-kirgisisch, zyrillisch
кирилица-Kyrillische Schrift
кирнлски-ky rill isch-
кирка-Bille f, -n, Breithacke f (широка)
(техн.), Erdhauc f, Hacke f, -n, Haue f, -n,
ICeilhacke f (миньорска), Keilhaue f
(миньорска), Pickel m, -s, - (особено на
алпинист), Radehacke f, Reute f, -n,
Rodehacke f, Zweispitz m (двувурха)
(техн.)
киркомотика-Kreuzhacke f (техн.)
кириич-Batzen m, -s (диал.)
кисел съм-motzen intr. h., muffeln intr. h.,
mutzen intr. h.
кисел-borstig adj., essigsauer adj. (като оцет),
flämisch adj. (прен.), gallig adj. (прен.),
grätig adj., grantig adj., herzhaft (вкус),
knautschig (дете), kratzig (човек),
miesepetrig, moros, motzig, mürrisch,
muffig, säirig, sauer (ein bißchen ~
киселичък; saure Kirschen вишни; saurer
Wein кисело вино ; saure Trauben кисело
грозде; saure Milch прокиснало мляко; ~
werden вкисвам се; etw. schmeckt ~ нещо
киселее; in den sauren Apfel beißen müssen
принуден съм да преглътна горчивия хап
; gib ihm Saures! тегли му един бой! ; ~
reagieren правя кисела физиономия ; das
wird dir - aufstoßen това ще ти излезе
солено), sauertöpfig, sauertöpfisch,
übelgelaunt (с лошо настроение),
übellaunig (с лошо настроение)
киселак-Rachenputzer m (за вино)
киселеещ-stichig
киселец-Drachenampfer m (червен) (бот.),
Meerampfer m (морски), Sauerampfer m
(бог.), Schafampfer m (бот.)
киселииа-Säure f, -n (~ im Magen киселини),
Salpetersäure f (азотна) (хим.), Salzsäure f
(солна) (хим.), Schwefelsäure f (сярна),
Sodbrennen n (~ haben имам киселини ;
der - brennt mich ври ми на кисело),
Weinsteinsäure f (винена)
кнселинеи-Säure-, särehaltig
киселиии-Sod m, -s, -e (*~ haben имам
киселини ; der ~ brennt mich ври ми на
кисело)
киселииност-Gesamtsäure f (обща) (хим.),
Säure f, -n (~ im Magen киселини)
киселиноустойчив-säurebeständig, säurefest
383
клада
киселица-Hasenampfer ш (бот.), Sauerklee m
(бот.)
киселичък-herzhaft (вкус), säuerlich
хмседок-Soff m» -s, - (за лошо вино)
кисел о-здадьк-sauersüß
киселявост-Säuerlichkeit f,-
киселяк-Lauer f •
киснл и mi-Magenbrennen п (в стомаха)
кискам ce-bekiehem tr., gackern inlr. h (разг.),
gickeln intr. h (разг.), kichern intr. h.
KUcKatie-Gekicher n, -s
кислород-SauerstofF m (хим.)
киелота-Säure f, -n (~ im Magen киселини)
кисиа-hocken intr. It. (дълго време на едно
място) (zu Hause hocken кисна в къщи)
(разг.), Schwiemeln intr. h. s. (по кръчмите)
киста-Windei п (в яйчника) (мед.), Zyste f, -п
(мед.)
KiiT-Eisenkitt m (техн.), Finnwal ш (голям)
(зоол.), Kitt m, -s, -e, Wal ra, -s, -е (зоол.),
Walfisch m
китаец-Chinese m, -n
Китай-China n
китайка-Chinesin f, -nen
китайски-chinesisch adj.
Kirrapa-Giterre f, -en, Jammerholz n (разг.),
Zupfgeige f (муз.)
китарист-Gitarrespieler m, -s
кител-Blusef, -en
китен-schmuck (село) (sich ~ machen контя
се* пременям се), schmuckvoll, schön
(bunte Tracht китна носия)
китка-! .Bouquet n, -s (от цветя) 2.Handge!enk
n (анат.) 3 .Kleeteufel m (синя) (бот.), Bund
n,-es, -e
KHTKH-Bimderei f, pl.
киткоиерести-Armflosser pl. (вид риби)
(зоол.)
Кито-Quito n (столица на Еквадор)
китове-Zetazeen pl. (зоол.)
китшьТеегЪеЮп m (cip.)
KifTOo6pa3eii-vvaIfischartig
китфалц-Zahnhobel m (техн.)
кипяce-schmücken ft refl.
китя-schnatzentn, wallen intr.h. (вода, мляко)
кифла-Franzbrot n, Höracbenn, Kipfelm, -s,
Knüppel m, -s, Möndchen n, -s, Semmel f, -
n (das geht ab wie warme ~n това се
продава като топъл хляб)
кифла-гьба-Semmelpilz ш (бот.)
кифличка-Beugel n, -s, Butterweck m
(маслена) (готв.), Mundbrötchen п
кихавица-Geniese n, -s
кихам-anniesen tr. (срещу нкг.), prusten intr.
h. (с голям шум), niesen intr. h.
кич-Kitsch m, -es
кича (ce)-aufputzen tr. refl.
кича ce-anputzen tr. refl. (обл.), behängen refl.
(sich mit Bändern behängen кича се c
панделки), schmücken tr. refl.,
schönmachen refl.
кича-aufschmücken tr., bekränzen tr. (c венец),
putzen tr, schmücken Ir.
кичест-büschelförmig adj., buschig adj.,
doppelt adj., gefüllt adj. pari., gefüllt pari,
adj.
кичур-Busch m, -es, Büsche (коса), Flausch m,
-es, -e, Haarbüschel m (коса), Haarbusch m
(на шлем), Haarschopf m (коса),
Helmbusch m (на шлем), Schopf m, -es, -re
(коса) (e-n beim ~ halten, fassen хващам
някого, държа здраво някого ; е-е
Gelegenheit, das Glück beim -e ergreifen
изпускам, издебвам случая, пипвам здраво
щастието, не го изпускам), Zotte f, -п
(косми), Zottel f, -п (косми)
кичурка-Kronwickel f (бот.)
кичурче-StapeI m, -s (вълна), Stapelplatz т
(вълна)
киша-Matsch т, -es, -е, Matsche f, -п, Pflüder
т, -s, - (от сняг), Schmelze f, -п (от
топенето на снеговете), naßkaltes Wetter
клавиатура-Klaviatur f, -en, Manual n, -s, -e,
Tastenwerk n, Testatur f, -en
клавнш-Feststeller m (установителен, на
пишеща машина), Klaviertaste f (муз.),
Rücktaste f (връщателен, на пишеща
машина), Taste f, -п (на пиано, пишеща
машина)
клавиши-Klaviatur f, -en
клада-Holzstoß m, Scheiterhaufen m, Zünder
m, -s (въгпищарска)
кладенец
384
кладенец-Bmnnen m,-s, Erdölloch n (нефтов)
(мин.), Röhrenbrunnen m (тръбен)
кладенчар-Bnmnenbohrer m
кладеичов-Brunnen-
кладня-Schober m, -s (сено)
клак-Kiapphut m (цилиндър)
клаксон-Ballhupe f (крушовиден) (автом.)»
Hupe f, -n (на моторна кола)
клакьор-CIaqueur ш, -s, -е, Klatsche r, m,
Klatscher m
клакьори-Claque f
кламер-KJammer f, -n
кламерче-Büroklammer f
кламиа-KJampe f, -n
клаи-Sippe f, -n
клане-Blutbati n, Bluthochzeit f (масово),
Gemetzel n, -s, Gemorde n, -s, Massaker n,
-s, Metzelei f, -en, Metzgerei f, -en,
Schlächterei f, -en, Schlacht f, -en,
Schlachterei f, -en
клаиица-Schlachthaus n, Schlachthof m
кланям ce-dienern intr. h, scharrfüßeln intr. h.
(угоднически), verbeugen refl., verneigen
refl.
кланяне-Dienerei f, -en (прекадено)
клапа-Карре f, -n (предпазителна, на бомба),
Klappe f, -n (на муз. инструмент,
сърдечна), Register n, -s, Schieber m, -s,
Überlaufklappe f (на отливник,
преливник), Ventil n, ~s, -е (техн.)
клапан-Klappe f, -n, Ventil n, -s, -е (техн.),
Zubringer m, -s (подхранващ, на машина)
(техн.)
клани-Taschenklappe f, -п (джобовидни)
кларинет-Zungenpfeife f, Klarinette f, -n
кларнет-KIarinette f, -n
кларнетист-Klarnettist m, -en, -en
клас-1-Ähre f, -n (in die ...n schießen, ...n
bekommen-изкласявам) 2Aufstiegsklasse f
(специален) (за надарени ученици),
Begabtenklasse f (на даровити деца)
3.Klasse f, -n (die unteren Klassen e-r Schule
долните класове на училище) 4.Komähre
f (житен) 5.Polsterklasse f (c меки
седалища) (ж.п) ö.Rangstufe f,
Sonderklasse f (специален), Tafelklasse f
(от първолаци)
класа-Format n, -(e)s, -e, Klasse f, -n (erster
Klasse fahren пътувам в първа класа; ein
Spieler von Klasse играч от класа), Rang
m, -es, *e (ein Sänger von - певец от класа)
класик-Klassiker m, -s
класика-KJassik f
класирам-einstufen tr., klassieren tr. (спорт.),
klassifizieren tr. (спорт.)
класиране-Einzelwertung f (индивидуално),
Klassierung f (спорт.), Klassifizierung f
(спорт.)
класификация-Eintreilung f, -en,
Klasseneinteilung f, Klassifikation f
класифицирам-einteilen tr., klassieren tr.,
klassifizieren tr.
класифицираие-Klassierung f,
Klassifizierung f
класица-Fuchsschwanz m (бот.)
класицизъм-Klassizismus m, -, -men
класически-humanistisch (гимназия,
образование), klassisch (klassische Bildung
класическо образувание)
класичност-Kiassizität f, -
класове-Miltelstufe f (средни, в училище)
класовиден-ährenförmig adj., ährenständig
adj. (бот.)
KjiacoBOCT-Klassencharakter m
класообразуване-KJassenschichlung f
класосъбирач-Ährenleser m (селск.)
кластичен-klastisch
класьор-Briefablage f (за писма), Briefordner
m (търг.), Heflmappe f (търг.), Schnellhefter
m (търг.), Vorordner m (Търг.)
клагеке-Geschüttel n, -s (разг.), Gewack(e)l n,
-s (разг.), Kopfschütteln n (на глава Karo
неодобрение или почуда), Schwabbelei f,
-en (като пихтия), Schwankung f (на клони)
клатещ ce-schauk(e)lig, watsch(e)lig (при
вървене)
клати ce-schwabbeln intr. h., wackeln intr. h.
(зъб, стол, маса)
клати-rollen intr. h. (за кораб) (мор.)
клати-шапка-Jasager m, -s (разг.)
клатушкам ce-anwatscheln intr. s. (като
патица), kippeln intr. h. s., lottern intr.,
385
клет
schuckein intr. h. (разп), wackeln intr. h. (er
ist die Straße hinauf gewackelt той отиде
нагоре по улицата клатушкайки се)
KAaTyuiKaiie-Gewack(e)l n, -s (разг.),
Schlagseite f (на пиян) (er hat, zeigt ~
кандилка се)
клатя (ce)-schlingem intr. h. (за трамвай)
клатя ce-bammeln intr. h, baumeln intr.h,
bummeln intr. h (за дрехи), gängeln intr. s,
kippeln intr. h. s., lottern intr., quackeln intr.
h. (при вървене), schiwngen* intr. h.,
schlottern intr. h. s., schwanken intr. h. (sie
schwankte тя залитна ; ein Betrunkener
schwankt пияницата се кандилка), wabbeln
intr. h., wippen intr. h. (на климушка)
клатя-bammeln intr h (краката си), wiegen tr.
(в люлка) (die Wellen wiegen das Boot
вълните клатят лодката; sich in den Huftn
wiegen клатя ханншовете при ходене),
wippen intr. h. (der Vogel wippt mit dem
Schwänze птицата клати опашката си
нагоре-надолу), wippen tr. refl. (е-п/
клауза-Bestimmung f, -en, Deckungsklausel f
(за равностойност) (търг.),
Konkurrenzklausel f (за неконкуриране в
договор), Klausel f, -п
клевета-Afterrede f, Anwurf m, -s, -5-e,
Brunnenvergiftung f (прен.), Verleumdung
f, -en, Zubläserei f, -en
клеветене-Brunnenvergiftung f (прен.)
клеветник-Anschwärzer m, -s,
Brunnenvergifter m (прен.), Eheabscheider
m, Ehrendieb m, Ehrenräuber m,
Ehrenschänder m, Lästerer m, -s, Verleumder
m, -s, Zubläser m, -s, Zubringer m, -s,
Zuträger m, -s
клеветнически-verleumderisch
клеветиичество-Anschwärzerei f, -en,
Verleumdung f, -en, Zuträgerei f, -
клеветя-afterreden intr. h, begeifern tr.,
insinuieren tr. (скрито), lästern
laieecT-klumpelig, klumpig
клей-Bienenharz n (пчелен), Bindemittel n,
Drachenblut n (червен) Flußharz n (боров),
Harz n, -es, -е (дървесен), Hausenblase f
(морунов) (зоол.), Kirschgummi m (от
череша), Kleber m, -s (разг.), Klebstoff m,
Kuchen m, -s, Vogelleim m (за ловене
на.птици) (лов.)
клейковина-Gluten n, -s (хим.)
кленмо-Brandmal n, Marke f, -n, Schandmal n
(позорно), Stempel m, -s (пощенско)
(dieser Romen trägt den - der Wahrheit в
този роман има жизнена правда ; den ~
des Genies tragen нося печата на
гениалност)
клеймосвам-brandmarken tr.
клеймя-verketzern tr. (zu s-n Lebzeiten
verketzert, nach dem Tode verehrt приживе
охулен, след смъртта си тачен)
клек-Hockc f, -n (in die Hocke gehen заст аване
в клек), Kniebeuge f, Knieholz n (бот.),
Krummholz n (бот.), Latsche f, -n (бот.),
Legföhre f (бот.), schlapp (човек) (ich bin
~ капнал съм, сила не ми остана ; sich ~
lachen умирам от смях)
клеквам-schlappmachen intr. h.
клема-Klemme f, -n
клематит-Klematit f (бот.)
клеме-Klemme f, -n (на носа на буен кон)
клен-Ahom m, -s, -е (бот.), Bergahron m (бот.),
Buchesche f (бот.), Butterahom m (бот.),
Feldahorn m (бот.), Lauben m (зоол.),
Masserla f, -n
клеков-ahornen adj.
клепало-Hillebille f, -n, Klapper f, -n (за
хайки), Läutebrett n, -s, -er
клепач-Augendeckel m (разг.), Augenlid n
(анаг.), Deckel m, -s (шеп), - Lid n, -es, -er
клепка-Augenwimper f (анат.), Wimper f, -n
клепки-Zilien pl.
клепнал-schiapp (leicht—werden от малко се
изморявам), schlappig (ухо)
клепоух-sclappohrig
клентомаи-Kleptomane m, -en, -cn
клептомаиия-Kleptomanie f, -
клепя-abdengeln tr., dengeln tr., wetzen tr.
(коса.)
клерикал-К!епка1е(г) m, -n, -n
клерикалеи-klerikal
клернкализъм-Klerikalismus m
клет-arm adj. (armer Kind клетото дете ; ein
клетва
386
armer Teufel клетник ; armer Schlucker
беден човечец), elend adj., erbärmlich adj.,
kümmerlich, miserabel
клетва-Eid m, -(e)s, -e, Eidschwur m
(тържествена), Fahneneid n (войнишка),
Fluch m, -(e)s, Flüche, Huldigung f, -cn
(тържествена за вярбост на владетел),
Lehnseid m (на васал), Malediktion f, -cn,
Manifestationseid m (по съвест), Meineid
m, -s, -е (лъжлива), Pflicht f, -en (e-n in Eid
und - nehmen вземам от някого клетва за
вярна служба ; wir aber stehen in des
Kaisers ~ ние обаче сме на служба на
императора), Reinigungseid п
(очистителна), Schwur m, -s, ч-е (e-n ~ tun
заклевам се), Treueid п (за вярност),
Verfassunfseid m (за вярност към
конституцията) (den ~ leisten давам клетва
за вярност към конституцията),
Verpflichtung f, -en
клетвен-eidesstattlich adj., eidlich adj.
KneTBOiiapyiiieiine-Eidbruch m, Eidesbrucli m,
Meineid m, -s, -e
lüieTBOiipecTbneii-cidbrüchtig adj.
клетвопрестън ничество-Eidbruch,
Eidesbruch m
клетка-l.Bauer n, m, -s, Käfig m, -s, -e, Kaue
f, -n 2. Zelle f, -n (биол.), Eizelle f, -n
(яйчна, зачатъчна) (биол.), Keimzelle f
(зародишна) (биол.) 3.Förderkorb m
(руднична, шахтна) (мин.)
4.Geschlechtszelle f (полова), Vorkem m
(семенна, преди оплождане) (бог.), Zygote
f, -п (оплодена) (биол.)
клетиик-Teufel m, -s, Unselige т, Elende т, -
п, -п
клетост-Erbärmlichkeit f, -en
клетьчен-zellig, zellulär, zytogen
клеча-kauern intr. h. refl. (auf, an etw. D),
kauzen intr. h. refl., hocken intr. H.
клечица-Speil m, -s, -е (на края на салам),
Speiler m, -s (на края на салам),
Achsennagel m, Holzstift in (за обувки),
Pinne f, -n (за обувки), Schuhzwecke f (за
обувки), Stift m, -es, -е (за обувки) (sich e¬
n ~ einziehen забива ми се треска),
Zahnstocher m (за зъби), Zwecke f, -n (за
обувки)
клечка-Hölzchen n, -s, Span m, -s, fc, Reiser
pl. (за огън), Zahnstocher m, -s (за зъби),
Streichholz n, -e, -rer (кибрит)
клечки-Pfole f, -n (за лош почерк)
клечкоиабивач-Zwicker m, -s (при
фабрикация на обуща)
клещи- Greifzange pl., Angreifer m, -s, - (за
нажежено желязо), Beißzange pl.t
Drahtzange Г(универсални), Falzzange f(3a
подгъване) (техн.), Flachzange f(c плоски
краища) (техн.), Kluft f, -he, Kluppe f, -n
(за опъване на плат в мерсеризационна и
др. машини), Kneipe f, -n, Kugelzange f
(със сферични краища) (мед.), Lochzange
f, -n, Ringzange f (златарски) (техн.),
Zahnzange f (зъболекарски) (мед.), Zange
f. -n, Zwicke f, -n (оущарски), Zwickzangc
f (обущарски)
клнвер-Fliegcrm, -s (летящ) (мор.), Jigger m,
-s, Klüver m, -s (предно ветрило)
кливия-Clivia f (бот.)
клиент-Gast m, -(e)s, Gäste, Geschäftsfreund
m, Klient m, -en, -en, Kunde m, -s, -n (er
verstand Kunden heran- herbeizuziehen той
умееше да привлеча клиенти ; ein fauler
Kunde неизправен клиент)
клиентела-Abnehmerkreis m, Abnehmerschaft
f, Klientel f, -en, Kundenkreis m, Kundsame
f, -n, Kundschaft f, -en, Laufkundschaft f
(случайна), Zuspruch in, -s, - (viel Zuspruch
haben, sich e-s guten Zuspruchs erfreuen
радвам се на голяма клиентела)
клиенти-Abnehmerkrcis m, Abnehmerschaft f,
Kundschaft f, -cn
клиеитка-Kundin f, -nen
клизма-Einguß m (мед.), Einlauf m, -s,
Einläufe (мед.), Klistier n, -s, -e
клнк-Hauzahn m (на глиган)
клика-Clique f, -n, Kamarilla f, -llen
(придворна), Klüngel m, -s, Koterie f, -n,
Zunft f, -ье (разг.)
климакс-Klimax f, -n
климактериум-Klimakterium n, -s, Klimax f,
-n
387
клон
клнмактернум-Wechseljahre pl. (у жената)
климактеричен-klimaklerisch
климам-nicken inlr. h., dören intr. h., duseln
intr. h.
климане-Gcdöse n, -s
клнмат-Klima n, -s, -s (gemäßigtes Klima
умерен климат), Tropenklima n
(тропически)
климатичен-klimatisch
климатически-klimatisch
климатология-KJimalehrc f, Klimatologie f
климия-Runge f, -n (на кола)
клнмуцало-Kippe f, -n
клнмушка-Kippe f, -n, Wippe f, -n (люлка)
(auf der Wippe schaukeln люлея се на
климушка)
клин-Aclisennagel m (на остта), Bolzen m, -s,
Deuteleisen n (железен, за гвозеи),
Führungsleiste f (направляващ) (техн.),
Gehren m, -s, Keil m, -s, -e (ein Keil treibt
den anderen клин клин избива), Keilhose f
(панталон), Pflock m, -s, -f-e, Pfriem m, -s, -
e, Pfrieme f, -n, Pfriemen m, -s, Stift m, -es,
-е (за закрепване на изкуствен зъб) (мед.),
Vorstecker ш (техн.)
клниика-Klinik f, -еп
клииицист-KIiniker m, -s (професор, лекар,
студент)
клпннчен-klinisch
клинически-klinisch
клинйвиден-keileförmig
клииок-MesscrkIinge f, Messerschneide f
клипча-d rücken refl., fickfacken intr. h (диал.),
herumdrücken refl. (sich um etw.) (от нещо
неприятно), klemmen tr. refl., verkommen*
tr. (разг.)
клинчар-Driickebcrger m (разг.), Durchgänger
m, -s, Kneifer m, -s
клиичене-Drückerci f, -en, Fickfack m, -s
Сдиал.)
клипс-Agraffe f, -n, Klipp m, -s, -s
клир-GeistIichkeit f, Kapitel n, -s, Klerisei f, -
, Klerus m
клиринг-Baratthandel m, Clearing n, -s (икон.)
Verrechnugsverkehr m, Zahlungsausgleich
m (икон.)
KHHcaB-kleist(e)rig, klitschig, kloßig, schlierig
клисар-Kirchendiener m, Küster m, -s, Küslner
m, -s, Mesnenr m, -s, Sakristan m, -s, -c
(църк.), Schweizer m, -s
клисарство-Küsterei f
клисура-Bergcnge f (reorp.), Hohlweg m,
Klause f, -n, Schlucht f, -en, Schlund m, -
es, ve, Tobel m, -s (горска)
клитор-Kitzlcr m, -s (анат.), Klitoris f (анат.)
клише-Abguß m, -usses, -usse, Bildstock m,
Druckstock m (псч.), Klischee n, -s, -s, Platte
f, -n
клишнрам-klischicrcn tr.
клоака-Kloake f, -n
клозег-АЬе m, Abort m, -s, -c, Bedürfnisanstalt
f (обществен), Häuschen n, -s, Kämmerchen
m, -s, Kabinett n, -es, -е (диал.), Klosett n, -
s, -e, Kloster n, -s, -, Kommodität f, -cn
(разг.), Lokus m, -, se, Pinkelwinkel m (за
мъже), Rcliradc f, -n, Spülabort m (c водно
промиване), Wasserkloserr n (c водно
промиване) (стр.)
клокот-Plätschcrn n, -s
клокотя-plätschern intr. h.
клокоч-PimpeInuß f (бот.), Pimpcmuß f (бот.)
клокоча-bobbeln intr. h, brodeln intr. h s,
bullern intr. h (за вода)
клокочеис-Gebrodel n, -s
клокочи-aufwallcn intr. h./s. (за извор)
клон-Ast m, -es, (~ der Flugbahn клон на
траекторията ; e-n ~ durchsägen хъркам
силно) (и прен.) (восн.), Betriebszweig m
(в производството), Filiale f, -n, Gabelast
m (чаталест), -Holzast m (главен, на
дърво), Kommanditc f, -n (от търговско
предприятие), Linie f, -n, Sparte f, -n (от
здание, предприятие), Tochterhaus n (на
търговска къща), Verkaufsstcllef (на
търговско предприятие), Wissenszweig m
(от наука), Zweig m, -s, -е (der einzelne
Zweig e-s Geschlechtes отделен клон на
род) (и ж.п, анат.), Zweigbank f (на банка)
(търг.), Zweiggeschäft п (от фирма) (търг.),
Zweigniederlassung f (на фирма) (търг.),
Zweigstation f (от гара) (ж.п), Zwigbahn f
(от ж.п линия) (ж.п)
клонак
388
клонак-Astwerk n, Geäst n, -es, Gezweig n, -
(e)s
клоиаци-Abraum m, -(e)s, -
клонест-geästet pari. adj.
клони-Gezweig pl., Räuber m, -s (паразитнина
дърво), Schneideiholz n (отсечени, на
иглосидтни дървета), Überhang m
(надвиснали в съседния двор), Windbruch
ш (повалени) (лесов.)
клоика-Reis n, -es, -er
клоиче-Ranke f, -n, Tannenzweig m (борово),
Dendrit m, -en (по минералите)
клоня-hängen* intr, h. (към) (unsere Natur
hängt sehr dahin нашата природа клони
твърде много към това), katholizisieren
intr. h. (към католичестовото), tendieren
intr. h. (към нещо), zuneigen refl. D
клопка-Angel f, -n, Fallstrick m (лов.), Grube
f, -n (лов.), Schlinge f, -n (in die - gehen
улавям се в капан ; den Kopf, den Hals in
die - stecken слагам си главата в торбата;
sich geschickt aus der - ziehen измъквам
се ловко от капана)
клоуи-August ш (der dumme ~ клоун)
клоун-CIown m, -s, Hansbunk m, Hansnarr m,
Hanswurst m, -s, -e, Komiker m, -s,
Spaßmacher m, -s
клоче-Hering m, -s, -е (за палатка)
клош-Steuetung f
клуб-Kasino n, -s, -s (военен), Klub m, -s, -s,
Klubhaus n, Vereinshaus n (на дружество),
Zirkel m, -s
клуп-Schlaufe f, -n, Schleife f, -n, Schlinge f, -
n (in die - gehen улавям се в капан ; den
Kopf, den Hals in die ~ stecken слагам си
главата в торбагга; sich geschickt aus der-
ziehen измъквам се ловко от капана)
клъбце-Klüngel m, -s
клъввам-behacken tr., einhacken intr. h, hacken
tr. (mit dem Schnabel hacken)
клъвване~Anschnäbeln n, -s (на петли),
Geschnäbel n, -s
KJTbiil-schanpp!
клъцвам-klippen tr., schnippeln tr. intr. h.
клъцваие-Schnapp m, -es, -е (c ножицата)
кльопам-futtern intr. h
кльопане-Flaps m, -es, -е (тар.), Presse f, -n
(men)
кльолаие-Futterage f (men)
кльопачка-Futter n, -s (шег.)
кльощав-hager
клшз-Klüse f, -n
клюка-Klatschgeschichte f, Lästergeschichte £,
-n, Zubläserei f, -en, Zwischenträgerei f
клюкар-KIätscher m, Klatschbruder m (разп),
Klatsche f, -n, Klatscher m, Klatschmaul n,
Schandmaul n (фам.), Zubringer m, -s,
Zwischenträger m
клюкарка-Base f, -n (разп), Klatschbüchse f,
Klatsche f, -n, Klatschmaul n, Plauderliese
f, Plaudermatz m, Plaudermaul n,
Plaudertasche f, Raffel f, -n, Schandmaul n
(фам.), Spinatwachte! f (фам.)
клюкарки-Klatschgeselischaft f (разг.)
клюкарски-klatschhaft
клюкарствам-beklatschen tr., klatschen intr.
h. (über e-n), los/werden intr., trätschen intr.
h. (разг.), tratschen intr. h. (разг.)
клюкарстване-Geklatsche n, Klatscherei f,
Klatsch m, -es, -e, Klatscherei f
клюкарство-Basedenschaft f, -en
клюкарство-Klätscherei f, Klatsch m, -es, -e,
Klatscherei f, Klatschhaftigkeit f,
Zwischenträgerei f
клюкарствувам-klatschen intr. h. (über e-n)
клюкарствуване-Klätscherei f, Klatscherei f
клюки-Basedeschaft pl., Dienstbotenklatsch
m (слугински), Dorfklatsch m (селски),
Geklatsche n, pl., Gemunkel pl., Gerede pl.
Getratsch(e) pl., Kaffeeklatsch m (на чаша
кафе), Klätscherei f, Kladderadatsch m, -es,
-e, Klatsch m, -es, -e, Klatscherei f, Leumund
m, -s, -e, Tratsch m, -es, - (разг.),
Weibgeklatsch n (женски) (разг.)
клюмане-Gedöse n, -s
клюмиал-kopfhängeisch
клюн-Schnabet m, -s, -r
юноиообразен-schnabelfömiig
клгоса-Bremse f, -n (за коне)
ключ-Abhängling m, -s, -e, Nabel m, -s,
Schalter in, -s (електрически прекъсвач),
Schlüssel m, -s (der - zu etw. разковничето
389
книжа
за нещо; der ~ zur politischen Lage ключът
за разбиране на политическото
положение), Schraubenschlüssel ш (гаечен)
(техн.), Selbstschalter m (автоматичен)
(ел.), Serienschalter ш (сериен) (ел.),
Serienschalter ш (сериен) (ел.),
Sicherheilsschlüssel п (секретен),
Sicherheitsschlüssel п (секретен), Taste f, -
п (телеграфен), Taster m, -s (телеграфен),
Tenorschlüsscl m (теноров) (муз.), Wirbel
ra, -s (на струнен инструмент)
ключалка-Buchstabenschloß m (секретна),
Einsatzschloß m (секретна, поставена в
обикновена брава), Riegel ra, -s (hinter
Schloß und ~ bringen затварям зад
решетките; unter Schloß und ~ под ключ;
den ~ vorschieben зарезвам врата, пускам
резето ; e-r Sache e-n ~ vorschieben
попречвам на нещо), Schloß n, -osses, f-sser
(die Tür fiel ins ~ вратата се затвори; e-m
ein ~ vor den Mund haben мълчалив съм)
ключар-Gefängniswärter m (в затвор),
Gefangenenaufseher m (в затвор),
Gefangenenwärter m (з затвор), Kalfakter
ra, -s, Kalfaktor m, -s, Schließer m, -s (на
затвор)
ключица-1.Drosselbein n (анат.),
Schlüsselbein n (анат.) 2.Springer ra, -s (на
птица) (зоол.)
клгочове-l.Himmelsschlüssel in (на апостол
Петър) (църк.) 2.Schlüsselbund п (връзка),
Sperrzeug п (връзка)
клякам-kauzen intr. h. refl.
кмет-Bürgermeister ra, Dorfschulze m (селски)
(ист.), Gemeindevorsteher m, Heimbürge m
(селски), Starost m, -en, -en (в славянско
село)
кметски-bürgerraeisterlich adj.
кметство-Bürgcrmeisterei f, Stadtarat n,
Rathaus n
кнедел-Klops ra, -es, -е (месен), Kloß m, -es,
■fe (от тесто, месо, картофи)
кпедла-Knödel ra, -s
киехт-PoUer m, -s (дирек, дол)
киига-Adreßbuch n (адресна), Buch n, -(e)s,
Bücher (Bücher sitzen седя постянно над
книгите), Druckwerk n, Eintragebuch n (за
вписване), Erbauungsbuch n, Fremdenbuch
n (за записване на пътници), Gästebuch ra
(за гости), Geschichtenbuch n (c приказки),
Hauptbuch n (главна) (търг), Kassabuch n
(класова), Klagebuch n (оплаквателна),
Kochbuch n (готварска), Reißer m, -s
(ефектна), Scharteke f, -n (стара) (alte ~
кикимора, бабушкера), Schinken ra, -s
(дебела, c подвързия от свинска кожа),
Schmöker m (стара, ненужна), Skonto m, -
s, - (за вписване налкчностите)(тьрг.),
Taschenbuch п (в джобен формат),
Taufbuch п (метрическа) (църк.), Tröster
m, -s (стара), Volksbuch n (популярна, за
народа), Weißbuch п (бяла,
дипломатическа), Wirtschaftsbuch п (за
стопански, домакински разходи),
Zauberbuch п (магическа), Zeichenbuch п
(за скици), Zimelic f, -п (ценна), Zimclium
n, -s, -ien (ценна), Zuchtstaminbuch n
(племенна, на животни)
KiiHra-BpaHOBiiiiK-Losbuch n
Kiinrii-Handelsbücher pl. (търговски), Krebse
pl. (останали непродадени, върнати на
издателството), Volksbuch n
(старопечатани, на народа)
книговезец-Buchbindcr m
кинговезиица-Binderei f, -cn
кииговодител-Buchführcr ra,
Rechnungsbeante(r) m
кинговодство-Buchführung f
книгоиздаване-BuchhandeI m
киигоиздател-Verleger ra, -s
кннгоиздагелски-vcrlegerisch
книгоиздателство-Verlag m, -es, -e,
Verlagswesen n
книгоман-Büchernarr m
KiinroMaiiHfl-Büchersucht f
книгопечатане-Buchdruck ra, Typographie f,
книгонродавач-Buchhändler m
киигохраннлнще-Bücherei f
кннжа-Börseneffekten pl. (борсови, ценни),
Effekten pl. (ценни), Titel m, -s (ценни),
Valeur f, -n (ценни), Wertpapiere pl. (ценни)
кпижар
390
(търг.), Kris m, -es, -е (малайски),
Buchhändler m
книжар-Sortimenter m, -s
книжариица-Bücherstube f, Buchhandlung f,
Buchladen m, Sortiment n, -s, -e,
Verlagsbuchhandlung f (на издателство)
книжарски-buch händlerisch adj.
кинжарство-Buchhandel m
кннжка-Bankbuch n (банкова) (търг.),
Bannkbuch n (влогова) (търг.), Belegbuch
n (студенстска), Berufsbuch n (трудова),
Büchlein n, -s, Leporelloalbum n (детска),
Zensurbuch n (ученическа), Psalter m, -s
(част от стомаха на животно)
книжчица-Büchlein n, -s
KiiiiKC-Knicks m, -ses, -е
киитопис-Bibliographie f, -n
княжески-fürstlich adj. (рядко), regal
кпяжество-Fürstentum n, -s, Fürstentümer
княз-Erbhcrr m, Fürst m, -en, Fürstlichkeit f,
Großfürst m (велик), Herzog m, -s, -j-e
(племенен), Mogul m, -s (източен)
князе-Bundesfürsten pl. (на отделните
държави в Германския съюз) (ист.)
княз-иаследник-Erbfürst m
коагуация-Flockung f, -en
коагулат-Gerinnsel n, -s, Koagulat n, -s, -e
коагулация-Koagulation f, -n
коагулира-gerinnen* intr. s
коагулирам-koagulieren intr. h.
коагулиращ-gerinnbar adj.
коаксиален-koaxial
коалирам ce-koalieren intr. h., koalisieren intr.
h.
коалиция-Koalition f, -en
кобалт-Kobalt m, -s
кобарга-Moschusochse m
кобила-Mähre f, -n
кобилнца-Gabel f, -n, Joch n, -es, -e,
Schulteijoch n, Schwengel m, -s (на кола за
тегличите), Sillscheit п (на кола), Sillscheit
п (на кола), Sprengwaage f (на кола), Tracht
f, -en, Trage f, -n, Wassertrage f
кобилка-Gängel m, -s
кобра-Brillenschlange f, Kobra f, -n (зоол.)
кобур-Halfter f, -n (за револвер),
Pistolentasche f (за револвер),
Revolvertasche f (на револвер)
кова-brüten tr., drechseln intr. h tr., hämmern
tr., kabalieren intr. h. (интриги), kunkeln
intr. h. (козни, интриги), munkeln intr. h.
(mit e-m, über c-n) (сплетни) (man munkelt
слух се носи, pinken intr. h. (c чук), reimen
intr. h. refl. (рими), schlabbern intr. h. tr.
(клинци от студ) (фам.), schlossern intr. h.
(an etw. D) (нещо), schmieden tr., spinnen*
tr. (измяна), treiben* tr. (метал)
коване-Schmiedarbeit f
коварен-arg adj. (човек, враг, болест, мисъл)
(die arge Welt коварният свят ; der arge
Feind злият дух, дяволът; ein arger Bursche
коварен хитрец ; nichts Arges im Sinne
haben нямам лоши намерения), arglistig
adj., bösartig adj., bübisch adj., hämisch,
heimtückisch, hinterhältig, hinterlistig,
hinterspinnig, lauernd (поглед),
meuchlerisch, perfid(e), tückisch (човек,
болест) (ein ~es Pferd опасен кон)
коварно-hinterrücks, meuchlings
коварство-Arglist f, -en, Arglistigkeit f,
Bösartigkeit f, -en, Bubenstück n, Heimtücke
f, Hinterlist f, Kabale f, -n, Pcrfidie f, -n,
Satanstücke f (дяволско), Tücke f, -n
ковач-Rüßige m, Scharschmied m (на
палешници), Schmied m, -es, -e,
Schmiedmeister m (майстор), Zeugschmied
m (на инструменти)
ковачница-Esse f, -n, Feldschmiede f
(походна) (воен.), Schmiede f, -n (vor die
rechte - gehen насочвам се там, където
трябва)
коверкот-Covercoat m, -s, Covercoat m, -s
(теект.)
KOBKOCT-Schmiedbarkeit f, -
ковладя-fletschen tr. (диал.), petzen intr. h.
ковчег-Arche f, -n (die ~ Noah ноевият ковчег)
(бибп.), Bahre f, -n, Kasten m, -s, Kindersarg
m (детски), Lade f, -n (за мъртвец), Laden
m, -s, *e (разг.), Sarg m, -es, -e
ковчеже-Вох f, -en, Heiligenschrein m (за
свети мощи), Kasten m, -a, Schatulle f, -n,
Schatzkästen n (за скъпоценности),
коз
Schatzkäsllein п (за скъпоценности),
Schmuckkasten m (за бижута)
ковчежник-SäckeImeisterm, Schatzmeister m,
Zahler m* -Si Zahlmeister m
ковък-geschmeidig; adj., hämmerbar,
schmiedbar
кога-wenn
когато-solang (ich werde für m-e Schwester
sorgen ~ sie krank ist ще се грижа за сестра
си докато е болна; ~ das Wetter schön ist
докато трае хубаво време), solange (ich
werde für tn-e Schwester sorgen ~ sie krank
ist ще се грижа за сестра си докато е болна
; ~ das Wetter schön ist докато трае хубаво
време), Während, wenn (при сегашно или
бъдещо време) (jedesmal, wenn die Feinde
angrriffen, holten Sie sich blutige Köpfe
всеки път, когато неприятелят ии
нападнеше, биваше отблъснат с кървави
загуби), wo (die Stunde, wo er sie zum
ersten Male sah часът, когато той я видя за
пръв път; in Fällen, wo das nicht zutrefft в
случаи, когато това не е така)
код-Kode ш, -s, -s (зателе!рафни съобщения)
кода-Koda f, -s
кодекс-Handelsgesetzbuch п (търговски),
Kodex m, -es, Zivilgesetzbuch n
кодифпкацяя-Kodifikation f, -en,
Kodifizierung f
кодифицирам-kodifizieren tr.
кодмирам-verkadmen tr, (техн.)
кое-welches (in weicher Stunde ist was
geschehen ? nokoe време е станало това ?
; welches ist das treffende Ausdruck ? кое e
най-сполучливо като израз за това ?)
коекзистенция-Koexistenz f, -
което-welches (das Kind, welches wir gestern
gesehen haben детето, което вчера
видяхме)
коефицецт- Koeffizient m, -en, -en, Beiwert
% Festigkeitskoeffizient m (на якостта),
Fttföfoktor m (на запълването) (ел.),
Geschwindigkeitszahl f (на скоростта),
Gütefaktor та (на доброкачествеността)
Сфиз^> Gütegrad m (на полезното
действие), Härtezahl f (на твърдостта)
(физ.), Leitungszahl f (на
топлопроводност), Reibungszahl f (на
триене), Schwindmaß п (на свиване)
(техн.), Sicherheitsfaktor ш (на
сигурността), Übersetzung f(na
предаването) (техн.), Verhältnis n, -se, -sc,
Wirkungsgrad m (на полезното действие)
(техн.), Zugfestigkeit f (на здравината)
(техн.)
кожа-Fell n, -(е)$, -е (с козината) (ein dickes ~
haben дебела ми е кожата), Haut f, -f (nur
Haut und Knochen само кожа и кости; aus
der Haut fahren излизам от кожата си),
Leder f, Schale f, -n (fein in ~ sein наконтен
съм; sich in ~ schmeißen докарвам се ; in
е-г rauhen ~ steckt oft ein süßer Kern под
грубата външност често се крие добро
сърце)
кожар-Gerber m, -s, Lohgerber т, -s, -
кожарство-Gerberei f, -en, Lohgerberei f
кожен-dermal adj., Leder.., leder.., ledern (за
обувки)
кожест-häutig
кожи-Fellwerk n, pl., Kernleder n
(технически), Rauchware f (за кожарски
цели)
кожица-Film m, -(e)s, -e, Fruchtwand f (на
плод) (бот.)
кожичка-Bart m, -(e)s, Bärte (на застинал къс
метал) (метал.)
кожовидек-häytig
кожодер-Blutsauger m, Geldschneider m
(разг.), Gurgelabschneider m (разг.),
Halsabschneider m, Kehlabschneider m,
Leutescherer m, Leuteschinder m,
Menschenschinder m, Schinder m, -s
кожодерство-Geldschneiderei f, Kipperei f,
Schinderei f, -
кожуахр-Kürschner m, -s
кожух-Blasenhelm m
кожухарниця-Kürschnerei f, -en
кожухарство-Kürschnerei f, -en
коз-Atout m/n, -s, -s (карг.), Matador m, -s, -e,
Trumpf m, -es, *e (was ist ~ ? кая карта е
коз ? ; er spielte alle Trümpfe изигра
всичките си козове)
коза
392
коза-Geiß f, -еп (дива), Gemse f, -n (дива)
(зоол.), Kamelziege f (ангорска) (зоол.),
Ziege f, -n (so e-e alte Ziege дърта коза)
козар-Turmkraut n (обикновен) (бот.)
козел-Geißbock m (зоол.), Karnickel n, -s (за
виновен) (разг.), Riedbock m (блатен)
(зоол.), Rüstbock m, Schrägen m, -s,
Ziegelbock m
козина-Behaarung f, -en, Haar n, «es, -e,
Haardecke f (на животно), Ziegclhaar n
козиияв-hären
козирка-Blende f, -n, Lichtschirm m, -es, -e
(срещу слънце), Mützenschild m (на
фуражка), Schild n, -es, -er, Schirm m, -es,
-e (e-e Mütze mit - фуражка, каскет)
козирка-Wetterdach n (особено на входна
врата)
козирог-Bergbock m (зоол.), Fallwild n
(зоол.), Steinbock m (зоол.)
козирувам-salutieren intr. (D c-m) (воен.)
козичка-Zicke f, -n
козле-Kitz n, -es, -e, Kitze f, -n
козлец-Zehrwurzcl f (бот.)
козли-Dachbinder m (стр.)
козметик-Verschönerungsrat m (шег.)
козметика-Kosmetik f, Schönheitspflege f
кознетичен-kosmetisch
козии-Kabale f, -n, Kunkelei f, -en,
Machenschaft f, -en, Machination f, -en,
Rank m, -s, -fe (Ränke schmieden кова
плетни ; auf Ränke sinnen измислям
имтриги; Ränke und Schwänke дяволии и
лудории), Zuflüsterung f, -en
козодой-Ziegenmelker m (зоол.)
козунак-Bund n, -e, Kuchen m, -s,
Rosenenkuchen m (със стафиди),
Topikuchen m (във висока форма)
козяк-Haardccke f
коило-Pfriemengras n (бот.), Reihergras n
(бот.)
Koii?-wer? (wer war der Herr ? кой беше
господинът ? wer ist da ? кой е там ? ; ich
habe es ihm schon wer weiß wie oft gesagt
кой знае колко пъти съм му казвал),
welcher (welchen Mensch meinst du кой
мъж имаш преднв; an welchem Tage bist
du geboren на кой ден си роден ; welcher
ist der treffendste Ausdruck кой е най-
сполучливият израз ; welche ist die beste
Antwort кой е най-добрият отговор)
койка-Koje f, -n (в кораб)
койло-Spartgras n (бог.)
койнер-Кеирег m, -s (слой)
който-wclcher (die Mitarbeiter, ohne welchem
ich m-c Arbeit nicht vollenden kann
сътружникът, без който не мога да
довърша работата си), wer (wer auch който
и да е ; wer auch das tut, hat dei Folgen zu
tragen който извърши това, ще носи
последиците; wer auch immer da sein mag
.. който и да е там..), wo (das schlechteste
Messer, wo er hat май-лошият нож, който
има; der, wo das sagt който казва това)
кок-Haamest n, Haarnestel n, Haarzopf m (на
жена), Kauz m, -es, т-е, Knoten m, -s
(прическа), Zopf m, -es, те (das Haar in
Zopf tragen нося косата си на кок), Zwiebel
f, -п (фам.)
кока-Кока f (бот.)
кокаин-Kokain n, -s, -е (хим.), Koks m, -es, -e
кокал-Bein n, -(e)s, -e, Knochen m, -s (alle
Knochen tun mir weh всички кокали ме
болят; numerier1 die d-e Knochen преброй
си кокалите)
кокален-beincrn adj., knöchern
кокалест-beinicht adj., beinig adj., knochig,
starkknochig
кокалче-l.Falzbein n (за нагъване) (техн.)
2.Knöchel m, -s (на пръст) (анат.), Knobel
m, -s, Knorr m, -en, -en (на ръка), Knorren
m, -s (на ръка) 3.Schnellcr m, -s (текст.),
Treiber in, -s (текст.)
кокарда-Kokarde f, -n (на фуржка),
Mützenabzeichen n (на фуражка)
кокетен-kokett (шапчица, кордела, рокля),
schmuck (къща) (sich - machen контя се,
пременям се)
кокетирам-kiappem intr. h. (с очи), kokettieren
intr. h. (mit c-m), löffeln intr, schmusen intr.
h. (mit e-m) (фам.), schöntun* intr. h. (mit
e-m) (c някого), schwänzen intr. h. (um etw.)
(фам.)
393
колаи
кокетирапе-Schöntuerei f, Tändelei f, -n
кокетка-Kokette f, -n, Kolumbine f, -n (в
италианските комедии)
кокетка-Modenärrin f, Modepuppe f,
Putzdämchen n (суетна)
кокетлив-gefallsüchtig adj. (пейор.), kokett
(момиче, държане)
кокетиича-kokettieren intr. h. (mit etw.),
liebäugeln intr. (mit etw.), schwänzen intr.
h.
KOKennmeiie-Buhlcrei f, -en, Getändel n, -s,
Koketterie f, -n, Liebäugelei f, -en
кокегство-Eitelkeit f, -en, Putzsucht f
кокеш-Schwarzwunzel f (голям) (бог.)
коки-Kokke f, -n, Kokken m, -s, Kokkus m, -s
кокила-Gießform f (техн.), Kokille f, -n (за
метални отливки), Schale f, -n (метал.)
кокили-Stelze f, -n (auf den ~n gehen вървя
на кокили; wie auf ~n gehen вървя надуто
; Worte auf-n високопарни думи)
кокилобегач-Riemenbein n (зоол.)
кокиче-Märzblume f, Schneeglöckchen n (бот.)
кокичка-Fmchtkem m (бот.), Kern m, -s, -e
(на слива, праскова)
коклюш-Keuchhusten m, Stickhusten m
кокобактерия-Kugelbakterie f (мед.)
кокоика-Flammendes Herz (бот.)
кокорче-Tag und Nacht (бот.)
кокоря ce-anglotzen tr. (е-п) (нкм.) (фам.)
кокоткя-Halbweltdame f, Halbweltlerin f,
Kokotte f, -n
кокошарник-Federhof m, Hühnerhof m
кокошеви-Hühnervögel pi. (разред) (зоол.)
кокошинка-Hühnerlaus f (зоол.)
кокощка-Неппе f, -n, Huhn n, -es, ?er (като
вид домашни птици, без оглед на рода, и
като женска кокошка) (das Huhn gackert
кокошката кудкудяка; sich D Hühner halten
гледам кокошки; mit den Hühnern zu Bett
gehen лягам си c кокошките), Kaulhuhn n
(безопаша), Legehenne f (носачка),
Memme f, -n (мокра)
кокошкар-Hühnermann m
кокошче-Ralle f, -n (водно) (зоол.)
кокс-Grude f (ситнозърнест) (мин.),
Hüttenkoks m (металургичен), Koks m, -
es, -e, Zechenkoks m (високопещсн). Zinder
m, -s
коксувам-koken intr. h., koksen intr. h.,
verkoken tr.
коксуване-Garung f (метал.), Kokerei f, -cn
коктенл-Coctail m, -s
кокълче-Musikantenknochen m (на лакътя)
кол-Pfahl m, -s, -rc (e-n ~ einschlagen забивам
кол ; ein - im Fleische нещо като трън,
което не дава мира; in seinen vier Rföhlen
в къщата си, в своя дом), Schore f, -n
(предпазен подпорен, на дига),
Wasserpfahl m (воден) (стр.), Zaunpfahl m
(от 01рада)
кола-Auto п, -s, Fuhrwerk n, Gefährt n, -s-, с,
Kampfwagen m (бойна), Kläre f, -n, Kolla
f, -, Kraftwagen m (моторна),
Krankenwagen m (болнична), Lastfuhrc f,
-n (товарна), Lieferwagen in (спортна),
Minna f, -..nnen (полицейска),
Personenkraftwagen m (лека), Reisewagen
m (пътническа), Renner m, -s (спортна),
Sichelwagcn m (бойна), Trainwagen m
(обозна) (воен.), Tramway f (трамвайна),
Troßwagen m (обозна), Wagen m, -s (Pferde
vor den - spannen впрягам коне в колата ;
der - läuft gut колата върви добре),
Zweigespann п (двуколна), Zwitter m, -s
(моторна, c колела отпред и верига-
гъсеница отзад)
колаборатор-Kollaborator m, -s, -oren
колабораторство-Kollaboratur f, -en
колаборирам-kollaboricrcn intr. h.
колай-Dreh m, -s, -e
кола-колибка-Pfcrchhüttc f (за овчари),
Pferchkarren m (за овчари)
кола-купе-Соире n, -s
колан-Bund m, -(e)s, Bundriemen m, Gürtel m,
-s, Gurt m, -(c)s, -e, Hüftgürtel m
(жартиерен), Koppel n, -s,
Leistenbruchband n (бандажен), Riemen m,
-s (der - am Schuh ремъчката на обувката
; sich den - enger schnallen затягам ремъка
; reiß dich ein bißchen am -! понапъни се
! ; aus fremdem Leder ist gut - scheiden no
чужд гръб и сто тояги са малко, с чужда
колапджия
394
пита помен прави ; wenn du jetzt nicht
ordentlich arbeitest, ist der - ‘runter ще
видиш, ако не работиш както трябва !),
Schlüpfer ш, -s (дамски ластичен),
Überschwung m, Wehrgelänge п (за сабя)
(воен.), Wehrgelenk п (за сабя)
колацджия-Gürtler ш, -s (остар.)
коланче-Bund m, -(e)s
колапс-Kollaps ш, -es, -е
колар-Fuhrmann ш, Hauderer тп, -s,
Rademacher m, Rollfuhrmann m, pl. -
fuhrleute, Stellmacher m, Wagenbauer m,
Wagner m, -s, -
коластра-Bicst m, -es
Колата-Wagen m (съзвездие)
кола-тулумба-Sprengwagen m
колач-Schächter m, -s (които коли по еврейски
ритуал), Schlächter m, -s, Schlachter m, -s,
Schlaglot m
колба-Вläse f, -n, Glaskolben m (стъклена)
(хим.), Kolben m, -s (хим.), Scheidekoiben
m
колбасар-Selcher m, -s
колбасарница-Selcherei f, -en
колбасарство-Selcherei f, -en
колбаси-Fleischwaren pl., Selchwaren pl.
колебанне-Gezauder n, -s, Hin und Her n,
Schwankung f, Zögerung f, -en, Zweifelsfall
m (im Zweifalsfalle при колебание),
Zwitterwesen n (слабоволно)
колебая се-flukuieren intr. h, schwanken intr.
h. (zwischen zwei Entschlüssen ~ колебая
се между две решения ; k-n Augenblick ~
не се поколебавам ни за миг), schweben
intr. h. s. (zwischen Furcht und Hoffnung ~
мятам се между страха и надеждата; ein
Lächeln schwebte um ihre Lippen една
усмивка иробегна по усните й ; das
Verfahren schwebt noch процесът още не
е свършил), zagen intr. h., zaudern intr. h.
(mit etw.) (за нещо), zögern intr. h., zweifeln
intr. h. (an e-m, etw.) (в някого, нещо)
колеблив-bedenklich adj., haltungslos, irr(e),
schwank, variabel, veränderlich, zauderhaft,
zaudernd, zweifelmütig
колебливост-Zauderei f, Zweifelmut m
Kojiera-Berufsgenosse m, Kollege m, -n, -n,
Kommilitone m, -n, -n, Kumpel m, -s, -s
колегиален-kollegial, kollcgiaiisch
колегиалиост-Kollegialität f, -
колегия-Gremium n, -s, Kapitel n, -s
(монашеска), Körper m, -s, Kollegenschaft
f (в институт, учрежение), Kollegium n, -
s, -ien, Ministerium n, -s, -..rien (на
прсхгестански духовници), Senat m, -s, -e
(съдийска), Stift n, -es, -er (от каноници
при катедрала), Wahlkörper m
(избирателна)
Коледа-Christfest n, Jul m, -s (зимен празник
в скандинавските страни), Julfeslп (зимен
празник в скандинавските страни),
Weihnacht f, -. (Weihnachten ist da коледа
дойде; sich auf Weihnachten freuen радвам
се, че идва коледа ; ein fröhliches
Weihnachten 1 весела коледа
(поздравление); an, zu Weihnachten на, по
коледа), Weihnachten n, -s, - (Weihnachten
ist da коледа дойде ; sich auf Weihnachten
freuen радвам се, че идва коледа ; ein
fröhliches Weihnachten ! весела коледа
(поздравление); an, zu Weihnachten на, по
коледа), Weihnachtstag m
коледен-weihnachtlich
колежка-Arbeitskollegin f (по работа)
колектив-KolIektivium п, -s, -va,
Volkskunstgruppe f (самодеен),
Werkkollektiv n (заводски)
колективен-gemeinschaftlich adj. (sich - in
teilen колективно си делим нщ.),
gesellschaftlich adj., kollektiv
колективизацня-KolIektivierung f
колективизирам-kollcktivieren tr.
колектпвизъм-KoUektivismus m
колективист-KoIlektivist m, -en, -en
KOJieKTiiBiicT>f4eii-kollektivistisch
колектор-Kollektor m, -s, -oren, Tonnenleger
m, Antikensammler m (на антики),
Philatelist m, -en, -en (на пощенски Марки),
Sammler m, -s
колекиня-Kollektion f, Sammlung f, -en
колела-Mühlwerk n (на мелница)
колело-Fahrrad n, Anlaufrad n (на самолет),
395
количество
Drehrad п (водещо) (техн.), Drehscheibe f
(грънчарско), Ersatzrad n (запасно),
Faulenzer m, -s (паразитно, междинно,
зъбно) (техн.), Flügelrad п (лопатно),
Hemmrad n (срирачно), Kammrad n
(зъбчато, със сменяеми дървени зъбци),
Kegelrad п (конично зъбчато) (техн.),
Kehrrad п (водно), Laufrad п (детска
играчка), Laufrad п (ходово, на турбина)
(техн.), Laufwerk п (на вагон), Lenkrad m
(на кола), Luftreifen m (гумено), Pneumatik
m, -s, -s (гумено, на моторна кола,
велосипед), -Rad n, -es, -rer (ich fahre ~ яздя
колело), Rad г, -es, -rer (unter die Räder
kommen поапдам под колелата ; ein ~
schlagen премятам се по земята ; ins ~
greifen спъвам ; bei ihm fehlt ein ~, ist ein
Rädchen locker бурмите му са се развили,
едната му дъска хлопа), Ring m, -es, -е
(schwarze ~е um die Augen черни кръгове
около очите ; е-е Wohnung im ~ tauschen
правя верижна смяна на жилище),
Velozipcd n, -es, -е, Volant m, -s, -s
(кормилно), Wasserrad n (движено c вода),
Wechselrad n (сменяемо, на струг) (техн.),
Winkelrad п (конично зъбно) (техн.),
Zackenrad п (зъбно) (техн.), Zahnrad n
(зъбно) (техн.), Zugwinde f (долап за
вадене на вода) (техн.), Zweirad п
колелолист-Durchkraut п (бот.)
колелообразеи-radförmig
колелце-Molette f, -п (назъбено), Ritzel n, -s
(зъбчато) (техн.), Rolle f, -n (ein Bett auf
~n кревта на колелца), Steigrad n
(балансово назъбено), Zahnlrieb m
(преводно) (техн.)
колендро-Koriandcr m, -s (бот.)
колеинча-aufknien tr. reH, knien intr. s. rcfl.
коленичене-Knicbeugung f
коленншком-kniclings
колеика-Knebcl m, -s (бот.), Knöterich m
(бот.), Spergel m, -s (бот.)
коленопреклопен-fußfällig adj.
коленцс-Gelenk n, -s, -е (бот.), Knoten m, -s
(бот.)
коленчат-gekröpft adj. (техн.), winkelig
колеонтерология-Käfcrkunde f
Koaeceii-..räd(e)rig
колесиик-Radsatz m (техн.).
Verschwind fahrwerk n (прибираем)
(авиац.)
колесиица-Flugwagen (летяща) (техн.),
Leichenwagen m (погребална), Wagen m,
-s
колет-KoIlo n, -s, -li, Wertpaket n (е обявена
стойност)
колец-RcbcpfahI m
колн-Zuschuß m (свръхпечатанм, за
покриване на макулатурата),
Zuschußbogen pl. (свръхпсчатани, за
покриване на макулатурата)
колнба-Einsicdclci f, -сп, Hütte Г, -n (Onkel
Toms Hütte Чичо Томовата колиба),
Kabache f, -п (полусрутсна), Kaluppe f, -n
(мизерна, порутена), Kate f, -n, Klause f, -
n, Kotte f, -n, Kotten m, -s
колнба-Laubhülte f (покрита c шума)
колибацил-Kolibazillus m, -, -llcn (мед.)
колиби-Weiler m, -s
колибка-Rebhaus n
колибри-Brummvogel m (вид) (зоол.),
Fliegenvogel m (зоол.), Kolibri m, -s, -s
(зоол.)
колие-Halsband n, Halsgchänge n, Halskette f,
Kollier n, -s
колизня-Koliision f, Zusammenstoß m (физ.)
колика-Kolik f, -cn (мед.), Windkolik f
(газова) (мед.)
кояики-Bauchschmerzm (мед.) pl., Darmsucht
f (мед.), Grimme pl., Leibschmcrzcn pl.,
Leibschneiden n
колимагор-Richtcrglas n, Zielglas n (прицелен
телескоп) (воен.)
колиниален-kolonial
колит-Bauchgrimmen n (мед.)
коли чествен-mcngcnmäßig, quantitativ
количество-Bedarf m, -(e)s (необходимо,
потребно) (ich habe meinen Bedarf an
Zigaretten gedeckt запасил съм се c
необходимото ми количество цигари),
Betrag m, -(e)s, Beträge, Hub m, -s, -re
(повдигнато при едно движение на
количка
396
буталото), Menge f, -n, Pflichtsoll n
(задължително), Quantität f, -en (der
Umschlag der Quantität in die Qualität
прерастването на количеството в
качество), Quantum n, -s, -ten, Schwung m,
-es, те, Übersollmenge f (сверъхпланово),
Vielheit f (голямо), Welt f, -en (e-e Welt
Arbeit, Fragen, Elend, Kummer голямо
количество от работа, въпроси, мизерия,
скръб), Wenig n, -s, - (малко, дребно),
Wenigkeit f, -en (много малко), Zeitmaß n
(време)
количка-Fahrstuhl п (за инвалиди),
Förderhund m (мин.), Handkarre f (ръчна),
Konsole f, -n, Korbwagen m (детска, c
плетена каросерия), Kummkarre f (ръчна,
c обръщащ се сандък)
количка-поднос-Teewagen m
количкар-Kärrner m, -s
колко-wie (за степен, размер във връзка с adj.
и adj.) (wie lange колко дълго ; wie breit
колко широко; wie groß ist er колко е голям
; wie alt sind Sie на колко години сте; wie
oft колко пъти; wie hoch kommt der Anzug
колко ви струва костюмът ; wie hoch
spielen wir на колко ще играем ; wie
liebenswürdig sind Sie колко сте любезен;
wie froh war ich колко бях радостен),
wieviel (wieviel bin ich dir schuldig колко
ти дължа; wieviel unnütze Mühe geben Sie
sich ! колко излишен труд си правите !)
колкотар-Totenkopf m (хим.)
колкото-soviel (~ ich verstanden habe
доколкото разбрах ; nimm, ~ du willst
вземи, кол кого желаеш)
коловоз-Radspur f
коловрът-Bohrwinde f(TexH.)
колодий-KolIodium n, -s
колодрум-Rennbahn f (спорт.), Rennplatz m
(спорт.), Zementbahn f (циментен)
колоездач-Radfahrer m, Radsportler m,
Sprinter m, -s (на къси разстояния)
колоездене-Radfahren n
колозеум-Kolosse n, -s (в стария Рим)
колоид-Kolloid n, -s, -e
колоидален-kolloid, kolloidal
колоквиум-Kolloquium n, -s, -quien
коломбина-Kolumbine f, -n
колометър-KoIormeter m
колона-Hecrsäulc f, Kolonne f, -n, Kolumne f,
-n, Liftaßsäule (за обяви), Malsäule f
(възпоменателна), Pylon m, -en, -en, Pylone
f, -n, Reihe f, -n (an der - sein мой ред е ;
die ~ kommt an mich идва ми редът; der ~
nach по ред; bunte - смесена редица; nach
er langen ~ Jahren след дълги години; sich
in e-e ~ mit e-m stellen заставам в една
редица с някого ; Kritik aus der eigenen ~
критика от собствените редове; um die ~
редувайки се посменно; aus der ~ kommen
излизам от редицата ; aus de г~ tanzen
карам си по свой начин ; wieder in der ~
sein пак съм на линия), Rotte f, -n (blinde
- непълна редица), Säule f, -n (e-e - von
Rauch стълб от дим ; die ~n des Herkules
Херкулесови стълбове) (архит.), Spalte f,
-n (печ.), Sprachecke f (езикова, във
вестник), Ständer m, -s (стр.), Stele f, -n (c
релефни скулптури), Tragsäule f (опорна),
Treck m, -s, -s, Zug m, -s, -re (in 4 Zügenn
gehen движим се в 4 колони)
колоиада-Halle f, -n, Kolonade f, -n,
Säulengang m (архит.), Säulenhalle f
(архит.)
колониал-Lebensmittelgeschäft n
колонинлизъм-Kolonialismus m
колонизарам-kolonisieren tr.
колонизатор-Kolonisator m, -s, -oren
колоиизаторски-kolomsatorisch
колоиизацня-Kolonisation f, -en
колоинст-Kolonist m, -en, -en, Siedler m, -s,
Siedler m, -s
колония-Kolonial n, Kolonie f, -n, Pflanzung
f, -n, Sied(e)lung f, -en, Sied(e)lung f, -en,
Tochterland n, Tochterstaat m
колонка-Baluster m, -s (от балустрада),
Marterl n, -s, -n (паметна)
колоос-Radsatz m (техн.)
кол описта-Winterbahn f (зимна) (спорт.)
колоратура-Koloratur f, -en (муз.)
колориметричеи-kolorimetrisch
колориметрия-Kolorimctrie f, -n
397
команде
колоримеггьр-Farbenmesser m
колорирам-ilJuminieren tr. (рисунка),
kolorieren tr.
KOAopnpaiie^FSrkung f, -en, Farbengebung f,
Kolorierung f
колорист-Kolorist m, -en, -en
колорнт-Farbenwerk n, Kolorit n, -s, -e
колоритеп-farbenfreiidig adj., farbenreich adj.,
illuminiert
колоритаост-F arbenrei chtum m (жив.)
кодос-Gigant m, -en, Koloß m, -ses, -sse, Riese
m, -n, -n) er ist durchaus kein ~ той съвсем
не е атлет; ein '-en Geist духовен великан
; ein ~en Arbeitskraft sein имам огромна
работоспособност)
колосален-gigantenhaft adj., kolossal,
riesengroß
колосан-steif (e-n ~en Hals haben имам
схванат врат; recht - in s-г Meinung haben
упорствам на мнението си)
колосаност-Steifheit f, Steifigkeit f
колосвам-ansteifen tr., stärken tr. refl., steifen
tr. refl.
колосване-Siärkung f
колотолка-Radball m (спорт.)
колофои-Kolophonium n, -s (и за лъкове),
Spiegelharz n (за лъкове)
колоход-Ringmtihle f (техн.)
колпортьор-Kolporteur m, -s, -e
колнтерознапие-Käferkunde f
колумбиец-Kolumbtaner m, -s, Kolumbier tn,
-s
колумбийски-kolumbianisch, kolumbisch
Колум бия-KoIumbi en n
колхастар-Einlage f, -n
колхоз-Kolchos m, -n, Kolchose f, -n,
Kollektivwirtschaft f
колхозник-Koihosbauer m, Kollektivbauer m
колчак-Köcher m, -s
колче-Absteckpfahl m, -pflock m, Marlpfriem
m, -es, -e, Pflanzholz n (за разсаждане),
Pflanzstock m (за садене на разсад), Pflock
m, -s, -г-е (ein Zelt an Pflocken festbinden
закрепвам палатка на колчета; wie ein ~
destehen стоя като пън. безпомощен; so
ein -1 такъв дръвник! е-п -zuriickstecken
проявявам снизходителност, оставям от
мен да мине), Rebepfahl m (за лоза), Srab
m, -s, -t-е (Ranken an Stäbe binden вържа
лози ; hinter Stäben зад решетките, в
тъмница ; den — ergreifen тръгвам да
странствам), Stange f, -п (на пика, знаме)
(die Turnübung an den ~n гимнастически
упражнения на вьрлината; den Kahn mit
der - abstoßen отблъсквам лодката c
върлината ; das kostet e-e ~ Geld това
струва камара пари ; е-е lange - много
време ; е-е - angeben говоря на едро),
Stellholz п (подвижно, за нагласяне),
Stiefelholz п (на рибарски талян),
Vbrsteckcr m, Zeltpflock m (на палатка)
колчем-sooft, sovielmal (~ ich dorthin ging
колкото пъти отидох там)
колченце-Stäbchen п
коля-einschlachten tr. (за добитък), metzeln tr.,
metzgen tr., metzgern tr., schachten tr.
(добитък по еврейски ритуал), schlachten
tr. (добитък), schwarzschlachten tr.
(добитък без разрешение), stechen* tr. refl.
колянка-Spörgel m, -s, - (бот.)
колямо-Knie n, -s (die Knie beugen подгъвам
колене ; auf die Knie sinken падам на
колене ; die Knie wurden ihm weich
коленете му се подкосиха), Kniestück п
(техн.), Kröpfung f, -en
коляиов-gekröoft adj. (техн.)
кома-Кота n, -s, -
кома-бацил-Kommabazillus m
команда-Befeh! m, -s, -е (воен.) (den Befehl
übernehmen поемам командването),
Kommando n, -s, -s, Kommandowort n
(воен,), Mannschaft f, -en
командант-Piatzkommandant m (на селище)
(воен.)
командвам-befehlen* tr., befehligen tr. (полк)
(воен.), beherrschen tr.refl. (воен.),
überragen tr. (местност) •
комаидване-Befehlsgewalt f, Heeresleitung f
(на войската), Kommando n, -s, -s
командващ-Befehlshaber m, Heerführer m
(армия)
команде-Richtempängertrupp m
командир
398
(пеленраторна) (воен.)
команднр-Führer ш, -s (воен.), Kommandeur
m, Kompaniechef m (ротен) (воен.),
Torpedooffizier m (на мииоторпедна част),
Truppendienst m (на отред) (воен.),
Zugführer m (взводен)
комаидировам-abkommandicren tr.
комаидироваи-abkommandiert
комапдировка-Komrmndo n, -s, -s
командист-Kommanist m, -en, -en
командитор-Kommanditür m, -s, -e
комаидуваие-Armeeoberkommando n (на
армията), Heeresleitung f (на войската)
комаидуващ-Armeebcfehlshaber m
(армията), Armeeführer m (армията),
Armeekommandant m (армията)
командьор-Komtur m, -s, -е (на рицарски
орден), Kommandeur m, -s, -е (на орден
на шия)
комар-Fiebermücke f (маларичен) (зоол.),
Gabelmücke f (маларичен), Gelose f, -n
(разг.), Mücke f, -n (man muß nicht nach
jeder - schlagen не бива да обръщаме
внимание на всяка дреболия; aus е-г ~ е-
n Elefamten machen правя от мухата слон),
Schnake f, -п, Stechmücke f (немаларичеи)
комарджия-Spielralte f (фам.)
комасация-FeIdbereinigung f (сел.-ст.),
Flurbereinigung f (сел.-ст.), Kommasation
f, -en, Verkoppelung f, Zusammenlegung f
комаснрам-kommassieren tr. (нивя),
verkoppeln tr., Zusammenlegen tr. (ниви,
земя)
комат-Ranft m, -es, ч-е (хляб), Ranken m, -s
(хляб)
комбайн-Kombine f, -s, Mähdrescher m,
Sammelroder m (за картофи),
Vollernlrmaschine f
комбинат-Dienstleistungskombinat n,
Kombinat n, -s, -e
комби национен-kombinatorisch
комбинация-Kombination f, -s
комбииезон-Hemdenhose f (риза c гащички),
Kombination f, -en
комбинирам-kombinieren tr.
KOM6uiiiipaiie-Kombination f, -s (на неща,
идеи)
комедиаит-Komödiant m, -cn, -en
комедиаитски-komödiantenhaft
комедиаш-Komödiant m, -en, -en
комедия-Farcc f, -n (лека), Hanswurstiade f, -
en (шутовска), Komödie f, -n (e-e Komödie
spielen разигразвам комедия), Lustspiel n,
Schnake f, -n, Theater n, -s (mach kein’ -!
не прави комедия ! ~ spielen преструвам
се) (разг.)
комедонн-Mitesser pl. (черни)
комеидант-Kommendant m, -en, -en (и на
кораб)
комендаитство-Kommandantur f, -en
комеитар-Erklärung f, -cn, Kommentar m, -s,
-e, Randbemerkung f (ироничен)
комептатор-Kommentator m, -s, -oren
комеитирам-aufhalten* tr. refl. (sich überetw.
~), kommentieren tr.
комерциализиране-Kommerzialisierung f
комерчески-kaufmannlich (e-e kaufmännische
Natur комерческа натура), kommerzial,
kommerziell
комета-Bartstem m (астр.), Haarstern m,
Irrstem m, Komet m, -en, -en, Schweifstern
m
комизъм-Komik f
комик-Komiker m, -s
комика-Drollerie f, -n (гротескна)
комии-Abzug m, -(e)s, ч-е, Esse f, -n, Feueresse
f, Kamin m, -s, -e, Rauchfang m (на
камина), Schlot m, -es, -е (фабричен) (wie
ein ~ rauchen пуша като комин),
Schornstrein m (e-e Schuld in den ~
schreiben пия една студена вода за него)
коминочистач-Esscnleger m, Kaminfeger т,
Rauchfangkehrer т, Schornsteinfeger т,
Schornsteinkehrer т
комииформ-Kominform f
KOMitcap-Kommissär т, -s, -е, Kommissar т,
-S, -е, Polizeikommissär т (полицейски),
Polizeikommissar т (полицейски)
комисариат-Kommissariat n, -s, -е
комисарство-Kommissariar n, -s, -е
(длъжност и помещение),
Veipflegungsamt п (по прехраната)
399
компликации
комнсиоиа-Kommission f, -еп (като
възнаграждение)
комисионер-Kommissioner m, -s,
Zwischenhändler m
KOMHCHOiiiia-Kommissionsgebühr f (търг.)
комисия-Gremium n, -s, Kommission f, -en (e-
e Kommission einsetzen назначавам
комисия)
KOMirra-Aufsländischc(r) m, -n, -n, Freischärler
m (ист.)
KOMirrepu-Komitern f
комнтет-Grcmium n, -s, Komitee n, -s, -s
комитете-Vergnügungsausschluß m
(увеселителен)
комичен-burlesk adj. (театр.), komisch
(положение, фигура), lächerlich; lachschaft
; lachbar (разг.), putzig
комичпост-Drollcric f, -n, Drolligkeit f,
Lächerlichkeit f, -en
комлицирап-verwickelt
Ком иактен-kompakt
компактност-Dichte f, -n, Kompaktheit f
компанимент-Begleitung Г, -en (муз.)
компания-Kompanie f, -n, Kumpanie f, -en,
Verkehr m, -cs, - (das ist kein ~ füR dich
това не е компания за теб ; ich suche
meinen ~ lieber selbst предпочитам сам да
избера компанията си за общуване)
компаньоп-Gesellc m, -n, Gesellschafter т, -
s, Interessent т, -еп, -еп
компаньонка-GescIlschaftsdame f, Hausdame
f
компас-Bussole f, -n, Kompaß m, -asses, -asse,
Kreiselkompaß m (жироскопен),
Wasserumschlag m (мед.), Winkelhaken m
(печ.)
компепдиум-Kompendium n, -s, -dien
компенсатор-Kompensator m, -s, -oren
компенсация-Aufkommen n, -s, -,
Entschädigung f, -en, Kompensation f, -en
компенсирам (ce)-aufheben* tr. и refl. (eins
gegen das andere компенсирам едно c
друго ; +10-10 heben sich gegeneinander
auf плюс 10 и минус 10 се унищожават
взаимно) (мат.)
компенсирам-abbummcln tr., abfeiern tr.,
aufrechnen tr./intr. h. (сметка) (e-e Summe
gegen e-e andere ~ балансирам една сума
c друга; das Gute gegen das Übel - правя
равносметка на доброто и злото),
aufwiegen* tr. (die Virteile wiegen die
Nachteile nicht auf преимуществата на
могат да се мерят е недостатъците),
enrschädigen tr., wettmachen tr. (загуба),
wettmachen tr. (загуба) (ich werde cs wieder
wcttmachen ще го компенсирам)
KOMiieiiciipaiie-Kompensierung f
комнесирам-kompensiercn tr.
компетентен-berufen part.adj., fachgemäß
adj., fachmännisch adj. (c-e Sache ~
betrachten разглеждам даден въпрос
компетентно), kompetent, maßgebend,
maßgeblich!, rechtszuständig (съд),
sachkundig (в дадена област), zuständig
компетснтност-Bcfugnis f, -sc, Gerichtsstand
m (юр.), Kompetenz f, -en,
Rechtszuständigkeit f (съдебна) (юр.),
Zusländikeil f, -cn
компилатор-Kompilator m, -s, -oren
компилацня-Kompilation f, -cn,
Sammelsurium n, -s, -rien (разг.)
компилирам-klittern tr., kompilieren tr.,
zusammenflicken tr., zusammenschreiben*
tr. (безразборно) (разг.)
компнлнрапе-Zusammenschreibung f
(безразборно)
комнлекс-Komplcx m, -es, -c, Maschinensatz
m (от машини), Minderwertigkeitskomplex
m (на малоценност), Waldkomplex m
(горски)
комплексен-komplex, vollständig
комнлект-Satz m, -es, +c (ein - Waren един
асор тимент стоки)
комплектовам-vervollständigen tr. (сбирка),
assortieren tr. (по видове) (ein wohl
assortiertes Lager добре асортиран.
комплектуван, попълнен магазин, склад)
(търг.), komplettieren tr.
комллекгуване-Komplettiemng f, -еп
комплетен-komplett
компликации-Weiterungen pl. (поради
бюрокрация)
компликация
400
компликация-Komplikation f, -en,
Verwick(e)lung f, -en, Wirre f, -n
комплимепт-Artigkeit f, -en (e-m Artigkeiten
sagen правя нкм. комплименти) (остар.)»
Höflichkeit f, Kompliment n, -s, -e,
Schmeichelei f, -en
комплиментаджия-КотрНтеп1(еп)тасЬег
m, Komplimentenscheider m
комплицирам-einschachteln tr. (прен.),
komplizieren tr.
комплицираиост-Kompliziertheit f
комплот-Komplott n, -s, Verschörung f, -en
комплотнране-Durchstecherei f, -en
композирам-komponieren tr.
композирам-rangieren intr. h. (влак) (ж.п)
композиране-Vertonung f, -en (муз.)
композитор-Komponist m, -en, -en, Musiker
m, -s, Sinfoniker m, -s (на симфонии),
Tondichter m, Vertoner m, -s
композиция-Anlage f, -en (Fehler in der ~ e-r
Stadt грешки в градоустройствения план
; das Drama ist in der - verfehlt строежът
на драмата е погрешен), Aufbau m, -s, -е/
-ten (der ~ des menschlichen Körpers, des
Romans строежът на човешкото тяло, на
романа), Chor m, -(e)s (хорова),
Komposition f, -en, Kompositionslehre f
(като учебен предмет), Spiel n, -s, -e (das
~ rühren засвирвам на арфа) (муз.),
Tondichtung f (муз.), Vertonung f, -en
(муз.), Zwilterwort n (изкълчена) (грам.)
компоиепта-Komponente f, -n (и физ.)
компоненти-Miltel n, -s
комлонирам-komponieren tr.
компост-Kompost m, -s, -e, Mischdünger m
компот-Kompotl n, -s, -e
KOMiioTiiepa-Kompottschüssel f '
комнрес-Bähung f, -en (мед.), Breitumschlag
m (топъл) (мед.), Foment n, -s, -е (топъл),
Kompresse f, -n, Überschla gm, Wickel m, -
s
компресия-Kompression f, -en
компресор-Elektrobohrer m (ел.), Gasgebläse
n (метал.), Gebläse n, -s (вид), Kompressor
m, -s, -oren (техн.), Lenkstange f,
Luftverdichter m, Verdichter m, -s
компроментирам ce-blamicrcn tr. refl.,
bloßstellen tr. refl.
компромеитиране-Blamagc f, -n
компроментиращ-blamabel adj.
компрометирам ce-abwirtschaften intr. h
(прен.) (er hat abgewirtschaftet свършено
е c него, загубен човек е)
компрометирам-kompromittieren tr.
компромис-Kompromiß m, -isscs, -isse
КЬмсомол-KomsomoI m, -s
комсомолец-Komsomolze m, -n, -n
комулатор-Drehschalter m (въртящ се) (ел.),
Wechselapparat m (ел.)
комуиа-Gemeinde f, -n, Kommune f, -en
(комунистическа власт) (die Pariser
Kommune Парижката комуна)
комунален-kommunal
KOMynap-Kommunard(e) m, -en, -en (в
Парижката комуна от 19 в.)
KOMyinira-Steinklee m (бот.)
комуиизъм-Kommunismus m
комуникация-Kommunikalion f, -en
комуиист-Koramunist m, -en, -en
комунистически-komunistisch (das
Kommunistische Manifest
Комунистическият манифест)
комуияги-Kommune f, -en
комутяггор-Kommutator m, -s, -oren, Wender
m, -s
комутация-Kommutation f, -en
комфорт-Komfort m, -s
комфортен-komfortabel
комюгация-Konjugation f, -en
комюиике-Kommunique n, -s, -s
Kou-Mähre f, -n, Mähre f, -n, Pferd n, -s, -е (и
гимнастически, в шах) (das - greift aus,
bäumt sich, schlägt aus конят препуска,
изправя се на задните си крака, рита,
хвърля къч ; aufs zu ~е steigen качвам
се на кон ; zu ~ sein, sitzen яздя кон ; das
hält kein ~ aus това и вол няма да го
издържи ; das bringen keine zehn ~e fertig
това не е по силите на човека; nicht sechs
-е bringen mich dahin за нищо на света не
могат да ме занесат там ; auf hohem ~е
sitzen надувам се, перя се; vom ~е auf den
401
конкордат
Esel kommen от кон на магаре ; es hängt
ein ~ in der Luft нещо се мъти, предстои
нещо неприятно), Roß n, -sses, -sse (auf
dem hohen ~ sitzen големея се ; sich aufs
hohe ~ setzen нависоко хвърча ; vom ~
hohen heruntersteigen не хвърча вече на
високо)
конбеиер-Laufband п
конвеер-Bandförder m (ленточен) (техн.)
конвейер-Fördcrer m, -s (техн.), Fließband п
конвеГф-Gurtförderer m (техн.)
коивеиционален-копуеШюпа!, konventionell
конвенционалиост-КопуеШюп f
конвеиция-АЬкоттеп n, -s, -, Konvention f
коивергентеи-konvcrgcnt
конвергенция-Konvcrgenz f, -n
KOiiBepop-Gckrätzofen m (техн.)
конверт-Konvert m, -s, -е (народен)
конвертирам-konvertieren tr. (заем)
копвертор-Konvertcrm, -s, Windfrischapparat
m
конвоирам-bedecken tr. refl., begleiten tr.
(мор.), eskortieren tr.
конвой-Bedeckung f, -en, Begleitmannschaft
f, Begleitung f, -en (воен.), Eskorte f, -n
(воен.), Konvoi m, -s, -s, Konvoy m, -s, -s,
Schutzgeleit n (охраняван),
Sicherheitsgeleit n (за охрана)
конвулзия-Krampf m, -s, *e
конвулсивен-konvulsivisch, krampfig
KOiiByncHBen-sparm(at)isch, spasmodisch,
zuckig, zukisch
конвулсии-Zuckung f, -en, Konvulsion f, -en,
Krampus m, -ses, -se, Todeskrampf m
(предсмъртна)
копгенйален-geistesverwandt adj., kongenial
коигениалност-Geistesverwandschaft f,
Kongenialität f
KOiiremrraneii-kongenital
конгестия-Anschoppung f, -en (мед.)
конгломерат-Konglomerat n, -s, -e
Koiiro-Kongo n
конгоанец-Kongolese m, -n
конгоаиски-kongolesisch
конгрегация-Kongregation f, -en
Koiirpec-Xongreß m, -sses, -sse, Tagung f, -en,
Kondensat n, -s, -e
кондензатор-Kondensator m, -s, -orcn, Kühler
m, -s (за охлаждане на пари), Trimmer m,
-s (полупроводников),
Zweifachkondensator m (двоен)
кондензацня-Kondensation f, -en, Verdichtung
f, -en
кондензирам-kondensieren tr. (мляко)
KoiiAeii3iipane-Kondensierung f (на мляко)
кондензор-Kondensor m, -s, -oren
кондика-Kirchenbuch n (църковна книга)
KoiuHimioiianirrbM-Konditionalismus m
кондиционеи-findig adj.
кондомиииум-Kondominat m, -s, -e,
Kondominium n, -s, -nien
кокдор-BergadIer m (зоол.), Greifgeier in
(зоол.), Kondor m, -s, -orc, Riesengeier m
(зоол.)
копдуктор-Kondukteur m, -s, -e, Schaffner m,
-s (на трамвай, влак)
коидукторка-Schaffncrin f, -nen
коне-Kaltblut n (порода едри, тежки коне),
Rüttelkasten m (част от вършачка),
Zweigespann п (двойка, впряг)
коиевъдство-Pferdezucht f
конезавод-Gestüt n, -(e)s, -е (сел.-ст.),
Rennstall m (за коне-състезатели)
конен-beritten adj. (воен.) (berittene Waffe
кавалерия)
конец-Faden m, -s, Fäden (das Leben hängt an
e-m - жевотът виси на конец), Fitze f, -n
(който увива чилето), Garn n, -(e)s, -e,
Zwirn m, -s, -e, Zwim(s)faden m (am
Zwim(s)faden hängen виси на косъм)
конечен-endlich adj.
конечност-Endlichkeit f
кон ечното-End liche(s) n (филос.)
конзола-Balkenstein m (crp.), Knagge f, -n,
Konsole f, -n, Kragstein m, Tragstütze f
конзулсивен-krampfhaft
конистория-Konsistorium n, -s, -ien (y
кашлиците, протестантите, израиляните)
копически-Konisch
конкорданц-Konkordanzschrift f (шрифт)
конкордат-Konkordat n, -s, -e, Vergleich m, -
es, -e, Zwangsvergleich m (съдебен) (юр.)
конкретен
402
конкретен-gegenständlich adj., konkret,
sinnfällig, sinnfällig
конкретизирам-hypostasieren tr.,
konkretisieren tr., verdinglichen tr.,
versachlichen tr.
коикретизиране-Hypostase f, -n (на понятия),
Verdinglichung f, Versachlichung f
конкретност-Gegenständlichkeit f
конкубинат-Kabsehc f, Konkubinat m, -s, -e
конкурент-Konkurrent m, -en, -en,
Milbeweber m, Wettbewerber m, Wetteifercr
m
KOiiKypeimiocnoco6en-konkurrenzfähig,
wettbewerbsfähig
конкуренция-Konkurrenz f, -en, Wettbewerb
m (unlauterer Wettbewerb нелоялна
конкуренция), Wetteifer m, Wettkampf m
(икон.)
конкурирам-konkurrieren intr. h.
коикурс-Mitbewerbung f,
Schönheitswettbewerb m (за красота),
Wettbewerb m, Wettstreit m, Konkurs m, -
es, -e
KoiiiniK-Kavallerist m, -en, -en, Reiter m, -s
Koiiiiuita-Kavallerie f, -n, Reiterei f, -en
кои-иовак-Maiden n, -s, -s
коноопарче-Zwitscherling m, -s, -е (зоол.)
KOiion-l.Hänfling m, -s, -е (зоол.) 2.Hanf m, -
es
конопарче-Blulhänfling m (зоол.), Leinfink m
Koiioneii-hänfen, hänfen, aus Hanf
KOiioiiKa-Wasserhhanf m (бот.)
конопомъначка-Hanfbrcchc f
коносамент-Konnossement n, -s, -е (търг.),
Ladeschein m
консеквентен-folgerecht adj.
KOiiceKBeimiocT-Folgerichtigkeitf
консекутивен-folgernd part. adj.
коисерва-Konserve f, -n
консерватив-konservativ
консерватнзъм-Konservatismus m
KoucepBaTop-Konservative(r) m, -n, -n
(полит.), Konservator m, -s, -oren
консерватория-Konservatorium n, -s, -rien
(муз.)
консервирам-cindosen tr., eindOsten tr.,
einkochen tr., einlegen tr., einmachen tr.,
einsetzen tr., eintun* tr., cinwecken tr.,
erhalten* tr. refl., konservieren tr.,
mumifizieren tr., pökeln intr. h. (в саламура)
коисервиране-Erhallung f, -en, Frischhaltung
f, Konservierung f, Mumifiziereung f
KoiiciiniaiiT-Konsignant m, -en, -en (търг.)
KOiiciiniaTap-Konsignatar m, -s, -e
коисигнацпя-Konsignation f, -en
KonciiniiipaM-konsignieren tr.
KoiicHcreiiTeii-konsistent
KoiicHCTeimiocT-Konsistenz f, - (хим.)
KOiiciicreiiUHH-Konsistenz f, - (хим.)
коисисторня-Kirchenamt n, Kirchenrat m
конситуция-Verfassungskunde f (документ)
KoiicKii-Pferde-
консолидация-Konsolidation f, -en
консолидирам-begründen tr., festigen tr.
(икон.), fundieren tr., konsolidieren tr.
консолидиран-fundiert part. adj.
Koiicoiiauc-Konsonanz f, -en
KoiicouaiiT-Konsonant m, -en, -en, Mitlaut m,
-s, -e
Koiicoiiairreii-konsonanlisch, mitlaufend
KoiicoiiaiiTii3bM-Konsonantismus m, -s (грам.)
KOiicoiiaimiocT-Konsonanz f, -en
коисонатеи-konsonanlisch
консорциум-Konsortium n, -s, -ien
конспект-Konspekl m, -s, -e, Konzept n, -es, -
e
конспиративен-konspirativ
консниратор-Verschwörer m, -s,
Verschworene(r) m, -n, -n, Konspirator m, -
s, -oren
конспирация-Konspiration f, -en,
Verschwörung f, -en
конспирирам-konspirieren intr. h.,
verschwören* refl. (gegen)
константа-Konstante f, -n (мат.), Querzahl f
(на Поасон) (мат.)
константен-konstant
константност-Konstanz f, -
констатация-Befund m, -s, -e, Feststellung f,
Konstatierung f, Leichenschau f (на смърт)
коистатирам-feststellen tr. (die Personalien ~
констатирам самоличността), konstatieren
403
контра
tr.
констелацня-Aspekt m, -(e)s, -е (стр.),
Konstellation f, -en, Stellung f, -en (die ~
der Gestirne констслацията на небесните
светила), Konstipation f, -en
конституирам-konstituieren tr. (управа,
настоятелство)
KOiiCTirryTiiBeii-konstituiv
KOiicniTymioiianeii-konstitutionell
KoiiCTiiTyuHOiiajiii3bM-Konstitulionalismusni
ko и CTH ту ци ой en-konstitutionell,
verfassungsmäßig
конст11туция-СНаг1е f, -n, Grundgesetz n,
Grundrecht n, Konstitution f, -en (и анат.),
Leibcsbesachai'fenhcit f, Staatsgrundgesetz
n, Staatsverfassung f, Verfassung f, -en
конструирам-durch konstruieren tr. tmb. (в
детайли), konstruieren tr
KoiicTpyiipaiie-GeslaHung f, -en (техн.)
конструктивен-konstruktiv
конструкти визъм-Konstruktivismus m
конструктор-Gestalter m, -s (техн.),
Konstrukteur m, -s, -e, Maschinenbauer m
конструкция-Bau m, -s, -ten/-e (ich studiere
den Bau des Flugzeuges изучавам
конструкцията на самолета), Binderform
f (стр.), Einrichtung f, -en, Eisenbauwerk n
(стоманена, строителна), Körperbestand m
(анат.), Konstruktion f, -en (на машина,
моторна кола, философска), Rahmenwerk
п (рамкова)
коисул-Konsul m, -s, -n
консулски-konsularisch
коисулство-Konsulat n, -s, -e
консулт-Konsilium n, -s, -ien (мед.), Konsult
m,-s
коисултаит-Konsulent m, -en, -en
консултация-Zurateziehung f, Konsultation f,
-en
консултирам ce-konsultieren tr, befragen tr.
коисултиране-Konsultierung f, Rücksprache
f (~ mit e-m über etw. A - nehmen, halten
водя разговори, съветвам се с някого за
нещо), Zurateziehung f
консуматор-Konsument m, -en, Verzehrer m,
-s, Zellpreller m, -s (Който се измъква без
да плати), Vcrbaucher m, -s
консуматор-муфтаджия-Zechprcllcr m
(които се измъква без да плати)
консумация-Genuß ni, -nusscs, -nüssc,
Konsum(p)tion f, -, Massenbedarf m
(широка). Massenverbrauch m (масова).
Verbrauch m, -es, - (an ctw. D), Verzehr in, -
es, - (в локал), Verzehrung f, Verzherzwang
f (задължителна, в локал), Zeche f, -n (в
ресторант, кръчма)
консумирам-aufzehren tr., konsumieren lr,
verbrauchen tr, verzehren tr.
консумиране-Konsumicrung f
KOirraicT-Berührung f, -en, Brennstcllc f (сл.),
Buchse f, -n (ел.), Dose f, -n (ел.), Fühlung
f, Kontakt in, -s, -е (и сл.)(тк e-m Kontakt
schaffen установявам контакт c някого),
Rapport m, -es, -c (при медиуми),
Steckdose f (сл.), Steckkontakt m,
Tuchführung f (непосредствен),
Wackelkontakt m (несигурен) (ел.)
KoiiTaiuiiiiamifl-Kontamination f, -cn
контаминирам-kontaminicren lr.
конте-Dandy m, -s, Elegant m, -s, Fant m, -(c)s,
-e, Fatzke m, -n, Geck m, -en, Gent m, -s,
Gigerl n, m, -s, Kleidernarr m, Lappe m, -n,
-n, Modegeck m, Modenarr m, Schnapper
m, -s
контекст-Kontext m, -es, -e
Koinreca-Konteß f, -sse, Kontesse f, -n
коптешки-geckenhaft adj.
контиигепт-Kontingent n, -s, -е (от хора или
количества стоки), Zahlungswertgrenze f
(по стойност) (икон.)
контингентираие-Kontingenticrung f
контнненгептирам-konti ngentieren tr
KOiiTHiieiiT-Erdteil m, Feste f, -n (поет.),
Festland n, Kontinent m, -s, -e, Land n, -es,
-i-er, Weltteil m
континентален-kontinental
KOirntiiiOHTeT-Föitdauer f, Kontiuität f, -
KoiiTO-Konto n, -s, -ten, Rechnung f, -en
коптра-contra adv., kontra, gegen, konter-,
Konter- (Gegenangriff контраатака)
KOiiTpa-Gegenspiel n, Kontra n, -s, Rücktritt m
(при каране на колело)
контраадмирал
404
контраадмнрал-Кол1геас}|Шга1 f, -
контраалт-Kontraalt m (муз.)
контрааргумент-Gegenbeweis ш
контраатака-Gegenstoß ш (воен.),
Gegenangriff m, -s, -е
коитрабанда-Konterbandef, -, Schleichhandel
m, Schleichware f, Schmuggel m, -s (~
treiben занимавам се c контрабанда),
Schmuggelei f, -en
контрабанден-schwarz (die Ware kommt ~ an
стоката идва контрабандно; er ging - über
die Grenze той премина границата
нелегално)
колтрабаидирам-einpaschen tr. (разг.),
einschwärzen tr. (остар.), schieben* tr.,
schmuggeln intr. h. tr. (стоки), verschwäizen
tr.
контрабаидиране-SchIeicherei f,
Schmuggelei f, -en
контрабандист-Einschwärzer m, -s (разг.),
Schmuggler m, -s, Schwärzer m, -s
контрабандно-Schwarz..
коитрабас-Baß m, Brummbaß m (муз.), Bassist
m, -en, -en
контратайка-Gegenmutter f (техн.),
Kontermutter f (техн.), Stellmutetr f (техн.)
контрагент-Kontrahent m, -en, -en,
Vertragschließende(r) m, f, -n, -n
контраданда-Schwarzarbeit f
KoiiTpaAaiuiiipaM-schwärzen tr. refl. (стока)
контрадекларация-Gegenerkiärungf
коитрадикторен-kontradiktorisch
контрадоклад-Gegenreferat n
контразадължение-Gegenverpflichtungf
контразаповед-Gegenbefeh) m
контраиндикацня-Gegenanzeige f (мед.)
коитраиитрнга-Gegenspiei n
контракритика-Metakritik f
контракт-Kontrakt m, -s, -e, Vertrag m, -es, -re
контрактувам-kontrahieren intr. h.
коитрактуваие-Kontrahierung f
контракцня-Kontraktion f, Zusammenziehung
f
контралт-Kontraalt m (муз.)
контраманевра-Gegenzug m (прен.)
контрамарка-Магке f, -n
контрамина-Gcgenmine f
колтрамярка-Retorsion f, -en
контранареждаие-Gegenbefehl m
коитраоферта-Gegenangebot n (търг.)
контрапара-l.Gegendampf m (техн.)
2.Konterdampfm,-
коитрапредложение-Gegenantrag m,
Gegenvorschlag m
контранрестрация-Abstandsgeld n,
Abstandssumme f(парична)
контранретенция-Gegenanspruch m
контрапункт-Kontrapunkt m
контрареволюция-Gegenrevolution f,
Konterrevolution f
контрарелса-Leitschiene f
контр a реформация-Gege nreform a tion f
контрасигнатура-Gegenzeichung f, -en
колтрасигпацня-Gegenzeichung f, -en
KoirrpacT-Gegenbild n, Gegensatz m, Kontrast
m, -s, -e
колтрастен-abstechend, gegensätzlich adj.,
hart (das Bild zeigt harte Farbgebung
картината сочи контрастни краски),
kontrastierend
контрастирЕм-abstcchen* intr. s h gegen von
zu etw., kontrastieren intr. h., e-n Gegensatz
bilden (zu etw.)
контрастиост-Gegensätzlichkeit f
контратанц-Kontertanz m
колтратегло-Kontergewicht n
контраудар-Gegenhieb m, Gegenschlag m,
Gegenstoß m, Riposte f, -n (бърз, при
фехтовка), Widerschlag m
контрафорт-Widerlager m
контрашаблон-Meisterschablone f
контрашпионаж-Abwehr f, - (воен.-като
служба)
контрибуцйи-Tribut m, -es, -e (e-n ~
auferlegen налагам данък; der Mode den
- zollen плащам данък на модата)
контрибуция-Brandsteuer f, Kontribution f, -
en
контрол-Aufsicht f, - (die ~ über etw. haben,
führen упражнявам надзор върху нщ. ;
gerichtliche ~ прокурорски надзор),
Beaufsichtigung f, -en, Kontrolle f, -n,
405
концесионер
Gütekontrolle f, -n (качествен)
контрола»] .Aufsicht f, - (на гара, в училище,
библиотека) (разг.) 2.Kontrollstamm ш
(отрез на входни билети) 3.Milchschau f
(на млякото)
контролен-Kontroll-
контролер-Kontroller m, -s, -е
контролнрам-abhorchen tr. (телефонни
разговори), beaufsichtigen tr.,
bewirtschaften tr. (икон.; за държава),
kontrollieren tr.
контролиране-Beschauung f
контрол ьор-Kontrolleur ш, -s
контрубация-Kriegssteuer f
контузвам-quetschen tr. refl.
коптузия-Kontusion f, -en, Quetschung f, -en
контумация-Kontumaz f
контура-Kontur f, -en
коитьрторпильор-Zerstörcr m, -s
контя ce-aufdonnern tr. refl. (без вкус)
(aufgedonnertes Mädchen натруфено,
наконтено момиче), schlankmachen intr. h.
(разг.), schniegeln tr. refl.
конус-1.Geschoßgarbe f(Boen.) 2.Kegel m, -s
(мат.) (abgestumpfter Kegel пресечен
конус), Kegelstumpf m (пресечен) (мат.),
Konus m (мат.)
KOiiycoBüAeii-keg(e)lig, kegelförmig
коиусоид-Konoid n, -s, -е (мат.)
конусообразен-kegelförmig
конфедерация-Konföderation f, -en
коифедерираме ce-konföderieren refl.
конфекти-Konfekt n, -s, -е (бонбони,
бисквити)
коифекциоиер-Konfektionär m
копфекцня-Fertigkleidung f (търг.),
Konfektion f, -en, Konferenz f, -en
конферансие-Ansager m, -s, Conferencier m,
-s
конференция-Staatenbund m, Konferrenz f, -
en
конферираме-konferieren intr. h.
коифесионален-konfessionell
конфетн-Konfetti pl.
коифигурация-Konfiguration f, -en (на
планетите)., Skelettbau m (скелетна
решетъчна)
коифиденцнален-konfidentieil
конфирмация-Jugendwcihe f (гражданска),
Konfirmation f, -en (у протестантите)
конфирмирам-einsegnen tr.
конфискация-Beschiag m (юр.) (etw. mit
Beschlag belegen конфискувам нщ.),
Beschlaglegung f, Einziehung f, -en, Einzug
m, -s, Einzüge, Konfiskation f, -en,
Vermögenseinziehung f (на имот),
Wegnahme f (на стока)
коифнскувам-beschlagnahmen tr.,
konfiszieren tr., wegnehmen* tr.
конфискуване-Arrest m, -s, -e (auf etw. ~
legen, etw. mit ~ belegen секвестирам нщ.
; dinglicher - режим под запрещение ;
offener - секвестър върху вземанията)
(юр.)
коифитюр-Konfitüre f, -л, Marmelade f, -n
конфликт-Kollision f, Konflikt m, -s, -e,
Zusammenstoß m
конфликти-Welthandel pl. (международни)
конфрмирам-konfirmieren tr.
конфузен-konfus
конфузия-Konfusion f, -en, Wirre f, -n
конфузя-schelten* tr.
концентрат-1.Erzschlich m (руден) (мин.)
2.Konzentratn, -s, -е (хим.), Schlich m, -es,
-е (смляна и промита руда) (метал.)
коицентрирам-anreichem tr. (руда, сплав),
konzentrieren tr. refl., konzertieren intr. h.
KOimeHTpiipaiie-Anreicherung f (за руда,
сплав), Konzentrierung f
концепсия-Zugeständnis n (e-m
Zugeständnisse machen правя на няхогог
концесия)
концепция-Konzeption f
концерн-Kammerkonzern n (камерен),
Konzern m, -s, -e, Ring m, -es, -e
копцерт-Konzert n, -s, -е (като муз.
изпълнение и като композиция) (ins
Konzert gehen отивам на концерт)
концертен-Konzert-
концертмайстор-Konzertmeister m
концесивен-cinräumend adj.
концеснонер-Konzessionär m,-s, -е
концесия
406
концесия-Konzession f, -cn, Zugeständnis n, -
ses, -se
концлагер-Arbeitslager n, Konzentrationslager
n, -s, -
концо-Twist ш, -es, -е (за кърпене на чорапи)
конче-FohIe f, -п (женско), Fohlen n, -s. Füllen
n, -s, Fussel f, -n Hengstfohlen n (мъжко),
Hengstfüllen n (мъжко), Himmelspferd n
(водно) (зоол.), Hottehü n, -s (в детския
говор), Libelle f, -n (водно), Perle f, -n
(водно), Schaukelpferd n (дървено, за
люлеене), Seejungfer f (водно),
Seepferdchen n (морско) (зоол.),
Wasseijungfer f (водно) (зоол.)
кончина-Abberufung f, -en, Ableben n, -s,
Ende n, -s, -n, Heimgang m (вие.), Hinfahrt
f, Hingang m, Hinscheiden n, -s, Hintritt m,
-s, -e, Tod m, -es
кончов-Beinling m.-s, -е (на чорап), Schaft m,
-es, -5-e (на ботуш)
KOiiioiiKTHBa-Bindehaut f (анат.), Glashaut f
(анат.)
кошонктивит-Bindehautentzüngung f (мед.)
icoiiioiiKTypa-Konjunktur f, -en
KQiiiouiiia-Pferdestall m, Rennstall m (за коне-
състезатели)
коляк-Feinbrand m (фин), Kognak m, -s, -e,
Weinbrand m
коняр-Roßbube m, Rößler m, -s, Pfedeknecht
m, -s, -e
конярче-Pl'erdejunge m
кооперативен-genossenschaftlich adj.,
kooperativ
кооператор-Kooperator m, -s, -oren,
Genossenschaftler m, -s,
Genossenschaftsbauer m, -s
коонерация-Genossenschaft f, -en (икон.),
Kooperation f, -en, Kooperativ n, -s, -e,
Kooperative f, -n, Kooperativgenossenschaft
f, Kreditgenossenschaft f (кредитна) (търг.)
KoOnepHpaM-vergessenschaft(lich)en tr.
кооптация-Kooptation f, -en
кооптирам-kooptieren tr. refl.
координата-Koordinate f, -n
координация-Beiordning f (грам.),
Zuordnung f, Koordination f, -en
коордииирам-abstimmen tr., beiordnen tr.,
koordinieren tr.
KOopAiiiiiipaii-beigeordnet pari. adj.
коордиииране-Koordinierug f
Kona-Dieme f, -n (сел.-ст.), Schober m, -s
(сено), Heuschober m, -s
Konaeue-Erzschürfen n (на руда) (мин.)
конал-Kopal m, -s, -е (бот.)
копан-Наске f, -n (c мотика)
конанаки-Klöpperarbeit f
копаня-Freßtrog m, Mulde f, -n (es regnet wie
mit ~n вали като из ведро), Trog m, -es, -re
копач-Ganghäuer m (мин.), Gräber m, -s,
Senker m, -s (на шахта)
коначка-Grabemaschine f (техн.), Radhacke f
(механичка)
копая-ausbrechen* tr. (e-n Gang ~) (руда от
рудна жила) (мин.), behacken tr. (сел.ст.),
durchlängen tr. trnb. (хоризонтална
галерия) (мин.), einschlagen* intr. h (мин.)
(лов.), graben* tr. intr. h, hauen* tr. (руда)
(мин.), maulwurfen intr., schanzen intr. h.
(окоп), schaufeln tr. intr. h., schürfen intr. h.
(за ценни залежи), wühlen intr. h. (in, nach
ewt.) (in der Erde nach Schätzen wühlen
копая в земята за съкровище), wühlen tr.
(земята, почвата, дупка)
конвам-anhauen* tr., e-n Stich mit dem Spaten
tun*
копепка-Кореке f, -n
конеле-Bastrad m, -s, -е (грубо), Kegel m, -s
(разг.)
KOiiepiiHKaiicKH-kopernikanisch
копне-Abbild n, -(e)s, -er, Abbildung f, -en,
Abdruck m, -(e)s, *е, Abguß m, -usses, -
usse, Blaupause f (хелиографно),
Durchschlag m, -(e)s, -е (на машинопис),
Durchschrift f, -en, Ebenbild n (точно) (er
ist das ~ s-s Veters той е точно копие на
баща си), Esche f, -п (поет.), Geschoß n, -
schosses, -schosse (ист.), Gipsabguß m (от
гипс) (изк.), Kopie f, -n, Nachbild n,
Nachbildung f, -en, Pike f, -n (von der ~ auf
dienen служа от прост войник, започвам
най-отдолу да се издигам) (воен.), Replik
f, -еп (на творба на самия автор), Speer m,
407
кора
-s, -е, Spieß m, -es, -e (der Nachwächter mit
dem - нощният пазач c пиката; er schreit
wie am ~e реве, като че ли го дерат; den -
gegen e-n keheren нападам някого ; den -
unkehren обръщам дебелия край) (воен.),
Zweitschrift f
Koniienoceu-Schulderträger m
копиле-WiidIing m, -s, -e
копирам-abbügcln tr. (c ютия модел),
abgraben* tr., abklatschcn tr. (лошо),
abtragen* tr. refl. (рудничен план),
abzeichnen tr. refl., abzichen* tr. (снимки)
(e-n Schriftsatz ... изваждам пробен
отпячатък), klischieren tr., kopieren tr.
(писмо, ръкопис, чертеж), nachahmen tr.
intr. h. (etw., e-n) (er ahmt ihn nach
подражава му)
конист-Kopist m, -en, -en, Schreiber m, -s
копитем-kaluig
копитник-Haselwurz f (бот.)
копито-Huf m, -s, -e, Klaue f, -n, Schale f, -n
(на животно), Zwanghuf m (стеснено)
(вет.)
копка-Anstich m, -s, -е (първа), Spatenstich
m, -s, -e
копнеещ-sehnsüchtig, sehnsuchtsvoll
копнеж-Sehnsucht f, - (die ~ nach der Heimat
носталгия ; vor ~ vergehen топя се, чезна
от копнеж ; mit ~ erwarten очаквам с
нетърпение), Verlangen п, -s, - (mit ~ nach
e-m, etw. ausschauen c копнеж гледам да
видя, съзра някого)
копнея-bangen intr. h refl. imp. (sich nach
einem bangen копнея за някого), dursten
intr. h, sehnen refl. (sich nach etw., e-m) (sich
aufs Land - копнея по селото, да отида на
село ; och sehne mich, es sehnt mich nach
etw. копнея по нещо), verlangen tr. (nach
etw.) (за нещо), wegsehnen refl. (er sehnt
sich von hier weg той копнее да се махне
от това място)
копой-Schnüffler m, -s (разг.), Spürhund т
(лов.)
копраля-Pflugreitel т (на плуг), Pflugreute f
(на плуг)* Pflugrodel т (на плуг), Reute f,
-п, Reuter т, -s
колрива-Brennnesscl f(6oT.), Rattenpfcffcr in
(воняща) (бот.), Taubnessel f (мъртва)
(бот.)
коприварче-Mönchsgrasmückc f (черно)
Mohrenkopf m (черно), Plattmönch m
(черноглаво) (зоол.)
копривка-ZürgcI m, -s (бот.)
коприна-Seide f, -n (echte - чиста коприна ;
in Samt und - в сърма н коприна ; dabei
spinnen wir k-c ~ тук нищо няма да падне
; die beiden spinnen k-e ~ двамата нс могат
да мелят заедно брашно, на се погаждат),
Eitemessel f(6oT.), Fadenseide f(предена),
Japanseide f (японска), Kunstseide f
(изкуствена), Rohseide f (сурова) (текст.)
коириналка-Scidcnschwanz m (зоол.)
KoiipimapcTBo-Scidenbau m, Seidenzucht f
Konpinieii-reinsciden, seiden, Seiden-, seidig,
seidenweich
коприиопредка-Eichenwickler m (дъбова)
(зоол.), Fräulein n, -s (зоол.), Kieferspinner
m (борова) (зоол.), Kupferglucke f (дъбова)
(зоол.)
копс-Kops m, -es, -е (варкопс, пиколс) (текст.),
Kopte m, -n, -n
контор-Kabuse f, -п (Лошо жилище), Kaluppe
f, -n, Loch n, -s, -rer
коптски-koptisch
копула-Kopula f, -s, -ä (грам.), Satzband n
(грам.)
колулация-Konjugation f, -en, Kopulation f, -
en
копчалък-Latz m, -es, -s-e
копче-Knopf m, -es, -re (ein Knopf ist ab едно
копче се е откъснало), Knopp m, -s,
Schlingel n, -s (телено), Taste f, -n,
Druckknopf m, KHngeJknopf m (звънец)
копчета-Zutal f, -en
копър-Bärenfenchel m (див) (бот.), Dill m, -
(e)s (градински) (бот.), Fenchel m, -s
(аптекарски) (бот.)
копърка-Breitüng m, -s, -е (зоол.)
Kopen-Luftwurz(el) f
кора-Вогке f,-n, Erdkruste f (земна), Erdrinde
f (земна), Fieberrinde f (хининова) (мед.),
Gehirnrinde f (мозъчна) (анат.), Haut f,
кораб
408
Kortex m, -es, -е (анат.), Kruste f, -n (die
Kruste am Brot, Kuchen кората на хляба,
кейка), Lohe f, -en, Lohrinde f (дъбилна),
Schale f, -n (fein in ~ sein наконтен съм;
sich in ~ schmeißen докарвам се ; in e-r
rauhen ~ steckt oft ein süßer Kern под
грубата външност често се крие добро
сърце)
кораб-Bord m, -s, -е, Kiel т, -s, -е (поет.),
Korsak ш, -еп, -еп (пиратски), Planke f, -n,
Schiff n, -es, -е (и на църква) (klar ~
machen, ein - klar machen приготвям кораб
за тръгване ; zu ~е versenden изпращам
по вода; die Ratten verlassen das sinkende
— плъховете първи напускат потъващия
кораб), Tretkufe f
корабен-Schiffs-
кораб-майка-Mutterschiff п (база на по-
малки кораби)
кораб-ммночистач-Minenräumboot п,
Minensuchboot п, Minensucher m
корабовлекач-Rcmorqueur m, -s, -е
icopa6oKpyuieiieu-Schiffbrüchtige(r) m, -n, -n
корабокрушеиие-SchifTbruch m (~ erleiden
претърпявам корабокрушение)
корабоплаваие-Binnenschiffahrt f (речно),
Dampfschiffahrt f, Kabotage f
(крайбрежно) (мор.), Küstenschiffahrt f
(крайбрежно), Schiffahrt f, -
корабоплавател-Schiffahrer m
корабопритежател-Eigner m, -s (мор.),
Reeder m, -s
корабопробивач-Schilfsbohrwurm m (зоол.)
корабостроене-Schiffbau m, Schiffsbau
корабостроктел-Schiffbauer m
корабостроителница-Schiffswerft f, Werft(e)
f, -en
кораб-подналвач-Brander m, -s
кораб-рушител-Widder m, -s (на
броненосци)
кораб-стациоиер-Stationsschiff n
кораб-фар-Leuchtschiff n, -es, -e
корабче-Lugger m, -s, Schiffchen n, -s,
Schmack(e) f, -n (крайбрежно), Wachboot
n (патрулиращо)
корав-hart (хляб, печно, молив) (hartes Lager
кораво легло), steif (e-n -en Hals haben
имам схванат врат; recht - in s-r Meinung
haben упорствам на мнението си), überhart
(като камък), verstockt
коравея-hart werden, verhärten refl.
коравииа-Verstocktheit f, Härte f, -n
коравосърдечеи-dickfellig adj., hart,
hartherzig, kaltherzig
коравосърдечие-Härte f, -n, Hartsinn m,
Kaltherzigkeit f, Hartherzigkeit f, -cn
коразия-Korrasion f
корал-Koralie f, -n (зоол.), Korallentier n
(зоол.), Rißkorale f (на подмол) (зоол.)
коралов-korallen, korallenfarbig, Korallen-,
korallenrot (червен)
Kopaii-Koran m, -s (на мохамеданите)
корбет-Korvette f, -n (акробатичен скок)
(спорт.)
корвета-Korvette f, -n (кораб)
корд-Kord m, -s, -s, Riefelsamt m, Rippelsamt
m (текст.)
корда-Longe f, -n, Saite f, ~n (die ~n schlagen
свиря на арфа, китара, лира; е-е - berühren
докосвам една струна; andere ~n aufziehen
променям тона, отношението си; mildere
~п aufziehen изострям тона, вземам по-
строги мерки)
кордела-Band n, -(e)s, Bänder, Haarband п (за
коса), Hutband п (на шапка), Schleife f, -n
корделка-Bändel n, -s (разг.)
корди-Bespannung f
Кордилерите-Kordilleren p).
кордит-Kordit m, -s, -е (барут)
кордон-Kette f, -n, Kordon m, -s, -s (от войска),
Sperrgürtel m (преграден), Postenkette f, -
n
кордуан-Kordlecler n, Korduan n, -s
кореец-Когеапег m, -s
корейски-Koreanisch
коректен-korrekt
коректнж-Korrektiv n, -s, -e
коректпост-Ко rrekth eit f
коректор-Korrektor ra, -s, -oren, Regler m, -s
(на мерника)
коректура-Druckfahnc f, Korrektur f, -cn,
Korrekturbogen m, -s (лист)
409
корито
корекция-Korrektion f, -en, Regulierung f, -
(на река), Richtigstellung f, Verbesserung
f, Verschlimmbesserung f (пакостна),
Berichtigung f, -en
корелат-Korrelat n, -s, -e
корелативеи-korrelat, korrelativ
корелация-Beziehung f (техн.), Korrelationf,
-en
корем-Abdomen n, -s, Bauch m, -(e)s, Bäuche
(zu sehr dem Bäuche dienen хапвам си
порядъчно), Blähbauch m (надут, подут)
(мед.), Dünnung f, -en (на говедо),
Durchhang m, -(e)s, -e, Leib m, -(e)s, -er,
Plauze f, -n (es tüchtig auf der ~ haben
гърдите ми хич ги няма)
коремен-Bauch-
коремест-bauchig adj. (рядко), dickbauchig
adj., dickwanstig
коремноиоги-Gastropode m, -n pl. (зоол.)
Kopeii-Abstammung f, -en (von), Kubikwurzel
f (кубически) (мат.), Pfahlwurzel f (главен)
(бот.), Quadratwurzel f (квадратен) (мат.),
Radikalzeichen n (мат.), Radix f, -..izes
(мат.), Wurst f, ren, Wurzel f, -n (Wurzel
schlagen хващам корен ; die Wurzel des
Zahns коренът на зъба; die Wurzel e-r Zahl
ziehen вадя корена на число ; die Axt an
die Wurzel legen премахвам нещо от корен
; du willst wohl hier Wurzeln schiegen ? ти,
май, искаш да хванеш корени тук),
Zahnwurzel f (на зъб), Stande f, -п
Kopeire-Kritisierung f
коренен-gründlich adj., radikal, wurzelhaft,
tiefgreifend, Wurzel- (Stammwort коренна
дума)
корени-Erdstamm m
коренист-wurzelig
кореиите-Wurzelwerk n (на едно растение)
(бот.)
коренище-Veilchenwurzel f (на перуника)
(мед*), Wurzelwerk п (на едно растение)
(боь)
Kopeiiono>KKH-Wurzelfüß{l)er pl. (зоол*)
кореноплод-Wurzelfrucht t (бот.)
кореиоподобен-wurzeHg
коренувам-radizieren tr. (число) (маг.)
корепче-Vogelnest п (гнездовидно) (бот.)
корепчета-Küchcnkräuter pl. (мерудийки.
подправки и корени за cyfia)
кореня ce-wurzeln intr. h. rcl'l.
кореня-reuten tr.
кореняK-Angescssene(r) m, -n, -n
KopeneTupa.vi-korrepetieren lr. (муз.)
корепетитор-Einüber m, -s, Korrepetitor m, -
en,-en
кореспоидент-Berichterstatter m,
Geschäftsfreund m (търг.), Rapporteur m, -
s, -е (на вестник), Korrespondent m, -en, -
en, Kriegsbericherstatter m (военен),
Kriegsberichter m (военен),
Volkskorrenspondent m (народен),
Zeitungsberichlerstattel m (на вестник),
Zeitungsmann m
кореспонденция-Berichterslattung f,
Briefschaften pl., Briefwechsel m, Einlauf
m, -s, Einläufe (пристигнала) (търг.)*
Schriftverkehr m (търг.),
Handelskorrenspondcnz f (търговска),
Korrespondenz f, -en, Kriegsbericht m (от
бойния театър), Telex m, -s, - (чрез
телетайп), Zeitungsbericht m
кореспоидирам-breifwechseln intr. h,
korrespondieren intr. h. (mit e-m)
KopecT-rindig
кореферат-Korreferat n, -s, -e
Корея-Когеа n
Нори-Zitronat n, -s, -е (озахарени, от цедрат)
кориандър-Koriander m, -s (бот.)
коригирам (ee)-verbessern tr. refl.
коригирам-begradigen tr., korrigieren tr.,
verbessern tr., berichtigen tr.
коригиране-Korrektur f, -en
корндор-Diele f, -n, Flur m, -(e)s, -e, Gang m,
-(e)s, Gänge, Hausflur m, Korridor m, -$, -e
KopiiCT-Eigennutz m
корнстен-dgennütizg adj,
користолюбив-gewinnsüchtig adj*
користолюбие-Gewinnsucht f, Eigennutz m,
-s
коритар-Muldenhauer m
корито-Bett n, -(e)sf -en (на река), ЯирЬеК n
(речно), RÖhrtrogiti (на чешма), Trog m,
410
коритце
es, те, Mulde f, -n
коритце-Mulde f, -n (es regnet wie mit ~n вали
като из ведро)
корифей-Berühmthcit f, Konifere f, -n (бот.),
Koryphäe m
кори ца-Buchdeckel ш, Decke f, -n, Deckel m,
-s, Einbanddecke f (на подвързана книга),
Schale f, -n (на книга), Schorf m, -es, -е (на
рана) (мед.), Schwarte f, -n (на ядене)
корици-Kuvertüre f (на книга)
коричка-Borke f, -n
корк-Kork m, -s, -е (бот.)
корков-korken
кормило-Ruder n, -s (das ~ führen държа
кормилото в ръцете си, управлявам; aus
dem ~ laufen не се подчинявам на
кормилото; ans ~ kommen идвам на власт
; e-n ans - bringen поставям някого на чело
на управлението), Staatsruder п
(държавно) (am - stehen държа в ръцете
ди кормилото на управлението), Steuer п,
-s (ohne ~ treiben дрейфува; das ~ ergreifen,
ans - kommen поемам кормилото в ръцете
си), Steuerung f
корморан-Коппогап m, -s, -е (зоол.)
кормчия-Bootführer m, Lenker m, -s,
Rud(c)rer m, -s, Steuermann m pl. -männer,
-leute
Kopiia-Tenorhom n (тенорна) (муз.)
корнет-Klapphom n (муз.), Kornett n, -s, -e,
Piston n, -s, -s (муз.), Zinke f, -en
(инструмент) (муз.), Zinken m, -s
(интрумент) (муз.)
корнетист-Zinkenbläser m (муз.), Zinkenist m
(муз.)
корпея-Hornhaut f, f (анат.)
корннз-Gardinenstange f, Geison n, -s (архит.),
Gesims n, -es, -e (crp.), Gurt m, -(e)s, -e
(архит.), Gurtband n (архит.), Gurtgesims
n (архит.), Kante f, -n, Kranz m, -es, -t-e,
Pfühl m, -s, -е (в основата на колони), Rand
leiste f (архит.), Sims m, -es, -e, Sims m, -
es, -e
Kopiiusii-Leistenwerk n
коров-kortikal
кородиране-Rostfraß m (на метали)
короед-Rindenkäfer m (зоол.)
короеди-Borkenkäfer m (зоол.)
корозия-Korrosio f, -cn, Rostfraß m
корона-Кгопе f, -n (на монарх) (die
verfassungsmäßigen Rechte der Krone
прерогативите на короната), Schopf m, -
es, те (на дърво), Kappe f, -n (die Kappe e¬
s Zahnes коронка на зъб)
коронка-Кгопе f, -n (на зъб), Zahnkrone f
(зъбна)
короновам-krönen tr.
коронясвам-krönen tr. (e-n zum König krönen
коронясвам някого за крал)
коронясване-Krönungf, -en (die Krönung des
Kaisers коронясване на кайзера)
корпия-Scharpie f, - (мед.)
корпоративен-körperschaftlich, korporativ
корпорация-Gremium n, -s, Körper m, -s,
Körperschaft f, Korporation f, -en
корпулеитен-beleibt adj.
корпулентен-dicklcibig adj., korpulent,
wohlbelaubl
корпулентност-Dicke f, -n, Körperfülle f,
Korpulenz f, Wohlbeleibtheit f
корпус-Körper m, -s (на апарат, сечиво, уред,
бомба), Korps n (diplomatisches Korps
дипломатически корпус), Lagerkörper m
(на лагер), Rumpf m, -es, -re (на кораб, на
машина), Schiffsrumpfm (на кораб) (мор.)
кориускула-Korpuskel п, -s, -п (атом, йон,
атомно ядро)
корсаж-Leib m, -(e)s, -er, Leibchen n, -s,
Mieder n, -s
корсак-Korsak m, -s, -s (зоол.)
корселе-Gurtband n
корсет-KorseIett n, -s, -е (лек), Korsett n, -s, -
e, Mieder n, -s, Schnürleib m, Schnürmieder
n, Schnunrbrust f
корсиканец-Korse m, -n, -n
корсо-Korso m, -s, -s (главна улица в
италиански градове)
кортеж-Auffahrt f, -en, Aufzug m, -s, -re,
Ehrengeleit n (почетен), Festzug m
(тържествен), Kortege n, -s, -s
кортикален-kortikal
коруба-Baumhöhle f, Kranz m, -es, -re (на
411
костелив
кладенец), ausgehöhlter Baumstamm,
Höhlung f, -en, Buckel m, -s
корубест-gelmhlt
корумлирам-korrumpieren tr., sittlich
verderben* tr.
корумпиран-korrupt
коруид-Diamantspat m (минер.), Korund in, -
s, -е (минер.)
корупция-Korruption f, -en, Bestechlichkeit f,
-en, Sittenverderbnis f
коря-kritisieren tr., Vorwürfe machen (e-m),
tadeln tr.
кос-schief (der Tisch steht - масата e
наклонена ; s-e Absätze ~ laufen
изкривявам си токчетата от едната страна
; die ~е Ebene наклонена плоскост; е-е ~е
Schulter haben крив съм ; sich - lachen
превивам се от смях), schräg (zu, auf etw.
D) (den Hut ~ aufsetzen накривявам
шапката си; -e Musik джазова музика)
icoc-Schwarzamsei f (зоол.), Steindrossel f
(скален) (зоол.), Amsel f, -n
Koca-Behaarung f, -en, Haar n, -cs, -е (на човек)
(die Haare fallen mir aus косата ми пада ;
einander in die Haare geraten хващаме се
за косите ; sich D die Haare raufen скьбя
си косите), Haupthaar n, Hippe f, -n, Sense
f, -n, Wickel m, -s (разп)
косат-Zärte f, - (зоол.)
kocач-Grasmäher m (сел.-ст.), Heuer m, -s,
M:her m,. -s, Mähder m, -s, Schnitter m,-s,
Sensenmann n pl. ?er
косач ка-Mähmaschine f (машина)
KOCBeu-indirekt (indikerte Wahl косвени
данъци), medial, mittelbar
косваност-Mittalbarkeit f
Koceieatic-Kosekans m (мат.), Kosekante f, -n
(мат.)
косер-Asthippe f, Gartenhippe f, Hippe f, -n,
Rebemesser n
косинус-Kosmus m (матО
коеитба-Heuschlag m, Hiebm, -s, -e, Mahd f,
•ед, ,Nachernte £ -n (втора), Schnitt m, -es,
-e (e-n großen, duten - machen прибирам
добрипари отсделка), Schur f,-en
коснчка-Zopf m, 4-е(мъжка)
космат-behaart adj., haaricht, haarig, rauh (die
~e Seile e-s Pelzes косматата страна на
кожа; die ~е Seite herauskehren обръщам
дебелия край), stuppig, buschig
космичен-kosmisch (Wcltcnraum космично
пространство)
KocMoro)iii4en-kosmogonisch
космогоиия-Kosmogonic f, -n, Weitlehre f
космографня-Kosmographie f, -n
KocMOJionmeii-kosmolpgisch
космология-Kosmoligie f, -n
космонавт-Kosmonaut m, -en, -en,
Weltraumflieger m
космонавтика-Kosmonautik f, -,
Weltraumschiffahrt f
космоиафт-Raumfahrcr m
космополизъм-Weltbürgerlum n
космоиолит-Kosmopolit m, -en, -en,
Weltbürger m
KOCMoiioAHTeii-kosmopolitisch
космополитизъм-KosmopoHtismus m
KocMoc-Kosmos m, Raum m, -es, -re
(kosmischer ~ космически пространство)
Weltall n, Weltraum m
косо-quer (~ blicken гледам накриво; etw. gehl
- нищо не излиза както трябва; ~ im Kopf
sein своенравен съм ; etw. kommt mir ~
нещо ми обърква работата; er kam mir ~
той ме засече), quervor (отпред),
übereck(s) (в ъгъла)
косопад-Haaräusfall m Haarschwund m
(болест)
KQcr-Bem n, -(e)s, -e (sein eigenes Fleisch und
Bein неговата собствена плът и кръв),
Gräte £, -п (рибна), Knochen m, -s (er ist
nur Haut und Knochen той c кожа и кости
; bis auf die Knochen naß мокър до
костите), Kreuzbein n (кръстна) (анат.),
Pfeife f, -n (тръбовидна), Phalanx f, -
..angen (на пръста), Schambeinn (срамна)
(анат.), Scheitelbein n (теменна) (анат,)
Костарика-Kostarika n
коствам-kosten tr. (es kostet mich e-n schweren
Kampf това ми коства тежка борба; das
kostet ihn. viel това му коства много)
костелив-hart (e-eharteNußracTenHßopex),
костенурка
412
klapperdünn, knöchericht, knöcherig,
knöchricht
KocrenypKa-Schild(er)kröte f (зоол.)
костенурчета-Schilderkäfer pl. (зоол.)
костеография-Knochenbrand m
(гангренозна) (мед.)
кости-Gebein n, -s, -e
костилка-Dattel f, -n (на фурмата), Fruchtkern
m (бот.), Kern m, -s, -e, Stein m, -s, -е (на
плод)
костиица-Beinhaus n, Karner m, -s,
Knochenhaus n
костовидеи-knochenartig
костолом-Beinbrecher m (зоол.), Beingras n
(бот.)
костообразен-beinartig adj.
костоправ-Knocheneinrichter m (мед.)
костреи-Maidistel f, Saudistel f (бот.)
костур-Barsch m, -es, Bärsche (зоол.), Berisch
m, -(e)s. *e (зоол.), Rotbarsch m (морски)
(зоол.)
костюм-Anzug ш, -(e)s, -re (мъжки),
Badeanzug m (бански) (diese Badeanzug ist
mir zu klein-този бански костюм ми е
твърде малък)
костюмирам (ce)-kostümieren Ir. refl.
костюмирам ce-maskieren tr. refl.,
kostümieren tr., verkleiden tr.
косъм-Нааг n, -es, -е (на хора, животни) (ein
Haar ausreißen изскубвам косъм ; ihm
wurde kein Haar gekrümmt косъм не падна
от главата му; Haare spalten цепя косъма
надве)
косъмче-Haar n, -es, -е (на растение) (бот.),
Wimper f, -п (по периферията на лист)
кося ce-ärgem tr. refl. (sich zu Tode ~, sich halb
tot ~ умирам от яд), absorgen refl., wurmen
tr. refl. (разг.)
кося-grasen intr. h, hauen* tr., heuen tr.
(ливада), mähen tr., schneiden* tr. refl. (e¬
n Zweig vom Baum ~ отрязвам клон от
дървото ; sich die Haare - lassen
подстригвам си косата ; sich die Nägel ~
режа си ноктите; Propfen ~ изрязвам тапи
; etw. in Stücke ~ нарязвам нещо на
парчета ihm wurde der Finger geschnitten
срязаха му пръста ; das Kind mußte
geschnitten werden трябва да оперират
детето; е-е fein geschnittene Nase изящно
изрязан нос; er ist e-m Vater wie aus dem
Gesicht geschnitten одрал е кожата на баща
си), schröpfen tr. (повторно)
кота-Kote f, -n, Quote f, -n (емиграционна)
котак-Kater m, -s
котангепс-Kotangens m (мат.)
котарак-Hinz m (в баснята), Kater m, -s (der
gestiefelte Kater котаракът в чизми),
Mumer m, -s (в баснята)
котва-Anker m, -s, - (~ werfen, vor ~ gehen,
sich vor - legen хвърлям, пускам котва ;
vor — liegen пуснал съм котва, закотвен
съм)
коте-Katzchen n, -s
котел-Kessel m, -s, Kochkessel m (за готвене)
котелка-Kochgerät n (воен.), Kochgeschirr n
(воен.)
котело-Geheck n, -s
котенце-Kätzchen n, -s, Küchenschelle f (бот.)
котернйност-Bonzentum n, -s,
Trabentenwesen n
котерия-Klerisei f, -, Koterie f, -n
котиледои-Keimblatt n (на растение) (бот.),
Kotyledon f, -donen
котило-Gebrüt n, -(e)s, Gezücht n, -(e)s,
Maschpoke f, -, Mischpoche f, -, Tracht f, -
en, Wurf m, -es, -re
котил ьон-Kori ilon m, -s, -s (танц)
котирам ce-stehen* intr. h. s. (за акция, стока)
котирам-kotieren tr. (заем, ценни книжа)
(търг.)
котка-l.Greiferkatze f (техн.), 2.Katze f, -n (die
Katze putzt sich, schnurrt, faucht котката се
мие, преде, фучи), Kuder m, -s (дива)
(зоол.) 3.Laufkatze f (на винт, кран),
Laufkran m (на винт, кран)
котлет-Karbonade f, -n, Kotelett n, -s, -е
котловидсн-kesselförmig
котловина-Bergkessel m (геогр.), Einbruchstal
п (геол.)Г Gebirgskessel m, Kessel m, -s,
Kesseltal n, Talkessel m
котлои-Kocher m, -s (c едно или две места)
котна-trächtig (котка)
413
крава
котонизирям-kotonisieren tr.
котонизиране-Kotonisierung f
котраманевра-Gegenanschlag m (прен.)
котрел-Gasreiniger m (техн.)
котури-Kothum m, -s, -е
котчюк-Geiz ш, -s (сл.-ст.)
Koym-Kausch(e) f, -en (техн.)
кофа-Eimer m, -s, Pütze f, -n, Schaufel f, -n
(на багер) (техн.), Span m, -s, -те (дървена)
кофар-Anlegeschloß m, Schloß n, -osses, vsser
(die Tür fiel ins ~ вратата се затвори; e-m
ein - vor den Mund haben мълчалив съм),
Stichwortschloß n
кофенн-KafTein n, -s, Koffein n, -s (хим.)
кофраж-Verschalung f, -en
кофрирам-einschalen tr. (crp.)
кохезия-Kohäsion f, Zusammenhalt m
Koxepeiixeii-kohärent
Koxepeirntocr-Kohärenz f
Koxepep-Fritter m (рад.)
кохорта-Kohorte f, -en (у римляните)
коца-Goldbarsch m (зоол.)
коч-Reiter m, -s
кочан-Kohlstrunk m (от зеле), Kolben m, -s
(на царевица и др.), Maiskolben m
(царевичен)
кочанче-Knust m, -es, -е (на ябълка)
кочаняса л-starr (mir sind die Finger - vor
Kilte пръстите мй вкочанясаха от студ ;
-es Papier дебела хартия ; ~ vor Staunen
слисан; ein -er Charakter твърд характер
; da bin ich einfach - просто изумен съм)
кочипа-Bucht f, -en, Kobel m, -s (и за лошо
жилище)
кочияш-Kutscher m, -s, Lenker in, -s* Vetturin
m, -s, -e, Wagenführer m
кош-l.GondeI £, -n, Zelle £ -n 2.Thoraxm, -es,
-е (гръден) (анат.) 3.2icke; n, -s (за
мотоциклет), Korb m, -es, *e,
Mahlenkasten m
кошара-EInfriedigung f, -en, Hürde f, -n,
Pferch m* -es» -e, Pferchschlag Schäferei
f, -en* Schafhürdef
ктшенил-KoschemUef; *гП (Ш)
KomepnBienenkofb Flugloch n (пчелен),
Mutterstock m, Pflanzstcck m (който се
рои)
кошер-пчели-Bienenstock m
кошличар-Hulse f, -n (бот.), Stechbaum m
(бот.), Stecheiche f (бот.), Stechpalme f
(бот.)
кошмар-Docke f, -n (прен.), Alpdrücken n, -s,
böser Traum
кошмарен-wie ein böser Traum
кошница-Einholkorb m, Hecke f, -n (на
люпилото), Korb m, -s, -fe, Pflückkorb (за
бране на плодове), Zaine f, -n
кошничар-Flcchter m, -s, Korbflechter m,
Korbmacher m
кошиичарство-Korbflechterei f
кошиичка-Körbchen n, -s, Tafelaufsatz in
(като украшение на маса)
кошовидеи-korbahnlich
кошута-Hindin f, -пеп (поет.), Hirschkuh f,
Rottier п (зоол.), Tier n, -es, -
кошутн-Kahlwild n
кошче-Körbchen n, -s
кощрява-Fench m, n, -(e)s, -е (бот.),
Lieschgras n
кощуиствен-blasphemisch adj.
кощупство-Blasphemie f, -n, Frevel m, -s,
Kirchenraub m Sakrileg n, -s, -e Sakrilegium
n,-s,-gien
коя-welche (welche dieser Damen коя от тези
дами ; aus welchem Grunde ist er nicht
gekommen ? по каква причина той не е
дошъл?)
която-welche (die Frau, welcher wir
geschrieben haben дамата, на която
писахме)
краб-Krabbe f, -п (малко раче) (зоол.)
крава-Kuh f, -v-e (е-е tragende Kuh телна крава
; milchende Kuh дойна крава; so е-е Kuh
крава такава), Milchkuh f (млечна),
Reiterin f, -een (ялова), Schecke f, -n
(пъстра), Seekuh f (морска) (зоол.)
крава-водач-Meierkuh f
кравяй-Kranz m, -es, *e, Kringel m, -s, Ring
m* -es* -e, Zäpfchen m (плетен), Zojpftn, -
es, 4« (плетен)
крава-първенкнн я-Erstlingskuh f(ceft-er.)
кравар
414
кравар-Schwcizer m, -s
кравариик-Milchwirtschaft f, Molkerei f,
Schweizerei f, -cn
краварник-мапдра-Sennerei f, -en
крават-Krawatte f, -n (непозволена хватка при
борба)
кравеферма-Abmcikwirtschaft f, Abmelkerei
f
кравичка-Maricnhähnchen n (божа),
Marienkäfer m (божа)
крада-gripsen tr. (разг.), luchsen intr., mausen
tr., sich D ... zu etw. abstchen* (времето),
stehlen* tr. refl. (dem lieben Gott die Tage,
die Zeit ~ губя си златното време; er kann
mir gestohlen werden не давам и пет пари
за него)
крадец-Dieb m, -(e)s, -е, Einbrecher т, -s,
Erzdieb т (изпечен), Gaudieb т (остар.),
Klingelfahrer m (който звъни, за да
провери дали вътре са стопаните),
Langfinger m, - (разг.)
крадеш ката-stekum
крадешком-verstohlen, verstohlenermaßen,
verstohlenerwiese
крадлив-diebisch adj., Iangfingrich (разг.)
крадливост-Dieberei f, -en
крадльо-Langfinger m, - (разг.), Mauser m, -s
крадци-DiebgeseIle m, pl., Diebsvolk n, pl.
краен-extrem adj., letzt, radikal, überspannt
(желание, претенция)
краещиик-Runks m, -es, -е (на хляб)
кражба-Dieberei f, -en, Diebstahl m,
Eigentumsdelikt n (юр.), Einbruch m (c
взлом), Einbruchsdiebstahl m, Kirchenraub
m (на църковни вещи), Mauserei f, -en,
Mundraub m (дребна на провизии),
Schnapper m, -s
краище-Randgebiet n
край-Beschluß m, Bord m, -s, -e, Bordüre f, -n
(на нщ.), Daheim n, -s (роден), Ecke f, -n
(an allen ~n und Kanten suchen търся нщ.
по всички краища; die ~n des Tisches sind
abgestoßen краищата на масата са
очукани), Egge f, -п (техн.), Ende n, -s, -n,
Feierabend m (на работния ден), Finale n,
-s, Fingerspitze f (на пръст), Finisch n, -s
(спорт.), Gau m, -(e)s, -е (ист.), Grab n, -
(e)s, Gräber (прен.), Hintersteven m (на
киля), Jahresschluß m (на годината), Kante
f, -n, Kehraus m, Knallefekt m (неочакван,
много ефектен, на пиеса), Küree f, - (на
хайка), Läufer m, -s (на въже), Landsritze f
(на нос) (геогр.), Landstrich m, Lehnsfall
m (на ленно отношение), Mündung f, -en
(на улица), Rand m, -es, -i-cr (am ~e des
Baches на брега на потока; Umschläge mit
schwarzem - пликове е черни краища; rote
Rände um die Augen haben зачервени ми
са клепачите ; an den ~ des Abgrundes
bringen довеждам до ръба на пропастта;
am ~е s-r Kraft stehen на края на силите
си; am ~е des Grabes stehen с единия крак
съм в гроба ; mit etw. nicht zu ~ kommen
не мога да доведа нищо до края ; etw. zu
~е bringen завършвам нещо ; außer ~ und
Band geraten развилнявам се- за деца),
Rockzipfel т (долен, на дреха) (der Mutter
am - hägen държа за полите на майка си),
Saum m, -es, -те (на плат), Scharf n, -es, -е
(скосен, на греда), Schluß m, -usses, -i-ssc
(на писмо, пиеса, книга) (am, zum — der
Debatte в края на разискванията ; nach ~
der Schule след края на занятията в
училище; ~ machen преставам; etw. zum
~ bringen завършвам нещо ; nun aber ~ !
стига вече !), Schlußzeit f (на работното
време), Schneppe f, -п (ключовиден, на
пахделка, колан, на горната чат на
старинна женска дреха), Schnuppe f, -n
(овъглен, на фитил), Scholle f, -п (роден)
(die heimische ~ родината), Sendeschluß in
(на предаване), Tamp m, -s, -е (на въже),
Tauende n (на корабно въже) (das ~ kosten
налагат ме е въжето), Trockengebiet n
(сушав), Trumm n, -es, *er (на верига,
конец, нишка), Zwick m, -s, -е (на
камшик), Zwiesel f, -n (преден, заден на
самар)
кранбрежеи-litoral
крайбрежие-Küste f, -n, Wasserkante f
крайводиик-Merk n, -es, -e
крайник-Hinterhand f (заден, на животно)
415
красив
(зоол.), Vorderglied п (преден) (зоол.)
крайницн-Extremitäten pl. (анат.),
Vordergliedmaßen pl. (предни) (зоол.)
крайно-bitter adj. (etw. ist mir ~ nötig имам
крайна нужда от нщ.), höchst, hoch (за
време), maßlos
крайност-Extrem n, -s, -e, Maßlosigkeit f
край ности-Aufklärerei f, -en (в полова
просвета)
KpaRiiOTO-Endliche(s) n (филос.)
крайсерувам-kreuzcn intr. h.
крайцер-Kreuzer m, -s (стара монета)
крайче-Zipfd m, -s (островърхо, на кърпа,
покривка на маса, боне, шапка, дреха, ухо)
крайчецът-Augenwinkel ш (на окото)
крайщник-Kante f, -n, Kanten m, -s (от хляб),
Knust m, -es, -е (на хляб), Ranft m, -cs, -гс
крак-В ein n, -(e)s, -e (ein Bein über das andere
schlagen премятм крак върху крак ; mit
beiden Beinen auf der Erde stehen стоя
здраво на краката си, гледам реално на
нещата; Hals und Bein brechen пребивам
се; kein Bein изобщо не; einem ein Bein
stellen препъвам нкг.; einen auf die Beine
bringen помагам нкм.да се възстанови),
Fuß m, -es, Füße (den ~ auf die Erde setzen
стъпвам на земя; e-m den - auf den Nacken
setzen стъпвам нкг. на врата ; festen -es
здраво на краката ; flüchtigen ~ setzen
побягвам; e-n auf den ~ trete пескам нкг.
на свобода), Hinterbein п (заден, на
животно) (sich auf Hinterbeinen aufrichten
изправям се на задните крака), Pferdeftiß
m (дяволски, на кон, безформен) (daschaut
der - heraus тук проличава дяволската
работа ; den ~ wittern подушван зла
умисъл)
крака-Säbelbeine pl. (криви)
крака-диреци-Stempel m, -s (фам<)
кракеи-Кгаке ш, -п, -п
краксвяк-Krakowiak m, -s
кракуване-Krackung f, - (на минерални
масла) (хим.)
крал*КЙП1£тд-^ Schattenkönigm (привиден)
кралица-Kömgin f, -nen
кралски-königlich (ein königliches Geschank
кралски подарък ; königlich leben живея
кралски), royal
кралство-Königtum n, -s
кралче-GoIdhähnchcn n (зоол.)
крамола-Hader m, -s, Kabbalci f, -en,
Krabbelei f, -en, Zwist m, -es, -e, Zwistigkeit
f, -cn
крамолн-Hackcrei f, -en (постоянни)
крамолник-Händelmacher m, Händclsticier m,
Had(e)rer m, -s, Haderkatze f, Hahn m, -es,
■r, Kampfhahn m (лрен.), Keifer m, -s,
Klopffechter m, Krakeeler m, Stänker m, -s
(фам.), Zankgeist m (разг.)
крамолиича-stänkern intr. (фам.)
крамолинчене-Händelsucht f, Hadersucht f,
Stänkerei f, -en (фам.)
Kpan-Hahn m, -cs, -r (den Hahn aufdrehen
отварям крана), Keffer m, -s, Kran m, -s,
*e, Lademast m (мор.), Leitung f, Pipe f, -n
(на буре), Wasserverschluß m (воден),
Wippkran m (випов) (техн.), Wirbel m, -s
(за затваряне) (техн.)
’ краниален-kranial
краниокл аст-Кгап ioklast m, -en, -cn
крашюлогия-Kraniologie f, -
краииометрия-Schädelmessung f
Kpairra-Gaul m, -(e)s, Gäule, Klepper m, -s,
Krack n, -s, -e, Kracke f, -n, Krippenreiter
m, Mähre f, -n, Schabotte f, -n, Schindmähre
f (разг.), Ziege f, -n (mager wie e-e Ziege
мършав като кранта) (разг.)
кра пък-kräftig
красавица-Schö ne f, -п, Schönheit f, -en
красив-ästhetisch adj. (ästhetisches Gefühl
усет за красивото), bildhübsch adj., hübsch,
schmuck (оръжие) (sich - machen контя се,
пременям се), schön (е-е -е Seele
прекрасна душа ; das ~ Geschlecht
красивият пол; ~е Literatur художествена
литература ; die *~еп Wissenschaften
изещната словестност ; die Welt
изящното общество ; e s war ~ von ihm
красиво беше от негова страна ; e-s ~еп
Tages kam er един прекрасен ден той
дойде; ~ Deck machen измивам палубата
; sie ist selten ~ тя е рядка хубост; das
краска
416
Schöne красивото; e-r Dame~ lun ухажвам
дама ; ~e Augen machen кокетнича),
wohlgebildet, wunderschön, zierlich
(почерк)
краска-Farben f, -n, Farbenton m
краски-Farbenwerk n, Maserung f (на дърво)
краснопис-Kalligraphie f, Kanzleischrift f
(канцеларски), Schönschreiben n,
Schreibkunst f
красиописеи-kalligraphisch
краснописец-Kallugraph m, -en, -en,
Schönschreiber m
красноречив-wohlredend, wortgewandt (в
говоренето)
красноречие-Kanzelberedsamkeit f
(църковно), Redekunst f
красота-Schönheit f, -en
краста-Flechte f, -n (мед.), Grind m, -(e)s, -e,
Krätze f, -n, Krätzmilbe f (зоол.), Miete n,
Räude f, -n
крастав-grindig adj., krätzig, räudig (ein -es
Schlaf steckt die ganze Herde an една
шугава овца цялото стадо ошугавя),
skabiös (мед.)
краставица-Gurke f, -п (бот.), Salzgurke f
(кисела), Seegurke f (морска) (зоол.),,
Trepang m, -s, -s (изсушена морска)
краставичка-Fenchelgurke f (приготвена c
копър)
крася-schmücken tr. refl., verzieren tr., zieren
tr.
кратен-., malig
кратер-Krater m, -s, Trichter m, -s (на вулкан)
кратко-kurz (nach kurzem в кратко време ;
kurz und bündig кратко и ясно), kurzerhand
кратковременен-kurzlebig
краткосрочен-kurzfristig
краткосг-Einfachheit f, Kürze f, -n (die Kürze
des Weges, der Zeit краткостта на пътя,
времето)
кратно-..mal, Maß n, -es, -e, Vielfache n, -n, -
n (мат.)
кратуна-Ballon m, -s, -s (прен. за глава)
(einem auf den Ballon geben цапвам някого
по кратуната), Birne f, -n (за глава) (разг.)
(e-m eins auf die ~ geben цапвам нкг.по
кратуната), Dach n, -(e)s, Däche (e-m eins
~ schlagen-тупвам нкг. по кратуната),
Flaschenkürbis m (бот.), Gurde f, -n,
Kalebasse f, -n (бот.), Kohlrabi m (за глава)
(разг.), Kürbis m, -ses, -se (за глава), Platte
f, -n (за тава, глупак) (e-m eins auf die -
geben тупвам по главата ; du ~ ! тиква
такава!; ~ schieben спя на открито)
кратуни-Bischöfsmütze f
кратък-gedrängt part. adj., konzis, kurz,
kurzgefaßt (учебник, изложение)
крах-Krach m, -s, -e
крача-anschreiten* intr. s. (angeschritten
kommen идвам шествуващ, крача важно,
тържествено), anstapeln intr. s. (angestapelt
kommen пристигам c кралимарковски
крачки), dahinschreiten* intr.s,
einherschreiten* intr. s (бавно),
fortschreiten* intr. s, schreiten* intr. s.,
stapeln intr. s. (c широки крачки), stapfen
intr. h. s. (c тежки стъпки), stiefeln intr. s.
(бавно, широко) (s-e Straße - крача си
мъжки по пътя), tigern tr. (бързо)
краче-Bauchfuss m (на гъсеница) (зоол.)
крачепе-Stapelung f (с широки крачки)
крачища-Quadratlatschen pl. (разг.)
крачище-Quadratfuß m
крачка-Schritt m, -es, -е (mit ein paar -en war
ich an der Tür c две-три крачки стигнах до
вратата ; auf ~ und Tritt на всяка крачка),
Trethebel m, Tritt m, -es, -e (e-n falschen ~
tun стъпвам накриво, правя погрешна
стъпка; im gleichen Schritt und ~ в крачка,
в такт) .
крачкомер-SchrittzähIer m
крачол-Beinling m, -s, -e, Hosenbein n (на
панталон)
креатура-Kreatur f, -en
креатурен-kreatürlich
креация-Kreation f, -en
креват-Bett n, -(e), -en, Bettgestell n, Bettstelle
f
креда-1 .Krayon m, -s, -s (за рисуване) 2.Kreide
f, -en (като земен слой) 3.Schlämmkreide f
(промита) (мин.)
кредеи-kreidig
\
417
крещя
кредит-Kredit ш, -es, -е (privater Kredit
публичен кредит ; eingefrorene Kredite
замразени кредити; etw. auf Kredit geben
давам нещо накредит), Lombard m, -s, -,
Rechnung f, -en (die Ware steht mit 50 Mark
in ~ сметката за стоката е задължена с 50
марки ; Waren auf - bestellen поръчвам
стоки на кредит ; е-е laufende - текуща
сметка)
кредитирам-erkennen'1' tr. refl. (търг.),
kreditieren tr.
кредитираие-Kreditieru ng f
кредитор-Kreditor m, -s, -oren, Manichäer m,
-s, Wechselgläubiger m (на менителница)
кредитоспособен-kreditfähig
кредитоспособиост-Kreditfähigkeit f
Kpeeue-Siechtum n, -s, -
крез-Krösus m, -se (за голям богаташ)
крем-Сгете f, -s, Krem f, -s (шоколаден,
карамеяен, за сладки, за лице), Lilie f, -n
кремав-crem е adj.
крематориум-Krematorium n, -s, -neu
кремвайс-Kremser Weiß n
кремвирш-Bockwurst f (дебел)
кремък-Feüerstein m (мин.), Flilnt m, -(e)s, -e
(остар.)
кремъклийка-Flinte f, -n (остар.)
креозот-Kreosdt n, -s
креол-Kreole ra, -n, -n
креп-Кгерр m,-s, -e, Kreppflor m (траурен)
крепдешии-Chinakrepp m (тескт.)
крепеж-Ausbau m, -(e)s, -e/-ten (мин.),
Gmbenausbaum (руден) (мин.), Schrotweik
n (рамков) (мин.), Grubenausbau m (мин.)
крепирам-krimpen tr. (плат и др.)
крепнтел-Erhalter m, -s, Flosse f, -n (авиац.
мор.), Kielflosse?, Quetschhahn m (техн.),
Stabi HsienmgSflächet(на самолет)
крелкост-Festigkeit f (техн.)
крепон-Кгеропm, -s,*s
креПосничество-Leibeigenschaft f
крепост-Bollwrek m,Burg£*^Feste£-*,;
Fesüingf;-en()ft-uauf'-'SchiekenmnpamaM
на^затотениевкрепост)^^ -osses,
4i$sfcr (Schlösser in di* baft bauen строя
въздушни!^ли),Уе5^4-п, WehrHrchef,
Zwingburg f (воен.)
крепостен-eigen adj. (ист.), hörig
KpenocTeu-Hörige(r) m, -n, -n, Hofarbeiter m,
Hofbauer m, Lasse m, -n, -n (ост.)
крепостни-Zinsleute pl. (ист.)
KpenocTuiiK-Fröner m, -s, Fronarbeiter m
(ист.), Gnmdhoid(e) m (ист.), Holde(r) m, -
n, -n, Leibeigene(r) in, -n, -n
крепостничество-Hörigkeit f
крепък-derb adj., fest adj., stark (ein -er Herr
могъщ господар; -e Nerven здрави нерви
; in -en Tagemärchen в усилени преходи ;
das ist s-e -e Seite това му е силата)
крепя ce-lehnen refl. (an, gegen etw.)
креслив-anreißerisch adj. (paar.), grell adj.,
quarrig, schreierisch
кресливосг-Grelle f
кресло-Armsessel tn, Bcrgeref, -n, Fauteuil m,
-s, Klubsessel m, Korbsessel m (плетено),
Sessel m, -s
кресльо-Schreier m, -s, Schreihals m, Würge!
m, -s (фам.)
кретам-schleichen* intr. s. refl., trotteln intr.
h. s., trotten intr. h. s.
кретеи-Kielkropf m, Kretin m, -s, -s, Kretine f,
-n, Trottel m, -s
кретеиизъм-Kretinismus m
кретон-Kretonne f, -
крехкост-Faulbrüchtigkeit f, Mürbheit f, -,
Mürbigkeit f, -, Mürde f, Zartheit f,
Zerbrechlichkeit f
крехък-brechbar adj., fragil adj., gebrech adj.
(остар,), gebrechlich adj., kaltbrüchig
(метал), morbid, mürde (wie Zucker сиплив
като прахан ; das Fleisch - klopfen
напуквам месото да омекне; machen
накарвам някого да омекне), verletzlich,
zart (здраве, месо) (einzartes АИегкрехка
възраст), zerbrechlich
кречетало-KJapperraühle £ Klippklapp яг (на
мелница), Knarre f; -n, Quatschlrese f,
Rührstock m (наводеница), Sehnarte f* -nt
Kpemeitflitbaiischwellend part adj. (муз.)
крещене-Gekreisch n, «S,S^treiend f,-«»
i^einiNtiikiet^ ^^hretett*
крещящ
418
1г. (нкм.) (разг.), bullern intr. h, grellen intr.
h, johlen intr. h., kreitschen intr. s., schreien*
intr. h. (aus vollem Halse - викам колкото
мога; über etw. А оплаквам се от нещо ;
um Hilfe ~ викам за помощ ; vor Weh ~
крещя от болка ; schreidende Farben
крещящи цветове er schreit, als ob er am
Spieße stärke крещи като че ли го колят;
das ist zum Schreien просто да пукнеш от
смях), zetern intr. h. (за помощ),
zuschreien* intr. s. (e-m etw.) (нещо на
някого)
крещящ-flagrant adj., grell adj., knallig (цвят),
kraß, racheschreiend (за мъст)
крещящочервсн-knallrot
крея-siechen intr. h., siechen intr. h.,
verkrümmern intr. s.
крив-abwegig, abwegsatn adj., gekrümmt (e-e
gekrümmte Kinie крива линия), krumm (e-
e krumme Linie крива линия ; krumme
Wege gehen вървя по криви пътища),
schief (der Tisch steht ~ масата е наклонена
; s-e Absätze ~ laufen изкривявам си
токчетата от едната страна ; die ~е Ebene
наклонена плоскост; е-е ~е Schulter haben
крив съм ; sich ~ lachen превивам се от
смях), windschief, wineklig (улица)
крнва-1 .Biederlinie f (на огъването)
2. Charakteristik f, -еп (характеристична)
(мат.), Kettenlinie f (параболоидна) (мат.)
3. Expansionslinie f (на разширението)
4. Kurve f, -п (на температура)
5. Leistungskurve f (на производителност)
кривак-Keule f, -n, Knochen m, -s (c дебели
краища), Knüppel m, -s, Kolben m, -s (като
оръжие)
кривачка-Griff m, -(e)s, -e, Hohlhand n
криввам-abbiegen* intr. s, biegen* intr. s
кривене-Faxe f, -n (~n schneiden кривя се),
Krümmung f, -en
криви-егет intr. h (за колело)
кривина-Bogen m, -s, Krümme f, -n, Kurvatur
f, -en, Schiefe f, -n, Schweifung f, -en, Sinus
m
крнво-quer (~ blicken гледам накриво ; etw.
geht - нищо не излиза както трябва; - im
Kopf sein своенравен съм; etw. kommt mir
~ нещо ми обърква работата ; er kam mir
~ той ме засече)
кривоглед-scheel (е-п ~ ansehen гледам
някого изкосо ; ~е Augen machen гледам
със завист), schiläugig
кривокрак-dachbcinig adj., krummbeinig,
säbelbeinig
KpiiBontiiia-Windung f, -en
криволица-Kehre f, -n (на път)
криволичещ-gewunden (gewundene Pfade
криволичещи пътеки)
кривоног-säbelbeinig
кривул-Knie n, -s (на тьръба), Windung f, -en
(на тръба, канал)
кривуидалест-säbelbeinig
кривя (ce)-krümmen tr. refl.
кривя-schneiden* tr. refl. (Gesichter,
Grimassen ~ кривя си лицето, правя
физиономии ; e-r Dame die Kur - правя
комплименти на дама) (разг.)
KpHeiiima-Verstcck n, -es, -е, Versteckspiel п
криза-Anfal! m, -s, -ге (er bekam einen - von
Fieber внезапно температурата му се качи
; ein - von Schwindel пристъп на
замайване, виене на свят; ~ von Heiterkeit
избухване на смях) (мед.), Attacke f, -n
(мед.), Krise f, -n (стопанска, политическа,
културна) (beim Kranken ist die Krise
eingetreten у болния кризата започна; е-е
schleichende Krise тайна, скрита криза),
Wendepunkt m
крик-Bock m, -(e)s, Hebebock m, Wagenwinde
f, Winde f, -n (техн.)
крнкет-Kricket n, -s, -s (игра)
крилат-beschwingt adj., geflügelt adj.
крилатка-Flugfrucht f (бот.)
K-pnne-Adler/(s)flügel pl., ...fittiche pl.
(орлови) (прен.)
крило-Fittich m, -(e)s, -e (er ist auf leichtem -
über Abgrund geschwebt той прелетя върху
леките криал над пропастта), Flügel m, -
s, Schwinge f, -n (auf den ~n des Sturmes,
der Poesie на крилата на бурята, на
поезията)
криловиден-flügelförmig adj.
419
кройка
крилоиог-flügelfüßig adj.
крилца-Querruder п (авиац.), Segel n, -s, - (на
пеперудоцветни) (бог.)
Крим-Krim f
кримимален-kriminal, kriminell
кримнналист-Krinrinalist m, -en, -en
кримка-Krimi m, -s, -s (за криминален
роман), Schießprügel m (стара) (шег.)
крнн-Taglüie f (жълто-кафяв) (бот.)
крина-Scheffel m, -s (das Geld in ~n einheimen
рина парите c лопата)
кринолнн-Bügelrock m, Krinoline f, -n,
Reifrock m (в рококо)
криолит-Eisstein m (минср.), Kryolith m, -en,
-en
крипта-Krypla f, -ten, Krypte f, -n
криптограма-Geheimschrift f, Kryptogramm
n, -s, -e
криптография-Geheimschrcibekunst f
криптоп-Krypton n, -s, - (хим.)
кристал-Kristail m, -s, -e
кристален-kristallen, kristallig, kristallisch
кристали-ZwilIing m, -s, -е (сраснали)
(минер.)
кристализация-KristallbiIdung f,
Kristallisation f, -en
крнстализира-seigem intr. s. (при изстиване,
за сплав), wachsen* intr. s.
кристализирам-kristallisieren intr. h.
кристализиране-Anlagerung f, -en
кристалин-Glaskörperm (анат.), Linsenkörper
m, Sehlinse f (на окото) (анат.)
крисгалит-Kristallit m, -s, -е (минер.)
кристалография-Kristallkunde f (минер.),
Kristalllehre f (минер.)
кристалоид-Kristalloid n, -s, -е (минер.)
крит-hinterhältig
Крнт-Kretan
критерий-Kriterium m, -s, -rien, Maßstab m
критик-Beurteiler m, -s, Kritiker m, -s, Merker
m, -s, Richter m, -s
критика-Besprechung f, -en, Beurteilung f, -
en, Kritik f, -en(e-e gehässige, aufbauende
Kritik злостна, градивна критика ; unter
aller Kritik под всяка критика),
Theaterbericht m (театрална)
критикар-Kritikastcr m. -s. Kritt(c)ler m. -s
(дребнав, заядлив), Räsoneur m, -s, -c,
Tadler m, -s
критикарствам-beklügen tr., kritteln intr. Ii.
(er hat allem, über alles zu kritteln той
критикарстваза всичко), räsonieren intr. h.
(über etw. А) (по адрес на някого)
критикарство-Beckmesserei f, -en, Mäkelei f,
-en
критикарствувам-kritleln intr. h.
критикувам-anmeckern tr. (нкг.
неоснователно), bcckmcssern intr.h,
kritisieren tr. (ein Buch, e-c Handlung
kritisieren критикувам книга, действие),
muckern intr. h.
критикуване-Kritisierung Г, Krittelei Г, -en
(дребнаво)
KpiiTHKyBaiu-krilt(e)lig (заядливо), mäkelig
критицизъм-Kritizismus m
крнтичеи-hyperkritisch (прекадено), kritisch
(ein kritischer Kopf критичен ум ; е-е
kritische Lage критично положение),
mißlich
критически-kritisch (das kritische Alter
критическа възраст; e-e kritische Wendung
критически обрат)
критски-kretisch
крия (ce)-beigen* tr. refl.
крия ce-dahinterstecken intr. h trnb., verklüften
refl. (в дупка), verstecken tr. refl. (sich vor
e-m) (от някого)
крия-geheimhalten* tr. trnb., schließen* tr. refl.
(etw. in sich А) (в себе си) (dieser Weg
schließt viele Gefahren in sich този път крие
много опасности), verbergen* tr. refl. (e¬
m etw., vor e-m) (нещо от някого),
verhehlen tr. (e-m etw.) (истина,
убеждения) (ich will dir die Wahrheit nicht
~ не искам да скрия, да прикрия истината
от тебе), verschweigen* tr. (e-m etw.) (нещо
от някого) (ich habe nichts zu - нямам
какво да крия), verstecken tr. refl. (etw.)
(нещо)
кроеж-Anzettelung f (на заговор)
кройка-Fasson f, -s, Schnitt m, -es, -е (на
дреха) (ein Kleid nach neuestem ~ най-
крокет
420
новагга кройка на дреха), Schnittmuster п,
Zuscnitt m
крокет-Krocket m, -s, -s, Krocketspiel n,
Krokette f, -n
крокн-Kroki n, -s, -s
крокирам-krockieren tr.
крокоднл-KrokodH n, -s, -e
кроиглас-Kronglas n (техн.)
крос-Querfeldeinlauf m (спорт.)
кроскьнтрн-Cross-country n, -s
кросно-l.Baum m, -(e)s, Bäume (техн.)
2.Brustbaum m (текст.), Garnbaum m
(текст.), Kettenbaum m (текст.), Schärbaum
m (текст.), Scherbaum n (текст.),
Weberbaum m (текст.), Zettelbaum m
(текст.), Zeugbaum m
кротко-gemach adv.
кроткост-Frmmheit f
кротон-Kroton m, -s, -е (бот.)
кротост-Artigkeil f, -en, Milde f, -, Sanftheit f,
-, Sanftmut f, Weichheit f, -en, Zahmheit f
кротушка-Gründling m, -s, -е (зоол.)
кротък-artig adj. (дете), brav adj. (du bist ein
-er Kerl ти си кротко дете), fromm adj.,
fuhrigadj. (лов.), kirr(e), lammfromm (като
агне), sacht, sachtchen, sachte, sanft (~ wie
ein Lamm кротък като агне; e-n -en Zwang
ausöben упражнявам лек, тактичен натиск
; ein -er Blick кротък, нежен поппед; etw.
auf die ~e Tour, auf die Sanfte versuchen
опитвам нещо c добро ; ein -es Lüftchen
лек ветрец ; -e Hände нежни ръце ; ein
-es Blau нежносиньо ; -er Schlaf сладък,
лек сън), sanftmütig
кротък-schiedlich, taubenhaft (като гълъб),
zahm (dich kriege ich noch zahm ще
тенаправя кротък), zutraulich
кроул-Kraul m, -s (спорт.),
Kriechstoßschwimmen n (плуване) (спорт.)
кроше-Schwinger m, -s
кроя-anlegen tr. (нщ. лошо) (прен.), anzetteln
tr. (заговор, въстание, интрига) (разг.),
aufsteilen tr. (etw. Schlimmes - кроя нщ.
лошо) (обл.), brauen tr. refl.
кроя-brüten tr. (Rache ~ кроя (планове за)
отмъщение), denken* intr. h (auf Böses ~
кроя нщ. лошо), dichten intr. h (auf etw. ~),
fickfackcn intr. h (нщ. лошо), hecken tr.,
schneidm intr. h. tr., sinnen* intr. h. (auf etw.)
(auf Rache - кроя отмъщение), spinnen*
tr. (измяна)
крояч-Schneider m, -s (frieren wie ein -
треперя като циганин ; - sein, werden не
съм взел нито една бройка при игра на
карти)
крояч-Tailleur m, -s, -е, Tuchschneider т,
Zuschneider т
кроячиица-Schneiderei f, -п
круп-Кгирр т, -s, Kruppe f, -n
крупада-Kruppade f, -n (ход на висша езда)
крупен-bedeutend adj
крупие-Croupier т, -s
круша-1.Birne f, -п (дърво, плод) 2.Boxball
т (спорт.), Doppelendball m (спорт.),
Faustball m (спорт.), Punchingball m (за
боксьори) (спорт.)
крушеиие-Schiffbruch m (~ erleiden
претърпявам корабокрушение),
Zusammenbruch m
крушка-Beleuchtungskörper m, Birne f, -n
(ел.), Glühbirne f (електрическа),
Glühlampe f (електрическа), Lampe f, -n
(електрическа), Sparlampe f (икономична)
(ел.)
кръв-Blut n, -s (- lassen пускам кръв ; das -
stillen спирам кръвта; in s-m - liegen лежа
облян в кръв ; leichtes, schweres - haben
имам лек, тежък характер ; diese Musik
geht ins Blut тази музика дава много
импулс ;die Bunde des -es кръвни връзки),
Geblüt n, -s (поет.), Lebenssaft m (поет.)
кръвник-Schlächter m, -s, Schlachter m, -s
кръводарител-Blutspendcr m
кръвожаден-blutdürstig adj., blutgierig adj.,
blutig adj., blutrünstig adv., mordgierig
кръвожадност-Blutdurst m, Blutgier f,
Mordgier f
кръвоизлив-Blutsturz m, Eiguß m, -usse, -üsse
кръвоизлияние-Blutung f
кръволок-Bluthund m, Blutsauger m,
Wüterich m, -s, -e
кръвонеиапълненост-Blutleere f (мед.)
421
кръстосвам
кръвообращеиие-Blutbahn f, pl.,
Blutkreislauf m, Blutumlauf m
кръвоииец-Blutaussauger m, Blutsauger m
кръвопускаке-Aderlaß m, ...asses, ...asse
(мед.)
кръвопускатея-Schröpfer m, -s
кръвосмешеиие-Blutschandc f, Inzest m, -es,
-e
кръв осму чещн-Bl utsauger m (зоол.)
кръвоспиращ-adstringent ad], (мед.)
кръвоспиращ-blutstillend adj. (средство)
Смед.)
кръвотечение-Blutfluß m, Blutung f
кръвохрачене-Bluthusten m
кръвчица-Bartgras n (бий-бий) (бот.)
кръвясал-blutrünstig adv., blutunterlaufen adj.
кръг-Kreis m, -es, -e (e-n Kreis schlagen
описвам кръг, im Kreis sitzen седим в кръг
; den Kreis schließen затварям кръга),
Kringel m, -s, Mitte f, -n, Reif m, -es, -e,
Ring m, -es, -e (schwarze ~e um die Augen
черни кръгове около очите; е-е Wohnung
im ~ tauschen правя верижна смяна на
жилище), Rund n, -es, -е (rings im -
наоколо в кръг), Runde f, -n (die - machen
обикалям в кръг, минава от ръка на ръка,
правя обиколката си; der Kopf geht mir in
die - върти ми се главата; е-е - Bier бира
за всички от компанията на масата), Zirkel
m, -s (die Quadratur des Zirkels квадратура
на кръга) (мат.)
кръгличък-rundllich
кръгло-mnd (- 6 Monate около б месеца ; -
100 Mark кръгло 100 марки)
кръгове-Beckenkreisert п (с таза) (спорт.)
кръговрят-Kreislauf m, Radlauf т, Rotation
f, Rundlauf т
Kpbroaop^Froschperspektive f (ограничен)
(etw. aus der - sehen от носа си по-далеч
не виждам), Gesichtskreis т, Horizont т, -
s,-e(e-n beschränkten Horizont haben имам
ограничен хоризонт)
KpbroM-Keh^t)wendung^ Kehlt n, *s, -s (Kehrt
machen правя кръгом)
кръгообразен-kreisförmig, zirkelrund,
zirkulär, zirkular
кръгообращение-ZirkeI m, -s, Kreislauf m
кръгъл-kreisrund, kugelrund, ringförmig, rund
(~e Arme, Hände, Backen закръглени ръце,
бузи; ~e Zahlen кръгли числа; ~e Schultern
заоблени рамене ; -e Augen machen
опулвам очи ; sich dick und - essen
напълнявам от много ядене; cs geht alles
mit mir - всичко се върти нред очите ми)
кръжа-hol ländern inlr. h. (с кънки), kreisen
intr. h, schrauben tr. rcfl. (нагоре
постепенно, за летец, автомобил)
кръжец-Kränzchen n, -s, Rädchen n, -s
кръжило-Lehrbogcn m
кръжок-Arbcitsgcmeinschaft f, Kreis m, -cs, -
e, Schulungszirkel m, Zirkel m
кръика-Fleck m, -(e)s, -e/-cn, Füllsel n, -s,
Lapper m, -s, Pflaster n, -s, - (на обувка,
дреха)
кръст-Krcuz n, -es, ~e (и каго орден и символ)
(Rotes Kreis червен кръст; Eigenes Kreis
железен кръст ; ans Kreis schlagen
заковавам на кръст), Krückenkreuz п (в
хералдиката), Taille f, -n (c-e schlanke -
тънка талия ; man trägt wieder ~ талията
пак е на мода)
кръстяч-Vierblatt п (бот.)
кръстачка-1. Fadenkreuz п (физ.) 2.Heinz Г, -
еп (за сушене на сено)
кръстепе-Kreuzigung f
кръстец-Носке f, -n, Kreuzkraut п (бот.),
Mandel f, -n
Кръстипът-Scheideweg m
кръстител-Bekehrer m, -s
кръстннк-Gevatter m, -s, -n, Gode m, -n,
Taufpate m, Taufvater m, Taufzeuge m
кръстииця-Gödel f, -n, Taufmutter f, Taufpatin
f
кръстовища-Haspel f, -n ; m, -s (на път за
пешеходци)
кръстоносец-1 .Kreuzfahrer m 2.Kreuzspinne
f (паяк) (зоол.)
кръстопът-Kreuzweg m, Wegscheide f
кръстосвам (ce)-Überschneiden* tr. refl.
(линии)
кръстосвам-dürchpflügen tr. (морета),
durchkreuzen tr., durchqueren tr., falten tr.
кръстосване
422
refl. (die Arme aufs Herz ~ кръстосвам
ръцете на гърдите), kreuzen inir. h. (за
кораби), kreuzen tr. refl. (ръце, шпага) (sie
kreuzten die Klingen кръстосаха си
шпагите; Freuer kreuzen бия c кръстосан
огън), lavieren intr. (срещу вятъра),
revieren intr. h. (ловен участък - за
ловджийски кучета), schränken tr. (die
Arme über der Brust ~ кръстосвам ръцете
си на гърдите л die Zähne an der Säge ~
разметвам триона), überqueren tr. (улица),
überschlagen* tr. (ръце), verschränken tr.
(конци, летви)
кръстосване-Durchkreuzung f
кръстосват ce-kreuzen refl. (за влакове)
(unsere Briefe haben sich gekreutzt писмата
ни се кръстосаха)
кръстосвач-Kreuzer m, -s
кръстосвач-самолст-Flugzeugkreuzcr m
кръстосвач-самолетоносач-Flugdreckkreuzer
m (авиац.)
кръстоска-Verschränkung f, -en
кръстословица-Kreuzworträtsel n
кръстоцветни-Kruzifieren pl. (зоол.)
кръсточовка-Clmslvogei m, Kreuzschnabel m
(зоол.)
кръстя ce-bekreuzigen tr.refl. (sich vor e-m
bekreuzigen кръстя се от ужас при вида
на Hier.), kreuzen refl., kreuzigen refl.
кръстя-segnen tr. refl. (e-n vor der Stirn ~
прекръствам някого по челото ; sich vor
etw. ~ прекръствам се, за да се предпазя
от нещо)
крътсничество-Gevatterschaft f
кръчма-Bierstube f, Kneipe f, -n, Kretscham
m, -s, -e, Kretschem m, -s, -e, Pinte f, -n
Saftbude f, Saftladen m, Schank m, -es, ч-е,
Schankwirtschaft f, Schenke f, -n,
Schenkwirtschaft f, Taverne f, Weinschenke
f, Weinwirtschaft f
кръчмар-Beizer m, -s (разг.), Butiker m, -s,
Kneirwirt m, Kretschmar m, -s, Kretschmer
m, -s, Krüger m, -s, Schankwirt m, Schenk
m, -en, -en, Schenkwirt m, Wirt m, -s, - (die
Rechnung ohne den Wirt machen правя си
сметката без кръчмаря), Zapfer m, -s
кръчмарка-Wirtsfrau f
кръчмарство-Schankgewerbe m
кръчмица-Schnapsbude f
кръчмичка-Budike f, -n (разг.), Butike f, -n
кръшвам-schwenkcn intr. h.
кръшен-biegsam adj., rank
кръшкам-drücken refl., verkommen* tr. (разг.),
vorbeidrücken refl. (sich an etw. D) (от
възможна задача)
кръшкач-Heimatkrieger m, Schwenker m, -s
кръшност-Biegsamkeit f
кръщавам-taufen tr. (das Kind wurde Klaus
gatauft кръстиха детето Калуз; e-e Glocke
Wein ~ кръщавам виното ; der Regen hat
uns tüchtig getauft дъждът ни окъпа както
трябва)
KpbuiaBaM-veipan(t)schen tr. (вино) (фам.)
кръщаване-Wassertaufe f (във вода) (църк.)
кръщелник-Taufkind п, Täufling m, -s, -е
кръщене-Taufe f, -п (ein Kind über die ~ halten,
aus der ~ heben кръщавам дет; e-n Verein
aus der — heben ставам кръстник на
дружество)
кръщение-Feuertaufe f (бойно) (воен.), Taufe
f, -п (ein Kind über die - halten, aus der ~
heben кръщавам дет; e-n Verein aus der -
heben ставам кръстник на дружество)
крякам-gackern intr. h, quaken intr. h. (за
жаба), quarren intr. h.
крякане-Froschgequak n (жабешко),
Geschnatter n, -s
кряскам-anschreien* tr. (нкм.) (разг.), antoben
tr. (нкад.), gackern intr. h, gröhlen intr. h,
kreitschen intr. s. (предимно за папагал),
plärren intr. h., quietschen intr. h., schnattern
intr. h. (за гъски, патици), schreien* intr. h.
(aus vollem Halse— викам колкото мога ;
über etw. А оплаквам се от нещо; um Hilfe
~ викам за помощ; vor Weh - крещя от
болка ; schreidende Farben крещящи
цветове er schreit, als ob er am Spieße stärke
крещи като че ли го колят ; das ist zum
Schreien просто да пукнеш от смях),
wettern intr. h. (auf, über, gegen e-n, etw.)
кряскане-Gekreisch n, -s.
крясък-Schrei m, -s, -e (ein gellender —
423
кулиса
пронизителен вик ; der ~ der Möwen
крясъкът на чайките; e-n ~ unterdrücken
сподавям вик; der letzte - най-последната
мода)
KpHCbUH-Gcjohl(e)n,pl., Gezeter pl. Schreierei
f, -en
KcaiiTHim-Beißzange pf.
Kcaunma-Drache m, -n (разг.), Hausdrache m
(за зла ясена), Hauskreuz n (за зла жена)
ксантопсия-Gelbsehen п (мед.)
KTHTop-Kirchenherr m, Stifter ш, -s
куб-Hexaeder п (мат.), Kubus ш, -Ьел, Würfel
m» -s (Speck» Semmeln in Würfel schneiden
режа сланина, хлебчета на кубчета),
Würfelzahl f (на число) (мат.)
Куба-Cuba n, Kuba п
кубатура-Kubatur Г, - (мат.), Rauminhalt m,
Würfeiinhalt m
кубе-Dom m, -(e)s, -e, Kesselgewölbe n, Kupol
f, -n
кубизъм-Kubismus m
кубик-Raummeter n (дърва)
кубипец-Kubaner m, -s
кубински-kubänisch
кубич ески-hexaedrisch, kubisch,: würfelig
Кувейт-Kuweit n
куверт-Gedeck n, -s-, e, Kuvert n,,-S, -s
куверта-Deck n, -s (мор.)
кувьоз-Brutkastcn m (за отглеждане на
недоносчета)
кугачка-weberdistel f (бот.)
кугуяр-Kuguar m, -s, -е (зоол.)
кудкуцякам-gackem intr. h, gicksen intr. h,
kakeln intr. h.
кудкудякане-Gegacker n,-$, Kakelei & -en
icyftpyx~Schwolf m» -s* -е (фам.)
кука-Bügel m, -s* Häkelnadel f (за плетене),
Haken m»^s(3a всевъзможни цели), Hamen
m* -s (навъдила), Haspe Г,-п(за закрепване
Ha врага), Ha»piöl4-n; in, -s (зазтфепзане
на apata)i Hamming f, *en (в часовник,
ритмично спъваща движението на
йехкнизш) (техн.), Kanthaken га, Klampe
fi -ö,KL®ue fi -n(TexH,),Kleideihaken m
(за дрехи), Kdtpfel п, m (на затвор),
^mpim'% «s, Mauerhaken
m, Mitnehmer m, Spange f, -n (на тока),
Tatze f, -n, Zange f, -n, Zughaken m
(теглична) (техн.)
хукам-kuckkucken intr. h., rufen* intr. h. (за
птици, животни)
кукане-Guckguck n, -s
кукичка-l.Angelhaken m (за въдица).
Fischhacken m (на въдица) 2.Greiferkalze
f (техн.) 3.Häkchen n, -s, Mitnehmer m,
Widerhaken m '
кукла-Docke f, -n (обл.), Hampelmann m,
Püppchen n, -s, Puppe f, -n (играчка и
гальовно за момиче)
кукла-манекен-Modcpuppe f
кукла-палячо-HanseImann m
кукла-човек-Stehauf m, -s (която винаги се
изправя сама)
кукленски-puppenhaft
кукловод-Puppenspieler п
Kyicyl-kuckkuck! (при криеница)
кукувица-Gauch m, -(e)s, Gäuche (диал.)
кукувица-Kuckkuck т, -es, -е (der Kuckkuck
ruft кукувицата кука)
кукумявка-Bergeule f (зооя.), Eule f, -n,
Hausunke f (зоол.), Steinkauz m
(обикновена) (зоол.), Toteneule f (врабча)
(зоол*)» Totenvogel m (обикновена),
Wichtel m, -s, Wichtelmännchen n,
Wichteimann m pl. Wichtelmänner
кукуригам-kikerien intr. h., krähen intr. h. (за
петел)
кукуригапе-Ki keri ki m, -s, -s
хукуркгу-kikeriki
кукуряк-Weihnachtsrose f (алпийски) (бот.)
кукуч-Terebtnthe f, -n (терпентинов) (бот.)
кула-Mauerturm ra, Turm m, -es, *e
кулак-Großbauer m, Kulak m, -en, -en,
Pfcrdebaiier m
кулантен-kulant
куланп!ост-Ки1ап2 f» - (търг.)
jxynecr-falb adj.
кули-Kuü m, -s, -s (b Източна и Югоизточна
Азия)
KynmiBpen-kUlinarisch
кулнса-l.Bühnenwand f (теапер.) ZFührung I,
-еп(техк.) 3.Kul!sse £, -n (o-n Blick hinter
куличка
424
die Kulissen werfen поглеждам зад
кояисите)
куличка-Dachaufsatz m (на покрив) (стр.),
Dachreiter m (на върха на покрива) (стр.),
Laterne f, -п (над купол), Söller m, -s (за
наблюдение)
кулм-Kulm m, -s, -е (формация)
кулмннация-Durchgang m, -s, Durchgänge
(астр.), Kulmination f, -en
кулминирам-gipfeln intr. h, kulminieren tr.
кулоар-Logengang m
кулокран-Turmdrehkran m
култ-Kult m, -es, -e
култен-kultisch
култиватор-Gmbberni, -s (сел.-сх), Krümmer
m, -s, Kultivator m, -s, -oren m, Schäler m, -
s
култивирам (ce)-bilden refl., entwickeln tr.
refl.
култивирам-ausbitden tr. и refl. (etw., e-n ~)
(способностите, духа си), grubbern intr. h
(сел.-ст.), kultivieren tr., pflegen Ir. (der
Garten ist dut gepflegt градината е добре
подредена ; ein gepflegtes Äußere(s)
изискана външност), züchten tr. (животни,
семена), kultiviert
култивиране-KuItur f, -en, Moorkultur f (на
тресавище), Pflege f, -n (e-m ~ angedreihen
lassen грижа се за някого ; in ~ sein
намирам се под нечии грижи; e-n Kranken
in ~ nehmen поемем грижите за болен ;
der Gesundheit грижа за здравето ; ~ der
Wissenschaften поддържане на науките)
култовщина-Personenkult m
култура-Bildung f, -en (hohe Bildung haben
имам висока култура ; gesellschaftliche
Bildung светска култура), Kultur f, -en
(примитивна, материална, духовна) (ein
Mensch ohne Kultur човек без култура),
Zucht f, -
културен-kultiviert, kulturell
културн-Humaniorapl. (класически)
културтрегер-Kulturträger m
културфилософия-Kulturphilosophie f
кум-Вrautführer m, Gevatter m, -s, -n,
Trauzeuge m
кума-Muhme f, -n
куманин-Кишапе m, -n, -n
кумаиски-kutnanisch
KyMel-Schwager m, -s (като обръщение)
кумир-Abgott m, -s, -rer (лъжлив, фалшиф
бог), Götterbild n, Götze m, -n, Gott m, -es,
Götter, Idol n, -s, -e
кумис-Kumyß m, - (кобилено мляко)
кумство-Gevatterschaft f
кумулативен-kumulativ
кумулус-Haufenwolke f, Kumulus m, -, -lise
куидураджия-Schuster m, -s (Gevatter — und
Scheider дребни хорица; se ein - ! ама чс
некадърник 1 ; auf ~s Parren хаджи
пешовата)
куидури-Treter m, -s
кун-Anhäufung f, -en, Beige f-, n, Berg m, -
(e)s, -e, Bett n, -(e)s, -en, Häufung f, -en,
Haufen m, -s (das Heu in Haufen setzen
поставям сеното на купове), Klump m, -s,
■re, Klumpatsch m, -es, *e, Klumpatsch m, -
es, -re, Klumpe f, -n, Kummer m, -s (от
развалини), Menge f. -n, Rudel n, -s (ein
ganzes ~ Kinder цяла сюрия деца), Schock
n, -s, -e (ein ~ Leute, Kinder куп хора,
сюрия деца ; ein ganzes ~ Neuigkeit цял
куп новини), Schrägen m, -s (нацепени и
наредени дърва), Schütte f, -n, Schutthalde
f (шляк, оптадъци, халда), Schwann m, -s,
■re (ein - von Anbetern куп обожатели; ein
- kleiner Kinder сюрия деца), Troß in, -
osses, -osse, Weit f, -en (e-e Welt Arbeit,
Fragen, Elend, Kummer куп работа,
въпроси, мизерия, скръб), Wucht f, -en,
Wust m, -es, -е (безреден)
купа-Schale f, -n (die - s-s Zorns über e-n
ausgießen изливам гнева си върху някого
; die - senkt sich zu s-n Güsten блюдото на
везните се накланя в негова полза),
Schüssel f, -п (за поднасяне на ядене) (vor
leeren ~n sitzen седя пред празни паници,
гладувам)
купе-Abteil n, -(e)s, -е (жп) (във влак) (Abteil
dritter Klasse третокласно купе), Coupe n,
-s (жп.), Eisenbahnabteil n, Kompartiment
f, -en (ж.п), Raucherabteil n (за пушачи)
425
курс
(ж.п), Wagenabteil п (в ж.п вагон)
куиел-Taufbecken п (цьрк.), Weihbecken п (за
светена вода)
купелувам-kapellieren tr. (метали), kupelieren
fr.
купелуваие-Treiben n, -s, -е (метал.)
купен-Dom ш, -(e)s, -е (геогр.), Kogel m, -s,
Kulm m, -s, -e, Kuppe f, Schober m, -s
(сено), Schopf ш, -es, *e (планински)
купище-Bett n,-(e)s, -en
куилет-Couplet n, -s (лит.), Reim m, -es, -e
куплунг-ZwilIing m, -s, -e
купол-Dom m, -(e)s, -e, Helm m, -es, -e,
Kesselgewölbe n, Kuppel f, -n, Rundung f
кулои-Marke f, -n
куприт-Kupferasche f
купувам c»t-anschaffen tr. (e-m, sich D etw. -)
(дрехи, книги, мебел)
купувам-abhandetn tr. (след дълги
пазарлъци), abkaufen tr. (e-m etw. ...), -
ankaufen tr., aufschreiben* tr. (на кредит)
(etw. beim Kaufmann ~) (австр.), besorgen
tr., einhandeln tr., ersteh(e)n* tr., kaufen tr.
intr. h. (wie kaufen immer bei ihm ние
купуваме само при него), kramen intr. h.
(панаирски подарък), lösen tr. refl.,
ramschen tr. (изостанала стока), schärfen
tr. (крадени вещи), zukaufen tr. (карти и
пулове при домино)
купуване-Abnahme f, -n, Abnehmen n, -s, -,
Entnahme f, -n, Kauf m, -s, 4-e
купувач-Abnehmer m, -s, -, Bezieher m, -s,
Käufer m, -s
купчина-Anhäufung f, -en, Bett n, -(e)s, -en,
Klump m, -s, -re, Klumpatsch m, -es, -re,
Klumpatsch in,-es, 4-e* Klumpe f, -n, Schock
n, -s, -e (ein ~ Leute, Kinder куп хора,
сюрия деца ; ein ganzes - Neuigkeit цял
куп новини), Stauche f, -n
курабии-Konfetti pl.
кураж-Courage f, Herz n, -ens, -en (sich D ein
Herz fassen добивам кураж; das Herz zu
etw. haben имам кураж за нещо),
Lebensmut m,Mumm m, -s, - (k-n ~ naben
нямам мъзга в костите; k-n fechten ~ zu
etWi haben не ми се иска нещо); Mut m, -
es, - (kühner - смел дух ; frischer - zur Tat
свж дух за дело ; - aufbringen събирам
смелост; den ~ sinken lassen пада ми духа
; nur ~! смелост! ; die Sache wird schon
schiefgehen работата отива на зле; froher
- весело сърца; getrosten -cs sein спокоен
съм ; in trunkenem - в състояние на
опиянение; seid gutes -cs бъдете весели;
wie ist Ihnen zu -е ? как се чувствате? mir
ist traurig zu -е тъжно ми е; mir ist schwer
zu ~e тежко ми е на душата), Traute f,
Wagemut m
куратор-Kanzler m, -s (в университет),
Kurator m, -s, -oren (на музей)
кураториум-Kuratorium n, -s, -rien
курбет-Kurbette f, -en (упражнение от висша
езда) (спорт.)
курва-Dime f, -n, Hure f, -n (и като ругатня),
Mensch n, -es, -er, Metze f, -n, Schnalle f, -
n (вулг.)
курешкн-Vogelmist m (птичи)
куриер-Bote m, -n, Emissär m, -s, -c, Kurier
m, -s, Läufer m, -s, Laufbursche m,
Ratsdiener m, Sendbote m, Stafette f, -n,
Überbringer m
куриерка-Botefrau f
куриозеи-kuriös, kurios
куриозитепг-Kuriosität f, -en, Kuriosität f, -en
курия-Kurie f, -n
куркам-knurren intr. h. (mit knurrt der Magen
куркат ми червата)
куркане-Magenknutren n, cs, -fer (на червата)
куркой-Pute f, -n (за надут глупак)
ку ркума-Gelbwurz f (бог.), Zitwer m, -s (бот.)
куриик-Bucht f, -en, HQhnerhaus n, Vogelhaus
n
курок-Schlößchen n, -s (на огнестрелно
оръжие)
курорист-Kurgast m
курорт-Badeort m, Kurort m, Seebad n
(морски), Winterfrische f (зимен)
курортйсг-Badegast m
курс-Botegang m, Kollegium n, -s, -ten, Kurs
m, -s, -е (учебен, на автобус, на ценни
книжа, стоки, пари) (das Schiffnahm Kurs
aufdie Südspitz* Afrikas корабът кое курс
курсив
426
към южния край на Африка ; die Kurse
fallen курсовете падат, колебаят се)
курсив-Kurrentschrift f
курсив-kursiv
KypciiB-Kursiv(e) f, -еп (шрифт), Kursivschrift
f, -еп (шрифт), Schreibschrift f (печ.)
курсист-Kursist m, -еп, -еп
курсове-Femkurse pl. (задочни)
куртаж-Kurtage f, -п
куртизан-Schranze ш, -п
куртизаиин-Kurtisan m, -s, -е
куртизанка-HalbWeltdame f, Halbwelllerin f,
Kurtisane f, -n
куртка-Rock m, -es, -re (der schwarze ~
черният жакет, черното расо; der bunte ~
войнишка униформа ; den bunten ~
ausziehen изкарвам войнишка служба; des
Königs ~ tragen служа на краля ; ohne ~
Röckchcn разголен)
курфурст-Kurfurst m, -en, -en
курфюрст-Pfalzgraf m
курфюршество-Kurfürstentum n
куршум-Kugel f, -n (die Kugeln sausten
куршумите профучака), Lot n, -s, -e,
Mantelgeschoß n, Schuß m, -sses, 4-sse (den
~ aus dem Gewehr ziehen изваждам
куршум от пушката; e-n ~ haben влюбен
съм; ein - durch die Brust рана в гърдите)
кустос-Konservator m, -s, -oren (в музей и др.),
Kustos m, -s, -öden (на библиотека, сбирка)
кутийка-Dose f, -n, Etui n, -s, Schächtlein n, -
s
кутия-Behälter m, -s, Dose f, -n,
Dreiganggetriebe n (скоростна),
Farb(en)kasten m (за бои), Gehäuse n, -s,
Schachtel f, -n (eine alte ~ стара мома),
Schatulle f, -n, Zigarettenschachtel f
(цигарена)
кутре-Wichtel m, -s, Wichtelmännchen n,
Wichtelmann m pl. Wichtelmänner
кутсузлук-Mißgeschick n
куфалница-Gehimkasten m (шеп), Kolben m,
-s (за празна глава), Verstand(e)skasten m,
Verstandskasten m (глава) (шег.)
куфар-Hängeschloß n, Koffer m, -s (die Koffer
packen стягам куфара), Vorhängeschloß n
кух-bleehem adj. (глас), faul adj., flitterhaft
adj., hohl (прех, зъб, стена, дърво)
кухина-Brusthöhle f, Gehirnhöhle f (мозъчна)
(анат.), Gelenkpfanne f (ставна) (анат.),
Höhle f, -n, Höhlung f, Hohlraum m,
Mundhöhle f (устна), Zahnhöhle f (зъбна)
(анат.)
кухия-Küche f, -n (като помещение,
мебелировка и като готварско изкуство)
(bulgarische Küche българска кухня)
кухота-Hohlheit f, -en, Windigkeit f
куц-beinlahm adj., blattlahm adj. (c предния
крак) (лов.), hinkend (временно),
humpelig, humplig, lahm (крак)
куца-hapem imp. intr. h. (an, bei, mit etw.) (in
den Sprachen hapert es bei ihm куца му по
езиците)
куцам-anhumpeln intr. s. (angehumpelt
kommen идвам куцайки, тьтрейки се),
hinken intr. h. (auf, mit e-m Bein) (die Sache
hinkt работата куца ; der Vergleich hinkt
сравнението куца), hoppen intr. h., humpeln
intr. h., lahmen intr.
куцузин-Huckebein n
куча ce-wölfen intr. h.
куче-Hund m, -es, -e (e-n Hund halten имам
куче), Hunter m, -s (ловно), Jagdhund m
(ловджийско), Köter m, -s
кученце-Löwenmaul m, -es, т-er (бот.),
Schoßhund m (луксозно), Welf m, -s, -e
кучета-Hatz f, -en (за хайка) (лов.), Hetze f, -
n (за хайка), Koppel f, -n (несвързани
ловджийски)
кучка-1.Beuge f (техн.) 2.Fähe f, -n (лов.),
Hündin f, -nen, Schuh m, -es, -e, Töle f, -n
кучкариик-Hundestall m
кучкн-Schleimflsche pl. (морски) (зоол.)
кучку-Bremse f, -n (за коли)
кучна-lrächtig (кучка, лисица)
Kyuil-kusch (на куче)
кушетка-Bettbank ff Chaiselongue f, -en,
Couch f, -es, Kautisch f, -s, Liege f, -n,
Liegesofa n, Lotterbett n, -es, -cn
къде-wo (wo ist er durchgekommen през къде
мина той), wohin (при направление)
(woher kommen, gehören diese Bücher къде
427
K“b,U
ще отидат тия книги, къде им е мястото),
worin
къделя-Wicke! ш, -s
където-wo (das Land, wo ich geboren bin
страната, където съм роден; wo immer er
auch sein mag където и да било), worein,
woselbst
къдра-LocKe f, -n
къдрав-gelockt adj. pari., kraus (krause Haare
къдрави коси), kreppig, lockig
кьдравост-Krause f
къдрене-Haarbrennen n (на косите c маша)
кьдри-Оеюск n, -(e)s
кьдрица-Наагюеке f, Ьоске Г, -n, Zirms m,
-rren (на растение)
кьдрцци-Geiock n, -(e)s, Kräsclung f
KbapoKoc-kraushaarig, krausköpfig
къдря (ce)-aufringeln tr. refl. (коса, дим),
kräsein tr. refl.
къдря ce-ringeln intr. h. refl. (коса)
къдря-kreppen tr. (плат), kröllen tr., krollen tr.,
locken tr. refl., Wellen tr. (gewelltes Haar
накъдрена коса)
къжел-Schuttkegel m (пороен)
кьклица-Rade f, -n (бот.), Schwarzkümmel m
(бот.)
къкрица-Komrade f (бот.)
кълбо-Ball m, -s, Bälle, Erdball m (земно),
Erde f, -n (земно), Feuerkugel m (огнено),
Garnknäuel n, m (от конци, прежда),
Glaskugel f (стъклено), Hechtrolle f (скок)
(спорт.), Klüngel m, -s, Kugel f, -n (die Erde
ist e-e Kugel земята е кълбо), Rauchwolke
f (от дим), Ring m, -es, -е (земно) (der -
der Zeit кръговратът на времето), Rolle f,
-n (на успоредна) (спорт.), Sonnenball m
(слънчево), Sphäre t, -n (die Harmonie der
~n хармония на йировете; in höheren ~n
schweben нося се иьв висши сфери; in s-
r~ bleiben оставам в своята област) (мат.)
кълбовидеи-ballfömig adj., knaiielig,
kugelförmig, kugelgleich, sphärisch
кълбя ce*ballen refl. (и intr. h) (die Wolken
hallken sich облаците се кълбят)
кьдва-anhacken tr. (овощия) (за птици) (der
Sprecht hackt den Baum an кълвачът
накълва дървото), aufpicken tr. (от земята),
bimsen tr., buffein intr. h (paar.), einhacken
intr. h, einochsen tr. (uier.), picken intr. h.
(etw. auf etw.) (der Vogel pickt Körner
птицата кълве зрънца ; den Schnitten ~
карам шейна c щеки), zuhacken intr. h. (за
птица)
кълваие-Anschnäbeln n, -s (на петли)
кълвач-BOffelochs m (разг.), Buntspecht in
(пъстър) (зоол.), Grauspecht m (сив)
(зоол,), Grünspecht m (зелен) (зоол.),
Kalmäuser m, -s (за зубрач) (разг.), Specht
m, -es, -е (зоол.)
кълвене-Büflelei f, -en (разг.)
кълка-Schenkcl m, -s (unterer ~
подбедреница), Schinken m, -s (фам.)
кълл-Federchen n, -s (на семе), Keimling m, -
s, -e
кълна ce-schwören intr. h. (в името на нещо),
schwören tr. refl. (e-n Eid - давам клетва)
кълна-antreiben intr. s. (за посеви), fluchen
intr. h tr. (e-m alles Böse an den Hals ~ кълна
нкг. да го сполети най-лошото), maledcien
tr., segnen tr. refl. (библ.), verfluchen tr.
Kbjmeii-Malediktion f, -en
KbHiieite-Keimung f (за растения)
кълни-auflaufen* intr. s. (за семе) (сел.-ст.),
keimen intr. s. (за растения)
кълия-emporkeimen intr. s
кълиява-keimen intr. s. (за растения)
кълняваие-Keimung f (за растения)
кьлпяем-keimbar, keimfähig
кълняемост-Keimfähigkeit f
кълцам-hacken tr. (Wurst hacken кълцам месо
на наденици), haschieren tr. (кайма),
schnippeln tr. intr. h.
кълчища-Hede f, -n, Wergen
кълчищеп-hcden
към-auf prp. А (за време) (~ e-n Augenblick
за един момент ; ~ kurze, länge zeit за
кратко, дълго време; - morgen за утре; ~
nächsten Winter до, за идната зима; er wird
~ den Abend erwartet очакват по вечерта;
~ einmal изведнъж ; - die Minute da sein
тук съм точно на минутата; veirtel ~ 5 Uhr
четири часът и четвърт; es geht - 9 Uhr
къмпинг
428
часът е към 9; auf jeden Fall на всяка цена,
във всеки случай; ~ der Reise, ~ dem Ritt,
- der Flucht през време на пътуването,
ездата, бягството), auf ргр. А (при
направление към дадена цел) (sich ~ den
Stuhl setzen сядам на стола ; die Teller ~
den Tisch setzen слагам чиниите на масата
; ~ den Bahnhof, ~ die Jagd, ~ die Post gehen
отивам на гарата, на лов, на пощата; aufs
Land gehen отивам на село ; das Fenster
geht - die Straße прозорецът гледа към
улицата), gegen ргр. (~ Osten към изток),
hin (по направление) (auf den Berg hin към
планината), hinzu (нещо друго), nach ргр
D. (~ oben нагоре; - unten надолу; ~ links
наляво; - Süden на юг; - allen Richtungen
по всички посоки; - Hause gehen отивам
в къщи; - e-r Stunde след един час; -Tisch
след ядене; bitte, - Ihnen моля, след Вас;
immer der Nase ~ само направо ; allem
Anschein - какго изглежда ; ~ Belieben
по желание; - dem Gefühl по чувство; ~
dem Gehör по слух ; - deutschem Gelde в
германски пари; der Länge - по дължина
; m-r Meinung - по мое мнение; e-n dem
Namen — kennen познавам някого по име
; — der Natur zeichnen рисувам по натура;
- alphabetischer Ordnung по азбучен ред;
der Reihe - по ред ; - Vorschrift по
указания ; — s-г Weise по негов маниер je
- den Umständen според обстоятелствата
; je - dem Werte според стойността ; es
riecht - etw. мирише на нещо), zu D
(komm zu mir ела към мен; die Augen zu
e-m aufschlagen вдигам поглед към някого
; sich zu e-m wenden обръщам се към
някого ; die Herden ziehen zu Tal стадата
слизат към долината; der Heimat zu към
родината; das Geld zu dem übrigen legen
слагам парите при другите; б verhält sich
zu 4 wie 9 zu 6 б се отнася към 4 както 9
към б ; das Spiel steht nach der ersten
Halbzeit 5 zu 2 след първото полувреме
играта е 5 към 2)
къмпипг-Camping n, -s
кънка-Eisschuh m, Schlittschuh m (~ laugen
карам кънки)
кънки-Holländer m, -s (за кънкибягане),
Rollschuh m (летни, на колелца)
icbiiKbop-Eisläufcr m, Schlittschuhläufer m
кънтеж-Gedröhn n, -s
къитене-Gctön n, -s, Hall m, -es, -e
кънтя-dröhnen intr. h (e-c dröhnende Stimme
кънтящ глас), gellen intr. h, hallen intr. h.,
kesseln intr. h., klingen* intr. h., schallen intr.
h. (etw. schallt mir noch in den Ohren нещо
още ми звучи в ушите ; in diesem Raum
schallt alles в това помещение всичко
кънти ; der Ruf schallte durch die Nacht
викът отекна в нощта ; das schallt mir in
die Ohren кънти ми в ушите; schallendes
Gelächter гръмък смях; schallender Beifall
шумно ръкопляскане), widerhallen intr. h.
къпалня-Bad n, -(e)s, Bäder
Къпане-Bad n, -(e)s, Bäder (ein Bad nehmen
къпя се, вземам си баня), Baderei f
(прекадено, вечно) (ирон. презр.), Plansch
m, -es, -е (кратко), Wellenbad п (в
развълнувани вълни)
къпшт-Brombeere f, -n, Rahmbeere f (бот.)
къпинак-Brombeergestrüpp п
къпя ce-baden intr. h refl. (kalt baden къпя се
в студена вода ; ich habe Lust zu baden
имам желание да се изкъпя ; wie gebadet
мокър до костите; in Tränen gebadet облян
в сълзи.; прен. ich gehe baden разочаровам
се, отивам на кино), hudem tr. (в пясъка,
за птички)
къпя-baden tr.
кър-Lamd n, -es, -rer
кървав-blutig adj. (-е Kämpfe кървави боеве),
bluttriefend adj., schweißig
кървавица-Blutwurst f, Rotwurst f
кървавочервен-blutig adj.
кърви-nachbluten intr. h. (по малко)
кървя-bluten intr. h refl. (die Wunde blutet
раната кърви ; das Herz blutet mir съцето
ми се къса от мъка), durchbluten tr. (ein
durchbluteter Verband пропита c кръв
превръзка), schweißen intr. h. (за дивея)
(лов.)
кървящ-schweißig
429
късен
къркам-picheln intr. h., quaken intr. h. (за
жаба), röcheln intr. h. (за жаба)
кьркаие-Gesaufe n, -s (вулг.), Pichelei f, -en,
Soff m, -s, - (фам.)
къркач-QuartaIssäufer ш (на периоди),
Saufaus m, Saufbold ш, -es, -e, Saufigel m,
Schnapsbruder m (разг.)
къркоря-gurgeln intr. h, kollern intr. h. (за
черва), schrchen intr. h.
кърлеж-Zeck m, -es, -e, Zecke f, -n
кърлинг-Kloottschiepen n (на леда) (спорт.)
KbpMa~Spiegel m, -s (плоска, на кораб), Futter
n, -s, Gat n, -(e)s, -en As (мор.), Gransen m,
-s (мор.), Heck n, -s, -e, Hinterschiff m (на
кораб), Hinterteil n (мор.), Stern m, -es, -e
(на кораб) (мор.), Viehfutter n
кърмаче-Bruslkind n, Säugling m, -s, -e,
Wickelkind n
кърмачка-Kinderamme f, Säugamme f
кърмепе-Fütterung f, -en, Laktation f, en,
Stillung f
кърмило-Futter n, -s, Trog m, -es, -re (в обор)
кърмов-Achter...
кърмъз-Kennes n (боя), Koschenille f, -n (боя)
кьрмя-füttem tr., säugen tr. (дете), stillen tr.
кьрпа-Tuch n, -es, -s-er (das bunte ~ войнишка
униформа)
кьрпач-Flicker ш, -s, Lapper m, -s, Pfuscher
ш, -s, Schuster m, -s (Gevatter ~ und
Scheider дребни хорица; se ein ~! ама че
некадърник ! ; auf ~s Parren хаджи
пешовата)
кърпачка-Ausbesserin f, nen
кърпеж-Flickerei f, -en, Lapperei f, -en
кърпи-кожух-Hcrbstzeillose f (бог.)
кърпичка-Kavaliertaschentuch n (в горно
джобче), Sacktuch n (носна), Schweißtuch
n (за пот), Taschentuch n (носна)
кърля-beflicken tr., flecken tr., flicken tr.,
kesseln intr. h. (котли), lappen tr. (разг.),
plätzen tr., riestern tr. (обувки), schustern
intr. h, (обувка)
кърски-ländlich, Land..
къртач-Abbauhammer m (пневматичен чук)
кърти ce-abbröckeln intr. s, morschen intr. s.
къртнца-Maulwurfm, Mull m, -s, -, Schermaus
f (зоол.)
къртичина-Maulwurfshaufen m
къртя-anhauen* tr. (камък), dachsen intr. h,
durchpennen intr. h tmb. (непрекъснато),
koksen intr. h. (спя)
кърша-ausbrechen* tr. (сел.-ст.), kolben tr.,
schmettern intr. h (глас), schröpfen tr.,
wringen* tr. (ръце)
кършене-Händeringen n (на рцете от
отчаяние)
кьс-Brocken tn, -s, Brüchling m, -s, -e, Fetzen
m, -s (разг.), Klump m, -s, *e, Klumpatsch
m, -es, т-е, Klumpatsch m, -es, т-с, Klumpe
f, -n, Scherbe f, -n (от счупен съд) (ctw. ist
in ~n gegangen нещо се разби на парчета;
das Glück Hegt in ~n щастието е разбито;
da wird’s ~n geben ! ще има разправии !)
кьс-spackseite f (сланина c месести жилки),
eng adj.
къса ce-zerreißen8 tr. refl.
късам ce-brechen* intr. s, ausbrcchen* tr.
(излишни плодове) (сел.-ст.), brechen* tr.
refl., pflücken tr. (цветя, ягоди) (e-n Strauß,
Blumen zum Strauß ~ късам, бера цветя за
букет ; Lorbeeren - обирам лаврите),
reißen* tr. refl. (etw. in Stücke ~ разкъсвам
на късове; sich D ein Loch in die Hosen ~
протривам си панталоните; der Wolf reißt
das Schaf вълкът грабва овцата; das reißt
ein Loch in den Beutel това бърка дълбоко
в кесията), schleißen* tr., vereißen* tr.
(дрехи)
късам-zerren tr. (der Lärm zerrte an ihren
Narven шумт й късаше нервите)
късане-Reißen п (на конец), Senkung f, -en
(на изпит)
късеи-spat (das ~e Mittelalter късното
средновековие; zu -er Stunde в късен час
; ein ~er Nachkomme e-s alten Geschlechts
лъсен потомък на стар род ; ~е Reue
закъсняло разкаяние; zur ~en, in ~ег Nacht,
- in der Nacht късно през нощта ; ~ ат
Tage към края на деня; wie - ist es ? кол ко
е часът ?; es ist reichlich - доста късничко
е ; ein paar Minuten und es wäre zp ~
gewesen още няколко минути и щеше да
кьскьнене
430
е вече късно; die Uhr geht fünf Minuten zu
~ часовникът изостава c пет минути), tief
(bis - in die Nacht до късна нощ)
KbCKbiieiie-Futtemeid ш (разг.)
късмет-Kismet n, -s, Massel f, -n,
Mißgeschick n (лош), Schwein n, -s, -e (der
hat aber-! ама че му върви !), Torkel m, -
s, Treff m, -es, -e
късно-spät (das ~e Mittelalter късното
средновековие; zu -er Stunde в късен час
; ein -er Nachkomme e-s alten Geschlechts
лъсен потомък на стар род ; -е Reue
закъсняло разкаяние; zur-en, in-er Nacht,
- in der Nacht късно през нощта ; - am
Tage към края на деня; wie - ist es ? колко
е часът ?; es ist reichlich - доста късничко
е ; ein paar Minuten und es wäre zu -
gewesen още няколко минути и щеше да
е вече късно; die Uhr geht fünf Minuten zu
- часовникът изостава c пет минути)
късио-spat (das ~e Mittelalter късното
средновековие; zu -er Stunde в късен час
; ein -er Nachkomme e-s alten Geschlechts
лъсен потомък на стар род ; -е Reue
закъсняло разкаяние; zur-en, in -er Nacht,
- in der Nacht късно през нощта ; - am
Tage към края на деня; wie - ist es ? колко
е часът ?; es ist reichlich - доста късничко
е ; ein paar Minuten und es wäre zu -
gewesen още няколко минути и щеше да
е вече късно; die Uhr geht fünf Minuten zu
- часовникът изостава c пет минути), kurz
късоглед-engsichtig adj., kurzsichtig, myopisch
кьсогледство-Kurzsichtigkeit f, Myopie f, -
късокрак-dachsbeinig adj., kurzbeinig
късота-Kürze f, -n
късче-Abspiitterungm, -(e)s, -e, Bröckchen n,
Brocken m, -s, Endchen n, -s, Fetzen m, -s
(разг.), Pinsel f, -n (разг.), Häppchen n, -s,
Schnippe! m, -s
кът-Winkel m, -s (stelle, malerische Wink тихи,
живописни кътчета ; ein verschwiegener
Winkel потайно кътче; in allen Ecken und
Winkeln suchen търся във всички кътчета),
Daheim n, -s (роден), Fleck m, -(e)s, -e/-en,
Heim n, -es, -е (домашен)
кът-klamm, kluck (подражаване на кокошка),
put (за примамване на домашни птици),
putput (за примамване на домашни птици)
кътавей-Cut m, -s
кът-KbTl-tucktuck! (за примамване на
кокошки)
KbTiiiiK-Backenzahn m, Kauzzahn m, Molar m,
-s, -en (заден)
кътче-Fleck m, -(e)s, -c/-en, Lausche f, -n
(уютно)
кътчета-FaIte pl. (вие.)
Kbiii!-sch! (за сплашване)
къшей-Brocken m, -s, Happ m, -s, -e, Happen
m, -s
къща- Haus n, -es, -rer (der Bettler geht von
Haus zu Haus просякът обикаля от къща
на къща; zu Hause sein в къщи съм; außer
Haus sein извън къщи съм ; nach Hause
fahren отивам си в къщи), Pfandhaus п
(заложна) (d-e Uhr nach dem - часовникът
ти не върви вярно)
кьща-вила-Eigcnheim п (собствена)
Kbiua-iiaMeTiiiiK-Gedenkstätte f
къщен-häuslich
къщнчка-Häuschcn n, -s, Haus n, -es, -rer,
Kartenhaus n (от карти за игра),
Knusperhäuschen п (захарна, от
приказките), Rebhaus п (в лозе),
Schmuckkästchen п (спретната)
къщовен-häuslich, wirtlich
кьщовница-Hausfrau f
кьщовност-Häuslichkeit f
къщурка-Katc f, -n (бедна, селска), Kottc f, -
n, Kotten m, -s
кьолнски-kölnisch
кьорчо-Blindschleiche f (разг.)
кюлоти-Schlüpfer m, -s (дамски), Schlupfhose
f
кюлче-Ваггеп m, -s (от злато или сребро),
Batzen m, -s, Ganz f, -n (метал.), Goldbarren
m (от злато), Gußstück n, Hut m, -es, -i-c
(ein Hut Zucker кюлч захар), Klumgold n
(злато), Klump m, -s, -re, Klumpatsch m, -
es, те, Klumpatsch m, -es, те, Klumpe f, -n
кюмбе-Kanonenofen m
кюнец-Rohr n, -es, -e (e-n auf dem - haben
ладия
взел съм някого на прицел ; wie ein ~
saufen смуча като смок)
кюп-Кире £, -п (бояджийски)
юоприя-Durchbinder ш, -s, Holm m, -es, -е
кюраснр-Kürassier m, -s, -е (воен.)
кюрд-Kurde m, -n, -n
кюретка-Kürette f, -en
кюспе-Hanfkuchen m (конопено), Rapskuchen
m (рапично), Seihe f, -n (от малц), Seiher
m, -s (от малц), Leinkuchen m (ленено)
кготук-Schrot m, -es, -e
KionrioK-Block m, -(e)s, Blöcke, Erdstamm m,
Kloben m, -s, Klotz m, -es, ч-е
кюфте-.Bratling m, -s (пържено), Bulette f, -
n, Frikandelle f, -n (готв.), Hackbraten m
(голямо), Karbonade f, -n, Klops m, -es, -e
(варено, c пикантен сос) Knubbe f, -n (за
пълен човек)
кючек-Bauchtanz m
А
лабилен-1. labial (за звук) 2. labil (здраве)
лабиринт-1. Irrgarten m, Irrgebäude n,
Irrgebüsch n, Ingang m, -es, ч-е 2. Gewinne)
n, -(e)s (прен.), Labyrinth n, -s, -е (и в
ухото), Bogengang m (на ухо) (анат.)
лабораит-Laborant m, -en, -en
лаборатория-Labor n, -s, -s/e ; Laboratorium
n, -s, ..rien
лава-Lava f, -ven, Schlacke f, -n (порьозна)
(геол.)
лаванда-Lavendel m, n, -s, Spiek m, -s, -e,
Spieke £, -n
лавандула-LavendeI m, n, s
лавина-l. Laue f, -n, Lawine f, -n,
Schlaglawine f (от мокър сняг),
Schneebruch m, Schneelawine f 2.
Steinschlag m (от чакъл), Bergschlag m (от
камъни), Bergschlag m (от камъни)
лавирам-lavieren intr. s.
лавиране-Schlängelei f, -
лавица-Bord n, -s (на стена), Bücherbrett n,
Fach n, -(e)s, Fache, Regale f, -n, Wandbrett
n, -es, -er, Bücherregal n, -s, -e,
Geschirrgestell n, -s, -e
лавици-Gestell pl.
лавка-Kantine f, -n (в казарма, фабрика),
Marketenderei f, -en (военна), Laden m, -
s, -r, Bude f, -n
лавкаджия-Marketcnder m, -s
лаври-Lorbeer m, -es, -en
лавър-Lorbeer m, -s, -en, Lorbeerbaum m, -cs,
ч-е
лаг-Log n, -s, -e, Logge f, -n
лагер-Achsenlager n (техн.), Anhaltelagcr n
(концентрационен) (в Австрия преди
аншлуса), Anwelle f, -п (петов) (техн.),
Arbeitsdienstlager п (трудовашки),
Auffanglager n (за бежанци, емигранти),
Barackenlagern (отбараки), Biwak n, -s, -
e, Camp n, -s (за къмпинг, плсннически),
Durchgangslager n (временен, за бежанци),
Feldlager п (военен), Gefangenenlager n
(восннопленнически), Hüttenlager m (от
бараки) (воен.), Internicrungslagerm
(концентрационен), Konzentrationslager n
(концентрационен), Kriegslager m
(военен), Lager n, -s (за войска, туристи,
номади), Logger m, -s, Lugger m, -s,
Rollenlager n (ролков) (техн.), Stelze f, -n
' (подвижен мостов) (стр.), Widerlager m,
Zeltlager n (на палатки)
лагерник-Сатрег m, -s
лагерувам-biwakieren intr. h., campen intr. h,
kampieren intr. h. (на открито), lagern intr.,
zelten tr.
лагеруване-1. Ablagerung f, -en (на вино,
овощия, пури)2. Camping n, -s
лагофталмия-Hasenauge n (мед.)
лагуна-Lagune f, -n (reorp.)
ладийка-1.Kahnbein n (анат.)2. Schiffchen n,
-s (на пеперудоцветни) (бот.)
ладия-Asch m, -cs, -en (широка речна) (за сол,
в Бавария), Barke f, -n, Boot n, -s, -e,
Dogger m, -s (мор.), Kahn m, -s, ч-е, Kiel
ладоразбивач
432
m, -s, -е (поет.), Nachen ш, -s, Schiff n, -es,
-e (klar - machen, ein ~ klar machen
приготвям кораб за тръгване ; zu ~е
versenden изпращам по вода ; die Ratten
verlassen das sinkende ~ плъховете първи
напускат потъващия кораб)
ладоразбивач-Eispflug m
лае-keckem intr. s. (за лисица) (лов.), verbellen
tr. (на дивеч, за куче)
лаеж-Gebell n, -s
лаене-Ball m, -(e)s (на куче, по диви свине),
Gebelfer n, -s, Gebell n, -s, Geblaffe n, -s
лазарет-Feldlazarett n (походен) (воен.),
Karbolkaseme f (войн.), Lazarett n, -s, -e
(мед.), Revier n, -s, -e
лазаркиия-Maikraut n, -es, -f-er (миризлива)
лазещ-кгаЬЬ(е)Н§
лазиме-kribbeln intr. h.
лазур-Blau n, -s, Azur tn, -s
лазурен-himmelblau, lasurblau (за цвят),
lasurfarben (за цвят), azurblau
лазурит-Lasurit m, -s, -e, Lasurstein m
лазя-krebsen intr. h. (c мъка, без да
напредвам), kribbeln tr., kriechen* intr. s.
(die Raupe kriecht über das Blatt гъсеницата
лази по листа)
лаик-Laie m, -п, -п
ланчески-laienhaft, weltlich
лай-GebeIl п, -s, Geklä£f(e) п, -s, Kläfferei f, -.
en, Bellen n, -s
лайка-Färberkamille f (бояджийска, жълта)
(бог.), Kamille f, -n (бот.), Mäfdeblume f,
Mägdekraut n, -es, *er
лайкучка-Hundskamille f (бот.), Kamille f, -n
(бот.), Mägdeblume f, Mägdekraut n, -es, -rer
лайна-Schiß m, -sses, -sse (вулг.), Dreck m, -
(e)s (вулг.), Fladen m, -s (говеждо), Kacke
f, -en (детски говор) (разг.), Kost m, -s,
Scheiße f, - (in der - sitzen загазил съм в
батака ; е-п durch die - ziehen нацапвам
някого; ja ~! да имаш да вземаш!) (вулг.)
лайно-Kuhfladen m, -s, -, Dreck т, -s, Mist т,
-es
лайнян-scheißig (вулг.)
лайтмотив-Leitmotiv n
лак-Asphaltlack m (асфалтов), Firnis m, -ses,
-se, Glanzleder n, Goldlack m (златист),
Lack m, -(c)s, -e, Lasur f, -en (прозрачен),
Lasur m, -s (прозрачен), Lasurlack m
(прозрачен), Schleiflack m (за полировка),
Zaponlack m (защитен, за метали)
лакеи-Dienerei f pl.
naKeil-Bediente(r) m, -n, -n, Büttel m, -s,
Hofschranze f (придорен), Krummbuckel
m, Lakai in, -en, -en (и прен.)
лакейиича-liebdienern tr., kriechen* intr. s.
лакейиически-lakainhaft, schmeichlerisch
лакейиичество-Dienerei f, -en
лакейски-bedientenhaft adj., dienerisch adj.,
höfisch, lakaienhaft, servil
лакейство-Servilismus m, Servilität m
лакерда-Lachs m, -es, -e, Thunfisch m, -es, -c
лакирам-auflackieren tr. (мебел) (техн.),
befimissen tr., firnissen tr., lackieren tr. ;
lacken, lasieren tr. (c безцветен лак) (техн.)
лакировка-Firnis m, -ses, -se
лакмус-Lackmus n (хим.)
лаком-crpicht adj., eßgeirig adj., gefräßig adj.,
genäschig adj., happig, leckerig, naschhaft
(за сладки работи), schleckerhaft (разг.),
verfressen, vernascht, gierig, habsüchtig,
geldgierig (за пари)
лакомец-Nascher m, -s, Gierschlund m, -s
(разг.), Lecker m, -s, Leckermaul n (разг.),
Näscher m, -s, Nimmersatt m, Schlecker m,
-s (разг.), Vielfraß m, -es, -e
лакомия-Eßgier f, Gefräßigkeit f, Happigkeit
f, Naschhaftigkeit f, -, Schlekerei f, -en
(разг.), Verfressenheit f, -, Nasch werk n, -s,
-e, Leberkissen m, -s, -, Gier f
лакомка-Leckermaul n (разг.), Naschkätzchen
n (грубо), Naschmaul n (грубо)
лаком uiiK-Fresser m, -s, Näscher m, -s, Nascher
m, -s, Topfgucker m
лакомства-Köstlichkeit f, Lampete pl. (разг.)
лакомсгво-Gaumenkitzcl tn, Leckerbissen m,
Leckrei f, -n, Schleck m, -s, -е (разг.),
Schleckerbissen m (разг.), Schleckerei f, -
en (разг.), Schnabelweide f (шег.),
Naschhaftigkeit f, Habsucht f
лакомсгвувам-leckem intr., lullen intr.
лакомщина-Naschhaftigkeit f, -, Schleckerei
433
ламтя
f, -еп (разг.)
лакомя ce-naschen tr., halbsüchtig sein
лаконизъм-Lakonismus m, ses, ..ismen
лакоиичен-kurzsildig, lakonisch, wortkarg (на
думи)
лакоиичност-Kurzsilbigkeit f, Wortkaigheit f
лакта-Schrnelzkäse m (сирене)
лакти-Milchzucker m
лакгимер-Milchmesser m
лакьт-Ellbogen m, Elle f, -n (ocrap.)
лала-Faxenmacher m, Plapperhans m,
Plapperliese f, Plappermaul n, Plauderliese
f, Plaudermatz m, Plaudermaul n,
Plaudertasche f
лаладжийка-Quatschliese f
лаладжия-Schwätzer m, -s, -
лале-Schachblume f (диво) (бог.), Tulpe f, -n
лалугер-Zeisel m, -s, Ziesel m, -s (зоол.),
Zieselmaus f (зоол.)
лама-Lama n, -s, -s (зоол.)
Ламапш-Armelkanal m, Ärmelkanal m
(reorp.), Kanal m, -s, -ье, La Manche m
ламарина-Blech n, -(e)s, -e, Dachblech n
(покривна), Feinblech n (тънка), Kehlblech
n (за олуци), Mantelblech n (общивна),
Ogenblech n (край печка), Riffelblech n
(рифелувана), Rollkupfer n (навита,
медна), Walzblech n (валцувана),
Weißblech n (бяла), Wellblech n
(вълнообразна), Zinkblech n (поцикована)
ламаринен-blechern adj., Eisenblech- •
ламбаджия-Lampenputzer m
ламе-Lame n, -s (текст.), Silberstoff m
(сребърно), Silberstoff m (сребърно)
ламела-l. Lamelle f, -n (в ел. машини) 2.
Lamelle f, -n (на гъба) (бот.) 3. Plättchen
n, -s, - (зоол.), Plättlein n, -s, -е (зоол.)
ламета-Lametta f, -; n, -s (украса на коледно
дърво)
ламинареи-schichtig
ламна-Audionröhre f (детекторна) (рад.),
Ballon m, -s, -s (вид, кръгла),
Beleuchtungskörper m (луминисцентна)
(ел.), Bogenlampe f (дъгова) (ел.),
Deckenstrahler m (за горно осветление)
(ел.), Endröhre f (рад., ел.), Bunsenbrenner
m (бунзенова) (техн.), Doppelröhre f
(двойна) (рад.), Funzel f, -n, Gaslampe f (за
светилен газ), Geleucht(e) n, -(e)s, -e
(миньорска), Glasblaselampe f
(стъкларска) (техн.), Grubenlampe f
(миньорска), Heizsonne f (нагревателна)
(мед.), Höhensonne f (кварцова) (мед.),
Lampe f, -n (и прен.), Mehrgitterröhre f
(електронна), Meldelampe f (сигнална),
Pendel m, -s (висяща), Pentode f, -n
(електронна, c пет електрода), Quarzlampe
f (кварцова), Röhre f, -n (електронна) (ел.),
Rohr n, -es, -е (електронна) (ел.), Rücklicht
n (задна), Rundfunkröhre f (на
радиоапарат), Schirmgitteröhrc f
(високофрсквентна, c екранна решетка)
(рад.), Sicherheitslampe f (безопасна),
Sicherheilslampe f (безопасна), Stchklainpe
f (стояща), Tantallampe f (танталова),
Tischlampe f (настолна), Tranlampe f
(горяща c масло), Vakuumröhre f
(вакуумна) (ел.), Verbundröhre f
(електронна c 2 или повече електродни
системи) (ел.), Wunderlampe f (вълшебна)
лампада-Lcuchte f, -n
лампаз-Besatzband n (воен.)
лампази-Lampassenpl. (восн.), Hosenstreifen
m, -s
лампас-Biesc f, -n
лампа-слънце-Jutiperlampe f
ламперия-Getäfel n, -s, Paneel n, -s, -c,
Tüf(e)lung f, -en, Tafel werk n, Vertäfelung
f,-
лампион-Lampion m, -n, -s, -s
лампирам-durchleuchten tr.
лампичка-Starlampe f (сигнална, при старт)
(спорт.)
ламтеж-Begehren n, -s (Begehren nach
Reichtum ламтеж за богатство), Begier f,
Durst m, -es (~ nach Ehre ламтеж за
почести), Ehrbegierde f (за почести, слава),
Ehrdurst m (за почести), Geldgier f (за
пари), Geldsucht f (за пари), Gier f,
Ruhmbegier f(3a слава), Ruhmbegierte f(3a
слава)
ламтя-begehren tr., buhlen intr. h, nach etw.
ламтящ
434
Lust haben, dursten intr. h, geilen intr. h,
geizen intr. h, gieren intr. h, haschen tr. (за
нещо)
ламтящ-begierig adj.
ламя-Drnchcn m, -s
ламгобард-Langobarde m, -n, -n (ист.)
лангуста-Languste f, - (зоол.)
ландвлер-Landwehr m
ландграф-Landgraf m
ландо-Landauer m, -s (кола)
ландскиехт-Haudegen ш, Landsknecht m,
Lanzknecht rn
ландтаг-Landtag m
ландшафт-Landschaft f, -en, Oasenlandscheit
f (оазиссн)
ланец-Kctte f, -n, Uhrkette f, -n
лами-voriges Jahr
ламсе-Lander rn, -s, -в(танц)
лансирам-lancieren tr. (e-n, etw.)
лански-vorjährig, vom vorigen Jahr
ламта-Farbenband n (c цветовете на
студентска корпорация) (ист.)
ламцет-Lanzette f, -п (мед.)
ламцетиик-Lanzettfisch m (зоол.)
ланцетовиден-lanzettlich (бог.)
ламцирам-lanzieren tr.
ланшен-firn adj., vorjährig, vom vorigen Jahr
Jlaoc-Patheh-Lao n
лаоски-laotisch
лап!-яс1шарр!
лап-happ
лапа-l. Bähung f, -en (мед.), Breitumschlag m
(мед.) 2. Flossen f, -n (rner.) 3. Hasenfußn
(заешка), Klaue f, -n (на звяр) (e-n den
Klauen des Todes entreißen измъквам
някого от лапите на смъртта ; in jds.
Klauen geraten попадам в лапите на
някого), Kralle f, -п (с нокът), Pfote f, -п
(das Mädchen hat ein allerliebliches
Pfötchen момичето има сладка ръчичка;
e-m auf die ~n klopfen, eins auf die~n geben
пляска,, цапвам някого по лапите; sich die
~n bei etw. verbrennen опарвам си ръцете
; s-e ~n überall drin haben навсякъде се
тикам ; die Katze fällt immer auf die ~n
котката никога не пада по гръб), Tapp f,
Tatsche f, -n, Tatze f, -n (на животно,
особено на мечка)
лапавмца-Mansch m, -es, -е, Schlack m, -es, -
, Schlackerwetter n, -s
ланад-Gartcnampfer m (петомен) (бот.),
Grindampfer m (горчив) (бот.), Meerampfer
m (морски), Zehrwurzel f(змийски) (бот.)
лаиадец-Grindampfer m (бот.)
ланам-frcsscn* refl. (sich voll ~ натъпквам се),
futtern intr. h, kröpfen tr., manschen intr.,
schlingen* tr. (sich voll - налапвам се)
ламане-Flaps m, -es, -е (тар.), Geschmause n,
-s (разг.)
ламаница-Fraß m, -cs, -е (фам. грубо),
Fresserei f, -en
ланацало-Quassclstrippe f, Schlabberschnute
Пфам.)
лапачка-Fresse f, -n (uier.)
лапвам-aufschnappen intr. s. (нщ.
подхвърлено), happen intr. h.
лапване-Schnapp m, -es, -e (mit e-m - в миг,
изведнъж) (разг.), Schnapper m, -s
лалмдареи-bündig adj.
лапидарен-lapidar (стил)
лапичка-Katzenpfötchen n (котешка), Pfote f,
-n (das Mädchen hat ein allerlicblichcs
Pfötchen момичето има сладка ръчичка ;
e-m auf die ~n klopfen, eins auf die ~n geben
пляска,, цанвам някого по лапите; sich die
~n bei etw. verbrennen опарвам си ръцете
; s-e ~n überall drin haben навсякъде cc
тикам ; die Katze fallt immer auf die ~n
котката винаги пада на лапите си)
лапландец-Lappe т, -п, -п
лапламдски-lappisch, lappländisch
лапнишаран-Einfaltspinsel т (разг.), Gauch
т, -(e)s, Gäuche, Matz т, -es, ve, Narr m, -
en, -en (kleiner ~! глупчо! ; sei kein ~ ! не
бъди глупав ! ; ein ausgemachter — набит
дурак ; e-n -en an etw. D, e-m gefressen
haben загубил съм си ума по някого ; е-п
zum ~еп halten подигравам се снякого,
баламосвам някога ; er ist der ~ für alle
всички се подиграват с него), Nulpe f, -п,
Roß п, -sses, -sse
лар-Lar m, -en, -en (у римляните)
435
ларва-Drehwurm m (на кучешка тения)
(зоол.), Larve f, -п (зоол.), Made f, -n
ларвн-Wurm ш, -s, -rer (като
общоупотребително име)
ларж-nobel
AapiuiniT-Halsentzündung f (мед.),
Kehlkopfentzündung f, Pfeiferdampf m (на
кон) (вет.)
ларинголог-Kehlkopfarzt m (мед.)
ларингоскоп-Beleuchtungsapparat ш,
Kehlkopfspiegel m (мед.)
ларингоспазъм-Kehlkopfkrampr m (мед.)
ларинкс-Kehlkopf m (анаг.)
ласка-Liebkosung f, -en, Zärtlichkeit f,
Liebkosung f, -en
ласкав-l. buhlerisch adj. (прен.) 2.
schmeichelhaft (c-e ~e Anerkennung
ласкава похвала; ein -er Auftrag поръчка,
задача, която ми прави чест), schmeichelnd
(sie bat ihn - тя го помоли ласкаво ; -е
Winde галещи ветрове ; -е Hoffnungen,
Träume мамещи надежди, сънища), schön
(e-m ~е Worte machen лаская някого),
zärtlich (с-п zärtlich umsorgen обгръщам
някого ласкаво), zutulich (особено за
дете), freundlich
ласкаещ-schmeichelnd
ласкатсл-Augendiener m (остар.), Byzantine
m, -s, Kalfakter m, -s, Kalfaktor m, -s,
Leisetreter m, Schmeichler m, -s,
Schönredner m, Schöntuer m
ласкателен-schmeichelhaft (e-e ~c
Anerkennung ласкава похвала ; ein -er
Auftrag поръчка, задача, която ми прави
чест), schmeichlerisch, schön (e-m ~е Worte
machen лаская някого), schmeichelnd
ласкателскк-höfisch, schmeichlerisch,
schön rednerisch
ласкателство-Augcndiencrei f, Fuchsschwanz
m, Schmeichelei f, -en, Schmus m, -es, -,
Schöntuerei f, Schönrednerei f, Schwänzelei
f (разг.), Lobhudelei f, -en
лаская ce-schmeicheln intr. h. (sich D mit etw.)
(от нещо) (sich mit der Hoffnung - лаская
се от надеждата, че)
лаская-bumfiedeln tr., hofieren intr. h. (e-m),
лафет
kajolieren tr., karessieren tr., kitzeln tr. (es
kitzelt mich това ме ласкае), schmeicheln
intr. h. (e-m) (sich geschmeichelt fühlen,
daß., чувствам се поласкан, че..; mit e-m
- галя някого), schmusen intr. h. (mit e-m)
(някого) (фам,), schönreden intr. h. (mit e¬
m) (някого), schöntun* intr. h. (mit e-m)
(някого)
ласки-Gekose pl.
ласо-Fangriemcn in (лов.), Fangstrick m (лов.),
Lasso m, n, -s, -s, Schlinge f, -n (in die -
gehen улавям се в капан ; den Kopf, den
Hals in die - stecken слагам си главата в
торбата ; sich geschickt aus der - ziehen
измъквам се ловко от капана),
Wurfschlinge f (лов.)
ластар-Ranke f, -n, Tricbspilze f, -n
ластнк-Gummizug m, Knieband n (на чорап),
Gummiband n, -es
ластниг-Lasting m
ластовица-Brandvogel m (морска) (зоол.),
Segler m, -s (зоол.), Flughahn m (морска)
(зоол.),, Schwalbe f, -n
лата-Pegel m, -s (водомерна)
Латвия-Lettland n
латентен-latent (болест, криза)
латерна-Leicr f, -n, Leierkasten m, Werkel n, -
s, Drehorgel f, -n
латернаджия-Lcierkastcnmann m, Leiermann
m
латерничка-Spieldose f (детска), Spieluhr f
(c часовник)
латина-Hüpferling m, -s (дива) (бот.)
латипизъм-Latinismus m, -, ismen
латшшст-Latciner m, -s, Latinist m, -en, -cn
латинка-Kapuzinerkresse f (бот.), Kresse f, -n
(бот.)
латински-Küchenlalcin n (развален), Latein n,
s (език), lateinisch
латипяиин-Lateiner m, -, Latiner m, -s (ист.)
латифундия-Latifundium n, -s, Jen (ист.)
лауреагг-Laureat m, -en, -en, Laureatus m, ..ati,
Nationalpreisträger m (на държавна
награда), Preisträger m, -s, -
лафет-Lafette f, -n (воен.), Obergestell n
(воен.), Pivotlafctte f (въртящ се) (воен.),
лая
436
Rollpferd п (на морско оръдие) (воен.),
Schirmlafette f (брониран) (воен.)»
Selbstfahrlafette f (самоходен) (воен.)
лая-anheulen tr. (е-п) (към нкг.), kläffen intr.
h. (за кученце), klaffen intr. h. (за кученце),
krabbeln intr. h. (за малки животни и
насекоми), nachbellen intr. h. (след някого),
reihen intr.h. (лисица)
леар-Schmelzer m, -s
лебед-Schwan m, -s, -re (и съзвездие),
Singschwan m (поен), Singschwan m (поен)
лебедка-l.AnkerspilI n (мор.), Ankerspiile f
(мор.), Ankerwinde f (мор.) 2.Handwinde
f (ръчна) (техн.), Heckkran m (на кърамата
на самолетоносач), Winde f, -n (техн.)
лебервурст-Leberwurst f
леберкезе-Leberkäse m
лев-Lew m, -s, -а (български)
левак-Linkser m, -s, -, Linkshändler m, -s, -
левант-Levante f
леваптинец-Levantier m, -s, -
левантинскн-levantinisch, levantisch
левент-stattlicher, junger Mann
левнт-Levit m, -en, -en
левица-Linke f, -n, linke Hand f (лява ръка)
левнчар-Linkshändler m, -s, Anhänger der
Linken (ich bin links gesinnt аз съм
левичар)
левичарство-Linksrdikalismus m, -
левкемня-Leuchätnie f, Leukämie f,
Weißblütigkeit f (мед.)
левгсопласт-Leukoplast n, -s, -e
левоходен-linksgänglich (винт)
левущам-Liebstöckel n
лег-Bauchlage f (спорт.) (Bauchlage eiimehmen
заемам лег)
легален-legal, rechts..
лепшизация-Legalisation f, -en, Legalisierung
f
легализирам-legalisieren tr.
легалност-Legalität f
легат-Legat m, -en, -en
легато-Bindebogen m (муз.), Bogen m, -s
(муз.), Haltebogen m (при синкоп) (муз.)
легационен-gesandtschaftlich adj.
легация-Gesandtschaft f, -en, Legation f, -en
легеп-Вескеп n, -s
легеида-l. Heiligenbuch n,Heiljgengeschichte
f, Sage f, -n (das ist zur Sage geworden това
е станало легенда ; es geht die Sage има
предание, носи се легенда)2. Aufdruck m,
-(e)s, -е (на географска карта, картини,
илюстрации), Beschriftung f, -еп (на
карти), Legende f, -п (и за карта), Signatur
f, -еп (на карти)
легендарен-fabelhaft adj. (оетар.),
legendenhaft, sagenhaft, sagenumwoben,
legender
легеиче-Künette f
легион-Ehrenlegion f (почетен),
Fremdenlegion ^чуждестранен), Legion f,
-en
легионер-Lcgionär m, -s7 -e
легионерски-legionär
легирам-beschicken tr., gradieren tr. (метал.)
легитимация-1. Betriebsausweis m
(заводска)2. Dauerausweis m
(дългосрочна, безсрочна), Heimatschein m
(за жителство), Legitimation f, -en, Papier
n, -s, -е (за самоличност) (s-e ~e sind nicht
in Ordnung документите му не са редовни,
легитимни), Paßkarte f, Ausweis m, -es, -e
легитимен-lcgitum
легитимизъм-Legitimismus m
легитимирам ce-Iegitinieren tr. refl.,
ausweisen* refl.
легитимист-Legitinist m, -en, -en
лепггимносг-Legitimität f, -en
легло-l. Bett n, -(e)s, -en (das Bett machen
оправям легло; zu Bett gehen отивам в
леглото, лягам си; aus dem Bett steigen
ставам от леглото)» Brautbett п (брачно),
Bucht f, -en (разп), Ehebett n (брачно,
съпружеско),. Falle f, -n (фам.), Klappef,-
n (iii die Klappe gehen пъхвам севлещото)
(разп), Lagern, -s (за нощуване), Lagerstatt
f, Lagerstätte f, Koje f, -n (в кораб),
Hundbett «(мизерно)» Feldbett n (походно)
(воен.), Gastbett n (за гости), Himmelbett
n (c балдахин)» Kindbett n (родилно),
Klappbett n (сгъваемо), Pfühl m, -s, -e
(пухено), Nachtlager n, Nest h, -es» -er,
437
лек
Gastbett п (за гости), Kahn m, -s, те
(войнишко), Lotterbett n, -es, -en (на
развратница), Oberbett n (горно, в спален
вагон), Planum n, -s, - (баластово), Plauze
f, -n, Rahmen m, -s (техн.), Rollbett n (на
колелца), Schlafstelle f (под наем), Wochen
pl. (родилно) (in die Wochen kommen
раждам в родилно легло ; in den Wochen
liegen лежа на родилна легло, родилка
съм), Wochenbett п (родилно), Zeltbett п
(походно) 2. Sterbebett п (на умиращ),
Todesbett п (смъртно), Totenbett п
(смъртно)З. Flußbett п (речно),
Geschützbettung f (на оръдие) (воен.),
Auflager n, -s, - (на мостове, здания,
въздушни железници) (сгр.)
легнал съм-brüten intr. h, daliegen* inlr. h
леговище-Bau m, -s, -е (на звяр), Gebäude n,
-s (на бобър), Kessel m, -s (на лисица,
язовец), Lager n, -s (лов.), Loch n, -s, -rer,
Ruhe f, - (на сърни), Sitz m, -es, -е (на
животни)
легуан-Basilisk m, -en, -en (зооя.), Leguan m,
-s
легхорн-Legnom n
лед-Bareis n (без сняг), Blockeis n (на
блокове), Eis n, -es (aufs ~ gehen отивам
да се пързалям; auf dem ~ laufen карам
кънки), Toteis n (ледников), Treffeis n
(плаващ), Trockeneis n (cyx)
леден-eisig adj., eiskalt adj., frostig adj.
ледено-Gefrorenes n, Eis n, Speiseeis n
леденея-vereisen intr. s., zu Eris werden,
erstarren intr. ss.
леди-Lady f, -s
ледник-EiskeIlerm, Kühlschrank m, Gletscher
m, -s, Eiszeit f
ледница-Eisgrube f, -n
ледогенератор-Eiserzeugerm (техн.)
ледолом-Воск m, -(e)s, Eisbock m
ледоразбивач-Eisbrecher m (нораб)
ледоход-Eisgang m, Eistreibn n
ледохранилище-Eisgrube f
леене-Eisenguß ш.(на желязо) (метал.),
Eisenverhüttung f (метал.), Guß m, Kemguß
m (със сърце) (техн.), Schalenguß m (в
кокили) (метал.), Spritzguß m (под
налягане), Verbundguß m (на платиран
материал)
леещ ce-fließend pari. adj. (die Gabe -er Rede
имам дарба да говоря свободно)
лежа-aufliegen* intr. h. (на нщ.), brummen tr.
(в затвор) (фам.), daliegen* intr. h,
daniederliegen* intr. h trnb. (болен),
dazwischenliegen* intr. h, herumliegen* intr.
h. (разпръснато, в безпорядък), liegen intr.,
ruhen intr. h. (etw. ruht auf etw. D) (das
Denkmal ruht e-m Sockel паметникът лежи
на пиедестал ; die Verantwortung ruht auf
e-m някой носи отговорност ; die ganze
Last ruht auf mir целият товар е паднал
, върху мен; Segen ruht auf ihn благословен
e), sitzen* intr. h. refl. (в затвор) (bei Wasser
und Brot ~ лежа в затвора на хляб и вода),
spinnen* intr. h. (в затвора) (фам.),
stilliegen* intr. h. (спокойно), wegmachen
tr. (e-n) (на топло, в затвор),
zusammenliegen* intr. h. (заедно c нещо)
лежащ-vorgelagert (Liegestuhl лежащ стол)
лежи-liegen intr. (причина), aufsitzen* intr. h./
s. (отгоре) (за корниз, зъбчато колело,
скоба), zurückliegen* intr. h. (назад, далеч)
лежим-beicinanderliegen* intr. h trnb. (на
едно)
лейка-Gießkanne f, Sprengkanne f, Spritzkanne
f
лейкопласт-Klebepflaster n (за рана, цирей)
лейтепант-Leutnant m, -s, -e, Oberarzt m
(санитарен), Oberleutnant n (старши)
лек-ätherleicht adj. (ефирно), behendig adj.,
flott adj. (-geschrieben леко написано),
flüchtig adj., flüssig adj., ge!ind(e) adj.,
kinderleicht, leicht, Leicht.., leis, leise, lind,
luftig, mild, mühelos, sacht (mit -er Hand
леко, нежно ; etw. ~e anfassen пипам
внимателно ; е-е - ansteigende Straße
улица c лек наклон), sachtchen (mit -er
Hand леко, нежно; etw. -e anfassen пипам
внимателно ; e-e ~ ansteigende Straße
улица c лек наклон), sanft (~ wie ein Lamm
кротък като агне; e-n -en Zwang ausüben
упражнявам лек, тактичен натиск; ein -er
лек
438
Blick кротък, нежен поглед ; etw. auf die
-е Tour, auf die Sanfte versuchen опитвам
нещо c добро; ein --es Lüftchen лек ветрец
; -e Hände нежни ръце ; ein -es Blau
нежносиньо; -er Schlaf сладък, лек сън),
übersichtlich (за ориентиране) (-es
Gelände местност, лесна за ориентиране),
zephirisch
лек-Arkanum n, -s, ...капа, Arznei f, -еп
(heilsame - добра поука ; bittere - горчив
хап), Arzneitrank m (за пиене) (остар.),
Geheimmittel п (таен), Rat m, -es, Räte,
Ratschläge (dafür gibt es ~ за това име лек
; etw. zu -e halten пестеливо изразходвам),
Remebium n, -s, -ien, Remedur f, -en
лекало-Zwanglauflchre f (ограничително)
(техн.)
лека-полека-langsam
лекар-Annenarzt m (за бедни), Arzt m, -es, -re
(den - rufen, holen викам, пращам за
лекар), Augenarzt m (очен), Bahnarzt m
(железопътен), Bergarzt m (при мина),
Brunnrnartz m (на минерални бани),
Doktor m, -s (den - holen отивам за лекар),
Feldarzt m (фронтов) (воен.),
Karbolfähnrich m (военен) (воен.),
Kassenarzt m (за здравно осигуряване),
Kreisphysikus m (окръжен), Landarzt m
(селски), Leibarzt m (придворен, личен),
Medikaster m, -s (неук), Medikus m,
Mediziner m, -s, Oberarzt m (главен),
Okulist m, -en, -en (очен), Ophlhalmolog(e)
m, -en, -en (очен), Paukarzt m (при дуели),
Physikus m, -, -se (окръжен), Quacksalber
m (народен), Roßarzt m (ветеринарен),
Schiffsarzt in (корабен), Tierarzt m
(ветеринарен), Vertrauensarzt m (щатен),
Veterinär m, -s, -е (ветеринарен), Vieharzt
m (ветеринарен)
лекнр-асистент-Assistenzarzt m (мед.)
лекарка-Ärztin f, -nen
лекарски-ärztlich adj. (ärztliche Untersuchung
медицински преглед), medizinisch
лекар-специалист-Facharzt m
лекарствен-arzneilich adj., offizinal, offizinell
лекарство-Abtreibemittel n (мед.) (срещу
глисти), Arznei f, -cn (heilsame - добра
поука; bittere - горчив хап), Brustarznei f
(за кашлица) (мед.), Hausmittel n
(домашно), Heilmittel n, Kraftmittel n,
Krampfmittel n (противоспазматично),
Liquor m, -s, oren (течно), Medizin f, -en,
Mittel n, -s, Nervenmittel n (за нерви),
Panazee f, -n (универсално), Thcriak m, -s,
- (против всичко), Wurmamei f (против
глисти), Zeug n, -cs, -e
леке-Fleck m, -(e)s, -e/-cn, Klccker m, -s, Klecks
m, -es, -е (от боя, мастило, кал)
лекичко-klöpfeln inlr. h.
леко-bald adj., leicht, leicht..
лековереи-Icichtgläubig, vertrauensselig
лековерие-Krcdulität f, -en, Leichtgläubigkeit
f, Schnellglaube m„ Vertrauensseligkeit f
лековит-heilkräftig, heilsam, heilend (Heilkraut
лековита билка)
лекомислен-flatterhaft adj., gedankenlos adj.,
fahrlässig adj., leicht, leichtfertig,
leichtherzig, leichtin, leichtsinnig, locker,
lose, luftig, sorglos
лекомислие-Flatterhaftigkcit f,
Gedankenlosigkeit f, Leichtfertigkeit f,
Leichtsinn m, Lockerheit f,
Oberflächlichkeit f, -cn
леконравен-frivol adj., galant adj. (~ Damen
лсконравни жени), schlüpfrig (жена),
unsittlich
леконравие-Unsittlichkcit f, Gewandtheit f
лекоиравност-Frivolität f, -en
леконодвижност-РНерЬагкеИ f (техн.),
Fluidität f (техн.)
лекотя-Flüchtigkeit f, -en, Geläufigkeit f,
Gelindheit f, Leichtigkeit f, Lindheil f, -cn,
Mühelosigkeit f, -, Sachtheit f, -, Sanftheit
f, -, Spielerei f, -en (diese Bergtour war für
ihn е-е ~ тоя планински излет беше за него
дреболия), Sprachfertigkyit f, - (в говора)
лекоумен-leichtfertig
лекоумнс-Leichtfertigkeit f
лекснграфски-Icxigraphisch
лексика-Wortschatz m, -es
neKCHKaaen-Iexikal(isch)
лексикографня-Lexikographie f
439
лепта
лексикографскн-lexikographisch
лексикология-Lexikologie f
лексиколожки-lexikologisch
лексикон-Lexikon n, -s, -e
лектор-Lektor m, -s, -..orcn
лекторат-Lektorat n, -s, -e
лекторски-Lektor-
лекувам-begasen tr. (c газове) (мед.),
behandeln tr. (мед.) (sich behandeln lassen
лекувам се), beschallen tr. (c ултразвуци)
(мед.), herumdoktern intr. h. (по домашен
начин), kurieren tr. (er soll auf die Galle
kuriert werden ще го лекуват за жлъчка),
kurpfuschen Ir. (незаконно, с шарлатания),
patzen tr. (с шарлатания), quacksalbern intr.
h. (с шарлатании), remedieren tr., schocken
tr. (c електрически шок) (мед.), verarzten
tr. (разг.), heilen tr.
лекувам ce-kurieren lassen* refl.
лекуване-Badekur f (на минерални или
морски бани), Behandlung f, -en,
Brunnenkur f (на минерални бани),
Hungerkur f (чрез глад), Knetkur f (c
масажи) (мед.), Kur f, -en, Laienbehandlung
f (от лечител-немедик), Parforcekur f (c
конски дози), Wuacksalberei f, -en
(шарлатанско)
лекции-Kollegium n, -s, -ien
лекция-Antrittsvorlesung f (встъпителна) (на
професор, доцент), Einzelvortrag m
(индивидуална), Kolleg n, -s, -ien (в
университет) (das Kolleg schinden
посещавам лекция, без да съм платил),
Kollegium n, -s, -ien, Lektion f, -en,
Vorlesung f, -en (във ВУЗ) (in die - gehen
отивам на лекция; е-е - belegen записвам
лекция), Vortrag m, -s, *e (e-n ~ über etw.
halten държа лекция за нещо)
лелея-hegen tr. (желание, мечта), nähren tr.
refl. (e-n, sich von, mit etw.) (прен.)
лелини-Basedenschaft f, -en (всички)
лелинство-Basedenschaft f, -en
леля- Tante f, -n (gib der- die Hand ! дай ръка
на леличката!; was ist denn das für e-e ~!
що за женище е това ?), Base f, -n (остар.),
Großtante f (на родителите), Muhme f, -n,
Vaterschwester f (сестра на бащата)
лемеж-Schar n, -es, -e; f, -en, Pflugschar f, -cn
лемец-Pflugschar f (на плуг)
лемниска-Schleifenkurve f (техн.)
лемур-Gespcnsltiern (зоол.), Lcmur(c) m, -cn,
-en, Meerkatze f
лен-Flachs m, -es, Leh(e)n n, -s, Lein m, -s, -e,
Riste f, -n (разчесан), Schiertuch m (чист),
Schildcrlehen n (рицарски) (ист.), Wickel
m, -s (сплитьк)
ленак-Dotter m,n, -s (бот.), Leindotter m
лендлер-Ländler m, -s (немски народен валс)
ленен-feudal adjj., flaclise(r)n adj., leinen, aus
Lein (Leinsamen ленено семе ; Leinöl
ленено масло ; Leinwand ленено платно)
леиив-dickblütig adj., erzfaul adj., faul adj.
(stinkend ~ ленив и в червата), lässig, laß,
lasch, saumselig, träge
ленивец-Ai n, -s, -s (зоол.) (Bradypus),
Bärenhäter m (вис.пейор.), Daumendreher
m, Faultier n (зоол.), Müßiggänger m,
Faulenzer m, -s
jieiiHBocT-Lässigkeit f, -cn, Laschheit f, -en,
Faulheit f, Trägheit f
ленинизъм-Leninismus m
HeiiiiiiiicT-Leninisl m, -en, -cn
л en ннски-Icni nisch
лешюст-Laßheit f
ленопредачннца-Flachsspinncrei f (текст.)
лепост-Lahmheit f (прен.), Müßiggang m (ein
gcschläftcr ~ суетене на празнодслсц; -ist
aller Laster Anfang леността c майка на
всички пороци), Säumigkeit f, -,
Saumseligkeit f, -en, Schlendrian m, -cs, -e,
Trägheit f, -, Faulheit f
леночукачка-Brechbank f (сел.-ст)
лента-l. Band n, -(c)s,Bänder, Blatt n, -(c)s,
Bruststreifen m, Isolierband n
(изолационна), Karde f, -n (дарачна),
Kordon m, -s, -s (за орден), Riemen m, -s
(от плат), Spruchband n (c надпис, на стари
картини), Zielstreifen m (на финиша)
(спорт.), Banderole п (с афоризми) (остар.)
2. Laufband п (подвижна), Krätzer m, -s (на
конвейнер), Kratzer т, -s (на конвейнер),
Sägeblatt п (на трион), Transportband п
лентяй
440
(транспортна) 3. Band n, -(e)s
(магнетофонна, за запис) (Bänder ein Band
besprechen говоря на магнетофоннлента
за запис), Band n, -(e)s,Bänder (филмова),
Farbband п (на пишеща машина), Film m,
-(e)s, -е (филмова), Filmband п (филмова),
Magnettonband n, -es, -re, Patronengurt m
(картечна) (воен.), Sicherheitsfilm m
(филмова, c негоряща подложка), Tonband
n 3. Armbinde f (на ръкав), Armflor m
(траурна), Binde f, -n (на слепи, дежурен
полицай), Gurt m» -(e)s, -е (потронна)
(воен.), Ordensband n (за, на орден),
Trauerbinde f (траурна), Trauerflor m
(траурна, от креп)
леитяй-Bummelant m, -en, Faulenzer m, -s,
Herumlungerer m, Nichtstuer m, -s, -,
Sonnenbruder m (разг.), Tagedieb m,
Faulpelz m, -es, -e
леитяйствам-bummeln intr. h, faulenzen intr.
h, herumlungern intr. h., hudeln intr. h.,
lottern intr.
лентяЙство-Bummelantentum n, -s, Hudelei f,
-en, Loltcrrei f, -en
лентяйствувам-baronisieren in, herumlungem
intr. h.
леняй-Bummler m, -s
леонински-leoninisch
леопард-Leorard m, -en, -en, Pardel m, -s, -
(зоол.), Parder m, -s, - (зоол.)
лепвам ce-heften refl. (sich an e-n, etw.) (o
някого, нещо)
лепвам си-auflesen* tr. (Krankheit ~ пипвам
болест; ein Kind ~ забременявам (без да
искам))
лепвам-anklatschen tr. (афиш) (и прен.)
(фам.), aufdrücken tr. (мушамичка на рана)
(e-m einen Kuß - лепвам нкм. целувка; е-
r Sache, der Zeit s-n Stempel - налагам
отпечатъка си на нщ., върху времето си)
лепеж-Bewurfm, -s, Kalkbewurf m, -es, Stuck
m, -s
лепеика-Abziehbild n, Mundlack m (за
залепване на писмо), Oblate f, -n
лепи ce-anhaften intr. h. D. (das Pflaster haftet
der Haut an мушамичката е прилепнала,
залепнала o кожата), backen intr. h (der
Schnehe backt an den Handschuhlen снегът
се лепи по ръкавиците)
лепи-kleben intr. h. (добре, за лепило)
лепило-Käseleim m (казсиново), Kleb(e)miltcl
n, Klebstoff m, Kleister m, -s, Kolla f,
Pappe f, -n (e-m - ums Maul schmieren
подмазвам се на някого), Scheibenkleister
m
лепка-l. Anhängsel n, -s, - (разг.), Kleber m, -
s (за натрапчив човек) (разг.) 2. Klette f, -
n (бот.), Röte f, - (бот.)
лепкав-ballig adj., kleb(e)rig, pappig, viskos,
zäh
лепкавииа-Zähigkeit f, -
лепкавост-KIebngkeit f
леплив-harzig, kieb(e)rig, kleist(e)rig,
Klumplig, klupmelig, leimig
лепливост-Klebrigkeit f
лепна-harzen intr. h. (като смола), kleben intr.
h., kielten refl.
лепне-picken intr. h. (an etw.), zusammenklcbcn
intr. h.
лепра-Lepraf
лепта-Aufwendung f, -en, Beisteuer f (остар.),
Brandsteuer f (за пострадалите), Obolus m,
Scherflein n, -s, Spende f, -n (es gingen
reiche ~n ein постъпиха богати дарения)
лепя ce-ankleben intr. h. (die Klette klebt dem
Kleide an репеят се лепи на роклята; das
klebt nicht an това не държи, не залепва)
(и прен.), feslbacken* intr. h а tmb. (das Brot
ist zu fest gebacken хлябът е твърдо
залепнал), kleben intr. h., kletten refl. (като
репей), pappen intr. h. (in der Schule ~
bleiben оставам да повтарям в училище)
лепя-ankleben tr. (афиши, плакати), kleben tr.
(an, auf etw. A) (e-n Zettel an die Mauer,
Marken auf e-n Brief kleben лепя афиш на
стената, марки на писмо), kleistern tr. (с
лепило), verlitten tr. (порцелан),
zusammenbacken* intr. h. (сняг)
лес-Forst m, -es, -е (стопанисван), Gehölz n, -
es, -e, Hain m, -s, -е (поет.), Tann m, -es, -e
(елов) (поет.), Wald m, -es, -rer
леса-Hürde f, -n (за различни цели)
441
летонец
лесбийски-lesbisch
лесен-einfach adj., leicht, linderleicht,
mundgerecht (за произнасяне), schlank
(пласмент на стока), speilendleicht (за
задача), spottleicht (извънредно), traktabel,
mühelos
лесист-waldig
лесичииа-Lerchensporn m
лесков-haseln
JieciiMiia-Leichtigkeit f, Rat m, -es, Räte,
Ratschläge (dafür gibt es ~ за това име лек
; etw. zu ~е halten пестеливо изразходвам)
лесничей-Förster m, -s, Forstmeister m
(старши), Grünrock m (шег.), Hegemeister
m (старши), Oberförster m (главен),
Revierförster m (участъков) (лесов.),
Waldmeister m
лесничейство-Försterei f, -en (лесов.),
Forstamt n (лесов.), Forsihaus n
лесно (ми) e-leichlfallen intr.
лесно-bald adj. (das ist bald gemacht лесно e
да се направи; sie verstehet sehr bald тя
схваща много лесно)
лесно-leicht.., Leicht.., marktgängig, mühelos,
mundgerecht (достъпен), spielend (s-e
Aufgabe - bewältigen справям се много_
лесно със задачата си; ~ leicht lernen уча
много лесно)
лесионодвижен-leicht
лесноразбираем-leichtfaßlicht
леснота-Leichtigkeit f
леспбтия-Mühelosigkeitf, -, Spiel n, -s, -e (sein
- mit e-m treiben шегувам се c някого; die
Arbeit wird ihm zum - работата за него се
превръща в игра ; er lernt alles wie im ~
той научава всияко като на шега ; das ist
für ihn ein ~ това за него е играчка)
лесовъд-Förstaufseher m, Forstfachmann m, -
s, -leute
лесовъдство-Forstwissenschaft f, Waldbau m,
Forstwirtschaft f
лесонасажденне-Aufforstung f, -en
лесопарк-Forstgarten m
лесосек-Abschlag m, -(e)s, ve
Лета-Lethe f (име на река)
лета-Sommer m, -s (разг.)
летаргически-iethargisch
летаргия-l.Betäubung f, -en, Lethargie f
2.Schlafsucht f (мед.)
летателен-fliegerisch adj.
летва-Fenstersprosse f (междинна, напречна
на прозорец), Kehlleiste f (жлебосана, за
украса), Latte f, -n, Leiste f, -n, Randleiste
f (рамкова), Schlagteisie f (покривна, на
прозорец), Spreize f, -n (техн.), Sprosse f,
-n (напречна, на прозорец), Zierleiste f
(украсна) (архит.)
летви-Gatterstäbe pl. (на решетка)
лете-sömmem
летеж-Flug m, -(e)s, Flüge
летен-sommerlich
летене-l. Abnahmefahrt f, -flug m (пробно),
Blindflug m (сляпо) (авиац.), Dauerflug m
(продължително) (авиац.), Höhenflug m
(високо), Kunstflug m (фигурно),
Langstreckenfluf m (на дълги разстояния)
(авиац.), Raumflug ш (в космоса),
Schaufliegen п (показно) (авиац.),
Schleifenflug m (фигурно) (авидц.),
Segelflug m (безмоторно), Tiefflug m
(ниско) (авиац.), Weltraumschiffahrt f
(междупланетно) 2.Fliegerei f, -en (спорт.),
Wolkensegeln n (вид безмоторно) (спорт.)
летец-Flieger m, -s, Jagdflieger m
(изтребител), Segelflieger m (c безмоторен
самолет) (авиац.), Segler m, -s (поет.)
летец-изтребнтел-JagdfHeger m
летшце-Fliegerhorst m (военно) (авиац.),
Flugplatz m, Flughafen m
летлив-l.flüchtig adj. (техн.) 2. a:therisch adj.
(хим.)
летливост-Flüchtigkeit f, -en (техн.)
летиина-Sommcrgetreide n, -s, -
летница-Sömmerung f, Sommergetreide n,
Sommersaat f
летоброеие-Kalender m, -s, Zeitrechnung f (vor
unserer Zeitrechnung преди нашето
летоброенето)
летовище-Kurort m, Luftkunrort m, -s, -e
(планинско), Sommerfrische f
летовиик-Kurgast m, Sommerfrischer m, -s
летонец-Lette m, -n, -n
летонски
442
летоиски-lcUiscli
летопис-Reimchronik f (римуван), Chronik m,
-en, -en, Annalen pl.
летонисец-Annalist m, -en, en,
Geschichtsschreiber m, -s, Chronist ш, -s, -
летописн-Annalen pl. (~ e-r wissenschaftlicher
Gesellschaft, e-r Akademie годишници на
научно дружество, на академия)
леторас-Trieb m, -es, -е
летораст-Jahrestrieb m (бот.), Mailrib m (на
иглолистни), Schoß m, -osses, -osse
(Schosse treiben пускам младоци, раста
бързо)
леторасъл-Jahrcstrieb m (бот.)
леточисление-Zeitrechnung f
летувам-den Sommer verbringen*
летуване-Sommcrfrischc f
летучка-Flieger m, -s (мор.)
легя-l. abwärts treiben (надолу), befliegen* tr.,
blindfliegen intr. tmb. s (сляпо, със самолет
при липса на видимост) (авиац.),
daherfliegen* intr. s, dahinfliegen* intr. s,
fliegen* intr. s (mit dem Flugzeug ~ летя
със самолет), füttern intr. h (наоколо),
niederschweben intr. s., rasen intr. s., segeln
intr. h. s. (за безмоторен самолет, шейна с
платна) (mit vollem Winde ~ пътувам с
пълна пара ; bei dem Winde ~ плувам
бейдсвинд ; mit dem Winde ~ пътувам,
носен от вятъра ; der Vogel segelt durch
die Luft птицата пори въздуха; da kommt
er gesegelt ето го, че се носи насам ; er ist
durch Examen gesegelt скъсаха го на изпит)
(мор.), trudeln intr. s. tr. (в свредел, за
самолет), zufliegen* intr. s. (e-m Orte) (към
някое място) 2.fliehen* intr. s (прен.),
nachfeuem tr. intr. s. (след някого)
летящ-fliegend part. adj. (~es Blatt летящ лист,
позив)
леха-Beet n, -es, -е (градинска), Blumenbeet n
(от цветя), Blumenrabatte f (цветна),
Blumenstück n (цветна), Boskett n, -s (c
декоративни растения), Frühbeet f
(парникова), Lohbeet n, Rabatte f, -n
(ограждаща), Rondell n, -s, -е (кръгла
цветна), Rosenbeet n (от рози), Saatbeet n
(открита, за отглеждане на разсад)
лехуса-Wöchnerin f, -nen
дехуство-Kindbett n
лечебеи-Hcil-, medizinisch
лечббиица-Kuranstalt f(Ha минерални бани),
Pfcrdclazaretl n (ветеринарна), Tierheim n
(ветеринарна), Klinik f, -en, Krankenhaus
n
лечение-Mastkur f, Abmagerungskur f (за
отслабване), Anstaltspflege f (клинично),
Behandlung f, -en, Heilung f, -en, Hungerkur
f (чрез глад), Kur f, -en (e-c Kur gebrauchen
подлагам се на лечение ; zur Kur reisen
отивам на лечение), Liegekur f, Molkcnkur
f (със суроватка), Nachbechandlung f
(допълнително), Nachkur f
(допълнително), Pferdekur f (c конски
дози), Psychotherapie f (чрез внушение),
Radikalkur f (радикално) (ich habe e-e ~
gemacht какво ли не направих, за да се
излекувам) (мед.), Reiztherapie f
(раздразно), Roßkur f (с масивни дози),
Wunderkur f (чудотворно)
лечител-1.Quacksalber m, Arzt m, -es, -rc
(остар.)2. Kurfuscherei f (c шарлатании),
Kurpfuschertum n (c шарлатании),
Kurpfuscher m, -s (шарлатанин)
лечителство-Kurfuscherei f (c шарлатании),
Kurpfuschertum n (c шарлатании)
лечител-шарлатанин-КигГивсЬег m, -s,
Wunderdoktor m
леш-Aas n, -es, -e, Kadaver m, -s (особено
животински)
лешмик-Nuß f, -i-sse (e-e taube - кух орех ;
das hat Platz in e-r ~ тива се побира в
орехова черупка; e-e harte ~ костелив орех
; Nüsse knacken чупя орехи),
Haselnußstrauch m, -s, *е (храст), Haselnuß
f, -üssc (плод)
лешмокарка-Nußhähcr m (зоол.)
лешник-Hascl f, -n ; m, -s, Haselbusch m,
Haselnuß f (плодът), Lambertsnuss f
(лонбардски) (бот.), Pimpelnuß f,
Pimpemuß f
лешиикарка-Haselmuas f (лешникарска)
(зоол.)
443
ливадарство
лешояд-Aasgejer ш, Bartgeier m (брадат)
(зоол.), Geier m, -s (зоол.), Geieradler m
(брадат) (зоол.), Lämmergeier m (брадат)
(зоол.), Ludenrabe m, -n, -n
леща-1 .Aufiang(e)glas n (на обектив) (физ.),
Brennlinse f (физ.), Hohlglas n (вдлъбната),
Kondensor m, -s, -oren (на микроскоп),
Konvexlinse f(изпъкнала), Kristallinse f (от
кристали), Vergrößerungsglas n
(увеличителна), Vergrößerungslinse f
(увеличителна), Linsenglas n, *er,
Sammellinse f (събирателна) (физ.) 2.Linse
f, -n, Nest n, -es, -er 3.Sehlinse f (на окото)
(анат.) 4. Teichlinse f (водна) (бот.),
Wasserlinse f (водна) (бот.)
лещак-Hasel f, -n ; m, -s, Haselbusch m,
Haselstrauch m
лещарка-Haselhuhn n (зоол.)
лещеикя-Windpocken pl. (мед.), Spitzpocken
pl.
лещест-linsicht, linsig
лещи ик-Hasel Strauch m
лея ce-fließen* intr. s (viel Blut ist geflossen
проля се много кръв), perlen intr. h. (die
Blume perlt vonTau цветето е обсипано c
роса ; Tränen ~ über ihr Gesicht сълзи се
ронят по лицето й ; das Naß perlte von
denFelswänden от скалата капеше вода),
rinnen* intr. s. (der Wein ist aus dem Faß
geronnen виното е изтекло от бъчвата; die
Stunde rinnt часът тече; das Geld rinnt ihm
so durch die Finger парите просто изтичат
през пръстите му, има широки пръсти)
лея-1. dahinströmen intr. s 2. gießen* tr. intr.
(техн.) (Schlüssel ~ лея ключове), ziehen*
tr. (Kerzen ziehen лея свещи)
леяр-Eisengießer m (метал), Gelbgießer m (на
месинг) (метал.)« Gießer m, -s, Gürtler m, -
s (на месинг), Kannegießer m, -s (на кани),
Rotschmied m (на мед)
леярна-GießhalIe f (метал.), Schmelze f, -n
леярцица-Gicßerci f, -en (метал.),
Kanonengießerei f (за топове) (воен.),
Masselbett n, Schmelze f, -n, Schmcizerci
f, -en
ли-1. (въпросителна частица в пряк въпрос-
не се превежда) (Schämst du dich nicht?
Не се ли срамуваш?) 2. ob (въпросителна
частица в коевн въпрос) (Ich weiß nicht,
ob er kommt не знам дали ще дойде) 3.odcr
(разделителен съюз-.ли..ли) (im Sommer
oder im Winter през зима ли, през лято ли)
4. (условно-отстъпителен съюз-не се
превежда) (Wenn der Frühling beginnt,
kehren die Zugvögel zurück Започне ли
пролетта, прелетните птици се връщат)
Jinaua-Liane f
лиандро-Oleander m, -s
либе-Braut Г(разг.), Schatz m, -es, -re, Schmuser
m, -s (за мъж), Schmuskopf m (за мъж),
Schmuspeter m (за мъж), Stern m, -es, -c
(разг.), Geliebte f, -n (m, -n, -n)
лнбейски-libcrianisch
либела-Wassergleiche f (водна) (стр.),
Wasserwaage f (стр.)
либерале1ь1.aufklärerisch adj. (полит. рсл.) 2.
freiheitlich adj., freisinnig adj., liberal
либерализъм-Freisinn m, Liberalismus m
либералисгичен-freihändlerisch adj. (икон.),
liberal, liberalislisch
либералиост-Liberalilät f
либериец-Liberie m, -s, -
Либерия-Liberia n
либидо-Libido f
либиец-Libyer m, -s, -
либийски-libysch
Либия-Libyen n
либретист-Libretist m, -en, -en, Textdichter m
либрето-Libretto n, -s, -Ui, Opcmtcxt m (на
опера), Textbuch n (на опера)
ливада-Anger ш, -s, - (обл.), Bergwiese f
(планинска), Fenn n, -(e)s, -е (в маршите)
(reorp ), Herbstwiesc f (косима през
есента), Kamp m, -s,-e (оградена), Kleefeld
n (детелинова), Rodung f, - (на мястото на
изкоренена гора), Wechselried n
(мочурлива), Wiese f, -n (über, durch die
Wiesen gehen минавам напреко преез
ливадите), Wiesengrund m (в долина),
Wildäcker m (за животни в зоологически
парк), wilde f, -п (некултивирана)
ливадарство-Wiesenbau m
ливадарче
444
ливадарче-Pfäffchen n, ~s (зоол.)
ливади-Flur pl. (durch Feld und ~ през полета
и ливади), Grasland pl.
ливадина-Angergras л (бот.), Rispengras n
(бот.), Herzblättchen n (бот.), Herzblatt n
(бот.)
Ливан-Libanon tn
ливанец-Libanese m, -n, -n
лнврея-l. Dieneranzug ш, Dienertracht f 2.
Livree f, -n
лига-Liga f, .gen, Bund m, -es, -fe
лигав-geiferig adj., schleimhaft, schleimig (der
Aal fühlt sich ~ an змиорката c лигава на
пипане ; ein ~er Geselle лигльо), mit
Speichel bedekt
лигав-Scheißfreundlich (вулг.)
лигавеме-Gealbere n, -s (разг.), Geschlabber
n, -s, Geschmus(e) n, -s, Salbederei f, -en
лигавица-1.Schleim m, -es, -e 2.Schleimhaut
g (анат.)
лигавник-Sabbellätzchen n, Sabberlätzchen n,
Sabberlatz m
лнгавннче-ЗаЬЬеШгеЬеп n, Sabberlätzchen
n, Sabberlatz m
лигавче-Lätzchen n, -s, -, Latz m, -es, *e,
Schlabberlappen m, Sabberlätzchen n, -s
лигавя ce-beschlabbem refl. tr., labbern, labern,
läbbern, sabbeln intr. h., sabbern intr. h.,
salbadern intr. h., schleimen intr. h. tr. (разг.)
лигамент-l. Band n, -(e)s, Bänder (анатом.)
2. Ligament n, -s, -e 3. Muskelband n
(мускулен)
лигатура-l. Doppelbuchstabe m (печ.)
2.Ligatur f, -en
лиги-Geifer m, -s, pl., Sabbel m, -s, Sabber m,
-s
лигльо-Salbader f, -en
лншин-Holzstoff m, Lignin m, -s, -e
лигиит-Lignit m, -s, -e
лидер-l. Parteiführer m (на партия)
2,Schrittmacher m (спорт.) 4. Leader m, -s,
Führer m, -s, -
лижа-lecken tr. refl., ablecken tr.
лязане-Leckerei f, -n. (фам.)
лизгар-Grabscheit f (сел.-ст.), Spaten m, -s
лизена-Lesine f, -n, Lisene f, -n
лизнс-AnIauf m, -(c)s, *е (преход от базата
към колоната) (архит.)
лизьор-Bettjacke f
лик-Angesicht n, -(e)s, -е(г) (е-m ins - sehen
гледам нкг. право в лицето ; e-n von ~
kennen познавам нкг. от виждане ; im
Schweiße deines Angesichts c пот на челото
си, с големи усилия (разг.); im ~ des Todes
в лицето на смъртта) (и поет. библ.) (вие.),
Antlitz n, -es, -е (вие.), Bild n, -(e)s, -er,
Engelsantlitz п (ангелски), Gesicht n, -(e)s,
-er /-e, Gestalt f, -en, Bildnis n, -ses, -se
лика-прилика-gleichen refl. (sie gleichen sich
wie ein Ei dem anderen лика прилика са)
ликвидатор-Abwickler m, -s, - (на фирми)
AHKBiiAa4HOiiiia-Abwick(e)iungs/behörde,
...stelle f (служба за ликвидация)
ликвидация-Auflösung f, -en (търг.),
Liquidation f, -en
ликвиден-flüssig adj. (~e Gelder ликвидни
пари)
ликвидирям-abbauen tr. refl., abtun* tr. refl.
(mit e-r bloßen Entschuldigung ist die Sache
noch nicht abgetan само c едно извинение
въпросът още не е ликвидиран; der Mann
ist für mich abgetan този човек вече не
съществува за мене), auflösen tr.
(търговия, къща) (търг.), aufräumen tr.
(стока) (разг.), beseitigen tr. (e-n Streit
beseitigen ликвидирам спор), besorgen tr.,
erledigen refl., killen tr. intr. h. (разг.),
liquidieren tr., saldieren tr. (сметка),
totkriegen tr. (der, das ist nicht totzukriegen
не можеш да излезеш с него на глава),
liquidieren tr.
ликвиднpalI-abgegoЦen
лнквидкраие-Entschuidung f, -en,
Geschäftsaufgabe f (на фирма)
ликвидност-Liquidität f
лико-1. Bastm, -es, -e 2. Gefege n, -s (лов.) 3.
Weidenbast m (върбово)
ликов-basten adj.
ликорпа-Einhom n
ликтор-Liktor m, -s, -oren
ликувам-frohlocken intr. h, jauchzen intr. h.
(гласно), jubeln intr. h. (über etw. A),
445
jubilieren intr. h.
fliiKyBaue^Gejauchze n, -s, Holdrio n, -s, -s
(възклицание), Jubel m, -s, Jubelgesang m,
Jubelgeschrei n, Jubelgetön n
ликьор-Kartäuser m, -s (картезиански),
Knickebein m, Likör m, -s, -e
лилав-Ша, lilafarben, lilafarbig, hellviolett
Лилипутландии-Liliput n, -s
лилия-HaarStem m (морска) (бот.), Lilie f, -n,
Wasserrose f (водна) (бог.)
лиман-Ligade £, -n
лимба-Meßkreis m, Meßscheibe f
лимва-aufbrennen* intr. s.
лимес-Limes n, Pfählgraben ш
лимец-Dinkel m, -s (бот.), Einkorn n
(еднозьрнест) (бот.)
лимит-l. Limit n, -s, -e 2.Plafond in, -s, -s
(горен, за сума)
лимити-Richtsatztage pl. (срок ло плана)
лимон-Zitrone f, -n
лимонада-Limonade f, -n, Zitronenwasser n,
Brause f, -n
лимонен-Ziironen- (Zitronensaft лимонен сок
; Zitronensäure лимонена киселина)
лимонит-Brauneisen stein m (минер.), Limonit
m, -s, -e
лимонка-Zitronenfalter m (зоол.),,
Zitronenvogel m (зоол.)
лимонтузу-Weinsteinsäure f
лимОнче-Helmkraut n (бот.)
лимузина-Limonsine f, -n
лимфа-Lyraohe f, -n, Milchsaft m (бяла)
лнмфатйчен-lymphatisch (Lymphdrüse
лимфатична жлеза)
nan-Schlei m, -es, -© (зоол.), Schusterfisch m
(зоол.), Schusterkarpfen m (зоол.)
Лкнб-Meßscheibe f
лиигвист-Lingguist m, -en, -en, Sprachforscher
m
лннгвистика-Linguistik f, Sprachforschung f*
-en, Sprachwiessenschaft f
лингвистичен-linguistisch,
sprachwissenschaftlich
niiuean-Reißschfene f
линеарен-Нпеаг
лиеен-Linien- (Linienschiff линеен кораб),
линия
Linear-, linear- (Längenmaß линейна
мярка)
линеене-Kränkdei f, -n, Mauser f, -n,
Mauserung f, Mauserung f, Morbidität f,
Moibität f, -, Rauhe f, -, Siechtum n, -s,
Siechtum n, -s, -, Verzehrung f (от болест)
линеещ-morbid, schmachtend (растение)
линей ка-Кга nkenwagen m
линея-ab grämen refl. (от печал), absterben*
intr. s, abzehren intr. h, dahinschwinden* tr.,
dahinsiechen intr. s, dahinwelken intr. s trab.,
eingehen* intr. s, hinschwinden* intr. s.,
hinsiechen intr. s., kränkeln intr. h., kümmern
intr. h., mausern intr., schmachten intr. h. (vor
Ltebesqual - топя се любовна мъка; nach
s-e Heimat - чезна по родината), siechen
intr. h., verkümmern intr. s., verzehren tr. (за
болест)
линии-1. Isobare f, -n (изобарометрични),
Isokline f, -n (изоклинични) 2. Lineament
n, -s, -е (на ръката)
лииийка-Abstreichholz n (леярска...), Kantel
m, -s (c квадратно сечение), Kurvenlineal
n (за криви линии) (мат.), Leiste f, -n,
Lineal n, -s, -e, Rechenschieber m
(сметачна)
лшшрам-Ншегеп tr. (хартия), Imitieren tr.
линиче-Gilbweiderich m (бот.)
линия-l. Abseh(e)linie f (визирна) (геод.) 2.
Aufsteigung f, -en (възходяща),
Durehschnittslinie f (на сечението) (мат.)*
Eillinie f (овална), Hilfslinie f
(спомагателна), Krummtinie f (крива)
(мат.), Kurve f, -n (крива) (мат.),
Horizontale f, -n (хоризонтална) (мат.),
Kurve f, -n (крива) (мат.), Mittellinie f
(осова, симетрична), Parallele f, -n
(успоредна, паралелна) (zu e-r Linie die ~
ziehen тегля успоредна линия),
ScheitelHnie f (вертикална), Schwung m, -
es, *e (извита), Segellinief (крива) (мат.),
Sekante f, -n (секуща) (маг.)* Waag(e)rechte
f (хоризонтална) (мат,), Wellenlinie f
(вълнообразна) (физ.) 3. Aufzug m, -s, -г-е
(въжена)* Funicularie m, -s (въжена),
Drahtseilbahn го (въжена), Drosselbahn f
липквам
446
(въжена, със спирачки) 4. Bahn f, -еп (жп.)
(neue Bahnen einrichlen прокарвам нови
жп. линии), Bahnlinie f (железопътна),
Baufluchtlinie f (лицева, строителна, към
улицата), Befesigungslinie f (укрепителна),
Breitspur f (широколинейна) (жп.),
Bündelleiter m (двупроводна) (тел.),
Einschienenbahn f (еднорелсова,
единична) (жп.), Eisenbahn f, -en
(железопътна), Erdleitung f (подземна,
кабелна) (ел.), Fließriehe f (поточна)
(техн.), Fluchtlinie f (строителна, убежна),
Flugdienst m (въздушна), Flugstrecke f
(въздушна) (авиац.), Frenbahn f
(транзитна) (жп.), Hauptbahn f (главна,
голяма ж.п), Richtlinie f (на
направлението), Ringbahn f (окловръсна)
(ж.п), Scheidelinie f (демаркирана),
Schlachtlinie f (бойна) (воен.),
Schlachtordnung f, -en (бойна) (воен.),
Schleppbahn f (заводска) (ж.п), Schmalspur
f (теснопътна) (ж.п), Schockmallinie f
(ограждаща вратата при крокет),
Schwebebahn f (въздушна), Sekundärbanh
f (локална) (ж.п), Treffen n, -s, - (на
участващи в боя) (воен.), Trennlinie f
(перфорационна), Trennungslinie f
(гранична), Verkehrsader f (съобщителна),
Verteidigungslinie f (отбранителна),
Visierlinie f (визирна), Vollbahn f
(нормална) (ж. n), Vordertreffen n (предна),
Zweigbahn f (странична, второстепенна)
(ж.п), Kiellinie f (килова) (мор.), Kreisbahn
f (локална, оковръстна), Küstenbahn f
(крайбрежна ж.п), Linie f, -n (трамвайна),
Luftleitung f (телеграфна), Luftlinie f
(въздушна), Nebenbahn f (странична)
(ж.п), Nebenlinie f (странична) (ж.п),
Normalspurbahn f (нормална) (ж.п),
Ohnehaltflig m (директна) (авиац,),
Omnibuslinie f (автобусна), Angriffslinie f
(изходна ~ на нападението) (воен.) 5.
Drucker m, -s (пластична) (жив.) (теагр.),
Haltung f, -en (на произведение), Haus n, -
es, -ьег (от даден благородничски род),
Kimmung f, -еп (на хоризонта), Lineal n, -
s, -e, Linie f, -n, Linie f, -n (родословна),
Federstrich m, Federzug m 6. Mannsstamm
m, -es, те, Markung f, Maßstab m, Patte n, -
n (нотна), Mittellinie f (средна) (при
футбол, тенис), Punktur f, -en (точсста),
Reglette f, -n (сляпа), Schlangenlinie f
(лъкатушна), Schnittlinie f (на кройката),
Teilungslinie f(демаркационна), Zug m, -
s, -re (die Züge s-г Schrift линиите на
почерка му), Zickzacklinie f
(зи па ги образна), Wurflinie f (изстрелна),
Verbindungsbahn f (съединителна),
Verbundlinie f (съединителна) Zug m, -s,
-re (die Züge s-г Schrift линиите на почерка
му), Zickzacklinie f (зигзагиобразна),
Wurflinie f (изстрелна), Verbindungsbahn
f (съединителна), Verbundlinie f
(съединителна), Zufuhrbahn n (за
пренасяне на стоки към главна линия) 7.
Wechselmarke f (гранична, на зоната за
предаване на щафета) (спорт.), Ziellinie f
(финишна) (спорт.)
линквам-traben intr. h. (за кон)
лииолеум-LinoIeum п, -s, -s
линон-Linon n, -s
лнноггии-Linotype f, -n, Typengußsetzmaschinc
f
лииотипка-Gießmaschine f (печ.),
Typengußsetzmaschine f,
Typensetzmaschine f, Zeilengießmaschine f,
Zeilengußmaschine f
линч-Lynchcn n
лиичувам-lynchen tr.
лиичуване-Lynchjustilz f, Volksjustiz f
липа-К1еЬ(е)кгаШ n (бот.), Linde f, -n
липов-linden, Linden- (Lindenblüte липов цвят
; Lindenblütentee липов цвят)
лииса-l. Defekt m, -s, -e, Defizit n, -s,
Ermang(e)lung f, -en, Lücke f, -n, Mangel
m, -s, -r, Manko n, -s, -s 2. Abettermangel m
(на работници), Arbeitsmangel m (на
работа), Illiquidität f (на налични
средства), Landnot f (на земя), Leutenot f,
-fe (на прислуга), Mittellosigkeit f, - (на
средства), Zahnlosigkeit f (на зъби) 3.
Fehlgewicht n (в теглото), Gewichtsmanko
447
листа
п (в теглото), Mindergewicht п (в теглото)
4. Gefühlsmangel m (на чувство),
Geruchlosigkeit f (на мирис), Heleronomie
f (на нравствена автомония), Neidlosigkeit
f (на завист), Pietärlosigkeit f, - (на пиетет),
Reizlosigkeit f, - (на чар),
Temperamentlosigkeit f, - (на
темпераментност), VemünfUosigkeit f, -
(на разум), Verschwommenheit f (на
яснота), Verständnislosigkeit f, - (на
разбиране), Vorurteilslosigkeit f, - (на
предрасъдъци), Willenlosigkeit f, - (на
воля), Appetitlosigkeit f (на апетит),
Zeitmangel m (на време)
липсва ми-егтп angeln intr. h, gebrechen* intr.
h (es gebrach mir der Mut липсваше ми
смелост)
липсва-darben intr. h, entbehren tr., mangeln
intr.
липсвам-abgehen intr. s, fehlen intr. h. (es fehlt
uns Geld липсват ни пари), manken intr.,
mankiercn intr.
липсващ-abgängig
лнра-l. Leier f, -n, Lyra f, -ren, Saitenspiel n 2.
Sovereign m, -s, -s (английска златна) 3.
Bügel m, -s (на трамваи)
лирик-Lyriker m, -s, lyrischer Dichter
лирика-Lyrik f, -
лис-kahl, weiß gefleckt
лиса-Fuchs m, -es, Füchse (Reineke Fuchs
Кума Лиса)
Лисабон-Lissabon n
лисана-Fuchs m, -es, Füchse
лисец-Pflrsichkraut n (бот.)
лисица-Vollmond m
лисица-Blaufuchs m (синя) (зоол.),
Brandfuchs m, Eisfuchs m (северна,
полярна), Fohe f, -n, Füchsin f, -nen
(женска), Fuchs m, -es, -Füchse, Fux m,
Korsak m, -s, -s (степна) (зоол.), Rochen
m, -s (морска), Silberfuchs m (сребърна)
(зоол.), Silberfuchs m (сребърна) (зоол.),
Weißfuchs m (бяла, полярна) (зоол.)
лисиче-WeIf m, -s, -e
лисичи-füchsisch adj.
лисичипа-l. Hecht m, -es, -e 2. Hohlwurz f
(бот.)
лиска-l. Belebe f, -n (зоол.) 2. Schiefer m, -s
3. Schieferton m (глинеста)
лисквам-ausgießen* tr., ausschutten tr.,
wegschütten tr.
nncKOB-schief(e)rig
лист-i. Abreißzettel m (от Abreißblock),
Abziehbogen m (печ.) (пробен лист),
Belegbogen m (на слушателите на някаква
лекция), Blatt n, -(c)s,Blätter, Bogen m, -s
(печ.), Briefblatl n (за писмо), Broschüre f,
-n (хвърчащ), Fragebogen m (анкетен),
Flugblatr n (хвърчащ), Karte f, -n (на
ценоразпис), Karton m, -s, -e
(допълнителен, вместо сгрешен),
Makulatur Г, -en (изцапан), Medianformat
n (средна големина), Moddcllierbogen m
(c фигури за изрязване на къщички),
Notenblatt п (нотен), Quartblatt n
(четвъртина), Quarto n, -s (четвърт),
Respektblatt n (празен в началото на
книга), Schuldtitcl m (изпълнителен),
Speise(n)karte f, -n (за ястията в ресторант)
(nach—essen ям по листа), Weinkarte f (за
напитки), Wuschzettel m (със списък на
желаните неща), Zettel in, -s (хартия),
Zinnfolie f (калаен) 2. Kassia f, -ssien
(майчин) (бот.), Kelchblatt m (на чашка)
(бот,), Kleeblatt п (от детелина), Ölblatt n
(маслинов), Lorbeerblatt n, -es, 4-cr
(дафинов), Dreiblatt n (на детелина),
Feigeblalt n (смокинов), Herzblättchen n
(централен, най-вътрешен на пъпка),
Herzblatt п (централен, най-вътрешен на
пъпка), Kassia f, -ssien (майчин) (бот,),
Kelchblatt m (на чашка) (бог.), Kleeblatt п
(от детелина), Rebeblalt п (лозов), Schlotte
f, -п (кух) (бот.), Schoßbalg m (обвивен,
на житни растения) (бот.), Tabakblatt п
(тютюнев) Trifolium n, -s, -lien (от
детелина) (бот.), Wedel m, -s (перест, на
папрат) (бот.) 3. Blattheuschrecke f
(бродещ) (зоол.) 4. Eckblatt п (ъглов)
(ахит.), Sägeblatt п (на трион), Folie f, -n
(тънък, метален), Pappbogen m (мукава)
листа-Einheitsliste f (единна), Einlage f, -n
листак
448
(вътрешни, на пура), Karotte f, -п (навити
тютюневи), Keimblatt п (зародишеви, на
ембрио), Kräutlicht п, -s, -е (отпадъчни, от
бурени, картофи), Kraut n, -s, -rer, Laub n,
-s, Liste f, -n, Zivilliste f (цивилна, на
монарх)
листак-Вlattwerk n, Kraut n, -s, -rer, Laub n, -
s
листагг-bclaubt adj., blätt(e)rig adj., laubicht,
laubig
листвеиица-Lärche f, -n (бот.), Rotbaum m
(бот.)
nncTeii-blätt(e)rig adj. (бот.)
листи-Hülle f, -n (обвивка на съцветие)
HHCTiiaT-blätl(c)rig adj., buschig adj.
листо-Blatt n, -(e)s,Blätter, Bohnenblatt n (на
боб)
листове-Doppelgold n (дебели, златни)
листовиден-blattförmig adj.
листовка-Kompost m, -s, -e
л и стоврътки-Blatt wickler pl. (зоол.)
листовъдка-Sauerwurm m (зоол.)
листозавивачки-Blattwickel pl. (зоол.),
Wickler m, -s (зоол.)
листопад-Blätterfall m, Gilbhart m, -s (нар.),
Laubfall m, -s
листопадеи-winterkahl (гора)
листоядец-Blattkäfer m (зоол.)
листче-l. Blumenblatt n (от цвят) (бот.) 2.
Fieder f, -n (на перест лист), Pfischzettel
m (на ученик за преписване), Werdeblatt
п (рекламно) (търг.), Zettel m, -s
литаври-Pauke f (муз.) (e-n mit ~ ind
Tromreten empfanden посрещан някого c
почести; mit~n und Trompeten durchfallen
прошадам тържествено на изпит ; nur
nicht auf die ~ hauen! без много хвалби! )
литання-Litanei f, -en
Литва-Litauen n
литвам-aufflattem intr. s. (нагоре трептейки),
aufschießen* intr. s. (нагоре) (die
Rebhühner schießen auf яребиците литват,
хвръкват), emporschwingen* refl.
литератор-Literat m, -en, -en, Nachempfinder
m, -s (неоринален), Schriftsteller m, -s
литература-Aufklärungsliteratur f (на
Просвещението в 18 в.) (лит.),
Aufklärungslileratur f (поучителна),
Boulevardliteratur f (булевардна),
Fachliteratur f (специална), Jugendschrillen
pl. (за юноши), Kolportage f, -n
(булевардна), Literatur f, -en, Schrifttum n,
-s, -, Schundliteratur f (лоша, булевардна),
Sekundärliteratur f (относно творения на
писатели), Wissenschaft f, -en (die schönen
Wissenschaft художествена литература)
литературел-Шегаг, literarisch
литературознание-Literaturwissenschaft f
литий-Lithium n, -s, -
лнтия-Kirchfahrt f, Kirchgang m
литовец-Litaucr m, -s
литовски-litauisch
литограф-Lithograph m, -en, -en,
Steinzeichner m (изк.), Steindrucker m, -s
литографнрам-lilhographieren tr.
литография-Buntdruck m (цветна) (печ.),
Farbensteindruck m (многоцветна) (печ.),
Steindruck m, Steinzeichnung f (и като
рисунка), Lithographie f, -phien
литографски-lithographisch
литургия-l. Christmesse f(Ha Коледа) (църк.),
Dienst m, -(e)s, -е (църк.), Fronamt m
(тържествена) (църк.), Gottesdienst m 2.
Hochamt n (тържествена), Hochmesse f
(тържествена, у протестантите) (църк.),
Kichmesse f, Kirchenordnung f, Liturgie f,
Meßamt n, Messe f, -n, Mette f, -n, None f,
-n, Ostenmesse f (католическа,
великденска)
лифвидатор-Liquidator m, -s, ..oren
лифт-Sessellift m (със седалки)
лих-l. böse, türkisch 2. unangenehm 3. keck,
kühn, verwegen
лихва-lnteresse n, -s, -n (търг.), Verzugszinsen
ok. (на просрочка), Wucher m, -s,
Wucherzins m (кожодерска), Zins m, -es, -
en (Geld auf Zinsen geben давам пари под
лихва)* Zinseszins m (сложна)
лихвар-Gurgelabschneider m (безмилостен),
Krawattenmacher m, Manichäer m, -s,
Wucherer m, -s
лихварски-wucherhaft, wucherisch
449
лицемерен
лихварствам-wuchern intr. h«
л и хварство-Ki p per ei f, Wucher m, -s,
Wucherei f, -
лихвоносен-verzinslich (e-e Summe - anlegen
инвестирам сума» за да ми носи лихва)»
zinsbringend
лнхвочисло-Zinszahl f (маг.)
aMxreiimaüHeu-Liechtensteiner m, -s, -
лихтеищайнски-liechtensteinisch
лице-Religiosen pl. (свързани c орден чрез
обет), Angesicht n, -(e)s, -e(r) (e-m ins ~
sehen гледам нкп право в лицето; е-п von
~ keimen познавам нкп от виждане ; im
Schweiße deines Angesichts с пот на челото
си, с големи уси лия (разг.); im - des Todes
в,лицето на смъртта) (и поет. библ.) (вие.),
Anstrich m, -(e)s, -е (sich D e-n - von eiw.
geben давам си вид на нщ.), Antlitz n, -es,
-е (вие.), Bahn f, -en (на наковалня),
Blockwart m (доверено, в Жилищен блок)
(хитл.), Dildermiene f (страдалческо),
Engelsantlitz п (ангелско), Fassade f, -п
(прен.), Fazies f, Fratze f, -n, Front f, -en (in
- gtehen излизам на първо място), Gesicht
п* ~(e)s, -er /-e, Individuum n, -s, -dueri
(отделно), Interessent m, -en, -en
(заинтересувано), Konfident m, -en, -en
(доверено), Mehrvefdiener m (c много
източника), Muffel m, -s (на лъв),
Nebenperson f (второстепенно), Negaziant
m, -en (което води преговори),
Nußknackergesieht п (грозно на мъж),
Partikulier m, -s, hs (частно), Persönlichkeit
f, -en (e-e vielseitige - многостранна
личност; trotz s-e Jugend ist er e-e - макар
даемлад,тий е вече оформена личност ;
er ist e-e -in öffentlichen Leben той е голям
обществен деец), Person f, -en (e-e große,
starke— едра, дебела жена; das Schiff faßt
1000 -eh корабът побира 1000души; jede
—zahlt e-e Mark всеко плаща по 1 марка;
meine geringe- моята скромна личност;
fl hält viel auf seine—той държи много на
себе си ; ich ffir meine - що се отнася до
моята личност; er ist in - da той е лично
тук ; ich kenne ihn von - познавам го
лично; die - des Fürsten княжеска особа;
die Güte in - sein въплъщение на доброто
съм; sich in der - irren припознавам се ;
die drei göttlichen -en трите лица ма бога
; juristische - юридическа личност),
Person f, -еп (действащо, в театър) (es
treten viele-en auf имаше мног действащи
лица в драмата ; e-e stumme - фигурант*
статист ; e-e lustige - комик, палячо),
Persona grafa f (покровителствувано,
падващо се на благоволение),
Pflegebefohlene^*) m, -n, -п (поверено на
нечии грижи), Pfründer m, -s (което живее
в сиропиталище, има големи доходи),
Puppengesicht п (кукленско,
неизразително), Reisemarschaü m
(уреждащо пътуване), Repetitor m, -s, -oren
(подготвящо някого заизпит), Romane m,
-n, -n (от ромски произход), Sachkenner
m (познавач), Sachvcrständige(r) m, -n, -n
(вещо), Schelmgesicht n (дяволито),
Schutzbefohlene(r) m
(покротивелствувано), Sonntagsgesicht n
(засмяно), Sorgenkind n (създаващо
постоянно грижи) (dieses Problem war
schon lange ein - der Wirtschaft този
проблем беше отдавна главната грижа на
стипонството), Treid(e)ler m, -s (което
тегли плавателен съд на въже от брега),
Treuhändicr tn (доверено),
Verbrechergesich п (престъпническо),
Vertrauensmann m (доверено), Vertraüle(r)
m, -n, -n (доверено), Visage f, -n, Vollbürger
m (c пълни граждански права),
Voilmond(s)gesicht n (като месечина),
Zengesicht n (изкривено, гротескно)
лицев-fazial adj., recht (страна на тъкан),
rechtsseitig, Gesicht- (vordere Seite лицева
храна)
лицей-Lyzeum m, -s, ..zeen, Gymnasium n, -s,
-sien
лнцейски-lyzeal
лицемер-Duckmäuser m, -s, Frömmler m, -s,
Heuchlerin, Hypökritm, -en, -en, Leisetreter
tn, Mucker m, -s, Tartüff m, -s, -e
лицемерен-biedennännHch adj., falsch adj.
лицемерие
450
(-er Freund лицемерен приятел),
falschgesinn adjheuchlerisch,
hypokritisch, muckerisch, scheinheilig,
• •• •
zweizungig
лицемерне-Druckmäuserci f, Falsch m, -es,
Heuchelei f, -en, Hypokrise f, Muckerei f, -
en, Scheinheiligkeit f, -
лкцемерпост-Katzenfreundlichkeit f
(котешка)
лицемеря-frömmeln intr. h, heucheln intr. h.
лиценриятен-menschengcfällig, heuchlerisch
лнцеприятие-Heuchelei f, -en
лицепрнятелствувам-heuchcln tr.
лича-suchlbar sein, in die Augen fallen* intr.
s., zeigen refl. (es ist klar личи си)
личащ-ersichtlich adj.
личеи-besondcr adj., intim (intime Geschichte
лична работа), leiblich, markant, persönlich
(среща, мотив, интерес) (mein -er Besitz
мое лично притежание ; -es Fürwort
лично местоимение; er kam - той дойде
лично ; e-n - kennen познавам някого
лично)
личесг-voll
личи-ansehen* tr. (e-m etw. ~) (hkm.) (man sieht
ihm den Trunkenbold an личи, че е
пияница)
личиика-EngerIing m, -(e)s, -е (на майски
бръмбар) (зоол.), Larve f, -п (зоол.), Made
f,-n
личинки-Brut f (на насекоми)
личинкоед-Madenfresser m
личице-Schelmgesicht n (дяволито)
лично-in persona, personaliter, selbst (зе, ти,
той) (sie bäckt den Kuchen ~ тя сама пече
кейка ; ich habe ihm - gesagt казах му го
лично; jeder ist sich - der Nächste всеки e
на себе си най-близкият ; ~! лично! - за
писма), zuhanden (за писмо, пратка)
личиост-1. Dumkelmann m, Finsterling m, -s,
-е (тъмна, подозрителна) (пейор.),
Individualität f 2. Kirchenlicht n
(меродавна, в църква) 3. Persönlichkeit f,
-en (e-e vielseitige ~ многостранна личност
; trotz s-e Jugend ist er е-е - макар да е млад,
тий е вече оформена личност), Person f, -
en (е-е große, starke - едра, дебела жена ;
das Schiff faßt 1000 -cn корабът побира
1000 души ; jede - zahlt e-e Mark всеко
1* •
марка; meine geringe - моята
скромна личност ; rt hält viel auf seine ~
той държи много на себе си; ich für meine
- що се отнася до моята личност ; er ist
in - da той е лично тук; ich kenne ihn von
- познавам го лично ; die - des Fürsten
княжеска особа ; die Güte in - sein
въплъщение на доброто съм; sich in der -
irren припознавам се ; die drei göttlichen
-en трите лица на бога ; juristische -
юридическа личност), Personalität f, -en,
Respektsperson f (важна) 4. Selbst n
(собствена), Selbstheit f, - (собствена),
Sinn m, -es, -e (edler - благородна душа;
stolzen-es е горд дух; froher — весел нрав)
лишавам ce-missen tr., abzwacken tr. refl. (sich
D etw.), verkneifen* tr. (sich D etw.) (das
wird er sich - müssen трябва да се лиши
от това нещо), verzichten intr. h. (auf etw.
A) (auf Rechte - лишавам се от право)
лишавам-aberkennen tr. (e-em etw.),
abjudiezieren tr., aberkennen (от права),
ausbüigern tr. (от поданство, гражданство),
entgeisten tr. (от дух) (entgeistet без дух),
entgeistigen tr. (от дух), entwehren tr. (от
собственост), entziehen* tr. (e-m s-e Hilfe
- лишавам нкг. от помоща си), rauben tr.
(e-m, etw.) (das Haus raubt mir die Aussicht
къщата ми закрива изгледа)
лишаваие-Ehrverlust m (от граждански
права), Entziehung f, -en, Expatriation f, -
en (от поданичество)
лишеи-Lischen n, -es
лишей-Bartflechte f (брадат) (бот.), Baumbart
m (бот.), Borken flechte f (със струпей)
(вет.), Eichenmoos n (вид) (бот.), Flechte f,
-n (мед.) (бот.), Gnatz m, -es, Lischen n, -s
лишен- L.leer, bar adj. (bar aller Schuld чист
OT всякаква вина; aller Ehren bar sein
лишен съм от чувство за чест) 2. reizlos
(от чар), temperamentlos (от темперамент),
verständnislos (от разбиране), wurzellos (от
корени)
451
логичиост
лишеи съм-darben intr. h, entbehren tr.
лишеиие-Blöße f, -n, Kümmerlichkeit f
лишения-Entbehrung f, -en, Mangel m, -s,
Not f, -re (~ leiden търпя лишения)
лоб-SchädeI m, -s (e-m den ~ spalten разцепвам
на някого черепа ; sich D blutige ~ holen
биваме отблъснати c кървави загуби)
лобитък-Vieh n, -es, -
лобода-Gänsefuß m (куча) (бот.), Melde f, -n
лобут-Dresche f, -n, Kloppe f, Schmiere f, -n
лов-l. Aal fang m (лов на змирки, място и
период на лова) 2. Beize f, -п (със соколи),
Falkenjagd f (със соколи), Beizjagd f (със
соколи) 3. Bcstandjagt f (в нает участък)
(лов.), Birsch f. Fang m, -(e)s, Fänge (c-n
guten - machen имам добър лов), Hochjagd
f (на едър дивеч) 3. Hühnerfang m (на
яребици) (лов.), Hühnerjagd f (на яребици)
(лов.), Jagd f, -en (hohe Jagd лов на едър
дивеч ; die Jagd geht auf ловът започва),
Jagdbeute f, Kesseljagd f (чрез
обкръжаване в оградено място),
Koppeljagd f (общ), Niederjagd f (на
дребен добитък), Parforceritt m (на коне с
хайка), Pirsch f, - (auf die ~ gehen отивам
на лов), Raub m, -es, - (e-n ~ begehen
извършвам грабеж; ~ an e-m, elw. begehen
обирам някого ; auf ~ ausgehen тръгвам
да грабя ; das Haus wurde ein ~ der
Flammen къщата стана жертва на
пламъците) 4. Reiherbeize f (на рибари)
5. Sauhatz f (на глигани), Sauhetze f (на
глигани), Saujagd f (на глигани) 6. Stelljagd
f (при който кучетата спират дивеча),
Treiben n, -s, - (с хайка), Treibjagd f (с
хайки) 7. Walfang m (на китове) 8. Weid
f, Weidmannswerk n, Wildgang m (c
капани)
ловджийски-jagdgerecht, jagdlich
ловджинство-Jägerci f, -en
ловджия-Jäger m, -s
ловдийски-weidmännisch
ловднйство-Weidmannswerk n
ловен-jagdlich
ловец-l. Aasjäger m (който не ловува
спортменски) 2. Fänger m, -s, Jäger m, -s
(der wilde Jäger яростният ловец),
Jägermeister m (стар), Jägersmann m,
Laubfrosch m, Pikör m, -s, -е (на кон),
Weidmann m, Finkler m, -s (на птици) 3.
Feldjäger m (ист.) 4. Grünrock m (uier.).
Sonntagsjäger m (янлъш) (шсг.) 5.
Korallenfischer m (на корали)
ловитба-Fang m, -(e)s, Fänge, Jagd f, -en
ловкост-Agilität f, -en, Behendigkeit f, -en,
Fertigkeit f, -en, Fingerfertigkeit f, Flinkheit
f, -en, Geschick n, -s, Gewandtheit f,
Handfertigkeit f, Kunst f, -s-c, Kunstfertigkeit
f, -en, Schreibfertigkeit f, - (в писането).
Tumüre f, -n, Wendigkeit f
noBiioiipaBeii-jagdrcchtlich
ловувам-abtreiben* tr. (c хайка), beizen tr. (със
соколи) (лов.), birschcn intr. h, jagen intr.
h., pirschen intr. h.
ловуване-l. Jagen n, -s 2. Kälberfang m
(неспортсменско)
ловци-Jagd f, -en
ловък-l. aalglat adj. (прен.) 2. agil adj.,
anstellig adj., behemdig adj., clever adj.,
fingerfertig adj., geschickt adj., gewandt adj.
(~ in allen Dingen ловък във всичко),
handfertig, kunstfertig, politisch (~ verfahren
постъпвам умно), schreibfertig (в
писането), smart, weltgewandt, wendig
ловя-l. aalen intr. h (ловя змиорки), angeln tr.
(риба c въдица), fischen tr. (риба) (im
trüben ~ ловя риба в мътна вода), krebsen
intr. h. (раци) 2. fangen* tr., finkcln intr. h
(птици) 3. mausen intr. (мишка)
лог-Lod n, -s, -c, Logge f, -n
логаритмнчен-logarithmisch
(Logarithmentafel логаритмична таблица)
логаритмувам-Iogarithmicren tr.
логаритъм-Logarithmus m, ..men
логик-Logiker m, -s
логика-Logik f
логичен-denkmäßig adj., konsequent, logisch,
rational, schlußgerecht
логическа-begrifflich adj.
логически-begriffsmäßig adj., folgerecht adj.,
konsequent, logisch
логичиост-Folgerichtigkeit f, Logizität f
логогриф
452
логогрнф-BuchstabcnrätseI n, Worträtsel n
логон-Beipferd n
логос-Logos rn
логотет-Erzkanzler m (велик) (нст.)
логузъм-Logizismus rn
лоджня-Loggia f, ..ggien
лодка-AbIadungsboot n (за разтоварване),
Barkarole f, -n (малка, без мачта) (мор.),
Barke f, -n (малка, без мачта и мотор)
(поет.), Barke f, -п (рибарска), Beiboot n
(влачена) (мор.), Bergungsfahrzeug n
(спасителна) (мор.), Boot n, -s, -e, Doppel
m, -s (спортна), Einer m, -s (спортна),
Einmannsboot n (за едно лице) (мор.),
Fährboot n, Faltboot n (сгъваема),
Fischerkahn m (рибарска), Kahn m, -s, -re,
Kajak m, -s, -s (едноместна спортна), Kanu
n, -s, -s (спортна), Klappboot n (сгъваема),
Klepperboot n (сгъваема) (спорт.), Kutter
m, -s (спасителна, предимно на военни
кораби), Motorboot п (моторна), Nachen
m, -s, Pinaß f, -en (голяма въоръжена
корабна), Pinasse f, -n (голяма въоръжена
корабна), Rettungsboot n (спасителна),
Riemenboot n (гребна) (спорт.),
Rindenboot n (от кора на дърво) (мор.),
Ruderboot п (гребна), Scheuerprahm (за
чистене на външната страна на кораб)
(мор.), Schiff n, -es, -е (klar ~ machen, ein
- klar machen приготвям кораб за тръгване
; zu -е versenden изпращам по вода ; die
Ratten verlassen das sinkende ~ плъховете
първи напускат потъващия кораб),
Schlauchboot п (надувна) (мор.), Skullboot
п (състезателна) (спорт.), Wattenfahrer m
(плоскодънна) (мор.)
лодка-еднодръвка-Piroge f, -п (малайска)
(мор.)
лодкар-Bootführer m, Ferge m, -n (остар.,
поет.), Gondeoliere m, Schiffer m, -s,
Bootsmann m, -es, -leute
лодка-шесторка-Sechsriemer m (спорт.)
лодчица-Schiffchen n, -s
лоен-talgig, aus Talg (Talgkerze лоена свещ)
ложа-Bühnenlaube f (остар.), Flintenschaft f
(на пушка), Gewehrschaft m (на пушка),
Laube f, -n, Loge f, -n, Loggia f, -ggien,
Schaft m, -cs, -fe (на пушка),
Freimaurerloge f (масонска)
ложе-l. Bett n, -(e)s, -en (брачно) (остар.),
Brautbett n (брачно) 2. Folterbank f
(инквизиторско) (ист.) 3. Nachgeburt f,
Pfühl m, -s, -e 4. Schmerzenslager n (на
страданието), Lager n, -s, -
лоза-Rebe f, -n, Rebstock m, Wein m, -s, -e
(Wein bauen отглеждам лоза), Weinrebe f,
Weinstock m, Zaunrebe f (дива) (бот.)
лозар-Hauer m, -s, Weinbauer m, Winzer m, -s
лозарски-weinbauend (страна, местност)
лозарство-Rebbau m, -es, -, Weinbau m,
Weinberg m, -s, Weingarten m, -s, -re
лозе-Rebberg m, Rebehügel m (малко),
Weinberg m, Weingarten m
лозница-Weingcländer n, Weinlaube f
лозунг-Kennwort n, Losung f, -en, Parole f, -n
(e-e ~ ausgeben издавам парола ; der ~
folgen изпълнявам парола), Paßwort n,
Schlagwort n, -rer, Spruchband n (на лента),
Stichwort n
лозя-Weinhügel m (хълм)
лой-Hirschtalg m (еленова), Talg m, -es, -c,
Walrat m (китова), Weiß n, -es, - (на дивеч)
(лов.), Rinderfett n, -s
локал-Lokal n, -s, -e, Gastwirtschaft f, -en,
Gastätte f, -n, Nepplokal n (където е много
скъпо), Ratskeller m, Schwemme f, -n
(скромен), Stehbierhalle f (за пиене на
крак), Tanzdiele f (c дансинг), Trinkstube f
(където се сервира само вино), Weinstube
f (където се сервира само вино)
локален-lokal, örtlich (стопанство, условия)
(das ist ~ sehr verschieden много е ралично
според мястото), Orts-
локализация-Lokalität f, Standort m
локаут-Abeiteraussperrung f (икон.), Lockout
m, -s, -s, Aussperrung f, -en
локва-Blutlache f (от кръв), Lache f, -n, Pfütze
f, -n, Pfuhl m, -s, -e (ein sinkener - вонящо
блато; der - der Sünde блатото на греха;
der feurige, ewige - огнена геена), Pudel f,
-n, Wasserlache f, Wasserpfütze f,
Wasserpfuhl m
лост
локомобил-Lokomobile f, -n
локомотив-Darapfroß n, Diesellokomotive f
(дизелов), Draekluftlokomotive Г(за мини)
(мин.)» Turbolokomotive f (турбинен),
Lokomotive f
локомотивче-Kaffeemühle f (на
теснолинейка - “ чайник “)
лом-Brecheisen n (техн.), Brechmeißel го,
Bruch m, -(e)s,Brüche, Brucheisen n, Korn
n, -s, *e (зърнест), Kuhfuß m (инструмент),
Lude f, -n, Lude m, -n, -n, Schieferbruch m
(характерен за лиска), Schrotte f, -n
(железен)
ломбардвц-Lombarde m, -n, -n
ломотепе-Gelalle n, -s, Gesrammel(e) n, -s (на
дете)
ломотя-babbeln intr. h (in den £art babbeln
ломотя си под носа, мрънкам си), lallen
intr. (за малки деца), quakeln intr. h. (разп)
ломя-anhauen* tr. (камък), ausbrechen* tr.,
ausbrechen* tr. (зъб. камък), brechen* tr.
fefl., niederbrechen * tr.
Лондон-London n
лоно-Schoß m, -es, -re (ein Kind im ~e tragen
носа дете в утробата си; im ~е der Natur в
недрата на природата ; in Abrahams --е в
лоното на Аврамоворо; das ruht noch im
e der Zeit това още е в утробата на
бъдещето)
лопата-1. Aufnehmer m, -s, ~ (за смет) (диал.)
2. Backschaufel f (фурнаджийска, за
мятане на хляб), Backscheibe f
(фурнаджийска, за мятане на хляб),
Backschiesser ш (фурнаджийска, за мятане
на хляб), Blatt n, -(e)s, Brotschieber ш (за
мятане на хляба) 3. Erdschaufel f,
Grabscheit f (сея.-ст.) 4. Kohlenschaufel f
(за въглища), Kohlenschippe f (за въглища)
5 . Ruder n, -s (sich in die—legen загребвам
здраво), Schaufel f, -n (на котва, турбина,
корабо колело), Schippe f, -n (e-m d-e ~
geben изринвам някого ; e-n auf die ~
nehmen вземам някош на подбив ; е-е ~
machen нацупвам се), Schöppe f, -n 6.
Worfelschaufei f (за отваряне),
Wurfschaufel Г(за отвяване)
лопатар-Löffelreiher m, Schaufhirsch m
(зоол.)
лоиатарка-Löfielente f, -n
лопатка-l. Bug m, -(e)s, -e 2. Kehrblech n (за
смет) 3. Pflanzenstecher m (за изкопаване
на растенията) 4. Rehblatt п (на сърна)
(зоол.), Schaufel f, -п (на еленови рога) 5.
Saptel m, -s ; f, -n (мед.), Schulterblatt n
(анат.) 6. Spachtel m, -s, Tortenheber m (за
торта), Tortenschaufel f (за торта)
лоиеи-Fackelbiume f (бот.), Königskerze f
(бот.), Ostenkerze f (бот.), Woll(en)blume f
(бот.)
лоиус-Seitengewehrtasche f (воен.)
лопуш-Grindampfcr m (бот.), Pestwurz f (бот.)
лорд-Lord m, -s, -s
лорпет-Lorgnelte f, -n, Stielbrille f
лос-Elch m, -(e)s, -е (зоол.)
лост-l.Anlaßhebel m (пускателен) (техн.),
Arm m, -s, -е (на везни), Aufzugshebel m
(навивателен) (на часовник, фотографски
апарат), Bleuel m, -s (за бутало),
Brechmeißel m, Bremswelle f (между
спирачката и двигателното съоръжение),
Brucheisen п (за ломене), Einschalthebel m
(за включване) (ел.), Hebebaum m (за
вдигане на тежести) (техн.), Hebeeisen п
(железен, за вдигане на тежести), Hebel
m, -s (zweiarmiger Hebel двураменен лост),
Klinke f, -n (спирателен или включващ),
Koppel f, -n (съединителен, на машина,
механизъм), Lenker m, -s (направляващ),
Pinne f, -n (на кормило), Pleuel m, -s (на
бутало), Pleuelstrange f 2. Querbaum m
(спорт.), Reck n, -es, -е (спорт.) 3.
Richtbaum m (з анасочване на оръжие)
(воен.), Schalthebel m (за смяна на
скоростта) (автом.) 4. Schnurarm m (на
зъболекарска бормашина), Schwengel m,
-s (за преса), Spake f,-n (ръчен), Spreize f,
-n (техн.), Steinbohrer m (техн.)» Tipper m,
-s (авансов) (техн.), Traghebel m
(еднораменен), Trethebel m (разг.),
Vorreiber m (на мартинка), Wippe f, -n
(двураменен) (техн.), Wuchtbaum m
(предавател на енергия) (техн.),
лост
454
Zeilensteller ш (за определяне на
междуредовото разстояние), Zuhaltung f,
-еп (спирачка на език, на ригла на брава),
Zwicker m, -s (на мартинка) (техн.)
лост-кобилица-SchwengeI m, -s (на
кладенец)
лост-лобилица-Wippe f, -п (техн.)
лост-обръщвач-Kipphebel m (техн.)
лост-регулатор-Zeilenschalter m (на
междуредовото разстяние при пишещи
машини)
лост-спирачка-ZuhaUung Г, -еп (на език, на
ригла на брава) (техн.)
лот-Blei n, -s, -(е), Grundlot п (мор.), Lot n, -s,
-е
лотарингец-Lothringer m, -s
лотарня-KIassenlotterie f (по делове), Lotterie
f, -п, Verlosung f, -еп
лотос-Lotos ш, Lotosblune f
лотра-Beiztrommel f (сел.-ст.)
лоцман-Lotse ш, -п, -п, Lotsmann m pl.männer
лоча-1. labbern, labern, labbern (разг.) 2.
lappen intr. (за куче), saufen* tr. (за
животно) (dem Vieh zu - geben поя
добитъка) 4. schlabbern intr. h. tr. (фам.),
schlappen tr.
лош-arg adj. (човек, враг, болест, мисъл) (die
arge Welt коварният свят; der arge Feind
злият дух, дяволът ; ein arger Bursche
коварен хитрец ; nichts Arges im Sinne
haben нямам лоши намерения), belemmert
part. (er ist ganz belemmeret zumute в много
лошо настроние е), beschissen adj. part.,
bösartig adj., böse adj. (in ~m Ruf stehen
имам лоша репутация ; es ist nicht -
gemeint не е казано в лош смисъл),
böswillig adj., brackig adj., dumm adj.,
halbschürig (ливада), heillos, link,
miserabel, murkelig, schlecht (стока, ядене,
питие, име, настроение) (-es Fleisch
развалено месо ; ein -es Haus публичен
дом ; ein -es Bulgarisch развален
български; ein -er Trost слаба утеха; -er
Dank черна неблагодарност ; das war ein
-es Vergnügen това не беше удоволствие;
-werden разваля се, покваря се ; es kann
e-m bei dieser Rede — werden може да ти
прилошее при тази реч; - schmecken има
лош вкус ; - sehen, hören не виждам, не
чувам ; es steht - um ihn лоша му е
работата ; mir geht es - зле съм ; wir sind
- dabei weggekommen излязохме най-
глупавите; auf e-n - zu sprechen не искам
да чувам за някого), schlimm (er ist - той
е зле; es steht - mit ihm лоша му е работата
; es ist das schlimmste, daß., най-лошото е,
че..; ein -er Geselle sein лош човек съм),
spottschlecht, übel (ме, компания, навик,
последица) (ein übler Geselle опасен тип;
in e-r übler Lage sein в лошо положение
съм ; in übler Laune sein в лошо
настроение съм ; das Mädchen ist nicht -
момичето си го бива ; kein übler Bursche
доста симпатичен момък ; e-m Übles
wünschen желая на някого зло)
лошав-schlecht (-es Fleisch развалено месо;
ein -es Haus публичен дом ; ein -es
Bulgarisch развален български ; ein -er
Trost слаба утеха ; -er Dank черна
неблагодарност; das war ein -es Vergnügen
това не беше удоволствие ; -werden
разваля се, покваря се ; es kann e-m bei
dieser Rede - werden може да ти прилошее
при тази реч; - schmecken има лош вкус
; - sehen, hören не виждам, не чувам ; es
steht - um ihn лоша му е работата ; mir
geht es - зле съм ; wir sind - dabei
weggekommen излязохме най-глупавите;
auf e-n - zu sprechen не искам да чувам за
някого)
лошавина-Schlechtigkeit f, Bosheit f
лошо-elend adv., hundsmiserabel, mau, mißlich,
schlecht (-es Fleisch развалено месо ; ein
-es Haus публичен дом; ein -es Bulgarisch
развален български ; ein -er Trost слаба
утеха ; -er Dank черна неблагодарност;
das war ein -es Vergnügen това не беше
удоволствие; —werden разваля се, покваря
се ; es kann e-m bei dieser Rede - werden
може да ти прилошее при тази реч ; -
schmecken има лош вкус ; — sehen, hören
не виждам, не чувам ; es steht - um ihn
455
лудория
лоша му е работата; mir geht es - зле съм
; wir sind ~ dabei weggekommen излязохме
найтглупавите ; auf e-n - zu sprechen не
искам да чувам за някого), schlimm (er ist
~ той е зле; es steht - mit ihm лоша му е
работата; es ist das schlimmste, daß., най-
лошото е, че..; ein -er Geselle sein лош
човек съм), übel (etw. ~ lohnen зле cc
отплащам за нещо; etw. steht e-m — нещо
не отива на някого)
лошокачествен-After-, minderwertig
лошокачественост-Minderwertigkeitf
лошота-Argheit f, Bösartigkeit f, -en,
Garstigkeit f, Schlechtigkeit f, -
лошотия-Bosheit f, -en, Schlechtigkeit f, -
лоялеи-loyai
лоялност-Gesinnungstreue f, Loyalität f
луб-Kranz m, -es, ч-е (около воденично
колело), Zarge f, -n (на барабан, сито)
луга-1. Äscher m, -s, - (от пепел) (техн.),
Ascher m, -s, - (от пепел) (техн.) 2. Kali n,
-s (калиева), Lauge f, -n, Mutterlauge f
(матерна)
лугав-laugenhaft, laugig
лугачка-Karde f, -n, Weberkarde f (бот.)
луд-besesscn adj,, doll adj., geck adj. (обл.),
hirnrissig, hirnverbrannt, irr(e), närrisch (e-
e ~e Freude луда радост ; er ist ~ in sie
verliebt до полуда е влюбен в нея ; er ist
ganz ~ auf Bananen луд е за банани), rasend
(е-п — machen вбесявам някого ; -ег
Schmerz нетърпима болка ; ~е Eifersucht
луда ревнивост ; -е Schnelligkeit бясна
скорост ; - verliebt sein влюбен лудо),
verrückt (ich werde ~ ! ще полудея !; bist
du - ? луд ли си ? ; auf etw. А - sein луд
съм за нещо ; er ist - auf das Mädchen
полудял е по момичето), wagehalsig,
wahnsinnig, wahnwitzig, wild (den wilden
Mann spielen правя се на луд; wild auf e¬
n, etw. sein луд съм по някого, нещо)
(разг.), spielerhaft (за игра), toll (wie - като
луд; ein -er Mensch побеснял човек; е-е
~е Kuh луда крава; - sein auf etw. А луд
съм по нещо ; е-п ~ machen подлудявам
някого ; ein —er Einfall щура идея),
übermütig (игра)
луд-Irrenhäusler m, Narr m, -en, -en (kleiner ~!
глупчо!; sei kein -! не бъди глупав !: ein
ausgemachter - набит дурак ; e-n -cn an
etw. D, e-m gefressen haben загубил съм
си ума по някого ; e-n zum -en halten
подигравам се снякого, баламосвам
някого ; er ist der - für alle всички се
подиграват с него), Tollhäuscr m (в
лудница)
лудетина-Balg п, -s,Bälger, Bombcnkerl m
(разг.), Brausewind m, Hummel Г, -n (за
момче) (разг.), Husar m, -en, -en, Irrwisch
m, Krabbe f, -n, Mordskerl m, Range f, -n ;
m, -n, -n, Sausebraus m, Sausewind m,
Schlingel m, -s (разг.), Springinsfeld m,
Wildfang m
лудешки-doll adj., eulenspiegelhaft adj.,
hirnverbrannt, kälberig, kälbcrisch, närrisch
(e-e ~e Freude луда радост ; er ist - in sic
verliebt до полуда е влюбен в нея ; er ist
ganz - auf Bananen луд е за банани),
phrenetisch (-er Beifall френстически,
бурни ръкопляскания), schlingeihaft, toll
(wie - като луд; ein -er Mensch побеснял
човек; е-е -е Kuh луда крава; - sein auf
etw. А луд съм по нещо ; c-n - machen
подлудявам някого ; ein -er Einfall щура
идея), übermütig
лудея-rasen intr. h. (im Fieber - буйствам в
треска; vor Liebe - лудея от любов ; vor
Zorn - беснея от гняв)
лудница-Anstalt f, -en (разг.), Heilanstalt f,
Irrenanstalt f, Irrenhaus n, Klapsmühle f,
Narrenhaus n, Tollhaus n
лудньо-Draufgängcr m, -s, Schlingel m, -s
(разг.)
лудо-bunt adv.
лудорни-Firiefanzerei f, -en, Lauserei f, -cn
(хлапашки), Mätzchen n, -s, Narrenlei f, -
en
лудория-Äfferei f, -en, Bubenstreich m,
Eulenspiegelei f, -en, Faxe f, -n, Firlefanz
m, -es, -e, Geniestreich m (гениална),
Hanswursterei f, -en, Jugendstreich m
(младежка), Jugendstreich m (момчешка),
лудост
456
Jux m, -es, -e, Juxerei f, -en, Kapriole f, -n,
Knabenstreich ш (момчешка),
Narren(s)posse f (laß diese ~n! престани c
тези глупости!), Narrheit f, -en (~cn treiben
лудувам), Schabernack m, -es, -e (e-m e-n
- spielen, e-m etw. zum - tun погаждам на
някого шега, номер ; ~ treiben правя си
шеги, закачам се), Schnake f, -n, Schwank
m, -es, -fe, Tollheit f, -en, Übermut m
лудост-Delirium n, -s, Irrsinn m, Koller m, -s,
Narrheit f, -en, Raserei f, -, Tobsucht f, - (in
- fallen изпадам в буйство), Tollheit f, -en,
Verrücktheit f, -en, Wahnsinn m, Wahnwitz
m
лудувам-antoben intr. s. (angetobt kommen
идвам като бесен, лудешки), balgen tr.,
jachen intr. s., kälbern intr. h. (за деца,
младежи) (разг.), kalbern intr. h. (за деца,
младежи) (разг.), kapriolen intr. h.,
kapriolieren intr. h., rasen intr. h. (im Fieber
- буйствам в треска; vor Liebe ~ лудея от
любов; vor Zorn - беснея от гняв), toben
intr. h. (er tobte den ganzen Tag той бупува
целия ден; gegen, wider e-n, etw. - беснея
срещу някого ; vor Schmerz - вия от
болка), tollen intr. h. s., tummeln tr. refl. (за
дете), wüten intr. h. (über etw. A, gegen e¬
n, etw.)
лудуване-Delirium n, -s, Gealbere n, -s (разг.),
Getobe n, -s, Getümmel n, -s, Hatz f, -en,
Kälberei f, -en (разг.), Narrentei f, -en, Wut
f, - (мед.)
лудуващ-pudel närrisch
луидор-Louisdor m, -s, -s
луипнг-Looping m, -s, -s
лук-Bärenlauch m (див) (бог.), Bergknoblauch
m (гарвански, див) (бот.), Berglauch m
(планински) (бот.), Bolle f, -n (диал.),
Graslauch m (гарвански), Kohllauch m
(зелев) (бот.), Läuchel n, -s (мечи, див),
Lauch m, -(e)s, -е (бот.), Milchstern m
(гарвански), Säzwiebel f (от семе),
Schalotte f, -n (шалот) (бот.),
Schalottenzwibel f (шалот) (бот.),
Schnittlauch m (гарвански, див) (бот.),
Vogelmilch f (гарванов) (бот.), Zwiebel f, -
n
лукав-arg adj. (човек, враг, болест, мисъл) (die
arge Welt коварният свят ; der arge Feind
злият дух, дяволът ; ein arger Bursche
коварен хитрец ; nichts Arges im Sinne
haben нямам лоши намерения), arglistig
adj., byzantinisch adj., hämisch, hinterlistig,
kniffig, listig, ränkevoll, schlau (ein -er
Kopf, Hund хитрец ; ein -er Gedanke
лукава мисъл ; das ist ganz Schlauer !
хитрец и половина, смята се за голям
тарикат; das war-! хитрата врана с двата
крака в капана ! ; ich werde darays nicht
recht - тая работа някакси не мога да я
разбера; aus ihm ist nie - zu werden човек
не може да го разбере) (разг.), tückisch
(човек, болест) (ein -es Pferd опасен кон),
verkniffen, verschlagen, verschmitzt
л у навият-Arge(r) m, -n, -n, Gottseibeiuns m
(разг.), Teufel m, -s (wie der - дяволски ;
das - soll sie holen! да ги вземе дяволът!
; der - ist in ihn gefahren дяволъе е влязъл
в него ; dich reitet wohl der - ? да не ис
нещо мръднал ? ; zum - ! по дяволите !
was - ficht dich an ? какви дяволи са те
прихванали ? ; den - davon wissen хабер
си нямам от това; ich werde dir den - tun
! ще го направя, когато си видиш ушите
без огледало!)
л укаво-притворен-druckmäserig adj.
лукавост-Verschmitztheit f
лукавство-Arg n/m, -s (kein — in etw. finden
не подозирам, не виждам нищо лошо в
нщ. ; ohne — незлоблив ; ohne — sein без
злоба, зъл умисъл, не подозирам нищо
лошо), Argheit f, Arglist f, -en, Hinterlist f,
Kniffigkeit f, List f, -en, Listigkeit f,
Schlauheit f, -en (разг.), Verschlagenheit f,
-, Arglistigkeit f
луканка-Wurst f, *e, Dauerwurst f, *e, harte
wurst f
луковиден-zwibelhaft, zwiebelig
луковица-Blumenzwiebel f (бот.), Bolle f, -n
(бот,), Bulbille f„ -n (за разсад), Kiel m, -s,
-е (вторична) (бот.), Kiel m, -s, -e (y
пеперудоцветните) (бот.), Knolle f, -n,
457
лъв
Knollen ш, -s, Tulpenzwiebel f (на лале)*
Zwiebel f, -n
луковнци-Brut f (млади)
луковичка-Zwiebelauge n (бот.)
лукообразен-zwiebelhaft, zwiebelig
лукс-l. Aufwand m, -(e)s, *•» Luxus m,
Prunkentfaltung f (голям), Staat m, -es, -en
(darist nur zum -е това е само за показ; ~
machen контя се ; in vollem ~ в гала
облекло; das macht ~ това дава разкошен
вид; mit etw. ~ machen парадирам c нещо
; es ist ein wahrer ~, wie sie ihre Kinder
erzogen hat възпитала е дацата си ; unser
Fest war wirklich ein ~ ! тържеството ни
беше знаменито ! ; sich in - werfen
наконтвам се) 2. Lux n (физ.)
луксозен-luxuriös
лукуловски-lukullisch
лула-l. Form f, -en (техн.) 2. Friedenspfeife f
(на дружбата) 3. Nasenwärmer m, Pfeife f,
-n (sich e-e ~ stopfen пълня една лула), Pipe
f, -n, Rohr n, -es, -e (e-n auf dem ~ haben
взел съм някого на прицел ; wie ein ~
saufen смуча като смок) (разг.),
Tabak(s)[feife f, Tonpfeife f (глинена),
Winddüse f (на висока пещ)
луличка-1. Frauenflachs m (бот.) 2. Leinkraut
m, Marienflachs m, Schlingbaum m (бот.)
лумбаго-l. Hexenschuß m (мед.) 2. Lumbago
f,-
лумвам-auflodem intr. s. (в големи пламъци)
(и прен.), auflohen intr. s. (в големи
пламъци) (и прен.), aufprasseln intr. h./s.,
emporlodem intr. s, entflammen intr. s refl.
лумииесцеиция-Lumineszenz f, -en
лумкам-bamsen tr. (разгл.)
луна-Luna f, -, Mond m, -es, -e (der '-nimmt
zu, ab луната расте, намалява ; das ~es
Sichel лунният сърп; die Rakete hat den ~
erreicht пакетата достигна Луната; den ~
anbellen лая на месечината, ругая на
вятъра ;du bist wohl auf dem ~ ? къде се
занасящ? in den—gucken оставам c пръст
в уста ; d-e Uhr geht nach dem ~
часовникът ти е закъсал; hat der-e-n Hof,
so gibt es schlecht Wetter има ли месецът
харман, ще се развали времето ; zwei -е
sind schon vergangen вече изминаха 2
месеца; er hat е-п ~ той е плешив; so ein
trauriger ~! ама че скучен човек!)
AyHfiTH3bM-Mondsüchtigc(r) m, Schlafwandel
m
лунатик-Nachtwandler m, Schlafwandler m,
Somnambule m, -n, -n
лунатичен-Iunatisch, schlafwandlerisch,
somnambul
ayneii-Iunar(isch), Mond- (Mondfinsternis
лунно затъмнение)
луничка-Leberfleck m, Musche f, -n,
Sommersposse f, -n
лунички-Sommersprossen pl. (по лицето)*
Sprosse f, -n (по лицето)
лула-l. Brennlinse f (физ.), Einstelllupe f (за
точна фокусировка но фотоапарат),
Fadenzähler ш (сглобна, съставна) (физ.)
2. Linsenglas n, -fer, Vergrößerungsglas n,
VergrößErungslinse f 3. Zeitlupe f (на
времето) ,
луивам-bamsen tr. (разг.)
лупии-Feigblatter f (бот.), Wolfsbohne f (бот.)
лулииг-Schleifenkurve f (авиац.), Überschlag
m (авиац.)
лупус-Wolf m, -s, -те (мед.)
лустивост-Libedienerei f
лусгро-Dressur f, -en (разг.), Firnis m, -ses, -
se, Glanz m, -es, -е (прен.), Kulturfimis m
(на цивилизация), Lack m, -(e)s, -е (прен.),
Lackfiniis (лачено), Politur f, -en, Tünche
f,-n
лустровам-wichsen tr. (обувки)
лутам ce-biestern tr., herumdrücken refl.,
kramen intr. h. (in etw. D), schwärmen intr.
h., irren intr. h. refl., umherierren intr. S.
лутаие-Hin und Her n
лутеций-Lutetium n, -s, -
луфт-DeichseIfreiheit f, Kolbenspielraum m
(техн.), Luft f, *e, Spiel n, -s, -е (между
частите на машина) (e-m freies - geben
lassen давам свобода на някого), Spielraum
m (техн.)
лъв-Leu m, -en, -en (поет.), Löwe m, -n, -n,
Nobel m, -s, - (в басните)
лъвица
458
лъвица-Löwin f, nen
лъвски-Löwen- (Löwenanteil лъвска част)
лъготене-Flausenmacherei f, -en, Flunkerei f,
-en, Gefabel n, -s, Geflunker n, -s (разг.)
лъготя-flunkern intr. h
лъжа ce-danebenhauen* tr., irren intr. h. refl.,
schiefliegen* intr. h., täuschen refl. (sich in
e-m, etw., über etw. A, e-n) (ich habe mich
in ihm sehr getäuscht много се излъгах в
него)
лъжа-anlügen* tr. (нкг.), anschwindeln tr. (e-m
etw. - пробутвам нкм. нщ.) (разг.) lügen
intr., hintergehen* tr. (sie hat ihn
fortwährend hintergegangen постоянно го
е лъгала), schwindeln intr. h. (sich durchs
Leben ~ преживявам c измама), sohlen tr.
(фам.), täuschen tr. (e-n mit, durch etw.)
(някого c нещо) (getäuschte Hoffnungen
измамени надежди; der Schein täuscht oft
външността често лъже ; sich leicht ~
lassen лъжа се лесно; wenn ich mich nicht
täusche .. ако не се лъжа..), trügen* tr.
лъжа-Ente f, -n (прен.), Flunkerei f, -en
(невинна), Lüge n, -n, Notlüge f (no
принуда) (er griff zu e-r ~ тох прибягна към
лъжа, за да се отърве), Räubergeschichte
f, Schandlüge f (срамна), Zeitungsente f
(вестникарска) (шег.)
лъжемъдрост-Afterweisheit f
лъжепророк-Lügenprophet m, -en, en, falscher
Prophet m, -en, -en
лъжесвидетел-falscher zeuge m, -n, -n
лъжестидетелствувам-flasches Zeugnus
ablegen
лъжеучение-Irrlehre f, Pseudodoxie f
лъжеучител-Pseydolehrer m, -s
лъжец-Bauerfänger m, Betrüger m, -s,
Erzlügner m (стар), Flausenmacher m,
Lügenmaul n, -es, -ьге, Lügensack m, -es,
■re, Lügner m, -s, Schalk m, -es» -ье (ein arger
~ голям дявол)
лъжи-Fla usen pl., Geflunker n, -s (разг.)
лъжица-l. Auffüllöffel m (за разсипване),
Auffüllöffel m (за разсипване) 2. Bohrlöffel
m (на сонда) 3. Eßlöffel m (супена), Kelle
f, -n (голяма, плоска, за отпенване),
Kochlöffel m (за готвене), Löffel m, -s,
Schaumlöffel f (за препенване) (den
Verstand mit dem ~ gegessen haben много
съм глупав), Schöpfkelle f (голяма, за
супа), Schöpflöffel m (голяма, за супа),
Kaffeelöffel m (кафена), Teelöffel m
(чайна) 4. Kaulfrosch m (попова),
Kaulquappe f (попова) (зоол.), Quappe f, -
n (попова) (зоол.) 5. Ohrlöffel m (за
чистене на ухо)
лъжнчпик-Löffelblech n
лъжлнв-After-, apokryph(isch) adj. (текст,
книги) (църк.), aufschneiderisch adj.
(история) (разг.), betrügerisch adj., doppelt
adj., erlogen part. adj., fälschlich adj.
(рядко), falsch adj. (-er Eid лъжлива
клетва), gaukelhaft adj., gauklerisch ad.
(прен.), lügenhaft(ig), lügnerisch,
trügerisch, verlogen
лъжливост-Lügenhaftigkeit f, Schiefe f, -n,
Verlogenheit f, -
лъжльо-Blaufärber m, -s, Fabelhans m (разг.),
Fabulant f, -en, Lügenbeutel m, -s,
Lügenpeter m
лъжовен-betrügerisch adj., falsch, unrichtig,
lügenhaft
лъжовност-Lüge n, -n, Lügenhaftigkeit f
лъжчнна-Mulde f, -n (es regnet wie mit ~n
вали като из ведро), Talmunde f
лък-Bogen m, -s (den ~ spennen опъвам лъка)
(лов.), Feinsäge f (резбарски) (техн.),
Fiedelbogen m (на гъдулка) (рядко, разг.),
Flitzbogen m (играчка), Geigenbogen m (на
цигулка) (муз.), Geigenstrich m (муз.),
Schnäpper m, -s (малък), Schnepper m, -s
(малък)
лъка-Аи(е) f, -n, WiesenIand n, -es, -rer,
Weideland n, -es, -t-er
лъкатуша-mäandern intr., schlängeln refl.
(поток, път), winden tr. refl. (змиорка,
змия, бръшлян) (ein Bach windet sich
durchs Tal поточе се лъкатуши през
долината)
nbKaiymeH-schläng(e)lig
лъкатушене-Wi n du ng f, -en (на път, река)
лъмен-Lumen n, -s, mina
459
любим
лъркач-Saufloch п
лъс-Glanz m, -es, -е (техн.)
лъскав-blank adj. (etw. ~ putzen излъсквам
нщ.), blink adj., glänzend part. adj.,
flimmernd, schön, hübsch
лъскавиiia-Blänke f, -n, Glanz m, -es, -e
(прен.), Politur f, -en, Flimmer m, -s
лъскам-abledern tr. (c кожа), bohnern tr.
(паркет, дъски), einwichsen tr., putzen tr.
(обувки, прибори), wichsen tr. (обувки),
glätzen tr., polieren tr., erglätzen tr.
лъскач-Zierbengel m, -s (разг.)
лъснат-abgewetzt (от носене- за дреха), blank
adj., blitzsauber adj.
лъст-Schmeichelei f, -en, Verführung f, -en
лъстене-Lobliudelei f, -en
лъстец-Liebedicner, Schmeichler m, -s
лъстив-schmeichlerisch
лъх-Anhauch m, -s, - (ein-von Kummer следа
от горест) (прен.), Atem m, -s (der ~ des
Frühlings лъхът на свободата) (поет.),
Broden m, -s, Duft m, -(e)s, Düfte (прен.),
Hauch m, -s, -e
лъха-anwittem tr. (etw. wittert mich an полъхва
ме нщ.)
лъхам-1. atmen intr. h. (die Nelken ~ duftig
каранфилите лъхат аромат) (поет.) 2.
atmen tr. (die Welt atmete Schönheit от света
лъхаше красота) (вие.), hauchen intr. h.
лъч-l. Lichtschimmer m (надежда) 2.
Schlaglicht n (светлинен), Silberstreifen m
(светъл), Silberstreifen m (светъл),
Sonnenstrahl m (слънчев)
лъчезарен-licht, sonnenhaft
лъчеизпускане-Irradition f, -en, Radiation f, -
en, Strahlung f
лъчеобразеи-radiär
лъчепречупване-Strahlenbrcchung f,
Refraktion f
лъчесг-radial
лъчесъбирател-Kondensor m, -s, -oren (на
микроскоп)
лъчи-Brennstrahlen pl. (минаващи през
фокуса), Gammastrahlen pl. (гама) (физ.),
Kanalstrahlen pl. (каналови),
Kathodenstrahlen pl. (катодни),
Kernstrahlen pl. (ядрени) (физ.),
Korpuskularstrahlen pl. (ядрени).
Röntgenstrahlen pl. (рентгенови),
Wasserziehen n (проничваши през
облаците) (reorp.), X-strahlcn pl.
(рентгенови) (физ.)
лъчист-strahlend
лъщя-schimmern intr. h. (за скъпоценни
камъни), glänzen tr., leuchten tr.
льос-Löß m, -es, -e
льохмаи-LuIatsch m, -es, -c, Schlaks m, -es, -e
(фам.), Taps m, -es, -е (разг.)
любвеобвилен-gcfühlvoll adj.
любвеобилеи-НсЬсуоП, liebreich
любезен-zutulich, aufmerksam adj. (er ist sehr
- gegen sie той е много внимателен,
вежлив към нея),
entgegenkommenderweise adv., freundlich
adj. (seien Sie so ~ ! бъдете тъй любезен
!), gefällig adj. (er hat sich mir immer ~
erwiesen той винаги е бил любезен към
мене), gütig adj., herzlich, katzenfreundlich
(привидно, лицемерно), konziliant, lieb,
scharmant, scheißfreundlich (много,
прекалено) (вулг.), verbindlich
(verbindlichen Dank благодаря най-
учтиво), willfährig, zuvorkommend (gegen
e-n) ’
любезнича-galant, liebenswürdig sein
любезно-zuckersuß (прекадено)
любезност-Artigkeit f, -en (остар.),
Aufmerksamkeit f, -cn, Entgegenkommen n,
-s, Freundlichkeit f, Güte f, Höflichkeit f
(Höflichkeiten austauschen разменяме си
комплименти), Katzenfreundlichkeit f
(котешка), Liebe f, -n, Nettheit f, Nettigkeit
f, Verbindlichkeit f, -en (e-m viel ~en sagen
казван на някого много любезности),
Willfährigkeit f, Zuvorkommenheit f, -,
Gefälligkeit f
любеница-Koloquite f, -n (дива) (бот.),
Wassermelone f
любим-Bub m, -n (рядко), Buhle m, -n,
Eheschatz m, Herzallerlieste(r) m, -n, -n,
Herzblättchen n (като гальовна дума),
Herzblatt n (като гальовна дума), Holdc(r)
любим
460
m, -n, -n, Liebe f, -n, Mignon m, -s, -s
любим-herzallerliebst, herzig, herzlieb, lieb,
lieblings-, trait
любима-BuhIe m, -n, Geliebte(r) f, -n,
Herzallerliebste f, -n, Holde f, -n, -n, Holdin
f, -nen, Liebe f, -n, Mädchen n, -s, Schöne
f, -n (прен.), Schwarm m, -s, -г-е (dieses
Mädchen, Musik ist mein ~ това момиче е
моята любот, пристрастен съм към
музиката ; е-п - für ein Mädchen haben
влюбен съм в момиче), Vielliebchen п, -s
(поет.)
любнмец-Darling m, -s, -е, Favorit m, -en,
Liebling m, -s, -e, Mignon m, -s, -s, Verzug
m, -es, -
любимка-Darling m, -s, -e, Liebling m, -s, -e,
Verzug m, -es, -
любител-Antiquar m, -s, -е (на старинни
предмети), Bastler m, -s (в някоя техн.
област), Dilettant m, -en, Freund m, -(e)s, -
e (er ist ein ~ der Misik той е любител на
музиката), Kunstfreund m (на изкуството),
Liebhaber m, -s, -, Schmecker m, -s (на
хубавото ядене), Theaterfreund m (на
театъра), Tierfreund m (на животните)
любителка-Freundin f, -nen
лгобителски-Liebhaber-, dilettanisch
любителство-Liebhaberei f, -en (für etw.)
любител-състезател-Herrenfahrer m (със
собствена кола)
любов-Affenliebe f (сляпа, неразумна,
безрасъдна) (шег.), Berufsfreudigeit f (към
професията), Jugendliebe f (юношеска),
Katzenliebe f (котешка, неискрена),
Kinderliebe f (родителска), Kinderliebe f
(синовна), Liebe f, -n, Menschenliebe f (към
хората), Minne f, -, Nächtenliebe f (към
ближния), Reiselust f (към пътуването),
Ritterdienst m (куртоазна рицарска),
Sangeslust f (към пеенето), Tochterliebe f
(синовна), Tribadie f, - (лесбийска),
Vaterlansliebe f (към отечеството)
любовен-Liebes-, minniglich (Liebesverhältnis
любовна връзка)
любовник-Buhle m, -n, Buhler m, -s, Liebhaber
m, -s, -, Schwärmer m, -s (непостоянен)
любовница-Buhle m, -n, Buhlerin f, -nen
(остар.), Favoritin f, -nen (на монарх),
Kolumbine f, -n
Aio6o3iiaTenen-forsch(bc)gierig adj., kurios,
kurios, wißbegierig
любознателност-Wißbegierig f
любоиитен-begicrig adj. (ich bin begierig zu
erfahren любопите съм да узня), kurios,
kurios, naseweis (ein -es kleines Mädchen
малка свекърва) (натрапчиво), neugierig
(e-n - machen възбуждам нечие
любопитство), schaulustig (да види)
любопитство-Fragselikeit f (досадно), Fürwitz
тп (рядко), Neugier f, -, Neugierde f,
Vorwitz m (нескромно, досадно) (was nicht
d-s Amtes ist, da laß d-n - не се меси, кьдето
не ти е работата)
любоугодник-Augendiener m (остар.)
любоугодиичество-Augcndienerei f
любувам ce-bewundern tr., ergötzen rcfl.,
weiden intr. h. (an etw. D) (meine Augen
weiden sich an diesem Anblick очите ми
се любуват на тази гледка)
любя-lieben tr. refl., minnen tr., lieb haben
лнще-Leute pl., Menschen pl
людоед-Kannibale m, -n, -n, Menschenfresser
m
людоедство-Kannibalismus m,
Menschenfresserei f
люк-Bullauge n (мор.), Krähennest n (на най-
предната мачта), Lücke f, -n, Mannloch n,
Oberlicht n, Turmlug m (в танкова кула)
люксембургец-Luxemburger m, -s
люксембургски-luxemburgisch
люлее ce-schwabbeln intr. h., spielen intr. h.
(mit etw.) (mit s-m Gedanken — занимавам
се c нечия мисъл ; um Geld ~ играя на
пари; in der Lotarrie ~ играя на лотария;
des Kurzen - късо го режа ; е-е Mine ~
lassen взривявам мина; s-e Augen -lassen
разхождам си очите нанякъде; alle Mittel
~ lassen пускам в ход всички средства ;
Geld ~ lassen опитвам се да подкупя)
люлее-rollen intr. h. (за кораб) (мор.)
люлееие-Schwankung f, Schwingung f, -en,
Schwung m, -es, -re (etw. in - bringen
461
лютя се
поставям нещо в движение; in - kommen
засилвам се; mit е-ш - с един тласък)
люлеещ ce-schauk(e)lig
люлея ce-wippen intr. h., baumeln intr.h (mit
den Beinen baumeln люлея си краката),
schaukeln intr. h. s. tr. re fl. (die Kinder
schaukelten im Hofe децата се люлееха в
двора ; das Boot schaukelt auf den Wellen
лодка се люлее върху вълните; wir werden
das Kind schon ~! ще я наредим !),
bammeln intr. h, emporschwingen* refl.,
pendeln intr. h. (zwischen Extremen hin und
her ~ мятам се от крайност на крайност;
e-m ununterbrochen vor Augen -
непрекъснато се мяркам пред очите на
некого ; mit den Armen ~ махам с ръце
при движение), schwanken intr. h. (sie
schwankte тя залитна ; ein Betrunkener
schwankt пияницата се кандилка),
schwingen* intr. h., wabbeln intr. h., wogen
intr. h. (море, вълни, множество)
люлея-wiegen tr. (в люлка) (das Kind in den
Schlummer wiegen приспивам детето като
го люлея ; die Wellen wiegen das Boot
вълните люлеят лодката; sich in den Hüftn
wiegen люлея ханншовете при ходене),
wippen tr. refl. (e-n)
люлка-Hängematte f, Pflanzschule f, Schaukel
f, -n (в парк за развлечения), Wiege f, -n
(за дете)
люляк-FIieder m, -s (бот.), Holunder m, -s
(бот.), Lila m, -s, Lilak m, -s, Näd(e)lein n, -
s, Nägelchen n, -s, Zeiland m, -es, -е (див)
(бот.)
люнет-Bogenfeld n (стр.), Brille f, -n
люпене-Brut f, -en
люпилня-Bröterei f, Brutanstalt f (сел.-ст.),
Brutofen m, Brutapparat m, -es, -e
люнило-Brut f, Hecke f, -n, Nest n, -es, -er
люия-bebrüten tr., schälen tr. refl. (ein Ei ~
беля яйце ; Kartoffeln - беля картофи ;
Nüsse ~ лющя орехи ; die Haut schält sich
кожата се бели ; sich aus den Kleidern ~
събличам се; wie aus dem Ei geschält като
изваден от кутийка), brüten tr.
люсвам-knallen tr. (e-m etw.) (e-m e-e knallen
лщевам на някого една плесница)
люспа-Fischschuppe f (рибена), Flocke f, -n,
Niederbeiblatt n (бот.), Schuppe f, -n (da fiel
es wie ~n von den Augen тогава ми се
отвориха очите), Spelze f, -п (бот.), Schale
f,-n
люспеница-Fischchcn n (зоол.), Zuckergast m
(зоол.)
люспест-schuppig, schupprig
люспи-1. Feder f, -n (на риба) (остар.) 2.
Schlacke f, -n (метал.), Schmiedesintcr m
(окисни) (техн.)
люспии-Abbrand m, -es,
лют-barsch adj., beißend part. adj., bitter adj.,
penetrant, scharf (пипер, горчица, болка,
ракия) (-e Säfte im Körper люта кръв; c-n
~ machen насъсквам някого, въздуждам
някого ; auf etw. A sein, -hinter etw. her
sein жаден съм за нещо; e-n - haben имам
зъб на някого)
лютеранец-Luthcraner m, -s
лютеранство-Luthcrtun m, -s
лютеров-lutherisch, luthersch
лютерски-lulhcrisch, luthersch
люти-beißen* intr. h (der Rauch beißt in die
Augen димът люти на очите)
лютив- barsch adj., beißend part. adj., bitter
adj., penetrant, scharf (пипер, горчица,
болка, ракия) (-е Säfte im Körper люта
кръв ; e-n - machen насъсквам някого,
въздуждам някого; auf etw. А sein, -hinter
etw. her sein жаден съм за нещо ; е-л —
haben имам зъб на някого)
лготивииа-Feuer n, -s (der Pfeffer hat -
пиперът люти), Schärfe f, -п (на ядене)
лютивост-Schärfe f, -п (на ядене)
лготиче-Ackerhanenfuß m (бот.) (полско)
(Ranunculus arvensis), Butterblume f (бот.),
Hahnenfuß m (бот.), Knöterich m (бот.),
Kuhblume f (бот.), Ranunkel f, -n (бот.),
Schwefelbruch m (огнено) (бот.)
лютня-Erzlaute f (басова) (муз.), Laute f, -n
(муз.), Saitenspiel n, Theorbe f, -n (басова)
(муз.)
лютост-Schärfe f, -n (на борба)
лютя ce-ereifern refl. intr. s
лютя
462
лютя-beizen intr. h, beißen tr. (der Rauch beißt
in die äugen пушекът люти в очите)
люцериа-Ackerklee ш (бот.) (Medicago
Talcata), Hasenfuß п (германска) (бот.),
Luzerne f, -n, Schnekkenklee f
люшкам ce-pendeln intr. h. (zwischen
Extremen hin und her - мятам се от
крайност на крайност ; е-т
ununterbrochen vor Augen—непрекъснато
се мяркам пред очите на некого ; mit den
Armen — махам с ръце при движение),
schaukeln intr. h. s. tr. refl. (die Kinder
schaukelten im Hofe децата се люлееха в
двора ; das Boot schaukelt auf den Wellen
лодка се люлее върху вълните; wir werden
das Kind schon-! ще я наредим!), taumeln
intr. h. s. (vom Stuhl zum Bett ~
пристъпвам, олюлявайки се от стола към
леглото; er taumelte zu Boden той политна
и падна ; vor Freude — замаян съм от
радост)
лгошкаие-Quackelei f, -еп (насам-нагам),
Zwitterwesen п (слабоволно)
люшканица-Schaukelei f, -еп
лющачка-Schälmaschine f (в мелница)
лющи ce-abblätern intr. s refl. (кожа), schuppen
reil. (кожа)
лющилник-Schälpflung m
лющя (ce)-schälen tr. refl. (ein Ei ~ беля яйце
; Kartoffeln ~ беля картофи; Nüsse - лющя
орехи; die Haut schält sich кожата се бели
; sich aus den Kleidern ~ събличам се; wie
aus dem Ei geschält като изваден от
кутийка), Schelfen intr. h. (за кожа)
лющя-pellen tr. (кожа, ципа на сварен
зеленчук, плод) (er ist wie aus dem Ei gepelt
той като че ли е излязъл от кутия)
ляв-link, linksseitig
ляво-link
лягаЗД-kusch! (на куче)
лягам (cii)-hinlegen refl.
лягам си-legen refl., hinstrecken refl., huscheln
intr. s., niederlegen tr. refl. (er hat sich
niedergelegt той си легна да спи)
лягам-1. beidrehen intr.h refl. (в откос) (мор.)
2. kuschen intr. h. refl. (за куче) 3. legen
(болен)
лягане-N iederlegung f (за сън), Schlafengehen
п (vor dem ~ преди лягане), Zubettgehen n
лялея ce-bummeln intr. h (за дрехи)
лястовица-Kirchschwalbe f, Knurrhahn m
(морска) (зоол.), Meerschalbe f (морска),
Rauchschwalbe f (селска) (зоол.), Schwalbe
f, -n (e-ne ~ amcht noch k-n Sommer c един
камък къща не става)
лято-Mädchensommer m (късно),
Nachsommer m (късно, сиромашко),
Sommer m, -s (den ~ über в течение на
лятото; e-n - lang цяло лято; - und Winter
зиме и лете), Vorsommer m (ранно)
лятошен-von vergangenen Sommer
M
маари-Мааг n, -s, -е
мавзолей-Mausoleum n, -s, -leen
мавия-Aasseite f (техн.) (опака страна на
кожата), Fleischseite f
MaBpiiTancKii-sarazenisch, maurisch
мавър-Maure m, -n, -n, Moriske m, -n, -n
(испански), Sarazene iti, -n, -n (ист.)
мавърски-maurisch
маг-Magier m, -s, Magiker m, ~s, Zauberer m, -
s
магазин-Antikenhandlung f (за старинни
предмети, антики), Antikenladen m (за
старинни предмети, антики),
Antiquitätenhandlung f (за старинни
предмети, антики), Antiquitätenladen m (за
старинни предмети, антики),
Einheitspreisgeschäft п (универсален, с
единни, стандартни цени),
Gemischtwarenhandlung f (малък, частен)
(търг.), Geschäft n, -(e)s, -е, Geschäftslokal
n, Geschäftslokal n, Handel m, -s, Kaufhaus
n (универсален), Kaufladen m»
463
мадагаскарски
Kleidergeschäft п (за дрехи),
Kräutergewölbe п (билкарски),
Kunsthandlung f (с творения на
изкуството), Laden m, -s, -re, Lager n, -s
(търг), Lagerhaus n (търг.),
Lebensmittelgeschäft n (продоволствен),
Magazin n, -s, -e, Manufakturwarengeschäft
n (за текстил), Mode(n)haus n (моден),
Modehandlung f (за мода), Modehaus n (за
мода), Patronenlager n (на пушка) (воен.),
Putzgeschäft n (шапкарски),
Spezialgeschäft n (браншов), Tapisserie f,
-n (за ръкоделия), Tuchgeschäft f (за
вълнени платове), Verkaufsstelle f, Verleih
m, -es, - (за даване под наем),
Vertriebsstelle f, Vorkostgeschäft n
(деликатесен), Vorratshaus n,
Weißwarengeschäft n (за бельо)
магазинаж-Liegegeld n
магазииер-Lagerisl m, -en, -en
магазия-Gcwölbe n, -s (остар.), Gewölbe n, -
s (остар.), Güterschuppen m (жп.),
Güterschuppen m (жп.), Lageraum m,
Magazin n, -s, -e, Speicher m, -s
магаре-l. Esel m, -s 2. Gerüst n, -(e)s, -е (стр.),
Gerüst n, -(e)s, -е (стр.) 3. Grautier m (разг.),
Grautier m (разг.) 4. Holzbock m (за рязане
на дърва), Knecht in, -es, -е (на легло за
рязане на дърва), Sägebock m (за рязане
на дърва), Schrägen in, -s (като подпора за
рязане на дърва) 5. Packesel m (товарно)
6. Steg m, -s, -е (на струнен инструмент)
(муз.)
магаренце-1. Eselfüllen п 2. Flohkrebs m
(водно) (зоол.) 3. Geigensteg m (на
цигулка) (муз.), Geigensteg m (на цигулка)
(муз.) 4. Grauchen n, -s, Grauchen n, -s
магаретар-Eseltreiber m
магарешки-eselhaft adj.
магарещина-Eselei f, -en
магарица-Eselin f, -nen
магария-EseIei f, -en
магданоз-Hundspetersilie f (див) (бот.),
Petersilie f, -n (ihm ist die - verhagelt
потънали са му гениите ; sie pflückt ~
кибичи на стената* не я канят да танцува,
стои самичка)
магистрала-Magistralc f, -n, Verkehrsader f
магистьр-Magister m, -s
магически-magisch, zauberhaft, zauberisch
магия-Hexcrei f, -en, Höllenkunst f (черна),
Liebeszauber m (за любов), Magie f,
Teufelskunfe f, Zauber m, -s (der Zauber des
Geldes магията на парите; Zauber treiben
занимавам се c магия ; Zauber ausübern
действам като магия ; den Zauber lösen
развалям магия), Zauberei f, Zauberkunst
f
магма-Magma m, -s, -s
магнат-1. Geldmann m (финасов), Geldmann
m (финасов) 2. Magnat m, -cn, -en 3.
Rüstungsfewaltige(r) m (оръжеен)
магиезий-Magnesium n, -s
магиетизатор-Magneliscur m, -s, -c
магнетизъм-Erdmagnctismus m (земен)
(физ.), Magnetismus m, Remanenz f, -
(остатъчен) (техн.)
магнетит-Mafncteisenstein m, -cs, -e
магнетичен-magnetisch
магнетофон-Abspiclgerät n, Kofferapparat m
магнитен-magnetisch
магнитофои-Magnetbandgerät n, -es, -c,
Magnetophon n, Magnettongerät n, -es, -e,
Tonbandgerät n
магнолия-Magnolie f, -n, Schirmbaum m
(бот.), Tulpenbaum m (бот.)
магот-Magot m, -s, -s
магьосвам-zaubern tr.
магьосник-Gaukler m (поет.), Gaukler m
(поет.), Hexenmeister m (стар, опитен),
Hexer m, -s, Hcxerich m, -s, -e,
Schwarzkünstler m, Wettermacher m
(променящ времето), Zauberer m, -s,
Magier m, -s, Magiker m, -s
магьосница-Нехе f, -n
магьоснича-vorzaubem tr.
магьоснически-zauberhaft, zauberisch
магьосннчество-Hexerei f, -en, Schwarzkunst
f, Zauberei f, Teufelskunde f
Мадагаскар-Madagaskar n
мадагаскарец-Madagasse m, -n
мадагаскарски-madagassisch
мадам
464
мадам-Madam f, -cn
маджарин-Мафаг(е) m, -en, -en, Magyar(e) m,
-en,-en
маджарски-madjarisch
маджуи-Fensterkitt m (за прозорци), Kitt m, -
s, -e, Ölkitt m (c ленено масло), Spachtelkitt
m (за дървени фуги)
маджуиирам-einkettcn tr., kitten tr., verlitten
tr. (прозорци)
маджуия-kitten tr.
мадона-Madonna f, -nnen, Marienbild n
мадрас-Madras m
мадригал-Madrigal n, -s, -e
Мадрид-Madrid n
Maeiie-Trödelei f, -en
мажа-kleistem tr. (c лепило), lehmen tr. (c
глина), pinseln tr., putzen tr., salben tr. (e-n
zum König ~ миропомазвам някого за крал
; е-п, е-ш die Hände ~ подкулвам някого;
rede nicht so gesalbt ! не говори така
високопарно !), schmieren tr. (Butter aufs
Brot - намазвам масло на филията; Lehm
im die Fugen des Ofens - замазвам гугите
на печката с глина ; e-m etw. ins Maul ~
поднасям на някого нещо наготово ; е-ш
Brei, Honig ums Maul ~ мед ми капе от
устата, като говоря с него; sich die Kehle
~ намокрям си гърлото ; es geht wie
geschmiert върви като по масло)
мажеие-Anstrich m, -(e)s, -е, Schmierung f
мажор-As-dur п (ла бемол мажор) (муз.)
маза-Kohlenraum т (за вьглища)
мазане-Ringschmienmg f (пръстенно) (техн.)
м азах изъм-Masoc hism us m
мазач-Abputzer m, -s, -, Gipser m, -s, Gipser
m, -s, Kleckser m, -s, Pinsler m, -s,
Schmierer m, -s (на машини), Kleiber m, -s
(c глина) (стр.)
мазач-бояджия-Terpcntinfritze m
мазачество-Pinserei f, -en
мазен-fett adj. (~e Hände мазни ръце), fettig
adj., ölig, sahnig (мляко), salbungsvoll,
schlüpfrig, schmalzig, schmierig,
schwabbelig, seifig (като сапун), spackig,
spintig, tranig, Fett-, glatt
мазилка-Anputz m, -es (рядко), Anstrich m, -
(e)s, -e, Anwurf m, -s, *e, Deckenputz m
(таванна) (стр.), Gipsbewurf m (гипсова)
(стр.), Gipsbewurf m (гипсова) (стр.),
Kalkanwurf m (варова) (стр.), Putz m, -es,
-e, Rohputz m (груба), Spritzarbeit f
(шприцована) (стр.), Verputz m, -es, -e
(crp.), Wurf m, -cs, -re (стр.)
мазнло-Schmierc f, -n
мазник-Fuchsschwanz m (разг.),
Schleimscheißer m (вулг.)
мазнииа-l. Fett n, -s, -е (хим.) 2. Fettigkeit f, -
en, Klitsch m, -es, -e, Schmalz n, -es, -e (e-e
Rede ohne Salz und - безинтересна реч ;
im ~ sitzen плувам в охолство ; - in den
Annen haben имам здрави ръце), Schmer
m, -s, - (отделяна от кожата), Schmiere f, -
n, Wollfett n (от вълна)
Ma3iiiiiiii-Fettigkeit pl.
мазноглипест-letticht
мазиоглннест-Icttig
мазиотия-Fettigkeit f, -en
мазня ce-augendienem intr. h. (ocrap.)
мазня-schustern intr. h.
мазол-Ногп m, -es, -rer, Homschwiele f (твърд),
Hühnerauge n (e-m auf die Hühneraugen
treten настъпвам някого по мазола) (мед.),
Käste f, -п (рогов, на конски крак), Kallus
m, -, -usse, Kastanie f, -n (рогов, на конски
крак), Leibdorn m, Schwarte f, -n, Schwiele
f, -n, Hühnerauge n, -s, -n
мазол en-kallös
мазолест-kallös, schwartig
мазул-Rutsche f, -n (улей за спускане на
трупи)
мазурин-Masurium n, -s
мазурка-Masurka f, -s, Mazurka f, -s
мазут-Petroleumrückstände pl.
ман-Mai m, -s, -e, Maie f, -n, Maien m, -n, -n,
Maimonat m, Wonnemonat m (поет.),
Wonnemond m (поет.)
майка-Aftermutter f (лоша), Großmama f
(стара), Heckmutter f (многодетна),
Königinmutter f (на крал, цар), Mama f, -s,
Mutter f, -r (sie fühlt sich - тя е бременна;
die leibliche ~ родната майка ; lediga ~
жена c извънбрачно дете; ~ Erde майката
майтапосвам
Земя ; ~ Natur майката природа ; wie bei
~п както при мама; Gottes ~ богородица;
bei ~ Grün übernachten нощувам на
открито ; die weise ~ акушерка ; das alte
Mütterchen старата бабичка; Vorsicht ist
~ aller Weisheit предпазливостта е майка
на всяка мъдрост), Nährmutter f (на
хранениче)
майка-мащеха-Rabenmutter f (за жестока
майка)
маймуиа-Äffm f, -nen (женска), Affe m, -n, -
n (e-n - haben, sich e-n ~n kaufen Йарязал
съм се, натряскал съм се; s-m ~n Zucker
geben отпускам юздите на страстите си,
отдавам се на лудешко веселие; an e-m е-
п нп gefressen haben заплеснат съм по нкг,
загубил съм си ума по него; vom wilden
Mi gebissen sein загубил съм си ума; e-m
den ~n machen, drehen занасям нкг.,
майтапя се с него ; ~п zur Hölle tragen
умира като стара мома ; ich denke, der ~
taust mich съвсем съм слисан, не зная що
ми става, чудя се и мая), Affenmensch m
(човекоподобна), Fuchsaffe m (с
червеникав косъм), Grasaffe m, Grasaffe
m, Meerkatze f, Menschenaffe m
(човекоподобна)
маймуцджьлък-Affenspiel n
маймуика-Affe m, -n, -n (раница)
маймуноподобеи-affenartig adj., affenmäßig
adj.
маймупски-affenartig adj., affenmäßig adj.,
affig adj., äffisch adj. (лице челюст)
маймуиство-Affenart f (nach ~по маймунски,
като маймуна), Nachäfferei f, -en,
Nachäffung f
майонеза-Majonäse f, -n
майор-Majorm, -s, -e, Stabsarzt m (санитарен)
(воен.)
майоран-Dost m, -s, -е (бот.), Majoran m, -s, -
e, Meiran m, -s
майорат-Majoral n, -s, -e
майордом-Hausmeier m, Majordomus m
майски-maitich
маЙстерзипгер-Meistersinger m
майсто-ковеч-Essenmeisler m
майстор-Dachdecker m (по покриване на
здания, къщи), Geflügelzuchtmeistcr m
(птицевъд), Geflügelzuchtmeistcr m
(птицевъд), Geigenbauer m (на цигулки),
Geigenbauer m (на цигулки), Hämischer m,
-s (на брони), Hamischmeister m (на
брони), Heftelmacher m (на фини изделия),
Hochmeister m (велик, на религиозен
рицарски орден), Kleinmeister m (на
медни изделия), Knopfmacher m (на
копчета), Könner m, -s (в дадена област),
Lehherr m, Meister m, -s, Ofensetzer m
(печкар), Orgelbauer m (на органи) (муз.),
Pfuscher m, -s (янлъш), Säckler m, -s (на
кесии, чанти), Schmiedmeister m (ковач),
Schneidermeister m (шивач), Schulmeister
m (по обездка), Sporer m, -s (на шпори),
Tausendkünstler m (на всичко),
Tennisspitzenspieler m (на тениса),
Teufelskerl m, Vorarbeiter m, -s (във
фабрика), Waffenschmied m (на оръжия),
Wirkmeister m (на трикотаж),
Zimmermeister m, -s (дърводелец) (стр.),
Zunftmeister m (от даден еснаф)
майстор-дърводелец-Zimmemieister m (стр.)
майстор-златар-Goldschmied m,
Goldschmied m
майсторите-Meisterschaft f, -en
манстория-Kunststück n
майстор-ковач-Schmiedmeister m,
Schwert feger m (на мечове)
майстор-певец-Meistersingcr m
маисгорски-meirterlich, meisterhaft
майсторски-zünftig
майсторство-Fertigkeit f, -en, Kunst f, -re,
Meisterschaft f, -en, Virtuosität f
Maficrop-cronap-Tischmeister m
майстор-фехтовач-Fechtermeister m
майстор-шивач-Schijeidermeisler m
майтап-Fez m, -es, Fopperei f, -en, Gaudium
n, -s (голям), Gaudium n, -s (голям),
Heidenspaß m (голям), Mördsgaudi(um) n
(голям)
майтапене-Fopperei f, -en, Veralberung f (c
някого)
майтап освам-aufheften tr. (нкг.)
майтапчийски
466
майтапчийски-kullig, kullirig
майтапчня-FIausenmacher m, Fopper m, -s,
Schelm m, -es, -e (der ~ guckt ihm aus dem
Auge но очите личи, че е дявол ; den - im
Nacken haben голям шмекер съм)
майтапя ce-ankohlen Ir. (е нкг.) (фам.),
aufziehen* tr. (с нкг.), foppen tr., veralbern
tr. (c някого), verulken tr. (c някого)
майче-Mamachen n, -s, Mitti f, Muttchen n, -s,
Mutti ng f
майчии-mütterlich, Mutter- (Muttersprache
майчин език)
майчински-fraulich adj., mütterlich
майчинство-Matcrnilät f, Mutterschaft f, -
майчица-Müttervhen n, -s
мак-Feuerblume f(6ox), Klatschmohn m (див)
(бот.), Klatschrise Г(див) (бот.), Komrose f
(див) (бот.), Mohn m, -s, -e
мака че-wiewohl
макадам-Makadam m, -s
макак-Макак m, -s, -e
макар-wcnn auch (sag was, wenn auch nur ein
Wort кажи нещо, мкар и една дума)
макар че-obgleich, obschon, obwohl, obzwar
макара-Aufzug m, -s, те (техн.),
Aufzugswinde f (подемна), Drehdspule f
(въртяща) (рад.), Garnrolle f, Garnrolle f,
Hebewinde f (за вдигане на големи
товари), Keffer m, -s, Kloben m, -s, Rolle f,
-n (конци), Spule f, -n (vier ~n Garn четири
масура прежда), Winde f, -n (техн.),
Zwirnrolle f
макаричка-Rolle f, -n
макарони-Eiertcigwaren pl., Spagetti pl.
(тънки плътни), Makkaroni pl.
македонец-Mazedonier m, -s
Македония-Mazedonien n
македонски-mazedonisch
макет-Atlrappe f, -n (като театрален реквизит,
за реклама и пр.), Modell n, -s, -е (-setzen,
stehen позирам като модел), Ентвурф м, -
ec, -ге
макн-Maki m, -s, -s, Maquis т, -s, -s
маклер-GeIdmakIer m (търг.)
мако-Мако m, -s
макроклимат-Großklima n
макрокосмос-Makrokosmus m
макроподн-Paradiesfische pl. (зоол.)
макроскопичен-makroskopisch
максима-Grundsatz m, Grundsatz m, Kernsalz
m, Maxime f, -n, Sittenspruch in (морална),
Wahlspruch m, Weisheitsspruch m
максимален-maximal
макснмум-Höchsbctrag m, Höchstwert m,
Maximum n, -s, -ina
макулатура-Makulatur f, -en
Малавн-Njassaland n (в Юг оизточна Африка)
малага-Malaga m, -s
малаец-Malaie m, -n, -n
малайски-malaisch
малаков-Krinoline f, -n
маламашка-Kardätschc f, -n (сечиво),
Kartätsche f, -n, Kartätsche f, -n (сечиво),
Wurfbrett n (crp.)
малария-Malaria f, -ien, Marschfieber m,
Quartana f (е втрисания на всеки четвърти
ден), Tertiana f, - (терциана) (мед.), Tropika
f (тропическа) (мед.), Sumpfficber n, -s
малахит-Malachit m, -s
Мали-Mali n
малина-Himbeere f, -n, Nimbeerstrauch m, -s,
малинов-Himbeer- (Himberrsaft малинов
сироп)
малкн-Wurf m, -es, т-е (новородени
бозайници)
малко-l. kurz, mordswenig (ужасно), schlech,
spatzenhaft (съвсем) 2. welches (=etwas)
(ich brauche Geld, hast du welches ? имам
нужда от пари, имаш ли малко ?; ich habe
welches имам малко) 3. wenig (wenig
Hoffnung малко надежда ; das kann man
mit wenig Mühe erreichen това човек може
да го постигне с малко усилия ; mit
wenigem auskommen преживявам с малко
средства) 4. zuwenig
малм-Malm m, -es, -
мало-klein, wenig, nicht genug (само в
сложносъставени думи)
малоазнатски-kleinasiatisch
малоброен-nicht zahlreich, von geringer
Anzahl
467
мамелюк
маловажен-gering adj. (sich in nicht -er
Verlegenheit befinden намирам се в не
маловажно положение), gering adj. (sich
in nicht ~er Verlegenheit befinden намирам
се в не маловажно положение)»
geringfügig adj., geringfügig adj., irrelevant,
nebensächlich, nichtsbedeutend,
unbedeutend, nebensächlich
маловажиост-Geringfügigkeit f,
Unbedeutsamkeit f, Irrelevanz f, -en,
Nebensächlichkeit f, -cn
маловереи-kleiiTgläubig, sch wachgläubi g
маловерие-Kleingläubigkeit f
маловодеп-wasserarm
маловръстеи-kleinjährig
малограмотен-ungebildet
Manoeymeii^feig(e) adj., feigherzig adj.,
furchsamt, kteingläbig, kleinherzig,
kleinmütig, kopfhängerisch, lafT (прен.),
schwachsinnig, mattherzig
малодушие-Abbau m, -s, -е (разг.), Feigheit f,
Kleingläubigkeit f, Kleinherzigkeit f,
Kleinmut m, Verzagtheit f
малозначещ-unwichtig, unbedeutend
малознач ител ен-и n wi chtig, unbedeutend
малозъби-Zahnlücker pl. (зоол.)
малоимотеи-landarm, minderbegütert,
minderbemittelt
малокръвен-blutarm
малокръвие-Blutarmut f, Anämie f
малолетен-jugendlich (ein jugendlicher
Verbrecher малолетен престъпник),
minderjährig, minorenn, Pupille f, -n,
unmündig
малолетие-Mmdetjährigkeit f, -, Minorennität
f,-
малолетност-Mindeijährigkeit f
Manoniomeu-volkarm (страна, област)
маломаслен-ölarm
малонаддаваце-Abstreicb т, -s* «е
малорусин-Kleinrusse т, kleinrussisch
малоумен-debil adj. (du siehst wie — aus
изглеждаш като малоумен), idiotisch,
schwachsinnig
малоумие-DebÜität f, Schwachsinnigkeit f, -
eil
малоценен-gering adj-, inferior, kitschig (за
художествено произведение),
minderwertig
MaJioueuHOCT-Minderwertigkeit f
малочнслен-nicht zahlreich
Малта-Malta n
малтер-Kalkanwurf m (стр.)
малтиец-Malteser m, -s
малтийски-таИеБ!^
малтоза-Maltose f
малтретирам-hu dein tr.» malträtieren tr.,
mißhandeln tr., pudeln tr.
малтретиране-Mißhandlung f
малтуспанизъм-Malthusianismus m
малц-GrünmaIz n (техн.), Maisch m, -es, -e
(накиснат), Maische f, -n (накиснат), Malz
n, -es, -e, Mumme f, -n (неферментирал)
малцина-wenig (das Geheimnis ist im Besitz
weniger Personen тази тайна е достояние
на малцина), einige, eine kleine Anzahl
малцинство-Minderheit f, -cn, Minorität f, -
en, Nationalität f, -cn (национално),
Minderzahl f
малцкафе-Malzkaffe m
малчо-Fips m, -es, -е (разг.), Krümel m, -s
(разг,), Pups m, -es, -e, Steppke f, -s, -e
(фам.)
малчуган-Dreikäsehoch m, -s (разг.),
Hosenmatz m (разг.), Kerlchen n, -s, Krabbe
f, -n, Krümel m, -s (разг.), Krümmel m, -s
(разг.), Schulbube (разг.)
малчугаиче-Ktickcn n, -s
малък-gering adj. (es ist nichts Geringes не e
малко нещо), infmitesmal (безкрайно),
Jung (син, брат), klein (ein kleines Kind
малко дете; kleiner Buchstabe малка буква
; ein Wort klein schreiben пиша малка буква
; der Rock wird mir klein полета ми става
малка), krötig, leis, leise, lütt, mager, jung,
unbedeutend, unwichtig
мама-Mitti f, Mutting f, Mutter f, *
мамалига-PoIenta f, - (италианска)
мамалигар-Polentaesser m, -s
(подигравателно за румънец)
мамбрапа-МешЬгап(е) f, -n
мямелюк-Mameluck m, -en, -en, Mameluk m*
мамене
468
-en, -en
мамеие-Äfferci f, -en, Gelock n, -(e)s, Gelock
n, -(c)s
мамец-Herdvogel m (лов.), Lockvogel m,
Pinkert m, -s, -е (лов.), Wichtel m, -s (лов.),
Wichtelmännchen n, Wichtelmann m pl.
Wichtelmänner
мамещ-gaukelhaft adj., schmeichelnd (sie bat
ihn ~ тя го помоли ласкаво ; ~e Winde
галещи ветрове ; ~e Hoffnungen, Träume
мамещи надежди, сънища)
мамиика-Müttervhen n, -s, Mamachen n, -s,
Mitti f, Müttervhen n, -s, Muttchen n, -s,
Mutting f
мамоп-Mammon m, -s
мамул-Meiskolben m, -s, -, Mais m
мамут-Mammut n, -s, -e
мамя ce-dancbenhauen* tr., irren intr. h. refl.,
täuschen refl. (sich in e-m, etw., über etw.
A, e-n) (ich habe mich in ihm sehr getäuscht
много се излъгах в него)
мамя-äffen tr., fuchsen tr., gaukeln tr., gaukeln
tr., gaunern intr. h, gaunern intr. h,
hintergehen* tr., kirren tr., ködern tr. (със
стръв), locken tr., mogeln intr. h. (на
дребно), schwindeln intr. h. (sich durchs
Leben ~ преживявам c измама), täuschen
tr. (e-n mit, durch etw.) (някого c нещо)
(getäuschte Hoffnungen измамени надежди
; der Schein täuscht oft външността често
лъже ; sich leicht - lassen лъжа се лесно ;
wenn ich mich nicht täusche ~ ако не се
лъжа), trügen* tr., vorgaukeln tr. (e-m etw.)
(някого, c обещания)
ман(н)а-Маппа f, -n
Maua-Faulpelz m, Krautfäule f (по картофите),
Mannagreis n, Mehltau m, Meltau m, -s,
Peronospora f, -
Maiiarya-Managua n
маналче-Rille f, -n
MaiiacTiip-Frauenkloster n (женски), Kartause
f, -n (картезиански), Kloster n, -s,
Monasterium n, -s, —rien, Nonnenkloster
n, -s, -r (женски), Mönchskloster n, -s, *
(мъжки)
манастири-Klosterwesen n
манастирски-abteilich adj., klösterlich,
mönchisch
манатарка-Herrenpilz m (бог.), Steinpilz m
(бот.)
мангал-Feuerbecken n, Feuerpfannc f,
Kohlenbecken n, Kohlenpfanne f,
Kohlentopf m (пръстен)
мангап-Mangan n, -s
мангизи-Draht m, -(e)s, Kies m, -es, -e, Knaß
m, -es, -e, Knast m, -es, -e, Kohle f, -n, Koks
m, -es, -e, Kröte f, -n (разг.), Linse f, -n,
Pinke (m-e ~ ist alle нямам пукната пара),
Pinkelpinke f, -n (m-e ~ ist alle нямам
пукната нара), Schlamm m, -es, -е (фам.),
Schnepfe f, -n (разг.), Zaster m, -s (разг.)
мангуста-Mungo m, -s, -s
маидагора-Mandragoraf, -goren, Mandragore
f, -goren
мандало-Riegel m, -s (hinter Schloß und ~
bringen затварям зад решетките ; unter
Schloß und ~ под ключ; den ~ vorschieben
зарезвам врата, пускам резето ; e-r Sache
e-n - vorschieben попречвам на нещо),
Sperre f, -n, Türriegel m, -, -
маидацт-Mandal m, -en, -en
маидарин-Mandarin m, -s, -e
маидарина-Mandarine f, -n
мандат-Abgeordnetensitz m (депутатски),
Mandat n, -s, -e
маидатар-Mandatar m, -s, -e
манджа-Speise f, -n, Essen n
мапджурац-Mandschu m, -s
маиджурец-Manschure m, -n, -n
маидолина-MandoIine f, -n, Wimmerschinken
m (раздрънкана) (разг.)
мандра-Käsehütte f, Käserei f, -en,
Käsewirtschaft f, Meierei f, -en, Mcierhof
m, Meierrich m, -s, -e, Milchwirtschaft f,
Molkerei f, Sennerei f, -en, Sennhütte f, -n
маидрагора-Heckemännchen n, Hundsapfel m
(бот.), Wurzelmann m pl. -rer
мандраджия-Schwaiger m, -s, Schweizer m, -
s
маидражийство-Knserei f, -en
мандрил-Mandrill m, -en, -en
маневра-Schwindelmanöver n
469
мания
(мошеническа), Manöver n, -s
маневри-Feldübungf, pl. (воен.), Kriegsübung
f (военни), Machenschaft f, -en,
Machination f, -en, Manöver n, -s,
Wahlumtreibe pl. (предизборни)
маневрирам-manövrieren intr., rangieren intr.
h. (ж.п)
маневрнране-Manöver n, -s
манеж-Exerzierhaus n, Manege f, -n, Reitbahn
f (спорт.), Reithalle f, Reithaus n, Reitplatz
m, Rennbahn f (спорт.), Tattersall m, -s, -s,
Turf m, -s
манекен-Gelbstern m, Gelbstern m,
Kleiderbüste f (за дрехи), Kleiderpuppe f,
Mannquin m, -s, -s, Modepuppe f (жив),
Puppe f, -n (на шивач), Schneiderpuppe f
(шивашки), Vorfuhrdame f, Vorfuhrdame f,
-n
манерка-Feldflasche f (воен.), Laberflasche f
(на санитар), воен.
маии-Мапеп pl.
манмак-Titelnarr m (на титли)
маниакален-manisch
маиивела-Drehgriff m (техн.)
маниер-Art f, -en (auf die solche ~ und Weise
по такъв начин; seine - zu sprechen негов
маниер на говорене; in е-г ~ hat er Recht в
едно отношение той е прав), Fuß m, -es,
Füße (auf dem ~e geht es nicht c тоя маниер
не става), Haltung f, -en (militärische
Haltung маниер на войник), Manier f, -n,
Weise f, -n (jeder nach seiner Weise всеки
по своя маниер), Benehmen n, -s,
Umgangsformen pl.
маниерен-affektiert adj., geblümt adj., geblümt
adj., manieriert, verkünstelt
маниерн-Anstand m, -(e)s (добри) (~ haben
притежавам добри маниери ; den ~
verletzen нарушавам благоприличието),
Art f, -en (ist das е-е ~? това поведение ли
е? ; das hat keine ~ това на нищо не
прилича) (разг.), Gehabe f, pl., Gewese pl.,
Lebensart f, Tumüre f, -n (изискани), Welt
f, -en (изтънчени) (ein junges Mädchen in
dei Welt einführen въвеждам младо
момиче в изтънчени маниери ; die
vornehme Welt знатно общество с
маниери; ein Mann von Welt човек c
изтънчени маниери), Weltton m, Wesen n,
-s, - (kindliches Wesen детски маниери ;
gezwungenes Wesen изкуствени маниери)
маииеризъм-Manierismus m
маниернича-künsteln intr. h.
MaiinepiiHHeiie-Affektiertheit f, -en, Künstelei
f, -en, Wortkünstelei f (на стила)
MauitepiiocT-Manierierheit f
ManiiKiop-Handpflege f, Nagelpflege f,
Maniküre f, -n
Манила-Manila n
маниока-Maniok m, -s, -s
манипулатор-Taste f, -n, Taster m, -s
манипулация-Arbeitsgang m (като част от
трудовия процес) (техн.), Handgriff m,
Handhabung f, Manipulation f, -cn
манипулирам-handhaben tr., hanteln intr. h.
(mit etw.), manipulieren tr.
манипулиране-Hanticrung f
маиисто-Glasperle f
маиифактура-Manufaktur f, -cn, Textilwaren
pl.
мапифест-Manifest n, -s, -e
маиифестапт-Kundgeber m, -s, Manifestant m,
-en, -en
манифестация-1. Antikriegsdemonstration f
(против войната), Antikriegskundgebung f
(против войната) 2. Aufmarsch m, -es, -f e,
Demonstration f, -en, Kundgebung f, -en,
Manifestation f, -en
манифестира-kundgebcn* refl.
маиифестирам-aufmarcshieren intr. s.,
manifestieren
Maui^ecTHpaiie-Kundgebung f, -en
маиихеец-Manichäer m, -s
маиихейство-Manichäisnus m
мания-1. Fcchtcrei f, -en (за дуелиране) 2.
Fimmel m, -s (er hat e-n richtigen -
вманиачил се е) 3. Fips m, -es, -e, Fragerei
f, -en (за питане), Fragsucht f (за питане)
4. Gefallsucht f (да се харесвам),
Gefallsucht f (да се харесвам) S. Hamsterei
f, -en (за прекомерно запасяване при
криза), Lesesucht f, -те (за четене), Manie
манияк
470
f, -n, Piusmacherei f, - (на големи бюджети
на гърба на населението), Putzsucht f (за
труфене) 6. Pyromanie f (за палене) 7.
Snobismus m, -mes (за аристократизъм),
Steckenpferd n (das ist sein ~ на тази тема
е побъркан ; jeder hat sein ~ всеки си е
башка луд) (разг.), Tadelsucht f (за
критикуване), Tic m, -s, -s (e-n - haben
чалнат съм в главата; s-n—ins Große haben
обичам да се големея), Tick m, -s, -s (e-n ~
haben чалнат съм в главата; s-n ~ ins Große
haben обичам да се големея), Titelsucht f
(за титли), Vereinsmeierei f (филистерска,
за образуване на дружества),
Verfolgungswahn m (на преследване),
Wahn m, -s, Wurm m, -s, -rer, Zweifelsucht
f (за съмнение)
манияк-Wahnsinnige m, -n, -n, Besessene m,
-n, -n .
маниящина-Tic m, -s, -s (e-n ~ haben чалнат
съм в главата ; s-n - ins Große haben
обичам да се големея), Tick щ, -s, -s (e-n ~
haben чалнат съм в главата; s-n—ins Große
haben обичам да се големея)
манкирам-drücken rell, schwänzen tr.
манкьор-Drückebcrger m (разг.)
маниа-Маппа n, -s
манометър-Dampfdruckmesser m (физ.),
Druckmesser m, Manometer n, -s, Manoskop
n, -s
маношески-mönchisch
мансарда-Dachkammer f, Mansarde f, -n,
Söller tn, -s, Dachstube f, -n
маиструация-Menstruation f, -en
манта-Pudermantel m (при фризиране)
маиталитет-Denkart f (на мислене), Sinnesart
f (на мислене), Sinnesart f (на мислене)
мантиса-Mantisse f, -n
мантия-1. Geschoßmantel m (на куршум)
(воек.), Kabelhütte f (кабелна),
Geschoßmantel m (на куршум) (воен.) 2.
Haube f, -n, Hülle f, -n, Kaisermantel m
(царска), Pallium n, -s, —Ilien
(императорска), Mantel m, -s, * 3.
Kegelmantel m (на конуса) (мат.) 4.
Peignoir m, -s, -s (на фризиране) 5.
Trauermantel m (траурна) (зоол.)
манто-Hänger m, -s (свободно, широко
дамско), Manteau m, -s, -s, Mantel m, -s, -r
Мапчестър-Manchestcr n
маншет-Armelaufschlag m, Patte n, -n (на
дреха, палто), Rabatte f, -n, Überschlag m
(на ръкавна дреха)
маншета-Au fsch lag m, -s, -и;, Manschette f, -
n
маншон-Handmuff m, Muff m, -s, -e, Muffe f,
-e, Schlüpfer m, -s
маншонче-Müffchcn n, -s
Maopiipaii-geflammt part. adj.
марабу-МагаЬи m, -s, -s
марабут-Marabut m, -s, -s
маразъм-Kräfleverfall m
мараня-Schwüle f, drückende Hitze f
MapacKHiio-Maraschino m, -s, -s
маргаза-quarrig, qucng(c)lig
маргаза-Quengelpeter m, -s, Quengler m, -s
маргазувам-quarren intr. h.
маргарин-Kunstbutter f, Margarin f, Margarine
n, -s
маргарит-1. Perle f, -n (~en aufreihen нижа
бисери ; ~n fischen ловя бисери ; ~n der
Kunst, Musik, Dichtung бисери на
изкуството, музиката, поезията ; es wird
ihm keine ~ aus der Krone fallen, wenn er
dies tut няма да му се урони престижът,
ако направи това; ~n vor die Säue werfen
хвърлям бисери на свинете ; unsere ~
домашната ни помощница)2. Schneebeere
Дбот.)
маргарнтка-Goldblume f (вид) (бот.),
Goldblume f (вид) (бот.), Wucherblume f
(бот.)
марда-1. Schofel m, -s (за стока) (фам.),
Schund m, -s, - (разг.) 2. Schundware f
(лоша стока) (фам.)
марж-Marge f, -n, Spielraum m
мариаж-Mariage f, -n
марина-Магше f, -n, Flotte f, -n
марината-Marinade f, -n
маринизьм-Marinismus m
марииист-Marinist m, -en, -en
мариновам-einlegen tr., einmachen tr.,
471
мародерствам
einmarinieren tr. (готв.), einsäuern* tr.,
marinieren tr.
марионетка-Drahtpuppe f, Hampelmann m,
Marionette f, -n, Puppe f, -n (der König ist
nur die Puppe s>e Minister кралят е само
марионетка в ръцете на министрите си)
марка-1. Dienstmarke f (служебна,
пощенска), Festmark f (стабилизирана)
(икон.), Freimarke f (пощенска),
Gebrauchsmuster п (зарегистрирана),
Zehnpfennifmarke f (пощенска, от 10
пфенига) 2. Goldmark f (златна),
Handelszeichen п (запазена), Schutzmarke
f (запазена), Steuermarke f (гербова) 3.
Marke f, -n, Reichsmark f (германска) 4.
Takelung m, -s, -е (прадпазна в края на
корабно въже) S. Zeichen n, -s (das Zeichen
der Fabrik марката на фабриката), Mark f,
маркаджня-Briefmarkensmmler m, -s,
Briefmarkenverkäufer m, -s
маркантен-markant
марканткост-Schärfe f, -n
маркграф-Markgraf m, -en, -en
маркер-Rillenpflug m
маркиз-Marchese m, -n, -n, Markgraf m, -en, -
en, Marquia m, -s
маркиза-Markise f, -n, Marquise f, -n
маркизет-Märkisette f
маркизъм-Marxismus m
маркирам-adjustieren tr. (мерки и теглилки),
ankemen tr. (c керна) (център) (техн.),
aufbrennen* tr. (e-n, e-m etw. ~), ausbaken
tr. (c шамандури) (мор.), einbrennen* tr.,
kalibrieren tr. (калибър), kennzeichnen tr.
(стока), körnen tr. (c керна точки върху
метал), marken tr., markieren tr., stempeln
tr. (стоки, злато) (e-n zum Verräter ~
заклеймявам някого като предател),
tünchen tr. (терен, площадка) (спорт.),
visieren tr. (мерки и теглилки), zeichnen tr.
маркиран-scharf (ясно) (ein ~er Pfiff
пронизително изсвирване ; man kann da
k-e ~en Grenzen ziehen не може да се
постави рязка граница ; sich ~ abheben
нещо се очертава рязко; etw. ist-begrenzt
нещо има ясни очертания ; etw. ist ~
ausgeprägt нещо изпъква ясно ; -е Züge
остри черти ; die Aufnahme ist nicht -
снимката не е ясна ; etw. - umreißen ясно
очертавам ; etw. ~ herausarbeiten
изработвам нещо така, чеда изпъкне; ein
~ gebautes Schiff кораб със стегната,
елегантна постройка ; -е Prägung е-г
Münze ясно изпъкващ релеф на монета)
маркиране-Adjustierung f, -en, Eiche f, -п (на
мерки и теглилки), Kalibrierung Г
(калибър), Körnung f (с керна точки върху
метал), Markierung f, Stempelung Г (на
стоки, злато)
маркировка-Lache f, -п (на дърво)
маркист-Marxist т, -еп, -еп
маркобесие-Dunkelmännertum n, -s
маркобеспик-Dunkelmann т, Finsterling т,
-s, -е (пейор.)
марколюбителство-Philatclic f, -
марксистки-marxistisch
маркуч-1. Gummischlauch m, Luftschlauch m,
-es, -re, Plattfuß m (сплескан), Schlauch m,
-es, -e, Wasserschlauch m 2. Weinheber m
(за вино)
маркшайдер-Markscheidcr m
маркьор-Markör m, -s, -e, Rillcnpllug m
марля-l. Gaze f, -n (мед.), Gaze f, -n (мед.) 2.
Mull m, -s, -, Mullbinde f 3. Meißel f
(разнищена), Scharpie f, - (разнищена)
(мед.), Schleiße f, -n (разнищена) (мед.)
мармалад-MarmeIade f, -n, Mus n, -cs, -c
мармозет-Seidenaife m (зоол.)
марморко-Gricsgram m, -(e)s, -c
мармот-Marmotte f, -n, Murmeltier n
(алпийски) (wie ein ~ schlafen спя като
лалугер)
мародействам-marodieren intr.
мародер-Leichcnflcddcrer m, Leichenräuber m,
Marodebruder, Marodeur m, -s, -e,
Nachzügler m
мародерствам-fleddern intr. h (тар.), plüdem
tr. (e-n Baum ~ обирам без позволение
дърво ; den Christbaum - плячкосвам
коледно дърво ; e-n Dichter ~ ограбвам
идеи на писател)
мародерство
472
мародерство-Plüderung f, -en
мароканец-Магокаппег m, -s
марокаиски-marokkanisch
марокен-1. Marocain п, -s, -s, Maroquin m, -s
2. Saffian m, -s, - (кожа), Saffianleder m
(кожа)
Мароко-Marokko n
Mapc-Mars m, -s
марсала-Marsala in, -s
марсилезата-Marseillaise f
Марсилия-Marseille n
марски-maritum
март-Lcnzmonat m (поет.), März m, -es, -e
марта-Haferlattich m (бот.), Hufiattich m (бот.)
мартеиоване-Herdfrischen n
мартиика-Knagge f, -n
мартирология-Märtyrergeschichte f
марулка-Rapünzchen n, -s
маруля-Kopfsalat m, -es, -e
марцелин-Marzellin n, -s
марципаи-Marzipan n, -s, -e
jviapiu!-marsch!, paschvoll!
марш-l. Marsch m, -es, -re, Zug m, -s, ч-е 2,
Parademarsch m (церемониален) 3.
Trauermarsch m (погребален)
марша-Koog m, -s, ч-е (дренирана)
маршал-Hofmarschall m (на двореца),
Marschall m, -s, ч-е
марши-Marsch f, -en
маршировка-Aufzug m, -s, te, Marsch m, -
es, ч-е, Reihenmarsch m (в колони),
Marschieren n, -s
марширувам-exerzieren intr. h (воен.),
marschieren intr., stapeln intr. h. (c широки
крачки)
маршируване-Stapelung f (е широки крачки)
маршрут-Fahrstraße f (жп.), Marschroute f,
Route f, -n, Rundfahrt f (обиколен),
Zwangspaß m (задължителен, предписан)
мас-Kammfett n (от врата на кон, вол),
Klauenfett п (копитна), Klitsch m, -es, -е,
Schmalz n, -es, -e (e-e Rede ohne Salz und
~ безинтересна реч; im ~ sitzen плувам в
охолство ; ~ in den Armen haben имам
здрави ръце), Fett n, -es, -e
маса-l. Abeiterarmee f (на трудещите се)
(икон.), Arbeitstisch m (работна) 2.
Ecktisch m (ъглова), Erbmasse f
(наследствена), Feldtisch m (сгъваема),
Gabentisch m (c подаръци), Gabentisch m
(c подаръци), Heer n, -es, -е (голяма, от
различни неща), Hobelbank f (на
дърводелец), Holzschliff m (дървена),
Holzstoff m (дървесна), Kartentisch m (за
игра на карти), Klapptisch m (сгъваема),
Kulissentisch m (разтегателна), Masse f, -
n, Menschenmenge f, Merkpult n (на жури
при изпит), Nebentisch m (съседна),
Piätttisch m (за гладене), Pult m, -es, -e
(писалищна), Schreibtisch m (писалищна),
Schwung m, -es, ч-е (ein ~ Essen цял черпак
ядене), Sekretär m, -s, -е (писалищна),
Serviertisch m (за сервиране), Serviertisch
m (за сервиране), Tafel f, -n, Tisch m, -es, -
e (sich an den - setzen сядам на масата ;
der - des Herrn олтар ; zu — ! заповядайте
на масата 1; Gäste zu - haben имам гости
за обяд, вечеря ; e-n unter den ~ trinken
излизам по-голям пияч от него),
Vergußmasse f (метална, за наливане, за
уплътняване) (техн.), Zeichentisch m
(четожна) 3. Gangmasse f (жилна) (мин.),
Gangmasse f (жилна) (мин.), Gemeinschuld
f (конкурсна) (юр. търг.), Gemeinschuld f
(конкурсна) (юр. търг.), Herd m, -es, -е
(промивна, за руда) (метал.), Rütteltisch ш
(вибрационна) (мин.) 4. Gesamtnasse f
(обща), Gesamtnasse f (обща) 5. Hauwerk
п (рохкаво насипна), Klitsch m, -es, -c
(кашеста, мека), Kuchen m, -s (пихтиена),
Quabbel f, -n (пихтиеста) 6. Konkursmasse
f (на несъстоятелността) 7. Rutsch m, -es,
-е (свлечена скална), Schliere f, -n
(слизеста) 8. Menge f, -п (от хора)
масаж-Massage f, -n
масажирам-kneten tr.
масажист-Masseuse f, -n
масажи стка-Masseuse f, -n
масали-JägerIatein n (ловджийски)
маси-Volksmassen pl. (народни),
Zusammenballung f, -en (натрупани,
накълбени, струпани)
473
маслодаен
масив-1. Feste f, -п (мин.) 2. Massiv n7 -s, -e,
Mutterstock m (планински)
масивен-l. flözleer adj. (мин.) 2. klotzig
(камък, пън), massiv, stark (-er Rauch it>ct
дим ; -er Band дебел том), fest
масивност-Derbheit f
масирам-zusammenballen tr. refl. (войски)
(воен.)
Maciipane-Zusammenballungf, -en (на войски)
(воен.)
масичка-1. Hackblock m (за разсичане на
месо), Hackdeck f (за разсичане на месо),
Hackebank f (за разсичане на месо) 2.
Katzentisch ш (детска, за хранене),
Kredenz f, -еп (за сервиране), Servante f, -
п (за сервиране), Servante f, -п (за
сервиране), Serviertisch in (за сервиране),
Serviertisch m (за сервиране),
Trompetertisch m (детска, за храненс)3.
Machttisch m (нощна), Putztisch m
(тоалетна) 4. Meßtisch m (топографска) 5.
Nähtisch m (c прибори за шев) 6.
Rütteltisch m (за определяне гъстотата на
бетонна смес) (мин.) 7. Tischleindeckdich
п (вълшебна)
маска-1. Atemschutzgerät п (противогазова и
противодимна) (воен.), Filtregerät п
(противогазова) (воен.) 2. Deckmantel m
(unter dem ~ der Freundschaft под маската
на приятелството), Lame f, -n, Maske f, -
n, Mumme f, -n (за лице), Schembart m, -s,
-е (c брада, подобна на кукер) (ист.) 3.
Totenmaske f (смъртна)
маскара-Luder n, -s
маскарад-Maskcrade f, -n, Mummenschanz m,
Mummerei f, -en, Maskenball m, -s, -re,
Maskenspic) n, -s, -e
маскирам (ce)-kostümieren tr. refl., verlangen
tr. refl.
маскнрам-l. kaschieren tr., maskieren tr. refl.,
maskieren tr. refl. 2. tarnen tr. (воен.)
маскиране-Maskierung f, -en, Mummenschanz
m, Mummerei f, -en, Verlarvung f
маскировка-Maske f,-n, Maskierung f,-en,
Schutzfärbung f, Tarnung f, Deckung f
маслар-Butlerhändler m, -s, Ölmüller m, -s
маслен-ölig, fettig
масленпца-Fastnacht f, Öler m, -s, Ölkanne f,
-n, Schmierbüchse f
маслеика-Achsbüchse f (на ос)
маслекост-Fettgehalt m
маслина-Öibeerc f, Olive f, -n
Macrniiieii-o2iv(e), Oliven-
масли ненозел eu-ol i vgrün
маслинка-Zaunweide f (бот.)
маели нов-0 liven-
масло-l. Erdöl (земно) (мин.), Fischtran m
(моруново) (мед.) 2. Fusel m, -s (фузелово)
(техн.), Kammfett n (за мазане на зъбчари
колела) (техн.), Salböl п (за мазане),
Schmelzbutter f (топено), Schmieröl п
(смазочно) 3. Jungfernöl п (дървено, от
първа преса), Kunstbutter f (изкуствено)
4. Kakaobutter f (какаово), Karbolöl п
(карболово), Kastoröi п (рициново), Kienöl
п (терпентиново), Lebertran m (рибено),
Leiöl п (ленено), Nardeöl п (нардово), Öl
n, -es, -е (разтително,1 минерално,
етерично) (in Öl malen рисувам е блажни
бои ; Öl auf die Wellen gießen усмирявам
страстите ; Ö ins Feuer gießen наливам
масло в огъня ; Öl in die Wunden träufeln
капвам балсам в раните ; er ist wie Öl
мазен e ; Öl auf die Lampe gießen
наквасвам се гърлото), Olivenöl n
(дървено), Rapsöl n (рапично), Riechmittel
n (благоуханно), Rizinus m, -, -se
(рициново), Rizinusöl n (рициново),
Rosenöl n (розово), Rüböl n (рапично),
Salbe f, -n, Kokosbutter f (кокосово),
Krotonöl n (кротоново), Sonnenblumenöl
n (слънчогледово), Mineralöl m
(минерално), Tafelbutter f (за чай, кафе,
закуска), Tafelöl п (фино растително),
Terpentinöl п (терпентиново), Tran m, -es,
-е (рибено), Waldwollöl n (борово),
Wunderöl n (рициново) 6. Kochbutter f (за
готвене), Butter f
маслобойка-Rührfaß n
маслобойпа-ölmühle f
масловка-Schmalzbime f (круша)
маслодаен-01-
масломер
474
масломер-Galaktometcr m
маслоотделител-EntöIer m, -s (техн.),
Milchentrahner ш
маслоотделителеи-Ölabscheider ш
MauiooTpancaTen-Cklabstreifring m
маслопровод-Schmierleitung Г(техн.)
маслосвет-Ölweihe f
масльоика-Schmicrbüchse f
масов-massenhaft, Massen-
масон-Freimauer m, -s
маста-Schwülstigkeiten (високопарни, в
произведение)
маставка-NachsiIbe f, -n
мастар-Richtscheit n
мастен-ölig
мастика-Anisett m, -s, -е (анасонова),
Anisbranntwein m, -es, -e
мастилен-tintig, Tinten-
мастилница-Schreibzeug n, Tintenfaß n
мастило-Druckerfarbe f (печатарско),
Gallustinte f (от шикалки), Gallustinte f (от
шикалки), Schwärze f, -n (печатарско),
Tinte f, -n (die ~ kleckst мастилото се
разлива; in der ~ sitzen загазил зъм; in die
~ geraten закьсвам ; klar wie dicke ~ ясно
като две и две)
мастодон-Mastodon n, -s, -s
масур-1. Flöte f, -n, Rohm, -es, -e (e-n auf dem
~ haben взел съм някого на прицел ; wie
ein ~ saufen смуча като смок), Spule f, -n
(vier ~n Gam четири масура прежда) 2.
Kötzer m, -s (техн.) 3. Weberspule f (текст.)
маТадор-Matador m, -s, -e
Матен-Matthäus
математик-Mathematiker m, -s, Rechner m, -
s (за ученик)
матемапгика-Mathematik f
математически-mathematisch, rechnerisch
матерен-Mutter- (Muttersprehe матерен език)
материал-1. Abfallstoff m (отпадъчен) 2.
Archivakten pl. (архивен), Datum n,
Deminstrationsmaterial n (за нагледно
посочване) 3. Ersatzstoff m (изкуствен),
Fasergut n (влакнест), Gut n, -(e)s, Guter,
Hauwerk n (счупен, на купчина) 4.
Kanonengut n (за топове) (воен.) S. Masse
f, -n, Material n, -s (литературен), Materie
f, -n 6. Nutzholz n (дървен, за строеж),
Pasta f, -ten (за изкуствени скъпоценни
камъни), Paste f, -ten (за изкуствен
скъпоценен камък), Pflanzmaterial n, -s
(посядъчен), Querholz n (дървен, нарязан
напречно) (техн.), Reifholz п (дървен, за
бъчварски обръчи), Riegelholz п (объл
дървен), Rüstholz п (дървен, за скеле),
Rundbaum m (объл, от дърво), Schnittgut
п (нарязан зелен фуражен), Schnittholz п
(бичен, фасониран дървен), Schnittware f
(бичен, фасониран, профилиран дървен),
Treibholz п (сплавен дурвен) (лесов.),
Werkholz п (дървен), Werkstoff m (за
обработка), Zeug n, -es, -е, Zimmerholz п
(дърводелски, строителен) 7. Rohstoff m
(суров) (икон.) 8. Saat f, -еп (посевен) (in
~ schießen завързвам семе), Saatgut n
(посевен) (das - in die Erde bringen сея,
посявам) 9. Schilderpatt n, -es (рогов)
(техн.) 10. Tatsachenmaterial n
(фактически) 11. Verbandstoff m
(превързочен), Verbandzeug n
(превързочен) (мед.) 12. Werbeartikel pl.
(пропаганден), Werdemalerial m
(пропаганден)
материален-körperlich, materiell, sinnlich,
wesenhaft, stofflich
материали-Arbeitsunterlagen pl., Einlage f, -
n (уплътнителни, на бетон) (стр.),
Kleinmaterial п (дребни), Material n, -s,
Materialiensammlung f, Packwerk n
(опаковъчни), Packzeug n (опаковъчни),
Schreibwaren pl. (канцеласки), Schüttgut n
(в насипно състояние), Weißliegende n
(бели утаечни) (геол.), Zutat f, -en (за
тестени сладкиши)
материаливирам-entgeistigen tr.
материалнзация-Materialisation f, -en,
Materialisierung f
материализирам-materialisieren tr, refl.
материализиране-Materialisation f, -en
материализъм-Materialismus m
материалист-Materialist m, -en, -en
материалистически-materialistisch
475
махвам се
материалкосг-Dinglichkeit f, Körperlichkeit
f, Wesenhaftigkeit f
материи-Rjechstoff m (зловонни, в канали)
материк-Erde f, -n, Erdteil m, Kontinent m, -s,
-e, Festland n, -es, 4-er
материя-1. Ansteckungsgift n (заразителна),
Ansteckungsstoff m (носеща зараза) 2.
Kalmuck m, -s, -е (дебела, космата
вълнена), Kunststoff ш (изкуствена,
синтетична) 3. Lehrstoff ш (учителска),
Lernstoff m (учебна), Materie £, -n, Zeug
n, -es, -e (aus demselben Zeug sein от
същата материя съм), Urstoff m, -es, -e,
Stoff m, -es, -e
матерка-Feldflasche f (воен.)
матиие-Matinee f, -n
матирам-abmatten refl. tr. (злато, сребро),
matten tr.
матка-Gebärmutter f (анат.), Gebärmutter f
(анат.), Matrix f, -ices, Matrize f, -n, Mutter
f, 4-, Tracht f, -en (in die ~ kommen
помятам), Uterus m, -ri
маткап-Drehbohrer m (техн.), Drillbohrer m
(техн.), Rätsche f, -n (техн.), Ratsche f, -n
(техн.)
матов-dumpf adj., fahl adj., glanzlos adj.,
glanzlos adj,, matt, milchig, milchlicht,
glanzlos
маточна-Melisse f, -n
матрак-Federmatratze f (пружиниращ),
Matratze f, -n
матриархат-Matriarchat n, -s, -e, Mutterrecht
n
матрица-l. Mater f, -n, Matrix f, -ices, Matrize
f, -n, Mutter f, T 2. Schriftmulter f (печ.),
Stanze f, -n, Stempel m, -s
матроз-Teerjacke f
матрозин-Kuli m, -s, -s, Mariner m, -s
матроиа-Matrone f, -n
матрос-Schiemann m, -rer, Matrose m, -n, -n,
Seemann m, -s, -leute
матура-Abi n, Abitur n, -s, -e,
Abiturientenprügung f, Abilurium n, -s,
Matur n, -s, Matura f, Maturum n, -s,
Reifenprüfung f
маузер-Mausergewehr n
маула-Leichter m, -s
мах-Mache-Einhcit f, Schwung m, -es, -re (etw.
in ~ bringen поставям нещо в движение ;
in ~ kommen засилвам се; mit c-m - с един
тласък)
маха се-Weggehen* inlr. s. (за петно)
Maxaroii-Mahagoni п, -s
махала-Zinke f, -п (на селища), Zinken m, -s
(на селище), Stadtviertel п, -s, -
махало-Kompensator m, -s, -oren
(уравнително), Pendel m, -s, Perpendikel
m, -s (на часовник)
махам ce-abfahren inlr. s, abkehren tr.,
abschieben* intr. s, abspazieren intr. s,
fortpacken refl., hinweggehen* intr. s.,
hinwegheben* refl. (hebe dich hinweg
махай се), scheren* refl. (schert euch !
махайте се !; schert euch ins Belt! марш в
леглото!), wegscheren* refl.
махам-ablegen tr. refl. (маската, брадата),
abnehmen tr., abschaffen tr., abservieren tr.,
anschwänzeln intr. s. (c опашка) (разг.),
an wedeln tr. (за куче) (c опашка) (срещу
нкг.), entknospen tr. (пъпките), kemen tr.
(костилки), schwänzeln inlr. h. (c опашка),
schweifwedeln intr. h. (c опашка),
schwenken tr. (c шапка), wedeln intr. h. tr.
(за куче) (mit dem Schwänze - махам c
опашка), weghaben* tr. (петно),
wegmachen tr. refl. (e-n Fleck wegmachen
махам леке) (разг,), wegnehmen* tr.,winken
intr. h. (e-m) (c ръка, кърпичка) (mit den
Tüchern winken махаме c кърпичките (за
довиждане)), zappeln intr. h. (mit Händen
und Füßen zappeln махам сръце и c крака)
маханаджия-Mäkler m, -s, Meckerer m, -s,
Meckerfritze m, Quengelpeter m, -s,
Quengler m, -s, Rotzer m, -s
маханджня-Kostverrächter m (на ядене),
Nörgler m, -s
Maxaue-Flügelschlag m (на крилете)
маханизация-Maschincneinsatz m
маханизъм-Mühlwerk n (на мелница)
махараджа-Maharadscha m, -s, -s .
махвам ce-forkommen* intr. s, wegpacken tr.
refl. (pack dich weg! махай се !) (разг.)
махвам
476
махвам-abheben tr., abstreichen* tr.,
abwinden* tr. (c ръка за да отклоня),
erledigen refl., fortschaffen tr., fortschicken
tr., räumen tr. intr. h. (die Kleider aus dem
Schrank ~ изваждам дрехите от тайна ;
etw. aus dem Weg ~ отстранявам някого
от пътя си), wegpacken tr. refl., zuwinken
intr. h. (c-m) (на някого c ръка)
махмурлия-verkatert
махмурлук-Kater m, -s (разг.), Katzenjammer
m (разп)
маховик-Schwungrad n (техн.)
махоиия-Mahonie f, -n
махорка-Machorka m, -s
маца-Miez f, -en, Mieze f, -n, Puß f, Katze f, -
n, Mietzchen n, -s
MauaM-drecke(l)n intr. h (разг.), schmieren tr.
(die Feder schmiert писецът цапа; er hat e¬
n nauen Roman geschmiert надраска нов
роман)
мацане-Gepinsel n, -s, Geschmeire n, -s (разг.)
мацаиица-Schmierung f
мацания-Gekleckse n, -s, Gepinsel n, -s,
Geschmiere n, -s (разг.)
мацерирам-mazerieren tr.
мацльонка-Öler m, -s
мач-l. Juniorenwettkampf m (на младата
смяна), Match n, -s, -s 2. Wettkampf m
(спорт.), Wettspiel n (спорт.), Fußballspiel
n, -es, -e
маче-Kätzchen n, -s, Puß f, Katze f, -n
мачка-Tanzbär m (дресирана)
мачкаем-knitterarm (слабо, за плат)
мачкам ce-knittem intr. h. refl. (за плат),
krumpeln intr. h., krumpeln intr. h.
мачкам-einpressen tr., knautschen tr., kneten
tr. (глина), knutschen tr., maischen tr.,
nudeln tr., patzen tr. (на топка), quetschen
tr. refl. (etw. weich ~ смачквам нещо на
каша)
мачкачка-Quetsche f, -n (in die ~ geraten
склещват ме на тясно; e-n in die—nehmen
склещвам някого натясно), Quetschmühle
f (на фураж)
мачкащ ce-knitterig (плат), knittrig (плат)
мач-реванш-Vergeltungsspiel п (спорт.)
мачта-Ankermast m (привързана) (за
закрепяне на въздушни кораби) (авиац.),
Holländer m, -s, Kreuzmast m (третата
отзад напред в кораб), Mast m, -es, -en,
Mastbaum m, Notmast m (запасна),
Pfahlmast m (от едно #bpBo)Rüstmast m
(монтажна)
мачта-Telcskopmast m (за телескоп)
мачти-Mastwerk n
маша-Feuerzange f, Kohlenzange f, Schürzangc
f, Zange f, -n, Brennschere f, -n, Werkzeug
n, -s, -e
Mauiiina-Abbeermaschine f (за оронване на
зърновиден плод) (сел.-ст.),
Höllenmaschine f (адска), Abkantmaschine
f (техн.-за подгъване на ръбове, за
фалцуване), Addiermaschine f (сметачна
машина), Anleimmaschine f (за
накленване) (техн.), Anreibemaschine f (за
каширане) (техн.), Anschmiermaschine f
(за гумиране, заклейване), DAmpfmascine
f (парна), Druckmaschine f (печатарска),
Durchschnitt m, -(e)s, -е (за дупчене на
ламарина), Ebenhoch m (обсадна) (ист.),
Eisnaschinc f (за лед), Flechtmaschine f (за
гайтани) (текст.), Fräse f, -п (фрезова)
(техн.), Gummiermaschine f(3a гумиране),
Gummiermaschine f (за гумиране),
Hackmaschine f (за рязане на слама),
Haderschneidemaschine f (за рязане на
парцали), Hartwalze f (за валцуване на
ламарина), Hechelmaschine f (за
разчесване, влачене), Herd m, -es, -е
(обогатителна) (метал.), Jacquardmaschine
f (жакардова), Klotzmaschine f (за
импрегниране), Kräselmaschine f (за
плисиране), Kunst f, -те (за изтегляне на
вода), Ladenwolf m (за мелене ма месо),
Lumpenschneider m, -s, - (за рязане на
парцали), Maschine f, -n,
Metallzerspannungsmaschine f
(металорежеща), Monotype f, -s (наборна
монотипна), Mühle f, -n (за мелене,
мачкане), Nähemaschine f, -n, Perpetuum
mobile n (във вечно движение,
невъзможна), Plattmühle f (за сплескване
477
мебелирам
на тел) (техн.), Pochwerk п (чукална),
Quetschmaschine f (за мънене, чуйане),
Raffineur m, -s, -е (за дървесина),
Rechenmaschine f (сметачна),
Reckmaschine f (за опъване на кожи),
Reckwalze f(npoKarraa), Rotationsmaschine
f (ротативна), Schälmeschine f (на овошия
във фабрика), Schärfmaschine f (точилна)
(техн.), Schermaschine f (стригачна)
(техн.), Schläger m, -s (биеща) (техн.),
Schlämm werk n (шпемувъчна) (метал.),
Schneider m, -s (за рязане), Schneiderzeug
n (винторезачна) (техн.), Schnelläufer m
(вид ротативна, бързоходна офсетова),
Schnellpresse f (типографска
скоропечатна), Schöpfbecherwerk n
(хидравлическа) (техн.), Schrämmaschine
f (подкопна) (мин.), Schreibmaschine f
(пишеща), Setzlingspflanzmaschine f (за
садене на разсад), Setzlingspflanzmaschine
f (за садене на разсад), Setzmaschine f
(наборна), Setzmaschine f (наборна),
Sprengmaschine f (адска), Staze f, -n (за
танцуване на ламарина, гьон),
Werkzeugmaschine f (за инструменти),
Widder m, -s (стара стснобитна),
Wringmaschine f (за изстискване на пране)
(техн.), Wurfapparat m (за изстрелване на
панички при стрелкови състезания) (лов.),
Wurfmaschine f (метателна) (воен.),
Zeilengießmaschine f (словоливна, за
отливане на цял ред), Zeilengußmaschine
f (словоливна, за отливане на цял ред),
Zugdruckmaschine f (за изпитание на
опън, натиск), Zweitourenmaschine f
(двутурна, за печатане на вестници) (печ.),
Zwillings(dampf)maschine f
(двуцилиндрова) (техн.), Zwimmaschine f
(предачна), Zwimmühle f (предачна)
машинален-mechanisch, automatisch
машина-оконокопачка-Grabenbagger m
(хидр.), Grabenbaggerm (хидр.)
машинарии-Maschinerie f, -n, Machenschaft
f, -cn, Manöver n, -s, Ränkespiel n,
Spiegelfechterei f, -en (за измама), Treiberei
f, -en, Wahlumtreibe pl. (предизборни)
машииацня-Dreh m, -s, -e, Gegenspiel n,
Gegenspiel n, Schlich m, -cs, -e (auf die ~c,
hinter jmds. ~e kommen разигравам на
някого спатиите, похватите) (разг.). Trick
m, -s, -s
машинен-maschinell, Maschincn-
MamitiiiicT-Femfahrer m (на влак за далечни
пътувания), Führer m, -s, Maschinenmeister
m
машннпст-Maschinist m, -en, -en
машинка-FederweIle f(3a навиване на перде)
машника-Fleischwolf m (за мелене на месо)
машниопис-Maschinenschrcibcn п,
Maschinenschrift f, Tippen n, -s,
машннопнсец-Maschinenschrcibcr m,
slenotypist m, -en, -en
MaiuiuioiniCKa-Tippfräulcin n, Slcnolupistin f,
-nen, Tippöse f, -n
машиностроене-Maschincnbau m
мащаб-Kriterium m, -s, -rien, Maß n, -es, -c,
Maßstab m, Wertmesser m (за ценности)
мащерка-Feldquendcl f (полска) (бот.),
Quendel m, -s (бот.), Thymian m, -s, -е (бот.)
мащеха-Aftcrmuttcr f, Stiefmutter f
мащинации-Machinalion f, -cn
мащинист-Lokomolivführer m
мая ce-fackeln intr. h (man wird nicht lange ~
няма дълго да се мая), fummeln intr. h tr.,
nuscheln intr. h., säumen intr. h., trödeln intr.
h.
мая-Enzym n, -(e)s, -е (остар.), Hefe f, -n,
Nährhefe f (на прах), Treibmittel n
маяк-Feuerschiff n (плаващ) (мор.), Feuerturm
m, Pharus m, -, -se, Leuchtiurm m, -cs, -re
маясълче-Zeisigkraut n (бот.)
меандър-Mäander m, -s, Seprentine f, -n,
Seprentine f, -n
мебел-Einrichtungsgcgenstand m, Möbel n, -s
(sie ist ein altes, unnützes ~ тя е изхабена,
непотребна вещ), Schulgeräl n (учебна)
мебели-Einmöbel pl. (вградени), Mobiliar n, -
s, Rohrmöbel n (плетени от пръчки)
мебелиерство-Schreinerei f, -en
мебелирам-einrichten tr. refl., möblieren tr.
(möbliert wohnen живеем под наем в
мебелирана стая, квартира)
мебелировка
478
мебелировка-Einrichtung f, -en,
Hauseinrichtung f, Innenausstattung f,
Inneneinrichtung f, Meublement n, -s, -s,
Schreiner m, -s, Tischler m, -s
мебилировка-Zimmereinrichtung f (на, за
стая)
мега-Mcga-, mega-
мегават-Megawalt m
мегалит-Megalith m, -s, -en
мегалитен-megalithisch
MeranoManiin-Größenwahn(sinn) m,
Größenwahn(sinn) m
мегафон-Megaphon n, -s, -e
мегдан-Anger m, -s, - (селски) (обл.),
Dorfanger m (селски), Platz m, -es, ч-е
Merepa-Megäre f, -n
мегом-Megohm n
мед-Ätzkunst f (на гравиране), Ätzmenier f (на
гравиране), Darrkupfer n (пречистена)
(метал.), Hornig m, -s (пчелен) (außen
Honig, innen Galle от устата му мед капе,
в сърцето му жлъч), Honigseim m
(самотол), Honigtafel f (пита), Honigwabe
f (пита), Jungfemhonig m (от първия рояк
на кошер), Kcsselblech п (за котли), Kupfer
n, -s (метал), Kupferstück п (къс),
Rauchhonig m (непреработен),
Scheibenhonig m (на пити), Schleuderhonig
m (центрофужен), Seim m, -s, -e,
Weißkupfer n (бяла) (минер.)
медал-Kriegsdenkmünze f (военен
възпоменателен), Medaille f, -n, Münze f,
-n, Piepmatz m (особено орденът на
Червения орел), Schaummünze f
(възпоменателен)
медальон-MedaiIIon n, -s, -s, Rundbild n
меден-ehern adj., erzen adj., kupfern, zuckersüß
(усмивка), honigsüß, Honig- (Flitterwochen
меден месец)
меденка-Honigkuchen m, Pfefferkuchen m,
Pfefferling m, -s, -e
медиамта-Mediante m
мсдиана-Mediane f, -n, Mittellinie f
медижински-Medizinal-
медик-Medikus m, Mediziner m, -s
медикамент-Medikament n, -s, -e, Heilmittel
n, -s, Aznci f, -en
медитативеи-meditativ
медиум-Medium n, -s, -dien, Mittel n, -s
медицииа-Hcilkunde f, Heilkunst f,
Heilwissenschaft f, Medizin f, -en,
Tierarzneikunde f (ветеринарна),
Veterinärmedizin f (ветеринарна),
Volksmedizin f (народна)
медицински-heilkundlich, medizinisch
медннкар-KaItschmied m, Keßler m, -s,
Kesselschläger m, Kesselschmied m,
Kupferschmied m, Pfannschmied m,
Rolschmied m, Pfänner m, -s
меднозелен-spangrün
меднокафяв-kesselbraun
медиосии-kesselblau
медовина-Honiggrasn (бот.), Mel m, -s, -Seim
m, -s, -e
MeaoiioAo6eii-kupf(e)rig, kupfrig
Медуза-Medusa f, Meduse f, -n, Qualle f, -n
медяика-Schlingnatter f (зол.)
межда-Feldmark f, Grenzscheidung f,
Grenzscheidung f, Rain m, -es, -e
межделее ce-verschimmen* intr. s.
междина-Jochspannung f, Jochweite f,
Kolbenspielraum m (техн.)
междинеи-inlermediär, ledig (за греда), Meso¬
, meso-, mezo-, mit, mittlerweile (това),
mitunter (другото), nebenbei (другото),
zwischen (c D за място и време, с А за
направление) (zwischen mir und dir ist ein
großer Unterschied има голяма разлика
между мен и теб ; zwischen zwei Parteien
vermitteln посреднича между две партии
; es kommt zum Bruch zwischen ihnen идава
се до скъсване между тях; sich zwischen
sie und ihre Mutter setzen сядам между нея
и майка й ; zwischen heute und morgen
между днес и утре; zwischen 5 und 6 Uhr
между 5 и 6 часа)
междувременно-dazwischen pron. adv., indes,
indessen, inzwischen, mittlerweise,
zwischenher
междувъзлие-Geschoß n, -schosses, -schosse
(бот.), Geschoß n, -schosses, -schosse (бот.)
междудържавеп-zwischenstaati ich
меланхолия
междуклсггьчен-Interzellulär, interzellular
междукоптинеиталеи-interkontinental
междукоифесиоиален-interkonfessioneH
м ежду MeTHe-Bmpfmdungslaut гп (грам.).
Empfindungswort п (грам.), Interjektion f,
-en (грам.)
м е ж д у н а роден •international,
zwischenstaatlich, zwischenvölkisch
международноправеи-vöIkeiTechtHch
междуосне-Achsschenkel ш, Radstand m
(техн.)
междупланетен-interplanetar,
interplanetarisch
междурелсне-Spur f, -en (die ~ e-s Wagens
коловоз, следите от кола) (ж.п)
междуречне-Zwischenslroni gebiet n,
Zwischenstromland n
Mexdtycbio3iiH4CKH-interalliert
междучасие-Pause f, -n (der Pedner machte
viele ~n ораторът често спираше ; е-е ~
machen правя малка почивка)
мезе-Appetitbrölchen n, Appetithappen m
(разг.), Zubiß m (ein Schoppen Wein mit
Zuhiß чаша вино c мезе)
мезентерий-GckrÖse n, -s (анат.), Gekröse n, -
s (анат.)
мезета-Gabelbissen m (обикновено pl.),
Gabelbissen m (обикновено pl.)
мезол итичен-mesolithikum
мезатрон-Mesotrcm n, -s, -e
мек-freundlich adj., gefügig adj., gefügig adj.,
gelind(e) adj., gelihd(e) adj., lind(e), mild,
tnürde (wie Zucker сиплив като прахан ;
das Fleisch ~ klopfen напуквам месото да
омекне; e-n ~ machen накарвам някого да
омекне), nachgiebig (за климат), pelzig,
pflaumenweich (като памук), quarkig, sanft
wie ein Lamm кротък като агне; e-n ~en
Zwangausüben упражнявам лек, тактичен
натиск; ein ^er Blick кротък, нежен поглед
; etw. auf die ~e Tour, auf die Sanfte
versuchen опитвам нещо c добро; ein -es
Lüftchen лек ветрец; -e Hände нежни ръце
; ein -es Blau нежносиньо ; -er Schlaf
сладък, лек сън), schlappig, schmiegsam
(ein ~er Charakter мек характер),
schwabbelig, schwammig, spinlig,
wachsweich (като восък), weich
(възглавница, коприна, кадифе, мъхм
въздух, вода, тон, сърце, глас) (ein weiches
Herz haben имам меко сърце ; weich
werden размеквам се ; er wurde weich in
den Knien омекнаха му краката),
weichherzig, weichlich (неприятно, на
пипане), zahm (dich kriege ich schon zahm
ще те направя мек като памук)
мекина-Häcksel п, -s, Spreu f, - (die - vom
Weizen sondern отделям плевелите)
мекиушавост-Weichmütigkeit f, -
мекица-Fladen m, -s (готв.)
мекнца-SpackdeckeI m (за мазна походна
фуражка) (воен.)
мекичък-mollig (~е Bcinchen c-s Kindes
закръглени крачка на дете), puschclig
мекокафяв-rehbraun
мекост-Gelindhcit f, Gelindheit f, Milde Г,
Sanftheit f, Weiche f, -n, Weichheit f, -cn,
Weichlichkeit f, -, Gelindheit f, Gelindheit
f, Lindheit f, -en, Weiche f, -n, Weichheit f,
-en, Weichlichkeit f, -
мекотели-MolIuske f, ~n, Schaltiere pL
(черупчести) (зоол.), Weichtiere pl. (зоол.)
мекото-KrümeI m, -s (на хляба), Krume f, -n
(на хляба)
мекролог-PertezetleI m
мекснканец-Mexikaner m, -s
мексикански-mexikamsch
Мексико-Mexiko n (държава)
мекушйв-kakelig, läppisch (човек) (разг.),
Iappicht, lappig, leichtlebig, pflaumenweich,
verweichlicht, weibisch, weichlich,
weichmütig
мекушавост-Wcichlichkeit f, -
мелапж-Melage f, -n
меланж-meliert
мел анхол en-trüb sinnig, schwarzgallig,
tiefsinnig, trübselig, wehmütig, wehmutsvoll
меланхолик-Grillenfänger m (прен.),
Grillenfänger m (прен.)
мелапхоличен-hintersinnig, melancholisch
мелаихолия-ОергезБюп £, -en, Düsterkeit f,
Melancholie f, -en, Schwermut t, -»Tiefsinn
мелаихолност
480
m, Tiefsinnigkeit f, Trübsinn m, -es,
Wehmut f, - (тиха) (in stiller Wehmut c
безмълвна меланхолия)
мел анхол пост-Düsterkeit f, Wehmütigkeit f, -
меласа-Melasse f, -n, Zuckerhonig m (техн.)
мелачка-Kollergang m, Quetsche f, -n (in die
~ geraten склещват ме на тясно; e-n in die
~ nehmen склещвам някого на тясно),
Quetschmühle f
мелез-Halbblut n (кон, човек), Halbblutpferd
n (кон), Mestize m, -n, -n, Terzeron(e) m, -
en, -en (от бял и мулатка), Zwitter m, -s
(зоол.), Zwittergeschöp n, Zwitterwesen n
мелелe-Mühlenzwang m (задължително),
Näßmahlen n (по мокър начин)
мелес-Mischling m, -s, -e
мелинит-Mclinit n, -s, -
мелиорация-Gütung f, -en, Gütung f, -en,
Landeskultur f, Melioration f, -en
мелически-melisch
мелница-Hollünder m, -s (холандска вятърна,
c въртяща се горна част), Klappermaul f
(за бъбрива уста) (разг.), Kochenmühle f
(за костено брашно), Lohmühle f, -n,
Mühle f, -n (die ~ klappert воденицата
трака; das ist Wasser auf s-e ~ това е вода
в неговата мелница), Pochwerk n (ударна),
Schleudermühle f (центробежна),
Windmühle f (вятърна)
мелнпчар-Müller m, -s
мелллчарство-Mütterei f, -en
мелоднка-Melodik f, -
мелодичен-melodiös, melodisch
мелодия-Air n, -s, -s [äp], Fall m, -(e)s, Fälle,
Gesangweise f, Gesangweise f, Lied n, -s, -
er, Melodie f, -n, Singweise f, Singweise f,
Tenor m, -s, - (основна), Tonfall m (на
речта), Volksweise f (народна), Weise f, -n
(Wort und Weise текст и мелодия)
мелодрама-Melodrama n
мелодраматичен-melodramatisch
меля-abschroten tr. (на едро), mären tr., mahlen
tr. refl., schroten tr. refl. (mit den Zähnen ~
дъвча)
мемба-Leichter m, -s
мембрана-Eihülle f (на яйце) (биол.),
Keimhaut f (зародишна)
ме-ме-mcckmeck
мемоари-Denkwürdigkeit f
мемОрандум-Dcnkschrift f, Memorandum n, -
s, -den
мемориал-Gcdächnisbuch m (търг.)
менада-Mänade f, -n
менажерия-Tierbude f (пананрека),
Menagerie f, -n
менажирам-mcnagieren tr.
меигеме-Daumenschraube f (за измъчване)
(ист.), Feilbank f (тезгяхно), Folterschraube
f (инквизиторско), Klemme f, -n (техн.),
Kloben m, -s, Leinknecht m, Quetsche f, -n
(in die -- geraten склещват ме на тясно ; е-
n in die - nehmen склещвам някого на
тясно), Schraubstock m (техн.)
менза-М ensa f, -sen
мензул-Meßtisch m
мензура-Mensur f, -en, Paß m, -sses, -re
MeiiiiiintT-Gchirnhautenentzündung f (мед.),
Gehirnhautenentzündung f (мед.),
Genickstarre f (цереброспинален) (мед.),
Genickstarre f (цереброспинален) (мед.),
Hirnhautentzündung f (мед.)
мешшфит-Meningitis f, -
MeiiHT6a-Abwand(e)Iung f, -en
меиителница-АЬзсЬти m, -(e)s, -e,
Depotwechsel m (гаранционна) (търг.),
Domizilwechsel m (платима не в
местожителството на длъжника) (търг.),
Entnahme f, -n, Gegenwechsel m
(гаранционна) (търг.), Gegenwechsel m
(гаранционна) (търг.), Kellerwechsel m
(фалшива), Meßbrief m,
Nacjsichl(s)wechsel m (платима известно
време след представянето), Platzwechsel
m (платима на мястото на издаването),
Querschreiben п (акцептирана),
Reitwechsel m (измамническа) (техн.),
Rektawechsel m (която не може да се
джиросва) (търг.), Rikambio m, -s, -ien
(обратна) (търг.), Ritratte f, -n (обратна)
(търг.), Rückwechsel m, Sicherheitswechsel
m (гаранционна) (търг.),
Sicherheitswechsel m (гаранционна)
мероприятия
(търг*), Sichtwechsel ш (на виждане),
Sichtwechsel in (на виждане), Vistawechsel
m (ид предявяване) (търг.), Wechsel m, -s
(einen - begeben, einlösen пускам в
обращение, плащам менителница; ~ auf
lange» kurze Sicht дългосрочна,
краткосрочна менителница; ein - auf Sicht
менителница» платима при предяяление)
(Търг.), Wechselbrief ш, Zeitsichtwechsel ш
(платима известно време след
предявление)
меинтелпици-Рар1ег п, -s, -с
менифестирам ce-anzeigen tr. refl. (остар.)
метшв-abwandelbar adj.
меиструация-Мonatliche(s) п, «п,
Monatsfluß ш, Zeit f, -еп (sie hat ihre Zeit
тя е в менструация)
мента-Minze f, -n, Pfefferminze f(6oT)
ментаджия-Schauirtschläger tn
ментялеи-шеп1а1
ментарджия-Winkeladvokat m, -s (разг.)
ментор-Mentor ш, -s, -oren
мепторскн-hernscb,schulmeisterlich
MeHTocBaM-auftragen* intr. h. (разг.),
mauscheln 3nfc
мепхир-Menhir m, -s, -e
меишевик-Menschewik m, -en, -en
мешо-Gedeck n, -s, -e, .Menü n, -s, -s»
Speisefolge f, Wunschkost f(no избор)
мешоет-MenueU n,-s, -s
меня си-häuten tr« refl. (кожата)
менящ-schälend (цветовете си)
мерв-DrbCSGh m, -s, -е (сел.-ст.),
Gemeindeacker m, Gemeindeacker m, Mark
f, -en, Maß n, -es, -e
мерач-Richtkancnier m (в артилерията)
(воен.), Richtschütze m (на картечница)
(воен.)
мергел-Mergel m, -$, Schlier m,-s
мерджарче-Teufelszwim m (бот.)
мерекеп-Kermesbeere f
мерене-Messung £ Vermessung f
мержелееие-Augenflimmem n
мерзавац-Lump m, -en, en, Gesinnungslump
m, -en, Gesinnungslump in, ^en, Haderlump
m (фам.), Halunke«, -n, -n, Hundsapfel m,
Kanaille f, -n, Knochen m, -s, Lumpenhund
m, - e, Lumpenkerl m, -e, Schuft m, -es, +c
(zum ~ an e-m werden постъпвам като
мерзавец спрямо някого), Schurke m, -n, -
n
мерзавщипа-Hundsfötterei f, Lumperei f, -en,
Schufterei f, -en, Schuftigkeit f, -en
мерзост-Ekelhaftigkeit f, Gemeinheit f, -en,
Gemeinheit f, -en, Lumperei f, -en,
Lumpigkeit f, -en
мерзък-luiftpicht, -lumpig, -miserabel, schuftig
меридиан-Längenkreis m, Meridian m, -s, -e,
Mittagkreism
мерило-Folie f, -n, Gradmesser m (прен.)>
Gradmesser m (прен.), Maßstab m
мерино-Меппо m, -s, -s
мерииос-Merino m, -s, -s
мсрисгем-Tei lur gsgewebc n (биол.)
меркантилен-merkantilistisch
меркантилизъм-Merkantilismus m
мерки-Sanktion f, -en (принудителни и
наказателни) (~en verhängen налагам
санкции), Schritt m, -es, -е,
Verteidigungsmaßnahmen pl.
(отбранителни), Vogelhege f (за опазване
на полезни и редки птици), Vogelschutz
m (за закрила на птици),
Vorbeugungsmaßnahmen pl. (предпазни),
Vorsehung f
Меркурий-Merkur m, -s
меришс-Aufsatz in, -cs, -re (на оръдие) (воен.),
Geschützfernrohr n (панорамен) (воен.),
Geschützfernrohr n (панорамен) (воен.),
Rahmenvisier n (рамков) (воен.), Regler m,
-s (подвижен, на оръдие), Richtkeil m (на
оръдие) (воен.), Treppenvisier n
(стъпаловиден) (стр.), Visier n, -s, -e
(воен.).
мер одав eii-kom petent, maßgebend,
maßgeblich, zuständig
меродавност-Kompelenz 1, -en, Zuständikeit
f,-en
мероприятие-Anstalt f, -en (остар.),
Kulturveranstaltung f(Културно), Mänahme
f,-n, Maßregel f
мероприятия-Vorsehung f,
482
мерсеризирам
WohlfahrtseinrichUingen pl. (за обществено
подпомагане)
мерсеризирам-merzensicren tr.
мерсеризиране-Merzerisicrung f
мертек-Dachsparren ш (на покрива),
Gratsparren ш (стр.), Gratsparren m (стр.),
Sparre f, -n (e-n - zuviel haben едната ми
дъска хлопа ; e-n — haben чешит съм)
(стр.), Sparren m, -s (e-n - zuviel haben
едната ми дъска хлопа; e-n - haben чешит
съм) (стр.)
MepTemi-Gcbälk(e) n, -s, pl. (стр.), Gebälk(e)
n, -s, pl. (стр.)
мерудин-Gewürz pl. (готв.), Gewürz pl. (готв.),
Grünkraut n, Grünkraut n
мерудийка-Kräuterwerk n, Kraut n, -s, -rer
(билка)
мерудия-Gc würzkraut n (разп), Gewürzkraut
n (разг.)
меря ce-ankommcn intr. s. (gegen e-n ~) (c нкг.),
aufwiegen* tr. (die Virteile wiegen die
Nachteile nicht auf преимуществата на
могат да се мерят с недостатъците),
halten* intr. h. (zu hoch halten меря се на
високо), messen refl.
меря-klaflem intr. h. (c разперени ръце), loten
tr. intr. (c отвее), messen tr. refl, nachmessen
* tr., vermessen* tr., vorwiegen* tr. (e-m,
etw-)
месар-Fleischer m, -s, Metzger m, -s,
Schlächter m, -s, Schlachter m, -s
месарница-Fleischerei f, -en
месарница-Metzgerei f, -en, Schlächterei f, -
en, Schlachterei f, -en, Schranne f, -n
месарство-Schlächterei f, -en, Schlachterei f,
-en
месеж-Weinmonat m (на гроздобер)
месен-fleischern adj.
месест-fleischig adj., pulpös (плод)
месец-Honigmonat m (меден), Honigmond m
(меден), Honigwochen pl. (месец), Luna f,
-, Monat m, -s, -e (alla zwei -е всеки два
месеца ; ~ für ~ всеки месец ; über drei
~en след 3 месеца ; etw. bis zu 3 -en
behalten задържам нещо заето до 3 месеца
; am 3. dieses -s на трето число този
месец), Mond m, -es, -е (der-nimmt zu, ab
луната расте, намалява ; das -es Sichel
лунният сърп; die Rakete hat den - erreicht
пакетата достигна Луната; den - anbellen
лая на месечината, ругая на вятъра ;du bist
wohl auf dem - ? къде се занасяш? in den
- gucken оставам c пръст в уста; d-e Uhr
geht nach dem - часовникът ти е закъсал;
hat der ~ e-n Hof, so gibt es schlecht Wetter
има ли месецът харман, ще се развали
времето ; zwei -е sind schon vergangen
вече изминаха 2 месеца; er hat e-n ~ той е
плешив; so ein trauriger-! ама че скучен
човек!), Regenmonat m (дъждовен),
Rosenmonat m (на розите), Wintermonat m
(зимен)
месечен—monatlich (dreimonatliche Renten
тримесечни ренти), monatlich (рента,
вноска, заплата) (~е Kündigung месечно
предупреждение ; die Beiträge werden ~
erhoben членски вноски се събират
месечно)
месечииа-Mond m, -es, -е (der -nimmt zu, ab
луната расте, намалява ; das -es Sichel
лунният сърп; die Rakete hat den - erreicht
пакетата достигна Луната; den—anbellen
лая на месечината, ругая на вятъра ;du bist
wohl auf dem - ? къде се занасяш? in den
- gucken оставам c пръст в уста ; d-e Uhr
geht nach dem - часовникът ти е закъсал;
hat der - e-n Hof, so gibt es schlecht Wetter
има ли месецът харман, ще се развали
времето ; zwei -е sind schon vergangen
вече изминаха 2 месеца; er hat e-n - той е
плешив ; so ein trauriger -! ама че скучен
човек!)
Mece4HO-monat(s)weise
месиада-Messiade f, -
месинг-Gußmessing п (леярски) (метал.),
Gußmessing п (леярски) (метал.), Messing
n
месингов-messingen
Месия-Messias m
меснат-fleischig adj.
месо-Aspik m/n, -s, -е (желирано), Fleisch n, -
es, Haschee n, -s, -s(chtho накълцано),
483
меся се
Hühnerbrust f (бяло, от кокошка),
Kälberne(s) п, -п, - (телешко), Kalbfleisch
п (телешко), Kalbsnuß f (от вътрешната
страна на телешки бут), Kanonenfutter п
(пушено), Mägdebein п (жилаво), Nuß f,
+sse (крехко от бута), Ochsenfleisch п
(говеждо), Rauchfleisch п (пушено),
Rindfleisch п (говеждо), Rückenstück п
(откъм гърба), Salzfleisch п (солено),
Schabefleisch п (фино смляно, за сурово
ядене), Schale f, -п (от говежди бут),
Schmorfleisch п (задушено), Selchfleisch
п (пушено), Wildbraten ш (от дивеч),
Ziemer m, -s (парче от гърба на дивеч)
MecoeA-Kreophag(e) m, -n, -n
месояден-fleischfressend adj. (жидотни)
места-Fond pl. (задни), Realitäten pL
(незастроени)
местен-einheimisch adj., -heimisch, inländisch
(inländische Produktion местно
производство), lokal, örtlich (за упойка)
(das ist - sehr verschieden много е ралично
според мястото), ortsansässig (жител),
ortseingesessen (семейство) (das sind ~e
Leute това са местни хора)
местен-regional
Mecrene-Ortsveränderung f (в друго селище)
(е-е ~ würde ihm guttun една промяна на
мястото би му се отразила добре)
местеице-Plätzchen n, -s, -, Plätzlein n, -s, -
местната ст-Fleischigkeit f
местничество-Rcgionalismus m
местност-Erdstrich m, Gegend f, -en, Gegend
f, -en, Gelände n, -s, Gelände n, -s,
Gelgenheitf, -en (остар,), Gelgenheil f, -en
(остар.), Himmelsstrich m, Hochland n
(планинска), Hügelland n (хълмиста),
Küstenstrich m (крайбрежна), Landschaft
f, -en, Landstrich m, Terrain n,-s, -s, Vorfeld
n (предлежаща) (воен.), Vorgelänge n
(предлежаща) (воен.), Waldgelände n
(горска), Wildnis f, -se (обрасла c бурен)
Mecniue-Fleck m, -(e)s, -e/-en
местожителство-Ansässigkeit f (постоянно),
Aufenthalt m, -s, -e (e-n - haben, nehmen
имам местожителство, установявам се на
местожителство), Aufhalt m, -s, -е, Domizil
n, -s, -e, Heimatort m, Orlsansässigkeit f, -
(постоянно), Wohnort m. Wohnsitz m
MecrouMeiiiie-Fragefürwort n (въпросително),
Fürwirt n, Indefinitum n, -s, -ta
(неопределително), Interrogativ n, -s, -va
(въпросително) (грам.). Personalpronomen
n (лично), Reflexiv n, -s, -е (възвратно),
Reflexivpronomen n (възвратно),
Relativpronomen n (относително) (грам.)
местоиазначение-Löschplatz m (за кораб)
местоиаходище-Erzstock m (на руда) (мин.)
местоиахождеппе-Fundort in (на минерал)
(мин.), Mineralvorkommen п, Silz m, -es, -
е* Standort m (бот.), Verbleib ш, -es, Lage
f,-n
местопребиваване-Aufenlhaltsort m, Sitz m, -
es, -e, Verblieb m, e-s, -
местопроизшествие-Tatort m
месторождение-Geburtsorl m, Geburtsort m,
Heimatort m, Lager n, -s (геол. мин.),
Lagerstälter pl., Mineralvorkommcn n (на
минерали)
местоусгановяваие-Standort m
местя ce-heraufziehen* intr. s. (на горен етаж),
herziehen* tr. (да живея), hinziehen* intr.
s. (да живея отсреща на другата страна),
schiften intr. h., wegziehen* intr. s. (в друго
жилище)
местя-anrücken tr. (шкаф до стената),
anziehen* intr. h. (пръв) (шах.), herrücken
tr. (насам), rücken tr. (den Tisch an den
Wand ~ премествам масата до стената ;
etw. zur Seite - отмествам нещо настрана
; etw. von der Stelle - отмествам нещо ;
die Uhr ~ нагласям часовник; etw. im ein
anderes Licht ~ поставям нещо в друга
светлина ; e-m, etw. aus den Fängen -
изтръгвам нещо от ноктите), verziehen*
tr. refl. (погрешно при игра на шах),
vorrücken tr.
месчица-Kemfleisch п (вътрешна)
меся ce-hineinreden tr. refl. (в нещо) (da hat er
nichts mit hineinzureden той няма какво да
се меси тука), mischen tr. refl., vorgreifen*
intr. h. (в чужди дела)
меся
484
меся-einmischen tr. refl., kneten tr. (тесто),
mengen tr. refl., mischen tr., mixen tr.,
paschen intr. h. (карти), wirken tr. (тесто,
хляб)
мета-fegen tr. (den Schmutz aus der Stube ~
измитам сметта от стаята си), kehren intr.
h., treiben1“ refl. (за виелица, сняг)
метабола-Metaboie f, -n
метакапт-Mittelhand f (анат.)
метал- Metall n, -s, -e, Edelmetall n
(благороден), Hartmetall n (твърд),
Jungfemmetall m (самороден), Leichtmetall
n (лек), Metallschwamm m (шуплест),
Mohr m, -en, -en (чер) Mohr m, -en, -en (e¬
n ~en bleichen wollen мъча се да направя
черното бяло), Nichteisenmetall п (цветен),
Schriftzeug п (за букви)
метален-metallen, metallisch
мегализирам-mctallisieren tr., verstählen tr.
метал изиране-Verstählung f
метализъм-Mclallismus m, -, -
металик-Rüßige m
металически-metallen
металография-MetaIlographie f
металознаиие-Metalikunde f
металоид-Metalloid n, -s, -e
металолеяр-Erzgießer m
металолеярна-Erzhülten f
металорезбар-Ziseleur m, -s, -e
металург-Eisenhüttenmannn m
металургнчески-metallurgisch
металургня-Eisenhüttenindustrie f (черна),
Hüttenkunde f (като наука), Hüttenwesen
n, Metallhüttenkunde f, Metallurgie f,
Verhüttung f, -en
метаморфизирам-metamorphisieren tr.
метаморфоза-Metamorphose f, -n,
Verwandlung f, -en
метаморфозирам-verwandeln tr. refl. (in, zu
etw.)
метан-Grubengas n (мин.), Grubengas n
(мин.), Methan n, -s
метапсихика-Metapsychik f, Metapsychologie
f
метапсихичеи-metapsychisch
метастаза-Metastase f, -n, Metathesis f, -,
Tochtergeschwulst n (мед.)
метател-Flugzeugschleudcr m (авиац.),
Schleuder f, -n (авац.)
метафизика-Metaphisik f,
Willensmetaphysik f (волунтаристична)
метафизнческп-metaphysisch
метафора-Metapher f, -n
метафорен-metaphorisch
метафраза-Metaphrase f, -n
метач-Gasscnkehrer m (уличен), Gassenkehrer
m (уличен) *
метвам-vorlügen* tr. (e-m etw.) (някого c
нещо)
метвурст-Mettwurst f
метеж-Aufruhr m, -(c)s, -e (das ganze Land
gerät in ~ цялата страна въстава), Meuterei
f, -en, Rebellion f, -n
метежен-aufrührerisch adj., empörerisch adj.,
ruhelos
метежник-Aufrührer m, -s, ~, Empörer m, -s,
Meuter(er) m, -s, Rebell m, -en, -en,
Tumultuant m
метежиичество-Aufrührerei f, -en
метемпсихоза-Metempsychose f,
Seelenwanderung f
метеие-Fege f
метеор-AeroIith m, -(e)s, -en, Feuerkugel m,
Lufterscheinung f, Meteor m, -s, -e
метеоризъм-Vapeurs pl. (мед.)
метеорит-Mcteorit m, -s, -e, Mondstein m
метеоричен-mcteorisch
MeTeopoHor-Meteorolog(e) m, -en, -en,
Wetterkundige(r) m
метеорологичен-meteorologisch
метеорологически-Wetter-, wetterkundlich
(изследвания, наблюдения)
метеорология-MeteoroIogie f, Wetterkunde f,
Witterungskunde f, Witterungslehre f
метил-Leberegel m, Methyl n, -s, -e, Schafegel
m (обикновен) (зоол.)
метирилогия-Tetralogie f, -n
метла-Haarbesen m (от косми), Heidebesen m
(от изтравниче), Hexenbesen m (на
вещица, самодивска), Kehr(t)wisch m (от
пера, от клони), Kehrbesen m, Мор m, -s, -
s (c ресни), Papierblume f (бог.), Reisbesen
485
механизъм
m (от клони), Sorghum n, -s, - (бот.),
Stäuber in, -s, Staubbesen m (за прах)
метлица-Angergras п (ливадна) (бот.), Rispe
f, -n (съцветие) (бот.)
мегличина-Flockenblume f (бот.), Kornblume
f, Papierblume f (ливадна), Zuane f, -n (бот.)
метличка-Federwisch m (от пера),
Flederwisch m, -es, -е (от пера),
Kleiderbesen f (за дрехи)
метловкден-rispig
метнал съм ce-nachgeralen intr. s. D
метод-Abkurzungsvcrfahren n (ускорен,бърз,
изпитан), Arbeitsmethode f (на работа),
Arbeitsverfahren n (на работа),
Auflösungsmethode f (аналитичен) (хим.),
Denkmethode f (на мислене),
Druckverfahren n (на отпечатване),
Heilverfahren n (на лекуване, терапия),
Klavierschule f (за пиано), Lchrart f (на
обучение), Methode f, -n,
Näherungsverfahren n (на
приблизителните стойности),
Neuerermethode f (рационализаторски),
Schallmeßverfahren n (звукомерен) (воен.),
Schnellbauweise f (скоростен, на строеж),
Schule f, -n (учебен), Trainingsmethode f
(тренировъчен), Verfahren n, -s,
Verfahrungsweise f, Weise f, -n (auf jede
Weise, auf diese Weise по всякакъв метод,
по този метод; auf keine Weise по никакъв
метод ; jeder nach seiner Weise всеки по
своя метод)
методизмус-Methadismus m, -
методпка-Methodik f, -
методист-Mcthodist m, -еп, -еп
методичен-methodisch, schulgerecht
методически-methodisch
методология-Methodologie f, -
метонимия-Mctonymie f, -n
метономичен-metonymisch
метоп-МеЮре f, -n
метох-Slifl n, -es, -er (католически)
метохски-stiftisch
мепгреса-Konkubine f, -n, Mätresse f, -n
метрика-Metrik f, -еп (муз.), Verslehre f
метрическн-metrisch
метроиом-Mclronom n, -s (муз.), Taktmesser
m (муз.)
метрополия-Metropole f, -polen, Metropolis
f, -polen, Mutterland n, Mutterstadt f
метчик-Gewindebohrer m (техн.),
Gewindebohrer m (техн.), Schncidbohrer m
(техн.)
метър-Festmetern (кубически), Gcvicrtmclcr
m (квадратен), Geviertmeter m (квадратен),
Kubikmeter m (кубически), Maßstab m (за
мерене), Maßstock m (несгьваем), Meter
n, Metermaß (сгъваем), Metersekunde f (в
секунда), Meterstab m (несгьваем),
Quadratmeter n (квадратен) (разг.),
Schmiege f, -n (сгъваем), Schrägin aß n
(сгъваем), Stab m, -s, -гс (мярка), Zollslab
m (сгъваем), Zollstock m (сгъваем)
Мефистофел-Mcphisto m, -s, Mephistopheles
m
мефистофелски-mcphistophelisdi
мех-Orgelbalg m (на орган) (муз.)
механа-Dorfkrug m (селска), Kabachc f, -n
(долнопробна), Krug m, -cs, -f е (селска) (im
Kruf kommen mehr um als im Krieg в
механата загиват повече хора. отколкото
на война), Penne f, -п (in der - nächtigen
пренощувам в механа)
механизация-Vollmechanisierung f (пълна)
механизирам-technisieren tr.
мехапизъм-Abstcllvorrichtung f (за
изключване, спиране), Abwurfvorrichtung
f (авиац.) (за пускане на бомби), Antrieb
m, -(e)s, -е (задвижваш, двигателен), Fahne
f, -п (на ветропоказатсл), Flugmaschinc f
(сценичен, за издигане във въздуха),
Folger m-s (спирален, на часовник), Gang
m, -(e)s, Gänge (ходов), Gangwerk n
(часовников), Gehwerk n (часовников),
Hebezeug n (подемен) (техн.)» Hubwerk n
(подемен), Läutewerk п (на будилник),
Laufwerk n (ходов, на часовник) (техн.),
Leitwerk п (за самолет), Maschinerie f, -n,
Mechanik, Mechanismus m, -smen,
Mehrstufengetriebe n (многостепенсн),
Meßwerk n (измервателен), Orgelwerk n
(на орган) (муз.), Räderwerk n
механизърам
486
(часовников), Rätsche f, -п (задържащ)
(техн.), Ratsche f, -n (задържащ) (техн.),
Register n, -s (за регулиране),
Richteinrichtung f (за насочване),
Rückführung f (на обратен път), Säumer
m, -s (на шевна машина за подгъване),
Schlagwerk п (ударен) (текст.),
Sicherheitsverschluß m (безопасен
затворен) (техн.), Sicherheitsverschluß m
(безопасен затворен) (техн.), Spielwerk п
(на латерничка с часовник), Starter m, -s
(пускателен), Stellvorrichtung f (спирачен),
Treib werk n (за движващ), Tretrad n
(педален) (техн.), Triebwerk n (задвижващ)
(техн.), Türöffner m (за автоматично
отваряне на врата на жилище),
Türschließer m (за автоматично затваряне
на врата), Vorrichtung f, Wassertriebwerk
п (воден), Wechselgetriebe n (за смяна на
скорости) (автом.), Werk n, -s, -е (на
часовник), Zählwerk п (броячен),
Zahnwerk п (зъбчат)(техн.), Zustellung f
(подавачен) (техн.)
механнзърам-mechanisieren tr.
механик-Maschinensteiger m (минен),
Mechaniker m, -s
MexaiiiiKa-Feimnechnik Г(фина), Machanik, en
механистичен-mechanistisch
механичен-mechanisch
механически-maschinell, mechanisch
мехлем-Lalwerke f, -n, Magma m, -s, -s, Pasta
f, -te, Paste f, -ten, Pflaster n, -s, - (ein -
aiflegen слагам мушамичка на раната; das
~ zieht, leilt мушамичката тегли, лекува ;
e-m ein ~ auf den Mind kleben запушвам
на някого устата; ein Geschenk als ~ geben
давам подарък за успокоение), Salbe f, -n,
Schmiere f, -n (против овча краста)
мехунка-Judenkirsche f (бот.), Puppenkirsche
f (бот.). Schlauchkraut n (водна) (бот.),
Schlüte f, -n (бот.), Schlutte f, -n (бот.)
мехур-Fischblase f (плавателен, на риба)
(зоол.), Frosch m, -(e)s, Frosche (под езика
на говедата) (вет.), Galle f, -п (газов)
(техн.), Galle f, -n (газов) (техн.),
Gallenblase f (жлъчен) (анат.), Gallenblase
f (жлъчен) (анат.), Harnblase f (пикочен),
Hausenblase f (на моруна) (зоол.),
Heringsseele f (на херинг), Luftblase f
(плавателен), Quese f, -n (на кожата),
Schneuß m, -es, -е (рибен като орнамент
на късната готика), Schwimmblase f
(плавателен)
мехурка-Wasserschlauch m (обикновена
водна) (бот.)
мехурче-Judenkirsche f (бот.), Keimbläschen
п (зародишно), Luftblase f (въздушно),
Perle f, -n (бисероподобно) (der Schweiß
stand in ~n auf der Stirn едри капки пот му
излязоха на челото ; die ~n in Sekt
мехурчетата-пяна в шампанското)
Мецапа-Pelz m, -es, -е
Meuaiiini-Halbgeschoß п (между партер и
първи етаж) (стр.), Hochparterre п,
Mezzanin n, -s, -е, Zwischengeschoß п
(между партер и първи етаж),
Zwischenslockwerk п
меценат-Gönncr m, -s, Gönner т, -s, -
Kunstfreund т, Mäzen т, -s, -е, Pfleger т,
-s
мецосопран-Mezzosopran т
мецотинто-Mezzotinto n
мецотинто-Schabkunst f (изк.)
меч-Eisen n, -s, Flamberg m (широк, боен)
(ист. воен.), Haudegen m (за сечене) (ист.),
Sachs m, -es, -е (къс, прав), Schneide f, -n,
Schwert n, -es, -er (zum ~e greifen посягам
към меча ; mit blankem ~ c изваден меч ;
e-n mit dem ~e hinrichten посичам някого
c меча), Waffen n, -s, Zweihändler m
(старинен, за използване c две ръце)
(воен.)
меча-mauzen intr., miauen intr.
мече-Teddy m, -s, -s (детска играчка),
Teddybär m (детска играчка)
мечка-Aasbär m (стръвница), Eisbär m (бяла,
полярна), Fischbär m (бяла) (зоол.),
Grislybär m (сива, северноамериканска)
(зоол.), Grislybär m (сива,
северноамериканска) (зоол.),
Himmelswagen m (голямата, съзвездие)
(астр.), Höhlenbär m (пещерна), Honigbär
487
мизерен
ш (мсдоядна), Nasenbär m
(дългомуцунеста) (зоол.), Pelze f, -n,
Schupp m, -en, -еп(миеща) (зоол.), Seebär
m (морска), Zeidelbär m (недоядна)
меч ка-стръвница-Schlachlbär m
мечта-Schimäre £ (неосъществима), Schwarm
m, -s, -fe (dieses Mädchen, Musik ist mein
-това момиче е моята любот, пристрастен
съм към музиката; е-п ~ für ein Mädchen
haben влюбен съм в момиче), Trugbild п,
Wunschbild п, Wunschlraum m
мечтание-Träumerei f, -en
мечтател-Dichter m, -s, Döskopf tn, Illusionist
m, -en, -en, Schwärmer m, -s, Träumer m, -
s, Visionär m
мечтателен-schwärmerisch, träumerisch (очи),
verträumt
мечтателност-Schwärmcrci f, -en,
Verträumtheit f
мечтая си-erträumen tr. (die erträumte Seligkeit
мечтаното блаженство), hinträumen intr. h.
мечтая-dröseln tr., phantasieren intr. h. (du
phantasierst wohl? хем говориш
безмислици?), träumen intr. h. (von e-m,
etw.) (за някого, нещо) (laß das ewige
Träumen ! остави тези фантазии !)
мечти-Luftblase f (празни), Träumerei f, -en,
Traumleben n
мешап-kunterbund
мешаио-Aufschnitt m, -s, - (шунка, салам)
(готв.)
мешаио-mischlings
мешести-Zölenteraten pl. (зоол.)
миазма-Miasma n, -s, —smen
мивка-Ablauf m, -(e)s, -re, Abwaschtisch m,
Durchguß m, Gossenstein m, Gossenstein m,
Gußstein m (каменна), Gußstein m
(каменна), Schüttstein m (малка, на
водопровод), Spüle f, -n, Wasserleitung f
(c течаща вода)
мига-ilackern intr. h
миг-Augenblick m, Augenwink m, Hui n (in e¬
m Hui war er weg в миг той изчезна),
Moment m, -s, -e (der entscheidende ~
решителният момент ; den ~ verpassen
пропускам сгодния момент ; e-n ~, bitte!
моля, почакайте един миг! ; - mal!
позволете за момент), Nu n, -s, - (im - в
миг), Wink m, -s, -е (im Wink, in e-m Wink
в един миг)
мнгам-flimmem intr. h, zwinken intr. h. (mit
den Augen), zwinzeln intr. h. (mit den
Augen), zwinzern intr. h. (mit den äugen)
Miiraiie-Augenblinzeln n, Flimmer m, -s
мигвам-zwickcn tr. (mit den Augen zwicken
мигвам c очи), zwickem tr. (mit den Augen
zwickem мигвам c очи), zwinkern intr. h.
(mit den Augen)
мигвапе-Zwick m, -s, -e
мигла-Wimper f, -n (ohne mit der Wimper zu
zucken без да ми трепне мигла, окото)
MiimHB-flack(e)rig adj.
мипювен-momentan, augenblicklich adj.
MiiriiOBeiiite-Augenbleck m (поет.)
митовеио-augenblicks adv. (рядко), flugmüdc
adv.
MuroMl-schwuppdiwupp !
мнграцня-Migrution f
Miirpeua-Mifräne f
мида-Muschcl f, -n, Perlmuschel f (бисерна),
Pilgermuschel f (зоол.), Puppurschnecke Г
(пурпурна) (зоол.), Miesmuschel f (черна)
мнда-дървонробнвач-Pfahlmuschel Г (зоол.)
мидиец-Mcder m, -s
мидообразеп-muschelig
Miieiie-Abwasch m, -s, - (на съдове), Aufwasch
m, -es, - (на съдове) (etw. in e-m ~ abmachen
свършвам нщ. наведнъж)
мнза-Einlage f, -n, Einsatz m, -es, Einsätze,
Karteneinsatz m, Mise f, -n, Satz m, -es, -re
(при хазартна игра)
мизантроп-Menschenfcind m, Misanthrop m,
-en, -en
мизаитропски-misanthropisch
мизантропство-Misantthropie f
мизерен-ärmlich adj., arm adj. (sein armes
Leben жалкото му съществувание),
armselig adj. (цигулар, пианист), dreckig
adj. (es gehet ihm ~ мизерства), dürftig adj.,
elend adj., erbärmlich adj. (er ist - gekleidet
той е мезирно облечен), gottserbärmlich
adj., gottserbärmlich adj., hundeelend,
мизерере
488
hundcmäßig, jämmerlich, jämmerlich (ein
jämmerlicher Tod мизерна смърт), kläglich
(e-e klägliche Leistung мизерно
постижение ; ein klägliches Ergebnis
мизерен резултат), micserig, miserabel,
ruppig (ein -er Hund куче краставо!),
schäbig (die ~en Reste waren für uns за нас
останаха трохите ; er fand e-n ~cn Dinst
намери някаква мизерна службица),
schnöd(e) (~es Geld презрян метал- парите
; ~er Undank черна неблагодарност),
schof(e)lig (фам.), schofel (фам.)
мизерере-Miserere n, -s, -s
мизерия-Elend n, -(e)s, Erbärmlichkeit f, -en,
Jammer m, -s (mich schmerzt der Anblick
dieses Jammers боли ме при вида на тазо
мизерия), Kümmerlichkeit f, Misere f, -n,
Not f, -re (~ leiden търпя лишения)
мнзерннк-Hundejunge m, Lump m, -en, en,
Lumpenhund m, -e, Lumpenkerl m, -e,
Schubbejack m, -s/-en, -s/-en, Schubjack m,
-s/-en, -s/-en
мизерно-lumpcnmäßig
мизерност-Kläglichkeit f, Schäbigkeit f, -,
Schnödheit f, -en, Schnödigkeit f, -en
мизерствам-darben inre. h
микашист-Gems m, -es, -е (мин.), Gems m, -
es, -е (мин.)
микроб-Keim m, -s, -e, Mikrobe f, -n
микроелемеити-Spurenslemente pl. (хим.)
мнкрокосмос-Mikrokosmos m
микрометър-Feinmcsser m, Mikrometer n
мнкромилиметьр-Mikromillimeter n, Mikron
n, -s, -e
микромотор-Kleinmotor m
микрон-Mikromillimeter n, Mikron n, -s, -e
микрооргаиизъм-KleinIebewesen n
микроплоча-Langspielplatte f, -n (за
грамофон)
микроскоп-Feinsehrohr n (физ.), Mikroskop
n, Übermikroskop n (електронен) (физ.)
микроскопичен-mikroskopisch
микроструктура-Feinbau m
микрофон-Mikrophon n
миксер-Quirl m, -es, -e
MiiKCinypa-Mixtur f, -en
мил-angenehm adj. (човек), artig adj. (ein
artiges Häuschen угледна, кокетна
къщичка) (остар.), freundlich adj. (kein sehr
-es Gesicht machen не се показвам много
мил), goldig adj., goldig adj., gütig adj.,
gütig adj., herzallerliebst, Herzallcrlicste(r)
m, -n, -n, Herzblättchen n (като гальовна
дума), Herzblatt n (като гальовна дума),
herzig, herzlich, hcrzlieb, hold, hübsch
(schön ist sie nicht, aber doch recht hübsch
не е красива, обаче много мила; hübsche
Leute мили хора; das ist hübsch von Ihnen
много мило от Ваша страна), lieb, liebwert,
minniglich, nett (das ist sehr - von dir това
е много мило ог твоя страна ; das kann ja
~ werden ! тази работа моце да станс
дебела !), taubenhaft, traut, zutulich
мила-Hcrzallerliehste f, -n
милаиец-Mailänder m, -s
милански-mailändisch
милвам-abliebeln tr., eieien tr., hätscheln tr.,
herzen tr., karessieren tr., kindein tr., krauein
tr., liebeln intr. (mit D), liebkosen tr.,
tätscheln tr., zärtcln tr.
милваме ce-kosen intr. h. (mit e-m) (c някого,
за влюбени)
милване-Gekose n, -s, Gekose n, -s,
Liebkosung f, -en
мнлнампер-МПНатреге n
милиард-Milliarde f, -n
мнлиардер-Milliardär m, -s, -e
милибар-Millibar n
милиграм-Milligramm n
милийо-Milieu n, -s, -s (за маса)
милиметьр-MilIimeter m, Quadratmillimeter
n (квадратен) (разг.)
милиои-Million f, -en
MiLnHoiien-million(s)te
милнтаризъм-Militärherrschaft f
милитаризъм-Militarismus m
милитарист-Militarist m, -e, -en
мнлиционер-Abschnittsbevoll mächtigte(r) m,
Polizist m, -en, -en, Verkehrspolizist m (iio
движението)
милициоиерскн-polizeilich (~e Ermittlungen
полицейски сведения ; ~ verbotten
489
минава
забранено от полицията ; - einschreiten
вземам полицейски мерки)
милицня-Heimwehr f (военна, в Австрия)
милиция-Miliz f, -еп (военна)
милиция-Polizei f, -en (die ~ regelt den Verkehr
полицията урегулирва движението л sich
bei der ~ melden регистрирам се в
полицията; die ~ holen повеквам полиция
; er ist dümmer als die ~ erlaubt той e no-
ппупав, отколкото е позволено)
миличко-PusseIchen n, -s (гальовно за малки
деца)
миличък-niedlich (das kann ja ~ werden !
хубаво се наредихме !), schnucklig,
schnuckrig
мнлка-Herzblättchen п (бог.), Herzblatt п (бот.)
миловиден-anmutig adj. (девойка),
anmutsreich adj., hold, lieblich, niedlich (das
kann ja ~ werden ! хубаво се наредихме!),
sauber (ein -cs Mädel! хубаво момиче! ;
das ist ~! чудесно!)
миловидност-Anmut f, Lieblichkeit f, -en,
Niedlichkeit f, Huld f, -
милозлив-mild, mildreich, mitleidig
милозлнвост-Mildherzlichkeit f, Mitleid n, -
s, Mitleiden n, -s, Weichherzigkeit f, -
милост-Erbarmen n, -s, Erbarmung f, -cn,
Gnade f, -n (um ~ bitten моля за милост; e¬
m e-e ~ erweisen оказвам нкм. милост),
Gnade f, -n (um ~ bitten моля за милост; e¬
m е-е - erweisen оказвам нкм. милост),
Huld f, - (die Huld des Himmels милостта
на боговете), Mitleid n, -s, Mitleiden n, -s,
Pardon m, -s, - (um ~ bitten моля за прошка)
милостив-freundlich adj. (библ.), gnädig adj.,
gnädig adj., huldreich, huldvoll, mild,
mildherzig, mildreich, mitleid(s)voll,
mitleidig
милостиня-Gabe f, -n, Gabe f, -n, Liebesgabe
f, -n, Spende f, -n
милосърден-karitativ, mildtätig
милосьрдие-Gnade f, -n, Gnade f, -n, Liebe f,'
-n
милотив-erbarmungsreich adj.
милувка-Einschmeichelung f, -en, Liebkosung
f, -en, Zärtlichkeit f
милувки-Gekosc pl., Gekose pl., Hätschelei f,
-en (постоянни, нескончаеми)
миля-МеШ f, -n, Seemeile f (морска),
Wegestunde f (един час път)
миманс-Komparscrie f, -cn
мимика-Ausdruck m, -s, -re (der - des
Gesichtes мимика на лицето),
Ausdrucksbewegung f, Gebärdenspiel n,
Gebärdenspiel n, Mienenspiel n,
Mienensprache f, Mimik f, -cn, Spiel n, -s, -
e (das ~ der Kräfte движението на силите
; das ~ rühren засвирвам на арфа)
мимикрия-Farbenwechscl m (зоол.), Mimikry
f
мимически-mimisch
мимоза-Mimosc f, -n, Rührmichnichtan n
(бот.), Sinnpflanze f (бот.), Sinnpflanze f
(бот.) •
мимолетен-flüchtig adj. (~cs Glück
мимолетно щастие)
мимолетиост-Flüchtigkcit f, -en, Flucht f, -cn
/ Flüchte, Rauch m, -es, -
мимоходом-so (das war nur so gesagt това
беше казано между друго го; wie ich mich
so umsehe както се оглеждам ; nicht ganz
so не съвсем; sie stand so da тя си стоеше
какго майка я е родила), zwischenhin
мимоходом-Vorbeigehen n (im - в
мимоходом)
Mitiia-Eisenbergwerk п (желязна), Erzgrube f
(мин.), Fladdermine f (фугасна) (воен.),
Gebäude n, -s, Goldgrube f (златна),
Goldgrube f (златна), Grube f, -n,
Kohlenbergwerk n (каменовъглена),
Kohlengrube f (каменовъглена), Mine f, -
n, Sprenggrube f (воен.), Sleinsalzgrube f
(за каменна сол), Treibmine f (плаваща)
(мин.), Wassermine f (подводна), Wurfmine
f (за минохвъргачка) (воен.), Zinngrube f
(калаена) (мин.)
минава-durchregnen intr. h tmb. imp. (за
дъжд), heimfallen41 intr. s. (за наследствен
имот, обратно в владение, в наслество),
herumgehen4, intr. s. (um etw.) (от ръка на
ръка) (ein Gerücht geht herum слух
минава), hindurchziehen* tr. refl. (през
минавам
490
нещо), passieren intr. s. (etw. passiert),
übcrschnappcn intr. h. (във фалцет, за глас)
(муз.), verstreichen1'' intr. s. (за време)
шшавам-abschreiben* tr. red., absprechen* Ir.
(c-m etw.) (напълно), auflaufen* intr. s.
(напред) (при състезания) (спорт.),
aufmareshieren intr. s. (в тържествен
марш), aufrechnen tr./intr. h. (по сметката)
(търг.), aufwalzen tr. (c валяк) (печ.),
aufziehen* intr. s. (в шествие), dahingchen*
intr. s, dahinziehen* intr. s, durchfahren* intr.
s trnb. (през някъде c кола) (unter e-r
Brücke ~ минавам c кола под мост),
durchgehen* intr. s trnb. (der Bach ist so
seicht, daß man ~ kann реката е толкова
плитка, че може да се премине),
durchkommen* intr. s trnb. (през някъде)
(der Autobus kommt hier durch автобусът
минава от тук), durchlaufen* intr. s trnb.
(набързо), durchlaufen* intr. s trnb.
(транзит), durchnehmen* tr. tmb. (учебна
материя), durchreiten* intr. s tmb. (на кон
през някъде), durchtreten* intr. s tmb.,
durchziehen* intr. s tmb. (през някъде, без
да спра), einherbausen intr. s (бързо),
entrinnen* intr. s (wie die Stunden ~ ! как
бързо минават часовете !), fahren* intr. s
(за превозно средство) (der Zug fahtr
schnell влакът минава бързо), fortlaufen*
intr. s, hinfahren* intr. s. (über etw.) (леко),
hingehen* intr. s. (an etw. D hingehen
минавам покрай нещо ; über etw. A
hingehen минавам над нещо), kommen*
intr. s. (ich bin diesen Weg noch nie
gekommen никога не съм минавал по този
път), konvertieren intr. h. (в друго
вероизповедание), laufen intr.,
nacharbeiten tr. (още веднъж) (der Meister
mußte alle Stücke ~ майсторът трябваше
да доизглади всички предмети),
nachmalen tr. (повторно дадена линия) (er
malte die Buchstaben mit dem Bleistift nach
минаваше буквите c молива си),
nachzeichnen tr. (c молив очертана линия),
nachziehen * tr. (die Augenbrauen, Lippen
~ изписвам си веждите, устните),
oktavieren intr. h. (в по-горна рктава)
(муз.), orbeifahren* intr. s. (c превозно
средсгво покрай нещо), paradieren intr. h.
(в церемониален марш) (mit etw. ~
парадирам,, passieren intr. s. (през нещо)
(der Pförtner ließ ihn nicht - портиерът не
го пусна да мине ; diese Ware passiert
zollfrei тази стока минава без мито),
passieren tr. (die Zensur ~ минавам през
цензурата), queren tr. (през нещо), ruscheln
intr. h. (c лек шум), sausen intr, s.(icaTo
вихрушка) (die Bomben kamen durch das
Luft gesaust бомбите профучаха по
въздуха; das Auto sauste durch die Straßen
автомобилът профуча през улиците ;
durch's Examen ~ късат ме на изпит ; ich
sause тичам като луд ; etw. ~ lassen
отказвам се от нещо), schreiben* tr. intr. h.
(по книгите) (e-m etw. zugute — заверявам
на някого сметката с нещо; e-m e-n Betrag
auf die Rechnung - задължавам някого със
сума) (търг.), schreiten* intr. s. (zu etw.)
(към нещо), schwarzgehen* intr. s.
(нелегално границата), spuren intr. h. (пръв
по пресен сняг), überfahren* intr. s.
(оттатък), überpinseln tr. (бегло c четка),
überreiten intr. s. (яздейки), überschlagen*
refl. (във фалцет, за глас) (муз.), verfliegen*
intr. s. refl., verfließen* intr. s. (за време),
vergehen* intr. s., vergehen* intr. s.,
verlaufen* intr. s. (за време) (wie ist die
Sache - ? как мина работата ?; es ist alles
glatt - всичко мина гладко; die Zeit ist mir
schnell - времето мина бързо),
vorausgehen* intr. s. (напред), vorbeiflihren
intr. h. (покрай) (der Weg fuhrt an unserem
Haus vorbei пътят минава покрай нашата
къща), Vorbeigehen* intr. s. (er ging an mir
vorbei, ohne mich zu sehen той мина
покрай мен, без да ме види),
voibeikommen* intr. s. (покрай нещо) (sind
sie hier vorbeigekommen ? минаха ли оттук
?; daran kommst du nicht vorbei не можеш
да избегнеш това), vorbeireifen* intr. h. (за
кон), vorbeiziehen* intr. s. (покрай, за
войски, парад, облаци), Vorfahren* intr. s.
491
мир-
(друга кола), Vorgehen* intr. s. (an etw. D)
(покрай нещо), Vorgehen* intr. s. (пръв)
(bitte, gehen Sor vor ! моля, минете пръв
!), vorüberziehen* intr. s. (покрай),
wechseln intr. h. s. (за дивеч) (das Wild hat,
ist dci Fahrstaße gewechselt дивечът мина
през шосето ; Grenze wechseln минавам
граница)
мииаваие-Durchfahrt f, -п (пътьом), Heimfall
ш (на наследствен имот върху държавата),
Lastschrift f (в задължение) (търг.), Passage
f, -n (der nordöstliche ~ морски път около
Северна Азия), Ruckfall ш (на наследствен
имот върху държавата), Ruhr f, -n
(последно, на нива с плуг), Schnitt ш, -es,
-е (с нож) (etw. mit e-m ~ öffnen отварям
нещо с едно разване ; auf е-п - на един
път)
минал-hin, letzt, vergangen, verwichen, vorig
минало-Gestern n, Gestern n, Vergangenheit f,
MiniaHoroAiiuieii-voijährig
миналото-Vorleben n (на човек)
минаре-Minarctt n, -s, -e
мингушкн-Kehllappcn pl. (на петел, кокошка)
мииезингер-Minnesinger m, Minstel m. -s
мииерал-Erzfall m (рудоносен)
минералогия-Mineralkunde f
минерален-mineralisch
миперал-Mineral n, -s, -ien
Miuiepanor-Mineralog(ne) m, -en, -en
минералогичен-mineralogisch
минералогия-Mineralogie f
MiiiiecHiirep-Minncsänger m
минзухар-Herbstblume f (есенен) (бот.),
Herbstzeitlose f (есенен) (бот.), Krokus m,
-(se) (бот.), Zeitlose f, -n (есенен) (бот.)
миниатюра-Miniatur f, -en
миииатюрисг-Kleinmaler m
мииий-Mennig m, -s, Mennige f, -
минимален-minimal, Minimal-
мйнимум-KIeinmaß n, Mindestzahl f,
Minimum n, -s, —men
минирам-minieren !r., verminen tr. (воен.)
миниране-Verminung f (воен.)
министериал-MinisteriaIe m, -n, -n
министерски-ministerial, ministeriell
министерство-Ministerium n, -s, —rien,
Verkehrsministerium n (на транспорта)
мииистър-Fachminister m (от кариерата).
Gesandete(r) m, -n (пълномощен),
Gesandete(r) m, -n (пълномощен),
Innenminister m (на вътрешните работи),
Justizminister m (на правосъдието),
Kultusministern! (на просветата), Minister
m, -s, Schatzkanzler m (на финансите),
Staatssekretär m (имперски, в Германия)
мнllllcтьp-пpeдceдатeл-Ministcrpräsident m
мнипирам-torpcdiercn Ir.
Miiiiora-Lamprete Г, -n (зоол.), Neun äuge n
(зоол.)
миноносец-Torpedoboot n
MHiiop-as-moll (ла бемол минор) (муз.)
мниорит-Minoril m, -en, -en
MHiioTaBbp-Minolaur(us) m, -s, -
минохвъргачка-Minenwerfer m
минувач-Flaneur m, -s, -e, Passant m, -en, -cn
минус-minus, Minus n, -, -
мииута-Minute f, -n
минутка-Augenblick m
мииутио-augenbiicks adv. (рядко)
Miuiueii-Miozän n, -s
мииьон-niedlich (das kann ja*- werden! хубаво
се наредихме!)
миньоиче-Zuckerkind n
мииьор-Grubenarbeiter m, Grubenarbeiter m,
Knappe m, -n, -n, Kumpel m, -s, -s,
Lehrhäuer m (начинаещ), Moll n
(тоналност)
миокард-Herzmuskelentzündung f (мед.)
мир-Erdkrcis m (земен), Erdreich n, Friede m,
-ns, -n (~ schließen сключвам мир),
Gedankenwelt Г(на идеите), Gedankenwelt
f (на идеите)
мир-Innenwelt f (вътрешен), Kinderwelt f
(детски), Kosmos m, Landfriede(n) (в
страната), Ruhe f, - (~ bewahren заразвам
спокойствие; e-m k-e~ lassen не оставям
някого на мира ; e-n in — lassen оставям
някого на спокойствие; endlich gaben sie
~ най-после мирясаха ; sich nicht aus der
~ bringen lassen нищо не може да смути
мира
492
спокойствието ми; in, mit-etw. tun върша
нещо спокойно; k-c — vor e-m, etw. haben
нямам мира от някого, нещо ; zur -
kommen успокоявам сс; immer mit der - “
по-спокойно!; - stiften въдворявам ред;
die ewige — вечният покой ; er ist zur -
gegangen той почина; Sic werden uns doch
die - nicht mitnehmen, aus dem Hause
tragen седнете, та да ни седнат сватовете),
Separatfrieden m (сепаративен),
Separatfrieden m (сепаративен), Wellfricdc
m (световен)
мира-Myrrhc f, -n
мираж-Dunstbild n, Kimmung f, -en,
Luftgebilde f, Luftgcstall f, Luftspiegelung
f, Phantasma n, -s, Phantom n, -s, -e (ein -
verfolgen преследвам, гоня химера),
Scheinbild n, Trugbild n, Wahnbild n
мирен-artig adj. (дете), friedfertig adj., friedlich
adj., fromm adj., gütlich adj., gütlich adj.,
lieb, ruhig (~ werden успокоявам се ; -
bleiben запазвам спокойствие; das ist ein
-er Beamter тоя чиновник не си дава труд
; der schreibt e-n -en Rosten този си кара
кефа; sei -! мирувай!; -es Blut bewahren
запазвам спокойствие ; du kannst -
mitkommen можеш спокойно да дойдеш
с нас; man kann sagen, daß - направо може
да се каже, че-)
миризл ивка-Ruchgras п (бот.)
миризма-Duft m, -(e)s, Düfte (ирон.), Geruch
т, -(e)s, Gerüche (dieser Tee hat e-n - този
чай има някаква миризма), Geruch m, -(e)s,
Gerüche (dieser Tee hat e-n ~ този чай има
някаква миризма), Gewüiz n, -es, -е (готе.),
Gewürz n, -es, -е (готв.), Leichengerucht m
(на труп), Muff m, -es, -re (на мухъл),
Pesthauch m (воняща като на чума),
Witterung f, -en (на дивеч)
мирис-Duft m, -(e)s, Düfte, Geruch m, -(e)s,
Gerüche (dieser Tee hat e-n - този чай има
някакъв мирис), Geruch m, -(e)s, Gerüche
(dieser Tee hat e-n - този чай има някакъв
мирис), Ruch m, -es, *e
Miipiiuia-anriechen* tr., dunsten intr. h (лошо),
riechen* intr. h. (nach etw. - мириша на
нещо ; gut - хубаво мириша ; aus dem
Munde - мирише на уста ; an etw. D -
иомирисвам нещо ; da kannsr du dran - !
щс му усетиш миризмата), schnüffeln intr.
h. (an etw.) (за животни) (schnüffle nicht
so ! не подсмърчай така !), schnüffeln intr.
h. (an etw.) (за животни) (schnüffle nicht
so! не подсмърчай така!), schnuppem intr.
h., wittern intr. h. (за дивеч), zwiebeln intr.
h. (на лук)
Miipiiuie-miefcn intr. (на развален въздух),
muffeln intr. h. (на мухъл), muffen intr. h.
(на мухъл), wildein intr. h. (на отстоял
дивеч), wildenzen intr. h. (на отстоял
дивеч)
миришещ-pisscrig (на пикоч) (mir ist - пикае
ми се), weindrün (на вино, за бъчва,
пияница)
мирничко-hübsch (sitz nur hübsch ruhig стой
си мирничко)
мирно-reibungslos
миро-Salbc f, -n, Salböl n (църк.)
миров-kosmisch, weltweit
мироглед-Dieseitsglaube m (земен,
материалистичен), Hcdomismus m (на
наслада и удоволствие), Weltanschauung
f, Weltansicht f
мирогледен-wdtanschauiich
мироздание-Schöpfung f, -en (die Herren der
~ господарите на света) (библ.)
мнролюбив-friedfertig adj., friedlich adj.,
friedliebend adj., pazifistisch, schiedlich
миролюбивост-Friedfertigkeit f, Friedlichkeit
f
миролюбие-Fricdfertigkeit f, Friedlichkeit f
миропомазвам-firmeln tr. (църк.), salben tr.
(e-n zum König ~ миропомазвам някого за
крал ; e-n, e-m die Hände - подкупвам
някого ; rede nicht so gesalbt ! не говори
така високопарно !), weihen tr. (епископ,
свещеник) (der Geweihte des Herrn
миропомазаният от бога) (църк.)
миропомазваие-Firmelung f, -en (църк.),
Salbung f, -en, Weihe f, -n (на свещеник,
епископ) (die Weihen erhalten бивам
помазан за епископ, свещеник)
мистик
миросвам-saJjben tr. (e-n zum König ~
миропомазвам някого за крал ; е-п, е-ш
die Hände ~ подкупвам някого; rede nicht
so gesalbt 1 не говори така високопарно!)
миросване-Salbung f, -еп, Ölung f, -en (e-m
die letzte ~ erteilen мирасвам някого преди
смъртта му)
миротворец-Fricdenstifter m
мирски-weltlich
мирта-Му rtef, -n
мирувам-stillbleiben* intr. s., stillhalten* intr.
h.
мнряпин-Laie m, -n, -n (църк.), Laienbruder
m (член на орден, при католиците) (църк.)
миряика-Laienschwesler f (членка на рел.
орден) (църк.)
миряиство-Laicntum л, -s
мирясвам-abregen rcfl., ruhen intr. h. (er ruht
nicht bis - не се успокоята, докато-)
мис-Erdzunge f (геогр.)
мисионер-Missionär m, -s, -e, Missionar m, -
s, -e
MiicifoiiepCTBO-Mission f, -cn
Мисисипи-Mississippi m
мисия-Auftrag m, -s, ч-е (прен.), Gesandtschaft
f, -en, Gesandtschaft f, -en, Mission f, -en,
Sendung f, -en
мискег-Muskate 11er m, -s, Muskatwein m
мискинлик-Saudreck m (разг.)
мискроскопичеи-winzig
мислен-ideell
мислен e-Denken n, -s (das menschliche -
човешкото мислене), Denkerei f,
Denkfaulheit f (бавно), Nachdenken n, -s, -
(e-n zum - anhalten привиквам някого към
мислене, карам някого да мисли ; in ~
versunken потънал в мисли,, дълбоко
замислен), Zweckdenken п (практически
насочено, утилнтарно)
мислешща-Denkerei f
мислещ се -schmeichelnd (за нещо)
Мисли-Gedankenspäne pl. (откъслечни),
Gedankenspäne pl. (откъслечни), Hinterbalt
m, -s, -е (задни), Paralipomena pl.
(откъслечни), Tiefsinn m (черни),
Tlefsinnigkeit f, - (черни)
мислим-angenommen part. adj. (права, точка,
триъгълник) (маг.), denkbar adj. (ohne Luft
und Licht ist kein Leben ~ без въздух и
светлина не е мислим никакъв живот),
denklich adj., erdenklich adj., ideal,
intelligibel
мислимост-Denkbarkeit f, Logizität f
мислител-Denker m, -s
мислителски-dcnkerisch adj.
мисловен-gedaneklich adj.
мисля cii-einbilden tr.
мисля-dafürhalten* intr. h trnb. (was hältst du
dafür ? какво мислиш ти затова?), denken*
intr. h (ich denke, also bin ich мисля,
следователно съществувам; scharf~ мисля
проницателно; der Mensch denkt, die Tiere
~ nicht човекът c мислещо
сьщество(мисли), а животните нс могат
да мислят), finden* tr., grübeln intr. h,
grübeln intr. h, meinen Ir., nachdcnkcn* intr.
h. (über etw. A, e-r Sache D) (denk nach!
Помисли си!), nachgrübeln intr. h. (über
etw. A), schmeicheln intr. h. (sich D) (er
schmeichelt sich, ein begabter Sänger zu sein
мисли се за даровит певец), sinnen* intr.
h. (über, auf etw.) (ich sinne, was ich tun
müßte обмислям се, какво би трябвало да
направя; hin indher-обмислям от всички
страни), sinnen* intr. h. (über, auf etw.) (ich
sinne, was ich tun müßte обмислям се,
какво би трябвало да направя; hin ind her
— обмислям от всички страни),
weiterdenken* intr. h. (за последиците),
zurückdenken* intr. h. (an etw.) (за нещо
минало)
мистер-Mister m, -s
мистериозен-geheim adj., geheim adj.,
mysteriös
мистерия-Arkanum n, -s, -kana (e-n in die
Arkana der Alchimie eioweihen
посвещавам нкг. в тайните на алхимията),
Mirakel п, -s, Mysterium п, -s, -ien,
Weihnachtsspiel n (коледна, рождествена
като вид форма на немската
средновековна драма) (лит.)
MiicTiiK-Mystiker m, -s
мистика
494
мистика-Myslik f, -
мистифизирам-mystifizieren tr.
мисгификация-Mystifikation f, -cn
мистицизъм-Myslizismus m, -
мистичен-mystisch (e-e~e Person, Geschichte
тъмна личност)
мистрал-Mistral m, -s
мистрия-Kelle f, -n, Mauerkelle f (зидарска)
мнсъл-Denken n, -s, Einfall m, -(e)s, Einfälle
(внезапна), Gedanke(n) m, -ns, -n (ein ~
kommt mir една мисъл ми хрумна; e-n auf
e-n — bringen навеждам нкг. на дадена
мисъл), Gedanke(n) m, -ns, -n (ein - kommt
mir една мисъл ми хрумна; e-n auf e-n ~
bringen навеждам нкг. на дадена мисъл),
Grundidee f (основна), Grundidee f
(основна), Hintergedanke m (задна),
Konzeption f (творческа), Nebenabsicht f
(задна), Medikation f
мит-Druse f, -n (вет.), Göttersage f, Göttersage
f, Kropf m, -es, -s-е (у конете), Mythe f, -n,
Mythos m, -, -en, Mythus m, -, en, Sage f, -
n (das ist zur ~ geworden това е станало
легенда; es geht die ~ има предание, носи
се легенда)
митар-Mautner m, -s, Zöllner m, -s
митинг-Großkundgebung f (масов) (полит.),
Großkundgebung f (масов) (полит.),
Kundgebung f, -en, Meeting n, -s, -s
митичен-mythenhaft, mythisch
миткал o-Pflastertreter m
миткам-herummlungern intr. h.
митница-Zeise f, -n (като сграда), Zollamt n
митничар-Financier m, -s (диал.), Grenzer m,
-s, Grenzer m, -s, Zollbeamte(r) m,
Zolleinnehmer m
митнически-zoll-, zollamtlich
мито-Differentialzoll m (преференциално,
облагаприятстващо) (икон.),
Durchfuhrzoll m (транзитно) (икон.),
Durchgangszotl m (транзитно) (икон.),
Einfuhrzoll m (вносно), Eingangszoll m
(входно) (икон.) (търг.), Komzoli m (върху
зърнени храни), Maut f, -en, Schutzzoll m
(защитно), Sperrzoll m (запретително)
(икон.), Vergüngstigungszoll m
(преференциално) (икон.), Wertzoll m
(адвалорно) (икон.), Zoll m, -s, *c (Zoll
hinterziehen прекарвам нещо без мито)
митологически-mytholagisch
митология-Götlerlehre f, Gölterlehrc Г,
Mythologie f, -n
MiiTpa-Mitra f, -tren
митраполит-Metropolit m, -en, -cn
михалца-Aalquappe f (риба), Aalraupe f
(риба), Kühling m, -s, -е (бяла риба) (зоол.),
Quappe f, -n (зоол.), Trüsche f, -n (зоол.)
Мици-Miez f, -en, Mieze f, -n
мишакиия-Hühnerdarm m
мишелов-Mäusebussard m, Mauser m, -s
мишеловец-Rattenfänger m
мишеловка-Mauser m, -s
мишеморка-Arsenik n, -s, Mäsegift n
мишеиа-Fallscheiebe f (падаща) (воен.),
Kniescheibe f (колянна) (воен.),
Kopfscheibe f (главена), Ringscheibe f
(кръгла) (воен.), Scheibe f, -n (nach der ~
schießen стрелям по мишената),
Schießscheibe f (воен.), Zielscheibe f
мшиинец-Hundszunge f (бот.)
мишка-Erdmaus f (полска) (зоол.), Feldmaus
f (полска) (зоол.)
мишка-Kirchenmaus f (църковна) (arm wie e-
e Kirchenmaus гол като църковна мишка),
Knorr m, -en, -en (на ръка), Knorren m, -s
(на ръка), Maus f, -5-e, Mungo m, -s, -s
(фараонова), Pharao(ns)ratte f (фараонова)
(зоол.), Springmaus f (скоклива) (зоол.),
Waldmaus f (полска), Wühlmaus f
(полевка) (зоол.)
мишкоедииа-Mäusefraß m
мишкувам-naschen intr. h. tr. (an etw. D, von
etw.) (am Kuchen ~ чопля от кейка отгук-
оттам ; das Mädchen nascht слугинята
мишкува; an / in / e-m Buche ~ чета книга
оттук-оттам)
мншле-Mäuschen n, -s, Maus f, ?e
мишмаш-Hackemack m, -s, -e, Hackepack m,
-s, -e, Hackmack m, -s, -e, Mengelei f,
Mengerei f, -en, Mengsel n, -s, Mischmasch
n, -es, -e, peie-mele, Pelemele n, -s, -s,
Schurrmurrr m, -s
495
шяко
мишиица-Armgmbe f (анат.), Oberarm m
мишок-Mäuserich m, -s, -e
мишма-Muskcl m, -s, -e
мия ce-abwaschen* tr.refl.
мия-seharapunieren tr. (c шампоан),
shampoanieren tr. refl. (и масажирам
главата), shampoanieren tr. refl. (и
масажирам главата), shampoen tr. refl.
(главата c шампоан), shampoen tr. refl.
(главата c шампоан)
мияч-Aufwäscher m, -s, ~ (на кухненски
съдове), Schwenker ra, -s (на съдове)
млад-gering adj. (лов.), gering adj. (лов.), jung
(er ist noch jung an Jahren той още е млад)
младебки-jugendlich (вид, сила, пламък,
изблик)
младеж-Aufschößling m, -s, -е (бърже
израсъл), Dachs m, -es (неопитен), Fant m,
-(e)s, -е (суетен, неулегнал),
Halberwaehsene(r) m (подрастващ),
Jüngling m, Jugend f (die heutige Jugend
днешната младеж), Jugendliche(r) m
(Jugendlichen Eintritt verboten вход-за
младежи забранен), Jungarbeiter m
(работник), Jungvolk n (събирателно),
Kalb n, -es, vr (недорасъл), Milchbart m (c
жълто на устата), Milchgesicht n(c жълто
на устата), Schmaehthans m
(сантиментален) (разг.), Teenager m, -s,
Wildfang m (буен), Zieraffe m
(префърцунен) (разг.), Zierbengel m, -s
(префърцунен) (разг.)
младежки-j üngiingshaft, jünglingsmäßig,
juvenil, knabenhaft
младеж-спортист-Jungmann m, -, -en
младенец-Jesuskind n
младиии-Jugend f, Jugendzeit f
Младият-junior
младо-aifenjung adj.
младожецец-Gespons n, m, -es, -е (ocrap.),
Gespans n, in, -es, -e (ocrap.), Hochzeiter
m, Neuvermählte m, -n, -n
младоженка-Hochzeitin f, Neuvermählte f, -
n, -R
младоженци-Jungverheiraten pl.
младо-зелено-piepjung (за момче)
младок-Anwachs m, -es, Lode f, -en, Rebling
m, -s (от лоза)
младолик-jugendlich (ein jugendlicher Greis
младолик старец)
младолнкост-Jugendlichkeit f
младост-Johannistrieb m (втора) (uier.).
Jugend f, Jugendzeit f, Mai m, -s, -e
младотурчнн-Jungt.ürke f
младоци-Aufwuehs m, -es, *e (лесов.)
младши-junior
млат-Fäustel n, -s (мин., crp.), Keiliaustcl n
(техн.)
млатило-Dreschflegel m (сел.-ст.)
млекар-Milchmann m, pl *er, Schweizer m, -
s
млекарка-Miichfrau f, Milchmagd f,
Milchmädchen n
млекодобив-Müchauikommen n, Milchertrag
m
млекоподобен-milchen
млекопреиаботване-Milchwirtschaft f
млекоцентрала-Moikcrci f
млечен-melk, milchen, milchig, miichlicht
млечка-Euphorbie f, -n (бот.), Springwurz f
(градинска) (бот.), Springwurzel f
(градинска) (бот.)
млечница-Hirschling m, -s, -е (червена) (бот.),
Reizker m, -s (обикновена) (бот.),
Schwämmchen n, -s (da kann man je die ~
kriegen просто да пукенш от нетърпение)
млечиобял-milchig, miichlicht
млечиост-Milchergiebigkeit f
млечок-Ackergänsedistel f (бот.)
мливар-Mahlgast m, -es, -re
млъквам-schweigen* intr. h. (zu etw. ~ не
правя възражение за нещо; wie das Grab
—ням като гроб; der Lärm schweigt шумът
утихва), stillhalten* intr. h., Stillschweigen*
intr. h.
мляка-Frauenmilch f (женско)
млякам-mampfen intr.
мляко-DauermiIch f (стерилизирано),
Eselsmilch f (магарешко), Joghurt n, -s
(кисело), Kalknilch f (варно), Kapuziner m,
-s (c кафе),. Kokosmilch f (кокосово),
Kondensmilch f (кондензирано),
мляскам се
496
Magermilch f (обезмаслено), Milchreis m
(c ориз), Milchsaft m, Plundermilch f
(обезмаслено, прокиснало),
Reinigungsmilch f (тоалетно), Reisbrei m
(c ориз), Sauermilch f (възкисело,
прокиснало), Schellkraut n (змийско)
(бот.), Schlabbermilch f (разводнено),
Schlickermilch f (кисело), Trockenmilch f
(на прах), Tünche f, -n (варно) (стр.),
Vollmilch f (обезмаслено), Yoghurt m, -s
(кисело), Ziegenmilch f (козе), Milch f, -
мляскам ce-lecken tr. refl. (за целувка),
Schnäbeln intr. h. (за целуване) (разг.)
мляскам-ketschen intr. h. (разг.),
labbern,labern, labbern (разг. и при
целувки), manschen intr., matschen tr.,
mümmeln intr. h., mummeln intr. ii., sabbeln
intr. h. (и за целувам), sabbern intr. h. (и за
целувам), schlampen intr. h. (фам.),
schlecken Ir. intr. h. (etw., an etw. D) (разг.),
schmatzen intr. h. tr. (ям или целувам
шумно)
мляскане-Geschmatze n, -s (разг.),
Geschmatze n, -s (разг.), Leckerei f, -n
(фам.), Maul n, -s, *er, Schnäbelei f, -en (за
целувка) (разг.)
MnncKaur-schlabb(e)rig
млясквам-knautschen tr.
миемоиика-Gedächniskunst f, Gedächniskunst
f
мнемотехника-Mnemonik f, Mnemotechnik f
мнемотехнически-mnemonisch,
m nemotechnisch
мнение-Ansicht f, -en (derselben ~ sein, e-e ~
teilen споделям мнение ; diese ~ konnte
sich nicht durchsetzen този възглед не можа
да се наложи), Auffassung f, -en,
Dafürhalten n (nach meinem ~ по мое
мнение), Erachten n, -s, Ermessen n, -s,
Gedanke(n) m, -ns, -n (ich behalte m-e ~n
darüber für mich запазвам мнението си за
себе си), Gedanke(n) m, -ns, -n (ich behalte
m-e ~n darüber für mich запазвам мнението
си за себе си), Meinung f,
Sachverständigengutachten п (на експерти)
миим-After-, falsch adj. (unter-em Namen под
мнимо име), imaginär, putativ, scheinbar
(der ~e Wirke! въображаем ъгъл ; er hörte
~ zu даваше вид, че слуша), simuliert
(сделка), simuliert (сделка), vermeintlich,
vorgeblich
мнителеи-argwöhnisch adj., zwcifelsüchtig
MiiiiTejiiiocT-Zweifelei f, -en, Zweifelsucht f
миого..-Poly-
Miioro-arg adv. (за усилване) (ärger als je по-
лошо от всякога ; e-m ~ mitspielen
напакостявам строшно нкм.) (разг.), dicht
adj., dicke adj., gar adv. (~ schwer много
тежък; er ist nicht ~ gelehrt той не е много
учен), gar adv. (~ schwer много тежък; er
ist nicht ~ gelehrt той не е много учен),
gründlich adv., gründlich adv., hart (die
Krankheit hat ihn hart mitgenommen
болестта много го изтощи ; es weht hart
много духа ; hart Backbord кормилото
много наляво), heftig, heidenmäßig, heillos,
herzlich (herzlich gern c много голямо
удоволствие; das ist mir herzlich leid много
съжалявам ; herzlich langweilig много
скучен), höchst, hoch (hoch erfreut много
зарадван), klotzig (твърде) (klotziges Gled
haben имам твърде много пари ; klotzig
zu tun haben имам твърде много работа),
knallig, königlich (извънредно), kolossal,
kriminal, lebhaft, liebend, mächtig, maßlos,
massig, noch und noch, ochsig, rasend (за
усилване), recht (~ gut твърде добър; nicht
~ gufrieden sein не съм напълно доволен
; ich werde nicht ~ klug daraus това не мога
да го разбера), rechtshaffen, reichlich,
richtig (ich habe mich ~ gefreut много се
зарадвах), schändlich (das hat ihm ~
geärgert това много го ядоса), schön (за
усилване) (manch ~es Mal доста пъти; das
wird ein ~es Grüße сърдечни поздравления
; bitte ~ моля; ein ~er Alter почтена възраст
; es wird~gucken имадасе чуди; der Wein
ist ~ kalr виното е просто кристално ; er
wird sich ~ hütenn,a доста да си помисли;
- ruhig пази тишина; da sind wir ~ daran
хубаво я втасахме; da kennst du ihn ~! не
го знаеш каква е стока! ein-er Trost хубава
497
многостапочиик
утеха!), schwer, sehr (ich wünsche das ~
много ; ~ bald много скоро; bitte ~ моля;
danke ~ благодаря; so ~, daß толкова, че;
nicht so - не толкова), sonstwie (твърде)
(der Meister hat ~ geschimpft майсторът
много гьлча), Sterbens- (за усилване),
sterblich (страшно), toll (е-е ~е Hitze
непоносима жега ; sich ~ und voll essen
натъпквам се с ядене) (за подсилване),
überaus (извънредно), verflucht, viel (-Zeit
много време; man sagt ~ Gutes von ihm за
него се говорят много хубяви неща; - Volk
много народ ; das ~е Geld ! ех, че много
пари !), vielfach, vielmals (~ danken много
благодаря), weit (за усилване) (weit besser
много по-добре ; weit gefehlt ! много
погрешно ! ; e-n weit übertreffen много
надминавам някого ; mit ihm ist es weit
gekommen той изпадна много ; er ist
bisweilen sehr weit weg понякога той
много е разсеян), weitaus (за усилване),
wüst, zu (zu sehr прекалено много),
zutiefst, zuviel (прекомерно)
многобажен-polythristisch
многобожие-Polytheismus m, Vielgötterei f, -
многобрачен-vielehig
миогобрачие-Polyganie f, Vielehe f
многоброен-häufig, stark (e-e ~e Familie
многобройна фамилия), zahlreich
многобройност-Vielheit f
mji оговековен-jahrhu ndertelang
многоглав-viel köpfig
миогоглаголеи-weitschweifig
многоглаголствам-perorieren intr. h.
многоглаголство-Wortkram m
многогласен-mehrstimmig, polyphon,
vielstimmig
многогласие-Polyphonie f
многогнезден-vielfächerig
миогогодишен-mehijährig, vieljährig
многоделек-mehrteilig, kinderreich
многодетство-Kinderreichtum m
миогодишен-perennierend (растения)
многоезичен-mehrsprachig, vielsprachig
многоегажеи-vielstöckig
многоженство-Vielweiberei f
многозаслужил-ehren reich adj.
миогозвучен-vicltönig
многозиаещ-siebengescheit, sicbcngescheit,
überklug, vorwitzig
многознайко-Klugscheißer m, Klugschmuscr
m, Klugschnacker m, Vielwisser m
многознаиие-Wisserei f
многозначен-mehrdeutig, mehrstellig,
vieldeutig
многозначителен-vielsagend
многозначност-Vieldeutigkcit f
многоизвестен-weitberühmt
MiioroiiMeiieii-namcnrcich
многокатен-vielfach (e-e ~e Schnur
многокатен шнур)
многоклетьчеи-vielzellig
многократен-mehrfach, mehrfach, mehrmalig,
multipel, oftmalig, vielfach (~e Mahnungen
многократни напомняния), vielmalig
многократно-vielfach
многолик-vi elgcstaltig
миоголгоден-scelcnreich
многолюден-volkreich
многоначалие-PluraHsmus m, -, -
многообещаващ-hoffnungsvoll (младеж,
цигулар), verheißungsvoll,
vielversprechend, zukunfsvoll,
zukunftsreich
многообичен-vielgeliebt, viellieb
многообразен-mannigfach
многообразеи-polymorph, vielförmig,
vielgestaltig
многообразие-Varietät f, -en, Vielfältigkeit f,
-, Vielfalt f, -
многообразност-Vielfältigkeit f, -
много нланов-vielschichlig
многоречнв-vielsagend
многорък-viclarmig
многословен-weitläufig
многословие-Erguß m, -usse, -üsse, Schwulst
m, -es, -e, Verbalismus m, Weitschweifigkeit
f, -, Wortkram m
MiiorocnoBiiocT-Verbalismus m, Weitläufigkeit
f (на изложение, обяснения)
миогосричеи-mehrsilbig, vielsilbig
многостаночник-Viclbankerarbeiter m
мпогостен
498
Miiorocreit-Polyeder n, Vielflächner n, -es, -er,
Vielflach n, -es, -er
MiiorocTeiieii-vielflächig
многостепенен-m ehrstufig
MiiorocTpananen-schmcrzen(s)reich,
vielgeprüft
многостранен-multilateral (договор), versatil,
vielseitig
MiioroTOMeii-mehrtei Hg, vielbändig
многоуважаем-wohllöblich (обръщение)
многоучен-grundgelchrt adj., grundgelehrt adj.,
hochgelehrt
МИОГОХИЛ яден-vieltausendköpfig
многоцветен-polychrom, vielfarbig
многоцветност-Vielfarbigkeit f
многочислен-zahlreich
многочлен-Aggregat n, -(e)s, -е (мат.),
Polynom n, -s, -e
многочленен-polynomisch, vielglied(e)rig,
polygonal
многоъгълеи-vieleckig
многоъгьлник-Polygon n, -s, -e, Vieleck n
множественост-PIuraIität f, -en
множество-Неег n, -es, -е (голямо), Mehrheit
f, -en, Menge f, -n, Menschenmenge f,
Pluralität f, -en, Schar f, -en (e-e ~ von
Menschen множество от хора ; in hellen
~en herbeiströmen прииждат дели тълпи
от хора ; die zerstreuten —en sammeln
събирам разпръснатите тълпи ; е-е -
Kinder орляк деца), Schock n, -s, -е (ein ~
Leute, Kinder куп хора, сюрия деца ; ein
ganzes - Neuigkeit цял куп новини),
Schwarm m, -s, -е (ein ~ von Anbetern куп
обожатели ; ein ~ kleiner Kinder сюрия
деца), Vielheit f, Volksmenge f (от хора),
Welt f, -en (e-e Welt Arbeit, Fragen, Elend,
Kummer множество от работа, въпроси,
мизерия, скръб), Masse f, -n
множимо-Multiplikand m, -en, -en
миожител-Faktor m, -s, -toren (мат.),
Multiplikator m, -s, -oren,
Vervielfältigungszahl f (мат.)
мнозина-mehrere
мнозинствеи-mehrheitiich
мнозинство-Gros n, Gros n, Majorität f,
Mehrheit f, -en, Pluralität f, -en
моаре-Mohr m, -s, -е (плат), Moire m
моарирам-flämmcn tr., mohren tr., moiriercn
tr, wässern tr. (плат) (текст.)
мобилизация-Massenaufgebot n (на масите),
Massenaufgebot n (пълна), Mobilisation f,
-en, Mobilmachung f, -
мобилизирам-mobilisieren tr.
мобилмзиран-mobil (войска) (e-n für, gegen
etw. - мобилизирам; подканвам някого за
участие за, против нещо)
MOBiuiKa-Ackerbaldrian ш (бот.) (=Rapunzel)
мога да-mögcn mod. (като съгласие) (er mag
gehen, wenn er will той може да тръгне
ако иска; diemal mag es so hingehen този
път нека така да мине; die Leute mögen
reden, was sie wollen нека хората говорят,
каквото си искат)
мога-1. aufbringen* tr. (да отворя) (die Tür
bringe ich nicht auf не мога да отворя
вратата) (обл. разг.) 2. dürfen* mod. (ich
darf nicht ausgehen аз не мога да излизам)
3. durchdürfen tr. 4. können mod. tr. (es kan
sein може да бъде ; er hat nicht kommen
können той не можа да дойде jedermann
kann die Bibliothek benutzen всеки може
да използва библиотеката; ich kann es nich
gekonnt не можах ; ich kann auch anders
мога и иначе да постъпя ; laufe was du
kannst тичай колкото можеш) 5. mögen
mod. (o,Iieb, so lang du lieben magst
обичай, докато можеш; es mochte nichts
helfen нищо не можа да помогне) 6.
müssen* mod. (wer muß ihm das gesagt
haben кой ли може да му е казал това) 7.
vermögen* tr. (да направя нещо) (er
vermöge es nicht, sic zu überzeugen той не
успя, не можа, не съумя да да я убеди ;
vile, wenig bei e-m über e-n - имам голямо,
малко влияние над някого)
могила.-!.. Anhöhe f, -n, Erhebung f, -en,
Gemeinschaftsgrab n (братска),
Gemeinschaftsgrab n (братска), Grabhügel
m (надгробна), Grabhügel m (надгробна),
Höcker m, -s, Hügelgrab n (гробница),
Siedlungshügel m (селищна) (археол.),
мозсттропски
Siedlungshügel m (селищна) (археол.),
Tumulusm, -li {надгробна) 2. Galgenberg
m (кьдето се издига бесилката) (ocrap.),
Galgenberg т (където се издига бесилката)
(остар.)
могила-гробище-Tumulus m, -li
могул-Mogul ш, -s
могъщ-gewaltig adj., mächtig, gewaltig adj.,
großmächtig adj.
могъщ-hoch mögend, machtvoll
могьщество-GewaItigkeit f, Macht f, *e
мода-JMode f, -n (e-e neue — aufbringen
въвеждам нова мода; etw. in - bringen
правя нещо по модата; aus der- kommen
излизам по мода; das ist nicht mehr - това
вече не е на мода), Trumpf m, -es, *е
(gestreift ist in diedem Sommer ~ раетата
са на мода това лято)
модаджийка-Modenärrin f, Modepuppe f
модаджия-Dandy m, -s, Elegant m, -s,
Modenarr m
модалеи-modal
модалиост-Modalität f, -en
модел-Zeichenvorlage f (за рисуване),
Abplättmuster n (за копиране c ютия),
Figurine f, -n (нарисуван), Form f, -en
(техн.), Kreation f, -en, Lehr n, -s, Lehre f, -
n, Mall n, -s, -e, Modell n, -s, -е (жив)
(-setzen, stehen позирам като модел),
Muster n, -s (nach e-m — arbeiten работя по
образец; sich ein ~ an e-m nehmen вземам
някого за образец; ein -echter Freundschaft
пример за истинско приятелство ; das -
von e-m Schüler примерен ученик; neue -
entwerfen създавамнови модели; das - е-
r Tapete шарката на тапет ; -ohne Wert
мостра без стойност; - zusammenstellen
правя колекция от мостри), Patrone f, -n
(техн.), Schnittmuster п (на кройка),
Stickmuster п (за бродиране), Sticktuch n
(за бродиране), Vorlage f, -n, Vorschift f, -
en
моделиер-Modclleur m, -s, -e, Modellierer m,
-s
моделнрам-abbossel n, modellieren tr. (ein
schönen modeliierter Körper тялос красиви
форми)
моделиране-ModeIIierung f
моден-modem (ganz - gekleidet съвсем модно
облечен), modisch, neumodisch
модерен-modern (ganz - gekleidet съвсем
модно облечен), modisch
модернизирам-modernisieren tr.
модернизиране-Modernisierung f
модернизъм-Modernismus m, Modernität I
моди-Modeware f
модификация-Modifikation f, -en
модифицирам-modifizieren tr.
модничене-Modesucht f
модул-Modul m, -s, -n, Modul m, -s, -n (на
логаритьм), Modul m, -s, -n (цолов),
Toreionsmodul m (на иър!авина) (търг.)
модулатор-Modulator m, -s, -oren
модулация-Kadenz f, -en (на края на
изречението) (лиг.), Modulation f, -en
модулирам-modilieren tr.
модулиране-Modulation f, -en
мое-mein, meinige
моелон-Gcrberfett n (техн.), Gerberfett n
(техн.)
може би-l. leicht 2. mögen mod. (es mag so
sein, ich will nicht streiten може да е така,
не искам да споря; ich furchte, cs mag so
sein опасявам се, че може да е така ; er
mag das kennen може би той го знае ;
wiemag es ihm gehen? как ли е той? Wer
mag das gesagt haben? кой ли е казал това?
der Teufel mag es wissen дявол го знае) 3.
möglicherweise, vielleicht, womöglich
може Aa(e)-mögen mod. (cs mag so sein, ich
will nicht streiten може да е така, не искам
да споря ; ich furchte, es mag so sein
опасявам се, че може да е така ; er mag
das kennen може би той го знае; wiemag
es ihm gehen? как ли е той? Wer mag das
gesagt haben? кой ли е казал това? der
Teufel mag es wissen дявол го знае)
мозаичен-mosaisch (настилка, живопис),
musivisch
мозайка-Mosaik n, -s, -е (das - des Lebems
пъстротата на живота), Musivarbeit f, -
мозантропски-menschcnfeindHch
мозък
500
мозък-Gehim n, -s, -e, Großhirn n (главен)
(анат.), Grülzc f, -n (фам.), Grütze f, -n
(фам.), Him n, -s, -e (das Hirn anstrengen
напрягам си мозъка), Kalbsbregen m
(телешки) (готв.), Kleinhirn n (малък)
(анат.)> Kochenmark n (костен) (анат.),
Kren m, -s (на костите), Mark m, -s
(костен), Rückenmark n (гръбначен) (анат.)
мозъчен-zerebral
мой-mein, meinige
Мойсеев-mosaisch
мока-Mokka m, -s, -s (кафе)
мокасин-Mokassin m, -s, -c
мокет-Mokett m, -s, -, Mokctte f, -
мокрица-Assel f, -n (зоол.), Kellerassel f
(зоол.), Mauerassel f
мокриш-Kuckkucksschaumkraut n (бот.)
мокро-студеи-diesig adj.
мокрота-Feuchtigkeit f, Nässe f, -
мокър съм-nässeln intr. h.
Moicbp-fiselig adj., kläternaß, klamm (пране),
klatemaß, klatschnaß (като мишка) (разг.),
klitsch(e)naß, naß (~ machen намокрям; ~
werden намокрям се ; bis auf die Häuf
мокър до костите ; auf nasem Wege no
мокър начин ; nasse Wangen мокри от
сълзи страни ; mit e-m nassen und e-m
trockenen Auge през сълзи и смях ; ein
nasses Grab finden намирам смъртта си
във вълните; er ist noch ~ hinter den Ohren
още е зелен ; sich die Kehle ~ machen
наквасвам си гърлото ; ein nasser Lied
песен за винцето ; für ~ гратис),
quatschnaß (като мишка), taufeucht (от
роса), tränenfeucht (от сълзи)
мал-Mol n, -s, -s
молба-Abbitte f, -п (за прошка),
Ablehnungsantrag m, -erklärung f (за
отвод), -gesuch n, -grund m, Anliegen n, -s
(настоятелна) (ein ~ an e-n haben имам
молба към нкг.; ein ~ Vorbringen излагам
молба), Anliegenheit f, -en (остар.),
Ansuchen n, -s (канц.), Antrag m, -(e)s, -fe
(~ auf Ehescheidung молба за развод)
(юр.), Applikation f, -en, Auftiahmegesuch
m (за приемане), Eingabe f, -n,
Entschuldigung f, -en (за извинение),
Ersuchen n, -s (книж.) (auf sein - по негова
молба), Fehlbitte f (напразна), Fürbitte f, -
n, Gesuch n, -(e)s, -e, Gesuch n, -(e)s, -c,
Gnadegesuch n (з аиомилване),
Gnadegesuch n (з апомилванс),
Immediateingabe f (подадена направо в
най-горната инстанция), Immediatgesuch
п (подадена направо в най-горната
инстанция), Klagegesuch п (искова),
Klageschrift m (искова), KoIJktivgesuch n
(колективна), Memorial(e) n, -s, -e, Mutung
f (за скплоатация на мина)
молберт-MalstaffeIei m, Staffelei f, -en
молдавец-Moldauer m, -s
Молдавия-Moldau f
молдавски-moldauisch
молебеп-Dankgottesdicnst m (благодарствен)
(църк.), Tedeum n, -s, -s (благодарствен)
(църк.)
молекула-Molekel f, -n, Molekül n, -s, -e
молекулен-molekular, molekularen
молец-Motte f, -n (die ~n sind in den Pelz
gekommen молците нападнали кожата; du
kriegst die ~n! да се чудиш и маеш !; das
ist um die ~n zu kriegen просто да
полудееш; das fressen die ~n това за нищо
не става), Springwurmwickler m (лозов)
(зоол.)
молибден-Molybdän n, -s, -s (елемент)
молив-DrehbIeistift m (механичен), Farbenstift
m (цветен), Griffel m, -s, Griffel m, -s,
Kopierstoff m (химически), Krayon m, -s,
-s (автоматичен), Kreidestift m (цветен,
бял), Minenstift m (автоматичен), Rotstift
m (червен), Tintenstift m (химически),
Zeichenstift m (за чертане)
молилня-Oratorium н, -c, —риен
молитва-Abendsegen m (вечерна молитва),
Angelusläuten n, -s, - (вечерна) (камбанен
звън за) (църк.), Fürbitte f, -n, Gebet n, -
(e)s, -e (sein ~ verrichten чета си
молитвата), Gebet n, -(e)s, -e (sein ~
verrichten чета си молитвата), Kollekte f, -
n (кратка, в литургии), Morgenandacht f
(утринна), None f, -n (в девети час), Segen
501
Монако
ш, -s (особено при ядене) (den ~ sprechen
казвам си молитвата), Sekret n, -s, -е
(негласна) (църк.), Totengebet п
(заупокойна)
молитвеник-Gebelbuch ш
молнтел-Gesuchsteller ш, -s (канц.), Petent ш,
-еп, -еп
молнтел-SolIzitant ш, -еп, -еп
Молох-Moloch ш, -s, -
MOJioxa-Geranie f, -п (бот.), Geranie f, -п (бот.)
молреш-Wiesenschaumkraut п (бот.)
молтои-МоИ ш, -s, -s, Molton m, -s, -s
моля ce-ansprechen* tr. (е-п um etw. ~) (нкм.
за нщ.)
моля-abbitten* tr. (прошка), anhalten* intr. h.
(за нщ.) (um etw. ~) (um die Hand e-s
Mädchens, um ein Mädchen ~ искам ръката
на момиче) (вие.), anliegen* intr. h. (нкг.)
(e-m mit etw. ~) (остар.), anrufen* tr. (e-n
um etw. ~) (за милост, помощ, закрила),
anschreien4' tr. (за нщ.) (с викане, с рев)
(den Himmen um Rache — крещя към
небето за отмъщение, възмездие),
antragen* intr. h. (auf etw. A ~) (за нщ.) (auf
Scheidung ^подавам молба, искам развод),
ersuchen tr., flehen tr. intr. h, fürbitten intr.
h (за нкг.), herabbemühen tr. (някого да
слезе), herbemühen tr. refl. (някого да
дойде), multen intr. h. (за разрешение за
експлоатация на мина), requirieren tr.
мома-Flederwisch m, -es, -е (стара) (разг.),
Jungfer f, -п (alte Jungfer стара мома),
Magd f, -re, Zwiesel f, -n (стара)
момеит-Antriebsmoment n (двигателен),
Augenblick m, Drehmoment n (въртящ се)
(физ.), Lichtblick m (светъл), Moment m, -
s, -e (der entscheidende - решителният
момент ; den ~ verpassen пропускам
сгодния момент ; e-n bitte! моля,
почакайте един миг!; ~ mal! позволете за
момент), Moment n, -s, -е (elektrisches ~
електрически момент ; statisches ~
статичен момент), Trägmoment п
(инерционен) (физ.), Wendepunkt m
(повратен), Wink m, -s, -e, Zeitpunkt m (den
richtigen Zeitpunkt wählen избирам
подходящия момент)
моменталеи-augenblicklich adj.
(augenblickliche Hilfe моментална
помощ), momentan
момепталио-augenblicks adv. (рядко)
моментен-augenblicklich adj., momentan
момински-jüngferlich, jungferhaft,
jungfernhaft, jungmädchenhaft,
mädchenhaft
момииство-Jungfernstand m, Jungferntum n
момица-Gekröse n, -s, Gekröse n, -s,
Kalbsmilch f (на теле)
момиче-Animicrmädchen n (в шаитан), Dame
f, -n (карт.), Dimd(e)l n, -s (свежо, сеслско),
Fliege f, -n (лекомислено) (фвм.),
frauenzimm&r n (остар.), Husar m, -en, -en
(лудо, палаво), Königin f, -nen (карт.),
Mädchen n, -s, Maid f, -en, Mauerblümchen
n, Müttcrvhcn n, -s (което обича да се
грижи като майка), Muhme f, -п (леко),
Rosenmädchen п (румено), Schickse Г, -п,
Teufelsmädcl п (на място) (фам.), Trullc Г,
-п (леко), Zierpuppe f (предвзето) (прен.)
момкченце-Kücken n, -s, Mädchen n, -s,
Mädel n, -s
момиче-сираче-Waisenmädchcn n
моми чески-mädchenhaft
момче-Fratz m, -es, -е (дявол, нахакано),
Geselle m, -n, Geselle m, -n, Goldjunge m
(златно) (галено), Goldjunge m (златно)
(галено), Jägerbursche m (помощник на
ловец), Junge m, -n, -n, Kerl m, -s, -c, Knabe
m, -n, -n, Laufbursche m (за разплащане),
Liftboy m (в асансьор), Musterknabe m
(примерно), Scharwenzel m, -s (карт.), Stift
m, -es, -е (при фирма), Valet m, -s, -s
(карт.), Wenzel m, -s
момче-каро-Rautenbaucr m
момчепце-Jüngclchen n, -s
момчешки-jungenhaft, knabenhaft, pueril
момчещина-Dummj ungenstreich m
момък-Gesclle m, -n, Geselle m, -n, Kerl m, -
s, -e (guter Kerl славен момък)
моиада-Monade f, -n
моиадология-Monadenlehre f, Monadologie f
Монако-Мопасо n
монакски
502
моиакскн-moncgassisch
монарх-Herrscher m, -s, Landesfürst m ;
Landesherr m, Landesvater m, Monarch m,
-en, -en, Regent in, -en, -en (царстващ),
Selbstherrscher m (самовластен), Souverän
m, -s, -е (независим)
монархически-monarchisch
монархия-Einherrschaft f, -en, Erbreich n
(наследствена), Monarchie f, -n
монах-Augustiner m, -s, - (от августинския
орден), Frater m, -s, -tres, Kartäuser m, -s
(от картезиански орден), Klosterbruder m,
Kuttenträgcr m, Lama m, -s, -s, Mendikant
m, -en, -en (просещ), Mönch m, -s, -re,
Plätting m, -s, -е (католически),
Zisterzienser m, -s (цистерценски, от
едноименния орден)
монахиня-Klostcrfrau f, Klostcrschwester f,
Königtum n, -s, None f, -n
Moiiax-nycTHiiHHK-Mandritm, -en, -en
MoiiauieciBo-KIosterstnd m, Mönch(s)tum n, -
s, -, Mönchcrei f, Mönchswesen n
монголец-Mongolc m, -n, -n
монголид-mongolid, Mongolide m, -n, -n
Монголия-Mongolei f
моиголоид-mongoloid, Mongoloide m, -n, -n
монголски-mongolisch
мопета-Denkmünze f (възпоменателна), Deut
m, -s, -е (малка, стара), Geldstück n,
Geldstück n, Goldmünze f (златна),
Goldmünze f (златна), Goldstück n (златна)
(остар.), Goldstück n (златна) (остар.),
Klippe f, -n (груба, ъглеста, във време на
голяма стопанска криза), Kopfstück п (с
лика на държавен глава), Kupferstück п
(медна), Kurant n, -s, -е (в обращение),
Landesmünza f, -п (национална), Münze f,
-n (verfallene ~n невалидни монети; bare
~ пари в брой ; etw. für bare ~ nehmen
взимам нещо за чиста монета ; e-m mit
gleicher - bezahlen отврищам на злото със
зло), Pistole f, -п (стара златна, 5 талера),
Plakatte f, -п (с релефно изображение),
Schaummünze f (възпоменателна),
Scheidemünze f (разменна), Scherf m, -s
(дребна), Silberstück n (сребърна),
Silberstück n (сребърна)
моиети-Handmünze f (разменни), Hartgeld n,
Kupfer n, -s (медни), Moneten pl.,
Votivgclder pl. (оброчни)
монизъм-Monismus m, -, -
MoiuicT-Monist m, -en, -en
монистнчен-monistisch (мироглед)
MOiuiTop-Monitor m, -s, —oren
моиогамия-Einehe f, Monogamie f, -n
моиограм-Monogramm n, -s, -e,
Namenszeichen n, Namenszug m, Zirkel m
(на студентска корпорация)
моиография-Einzeldarstellung f, Monographie
f,-n
монографски-monographisch
моноклинен-топокНп (кристал)
моиокултура-Reinkultur f
монокъл-Einglas n, -es, Lorgnon n, -s, -s,
Monokel n, -s, -
моиолит-MonoIith m, -es, -en
MOiianiiTen-monolith(isch)
моиолог-Monolog m, -s, -c, Selbstgespräch n
мономан-Мопотапе m, -n, -n
моиомания-Monomanie f, -n
моноплаи-Eindccker m, -s (авиац.), Monoplan
m, -s, -e, Tiefdecker m (нискокрилен)
(авиац.)
моиоиол-Monopol m, -s, -e, Regie f, -n,
Regiebetrib m, Valutamonopol n (валутен)
монополизирам-monopolisieren tr.
монополист-Monopolist m, -en, -en
монополистичен-monopolistisch
монополистнческн-monopoHstisch
монотеизъм-Monotheismus m
MonoToiieii-aschgrau adj. (пейзаж) (прен.),
einförnig adj., eintönig adj., monoton
MoiioToiiiiocT-Einerlei n, -s, Einförmigkeit f-
en, Eintönigkeit f, -en
моиохибридеи-monohybrid
монсеньор -Monseigneur m, -s, -e
моитаж-Aufstellung f, -en (ка машини),
Montage f, -n, Rüstung f, -en (техн.), Schnitt
m, -es, -е (на филм), Zusammenbau m
(техн.)
монтажираие-Montage f, -n
монтажник-Richtmeister m
503
люреходен
Монтевидео-Montevideo n
монтирам-aufmachen tr. (завеси, табела)
(разг.), aufmontieren tr. (etw. auf etw. ~)
(нщ. върху нщ.), aufrüsten tr. (стр.),
aufstellen tr. (машини, мостове),
aufziehen* tr., einbauen tr., montieren tr.,
zusammenfügen tr. rcfl., zusammensetzen tr.
refl.
монтираие-Einfassung f, -en,
Maschinenaufstellung f (на машина),
Montierung f
монтьор-Monteur m, -s, -e, Richtmeister m,
Rüster m, -s (мин.)
монументален-gewaltig adj., gewaltig adj.,
monumental
монументалност-Monümentalität f, -
мопед-Motorroller m
мопс-Mops m, -es, -re
мор-Pest f, -en (e-n wie die - meoden бягам от
някого като от чума; der - zum Orfer fallen
ставам жертва на чумата; e-m die ~ an den
Hals wünschen чумосвам някого; des sinkt
ja wie dich die ~ това смърди отвратително
; daß dich die - чумата дате умори), Sterbe
f, -n (по животни), Sterben n, -s, - (das große
~ чумата; es geht um Leben und - касае се
за жовит или смърт; zum ~ verliebt влюбен
до уши ; es war zum ~ langweilig то беше
да си умреш от скука)
мора-Mahr m, -s, -е, Nachtmahr m, -s
морава-Anger m, -s, - (обл.), Au(e) f, -n
(тучна), Plan m, -s, -re (ein weiter, grüner ~
обширна, зелена поляна), Rasen m, -s (e-n
- anlegen затревявам място)
моравски-mährisch
морал-Denkvers m, Herdentiermorel f
(стаден), Hinterhausmoral f (еснафски),
Jagdgerechtigkeit f (ловджийски),
Jagdrecht n (ловджийски), Moral f, -
(brüchtige ~ съмнителен морал ; das
verstößt gegen die - това наришава морала)
морален-moralinsauer (лицемерно), moralisch
(die -e Kraft des Volkes нравствените сили
на народа ; e-n ~en Druck ausüben
упръжнявам морален натиск; e-n derben
Moralischen, -en Kater haben разкайвам се,
че съм се напил ; das hat k-n -en
HintergrindroBa не почива на истината; -
- politische Einheit морално-политическо
единство), sittlich (-er Lebenswandel
морално поведение ; ländlich - както е
обичаят)
моралнзатор-Sittenprediger m, Sittenrichter т
моралист-Sittenrichter m, Tugendheld т
(строг), Tugendrichter т
моралитет-Moralität f, -en
моратарпум-Moratorium n, -s, —rien,
Stillhalteabkommen n (на краткосрочни
кредити), Stillhaltung f (на краткосрочни
кредити)
морач-FencheI m, -s (бот.)
морбили-Maser f, -n
морга-Lcichenhalle f, Morgue f, -, Schauhaus
n
морганатичен-morganaliscli (брак)
морда-Frcssc f, -n, Gefräß n, -cs, -е (вулг.),
Gefräß n, -es, -е (вулг.), Maul n, -s, -rer
мордвински-mordwinisch
Mope-Eosmeer n (полярно, от ледове),
Flammenmeer n (от пламъци), Hochsec f
(открито), Meer n, -es, -e, Räumte f, -n
(открито) (мор.), See f, -n (wogende,
tobende - развълнувано, бушуващо море
; an die—reisen отивам на море; in — gehen
потеглям към открито море ; an der -
liegens разположен край морето; auf hoher
— на открито море), Wolkcnmcer п (от
облаци)
Mope3iiaiiue-Mcereskundc f
морен-müde (die Kinder haben sich - gespielt
децата капнаха от игра; das Pferd — reiten
изморявам коня от яздене)
Mopeiia-Grundmoräne f (основна) (геол.),
Grundmoräne f (основна) (геол.), Moräne
f,-п
мореплаване-Nautik f, -
мореплаване-Seefahrt f
мореплавател-Nauliker m, -s, -, Schiffer m, •
s, Seefahrer m, Seemann m pl. -leute
мореплавателен-nautisch
мореплавателски-seefahrend
мореходен-secfest (кораб)
мореходство
504
мореходство-Navigation f, -en
морж-Robbe f, -n (зоол.), Seeclephant in
(исполински) (зоол.)
морила-Massengrab n (братска)
морков-Karotte f, -n (бот.), Mohr f, -n,
Mohrrübe f
MopiiocT-Schwüle f, -n
морски-marin, Meer-, Meeres, See-
мортнра-Mörser m, -s
мортнфнкация-Mortifikation f,-en (натъкан,
нерв)
мортнфицирам-mortifizieren tr.
морупа-Hausen m, -s (зоол.)
Морфей-Morpheus (in - Armen ruhen
почивам в обятията на Морфей)
морфии-Morohium n, -s, Morphin n, -s
морфшшзьм-Morphinismus m, -
морфинист-Morphinist m, -en, -en
морфология-Formenlehre f (грам.),
Gestaltlehre f, Gestaltlehre f, Morphologie
f, -n, Wortlehre F (грам.)
моряк-Aufläfer m, -s, - (млад) (мор.),
Leichtmatrose m (млад), Loggast m, Mann
m, -es, -rer, Mariner m, -s, Matrose m, -n, -
n, Ralle f, -n (сухопътен), Rudergänger m
(иа кормилото), Rudergast m (на
кормилото), Schiffer m, -s (на малък
кораб), Seemann m pl. -leute, Signalgast m,
-en (на товарен да отговаря за
сигнализацията), Signalgast m, -en (на
товарен да отговаря за сигнализацията),
Toppsgast m, -en (зает на “ топа “),
Vollmatrose m (старши)
моряк-пилот-Lotse m, -n, -n
моряк-чнстач-Schwabber m, -s (на палубата)
(мор.)
моряцп-Deckmannschaft f (на служба на
палубата), Seevotkn (разг.)
моряшки-seemännisch
Москва-Moskau п
московчании-Moskauer m, -5
MOCT-Drehbrücke f (козолен),
Eisenbahnüberführung f (жп. над шосе),
Enterbrücke f (абордажек) (мор.),
Fahrbrücke I (плаваш), Fallbrücke f
(подвижен), Fluthrücke f (за високи води),
Gerüslbrücke f (гредов) (стр.),
Gerüstbrücke f (гредов) (стр.),
Hängebrücke f (висящ), Hubbrücke f, -n
(подемен, c вертикално повдигаема
средна част), Jochbrücke f (c ракли, c
много отвори) (стр.), Kahnbrücke f
(понтонен), Kettenbrücke f (висящ, c
вериги), Klappbrücke f (вдигаем),
Knüppelbrücke f (груб дървен), Luftbrücke
f (въздушен), Rollbrücke f (подвижен,
плъзгащ cc), Schieb(e)brücke f (подвижен)
(техн.), Schiffbrücke f (понтонен),
Schiffsbrücke f (понтонен), Schlagbrücke
f (подвижен), Schnellbrücke f (походен,
сглобяем), Überbrückung f (над река),
Zahnbrücke f (зъбен), Zugbrücke f
(подвижен, на крепост)
мостик-Gangbord n (мор.), Gangbord n (мор.),
Kommandobrücke f (капитански) (воеи.),
Schiffsbrücke f
мостил-Rampe f, -n (за качване и слизане)
мо ст-канал-Kanal brücke {
мостов е-Kunstbauten pl.
мостра-Ausbund m, -(e)s, *е (поставена,
показваща се вън от пакета) (търг.),
Handstück п (от минерал), Spezimen n, -s,
-zimina (търг.), Type f, -n, Musterstück n
Mocrpeii-Müster-
мостри-Äderung f, • (жилковидни)
мостче-Auflauf m, -es, *e (от дъски) (за
колички) (стр.), Durchlaß m,-asses
(водосточно), Feldbrücke f (над ров),
Fischsatz m (от което се хвърлят
рибарските мрежи), Laufsteg m (на кран)
(техн.), Steg m, -s, -е
мостът-Seufzerbrücke f (на въздишките),
Seufzerbrücke f (на въздишките)
мотаещ ce-haspelig
мотая ce-fafackelnintr. h (man wird nicht lange
~ няма дълго да се мотая)» fickfacken intr.
h (диал,), herumdrücken refl* (dengeln refl.
мотая-weifen tr. (на мотовилка)
мотета-Motette f, -en
мотив-Entschuldigung f, -en (оправдателен),
Milderangsgnmd m (за смекчаване), Motiv
n, *s, -e, Volksweise f (нареден),
505
мошенически
Zwiebelmuster п (луховиден, на
порцеланови изделия)
мотиви-Tieromamentik f (зверинни)
мотивирам-motivieren tr.
мотивнраие-Moti vierung f
мотика-Erdhaue Г, Hacke f, -n, Haue f, -n, Karst
m, -s, -e
MOTo-Kennwort n, Motto n, -s, -s
мотовила-Flosse f, -n, Haspel f, -n; m, -s
мотовили-Gehwerk n (шег.), Gehwerk n (шег.)
мотовилка-Gamhaspel f (текст.), Garnhaspel
f (текст.), Garnwinde f (текст.), Garnwinde
f (текст.), Kolbenstange f (tcxh.),
Kurbelstrange f (техн.), Pleuel m, -s,
Pleuelstrange f, Rapunze f, -n, Rapuzel m, -
s, Schärhaspel f (текст.), Triebstange f
(техн.), Weife f, -n, Winde f, -n (текст.)
мотовилки-Pedal n, -s, -е (за крака) (zieh mal
d-e ~e ein! прибери си пергелите!)
мотор-Anlaßmotor m (пусков),
Doppclschlußmaschine f (за прав ток) (сл.),
Kraftmaschine f, Motor in, -s, -oren (den ~
anlassen, abstcllen пускам, спирам мотора
; der Wettbewerb ist der ~ unseres Aufbaus
моторът е двигателят на нашето
строителство), Reihenmotor m
(еднореден), Reihenschlußmotor m (c
последователно съединени намотки),
Viertakter m, -s (четиритактов)
моторен-motorisch
мотор етка-Kleinkraftrad n (малка), Kraftrad n,
Motor m, -s, -oren (den - anlassen, abstellen
пускам, спирам мотора ; der Wettbewerb
ist der - unseres Aufbaus моторът e
двигателят на нашето строителство)
моторизирам-motorisieren tr., vekraften tr.
моторизираие-Verkraftung f
моторика-Motorik f, -
мотостроепе-Motorenbau m
MOTOT-Achtzylinder(motor) m (техн.)
(осемцилиндров)
мотоцпклет-Kraftrad n, Maschine f, -n,
Motorrad n
мотоциклетист-Motorfahrcr m
мотоциклетист-водач-Schrittnacher m
(спорт.)
мотриса-Lokomotor m, -s, -oren, Motorbatterie
f, Motortriebwagen m, Motorwagen m
(трамвайна), Schnelitriebwagen m (бърза)
(ж.п), Triebwagen m, Zeitkartentriebwagen
m (трамвайна, за пътуващи c абонаментни
карти)
мохамедански-mohammedanisch
мохамедаиски-mosleminisch
мохар-KoIbenhirse f (бот.), Mohär m, -s, -е (от
ангорска коза), Mohair m, -s, -е (от
ангорска коза)
мохикаи-Mohikaner m, -s (der letzte ~
последният петак)
мочур-Fenn n, -(e)s, -e, Moor n, -s, -e (ein
verrufenes ~ опасно тресавище ; ins ~
geraten попадам в мочурище ; ~ stechen,
das ~ urbar machen вадя торф от
мочурище), Ried п, -cs, -е
мочуресг-moosicht, moosig, morastig
мочурище-Luch n, -es, -e, Moor n, -s, -c (ein
verrufenes - опасно тресавище ; ins -
geraten попадам в мочурище ; ~ stechen,
das ~ urbar machen вадя торф от
мочурище), Morast m, -es, rc (im ~
steckcnbleiben затънал съм в тинята ; im
- waten разправям мръсотии)
мочурлив-marschig, moorig
MoiueiiiiK-Erzbclrüger m (от класа), Erzgauner
m, Erzschuft m (разг.), Filou m, -s, GancfT
m, -s, -е (тар.), Ganeff m, -s, -е (тар.),
Gauner m, -s, Gauner m, -s, Haderlump m
(фам.), Hake m, -n, -n, Hochstapler m (от
класа), Industrieritter m (във висшето
общество), Kujon m, -s, -e, Schalksknecht
m, Schelm m, -es, -e (der ~ guckt ihm aus
dem Auge по очите личи, че е дявол ; den
~ im Nacken haben голям шмекер съм),
Schlawiner m, -s (разг.), Schubbejack m, -
s/-en, -s/-cn, Schubjack m, -s/-cn, -s/-en,
Schuft m, -es, -c (zum - an e-m werden
постъпвам като мерзавец спрямо някого),
Schurke m, -n, -n, Schwindelgeist m,
Schwindelmeier m (фам.), Teufelsbraten m
(непоправим) (разг.)
MöuieiiiiHecKii-gauncrhaft adj., gaunerhaft adj.,
schuftig, schwindelhaft, schwindlerhaft
A
мошеничество
506
мошеничество-Diebcrei f, -en, Durchstecherei
f, -en, Gaunerei f, -en, Gaunerei f, -cn,
Gaunerstück n, Gaunerstück n, Gaunertum
n, Gaunertum n, Hochstapelei f, -en (във
висшето общество), Schelmstreich m,
Schufterei f, -en, Schurkenstreich m,
Schurkerei f, -en, Schwindelei f, -en
мошеничествувам-gaunem inlr. h, hochstapcln
tr. (във висши обществени среди)
мощ-Elcmentargewalt f (стихийна), Gewalt f,
-en, Gewalt f, -en, Kriegsmacht f (военна,
боева), Kriegsstärke f (военна), Macht f, -re,
Seemacht f (морска) (воен.), Wehrkraft f
(отбранителна), Wucht f, -en
мощен-gewaltig adj., gewaltig adj., kräftig
(kräftige Sprache мощен език), mächig,
machtvoll, übermächtig (извънредно),
wuchtig .
мощехранилница-Reliquiar n, -s, -e
мощи-Gebein n, pl., Gebein n, pl., Reliquie f, -
n (църк.)
мощност-Anfahrleistung f (при тръгването),
Arbeitsintensität f (техн.), Arbeitsleistung f
(на машина), Flächenleistung f (на единица
повърхнина)
мощност-Gesamlleistung f (обща) (техн.),
Gesamtleistung f (обща) (техн.),
Gewaltigkeit f, Gewaltigkeit f, Hochleistung
f (висока), Kraft f, -5-e, Leistung f,
Nutzleistung f (полезна, на машина),
Scheinleistung f (привидна) (ел.),
Vehemenz f, -, Wattverbrauch m (на
електрически уред) (ел.), Wirkleistung f
(активна) (ел.), Wuchtigkeit f, -
мравка-Arbeitsameise f (трудолюбива)
(прен.), Feldameise f (полска) (зоол.)
мравка-работник-Arbeitsameise f (зоол.)
мравоед-Erdschwein n (зоол.)
мравуняк-Gebäude n, -s, Gebäude n, -s,
Termitenhügel m (на термити)
мраз-Frost m, -es, Fröste, Frostwetter n,
Frühfrost m (ненавременен, ранен),
Nachtfrost m (нощен), -Spätfrost m (през
пролетта), Vorwinter m (преждевременен)
мразен-frostig adj., mißliebig
мразещ-Hasser m, -s
мразовит-eisig adj., frostig adj.
мразя-übelwollcn* intr. h. (c-m) (някого),
verabscheuen tr.
мрак-Düster n, -s, Dunkel n, -s, Dunkelheit f, -
en
мрак-Finsternis f, -se, Nacht f, -re, Schwärze f,
-n, Waldenser m, -s (горски)
мракобесие-Obskurantismus m, -, -
мракобесник-Obskurant m, -en, -en
мрамор-Aderf, -n, Märmel f, -n, Marmel f, -n,
Marmor m, -s, -e, Trümmermarmor m (ма
парчета)
мраморен-marmorn
мрачен-düster adj., dumkel adj., dumpfbrülend
adj., falb adj., finster adj. (es wird schon ~
вече се смрачава), grau adj. (прен.), grau
adj. (прен.), trüb(e), trübselig, trübsinnig,
verbittert, vergrämt
мраченик-Nachtschwalbe f (зоол.),
Ziegenmelker m (зоол.)
мрачииа-Dunkelheit f, -en, Finsterkeit f,
Finsternis f, -se
мрачиост-Düster n, -s, Düsterkeit f, Trübnis f,
-se
мрая-hassen tr.
мрежа-Agentennetz n (шпионска), Drän m, -
s, Drahtgitter n (телена), Drahtverhau n
(телена) (воен.), Dreileitemetz n (кабелна),
Einholkorb m, Einkaufsnetz n (пазарна),
Eisenbahnnetz n (железопътна) (жп.),
Fanggam n (лов.), Fenstervorsetzer m (на
прозорец), Filet n, -s, Fischbär m
(рибарска), Fischgarn n (рибарска),
Fischhamen m (рибарска), Floßgarn n
(плаваща, рибарска), Garn n, -(e)s, -e, Garn
n, -(e)s, -e, Gaze f, -n (тънка, ситна, телена),
Gaze f, -n (тънка, ситна, телена), Gewebe
n, -s (прен.), Gewebe n, -s (прен.), Gradnetz
n (картографска) (геогр.), Gradnetz n
(картографска) (геогр.), Haaibeutel m (за
коса), Hamen m, -s (ловна), Haube f, -n
(вторият стомах на преживните) (зоол.),
Jagdgam п (ловджийска), Jagdnetz n
(ловджийска), Kraftstromnetz n
(електрическа), Kurre f, -n (трална) (мор.),
Leitungsnetz n, Lerchengarn n (за
507
чучулиги), Netz n, -es, -е (рибарска,
телена, електрическа, картографска, за
косата, на паяк, за тенис) (ein ~ von
Kanälen, Eisenbahnen мрежа от канали,
ж.п линии ; ~ e-s Körpers чертеж на тяло
в равнината ; e-n in sich - locken
примамвам някого в мрежата си; sich im
eigenen ~ versticken заплитам се в
собствената си мрежа ; е-ш ins - gehen
влизам, хващам се в нечия клопка),
Netzmaden п (стомах у праживотните)
(зоол.), Netzwerk п (като орнамент),
Pfefferboden m (от конски косми за сито),
Plexus m, -, —men (от кръвоносни
съдове), Raffel f, -п (рибарска), Rastel n, -
s (телена), Reuse f, -n (кошообразна,
торбовидна риболовна), Rönne f, -n
(ловна, за грабливи птици), Schleife f, -n
(рибарска), Schleppnetz n (рибарска),
Schmetterlingsnetz n (за пеперуди), Senker
m, -s (рибарска), Scnkgam n (рибарска),,
Trawl n, -s, -s (трална), Treibnatz n
(опъната надолу трална) (мор.),
Verbundnretz п (комбинирана
разпределителна) (сл.), Vergatterung f, -еп
(телена), Verkehrsnetz п (съобщителна),
Vogelgarn п (за птицелов),
Wasserstraßennetz п (на водни
съоръжения), Wurfnetz п (рибарска),
Zugnetz п (рибарска)
мрежа-капан-Schlagnetz п
мрежа-поставка-Darrhorde f (за сушене на
плодове)
мреже ст-т aschig, netzartig, retikulär, retikulär
мрежн-Lügengewebe n (от лъжи)
мрежовиден-netzartig, netzförmig
мрункам-mäkeln intr.
мръдвам (ce)-regen tr. refl. (kein Glied ~
können не мога да помръдна ни ръка, ни
крак; es regt sich kein Blatt не трепва нито
лист; red* dich endlich помръдни се най-
после ; das Herz regt sich сърцето се
вълнува ; er hat nicht geregt не се обади
никакъв, не помръднала плати; k-n Finger
—не помръдвам пръст)
мръдваие-Regung f, -еп
мръсотия
мръзна-frieren* intr. h imp. (es friert mich
мръзна; ich friere an den Händen мръзнат
ми ръцете)
мръква ce-dämmern imp. intr. h, nachten intr.
h.
мрънкам-meckern intr., mümmeln intr. h.,
mummeln intr. h., quackeln intr. h., quarren
intr. h., quengeln intr. h.
мрънкане-Nördelei f, -en, Quackelei f, -en,
Quengelei f
мръшсач-Quengelpeter m, -s, Quengler m, -s
мрънкащ-knautschig (дете), nörgelig,
queng(e)lig, quesig
мръсен-dreckig adj. (~e Reden führen говоря
мърсотии), dunkelweiß adj. (tuen), häßlich
(e-e häßliche Sache мръсна история), kotig,
latschfüßig, latschug, mies, mistig, patschig,
rotzig, säuisch,, schäbig (so ein -er Kerl!
подлец такъв!; er hat sich ~ bekommen топ
се държа подло), schlampig (фам.),
schlick(c)rig, schlickig, schmierig,
schmudd(c)lig, schmutzig (sich - machen
измърсявам се ; -e Geschäfte нечисти
сделки), schwarz (~е Hände мръсни ръце;
- Nägel траурни нокти ; sich - ärgern
страшно се ядосвам), Schweine-,
schweinisch, spaeckig, wüst, zotig
мръсник-Aas n, -es, -е (обссник, стсрва),
Dreckfink m (разг.), Dreckkerl m,
Hundsapfel m, Sauigel m (вулг.), Saukerl m
(вулг.), Saumagen m (фам.), Saunickcl m
(вулг.), Schweinhund m, Schweinigel m
мръсница-Drccksau f, Pude! m, -s, Saumensch
n (вулг.)
мръсносив-schmutziggrau
мръснота-Schmutzigkeit f, -
мръсняк- Laichkraut n (бот.)
мръсотия-Hundsfölterei f, Kiekerei f, -en,
Mistigkeit f, Saudreck m (небивала) (разг.),
Saurerei f, -en (вулг.), Schäbigkeit f, -,
Schmierigkeit f, Schmuddel m, -s, Schmutz
m, -es, - (e-n mit - bewerfen калям някого;
e-n in den - ziehn, s-n guten Namen in den
~ treten натъпквам някого в калта; e-n mit
Kübeln von - übergießen обливам някого
c помия), Schmutzerei f, -en, Schmutzigkeit
мръстепе
508
f, Schweinerei f, -cn, Schweinerei f, -en,
Schweinigelei f, Wust m, -es, -e, Zote f, -
n
мръстепе-Geilheit f (лов.), Geilheit f (лов.)
мръщя (се)-krausen tr. rcfl.
мряиа-Rotbart m (речна и морска) (зоол.)
мугъл-Schimmel m, -s
муден-langsam, nachlässig, pomadig, saumhaft
(ein -e-r Schuldner длъжник, който мъчно
плаща), säumig (ein -e-r Schuldner
длъжник, който мъчно плаща), schleppend
(разговор), träge, tranfunzlig
мудиост-Langsamkeit f, -en, Langstieligkeit f,
-en, Nachlässihkcil Г, -en
мудност-Säumigkcit f, -
муза-Muse f, -n
музей-Museum n, -s, —een
музика-lnstrumentalmuzik f
(инструментална), Kammermusik f
(камерна), Militärkapelle f (военна), Musik
f, -en (der Ton macht die - интонацията
дава смисъла на думите), Musikkapelle f,
Reigen m, -s, Schrammelmusik f
(популярна, свирена от малък оркестър),
Tafelmusik f (при банкет), Tanzmusik f
(танцова), Tingeltangel m, -s (в кръчма),
Tonkunst f, Trauermusik f (траурна), Tusch
m, -es, -е (къса приветствена) (муз.),
Vokalmusik f (вокална), Zukunftsmusik f
(на бъдещето) (разп)
музикален-musikalisch (-e Veranlagung haben
имам дарба за музика ; е-е -е Sprache
мелодичен език)
музикалност-Musikalität f, -
музикант-Huhn n, -es, -тег(шеп), Musikant m,
-en, -en (gute Leute aber schlechtr-en имат
добри намерения, но не могат да направят
нищо; da liegt ein ~ begraben не събуждай
камъка), Musiker m, -s, Pfeifer m, -s,
Schnurrant m, -en, -en (просещ), Spielmann
pl. -Ieute, Tonkünstler m, Zinkenist m
музнканти-Spielleute pl.
музикантии-Musikant m, -en, -en (gute Leute
aber schlechtr ~en имат добри намерения,
но не могат да направят нищо ; da liegt
ein ~ begraben не събуждай камъка)
музикантски-musikanlisch
музицирам-musizieren intr. h., spielen tr. refl.
(Klavier ~ свиря на пиано; ein Trio—свиря
трио; ich ahbe ihn Mozart - hören слушах
го да свири Моцарт; das Kind in Schlaf—
приспивам детето със свирене)
мукава-Karlon m, -s, -е, Pappbogen т (лист),
Pappe f, -п (е-г, etw. ist nicht von ~ някой,
нещо не е от хартия, не е, Wellpappe f
(вълнообразна)
мукавен-рарреп
мулат-Mulaiie ш, -п, -п
муле-Maul n, -s, -rer, Maulesel m, Mulus m, -, -
И
мулетар-Escllreiber m
мултипликатор-Multiplikator m, -s, -oren
мултиратерален-multilateral
мумия-Mumie f, -n
мунго-Mungo m, -s, -s
мундир-Dienstrock m, Rock m, -es, -i-e (der
schwarze - черният жакет, черното расо;
der bunte - войнишка униформа ; den
bunten - ausziehen изкарвам войнишка
служба ; des Königs ~ tragen служа на
краля ; ohne - Röckchen разголен),
Staatsrock m (официален), Überrock m
мундушук-Pfeifenspitze f (на лула)
муидшук-Schnabel m, -s, * (на кларинет),
Ansatz m, -es, 4-e (на духов инструмент)
(муз.), Kandare f, -n (на юзда)
муннции-Schicßbedarf m
муниция-Munition f, -en
мупшук-Mundslück n
мурафети-Schikane f, -n (mit allen ~n c
всичките му принадлежности) (разг.)
мурекс-Spinne f, -п
муселии-Mull m, -s, -, Musselin m, -s, -
муска-Talisman m, -s, -e
мускат-Muskat m, -s, -e, Muskatblüme f,
Muskete f, -n (старинна пушка)
мускетар-Musketier m, -s, -e, Musko m, -s, -s,
Muskote m, -n, -n
мускул-Anzieher m, -s (свивателен) (анат.),
Anziehungsmuskel m (свивателен) (анат.),
Aufhebemuskel m (двигателен) (анат,),
Aufzieher m, -s, - (свивателен) (анат.),
509
мухоморка
Gesäßmuskel m (седалищен) (анат.),
Gesäßmuskel m (седалищен) (анат.), Heber
m, -s (вдигателен) (анат.), Kaummuskel m
(дъвчещ), Maus f, -fe (под палеца), Muskel
m, -s, -e, Myokard(ium) n, -s, -е (сърдечен),
Schneidermuskel m (най-дългият бедрен)
(анат.), Spanner m, -s (опъвателен) (анат.)
мускуларен-muskulös
мускулен-muskelig
мускулест-nervig, sehnig
мускул-разтегач-Dehmmgsmuskel m (анат.)
мускус-Moschus m, -
мусом-Monsun m, -s, -e
мустак-Fischbein n (китов) (зоол.), Fühler m,
-s (зоол.)
мусгак-Schnurrbart m
мустацн-Knebclbart m (засукани встрани),
Schnauz m, -es, -е (големи), Schnauzbart
m (големи), Schnauzer m, -s (големи),
Schnurrhaare pl. (на котка, заек), Zwickel
m, -s (засукани), Zwickelbart m (засукани)
мустаче-Fühlfaden m (остар.), Ranke f, -n (на
лоза), Rebe f, -n, Riemen m, -s (на пълзещо
растение)
мустачета-Rankenwerk n (на увивно
растение)
мустачки-Haftorgan п (на растение,
животни), Zahnbürste f (разг.), Zirms m, -,
-ггеп (на растение)
муся ce-anmaulen tr. (нкм.) (разг.), gnat2en intr.
h
муся ce-gnatzen intr. h
мутация-Mutation f, -en, Sport m, -s, - (биол.)
мутира-setzen rcfl. (за глас), setzen refl. (за
глас)
мутирам-mutieren intr. h.
мутираие-Setzung f, -en (на глас)
мутолевене-Gemurmel n, -s
мутолевя-knautschen tr.
мутра-Flunsch m, -es, -е (разг.), Fratze f, -n (~n
schneiden правя мутра), Frtatzengesicht n
(разг.), Gcffäß n, -es, -е (вулг.), Gefräß n, -
es, -е (вулг.), Klappe f, -n (за уста), Maske
f, -n, Maul n, -s, -f er, Muffel m, -s, Schnauze
f, -n (на животно) (die ~voll haben до гуша
ми е дошло; die ~ weit aufreißen отварям
голяма уста за хвалба ; frei nach - през
куп за грош), Visage f, -п (е-е verbotene -
невъзможна мутра), Zifferblatt п (разг.)
мутричка-Fratze f, -n, Schnabel m, -s, -s-
(хубава) (sich auf s-n~ viel einbilden мисля
се за много красив) (разг.)
Myy!-muh!
муфа-Kabelmuffe f (кабелна) (ел.),
Kupp(e)Iung f, -en, Muffe f, -n, Trichter m,
-s (auf den ~ gekommen sein открил съм
пътя към нещо ; e-n auf den ~ bringen
напътствам някого правилно)
муфла-Muffel f, -п
муфтаджия-Freiberger m (шеп), Nassauer m,
-s, Zellpreller m, -s (които се измъква без
да плати)
Myxa-Aasfliege f (зоол.) (муха месарка),
Dassel f, -п (конска) (зоол.), Fliege f, -n (sic
fielen wie die - мряха, падаха като мухи;
ihn ärgert die ~ an der Wand муха да бръмне
и той се плаши), Kantharide f, -n
(испанска) (зоол.), Pferdebrense f (конска)
(зоол.), Pferdelaus f (конска) (зоол.),
Pflasterkäfer m (испанска, за пластири),
Raupenfliege g (паразитна) (зоол.),
Schlammfliege f (пчелоподобна) (зоол.),
Stechfliege f (хапеща) (зоол.), Viehbremse
f (говежда) (зоол.)
мухн-Weichkäfer pl. (испански) (зоол.)
мухльо-Nulpc f, -п
мухляв-dumpf adj.
мухлясвам-modem intr. h. (das Holz modert
дървото гние; modernes Gebein тлеещи
кости, останки на мъртвец), mulstem intr.
h., schimmeln intr. s. h., verschimmeln intr.
s.
мухлясъл-moderig, muffig, mulsterig,
schimmelig
мухолов-Fliegenfdnger m
мухоловка-FHegenfalle f, Fliegenpapier n,
Klappe f, -n, Mückenfänger m, Ringkragen
m (бсловрата) (зоол.)
мухоляв-dumpfig adj., muffig (въздух)
мухолявост-Dumpfigkeit f
мухоморка-Knollcnblätterpilz m (грудеста)
(бот.)
мухъл
510
мухъл-Moder m, -s, Muff m, -es, -re
муцуна-Fresse f, -n (e-n in die - schlagen удрям
нкг. в муцуната), Geäse n, -s (на едър
дивеч) (лов.), Geäse n, -s (на едър дивеч)
(лов.), Gosche f, -п (диал.), Gosche f, -n
(диал.), Labbc f, -n, Löwenmaul m, -es, -rer
(лъвска), Maul n, -s, -s-ег, Maul n, -s, -rer,
Muffel m, -s (къса), Pappe f, -n, Rand m, -
es, -j-er (halt den ~! да си държиш устата!
; das versteht sich am - ясно е, разбира се
от само себе си), Schmecker m, -s (диал.),
Schnauze f, -n (на животно) (die -voll
haben до гуша ми е дошло ; die - weit
aufreißen отварям голяма уста за хвалба;
frei nach - през куп за грош), Schnurre f, -
п (особено на котка) (разг.), Schnute f, -n
(е-е - ziehen цупя се), Fratze f, -n, Lärvchen
n, -s, Mäulchen n, -s, Narbe f, -n
муча-fiepen intr. h (за сърна) (разг.), muhen
intr. h., plärren intr. h. (за говедо), rehblatten
intr. h. (като сърна), röhren intr. h., rufen
intr. h. (за елен)
мучане-Geblöke n, -s, Geblöke n, -s, Gebrüll
n, -(e)s, Gebrüll n, -(e)s
мучи-schmähen tr. intr. h. (за елен) (лов.)
мушама-Asphaltpappe f (покривна) (стр.),
Dachpappe f (покривна) (стр.),
Gummimantel m (за дъжд), Gummimantel
m (за дъжд), Haut f, -f (за дъжд), Kapotte f,
-n (c качулка), Ölzeug n (моряшка),
Regenhaut f (за дъжд), Regenmantel m (за
дъжд), Staubmantel m (за прах), Teerpappe
f (покривна) (стр.), Wachstuch n (за маса)
мушамичка-Englischpflaster n (мед.),
Heftpflaster n (за рани), Pechpflaster n
(насмолена) (мед.), Pflästerchen n, -s
(мед.), Pflaster n, -s, - (за рана) (мед.) (ein
- aiflegen слагам мушамичка на раната ;
das - zieht, leilt мушамичката тегли, лекува
; e-m ein - auf den Mind kleben запушвам
на някого устата; ein Geschenk als - geben
давам подарък за успокоение)
мушвам ce-verkriechen* refl. (die Kinder
hatten sich unter das Bett verkrochen децата
се бяха скрили под леглото)
мушвам-durchstecken tr. tmb. (през шц.),
schubsen tr. (разг.), stechen* intr. h. s. (nach
e-m, etw.) (nach e-m mit e-r Nadel -
посягам да убода някого ; in der Bibel -
отварям на слука библията ; etw. sticht in
die Augen нещо бис на очи), stechen* tr.
refl. (e-n in den Arm - убождам някого по
ръката ; sich e-n Dorn in die hand -
убождам си ръката c тьрн; e-m das Messer
in die Brust - забождам нож в гърдите на
някого ; Wein aus dem Faß - вадя вино от
бъчвата за проба ; stechende Schmerzen
бодежи ; stechende Augen остри очи),
stecken tr. refl. (sich D die Haare - забождам
си косите ; e-m e-n Ring an den Finger -
пъхам пръстен на пръста на някого; sich
D е-е Blume ins Haar - забождам цвете в
косата; die Hände in die Taschen - пъхам
ръцете в джобовете ; die Hände in fremde
Taschen - крада ; ein Haus in Brand -
подпалвам къща ; Geld zu sich - вземам
пари със себе си; Ka[ital in ein geschäft ~
влагам капитал), verkramen tr. (фам.),
zustecken tr. (e-m etw.) (нещо скришом на
някого)
мушваие-Schubs m, -es, -е (напред) (e-m e-n
- geben тикам, избутвам някого напред)
(разг.)
мушелкалк-Muschelkalk m
мушица-Essigfliege f (оцетна) (зоол.)
мушка-FIiege f, -п (на ловна пушка) (остар.),
Grobkom п (голяма) (воен.), Grobkom п
(голяма) (воен.), Korn n, -s, -f-e (Wild aufs
Korn nehmen вземам дивеч на мушка),
Kreiskom п (на картечница), Mücke f, -n
(на пушка) (e-n auf der Muck haben имам
някого на мушка), Richtkern п (воен.),
Visierkom n (воен.), Vollkom n (висока,
голяма)
мушкам-stechen* intr. h. s. (nach e-m, etw.)
(nach e-m mit e-r Nadel - посягам да убода
някого ; in der Bibel - отварям на слука
библията ; etw. sticht in die Augen нещо
бие на очи)
мушкане-Treiberei f, -en
мушкато-Geranie f, -n (бот.), Geranie f, -n
(бог.), Pelargonnie f, -n, -n (бот.)
511
мъжественост
мушмула-Mispel f, -n
мушиитрънче-Zaunkönig m (зоол.)
мущровка-DrilI m, -s (воен.),
Gamaschendienst m (бездушна,
педантична) (войн.), Gamaschendienst m
(бездушна, педантична) (войн.), Zwirn m,
-s, -е (воен.)
мущрувам-eindrillen tr. (воен.), schlauchen tr.
intr.h. (разг.), schleifen* tr. (новобранци)
(воен.), zurechtbügeln tr. (разг.)
мущруване-Drill m, -s (воен.)
мущундук-Gebiß n, -bisses, -bisse
мущурвам-drillen tr.
мъгла-Dampf m, -(e)s, Dämpfe, Duft m, -(e)s,
Düfte (лека) (поет.), Dunst pl., Gasnebel m
(газова) (астр.), Gasnebel m (газова)
(астр.), Haarrauch m (по планините),
Höhenrauch m (суха, планиска, по
височините), Hut m, -es, -j-e (на планински
връх), Mist m, -es, -е (лека), Nebel m, -s
(blauer - вятър и мъгли), Schwad m, -en, -
en, Schwaden m, -s
мъглив-duftig adj. (~e Ferne мъглива
далечина), dunstig adj., haaricht, haarig,
mistig, neb(e)lig, neblig, nebulös, nebulös,
tranfunzlig (лампа)
мъгливо e-nebeln intr. h. (aus nebelnder Feme
от здрачни далчини)
мъгливосив-nabclgrau
мъгляв-пеЬ(е)^ nebelhaft, neblig, nebulös,
nebulös, schmierig, vag(e), verwaschen,
verworren
мъглявииа-Nebel m, -s
мъглявост-Trübnis f, -se, Vagheit f, -en
мъглявост-Verschwommenheit f
мъдо-Hode f, -n (анат.), Hode m, -n, -n (анат.),
Hoden m, -s (анат.)
мъдрец-Magier m, -s, Magiker m, -s, Weise m,
-n, -n (die drei Weisen vom, aus dem
Morgenland тримата мъдеци от изток),
Weisheilszahn m (зъб)
мъдро-weislich
мъдрост-Asphaltweisheit f (изтъркана,
банална), Denkspruch m, Kathederweisheit
f (кабинетна), Klugheit f, -, Lebensklugheit
f, Lebensphilosophie f (житейска),
Lebensweisheit f (житейска), Lehrweisheit
f (школска), Schulgelchrsamkcit f
(школска), Schulweisheit f (школска),
Spruch m, -es, ve (Sprüche machen
приказвам на едро), Weisheit f, -en (die
Weisheit der Gasse изтъркана мъдрост; d¬
e Weisheit des grünen Tisches
бюрократическа мъдрост ; ich bin mit
meiner Weisheit zu Ende изчерпи ми се
мъдростта ; er hat Weisheit in Erbpacht
gepachtet той има монопол за мъдростта)
мъдрувам-dividieren intr. h, kalmäusern intr.
h., klügeln itr. h., knobeln intr. h., künsteln
intr. h. (an etw. D), räsonieren intr. h.,
spintisieren intr. h. (разг.), tüfteln intr. h.
мъдруване-Klugheit f, -en
мъдър-ratsam, schlangenklug (като змия),
sinnreich, sinnreich, weise (съвет, думи,
поуки, забележка, хора) (die weise Frau
мъдра жена, акушерка, гадателка)
мъж-Ehekriippel m (под чехъл) (шег.), Kerl m,
-s, -е, Mann m, -es, -j-er, Mensch m, -cn, -en,
Nährvatler m (който отглежда хранениче),
Pantoffclhald m (под чехъл), Siemandl n, -
s, - (под чехъл), Siemandl n, -s, - (под
чехъл), Simandl n, -s, - (под чехъл), Simandl
n, -s, - (под чехъл), Simcrl m, -s (под чехъл),
Simerl m, -s (под чехъл), Teufelskerl m (на
място), Weibheld m (под чехъл)
мъжага-Kerl m, -s, -e, Mordskerl m, Staatskcrl
m (разг.)
мъждукам-flimmem intr. h (es flimmert mir
vor den Augen мержелсе ми пред очите)
мъждукаие-Flimmer m, -s, Geflacker n, -s,
Geflacker n, -s
Mb>KayKaiu-dämm(c)rig adj., flack(e)rig adj.
мъжествен-männlich, mannhaft, männlich,
viril
мъжесгвеност-Männlichkeit f, Mannhaftigkeit
f, Mannheit f, Mut m, -es, - (kühner - смел
дух; frischer - zur Tat свж дух за дело ; -
aufbringen събирам смелост; den ~ sinken
lassen пада ми духа; nur-! смелост!; die
Sache wird schon schiefgehen работата
отива на зле ; froher - весело сърца ;
getrosten -es sein спокоен съм ; in
мъжество
512
trunkenem — в състояние на опиянение ;
seid gutes -es бъдете весели; wie ist Ihnen
zu -е ? как се чувствате? mir ist traurig zu
~e тъжно ми е; mir ist schwer zu -е тежко
ми е надутата), Schneidigkeit f, Virilität
f,-
MbJicecTBO-H,erzhftigkeU f, Männlichkeit f,
Mannesmut m, Mannestum n, -s, Schneid
m, -es, -e
мъжец-Zäpfchen n, -s (анат.)
мъжище-Mannsbild n
мъжкар-Rammler m, -s (за животни)
мъжкарана-Männin f, nen, Mannweib n, -es,
-er
мъжкарка-Männin f, nen
мъжки-männlich, männlich,, markig, viril
мъжле-Männchen n, -s
мъжленце-Männchen n, -s
мъж-рогоиосец-Hahnrei m, -s, -s
мъзга-Mumm m, -s, - (k-n ~ naben нямам
мъзга в костите ; k-n rechten - zu etw.
haben не ми се иска нещо), Saft m, -es, -re
(der tritt in die Bäume мъзгата се качва в
дърветата; den - von den Birken abzarfen
точа, източвам сок от брезите; ohne ~ und
Fraft без жизненост, вял ; gesunde Säfte
здрава кръв ; - schmoren оставяме го да
се пържи в собственото масло)
мъка-Gram m, -(e)s, Harm m, -s, Herzeleid n
(гиляма сърдечна), Jammer m, -s, Krach m,
-s, -е (голяма), Kummer m, -s (e-n Kummer
haben имам мъка ; aus Kummer, vor
Kummer sterben умирам от мъка), Leid n,
-(e)s, -е (душевна), Liebeskummer m
(любовна), Märtyrertum n, -s, Martyrium n,
-s, -rien, Mühsal f, -e, Pein f, - (körperliche,
seelische ~ физическа, душевна болка ;
sich das Leben zur - machen превръщам
си живота в мъка; in Not und — в мъки и
неволи), Plade f, -n (ein jeder hat s-e - всеки
си иоси бремето ; Bettler können zur ~
werden просяците могат да станат
истинска напаст), Qual f, -en (die Qualen
unerwiderter Liebe мъките на
несподелената любов), Schlingbesehwerde
f, -n (при гълтане) (мед.), Seelemiot f
(душевна), Seelenpein f (душевна),
Seelenqual f (душевна), Stauche f, -n,
Trübnis f, -se
мъки-Feuerpein f (адски) (ред.), Geburtswehen
pl. (родилни) (прен.), Geburtswehen pl.
(родилни) (прен.), Höllenpein f (адски),
Kindemöte f (родилни), Tantalusqualen pl.
(танталови), Todesqual f (предсмъртни),
Wehe f, -n (родилни) (in die Wehen
kommen, fallen, die Wehen bekommen
получавам родилни мъки)
мъкна ce-schieben* tr. refl. (die Menge schob
sich durch die Türen тълпата се буташе
през вратите)
мъкна-ästen intr. h., asten intr. h.,
durchschleppen tr. trnb. (през някъде),
einschleppen tr., lotsen ln, nachschleppen Ir.,
schleifen tr. refl. (по земята) (das
Fischemetz - влача рибарската мрежа по
дъното; er wurde е-е Stecke weit gescheift
той беше влачен на известно разстояние;
е-п Топ - провлачвам тон), schleppen tr,
(die Beine kaum - können едва влача
краката си; Netze-тегля рибарски мрежи
; den Wagen aus dem Kot - извличам колата
от калта; das Feld, die Wiese - прибирам
сеното на купи ; die Worte — провлачвам
думите ; e-n vor den Richter — завличам
някого пред съдията)
MbKiieiie-Geschleppe п, -s, Geschleppe п, -s,
Schlepperei f, - (на товари)
мълва-Fama f, Gemunkel n, -s, Gemunkel n, -
s, Gerücht n, -(e)s, -e (ein - ist im Umlauf
наси се мълва), Gerücht n, -(e)s, -e (ein ~
ist im Umlauf наси се мълва), Munkelei f,
-en, Ondit n, -s (e-m - zufolge- според един
слух-), Ortsgepräch n (местна), Rede f, -n
(hör nicht auf s-e ~n ! не слушай
приказките му !; die - kommt auf etw. A,
e-n заговаря се за нещо; es ist von etw., c¬
m die - става дума за; davon kann k-e -
sein и дума не може да става за това; was
steht in - ? за какво се говори ? ; das sit
nicht der- wert не заслужава да се говори
за това; die — auf etw. А bringen докарвам
разговора до нещо ; die Gabe der -
513
мъничко
словесен дар ; e-n zur - stellen заставям
някого да ми даде обяснения ; lose ~п
fuhren говоря неприлични неща; bei s-r~
bleiben оставам на своето; das war immer
m-e - това съм казвал винаги; nichts auf
die ~ der Leute geben не обръщам
внимание на приказките на хората; vergiß
die ~ nicht! помни си думата!; es geht die
- носи се слух, говори се; direkte-пряка
реч), Sage f, -n (das ist zur - geworden това
е станало легенда ; es geht die - има
предание, носи се легенда),
Skandalchronik f (за скандални случки),
Stadtgespräch п (градска) (das ist schon ~
geworden това вече всички в града го знаят
; er ist zum - geworden целият град говори
за него)
мълвя-lallen tr., munkeln intr. h. (mit e-m, über
e-n) (man munkelt слух се носи ; in
Dumkeln ist gut — хубаво се шушука на
тъмно)
мълла-Schwadem m, -s
мълмолене-Gemauschel n, -s
мълненосеи-schlagartog
мълния-Donner m, -s (wie vom ~ gerührt като
поразен от мълния), Donnerkeil m,
Donnerschlag m, Donnerstrahl m, Schlag m,
-es, -re (kalter ~ гръм, който не причинява
пожар; die Nachricht war ein - ins Kontor
тази новина дойде като гръм от ясно
небе), Wetterslrahl m
мълча-schweigen* intr. h. (zu etw. - не правя
възражение за нещо; wie das Grab - ням
като гроб ; der Lärm schweigt шумът
утихва), stillbleiben* intr. s., Stillschweigen*
intr. h.
мълчалив-einsilbig adj., maulfau, mundfaul,
schweigsam, verschlossen, wortkarg
мълчаливец-Schweiger m, -s, wortlos
мълчаливост-Einsilbtgkeit f, Schweigsamkeit
f,-
мълчаиие-Schweigen n, -s, -, Stille f, -n (- vor
dem Sturm затишие пред буря; in aller ~e
тихичко ; in der - leben живея самотен)
мълчамие-Totenschwejgen n (гробно),
Verschiegenheit f, - (in der - des Waldes
всред мълчанието на горите) (поет.)
мъмрене-Anpfiff m, -s, -е (фам.), Fett n,-s, -е
(sein ~ kriegen мъмрят ме), Filz m,-es, -е
(разг.), Nase f, -п, Nasenstrber m (e-m e-n -
verseyzen, verabreichen, geben скастрям
някого), Rüffel m, -s (e-m e-n - erteilen
калайдисвам някого ; den - einstecken
преглъщам си калая), Rüge f, -n (c-e scharfe
- erteilen правя строго мъмрене), Schelte
f, -n (wir werden - bekommen ще ядем
калая), Tadelei f, -en (постоянно) (разг.),
Verweis m, -es, -e, Vorstellung f, Zigarre f, -
n (разп), Zurechtweisung f, -en, Tadel m, -s
(e-n - geben правя упрек на някого, ein
Mann ohne — безукорен човек; mich trifft
kein - нямам вина)
мъмря-monieren tr., nasen tr., rüffeln tr., rügen
tr. (e-n), schelten* tr. intr. h. (auf e-n, etw. ~
ругая някого, нещо ; mit e-m - карам се c
някого ; über etw. A - гълча за нещо),
tadeln tr. (c-n wegen etw.) (an allem etw. zu
~ finden все щс намеря някакъв
недостатък), vorbinden* tr. (sich D e-n)
(някого)
мъна-abriffeln tr. (лен, коноп)
мъиалка-Flachsbreche f (за лен) (сел.-ст.),
Rätsche f, -n (за лен), Ratsche f, -n (за
лен), Schlagholz n (за лен), Hanfschwinge
f (за коноп), Klopfer m, -s (за лен, коноп),
Riffel f, -n (за лен)
мънило-Köter m, -s (за чукане на лен)
мъиисто-Koralle f, -п (каралово) (зоол.),
Korallentier п (коралово) (зоол.), Olivette
f, -n (c форма на маслина), Perle f, -n (-en
aufreihen нижа бисери ; -n fischen ловя
бисери ; -n der Kunst, Musik, Dichtung
бисери на изкуството, музиката, поезията
; es wird ihm keine - aus der Krone fallen,
wenn er dies tut няма да му се •урони
престижът, ако направи това ; ~n vor die
Säue werfen хвърлям бисери на свинете;
unsere - домашната ни помощница)
мъничко-Tropfen m, -s (ein - auf e-n heißen
Stein, ins Meer капка в морето ; hast du
noch e-n - Milch имаш ли още мъничко
мляко ; viele - machen e-n Buch капка
мъничък
514
покапка вир става)
мъинчък-fipsig adj., kleinwinzig, klimpcrklein
мънкам-m uffeln intr. h., muffen intr. h., nieseln
intr. h., nuscheln intr. h.
мънкане-Gemunnel n, -s
мъия-räufekn tr. (лен), ribbe(l)n tr. (лен), riffeln
tr. (лен)
мърдам (ee)-regen tr. refl. (kein Glied ~ können
не мога да помръдна ни ръка, ни крак; es
regt sich kein Blatt не трепва нито лист ;
red* dich endlich помръдни се най-после;
das Herz regt sich сърцето се вълнува; er
hat nicht geregt не се обади никакъв, не
помръдна да плати ; k-n Finger ~не
помръдвам пръст), rühren tr. refl. (kein
Glied - können не мога да помръдна; etw,
von dr Stelle ~ помествам нещо; es rührt
kein Lüftchen не полъхва ветрец ; rührt
euch! свободно!; er hat dabei k-n Finger
gerührt не си мръдна пръста за това)
мързел-Arbeitsscheu f, Faulfiber b (шег.)
мързел-Fauiheit f
мързелан-Daiimendreher m, Faulenzer m, -s,
Faultier n (грубо), Rekel m, -s
мързелащииа-RekeIei f, -en
мързелив-arbeitsscheu adj., dickblütig adj.,
erzfaul adj., faul adj. (nicht ~ живо; ein -er
Strick голям мързеливец), hudeiig, hudlig,
latschfüßig, latschig, madig, trage
мързелyвам-fa u I en intr. h, faulenzen intr. h
мърка-schnurren intr. h. (за котка), spinnen*
intr. h. (за котка)
мъркам-quengeln intr. h., raunzen intr. h.,
schnarren intr, h., zwirnen intr. h. (за коте)
мъркаие-Quengclei f
мърльо-Dreckfink m, Dreckvogel m (ругатня),
Mistfink m, Schmierfink(e) m (фам.),
Schmuddel m, -s
мърляв съм-schlampen intr. h. (alles schlampt
an ihm всичко виси от него) (фам.)
мърляв-dreckig adj., schlampig (фам.),
schlunzig, schmudd(e)Hg
мърлявост-SehIampigkeit f, -en (фам.)
мърмораиа-Quarre f, -n
мърморепе-Gebabbel n, -s (разг.), Gebabbel
n, -s (разг.), Gebrumm(e) n, -(e)s,
Gebrumm(e) n, -(e)s, Gemcckern, -s (разг.),
Gemecker n, -s (разг.), Gemurre n, -s,
Gemurre n, -s, Genörgel n, -s, Genörgel n, -
s, Grämelei f, -en, Grämclei f, -en, Nörgelei
f, -en, Raunzerei f, -en
мърморещ-knarrig, knurrig, mäkelig, mürrisch,
muckerisch, mucksich (sich - machen
нахалнича), mucksig (sich ~ machen
нахалнича), nörgelig
мърморка-Quarre f, -n
мърморко-GräiuIcr m, -s, Grämler m, -s,
Grunzer m, -s (шег.), Grunzer m, -s (шег),
Knackstiefel m (разг.), Knasterbart m,
Mäkler m, -s, Meckerer m, -s, Meckerfritze
m, Miesepeter m, Miesmacher m, Mucker
m, -s, Murrkater m, Murrkorf m, Murrwetz
m, Nörderfrilze m, Nörgler m, -s, Quackeler
m, -s, Quackler m, -s, Querulant m, -en, -en,
Räsoneur m, -s, -e, Raunzer m, -s
мърмор Kob щ ина-Mürrischkeit f
мърморя-anmurren tr. (нкм.) (разг.),
ansummen tr. (нкм.) (прен.), kläffen intr. h.,
klaffen intr. h., knergeln intr. h., knurren intr.
h., krickeln tr., meckern intr., mümmeln intr.
h., mucken intr. h. (die Sache muckt, es
muckt mit der Sache работата е епек,
закучва се ; nicht gemuckt! млъкни !),
mummeln intr. h., murmeln intr. h. (das
Murmeln der Volksmenge мърморенето на
HapoAa;etw. in seinen Bart ~ мърморя през
зъби), murren intr. h„ nörgeln intr. h. (an
etw, an e-m) (~de Kritik дребнава критика),
quackeln intr. h., quengeln intr. h., räsonieren
intr. h. (über etw. А) (по адрес на някого),
raunzen intr. h., rotzen intr. h., schnurren intr.
h. (недоволно)
мър-мър !-schnur! (подражание на котешко
мъркане)
Mbpceiie-Klekerei £, -en
мърсогня-Dreck m, -(e)s (bis über die Ohren
im ~ stecken потънал съм до уши в
мърсотията), Ferkelei £ -еп (фам., грубо)
мърся ce-Iabbern, labern, labbern
мърся-schmaddem intr. h.
мъртав-entseelt adj.
мъртвец-Leiche f, -n, Leichmannm, Tbfe(r)in,
515
мъчител
-en, -en
мъртвешки-kadavös, Leichen-, lcichen-, toten¬
, totenhaft
мъртвило-Erstorbenheit f, Flaue f (търг.),
Flaut(e) f, -en (прен.)
мъртвороден-totgeboren
мъртъв-abgestorben, scheintot (привидно),
taub (орех, клас) (~ blühen цъфти, без да
върже плод; -es Ei неоплодено яйце; -es
Metall метал без блясък), tot (-е Bäume
изгухнали дървета ; е-е -е Zeit мъртъв
сезон ; -es Schweigen гробно мълчание ;
-es Metall окислен метал ; für: - gelten
смятат ме за умрял)
мърша-Aas n, -es, -е, Schindaas п (разг.)
мършав-dürr adj., hager, klapp(e)rig, mager,
schmächtig, schmal, winddürr
мършавина-Diirre Г, -n, Hagerkeit f, -
мършавост-Magerkeit f, Schmächtigkeit f
мършояди-Aaskäfer m (зоол.)
мъст-Most m, -es, -e (der ~ gärt ширата кипи;
wissen, wo Barthel den - holt зная, къде
зимуватраците), Rache f (an e-m -nehmen
отмъщавам на някого; - schören заклевам
се да отмъстя; um, nach - schreien крещя
за мъст ; - über den Verräter ! мъст на
предателя ! ; s-e - stillen утилявам
жаждата си за мъст)
мъстакулка-Honigkuchcn m, Pfefferkuchen
т, Pfefferling т, -s, -е, Pflasterstein т
мъстител-Rächer m, -S
мъстителен-rachgierig
мъстя-rächen tr. refl. (e-n etw.) (sich en e-m
für etw., wegen e-r Sache - отмъщавам на
някого за нещо ; etw. rächt sich заплаща
се, връща се ; alle Schuld rächt sich auf
Erden всяко зло се заплаща на тоя свят)
мъся ce-schmutzen intr. h.
Mvren-trüb(e)
мътеница-Rührmilch f
мътилка-Gebräu n, -s, Trübe f, -
мътя-silzcn* intr. h. refl. (за женска птица),
trüben tr. (вода) (er sieht aus, als könne er
kein Wässerchen - изгежда кротък като
агне)
мъх-Flaum m, -(e)s, Flocke f, -n, Flor m, -s, -e,
Lebermoos n (кладенчов) (бот.), Milchbart
m (по брадата), Milchgesicht n (no
брадата), Moose pl. (~ ansetzen започвам
да старея), Moospflanzen pl. (~ ansetzen
започвам да старея), Pol m, -s, -е (на
кадифе), Torfmoos n (торфен) (бот.), Wolle
. f, -n (на някои растения) (бот.)
мъхавост-FIor m, -s, -е
мъхат-pelzig
мъхнат-flaumig adj., flockig adj., moosicht,
moosig
мъховка-Knebel m, -s (бот.)
мъхче-FIocke f, -n
мъча (ce)-quälen tr. refl.
мъча ce-abmarten refl. tr., abschinden* tr. refl.,
abwürgen refl., abzappeln refl., krebsen intr.
h. (c работа), mühen refl.
мъча ce-plagcn tr. refl. (er plagt sich redlich
mit dem Jungen той полага големи усилия
за момчето), schleifen refl., schlucken tr.
intr. h. (an etw. D) (да преглътна нещо)
мъча-abarbeiten tr. refl., abringen* tr., follren
tr. (hct.), fuchsen tr., kreuzigen tr. (плътта
си), peinigen tr., plagen tr. (uns plagt Hitze,
Durst, Husten измъчва ни жега, жажда,
глад ; den plagt der Teufel, Satan дяволът
го тика), traktieren tr., zwirnen tr.
мъчен-diffizil adj., hart, kniffelig, knifflig,
mühevoll, schwer, schwierig
мъчене-Krcuzigung f (на плътта си)
мъчение-Folter f, -n (ист.), Folterqual f,
Folterung f, -en, Marter f, -n, Pein f, -
(körperliche, seelische - физическа,
душевна болка ; sich das Leben zur -
machen превръщам си живота в мъка; in
Not und - в мъки и неволи), Peinigung f,
Plackerei f, -cn, Quälerei f, -en, Qual f, -cn
мъченик-Märtyrer m, -s, Märtyrer m, -s
мъченнца-Passionsblune f (бот.)
мъчеинчество-Mäityrertum n, -s, Martyrium
n, -s, -rien
мъчпиие-Tortur f, -en (es war für mich e-e ~,
dies Buch zu lesen цяло мъчение бе за мен
да чета тази книга)
мъчнтел-Folterer m, -s, Leuteplacker т,
Leutescherer т, Leuteschinder т,
мъчителен
516
Leuteplager m, Marterer m, ~s, Placker m, -
s, Plagegeist m, Plager m, -s, Quäler m, -s,
Schinder m, -s, Tierquäler ш (на животни),
Treiber m, -s
мъчителен-drangvoll adj.t hart (изпитание),
langwierig (болест, процес), mühevoll,
mühselig, peinlich (момент, положение,
чувство) (es ist mir sehr — много ми е
тягостно), penibel, quälerisch, qualvoll,
schmerzvoll
мъчителност-Peinlichkeit f, -en,
Schmerzhaftigkeit f, -
мъчител ски-quäierisch
мъчноразтошш-schwerflüssig (метал)
мъчиорязтопимост-Feuerfestigkeit f
мъчносмилаем'кгиб(е)
мъч иотии-Mü hsa I f, -e
мъчнотия-Накеп m, -s, Hemmung f, -en,
Kniffeligkeit f, Kniffligkeit f, Not f, -5-e,
Schwierigkeit f, -en
Miope-Lockvogcl m
мюсшлмашш-Muselmann m, -en, -en
мюсюлмаиски-тпоБют^шБсЬ, muselmanisch
мякам-miauen intr.
мяра-Maß n, -es, -e
мнрка-Anker m, -s, - (за течности) (около 40
л), Arrest m, -s, -е (за неотклонение) (im ~
sein задържан съм), Dezimalmaß m
(десетична), Eichgewicht n (официална, за
тежест), Fabrikmarke f (фабрична),
Fehlgriffm (грешна), Feingefühl n, Feldmaß
m (мин.), Fuß m, -es, Füße, Gemäß n, -es, -
е (за вместимости), Gemäß n, -es, -е (за
вместимости), Gewaltmaßregei f
(принудителна), Gewaltmaßregel f
(принудителна), Haspel f, -n ; m, -s (за
прежда), Haufen m, -е (за дърва = 14 кв.
м.), Hohlmaß п (за вместимост), Hufe f, -n
(за земята на полски имот, обикновено
около 150 декар»), Joch n, -es, -е (за земя,
остаряла), Kabellänge f (морска, за
дължина), Kanne f (за течности, остаряла),
Klafter f, -п (за дърва), Körpermaß п (за
обем, кубическа), Kommäß п (за жито),
Küfer £, -и (за бира), Kubikmaß п (за обем,
кубическа), Kugelmaß п (за куршум), lüge!
n, m, -s (швейц. мярка за виио-45 литра),
Längcnmass п (за дължина), Last f, -en (за
морски фрахт), Lot n, -s, -е (за сребърна
проба), Mannsmahd f, -en (за нива), Maß
n, -es, -e, Maßnahme f, -n, Maßregel f,
Maßstab m, Messegefäß n (за вместимост).
Met2e f, -n (за вместимост), Militärmaß n
n, Normalmaß n (нормална, стандартна),
Oxhoft n, -es, -е (за течност), Pinte f, -n (за
вместимост), Quadratrute f (за
повърхнина), Rasen f, - (мероприятие),
Richtmaß n (стандартна, за спиртни
напитки), Ring m, -es, -е (за дърва,
дървени въглшца), Rute f, -n (за дължина
3-5 м.), Satz m, -es, -re (die Sätze e-s Tarifes
определените норми на тарифата ; zum
üblichen ~ по обикновената тарифа ; er
trank das Glas in e-m - той изпи чашата на
един дъх; zwei Gläschen, das Ist so mein ~
две чаши- това ми е мярката) (търг.),
Schmitze f, -п (за дължина), Schutzhaft f
(за неотклонение), Tagewerk п (земя,
изорана за един ден), Taktmaß п (тактова),
Verhütungsmaßregel f (предохранителна),
Vorsorge f, - (предварителна), Zain m, -es,
-е (стара, за каменни кафяви въглища),
Zeitmaß п (за време), Zwangsmaßregel f
(принудителна)
мяркам ce-spuken intr. h. (ein Fremder spukt
seit einiger Zeit im Städtchen един
чужденец се мярка от известно време в
градчето; in diesem Schlosse spukt es в тоя
замък бродят духове)
място-Ablieferungsort m (за предаване),
Abstellfläehe f (автом) (за гариране),
Abstellhof m (жп.) (за неизползвани
вагони), Angelplatz m (за въдичарство),
Anger m, -s, - (за клане и дране на
животни) (обл,), Ankunftsort m (на
пристигането), Ankunftspunkt m (на
пристигането), Anlände £ -п (за слизане
на суша) (мор.)* Anlandeplatz m, (за
приставане, акостиране) (мор.),
Anlandestelle f (за приставане,
акостиране) (мор.), Annahme f, -еп (за
приемане на багаж* пощенски пратки).
517
място
Anstoß m, -es, -те (на допиране) (на два
хляба, шевове, греди), Anwand f, -те (за
обръщане на плуга) (сел.-ст.), Arbeitsort
m (работно), Arbeitsplatz m (работно),
Arbeitsstätte f (работно), Arbeitsstelle f
(работно), Artikulationsstelle f (на
артикулецията) (езнкозн.), Aschenloch n
(дефектно) (в желязо, стомана) (техн.),
Aufbewahrung f, -еп (за съхраняване),
Aufgabe f, -еп (за предаването, за
подаването), Aufgabeamt п (за подаване)
(на писма, багаж), Aufgabeort m (за
подаване) (на писма, багаж), Aufschürfung
f, -еп (ожулено) (раничка), Ausbiegestellc
f (за обръщане на кола), Druckorl пъ (на
отпечатването), Dünne f, -п (тънко, тясно),
Dunkel n, -s (тъмно), Ebenheit f, -en
(гладко, равно) (rcorp.), Ehrenplatz m
(почетно), Einbiß m, -sses, -sse (ухапано),
Erzeugungsort m (на произвеждането),
Feuermal n (жигосано), Fleck m, -(e)s, -e/-
en (определено) (noch immer auf dem allen
~ sein тъпча все на едно и също място;
sich nicht vom - rühren не помръдвам от
мястото си), Frostschaden m (измръзнало,
премръзнало), Fundus m, Grabstätte f (за
гроб), Grabstätte f (за гроб), Grasfleck m
(тревисто), Grasfleck m (тревисто), Hall m,
-es, -е (за почивка, за спиране), Handgriff
m (за хващане), Harzgalle f (засмолено
място в дърветата), Herd m, -es, -е (за
примки и мамцн) (лов.), Hintersitz m
(задно, в кола), Jagdgründe р]. (за лов),
Kahlschlag тп (изсечено, оголено, в гора),
Kaue f, -п (тясно преградено), Konklave
n, -s, -n (на избиране на папа), Kratz m, -
es, -е (одраскано), Lagcrstellc f (на лагер в
машина), Lagerstelle f (удобно са
лагеруване), Lauf m, -s, -гс (за ловуване),
Lehrdtelle f (учителско), Ludcnplatz m, -
es, -re (за примка), Mahlstätte f (за
събрания), Mahlstatt f (за събрания),
Mastfleck m (натоварено), Meldestelle f(3a
явяване), Meßstelle f (за измерване),
Mönch m, -s, -re (ненапечатано в книга),
Mottenfraß m (проядено от молци),
Nachtlager п (за пренощуване),
Nachtquartier п (за пренощуване), Nistplatz
m (за гнездене), Örtlichkeit f, -еп,
Ordnungszahl f (на елемент в
периодичната система), Ort m, -es, -е (~
und Zeit място и време; an - und Stelle на
самото място ; von ~ zu ~ от едно място
на друго ; an allen ~еп навсякъде ; am
angegebenen ~ на посоченото място; sich
an e-m dritten ~ treffen срещаме се навън ;
am ~ des Verbrechens на
местопрестъплението ; öffentliche -e
публични места; etw. ist sehr am ~e нящо
е точно на място ; etw. gehörigen -es
melden съобщавам нящо на съответното
място; etw, ist fehl am - нещо е неуместно
; der gewisse - тоалентна ), Ortsbelrieb m
(работно), Ortseingang m (където се влиза
в дадено селище), Parkett n, -s, -е (в
борсата за борсови посредници), Parkplatz
m (за паркуване на моторни средства),
Paßhöhe f (най-високото), Pflanzung f, -n
(засадено), Piste f, -n (за хвъркване и
кацванс на самолет), Placement n, -s, - (в
търговска кантора), Plan m, -s, -5-с (за
разгонване на елени), Platz in, -es, те (за
стоеж, работно място) (hier ist mein -тук
ми е мястото ; die Bücher stehen nicht an
ihrem ~ книгите не са на мястото си; - da
! сторете място I; ~ lassen оставям празно
място (при писане); dieser Scherz ist nicht
am ~ тази шега не е умссна; immer am —е
винаги съм готов), Plicht Г, -еп (открито
за сядане отзад на моторница), Punkt m, -
es, -е (der höchste Punkt Bulgariens ist der
Mussala-Gipfel най-високото място в
България е връх Мусала ; der schwache
Punkt s-e Beweisführung слабото място на
доказателството му ; verschiedene Punke
des Vertrages различните места в
договора), Quetsche f, -п (загубено),
Rabenstein m (лобно), Raststätte f (за
почивка), Rasur f, -еп (изтрито), Raum m,
c-s, -re (es ist kein ~ da тук няма място ;
wenig ~ einnehmen заемам малко място ;
~ geben правя място ; - schaffen
място
518
освобождавам място ; ~ lassen оставям
поле при писане ; ein weiter ~ trennt uns
voneinander голямо разстояние ни дели
един от друг ; - geben давам свобода за
проява; e-m freien - lassen давам на някого
свобода на действие), Reute f, -n
(изчистено от корени), Richtplatz m
(лобно), Richtstätte f (лобно), Richtstatt f
(лобно), Rücksitz m (задно, в кола),
Rüslplatz m (за оръжие) (воен.), Ruheplatz
in (за отдих), Ruhestätte f (спокойно) (die
letzte ~ гроб), Ruhestatt f (спокойно) (die
letzte - гроб), Sammelplatz m (сборно),
Sattclplatz m (за оседпаванс на коне),
Schädclstättc (лобно), Schauplatz m (der ~
der Handlung мястото на действието; vom
~ abtreten слизам от сцената, умирам)
(театр.), Schausitz m (за зрител),
Schindanger m (за одиране на животни),
Schinderei f, - (за одиране на животни),
Schlief m, -cs, -е (клисаво, в хляб) (~
backen пека клисав хляб), Schlupfhafen m
(за слонено, удобно за пристан) (мор.),
Schoßkclle f (за багаж или сено на товарни
коли), Schräge f, -п (полегато), Schranke f,
-n (оргадено за двубой) (in die ~n treten
излизам на турнир; für e-n in die ~e treten
застъпвам се за някого ; in die ~n fordern
викам на двубой), Schürf m, -es, -i-e
(одраскано), Schwemme f, -n (за къпене
на коне), Siedelei f, -en (на заселник),
Sicdelci f, -en (на заселник), Sitz m, -es, -e
(der - und die Lehne des Sessels седалото
и облегалото на креслото; ein ~ im Wagen,
im Saal ist noch frei едно място в колата,
залата е още свободно), Sitzplatz m (за
сядане), Sperre f, -п (за минаване) (durch
die - gehen минавам през бариерата) (ж.п),
Sperrsitz m (в резерва в театър), Spüle f, -
п (за плакнене, промиване, изплакване),
Stätte f, -п (е-е heilige ~ свещено място),
Standpunkt m (на наблюдение), Statt f, -
(an d-r ~ вместо теб), Stehplatz m (за
правостоящи), Stelle f, -n (e-e harte ~ an
der Hand твърдо място на ръката; an dieser
- на това място ; etw. an die richten ~
bringen поставям нещо на мястото му; ан
Орт унд - ссин на място съм; an zweiter ~
на второ място), Stellung f, -en, Talon m, -
s, -s (на сгъване на джобно ножче), Tatort
m (на престъпление), Tierasyl п (за
отглеждане на безстопанствени кучета и
котки), Treffplatz m (на срещата),
Treffpunkt m (на срещата), Verhärtung f, -
en (втвърдено), Vogclherd m (за итицелов),
Vogelstrich m (кьдето се поставят примки
за често прелитащи птици), Vordersitz m
(предно, в кола, самолет, автобус),
Wallfahrtsort m (свято, за поклонение),
Wechscldomizii п (на плащане на
менителница) (търг.), Wendeplatz m (за
обръщане на коли), Wendung f, -nen (край
нива), Zahlungsort m (на плащането),
Zwinger m, -s (между вътрешния и
външния зид на замък) (ист.)
място-памети HK-Gedcnkstältc f, Gedenkstätte
f
мятам (ce)-werfen* tr. refl. (etw., e-n, auf e-n,
etw.) (топка, камък, бомба, котва,
отпадъци, сянка) (sich e-m an den Hals
werfen мятам се на врата на някого ; sich
aufs Pferd werfen мятам се на коня)
мятам ce-emporschwingen* refl., lottern intr.,
nacharlen intr. s. (e-m) (er artet dem Vater
nach има нрава на баща си)
метнал съм ce-nacharten intr. s. (c-m) (на
някого) (er artet dem Vater nach има нрава
на баща си), nachgeraten intr. s. D, pendeln
intr. h. (zwischen Extremen hin und her ~
мятам се от крайност на крайност ; е-ш
ununterbrochen vor Augen - непрекъснато
се мяркам пред очите на некого ; mit den
Armen ~ махам е ръце при движение),
schlagen intr. h. s. (на някого) (nach der
Mutter, in die Art der Mutter ~ приличам
на майка си), schwingen41 tr. refl. (die große
Klappe - говоря на едро; aus dem Sattel -
скачам от коня), zappeln intr. h., zwatzeln
intr. h. (разг.)
мятам-ansohlen tr. (измамвам) (paar.),
aufbinden* tr. (e-m etw. ~) (e-m e-n Bären ~
излъгвам нкг.; er läßt sich D nichts ~ не
519
на
можеш да го излъжеш) (разг.), aufbürden
1г. (другиму вината), aufbuckeln tr. (нкм.)
(на гърба) (работа, бреме, товар) (фам.),
aufhängen 1г. (e-m etw. ~) (нкг.) (е-ш е-е
Lüge ~ пробутвам нкм. лъжа) (разг.
пейор.), aufheften tr. (нкг.), deppen tr.,
einschieben* tr. (хляб във фурна),
einschießen* tr. (хляб във фурна),
einschmieren tr., einwickeln tr. refl. (фам.),
schießen* tr. (Brot in den Ofen ~ мятам хляб
в печката), schleudern tr. (etw. zu Boden -
захвърлям нещо на земята ; der Strum
schleuderte das Dach der Laube in den
Garten бурята запрати покрива в
градината), schnellen tr. (е-п um etw. -
изигравам някого c нещо), schwenken tr.
(c шапка), sohlen tr. (фам.), Überhängen tr.
(шап, кърпа, манто) (c-c Flinte ~ окачвам
пушка през рамо), Überhängen* tr. (e-n,
etw., mit etw.) (върху някого, нещо) (sie
hatte den Käfig mit e-m Tuch übergehängt
тя беше метнала една кърпа върху кафеза),
überschlagen* tr. (отгоре), vorlügen* tr. (е-
m etw.) (някого), aufschwingen* tr. (кривак,
боздуган), herumwerfen* tr. refl. (sich im
Bett herumwerfen мятам се в леглото)
мятаие-Gezappel n, -s, Gezappel n, -s,
Schwung m, -es, -re (etw. in - bringen
поставям нещо в движение; in - kommen
засилвам се; mit e-m - c един тласък)
мятащ ce-zapp(e)lig
мяу!-пнаи!
мяукам-mauen intr., mauzen inlr., miauen intr.
мяукане-Miau n, -s
мях-Windsack m (на огран) (муз.)
H
на-i. auf prp. А (за начин или средството) (~
diese oder jene Art по този или онзи начин
; ~ deutsch на немски ; - gewisse Art und
Weise по определен начин ; - den ersten
Blick от пръв поглед; - mein Wort честна
дума; ~ eigene Faust, Hand на своя глава;
es ~ gut Glück wagen предприемам го на
късмет; ~ ein Haar на косъм, съвсем точно
; ~ den Tod verwundet смъртоносно ранен
; ~ Umwegen със заобикалки) 2. auf prp.
А (при направление към дадена цел) (sich
- den Stuhl setzen сядам на стола ; die
Teller ~ den Tisch setzen слагам чиниите
на масата ; ~ den Bahnhof, ~ die Jagd, ~
die Post gehen отивам на гарата, на лов,
на пощата ; aufs Land gehen отивам на
село ; das Fenster geht ~ die Straße
прозорецът гледа към улицата) 3. auf prp.
D (при престой или движение на едно
място) (~ e-m Stuhl sitzen седя на стол ; ~
dem Lande wohnen живея на село ; das
Schiff föhrl ~ der See корабът плава по
морето ; ~ dem Wege nach X по пътя за X
; ~ der Bühne на сцената; ~ dem Bahnhof,
~ dem Ball, ~ Besuch, ~ der Hochzeit, ~
Post, ~ Urlaub, - der Wache sein на гарата,
на бала, на посещение, на сватбата, на
пощата, в отпуск, на пост ; ~ e-m Bein
hinken куцам с единия крак; - der Geige,
~ dem Klaveir spielen свиря на цигулка,
пиано) 4. daran ргоп. adv. 5. darauf pron.
adv.(ein Hut und e-e Feder - шапка c перо
на нея) 6. in (c D при пребиваване, престой
или движение вътре в нещо ; с А при
движение към даден предмет) (im zweiten
Stock wohnen живея на втория етаж; diese
Gegend liegt im Norden тази местност
лежи на север ; in der Predigt sein на
лекция съм ; in die Oper gehen отивам на
опера) 7. nach prp D. (~ oben нагоре ; ~
unten надолу; ~ links наляво; - Süden на
юг; ~ allen Richtungen по всички посоки
; - Hause gehen отивам в къщи ; ~ e-r
Stunde след един час; -Tisch след ядене;
bitte, - Ihnen моля, след Вас ; immer der
Nase - само направо ; allem Anschein -
както изглежда; - Belieben по желание;
~ dem Gefühl по чувство; - dem Gehör ио
набавям си
520
слух; ~ deutschem Gcldc в германски пари
; der Länge ~ по дължина; m-г Meinung ~
по мое мнение ; е-п dem Namen — kennen
познавам някого по име ; ~ der Natur
zeichnen рисувам по натура ; —
alphabetischer Ordnung по азбучен ред; der
Reihe - по ред; ~ Vorschrift по указания;
- s-r Weise по негов маниер je - den
Umständen според обстоятелствата ; je ~
dem Werte според стойността; es riecht ~
etw. мирише на нещо) 8. per (~ Jahr, ~
Monat на, за година; на, за месец, месечно
; - Adresse на адрес; ~ Post по пощата;
ßahn по влака ; ~ Achse с кола ; — Stück
за, на парче; - Kasse при плащане в брой
; gesucht ~ sofort търси се спешно; ~ Fuß
пеша; Lieferung ~ sofort доставка веднага)
9. über А (направление, движение към
дадена цел) (das Bild ~ das Sofa hängen
окачвам картината над канапето ; die
Decke ~ den Tisch breiten постилам
покривката над улицата; ~ sich А nahmen
понасям нещо върху себе си) 10. von (D)
(von Haus zu Haus от къща на къща ; die
Vorstädte ~ Berlin предградията на Берлин
; edr König ~ England кралят на Англия)
11. Worauf 12. zu D (zu e-m sprechen
говоря на някого ; zur Hocheit gehen
отивам на сватба; zu Boden fallen падам
на земята; zu Gott beten моля се на бога;
zu Pferde steigen качвам се на кон ; bei с-
m zu Gaste sein на гости съм у някого)
набавям си-beziehen* tr., ersteh(e)n* tr.
иабавям-anschaffen tr. (e-m, sich D etw. ~),
auftreiben* tr. (след дълго търсене) (пари,
книга) (разг.), beschaffen tr., besorgen tr.,
erschwingen* tr., verschaffen tr. (sich D e¬
m etw.) (на някого нещо), versorgen tr. refl.
(e-n, sich mit etw.) (нещо на някого, на себе
си)
набавяне-Anschaffung f, -еп
пабег-Beutezug m (за плячка), Raid m, -s, -s
(воен.), Raubzug m (военен, за плячка),
Raubzug m (разбойнически)
иабедрепкк-Beinharnisch m (от бронята)
(ист.), Beinschiene f (от бронята) (ист.),
Schurz m, -es, -е
набеждавам-schclten* tr. intr. h. (er schalt ihn
e-n Dummkopf той го нарече глупак)
иабези-Reiterei f, -en (грабителски, на рицар-
конник)
набелязвам-bezeichnen tr. rcfl.
набивам-anstampfen tr. (пръст в, около, o
нщ.), antreiben* tr. (гвоздеи, клинове,
обръч на бъчва), aufschlagen* tr. (dem
Pferde Hufeisen ~ подковавам кон),
beibringen* tr. (нкм. нщ. в главата),
einpauken tr. (нкм. нщ. в главата),
einrammen tr. (в земята), feststampfen tr.,
hämmern tr. (e-m etw. ins Bewußtsein
hämmern набивам нещо в главата на
някого), pfählen tr. (на кол като смъртно
наказание), rammen tr. (в земята),
verwichsen tr. (е-п) (фам.)
набиваие-Rifung f (на обръчи)
набивачка-Bock m, -(e)s, Rammaschine f
набивка-Abddichtung f, -cn, Futler n, -s
иабирам-l. absetzen tr. refl. (ръкопис) 2.
ankrausen tr. (плат, перде), anreihen tr.
(плат, подплата, дантела), krimpen tr. (плат
и др.) 3. anmustem tr. (моряци) (мор.),
rekrutieren tr. refl. (състав) (воен.) 4. kräseln
tr. refl., krausen tr. refl., raffen tr., reihen tr.
refl., rüscheln tr., verprügeln tr.
набиране-1. Anmusterung f, -en (на моряци)
(мор.), Truppenaushebung f (на
новобранци) (воен.) 2. Truppenaushebung
f (на новобранци) (воен.) 3.
Anzeigenwerbung f (на реклами) (за
вестник), Satz m, -es, -re (das Buch ist im ~
книгата се набира), Zeitungssatz m (на
вестник) 4. Raffung f, -n (на плат)
набнрач-Leitungswähler m (на телефон)
набит-baumig adj., derb adj., drall adj.,
gedrungen part. adj., matt, pudeidick,
pyknisch, robust (човек), vierschrötig
набитост-l. Gedrungenheit f, Robustheit f, -
2. Turgor m, -s (на клетъчна тъкан) (биол.)
иаблагоприятеи-zuwider (das Glück ist mir
zuwider щастието ми е неблагоприятно)
наблнжавам-aufkommen* intr. s. (ein Schiff
kommt einem anderen auf кораб заегига
521
набръчквам се
друг) (мор.), nahen intr. h. refl.
наближаване-Näherung f, -
наблизо-nahebei
наблъскан-enggedrängt part. adj.
наблъсквам-l. einbüffeln tr. (нщ. в главата
на нкг.) 2. verkeilen tr. refl. (някого) (разг.),
zusammenpferchen tr. (като сардели),
zusammenzwängen tr. (на малко, тясно
място)
наблгодавам-aufsehen* intr. h., beschatten tr.
(разг.за полиция), betrachten tr.refl., decken
tr. (спорт.), lugen intr.., spachten intr. h.
(nach etw., e-m) (~, ob gewisse Personen
Zusammenkommen следя, дали известни
лица ще се съберат), zuschauen intr. h. (е-
m, e-r Sache) (e-m bei der Arbeit zuschauen
наблюдавам някого при работата му),
Zusehen* intr. h. (e-m) (като зрител,
свидетел) (e-m bei der Arbeit Zusehen
наблюдавам някого при работата му)
наблюдател-Ballonbeobachter m (от балкон)
(воен.), Betrachter m, -s, Späher m, -s
иаблюдател-доиосчик-Мегкег m, -s
наблгодателница-Клекег m, -s (мор.),
Krähennetz n (на най-предната мачта)
наблгодение-Aufsicht f, - (die - über etw.
haben, führen упражнявам надзор върху
нщ.; gerichtliche ~ прокурорски надзор),
Betrachtung f, -en, Bewachung f, -en,
Wahrnehmung f
наблягане-Emphase f, -n
набоб-Nabob m,-s, -s
набоден-angestochen adj. part.
набожда-kielen intr. s. (за перо)
набождам-bespicken tr. (ein Kissen mit Nadeln
bespicken набождам игла на игленик),
bestecken tr., abstecken tr., anheflen tr. (etw.
an etw. А, рядко D) (обява) (Preise ~
поставям, прикачвам цени (на стоките)),
anstechen* tr., aufgabeln tr. (на вилица)
(Heu ~ вдигам сено c вила ; wo hast du
den bloß aufgegabelt? къде си го набутал
тоя?) (разг.), aufpiken tr. (с пика, вила,
вилица, игла), aufspießen tr. (насекоми,
пеперуди), aufstechen* tr. (на вила,
вилица), durchstechen* tr., forkein tr.
набождам-gabeln tr. (на вилица), spicken tr.
(den Speck - не зная мярка), spießen tr. (an,
auf etw.) (на вила, кол)
набожен-fromm adj. (~er Wandel набожен
живот)
набожница-Betschwesler f (лицемерна)
набожннча-frömmeln intr. h, himmeln intr. h.
набожничене-Frömmelei f, -en
набожпост-Devotion f, -en, Frömmigkeit f
набор-AbIegcsatz m (печ.) (за разпиляване),
Fraktursatz m (на фрактур) (печ.),
Instrumentar m, -s, -е (от инструменти),
Jahrgang m (воен.), Maschinensatz m
(направен от машина), Paketsatz m (на
шмалти), Petilsatz m (c петит), Satz m, -cs,
-rc (das Buch ist im ~ книгата е в набор),
Schriftsatz m (печ.)
набразден-faltig adj., furchig adj., reilig, rillig,
rinnig (c жлебове), zerfurcht (e-c zerfurchte
Stirn набраздено от бръчки чело)
набраздявам-durchfurchen tr., durchziehen*
tr, pflügen tr. intr. h. (das Schiff pflügt die
Wellen корабът цепи вълните ; die Luft,
den Sand, das Wasser ~ строя на пясък,
правя дупка в морето; mit fremdem Klbc
~ с чужда пита правя майчин помен ;
heimlich mit e-m ~ скришом кова нещо с
някого ; der Anker pflügt котвата оре,
влачим се по дъното), rillen tr, ziehen* tr.
(den Lauf e-s Geschützes ziehen
набраздявам цев на оръжие)
набраздяване-Furchung f, -en, Scgmentatino
f,-
набразявам-einfurchcn tr
набран-kraus
набрежан-liederlich
наброявам-aufzählen tr. (пари), darzählcn tr,
hinzählen tr (сума), vorzählcn tr. (c-m etw.)
(на някого сума), zuzahlen tr. (e-m etw.) (на
някого)
iia6pb4Kan-runz(e)Iig, faltig adj., furchig adj.,
knitterig, knittrig (плат), kraus, krump(c)lig,
schrumpfig, zersorgt
набръчканост-Krause f
набръчквам ce-einschrumpeln intr,
schrumpfen intr. h. s. refl. (der Apfel, das
набръчквам
522
Tuch schrumpft ябълката cc спарушва,
сукното сс свива ; das Geld, Kapital
schrumpft парите се топят, капиталът
намалява)
набръчквам-kräseln tr. refl., krausen tr. refl.
(нос, чело), krümpeln tr., krumpeln tr.,
zersorgen tr.
набутвам-angreifen* tr. (резерви), auftun* tr.
(нщ.)
иабучвам-aufgabeln tr. (на вилица) (Heu ~
вдигам сено c вила ; wo hast du den bloß
aufgegabelt? къде си го набутал тоя?)
(разг.), aufspießen tr. (на шиш, вила) (das
Fleisch mit der Gabel ~ набождам месото
c вилица) (разг.), spicken tr. (den Speck ~
не зная мярка)
иабъбва-anlaufen* intr. s., auftreiben* intr. s.
набъбваемост-Quellbarkeit f, -
пабъбвам-anquellen* intr. s., anschwellen*
intr. s. (за буза), aufquellen* intr. s,
aufschwellen* intr. s., meistern intr.,
quellen* intr. s. (за фасул) (mir quoll der
Bissen im Munde хапката ми застана на
гърлото от погнуса), schwellen* intr. s.
(sein Mut schwillt духът му се повишава),
treiben* refl.
набъбвам-verquellen* intr. s. (от влага)
иабъбване-AufqueUen n, Quellung f, -
набърдила-Weberlade f (текст.)
набързо-eilends adv., kurzerhand, kuthin
набъхтвам-abwalken tr. (тъкан), verkeilen tr.
refl. (разг.), verwichsen tr. (e-n) (фам.)
нававям-zulegen tr. (sich D etw.) (си нещо)
(sich e-n Artikel zulegen набавям си
артикул)щ
наваксвам-aufholen tr. (време, резултат) (der
Zug hat die Verspätung aufgeholt влакът
навакса закъснението), einholen tr.,
nacharbeiten tr. (след другите), nachholen
tr. (уроци), wettmachen tr. (загуба),
wiedereinbringen* tr. (загуба)
иавалица-АпSammlung f, -en, Drückerei f, -
en, Gedränge n, -s, Gemenge n, -s,
Gewimmel n, -s, Gewühl n, -(e)s, Trubel m,
-s, - (sich in den ~ mischen смесвам се c
навалицата)
навалява-hereinschcien imp. (вътре),
zuseneien intr. s. (със сняг)
иаварявам-verschwcißen tr. (техн.)
навачерне-Ostcrabens m (на великден)
навед-Rumpfbeuge f (спорт.)
наведеи-vorneübcr (напред)
навежда ce-senken tr. refl.
навеждам (ce)-vorbeugen tr., bfickcn tr. refl.
(sich nach etw. ~ навеждам се за нщ.)
навеждам ce-beugen refl., ducken tr. refl. (er
duckte schnell den Kopf той бързо наведе
главата си), niederbeugen tr. refl.,
niederbücken refl., überlegen tr. refl.,
vorneigen refl. (напред)
навеждам-beugen tr. refl., hängen* tr. refl. (an
etw. A) (den Kopf hängen lassen навеждам
глава), leiten intr. (auf etw.), neigen tr. refl.
(das Gelänge neigt sich теренът се спуска;
sich vor e-m - прекланям се пред някого),
niederbiegen* tr.
навеждане-Beugung f, -en, Senkung f, -en,
Vorlage f, -n (на тялото напред)
иавей-Atem m, -s (der ~ des Frühlings лъхът
на свободата) (поет.)
навес-Abdach n, -(e)s, -rer, Banse f, -n, Geräms
n, -es, -e, Kanzeldeckel m (над амвон),
Markise f, -n, Plicht f, -en, Remise f, -n,
Schirmdach n, Schopf m, -cs, -re, Schuppen
m, Überbau m, Überdach n, Vordach n,
Wagenremise f (на кола), Wetterdach n
навестявам-ansprechen* intr. h. (bei e-m ~)
(нкг.) (остар.)
навестявам-aufsuchen tr.
иавестявам-heimsuchen tr.
навечерие-Feierabend m (на празник),
Festabend m (на празник), Vorabend m
навивам (ce)-kräseln tr. refl.
иавивам-aufbäumen tr. (кросно) (текст.),
aufdrehen tr. (грамофон, часовник,
играчка), aufhaspeln tr. (прежда), äufrollen
tr. (на руло), aufscheren tr. (корабно въже)
(мор.), aufscheren tr. (кросно) (текст.),
aufschießen tr. (въже) (мор.), aufschlagen*
tr. (въже), aufspulen tr. (масури), aufwickeln
tr. (прежда, къдри)
навивам-aufwinden* tr. refl. (вие.), bäumen tr.
i
523
иаврелсдам
(на кросно), bergen* tr. refl. (платната),
bewickeln tr., drehen tr. refl., eindrehen tr.,
geien tr. (мор.), krollen tr., krollen ln, rollen
tr. refl. (на руло) (Geld ~ правя пари на
фишек ; das Haar zu Locken ~ навивам
косата си на букли; Teig ~ точа тесто; е-
п~ налагам някого), spulen tr. (на масури),
wellen tr. (на валяк, цилиндър) (техн.),
wickeln tr. refl. (etw. auf A, um etw., zu etw.)
(Zigarren, Zigaretten wickeln навивам пури,
цигари ; Garz auf, in ein, zu e-m Knäuel
wickeln навивам прежда на кълбо; Haare
in, zu Locken wickeln навивам коса на
къдрици), winden* tr. (венци, гирланди)
(Blumen zum Kranz, zur Girlande winden
навивам цветя на венец, гирланда от цветя
; ein Tuch um etw. winden навивам кърпа
около нещо ; Garn auf die Winde winden
навивам прежда на мотовилка),
zusammendrehen tr., zusammenrollen tr. (на
руло)
навпваие-Aufwicklungf, Aufzug m, -s, -т-е (на
пружина)
навивачка-Hasplcrin f, -nen (на прежда)
навнвка-Bewicklung f, -en (ел.),
Schleifenwicklung f (клупова), Windung f,
-en (на нарез)
iiaBiirauiioiieii-seefahrend
павигация-Navigation f, -en, Seefahrt f
навигирам-navigieren inlr.
навнк-Angcwohnhcit f, -en, Gepflogenheit f, -
en, Gewohnheit f, -en (etw. wird zur ~ нщ.
става навик), Hundart f (на куче), Weise f,
-n (es iat so seine Weise такъв му е навикът)
навиквам (ce)-eingewöhnen tr. refl.
навиквам-abhalftern tr., angewöhnen tr. (c
рефлексивен D.) (на нщ.) (ich habe mir das
Rauchen angewöhnt научих се, навикнах
да пуша) (разг.), gewöhnen tr. refl. (an etw.
gewöhnt sein навикнал съм), schmälen intr.
h. (auf e-n, etw.)
iiaBiiKBaiie-Anschnauzer m, -s (фам. пейор.),
Gewöhnung f
навикнал-gewohnt adj. pari, (das bin ich ~
навикнал съм на това)
навилям-gabeln tr.
навинтвам-aufschrauben tr. (etw. auf etw. ~)
(на нщ.)
навиптвам-aufschrauben tr. (нагоре)
иавнрам-einzwängen tr., meistern intr.
павирва-sterzeln intr. h. (задната си част, за
пчели)
иавитьци-Schnörkel m, -s (дребни, в барока)
навлажнявам ce-wassern intr. h. (die Augen
wässern mir очите ми се навлажняват)
навлажнявам-annetzcn tr., auffeuchten tr.,
befeuchten tr., belecken tr, betupfen tr.,
einfcuchlen tr., feuchten tr., nässen tr., netzen
tr., wässern tr.
навлак-Überschliebung f, -en
навлизам-durchstoßen* intr. s tmb., einarbeilen
tr. refl., eindringen* inlr. s, einfallen* intr. s
(воен.), einfliegen* tr. (в чужда земя),
eintreten* intr. s, einziehen* intr. s,
hingreifen* intr. h. (in etw.), übergreifen*
intr. h. (auf etw.) (in fremde Befugnisse -
навлизам, намесвам се в чужди права,
власт)
навлизане-Е in marsch m, -es, Einmärsche,
Immersion f (на сателит в сянката на
планета)
навличам (ce)-einmummc(l)n tr. refl.
навличам си-davontragen* tr., zuziehn* tr.
(sich D etw.) (простуда, болест, наказание)
навличам-schlemmen tr., ziehen* tr. (ein Kleid
über das andere ziehen навличам дреха
върху друга)
иавло-Eisenbahnfracht f (по железницата)
(жп.), Fracht f, -en (жп. мор.), Retour f, -
(обратно), Rückfracht f (обратно) (търг.)
иаводка-Lcinwandbindung f
наводнеиие-Flul f, -cn, Hochflut f (от стока)
(търг.), Hochwassern, Überschwemmung f,
Wasscr(s)not f, Wasserflut f
наводнява-übcrfließem* tr.
наводнявам ce-ersaufen* intr. s
наводнявам-fluten tr., überschwemmen tr.
навосъчеи-gewachst part. adj.
наврасгичен-neurasthenisch
навреждам-schädigen tr. (на някого), schaden
intr. h. (e-m) (etw. schadet der Gesundheit
вреди на здравето; das schadet nichts това
наареждапе
524
не вреди ; was schadet das ? какво лошо
има в това ? ; es kann nicht ihm zu
schrieben няма да c лошо да му се пише;
diese Geschichte hat ihm beim Chef sehr
geschadet тая история много му навреди
пред шефа ; das schadet ihm gar nichts I
пада му се!; es schadet fast gar nichts това
не е толкова лошо, едва ли има вреда от
това)
навреждапе-Schädigung f
навреме-bcizcitcn adv., rechtszeitig
навременен-rechtzeitig, zeitig
навремением-оррогШп
навремениост-Rcchlszeitigkeit f, -
навсякъде-durchweg adv., jedenorts, passium,
überallhin, überall
навъглеродяване-Kohlung f
навъглявам-ankohlen tr.
навън-aus adv. (~ mit dir, ~ mit dem Buben!
вън, да те няма, вън, мошенико!), hervor
(към говорещия), hinaus (hinaus aufs
offene Meer навън към открито море; ich
muß hinaus трябва да изляза навън)
иавъорвъжеи-bloß adj. (mit ~em Auge c
просто око, c невъоръжено око)
навързпам-zusammenkeltem tr. (на верига)
иавъсен-bärbeissig adj., düster adj., flämisch
adj. (прен.), gnatzig adj., grämlich adj.,
griesgrämig adj., grillenhaft adj., mUrrisch,
nerdrossen
иавъсеи-sauertöpfig, verdrießlich (e-n ~
amchen ядосвам някого, развалям му
настроението)
навъсеност-Bärbeissigkeit f, -en, Brummigkeit
f, -en, Grämlichkeit f, Griesgram m, -(e)s, -
e, Mürrischkeit f, Verdrießlichkeit f, -en,
Verdrossenheit f, -
навъсне-sauertöpfisch
навътре-einwärts adv., hinein (bis tief in dei
Erde hinein дълбоко навътре в земята),
innen (due TÜR geht nach inne вратата се
отваря навътре), inwärts, landeinwärts (в
страната), waldein (в гората)
иавява-anwehen intr. s. (за сняг)
иавявам-anwehen tr. (der Wind weht den
Schnee an вятърът натрупва снега),
durchblasen* intr. h (der Wind bläst den
Schnee durch вятърът навява снега),
verwehen tr. (сняг, пясък, за вятър,
виелица)
навяваме-Verwehung f (на пясък, сняг, за
вятър, виелица)
навярно-mutmaßlich (der-е Täter вероятният
извършител ; es waren - drei Mann били
са вероятно трима души), wohl (du bist
wohl nicht gescheit навярно си -ec
побъркал)
мавяхвам си-verstauchen tr. (sich D etw.)
навяхвам-vergreifen* refl. (ръката си),
verknacksen tr. (sich D etw. ~ навяхвам си
нещо), vertreten* tr. refL (sich D den Fuß ~
навяхвам си крака)
иавяхваие-Verstauchung f
нагаждам (ce)-anmessen* tr. и refl. (die Mittel
zum Zweck ~ нагаждам средствата към
целта ; sich e-r Lage ~ нагаждам се към
дадено положение), einstellen refl.
нагаждам ce-anpassen tr. refl., einschlageil*
intr. h
иагаждам-abpassen tr., abrichten tr. (zu etw.),
abstimmen tr., adaptieren tr., angleichen* tr.
refl., anpassen tr., aufpassentr. (e-n Hut ~
пробвам шапка) (обл.), einlassen* tr.
(техн.), fitten tr. (техн.), modifizieren tr.,
passen tr., richten tr. (etw. gerade ~ изправям
нещо ; den Kopf in die Höhe ~ изправям
глава; die Uhr - сверявам часовника; die
Segel nach dem Winde ~ обръщам платната
по посока на вятъра), zusammenpassen L,
zustutzen tr.
пагажаане-AbstimmuRg f, -en, Anpassung f,
-en (an etw. A) (~ an ads Gelände
приспособяване към местността, терена),
Modifikation f, -en, Passung f, -en (техн.)
(на машинни части)
нагайка-Reitpeitsche f.
нагар-Ansatz m, -cs**e (техн.), Dieb m, -(e)s,
-е (на свещ), Liehtschnuppe f (на свещ),
Pulverscbleim m (барутен) (воен.),
Schmiedesinter m (ковашки) (техн*)*
Schomsteinknebs m (в комина от сажди),
Schuppe f, -п.(на свещ), Versottungf,* (в
525
награда
комина от сажди)
нагиздвам-anputzen tr. (булка, кукла) (обл.),
herausputzen tr. refl.
нагиздям-aufmachcn tr. (die Schauspielerin
war als Fledermaus aufgemacht актрисата
беше костюмирана като прилеп) (разг.)
иагиздям-aufstutzen tr., aufwichsen tr. (разг.)
иагласа-Abstimmung f, -en, Ansatz m, -es, -=-e
(на устата) (езикозн.), Arrangement n, -s
(на цветя, художествени предмети),
Einstellung f, -en
нагласен-abgcstellt sein, konstruiert
наглася вам-ein fügen tr., abrichten tr. (zu etw.),
adjustieren tr., anlegen tr. (нщ. лошо)
(прен.), anpassen tr., anstellen tr. (wie hast
du das angestellt? как успя? как съумя?)
(разг.), bewerkstelligen tr., einfugen tr.
(стр.), einpassen tr. (техн.), einrichten tr.
(муз.), einstellen tr. refl., fitten tr. (техн.),
frisieren tr., kanten tr. (платната според
вятъра), stellen tr. refl., vorrichten tr.
(оръжие), zurcchlzimmern tr., zurichten tr.,
zusammenfügen tr. refl. (едно към друго)
нагласяване-Ansatz m, -cs, те (при говорене,
свирене), Bildeinstellung f (на фокус),
Feineinstellung f (точно) (техн.)
нагласяем-stellbar
нагласяемост-Stellbarkeit f, - (на инструмент)
иагласям-abpassen tr. (точно), abstellen tr.,
abstimmen tr., anrichtcn tr. (Holz, Kupfer,
Farbe - приготвям, нагласям дърво, мед,
боя за работа) (техн.), aufpassen tr. (e-n Hut
- пробвам шапка) (обл.), fugen tr. (стр.),
reinlegen tr., richten tr. (etw. gerade ~
изправям нещо ; den Kopf in die Höhe ~
изправям глава ; die Uhr ~ сверявам
часовника ; die Segel nach dem Winde ~
обръщам платната по посока на вятъра),
stellen tr. refl.
нагледвач-Aufpasscr m, -s, ~
нагледен-bildhaft adj., demonstrativ adj.,
drastisch adj., sinnlich, sinnlich
нагледпост-Bildhaftigkeit f, Plastik f, - (in
lebensvoller ~ c жива пластичност ; е-е
Darstellung von großartiger - обрисуване
c грандиозна пластичност), Sinnlichkeit f,
Sinnlichkeit f
наглеждам-schauen tr. (nach etw., e-m ~
грижа се за нещо, някого ; sie pflegt nach
mir zu ~ тя обикновено се грижи за мен ;
nach dem Rechten ~ грижа се за ред)
наглеждане-Aufsicht f, - (die ~ über etw.
haben, führen упражнявам надзор върху
нщ.; gerichtliche ~ прокурорски надзор)
паглост-Frechheit f, -en
нагнива-angehen* intr. s. (за плодове, месо)
(разг.)
намирисва-angehen* intr. s. (за плодове,
месо) (разг.)
напшл-faulig adj., kariös (зъб, кост), mulsch
нагноявам-vereitern intr. s.
нагнояване-Eiterbildung f (мед.)
паговарвам-vorrcdcn tr., vorschwalzen tr.,
vorschwindcln tr. (на някого куп лъжи)
иагоден-abgcstcllt sein
riaroii-Begattungstrieb m (нагон), Drall m, -
(e)s, -e, Gcschlechtslrieb n (полов), Instinkt
m, -s, -e, Libido f (полов), Nahrungstrieb m
(за хранене)
uarope-aufadv. (следващо съществителното)
(die Straße —нагоре по улицата; den Berg
~ нагоре по планината), aufwärts adv. (~
biegen завивам, огъвам нагоре; den Strom
- fahren пътувам срещу течението ; ~
gebogene Nase чип нос), bergan adv.,
dahinauf adv., herauf (към говорещия) (von
unten herauf отдолу надолу), himmelan
(към небето), hinan (den Berg hinab нагоре
по планината), hinauf (von unten hinauf
отдолу нагоре ; die Donau hinauf нагоре
по Дунава), landauf (но страната),
oberwärts, talaufwärts) (по реката, по
долината), treppauf (по стълбата)
нагорещен-glühheiß adj.
нагорещявам ce-erhitzen refl.
иагорещявам-aufhcizen tr. refl. (атмосфера,
вода, газ) (техн.), erhitzen tr., hitzen tr.
нагорнище-bergan adv., Steigerung f, -en
награда-Blume f, -n (спорт.), Blutgeld n (за
откриване на убиец), Dank m, -(e)s
(остар.), Ehrenpreis m (почетна),
Finderlohn m (на нщ. намерено),
иаграп овявам
526
Kampfpreis m (при състезание, борба),
Lohn ш, -es, -re, Nationalpreis m
(държавна), Nobelpreis m (нобелова), Sold
m, -es, -e (~ nehmen постъпвам на военна
служба; in—nehmen взимам иа служба),
Trostpreis m (утешителна)
иаграиавявам-rifieln tr. (техн.)
награнявам-rauhen tr.
нагревател-Heizkörper m
нагризвам-anknabbem tr. (разг.), annagen tr.
пагрубявам-anpöbeln tr. (разг.)
itarpbAiiiiK-Beffchen n, -s (бял, y
протестантски свещеник) (църк.),
Brustlatz m, Bruststück n, Chemisett n, -(e)s,
-е (колосан), Einsatz m, -es, Einsätze (на
риза), Hälschen n, -s, Halsberge f (на
броня), Haisstück n (на конска броня), Latz
m, -es, -re, Plastron m, -s, -s (кожен, при
фехтовка), Serviteur m, -s, -е (на риза),
Serviteur m, -s, -е (на риза), Vorhemd n,
Wimpel m, -s (на калугерка)
иагрявам-anlassen* tr. (за закаляване)
(стомана) (техн.), erhitzen tr., erwärmen tr.
refl., überhitzen tr. (парен котел, печка)
нагъвам ce-aufTalten tr. и refl. (за пластове,
планински вериги) (геол.), bauschen intr.h
refl. (на големи диппи)
пагьвам-fälten tr. (ситно), falten tr. refl., reffen
tr.
иагъваие-FIexur f, -en (геол.)
нагъл-frech adj. (— wie Oskar нагъл като муха),
infam (e-e infame Lüge наша лъжа), vorlaut
narbiiaT-faltig adj.
нагънатост-Faltung f, -en
иагьрбвам ce-übernehmen* tr. refl. (със
служба, защита)
над-darüber pron. adv., ob D (ob dem Altar над
олтара), ober, oberhalb (- des S ees оттатък
езерото des Berghotels над планинския
хотел), über А (направление, движение
към дадена цел) (das Bild - das Sofa
hängen окачвам картината над канапето;
die Decke - den Tisch breiten постилам
покривката над улицата;—sich A nahmen
понасям нещо върху себе си), über Р, А
(die Wolken schweben - dem Berge
облаците са надвесени над планината)
надавам-aulhculcn inlr. h. (вой) (за сирена,
куче), wiehern intr. h. (хохот), zunehmen*
intr. h. (при плетене)
надалеко-fernhin adv.
надалеч-аЬ adv., fernhin adv., landaus; landein
(но чужди страни), langhin, weit, weithin,
weithinaus
иадали-kaum (er wird kaum kommen той
надали ще дойде)
надарен-bcanlagt adj. (със заложби) (er ist gut
beanlagt той е c добри заложби), begabt
adj., begnadet adj. (ein begnadeter Dichter
надарен поет), hochbegabt (високо),
kunstbegabt (за изкуство), musisch
(музикално), sinnbegabt (c разум),
sinnbegabt (c разум), vernunftbegabt (c
разум)
иадареиост-Ader f, -n, Begabung f, -en
надарявам-schenken tr. (e-m etw.) (das habe
ich geschenkt bekommen това ми е подарък
; e-m Kind das Leben - раждам дете; sie
schenkte sich ihm ganz тя му се отдаде
изцяло ; e-m s-e Freundschaft — ставам
приятел на някого), segnen tr. refl. (полята,
децата) (der Himmel segne dich ! небето
да те благослови ! mit Kindern reich
gesegnet благословен c много деца ;
gesegneten Leibes, in gesegneten
Umständen бременна ; gesegnete Mahlzeit
! наздраве!)
иадбавка-Aufpreis m, -es, -е (към цената),
Kursaufschlag m (към курса при отсрочка),
Lohnzuschlag m (на заплата), Zuschlag m,
-s, -re
иадбъбрек-Nebenniere f
надбягвам ce-rennen* intr. s* (c кон,
велосипед, лодка), Wettlaufen* intr: s.
иадбягвам-überrennen* tr. (яздейки)
надбягване-Bahnrennen n (автомобилно,. на
писта) (enopr.), Bahnrennen п (конно)
(споръ), Galopprennen п (Конно) (спорт.),
Hmdetoisrennenn (с препятствия) (спорт.),
Hürdenrennen п (конно, c препятствия)
(спорт.), Kurzstreckenlauf m (на къбо
разстояние) (спорт.)* Lauf nt* -s, -re, Reimen
527
надзор
n, -s (das ~ machen пристигам пръв на
финала ; totes ~ надбягване при равен
резултат), Senioratrennen л (на възрастни
спортисти) (спорт.), Steeplechase f, - (с
препятствия) (спорт.), Traber m, -s (конно),
Trabgänger m, -s (йонно), -Trostrennen n
(утешително), Wettfahrt f (c коли),
Wettlaufen n (спорт.)
надбягвания-Wettrennen л (спорт.)
надвесвам ce-überbeugcn tr. (над нещо),
überlegen tr. refl.
надвесен-vorneüber
надвестам ce-überbiegen* tr. (над нещо)
надвземам-übersetzen tr. (в цената)
надвнвам-abkämpfen tr. (при любовни
състезания), abschlagen* tr. refl.,
abschütteln tr., aufschmeißcn* tr. (на хазарт)
(разп), besiegen tr., bestehen* tr. (ocrap.),
bewältigen tr., bezwingen* tr., brechen* tr.
refl., mannen intr., meistern tr.,
niederkämpfen tr. (притивник) (sie kämpfte
mühsam die Tränen nieder тя едва надви
сълзите си), niederringen* (на страсти,
афекти), überkommen* tr. (е-п, etw.),
übermannen tr. (великан), überrennen* tr.
(противник) (воен.), überspielen tr. (в
игра), zwingen* tr. (e-n)
надвиване-Übcrmannimg f
иадвиквам-niederschreien* tr. (някого),
überschreien* tr., überfallen* intr. s. (над
нещо)
надвиснал съм-brüten intr. h
надвишавам-überbieten* tr. (рекорд) (s-e
Frechheit ist nicht zu ~ нахалството му не
може да бъде надминато)
надвишавам-übcrgipfern tr., überragen tr.
надвишаване-Übcrschuß m
надвишаващ-überschüssig
над8ременен-геШо$
надгръклянник-Kehldeckel m (анат.)
наддавам-überbieten* tr. (e-n), übersteigern tr.
refl. (повече от друг)
наддаване-Aufstrich m, -s, -е (търг.), Gant f, -
n (швейц.), Lizitation f, -en
надебелен-wulstig
над ебеление-Verdichtung f, -en
надебеляване-Ader/knoten m, ...kröpf m (на
жила), Kummerspeck m (от кахъри), Wulst
m, -es, -s-e (напр. на устни)
надежда-Ankcr m, -s, - (прен.), Hoflhung f, -
en (auf etw. A) (Hoffnung auf e-n setzen
възлагам надеждата си на някого ; in der
Hoffnung е надежда ; s-e Hoffnungen
wurden zu Wasser надеждите му се разбиха
; die Hoffnung aufgeben загубвам
надежда), Zuversicht f, - (s-e ganze
Zuversicht auf e-n setzen възлагам цялата
си надежда на някого)
надежден-treugesinnt, verläßlich, verlässig,
zukunftsreich, zukunftsvoll
иадежиост-Vcrläßlichkeit f, -
иаденица-Bratwurst f (пържена), Knackwurst
f
ннденица-Wurst f, -re (hausschlachtene Wurst
домашна наденица)
надено-Pfropfen m, -s
наджнвявам-übcrdaucrn tr., überleben refl.
надземен-oberirdisch, überirdisch
надзнд-Obcrbau m
иадзиравам-aufsehen* intr. h., beaufsichtigen
tr., hüten tr. refl. (за дете)
надзираване-Aufsicht f, - (die - über etw.
haben, führen упражнявам надзор върху
нщ.; gerichtliche ~ прокурорски надзор)
надзирател-Aufsehcr m, -s, ~ (über etw. А),
Burgvogt т (на замък) (ист.),
Deichaufseher ш (на дига),
Gefangenenaufseher m, Hausvogt m
(тъмничен), Heimbürge m, Jäger m, -s
(ловен), Kalfakter m, -s, Kalfaktor m, -s,
Kerkermeister m (тъмничен), Monitor m, -
s, -oren, Oberaufgeher m (главен), Polier in,
-s, -c (при постройка), Schaffer m, -s,
Steckenknecht m (в тъмница), Steiger m, -
s (на миньори), Treiber m, -s, Vogt m, -es,
-j-e (на имение), Waisenpfleger m (на
сираци), Waldhüter m (горски), Waldreiter
m (горски, конен -пазач), Wegwart m (по
шосе)
надзиратор-Inspizient m, -en, -en
иадзор-Aufsicht f, - (die ~ über etw. haben,
führen упражнявам надзор върху нщ. ;
надзорник
528
gerichtliche ~ прокурорски надзор),
Bahnaufsicht f (по железниците),
Bankaufsicht f (държавен, на частните
банки), Beaufsichtigung f, -en,
Gewerbeaufsicht f (икон.)» Inspektion f,
Kontrolle f, -n, Oberaufsicht f (върховен),
Polizeiaufsicht f (полицейски)
надзорннк-Aufseher ш, -s, ~ (über etw. A),
Bademeister tn (в банята), Böttcher m, -s
(на господарските винарски изби),
Hurenweibel m (на обоза във войската от
ландскнехти), Inspizient m, -en, -en,
Monitor m, -s, -oren
надзъртам-gucken intr. h
надига ce-anstauen tr. refl. (вода), aufgären*
intr. s., aufgehen* intr. s. (тесто), erheben*
refl.
надигам ce-aufbrodeln intr. s. (негодувание),
erheben* refl., hochgehen* intr. s.,
schwellen* intr. s. (sein Mut schwillt духът
му се повишава)
надигравам-überspielen tr.
надимявам-räuchern tr.
надиплен-kreppig
надиплям-drapieren tr., reffen tr. (платната)
над11ллям-ги$аттеп1евеп tr. (покривка,
бельо, писмо)
иадипляме-Zusammenlegung f
иадир-Nadir т,-s,-
иадирам-fetzen tr.
издишвам ce-atmen tr. refl. (sich satt-дишам
до насита)
иадкожнца-Oberhaut f (анат.)
надколенник-КшеГейег п (кожен),
Kniescheibe f (анат,), Knieschiene f (от
бронята) (воен.)
надкостни ца-Bciuhaut f
надкрилне-FlögeldeckeI f (зоол.)
надлежен-einschlägig adj., gebührend pari,
adj., gebührlich adj. (рстар.), gehörig adj.,
obligat, sachgemäß, zuständig
надлежно-füglich adj. (рядко)
надлез-Bahnüberführung f (жп.),
Eisenbahnüberführung f, Talbrücke f,
Wegüberfühning f
надлъж (no)-längs
иадлъж-längsdeek (по палубата) (мор.),
langsschiffs (на кораб) (мор.), langsseits)
(на кораб) (мор.)
надлъжник-Gickbaum m (мор.), Holm m, -es,
-е (на самолет)
надлъжница-Träger m, -s
надлъжно-längs
надменеи-adelsstolz adj,, anmaßend pari adj.
(anmaßendes Benehmen дръзко държане;
—auftreten държа се дръзко, еамонадеяно),
anmaßlichadj. (остар.), anmaßungsvolladj.,
blasiert adj., eingebildet adj., gönnerhaft
adj., herablassend, hochfahrend,
hochgestochen (израз, стил), hochmütig,
hoffärtig, überheblich, übermütig,
wichtigtuerisch
иадмеииост-AdeisstoIz m (дворянска),
Anmaßung f, -en, Aufgeblasenheit f, (-en),
Aufgetriebenheit f, -en, Blasiertheit f, -en,
Eigendünkel m, Einbildung f, -en,
Gelehrtenstolz m (на учен), Hochmut m,
Hoffart f, Überheblichkeit f„ Übermut m,
überflügeln tr. (учителя си), übersteigen* tr.
(всички очаквания)
иадминавам-abhängen tr., ablaufen* tr. refl.,
abschießen* tr., abstauben, abstäben tr.,
distanzieren tr. refl. (при конни
надбягвания) (спорт.), emporragen intr. s
(лрен,), gehen* intr. s (das geht zu weit това
надхвърля границите), hinausgehen* intr.
s. (über etw.) (нещо), meistern tr., trumpfen
intr. h. (gegen е-п) (някого), überbieten* tn
(рекорд) (s-e Frechheit ist nicht zu -
нахалството му не може да бъде
надминато), überholen tr. (er hat alle seine
Mitschüler überholt той изпревари
всичките си съученици), überragen tr.,
überreiten* tr. (c кон), zurücklassen* (e-
nhinte sich) (някого), zuvortun* tr. (es e-m
an, in etw, D) (някого в нещо)
надмиваване-Überholungf, Übersteigerang f
(на всички очаквания)
надмощие-Oberhand f (die ~ haben имам
надмощие ; die — gewinnen вземам
надмощие), Obermacht f, Obmacht f,
Übergewicht n, -s, -e, Überhand f, -v
529
надстройка
Übermacht f, -, Vorherrschaft f, Vormacht
f
надникване-УогЬНск m, -es, - (в бъдещето)
надпи ца-Tagelohn m, Tagesverdienst m
надничам-gucken intr. h, kucken intr. h., lugen
intr.
надничар-Diätar m, -(e)s, -e, Heuerling m,
Hofgänger m, Kossäte m, -en, -en
(земеделски), Kossat m, -en, -en
(земеделски), Tagelöhner m
наднормен-ledig (за часове)
надолнище-Abstieg m, -s, -e, Gefäll(e) n, -(e)s,
-e, abwärts adv., bergab adv. (etw. geht
bergab върви по нанадолншцс), bergunter
adv., dahinab adv., herab (към говорещия)
(den Hang herab надолу по склона),
hernieder (към говорещия), herunter, hinab
(отдалечаване към говорещия) (den Berg,
Fluß hinab надолу по планината, реката),
hinabwärls, hinunter (von hier hinunter
оттук надолу), landhinab (по страната),
nieder (den Hügel ~ rutschen плъзгам се
надолу по хълма ; ~! долу! ; - mit den
Verrätern! долу предателите ! ; auf und ~
gehen вървя нагоре-надолу ; das Feuer ist
— огънят прегоря ; die ~en Abhänge по-
долните склонове ; sie saß auf e-m -en
Schemel тя седеше на ниско столче),
niederwärts, tal(ab)wärts (към долината),
talab (към долината), treppab (по стълбата)
iiaAOMiiific-Heimarbeiter m
iiaAOMiiii4Ka-Heimarbeiterin f
надомъквам-zusammcnschleppen tr.
надонасям-zusammentragen* tr. (на куп)
иадиис-Aufdruck m, -(e)s, -е (обяснителен)
(на географска карта, картини,
илюстрации), Aufschrift f, -en (на бутилка,
етикет, табела) (die—einer Säule надписът
на стълб, колона), Balkenschrift f (във
вестник,с едър черен шрифт),
Beschriftung f, -en, Grabinschrift f
(надгробен), Inschrift f, -en (на паметници,
монети), Inskription f, -en, Malerl n, -s, -n
(паметен), Münzunschrift f (околовръсен,
на монета), Rubrum n, -s, -bren (на книжа)
надписвам-überschreibcn* tr.
иадпревапвам ce-wetteifcm intr. h. (mit c-m
in etw. D) (c някого в нещо), überbieten*
refl., Wettstreiten* intr. h. (miteinander
Wettstreiten надпреварваме се заедно)
надпреварвам-überholen tr. (er hat alle seine
Mitschüler überholt той изпревари
всичките си съученици)
надпреварвапе-Rüstungsficber п (във
въоръженията), Überholung f, Wettrüsten
п (във въоръжаването), Wettstreit m
надпрепускване-Weltrenncn n (спорт.)
падпяване-Sängerwcttstrcit m, Weltgesang m
надраскан-angekratzt adj. (стена, мебел,
кожа), krakelig, schrammig
иадрасквам-ankratzen tr. (стена, мебел, кожа)
(разг.), anreißen* tr. (ствол за добиване на
смола) (лесов.), bekritzeln tr. (разг.),
beschmieren tr. refl., cinkratzcn tr.,
hinkritzeln tr. (c драскулки), klittern tr.,
kratzen tr. refl., zusammenhauen* tr.
(статия) (разг.), entwachsen* intr. s (der
Schule ~ надраствам училищната възраст)
надребнявам-schroten tr. refl. (mit den Zähnen
- дъвча), zcckleinern tr., aufschlicßcn* tr.
(руда за по-нататъшна обработка) (мин.)
надробявам-abbröckeln tr., aufbrocken tr.,
brocken tr., einbrocken tr., cinkrümcln tr.,
hauen* tr. (месо, добитък, камъни), körnen
tr. (метал на зърна)
иадробяване-Körnung f (метал на зърна)
надслов-Lemma n, -s, -ta (в научна книга),
Titel m, -s (das Buch erschien unter dem -
книгата излезе под заглавие ; ich komme
nicht auf den - не си спомням заглавието)
надслов-Überschrift f
надсмивам ce-älschcn tr., häkeln tr. refl.,
höhnen tr., mokieren refl. (sich über e-n),
spötteln intr. h. (auf e-n), spotten intr. h. (über
e-n, etw.), sticheln intr. h. (e-n, auf e-n) (на
някого)
надстойно-überständig (дърво)
надстройвам-аиПзаиеп tr. (етаж), aufstocken
tr. (ein Haus - надтеройвам етаж),
überbauen tr.
надстройка-Aufbau m, -s, -ten (die geistige
Kultur ist ein - auf der materiellen
надува се
530
Grundlage духовната култура е надстройка
върху материалната основа) (и прен.)
надува ce-pludem intr. h. (за дрехи)
надувам ce-aufb!ähen tr. rcfl. (прен.),
aufblasen* tr. refl. (разг. презр.), aufdunsen
intr. s., aufplustern lr. refl. (разг.),
aufschwellen tr. (за преувеличавам) (и
прен.), aufspreiten tr. refl. (прен.), blühen
refl., breilmachen refl., brüsten refl., haben*
refl. (haben Sie nicht so не се надувайте),
kramen intr. h. (mit etw.), maulen intr.,
pochen intr. h. (auf etw.) (auf s-n Adel -
перя се c дворянството си), schw:nzen intr.
h., schrauben refl., spreizen refl., verquellen*
intr. s. (от влага)
надувам-abbrassen tr. (платната), aufbauschen
tr. refl. (платна, цифри) (и прен.), aufblähen
tr. (платната, простряно пране), aufblasen*
tr. (гумена възглавница, топка), aufdunsen
tr., aufmachen tr. (mach k-n Laden auf не
прави от това истории) (прен.) (разг.),
aufmutzen tr. (прен.), aufschrauben tr.
(цени) (прен.), aufschwemmen tr. (sein
Gesicht war aufgeschwemmt лицето му
беше подпуханло ; Bier schwemmt auf
бирата надува), aufwehen tr. (платна),
aufziehen* tr., blähen refl. (червата),
blasen* tr. intr. h (гайда, кавал), breittreten*
tr. tmb. (изложение), schwellen tr.
надуване-Aufbauschung f (на цените),
Blähung f, -en, Brimborium n, -s, Humburg
m, -s
иадумка-Scheltwort n
надумкн-Schelte f, -n
иадупчвам-durchlöchern tr., durchsieben tr.,
zerlöchern tr., zerschießen* tr. (c куршуми)
надупчен-löcherig
надут-affektiert adj., affig adj., aufgeblasen
pari. adj. (разг.), bombastisch adj.,
breitspurig adj., emphatisch adj.,
geschwollen part. adj. (~ reden говоря
надуто), großspurig adj., hochtönend (реч),
hoffärtig, schwülstig, schwülstig,
überheblich, wichtigtuerisch
надутост-Affektiertheit f, -en, Aufgeblasenheit
f, (-en), Bombast m, -es, Eingebildetheit f,
Gespreiztheit f, Großspurigkeit f,
Hochnäsigkeit f, Hochtrabenhcit f, Hoffart
f, Überheblichkeit f, -, Wichtigtuerei f, -en
надушвам-ausbaldowcm tr. (обл. разг.)(прсн.),
reisern intr. h. (дирите по клонки и
издънки) (за куче), riechen* tr. (den Braten
- надушвам нещо; etw. e-n nicht ~ können
не мога да понасям миризмата на нещо ;
er hat noch kein Pulver gerochen още не c
помирисвап барут ; das konnte ich doch
wirklich nicht ~ откъде съм могъл да зная),
wittern tr. (следи, дивеч)
надхват-Kammgriff m (спорт.), Ristgriff m
(спорт.)
надхвърля-übcrschießen* intr. s., überstiegen*
tr. (всички очаквания)
надхвърлям-entwachsen* intr. s (der Schule
~ надхвърлям училищната възраст),
gehen* intr. s (das gehet zu weit това
надхвърля всичко), hinausgehen* intr. s.
(über etw.) (нещо), hinausschießen* intr. h.
(целта, за стрелба), überschreiten* tr.
(граница) (s-e Macht ~ надвишавам
властта си ; das Gesetz ~ нарушавам
закона), Überschreitung f (власт, сила)
надхвърляне-Kostenüberhöhung f (на
проекторазноските), Übersteigerung f (на
всички очаквания)
надхитрявам-seifen tr., überlisten tr.,
zirkiimvenieren tr.
надхитряване-Übcrlistung f
надхитрям-düpieren tr.
иадцаквам-abtrumpfen tr. (карти),
überstechen* lr. (карт.)
надценявам-überschätzen tr. refl.
надценя ване-Logizismus m
надъг-Schaden m, -s, т (e-n ~ ausbessern
поправям повреда; das Bild hat nur kleine
Schäden картината е само слабо повредена
; den ~ äufdecken намирам къде е
повредата ; sich D e-n ~ tun пострадвам
телесно; e-n - davontragen повреждам се
телесно ; die Schäden am Leibe der
Gesellschaft недъзите на обществото)
надънвам ce-einladen* tr, (ям без мярка)
(разг.)
531
назад
надъсен-brummig adj.
надъхвам-verhetzen tr. (die von den Faschisten
verhetzte Jugend надъханата от фашистите
младеж)
надъхваме-Verhetzung f
надявам ce-denken* intr. h (ich denke, den
Prozeß zu gewinnen надявам се да спечеля
процеса), erhoffen tr., erwarten tr., hoffen
intr. h. (auf etw. А) (на нящо) (auf Besserung
hoffen надяваме е на подобрение; ich will
nicht hoffen надявам се, ч е не е така),
verhoffen refl. (sich elw. von e-r Sache) (на
нещо), versehen* tr. refl. (sich e-r Sache G)
(на нещо)
надявка-Ansatz ш, -es, -re (техн.)
иадясно-rechtsufn, hott (подвикване на
впрегнати животни), rechtshin, rechtswärts
наедно-beieinander, miteinander, mitsammen,
zusammen
наежвам ce-borsten intr. h refl., spreizen refl.
наежен-gehamischt adj. (прен.), zuppig
иаежепост-Borstigkeit f, -n
наелекризнрам-clektrisieren tr.
наелектизнрвам ce-zünden intr. h.
наем-Bcstandzins m (за аренда), Erbzins m (за,
от наследствена аренда), Hausgold п (за
жилище), Hauszins ш (за жилище),
Lagergebühr f (за стоки), Laßzins m (от
аренда), Lokalmiete f, -n (за помещение),
Miete f, -n, Mietzins m, Naturalrente f (в
натура), Pacht f, -en (eon Gut in ~ haben
държа имот под наем; in - geben отдавам
под аренда ; die Wissenschaft in ~ haben
претендирам да имам монопол на
наъката), Pachtzins m (за аренда),
Wohnzins m (за квартира), Zins m, -es, -en
наемам-abmieten tr. (e-m ctw....), anheuern tr.
(моряци) (мор.), anmustem tr. (моряци)
(мор.), anstellen tr. (работник) (bei e-r
Ferma angestellt sein работя, служител съм
в предприятие), chartern tr., dingen* tr,
mieten tr., verheuern tr. (моряци)
наемаие-Anmusterung f, -en (на моряци)
(мор.), Heuer f, -n (на моряци), Miete f, -n
наемател-Dauermieler m (постоянен),
Einlieger m, -s, Hinmieter m, -s, Einsitzer
m, -s, Entrepreneur m, -s (театр.), Farmer
m, -s (на ферма), Halbbauer m (на
изполица), Lokatar m, -s, -е (на земя),
Meier m, -s, Mieter m, -s, Pächter m, -s,
Quartiemehmer m, Schlafbursch(e) m (на
легло)
наематели-Partei f, -en (in diesem Hause
wohnen acht ~en в тая къща живеят осем
наематели)
наемателка-Mietfrau f
наемател-Mietherr m
наемем-heuern tr.
iiaeMiinic-Arbeitnehmer m (икон.), Heuerling
m, Landsknecht m, Lanzknecht m, Mietling
m, -s, -e, Schweizer m, -s (в папската
гвардия), Söldling m, -s, -е (воен.), Söldner
m, -s (войник)
наемодател-Pferdcphlister m (на коне),
Quartiergeber m (на квартира), Vermieter
m, -s
наемодатели-PachtIeitc pi.
нажален-betrübt part. adj.
нажаленост-Betrübnis f, -se
иажалявам (ce)-betrübcn tr. refl.
нажежавам-abglühcn tr. (желязо), anglühen tr.
(слабо), blankglühen tr. trnb. (техн.),
durchglühen tr. trnb., glühen tr. (метал.)
иажежаване-Glut f, -en (техн.)
нажежаваие-Rolglut f (до червено)
нажежен съм-glühen intr. h
нажежен-glührot adj. (техн.), wcißglUhend (до
бяло)
нажеженост-GIühc f
нажилвам-zcrslcchen* tr.
нажлебявам-einkehlen tr. (стр.)
нажулвам-abrciben* tr. refl., verwamsen tr.,
verwichsen tr. (e-n) (фам.)
нажулване-Abrcibung f, -en
назад-achteraus, achtern adv., bakc adj.,
dahinten adv. (~ bleiben оставам назад),
hintenüber (наклонен), hinter, hüf
(подвикване на каруцар), hüf (подвикване
на каруцар), huf (подвикване на каруцар),
krebslings, retour, rückwärts (~ gehen вървя
назад), zurück (sich zurück wenden
обръщам се назад; zurück! назад!; zurück
назадничав
532
zur Natur назад към природата ; ein paar
Jahre zurück няколко години назад)
назадничав-regressiv, retrograd,
rückschrittlich, rückständig
назадничавост-Rückslandigkcit f, -
мазален-nasai
liasapfliiiiii-Nazarcncr m, -s
иазачитаие-Nichtachtung f, -
название-Dcmonimation f, Namc(n) m, -ns, -
n (ein Mann, mit ~n Müller човек ло, на
име Мюлср; wie ist Ihre ~ как се казвате;
е-п nur dem ~п nach kennen познавам
някого само по име; ein angenommener ~
псовдоним ; e-n mit, beim ~п nennen
наричам някого с името му ; im ~п des
Gesetzes, Volkes в името на закона, народа
; handele in m-m ~! действай от мое име !
das Geschält geht au! m-n Namen фирмата
носи моето име; das Kind beim rechten ~n
nennen наричам нещата c истинското им
име; was, in des Teugels ~п? какво искате
да кажете, дявол да го вземе? ; dazu ist
mir mein - zu schade не искам да излагам
името си), Ressource f, -п (на клубове),
Silge f, -п (на сенникоцветни растения),
Silge f, -п (на сенникоцветни растения),
Stabhalter m (на някои ръководни
чиновници)
наздравица-Gesundheit f (рядко), Vivat n, -s,
-s (ein ~ ausbringen пия наздравица)
иазидавям-erbauen tr. rcfl., ermahnen tr.
(остар.), heben* tr. refl., mahnen tr.,
Erbauung f, -en, Mahnung f, -en
назндател-Mahner m, -s
назидателен-abschreckend part. adj. adv.,
erbaulich adj., exemplarisch adj. (e-n ~
bestrafen наказвам нкг. за назидание),
lehrreich
назидателност-ЕгЬаиНсЬкей f, -en
пазландисвам ce-spreizen refl.
назначавам-annehmen* tr. (neue Arbeiter ~
приемам нови работници),, ansetzen tr.
(нкг. за дадена работа) (Arbeitskräfte an der
richtigen Stelle - поставям работници
точно на подходящо място; Polizei auf е-
е Fährte - пращам полиция по дадена
следа), anstcllcn tr. (на служба чиновник)
(bei c-r Ferma angestellt sein работя,
служител съм в предприятие), bestallen tr.
(остар.) (er wird als Arzt bestallt назначават
го за лекар), bestellen tr, bestimmen tr.,
einsetzen tr., ernennen* tr., herbcstellen tr.
(среща), nominieren tr., verordnen tr. (e-n
zu elw.) (някого като нещо), verpflichten
tr. refl. (e-n für ein Amt) (някого за някаква
работа)
назначаване-Ansetzung f (на дадена работа),
Anstellung Г, -еп (на пост), Berufung f, -
en, Nomination f, -en, Pairskammer f (на
голям брой привърженици на
правителството на перовете)
na3iia4en-bcamtet adj. рагЦкато чиновник,
лекар, учител, юрист)
Iia3iia4eiiiie-Bestallung Г, -еп (остар.),
Ernennung f, -еп, Vokation f, -еп (по
служба)
назовавам (ce)-nennen * tr. refl. (er hat s-n
Sohn Peter genannt наречеемна си Петър;
wie nannt man ihn? как го наричат ?.. und
so etwas nennt sich Künstler ! и той cc
нарича художник ! ; er nannte alle bei
Namen той назова всички по име)
нааовавам-hei ßen * tr. (e-n s-n Freund heißen
назовавам някого свой приятел),
nominieren tr.
назовавапе-Namennennung f (на името),
Nomination f, -en
иазоваем-пеппЬаг
назрявам-reifen intr. s. (за плод) (das Mädchen
reift zur Jungfrau момичето става девойка
; der Gedanke reigt zum Entschluß мисълта
назрява за решение)
назрявапе-Reifung f
назрял-reif (-werden узрявам; die Zeit ist m¬
m Ideale nicht ~ времето не е дозряло за
идеята ми ; zum Tode ~ готов на смърт),
spruchreif (за решение) (die Sache ist ~
предстои присъда по делото)
иазубрям-durchpauken tr. trab., einleiern tr.,
einpauken tr. (разг.), zäckeln tr,zähneln tr.,
zähnen tr., zacken tr.
назьбване-Einschnitt m, -s* -е; (на ли£г)
533
паи-късият
назъбен-bezinnt part. adj., gezackt pari, adj.,
gezahnt, gezahnt adj., scharfzackig (остро),
zackig
иазъбеиост-Zackigkeit f, -
иазъбка-Rändelrand n (техн.), Rändeln n, -s, -
na3bpneii-gekörnt adj. (техн.)
наивен-bieder adj., blöd adj., gutgläubig adj.,
kindhaft, kindlich, naiv
uaiiBKa-Naive m, f, -n, -n (актриса) (den ~n
spielen правя се на наивен)
наивни к-Naivc m, f, -n, -n (den ~n spielen
правя се на наивен), Teufel m, -s, Tropf m,
-es, -re (фам.), Trottel m, -s
наивница-Naive m, f, -n, -n (den ~n spielen
правя се на наивен)
наивнически-lFOttel haft
наивност-Einfältigkcit f, Einfalt f,
Gutgläubigkeit f, Kindlichkeit f, Naivität f,
-en, Simplizität f, -, Simplizität f, -
uaiiMeiioBaiiiie-Bczeichnugf, -en, Name(n) m,
-ns, -n (ein Mann, mit ~n Müller човек по,
на име Мюлер; wie ist Ihre ~ как се казвате
; e-n nur dem —n nach kennen познавам
някого само по име; ein angenommener ~
псовдоним ; c-n mit, beim ~n nennen
наричам някого с името му ; im ~n des
Gesetzes, Volkes в името на закона, народа
; handele in m-m ~! действай от мое име !
das Geschäft geht auf m-n Namen фирмата
носи моето име; das Kind beim rechten ~n
nennen наричам нещата c истинското им
име; was, in des Teugels ~n? какво искате
да кажете, дявол да го вземе? ; dazu ist
mir mein ~ zu schade не искам да излагам
името си), Namensgebung f
наименувам-nennen * tr. refl. (er hat s-n Sohn
Peter genannt нарсчесина си Петър ; wie
nannt man ihn? как го наричат ? .. und so
etwas nennt sich Künstler! и той се нарича
художник !; er nannte alle bei Namen той
назова всички по име)
iiaiicTiiiial-lraun!
наистнita-auch conj. (das ist ~ war това е без
съмнение вярно ; so ist es ~ наистина e
така), blutig adj. (за усилване), freilich adv.,
fürwahr adv., recht (~ gut твърде добър ;
nicht ~ gufrieden sein не съм напълно
доволен ; ich werde nicht ~ klug daraus
това не мога да го разбера), schon (das ist
- richtig, aber., това е действително, но..),
wahrhaftig, wirklich (er kommt wirlich той
наистина ще дойде ; ich weiß wirklich
nicht, wo er ist наистина не зная, къде е
той), wohl (със следващо aber, allein) (die
Botschaft hör’ich wohl, allein mir fehlt der
Glaube наистина слушам вестта, само чс
ми липсва вярата ; das sagst du wohl, aber
was sollen wir tun ти наистина добре го
казваш, но какво да правим ние), zwar
(zwar ist er reich, aber sehr geizig наистина
той е богат, но е много стиснат; das Buch
ist zwar gut geschrieben aber arm an
Gedanken книгата наистина е c издържан
стил, ала бедна откъм идеи)
11ай-благо1|рняте1(-ори'тпа1, best adj. (разг.)
nafi-6j]ii3KiiHT-nächst
най-близко-nächtens (за време) (-werde ich
klüger sein следващият път ще бъда гю-
умен)
най-близкото-Nächsllicgcnde п (до ума) (das
-е übersehen не виждам каквото е пред
мен), Zunüchstlicgcndc п
най-важен-vornehm
най-важният-hauptsächtlich
най-вече-meist, meistens, meistenteils,
meisthin, par cxellcnce, vornehmlich,
zumeist
tiail-BiicuieTO-höchstmöglich
най-главеи-vornchm
най-главното-Esscnz f, -en
паи-добре-bcstens adv.
най-доброто-Beste n, -n (ich habe mein Bestes
getan направих най-добрто, което можах
най-добър-best adj. (mein bester Freund най-
добрият ми приятел)
най-дълбок-i nnerst, letzt
нан-дълбокото-zu tiefst
нан-задушевно-zuliefst
най-iiiiTiiMen-innerst (m-e innerste
Überzeugung най-интимното ми
убеждение)
пай-късият-nächst (der -Weg най-късият път
най-късно
534
; in -er Nähe съвсем близо)
liaii-KbcuO'längstcns, spätestens
иайлон-Nylon n, -s, -
най-малко-mindest, mindestens
най-малкото-wenigstens, zumindest
най-малък-mindest
най-мнлото-Augapfel m (прен.), Augenstern
m (интимно)
най-многото-meist
най-накрая-hintan
най-налещаого-Zunüchst liegende n
най-иапред-anfangs adv. (gleich ~ от самото
начало), erst adv. (ich meinte ~ Schüsse zu
hören етори ми се, че чух най-напред
изстрели), vorab, vorneweg, vornweg,
zuallererst, zuerst, zunächst (zunächst gilt es,
s-e Anschrigi festzustellen най-напред
трябва да се установи адресът му)
иай-iioB-ietzi
нан-отвън-zuäußerst
най-отвътре-zuinnerst
иай-отгоре-zuhöchst, zuoberst
нанчупоре-zuunterst
иай-отдолу-zu tiefst
иай-отзад-hintenan, zuhinterst
иай-отнред-уогп(е)ап, vorneweg, vornweg,
zuverderst
иай-после-bald adj. (paar.) (lass du mich bald
in Ruhe остави ме най-носле на
спокойствие, halt, letzt, letztens,
schließlich, schon (nun reden Sie dich - !
та говорете най-после !), zu guter Letzt,
zuletzt, zuletzt (er kam zuletzt той дойде
най-после)
най-последен-letzt
иай-нръв-vornehm
най-сетне-bald adj. (komm bald идвай най-
сетне), nachgerade (das ist ~ zuviel това e
прекадено)
най-скрнт-letzt
нан-скъпото-Augapfel m (прен.)
най-съкровен-innerst
иай-ськровено-zuinnerst
нан-сьществеиото-Essenz f, -en
иан-хубав-best adj. (разг.) (das beste Kleid най-
хубавата рокля)
иаи-ценсп-Ietzt
най-често-mdst, meistens, meistenteils
цака да-mögen mod, (като съгласие) (er mag
gehen, wenn er will той може да тръгне
ако иска; diemal mag es so hingehen този
път нека така да мине ; die Leute mögen
reden,, was sie wollen нека хората говорят,
каквото си искат)
накадърник-NichtskÖnner m
наказан ле-Ahndung f, -сп, Beestrafüng f, -en,
Bußstrafe f (църк.), Dienststrafe f
(дисциплинарно), Ehrenstrafe f (от полмт.
характер), Fett n, -s, -е (разг.),
Freiheitsstrafe f (c лишаване от свобода),
Kettenstrafe f (чрез поставяне на вериги),
Kirchenbuße f (църковно), Kirchenstrafe f
(църковно), Körperstrafe f (телесно),
Korrektion f, -en, Lebensstrafe f (смъртно),
Leibesstrafe f (телесно), Maßregelung f,
Ordnungsstrafe f (за нарушение на реда),
Rüge f, -n, Todesstrafe f (смъртно),
Vorstrafe f (предишно), Züchtigung f, -en
(е бой)
иаказателен-kriminell, peinlich (-es Pecht
наказателно право ; e-n ~ anklagen
завеждам против някого наказателен
процес ; -е Gerichtsordning наказателно
съдопроизводство ; е-п — befragen
изтръгвам от някого признания чрез
изтезаване ; ~е Anklage углавно
обвинение)
наказвам-abstrafen tr. (das Kind mit der
Rute.,.-налагам детето c пръчката), ahnden
tr, (die Übertretungen werden mit Geldstrafe
geahndet нарушенията се наказват c
глоба), auflegen tr. (нкг.), bestrafen tr. refl.,
büßen tr., disziplinieren tr. refl.
(дисциплинарно), kielholen tr, (моряк чрез
прекарване под киля), maßregeln tr.
(ÄMcuHimmtöpw)),jHaKa3BaM-züchtigentr.
(е бой)
наказван-voibeshaft (за обвиняем)
иаказваие-JBestrafimg f, -en,. Kielholung f (на
морях чрез прекарван е под киля),
Züchtigung Д (& бой)
535
накладка
смърт)
накалявам-glühen tr. (метал.)
иакаляваие-Glut f, -еп (техн.)
иакамарвам (ce)-aufhaufen tr. refl.
иакамарвам-türmen re. (e-n - туквам някого
в затвора)
накамарявам-häufen tr. refl.
накапвам ce-aufmachen tr. refl. (за нщ.) (wir
haben uns endlich aufgemacht, euch zu
besuchen най-после се наканихме да ви
посетим), aufschwingen* tr. refl. (sich zu
e-m Brief, e-m Trinkspruch ~ наканвам се
да напиша писмо, да държа тост) (разг.)
наканвам-beträufeln tr., betropfen tr.,
eintröofeln tr., abnöligen tr., anstellen tr.
(разг.), antreiben* tr. (e-n zu etw. ~) (нкг.)
(zur Eile ~ карам да бързат)
накарвам-auffordcrn tr. (die Polizisten
forderten alle auf, die Hände zu heben
полицаите накараха всички да вдигнат
ръце ; e-n zum Duell ~ извиквам нкг. на
дуел), bedeuten tr. (durch Rat bedeuten
съветвам ; sich bedeuten lassen вземам от
дума), bestimmen tr., bewegen* tr.,
breitschlagen* tr. tmb. (нкг. да омекне),
heißen* tr. (e-n etw. tun heißen накарвам
някого да направи нещо ; wer hat Ihnen
das geheißt? кой Ви е накарал да направите
това?), herbestellen tr., lassen mod., machen
tr., nahelegen tr. (e-m, etw.) (да вземе нещо
присърце) (etw. legt mir e- n Gedanken nahe
нещо ме наважда на мисъл), silzenlasscn*
tr. (някого да чака напразно) (e-n Schüler
~ оставям ученик да повтаря класа),
sprengen tr. (да скочи, за кон) (e-n aus dem
Bett- накарвам някого да скочи от леглото
; Wond aus dem Lager - подплашвам дивеч
от леговището; sein Roß durch den Fluß -
скачам c коня си през реката), stellen tr.
refl. (да спре)
накарвам-stillen tr. (да млъкне), veranlassen
tr. (e-n zu etw.) (някого да направи нещо)
(die Gründe, die mich dazu ~ причините,
които ме карат да направя това ; ich sehe
mich veranlaßt zu.. виждам се принуден
да..), weisen* tr. refl. (e-n zur Ruhe weisen
накарвам някого да млъкне)
накарване-Bcstimmung f, -еп
иакатка-RändeIn п, -s, -, Rändclrand п, -s, -
(техн.)
накачвам-behängen tr.refl. (die Wand war mit
Bildern behängt много картини бяха
накачени по стената), Überhängen* tr. (с-
n, etw., mit etw.) (някого, нещо) (sie hatte
den Käfig mit e-m Tuch übergehängt тя
беше метнала една кърпа върху кафеза)
накачулям-bcspicken tr.
наквасвам-anlecken tr. (с език) (марка,
конец), annetzen tr., belecken tr.,
durchnässen tr., cinbringen* tr., cinfeuchten
tr., wässern tr.
накин-Glasgalle f (техн.), Schaum m, -es, -re
(сапунена, бирена) (Eiweiß zu - schlagen
разбивам белтъци на пяна ; den -
abschöpfen отпенявам ; zu - werden
изпарявам се (планове, надежди) ; -
schlagen хвърлям прах в очите на хората;
Träume sind Schäume сънищата са днм)
(метал.)
накисвам-abziehen* tr. (Früchte auf Spiritus
... накисвам плодове в спирт), aufqucllcn
tr. (да набъбне) (боб), einlaugen tr. (в луга),
einwässern tr., einwcichcn tr., maischen tr.,
quellen tr. (боб, леща), rotten tr., wässern
tr. (във вода), weichen tr. (пране)
liaKiiCBane-Aufquellen n (боб)
накисваие-Flachsröte f (на лена) (сел.-ст.)
накисляване-Stich m, -es, -е (на вино, бира)
(das Essen hat e-n ~ яденето понамирнсва
; du hast wohl e-n - май нещо си мръднал)
накит-Aufschmückung f, -cn, Brautschmuck m
(венчален), Geschmeide n, -s, Haarput m
(на косата), Haarschmuck m (за глава),
Pektorale n, -s, -s (на гърди), Putz m, -es, -
c, Schmuck m, -es, Zimelie f, -n, Zimelium
n, -s, -ien
иакити-Flitterstaat m, pl. (фалшиви)
накичвам ce-zicren tr. (sich mit e-r Blume
zieren накичвам се c цвете)
накичвам-staffieren tr.
наклал кн-Erwei terungsstück n (техн.), Lasche
f, -n, Mündungfkappe f (дулна на пушка).
накланям се
536
Schoner m, -s (предпазна, на пушка)
накланям ce-neigcn tr. refl. (das Gelange neigt
sich теренът се спуска ; sich vor e-m ~
прекланям се пред някого), wogen inlr. h.
(der Kampf wogte ihn und her победата се
накланяше ту на едната страна, ту на
другата)
наклеветявам-anpetzcn tr. (разг.),
anschwärzen tr. (нкг.) (нрсзр.), lazerieren tr.
(разг.), verklatschen tr. (с-п bei e-m) (някого
пред някого), vernadcrn tr. (разг.),
verschwatzen tr. refl., verschwatzen tr. refl.
накленвам-anlcimen tr., gummieren tr.
накленвам-anwcrfcn* tr. (нкг.) (разг.),
aufschmicrcn tr. (Butter ~ мажа масло на
хляб) (разг.)
naitneiiBaiie-Rollen n, -s, - (техн.)
наклон-Abdachung f (техн.), Abhang m, -(e)s,
Anlage f, -en, Anlauf m, -(e)s, -re,
Dammböschung f (на преградена стена),
Fall m, -(e)s, Fälle, Gcfäll(e) n, -(e)s, -e,
Gradiente f, -en (на линията) (жп.), Neigung
f, -en, Radsturz m (на спиците), Rinne f, -n
(тесен и дълъг на морско дъно), Senkung
f, -en, Steigerung f, -en, Wippe f, -n
(водоравен) (спорт.)
iiaicjioiieu-abdachtig, abdächtig adj., abgedacht
part., abgeneigt adj. D (терен), abhängig
adj., gewillt adj., oblique, schief (der Tisch
steht ~ масата е наклонена; s-e Absätze ~
laufcn изкривявам си токчетата от едната
страна; die ~е Ebene наклонена плоскост
; е-е ~е Schulter haben крив съм ; sich ~
lachen превивам се от смях), schräg (zu,
auf etw. D) (den Hut ~ aufsetzen
накривявам шапката си ; ~e Musik
джазова музика), schwebend (слабо) (мин),
tonnlägig, vorneüber (напред)
uaKHotieiiite-Befehlsform f (повелително)
(грам.), Imperativ m, -es, (повелително,
заповедно), Indikativ m, -s, -е (изявително)
(грам.), Infinitiv m, -s, -е (неопределено)
(грам.), Konditional m, -s, -е (условно)
(грам.), Konditionals m, -, -le (условно)
(грам.), Konjunktiv m, -s, -е (подчинено)
(грам.), Möglichkeitsform f
(подчинително), Modus m, -di (niodus
vivendi поносима форма на мирно
съвместно съществуване), Nennform f
(неопределено), Wirklichkeitsform f
(изявително) (грам.), Wunschform f
(желателно) (грам.)
naKJioiieiiocT-Achsenncigung f(ocTap.), Hang
m, -s, -i-с (на стена), Schiefe f, -n, Schräge
f, -n
наклонliocT-Inklinalion f, -en (на човека към
нещо), Neigung f, -en
наклопомер-Bergwaage f (мин.),
Gefällemesser m, Neigungsmesser m
наклонява ce-scnkcn tr. refl.
наклонявам (ce)-anneigen tr. refl. (anneigendc
Linien сходящи линии (мат.))
наклонявам ce-kippen intr. s., krängen intr. h.
(настрана, за кораб), krengen intr. h.
(настрана, за кораб), überholen intr. h.
(много на една страна, за кораб) (мор.),
vorschlagen* inlr. s. (за теглилка), zuneigen
refl. D
наклоиявам-abdachen tr., kielholen tr. (на
една страна кораб, за поправка), kippen
tr., neigen tr. refl. (das Gelänge neigt sich
теренът се спуска ; sich vor e-m ~
прекланям се пред някого)
наклоняване-Kielholung f (на една страна на
кораб, за поправка), Krängung f (настрана,
за кораб), Querlage f(Ha кораб), Schlagseite
f (на една страна) (das Schiff hat - корабът
е наклонен на една страна) (мор.),
Senkung f, -en, Steilvorlage f (силно, на
тялото при спускане в слалом) (спорт.)
наковавам-pinnen tr. (е гвоздейчета)
иаковалничка-Bechereisen п (златарска)
иаковалия-Bankhorn п (ръчна) (техн.),
Daumeneisen п (малка, за изчукване),
Dengelamboß m (за клепане иа коси),
Handamboß m (ръчна) (техн.)
наковлаждавам-anpetzen tr. (ученик) (обл.
разг.)
наковлаждам-klatschen tr., verpeten tr.
(някого)
накокошинвам ce-aufplustern tr. refl.
(aufgeplustert c изправена, настръхнала
537
налагам
перушина)
иаканечник-Ansatzstück п, Handstück п (на
зъболекарска бормашина, на фризьорска
машина), Tülle f, -п (техн.)
наконтен-patent
накрайник-Ansatz m, -es, *е (техн.),
windhaube f (балистичен) (воен.)
накратко-kurzhin, kurzum, kurzweg
накрая-hinten (ganz hinten stehen стоя
съвесем накрая ; sich hinten anschließen
заставам накрая на опашката), zu guter
Letzt
накриво-quer (~ blicken гледам накриво; etw.
geht - нищо не излиза както трябва; - im
Kopfsein своенравен съм; etw. kommt mir
— нещо ми обърква работата; er kam mir
- той ме засече), schief (der Tisch steht -
масата е наклонена ; s-e Absätze - laufen
изкривявам си токчетата от едната страна
; die -е Ebene наклонена плоскост; е-е-е
Schulter haben крив съм ; sich - lachen
превивам се от смях), ubereck(s)
накупувам-ankaufen Ir.
накупувам-zukaufen Ir. (много неща за малко
време)
някупуване-Ankauf m, -(e)s, -е
накуцвам-schonen inlr. h. (с единия крак, за
кон)
накъде-wonach
накъдето-wohin (wohin auch накъдсто и да)
накъдреи-gelockt adj. pari., kraus
накъдрям (ce)-kräseln tr. rcfl., kröllcn tr.,
krollen tr.
накьлбява ce-zusammcnballcn rcfl.
накълбяване-Вапк f,Bänke,
Zusammenballung f, -en
накълвавам-anhacken tr. (овощия) (за птици)
(der Sprecht hackt den Baum an кълвачът
накълва дървото), anlemen tr. (angelernte
Manieren, angelerntes Zeug външни,
повърхностно усвоени маниери, знания)
(разг.), anpicken tr. (плод), durchpauken tr.
trnb., einbüffeln tr., hacken tr.
накълцвам-abfiedeln tr., absäbeln tr.,
abschnippcln tr., ansäbeln tr. (хляба като със
сабя), durchsäbeln tr. trnb.
накьрненост-Versehrtheit f, -
иакърцявам-angreifen* tr., antasten tr. (чест,
престиж) (s-e Vorräte - посягам на
запасите, резервите си) (прен.)
накърнявам-beeinträchtigen tr., kränken tr.
refl., schwächen tr. (die Wirkung ~
намалявам въздействието ; die Farben -
убивам краските; geschwächte Gesundheit
накърнено здраве ; du kannst aber e-n - !
ex, че си досадник!), verletzen tr. refl. (etw.)
(e-e Pflicht - нарушавам, пренебрегвам
дълг), versehren tr. (поет.), verstoßen* intr.
h. (gegen ewt.) (правилно, закон) (das
verstößt gegen die gute Sitte това накърнява
добрите нрави)
iiaKbpiuiBaiie-Antastung f (на чест, престиж),
Kränkung f, Schwächung f, -cn, Verlelznung
f, -en
накьрняващ-abträglich adj. c D (das wäres-r .
Würde, s-r GcsundhciL ... това би
накърнило достойнството му, би било
вредно за здравето му)
накъсвам-fetzen tr., schnitzeln tr. inlr. h. (на
дребно), zerstückeln tr. (на малки късове)
накъсо-kurzum
налагам ce-bchaupten tr. rcfl., durchdringen*
intr. s tmb. (mit s-m Vorschlag nicht -не
успявам да наложа предложението си),
durchringen* refl. trnb., durchsetzen refl.
налагам-abringen* tr., auferlcgen tr. (e-m)
(нкм. нщ.) (e-e Srafe, Lasten ~ налагам
наказание, натоваравам c бреме, данъци,
задължения ; sich D keinen Zwang -не се
стеснявам, не се ограничавам), auflegen
tr. (данъци, задължения), aufoktroyieren tr.
(e-m etw. ~) (мнение, договор), aufprägen
tr. (отпечатък на нщ.) (e-m Werk den
Stempel seines Geistes - налагам на
творение отпечатъка на духа си),
aufpressen tr. (отпечатък на нщ.) (e-m Werk
den Stempel seines Geistes ~ налагам на
творение отпечатъка на духа си), auflun*
tr. (den Hut - слагам си шапката),
aufzwingen* tr. (e-m etw. ~) (нкм. нщ.),
brandschatzen tr. (контрибуция) (воен.),
durchboxen tr. rcfl., durchdrücken tr. trnb.
налагане
538
(закон), durchpauken tr. trnb. (закон),
durchsetzen tr. trnb., durchziehen* tr. trnb.,
majorisieren tr. (c мнозинство), oktroyieren
tr., sperren 1г.(ембарго), tabuieren tr. (табу
на нещо), verhängern tr. (etw. über e-n)
(наказание на някого), wichsen tr.,
zerarbeiten tr. refl. (някого),
zwischennchmen* tr. (здравата) (разг.)
налагане-Rcchtaberei f, -en, Verhängung f, -
en (на наказание)
uajieii-Ansatz m, -es, -re (гехн.), Belag m, -(e)s,
Beläge, Gekrätz n, -en (метал.), Ofensau f
(техн.)
nanii?-nicht? (habe ich das ~ gleich gesagt ?
нали го казах още в началото ?)
нали-halt, ja (er kommt ja immer zu spät нали
той винаги закъснява)
налнв-Flußgalle f (вет.)
налива (ce)-gießcn* intr. h refl. (die Kanne
gießt schlecht каната напива лошо)
наливам ce-beschlauchen refl., schlauchen tr.
intr. h. (разг.)
наливам-aufgießen* tr. (Öl ~ напивам газ в
лампата), bechern intr.h, buschieren tr. (в
бутилки), einfüllen tr., eingießen* tr.,
einschenken tr., einschöpfen tr., eintrichtem
tr. (c фуния), eintröpfeln tr. (капка по
капка), füllen tr. refl. (Wasser in den Eimer
наливам вода във ведрото), gießen* tr. intr.
h (Wasser in ein Glas ~ наливам вода в чаша
; das Glas voll ~ наливам чашата до горе;
Öl ins Feuer - наливам масло но огъня-
прен.), nachfüllen tr. (допълнително),
nachgießen * tr. (допълнително), picheln
intr. h., pietschen intr. h., pokulieren intr. h.
(пия), schenken tr. (в чаши), schlauchen tr.
intr. h. (течности c маркуч), schütten tr.
(Getreide auf den Boden ~ насипвам жито
в хамбара; Wasser in den Wein ~ наливам
вода във виното ; e-n Eimer leer ~
изпразвам кофа; e-n Wall ~ правя вал ; s¬
n Zom auf, über -en ~ изливам яда си върху
някого), zutun* tr. refl. (Milch zum Kaffee
zutun наливам мляко в кафето)
наливане-Guß m, Nachfüllung f, -en (на
допълнително)
наливач-Schcnkcr m, -s (на тезгяха)
наливачка-Schcnkerin f, -nen (на тезгяха)
налитам-anfallen* tr. (на нещо) (der Hund hat
die alte Frau angcfallcn кучето се хвърли
върху старата жена), anlaufen* intr. s. (на
нкг.) (ich bin bei ihm schön angclaufen!
хубаво налетях на него!) (прен.),
dreinfahren* intr. s, schrecken intr. h. (мор.),
zuslcchcn* intr. h. (auf c-n) (на някого)
налице съм-bestehen* intr. h, dascin* intr. s
налице-vorhandcnd, vorrätig
наличеи-Ьаг adj. (bares Geld пари в
наличност), vorhanden, wirklich
наличие-Vorhandensein n, -s, -
иаличник-Helmgitter n (на шлем) (нст.),
Helmsturz m (на шлем) (ист.), Senke f, -n
(на шлем) (воен.), Visier п, -s, -е (на шлем)
наличност-Anwesenheit f, Barbestand m,
Barschaft f, -en (търг.), Baumbestand m (на
гори), Bestand m (на гори, на дивеч)
(лесов.), Bestand m, -s, Bestände, Dargebot
n, -(e)s, Fundus m, Geldbestand m
(парична) (икон.), Gesamtbcstand m
(цялата), Goldbestand m (златна) (икон.),
Grundbestand m (основна), Istbestand m
(реална, действителна), Jahresbestand m
(годишна), Kassenbestand m (касова).
Kriegsbestand m (бойна), Lagerbestand m
(складова), Vermögensbestand m (имотна),
Vorfund m (констатирана), Wildstand m (от
дивеч в ловен район)
налог-Abgaben pl., Abzug m, -(e)s, -t-e,
Ackerzins m (икон.) (поземлен налог),
Auflage f, -n, Bergrecht n (на лозе) (ист.),
Gemeindeabgabe f (общински),
Kommunalabgaben pl. (общински),
Kopfgeld n (на глава), Kopfsteuer f (на
глава), Schatz m, -es, -re, Schoß m, -osses, -
sse, Steuer f, -n (~n auferlegen налагам
данъци; die ~n senken наналявам данъци),
Verbrauchssteuer f (върху стоки за широко
потребление), Zins m, -es, -en
lIaлoжllтeлelI-dringend part. adj., gebiterisch
adj., geboten part. adj., zwingend (мотив,
обстоятелство)
наложителпост-Dringlichkeit f, -en
539
намалявам (се)
иаложница-Beischläferin f (остар.), Kebsfrau
f, Kcbsweib n, Konkubine f, -n
налози-Verbrauchsabgaben pl. (върху
артикули за потребление)
налон-Trieb m, -es, -е
налудничав-abstnis adj., irrsinnig, rapp(e)lig,
rappelköpfig, rappelköpfig, überschraubt,
überspannt, verschroben (идея)
иалудиичавост-Überspanntheit f,
Verschrobenheit f, -en
налче-Keder m, -s
иалъм-Holzpantoffel m, Latsch ш, -es, -e,
Latsche f, -n, Latschen m, -s (фам.),
Latschfuß m„ Pantine f, -n (aus den ~n
kippen слисан съм)
иалъми-Korken pl.
наляво-backbord adj. (backbord von dem
Strand наляво от брега), hist, hü
(подвикванс към животни), links,
linksherum, linksuml, wisl(e)
налягам-ankommen tr. (и c D.) (за желание,
сън и под.) (/es, das/ kommt mir /mich/ hart,
schwer, sauer, leicht an тежко, трудно,
лесно ми е [това] ; was kommt dir /dich/
an? какво ти става?) (вие.), Abtrieb m, -s, -
е (надолу), Achsdruck m (осово),
Atmosphärendruck m (атмосферно), Barn,
-s, -s (на един кв. см.), Barometerstand m
(въздушно, по барометъра), Blutdruck m
(кръвно), Bodendruck m (на течност върху
дънота на съд), Dampfdruck m (на парата)
(физ.), Druck m, Drücke, Hypertonie f
(кръвно), Hypotonie f (ниско кръвно)
(мед.), Lichtdruck m, -es, -re, Luftdruck m
(атмосферно), Niederdruck m (ниско),
Partialdruck m (парциално, частично)
(физ.), Spannung f, -en (парата) (техн.),
Tiefdruck m (ниско)
намагнетизирам-magnelisieren lr.
намазан-pechig (със смола)
памазано-Aufstrich m, -s, -е (върху хляба)
(масло, мармалад)
намазвам (ce)-eincremen tr. refl. (c крем)
намазвам-anölen tr., anpinseln tr. (c четка)
(разг.), anschmieren tr. и refl. (разг.),
aufschmieren tr. (грубо) (Butter ~ мажа
масло на хляб) (разг.), aufstreichen* tr. (с
масло), aufwichscn tr. (e-m eins - обърсвам
нкм. един), beschmieren tr. refl.,
bestreichen* tr., einfetten tr., einkleistcm
tr. (c лепило), einleimen tr. (c лепило),
einschmicren tr., einstreichen* tr.,
einwachsen tr. (c восък), einwichsen tr.,
erben tr. refl. (разг.), fetten tr. (c мазнина),
ölen tr. (c масло) (es geht wie geölt върви
като по масло ; er verschwand wie ein
geölter Blitz изчезна светкавично), salben
tr. (e-n zum König ~ миропомазвам някого
' за крал ; e-n, c-m die Hände ~ подкуп вам
някого ; rede nicht so gesalbt! не говори
така високопарно !), schmieren tr. (Butter
aufs Brot - намазвам масло на филията ;
Lehm im die Fugen des Ofens ~ замазвам
гугите на печката с глина ; e-m elw. ins
Maul ~ поднасям на някого нещо наготово
; e-m Brei, Honig ums Maul ~ мед ми капе
от устата, като говоря с него ; sich die
Kehle - намокрям си гърлото; es geht wie
geschmiert върви като по масло), talgen tr.
(с лой), überfahren* (леко, с четка),
wachsen tr., wichsen tr. (c восък, конец),
zaponieren tr. (c защитен лак за метали)
иамазване-Ölung f, -en, Schmierung f
нам ален ne-Abbau m, -s, -е (на цените),
Abschlag m, -(e)s, -re, Abzug m, -(e)s, те,
Begünstigung f (в цената), Gchaltsabbau m
(на заплатите), Lohnkürzung f, -en (на
заплатите), Rückgang m, Verbilligung f, -
(на цени), Vergüngstigungf, Verminderung
f
намалява (ce)-vermindern tr. refl.
намалява ce-zurückterten* intr. s. (влияние)
иамалява-absacken intr. h, ebben intr. h,
zurückgehen* intr. s. (за река, приходи,
разходи), zusammcnschmclzen* intr. s. (der
Schnee ist in der Sonne
zusammcngcschmolzen снегът намаля на
слънцето), zusammenschrumpfen intr. s.
(капитал, резерви)
намалявам (ce)-zusammenziehen* tr. refl. (die
Kälte zieht die Körper zusammen студът
намалява телата)
намалявам
540
намалявам-аЬЬаисп tr. rcfl. (цени, заплати),
abebbcn intr. s, abflaucn intr. s, abmildern
tr. (лошо впечатление, шум, израз),
abnehmen intr. h, abschlagcn* tr. refl.,
abschwächen tr. rcfl., abschwcllcn* intr. s,
abschwingen* intr. s (чрез завиване),
abspannen tr. (техн.) (напрежението),
abstoppen intr. h (скорост), Abstriche
machen (претенциите си), abwerten tr.
(икон.) (курса, стойността на валута),
berkleinern tr. refl. (размер, мащаб),
beschnciden*tr., bremsen tr., dämpfen tr.,
einkriechen* intr. s (техн.), cinschmelzen*
intr. s, cinschrünekcn tr. refl., einschrumpfen
intr. s, entschulden tr. (дългове), entspannen
tr. refl. (напрежението), erlahmen intr. s,
ermäßigen tr., kürzen tr. (der Lohn wurde
immer weiter gekürzt заплатата все повече
се намалява), legen refl. (за буря), mäßigen
tr., mildem tr. (удар), mindern tr., moderieren
tr. (сила, бързина), nach lassen* intr. h. (за
сила) (Schmerz, laß nach! o, ужас !; nicht
- не преставам; nicht-! не се предавай!),
reduzieren tr., schmälern tr. (e-m s-c Rechte,
s-n Gewinn, s-n Verdienst, das Vergnügen ~
ограничавам правата на някого, орязвам
му печалбата, заслугата му, развалям му
удоволствието), schwächen tr. (die Wirkung
- намалявам въздействието; die Farben -
убивам краските; geschwächte Gesundheit
накърнено здраве ; du kannst aber e-n - !
ex, че си досадник !), senken tr. (цени,
данъци), sinken* intr. (цени, курсове),
sinken* intr. (цени, курсове), verbilligen tr.
(цена на нещо), verkürzen tr., verlangsamen
tr. refl. (скоростта), verringern tr. (брой,
скорост, обем), zurückführen tr. (ctw. auf
etw. A), zurückschraubern* tr. (претенции),
zurückstecken intr. s. (претенции) (разг.)
намаляване-Abnahme f, -n (на теглото),
Abnehmen n, -s, -, Entschuldung f, -en,
Entspannung f, -en (на напрежението),
Gburtenrückgang m (на раждаемостта),
Gewichtsabnahme f (на теглото),
Gewichtsverlust m (на теглото), Kürzung
f, Milderung f, Minderung f,
Rüstungsbeschränkung f (на
въоръженията), Schmälerung f, Senkung f,
-en (на тон, цени), Verkleinerung f, -cn,
Verringerung f, -en (на брой, обем,
скорост), Zurückführung f,
Zusammenziehung f, Minder n, -s, -
намаляващ ce-rückgängig (продукция)
намаслявам-anölcn tr., fetten tr., verfetten tr.
намачквам-zcrknautschen tr. (дреха)
намек-Anspiclung f, -en (auf e-n, ctw.
Anspielungen machen подхвърлям,
намеквам за нкг., нщ.), Anzüglichkeit f, -
en (c-m Anzüglichkeiten sagen правя
саркастични намеци), Deuter m, -s, Hieb
m, -s, -е (язвителен) (der Hieb galt mir
намекът беше насочен срещу мен), Stich
m, -es, -е (ироничен) (das wird ihm e-n -
geben това ще го заболи), Stichelei f, -en
(ироничен), Stichelrede Г(ириничен), Wink
m, -s, -e (ein Wink mit dem Zaunplähl много
осезателен намек)
намеква м-anspielcn intr. h. (за нщ.), hindcuten
intr. h. (auf etw.) (за нещо)
намервач-Finder m, -s
намердашвам-verholzen tr. (разг.)
намерение-Absehen n, -s, -, Beabsichtigung f,
Gegenabsicht f (противно), Intention f,
Meinung f, Plan m, -s, -re (s-e Pläne für den
Sommer haben имам проекти, намерения
за лятото ; ein kühner, undurchführbarer ~
смел, нерализуем проект ; voller Pläne
stecken ъмът ми е препълнен с проекти ;
das paßt nicht in s-e Pläne това не понася,
отговаря на сметките, намеренията му ;
e-n ~ ertüfteln, aushecken, ausknobeln
измъдрям, скроявам план), Sinn m, -es, -е
(auf s-m - bestehen държа на намерението
си ; es geht nicht alles nach unserem — на
всичко става както искаме), Vorhaben n, -
s, Vorsatz m, Wolle m, -s, -n (voll guten
Wollens sein пълен съм c добри намерения
; Menschen guten Wollens хора c добри
намерения; den festen Wollen haben, mich
zu ändern имам твърдото намерение да се
поправя ; Wollen für die Tat nehmen
приемам доброто намерение вместо дело
541
намирам за
; das ist beim besten Wollen nicht möglich
въпреки най-доброто ми намерение това
не бе възможно ; trotz besten Wollens ist
hier michls zu lernen въпреки най-доброто
(ми) намерение, тук не може да се научи
нищо), Zweck m, -s, -е (das Zeil m-r Reise
ist Berlin und mein Zweck ist der Abschluß
e-s Handelsvertrages крайната точка на
пътуването ми е Берлин, а намерението
ми е сключване на търговски договор)
намеса-Dazwischenkunft f, Eingriff m,
Einmengung f, -en, Kabinettjustiz f (на
монарха в правораздаване), Kabinettpolitik
Г (на монарха в работата на
правителството), Zugriff m
намесвам ce-dareinmischen refl.,
dawzischenkommen* intr. s,
dazwischenfahren* intr. s,
dazwischenschlagen* refl., dreinfahren* intr.
s (внезапно) (разг.), eindrängen tr.,
eingreifen* intr. h, einhaken intr. h,
cinmengen tr. refl. (sich in fremde
Angelegenheiten ~ намесвам се в чужди
дела), einschalten redl., einschreiten* intr.
s, einsleigen* intr. s (в сделка), intervenieren
intr. h., legen, mischen tr. refl., übergreifen*
intr. h. (auf elw.) (in fremde Befugnisse ~
навлизам, намесвам се в чужди права,
власт), zugreifen* intr. h. (der Staat mußte
zugreifen държавата трябваше да се
намеси)
намесгавм-einrichlen tr. refl. (мед.), einheben*
tr., einrenken tr. 1 изкълчени крайници),
einstellen tr. refl., einziehen* tr. refl.,
placieren tr. (топката) (спорт.), plazieren
tr. (топката) (спорт.), reponicren tr. (счупен
или навехнат крайник), stauen tr. refl.
(стока в кораб) (мор.), verstauen tr. (товар,
багаж), zurechtrücken tr. (маси, столове)
намествапе-Aufschiebung f, -еп (на пластове
върху други) (геол.), Placierung f (на топка)
(спорт.), Verstauung f (на товар)
наместиик-Landpfleger m (римски), Landvogt
m (кралски), Statthalter m, -s, Wojwod(c)
m, -n, -n
наместничество-S tatthalterei f, -en
наместо-anstatt prp. G, statt (~ meiner вместо
мен ; ~ dessen вместо това)
наместям-einfugen tr. (стр.)
наметало-Beduine f, -n (дамско), Burnus m, -
ses, -se (на бедуин), Harzkappe f (ленено,
на събирач на смола)
иаметка-Beduine f, -п (дамска), Boa f, -s
(дълга, кожена), Kotze f, -n (подобна на
ямурлук), Kotzen m, -s (подобна на
ямурлук), Mantilla f, Jlen, Mantille f, -n,
Plaid m, -s, -s (карирана шотландска),
Poncho m, -s, -s (индианска), Schlag m, -
es, -е (на корабно въже), Schulterkragen
m (презрамена, на католически свещеник)
намигам-blinzeln intr. h, zublinzeln intr. h.,
zublinzen intr. h.
намигвам-anzwinkem tr. (нкм.) (разг.)
намигваие-Augenwink m, Plinkauge n (таен
знак), Zwick m, -s, -c
намииавам-ansprcchcn* intr. h. (bei c-m ~)
(при нкг.) (ocrap.), Vorbeigehen* intr. s. (bei
e-m) (при някого)
намира cc-Iagcm intr. (на склад), stallfindcn*
intr. h., stecken intr. h. (dre Ring steckt am
Finger пръстенът c на пръста; wo stecken
Sie denn ? къде се губите ?),
Zusammenhängen* intr. h. (mit etw.) (във
взаимна връзка c нещо),
Zusammenhängen* intr. h. (mit ctw.) (във
взаимна връзка c нещо)
намирам за-denken* intr. h, aufdämmern intr.
s. (в просъница), befinden* refl. tr. (er
befindet sich zuhause той се намира
вкъщи), dranhängen* intr. h trnb. (във
връзка c нщ.), finden* refl. imp. (cs finden
sich immer Leute, die... винаги cc намират
хора, които...), hofhalten* intr. h. (на
резиденция), liegen intr., schweben intr. h.
s. (между две възможности) (zwischen
Furcht und Hoffnung - мятам се между
страха и надеждата; ein Lächeln schwebte
um ihre Lippen една усмивка пробегна по
усните й ; das Verfahren schwebt noch
процесът още не е свършил), sein* intr. s.
(er ist jetzt in München той сега c в Мюнхен
; in Not ~ намирам се в беда), sitzen* intr.
намирам си
542
h. refl. (der Nadel sitzt fest in der Wand
пиронът е забит здраво в стената),
stagnieren intr. h. (в застой), stehen* inlr.
h. s. (в застой) (auf einmal stand der Wagen
изведнъж колата спря ; die Uhr steht
часовникът спря; die Blutung wollte nicht
- кървенето не искаше да спре),
Vorkommen* intr. s. (за животни, залежи)
(Platin kommt wenig vor платината се
намира рядко), vorsichen* intr. h. (нред
нещо), zusammenfinden* refl. (wir haben
uns in Moskau zusammengefunden
намерихме се в Москва)
намирам си-hinfinden* refl. intr. h. (пътя)
иамнрам-ankem inlr. h. (пристан, опора) (auf,
nach elw. ~ домогвам се до нщ.; auf etw.
А ~ уповавам се на нщ.) (прен.),
aufbringen* tr. (Geld, Kapitalien ~ намирам
нари, капитали ; Verständnis für etw. ~
проявявам разбиране), auffinden* tr.
(следа, нщ. отдавна търсено, залежи),
aufsuchen tr. (чрез търсене) (място в книга,
следи на дивеч), auftreiben* tr. (след дълго
търсене) (пари, книга) (разг.), auftun* tr.
(нщ.), bcfindcn*rcfl.tr., befummeln tr.
(работа), beikommen* intr. s (нщ.
търсено)., ermitteln tr., ersehen* tr. (daran
kann ich mir nichts - в това не мога да
намеря нищо), finden* tr. (Beifall ~ имам
успех ; sein Fortkommen - преуспявам ;
Gefallen ~ харесвам се ; Gnade vor jds.
Augen - удостояват ме с милостта си ;
nichts dabei ~ не намирам нищо лошо в
това ; ich finde das nicht schön von ihm
намирам, че това не е хубаво от негова
страна), herausfinden* tr. refl. (смисъл в
нещо, някого в навалицата),
herbekommen* tr. (wo soll ich das
herbekommen? откъде да намеря това?),
hemehmen* tr. (nicht wissen, wo Geld
hernehmen не знам откъде да намеря
пари), kommen* intr. s. (zu etw.) (нещо) (zu
Geld kommen намирам пари ; zu nichts
kommen не мога да намеря време за
нищо), kritisieren tr. (недостатъци) (er hat
immer etw. an ihm zu kritisieren той винаги
намира у него недостатъци), micsmachen
intr. (махана), nachklingen * intr. h
(отклик),, nörgeln intr. h. (an etw, an e-m)
(недостатъци) (~de Kritik дребнава
критика), placieren refl. (място), plazieren
refl. (място), tiefen* tr. refl. (wann sind Sic
zu ~ ? кога може да ви намери човек в
къщи ?), verschärfen tr. (sich D e-m elw.)
(на някого нещо), virfinden* tr. refl.,
wiederfinden* tr.r efl. (нещо загубено) (sich
widerfinden намирам себе си)
иамнране-Fund m, -(e)s, -e, Kritisiemng f (на
недостатъци)
намиращ ce-bcfindlich adj., begriffen adj. part.
(процес) (er ist mitten in der Arbeit той cc
намира в разгара на работата), beiderseitig
adj. (от двете страни) (die beiden Ufer и
двата бряга), gelegen pari, adj.,
mittelständig (по средата), mittig (в
средата), nächstliegend (най-близко) (die
-enAufgaben erfüllen изпълнявам
непосредствени задачи), schuldbeladen
(под тежестта на престъпления), situiert
(в дадено положение)
иамирисваие-Stich m, -cs, -е (das Essen hat
e-n - яденето понамирнсва; du hast wohl
e-n ~ май нещо си мръднал)
намирисващ-stichig
намокрям-annässen tr., annetzen tr.,
auffeuchten tr., feuchten ln, nässen In, netzen
tr., wässern tr.
iiaMopAiiiiK-Beißkorb m
наморник-Maulkorb m
иамотавам-anspulcn tr. (започвам да ~)
(масур), aufhaspeln tr. (прежда), aufspulen
tr. (масури), aufwickeln tr. (прежда, къдри),
aufwinden* tr. refl. (вие.), bewickeln tr.,
haspeln tr. (на мотовила), spulen tr. (на
масури)
иамотаване-Aufwickiung f
намотка-Ankerwicklung f (котвена) (ел.),
Erregerspule f (на електромагнит) (ел.),
Gegenwicklung f (деференциална) (ел.),
Schleifenwicklung f (клупова), Spule f, -n,
Wicklung f, -en
намрищеи-moros
543
наострям
иамръщвам ce-runzeln tr., verfinstern tr. refl.
намрьщване-Verfinsterung f
памръщен-bärbeissig adj., grämlich adj.,
knitterig, knittrig, launisch, muffig, sauer
(ein saures Gesicht machen правя кисела
физиономия; etw. kommt mich -an много
ми Струва да направя нещо)
памръщеиост-Bärbeissigkeit f, -еп,
Grämlichkeit f
иамсвам ce-dazwischenredcn intr. h
намусен-grantig adj., sauerlöpfig,
sauertöpfisch, verdrossen
намусеност-Verdrießlichkeit f, -en
намщииа-Deutschtum n, -s
намъквам-anzwängen tr. (едва) (тесни обуща,
дрехи, ръкавици)
намятам-Qberhängen tr. (шал, кърпа, манто)
(е-е Flinte ~ окачвам пушка през рамо),
übernehmen* tr. (палто)
наназад-h interwärts
наиася-ablagern tr. refl., anspülen tr. (за река,
море) (das Meer spült Treibgut an морето
изхвърля отломки от корабокрушения),
antreiben* tr. (на брега) (дървета,
отломъци) (за река, море) (мор.)
нанасям ce-bcziehen* tr. (е-е neue Wohnung
beziehen нанасям се в ново жилище),
einziehen* intr. s, zuziehen* intr. h. (на
квартира) (er ist neulich zugezogen той се
нанесе наскоро)
iiaiiacflM-abtragcn* tr. refl. (e-e Strecke ...
нанасям отсечка), anschwemmen tr.
(angeschwemmtes Land наносна земя),
aufpinseln tr. (c четка) (бои) (разг.),
aufschlämmen tr. (зарека), aufstreichen* tr.
(боя), auftragen* tr. (бои, помада),
auftragen* tr. (пръст) (за повишаване на
терена), aufwalzcn tr. (с валяк) (печ.),
beibringen* tr. (удар, поражение), bessern
tr. intr. h (поправки), einklopfen tr. (крем
на лицето), einzeichnen tr., kartieren tr. (на
георгафска карта), landen tr. (сполучлив
удар), nachtragen * tr. (e-m)
(допълнително) (търг.), schattieren tr. refl.
(отсенки), schlemmen tr., schlicken intr. h.
refl. (тиня, за води), schwellen tr.,
Verblasen* tr. refl. (леко), verbuchen tr. (в
счетоводни книги)
нанасям-versetzen tr. (неочаквано на някого
удар), vorstoßen* intr. s. (бърз, ненадеен
УДар)
наиасяне-Anhägerung f, -еп (на пясък) (в
реки, по дюни), Auflandung f, -еп (на
почва, тиня), Auftrag m, -s, -те (на бои)
(техн.), Einzug m, -s, Einzüge, Zuziehung f
(на квартира)
наниз-Anrcihung f (от перли), Aufreihung f
(от перли), Schnur f, *e (лук) (e-e ~ Perlen,
Korallen наниз перли, корали)
ианнзвам-anreihen tr. (перли), aul'fadeln tr.
(синци, ябълкови резенчета, гъби за
сушене) (обл. разг.), aufreihen tr. (перли),
durchziehen* tr. trnb., fädeln tr. (Perlen auf
e-n Faden - нанизвам перли), reihen tr. refl.
iiaiiiiKbAe-nirgcndhin
нанищелик-Weberlitze f (текст.)
iiaiiKaiie-Eiapopcia n, -s
iiaiioBO-erncul adv.
uaiioc-Ablagcrung f, -en, Absatz m, -es, -i-c,
Anschutt m, -s (алувиалсн),
Anschwemmung f, -en, Anspülung f, -en,
Anwuchs m, -es, -г-с (геолог.), Bank f, Bänke
(подводен, пясъчен), Barre f, -n (от пясък),
Eisdrifl f(or дилувиалния период) (геол.),
Geschiebe n, -s (геол.), Riff n, -es, -c
(подводен пясъчен), Schlick in, -es, -c
(глинест)
иаиякьде-irgendwohin
наиякьде-zuwärts
наоколо-herum (um etw.), rings (~ um den
Baum около дървото), ringsherum,
ringsum, ringsumher, rundherum
наоколо-rundum, rundumher
iiaonaKii-hingegcn, hinwicder(um), linka,
verquer
наострен-scharf (нож) (e-c ~e Brille, eon -es
Fernglas силни очила, силен бинокъл ; -
machen остря (нож) ; ~е Reden führen
говоря остро, нападателно ; etw. schärfer
ins Auge fassen устремявам поглед в нещо,
разглеждам нещо по-подробно)
иаострям-aufhorchen intr. h. (слух),
наостряне
544
auflauschen inlr. h. (уши), schärfen Ir. rci'I.
(нож, ножица, коса) (e-n Bleistift ~
подострям молив), schiften intr. h.,
verhetzen tr.
наостряне-Verhetzung f
наоуквам ce-schrinden* intr. s. (за глина)
наочннк-Augenklappc n, Augenleder n,
Blende f, -n, Blendleder n, Brille f, -n,
Lünette f, -n, Scheuklappe f, Schculeder n
нанад-KalamiläL f, -en (на насаждения от
паразити)
наиадам-anfallcn* tr. (на нещо) (der Hund hat
die alte Frau angcfallen кучето се хвърли
върху старата жена), angehen* intr. s.
(gegen e-n, ctw. - c нкг.) (Sie müssen
dagegen ~ Вие трябва да поведете борба
срещу това), angreifen* tr. (er wird scharf
in der Presse angegriffen остро го нападат
във вестниците; das Übel bei der Wurzel ~
пресичам корените на злото), anpacken tr.
(der Hund packt an кучето напада,
сграбчва), anreiten* intr. s. (gegen e-n ~)
(нкг.) (воен.), anspringen* tr. (нкг.),
anstürmen intr. s. (нкг.) (angestürmt kommen
пристигам като хала), aufheben* tr.
(внезапно) (e-e Bande ~ разтурям,
унищожавам банда), bestürmen tr. (воен.),
eindringen* intr. s, einlegen tr. (лов.),
einstürmen intr. s h, herangehen* intr. s. (an
e-m, etw.) (някого, нещо), insultieren tr.,
überfallen* tr. (ненадейно) (ein Land -
нахлувам в страна; der Schlaf überfiel mir
сън ме налегна ; die Nacht hat uns
übergefallen нощта ни свари), vorsrürmen
intr. s. (воен.), vorstoßen* intr. s.
нападател-Aggressor m, -s, ...oren, Angreifer
m, -s, -„ Flügelstürmer m (краен, флангов),
Halbstrümer m (полусреден) (спорт.),
Innenstrümer m (вътрешен) (спорт.),
Rechtsaußen m (десен)
нападателен-aggressiv adj., angreiferisch adj.
(дух, човек, статия), angriffig adj.,
angriffslustig adj.
нападателен-offensiv
нападател iio-angriffsweise adv.
нападение-Ableitungsangriff m (воен.-
диверсионно), Ablenkungsangriff m
(воен.-диверсионно нападение),
Aggression f, -cn, Angriff m, -s, -c,
Ansprung m, -(e)s, *c (на диво животно),
Ansturm m, -s, -f-e, Attacke f, -n (воен.),
Demonstration f, -en (диверсионно)
(воен.), Diversion f, -en (диверсионно)
(воен.), Flankenangriff m (във фланга)
(воен.), Fliegerangriff m (въздушно),
Flügelsturm m (на крилата) (спорт.),
Handstreich m (внезапно, изненадващо)
(воен.), Husarenstück(chen) п (смело, c
изненада) (воен.), Kavallerieangriff m
(кавалерийско), LuflangrifTm (въздушно),
Patroillenvorstoß m (пазузнавателно
патрилно) (воен.), Scheinangriff m
(диверсионно) (воен.), Überfall m
(внезапно), Übergriff m, -es, -e (räuberische
~e разбойнически нападения), Vorstoß m
(gegen e-n)
иападка-Angriff m, -s, -e (Angriffe in der
Presse нападки във вестниците), Anwurf
m, -s, -i-e
нападнат-milbig (от акари), mottig (от молци)
нанакостявам-schädigen tr. (на някого),
schaden intr. h. (e-m) (etw. schadet der
Gesundheit вреди на здравето; das schadet
nichts това не вреди ; was schadet das ?
какво лошо има в това ?; es kann nicht ~,
ihm zu schrieben няма да е лошо да му се
пише; diese Geschichte hat ihm beim Chef
sehr geschadet тая история много му
навреди пред шефа ; das schadet ihm gar
nichts ! пада му се ! ; es schadet fast gar
nichts това не е толкова лошо, едва ли има
вреда от това)
ианакостяване-Schädigung f
нанарване-Bähung f, -en
напаст-Bremsenplage f (от стършели), Geißel
f, -n, Mäuseplage f (от мишки), Pestbeule f
(чумна), Plade f, -n (einjeder hat s-e ~ всеки
си носи бремето ; Bettler können zur ~
werden просяците могат да станат
истинска напаст), Übel n, -s (von zwei ~n
das kleinere wählen избирам по-малката от
две злини ; e-m ~ zufügen причинявам на
545
напластяване
някого злина; е-ш ~ wehren вземам мерки
срещу напаст)
uaneB-Gesangweise f, Melodie f, -n, Singweise
f, Singweise f, Weise f, -n (муз.)
наиевен-gesangartig adj.
нанердашвам-abbleuen tr. (здраво), abprügeln
tr., abpuffen tr., Abreibung verabreichen,
ausdreschen* tr. (e-n) (ich habe ihm diese
Unart ausgedroschen чрез пердах го отучих
от тази лоша привичка) (разг.), bläuen tr.,
das Achterdeck kalfatern, decken tr. refl.
(разг.), dreschen* tr. (разг.), durchbeuteln tr.
tmb. (прен.), durchbleun tr. tmb. (разг.),
durchgerben tr. tmb. (разг.), durchprügeln
tr. tmb., kalfatern tr., klabastern tr., kuranzen
tr., pelzen tr., verbleuen tr. (някого) (разг.),
verdreschen* tr. (разг.), verhauen(* tr. refl.
(разг.), verklopfen tr. refl., verkloppen tr.
refl., verprügeln tr., versohlen tr. (фам.),
vertobacken tr. (разг.), vertrimmen tr. (разг.),
verwackeln tr. (фам.), wichsen tr.,
zerarbeiten tr. (e-n), Zusammenarbeiten tr.
напердашен-matt
наперен-schnoddrig
uaпет-drall adj., fesch adj. (разг.), forsch adj.,
füllig adj., keck, schmuck (момък) (sich ~
machen контя се, пременям се),
soldatenhaft, zackig
напетост-Keckheit f, -en, Schneid m, -es, -e,
Schneidigkeit f, -, Zackigkeit f, -
напечатвам-bedrucken tr. (bedrucktes Blatt
напечатан лист)
напивам (ce)-bezechen tr. refl. (разг.)
напивам ce-ankümmeln tr. (sich D. e-n ~) (c
ракия) (фам.), anölen tr. refl. (разг.),
ansaufen* tr. (sich D e-n Rausch ~) (грубо,
фам.), antrinken* tr. (sich D e-n Rausch ~
опивам се, напивам се; sich D Mut ~ пия
за кураж) (разг.), anzechen tr. refl. (sich D
e-n Rausch — опивам се), bekneipen refl.,
beschlauchen refl., beschwipsen refl.,
betrinken* refl. (e-n betrunken machen
напивам нкг.), betümpcln refl.
напнвам-antrinken* tr. (бутилка, чаша) (ein
angetrunkenes Glas напита чаша)
напиване-Antrunk m, -s, ч-е, Kiste f, -n (разг.),
Rausch m, -es, ч-е (sich D e-n ~ holen
напивам се; &-n ~ haben пиян съм ; den ~
ausschlafen изтрезня вам след сън)
напикавам ce-Iuilen intr.
иапикаване-Bcttnässen п (на сън) (мед.)
напипвам-antappen intr. s. (angetappt kommen
приближавам се c несигурни стъпки,
пипнешком), durchfühlen tr. tmb.
напнпване-Palpation f, - (мед.)
нанирам-anstemmen tr. refl. (sich gegen, an
etw. ~) (срещу нщ.), bedrängen tr., branden
intr. h (die feindlichen Angriffe brandeten
gegen die Festung неприятелските атаки
напираха срещу крепостта), drängen intr.
h (die Zeit drängt времето напира), hasten
intr. h., hindrängen refl. (за да мина напред),
nachdrangen intr. s. refl. (e-m) (sie gingen
hinein, die Menge drängte nach влязоха,
тълпата напираше сред тях), treiben* tr.
(den Ball - тласкам топката ; Wild ~ гоня
дивеч c хайка; sich ans Land vom Winde -
lassen оставям се вятърът да мс носи; е-п
aus dem Haus ~ изгонвам някого от къщи
; etw. zu weit ~ прекалявам с нещо),
zudringen* intr. s.
liamipane-Drang in, -(e)s
напиращ неприятел-Bedränger m, -s
Hanucaii-marginal (в поле), polyglott (на
много езици), polyglott!sch (на много
езици)
лаписвам-abfassen tr. (статия, писмо),
herschreiben* tr. (s-n Namen herschreiben
написвам името си), nachschreiben * tr.
(jetzt schreibt das O nach ! сега пишете O-
To като мен !; c-m—изпращам писмо след
някого), überschreiben* tr. (върху нещо),
verfassen tr.
liainmca-Gelränk n, -(e)s, -e, Trank m, -cs, ч-е
iiaiiiiTO-angetrunken adj. pari (шише)
иапластявам-ап lagern tr. (хим.),
anschwemmen tr. (angeschwemmtes Land
наносна земя), aufschichten tr., feimen tr.
(на купи) (сел.-ст.), schichten tr. (сено),
zusammenschießen* tr. (c орън) (воен.)
нанластявапе-Ablagerung f, -en, Anhägerung
f, -en (на пясък) (в реки, по дюни),
напластяване
546
Anlagerung f, -en (геолог.), Aufschichtung
f, Aufstapelung f, Kalkablagerung f (на
варовик), Schichtung f, -en
нанластяване-Sceerz n (на желязна руда в
сладководни езера)
наллат-Fclge f, -n, Radkranz in (техн.)
иаилашвам-verschrüchtcrn tr. (деца)
наплашен-verängstigt
наилашеност-Verschrüchterung f, -
наплащам ce-abzahlen tr. (нкм.)
нанлесквам-abreibcn* tr. rcfl., ohrfeigen tr.
(плесница)
наплив-Agglomeration f, -en (на население в
големите 1радове), Anlauf ш, -(e)s, ~е (на
вода) (im ~ sein напредвам), Anstrom m, -
(e)s (на посетители), Ansturm m, -s, *e (на
публика), Zudrang,, Zulauf m, -s (das
Geschäft hat großen Zulauf в този магазин
има голям наплив), Zuspruch m, -s, -,
Zustrom m
наплискване-Katzenwäsche f (небрежно
лицето с вода) (разг.)
ианлитам-anhäkeln tr. (пола), anstricken tr.
ианлювам (ce)-besabbern tr. refl.
наплювам-anspucken tr.
наплюсквам ce-anpampen tr. refl. (разг.)
ианлюто-Fliegendreck m (от мухи), Flohdreck
m (от бълхи)
наподобявам-ähneln intr. h (e-m ...),
angleichen* tr. refl., verähnlichen tr.
наподобяваие-Angleichung f, -en,
Assimilation f, -en (езикозн.)
наподправен-naiv
нанолеон-Louisdor m, -s, -s, Napoleonder m,
-s, -е (монета)
наполеоиов-napoleonisch .
наполеоновски-napoleonisch
наполовина-hälftig, halb (и за родствени
отношения) (das Kind ißt nur halb auf
детето си изяде само наполовина яденето
; halbe Geschwister наполовина братя и
сестри), halbwege, halbwegs
наномням-einprängen tr. refl. (настоятелно),
anheimeln tr. (нщ. родно, близко, мило)
(alles heimelt mich hier an тук всичко ми е
близко, всичко ми говори за родния край),
anklingen* intr. h. (s.) (an clw. А. ~) (no
съдържание) (diese Melodie klingt sehr an
ein Lied von Beethoven an тази мелодия
много напомня една Беговснова песен),
anmahnen tr., einmahnen tr. (за дълг),
erinnern tr., ermahnen tr., gemahnen tr.,
mahnen tr., vermahnen tr. (c-n zu ctw.) (на
някого нещо)
напомняне-Anmahnung f, Erinnerung f, -en,
Mahnung f, -en, Memento n, -s, -s,
Ordnungsruf m (за запазване на реда),
Treterei f, -en (постоянно) (разг.),
Vermahnung f, -en
напомнящ-anheimelnd part. adj. (родния
край, домашното огнище) (песен и др.),
heimatlich (за родината), heimlig
(родината, родното)
наномнвам-aufpumpen tr. (гуми, топка),
cinpumpcn tr.
напомням-aufblasen* tr. (гумена възглавница,
топка)
uanop-Anprall m, -s, -е (на армия, на
кавалерия ; на чувства), Aufprall m, -s, -
(е), Drang m, -(e)s, Empfindungsdrang m,
Fall m, -(e)s, Fälle (хидр.), Flutenandrang
m (на водите), Schwall m, -s, -е (на водни
маси), Zudrang m
наноследък-jüngst, letzhin, letzt, neuerdings,
zuletzt (wann sahst du ihn zuletzt кога го
видя напоследък)
наиоявам-anschwängern tr. (с нщ.) (хим.),
balsamieren tr. (с благоухания), berieseln ln,
bewässern tr., durchtränken tr., leimen tr. (c
туткал), tränken tr., verkieseln tr. (c
кремъчна киселина), wässern tr. (die
Wiesen - напоявам ливадите)
иаиояване-Berieselung f (гравитачно),
Bewässerung f, -en, Irrigation f, -en,
Verkieselung f (c кремъчна киселина)
(хим.)
nanjjaBa-Beschaffenheit f, -en, Konstruktion f,
-en (на машина, моторна кола), Maxhart f,
Modellierung f (на модели), Orgelbau m (на
орган) (муз.)
направен-angetan adj.
iianpaBwieii-sprachwidrig (езиково)
547
напредвам
направшшост-Sprachwidrigkeit f (езикова)
направление-Fahrtrichtung f (на
движението), Fernlenkung f (на кораб,
самолет по радио) (рад.), Haltung f, -en,
Hebelsteuerung f (чрез лост), Kunstschule
f (в изкуството), Langrichtung f, -en (за
дължина), Lenkung f, Richte f, -n, Richtung
f, -en (in der - nach... по посока на ...; -
auf etw. A nehmen насочвам се към нещо
; ~ halten дърба направление ; in jeder ~
ist das verkehrt това в всяко отношение е
погрешно ; bessere - ! спазвай строя !),
Schule f, -п (в наука, литература, изкуство)
(ein Meister der holländischen ~ майстор
от холандската школа; diese Beispiel wird
~ machen този пример ще намери
последователи),, Schußlinie f (на изстрела)
(воен.), Seite f, -n (nach allen ~n на всички
страни ; von der Eltern от страна на
родителите), Trakt m, -es, -e,
Ventilsteuerung f (клапанно) (техн.),
Verlauf m, -es, Zuleitung s, -en
направлявам (ce)-zuwenden* tr. refl. (към
дадено място) (die Mode wendet sich neuen
Formen zu модата се направлява към нови
форми)
направлявам-führen tr. (die Hand des Kindes
beim Schreiben ~ направлявам ръката на
детето при писане)
направлявам-lenken tr., manövrieren intr.,
richten tr. (Bitten, e-e Mahnung, e-n Brief
an e-n ~ отправям молби, предупреждения
към някого, отправям писмо към някого
; sein Augenmerk auf etw. - насочвам
вниманието си към нещо; den Blick gegen
den Himmel ~ издигам поглед към небето
; s-n Weg nach der Stadt ~ опътвам се към
града), steuern tr., zuleiten tr. (към нещо)
паправляваие-Feuerleitung f (на стрелбата)
иаправляващ-richtjggebend, richtungweisend
направляем-leitbar
направо-direkt adj., dreist adj., frank adv. (etw.
- und frei heraussagen казвам си нщ.
направо), frischweg adv., geradeaus adv .
(gehen Sie immer - вървете все направо),
geradeheraus adv. (etw. ~ sagen казвам нщ.
направо, без заобикалки), geradeweg adj.,
glatt adv., kurzerhand, kurzweg,
ohneweiters, platterdings, querfeldein,
rundweg, schlankweg, schlechtweg,
spornstreichs
направям-anfangen* tr. (mit ihm ist nichts
anzufangen c него нищо не може да се
направи; wie haben Sie es bloß angefangen
? че как пък я свършихте, направихте тази
работа ?) (разп), aufarbeiten tr. refl. (стари
дрехи), aufbelten intr. h. (леглото) (австр.),
bewerkstelligen tr., tätigen tr. (покупка)
iiaiipaseii-eitcl adj., erfolglos adj., fruchtlos adj.
(прен.), futil adj., müßig (in m-r ~en Zeit в
свободното си време; ~ gehen безделнича
; sein Geld ~ liegen lassen държа си парите
неизползвани; -е Reden празни приказки
; -Gedanken machen напразно се
тревожа), vergeblich
напразно-leer, vergebens
напрашвам (ce)-bestaubcn tr. refl.
папрашвам ce-cinslaubcn intr. s
напрашвам-ci nstäuben tr.
iiaiipauieii-bcstaubt pari. adj. (bestaubte Tische
напрашени маси), staubig
iiaiipauieuocT-Staubigkeil f, -
iianpemaT-angestrengt adj., anstrengend pari.
adj., atemlos adj. (със затаен дъх), intensiv
напрегнатост-Angestrengthcil f, -, Spannung
f, -en, Verkrampfung f, -cn
нанрегръщам-abknutschen tr. (вулг.)
naiipeül-vorwärts!
ианред-hcrvor, vor (komm - ! ела, излез
напред !), voran (der Sohn der Vater
hinterdrein синът напред, бащата слсд
него), vom(e)hin, weil (es in der Malerei
weit bringen отивам много напред в
живота ; es weit kommen lassen оставям
нещата да отидат напред)
напредашвам-vcrledcm tr. (фам.)
нанредвам-anmarschieren intr. s. (auf etw. -)
(към нщ.) (anmarschiert kommen
пристигам марширувайки, под строй, с
бодра стъпка), anstürmen intr. s. (буйно)
(angeslürmt kommen пристигам като хала),
aufkommen* intr. s. (къмло-преднмя
напредване
548
състезател) (спорт.), aufrücken intr. s. (er
ist zum Obersten aufgerückl той c повишен
в чин полковник ; der Schüler rückte in die
nächste Klasse auf ученикът премина в
следващия клас), cinschlagen* intr. h,
flecken imp. intr. h (es fleckt nicht работата
не напредва), fortkommen* intr. s,
fortschreiten* intr. s, gedeihen* intr. h,
vorangehen* intr. s. (die Arbeit geht es gut
voran работата напредва), vorankommen*
intr. s. (k-n Schritt - не напредвам нито c
крачка), vorderdringen* intr. s.,
vormarschieren intr. s. (воен.), vorrücken
intr. s., vorschreiten* intr. s. (die Arbeit ist
schon weit vorgeschritten работата вече
много напредна), vorwärtsgehen* intr. s.,
vorwärtskommen* intr. s.,
vorwärtsschreiten* intr. s. (постройка,
болест), weiterkommen* intr. s.,
zuschreiten* intr. s. (tüchtig zuschrciten
здравата напредвам), aufschließen* intr. h.
(спорт.)
ианредване-Anmarsch m (на войска) (die
Truppen sind im - auf... войската напредва
към ...) (воен.), Annäherung f, -en,
Siegeslauf m (победоносно), Siegeslauf m
(победоносно), Vormarsch m (воен.)
нанредващ-forlschreitend part. adj.
напреднал-vorgerückt (in -em Alter в
напреднала възраст), vorgeschritten
(работа, възраст)
напреднало-hoch (за време)
iianpeaiiimaB-fortschrittlich adj.
наиредък-Aufblühen n, -s, Aufstieg m, -s, -e,
Fortgang m, Fortkommen n, -s, Fortschritt
m
напрежение-Anspannung f, -en,
Betriebsspannung f (работно) (ел.),
Dampfspannung f(Ha парата), Gespanntheit
f, Hochdruck m (високо) (техн.),
Hochspannung f (високо) (ел.),
Kippspannung f (на релаксационни
трептения), Klemmenspannung f (между
витлата на машина, уред),
Kraftanstrengung f (на сили),
Niederspannung f (ниско електрическо),
Oberflächenspannung f (повърхностно),
Spannkraft f(Ha пара) (техн.), Spannung f,
-en, Staucher m, -s (разг.), Tension f, -cn
(техн.), Zugbeanspruchung f (при опън)
нанреки-quer (~ über die Straße gehen
пресичам улицата; kreuz und - надлъж и
на шир ; alles liegt kreuz und — всичко е в
безпорядък; der Balkan steht - zum Stamm
гредата е сложена напречно на дървото ;
- durch das Feld laufen тичам иаправо през
полето), querdurch (~ laufen тичам
иаправо), überquert
нанремеино-раг force
нанречсн-quer, transversal (мат.), travers,
verquer
HaiipemiiiK-Joch n, -es, -e, Querbalken m,
Riegel m, -s
напречно-quer (~ über die Straße gehen
пресичам улицата; kreuz undнадлъж и
на шир ; alles liegt kreuz und - всичко е в
безпорядък; der Balkan steht - zum Stamm
гредата е сложена напречно на дървото ;
-durch das Feld laufen тичам нанраво през
полето), überquer
иапрндам-aufspinnen* tr.
например-beispielweise adv.
iianpHiiyiieii-burschikos adj., naiv
напристнгнал-überfällig (по разписание)
иапробиваем-bombenfest adj. (от бомби)
иапронускащ-schalldicht (шумове)
напротив-dagegen pron. adv., hin wiederum),
vielmehr (er ist nicht dumm, wieß - alles
той не е глупав, напротив - знае всичко)
напръсквам-ansprengen tr., anspritzen tr.,
aufsprengen tr., besprengen tr., besprenkeln
tr. (на точици), bespritzen tr,, betupfen tr.,
durchsprengen tr. (на капчици), einsprengen
tr., sprenkeln tr. (c цветни капчици),
übersprenkeln tr.
напръстник-Fingerhut m
напрягам ce-angreifen* tr. refl. (до крайност),
dahinterklemmcn refl., verkrampfen refl.
налрягам-anstrengen tr. и refl. (сили,
внимание) (angestrengte Arbeit напрегната
работа), aufbieten* tr. (сили) (s-n Verstand
- напрягам мозъка си ; alles - полагам
549
напълно
всички усилия), spannen lr. refl. (мускули,
внимание) (die Augen auf e-n ~ насочвам
c напрегнато внимание очите си към
някого ; die Ohren ~ наострям уши ; s-e
Forderungen zu hoch ~ предявявам
прекомерни искания; ich bin gespannt, was
daraus wird много съм любопитен, какво
ще излезе от това)
иапрягане-Anspannung f, -еп (на силите),
Aufgebot n, -s, -е (на сили, ум) (mit ~ aller
Kräfte с напрягане на всички сили)
напряко-querdurch laufen тичам направо),
querfeldein, querüber (~ Hegt ein Haus
право насреща се намира една къща),
zwischendurch
иаптрупвам ce-auftürmen lr. refl. (като
гармада) (die Wolken, Schwierigkeiten
türmen auf облаците се натрупват, явяват
се все по-големи и по-големи мъчнотии)
наптрупвам-auflürmen tr.
иаптрупване-Auftürmung f
напудрям-einpudern tr.
иапукап-brüchtig adj., klüftig, klüftig, rindig
(като кора), rissig, schrundig, zerschründet
(скала)
напуква ce-aulberstcn* intr. s. (за кожа) (die
Lippen bersten auf устните се напукват),
aufspringen* intr. s. (кожа, устни), patscheln
tr. (etw. patscht), anspringen* intr. s. (за
стъкло, чаша), bersten* intr. s, cinspringen*
intr. s
напускам-abgehen intr. s, abmustem intr. h
(служба на кораб), abspringen* intr. s,
abtreten* intr. s (von s-m Amt, Besitz ...
напускам службата си, изоставям
владението си), abziehen* intr. s (aus dem
Dienste ... напускам служба ; aus der
Wohnung... излизам, напускам жилището
; er zog mit leeren Händen, leer,
unverrichteter Dinge ab отиде си спразни
ръце, без да свърши работа; wie е-е nasse
Katze ... отивам си като мокра кокошка),
aufgeben* tr. (das Amt, den Streit, die
Hoffnung - напускам, отказвам се от
службата, от спора, изоставям всякаква
надежда), auflassen* tr. (мина) (австр.
обл.), lassen tr., quittieren tr. (служба),
räumen tr. intr. h. (жилище, град) (das Feld
~ напускам полесражението; den Sattel -
свалят ме от коня), scheiden* intr.s. refl.
(aus dem Dienst ~ напускам службата; aus
dem Leben ~ напускам света, умирам; im
Lichte derscheidenden Sonne в светлината
на залязващото слънце; hier ~ sich unsere
Wege тук се разделят нашите пътища),
segnen tr. refl. (das Zeitliche - умирам)
(библ.), verlassen* lr. (стая, къща,
компания) (die Kräfte verließen ihn силите
му го напуснаха; die Besinnung verließ ihn
той загуби съзнание), wegkommen* intr.
s. (er konnte von Leningrad nicht
wegkommen той не можеше да напусне
Ленинград)
iianycKaii-abkehren intr. s (работата)
напускане-Abgang m, -(e)s, -r-e (von der
Schule), Abkehr f (на работата), Abtritt m,
-(e)s, -e, Abzug m, -(e)s, те (на служба,
жилище), Fortgang m, Räumung f,
Scheidung f, -en
напуснат-auflässig adj. (рудник)
иапушвам-räuchern tr., schwefeln tr. (бъчва,
вълна)
iiaiiyuiBaiie-Schwcfelung f (на бъчва, вълна)
напълва ce-vollaufen* intr. s. (от течаща
вода) (laß die Wanne - остави ваната да се
напълни)
иапълвам ce-verschleifen tr. rcil. (с лиги)
напълвам-auffüllen tr. (чаша, бъчва),
auftanken tr. (с гориво) (автомобил,
самолет, космична ракета), füllen tr. refl.
(e-n Zahn ~ напълвам зъб, пломбирам го),
vollfüllcn tr., vollgualmen tr. (c дим от
цигари), vollrauchcn tr. (c дим от цигари),
vollstropfen tr. (догоре)
нанълзява-ЬскпесЬсп* tr. (за насекомо,
паразит)
напълно-absolut adj., aus und aus (~ und ~
gelehrt много учен), blutig adj. (за
усилване) (-er Anfänger пълен новак),
durchaus adv. (das ist - richtig това e
напълно вярно), durchgehend(s) adv.,
durchweg adv., gänzlich adv., ganz adv. (ein
напълнявам
550
- fremder Mensch напълно чужд човек),
gul adv., kläglich (s-c Bemühungen sind
kläglich geschrcitert усилията му бяха
напълно безуспешни), Komplett, recht (¬
gut твърде добър ; nicht ~ gufrieden sein
не съм напълно доволен ; ich werde nicht
- klug daraus това не мога да го разбера),
rein (wir haben — alles aufgegessesen
ометохме всичко ; er war -weg умът му
се взема ; es ist - aus damit c това e
напълно свършено ; es ist - zum
Tollwcrden просто да полудееш),
schlevhlhin, völlig, voll (etw. ~ erkennen
напълно признавам нещо ; - für etw.
einstehen напълно гарантирам за нещо),
vollauf, vollends, vollinhaltlich,
vollkommen, zuversichtlich (вярвам)
ианълиявам-zunehmen* intr. h.
иапъи-Anstunn m, -s, -re (на чувства) (прен.),
Blasendrang m (за ходене по малка нужда)
(мед.), Drang m, -(e)s (мед.), Harndrang m
(болезнн, за уриниране), Ruck m, -es, -е
(in, mit e-m —, auf e-n - на един път; mit e¬
m - war er oben c един скок той се намери
горе ; e-r Sache е-п — geben подтиквам
нещо; sich е-п - geben засилвам се; ein -
ging durch die Menge тълпата потрепна ;
mit - und Zuck със замах)
иапъпн-Hamzwang m (за уриниране) (мед.)
напъпвам-knospen intr. h.
напъпване-Knospumg f
напъстсн-tigerfarben (като тигър)
iianbirrpeii-gczeichnet
иапъстявам-tigem tr. (на ивици, като тигрова
кожа)
напътва м-anhalten* tr. refl. (zu etw. —) (към
нщ.) (die Kinder zum Gechorsam, zur
Arbeit, zur Ordnung ~ подтиквам,
напътствувам децата към послушание,
работа, ред), an leiten tr.
iiairbTCTBiie-Anleitung f, Lehre f, -n
напъхвам-emzwangen tr.
nap-Granatapfel m (бот.), Granatbaum m (бот.),
Plauze f, -n
наравно-remis
наразположен-abwendig adj.
нарамвам-aufschullcrn tr, schultern tr.
liapaiviiiiiK-Skapulicr m, -s, -е (на монаси от
орден)
iiapaiieu-krank, wund (от търкане, жулснс)
(hier ist die wunde Stelle тук c нараненото
място)
iiapaueiiocT-Wundheit f
iiapaiiiiM-vulnerabcl
наранявам (ce)-aufreitcn* tr. геП. (от яздене)
наранявам-anschweißcn tr. (дивеч) (лов.),
beschädigen tr. (остар.), krankschießen tr.
(дивеч), verletzen tr. refl. (e-n) (ich habe
mich an der Hand verletzt нараних си
ръката ; e-n an der Ehre — наранявам na
някого честта), vernageln tr. (конско
копито при подковаване), versehren tr.
(поет.), verwunden tr.
нараняване-Abfuhr f, Blessur f, -en (остар.),
Dienstbeschädigung f (при изпълняване на
службата)
нараняваие-Heimatschuß m (леко) (воен.),
Körperverletzung f (телесно), Verletzung f,
-en, Verwundung f
нараняваие-Läsion f, -en (мед.)
нараства-anlaufen* intr. s. (за дългове, лихви)
нараствам-ansteigen* intr. s. (и прен.),
anwachsen* intr. s. (за население,
разноски), auflaufen* intr. s. (за капитал,
дългове) (sein Guthaben ist auf 1000 Mark
aufgelaufen авоарите му нарастнаха на
1000 марки), aufsummen tr. refl. (лихва,
дългове), aufsummieren tr. refl. (лихва,
дългове), landen intr. (за бряг), mehren tr.
refl., wachsen* intr. s. (за градове),
zunehmen* intr. h. (der Mond nimmt zu
луната нараства ; die Tage nehmen zu
дните нарастват)
нарастване-Anspülung f, -en (на брега),
Anwachs m, -es, Mehrung f, Zuwachs m, -
es, -
нарастък-Anwuchs m, -es, -re (мед.), Beule f,
-n, Feige f, -n, Fortsatz m (на кост) (анат.),
Knochenauswuchs m (костен) (мед,)
нарастъци-Feigwarze f (около ануса),
Fleischwucherung f, pl. (мед,), Überbein n
(костни) (мед.)
551
нареждане
паратьк-Gewächs n, -es, -e, Habichtknorpel ш
(хрущялен, на гърдите на кон)
нарвал-Narwal ш, -s, -е (зоол.)
iiapnuie-Nargilch n, -s, -s, Nargileh n, -s, -s
наргиле-Wasserpfeife f
иард-Nard f, -n
наред c-dancben pron. adv., neben D (~ dem
Fluß läuft ein Kanal покрай реката върви
канал ; ~ anderen Dingen покрай друпгге
неща)
наредба-Anordnung f, -en, Arrangement n, -s
(на цветя, художествени предмети),
Auflage f, -п (книж.), Dienstanweisung f
(служебна), Disposition f, -en,
Durchführungsverordnung f (за прилагане
на закон), Entscheidung f, -en,
Mantelregelung f, Notverordung f
(извънредна), Tagesaufgabe f (ежедневна)
(воеи.), Verfügung f, -en, Verordnung f, -
en, Vorschift f, -en, Willkür f, - (на
общински съвет)
паредбн-Bauordnung f (строителни)
нареднал-fortgcschriltcn pari. adj. (ein Kusus
für Fortgeschrittene курс за напреднали)
нарежда ce-ergehen* in Ir. s
нареждам (ce)-orden tr. refl. (etw. nach der
Größe ~ подреждам по големина ; die
Angelegenheit ~ уреждам работата)
нареждам -bansen tr. (сено в плевника)
нареждам ce-anreihen tr. refl. (на редицата),
anslcllen tr. refl. (на опашка) (sich in der
Reihe, an der Kasse - нареждам се в
редицата, на касата), antreten* intr. s. (в
редица, в строй), aufstellen tr. refl. (за
посрещани, зрители), durchlavieren trfl.
tmb. (с лавиране), durchlügen * refl. trnb.
(c лъжи), herausmachen tr. refl., reihen tr.
refl (в редица)
нареждам-administrieren tr. (no
бюрократически), anordnen tr., anreihen tr.
(в редица), anschaffcn intr. h. (австр.),
anstapeln tr. (на куп), anstellen tr. (разг.),
anweisen* tr. (e-n etw. zu tun заповядвам
hkm. да върши нщ.), arrangieren tr.,
aufklaftern tr. (дърва) (в кубици),
aufkramen tr., aufmachen tr. (легло) (das
Haar — правя си косата), aufräumen Ir.
(стая), aufreihen tr., aufschichten tr. (дърва),
aufsetzen tr. (на редове) (дърва, камъни),
aufstapeln tr. (дърва на кубици), aufstapcln
tr. (едно върху друго), aufstellen tr. (маси,
столове), ausbreiten tr. (стока, колекция,
съкровища, подаръци, възгледи, планове,
познания, резултати), befehlen* tr.,
befinden*rcfl.tr., befummeln tr., bcrcitstcllcn
tr. trnb., beschicken tr. (остар.) (sein Haus
bcschikcn нареждам си работите),
bestellen tr., bestimmen tr, bewerkstelligen
tr., disponieren intr. h, einordnen tr.,
einräumen tr., cinreihcn tr., cinrichtcn tr. refl.,
cinschichten tr. (на пластове), entscheiden*
tr. refl. (der Minister hat entschieden
министърът нареди), feimen tr. (на купи)
(сел.-ст.), fcstsctzcn tr., fingern intr. h tr. (wir
werden das schon ~ ще го наредим),
hcirichtcn tr. (легло), instiluicrcn tr, klaftern
tr. (дърва на кубици), machen tr.,
menagieren tr., rangieren intr. h., rcinlcgcn
tr, schichten tr. (на пластове, на куп) (etw.
zu e-m Haufen ~ нареждам нещо на куп),
schmeißen* tr. refl. intr. h. (das wollen wir
schon ~ ще го направим) (фам.), staffeln
tr. (по степени) (das Gehalt der Beamten
ist meistens nach Dienstjahren gestaffelt
чиновническите заплти най-вече се
градират по прослужени години),
veranlassen tr. (ich bitte Sie, alllcs Weitere
zu ~ моля Ви, да се разпоредите за всичко
останало), verfugen tr. (etw.) (нещо),
verlegen tr., verordnen tr. (etw.), vorordnen
tr. (предварително), vorrichten tr. (жилище,
стая), vorschreiben* tr, zurcchbringcn* tr,
zurechüegen tr, zurechtrücken tr. (легло),
zurechtsetzen tr., zurcchtstellen tr.,
zusammenstellen tr. (едно до друго),
zuschieben* tr. (e-m etw.) (e-m e-e
Vergünstigung zuschieben нареждам
някого c някаква облага), zuschlzen (e-m
etw.) (някого c някаква привилегия),
zuschustem tr. (e-m etw.) (тихомълком)
иареждане-Anreihung f (в редица), Antreten
n, -s (в строй) (воен. спорт.), Anweisung f,
иареждач
552
-en, Anweisung f, -cn (за плащане),
Aufreihung f, Aufstapelung f, Auftrag m, -
s, -re (e-n - geben, erteilen давам нкм.
поръчка ; e-n - gewissenhaft ausrichten
извършвам, изпълнявам добросъвестно
нщ. възложено ; wir haben schon den
Dampfer in ~ gegeben възложихме вече
строежа на кораба), Bankanweisung f
(банково) (търг.), Bescheid m, -s, -е
(съдбно) (юр.остар.), Bestimmung f, -en,
Disposition f, -en, Einrichtung f, -en,
Fächerung f, -cn (ветрилообразно), Geheiß
n, -es, Konlerorder f
(противоположително), Kreis m, -es, -e
(кръгообразно, на листа и цветове),
Kronendach п (на плоски керемиди по два
реда върху всяка летва), Stauung f (на
стока в кораб), Verfügung f, -en, Verlegung
f, Verordnung f, -cn, Vorschift f, -en,
Weisung f, -en, Willcnsbestimmung f (в
завещание), Zusammenstellung f (едно до
друго), Order f, -n (~ parieren слушам ; -
pariert! да се изпълно заповедта веднага!)
иареждач-Frciberger m (шеп), Schleicher m, -
s (разг.)
нарез-Gewinde n, -s (техн.), Hieb m, -s, -е (на
пила), Kimme f, -n, Lache f, -n (на дърво
за смола), Rechtsgewinde п (десен,
винтов), Schlm m, -cs, -е (на дърво), Schnitt
m, -es, -c (etw. mit e-m ~ öffnen отварям
нещо c едно разване ; auf e-n — на един
път), Schraubengang m (на винт) (техн.),
Stich m, -es, -е (на арка), Zug m, -s, -re (на
цев) (воен.)
нарези-Drall m,pl. (воен.)
наречен-sogenannt, zugenannt (c прозвище)
наречне-Adverb n, -s, -ien (грам.), Adverbium
n, -s, -ien (грам.), Bejahungswort n
(утвърдително) (грам.), Dialekt m, -s, -e,
Idiom n, -s, Mundart f, Ortsadverb n (за
място) (грам.), Zahladverb n (числително)
(грам.)
нарисувам-abnalen tr. refl. (от натура),
abreißen* tr., abschildern tr., abzeichnen tr.
refl. (от натура или по оригинал), anmalen
tr. (e-m etw. ~) (нщ. на фигура) (der Venus
e-n Bail — нарисувам мустаци на Венера),
anzeichnen tr. (на черната дъска),
aufzcichncn tr., malen tr., vormalen tr. (за
образец)
иарисуван-gczcichnet
нарицателан-appellativ adj. (грам.)
наричам (ce)-nenncn * tr. refl. (er hat s-n Sohn
Peter genannt нарсчесина си Петър ; wie
nannt man ihn? как го наричат ? .. und so
etwas nennt sich Künstler! и той се нарича
художник !; er nannte alle bei Namen той
назова всички по име)
наричам ce-heißen* intr. h. (ich heiße Maria
наричам се Мария)
наричам-heißen* tr. (e-n s-n Freund heißen
наричам някого свой приятел), schelten*
tr. intr. h. (er schalt ihn e-n Dummkopf той
го нарече глупак), schimpfen intr. h. tr. (c
обидни думи) (er hat mich e-n Grobian
geschimpft нарече ме грубиян), vettern tr.
(някого “ братовчед “)
наричапе-Namensgcbung f
наркоза-Äthcrbetäubung f (c етер) (мед.),
Narkose f, -n
наркотици-Rauschgift n
наркотичеи-bnetäubcnd adj. part.
наркотичен-narkotisch
народ-Brudervolk n (братски), Krämervolk n
(дребен, еснафски), Leute pl., Menge f, -n,
Natoin f, -en, Naturvolk n (първобитен),
Phäaken pl (на наслади), Seevolk n
(морски), Staatsvolk n (организиран в
държава), Volk n, -cs, ver (и като народни
маси, множество, хора, навалица) (ein ~
in Waffen народ на бойна нога ; viel -es
много народ ; die Sprache des gemeine -
език на простолюдието; ein Mann des -es
народен човек), Volksganze n (целокупен),
Volksmenge f
народен-national, völkisch, volklich,
volkseigen, volksläufig, volksmäßig,
volkstümlich
иароди-Abendvölker pl. (западни)
Народно събраиие-Sobranje n, -s, -n (в
България и Албания)
иароднодемократичеи-volksdemokratisch
553
нарязвам
iiapoAitoneceiieu-volksliederhaft
народност-Nationalität f, -en
народностен-ethnisch adj., volklich,
volkstümlich
iiapoAiiocTiiocT-Volkstümlichkeit f, Volkstum
n, -s, -
народовластие-VoJksherrschaft f
народ ообразователен-volksbildend
народ оотстьпиик-Volksverräter m
нарочен-bewußt adj., geflissentlich adj.,
willentlich, willkürlich, wissentlich
нарочно-beflissen adv. part., beflissentlich adv.,
extra adv.
нарочност-Bewußlheit f
наругавам-abbürsten tr. refl.
наругавам-abputzen tr., anranzen tr. (фам.),
anschnarchen tr. (фам.), anschnauben tr.
(нкг.) (прен.), anwettem tr. (разг.), bcflegeln
tr., lilzen tr. (разг.), heumterputaen tr. (фам.),
vorbinden* tr. (sich D e-n) (някого)
нарушавам-brcchcn* tr. refl., entweihen tr.,
Überschreitung f (закон), vcrfhlen tr. refl.
(gegen etw.) (нещо), verletzen tr. refl. (etw.)
(e-e Pflicht - нарушавам, пренебрегвам
дълг), verstoßen* intr. h. (gegen ewt.)
(правилно, закон) (das verstößt gegen die
gute Sitte това нарушава добрите нрави),
zuwiderhandeln intr. h. D (dem Gesetz, e-m
Befehl, Verbot, s-n Pflichten
zuwiderhandeln нарушавам закона, една
заповед, забрана, задълженията си)
iiapyuianaiie-Friedensbruch m (на мира),
Grenzverletzung f (на границата), Jagdrevel
m (на ловните наредби), Pflichtverletzung
f (на дълга), Zuwiderhandlung f (на закон,
заповед, задължения)
нарушаващ-befehlswidrig adj. (заповед),
ordnungswidrig (реда)
иарушение-Abseits n, -, Bannbruch m (на
забрана) (ист.), Bannbruch m (на
интердикт) (ист.), Betriebsstörung f (на
производствения процес), Beugung f, -en
(юр.), Bruch m, -(e)s, Brüche, Friedensbruch
m (на мира), Gesetzübertretung f (на
закона), Hausfriedensbruch m (на
неприкосновеността на дома),
Konkursvergehen п (по
несъстоятелността), Kontraktbruch m (на
договора), Landfriedensbruch ш (на
обществения мир), Pudel m, -s,
Rechtsverletzung f (на правото),
Ruhestörung f (на спокойствието),
Verfassungsbruch m (на конституцията),
Verkehrsübertretung f (на правилата за
движение), Verletzüng f, -en, Verstoß m, -
es, *e (gegen etw.) (ein ~ gegen das Gesetz
нарушение на закон), Vertragsbruch m (на
договор), Vertragsverletzung f (на договор),
Violation f, -en
iiapyiuiui-kontraktbrüchtig (договор)
нарушител-Friedensstörcr m (на мира),
Ruhestörer m (на спокойствието),
Verkehrssünder m (на правата за
движение), Vertragsbrüchigc(r) m (на
договор)
нарцис-Märzbecher m (жълт), Narzisse f, -n
(бот.), Tazetlc f, -n (ароматен) (бот.),
Trompetenblume f (жълт) (бот.)
наръкавник-ÄrmIing m, -s, -cArmelschoner
m, Halbärmel m, Schmutzärmcl m,
Schreibärmel m (при писане), Schutzärmel
m, Überärmel m
наръч-Armvoll m, Bündel n, -s, Bündelholz n
(дърва), Tracht f, -en (e-e ~ Heu един товар
сено)
наръчник-Fibcl f, -n, Handbuch n,
Kriegsartikel m (помагало на войната),
Manual n, -s, -e, Nachschlagewerk n
наряд-Abgabesoll n, Ablieferungssolle n (за
доставка), Auflage f, -n (mkoh.), Aufruf m,
-s, -е (за отпускане на дажби по
снабдителни купони) (остар.), Jahressoll
п (годишен), Milchsoll п (за доставка на
мляко), Pflichtsoll n, Plansoll n, soll п
наряд-дажба-Sonderzuteilung f (специален,
и?' ьнреден) (икон.)
нар. т-gelappt adj. (бот.), zerklüftet
паря: вам ce-ankümmcln tr. (sich D. e-n ~) (c
p. сия) (фам.), besaufen* refl. tr.
нарязвам-ablmmpfen tr., anpfeifen-tr. (на нкг.)
(фам.), anschneiden* tr. (винт) (техн.),
anstcchen* tr. (пита кашкавал), anstccken
нарязване
554
Ir. (пита кашкавал) (обл.), aufschncidcn*
lr. (хляб, месо, салам), daranmaehen rcfl.
irnb., einschneiden* tr. rcfl. (Brot in die
Suppe ~ нарязвам хляб в супата),
heimleuchtcn intr. h. (е-ш) (някого) (разг.),
schnitzeln tr. intr. h. (на дребно), tranchieren
tr., zecklcinem tr. (на парчета), zerlegen tr.
(на парчета), zersägen tr. (c трион),
zerstückeln lr. (на дребни късове)
нарязване-Abreibung f, -cn, Puff m, -s, -re/-e
наеаждам-апрЛапгсп tr. (дървета, рози),
cinimpfcn tr., cinpflanzen tr. refl.,
cinpfropfcn tr. (чувства) (преи.), impfen tr.
(e-m die Tugend, den Haß, ins Herz
насаждам някому в сърцето добродетел,
омраза), rußen tr.
насаждане-Impfung f
iiacattiieiiiie-Anpflanzung f, -cn, Bestand m
(еднородно) (лесов.), Kultur f, -en (die
Kulturen im Wald stehen gut горските
насаждения са добре), Pflanzung f, -n,
Schonung f, -cn (младо, охранявано),
Wakdung f (горско), Waldbestand m (от
гори), Wuchs m, -s, -fe (младо)
насаждепия-DauerkuIturen pl. (трайни) (сел.-
ст.)
насам-daher adv., her (her zu mir яела насам),
heran, herbei, herein (към говорещия),
herüber, herunter, herwärts, herzu, hierher,
hierhin
iiacaiiyiiiiCDaM-einseifen tr. refl.
насауец-Nassauer m, -s
насвяткал ce-illuminiert
iiaceKOMii-Glasflügler pl. (стьклокрили)
(зоол.), Härtflügler pl, (твърдокрили)
(зоол.), Halbflügler m (полукрили) (зоол.),
Hummel f, -n (пнелоподобни) (зоол.),
Kerbtiere pl. (клас) (зоол.), Kurzflügler pl.
(късокрили) (зоол.), Zweiflügler pl.
(двукрили, каро разред) (зоол,)
пасекомо-Brummer m, -s (бръмчащо), Imago
f (напълно развито) (биол.), Insekt п, -es, -
еп (зоол.), Schadinsekt n (вредно)
иаселвам-ansiedeln tr. (страна, място c хора)
населеи-volkarm (слабо), volkreich (гъсто)
население-Bergvolk п pl. (планинско),
Bevölkerung f, Bewohnerschaft f, pl.,
Bürgerschaft f (градско), Einwohnerschaft
f, -cn, Landvolk n, Talschafl f, -en (на една
долина), Landbevölkerung f (селско)
паселявам-bclcbcn tr. rcfl., bevölkern tr. (dicht
bevölkert гъсто населен), bewohnen tr.
llaceлявa!J-bcwohrн part.
населяване-Bcvölkcrung f
iiaceii-nasal
nace'ieii-klüftig, klüftig, zerhackt (zerhacktes
Eis насечен лед), zerklüftet (c пропасти),
zerschründel (местноег), zcrtalt (от долини,
за местност)
насила-раг force
насилвам ce-abquälen tr. rcfl. (sich D etw....),
zwingen* tr. refl. (e-n zu clw.) (zu e-m
Lächeln zwingen насилвам се да се
усмихна)
насилвам-aufzwingen* tr. (e-m etw. -),
vergewaltigen tr, (момиче)
насилване-Vergewaltigung f (на момиче)
наснлие-Brachialgewalt f, Brutalität f, -en,
Gewalt f, -en (gegen e-n ~ anwenden
прилагам насилие спрямо нкг.),
Gewaltsamkeit f, Gewalttätigkeit f,
Gewissenzwang m (над съвеста), Notzwang
m, Tathandlung f, Zwang m, -es, - (der
Zwang des Gesetzes насилието на закона;
unter dem Zwang der Verhältnisse под
насилие на обстоятелствата ; etw. aus
Zwang tun върша нещо под насилие ;
Zwang ausüben упражнявам насилие)
наснлка-Tragbahre f (за болни)
иасилник-Gewalttäter m
насилннческ11-Ьги1а1 adj.
насилническн-gewalttätig adj.
насилничество-Gewlattätigkeit f
насилствен-gewaltsam adj., violent
насилям ee-aufzwingen* tr. refl, (да стана)
(въпреки болест, неразположение)
IIacилям-aufzwingeп,,, tr. (e-m etw.) (нкм. нщ.)
iiacHHflBaM-verbleuen tr. (някого от бой)
(разг.), zerbleuen tr. (някого) (разг.)
насип-Anschüttung f, Auffüllung f, -en,
Aufschüttung f, -en, Damm m, -es, Dämme,
Dammböschung f, Deich m, -s, -e,
555
наследник
Deichdamm m (за защита на дигата),
Eisenbahndamm m (на жп. линия), Erdwall
m (земен), Grenzwall m (пограничен),
Haupt n, -es, -e, Herd m, -es, -е (пясъчен, в
леярна за отливна форма) (метал.)»
Kugelfang m (воен.), Lahnung f, -en (c плет
в морето за тиня), Schüttung f, Wall m, -
es, -re (воен.), Wurferde f
насипвам-absacken intr. h (в торби),
anschütten tr. (mit Erde ~ изпълвам c
пръст), auffahren* tr. (чакъл) (на шосе,
улица), aufführen tr. (Erde um e-n Baum ~
натрупвам пръст около дърво), aufgeben*
tr. (въглища, руда във висока пещ)
(метал.), aufkarren tr. (чакъл) (на шосе,
улица), aufslrcuen tr., aufwerfen* tr. (бент,
вал) (e-n Maulwurfschügel ~ правя
къртичина), befahren* tr.refl. (c чакъл),
cinslrcuen tr, schütten tr. (Getreide auf den
Boden - насипвам жито в хамбара; Wasser
in den Wein ~ наливам вода във виното ;
e-n Eimer leer - изпразвам кофа; e-n Wall
- правя вал ; s-n Zorn auf, über -en ~
изливам яда си върху някого), vorschütten
tr. (e-m etw. - насипвам нещо пред някого)
nacHiiBaiie-Aufwurf m, -en, -г-с (на пръст)
(рядко)
иасипнще-Abraumhalde f(MHH.), Berghalde f
(мин.), Halde f, -n, Schlackenhalde f (от
шлака) (метал.)
насита-Voliheit f, -
наситен-satt (разтвор, багри) (ein ~es Blau
наситено синьо), wassersatt (c вода)
наситеност-Tiefe f, -n
наситнявам-zcckleinern tr.
наснчам-einhacken tr. (месо), hauen* tr. (на
дребно), kleinmachen tr. (дърва),
zeckleinem tr. (на парчета), zerhacken tr.,
zerstückeln tr. (на малки късове)
иаснщам-anschwängern tr. (c нщ.) (хим.),
beigüten tr. (разтвор) (хим.), konzentrieren
tr. refl., sättigen tr. (e-e gesättigte Lösung
наситен разтвор), saturieren tr. (ein Staat
ist satuier дадена държава е задоволена
от всичко), schwängern tr. (die Luft ist von
Ausdünstungen geschwängert въздухът e
наситен c изпарения) (хим.)
насищане-Konzentrierung f, Sättigung f (и
хим.), Saturation f, - (хим.), Vergütung f, -
en (на разтвор) (хим.)
паскоро-küizlich, neulich, verwichen
наслага-Ablagerung f, -en, Anlagerung f, -en
(геолог.), Steinschlag m (скална),
Verkrustung f, -en
пасла raue-Verkrustung f, -en (на кора)
наслада-Augenlabe f (за очите),
Augenschmaus m (за очите), Augenweide
f(3a очите) (men), Fleischeslust ^плътска)
(библ.), Genuß m, ...nusses, ..müsse,
Gewürz n, -es, -е (прен.), Hochgenuß m
(висша), Labsal n, -s, -e, Labung f, -cn,
Liebcslust f (люботна), Naturgenuß m (от
природата). Ohrenschmaus m (за ушите),
Sangcslust f (от пеене), Sinnengenuß m
(чувствена, плътска), Sinnengenuß in
(чувствена, плътска), Sinnenrausch m
(плътска), Sinnenrausch m (плътска),
Wohlgefallen n (sein Wohlgefallen an ctw.
D finden намирам наслада в нещо),
Wollust f (плътска), Wonne f, -n (върховна,
висша) (in Wonne schwimmen тъна във
върховна наслада)
наслади-Weltfrcudcn pl. (земни)
наслаждавам ceratmen tr. (от нщ.) (ich atme
Frühling наслаждавам се от пролетта)
(прен.), delektieren tr. refl., erfreuen refl.
(ich erfreue mich an den Klängen der Musik
наслаждавам се на звуците на музиката),
ergötzen refl., genießen* tr., kosten tr. (etw.)
(на нещо) (die Freude des Lebens kosten
наслаждаваме е на радостите на живота),
weiden intr. h. refl. (an etw. D) (meine Augen
weiden sich an diesem Anblick очите ми
се наслаждават ма тази гледка)
наслаждение-Genuß m, ...nusses, ..müsse,
Weide f, -n
наследен-angestammt adj., erbeigen adj.
наследник-Beierbe m, -n, -n (подставен)
(юр.), Beierbe m, -n, -n (субституиран)
(юр.), Beschwerte(r) m, -n, Erbe m, -n,
Erbprinz m (на престола), Ersalzerbe m
(привиден), Gesamterbcm (универсален),
наследница
556
Kronerbe m (на короната, престола),
Laleralcrbe m (непряк), Lehnserbe in (на
феодално владение), Lcibeaerbe m
(кръвен), Nachfolger m, -s. Noterbe m (c
гарантирана от закона наследствена част),
Scitencrbe m (страничен), Vorerbc m
(привилегирован)
liacne/riiima-Erblochtcr f, Relikten pl.
наследодател-Erblasscr m, -s, Nachlasser m, -
s
наследствен-reinerbig (строго), angestammt
adj., erbeigen adj., erblich adj., erbschaftlich
adj., crbtümlich adj., hereditär, patrimonial
иаследственост-Rcinerbigkcit f (чиста)
(биол.)
наследство-Erbe n, -s, Erblassenschaft f, -cn,
Erbschaft f, -en (er hat einen reiche ~
gemacht той получи голямо наследство),
Hinterlassenschaft f, -en, Kulturerbe n
(културно), Mutterteil n (от майчина
линия), Nachlaß m, -lasses, -lasse (ein Werk
aus dem ~ veröffentlichen нравя посмъртно
издание на творба), Nachlaß m, -lasses, -
lasse (литерагурно) (ein Werk aus dem ~
veröffentlichen правя посмъртно издание
на творба), Nachlassenschaft f,
Patrimonium n, -s, -rien (бащино), Relikten
pl., Vatererbe n (бащино), Vaterteil n
(бащино), Verlassenschaft f, -en
наследявам ce-forterben refl.
наследя вам-beerben tr., erben tr. refl. (das hat
sich von dem Vater auf die Kinder geerbt
това се е наследявало от бащи на деца),
ererben tr., nachfolgen intr. s. (e-m) (e-m im
Amt ~ наследявам нечий пост, ставам
приемник ; e-m im Tode ~ умирам след
някого), überkommen* tr.
наследяване-Anfall m, -s, -fe (остар. юр.),
Erbfall m, Lehnsfolge f (при феодалите),
Nachfolge f, - (er lernt die ~ той отказа да
поеме поста)
iiacnoeinie-Überlagerung f, -en
наслойка-Anhauch m, -s, - (при дъхване),
Ansatz m, -es, -re
наслоява (ce)-ablagern tr. refl.
наслоява ce-aufschichten tr. refl.
наслоявам ce-anlagcrn tr. refl. (геол.),
auflagcrn intr. s. refl. (върху шц.) (за
пластове) (геол.)
паслонвам-ubsctzcn tr. refl., anlagcrn tr. (хим.)
наслояване-Anlagerung f, -cn (геолог.),
Aufschichtung f, Bank f,Bänke, Konkordanz
f, -cn (еднакво), Schichtung f, -en,
Überlagerung f, -en
наслоявания-Sinter in, -s (варовити), Sinter
m, -s(варовити)
иасмалко-bald adj., beinahe adv.
насмешка-Raillcric f, -n (шега), Stichelei f, -
en, Slichelredc f
насмешлив-mokant, schalkhaft (поглед,
усмивка), spottend
iiacMeuuiiiBOCT-Schalkhaftigkcil f, -,
Schalkheit f, -cn
насмолен-pcchig
насмолявам-anpichen tr., anteeren tr.,
einpichen tr., harzen tr., pichen tr.
насмолявам-tceren tr., verpichcn tr.
насмукал ce-besoffen adj. (вулг.)
насмуквам ce-besaufen* refl. tr. (вулг.)
наснивавам-anschweifen tr. (основа) (текст.)
насновавам-anzetteln tr. (основа) (текст.),
aufbäumen tr. (кросно) (текст.), bäumen tr.,
zetteln intr. h.
насноваване-Einzug m, -s, Einzüge (текст.),
Kettcnanschcren n
насока-Richte f, -n, Richtung f, -en (in der ~
nach... по посока на...; ~ auf etw. A nehmen
насочвам се към нещо ; ~ halten дърба
направление ; in jeder ~ ist das verkehrt
това в всяко отношение е погрешно ;
bessere ~ ! спазвай строя !), Zielrichtung f
(на целта)
насолявам-einpfeffem tr. (с пипер), einsalzen
tr., kämmen tr. refl. (някого) (шег.), salzen
tr. (etw. ist nicht gesalzt нещо е безсолно;
etw. ist zu stark gesalzen нещо е пресолено
; e-e Rede ~ говоря c остри намеци ;
gesalzte Preise солени цени; ein gesalzener
Witz пикантен виц ; e-m den Buckel ~
намесвам някого по гърба)
насочвам (ce)-ei nstellen refl., wenden* tr. refl.
(в известно направление) (s-e Blicke zum
557
настанявам
Himmel wenden насочвам погледа си към
небето; die Waffe gegen sich selbst wenden
насочвам оръжието срещу себе си),
zuwenden* tr. геП. (към дадено място) (die
Mode wendet sich neuen Formen zu модата
се насочва към нови форми)
насочвам ce-richten tr. refl. (alle s-e Gedanken
richteten sich nun auf.. всички негови
мисли се насочиха към ..; sich gerade, in
die Höhe ~ изправям се), steuern intr. s. refl.
(auf etw.), zusteuem intr. s. D (към нещо,
за кораб) (das Schiff steuert der, auf die
Küste zu корабът се насочва към брега)
насочвам-absehen* tr., anvisieren tr. (оръжие
към нщ.) (воен.), drücken tr. (авиац.),
lenken tr., richten tr. (Bitten, e-c Mahnung,
e-n Brief an e-n ~ отправям молби,
предупреждения към някого, отправям
писмо към някого ; sein Augenmerk auf
etw. ~ насочвам вниманието си към нещо
; den Blick gegen den Himmel ~ издигам
поглед към небето ; s-n Weg nach der Stadt
~ олътвам се към града), steuern tr.,
verweisen* tr. (e-n an e-n, auf etw.) (някого
към някого, нещо), zentern tr. (игра към
центъра), zuleiten tr. (Към нещо)
насочваие-Höhcnrichtung f (на оръжие
нагоре), Lenkung f, Richten n, -s,
Verweisung f, Zuleitung f, -en
насочващ-richtungweisend
насочен-arbeiterfeindlich adj. (против
работниците, против работническите
интереси)
иасочеиост-Sinngewung f (идейна),
Sinngcwung f (идейна)
иаспасяем-retllos, rettungslos
насреща-entgegen prp. c G, übereck(s) (в
ъгъла), vis-a-vis
насрещен-gegenteülig adj. (остар.),
gegenüberliegend adj. pari.
иасрочване-Anfangstermin m (първо) (юр.)
насрънвам-heranrücken intr. s.
настав-Schienenstoß m (ж.п)
иаставка-Aflix n, -es, -е (грам.), Ansatz m, -
es, *e (на тръба), Ansatzstück n (напр. на
маса), Einsatz m, -es, Einsätze,
Einsatzbohrer m (на свредел), Toppmast m
(първа, на мачта), Tülle f, -n (техн.)
наставление-Anweisung f, -en (kurze - zu etw.
кратко ръководство за нщ.)
наставления-Verhaltungsvorschrift f
наставлявам-anleilen tr., belehren tr. refl.,
hofimeistem tr.
наставник-Klassenlchrer m (класен),
Klassenleiter m (класен), Mentor m, -s, -
oren, Ordinarius m, -, -rien (класен)
иаставиически-lehrhaft
наставничество-Ordinariat m, -es, -е (класно)
наставям-anpfropfen tr. (греди, стълба) (стр.),
ansetzen tr. (ивица на пола), anstückcln tr.
(рокля) (разг.)
наставям-anstücken tr. (рокля) (разг.),
verlegen tr.
наставяне-Verlegung f
настанявам (ce)-einlogiercn tr. refl. (на
квартира)
настанявам ce-ankommcn intr. s. (на служба)
(разг.), einmictcn tr. refl. (в кавртира),
einziehen* intr. s, kantonicrcn intr. h. (na
квартира) (восн.), setzen refl. (sich ans
Fenster, ins Licht, in die Sonne — сядам до
прозореца, на светло, на слънце ; sich in
rechte Licht ~ представям се в добра
светлина ; sich auf s-n Platz ~ сядам на
мястото си; sich in Positur - вземам стойка
; sich auf das Pferd - качвам се на кон ;
sich warm - настанявам се на топло),
setzen refl. (sich ans Fenster, ins Licht, in
die Sonne ~ сядам до прозореца, на светло,
на слънце ; sich in rechte Licht ~
представям се в добра светлина; sich auf
s-n Platz - сядам на мястото си ; sich in
Positur ~ вземам стойка; sich auf das Pferd
- качвам се на кон ; sich warm ~
настанявам се на топло)
настанявам-belegen tr., betten tr.refl.,
einstellen tr. refl., installieren tr., logieren tr.,
placieren tr. (e-n) (er wurde in e-e dunkle
Ecke placiert той бе поставен в един тъмен
ъгъл), verlegen tr., versorgen tr. refl.,
plazieren tr. (e-n) (er wurde in c-e dunkle
Ecke plaziert той бе поставен в един тъмен
настаняване
558
ъгъл)
настаняване-Einzug m.-s, Einzüge,
Kantonicrung f (на квартира) (воен.),
Placierung f (на дадено мястп), Setzung f,
-en, Setzung f, -cn, Verlegung f
настивам-erkälten tr. rcil.
настигам-ci nkriegen Ir., abdielcn tr. (c дъски),
asphaltieren tr. (c асфалт), bekiesen tr. (c
чакъл), belegen tr., beschütten tr. (стр.)
iiacTiuiaM-makadamisieren tr. (c макадам),
pflastern tr. (die Küche mit Fliesen ~
постилам кухнята c плочки), schiefem intr.
h. (c лиска), täfeln tr. (под c паркет)
наетилка-Asphalldecke f (асфалтена) (на
улица), Asphaltpflaster п (асфалтена),
Belag m, -(c)s, Beläge, Bitumendeckc f
(асфалтова), Bodenbelag m (подова),
Bohlenbelag m (от талпи) (стр.),
Brückcnbelag m (на мост), Fahrbahndecke
f (пътна), Fußbodenbelag m (подова),
Packlage f (на шосе), Pave n, -s, - (no
улицата), Pflaster n, -s, - (~ legen настилам,
павирам ; das ~ aufreißen разкъртвам
паважа ; e-n aufs ~ werfen уволнявам
някого, изхвърлям co на улицата; auf dem
~ liegen безработен съм ; ~ treten
кръстосвам улиците; das - ist ihm hier zu
heiß geworden за него тук става жежко ;
diese Stadt ist ein teueres — животът в този
град е много скъп), Rüstbrett п (на скеле),
Schüttung f (от чакъл), Waldstreu f (горска)
iiacTiiiiKa-Erkältung f, -en
iiacToeiiue-Gemütlichkeit f (добро)
настойка-Aufguß m, ...üsses, ...üsse
настойник-Beistand m (юр.), Pfleger m, -s,
Tutor m, -s, -oren, Vormund m, -s, -rer
iiacTOÜiiinia-Fürsorgcrin f, -nen, Vormünderin
f, -nen
настойнпческн-tutelarisch, vormundschatlich
настойннчество-Bevormundung f,
Fürsorglichkeit f, Pflegschaft f, -en
(ограничено), Tutel f, -en, Vormundschaft
f, -en
настойчив-angelegentlich adj. (e-e
angelegentliche Bitte настоятелна молба,
молба от сърце), dringend part. adj.,
eindringlich adj., inständig, konsequent,
nachdrücklich
настойчиво-angelegcnllich adv. (er erkunidgte
sich ~ nach ihm той се осведоми най-
ревноегно, старателно, със съчувствие за
него)
иастойчивост-Dringlichkcil f, -cn,
Eindringlichkeit f, -en, Nachdrücklichkeit f„
Nachdruck m, -s, - (mit ~ подчертано)
пастояваен-Versteifung f
иастоявам-ausbitten* tr. (обикновено c
рефлексивсн D) (на нщ.)„ beharren intr. h
(auf seinem Rechte beharren настоявам на
правото си), bestehen* intr. h (auf s-m Recht
bestehen настоявам на правото си),
betreiben* tr., drängen intr. h (er drängt auf
Zahlung той настоява за плащане ; er
drängt auf Antwort той настоява за
отговор), drängen tr. refl., dringen* intr. h
(aufetw. ~ настоявам за), versteifen tr. refl.
(sich aufetw. А) (на нещо), zumuten tr. (e¬
m elw.) (за нещо прекалено, не по силите
на някого) (wie kannst du mir so was
zumuten как можеш да настоявам за такова
нещо от мен ; ich kann ihm nicht zumulen
zu kommen не мога да настояам той да
дойде)
настояване-Auffordcning f, -en (~ zum Tanz
покана за танц), Betreiben n, -s (auf mein
Betreiben по мое настояване), Betrieb m
(остар.)
настоятел-Kastenherr m (църковен)
настоятелен-angelegentlich adj. (е-е
angelegentliche Bitte настоятелна молба,
молба от сърце), anhaltend adj., dringend
pari, adj., flehentlich adj. (e-n ~um Hilfe
bitten настоятелно моля за помощ нкг.),
inständig
настоятелност-Dring] ichkeit f, -en,
Eindringlichkeit f, -en
настоятелство-Kirchenvorstand m
(църковно), Vorstand m
настоящ-Ьаг adj., gegenwärtig adj.,, leibhaftig,
platt (~e Wahrheit самата истина ; das ~e
Gegenteil тъкмо обратното ; ein ~er
Widerspruch очевидно противоречие ;
559
настървен
eine Bitte ~ abschlagen отхвърлям молба
наплаво, без колебание ; vor dem Winde
вятърът точно в гърба), wahr
настояще-Jetzt п, -
настоящето-Gegenwart f
настрана от-aus prp. D (e-m - dem Wege
gehen махам се нкм. от пътя)
uacrpaiia-ab adv., abseits, abseiten, abseitadv.,
abwegig, abwegsam adv. (от правия път),
apart adv., beiseite adv. (etw. beiseite legen
слагам нщ.на страна; etw. beiseite bringen-
скътавам нщ.; etw. beiseite setzen
пренебрегвам нщ.), hintan, hinweg, seitab,
weg (weit - von der Straße настрана от
улицата; die Hände - ръцете настрана)
настрани-ncbenaus (~ sein разсеян съм, луд
съм)
nacTpoeii-abgestellt sein, aufgelegt part. adj.
(добре, зле), disponiert adj., eingestellt part.
adj., gelaunt adj., gesinnt adj. (Qbel - зле
настроен спрямо нкг.), mißgelaunt (зле),
mißgestimmt (зле), übelgesinnt
(враждебно)
iiacTpoeiiiie-Aufgckratzthcit f, -en (весело,
повишено), Borstigkeit f, -n (кисело,
опако), Frohsinn in, -(e)s (веслело),
Cemütsfassung f, Gcmütslage f, Gnatz m, -
es (лошо), Haltung f, -en (die Haltung der
Käufer настроението на купувачите),
Humor m, -s (весело, добро), Laune f, -n,
Mißlaunc f (лошо), Mißmut m, -s, - (лошо),
Mißstimmung f, -en (лошо), Mut m, -es, -
(kühner ~ смел дух ; frischer ~ zur Tat свж
дух за дело; ~ aufbringen събирам смелост
; den ~ sinken lassen пада ми духа; nur ~!
смелост!; die Sache wird schon schiefgehen
работата отива на зле ; froher - весело
сърца ; getrosten ~es sein спокоен съм; in
trunkenem ~ в състояние на опиянение ;
seid gutes -es бъдете весели; wie ist Ihnen
zu ~e ? как се чувствате? mir ist traurig zu
~e тъжно ми е; mir ist schwer zu ~e тежко
ми е на душата), Schwermut f, - (мрачно),
Trübsinn m, -es, - (мрачно), Verdrießlichkeit
f, -en (лошо), Verdrossenheit f, - (лошо),
Verfassung f, -en, Verstimmung f, -en
(лошо), Wohlbehagen n (приятно)
настройвам-verärgern tr. (зле) (das hat ihn
verärgert това го настрои зле)
настройвам (ce)-einstcllen refl.
настройвам-abstimmen tr., aulhetzen tr. (e-n
zu etw. ~) (das Volk gegen e-n - подбуждам
народа срещу нкг.), einnehmend tr. (против
нкг.), trimmen tr. (рад.), überbauen tr.,
überstimmen tr. (много високо
инструмент), verhetzen tr, (враждебно)
настройване-Verhetzung f (враждебно)
иастройка-Grobabstimmung f (груба) (рад.).
Scharfabstimmung f (остра) (рад.),
Scharfeinstellung f (остра, фина, на
фотоапарат, радиоапарат), Überbau m
настръхвам-borsten intr. h refl., grauen intr. h
refl., schaudern intr. h. (mich, mir schaudert,
es schaudert mich) (от студ)
настръхнал-plustcrig, zuppig
настръхналост-Borstigkcit f, -n
настъпателпо-angriffswcisc adv.
riacTbiiBa-cinbrcchcn* intr. s, nachten intr. h.
(нощ)
настънвам-einfallcn* intr. s (за време),
eintreten* intr. s, eintreten* tr.,
hereinbrechend intr. s. (die Nacht, das
Unwetter bricht herein нощта, бурята
настъпва), treten* tr. (e-n, etw.) (някого,
нещо) (das Spinnrad, die Nähemaschinc ~
карам чекръка, шевната машина ; die
Trauben - стъпквам грозде ; с-п in den
Bauch ~ ритам някого в корема),
vormarschieren intr. s., vorrücken intr. s.
(напред) (воен.)
настъпване-Arbeitsspitzcn pl. (на най-голямо
напрежение в производството,
търговията) (икон.), Einbruch m, Eintritt m,
-s, -e, Einzug m, -s, Einzüge, Tagesanbruch
m (на деня)
настъпление-Angriff m, -s, -e (der ~ auf die
Festung атаката на крепостта ; zum ~
Vorgehen започвам настъпление) (воен.),
Rollangriff m (във фланг) (воен.),
Vormarsch m (воен.)
настьрвеи-beutegierig adj., erpicht adj.,
heißhungrig, raffgierig
настървение
560
настървение-Verbissenheit f, -
нас гървенос T-Railgier f, Rauflust f (за бой)
настъргвам-übrcibcn* tr. refl., schaben Ir.
(Mohrrüben ~ чистя моркови ; e-m
Rübchen - правя на някого зър-зър (с
подигравателен жест))
настъхване-Schaudcr m, -s
насут-hochtragcnd
насъбира (ce)-läppern refl. (суми, разходи),
lappem refl. (суми, разходи)
насъбира ce-anstauen tr. refl. (за тълпа, стока),
aufstauen tr. refl., stauen tr. refl. (die
Menschen stauten sich vordem Schaufenster
гората се струпаха пред витрината)
насъбирам (ce)-anhäufen tr. refl. (пари,
непродадени стоки), ansammeln tr. refl.
(съкровище, милиони, прах, яд,
недоволство) (и прен.)
насъбирам ce-aufsammcln tr. refl., sammeln
tr. intr. h. refl. (es sammelte sich viel Volk
насъбра се много народ), türmen refl. (die
alten Möbel ~ sich auf dem Boden старите
мебели са натрупани един върху друг на
тавана)
насъбирам-häufen tr. refl., sammeln tr. intr. h.
(отпадъци, пощенски маркн, пари,
подписи, картини, войски) (Pilze, Käufer
- бера гъби, билки; für e-n, ctw. ~ събирам
(пари, дарения) за някого, за нещо ;
gesammelte Werke събрани съчинения; er
hat lange daran gesammelt той дълго време
събира; seine Kräfte zu, für etw. - събирам
сили за нещо ; s-e Gedanken ~ събирам
мислите си), speichern tr., stapeln tr.,
zusammenborgen tr. (чрез заеми),
zusammenscharren tr. (пари),
zusammensuchen tr. (едно по едно),
Zusammentragen* tr. (на куп),
zusammenwürfeln tr. (набързо) (ein
zusammengewürfeltes Heer набързо
насъбрана войска)
насъбираме ce-zusammenläppem refl. (разг.)
насъбиране-Stapelung f, Stauung f (на хора
на едно място)
насъбират ce-ansummen tr. refl. (суми)
насъбрал съм-beisammenhaben* tr.trnb.
насълзен-trünig
насърчавам-anspornen tr. (zu etw. ~),
ermuntern tr. refl., fördern tr,
насърчаващ-förderlich adj.
насърчение-Ansporn m, -s, -c, Anspornung f,
-en
насърчитсл-Förderer m, -s
насърчителен-förderlich adj.
иасърчителка-Fördcrin f, -nen
насъсквам-anhctzen tr. (кучета), aufheizen tr.
(e-n zu etw. ~) (кучетата) (das Volk gegen
e-n ~ подбуждам народа срещу нкг.),
aufputschen tr. (разг.), aufreden tr. (остар.),
aufreizen tr. (c-n gegen e-n, etw. ~) (нкг.
срещу нкг., нщ.), aufwicgcln tr. (zum
Aufruhr ~ подстрекавам към бунт)
(пейор.), hetzen tr. (Hunde aufc-n Wilddieb
hetzen насъсквам кучета но бракониер),
nachhetzen intr. s. (кучетата), putscen tr.,
scharfmachen tr. (разг.), verhetzen tr.
насъскваие-Aufreizung f, Gehetze n, -s
(постоянно), Hetze f, -n, Scharlmacherci f,
-en (разг.), Verhetzung f
насъсквач-Scharfmachcr in, -s (разг.)
натам-dahin adv., dahinaus adv., dorthin adv.
натапям-eintauchcn tr., eintunken tr.,
cinwässern tr., tunken tr. (перо в
мастилница, парче козунак в кафе)
нататък-dahin adv., dorthin adv., hin (от
говорещия) (da geht er hin ето го отива
нататък), hinwärts
naTeniaT-gewiß(e)rig adj., gewitterschwanger
adj.
натежаване-Gewichtsausschlag m (на
везните)
натепвам-verwalken tr. (разг.)
натиквам-eindrängen tr., einzwängen tr.
натирвам-verstoßen* tr. (жена си), wippen tr.
refl.
натнрване-Verstoßung f (на жена)
натиск-Auf prall m, -s, -(e), Drang m, -(e)s,
Druck m, Erddruck m (земен), Gebirgsdruck
m (скален) (мин.), Nachdruck in, -s, - (mit
~ подчертано), Spannkraft Г(на пара)
(техн.), Tension f, -en (техн.)
натискалка-Briefbeschwerer m (за писма)
561
наточен
натискам ce-drängein intr. h, hindrängen rcO.
(за да мина напред), hinzudrängen refl. (в,
през навалица), vortun* refl. (да изпъкна),
zudringen* intr. s.
иатискам-aufdrücken tr. (върху нщ.) (beim
Schreiben ~ натискам (писалката) при
писане), aufdrücken tr. (печат) (e-m einen
Kuß ~ лепвам нкм. целувка; е-г Sache, der
Zeit s-n Stempel ~ налагам отпечатъка си
на нщ., върху времето си),
dagegenstemmen tr. refl., drängen tr. trfl.,
drücken intr. h (auf den Knopf ~ натискам
бутона), durchtreten* tr. tmb. (c крак до
задвижване), eindrücken tr. (в нщ.),
knutschen tr. (момиче), niedcrdrücken tr. (~
sein потиснат съм), zusammenpressen tr. (c
преса), zulreten* intr. h. (продължително),
zwängen tr. refl., zwingen* tr.r cfl.
натискаме ce-zusammcndrängen tr. refl. (на
тясно място)
иатискаие-Dränclci f, -en, Druck m, -(e)s, -e
(ein ~ auf den Kopf genügt едно натискане
на бутона е достатъчно), Gedrängel n, -s
нптискач-Ticgel m, -s (на плоска печатарска
машина)
натнсквам-abknutschen tr. (жена, момиче)
иатоваравам-aufcrlcgcn tr. (e-m) (нкг. с нщ.)
(с-е Srafe, Lasten - налагам наказание,
натоваравам с бреме, данъци, задължения
; sich D keinen Zwang ~не се стеснявам,
не се ограничавам), anlaslen tr. (e-m ctw.
~) (нкг. c нщ.) (австр.), aufbinden* tr. (e¬
m, e-г Sache etw. ~ ; etw. auf etw. D ~)
(върху нщ.) (dem Pferd den Mantelsack ~
завързвам на коня дисагите ; sich D е-е
Rute, ein Joch ~ натоварвам се c неприятно
бреме, тежък ярем) (и прен.), aufbürden
tr. (e-m etw. ~) (нкг. c нщ.) (dem Volke
schwere Steuern ~ обременявам народа c
тежки данъци), aufhaben* tr. (ein Schiff,
das Getreide aufhat кораб, който е
натоварил хранн) (разг.), aufladcn* tr.
(дърва, стока) (den Wagen ~ натоварвам
колата ; e-m die ganze Schuld, die
Verantwortung ~ стоварвам върху нкг.
цялата вина, отговорността), auflasten tr.
(e-m etw. ~), aufpacken tr. (куфар, багаж)
(sich e-m ~ натрапвам се; da habe ich mir
was Schönes aufgepackt хубаво cc
наредих), aufsacken tr. (e-m, sich ctw. ~)
(e-e Krankheit ~ пипвам, хващам болест)
(обл. разг.), aufsatteln tr. (e-m etw. ~) (dem
Packtier etw. - товаря нщ. на товарното
добиче) (и прен.), beanspruchen tr. (техн.),
beauftragen tr. (einen mit ctw. beauftragen
натоварвам нкг. c нщ.), befrachten tr.
(тьрг.кола, вагон), beladen* tr. refl. (mit
Sorgen beladen sein потънал съм в грижи),
belasten tr., beschäftigen tr, beschweren tr.
(den Magen beschweren натоварвам
стомаха си), chargieren tr., einladen* Ir.,
cinschiflen tr. refl. (кораб), übernehmen* tr.
(от друг кораб) (мор.), verladen* tr. (стока
войски), verschroten tr. (товар c помощта
на дървени поставки и въжета)
iraToeapBaiie-Abendspitze f (вечерно най-
голямо натоварване), Anspruch m, -(e)s, -те
(техн.), Aufsatlclung f, Beladung f, -cn,
Belastung f, -en (техн.), Daucrbclastung f
(постянно), Inanspruchnahme f (c работа),
Scherbeanspruchung Г(на срязване) (техн.),
Vcrkchrslast f (подвижно) (техн.),
Verladung f (на стоки, впйски),
Vollbelastung f (пълно)
нагговарвам-ladcn tr. (ctw. in, mit ctw.)
натоварен-kommissarisch (временно, c
дадена задача), kommissioncll (временно),
schwerbclastct (тежко)
натопявам-einweichcn tr.
наторен-gar adj. (сел.-ст.)
наторявам-bedüngen tr., düngen tr., kandieren
tr. refl. (семена), misten tr.
наторяване-Bcdüngung f, -cn
наточвам-abschleifcn* tr. refl., abwetzen tr.
(нож), abzapfen tr. (вино, бира от бъчва),
abziehen* tr. (бръснач, нож), anwetzen tr.,
schärfen tr. refl. (нож, ножица, коса) (e-n
Bleistift - подострям молив), verzapfen tr.
наточен-scharf (добре, за нож) (е-е ~с Brille,
eon -es Fernglas силни очила, силен
бинокъл ; - machen остря (нож); -е Reden
fuhren говоря остро, нападателно ; ctw.
натоятелен
562
schärfer ins Auge fassen yci рсмявам пог лед
в нещо, разглеждам нещо по-подробно)
натоятелен-eindringlich adj.
натраквам-auftippcn tr. (elw. ~) (на пишеща
машина)
натрапвам (ce)-audrüngcln Ir. refl. (е-ш ctw.,
sich ~) (sich e-m als Gast ~ натрапвам се
нкм. като гост ; es drängelt sich mir ein
Gedanke преследва ме натрапчиво една
мисъл) (и прен.), aufdrängen tr. refl. (e-m
ctw., sich ~) (sich c-m als Gast ~ натрапвам
се нкм. като гост ; es drängt sich mir ein
Gedanke преследва ме натрапчиво една
мисъл) (и прен.)
натрапвам ce-anhängen tr. refl. (sich an e-n,
bei e-m ~) (разг.), anmachen tr. refl. (sich
an e-n ~) (на нкг.) (остар.), anvettem tr. refl.
(sich bei e-m ~) (обл. фам.), aufdringen* tr.
refl. (рядко), aufwerfen* tr. refl.,
aufzwingen* tr. refl., cindrängen tr.
натранвам-anhängcn tr. (c-m elw. ~) (стока)
(e-m e-n Prozeß — въвличам нкг. в процес),
auflistcn tr. (c-m etw. -) (чрез хитрост),
aulnötigen tr. (c-m etw. ~), aufreden tr. (c
думи) (c-m elw. ~), aufschwatzen tr. (c-m
elw. ~) (нкм.) (лоша стока) (разг.),
aufzwingen* tr. (e-m ctw. ~), einnöligen tr.,
oktroyieren tr, zuschieben* tr. (e-m etw.) (на
някого вино, отговорност, облага) (разг.),
zuschtzen (e-m etw.) (на някого някоя
неприятна, досадна работа) (разг.)
натранлив-vorlaut
натрапник-AufdringIing m, -s, -e, Eindringling
m, -s, -e
naTpamii!K-Meng(e)ler m, -s
HaTpaiiiiii'iecTBO-Zudringlichkeit f, -en
натрапчив-aufdringlich adj., penetrant,
zudringlich
натрапчиво-vorwitzig
натраичивост-Aufdringlichkeit f
иатривам-einreiben* tr., verreiben* tr. (etw. auf
etw. D) (нещо c нещо), wachsen tr., wichsen
tr. (c восък, конец)
натри ване-Sau f, -re/-en (на носа)
натриев хнпохлорид-BIeichsoda f (хим.)
натрий-Natrium n, -s, -
натрошавам-ubbröckcln tr., cinrciben* tr.,
zccklcinern tr., zerkrümeln tr.,
zusammenhuuen* tr. (разг.),
zusammcnschlagcn* tr. (на парчета) (разг.)
натрошен-grusig adj.
натрупва ce-anstauen tr. refl. (за тълпа, стока),
aufstaucn tr. refl.
натрупвам (ce)-anhäufcn tr. refl. (napn,
непродадени стоки), ansammcln tr. refl.
(съкровище, милиони, прах, яд,
недоволство) (и прен.), aufhäufen tr. refl.
натрупвам ce-anlagern tr. refl. (геол.),
aufbauen tr. refl. (за облаци), aufsummcln
tr. refl., aufsummen tr. rell. (лихва, дългове),
aufsummen tr. refl. (лихва, дългове),
sammeln tr. intr. h. refl. (es sammelte sich
viel Volk насъбра се много народ),
überlegen геП. (като го сложа на коляното
си) (разг.), zusammenballen refl. (човешки
маси 0
натрупвам-ablagcrn tr. refl., ankratzen tr. rell.
(пари) (sich D. e-n Mann - хващам си
мъж), anschütten tr. (mit Erde - изпълвам
c пръст), anstapeln tr, aufdocken tr. (жито,
лен) (на купове) (сел.-ст.),
aufeinanderhäufen tr. (едно след друго),
aufeinanderlürmen tr. (едно върху друго)
(на голям куп), aufführen tr. (Erde um e-n
Baum ~ натрупвам пръст около дърво),
aufhäufeln tr. (Erde um die Pflanzen ~
натрупвам земя около корените на
растенията), aufsammeln tr, aufschanzcn
tr, aufschaufeln tr. (c лоната), aufschippcn
tr. (c лопата), aufschütten tr. (на куп) (пръст,
пясък, картофи), aufspeichern tr, aufstapeln
tr. (Wissen - натрупвам знания), aufstauen
tr, aufwälzen tr, aufwehen tr. (чрез веене)
(сняг), bansen tr. (дърва, въглища),
einsammeln tr, ergeizen tr, häufen tr. refl.
(богатство), horten tr. (пари, припаси),
kumulieren tr. (гласове при избор),
sammeln tr. (опит, знания, запаси),
scharren intr. h. tr. (пари), speichern tr.,
stapeln tr. (на грамада), thesaurieren tr.,
türmen re. (e-n ~ туквам някого в затвора),
verdreschen* tr. (разг.), verledem tr. (фам
563
натъпквам
.), verwamsen tr., wehen tr. (сняг, пясък),
zusammenscharren tr., zusammenschlagen*
tr. (etw. aus Geld zusammcnschlagen
натрупвам пари от нещо),
zusammenschmeißen* tr.,
zusammenschreiben* tr. (състояние чрез
писане, за писател), zusammensetzen tr.
refl. (на копа)
натрупваме ce-zusammenläppern refl. (разг.),
zusammenlaufen* inlr. s. (за реки, линии)
патрупване-Ablagerung f, -en (геол.),
Agglomeration f, -en, Aggregat n, -(e)s, -e,
Anlandung f, -en (на наноси) (геолог.),
Anschüttung f, Auflauf m, -es, *e (на
дългове), Auflauf m, -es, -re (непозволено)
(на народ, тълпа), Aufspeicherung f,
Aufstapelung f, Aufwurf m, -en, -5-e (на
пръст) (рядко), Bank f,Bänke (на
облаци,мъгли), Häufung f, -en, Kumulation
f, -en, Stapelung f (на грамада),
Verschuldung f (на дългове),
Zusammenballung f, -en (на маси),
Zusammenballung f, -en (на човешки
маси), Zusammcnlauf m (на хора,
навалица), Zusammenschrcibung f (на
състояние чрез писане, за писател)
натрупващ-kumulativ
натруфен-aufgetakelt part. adj.
натряскаи-duhn adj., kaldaunenvoll (до
козирката), kanonenvoll
иатрясквам ce-kandideln refl. (фам.)
натупвам-heimleuchten intr. h. (e-m) (някого)
(разг.), kalfatern tr. (разг.), pelzen tr., pochen
tr. (e-n aus Schlaf ~ събуждам някого c
тропане), verarzten tr. (разг.), verhauen* tr.
ref. (разг.), verklopfen tr. refl., verkloppen
tr. refl., versohlen tr. (фам.), verwackeln tr.
(фам.), verwichsen tr. (e-n) (фам.),
Zusammenarbeiten tr.
патура-Gemüt n, -(e)s, -er, Gemütsart f, Natur
f, -en (без pl.) (Mutter - майката природа;
die Kräfte der - природните сили ; von ~
по природа ; der ~ s-n Tribut entrichten
умирам; der~ folgen следвам природата;
nach der ~ zeichnen рисувам от натура ;
mein Haar ist ~ косата ми е естествена ;
Fragen allfemeiner - въпроси от общо
естество ; е-е kräftige - haben имам
здраво телосложение ; verliebter ~
влюбчив), Naturell п, -s, -е
натурален-derb adj., drastisch adj.,
hemdsärmelig, natürlich (число), natural,
naturell
натурализацня-Naturalisation f, -en
натурализирам-naturalisieren tr.
натурализъм-Naluralisnus m, -, -
натуралист-Naturalist m, -en, -en
натуралистичен-naturalistisch
натурища-Modell n, -s, -е (като професия)
(-slzen, stehen позирам като модел)
натурщик-Modell n, -s, -e (~stzen, stehen
позирам капго модел)
натъжавам (ce)-bctruben tr. refl., kümmern tr.
refl. (sich über clw.)
натъжавам-bedrücken Ir., bekümmern tr. refl.
(dein Anblick bekümmert mich натъжавам
се като те гледам)
натъжен-betrübt part. adj. (betrübt sein über
dein Benehmen натъжен съм от твоето
поведение)
натъженост-Bclrübnis f, -sc, Trübnis f, -sc
натъквам ce-ankommen tr. (на нкг., нщ.)
(остар. лов.), aufstoßen* intr. h./s. (etw.
stößt mir, e-m auf) (на нщ.) (ein Abenteuer
stieß ihm auf случи му cc случка; cs stieß
mir ein Gedanke, ein Zweifel auf хрумна
ми мисъл, в мен възникна съмнение)
(разг.), treffen* inlr. h. (auf e-n, etw.) (на
някого, нещо случайно)
натъквам-zusammenpferchcn tr. (разг.),
zusammenpfropfen tr. (разг.)
натъкмен-landfein
натькмявам ce-zurechtmachen tr. refl.
натькмявам-abpassen tr., abrichlcn tr. (, zu
etw.), aufbcUen tr. (допълнително легло) (в
хотел), aufstutzen tr., frisieren tr.
натъпкан-enggedrängt part. adj., gefüllt adj.
part., gerammelt adj. part., Pudeldick,
vollgestopft
натъпквам ce-pampen intr. h. (c ядене),
pampfen intr. h. (c ядене)
натъпквам-anstampfcn tr. (пръст в, около, o
натъркан
564
нщ.), ausbälgcn Ir. (кожа на животно със
слама), ausbalgcn tr. (кожа на животно със
слама), bespicken tr., cinpaukcn tr. (нкм.
нщ. в главата), cinpfropfcn tr., cinprcsscn
tr., einstampfen tr. (в съд), einzwängen tr.,
pferchen tr. (в кошара), pfropfen tr. (etw.
in ctw.) (в куфар, шкаф) (der Saal war voll
gepfropft залата беше претъпкана),
schlagen refl. (sich D den Bauch, Leib,
Wanst, die Haut, Jacke voll ~ натъпквам си
търбуха) (разг.), spicken tr. (s-e Rede mit
Zitaten ~ изпълвам речта си c цитати),
stauchen tr. (стока в бъчва) (das staucht aber
! ама че друса !), vollpfropfen tr.,
vollstropfen tr., zusammenpfropfen tr. (като
сардели) (разг.), zusammenzwängen tr. (на
малко, тясно място)
натьркаи-seing (със сапун)
патърквам-einrcibcn* tr. (den Arm mit e-r
Salbe ~ натърквам ръката е мехлем),
einslreichen* tr. (c нщ.), kreiden tr. (c
тебешир), wichsen tr. (c восък, конец),
stauchen tr. (sich den Arm ~ навяхвам си
ръката)
натъртване-Einphasc f, -n, Kontusion f, -en,
Nachdruck m, -s, - (mit ~ подчертано)
натюрел-Nalur f, -en (без pl.) (Mutter ~
майката природа ; die Kräfte der ~
природните сили ; von ~ по природа; der
~ s-n Tribut entrichten умирам; der- folgen
следвам природата ; nach der ~ zeichnen
рисувам от натура; mein Haar ist ~ косата
ми е естествена ; Fragen allfemeiner ~
въпроси от общо естество ; е-е kräftige
~ haben имам здраво телосложение ;
verliebter ~ влюбчив), Naturell n, -s, -е
напорморт-Stilleben п
натяквам-aufmutzen tr. (e-m etw. ~) (нкм.
нщ.), aufrücken tr. (e-m etw. ~) (нкм. нщ.),
Vorhalten* tr. (e-m etw.) (на някого нвщо)
(e-m s-e Pflichten - натяквам на някого за
задълженията му), votwerfen* tr. (e-m etw.)
(за нещо)
натякване-Vorhaltung f
наука-Betriebswissenschaftslehre f (за
експлоатацията но предприятието),
Brotgelehrsamkeit f (за интереса) (ирои.),
Erfahrungswissen п (опитна, емпирична),
Ernährungskunde f (за храненето),
Erziehungswissenschaft f (за
възпитанието), Fachwissenschaft f
(специална), Farbenkunde f(3a цветовете),
Geistesvvisseschaft f (хуманитарна),
Geschichtswissenschaft f (историческа),
Heilwissenschaft f (медицинска),
Hilfswissenschaft f (спомагателна),
Kraniologie f, - (за черепа), Quellenkunde
f (за издирване на източници),
Rechtswissenschaft п (правна),
Sprechkundc (за художественото
говорене), Toxikologie f (за отровите),
Wehrwissenschafl f (военна), Wissenschaft
f, -en (die schönen Wissenschaften
художествена литература, наука ;
angewandte Wissenschaften приложни
науки)
науки-Gesellschaftsvvisscnschaftcn pl. f
(обществени), Handclswissenschaft f
(търговски), Jura pl. (правни), Jurisprudenz
f (правни), Kameralia pl. (държавни и
стопански), Kanicralien pl. (държавни и
стопански), Naturwissenschaft f
(естествени), Staatslehre f (държавни),
Staatswissenschaft f (държавни),
Wirtschaftswissenschaft f (стопански)
iiayTiiniiyc-Schiffbool n (зоол.)
наутнлус-Kuttelfisch m (зоол.), Pelrboot n
(зоол.)
научавам-erlernen tr., abfragen tr. (нщ. от нкг.
чрез подпитване), ablemen tr. (c-m etw....)
(изкуство, занаят), anhexen tr. (e-m etw. ~)
(нкг.) (като c магическа пръчка) (разг.),
beibringen* tr. (ich werde es dir schon
beibringen ще те науча аз тебе), einarbeiten
tr. refl., erfahren* tr., ermitteln tr., lernen tr.
refl., zulemen tr. (нещо ново)
научен-angelemt part. adj. (усвоен само
външно) (angelernte Manieren заучени,
неестесвени маниери), -wissenschaftlich
(списание, дружество, дейност, резултати)
научност-Wissenschaftlichkeit f, -
iiayuiiiOK-Ohrenklappe f
565
находчив
нафирквам ce-anölen tr. refl. (разг.),
bekneipen refl. (разг.), kandideln refl.
(фам.), theken intr. h. (разг.)
нафора-Abendmahlsbrot n, Hostie f, -n,
Weihbrot п (църк.)
нафталин-MottenpuIver n, Naphtalin m, -s, -
uaxaeii-nachlässig
нахайство-Säumigkeit f, -
нахакан-dreist adj., keß, keß, naseweis (ein ~es
kleines Mädchen малка свекърва), rotzig,
schnoddrig, schnoppisch, vorwitzig
пахаканост-Dreisligkeit f, -e, Schnoddrigkeit
f (разг.)
иахал-Pflänzchen n, -s (er ist e-e nette, schöne,
kesse - какво цвете ми е той, не е цвете за
мирисане, каква ми е стока ; е-е Berliner
~ берлински екземпляр), Pflanze f, -п (er
ist е-е nette, schöne, kesse - какво цвете ми
е той, не е цвете за мирисане, каква ми е
стока; е-е Berliner берлински екземпляр)
нахален-dreckig adj., dreibastig adj., frech adj.
(ein -er Kerl нахален тип), insolent, kibig,
patzig (komm mir nicht so ~ не ми
отговаряй така арогантно), ruppig,
schnauzig, spatzenhafl
iiaxaniiiiK-Frechling m, -s, -e, Lümmel m, -s,
Rüpel m, -s, Ruppsack m, Schlingel m, -s
(разг.), Schuflikus m, -ses, -se (разг.)
нахал11ичък-па5еже{5 (ein ~es kleines
Mädchen малка свекърва)
нахалничък-schnippisch
иахалство-Frechhcit f, -en, Insolvent f, Rüpelei
f, -en, Ruppigkeitf, Schlingelei f, -en (фам.)
нахам ce-trollen refl. (фам.)
нахвърлям ce-angeifern tr. (върху нкг.)
(прен.), drauflosgehen* intr. s, einhauen*
intr. h, herfallen* intr. s. (übere-n) (über die
Schüssel, das Essen herfallen нахвърлям се
върху яденето), hermachen refl. (sich über
e-n, etw.) (sich über das Essen hermachen
нахвърлям се на яденето), los/fahren intr.,
los/gehen intr., los/hauen intr., los/wcrden
intr., zuhauen* tr. (auf e-n, etw.) (върху
някого, нещо), zuschlagen* intr. h. (c
юмруци)
Hахвърлям-апwerfen* tr. (хоросан, вар)
(сгр.), bewerfen* tr., entwerfen* tr. (план.
картина), hinhauen* refl. (нещо бегло),
hinwerfen* tr. (план, скица), konzipieren tr.
(чернова, скица), rumpeln intr. h. (alles
durcheinander - нахвърлям всичко
безразборно), schießen* tr. (баласт в
кораб), skizzieren tr. (план), überbieten* tr.
(рекорд) (s-e Frechheit ist nicht zu -
нахалството му не може да бъде
надминато), zusammenschmeißen* tr. 9 на
куп), zusammenwerfen* tr. (на едно място,
накуп)
нахвърлян-hingehaucht
нахвърлят ce-heigehen* imp. (über e-n, etw.)
(es ging arg über m-e Vorräte her грозно се
нахвърлиха върху запасите ми ; es ging
über ihn her нахвърляха се по негов адрес)
иахлува-einfluten intr. s
нахлувам-dringen* intr. s (за тълпа),
einbrechen* intr. s, cindringcn* intr. s,
einfallen* intr. s (boch.), einströmen intr. s,
einstürmen intr. s h, hcreinbrcchcn* intr. s.
(ненадейно), hcreinplatzcn intr. h.
(неканен) (разг.), hindrängen refl.
нахлуваne-Anschuß m, ...usses, ...üssc (~ des
Wassers нахлуване на водата, напор),
Blutandrang m (на кръв), Einbruch m,
Einfall m, -(e)s, Einfälle (boch.), Invasion f,
-en (неприятелско)
нахлузвам-auflialsen tr. (e-m etw. ~) (hkm.)
(всичката работа, много задължения)
(разг.)
нахлунвам-aufstülpcn tr. (небрежно) (шапка)
иаходнща-Goldfelder pl. (златни) (мин.)
иаходнще-Erzlagerm (рудно), Erzvorkommen
п (рудно) (мин.), Fundort m (мин.), Ölfund
m (петролно), Vater m, -s, -г- (мин.),
Vorkommen n, -s
находка-Dcpotfund m (праисторическа)
(археол.), Fund m, -(e)s, -c, Grabfund m
(гробна) (археол.), Schatzfund m (на
съкровище)
паходки-Bodenfunde f,pl. (археологически)
иаходчив-beschlagen adj., findig adj., ingeniös,
keß, schlagfertig (e-e -e Antwort находчив
отговор), zungenfertig
находчивост
566
iiaxojj'iitBOCT-lngeniosilat f, Schlagfertigkeit f,
Wilz m, -cs, -e
нахоквам-abkanzcln tr., abkappen tr., anranzen
tr. (фам.), anschnauzen tr. (фам. пейор.),
kappen tr. (някого), schelten* tr. intr. h. (auf
c-n, etw. ~ ругая някого, нещо; mit e-m ~
карам се c някого ; über etw. A - гълча за
нещо)
нахрапвам ce-abesscn intr. h
iiaxpaiiBaM-abfüttern tr., c-n abspeisen tr.
iiaxpaiieii-satt (sich ~ essen ям до насита; etw.
macht - нещо насища ; er ist nicht ~ zu
machen не можеш да го наситиш ; er hat
nicht - zu essen той не си дояжда ; sich -
trinken пия до насита ; sich an etw. D ~
sehen наглеждам се на нещо; er wird nicht
- ihn zu loben тон не може да го нахвапи)
нахранил се-satt (sich - essen ям до насита ;
etw. macht ~ нещо насища ; er ist nicht ~
zu machen не можеш да го наситиш ; er
hat nicht ~ zu essen гой не си дояжда; sich
- trinken пия до насита ; sich an etw. D ~
sehen наглеждам се на нещо; er wird nicht
~ ihn zu loben той не може да го нахвали)
нахут-Kichererbse f (бот.)
uaxiunar-Nachschlag m (муз.)
нахълтвам-dringen* intr. s (за тълпа),
einfallen* intr. s (воен.), hereinplatzcn intr.
h. (нсканен) (разп), hereinscheien imp.
(ненадейно) (cs kam Besuch
hereingeschneit неочаквано нахълтаха
гости), nachdringen* intr. s. (e-m) (си път),
nachströmen intr. s. (die Menge strömte ihm
nach потокът от хора го преследваше, се
движеше след него)
нацапвам-anschmieren tr. и refl. (разг.),
aufschmieren tr. (Butter ~ мажа масло на
хляб) (разг.), klittern tr. (за лошо рисуване),
schmitzen tr.
нацелувам-abküssen tr. refl., abschmatzen tr.,
abschmatzen tr.
наценва ce-einreißen* intr. s
наценвам erbrechen* intr. s, durchspingen*
intr. s trnb., einspringen* intr. s,
zerschleißen* tr. (дреха) (das Kleid ist
zerschlissen дрехата е нацепена)
iiauciiBaM-anritzcn tr., aufhauen* tr., aufspalten
tr. (дърва), klarmachen tr. (дърво),
kleinmachcn tr. (дърва), zerspalten tr.
(дърва), zcrspleißcn* tr. (на тънко, на
трески)
нацепен-brüchtig adj., klüftig, klüftig,
zerklüftet
iiamubiM-Nazismus m, -
нацномалистнчсски-nalionalistisch
iiamioiiajieii-Landes..; landes.., national
iiamioiiaaioaiie-Vcrgcsellschaflung f
нацнонализация-Nalionalisation f, -rn,
Verstaatlichung f
нацнонализирам-sozialisieren tr.,
vergesellschaften tr. refl., verstaatlichen tr.
iiamioiianittiipaii-nationalisieren tr.
iiamioiiaaii3Hpaiie-Nationalisation f, -rn,
Verstaatlichung f
нацнонализъм-Nalionalismus m, -, -ismen
националнст-Nationalist m, -en, -cn
iiamioiiajiiicTimeii-völkisch
националиост-Nalionalität f, -cn
uamicT-Nazi m, -s, -s
нацня-Nalion f, -en
нацунеи-verschnupft
нацяло-pauschal
начала-Elcment pl. (основни)
начален-anfänglich adj., anlautcnd part. adj.
(der anlautende Vokal началната гласна),
elementar adj.
иачалник-Abteilungschef m (на отделение,
отдел), Aufsichter m, -s, ~ (на движението)
(в ГДР) (жп.), Aufsichlsbeamte(r) m (на
движението) (в ГДР) (жп.), Brandinspektor
m (в пожарна команда), Brandmeister m
(пожарен), Bürochef m, Chef m, -s,
Feldzeugmeislcr m (на щаба на войската)
(воен.), Kämmerer m, ~s (градски
финансов), Kanzler m, -s (на канцелария),
Kommandeur m, -s, Kommißknopf m
(дребнав), Kommißkopf m (дребнав),
Maschinenmeister m (на машинно
отделение), Ministerialdirigent m (на
отделение в министерството), Obere(r) m,
-n, -n, Personalchef m (на личния състав),
Polizeikommissär m (на участък),
567
начин
Polizeikommissar m (на участък),
Polizeipräsident m (на полиция),
Quartiermeister m (на снабдяване на
корпуса, дивизията), Stabchef m (на щаб)
(воен.), Vorgesetze(r) m, -n, -n (m-e -n
началството ми), Vorstand m, Vorsteher m,
-s, Wachhabende(r) m (караулен), Zugführer
m (на влак) (ж.п)
начал ница-Oberin ft -nen (на сестрите)
иачалпичка-Chefin f, -пеп
начало-Anfang m, -s, -j-e (im, am, zu(m) ~ в
началото ; von ~ an от самото начало ; ~
Juli в началото на юли ; ~ des Monats в
началото на месеца; im ~ des Jahrhunderts
в началото на века ; im ~ war die Tat в
началото бе делото ; е-п - machen
започвам; er ist—siebzig той е в началото
на седемдесетте години), Angriff m, -s, -е
(etw. in — nehmen започвам нщ.), Anlage f,
-en, Anlauf m, -(c)s, -5-e (e-n guten ~ nehmen
започвам добре), Anlauf m, -(e)s, те (на
колона) (архит.), Ansatz m, -es, -ro (ein -
zu etw.) (на нщ.), Anschoppung f, -en (на
възпаление) (мед.), Aufgang m, -s, -t-e (на
лова след забрана) (лов.), Aufsatz m, -es,
-re (на врата на коня), Auftakt m, -s, -е
(прен.), Beginn m, -s (bei Beginn в
началото), Devise f, -n (ръководно),
Eingang m, -(c)s, Eingänge, Eintritt m, -s, -
e, Mutter f, -r (sie fühlt sich - тя е бременна
; die leibliche - родната майка ; Iediga -
жена c извънбрачно дете; ~ Erde майката
Земя ; ~ Natur майката природа ; wie bei
~n както при мама; Gottes - богородица;
bei - Grün übernachten нощувам на
открито ; die weise ~ акушерка ; das alte
Mütterchen старата бабичка ; Vorsicht ist
~ aller Weisheit предпазливостта е майка
на всяка мъдрост), Quadragcsima f (на
постите, 14-тият ден преди велики петък)
(църк.), Richtpunkt m (ръководно),
Richtschnur f (ръководно), Titelkopf m (на
гнездо в речник), Versanfang m (на стих),
Vorflut f (на прилив), Vorlese f (на
гроздобер), Zeitwende f (на нова ера),
Markstein m (на нова ера)
пачалословие-Anlaut m, -(e)s, -е (грам.)
началство-Chef m, -s, Kommißkopf т
(дребнаво), Kommißkopf т (дребнаво),
Obere(r) т, -n, -n, Vorstand т
иачевам-anfangen* tr. (работа, търговия, нов
живот) (c-n Prozeß ~ започвам, завеждам
процес ; es auf etw. ~ започвам нещо с
оглед на определена цел), angießen* tr.
(бутилка), anrauchen tr. (цигара, пура),
anreißen* tr. (ein Paket, e-e Summe -
• начевам пакет, сума; e-e Frage, ein Problem
~ зачеквам въпрос, проблем),
anschneiden* tr. (да режа) (хляб),
anstechen* tr. (буре), ansteckcn tr. (буре)
(обп.), anzapfen tr. (бъчва), beginnen* intr.h,
einleiten tr. *
начело-voran (der Sohn ~, der Vater hinterdrein
синът начело, бащата след него)
наченка-AnIauf m, (c)s, -re (c-n guten ~
nehmen започвам добре), Ansatz m, -cs, т-с
(ein ~ zu etw.) (на нщ.), Bauchansatz m (на
шкембенце), Keim m, -s, -e, Rudiment n, -
es, -c
наченки-Anfang m, -s, ~e (die ersten Anfänge
der Arbeiterbewgung първите наченки на
работническото движение), Wurzclkcim m
(на корен)
начервеи-nachgezogen (за устни)
начериявам-schwärzen tr. rcfl. (etw.) (mit
Kohle ~ изписвам с въглен: der Rauch hat
die Mauer geschwärzt от пушека c
почерняла стената)
иачерням-einschwärzen tr. (остар.), rußen tr.
(със сажди), verschwärzen tr.
иачертавам-abstecken tr. (линия), anlcgen tr.
(план на нщ.), aufreißen* tr. (чертеж,
проект, модел, проблема) (и прен.)
11ачесвам-abbürstcn tr. rcfl., kämmen tr. rcfl.
(някого) (шег.)
пачесвам-verwalken tr. (разг.)
начетен-belesen adj., kenntnisnahme
начетеност-Bclcscnhcit f
iiaHini-Anredeweisc f, -n (на обращение,
заговорване), Anwendungswcisc f (на
употреба), Art f, -en (auf die solche ~ und
Weise по такъв начин; seine ~ zu sprechen
начинаещ
568
негов маниер на говорене ; in е-г - hat er
Recht в едно отношение гой е прав),
Auffassungsweisc f (на схващане),
Ausdrucksart f (на изразяване),
Ausdrucksweisc f (на изразяване) (е-е
gewählte - изискан стил), Betriebsweise f
(на производство), Bodennutzung f (на
използване на земята) (сел.-ст.), Denkart f
(на мислене), Denkungsart f, -сп (на
мислене), Druckverfahren п (на
отпечатване), Fasson f, -s (на живот)
(разг.), Fuß in, -es, Füße (auf dem ~c geht
es nicht по тоя начин не става), Gebaren п,
-s (на действие), Handlungsweise f (на
действие, на постъпка), Heilverfahren п (на
лекуване, терапия), Kunstmittel п
(художествен), Lebensführung f (на
живот), Lebensweise f (на живот),
Modalität f, -сп (на съществуване), Modus
m, -di (modus vivendi поносима форма на
мирно съвместно съществуване),
Pinselführung f (на нанасяне на боите с
четката), Pinselstrich m (на теглене на
линиите), Redeweise f (на говорене),
Singwcisc f (на пеене), Singweise f (на
пеене), Sinn m, -es, -е (на мислене) (edler
- благородна душа; stolzen -es е горд дух
; froher ~ весел нрав), Sinn m, -es, -е (на
мислене) (edler - благородна душа ;
stolzen -es е горд дух; froher- весел нрав),
sinnen* intr. h. (über, auf etw.) (ich sinne,
was ich tun müßte обмислям се, какво би
трябвало да направя ; hin ind her -
обмислям от всички страни), sinnen* intr.
h. (über, auf etw.) (ich sinne, was ich tun
müßte обмислям се, какво би трябвало да
направя; hin ind her - обмислям от всички
страни), Stil m, -s, -е (das ist so bei ihm -
такъв му е обичаят ; е-е Einrichtung in
großem - leben живея нашироко), Tour f, -
en (auf die krumme, dumme - reisen
опитвам нещо по нечестен начин като се
правя на глупав ; auf diese - nicht! не по
този начин !), Verfahren n, -s,
Verfahrungsweise f (на постъпване),
Verhaltensweise f (на поведение), Vorgehen
n, -s, - (на постъпваме, на действие) (ein
solches - wäre hier nicht abgebracht подобен
начин на действие тук не би бил уместен),
Vortragsart f (на изпълнение), Weg m, -(e)s,
-е (in c-r Frage c-n - zeigen посочвам начин
за разрешаване на въпрос ; Mittel und -с
средства и начини), Weise f, -n (auf jede
Weise, auf diese Weise по всякакъв начин,
по този начин; auf keine Weise по никакъв
начин ; jeder nach seiner Weise всеки по
своя начин)
iia'iiiiiaem-Anfängcr m, -s, - (Kurse für ~
курсове за начинаещи; er ist ein blutiger -
той почва от а, 6), Beginnen n, -s
начннанне-Bcginncn n, -s, Einrichtung f, -en,
Inlialive f, -n, Wag(c)slück n (рисковано)
начислявам-zurechncn tr.
начнтам-hinzählen tr. (сума)
начуквам-anpicken tr. (камък), klopfen intr.
h. (Fleisch mürbe klopfen начуквам месо,
за да станс крехко), tippen tr. (нещо)
начумервам ce-verfinstern tr. refl.
начумерване-Verfinsterung f
начумерен-grämlich adj., griesgrämig adj.,
knarrig, motzig, verdrossen
начумереност-Grämlichkeit f, Griesgram m, -
(c)s, -e
иачупвам-fäiten tr., rüschein tr., tollen tr.
начунен-abgebrochen pari. adj.
пачунлнвост-Bruchfestigkeit f
нашамарвам-wichsen tr.
нашарвам-anmalcn tr. (разг.), betupfen tr.,
Schecken tr., tupfen tr. (във вид на точки)
(ein getupfter Stoff плат на точки, на ситни
шарки, подобни на точки), vcrbleuem tr.
(някого от бой), zerbleuen tr. (разг.)
нашенвам-anlispeln tr., zurauen tr. (e-m etw.)
нашественик-Eindringling m, -s-e
uauiecTBiie-Einfall m, -(e)s,Einfälle (воен.),
Eroberungszug m, Invasion f, -en, Raubzug
m
нашибвам-abholzen tr. (нкг.), durchpeitschen
tr. tmb. (здравата)
нашивка-Borte f, -n, Galone f, -n, Goldtressen
f (златна), Paroli n, -s, -s (на униформена
яка) (ein - bieten, biegen връщам нещо
569
не
тъпкано, с лихвите), Schnur f, те (на
пагон) (воен.), Spiegel ш, -s (на яка), Tresse
f, -п, Winkel ш, -s (във форма на ъгъл на
ръкава, чката)
иашийник-Stachelhalsband п (шипест)
иащастен-miserabel
иащивка-Litze Г, -п
наяда-Najade f, -n
наяден-faul adj. (-es Fleisch наядено месо),
karoß (зъб, кост)
наяжда-anstechen* tr. (за гъсеница) (плодове)
наяждам ce-sättigen refl. (sich an D etw. mit,
von etw.) (c нещо)
наяждане-Knochenfäule f (на кост),
Knochenfraß m (на кост)
наял се-satt (sich ~ essen ям до насита ; etw.
macht ~ нещо насища ; er ist nicht ~ zu
machen не можеш да го наситиш ; er hat
nicht - zu essen той не си дояжда; sich ~
trinken пия до насита ; sich an etw. D ~
sehen наглеждам се на нещо; er wird nicht
~ ihn zu loben той не може да го нахвали)
недодялан-bäuerisch adj.
не действам-ruhen inlr. h. (die Arbeit ruht
работата е в застой ; die Waffen —
оръжията почиват ; der Vertrag ruht
договорът не е в действие ; е-п Prozeß -
lassen преустановявам процес ; ruhende
Kräfte дремещи сили)
не дохождам-davonbleibcn* intr. s
не забравям-nachtragen * tr. (e-m) (e-m etw.
nicht - не се сърдя на някого за нещо)
не закопчавам-auflassen* tr. (den Mantel ~
не закопчавам палтото)
не затварям-auflassen* tr. (е-е Tür ~ не
затварям вратата)
не идвам-ausbleiben* intr. s. (er wird nicht
lange ~ той няма да се бави дълго ; das
kann nicht - това не може да стане)
не идвам-bleiben* intr. s
не изоставам-mitkommen intr. (в учението)
не изплащам-einbehalten* tr. (заплта)
не одобрявам-rügen tr. (etw. an e-m) (das
einzige, was sie an ihr zu ~ hatte, war ihr
Leichsinn единственото, в което тя я
упрекваше, беше лекомислието й)
не отгатвам-dahcbenlippen intr. h
ne отивам-femblciben* intr. s tmb. (der
Versammlung - не отивам на събранието)
не отстъпвам-behaupten tr.refl (sein Recht
behaupten не отстъпвам от правото си).,
nachgeben * intr. h. (in, an etw) (der Bogen
dibt nach почвата се огъва под краката ;
das Geröll dab bei jedem Tritt nach при
вряка крачка краката потъваха в сипея ;
der Klügere gibt nach по-умният отстъпва)
не по-късно от-längstens
не попадам в целта-dancbcngchen* intr. s
не престава-bcibleiben* intr.
не пристигам-ausbleiben* intr. s. (er wird nicht
lange - той няма да се бави дълго ; das
kann nicht - това не може да станс)
не пускам-fcsthalten* tr.
не свалям-aufbehalten* tr. (den Hut - не си
свалям шапката) (разг.)
не снемам-auflassen* tr. (каскет, шапка) (разг.)
не сполучвам-danebengclingcn* intr. s,
danebenglücken intr. h, fchlschlagcn* intr.
h s
не удържам-nachgebcn * intr. h. (c-m) (der
Bogen dibt nach почвата cc огъва под
краката; das Geröll dab bei jedem Tritt nach
при вряка крачка краката потъваха в сипея
; der Klügere gibt nach по-умният
отстъпва)
ue улучвам-danebcngehcn* intr. s,
danebenschießen* intr. h, fchlschlagcn* intr.
h s
ue уснявам-danebengcratcn* intr. s
ne устоявам-nachgeben * intr. h. (e-m) (der
Bogen dibt nach почвата се огъва под
краката; das Geröll dab bei jedem Tritt nach
при вряка крачка краката потъваха в сипея
; der Klügere gibt nach по-умният
отстъпва)
не участвам-davonbleiben* intr. s
не харесвам-rügen tr. (etw. an e-m) (das
einzige, was sie an ihr zu ~ halte, war ihr
Leichsinn единственото, в което тя я
упрекваше, беше лекомислието й)
ne-nein (~ und abermals -! не и пак не ! ; —
doch ! не, ти казвам!; sag nicht ~! Не се
не
570
отказвай ! ; er kann nicht ~ sagen той не
може да о тказва ; aber ~! не може да бъде
! - so was ! ама че работа !)
ne-Nein n, -s (ich bleibe bei mconem - оставам
на своето ‘’iie”)
не-nicht (отрицание) (das habe ich ~ нямам го
; das gibt cs ~ няма такова нещо; ~ doch !
не, недейте ! ; du willst, wirst doch ~
behaupten ти пък няма да твърдиш, че..;
~ ein einziges Mal нито един път; wir auch
- нн го пък ние; das war ~ einmal so dumm
това пък не беше толкова глупаво ; ~ im
geringsten ни най-малко; -heute не днес;
~ mehr und - weniger als ни повече, ни по-
малко от ; das ist ~ ohne бива си го, не е
лошо ; er ist ~ ohne бива го, свестен е)
неадекватен-inadäquat
iieaicriiBeii-inakliv, zuständlich
нсакуратен-inexakt
неакуратен-nachlässig, schreibfaul (в
кореспонденцията си)
Неанол-Neapcl п
неартшсулнран-inarlikuliert
небе-Himmcl m, -s (die Sterne am Himmel
звездите на небето ; unter freiem Himmel
übernachten нощувам под открито небе ;
der Berg ragt in den Himmel планината се
издига до небето ; gen Himmel, zum
Himmel към небето ; wie vom Himmel
gefallen като че ли паднал от небето),
Höhe f, -n, Sternhimmel m (звездно),
Wolkenhimmel m (облачно)
иебен-palatal (звук)
небесен-himmelisch, sphärisch, überirdisch (ein
Wesen von -er Schönheit същество c
неземна красота), übermenschlich, -
artherisch adj.
иебесносин-himmelblau
небет-шакер-Kandiszucker m, Kandelzucker
m
небетшекер-Zuckerkand m, Zuckerkandis m,
Zuckerkandl n
небивал-beispiellos adj.
иебивалица-Räubergeschichte g
небивалнци-Gcfabel pl.
пебитие-Nichts n
неблагодарен-mißlich
неблагозвучен-mißtönend, mißtönig
неблагозвучие-Oissonanz f, -en (муз.),
Kakophonie f, -n
неблагонадежден-faul adj. (cin-cr Kunde
неблагонадежден клиент) (търг.)
неблагоприятен-abfällig adj. (критика,
преценка, отговор), abschätzig adj.,
absprechend part. adj. adv., mißfällig, sauer
(за вятър, widrig, нензгоден-nachteilig
(sich - über e-n äußern изказвам се
отрицателно за някого)
!ie6aaroiipiiflTiiocT-Mißgunst f, -, Widrigkeit
f
неблагоразположение-Abncigung f, -cn
(gegen e-n, etw.)
неблагоразположеност-Abgeneigtheit f
неблагороден-nieder
Ileблarocклoнeн-abgeneigl adj. D, abgesinnt
adj, abgünstig adj., abhold adj. (e-m e-r
Sache...), abwendig adj.
неблагосклонност-Abgunst f
нсбна-Palatal m, -s, -е (грам.)
небоеснособен-kampl'unfähig
небосвод-Firmament n, -(e)s, -e,
Himmelsbogen m, Himmelsgewölbe n,
Himmelszelt n (поет.)
iieöocicnou-Firmament n, -(e)s, -e
небостъргач-Himmelskratzer m, Hochhaus n,
Wolkenkratzer m
небрежен-actlos adj., fahrlässig adj. (~c Tötung
убийство по небрежност), inexakt, lässig,
laß, lax, leger, lott(e)rig, nachlässig,
nonchalant, plcmpig, salopp, saumselig,
schlampig (фам.), schlaud(e)rig, schluderig
небрежио-actlos adv. (er warf die Blume... weg
той хвърли небрежно цветето)
небрежност-Fahlässigkeit f, -en, Laßheit f,
Laxheit f, Liederlichkeit f, -cn,
Nachlässigkeit f, -en, Nonchalanca f, -,
Säumigkeit f, -, Saumseligkeit f, -en,
Schlamperei f, -en (die - nicht einreißen
lassen пресичам проявите на нехайство)
(фам.)
небце-Gaumen m, -s (анат.), Gaumensegel n
(меко) (анаг.), Vorgaumen m (предно)
571
невредилt
(анат.), Wolfsrachen m (вълче, цепнато)
(мед.)
Нева-Newa f
неважност-Bedeulungslosigkeit f, -en
невалидиост-Hinfälligkeit f (на доводи),
Nichtigkeit f, -en, Nullität f, -cn
невежа-ignorant m, -en, -en
невежество-Ignoranz f, Knotigkeit f
невеи-Ringblume f (бот.), Ringelblume f (бот.)
неверен-falsch adj., fehlerhaft adj., schief (der
Vergleich ist - сравнението е погрешно ;
ctw. in e-m -en Licht sehen виждам нещо
в погрешна светлина ; — liegen лъжа се),
treulos
неверник-Heide m, -п (нехристиянин,
неевреин)
невероятен-doll adj. (das ist ja — това e
невероятно), hagebüchen, phantastisch (e¬
c ~e Gcschindigkcit невъображаема
бързина; ein --er Abend знаменита вечер),
Ma:rchcnhaft
невесом-imponderabel
иевесгулка-Wiescl n, -s (зоол.)
невзискателеи-anspruchsfrei adj.,
anspruchslos adj., bedürfnislos adj.,
begnügsam adj., genugsam adj., vcignügsam
невзнскателност-Genugsamkeit f
невзрачен-kümmerlich, murkclig
невзрачност-Kümmerlichkcil f
невиждан-neuartig (досега)
иевиждащ-blicklos adj.
певинен-arglos adj. (er ging ~ auf den
Vorschlag ein той се съгласи c
предложението, без да подозира нщ.),
harmlos, rein (~ singen пея чисто ; die
Wohnung - halten държа жилището чисто
; ein Kleid rein(e) machen почиствам дреха
; sich D das Gesicht - waschen измивам се
лицето ; die Straße ~ fegen измитем
улицата ; ein -es Blatt Papier чист лист
хартия; mit -en Händen c чисти ръце; aller
Sünden ~ бе звсякакви грехове ; ~e Tiere
жертвени животни ; etw. ins -е schreiben
преписвам нещо на чисто ; e-m die
Wahrheit sagen казвма на някого смата
истина ; die Luft ist - няма опасност,
naokolo е чисто; е-е -е Weste haben нямам
корливи ризи; -en Mund halten държа си
езика, пазя тайна), schuldlos, schuldfrci
iieBifiiuocT-Schuldlosigkcit f, -
невиновеи-sch uldfrei
невпимапие-Fahrlässigkeit f, -en
невнимателен-fahrlässig adj. (~e
Brandstiftung пожар по невнимание),
trottelig
iieBiiHMareniiocr-Achtlosigkeit f, -en
невоенен-zivil..
iieBoftiiCTBeit-friedfertig adj.
неволя-Beschwcrde f, -n, Drangsal f, -e, n, -s,
Elend n, -(e)s, Jammer m, -s, Mühe f, -n (sich
um, mit ctw. - geben старая се ; sich die -
nehmen, etw zu tun давам си труд да
направя нещо; к-е- scheuen нс жаля труд
; geben Sie sich D k-c -! нс се мъчете! cs
ist schon der - wert струва си труда ; cs
machtm mir-, ihm das zu sagen струва ми
усилие да му кажа това ; mit c-m, etw -
haben създава ми грижи; mit - und Not с
голяма мъка ; ohne - без усилие ; die -п
Lebens неволите на живота), Not f, -гс (in
- sein притеснен съм; die Nöte des Krieges
щетите на войната ; jetzt ist Holland in
Nöten ! работата е спукана, нужна c
незабавна помощ; Hilfe in der- незабавна
помощ; die Nöte der Jugend неволите на
младежта; e-m s-e- klagen изплаквам на
някого болката си; mit knapper - едва-сдва
; mit Mühe und - c триста мъки; damit hat
es k-e—това нс c опасно, лесна работа; s-
е — mit etw, e-m haben мъча се много c
нещо, c някой ; er hatte - auszukommen
трудно му беше да преживява ; schere -
епилепсия, дявол да го вземе)
иевралгнчен-neuralgisch
иевралгия-Neuralgic g, -п
iieBpacreiiiiK-Neurasthenikcr m, -s
иеврастеничен-nervcnschwach
неврастения-Ncurasthenie f, -
иевратура-Blatlncrvcn pl. (на лист) (бот.),
Blattskelett п (на лист) (бот.), Geäder n, -s
(бот.)
невредим-heil, wohlbehalten
невроза
572
невроза-Ncurosc f, -n, Zwangsneurose f
(натрашшва) (мед.)
невротичен-neurotisch
невъздържано-zwerch feil erschütternd
(zwerchfellerschütternd lachen смея се
невъздържано)
невъзможен-heillos, verboten
невъзможност-Nichtanderskönnen n, -s (да се
направи друго нещо)
невъзмутим-gefaßt part. adj., gelassen pari.
adj., überlegen
невъзмутимост-Gefaßheit f
невъзмутимост-Gclasscnhcit f
невян-Totenblume f (бот.)
невирност-Treulosigkcit f
иевяет-Ohnmacht f, -en (in ~ fallen припадам
в невяст)
невяста-Braut f, Bräute
невяета-Gcspons n, -es, -е (остар.), Hochzeitin
f, Kalle f, -n
негатив-Ncgativ n, -s, -e
негативен-negativ (критика, величина)
негладкост-Härle f, -n
иегладък-hart
негласен-still (-er Teilhaber негласен
съдружник)
неглиже-Negligc n, -s, -s
неглнжирам-hintanlassen* tr., hintanstellen tr.
lIeглнжиpaиe-inlanstellung f
iienuieiH-fäulnisfest adj.
негоден-abgetakelt part. adj., brackig adj.,
hinüber, pfuscherig (работа, занаят),
pfuschig (работа, занят), wrack
негодник-Kanaille f, -n, Kraut n, -s, -rer,
Lappen in, -s (разг.), Lotter m, -s,
Lotterbube m, -n, -n, Lotterknecht m, -es, -
e, Nichtskönner m, Taugenichts m, -, -es,
Wicht ш, -es, -e (ein erbärmlicher Wicht
жалък негодник)
негодувам-entrüsten tr., nörgeln intr. h. (an etw,
an e-m) (-de Kritik дребнава критика)
негодуване-Anstoß m, -es, -re (an etw. D ~
nehmen шокирам се от нщ.) (вие.),
Gcbrumm(e) п, -(e)s, Gemecker п, -s (разг.),
Nördelei f, -en
негодувание-Ärgemis n, -ses, -se (öffentliches
~ скандал ; - erregen будя общо
негодувание, недоволство ; ein - an etw.
D nehmen скандализирам cc or нщ.),
Empörung f, -en, Entrüstung f, -en, Grämclci
f, -en
негодуващ-nörgelig
негодяй-Hadcrlump in (фам.), Halunke m, -n,
-n, Hudel m, -s, Hundsapfel m, Lump m, -
en, en, Nichtsnutz m, -s, -c, Schlawiner m, -
s (разг.), Schuft in, -es, ~rc (zum - an e-m
werden постъпвам като мерзавец спрямо
някого)
негрнден-negrid
негрлижирам-hintansetzcii tr.
иегроиден-ncgroid
негьвкав-rigid, steif(e-n -en Hals haben имам
схванат врат; recht—in s-r Meinung haben
упорствам на мнението си)
негьвкавост-Steifheit f, Steifigkeit f
негьр-Äthiopicr m, -s, - (остар.), Mohr in, -en,
-en (c-n -en bleichen wollen мъча се да
направя черното бяло), Neger m, -s
негър-роб-Negersklave тотричам-negieren tr.
негърски-ncgrid
недавнашен-rczent
недвижим-immobil, liegend
иедвижимост-Pertinens n, -, -enzien (no
предназначение), Pertinenz f, -i(en) (no
предназначение)
недвижимости-lmmobilien pl., Realitäten pl.
недвоен-cinfach adj.
недвусмислен-eindeutig adj., geharnisch, nett
(отговор) (e-m - s-e Meinung sagen казвам
на някого мнението си право в очите)
недвусмислено-кНрр ind klarr
недвусмисленост-Eindeutigkcit f, -en
nefleeciioco6eii-Nichtgeschäftsfähige(r) m
(юр.), geschäftsunfähig adj. (юр.)
недей-holla
недействителен-blind adj., irreal, phantastisch
(e-e ~e Geschindigkeit невъображаема
бързина; ein -er Abend знаменита вечер),
schattenhaft, traumhaft
недействителност-lrrealilät f, Nichtigkeit f, -
en, Nullität f, -en
неделен-sonntägig, sonntäglich
573
недоспал
неделим-einfach adj. (мат.)
неделя-Sonntag m, -s, -е (der Weiße ~ томина
неделя ; am Sonn- und Festtagen
неделнични и празнични дни; es ist nicht
alle Tage - всеки ден не е неделя),
Totensonntag т (последната на годината,
около голяма задушница)
иедеспосебиост-Geschäftsunfähigkeit f (юр.)
педетоииращ-klopffest
иеднректен-indiskrct
иедискетиост-Indiskretion f, -еп
iieAUcmuinuiiHpait-disziplinlos adj.,
ordnungswidrig
iieAHCUHiiniiitupaiioCT-Zuhtlosigkcit f
недобор-Retardat n, -es, -e, Rückstand m
недобори-Restant m, -en, -en
недоброжел ателен-abgünstig adj., mißgünstig,
schief (ein -cs Maul ziehen кривя уста; e¬
n ~ anschen гледам някого накриво)
недоброжелателство-Abgunst f, Mißgunst f,
недоброкачествен-gering adj.
недобросъвестен-gewissenlos adj.
иедобросъвестиост-Gefährdc f, -n (юр.
остар.)
недоверие-Mißtrauen n, -s, Skepsis f, -
(критическо)
недоверчив-mißtrauisch
недоволен-knurrig, krick(e)lig (постоянно),
mäkelig, miesepetrig, mistvergnügt,
mürrisch, muckerisch, sauer (ein saures
Gesicht machen правя кисела физиономия
; etw. kommt mich -an много ми струва да
направя нещо)
недоволник-Brummbar m, Fromdeur т,
Had(e)rer т, -s, Haderkatze f, Kläffer m, -s
(вечен), Mäkler m, -s, Miesepeter m,
Miesmacher m, Nörgler m, -s, Quengelpeter
m, -s, Quengler m, -s, Querulant m, -en, -en
(вечен), Tadler m, -s
недоволнича-krickeln tr.
недоволствам-brummm tr. (разг.), knergeln
inlr. h., meckern intr., querulieren intr. h.
недоволство-Anstoß m, -es, +e (an etw. D -
nehmen шокирам се от нщ.) (вие.),
Krickelei f, -en (вечно), Mißfallen n,
Mißstimmung f, -en, Quengelei f,
Querulation f, -en (постоянно)
недоволствувам-knergeln intr. h.
педовършеност-Halbheil f, -en
недоглеждаие-Entgangm, -(e), Entgängc, Sau
f, -re/-en, Versehen n, -s
иедодялан-blockig adj., bullig adj., dreikantig
adj. (разг.), eckig adj., flämisch adj. (прен.),
flapsig adj., flegelhaft adj., grobschlächtig
adj., hanebüchen, hemdsärmelig, klobig,
knollig, küppelhaft, lümmelhaft, plump,
rüde, vierschrötig
недодяланост-Eckigkeit f, Flegelhaftigkeit f,
Grobschlächtigkeit f, Lümmelei f, -en,
Rauheit f, -
недоимък-Defckt m, -s, -c, Differenz f, -en,
Minder n, -s, Minus n, -, -
недокоснат-gewachsen part. adj., intakt
иедомерване-Fchlgewicht n
недоносен-aborliv adj. (мед.)
недоносител-Milwisscr m, -s
недоиосителство-Mitwisscrschaft f
иедоиосче-Fehlgeburl m, Frühgeburt f, -
Siebenmonatskind n, ечен-klitscig
недопечен-schl iefig
недонирка-Hüpferling m, -s (обикновена)
(бот.)
недоиустимост-Inkonvenienz f, -en,
Verwerflichkeit f
недоразвит-infantil, kümmerlich
недоразвит-rudimentär (~e Kenntnisse
erwerben добивам елементарни познания)
недоразвит-verbuttct
недоразвит-verkrüppelt
недоразвитост-Puerität f (на момче),
Verkümmerung f. -
недоразуменне-Differenz f, -en, Friktion f, -
еп (прен.), Hörfehler m (поради
недочуване), Mißverständnis n,
Mißverständnis n, Quiproquo n, -s, -s
иедоразумепия-MißhelIigkeit f
недораслост-Zwerghaftigkcit f
недорасъл-halbwüchsig, pueril
недосварен-hal bgar
недоспал-verschwiemelt (от пиянство),
verwacht
недоспиване
574
недосниване-Bcttschwcrc 1'
иедостатъчиост-Dürftigkcit f
iieMOCTa^K-Bildungsfehlcr m (телесен)
недостатък-Charakterfchler m, Defekt m, -s, -
c, Erbfehler m (наследствен), Fehl m, -s,
Fehler m, -s (er hat siesen - an sich има си
този недостатък), Gebutrsfehler m
(вроден), Gehörfehler m (на слуха) (мед.),
Makel ш, -s, Mangel ш, -s, -r, Manko n, -s, -
s, Minus n, -, -, Schönheitsfehler m (малък,
външен), Schwäche f, -n (jeder Mensch hat
s-e ~n всеки си има слабости ; vor -
Umfallen падам, припадам ; nur k-e -
zeigen ! не проявявай слабост !), Mangel
m, -s, -г
иедостатьчен-dürflig adj., halb, knapp (meine
Zeit ist knapp времето ми е недостатъчно),
knapp (доход, заплата), mangelhaft,
spärlich (das Konzert war ~ besucht
концертът беше слабо посетен)
недостатъчно-zuwenig
nejtocTaTb4iiocT-Ermang(e)lung f, -en,
Halbheit f, -en, Insuffizienz f, -en
иедостиг-Abcitermangel m (на работници),
Defekt m, -s, -e, Defizit n, -s, Fehlgewicht n
(в теглото)
недостиг-Gewichlmankc n (в теглото), Manko
n, -s, -s, Zeitgrund m (на време) (die
Diskussion wurde aus Zeitgründen
abgebrochen дискусията беше прекъсната
поради недостиг на време), Zeitnot f (на
време)
недостига-hapern imp. intr. h. (an, bei, mit
etw.), mangeln intr.
недостоен-entehrend part. adj., nichtswürdig,
schmählich, wehrunwürdig (за военна
слжба), würdelos
недостоннство-Nichtswürdigkeit f, -
недостъпен-exklusiv adj., herb (човек,
характер), schroff, spröde (gegen e-n (spiele
nicht die Spröde несе прави на недостъпна
; ein -er Charakter труден характер)
недостьшюст-Herbheit f, Herbigkeit f, Schrofe
f, -n, Schroffheit f, -en
недоумяващ-verständnislos
недоучеи-На^е1еЬг1е(г) m
недоходен-brotlos adj.
недочувам-überhören tr. (по невнимание,
нарочно) (e-e spöttische Bemerkung ganz
überhören преструвам се, че не чувам
подигравателна бележка)
иедочуване-Hörfchler m, Schwerhörigkeit f, -
недочуващ-schwerhörig
недра-Busen т, -s, Erdenschoß f,pl. (на
Зсмяга), Grund pl. (поет.), Schoß m, -es,
-t-е (ein Kind im ~e tragen нося дете в
утробата си ; im -е der Natur в недрата на
природата ; in Abrahams -е в лоното на
Аврамоворо ; das ruht noch im e der Zeit
това още е в у тробата на бъдещето)
недружелюбен-abweisend pari. adj. (... gegen
e-n sein - държа се отблъскващо,
нелюбезно с нкг.)
недуховен-wcltlich
недъг-Bildungsfehlcr m, Brack n,m, -s, -е,
Defekt т, -s, -е, Erbfehlern! (наследствен),
Erbübel п (наследствен) (мед.), Gebrechen
n, -s (mit - behaftet sein обременен съм с
недъзи), Gebresten n, -s (остар.),
Geburtsfehler m (вроден), Krankheit f (е-с
Krankheit der Zeit недъг на времето),
Leibesfehler m, Mißstand m, -s, те,
Sprachfehler m (в говора)
недъгав-bresthaftadj. (ocap.), gebrechlich adj.
(остар.), krüppelhaft, krüppelig
недъгавост-Gcbrcchlichkeit f, Siechheit f, -,
Siechheit f, -
неединен-mißhellig
нееднакъв-different adj., disparat adj.
нееднократен-wiederholt
нееднократно-etichemal adv.,
wiedcrholentlich
нееластичен-spröde (~es Haar твърда коса),
starr (mir sind die Finger - vor Kälte
пръстите ми вкочанясаха от студ ; -es
Papier дебела хартия ; - vor Staunen
слисан ; ein -er Charakter твърд характер
; da bin ich einfach - просто изумен съм),
steif (e-n -en Hals haben имам схванат врат
; recht - in s-r Meinung haben упорствам
на мнението си)
неелии-Barbar m, -en, -en (ист.)
575
незаконен
неестествен-abnorm adj., abseitig adj.,
angenommen part. adj. (angenommener
Name псеводним ; angenommenes Wesen
неестествено държане), forciert part. adj.,
gedrechselt adj. part., gekünselt adj.,
gemacht adj. part., künstlich, verkünstelt
neecrecTBeiiocT-Gemachtheit f, Manierierheit
f, Steifheit f, Steifigkeit f
неестетичен-geschmackwidrig adj.
нежелан-nichtgewünscht (das
Nichlgewünschte ist durchzustreichen да cc
зачертае каквото е ненужно)
нежен-besaitet part. adj. (ein besaitetes Herz
haben имам нежно сърце), dünn adj.,
clfcnhatf adj., fragil adj., grazil adj., kosig,
lebevoll, ltnd(e), minniglich, morbid, sacht
(mit -er Hand леко, нежно; etw. -e anfassen
пипам внимателно ; c-e ~ ansteigende
Straße улица c лек наклон), sachtchen (mit
-er Hand леко, нежно ; etw. -e anfassen
пипам внимателно ; c-e ~ ansteigende
Straße улица c лек наклон), sachte (mit -er
Hand леко, нежно; etw. ~e anfassen пипам
внимателно ; e-e ~ ansteigende Slräßc
улица c лек наклон), sanll (- wie ein Lamm
кротък като агне; e-n -en Zwang ausüben
упражнявам лек, тактичен натиск; ein -er
Blick кротък, нежен поглед ; etw. auf die
~e Tour, auf die Sanfte versuchen опитвам
нещо c добро; ein -es Lüftchen лек ветрец
; ~e Hände нежни ръце ; ein -es Blau
нежносиньо; -er Schlaf сладък, лек сън),
verletzlich, zärtlich (e-n zärtlich umsorgen
обкръжавам някого c нежни грижи), zart
(кожа, чувство, багра, мелодия) (zarte
Geschlecht нежният пол), zart (нишки,
тъкан), zartbesaitet, zephirisch (като
зефир), zephyrisch (като зефир)
нежеиеи-agamisch adj., chelos adj., ledig
нежив-tot (~e Bäume изгухнали дървета; е-е
-e Zeit мъртъв сезон ; -es Schweigen
гробно мълчание ; -es Metall окислен
метал ; für: - gelten смятат ме за умрял)
нежит-Donnerbart m (бот.), Hauslauch m
(бот.), Hauslauf m (бот.)
иежиичене-Zärlelei f, -en (разг.)
нежио-leis, leise
иежиорозов-zartrosa
нежносин-zartblau
нежност-Liebesbczeignungf, -cn, Liebkosung
f, -en, Lindheit f, -en, Sachtheit f, -, Sanftheit
f, -, Zärtlichkeit f, Zartheit f
нежиости-Ое5с11ти5(е) pl.
незабавен-schleunigst (помощ, мерки),
sofortig
незабавно-augenblicklich adv., eilig adv.,
schleunigst, schnurstracks
незабавност-SchnIeunigkeit f, -
незабравка-Feldleuchtc f (полска) (бот.),
Mausöhrchen n, Mausohr n,
Vergißmeinnicht n, -s (бот.)
независим-frei adj. (e-m ~e Hand lassen
предоставям нкм. пълна, незавенма
свобода на действие), selbstständig (е-с ~с
Stellung haben имам собствена търговия;
sich - тасЬепосновавам собствено
предприятие), souverän
незавнснмост-Selbstständigkcit f, -
независтлив-ncidlos
незавършен-werdend
незадоволси-mißvergnügl
пезадовол игел ен-lahm (разг.), lendenlahm,
mangelhaft, nichtgenügend
незадоволителиост-Mangclhaftigkcit f
незадомен-lcdig
незадължителен-fakultativ adj., freibleibend
adj. part. (търг.), wahlfrei
незает-frei adj. (ein -er Stuhl незает стол),
ledig, leer, leerstehend, müßig (in m-r -cn
Zeit в свободното си време ; - gehen
безделнича ; sein Geld - liegen lassen
държа си парите неизползвани; -е Reden
празни приказки ; -Gedanken machen
напразно се тревожа), offen (място,
служба)
иезаетост-Lecrstchen п
иезапптересован-dcsinlercssicrt adj., ideal
незанитересоваиост-Dcsintcressc n, -s,
Selbstlosigkeit f, -
незаконен-gesetzlos adj., gesetzwidrig adj.,
halbbürtig, illegal, illegitim, ledig (дете),
wild (e-e wilde Ehe незаконен брак)
незаконно
576
незаконно-mißbräuchlich,
mißbräuchlichcrwcise
незаконност-Gesetzwidrigkcit f, Illegalität f (in
Illegalität gehen минавам в незконност)
ue3aKOiioiviepeii-irrcgulär
незаконороден-illegitim
незакрепостеи-freizügig adj.
незамръзващ-eisfrei adj.
iie3aivibpceH-rcin (~ singen пея чисто ; die
Wohnung ~ hallen държа жилището чисто
; ein Kleid rein(e) machen почиствам дреха
; sich D das Gesicht ~ waschen измивам се
лицето ; die Straße ~ fegen измитем
улицата ; ein ~cs Blatt Papier чист лист
хартия; mit ~en Händen c чисти ръце; aller
Sünden ~ бе звсякакви грехове ; -e Tiere
жертвени животни ; etw. ins ~e schreiben
преписвам нещо на чисто ; e-m die
Wahrheit sagen казвма на някого смата
истина ; die Luft ist - няма опасност,
naokolo е чисто; е-е~е Weste haben нямам
корливи ризи ; ~en Mund halten държа си
езика, пазя тайна)
iie3aiiajiiiM-feuersichcr adj.
незасегнат-hinterwändlerisch (от културата),
intakt
иезаслужаващ-indiskutabel, indiskutabel
лезасяга-ablaui'en* intr. s
иезасяг-brach adj. (-es Land незасята земя)
незачитам-zurücksctzen tr. refl. (sich
zurückgesetzt fühlen чувствам се
незачетен)
незачитане-Geringschätzung f, Zurücksetzung
f, -en
незащитен-vogelfrei
нездрав-faul adj. (търг.)
неземен-geisterhaft adj., himmelisch,
überirdisch (ein Wesen von ~er Schönheit
същество c неземна красота), ätherisch
adj.
незлюден-tot
надмощие-PIus n (das ist ein ~ für ihn това e
един плюс за него ; ein - machen имам
печалба ; ein ~ an Scheliigkeit известно
надмощие по бързина)
незиаен-namenlos
незнание-Nichtswisscn n, -s
незначителен-bedeutungslos adj., bescheiden
adj., l'util adj., gering adj., geringfügig adj.,
inferior, irrelevant, kaff, klein (kleiner Geist
незначителен ум), knapp (c-e knappe
Mehrheit незначително мнозинство),
lappicht, lappig, leicht, nichlsbedcutcnd,
winzig
незначнтелност-Gcringfügigkeil f, Irrelevanz
f, -cn, Kleinheit f, Minuzien pl.,
Wertlosigkeit f, Winzigkeit f, -en
незнолсзност-NutzIosigkcit f, -
незрелост-SchüIerhafligkeit f, -
незрял-schülerhaft
незчовечие-Ruchlosigkcit f
нензбежен-obiigat, zwang(s)läufig
нellзбeжнo-zwang(s)läufig (развитие) (das
führt zwang(s)läufig zu e-m fatalen Ende
това води неизбежно до фатален край)
IIelIзбeжIlocт-Zvvangsläufigkeit f, -
неизбелен-екгй adj.
неизбеляващ-achromatisch (цвят), farbecht
adj., iichtbeständig, lichtecht
иензбухлив-explosionssicher adj.
нензвестен-obskur
неизвестност-Verborgen heit f,
Verschollenheit f (за лице)
неизгоден-nachteilig (sich ~ über e-n äußern
изказвам се отрицателно за, nachträglich
(за сделка)
нензказан-namenios, still (с-е -е Neignung,
Liebe неизказана любов ; die stille Woche
страстната седмица ; der stille Freilag
разпети петък ; ein ~er Glas leeren пея
мълчаливо за покойник ; sich ~ wundem
чудя се на себе си; sei ~ ! мирно !; sich ~
verhalten стоя спокойно)
iieii3Meiien-formclhaft adj., konstant (mit
konstanter Bosheit c неизменна злоба)
пеизменяем-inflexibet (дума)
неизмеияемост-Beständigkeit f
неизмерим-immensurabel
нензносен-неизгоден-nachteilig (sich - über
e-n äußern изказвам сеотрицателно за
някого)
неизплатен-rückständig (сума)
577
нелюбезен
иензнолзван-brach adj.
неизправен-faul adj. (ein ~er Kunde
неизправен клиент) (търг.), nachlässig
неизправност-Mißstand m, -s, -re
неизпълнение^-Vertragsbruch m (на договор),
Wortbruch m (на дадена дума)
неизразкм-nainenlos
нензразителен-ausdruckleer adj., ausdrucklos
adj., ausdruckslos adj.
неизследваност-Ounkel n, -s (прен.)
неизтриваем-kußfest (за червило)
иеимоверен-aufschneidcrisch adj. (история)
(разг.), horrend
пеимоверио-bannig adj. (обл.разг.), fabelhaft
adv. (~ billig неимоверно евтино)
ненскрен-falsch adj. (-er Freund неискрен
приятел), falschgesinnt adj.
iieiicTHiiiiocT-Lügenhaftigkcit f
ueHcniHCicii-apokiyph(isch) adj. (текст, книги)
(църк.), falsch adj. (~e Zähne неистински
зъби), imitiert, lügcnhafl(ig), nachgemacht,
talmin
iieiinaTa-ihr(ig)c
iieitiiHflT-ihr(i)ge
nefice-meinetwegcn
нека бъде-mcinctwcgen
нека да-mögen mod. (sagen Sie ihm, er möchte
kommen кажете му да дойде ; er möchte
so gut sein да бъде така добър ; möge es
der Himmel verhüten! да не дава Господ!)
некадърен-armselig adj. (цигулар, пианист),
nichtsnutzig, pfuscherig, pfuschig
некадърник-Pfuscher m, -s, Schuster m, -s
(Gevatter ~ und Scheider дребни хорица ;
se ein ~! ама че некадърник!; auf~s Parren
хаджи пешовата), Taugenichts m, -, -es
некадърност-Impotenz f, -cn
!ieKaHOiiii4eii-apokryph(isch) adj. (текст,
книги) (църк.)
иеколкократен-mehrfach, mehrmalig, oft
(sein öfteres Kommen честите му
посещения ; unsere Laienspielgruppe tritt
öfter нашият самодеен колектив играе
често)
неколцина-welche (es sind welche hier, die
nicht bezahlt haben тук има неколцина,
конто не са платили) (разг.)
некомпетентен^ nkompelenl (власт,
учреждение)
некомллициран-einfach adj.
иеконкретеп-abstrakt adj.
некоитрастеи-Лаи adj.
lieKoopAHiitfpan-inkoordinicrt
иекристален-nichtkristallinisch
некроза-Brand m, -(e)s (мед.)
некролог-Denkschrifl f, Neklogog m, -es, -e,
Parte f, -n, Todesanzeige f, Traueranzeige f
некромант-Nekromant m, -en, -cn,
Schwaizkünstler m
некромантика-Schwarzkunst f
пекропол-Gräbcrfeld n (археол.)
некръстосан-artein adj. (от чиста порода)
neicrap-GöUertrank m, Honigseim m, Nektar in,
-s, -e, Traubensaft m (гроздов) (поет.)
нектари на-Nektari ne f, -n
некултивнран-roh (кожа, дъски) (~c
Leinwand нсбслсно платно ; ~e Tuche
нсвалянп платове; ~c Bücher броширани
книги; ~c Pferde необяздсии коне; ~e Erze
сурови руди ; ~ behauen грубо одялан
(камък); im ~-еп arbeiten изработвам нещо
в суров вид), wild (земя, почва), Wüst
(местност, страна)
нелегален-illegal, wild (wilder Handel
нелегална търговия)
иелегалиост-lllegalilät f (in Illegalität gehen
минавам в нелегалност)
нелеп-abgeschmackt adj. (изказване), läppisch,
lappig, widersinnig
иелепост-Abgeschmacklhcit f, -en, Nonsens m,
-, Widersinn m
нелепости-Mumpilz m, -cs, -
iieniiKBiiÄen-illiquid (средства, ценности)
иелшсвидност-Illiquiditäl f
иеловкост-Peinlichkeit f, -en
неловък-betreten part. adj., hölzern, peinlich
(момент, положение, чувство) (es ist mir
sehr — много ми е тягостно)
iiejioriiHeii-folgcwirdig adj., schlußwidrig
нелогичиост-Folgewirdigkcit f
нелоялен-illoyal
нелюбезен-abweisend part. adj. (... gegen c-n
иелюбезност
578
sein - държа се отблъскващо, нелюбезио
с нкг.)
нелюбезност-НсгЬЬей f, Herbigkeit f
немарене-AclUlosigkeit f, -en
иемарещ-acllos aclj.
немарлив-acllos aclj., bumm(c)lig aclj., hudclig,
hudlig, liederlich, nachlässig, schlaud(e)rig,
schluderig
немарлнвец-Huschclpclcr m (разг.)
немарлнвост-Bummclantentum n, -s,
Bummelei f, -en, Geschlampe n, -s,
Geschluder n, -s, Liederlichkeit f, -en,
Lotlerei f, -en, NachlässihkciC f, -en,
Schlamperei f, -en (die ~ nicht einreißen
lassen пресичам проявите на нехайство)
(фам.) ■
iieMaTepnajieii-immatcricll
немачкаем-bügclfrei adj., knitterfrei (плат)
иеметалн-Nichlmetallc pl.
немец-Volksdeulsche(r) m (по народност,
живеещ в чужбина)
neMiipeii-muttwillig (ein -es Mädchen
лудетина ; ~er Knabe палавник ; Tiere ~
quälen измъчвам безжалостно животни ;
sich — benehmen дуржа се палаво ; е-е -е
Beschädigung fremden ■ Eigentums
злонамерена повреда на чужда
собственост), nichtsnutzig, quirlig (като
живак), spritzig
iieMiipiiiiK-Balg n, -s,Bälger, Göpel m, -s, -en,
Nichtsnutz m, -s, -e, Range f, -n ; m, -n, -n,
Rüpel m, -s
iiCMiipuifiia-BIage f, -n, Göpel m, -s, -en
иемирство-Mutwille m (etw. aus reinem ~n tun
върша нещо само от дяволия ; s- n ~n an
с-m auslassen вземам някого за предмет
на шегите ми ; ~n treiben лудувам; s-n ~п
mit e-m treiben занасям се с някого),
Nichtsnutzigkeit f, -, Übermut m
пемксоезнчен-deutschsprachig adj.
немора л en-i m moral isch
немотня-Elend n, -(e)s, Kummer m, -s
немощ-Flauhcit f, Gebrechlichkeit f,
Hinfälligkeit f, -, Kraftlosigkeit f, Marasmus
m, -, ..smen, Ohnmacht f, -en (in - fallen
припадам в невяст), Senilität f, -
(старческа)
iieMomen-brcsthaft adj. (остар.), debil adj.,
gebrechlich adj. (er ist schon recht - едвам
крета), hinfällig, kränklich, -krafllo, lahm
(разг.), ohnmächtig (- werden припадам),
taperig
немски-deutsch adj. (~es Gemüt немска душа
; die ~e Sprache нсмскн(ят) език),
grunddeulsch adj.
немскогласен-deutschsprachig adj.
немците-Dculschlum n
немщина-Deutschhcit f
ненавиждам-hassen Ir., verabscheuen tr.
iieiiaBiiCT-Gchässigkeit f, -en, Groll m, -(c), Haß
m, -asses, - (auf, gegen etw.), Odium n, -s, -
lieiiaBHCTeii-gehüssig adj. (остар.),
hassensv/ert, verhaßt (sich - machen ставам
омразен, нянавистен, карам хората да ме
мразят)
ненадеен-plötzlich (решение, обрат, събитие),
schlagartig
нснадейност-Plötzlichkcit f, -
неиазован-апопут adj. (das Werk ist ~
erschienen съчинението излезе без името
на автора)
неназован-namenlos
неназованият-Anonymus m, -mi
неназъбен-ganzrandig adj. (бот.)
ненаказуемост-Indemnität f
iienaicbpiieii-voll
iieiiapaiiiiM-heibfcst, kugelfest (от куршум),
stichfest, heilig
iieiiapyuiiiM-sakrosankt
iieiiaciiTen-gefräßig adj., habgierig,
heißhungrig, verfressen
iieiiaciiTeiiocT-Heißhunger m
lienacimiHK-Fresser m, -s, Gierschlund m, -s
(разг.), Nimmersatt m, Vielfraß m, -es, -e
iieiiacimioCT-Freßsucht f, Gefräßigkeit f,
Habgier f, -, Verfressenheit f, -
ненаслоен-flözlcer adj. (мин.)
ненатрапчив-dezent adj.
нения-Klagelicd n
неика-Brust f, Brüste (нар.)
ненормален-anormal adj.
ненормалност-Abnormität f, -en
579
необходимо е
ненужен-blind adj., entbehrlich adj., müßig (in
m-r ~en Zeit в свободното си време ; ~
gehen безделнича ; sein Geld ~ liegen
lassen държа си парите неизползвани; ~е
Reden празни приказки ; -Gedanken
machen напразно се тревожа), überflüssig
иеобвързан-fessellos adj.
необективен-bcfangen part.adj. (er ist in
seinem Urtei befangen той не е обективен
в преценката си), einseitig adj.
необективност-Befangenheit f, -en
леобикиовен-abenteuerlich, abenteuerisch
adj., abnorm adj., apart adj. (eine aparte Frau
изящна, интересна, финнажена), atypisch
adj., auffällig adj., auffallend part. adj.
(auffallende Farben очебийни цветове),
besonder adj. (ein besonderer Erfolg
необикновен успех), doll adj., enorm adj.,
extraordinär adj., fremdartig adj.,
phänomental, phantastisch (e-e ~e
Geschindigkeit невъображаема бързина ;
ein -er Abend знаменита вечер), selten (ein
-er Vogel рядка птица, за човек), seltsam
(история, преживяване), wunderbar
необи кповено-überaus
iieo6iiKiiOBenocT-Besonderheit f, -en
необнкиовност-Frcmdartigkeü f
необичаен-fremdartig adj.
необичайност-Fremdartigkeit f, Fremdheit f
необи чан-mißliebig
необлагаем-steuerfrei
необлечен-bloß adj.
необмислен-gedankenlos adj., leichtfertig, lose
необмисленост-Gedanekenlosigkeit f
необмитваем-zollfrei
необмитваемост-Zollfreiheit f
необорим-apodiktisch adj., durchschlagend
adj. part.
необосновам-gegenstandlos adj.
iieo6ociioBauocT-Gegenstandlosigkeit f
необработван-gewachsen part. adj.
необработен-roh (кожа, дъски) (-e Leinwand
небелено платно ; -е Tuche неваляни
платове ; -е Bücher броширани книги ;
-е Pferde необяздени коне; -е Erze сурови
руди ; - behauen грубо одялан (камък);
im -en arbeiten изработвам нещо в суров
вид), wild (земя, почва)
пеобразеп-bildlos adj.
neo6peMeiien-Iastenfrei
иеобстрелван-feuerfrei adj., schußfrei (восн.)
необуздан-fessel los adj., muttwillig (ein -es
Mädchen лудетина; -er Knabe палавник;
Tiere - quälen измъчвам безжалостно
животни ; sich - benehmen дуржа cc
палаво ; е-е -e Beschädigung fremden
Eigentums злонамерена повреда на чужда
собственост), schrankenlos, triebhaft, wild
(деца, нрави, буря, море, сражение,
пламъци, времена, фантазия, страст,
смях), wüst, zaumlos, zügclos, Maßlos
ueo6y3aaiiocT-Maßlosigkeit f, Mutwille m (ctw.
aus reinem ~n tun върша нещо само от
дяволия ; s-n ~n an e-m auslassen вземам
някого за предмет на шегите ми ; -п
treiben лудувам ; s-n ~п mit e-m treiben
занасям се с някого), Schrankenlosigkeit f,
-en, Übermut m, Zügellosigkeit f
необхватен-grenzenlos adj.
необхваггност-Grcnzenlosigkcil f
необходим-erforderlich adj., geboten part. adj.,
nötig (etw. - haben нещо мие нужно ; ich
habe es nicht - не ми трябва; du wirst mich
e-s Tades ~ haben ще ти потрябвам някой
ден; wenn - ако, когато трябва ; er hat es
sehr - много му се ходи по нужда),
notwendig (ein -es Übel неизбежно зло ;
ctw, e-n - brauchen някой, нещо ми е
крайно необходимо), rechtserforderlich
(правно)
иеобходимо e-brauchen tr. (er braucht nicht zu
kommen не е необходимо да идва), dürfen*
mod. (ich darf dir glauben необходимо е да
ти вярвам), erfordern tr. (der Übclsland
erfordert Abhilfe необходими са мерки за
премахването на това зло), müssen * mod.
(alle Menschen - sterben всички хора ще
умрат; du mußt kommen трябва да дойдеш
; ich habe es tun - не можах да го наоравя
; wer muß, hat k-e Wahl който трябва да
направи нешо няма избор ; es muß sein
трябва да стане; das muß ich sagen трябва
необходимо
580
да кажа това; er muß alles wissen топ иска
да знае всичко; ich muß nach Hause трябва
да си вървя ; der Kerl muß fori тоя тип
трябва да се махне)
необходимо-not (es ist - необходимо е ; ctw.
tut mir - нуждая се от нещо ; Eile tut -
трябва да се бърза), zwang(s)läufig
необходимост-Erfordcrnis n, -scs, -sc, Muß n,
- (абсолютна) (das harte - суровото “
трябва “), Not f, T c(im Falle der ~ в случай
на нужда ; aus - от нужда ; ohne - без
нужда ; cs hat - неотложно е; damit hat cs
k-c ~ за това няма нужда да се бърза; zur
- в краен случаи ; -am Mann трябва
незабавно да се действа ; - bricht Eisen
нуждата закон изменя), Notwendigkeit f, -
cn
иеобшителеи-vcrschlosscn, knorrig,
sclbstgenügsam
необщителиост-Sclbslgcnügsamkcil f, -
необятен-immens
neoBOJieii-vcrbittert
неотговарящ-normwidrig (на нормата,
стандарта)
неограиичеп-rrci adj. (ein -er Schriftsteller
независим, неограничен писател),
illimitiert, leblos (природа), schrankenlos,
Maßlos
iieorpaiiimeiiocr-Maßlosigkeit f,
Schrankenlosigkeit f, -en
неогьваем-inflcxibcl
неогьваемост-Fcderhärte f
неодяланост-Plumpheit f, -cn
иеодим-Neodym n, -s
иеодобрение-Abfall m, -s, fe, Mißbilligung f,
Mißfallen n, Reprobation f, -en
неодобрителен-mißbilligend
неодобрявам-ablehnen tr.
неодушевен-leblos
неодушевеност-Leblosigkeit f
неокапитализъм-Neukepitalisnus m
неокачествнм-ohnegleichen (нахалство,
смелост)
неокласицизъм-Neuklassik f, - (от края на 19
в. в Германия)
неокончателен-vorläufig
неолит-Neolithikum n, -s
неолитеи-ncolilhisch
неологнзъм-Neologismus m, ~mcn,
Neubildung f (грам.), Neuprägung f,
Neuwort n
неомъжен-lcdig
iieoii-Neon n, -s, -
iieonaKonaii-losc
iieoiieTiieii-flcckelos adj., integer, keusch, rein
(~ singen пея чисто; die Wohnung - hallen
държа жилището чисто; ein Kleid rein(c)
machen почиствам дреха ; sich D das
Gesicht - waschen измивам се лицето; die
Straße - fegen нзмитсм улицата ; ein -es
Blatt Papier чист лист хартия ; mit -en
Händen c чисти ръце ; aller Sünden ~ бе
звсякаквн грехове ; -e Tiere жертвени
животни ; ctw. ins-е schreiben преписвам
нещо на чисто ; e-m die Wahrheit sagen
казвма на някого смата истина ; die Luft
ist - няма опасност, naokolo е чисто ; е-с
-е Weste haben нямам корливи ризи ; ~еп
Mund halten държа си езика, пазя тайна)
neoiieTiieiiocT-Fleckcnlosigkcitf
пеонисуем-Abgrund m, -(e)s, т-е
неоннтеи-weltlremd
iieoiiiiTHOCT-Grünlieit f (прен.),
Schülerhaftigkcil f, -
нсонитомен-wild (животно, свиня)
неонределеи-diffus adj., dumpf adj., dunkel
adj., -flau adj., fließend pari, adj., grau adj.,
-indefinit, schwebend, sonderbar, vcg(c),
zwilt(e)rig, zwitterhaft
неопределено-zw itterding n
неопределеност-Dunkel n, -s (прен.), Vagheit
f, -en, Verschwommenheit f
неонределнм-indeterminabel
неопровержим-schlagkräftig (пример,
довод), zwingend (доказателство,
развръзка)
iieopraiiH3itpaii-wild (стачка) (ein Wilder
неорганизиран студент)
неоригинален-eklektisch adj.
lieopHeiiTiipau-richtungslos
неосведоменост-Fremdheit f
неоснователен-grundlos adj., haltlos,
581
неподвижен
inkonsequent
иеоснователност-Grundlosigkeit f
неоспорим-apodiktisch adj., indiskutabel,
indiskutabel, indisputabel, schlagend
(доказателство) (aufs schlagendste
widerlegt оборен напълно ; der rasche ~e
Dialog остроумен диалог)
неосъзнат-bewußtlos adj. (остар.)
неосъзнатост-Bewußtlosigkeit f
неотговарящ-völkerrechtswidrig (на
международно право)
»еотдавиа-jüngst, kürzlich, neuerdings,
neuerlich, neulich, verwichen
неотдавнашен-jüngst
неотдавнашен-jüngstvergangen, jung (die
jüngste Vergangenheit неотдавнашно
минало)
неотколе-nculich
неоткровен-doppclgcsichtig adj., rüskhältig
неотложен съм-cilcn intr. h
неотложен-dringend pari, adj., eilig adj.,
vordringlich
пеотложност-DringHchkeil f, -en, Eiligkeit f,
Not f, T c(im Falle der - в случай на нужда
; aus ~ от нужда; ohne - без нужда; es hat
~ неотложно е ; damit hat es k-e ~ за това
няма нужда да се бърза ; zur - в краен
случай ; -am Mann трябва незабавно да
се действа ; ~ bricht Eisen нуждата закон
изменя)
неотменнм-cndgültig adj.
неотровен-giflfrei adj.
неотстънно-ohne Ablaß m, ohne abzulassen
неофашизъм-Neofaschismus n
пеофит-N cophyt(e) m, -en, -en
неофициален-inoffiziell, nichtamtlich
неохотно-lustlos, mißliebig, verdrossen,
widerstrebend, widerwillig
neoxyMaiiH3bM-Neohumanismus m, -, - (на
немските класици)
неоцеиявам-dancbenschälzen tr.
неоцеияване-Verkennung f
неочакван-überraschend (er kam völlig ~ тй
дойде съвсем неочаквано)
ненавен-different adj.
пеналец-Nepaler m, -s, Nepalese m, -n, -n
пепал ски-nepalesisch
иепердашвам-vermöbeln tr. (фам.)
неперспеюквен-flächig adj.
непипнат-intakt
неписан-weiß (лист хартия)
неплаломерен-spnjnghaft
неплатежоспособен-illiquid (фирма,
търговец), insolvenz, zahlungsunfaig
неплатеи-ofFen (сметка) (das muß - bleiben
това трябва да остане висящо)
неплашлив-vcrtraut (за дивеч)
неплащаие-Hinterzichung Г (на данъци),
Lohnausfall m (на заплатата), Zellprellcrei
f (на консумация)
ненлодороден-dürr adj., mager
lienoBHiioBainie-Insubordinalion f,
Deinstverweigerung f (воен.)
неповратлив-schwerfällig
iieiiOBpaniocT-Schwerfälligkeit f, -
неповреден-ganz adj. (das Glas fiel, blieb aber
- чашата падна, но остана неповредена),
heil, integer
неновреждащ ce-kochfest (при варене)
неповсъвмеетим-sporadisch
неповторим-einmalig adj., einzig adj.
пеновторимост-Einmaligkcit f, -en, Einzigkeit
f, -en
lienorpeuniM-infallibel
неногрешимост-Infallibililat f
иеиодатлив-tmmun (на зараза), spröde (на
обработка) (-es Haar твърда коса)
ненодатливост-Starrheit f, -
неподвижен-bewegungslos adj., fest adj. (die
Börse eröffnete ~ борсата се откри c
неподвижен курс на ценните книжа),
feststehend part. adj., immobil, leblos,
reglos, rigid, standfest (машина), starr (mir
sind die Finger - vor Kälte пръстите ми
вкочанясаха от студ ; -es Papier дебела
хартия ; - vor Staunen слисан ; ein -er
Charakter твърд характер ; da bin ich
einfach - просто изумен съм), stehend, steif
(c-n -en Hals haben имам схванат врат ;
recht - in s-г Meinung haben упорствам на
мнението си), stier, still (- liegen лежа
мирно ; -er Wein непенливо вино ; -е
неподвижност
582
Wässer gründen tief тихата вода бряг рони)
ненодвижност-Bewcgungslosigkcit f,
Lahmheit f (прен.), Leblosigkeit f,
Regungslosigkeit f, Starrheit f, Steifheit
f, Steifigkeit f, Torper m (мед.)
неподготвен-ahnungslos adj.
неноддаващ ce-refraktär (на лечение),
wetterbeständig (на атмосферни влияния)
неподлежащ-taxfrei (на таксуване)
ненодобаващ-indczcnt
неподозиращ-ahnungslos adj. (wie ~cr Engel
като невинен ангел)
неноднравен-ccht adj. (ein -er Dürer
неподправена картина от Дюгер), naturell,
nalurhafl
ненодправеност-Echtheit 1, -en
неподходящ-indezent, zweckwidrig (за целта)
ненозволен-polizciwidrig (от полицията),
verbotswidrig
неиозволено-Schwarz..
iieno3iiaT-Frcnde(r) m, -n, landfremd, obskur
ненознатост-Fremdheit f
iienoKJianiiM-eisern adj., fets adj. (-e Glaube
haben непоклатима вяра)
неиоколебим-ehcrn adj., felsenhaft adj.
(нрен.), fest adj. (ein -er Charakter haben
имам непоколебим характер), mauerfcst,
standhaft (за хора) (-er Mut здрав,
непоколебим дух ; das Unglück ~ ertragen
понасям стоически нещастието), stet (-er
Tropfen höhlt den Stein капка камък
пробива)
неноколебимост-Gcstimmtheit f, -en,
Festigkeit f, Standhaftigkeit f, -, Stetigkeit
f,-
ненокорен-aufsässig adj. (e-m ~ sein не се
покорявам нкм.), aufsätzig adj.,
widerborstig, widersetzlich, widerspenstig,
zuchtlos
iieiiOKOpcTBO-Aufsässigkeit f, -en,
Insubordination f, Widersetzlichkeit f,
Zuchtlosigkeit f
иепокрит-Ьаг adj. (mit barem Haupte
гологлав), blank adj., hüllenlos
ненокътнат-integer
iieiioiiociiM-dumm adj., hagebüchen,
hanebüchen,, schrecklich
ненонятен-böhmisch adj., merkwürdig,
schleierhaft
iieiioiiHTiio-merkwürdigerwcisc
ненонравид-нгсрагаЬс!
iieiioiipaBiiM-cingeflcischt adj.
iieiioiibniieii-blanko adj. invar.
непорочен-keusch, tugendhaft
ненорочност-Tugcndhaftigkcit f, -
ненослсдователен-folgclos adj., folgcwirdig
adj., inkonsequent, schlußwidrig
непоследователност-Folgewirdigkcit f,
Inkonsequenz f, -en
неноследък-nculich
ненослушание-Insubordination f
нспослушник-Balg n, -s,Bälger, Fratz m, -es,
-e, Nickel m, -s, -
неносредствен-immediat
непосредствено до-nebenbei (-unser Haus
und die Apotheke gleich - нашата къща и
аптеката непосредствено до нея)
неносредствено-dicht adj., hart (das Hotel
steht hart am Wege хотелът се намира
непосредствено до пътя), zunächst (до)
(zunächst dem Pfeiler непосредствено до
стълба)
iienocTOfliieii-bestandlos adj., flatterhaft adj.,
inkonsistent, inkostant, labil, launenhaft,
quackelhaft, quackelig, quacklig,
veränderlich, wetterwendisch
непостоянство-Fahrigkeit f, Flatterhaftigkeit f,
Haltungslosigkeit f, Inkonsistenz f, -en,
Laune f, -n, Quackelei f, -en
непостъпваие-Steuerausfall m (на
предвидени данъци)
ненотизъм-Nepotismus m, -, Vetternwirtschaft
f
ненохватен-bockbeinig adj., hölzern, linkisch,
schwer, steif (e-n -en Hals haben имам
схванат врат; recht - in s-r Meinung haben
упорствам на мнението си), täppisch,
tappig
непохватност-Hilflosigkeit f, Linkheit f, -en,
Steifheit f, Steifigkeit f
неночтителен-despektierlich adj.
непочтителен-respektlos
583
неприличен
непочтителност-Respektlosigkeit f
iienpecTopeu-einfaltig adj.
неправилен-апота! adj., anormal adj., falsch
adj. (e-n ~en Ausdruck gebrauchen
употребявам неправилен израз), fehlerhaft
adj., irregulär, irrig, irrtümlich, zygomorph
иелравилно-fälschiich adj. adv.
неправилност-Anomalie f, -n, Fehlerhaftigkeit
f, Irregularität f, Sprunghaftigkeit f
неправоверен-heterodox
непрактичен-lebensfremd, weltfremd
iieripeiuioiieii-rigid,, steif (c-n ~en Hals haben
имам схванат врат; recht ~ in s-r Meinung
haben упорствам на мнението си)
iienpeicjioiiiiocT-Starrheit f, -
непрекъснат-anhaltend adj., beständig adj.,
durchlaufend adj., fortlaufend pari, adj.,
fortwährend part. adj., kontinuierlich,
pcrmament (in letzcr Zeit hat er ~es
Herzklopfen в последно време той
постоянно има сърцебиене), perpetuell,
perpetuierisch, ständig (~ег Hilfsarbeiter
допълнителен служещ; ~ in Sofia wohnen
на постоянно местожителство в София ;
das ist s-e -е Redensart това е неизменният
му израз), stetig
uenpeKbciian>-durchgehcnd(s) adv., fortgesetzt
adj. pari., immerfort
непрекьснатост-Fortdauer f, Permanenz f, -
(der Reichstag erklärt sich in - райхетагът
заседава постоянно), Stetigleit f, -
непременно (трябва Aa)-müssen* mod. (das
Schiff muß untergegangen sein корабът
трябва да е потънал ; das muß wahr sein
това трябва непременно да е вярно ; er
muß zu Hause sein той трябва да си е в
къщи ; er müa es noch nicht wissen, sonst
hätte er mir’s gesagt той сигурно не го знае
иначе би ми ги казал вече)
непременпо-beslimmt adv., durchaus adv. (er
wollte es ~ selbst tun той искаше
непременно сам да го направи), gerade
adj. (nun ~ {непременно!), ja (произнася
се силно ударено) (er soll ja im Bett bleiben!
непременно да пази леглото!),
notwendigerweise, partout, platterdings,
sicherlich, sicherlich, zwangsläufig
непрентеициозен-schlicht (der ~e Mann aus
der Volke обикновеният човек от народа)
непреитеициозност-Schlichtheit f, -
непреривен-kontinuierlich, stetig
HenpepiiBiiocT-Stetigkeit f, -
iienpecraiien-besländig adj., fortdauernd part.
adj., immerwährend, kontinuierlich,
peipetuell, perpetuierisch, rastlos (грижа)
iienpecraitiio-egal adj., fortgesetzt part. adj.,
immerwährend, immerzu, ohne Ablaß m,
ohne abzulassen
irenpecTaiiiiocT-Fortdauer f
nenpeTeiiiiH03eit-anspruchsfrci adj.,
anspruchslos adj., bedürfnislos adj.,
bescheiden adj. (ich habe bescheidene
Wünsche имам непретенциозни желания),
ländlich
иепретенциозиост-Anspruchslosigkcil f,
Bedürfnislosigkeit f, -cn, Bescheidenheit f,
Genügsamkeit f
непреходен-intransitiv, -nichtzielend (за
глагол)
ленрецизен-inexakt
неириветлив-griesgrämig adj., kratzbürstig
иепрнвлекателен-reizlos
непрнвлекателност-Rcizlosigkcil f, -
непридирчив-anspruchsfrei adj., anspruchslos
adj.
непрндирчивост-Anspruchslosigkci t f
иенрнемам-ablehncn tr.
неприемане-Ablehnung f, -en (на покана,
назначение)
неприемлив-inakzeptabel
пепризнавам-ablehnen tr. (юрид.) (вина,
теория, писател), ableungncn tr. (e-m elw.
...)
ненризнаване-Ablchnung f, -en (на пиеса,
писател, художник), Verkennung f
iieitpiiKOCUODeii-eisern adj., immun, sakrosankt
неприкосновеност-Hausfricde f (на дома),
Immunität f, Marktfriede m
ненрикрит-bar adj. (alles für baren Ernst
nehmen вземам всичко за чиста истина)
неприличен-anstandswirdig adj., anstößig adj.
(държане, дума), indezent, obszön,
неприличие
584
schlüpfrig, schweinisch, zotig
iteiipiuiii4ite-Schiüpfrigkcil f
iieiipiiHiiHiiocr-Obszönität f, -en, Anstößigkeit
f
iieiipiiMupiiM-intransigcnt
neiipiiMHpiiMOci-Gegensätzlichkeit f
непринулеи-flott adj. (~ geschrieben
непринудено написано), frei adj. (~cs
Benehmen непринудено сържание),
kindlich (радост), leger, nonchalant,
zwanglos
lieiipiniyueiiocT-Nonchalanca f, -
lienpiicToeii-anstandswirdig adj.
iieiipiicToiiiiocT-Schlüpfrigkeil f
iieiipiicbm-artfremd adj. (на вида), fcrnliegend
adj., volksfremd (на нация)
iienpiicbmitocT-Fremdheil f
непричтен-mißlich
iieiipiiH3iieii-feidselig adj. (~e Gesinnung
gegen e-n hegen настоен съм неприязнено
към нкг.), feind adj. (e-m ~ sein настоен
съм неприязнено към нкг.), feindschaftlich
adj., gehässig adj.
iieiipiiH3iieiiocT-Resscntiment n, -s, -s
ненриязън-Feindschaft f, -n (sich D jds. ~
zuziehen навличам см непрнязността на
нкг.), Feindseligkeit f, -en, Gehässigkeit f, -
en, Ingrimm m, -s
непрнятел-Feind m, -(e)s, -e (sich D e-n zum
— machen правя нкг. мой неприятел),
Widersacher m
lieiipiinTejicKii-feindlich adj. (gegen e-n -
gesinnt sein настоен съм неприятелски
към нкг.), feindselig adj.
неприятеи-ärgerlich adj. (etw. ist ~ нщ. e
неприятно) (разг.), bedauerlich adj.
(рядко), beschissen adj. part. (mir geht es
beschissen-положението ми е неприятно),
blöd adj. (e-e ~e Sache неприятна работа),
dumm adj. (das ist e-e ~e Geschichte това e
неприятна история), ekeln adj., fatal adj.,
gehässig adj. (остар.), haaricht, haarig,
lästig, langweilig, leidig, mißbehaglich,
peinlich (момент, положение, чувство) (es
ist mir sehr ~ много ми е тягостно),
schrecklich, vertrackt (e-e ~e Arbeit
неприятна работа), widerwärtig, zuwider
(er ist mit zuwider той ми е неприятен)
ненриятиост-Ärgcr m, -s (über etw. A) (aus ~
от яд ; e-m zum ~ etw. tun правя нщ. на
пук нкм., за ад ядосвам нкг.; seinen ~ an
c-m auslassen изливам си яда на нкг.; viel
~ haben имам много ядове; etw. macht mir
viel ~ нщ. ми създава много ядове),
Ärgerlichkeit f, -en, Ärgernis n, -scs, -se,
Malhcuer n, -s, -e, Schererei f, -n (e-m -en
machen създавам на някого главоболия ;
viel - mit etw. haben много се мъча е нещо)
(разг.), Schur f, Schwierigkeit f, -en, Trödel
m, -s, - (ich habe den ganzen ~ satt дотегна
ми от цялата тази разправия, история),
Widerwärtigkeit f
неирнятпостн-Hudelei f, -en (mit der
Geschichte haben wir stets große Hudelei c
тая история имаме винаги неприятности),
Verdrießlichkeit f, -en, Vexation f, -en
неиробиваем-kanonenfcst (от оръдия),
kugelfest (от куршум), schußfest (от
куршум)
Henpo6HBaeMOCT-Durchschlag(s)feslkeit f
ненроводннк-Nichtleiter m
ненродължнтелен-kurz (време срок, сричка,
нота)
ueiipoicoiicaii-mißgeartct
iieiipoKoncaiuiK-Nichtsnutz m, -s, -e,
Pflänzchen n, -s (er ist e-e nette, schöne,
kesse - какво цвете ми е той, не е цвете за
мирисане, каква мм е стока ; e-e Berliner
~ берлински екземпляр), Pflanze f, -n (er
ist e-e nette, schöne, kesse - какво цвете ми
е той, не е цвете за мирисане, каква ми е
стока ; е-с Berliner - берлински
екземпляр), Schlamp m, -es, -е (разг.)
iieiipoMeiieu-stehend
непроменим-invariabel
непроменлив-bestädig adj., invariabel,
konstant, stabil, stationär, stehend
непромеиливост-Konstanz f, -
непромокаем-dicht adj., feuchtigkeitssicher
adj., impermeabel, naßfast, wasserhart,
Dichte f, -n, Dichte f, -n
lieupoпускащ-bakteriendicht adj. (бактреии)
585
нервираме
(мед.)» dielektrisch adj., regendicht (дъжд)
iienpOTitB-hingegen
непроходим-bahnlos adj., wegelos, wild
(местност) (e-e wilde Gegend
непроходима местност)
непряк-abhängig adj. (реч), indirekt (die
indirekte Rede непряка реч), mittelbar
непубличен-nichtöffentlieh
непушач-Nichtraucher m
нелълен-abbr üchtig, abbrüchlich adj., defekt
adj., fragmentarisch adj., halb, knapp
(knappe drei Wochen непълни три
седмици), lückenhaft, mangelhaft
непълно-vollständig
неиълполетеп-Mündel n, -s
иепълнота-Lückenhaftigkeit f
неработене-Arbcitsausfall m (принудително)
неработещ-nichtbcruflstätig
неработоспособеи-arbeilsunfähig adj.
иеработоспособност-Arbcitsunfähigkeit f
неравен-bucklig adj., disproportioniert adj.,
hart (harte Galopp неравен галоп),
höckerig, rauh (~e Hände грапави ръце ;
ein -er Stein недодялан камък; ~e Gegend
планинска неравна местност ; aus dem
Rauhen грубо изработен)
неравепство-Imparität f, -en
неравномерен-spninghaft
неравномериост-Sprunghaftigkeit f
нерад-freudiglos adj. (поет.)
нерадост-Freudiglosigkeit f (поет.)
нерадостен-dunkel adj., trüb(c)
неразбираем-böhmisch adj., kauderwelsch
(kauderwelsch sprechen говоря
неразбираемо), obskur
nepa36iipaiie-Mißvcrsland m
неразбнрателство-Mißverständnis n
неразбория-KuddelmuddeI m, -s, Rummel
m, -s, - (ich mache den - nicht mehr mit не
ще се излъжа де се хвана пак на хорото),
Rummelei f, -en, Spuk m, -s, - (auf dem
Dachboden treiben Geister ihren ~ на тавана
трополят духове ; mach k-n - ! не вдигай
щум!; nun mach mal nicht soviel - um die
Angelegenheit не вдигай толкова шум
около тая работа ; s-n - mit e-m treiben
дразня някого), Tohuwabohu n, -s, -s,
Wirrwarr m, -s
перазбраи-sinnlos
неразговорлив-einsilbig adj., mundfaul
иеразгоеорливост-KurzsiIbigkeil f
неразлагане-Achromatismus m, -, - (на
пречупената светлина)
иеразполагаем-indisponibcl
неразположен-abgeneigt adj. D, abgesinnt adj.,
indiponiert, übel (sich ~ fühlen чувствам се
зле; mir ist ~ повръща ми се)
неразположение-Indispostion f, Qucrcl(e) f, -
en, Rauchkater m (от много пушене),
Übelbefindcn n
неразрешен-offen (въпрос) (das muß -
bleiben това трябва да остане висящо),
stehend
неразрешим-kontrovers (въпрос)
iiepa3yMeii-töricht
неразумно-sinnlos, sinnlos, törichcrweisc
неразумност-Vernunftwidrigkcit f
неразядим-ätzfcst adj.
нерв-Adcr f, -n, Blattkamm m (главен, на
лист), Gesichtsnerv m (зрителен) (анат.),
Lebensnerv m (жизнен), Nerv m, -s, -cn (ich
bin mit den ~en herunter нервите ми са
разстроени ; die -en behalten, verlieren
запазвам спокойствие, неси владея
нервите; -en haben нервен съм; etw. lallt,
geht e-m auf die ~cn нещо дразни някого,
действа му на нервите), Riechnerv m '
(обонятелен) (анат.), Rippe f, -п (на
опаката страна на лист), Schnncrv m
(зрителен) (анат.), Vagus m (блуждаещ)
(анат.)
нерватура-Äderung f, -, Nervatur f, -cn
нервен-ärgerlich adj., auffahrend adj., fahrig
adj. (er zeigt ein -es Wesen той има нервен
нрав), haspelig, hastig, kribb(e)lig,
kribbelköpfig, nervös (das macht mich -
нервира ме, дразни ме) (и за болест,
смущения)
нервирам ce-aufregen tr. refl. (sich über etw.,
e-n ~) (от нщ., нкг.)
нервиран-aufgeregt adj.
iiepsiipaiie-Aufrcgung f, -en
нервиращ
586
нервнращ-sckkant
нервно-hastig
iiepBiio6ojieii-Ncrvenkrankc(r) m
нервност-Kribbcl m, -s, Nervosität f, -
нервозен-nervös (das macht mich ~ нервира
ме, дразни ме)
нервратура-Gerippc n, -s (бог.)
нереален-crdenfern adl. (прен.), irreal,
traumhaft, wesenlos
нереалност-Erdcnfcrnc f (нрен.),
Wesenlosigkeit f
nepemcrpiipaii-wild (e-c wilde Ehe
нерегистриран брак)
нерегулнран-wild
нереден-ordnungswidrig, -wild (wilder Handel
нередна търговия)
нередно-mißbräuchlich, mißbräuchlicherweusc
нередовен-faul adj. (ein -er Kunde нередовен
клиент) (търг.), irregulär, wild (wilder
Handel нередовна търговия)
нередовност-lrrcgularität f
нерез-Fasclschwcin n
нереида-Meernymphe f, Nereide f, -n
нерелигиозен-Dissident m, -en (рел.),
religionslos, irreligiös
нерешен-anhängig adj. (процес) (e-e Klage, e-
e Sache vor Gericht ~ machen подавам
жалба до съда, завеждам дело ; с-е
Untersuchung gegen e-n - machen
възбуждам следствие срещу нкг.; mit е-г
Schuld ~ werden дават ме под съд за дълг)
(юр.), dahingestellt part. (wir lassen es ~
sein, ob sich die Sache so verhält оставяме
нерешен въпроса дали работата е точно
така), schwebend
нерешнтелен-ängstlich adj., schüchtern,
zagend, zagheft, zauderhaft, zaudernd,
zweifelmütig
нерешителност-Feigheit f, Gezauder n, -s,
Zaghaftigkeit f, Zagheit f, Zagnis f, -nisse,
Zauderei f, Zweifelmut m
нерзбория-SchIamassel m, -n, -s (фам.)
неримуван-reimlos
liepiicKOBaii-erfolgsicher adj.
неровратливец-Leinsieder m
iiepoiiOBCKif-neronisch
неприятност-Verdruß m, -sses, -üsse
iiepy/toiioceii-erzlcer adj., faul adj., wild
(порода) (wildes Gestein нерудоносна
порода)
iiepbav/tHCßam-rostfrci
несамостоятелен-anlehnungsbedürftig adj.,
eklektisch adj.
несамостоятелност-Heteronomic f (на
мисълта)
несвободен-eigcn adj. (пет.), Familiäre m, -n
(пет.), indiskutabel, indisponibel
несвоевременен-inopportum
несвързан-abrupt adj., inkohärent, los,
sprunghaft, zusammenhanglos
несвързаност-Sprunghaftigkeit f (на мисли),
Zerfahrenheit f, Zusammenhangslosigkeit
f
iiecBbpuieii-imperfektiv(isch) (вид на глагол),
imperfekliv(isch) (вид на глагол)
несвяст-Besinnungslosigkeit f, -en, Betäubung
f, -en, Bewußtlosigkeit f
несгода-Beschwcnis n, -se, Nachteil m, -s, -e
(e-m gegenüber im ~ sein в по-лошо
положение съм спрямо друг)»
Widerwärtigkeit f
несдържан-vehement
несдържаност-Vehemenz f, -
несебичен-ideal
несекнат-locker
несемейно-lediggehend
несериозен-faselig adj., flatterhaft adj., leicht,
leichtfertig, spielcrhaft, spielrisch, windig (e-
e windige Ausrede несериозен претекст)
несернозност-Vcrspiellheit f, -, Windigkeit f
nececep-Necessaire n, -s, -s
neciiryiiocT-Dunkel n, -s (прен.)
несигурен-bedenklich adj., faul adj. (търг.),
hypothetisch, irr(e), mißlich, mulmig (-es
Wetter несигурно време ; -eSache гнила
работа), schwank, windig (damit sieht es
sehr windig aus това е несигурно ; e-e
windige Ecke несигурно място),
zweifelhaft (ein zweifelhafter Erfolg
несигурен успех)
несигурно-zweifelhaft (es ist noch zweifelhaft,
ob ich fahre още е несигурно дали ще
587
несъгласие
пътувам)
neciicTeMeii-zusammenhang(s)los
neciicTeMiiocT-Zusammenhang(s)losigkeit f, -
несклонен-abgeneigt adj. D
несклоним-inflexibel
иесклонност-Abgeneigtheit f
несклоняем-nichtflekierbar (грам.)
несклужебеи-nichtamtlich
нескромен-indiskret
iiecKpOMiiocT-Indiskreüon f, -en
нескончаем-endlos adj., langatmig, langwierig
нескончаемост-Langatmigkeit f,
Langwierigkeit f, -en
несконяеам-i n deklinabel
иесконяем-inflexibel
нескопосан-deplaciert adj., hudclig, hudlig,
pfuscherig, pfusch ig, plempig, schlampig
(работа) (фам.), schlaud(e)rig, schluderig
iiecKonocaitocT-Schlampigkeil f, -en (фам.)
iiecKoiiociiiiK-Böhnhase m, Hümpler m, -s,
Pfuscher m, -s
uecKonociiima-Ruschel f, -n (разг.),
Schlampampe f (фам.), Schlampe f, -n
(фам.)
нескромен-vorlaut
нескромно-naseweis (ein -es kleines Mädchen
малка свекърва), vorwitzig
нескъсваем-reißfest
неследственост-Heredität f, -
иесложен-einfach adj.
иеслужебеи-i noffizi el I
несменяем-beständig adj.
несменяемост-Bcständigkcit f
несмесен-klar, zahllos
necMHHaeM-krud(e)
иесмутим-impassibel
несол вентен-i nsolvenz
неспазване-Nichtbeachtung f
ueciiaiie-Wache f, -n, Wacht f, -en
неснециалист-Laje m, -n, -n
неспирен-rastlos
неспокоен-angstvoll adj. (часове) (вие.),
bewegt pari. adj. (c-e bewegte Vergangenheit
haben имам неспокойно минало), fahrig
adj. (er zeigt ein ~es Wesen той има
неспокоен нрав), hastig, rastlos, ruhelos,
schusselig, zapp(e)lig
песпокойствие-Platzangst f
неспокойствие-Rastlosigkeit f, -,
Ruhelosigkeit f, -
песпокойство-Fahrigkeit f, Platzfurcht f
несполука-FehIleistung f, Fehlschlg m,
Mißlingen n, -s, Nackenschlag m, Pech n, -
s, -e (er hat höllisches ~ на него никак не
му върви ; ich habe - gehabt ударих на
камък; einen ins - bringen вкарвам някого
в беля; ~geben офейквам; wer-angreift,
besudelt който хвърли камък в рядка кал,
се оплесква), Schlappe f, -п (разг.), Versager
m, -s, -
несполучлив-verfehlt
несполчливо-fchl adj.
неспособност-Berufsunfähigkeit f (за
упражняване на професионална работа)
iiecnpaBeAHiiB-sticfmülterlich (~ behandeln
третирам мащенски)
iiecnperaeM-inflexibcl
неснретнат-licderlich, salopp
несравним-inkommensurabel, inkomparabcl,
ohnegleichen (красота)
иесрета-Elend n, -(c)s, Widerwärtigkeit f
несръчен-linkisch, plump (за човек)
иесръчност-Linkheit f, -en, Plumpheit f, -en
несгандартеи-normwidrig
нестешат-lose
иестепеиуем-in komparabel
нестоящ-indisponibel (на разположение)
necrpor-gelind(e) adj.
нестудент-PhiIister m, -s
несъблюдаване-Nichtbcachtung f
несъвместим-disparat adj., vernunftwidrig (c
разума)
iiecbBMecniMif-inkompatibcl (лекарства)
несъвместимост-Vernunftwidrigkeit f (c
разума)
несъвършеи-fehlbar adj.
несъ гласен-mißhellig
несъгласне-Dissonanz f, -en (прен.), Friktiom
f, -en (прен.), Mißhelligkeit f,
Mißverständnis n, Nichtsübereinstimmung
f, Parteiung f (обществено), Zwiespalt m,
Zwietracht f
песъгласуван
588
несъгласуван-inkoordinicrt
иесъгласуващ ce-inkongruent
несъзвучне-Dissonanz f, -сп (муз.)
iiecbimiepiiM-inkommcnsurabcl
liecbAiiieii-bombenfcst adj., entschieden part.
adj. (cs ist ~ whar то е несъмнено вярно),
fraglos adj., sicher (den ~sten Weg gehen
вървя но най-сигуриня път ; s-s Lebens
nicht - sein ис съм сигурен за живота си ;
ich bin m-r selbst nicht - не съм сигурен в
себе си ; - ist ~ колкото по-сигурно,
толкова по-добре), sicher (den ~stcn Weg
gehen вървя по naii-сигурния път ; s-s
Lebens nicht ~ sein не съм сигурен за
живота си ; ich bin m-r selbst nicht - не
съм сигурен в себе си ; ~ ist ~ колкото по-
сигурно, толкова по-добре), zweifelfrei,
zweifellos
iiecbMiieiio-sichcr (den -slcn Weg gehen вървя
по tiaii-сигурния път ; s-s Lebens nicht
sein не съм сигурен за живота си ; ich bin
m-r selbst nicht ~ не съм сигурен в себе си
; ~ ist - колкото по-сигурно, толкова по-
добре)
iiecbMiienocT-Fraglosigkeit f
несъобразнтелен-begriffsstutzig adj.
iiecbo6pa3iiTejinocT-Bcgriffsstutzigkeit f, -en
несъответен-inadäquat, inkongruent
несъответствис-Mißverhältnis n
несъразмсрен-doaproportioniert adj.
несъразмериост-Disproportion f, -en,
Mißverhältnis n
несъстоятелен-bankbrüchtig adj., billig adj.
adv., konkurs, lahm (разг.)
пееъстоятелиост-Bankbruch m, Bankrott m,
-s, -e (Bankrott crlären обявявм
несъстоятелност), Falliment n, -s, -e,
Hinfälligkeit f, Konkurs m, -s, -e
несъщ-halb (за родствени отношения) (halbe
Geschwister несъщи братя и сестри),
halbbürtig (син, дъщеря, брат)
несъществен-inscsscntiell, formal adj.
иесъзнателен-bewußtlos adj. (остар.)
несъзнателност-Bewußtlosigkeit f
нетактичен-geschmacklos adj. (прен.),
indirekt, taktlos
нетактнчност-lndiskrclion f, -cn, Taktlosigkeit
f
нетелесен-о:рперлос
нетен-ncUo
нето-Nctlocrtrag m
ието-rcin
нетолерантен-inlolcrant
iierojiepaimiocr-Intolcranz f, -cn
неточен-inexakt, schreibfaul (n
кореспонденцията си)
нетраен-faul adj. (търг.), inkonsistent
нетрайност-Inkonsislenz f, -cn
нетренващ-rcglos
iierpyjtociioco4eii-crwcrbsunfähig adj.
iieTbiiinvi-dclcstabc] adj.
нетърпение-Kribbcl m, -s
нетьрнимост-Intolcranz f, -en (политическа,
религиозна)
нетьрнящ-rechtaberisch (възражение)
неубедителен-wcithergeholt
неуважение-Geringschätzungf, Mißachling f,
-„ Nichtachtung f, -
неугледен-mißfbrmig
неударен-tonlos (сричка)
неудачно-fehl adj.
неудобеи-beschwrlich adj., genant adj., lästig,
schlüpfrig
нсудоблетворителен-mangclhaft
неудобство-Bcschwenis n, -sc, Beschwerde f,
-n, Inkonvenienz f, -cn, Lästigkeit f, Nachteil
m, -s, -e (c-m gegenüber im ~ sein в по-лошо
положение съм спрямо друг)
неудовлетворен-nichtgcnügend, май
неудовлетвореиост-Mangclhaftigkeit f
неудоволствие-Mißbehagen n, -s, Mißbelieben
n, -s, Mißvergnügen n, -s
неудържане-Worlbruch m (на дадена дума)
иеузрял-aborliv adj., -grün adj. (der Apfel ist
noch ~ ябълката още не е узряла)
неуместен-deplaciert adj., inopportun,
üeblangebracht
неумолнм-eisern adj., hart, rigoros
неумолимост-Rigorosität f
неуморен-emsig adj., rastlos (труд)
неуморим-rastios
неуморимост-Rasllosigkeit f, -
589
нецивипизоваиост
неупражияващ-nichtberuftstälig (професия)
неуредица-KuddclmuddeI ш, -s, Mißstand
m, -s, -rC, Übelstand ш
пеурожай-Fehlernte f (сел.-ст.), Mißernte f, -
n, Mißwachs m, -es, -
неусещащ-harlmäulig (юздата)
неуспех-Abfuhr f, Fiasko n, -s (— machen
(претърпявам неуспех), Mißerfolg m, -s, -
e, Mißgeschick n, Mißlingen n, -s, Pech n, -
s, -e (er hat höllisches ~ на него никак не
му върви ; ich habe ~ gehabt ударих на
камък; einen ins ~ bringen вкарвам някого
в беля; - geben офейквам; wer - angreift,
besudelt които хвърли камък в рядка кал,
се оплесква), Versager m, -s
неустановен-diffus adj., flatterhaft adj.
неустаповепост-FlaUerhafligkeit f, Quackelei
f, -en, Zwitterwesen n
iieycTofiKa-Konvcntionalstrafe f (при нарушен
договор), Pönalien pl. (за нарушен
договор)
иеустончив-haltlos, hinfällig, inkonsistent,
kipp(c)lig, labil, nachgiebig, wetleranfallig
(на климатични влияния)
неустончивост-HaItungslosigkeit f,
Hinfälligkeit f, Inkonsistenz f, -en,
Nachgiebigkeit f, -en
иеустойчов-lax
неустрашим-freudig adj. (остар.), furchtlos
adj., kün, mutig
iieycrpauniMOCT-Furchtlosigkeit f, Kühnheit f,
неутешим-trostlos (er ist ~ über s-n Mißerfolg
отчаен е от неуспеха си)
неутешнмост-Trostlosigkeit f, -
неутрален-neutral, überparteiisch
неутрализация-Neutraiisation f, -,
Neutralisierung f, -
неутрализирам-aufhcben* Ir. (хим.),
neutralisieren Ir.
iieyTpajiii3Hpaiie-Neutralisafion f, -
неутралитет-Nculralilät f, -
неутралност-NeutraIität f, -
неутрон-Neutron n, -s, -cn
неучастие-Passivität f, - (dieser Fall hat die
äußerste - dieses Manschen gezeigt, an den
Tag gelegt този случаи показа крайната
пасивност на този човек)
иеучтив-rüde
неуязвим-degenfest adj., gefeit adj. part.,
heibfest, schußfest (от куршуми), stichfest
неуязвимост-Feiungf, -en, Festigkeit f (остар.)
нефалшифпциран-echt adj.
иефяектиращ-flexionslos adj.
нефрит-BeiIstein m (минер.), Jade f
(декоративен камък), Nephrit m, -es, -e,
Ncphtitis f
нефт-Bergöl n, Erdöl (мин.), Naphta n, -s, -s,
Rohöl n (натурален) (мин.), Steinöl n
нефтопровод-Ölleitung f
iiexaeii-actlos adj., apathisch adj., bumm(c)lig
adj., fahrlässig adj. (~c Brandstiftung пожар
порди нахайство), Iott(e)rig, saumselig,
schlampig (фам.), sorglos
неханност-Fahrlässigkeit f, -en, Bummelei f, -
cn, Geschlampe n, -s, Lässigkeit f, -cn,
Nachlässihkeit f, -cn, Saumseligkeit f, -cn,
Schlamperei f, -cn (die ~ nicht cinrcißen
lassen пресичам проявите на нехайство)
(фам.), Schlampigkeit f, -en (фам.)
нехаресване-MißfalIcn n
nexji ъзгав-griffi g adj.
iiexpaiiiiMafiKo-Erzlump m (разп), Kraut n, -
s, -fer, Laubub(e) m, Lausejunge m,
Lausekerl m, Lauser m, -s, Nichtsnutz m, -
s, -e, Schlingel m, -s (разг.), Tunichtgut m, -
es, -е (разг.), Vagabund m, -cn, -en
iiexpaiiiiMafiKOBUii-Schelmgesindcl n
iiexpiicTiiHHCKK-heidisch
пехудожествен-k u nstlos
нехудожествепост-Ku nsllosigkei t f
иехуманен-inhuman
нецелесъобразен-zweckwidrig
нецелесъобразност-Zweckwidrigkcit f, -
нецензурен-derb adj. (-er Ausdruck
нецензурен израз), obszön, zotig
iieueiuypiipanocT-Schweincrei f, -en, Zote f,
-n
иецепзурпост-Dcrbhcit f
нецивилизован-barbarisch adj., wild (народ,
човек)
иецивнлнзованост-ВагЬагепШт n, -s
пецърковен
590
нецърковен-zivil..
нечестив-ruchlos
нечестнвец-Höllenbrand m (пъклен)
нечестивият-Gottseibeiijns ш (разг.)
нечестивост-Frevel m, -s
нечестлив-verucht
нечесглмвост-VerruchLhcit f, -еп
нечетлив-krakelig
иечист-mies, schmierig (ein -es Lachen гаден
смях ; ein -er Kerl мърляв обект ; sich -
benehmen проявявам се като скъперник),
schmutzig (sich - machen нзмърсявам се ;
-е Geschäfte нечисти сделки), schwarz (-е
Hände мръсни ръце ; - Nägel траурни
нокти ; sich - ärgern страшно се ядосвам)
нечистотии-МШ! m, -s
нечистотня-Kot m, -s, Schmutz m, -es, - (e-n
mit - bewerfen калям някого ; e-n in den ~
zichn, s-n guten Namen in den - treten
натъпквам някого в калта; e-n mit Kübeln
von - übergießen обливам някого c помия)
нечнстотия-Schund m, -s, -
нечленоразделеп-inartikulicrt
нечленуван-artikellos adj. (грам.)
нечленуващ-Кате! n, -s, -е (в кооперация)
нечовечен-ruchlos
нечуван-bodenlos adj. (-e Frechheit нечувано
нахалство), haaricht, haarig, hanebüchen
iie4yBCTBiiTeAeii-abgckizelt part. adj.,
empfindungslos adj., gemütlos adj.
нечувствителпост-Empfindungslosigkeil f
нечунлив-bruchfest adj.
нечуствнтелен-dick adj. (ein -es Fell haben
нечуетвителен съм), mattherzig
нечут-hagebüchcn, hanebüchen
нешлифован-eckig adj.
нешлифован-hinterwändlerisch
неща-Blcchzeug n (от тенекия), Dinge f,pl.,
Langweiligkeiten pl. (досадни), Munkelei
f, -en (потайни), Nichtigkeit f, -en
(нищожни), Plunder m, -s (непотребни),
Zeug n, -es, -e (sein Zeug in Ordnung halten
държа нещата си в ред)
иещастеи-clend adj., kreuzunglücklich,
todunglücklich
нещастие-Böse n, -n, Elend n, -(e)s,
Heimsuchung f, -cn, Pech n, -s, -e (er hat
höllisches ~ на него никак не му върви ;
ich habe - gehabt ударих иа камък ; einen
ins - bringen вкарвам някого в беля ; -
geben офейквам ; wer - angreift, besudelt
който хвърли камък в рядка кал, се
оп л секва)
нещастие-Weh(c) n, -s, - (über das Wohl und
Wehe der Menschen entscheiden решавам
съдбата на хората; das Wohl und Wehe m¬
s Lebens радостите и нещастията на моя
живот)
иещичко-Chose f, -n, Dingelchen n, -s,
Sächelchen n, -s, Sächlcin n, -s
нещо-Ding n, -(e)s, -e/-er (unbedeutendes -
незнчително нещо; die ~e rechten Namen
nennen наричам нещата c истинските им
имена ; gut - will Weile haben добрите
неща стават бавно), Etwas n (ein
unbekanntes - нещо непознато), etwas
pron. indef. (~ Neues нещо ново; —anderes
нещо друго), Laden m, -s, ч-е (фам.),
Mittelding n (средно), Möglichkeit f, -en
(възможно) (k-e - sehen не виждам
възможност ; nach — по възможност ; ist
es die -! нима е възможно I), Nachbleibsei
n, -s (останало в повече), Nonplusultra n, -
(ненадминато) (das - an Frechheit връх на
нахалството), Sache f, -n, Sorgenkind n
(създаващо постоянно грижи) (dieses
Problem war schon lange ein - der
Wirtschaft този проблем беше отдавна
главната грижа на стипонството), Zeug п,
-es, -е (was soll ich mit dem Zeug anfangen
какво трябва да направя с това нещо ;
dummes Zeug reden говоря глупави неща)
нещото-Etwas п
пеявяване-Kontumaz f (в съда), Ausbleiben
n, s, -
неял-nüchern (auf -en Magen на гладен
стомах, на гладно сърце)
неясеи-breihaft adj., dämm(e)rig adj., diesig
adj., diffus adj. (-es Gerede неясно
бръщолевене), dumpf adj., dunkel adj. (die
Zukunft liegt - vor uns бъдещето ни е
неясно), dunstig adj., mißverständlich,
591
низък
nebelhaft (in ~er Ferne в далечното
бъдеще), schattenhaft, vag(e), verwaschen,
verworren, wirr, zweideutig (думи, израз),
zwitt(e)rig, zwutterhaft
неясни-gewunden (gewundene Reden неясни
думи)
неяснота-Irmis n, -ses, -se, Irreal n, -s, -e
iiii6enyiir-Nibelung(e) m, -en, -en
нива-Аскегш, -s, -r (прен.) (das ist mein-und
Pflug това е моят занаят; das ist nicht auf
eigenem... gewachsen това е направено от
другиго), Ackerfeld n (засята), Angerfeld
n (на селска мера), Baufeld n (сел.-ст.),
Blache f, -n, Brachacker m (угарна), Brache
f, -n (угарна), Feld n, -(e)s, -er (aufs ~ gehen
отивамна нивата), Gartenfeld n (оградена),
Gemeindeacker m (обинска), Getreidefeld
n (житна) (сел.-ст.), Gewende n, -s,
Hopfengarten m (c хмел), Kamp m, -s, -e
(оградена), Kornacker m, Kornfeld n
(житна), Rodung f, - (на мястото на
изкоренена гора), Saatfeld п (засята),
Schwarte f, -n (тревясала угарна),
Sommeracker m (засята c летница), Trieft
f, -en (угарна)
нивга-nie (~ ind niemer за нищо на света),
nienialen
ннвелир-Bleiwaagc f, Libelle f, -n,
Nivellierinstrument, Schrotwaage f,
Setzwaage f, Setzwaage f, Wasserwaage f
(crp.)
нивелирам-ebnen tr. refl., nivellieren tr.
пивелиране-Ebnung f, Nivellierung f, -en
iiiiB№-Feldarten pl. (разпределени за зимни и
летни посеви) (сел.-ст.), Flur pl., Saatland
п
ниво-ЕЬепе f, -n, Höhe f, -n, Linie f, -n,
Niedrigwasser n (най-ниското на водата),
Niveau n, -s, -s
ниво-Pegelhöhe f (на водата), Tiefst n, -es, -
(най-ниско), Wasserspiegel m (водно),
Wasserstand m (водно), Weltstand m
(световно)
нивя-Feld pl., Gebreit n, -s, -е (остар.),
Länderei f, -en
нигде-nirgends, nirgendswo
Нигерия-Nigerien n
Нидерландия-Niederlande pl.
HHAepnaiiACKii-niederländisch
нижа-reihen tr. refl. (мънуста)
низ-Abfolge f (в бърз низ-in rascher...), Fach
n, -(e)s, Fache (перли), Flucht f, -en / Flüchte
(от стаи за убежище), Folge f, -n, lrmis n, -
ses, -se (от заблуди), Irreal n, -s, -е (от
заблуди), Kette f, -n, Reihe f, -n (an der ~
sein мой ред е; die - kommt an mich идва
ми редът ; der - nach по ред ; bunte ~
смесена редица ; nach er langen - Jahren
след дълги години ; sich in e-e — mit e-m
stellen заставам в една редица с някого ;
Kritik aus der eigenen - критика от
собствените редове; um die - редувайки
се посменно ; aus der - kommen излизам
от редицата; aus de r~ tanzen карам си по
свой начин ; wieder in der - sein пак съм
на линия), Zimmerflucht f (от стаи)
iiinBepraiie-Höllenfahrt f (в ада)
UH3Hiia-Börde f, -n (геогр.), Helder m, -n, -s
(крайморска, незащитена), Niederung f,
Tal n, -es, -rer (zu ~ kommen соускам се в
долината ; über Berg und ~ wandern
странствам през планини и долини; sich
zu Tod und - segeln потъвам), Tiefe f, -n
(die - der Ohnmacht безмсрността на
безсилието ; in der - des Gartens навътре
в градината ; die ~n des Meeres глъбини
на морето; in den -n der Seele в глъбините
на душата), Tiefebene f, -n, Tiefland n
uii3KOHoiuioiiiiH4ecTBo-Byzantinismus m
низкопослонник-Französling m, -s, -е (пред
всичко френско)
иизост-Abscheulichkeil f, -en, Erbärmlichkeit
f, -en, Gemeinheit f, -en, Hundsfötterei f,
Infamie f, -n, Lumpigkeit f, -e, Mistigkeit f,
Nichtswürdigkeit f, -, Niederträchtigkeit f, -
en, Niedertracht f, Niedrigkeit f, -cn,
Schlechtigkeit f, Schufterei f, -en, -
Schwärze f, -n, Verächtlichkeit f, -
низходящ-absteigend part. adj.
низш-nieder
пизък-gemcin adj., hundsfötlisch,
hundsgemein, kommun, lumpicht, lumpig,
нийде
592
miserabel, mislig, nichlswürdig, nieder
(инстинкт, съсловие) (er hal e-n Hang zum
Niederen има склонност към долното),
niedrig (~cs Volk простолюдие; er ist von
-er Geburt той произлиза от просто
семейство), pöbelhaft, schnöd(e) (-cs Geld
презрян метал- парите; -er Undank черна
неблагодарност), schof(e)lig (фам.),
schofel (фам.), schuftig, verwerflich
нийде-nirgends
никаква-keine
никаквец-Laster n, -s
никаквн-kcine
никаквнк-Halunke m, -n, -n
никакво-kein
никакъв-kein (kein Mensch никакъв човек ;
auf keinen Fell в никакъв случай)
Никарагуа-Nikaragua n,
HiiKaparya3Kii-nikaraquaer
ннкатагуанец-Nikaraquaer m, -s
никел-Nickel n, -s, -
HiiKejiiipaM-vernickcn tr. (техн.)
никелиране-Vernick(e)lung f
никиа-emporkommen* intr. s
iniKiia-Sprossen intr. h. s. (за растение)
никнат-zahnen intr. h. (зъби на малко дете)
никне-kielen intr. h. (die Federn kielen перата
никнат)
никога-keinmal, nie (— ind niemer за нищо на
света), nicmalen, nimmer (nun und ~ никога
в живота ми), nimmermehr
иикогаж-nimmer (nun und ~ никога в живота
ми)
иикой-kein (kein anderer als er никой друг
освен него), niemand (-anders никой друг
; -Bekanntem begegnen не срещам никой
познат; das war - Geringeres това не беше
някой прост човек)
HiiKOTUii-Nikotin n, -s, -
никъде-nirgends, nirgendswo
Нил-Nil m
нима!-папи!
нимб-Heiligengeschein m
нимба-Nimbus m, -se
иимфа-Badenixe f (курортна), Meeijungfrau
f, Nymphe f, -n, Ozeanide f, -n (морска),
Secjungfcr f, Wassernixe f, Wasscrnumphe
f
iiiiivH|)OMaiiim-Mann(s)tollheil f
нннел-Nippcl m, -s, -
iiiiiuia-Nippcl m, -s, -
ннрвана-Nirwana n, -s
ниско-danieder adv.
iiiicicoHOB;wi a4-Niederhubwagcn m
ннскопробеи-gcringhaltig adj.
HiiCKoiipoueiiTOB-geringhaltig adj.
ннскостоящ-nicdcrigslehcnd
нискостъблен-kurzstämmig, dunkel adj.,
erdzunge f (rcorp.), gering adj.
нисък-klein (klein von Wuchs нисък на ръст;
er ist einen Kopf kleiner той е c една глава
но-нисък), nieder, niedrig (прозорец, маса,
бряг, планина, чело, ниво, оценка) (е-п ~
einschätzen не ценя някого ; etw. -er
hängen излагам някого на общо
презрение), lieg (бас, тон) (~е Verbeugung
нисък наклон ; ein -er Fall ниско падане;
wie-er gesunken ist! колко ниско е паднал
!), zivil (цена) (разг.)
iiirr-Nict m, -es, -е, Niete f, -n
пито даже-auch conj. (при отрицание) (~ nicht
einer нито един)
пито дори-auch conj. (при отрицание) (- nicht
einer нито един)
нито-auch conj. (при отрицание) (~ ich war
jung и аз бях млад ; Karl kommt nicht,
Anton - nicht Карл няма да дойде, нито
пък Антон; ein ehrlicher und - geschickter
Mann почтен, а също така и сръчен човек
; das Kleid ist schön, aber - teuer роклята e
хубава, но и скъпа; - nicht schlecht и това
не е, не би било зле)
ннтовач-Niethammer m
iiHTo-iiiiTo-nicht..,noch (nicht Geld, noch Gut
нито пари, нито имот), weden.noch (er
konnte weder sehen noch hören той не
можеше нито да гледа, нито да чува; das
ist weder Fisch noch Fleisch това е ни риба,
ни рак)
иитрат-Nitrat n, -es, -е
нитрид-Nitrid n, -es, -e
нитрнрам-nitrieren tr.
593
нов
интрираие-Nitrierhältung f, Salpelcrumg f, -
еп (tcxh.)
нитробактерии-Nitrobakterien pl.
HiiTponjiimepiiii-Nhroglyzerin n, -s, Sprengöl
n (xiim.)
iiiiTpo3eu-nitros
нитроцелулоза-Nitrozellulose f, -
шггувам-verniclcn tr.
иихнлизъм-Nihilismus m, -, -
iiiixiiJiucT-Nihilist m, -en, -en
iiuxiuiiicTiweii-nihilistisch
iiiixiuiiimmecKii-nihilistisch
Ница-Nizza n
uiiuia-Bilderblende f (стр.), Blende f, -n, Nische
f,-n
iiiiiuaAbic-Salmiak m, -s
нишадър-Lölstein m
пишесте-KIäre f, -n
пишка-Chemicfaser Г (изкуствена, добита ло
хим.начин), Eintragsfaden ш (от вагька)
(текст.), Faden ш, -s, Fäden (die Fäden
aufdecken разнищвам заплетена работа),
Fase f, -n, Faser f, -n, Fussel f, -n, Gespinst
n, -cs, -е (от пашкул), Glasfaser f
(стъклена), Haarseide f (от сурова
коприна), Haarsilbern (рссбърна), Helfe f,
-n (на нищелник), Keimfaden m
(зародишна) (бот.), Kettenfaden m (от
основа), Lebensfaden m (на живота), Litze
f, -n, Schienenslrang m (релсова) (ж. п),
Zusammenhang m (в разказ, съчинение)
нишки-Gefascr n,pl.
нншковиден-fadcnförmig adj., fas(e)rig adj.
нншководач-Fadcnführer m (текст.)
нищажен-lappicht
инщелка-Gcschirr n, -s, -е (текст.)
нищене-Gefascr n, -s
нищета-Armscligkeit f, Armut f, Elend n, -(e)s,
Erbärmlichkeit f, -en, Not f, -i-е (~ leiden
търпя лишения)
нищо подобно !-nichlsda!
нищо-nichts (ich sehe ~ нищо не виждам; gar
~ съвсем нищо; flir - und wieder - за нищо
и никакво ; mir - dir ~ току-така ; wird -
damit нищо не става; mit s- п Plänen ist es
~ плановете му пропаднаха; das macht ~
! няма нищо !; -mehr davon ! стига !; -
für ungut.. не се сърдете; ich mache mir-
davon не ми пука; hier gibt es - zu lachen
няма за какво да се смеете; etw. löscht sich
in - auf нещо изчезва ; - weniger, als ..
съвсем не)
ипщо-Nichts n (aud - wird - от нищо нещо
не става; er steht vor dem - той е в пълно
разорение)
iiiiu^iceii-armselig adj., dreckig adj., eitel adj.,
elend adj., futii adj., geringfügig adj.,
jämmerlich, kärglich, kümmerlich, lappig,
lumpicht, lumpig, nichlsbedcutend,
verächtlich (ein -er Kerl нищожно
същество), winzig
нищожество-Eitelkeit f, -cn, Nichtigkeit f, -en,
Nichts n (er ist - той е едно нищо, пълна
нула), Nullität f, -en, Wicht m, -es, -e
iiiiuuroiio-blilzwenig adj.
iniiiU^iiocT-Armseligkeit f, Geringfügigkeit f,
Lumpigkeit f, -en, Nichtigkeit f, -en,
Winzigkeit f, -en
нищя ce-abfasen inlr. h, fädeln rcfl., fasern tr.
refl., fransen inlr. h
иищя-abzupfen tr. (Seide,., нищя коприна),
aufzupfen tr. (връв, тъкан, везмо), zupfen
tr. refl.
налагам-belegen tr. (запор, наказание)
no-1. aber, auch conj. (като израз на съмнение)
(често непреводнмо) (kann ich mich -
darauf verlassen? ами мога ли да разчшам
на това?; wirst du mir - folgen? ами ще мс
последваш ли?; wenn er nur - zu Hause ist
само да е в къщи; wenn ich - ihn nur sehen
darf поне де мога да го видя) 2. doch conj.
(er ist arm, - glücklich тон е беден, но
щастлив), jedoch
иобилите-Nobililäl f, -
нов-brandneu adj., brühwarm adj., erneut part.
adj., frisch adj. (ein -es Hemd anziehen
обличам нова риза), nagelneu, neu (рокля,
мода, година, къща, приятел) (-er Wein
ново, тазгодишно вино ; -е Kartoffel
пресни картофи ; die -eren Sprachen
модерните езици ; die Neue Welt новият
свят ; mit -en Kräften c нови, подновени
нов
594
сили ; ~cn Mut schöpfen добивам отново
кураж; darin bin ich - в втова сьм новак;
ein Zimmer ~ hcrrichlen подновявам
мебелировката в стаята ; die neusten
Nachrichten последните новини; ich habe
е-с ~с Flasche bestellt поръчах нова
бутилка ; aufs neue, von neuem отново,
наново; die Neueren модерните (писатели,
художници)), neuartig, spannagelncu
liOB-Neuling m, -s, -е (в някоя среда)
НоваГодина-Neujahrn (glückliches, fröhliches
~! Честита Нова Година!)
новак-Anfdngcr m, -s, - (Kurse für ~ курсове
за начинаещи ; er ist ein blutiger ~ той
почва от а. б), Greenhorn n, -s (разг.),
Grünhorn n (шсг.), Grünling m, -s, -c,
Grünschnabel m (разг.), Neuling m, -s, -c,
Rekrut m, -en, -en, Waisenkind n (в
работата) (разг.), Waisenknabe m (в
работата) (разг.)
новак-CKifbop'Skisäuling m (шег.)
новатор-Neuercr m, -s, Novator m, -s, ..toren
повсла-Novelle f, -n
иовелист-Novellist m, -en, -en
повел истичен-novellistisch
иовеничък-brandneu adj., nagelneu,
spannagelneu '
iioBiiiia-Blällermeldung f, Bombennachricht f
(сензационна) (разг.), Kaffee m, -s, -e
(стара, безинтересна), Nachricht f, -en (e¬
m von etw. ~ geben уведомявам някого; ~
(von sich) geben обаждам се, пращам вест
; die Zeitung bringt die - вестникът
съобщава; neuste -en последните новини
; ~ен (über e-n etw) einziehen събирам
сведения за някого), Neuigkeit f, -en,
Seeschlange f (сензационна) (разг.),
Tatarennachricht f (лъжлива),
Zeitungsnachricht f (във вестник)
iiOBHiiii-Blindverkehr n (рад.),
Rundfunknachrichten pl. (по радиото),
Schlachtbericht m (за хода на битката),
Zeitfunk m (злободневни)
пово..-neu..
noBo6oraTaui-Neureich(e) m
новобогаташки-neureich
повобрапец-Hummcl m, -s, -r, Rekrut m, -en, -
en
иовобрачеи-ncuvcrmählt
iiOBOBHCOicoiieMCicii-ncuhochdetsch
иовоВъведенне-Neucrung f, -en
новодомец-Trockcnwohner m (шег.)
новодошъл-Ankommling m, -s, -e,
Zugereistc(r) m
иовозавстен-nculcstamcnllich
новозеландец-Neusecländer m
иовозеланскн-neuseeländisch
иовоизграждане-Ncuaufbau m, Neubau m
иовоизнечеи-ncugebacken
iiOBOKaitieueii-neolithisch
новолунне-Neumond m
новомоден-neumodisch
новомодерен-ncu mod isch
новонабавено-Neuanschaffung f (нещо) (das
bedeutet allerlei -en това значи, че трябва
да се купят разни нови неща)
ii0B0iia3iia4en-neucrnannt
новообразуване-Neubildung f
иовообразуванне-Auftreibung f, -en
(злокачествено) (мед.)
иовоприет-Nculing m, -s, -e
новопрметигнал^еи!^ m, -s, -e,
Zugereiste(r) m
иоворедие-Absatz m, -es, -fc
новороден-neugeboren
новородено-Wochenkind n
новороденото-Geburt f, -en
HOBOCT-Modcrnität f, Modeschrei m (в модата)
(der letzte ~ последен вик на модата),
Neuartigkeit f, -, Neuheit f, -en, Novität f, -
en
новосъздаден-neugcschaffen
новота-Neuheit f, -en
iiora-Bein n, -(e)s, -e (es in den Beinen haben
боляг ме краката), Fuß m, -es, Füße (mit
den beiden Füßen auf der Erde stehen стоя
c двете си ноги на земята), Kriegsfuß m
(бойна)
иоебикновен-тагкат
ноември-Nebelmonat т, Nebelung т, -s, -,
November т, -s, -
ноемврийски-novemberhaft, novemberlich
595
номер
нож-Abreißmesser п (печатарски),
Abstechstahl m (техн.) (на хирург),
Aufschneider m, -s, ~ (за отваряне на
писма), Ausdrehhaken m (стругов) (за
разтачане) (техн.), Beschneidenmachine f
(книговезки) (техн.), Blitze f (месарски),
Bratenmesser п (за печено), Brieföffner m
(за отваряне на писма), Buttermessern (за
масло), Dreheisen n, -s (стугарски) (техн.),
Drehmeißel m (на струг), Drehstahl m
(стругарски), Einschlagenesser m
(затварящ се), Fänger m, -s (ловджийски),
Falzbein n (за нагъване) (техн.),
Fangmesser п (къс, ловджийски),
Faschinenmesscr п (градински),
Fleischeisen n (за саркисванс на месото)
(техн.), Garlenhippe f (градинарски,
лозарски), Handmssern (малък), Hauer m,
-s (ловджийски), Hirschfänger m
(ловдийски), Käsemesser n (за сирене),
Kerbmesser n (за врязване), Kneifm, -s, -e
(обущарски, кожарски, градинарски),
Knicker m, -s (ловен),, Lesemesser n (за
рязане на книги), Messer n, -s, Nickfänger
m (ловджийски), Okuliermesser n (за
присаждане), Papiermesser n (за рязане на
хартия), Pflugmesser п (на плуг), Plempe
Г, -п (широк, на пушка), Schermessern (на
стригачна машина) (техн.), Schlichtmesser
п (за изглаждане) (техн.), Schrotstahl m (за
грубо оцтъргване на праволинейни
контури), Schusterkneif m (обущарски),
Sech n, -s, -е (на плуг), Seitengewehr m (на/
пушка) (воен.), Skalpell п (на хирург)
(мед.), Tranchiermesser п (за рязане на
печено), Weidmannsmesscr п
(ловджийски), Wiegemesser п (с
дъговидно острие) (готв.), Zulegemesser
п (сгъваем)
пожар-Messerschmied m
иожица-Blechschere f (за ламарина),
Handelsspanne f (между цените на едро и
дребно), Knippschere f (за кроене),
Nagelzange f (за ноктите на краката),
Schneuze f, -п (за изрязване на фитил на
свещ)
иожицн-Drahtschere f (за тел), Knipsschere f
(градинарски), Nagelschere f (за нокти),
Schere f, -n, Spreize f, -n (при игра на кон)
(спорт.)
ножница-Degenscheide f, Ledrer n, -s,
Scheide f, -n
иожче-Einlegemesser n (сгъваемо), Hippe f, -
n (градинарско), Klappmesser n
(сгъваемо), Knicker m, -s (джобно),
Knippmesscr n (джобно), Öffner m, -s, -,
Pelzmesser n (за присаждане на дървета),
Pfropfbein п (за присаждане), Rasierklinge
f (за бръснене), Rebemesser п (лозарско),
Schappmessern (сгъваемо), Taschenmesser
n(джобно), Trennmessern (за разпаряно)
ноздра-Konclia f, -s, Konchc f, -n, Nasenflügel
m, Nasenloch n, Nüster f, -n
иойзилбер-Ncusiibcr n
uoK-Nock n, -es, -e, Piek f, -en (на гафел)
иокаут-knockou t
нокаут-Knockout m, -s, -s, Niederschlag m
ноктелюки-Leuchttiere pl. (зоол.)
иокти-Fang pl. (на граблива птица), Griff pl.
(лов.), Jelängeijclieber n, -s (орлови) (бот.)
иокпорно-Nottumo n, -s, -s (муз.)
иокът-Fingemagel m (на пръст), Frauenholz
n (горски) (бот.), Geißblatt n (орлов) (бот.),
Jelängerjelieber n, -s (орлов) (бот.), Klaue
f, -n (на граблива птица, звяр), Kralle f, -n,
Nagel m, -s, ? (abgekaute Nägel узгризани
нокти ; an den Nägelln kauen гриза си
ноктите, ядосан съм ; keinen ~ breit.
wiechen не отстъпвам нито на косъм; etw
. brennt mir auf den Nägeln на зор съм,
нещо на търпи отлагане)
номад-Nomadc m, -п, -n, Zigeuner т, -s (прен.)
номадски-nomadcnhaft, nomadisch
номеиклатура-Bezeichnung f, -en,
Nomenklatur f, -en
номер-Anruf m, -(e)s, -е (телефонен),
Anrufnummer f (телефонен), Artistenstück
n (на артист), Attraktion f, -en (ефектен),
Balancenummer f (на еквилибрист, във
вариете,цирк), Fernruf m (телефонен),
Garderobe(n)nummer m (гардеробен),
Glanznummer f (коронен), Größe f, -n,
номера
596
Hausnummer f (на къщата). Hell n, -cs, -c
(на списание), Kaskade f, -n (смел,
рискован цирков), Malice f, -n (лош),
Meistcrstreich m (майсторски подготвен),
Monatsheft n (всекимссечсн), Niete f, -n
(непечеливш), Nummer f, -n (на къща,
телефон) (die laufende ~ пореден номер ;
unter welcher ~ sind sic zu erreichen ? на
кои номер мога да ви открия ? ; er ist nur
с-с ~ топ представлява само един номер ;
er hat е-с große - той е голяма клечка ;
-Sicher тюрма, дранголнпк), Ordnungszahl
f (атомен), Pailite f, -п (тарикатски), Ruf
m, -es, -е (телефонен), Rufnummer f
(телефонен), Sammclnummer f (сборен),
Schabernack m, -cs, -e (e-m c-n - spielen,
c-m elw. zum - tun погаждам на някого
шега, номер ; - treiben правя си шеги,
закачам се), Tagebuchnummer f (входящ),
Tanzdarbietung f (танцов, в програма),
Tclephonnummcr f (телефонен), Trapezakt
m (натрапец в цирка), Trick m, -s, -s, Ziffer
f, -n (jeder einzelne der Klasse war dem
Lehrer nicht nur e-e Ziffer всеки от класа
означаваше за учителя не само номер)
номера-Drcssur pl. (на дресирани животни),
Wippchen п, -s, Zauber m, -s (den Zauber
kennen wir знаем гн тези номера)
номератор-Numerierwerk n (за билети),
Sammelnummer f (телефонен)
иомерация-Bezifferung f, -en, Numerierung f,
-en
номерирам-beziffern tr.refl., numerierin tr.,
paginieren tr. (страници)
HOMepitpaiie-Bezifferung f, -en, Numerierung
f, -en
номшшлен-nominal, nominell
поминализъм-Nominalismus m
номограма-Rcchentafel f
iiona-None f, -n
lioiinapeii-Nonpareille f, -
Норвегия-Norwegen n
Нордернан-Nordemey n (остров)
иория-Patemosterwerk n (техн.)
нория-Puschelkunst f
норка-Nerz m, -es, -e
норма-Arbcitsnorm f (производтевена).
Einheitsform f. Industrienorm f
(производствена), Leistungsnorm f,
Milchsoll n (за доставка па мляко). Norm
f, -en (e-c - aufstcllcn поставям норма ; er
kann nichr auf s-c - той не стигна нормата
си), Rechtsnorm f (правна) (юр.), Regulativ
n, -s, -c, Salz m, -es, -rc (die Sätze c-sTaril'cs
определените норми на тарифата ; zum
üblichen - но обикновената тарифа ; er
trank das Glas in e-m - гой изпи чашата на
един дъх; zwei Gläschen, das ist so mein ~
две чаши- това ми c мярката) (търг.),
Tagessoll п (дневна), Tarifsatz m (тарифна)
нормала-Normale f, -п
нормален-normal, regelrecht (ход на нещата)
нормали-Normaiicn pl.
нормализирам (ce)-normalisiercn tr. rcfl.
иормализиране-Normalisierung f
иормалност-Normalität f, -
нормани-Normanne m, -n, -n (жители на
Нормандия)
нормански-normannisch
нормагивеи-normativ, regelhaft, regulativ
нормеи-NonTial.. (тегло, профил)
uopMiiuiipaiie-Normicrung f, Normung f
иормнрам-погшеп tr., normieren tr.
нормуван-einhcitlich adj.
iioc-Back f, -en;-(e)s, -е (на кораб), Balkon m,
-s, -s (tuen), Bug m, -(e)s, -е (предна част
на кораб, дирижабъл) (мор. ; авиац.),
Erdzunge f (геогр.), Gesichtserker m (шег.),
Granscn m, -s (мор.), Habichtnase f (орлов),
Hakennase f (силно гърбав), Kap n, -s, -e
(das Kap der duten Hoffnungen нос Добра
надежда), Landzunge f (геогр.), Nase f, -n
(durch die - sprechen говоря през носа ;
m-e - läuft тече ми насът (от хрема) ; die
- hoch tragen виря си носа ; die ~ hänfen
lassen юпомвам нос ; die ~ voll haben до
гуша ми дойде ; e-n an der - herumfuhren
водя някого за носа ; e-m etw unter die -
reiben натривам на някого носа; e-m etw.
auf die - binden отварям очите на някого
за нещо; e-m auf der - herumtanzen качил
съм се на някого на главата ; auf der ~
597
пося
liegen разболял съм се ; е-ш е-е lange ~
machen правяподигравателен знак на
някого; faß dich an der eigenen -! гледай
по-напред себе си leins auf die ~
bekommen смачкват ми носа ; e-m die
Würmer aus der ~ ziehen изкопчвам тайни
от някого ; mit langer - - abziehen отивам
си c клюмнал нос; е-е gute - haben имам
добър нюх), Plattnase f (сплескан), Ramm
m, -es, -е (корабен), Rammsnase f (силно
извит), Riecher m, -s, Rotznase f (сопол ив),
Sattelnase f (седловидсн) (мед.),
Schaf(s)nase f (овчи), Schmecker m, -s
(диал.), Schnabel m, -es, *e (на кораб),
Schnapsnase f (пиянски) (разг.), Vorschiff
n (на кораб). Windlang m (на едър дивеч)
иосач-Gepäckträger m (жп.), Kohlenträger m
(на въглища), Lastträger m, Marklhelfer m,
Sackträger m (на торби), Träger m, -s,
Tragseil n, Wassermann m (на вода)
носещ се-triftig (по водата)
носи ce-antrciben intr. s. (за облаци, лодка,
ледени блокове), hauchen intr. h., sollen4*
mod. (er soll die Stadt verlassen haben
казват, че бил напуснал града ; cs soll
dieses Jahr c-n strengen Winter geben тая
година щяло да е сурова зима; er soll sechs
Sprachen sprechen разправят, че говорел
шест езика), treiben* refl. (за тълпа),
zulreibcn* intr. s. D (за кораб)
носи-gereichen intr. h
носилка-Bahnre f, -n (дървена, за умрели),
Bahre f, -n (дървена, за ранени), Butte f, -
n (за грозде), Lager n, -s (за болни), Reff
n, -es, -e (bei e-m noch etw. im ~ haben не
съм си разчистил сметките с някого
напълно), Sänfte f, -n, Tabulett n, -es, -е (на
гръб), Tragsessel m (покрита, на източни
царедворци)
носител-Bakerienträger m (на бактерии)
(мед.), Träger m, -s (на идеи)
носия-Aufzug m, -s, *е, Bauerntracht f
(селска), Kleidertrachl f, Kostüm n, -s, -e,
Landestracht f (национална), Mannstracht
f, -cn, Nationaltracht f (народна), Tracht f,
-n, Volkstracht n (народна)
носов-nasal
iiocopor-Nashorn n, Rhinozeros n, -ses, -se
(зоол.)
носталгия-Heimweh n (за родината)
нося ce-ansegeln intr. s. (по морето),
aufziehen* intr. s. (в даден външен вид),
fegen intr. h s, niederschweben intr. s., rollen
intr. h. (стремително, за вълци) (Tränen
rollten über ihre Wangen сълзи се
търкаляха по страните й), schieben* Ir. refl.
(die Menge schob sich durch die Türen
тълпата се буташе през вратите),
schweben intr. h. s. (Töne ~ im Raum звуци
се носят в пространството ; im siebenten
Himmel - намирам се на седмото небе ;
in Gefahr ~ намирам се в опасност),
schwirren intr. h. s., segeln intr. h. s. (за
безмоторен самолет, шейна с платна) (mit
vollem Winde - пътувам е пълна пара; bei
dem Winde — плувам бейдсвинд; mit dem
Winde - пътувам, носен от вятъра ; der
Vogel segelt durch die Lud птицата пори
въздуха ; da kommt er gesegelt сто го, чс
се носи насам; er ist durch Examen gesegelt
скъсаха го на изпит) (мор.), segeln intr. h.
s. (за безмоторен самолет, шейна с платна)
(mit vollem Winde - пътувам с пълна пара
; bei dem Winde - плувам бейдевинд; mit
dem Winde - пътувам, носен от вятъра ;
der Vogel segelt durch die Lull птицата
пори въздуха ; da kommt er gesegelt сто
го, че се носи насам ; er ist durch Examen
gesegelt скъсаха го на изпит) (мор.),
tragen* refl. (просто, елегантно),
zufliegen* intr. s.
нося-abwerfen* tr. (печалба, облага, лихва)
(diese Arbeit wird wenig ab тази работа не
е доходна), aufhaben* Ir. (на главата)
(шапка, шлем) (разг.), bringen* tr. (e-n
Segen - нося нкм.благословия ;e-m ein
Ständchen ~ правя нкм.ссренада ; e-n ein
Glas - пия за здравето на нкг.),
durchschleppcn tr. trnb. (нкг. на гръб)
(разг.), cinbringen* tr., eintragen* tr.,
frachlen tr. (стока), führen tr. (e-e Speise
zum Munde ~ поднасям храна към устата
нота
598
си), hcrumtragen* tr. (около нещо), huckcln
1г. (на i-ьрба си), hucken tr. (на 1ърба си),
kraxeln tr. (на 1ръб), mitführen tr. (със себе
си), mithaben tr. (у себе си), nachlragen *
tr. (c-m), rentieren intr. h. (лихви), tragen*
tr. (товар, дреха, обувка, шапка, корона,
очила, име) (Geld bei sich - нося пари в
себе си ; die Nachricht von Haus zu Haus -
нося новината от къща на къща ; etw, im
Herzen - нося нещо в сърцето си ; funclw.
Sorge - грижа се за нещо), trauern intr. h.
(траур), zuwälzen tr. (нанякъде) (der Strom
wälzt sein Gewässer dem Meer zu реката
носи водите си към морето)
нота-Kollcktivnotc f (колективна, на
диплома), Note f, -п (и на правителство)
(das Singen nach ~п нотно пеене ; etw. In
-n setzen нотирам нещо ; andere ~n
anschlagcn променям тона; nach -n нещо
порядъчно; es kommt ihm auf e-e Handvoll
~n nicht an не е дребнав; небрежен е; etw
geht nach ~n нещо върви като по книга)
иота-Notc f, -п (на ирония), Tonzeichen n,
Verbalnote f (вербална), Viertelnote f
(четвъртина), Zweiviertelnote f (половина)
(муз.)
потабеие-notabenc
нотабилитет-Notabilität f, -en
нотабилнтн-Notabilität f, -cn
нота-орнамент-Wechselnote f (муз.)
нота-отговор-Anlwortnotc f (полит.)
нотариален-notariell, notarisch
нотариат-Notariat m, -es, -e
нотариус-Notar m, -s, -e
поти-Musikalien pl., Notenblatt n
нотнрам-notieren tr.
нотифицирам-ankünden tr., ankündigen tr.
нотка-Note f, -n (на ирония)
нотозапис-Notation f, -en, Notierung f, -en
iioToniic-Notenschrift f
iioTopeii-notorisch
нощ-Brautnacht f (брачна), Nacht f, -5-e (weiße,
helle ~ бели, светли нощи; der Kranke hatte
e-e gute - болният прекара спокойна нощ
; sich für ~ anmclden съобщавам, че ще
пренощувам в хотел; die Heilige - бъдни
вечер ; bei ~ нощем ; e-s ~s една нощ; bis
tief in die - късно през поща ; vor - преди
мръкваие ; zur - essen вечерям ; häßlich
wie die - грозна като чума; bei - ind Nebel
в тъмна нощ ; gute - ! лека нощ ! die -cs
Wahnsinns мракът на безумието ; ihm
wurde - vor Augen иритъмня му),
Rabennacht f (непрогледна)
нощвн-Backmuldc f pl., Backtrog m pl. (готв.),
Knctlrog m, Mulde f, -n (cs regnet wie mit
—n вали като из ведро), Teigmulde f
нощво-Trog m, -cs, -e-e
нощем-nachts (bis - um eins haben sie gezecht
гуляха през нощта до един часа), nächtig,
nächtlich, nacht..
нощенка-Grascule f (житна) (зоол.)
нощенки-Nachlfalter m
нощес-nacht
нощннца-Nachtiiend n
нощувам-herbergen intr. h. (в хан, хижа),
pennen intr. h. (в хан)
нощуване-Übcrnachtung f
нощувка-Übcrnachtung f
непохватен-hilflos
нрав-Art f, -en (von deutscher - und Kunst за
немският народностен характер и
немското изкуство; es liegt nicht in seiner
- не му е присъщо ; die Dinge sind von
solcher ~, daß ... работите са от такова
естество, че ... ; nichts der — нищо
подобно), Artung f, -en, Charakter m, -s (ein
Mann von - човек c нрав)
, Edelsinn m (благороден), Frohsinn m, -(e)s,
(весел), Gemüt n, -(c)s, -er, Gemütsart f,
Jungenhaftigkeit f (младежки), Katzenart f
(котешки), Menschenart f, Sinn m, -es, -e
(edler - благородна душа ; stolzen -es e
горд дух ; froher - весел нрав),
Temperament n, -es, -e, Vagabundentum n,
-s, - (скитнически), Weibesart f (на жена),
Wesen n, -s, - (gesetztes Wesen установен
нрав ; kindliches Wesen детски нрав ;
freundliches Wesen приветлив нрав),
Wolfsart f (вълчи)
нравеие-Gefallen n, -s, Gusto m, -s
нрави (ми) ce-zusagen intr. h. (etw. sagt e-m
599
пула
zu) (книга, вино)
нрави ми ce-mögen tr.(ich mag ihn nicht не го
искам, не го ща, не го обичам; die beiden
- sich двамата се обичат)
нрави ce-behagen intr.h и refl., gustieren Ir.
нрави-Landesart f, Sitte f, -n (nach der - както
му е обичаят ; ~ und Brauch обичай и
традиция ; die alten -n achten, ehren тача
старите обичаи)
iipaBoyneiine-Moralinterricht m
нравствен-katonisch (строго), moralisch (die
~e Kraft des Volkes нравствените сили на
народа ; e-n -en Druck ausüben
упръжнявам морален натиск ; e-n derben
Moralischen, -cn Kater haben разкайвам се,
че съм се напил ; das hat k-n ~en
Hintergrind това не почива на истината ;
- - politische Einheit морално-политическо
единство), sittlich (-er Lebenswandel
морално поведение ; ländlich ~ както е
обичаят)
нравственост-Moralin n, -s, - (престорена),
Moralität f, -сп
нравя ce-gefallen* intr. h (heute gefällst du mir
gar nicht днес не ми се нравиш много)
uyra-Nougat m, -s, -s
пужда-Bedarf m, -(e)s (ich habe Bedarf an Hilfe
имам нужда от помощ ; nach Bedarf
според нуждата), Bcdrägnis f, -s, Bedürfnis
n, -ses, -se (естествена) (ein Bedürfnis
haben ходи ми се по нужда), Bedürfnis n, -
ses, -se Bedürfnis (nach Ruhe haben нуждая
се от почивка), Bettschwere f (от сън),
Elend n, -(e)s, Geldbedarf m (от пари),
Klemme f, -n, Lebensnotdurf f (на живота),
Mangel m, -s, 4-, Not f, -r e(im Falle der - в
случай на нужда; aus - от нужда; ohne -
без нужда ; es hat - неотложно е ; damit
hat es k-c - за това няма нужда да се бърза
; zur- в краен случай; -am Mann трябва
незабавно да се действа ; ~ bricht Eisen
нуждата закон изменя), Not f, -:с (in - sein
притеснен съм ; die Nöte des Krieges
щетите на войната ; jetzt ist Holland in
Nöten ! работата е спукана, нужна е
незабавна помощ; Hilfe in der- незабавна
помощ; die Nöte der Jugend неволите на
младежта; e-m s-e ~ klagen изплаквам на
някого болката си; mit knapper- едва-едва
; mit Mühe und - c триста мъки; damit hat
es k-e - това не е опасно, лесна работа; s-
е - mit elw, e-m haben мъча се много с
нещо, с някой ; er hatte - auszukommen
трудно му беше да преживява ; schere -
епилепсия, дявол да го вземе),
Notwendigkeit f, -en
нуждаещ ce-bedürftig adj. (Trostes bedürftig
нуждаещ се от утеха), reformbedürftig (от
реформи), reparaturbedürftig (от
поправка), ruhebedürftig (от почивка)
нуждая ce-bedürfen* intr.h mit G (es bedarf
nur eines Wortes само една дума трябва ;
der Hilfe bedürfen нуждая се от помощ),
brauchen tr. (ich brauche Geld, Hilfe нуждая
се от пари, помощ), darben intr. h
j1ужд и-Bed a rF( s) sp i tzc ^максимални) (икон.),
Eigenbedarf m (лични, собствени),
Hausbedarf m (на едно домакинство),
Leibesnotdurft f, Massenbedarf m (масови),
Platzbedarf m (местни)
иужен-erforderlich adj., nötig (elw. - haben
нещо мие нужно ; ich habe es nicht - не
ми трябва; du wirst mich e-s Tades - haben
ще ти потрябвам някой ден ; wenn - ако,
когато трябва; erhat es sehr - много му се
ходи по нужда), notwendig (ein -cs Übel
неизбежно зло; etw, e-n - brauchen някой,
нещо ми е крайно необходимо)
нужник-АЬе m, Abort m, -s, -с, Abtritt m, -
(e)s, -е (прост), Latrine f, -n
нужио-not (es ist — необходимо c; etw. tut mir
- нуждая се от нещо; Eile tut - трябва да
се бърза)
нуклеоин-Nuklcon n, -s, -onen (физ.)
пуклеоплазма-Kcmsaft m (бот.)
нула-null (-Komma drei нула цяло и три
десети ; eins zu - едно на нула ; - Grad
нула градуси ; etw. ist - ind nichtig не е
действително), Null f, -en (er ist die reine
- тий е кръгла нула; -Komma, nichts една
голяма нула), Nullität f, -en, Zero f, -s (при
игра на рулетка)
нулев
600
нулев-Null.., null..
нумернрам-durchnumcricrcn tr. trnb.
пумизматика-Münzkunde f
iiyiimiH-Nunlius m, -s, -ticn (църк.)
нут-Fugc f, -ii, Nut(e) f, -(e)n, Schlitz m, -es, -c
нутация-Nulation f, -cn
нутрия-BibciTattc Г(зоол.), Nutria f, ..tricn
нучфилтьр-Nulschc f, -n
иързелаико-Krippcnrcitcr in
liioaiic-Abschaltung f, -cn, Färbung f, -en,
Farbton m, Nuance f, -n, Nuancierung I’, -
en, Schalten in, -s (um e-n - röter малко по¬
червено), Schattierung f, -en (um c-c - zu
hell c един нюанс по-свстло, отколкото
трябва; die Presse aller-cn пресата на най-
разлпчннтс лагери), Schein m, -es, -е (um
e-n - heller c един нюанс по-светло), Stich
m, -es, -e
liioaiiciipa-spiclen intr. h. (за багри) (dieser
Stoff spielt ins Grünliche тоя плат бие на
зелено)
нюансирам (ce)-abstufcn tr. rcfl., abschalten
tr. reil., abschalticren, ablönen tr. (цветове),
färben tr., nuancieren tr., schummern tr.
iiioaiiciipaii-diffcrcnzicrt part. adj.
inoaiicHpaiie-Abschattung f, -en, Färbung f, -
cn, Farbenabstufung f (на багрите),
Nuancierung f, -cn
HiOTOiiOB бином-Binomialrcihe Г(мат.)
iiiox-Mcrker m, -s, Nase f, -n (durch die -
sprechen говоря през носа; m-e - läuft тече
ми насьт (от хрема); die - hoch tragen виря
си носа; die - hänfen lassen клюмвам нос
; die - voll haben до гуша ми дойде ; е-п
an der- herumrühren водя някого за носа;
е-m etw unter die - reiben натривам на
някого носа ; c-m etw. auf die ~ binden
отварям очите на някого за нещо; e-m auf
der ~ herumtanzen качил съм се на някого
на главата ; auf der ~ liegen разболял съм
се ; е-m е-е lange ~ machen
правяподигравателен знак на някого; faß
dich an der eigenen - ! гледай по-напред
себе си leins auf die - bekommen смачкват
ми носа; e-m die Würmer aus der ~ ziehen
изкопчвам тайни от някого; mit langer - -
abziehen отивам си c клюмнал нос ; с-е
gute - haben имам добър нюх), Riecher in,
-s (ich halle so c-n - подуших такова нещо
; e-n guten ~ haben имам шох), Spürsinn m
(силно равит), Spürnase f, Witterung f, -
en (für etw. Witterung haben имам нюх за
нещо)
никакси-irgend, sozusagen
никакъв-gcwiä adj., so (cs mochten so 300
gewesen sein трябва да са били около 300
; es war so um Mitetrnacht беше към
полунощ ; ich habe so e-c Ahnung имам
някакво предчувствие ; das reicht nur so
eben едва стига)
iinicoi a-ehedem adv., ehemals adv., einst adv.,
irgendwann, je (wer hat denn je so etwas
gehört кои някога в живота си е чувал
такова нещо), jemals, vordem, vormals
иякогаш-wciland
някогашен-dermalig adj., ehemalig adj.,
einstig adj., sonstig, vormalig
някои-vcrschicden, welche (cs gibt welche hier,
die nicht bezahlt haben тук има някои,
които не са платили)
някой cii-Quidam m
някой-jemand (hat jemand nach mir gefragt
питал ли ме е някой ; sonst jemand друг
някой)
ияколко-mchrere, paar (ein - Leute няколко
души ; nach ein - Jahren след яняколко
години ; die ~ Marke няколкото марки),
welche (cs sind welche hier, die nicht bezahlt
haben тук има няколко, които не са
платили ; er will Apfel haben, sind noch
welche da ? той иска ябълки, има ли още
няколко там ?)
няколкогодишен-mehrjährig
няколкоделен-mchrtcilig
няколкоминутеи-mi nutenlang
някъде съм-dabeihaben* tr.
някъде-irgendwo, sonstwo (другаде), wo
(irgendwo) (hier wo muä es sein тук някъде
трябва да е)
ням-sprachlos
няма ro!-parti!
няма ме-daihnsien* intr. s
нямам-mißtrauen intr. (доверие)
нямота-Sprachlosigkeit f, -
601
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
И МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ И
МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ*
Infinitiv
Präsens des
Indikativs
Imperfekt
des
Indikativs
Imperfekt des
Kohjuntivs
Imperativ
Partizip der
Vergangenheit
backen
bäckst/backst,
bäckt, backt
backte,
buk
backte, büke
back(e)
gebacken
bedenken
bedenkst,
bedenkt
bedachte
bedächte
bedenke
bedacht
bedingen
bedingte/
bedang
bedingte/
bedange
bedlng(e)
bedingt/
bedungen
bedürfen
bedarf,
bedarfst,
bedarf
bedurfte
bedürfte
-
bedurft
befahren
befährt,
befährt
befuhr
beführe
befahr(e)
befahren
befallen
befällst, befällt
befiel
befiele
befall (e)
befallen
befehlen
befiehlst,
befiehlt
befahl
beföhle (befähle)
befiehl
befohlen
befinden
befindest,
befindet
befand
befände
-
befunden
beflei ß cn, sich
beflei ß (es)t
dich, beflei ß t
sich
befließ
sich
beflisse sich
befleiß(e) dich
beflissen
befliegen
beflog
beflöge
beflieg(e)
beflogen
begeben
begibst, begibt
begab
begäbe
begib
begeben
begehen
begehst,
begeht
beging
beginge
begeh
begangen
begießen
begies;est,
begießt
begoß,
begossest
begösse
begieß (e)
begossen
beginnen
begann
begönne/begänne
beginn (e)
begonnen
begraben
begräbst,
begräbt
begrub
begrübe
begrab(e)
begraben
begreifen
begriff
begriffe
begreif(e)
begriffen
behalten
behälst, behält
behielt
behielte
behalt(e)
behalten
behängen
behängst,
behängt
behängte,
behing
behlnge, behänge
behäng(e)
behängt,
behängen
behauen
behaute
behaute
behau (e)
behauen
beheben
behebst,
behebt
behob
behöbe
beheb(e)
behoben
behelfen, sich
behilfst dich,
behilft sich
behalf
sich
behülfe sich,
behälfe sich
Beholfen
beißen
beiß(es)t,
beißt
biß,
bissest
bisse
beiß (e)
gebissen
bekennen
Bekenst,
bekennt
Bekannte
Bekennte
bekenn (e)
Bekannt
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ. НЕПРАВИЛНИТЕ
И МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
602
bekommen
bekam
Bekäme
bekomm (e)
bekommen
bekriechen
bekroch
Bekröche
bekriech(e)
bekrochen
beladen
Belädst,
beladest,
belädt, beladet
belud
Belüde
belad (e)
beladen
belassen
Belassest,
beläßt
Beließ
Beließe
Belaß/belasse
belassen
belaufen
Beläufst,
beläuft
belief
beliefe
belauf(e)
belaufen
beleihen
belieh
belieh e
beleih(e)
Beliehen
belügen
belog
Belöge
Belüg(e)
belogen
bemessen
Bern issest,
bemißt
Bemaß,
bemaßest
Bemäße
Bemiß
bemessen
benehmen
Benimmst,
benimmt
benahm
Benähme
benimm
benommen
beraten
Berätst, berät
beriet
beriete
berat(e)
beraten
bergen
Birgst, birgt
barg
Bärge
birg
geborgen
beriechen
beroch
Beröche
beriech (e)
berochen
bersten
Birst, birst
barst
Bärste
birst
geborsten
berufen
berief
beriefe
bruf(e)
berufen
Besaufen, sich
Besaufst dich,
besa;uft sich
Besoff sich
Besöffe sich
besauf(e) dich
besoffen
bescheiden
beschien
beschiene
bescheine
beschienen
Bescheißen
Bescheiß (es)t,
bescheißt
Beschiß
beschisse
Bescheiße
beschissen
beschlafen
Beschläfst,
beschläft
beschlief
beschliefe
beschlaf(e)
beschlafen
beschlagen
Beschlägst,
beschlägt
beschlug
Beschläge
beschlag(e)
beschlagen
beschleichen
beschlich
beschliche
beschleich (e)
beschlichen
Beschließen
Beschließ (es)t,
beschließt
Beschloß
Beschlösse
Beschließ (e)
beschlossen
beschneiden
Beschneidest,
beschneidet'
beschnitt
beschnitte
beschneid(e)
beschnitten
beschreiben
beschrieb
beschriebe
beschreib(e)
beschrieben
beschreien
beschrie
beschrie
beschrei(e)
beschrien
Infinitiv
Präsens des
Indikativs
Imperfekt des
Indikativs
Imperfekt des
Konjuntivs
Imperativ
Partizip der
Vergangenheit
backen
bäckst/backst,
bäckt, backt
backte, buk
backte, büke
back(e)
gebacken
bedenken
bedenkst,
bedenkt
bedachte
bedächte
bedenke
bedacht
bedingen
bedingte/bedang
bedingte/bedänge
beding(e)
bedingt/bedungen
603
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
И МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
bedürfen
bedarf, bedarfst,
bedarf
bedurfte
bedürfte
-
bedurft
befahren
befährt, befährt
befuhr
beführe
befahr(e)
befahren
befallen
befällst, befällt
befiel
befiele
befall(e)
befallen
befehlen
befiehlst, befiehlt
befahl
beföhle (befähle)
befiehl
befohlen
befinden
befindest,
befindet
befand
befände
-
befunden
befleißen, sich
befleiß (es)t dich,
befleißt sich
befließ sich
beflisse sich
befleiß (e) dich
beflissen
befliegen
beflog
beflöge
beflieg (e)
beflogen
begeben
begibst, begibt
begab
begäbe
begib
begeben
begehen
begehst, begeht
beging
beginge
begeh
begangen
begießen
begies;est,
begießt
begoß,
begossest
begösse
begieß (e)
begossen
beginnen
begann
begönne/begänne
beginn (e)
begonnen
begraben
begräbst, begräbt
begrub
begrübe
begrab(e)
begraben
begreifen
begriff
begriffe
begreif(e)
begriffen
behalten
behälst, behält
behielt
behielte
behalt(e)
behalten
behängen
behängst,
behängt
behängte,
behing
behinge, behänge
behäng (e)
behängt,
behängen
behauen
behaute
behaute
behau (e)
behauen
beheben
behebst, behebt
behob
behöbe
beheb (e)
behoben
behelfen, sich
behilfst dich,
behilft sich
behalf sich
behülfe sich,
behälfe sich
Beholfen
beißen
beiß(es)t, beißt
biß, bissest
bisse
beiß (e)
gebissen
bekennen
Bekenst, bekennt
Bekannte
Bekennte
bekenn (e)
Bekannt
bekommen
bekam
Bekäme
bekomm (e)
bekommen
bekriechen
bekroch
Bek röche
bekriech(e)
bekrochen
beladen
Belädst, beladest,
belädt, beladet
belud
Belüde
belad(e)
beladen
belassen
Belassest, beläßt
Beließ
Beließe
Belaß/belasse
belassen
belaufen
Beläufst, beläuft
belief
beliefe
be)auf(e)
belaufen
beleihen
belieh
beliebe
beleih (e)
Belieben
belügen
belog
Belöge
Belüg (e)
belogen
bemessen
Bern issest,
bemißt
Bemaß,
bemaßest
Bern äße
Bern iß
bemessen
benehmen
Benimmst,
benimmt
benahm
Benähme
benimm
benommen
beraten
Berätst, berät
beriet
beriete
berat(e)
beraten
bergen
Birgst, birgt
barg
Bärge
birg
geborgen
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
И МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
604
beriechen
beroch
Beröche
beriech (e)
berochen
bersten
Birst, birst
barst
Bärste
birst
geborsten
berufen
berief
beriefe
bruf(e)
berufen
Besaufen, sich
Besaufst dich,
besa;uft sich
Besoff sich
Besöffe sich
besauf(e)
dich
besoffen
bescheiden
beschien
beschiene
bescheine
beschienen
Bescheißen
Bescheiß (es)t,
bescheißt
Beschiß
beschisse
Bescheiße
beschissen
beschlafen
Beschläfst,
beschläft
beschlief
beschliefe
beschlaf(e)
beschlafen
beschlagen
Beschlägst,
beschlägt
beschlug
Beschlüge
beschlag(e)
beschlagen
beschleichen
beschlich
beschliche
beschleich(e)
beschlichen
Beschließen
Beschließ(es)t,
beschließt
Beschloß
Beschlösse
Beschließ (e)
beschlossen
beschneiden
Beschneidest,
beschneidet
beschnitt
beschnitte
beschneid(e)
beschnitten
beschreiben
beschrieb
beschriebe
beschreib(e)
beschrieben
beschreien
beschhe
beschrie
beschrei(e)
beschrien
Infinitiv
Präsens des
Indikativs
Imperfekt des
Indikativs
Imperfekt des
Konjuntivs
Imperativ
Partizip der
Vergangenheit
backen
bäckst/backst,
bäckt, backt
backte, buk
backte, büke
back(e)
gebacken
bedenken
bedenkst,
bedenkt
bedachte
bedächte
bedenke
bedacht
bedingen
bedingte/bedang
bedingte/bedänge
beding(e)
bedingt/bedungen
bedürfen
bedarf, .
bedarfst,
bedarf
bedurfte
bedürfte
-
bedurft
befahren
befährt,
befährt
befuhr
beführe
befahr(e)
befahren
befallen
befällst, befällt
befiel
befiele
befall(e)
befallen
befehlen
befiehlst,
befiehlt
befahl
beföhle (befähle)
befiehl
befohlen
befinden
befindest,
befindet
befand
befände
-
befunden
befleißen, sich
befleiß (es)t
dich, befleißt
sich
befließ sich
beflisse sich
befleiß (e)
dich
beflissen
befliegen
beflog
beflöge
beflieg(e)
beflogen
begeben
begibst, begibt
begab
begäbe
begib
begeben
begehen
begehst,
begeht
beging
beginge
begeh
begangen
begießen
begies;est,
begießt
begoß,
begossest
begösse
begieß(e)
begossen
605
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
И МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
beginnen
begann
begönne/begänne
beginn (e)
begonnen
begraben
begräbst,
begräbt
begrub
begrübe
begrab (e)
begraben
begreifen
begriff
begriffe
begreif(e)
begriffen
behalten
behälst, behält
behielt
behielte
behalt (e)
behalten
behängen
behängst,
behängt
behängte,
behing
behinge, behänge
behäng (e)
behängt,
behängen
behauen
behaute
behaute
behau (e)
behauen
beheben
behebst,
behebt
behob
behöbe
beheb(e)
behöben
behelfen, sich
behilfst dich,
behilft sich
behalf sich
behülfe sich,
behälfe sich
Behoifen
beißen
beiß(es)t,
beißt
biß, bissest
bisse
beiß (e)
gebissen
bekennen
Bekenst,
bekennt
Bekannte
Bekennte
bekenn(e)
Bekannt
bekommen
bekam
Bekäme
bekomm (e)
bekommen
bekriechen
bekroch
Bekröche
bekriechte)
bekrochen
beladen
Belädst,
beladest,
belädt, beladet
belud
Belüde
belad(e)
beladen
belassen
Belassest,
beläßt
Beließ
Beließe
Beiaß/belasse
belassen
belaufen
Beläufst,
beläuft
belief
beliefe
belauf(e)
belaufen
beleihen
belieb
beliehe
beleih(e)
Belieben
belügen
belog
Belöge
Belüg(e)
belogen
bemessen
Bemissest,
bemlßt
Bemaß,
bemaßest
Bemäße
Bemiß
bemessen
benehmen
Benimmst,
benimmt
benahm
Benähme
benimm
benommen
beraten
Berätst, berät
beriet
beriete
berat(e)
beraten
bergen
Birgst, birgt
barg
Bärge
birg
geborgen
beriechen
beroch
Beröche
beriech(e)
berochen
bersten
Birst, birst
barst
Bärste
birst
geborsten
berufen
berief
beriefe
bruf(e)
berufen
Besaufen, sich
Besaufst dich,
besajuft sich
Besoff sich
Besöffe sich
besauf(e) dich
besoffen
bescheiden
besohlen
beschiene
bescheine
beschienen
Bescheißen
Bescheiß (es)t,
bescheißt
Beschiß
beschisse
Bescheiße
beschissen
beschlafen
Beschläfst,
beschläft
beschlief
beschliefe
beschlaf(e)
beschlafen
beschlagen
Beschlägst.
beschlägt
beschlug
Beschlüge
beschlag(e)
beschlagen
beschleichen
beschlich
beschliche
beschleich(e)
beschlichen
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
И МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
606
Beschließen
Beschließ (es)t,
beschließt
Beschloß
Beschlösse
Beschließ (e)
beschlossen
beschneiden
Beschneidest,
beschneidet
beschnitt
beschnitte
beschneid(e)
beschnitten
beschreiben
beschrieb
beschriebe
beschreib(e)
beschrieben
beschreien
beschrie
beschrie
beschrei(e)
beschrien
Infinitiv
Präsens des
Indikativs
Imperfekt des
Indikativs
Imperfekt des
Konjuntivs
Imperativ
Partizip der
Vergangenheit
backen
bäckst/backst,
bäckt, backt
backte, buk
backte, büke
back(e)
gebacken
bedenken
bedenkst,
bedenkt
bedachte
bedächte
bedenke
bedacht
bedingen
bedingte/bedang
bedingte/bedänge
beding(e)
bedingt/bedungen
bedürfen
bedarf,
bedarfst,
bedarf
bedurfte
bedürfte
-
bedurft
befahren
befährt.
befährt
befuhr
beführe
befahr(e)
befahren
befallen
befällst, befällt
befiel
befiele
befall(e)
befallen
befehlen
befiehlst,
befiehlt
befahl
beföhle (befähle)
befiehl
befohlen
befinden
befindest,
befindet
befand
befände
-
befunden
befleißen, sich
befleiß(es)t
dich, befleißt
sich
befließ sich
beflisse sich
befleiß (e) dich
beflissen
befliegen
beflog
beflöge
beflieg(e)
beflogen
begeben
begibst, begibt
begab
begäbe
begib
begeben
begehen
begehst,
begeht
beging
beginge
begeh
begangen
begießen
begies;est,
begießt
begoß,
begossest
begösse
begieß(e)
begossen
beginnen
begann
begönne/begänne
beginn(e)
begonnen
begraben
begräbst,
begräbt
begrub
begrübe
begrab (e)
begraben
begreifen
begriff
begriffe
begreif(e)
begriffen
behalten
behälst, behält
behielt
behielte
behalt(e)
behalten
behängen
behängst,
behängt
behängte,
behing
behinge, behänge
behäng (e)
behängt,
behängen
behauen
behaute
behaute
behau(e)
behauen
beheben
behebst,
behebt
behob
behöbe
beheb (e)
behoben
behelfen, sich
behilfst dich,
behilft sich
behalf sich
behülfe sich,
behälfe sich
Beholfen
beißen
beiß(es)t,
beißt
biß, bissest
bisse
beiß (e)
gebissen
607
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
И МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
bekennen
Bekenst,
bekennt
Bekannte
Bekennte
bekenn(e)
Bekannt
bekommen
bekam
Bekäme
bekomm(e)
bekommen
bekriechen
bekroch
Bekröche
bekriechfe)
bekrochen
beladen
Belädst,
beladest,
belädt, beladet
belud
Belüde
belad(e)
beladen
belassen
Belässest,
beläßt
Beließ
Beließe
Belaß/belasse
belassen
belaufen
Beläufst,
beläuft
belief
beliefe
belauf(e)
belaufen
beleihen
belieh
beliehe
beleih (e)
Beliehen
belügen
belog
Belöge
Belüg(e)
belogen
bemessen
#
Bemissest,
bemißt
Bemaß,
bemaßest
Bemäße
BemiC
bemessen
benehmen
Benimmst,
benimmt
benahm
Benähme
benimm
benommen
beraten
Berätst, berät
beriet
beriete
beratfe)
beraten
bergen
Birgst, birgt
barg
Bärge
birg
geborgen
beriechen
beroch
Beröche
beriech(e)
berochen
bersten
Birst, birst
barst
Bärste
birst
geborsten
berufen
berief
beriefe
bruf(e)
berufen
Besaufen, sich
Besaufst dich,
besa;uft sich
Besoff sich
Besöffe sich
besauf(e) dich
besoffen
bescheiden
beschien
beschierie
bescheine
beschienen
Bescheißen
Bescheiß (es)t,
bescheißt
Beschiß
beschisse
Bescheiße
beschissen
beschlafen
Beschläfst,
beschläft
beschlief
beschlrefe
beschlaf(e)
beschlafen
beschlagen
Beschlägst,
beschlägt
beschlug
Beschlüge
beschlag(e)
beschlagen
beschleichen
beschlich
beschliche
beschleich(e)
beschlichen
Beschließen
Beschließ (es)t,
beschließt
Beschloß
Beschlösse
Beschließ (e)
beschlossen
beschneiden
Beschneidest,
beschneidet
beschnitt
beschnitte
beschneid(e)
beschnitten
beschreiben
beschrieb
beschriebe
beschreib(e)
beschrieben
beschreien
beschrie
beschrie
beschrei(e)
beschrien
beschreien
beschrie
beschrie
beschrei(e)
beschrien
Infinitiv
Präsens des
Indikativs
Imperfekt des
Indikativs
Imperfekt des
Konjuntivs
Imperativ
Partizip der
Vergangenheit
backen
bäckst/backst,
bäckt, backt
backte, buk
backte, büke
back<e)
gebacken
bedenken
bedenkst,
bedenkt
bedachte
bedächte
bedenke
bedacht
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
И МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
608
bedingen
bedingte/bedang
bedingte/bedänge
beding(e)
bedingt/bedungen
bedürfen
bedarf,
bedarfst.
bedarf
bedurfte
bedürfte
-
bedürft
befahren
befährt,
befährt
befuhr
beführe
befahr(e)
befahren
befallen
befällst, befällt
befiel
befiele
befall(e)
befallen
befehlen
befiehlst,
befiehlt
befahl
beföhle (befähle)
befiehl
befohlen
befinden
befindest,
befindet
befand
befände
-
befunden
befleißen, sich
befleiß (es) t
dich, befleißt
sich
befließ sich
beflisse sich
befleiß (e) dich
beflissen
befliegen
beflog
beflöge
beflieg(e)
beflogen
begeben
begibst, begibt
begab
begäbe
begib
begeben
begehen
begehst,
begeht
beging
beginge
begeh
begangen
begießen
begies;est,
begießt
begoß,
begossest
begösse
begieß (e)
begossen
beginnen
begann
begönne/begänne
beginn (e)
begonnen
begraben
begräbst,
begräbt
begrub
begrübe
begrab(e)
begraben
begreifen
begriff
begriffe
begreif(e)
begriffen
behalten
behälst, behält
behielt
behielte
behalt(e)
behalten
behängen
behängst,
behängt
behängte,
behing
behinge, behänge
behäng(e)
behängt,
behängen
behauen
behaute
behaute
behau(e)
behauen
beheben
behebst,
behebt
behob
behöbe
beheb (e)
behoben
behelfen, sich
behilfst dich,
behilft sich
behalf sich
behülfe sich,
behälfe sich
Beholfen
beißen
beiß(es)t,
beißt
biß, bissest
bisse
beiß (e)
gebissen
bekennen
Bekenst,
bekennt
Bekannte
Bekennte
bekenn(e)
Bekannt
bekommen
bekam
Bekäme
bekomm(e)
bekommen
bekriechen
bekroch
Bekroche
bekriech(e)
bekrochen
beladen
Belädst,
beladest,
belädt, beladet
belud
Belüde
belad (e)
beladen
belassen
Belassest,
beläßt
Beließ
Beließe
Belaß/belasse
belassen
belaufen
Beläufst,
beläuft
belief
beliefe
belauf(e)
belaufen
beleihen
belieb
beliehe
beleih (e)
Beliehen
belügen
belog
Belöge
Belüg (e)
belogen
bemessen
Bemissest,
bemißt
Bemaß,
bemaßest
Bemäße
Bemiß
bemessen
609
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
ИМОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
benehmen
Benimmst,
benimmt
benahm
Benähme
benimm
benommen
beraten
Berätst, berät
beriet
beriete
berat(e)
beraten
bergen
Birgst, birgt
barg
Bärge
birg
geborgen
beriechen
beroch
Beröche
beriech (e)
berochen
bersten
Birst, birst
barst
Bärste
birst
geborsten
berufen
berief
beriefe
bruf(e)
berufen
Besaufen, sich
Besaufst dich,
besa;uft sich
Besoff sich
Besöffe sich
besauf(e) dich
besoffen
bescheiden
besohlen
beschiene
bescheine
beschienen
Bescheißen
Bescheiß (es)t,
bescheißt
Beschiß
beschisse
Bescheiße
beschissen
beschlafen
Beschläfst,
beschläft
beschlief
beschliefe
beschlaf(e)
beschlafen
beschlagen
Beschlägst,
beschlägt
beschlug
Beschlüge
beschlag(e)
beschlagen
beschleichen
beschlich
beschliche
beschleich(e)
beschlichen
Beschließen
Beschließ (es)t,
beschließt
Beschloß
Beschlösse
Beschließ (e)
beschlossen
beschneiden
Beschneidest,
beschneidet
beschnitt
beschnitte
beschneid (e)
beschnitten
beschreiben
beschrieb
beschriebe
beschreib(e)
beschrieben
beschreien
beschrie
beschrie
beschrei(e)
beschrie n
Infinitiv
Präsens des
Indikativs
Imperfekt des
Indikativs
Imperfekt des
Konjuntivs
Imperativ
Partizip der
Vergangenheit
backen
bäckst/backst,
bäckt, backt
backte, buk
backte, büke
back(e)
gebacken
bedenken
bedenkst,
bedenkt
bedachte
bedächte
bedenke
bedacht
bedingen
bedingte/bedang
bedingte/bedänge
beding (e)
bedingt/bedungen
bedürfen
bedarf,
bedarfst,
bedarf
bedurfte
bedürfte
-
bedurft
befahren
befährt,
befährt
befuhr
beführe
befahr(e)
befahren
befallen
befällst, befällt
befiel
befiele
befall(e)
befallen
befehlen
befiehlst,
befiehlt
befahl
beföhle (befähle)
befiehl
befohlen
befinden
befindest,
befindet
befand
befände
-
befunden
befleißen, sich
befleiß (es)t
dich, befleißt
sich
befließ sich
beflisse sich
befleiß(e) dich
beflissen
befliegen
beflog
beflöge
beflieg(e)
beflogen
begeben
begibst, begibt
begab
begäbe
begib
begeben
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
И МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
610
begehen
begehst,
begeht
beging
beginge
begeh
begangen
begießen
begies;est,
begießt
begoß,
begossest
begösse
begieß (e)
begossen
beginnen
begann
begönne/begänne
beginn(e)
begonnen
begraben
begräbst,
begräbt
begrub
begrübe
begrab(e)
begraben
begreifen
begriff
begriffe
begreife)
begriffen
behalten
behälst, behält
behielt
behielte
behalt(e)
behalten
behängen
behängst,
behängt
behängte,
behing
behinge, behänge
behäng(e)
behängt,
behängen
behauen
behaute
behaute
behau (e)
behauen
beheben
behebst,
behebt
behob
behöbe
beheb (e)
behoben
behelfen, sich
behilfst dich,
behilft sich
behalf sich
behülfe sich,
behälfe sich
Beholfen
beißen
beiß(es)t,
beißt
biß, bissest
bisse
beiß (e)
gebissen
bekennen
Bekenst,
bekennt
Bekannte
Bekennte
bekenn(e)
Bekannt
bekommen
bekam
Bekäme
bekomm (e)
bekommen
bekriechen
bekroch
Bekröche
bekriech (e)
bekrochen
beladen
Belädst,
beladest,
belädt, beladet
belud
Belüde
be(ad(e)
beladen
belassen
Belassest,
beläßt
Beließ
Beließe
Belaß/belasse
belassen
belaufen
Beläufst,
beläuft
belief
beliefe
belauf(e)
belaufen
beleihen
belieh
beliebe
beleih(e)
Beliehen
belügen
belog
Belöge
Belüg(e)
belogen
bemessen
Bemissest,
bemißt
Bemaß,
bemaßest
Bemäße
Bemiß
bemessen
benehmen
Benimmst,
benimmt
benahm
Benähme
benimm
benommen
beraten
Berätst, berät
beriet
beriete
berat(e)
beraten
bergen
Birgst, birgt
barg
Bärge
birg
geborgen
beriechen
beroch
Beröche
beriech(e)
berochen
bersten
Birst, birst
barst
Bärste
birst
geborsten
berufen
berief
beriefe
bruf(e)
berufen
Besaufen, sich
Besaufst dich,
besa;uft sich
Besoff sich
Besöffe sich
besauf(e) dich
besoffen
bescheiden
beschten
beschiene
bescheine
beschienen
Bescheißen
Bescheiß (es)t,
bescheißt
Beschiß
beschisse
Bescheiße
beschissen
beschlafen
Beschläfst,
beschilft
beschlief
beschliefe
beschlaf(e)
beschlafen
611
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
И МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
beschlagen
Beschlägst,
beschlägt
beschlug
Beschlüge
beschlag(e)
beschlagen
beschleichen
beschlich
beschliche
beschieich(e)
beschlichen
Beschließen
Beschließ (es)t,
beschließt
Beschloß
Beschlösse
Beschließ (e)
beschlossen
beschneiden
Beschneidest,
beschneidet
beschnitt
beschnitte
beschneid(e)
beschnitten
beschreiben
beschrieb
beschriebe
beschreib(e)
beschrieben
beschreien
beschrie
beschrie
beschrei(e)
beschrieh
Infinitiv
Präsens d8S
Indikativs
Imperfekt des
Indikativs
Imperfekt des
Konjuntivs
Imperativ
Partizip der
Vergangenheit
backen
bäckst/backst,
bäckt, backt
backte, buk
backte, büke
back(e)
gebacken
bedenken
bedenkst,
bedenkt
bedachte
bedächte
bedenke
bedacht
bedingen
bedingte/bedang
bedingte/bedänge
beding(e)
bedingtfredungen
bedürfen
bedarf,
bedarfst,
bedarf
bedurfte
bedürfte
-
bedurft
befahren
befährt.
befährt
befuhr
beführe
befahr(e)
befahren
befallen
befällst, befällt
befiel
befiele
befall(e)
befallen
befehlen
befiehlst,
befiehlt
befahl
beföhle (befähle)
befiehl
befohlen
befinden
befindest,
befindet
befand
befände
-
befunden
befleißen, sich
befleiß (es)t
dich, befleißt
sich
befließ sich
beflisse sich
befleiß (e) dich
beflissen
befliegen
beflog
beflöge
beflieg(e)
beflogen
begeben
begibst, begibt
begab
begäbe
begib
begeben
begehen
begehst,
beaeht
beging
beginge
begeh
begangen
begießen
begies;est,
begießt
begoß,
begossest
begösse
begieß (e)
begossen
beginnen
begann
begönne/begänne
beginn(e)
begonnen
begraben
begräbst,
begräbt
begrub
begrübe
begrab(e)
begraben
begreifen
begriff
begriffe
begreif(e)
begriffen
behalten
behälst, behält
behielt
behielte
behalt(e)
behalten
behängen
behängst,
behängt
behängte,
behing
behinge, behänge
behäng(e)
behängt,
behängen
behauen
behaute
behaute
behau(e)
behauen
beheben
behebst,
behebt
behob
behöbe
beheb(e)
behoben
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
И МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
612
behelfen, sich
behilfst dich,
behilft sich
behalf sich
behülfe sich,
behälfe sich
Beholfen
beißen
beiß(es)t,
beißt
biß, bissest
bisse
beiß (e)
gebissen
bekennen
Bekenst,
bekennt
Bekannte
Bekennte
bekenn(e)
Bekannt
bekommen
bekam
Bekäme
bekomm (e)
bekommen
bekriechen
bekroch
Bekröche
bekriech(e)
bekrochen
beladen
Belädst,
beladest,
belädt, beladet
belud
Belüde
belad(e)
beladen
belassen
Belassest,
beläßt
Beließ
Beließe
Belaß/belasse
belassen
belaufen
Beläufst,
beläuft
belief
beliefe
belauf(e)
belaufen
beleihen
belieh
beliehe
beleih(e)
Beliehen
belügen
belog
Belöge
Belüg(e)
belogen
bemessen
Bemissest,
bemißt
Bemaß,
bemaßest
Bemäße
Bemiß
bemessen
benehmen
Benimmst,
benimmt
benahm
Benähme
benimm
benommen
beraten
Berätst, berät
beriet
beriete
berat(e)
beraten
bergen
Birgst, birgt
barg
Bärge
birg
geborgen
beriechen
beroch
Beröche
beriech (e)
berochen
bersten
Birst, birst
barst
Bärste
birst
geborsten
berufen
berief
beriefe
bruf(e)
berufen
Besaufen, sich
Besaufst dich,
besa;uft sich
Besoff sich
Besöffe sich
besauf(e) dich
besoffen
bescheiden
beschien
beschiene
bescheine
beschienen
Bescheißen
Bescheiß(es)t,
bescheißt
Beschiß
beschisse
Bescheiße
beschissen
beschlafen
Beschläfst,
beschläft
beschlief
beschliefe
beschlaf(e)
beschlafen
beschlagen
Beschlägst,
beschlägt
beschlug
Beschlüge
beschlag(e)
beschlagen
beschleichen
beschlich
beschliche
beschleich (e)
beschlichen
Beschließen
Beschließ (es)t,
beschließt
Beschloß
Beschlösse
Beschließ (e)
beschlossen
beschneiden
Beschneidest,
beschneidet
beschnitt
beschnitte
beschneid(e)
beschnitten
beschreiben
beschrieb
beschriebe
beschreib(e)
beschrieben
beschreien
beschrie
beschrie
beschrei(e)
beschrien
Infinitiv
Präsens des
Indikativs
Imperfekt des
Indikativs
Imperfekt des
Konjuntivs
Imperativ
Partizip der
Vergangenheit
613
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
ИМОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
backen
bäckst/backst,
bäckt, backt
backte, buk
backte, büke
back(e)
gebacken
bedenken
bedenkst,
bedenkt
bedachte
bedächte
bedenke
bedacht
bedingen
bedingte/bedang
bedingte/bedänge
beding(e)
bedingt/bedungen
bedürfen
bedarf,
bedarfst,
bedarf
bedurfte
bedürfte
-
bedurft
befahren
befährt,
befährt
befuhr
beführe
befahr(e)
befahren
befallen
befällst, befällt
befiel
befiele
befall (e)
befallen
befehlen
befiehlst,
befiehlt
befahl
beföhle (befähle)
befiehl
befohlen
befinden
befindest,
befindet
befand
befände
-
befunden
befleißen, sich
befleiß (es)t
dich, befleißt
sich
befließ sich
beflisse sich ‘
beftelß(e) dich
beflissen
befliegen
beflog
beflöge
beflieg(e)
beflogen
begeben
begibst, begibt
begab
begäbe
begib
begeben
begehen
begehst,
begeht
beging
beginge
begeh
begangen
begießen
begies;est,
begießt
begoß,
begossest
begösse
begieß (e)
begossen
beginnen
begann
begönne/begänne
beginn(e)
begonnen
begraben
begräbst,
begräbt
begrub
begrübe
begrab(e)
begraben
begreifen
begriff
begriffe
begrelf(e)
begriffen
behalten
behälst, behält
behielt
behielte
behalt(e)
behalten
behängen
behängst,
behängt
behängte,
behing
behinge, behänge
behäng(e)
behängt.
behängen
behauen
behaute
behaute
behau(e)
behauen
beheben
behebst,
behebt
behob
behöbe.
beheb(e)
behoben
behelfen, sich
behilfst dich,
behilft sich
behalf sich
behülfe sich,
behälfe sich
Beholfen
beißen
beiß(es)t,
beißt
biß, bissest
bisse
beiß (e)
gebissen
bekennen
Bekenst,
bekennt
Bekannte
Bekennte
bekennte)
Bekannt
bekommen
bekam
Bekäme
bekomm(e)
bekommen
bekriechen
bekroch
BekrÖche
bekriech(e)
bekrochen
beladen
Belädst,
beladest,
belädt, beladet
belud
Belüde
betad(e)
beladen
belassen
Belassest,
beläßt
Beließ
Beließe
Belaß/belasse
belassen
belaufen
Beläufst,
beläuft
belief
beliefe
belauf(e)
belaufen
ТАБЛИЦА НА СИЛНИТЕ, НЕПРАВИЛНИТЕ
ИМОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ
614
beleihen
belieh
bellehe
beleih (e)
Beliehen
belügen
belog
Belöge
Belüg(e)
belogen
bemessen
Bemissest,
bemißt
Bemaß,
bemaßest
Bemäße
Bemiß
bemessen
benehmen
Benimmst,
benimmt
benahm
Benähme
benimm
benommen
beraten
Berätst, berät
beriet
beriete
berat(e)
beraten
bergen
Birgst, birgt
barg
Bärge
birg
geborgen
beriechen
beroch
Beröche
beriech(e)
berochen
bersten
Birst, birst
barst
Bärste
birst
geborsten
berufen
berief
beriefe
bruf(e)
berufen
Besaufen, sich
Besaufst dich,
besa;uft sich
Besoff sich
Besöffe sich
besauf(e) dich
besoffen
bescheiden
beschien
beschiene
bescheine
beschienen
Bescheißen
Bescheiß (es)t,
bescheißt
Beschiß
beschisse
Bescheiße
beschissen
beschlafen
Beschläfst,
beschläft
beschlief
beschliefe
beschlaf(e)
beschlafen
beschlagen
Beschlägst,
beschlägt
beschlug
Beschlüge
beschlag(e)
beschlagen
beschleichen
beschlich
beschliche
beschleich (e)
beschlichen
Beschließen
Beschließ (es)t,
beschließt
Beschloß
Beschlösse
Beschließ (e)
beschlossen
beschneiden
Beschneidest,
beschneidet
beschnitt
beschnitte
beschneid(e)
beschnitten
beschreiben
beschrieb
beschriebe
beschreib(e)
beschrieben
beschreien
beschrie
beschrie
beschrei(e)
beschrien
* В таблицата са включени силните, иеправителните и модалните глаголи. В
едиствено число сегашно време на модалните и слодагателните глаголи са дадени и
трите лица. При глаголите, които нямат особеност при образуването иа формите за
първо и второ лице, те не са оказани.
Ако дадена глаголиа форма има няколко варианта, те са отделени един от друг с
коса линия.
615
цшт
ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА-GEOGRAPHISCHE NAMEN
Aapray-Aargaum (кантон в Швейцария)
Аахен-Aachen п (град)
Абисиния-Athiopien й
Австралия-Australien n
Австрйя-Österreibh n
Аден-Aden n
Адис Абеба-Addis Abeba n
Адриатическо море-Adriaüsches Mefertt
Азербайджан-Aserbaidshan ft
Азия-Asien n
Азовско Mope-AsowschesMeer n
Азорски острови-Azoten pl.
Айфел-Eifd f
Албания-Albanien n
Алгойски Ал ии-AlgäUer Alpen pl.
Александрия-Alexandria, Alexandrien n (град)
Алжир-Algerien n (страна)
Алжир-Algier n (град)
Алма-Ата-Alma-Atü n
Алпи-Alpen pl,
Алстер-Alster f (река)
Алтай-Altai m
Алтайски планини-Altai ш
Аляска-Alaska n
Аман-Аштап n (столица на Йордания)
Америка-Amerika n
Амстердам-Amsterdam й
Аму-Даря-Amu-Darja m (река)
Амур-Amur m (река)
Анверс-Antwerpen n
Антия-England л
Ангола-Angola n
Анди-Anden pl.
AwcaparAnkam n
Антарктика-Antarktis f
Антиохия-АпЙосШ n (град)
Антиохия-Antiodtien n (княжество)
Апеншш-Арешп m, -s,-en
Апенински планини-Apenin pl,
Аленински прлуастрой^рСтпзд^ 1
Апенцел-Appenzell п (кантон а Швейцария)
Арабия-Arabien п
Арабски полуострОй-АгаЬГеп п
Арапско море-АгШее iö
Географски имена
616
Лрдените-Ardennen pl.
Аржентина-Argentinien п
Лрктика-Arklis п
Армения-Armenien п
Асирия-Assyricn п
Лтина-Athcn п
Атлантик-Atlantik m
Атлантически океан-Atlantik m, Atlantischer Ozean m
Атласкн планинн-Atlas m
Афганистан-Afghanistan n
Африка-Afrika n
Баварня-Ваусгп n
Баварски Алпи-Bayrische Alpen pl.
Баварски планнни-Bayrischer Wald m
Багдад-Bagdad n
Байкал-Baikalscc m
Байрут-Beirut n
Балкан-Balkan m (планина)
Балканите-Balkan m (полуостров)
Балкански полуостров-Balkan m, Balkanhalbinsel f
Балтийско Mope-Oslsee f
Бангкок-Bangkok n (столица на Тайланд)
Банско-Bansko n
Барцелона-Вагсеюпа n
Белгия-Belgien n
Белград-Belgrad n
Белиз-Belize n
Белорусия-Belorußland n
Бенелкжс-Benelux f, Beneluxstaaten pl.
Берингов nporoK-Beringstraße f
Берингово Mope-Beringmeer n
Берлин-Berlin n
Берн-Вегп n
Бирма-Birma n
Бирмингам-Birmingham n
Бнскайски залив-Biskaja
Бискайски залив-Golf m vpn Biskaya
Близкият Изток-Lebante f
Близкият Изток-Naher Osten m, Nahost m
Богота-Bogota n
Боденско езеро-Bodensee ш
Боливия-Bolivien n
Бомбай-Bombay n
Бон-Воп n
Бордо-Bordeaux n
Босна-Bosnien n
Географски имена
Босфор-Bosporus щ
Бохемия-Böhmen п
Бохум-Bochura л
Бразилия-Brasilien и
Бранденбург-Brandenburg п
Бремен-Вгешеп п
Бренер-Вгеппег ш (проход)
Бритш1сшГлиана-Впй8сЬ-0«йуалйш
Британска общноег-Britisches Commonwealth n
Британски Северен Борнео-Britisch-Nordbomeo n
Британски Хондурас-Britfsch-Hohdums n
Брокен-Вгоскеп m (връх)
Брюксел-Brüssel n
Бряг на слоновата KOCT-EIfenbeinrnöste f
Будапеща-Budapest n
Бу курещ-Б u karest п
Бургуния-Burgund n
България-Bulgarien n
Бяло Möpe-Ägaisches Meer r
Бяло море-Weißes Meer n
Вааилония-ВаЬу lonien n
Вавилон-Babel n, Babylon n
Ваимар-Weimar n
Валдайско възвишение-Waldaihöhe f
Вардар-Wardar m
Варшава-Warschau n
Ватикан-Vatikan m
Вашингтон-Washington n
Великобритания-Größbritannien n
Венеция-Venedig n
Венецуела-Venezuela n
Виена-Wien n
Византия-Byzanz n
Висла-Weichsel f
Вйтоша-Witosehagebiige n
Влахия-Walachei f
Bonra-Wölga n
Гана-Ghana n
Ганг-Gangesm
Гватемала-Guatemala ft
Гвинея-Guinea n (дърясава вЗападна Африка)
Генуа-Genua n
Германия-Deutschland n
Гибралтар-Gibraltar ft
Гибралздрски прсшиМНМ^^
Гибралтарски пролив-Straße von Gibraltar f
Географски имена
618
Гоби-Gobi i (пустиня)
Гренландия-Grönland п
Грузия-Grusien п
Гърция-Griechenland п
Гьотинген-Göttingen п
Далечният Изток-Еегпе(г) Osten m, Fernost m
Дамаск-Damaskus n
Дания-Dänemark n
Дарданели-Dardaneilen pl.
Делхи-Delhi n
Десау-Dessau n
ДетроЙт-Dctroit n
Джакарта-Djakarta n
Днепър-Dnepr m
Добруджа-Dobrudscha f
Доломити-Dolomiten pl.
Доминиканска република-Dommikanische Republik f
Дон-Don m
Дортмунд-Dortmund n
Драва-Drau f
Драма-Drama n
Драч-Durazzo n
Дрезден-Dresden n
Дублин-Dublin n
Дунав-Donau f
Дунавска равнина-Donauebene f
Дюселдорф-Düsseldorf n
Ебро-ЕЬго m (река)
Европа-Еигора n
Егейско море-Ägäisches Meer ft
Египет-Ägypten n
Еквадор-Ekuador n
Елба-Elba f (остров)
Елба-Elbe f
Елбрус-EIbrus m
Елзас-Elsaß n
Емс-Ems n (река)
Енисей-Jenissei m
Ерусалим-Jerusalem n
Есен-Essen n
Естония-Estland n
Етиопия-Äthiopien n
Ефрат-Euphrat m
Женева-Genf n
Жълто Mope-6Geibes Meer n
Загреб-Agram n
Златни пасъци-GGldstrand ш (на Черно море)
Иза|>1заг£
Израел-Israel п
Ил-Inn га (приток на, Дунав)
Инд-Indus ш (река)
Индийски океан-indischer Ozean m
Индия-Indien п
Индокнтай-IIinterindien п
Индонезия-Indonesien п
Индо стан-Hindostan п
Ирак-Iralem
Иран-Iran п
Ирландия-Irland п
Искьр-Isker щ
Искърска долина-Iskerlal п
Искърски nponoM-Iskerdurchbruch m
Исландия-Island л
Испания-Spanien п
Истамбул-Istanbul п
Истрия-Istrien п
Италия-Italien п
Йемен-Jemen m
Йена-Jcna п
Йордания-Transjordanien п
Кавказ-Kaukasien п (област)
Кавказ-Kaukasus m (планина)
Казахстан-Kasachstan п
Кайро-Kairo п
Kaue-Calais п
Калифоркия-ШНопйеп п
Калкута-Kalkutta п
Камбоджа-Kambodscha п
Камбридж-Cambtidge п
Камерун-Kamerun п
Кннада-Canada n, Kanada п
Канада-Kanada п
Каналът Ваяга-Дон-Wolgp^don^Kanal m
Канбера-Canberra п (столица на Австралия)
Каракас-Caracas п (столица на Венецуелар
Карибско Mop^-Karibisches Meer n
Карпати-Karpaten pl.
Каспийско море-Kaspisches Meer n
Кения-Kenia n
Киев-Kiew
Кил-Kieln
Knijbp-Zypemn (остров)
Географски имена
620
Китай-China п
Кишинев-Kischinjow п
Колумбия-Kolumbien п
Konro-Kongo п
Копенхаген-Kopenhagen п
Кордилерите-Kordilleren pl.
Корея-Когеа п
Костарика-Kostarika п
Крим-Krim f
Крит-Kreta п
Куба-Cuba n, Kuba п
Куба-КиЬа п
Кувейт-Kuweit n, Koweit п
Кьолн-Köln п
Ла Пас-La Paz n
Ламанш-Ärmelkanal m
Ламанш-La Manche m
Лаос-Laos n
Латвия-Lettland n
Латинска Лмерика-Lateinamerika n
Либерия-Liberia n
Либийска пустиня-Libysche Wüste f
Ливан-Libanon m
Лима-Lima n
Лисабон-Lissabon n
Литва-Litauen n
Лихтенщайн-Liechtenstein n
Лоин-Lyon n
Лондон-London n
Мадагаскар-Madagaskar n
Мадрид-Madrid n
Македония-Mazedonien n
Мала Азия-Kleinasien n
Малайски полуоетров-Malaische Halbinsel f
Мали-Mali n
Малта-Malta n
Манагуа-Managua n
Манчестър-Manchester n
Мароко-Marokko n
Марсилия-Marseille n
Маскат-Maskat n
Мексико-Mexiko n
Мелбърн-Melbourne
Месопотамия-Messopotamien n
Милано-Mailand n
Минск-Minsk n
*имена
Миеисили-Mississippi ш
Мовдавия-Moldau f
Монако-Мопасо• * Monako n
Монголия-Möngolei f
Монтвидео-Montevideo n
Моите Карло-Monfe Carlo п
Москва-Moskau n
Мъртво море-Totes Meer it
Неапол-Neapel n
Нева-Ncwa f
Нидерландия-Niederlande pl.
Никарагуа-Nicaragua h
Нова Зеландия-Neuseeland n
Норвегия-Noiwegen n
Нюйорк-New York n
Об-ОЬт
Qaep-Oder f
Одеса-Odessa n
Одрин-Adrianopel n
Океания-Ozeanien n
Олимп-Olymp m
Онежкото esepo-Onegasee m
Оеака-Osaka n
Осло-öslo n
Oraea-Ottawa n
Пакистан-Pakistan n
Палестина-Palästina n
Памир-Pamir m
Панама-Рапата n
Панамски канал-Рапатакапа1 m
Парагвай-Paraguay n
Париж-Paris n
Пасау-Пассау
Пекин-Peking л
ПеруЛРеш n
Пиренейски nonyocrpoa-lberische Halbinsel f
Пиренейски полуостров-PyrenaenhalbinseI f
Пирея-Piräusn
Пирин-Pirin n
По-Pöm (река)
Палша-Polen n
Портуралия-РгШ§а1 n
Португалска Гвинея-Portugiesisch-Guinea a
Прага-Pcagn, Praha n
Прадкавказие-Ziskaukasien n
Прусия-Preußenn
Географски гтена
622
Пхенян-Phjongjang п
Рейкявик-Reykjavik п
Рейн-Rhein ш
Рига-Riga п
Рим-Rom п
Розова долина-RosenlaI п
Рона-Rhone f
Руанда-Ruanda п
Pyp-Ruhr f (река)
Рурска област-Ruhrgebiet п
Русия-Rußland п
Caap-Saar f (река)
Саарска област-Saarland п
Саксония-Sachsen п
Саксония-Анхалт-Sachsen-Anhalt п
Саксонска равнина-Sächsische Ebene f
Салвадор-Salvador n
Сан Марино-San Marino n
Сан Паоло-Sao Paolo
Сан Франзиско-San Francisco n, San Franzisko n
Сан Хосе-San Jose n
Сан Хуан-San Juan n
Сантяго-Santiago de Chile n
Саудитска Арабия-Saudi-Arabien n, Saudarabien n
Caxapa-Sahara f
Света Елена-Sankt Helena n (остров)
Севастопсш-Sewastopo! n
Севиля-Sevilla n
Сена-Seine f
Сенегал-Senegal n
Сеул-Söul n, Seoul n
Сибир-Sibirien n
Синайски- полуостров-Sinaihalbinsel f
Сингапур-Singapur n
Сирия-Syrien n
Скандинавски полуостров-Skandinavische Halbinsel f
Скопие-Skopje n
Словакия-Slowakei £
Словения-Slowenien n
Слънчев бряг-Sonnenstrand m
Солун-Saloniki n
Сомалийски полуостров-Somalihalbinsel f
Сомалия-Somalia n
София-Sofia n
Средна Европа-Mitteleuropa n
Средният Изток-Mittlerer Osten m
т
Географски имена
Стара naafuöia<Stara Planiiia f
Стокхолм-Stockholm ta
Судан-Sudan n
Судетски планиаи-Sudeten pL
Суецки канал-Suezkaiiäl itt
Съединени Американски щати-Vereinigte Staaten von Amerika
Съединени бразилски щати-Veremigte Staate von Brasilien
Таджикистан-Tadshikistan n
Талин-ТЪШпп n
Танзания-Tansania n
Тбилиси-Tbilissi n
Телавив-Tcl-Aviv n
Техеран-Teheran n
Тибет-Tibet n
Тирана-Tirana m
Тиреното MOpe-Tyrrheinisches Meer ft
Тирол-Tirol n
Тихият океан-Pazifik m, Pazifischer Ozean m
Тихият океан-SUUer Ozean m
ToKUO-Tbkio n
Тракийска равнина-Thrakische Ebene f
Тракия-Thrakien n
Триполи-Tripolis n
Трир-Trier n
Тунис-Tunesien n
Турция-Tßricei f
УкрайнаЦкгаше f
Унгария-Un garn n
Урал-Ural m
Уругвай-Uryguay n
Филипините-Р1|Шрр1пеп pl.
Финландия-Finnland n
Фински залив-Finmscher Meersbüsen m
Флоренция-Florenz n
Франкфурт на Майн-Frankfurt am Main n
Франкфурт на Одер-Frankfurt an der Oder n
Франция-Frankreich n
Френска Гвиана-Französisch-Guayana n
Хавана-Havana, Havanna n
Xara-Den Haag m
Хаити-Haiti n
Хале-Halle n
Халиген-HalKgen pl,
XaM6ypr*Hambuig n
Хановер-Hannover n
Ханой-Hanoi n
Географски имена
624
Харков-Charokw n
Харц-Harz m (планина)
Хелзинки-Helsinki n
Херцеговина-Herzegowina n
Хесен-Hessen n
Хималаите-Himalaja m
Хирошима-Hiroschima n
Холандия-Holland n
Холандия-Niederlande pl.
Хонгконг-Hongkong n, Hong Kong n
Хондурас-Honduras n
Хърватско-Kroalien n
Цариград-Istambul n
Цюрих-Zürich n
Чад-Tschad m
Червено море-Rotes Meer n
Черно море-Schwarzes Meer n
Чехия-Böhmen n
Чехословакия-Tschechostawakei f
Чикаго-Chicago n, Chikago n
Чили-Chile n
Шварцвалд-Schwarzwald m
Швейцария-Schweiz f
Швеция-Schweden n
Шкодра-Skadar n
Шотландия-Schottland n
Югославия-Jugoslawien n
Южна Америка-Südamerika n
Южна Африка-Südafrika n
Ялта-Jalta n
Ямайка-Jamaika n
Япония-Japan n
Предговор
Липсата на обширен Българо-
немски речник на пазара е една от
основните причини за създаването
на настоящия. Словесното му бо¬
гатство (над 120 000 думи) ще бъде
полезно за българи, изучаващи немски
език, студенти, учители и превода-
чи.Тук ще намерите не само основ¬
ният .словесен и фразеологичен фонд
на българския и немски език, но също
така и редица редки и специализи¬
рани термини.
Фразеологията е неделима част
от настоящия речник. Тя се явява
допълнение, необходимо за по-задъ-
лбоченото вникване в значението
на заглавните думи, а на отделни ме¬
ста онагледява и тяхното свързва-
* не с други думи и изрази.
Значението на отделната дума
е подчертано с илюстрация в под¬
ходящи примери и характерни изра¬
зи от фолклорното ни богатство#
Речниковото съдържание ^е
съобразено с измененията и състо¬
янието на немския език, като е от¬
разен новият немски правопис. В
речника са включени новообразува¬
ни думи и изрази, създадени под на¬
тиска на настъпващите в българс¬
кия и немски език промени.
Ето защо считаме, че настоя¬
щият речник ще бъде полезен не
само за всички, които изучават не¬
мски език, но и за тези, които искат
да усетят и уловят духа и красо¬
тата на съвременната немска реч.
От издателите
Цена на комплекта: 35 лева